Търсене в текстове за 'Устрем'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Самолетите, които се явяваха над София, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл.
"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи" През есента на 1943 година София бе бомбардирана на 14 и 24 ноември и на 10 и 20 декември. Самолетите, които се явяваха над София, понякога се устремяваха надолу и, пикирайки, пускаха бомбите под ъгъл. Тогава разрушенията бяха по-големи. Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена. Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите. Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети. Главно, това бяха вече американски самолети.
към текста >>

2. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг.
Впоследствие Учителят определяше с кого именно ще ходи на концерт. Един от най-честите придружители на Учителя бе Неделчо Попов. Защо ли? Такъв бе изборът на Учителя. Неделчо беше много слънчев човек, раздаващ се на всекиго, безукорно честен и предан на Учителя и Делото Му. Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг. Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат. Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в ръка. В това време минава покрай Него Неделчо. Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на концерт? " Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю!
към текста >>

3. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата.
Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен. Но не стана нищо, защото онази непробиваема стена, която издигна Учителят между мене и него беше още тук, тя съществуваше и тя ме спаси. По-късно певицата Лиляна Табакова стана негова жертва, за което ще говорим по- нататък. Още по-късно Кръстю се беше халосал по Савка Керемидчиева и започна да я задиря. И Савка хвръкна по него така, както разперва криле и се вдига от земята птица, устремена за полет, летяща към един свят на чувствата. Аз се загледах в тази работа и си мислех, дали да предупредя Савка, но в този момент между нас двете имаше много конфликти, които се изразяваха в това, коя да бъде по-близо до Учителя. И понеже Учителят я беше поставил най-близко до Себе Си, аз много пъти съм протестирала пред Него, за което Той веднъж ми каза: "Искаш ли да те поставя на нейното място, а Савка да заеме твоето? Но после няма да ми се оплакваш! " Като видях този обрат, аз казах: "Учителю, да бъде Вашата Воля! " Той кимна с глава, което означаваше, че Савка и аз си оставаме на същите места, които заемаме около Него.
към текста >>

4. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Борис, който стоеше срещу него, като стрела се устреми, полетя и го хвана за гушата.
В София имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява. Ние с Борис стояхме настрана и слушахме. Изведнъж онзи синковец замахна с ръка да удари Учителя. Борис, който стоеше срещу него, като стрела се устреми, полетя и го хвана за гушата. Ръката, насочена срещу Учителя, остана да виси във въздуха. Онзи падна, свлече се на земята. Борис беше много як и силен през онези години. Учителят наблюдаваше строго и мълчеше. После нареди да го отпратим вън от "Изгрева".
към текста >>

5. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата.
През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре. Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата. Свечеряваше се. Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво.
към текста >>

6. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции.
А на 7 октомври Сърбия също обяви война на Турция. На 18 октомври българските войски преминават границата. До 25 октомври 1912 година е превзет Лозенград, но поради груба грешка на командуването спират настъплението и турците се укрепяват в Люлебургас. От 27 до 31 октомври войските настъпват и на 1-2 ноември са превзети турските позиции. Но отново по вина на командуването се спира преследването. На 8 ноември 1912 година българските войски се устремяват към Чаталджа и на 12 ноември пристигат и застават срещу укрепените турски позиции. На 11 ноември турското правителство се обръща с телеграма към Фердинанд за сключване на примирие и предварителен мир. Турция иска мир. Фердинанд укрива предложението. Учителят изпраща да се съобщи на Фердинанд да приеме мира. Но Фердинанд отказва и заповядва да се атакуват турските укрепени позиции на Чаталджа на 17 ноември 1912 година.
към текста >>

7. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си.
При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това тя не се е активизирала.
към текста >>

8. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Младежи от всички страни нямали възможност да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били войници, сега всички се устремили да следват.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА Отиваме на следващия ден в университета в Прага, за да се запишем за студенти. Знаеш ли какво значи опашка? Никога не съм виждал такава голяма опашка. Младежи от всички страни нямали възможност да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били войници, сега всички се устремили да следват. Разбира се в Прага нямаше свободни места. Къде ще приемат толкова външни хора. Обявиха, че местата са запълнени. Питаме в кой университет има място. Отговориха: „В град Грац, но в Австрия".
към текста >>

9. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика.
Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа. Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на духовно обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика. Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста. Ползотворните сили, с които храните действат при поста: 1. Житото действа на гръбначния стълб. 2.
към текста >>

10. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

Накъдето да обърне глава неговия взор се устремява нататък и пред очите му се отваря един свят широк, дълбок и всеобхватен колкото целия Космос.
Изправя се, а до него Учителя и му казва: „Видя ли нещо? Чакай да фокусирам, защото вероятно лещите са се разместили". Като казал това Учителят лекичко с ръката си допира брат Чернев за десния му лакет, за да може да се отмести та Учителят да фокусира телескопа. В момента, когато го докосва до лакета изведнъж усеща, че нещо подобно като електрически ток минава през него и някаква светла вълна обхваща тялото му, избистря главата и умът му и изведнъж съзнанието му, което представлявало досега едно небе с тъмни черни облаци, изведнъж се прояснило. Той вижда, че се намира на Изгрева, че Учителят е на два метра от него, но очите му са отворени и той вижда едновременно всичко, както цялата земя, така и всички планети от слънчевата система, че дори и Галактиката. Накъдето да обърне глава неговия взор се устремява нататък и пред очите му се отваря един свят широк, дълбок и всеобхватен колкото целия Космос. Това е едната страна. От друга страна той изведнъж се чувства ведно с цялата Вселена и че е обхванат от една неземна радост, където всичко около него е светло, хубаво и красиво. Необятно и неописуемо блаженство се разлива в него. Цялото му мъчително състояние, което е имал преди минути сега изчезва. Това състояние продължило няколко часа.
към текста >>

11. 20.Лудият кон

Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред.
Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено. Усеща коня, здрава ръка го държи, примирява се и стъпва в пътя. Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня. Но тъкмо на баира среща го един негов приятел, заприказва го и брата за момент изпуска от вниманието си коня. Как е успял конят да измести юздата и желязото да не тормози езика му, но Гръблев това не знае. Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред. Дърпа брата юздата, но тя не действува. А конят взема все по-голяма скорост, разгорещява се. В това време насред пътя една жена се спряла и връзва обувката си. Конят както се е засилил, прескача жената, тя изпищява, а конят още по-лудо тича нататък. Наближават големия завой при моста, който е почти на 90 градуса.
към текста >>

12. 30. ОВЦЕТЕ

Учителят подвиква нещо на овцете и всички овце се устремяват към Него, заобикалят Го, почват да блеят, напускат овчаря.
30. ОВЦЕТЕ Когато бяха на Сините камъни Учителят и приятелите през 1920 г. отиват към върха Българка. На една поляна пасат овце каракачански. Учителят подвиква нещо на овцете и всички овце се устремяват към Него, заобикалят Го, почват да блеят, напускат овчаря. Каракачанинът се уплаши, тича да види какво става? Учителят му казва: „Аз съм много стар овчар, овците ме познават. Те сега ми се оплакват от теглото си. „Млякото ни вземат, вълната ни вземат, агънцата ни вземат". Казвам на овците: почакайте още малко и ще се уреди вашата работа." Учителят потупва някоя от тях по гърба, помилва ги и след малко овците се успокояват.
към текста >>

13. 17. ГОРНИЦАТА В ТЪРНОВО И ПЕТКО ГУМНЕРОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Всички устремяват погледа си към тях.
Учителят го взема под ръка, излизат горе, направят си молитвата както трябва. Не бързат, защото групите са вече минали, слезнали са долу и са се разположили около палатките. След известно време отгоре слиза един възроден Петко. Слиза усмихнат, просветнал, от очите му текат сълзи от радост. До него е Учителят. Всички устремяват погледа си към тях. Петко целува ръка на Учителя и си отива. Приятелите мълчат и наблюдават гледката. Каква ти гледка. Това е живо човешко възкресение. И от тогава Петко не го измъчваше туй, че приятелите го пренебрегваха.
към текста >>

14. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Но никой не може да спре устрема на лекторите и разрастването на Академията.
На някои от протестиращите им се предлага също да бъдат включени като лектори. Някои скланят, а други не. Онези които са против издигат следния довод: Може ли един човек в един човешки живот да прочете всичките изказани от Учителя 7500 беседи, да ги проучи и от всяка една беседа да вземе един закон и да го приложи в живота си? Те питат възможно ли е това? Всички отговарят, че това не е възможно. Но никой не може да спре устрема на лекторите и разрастването на Академията. И тогава се намесва Учителят. Протяга Невидимата си ръка, натиска невидимият бутон и чрез него се задействуват служителите Му, които трябва да изпълнят Волята Му. Тутакси Академията се спира. Как ли? Ето така: През 1949 г.
към текста >>

Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове.
встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешнатаепоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас. Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство.
към текста >>

Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден.
Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е. е отивала в по-гъста среда, а сега отива към по-възвишени области. Това ще улесни идването на новата култура. Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път.
към текста >>

15. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Цветана Симеонова нарисува някои картини, в които се опита да разчупи формата на човешката земна орбита и представи тези същества от светлина и блясък, които се движат в безкрая свободно и с един устрем от блясък и мощ.
Има опасност човек да изгори отвътре, защото неговата нервна система и неговата вътрешна инсталация не могат да издържат на това високо напрежение. Едно е вярно в тези рисунки, че човечеството е още в пелените на своето развитие и тук - там някои в своето развитие наподобяват тези малки деца. Но това се отнася за хората, а не за ангелите. Ангелите са от друга еволюция, техните тела са създадени от лъчиста светлина и днешното човешко зрение не може да я улови, а камо ли да я нарисува". Вероятно тези съвети на Учителя бяха дадени и на някои от нашите художници на Изгрева. Цветана Симеонова нарисува някои картини, в които се опита да разчупи формата на човешката земна орбита и представи тези същества от светлина и блясък, които се движат в безкрая свободно и с един устрем от блясък и мощ. Това бе един сполучлив опит на Изгрева.
към текста >>

16. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

Революционният устрем на времето все повече и повече въздействаше върху моята психика.
Научих също много неща от своя съученик Кузман Кузманов, с когото стоях на един чин в гимназията. Този мой приятел - Кузман, беше един от най-прилежните ученици в гимназията и от преданите последователи на Учителя. Тих и спокоен по характер, трудолюбив и интелигентен, той с тези си качества упражни голямо влияние върху мен. Годините минаваха. Навлизах и се калявах в бурите на живота. Революционният устрем на времето все повече и повече въздействаше върху моята психика. Кулминационната точка на моето анархистическо въззрение се изрази най-очебийно през 1919 година. Социалното напрежение беше достигнато своя краен предел. До тази година непрекъснато посещавах тайните анархистически кръжоци и комунистически такива, в които вземах активно участие като редактор на местния конспиративен вестник „Прометей". През 1919 г. се случи в обществения живот на България едно важно събитие - разрази се голямата железничарска стачка, която парализира железопътния транспорт в страната за около един месец.
към текста >>

17. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото.
Това общество, за разлика от другите, съчетаваше най-разнообразни индивидуалности. То представляваше миниатюра на цялото човечество. Тези индивидуалности бяха на различни възрасти, различно социално положение, образователен уровен, изобщо съвкупност от индивиди с различни психични нюанси, изобщо това общество представляваше по своята структура нещо оригинално, неповторимо. Наистина, обществото около Учителя, за моята крайно любознателна природа, представляваше една дебела книга, за която трябваше да посветя редица години, за да разчета нейното дълбоко и интересно съдържание. Също така и Учителят представляваше за мене една голяма тайна. В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото. Първите ми впечатления от обществото около Учителя, в непосредствените ми наблюдения, се изразиха в следното: Направи ми силно впечатление крайностите, откъдето са дошли последователите на Учителя - като започнем от центъра на крайния атеизъм, и свършим с полюса на религиозния фанатизъм. Паралелно с разучаване на обществото, аз се заех сериозно да проуча беседите на Учителя, които представляваха неизчерпаем източник на знание, опитности и методи за работа. Същевременно започнах да посещавам трите вида беседи: лекциите на Младежкия клас, на Общия окултен клас и Неделните беседи. В Младежкия окултен клас участваха в по-голямата си част студенти и висшисти. В Общия окултен клас влизаха, извън учениците на младежкия, част и голяма част от обществото.
към текста >>

18. 6.12. Студентският кръг

Стари и млади, учени и прости, бедни и богати, зиме и лете - бяха устремили своя поглед към прозореца и жадно поглъщаха словото му.
До тази година Учителят държеше своите беседи в малката бяла къщичка на ул. „Опълченска" 66. Неговата аудитория представляваше малкият двор на бялата къщичка, където всички стояха прави, а катедрата - отвореният прозорец. Учителят непрекъснато стоеше на течение и всички се учудвахме, че не настива и че е здрав. Всяка неделя от 10 часа започваха неговите беседи. Стари и млади, учени и прости, бедни и богати, зиме и лете - бяха устремили своя поглед към прозореца и жадно поглъщаха словото му. Вдъхновение и радост се разливаше в душите на слушателите след всяка произнесена беседа. Малката стая и дворът ставаха вече тесни. Трябваше да се търси по-широк салон. И действително, не след дълго време Учителят започна да изнася своите беседи в удобния салон „Турферайн". Широк салон на германско физкултурно дружество, който се вземаше под наем.
към текста >>

19. 6.21. Пътят на посвещението

При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието.
Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност. Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор. Той е бил един от първите, който е превел окултната литература, специално по спиритизма, в България. Гръблашев написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях. Те са един по-висок уровен, в сравнение с другите.
към текста >>

20. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса.
За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос. Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните.
към текста >>

21. 6.27. Тесният път на ученика

Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси.
Записах държавни науки, специалност - дипломация и консулства. За мен тези дисциплини бяха близки, понеже моите склонности са винаги били насочени към стопанските и политическите проблеми. С голяма настойчивост и постоянство посещавах лекциите и много леко си вземах всички изпити в университета. За мен университетът представляваше една врата, която ме въвеждаше в обществото. Аз влязох във връзка с много академични среди. Моят устрем, както към духовните проблеми, със същата сила се насочи и към социалните въпроси. В скоро време влязох във връзка с академичната младеж, започнах да посещавам различни семинари, реферати, в които взимах активно участие и винаги гледах непринудено, незабелязано да прокарвам нишките на моите идейни схващания. Всичко това вършех поради големия копнеж, новите идеали, които Учителят даваше на човечеството, новият мироглед, който изграждаше Учителят в своята школа, да може постепенно да открие един нов път и да могат индивидите, обществата, народите и човечеството да излязат от духовната безпътица и от хаоса на стопанската, политическата и културна криза. Много често, когато съм изнасял реферати, и при разискванията, моите разсъждения се тълкуваха като ексцентричност, или някаква идейна екзалтираност; това положение никак не ме смущаваше, напротив, духовният потенциал на това велико съкровище, което дълбоко беше скрито в моята душа, ми даваше все по-големи импулси и твърдо постоянство да мина по пътя на съвременното знание, да го проникна и по този начин да бъда още по-добре подготвен за тясната пътека на ученичеството.
към текста >>

22. 6.28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието

От друга страна, влизайки в контакт с мен, който носех бунта към обществения фалш, бунта към неправдите и социалната несправедливост, в нея още повече се повиши този устрем към освобождаване от обществените форми.
Връзката й с Учителя и Школата събуждат в нея едно велико качество - качеството на различаване. Това качество има като предпоставка една закръглена интелигентност, въоръжена с един критичен поглед. В лицето на Учителя тя намира своя идеал, тя вижда как Той, със Своята Светлина, разкрива фалша и лицемерието на общественото мнение. Също така тя схваща несъстоятелността на самосъзнанието, което издига личността в култ, център, източник на един нереален свят. Тя чувства, че обществените форми, в които е потопено човешкото общество, ще претърпят редица трансформации, тъй като те не отговарят на новите изисквания на времето. От друга страна, влизайки в контакт с мен, който носех бунта към обществения фалш, бунта към неправдите и социалната несправедливост, в нея още повече се повиши този устрем към освобождаване от обществените форми. Нейният съпруг - Величко Граблашев, който се намираше под влиянието на Михаил Иванов, й даде добър урок, да види в една кристализирана форма крайният предел на самосъзнанието. Граблашев бе подлъган от ясновидството му и плати с разочарование за своята наивност. Михаил Иванов следваше в университета педагогика. От друга страна, четеше популярна окултна литература, която събуждаше в човешкото съзнание една гордост. Той беше по този начин наметнал мантията на някакъв чародей, който може да прониква в съдбините на хората, даже и да смята, че има онази магична сила - да въздейства върху техните съдби.
към текста >>

Тази вълна на второто действие създаде в цялото Братство един голям устрем, към големите знания, които Учителят разкриваше в специалния младежки клас, в окултния общ клас и чрез неделните беседи.
Даже като правех своите психологични наблюдения, често виждах в отношенията между Георги Радев и Михаил Иванов тази диаметралност на тези два свята. Чувствах и виждах в картини онзи нов свят, който Учителят чертаеше, онези нови обществени отношения, които ще почиват на Великия закон на Справедливостта, онази истинска връзка между душите, които ще се чувстват като клетки на един велик организъм. Взаимното сътрудничество във всички области на живота и онази духовна, интимна топлота ще легнат в отношенията между индивидите, обществата, народите и цялото човечество. При тези нови отношения виждах онези величествени перспективи, които се отварят за новата култура, където природата ще открие на човека много от своите тайни, за да може да подобри своите битови условия и духовния ръст, да се възвиси все повече и повече към идеалите на съвършенството. Всички тези постижения ще бъдат плод на новата раса, която иде с много по-големи вътрешни възможности за проявления и творчество. Тази вълна на второто действие създаде в цялото Братство един голям устрем, към големите знания, които Учителят разкриваше в специалния младежки клас, в окултния общ клас и чрез неделните беседи. Тази вълна се съвпадна с моето завършване на университета. Аз завърших през 1931 г. в София.
към текста >>

23. 6.34. Астрокосмична синтеза

При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение.
Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората.
към текста >>

24. 6.35. Mладежките събори

Имаше голям устрем, като птица, която лети в пространството.
Георги Радев. Първото впечатление, които ми направи за него, е морфологичната му структура на главата. Неговият обективен ум бе така силно изразен, както възприятията и представите. Причинният център и философският център не бяха заети и представени, но тези бяха в един мащаб универсален. Неговата глава бе малка, правеше впечатление, че е глава на птица с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Имаше голям устрем, като птица, която лети в пространството. Като че ли човешкият интелект летеше в света на мисълта. Георги Томалевски. Поет и добър оратор, един много симпатичен приятел, с един рицарски жест. Той следваше физика и астрономия. Беше човек, който представляваше една характерна индивидуалност.
към текста >>

Имаше устрема да види рационалното в света.
Като че ли човешкият интелект летеше в света на мисълта. Георги Томалевски. Поет и добър оратор, един много симпатичен приятел, с един рицарски жест. Той следваше физика и астрономия. Беше човек, който представляваше една характерна индивидуалност. Имаше устрема да види рационалното в света. В него нямаше мистика. Имаше един научен ум, който не прехвърляше разумното в природата, за да отиде в някои по-мистични върхове. Беше предан на учението и рицарски воюваше за него. Имаше прям характер и нямаше задкулисни намерения. А. Попов.
към текста >>

25. 6.38. Следването ми в чужбина

Изобщо борбите, които се водеха, от една страна - от обществено - политическите сили, а от друга - армията, в лицето на Военния съюз, имаха повече личен характер, в който голяма роля играеше и короната, без да има някакви дълбоки устреми за социални преобразования в страната.
Извън тези пактове международната обстановка, специално в кръга на европейските държави, беше под знака на революционна подготовка, издигаха се повици за социални реформи. При тази обстановка се извърши в България делото на 19 май 1934 г. При тези събития, които ставаха в България, аз се завърнах отново в отечеството си, за да мога на самото място да се ориентирам и си извадя съответните заключения. Предприетите стопански реформи, чрез рецептите на монополистите, нямаха тази творческа сила, за да оставят някакви дълбоки следи в стопанската структура на България. Силните удари, нанесени срещу синдикалните организации, които дотогава имаха дълбоки корени в обществото, не оказаха никакво социално преобразование чрез казионните професионални организации. Изобщо борбите, които се водеха, от една страна - от обществено - политическите сили, а от друга - армията, в лицето на Военния съюз, имаха повече личен характер, в който голяма роля играеше и короната, без да има някакви дълбоки устреми за социални преобразования в страната. При тази обстановка на нещата, която проверих на самото място, особено с безрезултатните опити на Дирекцията на обновата, най-вече от дребнавите лични и кариеристични амбиции на нейните главни функционери, аз получих едно пълно разочарование. Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и искрен интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно. По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност. След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев.
към текста >>

26. 6.39. Равносметката

Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания.
към текста >>

27. 6.42. Години на възрастване и възмъжаване

Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам докторска дисертация.
И когато някои от старите братя започнеха да говорят и тръбят, че аз съм изял десятъка на братството, и съм похарчил парите на братството, то това ми се отрази много, понеже аз съм много чувствителен и моите лични чувства са много силно развити у мен. Един „вечен студент" също може да бъде чувствителен и да се обиди не на шега. И така, жестоко обиден, отивам при Учителя и споделям: „Учителю, много ми е мъчно и тъжно, че там навън се говори за мен, че аз съм изял парите на братството в разстояние на 17 години." Той ми каза следното: „Не се безпокой за нищо. Ти не харчиш и не ядеш десятъка на братството, който се внася в общата каса. А парите, които ти се дават, това са чисто и просто хонорарите от Моите беседи." Така бе разрешен този въпрос. Моментално ми се стопи мъката и аз с по-голям устрем заминах за Полша, за да защитавам докторска дисертация.
към текста >>

28. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време.
Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време. Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при Тях, Те ще ви приемат в Своите жилища с такава братска любов, за която вие нямате представа.
към текста >>

29. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Този устрем, който има, този естествен интелект и този естетичен вкус ме удивлява.
Едната се казваше Амрика Ханизе. Тя е един много интересен тип. Тя не е французойка. Има славянски произход. Тази жена просто ме е поразявала. Този устрем, който има, този естествен интелект и този естетичен вкус ме удивлява. По професия е балерина, но туй, което е направила в своя живот, то е един голям пример за подражение. Тя не е само мъченик при тези трудни условия, да живееш в една страна като Франция със своята професия, но и същевременно е един герой, който може да отстоява и да преодолява всички пречки. Тя е била една от големите ми сътрудници. Тя имаше една приятелка, която се казваше Жанин. Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала приказки за инките.
към текста >>

30. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Но неговият устрем беше необикновен.
Изминаха двадесет години от направения документален запис на магнетофонна лента на д-р Методи Константинов, на неговия труд „Човекът по пътя на Космическата спирала". През 1995 година реших, че сега е времето да се публикува този документален запис, за да остане за следващите поколения. Прекланям се пред паметта на д-р Методи Константинов, защото той бе единствен от учениците на Учителя, който беше готов, беше си приготвил материала и чакаше само онзи, който да направи заедно с него второ преработено издание. Такъв готов човек в моя път аз не срещнах. Срещнах други. Но неговият устрем беше необикновен. Когато говореше за Школата на Учителя, той отправяше поглед нагоре и говореше в един изключително висок стил, като че ли той четеше горе на небето предварително написан текст. Затова той можеше да говори на „прима-виста", а неговата Деметра да записва на пишеща машина. Благодарение на това ние днес имаме една история, която ви предлагаме на вашето внимание. Магнетофонният запис бе направен от 6-ти до 9 септември 1974 година в дома на моите родители в град София. А машинописният текст от записа бе осъществен от Марийка Марашлиева и завършен на 6 август 1995 година в София.
към текста >>

31. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

От всяко едно око излезна по един лъч и се устремиха към мен.
" Аз отговорих: „Учителю, ние си дойдохме при Слънцето". Това го изказах с вяра и с твърдото убеждение, че това е така и че Учителят е жител на слънцето и че в Учителят е Духът на слънцето, т.е. Божественият Дух, който движи и земята и слънцето. Учителят ме изгледа, нищо не каза, за да потвърди моите думи, но за миг се преобрази. Аз видях, че в очите му се пропука една завеса, отвори се една дупчица и през това отвърстие дойде до мен един лъч, един слънчев лъч. От всяко едно око излезна по един лъч и се устремиха към мен. Това никой не го забеляза освен мен. Това беше предназначено за мен. Това трая миг толкова колкото да видя, да запомня и да усетя преминаването към мен на тези два слънчеви лъча. Това-беше само за миг и след това Учителят с обикновен тон почна да отговаря на онова, което аз го запитах. Другите се заслушаха в думите му, а аз още стоях с необикновеното преживяване, което имах.
към текста >>

32. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Нарочно употребявам този израз „горе във висините", защото той беше висок на ръст и когато беше устремен нагоре и се намираше в неговия свят беше недостъпен и много интересен.
Но всички видяха това, запомниха го и си извадиха различни заключения. Защо той стоеше настрана и не беше дошъл да се нареди на общата редица и да чака своя ред. Много пъти бях забелязала, че той странеше от тези неща, повече искаше да се усамотява, да съзерцава, да си бъде в неговият собствен духовен свят, горе във висините. И в такъв случай докато го сваля долу на земята, беше много трудно. Той ще ми се усмихне, ще ми каже нещо, но всъщност е още горе във висините. Нарочно употребявам този израз „горе във висините", защото той беше висок на ръст и когато беше устремен нагоре и се намираше в неговия свят беше недостъпен и много интересен. Понякога той се движеше, работеше, но това бяха автоматически движения, а самата му същност беше горе. И ако аз го запитам той ми отговори автоматически и ми отговаря на въпроса. Но след като Борис слезна от горе и стъпи на земята и ако го запитам отново по същия въпрос, той даваше съвсем други отговори. Това ме смущаваше много отначало, но после свикнах и в такива случаи изобщо не се доближавах до него или ако се приближавах бе, за да му подам сако, палто да се облече, да пие някой чай или да закуси леко. Той се усмихне лъчезарно, благодари и аз го оставях сам.
към текста >>

33. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Те бяха от друга еволюция и тази фина божествена материя, която излиза от човека във вид на молитва и се устремява към невидимия свят, то Небето я взима, обработва я понеже му е нужна и от своя страна изпраща друга енергия, която е необходима, за да се изпълни молбата на онзи, който се моли.
Отидох при Учителя за съвет, защото исках да се помоля да ми помогне за тази птица. Исках да помоля Бог да ми помогне, но реших да отида първо при Учителя и да го попитам как да стане това. Той ме прие, обясних му защо съм дошла. „Не е позволено да се молиш за животните, защото те си имат своя еволюция." По-нататък Учителят обясни, че не трябва да им се бъркаме. Може да се помоля, но не трябва да искам помощ от невидимия свят за тях. Те бяха от друга еволюция и тази фина божествена материя, която излиза от човека във вид на молитва и се устремява към невидимия свят, то Небето я взима, обработва я понеже му е нужна и от своя страна изпраща друга енергия, която е необходима, за да се изпълни молбата на онзи, който се моли. Ние трудно можехме да разберем същността на молитвата, въпреки всички добри обяснения на Учителя за нея. Аз лично я разбрах чак когато Учителят веднъж направи една аналогия между растителния свят и хората. Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората. Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията. Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите.
към текста >>

34. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

После от очите му излиза сноп светлина, която се устремява към него и го осветява, непосредствено след това от Учителят излиза една светлина, наподобяваща светлината на слънцето.
Обикновено това са думи и това са символи на едно знание, което е недостъпно за човешките умове, макар че Учителят много пъти говори за тях в своето Слово. След тайната молитва и след като всеки един ученик си записва в личното молитвено тефтерче своята молба, то Учителят става и започва да произнася обикновеното си Слово преди Новата година. Такива слова срещу Нова година има публикувани няколко. Те бяха много важни за нас, защото в това Новогодишно Слово Учителят казваше с какви проблеми ще се сблъскаме през следващата година, какви събития ще дойдат в този народ и какви ще бъдат съдбините на света. Учителят започва своето Слово и се обръща към брат Крюгер и той вижда как от очите на Учителя излизат няколко лъча от светлина и го пронизват. После от очите му излиза сноп светлина, която се устремява към него и го осветява, непосредствено след това от Учителят излиза една светлина, наподобяваща светлината на слънцето. Това трае няколко секунди и това нещо го вижда само брат Крюгер, но не и ние които сме насядали и гледаме и слушаме Учителя. Нашите очи са затворени, а Учителят казва: „Някой от вас искат да познаят и опитат Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. А това е голяма работа. И това не е за човеци. За да опитате това вие трябва да сте готов да жертвате себе си за тази Любов, за тази Мъдрост и за тази Истина".
към текста >>

35. 114. СЛУЖЕНИЕТО НА СТАРИТЕ И МЛАДИТЕ

Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво.
Този човек бе чакал хиляди години, за да се срещне с Учителя на земята и с Бога. И затова дали идваше стар или млад възприемаше нещата от съвсем друга гледна точка. Освен това и едните, и другите идваха за себе си да оправят своят личен път и живота си, идваха да свършат и някоя работа за Бога. А затова каква работа ще свършиш за Бога в това няма нито стар, нито млад - важното е да я свършиш. И тук се изравняваха нещата. Спомням си, че веднъж Учителят когато трябваше да разреши един спор помежду ревността на старите и устрема на младите разказа отново онази притча за Христа, където господарят изпращал в различно време работници да копаят на лозето си - сутринта, на обяд, след обяд и когато решил да им плати то заплатил на всички еднакво. Единствено протестирали онези първите работници: та ревността на старите триятели най проличаваше в Школата на Учителя. Те бяха първите работници на лозето, а ние младите, онези които дойдохме по-късно да копаем това лозе и за да разясни този окултен закон Учителят каза във връзка с тази притча: „Последните, които бяха наети да работят на лозето те работеха най-много и по извършената работа се изравниха с първите". Ето това е разрешението на спора и на задачата между стари и млади. По свършената работа за Бога, по него ще се равняваме и заплащането става от господаря по свършената работа. Само че заплащането в Школата става по друг начин - с неговото духовно разрастване.
към текста >>

36. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното.
Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено. Още по-необикновени бяха преживяванията ни на Рила. Те ни подбудиха да устремяваме поглед към красивото, към възвишеното. Те ни помогнаха да проникнем във вътрешния смисъл на преживяното и да приложим в живота придобитият опит. Ала как да се опише с бедната човешка реч величието на Рила и нейната красота? Как да се опише сиянието на лазурното небе денем, или трептението на звездите нощем? Как да се възпее Рила в мигове на величаво спокойствие или във време на страхотна буря? За нас Рила е едно от свещените места на земята.
към текста >>

37. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно.
В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св.
към текста >>

38. 208. ДЯДО БЛАГО

Не че не искаха и не че не можеха, но тяхното съзнание бе замъглено и техният устрем отклонен в съвсем друга посока и те се загубиха с годините.
Защо ли? Защото Учителят допускаше младите около себе си повече отколкото възрастните, ние се въртяхме непрекъснато около него, а в техните очи ние му губехме само времето. Те не можеха още да разберат, че срещата на Учителя с всеки един от нас беше започнала много отдавна и че в това се състоеше вътрешната Школа. Както аз сега описвам част от тази вътрешна Школа всички онези, които присъствуваха на Изгрева можеха да напишат повече или по-малко и да дадат своят дял и своят принос в целокупната изява на тази вътрешна невидима Школа за случайните и любопитни граждани. Но това малцина направиха, защото тогава по времето на Учителя се смяташе за нещо съвсем естествено такива прояви да ни се случват всеки ден, а след като той си замина много от старите приятели утаиха в себе си тези опитности, после те си заминаха без да напишат своите възпоминания и то поради съвсем други съображения. Не че не искаха и не че не можеха, но тяхното съзнание бе замъглено и техният устрем отклонен в съвсем друга посока и те се загубиха с годините. А което е най-важното Учителят чрез тях и чрез техните опитности, които те имаха приложи част от методите на своето Слово и тези опитности, които те имаха не бяха вече само техни лични преживявания, но бяха реализирани закони от Словото на Школата. Но това не се разбираше тогава. Дори смятаха, че тези опитности не са толкова важни, страхуваха се да не би да ги упрекнат, че ученика няма смирение пред останалите и пред Учителя. А-някои не ги написаха поради немарливост. Може да се изреждат още много, много причини, но за мен това бе грешка и сега я осъзнавам към края на живота си, защото всичко, което се отнасяше за Учителя, за Школата му трябваше да бъде записано и да се даде.
към текста >>

39. 254. БАСТУНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Но при Савка волята бе целеустремена, разчетена като по график, определена като по стъпки на широк фронт с предни линии, с дълбочина и с тил, с пехота, кавалерия, артилерия и самолети.
Не само искаше, не само се стремеше, но се стараеше да се наложи с воля. Ама не тази българска воля, която не е никаква воля, а един обикновен инат, понеже българите са волеви само когато искат да се наинатят като магаре. Спират и не вървят. Понякога българинът е волеви, но на моменти, когато иска да се прояви на пук на всички. Волевият елемент у българина го нямаше по онова време в Школата. Но при Савка волята бе целеустремена, разчетена като по график, определена като по стъпки на широк фронт с предни линии, с дълбочина и с тил, с пехота, кавалерия, артилерия и самолети. И всичко разчетено по часовник. Ето тук се проявяваше едно качество на немския дух - определена цел и насоченост към целта без съображение за методите, а важна бе целта. Савка бе половин германка, половин македонка. А това означаваше много. Ето това бе неприемливо за мен и за останалите.
към текста >>

