Търсене в текстове за 'Тиф'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 109 резултата в 78 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

БОРИС НИКОЛОВ

Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото.
Те ме връщат десетки години назад и възвръщат спомените ми. Ето, на снимката виждаме чешмата. На туй място имаше едно блато. В туй блато се беше удавил един катър, защото мястото беше тресавище. В село Тополица тогава нямаха вода. Имаха 2-3 кладенеца в ниската част на селото, водата излизаше навън и се замърсяваше и затова селото често страдаше от тифус, особено през лятото. Тогава приятелите от селото, които бяха от Бялото Братство, а те бяха около 90-100 човека, решиха да направят чешма за селото, за да има чиста вода. В селото имаше Братство благодарение на Георги Куртев от Айтос. Тогава попът на селото водеше пропаганда срещу Братството с огън и жупел. Кръчмарят също му пригласяше. А селото е разделено на две.
към текста >>

Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус.
Водата, която извира от извора излиза от големия чучур, пада върху кръглото корито и от там се разпределя в ляво и в дясно като преминава през трите корита в ляво и дясно, които се използваха за пране. От тук водата продължава в следващите шест корита в ляво и в дясно за животните където се пояха. Беше есен, идваха селяните с колите от гроздобер, пълнят коритата с грозде, напоят си добитъка и продължават. Идват жените със стомни, с кобилици и си носят вода. А водата от хубава, по-хубава и в изобилие. Тази чешма спаси селото, което често боледуваше от тифус. Главен фактор за построяването на тази чешма бе брат Георги Куртев от Айтос, който организираше снабдяването ни с материали, с работна ръка и с продоволствие. А моята заслуга беше, че аз ръководех работата по строежа. А самото село си построи чешмата със собствените си ръце. Тя изигра голяма роля в онези години. Тя бе построена през 1928 г.
към текста >>

2. 100. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ.
По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони. Той се среща с Учителя и след това неговия живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично и аз съм ги разказвал. Особено са интересни онези когато през 1925 г. той спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци-комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и направиха процеса през 1957/58 г., тогава лично той излезе в защита на Братството и дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При един друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни. През 1942 г. той се пенсионира и живееше със своята пенсия.
към текста >>

3. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

БОРИС НИКОЛОВ

През това време Руси Караиванов като бивш антифашист, бивш комунист и бивш политически затворник заема също пост в новата власт.
Командирът на полка изпълнява заръката на Учителя и спасява сина на Руси Караиванов от разстрел. След 9.IX.1944 г. когато комунистите вземат властта всички бивши командири на полкове биват разследвани и мнозина ги съди военен съд. Това важи и за полковник Георги Коцев. Военният съд го осъжда на смърт. През това време Руси Караиванов като бивш антифашист, бивш комунист и бивш политически затворник заема също пост в новата власт. А синът му Иван е също комунист и има свои заслуги пред новата власт. Те двамата се явяват и свиде-телствуват, че полковникът е спасил живота на Иван, когато е бил обвинен в нелегална работа като спасява едновременно и участниците в нелегалната група като е потулил целия случай. Тези доводи и свидетелите са били достатъчни да му отменят смъртната присъда и да го оставят на доживотен затвор. По време на разпитите той бил изтезаван и от бой му бяха счупили ръката. След като пролежа известни години в затвора той бе помилван и освободен.
към текста >>

4. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

А това бе една мистификация и лъжа.
Този куфар раздвижи духовете и всеки, който потискаше в себе си някакво користолюбие го изпусна и то сега всичко изскочи навън и се появи на видело. Всеки който се срещнеше с някого на Изгрева все за този куфар почваха да говорят и пресмятаха какви ли неща трябва да е имало в него. Някои правеха спиритически сеанси и викаха духовете, за да им кажат къде е куфара и какво има в него. А те даваха различни съвети, като при всеки сеанс се казваха неща, които бяха противоположни на предните. Голяма олелия беше с този куфар. А това бе една мистификация и лъжа. Затова в Братството няма да остане престъпление, което да остане ненаказано. Защото е написано: „Съдбата на света започва от Дома Господен! " А Дом Господен бе Изгревът. А за развръзките на света ще си проверите вие. А за съдбите на онези, които работеха срещу Братството ще ги проверите вие като се запознаете със следствието и със самото дело и ще прочетете там кой какво е говорил и за кого е работил.
към текста >>

5. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният.
Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос.
към текста >>

6. 6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки.
Той беше сам в палатката си. Станах изразител на големия смут, който цареше почти във всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, където никой не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа. Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса. За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока?
към текста >>

7. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико".
Има определен план на Небето и има същества, които го направляват. Учителят предава един пример как един човек убеждава един турчин в християнството. Този турчин възприел някои положителни страни от християнството. Но когато са му разказали за инквизицията, която избила 60 милиона човека в името на Христа, то този, който му проповядвал помислил, че турчинът ще се откаже. Но за негова най-голяма изненада турчинът казал: „Сега видях силата на Учението. Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико". Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде". При друг случай Учителят казва: „Божественото е движение без реакции и съпротива.
към текста >>

8. 9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ

9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ Една стара поговорка казва „Направи добро и го хвърли в морето".
9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ Една стара поговорка казва „Направи добро и го хвърли в морето". Водим от тая мъдрост капитан Никола Гръблев никога през живота си не се е хвалил с подвига, чрез който е спасил 54 антифашисти през 1925 г. в гр. Бургас. Обаче, сп. „Български войн" (кн. 9 от 1965 г., стр.
към текста >>

Водим от тая мъдрост капитан Никола Гръблев никога през живота си не се е хвалил с подвига, чрез който е спасил 54 антифашисти през 1925 г.
9. КАПИТАНЪТ, КОЙТО СПАСИ 54 АНТИФАШИСТИ Една стара поговорка казва „Направи добро и го хвърли в морето". Водим от тая мъдрост капитан Никола Гръблев никога през живота си не се е хвалил с подвига, чрез който е спасил 54 антифашисти през 1925 г. в гр. Бургас. Обаче, сп. „Български войн" (кн. 9 от 1965 г., стр. 12-13) Илия Величков подробно изнася този случай.
към текста >>

Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти.
Редят се преместванията му в Търново, Шумен, Свищов, Бургас и Ямбол. Капитан Никола Гръблев издържал двете си сестри: едната, която станала Учителю, а другата завършила за очна лекарка в Мюнхен. Ето в какво се състои неговият подвиг: През един горещ юнски ден на 1925 г. двама души от София търсят Гръблев - капитан от 24.пех. полк в гр. Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти. След кратък разговор пристъпва към дело. Убеждава дежурният по караулите Шукаров да му отстъпи дежурството на наряда за тая нощ. Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата. С това кап. Гръблев предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници.
към текста >>

Гръблев предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници.
Бургас и го молят да спаси арестуваните 54 антифашисти. След кратък разговор пристъпва към дело. Убеждава дежурният по караулите Шукаров да му отстъпи дежурството на наряда за тая нощ. Последният се съгласява да си разменят дежурството и му дава паролата. С това кап. Гръблев предотвратява с помощта на войниците от караула замисленото разстрелване на антифашистите от полицейския началник Баладински и неговите заговорници. Също успял да отърве от неминуемото наказание от гарнизонния началник Пенев. Със своето убедително, хладнокръвно държание кап. Гръблев не подписва смяната на караула и с това спасява жертвите. В обвинението на полк. Пенев той смело отговаря: „Клетвопрестъпник и изменник на отечеството си не съм бил.
към текста >>

9. 10. ВЪПРОСИТЕ НА ВЛАСТТА И ОТГОВОРИТЕ НА СЪВЕСТТА

Подпомагали ли сте с нещо партизани, нелегални комунисти, антифашисти и борци срещу фашизма преди Девети септември?
Съобщение Понеже знаем, че вие сте помагали преди Девети септември на прогресивни течения - комунисти, то моля ви да отговорите на тия въпроси, които са изложени в приложения тук лист и ни го пратете. А сме сигурни, че във вашата околност има доста лица от братството, които също така са помагали. Помолете ги и те да отговорят на тия въпроси. И изпратете своя отговор направо на нас или чрез вас." София, Изгрев, 16.XII.1958 г. Боян Боев Въпросник на властите Отговорете на следните въпроси: 1. Подпомагали ли сте с нещо партизани, нелегални комунисти, антифашисти и борци срещу фашизма преди Девети септември? 2. Укривали ли сте вие лично или вашата съпруга, или вашите братя или сестри такива нелегални дейци? . 3. Подпомагали ли сте материално трудовия печат преди Девети септември? 4. Оказали ли сте някакво съдействие на комитетите на О.ф. веднага след Девети септември?
към текста >>

10. 41. Ивайло и Александър Стамболийски

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Ивайло вдига антифеотдално въстание.
Друго по време на Стамболийски е забележителното, че той се намесва за правописа на българския език. Неговият министър Омарчевски премахва е-двойното. Комунистите след 9.IX.1944 г. също премахнаха е-двойното, че премахнаха и ъ-то, то комунистите сигурно също ще си платят, още не знаем точно как, но всичко това показва нисшия произход и на Стамболийски, и на комунистите. През 1277 г. Ивайло вдига антифеотдално въстание. Разбиват царската войска на Константин Асен, който бива убит. Болярите и царица Мария пускат въстаниците в Търново. Царица Мария се оженва за Ивайло и бива признат за цар. Той разбива татарите. Но става жертва на дворцов преврат от царица Мария и болярите - поставят Георги Тертер за цар.
към текста >>

11. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

Изкарала се, че била жертва на фашисткия съд и че е антифашистка.
Лулчев и трите сестри от Братството биват освободени. Започва големият, невиждан до тогава процес в София. Осъждат двете убийци на смърт и неизвестно как тримата най-известни и добри адвокати в София тогава, съумяват да заменят смъртната присъда с доживотен затвор. Майката умира в затвора, а дъщерята Малина излиза след 13 години (след 9.1Х.1944 г. при новата комунистическа власт). Изкарала се, че била жертва на фашисткия съд и че е антифашистка. След тъй наречената Отечествена война 1944/45 г. из София се носеше слух, че Малина Тимева се е включила в тая война и се е върнала като политически офицер с чин подполковник, след което си отваря магазин за търговия. Любомир Лулчев, като редовен посетител на лекциите и беседите на Учителя си беше избрал място до прозореца, точно срещу катедрата на Учителя. Това го знаеха повечето от учениците. Никой не му го отнемаше.
към текста >>

12. І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

в град Одрин Ян Хунияди и Георги Бранкович сключват с турците десетгодишен мир, като клаузите на договора са ратифицирани в гр.
походът бил спрян и се върнали обратно. На връщане разбиват отново турците на 2.1,1444 година, В Белград на 22.1.1444 г. пристига турски пратеник в предложение за изгоден мир. През м. юни 1444 г. в град Одрин Ян Хунияди и Георги Бранкович сключват с турците десетгодишен мир, като клаузите на договора са ратифицирани в гр. Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците. При ратифицирането на договора в гр. Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги.
към текста >>

При ратифицирането на договора в гр.
пристига турски пратеник в предложение за изгоден мир. През м. юни 1444 г. в град Одрин Ян Хунияди и Георги Бранкович сключват с турците десетгодишен мир, като клаузите на договора са ратифицирани в гр. Сегед (Унгария) в края на юли 1444 г., като се освобождава Сърбия, а България остава под властта на турците. При ратифицирането на договора в гр. Сегед се полага клетва. На 15 август 1444 г. Владислав Ягело, кралят на Полша и Унгария, се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана, Клетвата е произнесена върху две свещени книги. Християните не са искрени и се подготвят за нов поход. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават Владислав Ягело, че клетвата му няма валидност, тъй като е дадена на безбожник в лицето на Мурад II.
към текста >>

13. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Летопис Вергилий Кръстев

Тудор Владимиреску е син на свободен селянин, става изразител на антифеодалните настроения между селячеството.
Те са част от османската дипломация, някои са с политическа власт, други са лихвари, едри търговци. Те дължат благосъстоянието си на турската държава и я поддържат, като са против всякакви промени. За тях най-важното е личното забогатяване. Селяните отвъд Дунава са закрепостени. Тамошните боляри желаят обединението на двете княжества в една силна държава, особено след като се разбира за латинския произход на румънския народ, макар че пишат на кирилица. Тудор Владимиреску е син на свободен селянин, става изразител на антифеодалните настроения между селячеството. На 15.1.1821 г. умира влашкия княз Александър Суцо. От Букурещ апостолите на етерията изпращат Владимиреску в западните части на страната да вдигне въстание, като по този начин облекчи преминаването на Ипсиланти през река Прут. Владимиреску подписва с етеристите договор през 1821 г. в Букурещ.
към текста >>

14. IV.7 август, петък 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви.
Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима. Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла?
към текста >>

15. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Един човек с дебел корем, като заболее от тифус, ще спадне и му казват: „Горкият човек!
Какво става сега в света е много ясно. Господ формирува един нов свят. Какво ще стане с България? Положението на България ще бъде много по-добро, отколкото сега. С всички народи в Европа ще бъде много по-добре, отколкото сега. Един човек с дебел корем, като заболее от тифус, ще спадне и му казват: „Горкият човек! " Но всъщност сега е човек, по-рано не беше човек. Тая война ни лекува от една болест. Всички народи са болни. Господ ще ни излекува. Тези, които умират сега болни, пак ще възкръснат, тъй както листата, които капят, но които новият желъд пак ще възкреси.
към текста >>

16. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз.
Това е не че нямаме желание да живеем, но има нещо изкълчено в нас. Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. Тогава ще се намерим в положението на човек, когото лекуват с вода или слънчеви лъчи - той се изпотява, докато изхвърли всички нечистотии и след това се усеща като новородено дете. Ето защо нам предстои първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, и да остане само чистата кръв, т.е. чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 килограма, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно-друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствувате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашето шише. От вас не се изисква голямо геройство, а само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит.
към текста >>

17. ПЪРВИ МЕСЕЦ

22 август - 22 септември 1922 г.

