НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
61
резултата в
48
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
За братското сдружаване - К.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се
идентифицира
с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се
идентифицира
с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.
към текста >>
2.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се
идентифицира
звуковия цвят на тона с оптическия цвят.
„Всемирна Летопис” год. IV. Звукови картини. Опитите да се свърже звукът с цвета са стари. Психолозите са се старали отдавна да намерят връзката между звука и цвета. Възприемането на цвета чрез звука е съставлявало винаги значителна психологична и художествена проблема.
Тия изникващи понякога стремежи са всъщност повече от проблематични, защото едва ли се има за цел да се
идентифицира
звуковия цвят на тона с оптическия цвят.
Звуковете на разните инструменти – цигулка, пиано, кларнет – не извикват у възприемчивите към цветовете хора оптически впечатления, а по-скоро самия тон и изобщо хармонията. Това, обаче, са теоретични размишления. Практиката ни учи, че има хора, чиято звукова възприемчивост е придружена с тая на цвета. Напоследък е излязла книгата на Оскар Райнер „Музикална графика", в която се описват направените опити за да се изнесе цвета на отделните тонове. Резултата е бил, че 60-80 на сто от отделните лица са изпитали при известен звук еднакво цветно впечатление.
към текста >>
3.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Днес хората
идентифицират
пълнотата със здравето.
Всичко това, което подтиква към пълнота на духовния живот е грядущо, казваме че е добро, а всичко онова, което те подтиква към физическа пълнота без да ти дава подтик към духовното, него го казваме че е зло. Физическата пълнота, разбрана като едно условие за духовен живот, е добро. Днес всичко се стреми към физическо запълване на живота. Дирят се хората едни други, за да запълнят времето. Трупат храна, богатства, за да запълнят бъдещето.
Днес хората
идентифицират
пълнотата със здравето.
Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически. Богаташът на десет страни се озърта когато ходи, та мигар това е от сигурност? Напълниш хамбар с жито, но със сигурност няколко мишки са в състояние да го унищожат. Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота!
към текста >>
4.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от
тифусна
треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив.
Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата. Аз бих искал следователно да ви заинтересувам единствено с душата на моя герой, да ви дам възможност да я видите такава, каквато тя ми се представи в моята младост - свръхчовешка, напълно божествена, като една звезда - сестра на оная, която се издигна над земния мрак преди двадесет столетия. Ако, слушайки ме, вие подирите друго нещо освен небето, целият мой разказ става безполезен и неуместен. Да бъде човек свидетел на чудеса не е голяма рядкост; да прави човек чудеса, истински чудеса, не е много трудно. Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг.
Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от
тифусна
треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив.
Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост.
към текста >>
5.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда),
Тиферет
или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Той им разказа за потайната неизразима Същина на Същините, що не може да се постигне, определи или ограничи; тя е непостижима за човешкия дух и посветеният я нарича Айн-Соф, което значи Нищо или Безкрайност; той знае за нея само това, че същества. После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението.
Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда),
Тиферет
или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа).
към текста >>
Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява;
Тиферет
– Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв.
Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот.
Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява;
Тиферет
– Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв.
Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога.
към текста >>
6.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ ТУРИЗМА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се
идентифицират
.
– Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът ? Човек не е далеч от Този, Който го е създал – от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си. А самият човек е проява на Бога.
Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се
идентифицират
.
Знаменитият окултист Eleve казва в своята книга „Das geistige Gesetz in der Natiirlichen Welt”: „Ако Бог твори, Той трябва да поддържа своето създание, да го пази и закриля. Затова Бог е вечен”. Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция. Никъде досега не е казано, че човек създаде човека. Обаче, навсякъде е казано: Бог създаде човека.
към текста >>
7.
LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Република Панама пък, го
ратифицира
в същото време.
Като резултат от Брюгския конгрес, на 17 ноември 1933 год. под председателството на Луи Хорш, управител на Рьориховия музей в Ню-Йорк, във Вашингтон се сбрал ІІІ-я международен конгрес за „Рьориховия пакт на мира". Тридесет и четири държави са взели участие в този конгрес. Едногласно се е взело решение, да се въведат в законодателствата на всички страни постановленията на пакта. Още тогава решава панамериканския съюз, в който влизат всички държави на Америка, да одобрят принципиално пакта.
Република Панама пък, го
ратифицира
в същото време.
През време на конгреса във Вашингтон, в Япония, най-милитаристичната и агресивна страна в света, е било издигнато над всички културни учреждения „Знамето на мира". Това начинание на Рьорих е без съмнение дело на неговите дълбоки окултни убеждения. Известно е, че той е под ръководството на Учителя Мория. Като художник, цялото му дело е пропито дълбоко с духа на окултизма. И като обществен деец, той води нагоре към върховете на красотата и духа.[1] Не може да се оспори че „пактът на Рьорих" е от голямо културно значение за човечеството.
към текста >>
8.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се
идентифицира
по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка.
Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният.
Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се
идентифицира
по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка.
Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува.
към текста >>
9.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В Съединените щати по 50,000 души страдат от
тифус
. 10.
В Индия умират по 13 души. 5. Във вашите тънки черва микробите се умножават със 100 билиона. 6. Запалва се по един автомобил. 7. Едно лице, което свири на пиано, извършва 3,600 умствени операции. 8. Мексико набавя на Германия по 4,000 литри петрол. 9.
В Съединените щати по 50,000 души страдат от
тифус
. 10.
Франция изразходва близо 190,000 франка (около 570,000 лева) за да бъде готова в случай на война. 11. В света се произвежда 1,500 килограма изкуствена коприна. 12. Германия всяка минута изразходва 4.000 марки (132,000 лева) за хранителни продукти, 6,000 марки (198 хил. лева) за внасяне от чужбина първични материали. 13. В Англия повече от 2,000 души всеки 60 секунди отиват на кино. 14.
към текста >>
10.
АСТРОЛОГИЯ. ГЛАВНИ ЗНАЧЕНИЯ И АНАЛОГИИ НА ПЛАНЕТИТЕ - П. МАНЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като
тифус
, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват.
Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti. Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити. Интересни са изследванията на рака във връзка с митогенните лъчи. Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите клетки. Раковите клетки в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи.
Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като
тифус
, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват.
И даже нещо повече: изчезването на митогенните лъчи на кръвта принадлежи към ранните признаци при злокачествените тумори. Митогенните лъчи на кръвта в организма изчезват много по-рано преди появяването на видимите ракови образования. Напоследък е събран доста клинически материал, който потвърждава това. Много трудове установяват 93-95% паралел или съответствие между патохистологичната и митогенната диагнози на рака. Различието 5-7% отчасти е привидно и се завършва с победата на митогенната диагноза на рака.
към текста >>
11.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
При обиколка в едно село заболява от петнист
тиф
.
Необикновен разговор Това беше през 1918 год. през късна есен. Аз бях ученичка в IV кл. в града Т. Чичо ми беше старши стражар.
При обиколка в едно село заболява от петнист
тиф
.
Като се връща в града, лежи десетина дни напълно изолиран. При него не пущаха никого, освен лекаря и медицинския фелдшер, който ни беше сродник. Една нощ баща ми, който спеше в общата спалня, на разсъмване се събуди със следния вик: „Бате, тук съм, ида"! Мама и всички деца чухме този вик. Баща ми каза разтревожен: „Вижте, колко е часът".
към текста >>
12.
ЗА КРАСОТАТА - СТ. КАРАПЕТРОВ
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Доколко лечебните и религиозните пости са се
идентифицирали
, виждаме от писанията на стария прочут лекар Гален: „Душата се задушава от многото кръв и мазнини и не е способна да схваща небесни и божествени неща." При първите християни еднодневното седмично постене е било нещо в реда на нещата.
