Търсене в текстове за 'Студ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 156 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните.
Дори отделни семейства, фамилии и те се раждат, растат, множат се, докато един ден и последния член от тях умре. Същото става и с отделни народи. Вавилон, Картаген, Асирия, Рим и много други се родиха някога, живяха, развиха се и умряха. Така се раждат и умират не само народите, но и континентите. Много острови, съществували някога, днес вече няма следа от тях. Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните. Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето. Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце. И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми. И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота.
към текста >>

2. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии.
ЕДЕЛВАЙС По земята има много цветя. Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии. Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки. А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни.
към текста >>

Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса.
А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите. И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат. В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс. Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха. Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс. ROD`ot Не бой се, дете, кога слизаш надолу. Що, от тъмнината ли се плашиш? Не бой се и не трепери. Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!...
Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа. Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога. Всички те отминават. За всички има дървен кръст и купчина земя. И за мъстителя, и неговата жертва, и за оскърблението, и за тежката разплата.
към текста >>

4. ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ.
Самият живот изпъква в него с една нова красота. В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено. Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ. Като че всичко хубаво и красиво е изчезнало и целият свят се е потопил в неизразима скръб. Навсякъде само отчаяние, въздишки... това е друго психично състояние, в което съвременния човек често изпада. Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго. Но те започват да се чувствуват особено силно от окултните ученици, които често изпадат заедно в тях. Регулирането на сърдечния център в обикновения човек става независимо от неговата воля.
към текста >>

5. СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива.
Висшата обич към тялото ще се прояви тогава, когато ние залягаме да го украсим в самотията на гората със същото внимание, с каквото бихме сторили това и в някой многолюден град. Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ. Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния? Суетност ли е да обичаме, да се възхищаваме, да се силим да усъвършенствуваме и възрастим дарованието, което сещаме че е заложено в нас? Ако Бог е направил мъжа и жената „по свой образ", за обич и възхищение ли е тоя образ, или за ненавист и пренебрегване? Бездруго в очите на моногома, мисълта да се отдаде толкоз обич на сам себе си ще се стори студена, корава и немилостива. И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага. Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други. Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта. Крайъгълният камък на всяко хармонично развитие е постоянното възрастване на силите – физични и духовни. Това е мъдрост, която се придобива, като я искаме само от Безграничното.
към текста >>

6. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново.
Страдания прекосяват нашия път. Едните – породени за самите нас, другите – за оногова, който изнемогва, но няма нещо, над което да не бди окото на Вечния. Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда? Омраза има между хората. Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща.
към текста >>

Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?...
Ние това може би сами не знаем, чудим се на неправдата, що ни окръжава, но как душата инак щеше да познае Неговата вечна правда? Омраза има между хората. Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие.
към текста >>

Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни.
Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие. Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави.
към текста >>

Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
............................................................................................. Сега е тежко, мъчително е нам, защото живеем сред шума на заобикалящата действителност. Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново. в нов живот, в нова ера. ............................................................................................. Има нещо, което не може да се спре, което измества бавно старото, което събужда човека за нов живот. Ние знаем в душите си за него и вярваме в неговите дни, защото те са нанизани в дългата редица на нашата бъднина като драгоценни бисери. Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
към текста >>

7. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
Запример при 7/16 такт акцентуват се 1°, 3° и 5° време или 1°, 4° и 6° време (В показаните по-долу примери отбелязаните с ъгълче ноти са акцентуваните времена). Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия.
към текста >>

8. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее.
В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият. Ние не можем да мислим и чувствуваме каквото си щем. Фактически го правим, пък за това и страдаме. Например едно чувство на ревност не може да породи в нас радостно настроение.
към текста >>

Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр.
И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др. говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение. Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния. В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие. Че това е така показва ежедневната ни опитност. Напр.
към текста >>

9. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва.
Той може би не знае езика на ранения, но разбира друг един език, знаен на всяка човешка душа – езикът на страданието. Що му е промълвил този език и що е станало в сърцето на този човек? Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари. Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва. По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с дрехата си. И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ. Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят. А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило.
към текста >>

И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ.
Нали той преди няколко минути може би е стръвно налитал врага, увлечен във вихъра на сражението? На това кърваво парче земя в този миг е станало нещо свещено: срещнали са се две души И в този миг те са отхвърлили от себе си всички излишни одежди, забравили са всичко – и народност и вражда и подвиг – и са застанали един срещу други в своята първичност – две живи човешки души. Спомням си преживелицата на един художник, който стига на африканския бряг без пет пари. Той свръща привечер да пренощува край едно здание, дето спели все като него несретници и свит до зида поради нощния студ, задрямва. По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с дрехата си. И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ. Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят. А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило. Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека. Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта.
към текста >>

10. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др.
Подобни резултати са получени и при наблюденията над работници в една фабрика за фотографически материали при Лион. Докато работниците работели в червена светлина, били весели, пъргави, смеели се, шегували се, силно жестикулирали, когато говорели, но вечер се чувствували силно изморени. Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви. Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно. Според Ganser, червеното осветление се практикува с успех, когато се касае за прибавяне или събуждане нови жизнени сили. Напр. при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др. Нюансите на червения цвят също тъй представляват важност, защото оказват специфично за всеки нюанс влияние. Има голяма разлика в настроението, което се получава от възприемането на един тъмно червен цвят и нежно розов оттенък. Това е въпрос на подробностите, принадлежащ на бъдещето. Малиновият цвят напр., се счита като възбуждащ половите чувства, гнева изобщо ниските чувства. И затова избирането на тъмно червения цвят за знаме на революционно настроените маси, от окултна гледна точка, има свое дълбоко психологично обоснование.
към текста >>

Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ.
С тия няколко данни за червения цвят неговото значение далеч още не е изчерпано. Напротив, това може да бъде само като повод за по-нататъшни проучвания и наблюдения. Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали.
към текста >>

Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал.
Обратни действия на червените лъчи има синия цвят. Той също се счита, като един от силните цветове със специфично въздействие, както в психологично, тъй и физиологично отношение. Докато червените лъчи имат в основата си възбуждане, сините лъчи напротив, успокояват. Докато червените лъчи носят чрез зрителните възприятия топлота, сините носят студ. Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла. Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал. И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност. Същото препоръчва и д-р Babitt. д-р Ponga, за когото споменах малко по-горе, е приложил тоя начин на лечение върху душевно болни като поставял буйно болни в сини стаи, където скоро се успокоявали и укротявали. Женевският зъбен лекар Ревард е открил, че сините лъчи имат и анестезиращо действие (упойват центъра на болката). Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка.
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът.
Те политнаха из цялата вселена до безкрая. Това беше един дълъг ден на творчество и в неговата светлина се създаде един закон на хармония, отражение от душата на Оногова, из когото излезе, създаде се едно велико цяло, което взе участие после във всяко дихание на живите души, което доби име – песен или музика. От тоя божествен ден стана всичко възможно. Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача. Творецът сам се зае и със светлината на своя лъчезарен замисъл, сътвори човешката душа, една хилядоструна арфа, от която дишаха мелодии и в която можеше да се отеква върховният напев на божествената музика. Тая душа слезе и срещна пустата земя, която летеше унесена в твоя вихрен бяг, запря се и се посели в нейната студена плът. Изминаха хиляди милиони векове от този ден. Над навъсените древни храмове по земята лежеше отпечатъкът на едно минало. Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат. Всичко стоеше като загадка, като една заключена гатанка в недрата на мълчаливото минало и още малко може би и тия знаци щяха да се изтрият, а животът щеше да стане още по неявен, още по загадъчен. За човека нямаше да остане нищо, което да му спомня в някой неуловимо кратък миг за величието на неговата душа, ако не бе песента, що се засели да живее на земята, заедно с душата му.
към текста >>

12. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее.
разпукало статуята на две, едната половина паднала и се разрушила. Римският император Септимий Север (211 г. сл.Р.Хр.) реставрирал статуята, но тя престанала да звучи. Но неотдавна тя отново започнала да звучи, при изгрев слънце. Обясненията на това са стесненията на пукнатините по статуята, които стават следствие голямата разлика на температурата. Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее. Така пеят и египетските палати в Кариак, които наполеоновата експедиция там добре е чула. И тук механизмът на пеенето на „мъртвата" природа е същият, както у човека. През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук. Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас. По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни.
към текста >>

13. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота. Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство.
към текста >>

14. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов.
И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща. Сегашните форми на религиите, науките, изкуствата делят хората. В това е голямото зло. Но дошло е време да се разруши илюзията на формите, илюзиите на Мая. Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов. Защото няма много религии – а има само една религия – на Духа и Истината. И всички религии изразяват този Дух и тази Истина по особен начин. Истинската религия обаче ни учи, че няма по-важно нещо от туй: Да служим на Бога в дух и истина, с живот и приложение, а не с догми и обреди по буквата на закона. Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит.
към текста >>

15. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив.
С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет. Ние ще го наричаме образен или формален сюжет. Повечето от художествените произведения са почти винаги издържани във формалния си сюжет. Когато дойдем в областта на психичното съдържание на творбата, то не трябва да ни се представи само като едно декадентско нахвърляме на емоционални елементи, с цел да се постигнат само чувствени възбуждания и импресионистични ефекти, без определен порядък без една вътрешна закономерност и хармоничност, между тях. Не. Тези психични елементи трябва да бъдат дадени, също така, в една връзка на причинност, на възникване едни от други – да бъдат звена на една жизнена верига. Те могат да бъдат тъмни или светли, студени или огнени, вихрени като бурята или тихи като зефира, но трябва да бъдат споени в едно хармонично цяло, да образуват нещо като един музикален мотив. Това е психологичният сюжет или мотив на художественото произведение. За жалост, доста малко са творенията в изкуството, в които психологичният елемент да е изнесен в такава съвършена форма Най-сетне, символичните елементи. Последните не трябва да бъдат само чудеса, които да стряскат и озадачават ценителя на едно художествено произведение. Символите трябва да бъдат избрани точно да съответствуват на емоциите и образите, които вървят паралелно с тях. И същевременно между тях трябва да има същата логическа връзка на причинност, тъй че в своята цялост, да образуват един завършен мотив, една определена идея или единство от идеи.
към текста >>

16. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.
За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката. Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации.
към текста >>

17. ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н.
Приключвайки първата година на списанието обаче, ние считаме за важно да споделим някои общи мисли с нашите четци. От писмените и устни отзиви, които сме получили досега, обективно може да се констатира следното: Списанието още не си е пробило широк път, едно, защото не му е правена голяма външна реклама и второ, защото въпросите, които третира, са малко трудни за повърхностния интерес на нашата ежедневна действителност. Но там пък, където то е попаднало в средата на хора непредубедени, е повдигало със своите малки наглед статийки редица въпроси и спорове от всички почти области на науката и живота – факт, който показва, че засегнатите проблеми и посочените им от окултно гледище разрешения започват да стават жизнена необходимост за днешния мислещ човек. Мнозина, извървели всички пътища на ограничения материализъм и останали неудовлетворени от него, чувстват вече вътрешна потребност от нещо по-възвишено, нещо което по-всестранно да ги задоволява. У тях дълбоко захваща да се изгражда вярата, че то съществува, но трудността, особено при днешните условия, седи в методите, в пътищата към него. Мнозина чувстват, че е добре и може да се живее и по друг начин, но в тия свои въжделения те срещат студената съпротива на днешната действителност, в която често се смята едва ли не за безумие да се говори за безкористие, любов към ближния и т.н. Още повече, че тия и подобни идеи са дискредитирани от ония, които се смятат за тяхно официално въплъщение – от една страна и от друга – разпространеното схващане, че меродавната по всички въпроси днешна наука е доказала, че човек дълбоко по природа е егоист и да се отива срещу този егоизъм е едва ли не противоестествено. При наличността на подобни схващания голяма част от съществуващите днес идейни и религиозни движения се крепят само или на традицията, или на авторитета, или най-сетне на крайно практичната задача, която са си поставили. Една системна и всестранна опитна обосновка на едно ново и духовно мировъзрение засега няма, но от окултно гледище тя е възможна. И новите условия на живота създават градивен материал за нея. Да вземем по-конкретно един пример.
към текста >>

18. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите.
За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага. Болният знаел това. Но той не искал да умре в затвора, за да не остане тялото му за дисекция на студентите. И той, макар и крайно слаб, останал жив. Оставало още 2 месеца за освобождението му. Изтича срока, той излиза от затвора и на другия ден умира. Друг пример: в една стая 20 години, да кажем, лежи парализиран. Той умира, стаята се очиства добре, премебилира се и ти влизаш в нея, без да знаеш за болния.
към текста >>

19. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи.
Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи.
към текста >>

20. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец.
Страхът отново сковал безпомощните жители на земята. Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето.
към текста >>

