НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
125
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето
становище
по един въпрос." Учителят вдига глава.
Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството. Но навлизането на немските войски обърка всичко. Обърка и приятелите. Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика. Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната.
Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето
становище
по един въпрос." Учителят вдига глава.
Лицето Му е строго, мълчаливо, сериозно. Аз продължавам: "Учителю, нали говорехте за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура? Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха? Ето, сега германците навлизат в България и преминават на колони с маршове и песни. Какво ще стане с България?
към текста >>
2.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Така че въпросът с Паневритмията, с песните, които се пеят и играят от хората на Михаил Иванов във Франция е нещо, което ни е ясно, познато още от времето на Учителя и ние знаем Неговото
становище
.
" А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му. Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов. Казах: "Учителю, аз ще изпълня Твоята Воля! " Наведох се, взех ги и ги изхвърлих, като ги оставих пред бараката на онези, които бяха ги вкарали в стаята на Учителя.
Така че въпросът с Паневритмията, с песните, които се пеят и играят от хората на Михаил Иванов във Франция е нещо, което ни е ясно, познато още от времето на Учителя и ние знаем Неговото
становище
.
Освен това, ние проверихме със живота си всичко това. Нашите отношения с Михаил Иванов бяха скъсани. На процеса 1957-58 година срещу Братството следователят по делото и прокурорът ми казаха лично така: "Ние проверихме по нашите канали и се убедихме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с Франция. Ако имаше и най-малкото съмнение и доказателство, всички щяхме да ви окачим на бесилото като чужди шпиони и диверсанти." А това щеше да стане, защото новата комунистическа власт се пазеше от чужд шпионаж и чужди влияния. И воюваше и изкореняваше всяко съмнение за чуждестранни връзки.
към текста >>
3.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично
становище
на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа.
Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята.
Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично
становище
на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа.
И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос.
към текста >>
4.
3_66 Ясновидци и светци
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
- те са техни илюзии и фикции." Ето това беше
становището
на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци.
По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли?
- те са техни илюзии и фикции." Ето това беше
становището
на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци.
Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички.
към текста >>
5.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното
становище
на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти.
Не е искал предварително да ме огорчи. Моята майка не го харесваше още от самото начало и не го обичаше до края - вероятно тя по интуиция е схващала как ще се развият нещата. Освен това, на "Изгрева" имаше няколко добри астролози. Иван Антонов беше направил моя хороскоп и хороскопа на Митко. Сравняваше ги пред мен и ми доказваше чрез аспектите, че бракът ми с Митко не може повече да продължи.
Така че аз имах интуитивното предубеждение на майка ми, думите на Учителя за брака ми и категоричното
становище
на Иван Антонов, основано на астрологичните ни аспекти.
Освен Иван Антонов, също и Влад Пашов, и Михаил Иванов ни направиха хороскопи на двамата, но те казаха, че отначало ще имаме силно привличане, а по-късно ще имаме раздяла. И ние тогава двамата с Митко се разплакахме. Имахме съдба кармическа. Въпреки всичко, аз не бях съгласна с това, че той ме отмина и ме остави, защото обичта в мене продължава и до днес да е същата, както в онези години. Така че ние на "Изгрева" не бяхме беззащитни и Небето се грижеше за нас.
към текста >>
6.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото
становище
за материалните блага и за духовните блага.
Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща. Така смятаха всички. Беше за учудване.
Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото
становище
за материалните блага и за духовните блага.
Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя. Но едно е да слушаш, друго е да го разбереш и трето е да го приложиш. Но най-важното е дали ти изнася това, което ти говори Учителят. Ето това е разковничето.
към текста >>
7.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със
становището
на Учителя.
Забележк а на редактора: Според Стефка Калименова, дъщерята на Сава Калименов, печатницата на баща й е национализирана на 23 декември 1947 година, а национализацията на печатниците в България е станала през1950 година. Това е извършено по инициатива на местните власти и е било незаконен акт в това време. Според нея преводът на книгата "Агни Йога" е извършен от баща й, като текстовете са били изпращани от Белград, от едно дружество симпатизанти на Николай Рьорих. Предговорът на книгата е също от Сава Калименов. След като книгата излиза през 1935 година, той получава писмо от латвийката Амелия Вайланд, която му цитира мнението на Учителя за Мория.
