НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
90
резултата в
61
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
На пир (стихове) - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Нужно е правилно
становище
, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член.
А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа. Отделният, личният живот е смърт, когато не е посветен в служене на другите, на слабите и малките, на нуждаещите се. Има робство морално и материално и неизбежно зло – освобождението е възможно само с познанието на истината, на живия Бог на Любовта. Когато работим и помагаме на другите, ние работим и помагаме на себе си, за своето спасение и освобождение, защото животът е неразделен, той е един.
Нужно е правилно
становище
, което трябва да заеме всеки отделен човек към общия живот, от които той е един малък член.
Нужен е висок идеал на който да се подчинят всичките отделни човешки стремежи и нарушената хармония ще се въдвори – царството на любовта ще дойде на земята. Високият идеал на любовта, хармонията и правдата е даден, остава всяка отделна личност да направи усилие да се подчини и хармонизира с тоя идеал. За това подчинение и хармонизиране отделният човек е длъжен съзнателно да направи всички жертви, даже да даде и живота си, щом това е нужно, само да не отстъпи от идеала, който му дава живот, радост и вдъхновение. Такъв идеалист може да бъде не само учителя, свещеника и стражаря, но и работника, занаятчията и земеделеца. Човек може да бъде богат земеделец с имоти, къщи и пълни хамбари и да е готов всякога с радост да пожертвува всичко за общото благо, когато е нужно.
към текста >>
2.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Какво е
становището
на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория?
Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна. Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози. Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления. Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин.
Какво е
становището
на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория?
Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване. Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения. Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище.
към текста >>
А какво е
становището
на окултизма спрямо еволюционната теория?
Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище. Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса. А този въпрос си има много по-дълбока страна[1].
А какво е
становището
на окултизма спрямо еволюционната теория?
Именно еволюционния принцип окултизмът туря в основата на своето гледане на света! Не само че окултизмът не противоречи на еволюционната теория, но напротив, нужно е човек да се проникне от еволюционната идея, за да разбере окултизма. От друга страна, само повърхностното изучаване на явленията може да доведе до едностранчиво разбиране и даже до груби грешки. Ето защо, за да може да се вникне по-добре в хода и факторите на еволюцията, необходимо е изучаването на по-дълбоката страна на битието. А аргументите на сравнителната анатомия, физиология и особено на психо-физиологията?
към текста >>
3.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА
СТАНОВИЩЕТО
НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр.
Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА
СТАНОВИЩЕТО
НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр.
са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите.
към текста >>
4.
Съдържание на 5 бр.
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Новата философия застава на ново
становище
- за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни.
ИДЕЕН ПРЕГЛЕД Съвременните хора със своята безогледна критика и тесногръди възгледи са се затворили в черупката на собствения си егоизма и смятат, че всеки, който не мисли като тях по един определен шаблон, няма право не само на мисъл, но и на съществувание. За тях им са по-скъпи техните „философски и научни схващания", от колкото живота, проявяващ се в всички форми и манифестиращ мировата хармония - проявата на единството в множеството и живот на множеството в единството. С тази философия хората никога не ще се разберат и да заживеят като братя. Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието.
Новата философия застава на ново
становище
- за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни.
Тук не че са премахнати противоречията; не, но изхождайки от положението, че всички са застанали на различни точки, те знаят, че и техните знания са само откъслеци от великото Знание, което примирява всички противоречия. Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората. От това становище, всички идейни движения си имат свое място и смисъл. Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири, архаични останки. В България има доста развит идеен живот, има много идейни движения.
към текста >>
От това
становище
, всички идейни движения си имат свое място и смисъл.
С тази философия хората никога не ще се разберат и да заживеят като братя. Това е стара философия, която се родила в далечното минало и която е имала тогаз смисъл, но днес се е обезсмислила и е само пречка в пътя на развитието. Новата философия застава на ново становище - за нея светът и животът са обекти, които могат да се изследват от хиляди страни и всички становища ще са верни. Тук не че са премахнати противоречията; не, но изхождайки от положението, че всички са застанали на различни точки, те знаят, че и техните знания са само откъслеци от великото Знание, което примирява всички противоречия. Това е новата философия, с която трябва да заживеят хората.
От това
становище
, всички идейни движения си имат свое място и смисъл.
Злото от тях се ражда тогаз, когато станат бездушни форми и вампири, архаични останки. В България има доста развит идеен живот, има много идейни движения. Всичко, каквото се ражда в Европа, пренася се и в България. От скаутите до анархисти и комунисти и от крайните материалисти до крайните религиозни и духовни движения - всичко го има и в България. И това е добър признак, това показва, че българинът разполага с грамадни количества от енергии за работа и има добри перспективи за бъдещето си развитие.
към текста >>
5.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Погледнати от това
становище
, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1.
Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум.
Погледнати от това
становище
, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1.
Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета.
към текста >>
6.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И за да не се изтълкуват криво тези нови и предстоящи открития, трябваше тази спиритуалистична вълна да внесе в живота онова ново, по-дълбоко разбиране на природата, чрез което човечеството ще може да вземе правилно
становище
спрямо тези открития.
Поради това се забелязва едно отслабване, изтощение на нервната система. Днес е векът на нервните болести. За да се предотврати опасността от по-нататъшното израждане на нервната система, което израждане представлява голяма опасност за бъдещето на човечеството, необходимо беше да се прати тази спиритуалистична вълна. Друго: напоследък се направиха големи научни открития и предстоят да се направят още такива, чрез които науката дохожда все повече до границата между видимия и невидимия свет. Науката и сега е дошла вече до тази граница.
И за да не се изтълкуват криво тези нови и предстоящи открития, трябваше тази спиритуалистична вълна да внесе в живота онова ново, по-дълбоко разбиране на природата, чрез което човечеството ще може да вземе правилно
становище
спрямо тези открития.
Друго: все повече се развиват спящите духовни сили в човешката душа. Днес все повече са случаите на ясновидство, предчувствия, телепатия и пр. Тези случаи все повече ще се увеличават с течението на времето. Влизаме в един период, в който човешкото съзнание се разширява; ще се разшири областта, в която то ще оперира. И за да се ориентира правилно човек при това предстоящо разцъфтяване на спящите духовни сили в човека, необходимо беше да се разпространят всред човечеството новите схващания за човека и природата.
към текста >>
7.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Отношение към театъра – той вярва, че и театърът няма нищо общо с изкуството, ала все пак предпочита да запази отрицателното си
становище
за него.
Заявява, че неговите творения нямат нищо общо с тях. Казва, че това, което пише, е възникнало по-силата на „магично” внушение – то не е свързано с рецептите и правилата на така нареченото „изкуство” и следователно има твърде малко допирни точки с това, което гимназиалният учител от всички категории разбира под „изкуство” и литература. Той не вярва, че би могло да се даде общо мнение за неговите творби, защото последните са градени върху „магичното” внушение. Във всеки отделен читател те би трябвало да будят различни образи, мисли и чувства. Това е и тяхната цел, а не стремеж да съблюдават каквито и да било рецепти за „изкуството”.
Отношение към театъра – той вярва, че и театърът няма нищо общо с изкуството, ала все пак предпочита да запази отрицателното си
становище
за него.
Лични особености – на частни писма не отговаря гости не приема и сам не прави посещения. Густав Майринк напусна вече земята, но той остави такова богато наследство, което през вековете ще поддържа свежестта на духа на всички ония тръгнали по неведомите пътеки на Истината. Д-р Е. К.
към текста >>
8.
ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе
становище
и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината.
Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината.
Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе
становище
и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината.
Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце.
към текста >>
9.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В предговора си Дриш между другото казва: „
Становището
на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това
становище
ще изглежда назадничаво, странно.
Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична. Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с парапсихологията. Всичките си твърдения в тая книга Дриш се старае да обоснове с факти.
В предговора си Дриш между другото казва: „
Становището
на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това
становище
ще изглежда назадничаво, странно.
Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма.
към текста >>
10.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново
становище
при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество?
Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата. Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата. Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата. Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога. Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах?
Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново
становище
при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество?
Има неща, които човек може да чуе единствено само в себе си, а как ще ги намери, ако той все още е далеч от себе си! Бетовен оглуша, той умря за музиката вън от него, но се роди отново за един друг свят, възкръсна за музиката вътре в себе си. И тогава, из гънките на своето съкровено музикално аз, далеч от измамния огън на амбиция, тщеславие и гордост, той можа да извади и да поднесе на обеднилото човечество най-скъпите бисери от своето творчество. Оглушаването на Бетовен, бидейки загадка за лекарите, които навремето са го лекували днес е знамение за музикантите: Човек трябва да оглушее за музиката отвън, т.е. да надмогне външната форма на музиката, за да намери истинската музика вътре в себе си, т.е.
към текста >>
11.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак - от едно или друго
становище
, но те все си остават това което са: стъпки на една мисъл - ясна и очебийна.
Ясно е, че налице имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум. Пеперудата - ако е тя самата - сякаш е изучавала своите врагове. Узнала е, от що се боят те, от какво бягат. И е „измислила" средство за защита - да нарисува върху себе си, па и с цялата си форма въобще да наподоби образа на кукумявка - плашило за нейните врагове. Това е, което просто и чисто, ни се налага от наблюдение на фактите.
Тия факти могат да се тълкуват и обясняват всякак - от едно или друго
становище
, но те все си остават това което са: стъпки на една мисъл - ясна и очебийна.
