НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически
трудности
не се забелязваха.
Високи съзнания се искат за този живот". Специално този въпрос е много ясен на онези, които са работили обща работа – задружно и ще се изясни само на онези, които лично го проверят. Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението. Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти. Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм.
И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически
трудности
не се забелязваха.
И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей.
към текста >>
Заради това, когато многобройните
трудности
на физ.
Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее. Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата. Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи. И всичко това се прави съзнателно, при пълно вътрешно спокойствие.
Заради това, когато многобройните
трудности
на физ.
и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки.
към текста >>
2.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но
трудността
, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него.
Впоследствие обаче, намерихме за по-целесъобразно да ги доразвием по-нататък, като чрез другите статии ще се подготвят и по-добри условия за това. Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява.
У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но
трудността
, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него.
Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея.
към текста >>
3.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста
трудности
и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи.
Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи.
Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста
трудности
и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък.
към текста >>
4.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Една външна
трудност
списанието понякога среща.
Едни (искрените му приятели и четци) в неговите страници виждат новата постановка на научните и житейски проблеми, за други то е застъпник на една оригинална, близка до съвременността, но и твърде своеобразна философия, на трети то се струва предимно литературен опит и т.н. А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи. Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент". Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него.
Една външна
трудност
списанието понякога среща.
Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание". Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача.
към текста >>
- Но това е
трудност
, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее.
Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него. Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание". Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания.
- Но това е
трудност
, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее.
Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота. Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание. При това, по липса на повече място, настоящата статия е кратка и има предимно уводен характер, към няколко други, които мислим да напишем в подкрепа на подържаната теза.
към текста >>
5.
Алхимия - Д-р Папюс
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и
трудност
на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи.
Но и туй, което даваме по-горе е достатъчно за добиване един общ поглед върху нещата. То може да се приложи към всички части и органи на лицето - чело, вежди, нос, уши, уста, брада и пр. Друг един въпрос във физиогномията е въпросът за пропорциите на лицето и неговите части. Всека една част, след като бъде подробно разгледана сама по себе си, трябва да се постави в съотношение с другите, за да се види, какво е нейното място в общата конфигурация и да се съпостави с нормите. Ето защо изолираното разглеждане на една част на лицето, колкото и да е изразително само по себе си, не може да ни позволи да теглим известни крайни заключения.
Ние трябва внимателно да проследим всички съотношения, които съществуват между отделните части - и тук лежи, според нас, всичката тънкост и
трудност
на изследването - и чак тогава да направим нашите изводи.
Изобщо, заключенията требва да вървят по посока на резултантите. Физиогномията изисква от едно правилно построено лице трите му главни части: чело, нос и брада да бъдат равни. Това е една от основните норми. Всяко отклонение от нея говори за известно нарушение в равновесието между трите области на душевната дейност: умствена (чело и нос), сърдечна (страни и нос[1]), волева (брада). Друга една норма е: дължината на веждите да е равна на дължината на носа.
към текста >>
6.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на
трудности
, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена.
Истинският идеал на човека Едно много ценно качество има скрито у човека; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие. В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е, човек ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми. Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява.
Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на
трудности
, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена.
Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще.
към текста >>
7.
ОТ ПЛАНИНАТА
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Несъмнено, това изкуство има своите
трудности
И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум.
Различните изражения на лицето съставляват езика на душите, а различните интонации и изменения на гласа образуват неговата музика. Бог е дал средства на човека да познава вътрешния мир по външното изражение, и по такъв начин да се издигне до знанието на първата и най-възвишена от науките, която се състои в умението да се чете в душите, както простият човек чете в книгите. Тази наука се придобива чрез знанието на физиономическата клавиатура - инструмент толкова фин, с такава поразителна чувствителност и такава чудна правдивост, че той моментално да възпроизвежда не само нашите физически усещания, но даже най-неуловимите наши нравствени впечатления, дори до изразяване на най-съкровените мисли. Ние всички сме призвани да четем и разбираме физиономическия език. Великата книга е постоянно отворена пред нашите очи.
Несъмнено, това изкуство има своите
трудности
И предполага в читателя щастливи способности, проницателен и наблюдателен ум.
Но всеки, който би желал да се въоръжи с твърда воля и да се отдаде на сериозна работа чрез изучаване и наблюдение, той би могъл да преодолее всички препятствия, да възтържествува над всички затруднения и, без съмнение, ще достигне до лесно и бързо четене по човешките физиономии. Науката за човешката физиономия принася несъмнена полза. Тя позволява на този, който се занимава с нея, с един поглед да забележи всички характерни признаци, присъщи на известен индивид; тя позволява изобщо да се определи душевния склад, характера, степента на дарбите, зрелостта на ума, доколкото всичко това се открива чрез особеностите на физиономията. Да се отличи добродетелта от порока, честността от безчестието, искреността от лицемерието, да се познае благородното сърце, готово да ни услужи, както и да се познае покварената душа, която се готви да ни излъже - това е целта на тази наука. И тази цел е достатъчно прекрасна и велика, за да се стремим да я достигнем, като се посвети малко от скъпото ни време за изучаване на физиономиката, което е колкото интересно, толкова и полезно.
към текста >>
8.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При това положение, дойдат ли мъчнотии,
трудности
, човек всякога може наоколо си да създаде рай.
Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е. на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно. Вторият елемент на безсмъртието е човек да започне с живата светлина. В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски.
При това положение, дойдат ли мъчнотии,
трудности
, човек всякога може наоколо си да създаде рай.
Третият елемент на безсмъртието е човек всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си. В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга. Като се казва, че не трябва да .бъдем господари, това подразбира, че не трябва да бъдем и слуги. Щом искаме да бъдем господари, трябва да бъдем и слуги. Защо? - Защото господарят винаги води след себе си слугата; и слугата води след себе си господаря.
към текста >>
9.
Мисли за вегетарианството
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени
трудности
, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете.
Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха.
Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени
трудности
, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете.
Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни.
към текста >>
10.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той устоява на голяма умора, на безсъница, на
трудностите
на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може.
Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят.
Той устоява на голяма умора, на безсъница, на
трудностите
на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може.
Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение. Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание.
към текста >>
11.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви
трудности
са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници.
Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр.
през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви
трудности
са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници.
Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят.
към текста >>
12.
ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват
трудностите
.
От искрите на един величав огън, от последните лъчи на залязващото слънце се запалиха нови огньове, сляха се лъчи с тия на изгрева на една нова епоха, на нова цивилизация, която на непосветените в световния ход на нещата се струваше единствена, начална... В упадащи раси, които се бяха борили за своето съществувание и надмощие, шепа хора са спасявали цивилизацията на цяла една епоха; те са били малките искри, в които огънят е тлеел без да загасне, знанието извратявало, без да изчезне съвсем. При катастрофи са бягали като разтревожени мравуняци от мястото катастрофата. А след тях смъртта като капризно дете, което смачква с пръста си светулки, е минавала по техните следи – и там оставал само мрака. При това вдигане на завесата на миналото, ние се натъкваме на странните картини на миналите цивилизации, на далечните епохи, при което известните наши дати за начало на човешка култура са само едва вчерашен ден. Някъде земята се проваля под краката на натежнелите със своите желания и жестокост человеци, на друго място една шепа пясък засипва изцяло всичко онова, което е дишало живот, както се засипва някой мравуняк[1].
На трето място огънят, безпощадният бой и жестокост, стигаща до безумие пръска цветовете на една човешка градина по широките необработени полета или тъмните гори на неизвестните далечни земи, за да послужат по-после отново за разсадник на живот... В тия междинни епохи ония, които носят здравото в себе си, преодоляват
трудностите
.
Силите на природата им дават средства да започнат отново градеж. В същото време, ония индивиди, племена и раси, които са отивали изключително по пътя на личното дегенериране, затъват постепенно в животинщината, губят знания, после възпоминания, още по-после и образ и подобие човешки.... И нашите историци и географи, намиращи ги при края на един процес, смятат това за един статически факт и турят началото в средата на един живот, който продължава и сега, и който никога не се е прекъсвал. И както вече казахме, ако това не е известно, то е, защото трябва по-силна светлина и тогава видимият мрак ще се изпълни моментално с „факти", които ще говорят сами за себе си. Те говорят на нас, ще кажат нещо и вам! (Следва) [1] Сахара, Арабия, Гоби или Шамо са места, където нявга са цъфтели цивилизации!
към текста >>
13.
ПЕПЕРУДИ-Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и
трудности
за цялото човечество.
В разбиранията си, човек може да бъде като кръчмаря, който е доволен от поведението на някой млад момък, защото посещава кръчмата му. В разбиранията си, човек може да бъде и като майката, която не одобрява поведението на сина си, който посещава кръчмата. Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения.
Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и
трудности
за цялото човечество.
Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича.
към текста >>
14.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Избягва
трудностите
на живота, със склонност към удобство, мекота, уютност.
Елементът земя има своето преобладаващо влияние. Ако ръката е много корава и зле устроена, с дебели груби пръсти говори за тъпост, недодяланост, липса на сръчност и отсъствие на духовен живот, крайна прозаичност и реализъм. (Всички тия сведения ще бъдат допълнени със сведения за типовете на ръцете). Мека ръка: Притежателят е с голямо въображение, богата фантазия. Изобилие на планове и проекти, Мечтателен, впечатлителен, сантиментален.
Избягва
трудностите
на живота, със склонност към удобство, мекота, уютност.
Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака. Ако ръката е много малка, означава: мързел, пасивност, отпуснатост на физическото поле. Преобладаване на лимфатичната система. Без воля, лесно податлив към влияния. Човек без гръбнак.
към текста >>
15.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните
трудности
и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ Не само ония, които са чели подробни описания по вестници и списания за най-големия презокеански параход Нормандия, но и онези, които са имали случай да пътуват с него и, следователно, да изпитат всичките му удобства и комфорт, всичката му устойчивост и сигурност, удивителната му бързина, надали имат ясна представа за многобройните
трудности
и сложни задачи, с които е имало да се справят неговите строители.
Основната задача, която последните е трябвало да разрешат, наглед е проста: да се построи параход за X пасажери, които да се радват на най-големите възможни удобства и комфорт, разчитайки при това на най-голямата възможна сигурност, като параходът плава със скорост У възела - скорост, която да не се нарушава от променливите състояния на морето. Но тая проста наглед задача сдържа много точки, тя се разпада на множество проблеми, познати във всичките им подробности само на специалистите. Последните изброяват само някои от тях, за да ни дадат поне приблизителна представа за тяхната сложност. Преди всичко, трябвало е да се измислят нови архитектурни форми, в които да се излее конструкцията на парахода, за да има той нужната устойчивост и съпротивителна мощ срещу вълните при желаната скорост и размери. Цели 25 месеца са били необходими, за да се направят всичките ония тънки изчисления, всички предварителни проучвания и опити с множество модели и чак тогава да се начертае окончателен план на парахода.
към текста >>
16.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ - РАЗБИТА ЧАША
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Житно зърно чертаеше във видимия и невидимия свят своя светъл път на светлина, сила и красота, път за малцина, не можеше да не изживее и редица материални
трудности
, които го заставиха да криволичи и да се позабави навреме по своя път.
Житно зърно не може да бъде разбрано и от всички „интелигенти", които пъплят винаги по повърхността, които орат земята с пръчка. То е за ония, които могат да се углъбят малко по вече в проблемите на живота, които са спрели да се залъгват с догмите на официално признатите религии, черква и наука. Защото Истината в своята пълнота се изразява в безкрайните възможности на природата и битието. Тя, следователно, не може да бъде никога официална, никога всепризната, защото никога няма заведнъж да бъде разбрана, почувствана и изживяна от всички. При тия обстоятелства, когато сп.
Житно зърно чертаеше във видимия и невидимия свят своя светъл път на светлина, сила и красота, път за малцина, не можеше да не изживее и редица материални
трудности
, които го заставиха да криволичи и да се позабави навреме по своя път.
Трябва, обаче, да вярваме, че всички тия малкото, които днес съдействат по един или по друг начин за неговия напредък и разпространение, работят за вечно дело, в което е бъдещето. Защото бъдещето е време на дирене на други основи за живота, които почиват на абсолютно доказаната духовна същност на нещата и живота. Бъдещето е време на една наука за Разумността на природата и природните явления. Бъдещето е време, когато хората ще владеят великото изкуство да живеят по законите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. На това светло бъдеще на човека и човечеството се явява ревностен изразител сп.
към текста >>
17.
ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Сякаш цветята и растенията са по-умни от царят на земята - човека Ние живеем, срещаме спънки,
трудности
нещастия.
От корените на остарели растения поникват нови, млади фиданки. Всред пустинни места виждаме как успяват растенията сами да се развиват Често сме виждали паднали в някаква пропаст дървета, как успяват да пуснат наново корени в земята и да дадат нова насока на растенето на стъблото. Изумителни примери са това! Колко чудно е още: когато настъпи зима, растенията изчезват, дърветата оголяват, ала дойде пролет и те наново се съживяват, разцъфват и зреят. Може ли човек да стори това ?
Сякаш цветята и растенията са по-умни от царят на земята - човека Ние живеем, срещаме спънки,
трудности
нещастия.
Те оставят в нас рани, често неизлечими. Стигаме на края до смъртта. Не са ли по-умни от нас растенията и цветята, които владеят изкуството никога да не умират! Радостта е символ на живота. Цветята, растенията внасят радост, те внасят живот.
към текста >>
18.
СТИХОВЕ - Д. А-ва, S
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и
трудностите
.
към колко престъпни мисли, чувства и деяния тикат човека тези страдания, произлизащи от загуба или недоимък! С много злоба, гнет, омраза, пот и кръв се изкупуват те. Ала не рядко, много често тези страдания дават голям импулс за преодоляване на всички спънки в живота. И не рядко това усилие да се премахнат спъващите страдания от пътя, се увенчава с голям успех. По пътя на страданията и недоимъка много хора са вървели към прогрес.
Дори бихме могли да кажем, че болшинството от хората, които са постигали нещо, са минали все по пътя на страданията и
трудностите
.
И нерядко, колкото страданията и лишенията са по-големи, толкова и постиженията биват по-големи. В живота страданията са една неизбежна страна в кръговрата на всекидневните събития, където личните интереси се преплитат, където неблагоразумието на човека взима често връх над разума. Както и да се изразят те, все пак човек трябва да вземе голяма поука от страданията и главно, да стане по-дълбок. Страданията трябва да накарат човека да се замисли върху въпросите на живота, да дири тяхното правилно разрешение и виждайки голямата закономерност, по която се явяват те, да схване че има един велик Разум в живота, който ръководи и бди над всичко. И когато това стане едно живо убеждение на човека, тогава той ще схване смисълът на страданията, тяхната страхотност ще изчезне, а и те сами постепенно ще изчезнат.
към текста >>
19.
СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на
трудностите
и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка.
И бури, и слънце, и тишина, и радост, и песен, и тъга, и скръб се гонят във величествена красота и изящество. И неусетно настъпва: неземната тишина, слънчевата белина или страшните дни на бури през зимата. Сила, мощ, унес и глъбина - това е една от най-красивите страни на великата симфония на живота. Като велик символ се редят годишните времена безкрай, с всичките свои хубости, радости, слънце, бури, дъжд, вятър и сняг и ни говорят с езика на мъдростта за невидимия път на живота, който в своята дълбока същина е радост, музика и хармония. Животът е велика симфония, за разбирането на която се иска голяма мъдрост.
Да разбереш, че твоята скръб, твоите страдания, бурите в твоя живот са един малък мотив от великата симфония на живота; да схванеш хармоничната необходимост за Цялото на твоите страдания, на
трудностите
и несполуките в живота; да разбереш, че това са ония необходими краски, онези мотиви които правят да изпъкне по-силно радостта и красотата в живота, това е един голям смисъл и придобивка.
И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко.
към текста >>
20.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни
трудности
, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача.
РАЗЛИЧАВАНЕ Днешното човечество има да разрешава една трудна задача. В разрешаването на тая задача вземат участие всички човеци, всеки според разбирането си.
И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни
трудности
, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача.