Тогава Сава Калименов напечатва това писмо и го разнася по всички приятели, за да го прочетат и да се запознаят със
становището
на Учителя.
По този начин той иска да се коригира, да изправи една своя погрешка. Това допълнение не противоречи на онова, което бе изнесено и което се е знаело по това време на "Изгрева". То е едно доказателство, че сме в началото на проучаването на онази епоха. Този проблем ще бъде изнесен по-подробно, когато се публикуват спомените на Сава Калименов за времето на Учителя и на Школата. Записал през 1975-1980 година д-р Вергилий Кръстев
към текста >>
8.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това бе категоричното Му
становище
за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело.
Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора. Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша".
Това бе категоричното Му
становище
за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога.
към текста >>
9.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
А
становището
на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му.
А това е написано, напечатано. Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Великия Учител! Търси се и трябва да се открие, намери и доведе, за да я изпълни! Същото невежество регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти. Ако утре, от следващите поколения някой направи опит да регистрира Бялото Братство към "Комитета на вероизповеданията", където членуват всички църкви, това означава, че тези лица работят срещу Школата на Учителя и Словото Му.
А
становището
на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му.
Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата. И понеже музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух, то единствено чрез музикантите, работейки върху музиката на Учителя, може да се създаде хармонична среда за работа върху идеите на Словото. Това е най-идеалното положение и когато се родят музиканти, то трябва да им се съдействува и да се подпомагат на всяка една цена. В настоящия период между последователите на Учителя има родени много .талантливи музиканти. Затова е необходимо да бъдат подпомогнати, подкрепени и да им се даде условие и възможност за творческа изява.
към текста >>
10.
81. РЕДАКЦИЯТА НА БЕСЕДИТЕ ОТ ПАША ТЕОДОРОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Аз не бях съгласен с това
становище
.
Казах му: „Ти не знаеш какво искаш. Остави Паша да си работи така, както си е работила досега." Паша не може да направи изменения вредни на Словото. Също и други наши приятели когато работехме се придържахме строго условно. При редактирането съществени промени не се правят. Някои от младите братя повдигнаха въпроса отново против редактирането на Паша, че е изменила Словото на Учителя.
Аз не бях съгласен с това
становище
.
Нейната редакция беше приета от Учителя и тя продължаваше да работи по същия начин. Няма какво да се борим против това. Аз направих един опит. На тези, които протестираха най-много дадох беседи нередактирани и казах: „Редактирайте тези беседи, за да видим какво ще направите." Опитите излезнаха абсолютно несполучливи. Те не можаха нищо да направят.
към текста >>
11.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Мария застъпваше
становището
да се дадат песните както ги е дал Учителят както и са записани в Негово време, защото тези нотни записи са дадени от Учителя да се запишат в тефтера.
Върху тези мисли работиха някои братя и те ги подредиха. Това бе едно хубаво издание на песните издържано почти във всяко отношение. В последствие се оказа, че някои мелодийки и няколко песнички, които Учителят е дал при някои случаи не са влезнали в песнопойката. Тези малки песни и мелодийки са записани и запазени. При едно ново издание те ще влезнат в него.
Мария застъпваше
становището
да се дадат песните както ги е дал Учителят както и са записани в Негово време, защото тези нотни записи са дадени от Учителя да се запишат в тефтера.
Всяка една песен се изпълняваше от Него с цигулка, като Той гледаше в нотния запис. Така че Учителят проверяваше всяка една песен как е записана и дали звучи на цигулката така както първоначално я е дал. По-късно певците започнаха да си променят песните. Всеки знае, че двама певци една песен не могат да изпълнят еднакво. Все ще се яви нещо индивидуално и все някой нещо ще добави.
към текста >>
Останаха някои недоволни приятели, защото бяха доста лично засегнати, че не се е приело тяхното
становище
.
Те единодушно приеха доклада на Братския съвет и той бе освободен от отговорност. А тези ръководители бяха от времето на Школата на Учителя и някои от тях лично бяха заучавали песните от Учителя и не намираха разлика в това, което бяха заучили и издадените песни. Това бе едно голямо потвърждение на верността на песнарката. По въпросът за песните не може да има спор. Той е разгледан пред всички хора, които бяха запознати с тази работа.
