НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
143
резултата в
83
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване,
трудности
при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции.
Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване,
трудности
при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции.
За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата. Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка". Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее.
към текста >>
Въпреки многото
трудности
и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България.
Въпреки многото
трудности
и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.
Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
към текста >>
2.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
И новият председател се сблъскал със същите
трудности
, което извикало неговото падане и през март 1870 г.
Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа.
И новият председател се сблъскал със същите
трудности
, което извикало неговото падане и през март 1870 г.
той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." През 1876 г. Петър Дънов завършва IV отделение, което тогава е основното образование (Варна?).
към текста >>
И новият председател се сблъскал със същите
трудности
, което извикало неговото падане и през март 1870 г.
Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа.
И новият председател се сблъскал със същите
трудности
, което извикало неговото падане и през март 1870 г.
той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Мислейки за
трудностите
на учениците си, той им помага по неведоми пътища.
Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд. За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година. Това е станало на първия събор на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до П. Киров Учителя предава поздрави и за Т. Стоименов.
Мислейки за
трудностите
на учениците си, той им помага по неведоми пътища.
В едно писмо до П. Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования.
към текста >>
Такъв е този земен живот, пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища. В едно писмо до П. Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине.
Такъв е този земен живот, пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв.
към текста >>
4.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много
трудности
и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г.* Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Благодаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отношение.
Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много
трудности
и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни.
Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.03.1900 г.
Непреодолимите
трудности
в тоя живот само Господ може да отстрани.
Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува на Господа и кой не. Делото, в което сме призвани, е дело на Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в Силата на Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка. Както учениците Христови трябваше да чакат в Ерусалим след възкресението, така и ний. Това е Словото Господне. Духът Господен е представил за размишление на Моето сърце тия думи от Лука 14, 26, 28.
Непреодолимите
трудности
в тоя живот само Господ може да отстрани.
Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост. Сега аз желая и ти да си дадеш мнението, според твоето вътрешно убеждение. Попитай ти Господа и виж какъв отговор ще ти даде и ми отговори. Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според Волята на Господа Бога Нашего. В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор, Божиите думи трябва да се проверят от устата на двама и трима.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта)
, 20.04.1900 г.
Такъв е този земен живот - пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
Аз се завърнах в дома миналия понеделник. Вътрешно имам да премахна много мъчнотии. Приготовлявам се да ги посрещна. Поздравлявам нашия приятел Тодор. Простудата ще му мине.
Такъв е този земен живот - пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
Той е живот на един пътник. В. верен: П. К. Дънов Което имам да ви съобщя, ще ви се съобщи. Източник: Епистоларни диалози - част І (1898–1900г.)
към текста >>
7.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Учителят мина през колкото щеш
трудности
и противодействия, и гоненици, и клевети.
Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много противоречия. После още друго нещо ми каза: „И е човек на Новото". Нали, че е човек на Новото. Това ми каза още за хороскопа. Пък тъй както познаваме Учителя, това се допълва нали?
Учителят мина през колкото щеш
трудности
и противодействия, и гоненици, и клевети.
Най-много беше наклеветен, от всички страни, без изключения. В 1897 год. издава една малка книжица „Хио-Ели-Мели-Месаил". В 1898 год. изнася във Варна „Призванието към българския народ".
към текста >>
8.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Търново
, 25.01.1908 г.
Трудностите
трябва да се преодоляват с вяра и непоколебимо упование.
Вярвайте твърдо и непоколебимо във Вечния Промисъл. Вършете Волята на Господа. Не се обезсърчавайте. Всичко, което ви се случи, благодарете на Бога. В това се изпитва вашия живот.
Трудностите
трябва да се преодоляват с вяра и непоколебимо упование.
Злото, което постига някого в тоя свят е нещо временно. Човек не трябва да се плаши от своята сянка. Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне. На лошите внушения ухо не давайте. Знайте, че който върши волята на своя Господар ще се благослови.
към текста >>
9.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя
трудност
, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително.
Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя
трудност
, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето.
към текста >>
Това уякчава тялото, прави я весела, смела в
трудностите
, упорита, с желание за успех в живота.
Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя. Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко.
Това уякчава тялото, прави я весела, смела в
трудностите
, упорита, с желание за успех в живота.
Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена. Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му.
към текста >>
Бракът й ще бъде изпълнен с много
трудности
и партньорът й ще си замине по- рано от нея.
Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена. Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му.
Бракът й ще бъде изпълнен с много
трудности
и партньорът й ще си замине по- рано от нея.
Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година. През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир.
към текста >>
10.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август
, 18.08.1910 г.
Трудности
в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро.
Това послание гласи: „ Аз Съм Господ ваш, верний и благий, Който винаги пазя своите обещания към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз съм Син на Мира — Син Человечески. Името Ми знаете.
Трудности
в тоя свят ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за ваше добро.
Времето е близо, жетвата е зряла, работете, докато е ден.“ — Това е общото състояние — каза г-н Дънов — за всички. След време и то ще има своето значение. На земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава.После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обявил снощи, 17-того, вторник, подир обед. ПЪРВИ ВЪПРОС: Как да различаваме внушенията на Духа от личните индивидуални мисли?
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 7.04.1913 г.
Несгодите и
трудностите
в живота стимулират ума към работа.
Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно. Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано.
Несгодите и
трудностите
в живота стимулират ума към работа.
Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане. Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна. Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (пощенска картичка - снимка), София
, 29.09.1916 г.
В
трудностите
на живота се развива, облагородява и уяква човешкия характер.
София 29 септември 1916 г. ПодполковникМ. Сотиров Бургас Л.М.С.
В
трудностите
на живота се развива, облагородява и уяква човешкия характер.
Затова се ражда човек да разбере своето предназначение от Бога. В такива времена човек трябва да даде помощ на свойте ближни, да изпълни дългът си добросъвестно. Бъдещето е светло за човешката душа, то носи Божиите блага за човечеството. Един ден народите ще се побратимят. (Свещеният подпис) П.К. Дънов
към текста >>
13.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди
трудности
и противоречия.
При едно посещение на Петьр Дънов в дома му последният му казва: „Пеньо, като дойде в четвъртък Архангел Михаил на среща, му кажи, че аз ще се занимавам с тебе, а на него ще му дам друга работа." Пеньо се зачудва много на тези думи - откъде той може да знае за неговите срещи с Архангел Михаил. На следващата среща в четвъртък казва това, което му е поръчано. Архангел Михаил повече не се явява на срещи с него.Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие. Като разбира, че Петьр Дънов обикаля България и проповядва, пожелава и той да стане проповедник. Дънов му позволява.
Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди
трудности
и противоречия.
Дънов го спира да не проповядва повече. В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност. Разбира, че никак не е лесно да се проповядва и поучава сред българите. За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода. Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е.