40. 270. ЛУЧКА

Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко.
Явно, че накрая след бурята и гръмотевицата е дошъл и дъждът и тя сега се изплаква. Беше понякога жестоко погледнато отстрани. Но каква жестокост можеше да има това бяха напластени неща у човека и точно сега изплуваха на повърхността и се виждаха как плуват. Това бяха несигурни, неустойчиви величини, които ако човек се опитваше да се доближи до тях или се облегне, или стъпи върху тях веднага политаше надолу в бездната, пропадаше и на изпита. Несигурни неща бяха, а ревността бе най-несигурната. Но каква енергия съдържа тя, какъв устрем имаше при нея, стремеше се да завладее всичко. Но явно не винаги се отдаваше тя да просъществува. Около Учителят имаше винаги много хора и когато някой злоупотребяваше с ревността си към другите беше достатъчно Учителят да погледне някого, да раздвижи нещата и те се преобръщаха в съвсем други променени условия. И онзи, който беше сполучил в ревността си изведнъж виждаше безпочвеност-та на целия си труд - всичко отиваше на вятъра. Оставаше само ревността към Бога, онази свещена, неопетнена, чиста ревност към Учителя и Бога. Тогава ти се стремиш към необятното, което е у теб и около теб не може да има обект и нещо материално, а само един вътрешен, реален, но субективен свят.
към текста >>

41. 16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА

Учителят се задава насреща ни и се устремява към нас.
Минаха доста дни. Един неделен ден след обед излизам да сляза в града и близо до Изгрева срещам ги със жена си излезли да се разходят. Поканих ги да дойдат да си починат у дома и се върнах с тях. Влизаме в Изгрева. На двора няма никой. Учителят се задава насреща ни и се устремява към нас. Аз ги представих. Учителят се усмихна, погледна мене, погледна другарката му, погледна него и каза: „Вие имате отлична другарка. Тя е добра майка и добра възпитателка. Цялото си положение вие дължите на нея. Тя има голям капитал.
към текста >>

42. 43. УЧИТЕЛЯТ ПИЕ СЪС ЗЛАТНА ЧАША

Когато се появи Учителят към Когото се устремих аз останах стъписана: Та това не е човек, това е Свръхземно Същество!
Пристигнах на Изгрева. Той беше току-що създаден. Тук малка бяла къщичка, спретната, приветлива, салонът бял и чист като лебед. И градинки и полянки тихи, чисти, приветливи, ухаещи на сладост. Облъхна ме една красота и един мир, които затрогнаха душата ми. Когато се появи Учителят към Когото се устремих аз останах стъписана: Та това не е човек, това е Свръхземно Същество! Такъв човек дотогава очите ми не бяха видели, пък и след това, разбира се. Аз се приближих със свещен трепет и без някой да ми е казал почувствувах, че трябва да Му целуна ръка. После смутолевих защо съм дошла. Той ме покани в малката си бяла къщичка от една стая, кацнала близо до салона и ме покани да седна. Поразпита ме за Мечкюр, как се устройва, как вървят работите и т.н.
към текста >>

43. 46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА

И като свърши лекцията устремих се към Него да се сбогувам, да Му благодаря и да Му кажа, че ми е отговорил на въпросите.
След малко чувам отговор на втория въпрос, на третия, на четвъртия, петия... до последния. Как и кога ги видя и ги подреди последователно в лекцията си? Сякаш цялата лекция беше построена върху тези мои седем въпроса. Сам Той си знае това. Аз обаче имах отговорите, олекна ми на душата, изправих се бодро. И като свърши лекцията устремих се към Него да се сбогувам, да Му благодаря и да Му кажа, че ми е отговорил на въпросите. Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: „Аз Ви отговорих на въпросите в лекцията." „Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръка и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от един прием. Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги абсолютно забравила. Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила. То беше много отдавна. Може би в годините 1929, 1930, 1931-ва.
към текста >>

44. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Откриват се вече и стават по-близки рилските върхове, към които си се устремил.
Гората свършва. Ние сядаме пак на една малка слънчева полянка. Свърши се царството на вековната гора. От тук нагоре са клекове и смрики. Открива се по-широк хоризонт. Откриват се вече и стават по-близки рилските върхове, към които си се устремил. Ето го Харамията. Ето Езерният връх. А по-назад, от ляво - Рупите, Еленин връх, Попова шапка и в далечината някъде Мусала. Той сякаш на всякъде ни съпровожда с погледа си. Сякаш следи и бди над маршрута ни.
към текста >>

45. 81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ

Колко песни даде само за слънцето, този символ на Великото Слънце, към което се беше устремил сега!
Тази поляна, която Той обичаше, която чу толкова слова, толкова музика и видя такава игра и такива радостни дни. Сега видя тяхната процесия. Тя беше облечена в бяла зимна премяна. Сивото тъжно небе ръсеше леко снежинки. По едно време надникна тъжно и дневното светило, което Той тъй обичаше, за което ни говори цял живот и с което ни сроди - слънцето. Колко песни даде само за слънцето, този символ на Великото Слънце, към което се беше устремил сега! След това отидохме и изпълнихме лозето, където беше определено мястото да Го положат. Там, в средата на лозето имаше една малка виеща се лозница. Под нея имаше една малка масичка и пейка сковани от небоядисани дъски. Там обичаше понякога, надвечер да се уедини Учителят в размисъл. От там се откриваше пейзаж към Витоша, който по мекота и нежност на тоновете нямаше равен на себе си.
към текста >>

46. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

Като се подаде първия лъч от изгряващото слънце, Учителят скочи, застана като войник с устремен към слънцето поглед и след 4-5 минути излезе напред и почнахме молитвата.
Била държанка на един богат евреин, който отишъл към Русе и тя отишла да спи при тях - ту при единия, ту при другия. Това смятам, че Учителят ми го устрои да види дали ще издържа този изпит. Отидох си у брат Калудов, защото ми бяха казали, че през нощта в 3 часа ще тръгнем и ще отидем на „Ташлъ-тепе", една височина', където имаше останки от старо укрепление. Още в 2 часа през, нощта аз отидох в дома на брат д-р Жеков и в 3 часа тръгнахме. Заварихме там други отишли по-рано. Като се подаде първия лъч от изгряващото слънце, Учителят скочи, застана като войник с устремен към слънцето поглед и след 4-5 минути излезе напред и почнахме молитвата. Имаше повече от 200 души и всички бяхме обърнати към изгряващото слънце. 145 10. Изгревът..., т. 6 След молитвата почнахме упражненията, 6-те упражнения. Тогава в това време от върха на могилата,където се намираше самия люнет (военното укрепление) се появиха двама стражари, насочиха пушките към братята и сестрите и извикаха: „Всички сте арестувани!
към текста >>

47. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Просто някаква сила ме обгръщаше в друга посока и аз на там се устремявах.
Не че не вярвах в това, което Той ми казваше. Вярвах, но когато трябваше да го изпълня се явяваха хиляди препятствия, с които не можех да се справя. Не че нямах сила и воля. Имах и едното, и другото. Но не можех да хвана посоката, която Учителят ми даваше. Просто някаква сила ме обгръщаше в друга посока и аз на там се устремявах. След време виждах, че съм сбъркал посоката и съм загубил време и сили. Дойде време и накрая Учителят каза следното: „Симеоне, Симеоне, да беше само пял и нищо друго да не бе вършил, живота ти щеше да се измени коренно". Аз вдигам рамене: „Да бях пял, ама не пях. И сега ще си тегля ярема и кармата! " Учителят мълчи.
към текста >>

48. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН Имаше голям устрем в него.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН Имаше голям устрем в него. С голямо уважение се отнасях към неговите певчески занимания. Не ми омръзваше нито да мизеруваме, нито да гладуваме, нито да се ограничаваме в нещо, когато ставаше вьпрос той да има условия дори да си заплаща уроците по пеене. Той бе по големите работи, граничещи с чудесата, а пък аз се грижех за семейството. Онова, което му бе казал Учителят той не изпълни нищо. Защо? Много прибързваше.
към текста >>

49. 2. НА ПОСЛЕДНАТА МАСА

Иванка Петрова

Аз мислено отправям молба към Учителя, но същевременно и погледа ми беше устремен към Него и се молех едва ли не проплаквах гласно: „Учителю, помогнете ми!
2. НА ПОСЛЕДНАТА МАСА Живота ми е преминал в борби, страдания, оскъдица и много голям труд. Но тогава преживявах най-тежкото си и най-страшното си изпитание - до смърт бях измъчена и натоварена... Така сломена и съкрушена съм на братски обед на Изгрева и пак съм най-накрая на една маса, потънала в моята голяма мъка. Аз мислено отправям молба към Учителя, но същевременно и погледа ми беше устремен към Него и се молех едва ли не проплаквах гласно: „Учителю, помогнете ми! " Склоних глава и затворих очите си. След малко чувам, че някой ме вика. Отворих очите си и виждам сестра Йорданка, жената на д-р Жеков - усмихната ми казва: „Защо сте тук на тая крайна маса? Учителят ви кани да дойдете при тях." Ставам и смутена тръгвам подир нея. Учителят като ме вижда така сломена и измъчена до смърт изрече топлите Си слова: „Не се безпокойте, Вашата работа ще се уреди!
към текста >>

50. 3. ЗАДЪРЖАНИТЕ ПИСМА

Иванка Петрова

Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя!
3. ЗАДЪРЖАНИТЕ ПИСМА И така аз редовно започнах да посещавам беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков. Пак изтерзана от своята голяма мъчнотия търсят пак Учителя на Изгрева, това беше през бомбардировките в София и блокадите. Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя! Тогава Учителят казал на сестрите: „Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! " Те излизат и ме посрещат. Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: „Не се тревожете, и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него.
към текста >>

Но мисълта ми и погледа ми винаги са устремени към Бога и Учителя, Които в тежки моменти са ми помагали и съм имала тяхната безгранична Любов.
И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него. Много съм благодарна и дълбоко признателна на милият ни и любим Учител. Той ни помогна, Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам, обичам! Както винаги страданията, изпитанията и трудът ми са били неотклонни спътници в живота... И сега, в преклонна възраст вече пак съм умъчнена и натоварена. Но мисълта ми и погледа ми винаги са устремени към Бога и Учителя, Които в тежки моменти са ми помагали и съм имала тяхната безгранична Любов. С дълбока и непоколебима вяра съм, че те няма да ме оставят, няма да ме забравят до сетния ми дъх, до последния удар на сърцето ми. Затова съм им тъй признателна и благодарна, благодаря, благодаря всеки ден, всеки час, всеки миг! Иванка Петрова, 27.V.1973 г., гр. Габрово
към текста >>

51. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

На 16 години човек има устрем, жар за нещо красиво.
Майка ми тогава пита Учителя за него. „Сестра не се интересувайте за него сега. Не мислете за него сега". До този момент ние получавахме писма, интересуваше се дали има работа в България. Така че Учителят в това време знае, че той се е удавил и затова отбягва въпроса по този начин. На 16 години човек има устрем, жар за нещо красиво. Тогава всички ходехме на църква, а аз пеех в църковния хор. Майка ми беше голяма църковничка. Моята баба на 82 години прие Учението на Учителя. Каквото й разкажа и прочета за Учителя, всичко вярваше. Викаше ме непрекъснато да й говоря, а аз имах вече деца и грижи покрай тях.
към текста >>

52. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Разбира се аз се отличавах от малък с устрем и това ми даваше самочувствие да се хвърлям напред.
Аз самия бях работник, успях да постигна тая музика, разбира се аз станах музикант, така да се каже аз станах професионалист. Свирех в оркестри. Само веднъж съм давал концерт в живота си. Станах музикант-занаятчия, но това е голям скок за селото. Аз съм зодия Лъв. Разбира се аз се отличавах от малък с устрем и това ми даваше самочувствие да се хвърлям напред. И още от малък учителят ми, който се казваше Янко Андонов ми помагаше. Той загина като комунист, убит в сливенския балкан и паметника му е в Поморие, в градската градина. Първият ми учител беше Янко Андонов. Той казваше на мама: „Маро, Атанас може да закъснее за училище, ваканцията може да бъде за него не два месеца или три, а повече отколкото на другите“. И мама ме пращаше, да кажем да паса коне главно, буйни коне в съседното село Бата.
към текста >>

53. 5. Звучене на душите преди брака

Атанас Минчев

Зазвуча и се чу звученето от полета на една душа, която се бе устремила към мен.
Започна нещо да ми звучи и прозвучава така, когато цигулар си настройва цигулката. А аз разбирах от хубави цигулки, знаех как да ги настройвам и знаех какво значи настройване на цигулка. Но аз си замълчах и не казвам нищо на мама. Но същия ден отивам в консерваторията, срещам Славка Трифонова, секретарката и искам да я помоля да проверим за резултата от изпита на Юлия. И точно в този момент, след като дълго се беше настройвала онази вътрешна цигулка в мен, зазвуча. Зазвуча и се чу звученето от полета на една душа, която се бе устремила към мен. Да, аз чух полета на тази душа като звучене и музика. Тогава се обърнах към секретарката и я помолих: „Славке, има тук едно момиче, което искам да проверя как е издържала изпита и каква е нейната съдба“. Но само на теб казвам за първи път, на друг не съм казал, че може би ще ми бъде съпруга“. Тя кимна с глава, отваря книгата, която книга се показва само на директор. Поглежда на нейното име и прочита оценката.
към текста >>

Когато чуя да говори някой, че Високият Идеал на човека, това е съзвучието на душите тръгнали и устремили се към Бога, то аз веднага разбирам, че това са идеи от Словото на Учителя.
А долу на земята с нашите човешки порядки и лични недостатъци не можахме да създадем здрави отношения, които да крепят брака ни. Чаровна, талантлива и умна дъщеря растеше сама и не можа да бъде причината около, която да се завъртим двамата като около стожер и да вършеем и да овършеем чрез брака си гумното и вършитбата в този наш живот. Разделихме се. Бракът бе разтрогнат. Когато чуя днес някой да говори за сродни души аз изтръпвам. Когато чуя да говори някой, че Високият Идеал на човека, това е съзвучието на душите тръгнали и устремили се към Бога, то аз веднага разбирам, че това са идеи от Словото на Учителя. В това съм съгласен и това приветствувам. А другото, което ви разказах за съзвучието на душите преди брака бе един окултен закон, чрез който се изпълни волята на мама и аз поех тази съдба.
към текста >>

54. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

В полукръг се очерта почти белезникава, широка около 25 см и се устремява към иконата, която майка ми държеше в ъгъла портрет на Исус Христос с Дева Мария и веднага си рекох като видях образите на светците осветени: „Ах, Господи, тихо извиках, как досега не съм се обърнала към Тебе?
Беше петъчен ден. рано сутринта се събудих към 5 часа. Яви ми се второ видение. Лежах с широко отворени очи и силна светлина ме осени. На срещната стена се яви една прозрачна лента. В полукръг се очерта почти белезникава, широка около 25 см и се устремява към иконата, която майка ми държеше в ъгъла портрет на Исус Христос с Дева Мария и веднага си рекох като видях образите на светците осветени: „Ах, Господи, тихо извиках, как досега не съм се обърнала към Тебе? “ Тази дъга на време дойде, да ми покаже пътя прав. Веднага станах, умих се, облякох се, но не се обадих на домашните ми и се запътих за църквата „Св. Петка“, която беше в близост до жилището ми. Стигнах църквата и клисарят тъкмо отключваше вратата. Влязох, купих няколко свещи и се запътих към вътрешността на църквата.
към текста >>

55. 65. ПРЕГРЪДКАТА НА СЕСТРАТА

Тя се обърна и видя, че ръцете й висят във въздуха и с устрем се насочи към мен, за да ме прегръща и разцелува.
65. ПРЕГРЪДКАТА НА СЕСТРАТА Друг един път се намираме в беседката на поляната и сме насядали около Учителя. Изведнъж дотърча една сестра от поляната възторжена и усмихната с разперени ръце се втурва към Учителя и посяга да Го прегръща и целува. Учителят за миг се дръпна и ръцете на сестрата останаха във въздуха. Тя се обърна и видя, че ръцете й висят във въздуха и с устрем се насочи към мен, за да ме прегръща и разцелува. Учителят извика към сестрата: "Пази се от този момък! " И посочи мен. Аз подскочих от пейката, а сестрата се спря изведнъж. Някаква невидима стена застана между нас. Аз вече негодувам.
към текста >>

56. 77. СТАРОТО ГЮБРЕ КОЕТО СЕ ЗАПАЛИ

С голяма крачка и устремен нагоре по пътеката направо профуча покрай нас с Учителя.
Забързах и след минути Го настигам. А Той вървеше много леко и плавно и беше много трудно да Го настигнеш, а камо ли да Го задминеш. Ето, аз се изравнявам с Него и понечих да разменя с Него няколко думи и Той се спря, за да поразго-варяме спокойно. В този момент покрай нас профуча, идвайки отзад един брат. Беше висок, снажен, силен. С голяма крачка и устремен нагоре по пътеката направо профуча покрай нас с Учителя. А аз възкликнах: "Братът така мина покрай нас, като че ли някой го гони, или пък той търчи, за да не изпусне върхът и високия идеал". Учителят се загледа след него и каза: "Един стар боклук, едно старо гюбре, като се запали много дълго гори и дими, че пропи-щява цяло село от него". Какво искаше да каже с това не разбрах. Минаха години. Братът се ожени за една сестра.
към текста >>

57. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Но мойто вътрешно небе е тихо, натам съм поглед устремила.
За чуждите надянах горда маска, закрих очи за подлостта, и стана ми излишна всяка среща с приятели на радостта. 3. И като стон се песента понесе всред поруганата светиня, простихме се, заключихме вратите и светло минало в душите. 6. А за утеха някой ми припомни: "Ще мине, времето лекува", ти чакай, моя горест мълчалива, а раната е все тъй жива. 15.Х11.1958 г. 1. Ден мрачен ноемврийски, гледа намръщено небето към земята, подгонените облаци се лутат, а лъч от нийде не прозира. 2. Но мойто вътрешно небе е тихо, натам съм поглед устремила. Един, единствен образ грее там винаги, по всяко време. 3. Струи обилна светлина от него, и две очи ме гледат топло, мълча, но слушам в себе си дълбоко гласът познат да ми говори: 4. "Небето ти е чисто, тихо сърцето си сега смири, през него трябва да премине оралото на скръб дълбока, герои трябват за живота, и ти един от тях бъди! Помни, че Аз съм неизменен в бурите закрилник верен". 5. Сама съм в стаята и слушам, как двама са у мен, говорят, в сърцето ми, разбунено море, оглежда се тъй синьото небе и светла вяра ме крепи, крепи.
към текста >>

Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове.
Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал. 8 Нали всяка буря отминава, и през облак слънце се усмихва, песните ни пак ще ни издигнат на криле към слънчеви простори.
към текста >>

и да тъпчеш сърца устремени към Велико, Незнайно Начало. 4.
- Цветница Разрушаването на салона на Изгрева от властниците на България. СВЕТЛИНАТА СИЯЕ! 1. В тоя век на свободната мисъл, на борба за човешки права, и когато във всички езици най-разбраната дума е "МИР". 2. В тоя век светотатство не е ли и позор! - да рушиш един храм? и да тъпчеш сърца устремени към Велико, Незнайно Начало. 4. А над облак прах лети аура от нощна мисъл и молитви, от звучалите песни свещени, от сърдечен език съкровен. 5. От светилника, що разрушиха, отлетяли са искри далеч, ветрове ще повеят, раздухат огън лумнал по целия свят. 3. Тъмен белег на скрита враждебност, слънчев храм без пощада руши, от стените порутени гледат само спомени свидни помръкват. 6. Заличете следите по-бързо, дайте вино на земната власт, но вериги напразно ковете -светлината сияе над тях. З.У1971 г. 6.
към текста >>

58. 82. ОБИКНАХ ЖИВОТА

Умът на човека просветна и виде, обикна човекът живота свой скъп, посоката виде и тръгна със устрем по Пътя нов, светъл, чист и красив. 6.
Не ли? Или някой сън? 3. Действителност беше. Сън? - 0, о - не Един епохален и чуден концерт, Ти, който безшумно на хората даде, сърцата изпълни, умът претвори. 4. Сърцата изпълни със обич пресвята със обич пречиста и нова, добра, която е гордост и чест за човека, която е смисъл и радостна цел. 5. Умът на човека просветна и виде, обикна човекът живота свой скъп, посоката виде и тръгна със устрем по Пътя нов, светъл, чист и красив. 6. Обикнах живота. Обикна живота човекът и тръгна през себе напред -през своя ум тръгна, сърцето отвори, които до вчера му бяха враг лих. 7. Сърцето човешко към себе зовеше неща непотребни, които гнета гнетат, които живота в горчило превръщат, които и него превръщат във лед. 8. Умът, във невзрачни пустини залутан, открива закони пречудни, но, но сам на себе не може със тях да помогне • наоколо всичко, да всичко в мъгла. 9. А светлият, хубав концерт озвучава живота и пълни със много любов сърцата човешки, умът просиява и литва човекът крилато напред.
към текста >>

59. 83. ЦЕЛУНАХ РЪКА

Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно.
Ти искаше знание, богато и чудно, лъчезарно, светло на мен да откриеш. Ти искаше обич там топла и мила, трептяща и нежна в душа ми да влееш. Стоях аз и гледах. Съзерцавах тайно прекрасния образ насъщ и всевластен. Душата ми тайно се пълнеше с бисер, хармония вечна, със песен и вяра. Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно. Потръгна, поспре и погледна ме светло. Теб аз се усмихнах тъй наивно детски, потънах у Тебе, о, Вечност прекрасна, велика и пълна със знание, Мъдрост, закони пречудни, и верни и точни, отмерени, вечни и силни и властни, и в обич, и в милост, и благост, прекрасни и топли, и мили, и нежни. Утеха какво е разбрах и видях аз Великия Космос и себе си в него, пътуваща в светъл път, точен от Тебе от века и за века, посочен със обич, и учеща смело и светло, и точно, и тайно за мене, Учителю благи, и Знание, Мъдрост, събираща зрачно със грешки, без грешки, за бъдеще вечно. И обич разбрах какво е тогава. Как струйна тя тихо и тайно в сърцето.
към текста >>