И никакво логическо извъртане не може да я измени. Дали за обяснението на тия факти ще се повика някаква „целесъобразност", или „инстинкта" - който при последна сметка се разлагал, според някои съвременни учени, на биохимични съставки, свързани в цяла верига „тропизми", „условни рефлекси" и пр. и пр. - безразлично е. Дали тук хората виждат само сляпа работа на материята или участие и на разум, дух - безразлично е.
към текста >>
12.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В книжката „В Царството на Живата Природа", в статията „Влиянието на слънчевата енергия" читателят може да намери
становището
на окултната наука по този въпрос, както е дадено от Учителя. В.
Маyo, един от най-бележитите хирурзи в Rochester, Minn заявява, че минимални дози от електричество са необходими за функционирането на мозъка. D-r L. Washburne от Сиракузкия университет, Ню Йорк, заяви пред едно събрание на Американското д-во за Напредък в Науката, че последните изследвания са го навели на идеята, че запаметяването е процес, при който йоните, намиращи се в нервните нишки, се нареждат по особен ред. Това са последните постижения на официалната наука в областта на електричеството във връзка с човешкия организъм. Интересно е да се отбележи, че твърдението на окултната наука за естеството на влиянието на праната върху човешкия организъм, се приема днес от официалната наука, под форма на йонизация на въздуха.
В книжката „В Царството на Живата Природа", в статията „Влиянието на слънчевата енергия" читателят може да намери
становището
на окултната наука по този въпрос, както е дадено от Учителя. В.
към текста >>
13.
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо
становище
, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия.
Не две, не три или дори четири поколения - зад гърба на истинския гениален човек трябва да седят десетки поколения, стотици и хиляди прародители, които са вървели в божествения път, в пътя към великото и красивото. Не идва ли един човек по такава линия, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия в истинския смисъл на думата. А мнозина съвременни хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Както пък други мислят, че като свършат някакъв факултет и напишат няколко съчинения по известен въпрос, могат вече да минат за знаменити учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засягаме схващанията на съвременните хора за наука, изкуство, философия.
Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо
становище
, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия.
И това е естествено! Може ли малкото дете да стане изведнъж като своите по-възрастни братя и сестри? То дълго време ще бъде носено от майка си на ръце и ще бъде подкрепяно от своите по-големи братя. Така и съвременните хора се носят на ръце и се подкрепят от по-големите Братя на Човечеството - от ония велики, гениални души, които ръководят съдбите му с непоколебимо търпение. Тези именно будни души, които любят Бога и знаят, че животът има велико предназначение, ще оправят света, те ще го организират.
към текста >>
14.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Затова богомилите са имали такова
становище
към всичко ограничаващо.
Не е била по-добра участта нито на Христа, нито на който и да било друг велик Учител и техните първи последователи. При това, чистите и велики учения на тия велики Учители е по-хубаво винаги да си останат официално непризнати. Всяко тяхно признаване, значи да се опорочат. Те трябва да живеят в сърцата и душите на любящите и свободни души. Истината не може да се ограничи във форми, закони и догми.
Затова богомилите са имали такова
становище
към всичко ограничаващо.
Богомилството е служило на Истината. Богомилите са обичали простия, но добродетелен, високо творчески, вдъхновен, положителен живот. Окултизмът може да помогне на всекиго твърде много да схване истинския творчески лик на богомилството. В него източната езотерика се преплита с християнското вдъхновение за добро, истина и свобода. Така негли е било и в самото Христово учение.
към текста >>
15.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Това
становище
- формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо.
Така напр., ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати". Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай. За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията.
Това
становище
- формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо.
Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празни фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства. Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка приказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея. Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване... Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория.
към текста >>
Авторите стоят на
становището
, че те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т.е.
Вайс, в Германия - предимно Кюр. Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт, създателят на астрологическото движение в Германия в ново време. Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във франция от П. Шоанар (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал. Кльоклер в Германия, Крафт в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи.
Авторите стоят на
становището
, че те са готови да приемат крайната присъда на обективните - т.е.
обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище" (Кльоклер). Друг въпрос е, че добитият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годиш¬нини на „Житно зърно" - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблема за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията.
към текста >>
16.
ХЬОНЕ ВРОНСКИ И НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ НА МЕСАНИЗМА- П.Г.ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ала Д-р R., който не вярваше във френологията, изказа публично своето отрицателно
становище
към нея.
Задната част на черепа, както и ония части, които се намират около ушите са също светли. Този череп е бил предложен за разглеждане при една от публичните лекции, които авторът на книгата ,,Четиридесет години френологични изследвания" е държал в South Deerfield, Mass. Това е станало към 80-те години на миналия век, по времето, когато френологията в Америка е преживявала своя разцвет. Ще приведем съответното място от книгата под горното заглавие: „Един интересен факт се случи в South Deerfield, на една от нашит публични сказки, през времето когато пътувахме заедно с г-н Buell. Ние бяхме държали няколко сказки, които възбудиха силен интерес у всички слушатели.
Ала Д-р R., който не вярваше във френологията, изказа публично своето отрицателно
становище
към нея.
Понеже всички граждани държаха нашата страна, той трябваше да направи нещо, за да дискредитира както нас, така и френологията. Когато една вечер аз станах да държа своята лекция, Д-р A. застанал в дъното на залата, се обърна към мен и поиска по¬зволение да каже, че той носи един череп, който би желал да бъде изследван публично от нас, след свършването на сказката. Той заяви, че е познавал много добре лицето приживе и че е направил едно писмено изложение на фактите, за да могат да се сравнят последните с нашите френологични показания. Аз му отговорих, че няма защо да се чака до свършване на сказката, защото ако нашата преценка се окаже невярна, както докторът очевидно очаква, слушателите ще бъдат свободни да се разотидат, още повече че и аз самият ще се откажа да говоря по един предмет, който се оказва несъстоятелен.
към текста >>
17.
КЪМ ОБЕТАВОТО ЗЕМЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
в това отношение мислещите хора се издигат до онова
становище
, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много".
А най-вече затова, защото поменатата по-горе разлика е формулирана по един толкова кратък, но изчерпателен начин в последния стих, с който завършва този епизод, че няма какво особено да се разисква по нея. Още повече, че и за благотворителността, която днес в много страни е дори организирана в едно, колкото доброволно, толкова и принудително обществено подпомагане, има много писано в литературата, третираща социални въпроси. Като един обществен институт, който се явява плод на религиозно-нравственото съзнание на човешките общества, така хубаво символизирано в евангелието чрез храма, той съществува доброволно поддържан, така както съществува и се поддържа доброволно и "съкровищницата" в храма, която се явява именно символ на този институт. В човешките общества, чиято вътрешна структура, дълбоко погледнато, си остава от край време все една и съща, все предхристова, старозаветна, защото такова е и съзнанието на хората, този институт, принадлежащ на Юпитеровата сфера, е безспорно полезен. Той отчасти смекчава онова остро различие в социалното положение на богати и бедни, на имотни и безимотни, което е и ще бъде неизменна черта на всички човешки общества с поменатата структура По общо признание, обаче, на всички дълбокомислещи социолози и моралисти, благотворителността, дори и в най-високите ù форми, е все пак един палиатив, а не радикално средство за разрешаване на социалните противоречия.
в това отношение мислещите хора се издигат до онова
становище
, от което Христос е преценил постъпката на вдовицата, пожертвувала едничкия си кодрант и благотворителната дейност на богатите, мнозина от които "пущали много".
И ако съвременните хора идват до този възглед, то е защото Христос е бил вече в "храма", разгонил е с бич търговците на жертвени приноси и среброменителите, произнесъл е своето слово за книжниците, фарисеите и първосвещениците, преценил е истинската социална стойност на подаянията, които богатите пускат в "съкровищницата" на храма и е изтъкнал могъщата динамична сила, що крие в себе си акта на жертвата, извършен от вдовицата. В процеса на вътрешното преобразование на човешкото съзнание, Природата започва с най-малката величина – "кодрантът на вдовицата". Тя, обаче, е като житното зърно, което крие в себе си мощната сила да расте и да се размножава. Да се спрем сега на един чисто практичен момент, който се съдържа в идеята за "единия кодрант и който може да се използува за чисто практична обществена работа. Всички общества, в това число и свободните духовни общества, които имат по-особена структура, се нуждаят за своето физическо съществувание от материални средства.
към текста >>
18.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
има определено
становище
, в светлината на което се разглеждат нещата. Т.
Изкуството да слушаме Славянската стихия. Самите заглавия говорят твърде добре за засегнатата материя. Големите и малки въпроси на живота еднакво интересуват Томалевски. И той не ги разглежда както много други есеисти, ей тъй, само, за да осветят въпросите. В погледа на Т.
има определено
становище
, в светлината на което се разглеждат нещата. Т.
има богата научна ерудиция, житейска опитност и критичен поглед към събитията на живота, безразлично в коя област се развиват те. Затова есетата му са свежи, богати, смислени. Него не го задоволяват обикновените схващания. Той дири друго, туй, което остава скрито от погледа на обикновения човек, учен, художник. Той намира това „друго" между редовете на всестранното човешко творчество.
към текста >>
19.
ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Няма
становище
, от което проучването на човека да не разкрива бездна от възможности за нови и нови постижения и нови, най-чудновати истини.