към текста >>
Среща много
трудности
и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа.
За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите - да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект - съмнението. Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред душата му. Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря душата си за него и приема неговото благословение. Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда.
Среща много
трудности
и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа.
През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят. В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да подеме братската работа в Бургаския край. Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г.
към текста >>
14.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли
трудностите
.
Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца. С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път.
Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли
трудностите
.
Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев. Всеки се силел да стигне по- скоро върха. Дали те много бързали или слънцето се забавило, както се казва в преданието за Исус Навин, но братята и сестрите пристигнали навреме за утринната молитва. 02 - 05. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 9.12.1920 г.
Там е
трудността
.
Вие сте всички там добре, но хамбарите ви са празни, а касите пълни. В ядене и пиене се безпокоите. Водата ви е добра, но е малко поизстудяла. Огънят ви гори, но дървата ви са скъпи. Но ще кажете къде ли не е тъй.
Там е
трудността
.
Има места където е обратното. Смокините, ябълките, локума го опитахме. Говори, че в неговото отечество смут има. Гърците от В. са недоволни, искат К.
към текста >>
16.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко
трудности
съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения на учениците."
„Можело, но не е могло" - казва Учителя. -Слънцето изведнъж ли изгрява? Първо се зазорява. Явява се зората, изгрява Слънцето и минава дълъг път докато стигне до зенита. Салонът на Изгрева е зенитът на работата ни.
Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко
трудности
съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения на учениците."
Виждаме колко труден и велик е пътят на Учителя, отдаден за благото на човечеството. Един ден след направата на салона на Изгрева, Учителят поканва ръководителите на братствата на разговор в приемната си. Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява. Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и нямало кой да сготви общия обед.
към текста >>
17.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко
трудности
съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения на учениците."
„Можело, но не е могло" - казва Учителя. -Слънцето изведнъж ли изгрява? Първо се зазорява. Явява се зората, изгрява Слънцето и минава дълъг път докато стигне до зенита. Салонът на Изгрева е зенитът на работата ни.
Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко
трудности
съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения на учениците."
Виждаме колко труден и велик е пътят на Учителя, отдаден за благото на човечеството. Един ден след направата на салона на Изгрева, Учителят поканва ръководителите на братствата на разговор в приемната си. Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява. Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и нямало кой да сготви общия обед.
към текста >>
18.
Учителя дава упражнението усилване на волята - нощно изкачване на Витоша
, 11.05.1922 г.
5. УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ И УСИЛВАНЕ НА ВОЛЯТА, СПРАВЯНЕ С ЛОШИТЕ НАВИЦИ, БОЛКАТА,
ТРУДНОСТИТЕ
; УПРАЖНЕНИЯ ЗА САМООКУРАЖАВАНЕ И ДРУГИ
Учителя дава упражнението усилване на волята - нощно изкачване на Витоша Задачата е дадена в беседата "Мястото на човека в природата", 11.V.1922 г., Общ Окултен Клас, София. Това упражнение е описано в книгата "Окултни упражнения":
5. УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ И УСИЛВАНЕ НА ВОЛЯТА, СПРАВЯНЕ С ЛОШИТЕ НАВИЦИ, БОЛКАТА,
ТРУДНОСТИТЕ
; УПРАЖНЕНИЯ ЗА САМООКУРАЖАВАНЕ И ДРУГИ
Ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 часа по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка.
към текста >>
19.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
Отчетът стана в салона, в присъствие на братята и сестрите, беше кратък, и в него се изтъкнаха
трудностите
при построяването.
Беседите продължиха там до 1927 година, когато се преместихме в новопостроения братски салон на „Изгрева". Тъй като и много братя и сестри в това време си накупиха места и построиха скромни жилища в този наш квартал, то постепенно целият наш живот се настани в Изгрева. Наскоро след завършването на салона на ул. „Оборище" N 14, даде се отчет от братята отговорни за средствата употребени за строежа. Най- живо участие в този строеж е взимал брат Симеон Симеонов.
Отчетът стана в салона, в присъствие на братята и сестрите, беше кратък, и в него се изтъкнаха
трудностите
при построяването.
Симеонов, първо написа на черната дъска разходите за строежа, колко са постъпили от София, колко от провинцията и че най-после Учителят предал сто хиляди лева. За всичко това бе съставен протокол, а за него аз дадох идея на Симеонов и помогнах да се даде подходяща форма и текст. Подписаха го ония, които участвуваха в работата по строежа. Може да се каже, че да се предприеме построяване салон за беседите, не бе лесна работа, тъй като трябваше преди всичко да се съберат средства, да се организира строежа. Въпреки всякакъв вид трудности, салонът бе доизкаран и предаден за използване от Братството в София.
към текста >>
Въпреки всякакъв вид
трудности
, салонът бе доизкаран и предаден за използване от Братството в София.
Отчетът стана в салона, в присъствие на братята и сестрите, беше кратък, и в него се изтъкнаха трудностите при построяването. Симеонов, първо написа на черната дъска разходите за строежа, колко са постъпили от София, колко от провинцията и че най-после Учителят предал сто хиляди лева. За всичко това бе съставен протокол, а за него аз дадох идея на Симеонов и помогнах да се даде подходяща форма и текст. Подписаха го ония, които участвуваха в работата по строежа. Може да се каже, че да се предприеме построяване салон за беседите, не бе лесна работа, тъй като трябваше преди всичко да се съберат средства, да се организира строежа.
Въпреки всякакъв вид
трудности
, салонът бе доизкаран и предаден за използване от Братството в София.
През всичките тези няколко години, този салон задоволяваше напълно нуждите ни. Когато се засели Изгрева, Учителят намери за по- добре да се направи салона на Изгрева, а този на ул. „Оборище" бе изоставен. Трябва да се добави, че мястото за този салон на ул.„Оборище", бе предоставено от брат Иван Радославов от София, който имаше там къща, а салона се построи откъм лицето на двора му. След освобождаване салона на ул.
към текста >>
20.
Учителя присъства на четвъртия младежки събор - 7 юли, София
, 7.07.1926 г.
Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много
трудности
, предимно финансови.
В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братството се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***. , а по-късно и неговият превод на есперанто - „Фратецо".
Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много
трудности
, предимно финансови.
Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа. Създава се редакционен съвет и дешифрираните, и редактирани от Паша, беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителят държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях да увеличава своята сила. Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителят дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора започват да отделят по един лев за Господа за една година**** Така те събират 365 лева.
към текста >>
21.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички
трудности
на живота - ний сме войници.
Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички
трудности
на живота - ний сме войници.
Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията.
към текста >>
22.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички
трудности
на живота - ний сме войници.
Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички
трудности
на живота - ний сме войници.
Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията.
към текста >>
23.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички
трудности
на живота - ний сме войници.
Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички
трудности
на живота - ний сме войници.
Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци.Панчарево. Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води на инсталацията.
към текста >>
24.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Всички
трудности
от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ.
Всички
трудности
от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища!
към текста >>
25.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Всички
трудности
от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ.
Всички
трудности
от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла!
” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети. Този двор тук не бе ничий, но всички се разпореждаха вътре, като да беше всекиму бащин... Всеки можеше да поработи, да се погрее, да попее, да си почине. Всеки се надваряше да услужи повече, да се жертвува по-много от другите.И до сега се чудим и се маем кой накара нашите от „Изгрев” да ни посрещнат с разпалени огнища!
към текста >>
26.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Но
трудностите
са, които карат човека да мисли, да търси и намира.
Тогава там имаше голямо изобилие на всякакви продукти - хляб, плодове, зарзават, бакалски стоки и всичко, от което имахме нужда.През първото летуване на Рила в 1929 година, групата беше около 60 души. Багажите и хората се превозиха по влака от София до Дупница. От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно.
Но
трудностите
са, които карат човека да мисли, да търси и намира.
„Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади.
към текста >>
За реализирането на този проект пречеха някои скали, между другото и една по-голяма, която би създала големи
трудности
при прокарването на такъв път.
Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаването му. Разбира се, и аз бях готов с един проект. Той беше следният: да се направи една по-широка и удобна пътека, за да може по нея да минава буре, прикрепено на количка с две кола - такава, каквато ползвахме на Изгрева за тази цел, преди там да дойде водопровода.
За реализирането на този проект пречеха някои скали, между другото и една по-голяма, която би създала големи
трудности
при прокарването на такъв път.
Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпрос за водата. Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда.
към текста >>
27.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
28.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
29.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли
, 17.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
30.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли
, 18.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
31.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
32.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли
, 20.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
33.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли
, 24.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
34.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли
, 25.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
35.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли
, 26.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
36.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
37.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли
, 28.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
38.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли
, 29.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
39.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли
, 30.07.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
40.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август
, 1.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
41.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август
, 2.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
42.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
43.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август
, 4.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
44.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август
, 5.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
45.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август
, 6.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
46.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август
, 8.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
47.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
48.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август
, 10.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
49.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
50.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август
, 12.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
51.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август
, 13.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
52.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август
, 15.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
53.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август
, 16.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
54.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
55.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август
, 18.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
56.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1932 г.
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson. Чете Г. Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени на Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX. 1932, София Е. ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Будь благодарен тае За
трудности
и тяжки испитанья.
Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница! Трудности жизни, печали и скорби,Как те избегнуть? Скажи!
към текста >>
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг! Будь благодарен тае За трудности и тяжки испитанья. Чрез них тм крепнешь, Чистишься, растешь! Страданья те, как инструмент искуснмй, Брилианту блеск котормй придает, Шлифуют зубцм, гладко полирует, И грани тьюячнм в нем создает. Чтоб засиял он блеском лучезарнам, На радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
Трудности
жизни, печали и скорби,Как те избегнуть?
Скажи! И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят,Силу и радость несет.Холод души, и мрачность, и черствестьТаят от нежность любви!
към текста >>
57.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
„Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в
трудностите
, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни.
Това беше най-активният и всеотдаен брат, който искаше да помогне на този измъчен български народ. Учителят му казва, че при тези желания, които има, може да му хвръкне главата. Той изпълни волята Божия и се пожертва за великата идея, която носеше в душата си. Кой от учениците разбра Учителя и работата, която извърши за земята и човечеството? Неразбран остана и брат Лулчев, но горе всеки отива в егрегорията си и проявява качествата си.
„Тук, на земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в
трудностите
, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата на Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни.
И ние трябва да приемем всички ученици на Учителя такива, каквито са и да им благодарим, че са участвали в този велик живот пред лицето на Бога на земята и са си разрешавали вековните си карми. Лулчев като Соломон е бил благословен от Бога и втори път предупреден от Него за лошите последствия, които ще дойдат в живота му. Същият сценарий той изигра и пред лицето на Учителя, но сега не завърши с падение, а с пълно изпълнение Волята Божия и свобода за развитие в Духовния свят. Той се освободи от голямата еврейска карма, която го задържаше на земята и стана свободен дух - това, което желаеше, но под ръководството на Бога. В братството всеки има специфична задача, която изпълнява, за да може Школата да озарява умовете на готовите души и да ги подготви за новия живот, който идва на земята.
към текста >>
58.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя
трудност
, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата. Сутринта здравето на Величка се подобрява значително.
Когато дядо решава да отиде на пощата и подаде телеграмата си, получава такава от Учителя, в която получава отговор на всичките въпроси, поставени в неизпратената Му телеграма и съвети как да лекува Величка, След 2 дена получава писмо от Учителя, в което между другото Той му пише: „Кънчо, когато имаш някоя
трудност
, напиши ми телеграма, остави я на масата, няма нужда да я изпращаш, аз ще ти отговоря!
”* Дядо ми Кънчо имал лош навик - преди или след ядене пиел по чашка ракия. Баба Величка се молила да го освободи Господ от този му недостатък и се обърнала с молба към Учителя. Скоро, като се върнал от някаква работа, дядо влязъл в кухнята и казал: „Стефке, налей ми една чашка ракия! ” На полицата в кухнята имало много шишета с оливия, оцет, спирт, ракия, газ, зехтин. Майка ми му наляла една чашка, но в тъмното сбъркала шишето.
към текста >>
Това уякчава тялото, прави я весела, смела в
трудностите
, упорита, с желание за успех в живота.
Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя. Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко.
Това уякчава тялото, прави я весела, смела в
трудностите
, упорита, с желание за успех в живота.
Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена. Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му.
към текста >>
Бракът й ще бъде изпълнен с много
трудности
и партньорът й ще си замине по- рано от нея.
Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена. Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му.
Бракът й ще бъде изпълнен с много
трудности
и партньорът й ще си замине по- рано от нея.
Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година. През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир.
към текста >>
59.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Силата дава възможност на човека да преодолява
трудностите
в живота.
Мнозина се страхуват от любовта, наричат я огън всепояждащ. Не, огънят на любовта гори, без да изгаря. Като посветите живота си на любовта, ще разберете, че имате сила да носите мъчнотиите си. Като посветите живота си на мъдростта, ще разберете, че имате знание и светлина да виждате ясно нещата. Като посветите живота си на истината, ще разберете, че имате свобода.
Силата дава възможност на човека да преодолява
трудностите
в живота.
