Търсене в текстове за 'Устрем'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 32 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149]
Но пътя към Своето свято жилище, мястото на Своето пребивание Той завинаги е скрил от погледите на всички смъртни. 4. Усещаме, че Той присъства в един и същи момент навсякъде и в едно и също време действа и вътре, и вън от нещата, но не можем да кажем, че е тук или там.[147]Можем само да кажем, че „Бог е Дух”! 5. Пред умствения ни поглед се разкрива чудната гледка на необятната вселена. Тя изглежда като един великолепен дом, чиито стълбове и сводове се издигат сякаш някъде изпод нозете ни, крепейки цялото здание в пространството. Не се вижда обаче на какво се опират основите на този дом. 6. Светът прилича на подвижната скиния[148] на Израил, която се носи из вселената от силите на Йехова, придружена от безбройното небесно войнство на Елохим, което победоносно се завръща и се устремява към пределите на вечното царство на мира – царството на Господ Бог Саваот.[149] [132] Вж. дял втори – І.1:1. [133] Вж. дял втори – І.2:7. [134] Вж.
към текста >>

2. Писмо № 10

Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник.
Мислите ли да идите до Варна тази година? Какво стана с Вашата пенсионна книга? Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат. “Отивайте, ходете, напредвайте. Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени. “Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов. Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията. В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.”
към текста >>

3. 13.Червено тефтерче

Аз съм Господ, който ще извърши всичко според благоустремлението на своя благ Дух.
И ще победиш всякой език, който би се повдигнал против тебе в съдба. Това е наследието на рабите Господни. И правдата им е от мене, говори Господ. Аз съм Бог Йехова, крепки, който говоря. Бог благоутробни и милосърд, дълготърпелив и много милостив и истинен, който пази милост и съхранява завет. Аз съм Господ, който ще извърши всичко според благоустремлението на своя благ Дух. В дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогава ще се извърши тайната Божия, както възвести на своите раби пророци. * Символ на слънцето или на вечния кръговрат на живота 10;715,-3-14;-14,17.— И видях ето облак бял и на облака седеше един подобен Сину человеческому и имаше венец и в ръката си сърп остър. Времето е близо за Господа Исуса Христа. И рече Господ Господу моему.
към текста >>

4. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно.
В това време той вижда своя духовен водител, който отправил към него одобрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанаса (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви добре, успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за първи път видял своя покровител в 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна - Белю Пипин, Тодор х.Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла, тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си тъй силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер, и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо попа познавах лично. Той и пред мене е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди 15 дни видях копие от Антиминса, отпечатано на литографски камък.
към текста >>

5. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

Когато се появи първият лъч на изгряващото слънце, Учителя се изправи и застана като войник с устремен към слънцето поглед.
Прибрах се у брат Калудов, защото бяха съобщили, че сутринта в 3 ч. ще тръгнем към Ташла-тепе -една височина край Варна, където имаше останки от старо укрепление. Още в 2 ч. през нощта бях в дома на брат д-р Жеков и в 3 ч. тръгнахме. На върха заварихме други братя, дошли по-рано. Когато се появи първият лъч на изгряващото слънце, Учителя се изправи и застана като войник с устремен към слънцето поглед. След четири-пет минути излезе напред и започнахме молитвата. Присъстваха повече от двеста души и всички бяхме обърнати към изгряващото слънце. След молитвата започнахме Шестте гимнастически упражнения. По едно време от върха на могилата, където се намираше самият люнет (военно укрепление), се появиха двама стражари, насочиха пушки към братята и сестрите и извикаха: — Всички сте арестувани!
към текста >>

6. ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор' от Веселин Петрушев* Петър Списаревски

В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ.
ПРЕДГОВОР Към драмата „Девор" от Веселин Петрушев* Петър Списаревски В нашата драматична литература, където се изнасят цели сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки, където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяващи се в моменти на стихиен устрем към велики постижения, драмата „Девор" се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна, мрачна нощ. Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са например драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсе-на, Метерлинка и пр., с тенденция да се налучка пътят, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар - свободата на духа, брутално по-хитена и до днес скована в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито в една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изкони двубой между две непримирими сили: от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга - Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които се определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено. В символична форма авторът изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: Разрушението и Творчеството - в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан -на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята - да послужи на една божествена идея; освобождението на пленницата Дева-Сла-вяна, светеща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, Божествената Любов над нашите страсти.
към текста >>

7. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота.
Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, който ние не можем да критикуваме и ако го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемем. Господ е, който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философстват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, който в последния случай изпраща Своите лъчи на Живота. Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече - това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете Си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни дохожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с Небето и следователно - полезни за България. И когато се молим: „Да бъде Волята Божия!
към текста >>

8. Спомени на Елена Иларионова -1905

Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад.
И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд. Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия. Спрял ги постовият войник и ги попитал какво правят там. След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли. Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там.
към текста >>

9. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Щом излязоха от манастира, конете се устремиха към една малка пропаст, оградена с бодлива тел.
В манастира пристигнаха с големи овации. На сутринта дойдоха посетители на манастира с файтон. Сестра Недялкова искаше да се завърне при семейството си с този файтон. Учителя не й позволи, като каза, че ще й се случи нещастие. Файтона го заеха други хора. Щом излязоха от манастира, конете се устремиха към една малка пропаст, оградена с бодлива тел. Хората скочиха от файтона, конете паднаха, а единият доста се нарани на телта. Тогава Учителя каза: „Още като излязохме от Търново, ни преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с тази на коня, иначе всички щяха да нападат в пропаста.“ За събора през 1912 г. Елена Иларионова си спомня следното:
към текста >>

10. УЧИТЕЛЯТ

Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и устреми ще се осъществят.
"Например, сега Христос е между нас и за мене това е факт - по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той сега присъства. При все това, вие не можете да Го видите, защото не сте готови, не сте нагласени. А Аз искам да се нагласите и да Го видите, та да бъдете всички негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, Аз ще издействам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и устреми ще се осъществят. Това е Моето Желание, защото Аз зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва".(16 август 1912г, Протоколи) "Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, каквото никой друг не може да ви даде". (17 август 1912г.) А на редовния събор на Веригата четем из протоколите от 16 август 1912г, четвъртък, 7 часа вечерта: "Аз и Христос, едно сме.
към текста >>

11. УЧЕНИЦИ

Всички устремяват погледа си към тях.
Учителят го взема под ръка, излизат горе, правят си молитвата. Не бързат, защото групите са вече минали и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях. Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Това е живо човешко възкресение. И оттогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха. Борис Николов, Паша Теодорова
към текста >>

12. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътстваше, не взех под внимание това, което каза.
Трепнах, защото току-що бях преминал през много сериозни изпитания. Той ме беше спасил от въжето. Та трябваше ли пак да Му създавам, такива грижи около мен и то за чисто материални неща. "Пак ли ще мина по такъв път" - изстенах аз. "А, не, не, този път само ще те пооскубят" - отговори Той. В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътстваше, не взех под внимание това, което каза. Десет години по-късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и беше проправил този път да мине възможно най-безболезнено. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията.
към текста >>

Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията.
В устрема на младостта и поради една стихийност, която ме съпътстваше, не взех под внимание това, което каза. Десет години по-късно, не само, че бях оскубан, но и кожата ми беше остъргана. От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и беше проправил този път да мине възможно най-безболезнено. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията. Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка. Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих.
към текста >>

Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си.
От големите материални възможности, които имах, нищо не остана. И други неща ми е казал Той, изглеждащи съвсем невероятни, че ще ми се случат, съвсем чудни, изненадващи, но когато след десетина години станаха, аз бях поразен. Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и беше проправил този път да мине възможно най-безболезнено. Погълнат от устрема на работата, тогава рядко се явявах на Изгрева, защото много пътувах из провинцията. Колкото пъти обаче отивах, всякога се срещах с Учителя и Той все с мъка и тревога ще ме запита за моята търговия, без да разбирам гибелта, към която тя ме тласка. Явно с тези си леки намеци искаше да ми подскаже пропастта, към която отивах; сам да се сетя и да спра устрема си. Рязката намеса на Великите в живота на хората не им е присъща. Това правят Те само в изключителни случаи. Но аз не разбирах тогава и продължих. Правителството, с излизането на закона, усилено търсеше да поднесе на обществото показен процес, да закачи на въжето някой търговец от голям мащаб за назидание и уплаха. Затова едрите търговци бяха внимателно следени.
към текста >>

13. ПАНЕВРИТМИЯ

Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения.
При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество, Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа, е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действала по- активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си; ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само осемнадесет от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло.
към текста >>