Спартанците и персийците приучвали своите деца и жени към продължително постене, за да заздравят тялото им. Старите нормандци постили преди всяка битка. Великият Буда постил дълго и приучвал учениците си на дълги пости. Египетските фараони изпълнявали дългите религиозни пости. Старите гърци имали също подобен религиозен обичай.
Доколко лечебните и религиозните пости са се
идентифицирали
, виждаме от писанията на стария прочут лекар Гален: „Душата се задушава от многото кръв и мазнини и не е способна да схваща небесни и божествени неща." При първите християни еднодневното седмично постене е било нещо в реда на нещата.
Теофраст (390 г пр. Хр.) е казал следното: „Изобилното хранене, особено храненето с месо, подтиска разума, прави човека ленив и често глупав”. В историята се споменава често за прочути учени и философи, които са постили редовно през живота си. Така прочутият калугер и философ Роджер Бекон (1214 до 1294 г.) прилагал едно методично и продължително постене за възобновяване и подсилване не само на физическите, но и на душевните си сили. Старият френски лекар Картон съобщава за едно комбинирано постене, което прилагал свещеникът Бернард от Малта (1724 г.), което е давало изумително добри лечебни резултати.
към текста >>
13.
DU MAITRE-LE CHFMIN DU SALUT
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
повишената жизнеспособност на патогенни (болестотворните) микроби на най-различните видове болести — чума, възвратен
тиф
, дифтерит, грип, коремен
тиф
, менингит и пр.
С това се обясняват и периодическите колебания на повърхността на езерото Виктория-Нианца, количеството на айсбергите в Атлантически океан, разливането на река Нил. В 1938 година, когато максимумът на петната беше силен, бе отбелязано изключително по интензивност разливане на Нил и огромно количество айсберги. В 1921. година Едисон Пети доказва, че съставът на слънчевата радиация се колебае и че нейната ултравиолетова съставна част в колебанията си следва точно ритъма на слънчевите петна, като се увеличава заедно с количеството и размерите на последните. Епидемиите, т.е.
повишената жизнеспособност на патогенни (болестотворните) микроби на най-различните видове болести — чума, възвратен
тиф
, дифтерит, грип, коремен
тиф
, менингит и пр.
в повечето случаи съвпадат с периодите на максимум и само като рядко изключение се появяват през годините на минимум. Напр. от 8 епидемии на холера през 19 век, 7 са съвпадали с максимума и само една се паднала на минимума. През месец август 1892 година е имало кратко избухване на холера в Хамбург, която точно съвпадала с рязкото кратко засилване на слънчевата активност през тая година. Внезапните смъртни случаи, безсмислените престъпления и пр. са в по-голям брой при преминаване на петната през меридиана.
към текста >>
14.
Брой 3-4 -1993г.
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
И двете дисциплини ни довеждат до
идентификация
с нашата истинска същност и до връзка между нашето фрагментарно и хаотично естество с универсалното и хармонично Цяло.
Но най-вече, Паневритмията помага да се постигне развитие на скритие способности в човешкото същество и да се пробудят висшите морални чувства. Чрез Паневритмията човек става по-предразположен да отвори душата си към доброто, правдата, красотата, истината и светлината. Тези думи на Учителя ни казват накратко какво е, и какво не е Паневритмията, но понякога човек си задава други въпроси, като например: Каква връзка има Паневритмията с познатите техники на Йога? Да не би, случайно, това да е някаква нова Йога? На тези въпроси можем накратко да отговорим, че не съществува никаква връзка с познатите техники на Йога, доколкото те са близки с достиженията си по отношение човешкото развитие, макар, че е неоспорима идентичността на принципите, които са основа както за интегралната наука на Йога, така и за Паневритмията.
И двете дисциплини ни довеждат до
идентификация
с нашата истинска същност и до връзка между нашето фрагментарно и хаотично естество с универсалното и хармонично Цяло.
Друг въпрос би могъл да бъде: Имат ли паневритмичните упражнения ритуален характер? На това ще отговорим, че те не носят характер на церемониален или религиозен ритуал, в обичайния смисъл на тези термини, макар че биха могли да се сметнат ритуални по причина на техните движения, съгласувани с ритъма на космичната активност. Подобни движения се считат за израз на свещенодействие, чиято цел е постижение на известен благотворен ефект по отношение единението с Цялото. При Паневритмията се приема един общ ритъм в телата, и неговата периодичност по определен начин се съгласува с духовния ритъм, а където има ритъм, има и ритуал. Самият стремеж да се обединят тялото и душата изисква от самосебе си труд от магикоитуалистичен характер, макар и не лишен от естественост.
към текста >>
15.
Елена Андреева (1899-1990)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се
идентифицират
.
- Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът? Човекът не е далеч от Този, Който го е създал - от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си. А самият човек е проява на Бога.
Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се
идентифицират
.
Знаменитият окултист Eleve казва в своята книга “Das geistige Gesetz in der Naturlichen Welt”: “Ако Бог твори, Той трябва да поддържа своето създание, да го пази и закриля. Затова Бог е вечен.” Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция. Никъде досега не е казано, че човек създаде човека. Обаче, навсякъде е казано: Бог създаде човека. Тъй щото, за Бога не може да се каже, че има начало, или че има край.
към текста >>
16.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но кой ще ми запази здравето, ако водата от градския водопровод е заразена от коремен
тиф
?
Всеки живее за себе си, а в отношенията си към другите — може да постъпва по свое желание и разбиране с най-голям произвол. А ето че законът на скачените съдове започва да се обажда. За мене е важно моето дете да бъде здраво. Но неговото здраве не е гарантирано, ако детето на моя беден съсед е болно от скарлатина. За мене е важно аз да бъда здрав.
Но кой ще ми запази здравето, ако водата от градския водопровод е заразена от коремен
тиф
?
Туберкулозният проблем не ме интересува, защото моето жилище е хигиенично. Но кой ще ми запази здравето от болната слугиня, от кафенето, от улицата, учреждението, гдето болни мои близки, без хигиенични навици, храчат и разнасят заразата? Аз мога спокойно и смело да гледам другите хора, защото имам няколко милиона лева в банката и само от лихвите им мога да живея. Но ето —аз съм свързан с монетната система и с банковите операции. Едно обезценяване на лева, един фалит на банката и аз съм последен бедняк.
към текста >>
17.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този опит бил извършван вечер, при намалено осветление, а също и денем, когато лесно би могло да се открие всека
мистификация
.
Неколцина лекари, с цел да контролират опита, си послужили с малки джобни компаси, които поставяли зад експериментатора, без последният да знае това. Но и техните се движели също така, както стрелката на компаса, който бил на масата. Особено интересен е бил опитът, при който графът вземал в ръката неонова лампа, дълга 10 см. и с диаметър 2 см. Той я държал в лявата си ръка, като движел показалеца на дясната си ръка по нейния край Тогава, при всяко допиране на пръста, лампата светвала.
Този опит бил извършван вечер, при намалено осветление, а също и денем, когато лесно би могло да се открие всека
мистификация
.
Пресметната било, че за подобно осветление, потребно било да се вкара о лампата електричество с 175 волта. Граф Берени бил сега на 63 години. Той открил случайно своята чудна способност: веднъж търкал с пръсти едно парче фланела н отведнъж видял множество електрически искри, които силно пращели. Той е съвършено здрав. Може да излъчва от тялото си статично електричество с няколко стотин волта напрежение и то при заряд от няколко микроампера.