А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди.
Но през тази нощ те не напуснали жертвените клади. Те прекарали в топла молитва чак до зори. Небето пак пламнало на изток и огненото кълбо се явило за трети път вместо очаквания Агни. Тогава песни на радост огласили цялата земя. Тъй изгрял третият ден, след него четвъртият, петият... И животът зацъфтял с нова красота и сила... Хората разбрали чудото, разбрали че Агни бе раздвоил своя огън на две светли кълба, едното пламенно на цветни лъчи, да изгрее през деня, което те нарекли Слънце, а другото – студено и мълчаливо, да освети мрака на нощта, което те нарекли Месец. А огнените очи на небето, които те помислили за чудовища, това били, по тълкувание на жреците, искрите що изхвърчавали от двете огнища на Агни, които Той раздухвал в студената и мрачна нощ – които те нарекли звезди. * Така слязла „девата" от царството на вечната светлина и станала душа на жителите на земята. Тъй изгряла „Истината" в душите на човеците и те прогледнали – видели слънцето, месеца, звездите – видели небето. И животът зацъфтял с нова красота, величие и тайна, непозната дотогава. И за човека се открил нов мир на изследване, нови извори на вдъхновение – той заживял с красотата и тайната на небето. Така се сложило началото на новата култура – културата на слънцето, месеца и звездите.
към текста >>

21. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Арнаудов: „Студии върху българските обреди и легенди" 1924 г.).
от. П. Р. Славейков, С. Шивачев и др. От етнографите само проф. Арнаудов по-обширно е разгледал тоя въпрос(Особен интерес представлява в това отношение големият труд на проф. М. Арнаудов: „Студии върху българските обреди и легенди" 1924 г.). Но естествено е, че той разглежда тоя въпрос, не от биологична, а от чисто битова гледна точка, като остатък на древен религиозен обичай. Ще разгледам това явление не само от биологична, но и от окултна гледна точка. Тогава ще може да се обясни в една по-пълна форма този факт и сродните на него явления, които са наблюдавани и в другите континенти на света. II. Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово.
към текста >>

Арнаудов: „Студии върху българските нрави и обичаи”, стр.
Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение. Ни веднъж не е отбелязан случай на користолюбие, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф. Арнаудов: „Студии върху българските нрави и обичаи”, стр. 79.) И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко". Иначе нестинарите не водят някакъв особено различен живот от другите селяни. Те се отличават само по това, че са по-големи въздържатели, честни и умни. През останалите дни те си гледат полската или други работи. Само в празничните настроения, когато ги „прихване „Св.
към текста >>

79.) И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко".
Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение. Ни веднъж не е отбелязан случай на користолюбие, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф. Арнаудов: „Студии върху българските нрави и обичаи”, стр. 79.) И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко". Иначе нестинарите не водят някакъв особено различен живот от другите селяни. Те се отличават само по това, че са по-големи въздържатели, честни и умни. През останалите дни те си гледат полската или други работи. Само в празничните настроения, когато ги „прихване „Св. Костадин", те предсказват за болно, загубено, женитба, плодородие, умряло и пр.
към текста >>

Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила.
В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П. Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат". Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка".
към текста >>

22. Из „Приказки и песни - Георги Северов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни градове окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в светлината на окултното познание.
Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др. контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп. Окултизмът е чисто научно изследване; за да се работи в тая посока е основан окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах до Базел (в Швейцария), в който се четат лекции от специалисти, които разглеждат проблемите, на разните науки. От техните лекции се вижда, каква светлина се хвърля върху научните проблеми, когато се изследват от едно по-дълбоко гледище. За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни градове окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често тези групи уреждат окултно-просветителни университетски курсове, в които се четат лекции по разните клонове на науката, изкуството и живота от окултно гледище.
към текста >>

23. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дервишите от Мала Азия Персия, особено тия от ордена Бекташи и Рифаи по време на своите екстазни свещени танци, изпадат в такова мистично състояние (халет), че изпитват върховно удоволствие от блъскане главата си до разкървавяване, нанасяне дълбоки рани с нажежено желязо, други захапват живи въглени и ги държат в устата си до изстудяване, трети газят жарава или гълтат нажежени въглени.
Обикновено играели 15 души. Техния водител „високо интелигентният Иоанатан" дава следните обяснения: „Аз мога това, казва той, но не зная как става то" и уверявал, че не изпитвал ни жега, ни някое друго чувство. На о. Таити жрецът Папа Ита, уверявал, че не го лови огъня благодарение на магическите си формули и на островната богиня. И всеки, казва той, който би следвал съветите му би могъл да стори същото. Дервишите от Мала Азия Персия, особено тия от ордена Бекташи и Рифаи по време на своите екстазни свещени танци, изпадат в такова мистично състояние (халет), че изпитват върховно удоволствие от блъскане главата си до разкървавяване, нанасяне дълбоки рани с нажежено желязо, други захапват живи въглени и ги държат в устата си до изстудяване, трети газят жарава или гълтат нажежени въглени. Подобно тъпкане жарава и гълтане нажежени въглени се среща у някои арабски племена в Мароко и Алжир. Шаманите около Балаганск (Сибир) танцуват с барабана и правят шум с железа, след това призовават духовете и правят чудеса: мият лицето си с огън и ходят боси из жаравата[6]. Такива шамани има в северна и южна Америка, напр. у племето Бетисуани, които ядат огън, ближат разгорещено желязо и пр. Има още много примери от тоя род, които удивляват и учения, и простия, и малкия, и големия.
към текста >>

24. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен.
И тъй съдържанието на музиката – това са идеите, които намират своя израз в съчетанието на отделните мотиви – съставните елементи на музиката. Да преведеш музиката в мисли и да я ограничиш в рамките на известни чувства, ще рече да я понижиш до себе си, вместо ти да се издигнеш до висотата на нейното положение. А това понижаване на музиката става разбира се за сметка на нейната цена и богатствата от възможности, които тя носи. Човек трябва да слуша музика без да се поражда у него желание да я облече във форма, достъпна за неговия ум или сърце. Той трябва да разтвори не само ума си, а и сърцето си, и цялата си душа – доверчиво да я разтвори за въздействието на музиката, да се остави в нейните обятия и съсредоточен вътре в себе си, в своя дух – не обаче в ума си или в чувствата си – да съзерцава само прииждането на тоновите съчетания и мотиви. И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика. [1]Думата идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
към текста >>

25. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води.
Георги Северов І СЕВЕРНАТА СТРАНА Колко красива, вълшебна страна е тая, към която прелита от време на време душата в моите сънища, страната, към която ме носи моят размисъл в тихите самотни часове. Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов.
към текста >>

Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата.
Дирейки малкия блестящ отломък от истината, който всякой намира в своя ден, мисълта по нявга се докосва до дверите на далечната страна, която блести в дните с омайваща строга прелест, пропита със синкавия цвят на полярните сияния, а в нощите с вледененото тъмносиньо небе, по което в кръг околовръст пътуват звездите, като върволица от грамадни, драгоценни перли. Ледени дворци, по които играе слънчевата светлина в многоцветни преливащи се багри, са предградията на тоя вечно леден свят. Там спират корабите на странниците, защото корпусите им се запират в смразяващите се води, в ледовете и там е сетната стъпка на всеки човешки крак. Тая страна е отечеството на ледените вихри, които духат през далечните страни и охлаждат вечерите на юга. Очите там гледат смело, разкрито и зениците са изтъкани от студената, чиста синевина на небето или от багрите на зеленикавите смразени води. Там някъде, в недрата на това строго студено царство, където има богатство на светлина, що се разбива в седмобагра дъга във всяка капка, прилична на замръзнала сълза, живеят верността, чистотата и свободата. Това са трите сестри на севера, очите на които гледат с величествената глъбина на модрото небе, буйните коси на които са изтъкани от лъчите на слънцето, челата на които сияят с блясъка на ледените планини. Това е страната в далечния север, строгата прелестна родина на трите приказни сестри. Вечният я е надарил със смразяващо дихание, в което се дочува да звънти като гласът на пролетно пробуждане чистата песен на вечния идеал. Синовете, що се раждат там, носят в сърцата си запален свещения плам на безкористието и любов към небето и затова огънят на земята и жаркият плам на южните очи не могат да метнат було над тоя светлик и девиците на юга не могат да познаят тяхната любов. Те не могат да познаят тяхната любов, защото верните синове на севера нивга не оставят бранния меч на словото, с което пазят в душите си името на своя творец, за да прегърнат техните южни глави, увенчани с коса на черен кедър... Чудна страна е северната ледена земя.
към текста >>

26. ВЕСТИ Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА І Животът ми беше сън и пътят ми беше тъпа тъга, както на всички обикновени хора, когато бях между тях. И аз помня колко печален е животът там. Те се срещат и живеят по лицето на земята без да се познават, през очите им гледа само тъга и всеки вижда чудовище и враг в лицето на другия. Аз зная каква голяма тъга е животът на обикновените и колко много са враговете на живота им. Страхът от жажда, глад и студ е постоянно по следите им и ги заплашва със смърт, а всеки знае какъв ужас е смъртта за обикновения, защото животът му е в нейна власт. II Една сутрин слънцето ме намери в гората и обсипа пътя ми със светлина. Аз погледнах нагоре и видях синевината във висините на дълбокото небе и радостта запя в сърцето ми. В гората имаше цветя, а във въздуха се носеше плясък на гълъбови крила, песен на чучулиги. Аз минавах из гората с радостта си и тя милваше цветята с погледа си. – Като мечта са красиви лицата им, а погледът им е чист като синевината на небето, – викаше радостта в сърцето ми.
към текста >>

27. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и снегове... Но ето, мина зимата със своите студове и снегове, дойде топлата и животворна пролет.
І Житно Зърно Него стопанинът заравя навреме в земята. Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и снегове... Но ето, мина зимата със своите студове и снегове, дойде топлата и животворна пролет. Над черните угари се показа нежния кълн на заровеното и забравено житно зърно. Тихо, бавно и незабелязано расте тоя кълн сред множество плевели въззет все към небето. И ние виждаме черните и пусти угари, покрити с буйна зеленина, подобна на море, развълнувано от вятъра. Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето. Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата.
към текста >>

28. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие?
Останало е назад в своето културно развитие и придобивки, които биха донесли едно облекчение на условията за живота и е дало погрешно и вредно за самото него оползотворяване на някои свои културни придобивки. Ненаситността и алчността на грубите човешки инстинкти е безкрайна. И колкото повече се задоволяват, толкова повече растат и то измъчват. Както казват някои, да утолиш човешките низки желания като ги удовлетвориш, то е все едно да искаш да утолиш жаждата си със солена морска вода. Може би в първото мигновение човек да почувства известна прохлада в гърлото си, но в следния момент само, жаждата ще заклокочи у него още по-бясно и неутолимо и той ще бъде по-нещастен. А какво, наистина, спечелват хората със своето безсмислено самомнение, гордост и студеносърдечие? – Нищо. Или по право от там идват всичките страдания и нещастия. По такъв начин тe спират животворните струи на бистрия и чист извор на живота, който извира от недрата на Божествения свят и не му дават да напои, съживи и възрасти скритите у самите тях добри семена. Затова всеки, който иска, нека да потърси и да намери изворите на прясната и чиста вода за да утоли жаждата си. "Аз ще ви дам живата вода", казва Христос „и който пие от нея, няма никога да ожаднее.”
към текста >>

29. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка.
Бели талази плъзват към брега една след друга. Чайки минават с плавен летеж към дълбината, ята от други птици се прощават с брега и песен на преминало лято шепнат белите пенливи гребени. Тъга полъхва, но будното око спокойно чака бялото петно на кораба. Дни отминават. Удавници донасят вълните – очите им безжизнени и по тях не трепка нявгашната неугасима жажда за далечината. Отлитнала е тя със сетният взор в нощта на бурята и студена, горчива вода нахлула в гърдите, където е стояла сетната горчива въздишка. Удавници донасят вълните морски, но чистата зеница не загасва, неспирно бди за своя час. Вечно чакащо око. Взор на надежда. Ако не си ти в нас, тогава ще загасне може би светилникът – ще се стопи в мрачината неговият плам. Ще се смути умът ни от воя на бурята, а строшените разбити мачти и безжизнените трупове на удавниците ще ни повлекат във вълните на тежко отчаяние.
към текста >>

30. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля.
Трябва да се разберат известни правила преди да се достигне до вещина в изкуството на лекуването". "Дишането е дишане, но при все това всичко почива върху това, как човек диша, при какви условия, кога и в какво положение. Колкото повече упражняваш различните начини на дишане, толкова повече ти ще бъдеш в състояние да определиш различните влияния върху тялото и чувствата. Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр. лекичко върху ръката. Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този път се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец. При този опит е все едно дали се диша леко или с растяща сила и се употребява случайно също една друга съгласна буква, напр. „ф".
към текста >>

31. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение.
Неотдавна от тоя остров се върнаха проф. Максимилиян Браун и Франк Бърнет- археолог и публикуваха своите изследвания. Там се намира следното тяхно мнение: „За мое щастие, пише Бърнет, като видях скулптурните работи на остров Истър и ония в развалините на Тиахуанака, близо до езерото Титикака в южна Америка, дойдох до заключение, че и двете са ръчна работа на едно племе населявало южна Америка и неточната група от южно Великия океан.”. По-нататък тия двама учени считат о.Истър, като неопровержимо доказателство за съществуването на един великоокеански материк потънал някога под водите на морето. Материкът изчезнал. Морето хвърлило своите студени води върху онази страхотна драма, разиграла се в далечни времена и настъпило забвение. Цивилизация една умряла. Дали Австралийските негри, Тасманците, Хогентотите или Папуанците изчерпват сведенията за Лемурийската цивилизация? Ние се съмняваме. Нима ако Балканският полуостров потъне и шопите от Софийско се покачат на Витоша, която стане остров и учените от друг материк доплуват до Черни връх, за да изучат племето българи и след като се натъкнат на шопите, нима тия учени ще имат изчерпателни сведения за българите, за техния бит, вяра, наука, изкуство и скулптура? Ние даваме място на съмнението.
към текста >>

Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана.
Атлантис загинал, загинала и четвъртата раса. Нейните последни останки гаснат една след друга. Последното земетресение на Йокахама и Токио, Италия, Гърция не е ли тревожен сигнал. Последната Европейска война посочи, че нашата прославена преждевременно цивилизация завършва своя тържествен марш под свиркането на куршумите и ударите на оръдията. Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората.
към текста >>

Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце.
Петата подраса на петата раса изживява вече своя залез. Може би затова се шепне между геолозите, че Атлантическият океан е подмил терена на Франция и някоя заран слънцето ще огрее само белите върхове на Пиренеите и студените води на океана. Може би затова други геолози с въпросителни погледи надничат в загадъчния кратер на Везувий. Въпросът за Европейците става още по-обезпокоителен, като се има предвид, че вече упорито се говори, че към западната страна на Америка откъм страната на Великия океан, дъното на морето се повдига, че даже на Американската земя вече са се родили Деца от нова раса. Петата подраса на петата раса може би изигра своята роля. Тя разви студения конкретен ум на човека, но загуби неговото сърце. Напразен е бил зовът на Великите учители на човечеството към сърцата на хората. Малцина дадоха сърцата си на нов живот. Мнозинството остана глухо. Каменните сърца родиха жестоки души. И чудно ли е, че изгинаха милиони хора, че протекоха реки от кръв и сълзи, че милиони останаха слепи и сакати.
към текста >>

32. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето?
Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата? Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна! По коя река не цъфтят лотоси! Кой разбира тайната на жертвата? Кой знае защо умират тия, които още не са познали насладата или отровата на шумния ден?
към текста >>

III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север.
Ти чакай ме царице светла... ------------------------------------------------------------------------------------------- Защо се спря окото ми на теб? Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна. Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа. Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме. III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око. И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми. Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна. Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето.
към текста >>

Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек.
Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа. Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме. III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око. И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми. Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна. Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето. Аз нищо не исках тогава. Очите ми жадно гледаха това, що възкръсваше в хоризонта, ми се струваше, че отивам в нов, непознат свят. Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната".
към текста >>

------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север.
За тях ли се превърна ръката ми на камък да стиска вярното кормило? Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север? Тая ли зеница бе сетният оазис на моят път? Южна земя. Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но погледът на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната. ------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север. Колко морета ни делят, какви високи планини, издигнали чела в небето ни преграждат, но пак при мене е душата ти и твоят поглед, като неразгадана гатанка. Защо не съм стрела да литна! Защо не съм в струите на северните ветрове, които стигат там като лек зефир, що шъпне в листата на пъстрите градини, що милва ресните на окото ти! Защо не взех чаровният, примамлив взор, защо при него не останах? Защо го не закрих в бездните на широкото море, както тия, що хвърлят бисерите на морското дъно, за да ги не види друго око?
към текста >>

Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи.
Но очите на моите братя ме погледнаха и трепетът на светлия елмаз на короната ме призова за размисъл в синята нощ. Отново стигнах бялата земя на моята духовна родина. Чакам деня, когато пак ще ме повикат вечно бродещите, светли пилигрими. Сега съм сам в нощта и мисля. Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи. Аз виждам ги пред мене. В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка.
към текста >>

Ти си от Либан, аз от студения север.
Сега съм сам в нощта и мисля. Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи. Аз виждам ги пред мене. В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
към текста >>

Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта.
Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта. На утринта топликът ги огря за сетен път и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята. От тоя час наченаха едно след друго да капят посърналите листи, откъснати от живота, що се струи в дънера и гранките на дървото. Всяка есен падат те така – умират, казват хората. Тая есен листите за мене не умряха. В бавният им тъжен летеж към земята, аз не видях смъртта.
към текста >>

Тя бе студената целувка през нощта.
От тоя час наченаха едно след друго да капят посърналите листи, откъснати от живота, що се струи в дънера и гранките на дървото. Всяка есен падат те така – умират, казват хората. Тая есен листите за мене не умряха. В бавният им тъжен летеж към земята, аз не видях смъртта. Смъртта бе преминала. Тя бе студената целувка през нощта. когато зимата изпрати своите ледени вестители. Смъртта не засегна живота на листата. Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя.
към текста >>

Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята.
Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята. Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята. Есенна тишина. През нея се промъква тихия шепот на падащите листа, но в това кратко, бледо шествие, аз не видях смъртта.
към текста >>

33. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред.
Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник. Болката на страждущия в света още повече го мори. Всички мигом погледа си нагори дигнаха и с един глас към Бога викнаха: „Не чуваш ли ни, Боже, не виждаш ли страданията ни тежки?
към текста >>

34. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик.
АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията. За да работи човек в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията. Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела. Физиката е физиология на физическите сили. Химията - напротив, убива телата, разрушава ги и изучава органите им - елементите, от които те са съставени и след това чрез синтез възобновява химическото същество, което е разложила.
към текста >>

Да прибавим и ледено-студена вода.
Второто свойство на материята е - всичко да погълне, да изгори. Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира тялото на киселината. В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент.
към текста >>

Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат.
В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една дума действува като алхимическия принцип - сяра. Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент.
към текста >>

Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент.
Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат. Значи, едно химическо тяло може последователно да действува като сол, като сяра или като живак, в зависимост от веществото, с което е в съприкосновение. Днешните химици са подели идеите на алхимиците, само че те нарекоха сол, киселина и основа това, което алхимиците наричаха сол, сяра и живак. Освен химическите свойства на материята - неутралност, киселинност или основност, тя притежава и следните физически свойства: веществото коагулира (сгъстява) всичко; в такъв случай се казва, че то има студен, сух темперамент. Веществото, напротив, привлича тлъстините и ги свързва - сух темперамент. Веществото разтваря, изпарява всичко, до което се докосне; казва се тогава, че то има горещ темперамент. Най-после, веществото енергично отблъсва тлъстините - то има влажен характер. Старите придаваха тия качества не само на материята на химическите тела, но и на характера на всички живи същества - минерали, растения, животни, хора, звезди. След като установихме свойствата на материята, ще видим, как се вкарва в нея сила (коагулация) и как се отделя от нея сила (ферментация).
към текста >>

Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация.
А светлината, макар и материална, преминава през стъклото, без да му причини повреда. Това състояние на материята, при което преобладава съответната ù енергия, алхимикът нарича разтворителна сила (солве). Тук, именно, той изучава „разтварянето" на телата, т.е, проникването им от слънчевата енергия и нейните производни, от което зависи еволюцията, която алхимиците наричат ферментация. Това отваряне на телата става в няколко степени, като почнем от гниенето и свършим със сублимацията, минавайки през двойно загряване, силно загряване (пясъчна баня), буйно загряване (в пещ) и стигнем до сублимацията и дестилацията. Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици. Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр.
към текста >>

Студът може да бъде умерен, напр.
Това състояние на материята, при което преобладава съответната ù енергия, алхимикът нарича разтворителна сила (солве). Тук, именно, той изучава „разтварянето" на телата, т.е, проникването им от слънчевата енергия и нейните производни, от което зависи еволюцията, която алхимиците наричат ферментация. Това отваряне на телата става в няколко степени, като почнем от гниенето и свършим със сублимацията, минавайки през двойно загряване, силно загряване (пясъчна баня), буйно загряване (в пещ) и стигнем до сублимацията и дестилацията. Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици. Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5).
към текста >>

Събираме получената пара в силно изстуден приемник.
Така получаваме различно градуирана смес, като почнем от топла вода и стигнем до прегрята пара, която е източник на внушителна сила. Във въздухообразно състояние водата е тъй да се каже, поддръжка на топлинните трептения. Тя минава лесно през дрехите, без да ги повреди, както светлината през стъклото, без да го повреди. Да почнем обратния процес. Да приемем, че състоянието „живак" на водата е преминало в състояние „сяра", чрез прибавяне на топлина. Събираме получената пара в силно изстуден приемник. Силата, съдържаща се в тая смес – топлинна-вода - бързо се освобождава от своята поддръжка. Водата се втвърдява в лед. От алхимическа гледна точка, това е състоянието „сол" на водата. И в този случай освободената сила се възвръща към своя първоизточник - слънцето. Тия два примера са достатъчно ясни и заслужават по-основно изучаване от страна на тия, които биха искали да разберат алхимическата практика.
към текста >>

35. Музиката в живота - Г. Драганов Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

СПЯЩАТА РОЗА Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана.
СПЯЩАТА РОЗА Студена зимна нощ... Снегът покрива Балкана. Луната облива в синкав светлик заспалите оснежени поля, гори и села. Звездите трепкат и блестят като бисерна диадема над челото на Балкана. Звезден звън пада от небето и се сипе на сребърен прах по гърба на задрямалия исполин. Северен вятър брули лицето, развява косата и нашепва легендата за Певеца-херой, чийто дух витае из тия поля и гори, чието сърце е станало сърце на Балкана. Аз чувах в нощта туптенето на това грамадно сърце, аз сещах духането на тази гигантска гръд.
към текста >>

Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини.
............................................................................... Влакът пухтеше и летеше на север - към родния край. Колелата монотонно тракаха и пееха своята приспивна песен. Като че ли това бе животът, който неспирно течеше, подобно вечния поток на времето - и разказваше някаква дълга приказка. Балканът спеше - но този сън беше бял, прозрачен, като светлината на звездите - този сън беше бдение: дева спеше в прегръдките на Гиганта-херой, Лилия почиваше в обятията на своя хранител Урс, спяща роза беше това - която красеше гърдите на будния Певец-свръхчовек. Грамадна беше тази роза, колкото един град - и нейният упоителен дъх се разливаше като пролетен зефир из белоснежната долина. Роса бе паднала върху нейните нежни листенца, в студената зимна нощ - сълзите на небето, които бяха замръзнали и блестяха, като звезди в тъмната нощ - очите на розата: в подножието на планината спеше градът - и в него блещукаха многобройни светлини. Там имаше хиляди души, които спяха - и на техните устни трептеше усмивката на близка пролет - китна младост. Вън е мраз, сняг, зима. Сълзите на небето са замръзнали и блестят като звезди в нощта - но розата цъфти, стопляна в прегръдките на Исполина-херой, - в пламъка на Орион, що гори в сърцето на Свръхчовека-певец - душа на Балкана. Неговата коса е посипана със сняг — диадема от звезди блести над челото му. Неговите членове са замръзнали, но диханието му се е преляло в гърдите на спящата роза - която ще се разбуди от своя звезден сън, с пукването на пролетта.
към текста >>

36. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

май, когато на полюса е ден, студът малко по-малък, бурите и ветровете, според досегашните наблюдения, по-слаби.
Най-сгодно место за политане се счита Мурман (сев. бряг на Скандинавия). Пътят се проектира край о-в Фр. Йосиф, полюса, Номе в Аляска и обратно. Като най-благоприятно време за тръгване се счита м. май, когато на полюса е ден, студът малко по-малък, бурите и ветровете, според досегашните наблюдения, по-слаби. Балонът ще тежи около 150,000 кг, ще има обем 150,000 куб. м. и персонал от 50 души. Правят се усилия и за преодоляването на голямата мъчнотия, как да се ориентира балонът. С приближаването до полюса компасът все повече се отказва да служи. Построен е специален апарат, който с помощта на часов механизъм ще използува при ясно време положението на слънцето, луната и Венера за поддържане постоянна посоката на летенето.
към текста >>

37. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
към текста >>

На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли.
Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта. Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си. Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо. Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция.
към текста >>

38. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

става много студено.
И това е влиянието на атмосферата върху телата и организмите. И това го правя, защото въпросът няма само чисто теоретическо значение, а и голямо практическо приложение. Отношението на телата спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност. Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички тела от това се разширяват. Нощем в планините напр. става много студено. И сега, от това неравномерно стопляне и изстиване на скалите се явява напукване. Когато атмосферата се овлажни, то при изстудяване в тия пукнатини се образува лед, който още повече спомага за доразпукване на скалите и рушене на блоковете. Така с течение на времето много планини са били разрушени и снишени. Дъждовете свличат натрошените части или в низините, или ги дават на растенията и тия, последните – на животните и човека. Има, разбира се, и други пътища за тая неорганическа материя да стигне до висшите същества.
към текста >>

Когато атмосферата се овлажни, то при изстудяване в тия пукнатини се образува лед, който още повече спомага за доразпукване на скалите и рушене на блоковете.
Отношението на телата спрямо атмосферата е много голямо и от капитална важност. Нека вземем най-простия случай, когато в атмосферата има суха топлина, тогава всички тела от това се разширяват. Нощем в планините напр. става много студено. И сега, от това неравномерно стопляне и изстиване на скалите се явява напукване. Когато атмосферата се овлажни, то при изстудяване в тия пукнатини се образува лед, който още повече спомага за доразпукване на скалите и рушене на блоковете. Така с течение на времето много планини са били разрушени и снишени. Дъждовете свличат натрошените части или в низините, или ги дават на растенията и тия, последните – на животните и човека. Има, разбира се, и други пътища за тая неорганическа материя да стигне до висшите същества. Аз нямам възможност да се спра в по-големи подробности по този въпрос. Това изменение на атмосферата оказва своето влияние и върху организмите.
към текста >>

Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането.
Причината за измененията на атмосферното налягане се счита влагата във въздуха. Трети елемент, който участвува в атмосферните явления, това е вятърът. По закона на Форел въздухът винаги се движи от място с по-високо налягане и това движение ние схващаме като вятър. Посоката на вятъра зависи още и от движението на земята около нейната ос. Като съберем и съпоставим в причинна зависимост тия три фактора може да си обясним атмосферните явления доста задоволително. Слънчевата топлина, която не еднакво нагрява земната кора, предизвиква движението на въздуха: топлият южен въздух се движи към по-студените места, дето се охлажда и дава дъжд, сняг, град, в зависимост от силата на охлаждането. А северните се спущат на юг, дето от своя страна сами се стоплят, но заедно с това охлаждат тамошния въздух и до известна степен дават валежи по топлите места. Тая същата топлина дава условия за по-силно изпарение на водната повърхност от океаните и реките и тая водна пара, издигайки се във въздуха, увеличава от своя страна атмосферното налягане. И когато това налягане мине известни граници и охлаждането настъпи, явяват се осадъците. Излишната влага се осажда по прашните частици и ние получаваме мъглата. Когато тая мъгла е високо, ние получаваме облаците.
към текста >>

39. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин.
За целта Русинов направил следния опит: половин или четвърт час след поставянето на индуциращата тръбичка с попови лъжички или емулсия от техни тъкани, тръбичките се отстранили и индуцираният корен бил оставен сам на себе си 3 часа. Половин часово индуциранe било достатъчно, за да се прояви действието на индукцията, но четвърт часово индуциране в някои случаи давало положителни резултати, а в други – доста слаби. АНАЛОГИЯ МЕЖДУ ЛЪЧИТЕ ОТ СВЕТЕЩИТЕ ОРГАНИ НА БРЪМБАРИТЕ И МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ Лъчите от светещите органи на бръмбарите са изследвани от Дюбоа и Харвей. Дюбоа намерил, че светещото вещество на бръмбарите съдържа две вещества: луциферин и луцифераза. Второто е ензим, следователно белтъчно вещество, а първото – не. Тези две вещества се изолират така: ако се остави студен воден екстракт от светещите органи да стои по-дълго време, то луциферина изчезва, защото се окислява и преминава в оксилуциферин. Остава само луциферазата. В топъл воден екстракт (60 градуса) луциферазата се разлага, а луциферинът, понеже не съдържа белтъчно вещество, остава. Двете, така изолирани вещества, са оптически неактивни. Но при тяхното съединяване се появява светлина. Подобни опити били предприети от Ал.
към текста >>

40. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен.
Тялото ми трептеше с всичките си фибри и чинеше ми се, че още малко и то ще се съсипе от ония изпити, които бяха отминали преди... Нещо ужасно сякаш се силеше изневиделица да го удуши. Ала изведнъж окото ми започна да „вижда" по друг начин и туй, което виждаше – то бяха същества на разпадащи се, гниещи светове – същества, които не страдаха от отвратителността, гнусотата, защото те си изглеждаха едно на друго, както чувствувах, извънредно хубави в тяхната неизказана грозота... Ужас и отвращение излизаше от тях и моят поглед всмукваше мириади отровни стрели, които се вбиваха в сърцето ми, когато трябваше да срещне техните тъпи погледи. А те се радваха на своята гнуснавост и всяка нова рана, която цъфваше в моето окървавено от стрелите сърце, извикваше в тях жестока, приятна наслада. Искаше ми се да потъна в земята от мъка, или плътта ми да бъде хвърлена на вълците, отколкото да попадне в ръцете на тия отвратителни чудовища – но земята не се разтваряше, а пък вълците – и те избягваха тия чумерни места... Душата ми се задушваше от безименна мъка, а тялото ми се гърчеше като настъпен червей... А чудовищата се озъбиха със своите големи, широки зъби, които стърчаха из окървавените им муцуни и техните лигави очи пръскаха зелени отровни светкавици. А аз почувствувах, че те ме смятаха вече доволно слаб, за да им стана плячка и че още отсега се радваха за своята победа... Но явната гибел пробуди в мен силата на отчаянието и аз им се съпротивих. Аз сграбчих първия от демоните, който беше най-близо до мен – той се прилепи като студена, лепкава маса – и започнах да го душа, макар че почти изнемогвах от погнуса, доде най-после уморен, той отпадна от мен. И тогава цялото сънмище, което ме заобикаляше, ужасено отстъпи назад, така че в единия от тия демони аз сякаш бях победил всичките. Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението.
към текста >>

41. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Зимно време ако стои все около печката, ще има голям студ.
Ако преплита нишките на паяжината си с нови нишки, ще има вятър. При това, ако бързо работи - вятърът ще бъде още същия ден. Ако той стои в средата на паяжината си и при това вали -скоро ще се оправи времето. Ако паякът отива в ъгъла на паяжината си и при това къса нишките на паяжината си, то ще има буря, силен вятър или голям дъжд. И то към страната, откъдето ще духа вятъра, откъм тая страна той къса нишките. Зимно време ако стои все около печката, ще има голям студ. Времето ще омекне, ако той почне да си прави мрежа до прозореца. Ако той стои с подигната глава трябва да се очаква лошо време и то толкова по скоро, колкото по-високо си дига главата. Ако само си е навел главата ниско, ще вали и ще има мъгли. Лошо време предсказва и когато паякът си събира в запас мухи и ги обвива в мрежи. Ако развали цялата си мрежа - предсказанието е за вихрушка.
към текста >>

Остър продължителен студ показва паякът, когато си прави мрежи нощем една под друга.
Времето ще омекне, ако той почне да си прави мрежа до прозореца. Ако той стои с подигната глава трябва да се очаква лошо време и то толкова по скоро, колкото по-високо си дига главата. Ако само си е навел главата ниско, ще вали и ще има мъгли. Лошо време предсказва и когато паякът си събира в запас мухи и ги обвива в мрежи. Ако развали цялата си мрежа - предсказанието е за вихрушка. Остър продължителен студ показва паякът, когато си прави мрежи нощем една под друга. Известен е случаят на Холандския генерал Д. Исоквал който като пленник през 1781-1795 год., наблюдавайки своя другар в килията си - един паяк - по него той тъй добре познавал времето, че предсказал големите студове на френската армия, които студове ще замразят реката и тая армия ще може да я премине и спаси Холандия. Някой паяк може да предскаже няколко дни наред промяната на времето. Изобщо днес се счита, че между насекомите най-точно предсказват атмосферните колебания паяците. Други насекоми които имат същите прояви са мухите и комарите.
към текста >>

Исоквал който като пленник през 1781-1795 год., наблюдавайки своя другар в килията си - един паяк - по него той тъй добре познавал времето, че предсказал големите студове на френската армия, които студове ще замразят реката и тая армия ще може да я премине и спаси Холандия.
Ако само си е навел главата ниско, ще вали и ще има мъгли. Лошо време предсказва и когато паякът си събира в запас мухи и ги обвива в мрежи. Ако развали цялата си мрежа - предсказанието е за вихрушка. Остър продължителен студ показва паякът, когато си прави мрежи нощем една под друга. Известен е случаят на Холандския генерал Д. Исоквал който като пленник през 1781-1795 год., наблюдавайки своя другар в килията си - един паяк - по него той тъй добре познавал времето, че предсказал големите студове на френската армия, които студове ще замразят реката и тая армия ще може да я премине и спаси Холандия. Някой паяк може да предскаже няколко дни наред промяната на времето. Изобщо днес се счита, че между насекомите най-точно предсказват атмосферните колебания паяците. Други насекоми които имат същите прояви са мухите и комарите. Когато те жилят или хапят силно и упорито се въртят около другите животни и силно бръмчат - ще вали. Ако пчелите сутрин не излизат рано или ако почнат рано да се връщат на големи групи - ще вали.
към текста >>

42. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина.
Да бъде благословен Бащата на света, що пусна тия пратеници! Колкото са звездите на пояса, що опасва небето в полунощ, толкова са те във войнството. Милиони кръговрати ще изпишат светилата, ще се превърнат в минути вековете, но Той, благият баща на света ще чака кротко, в будност своите далечни пратеници и своите разбудени деца. Всеки сам ще дойде при Него. За всекиго има отделен часъ Един след друг ще пристъпят и всеки ще носи и бодливия венец на преминалите мъки и бляскавия меч на словото. Ни един от тях не ще остане в мрачната, студена долина. И ако за сетния от тях времето е така далече, та слънцето до тоя час ще се стопи като догаряща свещ, тогава Той ще запали ново слънце, да се не загуби и да найде свещения друм. Погледнете, там, където във вихрен бяг се носи нещо. Не чувате ли звън сред вихрите, не видите ли литналите бели знамена? Открийте ухото и сърцето си. Далечна музика сякаш възвестява възхождането на света.
към текста >>

43. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око!
Сърцето е, което слуша, възприема и разбира езика на Учителя. Окото вижда всичко отвън, сърцето - всичко отвътре. С окото ние познаваме външния свят и душите на другите хора, а око, с което познаваме вътрешния свят и своята душа това е - сърцето. Два органа, които изпълняват почти еднакви функции, единият навън, а другият вътре, — това са окото и сърцето. Изповед, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око! Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце. В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си.
към текста >>

44. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища.
До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе. Тогава Никола продумал: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш. Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си. На трети пазар сварил сестра си, що оставил още невръстна, сега почерняла хубавица, да продава чеиз и нанизи - пак за братята си.
към текста >>

45. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система.
- Ще цитирам един разказ из живота на първите мохамедани. Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него. И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен". За правилната функция на храносмилателната тръба е нужно да се спазват още редица условия. Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система. Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода. Необходимо е целесъобразно съчетание на хранителните продукти, които се приемат едновременно. Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене.
към текста >>

Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода.
Държавната власт пратила в тяхната община един лекар да се грижи за здравното им състояние. След две години, обаче, лекарят заявява на властта, че ще напусне общината, защото нито един път не станало нужда от него. И като запитали Мохамед, защо неговите последователи не боледуват, той отговорил: „защото престават да ядат преди още да почувствуват стомаха си окончателно пълен". За правилната функция на храносмилателната тръба е нужно да се спазват още редица условия. Рязката смяна на студена и гореща храни, най-вече вода, разслабва нервната система. Препоръчително е дори съвсем да се избягва студената вода. Необходимо е целесъобразно съчетание на хранителните продукти, които се приемат едновременно. Такива, които влизат в реакции помежду си и дават продукти, способни да парализират действието на ензимите, не бива да се употребяват едновременно. В това направление ежедневният опит е много поучителен за ония, що наблюдават. От съществено значение е настроението при ядене. Душевното спокойствие гарангира спокойствие на симпатичната нервна система, а тая - стомашна дейност без сътресения.
към текста >>

46. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат.
Според тия данни, Кайгородов счита, че тия крякания на жабите не зависят от атмосферното налягане, което барометърът може да схване. Такава способност имат и някои птици. Горските птици пред дъжд, североизточен вятър или сняг не кряскат. Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее. Но същото явление се наблюдава и със зърноядните птици. После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат. Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна. Народът от опитност знае, че петлите са доста точен барометър в това отношение. Така напр.: Ако след дълго дъждовно време почнат да пеят, ще се оправи. Ако пеят не в уречен час и пляскат с крилете си - ще вали. Когато пилетата се събират под квачката или на закрито - ще вали.
към текста >>

Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна.
Такава способност имат и някои птици. Горските птици пред дъжд, североизточен вятър или сняг не кряскат. Някои мислят, че това се дължи на това, че насекомите тогава се крият и птицата е принудена да гладува и затова не пее. Но същото явление се наблюдава и със зърноядните птици. После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат. Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна. Народът от опитност знае, че петлите са доста точен барометър в това отношение. Така напр.: Ако след дълго дъждовно време почнат да пеят, ще се оправи. Ако пеят не в уречен час и пляскат с крилете си - ще вали. Когато пилетата се събират под квачката или на закрито - ще вали. На дъжд е: ако врабците се събират на големи ята по земята, чуруликат или се къпят в пясъка или пръстта.
към текста >>

47. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка.
Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света.
към текста >>

48. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това е култура на студа.
При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите. Досега човек се е мъчил и се е трудил, а сега ще почне да работи. И туй ще дойде, понеже всичко това съществува вътре в човека.
към текста >>

49. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др.
Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина.
към текста >>

50. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически).
Тия именно електрически течения са, които деформират земната кора в съвкупност с другите фактори, а понякога играят ролята на капката, която прелива чашата, нарушава окончателно равновесието и предизвиква катастрофата. Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце. Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди.
към текста >>

51. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие магично махване. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове". Нали сте чували вече за раждането на „Научната Астрология"?
към текста >>

52. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята.
І Мечтания Ашар е име на планина и значи Майка. Гур е син на планината и значи Път. Гур е върхът на планината. А планината е висока, и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели. Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си.
към текста >>

Там има студ, ужасен студ.
– Айя, рече Хо, царицата на Гур е затворена в белоснежен замък. За нея ли отиваш? – За нея ида, рече На-Ну. – Труден е пътят, отвърна пустинникът. Нагоре става страшен. Там има студ, ужасен студ. Човек се уморява, планина е. Поседнеш за почивка, студено е. Задрямваш, свършено е. Никога вече се не събуждаш Планината Ашар ще те затрупа със снега и ще те забрави. Тъй е.
към текста >>

Поседнеш за почивка, студено е.
– За нея ида, рече На-Ну. – Труден е пътят, отвърна пустинникът. Нагоре става страшен. Там има студ, ужасен студ. Човек се уморява, планина е. Поседнеш за почивка, студено е. Задрямваш, свършено е. Никога вече се не събуждаш Планината Ашар ще те затрупа със снега и ще те забрави. Тъй е. Не се качвай! ............................................. Когато раните оздравиха, На-Ну стана. Сбогом!
към текста >>

А беше студено, много студено.
Не се качвай! ............................................. Когато раните оздравиха, На-Ну стана. Сбогом! рече, отивам към съдбата си. Айя е горе, там ще съм и аз. И тръгна. А беше студено, много студено. Умори се. Поседна. Задряма... Когато отвори, очи, над себе си видя пак човек, Човекът беше пустинникът Хо. Той мърмореше: Казах ти: не се качвай! Знаех. И тръгнах след теб. Ето ти заспа.
към текста >>

Бяха студени.
Потърси Айя. И ето, върху влажните скали на Гур той видя Айя. Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор. На мокрите скали лежеше тя, жената Айя. На-Ну докосна ръцете. Бяха студени. Устните ù не даваха дихание. Постави ръката си на гърдите и не усети туптене на сърцето; в гърдите ù цареше тишината на мъртвец. Това не беше Айя. Беше само нейната сянка. А Айя си беше отишла.
към текста >>

53. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

8ие не само, че ги тъпчете, мъчите ги и ги използувате за егоистични цели, но също ги оставяте да мрат от глад и студ; живи Божии създания сте разпаряли и кълцали, клали и горили, одирали.
Ужасявам се, когато мисля за това! Как е възможно, щото човек чрез лъжливи заключения да бъде тъй заблуден, че да извърши това научно престъпление - дори да намира удоволствие в това! Човек, на твоята ръка бе поверена защитата над тия тъпи, безгрижни същества, да ги водиш, да ги издигаш на една по-висока степен на развитие. Те са твоите по-малки братя, и в Духа Господен те всички принадлежат към едно семейство. Аз ви осъждам! 8ие не само, че ги тъпчете, мъчите ги и ги използувате за егоистични цели, но също ги оставяте да мрат от глад и студ; живи Божии създания сте разпаряли и кълцали, клали и горили, одирали. Безсъвестно прилагате вие низките и нечестиви, мъчителни методи на вивисекцията над създания, чувствуващи смъртоносна болка в плът и кръв. Наместо по-стари братя, любящи родители, вие сте груби, безчовечни, ужасни мъчители. И това няма край! Милост за „малките", които с хиляди служат за опити! Смислете се още повече за ония заблудени същества, които извършват тия опити!
към текста >>

54. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините.
Предложих да вземем околовръстната железница, за да дойдем до-скоро до въздуха и мълчанието на полето. При разходката Андреас ми разправи за някои от спомените си от Азия: – При първото си пътуване до Ласа изпитвах силна морална атака, подобна на оная, за която вие ми бяхте говорили. Но и други грижи ме бяха сполетели. Бях минал през Туркестан и оттам тръгнах за Тибет. Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори. Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и Любовта да слезе в душите. Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо.
към текста >>

55. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия.
Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес. С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на духовно-историческата и научна криза на нашето време. С тях се отива много напред за подновяване на целия фундамент на живота и на духовните устои на човека. Цялото това дело е една нова, отваряща неизмеримо голяма дълбочина метафизика на развитието на човека. Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия. 4 издание, 379 стр. 1927 г. подвър. с платно 11,5 марки. СЪДЪРЖАНИЕ: Увод: Теория и наука - Действителна стойност на мита. Естествена история: Типов кръг и биологичен характер на времето.
към текста >>

56. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако въздухът е влажен и нощта студена, течността се изкачва сравнително по-високо.
Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на светлината и въздуха се оцветява. Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво. Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на светлината и въздуха. Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната! До колко високо се изкачва течността през нощта, зависи от влажността на въздуха и температурата. Ако въздухът е влажен и нощта студена, течността се изкачва сравнително по-високо. Следователно, нощем имаме второ изкачване на течността във филтрирната хартия; и след като се достигне втората граница, образува се втори образ, наречен нощен. Сега нека кажем няколко думи за образите, получени преди затъмнението, във време на затъмнението и след него. Кой да ги разглежда, ще констатира, че фактите говорят сами за себе си. На 29 юни сребърните образи съвсем се различават от образите, получени през другите дни на юни. Всеки образ говори ясно сам за себе си.
към текста >>

57. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се студенти, студентки и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказчика постоянно се стичаха хора, да се записват за курсовете и да го питат - до такава степен сказката беше нова, интересна и аргументира научно.
Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства и логически, и математически, и нагледни (с много картини), голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големия интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини. Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се студенти, студентки и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказчика постоянно се стичаха хора, да се записват за курсовете и да го питат - до такава степен сказката беше нова, интересна и аргументира научно. Отрадно впечатление направи, че младежта и то академичната младеж, се интересува вече живо от тези въпроси. По съдържание сказката беше ясна, жива, увлекателна; с много сполучливи образи и примри бяха илюстрирани отвлечените идеи и нещо особено важно - това беше сказка, издържана в всяко отношение от педагогическо гледище. Всичко беше показано нагледно с много картини, тъй че за всички мисълта на сказчика беше ясна, защото те наблюдаваха картините, които говорят по-красноречиво и от най-добрия оратор. „Ние си заминаваме от този свет непознати. Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век.
към текста >>

58. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят.
Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт. И атмосферата на никоя сила не прилича на светлината, която го заобикаля. Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него. Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува върху вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение.
към текста >>

59. В мир и светлина. Бог да живее в тебе! – П.Г. Пампоров Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Научи ни на студения жертвеник на Правдата, да Ти принесем плодове на Любов, защото не с Правдата, а с любовта Ти ни прощаваш.
Голяма е Правдата на скрижалите, но по-велика е Правдата на любовта. Основата на безкрайното платно, що тъчеш с вкове, е Правда. Правда е всяка нишка, всеки бяг на сновалката и всеки удар на твоя стан. Благословен Творец! Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да разумеем най-великото - Любовта. Научи ни на студения жертвеник на Правдата, да Ти принесем плодове на Любов, защото не с Правдата, а с любовта Ти ни прощаваш. Правда са пътищата на слънцето, но светлината му е Любов. Правда е законът, написан със строги знакове, но опрощението е Любов, Пророкът на Правдата приготви пътищата на другия пророк, който донесе запаления светилник на Любовта. Научи ни да ходим по пътищата на Правдата, за да носим Любовта! Псалом шестнадесети: РАДОСТ Радост изпълня света, когато има радост в душата. Колко е велико да живее радостта в сърцата ни, да може да я срещаме на всяка стъпка - навсякъде да чуваме звънката ù песен.
към текста >>

60. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пампоров В МИР И СВЕТЛИНА На път за най-високия връх, на път за Божия връх - Мусалла: Дъжд, мъгли, студени дни.
П. Г. Пампоров В МИР И СВЕТЛИНА На път за най-високия връх, на път за Божия връх - Мусалла: Дъжд, мъгли, студени дни. Да отложа ли? - Не!... Нагоре към върха! Макар и в бури, дъжд и сняг! Дълбоко в душата тихият глас шепне: - Иди, там е толкоз хубаво!
към текста >>

Навън е мрачно и студено.
Дълбоко в душата тихият глас шепне: - Иди, там е толкоз хубаво! Ще бъде ясен ден! Ще бъде слънце и лъчи! Иди! И тръгвам аз в дъжда. Вечер. Навън е мрачно и студено. Камината се смее. Буен огън пламти и пей. Как мило е всред близки на планината при буен огън, що разказва приказки за слънцето, за младостта, за светлината! Сънувах сън. Учителят ни учи и нова песен ни предава.
към текста >>

61. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Добавям: някой атом в това отношение се вижда за съжаление за немагнетичен, защото се е отдалечил чрез студения си разум от великия магнит; защото е сключил в себе си кръга и в себе си остава да тече потока, защото обича само себе си.
Това е обетът на моята победоносна раса! Всеобемляюща любов Любовта е съединяващата сила на великия комически магнит. Което съществува, е една част от тоз магнит, ако и разделено - все пак свързано с него чрез присъщата способност на любовта. Дали тя се проявява като сцепление, тежест или химическо средство - все е същата съединяваща сила на любовта. Било алчност или желание или наклонност - все е въздействието на същия принцип; стремежа за единение, с кое да е нещо. Добавям: някой атом в това отношение се вижда за съжаление за немагнетичен, защото се е отдалечил чрез студения си разум от великия магнит; защото е сключил в себе си кръга и в себе си остава да тече потока, защото обича само себе си. Но всеки откъслек развива постепенно своите вродени качества... за забравяща себе си лична любов. Развивайки своята вътрешна сила, той се издига към извора. Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса.
към текста >>

62. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора.
Последният беше обърнал пътя на времето. Бяхме се върнали 400 години назад. Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк. След няколко минути видението се промени. Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници. Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора. След един час всичко изчезна. Къщичката. двора, кучето - всичко отново се яви. Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна върху това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена. Влязохме в гората по тясна пътека и си починахме в една напусната кариера, открита от Андреас. На другия ден отидохме при едни развалини.
към текста >>

А старата майка, съвсем сломена, отчаяно прегръщаше студеното вече тяло на дъщеря си.
Не тъжете. Отговорете ми по съвест. – Възможно ли е това, измънка мъжът. Но не може да бъде вие да се подигравате. Да, щом вие казвате това, тя може да оживее... Обещавам ви... И цял потресен от хълцания, той падна. А старата майка, съвсем сломена, отчаяно прегръщаше студеното вече тяло на дъщеря си. Теофан се приближи до трупа, взе двете му ръце в лявата си ръка, повдигайки неподвижната глава в дясната си ръка и му каза нежно, съвсем низко на ухото - но ние всички чухме: – Мое дете, дъще, ела, върни се. Това ще ти се пресметне. Те имат нужда от тебе! И без да изтръпнем - тогава съвсем естествено ни изглеждаше, че тя трябва да възкръсне - жената отвори очи, изправи се и погледна стаята. – Аз сънувах, – въздъхна тя.
към текста >>

63. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Какво вълнение..., когато обяда ви позакъснее ако супата е задимена, кафето студено!
Вашият кандидат докоснат? Някой слух за скандал във вашето семейство? Или едно почетно споменуване на вашето име..., но тъй ужасно сбъркано, че никой не би го по-мислил за вашето? Това е повече, отколкото може да се търпи! Тогава погледнете около вас си! Какво вълнение..., когато обяда ви позакъснее ако супата е задимена, кафето студено! Вие се владеете, но с мрачно лице излъчвате тъмни бури, които затъмняват целия дом. Какви ужасни резки и петна, като пръски кал са във вашата аура..., когато се наслаждавате от долна музика, или от страстна опера - която ви се ще да назовете „изкуство". Или кога четете неприлични приказки или предавате по-нататък груби шеги. Такова убиване на времето е за вашите чувства като солени гевречета за гърлото ви: изкуствено предизвикват те- жажда и едно неестествено желание за удовлетворение. Ако можехте само да видите, какъв хаос предизвикват вашето одобрение, вашите възклицания, вашите викове и празни шумове!
към текста >>