14. ЖИТО И ЖИТЕН РЕЖИМ

Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът.
Поради неспазване на това правило, някои пострадаха. Друго залитане беше, когато някой реши сам да прави пост продължително време без да пита Учителя. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученикът. Житният режим се започва първата сряда на месец февруари, когато Луната започне да спада. Един кг. жито (пшеница) се разделя на 10 части по 100 грама. Първите 100 грама се слагат в съд с вода в понеделник, два дни преди започване на житния режим, за да може житото да омекне. В сряда това жито се разделя на три части - за закуска, обяд и вечеря.
към текста >>

15. ЯСНОВИДСТВО

И като свърши лекцията устремих се към Него да се сбогувам, да Му благодаря и да Му кажа, че ми е отговорил на въпросите.
Понадигнах главата си. След малко чувам отговор на втория въпрос, на третия, на четвъртия, петия... до последния. Как и кога ги видя и ги подреди последователно в лекцията си? Сякаш цялата лекция беше построена върху тези мои седем въпроса. Аз обаче имах отговорите, олекна ми на душата, изправих се бодро. И като свърши лекцията устремих се към Него да се сбогувам, да Му благодаря и да Му кажа, че ми е отговорил на въпросите. Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: "Аз ви отговорих на въпросите в лекцията."- 'Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръката и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от прием. Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги абсолютно забравила. Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила. То беше много отдавна. Може би в годините 1929, 1930, 1931.
към текста >>

Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя!
Николай Дойнов Редовно посещавах беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков. Веднъж, изтерзана от своята голяма мъчнотия, търся Учителя на Изгрева. Това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание, не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: "Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! ". Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: "Не се тревожете и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него.
към текста >>

В това време Учителят се задава насреща и се устремява към нас.
Споделя с мене, но аз съм млад и неопитен и не зная какъв съвет да му дам. Един ден той ме моли да разкажа на Учителя за него и Той да му даде съвет какво да прави. Аз съм стеснителен и му казвам: "Да отидем заедно, ти да Му разкажеш всичко, аз ще те придружа." Един неделен ден след обед излизам и близо до Изгрева срещам ги с жена си, излезли да се разходят. Поканих ги да дойдат да си починат у дома. Влизаме в Изгрева. В това време Учителят се задава насреща и се устремява към нас. Аз ги представих. Учителят се усмихна и каза: "Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение Вие дължите на нея. Тя има голям капитал.
към текста >>

Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел.
Учителят посочи някъде далече надолу: "Те са там! " Един от калугерите, добър ка- терач, тръгна към посоченото място, заедно с няколко ученика от Софийска гимназия, които също бяха дошли на екскурзия до манастира. Намерили ги в ниското, скупчени неподвижно до скалите - били попаднали на такова място, от което не открили изход. След като се върнахме благополучно в манастира, сетихме се за предупреждението на Учителя и за погледа Му в това, което ще стане. В края на екскурзията сестра Недялкова искаше да се върне със семейството си с един файтон, но Учителят не им позволи, защото щяло да им се случи нещастие. Файтона наеха други хора, но още на излизане от манастира конете се устремиха към една пропаст, отделена от пътя с тел. Хората изпопадаха от файтона, а единият кон се нарани доста тежко в тела. Тогава Учителят ни разкри: "Още като излязохте от Търново, ви преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с кръвта на коня, иначе всички щяха да паднат в пропастта." Елена Иларионова Един брат от град Хасково имал голямо желание да дойде в София и да посети Учителя.
към текста >>

16. ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ

При издигане на ръцете нагоре да се чувства устрем.
И.П. Тялото изправено, ръцете и краката прибрани. Въртене на ръцете отзад нагоре и надолу в пълен кръг, 21 пъти. б) Раздаване на Божиите блага И.П. Същото както при а). Същите движения на ръцете като при а), но се въртят в обратна посока: пълен кръг отпред нагоре, назад и надолу, 21 пъти. При издигане на ръцете нагоре да се чувства устрем. 6. Упражнение за кръста. Тялото изправено, краката леко разтворени, ръцете на кръста. Въртене на тялото от кръста нагоре кръгообразно - 3 пъти отляво надясно, в посока на часовниковата стрелка и 3 пъти отдясно наляво - по посока обратна на часовниковата стрелка. 7. Обтягане Тялото изправено, краката и ръцете прибрани.
към текста >>