към текста >>
18.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То се отнася до свойството на тия продукти, сами за себе си, чрез находящите се в самите тях бактерицидни елементи, не само да не позволят на болестотворните микроби, каквито са тия на
тифуса
, дезинтерията и чревния бацил, да се развиват като в благоприятна среда, а напротив, за по-късо или по-дълго време напълно да ги унищожат.
Месото престоява в червата на човека средно двадесет и четири часа — време, през което микробите намират достатъчно възможност да вкарат в жизнените сокове на тялото своята отрова. Това се благоприятства още повече от високата температура — 37° и от липсата на противомикробни (бактерицидни) свойства на самото месо. Според твърде интересните изследвания на доцента при медицинския ни факултет, д-р Л. Цветков, печатани в „Известия на Дирекцията на Народното здраве“, кн. 161—164, ние намираме едно особено осветление върху хранителните продукти, по-голямата част от които съставляват неделима част от вегетарианското меню.
То се отнася до свойството на тия продукти, сами за себе си, чрез находящите се в самите тях бактерицидни елементи, не само да не позволят на болестотворните микроби, каквито са тия на
тифуса
, дезинтерията и чревния бацил, да се развиват като в благоприятна среда, а напротив, за по-късо или по-дълго време напълно да ги унищожат.
Така, когато човек поеме заедно с доматите, например, няколко тифозни микроби, той не им вкарва същевременно благоприятна за развитието среда в която те да продължават своето бързо размножение и да засилват своята напаст за организма. Напротив. Самите домати, за няколко часа, се справят окончателно с болестотворните микроби. Те измират. Интересно е времетраенето, през което попадналия в плодовата или зеленчукова среда микроб бива не само спрян в своето развитие, но и напълно унищожен. Като не разграничаваме поотделно времето на унищожението на различните микроби — на дезинтерията, тифуса и чревните бацили, както прави авторът, а вземем средното число на часовете, ние имаме следните данни: Лютивите чушки унищожават микробите за 6 до 7 часа.
към текста >>
Така, когато човек поеме заедно с доматите, например, няколко
тифозни
микроби, той не им вкарва същевременно благоприятна за развитието среда в която те да продължават своето бързо размножение и да засилват своята напаст за организма. Напротив.
Това се благоприятства още повече от високата температура — 37° и от липсата на противомикробни (бактерицидни) свойства на самото месо. Според твърде интересните изследвания на доцента при медицинския ни факултет, д-р Л. Цветков, печатани в „Известия на Дирекцията на Народното здраве“, кн. 161—164, ние намираме едно особено осветление върху хранителните продукти, по-голямата част от които съставляват неделима част от вегетарианското меню. То се отнася до свойството на тия продукти, сами за себе си, чрез находящите се в самите тях бактерицидни елементи, не само да не позволят на болестотворните микроби, каквито са тия на тифуса, дезинтерията и чревния бацил, да се развиват като в благоприятна среда, а напротив, за по-късо или по-дълго време напълно да ги унищожат.
Така, когато човек поеме заедно с доматите, например, няколко
тифозни
микроби, той не им вкарва същевременно благоприятна за развитието среда в която те да продължават своето бързо размножение и да засилват своята напаст за организма. Напротив.
Самите домати, за няколко часа, се справят окончателно с болестотворните микроби. Те измират. Интересно е времетраенето, през което попадналия в плодовата или зеленчукова среда микроб бива не само спрян в своето развитие, но и напълно унищожен. Като не разграничаваме поотделно времето на унищожението на различните микроби — на дезинтерията, тифуса и чревните бацили, както прави авторът, а вземем средното число на часовете, ние имаме следните данни: Лютивите чушки унищожават микробите за 6 до 7 часа. Сладките чушки —за 12 до 16 часа.
към текста >>
Като не разграничаваме поотделно времето на унищожението на различните микроби — на дезинтерията,
тифуса
и чревните бацили, както прави авторът, а вземем средното число на часовете, ние имаме следните данни: Лютивите чушки унищожават микробите за 6 до 7 часа.
То се отнася до свойството на тия продукти, сами за себе си, чрез находящите се в самите тях бактерицидни елементи, не само да не позволят на болестотворните микроби, каквито са тия на тифуса, дезинтерията и чревния бацил, да се развиват като в благоприятна среда, а напротив, за по-късо или по-дълго време напълно да ги унищожат. Така, когато човек поеме заедно с доматите, например, няколко тифозни микроби, той не им вкарва същевременно благоприятна за развитието среда в която те да продължават своето бързо размножение и да засилват своята напаст за организма. Напротив. Самите домати, за няколко часа, се справят окончателно с болестотворните микроби. Те измират. Интересно е времетраенето, през което попадналия в плодовата или зеленчукова среда микроб бива не само спрян в своето развитие, но и напълно унищожен.
Като не разграничаваме поотделно времето на унищожението на различните микроби — на дезинтерията,
тифуса
и чревните бацили, както прави авторът, а вземем средното число на часовете, ние имаме следните данни: Лютивите чушки унищожават микробите за 6 до 7 часа.
Сладките чушки —за 12 до 16 часа. Празът — за 18 часа. Доматите — за 20 часа. Червеният лук — за 21 часа. Картофите — за 22 до 24 часа.
към текста >>
19.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Токсините на месните храни,*) силните подправки, солта, възбудителните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействат само като огнища на
антифизиологична
реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят.
Жеков - натурист ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Индивидуалният характер В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на Нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др„ както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др. Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозното, електричното и хипердинамичното. А темперамента на нормалния тип ме трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалност, a трябва да е електрично-магнетичен. Нервозния тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живеене — двата анормални.
Токсините на месните храни,*) силните подправки, солта, възбудителните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействат само като огнища на
антифизиологична
реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят.
повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичния темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен, — един акумулатор в пълно развитие на мощ, но „захранен“ изключително със съпротивителна сила. Той постоянно произвежда. И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичния темпераменти представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен апатичен, — един „дефектен акумулатор по начало“, поради липса на мощна сила, динамизъм.
към текста >>
20.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбуденото, нетърпимо и
антифизиологично
, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма.
Обаче, не е същото, ако се употреби възкиселена вода или солена вода, а това се разбира много добре, защото химическото действие не с едно и също в тия два случая. В това, действително, има една пълмз аналогия по отношение на хранителните материали, които се употребяват като производители на енергия, възстановяване и запазване на човешкото тяло. Обаче има още едно друго нещо. Понеже всичките човешки открития са предмет на законите на еволюцията и прогреса, то електро-химията реализира един голям напредък в материята и ония рудиментарни генератори на електрическото течение не се употребяват почти никак по причина на многото жива отсечка на цинка от страна на сярната киселина. Днес се предпочитат други електрически елементи, като елемента на Лекланше, който нищо не консумира.
И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбуденото, нетърпимо и
антифизиологично
, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма.
Тука виждаме още, че натуризма осъществи забележителен прогрес в полза па подобрението и запазването на здравето и живота на човешката личност. При това виждаме, че единствената наука, която не направи прогрес е оная, която се казва „медицинска наука, защото нейния изследвания и изучавания, немалко и нейните терапевтически изследвания, като серуми, ваксини, отрови, специалитети и др. ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващани върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм. ПОЛЕЗНИ ГРИЖИ за очите, носа и ушите Зачервените и възпалени клепачи стават веднага бледи ако два-три пъти дневно се измиват с топла вода. Топлият чай с трици премахва кръвта, която се е натрупала в очите.
към текста >>
21.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се
идентифицират
тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос.
