Търсене в текстове за 'Трудност'

Концертът стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията.
Предварително бяха направени подходящи покани и изпратени в провинцията, и раздадени в София. Имахме и подходящи плакати -афиши. Бяхме окачили и афиши с портрета на Учителя. А на сцената, високо вдясно, бе сложен художествен портрет на Учителя от художника Георги Пенчев, който бе осветен от прожектор. Концертът завърши. Концертът стана и се осъществи, въпреки трудностите и противодействията. За пръв път, след близо 100 години, той бе оповестен публично. Аз останах последен, за да се разплатя с обслужващия персонал от Театъра. Идва към мен Любка Хаджиева, която навремето е била личната машинописка на Боян Боев и търси Виолета Гиндева, да я поздрави. Намери я, поздрави я и я разцелува. Виолета беше зашеметена както от самото представление, така и от това, че Любка Хаджиева бе единствената от 500-те души зрители, която дойде и я поздрави.
към текста >>

11. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Съзнаваме трудността да се предаде образа Му.
По неговите стъпки II. В неговата аура III. Под небесната дъга на Словото София -1970 -1980 г. ГАВРИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ БРАТ ГАЛИЛЕЙ (21.XI.1909-З.ХII.1985) Посвещавам тези страници на верния и предан ученик АВЕРУНИ Тези страници съдържат повествование за опитностите на ГАВРАИЛ ВЕЛЕВ ВЕЛИЧКОВ, брат ГАЛИЛЕЙ, ученик от Всемирната школа на Бялото Братство в София, ръководена от Великия УЧИТЕЛ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, БЕИНСА ДУНО в България от 1900 до 1944 година. ПРЕДГОВОР Ние, които бяхме съвременници, последователи, приятели и ученици на УЧИТЕЛЯ, имаме основанието да отбележим Неговото присъствие така, както сме Го възприели. Съзнаваме трудността да се предаде образа Му. Съзнаваме и нашата непохватност. Не сме белетристи. Разбираме, че за да се снеме на лист хартия изминатия път по Неговите стъпки, трябва да се владее не само голямото изкуство на белетриста, но е необходимо поетичното перо на поета и мистика - одарени майстори на словото. Нещо повече, ако към всичко това се прибави и задълбочения поглед на онзи, виждащ зад завесата на живота, перото ще може да извае Образа на УЧИТЕЛЯ, извисен в непознатите светове, които „око не е видяло". За Неговото Величие ние имаме само усещане, ограничено в скромната духовна култура.
към текста >>

12. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности.
Ще имаме среща с невидими същества - наши гости от ангелските йерархии и ще бъдат изяснени някои въпроси за воюващите европейски народи и поведението на нашата страна. Ето защо, това посещение на върха трябва да бъде твърде различно от обикновените разходки! " Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала.
към текста >>

Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха.
Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих. Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия. Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си. Последва разпределение на задачите. Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира пътуването на УЧИТЕЛЯ през следващия ден. В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ.
към текста >>

13. І.6. ЛОДКАТА

Но, ето че се появява нова трудност.
Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори. Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води. Нещо повече, той съобразено предвижда достатъчно разширено място за съдовете, с които трябва да се пренася водата и разчертава подобрен модел. Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от бяла мура, и започва строежа на лодката. Разкроеният материал е разбичен, рендосан и нагласен за сглобяване. Но, ето че се появява нова трудност. При този строеж лодката има не само ширина, но и дължина и при това няма да бъде от леките и ще затрудни пренасянето й през тесните каменливи стръмни пътеки. Практичният и пресметлив ум на Боянчо разрешава и този въпрос. Как? Лодката ще бъде конструирана от две части - предна и задна, с възможности за солидно сглобяване. Така се решава въпроса за пренасянето. Находчиво е разрешен и въпроса с изнасянето на лодката.
към текста >>

14. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам.
Вместо мен, бе изпратен друг младеж. Така продължих своите занимания. Вторият изпит Времето отнесе няколко години във вечността. Почти бях забравил за предното изпитание. Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен.
към текста >>

15. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности.
Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества. На доктора предстоеше държавен изпит и разпределение за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие. Свидно ни бе да отклоним УЧИТЕЛЯ от Неговите задачи. Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението.
към текста >>

16. ІІ.31. БИБЛИЯТА

Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа.
31. БИБЛИЯТА Мястото, което заемах като цигулар на младежкия окултен клас, бе непосредствено в ляво от Неговата катедра, близо до хармониума. Една близост, която дава много. Паметни са часовете, в които трябваше да изпълняваме с органиста Мария Тодорова песните, мантрите и мелодиите - прелюд към всяка лекция. Ние пеехме и свирехме преди УЧИТЕЛЯ да влезе в клас. Песните тонират. Хармонията на класа е жизнена необходимост... Ежедневието със своите несгоди, противоречия и трудности обременява съзнанието, отклонява мисълта, отличава вниманието от основните идеи и принципи, които се разглеждат в класа. А всяка изпята песен освежава душата. Всяка песен, изпята с вдъхновение, окриля духа. Само в такава аура съзнанието разбира словото. Ученикът расте. Това радва УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

17. 34. ЛУНЕН ХИМН

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание.
С няколко думи брата нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с типичния аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше брата - се носеше като едва забележима нежна светлина, посред безброй съзвездия от арпежи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата, така както Бетховен е искал. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше, със затворени очи, или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори брата. Последва мълчание, след което УЧИТЕЛЯТ наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклонява неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музиката да се докосне до съдържанието на пиесата, това се изисква не само от пианиста или цигуларя, въобще от музиканта изпълнител, той трябва така да свири, че да привлече и самият автор. Не само авторът, но заедно с него трябва да присъстват и онези невидими същества, които са съдействали за „сваляне на музиката" в съзнанието на композитора. Всякога подобно изпълнение действа непосредствено на душите. Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти.
към текста >>

18. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Но той не би могъл да се публикува в първият му вариант, защото има много неизяснени неща и дори на мен ми създаваше трудности при разчитането на текста, макар че съм запознат с много лица и събития.
Методи Константинов бе донесъл един свитък листове, написан на пишеща машина от 129 страници, които бе написал през 1966 година. Уточнихме се как ще работим. Той четеше отделни пасажи от предварително написания текст и когато идваше време да бъдат поставени въпроси от мен за изясняване, ние спирахме записа, уточнявахме се, той разбираше какво аз искам и допълнително даваше обяснение, което записвахме към основния текст. Така се явиха много ценни допълнения, които някои впоследствие се оформиха като отделни глави. Този предишен текст Методи го бе дал няколко човека и те бяха го изкарали на ксерокс и той се пазеше досега на много места. Но той не би могъл да се публикува в първият му вариант, защото има много неизяснени неща и дори на мен ми създаваше трудности при разчитането на текста, макар че съм запознат с много лица и събития. През юни 1995 година аз работих с магнетофонния запис и машинописния текст на Методи Константинов от 1966 година. Извадих всички допълнения, което бе една голяма трудоемка работа. Всяко изречение трябваше да се запише и нееднократно да се връща магнетофонният запис. Още по-трудно бе целият този написан текст с моя почерк да се продиктува на машинописен текст и да се отбележат по точки всички допълнения към кои страници от предишния текст се отнасят. Машинописният текст бе осъществен от Марийка Марашлиева и бе направен през юли и август 1995 година в нейният дом.
към текста >>

19. 7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Още от малка съм преминала през много трудности, съдбоносни.
Родена съм в село Алдомировци, Софийско, през 1914 г. на 23 април, от баща Рангел и майка Милица Донкова, които много добре са се разбирали. Те цял живот не са си казали една лоша дума. Четиринадесет деца сме били. Аз съм тринадесето дете. Още от малка съм преминала през много трудности, съдбоносни. Още майка ми, когато била бременна с мене е имало някакво убийство. Някакъв чичо искал да ги убие, че след това мислили да направят някакъв аборт. Дошли в София за този аборт, но като дошли при лекаря, той казал да почакат, докато си приготви инструментите, които трябват. Баща ми и майка ми седели, гледали и си мислили: „Къде са 99, там са и стоте, нека да остане и това." Когато лекарят се показал и казал: „Готово! " те казали: „Ама ние се отказваме!
към текста >>

Нали съм 13-то дете, с много трудности.
Баща ми приготвил сандъче - ковчег за детето. Майка ми ме занесла на реката, която минавала близо до нас; поизмила ми на реката лицето и може би нещо ме е поразтрила и аз току съм се пробудила, така, посъживила съм се. И тя като отивала към къщи, аз съм казала: „Мамо, дай ми хлеб и пиперка печена! " И мама тогава казала на баща ми: „Дедо, дай да изгорим сандъчето, детето оживя". И други още подобни случки съм прекарала съдбоносни, страшни така в живота. Нали съм 13-то дете, с много трудности. След това идва и четиринадесето дете - Лили, сестричката ми, която беше съпруга на брат Атанас Николов. Чрез Атанас Лили се запозна с Братството. Тя четеше книги, с които после и ние се запознахме, и ние четяхме. После тя, Лили, ни разказваше най-различни интересни случки от беседите и от живота с Учителя. Оттогава ние получихме една подготовка, в смисъл, какво е полезно да се яде и кое не, да не се убиват животните, за да се яде месото им.
към текста >>

Благославях го и казвах: Господ да му дава сили и здраве да работи, защото чрез книгата му ние получаваме една ясна представа за Учителя, какво е бил, каква е историята на Братството, какви преживявания са имали, какви грешки са допущали, какви трудности са имали, когато не са слушали Учителя, какви случки са ставали край Него, които бихме могли да наречем чудеса.
Като почнах да чета първия том, проследявах разказите на братята и сестрите, които са дали различните събития с Учителя, различните случки. Ставаше ми приятно да чета и така продължавах и продължавах, и по такъв начин научих много работи от тях, и от писаното разбрах какво са изживяли, какво нещо е Учителят за нас. И тъй, когато четях беседите, ги разбирах по-доб-ре. Научих какво значи Школа, какъв трябва да бъде братът и сестрата, за да може да се нарече "ученик" и какви качества да има. Четях с голяма лекота и си давах сметка колко ценна е книгата на Вергилий, и колко много е направил като е събрал тези материали. Благославях го и казвах: Господ да му дава сили и здраве да работи, защото чрез книгата му ние получаваме една ясна представа за Учителя, какво е бил, каква е историята на Братството, какви преживявания са имали, какви грешки са допущали, какви трудности са имали, когато не са слушали Учителя, какви случки са ставали край Него, които бихме могли да наречем чудеса. Особено ме впечатли разказа на брат Борис, който, като ходил в Австрия, на такива изпитания бил подложен, щото е трябвало да вземе решение да се върне в България и да остави следването. Също и запознанството му с Братството. Всичко е много поучително, особено за младите, които сега навлизат в него. Ще разберат много неща как са били, какви грешки са правили, какво е било и какво е станало. Тук бих си послужила по отношение на книгата с един стих от Евангелието, гдето се казва: „Всичко що е писано, за нас е предписано!
към текста >>

20. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Но и сама се справих с трудностите, които неговия егоцентризъм ми създаде.
Аз не се ожених за Вергилий за софийско жителство. Що за мания е това да се извращават така фактите. Идеята за този брак бе изцяло негова. А Паневритмията не съм преписвала. Аз окайвах съдбата си в Бургас, за това че бракът с Вергилий ми донесе една стресирана бременност, и не ми донесе спокойствие и нормален живот. Но и сама се справих с трудностите, които неговия егоцентризъм ми създаде. Изгледах дъщеря ни без негова помощ, защото съзнателно се отказа от такава. И се радвам на внуците му сега, макар и далеч от България. Но Паневритмията не съл преписвала. След всяко негово обидно писмо по три дни се мъчех да изхвърля от себе си негативните му внушения. С него не съм имала никакъв творчески контакт след като бях прогонена от сприхавостта му, бременна с Богдана.
към текста >>

21. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

Щом човек среща мъчнотии и трудности знак е, че Небето се интересува и работи върху тебе." И наистина следващите дни напрегнатата атмосфера у дома се разля и разнесе, нещата се промениха.
Целият ми ден бе изпълнен от сутрин до вечерта. Нашите се чудеха каква ли е тази промяна у мен. Когато излизах от вкъщи им казвах къде отивам и че ще се върна еди кога си. Изпълнявах точно всичко без някой да ме ограничава отвън, защото се ограничавах отвътре. Отивам отново при Учителя, той ме поглежда и се смее: „Е, видя ли как Бог работи", а след това продължи „на онези, които всичко им върви и нямат мъчнотии на земята в живота си, са забравени деца от Небето. Щом човек среща мъчнотии и трудности знак е, че Небето се интересува и работи върху тебе." И наистина следващите дни напрегнатата атмосфера у дома се разля и разнесе, нещата се промениха. Аз излизах вече пак облечена както преди и отново бях градска госпожица. Познатите на родителите ми отново ме срещат облечена както трябва по модата и пак ме оглеждат. Запитват майка ми: „Ами защо я срещнахме по некое време облечена като слугиня? " Бяха намерили най-мекия израз, за да не обидят майка ми. А тя отговорила: „Бях я наказала и заключила дрехите й, ама като видях, че ни срами и се облича с парцали, отключих ги и си казах „Ако ни срами, поне да ни срами облечена, та да не кажат хората, че баща и майка й не са я облекли, нито са я нахранили, нито са я изучили, нито пък се грижат за нея", Майка ми се разплаква, а с нея всички плачат и оплакват себе си, че са майки на такива дъщери.
към текста >>

22. 42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача.
Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е. при най-неблагоприятните условия, през камъни, храсти, дървета и урви. Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат. Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение.
към текста >>

23. 93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ

Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите.
Та, в годините на Първата световна война той отива при Учителя и го пита как да направи така, та да не служи войник, защото не искал да постъпва във войската, а тогава момците ги мобилизирали за фронта. Учителят седи и мълчи. Чаушев решава, че трябва да зададе въпроса по-конкретно и пита как да направи, че да избяга през фронта и да дезертира в друга страна, защото не иска да служи във войската. Учителят го погледнал строго и му казал: „На този въпрос мога да ти отговоря след хиляда години." Чаушев чул отговора, останал много изненадан от неопределеният отговор и не могъл да разбере защо Учителя му казал точно това. Чаушев доживя до дълбока старост, беше енергичен, жив старец, но тогава остана разочарован от отговора на Учителя и след като отива войник преминава през войната, по-късно става толстоист, а те отричат войната, беше вегетарианец, но се движеше в други среди, Той не можа да разбере отговора на Учителя, който е цяла загадка за мнозина. Учителят не обичаше хора, които бягат от трудностите и отговорностите. На фронта по ония години много братя преминаха с преписан 91 псалм и зашит в куртките си, преминаха под покрива на Всевишния и под закрилата на Учителя и на Бога. Никой не бе ранен и всички се върнаха живи. Но работеха с онова, което разполагаха в себе си, работеха с единствената ценност, с живота си да бъдат в помощ на своите братя когато воюваха за една кауза, която бе провалена поради неблагоразумието на хора, които искаха да работят с големите величини. Затова го разказвам този случай. България премина през Втората национална катастрофа.
към текста >>

24. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

Трябваше да дойдат големите борби, трудности, изпитания и всеки да се определи кой на къде е, та да се изчисти изворът, да се махне всичко, което му пречи и цялата мътилка да изтече.
Та сега е времето когато Бог изчиства извора. И трябва много, много вода да изтече, да се оправят нещата и да потече чистата вода." Учителят наблегнал на думите „много, много" и на нея й се струва, че това е много дълъг период и не се знае дали ще го дочака в този си живот. Когато започнаха борбите в Братството и всичко, което ни сполетя и корабът, наречен „Изгрев" се надена на подводните скали, проби се и започна да потъва, тогава всеки и всички се обвиняваха по между си. Та си спомних тогава едно изказване на Учителя пред мен: „Когато изворът се размъти най-много, тогава започва да се чисти". Та същото стана сега и с Братството. Трябваше да дойдат големите борби, трудности, изпитания и всеки да се определи кой на къде е, та да се изчисти изворът, да се махне всичко, което му пречи и цялата мътилка да изтече. Та сега още тече тази мътилка през нас, живите останали от времето на Изгрева. Тази мътилка не е външна, а вътре у нас и трябва тя да премине през нас и чрез нас да изтече. И чак когато изтече, тогава ще се изчисти изворът, а като се изчисти ще дойде и чистата вода. Чак тогава ще се отвори път на Словото на Учителя и ще дойде друго време, за други хора. Защото и да се отвори сега път на Словото и да се дадат условия, то ние няма да направим нищо.
към текста >>

25. 154. КОМУНИТЕ

Ние в писмото бяхме споделили своят живот, трудностите, които имахме и потърсихме помощ и съдействие и затова той пристигна в Русе.
Прочитайки писмото Учителят пристига в Русе и отсяда при братя Маркови, където престоя само два дни. Какво е говорил при тях не зная, но Учителят прие за разговор при себе си само двама човека - мене и онази сестра, с която описахме живота тук. Учителят ни прие и каза: „Само вие ми се обадихте с писмо и затова само вас приемам. А другите братя и сестри сконфузено поглеждат и преглъщат горчивия хап. След като престоя два дни в Русе той се завърна в София. Ние в писмото бяхме споделили своят живот, трудностите, които имахме и потърсихме помощ и съдействие и затова той пристигна в Русе. Проблемите около комуната се изгладиха, но когато се прибрахме в София, всички въздъхнахме от облекчение, че бяхме се отървали от някаква тйгоба и като че ли бяхме всички там вързани като добичета. Не бяхме хора свободни по дух, не можехме да се радваме на труда си, да пеем и да се веселим чрез труда си. Когато се върнахме в София онези, които бяха останали на Изгрева ни разказаха, че Учителят бил много недоволен от нашето непослушание и неблагоразумие, че сме отишли да гоним Михаля и че сме оголили Школата и Учителят е нямало на кой да държи беседи. Така, по този начин учениците от Школата бяха отклонени от Сили и изпратени да копаят земята, за да бъде изпразнена аудиторията, която е била изпратена специално на земята от Невидимия свят, за да може пред нея Учителят да дава Словото на Бога. Дори е имало такъв случай, когато Учителят изпраща една сестра - Йорданка Жекова, за да викнат други още двама, за да дойдат и да седнат на масата на Учителя, той с тъга проговорил: „Елате да седнете на тази маса, че е престъпление да стои празна, защото тук се излива сега благословението на Духът Господен".
към текста >>

26. 243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР

Та това беше урок за нея да се смири като ученик, да изповяда грешката си пред Учителя, а за мен също беше изпит, за да преценя трудностите, които преминава един ученик пред Учителя.
А аз стоя, обръщам се към него и казвам: „Учителю, ако съм на нейното място не знам как да постъпя. Дали няма да направя същата грешка". Учителят само се усмихва. На следващият ден Савка се приближава при мен: „Благодаря ти за това, че вчера се постави на моето място". От нея разбрах, че на следващия ден като отишла при него, той й казал моето мнение за случая. Та това беше урок за нея да се смири като ученик, да изповяда грешката си пред Учителя, а за мен също беше изпит, за да преценя трудностите, които преминава един ученик пред Учителя. И винаги пред мен излизаше онзи израз на Учителя, че на някои, които още не са готови да се учат им се взема от бъдещата им добра карма от следващите прераждания и им се дава условия, за да се подготвят сега за бъдещата училищна скамейка. Този израз ме успокояваше и поглеждах към Савка като едно голямо дете и по този начин успявах да преглътна някои неща, които не бяха не само за гледане, но и за дъвчене. Спомнят си веднъж Учителят се обръща към Савка и казва: „Запомни едно от мен. Още в този живот да намериш време и да прочетеш всички печатани беседи от мен! Савка е изумена: „Но, Учителю, това е много материал!
към текста >>

27. 280. ПОСТ

Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави.
Яде се само жито с мед десет дни като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението. В Учителят имаше свобода -или по сто грама на ден или повече, дали варено или накиснато всеки един от нас можеше сам да реши. Впоследствие към житото някои прибавяха ябълки и орехи като Учителят бе казал за тях следното: „Ябълките влияят на тонира-нето на нервната система, орехите влияят с фосфора на мозъка добре като храна, а пък житото влияе добре на сърцето". Така че при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих. Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави. Постът не е самоцел, а постът е метод с правила, подчиняващи се на духовни окултни закони.
към текста >>

28. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение.
Като че от немай къде. Никъде и в нищо не проличаваше разбиране и убеждение. Като че ли трябваше да се изпълни нещо по задължение, което като че ли тежеше и на учители, и на ученици. И като се свършеше церемонията или урока, нито дума не се отваряше за Бога. И в мене, в моята душа, в моето съзнание беше останало само това, че има нещо, човек ли, сила ли някаква, което се нарича Бог, което стои някъде кой знае къде високо и далече от хората, че заради него трябва да се отива от време на време в църква, да се палят свещи и да се причестява... Но, какво е то всъщност, къде е и взима ли участие в нашия живот и какво, за това никой не беше ми говорил и аз нищо-не знаех. Разбира се, в детството и в ученичеството ми, понякога когато съм била изправена пред някаква трудност, а такива е имало доста, аз скришом подтиквана не от вън, а от вътре, от душата си някъде, съм си казвала някаква молитвичка, без обаче да проверя, дали е чута и да си извадя някакво съждение, заключение. И сега като завърших гимназия мъчнотиите и безизходностите, които съм срещала в ученичеството, не само че не се свършиха, но застанаха още по-остро пред мене и аз се намерих като птиченце в клетка, което се удря с крилцата си в нея и пита: Защо? Защо? Защо? Защо не мога да полетя свободно накъдето си искам? На къде?
към текста >>

29. 4. ДЪНОВИСТКАТА

Няма да разказвам за трудностите, за мъките и несгодите, на които се натъкнахме в София - две неопитни, самотни, с малко средства, но с големи желания и мечти деца.
Аз приех с известен страх, но с готовност. Как? Къде? При кого? Но нали е той с мене! Той беше само две години по-голям от мене, но аз го считах по-умен, по-опитен, и го ценях, и го обичах. Няма да разказвам за трудностите, за мъките и несгодите, на които се натъкнахме в София - две неопитни, самотни, с малко средства, но с големи желания и мечти деца. Ще опиша само един епизод, който има отношение към идеята, с която съм започнала да пиша тези спомени. След като свършихме парите си и погладувахме, бяхме поканени от нашата вуйна - немска еврейка и й гостувахме известно време докато си намерихме работа. Там беше на квартира един млад човек от провинцията, дошъл в София да завърши някакви летни търговски курсове. Младеж, като всеки младеж. Не ми направи особено впечатление, но вуйна ми го прехвалваше, че бил много добро момче, много способно, много богато, че чака баща си, тежко болен да умре и да замине за Германия да следва.
към текста >>

30. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

Сила ми трябваше на мене да преодолявам трудностите по пътя си, който за едно младо и неопитно само момиче не са малко.
Излезе първото по-обемисто томче беседи „Сила и живот", 4-та серия. Въоръжена с него и с някои още отделни беседи аз заминах за трета година Учителю в ново село. За пръв път отидох спокойна, тиха, без бунт в душата си, без разкъсваща мъка и отчаяние. Ще чета, ще мисля върху тези мъдри книги, ще ги проучавам, ще придобия някаква философия, която ще ми вдъхва сила и живот. Не напразно носеше това название томчето: „Сила и живот". Сила ми трябваше на мене да преодолявам трудностите по пътя си, който за едно младо и неопитно само момиче не са малко. Сила ми трябваше и живот! Да, живот, да чувствувам, че живея, че раста, че придобивам нещо. Живот пълнокръвен, смислен, радостен. Защото до сега не живеех, но съществувах само, креех, влачех се по земята без майка, без баща, без средства, без надежда в бъдещето, без вяра в нещо хубаво, без смисъл, без цел към която да се стремя, без доволство от онова, което имам, без радост. Новото село, новата обстановка, новите колеги макар и да не се отличаваха с нещо повече от предишните, ме някак задоволиха.
към текста >>

Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати зъби геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
Може би това се дължеше на малката вътрешна промяна, която беше станала с мене. Аз започнах да живея с по-жив темп. Държах се с колегите си весело и дружелюбно. Почнах да обичам децата и да влагам повече усърдие в учителската си работа. Това ми създаде име на добра Учителю и интересно момиче. Създадоха ми се не малко трудности и изпитания, които по-рано, не зная с какво отчаяние бих понесла, но сега издържах със стиснати зъби геройски и полетях за ваканцията към моята обична среда, към моите мили дъновистки - сестри и приятелки, които приличали на мене и на които съм приличала.
към текста >>

31. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения.
Ти скоро не си ходила." И аз набързо свих бохчичката и тръгнахме с дъщерята." Аз знаех, че бяха добре цялото семейство на брат й, когато тръгвах за София и й казах това. Но зная ли за 10,12 дни какво може да се случи? Когато пристигнахме в село и минахме край нейния брат първо да оставим тях излязоха всички да ни посрещнат здрави и читави. Те много се зарадваха на милите гостенки, а аз скришом се зарадвах на Великия Промисъл, разбрах,че тези жени бяха изпратени зарад мене - малката и незначителна Учителю от Каменна река и още по-малката и страхлива окултна ученичка, която си отива със свито сърце и мисли как ще пътува сама. Благодарих, благодарих със сълзи на очи за голямата грижа и най-вече за това, че ми показаха очевидно ето как се е нареждало и досега, как Учителят е бил винаги буден и е бдял над нас и ни се е притичвал на помощ по неизвестни нам начини и пътища. Благословен! ЖИВОТЪТ НА СЕЛО Целият ми живот в това малко отдалечено от културен център село е една школа, едно ученичество с всичките му трудности, изпитания, задачи, но и опитности, радости, възторзи и вдъхновения. Тук аз при най-оскъдни, най-сурови външни условия за живот се научих да обичам живота и хората. Но аз не живеех при тези условия, аз едвам стъпвах на земята. Аз се носех чрез някакъв друг вътрешен живот над условията, над всичко и над всички благодарение на светлината, импулсите и вдъхновението, които получавах от беседите и Учителя. Аз станах за селото и лекар, и шивач, и плетач, и темописец, и художник, и акушер, и какво ли не, и какво ли не. Най-после, когато почина едно от децата на хазайката, а нямаше свещеник в селото да го опее станах и поп.
към текста >>

32. МАРИН КАМБУРОВ

Трудности много, трудности големи, но нали бяхме млади, силни, умора не знаехме какво е.
Добре, че ни взе на работа. Карахме пясък, баластра и друго каквото трябва. Беше станало наводнение и с него много изтеглихме. Конете стоят по едно време, а ние работим мозаични плочи, за да храним конете и нас. Голямо тегло беше, но ние не го чувствувахме, хич не ми тежеше. Трудности много, трудности големи, но нали бяхме млади, силни, умора не знаехме какво е. После дух имаше у нас. А всичко е духът. Нямаш ли дух, ти си загубен. (Към N 13) Братската колиба в Търново представляваше едно двуетажно здание, дълго десетина метра и повече. Долу имаше две малки стаи и други две, в които държахме инвентара за събора - казани, тенджери, паници, лъжици и др., с една дума - склад.
към текста >>

33. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

А трудностите, противоречията, които срещахме в нашия ежедневен живот, това са задачите на Школата.
Аз получих лично разрешение от Учителя и влезнах е Младежкият окултен клас. Постепенно започнах да разбирам от Учението. Проумявах, че това е особена Школа на Учителя. Не бягство от света. А животът е самата Школа. А трудностите, противоречията, които срещахме в нашия ежедневен живот, това са задачите на Школата. А във време на беседите чрез Словото Си Учителят ни помагаше да разрешим тези задачи. Това е коренно различно от другите Школи. Значи Школата на Учителя е тясно свързана със самия живот. Значи пътят на ученика е път на Школата. Задачите на ученика са вътрешни и той ги разрешава със знанието на Учителя дадено в Словото Му.
към текста >>

34. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Това е вътрешната Школа, където Учителя научава ученика, да се справя с всички трудности и противоречия в живота.
С учредяването на Школите - Младежкия и Общия клас се тури началото на пътя на ученика. Беше много строго. Ако ученикът един път отсъствува, без да има оправдателна причина се изключва от Школата. Проверката не беше външна, но вътрешна. Изключването от Школата се разбира, че ученика прекъсва връзката си с Учителя. Това е вътрешната Школа, където Учителя научава ученика, да се справя с всички трудности и противоречия в живота. Нашият братски живот беше свързан много с живота на природата. Всеки четвъртък братството отиваше на екскурзия на Витоша на нашия Бивак. Бяхме преминали през братските лагери в Родопите и на „сините камъни" в Сливен. От 1922 г. той почва да ги извежда на Мусала.
към текста >>