В него има прибиране отвън навътре, към едно вътрешно себе; в него има едно съвършено превръщане на съзнанието, идентифициране с Единното съзнание.
Весели се Господ, радва се и Той." А блаженството? Далече съм да го схвана в неговата пълнота, но тъй както сега се слага на моето ограничено съзнание: Блаженството е сляни радост и веселие в една по-висша октава. То е радост, която се е успокоила. То е веселие станало вечно. В него има тишина. В него има прибиране отвън навътре, към едно вътрешно себе; в него има едно съвършено превръщане на съзнанието, идентифициране с Единното съзнание. В началото има един прибиране от периферията към центъра - в центъра, който обръща всичко, едно постоянно, непрекъснато преживяване на самото себе има в блаженството. Блаженството се явява при плода. Само при плода може да има блаженство. Блажени ...Кои? - Чистите по сърце.
към текста >>

18. 18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

Мефистифел Да си призная!
18. ПЕНТОГРАМЪТ Тодор Ковачев Ще започнем с откъс от Гьотевия „Фауст". Фауст Не проумявам аз, защо ме питаш - вече те познавам, когато искаш, идвай ти; за вход по избор ти оставям комин, прозорец и врати. Мефистифел Да си призная! Да изляза пак оная дребна пречка ми не дава - петорната звезда на тоя праг. Фауст Нима те ПЕНТАГРАМАТА смущава? На ада син, кажи тогава - ако те спира тя, как влезе в моя дом и как подобен дух бе хванат слепешком? Мефистофел Той спи! Благодаря ви, прелестни създания!
към текста >>

19. 7. ЧЕРВЕНАТА ПОЛЯНА

Милка Говедева

Всички се прегледаха: чирачета, момичета, фризьорки, това, онова, пък той беше най-голям, имаше може би петдесет души персонал и се оказаха много от тия момичета, които бяха, че не са момичета и си имат приятели, щото за това се държеше едно време и само аз още не си давам сертификата.
Целият салон на „Анани" да бъде прегледан гинекологически. В.К.: А той вашият салон „Анани" се казваше. М.Г.: „Анани" се казваше. И аз казвам, а аз сега с мисълта, че не съм момиче, нали, идвам от Букурещ така. Казвам, не, аз ще направя нещо, няма да мина през тоя преглед. Всички се прегледаха: чирачета, момичета, фризьорки, това, онова, пък той беше най-голям, имаше може би петдесет души персонал и се оказаха много от тия момичета, които бяха, че не са момичета и си имат приятели, щото за това се държеше едно време и само аз още не си давам сертификата. А Анани вика: „Аз те знам тебе, ти си рафинирана румънка, ама дай тука, дано си здрава, да представяме там това." А аз имах голяма клиентела, между които хитлеристи бяха вече на мода - мъже, които им правех ноктите. И имаше един хитлерист, който предпочиташе мене. Много от мъжете ме предпочитаха, защото знаех езици - по няколко думи за занаята си, така. И румънци, и турци, и какви ли не, всичките ми предлагаха. И всички ми казваха: „Няма да те безпокоим, искаме те за един месец, ще ти купим апартамент, ще ти направим салон.
към текста >>

А този сертификат ли, как да го кажа, вървеше от клиент на клиент, „Анани" се хвалеше с него.
И той ми даде документ и какво се оказа в „Анани", че само Мими е с химен запазен и всички други са минали през това изкушение на половия живот. И после пиша на леля ми: „Така и така, твоята акушерка има много здраве, ето, казвам, бях при лекар." А тя: „Ти колко пари даде на доктора да те изкара девствена? " Казвам: „А-а-а, танти не ми вярва. Как може така? Танти да не ми вярва." Много ми беше мъка, много сълзи изроних за това нещо. А този сертификат ли, как да го кажа, вървеше от клиент на клиент, „Анани" се хвалеше с него. Вижте нашата Мими, вижте нашата Мими". И онзи хитлеристът казва: „Ти си девойка, ха-ха-ха, ти си девойка, ха-ха-ха." Така хем на подигравка, хем как да кажа, се учудваше.
към текста >>

20. 7. ПОРТРЕТ НА УЧИТЕЛЯ

Цветана Симеонова

Друг вариант на тълкуване, може да приемем, че нарисувания образ на Учителя се идентифицира от авторката с БОГ Е СИЛНИЯТ, какъвто е преводът на думите Ел.
Какво е означила авторката с тоя текст ние не знаем. Може само да гадаем. Възможно е да означава, че портрета е бил окончателно завършен на означената дата при второто езеро на Рила. Възможно е. Логично е. Друг вариант на тълкуване, може да приемем, че нарисувания образ на Учителя се идентифицира от авторката с БОГ Е СИЛНИЯТ, какъвто е преводът на думите Ел. Бур., с които е наречено второто езеро от Учителя. Това са само мои размисли. Не ги налагам на никого. Всеки може да ги отхвърли и да си направи свои умозаключения. Важното е, че ние имаме нарисуван един образ на Бога в лицето на Учителя и то с най-хубавите бои, както ни уверява сестра Мария Тодорова.
към текста >>

21. VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)

Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя.
Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя. Това беше единственият начин да ни повлияе, чрез личния си пример, защото около него се бяхме събрали все многократни шампиони и призьори от вътрешни и международни състезания по гребане в Панчарево, където бе гребната база. Единственото, което ни интересуваше, беше всичко, което ни помагаше да повишим енергията си и да печелим състезанията си. Всеки от нас бе преминал през различни философски учения, религии и какво ли не още, но без всякаква практическа полза. За първи път бай Сотир ни цитира какво е казал Учителят по въпроса за енергиите. Моментално го приложихме и ефектът беше феноменален.
към текста >>

22. 27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА

Николай Дойнов

Дюрер е бил художник, гравьор, скулптор, архитект, математик, създател на фортификацията и още какво ли не.
В изграждането на всички големи строежи на древността, законите на хармоничните отношения са били напълно спазвани - затова те са велики, пълни с художествена стойност и вечно ще останат такива. За златното отношение, видният италиански математик Фибоначи, живял между 1170-1228 година е дал един ред от отношения наречени „ред на Фибоначи", който ред от третият член нататък все по-близо и по- близо се приближава до златното отношение. Първите членове на този ред са: 3/5, 5/8, 8/13, 13/21... Този ред е служил на художниците, скулпторите и строителите от онази епоха за определяне и създаване на съвършените форми. 1. За чертане на правилен петоъгълник откъдето се изхожда за чертане на пентограма има доста методи, но най-красивият е този даден от Алберт Дюрер. Един от най-големите гении от Враждането в Германия, живял между 1471 и 1528 година. Дюрер е бил художник, гравьор, скулптор, архитект, математик, създател на фортификацията и още какво ли не. Неговите художествени творби и сега имат значителна стойност. 2. Учителят също ни даде пентограма, като символ и като ключ за едно по-дълбоко разбиране на пътя на човешката душа, но за това в част втора. 3. Учителят в Словото си, в лекциите се спира подробно как се чертае Пентограмата, как се движи Пентограмата и е дал на учениците истинската Пентограма на чертеж нарисувана на плакат за да се окачва на стената. Учителят също ни даде Пентограма[1], като символ и като ключ за едно по-дълбоко разбиране на пътя на човешката душа. -------------------- [1]3а Пентограмата виж „Изгревът" том XII, стр. 520-862.
към текста >>

23. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage uliversel) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло" и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е.
Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация". Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage uliversel) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло" и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сир. от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най- малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността.
към текста >>

24. 17. СИНАРХИЯ

Иван Толев

Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното.
Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества.
към текста >>

25. 31. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ

Иван Толев

Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път?
Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение. При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път? Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството. Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори. С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целнихарактери.
към текста >>

26. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет.
Те са езика на невидимия свет, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната, физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или "десетте неизповедими духове на живия Бог", според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответствуват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третята сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя върх на втория триъгълник е насочен надолу, към третята триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи.
към текста >>

Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение.
Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третята сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя върх на втория триъгълник е насочен надолу, към третята триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество!
към текста >>

Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди.
Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието. Но тоя върх на втория триъгълник е насочен надолу, към третята триада, т. е. към плановете на проявената природа. Тиферет, в своята първична същина, е недостижима за човешкото знание и въображение. И най-издигнатото земно същество, потънало в материята, не притежава нуждните сили, за да я възприеме и си я представи. Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет.
към текста >>

27. XVII. ТРУД БЕЗ АВТОР И БЕЗ ИМЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

По-нататък, в единенията, Елма, се идентифицира с Духа на Христос и постоянно говори от Негово име.
Информацията потича мигновено - още с мисловното и словесно повикване - и може да тече по 24 часа в денонощие, независимо от състоянието на холизатора. Източникът се самоназовава „ЕЛМА". В световните религии многократно се среща съставката на името „Елма" - „Ел" в различни варианти, като име на Бога. Същата етимология и семантика има „Аллах"." „В Библията, /стр. 18/ и мистицизма е известна най-висшата равнобожествена йерархия на елохимите, а Учителят Беинса Дуно казва за Себе си в края на Словото „Възвание към народа ми" от 1896 г.: „Аз съм елохим, ангел на Завета Господен". По-нататък, в единенията, Елма, се идентифицира с Духа на Христос и постоянно говори от Негово име. Това се проследява и във всичките 7000 лекции и беседи на Учителя Баинса Дуно в България до 1945 г." От някои, /стр. 19/ следващи материали става ясно, че в случая не се касае за идването на Мировия Учител с Неговото „празнично тяло" на Земята. Това се очаква да стане в Кавзак след 2000 година, според думите на самия Учител Беинса Дуно. Но в останалите промеждутъци от време, Той използува много по-скромни, безкрайно по-ниски от Него Свои проводници, които обаче могат да предават точно Неговото Слово". „Най-значителните /стр.
към текста >>

28. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

Дадох му една доза антифибрин и оздравя.
5.Х.1943 год., вторник, гр. Пожега Нощес не спах добре. Тая сутрин станах, като се разсъмна хубаво. Наредих да се направят загряващ компрес на холката на оперирания от картечната рота на II дружина кон и инхалация на коня на поручик Йовчев, болен от Мит. След малко, след заминаването на паша коне, докараха един болен кон от щаба на втора дружина. Дадох му една доза антифибрин и оздравя. До обед спах. Наобядвах се с печени пиперки и грозде. Докараха на 2 пъти шумци по около 20 души, значи около 40 души; имаше измежду тях и 2 попа калугери. Днеска времето е облачно. Нямам разположение за четене, за работа.
към текста >>

29. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

в Павел-баня и отраснал като обикновено българско селянче, най-несретно гледано и дори измъчвано от живота, както се измъчват почти всички деца на бедния български народ, Мазаров заболява от коремен тиф, като ученик в III отделение.
Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г. (Приложение към стр. 678 (от оригинала 628 от този текст - ГСК), № 76 и стр. 679 (от оригиноло 628 от този текст - ГСК), № 78, 79) Роден на 16 януарий 1906 год. в Павел-баня и отраснал като обикновено българско селянче, най-несретно гледано и дори измъчвано от живота, както се измъчват почти всички деца на бедния български народ, Мазаров заболява от коремен тиф, като ученик в III отделение. Майка му е в недоумение. Изплашена, тя повиква бащата-войник. И той идва, за да се наплачат и двамата над полумъртвата си първа рожба. Тридневният отпуск на баща му се свършва и той оставя детето си нямо, за да замине, вместо за Казанлък, на границата. Там го повикват нуждите на Отечеството ни пред Балканската война... Мъката е неописуема, но духът е несломим!
към текста >>

30. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование.
Консерватизмът на Г е принципен и последователен. Той критикува привнасянето на чужди, несъответстващи на навиците и разбиранията на народа форми на държ. и административно устройство („С тебешир и въглен"). Въплъщение на градивното начало в живота вижда в носителите на колективния опит и традиционните нравствени добродетели („Бае Митар пророкът"). Г. пише почти изключително разкази, които в жанрово отношение са близки до възрожд. традиция. Разказвачът се идентифицира с патриархалния човек не само в мирогледно отношение, но и чрез сказовия тип повествование. Композицията следва логиката на традиционния устен разказ с множество забавяния и отклонения от основния сюжет, в речта има подчертано диалектни думи и изрази. Вътрешният живот на героите не се засяга. Те са представени преди всичко чрез начина, по който техните постъпки рефлектират в оценката на обкръжението им, защото меродавен е винаги духът на общността. Г. определя част от творбите си като „хуморески", но всъщност хуморът широко присъства в цялото му творчество. Той възниква обикновено от сблъсъка на различни типове култ.
към текста >>

31. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете.
Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви. Бае Митар се обърнал, попогледал устабашията, попогледал и купувача и току отсекъл: петнадесет гроша!
към текста >>

32. 65. Любомир Лулчев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Към Учителя имаше отношение, което се движеше между двете крайности: ту Го считаше за някакво Божество, владетел на свръхестествени сили, като проявяваше това с всички признаци на прекалено почитание, ту Го отричаше, считаше за обикновен човек - едва ли не дори шарлатанин, мистификатор, който си е присвоил званието Учител, без да има никакви качества за това.
Висок, прегърбен, плешив, с голямо чело, с големи кафяви очи, той носеше мънички очила за късогледство, против които най-усърдно се бореше - но без успех! Когато ги нямаше, той затваряше очите, примижаваше и бърчеше кожата на носа си. Лулчев носеше чисти, спретнати дрехи, без връзка, като искаше да се сравни с обичайните скромни, полуспортни дрехи на учениците на Учителя. Лулчев се отличаваше с бистър, схватлив ум, много остър и много критичен. Той имаше мнение по всеки въпрос. Към Учителя имаше отношение, което се движеше между двете крайности: ту Го считаше за някакво Божество, владетел на свръхестествени сили, като проявяваше това с всички признаци на прекалено почитание, ту Го отричаше, считаше за обикновен човек - едва ли не дори шарлатанин, мистификатор, който си е присвоил званието Учител, без да има никакви качества за това. - Че какъв „Учител" е той? Какви чудеса е могъл да направи? Само си приказва, приказва, хората лепнат по Него, залъгва ги, а нищо не може да направи! През един престой на езерата Лулчев можа да предаде на самия мене критическо настроение към Учителя. То беше мъчително състояние на болезнено разочарование, мъка, от която не можеше да ме спаси нито прекрасната природа на езерата, нито красивата гледка на изгревите на Молитвения връх, нито песните, нито беседите на Учителя!
към текста >>

33. 17. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия.
10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас! Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха. Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия. Сега народът се бори за решаване на въпроса за дълголетието - старческите проблеми са сложени на дневен ред и то с много добър резултат. Тук хората грижливо търсят вегетарианството, постите на Учителя, „разтоварващата диета" (един ден седмично гладуване). Но това търсене засега става насаме, скрито, но все по-настойчиво. А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава? Ако така върви, след десетина години „учението" ще бъде разнесено по целия ни народ, без да се говори за него, то ще бъде плът от неговата плът.
към текста >>

34. 9. Освобождението на Хасково

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Не е свободен тоя, в чиято къща има болен от тиф или скарлатина или още по-страшно - охтика.
Политическото освобождение не е пълно. Зад политическото робство иде друго, не по-малко страшно, макар и не така брутално. То е икономическото робство. Не е свободен тоя, който всред зима е останал без хляб, без дърва, без квартира, без пари и без работа. Не е свободен човек тоя, който се огъва о две пред някой далечен роднина, за да му помогне при смяна на полици, чийто падеж е днес. Не е свободен тоя, в чиято къща има болен от тиф или скарлатина или още по-страшно - охтика. Наистина, външно няма турчин, който да го нарича „гяур", да му яде кокошките, да му иска „диш-хак" и да го разкарва по конаци. Но нима „турчинът" не е взел друга, невидима форма и не потиска Хасково, като само си е скрил феса и се прекръстил с българското име „тегло"? Хасково не може да се нарече свободно, докато има боси, полуголи, полугладни, свиващи се в дупки, зъзнещи, болни охтичави граждани. То не може да се нарече свободно, докогато населението му, вместо да се интересува от наука, просвета, музика, туризъм, прахосва средствата и здравето си в кръчмите. Хасково пъшка под страшното бреме на икономическото иго.
към текста >>

35. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

Сирачето Петко получава подкрепата на училищното настоятелство на родния си град Тетевен и завършва висше артилерийско и фортификационно училище в гр.
4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева) 4.1. Бащиният род Бащата на Иванка Кадиева е Петко Ненков Тетевенски. Роден е в Тетевен. Баща му загива при един от набезите на черкези. Сирачето Петко получава подкрепата на училищното настоятелство на родния си град Тетевен и завършва висше артилерийско и фортификационно училище в гр. Тула, Русия. Всъщност фамилията му Тетевенски изразява благодарността и признателността му към родния град. Специализира в Германия. Владее перфектно руски, турски и немски език. Петко Ненков Тетевенски е капитан от III артилерийски Търновски полк на престолонаследника княз Борис III.
към текста >>

