НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
185
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО /
студия
върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1.
Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4. Салоните на Бялото Братство 5. Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI.
КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО /
студия
върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1.
Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството 4. Кой е Учителят? 5. Кой е Мировият Учител?
към текста >>
2.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка,
състудентка
на Асен.
Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената. На вратата на салона срещата ни бе в мълчание. Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!
РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка,
състудентка
на Асен.
към текста >>
3.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и
студена
пот ме облива.
Това беше голямо изпитание за мен и голямо изкушение. Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева". Помолих я да предаде писмото на Учителя. Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя. След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш!
". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и
студена
пот ме облива.
Отвътре огън ме гори, а отвън студена пот тече от мене. Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя. Срам не срам, трябваше да го преживея. Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот. Но сега така размишлявам.
към текста >>
Отвътре огън ме гори, а отвън
студена
пот тече от мене.
Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева". Помолих я да предаде писмото на Учителя. Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя. След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш! ". Получих аз отговор на писмото си от Савка, чета го и студена пот ме облива.
Отвътре огън ме гори, а отвън
студена
пот тече от мене.
Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя. Срам не срам, трябваше да го преживея. Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот. Но сега така размишлявам. А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.
към текста >>
4.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Знаехме от разказите на първите приятели и неговите
състуденти
, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар.
"Старинната цигулка на Учителя" Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка. Учил е богословие и медицина.
Знаехме от разказите на първите приятели и неговите
състуденти
, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар.
Знаехме също, че е свирел на цигулка стар модел - такъв, на какъвто се е свирело миналия век. Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел. Но не Го бях виждал да свири на нея. Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея. Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.
към текста >>
5.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и
студена
и набутва вътре всичко.
Освен това, той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя. Една вечер се събират неговите бойни другари в бараката му, които нощуват в различни нелегални квартири около София. Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко. На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева". След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.
Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и
студена
и набутва вътре всичко.
Ляга да спи. По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой. Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен.
към текста >>
А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе
студена
.
А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.
А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе
студена
.
Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката.
към текста >>
6.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична
простуда
.
Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа. Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб. Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си. Но на следващия ден се случва нещо неочаквано и непредвидено. Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.
Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична
простуда
.
Така и става. Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му. Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака. Дишането Му става учестено и затруднено. Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.
към текста >>
7.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни
студенти
, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.
"Учителят готви общ обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости. Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси. пред салона. Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът.
През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни
студенти
, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.
Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора! " И така беше организирана обща кухня. След скромния обяд дежурните минаваха с обща касичка или пък понякога оставяха касичката встрани на една маса и всеки пристъпваше към нея и пускаше онова, което носеше в ръцете си - кой колкото можеше. Каква бе изненадата, когато в касичката се намериха пирони. Някой нямаше монети и пускаше пирони, за да се чуе, че пуска нещо и че дрънка нещо.
към текста >>
8.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През цялото време ръмеше дъжд, беше
студено
и се бях измокрил до кости.
"Общение на човешките души" По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината. Най-близо беше Витоша. Излизахме веднъж седмично с Учителя, заедно с група приятели. А понякога излизах и сам. Случи се така, че излязох сам в планината.
През цялото време ръмеше дъжд, беше
студено
и се бях измокрил до кости.
Реших да сляза през село Бистрица. Слязох в селото и реших да си отпочина и да се стопля. Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал. Влизам в селската кръчма, която беше мазе на една къща - превърнали го бяха в кръчма. В помещението имаше 10-15 маси, около които бяха насядали мъже с калпаци - потни, мръсни, кални - пият и пушат.
към текста >>
Беше късна есенна вечер,
студено
, мъгливо и ръмеше дъжд.
По целия път ръмеше дъжд. Непрекъснато ме занимаваше една мисъл: "Ето, Великият Учител е тук в София, на "Изгрева", сваля Словото Си и в Него се говори за чист въздух, за чиста вода, за чисти простори, за необятна светлина и за живот близо до природата. А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове. Значи, този народ няма бъдеще. Реших, че трябва да споделя това всичко с Учителя и застанах под прозореца Му.
Беше късна есенна вечер,
студено
, мъгливо и ръмеше дъжд.
След малко Учителят отвори прозореца и ми каза да почакам. Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя. Сложи ме до печката да се стопля, да си изсуша дрехите и да пия чай. Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия. Аз пиех и сърбах чай, а Той ме наблюдаваше с внимание.
към текста >>
9.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За да влезне в нея, всеки кандидат-
студент
трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит.
"Чужди по дух хармонизации" Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите. Всички ние, които минавахме за музиканти, бяхме онези, школуваните, минали през музикалната образователна система тогава в България, а това бе Консерваторията в София.
За да влезне в нея, всеки кандидат-
студент
трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит.
Навярно се досещате, че един музикант не се сътворява за три-четири-пет години, а за цяло десетилетие, дори за две. Онези, които бяхме завършили консерваторията, се считахме за музиканти. При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент.
към текста >>
10.
3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е
студено
и е за калпак.
Бяха свикнали да го виждат на концерти и там му биваха предоставяни най-хубавите места - или в ложата, или на първия балкон на зала "България". Пристига файтонът в града, слизат и влизат в залата. Всички посетители са с меки шапки на главите, само Учителят е със сламена шапка. Застават пред гардероба. Учителят най-спокойно отива и си дава сламената шапка да му я окачат.
Приятелите стоят отстрани, гардеробиерката се усмихва, върти сламената шапка в ръцете си и се чуди защо е на тоя човек сламена шапка, когато навън е
студено
и е за калпак.
Изведнъж на всички прави впечатление, че Дънов е дошъл със сламена шапка на концерт и започват да се усмихват не на Дънов, а на приятелите, които го придружават. Усмивката преминава в смях, защото те са чували и знаят, че всички дъновисти са пернати в главите и пернати глави са само за сламени шапки. Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители.
към текста >>
11.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме
студенти
, други - завършили университети.
Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък. Това означава, че ще Го прояви в следващия си живот".
Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме
студенти
, други - завършили университети.
За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на Патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология.
към текста >>
12.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави
студия
за музиката на Учителя.
Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона. Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях.
Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави
студия
за музиката на Учителя.
Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети. Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в салона на "Изгрева".
към текста >>
13.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за
студентка
в първи курс.
А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение. Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията.
Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за
студентка
в първи курс.
На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията. Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен. Винаги, при всеки повод, аз Му показвах разработеното и наученото от мен.
към текста >>
14.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои
студенти
аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите.
"Истинската работа" Бях млада и постъпих в Музикалната академия, след като разбрах, че имам добра подготовка, за да бъда на академично ниво след време, когато уча и свиря песните на Учителя. Така аз смятах. Започнах да уча, да посещавам занятията в Консерваторията. Срещах се и с други музиканти, които бяха добри изпълнители и музиканти по дарба и музиканти по дух.
Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои
студенти
аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите.
Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това.
към текста >>
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред
студенти
и външни лица.
Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили.
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред
студенти
и външни лица.
От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти.
към текста >>
Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите
състуденти
-музиканти.
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица. От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият.
Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите
състуденти
-музиканти.
Те много добре знаеха, че това е истинска радост заради техния успех, а не е само една обикновена вежливост. Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала.
към текста >>
Така веднъж, като
студентка
в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит.
Те разбраха и се убедиха, че аз се радвам заради тях и с тях заради успехите им. Тази обща музикална вълна ме поде нагоре, стабилизира ме и аз завърших много добре Консерваторията, отдел пиано. Спазвах съветите на Учителя, влязох по този начин психически в музикалното поле и среда на музикантите и се настроих на тяхната вълна, тя ме пое, издигна ме и аз се движех в техните среди безпрепятствено. През време на следването ми посещавах редовно Школата, посещавах Учителя, имах много интересни опитности и разговори с Него, които съм записала. Нито един път не пропуснах да бъда до пианото преди беседа на Учителя.
Така веднъж, като
студентка
в Академията, имах много напрегната програма - бяха ни дали задание, което трябваше да науча много добре наизуст за изпит.
По цял ден го проучвах, учех го и непрекъснато свирех на пианото. Бях много заета, работех непрекъснато от сутрин до вечер по осем часа на пианото. Успях да се отскубна за един час и решавам да отида при Учителя и да споделя с Него моите впечатления за това, с което се занимавам сега. Той ме прие, седнах на стола, разказах Му всичко, а Той ми каза: "Марийке, Марийке, много малко работиш". Стреснах се, огледах се, бях сама с Него.
към текста >>
15.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Имаше братски деца, които бяха
студенти
- една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка.
А знаете ли, че през време на Школата, той свободно се движеше по "Изгрева", пушейки цигари по поляната и пред приятелите - искаше да покаже с това, че стои над всякакви предразсъдъци. Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка. А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията.
Имаше братски деца, които бяха
студенти
- една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка.
Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка. Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант.
към текста >>
16.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха
студенти
и завършиха университети.
91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как. Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха. След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора. Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование.
Когато се отвори Школата - 1922-1944 година - надойдоха много млади хора от селата на "Изгрева", като някои от тях бяха
студенти
и завършиха университети.
На тези, които дойдоха без образование на "Изгрева", Учителят нареди да завършат гимназия, а мнозина завършиха и висше образование. Тези, които не успяха да завършат гимназия, станаха занаятчии и се препитаваха кой как можеше със своя си занаят. В това нямаше нищо лошо. Още в първите години Учителят беше заявил, че всеки ученик трябва да има по един занаят, за да може с него да изкарва хляба си, ако поради идейни причини го уволнят. Но това не стана изключение, а се издигна като лозунг в Школата, което бе преиначаване на думите на Учителя и бе груба грешка, която доведе до пагубни последствия за Школата.
към текста >>
Една група
студенти
напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания.
След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя. И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя. Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума. Накрая стана най-фаталното.
Една група
студенти
напуснаха факултетите, а други хвърлиха дипломите си и станаха занаятчии, като обясняваха, че не искат да се подчиняват на обществените наредби и изисквания.
Учителят бе крайно недоволен от тази група младежи. И защо ли? Тази група направи най-големите поразии на Братството. И сега ги прави. Аз също бях потърпевша.
към текста >>
17.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Преди Балканската война Боян Боев е
студент
в Мюнхен.
Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в науката, природата и религията.
Преди Балканската война Боян Боев е
студент
в Мюнхен.
Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна?
към текста >>
Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите
студенти
и става причината, загдето към българските
студенти
започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение.
Рудолф Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България. Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една велика страна?
Тя е една много важна страна и на нея и на цялото славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в присъствието на останалите
студенти
и става причината, загдето към българските
студенти
започват да се отнасят с по-голямо внимание и уважение.
След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам да стана ваш ученик и да следвам висши науки! " Щайнер отговаря: "Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.
към текста >>
18.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови
състуденти
в Америка.
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови
състуденти
в Америка.
Бяха следвали заедно. По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година.
към текста >>
По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от
студентските
му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели.
"На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите" Величко Гръблашев бе един от онези, които бяха съвременници на Петър Дънов и негови състуденти в Америка. Бяха следвали заедно.
По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от
студентските
му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели.
Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия.
към текста >>
В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от
състудентите
си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели.
В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от
състудентите
си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия. Решили и тръгнали. Отначало пътували с влак, после - с кола, след това стигнали до едно езеро и там ги чакал един лодкар. Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг.
към текста >>
Той има и онази опитност с Петър Дънов от
студентските
си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество.
И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос.
Той има и онази опитност с Петър Дънов от
студентските
си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество.
Значи Христос се намира там и той трябва да Го намери и да се срещне с Него. Взима си паспорт, купува си билет и идва да се сбогува с Петър Дънов на ул."Опълченска" 66. За него Той е само Петър Дънов. Точно по това време при Учителя се намира един брат - това е Борис Николов. Учителят е седнал на стола, преметнал крак връз крак, една любима Негова поза и Борис разговаря с него по дадени въпроси.
към текста >>
19.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само
студентската
ми книжка оттогава.
Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото.
Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само
студентската
ми книжка оттогава.
Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България.
към текста >>
20.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Отива брат Методи Константинов при Учителя и Го пита какво ще му каже за дейността на Михаил във франция1 А Учителят му отговаря: "Когато бях
студент
в Америка, веднъж в града Ню-Йорк наблюдавам една гледка.
Този, когото носиш на снимка тук, артистът Михаил или онзи, Комуто целуваше двадесет години десницата? " Онзи мига, мига. Казвам му: "Да ми отговориш ей сега, веднага, иначе няма да стъпваш в дома ми." И той не дойде повече у дома ми. Не можа да си отговори на въпроса. Този въпрос всеки сам си го разрешава.