35. 2. КОНЧЕТО МИЦКА

Станка Иванова Тотева

Имам много трудности с него".
Нивите насаждаше с царевица, слънчоглед, овес и други култури и после ги продаваше. Майка ми беше много трудолюбива жена. Тя се грижеше за нас и помагаше на баща ми. Но кончето, което имахме беше много своенравно и баща ми много трудно се справяше с него. В тая връзка той отишъл веднъж при Учителя и Го попитал: „Учителю, какво да направя с кончето Мицка? Имам много трудности с него". Учителят отговорил: „Трябва да го обикнеш! Като го обикнеш и то ще те обикне". И баща ми започнал така: каквото ядял давал и на кончето. Като си купи геврече, давал и на коня геврече, като си купел грозде, давал и на коня грозде. И така като давал на кончето, то си въртяло ушичките и по такъв начин давало израз на доволството си и така Мицка станала кротка.
към текста >>

36. 25. НИВАТА С ЦАРЕВИЦА

Станка Иванова Тотева

Маргарита Рангелова Стратева

В много голяма трудност се намирам!
Съседа на нивата ни дава под съд нас и майка ми и се чуди как да разреши този въпрос. Тревожи се и вика: „Какво ще кажа аз на адвокатите и съдиите? " Не знае какво да прави и почна да се моли. Моли се, не спи и казва: „Господи, Ти нареди моя въпрос, че аз съм безсилна и немощна! " И към два часа през нощта татко пристига от Русе и майка ми извикала: „Иване, Господ ли те изпрати да дойдеш да ми помогнеш? В много голяма трудност се намирам! " И разказва всичко на татко. А татко като я изслушал успокоил я и рекъл: „Лесна работа не се тревожи! " На другия ден татко отива направо при съдията и му казва: „Искам да платя делото! " съдията го кандърдисва и му казва: „Защо? Нивата е била насадена с царевица и сега е насадена пак с царевица.
към текста >>

37. 8. С КИТАРАТА ПРИ УЧИТЕЛЯ

Марийка Великова Марашлиева

Майка ми, като музикант е имала някакво провинение и затова сега има някои трудности в паметта и способностите си.
Аз ставах сутрин за молитвения връх. Като се върна набързо закусим с децата и хайде на Паневритмия. Йоана: Има нещо, което майка ми е пропуснала. Когато е ходила в Мърчаево и свирила трите песни с Учителя, по същото това време освен нея тогава там е бил и един брат Ганчо Генчев. И Учителят е казвал за тях двамата, че в миналото те са били китаристи и че през времето на Давида са били също музиканти. Майка ми, като музикант е имала някакво провинение и затова сега има някои трудности в паметта и способностите си. Тя боледува много след станалото с баща ми. Но след време, когато Учителят бил вече на легло, тя коленичила до Него и Той я запитал как върви китарата, а тя му казала: „Бавно и трудно", а Той отговорили, че с труд и постоянство ще дойде до едно ниво. А преди това, при един друг случай, когато пак са се разговаряли за свиренето тя казала: „Ами аз нищо не знам, Учителю, как ще се занимавам с музика, нали нищо не разбирам". Той й казал тогава: „Ще имате двама помощници! " Разбира се, че това сме ние двамата с брат ми.
към текста >>

38. 9. БРАКЪТ И ИЗПИТИТЕ

Марийка Великова Марашлиева

Явиха се някои трудности и търкания.
По такъв начин тя започна да си пише с брат ми и направи връзка с него. Кореспонденцията продължи известно време, което накрая се увенча с брак. Но докато бяхме трима у дома къщата, т. е. стаите, които заемахме бяха достатъчни, но като дойде снаха нещата се промениха. Първоначално бяхме на обща кухня за малко време. Явиха се някои трудности и търкания. Имаше квартирна криза. Квартирантите ни си излязоха като си купиха къща, но други квартиранти властите настаниха у нас. Така че в домът ни положението не се промени. Брат ми и снаха ми се отделиха да живеят в една стая. Те искаха да се разширят и в тая бъркотия аз реших, че ще трябва да се омъжа, защото последните квартиранти живяха малко време и като излизат пак можеше да останем в същото положение вкъщи.
към текста >>

39. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Марийка Великова Марашлиева

Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности.
На втория ден дойдоха майка ми и лелята на снаха ми за погребението и на следващия ден я погребахме. Майка ми остана известно време при мене. Същия месец на 26.11.1976 г. стана счупването на крака на брат Петър. Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов". Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка. По това време при него живееше Ангел Христов Ангелов от Варна и учеше в рисувателното училище, което беше до Изгрева.
към текста >>

40. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден.
Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го онзи добър брат на Божията нива. Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него. Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството. Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс. Дейността на Петър на Изгрева беше безкористна, но какво успя да реализира чрез своето пребиваване там това е друга тема, на която ще се спрем по-подробно по-нататьк. В отворената картичка от 15.VII.1943 г.
към текста >>

41. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Трудностите трябва да се преодоляват с вяра и непоколебимо упование.
Вярвайте твърдо и непоколебимо във Вечния Промисъл. Вършете Волята на Господа. Не се обезсърчавайте. Всичко, което ви се случи, благодарете на Бога. В това се изпитва вашия живот. Трудностите трябва да се преодоляват с вяра и непоколебимо упование. Злото, което постига някого в тоя свят е нещо временно. Човек не трябва да се плаши от своята сянка. Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне. На лошите внушения ухо не давайте. Знайте, че който върши волята на своя Господар ще се благослови.
към текста >>

42. 1. ИЗПИТАНИЯ

Анка Венкова Георгиева

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Той ми каза, че където и да отида на работа ще имам големи препятствия, трудности и изпитания разни и аз реших тука да бъда на работа, да остана тук при семейството си.
Като бях във Варна отидох в салона им и там жената само ми говори за Учителя. Само ми говори първия път за Учителя и аз реших щом дойда в София да се видя и да се запозная с Учителя. Не бях тогава на работа. Когато да постъпя на работа тука в София от две места се предлагаше работа и в тези новоприсъединените земи тогава в Кърджали. Попитах Учителя там ли да отида на работа или тука. Той ми каза, че където и да отида на работа ще имам големи препятствия, трудности и изпитания разни и аз реших тука да бъда на работа, да остана тук при семейството си. Постъпих най-напред в отдел „Народно здраве". Бях завършила средно образование. Постъпих първо като машинописка, след това ме преназначиха книговодител, няколко години служих там. След това се откри един нов отдел към Изпълкома - оперативен отдел и тогава ме изпратиха там, защото набираха служители, подобри служители търсеха. Пратиха мен.
към текста >>

43. 44. Неволи от лъжебратя

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

После при пенсионирането си срещнах доста трудности и не можах да събера трудовия си стаж напълно.) Като нямаше кой да му помогне казах на брат Янко, а пък последния ще слиза в Гюлечица: „Брат Янко, остави ми най-добрия кон, да мога да сваля брат Борис“.
И тръгнахме с брат Николай и Ганка на Рила. Тогава брат Коста Стефанов беше счетоводител на братството на Рила. През време на летуването брат Борис Димитров, който страдал от астма, един ден му стана много лошо. (Брат Борис Димитров беше чиновник в пенсионното отделение. Много пъти той ме е молил да му кажа къде съм работил, да ми оформи документите за пенсия, но аз не обърнах внимание на това нещо на времето. После при пенсионирането си срещнах доста трудности и не можах да събера трудовия си стаж напълно.) Като нямаше кой да му помогне казах на брат Янко, а пък последния ще слиза в Гюлечица: „Брат Янко, остави ми най-добрия кон, да мога да сваля брат Борис“. Брат Янко ми остави, имаше един хубав бял кон, и тръгна напред. Като се приготвих, качих с други братя брат Борис на коня. Конят беше със самар за сведение и при наличността на толкова братя и сестри, само брат Нестор Чуклев ме придружи до второто езеро, да минем най-трудното място до пълното езеро, нали. Там имаше много скали и т.н. После ме остави сам и аз трябваше да се справям с тоя „лек случай“, държейки коня за юздата, да придържам и брат Бориса, който едва седи на самара на коня.
към текста >>

44. 40. Из дневника на Учителя

ТОМ 7

При всички трудности се справял с положението.
Неговият приятел в такива моменти се отчайвал и питал: „Петре, какво ще правим сега? “ А Петър отивал на пристанището и когато пристигали параходите от Европа, пренасял багажа на пътниците без да се пазари. Когато го питали колко пари иска, той мълчал, а те сами му слагали пари в джобовете. Така вечер той се връщал с пълни джобове с пари и изкарвали месеца с тях. При други случаи вземал топуз и въже, ставал коминочистач, изчиствал комините на американците, а пък те му напълвали джобовете с пари. При всички трудности се справял с положението. Неговият съквартирант не искал да върши такава работа,считал я за обидна, затова напуснал Учителя. Постъпил в едно аристократично семейство като преподавател на децата им. Веднъж Петър Дънов поканил приятеля си да отидат на разходка. Като излезли из града Петър Дънов го повел през едни ливади, след което навлезли в една гора, в която имало езеро. Като стигнали до езерото, там ги чакал човек с лодка.
към текста >>

45. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

ТОМ 7

В същото време при Учителя е един брат от провинцията, дошъл и си разказва там своите си опитности или пък трудности, но забелязал като че ли Учителят не го слуша, че се е втренчил някъде далече и изведнъж се зачудил като го запитал Учителя: „Знаете ли къде живее Олга Славчева?
Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев - банкера. Беше им дал по една стая. Сега на времето тя обичаше един италианец. Михаил влиза в стаята и иска да я прегърне, въобще любов да кара с нея и тя го отблъснала. Тя нали беше една енергична така, като го блъснала силно и сега не си спомням какво й казал, някакъв я проклел, де да знам, но все таки тя изведнъж пада на леглото като вцепенена, нито може да мърда, нито да говори. В същото време при Учителя е един брат от провинцията, дошъл и си разказва там своите си опитности или пък трудности, но забелязал като че ли Учителят не го слуша, че се е втренчил някъде далече и изведнъж се зачудил като го запитал Учителя: „Знаете ли къде живее Олга Славчева? “ Той казал: „Знам, Учителю“. „Идете, идете веднага.“ Той отива, тропа, никой не отговаря, не било затворено вътре, влиза, вижда Олга просната на леглото като вцепенена. Нито мърда, нито говори. Изведнъж той пада на колене и започва да се моли, ама така силно да се моли и тя казва лека-полека, лека-полека започнала да се раздвижва така. Тая опитност тя ми я описа.
към текста >>

46. 9. ЗАДАЧИТЕ ЗА УЧЕНИКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Онова, което създаваше най-големите трудности бе, че ставаше едно постоянно вътрешно оглеждане, при което се откриваха не един недостатък, не една слабост.
9. ЗАДАЧИТЕ ЗА УЧЕНИКА Всеки бе поставян в разни положения, състояния, в зависимост от кармата, в зависимост от това що трябваше да научи и можеше да се види кой как ще използува светлината, която му се дава. Но, като казвам, "Поставян" - да не се разбере, че Учителя вършеше това преднамерено, не, в сила, в действие е бил за всекиго закона за причини и последствия, който обуславя развитието на човека и обяснява стремежите, наклонностите, желанията, противоречията му. Когато е било нужно, Учителя хвърляше светлина, да обясни по силата на какви причини, далечни или близки, даден индивид минава едни или други състояния, връзки, проявления. Онова, което създаваше най-големите трудности бе, че ставаше едно постоянно вътрешно оглеждане, при което се откриваха не един недостатък, не една слабост. Тъкмо поле за работа. Трябва ли да назовавам отрицателните състояния, в които съм попаднала в подобни случаи? Това бяха отливи, които кореспондираха на преминали приливи, това бяха тъмните моменти, сенките, депресиите, от които се излизаше някой път по-лесно, друг път по-трудно, но разбира се винаги с някаква придобивка. Различно постъпваше Учителя когато съм отивала при Него в такова състояние, а различно постъпваше и спрямо всеки едного от нас. Към мен не рядко постъпваше така - ще си спомни някоя весела история, ще почне да ми я разказва, и сам Той се смее, смее.
към текста >>

47. 3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА

Разбира се имах много трудности, например аз имах едно пиано, един "Баумбах" с твърда клавиатура и започнаха да ми се развиват китките.
Когато дойдох да уча аз направо си намерих квартира. Това беше една година след това. И така започна изгревския живот, който трая до 27.ХП.1944 г., когато съм стоял там, гдето се казва до 2 часа през нощта. Накрая казаха, иди да си поспиш и след два часа Учителят си замина. Та завърших музиката си. Разбира се имах много трудности, например аз имах едно пиано, един "Баумбах" с твърда клавиатура и започнаха да ми се развиват китките. Обаче аз криех от баща ми, защото баща ми нямаше възможност, но той се е научил и ми пише едно писмо така: "Когато едно време аз имах средства купих на чуждите музиканти пиано" и ми каза случая. Той се връща граничен офицер. Тогава граничните офицери нямало къде да харчат парите си и спестил пари и случил в кафенето на съседната маса маестро Атанасов, млад капелмайстор, който казал: "Абе нямам пиано, не мога да работя". Той отива на масата му, запитва - колко ти трябва? Дава му толкова златни лева и взима пиано за маестро Атанасов.
към текста >>

Казах му, че уча музика, но му казах, че имам трудности, че пианото, което имам не ми позволява да се развивам по-нататък.
Д: Васил Куцуглу заминава за Германия, понеже нейният баща на познатата беше юрисконсулт на предприятието и бяха го наклеветили нещо неправилно и той получи удар и почина. И Куцуглу пое да се издържат децата му и бяхме станали така донякъде роднински докато завършат образованието си. И понеже правеха някои спънки да й се отнеме определена стипендия гдето се казва от касиерите на фирмата, трябваше да отида да му кажа да го уреди. Отивам аз при Куцуглу, казвам му за Радка Казанджиева, да оправи положението, а той имаше една къща, хубава, голяма на ул. "Мусала". Като влязох вътре видях един роял "Щайнер", най-хубавите прояви. Казах му, че уча музика, но му казах, че имам трудности, че пианото, което имам не ми позволява да се развивам по-нататък. "Я ми посвирете нещо! " Седнах аз на тоя роял, почнах едно анданте от Бетовен, една соната ре-минор и после като направих една импровизация, направих така да се отлея така на този хубав роял и той ме потупа по рамото и каза: "Слушай, музиката ти е дадена от Господа, останалото аз ще го наредя". Аз не можах да го разбера. Нали за Радка щеше да бъде! И след три дена ми обажда по телефона: "На ул.
към текста >>

48. 23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА

Тези, които тръгват от долу нагоре, не познават много законите, срещат големи трудности и не могат да се справят.
Аз тогава усетих лъжата. Учителят ми говори за Рудолф Щайнер. Без повод Той ми каза: "Има два вида учители. Има души, които вървят по наклонена плоскост, които се стряскат да минат в духовния свят и да тръгнат нагоре. Щайнер е един от тях, идва съзнателно да помогне на тези души. Тези, които тръгват от долу нагоре, не познават много законите, срещат големи трудности и не могат да се справят. Така е и с Рудолф Щайнер. Това е една пробудена душа на немската култура. Той е разтълкувал Евангелието и видял, че тя е една от най-големите книги. Хората не знаят нищо за явлението Христово". Учителят каза това за Щайнер - за събуждане на човешката душа имаща всички условия за духовно развитие.
към текста >>

49. 31. КОЙ ЗА КОГО ЩЕ РАБОТИ?