В Шуменския гарнизон е специалист по фортификация.
Тула, Русия. Всъщност фамилията му Тетевенски изразява благодарността и признателността му към родния град. Специализира в Германия. Владее перфектно руски, турски и немски език. Петко Ненков Тетевенски е капитан от III артилерийски Търновски полк на престолонаследника княз Борис III. В Шуменския гарнизон е специалист по фортификация. В навечерието на Балканската война е изпратен със специална мисия в Одрин. В окъсани дрехи и пробити цървули, със стар фес на главата, се движи из цялата Одринска крепост, из града, като продавач на боза. Изглежда доста добре изиграва ролята си, защото без особени премеждия успява да проучи отлично всички огневи точки и особености на крепостта. По това време всички европейски военни специалисти и съветници оценяват Одринската крепост като непревземаема. Впоследствие точната информация дава възможност на поручик Топракчиев, който извършва първата във военната история на света въздушна атака, да насочи ударите си изключително прецизно, на фатални за отбраната на крепостта места.
към текста >>

36. Д-р Стефан Кадиев - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

X. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

Когато дошли русите, той яздил „джигитовка", с което баба Тифани много се хвалеше.
Навярно оттогава бяха останали едни мощни ножици, един огромен напръстник и един тежък железен аршин (с който са отмервали плата за отрязване - бел. на съставителя Вергилий Кръстев). Не е било лесно за чирачето да си пробие път в живота! За братята си той не разказваше нищо добро: не само че не му помагали, но даже заемали от него пари, които не връщали, както разказваше неговата съпруга, бабата на Кадиев, на име Теофана. Дядо Стефан беше рус, сух, подвижен, сприхав, добре разположен, добър ездач на кон. Когато дошли русите, той яздил „джигитовка", с което баба Тифани много се хвалеше. При едно падане си счупил бедрото. Били поставени „клапи" и той трябвало да лежи три месеца вкъщи. През това време се заел да научи писмо и четене. Така освобождението от отоманско иго го заварва грамотен. Той се назначил стражар, при това - конен.
към текста >>

Това вече никога баба Тифани не му прости: - Ти, ако беше умен, щеше да ми оставиш поне една пенсия - казваше тя, зарад което той страшно много се ядосваше.
Така освобождението от отоманско иго го заварва грамотен. Той се назначил стражар, при това - конен. През свободното си време обаче той не изоставял иглата и ножиците, карал си и занаята. Когато прослужил 14 години, останало му още няколко месеца до пенсия, той забелязал, че работата от шивачеството му донася по-добър доход, отколкото стражарството. Напуснал и останал само като шивач. Това вече никога баба Тифани не му прости: - Ти, ако беше умен, щеше да ми оставиш поне една пенсия - казваше тя, зарад което той страшно много се ядосваше. Дядо Стефан никога не оставаше без работа. След операция в Пловдив от д-р Мапама, той носеше изпъкнали очила. Без да приказва много, влизаше в избата и грижливо подреждаше дървата или каците. Затова беше винаги добре дошел в къщата на лелини Иванкини, гдето всякак помагаше на зетя си Кирил. Доста време той прекара на воденицата на братя Пулеви в Симихча (Клокотница) като желан техен помощник.
към текста >>

37. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

С раждането като трето дете, се разтурва и разкрива една голяма мистификация и лъжа за непорочното зачатие от Светия Дух на Исус.
42 ÷ 44). Г) Петър Константинов Дънов се ражда от българи по плът и крьв - от баща - Константин Дъновски и майка - Добра чорбаджи Атанасова Юргашева. Той е третото подред родено дете. Първото дате е момиче - Мария. Второто - Атанас и третото - Петър. С раждането като трето дете, се разтурва и разкрива една голяма мистификация и лъжа за непорочното зачатие от Светия Дух на Исус. Това е лъжа. А защо? Щом Всемировият Учител Беинса Дуно на Вселената, който за пръв път слиза на Земята и за пръв път се облича в крьв и плът и то в българско тяло и се ражда като трето дете напълно нормално за раждането на всеки един човек на Земята. Трябва да бъде заченат от мъж, жената да го износи девет месеца в утробата си и да го роди. По-друг начин няма.
към текста >>

38. 49. ЕРАТА НА ЖЕНАТА

И тогаз вече тези два пътя ще се идентифицират с Мъдрост и Любов, Наука и Религия, равноправни Мъж и Жена - и през тях ще шествува Божественият човек към Божественото, тогаз вече необезпокояван от изненади.
А частната собственост като основа, мерило и начало в човешкото общежитие е била спънка, която е задушавала другата страна на човешкото същество - сърцето. А понеже по самата си същина умът и сърцето са два контраста, а надделял е в света умът - то той е взел господство в ущърб на сърцето. Срещу ума, който е студ, стои топлината, която е сърцето; срещу ума, който е отделност, е сърцето, което е единение; срещу ума, който анализира или разкъсва на части, е сърцето, което синтезира и обединява. И човечеството, вървейки само по едната страна, забравяйки за другата - тъй също необходима, - днес, при безмерното увеличение на ума, е длъжно да спре вървежа си и да започне нов път - по пътя на сърцето, по пътя на любовта, по обратния път на частната собственост, която е причина на 9/10 от престъпленията. И когато човечеството отново удължи в Божествения триъгълник страната на сърцето си до размера на ума - то тогаз свободно ще тръгне и по двата пътя. И тогаз вече тези два пътя ще се идентифицират с Мъдрост и Любов, Наука и Религия, равноправни Мъж и Жена - и през тях ще шествува Божественият човек към Божественото, тогаз вече необезпокояван от изненади. Умът е първата единица, а сърцето - втората единица на заеднодвижущата се двойка през развитието ни. А в реда на еволюцията ни нужно е било първоначално да се даде предимство на ума да се развие. И развил се днес до степента на всепоглъщащ минотавър, който иска всичко да обсеби, той трябва да спре своя поход и да се подчини на човеческата душа, за да даде път на женското начало, на любовта, чиято страна в духовния план е останала неразвита. Инак бъдещото шествуване на ума без сърцето е съпроводено с катастрофални последици за човечеството: една последица на този път бе всесветската война. По хода на физическите, физиологическите, психологическите и геометрични данни, събития и съвпадения - днес иде ред на женското начало, което трябва да вземе господство в света.
към текста >>

39. 2. ЕССЕ HOMO

И тогава неговите думи изобличават неволно всички тия, които се идентифицират със строя, църковата и морала, не защото последните са това, което Исус е говорил и донел на хората, а само защото са морал и институти на нашето минало, като забравят такива, че и детинството е наше минало и все пак никой не можа да остане дете през целия си живот.
Те са се отдалечили толкова много от Христа, че са забравили думите Му и са готови да провъзгласят всеки за еретик, който им ги припомни, повтори и настои да се живеят, или сам живее. И когато го осъждат, те не говорят за принципите на Исуса, а за своите догми, икони, обреди и форми; като че ли нашата църква не лежи върху Христа, а върху тия человечески, следователно изменими винаги неща. И когато народите им изнемогваха в нещастията си, те се безпокоят повече за дрехите, външното, несъщественото, отколкото за самите хора. Това е нелогично - и все пак то е една действителност. Със своя живот и учение Дънов според нас не руши нищо - той само работи и вдига факела, да се види същинското положение на нещата. И тогава неговите думи изобличават неволно всички тия, които се идентифицират със строя, църковата и морала, не защото последните са това, което Исус е говорил и донел на хората, а само защото са морал и институти на нашето минало, като забравят такива, че и детинството е наше минало и все пак никой не можа да остане дете през целия си живот. «Истината» не е достатъчна само да се говори, тя трябва да се посее, т.е. да се живее и по плода ѝ да се познае доколко тя е истина. Нашата църква има свой плод, достатъчно видим за всички - но отрича възможността и правото на други да сее. Тя, в лицето на своите висши «пастири», хвърля анатема на «еретиците», а след туй разгръща Евангелието и чете на същите слушатели: «Любете враговете си» - едно такова противоречие, което никакъв съзнателен живот, който е свикнал да си дава отчет за думите и делата, не може да издържи. При такова положение на нещата, когато моралът в цяла Европа се разклати, когато егоизмът, накичен или не с етикета «свещен», тласна человечеството по кървавите полета, разсипа милиарди и разплака милиони, ръководени от своите пастири и благославяни от свещениците си, чудно ли е, че обществото навсякъде, а също и в България, започва да туря на преоценка своите ценности; че се явяват смели хора, които им напомнят забравените истини и вечните закони на нашия «Татко небесен», комуто всеки ден ломотим набързо молитви между две престъпления?
към текста >>

40. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

За антифашистка дейност нееднократно е задържан от полицията и интерниран.
През 1935 г. е уволнен от армията заради противомонархическа дейност. Заедно с Т. Тошев и Ст. Трендафилов образуват републиканска група във Военния съюз и установяват връзка с Българската комунистическа партия. За антифашистка дейност нееднократно е задържан от полицията и интерниран. Участва в свалянето на монархическия режим на 9 септември 1944 г. От 1944 г. до 1947 г. е помощник-министър на отбраната. Като кавалерийски офицер се класира на I място по всестранна езда през 1929 г.
към текста >>

застава на антифашистки позиции.
След преврата на 9 юни 1923 г. е амнистиран. 1931 г. - ръководител на Народния блок и министър-председател. След преврата на 19 май 1934 г. застава на антифашистки позиции. На 20 март 1938 г. умира по време на предизборен митинг. 334. Евтич - югославски министър. 335. Иван Попов - роден през 1890 г. в гр. Свищов.
към текста >>

- политик, банкер, англофил, заема антифашистки позиции.
- министър на външните работи в правителството на Ляпчев. От 1899 г. до 1934 г. -депутат. От 1931 г. до 1944 г. - политик, банкер, англофил, заема антифашистки позиции. 1944 г. - министър без портфейл в правителството на Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. Заради тези седем дни, от 1944 г. до 1954 г. е многократно интерниран, а в 1952 г.
към текста >>

- застава на антифашистки позиции. 418.
1919 г. - военен министър. 1919-1920 г. - министър на външните работи. 1935-1944 г. - застава на антифашистки позиции. 418. В България е най-голямото Добро и най-голямата Светлина и Виде-лина в Света от Словото на Учителя Дънов. Останалото е в тъмнина. И всички, които са в тъмнината, се упрекват помежду си, че всеки един от тях е «тъмният център на България». Христо Маджаров е съвременник на борбите за освобождаване от турско робство, участник в Съединението на България през 1885 г. и съвременник на двете национални катастрофи - 1913 г.
към текста >>

41. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

застава на антифашистки позиции.
След преврата на 9 юни 1923 г. е амнистиран. 1931 г. - ръководител на Народния блок и министър-председател. След преврата на 19 май 1934 г. застава на антифашистки позиции. На 20 март 1938 г. умира по време на предизборен митинг. 334. Евтич - югославски министър. 335. Иван Попов - роден през 1890 г. в гр. Свищов.
към текста >>

- политик, банкер, англофил, заема антифашистки позиции.
- министър на външните работи в правителството на Ляпчев. От 1899 г. до 1934 г. -депутат. От 1931 г. до 1944 г. - политик, банкер, англофил, заема антифашистки позиции. 1944 г. - министър без портфейл в правителството на Муравиев от 2 до 9 септември 1944 г. Заради тези седем дни, от 1944 г. до 1954 г. е многократно интерниран, а в 1952 г.
към текста >>

- застава на антифашистки позиции. 418.
1919 г. - военен министър. 1919-1920 г. - министър на външните работи. 1935-1944 г. - застава на антифашистки позиции. 418. В България е най-голямото Добро и най-голямата Светлина и Виде-лина в Света от Словото на Учителя Дънов. Останалото е в тъмнина. И всички, които са в тъмнината, се упрекват помежду си, че всеки един от тях е «тъмният център на България». Христо Маджаров е съвременник на борбите за освобождаване от турско робство, участник в Съединението на България през 1885 г. и съвременник на двете национални катастрофи - 1913 г.
към текста >>

42. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

Много антифашисти ме подкрепиха и се бориха да спасят живота на съпруга ми.
С протакането на процеса бяха свързани известни надежди за съдбата на моя съпруг, предвид бързо развиващите се събития в полза на Съветския съюз и свободолюбивите народи. Забавянето на процеса е станало до известна степен и по изкуствени причини, а именно както впоследствие узнах, и поради съдействието на Любомир Лулчев, към когото се е бил отнесъл генерал Н. Никифоров за съдействие. Когато процесът срещу съпруга ми бе насрочен в края на октомври 1943 г, аз употребих всички възможни усилия да облекча, ако е възможно, участта му. Стараех се да изясня на тези, които предрешаваха съдбата му, че дейността му е била насочена изключително против германското настаняване в България и на Балканите, и не само не е увреждала на България, но е била от полза, като е способствувала за сближението на България с великата ни освободителка и с каузата на останалите славянски народи. Много антифашисти ме подкрепиха и се бориха да спасят живота на съпруга ми. В навечерието на процеса отидох и при г-н Лулчев, когото не познавах дотогава. Бях чувала, че има достъп и влияние в двореца и след смъртта на царя. Когато му заговорих защо съм отишла, направи ми впечатление, че беше много добре запознат с фактите и обстоятелствата около обвинението. Знаеше за лица и документи, заловени при обиска, които даже и в полицейския акт за обиска, проведен у дома, се премълчаваха. Разказа ми, че когато бил жив царят, е говорил с него и го е съветвал да не се избързва с унищожаването на хората, замесени в тази работа.
към текста >>

43. XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

д-р Стефан Кадиев

В инфекциозното отделение имало 24 тифусно-болни, от които 14 - тежко.
През 1894 г. завършва с отличие фелдшерска команда и постъпил като такъв в дивизи- онната болница в град Пловдив на свръхсрочна служба. През 1897 г. се задомил. Дотогава завеждал и хирургическото, и инфекциозното отделения. В инфекциозното отделение имало 24 тифусно-болни, от които 14 - тежко. Той спял до тях. Пак постел в сряда и петък. Правел фрикции на тежко болните с оцет и вода всеки ден следобед, до вечерната визитация. Това преживяване - не заболял от никаква болест. Но му станало ясно, когато се пробудил в духовния път през 1919 година.
към текста >>

44. V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ

Д-р Иван Жеков

Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифи- зиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции.
Колона на лекаря Индивидуалният характер В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др., както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др. Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозно- то, електричното и хипердинамичното. А темпераментът на нормалния тип не трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалности, а трябва да е електрично-магнетичен. Нервозният тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живението - двата анормални. Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифи- зиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичният темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен - един акумулатор в пълно развитие на мощ, но «захранен» изключително със съпротивна сила. Той постоянно произвежда и консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичният темперамент представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен, апатичен - един «дефектен акумулатор по начало», поради липса на мощ, сила, динамизъм. Причината е упадъкът на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психо-физиоло- гически анормалности. Електро-магнетичният темперамент представлява типът, който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив.
към текста >>