Останаха някои недоволни приятели, защото бяха доста лично засегнати, че не се е приело тяхното
становище
.
Това бяха Кирил Икономов, Ирина Кисьова и онези, които кръжаха около тях. Те намериха няколко незначителни грешки в новата песнарка и се хванаха за тях и шумяха за незначителни неща. Важното бе, че тя бе издадена правилно, вярно на една хубава хартия. Песента „Идилията", в която има народни мотиви не беше много популярна в класа. Учителят я бе изпълнявал няколко пъти в клас, на полянката и при други случаи.
към текста >>
12.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Някои братя и сестри, които бяха засегнати от това, че не беше възприето тяхното
становище
да се дадат песните на Учителя в новата песнарка така както ги пеят приятелите, а не по оригинала на тефтера, започнаха да интригуват срещу песните на Цветана Табакова, че не били песни на Учителя и че не били правилно заучени и записани от нея.
В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази поредица на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с цигулката си или ги е пеел с текст. Савка беше записала думите на песните. Но понеже не е музикант, мелодията не можеше да запише. В стенограмата тя само изказваше своето възхищение от тези хубави мелодии. А в последствие ние ги получихме чрез Цветана Табакова.
Някои братя и сестри, които бяха засегнати от това, че не беше възприето тяхното
становище
да се дадат песните на Учителя в новата песнарка така както ги пеят приятелите, а не по оригинала на тефтера, започнаха да интригуват срещу песните на Цветана Табакова, че не били песни на Учителя и че не били правилно заучени и записани от нея.
Ето виждате ли какви борби водихме. Първо искат да подменят оригиналния музикален текст като дадат песните така както си ги пееха нашите приятели и които си ги бяха променили под влияние на различни настроения през тези години. За да компрометират песнарката те се обявиха срещу песните на Цветана Табакова. Дребни нещастни интриги. Дали песните са от Учителя личи от това, че всеки който ги чуе и познава музиката на Учителя ще разбере, че са от Него.
към текста >>
Всеки случай нашето
становище
бе, че това са песни на Учителя, а противниците ни останаха със своите дребнави усилия да внесат смущение и съмнение в приятелите, че тези песни не са били от Учителя.
Първо искат да подменят оригиналния музикален текст като дадат песните така както си ги пееха нашите приятели и които си ги бяха променили под влияние на различни настроения през тези години. За да компрометират песнарката те се обявиха срещу песните на Цветана Табакова. Дребни нещастни интриги. Дали песните са от Учителя личи от това, че всеки който ги чуе и познава музиката на Учителя ще разбере, че са от Него. Музиката Му се познава така както се познава и Словото Му, както се познава и Неговият образ.
Всеки случай нашето
становище
бе, че това са песни на Учителя, а противниците ни останаха със своите дребнави усилия да внесат смущение и съмнение в приятелите, че тези песни не са били от Учителя.
Какви са доводите ни, че това са песни от Учителя дадени чрез Цветана-Лиляна Табакова? 1. Тези, които бяха в село Мърчаево знаеха и виждаха, че Учителят работи с нея. Нали Той свиреше с цигулка и тя пееше по няколко часа на ден при Него в стаичката Му. А в часовете когато Цветана пееше те седяха долу на пейките и слушаха. Тези очевидци са още живи и могат да потвърдят това. 2.
към текста >>
13.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше
становището
на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата.
Това беше вярно. Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб. Помнеше и пазеше спомена си, защото беше жив у него. И затова беше такъв - пресметлив, а като се прибави към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари. Беше пестелив.
Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше
становището
на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата.
А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него. Не ги зачитах тези закони и ръката ми беше много широка и пръстите ми бяха отворени за парите, които преминаваха много лесно. Аз бях негова противоположност за хубаво и лошо. След заминаването на Учителя започнаха редовно да се събират ръководителите на Братството от градовете, а те бяха много на брой. Към тях се присъединиха някои дейни приятели от София и провинцията.
към текста >>
14.
ІІІ.51. ЧАСОВНИКЪТ, КОЙТО НЕ БЕ КУРДИСАН
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Какви ли не случаи имахме, за които Учителят бе дал своето
становище
.