и трудности, това са из нашия свят, човешкия свят.
Ние трябва да ги разграничим тия две неща. И някой път трябва да разграничим и като правим нещо за кого го правим? За себе си, за братството ли или за Учителя? И това са две различни неща. Така че ако ние имаме противоречия и т.н. и трудности, това са из нашия свят, човешкия свят. В: Тука се засяга една много важна тема. Въпросът за историята на братството и въпроса за Учението. За Учението е работа на Бога. Въпросът за историята на братството аз смятам, че тези неща трябва да се пишат, че това са отделни етапи, които трябва да се знаят, защото могат да се направят същите погрешки. Д: Ами да, има даже хора, които са написали, даже са имали куражът и данни да напишат.
към текста >>

50. 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА

Ние сме имали някой път трудности, имаше някой път трудности, в които поради събития и т.н.
Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя. Това действително беше един метод за духовна работа. Много нещо се вършеше с тези песни. Ние сме имали някой път трудности, имаше някой път трудности, в които поради събития и т.н. и като че ли не можеше да се говори и не можем да откъснем съзнанието си от тревогата на времето, а да се слуша една беседа си иска своята атмосфера. Тези песни нас ни тонираха и ни извеждаха до онова състояние, при което можем да чуем, да вникнем и да участваме в една беседа. Това бяха тревожни времена. Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си, трудности и в това време Школата си продължаваше своя дух. Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа.
към текста >>

Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си, трудности и в това време Школата си продължаваше своя дух.
Много нещо се вършеше с тези песни. Ние сме имали някой път трудности, имаше някой път трудности, в които поради събития и т.н. и като че ли не можеше да се говори и не можем да откъснем съзнанието си от тревогата на времето, а да се слуша една беседа си иска своята атмосфера. Тези песни нас ни тонираха и ни извеждаха до онова състояние, при което можем да чуем, да вникнем и да участваме в една беседа. Това бяха тревожни времена. Бомбардираха се градове, водеше се в Европа война, страшни работи ставаха и ние имахме купонни системи, не знам какво си, трудности и в това време Школата си продължаваше своя дух. Музиката в такива моменти вършеше много голяма работа. В: Колко цигулки имаше Учителят? Д: Аз знам, че е имал две. И били майсторски, хубави цигулки. Нищо, понеже не съм цигулар само помня, че веднъж дойде Сашо Попов, след като почина Учителят.
към текста >>

51. 46. ГОЛЕМИЯТ ПАРАВАН

И така именно тука ние преживявахме някоя така трудност около Питагоровата школа както се казва, защото ако едно време в Питагоровата школа, учениците са знаели, че трябва две години там да устояват на обидите и униженията, на които ще ги подложат техните съученици, а в нашата "Питагорова школа" беше със самият живот.
Всякой път като го четеш, да научиш нещо ново или да преживееш нещо и да се докоснеш до един Божествен порядък. Такова нещо има и в беседите. И затуй именно Учителят създаде параванът, големият параван. Какви ли не неща поставяше зад себе си, защото както казва Той, както сеячът сее, няма що да го виждат враните. Като си посее семето един ден то ще поникне. И така именно тука ние преживявахме някоя така трудност около Питагоровата школа както се казва, защото ако едно време в Питагоровата школа, учениците са знаели, че трябва две години там да устояват на обидите и униженията, на които ще ги подложат техните съученици, а в нашата "Питагорова школа" беше със самият живот. Държеше ученикът да издържи на общественото мнение. Разбира се, има две обществени мнения. Едно обществено мнение, което е градивно, което е авторитетно, което изгражда култура, което респектира и учи ни и хора на изкуството, което има изискване, това да. Но има и друго обществено мнение, което да кажем със някаква сила гледа да те отклони, както да кажем от гибелните последици на порока, така и от опасните рискове на добродетелта и те тика някъде по средата към нищо. Когато човек се случи на едно такова обществено мнение или е зависим от такова обществено мнение, той може да дойде направо до гибел или до унищожение.
към текста >>

52. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Да ги вдигне от църквата, че да ги изкара от амвона, че да ги изкара на поляната да ги завърти, че да ги качи на Мусала, кой знае какви трудности е видял.
Аз имам сега мои приятели, хора, с които общувам, когато общувам с тях аз имам чувството, че те са били в Школата, много по-млади, родени след като Учителят си замина. Готови души, готови, готови. По-готови. Той каза: "Ще дойдат по-подготвени хора от вас, които ще свършат работата". Той започна много трудно отначало. Той ги поведе отначало, започна ги от църковници. Да ги вдигне от църквата, че да ги изкара от амвона, че да ги изкара на поляната да ги завърти, че да ги качи на Мусала, кой знае какви трудности е видял. И всяко едно поколение трябва да се чака. Вече в 1920 г. когато идва една генерация младите: Борис Николов, Томалевски, Кантарджиев и другите, когато се създава вече Младежкия клас. Това е една втора вълна, която идва. Самия Младежки клас беседите му се отличават.
към текста >>

Защото имаше доста трудности в Школата.
Да си признае гдето се казва, че пътят му е труден, защото нашето минало е едно, а нашето настояще е друго. В: А познават ли се тези хора, кой от коя школа е? От кой тип? Д: Виж какво, аз не знам, някакси по усещане може би да разбереш някои, по усещане, нали? И може би в Школата имаше хора, които бяха изпратени да пречат. Защото имаше доста трудности в Школата. Но това са много деликатни проблеми, които един ден може би ние ще ги знаем, нали? Имаше доста случаи, аз мога да ти кажа, че някой път ученици в Школата създаваха на Учителя трудности, така вътрешно поне, повече отколкото света създаваше. Не беше лесно с тия българи! Българинът. В: В какво се изразяваха тия трудности? В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска?
към текста >>

Имаше доста случаи, аз мога да ти кажа, че някой път ученици в Школата създаваха на Учителя трудности, така вътрешно поне, повече отколкото света създаваше.
От кой тип? Д: Виж какво, аз не знам, някакси по усещане може би да разбереш някои, по усещане, нали? И може би в Школата имаше хора, които бяха изпратени да пречат. Защото имаше доста трудности в Школата. Но това са много деликатни проблеми, които един ден може би ние ще ги знаем, нали? Имаше доста случаи, аз мога да ти кажа, че някой път ученици в Школата създаваха на Учителя трудности, така вътрешно поне, повече отколкото света създаваше. Не беше лесно с тия българи! Българинът. В: В какво се изразяваха тия трудности? В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска? Д: Абе и своенравие и такова нещо, непослушание. Имаше такива работи.
към текста >>

Българинът. В: В какво се изразяваха тия трудности?
И може би в Школата имаше хора, които бяха изпратени да пречат. Защото имаше доста трудности в Школата. Но това са много деликатни проблеми, които един ден може би ние ще ги знаем, нали? Имаше доста случаи, аз мога да ти кажа, че някой път ученици в Школата създаваха на Учителя трудности, така вътрешно поне, повече отколкото света създаваше. Не беше лесно с тия българи! Българинът. В: В какво се изразяваха тия трудности? В своенравие ли, своеволие ли или всеки прави каквото иска? Д: Абе и своенравие и такова нещо, непослушание. Имаше такива работи. Личните чувства. Това личните чувства е опасно нещо в човека.
към текста >>

53. 4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Нашето семейство полека, лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си.
По-късно Светозар години наред живя при брат Петър Филипов. Помагаше му в къщата, в стопанството, копаеше градината, просто беше като един вид служител в неговото семейство, в негова услуга. По същия начин те работеха духовно, тъй като брат Петър Филипов беше създал малка група, която той ръководеше. В тази група имаше ръководство и това беше самия брат Петър Филипов, който ръководеше тази група. При него отиваха много братя и сестри, отиваше и Еленка Симова от Мърчаево, която впоследствие стана съпруга на Светозар, и брат Галилей Величков и много други братя и сестри. Нашето семейство полека, лека пожела да се включи в неговата група и той с много големи трудности ни прие в групата си. Не беше лесно да се влезе в тази негова група и имаше големи изисквания за това. Трябва да кажа, че аз никога не съм работила толкова усилено духовна работа както в групата на брат Петър. Той беше незаменим организатор, вдъхновител и много предан на идеите на Учителя, но много сериозен брат. Отивахме сутрин рано в 5 часа на беседа и на посвещение и много често пъти той ни говореше, че трябва да посипем с пепел главите си и да скъсаме с миналото. Често пъти отивахме и на Витоша, като сме тръгвали събота срещу неделя рано сутринта.
към текста >>

54. 19. ПЛОВДИВСКИЯТ КРЪЖОК НА ЛОГОСИТЕ

Ф.С.: Майка ми, която това й доставяше известни трудности за гледане домакинството и малко се съмняваше така, някакси в Еленка, при едно идване в София се явява пред Учителя и казала: "Учителю, така и така, аз не мога, събираме се там при сестра Еленка, но не мога да посещавам, какво ще ме посъветвате Вие?
В.К.: Ще ми го прочетете, за да коментираме, то е интересно. А всичко друго се загуби, така ли? ФС: Всичко се загуби. В.К.: А какво беше отношението на Учителя към тази група? Знаете ли? Ф.С.: Майка ми, която това й доставяше известни трудности за гледане домакинството и малко се съмняваше така, някакси в Еленка, при едно идване в София се явява пред Учителя и казала: "Учителю, така и така, аз не мога, събираме се там при сестра Еленка, но не мога да посещавам, какво ще ме посъветвате Вие? " Той казал: "Е сестра, ще си хвърлите чоп". В.К.: С баща ви? Ф.С.: Да, да си хвърли чоп да ходи или да не ходи. След това та си е хвърлила чоп сигурно и не ходеше повече. В.К.: И й се падна да не ходи.
към текста >>

55. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Не става въпрос за технически трудности при вокалното и или инструментално изпълнение.
На Изгревска сцена сме чували красиви изпълнения на Учителеви песни от няколко наши певци, но не трябва да се забравя, че всеки по-голям и хубав глас внася нова красота в изпълнението и често пътят до съвършеното изпълнение е дълъг и труден. В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов. Някои наши приятели казват: "Даже и Борис Христов да пее песните на Учителя, няма да ги пее както трябва, защото не е духовен човек". На това аз отговарям: "Не е възможно един голям певец от ранга на Борис Христов, комуто Бог е дал такава дарба, да не почувства веднага дълбочината и неповторимата красота на песен като "Махар Бену", в това бъдете сигурни". Искам да подчертая, че музиката на Учителя се изпълнява трудно. Не става въпрос за технически трудности при вокалното и или инструментално изпълнение. Трудността се състои в това, да се схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им. Да се върнем към началната тема "Музиката на Учителя и ние", т.е. нашето задължение като музиканти за изучаването, приложението и разпространението на тази музика. На какво е необходимо да се обърне внимание, за да се развива музикалния живот на Братството правилно и целенасочено? Ние си даваме сметка, че условията за нашето нормално духовно и музикално развитие са ограничени и скърбим, че поради това музикалния ни живот е редуциран до минимум.
към текста >>

Трудността се състои в това, да се схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им.
В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов. Някои наши приятели казват: "Даже и Борис Христов да пее песните на Учителя, няма да ги пее както трябва, защото не е духовен човек". На това аз отговарям: "Не е възможно един голям певец от ранга на Борис Христов, комуто Бог е дал такава дарба, да не почувства веднага дълбочината и неповторимата красота на песен като "Махар Бену", в това бъдете сигурни". Искам да подчертая, че музиката на Учителя се изпълнява трудно. Не става въпрос за технически трудности при вокалното и или инструментално изпълнение. Трудността се състои в това, да се схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им. Да се върнем към началната тема "Музиката на Учителя и ние", т.е. нашето задължение като музиканти за изучаването, приложението и разпространението на тази музика. На какво е необходимо да се обърне внимание, за да се развива музикалния живот на Братството правилно и целенасочено? Ние си даваме сметка, че условията за нашето нормално духовно и музикално развитие са ограничени и скърбим, че поради това музикалния ни живот е редуциран до минимум. Проявите на младите музиканти в Братството са преустановени, а и редиците на нас, по-възрастните, доста уредяха.
към текста >>

За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение.
- Разбира се, даже в много случаи е необходимо. При транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето. Учителят беше баритон и вероятно по тази причина доста песни са дадени в удобни за неговия глас гами. Транспонирането практикуваме главно при аранжиране на песните за концертно изпълнение. За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение. Ако трябва да взема становище за песните в "Новото Битие", бих казал следното: Много неудобно е всякакво изказване по този въпрос. Сестра Лиляна Табакова без съмнение е добра оперна певица. Последните години тя се увлича в хармонизирането на песните на Учителя. Не мога да дам преценка на нейните постижения в тази област, тъй като не съм виждал нейни работи. В коментара на песнопойката пише: "Учителят е свирил, пял пред сестра Табакова песните "Новото Битие" и следващите 11 песни.
към текста >>

56. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г.
"Българската община за посрещане на своите разноски разчиташе на приходите от епархията, но срещнала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика на чело на общината, някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импони-ра на селяните. По молбата на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче, Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 г. след като бил пенсиониран. Тогава отива като свещеник в гр.
към текста >>

57. ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ

В трудностите и скърбите на живота ви съм бил близо.
Този народ помежду когото сте изпратени от Мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожените плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствал помежду вас и винаги съм ви ръководил. В трудностите и скърбите на живота ви съм бил близо. Да, вашият Небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ. Той всякой ден е изливал своята милост от горе за вашата подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гладете мрачкаво на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанеш да слуша и да милва.. Не, не туряйте тази мисъл в ума си.
към текста >>