КОНТУРИТE НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК Георг Нордман За никого вече не е басня, че най-великото и най-сложно организираното единство в природата, което може да се сравни в своята пълнота и многообразие с космоса, е човекът.
Няма
становище
, от което проучването на човека да не разкрива бездна от възможности за нови и нови постижения и нови, най-чудновати истини.
Цялата грандиозна вече сграда на медицината, съставена от няколко от най-сериозните науки от една страна, психологията от друга, социологията от трета страна, както и всички науки на древността и нашата съвременност, изучават все човека. Усилията на човка да постигне себе си, са достигнали едва до външните двери на тоя сложен свят, наречен с право микрокосмос. В настоящето кратко разглеждане, ние ще оставим прекомерно сложната физическа организация на човека, с която се занимават медици и естествоизпитатели, а ще се спрем върху общата „структура на духовния човек. Ако излезем от една точка и се движим по линиите, които очертават неговите контури, ние ще преминем през цялата „фигура" и в много много едри линии, почти опипом, ние ще го опознаем. Нека тая изходна точка наречем начало или „азът".
към текста >>
20.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ние ще разгледаме глада от едно друго
становище
, тъй както природата го е поставила в органическия свят, в неговото елементарно проявление.
ГЛАДЪТ Когато стане дума за глад, обикновено хората мислят, че това е едно голямо нещастие, което сполетява човека, или много хора заедно. В това се крие едно неразбиране на въпроса.
Ние ще разгледаме глада от едно друго
становище
, тъй както природата го е поставила в органическия свят, в неговото елементарно проявление.
Задаваме си въпроса: що е глад, защо иде и какво е предназначението му? Предназначението на глада е храненето, яденето. Гладът е първата подбуда, която тика всяко живо същество на работа. Ако не би имало глад в света, никой не би работил и всички същества биха почивали. Чувствува ли глад едно същество, то започва да се движи, да дири храната си, да работи.
към текста >>
21.
НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Това
становище
трябваше обаче скоро да се изостави.
Учените изчислиха, колко грама горивен материал е нужен дневно на организма и казаха: човек трябва да си набавя толкова и толкова грама белтъчини, мазнини и въглехидрати на ден, за да може да живее. В още по-ново време, понеже на обмяната на веществата в организма се гледаше като на чисто горивен процес, се пристъпи към изчисляване храната в калории. Учените могат да изчислят, от колко калории се нуждае организмът. Стигна се до там, да се мисли, че може да се даде храната в концентриран вид. Според тези представи човек би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци.
Това
становище
трябваше обаче скоро да се изостави.
Хората, хранейки се с едностранчива храна и то в повечето случаи в консервиран вид, почнаха да страдат от нови заболявания. Това обърна вниманието на учените, и след дълги изследвания се откриха нови вещества, крайно необходими за организма. Оказва се, че повечето от тези вещества се разпадат, когато храната се приготвя по методите на старата кухня. Тези вещества, наречени — витамини, са нужни само с присъствието си при обмяната на веществата за живота на организма. Днес вече се отдава твърде голямо значение на витамините.
към текста >>
22.
СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново
становище
.
Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа. На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът.
Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново
становище
.
Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа.
към текста >>
23.
DU MAITRE -LE SENS DE LAVIE
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Между другото той казва: „Най-правилното
становище
би било следното: Ние ще приемем като научно онова, което може да се счита доказано като факт, независимо от това, дали е в противоречие или в съгласие с днешната наша наука.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Професор д-р Ст. Консулов за телепатията В списание „Природа и наука", книга 8-9 от април и май т.г, професор д-р Ст. Консулов е напечатал статията: „На границата на положителните науки". В тая статия той излага един свой опит по телепатия.
Между другото той казва: „Най-правилното
становище
би било следното: Ние ще приемем като научно онова, което може да се счита доказано като факт, независимо от това, дали е в противоречие или в съгласие с днешната наша наука.
Ние ще го приемем, а поле ще му търсим обяснението — ще коригираме и нашите теоретически разбирания в науката, защото всички научни теории имат един само смисъл — да ни послужат като инструмент за откриване на нови истини. Винаги фактите ще стоят над теориите в науката; теориите се създават, изиграват своята роля и отиват в историята на науката. Трябва да се пазим да не изпаднем в положението на онзи учен, на когото казали, че фактите противоречат на неговата теория, а той отсякъл: „Толкова по-зле за фактите". Ето как професор Консулов излага своя сполучлив опит по телепатия: Това беше преди няколко години, когато тегленето на държавната лотария ставаше в „Славянска беседа" в София. Опитът беше направен при пълно спокойствие на нервната система, при пълна самота.
към текста >>
24.
ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго
становище
, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие.
Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго
становище
, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова, препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения, които ще ви свържат със силите на природата. Аз съм за гимнастическите упражнения.
към текста >>
25.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Днес за днес най-активни в случая са хората от второто
становище
.
Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят.
Днес за днес най-активни в случая са хората от второто
становище
.
Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора?
към текста >>
26.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е духовното
становище
към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ.
А когато един народ падне в нещастие, — към хората ли трябва да се обърне той, или към Бога? И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му? ... Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено.
Това е духовното
становище
към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ.
То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност. Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката. Дълбоко в човека има една малка светлинка, която никога не гасне. Неговите големи лампи често пламват и изгасват. Но тая малка светлинна, при всички условия на живота и при падане и при ставане — никога не изчезва.
към текста >>
То е същевременно
становището
на религията въобще и на християнството в частност.
И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му? ... Както отделните личности, тъй и народите, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони. Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено. Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ.
То е същевременно
становището
на религията въобще и на християнството в частност.
Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката. Дълбоко в човека има една малка светлинка, която никога не гасне. Неговите големи лампи често пламват и изгасват. Но тая малка светлинна, при всички условия на живота и при падане и при ставане — никога не изчезва. Тя не се вижда когато човек е щастлив!
към текста >>
27.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със
становището
, което заема по него г.
Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота. Hямa да има бедни и богати, нисши и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора. Т. Ч. Болестите и молитвата Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят.
Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със
становището
, което заема по него г.
Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели. В това писмо г. Ников твърде много съветва своите приятели при разни нужди да се обръщат към свещениците, за да им светят вода, да им направят маслосвет и да се причестяват колкото се може по-често и пр. И за да ги увери в голямата полза от всичко това, той се позовава на резултати добити от него, като свещеник на Либералната Вселенска църква.
към текста >>
28.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Становището
на проф.
Нанков, ул. Витошка, № 3, и има следното съдържание: Встъпителни думи. Ясновидските предсказания в миналото и сега. Какво казва окултната наука за ясновидството и предсказанията. Какво казва експерименталната наука за ясновидството и предсказанията.
Становището
на проф.
Шарл Рише или последната позиция на грубия позитивизъм. Примери на предсказване бъдещето и заключителната дума по тях на проф. Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев.
към текста >>
29.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго
становище
.
Ако майката и бащата са били щастливи, непременно и детето родено от тях, ще бъде щастливо. Защото ако бащата на един човек е бил щастлив, това показва, че ред поколения от неговия род са живели разумно, били са щастливи, и са били все в здравословно състояние. Щастието е достояние само на здравите; само здравите бащи и майки могат да родят здрави деца. А за да не се раждат нещастници в света, трябва да се женят напълно здравите. В съдбата на всеки човек е определено, не фаталистически, но по силата на законите, които действат в живота, дали трябва да се жени, или да не се жени.
Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго
становище
.
Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно
становище
: да се настроим.
Ти не се потрудваш да по търсиш сухи дърва, нито да правиш икономия, и понеже се смяташ силен и прав да живееш за себе си, при употреблението и на ум не ти минава да благодариш за жертвата на дърветата. И това е грях. Изобщо егоизма и неблагодарността са грях. Възгордяването, забравянето да изповядаме, да освещаваме и прославяме Бога. чрез когото живеем, мислим, работим и успяваме; твърдението: „аз направих това и това,“ е лъжа и грях, понеже отричаме подкрепата на светлите духове.
И за да ни вразумят и накарат да познаем себе си, те ни лишават временно от благотворното си влияние и ни потапят в скръб, за да се смирим и заемем правилно
становище
: да се настроим.
В живота съществуват големи тайни. Между хората постоянно става обмена на енергии, на мисли, чувства и настроения. Нещо ни влече към тоя или към оня, това е защото трябва да вземем или дадем нещо, за да се допълним, споделяйки блага, радости и скърби. Необходимо е да става тая смяна на енергии, за да се въдворява хармония и подържа нарушеното у някой добро настроение. Ако някой има знания или блага и не ги използва, не ги дава на нуждаещите се, той ще изгуби доброто си настроение.
към текста >>
31.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато говоря за любовта, аз излизам от едно ново
становище
, което ще създаде новите форми и отношения.
Любовта е основата на цялото Битие. Но не любовта както вие я разбирате. С любовта, върху която е съграден съвременния свят, не се занимавам. От нея имаме вече последствията - съвременните отношения и съвременния ред и порядък. Ако искате да продължавате тази любов, ще имате същите досегашни резултати.
Когато говоря за любовта, аз излизам от едно ново
становище
, което ще създаде новите форми и отношения.
За великата Любов в света човек трябва да бъде готов да направи всички жертви. Но за да направи това, той трябва да се освободи от един вътрешен страх, който сега хората имат. Много хора имат хубави стремежи, но този вътрешен страх ги спъва в техните проявления. Когато дойде момент да се говори Истината, човек трябва да бъде свободен от всякакъв страх, трябва да бъде справедлив и безпристрастен. Най-първо човек трябва да бъде справедлив към себе си, защото докато не е справедлив към себе си, не може да бъде справедлив и към другите.