Те не могат да излязат из тесния кръг на своя личен живот, на своите лични разбирания, които често идват в стълкновение с разбиранията на природата, сиреч с оня колективен Разум, който направлява общия живот на човечеството и промишлява за него като цяло, свързано с мировото Цяло. И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават. Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света.
към текста >>
21.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Няма никакво съмнение, че традиционната астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои
трудности
.
Един от тях е проф. А. Краузе. Колкото е солиден в първата част на своята „Астрология", където излага основните принципи на астралните влияния и изнася добросъвестно редица сбъднали се астрологически предсказания, толкова изглежда неубедителен в критичния отдел на книгата си. В една глава от тоя отдел проф. Краузе повдига няколко щекотливи астрологически проблеми, в друга се опитва да обясни сбъдналите се предсказания и най-после неочаквано тегли заключението, че „Коперниковото откритие за хелиоцентричността на слънчевата система е подронило завинаги почвата на астрологията".
Няма никакво съмнение, че традиционната астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои
трудности
.
Оставяме на страна въпроса, дали повдигнатите от проф. Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността" на астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения?
към текста >>
22.
DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Урб, която тук даваме в превод, надявайки се, че в юнската книга ще можем да дадем на читателите на „Житно Зърно" и останалата част: Миналата година през един летен ден, след като преодолях много
трудности
, можах да отпътувам за България.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ИДЕИТЕ НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО В ЧУЖБИНА Брат Валтер Урб от Естония който гостува миналото лято на Изгрева, е предал - в естонското метапсихическо списание: Vaimsuse Іdeologia (№ 2 апр. 1937 г.) впечатленията си, както и свое¬то гостуване в България, така и, по специално, от гостуването си на Изгрева. Статията, която ще бъде отпечатана последователно в ня¬колко броя на поменатото по-горе естонско списание, носи заглавието: На гости у великия Учител в България. Пътни бележки и впечатления от члена на естонското метапсихично дружество В. У. След една кратка бележка от редакцията, която предава гор¬ните сведения, следва първата част от статията на бр.
Урб, която тук даваме в превод, надявайки се, че в юнската книга ще можем да дадем на читателите на „Житно Зърно" и останалата част: Миналата година през един летен ден, след като преодолях много
трудности
, можах да отпътувам за България.
Пътят ми минаваше през Рига, Варшава и Букурещ. Поради малкото място, с което разполагам, ще предем накъсо само ония свои наблюдения през време на пътуването, които характеризират донейде някои от народите и техните отношения към чужденците. Най-близките ни съседи ме накараха да чакам половин час, докато намерят сгода да направят потребната заверка на билета ми. По искането на един не особено любезен чиновник, трябваше да направя една ненужна обиколка по цялата станция, докато да заверят билета ми. Естонският ми паспорт ни най-малко не опрости процедурата.
към текста >>
23.
СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И ние ги оставихме такива, следвайки в това отношение примера почти на всички модерни астролози, които се водят от желанието да се запази еднаква терминология, та по тоя начин да не се увеличават и така съществуващите
трудности
чрез въвеждане на нови понятия.
Тъй като в английските астрологични таблици е дадено, кога кои аспекти са в действие през текущата година, достатъчно е човек да познава аспектите на своя хороскоп, за да знае предварително, кога и с какви влияния има да се справя. Противниците на астрологията тук обикновено посгазят въпроса, защо едни ъглови отстояния между планетите (аспекти) се смятат хармонични, а други дисхармонични. По повод на такива възражения Кеплер бе казал: "Дайте ми метод, за да се обясни, защо някои акорди в музиката схващаме като хармонични, а други като дисхармонични. И аз ще приложа същия метод, за да обясня, защо известни аспекти се чувствуват като хармонични, а други като дисхармонични". Както се вижда от досега изложеното върху астрологичните елементи, термините са средновековни.
И ние ги оставихме такива, следвайки в това отношение примера почти на всички модерни астролози, които се водят от желанието да се запази еднаква терминология, та по тоя начин да не се увеличават и така съществуващите
трудности
чрез въвеждане на нови понятия.
От друга страна е също ясно, че основните фактори, с които борави астрологията – планети, знаци, домове и аспекти, имат космофизичен характер и са общи с тия на официалната наука, само по-диференцирани. Традицията е проучила доста подробно биофизичните сили на небесните тела, които ние само бегло зачекнахме. По-добре са разгледани влиянията, които космичните тела упражняват върху душевната и умствена сфери на човека, които за астрологичните изследвания са от първостепенно значение. Изяснени са донякъде и законите, по които знаците, домовете и аспектите изменят основните планетни енергии. Разбира се.
към текста >>
Но най-честите и най-груби грешки, които, безспорно, все още съставят един голям процент в астрологичните предсказания, се дължат не на "необосноваността", не дори и на действителната несигурност на основните елементи и методи, нито на
трудността
да се определи точната тежест на отделните астрологични фактори.
ще има да се поработи още доста, докато се получи пъпна ясност по всички въпроси. Защото, трябва да се признае, че както построената върху гореспоменатите елементи диагностична (статична) астрология, която има задачата да определи основния характер на индивида и общата картина на неговия живот, така и надстроената прогностична (динамична) астрология, която цели да пресметне периодите, респ. времето на събитията в живота на родения, имат все още метафизичен вид. Нашата задача тук не е да се спираме върху принципите и методите на тия отдали от астрологичната традиция, които често са твърде сложни и изискват доста изчисления. Ще забележим само, че от теоретичната обосновка на много от тях е останал, току-речи, само един единствен аргумент – опитът, многовековният опит на традицията, като доказателство за верността на застъпваните становища, от една страна и като средство за проверка на същите – от друга.
Но най-честите и най-груби грешки, които, безспорно, все още съставят един голям процент в астрологичните предсказания, се дължат не на "необосноваността", не дори и на действителната несигурност на основните елементи и методи, нито на
трудността
да се определи точната тежест на отделните астрологични фактори.
Главният извор на грешки е безкритичното използуване на тия фактори. Работата е в това, че характеристиките на всички комбинации, които могат да се получат въз основа на всички астрологични елементи, биха изпълнили цели библиотеки. Ето защо, авторите често се виждат принудени за улеснение на тълкуването да дават правила базирани само върху два от четирите фактора, напр. планета и знак, планета и дом или планети и аспект, който ги свързва. Грешката на повечето от тях е, дето не подчертават достатъчно, че ако се приложат безкритично тия шаблонни афоризми, ще се получат съвсем непълни и неориентирани преценки.
към текста >>
24.
СВЪРЗАНОСТ НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
VI — Много
трудности
и пречки в личните работи при липса на признание.
на много промени. Особено последната част на живота е изпълнена с дейност. V — Много опитности с деца и удоволствия. Множество малки затруднения в спекулативни работи. Непостоянство в чувствения живот.
VI — Много
трудности
и пречки в личните работи при липса на признание.
VII — Много, но незначителни вражди, малки борби и затруднения в обществения живот. Много промени във връзките с другия пол. VIII — Малки затруднения във финансовите работи, свързани с брака и сдружаванията. IX — Печалба от пътувания и работи, свързани с чужбина. Много занимания в областта на висшата духовност.
към текста >>
25.
Зад дима и огъня – G. N.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Прочетете книгата на Цвайг, за да видите, след какви
трудности
, пречки, борби и съпротивления, той достига своята първа цел - откриване на протока.
Аз го зная, зная точно мястото му. Дайте ми флота и аз ще ви го покажа. Не само това, но като плавам от изток към запад, ще обиколя цялата земя". Работите, по едни или други причини, колкото рационални, толкова и ирационални, се стекли така, че дали възможност на Магелан да осъществи смелия си проект, да предприеме своя смел поход към незнайното, да предприеме първото кръгосветско пътешествие. Подвигът му успява.
Прочетете книгата на Цвайг, за да видите, след какви
трудности
, пречки, борби и съпротивления, той достига своята първа цел - откриване на протока.
Защото, нищо не е пощадило Магелан: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток. Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелан се у венчава с успех.
към текста >>
26.
В епохата на нервите – Е.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Трудности
с наследства и зестра.
Склонност към остри заболявания от трескаво и възпалително естество. VII - Нещастен брак, борби и процеси. Открити вражди. Разни пречки в обществения живот. VIII - Опасност от насилствена смърт.
Трудности
с наследства и зестра.
IX - Опасности при дълги пътешествия и в отношенията с чужбина. Борби и спорове в работи от религиозен и философски характер. X - Успехи във военни работи. Професия изпълнена с борби. Опасност от скандали, спечелване врагове и клевети.
към текста >>
27.
Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Трудността
иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс.
- начало на враждебните действия между Германия и Полша. По тоя начин, с привличането на споменатите два не добре изследвани астрологични фактора - Плутон и лунните възли - може да стане по-понятно настъпването на едно историческо събитие, за което не виждаме достатъчно предпоставки от гледна точка на астрологическата традиция. При това положение би могло да се допусне, че взривните материали, символизирани от по-горе дадения кръст, на 1 септ. са били възпламенени от сприхавата квадратура между Уран и Меркурий. Макар, че не може да има съмнение върху опасностите, които крият тия влияния, ние смитаме, че е мъчно да се установи, дали искрата е дошла от космичните течения или от реакцията на хората.
Трудността
иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс.
Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт. При гореизложените напрежения в началото на септември т.г. би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб. Нашето впечатление, прочее, е, че тоя път много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера. И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол. (Следва)
към текста >>
28.
ДЕНОНОЩНИЯТ РИТЪМ НА РАЖДАНИЯТА И УМИРАНИЯТА- Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Трудността
идва от обстоятелството, че астролозите не са на чисто нито по отношение броя на чувствителните точки, нито по методите за тяхното определяне.
„Ако качествата и съдбините на родения са познати, то при големия брой чувствителни точки е твърде просто за астролога, който не може да извлече нищо от другите фактори, да каже това, което тъкмо му подхожда. Ако, обаче, трябва да се преценяват непознати лица и съдбини, то изобилието на чувствителните точки само забърква и спъва интуитивната синтеза на тълкувателя, който с малко, но изпитани опорни точки ще отиде много по-далеч. Хвалебствията за чувствителните точки са често пъти само маскиране на липсата на положително астрологическо знание" (Синдбад - Д-р Вайс). Ако пунктът на щастието има някакво значение, то би могло да се допуска, че и останалите чувствителни пунктове, които се получават по същия принцип, не са. лишени от смисъл.
Трудността
идва от обстоятелството, че астролозите не са на чисто нито по отношение броя на чувствителните точки, нито по методите за тяхното определяне.
Ясно е, че в случая имаме една непроучена материя, с която засега не може да се работи, още по-малко в един елементарен курс, като настоящия. „В даденото по-горе изложение, дето бидоха преценени планетите в различните домове само според тяхното естество, не се касаеше за това, да дадем на начеващия изчерпателни сведения върху всички възможни въздействия, които могат да се установят по-точно само като се вземат пред вид положенията на планетите по знаци и аспекти. Такива данни не са за начеващия; те могат да бъдат за него едва тогава от полза, когато той асимилира дадения тук материал; поради това ние можехме да дадем, естествено, само твърде общи опорни точки, съвсем не, обаче, една синтеза, която трябва да се вземе буквално. По-дълбоките познания, с които може да се постигне тая цел. учащият се ще намери по-късно в астрологичната синтеза" (Синдбад - Д-р Вайс).
към текста >>
29.
ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА - Г.
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тогава животът е бил доста еднообразен, с по-малко
трудности
, тревоги и безпокойства, отколкото днес.
„НЕРВНИЯТ ВЕК" ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Боян Боев Всяка епоха, всяка култура се отразява както върху духовното развитие на човека, тъй и върху физическото му развитие. Външните и вътрешни условия, при които е поставен човек в дадена култура – начин на хранене, на дишане, на работа, на мислене, чувстване и пр. – не могат да не се отразят върху неговия организъм – между другото и върху нервната система. Днес животът е много по-сложен, отколкото преди хиляди години.
Тогава животът е бил доста еднообразен, с по-малко
трудности
, тревоги и безпокойства, отколкото днес.
Човекът на съвременната култура от сутрин до вечер живее един трескав живот. Преди всичко животът тече с по-бързо темпо. От друга страна пречките, трудностите, външните и вътрешни противоречия, на които се натъква днес човек, са по-големи, по-многобройни и разнообразни. Днес човек от сутрин до вечер ще научи множество неща, ще се сблъска с множество явления, едни от които му са приятни, а други неприятно го докосват. И той ще преживее поради това в течение на деня безброй пъти вълнения, тревоги, безпокойства, смущения, страхове, разочарования, бури от една страна, а от друга – възторзи, въодушевления, радости и пр.
към текста >>
От друга страна пречките,
трудностите
, външните и вътрешни противоречия, на които се натъква днес човек, са по-големи, по-многобройни и разнообразни.
– не могат да не се отразят върху неговия организъм – между другото и върху нервната система. Днес животът е много по-сложен, отколкото преди хиляди години. Тогава животът е бил доста еднообразен, с по-малко трудности, тревоги и безпокойства, отколкото днес. Човекът на съвременната култура от сутрин до вечер живее един трескав живот. Преди всичко животът тече с по-бързо темпо.
От друга страна пречките,
трудностите
, външните и вътрешни противоречия, на които се натъква днес човек, са по-големи, по-многобройни и разнообразни.
Днес човек от сутрин до вечер ще научи множество неща, ще се сблъска с множество явления, едни от които му са приятни, а други неприятно го докосват. И той ще преживее поради това в течение на деня безброй пъти вълнения, тревоги, безпокойства, смущения, страхове, разочарования, бури от една страна, а от друга – възторзи, въодушевления, радости и пр. И тия състояния могат да се сменяват по няколко пъти на ден. В течение на деня той няколко пъти може да пребивава в ада и в рая. Той преживява тия вълнения от една страна, защото самите условия на живот отвън са от такъв характер.
към текста >>
Трудностите
, пречките в живота по-дълбоко, по-отрицателно го засягат.
" Някои материалисти може би не схващат така, защото те не отиват до край в своите разсъждения. Според материализма вселената е една машина, един механизъм. Материализмът отрича, че животът си има освен физична страна и една духовна. Той отрича бъдното духовно начало в човека. Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на живота и да дойде до висшия смисъл на нещата.
Трудностите
, пречките в живота по-дълбоко, по-отрицателно го засягат.
Той не знае да ги превърне, да ги трансформира във вътрешна хармония, мир и радост чрез опиране в един виеш смисъл на живота и на човешкото съществуване. Онзи, който знае за вечните духовни устои на живота, има една вътрешна опора. Великият план, по който се разгъва животът пред него и великата крайна цел го изпълват с една вътрешна светлина и сила! Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при разните противоречия в живота! Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите в живота!
към текста >>
30.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това е достатъчно, без да описваме климатическите и други условия на Южния полюс, за да разберем с колко
трудности
е била съпроводена самотата на Ричард Бърд.
На Южния полюс, който е покрит с неколкостотин метра дебела ледена покривка, владее студ, който е владеел върху земята през ледниковата епоха. Средните температури през зимата на този шести континент се движат между 40° и 60° под нулата. Б. измерил веднъж -89°. По студено от всякъде другаде по земята! При такава средна температура трудно е да се приспособи какъвто и да е органически живот.
Това е достатъчно, без да описваме климатическите и други условия на Южния полюс, за да разберем с колко
трудности
е била съпроводена самотата на Ричард Бърд.
Прекарал е седем месеца в една уж специално построена сглобяема дървена барака — в последствие се установи, че е с много недостатъци, заровена изцяло в леда. Храни и гориво е имал достатъчно, но на всичко е трябвало да се слугува неимоверно много. Научните наблюдения и поддържането на живота там са отнемали на Бърд не по-малко от 15-ина часа на ден. И той установил, че на полюса не би могъл да издържи, ако не работи, ако не е погълнат от работа — вътрешна, духовна и външна — физическа и научна. Не можем да се спрем на целия живот на Б.
към текста >>
на „Предния пост" — на всекидневните му занимания,
трудности
и страдания.