Отива брат Методи Константинов при Учителя и Го пита какво ще му каже за дейността на Михаил във франция1 А Учителят му отговаря: "Когато бях
студент
в Америка, веднъж в града Ню-Йорк наблюдавам една гледка.
От дъното на една улица се задава процесия, която се води от музика, барабани и тъпани. Всички се обръщат да видят каква е тази музика. След музиката се движат три коня, а на тях са качени трима индийски махараджи с чалми и с източни носии. Всички гледат и ахват от величието на тази процесия. В момента, когато отминават индийските йоги, факири и махараджи, учудените и възхитени погледи, без да искат оглеждат отдалечаващите се силуети.
към текста >>
21.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и
студена
вода.
А да се роди човек в България е много трудно. Има много кандидати на Невидимия свят, но малцина са избраните, допуснати да слязат долу и да се родят чрез българите. Режимът се беше сменил и комунистите заздравяваха властта си. Учителят се беше върнал от Мърчаево и беше дошъл да се изкъпе в банята в малкия ни дом на ул."Симеоновско шосе" 14. На "Изгрева" бяха преградили нещо като баня, но тя беше много мизерна.
А нашата се палеше с огън, затопляше се казанче с вода, имаше душ за топла и
студена
вода.
Бяхме приготвили едно помещение три на три метра за баня. След като се изкъпа, Учителят дойде при нас, почерпихме Го с чай и курабии. Разговорът се въртеше около тези бурни години, пълни с неизвестост, след като бяха дошли комунистите на власт. Учителят ме погледна и каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват. Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание.
към текста >>
22.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като
студентка
.
Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев. Изсвирих "Испанска симфония" от Лало.
Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като
студентка
.
Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов. Без този поздрав не зная какво щеше да бъде.
към текста >>
Зарадвана, че бях приета като
студентка
в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си.
Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов. Без този поздрав не зная какво щеше да бъде.
Зарадвана, че бях приета като
студентка
в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си.
На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи. Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов.
към текста >>
23.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за
простуда
.
Започнахме да викаме. Братята, които бяха вече напред, чули виковете ни, дойдоха и ни отведоха да второто Мусаленско езеро. Там бяха накладени буйни огньове. Учителят и много братя и сестри ги бяха наобиколили и сушаха дрехите си на тях. Дъждът беше спрял, но всички бяха мокри.
Чайниците кипяха, всички пихме гореща вода и на никого не идваше на ума за
простуда
.
Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа.
към текста >>
На сутринта, при голям
студ
и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала.
Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила.
На сутринта, при голям
студ
и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала.
И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя. През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре. Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица".
към текста >>
Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много
студено
, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва. Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията.
Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много
студено
, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше студено и пръстите ми бяха изтръпнали от студа. Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва.
към текста >>
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше
студено
и пръстите ми бяха изтръпнали от
студа
.
Започва слизане от върха по скалистата пътека. А след това се отиваше направо на гимнастика при Второто езеро, след което се правеше закуска. Понякога правехме гимнастиките след като закусим, понеже отивахме по- надалеч - към Третото езеро и там ги правехме. Първо започвахме с шестте упражнения, а след тях идваше Паневритмията. Искам да добавя, че през времето на Учителя не се свиреше на Молитвения връх с цигулка, защото беше много студено, пръстите се вкочанясваха и не можеше да се свири.
След заминаването на Учителя, аз започнах да свиря на цигулка на Молитвения връх, макар че беше
студено
и пръстите ми бяха изтръпнали от
студа
.
Паневритмията я играехме на Първото езеро, когато имахме нужда от дърва - на връщане оттам всеки от нас носеше дърва за кухнята. Тогава там имаше много сухи дърва. Играехме и на Второто езеро, но теренът не беше равен и кръгът беше малък. Понякога играехме Паневритмия и покрай спиралата с охлюва. А спиралата и охлювът бяха направени от камъни със съдействието и по идея на Учителя.
към текста >>
24.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници,
студенти
и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга.
Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея.
Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници,
студенти
и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга.
Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка. Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата.
към текста >>
25.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Всички вземаха участие, особено младите
студенти
.
Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор. Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев, дошъл от Казанлък, за да следва музика. Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий". Христо Дързев създаде смесен хор тогава, когато бе построен братският салон на "Оборище" 14. Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство.
Всички вземаха участие, особено младите
студенти
.
Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев.
към текста >>
26.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Времето беше
студено
.
И това беше същото четмо и писмо, на което се напечатаха неговите беседи. Изминаха четиридесет и пет години оттогава. Ние преживяхме много, а вие, следващите поколения, ще проверите верността на моите думи. Не само ще ги проверите, но и ще прецените истинността на тази епоха. А ние я преценихме така, както трябва.
Времето беше
студено
.
Имаше дълбок сняг. Много народ бе дошъл от всички краища на страната. Много други хора, които Го уважаваха и почитаха, дойдоха да се сбогуват с Него. Тялото на Учителят, в бели дрехи, бе поставено в салона. То престоя пет дни, без да замирише.
към текста >>
27.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със
студена
вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя.
Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със
студена
вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха.
към текста >>
28.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
"Фрагменти от музикалния живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и
студенти
построиха салон на "Оборище" 14.
"Фрагменти от музикалния живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и
студенти
построиха салон на "Оборище" 14.
Всички вземаха участие. Салонът бе голям. Имаше сцена и балкон. Създадоха се условия за концерти. Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия.
към текста >>
Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също
студентка
в Музикалната академия.
"Фрагменти от музикалния живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и студенти построиха салон на "Оборище" 14. Всички вземаха участие. Салонът бе голям. Имаше сцена и балкон. Създадоха се условия за концерти.
Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също
студентка
в Музикалната академия.
Иван Кавалджиев обичаше много Учителя и Учението. Той беше един от първите музиканти, с когото почнах да свиря в Братството. Христо Байданов свиреше на цигулка и то много хубаво. А в онези години нямаше радио и затова всичко ни се виждаше така прекрасно и вълшебно. Иван Кавалджиев беше предан наш брат.
към текста >>
Имаше още един
студент
- Стоянчо Джуджев, който се ориентира към народната музика.
Създадоха се условия приятелите да се отклонят от Школата и оттам много музиканти си изгубиха добрите условия при Учителя за работа с музиката Му. По-късно дойде от Казанлък един младеж, Христо Дързев, с желание да следва в Музикалната академия. Докато престоя в София, разработи за смесен хор няколко песни. Това създаде голямо оживление. Тогава се присъедини и следващият в Музикалната академия Кирил Икономов и започна да помага за разучаване песните на Учителя.
Имаше още един
студент
- Стоянчо Джуджев, който се ориентира към народната музика.
Впоследствие се издигна, стана преподавател по народна музика в Музикалната академия и по-късно получи голяма музикална награда. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха и умуваха, и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжалява за непослушанието си години след това. Надареният Христо Дързев беше с няколко години по-стар от другите кандидат-студенти и не бе приет в Музикалната академия. Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък.
към текста >>
Надареният Христо Дързев беше с няколко години по-стар от другите кандидат-
студенти
и не бе приет в Музикалната академия.
Тогава се присъедини и следващият в Музикалната академия Кирил Икономов и започна да помага за разучаване песните на Учителя. Имаше още един студент - Стоянчо Джуджев, който се ориентира към народната музика. Впоследствие се издигна, стана преподавател по народна музика в Музикалната академия и по-късно получи голяма музикална награда. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха и умуваха, и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжалява за непослушанието си години след това.
Надареният Христо Дързев беше с няколко години по-стар от другите кандидат-
студенти
и не бе приет в Музикалната академия.
Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък. А беше способен музикант - в това можете да се убедите от неговите разработки на песни от Учителя. Аз пазих досега неговите разработки. Сега ги дадох на младите, за да ги изпълняват с братския хор. След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено.
към текста >>
Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме
студенти
, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас.
" Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти. Но ние разбрахме закона, казан ни от Учителя, за нас Симеон остана предметно обучение и се примирихме. Трябваше да се запази една душа, дошла в Школата на Учителя, защото много души бяха изпратени от Невидимия свят за ученици в Школата, но те не дойдоха. Те се загубиха по широкия друм на живота в България, други дойдоха, но се отклониха и се загубиха, като вината си беше тяхна и те си понесоха последствията за това. А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата.
Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме
студенти
, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас.
Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по цигулка. Така аз разреших този заплетен възел от противоречия. Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа. Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха салона на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта. След години той се помина.
към текста >>
29.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А времето е зимно -
студ
голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна.
"Идилията" в сел о Тополиц а Няколко дни преди ежегодната сбирка на Братството в село Тополица, Петър Камбуров получава телеграма: "Ела". Петър отговаря: "Ако не съм болен, ще дойда". В събота вечерта взема влак за Тополица, но бързият влак за Бургас не спира на гара "Тополица", а на гара "Черноград" - една спирка преди "Тополица". Слиза Петър на перона. С него слизат само двама или трима младежи.
А времето е зимно -
студ
голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна.
Петър пита младежите: "Няма ли някой да отива в Тополица? " Никой не отива. Казва: "Покажете ми поне пътя." "Къде ще вървиш в такова време бе, човече, вълци ще те изядат." Остава Петър сам в зимната нощ, всред виелицата - ни пътя знае, ни посоката. Но като се ориентира накъде да върви - тръгва. Казва си Петър: "Господи, Ти напред, а аз след Тебе." Върви, върви и идва до един завой на пътя.
към текста >>
30.
5_18 Краят на войната е близо
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в
студ
и мраз, в пек и дъжд.
Българските войници са в окопите вече няколко години. Жените по селата заместват мъжете. Те орат, сеят и вършеят. Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си.
А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в
студ
и мраз, в пек и дъжд.
Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш.
към текста >>
31.
5_22 Сламената шапка и общественот о мнение
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Казва ми един от братята: "Посред зима, в
студа
, се изпотих." На другия ден братята питат сестрите, които обслужват Учителя: "Няма ли Учителят други шапки, че дойде със сламената панама?
А Учителят е спокоен, като че ли тъкмо тъй трябва да бъде. Няма какво, преглъщат хапа приятелите, тръгват. Във фоайето Учителят грее със сламената шапка и очите на всички са обърнати към Него. Братята с голямо стеснение бързат да предадат на гардеробите дрехите си. После, на излизане от концерта - пак същото - Учителят грее със сламената си шапка.
Казва ми един от братята: "Посред зима, в
студа
, се изпотих." На другия ден братята питат сестрите, които обслужват Учителя: "Няма ли Учителят други шапки, че дойде със сламената панама?
" Сестрите отговарят: "Учителят има три-четири шапки от най-хубав велур, но защо взе сламената шапка, ние не знаем." Казаха на Учителя на другия ден, колко са се смутили братята на концерта. Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него.
към текста >>
Всеки ден, пет-шест души млади братя
студенти
сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна.
Учителят отговорил простичко: "Е, какво има от това, че съм бил със сламена шапка? Общественото мнение ли? Важно е, че урокът е предаден на учениците." Общественото мнение е тиранин. Учителят иска да ни освободи от него. Първите години ние се хранехме при Учителя в трапезарията в къщата на "Опълченска" 66, в приземния етаж.
Всеки ден, пет-шест души млади братя
студенти
сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна.
Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза. Изместиха бедните студенти от нея.
към текста >>
Изместиха бедните
студенти
от нея.
Всеки ден, пет-шест души млади братя студенти сядаха в трапезарията и получаваха блюда с храна. Учителят също сядаше при нас и се хранехме заедно. Бяхме горди от това, че Учителят разделяше трапезата Си с нас. Но завидяха възрастните приятели, че Учителят ни приема така радушно. И те започнаха да идват и да сядат на скромната трапеза.
Изместиха бедните
студенти
от нея.
След това Учителят преустанови тази обща трапеза - както за нас, така и за гостите от града. Това беше урок за нас и за онези, богатите братя от града, които имаха семейства и заможни домове. Но понякога се случваше да ни поканят в София в един от братските домове до паметника Левски на обяд. Идваха възрастните братя - ще вземат най-официално Учителя и ще Го закарат у тях. Но яденето - тенджерите, гозбите, хляба - трябваше да се пренесе от "Опълченска" 66, където се готвеше, до дома на този брат.
към текста >>
32.
5_26 Ще се развеселя премного заради Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Докато беше интерниран във Варна, в онази
студена
зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон".
"Ще се развеселя премного заради Господа" През 1917 година цар Фердинанд заповяда да интернират Учителя във Варна, защото беше казал, че германците ще загубят войната.