към текста >>
32.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно
становище
, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството.
За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести. Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност. Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си.
Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно
становище
, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството.
А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството. (следва) В. Пашов Словото на Учителя Основи на новото светоразбиране Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята.
към текста >>
Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до
становището
на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност.
Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми. Материалистите, които са още деца в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята. В такъв случай, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва, понеже мъртвото не може да произведе живо, няма такъв закон. Светлината от светлина излиза, силата от сила излиза. В такъв случай съвременното понятие за материята, коренно ще се измени.
Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до
становището
на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност.
Заставайки на това гледище, че Разумността прониква живота, а животът прониква материята, тогава въпросът има ли Бог или няма, е излишен и абсурден. Когато говорим за Бога, ние разбираме Великата Разумност, която прониква живота, която е в самата същност на живота и е вътрешна връзка между всички очевидно отделни явления и процеси. Разбран в този смисъл, Бог е в основата на всички жизнени процеси и явления. Той е вътрешният стимул на всички наши идеи и стремежи. Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората.
към текста >>
33.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние знаем
становището
на Толстоя — той бе крепител на „Не убий“, включително и животните, за което препоръчва вегетарианството.
да се лишава човек от живот. Но грях ли е да се наказва престъпника с смърт и да се убива неприятеля на война? Не е грях. Престъпника трябва да бъде лишен от живот, за да се премахне голямото зло, което причинява. Неприятеля трябва да се убива на война, защото на война се сражаваме за царя и отечеството.“ Не е ли това човешко изобретение?
Ние знаем
становището
на Толстоя — той бе крепител на „Не убий“, включително и животните, за което препоръчва вегетарианството.
Той бе абсолютно против войната. Той бе крепител на „непротивете се злому“, и най после той бе за любовта в живота, чрез която всичко се гради. Прав ли беше той? — Абсолютно прав. Това ненасилие и тази братска любов, заедно с мъдростта, истината и правдата проповядва Учителя П.
към текста >>
34.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От това
становище
има разрешение за противоречията, които сега съществуват, но хората трябва да се проникнат от новите идеи, и да направи ред опити в това направление.
Ако двама грешници се съединят, те не могат да родят дете. Ако се съединят, един грешник и един праведник, само тогава може да се роди едно дете, което вече ще бъде безплодно — значи, всички постъпки, които са неестествени, природата ги е осъдила на безплодие, следствие на което те сами се заличават. Те могат да съществуват в един период от 10 до 100 години най-много, след което те се заличават. От това гледище, светът сам ще се оправи, т. е. по силата на развитието но онези сили, които го тласкат към прогрес, светът ще се оправи.
От това
становище
има разрешение за противоречията, които сега съществуват, но хората трябва да се проникнат от новите идеи, и да направи ред опити в това направление.
За да се направи един социален опит, най-първо съвременните хора трябва да намалят размножаването си. Те трябва да дойдат до положението във всяко семейство да има само по две деца — едно момче и едно момиче. Сега както се насърчава размножаването, хората не правят сметка, че няма условия за това. Като се увеличават децата, живота става все по несносен, защото хората нямат необходимите средства и условия. Нека се раждат толкова хора, за колкото има средства и условия в света, а другите нека чакат.
към текста >>
35.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обаче, не чухме на какво
становище
е той по тези въпроси.
По тези въпроси чухме не отдавна сказката на писателя г. Русалиев, след него на г. професор Дюлгеров — богослов, която бе като реакция на Русалиева, а след това узнахме сказката на адвентния пастир, г. Иванов, а чухме и тая на евангелския пастир г. Зяпков. Първия от тях изнесе много умело и безпристрастно схващането на някой източни народи за прераждането и закона на възмездието, като цитира имената на учени и църковници от раншни времена и сега на учени хора в полза на тия вярвания.
Обаче, не чухме на какво
становище
е той по тези въпроси.
А би трябвало той да бъде категоричен. Но може да се допусне, че той е поддръжник на тия идеи. Г-н проф. Дюлгеров и другите двама отхвърлят категорично всичко, като подкрепят своите тези с цитати от много автори и с твърдението че в Св. Писание нямало ясно писано по тези въпроси и от това те заключават че няма никакво прераждане, няма и закон за възмездието.
към текста >>
36.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго
становище
, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие.
Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго
становище
, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение, те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина, като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения.
към текста >>
37.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този въпрос и до днес още не е разрешен, понеже се разглежда от лично
становище
.
Но вие трябва да знаете, че в природата съществува един разумен порядък на нещата. След като Господ създал първият човек той отишъл при Създателя си и му казал: „Моля те да ми дадеш добра жена, добра другарка, която да ме почита и уважава, която да цени онова, което си вложил в мене. Иначе не бихме могли да живеем“. След това жената отишла при Господа и го помолила да й даде добър мъж, който да я обича, да обича и всичко онова, което тя обича. Господ ги изпратил да се споразумеят помежду си, но и до сега още не са разрешили този въпрос.
Този въпрос и до днес още не е разрешен, понеже се разглежда от лично
становище
.
Така се гледа и на живота. Ти не можеш да бъдеш щастлив. ако цялото не е щастливо. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако цялото не е здраво. Ти не можеш да бъдеш умен и богат, ако цялото не е умно и богато.
към текста >>
38.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и механика, не заема отрицателно
становище
.
Тодоров във в „Зора“ от 31. III, 1933 г под заглавието „Последната книга на Бергсон“. „От практическата философия на Бергсона лъха любов към човечеството и най-дълбок оптимизъм. Там, където той се домогва да разкрие същинския, извънсоциален и витален извор на религията той се проявява, като един верующ и един мистик. И въпросът за безсмъртието на душата е разрешен от него в положителен смисъл.
А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и механика, не заема отрицателно
становище
.
Той утвърждава,, напротив, рационалната съвременна култура, заедно с механизма. Човечеството пъшка, казва той днес под тежестта на своите изобретения и материална култура. От него, обаче, и само от него зависи да превърне последната в една опора за духовната“. Цитати из сказката на Анри Бергсон, която е държал в „Дружеството за психически изследвания“ в Лондон на 28 V. 1913 год.
към текста >>
39.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато преди грижата за материални блага сме успели да станем по добри, разумни и отзивчиви към бедните, към нуждите и интересите на обществото, тогава сме заели правилно
становище
.
Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие. И повече хора, събрани на едно място, могат да си помогнат, обновят и подкрепят чрез любовта. Верни са пословиците: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.“ „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост, търпение, смирение, доволство и благодарност; ако като езичниците искат земни блага да пият, пушат и се удоволстват, то с това надали ще станат доволни, но може да повредят и здравето си. Те ще се развратят и отдадени на завист и лукавство, повече ще се намразят.
Когато преди грижата за материални блага сме успели да станем по добри, разумни и отзивчиви към бедните, към нуждите и интересите на обществото, тогава сме заели правилно
становище
.
Тогава ще сме готови да споделим онова, що имаме, със себеподобните си, а това е именно силата и благата на любовта, която реализира братството. Много са днес болните, бедните и недоволните. Криза, безработица, свръхпроизводство суша, и над всичко това над хората постоянно дебне призрака на войната. Но любовта, родена в съзнанието на братството и единството с всички хора, е единствената сила, коя то може да ни помогне. За пробудената жива любов няма нещо невъзможно. Това.
към текста >>
40.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
г., които седят по върховете, че има хора, които са на противното
становище
, че мярката, която те прилагат в живота, е тяхна субективна, следователно неестествена.
Те лаят и упорито беснеят против минаващия влак, автомобил, велосипед, даже и музика, когато ги срещат за пръв път. Някои коне, които са свикнали да имат за ездач офицер с униформа, се изправят на задните си крака и хвърлят ездача си, ако той не сложи на главата си поне войнишка шапка. От всичко това следва, че упорития предразсъдък, както и мезонеизма, представляват патологически симптом на болезнено умствено състояние, което трябва да се лекува. И по нататък същия Д-р дава примери и доказва, че предразсъдъка се отлично лекува с писмени протести. И който срещне подобна статия, нека не мине мълком, а отправи според силите си енергичен протест, за да видят тия г.
г., които седят по върховете, че има хора, които са на противното
становище
, че мярката, която те прилагат в живота, е тяхна субективна, следователно неестествена.
________________________ *) Съставна дума от гръцки произход: мразя и ново. РАЖДАНЕТО НА НОВАТА ДУХОВНА КУЛТУРА Днес в света се води голяма борба между материализма и духовното начало. Тази борба е съществувала винаги, но сега тя взема особен, интензивен характер, защото старият свят умира, а на негово място се ражда новият свят. Преди 2000 год. на земята дойде Христос и даде на хората новия Закон на Любовта.
към текста >>
41.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега аз разглеждам живота от едно ново
становище
.
И той е почнал чрез закона на страданията и радостите да ни учи да оценяваме неговите блага. Понеже няма по-велик от Бога, за когото Той да живее, затова Той иска да живее за онези, които е създал. Затова Бог е започнал да се самоограничава, за да слезе до нас. И в туй ограничение Той се радва, че може да слезе да опознае онези същества. които е създал.
Сега аз разглеждам живота от едно ново
становище
.