58. 08. СПИРАНЕ НА СЪБОРА В ТЪРНОВО-1915 ГОД. ОТ ГЕНЕРАЛ РАДОЙКОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Защото дъщерята на генерала е, после тя е жената на Лулчев, и ми казваше, че има някои трудности.
В.К.: Той имаше ли съпруга? Е.А.: Имаше. В.К.: А деца имаше ли? Е.А.: Не, нея я убиха. Имаше един много голям процес. Защото дъщерята на генерала е, после тя е жената на Лулчев, и ми казваше, че има някои трудности. А аз й казвам: „Иди при Учителя бе, Учителят ще ти помогне! " Много съм я съветвала. А тя казваше: „Не вярвам, защото баща ми е разтурил събора в Търново на г-н Дънов". Някой беше казал, че това е нещо много престъпно. Но той стана по причина на заповед от София.
към текста >>

59. 56. БИБЛИЯТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В разумността няма противоречия у човека, те просто не съществуват, доволството е негов постоянен спътник и трудностите и мъчнотиите се преодоляват и превъзмогват с лекота и песен, а пътищата на скръбта и на съмнението заобикалят надалеч из чужди места, където птичките не правят гнездата си и не пеят, където цветята не цъвтят на пролет и снеговете не се стопяват.
Неразумност значи ограничение, значи отсъствие на светлина поради ограничението на стените и капаците по прозорците и вратите, мрак, в който пътят не се вижда освен когато блесне неочаквано някоя светкавица и човек разбере, че е объркал пътя. Разумността носи, със светлина изобилно, разумността, светлината е нещо организирано, хармонично, в него присъствува Бог, или в него Бог се проявява. Неразумността е тъмнина, мрак, хаос, отсъствие на хармония, там Бог не се проявява. В разумността се проявяват възвишени високо интелигентни същества, които напътствуват човека в неговото усъвършенствуване, защото го обичат, а обича само Бог. Значи, ако човек в живота си намери пътя на разумността и тръгне по него, много същества от невидимия свят ще му помагат. В разумността няма противоречия у човека, те просто не съществуват, доволството е негов постоянен спътник и трудностите и мъчнотиите се преодоляват и превъзмогват с лекота и песен, а пътищата на скръбта и на съмнението заобикалят надалеч из чужди места, където птичките не правят гнездата си и не пеят, където цветята не цъвтят на пролет и снеговете не се стопяват. Там, в тия места царува неразумността почвата е мочурлива и всяко семе, което в нея попадне, изгнива, изчезва без да прорасте, да пусне корени и стъбло. А има и пустинни места, към които води и минава пътеката на неразумността, там всичкото е голо, сухо, няма ни капка вода и никаква растителност не се вижда. Тук там се срещат оазиси, създадени от съществата на разумността, за да помагат на пътниците през пустинята, защото милосърдието е един от спътниците на разумността. 2 ч.37 м. преди пладне
към текста >>

60. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Помня един път, аз имах някаква трудност, лична и тя видя че съм много омъчнена, та тя ми каза нещо, което Учителят й е казал: „Виж Еленке, и аз съм минала много мъчнотии, загубих деца, всичко и тогава Учителят ми каза, когато искам нещо да се оправи, някакъв въпрос да се разреши, някоя задача, да ставам точно в 12 часа посред нощ, да стана, да се облека, да си направя молитва както искам вече с молитви или както аз си искам и пак да си легна".
Тя си купи едно местенце и там остана да живее. Направиха й две стаи, в едната стая живееше с дъщеря си, а в другата приемаше гости. После бяха приели една друга сестра, която нямаше нито доходи, нито нищо и тя живя дълги години при тях. Тя имаше само някаква пенсия и живееше така много скромно. Много вярваща беше, със силна вяра. Помня един път, аз имах някаква трудност, лична и тя видя че съм много омъчнена, та тя ми каза нещо, което Учителят й е казал: „Виж Еленке, и аз съм минала много мъчнотии, загубих деца, всичко и тогава Учителят ми каза, когато искам нещо да се оправи, някакъв въпрос да се разреши, някоя задача, да ставам точно в 12 часа посред нощ, да стана, да се облека, да си направя молитва както искам вече с молитви или както аз си искам и пак да си легна". И така не една вечер, дълго, може и цял месец да карам тази задача за молитва и да ви кажа, аз опитах тоя метод, който наистина дава резултат. Той е един от методите, когато човек е затруднен, може да е материално затруднение, от какъвто и род да е, може да е емоционално, може да е от какъвто и род да е трудност, но молитвата е един зов към невидимия свят и когато човек го прави с цялата си душа, има отговор. И това е хубаво, човек да направи опит, за да разбере, че ние не сме сами в тоя свят, че има кой да ни помага. И по този начин ни укрепва и вярата. Щото, ако човек няма никакви опитности, нали така, ще мисли че само гола вяра е.
към текста >>

Той е един от методите, когато човек е затруднен, може да е материално затруднение, от какъвто и род да е, може да е емоционално, може да е от какъвто и род да е трудност, но молитвата е един зов към невидимия свят и когато човек го прави с цялата си душа, има отговор.
После бяха приели една друга сестра, която нямаше нито доходи, нито нищо и тя живя дълги години при тях. Тя имаше само някаква пенсия и живееше така много скромно. Много вярваща беше, със силна вяра. Помня един път, аз имах някаква трудност, лична и тя видя че съм много омъчнена, та тя ми каза нещо, което Учителят й е казал: „Виж Еленке, и аз съм минала много мъчнотии, загубих деца, всичко и тогава Учителят ми каза, когато искам нещо да се оправи, някакъв въпрос да се разреши, някоя задача, да ставам точно в 12 часа посред нощ, да стана, да се облека, да си направя молитва както искам вече с молитви или както аз си искам и пак да си легна". И така не една вечер, дълго, може и цял месец да карам тази задача за молитва и да ви кажа, аз опитах тоя метод, който наистина дава резултат. Той е един от методите, когато човек е затруднен, може да е материално затруднение, от какъвто и род да е, може да е емоционално, може да е от какъвто и род да е трудност, но молитвата е един зов към невидимия свят и когато човек го прави с цялата си душа, има отговор. И това е хубаво, човек да направи опит, за да разбере, че ние не сме сами в тоя свят, че има кой да ни помага. И по този начин ни укрепва и вярата. Щото, ако човек няма никакви опитности, нали така, ще мисли че само гола вяра е. А пък тъй никак не е гола вяра, вярата е много облечена и то в дела. НАЧО ПЕТРОВ - за младините му нищо не зная.
към текста >>

Това беше свързано с трудности.
Щото нали, уговарят нещо да правят, пък те не са си удържали думата. Аз го знам още от 1923 год. Ние имахме така опит за печатница, ама какво бяха купени само букви само и той имаше там стаичка до малкия салон на ул. „Оборище" 14 и там набираха. И той набираше и когато набираше ги носеше другаде да се печатат в печатницата. Това беше свързано с трудности. На количка ги натовари, тъй както са свързани за печат, напечата ги и ги връща. Но много ревностен е бил брат Влад. Много редовен на събрания, на школи, на упражнения, без претенции, без шум и понеже нямаше достатъчно образование, някои от приятелите се отнасяха към него, като неравен на тях. Но Влад беше много чел и беше много начетен. Той езикът му когато пишеше, беше по-слаб езиково, формата, но иначе, той имаше мисъл, имаше планове и той много е така работил след Учителя.
към текста >>

61. 90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША

На нея Учителят й е казал: „Най-малко трудности ти си ми създала".
Е.А.: Е, да, да. В.К.: По друг начин не може. Е.А.: Да, да. В.К.: Може и затова и трудът й е голям. Е.А.: Много труд, много труд и после Паша имаше много хубави черти като човек. На нея Учителят й е казал: „Най-малко трудности ти си ми създала". В.К.: Най-малко главоболия. Е.А.: Трудности. „Най-малко трудности ти си ми създала". Ами така е казал на Паша. Как е малко.
към текста >>

Е.А.: Трудности.
Е.А.: Да, да. В.К.: Може и затова и трудът й е голям. Е.А.: Много труд, много труд и после Паша имаше много хубави черти като човек. На нея Учителят й е казал: „Най-малко трудности ти си ми създала". В.К.: Най-малко главоболия. Е.А.: Трудности. „Най-малко трудности ти си ми създала". Ами така е казал на Паша. Как е малко. Ти си единствената, ти най-малко трудности си ми създала. Когато беше нещо писали във вестниците такова, когато атакуваха Учителя, да, Паша така тежко преживяваше.
към текста >>

„Най-малко трудности ти си ми създала".
В.К.: Може и затова и трудът й е голям. Е.А.: Много труд, много труд и после Паша имаше много хубави черти като човек. На нея Учителят й е казал: „Най-малко трудности ти си ми създала". В.К.: Най-малко главоболия. Е.А.: Трудности. „Най-малко трудности ти си ми създала". Ами така е казал на Паша. Как е малко. Ти си единствената, ти най-малко трудности си ми създала. Когато беше нещо писали във вестниците такова, когато атакуваха Учителя, да, Паша така тежко преживяваше. В.К.: Когато те псуват Учителя по вестниците и тя чете, и ги изживява тези състояния, все едно че тя страда.
към текста >>

Ти си единствената, ти най-малко трудности си ми създала.
В.К.: Най-малко главоболия. Е.А.: Трудности. „Най-малко трудности ти си ми създала". Ами така е казал на Паша. Как е малко. Ти си единствената, ти най-малко трудности си ми създала. Когато беше нещо писали във вестниците такова, когато атакуваха Учителя, да, Паша така тежко преживяваше. В.К.: Когато те псуват Учителя по вестниците и тя чете, и ги изживява тези състояния, все едно че тя страда. Страда заедно с Него. Е.А.: Да. В.К.: И взема участие в страданието.
към текста >>

62. 91. СПОРОВЕ ЗА КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

И много скоро след това нали, вече наистина се показа, даже че е така и те тогава са я печатали нелегално, така в печатници с доста трудности, благодарение връзките на Неделчо, които имаше.
" Значи взели сме ние решение в Просветния съвет да направим това. Тези другите са го направили. Донасят ни напечатано нещо, ние можехме да го направим. Но условията се бяха променили, ако те не бяха го направили, тази книга нямаше да излезе. Просветният съвет не беше в състояние тази книга да я напечати, тъй както работеше. И много скоро след това нали, вече наистина се показа, даже че е така и те тогава са я печатали нелегално, така в печатници с доста трудности, благодарение връзките на Неделчо, които имаше. Неделчо Попов, той понеже беше печатар, имаше връзки с всички печатари в София и благодарение на тези си връзки той е можал да напечати тая книга. Тя не се печати в нашата печатница. Аз казах, вярно е, че не са изпълнили взетото решение, но това не е толкова страшно, пък нека напишат друга, още една книга за Учителя, какво ще загубят разбирате ли, аз така мислех. В.К.: Да, но това огорчава хората, огорчението е много голямо. Е.А.: Ако пазим свободата, която Учителят ни е показал, не трябваше така да се постъпи.
към текста >>

63. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Но, ако той беше останал след Учителя, много повече трудности щеше да има Братството.
Нали не искаше да се впряга в моята кола! Нека опита сега! " И аз разбрах от това изказване, че Учителят го остави на закона на кармата и затуй го убиха. Даже съдът, прокурорът не искаше смъртна присъда за него, само доживотен затвор беше. Но казват, че от Москва пристигнало нареждане повече да осъдят и тогава, и той влязъл в кюпа. Но, ако той беше останал след Учителя, много повече трудности щеше да има Братството. В.К.: Щеше да обърка много неща. Е.А.: Много повече трудности щеше да има. Щото вижте какво, той беше силна личност и ако знаете колко хора ходеха да искат съвет от него, да се съветват, да го слушат. Аз един път писках. Викам „Хайде бе Любомир, да дойда да видя какво ги учиш ония момчета там".
към текста >>

Е.А.: Много повече трудности щеше да има.
" И аз разбрах от това изказване, че Учителят го остави на закона на кармата и затуй го убиха. Даже съдът, прокурорът не искаше смъртна присъда за него, само доживотен затвор беше. Но казват, че от Москва пристигнало нареждане повече да осъдят и тогава, и той влязъл в кюпа. Но, ако той беше останал след Учителя, много повече трудности щеше да има Братството. В.К.: Щеше да обърка много неща. Е.А.: Много повече трудности щеше да има. Щото вижте какво, той беше силна личност и ако знаете колко хора ходеха да искат съвет от него, да се съветват, да го слушат. Аз един път писках. Викам „Хайде бе Любомир, да дойда да видя какво ги учиш ония момчета там". „Хайде ма, какво ще идваш, тези неща ти ги знаеш". И не позволи да отида.
към текста >>

64. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Значи трябваше да работи върху това у себе си, така да насочва мисли, чувства, че малко от малко да отговаря на тия изисквания и в този процес всеки един от нас се сблъска с много трудности в себе си.
Ама аз не бях се анализирала, не бях правила контрол. Това беше съвсем ново нещо. И знанието, което Учителят даваше в Школата на учениците беше от такъв порядък, че Той променяше нашата насока на живота. Ние вече не можехме да вървим по старому. Трябваше всеки един от нас да се нагажда, ако иска да следва, защото ние желаехме да следваме тоя път. Значи трябваше да работи върху това у себе си, така да насочва мисли, чувства, че малко от малко да отговаря на тия изисквания и в този процес всеки един от нас се сблъска с много трудности в себе си. И всичките трудности бяха вътрешни. Те не бяха външни. Щото външното някак по-лесно се преодолява. Но когато човек в себе си трябва да преодолява нещо, понеже той е и трябва пак да преодолява част от себе си. Това е нещо по-трудно.
към текста >>

И всичките трудности бяха вътрешни.
Това беше съвсем ново нещо. И знанието, което Учителят даваше в Школата на учениците беше от такъв порядък, че Той променяше нашата насока на живота. Ние вече не можехме да вървим по старому. Трябваше всеки един от нас да се нагажда, ако иска да следва, защото ние желаехме да следваме тоя път. Значи трябваше да работи върху това у себе си, така да насочва мисли, чувства, че малко от малко да отговаря на тия изисквания и в този процес всеки един от нас се сблъска с много трудности в себе си. И всичките трудности бяха вътрешни. Те не бяха външни. Щото външното някак по-лесно се преодолява. Но когато човек в себе си трябва да преодолява нещо, понеже той е и трябва пак да преодолява част от себе си. Това е нещо по-трудно. Който го е опитал, знае какво е.
към текста >>