60. 6. И ГОСПОД СТАРИ ХОРА НЕ ИСКА

И ако на младини човек има този стремеж към Господа, то на улегнала възраст може да му се даде повече дълбочина, но в никакъв случай не може да получи този силен устрем на младостта.
Веднъж Учителят е вън на двора и аз споделих с Него онова, което г-жа Малинова искаше от мен, да си разменим местата. Той стана много сериозен и каза: "И Господ стари хора не ще! " Тогава не Го разбрах напълно. Но по-късно, когато станах по-възрастна разбрах какво означават тези думи. В тази възраст на младост у човека има стремеж, сили, търсения, ентусиазъм идеали и колко е важно накъде човек ще насочи всичките си тези сили на младостта. И ако на младини човек има този стремеж към Господа, то на улегнала възраст може да му се даде повече дълбочина, но в никакъв случай не може да получи този силен устрем на младостта. Младостта е едно, а старостта е друго. Едното е началото, другото е краят, които трябва да се съединят в кръг, за да се завърши успешно живота на човека на земята.
към текста >>

61. 10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ

И така тихомълком вървяхме по стръмната тясна пътечка, видях още много други мълчаливи, устремени натам, накъдето и ние с брат ми вървяхме.
" и продължи пътя си нататък. Обръщайки се аз наблюдавах вървежа Му и се възхитих от лекотата, от леката ритмична и красива походка. Но пак, нито себе си вътрешно запитах, нито на брат си зададох въпроса, кой е Той! На следното утро, петък, аз без да вземам никакво оформено в съзнанието си решение с брат си заедно тръгнах и дори вървейки с него пак не го попитах къде отиваме. Желая тук да кажа, че на моя брат Гавраил, който е пет години по-голям от мене имах абсолютно доверие и затова считах излишно задаването на въпроси, когато той предприемаше нещо. И така тихомълком вървяхме по стръмната тясна пътечка, видях още много други мълчаливи, устремени натам, накъдето и ние с брат ми вървяхме. Стигнахме до един великолепен връх. Сега вече зная, това е Молитвения връх, от който се разкриваше дивна картина. Предизгревна прелюдия. И тук на една от скалите, сред група от братя и сестри беше седнал благородният старец. Когато на светлия източен хоризонт затрептяха първите изгревни лъчи на слънцето, Той стана и всички около Него прави в благоговейно мълчание и вглъбени в молитвена мисъл съзерцавахме дивният възход на голямото светило.
към текста >>

62. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

В 10 часа вече бяхме се събрали в салона на театъра, когато изведнъж се чу зловещият вой на сирените, които ни предупреждаваха, че неприятелски самолети се устремяват към нашето небе.
На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново. Направи ми впечатление лицето Му, което отразяваше страданията на човечеството през тези много жестоки моменти на II Световна война. Но Той, Божествения Пратеник в тези усилни времена за човечеството пребъдваше в интензивна молитва с Небесния си Баща, а ние, малките, черпехме вяра, сила и бодрост от Него, нашият обичен Учител. На 10.януари 1944 г. преди обед трябваше да отида на едно събрание, което щеше да се състои в театър "Одеон" във връзка с някаква акция на училищата в София. В 10 часа вече бяхме се събрали в салона на театъра, когато изведнъж се чу зловещият вой на сирените, които ни предупреждаваха, че неприятелски самолети се устремяват към нашето небе. Веднага ни разпуснаха и аз си тръгнах към къщи. Там заварих моята мила майка, която приготовляваше обяда. Към 12 часа дойде и баща ми, а след малко и брат ми Гавраил. Току-що бяхме седнали на трапезата за обед, чухме вече гърмежа на бомбардерите, които сега атакуваха ожесточено София. Аз отидох в моята стая, разтворих Библията на страницата, на която се намира 91.псалм и я оставих така на масата.
към текста >>

63. 12. Моето последно писмо от 12.УИ.1961 г.

До Нима Тенцинг Норгей

Човешкият дух се устреми към висините, обиталище на Космичния Дух на Вселената.
Тогава тя бе под контрол, особено тази с чужбина. Пазеха се и се страхуваха от шпионаж и чуждестранно влияние. Понеже се отнасяше за изкачване на най-високия връх на Хималаите я допуснаха. Едва ли някои от алпинистите от България тогава да са писали писма до участниците в тази експедиция. Човек стъпи на най-високия връх. Човешкият дух се устреми към висините, обиталище на Космичния Дух на Вселената. Магнетофонен запис на Вергилий Кръстев, направен през 1986 г.
към текста >>

64. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора.
Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора. Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи. По-голямата част от песните са двуделни по строеж. Чисто инструменталните композиции са много малко, като например: "Берхан Ази", "Мар на Светлите Сили4, "Играта на поточето" и др. Една част от песните имат класическия строеж на фразата от четири такта. Примери: "Любовта е извор", "Малкият планински извор", "Напред да ходим смело" и др.
към текста >>

65. 7. ЗНАМЕНОСЦИТЕ НА ПОБЕДАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

На всички танкове, камиони, каруци с платформи с бяла боя беше написано или с ученически тебешир две думи: "На Берлин", което означаваше, че цялата военна мощ на СССР е устремена към Берлин.
над Райхстага, германският парламент. Виж "Изгревът", том VII, стр. 43 "Знаменосците". 3. Ние бяхме очевидци, когато войските на Съветската армия през 1944 г. есента минаха през България. На всички танкове, камиони, каруци с платформи с бяла боя беше написано или с ученически тебешир две думи: "На Берлин", което означаваше, че цялата военна мощ на СССР е устремена към Берлин. А символът на Берлин е Райхстага. Това е достатъчно доказателство, че съветското руско върховно командване в никакъв случай не би пропуснало да приготви десетки знамена като онова, което се забие горе ще бъде знаме на победата. 4. Онази мощна вълна в Невидимия свят, която движеше Червената армия на СССР бе Учителя Дънов. Виж "Изгревът", том VII, стр. 437, N0 12.
към текста >>

66. 1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В дългата низа от дни и години, които образуват съдържанието на един човешки живот на земята, има събуждане, устрем, възход, има достигане на една връхна точка, а след нея - бавно слизане по наклон към един неизбежен за земята финал.
СТОЯНКА ИЛИЕВА (27.07.1899 - 25.09.1981г.) СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ 1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ Казвам се Стоянка Илиева Христова и съм родена на 27 юли 1899 г. в гр. Нови пазар от майка Елена Миркова и от баща Мирко Христов, българи от плът и дух. В дългата низа от дни и години, които образуват съдържанието на един човешки живот на земята, има събуждане, устрем, възход, има достигане на една връхна точка, а след нея - бавно слизане по наклон към един неизбежен за земята финал. Човек върви и не се обръща назад, но като достигне връхната точка в пътя и стъпи по наклона, все по-често се обръща назад да види, да огледа изминалия път, да си направи равносметка. Ония, които пишат мемоари най-добре познават тоя вътрешен процес. Но мемоарите обрисуват цялостно един човешки живот, в който са подбрани все пак по-значителните, по-характерните изживявания и събития в живота на един човек с оглед на времето, на епохата, в която е живял. Мемоарите отразяват забележителни събития и в епохата. Аз не пиша мемоари.
към текста >>

67. 121. ДВАТА ПЪТЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Женен е, а се устремява към млади жени и момичета.
И по такъв начин Лулчев значи си бил в обратния лагер, на този на който Учителят помагал. Сега вече всеки да си прави извод. Два пътя. Единият на Учителя и другия е обратния път. В.К.: Той винаги върви по два пътя. Женен е, а се устремява към млади жени и момичета. И какво направи онова момиче? Е.А.: И тя казва на нея като на приятелка, та казала на майка си и тя не знам вече на кого го предала. Но този случай става достояние и на властта и викат Лулчев на следствие, и когато той видя дебелия край помоли ме, ако мога нещо да направя. Аз каквото можах направих заради Учителя, защото не исках да се клевети Неговото Име. Какво е виновен Учителя, че ние не владеем страстите си, та затова каквото можах убедих детето да каже, че това което е казала не е баш така, да го каже в друга форма.
към текста >>

68. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Устремени са само към Горницата.
В.К.: Това значи е 1927 год. Е.А.: Ама още същата година. Вижте още същата година Учителят беше вътре. В.К.: На една снимка виждаме вита дървена стълба и много сестри наредени една след друга и чакат пред Горницата на Учителя. Е.А.: Сигурно чакат реда си. Устремени са само към Горницата. В.К.: Може да са празници, може да са съборите. Сега обикновено гледам, че са наредени тука пред стаичката на Учителя. Вътре има някой горе. Те чакат да бъдат приети може би? Е.А.: Трябва да са влизали в Горницата, за да си дадат принос.
към текста >>

69. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ МОИТЕ ОЧИ 1.Походката на Учителя

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Устремено се движеше напред.
Може би затова ми беше толкова приятно да го наблюдавам, когато се движи. В движенията му имаше свобода, нямаше скованост, което да внесе дисхармония, нито в ръцете, нито в краката, нито в главата, нито на тялото. Всичко така се съчетаваше, че правеше приятно впечатление. Походката му беше бърза и в никой случай бавна. Стъпваше много леко, като че няма тежест. Устремено се движеше напред. Като се движеше, при всяка стъпка и ръцете се залюляваха малко напред и назад, но нямаше махане на ръцете. Главата си държеше изправена и при бързото движение косата му, която беше дълга до под ушите леко се залюляваше, отскачаше назад и даваше илюзията като че ли е на малки крилца. Когато ходеше, не си въртеше главата да погледне наляво или надясно. Винаги ми е правило силно впечатление бързото и силно устремено движение напред. Движенията му бяха свободни, леки, никаква скованост не се забелязваше в тях.
към текста >>

Винаги ми е правило силно впечатление бързото и силно устремено движение напред.
Стъпваше много леко, като че няма тежест. Устремено се движеше напред. Като се движеше, при всяка стъпка и ръцете се залюляваха малко напред и назад, но нямаше махане на ръцете. Главата си държеше изправена и при бързото движение косата му, която беше дълга до под ушите леко се залюляваше, отскачаше назад и даваше илюзията като че ли е на малки крилца. Когато ходеше, не си въртеше главата да погледне наляво или надясно. Винаги ми е правило силно впечатление бързото и силно устремено движение напред. Движенията му бяха свободни, леки, никаква скованост не се забелязваше в тях. Те бяха естествени, свободни, пластични и красиви. Когато отиваше на по-дълъг път, било на екскурзия или в града, винаги носеше бастун, но рядко се опираше на него. Когато се качвахме по стръмнините на Витоша и Рила, само тогава си послужваше с него за опора. Бастунът си държеше и в дясната, и в лявата ръка, и го държеше близо до горната част, а долната част бе насочена напред.
към текста >>

70. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Сега аз съм Го виждал на снимки - 1936 г., когато Той обикаля, първата Му разходка след като Той оздравява и виждам как се движи, виждам и крачката Му, голяма крачка, широка, бързо, устремно върви.
Видях Учителят, като че на 12 или 13 август беше, когато излезе от палатката си, взе си шапката и палтото и дойде, седна при нас. Ние имахме така една полянка, на която живеехме в палатки трите. И Той живееше тогава пред нас на палатката си. И когато на Учителя свърши болестта, отведнъж Той проходи. Отведнъж Той беше здрав. В.К.: Сега аз съм Го виждал на снимки - 1936 г., когато Той обикаля, първата Му разходка след като Той оздравява и виждам как се движи, виждам и крачката Му, голяма крачка, широка, бързо, устремно върви. Е.А.: Ама казвам ти, никаква последица от болестта. Той като мина това ограничение, което беше дошло, абсолютно нормално си се движеше. И с лекота. На 14 август 1936 год. в 9 часа тръгнахме от Рила и в 5 часа след обяд бяхме на Изгрева.
към текста >>