Това е факт, а не само поетически образ. С възкресението на Христа влязоха в действие нови сили в земното развитие, които разведриха атмосферата и отвориха нови перспективи за човека. Мнозина, запознати повърхностно с окултната наука, виждат във факта на възкресението на Христа само едно окултно преживяване, предизвиквано в древните посвещения, което се състои в следното: кандидата за посвещение е бил привеждан в особено състояние, средно между съня и смъртта, което е непознато за обикновения човек и при което положение „азът“, душата е напуснала физическото тяло, но е била в една слаба връзка с него и така е преживявала три дена в невидимия свят, където под ръководството на великите разумни същества е добивала великото знание, великата мъдрост, която прониква цялото битие. Там душата е получавала импулса на Христа, който в древността още не е бил проникнал до физическото поле и е добивала сили за нов живот. След три дни ученикът е бил връщан в тялото си, като е могъл да пренесе в тялото спомена за своето пребиваване в духовния свят, могъл е да пренесе, да си припомни всичко, което е научил там.
След възвръщането във физическото си тяло той е бил възроден и обновен благодарение на Божествения импулс, който той е получил в духовния свят Да се
идентифицират
тези два факта, показва, първо, неразбиране същността на самия просветителен процес, и второ, нямане представа за това, кой е Христос.
И действително, онези, които отъждествяват тези два факта, считат Христа като един обикновен посветен, минал през известна степен на посвещение, а всичко останало, казват те, е преплетено с мита за слънчевия логос, отнесен към един човек, който минавал през посвещение. В същност, събитието на Голгота и последвалото го възкресение не е само едно привидно събитие, то е едно реално събитие, при което за първи път в земното развитие беше победена смъртта, с което се даде импулс на човешката душа, откривайки пътя към Бога в самата нея, за да могат всички души да възкръснат от ковчега на материята и да влязат в реалността на истинския живот. Докато кандидата за посвещение в продължение на 3 дни се учеше в невидимия свят и приемаше импулса на Христа, то сега самия Христос през тези 3 дена не се учеше, а проникна със същината си до центъра на земята и до центъра на човешкото битие и даде ново направление на човешките и земните сили — насочи ги към центъра на слънцето. В четирите Евангелия почти по един и същ начин описват възкресението на Христа: Жените рано сутринта в неделя отиват на гроба и не намират там тялото Исусово и ангели им казват, че Той е възкръснал, затова да не търсят живия между мъртвите, а да съобщят това на учениците му и да отидат в Галилея, където ще го видят. И многократно Той се явява на учениците си при различни обстоятелства и извърши много знамения пред тях.
към текста >>
22.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Етеричните масла на чесъна спират развитието на
тифозни
,
партифозни
, холерни и дезинтерийни бацили, според изследване на Кремер и Кох.
Но има и друго едно астрологическо твърдение, че знаците се проявяват в зависимост от доброто или лошото положение на техните господари. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Чесънът — една национална храна Чесънът, един ценен наш зеленчук се цени много малко от интелигентните люде и градското население. Той съдържа между друго и полезни масла, които макар и в малки количества, действат благоприятно както предпазно, така и лечебно. Миризмата на чесъна се дължи на тези масла. Той действа укрепваше върху стомашно-чревния канал, възбужда към по-обилно секретиране на стомаха и червата, пречи на развитието на вредните бактерии.
Етеричните масла на чесъна спират развитието на
тифозни
,
партифозни
, холерни и дезинтерийни бацили, според изследване на Кремер и Кох.
Редовна употреба на чесъна улеснява кръвообращението. Опит с животно показва, че действа предпазно и срещу склероза на кръвоносните съдове. В някои случаи етеричните масла на чесъна предизвикват намаление растежа на ракообразни подувания и тумори. Чесънът действа и върху общото състояние на организма и увеличава съпротивителната му сила. Поради тези си свойства чесъна се препоръчва при всички остри и хронично инфекциозни стомашни и чревни заболявания, особено като предпазно лечебно средство при остри и хронически гастроентерити, дизентерия, паратиф, тифус и холера.
към текста >>
Поради тези си свойства чесъна се препоръчва при всички остри и хронично инфекциозни стомашни и чревни заболявания, особено като предпазно лечебно средство при остри и хронически гастроентерити, дизентерия,
паратиф
,
тифус
и холера.
Етеричните масла на чесъна спират развитието на тифозни, партифозни, холерни и дезинтерийни бацили, според изследване на Кремер и Кох. Редовна употреба на чесъна улеснява кръвообращението. Опит с животно показва, че действа предпазно и срещу склероза на кръвоносните съдове. В някои случаи етеричните масла на чесъна предизвикват намаление растежа на ракообразни подувания и тумори. Чесънът действа и върху общото състояние на организма и увеличава съпротивителната му сила.
Поради тези си свойства чесъна се препоръчва при всички остри и хронично инфекциозни стомашни и чревни заболявания, особено като предпазно лечебно средство при остри и хронически гастроентерити, дизентерия,
паратиф
,
тифус
и холера.
Добро предпазно средство е и срещу епидемичен полимиелит, а като лечебно средство може да се използва и при главоболие, виене на свят,артериосклероза на кръвоносните съдове. ангина пекторис, (гръдна жаба). Дава се като храна на оперирани или облъчвания при тумори. Напоследък нашия чесън се изнася в странство, гдето от него извличат лечебни етерични масла и произвеждат препарата под име „Allicocaps“ (може би се има предвид алицина), който се дава вместо чесън. По-добре е да се взема самия чесън (по една глава дневно).
към текста >>
23.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
По тях може да има яйца от глисти и тении, а също и микроби на различни заразни болести (
тифус
, дизентерия, диария и др.).
Витаминът В предпазва от болести „бери-бери“, засилва нервната система и лекува някои нервни болести (невралгия). Помага и при състояние на обща слабост, липса на апетит и др. Той възбужда още храносмилателните жлези и поддържа нормалната дейност на нервната система, а също така подтиква към работа всички вътрешни жлези в организма. Витаминът С предпазва от скорбут и скорбутоподобни заболявания (пролетна умора, обща отпадналост, кръвоизлияния, малокръвие и др.) Той усилва дейността на организма при заразните болести, пневмония и др. Едно важно условие, което не трябва да се забравя при яденето на суровите марули и репички, е да се измиват грижливо със силно течаща вода, а също с вода и сапун.
По тях може да има яйца от глисти и тении, а също и микроби на различни заразни болести (
тифус
, дизентерия, диария и др.).
Те трябва да се дъвчат много добре. При слаби и болни стомаси може да се употребяват сокове от тях, добити с пресуване в особени преси за зеленчукови и плодови сокове. Децата трябва да свикват от малки да ядат тия пресни и полезни зеленчуци Във всеки двор трябва да се посеят и посадят такива, за да не се купуват само от пазаря. Д-р Ник. Станчев (Из в.
към текста >>
24.
-
Въз основа на антисептичното му действие, чесънът се употребява с добри резултати от Loeper u Lemilere при гангрена на белите дробове; също профилактично (предпазно) и като лек против различни инфекциозни болести;
тифузни
трески.
Според същият автор чесънът влияе и на сърдечният ритмус и подпомага функцията на сърдечният мускул; а на пулса действа регулиращо. Като средство против глисти е бивал често оспорван: според Е. Raos той действа твърде сигурно против оксиурии и по-слабо при аскаридите (видове червеи глисти). В детската практика на лекарите Rico u Lecle е е назован противоаскаридно средство. W. Kretxhmer съобщава за чесънът че действа за отделяне на злъчен сок в черния дроб, а с това да влияе на флората на червата, в смисъл да я подкрепя и засилва при борбата срещу външни патогенни бактерии.