Разбира се всеки е минавал през борби и трудности, но останахме и слушахме редовно, защото това нещо ни хранеше.
Даже след 4-5 години в Школата между младите настъпи един отлив. Защото нали работиш, правиш опити пък нямаш резултати. И у някои настъпи обезсърчение и даже се поотделиха от Школата, престанаха да идват, ожениха се. Имаше и такова явление. Другите останахме, слушахме. Разбира се всеки е минавал през борби и трудности, но останахме и слушахме редовно, защото това нещо ни хранеше. Това нещо ни даваше подтик и ни осмисляше живота. Сега ние, които останахме при Учителя, образа, който Той създаваше за ученика и го вдъхновяваше, и всеки един от нас желаеше да го реализира. Друг е въпросът какво сме постигнали. Но ние имахме желание да го реализираме. И ние се стремяхме още от най-ранните години, когато ни се струваше, че е много лесно, но после когато се сблъскахме с известни прояви нали, да речем с лични чувства в себе си.
към текста >>

Но като гледах така и те имаха такива аналогични трудности каквито и аз имах.
Защото ние не ги различавахме в началото тия процеси. Щото това е процес в съзнанието, нали искаш нещо да направиш, но как става това? Не си бяхме дали сметка. Ами аз ви говоря за себе си, това е моя личен опит. Ако някой по друг път е работил, той да го каже. Но като гледах така и те имаха такива аналогични трудности каквито и аз имах. Учителят когато ни даваше Словото, той ни даде някои указания, които ни бяха като жалон. Например сега Той казваше чисти мисли да имаме. Ние всички носехме мислите си както сме дошли при Него. Та какво не минава през една човешка глава? Каква ли не мисъл.
към текста >>

Разбира се, а пък мислите са такъв бърз поток, такова нещо у човека и така мъчно податливо на контролиране, че да ви кажа най-големи трудности съм имала там.
Та какво не минава през една човешка глава? Каква ли не мисъл. Учителят казваше така: „Човешкият мозък е едно динамо, където минават всякакви мисли". Ученикът, като мине лоша мисъл, веднага я замества с противоположна, това е жалон. Това е указание какво да прави ученикът. Разбира се, а пък мислите са такъв бърз поток, такова нещо у човека и така мъчно податливо на контролиране, че да ви кажа най-големи трудности съм имала там. Аз лично. Много неподатливо нещо са мислите, много бързо, много така неусетно минават. За да бъде човек силен там, той трябва да има непрекъснат контрол и будно съзнание, но изработването на будното съзнание, за което пак Учителя ни е говорил е много труден процес. Защото светлата мисъл е едното указание. Чисто сърце трябва казва Учителя, другият жалон е чисто сърце.
към текста >>

А тука не можеше така и оттам имаше една трудност, защото ние трябваше, всеки един от нас трябва да намери пътеката, за да достигне до реализирането на това Слово.
То е от друг порядък и ако рече човек да го включи така в тези рамки, то ще стане, ще го ограничим, и нещо друго ще се получи, не това, което е Словото на Учителя. Щото Словото на Учителя е свободно. Той го излива тъй както тече у Него. Ние го възприемаме тъй както може всеки един от нас. Ако беше в рамки, ние щяхме така да се държим както учим уроците си. А тука не можеше така и оттам имаше една трудност, защото ние трябваше, всеки един от нас трябва да намери пътеката, за да достигне до реализирането на това Слово. Пътека в себе си, пътека в мислите, в чувствата, в себе си, не външен път. В.К.: Правехте ли разлика когато слушахте и след това като четяхте беседите, когато дешифрирахте? Е.А.: Не, не. В.К.: Не правехте. А нашето поколение, което Учителят не е чул?
към текста >>

Защото ние като ходехме на беседи си имахме една задача, друга задача, трудности някакви.
Е.А.: Е не зная. Може да е вярно, вижте, ние имахме обаянието, което Учителят даваше. И това, лекотата с която Той правеше всичко и ни заразяваше. Затова след всяка лекция, след всяка беседа, всеки един от нас излизаше окрилян. Всеки един от нас излизаше вдъхновен, всеки идваше радостен. Защото ние като ходехме на беседи си имахме една задача, друга задача, трудности някакви. Много често Учителят решаваше и нашите задачи, личните ни задачи в лекциите. Макар че във всяка лекция и беседа Той казва, че Аз имам една, две, до три основни мисли. Но покрай това, Той винаги ни изясняваше и отговаряше лично на някои от учениците, които бяха така с подготвени мислено въпроси, което е било належащо разбира се. Винаги отговаряше или даже друго нещо се получаваше, както аз съм преживявала. Аз имам нещо така, което ме мъчи и искам да го разбера.
към текста >>

И затова имали сме трудности в тази вътрешна работа, което и досега, и досега човек може да изпадне в това положение, в което тогава сме били.
Явява се борба в човека. Въпреки че Учителят никога не ни е съветвал да се борим със себе си. Но Той само ни съветваше да издигаме положителната си мисъл, за да може тя самата да изгони отрицателното чувство в нас, с което трябва да се борим. Защото когато мисълта ни се засили, тогава онези чувства някак сами бягат. Щото не се подхранват. И затова имали сме трудности в тази вътрешна работа, което и досега, и досега човек може да изпадне в това положение, в което тогава сме били. Сега Учителят ни е помагал. Помагал ни е с образите които е давал. Например за докачването Той казва на едно място: „Аз се отвращавам от докачението на хората". Значи като го каза това, ние виждаме колко е от духовна гледна точка грозно това чувство. Нали да се докачи човек, да се обиди.
към текста >>

То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта.
Този връх е ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога. Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си. Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта. Защото аз някога съм се уплашила от това, което съм виждала у себе си, като желания, като сили. Казвам, кога ще се справя с това нещо?
към текста >>

65. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Ние всичките, какво да ви кажа, рядко има хора, които да не са направили нещо, което Учителят не трябва да оправя, и да не сме създали трудности на Него.
А то не е съществено. Един брат отишъл веднъж при Учителя и говорил за братята и сестрите, така една критика им ударил, за техни грешки, за несъвършенства и т.н. Учителят го изслушал, изслушал, нищо не му казал и когато той вече станал да си отива му казал: „Господ ми ги прати такива и аз такива ще ги търпя". Сега, в това изказване се вижда широтата на Учителя. Учителят наистина ни търпя. Ние всичките, какво да ви кажа, рядко има хора, които да не са направили нещо, което Учителят не трябва да оправя, и да не сме създали трудности на Него. Но Той ни търпя наистина такива каквито бяхме. Ще ви кажа нещо, което много силно впечатление ми направи, то беше 1921 год. или 1922 год. най-късно. Бяхме на беседа в салона на „Турнферайн". Не 1921 год.
към текста >>

66. 115. РАБОТА С ЕДНО ОКО

Имала трудности докато намери някой познат да даде вещ, за да може да я убеди, че ще й върне стомната, че ще й купи стомна.
Нали задачите. Даже когато беше изкачването през нощта. Тя беше учителка когато Учителят даде за през нощта да се качиме в 12 часа горе към Вълчата скала за изгрев, тя я направи като се върна от Русе към Петровден, по-късно. И като се връща отгоре, вече качила се, връща се, отива на чешмата в Драгалевци и иска да пие вода, защото лято, горещ ден нали така, а тя не е носела нищо за пиене и поиска да пие вода, и една жена й дава стомната да пие от нея. Добре, ама тя я пуска и я счупва, пък и не носи никакви пари. Имала трудности докато намери някой познат да даде вещ, за да може да я убеди, че ще й върне стомната, че ще й купи стомна. Та вижте, имаше такива неща при решаването на задачите си все от някакъв род противодействия. Тука беше със стомната. Даже и това ми направи впечатление тогава нали, като ми разказваше, че като се върна отгоре. Щото ние бяхме заедно нали, заедно живеехме. Викам си сега пак някакво противодействие имаше.
към текста >>

67. 133. ПЛАЧЪТ

Аз много пъти след това се питах, защо ще плаче Маргарита, и тя значи има някакви трудности, може би защото тя беше влюбена тогава и тя.
Това не ми е ясно и до сега. „Ти не плачеш, ама Маргарита плаче" Друга една сестра Маргарита Мечева. Сега това е нещо, което аз не го разбирам. Каква връзка има моето плачене с нейното плачене? Някога може би ще ми се изясни. Аз много пъти след това се питах, защо ще плаче Маргарита, и тя значи има някакви трудности, може би защото тя беше влюбена тогава и тя. И двете бяхме влюбени и двете плачехме по едно и също време. Но за какво плачехме не можах да разбера. В.К.: Друг път при други случаи не сте ли плакали? Е.А.: А-а, след като се прежени баща ми, аз бях студентка и ние живеехме в една стая. Много неудобно ми беше.
към текста >>

68. 136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ

Имах така известни неразбирания, трудности и понеже не можех другояче да се справя така облекчавах се със сълзите си.
В.К.: А кой се грижеше за бита му, кой готвеше? Е.А.: За пране, Учителят когато бяхме на Изгрева, когато беше на ул."Опълченска" 66, Василка переше дрехите Му и леля Гина Го е прала. Там готвеха. В.К.: Кажете ми за пауновото перо. Е.А.: Аз преживях един период от живота си, когато много плачех. Имах така известни неразбирания, трудности и понеже не можех другояче да се справя така облекчавах се със сълзите си. Много време беше минало от този период, когато така плачех често, срещам Учителя. Той идваше от поляната. Беше минал край зодиакалната чешма и вече сме така пред Неговата къща, ама там на полянката дето са покрай боровата гора и Той като ме видя, много засмяно, много разположено ми каза: „Еленке, ти знаеш ли защо плачеш? " Аз така се усмихнах, вдигнах рамене, просто не знаех какво да Му отговоря. За какво ме пита, за какво плача, не ми беше ясно.
към текста >>

69. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Сега наистина той не я върна, но тя мина през такива трудности и страдания.
Той каза: „Няма да го направя! " Отказа пред мене и не го направи наистина. Брат й идва да я вика, цялото семейство беше против това, защото тя там остана така, младо момиче нали при един мъж вдовец, така не беше някак редно, нали за морала на цялото тяхно семейство. Чувстваха се така изложени и големият й брат й се разсърди за цял живот. Той мисля не подържаше вече след това с нея никаква връзка, защото се чувстваше оскърбен от нейното поведение. Сега наистина той не я върна, но тя мина през такива трудности и страдания. Най-напред той не й позволяваше с никого да се среща, с никого да говори. Тя беше послушна и правеше това, което той искаше. Тя когато дойде сама, преди да направи връзката с него беше готова за работа, имаше импулс и да участвува в братския живот, а като отиде там абсолютно беше вече окована от него. Никаква връзка с никого не можеше да прави. И по този начин тя се затвори за всички и после, понеже той беше човек с по-силен характер, налагаше се и тя преживя много оскърбления и много страдания.
към текста >>

70. 154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

Е.А.: Много трудности преживя Учителя, много.
Е.А.: Да. В.К.: Разпиляват се насам-натам и Учителят работи при най-малките условия. Е.А.: И с най-малки възможности. В.К.: И Той с Неговите възможности, с тази проекция на Божествения Дух, който е в Него, че Христовия Дух, който е в него, че Господния Дух, който е над Него. Пък какво ли остава за нас обикновените хора. Е.А.: Много трудности преживя Учителя, много. Той не живя при спокойна атмосфера. В.К.: Да. Аз искам да продължиме по-нататък. Аз чета от бележника си вашите думи : Сега, когато арестуваха Любомир отидох при Учителя. Учителят ми каза: „Арестували Любомир".
към текста >>

71. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

Най-големи трудности съм срещала, когато бях в стола, където сестрите от София бяха капризни.
181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА В.К.: Какви противоречия сте срещали по пътя си? Е.А.: Друг случай. Най-големи трудности съм срещала, когато бях в стола, където сестрите от София бяха капризни. След това с лагера на Вада, където правех усилие, за да не вляза в конфликт с никого. В.К.: За кой стол става въпрос? За София ли? Е.А.: Те са две неща. Първото какво беше?
към текста >>

В.К.: Най-големи трудности съм срещала, когато бях в стола.
След това с лагера на Вада, където правех усилие, за да не вляза в конфликт с никого. В.К.: За кой стол става въпрос? За София ли? Е.А.: Те са две неща. Първото какво беше? В.К.: Най-големи трудности съм срещала, когато бях в стола. Е.А.: Аз ръководех стола в София. Определях менюто, ама винаги с дежурните. И понеже имаше и капризни сестри, искат едно, искат друго и не можем да решим така въпросите, аз не можех всякога да им угодя. В.К.: През времето на Учителя? Е.А.: А не, след Учителя.
към текста >>

72. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

Енергична природа с оригинален, буден, продуктивен ум способен да се справи с големи трудности при изпитания.
Женитбата ще бъде отклонена или отречена. Наклонна ще е да злоупотребява с богата и трудно усвояема храна оттам заболявания храносмилателни и чревни. Марс в Дева секстил с Венера и Уран, квадрат с Нептун и Луна. Енергична и предприемчива, прорицателна и остроумна ще е и оттам ще е търсена, и ще успява в работата си. Ще е критична към авторитетите и към колегите си, затова не винаги ще е харесвана и обичана. Енергична природа с оригинален, буден, продуктивен ум способен да се справи с големи трудности при изпитания. Ще може да реализира идеите си, защото ще е достатъчно практична и предприемчива. Ще има широк поглед за нещата и ще се издига над всички дребни различия на раса и религия, като ще признава във всички човешки същества Божествената искра. Макар, че не ще е религиозна в ортодоксалната смисъл на думата идеите и ще са наистина космични. Марс квадрат с Нептун. Не винаги ще съумява да се влада.
към текста >>