71. I - ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

ВТОРИ ПЕРИОД

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Организирани, целенасочени, устремени да променят Словото на Учителя Дънов.
„Великата майка", беседи държани пред сестрите 1917-1920 год., том.1 - редактор Димитър Калев, Варна, но издадена с ISBN 954-8091-10-0 на Духовно общество „Всемирно Бяло Братство", София 1994 год. 3. „Великата майка", том II, ISBN 954-8284-51-0, гр.Варна 1997 год. беседи пред сестрите (1917-1932 год.). Редактор Димитър Калев. Ето това са фактите за върха Варна на I триъгълник на Черната Ложа. Организирани, целенасочени, устремени да променят Словото на Учителя Дънов. А като се променя Словото му, се променя пътя на неговите последователи. Това е целта на техния господар, който е Духът на Заблуждението, който е всъщност Духът на Антихриста, който воюва срещу Христовия Дух, който е в Словото на Учителя Дънов. А какво е казал Учителят за Словото виж „Изгревът", том II, стр. 28-29. Прочетете, проумейте и тогава се определете кому да служите. ТРЕТИЯТ ВРЪХ НА I-ТРИЪГЪЛНИК-ШУМЕН Интересна е историята на Шуменското братство, от началото на самото му създаване.
към текста >>

72. 04 - 10. ПЕСЕН ЗА ТОПОЛИЦА

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

Тополите, с могъщ устрем, вървят право нагоре - стремят се към небето, към Бога.
Мир, Любов, Светлина! Божествен мир, Божествена любов, Божествена светлина! Това са Тополица и Айтос!... Тук тополите са много. Тополите са емблема на Тополица и Айтос. Тополите, с могъщ устрем, вървят право нагоре - стремят се към небето, към Бога. А думичката „АЙ" - с която започва името на града, означава „свещен". Свещен е Айтос за нас. Свещени са околностите му, дето е Братската градина. Свещена е Тополица - дете, рожба на Айтос. Свещени ще останат те завинаги, за всички.
към текста >>

73. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела.
Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво!
към текста >>

74. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава.
Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и си го водил към подвиг и величие. Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас да вървим по Тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. Дай ни села да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин БЕЛЕЖКИ ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани ти, който си паднал и протегни ръцете си към Надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към тебе не е угаснала. Из „Наука и възпитание". Учителят В томчето „Новото начало", стр.
към текста >>

75. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

А ето там, наляво, се откроява светла пътека, по която вече са се устремили пробудените души, които следват сзоя духовен ръководител.
Като застанем пред първата картина, онова, което първо ни прави впечатление, е тъмно-зеленото море, което събужда в нас неприятни усещания, сякаш свързани с отрицателните сили, които искат да спънат нашето развитие. От двете страни на морето от скалите се подават глави на гущери, змии, чудовища, които всяват страх и ужас у зрителя. Те действат смразяващо. Тези чудовища не са друго, освен низшите страсти, които завладяват човека с непробудено съзнание. Те му пречат да поеме своя възходящ път. А ето там, наляво, се откроява светла пътека, по която вече са се устремили пробудените души, които следват сзоя духовен ръководител. От окултната наука знаем, че напредналите братя от Небето следят много зорко за прогреса на всяка душа и веднага пращат помощ на ония. които вече се пробуждат. Страданията, каквито и да са те, може да бъдат продължителни, но не вечни. Великата Божия любов е готова да прости на всеки, който е готов да не повтаря грешката си. Всяка душа си има свой духовен ръководител, а освен това има и групови ръководители, които ръководят цели общества.
към текста >>

76. 09 - 141. ШАРАНЪТ НА СЪБОР

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Всички погледи били устремени към шарана, който стоял горд и величествен.
А приятелите на шарана чакали по-скоро да се прибере в приемната, за да си продължат работата. Те чакали удобния момент за решително нападение, въоръжени с ножове и вилици. Всички били вече насядали по местата си и шаранът в новия си вид изскочил на масата и бил царствено спокоен. Уханията, които излизали от него, дразнели апетита. Почнало обилно отделяне на слюнка, която се поглъщала в празните стомаси. Всички погледи били устремени към шарана, който стоял горд и величествен. „Скрийте шарана, че Учителят иде", казал един брат и за миг шаранът втори път изчезва под масата. Учителят влезнал, погледнал вляво, вдясно и се върнал. Вече не се рашавали да вадят шарана, а той издавал присъствието си по тайнствен начин. Макар че шаранът бил скрит, вече всички знаели за неговото присъствие. Не минало и четвърт час, и ето Учителят вече идвал, за вечеря.
към текста >>

77. 09 - 150. РАЗДАЙТЕ ГО

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Сигналът за обед бе даден и всички се устремихме към нашата трапезария - полянката през кухнята и магазина.
150. РАЗДАЙТЕ ГО Беше лято. Прекрасно лято. Братстовото пак беше на летуване в Рила на лагер при седемте езера. Дежурните по кухнята и днес бяха сготвили много вкусно ядене и се радваха, че ще могат да ни нагостят с ядене, което бе сготвено с много любов и усърдие. Сигналът за обед бе даден и всички се устремихме към нашата трапезария - полянката през кухнята и магазина. Насядахме и почнахме да пеем, докато насядат всички. Изпяхме няколко песни, но приятелите не идваха, или по- право дойдоха, но твърде малко, едва половината от броя на тия, които се предполагаше. Какво бе станало? Защо приятелите още ги нямаше, се питаха дежурните? Хубавият ден, светлите, озарени върхове бяха привлекли много излетници по върховете и високите планински била и езера.
към текста >>

78. 18 - 2. ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ОТ МУЗИКА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В КАМЕРНА ЗАЛА „БЪЛГАРИЯ

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

Нека ний поука прозрем и с устрем съзрем, че за духовната нива никой не бива да почива.
Той работи сега от астрала, да не се руши духовната магистрала. От небето поздрави ни праща, кой както знае, тъй да ги схваща. От набожната градина брат Георги Куртев си замина за другата Родина. През тез 30 години за нас бе светило. И днес спомените по него са неугаснало кандило. Нека ний поука прозрем и с устрем съзрем, че за духовната нива никой не бива да почива. На работа, братя мили, за да имаме Божествени закрили. Иван Топалов 1991 година.
към текста >>

79. 18 - 9. СЪДБАТА НА ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

Но това е друг етап, към който сме се устремили, но не сме стигнали още.
Тя бе разочарована от цялата тази история с писмата. 5. Според мен в бъдеще цялата кореспонденция на Учителя с учениците му трябва да се издаде по оригинала. А самите оригинални писма да се пазят в Държавен архив. А последователите на Учителя Дънов могат да ги четат в отпечатани издания, а почеркът на Учителя в издадените фотокопия в печатни книги. 6. С напредъка на размножителната техника и новите технологии за печат, ще осигурим всеки, който се интересува да види, да прочете и да се запознае както с почерка, така и със съдържанието на писмата. 7. Но това е друг етап, към който сме се устремили, но не сме стигнали още. Може да се осъществи по мое време или по друго време след мен. Аз държа да бъде по мое време. 8. Една от задачите ми е да осъществя приемствеността на поколенията. Това може да стане по три начина. И което се реализира.
към текста >>

80. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно.
В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай" вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младият Константин вижда, че край баржата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък. Самият оригинал видях сега в престола в първата българска черква във Варна „Св.
към текста >>

81. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

Поради многото народ, заобиколил Исуса, то той се качил на един камък и устремил погледа си към Исуса.
Тя е следната: Цар Авгар от Едеса, който управлявал народите зад река Ефрат, пострадал от тежка неизлечима болест, проказа. С човешки средства и с тогавашните лечители не могъл да се излекува. След като чул за чудесата на Исуса, то той му изпратил писмо, като с него изпратил и живописеца Анани, комуто поръчал да снеме, т.е. да нарисува образа на Исуса Христа. Анани му предал писмото и разглеждал лицето му, за да го снеме на платно. Поради многото народ, заобиколил Исуса, то той се качил на един камък и устремил погледа си към Исуса. Усилията му били напразни, защото лицето на Исус непрекъснато се променяло от светлината, която излизала от Неговото лице, която непрекъснато се меняла в различни краски. Но след като видял желанието му, Исус го извикал, поискал вода да си измие лицето, поискал платното от Анани, което носил от цар Авгар, за да го нарисува на него, и си избърсал лицето. Изведнъж лицето му се отразило, изписало се върху платното. Това бил неръкотворният образ на Исуса, Той му предал платното и казал: „Иди и го предай на оногова, който те е пратил." Освен това му изпратил писмо, в което четем: „Блажен си ти Авгаре, че си повярвал в Мене, без да Ме видиш. Защото е писано за Мене, че които са Ме видели, няма да повярват в Мене, за да могат невиделите Ме да повярват и бъдат живи.
към текста >>

82. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние.
То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт.
към текста >>

83. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

По втория въпрос - уредба на самата община - тя разширява кръга на дейността си с устрем да стане главно средище, което да поеме и ръководи народоцърковните работи в целия Варненски окръг.
В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии. По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша. Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници. По втория въпрос - уредба на самата община - тя разширява кръга на дейността си с устрем да стане главно средище, което да поеме и ръководи народоцърковните работи в целия Варненски окръг. Тя съставя и „домашни законоположения". В църковната кондика от 1866 година се намерва „Привременний законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство". Този законник бил действително приет и от градовете Балчик, Хаджиоглу-Пазарджик и Провадия, които с подписи и печат потвърдили, че ще се подчинят на неговите наредби. По третата точка - борбата по църковния въпрос - с положителност може да се рече, че Варненските българи стоят в първите редове на борците за успешно разрешаване църковния въпрос. Те изпълняват примерно дълга си.
към текста >>

84. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай е изпращал Своите лъчи на живота.
Господ е, Който всяка сутрин ви събужда. И Той е първият, Който се явява на всеки в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата. Но като метод е несъвместимо, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! " Значи в зор викат, те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаеха това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай е изпращал Своите лъчи на живота. Следователно философски право е, че Бог е Бог неизменен. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Господ е далеч. Това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото да посочи само с ръцете Си, ще може да ни набара. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум Господ да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, може да разчитаме, че сме свързани с Небето и следователно - полезни за България.
към текста >>

85. V.II.35 МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя Слава. Амин.
Ти, който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. 6. Ти, който си благословил меча на нашия воин и си го водил към подвизи и величие. 7. Господи, Ти няма да забравиш и нас. 8. Простри десницата си над нас да вървим по Твоя път с нашия избран народ и нашите братя - твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. 9. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. 10. Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя Слава. Амин.
към текста >>

86. V.II.Молитвите на Всемировият Учител Беинса Дуно за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство

Тя е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек устремена към Бога.
Накратко може да се изрази така: 1. Молитвата е общение на човешката душа с Бога. 2. Молитвата е велико състояние на душата, чрез която човек влиза в съзнателна, разумна връзка със същества, които са завършили своето развитие. Да се моли човек, това значи да влезе във връзка с Великият. 3. Молитвата, както и връзката с Бога са непреривни процеси. Тя е Божествен лъч, който излиза от душата на всеки човек устремена към Бога. Молитвата е дихание на душата. Молитвата е Божествен акт. Молитвата е най-силният акт в човешкия живот. Учителят е дал няколко правила: 1. Всеки ученик да има свое молитвено тефтерче, където собственоръчно да си напише молитвите. 2.
към текста >>

87. Наряди за 1943 г.