64. ЧАР - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

- Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
Мара Белчева МОЛИТВА От Тебе аз не искам милост, Боже, А моля земните си грехове, в които нявга сянката си вложих, да не смущават твойте светове, със черния си грак през светлината. - Да могат с други глас да пеят те, - да си намират в други мир храната; Полета им - орел - да израсте: - с криле на вихър да летят високо, и през пъкъла огнен и студен, в познанието да слязат най-дълбоко, и да се върнат ангели при мен...
към текста >>

65. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние.
Големите сбития предизвикаха известно изменение в съзнанието на хората и породиха от една страна цяла редица нови научни проблеми, а от друга създадоха и едно ново религиозно-философско настроение. Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството. Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл. То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите. Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост.
към текста >>

66. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти.
Дойде ли при нея някой не за работа, а за задявки и удоволствия, ще получи такава плесница, че ще му светнат очите: че тя не обича помътените от сласт погледи, а ясните, прями, трезви взори. Тя ще свирне като светкавица в кабинетите на царе, управници, ръководещи, челни люде и на мнозина ще развали домашните сметки: тя не търпи лъжа, не търпи нищо старо, не търпи кърпеж, не търпи подпори на онова, що вече клони да рухне. Тя носи и иска ново, ново! Тя носи инструменти в торбата си и раздава наляво и надясно - на всеки, който иска да работи с нея, да оре, да сее, да гради с „отвес, ъгъл и кръг". Който иска да чисти извори, да гради чешми, да проправя нови пътища до бликащите на воля извори в планинските пазви. Който иска да работи - тя му се усмихва, тази усмивка ще му влее бодрост - бодростта на ясен, тих зимен ден – студен, но добър и здрав, който те кара не да се разполагаш и седиш, а да ходиш спретнат, чевръст и да работиш нещо, за да се раздвижи кръвта ти. За тия - работните - тази година е благодатна и тя ще ги повика след работата на богато угощение. Г. „Подсъзнанието - това е душата, съзнанието - това е сърцето, самосъзнанието - това е умът, свръхсъзнанието - това е човешкият дух. - И когато старите гърци са казвали: „Познай себе си", те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието. - Сега Християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието". Учителя
към текста >>

67. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица.
Georg Nordmann Поеми в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ?
към текста >>

68. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности.
Тая година тези приятели на мира са работили в с. Лагард (в Южна Франция), пострадало от наводнение. Страшно е било наводнението. Само 2-3 здания са оцелели, а всичко друго било разрушено или полуразрушено от водната стихия. Хората присъствували на неописуеми сцени, подобни на тези в разказа „Наводнение" от Емил Зола. Това лято пристигнали там около 50-60 души, повечето млади, вдъхновени идеалисти, студенти, чиновници, пастири, работници от 10 разни народности. Те работили безплатно на френските селяни. Ето вчерашните неприятели немци и французи, англичани и руси, австрийци, - представители изобщо на повечето европейски народи работили рамо до рамо с мотика и лопата. Нов дух, нови чувства изпълвали тези чудни хора, дошли от всички краища на Европа, даже чак от Америка; тя са били изпълнени с вътрешна самодисциплина, толерантност, пълно съзнание за дълг. Братство царувало между тях. Преди ядене една минута прекарвали в мълчание и изпявали химн на приятелите на мира.
към текста >>

69. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Как би могла семката да се развие в суха, студена, безплодна земя?
А когато любовта стане импулс на труда, интензивният живот ще дойде. Но за да стане това, трябва една вътрешна философия, ново разбиране на живота, правилна мисъл. И тогаз ще почнем да живеем и животът ще почне да се разкрива в нас. Защото истинският живот носи със себе си разкриване на онези заложби, които са скрити в душата. Как би могла тя да прояви сега заложбите си, които чакат с векове благоприятни условия? Как би могла семката да се развие в суха, студена, безплодна земя? Разбира се, че това не е възможно. Когато човек живее личния живот за себе си, тогаз той се изолира от изобилния живот, който е около него. А когато той тури в основата новата форма на труда, тогаз душата му е вече отворена за това течение на божествен живот и го приема в себе си. Тогаз душата получава храна, живот, подтици от целия космос! Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват.
към текста >>

70. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И теченията, които отиват към северния полюс са студени, електрични, а които отиват към южния са топли, магнетични.
И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв. Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт. А изменението на кръвта е свързано с промяна посоката на движение на енергиите, което е в зависимост от идеите в съзнанието. Земята има два полюса, което показва, че енергиите в земята са поляризирани. И теченията, които отиват към северния полюс са студени, електрични, а които отиват към южния са топли, магнетични. Както казахме, и човек е поляризиран – северният полюс е неговата глава, а южният полюс е неговия стомах, със симпатичната нервна система; а дробовете, това е неговият екватор. Човек с посрещане на слънцето може да произведе цел преврат в своята мисъл, чувства и воля, от там и на енергиите и живота, който е свързан с тях. На 22 март слънцето минава в северното полушарие и се сменят отношенията между теченията на земята и слънцето – топлите течения на слънцето минават през северния полюс на земята. Но и теченията на целия космос на тази дата се сменят. Тъй че имаме смяна на земните енергии, на слънчевите енергии и на енергиите на целия космос.
към текста >>

71. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост.
Той крачи с наведена глава и увиснали рамене. Тялото му е прегърбено. Той иде на света стар и печален. Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал. От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост. Все неспокоен, все измъчван, той дири самота. Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец," любител на шумните препирни, свади и разпри. Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си.
към текста >>

72. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тя ще повърне загубената радост на сърцето ми, а на замлъкналите струни песните от нявгашното време... Когато бях невръстно дете, разказаха ми приказката за една далечна царкиня, която живее в ледените дворци на студения север.
Ръката ми отпаднала и морна не буди гласове по тънките й струни, а само в душата ми ридаят моите неизпети песни. Чужденец съм аз, оставил родна земя, за да диря родината на душата си. Помежду хилядите, които срещам, аз диря сродните на моята душа, в техните очи търся да позная погледа на роден брат. О, моя тъжна майко земя, която ще покриеш морната ми глава, о мое чудно, звездно небе, което ще повикаш неспокойната ми скитница душа. Аз диря една усмивка, която прилича на часа, в която слънцето излиза из-зад облак, сенките побягват и денят почва да блести с елмазен блясък. Тя ще повърне загубената радост на сърцето ми, а на замлъкналите струни песните от нявгашното време... Когато бях невръстно дете, разказаха ми приказката за една далечна царкиня, която живее в ледените дворци на студения север. Очите й имат изумрудения блясък на морето, а на главата й грее короната със седемте звезди от северното небе. Разказаха ми, че там при нейните палати, изтъкани от светлина, живеят всичките несбъднати блянове, там се крият 6елите птици на нашите копнежи, там се раждат приказните сънища на децата. В мене се вряза образът на тая приказка и душата ми закопня да види северната царица. Аз поисках да превия колене пред сияющата светлина на нейните тихи очи. Тогава още аз реших да бъда друмник, да приема неспокойната съдба на пилигрим.
към текста >>

73. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Приятно е да го чувства при студено време.
Те знаят, че тя им е нужна и се стремят към това, що им е нужно. Защото опитът ги е научил, че светлината им действа добре. На същото основание ние търсим храната, само че това наше действие наричаме проява на разумност. Действието на растението обаче наричаме инстинкт. Човек отива при огъня, за да се грее, защото чувства, че при огъня му е добре. Приятно е да го чувства при студено време. Котката на същото основание ляга на слънце. Човек определя своята способност като разумност, а онази на растението или котката нарича „инстинкт". Къде е разликата! И ето кремовете със своя ограничен живот, със своята ограничена разумност са ни изпреварили – защото те не се безпокоят или страхуват, какво ще бъде утре. Те не се измъчват.
към текста >>

74. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята.
И мислех си: ето, това е новият живот, това са зидарите на новия мир, светлите братя, които носят новите идеи за общочовешка хармония, за всеобщ мир между народите, за правда и ново възпитание. Посетих институт Ж. Ж. Русо, срещнах се с проф. Pierre Bovet – също есперантист, бях на гости и в класа на една учителка, където ми бе оказано трогателно гостоприемство – учениците и ученичките ми подариха картини като привет до България и българските ученици и ученички. Институтът Ж. Ж. Русо – верен на принципите на Русо – е международен институт за ново възпитание – ето, това е новият свят, който се ражда в умовете на хиляди студенти от всички краища на земята. Поклоних се в музея на Русо – на неговия светъл дух, който в Емил е обезсмъртил поривите за нови,, светли бъднини на природосъобразно, разумно, свободно възпитание, Пак в Женева по това време се случи конгреса на теософските общества. Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл – за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда (карма) и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмос. И аз бях радостен да чуя словата на тая, която в своите книги – Езотерично християнство, Древната мъдрост, Мисълта, Човекът и неговите тела, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила.
към текста >>

хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни.
Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр. Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае. От май до октомври продължава работата. Тежка физическа, уморителна работа по 81/2 часа всеки ден.
към текста >>

75. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза.
"Тези условия вие сами създадохте и както е сигурно, че те съществуват сега във вашето .съзнание и във вашата окръжаваща среда, също така е сигурно, че вие можете да ги измените и да ги подобрите. Всеки човек обладава подсъзнателно съществуване и съзнателно съществуване; подсъзнателният живот неволно изработва установените вярвания на расата и се подчинява на всички заповеди, които са му предали миналите поколения. То е най-големият господар, но то е също и слугата, който осъществява и изразява всички идеи, образувани и преживяни от самосъзнателното битие. Идеите на расата са неговите правила, преобразувани от идеите, които лично са взети от всеки индивид. Ако някой напр. има идеята, че въздушното течение може да причини простуда, че нечистият въздух ще го задуши, че да не обядва или да отложи обеда – това ще му причини главоболие или че дълга или даже къса разходка ще бъде уморителна, тогава най-голямото аз – подсъзнателното, гледа на това вярване като на заповед, която то трябва да изпълни и следователно то я носи до полето на чувстването и израза. Достигайки стадия на съзнателната сила и узрявайки, хората се възпитават в расовите вярвания, лично ги възприемат и ги предават на следващите поколения; по този начин те все повече и повече се вкореняват, усилвайки се чрез повторение през поколенията. Така основните идеи се предават като наследство, което ни води към заблуждение вътре в нас. Учените мъже на новата мисъл – на науката на ума – вече са направили откритие много по-ценно за човечеството, отколкото откритието на електрическата светлина. Ето прочее идва нашето окуражаване: даже когато в продължение на много поколения расовите идеи да са се вкоренили вече в нашето подсъзнание и твърдо са стояли като несъмнен закон на нашето съществуване, ние можем чрез коренна промяна в нашите идеи, да дадем на гигантския служител – нашето подсъзнателно аз – нова заповед, по-съвършен образец, който то трябва да изработи за нас вместо стария несъвършен образец, който ние до днес, без да знаем, сме го оставили да царува над нас. Знаейки това, ние се събуждаме от нашия дълъг сън и заблуждение за неизменно условие и за безпомощна съдба.
към текста >>

76. ПЪРВИТЕ ЛЪЧИ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Студени тръпки я притискат и тя мълчи, потънала в скрита болка.
Georg Nordmann МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО Обкована в стоманени шини – силна и помайваща, гърми по-пътя блестяща колесница, Аз дочувам трясъка от белите кремъци и в предутринния час виждам искри от копитата на бързи жребци с развети гриви. Накъде лети тази вихрена кола? Разбрах, това е белият път на възхода, а колесницата е на тия, които са тръгнали по него... Земята е влажна и мъглива. Студени тръпки я притискат и тя мълчи, потънала в скрита болка. Полята са самотни, тъжни и в старото гробище край каменния град грохнал гробар с глухи удари копае тъмните ями на смъртта. Тъжна е земята! Мъка е изписана по нея; причастието ù е отровно! Аз бих презрял децата ù родени за страдания, ако си не спомнях за утрините, когато преди да се покаже слънцето, звънтящата колесница преминава да събуди с гърма на обковани колела душата ми. Тъжна е земята!
към текста >>

Защо ме викаш в студените си пазви?
Тежки мъгли пълзят над полето, където бранници оставиха строшени знамена. Там са барабаните, които гърмяха и привикваха за кървавата бран, там са разхвърлени оръжията със засъхнала по тях кръв и труповете на ония, които няма никога да видят родна страха! Земя! Ти ли си ми майка? Ти ли ме роди? Защо ме викаш в студените си пазви? Не стига ли това, че като младенец играех по твоите ливади, гонех пеперудите с пъстрите криле и слушах тъжния ти плач? Обичам те, но съм неспокоен, защото и в часа, когато стенеш в кървава болка, когато полята се покрият с безнадеждна мъгла и глухите удари на стария грохнал гробар дълбаят черни ями, аз виждам горе обилните реки на звездите и душата ми като затворена птица жалее за тях! Душата ми е странница. Чужда е на тебе. Прости ми, че те тъпча с нозе, че с луди коне, размахали гриви, препускам по твоята гръд.
към текста >>

77. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Няма студ, ни дрипи вече, Хубав е за мен света.
Влез в училище, учи; Туй нашепва ти поета, Веч на халост не плачи. Само този, що радее, Ще намери мир, любов. Него слънцето ще греее, Бога ще познае нов. Той. Ето взимам вече книга, Нека мра, но ученик! И тъма от мен се вдига — Виждам чист и мил светлик. Няма студ, ни дрипи вече, Хубав е за мен света. Нежни струи отдалече Къпят ме със чистота. Тя. Ще се видим ний отново, Ти възкръснал и учен И със име светло, ново, По-герой да си от мен. 12. XI. 1931 г.
към текста >>

78. ВЕСТИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица.
Georg Nordmann Поеми в проза Скъпоценният низ Животът ми е низ от много бляскави зърна, чиято красота се крие в многообразието им. Едни от тях са набрани в ранната му утрин, когато дните ми бяха потопени в музиката на едно велико пробуждане, а други – в дни, чието слънце беше размахан огнен бич, а нощите – затвори, в които се чуваха стенания на погиващи за светлина и отломък хляб... Едни от тия скъпоценни бисери събирах край брега на морето, други в канарите на извисилата се горда планина, по пътищата край златните ниви, и в сиви градове със студени хора, над чието небе тежеха черни облаци, прерязвани с гърмящата черта на светкавица. Затова в броеницата на моите дни има зрънца, които пеят със своя синкав блясък, а други гледат като тъмни разплакани зеници, чиято безнадеждност се забива като острие в душата ми. И аз ги любя – и едните и другите. Те са моето аз, моят път, моята оставена следа след неспокойната ми стъпка. С тях ще се накича в деня, когато моят аз, като смирено дете, ще се приближи към Аза на Всемира. Не радвах ли се, не тъгувах ли ?
към текста >>

79. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло.
Като редактор на „Есперанто” – централния месечен орган на Всемирното Есп. д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов. Той е като че ли душата на голямото световно есперантско движение, идейният му водач и заместник на Заменхоф. Книгата е написана с жар и поетично вдъхновение. Преводът е добър. Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло. Това е една от редките книги, която може да вдъхнови, окрили душите и възпламени сърцата. * Отделите „Духовен опит” и „Въпроси и отговори” ще бъдат застъпени в следващите броеве на списанието. ,
към текста >>

80. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент.
Д-р Ели Рафаилова Увод в сравнителната характерология Характер и темпераменти Характер, темперамент и човек са неща тясно свързани, неделими. Тия проблеми занимават човешкия ум от най-старо време, те са били всякога най-животрептящите въпроси. Като съвкупност от физическите и душевни прояви на човешкото естество, характерът представя една променлива и обработваема наследствена основа, а темпераментът включва в себе си специалното органическо и душевно устройство на човека, през което се пречупва неговият характер. Изучаването на характера и темперамента на човека става въз основа на морфологични (телесни) данни и на основание проявата на човека. Така от най-старо време („Зо(х)ар”, Египет, Гърция, средновековните алхимици) се е считало, че човек е образуван от четири елемента: земя, вода въздух и огън, които съответствуват на главните днес четири темпераменти. Също в старо време още са подразделяли и зодиакалните знаци на четири главни групи: – знаците на земята или на студа отговарят на меланхоличния темперамент, тия на водата – на лимфатичния; знаците на въздуха – топлите знаци – на сангвиничния, тия на огъня на холеричния (жлъчния) темперамент. Днес има още извънредно много подразделения на човека, но най-правилните си остават тези, които ни изнасят телесната форма и душевна проява на човека. Едно модерно подразделение се прави въз основа на преобладаващата телесна система. Така се получават: мускулният темперамент или тип, мозъчният, стомашният и дихателният.*) Учителят**) приема три темперамента от това гледище: жизнен (витивен) темперамент, свързан с кръвоносната, дихателната, стомашната системи и жлезите; двигателен (мотивен) темперамент, свързан с костната, мускулната и лигаментна система и умствен (нервен) темперамент, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. От тия темпераменти Учителят счита, че са излезли другите общоприети черти – жизненият темперамент е родил други два. От белите дробове се е създал сангвиничният темперамент, а от стомаха и жлезите – флегматичният.
към текста >>

81. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Температурата ù каква е: топла или студена, влажна или суха.
За жълтия цвят е същото: жълта ръка с бял оттенък, жълта с червен, с черен и напълно жълта. Черния цвят има своите нюанси на бяло, жълто и червено. Сега няма да се спирам на тяхното значение, също и на значението на произлизащите от гях особености. Значи разглеждаме ръката откъм цвят, откъм форма, величина, дали е малка или голяма, дали е месеста или мършава, дали е дълга или широка. След това се опитваме да узнаем при контакт дали е корава или мека, твърда или гъвкава. Температурата ù каква е: топла или студена, влажна или суха. Това са няколко данни, но те крият много в себе си и имат голямо значение. След това ще се погледне на пропорцията – дали дланта е по дълга от пръстите или пръстите са по дълги от дланта. Гледа се повърхността на ръката: извита, набръчкана или гладка. Преминава се към разглеждане на пръстите. Всеки пръст поотделно дали е дълъг или къс, дебел или тънък, възлест или гладък, корав или гъвкав.
към текста >>

82. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я.
* Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я. Изследва я. Не липсват и деца. Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор. * И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите! – На хубаво изградено огнище клокочат големите казани с гозба.
към текста >>

83. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В тях преобладава водата, тя не е тъй подвижна, както въздуха, тя е подвижна само, когато има наклон – и тия хора са малко подвижни, те са студени и мудни.
Тия хора са изложени на всякакви заболявания, свързани със затлъстяванията и неподвижността. Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях. Гласът на флегматиците е мек, слаб, глух, монотонен, до печален. Движенията им са тежки, лениви, бавни, походката им е тежка, неграциозна, хора досущ без мимика – лицето им е тъпо, без движения и впечатления. Едно кратко и хубаво опредъление дава Учителят за флегматиците. В тях преобладава водата, тя не е тъй подвижна, както въздуха, тя е подвижна само, когато има наклон – и тия хора са малко подвижни, те са студени и мудни. Хладнокръвието и самообладанието е силно развито у тях, а някои са много мързеливи. За тях турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят”, наричат ги още „дембели”. От една страна хладнокръвието е добро нещо. Който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата. Хладнокръвният човек най-често е синоним на благоразумния човек.
към текста >>

Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена.
Противоположен темперамент на сангвиничния. Слаботелесни. Изразът на лицето им е печално, неспокойно, очертанието ръбесто и свито. Очи силно впити, черни, неспокойни, сухи; бялото на очите е жълтеникаво, често с много кръвоносни капиляри; поглед – втренчен и меланхоличен, повечето обърнат надолу. Цвят на кожата – тъмно бледен, оловено-синкав до тъмен. Коса черна, груба бързорастяща; нокти – твърди и бързорастящи. Мускулатура – тънка, ясно изразена, кожа – гладка, равна и студена. Пулс силен, но бавен; циркулация на кръвта бавна и несвободна; дишане слабо и бавно, изпотяване трудно. Храносмилателна (стомашна) система – не добре развита; сън – неспокоен. Това са хора мълчаливи, мрачни, мечтателни, животът им минава в тревоги, грижи, страх и подозрения. Трудно се гневят, но изригват ужасно; злобни, отмъстителни и не прощават. В чувствата са прекалени; както са постоянни в злобата и омразата, така са постоянни и в любовта и привързаността, затова са често нещастни и печални.
към текста >>

84. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Полярен студ.
Никога може би светлината не говори така понятно всред съзерцателната тишина на годишното зазоряване и никога може би разумът не се вслушва с по-свещено благоговение в светлите вдъхновения на пробудената душа, която си спомня за своята космична родина. Слънчев ден в зорите на годината ! 12 часа полунощ в деня на зимното слънцестояние: 21 декември. Тогава съвпадат две полунощни вълни – полунощната вълна на деня и полунощната вълна на годината. Миг на най-голямата дълбочина. Полярен студ. Погледът е насочен към полюса и среща познатите Голяма и Малка мечка. След 6 часа сутринта, след изгрева, започва утрото. След 21 март започва ведрата утрин на годината – нейната пролет. 21 май – това е 10 часа от годишната утрин. 21 юни – деня на лятното слънцестоене, е пладне на годината.
към текста >>

85. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел.
Любова казва, че тия хора обичат злото за самото зло. Те са големи садисти и се радват на теглилата на другите. Те имат инстинкта на сатири, на отровители и т.п. и са свързани обикновено с всевъзможни престъпления. Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер. Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел. Лицето у този тип хора е въздълго, обикновено с блед цвят, с добре изразени и оцветени бузи. Челото е добре развито и излеко издуто. Очите са изразителни и доста изпъкнали; погледът е топъл, радостен. Нос – твърде голям и дълъг, винаги вгънат изразително под челото и повече или по-малко извит надолу на върха. Уста – средно голяма, правилна.
към текста >>

86. МАЛКИ ПРИКАЗКИ - АДРИАНА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– Студеното сърце да стоплиш дадена е тя.
Теофана Те дар ти са Усмивката Пленителната ти усмивка не ти е дадена да съблазняваш. За друго даден ти е този дар. Пази го! – Студеното сърце да стоплиш дадена е тя. Да сгрееш, да разтопиш с нея вековни ледове. Да бликнат извори кристални, извори на Любовта. Всред тези извори кристални, всред тази красота, ти като в звезден мир ще се разцъфтиш. – Разтопи вековни ледове! Не съблазнявай!
към текста >>

87. СИМПАТИЯ И КОРЕЛАЦИЯ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Години наред окото на изследователя дири през студеното, но вярно микроскопско око обектите, невидими за нас.
Отделните прояви в общия и целокупен живот на великата природа са изолирани един от други - съставят отделни науки; отделните науки са класифицирани на отдели, а в тия отдели видовете, родовете и т. н. съставят нещо свое, вярно изучено и изследвано само за себе си. Дробеж е делото на човека-мислител особено от три века насам. Дроби се така наречената „мъртва природа,“ дроби се и организираната природа. Отделните явления са изследвани с вещина и търпение. Години наред окото на изследователя дири през студеното, но вярно микроскопско око обектите, невидими за нас. Години наред студеното, но вярно око на телескопа дълбае малки отломъци във великото пространство на вселената. Мислителят дроби със своя разум и с върха на своята писалка. Но за окото на по-внимателния наблюдател е жива, неотложна и неотменна потребата от ума на новия синтетичен човек. Идващата цивилизация след тая, която си залязва, ще е цивилизация на синтетичния разум. Един нов разум ще облъхне сегашните хора и идващите след тях.
към текста >>

Години наред студеното, но вярно око на телескопа дълбае малки отломъци във великото пространство на вселената.
съставят нещо свое, вярно изучено и изследвано само за себе си. Дробеж е делото на човека-мислител особено от три века насам. Дроби се така наречената „мъртва природа,“ дроби се и организираната природа. Отделните явления са изследвани с вещина и търпение. Години наред окото на изследователя дири през студеното, но вярно микроскопско око обектите, невидими за нас. Години наред студеното, но вярно око на телескопа дълбае малки отломъци във великото пространство на вселената. Мислителят дроби със своя разум и с върха на своята писалка. Но за окото на по-внимателния наблюдател е жива, неотложна и неотменна потребата от ума на новия синтетичен човек. Идващата цивилизация след тая, която си залязва, ще е цивилизация на синтетичния разум. Един нов разум ще облъхне сегашните хора и идващите след тях. - Разум, който ще обединява и ще сглобява в едно разпокъсаното.
към текста >>

88. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”.
С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна. Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас.
към текста >>

89. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Как студено бляскат широките зеници!
ПЕПЕРУДИ Защо не можете да видите, ако не живата, то поне четирицветната репродукция на пеперудата Caligo brasiliensis. Да я видите кацнала, но не права, а обърната. Пеперудата тутакси ще ви порази: същинска глава на кукумявка - толкова е поразителна приликата. От двете крила, обагрени като перушината на тази нощна птица, ви изничат две неподвижно вперени очи. Как студено бляскат широките зеници! И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък? Към долния край на зеницата има бели петна - като отражения на светлината. Виждате, нищо не е забравено, за да произведе илюзията на живо око. Работила е сякаш майсторска ръка на художник, който познава всичките тънкости на живописта. Що търси този жив образ на кукумявка, нарисуван с такова неподражаемо изкуство от ръката на неведом художник, върху трептящите крилца на пеперудата Caligo?
към текста >>