Докато беше интерниран във Варна, в онази
студена
зима през 1917 година, Учителят живееше в хотел "Лондон".
Горе на четвъртия етаж, в една малка стаичка - Учителят се отопляваше с мангалче с дървени въглища, които Той Сам си разпалваше. Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна. Сутрин излизаха на "Ташлъците" за изгрев слънце. Идваха и много братя и сестри от провинцията, отпускари от фронта и от селата. При тази скромна обстановка при мангалчето се водеха разговори - изливаха жалбите си, споделяха мъчнотиите си - тогава бяха тежки времена: Европейската война продължаваше.
към текста >>
33.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Обикновено по обяд там отиваха всички бедни
студенти
, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ.
Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж.
Обикновено по обяд там отиваха всички бедни
студенти
, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ.
Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго.
към текста >>
Така че това бе една
студентска
трапезария.
А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд.
Така че това бе една
студентска
трапезария.
Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго. Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас. А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини.
към текста >>
Възрастните приятели като научиха, че
студентите
отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас.
Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго.
Възрастните приятели като научиха, че
студентите
отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас.
А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини. Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа. Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята.
към текста >>
Оставиха всичко това и дойдоха да ядат
студентската
супа.
Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго. Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас. А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини.
Оставиха всичко това и дойдоха да ядат
студентската
супа.
Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята. Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме. Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа.
към текста >>
Това се отрази на снабдяването на
студентската
трапеза, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти.
Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята. Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме. Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа.
Това се отрази на снабдяването на
студентската
трапеза, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти.
Смятаха, че това е братска кухня и всеки може да яде както си иска и колкото си иска. Един ден аз седя срещу Учителя. Той се храни. Поглеждам към чинията Му. В нея Той постави един голям залък.
към текста >>
34.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-
студенти
помагахме.
"Салонът на "Оборище" 14 и свинете" Малката къщичка на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе тясна за нас. След като митарствахме по чужди салони, бе предложено да си направим сами салон за Братството. Речено - сторено. Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон.
Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-
студенти
помагахме.
За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви.
към текста >>
35.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Брат Бертоли ни беше дал една голяма палатка и там седем-осем братя спяхме в
студените
зими.
А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние. После всички видяха и опитаха на гърба си резултата от неизпълнението на съветите на Учителя. Отначало, от 1924 до 1926 година, младежите се качихме на "Изгрева" да живеем на палатки.
Брат Бертоли ни беше дал една голяма палатка и там седем-осем братя спяхме в
студените
зими.
Приятелите идваха от провинцията, идваха на "Изгрева" и отсядаха в тази голяма палатка. После започнахме да строим бараки. Тогава нямахме пари да си купим място. Бяхме бедни студенти. Наехме мястото, за да си построим барака.
към текста >>
Бяхме бедни
студенти
.
Отначало, от 1924 до 1926 година, младежите се качихме на "Изгрева" да живеем на палатки. Брат Бертоли ни беше дал една голяма палатка и там седем-осем братя спяхме в студените зими. Приятелите идваха от провинцията, идваха на "Изгрева" и отсядаха в тази голяма палатка. После започнахме да строим бараки. Тогава нямахме пари да си купим място.
Бяхме бедни
студенти
.
Наехме мястото, за да си построим барака. И така, на това място, взето под наем, ние си направихме бараката. Селянинът беше добър човек и ни каза: "Вземете го под наем, щом нямате пари, а после, като спечелите пари, тогава ще видим." Беше нива от три декара. В първото съдружие се включихме: аз, Борис, Димитрий, Никола Нанков и Георги Радев. Това бе първата барака, но тя бе много примитивно направена.
към текста >>
Тогава си
простудих
и стомаха, защото пиехме ледена вода.
През 1928 година бе люта зима - минус 20 градуса. Вечер и сутрин - лед. Нямахме печка, влизахме в завивките и не мърдахме оттам, докато се затопляхме. Сутрин се събуждахме премръзнали. Много сняг имаше - бе до кръста ни и трябваше да бягаме през този сняг, за да се сгреем, чак до Подуене, където работехме в едно мазе.
Тогава си
простудих
и стомаха, защото пиехме ледена вода.
После сложихме печка и направихме кухня. Забием няколко кола, сложим бичмета и отгоре дъски - това ни бяха наровете, на които спяхме, а отдолу под тях духаше вятър. Така прекарахме няколко години - добре че оживяхме. После сложихме дюшеци пълни със слама. Когато направихме нашата барака, ние се прочухме, че можем да строим.
към текста >>
36.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Държаха много имот и пари, докато ние, бедните
студенти
, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
Беше вечер с много звезди по небето... Те говореха с Него. Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци.
Държаха много имот и пари, докато ние, бедните
студенти
, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната.
Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага.
към текста >>
37.
5_34 Къде е Изгревът?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
От чешмата от време на време идват приятели, след като са утолили жаждата си със
студената
вода.
"Къде е "Изгревът"? " Седим на пейката до чешмичката и разговаряме с Учителя. Наоколо - дървета, които хвърлят приятна сянка. Навън е топло, а прохладно.
От чешмата от време на време идват приятели, след като са утолили жаждата си със
студената
вода.
Времето е тихо, а въздухът трепти от слънчевите лъчи. Чистота е наоколо - и на поляната, и във въздуха. Изведнъж се чу говор, той се засили и се превърна в караница. Две сестри се караха за оградата, която делеше мястото им, където бяха техните бараки. Карат се, че пушек се вдигна.
към текста >>
38.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А те бяха интелигентни хора - бяха
студенти
, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на философски теми.
Тогава най-интересното бе, че анархистите от съседната комуна пожелаха сами да се видят с Учителя. Ние ги поканихме на обяд, а Учителят разговаря с тях на масата - богата, пищна трапеза с големи бели хлябове и други лакомства, специално изпратени за Учителя. Водихме общ разговор. Анархистите питаха Учителя по разни въпроси, които ги интересуваха. Учителят им отговаряше.
А те бяха интелигентни хора - бяха
студенти
, учени хора с висши образования - и повече задаваха въпроси на философски теми.
Разговорът бе сериозен и философски. Жалко, че не го стенографирахме този разговор. Те останаха много доволни от срещата си с Учителя и не го скриваха. След този разговор те се промениха много. Дотогава правеха много атентати и убийства, защото смятаха, че това са методите чрез които ще променят света.
към текста >>
Ние ги пазехме и криехме в нашите квартири като
студенти
- приемахме ги нощем да спят при нас.
Тогава Стамболийски разреши конгреса им в Ямбол, след което върху тях се извърши живо заколение и Стамболийски плати за това с главата си. Задвижи се законът на кармата, която той сам си създаде чрез тях. От тази връзка между анархистите и нас в Русе до събитието в Ямбол се запази едно истинско уважение към идеите на другите. След това те минаха в нелегалност за дълги години. Някои от тях преминаха към комунистите.
Ние ги пазехме и криехме в нашите квартири като
студенти
- приемахме ги нощем да спят при нас.
Подкрепяхме ги в бедата им. Някои от тях преминаха към Братството. Примери за това са Методи Константинов и Сава Калименов. Друг пример е Никола Антов, който премина към комунистите. Та имахме всички видове представители в нашите среди.
към текста >>
39.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Понякога там се слагаха разни материали за изолация от
студа
.
Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев. Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една изгнила дъска, там за моя изненада намерих един вързоп. Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра.
Понякога там се слагаха разни материали за изолация от
студа
.
Като изваждах изгнилата дъска, отвътре се отвори пролука от 15 сантиметра и там намерих този вързоп. Развързах го и какво да видя. Това бе дневникът на Лулчев. И понеже Невена Неделчева бе ме извикала да ремонтирам бараката, аз предадох дневника на Лулчев на нея, за да го съхранява. Защото това бяха разговори с Учителя, записани от него.
към текста >>
40.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Забрани ни да пием
студена
вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците.
За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра. Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет. А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево. Учителят даде правила за излизане в планините.
Забрани ни да пием
студена
вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците.
Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си. Това ни предпазваше от простуда. И чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко капки вино." А един приятел с големи мустаци, като чу думата "вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино?
към текста >>
Това ни предпазваше от
простуда
.
Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет. А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево. Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си.
Това ни предпазваше от
простуда
.
И чак тогава пиехме гореща вода. Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием студената? " Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко капки вино." А един приятел с големи мустаци, като чу думата "вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " И с и жест Учителят отсече въздуха.
към текста >>
Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием
студената
?
Учителят даде правила за излизане в планините. Забрани ни да пием студена вода и винаги младите отиваха по-рано, наклаждаха огньове, завираха чайниците. Когато основната група пристигаше, чайниците вряха, ние се преобличахме, сваляхме изпотените ризи и си надявахме сухи, които носехме в раниците си. Това ни предпазваше от простуда. И чак тогава пиехме гореща вода.
Веднъж на Бивака бяхме петдесет-шестдесет души и един брат запита: "Учителю, ако няма топла вода, как да пием
студената
?
" Учителят ни изгледа: "На глътки и после може да се сложат няколко капки вино." А един приятел с големи мустаци, като чу думата "вино", му се ококориха очите и запита: "Ама можем ли да пийнем и малко вино? " Учителят го погледна, видя голямото му желание да пие вино с разрешението и благословението на Учителя и отсече: "Не, не може! " И с и жест Учителят отсече въздуха. Мустакатият подскочи настрани от жеста Му и изведнъж помръкна. Ние всички се смяхме до насита на тази случка.
към текста >>
41.
5_11 Блудният син
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях
студент
в Америка,
студентите
решиха да дадат концерт.
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях
студент
в Америка,
студентите
решиха да дадат концерт.
Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона. Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче?
към текста >>
Студентите
идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче?
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт. Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време. След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха салона.
Студентите
идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче?
Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас. Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият. Жалко, че не можахме да я запишем.
към текста >>
42.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По онова време там имаше създаден
студентски
стол или
студентска
кухня, където бедните братя-
студенти
, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа. Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "Мисли, право мисли! " и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66.
По онова време там имаше създаден
студентски
стол или
студентска
кухня, където бедните братя-
студенти
, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови.
Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили. Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят". Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
към текста >>
43.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова
студена
".
Учителят премина по камъните оттатък при брата. Всички прескочихме и отидохме при брата. Учителят видя извора и каза: "Да, това е много хубаво изворче. Под канарата извира". Веднага почнахме да го разчистваме.
По едно време Учителят каза: "Тук по- добре ще да бъде, ако му направим едно коритце да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова
студена
".
Започнаха да го правят и го направиха. Ние донесохме бели камъни, които се намираха по пътя, който идва от Сепарева баня, там, под билото на Петото езеро, Бъбрека, където има голяма поляна и където има такива бели кварцови камъни. Носехме ги в раници. Всеки носеше в торбичка, в раница колкото можеше да носи и така пренесохме и големите камъни. Донесоха три големи камъка.
към текста >>
44.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Сутрин беше
студено
и бяхме добре облечени.
Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място.
Сутрин беше
студено
и бяхме добре облечени.
Учителят бе загърнат с пелерина. Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини. Камъните бяха студени и всеки си носеше възглавничка или някоя дрешка, с която да си подложи при сядане. Ние стенографките седяхме близо до Учителя. Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките.
към текста >>
Камъните бяха
студени
и всеки си носеше възглавничка или някоя дрешка, с която да си подложи при сядане.
Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина. Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини.
Камъните бяха
студени
и всеки си носеше възглавничка или някоя дрешка, с която да си подложи при сядане.
Ние стенографките седяхме близо до Учителя. Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките. Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала. Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация. Учителят пристигаше, сядаше.
към текста >>
45.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се
простуди
, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи.
Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух.
Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се
простуди
, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи.
Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем. Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло.
към текста >>
Защото това беше един
студен
декемврийски ден.
Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме".
Защото това беше един
студен
декемврийски ден.
И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на студа - това не бе направено от обикновено любопитство. Това е израз на една почит, на една признателност и обич към Учителя. Никой нямаше да дойде от града при този студ, ако нямаше защо и за кого да дойде. Те бяха получили нещо от Учителя, което отвътре ги караше да дойдат. Беше тъжен ден за всички ни.
към текста >>
И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на
студа
- това не бе направено от обикновено любопитство.
Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме". Защото това беше един студен декемврийски ден.
И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на
студа
- това не бе направено от обикновено любопитство.
Това е израз на една почит, на една признателност и обич към Учителя. Никой нямаше да дойде от града при този студ, ако нямаше защо и за кого да дойде. Те бяха получили нещо от Учителя, което отвътре ги караше да дойдат. Беше тъжен ден за всички ни. След заминаването на Учителя, всички бяха смутени и натъжени.