Въз основа на антисептичното му действие, чесънът се употребява с добри резултати от Loeper u Lemilere при гангрена на белите дробове; също профилактично (предпазно) и като лек против различни инфекциозни болести;
тифузни
трески.
тифус и грип. Добро влияние с наблюдавано от Mercovici при акутна и хронична дизентерия; и при хронични катари на червата (с кръвни изпражнения). W .C. Minchin приписва на етеричното чесново масло даже и специфично действие против туберкулозни бацили. В 1614 год.
към текста >>
тифус
и грип.
Като средство против глисти е бивал често оспорван: според Е. Raos той действа твърде сигурно против оксиурии и по-слабо при аскаридите (видове червеи глисти). В детската практика на лекарите Rico u Lecle е е назован противоаскаридно средство. W. Kretxhmer съобщава за чесънът че действа за отделяне на злъчен сок в черния дроб, а с това да влияе на флората на червата, в смисъл да я подкрепя и засилва при борбата срещу външни патогенни бактерии. Въз основа на антисептичното му действие, чесънът се употребява с добри резултати от Loeper u Lemilere при гангрена на белите дробове; също профилактично (предпазно) и като лек против различни инфекциозни болести; тифузни трески.
тифус
и грип.
Добро влияние с наблюдавано от Mercovici при акутна и хронична дизентерия; и при хронични катари на червата (с кръвни изпражнения). W .C. Minchin приписва на етеричното чесново масло даже и специфично действие против туберкулозни бацили. В 1614 год. в болницата на гр.
към текста >>
25.
-
Едновременно, благодарение именно но тия му свойства, витамин С подпомага оздравяването от тия болести и на първо място от туберкулозата, пневмонията, коремния
тиф
, скарлатината и други.
Това показва, че шипките винаги са били ценни, и че те винаги са могли да бъдат полезни за здравето ни, ала ние не сме знаели това. Така често в живота ние само от невежество пренебрегваме много неща, които биха ни ползвали за подобрение на живота ни! От всички плодове шипките са най-богата а витамин С, който е много важен за доброто развитие и здраве на човека. Тоя витамин запазва тялото ни от множество и разнообразни разстройства, защото засилва кръвта ни и помага да се извършва правилно храненето на клетките. По тоя начин витамин С увеличава съпротивителната сила на организма против заразните болести.
Едновременно, благодарение именно но тия му свойства, витамин С подпомага оздравяването от тия болести и на първо място от туберкулозата, пневмонията, коремния
тиф
, скарлатината и други.
Така витамин С е укрепително, предпазно и лековито вещество от най-голямо значение. Опитите, направени от някои болници в чужбина с шипките при лекуването на различни болести, са дали отлични резултати, особено при лекуването на язвата в стомаха и на дванадесетопръстника. Витамин С днес може да се приготовлява фабрично не от шипки, или от други плодове и зеленчуци. Той се продава в аптеките във форма на пастички, както и в разтвор за инжекции. Ала много по-полезен е естественият, природен витамин С който се намира в шипките, пиперките, лимоните, доматите и др.
към текста >>
26.
-
Витамин С: предпазва от зараза при пневмония, коремен
тиф
и дифтерит, засилва съпротивата на организма и др.
Последвалите многобройни изучения на учените позволиха химическото и биологическо опознаване до днес на 6 вида витамини, липсата на които по отделно или вкупом при всекидневното ни хранене докарва до различни тежки заболявания. Витамин А: усилва апетита, нормализира функцията на кожата и лигавиците, възпрепятства образуването на жлъчни и бъбречни камъни, премахва нощната слепота. Съдържа се в следните храни: рибено масло, чер дроб, масло, жълтъци, спанак и зелена салата. Витамин В: удължава живота, липсата му докарва тежки страдания: подагра, бери-бери и други заболявания на нервната система. Богати с витамин В храни са: домати, кисело мляко, мая, зеле, грах, жълтъци, лешници, ръженият и пшеничен хляб от цялото зърно.
Витамин С: предпазва от зараза при пневмония, коремен
тиф
и дифтерит, засилва съпротивата на организма и др.
Най-много витамин С има в: лимони, портокали, ягоди, домати, зелена салата, репички, моркови и особено много в шипките. Витамин Д: липсата му докарва рахит, тетания и др. Намира се в маслото, млякото, жълтъците, маята и рибеното масло. Витамин Е: необходим за узряването на зародишните клетки у мъжът и за правилната функция на плацентата у жената, затова е наречен още „противостерилитетен витамин“; Съдържа се в жълтъците, месото, млякото, всички кълнящи зародиши на растителното царство. Витамин К: спира болезнено кръвотечение.
към текста >>
27.
-
укрепително, антидиарично,
амтифебрилно
, кръвоочистително, хемостатично и афродизиак. Приложение.
Горчив вкус. Слаб балсамичен аромат. Съдържание. Етерично масло, смола, горчило и др. Действие. Диуретично. стомашно, противогнилостно.
укрепително, антидиарично,
амтифебрилно
, кръвоочистително, хемостатично и афродизиак. Приложение.
Lecles намира, че като лек симулант, то е отлично средство при атонта, а понеже е и антнсептик, подхожда при всички фебрилни случаи. Като лекар в едно старопиталище приложил с успех подъбичето при епидемия от грип и препоръчва следната рецепта: инфуз (запарка) 5% — по 4 чашки дневно преди ядене. За препоръчване и при треска, подагра, бронхиален катар, туберкулоза, при кървави диарии, при чревни паразити, хемороиди. В нашата народна медицина подъбичето е едно от най-ценните и широко прилагани средства. Във формата на отвара с червено вино то се дава стомашно при хиперсекреция и киселини, оригвания и болки; при гнилостни процеси в червата; при кръвоизлияние от всякакъв род; кръвохрачене, хемороиди, дизентерия, силна менструрация и пр.
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и
идентификацията
му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното.
Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция.
Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и
идентификацията
му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното.
Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това наново раждане не бива да се
идентифицира
с така нареченото странствуване на душата.
Законът Карма, за причината и последицата. учи. че всяко действие, всека мисъл влече след себе си своята неумолима последица и за човека тая последица, тази реакция, може да се прояви в сегашното му земно съществуване или в последващото. В сегашния земен живот. следователно, се създават условия за следния, а условията на сегашния живот са резултат от нашите деяния през по-раншни земни съществувания. Човекът, индивидуалната душа, нашето аз, его, след изминаването на известен период се ражда наново в едно тяло, което му служи за орган, инструмент за събиране на опити, за възприемане на това, което не може да се научи в по-висшите звездни и духовни области.
Това наново раждане не бива да се
идентифицира
с така нареченото странствуване на душата.
според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек. макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече.
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Една душа може да се нарече съвършена, когато е достигнала съзнанието за Божествения Мир по такъв начин, като че ли се е
идентифицирала
с него, когато намира своята върховна радост, своето щастие и, пълнота в Божественото Единение.
Човешката Душа, през периода на еволюцията, следва едно желание, което и се струва нейно собствено, т. е., което й изглежда да произлиза от самата нея. Но когато часът на нейното духовно просветление удари, тя разбира, най- сетне, че нейното желание не е друго освен желанието на Всемирния. Тогава тя предоставя на това Всемирно Желание да я води тихо към блаженството на Единението. Човекът, който е достигнал до тази стадия на съзнание, няма вече нужда да желае, да иска, да проси, защото Абсолютният го привлича, като един неотразим Любящ, и душата се подчинява с една разумна пасивност на това небесно притегляне.