Ние живеем в един свят неоценен. Запример, нито един от вас не е доволен от състоянието, което сега има. Защо? Защото не знае да вземе основния тон на живота. Защото животът си има основен тон, и който знае да вземе този основен тон правилно, той излиза от света на еднообразието — света на недоволството и разочарованието и влиза в света на вечното разнообразие, където всеки следващ момент му носи нещо ново и изпълва душата му с радост и веселие. В разнообразието човек е свободен от болести.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето
становище
чрез известен начин на аргументация.
Колко невероятно и да изглежда, това мнение е сериозно изтъкнато от некои писатели. Началниците на Черната Ложа в Атлантис напрягаха себе си, като отделени същества, срещу потока на еволюцията.. Ние поддържаме, че стремежът за развитие води към единство, че тази широка и многократна вселена, която виждаме около нас, е цяла изражение на Един Всемогъщ, и че както от Него ние се раждаме, тъй към Него един ден трябва всички да се върнем. без да изгубим чувството на индивидуалност, както и спомена и печалбата на целия наш опит, но като се качваме сигурно по-високо и по-високо, до пълното реализиране на нашето единство с Него. За това ние знаем, че Нему е приятно, когато ние винаги работим за това единство. Но тези, които поддържате противния възглед, мислят, че Божеството поставя това течение, което наричаме еволюция, за да можем да укрепваме себе си чрез борба против него; и макар да не вярваме това, ние можем да видим, че този възглед е възможен и ясно е, че хора, които го поддържате, съвсем няма да живеят като нас.
Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето
становище
чрез известен начин на аргументация.
Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
като богат плод, едно изобилие от никога непредвиждани знания, така би трябвало и историческата наука, разработвана от еволюционно-историческо
становище
, изхождайки от едно невъобразимо богатство от духовни ценности, да заключи и докаже, че във всичко познаваемо, а така също и в историческата област, владее строга закономерност.
Моят поглед блуждаеше безпределно — и ето аз затворих очи и рекох: „Ти си тук! “ Въпросът и викът: „о, де си? “ се разливат като реки от сълзи, и техните води заливат света с вяра: „Аз съм! “ (Следва) Преведе Сава Чукалов, Д-р Р. Томсон. РАСОВА НАУКА Теория за кармоплазмата — Произход и развитие на човека Както еволюционната мисъл след дълги борби придоби надмощие в естествените науки и даде.
като богат плод, едно изобилие от никога непредвиждани знания, така би трябвало и историческата наука, разработвана от еволюционно-историческо
становище
, изхождайки от едно невъобразимо богатство от духовни ценности, да заключи и докаже, че във всичко познаваемо, а така също и в историческата област, владее строга закономерност.
В настоящата статия, като се изхожда от резултатите на изследванията. които сравнителните естествени науки дават, както и от тия на етнологическите, антропологическите и праисторичните дисциплини, ще още изведена — на еволюционна основа — една теория за расовия закон, а във втората част получената теория ще послужи за едно преописване на етнологическата история на развитието на стария изток. - Както Оскар Хертвиг доказа, индивидуалиста развитие не е повторение на развитието на вида, както приема теорията за родството, но въз основа именно на положението, че има родство, то е продължение на родовото развитие. Елемента, който посредничи за това продължение е зародишната плазма. Последната притежава, покрай своите микроскопически качества, и ултра микроскопически такива, които могат да се представят като една владееща плазмата троица: пластичност, периодичност и цялост.
към текста >>
За да определя точно моето
становище
по въпроса за произхода на човека аз указвам на изследванията на Toldt, Schwalbe и Klaafsch и напълно се присъединявам към думите, които последния изказва в „Zeilschrift fur Ethnologie“, т.
Според това съдбата на човечеството е свързана с плазмовата троица. Всеки грях на единицата както и на масата, спрямо расовата хигиена си отмъщава с една неумолима, желязна закономерност, при което, обаче цялостността на развитието на горната раса продължава, и тя, която е била първа, след изчезването на всички подраси остава последна — дотогава, докогато нейното развитие достигне своя край. Развитието в едни случаи има своя крайна цел в ентропията на мирозданието, а в други случаи, в тая на вселената. Това по-нататъшно и крайно развитие на жизнения принцип на материята е вън от рамките на настоящата статия. Тук ще още изследвана цялостността само на онзи вид същества, които, свързани чрез един общ род с антропоидите, са извършили и вършат своето собствено развитие, и то като единен, независим вид, който се разпада на основни раси, горни раси и подраси — именно, вида на човека.
За да определя точно моето
становище
по въпроса за произхода на човека аз указвам на изследванията на Toldt, Schwalbe и Klaafsch и напълно се присъединявам към думите, които последния изказва в „Zeilschrift fur Ethnologie“, т.
XLI. стр. 510 и 511: „Ако старата идея за произхода на човека би съществувала с право, както и до днес в по-малко или по-много ослабена форма продължава да съществува в главите на някои специалисти, би било една логични последователност ла се пека. щото човешките форми колкото по-назад отиваме, толкова повече да се приближават до тия на човеко-образните. Но колкото малко важи това за най-низшето състояние на новите раси, австралийците, толкова малко важи то и за останките от хайделбергския човек. Това означава едно блестящо потвърждение на застъпеното от мен; преди години учение за особения път на развитие на човешкия род, който само в изходната си точка се допира с тоя на антропоидите“.
към текста >>
Нека научат по-напред, какво е истинското
становище
на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право.
Не само полезно, но и необходимо е да се извадят от заблуждение повечето от тях и то, докато не е станало много късно. Тази истина може да бъде изказана с малко думи. Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им.
Нека научат по-напред, какво е истинското
становище
на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право.
Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло. В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на западния егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие. Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена.
към текста >>
В първите две той излага своето
становище
по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел.
Писал е и за Шилер книгата: „Шилер и днешното време“. В тая книга той изтъква голямото значение за днешното време на Шилеровите „Писма върху естетичното възпитание на човека“. Други трудове на Д-р Щайнер от областта на литературната критика и философията са: „Фридрих Нитче, един борец против своето време“, „Хегел и неговите противници“, „Съвременната лирика“ и пр. Най-важни негови философски съчинения си остават „Истина и наука“. „Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“.
В първите две той излага своето
становище
по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел.
В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
към текста >>
Неговото
становище
в еволюцията му посочва местото, което му се пада.
Всеки човек има няколко слаби страни в характера си и интуитивни чувствува за своя морална длъжност да поведе борба против тези недостатъци, които, както ни учи окултизмът, са останали главно от по-раншните въплътявания. когато човекът е бил по-малко запознат със законите на вселената, отколкото днес. Колкото и низко да стои човек морално, в него има нещо, което му казва, що е добро и що е зло. колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и народи. Защото, докато човекът не е постигнал съвършенство, тези понятия са само относителни.
Неговото
становище
в еволюцията му посочва местото, което му се пада.
и това становище, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания. му определял, местото и пътя в новото въплътяване. Обикновено се говори за добра и лоша карма, макар че по-добри би били изразите хармонична () и нехармонична (). За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава.
към текста >>
и това
становище
, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания.
когато човекът е бил по-малко запознат със законите на вселената, отколкото днес. Колкото и низко да стои човек морално, в него има нещо, което му казва, що е добро и що е зло. колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и народи. Защото, докато човекът не е постигнал съвършенство, тези понятия са само относителни. Неговото становище в еволюцията му посочва местото, което му се пада.
и това
становище
, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания.
му определял, местото и пътя в новото въплътяване. Обикновено се говори за добра и лоша карма, макар че по-добри би били изразите хармонична () и нехармонична (). За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава. че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб.
към текста >>
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото
становище
, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло.
Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото
становище
, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като излезем пък От
становището
, че отделните професии предполагат у носителите си и точно определени характерни качества, когато този индивиди отговарят на всички изисквания и условия, тогава можем да говорим и га професионални ръкописи, в които се отразяват особеностите на професиите.
Призната истина е, че „всеки добър портрет в своите отделни черти разказва културната история на времето си и че портретите от различни векове са културно-исторически документи“. Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена. С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на народите. Индивидуалният отпечатък в ръкописа зависи, от една страна, от душевното състояние на пишещия, изразено в писмовните движения, а от друга — от общи принципи, наклонности, предразположения, обществени особености и пр. Така че стремежите към постигане на хубавото, художническите дарби, чувството за правилни форми могат, в зависимост и от другите качества на индивида, да упражнят в известна мера влияние върху писмото му.
Като излезем пък От
становището
, че отделните професии предполагат у носителите си и точно определени характерни качества, когато този индивиди отговарят на всички изисквания и условия, тогава можем да говорим и га професионални ръкописи, в които се отразяват особеностите на професиите.
Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито дарба, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски почерк, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии. Понякога могат да се срещнат у едно и също лице качества за разни професии, тези качества ще се изразят и във формите на ръкописа. Трябва да се оформят и известни типични писмовни особености. Ако известните вече професионални признаци се срещнат в ръкописа на едно лице, трябва да приемем, че това лице има и привичките на своето съсловие и притежава онези характерни черти, които са способствали за успешното упражнение на професията. По ръкописа може да се съди, дали известно лице притежава нужните качества, за да може с успех да се посвети на определена професия.
към текста >>
Последната, хелиоцентричната астрология трябва да се счита само като един опит да се видят астрологическите влияния от друго
становище
.