И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбудното, нетърпимо и антифизи- ологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма.
Обаче не е същото, ако се употреби възкиселена вода или солена вода, а това се разбира много добре, защото химическото действие не е едно и също в тия два случая. В това действително има една пълна аналогия по отношение на хранителните материали, които се употребяват като производители на енергия, възстановяване и запазване на човешкото тяло. Обаче има още едно друго нещо. Понеже всичките човешки открития са предмет на законите на еволюцията и прогреса, то електрохимията реализира един голям напредък в материята и ония рудиментарни генератори на електрическото течение не се употребяват почти никак, по причина на многото жива отсечка на цинка от страна на сярната киселина. Днес се предпочитат други електрически елементи, като елементът на Лекланше, който нищо не консумира. И в този случай има една съвършена аналогия, доколкото се отнася за човешкото тяло с ритмичното, физиологичното, търпимото, което произвежда най-голям коефициент енергия с минимална органическа и клетъчна консумация за противовес на токсичното хранене, възбудното, нетърпимо и антифизи- ологично, което раздразнява, разменя и дегенерира клетките и което консумира безредно нервната енергия и жизнената сила на организма. Тука виждаме още, че натуризмът осъществи забележителен прогрес в полза на подобрението и запазването на здравето и живота на човешката личност. При това виждаме, че единствената наука, която не направи прогрес, е оная, която се казва «медицинска наука», защото нейните изследвания и изучавания, немалко и нейните терапевтически изследвания, като серуми, ваксини, отрови, специалитети и др. ясно ни доказват, че нейните най-видни представители съхраняват едно детинско и погрешно схващание върху истинската етиология на болестите, така също едно лъжливо, невярно схващане за здравето, за природния имунитет и за лечебната сила в човешкия организъм. --------------------------------------------- [1] (лат.) «Природата изцелява болестта» - част от сентенция на Хипократ: «Natura sanat, medicus curat morbos» - «Лекарят лекува, но природата изцелява болестта.» (бел. М. И.) [2] Месото на тревопасните животни е една електрична храна, слабо поляризирана, защото знае се, че тия животни ядат, освен обикновената паша, зърна от царевица, овес, ечемик и др.
към текста >>

45. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

Организмът на майка ни, жена на 56 години и 3 възрастни деца, макар и външно твърде здрава, в течение на времето е била атакувана от няколко сериозни заболявания: тифус, туберкулоза, червен вятър и пр., които своевременно щастливо са били излекувани.
Голямата причина и вина лежи преди всичко в мен, който служебно и трайно съм ангажиран в работа вън от София и се завръщам тук рядко и за твърде късо време. Че това е така, знаете и от времето, когато любезно се занимавахте с болестта на майка ми, време, през което почти никога не сте ме виждали в София. Чувствувайки се безкрайно задължени към Вас, г-н Докторе, нам, на моите близки и мен особено тежи това забавяне, от което бихте могли да изведете неоснователно неправилни заключения. Ние молим още веднъж да имате добрината и извините нашето неволно опущение. Разбирайки неудобствата и спънките, всред които сте поставени да развивате Вашата благотворна деятелност, ние се чувствуваме задължени да дадем реален писмен израз на нашата безкрайна благодарност за стореното от Вас за спасението на майка ни, извършено при отчайващи обстоятелства. Организмът на майка ни, жена на 56 години и 3 възрастни деца, макар и външно твърде здрава, в течение на времето е била атакувана от няколко сериозни заболявания: тифус, туберкулоза, червен вятър и пр., които своевременно щастливо са били излекувани. Вън от това тя е била неколкократно оперирана, при което са й били отнети апендиксът и жлъчката. След като всичко това е било отдавна ликвидирано, през м. май 1937 г. майка ни заболява отново от някаква неизвестна болест, при което й се явиха много силни болки в областта на кръста и дясната предна страна около диафрагмата, изобилие на лиги в устата и висока температура. Това болестно състояние продължи 22 дни, като в това време нито един от виканите лекари не можа да установи и се справи с болестта, а вземаните лекарства очевидно не даваха търсените резултати.
към текста >>

46. 7. Писма до моя брат

Невена Неделчева

Е, как тогава Природата, ако е сляпа и неразумна, която често пъти идентифицират със съдбата, може да създаде разумни человеци, които да мислят и разсъждават, и които най-често искат да станат господари на съдбата и Природата?
Имали Природата съзнание, разумна ли е? Или е една сляпа и неразумна сила, която създава нещата безразборно? Защото много пъти с Природата се обясняват нещата и като се каже веднъж Природа - то като че ли от само себе си всичко се разбира и обяснява. Но интересува ме, как ти мислиш за Природата. Ако тя според тебе е създала хората, то те естествено, ще признаеш ти, че са разумни. Е, как тогава Природата, ако е сляпа и неразумна, която често пъти идентифицират със съдбата, може да създаде разумни человеци, които да мислят и разсъждават, и които най-често искат да станат господари на съдбата и Природата? Възможно ли е глупавото да създаде разумното? Може ли невежеството да създаде знанието? Значи предполага се, че човек, който е разумен, е създаден от по-разумен и че Природата, именно, е този резервоар от разумност, от който може да черпи човек разум. А често пъти чувам да казват, че Природата е неумолима, хладна. Че Бог е жесток.
към текста >>

47. V. СССР И ВЕЛИКАТА ОТЕЧЕСТВЕНА ВОЙНА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

в Румъния е антифашисткото въстание.
освобождава гр. Одеса на Черно море. 9. В средата на месец август 1944 г. Червената армия нанася съкрушителен удар на германските войски в района на Яш-Кишинев. На 23 август 1944 г. в Румъния е антифашисткото въстание. Червената армия наближава българската граница. На 29 август 1944 г. се завзема гр. Кюстенджа, на 30 август 1944 г. Плоещ, на 31 август Букурещ. 10.
към текста >>

48. В) Портрет на Петър Василев Иванов

Обаче, в Кишинев той тежко заболява от тифус.
Той се принудил да даде сина си за чираче, за да се учи на занаят. След 2 години чиракуване при един шивач, Петър решава сам да преплува Дунава и на 11 годишна възраст-започнал работа в Гюргево (Румъния) при един моден шивач ("френски дрехар"). Неговото прилежание и трудолюбие го правят за 8 години да стане калфа и след това съдружник на майстора. Със започването на Освободителната Руско-турска война, младият и ентусиазиран П. Василев заминава за Русия и се присъединява към доброволните дружини. Обаче, в Кишинев той тежко заболява от тифус. Когато оздравява, войната е била свършила. Така Бог запазва живота на своя бъдещ служител. П. Василев се връща в България и започва работа като писар, а след това помощник-управител в митницата на граничния пункт с Румъния - Чифут Кьой. След една година се премества във Варна, като държавен контрольор по тютюни. Междувременно се сприятелява с младежа Иван Илиев (бивш опълченец), при когото вижда първия превод на Библията.
към текста >>

49. 17. Правоспособният пастор

17. Правоспособният пастор След завършването на обучението си в Научно-богословското училище в Свищов Петър Дънов получава както атестат за успеха, така и сертификат за правоспособен пастор.
17. Правоспособният пастор След завършването на обучението си в Научно-богословското училище в Свищов Петър Дънов получава както атестат за успеха, така и сертификат за правоспособен пастор. Какви черти са били присъщи за външността и характера му дават описания от периода на първата му работа в село Хотанца, където "с неговата благородна осанка, благо слово и с цигулката си открива на млади и стари непознати духовни хоризонти." [3-176] Какъв преподавател е бил Петър Дънов в село Хотанца разказва Галилей Величков по спомени на Ангел Хаджийски: "Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание.
към текста >>

50. 4. Детето, което напълно отрече човешкия свят

Получих я, когато лежах тежко болна от паратиф - татко ми я подаде през прозореца.
А в обстановката ми нямаше нито помен от него! Този груб, мрачен свят, затвор и пустиня бе непоносим за нежното, чувствително дете. Мечтаех за красота, за златокоси кукли, за играчки, а какво получих? Малка порцеланова кукличка, с прилепени ръце и крака, с черни порцеланови коси! Това е единствената играчка на цялото ми детство. Получих я, когато лежах тежко болна от паратиф - татко ми я подаде през прозореца. Седях край прозореца и гледах как минават белите априлски облаци по небето - те взимаха чудновати форми - ето полянка с бели агънца - чуден свят бяха облаците - много по-близък до онзи вътрешен свят, в който непрестанно живеех, отколкото външната обстановка, която ми бе противна, чужда и задушаваща.
към текста >>

51. 9. Разболях се от тежка заразна болест-паратиф

9. Разболях се от тежка заразна болест-паратиф Скоро се разболях от тежка заразна болест.
9. Разболях се от тежка заразна болест-паратиф Скоро се разболях от тежка заразна болест. Татко се принуди да извика мама, която живееше у леля ми Анка да дойде да ме гледа. Тя веднага дойде. Затворихме се двете в стаята и аз се почувствах отново щастлива. Болестта ми съвсем ме сломи. Едва ставах от леглото.
към текста >>

52. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

А това щеше да бъде неизбежно при едно условие - ако вторият княз имаше слабостта на първия - да се идентифицира с министрите си.
2. Казахме, че като имаше вече законен княз на българския престол, желязната ръка на Стамболова трябваше да започне да поотслабва стегнатостта на юздите, но не трябваше да отпусне изведнъж. Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море. Ние няма да съдим тука Стамболова за неговите дела през периода на властването му до падането в 1894 год. Но те извикаха реакция, която трябваше рано или късно да се разиграй. 18 май 1894 година беше неизбежен, но тежко и-горко, ако с падането на първия министър трябваше да падне и властвующият княз. А това щеше да бъде неизбежно при едно условие - ако вторият княз имаше слабостта на първия - да се идентифицира с министрите си. Ние помним как покойният княз Александър първо явно манифестираше своето единодушие с консерваторите против либералите, как пък после с Каравелова викаше „който е против него е и против мене". Това, разбира се, можеше да се извини у един 22 годишен млад човек, попаднал в една бурна среда, но то докара катастрофи и за страната, и за него самия. Тежко ни, ако и вторият княз беше се идентифицирал със своя първи министър. Реакцията против последния щеше да завлече и него. Всички помним, как когато имаше да се подписва смъртна присъда княз Фердинанд излизаше от страната, за да остави своя заместник да подпише и изпълни този акт.
към текста >>

Тежко ни, ако и вторият княз беше се идентифицирал със своя първи министър.
Но те извикаха реакция, която трябваше рано или късно да се разиграй. 18 май 1894 година беше неизбежен, но тежко и-горко, ако с падането на първия министър трябваше да падне и властвующият княз. А това щеше да бъде неизбежно при едно условие - ако вторият княз имаше слабостта на първия - да се идентифицира с министрите си. Ние помним как покойният княз Александър първо явно манифестираше своето единодушие с консерваторите против либералите, как пък после с Каравелова викаше „който е против него е и против мене". Това, разбира се, можеше да се извини у един 22 годишен млад човек, попаднал в една бурна среда, но то докара катастрофи и за страната, и за него самия. Тежко ни, ако и вторият княз беше се идентифицирал със своя първи министър. Реакцията против последния щеше да завлече и него. Всички помним, как когато имаше да се подписва смъртна присъда княз Фердинанд излизаше от страната, за да остави своя заместник да подпише и изпълни този акт. Право ли е било това или не, нека не съдим; дали князът тогава не е одобрявал тази политика на отговорния пред народа министър, или пък я е одобрявал, но трябва да му благодарим, гдето ревностно пазеше престижа на династията, като оставяше тези присъди на отговорността на един непостоянен фактор в страната, и резултатът излезе благотворен. Когато бурята завлече Стамболова, не завлече с него и династията, и тъй страната бе спасена от втори катаклизъм. 3. Падна Стамболов.
към текста >>

53. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

В разните части на войската, различно се използува, в зависимост ще кажем ние, от образователното и възпитателно стъпало, на което е стоял всеки началник... Подобряваха се, усилваха се фортификационните постройки, землянки бойни и домакински инвентар.
А чувствал ли си да се влива тяхната душа в твоята и да представлявате едно цяло по ум, по мисъл, по сърце?... Помни, водача и общественико, ако ти не влееш твоето духовно, умствено и волево естество в това на твоите подчинени, на твоите членове общественици и ако не потърсиш и не почувствуваш влиянието и на тяхната душа в твоята, и на тяхното сърце в твоето, и на техния ум в твоя, и на тяхната воля в твоята, т.е. ако не се доберете до хармонични помежду ви мисли, желания и действия, за общото благо и да виждат в тебе един постоянно светещ със силна светлина фар, силен светъл ум, знай, водачо и общественико, че ти ще бъдеш детрониран от самите собствени твои хора и членове на обществото ти, начело на които си застанал... В деня, в който ти си бил акламиран и величан, и не си отдал хвала Богу, не си отдал хвала на тия, които са те издигнали на своите плещи и ако същия ден измениш на хармонията, която ви е дала блестящи успехи, помни, в този същия ден вечерта "на залез слънце", ще залезе и твоята звезда и ще бъдеш поруган и разпнат от същите тия твои членове на обществото ти, ще бъдеш детрониран и унищожен... Обикни и обичай подчинените си бащински и те ще се жертват докрай за тебе, техния баща! И тогава ще имаш награди, лаврови венци..., благодарността на твоите подчинени, синовната им обич и любов... От 21 ноемврий 1912 година до 17 януарий 1913 година, войните действия срещу турците бяха преустановени - имаше примирие, водеха се преговори за мир... и бяха притиснати... Почти цели два месеца свободно време. В какво се употреби и използува това свободно време, свободно от военни действия. В разните части на войската, различно се използува, в зависимост ще кажем ние, от образователното и възпитателно стъпало, на което е стоял всеки началник... Подобряваха се, усилваха се фортификационните постройки, землянки бойни и домакински инвентар. Произвеждаха се занятия, а с това се освежаваха знанията и се поддържаше дисциплината в частите, даваха се почивки, но само в самите войскови части, а не за по домовете - отпуск /доколкото се знае, в никоя дивизия не се даваха домашни отпуски/; допуснати бяха в някои части забави, игри, които впоследствие се обърнаха на прекалени развлечения в игра на карти и "черпня" винце или ракийца, и то между другари само, а по-подир между войници и подофицери, а още по-подир и между войници, подофицери и офицери. Все по същия ред и "невинната игра" на карти се обърна на хазартни игри "за забава", или "за убиване на времето", както се изразяваха някои... А още по сетне хазартните игри започнаха да стават със заемане на пари от подчинен на началник - разбира се, по "познанство" само, или по родство. Докато най сетне се достигна до положението, да виждате група от няколко души войници, подофицери и офицери, играят на карти, а до групата "лежи" буре с вино и чака своя ред да бъде изпразнено постепенно, както се изпразва джоба на картоиграча, който губи, постоянно губи и за да се засили, прави заеми от другаря си или от друг играч и това се в "интереса" на другарството и на компанията... А колкото за четиво, такова, Боже упази, та и "на война ли ще четем! " Освен по частна инициатива, другаде не се виждаше наличност на книги за прочит от характер исторически, национален, образователен и др., та работа на ума да се даде!... Каква е характерната черта на българина?
към текста >>

54. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

Изобилието на храната, или превъзходството в облеклото, в обущата ли, за които ежедневно почти се донасяше, че са в оскъдица... Дали изобилния шанцов инструмент - носим и возим, какъвто едва имаше и едва бе достатъчен за работа по всички фортификационни постройки, бойни и домакински?...
"Тая врата" трябваше да се запази и да не се допуснеше противника да заеме командващата висота 1248, северно от Битоля, защото зад полка имаше само една рота бригадна поддръжка, повече турци, а по назад всичкия резерв по пътя за Прилеп, бяха само дивизионните походни фурни със своя хляб и брашно и интендантски магазини... Въпреки донесенията, че противника готви атака за 1248, никой от назад находящите се, отвън бригадния командир, като че не виждаха тая системна подготовка на противника... Всеки би си представил катастрофата, която би сполетяла нашата армия на Македонския фронт, ако противника би успял в своя осемдневен неравен за нас бой, осемдневна неравна за нас борба, за Бдинеца, да завземе позицията на полка и по тоя начин да имаше свободен отворен път за Прилеп и през Бабуна планина за в долината на Вардар и Велес! Даже един частичен негов успех, какъв морален упадък би виел в духа на бойците източно от 1248 към к. 1050 по нататък в източна посока, които имаха своята комуникация към Прилеп!... Бдинецът съзнаваше своята тежка отговорност и със свойствения си стоицизъм водеше и отстояваше в борбата си с успех за общото благо, докато останаха на бойната линия от целия полк само 286 пушки на 19 март, на която дата биде сменен полка - останките му - позицията му и заменен с други пресни бойни части наши и германски... Що бе тая сила, която крепеше на позицията затвърдилия се там Бдинец?... Дали неуморната денонощна работа от 18 декемврий 1916 година, от когато зае тая позиция и я укрепяваше под непрестанния гнет на противниковото превъзходно въоръжение и изобилни бойни припаси, безконтролно, без сметка разходвани? Изобилието на храната, или превъзходството в облеклото, в обущата ли, за които ежедневно почти се донасяше, че са в оскъдица... Дали изобилния шанцов инструмент - носим и возим, какъвто едва имаше и едва бе достатъчен за работа по всички фортификационни постройки, бойни и домакински?... Дали изобилието на фортификационен материал - дърво, желязо, цимент, за постройка на скривалища, галерии, телефонни станции и др. такива необходими при съвременната техническа борба?... По-голямата част от тоя материал се носеше на гръб от самите войници, от разстояние повече от 10 километра!... Наистина, несгодите са неумолимите спътници, неразделните другари на войната, но те все биха могли да се преодолеят, или поне намалят, при една смисленост, планомерност, безкористие и ръководими разпоредители, от една единствена идея: всички грижи и всяка работа да бъде само за общото благо, защото индивидуалното благо е включено в общото благо! Коя бе тая сила, която крепеше Бдинеца на неговата позиция, като че бе "вързан" върху й и противника със своите частични успехи само до в предните й окопи, не реализира нищо в тая борба, не можа да го "откърти", ако и да освен с материално превъзходство - бойно и домакинско, но още и числено петорно повече и трябваше, Бдинския полк с три дружинния си състав /4-тата бе на Галчица планина/ да се бори непрестанно и да отблъсква последователно бесните атаки от 31/2 французки дивизии, в осмодневната си борба.
към текста >>

Дали изобилието на фортификационен материал - дърво, желязо, цимент, за постройка на скривалища, галерии, телефонни станции и др.
Даже един частичен негов успех, какъв морален упадък би виел в духа на бойците източно от 1248 към к. 1050 по нататък в източна посока, които имаха своята комуникация към Прилеп!... Бдинецът съзнаваше своята тежка отговорност и със свойствения си стоицизъм водеше и отстояваше в борбата си с успех за общото благо, докато останаха на бойната линия от целия полк само 286 пушки на 19 март, на която дата биде сменен полка - останките му - позицията му и заменен с други пресни бойни части наши и германски... Що бе тая сила, която крепеше на позицията затвърдилия се там Бдинец?... Дали неуморната денонощна работа от 18 декемврий 1916 година, от когато зае тая позиция и я укрепяваше под непрестанния гнет на противниковото превъзходно въоръжение и изобилни бойни припаси, безконтролно, без сметка разходвани? Изобилието на храната, или превъзходството в облеклото, в обущата ли, за които ежедневно почти се донасяше, че са в оскъдица... Дали изобилния шанцов инструмент - носим и возим, какъвто едва имаше и едва бе достатъчен за работа по всички фортификационни постройки, бойни и домакински?... Дали изобилието на фортификационен материал - дърво, желязо, цимент, за постройка на скривалища, галерии, телефонни станции и др. такива необходими при съвременната техническа борба?... По-голямата част от тоя материал се носеше на гръб от самите войници, от разстояние повече от 10 километра!... Наистина, несгодите са неумолимите спътници, неразделните другари на войната, но те все биха могли да се преодолеят, или поне намалят, при една смисленост, планомерност, безкористие и ръководими разпоредители, от една единствена идея: всички грижи и всяка работа да бъде само за общото благо, защото индивидуалното благо е включено в общото благо! Коя бе тая сила, която крепеше Бдинеца на неговата позиция, като че бе "вързан" върху й и противника със своите частични успехи само до в предните й окопи, не реализира нищо в тая борба, не можа да го "откърти", ако и да освен с материално превъзходство - бойно и домакинско, но още и числено петорно повече и трябваше, Бдинския полк с три дружинния си състав /4-тата бе на Галчица планина/ да се бори непрестанно и да отблъсква последователно бесните атаки от 31/2 французки дивизии, в осмодневната си борба. Съставът на тия дивизии бе най-разноцветен - пъстрокожи бойци, събрани от цялото земно кълбо на французките колонии.
към текста >>

Хората са уморени от усилената работа и изтощени... Вече три месеца непрекъсната фортификационна дейност се развива и проявяват големи усилия... Храна... , топла храна бе необходима за наваксване разходваните физически сили и енергия... Такава на позицията не можеше да се готви - всичко по склоновете към противника с наклон към Битоля бе открито и на всеки мернал се човек или на всеки появил се пушек отгдето и да било по позицията, противника "поздравяваше" с всички видове огън.
Във всеки случай, не е виновен българския боец, който доблестно изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени! ",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо. Допусне ли се веднъж прояждание, разлагането е готово и наново съграждение и съзиждане и заздравяване на болния организъм е вече твърде трудно, а някога идва и умирането завинаги. Имаме примери от нашата история... 12 март 1917 година. Неуморима и без прекъсване работа по укрепването на позицията кота 1248 продължава под непрекъснатия гнет на противниковия огън. Хората са уморени от усилената работа и изтощени... Вече три месеца непрекъсната фортификационна дейност се развива и проявяват големи усилия... Храна... , топла храна бе необходима за наваксване разходваните физически сили и енергия... Такава на позицията не можеше да се готви - всичко по склоновете към противника с наклон към Битоля бе открито и на всеки мернал се човек или на всеки появил се пушек отгдето и да било по позицията, противника "поздравяваше" с всички видове огън. Храна се подвозваше от тила - приготовляваше се при нестроевата рота... И то само вечер или през нощта можеше да се носи и раздава... Привечер към 61/2 часа се докладва по телефона от командира на строевата рота на командира на полка, че за офицерите от щаба и др. била приготвена вечерята и изпратена и моли да се раздаде. Запитан командира на нестроевата рота: "Ами за войниците храната къде е? " Отговаря, че не успели да приготвят такава, защото закъснели продуктите, а само за офицерите могли да приготвят?!... Чува се по телефона недоволния и умъчнен глас на командира на полка: "Как имахте смелостта да пратите топла храна само за офицерите, а на войниците не!
към текста >>

Днес французите вкарват в бойно разположение и действие нова дивизия, срещу бойния участък на Бдинския полк, а Бдинци са все същите, в един и същ състав, без подкрепа от гдето и да било, без подсилване състава на полка, който бе вече твърде много намалял, но останалите бойци достойно изпълваха отсъстващите си другари чрез усилване моралната си стойност... Непрестанният артилерийски разнокалибрен огън правеше адски разрушения и всички фортификационни постройки биваха неузнаваеми; минния огън бе в разгара си... Тия "съвършенства" на съвременната техника, не пожалиха днес и гробовете на убитите и погребани до с.
Какъв може да бъде резултата в подобни случаи... , на какво се базира подобно недоверие?.. , 16 март 1917 година на в. 1248 Бдински полк. От ранна утрин още, по всичко личеше, че днес противника - французите са решил и да предприемат решителна атака и на всяка цена да заемат в. 1248, явния гоним обект на тяхната досега подготовка и воюване и което вече им костува грамадни загуби на хора и материали... Ясно личеше как те вливаха последователно пресни части в предните си бойни редове. Днес французите вкарват в бойно разположение и действие нова дивизия, срещу бойния участък на Бдинския полк, а Бдинци са все същите, в един и същ състав, без подкрепа от гдето и да било, без подсилване състава на полка, който бе вече твърде много намалял, но останалите бойци достойно изпълваха отсъстващите си другари чрез усилване моралната си стойност... Непрестанният артилерийски разнокалибрен огън правеше адски разрушения и всички фортификационни постройки биваха неузнаваеми; минния огън бе в разгара си... Тия "съвършенства" на съвременната техника, не пожалиха днес и гробовете на убитите и погребани до с. Снегове, чинове от полка, находящи се югоизточно от к. 1248 на югоизточните склонове на масива, северно от Битоля... Падналата мина, или голям калибър снаряд, заравяйки се в земята, изхвърлял пръст на височина 2-3 метра и повече, и измежду тая пръст се виждаха разкъсани на още по дребни части ръце, крака, корпуси на тялото, вследствие пръскането на снарядите и мините на десетки парчета... И така, в ужасите на войната ще се видят изровени от земята и разпокъсани на парчета и телата на погребаните умрели и убити..., и тях жестокостта на противника не оставя на спокойствие... Колкото пък за по-дребния огън: картечен, пушечен, гранатохвъргачен, окопно-оръдеен, не ще се спираме - той бе в пренебрежение пред голямокалибрения... Виждайки тая фаза на боя, за да не бъде полка изненадан от една бърза и вихрена атака на противника, трябваше полковата поддръжка да се изведе напред и приближи към своите частици, които при нужда налагаше й се да ги подкрепи и отбие атаките на противника - на атакуващия. А и един преграден огън от страна на противника, би направил невъзможно такова едно предвижване, или ще бъде съпряжено с големи загуби, както бе това на 13 март... Привлече се полковата поддръжка напред. Залегнаха скритом, незабелязано от окото на противника, ротите от полковата поддръжка, като се настаниха добре в окопите /резервите/ и в ходовете за съобщения по самата кота 1248 - северно от самия тригонометрически пункт... Стрелбата на противника беснееше по разни посоки. Ако и доста ясно времето, мъгла обаче се бе образувала от праха земя, който падащите снаряди и мини издигаха във вид на облаци нагоре, а и самите снаряди и мини по своето неизброимо количество, образуваха облак, под сянката на който Бдинския полк отпочиваше, за да се хвърлят кат олъвове разярени срещу атакуващия, ако би имал смелостта да напада и опитва да завзема даже и педя от тяхната отбранителна позиция.
към текста >>

До тая дата, 18 март, полка бе непрекъснато на позиция, вече три месеца и под денонощния непрекъснат обезпокоителен огън трябваше да се окопава и приготовлява своите фортификационни постройки... Какво сила бе необходима да работи върху тия души Бдински, за да отстояват докрай всички тия несгоди и ужаси на войната!...
"... Какъв мил разговор между родители и деца, като че се водеше той. Но днешната дата - 16 март е траурна дата за Бдинци. Те дадоха ред загуби, включително с пленените от противника, по причина, че съседа от 8 дивизия към левия фланг напусна позицията си и откри фланга на Бдинци. Днешният ден 18 март 1917 година си отива, със своите сътресения от боен характер, както и предидущите дни от 11 март до днес... Вече цели 7 денонощия, без прекъсване Бдинският полк отстоява непрестанните атаки от страна на последователно влизащите в бой три французки дивизии и чрез стоицизъм и контраатаки запазваше своята позиция въпреки нанесените му вече грамадни загуби... От изгубените предни линии окопи, които противника завзе, той, последния не придоби нищо. Обаче и тая загуба не трябваше да стане, но тя се предвиждаше, защото не може да има друг резултат за една позиция, когато тя се раздели между два различни полка от различни дивизии, а всъщност самата позиция бе неделима и трябваше да бъде във владението само на един полк - трябваше да влиза в състава само на един полкови участък... Това се искаше и от командира на полка още при разделението и между 6-а и 8-а дивизия... Това стана причина полка да бъде изоставен от своя съседен полк-отляво, който напусна позицията си на 16-того и противника "нахлу" през напуснатия участък и се яви в гърба на 1/3 дружина, гдето бяха пленени голямо число войници и офицери с командира на дружината майор Дон... Тер... Това бе траур за Бдинци... Нежелан траур!... До тая дата, 18 март, полка бе непрекъснато на позиция, вече три месеца и под денонощния непрекъснат обезпокоителен огън трябваше да се окопава и приготовлява своите фортификационни постройки... Какво сила бе необходима да работи върху тия души Бдински, за да отстояват докрай всички тия несгоди и ужаси на войната!... Командирът на бригадата в своята релация за 18 март, отдел "Състояние на хората", пише: "... а особено от последните 7 дневни преживени ужаси в боевете, от големите лишения и преумора, на не малко от хората, мозъка им се е сковал, разсъдъка и съзнанието не работи; говорих на някои разбрани войници или подофицери неща, но или не те чуват, или не те разбират, краката на много са се вдървили и не са в състояние да изминат нито един километър в час. Настъпило като че на част от хората едно отчаяние, на които похвалите и заплашванията малко им влияят. Някои от тях са станали равнодушни към всичко и като че предпочитат смъртта, за да се отърват от това тежко и несносно положение. Някои се отказват от храна, или пък не им идва на ума да се хранят. Има не малко, които несъзнателно се напикват.
към текста >>

Не останаха ни окопи, ни ходове за съобщения... До третия ден всичко бе "изорано" - ни следа от фортификационните постройки - мястото им не се познаваше... Французите действаха с принципа, че артилерията, не пехотата завладява неприятелските окопи, затова не пожалиха снаряди, сипеха ги изобилно и с ожесточение по бойния участък на Бдинския полк и отчасти, за маскировка и по Ломския полк, на Червената стена.
Тоя издаден ъгъл от разположението на полка даваше едно малко макар командване над противниковото разположение - той бе ниско, ако и в равнината, и позволяваше на полковите наблюдатели да следят по-отблизо неговите движение в близост на Битоля... Паметни ще останат във французката военна история дните 1, 2 и 3 септемврий 1917 година - дни, в които противника се опита да завземе "издадения ъгъл", но скъпо плати за своята могъща, но безразсъдна атака, пред много по-слабите части на Бдинци - 58 французки полк, подкрепен от десеторно по-силна артилерия от нашата, се бори с една дружина Бдинска и нямаха никакъв успех в тая борба... Но даде импулс на Бдинци да работят по-усилено върху своите землени закрития и ги усъвършенстват, за да не търпят загуби пред могъщата артилерия на противника. Противникът не се отказа от своите намерения да завземе, когато и да било тоя клин в неговото разположение и да се освободи от него! Още по-паметни ще останат във военната история на противника дните 19, 20 и 21 октомврий 1917 година. Пак същия 58 французки полк, по заповед, "отгоре" трябваше на всяка цена да завладее в тия дни тоя "издаден ъгъл" от полковата равнинна позиция, под заплашване, че ще бъде разформирован полка /по казването на пленници/ ако не успее да завземе това "късче земя" от българите... Три дни и три нощи непрекъснат артилерийски разнокалибрен огън и минен, подготвяше французската атака и унищожаваше нощния труд в Бдинци, по укрепяването на позицията им. В тоя участък само нощем можеше да се работи и се извършва движение из самите окопи и ходовете за съобщение или вън от тях... Но в тия дни, непрестанната артилерийска стрелба и нощем, много пречеше за поправка направените през деня разрушения - все таки, поправките ставаха и с помощни роти, и то идваха из отзад, на разстояние от повече от 15 километра, от дивизионната поддръжка... Въпреки тия усилия, противника успяваше и все повече и повече разрушенията ставаха по-големи и невъзможно вече да се поправят през една нощ, освен по главните поне землени закрития. Не останаха ни окопи, ни ходове за съобщения... До третия ден всичко бе "изорано" - ни следа от фортификационните постройки - мястото им не се познаваше... Французите действаха с принципа, че артилерията, не пехотата завладява неприятелските окопи, затова не пожалиха снаряди, сипеха ги изобилно и с ожесточение по бойния участък на Бдинския полк и отчасти, за маскировка и по Ломския полк, на Червената стена. Най- голямокалибрените оръдия, 21 с.-метрови разрушаваха "издадения ъгъл" и по всичко личеше, че там противникът ще насочи своята атака... По изчисление на нашите артилеристи, противникът бе изстрелял повече от 180 000 снаряди по позицията на полка, през тия дни... Тактиката на противника ни французи се проучва вече година почти от страна на полковите началници. Според начина на всяко негово действие знаеше се какви са и неговите намерения и методите за реализирането. И в случая, след подобна една подготовка на атака, знаеше се, че на третия ден сутринта, на разсъмване, противника непременно що предприеме атаката си. И тъй, французите винаги атакуваха, избираха началото на атаката си, ранната утрин, когато противникът е най-много уморен след нощно бодърстване и морални терзания от огнения гнет... И в днешния ден не можеше да бъде другояче - на разсъмване непременно трябваше да се очаква атака, особено след такива колосални разрушения на всичките без изключение видими фортификационни постройки - закрития, само галериите на Бдинци не знаеше противника где и са и те бяха здрави, с изключение на подредените във входовете галерии от попадналите случайно около тях снаряди. По тия съображения, към 41/2 часа трябваше да се очаква атаката на 58 французки полк, срещу издадения ъгъл на позицията на Бдинци... Цялата нощ бе прекарана в напрегнато състояние и следение количествата на снарядите и силата на неприятелската артилерия в разните пунктове от полковия участък, от което да се вади заключение и за вероятния избран за атака пункт от страна на противника.
към текста >>