към текста >>
Никой нямаше да дойде от града при този
студ
, ако нямаше защо и за кого да дойде.
Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме". Защото това беше един студен декемврийски ден. И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на студа - това не бе направено от обикновено любопитство. Това е израз на една почит, на една признателност и обич към Учителя.
Никой нямаше да дойде от града при този
студ
, ако нямаше защо и за кого да дойде.
Те бяха получили нещо от Учителя, което отвътре ги караше да дойдат. Беше тъжен ден за всички ни. След заминаването на Учителя, всички бяха смутени и натъжени. Учителят не каза на всеослушание, че си отива, като изключваме само някои намеци или предупреждения пред някои братя и сестри. Мисля, че Той виждаше, колко не сме готови да останем сами при тази политическа промяна и при новото управление, което дойде.
към текста >>
46.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Аз бях
студентка
и работех по малко.
Докато нямаше стол, много пъти се хранеше при нас. Извика някоя от нас, даде ни продукти и каже: "Ха сгответе това и аз ще дойда да се храня". А друг път каже: "Ха сгответе това и донесете в една чиния и за мене". Животът в "парахода" бе много интензивен. Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване, които ще опиша на друго място.
Аз бях
студентка
и работех по малко.
Една сестра ми скрояваше плата и аз по малко поушивах някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра, Аня, която бе учителка. Савка беше студентка и я издържаше майка й Тереза. Когато завърших през 1927 година, отидох при Учителя и Му казах: 'Учителю, сега трябва да работя.
към текста >>
Савка беше
студентка
и я издържаше майка й Тереза.
Учителят даваше на всяка от нас задачи за разрешаване, които ще опиша на друго място. Аз бях студентка и работех по малко. Една сестра ми скрояваше плата и аз по малко поушивах някои дрешки. С получените пари се издържах. Паша я издържаше рождената й сестра, Аня, която бе учителка.
Савка беше
студентка
и я издържаше майка й Тереза.
Когато завърших през 1927 година, отидох при Учителя и Му казах: 'Учителю, сега трябва да работя. Баща ми има познат в министерството и могат да ме изпратят в някой хубав град като учителка. Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб".
към текста >>
Като
студентки
и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем.
Какво ще ми кажете по този въпрос? " Учителят каза: "Като отидеш там, ще имаш пари за един хляб. И ние можем да ти дадем този хляб". Аз се отказах да учителствувам и останах на "Изгрева". Паша работи една година като учителка в Русе, но беше уволнена като дъновистка.
Като
студентки
и стенографки, Учителят изпращаше за трите стенографки по някоя и друга банкнота по равно в три различни плика, за да се подпомогнем.
Но след като завършихме, след като направихме опити да учителствуваме и след като бяхме уволнени, се установихме за постоянно на "Изгрева" като стенографки. Учителят даваше всеки месец и на трите по един плик с пари, с които Той бе поел нашата издръжка. Това бяха суми, с които закърпвахме своя скромен бюджет за прехрана. А понякога ни даваше и други три плика, в които имаше суми за дрешки и за обувки. Ние бяхме стенографки на Учителя, Той бе поел нашата издръжка и Той лично се грижеше за нас.
към текста >>
47.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Времето беше много
студено
.
От силното наелектризиране на атмосферата косите и главите ни започнаха да стават светещи. От косите ни излизаха искри като при запален бенгалски огън. Някои се разколебаха и се върнаха обратно в хижата, начело с брат Белев. Когато се разсъмна, ние бяхме вече на върха. Учителят говори и беше много строг.
Времето беше много
студено
.
Едвам стояхме там от студа. Между другото, Той каза: "Искате ли да ви измета оттук като прашинки из пространството? " Ние не можахме да разберем, какво искаше Учителят да каже с тези думи. Бяхме свидетели как Той ни показва едно явление след друго, все по-замайващи. На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина.
към текста >>
Едвам стояхме там от
студа
.
От косите ни излизаха искри като при запален бенгалски огън. Някои се разколебаха и се върнаха обратно в хижата, начело с брат Белев. Когато се разсъмна, ние бяхме вече на върха. Учителят говори и беше много строг. Времето беше много студено.
Едвам стояхме там от
студа
.
Между другото, Той каза: "Искате ли да ви измета оттук като прашинки из пространството? " Ние не можахме да разберем, какво искаше Учителят да каже с тези думи. Бяхме свидетели как Той ни показва едно явление след друго, все по-замайващи. На събора в София Го видяхме в Огън и Слово, а тук, когато се качвахме по пътя към Мусала, видяхме Силите Господни в гръм и буря, както по времето на Мойсея на Синайската планина. Косите ни и главите ни бяха наелектризирани от електричество и целите светеха и бяхме като живи факли, които пътуваха нагоре към Върха Господен.
към текста >>
48.
10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
,
,
ТОМ 1
На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен
студент
в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893.
След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена. След това постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 година в гр. Свищов. Отива в село Хотанца, Русенско и учителствува в местното училище две години. Заминава през месец август 1888 година за САЩ да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.
На 15 октомври 1890 година завършва семинара и се прехвърля като редовен
студент
в Бостонския университет, в богословския факултет през годините 1891-1893.
На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година.
към текста >>
49.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Господ на Силите земни и небесни докара великия
студ
, замрази всичко живо и раздвижи духа на руския народ и го поведе, за да изпълни волята на Бога.
до 1944 год. бе отворена Школата на Всемирното Велико Бяло Братство за учениците и бе предавано Словото на Бога. "Изгревът" в София бе мястото, където Великият Учител живееше и където бе Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, в която Школа се предаваше Словото на Великия Учител, което Слово бе Словото на Живия Бог. "Изгревът" бе Дом Господен в София и в България. В разгара на Втората Световна война, когато Москва бе обсадена от германците и всички очакваха всеки момент да се предаде, Великият Учител заяви още тогава пред един от учениците си, който бе висш офицер в българската войска: "Русия ще забие червеното знаме над Райхстага".
Господ на Силите земни и небесни докара великия
студ
, замрази всичко живо и раздвижи духа на руския народ и го поведе, за да изпълни волята на Бога.
И това знаме бе забито именно там, за да се изпълнят думите Господни. Защото бичът Божий възстановява Божията правда! Преди прелома на войната, когато тя се водеше още в Русия, Великият Учител, който бе в село Мърчаево заяви: "Ние решихме да пуснем руснаците в България". Дойде 9 септември 1944 година,те бяха допуснати в България и влязоха, без да се пукне нито една пушка. С цветя и хляб ги посрещнаха.
към текста >>
50.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Войник или
студент
14.
Богомилската къща 9. Читалище “Надежда” 10. Лозето и събора на Бялото Братство 11. Пътуване на запад за наука 12. Сънят, който се сбъдна 7 13.
Войник или
студент
14.
Духовната младежка група 15. Откриването на Младежкият окултен клас 16. Школата е открита 17. Общ окултен клас 18. Учете един занаят 19.
към текста >>
Студентските
костюми стават комунарски дрехи 32.
Жътвата 27. Екскурзия до Коджа Балкан 28. Харманът 29. Брат Жечо от Ачларе и джанките 30. Кръстю Тюлешков яде джанки 31.
Студентските
костюми стават комунарски дрехи 32.
Писмо на мама след като получи от мене вест, че правим опит за комуна в с. Ачларе 33. Маларията 34. Писмо от Жечо 35. Писмо от Жечо Вълков, с.
към текста >>
Черният гарван и
студентската
шапка 45.
Братска комуна в Казанлък 40. Комунален живот с песни и топла вода 41. Пръв опит за общ братски живот 42. Петър Камбуров пише писмо за комуна 43. Мисли на брат Борис за комуните 44.
Черният гарван и
студентската
шапка 45.
Не прекалявай с физическата работа 46. Урок по пестеливост 47. Първите салони в София 48. Как се построи Изгревът. Палатката на Бертоли 49.
към текста >>
Палто за бедния
студент
133.
Как спасих цигулката на Учителя 128. Паневритмията 129. Божественият Дух и Христовият Дух връз Учителя 130. Колко бе висок Учителят? 131. Учениците на пътя 132.
Палто за бедния
студент
133.
Сестра за пример 134. Трите желания 135. Чашата вино 136. Безсолната диета 137. Суровоядството 138.
към текста >>
51.
I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА
,
ПРЕДИСЛОВИЯ
,
ТОМ 2
завършва семинара и се прехвърля като редовен
студент
в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.
Хотанца, Русенско, в местното начално училище. Заминава през месец август 1878 год. за Съединените Щати да следва богословие. Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма. На 15 октомври 1890 год.
завършва семинара и се прехвърля като редовен
студент
в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.
На 7 юни 1893 г. се дипломира. А през учебната 1893-94 год. се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год. Завръща се в България на 31 години през 1895 год.
към текста >>
А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите
състуденти
българи.
Те ще бъдат описани и дадени в последствие. Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби. През юношеството му тези качества се доразвиват и той вече има пряка и косвена връзка с Невидимия свят. Тези дарби и способности се знаели от съучениците му в Богословското училище в гр. Свищов, които по-късно, след 50 години, са разказвали тези интересни случки на последователите му от Школата на Бялото Братство.
А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите
състуденти
българи.
Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251. Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.
към текста >>
52.
ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 2
Блажени онези души които живеят в Небесна Любов." Втората снимка е изпратена до Неговата рождена сестра, когато Учителят е бил
студент
в Съединените Щати.
А това е снимка, когато Учителят е учителствувал в основното училище в с. Хотанца. Ето и надписа: „В знак на искрена братска Любов подарявам за спомен лика си на Мария П. Стамова. Помнете ме в Исуса. Ваш искрено Любящ брат. П.К.Дънов. Русе, ноември 24.1887 год. Хотанца.
Блажени онези души които живеят в Небесна Любов." Втората снимка е изпратена до Неговата рождена сестра, когато Учителят е бил
студент
в Съединените Щати.
На обратната страна на портрета е написано „До моята любезна сестра Мария П. Стамова от П.К.Дънов. Ноември 16.1891 год." Отгоре е добавил на английски език следното: P.K.Dunoff. Dreu Seminary. Madison N.p. Nov.16.1891.
към текста >>
53.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Било е много
студено
време.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА Роден съм на 30 декември 1900 г. в Габрово, неделя, 9 ч. сутринта.
Било е много
студено
време.
Аз съм първото дете. Нарекли ме Борис. А името Борис означава „северен вятър". След мен се ражда сестра ми Цанка на 25.IX. 1902 г., след това Николай - 5.ХП.
към текста >>
54.
4. КАК НАУЧИХ РУСКИ ЕЗИК
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По-късно я усъвършенствах като
студент
.
И на края, на финала той ми послужи в един необикновен момент. Последните дни и нощи аз бях пред одъра на Учителя, който си заминаваше. Последните дни Той се разговаряше на руски език с една невидима комисия горе в Невидимия свят, която не виждах и не чувах въпросите й, но слушах отговорите на Учителя на руски език и всичко стенографирах в едно черно тефтерче. По отговорите съдех за въпросите и за комисията, пред която Учителят отговаряше. А стенографията бях научил през една лятна ваканция от един банков чиновник за два месеца.
По-късно я усъвършенствах като
студент
.
Разказах ви как научих руски език, а за вас остава да намерите това тефтерче с черна корица и да го дешифрирате за следващите поколения.
към текста >>
55.
10. ЛОЗЕТО И СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък,
студент
по философия.
" „Ами това е Бялото Братство". Тъй се заговорихме с него. Навлязохме в света на идеите. Оказа се, че ние заедно, ако и непознати, сме имали едни и същи мисли и схващания. Някакво далечно родство трябваше да е имало между нас.
Младежът се казваше Кузман Кузманов от Казанлък,
студент
по философия.
С него съм живял няколко години в една стая, но в последствие. А сега той ме въведе в лозето при белите хора, запозна ме с други младежи, все приятни, весели и хубави хора. Така, че той ме въведе в лозето, а на вратата имаше охрана и стояха, и пазеха да не влизат външни хора. Трябваше един от присъстващите да те въведе в лозето. Кузман ме вреди и ме пуснаха.
към текста >>
56.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА Отиваме на следващия ден в университета в Прага, за да се запишем за
студенти
.
12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА Отиваме на следващия ден в университета в Прага, за да се запишем за
студенти
.
Знаеш ли какво значи опашка? Никога не съм виждал такава голяма опашка. Младежи от всички страни нямали възможност да следват през време на войните около 3-4 години, понеже са били войници, сега всички се устремили да следват. Разбира се в Прага нямаше свободни места. Къде ще приемат толкова външни хора.