Отклонението на север и на юг от еклиптиката се нарича северна и южна деклинация (наклонение). Ако две или повече планети имат същата деклинация — безразлично дали едната на север, а другата на юг, или и двете в същото направление — те образуват помежду си аспект, който се нарича паралел. Изчислението на аспектите е основата на астрологията. При нашето изчисление приемаме земята за център на Космоса, а астрологическите таблици за изчисление на планетните положения, и знаковете на зодиака отговарят на тази основа. Ние се занимаваме, следователно, с геоцентрична астрология в противоположност на хелиоцентричната астрология, която взема слънцето за център на изчисленията (геос — земя, хелиос — слънце).
Последната, хелиоцентричната астрология трябва да се счита само като един опит да се видят астрологическите влияния от друго
становище
.
Резултатите й за сега са твърде незадоволителни. За в бъдеще може би да се очаква нещо повече. Съвсем логично е човекът, който съставлява част от земята, при изчисляването на астрологическите влияния да взема за център земята. Астрономите често упрекват астролозите, че при своите изчисления вземали за център земята и по този начин, тъй да се каже, следвали още старата птоломеевска система, когато, според тях, Коперник бил показал достатъчно ясно, че слънцето е центърът, около който се движат всичките планети. Какво, обаче, от това, щом изчисленията преследват само тази цел!
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално
становище
в еволюцията.
Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози. И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление. Те могат да правят това, без да нарушават равновесието, -— без да изпадат в конфликт със законите на Космоса, защото тяхната воля е една с онази универсална воля, която съставлява основата на Космоса и към чиято еволюция тя се стреми. Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя.
Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално
становище
в еволюцията.
Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
после да вземе
становище
.
Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите. Не може да има здраво мислене, ако преди това детето не е чувствало истината, въз основа на вярата в несъмнени авторитети. Ако това се прилагаше във възпитанието, нямаше да срещаме следното обикновено явление: младежи преждевременно да се мислят за достатъчно назрели за самостоятелно мислене, и със самото това да пречат на великата житейска опитност, всестранно и свободно да съдейства за тяхното развитие. Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение. У детето трябва да живее настроението, че по-рано трябва да учи и .
после да вземе
становище
.
Ние трябва да образуваме съждения за околните явления, чак след проявата на всички душевни сили. В началото ролята на ума трябва да бъде само посредническа. Той трябва да служи само за възприемане на ваденото и прочувстваното, тъй както те са дадени, без да се стреми да ги подчини на своето незряло съждение, на своето незряло становище по въпроса. Детето през тази възраст (до половата зрелост) най-добре е да не се запознава с разните теории; през тази възраст най-голямо внимание трябва да се обърне на тона, щото животът да му въздейства във всичката си пълнота и колкото се може по-пълно то да възприеме околните явления. Разбира се, можем да запознаем детето с това, което хората са мислили по този или онзи въпрос, но трябва да го предпазим от затварянето на мисълта му в тесния кръг на едни определени убеждения.
към текста >>
Той трябва да служи само за възприемане на ваденото и прочувстваното, тъй както те са дадени, без да се стреми да ги подчини на своето незряло съждение, на своето незряло
становище
по въпроса.
Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение. У детето трябва да живее настроението, че по-рано трябва да учи и . после да вземе становище. Ние трябва да образуваме съждения за околните явления, чак след проявата на всички душевни сили. В началото ролята на ума трябва да бъде само посредническа.
Той трябва да служи само за възприемане на ваденото и прочувстваното, тъй както те са дадени, без да се стреми да ги подчини на своето незряло съждение, на своето незряло
становище
по въпроса.
Детето през тази възраст (до половата зрелост) най-добре е да не се запознава с разните теории; през тази възраст най-голямо внимание трябва да се обърне на тона, щото животът да му въздейства във всичката си пълнота и колкото се може по-пълно то да възприеме околните явления. Разбира се, можем да запознаем детето с това, което хората са мислили по този или онзи въпрос, но трябва да го предпазим от затварянето на мисълта му в тесния кръг на едни определени убеждения. То трябва да умее да изслушва най-разнообразни мнения, без да се привързва към никоя от страните. За правилното прилагане на тази възпитателна система се изисква голям такт от страна на учителите и възпитателите. Обаче, мирогледът на окултизма е в състояние да даде такъв такт.
към текста >>
Като изхожда от това
становище
, той свързва числата с буквите (които също се приемат за символи) и, което е още по-важно, с планетите на нашата слънчева система, със слънцето и месеца.
Сефариал казва, че числата са символи. На първо място, като символи, те представляват количествените отношения между нещата. Но би могло да се попита: това положение изчерпва ли техния символизъм? Сефариал отговаря: не, и това е вярно. Той отрича, че числата сами по себе си притежават окултна сила, но настоява, че могат да се употребяват като символи на духовните неща, поради точното съответствие между материята и духа, според което всека материална форма е външен израз на известна духовна сила.
Като изхожда от това
становище
, той свързва числата с буквите (които също се приемат за символи) и, което е още по-важно, с планетите на нашата слънчева система, със слънцето и месеца.
Според него, числата са символи и на тях, символи на духовни сили, които тук работят. Нашето заключение от това е, че той ни дава един аргумент за астрологията, който, във всеки случай, не може да бъде отхвърлен без внимателно разглеждане. Сефариал дава много разяснения по въпроса за предсказването с помощта на числата, като твърди, че подсъзнателното „аз“ на гадателя налага символистичния смисъл на употребените числа, с които предвижда събитията и предава своето видение на другите Самите числа, очевидно, са безсилни да определят събитията. И ние бихме се показали скептици за гаданието с числа, но теорията на Сефариала е твърде убедителна. Самуел Р.
към текста >>
От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното
становище
на новородения.
А. Либра. Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете.
От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното
становище
на новородения.
Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа. е символът на слънцето. Означава също егото, индивидуалността, волята.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съвсем от друго
становище
кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред.
Това е актуално реализиране на огнения тригон (проява ментална). Вторият знак () изразява винаги едно организиращо, направляващо, хранещо качество, в което, тъй да се каже, е кондензирана двигателната (възбудителната) сила, като в някой акумулатор (проява астрална). Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината ().
Съвсем от друго
становище
кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред.
Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е възприел известно
становище
, което не изменя лесно.
Последният деканат се характеризира с по-малка благо надеждност и с по-голямо себелюбие отколкото първия. Стремежът на този тип трябва да надвие своите силно свързани със земното влечения и да култивира в себе си религиозно чувство. Освен това трябва ла бъде надвита и склонността към леност. в М. С. дава силно желание за мир и за ползване от една заслужена почивка — да жъне плодовете на извършената работа, което често е твърде материалистично.
Той е възприел известно
становище
, което не изменя лесно.
в десц. Духът е постоянен и неизменен. — Може би, даже упорит и неподатлив в I. C. Основната черга на характера е постоянство, твърдост и упоритост. () ГЕМИНИ—Близнеци Владетел .
към текста >>
Становище
свободно, неограничено и силно интелектуално.
Разбира се, много зависи от аспектите които асцендентът и владетелят приемат. Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение. По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела.
Становище
свободно, неограничено и силно интелектуално.
в десц. Плодовитост в мислите, често обаче липса на чувство за отговорност — за да го приложи на практика — и ветърничавост. в I. С. значи известна приятелска импулсивност, чрез която лицето ще постигне много в някои направления. () КАНЦЕР — Рак Владетел .
към текста >>
Становището
излиза от вътрешността на нещата към всички направления.
Третият деканат има за съвладетел Марс (). с което благоприятно се повлиява интелектуалната страна на характера. Лъвовият тип трябва да се научи да надвива своята суетност и да опита да живее в хармония със своите околни. в М. С. дава стремеж да остави само своята светлина да свети и да затъмни тая на другите, — и с това да служат на Бога Същевременно има желание за слава и чест, понякога и противоположното на това, именно — желание да бъде ласкан и хвален.
Становището
излиза от вътрешността на нещата към всички направления.
в десц. дава ширина и възприемчивост на духа, но малко ясност и детайлност. в I. С. Любвеобилен и доверчив характер. Понякога се изразява в един вид удобна и страхлива търпеливост.
към текста >>
Неговото
становище
е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото.
Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките. в М. С. Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват.
Неговото
становище
е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото.
в десц. значи ясен и практичен характер със слаба фантазия и затова не е симпатичен за другите. в I. С. Основната черта на характера е чистота, поради което съществува омраза към всичко болно и нечисто. () ЛИБРА — Везни Владетел .
към текста >>
Неговото
становище
е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост.
Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност. Спокойствие и самотност, също и добра музика за него са най-добрите лекарства. в М. С. Дава стремеж към красота и хармония в живота, което се постига чрез естествено, всестранно образование. Стреми се към популярност и публично признаване.
Неговото
становище
е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост.
в десц. Духът е широк и безпартиен, понякога, обаче, страхлив и нерешителен. в I. С. Основната черта на характера е съвестно чувство към чест и любов, към хармония и ритъм. () СКОРПИО — Скорпион.
към текста >>
Становището
е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм.
Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира. Това също е една от причините, че първите две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните. Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост. в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля.
Становището
е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм.
в десц. Духът прави своите заключения в наглед нелогичен, базиран на инстинкта и интуицията начин, но те са прави, — с изключение тогава, когато чувствата твърде силно говорят. в I. С. значи, че основната черта на характера е сила, която, обаче, от време на време в своите проявления изглежда жестока. () САГИТАРИУС - Стрелец Владетел .
