Търсене в текстове за 'Тиф'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 16 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина

Петър Дънов получава сертификат,
Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина На 3 февруари 1894 г. деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет, д-р И. Т. Талбот, подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година. Какво го е накарало да прекъсне своето следване по средата на учебната година, засега не е ясно.
към текста >>

2. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им.
5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”.
към текста >>

Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П.
II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им.
5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”.
към текста >>

Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П.
II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви.
Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла? " Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла.
към текста >>

5. Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка

Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се идентифицират.
- Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът? Човекът не е далеч от Този, Който го е създал - от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си. А самият човек е проява на Бога. Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се идентифицират. Знаменитият окултист Eleve казва в своята книга “Das geistige Gesetz in der Naturlichen Welt”: “Ако Бог твори, Той трябва да поддържа своето създание, да го пази и закриля. Затова Бог е вечен.” Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция. Никъде досега не е казано, че човек създаде човека. Обаче, навсякъде е казано: Бог създаде човека. Тъй щото, за Бога не може да се каже, че има начало, или че има край.
към текста >>

6. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

За антифашистка дейност нееднократно е задържан от полицията и интерниран.
През 1935 г. е уволнен от армията заради противомонархическа дейност. Заедно с Т. Тошев и Ст. Трендафилов образуват републиканска група във Военния съюз и установяват връзка с Българската комунистическа партия. За антифашистка дейност нееднократно е задържан от полицията и интерниран. Участва в свалянето на монархическия режим на 9 септември 1944 г. От 1944 г. до 1947 г. е помощник-министър на отбраната. Като кавалерийски офицер се класира на I място по всестранна езда през 1929 г.
към текста >>

7. Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им.
5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”.
към текста >>

Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П.
II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация.
към текста >>

8. Учителя държи сказка по френология във Варна

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им.
5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”.
към текста >>

Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П.
II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация.
към текста >>

9. Учителя държи сказка по френология във Варна

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им.
5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”.
към текста >>

Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П.
II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация.
към текста >>

10. Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им.
5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”.
към текста >>

Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П.
II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация.
към текста >>

11. Учителя изнася публична сказка по френология в София

Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им.
5) “Разпределение на умствените способности”, Г. IV, кн. II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”.
към текста >>

Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П.
II–III, февр.–март 1902, с. 83–86 –подпис “П. К. Дънов”. Относно обявяването на авторството на статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация на автора им. Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията на читателите. Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението на другите форма за идентификация – “П. К. Д-в”. Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П. К. Дънов”. Няма и друг начин! Защо – ще разберете от следващата нова информация.
към текста >>

12. Роден Сотир Иванов Костов

Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя.
Знаеше, че да мислиш право, означава да вникваш в смисъла на думи, изречения, факти, проблеми без всякакви лични идеи, мисли, чувства, желания, разбирания. Всяка лична мисъл, чувство, действие, е отклонение от Божията воля. Само прави мисли, чувства и действия! Бай Сотир беше пример за това. Личното отсъствуваше. Беше се идентифицирал 100 % със Словото на Учителя. Това беше единственият начин да ни повлияе, чрез личния си пример, защото около него се бяхме събрали все многократни шампиони и призьори от вътрешни и международни състезания по гребане в Панчарево, където бе гребната база. Единственото, което ни интересуваше, беше всичко, което ни помагаше да повишим енергията си и да печелим състезанията си. Всеки от нас бе преминал през различни философски учения, религии и какво ли не още, но без всякаква практическа полза. За първи път бай Сотир ни цитира какво е казал Учителят по въпроса за енергиите. Моментално го приложихме и ефектът беше феноменален.
към текста >>

13. Завършва земния си път Михаил Иванов - Омраам

заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта.
„Този надминава другите - рекъл си Михаил, - как ли мога да се срещна с него? " Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма. Поведението му тревожи родителите му, дори майка му един ден изгаря всичките му книги. В началото на 1917 г. заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта. Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура, облечена в черно, тъмните и очи били изпълнени с нещо ужасно. Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее. Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов. Разбрал, че стои пред избор, че светът на разрушението иска да си служи с него. Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него.
към текста >>

14. Роден Михаил Иванов - Омраам, ученик и последовател на Учителя

заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта.
„Този надминава другите - рекъл си Михаил, - как ли мога да се срещна с него? " Във Варна продължава да чете много и безразборно, опитва йога-упражнения от пранаяма. Поведението му тревожи родителите му, дори майка му един ден изгаря всичките му книги. В началото на 1917 г. заболява тежко от коремен тиф, със седмици е между живота и смъртта. Една вечер, със замъглено от треската съзнание Михаил видял фигура, облечена в черно, тъмните и очи били изпълнени с нещо ужасно. Болният почувствал, че съществото пред него, изразяващо могъщество и превъзходство, иска да го завладее. Но един втори образ се появил, белите му дрехи искрели, очите му изразявали любов. Разбрал, че стои пред избор, че светът на разрушението иска да си служи с него. Тогава обърнал поглед към светлия образ и се оставил да бъде привлечен от него.
към текста >>

15. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

През същата година се разболя от хепатит, а след това и от коремен тиф.
Не го освобождавали и от наряди. През онази зима имаше големи студове - температурите спадаха до 20 градуса под нулата. Една вечер бил на пост, да пазят танковете и оръдията, не го сменили. Той изстинал така, че получи схващане на ръката си и изкривяване на устата. Лекуваха го десетина дена в болница и пак го върнаха в казармата, като там продължил да пие лекарствата. През същата година се разболя от хепатит, а след това и от коремен тиф. От казармата вкъщи си дойде болен. Проф. Темков каза, че това са три от най-острите болести - и понеже той ги е прекарал само за една година, организмът му почна да се изтощава. Обикаляше по болниците, дадоха му пенсия, но какво от това, след като той стана мъченик и за себе си, и за всички нас. Синът ми загуби всякаква вяра във всички. Аз реших да го заведа при Петър Димков - в една пряка уличка на „Пиротска".
към текста >>

16. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Изкарала се, че била жертва на фашисткия съд и че е антифашистка.
Лулчев и трите сестри от Братството биват освободени. Започва големият, невиждан до тогава процес в София. Осъждат двете убийци на смърт и неизвестно как тримата най-известни и добри адвокати в София тогава, съумяват да заменят смъртната присъда с доживотен затвор. Майката умира в затвора, а дъщерята Малина излиза след 13 години (след 9.1Х.1944 г. при новата комунистическа власт). Изкарала се, че била жертва на фашисткия съд и че е антифашистка. След тъй наречената Отечествена война 1944/45 г. из София се носеше слух, че Малина Тимева се е включила в тая война и се е върнала като политически офицер с чин подполковник, след което си отваря магазин за търговия. Любомир Лулчев, като редовен посетител на лекциите и беседите на Учителя си беше избрал място до прозореца, точно срещу катедрата на Учителя. Това го знаеха повечето от учениците. Никой не му го отнемаше.
към текста >>

НАГОРЕ

0.14532685279846