И тъй, французите винаги атакуваха, избираха началото на атаката си, ранната утрин, когато противникът е най-много уморен след нощно бодърстване и морални терзания от огнения гнет... И в днешния ден не можеше да бъде другояче - на разсъмване непременно трябваше да се очаква атака, особено след такива колосални разрушения на всичките без изключение видими фортификационни постройки - закрития, само галериите на Бдинци не знаеше противника где и са и те бяха здрави, с изключение на подредените във входовете галерии от попадналите случайно около тях снаряди.
В тоя участък само нощем можеше да се работи и се извършва движение из самите окопи и ходовете за съобщение или вън от тях... Но в тия дни, непрестанната артилерийска стрелба и нощем, много пречеше за поправка направените през деня разрушения - все таки, поправките ставаха и с помощни роти, и то идваха из отзад, на разстояние от повече от 15 километра, от дивизионната поддръжка... Въпреки тия усилия, противника успяваше и все повече и повече разрушенията ставаха по-големи и невъзможно вече да се поправят през една нощ, освен по главните поне землени закрития. Не останаха ни окопи, ни ходове за съобщения... До третия ден всичко бе "изорано" - ни следа от фортификационните постройки - мястото им не се познаваше... Французите действаха с принципа, че артилерията, не пехотата завладява неприятелските окопи, затова не пожалиха снаряди, сипеха ги изобилно и с ожесточение по бойния участък на Бдинския полк и отчасти, за маскировка и по Ломския полк, на Червената стена. Най- голямокалибрените оръдия, 21 с.-метрови разрушаваха "издадения ъгъл" и по всичко личеше, че там противникът ще насочи своята атака... По изчисление на нашите артилеристи, противникът бе изстрелял повече от 180 000 снаряди по позицията на полка, през тия дни... Тактиката на противника ни французи се проучва вече година почти от страна на полковите началници. Според начина на всяко негово действие знаеше се какви са и неговите намерения и методите за реализирането. И в случая, след подобна една подготовка на атака, знаеше се, че на третия ден сутринта, на разсъмване, противника непременно що предприеме атаката си. И тъй, французите винаги атакуваха, избираха началото на атаката си, ранната утрин, когато противникът е най-много уморен след нощно бодърстване и морални терзания от огнения гнет... И в днешния ден не можеше да бъде другояче - на разсъмване непременно трябваше да се очаква атака, особено след такива колосални разрушения на всичките без изключение видими фортификационни постройки - закрития, само галериите на Бдинци не знаеше противника где и са и те бяха здрави, с изключение на подредените във входовете галерии от попадналите случайно около тях снаряди. По тия съображения, към 41/2 часа трябваше да се очаква атаката на 58 французки полк, срещу издадения ъгъл на позицията на Бдинци... Цялата нощ бе прекарана в напрегнато състояние и следение количествата на снарядите и силата на неприятелската артилерия в разните пунктове от полковия участък, от което да се вади заключение и за вероятния избран за атака пункт от страна на противника. Връзка бе необходимо да се държи с всички предни елементи от бойното разположение, полка и навреме докладва за станалите промени, за да се имат предвид бъдещите намерения на противника и съобразно това се направят и нашите разпореждания, за да имаме свобода на действие и инициативата да бъде винаги в наши ръце... Всички щабни офицери бяха на поста си - все около централата на телефонната станция. Бе пък необходимо и едно малко ободряване, чрез една малка почивка от 1/2 часа уединение за да бъде началника освежен за важните моменти на боя. Командирът на полка съобщава на подчинените си предани и високо добросъвестни офицери от щаба на полка, които непрестанно бяха около му, ще се оттегли в землянката си за 1/2 час и само за извънредно важни донесения да го повикат, иначе, да го оставят съвсем спокоен. Има време за неприятелските пехотни действия.
към текста >>

55. 1.7. В ДОЛИНАТА НА СТРУМА

Минчо Сотиров

Изобщо, позицията на полка бе изградена на една песъчлива почва, благодарение на което единствените фортификационни съоръжения - стрелкови окопи едва на колене се постоянно рушеха.
Тук трябва да споменем за особено храброто държание на началниците на предните два взвода - впоследствие всички ранени, които няколкократно контраатакуваха и отблъскваха противника, водейки свиреп ръкопашен бой: с това те го приковаваха и задържаха, парализирайки неговия успех и дадоха възможност на нашите части да се приближат и го контраатакуват с по големи сили. Така, въпреки надмощието на противниковия артилерийски огън, въпреки неговата по-голяма численост, въпреки липсата на възможност за укрепяване нашите позиции поради песъчливия терен и невъзможността да се копае, тъй като само на 30-40 см извираше вода, противникът беше отблъснат по целия участък с големи за него загуби, без да може да завладее нещо от нашето разположение. Настъпи едно относително затишие, което не можеше да означава нищо друго, освен приготовления за близки по-важни действия. Затова сведочеха наблюденията както в предните линии, така и в тила на противника. Строяха се и укрепяваха мостове на реката, изкуствени препятствия в бродовете й, а най-главното, наблюдаваше се голямо движение и прегрупирване на части по шосето към моста Орляк, което не можеше да означава друго, освен че в този именно участък и ще се развият най-сериозните бойни действия. Изобщо, позицията на полка бе изградена на една песъчлива почва, благодарение на което единствените фортификационни съоръжения - стрелкови окопи едва на колене се постоянно рушеха. Липсваше и инженерен материал, за да можеха да се направят поне за наблюдателите по-солидни скривалища и наблюдателници, които да ги запазят едва от леките неприятелски артилерийски изстрели. Това, което бе направено изключително с разполагаемия подръчен материал, даваше само илюзия на укрепяване. Познавайки условията на терена, противникът често предприемаше разрушителни действия по нашите окопи, в какъвто случай защитниците, за да не търпят големи загуби, биваха принудени да търсят спасение на открито, маскирани от буйната растителност на нивята. Отбраната на с. с. Горно и Долно Караджово бе възложена на I дружина от полка.
към текста >>

До 81Л часа всички наши фортификационни постройки бяха разрушени до неузнаваемост, а от непрестанните взривове на фугасните гранати цялото полесражение бе покрито от гъст, непроницаем облак, размесен с прах и дим.
Предните постове от ротите в 1-а линия бяха разположени срещу онези на противника, владеещ тук и левия бряг на реката. В 5 часа и 30 мин. преди пладне на 30 септември противникът откри по целия участък на полка разрушителна артилерийска стрелба, която по позицията ни при Долно Караджово бе най-силна. Явно бе, че противникът предприема офанзивни действия с цел да завладее с. Долно Караджово и от там да разшири своите успехи. До 81Л часа всички наши фортификационни постройки бяха разрушени до неузнаваемост, а от непрестанните взривове на фугасните гранати цялото полесражение бе покрито от гъст, непроницаем облак, размесен с прах и дим. Противникът засили още повече своя артилерийски огън: около 150 негови разнокалибрени гърла бълваха адски огън над защитниците, стоящи вече вън от всякаква фортификационна закрила и загубили половината от своя състав в този кипящ вулкан от огън и желязо. Под прикритието на този смъртоносен огън гъсти неприятелски пехотни маси настъпиха срещу позицията на 4-а рота, с цел да завладеят с. Долно Караджово. Въпреки всичкия ужас, духът на нашите храбреци не беше сломен, завърза се ожесточена картечна, пушечна, а на места и ръкопашна борба. Противникът има освен огнево, но и числено надмощие, поради което тази рота биде принудена да се оттегли малко назад, от гдето, подпомогната от дружинната поддръжка, контраатакува противника и го отхвърля към южната окрайна на селото.
към текста >>

Противникът засили още повече своя артилерийски огън: около 150 негови разнокалибрени гърла бълваха адски огън над защитниците, стоящи вече вън от всякаква фортификационна закрила и загубили половината от своя състав в този кипящ вулкан от огън и желязо.
В 5 часа и 30 мин. преди пладне на 30 септември противникът откри по целия участък на полка разрушителна артилерийска стрелба, която по позицията ни при Долно Караджово бе най-силна. Явно бе, че противникът предприема офанзивни действия с цел да завладее с. Долно Караджово и от там да разшири своите успехи. До 81Л часа всички наши фортификационни постройки бяха разрушени до неузнаваемост, а от непрестанните взривове на фугасните гранати цялото полесражение бе покрито от гъст, непроницаем облак, размесен с прах и дим. Противникът засили още повече своя артилерийски огън: около 150 негови разнокалибрени гърла бълваха адски огън над защитниците, стоящи вече вън от всякаква фортификационна закрила и загубили половината от своя състав в този кипящ вулкан от огън и желязо. Под прикритието на този смъртоносен огън гъсти неприятелски пехотни маси настъпиха срещу позицията на 4-а рота, с цел да завладеят с. Долно Караджово. Въпреки всичкия ужас, духът на нашите храбреци не беше сломен, завърза се ожесточена картечна, пушечна, а на места и ръкопашна борба. Противникът има освен огнево, но и числено надмощие, поради което тази рота биде принудена да се оттегли малко назад, от гдето, подпомогната от дружинната поддръжка, контраатакува противника и го отхвърля към южната окрайна на селото. Чувствайки своето огнево, а така също и числено надмощие, въпреки храброто държание на нашите войници, решени да умрат, но да не отстъпят нито педя земя, противникът с още по-голяма ярост продължи своя разрушителен артилерийски огън и към 9 часа отново настъпи с една своя пехотна дружина и множество картечници между с. с.
към текста >>

56. 1.9. ВИСОТАТА 1248

Минчо Сотиров

Самото техническо устройство на позицията, изобщо, представляваше по-големи удобства за противника, тъй като окопите и всички други фортификационни съоръжения бяха разположени на понижающия се склон към противника и бяха ясно видима цел за него от всички положения; друг щеше да бъде въпросът, ако ние бихме имали офанзивни задачи и преимущества, в какъвто случай противникът би очистил лесно целия масив до к.
Ресен е разположен планинският масив Перистер, полите на западните склонове, на който се къпят в Преспанското езеро. Източно, от към река Черна, се вижда ясно историческата по своите кръвопролитни боеве к. 1050, а на северозапад, потънала в сянката на тъмите, величавата и горда Бабуна планина. Местността въобще изобилства с извори и рекички, предлагащи на жадните своята чиста и кристална вкусна балканска вода. Пътищата за и от позицията първоначално представляваха кози пътеки и такива за пешаци; впоследствие, обаче, те се разработиха и бяха достатъчни, за да обслужват живота на позицията. Самото техническо устройство на позицията, изобщо, представляваше по-големи удобства за противника, тъй като окопите и всички други фортификационни съоръжения бяха разположени на понижающия се склон към противника и бяха ясно видима цел за него от всички положения; друг щеше да бъде въпросът, ако ние бихме имали офанзивни задачи и преимущества, в какъвто случай противникът би очистил лесно целия масив до к. 821, ако ние бихме рекли да предприемем настъпление. Във фортификационно отношение ние бяхме тоже при големи неизгоди, тъй като позицията бе със слаби, да не кажем никакви, фортификационни засилвания и следователно, на полка предстоеше огромна и непосилна работа в това отношение, а средствата липсваха почти и главно, нашите предшественици бяха допуснали врага на 100 крачки към бойното ни разположение и по тоя начин той представляваше опасен съсед, прозорците на когото гледаха в нашия двор. И започна една непосилна, упорна и планомерна свръхчовешка работа по укрепяване позицията при всички физически лишения, които са постоянен спътник на войната, и при това работа, лишена от помощта и удобствата на всякакви технически средства, празнотата от които трябваше да бъде запълнена единствено от рядката и чутовна издръжливост на безропотния бдинец, давал в миналото и сега живи доказателства за предана и беззаветна служба към родината. Какво да кажем за артилерията наша, когато оная на противника я далече превъзхождаше по численост, та дори и по качество? И, ако нашата артилерия можеше да претендира за съперничене в известни отношения, това се дължеше единствено само на същия оня висок дух, който живееше и в артилериста, както и в пехотинеца.
към текста >>

Във фортификационно отношение ние бяхме тоже при големи неизгоди, тъй като позицията бе със слаби, да не кажем никакви, фортификационни засилвания и следователно, на полка предстоеше огромна и непосилна работа в това отношение, а средствата липсваха почти и главно, нашите предшественици бяха допуснали врага на 100 крачки към бойното ни разположение и по тоя начин той представляваше опасен съсед, прозорците на когото гледаха в нашия двор.
1050, а на северозапад, потънала в сянката на тъмите, величавата и горда Бабуна планина. Местността въобще изобилства с извори и рекички, предлагащи на жадните своята чиста и кристална вкусна балканска вода. Пътищата за и от позицията първоначално представляваха кози пътеки и такива за пешаци; впоследствие, обаче, те се разработиха и бяха достатъчни, за да обслужват живота на позицията. Самото техническо устройство на позицията, изобщо, представляваше по-големи удобства за противника, тъй като окопите и всички други фортификационни съоръжения бяха разположени на понижающия се склон към противника и бяха ясно видима цел за него от всички положения; друг щеше да бъде въпросът, ако ние бихме имали офанзивни задачи и преимущества, в какъвто случай противникът би очистил лесно целия масив до к. 821, ако ние бихме рекли да предприемем настъпление. Във фортификационно отношение ние бяхме тоже при големи неизгоди, тъй като позицията бе със слаби, да не кажем никакви, фортификационни засилвания и следователно, на полка предстоеше огромна и непосилна работа в това отношение, а средствата липсваха почти и главно, нашите предшественици бяха допуснали врага на 100 крачки към бойното ни разположение и по тоя начин той представляваше опасен съсед, прозорците на когото гледаха в нашия двор. И започна една непосилна, упорна и планомерна свръхчовешка работа по укрепяване позицията при всички физически лишения, които са постоянен спътник на войната, и при това работа, лишена от помощта и удобствата на всякакви технически средства, празнотата от които трябваше да бъде запълнена единствено от рядката и чутовна издръжливост на безропотния бдинец, давал в миналото и сега живи доказателства за предана и беззаветна служба към родината. Какво да кажем за артилерията наша, когато оная на противника я далече превъзхождаше по численост, та дори и по качество? И, ако нашата артилерия можеше да претендира за съперничене в известни отношения, това се дължеше единствено само на същия оня висок дух, който живееше и в артилериста, както и в пехотинеца. Ще бъдем несправедливи, ако отречем, че, макар и недостатъчна и несъвършена, работата, която биде извършена по укрепяване на позицията, може да се извърши в голяма степен благодарение мощната и будна закрила на нашата артилерия. Тук бдинци, чрез положените основи на своето безсмъртие, започнаха и дълго градиха новата неръкотворна постройка на старопрестолния си Бдин.
към текста >>