10 Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава!
Изгрев - София 27. XII. 1943 год. С братски поздрав: 6) НАРЯД срещу бомбардировките А. Молитви за България и мира да се правят всяка сряда в 7 часа сутринта, общо или самостоятелно, а също и по всяко време и всяка сутрин по желание, поради сериозността на положението. 1. Молитвата за България, дадена през 1925 година.Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва.Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас.Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата.Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост.Ти, Който.си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци,Ти, Който си благославял меча на нашия войни си го водил към подвиг и величие,Господи, Ти няма да забравиш и нас.Простри десницата Си над нас: Да вървим по тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля.Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. 10 Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава! Амин. 2. Формулата: „Господи, доброто, което си вложил в нас, да стане ръководител на нашите мисли и постъпки." 3. Формулата: „Господи, смили се над България, изпрати Божествените сили да я пазят от разруха." 4. Формулата: „В Божествения план е България да се запази в тези световни катаклизми. В Божествения план е България да израсне духовно.
към текста >>

88. Наряди за 1945 г.

Тая работа можем да извършим само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове.
От 1945 година встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото." Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешната епоха. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас, Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело.
към текста >>

Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден.
Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна." „Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е. е отивала в по-гъста среда, а сега отива към по-възвишени области. Това ще улесни идването на новата култура." Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с дъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път.
към текста >>

Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание.
В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота. Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови достойни работници. 17) София-Изгрев,27август 1945г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори. Първото отрадно впечатление на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща.
към текста >>

89. Наряди за 1946 г.

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

Нека погледът ни да е устремен към Светлите Божествени Върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове.
Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез тях те ще получат обнова, надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква; ще се строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце, и те ще намерят пътя към свободата и радостта. Предстои ни грамадна работа. Тая работа можем да извършим само, когато сме винаги в досег с вечните извори на живота. Нека с отворени души да станем възприемчиви към новото, което сега влиза в живота. Нека погледът ни да е устремен към Светлите Божествени Върхове, отгдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове. Навсякъде в света има вече пробудени души, които желаят да работят за великата култура на Любовта, на братството, която иде на земята. И нека всички ние, работници на новото във всички страни, да се опознаем, да се сближим, да свържем силите си за една обща красива работа за великото дяло. В нашата дейност ние няма да сме сами. Ще имаме подкрепата на разумни сили, които ръководят човечеството в цялото Битие. Жетвата е готова.
към текста >>

След всеки период на упадък, на разочарование, винаги човечеството се издига с нов устрем, с нови творчески сили.
Със сърдечен братски поздрав, Ученици на Всемирното Бяло Братство в България. 1 май 1946 год. Изгрев - София 6) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Винаги в историята на човечеството след разрушението на една култура възниква един нов свят, по-велик, по-благороден, по-разумен. Това е защото в човешкия дух има нещо вечно и неразрушимо. Той винаги се възражда отново по-красив и по-мощен, както птицата феникс възкръсва из пепелта си. След всеки период на упадък, на разочарование, винаги човечеството се издига с нов устрем, с нови творчески сили. Много пъти човешкия дух досега в историята на човечеството е бил хвърлян в тъмни подземия и окован във вериги, но той винаги е строшавал оковите, преодолявал е всички препятствия, защото стремежът му към свободата и светлината е непреодолим. В човешкия дух има Божествени сили, които побеждават всички ограничения. Никой не може да зароби човешкия дух. Човешката душа крие в себе си големи богатства. Тя е съкровищницата на всички сили, които тепърва ще се пробудят.
към текста >>

90. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

Погледът устремен към Слънцето.
НА УЧИТЕЛЯ - ХРИСТОС ИЗЯВЕНАТА ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА ЛЮБОВ НА БОГА FIR FUR FEN TAO Bl AUMEN ВИСОК ПЛАНИНСКИ ВРЪХ ОБЛЯН ОТЛЪЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - СЛЪНЦЕ Светлина и синина се разливат по небесата. Въздухът трепти от чистота. Мълчание и тишина. Добродетелта възлиза по една пътека. Главата й е дигната нагоре. Погледът устремен към Слънцето. Колкото повече се изкачва нагоре, тя става по- ефирна и най-после, подобно дъх на бели кринове тя коленичи при нозете Учителя. Той я поглежда. Вечността гледа през погледа Му и лицето Му е подобно звездно небе, разгънало огнените страници на Книгата на Живота. Добродетелта: Учителю! При Теб аз ида... На моите сестри Любов и Мъдрост, Истина и Правда плода да донеса... Аз видях Любовта - дете е тя - Чисто и невинно кат сутринна роса.
към текста >>

91. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Неговата мисъл ще бъде устремена в търсене и преследване, в безкрайното, абсолютната красота, чието съзерцание е дял само на възстановената висша интелигентност.
Мисълта и Словото творят делата на Всемогъщиего. (Во дело радост ти познай!) От това Всемогъщие се излъчват 7 лъча, които действуват в 7 кръга и в тези кръгове се включват вси същества, от които е съставена вселената; и действието на тези 7 лъча (или Духа) в кръговете се нарича съдба. И тези кръгове се включват в Божествената Мисъл, която всецяло ги прониква. Бог иска щото всеки човек да постигне вътрешното познание на себе си и да различи своето невидимо висше същество от видимата форма, която е негова обвивка. Когато той се познае в двойствеността на своето проявление, няма да се остави да бъде увличан в променливите форми. Неговата мисъл ще бъде устремена в търсене и преследване, в безкрайното, абсолютната красота, чието съзерцание е дял само на възстановената висша интелигентност. Човек, който владее своите чувствени влечения, уголемява умствените си способности. Бог му дава светлина пропорционално на неговите достойнства и го поставя постепенно да проникне, още от този живот, в най-дълбоките мистерии на битието. Блажен синът на земята, който е запазил чист образа на Бога, и не го е помрачил с мъглите на невежи заблуждения. Кога удари часът да напусне земята... Той се познава в кръга на: Луна - безсмъртен, Меркурий - тих, невъзмутим, Венера - чист, Слънце - да позная сиянието на светлината, Юпитер - владение висшето познание, Сатурн - вижда истината и своята неизменна красота. Извън тези кръгове цари безкрая на световете и пътувайки в свето странствуване от небе към небе към Върховния Бог, Когото той непрестанно ще приближава, вечна асилитгота, без да го достигне някога... Душата ми е озарена във велико посвещение.
към текста >>

92. 4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ

Паша Теодорова

Казвах си: Поех пътя, самоопределих се и вървя с устрем.
4. ВРЕМЕ ЗА САМООПРЕДЕЛЯНЕ В ПЪТЯ Бях доста заета, но въпреки това намирах време да чета, да посещавам семейство Радославови, с което се разговарях върху прочетеното и по това, което те знаеха и така времето летеше незабелязано. Силно се интересувах от всичко, което се откри пред мене и разшири моя мироглед. Казвах си: Поех пътя, самоопределих се и вървя с устрем. Запитвах често за Учителя и разбрах, че още през август той е заминал в провинцията и вече октомври свършваше, той не беше се върнал в София. Силно желание имах да се срещна с него и да поговоря по ония въпроси, които бяха вече покълнали в мене и с нетърпение очакваха някоя опитна ръка да ги полее, за да израснат, да се развият и да продължат своя живот. Но това са кълнове, които не изсъхват. Те спокойно очакват времето да дойде, благословената ръка да ги полее и възрасти. Важно е, мислих си: Нали се самоопределих?
към текста >>

93. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

А там, наляво, се откроява светла пътека, по която се устремили пробудените души, следвайки своя духовен ръководител.
Наименованията на картините: Чистилище, Тесният път и Великият Учител, са ни продиктувани от самото съдържание, като на всяка една от тях ще се спрем внимателно и се опитаме да ги тълкуваме в светлината на окултната наука, на която Генчо се бе отдал с цялата си поетична душа. 1. ЧИСТИЛИЩЕ Това е първата картина от трилогията. Онова, което ни се натрапва на погледа, е тъмно-зеленото море, което събужда у зрителя неприятно усещане за злото в света, което сякаш иска да ни погълне. От двете страни има скали, от които се подават глави на змии и крокодили, които ни всяват страх и ужас и действат смразяващо. Тези страшилища не са друго, освен низшите страсти, които пречат на човека да поеме възходящия път. А там, наляво, се откроява светла пътека, по която се устремили пробудените души, следвайки своя духовен ръководител. Той ги води на изток, където през зъберите и скали се виждат зарите на новия ден - заветната цел на всяка пробудена душа. 2. ТЕСНИЯТ ПЪТ - ДУХОВНИЯТ СВЯТ. И в тази картина на пръв план имаме море, острови, скали, на които са приковани човешки души. Душите на ония, които са извършили смъртни грехове, като блудство, кръвосмешение, чародейство и други. Тези души постоянно биват атакувани от разни чудовища, без да могат да се отбраняват.
към текста >>

94. 4) Четвърто тефтерче

Цветана Щилянова

работя, дълбина, нов живот, устрем, покой, простор; 2.
простор, виждане, уча, полет, внимаване, човекът; 3. чист въздух, мисли, разбирай, необятност, памет, Бог; 1. брат, добро, давам, разцвет, любов, топлина; 2. сестра, милосердие, прегръщам, аромат, жертва, здраве; 3. любя, стопляй, милея, сладост, музика, слънце; 1. работя, дълбина, нов живот, устрем, покой, простор; 2. работя, богатство, красота, творчество, въображение, небе; 3. вдъхновение, щедрост, музика, възторг, мистика, вселена. * * * Астрологически бележки за Цветана Щилянова от неизвестен астолог, дадени на 16.05.1946 г. Венера Скорпион - каквото ти попадне под ръка, можеш да изкараш нещо. Повече нашироко, отколкото надълбоко.
към текста >>

95. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

Всеки живот е устремен към нещо.
Сянката до лицето още по-тъмна (отляво). Търсете, търсете, не се спирайте! Търсете нови начини, винаги се стремете към по-големи постижения! " „Целият човешки живот се свежда към връзката между причина и следствие. В него няма случайности, както няма случайности и в цялата широка вселена. Всеки живот е устремен към нещо. Някаква незнайна сила привлича към себе си и човешката душа. Нещо те кара да работиш, да желаеш развитие, красота, то те кара да живееш. Ако аз бях сам в целия свят и никой друг не бе освен „аз", какъв смисъл има живота? Нещо незнайно стои зад всяко живо същество, зад цялата вселена и вътре в нея скрито. То е най-висшето в живота ни и пътя към него е съвършената красота.
към текста >>

96. II. ЖЕЛЕЗНИТЕ ВРАТИ И МЕДНИТЕ ВРАТИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