73. 2.Гласът на Учителя

Когато отивахме натоварени с грижи или имахме някакви трудности, които са завладяли ума и сърцето ни мъчно можеше да стане това.
Може би затова своите сказки той ги нарече беседи, защото наистина ние вътрешно беседвахме с него. Един брат ми казваше, че като отишъл на беседа на Учителя, той говорил върху някакъв въпрос и братът мислено си казал, че в това, което Учителя говори няма логика. Веднага Учителят казва: „Някой ще каже, че в това, което говоря няма логика" и продължил беседата си. Братът останал изненадан и казал: „Ама този човек мислите на хората ли чете? " Естествено, че не всеки път, когато слушахме Учителя можехме да преживеем тази вътрешна връзка със Словото му. Когато отивахме натоварени с грижи или имахме някакви трудности, които са завладяли ума и сърцето ни мъчно можеше да стане това. Много често под действието на Словото успявахме да се разтоварим от тежките състояния, в които бяхме изпаднали. Най-малкото чувствахме някакво облекчение. Но може да се случи човек да е така обхванат от едно отрицателно състояние и така да се притиснат от него, че нищо отвън да не може да му въздействува, като че човек е хипнотизиран от това състояние, затворен в своята скръб и нещо не може да види, никакъв лъч на светлина, никаква надежда и вяра не проблясва. При такива случаи личната среща с Учителя можеше да му помогне. Учителят умееше да намери подход към всяко човешко съзнание, да му помогне да се отвори, да му помогне да се разтвори, да му покаже пътя и начинът да се освободи.
към текста >>

74. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

Аз прекарах известни трудности в живота си и изпаднах във вътрешна немощ да ги разреша.
Той е искал да й даде един урок. Учителят вижда, че матурата е отложена за всички гимназии в България. Предполагам, че Учителят не е получил сведения от Министерството на просветата, че матурата се отлага. Пътищата за неговото осведомяване са от друг род. Още една случка ще разкажа за възможностите на виждане на Учителя. Аз прекарах известни трудности в живота си и изпаднах във вътрешна немощ да ги разреша. В това потиснато състояние аз често горчиво плачех. Това състояние продължи доста време. Веднъж бях при Учителя и той ми каза: „Не плачеш само ти, плаче момата, която е живяла в твоята стая". Много ме изненада това изказване на Учителя. Тогава аз живеех в къщата на втората ми майка.
към текста >>

75. 19.Учителят ни донесе учение за самовъзпитание

Колко неприятности и трудности сме му създавали!
Той ни учеше да напуснем живота на безлюбието, на греха, на всяко отрицание, да отворим сърцата си за Божията Любов, да се запали в сърцата ни свещният огън, да блесне в умовете ни Божията виделина, за да станем носители на виделината и Любовта. В същото време на всеки помагаше в разрешението на задачите му. Към всички ни прояви любов и търпение. При слабостите ни беше милостив и благ. Разбираше човешкото естество, разбираше положението на всеки и никого не съдеше. Колко неприятности и трудности сме му създавали! Всичко понесе с търпение и разбиране. С целият си живот той ни показа как да служим на Бога. Целият му живот беше служене. Учителят помагаше лично на отделните личности. Имаше случаи, когато помагаше колективно, едновременно на мнозина.
към текста >>

76. 20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ

Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи.
Усещала, че отгоре на главата си като, че има изсипана жарава и усеща като огън да гори на главата й.Тя споделила това с Учителя и той й казва, че той така усеща онова, което говорят срещу него. Не зная друг случай да се е изказал как преживява онова отрицание Учителя, което се изпраща към него. За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя. Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи. Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества. Ние, последователите му не всякога можехме да поддържаме такова високо ниво и ние с поведението си, с разбирането си му създадохме не по-малко трудности. Българското общество очакваше и изискваше от нас да постъпваме тъй, както той ни учеше. Имаше случаи на непослушание и неразбиране от наша страна.
към текста >>

Ние, последователите му не всякога можехме да поддържаме такова високо ниво и ние с поведението си, с разбирането си му създадохме не по-малко трудности.
Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи. Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества. Ние, последователите му не всякога можехме да поддържаме такова високо ниво и ние с поведението си, с разбирането си му създадохме не по-малко трудности. Българското общество очакваше и изискваше от нас да постъпваме тъй, както той ни учеше. Имаше случаи на непослушание и неразбиране от наша страна. За нашите погрешки държаха Учителя отговорен, макар и той да нямаше никаква вина. Той бе поел да ни води и той носеше нашите слабости. Понякога така се натоварваше, че трябваше да се отдели от нас за известно време, както казваше понякога, да отиде в друг свят, в друго поле, където да се обнови, да се пречисти от всичките нечистотии, които е приел.
към текста >>

77. 21. Учителят е бдял над нас

Всички трудности, през които е минал са осветени, оправдани, те са били необходими, всички усилия, които е правил човек са дали своя плод.
Вътрешна светлина го изпълва с яснота и разбиране, изпълва съзнанието му, той е доволен и благодарност изпълва душата му. Такива проблясъци в съзнанието изпълват човека с вътрешен мир, доволство и радост. Той се радва за всичко, което му е дадено. Животът е осмислен, има защо да живее. При такива вътрешни проблясъци, при такова озаряване на съзнанието от духовна вътрешна светлина човек разбира защо живее и намира толкова хубав живота. Всички трудности, през които е минал са осветени, оправдани, те са били необходими, всички усилия, които е правил човек са дали своя плод. Човек заживява с един вътрешен подем от светлината, която е придобил. Казва си: Колко красиво може да се живее на земята. Светлината, която е получил дава отблясък в целия негов вътрешен живот и той навсякъде вижда красота. Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот. Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило.
към текста >>

Това ни придава сила да продължим работата в духовния път и при несгоди и трудности.
Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря! Благодаря ти Господи за това, което Си ми дал! Това са незабравими преживявания, за които можем само да благодарим. Това ни придава сила да продължим работата в духовния път и при несгоди и трудности. Такива просветления на съзнанието човек преживява само при разширено съзнание. Имаш чувство, че цялата природа присъствува в твоето преживяване. Такова духовно преживяване може да се добие и чрез молитва. Молитва е, когато човек се обръща към висшата разумност с ум, сърце и воля, за да получи вътрешна нагласа на силите в себе си, за да може да получи това, което разумната природа може да му даде. Да отворим очите си, за да приемем светлината и да видим красотата в живота.
към текста >>

78. 04.Когато слушах Словото на Учителя

Бог не наказва и не изисква нищо от нас, но мъчнотиите и трудностите, в които човек изпада се дължат на това, че той не спазва законите, на които е подчинен нашият живот.
Чужда ми беше това и го приех само като хипотеза. Като ученичка в гимназията бях загубила вярата си в Бога. Когато слушах Учителя да говори за Бога, беше ми приятно и приемливо. Той не доказваше, не обещаваше, а казваше: Бог е първото начало; Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три принципа, по които се строи, изгражда и проявява всичко в природата и в света. Бог се проявява във всичко и твори непрестанно и поддържа живота във вселената. Бог не наказва и не изисква нищо от нас, но мъчнотиите и трудностите, в които човек изпада се дължат на това, че той не спазва законите, на които е подчинен нашият живот. Учителят казва: „Бог е най-близкото същество до човека". Достатъчно е човек да се обърне към Бога с цялото си същество, за да получи отговор на това, което иска. Той нищо не очаква от човека, но понеже ние сме част от живата природа трябва да сме в хармония с цялото, за да живеем добре и да нямаме трудности, болести, мъчнотии. От невежеството, в което живеем, ние сами си създаваме всички страдания - индивидуални, колективни, обществени, общочовешки. Светът се изявява по разумни закони и не трябва да живеем в разрез с тях, но да хармонираме живота си с природните закони, за да се ползуваме от силите на природата.
към текста >>

Той нищо не очаква от човека, но понеже ние сме част от живата природа трябва да сме в хармония с цялото, за да живеем добре и да нямаме трудности, болести, мъчнотии.
Той не доказваше, не обещаваше, а казваше: Бог е първото начало; Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три принципа, по които се строи, изгражда и проявява всичко в природата и в света. Бог се проявява във всичко и твори непрестанно и поддържа живота във вселената. Бог не наказва и не изисква нищо от нас, но мъчнотиите и трудностите, в които човек изпада се дължат на това, че той не спазва законите, на които е подчинен нашият живот. Учителят казва: „Бог е най-близкото същество до човека". Достатъчно е човек да се обърне към Бога с цялото си същество, за да получи отговор на това, което иска. Той нищо не очаква от човека, но понеже ние сме част от живата природа трябва да сме в хармония с цялото, за да живеем добре и да нямаме трудности, болести, мъчнотии. От невежеството, в което живеем, ние сами си създаваме всички страдания - индивидуални, колективни, обществени, общочовешки. Светът се изявява по разумни закони и не трябва да живеем в разрез с тях, но да хармонираме живота си с природните закони, за да се ползуваме от силите на природата. Природата е разумна и ако искаме и ние да живеем разумно, трябва да съгласуваме живота си с разумните закони на природата. Ето защо човек не може да прави каквото иска. Може да помисли някой, че това е ограничение за човека, но и ограничение да е, то пак е за негово добро, защото човек в невежеството си често иска неща, които са в разрез с принципите и законите, на които е подчинен животът.
към текста >>

79. 14.Около убийството на жена му

Какви трудности и неприятности му е създавал, за да каже това.
Каза ми: „Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна". Когато ми каза тия думи, мене ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него, не иска нищо от него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителя към всички същества, че това може да не го направи, но от друга страна тези негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя. Какви трудности и неприятности му е създавал, за да каже това. Разбира се, че всичко отрицателно, което Учителят ми е казвал и говорил за него, никога не съм го казвала на Любомир, защото аз исках примирение на Любомир с Учителя, а не разделяне. В началото на нашата връзка аз не виждах отрицателните черти на Любомир. Моето хубаво чувство към него изпълваше всичко грапаво и всякакви кривини в неговото поведение. Аз изпитвах само скръб, много често и оскърбление, че може така да постъпва. Но все вярвах, или може би ми се искаше той да се оправи, че така не е хубаво да прави.
към текста >>

80. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Добре ще е да идеш ти зиме на Рила, за да имаш ясна представа, какви трудности ще има едно зимуване на екскурзията.
За екскурзията мисля, че пропусна един хубав случай да походиш по планината зиме. Дано Бог ти създаде условия друг път. Ако през коледната ваканция братята отидат към Рила - Борис ми каза, че мислели такова нещо -може да идем заедно. Аз много ще се радвам, ако може да стане това нещо. Борис каза, че щели да се съгласят да отида и аз, защото съм ходела мъжки. Добре ще е да идеш ти зиме на Рила, за да имаш ясна представа, какви трудности ще има едно зимуване на екскурзията. Аз като не ходя сега, усещам тялото си отпуснато. Боя се да не се отуча от ходене. За N. (Невенка) от вчера все се надявах да дойде. Не мислейки, че трябва да я каня, защото тя вече има легло при мене, което я чака.
към текста >>

81. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

Учителят мина през колкото щеш трудности и противодействия, и гоненици, и клевети.
Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много противоречия. После още друго нещо ми каза: „И е човек на Новото". Нали, че е човек на Новото. Това ми каза още за хороскопа. Пък тъй както познаваме Учителя, това се допълва нали? Учителят мина през колкото щеш трудности и противодействия, и гоненици, и клевети. Най-много беше наклеветен, от всички страни, без изключения. В 1897 год. издава една малка книжица „Хио-Ели-Мели-Месаил". В 1898 год. изнася във Варна „Призванието към българския народ".
към текста >>

82. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Големи трудности причинява закъсняването в изплащането на абонаментите.
(С.Б.Л.Е.Л.) - Само Божията Любов е Любов. * * * I—. София, 12 Ноември 1928 г. 7. Любезни брат Краев, Излезе от печат 6-7 книжка от „Житно зърно". Тези дни ще я получите. Големи трудности причинява закъсняването в изплащането на абонаментите. Молим съберете абонаментите от неплатилите абонати и ги внесете колкото се може по-скоро в редакцията, за да се улесни навременното излизане на следующите броеве. Желающите могат да внесат, ако обичат и волни пожертвувания, за да се закрепи финансово списанието. Вярваме, че ще вземете присърце настоящата покана. От редакцията на „Житно зърно" Забележка на Редактора: Писмото до Краев е написано с почерка на Боян Боев. * * * 8.
към текста >>

83. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

Досегашният начин на отпечатване беседите и лекциите на Учителя е съпроводен с редица трудности от материален характер, които си имат своето обяснение, но това не може да бъде предметна настоящето.
Беседата „Бъдещото верую на човечеството" Също може да се дават и на външни хора. * * * I 6. София, 9 ноември 1928 г. До братята ръководители на кръжоците Любезни брат, Напоследък една група братя взеха присърце разрешението на жизнения въпрос относно нашата книжнина, нейното отпечатване и разпространение на по-евтина цена. След като разгледахме съвместно този въпрос, нам се възложи да ви съобщим следното. Досегашният начин на отпечатване беседите и лекциите на Учителя е съпроводен с редица трудности от материален характер, които си имат своето обяснение, но това не може да бъде предметна настоящето. Ето защо обмисли се един по-съвършен начин за обзавеждане на цялото книгоиздателство на Братството ни, който начин сега споделяме с Вас. Заключението, до което се е достигнало по този въпрос след дълго обмисляне е следното: Там дето има наши братства може да се отдели за Господа известно количество земя (няколко декара или повече). Всичката работа по нея: оран, сеитба, жетва, вършитба и пр. ще се работи от братството. С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд книжнина /Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството.
към текста >>

84. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ЕДИНИЯТ МУ КРАК В СОфИЯ

предадох на Елена Николова две оригинални годишнини от Общ окултен клас 1936/1937 и1938 и в рамките натри години не направиха нищо и аз след големи трудности си ги взех на 30.05.1997 год.
През пролетта на 1994 год. в дома на Марийка Марашлиева присъствуваха Благовест Жеков, Весела Маркова, Мария Арсова и им разказах за съхранението на непечатаните беседи на Учителя, че те се съхраняват у мен. Аз реших да ги предам на Елена Николова да ги отпечатат чрез издателство „Бяло Братство", но при условие да бъдат по оригинал. Съгласиха се всички. 2. На 01.06.1994 год. предадох на Елена Николова две оригинални годишнини от Общ окултен клас 1936/1937 и1938 и в рамките натри години не направиха нищо и аз след големи трудности си ги взех на 30.05.1997 год. Точно след три години. Нищо не направиха. 3. А защо не ги издадоха? През 1994 год. в дома на Йотка Младенова бяхме се събрали аз, Марийка Марашлиева, Мария Арсова, Нестор Илиев, Петър Ганев и чакахме да дойдат членовете на така нареченото издателство „Бяло Братство", които заседават в клубчето в един трафопост.
към текста >>