17. ДУХОВЕНСТВОТО

В този си устрем тя не изпущаше случая да подтикне и официалната власт за вземане на мерки срещу Учителя и Неговото дело.
ДУХОВЕНСТВОТО Спомени на ученици Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото дело, като се мъчеше с всички средства да злепостави делото Му. В този си устрем тя не изпущаше случая да подтикне и официалната власт за вземане на мерки срещу Учителя и Неговото дело. Николай Дойнов На Изгрева дойде един поп с расо и започна да ругае Учителя. Обикновено попове не идваха. Те пращаха други подкупени лица. Но този поп бе дошъл сам.
към текста >>

18. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

Когато се появи Учителят, към когото се устремих, аз останах стъписана -това не е човек, това е свръхземно същество!
Пристигнах на Изгрева. Той беше току-що създаден. Тук малка, бяла къщичка, спретната, приветлива; салонът - бял и чист като лебед. И градинки, и полянки тихи, чисти, приветливи, ухаещи на сладост. Облъхна ме една красота и един мир, които затрогнаха душата ми. Когато се появи Учителят, към когото се устремих, аз останах стъписана -това не е човек, това е свръхземно същество! Такъв човек очите ми не бяха видели, пък и след това, разбира се. Аз се приближих със свещен трепет и без никой да ми е казал, почувствах, че трябва да Му целуна ръка. После смотолевих защо съм дошла. Той ме покани в малката си, бяла къщичка от една стая, кацнала близо до салона и ме покани да седна. Поразпита ме за Мечкюр, как се устройва, как вървят работите и т.н.
към текста >>

19. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем.
Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство. Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо. Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях. Те идваха при Него, търсещи красотата на един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока на чистия им копнеж. Той им казваше: Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача на Земята.
към текста >>

20. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Вечерният ритъм на Живота се чувства в тях, както в звездите, в песента на водите, в играта на пламъците, в устрема на искрите, в прохладния дъх на пространството.
Огънят е нещо свещено. Някой път вдъхновен поет излее душата си в стихове или майстор на лъка показва изкуството си. Ала от всичко най-много обичаме да пеем песните на Учителя. Някои от тях са за ранни утрини, други – за дневна слънчева светлина, а някои подхождат за тихия покой на вечерта край огъня. Тогава в нощта към звездите се издигат нашите песни. Вечерният ритъм на Живота се чувства в тях, както в звездите, в песента на водите, в играта на пламъците, в устрема на искрите, в прохладния дъх на пространството. Всичко се слива в една единна вечна хармония. Животът на Цялото изпълва всичко. Трябва да ви запознаем с всички езера. Второто езеро се нарича Елбур. Това име му даде Учителя.
към текста >>

21. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Мощен устрем има в тази песен.
В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов. В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение.
към текста >>

Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре.
Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване на ръцете встрани. Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма. После под същия ритъм става обръщане на двойките към центъра на Пентаграма. След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава единият от двойката, после другият. Следва четвърта част всички се обръщат пак напред и със същата мощна стъпка и широки движения двойките се прибират пак в един ред. Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре. Пентаграмът е волево движение. В него е вложен дълбок смисъл. То е символично и магично упражнение. Духовната природа на човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие, на работа в човека и в цялото човечество.
към текста >>

22. ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА

Колко пъти, устремени от низините, от големия град, ние сме извървявали големи разстояния, за да дойдем макар и за няколко часа само тук, да изкачим седемдесетте и две стъпала и с благоговейно чувство да седнем при нозете на нашия мъдър Учител.
Ала непосредствено под терасата пътеката е стръмна и ние направихме стъпала от груби камъни. Избрахме плоски камъни и наредихме стъпалата. Седемдесет и две стъпала извеждат до малката тераса, където спретнато е опъната палатката на Учителя. Подът на палатката е постлан с плочи, а от двете страни на входа живописно са натрупани избрани камъни и кристали, които учениците са донесли от своите екскурзии из планината. На това място, обикновено, Учителят държеше неделните беседи. Колко пъти, устремени от низините, от големия град, ние сме извървявали големи разстояния, за да дойдем макар и за няколко часа само тук, да изкачим седемдесетте и две стъпала и с благоговейно чувство да седнем при нозете на нашия мъдър Учител. И както изжаднелият пътник привежда коляно и пие от чистия извор, така и ние приемаме в душите си Словото на нашия обичан Учител. То внасяше в нас сила и живот. Така укрепени и освежени, ние поемахме отново пътя към низините, където ни очакваше работа. Седемдесет и две стъпала извеждат до мястото, където живееше нашият обичан Учител – прости каменни стъпала, които ние тъй обичахме да изкачваме. Веднъж, когато бяхме при палатката на Учителя, Той почна да говори:
към текста >>