към текста >>
А те не взимат повече
студенти
отколкото места има.
Отговориха: „В град Грац, но в Австрия". Връщам се отново във Виена и от там в Грац и пак пред университета. Опашка голяма и местата са заети. Връщам се отново във Виена, а там не може и дума да става за следване. Всички факултети са препълнени.
А те не взимат повече
студенти
отколкото места има.
Имат двеста места и взимат точно двеста човека. Стриктни хора, не е като у нас. Но тук ни подсказаха къде да отидем. „Тук има град Щаермарк в Алпите, там има минна академия." А мен ме интересува точно това. От Виена два часа пътувам до Щаермарк.
към текста >>
Веднага ме приеха и ме записаха за
студент
.
Греят къщите, всички хубави в готически стил. А наоколо гори, а зад тях планина. Викам си: „Таман такова нещо ми трябва." Отивам в университета. Няма навалица никаква. Оказа се, че в тази Минна академия има свободни места, понеже бе по-настрана от големите градове.
Веднага ме приеха и ме записаха за
студент
.
Намерих си и квартира, устроих се за броени минути и бях радостен, че съм попаднал в уредено градче. Бях доволен и трябваше сега да отида в Прага и да си взема багажа от хотел „Граф". Обаче докато пътувах от Щаермарк до Виена, аз тутакси заживях със спомена от срещата си в Търново с Учителя и с Братството. Този живот ме изпълваше. И тутакси си спомних, че аз имах един странен сън от преди 2-3 години, когато не бях мислил изобщо да пътувам на запад.
към текста >>
57.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
13. ВОЙНИК ИЛИ
СТУДЕНТ
Баща би беше заможен и аз останах при него.
13. ВОЙНИК ИЛИ
СТУДЕНТ
Баща би беше заможен и аз останах при него.
Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат войник. А аз мразех войниклъка. А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото студентите ги освобождаваха. И ща не ща трябваше да се запиша като редовен студент. Къде имаше свободни места тогава?
към текста >>
А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото
студентите
ги освобождаваха.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ Баща би беше заможен и аз останах при него. Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат войник. А аз мразех войниклъка.
А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото
студентите
ги освобождаваха.
И ща не ща трябваше да се запиша като редовен студент. Къде имаше свободни места тогава? Само в юридическия факултет. Записах се в него и се върнах в Габрово. Лекции не посещавах.
към текста >>
И ща не ща трябваше да се запиша като редовен
студент
.
13. ВОЙНИК ИЛИ СТУДЕНТ Баща би беше заможен и аз останах при него. Но не можах да остана много време в Габрово, защото искаха да ме вземат войник. А аз мразех войниклъка. А за да се откача от него трябваше да се запиша да следвам, защото студентите ги освобождаваха.
И ща не ща трябваше да се запиша като редовен
студент
.
Къде имаше свободни места тогава? Само в юридическия факултет. Записах се в него и се върнах в Габрово. Лекции не посещавах. Тогава не се държеше много на посещенията, защото нямаше места за студентите в аудиториите.
към текста >>
Тогава не се държеше много на посещенията, защото нямаше места за
студентите
в аудиториите.
И ща не ща трябваше да се запиша като редовен студент. Къде имаше свободни места тогава? Само в юридическия факултет. Записах се в него и се върнах в Габрово. Лекции не посещавах.
Тогава не се държеше много на посещенията, защото нямаше места за
студентите
в аудиториите.
Заверяваха семестрите без да търсят дали си посещавал лекции и упражнения. И така аз тръгвам за София да си заверявам книжката и съм във влака с още 3-4 човека мои приятели от Габрово. Седнахме да се храним във влака. Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма.
към текста >>
Изваждам и аз каквото е турила майка ми за
студента
.
Заверяваха семестрите без да търсят дали си посещавал лекции и упражнения. И така аз тръгвам за София да си заверявам книжката и съм във влака с още 3-4 човека мои приятели от Габрово. Седнахме да се храним във влака. Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма.
Изваждам и аз каквото е турила майка ми за
студента
.
Да съм студент, това е мечтата на майка ми. А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле. Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене.
към текста >>
Да съм
студент
, това е мечтата на майка ми.
И така аз тръгвам за София да си заверявам книжката и съм във влака с още 3-4 човека мои приятели от Габрово. Седнахме да се храним във влака. Всеки извадил кой каквото има. Всеки изважда или варена кокошка, или суджук, или пастърма. Изваждам и аз каквото е турила майка ми за студента.
Да съм
студент
, това е мечтата на майка ми.
А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле. Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене. А майка ми я бе направила на студента, който трябваше да си завери семестъра.
към текста >>
А майка ми я бе направила на
студента
, който трябваше да си завери семестъра.
Да съм студент, това е мечтата на майка ми. А майка ми приготвила пуйка с кисело зеле. Вие виждали ли сте една такава голяма пуйка напълнена със зеле и опечена и сложена в един голям цедилник? Като извадих пуйката всички ахнаха и очите им се изблещиха. Такова нещо се правеше в Габрово само на големи празници -я на сватба, я на кръщене.
А майка ми я бе направила на
студента
, който трябваше да си завери семестъра.
Приятелите ми оглеждат пуйката и се облизват. Обаче като погледнах всичките тия лакомства отведнъж ми се отвориха очите и видях, че това е мърша. А приятелите ми станаха на зверове, които поглъщат мършата. Стана ми противно и рекох на приятелите: „Яжте вие пуйката! Яжте вие месото.
към текста >>
Та войниклъка ме накара да се запиша като
студент
.
бях в редовете на гражданската отбрана като трудовак. Осигурявахме реда на скривалищата срещу бомбардировките в София. И накрая ме произведоха в чин ефрейтор понеже само аз като трудовак можех да вдигна тежест до 120 кг на ръце. Можех едновременно да нося два чувала под двете си мишници, като всеки тежеше 60 кг. Затова ме произведоха ефрейтор и аз си сложих нашивка най-тържествено.
Та войниклъка ме накара да се запиша като
студент
.
Първата година ми бе зачетена и заверена като студент в юридическия факултет за радост на майка ми.
към текста >>
Първата година ми бе зачетена и заверена като
студент
в юридическия факултет за радост на майка ми.
Осигурявахме реда на скривалищата срещу бомбардировките в София. И накрая ме произведоха в чин ефрейтор понеже само аз като трудовак можех да вдигна тежест до 120 кг на ръце. Можех едновременно да нося два чувала под двете си мишници, като всеки тежеше 60 кг. Затова ме произведоха ефрейтор и аз си сложих нашивка най-тържествено. Та войниклъка ме накара да се запиша като студент.
Първата година ми бе зачетена и заверена като
студент
в юридическия факултет за радост на майка ми.
към текста >>
58.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но за всяка година трябваше да давам удостоверение, че съм
студент
.
14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА Така отървах войниклъка първата година.
Но за всяка година трябваше да давам удостоверение, че съм
студент
.
А войниклъка аз го мразех най-вече от всичко. И като видях, че няма отърваване от него, дойдох отново в София и се записах във физико-математическия факултет, специалността естествени науки, която обичах от край време. И започнах да посещавам редовно лекции. Тука трябва да кажа, че аз имах свои навици, от които не съм се отказвал никога до сега. Сутрин ставам много рано.
към текста >>
59.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС Младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения, като редовни
студенти
.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС Младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения, като редовни
студенти
.
Постепенно ние навлязохме в братския живот. Поканваха ни на братските вечери. Отначало възрастните бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие. Отиваха на братска вечеря, но на нас не съобщаваха. запазваха Учителя за себе си.
към текста >>
60.
16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за
студент
.
А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева. Но този младеж трябваше да бъде представен от някой от възрастните братя и сестри и трябваше да бъде негов гарант. Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога? " А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот.
Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за
студент
.
Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля. Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
към текста >>
61.
17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Всеки отиваше на работа, а
студентите
в университета.
Тихо, бавно отиваме на поляната, правим нашите шест упражнения и играем Паневритмия. Това беше едно богато разнообразие и красота на общия братски живот. Така се развива идеята за общ братски живот. Но не съвсем тъй ограничено както си го представяхме отначало. Времето се източваше и часът отиваше към седем.
Всеки отиваше на работа, а
студентите
в университета.
Целият ден прекарваха бодри и свежи, взели сила от сутринта. Животът на Изгрева влезе в общия живот и повдигна всички хора там. След Паневритмията отивахме в кухнята, където до туй време завираха казаните с гореща вода от дежурните. Всеки може да си вземе топла вода и можеше да закусва или вътре в столовата, или отвън на масите, или сам или събрани с няколко души заедно. Специална закуска не се правеше.
към текста >>
62.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А ние бяхме бедни
студенти
и нямахме нищо.
За всички млади особено бе привлекателен простия братски живот сред природата. Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот. Тази идея ни обхвана изцяло. Ние горяхме като факли. Но затова бе необходимо един стопански инвентар, стопанство, добитък, жилища.
А ние бяхме бедни
студенти
и нямахме нищо.
По това време се пръснаха слухове, че в миновъглената мина в гр. Перник могат да се изкарат много големи надници. Групата се беше сформирала, отидохме, за да работим в мината, но скоро се убедихме, че това беше измама, за да привлекат работници. Битови условия - отвратителни, заплати малки и труд непосилен. Отказахме се от тоя проект и се върнахме отново в София да посещаваме лекции.
към текста >>
63.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните
студенти
, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска.
Те научиха, че ние обядваме с Учителя: „А-a, Учителя дава предпочитание на младите? А защо ние да сме настрана, когато ние сме първите, а те вчера дойдоха и заеха първите места на трапезата около Учителя." И взеха да се присламчват един по един на масата. Разбира се че ние младежите ще отстъпим място на старите заслужили братя и сестри и ще се отдръпнем към краищата на трапезата. А след няколко дни ни избутаха изобщо от трапезата и леля Гина сложи два стола, между тях една дъска и на дъската паниците и ние се присламчихме към тази допълнителна софра. А те възрастните братя заеха централните места до Учителя.
А те си имаха семейства, жени, деца, кухни със слугини, хранеха се вкъщи в изобилие, защото бяха заможни и богати, но ето завидяха на нас, бедните
студенти
, че ни изпратиха извън трапезата на допълнително сложена дъска.
Като видя Учителя, че възрастните приятели превзеха цялата трапеза, стана сериозен, мълчалив и един, два обеда не разговаряше с възрастните приятели. Това беше знак, че Учителят не одобрява тяхната постъпка и че те трябваше да отстъпят трапезата за нас. Но те се правеха на разсеяни и на третия подред обед Учителят спря общите обеди. Нито за тях, нито за нас. Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада.
към текста >>
А ние сме
студенти
, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти.
Така се преустановиха тези общи обеди, които ни спасиха от глада. А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя. А сега Учителят мълчи, строг и не разговаря с никого и само посегне и вкуси от туй или от онуй и се прибере в стаята. Ние се споглеждахме и толкоз. Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната.
А ние сме
студенти
, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти.
Бяхме бедни студенти. Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени.
към текста >>
Бяхме бедни
студенти
.
А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя. А сега Учителят мълчи, строг и не разговаря с никого и само посегне и вкуси от туй или от онуй и се прибере в стаята. Ние се споглеждахме и толкоз. Учителят почака да се опомнят, но на тях хич не им дойде ума, че като ни изместват те ни ядат от храната. А ние сме студенти, нито имаме време да готвим, нито има с какво да си купим продукти.
Бяхме бедни
студенти
.
Освен туй, ние си бяхме изработили тези продукти от братските комуни в Ачларе и Русе, а те възрастните братя не донесоха нищо, макар че са богати. Присламчват се и ни изпапат яденето. Така Учителят затвори общата кухня. След това обеди имаше, но ние вече не бяхме поканени. Идват следващия път възрастните братя, седнат на трапезата, но трапезата е празна само с голи дъски на масата.
към текста >>
Как се хранеха бедните
студенти
?
Ние винаги се хранехме общо, защото живеехме в квартири по трима човека. И тогава идваха още по един-двама и се събирахме по пет човека на масата. Нашата трапеза бе отворена за всички. Главното ни ядене беше сварени картофи, като всеки сам си белеше, разрязваше ги и слагаше по няколко капки чист зехтин и с малко резенче лимон. Това бяха нашите братски обеди.
Как се хранеха бедните
студенти
?
На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб. Купим стар, твърд, студен хляб, който се продаваше на половин цена.
към текста >>
Купим стар, твърд,
студен
хляб, който се продаваше на половин цена.