Прекарал е седем месеца в една уж специално построена сглобяема дървена барака — в последствие се установи, че е с много недостатъци, заровена изцяло в леда. Храни и гориво е имал достатъчно, но на всичко е трябвало да се слугува неимоверно много. Научните наблюдения и поддържането на живота там са отнемали на Бърд не по-малко от 15-ина часа на ден. И той установил, че на полюса не би могъл да издържи, ако не работи, ако не е погълнат от работа — вътрешна, духовна и външна — физическа и научна. Не можем да се спрем на целия живот на Б.
на „Предния пост" — на всекидневните му занимания,
трудности
и страдания.
Те са много. Може да кажем с езика на окултизма, че Бърд в своето усамотение на Южния полюс е минал през посвещение и се е добрал до истини, които само дълбоко посветените знаят като истински реалности. Последните три месеци Б. е бил болен — отровен от газовете, отделящи се вследствие непълното горене на печката, лампите и моторите, с които си служил. През това дълго и мъчително време, той се е борил със смъртта, без да прекрати своите редовни наблюдения и без да съобщи за болестта на другарите си, заседнали на стан на 200 км.
към текста >>
31.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
От изследванията на Пиоб се оказа, че те съвсем не са единствените, нито най-големите
трудности
, които трябва да се превъзмогнат в случая.
П. М-в. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС Нострадамус не скрива, че неговите съчинения са изплетени от „хитрости, примки и машинации" (IV, 6). Не е случайно, следователно, обстоятелството, че е трябвало да изминат близко четири века, за да се разбули донякъде мистерията около прочутите предсказания. Сам Пиоб е успял едва след много труд да преодолее една след друга доста прегради, които пазят центуриите от погледа на непризвания. Тук не се касае при това само за безбройните алегории, с които читателят се сблъсква на всяка крачка.
От изследванията на Пиоб се оказа, че те съвсем не са единствените, нито най-големите
трудности
, които трябва да се превъзмогнат в случая.
Пиоб открива, че френският текст на предсказанията е една илюзия и че цялото съчинение трябва да се преведе преди всичко на латински език. Това е първата голяма тайна. Като се има пред вид, че някои латински думи имат двояко значение, няма да ни се види чудно, че понякога в латинския превод се получава съвсем различен смисъл от тоя на френския текст. Напр., Нострадамус се забавлява да пише: „L`ari de l`heureux de Bourbon" (шестостишие 34.), един израз, който би следвало да означава „жилището на щастливия бурбонски." Пиоб го превежда на латински с: tectum secundi Bourboniesis" което дава истинското значение на фразата, а именно: „жилището на втория бурбонски (династичен) клон". Коментаторът установява по-нататък, че всеки стих трябва да съдържа точно 6 думи в латинския превод.
към текста >>
Това се налага от една страна, понеже тоя стих крие основния елемент на геометричния начин на тълкуване, и от друга страна, за да се получи една представа за нострадамусовия метод на работа, за
трудностите
, с които е трябвало да се справя Пиоб, както и за сдържаността на последния, когато дава обяснения.
За начална дата на втория период, който прекъсва през 1924 г., е взел 21.1.1793 г., т.е. деня на гилотинирането на Лудвик XVI, едно обстоятелство, което пропуснахме да споменем в миналата статия. В „Тайната на Нострадамус" Пиоб говори главно за един ключ от втора степен — геометричен начин за тълкуване, върху който се дават, обаче, твърде оскъдни, неопределени изглежда, нарочно несистемазирани данни. В настоящето изложение ще се опитаме да резюмираме тия данни, като пропущаме твърде интересни подробности. Собствено, ще трябва да започнем с една подробност — с анализа на един от стиховете, от които изхожда коментаторът.
Това се налага от една страна, понеже тоя стих крие основния елемент на геометричния начин на тълкуване, и от друга страна, за да се получи една представа за нострадамусовия метод на работа, за
трудностите
, с които е трябвало да се справя Пиоб, както и за сдържаността на последния, когато дава обяснения.
„Floram patere, entrer camp. Foy rompue" (22 куплет от „Предсказанията") Сам коментаторът смета, че в тоя стих няма нищо понятно. Ясно е само, че първите две латински думи, дадени с курсив, както Нострадамус обикновено дава формулите, трябва да се вземат отделно. Когато не може да се направи друго, мисли по-нататък Пиоб, може да се броят буквите. Във въпросните две латински думи те са 12.
към текста >>
Той се задоволява само да каже, че методът представлявал такива
трудности
, че ако би го оповестил, само малцина биха били в състояние да го разберат.
Едва след като я открие напълно, човек намира, че нищо не е по-логично, колкото сложно и да е изчислението. Първоначално сам той се е отнесъл крайно критично към получените резултати и едва след тригодишен упорит труд, след като е противопоставил най-суровия скептицизъм на самата очевидност и подир всякакви проверки е трябвало — впрочем смаян — да повярва на чудната точност на системата. Пиоб прибавя, че ако би изнесъл цялата история на дешифрирането, разказът би заприличал на приказка от хиляда и една нощ. Но, както Нострадамус. така и коментаторът се въздържа най-строго да даде по-съществени сведения върху своите открития.
Той се задоволява само да каже, че методът представлявал такива
трудности
, че ако би го оповестил, само малцина биха били в състояние да го разберат.
Сигурно някой ще постави стария въпрос — защо окултистите крият своите познания. При наличността, обаче, на това, което хората направиха с други открития, като авиация, химия, пиротехника и др., отговорът на тоя въпрос става почти безпредметен. Впрочем, Пиоб забелязва другаде: „И ако би трябвало да дам осветление върху някои специални въпроси, аз бих приказвал с езика на Нострадамус. Тогава биха ме разбрали тия, които могат и трябва да ме разберат. И като казвам това", завършва той, „аз казвам точната и чиста истина".
към текста >>
32.
БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА-Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи
трудности
.
1041 г. и 142 г.) Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето! При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон. Последните, както и всички ония, които ще последват за контрола на разрешенията на проблема, казва по-нататък Пиоб, са написани на сравнително ясен език; повечето от стиховете не се нуждаят от превеждане и много от тях са били вече разчетени от коментаторите. Но, колкото се напредва във времето – колкото се приближаваме към бъдещето на 20 век, текстът става все повече и повече загадъчен.
Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи
трудности
.
Нещо друго: това показва още веднъж, че авторът не се е стремил да създаде един сбор от пророчества, а по-скоро да изложи своята система, според която трябва да се разгадават пророчествата.
към текста >>
33.
ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Околните се чудят на моето доволство при
трудностите
, на които се натъквам понякога.
Хваща ви една болест. Каквото имате да вземате от този, от онзи, ще го ликвидирате, ще го опростите, и болестта ще мине. Това ще стане, ако ликвидирате с всичките си вземания и давания и събудите в себе си любовно чувство към всички хора – такова чувство, каквото Господ има към тях! " Един, който познава горните закони, ни разправи следното: "Стремя се винаги да бъда доволен и с добро разположение, каквито и препятствия да срещна в живота си. Гледам никога да не нарушавам своето търпение, спокойствието, вярата, тихата радост, която пълни душата ми, и любовното чувство към всички околни – не само към хората, но и към цветята, към камъните, към изворите, слънчевия лъч.
Околните се чудят на моето доволство при
трудностите
, на които се натъквам понякога.
Съзнателно работя в това направление, защото знам, че всяко нарушение на споменатото.състояние, всяко нарушение на доволството, на тихата вътрешна радост, всяка нервност и всеки страх ще създаде предразположение към болест". Учителят пояснява тая идея със следните думи: "Любовта премахва всички болести в света! " (Лекция от 21 януари т.г. ) "Възприемайте нещата чрез обичта и предавайте ги чрез любовта, и тогава материята, плазмата на човешкия организъм ще се обнови, ще се преорганизира".— "Не можеш да живееш, ако не обичаш някого. (Утринно слово на Учителя на 7.
към текста >>
34.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
В предговора авторите казват, че въпреки
трудностите
, които са имали поради липса на достатъчно литература върху предмета, смятат, че са успели да представят учението на Кабалата в приличен вид.
В сбити линии ние ще разгледаме тия отдали на тази книга. Трябва да се съжалява, че най-същественият отдел на книгата – Кабалата и нейната същност – е твърде на късо изнесен, едва 50 стр. срещу 90 стр. по-маловажен материал, голяма част от който можеше да се избегне, за да се даде повече място на същината на поставената задача, без излишни коментари, критики и пр. Ние ще разгледаме по-важните положения в разните отдели.
В предговора авторите казват, че въпреки
трудностите
, които са имали поради липса на достатъчно литература върху предмета, смятат, че са успели да представят учението на Кабалата в приличен вид.
Досежно отдела, засягащ самата същина на въпроса, с малки изключения, наистина му е даден "приличен вид". В първата, критична част, се разглежда произхода на Кабалата и отчасти нейната материя и въздействие. Човек остава с впечатление, че за авторите на книгата, Кабалата спец. най-важната ù книга "Зохар" е написана в средните векове (13 в.) от Моис де Леон, а не от мастития и велик адепт Рабе Шимон бар Йокай, живял в първото столетие след Христа, който е предал на книга старите кабалистични традиции. Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на човек, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време.
към текста >>
35.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Проучването и практиката с текста позволяват да се каже, че за разрешението на тая
трудност
авторът е проявил една наистина учудваща гениалност.
Системата е наредена съвършено и ако пресметвачът не направи някоя погрешка по невнимание, не би трябвало да има никаква заблуда. Но, различните названия, които се прилагат върху аналогични или идентични личности, са от естество да породят съмнения. За да не се учудваме върху това, трябва да си спомним, че 4,680 те стиха на съчинението съставят един диск на теодолит и че един и същи стих може да служи повече пъти не само в пространството (други народи освен френския), но и във времето (други епохи освен сегашната). Авторът се е стремил очевидно да им даде един вид безличен характер, но той е бил обвързан от задължението, щото буквите, съставящи всеки стих (след като бъде възстановен латинският текст), да послужат за съставяне името на една личност, която не е никога, или по-точно, не е всякога тая, към която се отнася смисълът на стиха. Оттам по необходимост вариации в изразите.
Проучването и практиката с текста позволяват да се каже, че за разрешението на тая
трудност
авторът е проявил една наистина учудваща гениалност.
Всъщност, всички стихове би трябвало да бъдат така безлични. Те не са, обаче, такива, понеже, за да води изследователя, той е трябвало да измени много от тях по начин да установи точни указания за разрешението на проблемите. Тия изменения са така добре приспособени към изискванията на маневрирането, че едва се забелязват в първите 7 центурии. В последните 3 те са по-видими, а в "Предсказанията" те се хвърлят в очи, тъй като повечето от стиховете там не образуват фраза. Най после, в "Шестостишията" се срещат известни стихове, дето вече има само цифри, като напр.
към текста >>
36.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Между това няма никаква
трудност
.
страна, разумът може да приеме една представа само при условие, че тя е логична и обоснована, необходимо е да се посочи, по кои процеси се достига до все по-голяма и по-голяма точност благодарение на Нострадамусовата система. Ето защо, тук трябва да прекъснем развитието на веригата на стиховете и да проучим отделно интересната проблема за "детерминизма на град Париж". За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава.
Между това няма никаква
трудност
.
Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът. В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.). Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления.
към текста >>
37.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Покрай това, те може би имат вече понятие и за възможностите на една истинска окултна наука, както и за
трудностите
, които се срещат по пътя към нея.
той вече съвсем не е така оптимистично настроен, както през 1927 г.. Докато по-рано очакваше настъпването на една още по-блестяща ера във Франция, сега, макар че няма още война, той говори за „опасностите от всички страни" и за заплахата, която тегне върху света". Той загатва също, че всеобщият мир, може би, ще бъде предшествуван от всеобща война. Въпреки тревожния тон на пророчествата, обаче, Пиоб смята, че няма основание да губим надежда в едно по-добро бъдеще, защото в това са убедени и самите вестители на световни катастрофи. С това ние привършваме нашето резюме на двете книги на Пиоб: „Тайната на Нострадамус" и „Съдбата на Европа" и пр. Въпреки практикувания от коментатора маниер да не изяснява тъкмо най-важните въпроси, надяваме се, че все пак читателите са получили известна представа за разглеждания необикновено сложен проблем.
Покрай това, те може би имат вече понятие и за възможностите на една истинска окултна наука, както и за
трудностите
, които се срещат по пътя към нея.
Тук може би идва под съображение още един момент, който не сме имали пред вид, когато започнахме настоящата серия. В предговора към първата си книга Пиоб казва между друго и следното: „Във всеки случай, ако изложих словесно, ако излагам тук и ако развия още веднъж по-късно елементите на тайната на Нострадамус, които могат да бъдат разкрити (нещо, което той направи с гореспоменатата втора своя книга), то е, защото трябва да го направя. Обществото на „Новия век" според израза на шестостишие 1., трябва да бъде поставено в течение." Може би, статиите, които приключваме, са имали още и тая задача по отношение на българската публика.
към текста >>
38.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това свойство на организма да се справя с
трудностите
се нарича регулация или саморегулация.
Те организират силите и веществата не само в собствените си клетки и тъкани, но и във всяка друга тъкан, която е в зоната на тяхното влияние. Динамичното влияние на организатора върху околните тъкани се нарича индукция. Друг термин, с който трябва да се запознаем, е „регулация". Когато организмът изпадне в някои особени условия и положения. то клетките и тъканите имат способността да се справят с това положение и то по един разумен, целесъобразен начин, за да се възстанови нормалното положение, най-изгодно за организма.
Това свойство на организма да се справя с
трудностите
се нарича регулация или саморегулация.
Тук ще приведем само някои от новите факти в биологията и то специално опитите върху хидрите, които живеят в нашите води. Хидрата принадлежи към мешестите животни. Тя има ясно развит поляритет. С долния си край тя е закрепена за някой подводен предмет с прикрепителни жлези, а на горния й край е устата, заобиколена с венец от пипала. Горният край с устата и пипалата се нарича орален полюс, а противоположният край, с който животното се прикрепя, се нарича аборален полюс.
към текста >>
39.
СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО - SAGITTARIUS
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
По този път стигна до още по-голяма безизходност и
трудност
за всички.
Много просто — една ще бъде динамичността и проявата на духа, когато висши морални качества владеят човека и общността, като милосърдие, справедливост, съвест, любов към ближните и любов към Бога — висш израз на зачитане свещения живот във всичко като еднородно и съвсем друга ще бъде тази проява на духа, когато господствуват нисши чувства. Тогава този дух ще бъде дух на алчност, на груби желания за по-големи придобивки, наречени с разни имена, ще бъде дух на необуздани енергии, борчество и разрушителност. А само висшите морални и човеколюбиви качества могат да обуздаят, катализират и използуват за добри цели тези сили в човека и общността, които инак биха служили само за разрушение. Днешният свят, вследствие едностранчиво развитие на материалистичната наука и техника, вследствие загубване на основните морални принципи и зачитане на човека и другите общности като равни и равностойни по права, санкционирани от самата Природа, от живота, от Бога, както се казва, поради липса на здраво духовно убеждение и правилно разбиране на живота, дойде до една безпътица, до една духовна криза. И като не намери друг изход, тръгна по пътя на нисшите стихии.
По този път стигна до още по-голяма безизходност и
трудност
за всички.
Дойдоха разрушенията. Изпробва се тяхната стойност. Но ще надделее пак висшето, в което има справедливост, добро и любов за всички. В човека и в общността има сили, които ще служат на една висша Разумност, Която поддържа хармонията и живота във всичко и всред всичко; да служиш на ближния си и да зачиташ еднородното в него, което е общото Божествено във всички; да имаш един идеал за свещеността на живота, който е вечен и разумен по начало; да имаш за идеал да твориш, вместо да разрушаваш — да твориш блага и справедливо да ги разпределяш за полза на всички; да просвещаваш в името на Истината и доброто; да лекуваш — духовно и физически; да сееш и поддържаш мира навсякъде, като истинска творческа основа и условие за живот — ето идеали и цели, които могат да заздравят живота, които могат да изведат човека и човечеството из безпътицата на днешното време. И ако отделната личност не придобие тези върховни човешки качества, колко ще бъде тя тогава полезна на общността, на народа си, а заедно с това и на цялото човечество?
към текста >>
40.
ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Известният германски икономист Карл Бюхер в съчинението си „Работа и ритъм" свързва произхода на музиката с работата, с трудовата дейност, при която човек или група хора при съвместно изпълнение на тежка работа, инстинктивно са издавали, а сега при подобни случаи издават звукове като вик на един тон, а според
трудността
на работата и на различно високи и от различна продължителност тонове, но ритмично подредени.
Неустроев в статията му „3а произхода на музиката". Според него, у първобитния човек зачатъчната музика (грубо пение без думи още) била неделима от първия танц, дал й елемент на ритъм. С възникването на членоразделната реч, това пение, от начало съществуващо независимо от речта, се съединило с нея и така възникнала вокалната музика с текст. Едновременно е могла да съществува и зачатъчната инструментална музика, в началото във вид на ритмично удряне на дланите, на парчета дървета и пр. Известният немски диригент, компонист и музикален писател Ханс фон Бюлов твърди, че основната проява на музиката освен тонът бил и ритъмът.
Известният германски икономист Карл Бюхер в съчинението си „Работа и ритъм" свързва произхода на музиката с работата, с трудовата дейност, при която човек или група хора при съвместно изпълнение на тежка работа, инстинктивно са издавали, а сега при подобни случаи издават звукове като вик на един тон, а според
трудността
на работата и на различно високи и от различна продължителност тонове, но ритмично подредени.
Тия звукове той третира като начални прояви на музиката (пението) още от далечните предкултурни времена. Моравският философ, музикален писател и теоретик Рихард Валашек сочи началото на музиката в такта, който е бил главен елемент, основа на общите и групови танци на некултурните племена и народи, наречени народи на природата. Моментът на отделянето на музиката от танца е появата на самостойна песен с най-прост текст, макар и само от една дума или припев. Именно той трябва да се смята за началото на музиката като самостойно изкуство. Благодарение на своето удобство и лекота, тая първобитна вокална музика заела главно место, дълго време не позволявайки да се развият зачатъците на инструменталната музика, играеща напълно подчинена роля.
към текста >>
41.
ПЪРВАТА СТЪПКА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В това, именно е най-голямата
трудност
- всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното.
Много е лесно, защото хората около нас започнаха все по-ясно да осъзнават, че са част от един по-голям живот, излизащ от рамките на физическата форма и подчинен на един всемирен природен Закон. Те повярваха в отвъдното, защото то започна да им се открива. Но наред с това се задвижи и онзи тъмния адепт от райската градина. - личното его, с чиято помощ т е зи досегнали се по най-елементарен начин до духовния свят хора, счетоха себе си за свръхсетивни личности, избраници на всевъзможни непознати сили. Как да се говори с хора, които приемат духовния свят само благодарение на сетивата си, а не разбират същността му с ума си?
В това, именно е най-голямата
трудност
- всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното.
Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души.
към текста >>
И човечеството бавно, мъчително, с много
трудности
и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път.
Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също.
И човечеството бавно, мъчително, с много
трудности
и противоречия, но и с много вяра и големи жертви, пое този път.
Постепенно то прорастваше духовно и развиваше своите душевни сили, благодарение на Всемирния принцип на Любовта, изявен чрез Светлия Христов Дух. Но както в едно училище учениците минават от един клас в по-горен, така и човешките души, усвоили вече знанието на Християнската епоха, с духа си започнаха да търсят и очакват едно ново знание. За тях периодът от 2000 години бе един завършен клас. За кои тях? - За онези, които бяха учили, за съвестните ученици.
към текста >>
От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и
трудностите
на ежедневието.
Към младите Учителят адресира едно ново знание, поясняващо от окултно гледище постиженията на съвременната наука. Същевременно той им дава и много методи за индивидуална духовна работа и разнообразни упражнения 3а развиване на една вътрешна сетивност 3а явленията в природата. Лекциите пред младежкия клас са изнасяни всеки петък. Присъс-твуващите тук вече не са само слушатели, те са ученици. Лекциите в общия окултен клас са се изнасяли в сряда и от тях учениците са получавали също методи и средства 3а работа над себе си, за самовъзпитание и самоусъвършенствуване.
От тези лекции те са добивали представа 3а вътрешните Закони на живота, което им е помагало по-лесно да се справят с противоречията и
трудностите
на ежедневието.
Дълбоките истини в Словото на Учителя са повдигали душите в едно по-Високо поле, където животът се проявява пълноценно. За да станат постоянни жители на този Голям Живот, от тях се е изисквало само да изпълняват практическите методи, да спазват правилата за разумен и добродетелен живот, и да се стремят към знанието. Един от най-силните методи 3а работа, които Учителят е дал на учениците си, и който сам е ползувал още от първите години на Школата, това е музиката. Всяка лекция, Всяка беседа, е била предшествувана от общо изпълнение на оригиналните песни и музикални упражнения, създадени 3а тази цел от Учителя. Чрез пеенето всеки от присъствуващите е настройвал съзнанието си към по-висшите вибрации на Словото.
към текста >>
42.
КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките
трудности
, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките.
Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките
трудности
, с които е заставен да се бори.
В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА "СВ. ДИМИТЪР" Църквата “Св.
към текста >>
43.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките
трудности
, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките.
Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките
трудности
, с които е заставен да се бори.
В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ От година на година все повече се говори и пише за новото и бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа “дъновисти”; а от самите тях и от съмишлениците им - окултисти или Бяло Братство. Говори се и не може да се не говори.
към текста >>
44.
МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА - Борис Николов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките
трудности
, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките.
Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките
трудности
, с които е заставен да се бори.
В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на истината и любовта.
към текста >>
45.
Брой 1-2 -1995г.
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките
трудности
, с които е заставен да се бори.
Защото е истина, че Бялото Братство на земята може да се изяви само като начин на живот, живот - служение, живот - посвещение в полза на Цялото. В поместените по-долу материали ще срещнете младеж, който след разговора си с един от Белите Братя, променя своя път и решава да посвети живота си на една по-висока идея. Ще срещнете и Братът на най-малките, дошъл тук да изпълни една велика задача в служба на човечеството. Вие ще срещнете и Ученикът, поставен на най-сериозния изпит тук на земята - да поеме несъществуваща вина и да бъде осъден в един несправедлив процес, но да остане верен на своя Учител, т.е. Верен последовател на Братът на най-малките.
Ученикът приема затвора като място за служение и не нарушава своя душевен мир, въпреки нечовешките
трудности
, с които е заставен да се бори.
В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. МИСЛИ ЗА БРАТСТВОТО НАПИСАНИ В ЗАТВОРА РАЗУМНИЯТ ВСЯКОГА МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВА УСЛОВИЯТА. НО ПРЕДИ ВСИЧКО, ТОЙ ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ВРЪЗКА С БОГА, И ДА РАЗРЕШИ ВЪПРОСА ЗА СЛУЖЕНЕ ПРИ УСЛОВИЯТА, ДАДЕНИ МУ ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО.
към текста >>
46.
Мария Казакова (1852-1908)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Мислейки за
трудностите
на учениците си, той им помага по неведоми пътища.
Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд. За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година. Това е станало на първия събор на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до П. Киров Учителя предава поздрави и за Т. Стоименов.
Мислейки за
трудностите
на учениците си, той им помага по неведоми пътища.
В едно писмо до П. Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования. Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота.
към текста >>
Такъв е този земен живот, пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
Киров Учителя предава поздрави и за Т. Стоименов. Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища. В едно писмо до П. Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине.
Такъв е този земен живот, пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв. Това беше през 1896/7 година, когато се борех със себе си. След това случаят ме заведе в Бургас, да се запозная с приятеля в.Козлов, който чел книги по спиритизъм и с последния /спиритизма - бел.
към текста >>
47.
Георги Куртев (1870-1961)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много
трудности
, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага.
Първи в семейството се ражда Стефан, но той починал едва две годишен. След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди.
Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много
трудности
, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага.
Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов!
към текста >>
48.
Паша Теодорова (1888-1972)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията,
трудностите
и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди.
Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие. Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли.
За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията,
трудностите
и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди.
И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем. Следователно, пътят на ученика е във изпитанията. Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството.
към текста >>
49.
Марин Камбуров (1902-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Житейският му път е изпълнен с неочаквани противоречия и
трудности
.
Интересен факт ни съобщава брат му Марин Камбуров: “Интересно е, че Учителят насърчаваше всички да следват. Единствено на брат ми Петър, който следваше право в университета той каза: “Петре, правото не е в университета. Ти ще дойдеш при мене.” В живота на Петър Камбуров се сменят бързо все нови и нови преживявания и опитности, които изграждат в него едно ново разбиране за живота. Той участва в много инициативи, които имат за основа общия братски живот и дейност. В работата си за Доброто, за Цялото е всеотдаен и безкористен.
Житейският му път е изпълнен с неочаквани противоречия и
трудности
.
Но той преодолява всичко с чистота, и с безпределна вяра в силата на Доброто. След като открива специалния клас през 1922 г. Учителят поставя задачи на младежите от най-различен характер. Петър Камбуров е сред тези, които присъства всякога на лекциите и с най-голямо старание изпълнява дадените задачи. Той описва в спомените си интересна опитност при изпълнението на една такава задача, дадена от Учителя през 1927 година.
към текста >>
50.
Лиляна Табакова (1913-1995)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като честен и принципен човек, тя се бори навсякъде, където съдбата я изпраща, с несгодите, с
трудностите
, с несъвършенството на хората.
В нейното съзнание се раждат поетични образи, редуват се философски размишления за живота. И тя започва да записва тези вътрешни духовни послания. Това става навик за цял живот. През 1921 година завършва Института за прогимназиални учштели в Шумен. Ред години учителства по градове и села.
Като честен и принципен човек, тя се бори навсякъде, където съдбата я изпраща, с несгодите, с
трудностите
, с несъвършенството на хората.
През 1922 г. Стоянка Илиева присъства на събора в Търново. Тук тя за първи път среща Учителя и от този момент усеща своята вътрешна връзка с Новото учение. То й помага в живота и дава обяснение на страданията, които я съпътстват, за да станат осъзнати и разбрани. През летните ваканции е всякога в София, за да слуша беседите, за да участва в общия живот на Братството, и за да усеща присъствието на Учителя.
към текста >>
51.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на
трудностите
и противоречията.
Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски. Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.
РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на
трудностите
и противоречията.
Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви мечти за светът на вечната Хармония. ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия.
към текста >>
52.
Влад Пашов (1902-1974)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.” Но
трудностите
в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме.
Тя си спомня: “Докато татко бе на фронта, майка ми пак тръгна неделен ден на беседа, като вземаше и мен. Незабравима остава картината, която дълбоко се е врязала в паметта ми от тези събрания. Те се състояха на ул. “Опълченска” 66, където в ниска къща с малък калдъръмен двор, Учителя Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отборен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето.
Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.” Но
трудностите
в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме.
През 1922 г почива баща й. За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч. Следва период на сериозен труд, на упорито учене, на издържливост и отново на лишения. Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда.
към текста >>
Трудностите
, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата.
Почти цялото си свободно време посвещавах на тази благодатна работа. Бях вече превела няколко книги поръчани ми от Учителя: “в царството на живата природа”, “Бъдещото верую на човечеството”, “Новата Ева”, “Свещени думи на Учителя” и др. Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като подарък за именния му ден - Петровден. Представях си я подвързана спретнато в бяла корица със златен надпис и всеки ден гледах да преведа най- малко три страници.” В Сирищник В. Несторова прекарва една година.
Трудностите
, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата.
Напротив, тя постига рядко срещани резултати с тях, защото истински ги обича и умее да разговаря с душите им. Като морална награда за нея прозвучават думите на Учителя след връщането й от там: “вие първа приложихте новите методи! " Това е голяма оценка, защото Ученикът, следващ съзнателно своя Учител, трябва да бъде и естествен проводник на Неговите методи. Ученикът трябва да познава своя Учител и да го следва с духа си. Често В.Несторова задава въпроси, които душата й е жадна да разбере: - Как ще проповядваме Новото учение, Учителю?
към текста >>
53.
Борис Николов (1900-1991)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Разказва му своя живот, разказва за всички
трудности
, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото.
Тодорова пише в спомените си: “Пръв път, когато отидох при Учителя и видях неговото лице, казах си: “Ето образ на мъдрец, както аз съм си го представяла и търсила вътрешно! ” Едновременно с това ме облада спомен, че съм го срещала в миналото, учила съм при него и смътно чувство за преживян живот. Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори. Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание. След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66.
Разказва му своя живот, разказва за всички
трудности
, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото.
Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство. Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М.
към текста >>
54.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни
трудности
.
Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята. През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри.
Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни
трудности
.
Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа. Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт.
към текста >>
Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички
трудности
, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа.
През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности.
Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички
трудности
, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа.
Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт. Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя.
към текста >>
За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на
трудностите
.
Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията.
За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на
трудностите
.
Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече.
към текста >>
55.
Брой 1-2 -1996г.
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Трудностите
са условия за каляване на нашата воля.
От тоя ден - и завинаги - ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! - в служене на нашите братя! Минават оттогава дните, месеците, годините - и нашият път е все тъй прав и светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас.
Трудностите
са условия за каляване на нашата воля.
Даже неуспехите ни се явяват в наша полза - те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото. Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае що е отчаяние. - Отчаянието няма власт над него. И едни по-бързо, други по-бавно, в зависимост от своите сили, всички ние вървим напред. И няма да спрем!
към текста >>
56.
Свещен съюз на души
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Преодолявайки най-големи
трудности
, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще царят Справедливостта и Любовта.
Достатъчно е да се вгледаме в онова, което всеки върши, за да си съставим мнение за духовната му същност. Не е трудно да приемем, че животът на всеки човек е израз на самия него. Георги Куртев е поставил за основа на живота си принципите на Новото Учение, така както в душата си го е почувствал. Той е възприел Импулса, вложен в Словото на Учителя като вдъхновение за Работа. Да бъдеш пионер на Новото в чужда страна, далече от здравословния и целебен въздух на Родината, това е мисия, която Георги Куртев приема и следва с готовност.
Преодолявайки най-големи
трудности
, той живее всякога с усещането, че е предвестник на една Нова Ера, в която ще царят Справедливостта и Любовта.
Те са смисълът, който е давал, дава му и сега кураж да живее, и да се бори с неимоверно тежката действителност. И при всички противоречия в живота, той и за момент не е изменил на Светлината, която е проектирала пътя му. Приемал е всяка борба за Истината като необходима и достойна, работил е с вътрешна вяра в реалността на Духа, и е устоявал с упоритостта на гигант в изпитите на живота. За своя силен дух, Георги Куртев е получил велик дар от Небето - радостта да работи само онова, което го удовлетворява, да усеща присъствието на Светлите Същества, негови крепители, да реализира мечтата си: служение на висшето! В следващите редове предлагаме кратък, но искрен и вълнуващ разказ на Ученика в Аржентина за неговия житейски път.
към текста >>
Въпреки всички
трудности
, намерих сили в себе си и през 1943, в средата на войната, когато нямаше дори гвоздеи, открих първата си изложба - фина техника.
Вече бях дал израз на моето влечение по механиката и бях построил една малка парна машинка. Нямах друго разрешение на проблемите освен да работя. Бях мобилизиран в БДЖ, като втори по успех ученик от ЖП училище. Войната и гладът ме задушаваха. От мене трябваше да излезе нещо.
Въпреки всички
трудности
, намерих сили в себе си и през 1943, в средата на войната, когато нямаше дори гвоздеи, открих първата си изложба - фина техника.
Успехът беше морален, но с това моят път беше вече очертан. По липса на храна, когато уреждах изложбата, припаднах. Пратих майка ми да търси храна. Тя донесе половин килограм череши и малко хляб. Ядохме и отново се хвърлих в работата.
към текста >>
Но, ученикът се изпитва когато има
трудности
.
Като нямам работа в работилницата превеждам от беседите всеки ден. Понякога се питам, дали не са ме пратили да издържа един труден изпит? Нали ако се откажа от работата си ще е пропадане? Точно в една такава среда се познава човек за какво е годен. Ако условията са добри и интересът е голям - тогава работата е лесна.
Но, ученикът се изпитва когато има
трудности
.
Без съпротива лесно се работи, но умът не се развива и волята не се закалява. Към 1986 г. бях в салона, където бяха изложени творбите ми. Бях съсредоточен, прав със затворени очи. Изведнъж пред мене се яви Учителя в етерно тяло, подаде ми ръката си и ми каза: „Георги, идваш ли с мене?