23. ОСНОВАТА НА НЕЩАТА

Във вас има устрем, не се нуждаете от разширение.
При многото блюда ще похарчиш повече енергия, а ще придобиеш по-малко. При едното блюдо ще похарчиш по-малко енергия, а ще получиш повече. Природата не си служи с пищните работи. Тя първо започва с най-простите неща, а най-после дава тези, които са пищни. Вие имате много енергия събрана, но не знаете в какво направление да я похарчите. Във вас има устрем, не се нуждаете от разширение. Любовта ще даде разширение на всичките ви понятия и действия. Чрез музика трябва да се предадат новите идеи днес на света. Добре е да се занимавате с живопис и музика. Сестрата поднесе на Учителя своя музикална композиция. Учителят я прегледа и каза:
към текста >>

24. 16 август 1912, четвъртък

". Трудностите предизвикват устрем на съзнанието към Господа, Който изпраща своите лъчи на живота.
Господ е Този, Който всяка сутрин ви събужда. Той е първият, Който се явява на всеки в света. Какво впечатление би направило едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че съществуващ! " Това сравнение заслужават само децата. Но като метод, той е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом се намерят на тясно, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! ". Трудностите предизвикват устрем на съзнанието към Господа, Който изпраща своите лъчи на живота. Ние не трябва да се заблуждаваме с мисълта, че Господ е далеч. Това не е вярно, защото той е тъй близо, че само да протегнем ръцете си и ще го докоснем. Затова трябва да се молим с цялото си сърце, с всичкия си ум Господ да ни упъти в правилния път. Ако постъпваме така, може да разчитаме, че сме свързани с небето и следователно сме полезни за обществото и за България. Ние трябва да се запалим като въглени...
към текста >>

25. 11. Евера

Цялото тяло изразява устрем нагоре (Фиг. 11.3).
През време на цялото упражнение лактите и китките трябва да се свиват пластично (Фиг. 11.1). Ход на движенията: 1-ви такт - при 1-во време с леко залюляване тежестта на тялото се премества на десния крак, левият се опира на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете описват дъга надолу, после преминават надясно, като дясната е опъната, а лявата е леко свита пред гърдите (Фиг. 11.2). 2-ри такт - четвърт обръщане на тялото надясно, стъпка напред с левия крак, а десният крак е опрян на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете с лек замах се издигат на височина 45°, лявата опъната, а дясната е леко свита в лакътя, длани напред. Цялото тяло изразява устрем нагоре (Фиг. 11.3). 3-ти такт - четвърт обръщане надясно, тежестта на тялото преминава върху десния крак, левият крак е опънат на пръсти. Всички са обърнати с гръб към центъра на кръга. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете правят дъга надолу и надясно, като дясната е опъната, а лявата е леко свита в лакътя (Фиг. 11.4). 4-ти такт - подобен на първия, само че всички движения са в обратна посока. 5-и такт - подобен на втория, но движенията са в обратна посока.
към текста >>

26. 15. Аум

Тялото е устремено нагоре и напред (Фиг. 15.1).
15. АУМ Музика: „Аум“ - размер 3/4 - 28 такта. изпълнява се 4 пъти Изходно положение: Всички изпълнители са наредени в кръг (по двама), лявото рамо към центъра на кръга, краката прибрани, ръцете отстрани на тялото. Ход на движенията: Ауфгакт - изнасяне напред десния крак, едновременно дясната ръка се издига напред. 1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; дясната ръка се издига нагоре и напред до 45°, длан напред, лявата ръка назад с длан навън (назад). Ръцете образуват една линия (в крайното си положение). Тялото е устремено нагоре и напред (Фиг. 15.1). В края на 2-ро време тялото и ръцете са обтегнати, левият крак се отделя за малко от земята. При ауфтакт се пее „а“, а при 1-во и 2-ро време на първия такт се пее „ум“. 3-то време - левият крак се изнася напред, както при ауфтакта, дясната ръка се сваля (надолу и назад) и лявата се изнася напред (и нагоре). 2-ри такт - 1-во време и 2-ро време - се правят същите движения, както при 1-во и 2-ро време на първия такт (но с разменени крайници) (Фиг. 15.2). Горните движения на ръцете и краката се повтарят до края на музиката „Аум“ - седем стъпки.
към текста >>