57. 1.13. БРАТИН-ДОЛ - ТЪРНОВО

Минчо Сотиров

Затова и фортификационните съоръжения бяха почти никакви, па и самите окопи представляваха едва стрелкови трапчета, или даже само трасирани такива.
Местността е хълмиста, образувана от поройни наноси и понеже населението от двете тия села я използува като работна земя - за предпазване от пороищата - нивите са оградени с високи каменни зидове, които я правят силно пресечена и с много удобни подстъпи и за двете страни. Общо участъкът се включва от масива 1248 и северните борови склюнове на величествения Перистер. Цялата позиция е силно изложена както на погледите, тъй и на изстрелите на противника. Полкът смени 4-и Опълченски полк, временно заемащ тази част от бойния участък на дивизията, докато частите й, вследствие понесените големи загуби през мартенските боеве, се преустроиха и попълниха своите бойни състави. До заемането му от полка, този участък е бил един от най-тихите, тъй като с нищо не е привличал вниманието на противника. Затова и фортификационните съоръжения бяха почти никакви, па и самите окопи представляваха едва стрелкови трапчета, или даже само трасирани такива. За ходове, за съобщение и дума не можеше да става, такива абсолютно не съществуваха, а скривалищата - обикновени дъсчени, маскирани с пръст навеси, които, ако и поставени на здрави греди, не можеха да противостоят дори на планинските снаряди. Предстоеше една грамадна, колосална работа по укрепяване позицията, тъй като от ръководните фактори се съзнаваше ясно, че този равнинен участък може да играе ролята на ключ на позицията и че стига да се опита, противникът би могъл оттук да спечели значителни и решаващи успехи. Съзнавайки това и по молба на полка, щабът на дивизията командирова тук придадените му пионерни части, а така също изиска от Г. К. 62 и едно отделение германски техници. И започна една систематическа и непрекъсната денонощна упорна работа по укрепяване позицията в тоя равнинен участък.
към текста >>

58. I. СПОМЕНИ НА ЛАЛКА ГРОЗДАНОВА

Разговор с д-р Вергилий Кръстев

1944 г., тогава го направиха командир в Сливен, веднага го вземаха нали, понеже е бил антифашист нали, бил е против монархията е бил.
Той стана директор на това предприятие. И там беше, коя година стана директор? Ще ви кажа - 27 година. И той тогава, нали беше там до 9.IX. Когато стана 9.IX. 1944 г., тогава го направиха командир в Сливен, веднага го вземаха нали, понеже е бил антифашист нали, бил е против монархията е бил. Веднага го направиха командир на цялата дивизия, на дивизията в Сливен, понеже той е военен център, той стана. И тогава той беше полковник, нали и като полковник го уволниха и тогава го направиха генерал. Смеехме му се - Червения генерал, стана. Но това нищо не попречи в 54 година, когато почнаха против горяните имаше едно, нали горяни се явиха 52 година май и тогава го сложиха в затвора една година него. В: Защо?
към текста >>

59. III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова

И какво мислите, минава известно време, викат ме в Университета и казват: "Вие повече няма да получавате стипендията от Университета, защото сте от антифашистко семейство." В: От антифашистко семейство?
Тези работи са ми направили много силно впечатление, защото, за да дадеш един съвет така авторитетно, не е малко. Л: Да Ви кажа как ми спряха стипендията пък на мен, премията на Университета, то не е стипендията. Пристига Иван Вълков, пълномощен министър в Италия в Рим и вика всички българи да се явим нали там, да му се представим. И действително, представяме се и той, аз като си казвам: "Грозданова", "А, вие на Грозданчо ли бяхте дъщеря? "Той е бил съвипускник с моя баща, и казвам "Да". И какво мислите, минава известно време, викат ме в Университета и казват: "Вие повече няма да получавате стипендията от Университета, защото сте от антифашистко семейство." В: От антифашистко семейство? Л: Защото вуйчо ми, другият ми вуйчо, не Минчо, а другият Стефан Сотиров, той беше във военната лига, заедно с генерал Соларов против Монархията. В: Да. Л: И понеже Вълков нали беше пълномощен министър тука и тогава нали вуйчо ми го уволниха и отиде директор на фабриката на Балабанови и на мен ми отнеха стипендията, защото съм от антифашистко семейство. В: Значи, българин дойде да помогне. Л: Значи, вместо да помогне, те ми отнеха премията на Университета. Да.
към текста >>

Л: И понеже Вълков нали беше пълномощен министър тука и тогава нали вуйчо ми го уволниха и отиде директор на фабриката на Балабанови и на мен ми отнеха стипендията, защото съм от антифашистко семейство.
И действително, представяме се и той, аз като си казвам: "Грозданова", "А, вие на Грозданчо ли бяхте дъщеря? "Той е бил съвипускник с моя баща, и казвам "Да". И какво мислите, минава известно време, викат ме в Университета и казват: "Вие повече няма да получавате стипендията от Университета, защото сте от антифашистко семейство." В: От антифашистко семейство? Л: Защото вуйчо ми, другият ми вуйчо, не Минчо, а другият Стефан Сотиров, той беше във военната лига, заедно с генерал Соларов против Монархията. В: Да. Л: И понеже Вълков нали беше пълномощен министър тука и тогава нали вуйчо ми го уволниха и отиде директор на фабриката на Балабанови и на мен ми отнеха стипендията, защото съм от антифашистко семейство. В: Значи, българин дойде да помогне. Л: Значи, вместо да помогне, те ми отнеха премията на Университета. Да. В: То е обикновено така, българина винаги идва да попречи. Л: И то в момент, когато трябва да приготвям теза, тезиси, дисертации, всичко това, мен ми вземаха премията и тогава вуйчо ми даде пари и накрая като завърших, имах 119 000 лв. да давам на вуйчо си да давам с лихвите и му ги изплатих до стотинка.
към текста >>

Дойде Иван Вълков, за да каже, че аз съм от антифашистко семейство. Защо?
да давам на вуйчо си да давам с лихвите и му ги изплатих до стотинка. X: Изплати му ги най- най-честно. Ха-ха-ха! Л: Да, веднъж му дадох 50 000 лв. В: Значи така накрая. Л: Така ме наредиха. Дойде Иван Вълков, за да каже, че аз съм от антифашистко семейство. Защо? Да навреди на вуйчо ми. Защо на вуйчо ми? Аз съм съвсем отделно от вуйчо си. Така ме наредиха. X: Жестоко.
към текста >>

60. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

Минчо Сотиров

Хората ядат животните, а животните се обръщат в бацили тифозни и ядат човешките тела, и с това си отмъщават.
Магнитната вълна, която иде, може да изгори цялата земна кора - повърхността й. Духовните хора ще се приспособят веднага към новите условия, а хората на света не ще се приспособят, и ще се лутат, ще бягат по Земята, покой за тях не ще има. Тая магнитна духовна вълна ще повдигне Земната повърхност над Великия океан, а ще потъне Европа - континента на бялата раса. Защо хората страдат? - Защото духовете имат горе Великден. Хората ядат животните, а животните се обръщат в бацили тифозни и ядат човешките тела, и с това си отмъщават. Животните се питат: "Защо има страдания? " Отговаря им се: "Защото хората долу на Земята имат Великден, Нова Година, Рождество, Свети Никола и пр." И, когато хората се веселят, и са най-разположени, дават на животните най-големи страдания. И небето наказва хората със същото наказание - животните ядат хората. Всякога, когато умът и сърцето вървят заедно и са съгласни, ще има добри резултати. В 25 билиона пространства можем да вместим 3 000 Слънчеви системи като нашата.
към текста >>

61. 42. УЧИТЕЛЯТ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Тодор Божков

Някои искат да го причислят към фашистите, а други към антифашистите.
42. УЧИТЕЛЯТ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Някои измежду нашия народ, без да познават добре нещата, дават някои определения и имена на Учителя, които са неверни, наивни и смешни. В такава грешка изпадат някога и някои учени, философи и напреднали, Други в глупостта си отиват дотам, че в безсилието си стават враждебни и се опитват да представят Учителя такъв, какъвто не е и даже да му прикачват епитети, а не виждат че с това стават жалки и смешни. При все това, Той стои, гледа, мълчи и сякаш нищо не го засяга. Трябва обаче да се знае и да се запомни добре, че всеки, който иска да се бори с Великото, Божественото, на което Учителят е изразител, прилича на комар, който плюе Монблан, а освен това той ще пострада от собствените си стрели, които отправя по Негов адрес. Някои искат да го причислят към фашистите, а други към антифашистите. Той не може да бъде причислен към тях, защото Той не може да бъде нито фашист, нито антифашист, демократ, прогресивен и други човешки измислици, защото е над всички и е вън от всякоопределение и наименование. Учителят не може да бъде причислен към учените, защото е над всяка човешка наука и знание. Той не е българин, защото е над всяка национална принадлежност и е баща на цялото човечество. Той не принадлежи на никоя религия, защото е над тях и е създател и носител на Божията Любов в света през цялата вечност. Не може да се нарече и философ, защото е творец и изразител на Божествения живот на земята.
към текста >>

Той не може да бъде причислен към тях, защото Той не може да бъде нито фашист, нито антифашист, демократ, прогресивен и други човешки измислици, защото е над всички и е вън от всякоопределение и наименование.
42. УЧИТЕЛЯТ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Някои измежду нашия народ, без да познават добре нещата, дават някои определения и имена на Учителя, които са неверни, наивни и смешни. В такава грешка изпадат някога и някои учени, философи и напреднали, Други в глупостта си отиват дотам, че в безсилието си стават враждебни и се опитват да представят Учителя такъв, какъвто не е и даже да му прикачват епитети, а не виждат че с това стават жалки и смешни. При все това, Той стои, гледа, мълчи и сякаш нищо не го засяга. Трябва обаче да се знае и да се запомни добре, че всеки, който иска да се бори с Великото, Божественото, на което Учителят е изразител, прилича на комар, който плюе Монблан, а освен това той ще пострада от собствените си стрели, които отправя по Негов адрес. Някои искат да го причислят към фашистите, а други към антифашистите. Той не може да бъде причислен към тях, защото Той не може да бъде нито фашист, нито антифашист, демократ, прогресивен и други човешки измислици, защото е над всички и е вън от всякоопределение и наименование. Учителят не може да бъде причислен към учените, защото е над всяка човешка наука и знание. Той не е българин, защото е над всяка национална принадлежност и е баща на цялото човечество. Той не принадлежи на никоя религия, защото е над тях и е създател и носител на Божията Любов в света през цялата вечност. Не може да се нарече и философ, защото е творец и изразител на Божествения живот на земята. След всичко казано до тук, нека видим бегло какви са Неговите заслуги към българския народ, според свидетелството на някои Негови последователи, очевидци, незаинтересовани, безпристрастни и истински добри хора.
към текста >>

62. 4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

Не е ли това някаква мистификация.
и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г. Чета и се дивя. Чудно хубави разкази от непознат автор - Буча Бехар. Не е ли това някаква мистификация. Възможно ли е художник да се появи така убедително още с първите си картини. Та това са разкази в класическа установена по съвършенство форма. Дванадесет разказа, дванадесет прекрасни битови повести с изваяни образи от високо надарен дух и с художествен усет автор - ариец или неариец, българин или чужденец - чуждо име, а с чисто вдъхновено българско сърце. С такава нежна любов към българския бит едва ли се е проявил наш писател от след голямата война. Бистри мисли в кристално чистия фон на българското златно поле, автор, който се е вдъхновявал от истински доброто заслужава не само предпочитание, а и възхвала.
към текста >>

63. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

‘Пътувайки из България за разпространяването на нашите издания, Жечков заболя от коремен тиф и умря в София, в Александровската болница (през септември 1907 г.).
А когато ни се случваха „финансови кризи”, той ни даваше своите малко спестени пари и ни изваждаше от затруднението. Никола Антонов беше учител в Алан-Кайряк. Възнисък, с плосък, малък нос на мрачно, мургаво и широко лице, с черни мустаци, черни, някак замъглени подвижни очи, с черни като смола къдрави коси. Ние го намерихме в ужасно душевно състояние. Той тъгуваше, странеше от хората. ‘Пътувайки из България за разпространяването на нашите издания, Жечков заболя от коремен тиф и умря в София, в Александровската болница (през септември 1907 г.). Към болестта, страданията и близката смърт, той, като религиозен човек се е отнасял спокойно, докторите го убеждавали да подкрепи своя „съсипан от вегетариански режим" организъм с питателен бульон от месо. - „Не, не трябва! - отговорил той. - Защо моя живот да е по-важен от живота на онова теленце, със соковете на което, аз уж ще се подкрепя? ” отчаяно пиеше.
към текста >>

64. 2.2. Второто бягство - предрешен с американска униформа

Вергилий Кръстев

в Москва заминава делегация на Отечествения фронт, като член е включен Никола Петков като ляв земеделец, антифашист, изпратен от цар Борис в концлагер, подкрепящ борбата на партизаните и член на Отечествения фронт на Георги Димитров от 1943 г.
След 9. IX. 1944 г. се завръща Гемето в България, представител на БЗНС „Пладне" с ореола на борец срещу цар Борис, срещу правителството на Филов и срещу присъединяването на България на страната на Германия. Той бива избран за главен секретар на БЗНС, но провежда дясна политика и срещу Отечествения фронт. През месец октомври 1944 г. в Москва заминава делегация на Отечествения фронт, като член е включен Никола Петков като ляв земеделец, антифашист, изпратен от цар Борис в концлагер, подкрепящ борбата на партизаните и член на Отечествения фронт на Георги Димитров от 1943 г. На Никола Петков му се заявява в Москва, че нямат доверие в Гемето и да бъде сменен от поста му. 2.2.2. На 18 и 19 януари 1945 г. в аулата на Аграрикономическия факултет се провежда конгрес на Земеделския съюз. По заповед на Сталин, като член на Съюзническата комисия Биргозов нарежда Гемето да си подаде оставката. След доклада си, Гемето си подава оставката, защото сградата е обградена от милицията на новата власт.
към текста >>

65. 3.3. Никола Д. Петков (21.07.1893-23.09.1947)