към текста >>
57.
Аида Куртева за себе си и за своите книги
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ученикът се изпитва когато има
трудности
.
- Да, зная. - Щом е така, не питай повече. Ако аз ти кажа какво трябва да правиш, това ще е моя заслуга. Продължавай както досега, даже ако светът се опълчи против тебе! Различавам гласа на Учителя по това, че е малко строг с мене.
Ученикът се изпитва когато има
трудности
.
Без съпротива лесно се работи, но умът не се развива и волята не се закалява. Г. Куртев "Учителят помага да скъсаме веригите, които ни държат здраво за земята. За да продължим по тесния път до върха, където гори Божественият огън." 26 януари 1996 Като гледам онези, които практикуват Хата Йога, не съм срещнал един от тях, да е станал нов човек, да е изменил коренно живота си и да е напътил децата си по новия път. 12 февруари 1996 След обяд ще има събиране в един салон, където ще се представи музикална и балетна програма. Това се е правило с векове наред.
към текста >>
58.
Сеятели на Словото
 
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Преодоляват всички
трудности
, но никога не прекъсват работата.
Аида продължава да пише. През това време Георги превежда. Той се е посветил на неспирен труд за да се издаде Словото на Учителя в Аржентина. Така двамата стигат до идеята да създадат издателство „Алба"(в превод на български „Изгрев"). Започват своята издателска дейност с малки брошури, където отпечатват кратки текстове из Словото на Учителя.
Преодоляват всички
трудности
, но никога не прекъсват работата.
Живеят с единствената мисъл да преведат и издадат Словото на Учителя, за да е от полза на народа сред който живеят. Вършат го съзнателно и с любов. Защото за да издаваш книги, като тези на Учителя, ти трябва да имаш поне две качества: да обичаш хората, и да си вслушан във вътрешния Глас. А те и двамата доказват ежедневно това. АИДА КУРТЕВА ЗА СЕБЕ СИ И СВОИТЕ КНИГИ Аида Куртева, февруари, 1992 НАШИЯТ ЖИВОТ Е СВЕДЕН ДО ПРЕДАВАНЕ НА НОВОТО УЧЕНИЕ.
към текста >>
59.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Tе се нуждаят от дух, от творчески, непобедим дух, който сече прегради и превъзмогва препятствия и
трудности
изпречени на пътя му.
— Но всичко това е резултат на човешкия дух, който го създава с помощта на своите инструменти — ум и воля — и пред когото има безграничен простор за действие и творчество. Материалните условия са нещо второстепенно и третостепенно. Те са само следствия от нещо съществено, нещо от първостепенна важност, към което трябва всички да обърнем погледа си. От какво се нуждае животът? От какво се нуждаят хората?
— Tе се нуждаят от дух, от творчески, непобедим дух, който сече прегради и превъзмогва препятствия и
трудности
изпречени на пътя му.
Tе се нуждаят от дух на инициатива и самодейност, които ще поправят повреденото, ще обработят необработеното, ще съградят новото, което се изисква от живота и ще създадат за човека едно смислено съществуване. Tе се нуждаят от ум, който да хвърля светлина напреде им и да им посочи правия път към възход. Те се нуждаят от воля, която неуморно, настойчиво да работи за реализирането на веднъж набелязаната цел. Tе се нуждаят от сърце, което да люби и в светлината и топлината на своята любов да даде радостен и красив облик на света, без което всичко останало губи смисъл и се превръща в „суета на суетите". Умът, сърцето и волята, това са тези могъщи инструменти, чрез които човешкият дух твори по един или друг начин живота.
към текста >>
60.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото, ако българският народ е единен, ако той не е разкъсан на безброй партии и партийки във всяка област на обществените прояви, ако той не водеше ожесточена война вътре в себе си, но ако беше обединен духовно така, че да има един ум, една воля, едно желание — то той би разрешили и би се справил отдавна с всички външни и вътрешни
трудности
.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае. Адрес: Сава Калименов, Севлиево. Съдържание: Партизанството и Нова България Разходка на перото (Хидемару Дегучи) Скритият извор (Кришнамурти) Из Беседите Поща Книжнина Партизанството и Нова България Да сложим пръст на раната, която като гангрена разяжда тялото и духа на българския народ: рана, по-страшна от репарации, защото последните днес ги има, а утре може да се премахнат; рана, пo-страшна от икономическата криза, защото и тя утре може да бъде преодоляна; рана, по-страшна и от разкъсването на България и от нахлуването на чужди войски, защото това, което днес бъде разкъсано, утре отново може да се обедини, и чуждите войски, както биха влезли, така и ще излязат из пределите на България. И репарациите, и кризата, и разкъсването на България са неща външни, — неща, които подлежат и се подават на лекуване с външни средства и, следователно, по-лесно преодолими. А партизанството е една вътрешна, органическа болест, която разяжда от вътре, из основи народния организъм и която от своя страна прави невъзможно излекуването му от всички тия външни болки.
Защото, ако българският народ е единен, ако той не е разкъсан на безброй партии и партийки във всяка област на обществените прояви, ако той не водеше ожесточена война вътре в себе си, но ако беше обединен духовно така, че да има един ум, една воля, едно желание — то той би разрешили и би се справил отдавна с всички външни и вътрешни
трудности
.
Но какво виждаме в същност? — Партизанството е пуснало дълбоки корени в сърцето на българския народ, то е помрачило съзнанието на българския гражданин и го е тласнало в безогледна и ожесточена вътрешна борба. То го е разпокъсало така, че общ дух, общи усилия, общи идеали са невъзможни. Напротив, всеки издига своето знаме, ръководейки се от своя интерес и своя амбиция. Даже вътре във всяка партия се води ожесточена борба, има, тъй да се каже, множество партийки, от които тя е съставена.
към текста >>
Ако придобием истинска и твърда вяра, ние можем да победим всички
трудности
.
Понеже той вярва твърдо в спасяващата ръка на Бога, даже ако той се намира в най-неблагоприятните условия, той може да си пробие път през тях, чрез молитва към Бога, и благодарение на нея, в каквито обстоятелства и да се намира, той може да запази спокойното състояние на своето сърце. Следователно, най-важното — това е вяpaтa! Да печелим почести, без да се уповаваме на нашата скъпа вяра, то е все едно да ловим скитащите в небесното пространство облаци. Да бъдем послушни! Bяpaтa си ние можем да занесем със себе си в духовния свят, обаче материалните богатства и хорските почести — не можем.
Ако придобием истинска и твърда вяра, ние можем да победим всички
трудности
.
Както отбелязах по-горе, нещата в Божествения и в човешкия свят се много различават. Вярата и човешкото общество са нещо съвсем различни. Следователно, в вярата е необходимо да бъдем послушни към съветите на някои хора. Често се срещат хора. които казват, че те могат да бъдат послушни към Бога, а не и към човека.
към текста >>
Нуждата да се издаде на български това огромно съчинение се чувства отдавна, но поради големите
трудности
, които това представлява, до сега не се е успяло.
Без съмнение, българският език е много богат, щом на него има такива хубави произведения". Педро Гарциа, Цеута, — Исп. Мароко. КНИЖНИНА За „Секретната Доктрина" Няма, окултист, който да не знае грамадното значение на това капитално съчинение, дадено ни от основателката на Теософското общество — Елена Блаватска. С него бидоха положени здраво основите на съвременната окултна наука, която от тогава насам се развива все повече и навлиза във всички области на живота „Секретната Доктрина" представлява един величествен синтез на окултното знание, което обгръща целокупния живот и го рисува тъй, както той се разкрива пред окото, за което няма преграда. Тя повдига пред нас завесата на скритото от обикновеното човешко око, и ни разкрива тайните на мирозданието и живота, дотолкова, доколкото човек може да ги схване.
Нуждата да се издаде на български това огромно съчинение се чувства отдавна, но поради големите
трудности
, които това представлява, до сега не се е успяло.
Ето защо, днес. когато виждаме, че се пристъпва към реализиране на тази отдавнашна мечта н българските окултисти, без разлика към кое общество те принадлежат, трябва всички, които съзнават важността на това, да подкрепят издаването на „Секретната Доктрина“ на български. За да се улесни издаването, „Секретната Доктрина" ще излиза на части. За по подробни сведения, обърнете се към Софроний Ников, ул. „Х. Димитр“, № 5 — София.
към текста >>
61.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трудностите
са условия за каляване на нашата воля.
От тоя ден, — и завинаги — ние сме със него! От тоя ден, ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! — в служене на нашите братя. Минават оттогава дните, месеците и годините, — и нашия път е все тъй прав и тъй светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас.
Трудностите
са условия за каляване на нашата воля.
Даже неуспехите ни се явяват в наша полза, — те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото. Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае какво нещо е отчаяние. — Отчаянието няма власт над него. И — едни по-бързо, други по-бавно в зависимост от своите сили, всички ний вървим на, пред. И няма да спрем!
към текста >>
62.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички почнаха да търсят лек живот, живот без
трудности
.
Народът ни зове! От освобождението насам, в България се започна едно стремително бягство на интелигенцията от малките градове и селата към столицата и по-големите центрове на страната. Всичко грамотно или полуграмотно бива обхванато от манията на службогонството, чиновничеството. Целия български народ бе подложен на тежко морално изпитание. И той не издържа.
Всички почнаха да търсят лек живот, живот без
трудности
.
Живот с удобства, с разни „културни“ развлечения и придобивки. Веднъж направлението дадено, потокът от хора, напущащи своите родни села и градове продължаваше да си тече с все по-голяма и по-голяма сила, докато се създадоха няколко големи центрове в страната, начело със София. Тези центрове, и особено София, се превърнаха в истински магнити, които привличат мнозина, а особено младежта, предимно със своя външен блясък. Голяма част от интелигенцията излиза от народа и после бяга, откъсва се от него. Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня.
към текста >>
През
трудности
и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще.
Той чака само да бъда пръсната поне малко светлина в страшния хаос, дето се намира днес, за да може да съзре изхода. Народа е обезверен, той много пъти е бил лъган, много пъти е бил заблуждаван, много пъти е бил тласкан по гибелни пътища. Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното. Ето защо, дошло е вече време за възвръщане. Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия.
През
трудности
и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще.
Тогава нашата земя ще се превърне в източник на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят! ... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето. Приемете я, изнесете я достойно до край и вие ще запишете със златни букви имената си в страниците на Историята. Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ. В нашия народ се таят огромни духовни сили.
към текста >>
63.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въпреки всички
трудности
, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството.
Пашов; Из миналото на българите — Люб. Лулчев; Нови веяния в биологията — Боян Боев; Нашите социални идеали — Ангел Томов; Толстой — Мара Белчева; Кой? — Г. Капитанов; Доброто желание — един магически фактор — Ели; При „Ръцете, които дават“ — Т. „Житно Зърно" е единственото днес сериозно окултно списание у нас.
Въпреки всички
трудности
, то навлезе вече в шестата си годишнина, продължавайки, както и до сега, да разглежда въпросите на живота в светлината на окултизма и да изнася принципите на учението на Любовта и Братството.
Започнало скромно, то се развива наистина като житното зърно — преодолявайки препятствията на твърдата почва, — и като него ще има светло бъдеще: да даде плод — семе на нов живот и храна на безброй гладуващи за истината души. Дълг е на всички окултисти да подкрепят списанието като се абонират за него и като го разпространяват между своите познати, за да може да се улесни неговото редовно и безпрепятствено излизане и да може то да върши своята рол в живота. Всички интересуващи се от окултизма и от учението на Бялото Братство също трябва да се абонират за него, защото то ще ги улесни в изучаването основните принципи на окултизма и във възприемането и усвояването истините и методите на Новото Учение. На работа за „Житно Зърно" ! Нека то проникне навсякъде, и нека светлината, на която то е проводник, пръсне тъмнината на материалистичното заблуждения, сковаващи днес умовете на болшинството от нашата интелигенция.
към текста >>
64.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Работим при големи
трудности
и затова печата досега е вървял тъй бавно.
абонамент 80 лева. Адрес пощ. кутия 271 От редакцията По липса на място, рецензията на другите изпратени ни книги и списания остава за следните броеве. Книгата на Ол. Лодж „Защо вярвам в безсмъртието на човека“ е под печат.
Работим при големи
трудности
и затова печата досега е вървял тъй бавно.
Просим извинение от абонатите за закъснението.
към текста >>
65.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това обстоятелство ще ви уясни отчасти защо аз съм работил с такава упоритост над нея и защо, въпреки всички
трудности
и горчивини, аз не се отказах от тази идея, както сториха мнозина други, работещи на същото поле.
Борсако) (Текстът на есперанто, може да се прочете от PDF- а) Вие ме питате как се яви в мене идеята да създам международен език и каква с историята на езика Есперанто от момента на неговото раждане до този ден. Цялата публична история на езика, т. е. започвайки от деня, когато аз открито излязох с него, ви е повече или по-малко позната; впрочем, с този период от развитието на езика, по много причини, ми е неудобно още да се занимавам; затова аз ще ви разкажа в общи черти само историята за раждането на езика. Ще ми бъде трудно да ви разкажа всичко това подробно, защото много неща и аз сам съм забравил. Идеята, за чието осъществяване аз посветих целия си живот, се яви в мене — смешно е да се каже — в най-ранното ми детинство и от тогава никога вече не ме е напускало; аз живеех с нея и даже не мога да се представя без нея.
Това обстоятелство ще ви уясни отчасти защо аз съм работил с такава упоритост над нея и защо, въпреки всички
трудности
и горчивини, аз не се отказах от тази идея, както сториха мнозина други, работещи на същото поле.
(следва) Силата на молитвата Ето един случай, който ясно ни говори, че често пъти Бог върши чудеса в отговор на нашата сърдечна молитва. Съгражданина ни Гоце Пецев, 52 годишен, на 22 август т. г. вечерта, почувства неочаквано непоносими болки в стомашната област. без да знае кой орган е заболял и какъв е характера на болестта. Повикаха лекаря Д-р Иванов, който, след щателен преглед.
към текста >>
66.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний знаем всички
трудности
, препятствия и неудобства, които ще се изпречат на пътя ни, но сме решили и ще вървим напред, защото зад всички тях, в близкото бъдеще, ние виждаме красотата на нашия реализиран блян.
Налични средства ние нямаме. Започвайки, обаче, една работа с такова грамадно значение за всички, за целия живот, ние твърдо вярваме, че тия средства не ще закъснеят да дойдат. И затова именно се обръщаме към вас с този си апел да ни подкрепите, кой с каквото може, кой колкото сърцето му дава, всеки според силите и възможностите си. Ние пускаме подписка за БЕЗЛИХВЕН ЗАЕМ и за ДОБРОВОЛНИ ПОМОЩИ и се надяваме по такъв начин да съберем нужната ни сума, за да можем да започнем работата. Нам са нужни около 200,000 лева, за да можем да устроим на първо време Задругата, но ние ще почнем даже и с 100,000 лева, вярвайки че и останалите ще дойдат.
Ний знаем всички
трудности
, препятствия и неудобства, които ще се изпречат на пътя ни, но сме решили и ще вървим напред, защото зад всички тях, в близкото бъдеще, ние виждаме красотата на нашия реализиран блян.
носен редица години в душата ни, откърмен с кръвта на сърцата ни. Братя и сестри, помогнете кой с каквото може, за реализирането на тази светла идея; сложете и вие своя камък, своята тухла, в зданието, което трябва да се изгради, за да послужи като разсадник на нов живот; дайте своята, макар и най-скромна лепта, за подкрепа на това начинание, което ще бъде от полза за всички. Всичко да се адресира до: САВА КАЛИМЕНОВ, гр. Севлиево Севлиево, 1. Януари, 1933 година.
към текста >>
67.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В него са предвидени всички пречки, всички
трудности
, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен.
Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално.
В него са предвидени всички пречки, всички
трудности
, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен.
Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве. Жалкото е, че както изглежда, филма е доста окастрен от цензурата.
към текста >>
68.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 65
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В нея са описани всички перипетии, всички
трудности
и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм.
