Търсене в текстове за 'Студ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 219 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава.
в методистката семинария „Дрю”, Медисън, Петър Дънов започва своето следване в Америка. Преподавателският екип тогава е известен не само в методисткия свят, но и навсякъде в богословските среди като „Голямата петорка”, която включва ненадминатите духовници и учени: Джеймс Стронг, Самуел Юфам, Джон Милей, д-р Бъц и д-р Крукс. Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите.
към текста >>

От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех.
Петър Дънов учи там четири години и получава свидетелство за завършен пълен курс на обучение. На 12 октомври 1892 г. той се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози.
към текста >>

Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите.
Редовният курс е тригодишен, но има и допълнителни предмети, които студентът може да изучава. Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството.
към текста >>

Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред.
Между тези допълнителни дисциплини са музиката и медицината – две неща, на които особено се набляга в методисткото образование, което Петър Дънов получава в „Дрю”, Медисън. От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството. Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза.
към текста >>

Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози.
От този период са известни негови концертни изяви на цигулка пред студентска публика, които преминават с голям успех. Там той се е представял със свои оригинални, импровизирани композиции. Предпочитаният преподавателски метод в Теологическия факултет е Сократовият. Това ще рече устно преподаване с непосредствено, оптимално включване на студентите. Учителят трябва да „завърти” ума на студента си в ритъма на своя ум, преди да го пусне да върви напред. Студентите са изложени на „картечен огън” от дебатиране, изнасяне на лекции, обсъждания и религиозни диалози. Уреден е безплатен достъп до четири библиотеки и две читални. Една от тези библиотеки е Бостънската обществена библиотека, която по това време разполага с половин милион тома. Дипломната работа на Петър Дънов е Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството. Там се описва миграционната динамика на различните варварски племена, след което е изложена главната теза. Научен ръководител е професорът по практическа теология Лутер Таунсенд.
към текста >>

Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година.
Към изложението е приложена огромна цитирана литература по темата: римски и гръцки автори, както и основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Английският език на дипломанта е на ниво – език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек. Дипломната работа е защитена успешно на 19 април 1894 г., а на 4 юли 1894 г. Петър Дънов получава свидетелството си за завършен учебен курс в този институт. През следващата учебна година в каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година. Обучението е по последната дума на медицинската наука. От този факултет Петър Дънов получава удостоверение за завършен кратък курс по обща медицина. ПРЕДИСЛОВИЕ Науката и възпитанието е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели. Работата по нея вероятно е започната още в Америка.
към текста >>

се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св.
Първото преработено издание на книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940). Той е роден в Пловдив, където завършва основното и гимназиалното си образование. Още като ученик усвоява превъзходно класически и модерни езици. От този период е и големият му интерес към литературата и изящните изкуства, най-вече музиката. През 1919 г. се премества в София, където се записва като студент по химия в СУ „Св. Климент Охридски”. След първия семестър се прехвърля да следва в Математическия факултет, който завършва през 1925 г. Радев е главен редактор на списание Житно зърно, за което работи от основаването му през 1924 г. Той е преводач от френски, немски и английски език, а също така е автор на няколко книги и на десетки статии от областта на философията, астрономията и изкуството. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил.
“ – питат ни. Действията й знаем, но причините й са скрити. Как да си я представим тогава? Един, който днес е бил помежду живущите, утре изчезва безвъзвратно от света. Казват: „Той замина от този свят.“ Но къде е отишъл, къде е изчезнал, че не се връща? Тялото стои, но то е студено, мъртво, живостта му е изгаснала, животът го е оставил. Различно се мисли върху този въпрос. Но той все остава задача. Науката ни убеждава във факта, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта, казва тя, е нещо релативно и необходимо за такъв свят, с такова устройство като нашият. Там, казва тя, гдето има смърт, има и живот (с това трябва да подразумяваме, че смъртта съществува само за органическия живот; взема се по някой път и в преносен смисъл).
към текста >>

Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал.
2. Наистина ние познаваме донякъде действието ú, но причините ú остават скрити за нас. Как да си я представим тогава? Един човек, който днес е бил между живите, утре изчезва безвъзвратно и казват за него, че си е заминал от този свят. Но къде е отишъл? Къде е изчезнал, че не се връща? Тялото му стои, но то е студено, мъртво, животът в него е угаснал. 3. Съществуват различни виждания по този въпрос, ала той си остава една задача, която човечеството трябва да разреши. 4. Науката в своите изследвания стига до заключението, че не съществува абсолютна смърт. Смъртта според нейните схващания е нещо относително. Тя дори е необходимо зло за такъв свят, с такова устройство като нашият. 5. „Там – казва науката, – където има смърт, има и живот.” От това трябва да се подразбира, че смъртта съществува само в областта на органическия живот.
към текста >>

3. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Жената, която видя в видение, лежаща с бели дрехи и вцепенела от простуда, тя е църквата Божия на земята,
Кажи на всички да се радват, които чакат обещанието. Гледайте с вяра в бъдащето, вие всички сте близо до врата[та] на царството Божие. Днешния ден ще тури край в небето на всичките распри и злосторства. Днес в Дома на Господа става съвет велик за вашето избавление. Днес земята и небето са свидетели на едно велико дело, зрители иа едно велико събитие, което се извършва. Жената, която видя в видение, лежаща с бели дрехи и вцепенела от простуда, тя е църквата Божия на земята, с.32 която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път. Помощ[т]а, която й се указа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог й праща на помощ да я освободят. Днес в Небето има ликования за този ден.
към текста >>

4. УВОД

В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.).
първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград. Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12 След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г.
към текста >>

5. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр.
Любовта към музиката го съпътства до края на дните му. 1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов. 1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов. 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1893 г. - завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет.
към текста >>

1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр.
1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско. 1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов. 1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1893 г. - завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет. На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф.
към текста >>

- завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет.
1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси. 1893 г. - завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет. На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд. 1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет. 1895г. - завръща се в България.
към текста >>

6. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Жената, която видя във видение, лежаща в бели дрехи и вцепенена от простуда, тя е църквата Божия на земята, която се е вплела в светските деяния.
Кажи на всички да се радват, които чакат обещанието. Гледайте с вяра в бъдещето, вие всички сте близо до вратата на Царството Божие. Днешният ден ще тури край в небето на всички разпри и злосторства. Днес в дома на Господа става съвет велик за вашето избавление. Днес земята и Небето са свидетели на едно велико дело, зрители на едно велико събитие, което се извършва. Жената, която видя във видение, лежаща в бели дрехи и вцепенена от простуда, тя е църквата Божия на земята, която се е вплела в светските деяния. Това показва, че тя се е отклонила от своя път. Помощта, която й се оказа от двамата человеци, то са две велики царства, които Бог ги праща на помощ да я освободят. Днес в Небето има ликувание. В душата на человечеството скоро ще произлезе нещо велико. Една вътрешна светлина, която вече прониква в най-тъмните и потайни места на человеческия живот ще изведе всичко на яве.
към текста >>

7. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и мисли и да ги направи неспособни за живот.
Няма ли хора, които така да са изгубени в този свят? Има. Светът е пълен с такива нещастници. Но Господ е дошъл да подири изгубените, да спаси погиващите. Те имат нужда. За тях денят, виделината, сърцето на живота са от голяма важност. Техните души са обременени от тоя свят, от студа и хлада на греха, който ги застрашава да ги замрази, да им вкочени всеки член, да парализира и техните чувства и мисли и да ги направи неспособни за живот. 26. Да, опасно е, когато виждаме явната смърт да виси над нас и да ни застрашава и да ни лиши от това, което имаме. Но има и надежда. Господ може да стопли сърцето ни и да поднови живота ни. Ще вложа закона си. Колко сладки и утешителни са тия думи.
към текста >>

8. Пеню Киров - №14

Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват.
заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал. Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр. Дряново? Относително кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа. Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват. Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор. Твой в Христа Господа брат: П. Киров № 14 (продължение) Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
към текста >>

9. Пеню Киров - №33 (отворено писмо)

Тодор малко е болнав (простуден).
Любез. бр. Дънов, Пристигнахме благополучно. От страна [на] домашните всичко [е] тъй добре, както говорихме, даже и нещо като чест ми направиха. Сега искат и те да заминат за Цариград. Страх имали за моето отсъствие относително това, за което си говорихме115. Тодор малко е болнав (простуден). Работата си почнахме. Приеми братските ни поздравления. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ако има нещо ново, яви ни, моля. ...................
към текста >>

10. Пеню Киров - №34

И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви.
гр. Бургас, 2 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И аз приех отворената ви карта. Позабавих малко отговора си, но то беше за по-напълно да ви пиша. Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме. И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим. От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
към текста >>

11. Пеню Киров - №45

Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>

12. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват.
заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал. Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр. Дряново? Относително кой час да се молим, ний избрахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа. Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да употребява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, тогава и храчките му изобилстват. Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор. Твой в Христа Господа брат: П. Киров № 14 (продължение) Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваме в следующите десет свидетелства, които Духът на Истината ни дава. Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и истинен и благ Бог на живота, Който е говорил.
към текста >>

13. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Тодор малко е болнав (простуден).
Любез. бр. Дънов, Пристигнахме благополучно. От страна [на] домашните всичко [е] тъй добре, както говорихме, даже и нещо като чест ми направиха. Сега искат и те да заминат за Цариград. Страх имали за моето отсъствие относително това, за което си говорихме115. Тодор малко е болнав (простуден). Работата си почнахме. Приеми братските ни поздравления. Твой верен в Христа Господа: П. Киров Ако има нещо ново, яви ни, моля. ...................
към текста >>

И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви.
гр. Бургас, 2 май 1900 г. Любез. ми бр. Дънов, И аз приех отворената ви карта. Позабавих малко отговора си, но то беше за по-напълно да ви пиша. Който ден бях писал отворената ми карта до вас или следващия, Докторът дошъл в Бургас и чак след два дни случайно, като отивах на работа, се срещнахме. И като че му се искаше да не ме види — такава студенина прояви. Аз разбрах това и рекох да направя това, което съм длъжен да направя към него. След поздравление заведохме разговор, в който той яви, че се сърди, защото ний сме оставили спиритизма117 и сме почнали протестантизма. Обещахме да се срещнем напосле и се срещнахме. И в Тодорови имахме няколко пъти съобщения, от което той остана доста доволен и ни предупреди, че ако не работим по спиритизма, то ний съвсем ще се разделим. От духовете се яви най-напред Ферени, а в другите съобщения Ферени и Данаил.
към текста >>

Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно.
Благодаря Богу и радвам се, загдето ти не си считаш труда, за да ни пишеш. Първото ти писмо тъй ме завари, както пишеше, т.е. весел. Засега аз не прекарвам твърде добре. Человек, без да има кой да го разбира в този свят, е доста мъчно. И то, когато и тез, които ти споделят [възгледите], се явят равнодушни. Когато след като си дал доказателства с факти и виждаш, че те само за минута се наелектризирват и отпосле останат студени към делата, знай, че е трудно. Ний тук, не зная как да кажа, стоим [в]се колкото бяхме. Арменчето бе се отделило, но пак дойде. Бр. Стоянов стои така, както го знаеш. Приятелят Велчев напредва, но и него, както разбирам, светът го спъва. Аз чакам за Великата Божия милост.
към текста >>

14. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр.
Завършва го, като остава много доволен от обучението. Там се запознава с монах Рене, който го въвежда в Спиритизма - движение, на което д-р Миркович става верен последовател. През 1851 г. заминава за Франция и до 1856 г. следва медицина в Монпелие. Като студент е награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия в гр. Юзе, близо до Нанси. На 30 юли 1856 г. защитава докторска теза и получава титла „доктор". Във Франция се докосва за първи път до феномена „ясновидство". Случва се така, че редовната месечна вноска от брат му Руско, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавя.
към текста >>

15. 09_РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ

Вендуза (нгр.) - вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата.
Бахча (пер.-тур.) - зеленчукова или овощна градина. Бесовъпрошателство (ост.) - извикване на зли духове. Благовременно (ост.) - в удобен случай. Благоутробие (ост.) - милосърдие. Вам (ост.) - дателен падеж от вие; на вас. Вендуза (нгр.) - вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. Вишнаго (ост.) - родителен падеж от вишен; върховен. Водител (ост.) - ръководител. Гора (книж.) - планина. Длъжност (ост.) - задължение. Дрезгавина (ост.) - неясна, слаба светлина.
към текста >>

16. №93 (Пеню Киров)

Като студент редактира „Български търговски вестник“.
196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 г. Като студент редактира „Български търговски вестник“. Работи като учител и 282 започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп. „Родина“ на Тодор Ив. Бъчваров. От 1 септември 1901 до 31 август 1902 г.
към текста >>

17. №95 (Пеню Киров)

Докато тъй дирех, сетих се, че навън е студено, и в стаята огън не кладя, отгде ще може да хвърчи муха, когато аз помръзвам.
След видението, за което бях ти писал в декемврийското писмо, сега пък от 22-ри януарий т. година, случи се друго едно нещо с мен. Почнах да слушам, отначало нещо като че някоя муха (мухлек), струваше ми се, че бръмчи. Та понеже аз не обичам да има муха в стаята ми, взех ламбата, за да я диря по стените, ковьора, по масата и другаде, но все нищо не виждам. А гласът [бе] толкова силен, че и глух, вярвах, ще го чуе. Докато тъй дирех, сетих се, че навън е студено, и в стаята огън не кладя, отгде ще може да хвърчи муха, когато аз помръзвам. Щом се спрях и пò обдирих, разбрах каква е работата. За това нея вечер изследвах, че това бръмчене не е на муха, но нещо като говорене. И все повечето чувах с лявото си ухо. Това продължи и на утрото, и другия ден. Та на 24 с.м.
към текста >>

18. №104 (Пеню Киров)

Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г.
Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г. 247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г. присъстват следните нови членове: Иван Г. Сапунов, Илия Хаджипетров с госпожата си, г-жа Илия Зуркова, г-жа Никола Колдамова, г-жа М. Попова, г-жа Д. Цанева и г-жа Елена С. Щерева.
към текста >>

19. Речник на остарели и чужди думи

вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата.
бахча (пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина. бесовъпрошателство (ост.) извикване на зли духове. благовременно (ост.) в удобен случай. благоутробие (ост.) милосърдие. вам (ост.) дателен падеж от вие; на вас. вендуза (нгр.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата. вишнаго (ост.) родителен падеж от вишни; върховен. водител (ост.) ръководител. всичкома (ост.) падежна форма за м.р. на обобщителното местоимение всички. въжделение (ост.) силно желание, копнеж.
към текста >>

20. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

Като студент
196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия. През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 г. Като студент редактира „Български търговски вестник“. Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп.
към текста >>

21. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г.
Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г. 247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г. присъстват следните нови членове: Иван Г. Сапунов, Илия Хаджипетров с госпожата си, г-жа Илия Зуркова, г-жа Никола Колдамова, г-жа М. Попова, г-жа Д. Цанева и г-жа Елена С. Щерева.
към текста >>

22. 102 ПИСМО

Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше.
Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15 того аз потеглих от Габрово за през балкана. Времето беше облачно. Ний пътувахме с пощата до Червен бряг и от там с коне с един другар зехме нанагоре към върха Св. Никола. Пътувахме нанагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е спасителният Дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо. „Да. това е за вази, каза той. Небето е особено благоразположено към вази".
към текста >>

23. 157 ПИСМО

Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени.
Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа. Те са утехата, насърчението на страдующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове.
към текста >>

24. 219 ПИСМО

Не знаете ли, че студената вода е вредна.
1923 г. Любез. К. Ти няма защо да падаш духом. Трябва да спазваш правилата на живата природа. Ядене умерено. Не знаете ли, че студената вода е вредна. При това на всяко място вода не се пие. Разумно живеене е потребно не само привидно, но и по същество. Цялата душа на человека трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става На земята сега трябва да се живее, за да бъде праведният свидетел на Божията правда. Бодри и весели духом, това е потребно сега. Бог е Бог на живите, а не на мъртвите
към текста >>

25. 277 ПИСМО

Но времето не помага, студ има, сняг е наваляло.
Те винаги остават при особено мнение, ний тъй мислим. Не е лошо человек да мисли, да мисли человек с това се отличава най-малко от буболечките и животните, а добре като живее, отличава се от дяволите, а като върши Волята Божия, търси Царството Божие и Неговата правда, прилича на Бога по образ и подобие. А като Люби, прилича на Христа, Сина Божий. Ще ми кажете: Учителю, ний всички се стремим да изпълним Волята Божия добре и отлично. Но изпълнихте ли я, свършихте ли всичко, което досега трябваше да се стори? Но времето не помага, студ има, сняг е наваляло. Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите. Те с человешката омраза покриват посетите полета. Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете. Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица. Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца.
към текста >>

Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите.
Не е лошо человек да мисли, да мисли человек с това се отличава най-малко от буболечките и животните, а добре като живее, отличава се от дяволите, а като върши Волята Божия, търси Царството Божие и Неговата правда, прилича на Бога по образ и подобие. А като Люби, прилича на Христа, Сина Божий. Ще ми кажете: Учителю, ний всички се стремим да изпълним Волята Божия добре и отлично. Но изпълнихте ли я, свършихте ли всичко, което досега трябваше да се стори? Но времето не помага, студ има, сняг е наваляло. Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите. Те с человешката омраза покриват посетите полета. Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете. Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица. Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца. Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца!
към текста >>

Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете.
Ще ми кажете: Учителю, ний всички се стремим да изпълним Волята Божия добре и отлично. Но изпълнихте ли я, свършихте ли всичко, което досега трябваше да се стори? Но времето не помага, студ има, сняг е наваляло. Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите. Те с человешката омраза покриват посетите полета. Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете. Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица. Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца. Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца! Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца.
към текста >>

Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца.
Но времето не помага, студ има, сняг е наваляло. Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата на ангелите. Те с человешката омраза покриват посетите полета. Омразата и студът казва на дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете. Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят на Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка на лека водица. Така студът изчезва, влагата се вдига на горе и се връща в росни капки върху техните сърца. Да бихте се молили тъй усърдно и искрено както тия житни зрънца! Те всичко забравят пред топлината, пред лицето на Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия. Аз ще дойде на уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца. От омразата паметник няма да остане. Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните капки на Любовта.
към текста >>

26. Сегашното положение на човечеството

За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена.
И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата. Започне ли се уж реформиране на политическия живот, уж подтикване на народите в нов път, като ходжата пак се пее старото. Могат да се проповядват разни висши идеи, може да се говори за Бога, за общи идеали, за народа, за човечеството, но всякога си вършат това, което си знаят. Но съвременният живот е решил да не се качва на старото минаре. Новият живот е решил вече да не слуша гласа на ходжата, понеже от него с хиляди години се е чувало все един и същи глас и все едно и също пеене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът за прецеждане, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване; той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им на високо. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството. Тия капки, по тоя начин опреснени, обновени, оживотворени и напълнени с енергия, се повръщат към Земята и донасят своето благословение от въздушното пространство на всичките растения, като измиват листата им, т.е. подобряват дихателната им система, освежават корените им, като размекват почвата около тях и с това дават възможност на задържаните сокове да се възприемат и прекарат в организма на растението.
към текста >>

Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено.
Първият процес на прецеждането е подобен на желанията, които се извършват в сърцето, а вторият процес е подобен на мислите, които се пораждат в ума и се повдигат нагоре. Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата. Обаче тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки.
към текста >>

Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу.
Първият процес е потребен, за да се пренесат капките от високите места на сушата към по-ниските и да се даде възможност на всички семенца в почвата да поникнат, да проявят своя живот и да принесат своите плодове, нужни на човеците и на всички живи същества, а вторият процес е необходим, за да се пренесе влагата от морските равнини към сушата. Обаче тия два метода трябва да се съединят в едно. Освен тях има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота.
към текста >>

Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу.
Освен тях има и трети метод, който е метод на движение, т.е. горе във въздушното пространство трябва да се явят въздушните движения, които да пренесат парите от океана към сушата. Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа.
към текста >>

По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки.
Този процес е обяснен във физиката в смисъл, че има две въздушни течения: топло и студено. Топлото течение върви отдолу нагоре, а студеното – отгоре надолу. Тия две течения означават човешката воля, която действува в човешкото сърце и в човешкия ум. Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания.
към текста >>

По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа.
Течението на сърцето е топло: то е течение отдолу нагоре, а течението на ума е студено – отгоре надолу. Там, където тези две течения се срещат, се зачева животът. По същия начин и в пространството, когато водните пари се намерят между тия две течения, топлото и студеното, те се прекръстосват и образуват водните капки. Така се явява дъждът, носител на най-великото благо за развитието на растенията и за поддържане на живота. В съвременния обществен живот туй течение на сърцето трябва да се прати нагоре, да опресни и пречисти атмосферата на човешкия живот. По същия начин, както влагата трябва да обсеби и обедини всички ония малки частички от прах, сажди и други подобни в пространството, така трябва да дойде и вторият процес на изстудяването, на човешката мисъл (законът на самопожертвуването), та всички капки да се изпратят на Земята, а заедно с тях и казаните неканени гости (прашинките в пространството) ще слязат долу на работа. По аналогия трябва да се каже, че всички отрицателни елементи, от които съвременните хора се оплакват, това са ония малки прашинки, които природата е повдигнала нагоре за известна цел – за да съгради водните капки или да им даде стабилен скелет. При сегашните условия разумният живот е изпратил тия неорганизирани елементи, според нашето схващане, за да образуват скелета на новите мисли и желания. Следователно, по същия закон, ние няма защо да се оплакваме от положението, а трябва да облечем съществуващите обществени фактори в плът и кръв. Ще припомним тук едно свидетелство от стария завет: един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят?
към текста >>

На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу.
И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа. Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на подтиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът“. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята. На тия живи кости, които са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горе споменатите две течения; топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото – отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживелите кости, ще им дадат подтик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не се спъват в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събират, и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите – кой мускул кое място да заеме, нито на кръвта – в коя посока да се движи, нито на Духа – как да слезе.
към текста >>

27. Повече светлина

Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира.
Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът – това е малко количество светлина. Топлината винаги показва присъствието на светлина. Там, където има малко светлина, и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината (топлината пак съответствува на трептения, само че от друг вид). Топлинните вибрации, като по-слаби, срещат по-голямо съпротивление и затова действуват и на ширина (поради което отдалечават частиците на предмета една от друга и причиняват разширение на последния).
към текста >>

А що представлява студът сам по себе си?
Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът – това е малко количество светлина. Топлината винаги показва присъствието на светлина. Там, където има малко светлина, и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината (топлината пак съответствува на трептения, само че от друг вид). Топлинните вибрации, като по-слаби, срещат по-голямо съпротивление и затова действуват и на ширина (поради което отдалечават частиците на предмета една от друга и причиняват разширение на последния). Светлинните вибрации, като по-силни, се разпространяват в средата направо, понеже по-лесно преодоляват препятствията.
към текста >>

Според нашето схващане, студът – това е малко количество светлина.
Може някои да възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време. Ние признаваме този факт, но той означава, че светлината, набрана от растенията през деня, се преработва, трансформира се в тях нощно време. За едно просто разяснение нека вземем растежа на дините и пъпешите: всеки може да направи един малък опит: като посади няколко семки, ще забележи, че ластуната ще израсне някой път нощно време по една педя, а денем растенето и е много слабо. Ако условията на вечерта се изменят рязко от топло към студено, тоя процес спира. А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът – това е малко количество светлина. Топлината винаги показва присъствието на светлина. Там, където има малко светлина, и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината като проявление на светлината (топлината пак съответствува на трептения, само че от друг вид). Топлинните вибрации, като по-слаби, срещат по-голямо съпротивление и затова действуват и на ширина (поради което отдалечават частиците на предмета една от друга и причиняват разширение на последния). Светлинните вибрации, като по-силни, се разпространяват в средата направо, понеже по-лесно преодоляват препятствията. От космоса идат към Земята други светлинни вибрации и като дойдат до Земята, те се видоизменят и се ражда оная обикновената светлина.
към текста >>

28. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха.
Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук?
към текста >>

29. 200–250

Студените ръце показват стеснен ум.
Дрехите на ученика трябва да бъдат широки и удобни. Не дрехата, но лицето трябва да изпъква, и не лицето, а душата. 244 Топлина. Ръцете на ученика трябва да имат винаги умерена температура – да бъдат топли. Студените ръце показват стеснен ум. Трябва повече слънце. Топлината ще внесе разположение на Духа. 245 Пари. В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари.
към текста >>

30. 501 - 550

Ти гониш Месечината и плачеш, че не те е топлела, че и тя сама по себе си е мрачна и студена и постоянно се грее на Слънцето.
Да бъдеш чист като светлината, прозрачен като водата, обилен като Любовта, светъл като Мъдростта, хубав като Истината, устойчив като Добродетелта. 507 Цветята, които цъфтят; плодът, който зрее; светлината, която весели душата; Духът, който носи всички блага на човешкото сърце и за човешкия ум, са блага, които излизат от Бога. Търси тях и учи се от тях. 508 Ти гониш Месечината и плачеш, че не те е топлела, че и тя сама по себе си е мрачна и студена и постоянно се грее на Слънцето. 509 Не чакай да ти дойде Слънцето на гости. То по гости не ходи, то постоянно тича и раздава Божиите блага на човешките души. Ти сам се заблуждаваш, като се оглеждаш в своето огледало. 510
към текста >>

31. Светът на великите души

Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва.
В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето. Там, дето малкото зрънце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, малкото зрънце стои. Когато листата от дървото на живота слизат, зимата идва. Когато листата на дървото на живота се качват, пролетта идва. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, топлината се показва. Когато простият царува, прах се дига. Когато умният царува, мирът изгрява. Там дето мравката се дави, човек се забавлява. Там дето мравката се забавлява, човек спи.
към текста >>

Когато студът иде на гости, обличай най-дебелата си дреха.
Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря. Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира завършен разумен процес. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. ДОБРАТА ДРЕХА Когато студът иде на гости, обличай най-дебелата си дреха. Когато топлината иде на гости, обличай най-тънката си дреха. Когато гладът иде на гости, затваряй и двете си врати. Когато ситостта иде на гости, отваряй и двете си врати. Когато си здрав, работи. Когато си болен, почивай.
към текста >>

32. Псалом 143

4 За то духът ми примира вътре в мене, в мене сърцето ми е студено.
Псалом 143 1 Господи, послушай молитвата ми, дай ухо на моленията ми, отвещай ми според истината Си, според правдата Си. 2 И не влизай в съд с раба Си, защото няма да се оправдае пред тебе ни един жив человек. 3 Защото погна неприятелят душата ми, удари о земята живота ми, турил ме е да седя в тъмни места, като онези, които са отдавна умрели. 4 За то духът ми примира вътре в мене, в мене сърцето ми е студено. 5 Напомням си древните дни: преговарям всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти. 6 Простирам ръцете си към Тебе. Душата ми жаднее за Тебе като безводна земя. 7 Скоро ме послушай, Господи: духът ми изчезнува. Не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на онези, които слазят в рова.
към текста >>

33. СЕЛО ХАДЪРДЖА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНЕНСКО

Кату си отиди, нажалими ся и заплаках й рекох „Боже мой, ни ми истудявай сърцето".
Така на 10-го и 11-го гледам от нашите Българи никой ни са мърда, заспаха, сякаш чи от Бога ша да слезе церквата готова; на 12-го в петак, угуждам един майстор, та сабори вратата за дверите й от лева страна другите врата, й стана Олтар истински; отвън прозорците до половина обковахми с дъски, така й вънкашните врата, за да не са види кату служи светая служба свещеника, й зарачах до Дорамаджия да направи Престолу й проскомидията. Така в суббота са зготвиха всичките; Гагаузите, кату приумяли, провождат Мастор Спиру (дюлгерски калфа) на управителат, та наклеветява как Българите са заловили да правят Църква й угудили темелете. И без да му заповяда управителят за воспиранието, връща са Майстор Спиру, та воспира Масторат, дето работеши, да ни работи, й така дюлгерину утожда на дорамаджийскиа дюкян, та довършат треботните й вечеря нареждат наред всичкото. Кату чува х.Стамат (страха пъзлю), дету треба да отиди да посрешни работата, но дохожда на магазията ми с един гняв, та ми казва: „ Тебе кой ти каза да угуждаш майстори да развалят й правят? Ето сега са се воспре да ни са месиш, на нищо да не стъпваш в училищито, ти казвам" Като чух това, му рекох „Тварде добре". Кату си отиди, нажалими ся и заплаках й рекох „Боже мой, ни ми истудявай сърцето". Ймаши още някои си неща за приготвени, не отидох да ги купя, ала казах на другиго да ги земи, както й са извършиха. В Суббота на 13-го доди от селото Поп Константин с Поп Иванна, донесуха всичките треботии. Нея вечер никой от Общината не са явява в училищито, сякаш че има някои си зверове - да не ги глътнат, чи са изгубят от своето. Вечерта провожда Поп Константин да ма вика да отида; рекох, чи не мога да дода, защото съм запритен; но рекох „нека да правят какту знаят, да са изварши всичкото". Кату наредили, в неделя, на 14-го, щеше да служи Поп Константин с Поп Иванна; кату има Антимис, можи да служи, но проввождат страху-пъзлювците едного, та воспира Попът да не би чи служи.
към текста >>

34. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

А най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...
След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора. Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говорението ми се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение. А най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... — Драгий ми синко - рече. Ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от местото, но от начина на вярата в Исуса Христа. И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек голям грешник, както и в мира... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това послушай съвета ми да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
към текста >>

35. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща.
Учителя живя в света, но светът остана извън него. Той не го допусна да влезе в него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите. Учителя излезе от Бога. Стр. 44 (83): „През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г.
към текста >>

36. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия.
След това постъпил в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършил го за три години и останал много доволен от обучението. Там се запознал с монах Рене, който го въвел в спиритизма - движение, на което д-р Миркович останал последовател до края на живота си. През 1851 г. заминал за Франция и до 1856 следвал медицина в Монпелие. Като студент бил награден лично от Наполеон III със сребърен медал заради участието му като лекар по време на избухналата холерна епидемия. На 30 юли 1856 г. защитил докторска теза и получил докторат. Във Франция се запознава за първи път с феномена „ясновидство": случило се така, че редовната месечна вноска от брат му, богат търговец, който го издържал, по необясними причини се забавила. Д-р Миркович, който бил изцяло зависим от нея, търпял лишения и бил принуден да гладува. Тогава му предсказали, че парите са се забавили поради погрешно написан адрес.
към текста >>

37. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*

Точно по това време в нашето училище назначиха една учителка, която предаваше факултативно стенография на студентите от Висшия икономически институт.
След първата за мен лекция-раз-мишление си спомних, че в началните два класа на гимназията съм учила стенография, но беше много отдавна. Все пак, още на другия ден си купих учебник и за две седмици възобнових знанията си. Не беше трудно. Научих всички сигли, които не бяха кой знае колко, и започвах да ги употребявам в някои по-леки думи. Ръкописът, обаче, много ме затрудняваше, но от Горе пак ми помогнаха. Точно по това време в нашето училище назначиха една учителка, която предаваше факултативно стенография на студентите от Висшия икономически институт. Случайно ли беше и това? Тя много ми помогна. След всяко събиране у брат Велко, когато се върнех в къщи, на двоен лист от тетрадка написвах по-дългите и по-трудни думи. В междучасията на другия ден и давах листите и тя срещу всяка дума ми написваше съкращенията. Когато се връщах вкъщи, в свободното време пишех всяка дума по сто пъти и то ежедневно, за да стане механично умение в мен.
към текста >>

Спомням си, беше студена зима, върлуваше тежък грип.
Мина известно време. Четирима души от нашата група бяха отделени и върховното ръководство създаде Върховна вътрешна школа. В нея влязоха: Велко Петрушев (той беше проводникът), аз, Христо Арабаджи-ев и Стоян Димитров. Всяка седмица в определен ден се събираха приятелите от Вътрешната Школа, а на две седмици веднъж - от Върховната Вътрешната Школа. Запазихме я в тайна... Спомням си, беше студена зима, върлуваше тежък грип. Бях след обяд на училище, когато се яви голяма снежна виелица. Беше ми тежко и трудно изкарах часовете. Краката ми се подкосяваха, а бурята вилнееше. Едва се прибрах вкъщи. Измерих температурата си - 38.8 градуса, а в 7 ч.
към текста >>

38. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на
към текста >>

39. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Времето подир обед се заоблачи и застудя 315.
И не само сега - и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия. Ще ви съобщя и едно желание на Христа към вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде. От 4 до 10 ч. подир обед всички един по един се изредихме за молитва в горницата, а след това се разотидохме. Времето подир обед се заоблачи и застудя 315. 11 август, понеделник Сутринта времето бе студено и облачно. Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат по небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 ч.
към текста >>

Сутринта времето бе студено и облачно.
Ще ви съобщя и едно желание на Христа към вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде. От 4 до 10 ч. подир обед всички един по един се изредихме за молитва в горницата, а след това се разотидохме. Времето подир обед се заоблачи и застудя 315. 11 август, понеделник Сутринта времето бе студено и облачно. Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат по небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 ч. Слънцето силно изгря. В 10 ч., когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави „Свят, свят, свят Господ Саваот"и след това, като прочете 20-а глава от Евангелието от Матея, г-н Дънов каза:
към текста >>

Времето сутринта бе студено, но след изгрева на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
Православната, Католическата и Протестантската църква ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 ч. вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 ч. и което се извърши с влизане в горницата един по един. 12 август, вторник Времето сутринта бе студено, но след изгрева на Слънцето лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 ч. заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите - весели и спокойни. От 5 до 9 ч.
към текста >>

Но и ние казваме: нека дойдат да опитат нашата сила - нека опитат дали ние сме горещо, или студено желязо.
Излиза следователно, че най-голямата глупост на хората е, че мислят323, че много знаят. Казва ми някой: „Никой, никой не ме обича"; е, добре, питам аз, как ще те обича, когато ти не влизаш в съприкосновение със сърцата на другите? А между това Господ ни търпи и търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се, защото това време е кратко и няма да го повърна, и затова учете се; всякой ден и месец носят по едно благо, което трябва да запазите." Да, ние трябва да дойдем до положението да знаем, че знаем. Вие се страхувате, че имало военно положение или че някой свещеник казал това или онова. Но и ние казваме: нека дойдат да опитат нашата сила - нека опитат дали ние сме горещо, или студено желязо. Не бива да се страхуваме от тогоз или оногоз, че щял да ни направи това или онова - такъв страх не подобава. Гдето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения и несъгласия, и всевъзможни вярвания и невярвания. Секта правят само ония хора, които са лишени от Божествения Дух, докато напротив, хората на Божествения Дух въдворяват прославянето Името на Бога на Земята, идването на Царството Му на Земята и изпълнението на Неговата Воля. Често пъти ме питате какво да казвате на ония, които ви питат какви сте. Какви ли сте?
към текста >>

С този пример се пояснява стиха кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода.
П. Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да изпъди и мен, защото съм отишъл на къщата и, при все че като неин зет съм отишъл. Хич гювенден да и - казват турците. Учителя след това продължи: Кой е бил този човек? И. Русев: Служител Господен. С този пример се пояснява стиха кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави"328, нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима. Но от него ще намерим истинското знание, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете."329 Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права, или не. Обясних ви какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото - защо е така?
към текста >>

Преди години в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос ни най-малко да си гори очите.
Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак при Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича при Себе Си. Свършили сме известна работа и сега пак се връщаме при Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа, но как? Само чрез отваряне на очите ни ние можем лека-полека да се повърнем към Господа. Преди години в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос ни най-малко да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се оглежда и да пожелава всякога да се оглежда във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и прочее и всички тия неща са добри.
към текста >>

40. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Изстудяване - всяко нещо, когато го правиш, трябва да изстине.
От какво произлиза думата Истина? Някой: Значи същина. - Ако промените ударението - истина? Из значи квас - нещо, което заквасва. Значи Истината е сила, която прави формите на тесто - туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване - всяко нещо, когато го правиш, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо - можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми. Или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството.
към текста >>

- дъжд и студено.
преди обед. В 5,30 ч. след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях г-н Дънов говори отделно от мъжете. 6 август, четвъртък Времето днес: сутринта - облачно, а към 11 ч. - дъжд и студено. Следобед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Веригата, и гостите не се допуснаха. На събраните г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание.
към текста >>

41. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др.
104 Спас Димитров – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно, роден в Ямбол, живял в София, по професия чиновник. 105 Величко Граблашев – последовател и ученик на Учителя Беинса Дуно. Завършва право в САЩ, където се запознава с младия Петър Дънов, адвокатства в София. Основател на Психическо дружество и редактор на сп. Задгробен живот. Автор на студиите Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, Философията на живота според розенкройцерското учение и др. 106 Дядо Сапунов от Айтос – последовател на Учителя Беинса Дуно, за когото липсват документални данни. 107 Дъбник – става дума за железопътната станция на Долни Дъбник, Плевенско. 108 Пенка Бъчварова – последователка на Учителя Беинса Дуно, от София, съпруга на Тодор Бъчваров. 109 Мария Гладкова Байчева, по мъж Дойнова – последователка на Учителя Беинса Дуно, съпруга на Иван Дойнов. Родена в Лясковец, живял в София, завършва земния си път през 1943 г.
към текста >>

42. Писма до Мария Казакова - 1904

Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше.
Надявам се да сте получили моето отворено писмо. На 15-того аз потеглих от Габрово за през Балкана. Времето беше облачно. Ние пътувахме с пощата до Червени бряг и оттам с коне с един другар взехме нагоре към върха Св.Никола. Пътувахме нагоре цели два часа. Колкото по-високо се качехме, толкова по-студено ставаше. Когато пристигнахме близо до върха, гдето е Спасителният дом, другарят ми ми разправяше, че преди няколко години, когато минувал през туй място, бил завят в един трап с коня заедно, гдето отпосле бил намерен и изровен изпод снега. Сега, казваше той, животът ми е харизан. А сега аз му забелязах как небето кротува и всичко е тихо, Да, това е за Вази - каза той, Небето е особено благоразположено към Вази. Щом ний превалихме Върха Св.Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгли и вятър излезе горе. Времето чакало ние да минем.
към текста >>

43. Спомени на Елена Иларионова -1905

Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена.
Наскоро преместиха Костадина в Цариброд на служба. С пристигането ни сериозно заболя. Нито един познат нямахме там. Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи. Съдържателят на хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи. Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена. При това положение болестта на Костадина се влошаваше. Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне на болния. Също се бяха загрижили и другарите му офицери, но нищо не подобряваше положението му. Бяха решили, че ще умре, а мене успокояваха, че поръчали някакъв специалитет, който ще му помогне. При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ.
към текста >>

44. Писма до семейство Иларионови - 1908

Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени.
Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са спътници на человеческата душа. Те са утехата, насърчението на страждующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се превърне на порой. Често прекроените долини представляват человеческото смирение и трудолюбие, а планинските голи върхове ― неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая аналогия Вий да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически премисли. Защото и върховете, и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст. В контрастите е отношението на Истината.
към текста >>

45. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Сутринта времето бе студено и облачно.
Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия. Ще ви съобщя и едно желание на Христа от вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в салона и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде. 1 Коруба(диал.)- черупка, обвивка (бел.ред.) 2 9-ти март - датата в стар стил съответства на 22-ри март нов стил (бел.ред) 11 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Сутринта времето бе студено и облачно. Черни облаци, в дъното на небосклона, след изгрева на слънцето стават бели и се пръскат по небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа слънцето силно изгря. В 10 часа, когато насядахме по местата си, имахме тайна молитва, изпяхме всички прави: „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20-та глава на Евангелието от Марка, г-н Дънов каза: Ще взема 21-ия стих от прочетената глава като тема за размишление: „А Той й рече: „Що искаш?
към текста >>

Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време.
И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание. След като се молихме с „Добрата молитва", в 5 часа вечерта свършихме, за да се подкачи бдението, което трая до 7 часа и което се извърши с влизане в горницата, един по един. 12 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите – весели и спокойни. От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима. В 10 часа се събрахме в заседателния салон и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза:
към текста >>

Нека опитат, дали ние сме горещо, или студено желязо.
Е, добре, питам аз, как ще те обича, когато ти не влизаш в съприкосновение със сърцата на другите? А между това, Господ ни търпи и търпи, като постоянно ни казва: „Учете се, учете се и учете се, защото това време е кратко и няма да го повърна, и затова, учете се; всякой ден и месец носят по едно благо, което трябва да запазите." Да, ние трябва да дойдем до положението – да знаем, че знаем. Вие се страхувате, че имало военно положение, или че някой свещеник казал това, или онова. Но и ние казваме: нека дойдат да опитат нашата сила. Нека опитат, дали ние сме горещо, или студено желязо. Не бива да се страхуваме от тогоз или оногоз, че щял да ни направи това или онова. Такъв страх не подобава. Гдето е Господ, няма разединение, а гдето липсва Христос, има разни прения и несъгласия и всевъзможни вярвания и невярвания. Секта правят само ония хора, които са лишени от Божествения Дух, докато, напротив, хората на Божествения Дух въдворяват прославянето Името на Бога на земята, идването на Царството My на земята и изпълнението на Неговата Воля. Често пъти ме питате, какво да казвате на ония, които ви питат – какви сте.
към текста >>

– С този пример се пояснява стихът – кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода.
Пеню Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да иэпъди и мен, защото съм отишъл на къщата й, при все, че като неин зет съм отишъл. – Хич гювенден да й – казват турците.4 Учителя след това продължи: – Кой е бил този човек? Иван Русев: Служител Господен. – С този пример се пояснява стихът – кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода. Христос е казал: „Който направи това на едного от малките ми, Мене го прави." Нали? Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима. Но от него ще намерим истинското знание, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете." Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права или не. Обясних ви, какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте, какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото; защо е така?
към текста >>

46. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите.
Вие мислите, че много знаете. Какво знаете? Къде бяхте преди 200 години ли? Казвате, че се готвите да следвате Господа, но как? Само чрез отваряне на очите ни, ние можем, лека-полека, да се повърнем към Господа. Преди години, в Казанската академия Христос се явява в будно състояние на едного студента, академик, и му казва: „Не харесвам твоите очи." Тогава студентът изгорил своето око на горяща свещ, без да му е казвал Христос, ни най-малко, да си гори очите. Но не е било това същността, а същността е била да отвори своите очи. И аз сега ви казвам: не горете вашите очи, отворете ги. И още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всякой един да се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко, та да отидете и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконата, палите свещ, правите метани и пр.; и всички тия неща са добри, но иконата и свещта – това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
към текста >>

47. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине.
(Някой): Значи същина. (Учителя): Ако промените ударението – истина? „Из" значи квас, нещо, което заквасва. Значи, истината е сила, която прави формите на тесто. Туй, което прави същината на нещата, то е формата. Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо. Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството.
към текста >>

Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа – дъжд и студено.
Беседата се завърши в 11.30 часа преди обед. В 5.30 часа след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях Г-н Дънов говори отделно от мъжете. * антикаджия(диал.) - Вехтошар, aнтиквap (бел. ред.) ** Драхма (гр.)- гръцка монета (бел. peд.) 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа – дъжд и студено. След обед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Веригата и гостите, не се допуснаха. На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание.
към текста >>

48. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия.
" Ами това е Бялото Братство". Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас. Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък, студент по философия. С него съм живял няколко години в една стая, но впоследствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запознах с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха.
към текста >>

49. 1922_1 1922 година

От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с.
Съборът продължава от 19 до 25 август. През 1922 г. проблемът с църквата достига своята критическа развръзка. На 7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се. Започват да отлъчват по места неговите ученици. От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот".
към текста >>

50. 1922_6 Спомени на Гена Папазова

Бях студентка, когато поп Къню Паунски ме отлъчи от църквата.
СПОМЕНИ НА ГЕНА ПАПАЗОВА ОТ С. ДЕБЕЛЕЦ, ТЪРНОВСКО Бях студентка, когато поп Къню Паунски ме отлъчи от църквата. Първо мен отлъчиха. Селяните ме гледаха с любопитство. Хем ме харесваха, хем ми се чудеха на ума. Гонеха ни като еретици.
към текста >>

51. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр.
Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството си, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп. „Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели.
към текста >>

Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937).
Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война.
към текста >>

Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним.
към текста >>

52. 1923_6 Писма до семейство Иларионови

Не знаеш ли, че студената вода е вредна?
София, 16.12.1923 г. Люобезни Костадине, Ти няма защо да падаш духом. Трябва да спазваш правилата на Живата природа. Ядене умерено. Не знаеш ли, че студената вода е вредна? При това, на всяко място вода не се пие. Разумно живеене е потребно не само привидно, но и по същество. Цялата душа на човека трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става. На земята сега трябва да се живее, за да бъде праведният свидетел на Божията правда. Бодри и весели духом - това е потребно сега.
към текста >>

53. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Времето бе топло и не усетихме студ.
Дебелец и Стоянка Илиева – учителка в с. Стражица. Имаше братя и сестри от Търново, Русе, Свищов, Севлиево и др. Първата вечер от Габрово отидохме на Габровския манастир, дето нощувахме на т.нар. „Папратлива поляна". Спахме в папрата. Времето бе топло и не усетихме студ. На следния ден сутринта се изкачихме на връх Снежанка (Орлово гнездо), дето към 9 ч. сутринта посрещнахме групата от Стара Загора, Казанлък и околните села и потеглихме по билото на Балкана. Тогава нямаше построени хижи и дето замръквахме, там запалвахме буен огън и пренощувахме. На следния ден – пак на път. Аз носех две раници – моята и тази, на брат Иларионов, върху моята, а върху двете раници – двадесет хляба в един чувал, провиснал от двете страни.
към текста >>

Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др.
Спорят хора, които живеят в тъмнина. Но тъй като аз ще засегна евангелски въпроси, които по същество са светлина, то приемам не диспут, а разговор между разумни същества, които живеят в светлина. Той се поусмихна и, разбира се, прие моето предложение. На следния ден следобед барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището. Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси, съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади. Тогава аз им раздадох доста екземпляри от "Житно зърно", вестник "Нов живот" и др., които предварително бях изложил на една маса.
към текста >>

54. 1925_1 1925 година

Липсва му малко топлина, понеже зоната, която то обхваща, е студена, не е тропическо място.
Там е въпросът! Туй е закон. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрешава, но онова, духовното, от което ние се нуждаем, него именно трябва да спазваме. Някой казва: „Защо дойдох тук? " - За да придобиеш тази Светлина." („Двете свещени положения", стр.81) А по-късно, за самия град, Учителя казва: „Сега какво липсва на Търново? Липсва му малко топлина, понеже зоната, която то обхваща, е студена, не е тропическо място. Търново е северният полюс. Всичката философия на Търново се състои в това, че им трябва повече топлина. Те ще кажат: „Да вземем малко топлина от София или от другаде". Не, и софиянци едва имат за себе си." (стр. 236) И като цяло, за българина, добавя: „По-упорит и своенравен човек от българина няма!
към текста >>

55. 1925_7 СЪБОРНО СЛОВО - 1925 година

Ще занесем дрешките и топлата чорбица, която сме обещали на онзи, който зъзне на студа и ни чака.
Може да мислите, както искате, за мен това е един факт, абсолютно верен. Аз ви казвам, че ако Господ живееше във вас, щеше да бъде нещо красиво, нещо величествено. Какво ще каже Господ сега на вас? Ако Господ живее в нас и ни говори всяка сутрин, какво трябва да направим за Него? Ще дадем 200 000 лева, които сме обещали на онзи, когото ще затворят. Ще занесем дрешките и топлата чорбица, която сме обещали на онзи, който зъзне на студа и ни чака. Ако Господ живее в нас и Го слушаме, ще решим да приемем този, който трепери пред вратата на училището и очаква да влезе там, да се учи. Тази комисия сме ние. Тази комисия е все от хора съставена, а не от ангели. Тази комисия трябва да реши да пусне в училището всеки, който иска да се учи, за да може да работи, да се зарадва. Вчера дойде при мен един млад брат, трепери горкият и ми казва: „Учителю, до сега не съм бил в Школата, не съм следвал това Учение, но от Вас зависи всичко.
към текста >>

56. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...”
След няколко минути ми даде с поглед знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. — Синко – рече ми той, – за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш в Света гора. Аз му разказах без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам в Света гора и какво е желанието и намерението ми – също така, като една изповед.” От разказа на Константин Дъновски става ясно, че решението за отдаването му на отшелничество е израз на протеста срещу потискащата робска действителност. “Във време на говореното ми старият свещеник се виждаше много спокоен, слушаше ме с внимание и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си. Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му по всичкото му телосложение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появяването на пламен огнений над главата му и неволно ме обзеха тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот...” Не може да не спрем вниманието си върху описаната сцена със стария свещеник, която красноречиво говори за т.нар. проявление на Светия Дух. Странното “изменение на погледа му и всичкото телосложение”, както и “появяването на пламен огнений над главата му” свидетелстват за явление от стила на древните християнски мистерии, описани в Новия завет, към раздела “Деяния на апостолите” (ст. 3-4, гл. ІІ), където се казва: “Явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях.
към текста >>

57. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св.
– Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с.
към текста >>

58. УЧИТЕЛЯТ

завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет в Бостонския университет през годините 1891-1893.
Петър Дънов е бил две години начален учител в село Хотанца, Русенско. През 1888г. отива да учи в САЩ като стипендиант на протестантите. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън. На 15 октомври 1890г. завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет в Бостонския университет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 г. се дипломира. През учебната 1893- 1894г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1894г. Като студент в САЩ той се е издържал сам.
към текста >>

Като студент в САЩ той се е издържал сам.
завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет в Бостонския университет през годините 1891-1893. На 7 юни 1893 г. се дипломира. През учебната 1893- 1894г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1894г. Като студент в САЩ той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилниците, чистил е комините на къщите и е бил хамалин на пристанището. Чакал пътници, помагал при пренасянето на багажа им. Те го питали колко струва, а той отговарял: "Колкото обичате". Те му давали едри банкноти и така той прекарвал няколко месеца. По това време негов състудент е Величко Гръблашев.
към текста >>

По това време негов състудент е Величко Гръблашев.
Като студент в САЩ той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилниците, чистил е комините на къщите и е бил хамалин на пристанището. Чакал пътници, помагал при пренасянето на багажа им. Те го питали колко струва, а той отговарял: "Колкото обичате". Те му давали едри банкноти и така той прекарвал няколко месеца. По това време негов състудент е Величко Гръблашев. Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или учител, или занимавал в определени часове децата на богатите американци. Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е? " - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка.
към текста >>

Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г.
Чакал пътници, помагал при пренасянето на багажа им. Те го питали колко струва, а той отговарял: "Колкото обичате". Те му давали едри банкноти и така той прекарвал няколко месеца. По това време негов състудент е Величко Гръблашев. Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или учител, или занимавал в определени часове децата на богатите американци. Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е? " - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля, Ви Господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е вашето мнение за него? " - "Моето мнение - рече ми той - не е особено добро." Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля Ви се, кажете ми нещо по-определено за него - младежки грешки, поведение?
към текста >>

Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка.
По това време негов състудент е Величко Гръблашев. Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или учител, или занимавал в определени часове децата на богатите американци. Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е? " - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля, Ви Господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е вашето мнение за него? " - "Моето мнение - рече ми той - не е особено добро." Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля Ви се, кажете ми нещо по-определено за него - младежки грешки, поведение? " - "Нищо подобно, госпожо. Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението но ето защо аз не го харесвам: той беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли какво значи такъв оратор преди 40 години в Америка?
към текста >>

Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението но ето защо аз не го харесвам: той беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
" - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля, Ви Господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е вашето мнение за него? " - "Моето мнение - рече ми той - не е особено добро." Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля Ви се, кажете ми нещо по-определено за него - младежки грешки, поведение? " - "Нищо подобно, госпожо. Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението но ето защо аз не го харесвам: той беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение. А знаете ли какво значи такъв оратор преди 40 години в Америка? Това значеше, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а беше беден. Освен това свиреше на цигулка. Знаете ли какво значеше в Америка това? Това значеше, че там той можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари.
към текста >>

Често студенти излизахме заедно на екскурзии и отивахме в просторните лесове.
А знаете ли какво значи такъв оратор преди 40 години в Америка? Това значеше, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а беше беден. Освен това свиреше на цигулка. Знаете ли какво значеше в Америка това? Това значеше, че там той можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов?
към текста >>

Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме.
Това значеше, че той можеше да стане не милионер, а милиардер, а беше беден. Освен това свиреше на цигулка. Знаете ли какво значеше в Америка това? Това значеше, че там той можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзии и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка, също го наобика- ляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. "Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас! Кой поддържа тази красота, тази любов? " Слушахме в мълчание и сякаш забравяхме себе си, отнесени в един по-красив свят.
към текста >>

59. ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ.
Ние не сме го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот. Зиме сме спали с Него по планините при сняг, дъжд и студ. Той даде подтик на туризма като явление у нас. Масовото ходене по планините ние го дадохме. Когато беше на седемдесет земни години и предприемаше екскурзия на Витоша, ние, макар че бяхме с тридесет-четиридесет години по-млади от Него, едва Го стигахме по пътя. Той така се движеше, като че ли вървеше не по земята, а на десет сантиметра над нея. Походката Му беше такава, сякаш не стъпваше по земята, а някъде по въздуха вървеше.
към текста >>

60. ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА

Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент.
А да влезеш в Младежкия Окултен клас не бе така лесно и просто. Учителят бе този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки младеж, дошъл на Изгрева. Този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъдат негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: "Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " За да отговори възрастният брат, младият човек трябва да е посещавал една-две години Общия Окултен клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот. Това бе Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът, завършил гимназия, може да се запише студент. Минаха много години и през това време онези, които се ожениха, трябваше да напуснат Младежкия клас. Ако си правеха оглушки, другите ги подсещаха и настояваха те да отидат в Общия клас. На тяхно място идваха млади попълнения. Някои се ожениха, но Учителят ги остави в класа. Това смути мнозина, но класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг клас, когото си поиска и когото намери за добре.
към текста >>

Всеки отиваше на работа, а студентите - в университета.
Но не съвсем тъй ограничено, както си го представяхме отначало. След Паневритмията отивахме в кухнята, където по това време завираха казаните с гореща вода. Всеки можеше да си вземе топла вода и да закуси в столовата или отвън на масите. Специална закуска не се правеше. Часът отиваше към седем. Всеки отиваше на работа, а студентите - в университета. Целия ден ние прекарвахме бодри и свежи, взели силата на сутринта. Така започваше животът всяка сряда, когато Общият Окултен клас се провеждаше. С учредяване на Школите - Младежкия и Общия клас - се сложи началото на пътя на ученика. Беше много строго. Ако ученикът отсъства един път без да има оправдателна причина, се изключва от Школата.
към текста >>

61. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Работих цял ден, а вечерта стана много студено.
Стаичката беше много скромна. Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа. Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено. Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне". Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна.
към текста >>

" Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено.
Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа. Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено. Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне". Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал.
към текста >>

А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна.
Работих цял ден, а вечерта стана много студено. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено. Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне". Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка. След като 1927 г.
към текста >>

Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят.
Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранехме, след благодарствената молитва и песните, всеки пуска доброволно вноска кой колкото има в една дървена кутия. Който няма пари, не пуща. Никой няма да му държи сметка. Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това.
към текста >>

Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода.
През 1928 г. бе люта зима - минус 20 градуса. Нямахме печка. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе. Тогава си простудих и стомаха, защото пиехме ледена вода. После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Борис Николов
към текста >>

Аз бях студентка и работех по малко.
Докато нямаше стол, много пъти се хранеше -ри нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "Парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя.
към текста >>

Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза.
Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз шиех някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 г, отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в Министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб".
към текста >>

Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем.
Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка. Като студентки и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем. Но след като завършихме, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец на трите по един плик с пари, с което Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрехи и обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя.
към текста >>

62. УЧЕНИЦИ

А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса.
Когато наближи зимата, брат Жечо Панайотов ни предложи неговата барака. Влезнахме в нея с още един младеж - Крум Няголов. Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия. Печка нямахме, а братята нямаха и завивки. И така - тримата се завивахме вечер под моя юрган и така прекарахме цялата зима. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка.
към текста >>

Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума.
Печка нямахме, а братята нямаха и завивки. И така - тримата се завивахме вечер под моя юрган и така прекарахме цялата зима. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката.
към текста >>

На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа.
И така - тримата се завивахме вечер под моя юрган и така прекарахме цялата зима. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира.
към текста >>

А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено.
Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума. Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот!
към текста >>

Оживяхме в студените зими.
И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски, върху тях тя сложи една пружина и там нощува в царевичната шума. Накрая Учителят една беседа завърши с думите: "Ученикът живее спартански живот! Здрав дух в здраво тяло! " И това го проверихме. Оживяхме в студените зими. Ангел Вълков На Изгрева животът бе много интензивен и не всеки можеше да издържи. Тук върхът бе много висок и вятърът бе много силен. Издухваше хора, времена и събития. Онези, които оставаха на Изгрева, имаха твърдост в себе си и бяха съградили вътрешния си дом на канара.
към текста >>

Студена, влажна била есента на 1937 г.
Я е така, я не е така". Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава. Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече.
към текста >>

Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън.
Нямало никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава. Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо.
към текста >>

Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде.
Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал и Бай Иван го обнадеждава. Но на мен бай Иван ми е казвал, че дядо Благо все си повтарял, че той е този, за когото Учителят е казал, че ще си замине. Идва есен. Студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо починал и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена, той се разболява, защото прекарал дълго време навън. Простудява се, не може да оздравее и той през месец декември си заминава - така, както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Преди да си замине, Дядо Благо казва на жена си: "Аз сигурно ще си замина, но като си замина, ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм". По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. За следващите две неделни беседи в 10 часа, Учителят накрая на беседата казва: "Тия две беседи, аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено, където си пожелае.
към текста >>

Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих."
А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото. Казва ми един от братята: "Посред зима, в студа, се изпотих." Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка, освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: много шапки - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-офици- ални. Братът пита: "Ами защо са тука?
към текста >>

Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
Учителят се усмихваше. В един и същи миг бяха предадени няколко урока на учениците. Борис Николов Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага.
към текста >>

63. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПЛАНЕТИТЕ

Ще има минус 150 градуса студ.
Имат и градини. Мястото, от което влизат разумните хора, населяващи Луната, се намира към южната страна на това море. Може да го видите с телескоп.Но съществата, населяващи Луната, не можете да видите, защото те са с етерни тела. Около 100 000 души живеят на Луната. Един ден Земята ще бъде като Луната. Ще има минус 150 градуса студ. Там хората са все учени, живеят под кората на Луната, имат градини, плодни дървета, използват слънчевата светлина, вкарват я под кората и излизат навън, понеже имат много хубава обстановка за изследване на небето. То е всякога ясно, никаква пара няма. Там няма микроби и жителите там живеят колкото искат. Ако оттука някой отиде на Луната с тегло 75 кг, там ще тежи 259 грама, а на Слънцето ще тежи 16 тона. Външното налягане и вътрешното напрежение трябва да са еднакви.
към текста >>

64. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета.
Тя нарежда, а аз записвам и после им го изпратя с писмо. И всеки път тя казва: "Круме, срамота е и грехота е ваши хора от Братството да идват да питат мен, когато аз трябва да питам вас по духовни въпроси. Имате Велик Учител, оставил е толкова книги. Вие имате по-голямо знание от мен." Крум Божинов Бях студентка и имах възможност да видя едно голямо професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, учен. Неговото име може да се срещне навсякъде, както навремето, така и след петдесет години. Като чул за последователите на Учителя от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите и от учени с всякакви възможни титли и от всичко онова, което беше като някакъв елит в обществото.Това огорчение се превръщаше в негодувание и омраза, защото народът смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важно, това беше вярно.
към текста >>

Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател".
Като чул за последователите на Учителя от първите години, професор Шишманов много се учудил, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя - едно истинско стълпотворение на ул."Опълченска"66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите и от учени с всякакви възможни титли и от всичко онова, което беше като някакъв елит в обществото.Това огорчение се превръщаше в негодувание и омраза, защото народът смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важно, това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66. Влиза през вратника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна градина с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов".
към текста >>

Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки.
Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, (не че бил кой знай какъв голям оратор, но събирали се около Него всякакви хора), решил да отиде да види каква е тази работа. Когато се коментирало в университета, професорът бил казал: "Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66. Влиза през вратника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна градина с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре. И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема.
към текста >>

При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов".
Аз толкова години преподавам на студентите в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66. Влиза през вратника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна градина с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре. И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием.
към текста >>

Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре.
Качва се той на файтона и пристига на ул."Опълченска"66. Влиза през вратника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна градина с хора, това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те се записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами идват, седят, стоят и чакат. При професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той изважда от малкия джоб на жилетката си визитна картичка със златен надпис "Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и българската наука - величие и чак отгоре. И той зачакал, докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: "Не мога да Ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов е изумен, объркан, неразбиращ как така нему да отказват прием. Става и обиден си заминава като казал, че повече с Дънов не иска да има работа.
към текста >>

65. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Като студент по-късно, темите на разговорите в почивката между лекциите, бяха кой и коя, как и в какви компании са прекарали свободното време.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ (1904-1999) Като млад, аз не познавах живота на удоволствията, който младежите имаха. Като студент по-късно, темите на разговорите в почивката между лекциите, бяха кой и коя, как и в какви компании са прекарали свободното време. Реших и аз да търся този свят на удоволствията. Скитах из София една вечер, без абсолютно никакви приключения и към два или три часа след полунощ се прибрах на Изгрева, където живеех с няколко братя в дървената къщичка, която сами си бяхме направили. На един завой, близо до къщичката, гледам в тъмнината Учителят пред мене: "Къде ходиш? ", с мек бащински тон ме запита Той. От тези малко думи разбрах толкова много, че мъчно бих могъл да го изразя.
към текста >>

66. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи.
Тъй че, имало е нещо като гузност, че е била в Братството с отрицателно съдържание. Елена Андреева Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обяд и винаги Му правеше въртели. Тревожеше Него и всички нас. Така продължи доста време. Николай Дойнов, който тогава беше студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи. Един ден решил преди да дойде Магдалена, да седне на нейното място по време на обяд и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява. Всички бяхме седнали на местата си. Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай.
към текста >>

67. ИГНАТ КОТАРОВ

А там всичко бе изгорено и печката бе студена, затова нямаше улики срещу него.
Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че рано или късно ще открие този провокатор и ще му покаже кой е Игнат. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и печката бе студена, затова нямаше улики срещу него. Обръща се Игнат и вижда на масата кибрит, а върху кибрита - прегарялата наполовина клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката. Взима я и я разглежда. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща.
към текста >>

68. РАДИ ТАНЧЕВ

Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ.
Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Събра банкнотите и ги прибра в една щайга. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха продукти от ръцете му. След като направихме трапезария и столът работеше, всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога. Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазара на Римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянинът с каруцата го докара до Изгрева.
към текста >>

69. СТАРАТА ПОПОВА

А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини.
Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки. После те ни се усмихваха подигравателно. Мария Тодорова Старата Попова беше болна и Учителят я изцели. Целия този случай Той го разказа на една съборна беседа на 23 август 1925 г.
към текста >>

70. ГЕОРГИ РАДЕВ

Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата.
Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: "Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте, както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 година, управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба.
към текста >>

Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти.
След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: "Достатъчно е да работите по един час на ден съзнателно за Школата, другото време използвайте, както намерите за добре". Той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи, защото бяхме добри студенти. Когато завършихме през 1925 година, управляваше Александър Цанков. Под влияние на духовенството и под настроение на някои военни, той издаде горната наредба. Ние бяхме свободолюбиви и много чувствителни за свободата си. Ето защо отхвърлихме и отрекохме всяка държавна работа. Някои не си взеха дипломите като нас, но други изчакаха.
към текста >>

71. ИВАН АНТОНОВ

Било студен зимен ден.
Бай Иван това го знае. Знае обаче и друго: Учителят е казал никой да не прави каквито и да било неприятни инциденти на Изгрева. Бай Иван това е съблюдавал - ако има да решава някакви въпроси, свързани с нещо, което може да допринесе неприятности, той е гледал да ги решава някъде извън оградата, пък и било един метър от нея. Спазвал е всичко точно, както е слушал от беседите на Учителя. Виждайки, че Лулчев отнема времето на Учителя, меси се в братския живот, стават много неприятности, бай Иван взема решение да ликвидира Лулчев с брадвата. Било студен зимен ден. Наточва си брадвата, слага я под палтото и отива до оградата. Въпросът ще го решава вън от оградата. Проучванията му са, че Лулчев ще се мерне на Изгрева и сигурно ще влезе при Учителя. Стои и чака, ходи напред-назад, но става така, че Лулчев влиза в Изгрева без бай Иван да го види. Вижда го, когато вече влиза в приемната на Учителя.
към текста >>

А е студено, бай Иван премръзнал, но не си напуска поста.
Вижда го, когато вече влиза в приемната на Учителя. Бай Иван си казва: "Сега ще го дебна и той няма да излезе без да го видя." Застава край чешмичката с картината, на която пишеше: "Храни се добре, мисли добре, работи добре! " Разхожда се напред-назад и чака Лулчев да излезе. Чака го час, два, три. Лулчев не излиза. А е студено, бай Иван премръзнал, но не си напуска поста. След четири часа, на вратата се показва Учителят и вика бай Иван. "Ела, рекох, бързо." Бай Иван тича при Него. Извадил от джоба си банкноти, подава ги на бай Иван и му поръчва: "Тичай бързо до магазина да вземеш пирони! Три килограма ми трябват." Бай Иван грабва парите и хуква към Цариградското шосе, където имало магазин и купува пирони. А брадвата е в него и не я изпуща.
към текста >>

Но от студ и нервно напрежение, така се сковал, че вече не можел нито да приказва, нито да стои.
Извадил от джоба си банкноти, подава ги на бай Иван и му поръчва: "Тичай бързо до магазина да вземеш пирони! Три килограма ми трябват." Бай Иван грабва парите и хуква към Цариградското шосе, където имало магазин и купува пирони. А брадвата е в него и не я изпуща. Тича бързо, да не изтърве Лулчев. Да, но през това време Учителят го изпратил и така бай Иван не можал да го съсече с брадвата. Но от студ и нервно напрежение, така се сковал, че вече не можел нито да приказва, нито да стои. Тогава Учителят го вкарва в стаята и започва да му разтрива ръцете. Черния му дроб беше съсипан от ядове - не може да понася неприятностите, които правят нашите приятели и се чуди как да направи, че да се изпълни това, което дава Учителят. Бай Иван бил тъй вкочанясал, че, а-ха, да си замине. Учителят му разтрива ръцете, дава му чай и му казва: "Илия, Илия, ти си стигнал до крайния предел на мъжкия принцип и ако не се върнеш назад, не знам как ще решиш задачата. Трябва да направиш всичко възможно, да почнеш да се връщаш назад".
към текста >>

72. КОМУНИ

А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд.
Спомени на ученици Младежите бяха отишли в село Ачларе да правят комуна при един наш брат - Жечо Вълков, който уж подарил имота си на комуната. Беше най-официално обявил, че е подарил имота си на комуната, а през цялото време третираше младежите не като наемни работници или слуги, защото на тях се плаща, а като чисти роби или пленници при господар. Той беше алчен човек за имот и печалби, беше наел много ниви, които трябваше да се изорат, да се насадят и после цялата реколта да се обере. Комунарите се хранеха повече от оскъдно, дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева.
към текста >>

Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха.
Комунарите се хранеха повече от оскъдно, дори и плачевно. А това бяха студенти, изнежени, несвикнали на тежък полски труд. Та този Жечо, уж беше подарил имота си на комуната, но към тях се държеше като чифликчия към своите ратаи. Те бяха напуснали факултетите си и отидоха да правят комуни. Точно по това време имаше конфликт между университетските власти и правителството на Александър Цанков и той затвори факултетите. Докато нашите младежи-студенти правеха комуни, то и други студенти не учеха. Но се намери някой от младежите, който написа писмо от Ачларе и беше го изпратил до някаква сестра на Изгрева. В него бе описал тежкия живот, непосилните условия за труд, гладът, който беше настанал и алчността на чифликчията, който като брат, уж бе подарил имота си на комуната. Сестрата занесе писмото на Учителя и Той го прочете. Не бях виждала Учителя така да се ядосва, започна да се кара някому, който стоеше пред Него и когото ние не виждахме. Говори му: "Как може да се провали една Божествена идея, слезнала на земята за комунален живот на всички хора?
към текста >>

73. НЕПОСЛУШАНИЕ

Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал.
Учителят му казал: "Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва "пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитита на нашата изгревска сцена такива собствени стихотворения, посветени на Учителя, каквито никой от нашите поети дотогава пък и досега не е написал. Наталия Накова Тук е добре да спомена една негативна случка, която характеризира упорството и непослушанието на нашите приятели. Когато основали комуна, те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения, решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им да се увенчае с успех и им посочил къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил, отишли да копаят на стотина метра под това място.
към текста >>

Чашка аперитив ракия, после студено винце с яденето, прекаляваше, а не можеше да носи питиетата.
На другата година умря сина му, а на следващата почина жена му, италианката. Мария Тодорова Една опитност на леля ми Ана Белова, по-голяма сестра на майка ми. Мъжът на леля ми Ана беше веселяк, гуляйджия. Не пиеше никога сам, но в компания поддържаше веселието. Чашка аперитив ракия, после студено винце с яденето, прекаляваше, а не можеше да носи питиетата. Често бе пиян. Голям тормоз бе за всички. Един ден отива на лозето си в подножието на Сините камъни с каруца, впрегната с два буйни коня. Те се подплашват, почват силно да бягат и го прегазват с колата заедно. Беше много болен.
към текста >>

След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода.
Леля ми, която е ученичка в Учението, пише на Учителя да му помогне да оздравее. Учителят казва: "Може, но да обещае да не пуши, да не пие и да не се събира с тази гуляйджийска компания." За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забрави обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал, отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла, го довеждат в къщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ. Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания.
към текста >>

Тодор Стоименов бе студен, затворен човек.
Пазеха парите. А после ги изгориха всичките и след това се чудят защо Невидимият свят отряза условията на Изгрева и спря всички. Чудят се защо става така. Разцепление, разединение, че накрая се стигна до процеса през 1957 - 58 г. Това идва оттам - няма смирение, няма послушание към Учителя и Словото Му. Тодор Стоименов бе студен, затворен човек. Беше много високомерен. Ако го погледнете на някоя снимка, ще видите, че ви гледа някакъв лорд. С всеки не говореше. С нас, младежите, не говореше - не ни обръщаше внимание. Така ли беше устроен или беше горд, че беше един от тримата първи ученици, с които Учителят бе започнал да работи в България?
към текста >>

74. МУЗИКА

Учителят ни разказа, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ.
Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Учителят ни разказа, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ. Студентите давали концерт. Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син.
към текста >>

Студентите давали концерт.
Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Учителят ни разказа, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ. Студентите давали концерт. Те знаели, че Той свири на цигулка и Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, той им изсвирва тази мелодия. Но я създава в момента, в момента я импровизира и я сваля отгоре. Това е идея по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: "Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се" На тази тема е песента.
към текста >>

Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон".
Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия. Трудна за запаметяване и трудна за изпълнение. Борис Николов През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната. Докато беше интерниран във Варна, в онази студена зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон". Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, който Той сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше.
към текста >>

Всички взеха участие, особено младите студенти.
Станка Тотева Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор. Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев. Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий". Христо Дързев създаде смесен хор през 1923 г, когато бе построен братския салон на "Оборище"14, Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички взеха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб "Турн Ферайн" с двама-трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев.
към текста >>

Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя.
Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горния случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Мария Тодорова Имаше един брат Асен Вапурджиев - музикант, свиреше на контрабас.
към текста >>

75. ЗДРАВНИ СЪВЕТИ

Никога не пийте студена, ледена вода.
Те са половината на май, юни и половината на юли. Ако сутрин през това време работехте само по половин час преди да е изгряло Слънцето, щяхте да бъдете здрави. Всички хора страдат от недоимък на тази земна енергия.(Да стане обмяна, общение със земята.) Турете малко вода в черната земя, направете от нея каша, и ако ви боли ръката, наложете я - ето ви един компрес. За суха кожа - да пият повече вода - по 2-2,5 л на ден, понеже водата е добър проводник на магнетизма. Никога не пийте студена, ледена вода. Никога не дишайте през устата си. Ако умът ви присъства, никога няма да се простудите. Ако имате 40 градуса температура, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Защо боледуват хората?
към текста >>

Ако умът ви присъства, никога няма да се простудите.
Всички хора страдат от недоимък на тази земна енергия.(Да стане обмяна, общение със земята.) Турете малко вода в черната земя, направете от нея каша, и ако ви боли ръката, наложете я - ето ви един компрес. За суха кожа - да пият повече вода - по 2-2,5 л на ден, понеже водата е добър проводник на магнетизма. Никога не пийте студена, ледена вода. Никога не дишайте през устата си. Ако умът ви присъства, никога няма да се простудите. Ако имате 40 градуса температура, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Защо боледуват хората? - Идват при мене постоянно, за да им дам лек. Казвам някому: Имаш един съсед, на когото дължиш 1500 лева.
към текста >>

76. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ МУЗИКА. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТЯЛОТО

Студена вода да не пият и малко да ядат.
ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ МУЗИКА Нервните хора да правят екскурзии, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват с музика. Студена вода да не пият и малко да ядат. Паневритмията и шестте гимнастически упражнения, които правим сутрин, са също метод за поддържане на здравето на човека. Има други десетки и стотици упражнения с ръцете, краката или само с пръстите и т.н., които трансформират известни психически състояния и подобряват здравословното състояние на човека. Песента "Благославяй, душе моя, Господа", действа лечебно, тя лекува. Ако се научите да пеете, както трябва песента "Зора се светла зазорява", то всички възможности ще дойдат у вас. Има едно просто средство против ревматизъм: изпей му песента "Мога да постигна, що желая".
към текста >>

77. МИСЛИ И ЧУВСТВА

Той е обиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда.
Здравословно правило: Пази се както от своите лоши мисли, чувства и постъпки, така и от тези на окръжаващите. Не се свързвай с лошите мисли, чувства и постъпки на когото и да е. Божият свят е свят на вечна хармония. Свържеш ли се с този свят, никаква болест няма да те нападне. Докато съзнанието на човек е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е обиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма. Той има филтър, който го предпазва от нечистотиите. Яви ле се най-малката пукнатина в съзнанието, веднага навлизат чуждите вещества. Ако само за момент в ума на човека влезе една лоша мисъл, след години ще се видят нейните лоши резултати. Ако през целия си живот от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си - нито едно лошо чувство и във волята си - нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване.
към текста >>

78. ХИГИЕНА

Не трябва да миете главата си нито с много гореща, нито със студена вода.
След това вчеши косата си с гребен. Ако правилото за миене на главата не ви се хареса, мийте главата си, както знаете, по старите правила. Ако можете сами да си направите сапун специално за косата, да бъде от най-хубаво масло, може по-често да си миете главата със сапун. Сегашните модерни сапуни не са чисти: те са направини от умрели животни. Хумата е за предпочитане пред сапуна. Не трябва да миете главата си нито с много гореща, нито със студена вода. Тя трябва да бъде толкова топла, че като турите в нея пръста си, да издържи. Сега, аз не искам да спазвате нещата буквално, но да гледате на тях разумно. Дето е разумността, там е изключено всякакво раздвояване. Че си миеш главата често, това не е грях, но не е здравословно. Когато миете главата си, ще я миете със сапун само веднъж в месеца, и то с хубав, чист сапун.
към текста >>

Не правете студени душове!
Мисли само за миенето, за да имаш резултат. Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен. Никога не изливайте водата от лицето си на нечисти места.За нечистите места е добре, но за вас не е добре. - Де де хвърляме тази вода? - На цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хора или на нечисти места. Не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка. Като съберете повече, занесете ги на Витоша и там на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви.
към текста >>

По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене.
Когато се миеш, бъди напълно тих и спокоен. Никога не изливайте водата от лицето си на нечисти места.За нечистите места е добре, но за вас не е добре. - Де де хвърляме тази вода? - На цветята, на дърветата, но в никой случай, дето минават хора или на нечисти места. Не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане. Когато се решите, не хвърляйте космите си, но събирайте ги в торбичка. Като съберете повече, занесете ги на Витоша и там на някой чист камък, ги изгорете. Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за да се оплодят идеите, които са минали през главите ви. Закон е: Нямаш право да плюеш и да се секнеш на земята.
към текста >>

79. ВОДА И ИЗВОРИ

По едно време Учителят каза: "Тук много добре ще бъде, ако му направим едно коритце, да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена".
След малко един брат се провикна: "Тук, под канарата, има едно изворче". Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага започнахме да го разчистваме. По едно време Учителят каза: "Тук много добре ще бъде, ако му направим едно коритце, да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". От мрамор бяха изсечени две ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше вода. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов.
към текста >>

80. ЛЕЧЕНИЕ С ВОДА

А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и с една мокра кърпа си обтрива цялото тяло, за да поеме потта и да се изчисти тялото.
И знаете ли, от носа ми излизаше пот, капчици. Така ми се отвориха порите. Първоначално само някакви части от тялото ми се изпотяваха,а после вече и лицето и цялото тяло ми се оросяваше с потенето. Това беше в разстояние на 40 дни. Задачата изпълнявах за около час и половина - два. А след като си изпие водата човек, сипва си вода в един леген, не студена, а марна и с една мокра кърпа си обтрива цялото тяло, за да поеме потта и да се изчисти тялото. След това се обличаш и изпиваш още една чаша вода, в която капваш малко лимон. В обяснението малко грешно е предадено. Казва се, че във всяка чаша се слага лимон, а лимонът беше само накрая. Учителят не беше за тези бани много често да се къпем, но беше за редовни частични измивания. Той препоръчваше краката си всяка вечер да ги мием с топла вода.
към текста >>

На друго място казва: "Простудил си се или имаш треска, изпивашаш 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине".
Учителят препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичката, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случки как да се употребява. Например: "Аз препоръчвам инжекциите с вряла вода. Сутрин преди ядене една чаша вряла вода, на обяд преди ядене вряла вода и вечер преди ядене една чаша вряла вода". На друго място казва: "Простудил си се или имаш треска, изпивашаш 4-5 чаши вряла вода, да се изпотиш и преоблечеш и ще ти мине". Ние, нашите хора, така се лекуваме от много болести. Сама аз имам опит с врялата вода. Заболяла съм, без да зная и подозирам от начална туберкулоза. Селото ми беше много туберкулозно, а училището и квартирата - ми нехигиенични. Тресеше ме всеки ден.
към текста >>

"С какъв чай - топъл или студен?
Отидох под вишната до стобора да чакам своя ред, измъчвана страшно от окото си. По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора. Като ме видя още отдалеч, се отби при мен и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. "С какъв чай - топъл или студен? " - "Студен." - "Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата. Окото не търпи нито студена, нито гореща вода. Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването.
към текста >>

" - "Студен." - "Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата.
По едно време Учителят излезе от къщата и тръгна да прекоси двора. Като ме видя още отдалеч, се отби при мен и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. "С какъв чай - топъл или студен? " - "Студен." - "Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата. Окото не търпи нито студена, нито гореща вода. Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването. Поръча ми да го промивам така и вкъщи.
към текста >>

Окото не търпи нито студена, нито гореща вода.
Като ме видя още отдалеч, се отби при мен и ме попита какво ми е. Пита ме не съм ли го промивала с чай. Казах, че съм го промивала. "С какъв чай - топъл или студен? " - "Студен." - "Там е грешката на всички, че когато попадне нещо в окото им, тичат да го измият на чешмата. Окото не търпи нито студена, нито гореща вода. Водата трябва да има температурата на тялото". Той поиска да му дадат топъл чай от кухнята, нагласи топлината му и ме накара да промия окото. После поиска да Му дадат зехтин и намаза с него клепача, като обясни, че това се прави, за да не настине окото след промиването. Поръча ми да го промивам така и вкъщи. Промивах го до вечерта, но капчицата вар не падна.
към текста >>

В студената вода има известни примеси и енергии, които са опасни.
Ако те боли стомах, употребявай в продължение на три-четири часа по една лъжичка вода на минута. Като участва и мисълта, ще има и резултати. За опита ще вземеш чиста, планинска вода. Когато някой е неразположен духом, когато е болен или животът му се е обезсмислил,нека пие вода. Ако вземеш една чаша дестилирана вода и в продължение на 2 часа пиеш капка по капка, ти ще обновиш организма си. В студената вода има известни примеси и енергии, които са опасни. Тази вода може да е била под влиянието на нощта, под влиянието на звездите, под влиянието на облаците. Ако тази вода не я сгорещите или ако не я турите на огъня да възври, като я пиете, може да ви навреди. В момента на вренето трябва да махнете от огъня завиращата вода. Една вода, колкото повече се вари, толкова повече земни вещества отделя от себе си. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, вследствие на което кръвообращението се подобрява.
към текста >>

Топлата вода се разнася за 5 минути по тялото, а студената - за половин час, понеже се свиват капилярните съдове и кръвообращението не става правилно.
Тя по-силно действува от варената. Да се изпива по един и половина литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж. Сутрин изпивай по две чаши варена вода, когато нямаш слънчева, и преди обед - две, и преди вечеря половин час - пак две, та всичко литър и половина. Тя е потребна за тялото. Топлата вода се разнася за 5 минути по тялото, а студената - за половин час, понеже се свиват капилярните съдове и кръвообращението не става правилно. Лятно време става реакция от студената вода, ако се пие по обяд. Топла вода да пиете само. Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден си измивайте краката с топла вода. На огъня стоплювайте водата.
към текста >>

Лятно време става реакция от студената вода, ако се пие по обяд.
Да се изпива по един и половина литър на ден. Все по една чаша на глътки, не наведнъж. Сутрин изпивай по две чаши варена вода, когато нямаш слънчева, и преди обед - две, и преди вечеря половин час - пак две, та всичко литър и половина. Тя е потребна за тялото. Топлата вода се разнася за 5 минути по тялото, а студената - за половин час, понеже се свиват капилярните съдове и кръвообращението не става правилно. Лятно време става реакция от студената вода, ако се пие по обяд. Топла вода да пиете само. Обливайте се с топла вода. По три пъти на ден си измивайте краката с топла вода. На огъня стоплювайте водата. И лицето си мийте с топла вода.
към текста >>

- Пили сте студена вода.
От друга страна, горещата вода предизвиква изпотяване, при което чрез потта се отделят токсините в организма. Това са елементарни правила, които трябва да спазват както здравите, така и болните. Ако някой страда от коремоболие, нека направи следния опит: сутрин да пие по 10 глътки гореща вода, на всеки 5 минути. Като правите това няколко пъти, коремоболието ще изчезне. Забелязвам, много от вас кашляте. Защо? - Пили сте студена вода. Когато човек ожаднее, трябва да се въздържа да не бърза да пие студена вода. Нека постои пред чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода. Това е начин за възпитание на волята. Ще имате предвид като свещено правило - колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути пред чешмата, погледай как тече водата и след това пий! Като си налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки, после пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода.
към текста >>

Когато човек ожаднее, трябва да се въздържа да не бърза да пие студена вода.
Това са елементарни правила, които трябва да спазват както здравите, така и болните. Ако някой страда от коремоболие, нека направи следния опит: сутрин да пие по 10 глътки гореща вода, на всеки 5 минути. Като правите това няколко пъти, коремоболието ще изчезне. Забелязвам, много от вас кашляте. Защо? - Пили сте студена вода. Когато човек ожаднее, трябва да се въздържа да не бърза да пие студена вода. Нека постои пред чешмата 5-10-15 минути и да не пие вода. Това е начин за възпитание на волята. Ще имате предвид като свещено правило - колкото и да ти се пие вода, постой най-малко 10 минути пред чешмата, погледай как тече водата и след това пий! Като си налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки, после пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода. Нека изпиването на една чаша ви отнеме най-малко 15 минути.
към текста >>

През това време болният или простуденият ще пости пет - шест дни без да приема абсолютно никаква храна и вода.
По-малко ще пиете от тях, няма да преяждате и ще мине всичко, ще се явяват и кризи, неизбежно. Въобще болестите ще дойдат даже и за най-здравите, те са необходими, то е тониране на организма. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние. Когато някой е неразположен духом, когато е болен или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Вторият начин за лекуване с вода е чрез абсолютно отказване от вода за няколко дни. През това време болният или простуденият ще пости пет - шест дни без да приема абсолютно никаква храна и вода. Тогава порите на тялото силно се отварят и възприемат водата, която се намира в пространството, във въздуха. При температура и неразположение, ще пиете гореща вода, докато се изпотите няколко пъти, като на всяко изпотяване се преобличате. Трябва да знаете, че дъждът в планината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна баня се равнява на сто обикновени бани. Допуснете, че имате болест, която никой лекар не може да излекува.
към текста >>

81. ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА

В студено време Слънцето бързо ни стопляше.
В далечината зад Стара планина се подаваше Слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тук сме прекарали незабравими часове. На това място сме живели хубав братски живот, възвишен и свободен. Учителят обичаше да идва тук, независимо от времето. Понякога духаха ветрове, случваха се и мъгли, дъжд и сняг, но никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх. В студено време Слънцето бързо ни стопляше. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обичахме като наше родно място. На скалите оставихме надписи, издялани от брат Борис Николов, каменоделец по професия. Това са формули, които Учителят ни е дал. Един от тях гласи: "Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството." За тази формула Учителят казва: "Народ, който пази тези свещени думи, има бъдеще".
към текста >>

Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците.
'Олтар, светилището на Марица". Там се намира олтарят на "Школата на Орфей". Това го бе казал Учителят в един друг разговор. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може!
към текста >>

Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената?
СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха. Те сменяха изпотените ризи със сухи от раниците и чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж бяхме на Бивака 50-60 души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после могат да се сложат няколко капки вино." А един брат с големи мустаци, като чу думата вино, му се ококориха очите и запита: "Ама може ли да пийнем малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " С жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка.
към текста >>