Как се хранеха бедните студенти? На пазара имаше много неща, но джобовете ни бяха празни, събирахме грошове, за да можем няколко човека да си купим нещо малко, за да залъжем глада си. Тогава се продаваше много хубаво кисело мляко, което беше евтино, но не можехме да го купим. Със събраните грошове купим едно кило кисело мляко. След това го разреждаме с вода, за да стане една мътеница и направим попара със стар изсъхнал хляб.
Купим стар, твърд,
студен
хляб, който се продаваше на половин цена.
Нарязвахме го с голям нож, изсипвахме го в една голяма тенджера и го засипвахме с разреденото кисело мляко, на което белия цвят се губеше. Изчакаме известно време, хляба се размекне и тази попара братски я разделяме по равно и направо я гълтаме. Нямаме време да я сдъвчим, защото сме гладни. Гладът ни кара да бързаме и ние лапаме, ли лапаме. След това, за да си допълним празното място в коремите изпиваме по един литър вода.
към текста >>
64.
31. СТУДЕНТСКИТЕ КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
31.
СТУДЕНТСКИТЕ
КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе.
31.
СТУДЕНТСКИТЕ
КОСТЮМИ СТАВАТ КОМУНАРСКИ ДРЕХИ След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в село Ачларе.
Така заедно с куфара, с който ходих до Австрия и се върнах, аз заминах за Ачларе. А в него имаше пет нови костюма. Майка ми беше ги ушила от хубави платове при моден шивач. Баща ми тогава беше представител на Беровската фабрика за платове. Това бяха английски платове.
към текста >>
Така както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за
студента
в Австрия и с него чисти обора.
Той имаше добитък - два коня, две крави и две телета. Бяхме определили да се дежури по двама. Сутрин на добитъка трябваше да се чисти обора, да ги храним, да ги вчесваме, поим. Изобщо това беше голяма грижа. Трябваше време, сили и знание за това.
Така както бяхме дежурни с Христо в обора, гледам, че Христо е обул един мой нов панталон от онези английските платове, шити от моден шивач за
студента
в Австрия и с него чисти обора.
Лошо ми стана не за мене, а за майка ми. Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ринеха обора на кравите в село Ачларе. Преглътнах, нямаше как. Аз си бях виновен. А те комунарите, всеки бе дошъл с по един кат дрехи и за работа и за празник.
към текста >>
Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за
студента
, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения.
Да заплачеш от жалост. Аз си замълчах. Чак тогава разбрах какво значи обичта на майката. Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар.
Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за
студента
, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения.
Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони. Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>
Така мамините
студентски
панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.
Не след дълго получих писмо от майка ми. Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки.
Така мамините
студентски
панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.
Това беше образът на студента, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>
Това беше образът на
студента
, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на село да ставам селянин и комунар. Чак сега успях да преживея нейното състояние и да разбера нейната болка след като видях нейните панталони, които бяха ушити за студента, че с тях се чистеше обора и говеждите изпражнения. Какво съответствие на горест и тъга. Какво значи говора на невидимия свят с образи и форми и постъпки. Така мамините студентски панталони станаха комунарски, после се скъсаха и пропаднаха като панталони.
Това беше образът на
студента
, който не завърши в Австрия и образ на комуната, която се провали като опит.
към текста >>
65.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Появи се температура, че после треска, трепериш ту от
студ
, ту от огън и целия се друсаш.
33. МАЛАРИЯТА Първите признаци на маларията се явиха скоро. Заболяха двама от по-слабичките.
Появи се температура, че после треска, трепериш ту от
студ
, ту от огън и целия се друсаш.
Слабост и безсилие. Легнаха двамината на легло. Един ден те тресе, следващия ден почиваш и после пак те тресе. След това треската се яви и у други. А онзи, който го тресеше лежеше на сянка през деня, потеше се, бълнуваше и охкаше.
към текста >>
А водата ледена,
студена
.
Викаха лекари, лекуваха ни, защото маларията ни свали и лежехме на земята. Дойдоха тежки маларични кризи. Веднъж в оня почивен ден от маларията, когато не ни тресеше, аз отидох до Козията река, една рекичка от върха Малуша. Изкачих се трудно до реката, докато стигнах до един вир. Прииска ми се да се окъпя.
А водата ледена,
студена
.
Аз свалих дрехите си, гмурнах се във вира, набързо се изкъпах за няколко минути и се облякох. От туй нещо маларията спре. Вече не се явяваше през ден. Така се излекувах. Но излекува ме студената вода от вира на реката.
към текста >>
Но излекува ме
студената
вода от вира на реката.
А водата ледена, студена. Аз свалих дрехите си, гмурнах се във вира, набързо се изкъпах за няколко минути и се облякох. От туй нещо маларията спре. Вече не се явяваше през ден. Така се излекувах.
Но излекува ме
студената
вода от вира на реката.
Как завърши Ачларската комуна? Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения. Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят. И те дойдоха тука като прекараха няколко години.
към текста >>
Даже като
студенти
в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят.
Така се излекувах. Но излекува ме студената вода от вира на реката. Как завърши Ачларската комуна? Разказах ви как. Връзките ми с Жечо продължиха дълги години и бяхме в много добри отношения.
Даже като
студенти
в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят.
И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село. Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става дума. Ние вече бяхме разбрали, че пътят не е вече във външната обстановка и с външни обстоятелства, а работата на ученика е вътрешна и иска първо ръководството на Учителя и после дълбока съсредоточена работа и трето, да се разбере Учението на Учителя. Ученикът трябва да завърши висше образование.
към текста >>
66.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох намирам
студен
труп.
А не мога да прекарам поне едно и да ударя бари веднъж. Оставих шибалката и взех парче около две педи и колкото палеца ми е дебело. Хвърлих само веднъж и излезе че съм бил нешанджия, удари се по мутрата и падна и зарита. Издърпах го на отворено, вода му наливах в устата, заливах го, изправям го, но не бива - ще мре. По-скоро викам на съибията му и той идва, но то вече, то се е простило със света.
Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох намирам
студен
труп.
Претеглихме го със стопанина му -18 килограма по 22 лв. и ще го платя. Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат?
към текста >>
Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от
студа
мравите измират.
Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря.
Вадим ги в голямата река дето беше банята до каваците с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата и щом почнаха да излизат хубавите камъни откри се мравуняк и от
студа
мравите измират.
Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата.
към текста >>
67.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Бях
студент
по право през 1919 г.
42. ПЕТЪР КАМБУРОВ ПИШЕ ПИСМО ЗА КОМУНА Този случай ми го е разказвал Петър Камбуров.
Бях
студент
по право през 1919 г.
Учителят ме извиква и казва: „Ти следвай право, но правото не е в университета. Ще дойдеш при мен, ще те изпратя в Търново в колибата. Ще направим опит за основаване на братска комуна. Ще дойдат и други братя отпосле." Петър казал: „Щом е тъй, отивам. Но да отида първо в Ст.
към текста >>
68.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И
СТУДЕНТСКАТА
ШАПКА Бях
студент
и отивах на изпит по ботаника.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И
СТУДЕНТСКАТА
ШАПКА Бях
студент
и отивах на изпит по ботаника.
А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва.
към текста >>
Тогава
студентите
носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника. А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна.
Тогава
студентите
носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен.
По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван. Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв? " Отговорих: „Аз." Изпита почна и мина много добре.
към текста >>
По това се различаваха
студентите
кой къде следва.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника. А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен.
По това се различаваха
студентите
кой къде следва.
Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван. Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв? " Отговорих: „Аз." Изпита почна и мина много добре. Така че символа на черния гарван не се оказа верен в момента.
към текста >>
Ние бяхме едновременно
студенти
във факултета и ученици в Школата на Учителя.
Гарванът ли ме скара с обществените порядки или той дойде да ми покаже и посочи задачата, която имам да разрешавам и изпита, който трябва да държа. Онзи изпит по ботаника взех, но не си взех готовата диплома. Отказах научното поприще във факултета. Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван. Освен нас с Жорж и други си захвърлиха дипломите.
Ние бяхме едновременно
студенти
във факултета и ученици в Школата на Учителя.
Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета. А ние бяхме добри студенти. Когато завършихме и трябваше да си вземем дипломите беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците.
към текста >>
А ние бяхме добри
студенти
.
Така бях устроен, пък и да не забравяме, че имаше прокоба на черен гарван. Освен нас с Жорж и други си захвърлиха дипломите. Ние бяхме едновременно студенти във факултета и ученици в Школата на Учителя. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата. Каза ни: „Достатъчно е да работите съзнателно един час на ден за Школата, а другото време използвайте както намерите за добре." После той ни насърчаваше да учим и особено се радваше на нашите успехи в университета.
А ние бяхме добри
студенти
.
Когато завършихме и трябваше да си вземем дипломите беше 1925 г. и тогава управляваше Александър Цанков, който бе направил преврат на 9Л/1.1923 г., бе свалил Стамболийски, след което последва кървава разправа както с него така и със земеделците. Той не обичаше Учителя и Неговите последователи. Под влияние на духовенството и под внушенията и подстрекателствата на някои военни, той издаде една наредба, според която не се приемаше на държавна работа човек от Бялото Братство. Който даде декларация, че се отказва от идеите си, можеше да бъде приет.
към текста >>
69.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз като
студент
съм работил, когато се полагаха основите на този салон.
Тогава няколко братя взеха инициативата да се построи салон собствен за Братството. Петия салон бе на ул. „Оборище" 14.Един от братята Иван Радославов, който беше учител по история в една софийска гимназия, отпусна мястото си пред къщата на ул. „Оборище" 14.Беше доста удобно място. За кратко време се построи салон.
Аз като
студент
съм работил, когато се полагаха основите на този салон.
Изкопавахме основите, носехме камъни и тухли и помагахме при зидарията. Всички младежи помагаха и салонът се построи за няколко месеца. Той беше много удобен понеже е в средата на София. В неделен ден някои от възрастните приятели ще вземат Учителя с файтон и ще го докарат в салона. Имаше една малка стаичка в началото на салона, специално преградена, където Учителят ще си поседне, ще поотпочине, ще размишлява, ще се подготви и след това ще излезе за беседата.
към текста >>
70.
48. КAК СЕ ПОСТРОИ ИЗГРЕВА. ПАЛАТКАТА НА БЕРТОЛИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава ние
студентите
, ученици се намирахме в много лошо положение с квартирите.
Имаше места свободни и не бяха скъпи и всеки можеше да си закупи кой колкото си места иска. Учителят бе наредил да се закупят и други места, така че от Дървенишкото шосе до долу, до линията трябваше да се изкупят местата, за да се оформи едно братско селище. Но това не се направи и след години ние видяхме последиците от това непослушание. По това време се закупиха общо 40 декара братски земи със средства на Братството. Касиер тогава беше Тодор Стоименов, един честен и пестелив човек.
Тогава ние
студентите
, ученици се намирахме в много лошо положение с квартирите.
Можеш да търсиш с дни квартира и да не можеш да намериш. Най-много можеш да влезнеш или в някое мазе или на някой таван. Пък и нямахме средства за една редовна квартира. Те бяха много скъпи. През лятото разрешихме въпроса така, че спяхме на поляната между борчетата.
към текста >>
71.
49. ДЪРВЕНИТЕ БАРАКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Снегове големи,
студ
до минус 20 градуса.
Салон още нямаше. Докато дойде зимата ние успяхме да обзаведем нашето жилище. Отвътре беше обшито с дебели, яки картони и можеше да се отоплява като се тури една печка. Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили.
Снегове големи,
студ
до минус 20 градуса.
А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме. И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се простудих на работа, защото бях пил студена вода, поради лекомислие. И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г. когато ме оперираха от спукана язва в затвора.
към текста >>
И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се
простудих
на работа, защото бях пил
студена
вода, поради лекомислие.
Така посрещнахме първата зима на Изгрева 1926-1927 г. Следващата година 1928 беше една от най-лошите зими, която сме запомнили. Снегове големи, студ до минус 20 градуса. А пък ние тогава нямахме дърва. А нямахме и пари за дърва, защото работехме и учехме.
И тази зима съм измръзнал много и това е зимата когато аз се
простудих
на работа, защото бях пил
студена
вода, поради лекомислие.
И оттогава страдам от язва на стомаха от 1928 г., цели 30 години до 1958 г. когато ме оперираха от спукана язва в затвора. Когато видяха, че ние сами си направихме жилище и беше доста хубаво и угледно отвън, чистичко отвътре, то и други пожелаха да си направят такова жилище. И ние, които имахме вече опит започнахме да им строим дъсчени бараки. Построихме към 15 бараки.
към текста >>
72.
51. ЛОЗЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
51. ЛОЗЕТО Говореше се, че София е на високо място, че климата е
студен
и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде.