Тия две книги се доставят от печатница „Светлина“, гр. Нова Загора. Духоборци, едно велико руско селско движение, от Валентин Булгаков. Цена 30 лева. Тази книга излага историята и днешното състояние на духоборческото движение.
В нея са описани всички перипетии, всички
трудности
и страдания, през които е трябвало да минат духоборците, за да дойдат днес в положението да реализирал, в живота си християнския комунизъм.
Постиженията на духоборците в това направление са жив примйр, който ни показва, че комуналния живот е възможен и че сдружените усилия на група еднакво мислещи хора могат да направят много. Те същевременно доказват, че най-здравата основа, върху която трябва да бъдат изградени новите форми на живота, това е живото религиозно съзнание, което свързва отделните членове в едно неразривно цяло. Книгата съдържа 18 илюстрации в текста, предимно из живота на духоборческата комуна в Канада. Препоръчваме я горещо на нашите читатели. Доставя се от в. Братство.
към текста >>
69.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица
трудности
, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати.
Просим извинение от абонатите за закъснението. Книжнина Вегетарианското поселение при с. Мечкюр, Пловдивско. (Досегашен живот и бъдещо доизграждане), Тази книга представлява изложение на усилията за изграждане новите форми на живота на една група, която може да се нарече челен отряд на толстоисткото движение у нас. Тези усилия, резултатите които са достигнати и цялата опитност, свързана с всичко това, са крайно интересни и полезни за всички търсители на новите форми на живота, с поуката, която може да се извлече от тях.
Поселниците при Мечкюр ни дават пример за една действително героична борба с редица
трудности
, които трябва да бъдат преодолени, за да може това голямо и трудно дело да бъде изведено към щастлив край, и да даде големи и трайни резултати.
Започнали при сравнително благоприятни външни условия, но и с големи задължения, те биват изненадани от голямата световна стопанска криза, която се отразява катастрофално върху техния напредък и обърква сметките им. Днес за днес положението на поселението е доста трудно, но може би, не и безизходно. В тази книга е очертан пътя към тоя изход — „освобождаването земята на Мечкюр" чрез преобразуване на поселението върху началата на Хенри Джорджевото учение. Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви.
към текста >>
Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички
трудности
, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи.
Ние не можем да предвидим дали това именно преобразование ще даде най-добрите резултати, способни да спасят положението и да тласнат започнатото дело към усилено развитие и разцвет. Но нам се струва, изобщо, че за тая доста голяма земя с която са се ангажирали поселниците, ще са необходими още доста хора, за да може тя да се оживи, да се освободи и да се спаси от ноктите на заетия чужд капитал, който непрестанно смуче своите лихви. Във връзка с всичко това, най-ценната поука, която, струва ни се, може да се извлече от опитността на Мечкюрци, е тази, че нещата винаги трябва да започват от малкото към голямото, а не обратно. Да не поемаме големи задължения, да не се залавяме с много голяма работа, до като не преценим достатъчно добре силите си. Голямата идея, която имаме, ще трябва да се внесе първоначално в една малка и скромна форма, и когато тая форма издържи натиска на външните условия, и се закрепи в живота, тогава вътрешната идея, която я оживява, ще я тласка напред в процеса на едно постоянно разширение.
Ние пожелаваме на Мечкюрци да преодолеят всички
трудности
, за да могат да настъпят в периода на реализиране на всички техни идеи.
Излезе брой 1 от година XI на „Добро здраве" със следното съдържание: Здравето най-голямото богатство; Как сте със сърцето? Втората младост; Измъченият стомах; Опасни признаци; Здравето на детето; Кой помрачава картината на живота; Бърз начин да облекчим сърбежа на кожата; Пътят към здраве и щастие; Из науката и живота; Въпроси и отговори. През настоящата година „Добро здраве" ще даде на абонатите си три безплатни приложения: 1) „Суровата храна и здравето" — книга от 64 страници; 2) „Тайните на хубостта“ — книга от 64 страници с много рецепти за подържане на младостта; 3) Курс по домашна гимнастика — голямо табло за стена с 34 фигури. Абонаментът на „Добро здраве“ с трите му приложения е само 40 лв.. предплатени. Пратете сумата с пощенски запис, с бележка по чекова сметка № 741 или в препоръчано писмо до Редакция „Добро здраве“.
към текста >>
70.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За сега имаме още някои
трудности
, но всичко отива на добре, та и въпроса с редовността на кореспонденцията не ще закъснее да се уреди.
Нека не се отлага повече, защото издаването на вестника ни струва много разноски и труд и не може да бъде безвъзмездно. Ако има такива, на които „Братство" е излишен, нищо не им струва да повърнат по пощата един брой. Мнозина от тия, които ни пишат, са принудени често да чакат доста време за отговор на своите писма и запитвания. Нека това не ги учудва, нито пък да се сърдят някому. Всички в Братската задруга са постоянно заети с бърза, неотложна работа, твърде малко време ни остава за кореспонденция и затова приятелите да извиняват.
За сега имаме още някои
трудности
, но всичко отива на добре, та и въпроса с редовността на кореспонденцията не ще закъснее да се уреди.
Словото на Учителя Пътят на доброто Да се прави добро е цяло изкуство, но трябва да знаем, как да го направим. Тъй както се учи музиката, тъй се изучава и науката за доброто. Има ред закони, правила и методи, които трябва да се проучат, за да можем да правим добро. Много правила и методи има, по които доброто може да се прави за всеки случай и момент. И трябва да знаете, по кой именно начин да го направите.
към текста >>
71.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Национален език не може да служи като общоприет международен, поради голямата си
трудност
(граматика, произношение, правопис, идиотизми и пр.) и защото чрез приемането му би се дало надмощие на един народ, на което другите държави и народи не биха се съгласили: международния помощен език трябва да бъде неутрален, В полето на международния език са работили редица философи, езиковеди, социолози, като Лайбниц, Декарт и др.
Л. Л. Що е Есперанто? Международен помощен език е бил нужен на човечеството още отдавна. Нуждата от такъв още по-силно се чувства при днешните напреднали и засилени международни сношения, когато разстоянието престава да бъде пречка за човека. Модерните превозни средства докарват човека в допир с лице от различни народности, а за общуване с тях е нужно по-леко средство — международен език.
Национален език не може да служи като общоприет международен, поради голямата си
трудност
(граматика, произношение, правопис, идиотизми и пр.) и защото чрез приемането му би се дало надмощие на един народ, на което другите държави и народи не биха се съгласили: международния помощен език трябва да бъде неутрален, В полето на международния език са работили редица философи, езиковеди, социолози, като Лайбниц, Декарт и др.
Най-разнообразни и чудновати опити са правени в продължение на около 300 години до наши дни. Наброяват се над 500 такива. Дошло се до Волапюк, който основан въз английски език с много проста граматика и доста лек правопис, пръв можал да послужи като приложен език. Той обаче загинал от словаря си, в който думите били променени до неузнаваемост. Най-после, на 1887 год.
към текста >>
72.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и
трудности
, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят!
Нима капитала не е продукт на човешкия ум и на човешката воля? Ето где са капиталите, истинските капитали - те лежат заровени вътре в самия човек. Имаме ли ги ний? - Имаме ли този светъл ум, който да начертае плана за новия живот, да го обмисли всестранно, да предвиди всичко, да го запечата завинаги в съзнанието ни? Имаме ли тази диамантена воля, която да не се спре пред никакви прегради, която да превъзмогне всичко и с всички възможни жертви и усилия, да осъществи, да изгради на дело този план?
Най-после, имаме ли ний това любещо сърце, което да обгради цялото това дело в атмосферата на братството, любовта и хармонията, която да ни съедини в едно неразривно цяло, като направи живота ни радостен и щастлив, въпреки всички пречки, лишения и
трудности
, неизбежни за пионерското изграждане на новия свят!
Ако имаме тези трите - ако имаме светъл ум, силна воля и любещо сърце, ние имаме най-великият, най-мощният капитал, ние разполагаме с най-могъщата сила, и затова можем и трябва да започнем. Да започнем още днес. При условията, при които се намираме. С това, с което сега разполагаме. „Условията”, които плашат мнозина, с които се оправдават мнозина, не са ли наше дело?
към текста >>
73.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и
трудностите
, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими.
Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение? Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо. което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо.
И когато човек дойде и с отворена душа пие от тоя извор на светлината, — неочаквано бремето му ще олекне, живота ще му се етери друг, пречките и
трудностите
, които той среща на пътя си, ще приемат други вид — няма вече да му се видят тъй страшни, тъй непреодолими.
Прекъснатата връзка на частта с цялото, на човека с Бога, се възстановява, през него наново протича струята на целокупния Божествен живот, той се чувства едно с всичко — и той е вече силен. богат и щастлив. Ограниченото в тесните рамки на човешката личност съзнание се издига, разширява и обгръща целия живот. Като следствие на това, из невидимия източник на всемира избликват в него нови сили. нова енергия, нови идеи, нов живот.
към текста >>
74.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какъвто ще да е, той с готовност се притича на помощ Героя тук е вече носител на един висок идеал и успява да докаже на всички, преминавайки през най-големите
трудности
, противоречия и борби, намирайки се между живота и смъртта, своят висок идеал, като поставя нова основа — Любов между всички.
В живота му се нижат задача след задача, изпитание след изпитание, едно от друго все по трудни, но със свойствената си упоритост той се бори с мъчнотиите и успешно разрешава задачите. Той борави с методи и начини, каквито околните му не познават и му се чудят. И чуден е. Той не се подава на никой от техните планове. Готов е да помага на всеки страдащ, като не поставя страдащите под никакъв знаменател.
Какъвто ще да е, той с готовност се притича на помощ Героя тук е вече носител на един висок идеал и успява да докаже на всички, преминавайки през най-големите
трудности
, противоречия и борби, намирайки се между живота и смъртта, своят висок идеал, като поставя нова основа — Любов между всички.
Проявява човещината. „Преди да сме такива или онакива, ние сме човеци.“ Както сме очаквали втората част. така очакваме и третата. Пожелаваме успех за да може да издаде цялата повест, която ще научи всеки на нещо добро, на нещо по-високо. Всеки може да намери в нея това от което има нужда.
към текста >>
75.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички
трудности
.
Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и характера на кандидата. За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по характер и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота. При това положение ясно е, че за сега, трудовата братска задруга се намира в своя първоначален етап - в периода на опита, на пробването нейната жизнеспособност. От резултатите на този именно опит ще зависят нейното бъдеще развитие и успехи. Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне.
Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички
трудности
.
Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето.
към текста >>
Пречките и
трудностите
при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората.
Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето.
Пречките и
трудностите
при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората.
Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето.
към текста >>
Външните
трудности
и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим.
от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето. Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието, характера и склонностите на хората. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота.
Външните
трудности
и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим.
Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича.
към текста >>
76.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Погрешното впечатление е предизвикано от
трудността
да се даде едно пълно и живо описание, необходимо за цялостното схващане на висшите светове.
В астралния свят разликата между силите и материята не е тъй ясно разграничена н очевидно, както е във физическия свят. Би могло да се каже, че тук представите за сила и материя са идентични и взаимно покриващи се. Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя. Такава представа, макар и поддържана от мнозина, които са изучавали окултната философия, е напълно погрешна.
Погрешното впечатление е предизвикано от
трудността
да се даде едно пълно и живо описание, необходимо за цялостното схващане на висшите светове.
За нещастие, нашият език е много живописен когато въпроса се отнася до материални неща, но когато трябва да се опишат условията на свръхфизическите царства, той е много неудобен и недостатъчен и затова всичко, което се казва относно тия царства, трябва да бъде възприемано внимателно, повече като сравнение, отколкото като точно описание. Макар че скалата и маргаритката, човекът, коня и парчето желязо, са съставени в последна сметка от една и съща атомична субстанция, ние не казваме, че маргаритката е една по-префинена форма на желязото. Също така невъзможно е да изразим с думи разликата, която съществува между физическата и естрадната материя. Но ако тоя разлика не съществуваше, то материята и в двете тия царства би се подчинявала на едни и същи закони, а в същност това не е така. ' Законът на материята от химическата област е инерцията— стремежа да остане в положение на покой.
към текста >>
77.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
не си успял да се справиш с известни
трудности
, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни.
- продължение от брой 109) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (Макс Хайндел - продължение от брой 109) Бръшлян и топола (басня от Дядо Благо) Хиромантия. Слънчева или Аполонова линия Мозъчните излъчвания Книжнина Към нашите читатели (Братство) Редакционни Пред новата година Бързо вървят една след друга годините на нашия земен живот. Не си успял още да се огледаш добре наоколо, да започнеш тази или онези важна работа. каквито има много в живота ни.
не си успял да се справиш с известни
трудности
, да разрешиш тази или онази задача, и ето вече старата година е отлетяла и новата с пред прага на живота ни.
Времето лети. не спира. Нашите грешки, нашето бездействие, пропуснатите от нас благоприятни моменти не се връщат вече. Изгубеното е изгубено и то не ще се върне. Безмаслено е да тъгуваме и плачем по него.
към текста >>
78.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива
трудности
както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика.
Тия изменения имат толкова по-голямо значение, че посредством тях можем точно да установим не само непосредствената причина на болката, а и нейната по-дълбоко и по-първична причина в случаите, когато болестта или разстройството е резултат на болестното състояние на друг някой орган с когото първия е в хармонични органическа връзка. В същото съчинение на Д-р М. Мадаус са дадени подробни и много ценни указания за разпознаване на болестните предразположения и състояния и по всички други лесно различими и достъпни за наблюдения външни признаци — по измененията на останалите части на лицето, по шията и врата, по чертите и измененията на ръката и пр. По тоя начин книгата добива голямо значение за всички ония. които се интересуват за доброто си здраве и за своите болестни предразположения с цел за вземане на навременни предохранителни мерки.
Според авторката на книгата, свикваното да се установяват болестите и болестните предразположения на самия ирис не представлява такива
трудности
както това може да се струва на пръв поглед и може да се придобие при една непродължителна практика.
Това е от първостепенно значение особено за медика. Диагнозата по ириса осигурявана всеки лекар най-широка възможност за установяване на болестта и нейните причини. Книгата на Д-р М. Мадаус представлява голям интерес и поради това, че тя повдига булото на крайно сложното, разумно и хармонично устройство на човешкото тяло — тоя дивен микрокосмос, който отразява в себе цялата еволюция на живота върху нашата планета, и в когото се разкрива естеството на действащите сред природата творчески сили, но в когото също тока са скрити и най-великите тайни на тая природа. От това гледище книгата може да интересува и всички Хора на научната, философската и особено духовната мисъл.
към текста >>
79.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Често ний вървим през всички тия
трудности
самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме.
Изобретението на един руски учен По пътя на живота Понякога небесата се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек. Понякога погледът и на най-издигнатия не може да пробие надвисналата над главите тежка оловна покривка на схлупеното облачно небе. Понякога дори и най-силният не може да намери пътя. не може да озари, да разпръсне сгъстяващите се около него тъма и бива принуден да признае, че човешката сила е слабост пред Бога и че нашата истина за Него е лъжа. Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка.
Често ний вървим през всички тия
трудности
самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме.
които правим това, че победата ни се дължи не нас. Ний вървим напред и мислим, че Силата, която ни дава възможност да правим това. е наша. Но достатъчно е само за един момент да се оттегли от нас Божественото вдъхновение, достатъчно е за един момент да се прекъсне тока, който ни свързва с Безграничния океан на вселенските Сила, Мъдрост и Любов, и ние веднага увисваме във въздуха като жалки марионетки, веднага почваме да се чувстваме като празни, бездушни, безсилни и безпомощни форми — играчки в ръцете на слепите стихии. които бушуват в житейското море.
към текста >>
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пред него има един тесен и стръмен, пълен с
трудности
и изпитания път.
Тъмни облаци се носят над земята: Тъмни и страшни. Човечеството е под тяхната сянка и чувства нещо страшно в своята душа. То сеща, че нещо ще стане. То е на кръстопът. Пред неговия взор сега са открити два пътя и не може да се реши кой път да хване.
Пред него има един тесен и стръмен, пълен с
трудности
и изпитания път.