Знанието осветява пътя на човека. Свободата дава възможност на човека да се прояви. Някой казва, че е свободен да изкаже мнението си по някой спорен въпрос. Това не е никаква свобода. Свободно говори само онзи, който може да каже на умрелия да стане от гроба и да започне нов живот.
към текста >>
60.
Учителя дава песента 'Той иде'
, 7.01.1939 г.
Ние сме имали някой път
трудности
, имаше някой път
трудности
, в които поради събития и т.н.
Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя. Това действително беше един метод за духовна работа. Много нещо се вършеше с тези песни.
Ние сме имали някой път
трудности
, имаше някой път
трудности
, в които поради събития и т.н.
и като че ли не можеше да се говори и не можем да откъснем съзнанието си от тревогата на времето, а да се слуша една беседа си иска своята атмосфера. Тези песни нас ни тонираха и ни извеждаха до онова състояние, при което можем да чуем, да вникнем и да участваме в една беседа. Това бяха тревожни времена. Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си, трудности и в това време Школата си продължаваше своя дух. Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа.В: Колко цигулки имаше Учителят?
към текста >>
Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си,
трудности
и в това време Школата си продължаваше своя дух.
Много нещо се вършеше с тези песни. Ние сме имали някой път трудности, имаше някой път трудности, в които поради събития и т.н. и като че ли не можеше да се говори и не можем да откъснем съзнанието си от тревогата на времето, а да се слуша една беседа си иска своята атмосфера. Тези песни нас ни тонираха и ни извеждаха до онова състояние, при което можем да чуем, да вникнем и да участваме в една беседа. Това бяха тревожни времена.
Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си,
трудности
и в това време Школата си продължаваше своя дух.
Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа.В: Колко цигулки имаше Учителят? Д: Аз знам, че е имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина Учителят. Той беше диригент и много ме уважаваше Учителят, а аз пък имах един много хубав контакт с него, защото на него и на мене възложиха кинематографията, да направим оркестър към кинематографията, тогава се запознах с него.
към текста >>
61.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Там постоянните
трудности
са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
Там постоянните
трудности
са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота.Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23, и 24 юли 1940 г., по време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителят възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гавраил Величков и Неделчо Попов*. Дотогава всички екскурзии, правени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5 - 600 0 лева, които Учителят е плащал.
към текста >>
Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите
трудности
.
Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки! " Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ.
Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите
трудности
.
Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче".
към текста >>
Освен това имаше една
трудност
- не познавах акустиката на върха.
Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих. Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия. Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!...
Освен това имаше една
трудност
- не познавах акустиката на върха.
Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си. Последва разпределение на задачите. Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира пътуването на УЧИТЕЛЯ през следващия ден. В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ.
към текста >>
62.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Там постоянните
трудности
са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
Там постоянните
трудности
са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота.Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23, и 24 юли 1940 г., по време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителят възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гавраил Величков и Неделчо Попов*. Дотогава всички екскурзии, правени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5 - 600 0 лева, които Учителят е плащал.
към текста >>
63.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Там постоянните
трудности
са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа.
Там постоянните
трудности
са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота.Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23, и 24 юли 1940 г., по време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителят възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гавраил Величков и Неделчо Попов*. Дотогава всички екскурзии, правени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5 - 600 0 лева, които Учителят е плащал.
към текста >>
64.
Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд
, 25.12.1944 г.
Но, ако той беше останал след Учителя, много повече
трудности
щеше да има Братството.
Нали не искаше да се впряга в моята кола! Нека опита сега! " И аз разбрах от това изказване, че Учителят го остави на закона на кармата и затуй го убиха. Даже съдът, прокурорът не искаше смъртна присъда за него, само доживотен затвор беше. Но казват, че от Москва пристигнало нареждане повече да осъдят и тогава, и той влязъл в кюпа.
Но, ако той беше останал след Учителя, много повече
трудности
щеше да има Братството.
В.К.: Щеше да обърка много неща. Е.А.: Много повече трудности щеше да има. Щото вижте какво, той беше силна личност и ако знаете колко хора ходеха да искат съвет от него, да се съветват, да го слушат. Аз един път писках. Викам „Хайде бе Любомир, да дойда да видя какво ги учиш ония момчета там".
към текста >>
Е.А.: Много повече
трудности
щеше да има.
" И аз разбрах от това изказване, че Учителят го остави на закона на кармата и затуй го убиха. Даже съдът, прокурорът не искаше смъртна присъда за него, само доживотен затвор беше. Но казват, че от Москва пристигнало нареждане повече да осъдят и тогава, и той влязъл в кюпа. Но, ако той беше останал след Учителя, много повече трудности щеше да има Братството. В.К.: Щеше да обърка много неща.
Е.А.: Много повече
трудности
щеше да има.
Щото вижте какво, той беше силна личност и ако знаете колко хора ходеха да искат съвет от него, да се съветват, да го слушат. Аз един път писках. Викам „Хайде бе Любомир, да дойда да видя какво ги учиш ония момчета там". „Хайде ма, какво ще идваш, тези неща ти ги знаеш". И не позволи да отида.
към текста >>
65.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
И новият председател се сблъскал със същите
трудности
, което извикало неговото падане и през март 1870 г.
Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа.
И новият председател се сблъскал със същите
трудности
, което извикало неговото падане и през март 1870 г.
той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г.
към текста >>
66.
Роден Петър Камбуров (1899-1969), ученик на Учителя
, 01.12.1899 г.
Житейският му път е изпълнен с неочаквани противоречия и
трудности
.
Единствено на брат ми Петър, който следваше право в университета той каза: “Петре, правото не е в университета. Ти ще дойдеш при мене.” В живота на Петър Камбуров се сменят бързо все нови и нови преживявания и опитности, които изграждат в него едно ново разбиране за живота. Той участва в много инициативи, които имат за основа общия братски живот и дейност. В работата си за Доброто, за Цялото е всеотдаен и безкористен.
Житейският му път е изпълнен с неочаквани противоречия и
трудности
.
Но той преодолява всичко с чистота, и с безпределна вяра в силата на Доброто. След като открива специалния клас през 1922 г. Учителят поставя задачи на младежите от най-различен характер. Петър Камбуров е сред тези, които присъства всякога на лекциите и с най-голямо старание изпълнява дадените задачи. Той описва в спомените си интересна опитност при изпълнението на една такава задача, дадена от Учителя през 1927 година.
към текста >>
67.
Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог
, 18.12.1904 г.
Той е практичен и лесно се справя с многобройните
трудности
при тази дейност.Учителят го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота.
