НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
23
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието
Тя застъпва
становището
, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н.
Въвежда в логиката учението за количественото определение (квантификация) на предиката (понятието за признака), като с това прави опит да сведе съждението до уравнение, а логиката – до смятане. Той е един от предшествениците на съвременната математическа логика. Основно произведение – „Лекции по метафизика и логика” (4 т., 1859-1860). [45] Френологията (гр. френо – ум и логос – наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка.
Тя застъпва
становището
, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът – на храносмилането, сърцето – на кръвообращението и т.н.
Според френологията по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества. Възниква в началото на XІX-ти в. За нейни родоначалници се смятат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа може да се направят изводи за интелекта и характера на човека. [46] Тук прозира принципът за аналогията между микрокосмоса и макрокосмоса, тъй като е установено от науката, че частиците в атома с център ядрото му наподобяват модела на Слънчевата система. (вж. глава „Гравитация”).
към текста >>
2.
Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.
Това двояко действувание произвожда противоположни резолтати, които разглеждани от нашето человеческо
становище
се указват вредителни в нашите частни и общи интереси.
А направлението на нещата определят направлението на съществата, т.е., ограничават ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба помежду человска и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите [се] различават по своята с.45 природа, следователно [се] различават и по целта на своето направление.
Това двояко действувание произвожда противоположни резолтати, които разглеждани от нашето человеческо
становище
се указват вредителни в нашите частни и общи интереси.
А тая видима вреда произвожда вътрешното разногласие, както помежду частните лица, тъй също и помежду обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който се раждат всичките злини в животът, които на всяка стъпка нарушават мирът и щастието ни и ни правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоян[н]о губим придобитите добрини, основата на человеческото доброденствие. с.46 Бог в светът направлява всичките неща. Живота на всички се определя от Него.
към текста >>
3.
01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900
Това двояко действувание произвежда противоположни резултати, които, разглеждани от нашето человеческо
становище
, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси.
Пътищата на всички неща са ней знайни. Тя ги всички направлява и определя техните действия и направлението на нещата и съществата, т.е. ограничава ги по само себе си. Ето где е причината за вътрешната борба между человека и природния свят. Защото законите, които управляват едните и другите, се различават по своята природа, следователно и по целта на своето направление.
Това двояко действувание произвежда противоположни резултати, които, разглеждани от нашето человеческо
становище
, се оказват вредителни в нашите частни и общи интереси.
А тази видима вреда произвежда вътрешното разногласие между отделните лица, а така също и между обществата. Общото разногласие помежду всички ражда нравствения безпорядък, от който пък всичките злини се раждат, които на всяка стъпка нарушават мира и щастието ни и правят да губим частната и обща цел на своето настояще съществувание, в което постоянно губим придобитите добрини, основата на человеческите добродетели. Бог в света направлява всичките неща. Животът на всички се определя от него. Според степента, на която стои една душа или един дух, се определя и неговата работа.
към текста >>
4.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп. „Родина“, год. ІІІ, 1901, книжка VI-VII.
Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо
становище
, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи.
Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност. 4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи. Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота. ІІІ. Новото подразделение.
Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо
становище
, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи.
Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума. Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1. мотивната [лат. Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2.
към текста >>
5.
Пеню Киров - №40
Застъпва
становището
, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век.
Застъпва
становището
, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>
6.
04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Застъпва
становището
, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
Фаулър душевните способности са обозначени с №17, а центърът на надеждата (за който говори Пеню Киров) - с №16, т.е. той се намира точно до тях. Френологията (от гр. „френо" - ум и „логос" - наука) е наука за ума, основана върху физиологията на мозъка. Възниква в началото на XIX век.
Застъпва
становището
, че мозъкът е орган на ума, тъй както окото се смята за орган на зрението, стомахът - на храносмилането, сърцето - на кръвообръщението и т.н.
За родоначалници на френологията се считат учените Гал и Шпурцхайм, които твърдят, че: а) интелектуалните и емоционалните качества са локализирани в строго очертани мозъчни центрове; б) проявата на тези психически качества зависи от големината на съответните мозъчни дялове; в) костите на черепа се допират до мозъка и от неравностите на черепа могат да се направят изводи за интелекта, характера на човека, за проявата на сложни психически качества. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.) 143. Натанаил е име с еврейска етимология. Буквално означава даден от Бога. (П.К., № 40, 15.08.1900 г.)