27. 18. Красота

При 1-во, 2-ро и 3-то време дясната ръка се вдига напред и нагоре до 45°, длан напред, тялото с устрем напред.
Бистро изворче шурти. Радост блика в целий свят. Птичка весело лети. Изходно положение: Изпълнителите са (по двойки) с лявото рамо към центъра, краката прибрани, ръцете, спуснати край тялото. Ход на движенията: 1-ви такт - 1-во време - стъпка напред с десния крак; при 2-ро време тежестта на тялото минава на десния крак и левият крак се повдига от земята. При 1-во, 2-ро и 3-то време дясната ръка се вдига напред и нагоре до 45°, длан напред, тялото с устрем напред. Лявата ръка отива назад по продължение на посоката на дясната ръка с длан към тялото - 45°. Лактите и китките остават меки през цялото упражнение (Фиг. 18.1). 2-ри такт - при 1-во време стъпка с левия крак назад (при което той стъпва малко по-напред от положението преди вдигането му); при 2-ро време с леко полюляване тежестта на тялото минава на левия крак, при 3-то време десният крак се отделя от земята. Ръцете остават, както в първия такт (Фиг. 18.2). 3-ти такт - при 1-во време стъпка напред с десния крак; при 2-ро време тежестта на тялото преминава на десния крак и при 3-то време левият крак се спира на пръсти на земята.
към текста >>

28. 20. Побеждаване

Тялото следва устрема на движението на ръцете (Фиг. 20.2).
Изходно положение: Изпълнителите са наредени по двойки в кръг, лявото рамо към центъра, краката прибрани, ръцете, изнесени надолу вдясно до 45° (с длани към тялото). (Фиг. 20.1) Ход на движенията: 1-ви такт - при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се движат дъгообразно напред и нагоре до 45° с длани напред. Краката на място. 2-ри такт - при 1-во време стъпка напред с десния крак, при 2-ро и 3-то време левият крак се спира на пръсти. При 1-во време ръцете се подвижват успоредно и нагоре, при 2-ро и 3-то време като че подтикват нещо нагоре с пластично движение на лакти и китки. Тялото следва устрема на движението на ръцете (Фиг. 20.2). Забележка: При това упражнение тялото е винаги обърнато напред, то не се обръща встрани, както при „Евера“. Движенията на ръцете са винаги успоредни. 3-ти такт - при 1-во време с леко полюляване тежестта на тялото преминава на левия крак, при 2-ро време десният крак се повдига и сгъва в коляното и при 3-то време пръстите са насочени надолу. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се движат дъгообразно наляво встрани надолу, лявата минава по-назад (Фиг. 20.3). 4-ти такт - при 1-во време стъпка с десния крак напред, при 2-ро време тежестта на тялото с полюляване минава на него и при 3-то време левият крак е опрян на пръсти.
към текста >>

Тялото следва устрема на движението на ръцете.
При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се движат дъгообразно наляво встрани надолу, лявата минава по-назад (Фиг. 20.3). 4-ти такт - при 1-во време стъпка с десния крак напред, при 2-ро време тежестта на тялото с полюляване минава на него и при 3-то време левият крак е опрян на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете правят дъгообразно движение напред до 45°, както и в 1-ви такт. 5-и такт - при 1-во време стъпка напред с левия крак; при 2-ро и 3-то време десният крак се допира на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете правят успоредно движение нагоре и напред, като че подтикват нещо с пластично движение в лактите и китките. Тялото следва устрема на движението на ръцете. 6-и такт - при 1-во време с леко полюляване тежестта на тялото преминава на десния крак; при 2-ро време левият крак се повдига и сгъва в коляното, с върха на пръстите опира горната част на стъпалото на другия крак и при 3-то време пръстите са насочени надолу. Ръцете заемат изходното положение. Тези движения от 6 такта се повтарят до края на музиката. Обяснение: Едновременно движение на ръцете напред и нагоре, като че ли блъскат въздуха. Това е завладяване на всичко онова, което е придобито, за да станем разумни господари на онова, което сме придобили.
към текста >>