Но той води към спасение и добър край, защото се чертае от Велики Учители на живота, чиято Любов и обич ги кара да работят между човечеството и да го зоват към чист и свят живот. Той е неудобен и неприветлив, затова мнозина не могат до го познаят, освен ония, които са будни и които мерят нещата с абсолютно разумната мярка и са готови да го поемат и понесат всички лишения и изпитания. Пред човечеството е открит и друг, удобен, привлекателен с своите съблазни и големи обещания път, но водещ към гибел. Братко, ти помислил ли си, че по него са тръгнали мнозина и техния край се знае какъв ще е? И изпрати ли им поне една предупредителна мисъл, един братски зов, да се върнат, понеже отиват към гибел и мрак?
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кажи му това и му звповядай никога да се не отчайва от
трудностите
.
В тази книга са описани сърцата на жреците, които ще бъдат мои служители. Ти си уморен и трябва да си починеш, защото аз не желая да бъдеш зле. Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето благоволение. Вземи книгата със себе си, в ръцете си: и когато станеш сутринта, Камен ще дойде при теб и ти ще му прочетеш първата страница на този том. Когато той сполучи да изпълни първата задача, тогава той ще дойде пак при тебе призори и ти ще му прочетеш втората и така нататък, докато книгата се свърши.
Кажи му това и му звповядай никога да се не отчайва от
трудностите
.
С всяка превъзмогната трудност неговата сила ще се увеличава и, когато всичко бъде свършено, ти ще достигнеш върховната степен.“ Повторих тези думи на Камен. Той беше сега прав при вратата, с ръце сгънати отпред и с глава твърде низко наведена, таке че аз не можех де виждам лицето му. Но когато престанах да говоря, той повдигна глава и каза: „Слушам.“ Лицето му още отразяваше тази странна светлина, която бях видял по-рано. „Кажи му да си отиде, каза тя, и да изпрати Агмад тук.“ Когато аз повторих тая заповед, той се отдръпна бавно и аз можах да видя по неговите движения че за неговите очи, стаята бе съвършено тъмна. След един момента Агмад стоеше прав при вратата.
към текста >>
С всяка превъзмогната
трудност
неговата сила ще се увеличава и, когато всичко бъде свършено, ти ще достигнеш върховната степен.“ Повторих тези думи на Камен.
Ти си уморен и трябва да си починеш, защото аз не желая да бъдеш зле. Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето благоволение. Вземи книгата със себе си, в ръцете си: и когато станеш сутринта, Камен ще дойде при теб и ти ще му прочетеш първата страница на този том. Когато той сполучи да изпълни първата задача, тогава той ще дойде пак при тебе призори и ти ще му прочетеш втората и така нататък, докато книгата се свърши. Кажи му това и му звповядай никога да се не отчайва от трудностите.
С всяка превъзмогната
трудност
неговата сила ще се увеличава и, когато всичко бъде свършено, ти ще достигнеш върховната степен.“ Повторих тези думи на Камен.
Той беше сега прав при вратата, с ръце сгънати отпред и с глава твърде низко наведена, таке че аз не можех де виждам лицето му. Но когато престанах да говоря, той повдигна глава и каза: „Слушам.“ Лицето му още отразяваше тази странна светлина, която бях видял по-рано. „Кажи му да си отиде, каза тя, и да изпрати Агмад тук.“ Когато аз повторих тая заповед, той се отдръпна бавно и аз можах да видя по неговите движения че за неговите очи, стаята бе съвършено тъмна. След един момента Агмад стоеше прав при вратата. Тя се приближи към него и сложи ръката си на челото му.
към текста >>
82.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй
трудности
извън и вътре в себе си.
Това нека да не се счита като камък, хвърлен в спокойния вир на възпитателната дейност, но трябва този факт да се признае и с общи усилия ди се намери цяр на това положение. Защото ако болшинството от възпитателите са дошли по чисто умозрителен път до кодексите и правилата на възпитанието, то много естествено, че резултата ще бъде такъв. Ако те самите не са водили борба с низшето в себе си, то те не могат да познават неговите похвати и, следователно, не могат да дадат оръжие в ръцете на другите, защото на самите тях им липсва. Накъсо казано, — който не е дошъл до самовъзпитанието, той не може да бъде възпитател. Един истински възпитател не може да бъда материалист, защото тогава той ще бъде сляп за онези велики и чудни методи на Природата — нашата истинска и неуморна възпитателна — и ще бъде принуден да черпи от оскъдните резерви на своя ум или пък да предава автоматически това, което другите умове са построили.
Истинското възпитание, това са благородник усилия на по-укрепналите и разбиращи сложните закони на човешката психика, към онези, които тепърва, с неукрепнала стъпка навлизат в живота и имат да се справят с безброй
трудности
извън и вътре в себе си.
Възпитателят е добрият градинар, който усърдно работи — плеви бурените, разкопава почвата, върху която е посято доброто у човека и го полива с животворна влага, за да може да произрасте, да укрепне и да намери само своя път. Д. Стоянов Новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувстват, че са близки едни на други и че са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички, и животът на едного е живот на всички. Словото на Учителя Пътят към новия живот В живота има главно две състояния — приятно и неприятно.
към текста >>
83.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Какви
трудности
, какви непредвидени пречки изпъкват, щом започне процеса на това чистене!
Да се очистим! И когато се заловим с тоя процес на чистене, ние ще видим, че той съвсем не е таке лесен. Колко много нечистотии има по домовете и в тъканите на организма ни, но колко по-много са тия в умовете, сърцата и душите ни! С какви Авгиеви обори имаме да се справяме ний! . . .
Какви
трудности
, какви непредвидени пречки изпъкват, щом започне процеса на това чистене!
Но да се не отчайваме, а смело да се заловим на работа. Наш дълг е да се очистим, и никой друг няма да извърши това заради нас. „Блажени са чистите по сърце“, казва Христос. Да запалим, прочие, огъня на будната творческа мисъл, която ще просее, ще отдели житото от плевела и ще изгори всичко нечисто в нас. Да се очистим!
към текста >>
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Както и да изявиш любовта си, все ще се натъкнеш на ред
трудности
.
Сега някой се обезсърчил, не му се живее, защото никой не го обичал. Че как да те обича? Да обичаш човека е лесна работа, но да изявиш Любовта си, това е много голямо изкуство. По мъчно изкуство от това аз не съм намерил до сега. Това е най-мъчното нещо — да изявиш любовта си.
Както и да изявиш любовта си, все ще се натъкнеш на ред
трудности
.
Все ще те обвинят в нещо. Или че не си казал някоя дума на място, или че не си си държал ръцете както трябва, или че устата ти била много голяма, че плюнките ти изскачат от устата като говориш и т. н. После ще ти кажат че мисълта и чувствата ти не били чисти, че не мислиш както трябва и т. н. Или ще кажат: Аз го мислех че бил по-друг, а то не излезе така. Ако вие не можете да разберете сегашния си живот, ако не можете да използвате малкото благоприятни условия, които сега ви се дават, как ще разберете онова, което не е от този свят?
към текста >>
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не ще съмнение, запазването на гроздето в прясно състояние и приготовляването от него на безалкохолни продукти, е много по-трудно и изисква много повече условия от превръщането му във вино, но тия
трудности
не трябва да спъват този, който вижда грамадната разлика в резултатите на едното и другото, и необходимите условия трябва да се създадат, за да се спре вече престъпното превръщане на тази голяма благодат за нашата страна в отрова, която сее разрушения и смърт.
Защото досега не са положени в България сериозни грижи, на са правени нужните усилия, широко организирани, да се запазва една по-голяма част от гроздето в прясно състояние, за да може да се консумира и след гроздобера. Мине ли се един месец след гроздобера, грозде на пазаря вече почти никъде не се вижда, грозде в масово количество вече не съществува, само отделните семейства производители са си запазили малки количества за своите нужди, във всичко останало е превърнато в спирт — в отрова за човешкия организъм. Това е една грамадна грешка. Трябва да се намерят способи, трябва да се направят усилия, трябва да се направи всичко възможно, щото грамадното количество от произвежданото грозде да не се превръща във вино, а да се запазва в прясно състояние, за ядене. Така то не само че ще бъде полезно, вместо .вредно, за неродното здраве, но ще бъде и много по-доходно за производителя, защото гроздето за ядене може да се продаде 2-3 пъти по скъпо, отколкото това за вино.
Не ще съмнение, запазването на гроздето в прясно състояние и приготовляването от него на безалкохолни продукти, е много по-трудно и изисква много повече условия от превръщането му във вино, но тия
трудности
не трябва да спъват този, който вижда грамадната разлика в резултатите на едното и другото, и необходимите условия трябва да се създадат, за да се спре вече престъпното превръщане на тази голяма благодат за нашата страна в отрова, която сее разрушения и смърт.
Не пийте вино, не търсете вино, а търсете и яжте грозде Ако отделният индивид започне да търси повече и де предпочита гроздето и безалкохолните продукти, то начини и средства за неговото запазване и за превръщането му в такива продукти ще се намерят. Честната инициатива трябва да се прояви преди всичко, на нея трябва най-много да се разчита, но и държавата и общините, с разумни грижи и мерки в това направление, могат да допринесат много. Трябва да се намалят до крайност таксите за превоза на гроздето до непроизводителните центрове. Трябва да се уредят във всички градове постоянни гроздови пазари, поне за 3-4 месеца през есента. Трябва вече да се строят общи кооперативни, общински или държавни гроздохранилища.
към текста >>
86.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките
трудности
в живота.
В всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната линия. Тя може да бъде права, вдлъбната навътре и изпъкнала навън и смесена. В I. първият случай ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва.
Като етична основа има правдата, желание да постъпва справедливо, разположен е да дава път повече на своят ум, като вярва твърдо, че идеалите или идеите и законите свързани с правдата може да разрешат правилно всичките
трудности
в живота.
В повечето случаи хора с така прави носове (зависи и от тяхната по-голяма или по-малка острота и дебелина) са доста упорити. Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основете и представлява като че ли продължение на самото чело —такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстоява своята мисъл или мнение. Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата, това показва човек склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения.
към текста >>
Арундейл; Усет към хубавото— Шримати Рукмини Деви;
Трудности
в теософския живот — С.
кутия № 270. Суми се пращат чрез пощ. чек. С-ка 1597 Орфей, месечно списание за братство. окултизъм, религия, философия, изкуство и духовен живот, орган и издание ме Българското теософско общество, книжка 1-ва, година VI., със следното съдържание: Добре дошли! Към съгласуване — Д-р Дж. С.
Арундейл; Усет към хубавото— Шримати Рукмини Деви;
Трудности
в теософския живот — С.
Джинараджедаса: Духът на неродените — Двамата служители: Творчеснияг огън — Ж. Вен Дер Леу; Абонамент 60 лв. Суми се изпрашат до администратора В. Сеплевенко, ул. Дрин 3 или до редакцията — ул.
към текста >>
87.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Без вяра не бихме имали сила да се справяме с
трудностите
и пречките, които ще срещнем.
Когато е в най-голямо затруднение, ще се намери друг човек, който ще му помогне и тогава той ще разбере, че хората не са лоши, а че единия Божия Дух живее във всекиго. Чрез самопознание, самообразование и самоупование човек надвива съмнението и страха и стига до истината, която е едно с Любовта и Мъдростта. Душата му се изпълва с вяра, надежда и любов. Здравето бърже се подобрява и той с радост се заема за работа, вече по силен, по-богат и по добър, благодарен от живота и доволен от положението си. За да успяваме в живота е важно да имаме вяра.
Без вяра не бихме имали сила да се справяме с
трудностите
и пречките, които ще срещнем.
Без вяра ще се осъдим на бездействие и ще започнем да се оплакваме от другите, че те били виновни за тежкото ни положение. А това показва, че не вярваме в Божия дух, който живее у всеки човек. Доколкото вършим право и добро, дотолкова ще го вършат и с нас. защото всичко се движи по неизменни закони. Нема защо да дирим недостатъците на хората, а да работим със силата на примера за тяхното усъвършенстване.
към текста >>
88.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Срещнатите
трудности
с мярка на недостатъчното ни знание.
Затова някога Христос каза на богатия: „Иди, продай богатството си и тръгни след мене.“ * Свободата дава цена на всичко. А и дворецът без свобода става затвор. * Ако някой е недоволен от живота си, нека остави всичко това от което е недоволен, за да получи другото, което чака. * Природата е майка, а не враг. И ако съдбата ни туря наглед някое препятствие, тя прави това само да събуди, като реакция, някоя изоставена или неподозирана наша способност или дарование.
* Срещнатите
трудности
с мярка на недостатъчното ни знание.
* С болния човек можеш да бъдеш приятел, но с болестта му — не. * Живота не е нито проза, нито поезия. Той е. Ако се спреш на формите му — той е изкуство, художество. Ако се занимаваш със съдържанието му — това е наука.
към текста >>
89.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е голямо събитие за „Изгрева“ защото отиването на Рила е свързано с големи
трудности
и с цяла сложна организация.
Тя е тясно свързана с Школата на Учителя, защото през време на двата летни месеци, юли и август, той отива в Рила със своите ученици и устройва там своя лагер. Там учениците на Учителя придобиват много за своето духовно усъвършенстване и за физическото си обновяване. Местността, която Учителят е избрал за лагер, се нарича „Седемте езера.“ Това са редица красиви езера, разположени амфитеатрално всред рилските скали. Обикновено Учителят с учениците заминават за Рила в края на м. юни, но тази година поради дъждовете, заминаването бе отложено за началото на юли.
Това е голямо събитие за „Изгрева“ защото отиването на Рила е свързано с големи
трудности
и с цяла сложна организация.
Преди всичко, на Рилските езера няма никакви удобства за живот Всички села и курорти се намират много по-низко от мястото, избрано от Учителя за негов лагер (то е на около 2400 м. височина). Пътят от лагера до низината е дълъг и стръмен. Всички продукти и други необходими неща се превозват на коне. От „Изгрева“ заминават няколко групи с автомобили, но първата група отива няколко дни по-рано и подготвя някои предварителни работи. Тази първа група трябва да се справя с големи трудности, но тя прави това с любов и самоотверженост, като братска услуга към другите.
към текста >>
Тази първа група трябва да се справя с големи
трудности
, но тя прави това с любов и самоотверженост, като братска услуга към другите.
Това е голямо събитие за „Изгрева“ защото отиването на Рила е свързано с големи трудности и с цяла сложна организация. Преди всичко, на Рилските езера няма никакви удобства за живот Всички села и курорти се намират много по-низко от мястото, избрано от Учителя за негов лагер (то е на около 2400 м. височина). Пътят от лагера до низината е дълъг и стръмен. Всички продукти и други необходими неща се превозват на коне. От „Изгрева“ заминават няколко групи с автомобили, но първата група отива няколко дни по-рано и подготвя някои предварителни работи.
Тази първа група трябва да се справя с големи
трудности
, но тя прави това с любов и самоотверженост, като братска услуга към другите.
С автобусите се пътува до където е възможно, от там насетне се върви пеш, а палатките и другия багаж се пренасят на малки планински коне, които са свикнали да се изкачват по стръмнините И тука пак стана нещо, което ме много зачуди. Аз се реших да тръгна в този път сама, готова да понеса всички трудности за да мога да се запозная с този необикновен и интересен живот. Но изкачването в планините, продължаващо цял ден, изглежда би могло да сломи в човека всяка воля. Обаче, аз го понесох сравнително лесно, почти незабелязано, макар да не съм привикната към такова пътуване. Учителят не проявяваше никакви признаци на умора.
към текста >>
Аз се реших да тръгна в този път сама, готова да понеса всички
трудности
за да мога да се запозная с този необикновен и интересен живот.
Пътят от лагера до низината е дълъг и стръмен. Всички продукти и други необходими неща се превозват на коне. От „Изгрева“ заминават няколко групи с автомобили, но първата група отива няколко дни по-рано и подготвя някои предварителни работи. Тази първа група трябва да се справя с големи трудности, но тя прави това с любов и самоотверженост, като братска услуга към другите. С автобусите се пътува до където е възможно, от там насетне се върви пеш, а палатките и другия багаж се пренасят на малки планински коне, които са свикнали да се изкачват по стръмнините И тука пак стана нещо, което ме много зачуди.