Вергилий Кръстев

за антифашистка дейност.
След преврата на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархофашистката власт, и влиза в БЗНС „Врабча 1". През 1937 г. отново се връща в БЗНС „Александър Стамболийски". Депутат в 24 Народно събрание 1938-1939 г., но е изключен през декември 1938 г. за антифашистка дейност. Обявява се срещу съюза на България с Германия, за което е изпратен в концлагер „Гонда вода". По това време той защищава позицията на обща борба на земеделци и комунисти срещу монархофашизма. Той подържа въоръжената борба на комунистите срещу властта. През август 1943 г., като представител на БЗНС „Александър Стамболийски", влиза в първия състав на националния комитет на Отечествения фронт. 3.3.2. На 9.IX.1944 г.
към текста >>

66. 7. Балканската федерация и Славчо Трънски

Вергилий Кръстев

Това е легендарния командир на Трънския партизански отряд по времето на антифашистката борба 1943-1944 г.
Аз бях изумен на това смирение и скромност. Мислено му благодарих за голямото му откровение. Благодаря ти и сега генерал Славчо Трънски! Сега през 2005 г. 7.15. Кой е Славчо Трънски? Това е легендарния командир на Трънския партизански отряд по времето на антифашистката борба 1943-1944 г. Неговото име е Славчо Стаменов Савов, роден на 22.Х.1914 г. в село Бохова, Софийска област. Член на БКП от 1938 г. Три пъти е осъден задочно на смърт. От 1942 г.
към текста >>

67. 385. Във всички сегашни политически системи Бог отсъства

VII. Кооперацията ли?

Но още отначалото да се разберем, искам ясно, конкретно, категорично и направо, без тези характерните за Вас уговорки... мистификации.
- Тогава кажете Вашия метод - ядосано извика Андрей. - Любовта - каза Христов, и лицето на Андрей изрази разочарование. - Това е илюзия, а не комунизма. С Вас по този въпрос никога няма да се съглася! Хайде докажете ми, аргументирайте се. Но още отначалото да се разберем, искам ясно, конкретно, категорично и направо, без тези характерните за Вас уговорки... мистификации. Христов продължаваше да се смее чак със сълзи на очите, и през смях отговори: - Точно това, което се доказва не е Истина. - Това пък сега откъде го измислихте? Пак нов корен квадратен от минус единица. Тъкмо напротив, само това е верно, което може да се докаже. - Аксиомите доказват ли се - и въпреки това не ги отричаш.
към текста >>

68. 52. Какъвто Учителят - такъв и ученикът

Милка Кралева

човек чието съзнание е слуга на неидентифицирана, и често нисша сила, от амбиция за власт не разделя всички около себе си по този начин?
Борис Николов бил различен от мозайкаджията.... По същия начин Вергилий хули в писмото си и баща ми. Странно е, че когато баща ми му носеше куфари с беседи, той бе хубав, но след като си тръгнах от Своге, той стана шивача Кралю, което звучи досущ като мозайкаджията Борис. За баща ми Вергилий даже и не казва, че шивача е един, а Кралю - друг. Баща ми изцяло бе обявен за проводник на Черната ложа. Че кой самовлюбен медиум, т.е. човек чието съзнание е слуга на неидентифицирана, и често нисша сила, от амбиция за власт не разделя всички около себе си по този начин? Което му е угодно приема за добро, което му е неизгодно той обявява за проява на Черната ложа. Е, ще кажете че Вергилий не е самовлюбен и няма амбиция за власт. Но аз пък ще кажа: Слепи сте. Не виждате добре. Вергилий не признава авторитет над себе си, и се старае да създаде империя с ценностите на Братството придобити от него с нечестни средства.
към текста >>

69. 5. Ученичка на мадам Гию

[Добре е за под чорапите]” „Sous-bas” (су ба) се нарича, „под чорап” се казваше (sous значи „под”), от тифтик14, цвета на тялото.
А аз, когато съм се раждала, моята баба ме извадила от мама, веднага ме осолила, турила много сол във водата. Сега, под влияние на Ото Вайнигер, когато моята професорка мадам Гию ме целуваше, аз се бършех после дълго време, защото е еврейка. А тя много ме обикна. На всеки урок, който имах при нея, на края на рояла имаше един пакет за мене - да ми поднесе нещо. „Bien aux sous-bas. [Добре е за под чорапите]” „Sous-bas” (су ба) се нарича, „под чорап” се казваше (sous значи „под”), от тифтик14, цвета на тялото. Та „sous-bas” бяха много фини чорапи, които се слагат под копринения чорап, защото в Париж няма нашите зими. Там е другояче. В.К.: По-топло. Л.Т.: Много влага има. Или ръкавички, или нещо такова ми слагаше в този пакет и след урока ми го подаряваше.
към текста >>

____________________________ 13) Ото Вайнигер / Otto Weininger, 1880-1903, философ 14) тефтик или тифтик (арабски: Teftik, турски: tiftik) - ангорска вълна, естествената вълна е със светлокафяв цвят 15) Алфред Денис Корто / Alfred Cortot, 1877-1962, пианист, диригент, педагог 16) Аугуст Манжо / Jean Auguste Mangeot, Auguste Mangeot, 1878-1942, пианист, музикален критик, директор на списание „Le monde musical”, съосновател на Ecole normale de musique.
„Не, ще го пишем работник - че ти излизаш от чернозема, че си работническо чадо. Сигур е бил комунист. Разбираш? ” Каква ли не ме писаха вече. „Утре Лиляна Табакова ще се яви на 1800 души публика в Народната опера - дете от чернозема, дете на фабричен работник...”, а баща ми никога не е бил работник, но така. Всичко това го имам като документация - изрезки от вестниците и ги пазя. ____________________________ 13) Ото Вайнигер / Otto Weininger, 1880-1903, философ 14) тефтик или тифтик (арабски: Teftik, турски: tiftik) - ангорска вълна, естествената вълна е със светлокафяв цвят 15) Алфред Денис Корто / Alfred Cortot, 1877-1962, пианист, диригент, педагог 16) Аугуст Манжо / Jean Auguste Mangeot, Auguste Mangeot, 1878-1942, пианист, музикален критик, директор на списание „Le monde musical”, съосновател на Ecole normale de musique. В разговорите певицата погрешно представя Аугуст Манжо като Алфред Манжо 17) Жак Кибо / Jacques Thibaud, 1880-1943, цигулар 18) Нинон Вален / Ninon Vallin - с истинско име Josephine-Eugenie Vallin, 1886-1961, оперна певица, лиричен сопран 19) Асен Яков Найденов, 1899-1995, оперен диригент 20) Събчо Атанасов Събев, 1899-1950, оперен певец, баритон
към текста >>

70. 215. Махат Чухан и Михаил Иванов

Агарта - Понтифите там управляват.
В.К.: А-а, да. Л.Т.: Ето го Махат Чухан. А той, виж какво се пише за него: че е амбасадьор на... В.К.: Шеф на Агарта. Л.Т.: На Агарта. А за Агарта аз го имам материала, навита на фишек, тепърва ще я пиша. Агарта - Понтифите там управляват. Агарта се намира по лицето на земното кълбо, на тайно място. Той е шеф на Агарта. Този Махат Чухан слезе, изпратен от Тибет в Париж, в школата на Михаил Иванов и му даде голям изпит. Той разполагаше с техните костюми. Има го, целия съдебен процес на Михаил го имам на френски.
към текста >>

71. Съдържание

2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.).
Грамота, която удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на ордена Пий - трета степен) и подпечатан с пръстена на папа Пий IX, 16.04.1861 г. / прев. Анна Бориславова Николова, Петя Христова Стоянова. Сканирани материали 1) Извадки от дневника на Стефан Гергев (Георгиев) Гидиков от град Сливен: автобиография / преписал Стефан Гидиков-син. (с. 1, 2, 17.) (частен архив). 2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. И-В 3064. - 30.06.1856 г. 3) Кратка и методическа българска граматика от Д.
към текста >>

72. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

3) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.).
В завещанието си посочва, че за всичко да се иска съвета на духовния му брат П. К. Дънов. Е. Ангелова-Пенкова ________________________________________ 1) Данните в материала са предимно от документи публикувани в изданието. 2) Годината на раждане не е установена с акт за раждане, а в архивните и печатните документи тя е различна: 1925, 1926, 1927, 1928. Визираната 1925 година е годината приета в родния му град, в публикации, издадени непосредствено след заминаването му от близки нему сътрудници и др. 3) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф, 95. инв. оп. II-B 3064. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп.
към текста >>

73. 1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).

Тя се помина в руската окупация - освобождението на България - от коремен тиф и дядо едвам я свари жива, когато се завърна от заточение.
Дядо ми се помина през декември 1896 год., когато аз се намирах в Брюксел на учение. Биография има в Читалищния юбилеен сборник. Баба Еленка беше една слаба и нежна жена, извънредно кротка и чувствителна. Тя е била страхлива и особено се е видяла силно засегната, когато дядо е бил откаран на заточение, а тя е останала сама с дъщери и деца. Тогава е била много загрижена и отпаднала духом. Тя се помина в руската окупация - освобождението на България - от коремен тиф и дядо едвам я свари жива, когато се завърна от заточение. Дядовият ми брат д-р Георги В. Миркович, на когото аз и другите племенници казвахме чичо, а не дядо, понеже беше ерген, бе един от първите български лекари. С издръжката на дядо ми, който не бил още достатъчно богат, любознателното момче, след като стояло първо на учение в едно гръцко училище в Цариград, после в едно френско също в Цариград, сетне в едно руско училище в Русия, свършил медицинския факултет в Монпелие при извънредно мъчни условия. Парите, които му изпращал дядо не отивали редовно, а понякога и цели месеци, понеже имало разни обстоятелства - политически събития, холера и пр. - които пречели.
към текста >>

74. 2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски

на генералния понтификален консул в Одеса И.
ст.) сутринта от униатската църква без някой да знае. „Само един го видял, че върви с някой си мирянин, който същата сутрин рано бил дошъл да го посети. След дълги търсения накрая се узнало, че тая личност е бил руски агент, който го взел сутринта и го качил на руски кораб, отплувал същия ден за Одеса. Нямало никакво друго сведение, въпреки толкова издирвания, направени от нас и от Високата порта. Установило се обаче, че това е било руска маневра, но до сега не е могло да се обясни как монсиньор Соколски е бил така подведен, докато до последния ден се показвал привързан към Светия престол на папата.“325 Римската курия е била уведомена за пристигането на Йосифа Соколски в Одеса още с писмото от 14/26 юни 1861 г. на генералния понтификален консул в Одеса И. Губичич.326 Според тоя доклад, на 8/20 юни на Одеското пристанище пристигнал „архиепископ Соколски” на борда на кораба „Елбрус“ на Руското параходно дружество. Губичич е бил уведомен от арменокатолическия архиепископ Хасун за изчезването на Йосифа Соколски, за което никой предварително не бил знаел. Консулът се заинтересувал да узнае подробностите по пристигането и местонахождението на българоуниатския архиепископ. От сигурен източник бил узнал, че той е пристигнал без паспорт, че е бил приет на борда на кораба по заповед на руския посланик в Цариград, че по силата на едно писмо на същия посланик до Одеския главен управител архиепископът е бил приет в града, дето продължавал да се намира, настанен в дома на Н. М. Тошков, негов сънародник и търговец от първа класа, и че след кратко време щял да замине за Москва.
към текста >>

75. 3.5. Бесарабия след Руската революция до днес (1917-1928).

...При тези условия, комисията по външните работи дава своето одобрение на договора, относително Бесарабия, сключен в Париж на 28 октомврий 1920 г., и ви предлага да натоварите председателя на французката република да го ратифицира и се изпълни, ако стане нужда.” След прогласяването автономността на Бесарабия и учредяването на Conseil national (Svatul JareT), и българите, наред с другите народности в областта, побързаха да възстановят националния характер на всички свои училища, какъвто те имаха и беше узаконен от самите ромъни отпреди 70 години, в Молдовско време, с Хрисовула на Княза Богориди от 1857 г., - както в административното им, тъй и по отношение правата на българския език при обучението.
Те ще могат да отнесат своите движими имоти от всякакво естество. За това не ще им се налагат никакви такси при износа. Чл. 6. Ромъния признава за ромънски поданици по право и без никакви формалности поданиците на бившата руска империя, които са родени в територията на Бесарабия, упомената в чл. 1, от родители, имащи там своето местожителство, при все, че те самите от момента на влизане в сила на настоящия договор, не са имали в Бесарабия остановено местожителство. ...При тези условия, комисията по външните работи дава своето одобрение на договора, относително Бесарабия, сключен в Париж на 28 октомврий 1920 г., и ви предлага да натоварите председателя на французката република да го ратифицира и се изпълни, ако стане нужда.” След прогласяването автономността на Бесарабия и учредяването на Conseil national (Svatul JareT), и българите, наред с другите народности в областта, побързаха да възстановят националния характер на всички свои училища, какъвто те имаха и беше узаконен от самите ромъни отпреди 70 години, в Молдовско време, с Хрисовула на Княза Богориди от 1857 г., - както в административното им, тъй и по отношение правата на българския език при обучението. Българинът Хр. П. Мисирков, депутат-секретар и ръководител в учредената автономна бесарабска диета в Кишинев, урежда в гр. Болград курсове за изучване български език от учителите-руси при гимназията и при основните училища. Как обаче, по-нататък се развиха работите е известно на всеки, който е следил живота на българите в Бесарабия. __________________________________________________ 370) Бележка на Е.
към текста >>

76. 7. ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ. 7.1. Грамота, която удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на ордена Пий - трета степен)

Петър и подпечатано с Пръстена на Рибаря на 16 април 1861, на 15-тата година от Нашия Понтификат.
И когато узнахме, че ти си такъв, решихме да ти връчим блестящо отличие като награда за твоите заслуги и като доказателство за Нашето отеческо благоволение към теб. И така, като желаем да ти окажем тази изключителна чест, поради която те освобождаваме и занапред ще те смятаме за освободен от всякакви отлъчвания, забрани и други църковни присъди и наказания, дадени по независимо какъв начин и по независимо каква причина, ако случайно си имал такива, с Нашата Апостолическа Власт по силата на това писмо те избираме и утвърждаваме за Рицар на Пий трета степен и обявяваме, че принадлежиш към този орден, създаден от Нас и наречен на Наше име. Затова, обични Ни сине, решихме да ти облечем присъщата на рицарите от трета степен дреха, а също така да можеш и имаш право да носиш свободно и законно ордена, който представлява синя копринена лента, обточена по края с двойна червена линия, по присъщия на рицарите начин - окачен отляво на гърдите. И за да не се получи някаква грешка в носенето на дрехата и на ордена, нареждаме да ти бъде връчена ... [скица581]. Дадено в Рим в Седалището на св. Петър и подпечатано с Пръстена на Рибаря на 16 април 1861, на 15-тата година от Нашия Понтификат. Преводач: доц. д-р Анна Бориславова Николова ст. пр. Петя Христова Стоянова 03.03.2020 г., София ____________________________________________ 580) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вж София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп.
към текста >>

77. Сканирани материали

2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.).
Сканирани материали 1) Извадки от дневника на Стефан Гергев (Георгиев) Гидиков от град Сливен: автобиография / преписал Стефан Гидиков-син. (с. 1, 2, 17.) (частен архив). 2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. И-В 3064. - 30.06.1856 г. 3) Кратка и методическа българска граматика от Д.
към текста >>

78. 2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.).

Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.).
Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. И-В 3064.
към текста >>

Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.).
Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. И-В 3064.
към текста >>

0.80002498626709