Една душа може да се нарече съвършена, когато е достигнала съзнанието за Божествения Мир по такъв начин, като че ли се е
идентифицирала
с него, когато намира своята върховна радост, своето щастие и, пълнота в Божественото Единение.
Душата, която има това съзнание, е за винаги изтръгната от мъките на съществуването, тя не чувства нуждата, от прераждане, но заема място, след своята смърт, в блестящата редица от Безсмъртните Съвършени. В Мирът на Божествата няма ни време, ни пространство. Всичко е вечно и безпределно, няма единици, царува хомогенност, не.ма и полове. Съвършените стоят по-горе От полове. Всяко Божество, бидейки една специална Божествена Идея — е една отделна „личност“, един отделен „център“ на съзнание.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за
ратификацията
на мирния договор, включително и оня за обществото на народите.
Указало се, че точно в 6 часа след обед си заминал. Г-н Ц. казва, че до тази случка той гледал леко на живота, без да се замисли за по-дълбоките му основи. Но след тази случка той добил такава увереност в съществуването на душата след смъртта, че казва тъй: „Ако целият свет се събере и почне да отрича съществуването на невидимия свет, аз пак ще стоя непоколебим във вярата си, защото зная истината от лична опитност, аз видех.“ ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Конференцията за мир в Париж още не е свършила работата си. Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително събрание, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави.
Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за
ратификацията
на мирния договор, включително и оня за обществото на народите.
Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на Монроевата доктрина. Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят. Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Атрибутът му е
Тиферет
—слънце, блясък.
Атрибутът му означава Хебура, т. е. сила, могъщество. 6) Bay — ו. Името е Везйо, което значи „с блясък“ и визира шестия ангелски чин Малахим или Сили. С техната служба Бог Елоха произвежда металите и всичко друго, което съществува в минералното царство.
Атрибутът му е
Тиферет
—слънце, блясък.
7) Зайн — ז. т. е. чист, образува седмия ангелски чин Начала, децата на Елохима. Със службата им Тетраграматон (Четирибуквеният Бог) или Саваот произвежда растенията и всичко друго, което съществува в растителното царство. Атрибутът му е Нецах — победа или правосъдие.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът
Тиферет
(украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“.
Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни. Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите. Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона.
* * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът
Тиферет
(украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“.
Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е. ангели) на сферата на Слънцето, като му дава блясък и живот, и произвежда металите. Неговото разумно същество е Рафаел4), ръководител на Исаак и Товия, и ангелът Фениел, наставник на Якова. Тук трябва да поясним, че според тълкуването на Jean Tabris, Духът на планетата е висшата разумна и творческа сила, която принадлежи към съществото на тази планета и се съдържа в ограничено количество индивиди, числото на които се мени във всяка планета и във всяка сфера на битието. Ангелът на планетата е лице колективно, което представлява сбора на всичките мисли на планетния дух.
към текста >>
— Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен
тиф
и с 40° температура).
Аз Те моля, да не ме допускаш до самооболщение (самообольщение – ласкателство, самозаблуда) от този труд, който е посветен на Твоята Божествена Слава ! „Боже, приеми ме в лоното на Твоята благост и дарувай ми милост, щото трудът никога да не послужи за зло, но само за прославление на Твоето Име и за спасение на душата.“ 24 IV 1919 г. Гр. В. Търново. Превел от руски К. Иларионов * * * Ясновидство на едно болно момиче.
— Една почтена дама от софийското общество ни съобщава следния случай на ясновидство: „Спя с болната си дъщеря в едно легло, тя също спи (болна беше, от три месеца, от коремен
тиф
и с 40° температура).
Сънувам един познат офицер, който е умрял преди 23 год., и веднага се събуждам, събужда се и дъщеря ми и ме пита: „нали този офицер е умрял? “ Аз я запитах: кой? А тя ми отговори: „този, който беше сега тук “. Госпожата добавя, че въпросният офицер, който не е между живите на земята от преди 23 години, се е самоубил веднага след сватбата си и принадлежи на едно видно столично семейство. * * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се
идентифицира
с тази мисъл, той остава млад.
Този план, това предприятие пък за своето реализиране привлича невидими сили, които извършват окончателното си материализиране в областта на явленията. Който, напротив, се бои от някоя злина, живее в страха от някое злополучие, очаква някое нещастие, той си създава един мислен образ, една мълчаща сила, която по същите закони на привличането събира около себе си вредни и разрушителни елементи. Успехът и неуспехът произтичат от същия закон, който може да бъде използван за едното и за другото, както една човешка ръка, която може да спаси някого от удавяне или да го прободе с нож. Винаги, когато помислим, ние градим от невидими субстанции нещо, което привлича сили към себе си, да ни помогне или да ни повреди, съобразно с характера на мислите, които сме отправили. Който разчита на остаряване, който винаги носи в ума си един образ, една представа за себе си като стар и западнал човек, той ще се подаде бързо на остаряването.
Който е в състояние да си начертае за себе си един план, един мислен образ, изпълнен с младост, сила и здраве, в който образ той потъва безпрепятствено, зад който той се укрепява срещу легион хора, които постоянно идват и му казват, че ще остарее, че трябва да остарее, — който може да се
идентифицира
с тази мисъл, той остава млад.
Ние трябва неотстъпно да изграждаме идеала на самите нас, с това ние привличаме елементи, които винаги ни помагат и съдействат, за да сгъстим в реалност идеалния мислен образ. Който обича да мисли за силни неща, планини, реки и дървета, той привлича в себе си елементи на такава сила. Който днес се изобрази в сила и хубост, а утре се съмнява или се повръща назад към старото мнение на мнозинството, той не разрушава това, което е съзидал в духа от дух. Произведението само се спира и очаква новия час за нов полет. Постоянстването в мисълта за хубостта, за силата и за младостта е основата за тяхното реализиране.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията
идентифицира
материализма с науката.
И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение? Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие? Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът.
Понеже ученикът не знае окултния произход на религията, той противопоставя религията на науката, и при победата на науката над религията
идентифицира
материализма с науката.
Това е погрешно, но всеки друг на местото на ученика би сторил същото, щом не знае за по-дълбоки (духовни) източници на познанието. В същност фактите на естествените науки не противоречат на духовния мироглед. Естествените науки констатират фактите, обаче, материализмът е нещо друго; той отива по-далеч и твърди, че освен физичните факти, други и не съществуват. Мнозина днес настояват да се дава религиозно възпитание на учениците; те казват, че само този е начинът за създаване на истински характери в училището. Това е вярно.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Що се отнася за по-късните опитвания да се превърне среброто в злато, то между лицата, които са правили такива, можем да споменем:
Тиферо
, Стриндберг, Еменс, Брайс и напоследък ученият Соди, който се опитал да влияе на среброто с еманацията на радия, но за жалост не добил нищо.
Този очерк на научните данни за трансформацията може да се завърши със следните думи на Густав ле-Бон: „при съвременното състояние на науката е доказана изменяемостта на химическите елементи. Но все пак средствата, с които разполагаме, са недостатъчни, и ние можем да изменяме тия елементи само в много тесни граници. Като резюмираме всичко гореказано, можем да формулираме заключението си така: а) трансформацията на елементите е възможна; б) единството на материята е един реален факт. Ние не споменахме за историческите доказателства, не защото не ги признаваме, но защото задачата ни бе определена. във всеки случай, има твърде много исторически зарегистрирани превръщания и четците могат да прочетат за това специалните трудове по историята на алхимията.