към текста >>
7.
08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ
Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае
становището
му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата.
Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата.
Като съвременник и сподвижник на Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае
становището
му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите на държавата.
Той е привърженик на законността при всяка една власт и с оглед на това държи да се направи устав на Бялото Братство. Този устав обаче не е одобрен от социалистическата власт. Според спомените на Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител на Братството и в потвърждение на това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години. Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него. Напуска този свят на 22. Х.
към текста >>
8.
260 ПИСМО
И религията от това
становище
има две страни: едната - външна, другата - вътрешна, едната -обща, другата - лична, индивидуална.
Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Пътят на живота седи от ред променения. Тия промени стоят в ред възлизания и слизания. В разбирането на тоя Божествен план стои благото на живота.
И религията от това
становище
има две страни: едната - външна, другата - вътрешна, едната -обща, другата - лична, индивидуална.
Човек да преживява своето вътрешно общение с Господа, това е дълбокият смисъл на религията. И затова казва Христос: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас". Румъния ще приеме заслуженото. В Бога лицеприятие няма. Всеки народ приема заслуженото.
към текста >>
9.
Сегашното положение на човечеството
Този въпрос до сега са го разглеждали от най-разнообразни становища, но необходимо и целесъобразно е той да се разгледа от едно ново
становище
, което да хвърли повече светлина върху него.
Сегашното положение на човечеството
Този въпрос до сега са го разглеждали от най-разнообразни становища, но необходимо и целесъобразно е той да се разгледа от едно ново
становище
, което да хвърли повече светлина върху него.
Колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае. Не трябва да се повтаря това, което ходжата повтаря. Във всички области на живота, в неговите индивидуални, обществени, политически и духовни прояви се забелязва същото повторение, което ходжата прави. И в личния живот на хората не се показват признаци, че са напуснали старите схващания; и много малко, даже едва се забелязва какъв-годе интерес към личен напредък. И в просветното дело пак се пее старото учение на ходжата.
към текста >>
10.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Следователно, от това
становище
, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
Простата причина обаче седи в това, че не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал е отровите на млечната и пикочна киселини в организма си и те са разстроили основите на неговото мислене, чувствуване и действие. И съвременните „културни“ хора спорят от една и друга страна и искат да се докаже има ли Бог или няма. А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии.
Следователно, от това
становище
, ние считаме, че всички анормални проявления – лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
– се дължат на неразумното, на тия излишни киселини у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал“ или „вкиснал се“. Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата ни и лицето ни добиват най-правилна форма, крайниците ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
към текста >>
11.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
И от чисто Негово
становище
, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимому, като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в Природата. Но аз ще ви кажа: не очаквайте от никой писател и автор да ви открие Истината. Такъв може да ви даде само намеци, но Истината открива само Господ.
И от чисто Негово
становище
, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа - ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда.
към текста >>
12.
1921_8 Спомени на Мария Тодорова
– Те са техни илюзии и фикции." Ето това беше
становището
на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци.
(...) И тръгнаха приятелите да ги посещават – да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели горния етаж на вилата – там, където ставаха съборите (...) За да бъдат по-убедителни, започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се събират при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: „За лазарките ли?
– Те са техни илюзии и фикции." Ето това беше
становището
на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци.
Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна, специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено – и което е най-важното – вярваха в това, че от тези двамата лентяи щяло да дойде спасението на България. (...) Михаил Иванов и Кръстьо Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират.
към текста >>
13.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и
становището
на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели.
Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и
становището
на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели.
Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения. Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
към текста >>
14.
УЧИТЕЛЯТ
Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше
становище
за всяка една поотделно.
И знаеше извънредно много, разясняваше ни, когато ставаше дума или поставяхме въпроси. Дори учителите го слушаха с отворена уста, възхищаваха се от неговите знания, сочеха го за пример. А Петър Дънов наистина беше образец във всяко отношение, високо нравствен и етичен. Много ни беше интересно, когато разбрахме, че той изучава санскритски език и различните философски течения. За първи път от него научихме за съществуването на индийските йоги и чухме подробности за тяхното тайнствено учение.