82. ПЛАНИНИ И ЛЕЧИТЕЛСТВО

Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре.
Качвайте се на върховете, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и за придобиване на знания. Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец; против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие.
към текста >>

Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си.
За пример, ако ви боли стомах, сварете си малко равнец; против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са рязки, човек лесно се простудява. Необходимо нещо за всинца ви е да ставате рано, да не се обленявате. Щом сте дошли тук (на планината), всички ще пеете заедно, ще работите заедно и т.н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите.
към текста >>

Ако тия температури са рязки, човек лесно се простудява.
След това да изпие две-три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са рязки, човек лесно се простудява. Необходимо нещо за всинца ви е да ставате рано, да не се обленявате. Щом сте дошли тук (на планината), всички ще пеете заедно, ще работите заедно и т.н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите. Излез вън в Природата, излез на свобода, дишай чист въздух! Там е всичкото онова богатство, въздухът не се продава.
към текста >>

83. ХРАНЕНЕ

Студът е спирка.
Не е нужно да го пържите. Лукът е лековит, когато се яде суров, печен или варен, но не и пържен. Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на живота, а пък топлината е добър проводник на живота. Суровата храна можеш да я туриш в топла вода, колкото да се стопли. Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш. Студът е спирка. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея.
към текста >>

В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено.
Лукът е лековит, когато се яде суров, печен или варен, но не и пържен. Храната трябва да е топла, защото щом няма топлина, храната не е добър проводник на живота, а пък топлината е добър проводник на живота. Суровата храна можеш да я туриш в топла вода, колкото да се стопли. Плодовете така можеш да ги стоплиш, без да ги вариш. Студът е спирка. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. Деветият ден на месеца ще го посветите целия на Господа. Този ден ще се храните с плодове. Когато се занимавам с въпроса за храненето и мисля коя храна е благоприятна, имам предвид тази класификация на хората: обикновен, талантлив, гениален и светия. Има една храна, която Бог е определил за светията и той трябва да се храни с нея. Светията трябва да се храни от дървото на живота.
към текста >>

84. ВОДА И ХРАНЕНЕ

Една от причините е, че става нощем и пие вода студена, не на глътки, а наведнъж.
Тя като вземе една глътка, вдига си главата нагоре. Кокошката знае как да пие вода, но не знае как да яде. Каквото тя намери, гълта го. Във водата се крият хранителни вещества, наричат се жизнена енергия, която поддържа организма. Българинът често страда от стомах. Една от причините е, че става нощем и пие вода студена, не на глътки, а наведнъж. После, по време на ядене пак пие вода. Водата трябва да се пие гореща, на глътки и никога по време на ядене или веднага след ядене. Може да пиете вода поне един час след ядене, ако искате да сте здрави. Не е позволено на окултния ученик да пие вино, бира, лимонада и спиртни питиета. Вино може в краен случай, като лекарство за затопляне на стомаха.
към текста >>

85. ПОСТ

И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода.
- каза - Първия месец ще изкараш един ден. Втория месец - два дни, третия - три, ...десетия - десет." Аз почнах от септември и през март казвам: "Учителю, ще постя осем дни." Не се пие никаква течност. "А, не - казва - няма да постиш сега. Сега е март, сега има прилив на енергии." И аз разбрах, че през лятото не трябва да се пости. Паша е изкарала един пост три дни през лятото, но не знае как да отпости. И пуснала силно чешмата, изстудила водата и се напила със студена вода. Тя получава страшни болки в стомаха и праща сестрите си при Учителя да пита какво да прави. Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение.
към текста >>

Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят.
Учителят казва какво да направят и тогава вече разбрахме, че се отпоства с една чаша гореща вода на глътки. Той много държеше водата да пием на глътки, защото тя действа успокояващо на нервната система и това е било много хубаво. Той препоръчваше на глътки, с лъжичка. Даже има една задача - на пет минути по една лъжичка от врялата вода - като метод за лечение. Паша като отишла при Учителя, казала: "Учителю, такава хубава молитва си направих, че можах да издържа този пост през лятото и така ми се случи." - "Ти благодари, че си направила молитва, иначе щяха да те задигнат. Ти така, както не беше яла нищо три дни и си се напила със студена вода, можеше да си заминеш" - казал Учителят. След като се изпие водата, изчиства се и се измива половин килограм спанак, сварява се без сол, изпива се само водата за разслабване, ако има нещо в червата, да се изхвърли. И така след един час идва ред на картофената супа. А след това картофите. Разказваха ми, че са правили различни опити. Някои са постили по 20, по 30 дни.
към текста >>

Необходима е студия по този въпрос.
На третия ден се пие също водичката, но от супа от моркови или картофи. Мария Тодорова Въпросът за поста е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Необходима е студия по този въпрос. Постът има и духовно, и Божествено измерение, и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има от четвъртък на обяд до петък на обяд. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост - почивка.
към текста >>

86. ЯСНОВИДСТВО

Между другото, един от професорите се обади: "Абе, този Дънов привлече цялата ни студентска младеж.
Хазайката вероятно е разказала на Мара Халачева за моите убеждения, защото между разговора Мара Халачева започна да разказва за съпруга си. Ще се помъча да предам думите й дословно: "Много добър беше моят съпруг, г-жа Стойкова, но само едно му беше лошото. Вместо да ме води неделен ден в Борисовата градина на езерото, на ресторант, той ме водеше в 10 часа на Изгрева да слушам беседи. Пък на мен не ми беше приятно. Един ден в събота вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности на разговор. Между другото, един от професорите се обади: "Абе, този Дънов привлече цялата ни студентска младеж. Не може така. Трябва да направим нещо". Мислили, мислили и решили всеки от тях да си намисли по някой въпрос, но доста труден и на другия ден - неделя да отидат на Изгрева и след като Дънов свърши беседата, да му зададат по един въпрос и да го сложат на тясно. Така младежите ще се разочароват и ще се отделят. На другия ден точно в 10 ч.
към текста >>

Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж.
Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и запитал публиката: "Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: "Е, господа професори, нали снощи, когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговоря, чакам". Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва. После хората се раз- отишли. Люба Стойкова
към текста >>

А студ 22 градуса под нулата.
Отивам сутринта на Изгрева, Той отишъл с една малка група на Витоша. Останах да Го чакам да се върнат. Чаках Го до вечерта. Цял ден сновах от салон в салон, от двора до сестра Динова. Стискам листчето и чакам. А студ 22 градуса под нулата. Вечерта се върнаха премръзнали, изморени. Нямаше тогава превозни средства. Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени. Дожаля ми и досрамя ме да Го безпокоя. Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден, петък - имахме клас.
към текста >>

Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция, която беше продължена до 20-21 януари, поради големия студ.
Като приближих, Той пръв ме посрещна с думите: "Аз ви отговорих на въпросите в лекцията."- 'Благодаря, Учителю, разбрах." Целунах Му ръката и като птичка изхвръкнах из вратата радостна, че имах такава опитност, заради която бях лишена от прием. Съжалявам, че не съм запазила нито въпросите, нито отговорите и съм ги абсолютно забравила. Аз се радвах на красивата опитност и нея съм запомнила и всичко друго съм забравила. То беше много отдавна. Може би в годините 1929, 1930, 1931. Помня само, че беше петък, последният ден на коледната ваканция, която беше продължена до 20-21 януари, поради големия студ. Наталия Накова Едно преживяване на брат Крюгер: "Веднъж бях в София на Изгрева. Беше Нова година. По този случай имаше братска вечеря и преди полунощ, Учителят каза всеки да си направи тайна молитва, да си помисли какво желае да постигне през идващата година. Аз като си направих тайна молитва, пожелах през тази година да позная и опитам Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.
към текста >>

87. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Като го берях вече наесен, по Елховското шосе виждам заминава жена с увито момиче с шалове, а духа един студен вятър.
Пратихме хазайката. Тя отиде с една чашка, донесе ми съвсем мъничко млекце - цръкна ми малко млекце Гошовата булка. Като го сложих на ухото, също като на Симоновата проказа, изчезна, както отвътре оздравя, така и отвън, веднага. Значи за вас може да е лъжа, за мен това е истина, веднага ми оздравя ухото и отвън, и отвътре и до ден днешен не ме е заболяло - вече съм на 83 години. Като ми мина, аз се прибрах на село и сях памук. Като го берях вече наесен, по Елховското шосе виждам заминава жена с увито момиче с шалове, а духа един студен вятър. Аз не можах да ги питам къде отиват, защото бях надалеч, но когато отивах вече към шосето, те се връщат и аз ги питам: "Къде ходихте? Защо се връщате бързо? "- "Стойка я боли ухото - майката разказва. - И ходихме да търсим фелдшер, обаче няма и се връщаме и какво ще правим, не може да спи вечер". Аз веднага се спрях: "Намерих лек за ухото.
към текста >>

Както си решех косата, някъде зад ушите горе, гледам - гребенът се напълни с коса и като потърсих с пръст, усетих, че на едно място ми студенее на главата.
Оттогава майка ми не ми натякваше вече, че съм се провалила като дъ- новистка. Така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя. По този начин Учителят им заплати за това, че са били мои родители и ме направи свободна към тях. Мария Тодорова Ще ви разкажа нещо, което ми се случи през 1933 г. Както си решех косата, някъде зад ушите горе, гледам - гребенът се напълни с коса и като потърсих с пръст, усетих, че на едно място ми студенее на главата. Отидох до огледалото и гледам, наистина ми е паднала на едно място косата - около една монета голямо, колкото сегашните два лева. Отидох при Учителя. Той ме погледна и ми каза: "Ще вземеш чист зехтин и ще го мажеш". Взех си едно шишенце и когато ми дойде на ум, намазвах мястото. Но когато ми падна косата, бях казал и на брат си.
към текста >>

Про- студих се и ме заболя стомахът.
След сина й се ражда едно момиче и едно момче. Тя изгледа и трите. Станка Тотева През месец септември 1934 г. доста време прахме на реката боси. Про- студих се и ме заболя стомахът. Не ми минава от гореща вода. Сама се мъчих да се излекувам, не можах. Реших да се посъветвам с Учителя. Той беше пред приемната стая. Разправих Му.
към текста >>

В навечерието на едно заминаване на Рила, аз се простудих много силно.
Болната сестра се изпоти на няколко пъти. Учителят я караше да се преоблича на всяка почивка и така тя започна да се чувства все по-добре и по-добре. Като стигнахме на Бивака, тя се чувстваше съвсем добре и оздравяла. Излекува я Учителят с един толкова обикновен метод, на екскурзия с раница. Юрданка Жекова В навечерието на едно заминаване на Рила, аз се простудих много силно. Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. "Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " - "Нека тръгне, рекох." И тръгнах.
към текста >>

Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат.
От това лекарство ще взема по една чаена лъжичка три пъти на ден преди ядене." Лекуването продължи около един месец и майка ми оздравя. Стоян Димитров - Варна В критичната си възраст леля Райна се разболя от Дюринг, болест, която и сега не могат да лекуват. По кожата на ръцете и цялото й тяло излизат мехури, пълни с вода, като при изгорено. Мъжът й лекар и синът й студент- медик, които познаваха тази болест плачеха, че тя си отива, а те са безпомощни, не могат да й помогнат. Леля прати майка ми да пита Учителя за нея. Той отговаря: "От нея зависи". Леля много добре схвана какво искаше да каже Учителят. Стана вегетарианка, отиде да живее на Изгрева, близо до Учителя. Здравословното й състояние се подобри и често ходеше на поляната да разговаря с Учителя.
към текста >>

88. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Учителят поканва студента да седне до Него на масата.
А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно".
към текста >>

Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея".
Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора". През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно". Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата.
към текста >>

Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето.
Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук? Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно". Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и отново нямал болки. Когато Руси се сбогувал с Учителя, Той се усмихнал и казал: "Е, ти си един от свидетелите да види, да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях." Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Мария Тодорова Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка.
към текста >>

Когато Руси се сбогувал с Учителя, Той се усмихнал и казал: "Е, ти си един от свидетелите да види, да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях." Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни.
Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно". Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и отново нямал болки. Когато Руси се сбогувал с Учителя, Той се усмихнал и казал: "Е, ти си един от свидетелите да види, да чуе и да разбере, че когато човек и други като него строят къща за Господа, то Господ пък строи къща за самите тях." Студентът заминава за Прага и десетилетия след това той не боледуваше от язва, защото Господ бе построил дома му по законите Господни. Мария Тодорова Савка Керемидчиева едва на 23-25 години получи удар, от който пострада малко единият й крак и едната й ръка. Устата й малко се изкриви, зрението намаля. Тя излизаше сутрин на изгрев слънце, правеше дълбоки вдишки, но зрението й не се подобряваше. Една сутрин ние я видяхме на полянката на изгрев с Учителя.
към текста >>

По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни.
Там Той накарал болния да стане и да започне да се движи. После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов? " - "Знаете ли кой е г-н Дънов?
към текста >>

В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя.
После Учителят им дал един адрес, откъдето да изпишат лекарство. Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов? " - "Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете.
към текста >>

В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител?
Изпратили им го и братът на Елена Цочева окончателно се оправил. Влад Пашов Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов? " - "Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете. Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза.
към текста >>

След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов?
Пътувахме с влака за София. По това време като студенти, ние, хората от Братството, носехме дълги подрязани коси, което издаваше убежденията ни. В купето имаше и други студенти, които взеха да ни се подиграват, като намесваха и името на Учителя. В същото купе пътуваше и един подполковник, който се възмути от държанието на студентите, стана цял разтреперан от вълнение, отвори прозореца и заяви: "Само ако някой се осмели да се подиграва с г-н Дънов, ей тук, през прозореца ще го изхвърля." След това се обърна към нас с думите: "А бе, поплювковци, защо не се обадите да защитите вашия Учител? " Но ние пак не се обадихме. След като мина малко време и подполковникът се поуспокои, една студентка го запита: "Защо вие така упорито защитавате Дънов? " - "Знаете ли кой е г-н Дънов? Сега ще ви разкажа, за да разберете това, което не знаете. Ние сме трима души в нашето семейство и много се обичаме, но дъщеря ни заболя от туберкулоза. След като тукашните лекари не можаха да ни помогнат, бяхме принудени да търсим помощ при най-големите професори - специалисти в Швейцария, Германия и Австрия, но отникъде помощ, отникъде надежда. Върнахме я, за да си умре при нас, тъй като положението й все повече и повече се влошаваше.
към текста >>