към текста >>
Становището
е това на практичните философи, винаги готови да учат.
Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен. Поради своите импулсивни прояви и прекаляване в телесните движения и спорта, те често си създават неприятности и нещастия. Те трябва да се приучват към по вече спокойствие. в М. С. Стреми се към по-висши познания, които иска да споделя с другите и да прилага в своя собствен живот.
Становището
е това на практичните философи, винаги готови да учат.
в десц. Духът непрестанно се стреми към изследвания в областта на науката, неспокоен и ненаситен в своите стремежи. в I. С. Основна черта на характера е стремеж към пълна независимост, свързана с гордост, понякога даже с неучтивост. () КАПРИКОРНУС — Козирог Владетел – .
към текста >>
Становището
е това на търсещия истината, без предубеждения и с отворен поглед.
Водолеят, който излива водата на живота върху земята, е символ на високо издигнатия човек, който, като съработник на Логоса, спомага за еволюцията на космоса. Слабото място на тоя знак е в циркулацията, което между другото се изразява в студени ръце и крака. Те се нуждаят от много движение на чист въздух. в М. С показва желанието за съдействане в еволюцията на човечеството, за което им спомага тяхното по-широко схващане.
Становището
е това на търсещия истината, без предубеждения и с отворен поглед.
в десц. Духът е ясен, без предразсъдъци, но понякога несигурен в своите заключения. в I. С. Основната черта на характера е силно развитото чувство за любов към хората, резултат от съзнанието, че това чувство е изворът на всичките откровения и манифестации. () ПИСЦЕС — Риби.
към текста >>
Становището
е това на един поет, ясновидец, мистик.
Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче. Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве. У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит. в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената.
Становището
е това на един поет, ясновидец, мистик.
в десц. прави духа твърде възприемчив, също и към психически влияния, с други думи, медиумистичен. в I. С. Основната черта на характера е самопожертвувателност и благоговейност, понякога се изразява и в пълна липса на инициатива и слабо желание за дейност. .. (Следва) АСТРОНОМИЯ: Лунното затъмнение, гледано през нощта на 7.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо
становище
, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е.
Преди, обаче, да пристъпим към по-практическите й подробности, необходимо е да дадем някои очерки по френологията, които ще бъдат полезни за четците, за да разберат всичко, което се излага за нея в следните глави. Определение на френологията Френологията е наука и изкуство. Тя е науката на съществуването, организацията и начинът на действието на ума, както е въплътен, и отношението му чрез тялото към всичко, което съществува. Терминът „френология“, строго казано, значи наука за мозъка. Този термин, сам по себе си, се отнася само до непосредствения материален орган и оръдие на ума.
Това е напълно достатъчно, защото за френологията е особено характеристично да включва и мозъка —да взема действителното практическо
становище
, което гледа на ума не какъвто трябва да бъде той, нито както може да се претендира, че е необходимо да бъде, но какъвто е.
Умът (за нас, които сме в плът) трябва да действа чрез едно материално оръдие. Другите умствени философии не са оценили това достатъчно, нито са взели в съображение необходимите ограничения, които се налагат на умственото действие от такъв един инструмент. ТЕ не са оценили също тъй и указанията за умственото действие, които могат да се извлекат от такъв инструмент. Понеже тези ограничения и указания са от най-голяма важност и понеже тяхното заслужено окачествяване, като ментална наука коренно я променя и я прави за пръв път достойна за името наука, то става съвсем ясно и правилно, какво те са, които ще характеризират името на науката в новата й форма. Френологията като изкуство Всека наука има своето съответно изкуство.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нека завърша с един апел на Ледбитър към родителите2): „Какво
становище
вземате вие спрямо вашето дете?
Как ще може той с горещ ентусиазъм да упътва детето в пътя на Истината, ако на самия него много работи не са ясни? Всичко гореказано се отнася и до родителите. Не е случайно, дето една детска душа е въплътена в това или онова семейство. За родителите трябва да е ясно, че връзките между децата и тях са може-би много стари. Те може-би не почват от момента на раждането на детето, а много по-рано.
Нека завърша с един апел на Ледбитър към родителите2): „Какво
становище
вземате вие спрямо вашето дете?
Размислете, че „азът“ на детето е искра от божествения живот. Техните божествени души са ви поверени, не за да господствате над тях и да ги малтретирате или да ги използвате за свои лични цели, но за да ги любите и им помагате да проявят божествения живот. Каква струя от божествена любов трябва да чувствате в себе си спрямо тях! Вашето търпение и вашето съчувствие трябва да надминават всяко изказване! Колко дълбоко трябва да усещате честта, която ви е направена, като са ви ги поверили!
към текста >>
От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното
становище
на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10.
Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н.
От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното
становище
на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10.
В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Следователно, от това
становище
, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии.
Следователно, от това
становище
, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
- се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
“ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно
становище
, за което по-рано говорихме.
Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората. Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда!
“ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно
становище
, за което по-рано говорихме.
Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства. __________________ 1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Райнхолд Герлинг Психическото въздействие като терапевтическо средство Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта).
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно
становище
материализирана, — облечена в едно звуково тяло!
Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили.
Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно
становище
материализирана, — облечена в едно звуково тяло!
Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове.
към текста >>
Същият аспект със във проявата си, изцяло зависи от нравственото
становище
на родения.
Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или . Отчасти благозвучни и неблагозвучни са и (II) на и със , или .
Същият аспект със във проявата си, изцяло зависи от нравственото
становище
на родения.
Неблагозвучни са и (II) на , и със , и . За може да се каже същото, което се каза по-горе за . и (II) на със е неблагозвучен и (II) на със е неблагозвучен. поражда винаги горещина, стремителност, страст, остро възпалване и действа бързо. поражда всякога студенина, ограничение, ссухрене, себелюбие, самотност и действа мудно.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аспектите на базните планети и могат да бъдат разглеждани и от друго
становище
: те показват не толкова лични качества, колкото влияния, що действат в течение на няколко години и въздействат на целия свят.
Един квадрат — —, който излиза от подвижен знак, изглежда да сочи по-скоро на един лош навик, от който човек може да се освободи. За и може да се каже същото, — само че при тях тези неща се по-слабо проявяват. Неблагозвучните аспекти показват онази част от кармата, която трябва да се доведе до край (която трябва да се разреши); Положенията на къщи и знаци дават другата част. Благозвучните аспекти като , и добрите , сочат на добри качества, които са били придобити в по-раншни съществувания; те ни подпомагат в живота. Така, един добър аспект, например; между и и или , (или между и ) може значително да подобри един хороскоп, изобилващ иначе с многочислени недобри аспекти.
Аспектите на базните планети и могат да бъдат разглеждани и от друго
становище
: те показват не толкова лични качества, колкото влияния, що действат в течение на няколко години и въздействат на целия свят.
Аспектите на и изхождащи от ъгловите къщи (1, 4. 7 и 10) на хороскопа, и планетите, които могат да се случат на Възхода (ASC.) м. с., дават основния тон на характера. Силата на аспекта играе, естествено, голяма роля. От опит се знаят границите, в които един аспект упражнява влиянието си; например, един не трябва да има точно 90°, за да упражнява действие като такъв, а така е и с другите аспекти.
към текста >>
Когато планети и знакове си съответстват и и са незасегнати от зъл аспект, можем да бъдем сигурни, че лицето обладава високо нравствено
становище
.
Същото е и кога напр. възхождащият знак е магнетичен, и много електрични планети, или и — или едно от тези две светила — се нахождат в електрични знакове. Характерът притежава здрава нравствена основа, когато знакове и планети си схождат по природа. Нравствената основа е слаба, когато напр. и получават лоши аспекти и не получават ни един добър лъч.
Когато планети и знакове си съответстват и и са незасегнати от зъл аспект, можем да бъдем сигурни, че лицето обладава високо нравствено
становище
.
Електричните натури излъчват сила като Слънцето, — те дават от излишъка си — и владат. Магнетичните натури притеглят към себе си сила, възприемат я, — и биват лесно овладявани. Астрологична домове (къщи). Видехме, че 360-те градуса на зодиака са подразделени на 12 части от различните зодийни знакове, — всяка от по 30°, и че всяка една част упражнява определено характерно влияние. Освен това зодийно деление, ние правим, в свръзка с земята, още една, така наречена световна подразделба на хороскопа на 12 домове (къщи).
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното
становище
на родения.
Окултна къща. 9 - та къща — философия, религия, учителство, възпитание и всичко свързано с тях. По-нататък Дълги пътешествия в чужди земи. Има отношение още и към абстрактното мислене в противовес на 3-та къща, която е къща на конкретното мислене. Тук попадат също сънища и видения.
10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното
становище
на родения.
Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното. Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно
становище
, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли.
изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди.
В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно
становище
, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли.
Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови.
към текста >>
Понятия, необходими от
становището
на модерното естествознание.
— От тогава са се изминали няколко години, аз бях отишла на сън в един град, незнам кой бе той, и през нощта при една джамия помолих един човек да се отдалечи от една опасност, която му предстоеше. Тая джамия виждам още ... И тук момата описала всички подробности на случката със същия Ланхам при джамията на Омера в Дамаск. Срещата му с момата обяснила всичко. Книжнина Д-р Рудолф Щайнер. Реинкарнация и карма.
Понятия, необходими от
становището
на модерното естествознание.