85. 01 - 12. С ПУШКА ИЛИ БИБЛИЯ

Това много огорчило брат Куртев, като виждал как нехайно богатите се отнасят към неволите и трудностите на бедните.
Живеел в една стара турска къща с голямата си челяд. След като стопаните на къщата се поминали, къщата станала безстопанствена и общината я обявила за продан чрез търг. На търга се явили няколко души между заможните хора от града. Явил се и брат Куртев, който си мислел, че тържната комисия, като знае, че той живее в къщата, ще възложи търга на него, но не станало тъй. Друг наддал и взел търга. Това много огорчило брат Куртев, като виждал как нехайно богатите се отнасят към неволите и трудностите на бедните. Новите собственици пуснали слух, че ще го принудят да освободи къщата, като отидат и почнат да свалят керемидите. Тревогата на брата се увеличила многократно. Вечерта се върнал от работа много обезпокоен, затова влязъл в спалнята и там останал сам. Докато жена му се занимавала с децата в кухнята, той посегнал и взел пушката, която висяла закачена над леглото, смазал я и пак я оставил на мястото. Късно вечерта си легнал, но сънят бягал от очите му.
към текста >>

86. 01 - 34. ПЕТ МИНУТИ ПРЕДИ ДВАНАДЕСЕТ

34. ПЕТ МИНУТИ ПРЕДИ ДВАНАДЕСЕТ Брат Куртев всякога, когато имал да се бори с някоя трудност или препятствие, си е налагал пост.
34. ПЕТ МИНУТИ ПРЕДИ ДВАНАДЕСЕТ Брат Куртев всякога, когато имал да се бори с някоя трудност или препятствие, си е налагал пост. Този пост можел да бъде пълен пост от всяка храна и вода или частичен, което значи само едно ядене на ден към 4-5 часа следобяд, само с филия хляб и няколко маслинки, като това продължавало един, два или три месеца, без никой да знае защо прави това. Това си оставало негова тайна. „Само Бог и аз знаем това" - казвал той. Така един ден, когато бил в края на третия месец и трябвало вече да отпости, когато часът станал дванадесет без пет минути, горещата вода била вече завряла и жена му казала: „То вече стана време, ето водата е готова. " Изпил си той горещата вода и след това обядвал.
към текста >>

87. 01 - 36. ВЛАКЪТ, СПРЯН В ПОЛЕТО

При тая формула, изказана с вяра, няма трудност, която да не се преодолее.
36. ВЛАКЪТ, СПРЯН В ПОЛЕТО Една година, към края на пролетта, брат Куртев отишъл в София да се срещне с Учителя и да разговаря по някои въпроси. След няколко часов разговор, когато братът станал да си отива, Учителят му казал: „Когато се намериш в голямо затруднение, произнеси формулата: „БОГ Е ЛЮБОВ". При тая формула, изказана с вяра, няма трудност, която да не се преодолее. " Качил се той на влака да пътува за Айтос. Времето минавало, а влакът сякаш летял. Трябвало да стигне навреме, да свари приятелите в събранието, да им предаде нареждане от Учителя. Когато влакът бил между гарите Стралджа и Карнобат, внезапно спрял в полето, без да може да се открие причината. Обслужващият персонал търсил повредата тук и там, но все не можел да я открие.
към текста >>

88. 01 - 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

" Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква.
Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни. Казваше често: „Който човек е гладен или жаден, сам ще потърси хляба или водата. " Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква. Той винаги бе желан събеседник, защото говореше само за онова, от което отсрещната страна се интересуваше. Понякой път той подхващаше някоя весела история като постепенно минаваше от веселото към сериозното или обратното, според случая. Или, с други думи казано, всякога намираше общ език, според равнището на събеседника си. Такъв беше брат Куртев - с чувство на достойнство, без да е горд. Това са малки скици, нарисувани от негов съвременник, нямащи амбицията да опишат напълно неговия духовен образ.
към текста >>

89. 02 - 01. ПРЕДИСЛОВИЕ

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Да видят младите как са работили и побеждавали трудностите и изпитанията нашите по — старши братя, нашите ветерани.
ГЕОРГИ СЪБЕВ ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г. ) 1. ПРЕДИСЛОВИЕ Идеята за написване на тази кратка история не е случайно хрумване на един или друг, а се породи от постоянно растящия интерес към идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе и подари на света, за да му даде един мощен тласък към обновление. Заехме се да напишем тази кратка история, не само за да хроникираме събитията, а най-вече да помогнем на младото поколение, което търси своя път в живота. Да видят младите как са работили и побеждавали трудностите и изпитанията нашите по — старши братя, нашите ветерани. Брат Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя, е един от тях. Той бе пожизнен ръководител на братството в гр. Айтос. Негова е идеята за създаване на братската градина.
към текста >>

90. 02 - 05. ТРЪГВАНЕ ЗА ПАСПАЛАТА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите.
Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца. С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев. Всеки се силел да стигне по- скоро върха. Дали те много бързали или слънцето се забавило, както се казва в преданието за Исус Навин, но братята и сестрите пристигнали навреме за утринната молитва.
към текста >>

91. 07 - 09. ТРИТЕ БУДИЛНИКА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Така победил всички трудности и си вземал редовно всички изпити.
Купува втори будилник. Но ето, че и двата не могат да го събудят. Когато си купил третия будилник, трите заедно го събуждали. Ставал и започвал да чете, но тъй като бил уморен, скоро заспивал. Тогава си направил катедра, на която да чете прав, за да не заспива. Така победил всички трудности и си вземал редовно всички изпити. Изкарал и стажа. Бил най-старият студент и завършил на 65 години. Назначили го лекар в град Разград. Бил добър лекар и всички го търсели. Така той придобил желаното постоянство.
към текста >>

92. 07 - 33. ГЛЕДАЙ ВИСОКО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Хаджийката, като видяла неговото безразличие към нейните трудности, решила да му даде добър урок.
Създавали грижа на майката, баба хаджийка. Тя не всякога е могла да ги контролира. Веднъж тя, отегчена от немирствата им, казала на мъжа си: „Петко, децата много ме нервират. Това много ме изморява. Вече едва ги понасям." - „Хаджийке, гледай високо, мисли дълбоко" - и се скрил зад тези мъдри слова, без да прояви съпружеско съчувствие, без дори да се замисли или да я утеши по някакъв начин. Хаджийката, като видяла неговото безразличие към нейните трудности, решила да му даде добър урок. Още на следната сутрин излязла рано и цял ден не се върнала в къщи и го оставила сам да се занимава с децата. Станало обяд. Хаджийката я няма да приготви обяда. Станало малка пладня, а нея още я няма. Кога се стъмнило, хаджийката пристигнала.
към текста >>

93. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Г. С.: Той беше затруднен с крака си, не може да кляка, кракът му е болен, не може да кляка, не може да става, много трудност му създавало да търси тетрадката и от невидимия свят му помогнали.
И брат Боев рекъл: „Елевация, елевация, брат." Елевация, брат. Нали знаеш как говореше брат Боев? Помниш ли го? В. К.: Да. Значи от невиделица дошла тетрадката, от въздуха? Г. С.: Той беше затруднен с крака си, не може да кляка, кракът му е болен, не може да кляка, не може да става, много трудност му създавало да търси тетрадката и от невидимия свят му помогнали. И веднага му намерили тетрадката и тя му паднала на коленете и като дошла сестрата, той се зарадвал: „Сестро, готово." Показва я. Това е Катя Зяпкова. „Лекуване на ангина" Един есенен ден Нестор Илиев и брат му Павел, той ми го разправя, Нестор „Докато отидем до ул. „Граф Игнатиев", каза, нито гореща вода пи, нито мед яде, нито успяхме да му духнем кафе в гърлото и брат му каза: Несторе, гърлото ми се оправи, никакво гърло не ме боли. И си отидох, значи." Това е лекуване.
към текста >>

94. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Трудностите често те посрещат с песен и така животът веч' става интересен.
То си цвете милва и му нежно дума: „Милото на кака, за мен недей плака. Утре пак ще дойда и ще те полея, и песничка малка за теб ще изпея." Станцията бяла всичко бе видяла. Нищо не забрави, да не го разправи. Лагерен живот Всички стават рано, молят се и пеят. Слънцето посрещат и в любов живеят. Трудностите често те посрещат с песен и така животът веч' става интересен. Брат Желев децата честичко събира, примери, поуки най-добри намира. Идеята за братство всички тук сплотява Всеки на брат Желев веч ръка подава. Камбуров с кавала често се увлича, „Идилията овчарска" най-много обича. Леля Миче Златна концерти изнася, тъй за колектива много допринася. Леля Драга готви.
към текста >>

95. 09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

У мен узря една мисъл, че аз трябва от днес да поема нов път, да работя за душата си, без да се страхувам от каквито и да било препятствия, присмехи и трудности.
Попитах го дали може да прочета малко и той ми разреши. Тогава аз прочетох цялата глава, която ми направи силно впечатление. Под влияние на прочетеното, нови. непознати досега мисли изпълниха ума ми, завладяха съзнанието ми, като че се пробуждах от някакъв дълбок сън. Виждах света по- хубав и по-смислен. У мен узря една мисъл, че аз трябва от днес да поема нов път, да работя за душата си, без да се страхувам от каквито и да било препятствия, присмехи и трудности. В края на годината завърши военната ми служба и аз се върнах на село. Бях с годеник. Когато годеницата ми научила за моите духовни разбирания, почувствала срам и стеснение пред близките си. Минаха така един- два месеца и в селото вече се заговорило за мене, че съм станал набожен и поради тази причина съм отбягвал да ходя в кръчма, по сватби и пр. Свирех на гайда.
към текста >>

96. 09 - 78. СТАЯ ЗА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

До този ден имало трудности за построяване на къщата, но постепенно се премахнали и къщата била построена на етапи.
„Искам да си купя място, да си направя къща и една стая за тебе, Учителю, и то най- хубавата." Учителят се зарадвал и го насочил към пътя за юзината. Не минало много време и братът намерил и купил място към юзината. Веднъж Учителят излязъл с Галето на разходка към юзината. Учителят попитал за мястото на брата /Георги Йорданов/. - „Да, знам го, Учителю, ще ви заведа," Отишли на мястото, намерили една пейка, седнали и поседели 15-20 минути. До този ден имало трудности за построяване на къщата, но постепенно се премахнали и къщата била построена на етапи. От деня, в който решил братът да направи стая за Учителя, нещата в живота взели да му се нареждат по-лесно. Стаята на Учителя е готова. В нея се приемат гости в името на Учителя. Разказал: Георги Йорданов. 16.08.1964г. - хижа„Граничар".
към текста >>

97. 09 - 167. ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Работата на мъжа ми бе такава, че постоянно пътуваше и аз все сама трябваше да се справям с всички трудности, свързани с гледането на три дребни деца и с недобра свекърва.
Работата вървеше по-гладко. Каквото тя прави, това правя и аз. Тя запали кандило, запалвам го и аз. Тя отиде на църква, отивам и аз. Нямаше друг изход. Работата на мъжа ми бе такава, че постоянно пътуваше и аз все сама трябваше да се справям с всички трудности, свързани с гледането на три дребни деца и с недобра свекърва. Но въпреки всичките ми отстъпки, един ден бях толкова умъчнена, че никъде не можах да си намеря място. Цяла нощ не мигнах. Сънят бягаше от очите ми като подплашена птица. Щом като се развидели, станах и излязох от къщи, като че всичко в къщи ме подтискаше. Отидох към Морската градина, та дано се разсее мъката ми.
към текста >>

98. 09 - 179. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Обладава те една радост, че си можал да превъзмогнеш трудностите, за да се откъснеш макар само за няколко дни или седмици от сивото ежедневие.
179. ДОБРОТО ОРЪЖИЕ През лятото на 1936 година двама братя от София предприели екскурзия из величествената Рила. Тези братя били Димитър и Михаил Звездински. Там, в Рила, човек най-добре може да почувства величието на Бога, изкачил се на някое високо било или връх, или надвесен над някоя бездънна пропаст да запееш: „Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела ... " Само там, при тази дивна обстановка, можеш да се вживееш в думите, което пееш или изговаряш. Самата обстановка те кара да се смириш и да благоговееш пред величието на Твореца. Как се разширяват там гърдите и жадно поемат чистия планински въздух, а душата се разтваря и ти си готов да обичаш всички, независимо дали са повече или по-малко добри. Обладава те една радост, че си можал да превъзмогнеш трудностите, за да се откъснеш макар само за няколко дни или седмици от сивото ежедневие. Ето вече шести ден. откакто двамата братя са в обятията на величествената Рила. С всеки изминат ден раниците олекваха, което не бе най-радостното, но те, след като бяха успокоили стомасите си, бе им излезло от ума, че за вечеря пак ще трябва да се яде. Когато отвориха раниците, видяха, че нищо не е останало „Трябва да потърсим храна", каза Михаил. - "Да, брат, трябва но откъде?
към текста >>

99. 09 - 216. МЪКАТА НА ЕДНА СЕСТРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

И така, децата отраснаха и ги задомихме за първия кандидат, който се яви, без да държим сметка за идейните различия между тях, които без друго ще създадат трудности в техния съвместен живот.
Родиха ни се деца, които отхранихме и възрастихме. Възпитахме ги в духа на Учението, което ние следваме, но ние малко направихме за тях, за да ги въведем в наша среда и да ги запознаем с децата на наши приятели. И тъй, те израстнаха сами, без да се срещнат и запознаят с децата на нашите братски семейства. Това се дължи изключително на съпруга ми, който, където и да отиде, по събори, сбирки или срещи, нито мене вземаше, нито някое от децата. Той може би смяташе, че всеки човек си има свой път и ние не трябва да се месим. И така, децата отраснаха и ги задомихме за първия кандидат, който се яви, без да държим сметка за идейните различия между тях, които без друго ще създадат трудности в техния съвместен живот. И така стана. Техните съпруги и съпрузи не споделят идеите ни и сега те срещат големи противоречия и се измъчват, измъчваме се и ние, като гледаме липсата на едно общо разбиране. Тяхната мъка е наша вина, защото ние не помислихме за тяхното бъдеще, като не ги запознахме с младежи от нашата братска среда. Споделям мъката си, дано с това помогна на ония родители, които още не са разрешили този въпрос, да си помислят, за да не направят нашата грешка. Вярвам, че някой ще се поучи от нашата грешка и тогава мъката ми ще бъде по-малка, ако мога да предпазя другите от грешка.
към текста >>

100. 09 - 261. КАК ДОБРОТО ОТВАРЯ ПЪТЯ