Учителят толкова много е говорил за шестата раса, която трябва да дойде. Какво става? В количката той вози своята дъщеря, която е преродена негова баба. Човек не може да прескочи родовата си карма така лесно и да скочи направо в шестата раса. Многократно наблюдавахме различни случаи с децата на нашите приятели.
Какви ли не случаи имахме, за които Учителят бе дал своето
становище
.
Тези случаи трябваше да се съберат и подредят. Те трябваше да станат обект на едно изследване на следващото поколение, за да се знае, че в Школата ученика идва по дух, а не се ражда плътски, за да бъде потомствен участник в тази Школа. След като Николай бе станал богат и пребогат, веднъж Учителят извиква Николай, изважда часовника си, който бе златен и му казва: „Николай, можеш ли да го занесеш на поправка при часовникар, че не работи от известно време." Николай туря часовника в джоба си и си тръгва. Залисва се по своята търговия и забравя да го занесе на часовникар. Точно по това време го арестуват и го обвиняват в спекула.
към текста >>
15.
ІІІ.64. ЖУРНАЛИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Ние това знаехме, но все пак носехме тези вестници, като Му обръщахме внимание върху някаква новина, заради което искахме Неговото
становище
.
Запита ни какво пише в него и от Неговите уста чуваме Неговото мнение. Това бяха най-ценните указания на Учителя. При други случаи Той поеме вестника, хвърли поглед върху заглавието и го остави настрана. В такъв случай спомене отново нещо. Световните новини за Учителя бяха ясни, имаха друга проекция и други причини, които ние понякога чувахме от Него.
Ние това знаехме, но все пак носехме тези вестници, като Му обръщахме внимание върху някаква новина, заради което искахме Неговото
становище
.
Това беше мой метод и аз бях много добре ориентиран по много политически събития в света. Понякога на Изгрева идваха журналисти, разпитваха ни, оглеждаха Изгрева и после пишеха във вестниците. При всички случаи писанията им не бяха точни, а преразказани, преиначени съзнателно, или несъзнателно. Някои журналисти идваха при Учителя и измолваха интервюта. Задаваха Му въпроси, Той отговаряше и те записваха дословно, с български думи.
към текста >>
16.
ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно
становище
и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите.
Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите?
Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно
становище
и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите.
Аз съм изправен пред най-чудната лектория, непозната и необхватна както по състава, така и по състояние на съзнанието, което е степенувано и то твърде различно по степени. Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми.
към текста >>
17.
6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Пък Аз му казвам, че няма да царува." Изобщо Учителят към тази царска институция имаше отрицателно
становище
.
По едно време усещам, че някой ни наблюдава. Поглеждам встрани и гледам, че от ложата цар Борис фиксира с поглед Учителя. А Учителят е седнал в партера, но се познава отдалече, защото осанката Му е представителна и всеки един от залата знае, че това е Петър Дънов. Като излязохме от залата Го питам: „Учителю, защо цар Борис Ви фиксираше с поглед? " „Питаше Ме дали царчето ще царува?
Пък Аз му казвам, че няма да царува." Изобщо Учителят към тази царска институция имаше отрицателно
становище
.
Сам Учителят веднъж ми каза: „Монарсите и монархическите режими ще изчезнат". Може някои да са играли някаква роля, но когато просветата на народите се увеличи, когато съзнанието им се разшири и дойде светлина в съзнанието им, ще разберат, че колективната форма на управление е по-добра. А тази форма е републиката - парламентарната република. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка на Изгрева и като такава тя често контактуваше с Учителя, понеже Му беше ушила един-два костюма. Освен това, тя поднасяше на Учителя понякога модни журнали и Го разпитваше за различните модели в списанието и Той си казваше мнението за тях.
към текста >>
18.
6.68. САМОЗВАНЕЦЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Разбира се, правилно беше
становището
на просветния съвет, че един такъв не само несигурен, но даже и опасен начин, може да изопачи първичната чистота на учението на Учителя.