51. ЛОЗЕТО Говореше се, че София е на високо място, че климата е
студен
и хладен и че гроздето мъчно ще узрява, но намериха се братя лозари, изпратиха сортове лозени пръчки, които те отглеждаха в Русе и другаде.
Имахме образцови братя лозари. Така насадихме едно малко лозе и дори сложихме лози и пред салона. Все пак лозето даваше грозде и есенно време узряваше. Но ако се случеше хладна година то трудно узряваше. Когато дойде до гроздобер брат Ради напълни голяма кошница и я поднесе при нозете на Учителя.
към текста >>
73.
53. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Работя аз цял ден, а вечерта стана много
студено
.
Нямаше антре. От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа.
Работя аз цял ден, а вечерта стана много
студено
.
Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата? " Отговарям: „Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, а през нощта ще стане по-студено, а утре още по-студено.
към текста >>
Стегна един
студ
.
От стаичката отвориш вратата и излизаш вън. Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него. Антренцето го направихме през есента. Аз трябваше да измажа между балустричките, да затворя да не влиза сняг и вятър и да не духа. Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено.
Стегна един
студ
.
Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата? " Отговарям: „Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, а през нощта ще стане по-студено, а утре още по-студено. Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох.
към текста >>
" Отговарям: „Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, а през нощта ще стане по-
студено
, а утре още по-
студено
.
Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено. Стегна един студ. Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата?
" Отговарям: „Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, а през нощта ще стане по-
студено
, а утре още по-
студено
.
Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох. А сутринта студ с шушулки по покривите. Тази работа не замръзна и мазилката не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено както съм го замазал.
към текста >>
А сутринта
студ
с шушулки по покривите.
Аз измажа, както аз знам, а то замръзне. Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя. Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: „Как върви работата? " Отговарям: „Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, а през нощта ще стане по-студено, а утре още по-студено. Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох.
А сутринта
студ
с шушулки по покривите.
Тази работа не замръзна и мазилката не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г., когато салона бе разрушен, това са 46 години и не са малко за една мазилка.
към текста >>
74.
54. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това положение се използваше от бедни хора, бедни
студенти
и бедни чиновници, които нямаха редовно средства.
Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има. А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка.
Това положение се използваше от бедни хора, бедни
студенти
и бедни чиновници, които нямаха редовно средства.
Но като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи.
към текста >>
75.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Необходима е
студия
по този въпрос.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА Въпросът за постът е много сложен. Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят.
Необходима е
студия
по този въпрос.
Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост. Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове.
към текста >>
76.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при дъжд, при
студ
и пек.
Ние не сме Го виждали да боледува. На екскурзии ходеше с нас. Изкачваше се на височини. Издържаше продължително пътуване пешком. Издържаше на суровия живот.
Спали сме с Него по планините зиме, при сняг, при дъжд, при
студ
и пек.
Учителят даде подтик на туризма като явление у нас. Тогава ни се смееха отначало. Масовото ходене по планините ние го дадохме. По времето когато Учителят е съставял „Завета на цветните лъчи на светлината" е бил в колибата на Иларионова в тяхното лозе извън града. Учителят е боледувал известно време по това време както ми казваше сама Еленка.
към текста >>
77.
76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А
студентите
ги насочваше да работят в онази област на науката, която ги влече.
76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА Толкова млади хора събрани на едно място. Имахме жив интерес към художествена литература, към музика и изкуство. Учителят насърчаваше всеки от нас да разработва онзи талант, който имаше.
А
студентите
ги насочваше да работят в онази област на науката, която ги влече.
И тогава като се съберем всеки споделяше нещо от своята наука или от своето творчество и така се очерта един пълен общ братски живот. Започна се една всестранна ориентация на младите към изкуството. Имаше поети, че писатели, че музиканти, че художници. Те създадоха завидно творчество. Имахме литературни вечери, когато всеки един от поетите издекламира едно свое стихотворение.
към текста >>
78.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ние бяхме вече
студенти
.
А има и други случаи, които е наблюдавала сестра Мария, но тя ще си ги разкаже отделно. Така според сестра Мария моята теза е отхвърлена. Но тогава нещата бяха така. За моя защита ще ви разкажа един случай: в първите години когато отивахме на ул. „Опълченска" 66 да обядваме, един ден Учителят ни извика трима млади братя: мен - Борис, Георги Радев и Константин Константинов.
Ние бяхме вече
студенти
.
Учителят каза: „Ето ви по една беседа на пишеща машина. Прегледайте я и как бихте я предали тази беседа? " Прегледахме я вкъщи, всеки работи и след три дни занасяме на Учителя беседата прегледана от нас, редактирана от нас и написана на пишеща машина. Минаха 5-6 дни и Учителят ни извика и каза: „Не съм доволен от работата ви." Той искаше по-големи промени, а ние не смеехме да изменим нищо. Тъй бяхме страхливи.
към текста >>
79.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той беше
студент
във физико-математическия факултет.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство.
Той беше
студент
във физико-математическия факултет.
Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха.
към текста >>
Минаваха покрай всеки
студент
и му оставят по един брой.
три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошничка и вътре е списанието.
Минаваха покрай всеки
студент
и му оставят по един брой.
Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства. Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков.
към текста >>
80.
101. ПО ЧИЯ ИДЕЯ ЗАМИНАВА УЧИТЕЛЯТ ЗА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат
студенти
да учат било богословие, било философия, било друга наука.
След това през 1893-94 г. се записва да следва едногодишен курс по медицина и се завръща в България през 1895 г. на 31 години след 7-годишно отсъствие. Петър Дънов отива да се учи в САЩ като степендиант на протестантите. Семейството на майка му Юграшеви, чорбаджй Юграшев са били евангелисти.
Тогава като евенгелисти те са имали възможност да изпращат
студенти
да учат било богословие, било философия, било друга наука.
Разбира се имали са фондове и средства за това.
към текста >>
81.
102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Първия път когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирил, когато е бил
студент
в САЩ.
Обаче нямаше кой да я запише. Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули.
Първия път когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирил, когато е бил
студент
в САЩ.
Студентите давали концерт. Те знаели, че Той свири на цигулка и те Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, Той им изсвирва тази мелодия. Но Той я създава в момента, в момента я импровизира и в момента я сваля отгоре. Това е идеята по Евангелието за завръщане на блудния син.
към текста >>
Студентите
давали концерт.
Нямаше тогава магнетофони. И тази чудна мелодия бе изсвирена и остана в Небитието и се загуби за нас. Нямаме я вече. Само остава споменът за онези, които са я чули. Първия път когато я изсвири Учителят, Той ни разправяше, че я е свирил, когато е бил студент в САЩ.
Студентите
давали концерт.
Те знаели, че Той свири на цигулка и те Го помолват да вземе участие. Съгласява се и когато идва Неговия ред да свири, а залата е голяма и препълнена с народ, Той им изсвирва тази мелодия. Но Той я създава в момента, в момента я импровизира и в момента я сваля отгоре. Това е идеята по Евангелието за завръщане на блудния син. Когато бащата посреща сина си, казва: „Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се." Значи на тази тема е песента.
към текста >>
82.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като
студент
в САЩ Той се е издържал сам.
И така те не Го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите.
Като
студент
в САЩ Той се е издържал сам.
Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец. По това време негов състудент е и Величко Гръблашев. Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци. Това по-късно Величко Гръблашев ми го разказваше.
към текста >>
По това време негов
състудент
е и Величко Гръблашев.
А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец.
По това време негов
състудент
е и Величко Гръблашев.
Него го е било срам да носи багаж като хамалин или да мие чинии в гостилници и затова е отивал та е ставал или учител или е гледал като е занимавал в определени часове децата на богати американци. Това по-късно Величко Гръблашев ми го разказваше. Учителят имаше един дневник от следването си в САЩ и след това, но Той в Мърчаево го изгори заедно с други Негови тефтерчета. Този случай е вече разказан и аз няма да се спирам на него. В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул.
към текста >>
Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше
състудент
на Учителя от САЩ.
Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г. в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя.
Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше
състудент
на Учителя от САЩ.
Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора.
към текста >>
83.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд,
студ
.
Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша. Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък.
Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд,
студ
.
Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем. Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша. Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша. Отиди с тях." Той я насочи към нас.
към текста >>
84.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в
студ
и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче.
Не се уплаши от никого. После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе безстрашен човек. Издържа на всички опасности. Нейното добро и крепко сърце издържа. Ние сме били в планината с нея при най-лоши условия.
Газили сме сняг до коляно, спали сме на платнища в
студ
и дъжд, но не съм имал случай тя да ми се оплаче.
Издържа на всичко. Прекарали сме мъчни положения. Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше здраво. Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива. Не се прекърши и устоя на борбите, които аз водех.
към текста >>
85.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от
студения
вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя.
Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя.
Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от
студения
вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя.
Понякога Учителят говори, стенографите записват. Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят. Из един път Учителят наклонява главата си на една страна към единия от братята, като че заспива с притворени очи. Всички забелязват това и остават учудени. Един брат се сеща и поглежда часовника би - било е към 22 часа вечерта.
към текста >>
86.
126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Студът
ще се обясни другояче в бъдещето.
Това от хиляди години са го знаели всички светии и праведни. Сегашният живот е едно заблуждение. Ако в този живот ние не можем да се преселим в бъдещето, в следующия живот, от него в трети живот и пр. ще се спрем като някой кон на пътя си. МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ.
Студът
ще се обясни другояче в бъдещето.
Има учени, които знаят това, но мълчат. Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия. Като се изцериш, ще разбереш смисъла на студа и топлината. ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>
Огънят и
студът
церят недоволството, апатията, всички противоречия.
Ако в този живот ние не можем да се преселим в бъдещето, в следующия живот, от него в трети живот и пр. ще се спрем като някой кон на пътя си. МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ. Студът ще се обясни другояче в бъдещето. Има учени, които знаят това, но мълчат.
Огънят и
студът
церят недоволството, апатията, всички противоречия.
Като се изцериш, ще разбереш смисъла на студа и топлината. ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>
Като се изцериш, ще разбереш смисъла на
студа
и топлината.
ще се спрем като някой кон на пътя си. МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ. Студът ще се обясни другояче в бъдещето. Има учени, които знаят това, но мълчат. Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия.
Като се изцериш, ще разбереш смисъла на
студа
и топлината.
ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>
ТОГАЗ
СТУДА
ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ. Студът ще се обясни другояче в бъдещето. Има учени, които знаят това, но мълчат. Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия. Като се изцериш, ще разбереш смисъла на студа и топлината.
ТОГАЗ
СТУДА
ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>
87.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
' Когато почне есента и времето се
застуди
сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години.
Текстът го даде Весела Несторова, а мелодията е от Учителя. Паневритмията бе дадена, тя започна да се изпълнява от край до край, а в средата на кръга имаше оркестър от десетина музиканти. Техен диригент бе Матей Калудов по времето на Учителя. Ние играехме в кръг, а Учителят играеше в кръга сам. Тя влезе в Братския живот и се играеше редовно от 22 март до 22 септември всяка година.
' Когато почне есента и времето се
застуди
сутрин след молитва се играеха шестте упражнения, които Учителят бе дал в Търново преди години.
Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия. Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения. Това беше нещо необикновено. Те са за хармонизация на човека с природата и за тониране на ученика. Много хубави ритмични, спокойни и плавни движения.
към текста >>
88.
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ
СТУДЕНТ
Когато бях млад не се обличах с много дрехи.
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ
СТУДЕНТ
Когато бях млад не се обличах с много дрехи.
Издържах на студа и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави. През зимата все със сако ходех. Имах три палта от хубав шаяк плюс меки шапки, но не ги носех. Не ми беше студено, а и те ме стесняваха като калъп, макар че бяха ушити от майстор шивач и ми стояха много добре. Аз бях висок и строен.
към текста >>
Издържах на
студа
и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави.
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ Когато бях млад не се обличах с много дрехи.
Издържах на
студа
и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави.
През зимата все със сако ходех. Имах три палта от хубав шаяк плюс меки шапки, но не ги носех. Не ми беше студено, а и те ме стесняваха като калъп, макар че бяха ушити от майстор шивач и ми стояха много добре. Аз бях висок и строен. Когато отивахме на ул.
към текста >>
Не ми беше
студено
, а и те ме стесняваха като калъп, макар че бяха ушити от майстор шивач и ми стояха много добре.
132. ПАЛТО ЗА БЕДНИЯ СТУДЕНТ Когато бях млад не се обличах с много дрехи. Издържах на студа и не обичах да ми стягат тялото разни облекла, фланелите ги носех, а тогава се носеха дебели фланели с дълги ръкави. През зимата все със сако ходех. Имах три палта от хубав шаяк плюс меки шапки, но не ги носех.