В разговор Учителят му казва, че не трябва да се жени, но той среща Дора Карастоянова и набързо се оженва за нея. От едно изказване на Учителят научаваме, че той е прероденият Наполеон Бонапарт - първият антихрист, дошъл на Земята, който казва, че парите са най-важното в живота. Отначало работите на Николай вървят трудно, но постепенно наследствените му габровски качества се проявяват и започва да успява в търговията. Скоро става вторият милионер след Славчо Печеников на Изгрева. Участва активно в организиране и провеждане на рилските лагери, като се занимава главно с транспорта и снабдяването на лагера с храна.
Той е практичен и лесно се справя с многобройните
трудности
при тази дейност.Учителят го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота.
Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища.През 1943 г. Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима.
към текста >>
68.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Но
трудностите
в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме.
Незабравима остава картината, която дълбоко се е врязала в паметта ми от тези събрания. Те се състояха на ул. “Опълченска” 66, където в ниска къща с малък калдъръмен двор, Учителя Петър Дънов държеше всяка неделя сутрин беседите си. Той седеше до отборен към двора прозорец, а слушателите бяха насядали на столове в дворчето. Бледо лице с дълбоки тъмни очи, черни дълги коси - образ на светия - ми изглеждаше Учителя през тези времена, а мекият му глас се чуваше ясно и в най-отдалеченото място на двора.”
Но
трудностите
в семейството не само не намаляват, те стават непоносимо бреме.
През 1922 г почива баща й. За нейна радост през следващата година неочаквано съдбата й предлага възможност да продължи образованието си в американския колеж в Ловеч. Следва период на сериозен труд, на упорито учене, на издържливост и отново на лишения. Все пак способностите й и нейния силен стремеж към знание не остават незабелязани. След дипломирането й в Ловеч тя е поканена да учи в Америка, където може да допълни своите познания, а и ще развие способностите си в една благоприятна за това среда.
към текста >>
Трудностите
, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата.
Бях вече превела няколко книги поръчани ми от Учителя: “в царството на живата природа”, “Бъдещото верую на човечеството”, “Новата Ева”, “Свещени думи на Учителя” и др. Работех върху “Пътя на ученика”, която Учителят не ми бе поръчал, но я приготвях като подарък за именния му ден - Петровден. Представях си я подвързана спретнато в бяла корица със златен надпис и всеки ден гледах да преведа най- малко три страници.” В Сирищник В. Несторова прекарва една година.
Трудностите
, създадени от средата и постоянната самота там не са й попречили в работата с децата.
Напротив, тя постига рядко срещани резултати с тях, защото истински ги обича и умее да разговаря с душите им. Като морална награда за нея прозвучават думите на Учителя след връщането й от там: “вие първа приложихте новите методи! " Това е голяма оценка, защото Ученикът, следващ съзнателно своя Учител, трябва да бъде и естествен проводник на Неговите методи. Ученикът трябва да познава своя Учител и да го следва с духа си. Често В.Несторова задава въпроси, които душата й е жадна да разбере:
към текста >>
69.
Роден Пеню Киров, един от първите ученици на Учителя
, 13.07.1868 г.
Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди
трудности
и противоречия.
При едно посещение на Петьр Дънов в дома му последният му казва: „Пеньо, като дойде в четвъртък Архангел Михаил на среща, му кажи, че аз ще се занимавам с тебе, а на него ще му дам друга работа." Пеньо се зачудва много на тези думи - откъде той може да знае за неговите срещи с Архангел Михаил. На следващата среща в четвъртък казва това, което му е поръчано. Архангел Михаил повече не се явява на срещи с него.Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие. Като разбира, че Петьр Дънов обикаля България и проповядва, пожелава и той да стане проповедник. Дънов му позволява.
Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди
трудности
и противоречия.
Дънов го спира да не проповядва повече. В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност. Разбира, че никак не е лесно да се проповядва и поучава сред българите. За една от срещите на веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода. Брат Пеньо вижда в лицето на Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е.
към текста >>
Среща много
трудности
и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа.
За всички членове на веригата Петър Дънов е един учен човек. Дълго време той работи върху умовете на първите си ученици, за да им отвори очите - да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект - съмнението. Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред душата му. Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря душата си за него и приема неговото благословение. Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда.
Среща много
трудности
и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа.
През 1918 г. се разболява. Вика от фронта Георги Куртев и Боян Боев да го посетят. В проведения разговор Пеньо подготвя Георги Куртев да подеме братската работа в Бургаския край. Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава на 21 януари 1918 г.
към текста >>
70.
Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 17.05.1872 г.
Мислейки за
трудностите
на учениците си, той им помага по неведоми пътища.
Работил е като секретар в Бургаския окръжен съд. За дейността на Учителя Т.Стоименов е научил през 1898 г., а с него лично се запознал през 1900 година. Това е станало на първия събор на веригата, за който той е получил лична покана от Учителя. Често в писмата си до П. Киров Учителя предава поздрави и за Т. Стоименов.
Мислейки за
трудностите
на учениците си, той им помага по неведоми пътища.
В едно писмо до П. Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине. Такъв е този земен живот, пълен с трудности, скърби, разочарования.
към текста >>
Такъв е този земен живот, пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
Мислейки за трудностите на учениците си, той им помага по неведоми пътища. В едно писмо до П. Киров той пише: “Поздравявам нашия приятел Тодора. Простудата ще му мине.
Такъв е този земен живот, пълен с
трудности
, скърби, разочарования.
Той е живот на един пътник.” Тодор Стоименов сам разказва за своя житейски път в интервюто, взето от пастор Марков за в-к "Български бранител”: “Като дете, потърсих смисъла на живота. Влизах в различни общества, четях и материалистична литература, но все оставаше празно в душата ми, и бях решил по чисто философски път, че животът няма смисъл. Но макар и да не намирах аз лично смисъл, казвах си, че животът не може да няма такъв.
към текста >>
Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста
трудности
, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в мрака на невежеството, безверието и злото.
До края на живота си не успява да промени своя обективен ум и да се освободи от голямата скържавост. Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот. След заминаването на Учителя той е избран за председател на братския съвет, който ръководи до своето заминаване — 22 октомври 1952 година. Документите и архивите поема брат Борис Николов, който заема неговия пост и продължава работата в братството.
Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста
трудности
, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в мрака на невежеството, безверието и злото.
Това е трудна задача за пробуждане на висшето съзнание на душите, която Учителя разрешава индивидуално. Източник: 7.4 Тодор СтоименовУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души Снимки на Тодор Стоименов Пеню Киров и Тодор Стоименов.
към текста >>
71.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква
трудност
и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава.
На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите. Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея. Не си послужих с думата изпитания или страдания. Обаче знайно е, че човек всякога е изложен на изпити, по-големи или по-малки, на по-сериозни или по-леки, именно в работата и около работата, с която се занимава. Ако не е така, как ще устоиш на тази работа, как сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа.
Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква
трудност
и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава.
Може би Учителят казваше така от присъщата нему деликатност и от това, че цени работата на всеки човек, дадена доброволно и с любов. За мене това беше добре дошло, защото аз сама вече, не някой отвън, се изпитвах многократно, защо и как работех. _______________Източник: 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯПаша Теодорова Изгревът - Том 13
към текста >>
72.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква
трудност
и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава.
На кое място е седнал, това ще видиш, само ако ти се отворят очите. Следователно, поех работата с беседите по нито една от предполагаемите причини, а единствено от любов към тази работа, от вътрешен трепет към нея, в което се убедих от ред опитности и изпити около нея. Не си послужих с думата изпитания или страдания. Обаче знайно е, че човек всякога е изложен на изпити, по-големи или по-малки, на по-сериозни или по-леки, именно в работата и около работата, с която се занимава. Ако не е така, как ще устоиш на тази работа, как сам ще се познаеш и доколко можеш да се пожертвуваш за нея, когато се поиска някаква жертва, дори микроскопическа.
Когато отивах при Учителя да занеса написаната, приготвена беседа Той често ми казваше: „Ние доста ви затрудняваме." За мене тази работа не представяше никаква
трудност
и аз мислено запитвах Учителя дали няма доверие в мене, че работата ми е много приятна и не ме затруднява, или нещо друго, което и аз не разбирах тогава.
Може би Учителят казваше така от присъщата нему деликатност и от това, че цени работата на всеки човек, дадена доброволно и с любов. За мене това беше добре дошло, защото аз сама вече, не някой отвън, се изпитвах многократно, защо и как работех. _______________Източник: 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯПаша Теодорова Изгревът - Том 13
към текста >>
73.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
След много житейски
трудности
и лишения тя успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, (21 август 1899 год - 1990) Родена е в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище.
След много житейски
трудности
и лишения тя успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет.
Елена Андреева се среща за пръв път с Учителя през 1920 г. Започва да посещава беседите му, а от 1921 г. и да ги стенографира. В спомените си тя разказва: „С отварянето на Школата започна един общ организиран живот – беседи, лекции, общи гимнастики, Паневритмия, екскурзии, пътуване на Рила, общ стол за хранене. И при всички случаи сме пеели много песните на Учителя.
към текста >>
Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски
трудности
и лишения успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет.
Нейният жизнен път е път на ученик, белязан със знака на мъчителното самопознание и себенадмогване. Със своята искреност, естественост и непосредственост във всичко, което разказва и пише за живота си, Елена Андреева дава възможност на другите да почерпят мъдрост от ценните й житейски опитности. По нишките на душата. Има нишки в душата, които тъкат пътя на човека и го водят към това, за което е предопределен. Една от тези нишки в душата на Елена Андреева е силният й стремеж към познание.
Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски
трудности
и лишения успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет.
В своите спомени тя пише, че точно нейната любознателност я отвежда при Учителя през 1920 г. Но дотогава тя трябва да премине през много трудности, в които укрепват волята и характера й. Години наред, като ученичка, тя се грижи за болната си майка и домакинството. Тези трудни условия не я сломяват, а изграждат в нея работливост, пъргавина, организираност - качества, които тя проявява през целия си живот. Често тя трябва да увещава родителите си да й позволят да продължи образованието си, в замяна на което се отказва от всичко излишно.
към текста >>
Но дотогава тя трябва да премине през много
трудности
, в които укрепват волята и характера й.
По нишките на душата. Има нишки в душата, които тъкат пътя на човека и го водят към това, за което е предопределен. Една от тези нишки в душата на Елена Андреева е силният й стремеж към познание. Родена в малко селце в Битоля, Македония, където има само начално училище, а жените дори не знаят да четат, Елена след много житейски трудности и лишения успява да завърши Първа девическа гимназия в София и философия в Софийския университет. В своите спомени тя пише, че точно нейната любознателност я отвежда при Учителя през 1920 г.
Но дотогава тя трябва да премине през много
трудности
, в които укрепват волята и характера й.
Години наред, като ученичка, тя се грижи за болната си майка и домакинството. Тези трудни условия не я сломяват, а изграждат в нея работливост, пъргавина, организираност - качества, които тя проявява през целия си живот. Често тя трябва да увещава родителите си да й позволят да продължи образованието си, в замяна на което се отказва от всичко излишно. „Имах само една рокля -споделя тя - и за лято, и за зима.” Единственото, което иска, е да й купят учебници и тетрадки. По-късно, като студентка, тя вече може да дава частни уроци, да шие, да стенографира, за да припечели нужните й средства.
към текста >>
Тези
трудности
не я объркват, не я отчайват, не сломяват духа й.
Във всяка от нас имаше усърдие, старание, всяка от нас се стремеше да прояви най-доброто от себе си. Затова смело мога да кажа, че животът ни в Парахода беше школа, опитно поле.” (Из Как записвахме Словото на Учителя) След 27 декември 1944 г. След като Учителя напуска физическия свят, Елена Андреева продължава своя ученически път, но вече връзката й с Учителя е невидима - вътрешна и все по-крепка, а уроците и изпитите отвън - все по-трудни: обискът в дома й през 1957 г. и изземването на всичките й книги, тетрадки, дневници, снимки на Учителя, каталога на Словото, направен от нея;изгонването й от Изгрева през 1961 г.; липсата на собствено жилище и още множество лишения и изпитания.
Тези
трудности
не я объркват, не я отчайват, не сломяват духа й.
Тя винаги чувства подкрепата на Учителя, усеща присъствието му вътре в себе си и продължава да работи, да учи, да възраства духовно. До 1954 г. тя свършва цялата стенографска работа по недешифрираните до този момент лекции и беседи, около петстотин на брой. След това ги подрежда, преписва в четири екземпляра и предава на Борис Николов, за да бъдат съхранени за идните поколения. Отзивчива, организирана, работлива, Елена помага на по-възрастните от „Изгрева”, грижи се за Боян Боев през последните години от живота му.
към текста >>
74.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
“Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни
трудности
.
През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя:
“Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни
трудности
.
Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.” въпреки всички трудности, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа. Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали.
към текста >>
въпреки всички
трудности
, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа.
Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности. Хартията и други материали за печат, които се търсеха на свободния пазар, се изкупуваха при най-различни условия и цени, за което не всякога е могло да се издават редовни документи.”
въпреки всички
трудности
, за четири години от 1944 до 1949 г и свършена огромна работа.
Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт. Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя.
към текста >>
За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на
трудностите
.