Що се отнася за по-късните опитвания да се превърне среброто в злато, то между лицата, които са правили такива, можем да споменем:
Тиферо
, Стриндберг, Еменс, Брайс и напоследък ученият Соди, който се опитал да влияе на среброто с еманацията на радия, но за жалост не добил нищо.
Нема съмнение, че такива опитвания се правят от мнозина, но превръщането на елементите може да се очаква в бъдеще. __________________________________ 1) Думата Алхимия е взета от арабски език, дето ел или юл е член. а останалата част е корен и окончание. На елински език имаме χημεια, която значи още смес и гл. χεειυ — смесвам.
към текста >>
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт),
тифус
или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства.
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт),
тифус
или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите. които се съпровождаш. от треска, при възпалени рани и т. н. Както с умелото прилагане на лековития магнетизъм чрез синя или червена аура могат да се лекуват тия нарушения в равновесието (защото болестите не са нищо друго, освен нарушения в телесното равновесие), също така едното или другото лекарство причинява изравняване между синята и червената аура. Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Материализмът не трябва да се
идентифицира
с естествените науки.
Според материалиста, мисълта не е нищо друго освен плод от трептенията на атомите в мозъка. Мозъкът тъй отделя чрез своята дейност мисъл, както черният дроб отделя жлъчка, казват материалистите. Когато мозъчните атоми трептят по един начин, имаме тази мисъл или чувство; когато трептят по друг начин, имаме друга мисъл, казват те. Агностицизмът твърди, че съзнанието не може да се обясни с материалните процеси; връзката между съзнателните и материалните процеси е непостижима; тя не е достъпна на познанието. Значи, според агностицизма, има граница на човешкото познание.
Материализмът не трябва да се
идентифицира
с естествените науки.
Материализмът е философстване върху фактите, а не самите факти. Между фактите на естествените науки и окултизма няма противоречие. Но материализмът отива по-далеч от фактите, като казва, че вън от тези факти, нищо повече не съществува. Значи, тук материализмът притуря нещо от себе си. Това не е вече само задоволяване с областта на фактите.
към текста >>
Да се
идентифицира
Бог с човечеството е много опасно за индивидуалните нюанси.
Вярата, която Уелс ни предлага, не е нищо друго в основата си, освен чисто и просто официалната религия на бъдещето колективистично общество. Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо управление на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства. Общочовешкият деизъм изложен в Бог, Невидимия Цар, ще ни заведе към друга теокрация, дето Общата Конфедерация на Труда би заемала местото на един непогрешим Папа, дето папските съвети биха били заместени от конгресите и дето г-да Уелс и Ромен Ролан биха били Отците на Новата Църква. Голямата задача е, да се примири индивидуализма със справедливите искания на обществото. Всеки човек, както и всеки народ, има собствена мисия в колективната мисия на човечеството, и той ще може да я реализира, само ако запази личността си.
Да се
идентифицира
Бог с човечеството е много опасно за индивидуалните нюанси.
Вън от фаланстерата няма никакво спасение. Религията на Уелса няма да говори нищо за личното безсмъртие, ще изключи чистото изкуство, както и съзерцанията, не ще изисква от богатия да раздаде имотите си на бедните, за да последва Христа, а ще го съветва да пази разумно богатството си . . . Какъвто и да е мистицизмът, който го въодушевява, опасно е, да не би Световната Държава да стане една голяма казарма, в която новата религия да стане едно евангелие тираническо, празно и не лишено от посредственост. Прев. от френски: П.
към текста >>
Единственият, достоверен ръкопис на „Ключовете“ е онзи, който съдържа 36 талисмани с 72 тайнствени названия; другите, макар и стари, са резултат от измислиците на Черната Магия и представляват една
мистификация
.
Испанските народи и до сега още еж запазили главните първоначални знаци на Таро и с тях играят „на сянка или човек“1). Това е един смътен спомен за първоначалното употребление на тайнствената книга, която съдържа в себе си правилни съждения за човешките божества. Най-старите Таро били едни медали, от които правели талисмани. „Ключовете“ или „Малките ключове на Соломона“ се състояли от 36 талисмани, с 72 отпечатъци, анологични с йероглифическите фигури на Таро. Тия фигури, извратени от копистите, още се намират в старите ръкописни „Ключове“ из библиотеките.
Единственият, достоверен ръкопис на „Ключовете“ е онзи, който съдържа 36 талисмани с 72 тайнствени названия; другите, макар и стари, са резултат от измислиците на Черната Магия и представляват една
мистификация
.
За обяснение на Таро вземете съчинението ми: Dogme et Rituelde la Haute Magie (Следва). ____________________________________________________________ 1) Ломбер се казва старата игра на карти. Това название произлиза от испанската дума hombre което значи човек, мъж, и от французката l’hombre — сянка. От тук и названието ломберна маса. ПРОФ. НЕСТЛЕР.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (
Тиферет
).
Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина).
В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (
Тиферет
).
Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Озирис, умъртвен от
Тифона
и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му.
И тази велика тайна на вярата е просто тайната на природата. Може да се струва за парадокс, когато се каже, че католишката религия е единствената призната за естествена, но това е вярно, защото тя напълно удовлетворява човека, от религиозна страна. ДЕВЕТИ УРОК Ако учението на католишката религия е напълно кабалистическо, същото може да се каже и за великите светилища на стария свят. Легендата на Кришна, предадена от Бхагавата, е същинско евангелие, като нашето, но по-наивно и бляскаво. Въплътяваният на Вишна се наброяват до десет, както сефиротите на Кабалата, и те са едно откровение по-пълно от християнското.
Озирис, умъртвен от
Тифона
и оживен от Изида, е Христос, отхвърлян от евреите, но впоследствие почитан в лицето на майка му.
Тиваида е най-великата религиозна епопея, която трябва да се постави наред със символа на Прометея. Антигона е тип на божествена жена, толкова чиста, колкото и дева Мария. Навред тържеството на доброто се обуславя от доброволното пожертване на лицата, които са понесли несправедливите удари на съдбовната сила. Даже обредите са символически и се предават от една религия на друга. Тиарите, митрите и одеянията принадлежат на всичките главни религии.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Там той погрешно иска да
идентифицира
Рентгеновите лъчи с ода на Райхенбаха.
Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха. Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр. Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год. III, 1896 г., кн 5, стр. 114—118) с кратка статия: „Рентгеновите лъчи и Райхенбаховият од“.
Там той погрешно иска да
идентифицира
Рентгеновите лъчи с ода на Райхенбаха.
Бахметиев казва в тази си статия: „Жално е само, че одовите лъчи на Райхенбаха са се намирали в течение на 50 години в забрава. Отговорността за това, разбира се, пада, не само на Дю-Буа-Раймонда, но и на цялото материалистично направление в науката.“ Обстановка на опитите му. Приготвяне на тъмна стая Той е изследвал своите сензитиви и при обикновени условия, но най-важни са изследванията му в специално приготвена тъмна стая. С голяма грижливост е приготвял той такава. Това е много важно да се знае.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то
идентифициране
на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св.
Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . .
Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то
идентифициране
на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св.
Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека.
към текста >>
Многобройните окултни братства, които се стремят да
идентифицират
послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература.
които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат. ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина.
Многобройните окултни братства, които се стремят да
идентифицират
послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература.
Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа
мистификация
: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е.
Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“.
Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа
мистификация
: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е.
по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най-малко: резултатът от подобни избори — без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира — е едно чудовищно извращение на действителността.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Как, тогава, може да се
идентифицира
(отъждествява) човек?