При така създадената обстановка във Франция, просветният съвет не можа да изиграе ролята на посредник, тъй като тези три центъра не само че стояха на различни полюси, но всеки един от тях се стремеше да заеме първенствующо положение. Учението на Учителя минаваше в една решителна фаза - то трябваше да бъде популяризирано както сред българския народ, така и в другите народи и в цялото човечество. Беседите на Учителя, които са най-главният източник за идеите на учението, представляваха един безбрежен океан от знания, от методи за работа, затова мъчно можеха да се представят пред външния свят. Михаил Иванов смяташе, че формата, в която ги е дал Учителят била неподходяща да се представят пред крайно изискания поглед на Запада. Той смяташе, че чрез своите беседи, които не представляват подражание на Учителевите, но някаква пародия от смесица на западния окултизъм и тук-таме някои идеи от Безбрежния океан на знанието на Учителя, да разпространи учението на Учителя между романските народи.
Разбира се, правилно беше
становището
на просветния съвет, че един такъв не само несигурен, но даже и опасен начин, може да изопачи първичната чистота на учението на Учителя.
В този човек беше вече сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела - да играе ролята на някакъв заместник. Просветният съвет в София в това направление не изигра никаква особена роля, освен няколкото престрелки във вид на писма, които се размениха между него и центъра на Михаил Иванов.
към текста >>
19.
6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Вътрешно стоях на твърдото
становище
, което многократно бях проверявал в многобройните си разговори с Учителя, а именно, че трябва да се напише една книга, която да служи като врата за въвеждане на индивидите, обществата и народите във високоидейния свят на Учителя, в новия светоглед, който трябваше да приеме човечеството.
69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА "УЧИТЕЛЯТ" Тези обстоятелства, които излагаме по-горе, ме държаха настрана от просветния съвет, да не вземам активно участие в неговата дейност.
Вътрешно стоях на твърдото
становище
, което многократно бях проверявал в многобройните си разговори с Учителя, а именно, че трябва да се напише една книга, която да служи като врата за въвеждане на индивидите, обществата и народите във високоидейния свят на Учителя, в новия светоглед, който трябваше да приеме човечеството.
Тази мисъл ме ръководеше при изграждането архитектониката на книгата „Учителят". Първият дял - животопис и творчество, имаше за задача да разкрие великия и гигантски духовен образ на Учителя, а вторият - идеи, разкриваше дълбоките съкровищници на знанието, което ни даде Учителят чрез Своето Слово. Така замислена, книгата имаше за задача да въведе българския народ в същността на едно учение, което е имало съдбата, както в древността на окултните школи да бъде цапано, да бъде подценявано и отричано от всички онези заинтересовани обществени фактори, които постепенно губеха устоите си в съзнанието на народа. Това беше, от една страна - духовенството, от друга - казионата наука и трето - партийната държава. Няма да описваме онези творчески моменти, преживяни в тази малка група, която се вдъхновяваше изключително от чисти идейни подбуди, без всякакви комерчески или кариеристични намерения.
към текста >>
20.
6.75. РАЗРИВЪТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз стоя на
становището
: Колкото едно Учение е по-силно, толкова срещу него настъпва по-голяма реакция.
„Разрушението на физическия свят е градеж в Духовния свят. Разрушението в Духовния свят е градеж на физическия свят." Те са инволюционни и еволюционни процеси. И човек, за да разглежда дадени явления, трябва да ги разглежда не в отсечка и в даден момент, а в голямо движение и перспектива. Само тогава може да се произнесе за смисъла им - какво е било и за какво е било. Иначе са празни приказки.
Аз стоя на
становището
: Колкото едно Учение е по-силно, толкова срещу него настъпва по-голяма реакция.
Колкото е по-слабо, никой не му обръща внимание. Вижте в едно Християнство колко мъченици създаде. На Петър му отрязаха главата с трион, а Йоан го изгориха. Тази идея, за да се утвърди в съзнанието на хората трябваше да минат три века. Днес с Учението на Учителя е същото.
към текста >>
21.
7.02. „ИЗГРЕВЪТ И БОКЛУЦИТЕ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Продължавам да чета по-нататък и втория том и съм особено благодарна за това, че от тия книги на Вергилий се затвърди у мен
становището
, че Учителят е Божи пратеник.
Тук бих си послужила по отношение на книгата с един стих от Евангелието, гдето се казва: „Всичко що е писано, за нас е предписано! " Значи ние трябва да се поучим от това, което е написано. Споделях с много братя и сестри впечатления за книгата и чух много добри отзиви за нея. Най-напред ще кажа мнението на брата на Йоанна -Георги Стратев: „Такова нещо ценно, такова поучително, така хубаво направено, че човек получава сякаш криле като научи тия ценни неща. И най-важното нещо е, че човек получава една представа, какво е Учителят".