Студентите, като чуха разказа на подполковника, наведоха глави и повече никой не заговори по този въпрос.
- "Тя отиде да направи пражени филии" - ми отговори дъщерята, но вече съвсем бодра. Седнах в стаята, за да почакам идването на майка й, която след малко дойде и по лицето й се четеше неизказано доволство, че най-после дъщеря ни огладняла и поискала да яде, като казала: "Майко, гладна съм. Направи ми пражени филии." Това беше цяло събитие - дъщеря ни да поиска да яде. Като разпитах майка й за времето, когато се почувствала добре и поискала да яде, то съвпадаше точно с времето, когато аз бях паднал на колене пред Учителя и го молех за ломощ. И тъй, драги младежи, дъщеря ни оздравя." Студентите, като чуха разказа на подполковника, наведоха глави и повече никой не заговори по този въпрос. /Името на подполковника е Тодор Божков./ Петър Камбуров Моята приятелка от младини Олга Блажева заболя от тумор. Беше учителка някъде из Хасковско. Лекарите й казали - операция.
към текста >>

Обстановката беше мизерна, а зимата студена.
Нито следа от вчерашния Георги, от вчерашния бунтар и атеист. Само за двадесет и четири часа Георги се пробуди и от атеист стана бял брат. Колю Николов - Русе Преместиха мъжа ми Костадин на служба в Цариброд. При пристигането ни той заболя доста сериозно. Обстановката беше мизерна, а зимата студена. При това, положението на болния ми мъж се влошаваше. Военният лекар Таджер полагаше големи грижи. Бяха се ангажирали и другарите му офицери, но нищо не помагаше. Успокояваха ме, че поръчали за някакви специалисти, които ще му помогнат, а всъщност бяха решили, че ще мре. При това положение аз не знаех към кого да се обърна, от кого да искам помощ.
към текста >>

89. ЧУДОТВОРСТВО

Учителят не даваше да пием студена вода.
Тези чайници бяха големи - 25 литра единият. Два чайника бяхме направили. Единият го носеше Цеко, а другият - друг някой брат, който е здрав. Носехме ги на гърба си. Чайниците имаха вътре огън, да се затоплят, имаха също и малки кранове и който искаше си наливаше да пие вода. Учителят не даваше да пием студена вода. Така, като вървяхме, който искаше, си наточваше по малко вода, както чайникът беше на гърба на брата. Един път, като си тръгваме вече, Учителят излезе там, където е "Бай Кръстю", където сега въздушната линия ходи. Минава един офицер с такси, отгоре слиза и си отива в града. Учителят вдигна ръка, офицерът спря леката кола и Учителят му каза: "Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева?
към текста >>

90. ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ

Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки.
Успях да изплатя дълговете, които имах, и да върна навреме парите на Учителя. Разбрах, че с даването на парите, Той ми е дал и своята благословия за търговията." Славка Кайрекова Сестра Грозданова от Сливен разказва за дъщеря си, че завършила гимназия с отличен успех и искала да следва медицина в Италия. Понеже майката нямала достатъчно средства, момичето помолило вуйчо си да помогне за издръжката. Вуйчото отказал, защото нямал доверие на момиче- та-студентки. Тогава Грозданова отива при Учителя и му излага проблема. Учителят отговорил: "Рекох, ще даде, иди си." Когато Грозданова отишла при брат си, той я попитал: "За Палка ли идваш, кажи й да си стяга багажа." Друг случай със сестра Веса. Отишла да работи в една печатница. Носела от тавана книгите и материалите долу.
към текста >>

91. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Просия радостна усмивка по студените лица, всеки очаква привет отдалеч, а колко освежителни са тези писма, проблясват хубави спомени.
В една тъмна нощ получавам телефонно известие да сменя една механизирана рота на бойната линия. Съвсем незабелязано през нощта се промъкнах и в ранните зори се намерих с ротата си на предната линия, където температурата винаги беше висока. Откъслечни тежки взривове рядко процепваха въздуха или картечен залп и пак-тишина. Нощ и ден в бездействие и в очакване началото на края. Веднъж, унесен в далечни спомени из спокойния живот за Родината, прозвуча ясният глас на пощенския раздавач: Писма, има много писма! Просия радостна усмивка по студените лица, всеки очаква привет отдалеч, а колко освежителни са тези писма, проблясват хубави спомени. Колко радостни са тези писма на фронта! Отвън пукотевицата се чува все по-често, никой не може да надникне над окопа, всичко замира. Писмата остават непрочетени, тъга свива душата, любимото писмо остава непро- четено. В този момент - нещо странно: тихият ветрец неусетно изтръгва писмото от ръцете ми, писмото излита и пада на 5-6 метра пред окопа. О, ужас, а вън е ад, да рискува ли човек, но как да излезе?
към текста >>

92. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА

Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото!
Учителят каза на брата строго: "Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото! " Хижарят слуша и гледа: "Как така ще ги пуснете, та нали аз ги улових? " Учителят се усмихна: "Ти ги улови, но нали ни ги продаде. Те сега са наши. Ние ще направим, каквото искаме с тях." Отиде братът и пусна рибите в езерото. Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото! Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: "Милият Учител! Милият баща! Слава на Господа! " Борис Николов
към текста >>

93. РАДОСТ И СКРЪБ

Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от теб.
- Защото тя е дошла да ви лекува. А когато дойде радостта, не я задържайте повече, отколкото трябва. - Защо? - Защото радостта носи блага и се качва на гърба на човека. Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от теб. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение. Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но си кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете си; ако съм праведен, страдам за спасението си. Не се страхувайте от страданията си, но разумно се справяйте с тях. Като страдате и се радвате, ангели ви посещават.
към текста >>

94. ЛЮБОВ

Измазах, но привечер хвана голям студ.
ЛЮБОВ Спомени на ученици Приемната на Учителя имаше едно малко антренце. Отвън мазилката беше паднала. Учителят ме помоли да измажа падналата мазилка. Измазах, но привечер хвана голям студ. "Учителю, има опасност да замръзне. Закъсняхме с мазилката. Трябваше през лятото да я направим". Учителят се усмихна и каза: "Ако си работил с любов, няма да замръзне". И наистина, антренцето не замръзна, макар че водата навън замръзна.
към текста >>

Понякога ръцете и краката ви са студени - топлина нямате.
Тогаз се подига въпросът: Как може да се придобие нещо ново? - Който иска да придобие нещо ново, трябва да се научи да обича ближните си - защото новото е в Любовта. Христос казва: "Ако не станете като децата..." - Ще обичате децата, за да придобиете сила; ще обичате майката, за да придобиете топлина; ще обичате бащата, за да ви даде светлина. Следователно, човек, който няма обич към децата, той няма бъдеще. Помнете: Ако искате да добиете енергия, обичайте децата. Понякога ръцете и краката ви са студени - топлина нямате. Ако искате топлина, обичайте майките, жените. Казвам: Жената жена да обича! Според моите изследвания, жените не се обичат. Жена на жена вяра не хваща. Според новото разбиране на нещата, вие трябва да знаете следното: Мъжът може да люби Бога само чрез жената.
към текста >>

95. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Стигнахме до бивака "Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно.
Ето тук започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на Природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Мария Тодорова Тази зима имаше големи снегове почти до пояс. Ветровете ги носеха в планината и натрупваха преспи. Ние предприехме екскурзия с Учителя до Витоша. Стигнахме до бивака "Ел Шадай", но вятърът не само не утихваше, но се усилваше и беше студен вятър, небето облачно. Нагазили в снега, по указание на Учителя, ние се наредихме в две-три редици на обща молитва. Изпяхме няколко песни, съсредоточихме се, помолихме се и пожелахме времето да се оправи. Не мина много време, облаците се разкъсаха и вятърът стихна. Слънцето огря и стопли планината. Ще каже някой, че е случайно.
към текста >>

Аз знаех, че съм сама в стаята; на поляната, понеже беше студено, нямаше никой.
Гледах да изляза от стаята. Приближих се към вратата, за да изляза, но той хвана с двете си ръце ръцете ми под рамената, аз се отдръпнах, но той ме държеше здраво. Отдръпнах се още назад, но той продължаваше да ми държи ръцете. Така като се движехме из стаята, блъснахме гардероба, който се отмести, той настъпваше и успя да ме събори на миндера. Аз се свих на топка и с краката си го отблъснах от себе си. Аз знаех, че съм сама в стаята; на поляната, понеже беше студено, нямаше никой. Паша беше слязла в града и аз разбрах, че не мога да чакам помощ от никого отвън. Тогава си спомних думите на Учителя преди да си отидат приятелите от Латвия в началото на септември, когато в 1939 година Хитлер обяви войната на Полша. Те трябваше да минат близо до бойното поле и затова бяха много смутени. След последния обяд, който имаха с Учителя, Той като стана от масата, им каза: "Когато сте в нужда, повикайте Ме! " Като чух тия думи, аз изтръпнах.
към текста >>

Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си.
Сам никой не може да свърши възложената му работа. Все трябва да му дойде някаква помощ. Щом се намерите в затруднение, помолете се сърдечно и веднага служебни същества ще ви се притекат на помощ. Човек трябва да се моли на Бога, за да не Го застави да оттегли лицето си от него. Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да се молиш съзнателно, това значи, да отправяш енергиите си към разумното в света.
към текста >>

96. ОГРАЖДАНЕ И ЗАЩИТА

За да не се простудява, човек трябва да се огражда.
Цветовете прогонват греха или го изкупват. Цветовете, багрите са имунитет срещу греха. Дето има цветове, там грехът е изключен. Музиката, цветята и животните спасяват човека от греха. Затова спирайте вниманието си върху тях. За да не се простудява, човек трябва да се огражда. Това се постига чрез концентриране на мисълта и чрез молитва. Двойникът не трябва да излиза на повече от един сантиметър, даже половин сантиметър извън тялото, защото средата, в която живеете, е груба. На какво се дължи нетърпението? - На излизане на двойника. Често двойникът излиза един-два сантиметра навън, а някога - повече.
към текста >>

97. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

ичката заварихме три дечица, покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ.
(липсва стр.360 с началото, ще бъде добавена допълнително) ичката заварихме три дечица, покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е майка им, те отговориха: "Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене". Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме продукти и пари.
към текста >>

На въпроса ни къде е майка им, те отговориха: "Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене".
(липсва стр.360 с началото, ще бъде добавена допълнително) ичката заварихме три дечица, покрити в мизерни дрипи и зъзнат от студ. Беше ранна пролет и имаше още сняг. На въпроса ни къде е майка им, те отговориха: "Отиде да търси въглища, че ни е много студено, а нямаме от дни нищо за ядене". Ние със сестрата оставихме саковете с останалите продукти, грабнахме кофи и направо отидохме в склада за въглища. Ходихме няколко пъти и донасяхме по две кофи в ръка. След това изчистихме стаята, измихме децата в топлата стая, нахранихме ги и оставихме продукти и пари. Когато се върнахме, Учителят ни разпита подробно и ни поясни: "Вярата, когато я посетиш, обедняла, казва: "Има Един, Който няма да ни остави." И е готова да изпълни всичко. Надеждата всякога се надява, че Бог няма да я остави.
към текста >>

98. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Познавам един от българските философи - студен, хладнокръвен - като че не се интересува от нищо.
В българина има нещо добро вложено, той е музикален, но чувството му към Бога и благоговейното чувство не е развито в него и това ще му пречи. Аз съм изследвал българина. Той от философия не се интересува, от поезия не се интересува, но българинът е крайно любознателен. Като му споменеш за късмет, той веднага проявява интерес. Почти не съм срещал изключения. Познавам един от българските философи - студен, хладнокръвен - като че не се интересува от нищо. Дойде ли въпрос за щастието, за гаданието, даже и той се вълнува. Като се гадае на ръка и той си поглежда ръката, но тъй, че да не го видят. Казва: "Трябва да има нещо." Българинът е суеверен. У българския череп центърът на постоянството е слабо развит. У българина много работи остават недовършени.
към текста >>

99. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход.
Погрешно е да се мисли, че славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, където ще се проявят техните положителни качества. Мисията на славяните е да внесат Любов и Добро. Славяните днес са израснали духовно и те са най-подходящият материал за работа на Духа. Ето защо бъдещето е на славянството. Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход. Те ще открият великия духовен подем. Но те са само авангарда, не са най-големите сили. Сега се дава възможност на славянството да заеме своето място в света. Сега Христос идва при славяните и ще ги прати да работят. Славата Господня ще се прояви в славяните!
към текста >>

100. ЦАРЕ И УПРАВНИЦИ

А времето беше ясно, тихо и студено.
Тя ни услужи много. Насякохме клони и запалихме огън. Натрупахме на земята много сухи клони за огрев и за да можем да сядаме и лягаме. С платна заградихме наоколо да не духа. Като се засили огънят, стана приятно. А времето беше ясно, тихо и студено. Студът се засилва след залез слънце Огънят гори непрестанно, чайниците врят. Ние се затоплихме, сякаш бяхме в стая. Дойде доброто разположение, запяхме песни, разговаряхме. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха.
към текста >>

Студът се засилва след залез слънце Огънят гори непрестанно, чайниците врят.
Насякохме клони и запалихме огън. Натрупахме на земята много сухи клони за огрев и за да можем да сядаме и лягаме. С платна заградихме наоколо да не духа. Като се засили огънят, стана приятно. А времето беше ясно, тихо и студено. Студът се засилва след залез слънце Огънят гори непрестанно, чайниците врят. Ние се затоплихме, сякаш бяхме в стая. Дойде доброто разположение, запяхме песни, разговаряхме. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа.
към текста >>

Никой не усети студ, а някои подремнаха.
А времето беше ясно, тихо и студено. Студът се засилва след залез слънце Огънят гори непрестанно, чайниците врят. Ние се затоплихме, сякаш бяхме в стая. Дойде доброто разположение, запяхме песни, разговаряхме. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво "гнездо" за Учителя, Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огьня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме, гледаме отдолу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак - висок селски калпак.
към текста >>

Всички сестри бяха студентки по онова време.
Но като видя как сме се разположили, той върна конете назад и остана с двама придружители. Размени някоя дума с Учителя от учтивост. Повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите постоянно го разпитваха за най-обикновени неща. Той се учудваше на въпросите им, но им отговаряше. А това не бяха глупави въпроси. Всички сестри бяха студентки по онова време. Нямаше неуки и прости хора между час. Като ни видя как сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище. Пиехме чай и разговаряхме на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризъм и т.н. Имахме възможност да ви- дим царя за първи път непосредствено до нас като обикновен човек. Той бе до нас, а ние бяхме в присъствието на Учителя.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43705582618713