Не ми беше
студено
, а и те ме стесняваха като калъп, макар че бяха ушити от майстор шивач и ми стояха много добре.
Аз бях висок и строен. Когато отивахме на ул. „Опълченска" 66 при Учителя на беседа ние младите сядахме накрая на последния ред. Забелязали сестрите, че всички си имат палто, а само аз съм без палто. Значи съм беден от по-беден.
към текста >>
Така сестрите не можаха да купят палто за бедния
студент
.
Значи е по поръчка, значи е платено скъпо. Майка ми беше дала плата, намерила шивача и бе ми ушила пет костюма и три палта, нали ме бе приготвила и изпратила в чужбина да следвам за инженер. Но аз се върнах и инженер не станах. Така останаха три палта, три балтона. И досега не обичам да се обличам с много дрехи.
Така сестрите не можаха да купят палто за бедния
студент
.
към текста >>
89.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ето Го Учителят с бялата шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе
студено
и ветровито.
Случи се така, че срещнахме един фотограф, който ме засне с Учителя заедно, с Него, именно в същия ден и в същия час на това събитие. Този момент е ознаменуван с тази снимка. Аз обикновено седях настрана и не обичах да ходя и да се завирам да се снимам с Учителя така както правеха другите, само и само да ги има на снимка с Учителя и да Го имат за спомен. Ех, и мен ме има на някоя и друга снимка с Учителя, но това е съвсем случайно както е случая с тази снимка. Сега като оглеждам снимката тя ме връща тридесет години назад.
Ето Го Учителят с бялата шапка, със сивото сако и белия шал преметнат през врата Му, с който понякога си завиваше врата сутрин рано на беседа или когато бе
студено
и ветровито.
До Учителя съм аз Борис Николов, а лявото рамо на Учителя е затулил наполовина главата на Теофана Савова. В дъното е Весела Несторова. Другата сестра с шапката не мога да позная. Това е един скъп спомен за мен, един документ за едно историческо събитие. А то е, че Учителят определи съдбата на България през този ден на 28 август 1944 г.
към текста >>
90.
200. НОВАТА ЕПОХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Денят е ясен, слънчев, но зимен и
студен
и дълбоки снегове са наваляли.
200. НОВАТА ЕПОХА Въздушните нападения над София продължаваха. Учителят беше свързан с живота на цялото човечество и преживяваше събитията дълбоко и силно. Беше винаги сериозен, угрижен и често пъти се отдръпваше в стаята си и прекарваше по няколко дни без да приеме когото и да е. Така един път Учителят излиза изведнъж от стаята си.
Денят е ясен, слънчев, но зимен и
студен
и дълбоки снегове са наваляли.
Учителят се изправя на терасата пред дома и поглежда към небето, вдигна ръка и рече: „Сега Бялото Братство ще победи! " Огледа всички и след това се прибра в стаята си. Така започна Нова Епоха. Той пак се отвори за приятелите, почна да ги приема и започна да говори на обедите и вечерите и изнесе редица малки беседи и разговори, които ние по-късно издадохме в „Заветът на Любовта" - І,ІІ и III том. Това са беседите и разговорите, които Учителят държа в Мърчаево и след това на Изгрева в София.
към текста >>
91.
205. ЛЪЖИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОСОФИ И АКАДЕМИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше
студена
зима с дебел сняг.
Хасково, който е мой роден град. След това служих като лекар в артилерийско отделение, пехотен полк, ординатор в болница, началник на болница и дивизионен лекар на 10 пехотна дивизия. Като такъв бях натоварен заедно с дивизията върху влак, отправен за Отечествената война през 1944-е. Уа 25 декември 1944 г. влакът чакаше тръгване на гара Надежда-София.
Беше
студена
зима с дебел сняг.
Отидох поне за малко да видя Учителя на Бялото Братство, за когото бях чул, че е болен. До шосето ме срещна лично познатата ми д-р Дафина Кьорчева, която ми каза: „Учителят е болен, ела да го видиш и ти". Господин ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ, когото наричаха Учителят беше човек на около 80 години, който обикновено беше здрав и енергичен, го заварих в малката стая, долу, в приземния етаж, с блядо изражение, отслабнал, избягваше да приказва, при все че беше в пълно съзнание при лек унес. Температура имаше 36.6,пулсът 64 в минута, при слабо изразена аритмия -през 4-5 удара. По краката имаше изразени отоци.
към текста >>
92.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и
студ
, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи.
„Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше. Салон нямаше. Една малка стаичка препълнена с посетители, но Учителят беше намерил изход. Той сядаше до отворения прозорец и от там говореше. Слушателите бяха отвън под прозореца и в градинката, а ние младежите бяхме най-отзад - прави.
Каквото и да биваше времето, зиме в сняг и виелица и
студ
, лете в горещини или в дъждове, Учителят държеше своите бе-седи.
Тогава въодушевени от един чист живот, често отивахме при Учителя на разговори. При един такъв разговор Той ни каза: „Учете, но научете един занаят, за да бъдете свободни." Тогава почнахме освен в университета да учим,да усвояваме и по един занаят, още повече, че искахме да се издържаме са-ми, макар че родителите ни бяха заможни. На един от нашите братя - Петър Камбуров особено провървя. Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата.
към текста >>
Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели трапезата на бедния
студент
от таванската стаичка.
След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива. Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат. Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна. Изяде само една филийка хляб и три маслинки. Не остана и на разговор, а веднага стана и си отиде." Младият брат като чул за трите маслини така му се надигнала в гърлото глътката, бързо избягал от кухнята - да не видят сестрите, че очите му се налели със сълзи.
Учителят бе дошъл в дома на богатия човек Лазар Котев, но сподели трапезата на бедния
студент
от таванската стаичка.
Благословението се изсипва от Голямото към Малкото.
към текста >>
93.
13. ТРАМВАЙНИЯ БИЛЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Студен
пот изби на челото ми.
Нямаше много хора. Аз все бях в Небесата до когато кондуктора извика от предните редици: „Моля, билети! " Аз изтръпнах, изстинах, вкамених се. Сега се сетих, че нямам пари за билет. Само едно левче, само за един билет.
Студен
пот изби на челото ми.
От притеснение ми притъмня, мозъкът ми трескаво работеше, търсеше изход от положението. Как да кажа на Учителя, че нямам пари за билет? Денят помръкна, като че припадна нощ, стоя неподвижен като каменно изваяние. Кондукторът приближава. „Моля билети!
към текста >>
94.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ Късна есен, дъждовно, мокро,
студено
.
48. ПОДОБЕН ПРИМЕР ИМАМ И AЗ Късна есен, дъждовно, мокро,
студено
.
Връщам се от работа в събота. Тъкмо сме получили заплатата си. Гледам на ъгъла на Оборище и Кракра седи изправен човек. Висок, за ръката си държи момченце. В цялата фигура на човека, в позата му имаше такава безпомощност.
към текста >>
95.
55. ВЪЛЦИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази зима е била зима с дълбоки снегове и
студ
, че чак дърветата се пукат.
55. ВЪЛЦИТЕ Брат Гръблев служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата.
Тази зима е била зима с дълбоки снегове и
студ
, че чак дърветата се пукат.
Брат Гръблев обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана. От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите. Като идва в София в отпуска брат Гръблев пита Учителя: „Какво да правя? Нося оръжие. Да ги избивам ли?
към текста >>
96.
116. СРЕБЪРНАТА МОНЕТА
,
,
ТОМ 2
Пот
студена
избива на челото му.
Тръгват към гостилницата, но брат Абаджиев изтръпва. Разбира, че е забравил парите си в хотела в другите си дрехи. Толкова се притеснява, че не знае какво да прави. Да остави Учителя, да изтича до хотела, неудобно, да заложи нещо в гостилницата, неприлично. От притеснение чак се изпотява.
Пот
студена
избива на челото му.
В туй време както вървят Учителят вижда една сребърна петолевка на пътя и казва на брат Абаджиев: „Вземи я, това е за нашият обед." Навежда се, взима я, изправя се, а в очите му сълзи от умиление, че е прескочил срама от необикновеното положение, в което сам е изпаднал. Поръчва обяд и монетата точно заплаща сметката. Всичко е изчислено от точно по-точно.
към текста >>
97.
20. БОЯН БОЕВ (17.Х. 1883,гр. Бургас - 21.07.1963,18.35 мин, в София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На планината нощем е много
студено
.
Овчарите бяха окосили ливадите и сеното бе направено на големи купи. Прекарах -ме през деня много хубаво, в хармонична обстановка. Спахме там. Аз сложих на земята един пласт сено, а само отгоре платнище. Легнахме, завихме се с платнището, а отгоре половин метър със сено.
На планината нощем е много
студено
.
Спахме много хубаво и бяхме безкрайно освежени и доволни. Върнахме се и разказахме на Учителя. Той се усмихна: „Следващия път и Аз идвам! " Да, обичахме този хубав живот на планините. Имаше моменти, кракът на Боян Боев го измъчваше много.
към текста >>
На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много
студено
, до минус 10 градуса.
Учителят се усмихна. След това разговорът потече в друга посока. Боян до края имаше „трън в плътта си", а дойде време когато това го скова на легло, но той продължаваше да работи. Разчиташе стенограмите си и ги диктуваше на някои от сестрите, които пишеха на пишеща машина. По този начин излезнаха много неща от него за живота на Школата по това време, които трябва да бъдат отпечатани от следващото поколение.
На една екскурзия, която направихме с група приятели на планината през зимата, беше много
студено
, до минус 10 градуса.
Не можехме да му откажем на брат Боев да дойде с нас. Тогава му измръзнаха ръцете. Като се върнахме в София голям труд се положи, да му се стоплят пръстите. Няколко седмици не можеше да ги движи. Това беше последната му зимна екскурзия.
към текста >>
98.
23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Там се запознава с Рудолф Щайнер и е бил негов ученик заедно с други
студенти
.
23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА Аз с него се запознат през 1920 г. Това което зная за него, той ми го е разказвал. На времето е следвал естествени науки в Германия.
Там се запознава с Рудолф Щайнер и е бил негов ученик заедно с други
студенти
.
В един разговор Щайнер го запитва: „Ти от къде си? " „От България". „Ами защо идваш да търсиш тук учител когато Учителят е в България? " От тези думи той се запалва и се връща в България. Тук се записал в Университета и си довършва естествените науки.
към текста >>
99.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо,
студено
, дъждовно и дядо Благо се
простудява
.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо,
студено
, дъждовно и дядо Благо се
простудява
.
Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен, простудява се и в неговата възраст лесно човек се разболява. Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя.
към текста >>
Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен,
простудява
се и в неговата възраст лесно човек се разболява.
28. ДВЕТЕ СВЕЩИ Като бил на погребението на своя приятел времето било лошо, студено, дъждовно и дядо Благо се простудява.
Как е бил облечен не се знае, но дъждът го намокрил, бил лошо облечен,
простудява
се и в неговата възраст лесно човек се разболява.
Ляга на легло и за една седмица си заминава от този свят на 16.I.1938 г. в 11.30 ч. преди обяд. Било е неделя. Както е обикновено било прието Учителят държи една беседа в пет часа, като „Утринно Слово" и една беседа в 10 часа като „Неделна беседа".
към текста >>
100.
66. АТАНАС ДИМИТРОВ НА КОНГРЕСА НА ТЕОСОФИТЕ. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
У нас в България се записваха в техните кръжоци и
студенти
както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите.
Направили го градинар, за да си заслужи прехраната и облеклото, с което го пременили. Започнали да пристигат гостите за конгреса. А това са били все заможни и все интелигентни хора. Прости хора няма при теософите, защото тяхната литература е за просветен и интелигентен ум. И бедни хора няма при тях, защото те си плащат сами всички разноски както и курсовете.
У нас в България се записваха в техните кръжоци и
студенти
както и ученици от горните класове на гимназията, но те също си плащаха таксите.
Така че бедни и прости хора при теософите нямаше и не можеше да има. А нашият Атанас после го назначават да управлява замъка след като го виждат, че разбира от всичко. Той се грижел да осигури настаняването им по квартирите, посрещал гостите и боравел с паричните средства в замъка „Ерде" до края на конгреса. Атанас всяка сутрин излизал на разходка и чакал изгрева на слънцето, нали така е свикнал от Изгрева в София. Така той тук се среща с Кришна Мурти, който е бил вече пристигнал и който е търсел място сутрин да се усамотява.
към текста >>
НАГОРЕ