Изпращаше редовно своите послания до братята, заедно с изготвените наряди за празниците на Братството. В посланията си той изнасяше разсъждения по духовни въпроси, съветваше и учеше, но всякога с доверие към своя брат и с много любов. Той виждаше промяната в средите на Братството, виждаше огъването на голяма част от неговите членове пред закона и властта, но никога не похули братята си и никога не с възбунтува срещу правото им на избор. Той знаеше, че на ученика не е позволено да съди, да критикува, да злослови. Всякога говореше положително за явленията.
За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на
трудностите
.
Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече.
към текста >>
Сега то има своите конкретно-исторически измерения, и както винаги, това е свързано с
трудности
, изпитания и страдания.
III част – "СЛОВОТО НА ЖИВОТА ПАЗИМ" Соня Митева "Словото на живота пазим" – тези думи стават мото в живота на Борис Николов след заминаването на Учителя. Те изразяват онази свещена идея, която организира чувствата, мислите, делата му. Пазенето на свещения дар – Божието слово, е усилие на човешкия дух през вековете.
Сега то има своите конкретно-исторически измерения, и както винаги, това е свързано с
трудности
, изпитания и страдания.
Новата 1945 г. идва на Изгрева с незаглъхналата скръб и объркване след заминаването на Учителя, с трудностите на следвоенното време и сложната политическа обстановка в страната. "Всички бяхме като зашеметени, спомня си Борис Николов, но скоро се съвзехме и започнахме да мислим: "А сега накъде без Учителя? " И понеже Учителя бе в Словото си, тогава решихме, че трябва да запазим и съхраним Словото. Така се оформиха задачите след заминаването на Учителя.
към текста >>
идва на Изгрева с незаглъхналата скръб и объркване след заминаването на Учителя, с
трудностите
на следвоенното време и сложната политическа обстановка в страната.
"Словото на живота пазим" – тези думи стават мото в живота на Борис Николов след заминаването на Учителя. Те изразяват онази свещена идея, която организира чувствата, мислите, делата му. Пазенето на свещения дар – Божието слово, е усилие на човешкия дух през вековете. Сега то има своите конкретно-исторически измерения, и както винаги, това е свързано с трудности, изпитания и страдания. Новата 1945 г.
идва на Изгрева с незаглъхналата скръб и объркване след заминаването на Учителя, с
трудностите
на следвоенното време и сложната политическа обстановка в страната.
"Всички бяхме като зашеметени, спомня си Борис Николов, но скоро се съвзехме и започнахме да мислим: "А сега накъде без Учителя? " И понеже Учителя бе в Словото си, тогава решихме, че трябва да запазим и съхраним Словото. Така се оформиха задачите след заминаването на Учителя. А те бяха много, но отделихме най-главните и започнахме да ги разрешаваме. 1.Да се изкупят наследствените права върху Словото от физическите наследници на Учителя.
към текста >>
Най-големи са
трудностите
при намирането на хартия.
Според указанията на Учителя стенографките предават на Борис Николов цялото непечатано Слово, след което той организира неговото дешифриране, преписване и съхранение. "След като поех неотпечатаните беседи, разказва брат Борис, организирах дешифрирането на стенограмите. Дадох ги на Елена Андреева, осигурих й хубава стая с отопление, където да работи, предоставих й нова пишеща машина, хартия и елементарна заплата за преживяване. За 10 години тя дешифрира всичките беседи и ги преписва в четири екземпляра." Следва закупуване на печатна машина, осигуряване на помещение за печатницата, намирането на оловни букви с различни шрифтове. Въпреки множеството препятствия, всичко това се нарежда точно навреме.
Най-големи са
трудностите
при намирането на хартия.
"Тогава хартията беше под държавно разпределение, разказва брат Борис, непрекъснато поднасяхме молби за отпускане на хартия, но все ни отказваха. Аз съм си водил бележки, от които се вижда, че за пет години съм ходил 145 пъти без да ми дадат хартия." В този критичен момент на брат Неделчо Попов му хрумва спасителната идея да се закупува хартията, оставаща при отпечатването на ежедневните вестници. Хартията, навита на ролки от по 10 кг., всеки ден се пренася с каруца на Изгрева, където няколко сестри разгъват ролките. По този начин е осигурен постоянен източник на хартия, а печатницата работи без прекъсване шест години, от 1945 до 1951 г. През тези години са напечатани 51 тома по 3500 екземпляра.
към текста >>
След много повече усилия, изключителни препятствия и
трудности
, книгата Учителя излиза на френски език като луксозно издание в три тома.
Неочаквано всички лампи в стаята светват. Учениците отправят благодарствена молитва към своя Учител. Когато излизат навън завалява ситен благодатен дъждец. След няколко дни, когато поднасят новите книги в дар на Братството, те са посрещнати по съвсем друг начин. Прилагайки окултния метод за тайната, която трябва да огражда и пази едно дело преди то да бъде завършено, авторите на книгата трябва да издържат мъчителното изпитание да не бъдат разбрани от най-близките си и огорчението да бъде отхвърлен техният дар, изпит, който правилно издържан, прави ученика по-силен и по-свободен.
След много повече усилия, изключителни препятствия и
трудности
, книгата Учителя излиза на френски език като луксозно издание в три тома.
Отпечатаната книга на френски пристига в България през 1958 г., когато тече съдебен процес срещу Братството и Борис Николов. По време на съдебното заседание, прокурорът, получил току-що книгата, гневно извиква: "Докато ние тук тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." За този момент брат Борис разказва следното: "Вдигна книгата и в яда си я запрати срещу мен. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен, тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, аз се радвах като разбрах, че най-накрая тази работа е сполучила. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата "Учителя" на френски език, прокурорът ми даде към присъдата допълнително още две години затвор.
към текста >>
75.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Разказва му своя живот, разказва за всички
трудности
, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото.
“Пръв път, когато отидох при Учителя и видях неговото лице, казах си: “Ето образ на мъдрец, както аз съм си го представяла и търсила вътрешно! ” Едновременно с това ме облада спомен, че съм го срещала в миналото, учила съм при него и смътно чувство за преживян живот. Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори. Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание. След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66.
Разказва му своя живот, разказва за всички
трудности
, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото.
Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство. Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М.
към текста >>
76.
Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя
, 16.09.1897 г.
“Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на
трудностите
и противоречията.
Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски. Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот. На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи.РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ:
“Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на
трудностите
и противоречията.
Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.”РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г. Томалевски
към текста >>
77.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
Има външни, но и вътрешни
трудности
и пречки.
На него е решено членовете на Временния Братски съвет да бъдат избрани за членове на постоянния Братски съвет и то пожизнено. В него влизат: Тодор Стоименов, Борис Николов, Боян Боев, Никола Антов, Симеон Симеонов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Тодор Стоименов е избран за негов председател. Състоянието на Братството след 1944 г. е доста сложно и трудно.