Аз се реших да тръгна в този път сама, готова да понеса всички
трудности
за да мога да се запозная с този необикновен и интересен живот.
Но изкачването в планините, продължаващо цял ден, изглежда би могло да сломи в човека всяка воля. Обаче, аз го понесох сравнително лесно, почти незабелязано, макар да не съм привикната към такова пътуване. Учителят не проявяваше никакви признаци на умора. Той вървеше напред, заобиколен от група ученици и то толкова бързо, че изглеждаше като невъзможно за човек на неговите години. Той не носеше дори бастун в ръцете си, макар че пътя бе доста стръмен.
към текста >>
90.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колкото повече проникваме в тайната на нашия биохимичен живот, толкова повече и ще предпочитаме суровата, прясна зеленчукова и плодова храна, която най-вече ще ни заздравява и укрепва за борба с болестите и
трудностите
на живота.
Някой предпочитат сърцевината — бледите, крехки листа — като хвърлят или изоставят горните зелени листа. Те грешат. Сърцевината е много сочна и вкусна, а зелените листа, богати с хлорофил и витамина А, са най-полезните. Марулята, заедно с репичките са за сега единствения зеленчук, който може да се яде суров и който най-благотворно влияе върху нашето здраве и нашето ободряване. Външните листа на марулята не трябва да се хвърлят, а се из-ползват за готвене, наред със спанака.
Колкото повече проникваме в тайната на нашия биохимичен живот, толкова повече и ще предпочитаме суровата, прясна зеленчукова и плодова храна, която най-вече ще ни заздравява и укрепва за борба с болестите и
трудностите
на живота.
(из „Народно Здраве“) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Подмладяване на старите Преди 25 години, през пролетта на 1913 г., У. А. Мак-Кивър, като професор в Земеделския държавен колеж в Канзас, Съединените Щати, почнал да изучава въпроса за здравното състояние на старците. По-късно, той отворил в града Оклахома училище за възрастни, в което днес има около 1000 ученика, на възраст от 70 години на горе, които редовно посещават училището. А онези, кои то, поради телесна слабост, не могат да правят това, биват посещавани в домовете им от професора, който им дава нужните наставления и внася надежда и радост в живота им.
към текста >>
91.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трудността
бе в самата техника на дишането, която не всички успяваха еднакво добре да усвоят, за което ние си бяхме послужили само с пълното дишане, със задръжки от време на време.
За дадената на нея помощ, тя се отлага, издължава се към всички, особено към децата, които тя силно обича. Група нервни мъже и жени, млади и стари. Предвид на късото време и невъзможността да бъдат консултирани всяка по отделно, лекуването се извърши в един курс, беседи за всички, на тема: „Страх, гняв, грижи, болки н пр. и техния лек“. В разстояние на 2 часа и 20 минути — изложени в сбита форма тактиката и изкуството да се диша, тези болни слушатели, схващайки добре психологичното значение на дишането, като фактор на твърда воля, всички те бяха излекувани, без разпит, без преглед, без опознаване взаимно.
Трудността
бе в самата техника на дишането, която не всички успяваха еднакво добре да усвоят, за което ние си бяхме послужили само с пълното дишане, със задръжки от време на време.
Това бе достатъчно тези същите болни да могат да лекуват други такива, които на свой ред им оставаха силно благодарни, че са успели да се освободят от тъй скъпите специалитети. Мнозина бяха излекувани само се хомоскопа и с едно упътване, как да си служат с него правилно и колкото е възможно по-често. Като второ необходимо средство, вън от хомоскопа, тези нервно болни усвоиха растителната храна и въздържането от отровите на тютюна, алкохола, кафето и чая! Из книгата „Дишането, фактор на здраве и воля“ ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ЕСПЕРАНТИЗМА Приета на първия всемирен есперантски конгрес в Булон сюр мер, авг. 1905 г.
към текста >>
92.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
При това съзнание лесно може да се преодолеят всички бедствия и
трудности
създадени от кризата, сушата и безлюбието. Дим.
Братството се достига когато всеки направи известни жертви за другите. Тази проявена любов е силата и благодатта, която прави хората доволни и щастливи. Защото не всякога нуждата кара човека да роптае, а в повечето случаи несъзнанието, безлюбието и подражанието на езичниците. Не са християни тия, които пият, пушат и не изпълняват 10-те Божи заповеди. Братството се реализира чрез изпълнение волята Божия—Любовта.
При това съзнание лесно може да се преодолеят всички бедствия и
трудности
създадени от кризата, сушата и безлюбието. Дим.
Станев Колона на лекаря Д-р Ив. Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички меридионални страни на Европа. — Употребяват се главно за салца, но се ядат и сурови, стига да са само добре узрели. Червените домати могат да бъдат в разни видове и големини, но всички имат еднакви свойства, макар да имат слабо различен вкус. Химически състав според Деблен.
към текста >>
93.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Трудностите
и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават тяхната енергия.
Лесно се възпламеняват, избухват и дохождат до грубост. У тях е развита силно разрушителността. У тях, както казах, е развит обективния ум и имат силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат до край благодарение на търпението, прилежанието, труда и постоянството.
Трудностите
и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават тяхната енергия.
Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математика. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък. За това те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. От тях излизат силни военачалници и въобще добри войници, добри борци, ловци, оратори, съдии. Те са смели и решителни, със силно развити лични чувства и са хора с голяма амбиция.
към текста >>
94.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и
трудности
.
Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота.
Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и
трудности
.
Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж.
към текста >>
95.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Даже и в едно семейство само човек мъчно се справя с
трудностите
, които съществуват там.
Те нямат пред вид, каква тежка отговорност носят тия управници днес. Знаете ли, колко неща трябва да вземат те пред вид? Не е лесна работа тяхната. Да можете да уредите живота на сто-милионен народ, както трябва, това не е лесна работа. Не е лека работа да се уреди живота на цялото човечество с всички негови нужди.
Даже и в едно семейство само човек мъчно се справя с
трудностите
, които съществуват там.
Знаете ли, колко мъчно могат понякога жената и мъжът да се спогодят? Жената казва: Да съм малко по силна, и аз зная как да постъпя. Казвам: Не е въпрос да бъдеш по-силна, но повече разумност ти трябва. повече глава и сърце ти трябват. Ти търсиш своята сила в мишците си.
към текста >>
96.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колко далеч сме ние от правилото, толкова красиво в своята абсолютност, дадено ни от Уйлям Крукс, един гигант, когато той казва: „Да се спрем внезапно пред изследванията, които се насочват вън от границите на нашите досегашни познания, да се колебаем, от страх пред
трудностите
или пред злобните критики, това значи да изложим науката на заслужени критики.
Кой най-много е хулил и отричал реформаторите, откривателите на нещо ново, ако не тълпата от професионални учени? Кой повече от тях е спъвал хода на революциите в областта на знанието? Всяка светлина, запалена от някой щастлив гений, безразлично в коя област на науката, е срещнала поставените от тях пречки. Те се борят с раздразнение и коварство, те се борят отчаяно, защото, защитавайки своята система на знание, те защитавате своето собствено съществуване. Затова, няма по-непримирим противник, няма по завистлив сътрудник, няма човек, който е толкова склонен да обявява другите за еретици, както професионалния учен“. Уви!
Колко далеч сме ние от правилото, толкова красиво в своята абсолютност, дадено ни от Уйлям Крукс, един гигант, когато той казва: „Да се спрем внезапно пред изследванията, които се насочват вън от границите на нашите досегашни познания, да се колебаем, от страх пред
трудностите
или пред злобните критики, това значи да изложим науката на заслужени критики.
Изследователят няма друга задача, освен да върви право напред, да изследва във всички посоки, стъпка след стъпка, имайки разума за факел, да следва истината навсякъде, гдето тя би могла да го заведе, дори тогава, когато на пръв поглед изглежда че го води към тресавище“. В наше време, полковник де Роша, който също така е търпял сляпата и упорита критика на професионалните учени, ни е дал една сполучлива формула, която ни показва, че същите тия учени са ней-големите неприятели на науката: „Ако ние се задоволим, казва той, с последните достижения, които имаме, ние с това унищожаваме бъдещите възможности и спираме прогреса на науката“. И не 6tme ли пак в наше време, когато Камил Фламарион хвърли право в лицето на научните кръгове тази презрителна оценка: „Науката на всички световни академии представлява едно грамадно невежество“. Защо? Защото зданието на съвременната наука трещи по всички пунктове. И какво остава наистина днес от класификацията на Лавоазие в химията, от тази на Линей в ботаниката, сменена от тази на Жюсо, която на свой ред също изчезва?
към текста >>
които го сгряват и в студените зимни нощи и напътстват във всички перипетии и
трудности
на неговия земен живот.
И придобивките на всяка една научна година се докладват на конгреса на Обществото за изследване на сърцето, който се урежда всека година в Нойхайм и в който вземат участие учени от цел свят. КНИЖНИНА Безсмъртната — роман от Г. Томалевски. В своя земен път ний всички търсим нея — безсмъртната, като бедния скиталец музикант Бошко. Със своята доброта, самоотверженост, безукорна честност, благородство в него не стихва непреодолимата жажда да намери тая, която още от детинство запълва спокойствието на неговите сънища, или занимава неговия ум в късни часове на размисъл, след тежък и упорен труд. Неговите очи носят отпечатък на една затрогваща печал, която отразява блясъка и обичта на двете кротки очи на „безсмъртната“.
които го сгряват и в студените зимни нощи и напътстват във всички перипетии и
трудности
на неговия земен живот.
Всеки един от нас в своя земен път търси безсмъртната „свята жена, която е винаги при нас, макар костите й да са станали прах.“ „Има едно име, което изговаряме с голяма горест до края на живота си.“ „Има една любов, която дирим непрестанно! “ Препоръчваме горещо романа „Безсмъртната“, който със своята дълбочина и поетични образни средства говори направо на сърцето на всеки искрено търсещ тая, чието име е Любов! Ст. Г.
към текста >>
97.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Севлиево, из дадени постепенно, в разстояние на няколко години, с големи усилия и с превъзмогване на много
трудности
.
(следва) ___________________________________ 4) Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма. Това си има своите причини, за които няма да се спирам, но само ще кожа, че според розенкройцерената традиция, древните посветени нарочно са разместили имената и качествата на Меркурий и Венера, с което са искали да не предадат известни ключове на езотеричната наука. И в такъв случай, когато древните са говорили за Меркурий, те са имали пред вид това, което ние сега наричаме Венера, и обратно. Само споменавам за това, като пак за сега ще се придържам към общоприетото схващане, защото това, което е изнесено в него, е резултат на статистични и опитни изследвания. НАШИ ИЗДАНИЯ Изброените тук книги са собствени издания на книгоиздателство „Братство“.
Севлиево, из дадени постепенно, в разстояние на няколко години, с големи усилия и с превъзмогване на много
трудности
.
Много трудно е днес издаването, особено на идейна литература. Затова ние се обръщаме към всички читатели, които ни съчувстват, с настойчива молба да станат наши настоятели, или да ни намерят такива в населените места, в които живеят. Във всеки град и във всяко село трябва да има настоятел на книгоиздателство „Братство“ Настоятелите се ползват с 30 на сто отстъпка за всички наши издания. 1. ОКУЛТНА ЛИТЕРАТУРА Живите сили на слънцето, от Г. Радев. Опит за разкриване великата тайна на загадъчното светило, което е извора на нашия живот.
към текста >>
98.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така един музикант, ставайки виртуоз, пристъпва без страх към най-големите технически
трудности
и се радва толкова повече, колкото по-големи
трудности
е превъзмогнал, и успехът му пропорционално расте.
Орфей е полупаднал на земята. От дясната му гръд тече кръв. Лирата е високо издигната, като че ли с нея се отбранява. Из книгата „Орфей — животът и делото на един велик учител и музикант,“ Емил Греф (4) ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 251) По такъв начин, животът ще вземе за вас един съвсем друг вид; Вий вече не ще се намирате в едно постепенно очакване на повече или по малко щастливи събития, които ще ви радват или наскърбяват, но всяко събитие ще бъде един случай да проявите вашата радост и вашето разположение, и колкото обстоятелствата са по-затруднителни, толкова по-добър случай ще имате да изразите раздаващите се богатства на вашата душа и да проявите вашата истинска същност.
Така един музикант, ставайки виртуоз, пристъпва без страх към най-големите технически
трудности
и се радва толкова повече, колкото по-големи
трудности
е превъзмогнал, и успехът му пропорционално расте.
Но би било наивно да се мисли, че са достатъчни няколко часа медитация. за да постигнем това състояние на душевен мир и благодат. Защото ние можем с всички сили да се стремим към това свободно от всички тежести съзнание, но пак ще трябва да се спрем пред една преграда, която нашето съзнание не може да премине и която зависи, преди всичко от нашата чистота. Вий сигурно сте забелязали, как, след известни разточителства на енергията ви или преумора, вашата мисъл става трудно подвижна; трудно ни е да свържем две идеи заедно, оплакваме се, че ни боли главата и, че в момента не се интересуваме от нищо. Тогава, движени от един естествен потик, ние прилагаме една дисциплина, която ни позволява най-бързо да възстановим нормалното състояние.
към текста >>
99.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в
трудност
, подчинил се.
Тя говори само три пъти. Сутрин, като станеш, тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обед пак ще ти проговори, ще ти изпрати едно добро желание. И най-после ще ти проговори трети път, но вече на волята. Тя ще те остави сам, да правиш каквото искаш.
Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който първо не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в
трудност
, подчинил се.
Един мъж казал на жена си: Слушай, жено, аз ще стана рано сутринта и ще отида на лозето да копая. Жената казала: Добре, но кажи-каквото каже Господ. — Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал не казал Господ, аз ще отида на лозето.
към текста >>
100.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така те добиват сила да носят бремето на живота, да преминат героично през мъки, изпитания и
трудности
.
При такова четене и при проповед могат да чуят и разберат и ония, които не знаят да четат. Има жени и баби, които само от слушане знаят почти всички по-важни неща и притчи от Евангелието. Много пъти те са слушали едни и същи неща, запомнили са ги и разсъждават по тях. Така постепенно им се открива вътрешния смисъл и смогват много места добре да разтълкуват за поучение и назидание. Запомняните „неща“ се образуват за тях в извор на жива вода, която уталожва жаждата им.
Така те добиват сила да носят бремето на живота, да преминат героично през мъки, изпитания и
трудности
.
Има много днес, които добре знаят да четат и пишат, но са все недоволни — гладни. Те нямат мир в себе си, понеже са лишени от Словото Божие, понеже не са достатъчно смирени за да разберат че са слепи, за да потърсят и намерят Христа, Словото, което отваря очите, което просвещава. Христос е истинната виделина. Той казва: „Думите които ви говоря живот са и истина са“, „който повярва в мене спасен ще бъде! “ „Който повярва, означава който се свърже съзнателно с Христа - с Божественото съзнание Това свързване е подобно на радиото, което може да се наглася, да приема и предава вълшебна музика или поучителни слова.
към текста >>
Един аспект, изхождащ от неподвижни знаци, носи много по-големи
трудности
, отколкото ако изхожда от главни или подвижни.
Аспектите на Слънцето, Луната и Юпитер и Венера, изхождащи от ъгловите домове, домове (1, 4, 7 ÷ 10), и планетите на Асцендента и зенита (М. С.) дават основния тон на хороскопа. Но това е общо казано. Основният тон на хороскопа се определя от най-силната планета в хороскопа или още, онзи дом и знак, в който се намират най-много планети и при това силни, ще определи основния тон на хороскопа. По този въпрос ще се повърнем по-късно.
Един аспект, изхождащ от неподвижни знаци, носи много по-големи
трудности
, отколкото ако изхожда от главни или подвижни.
Либра казва, че един квадрат например, изхождащ от неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) може да изразява недостатъци, които в едно прераждане е трудно да се превъзмогнат. Когато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва един лош навик, от който човек може да се освободи. Аспектите, които се образуват във външните граници на орбисите, са по-слаби, но те могат да се засилят чрез други аспекти, които поотделно образуват двете планети. Когато две планети са взаимно разположени, т. е. всяка се намира в знака, владян от другата, те действуват като съвпад.
към текста >>
НАГОРЕ