Тези растения ги ядат хората или животните, последните от които биват изядени от човека; по този начин елементите, изхвърлени от човешкото тяло, се връщат в него пак, само след като са завършили кръгообращението, за да бъдат наново изхвърлени. Така, ние заемаме нашето материално тяло от света, който ни заобикаля, а материята безспирно циркулира през нашето тяло и се връща пак назад във външния свят. Как, тогава, ние можем да наречем наше това тяло? Учени хора ни казват, че нашето тяло се подновява, всецяло, всеки седем години. Това може да бъде или да не бъде вярно; обаче, достоверно е, че, додето всяка частичка материя в тялото се изхабява, изхвърля и замества, цялото тяло от главата до петите трябва всецяло да се подновява след известно време, дължината на което не.ма значение за сегашната наша цел, понеже очевидно е, че такова подновяване трябва да става в един живот много повече, отколкото един път само.
Как, тогава, може да се
идентифицира
(отъждествява) човек?
Сигурно не с неговото тяло, защото то не принадлежи нему повече, отколкото въздухът, който той вдиша. Тялото не е едно и също през всеки две години. При все това ние можем да познаем един свой приятел и го наричаме по име, след като не сме го виждали цели десет или двайсет години; значи, ние знаем, че той си е същият и все пак той не е същият, колкото се отнася до физическия човек, защото дори и мозъкът се подлага на същия процес на промяна; и все пак паметта ни е запазила сцени и звукове, възпроизвежда представи (идеи) и спомени, които може да са били забравени цели двайсет или повече години, тъй живо, като че ли те да са минали през ума само един ден по-рано. Ние можем да имаме едно непрекъснато съзнание за нашата идентичност през целия наш живот. Къде се корени това съзнание?
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира
Тиферет
.
Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната. Физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или „десетте неизповедими духове на живия Бог“, според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответстват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е.
шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира
Тиферет
.
Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи.
към текста >>
Тиферет
, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение.
Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третата сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1).
Тиферет
, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение.
И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество!
към текста >>
Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на
Тиферет
да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свят, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя връх на втория триъгълник е насочен надолу, към третата триада, т. е. към плановете на проявената природа1). Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нужните сили, за да я възприеме и си я представи.
Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на
Тиферет
да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свят.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Голема измама и
мистификация
относително спиритизма и мистицизма, но тя ще бъде бляскаво разкрита и опровергана.
Разпри, опасности от война и пожар; изобщо лош период за жените. 3. В много области ще има повече афери, дела, но и доста фалити и разстройства. 4. Загуби и внезапни злополуки, между друго, потопяване на параходи, срутване мини и пр. 5. Няколко големи скандали в частния и обществен живот. Много случаи на полудяване.
Голема измама и
мистификация
относително спиритизма и мистицизма, но тя ще бъде бляскаво разкрита и опровергана.
А влиянията през дванадесетте месеци от годината ще бъдат: Януари. Марс ще причини много разпри във финансовите дела, които ще се последват от процеси. Много скандали и разводи. Много неблагоприятен месец за параходството. Към 20-то число ще има един много злощастен период за здравето изобщо- Лош период за правителствата.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Също и европейските съдилища много пъти са прилагали тоя способ за установяване и
идентифициране
на престъпниците като под името дактилоскопия са го развили в специален клон от криминалистиката.
Линиите на пръстите са предмет на хиромантията на пръстите. Между другото, дланта си има своите изпъкналости и вглъбнатини, което също си има своето значение, понякога даже и практическо. В страни, в които писмеността е още изкуство на учените често се използва отпечатъка на палеца като подпис. Такова подписване в Индия не само се употребява като документ, но в известни случаи и се изисква, за да се предотврати отричането автентичността на подписа. Забелязано е, че всеки човек си има свой специфичен отпечатък на пръстите, тъй че тоя отпечатък може да послужи като фотография.
Също и европейските съдилища много пъти са прилагали тоя способ за установяване и
идентифициране
на престъпниците като под името дактилоскопия са го развили в специален клон от криминалистиката.
Докато, обаче, изпъкналостите представят нещо общо, многообразието на линиите по дланта е специфично индивидуално. Кога, изобщо, се появяват тия линии ? Материалистите твърдят.че те произлизат от набръчкването на кожата. Това не е вярно, защото новородените вече имат линии, в които е написан целия им живот. В главни черти линиите се появяват заедно с раждането на човека, те са указания за своеобразните, произтичащи не от енергиите, както това е с пръстите и хълмовете на ръката, а от чувствени и и духовни впечатления от предрожденни влияния и действия които можем да означим като индивидуални жизнени дарби.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Според Кабалата, създаденият свят е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура,
Тиферет
, Нецах, Ход и Йезод.
Тринадесетото ще възстанови двете светилища чрез милосърдието, и те ще бъдат възобновени както в началото. Защото шестте члена постоянстват, според както е писано: Той създаде, и после: тя бе. Тази е, в същност, истината. Тълкувание „Бог създаде шест члена. Всички низши неща се поддържат на тия шест елементи“.
Според Кабалата, създаденият свят е съставен от шест елементи или Сефироти: Хезод, Гебура,
Тиферет
, Нецах, Ход и Йезод.
Седмият сефир, Малхут, образува общата добавка към шестте предходни Сефироти. Всичките седем се наричат строителни сефироти и се отличават от върховните три — Кетер, Шокма и Бина, принадлежащи на божественото сияние. Строителните сефироти се означават също митично със седемте царе на Едом, всеки от които съответства на един сефир. За да представи падането на създадената вселена, Кабалата си служи с различни символизми, като изразява това падане ту със смъртта на седемте едомски царе, ту със счупването на седемте вази, съдържащи светлините на долните сефироти. За да се схване същината на тия различни символи, трябва да се мисли върху следното: в незнайното пребивава Айн-Соф, Безкрайният, Абсолютният, Бездната, Съществото, което не може да се назове, тъй като всяко име е ограничение, изворът на съвършенствата, по-висше от всички, но не противоположно на никое, Любов по-дълбока от всички, Мисъл непонятна на никоя мисъл, Мощ, осъществявана вечно и по-силно от всяко действие.
към текста >>
Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура,
Тиферет
, Ход, Нецах и Йезод.
От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина. „Шест хиляди години зависят от шестте първи“. Шестте първи напомнят шестте първи едомски царе, т. е. шестте членове на микропрозопа, проявения Бог, или шестте първи сефироти. Шестте хиляди години са едно мистично и фигуративно число за един период време, през който се развиват последователно шестте първи от долните сефироти, представлявани от царствата на шестте едомски царе.
Падането е започнало чрез разрушението на Хезод и се е продължило с онова на Гебура,
Тиферет
, Ход, Нецах и Йезод.
По-дълбокото разрушение се свършило с упадъка на Малхут или на седмия цар. Мъдреците са предсказали, че светът ще трае шест хиляди години. Но тия години не са хронологическите: те имат метафизическо значение. В цялата обща част или в отделите на творението, етерните области, мъглявостта, планетата, животното, растението, човекът, духът, народът, обществото, които претърпяват изпитанието и падението, седемте принципи, означени от сефиротите и едомските царе, владеят последователно, по начин че първият, който се проявява (и същевременно се разрушава), да бъде Хезод, а последният Малхут, като се мине през всичките други. В същност, като се изследват строителните сефироти или проявения Бог, ще се забележи, че, отивайки от Хезод към Малхут, следва се реда на прогресивната материализация, понеже Хезод е най-идеалният, а Малхут — най-материалният измежду родителските влияния.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа
мистификация
, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път?
Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение. При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм?
Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа
мистификация
, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път?
Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството. Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори. С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целни характери.
към текста >>
НАГОРЕ