Познаваше всички религиозни учения и живота на техните създатели - Христос, Буда, Конфуций, различните ордени и секти; имаше
становище
за всяка една поотделно.
Говореше за Кант и за Галилей, за Сократ и Платон, за Кропоткин и Плеханов, за Маркс и Енгелс. Познаваше Белински и Добролюбов, Бакунин и Херцен. И ние се удивлявахме как е възможно да се поберат толкова знания в главата на един ученик от 6-7 клас! Често ние посещавахме театралните представления на гостуващи в Свищов театри. Той беше един от първите измежду ония, които проявяваха интерес към театралното изкуство, имаше установено мнение за отделни пиеси и автори, сам участваше в театралните представления, които организираше нашето училище и играеше централни роли.
към текста >>
15.
УЧЕНИЦИ
Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото
становище
за материалните блага и за духовните блага.
Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните. Така смятаха всички. Беше за учудване.
Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото
становище
за материалните блага и за духовните блага.
Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. А най-важното е дали ти изнася това, което говори Учителят. Обърнаха се възрастните братя към Учителя и Го запитаха: "Учителю, какво да правим с имотите си?
към текста >>
16.
ЦАНКА ЕКИМОВА
После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе
становището
на Учителя.
Само мълчах и търпях през тези години на тормоз и ожесточение към мен от страна на Мария Тодорова. Промълвих: "Учителю, мисля, че е светотатство да Ви занимавам с това противоречие, но понеже Вие поставяте въпроса сам, то аз имам молба пред Вас. Моля Ви се, посочете ми погрешката, за да се коригирам." Учителят стана много сериозен: "Сестра, вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: "Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат." Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови.
После добави: "Мария ги прави тия номера, защото нейната единствена цел е да заеме официалното място при Борис като съпруга." Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе
становището
на Учителя.
Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: "Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка. И няма да позволи." Учителят бе много недоволен. Казах на Борис, но той не ме послуша.
към текста >>
17.
ИВАН АНТОНОВ
Бай Иван не се примирява с Лулчев, но вече взема едно друго
становище
.
Защо му казва Илия? Защото бай Иван е прероденият пророк Илия, този, който е убил 400 души пророци. Та така е завършила тази случка с бай Иван, със свети Илия със секира- та. Да, секирата не е могла да влезе в действие. Учителят е взел мерки да няма тоя път кармична завръзка, а нещата да се развържат по друг начин.
Бай Иван не се примирява с Лулчев, но вече взема едно друго
становище
.
Оставя го да си върви по своя път. Трябвало е да започне да се връща назад по своя път на пророк Илия, за да стане ученик на Учителя. Бай Иван нямаше пенсия, не получаваше никаква пенсия и интересно е, че през време на комунизма се провеждаха избори, пародия на изборите, и на него му носеха редовно някакви формуляри. Всички данни трябваше да се попълнят: име, положение семейно, социално и т.н., не можеше да идеш дори да гласуваш, без да ти знаят родословието напред и назад. Всичко трябваше да се попълни и бай Иван, там, където пишеше социално положение, пишеше "Боледува и гладува, благодарение на народната власт".
към текста >>
18.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със
становището
на Учителя.
Забележка: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща и е национализирана на 23 декември 1947 г, а национализациите на печатниците в България е станала през 1950 г. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея, преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща и, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьо- рих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 г., той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория.
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със
становището
на Учителя.
По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Николай Дойнов Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово.
към текста >>
Това бе категоричното Му
становище
за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело.
Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от Учението църква. Ако някой се опита на направи църква, Аз ще я разруша".
Това бе категоричното Му
становище
за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело.
Друг път Той заяви: "Ако от Моето учение направите религия, Аз ще я разруша." Елена Андреева Борбата за създаване на организация е била голяма, независимо, че Учителят е дал да разберат, че не е тоя пътят на движението на тая Школа, на това Учение. Събрали се единадесет души наши приятели възрастни и решили, че трябва да направят Братски съвет, който да ръководи цялата Школа. Но смятали, че единадесет души не е правилно да бъдат, а трябва да бъдат дванадесет.
към текста >>
19.
ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ
Общоприетото
становище
, че ябълкови дървета, които са израснали от семки, раждат диви плодове, се оказа неправилно.
На следващата година, 2004, на различни места извън селото, се появиха много ябълкови дървета, отрупани с плодове. Не, че са се появили през същата година - те са били там, но не са били забелязани, защото дотогава не са раждали. Тези дървета бяха на пустеещи места извън селото, където деца, които играят по поляните, пастири или хора, които търсят гъби, са хвърляли огризки от ябълки и така тези дървета са пораснали. Вероятно са поникнали всички семки от хвърлените огризки, защото повечето от тези ябълкови дървета са с по 7-8 стебла. Стеблата са различно дебели, но по всички стебла има ябълки от един и същи вид.
Общоприетото
становище
, че ябълкови дървета, които са израснали от семки, раждат диви плодове, се оказа неправилно.
Плодовете на тези ябълки бяха едри и с добри вкусови качества. Освен това, всяко дърво ражда нов сорт ябълки, различен от съществуващите. През тази година набрах около 500 кг. ябълки от такива дървета и доста хора ядоха от тях. Направих и някои снимки, които са показани в цветното приложение.
към текста >>
Така и второто
становище
, че ябълкови дървета, израснали от семка, не раждат, се оказа неправилно.
Направи ми впечатление и друго - в селото ябълките ги пръскат по четири-пет пъти и пак една голяма част от тях са по земята, а тези ябълки, които са извън селото, никой не ги пръска и въпреки това, плодове по земята има малко. По отношение на родовитостта на тези ябълкови дървета мога да кажа следното: Те растат при лоши условия между други дървета и храсти и затова не раждат всяка година. Има обаче една ябълка от семка, която е израснала в един двор. Тази ябълка толкова много ражда, че едва издържат клоните. Докато в същия двор има облагородени ябълкови дървета, които една трета не раждат, колкото нея.
Така и второто
становище
, че ябълкови дървета, израснали от семка, не раждат, се оказа неправилно.
Взех преди няколко години костилки от една ранна праскова и ги посях. Дръвчето, което израсна, роди късни праскови, но много по-едри (показани на цветното приложение). Но в двора имам праскови, някакъв местен сорт, от които като посея костилка, дървото, което израсне, ражда същите плодове. Това ще рече, че някои сортове запазват качествата си чрез костилката, а някои се видоизменят. Зная в село една лоза, израснала от семка и няколко кайсии от костилки.
към текста >>
20.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Всяка философска система разглежда въпросите от свое
становище
.
В организирания свят хората се познават напълно, в неорганизирания - отчасти се познават. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност. От осем хиляди години се явиха множество философски и педагогически системи на възпитание, но нито една от тях не е дала това, което животът изисква. Защо? - Защото във всички досегашни системи все има нещо ограничено, неразбрано, недоказано.
Всяка философска система разглежда въпросите от свое
становище
.
Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество като общ, велик организъм. Значи човечеството е велик организъм, държавите - негови системи, обществата - органи на тези системи, а индивидите - клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно. Не, той трябва да разбере своето предназначение като част от целия организъм, там да намери своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно?
към текста >>
21.
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ
В такъв случай разглеждаме живота не от
становището
на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало.
ПЪРВОБИТНО КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ Всяка култура представя условия, при които човешката душа се развива. Тези условия са разумно поставени, те следват последователно, планомерно, в тях има съгласуване, единство. Един велик Божествен план се прилага в Живота. Когато говорим за развитието на Живота, подразбираме пробуждане на съзнанието.
В такъв случай разглеждаме живота не от
становището
на едно същество, а от гледището на този план на Великото Разумно начало.
Когато пролетта настъпва, Слънцето започва да се повдига, топлината се усилва, денят става по-голям. Аналогичен процес се наблюдава и в съзнанието, когато настъпва нова култура. Онова, което става в Природата, става и в човека, в човешката душа, в човешкото съзнание. Съвременната култура на Бялата раса завършва своята задача, изпълва своето предназначение. Нейните постижения, както и придобивките на всички минали култури, са богатство; те ще влязат като условия в идващата нова култура, чийто признаци вече се чувстват.
към текста >>
НАГОРЕ