Преведе от немски Cт. Ил. Гудев. Сливен, 1923. ц. 5 лв. При сегашните условия на книгопечатането у нас, цял подвиг е да се издаде някоя книжка по най-капиталните въпроси от научно-духовен характер.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Какво
становище
взема окултизмът по този въпрос ?
Така се дойде до материализма. Има една книга, написана от верующ: „Речник на Свещеното Писание“. Тая книга тълкува думите, които се срещат в Свещеното Писание. На края й има леточисление. Там пише, че от сътворението на света до сега имало нещо близо 6000 години, когато науката твърди, че от началото на нашата слънчева система има милиони години.
Какво
становище
взема окултизмът по този въпрос ?
Всеки здравомислещ трябваше да предвиди победата над религията, додето в един век на науката тя още иска да се основава на сляпа вяра, а не на научното познание. Окултизмът не може да се основава нито на сляпа вяра, нито на философски спекулации, защото той е конкретно духовно познание. Трябва да правим разлика, казва Д-р Шайнер, между абстрактния идеализъм и идеализма на окултизма, Последният се основава на конкретно изследване на действителността. Абстрактен идеализъм е, напр,, този на Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Хартман и пр. Често бъркат спекулативния спиритуализъм с окултизма.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от
становището
, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина.
В някои държави духовното движение бърже се засилва, а в други то може да се отпочне и организира. На Балканите, България стои на първо място в повдигане на колективното съзнание за обнова чрез духовна дейност и еманципиране от влиянието на буржуазно-клерикалната реакция. Към нея могат да се присъединят веднага, от славянските държави, Чехословашко и Полша, макар че у тях се забелязват още само наченки от духовна работа за мир чрез братство и любов между отделните лица и между народите. Международната конференция в градеца Щрамберг (Моравия), в която, както беше отбелязано във Всемирна Летопис, са били предмет на обстойни разисквания едни от най-кардиналните и животрептящи въпроси от духовно гледище, е очевидно доказателство, че нашите идеи се споделят от братята в чужбина, и същевременно един ценен залог за успеха на общото дело. За сега, ние се задоволяваме само с горните общи разсъждения.
Ние поставяме въпроса, а неговото разрешение и пристъпване към практическа работа ще зависи от
становището
, което ще заемат съмишлениците ни в чужбина.
Веднъж мисълта хвърлена, тя ще намери своите пионери: ако семето попадне на добра почва, Бог ще го възрасти и то ще даде очаквания плод. Чрез тясното идейно сътрудничество и единение между искрените и безкористни ратници на свободата и благоденствието на народите в пътя на разумния живот, убедени сме, ще може да се постигне начертаната цел. Човечеството днес пъшка под непосилния гнет на политическото, икономическото и духовно робство. То има насъщна нужда от помощ и закрила. Буреносни облаци се задават, за да потопят още веднъж народите в море от кръв.
към текста >>
Хълмовете на ръката с техните особени белези Тъй като в предния отдел ние разгледахме от хирофилософско
становище
значението на хълмовете, а по-рано по аналитичен път обстойно третирахме същия въпрос, сега ще изнесем само отделни особености.
Една самостойна специфична област на прояви е венериният хълм. Тук линиите, които почват от основата на ръката и отиват нагоре, изразяват направлението и развитието на стремежите, наклонностите и желанията в областта на чувствата; а напречните линии — разните преходни и по-трайни влюбвания и преживявания от тоя характер. Изпъстреният с решетести линии венерин хълм ни сочи богатство от чувствени и душевни преживявания, според това, как се съгласува с другите данни на ръката, в областта на любовта или пък на мистиката. Лунният хълм, както вече споменахме, съдържа енергията на инстинктивната душевна дейност, на силите, предразположенията и опитностите на инстинктивните душевни способности, заложени във физико-етерните области. Това са дарбите за изкуство и душевни настроения; тук също може да се проявят и предразположението към меланхолия и други нежелателни душевни състояния, но обикновено това не става, защото у човека наистина има много нещо скрито, но често всичко тъй е свързано, че при обикновените условия на живота не се проявява външно, В това отношение човек може да се основава повече на хълмовете, защото те представляват енергиите и вътрешното състояние; по несигурни са данните на големите линии, защото те са жизнени направления, които се изпълняват не еднакво от всички хора.
Хълмовете на ръката с техните особени белези Тъй като в предния отдел ние разгледахме от хирофилософско
становище
значението на хълмовете, а по-рано по аналитичен път обстойно третирахме същия въпрос, сега ще изнесем само отделни особености.
Линии на венериния хълм, които са наклонени към основата на китката и ясно очертани, показват щастие и успхе между жените (фиг. 67 . Колкото повече решетести линии има на венериния хълм, толкова по-чувствено е съответното лице (фиг. 68 е). Лко приведените във фиг.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно
становище
по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“.
За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно
становище
по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго
становище
в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб.
Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си.
Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго
становище
в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб.
Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване. Стигнали до известна степен на развитие, тия качества продиктуваха на Гогол отказа му от собствените си произведения, с което внесе голямо смущение в руските литературни кръгове. Да се запрати на страни такъв труд, плод на гениална творческа дейност, която нямаше подобна на себе си през целия „гоголевски период“ на руската литература, това остава и до днес непонятно. Съвременниците на Гогол сочеха за причини всевъзможни обстоятелства: едни го сметнаха за умопобъркан, други го осъдиха като отстъпник от своето високо призвание. Ето как Белински се нахвърли върху него: „Проповедник на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“.
към текста >>
Изхождайки от това
становище
, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне.
Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай. Можем да кажем само толкова, че борбата между духа и материята за господство на физическото поле е причина на противоречията, които виждаме в разните направления на живота.
Изхождайки от това
становище
, вие ще се освободите от заблужденията на материалистическата философия, която не познава скритите за науката и въобще за света тайни закони на мирозданието; тя вижда основната причина на обществените противоречия и на взаимните враждебни отношения в класовите различия на обществата, като не подозира, че тия различия са следствие на известни по-далечни, определящи ги отношения, лишени от икономически характер, й че както едните, така и другите са звена на една и съща верига — общата мирова еволюция, до чиято първопричина материализмът никога не е бил в сила да стигне и до която, поради своето естество, никога нема да стигне.
Изтъкан изключително от два основни елемента; от диалектика и логика, изключителни плодове на здравия разум, материализмът е негоден за приложение в живота, освен в случаи на разрушение, понеже неговата философска база е отрицанието, а това значи, че му липсва условие за положително творчество. Като идеолог на разрушението, материалистът действа по внушение на силна омраза към всичко, което счита виновник за страданията на слабите, без да подозира, че се отдава всецяло в услуга на това, което мрази и презира с цялото си същество. Критерий на правда и възвишени дела не е разумът, а душата и сърцето. Чистата душа и чистото сърце предпазват от грешките на разума, когато той действа мимо влиянието на първите. Здравият разум сам по себе си, като самоопределяща се категория, действа само като разрушител.
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното
становище
по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater .
12. ВЕСТИ. Безсмъртието Наука, атеизъм и разрушение — Вечната истина Измежду многобройните професори в българския държавен университет, напоследък се изстъпи едно слабоумно и неуравновесено момче, на което се поревна да привлече, с празни крясъци вниманието на обществото върху себе си, като с редица фейлетони във вестниците и със сказки в самия университет се сили да докаже, че човек няма безсмъртна душа, защото това, което се нарича „душа“, е, според него, една временна „функция“ на тялото, докато то е живо като видим материален организъм, а след смъртта му, тялото и „душата“ изчезват в гроба. Разбира се тия момчешки празнословия не биха заслужили вниманието на сериозните хора, ако не се проповядваха от висотата на университетската катедра и то пол благосклонната протекция на ръководителите на учебното дело у нас, и ако с тях не се всяваше смут в умовете на студентската младеж. която има нужда от един висок идеал, чрез оформяване и закрепване на духовния си мироглед. Също така и мълчанието на всички други професори по тоя въпрос не може да не прави впечатление и да не бъде предмет на разни тълкувания: някои мислят, че те одобряват по тоя начин безсмислиците на своя млад другар, а други — че те гледат с ирония на тия „научни“ изстъпления, не се солидаризират с тях, но мълчат от „колегиалност“.
И в единия и в другия случай, безспорно е, че когато един професор, от какъвто умствен и морален калибър и да е той, излезе публично и открие дебати по такъв капитален въпрос, с това той ангажира престижа на цялата професура при единствения наш държавен университет, поради което налага се дълг на колегите му от разните други факултети да вземат съответното
становище
по същия въпрос, за да се разбере и знае не само от студентите и обществото, но и в другите европейски университети, до къде е стигнала научната мисъл на нашата Alma mater .
. . Ние, обаче, които сме се посветили специално на разяснението на въпросите от областта на психическата наука, не можем да не вземем повод от започнатите разисквания в печата върху съществуването на душата, като „функция“ на тялото или като безсмъртна същност, и да не изкажем, в сбита форма, нашето гледище, при всичко че списанието „Всемирна Летопис“, в четирите си годишнини, е дало изобилен материал, пълен с неоспорими доказателства, по същия въпрос. Самостойното съществувание на душата и преживяването й след смъртта на тялото с Две научни аксиоми, които не се нуждаят от никакво доказване. Само безумните и невежите могат да твърдят противното. Нещо повече: истинската наука — а не оная на поменатия млад професор — е напреднала до толкова, че допуска възможността да се достигне и безсмъртието на плътта1), т.
към текста >>
НАГОРЕ