Има външни, но и вътрешни
трудности
и пречки.
Инсцениран е процес срещу председателя на Братския съвет Борис Николов и касира Жечо Панайотов, при който те са осъдени (Б. Николов на осем, а Ж. Панайотов – на шест години затвор). Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на мрака, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот. През 1962 г., след обща амнистия те са освободени.
към текста >>
78.
Заминава си Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 15.03.1984 г.
Има външни, но и вътрешни
трудности
и пречки.
На него е решено членовете на Временния Братски съвет да бъдат избрани за членове на постоянния Братски съвет и то пожизнено. В него влизат: Тодор Стоименов, Борис Николов, Боян Боев, Никола Антов, Симеон Симеонов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Тодор Стоименов е избран за негов председател. Състоянието на Братството след 1944 г. е доста сложно и трудно.
Има външни, но и вътрешни
трудности
и пречки.
Инсцениран е процес срещу председателя на Братския съвет Борис Николов и касира Жечо Панайотов, при който те са осъдени (Б. Николов на осем, а Ж. Панайотов – на шест години затвор). Двамата стават изкупителни жертви в този заговор на мрака, но с това заедно те получават и възможност за духовно израстване, като претърпяват с разбиране и дух на ученици трудните условия на затворническия живот. През 1962 г., след обща амнистия те са освободени.
към текста >>
79.
Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя
, 09.10.1875 г.
Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много
трудности
, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага.
Първи в семейството се ражда Стефан, но той починал едва две годишен. След него се раждат Мария през 1903 г, Димитър - през 1905 г., Еленка - през 1908, и много по-късно, през 1917 г. - Матей. Избрал попрището на военен, свикнал със суровия живот на изключително дисциплиниран командир Минчо Сотиров е строг и взискателен към семейството си. Възпитанието там върви по линия на неговите заповеди.
Разбира се, в своя нелек път, той се е натъквал на много препятствия, на много
трудности
, за разрешаването на които чувствал нужда от една по-голяма Сила, нежели тази с която той разполага.
Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне.
към текста >>
80.
Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос
, 03.03.1870 г.
За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията,
трудностите
и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди.
Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие. Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли.
За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията,
трудностите
и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди.
И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем. Следователно, пътят на ученика е във изпитанията. Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет.
към текста >>
81.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през
трудности
и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път.
Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства. Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става ревностна последователка на Божественото учение. Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев".
Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през
трудности
и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път.
Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението на Петър Дънов.
към текста >>
Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през
трудности
и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път.
Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства. Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става ревностна последователка на Божественото учение. Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев".
Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през
трудности
и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път.
Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението на Петър Дънов. Сам Учителя й дава Своята благословия и казва: „Пиши, работи, греби и раздавай".
към текста >>
82.
Заминава си Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 20.04.1995 г.
Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през
трудности
и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път.
Невена изживява най-силния момент от живота си и прави нещо много показателно за ученик от Школата: взема беседата от стенографките и я издава със собствени средства. Нещо повече, тя познава Учителя, отива да живее в комуналното селище „Изгрев" и става ревностна последователка на Божественото учение. Професионалният й път преминава през учителското поприще. След 9 септември 1944 година и до 1949 г. работи в братската книжарница в кв. „Изгрев".
Сестра Невенка не се омъжва и животът й преминава през
трудности
и лишения, но силният й творчески импулс и мечтата й по възвишеното и духовното я подкрепят в нелекия й път.
Живее до края на живота си с минимална пенсия, която не достига понякога и за листи, и за индиго, за да пише своите романи. Тя успява да напише 18 романа и множество разкази, и детски приказки. Някои от тях са издадени на есперанто, за което получава благодарствени писма от цял свят. Печели литературни конкурси за разказ в Италия и Испания. И при това единственият й източник за вдъхновение е Учението на Петър Дънов.
към текста >>
83.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
А
трудностите
, противоречията, които срещахме в нашия ежедневен живот, това са задачите на Школата.
Аз получих лично разрешение от Учителя и влезнах е Младежкият окултен клас. Постепенно започнах да разбирам от Учението. Проумявах, че това е особена Школа на Учителя. Не бягство от света. А животът е самата Школа.
А
трудностите
, противоречията, които срещахме в нашия ежедневен живот, това са задачите на Школата.
А във време на беседите чрез Словото Си Учителят ни помагаше да разрешим тези задачи. Това е коренно различно от другите Школи. Значи Школата на Учителя е тясно свързана със самия живот. Значи пътят на ученика е път на Школата. Задачите на ученика са вътрешни и той ги разрешава със знанието на Учителя дадено в Словото Му.
към текста >>
По това време, предвиждайки
трудностите
, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти.
На онези, които са завършили следването си, често се пречи да постъпят на работа. Георги Радев и накои други студенти завършват следването си с отличен успех, но отказват да получат дипломите си. Те искат да докажат на себе си, че ще могат да осигурят живота си единствено чрез своето знание, трудолюбие и прилежание. Вено никога не ни показа своите дипломи, макар че беше завършил педагогия и английска филология в Софийския университет. Няколко години, подтикнат от своя идеализъм, бе учил и агрономство.
По това време, предвиждайки
трудностите
, които ще срещнат учениците му в живота, Учителя ги насърчава да учат занаяти.
Известно е, че който разчита на уменията си, е независим от всякакви политически и идеологически пристрастия. Крум отива в едно кошничарско ателие и предлага безплатно труда си, за да учи този занаят. В течение на една година той плете кошници с единственото условие, че ще бъде напътстван, за да изучи добре кошничарството. После заедно с един от приятелите си съвсем сериозно се заемат с мекичарство. Трудно е да се повярва, че занаятите са удовлетворявали техните интелектуални и духовни интереси, но поне са им осигурявали минимума средства, за да лагеруват на планината и да пазят достойнството си на мъже.
към текста >>
Трудностите
предизвикваха у него едно особено състояние на възбуда, което предвещаваше успех.
Тогана решават да поемат по един обиколен път през горите. Залутани в настъпващата нощ, те попадат сред гъсти клекови храсталаци, но продължават да вървят все нагоре и нагоре. Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер. Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни. Тази воля за борба и успех не изоставя Крум през целия му живот.
Трудностите
предизвикваха у него едно особено състояние на възбуда, което предвещаваше успех.
Той вярваше, че духовният човек, ученикът на Любовта не трябва да се оставя да бъде измамен и победен. Та нали доброто е по-силно от злото! Да си добър не е слабост, то е сила, която побеждава. Затова Вено обичаше да казва: „Ако Бог е с нас, кой може да е против нас! " Той искаше да даде живот на тази истина, да види нейното потвърждение в живота.
към текста >>
НАГОРЕ