И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък?
ПЕПЕРУДИ Защо не можете да видите, ако не живата, то поне четирицветната репродукция на пеперудата Caligo brasiliensis. Да я видите кацнала, но не права, а обърната. Пеперудата тутакси ще ви порази: същинска глава на кукумявка - толкова е поразителна приликата. От двете крила, обагрени като перушината на тази нощна птица, ви изничат две неподвижно вперени очи. Как студено бляскат широките зеници! И знаете ли, що придава илюзията на студен блясък? Към долния край на зеницата има бели петна - като отражения на светлината. Виждате, нищо не е забравено, за да произведе илюзията на живо око. Работила е сякаш майсторска ръка на художник, който познава всичките тънкости на живописта. Що търси този жив образ на кукумявка, нарисуван с такова неподражаемо изкуство от ръката на неведом художник, върху трептящите крилца на пеперудата Caligo? Трябва да я види човек подгонена от птици, нейни врагове, за които тя е сладка храна - и ще разбере.
към текста >>

90. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Изтръпват пред тебе човеци, изтрепват животни, Че смърт те очакват - тъй строг им изглеждаш, Студен и далечен.
Димитрина Антонова ДЕКЕМВРИЙ Декемврий, в годината мъдрият месец, към що ни подготвяш, към що ти ни водиш? Изтръпват пред тебе човеци, изтрепват животни, Че смърт те очакват - тъй строг им изглеждаш, Студен и далечен. Декемврий, в годината мъдрият месец! Дълбоко спотайваш в сърцето си обич и милост. Разправят ни всичко джуджетата малки: Какво ти отиваш и правиш По голите клони, магьосник потаен. Декемврий, добрият вълшебник с коси побелели, При корени скрити ти тайно отиваш И приказки чудни разказваш – Че скоро от път ще пристигне царица, Царица красива и блага. Че с кротка усмивка ще стигне тя тука И гдето помине ще бъде милувка, Лъч слънчев и радост.
към текста >>

91. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при кучето," Мюнхен, 1932.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Ирисова диагноза при животните В спис. „Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при кучето," Мюнхен, 1932. След капиталния труд на Мадаус върху ирисовата диагноза , оставаше открит въпросът за ирисовата диагноза у животните, т.е. дали е възможно да се установяват болестите и на животните по техния ирис. Вагнер с горния си труд, който представлява негова дисертация, отговаря положително на този въпрос. Той констатирал, че болезнените промени в тялото на животното се изразяват в ириса във вид на различно оцветени точици, малки или по-големи, петна с различна форма, линии или гънки, различно разположени, изменения в форма на кукички, изчезване на нормалната лъчева структура на ириса и пр. Това изследване на Вагнер е важно от една страна, защото потвърждава за излишен път правата насока на ирисовата диагноза при човека, и от друга - отваря нови хоризонти и на ветеринарната медицина при диагноза на болестите и за тяхното лекуване.
към текста >>

92. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат.
фиг.) сензитивът усеща едно пращене във върховете на пръстите, сгорещяване на дланта, па и на цялата ръка до рамото. Той изпитва нервна възбуда, раздразнение и неволна склонност към движение. Наблюдава се почти винаги хиперестезия, повишена дейност на органите, придружена с усещане на огън в главата, съкращение на мускулите на ръката, спазми. При разноименно поставяне на инструмента, сир. положителният полюс откъм страната на палеца, се проявяват противоположни действия, ала след по-дълго време. Явява се един смъдеж във върховете на пръстите, един гъдел, като пълзене на мравки, придружен с една приятна прохлада около магнита; често субектът усеща слаб студ, подобен на оня, който се усеща при действието на някой електростатичен апарат. Ръката става все по-неподвижна, забелязва се същевременно значително понижаване на дейността на органите Настъпва едно състояние на спокойствие и приятно самочувствие, съпроводено с прохлада и свежест в главата. Продължи ли се действието по-нататък, настъпват ярки признаци на анестезия, парализа, упадък на силите. Субекти, които изпитват всичко това, са добри сензитиви. Те могат лесно да се приспят – по много начини. Тогава те падат едно по друго в различните фази на хипнотичния сън: 1.
към текста >>

93. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те ни показват, че умът на човека напредва с бързи крачки, но тоя ум е студен, жесток.
Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време. Не чува ли той растящия заглушителен грохот на машината, писъкът на радиото, бръмченето на аеропланната перка? Сега ли пак се дири никакво божество! " Да, тъкмо сега! И тоя металичен трясък и тоя грохот на въздуха, на земята, на водата и огъня подсещат за това. Те ни показват, че умът на човека напредва с бързи крачки, но тоя ум е студен, жесток. Той сее смърт, ужас и страдания. Тоя ум е отчужден от великото единство в света! Той дроби, разкъсва и убива. трябва да се пробуди сърцето на света. Неговият зов днес е слаб.
към текста >>

94. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени.
Много малките ръце имат като отрицателни качества гордостта, амбицията, честолюбието, надменността. Различните автори по хирология разделят ръцете на различни типове. Преди да разгледаме типовете ръце, нека се спрем на някои много важни и съществени особености. От гледна точка на важността, ръцете могат да бъдат големи, средни и малки. От гледна точка на мярката - широки, дълги. При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени. Относително влагата - сухи и влажни. Относително плътността или материалната страна - мършави и месести. Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни. Пръстите могат да бъдат дълги или къси, дебели или тънки, възлести или равни, твърди или гъвкави, лопатовидни, квадратни, остри, конични, прегърбени (към дланта), прави или завити (нагоре). Значи имаме 7 вида длан и 6 вида пръсти: I.
към текста >>

студена - ” - 2.
дълга - ” - ІІІ. Контакт 1. корава - ” - 2. мека - ” - IV. Температура 1. студена - ” - 2. топла - ” - V. Влага 1. влажна - ” - 2. суха - ” - VІ. Плътност 1.
към текста >>

Студената ръка показва нормално кръвообращение.
Хора с тънки ръце могат да се отдадат на смели, рисковани постъпки, планове и предприятия. Те не са страхливи, не се спират пред опасности и препятствия. Вървят начело и напред, но са много благоразумни и предпазливи. Топлата и суха ръка ни говори за холеричен темперамент. Хората с горещи ръце са експанзивни, бързи, пламенни, гневни, отворени и откровени. Студената ръка показва нормално кръвообращение. Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите. Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката).
към текста >>

Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си.
Вървят начело и напред, но са много благоразумни и предпазливи. Топлата и суха ръка ни говори за холеричен темперамент. Хората с горещи ръце са експанзивни, бързи, пламенни, гневни, отворени и откровени. Студената ръка показва нормално кръвообращение. Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите. Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък.
към текста >>

Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави.
Хората с горещи ръце са експанзивни, бързи, пламенни, гневни, отворени и откровени. Студената ръка показва нормално кръвообращение. Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите. Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс.
към текста >>

Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък.
Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите. Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите.
към текста >>

Студената ръка ни говори за живот на северния полюс.
Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък.
към текста >>

Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот.
Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък. Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават.
към текста >>

Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка.
По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс. Липса на растения и оскъдица на животни, но възможност за умствено развитие. Събуждане на разума, приспиване на чувствата и страстите. Студената ръка показва консервиран, странен, затворен живот. Най-добре ще бъде нито горещата, нито студената, а приятно умерената ръка. Само при умерено топла ръка ще имаме условия за хармония, развитие и напредък. Месеста ръка: Това са хора с по-тежка материя, с по-нисша култура. Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват.
към текста >>

95. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени.
Те биват положителни и отрицателни. Отрицателните йони са носители на отрицателен електрически товар, а положителните на положителен. Положителните йони представляват въздушен атом, комуто е отнет един електрон. Въздушните йони се образуват най-вече вследствие въздействието на радиоактивните елементи, слънчевите и космичните лъчи върху въздушните атоми. Все пак слънцето си остава най-важният фактор за йонизацията на въздуха. Така например през слънчеви дни въздухът сдържа много повече йони, отколкото през облачно време; през топли дни повече, отколкото през студени. На полето и в планината въздухът е много по-силно йонизиран, отколкото в прашните и задимени градове. Най-силно йонизиращо влияние, обаче, слънцето указва при изгрев. Освен тези три фактори за образуване на въздушни йони има още и други. Такива са водопадите, текущите води, морските вълни, ветровете и пр. Интересно е да се отбележи, че сладките води се насищат с положително електричество, а въздухът наоколо с отрицателно; докато при солените води имаме точно обратното.
към текста >>

96. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те са полупрозрачни, бледни, студени и слаби.
Упадъкът на телесните сили и на здравето в него се познава по уморения и мътен поглед, по хлътналите тъкани над горните клепачи, както и по хлътналите и обезформени тъкани на шията и бузите. Ако ушите имат здрав изглед, с хубава краска, свежи, топли и добре снабдени с кръв, тогава здравето и жизнената сили са в добро състояние (виж фигури 1, 2, 3, 8). ------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.12---------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.13 Ухото на фигура 13 изразява слаба жизнена сила, защото тук имаме една вътрешна хронична болест и слабо здраве. За същото говорят и тесните, бледни и слаби носни крила, които показват слабост в дишането; същото показват и чертите на лицето, особено под очите; бузите показват слабост вместо сила и пластика. Ушите на това лице, макар и не лоши по форма, имат някаква особена краска. Те са полупрозрачни, бледни, студени и слаби. Ако ушите на някой болен са съвсем бледи и безкръвни, прозрачни и стъкловидни, имаме пълно отдалечаване от нормалното ухо. Това ухо постепенно започва да се навежда напред, което е тежко нарушаване посоката на действуващите сили. Такъв човек се намира близо до смъртта. Срасната висулка Наблюдавах едно лице, у когото ушната висулка долу не е красиво закръглена и няма свободно висяща част, но е леко сраснала. Такива хора могат да минават за спокойни, обаче, този признак на висулката винаги е свързан с неприятни черти на характера, които от време на време се проявяват.
към текста >>

97. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето.
Но ти вървиш със задъхване, с умора и все нагоре, натам, където облаците и мъглите скриха прицелния връх. Ти изгуби пътя, но по нашепването на сърцето, държиш все още вярната посока. Очите ти сега са тъжни и те изливат заедно с небето сълзи, които с глух стон падат по вяло отпуснатите струни на твоята лира. А нея ти здраво държиш с уморена ръка, като нещо свидно и ревниво криеш под мократа си дреха. Ти се изкачваш и всяка твоя стъпка е победа и малък подвиг. Камъни от стичащи се надолу порои те блъскат, остри тръни и шипове от храсти край тясна пътека се впиват в лицето, ръцете и дрехата ти, студен вятър те брули, но ти вървиш нагоре, под неравния припев на дъждовните капки, с нестихващ устрем в сърцето. Ето веч денят преваля, бурята се умори и стихна, низко над хоризонта из разкъсаните облаци наднича залязващият слънчев диск и златната му багра целува откритото чело на върха. И ти си там, най-после там и сам, поете. Уморените ти нозе отмерват бавна стъпка и край тях примирено ръката ти слага на земята в бурята разбитата лира. И пак си в захлас, но молитвен. И пак вее зефир, и пак гали.
към текста >>

98. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Военни, с голяма енергия и студена обхода (отнасяне), имат повечето умерени носни отвори.
Винаги изглеждат повърхностни. Много големите носни отвори свидетелстват за болезнено възприемане, чувственото и половите чувства, а също и тяхното проявяване. Средно големите, повече въздълго оформени - за пълно възприемане, обаче спокойно. Тесните - за едно ограничено, бегло. Поети, които болезнено чувствуват нещата, имат големи или много големи носни отвори. Военни, с голяма енергия и студена обхода (отнасяне), имат повечето умерени носни отвори. При бързите и повърхностни натури най-често ще се намерят тесните носни отвори. Формата на носните отвори е в пряка зависимост с общата форма на носа. Често се срещат и неправилни съчетания. Както носа почива върху останалата част на лицето, трябва също силата на израза и проявата да се гради върху душевната, духовната и чувствената сила, за да може да се действува, за да се обединят тези сили в една жива проявена воля. Нормалният вид на носните отвори е при основата на носа най-широк, а напред най-тесен.
към текста >>

99. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя.
Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието". Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат.
към текста >>

100. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина.
Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие. Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение. Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина. Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и пориви, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум. С това изкуство се подхранва душата да разцъфне в благоуханен цвят, а духът - да даде обилен и съвършен плод. Изкуството - това е метод, с който напредналите наши братя ни въздействуват и ни помагат в трудния път на усъвършенствуване и издигане. Но от нас се иска да го разберем правилно и да разтворим широко дверите на нашата душа, та да проникнат в нея зародишите, които един ден при разумна воля, светъл ум и чисто сърце ще дадат своя плод, който е: вечна радост, вечна хармония и вечна красота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13926386833191