29. III. Пентаграм - Упътване за изпълнение на Пентаграма

Ръцете устремно се вдигат право нагоре с длани напред.
Крайно положение на новоформираната радиална редица Схема 8. За формирането на новата редица е необходимо играчите 1А, 2А, 1В, 2В, ЗВ, 4В и 5В да направят по една допълнителна малка крачка от положенията, означени с пунктирани кръгчета до положенията, означени с полузапълнени кръгчета по посока, означена със съответна стрелка. Редицата от положение I (Схема 2) е заела положение II, като в новоформираната редица са разменени местата на двойките, както следва: Главата ЗА ЗВ е станала Десен крак, Десният крак 2А 2В е станал Лява ръка, Лявата ръка 5А 5В е станала Дясна ръка, Дясната ръка 1А 1В е станала Ляв крак и Левият крак 4А 4В е станал Глава. Радиално движение на редицата Схема 9. Цялата редица тръгва напред с десния крак. Ръцете устремно се вдигат право нагоре с длани напред. При крачката с левия крак ръцете със странично дъгообразно движение се свалят надолу (виж фиг.3). Правят се 32 крачки и с това завършва първият цикъл. Новото положение III на редицата е изходно за следващия цикъл. Движение на ръцете от схема 1 до схема 8 1-ви такт, 1-во време: при крачка напред с десния крак ръцете се разтварят хоризонтално встрани, докато образуват права линия (фиг. 1). 2-ро време: при следваща крачка с левия крак ръцете се прегъват в лактите хоризонтално и се поставят пред гърдите с длани надолу (фиг. 2).
към текста >>

Движение на ръцете при схема 9 1-ви такт, 1-во време: при крачка напред с десния крак ръцете с устрем се вдигат право нагоре (като минават пред гърдите).
При крачката с левия крак ръцете със странично дъгообразно движение се свалят надолу (виж фиг.3). Правят се 32 крачки и с това завършва първият цикъл. Новото положение III на редицата е изходно за следващия цикъл. Движение на ръцете от схема 1 до схема 8 1-ви такт, 1-во време: при крачка напред с десния крак ръцете се разтварят хоризонтално встрани, докато образуват права линия (фиг. 1). 2-ро време: при следваща крачка с левия крак ръцете се прегъват в лактите хоризонтално и се поставят пред гърдите с длани надолу (фиг. 2). Движение на ръцете при схема 9 1-ви такт, 1-во време: при крачка напред с десния крак ръцете с устрем се вдигат право нагоре (като минават пред гърдите). 2-ро време: при следваща крачка напред с левия крак ръцете се връщат надолу, като правят дъгообразно странично движение (фиг. 3). „Пентаграм“ над „Езерото на Чистотата“ „Пентаграм“ над езерото „Махабур“ _____________________________________________ * С тези условни понятия по-нататък са означени положенията на двойките (1, 2, 3, 4 и 5) при изпълнението на Пентаграма. ** Добавките в скоби са направени след съгласуване с Мария Митовска (бел. състав.). *** Едновременната стъпка на втория партньор в двойките напред се прави, когато първият тръгне напред, така че вторият заема неговото място (бел. състав.).
към текста >>

30. 47. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава.
Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благословил меча на нашия воин и Си Го водил към подвизи и величие, Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас, да вървим по Твоя Път с нашия избран народ и нашите братя - Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството ни. Дай на нашата скъпа Родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин Молитвата е дадена в 1925 г.
към текста >>

31. 114. Нови дрехи

Тъй прекрасно и премъдро Господ всичко е направил и без устрем и надежда никого не е оставил.
114. Нови дрехи музика: И. К., музикант текст: ученик Както человек съблича дрехите си овехтели, за да може да надене нови дрехи, чисти, бели. Тъй духът плътта оставя в друга плът да се засели, и отива да наследи нови някои предели. Той минава световете и във тях се въплотява, нови дарби да добие — Нов Живот да устроява. Тъй напредва той безкрайно в красота неизразима и достига светлината тамо, де блаженство има. Тъй прекрасно и премъдро Господ всичко е направил и без устрем и надежда никого не е оставил. И животът е приятен, всекиму се пак той нрави, всичко живо, що въздиша, вечно Господа да слави! Дадена на 01. 06.1922 г.
към текста >>

32. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г. Наряди и приветствени слова от братския съвет: 1945 г., 1947 г., 1949 г.

Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание.
В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. текстът за изтегляне на pdf София-Изгрев, 27август 1945 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори. Първото отрадно впечатление на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18913912773132