Продължавам да чета по-нататък и втория том и съм особено благодарна за това, че от тия книги на Вергилий се затвърди у мен
становището
, че Учителят е Божи пратеник.
Не може това никой да ми го вземе, или да ми доказва нещо противно, или пък да откаже, че Той е Божи Пратеник, както и самият Учител казва: „Аз дойдох тука да ви покажа как вие да живеете, как да си подобрите живота и да се радвате на него". През това време, когато четях още първия том, ми стана много мъчно, когато споделях с братя и сестри, споделих и с брат д-р Илиян Стратев. Викам: „Хубава книга! " Трябва да кажа, че още първият том от книгата дойде на склад в братското помещение в Симеоново на съхранение. Споделяйки с брат Стратев, че е много хубаво написана историята на Братството; с една радост и възхищение, а той се обърна към мен и каза: „Какво, това - казва - от Вергилий ли е?
към текста >>
22.
7.07. ИСТИНАТА КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Отговор: Не съм знаел
становището
на Учителя по този въпрос, тука съм взел и публикувал статии от списанието на Александър Алексиев.
Амалия Вайланд, която бе ръководителка на Братството в Рига, с която се бях запознал тука, тя ми изпрати писмо по отношение на „Агни Йога". Тя ме предупреди как е всъщност работата, но кой знае защо, не съм обърнал внимание. Въпрос: Във в-к „Братство" брой 120 и 123 има статии за „Агни Йога". В този момент ти не си знаел мнението на Учителя по този въпрос. Защо не Го пита?
Отговор: Не съм знаел
становището
на Учителя по този въпрос, тука съм взел и публикувал статии от списанието на Александър Алексиев.
В брой 126 тук има стихотворение от Нина Рудникова, която е тяхна поддръжница. То е хубаво стихотворение. Въпрос: Тук виждам в този брой 127 има снимка на чужденци от Рига на Рила. Отговор: Аз познавах някои от тях. Бях се запознал с Николай Калерг от когото бяхме поместили нещо за Учителя.
към текста >>
23.
7.22. ОРГАНИЗИРАНАТА ЛЪЖА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Управителният съвет изказва следното
становище
: 1.
на стр. 15 бе отпечатано едно изявление, което го препечатваме дословно, за да могат онези, които са го пропуснали, да си го прочетат и да се запознаят с една организирана лъжа, която е разпространена чрез горното издание. Изявление на Управителния съвет на общество Бяло Братство, относно книгата "Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" След излизане на горната книга, до Управителния съвет бяха отправени многобройни протести. Поставен ни беше въпросът да вземем отношение като ръководен орган на Общество Бяло Братство. Голям брой братя и сестри негодуват срещу това, че в книгата се представят в негативна светлина дълбоко уважавани в Братството личности като Петър Димков, Жечо Панайотов и други, както и музикантите на Братството.
Управителният съвет изказва следното
становище
: 1.
Намира, че изрази като „подписал л ъжливи показания" (относно Жечо Панайотов) "лъжесвидетелствал, психически изнасилил" (относно Петър Димков) е неправдоподобно да са изказани от брат Борис Николов срещу горните две лица. Съвременници, присъствали на процеса през 58-59 година, са свидетели, че в показанията си Борис Николов и Жечо Панайотов не са имали никакви противоречия помежду си. Борис Николов не е обвинил никого в нищо и с горепосочените лица е бил в най-приятелски отношения до края на живота си. 2. Окачествяването от д-р Кръстев на братските музиканти като „продажници", които „със своите деяния работят срещу Школата на Учителя" не отговаря на истината. В момента точно те са лицето на Братството пред обществеността, и със своята най-безкористна дейност разпространяват, облечено в музика, Словото на Учителя. 3.
към текста >>
24.
7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е
становището
на Учителя за Мория.
Аз бях този, който й даде подтик да излезне на сцената и да изпълни песни на Учителя, защото според Галилей Величков тя беше едно рядко дарование. Тя беше разгневена, че съм изнесъл „кирливите ризи" на някои хора, включително и на баща й. Това се отнасяше за Мория и за „Агни Йога" и историята за издаването на тази книга от Сава Калименов. Случаят е описан подробно и той трябва да се знае. Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна грешката си накрая и се опита да се коригира.
Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е
становището
на Учителя за Мория.
Предоставям на Стефка Калименова да публикува писмото на Амалия Вайланд до баща й, където тя предава думите на Учителя, които е чула лично с ушите си от него за Мория. По този начин ще направи една голяма добрина както на баща си, така и на останалото поколение българи. Най-ценните неща от архива на Олга Славчева бяха задържани от Сава Калименов. Те са описани. Стефка Калименова не пожела да ги предаде.
към текста >>
25.
7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Това е
становище
на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи.
Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995 г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква.
Това е
становище
на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи.
Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му. Неговото становище по този въпрос е разгледано в „Изгревът", том III., стр. 332-343 и там са приложени доказателствата на Учителя Дънов. Търси се ученикът, който да изпълни волята на Учителя Дънов. 3. Които днес също горят братския десятък даден в името на Господа, както това направиха на времето бащите им, които горяха милионите и не ги дадоха на бедните от Братството.
към текста >>
Неговото
становище
по този въпрос е разгледано в „Изгревът", том III., стр.
Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква. Това е становище на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи. Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му.
Неговото
становище
по този въпрос е разгледано в „Изгревът", том III., стр.
332-343 и там са приложени доказателствата на Учителя Дънов. Търси се ученикът, който да изпълни волята на Учителя Дънов. 3. Които днес също горят братския десятък даден в името на Господа, както това направиха на времето бащите им, които горяха милионите и не ги дадоха на бедните от Братството. Непрекъснато събират на съвещание ръководителите на Братствата, за да гласуват устави и регистрации и накрая им плащат пътни пари, събрани от десятъка за Господа предназначен за печатане Словото на Учителя. А оригиналното Слово не се печати поради липса на пари. 4.
към текста >>
26.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Застъпва се
становището
, че Учението на Учителя и Учението на Мория са две различни части на Светлината.
А ученик на Мория на Изгрева беше Лулчев и Негов последовател. И лично навремето Учителят е наредил на Елена Андреева да отиде при Лулчев и да го накара да свали всички фигури и символи на Мория, които той е закачал на стените си в бараката на Изгрева. Учителят казал: „Той какво, Изгрева ли иска да разруши? " По-подробно вижте в „Изгревът", том I,стр. 448, 452-454, стр. 507-510.
Застъпва се
становището
, че Учението на Учителя и Учението на Мория са две различни части на Светлината.
Да, това са две различни части, но едната част е на Светлината, това е Учението на Учителя Петър Дънов. А другата част - на Тъмнината, е Учението на Мория. Това е становището на Учителя Петър Дънов. А последователите на Учителя Петър Дънов се придържат към думите Му. В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г.
към текста >>
Това е
становището
на Учителя Петър Дънов.
" По-подробно вижте в „Изгревът", том I,стр. 448, 452-454, стр. 507-510. Застъпва се становището, че Учението на Учителя и Учението на Мория са две различни части на Светлината. Да, това са две различни части, но едната част е на Светлината, това е Учението на Учителя Петър Дънов. А другата част - на Тъмнината, е Учението на Мория.
Това е
становището
на Учителя Петър Дънов.
А последователите на Учителя Петър Дънов се придържат към думите Му. В следващия брой на в-к „Братство", № 122 от 16.I.1935 г. същата статия продължава, написана от Сава Калименов. „За да подпомогне руския народ, Славянството, а задно с тях и цялото човечество да излязат победители във Великата Борба, в която се решава тяхната съдба, Учителят Мория от Великото Всемирно Бяло Братство, развива понастоящем трескава дейност. Ние ще говорим само за това, което виждаме, което можем да обгърнем.
към текста >>
27.
22. ОРГАНИЗИРАНАТА ЛЪЖА
,
,
ТОМ 4
Управителният съвет изказва следното
становище
: 1.
на стр. 15 бе отпечатано едно изявление, което го препечатваме дословно, за да могат онези, които са го пропуснали, да си го прочетат и да се запознаят с една организирана лъжа, която е разпространена чрез горното издание. Изявление на Управителния съвет на общество Бяло Братство, относно книгата "Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее" След излизане на горната книга, до Управителния съвет бяха отправени многобройни протести. Поставен ни беше въпросът да вземем отношение като ръководен орган на Общество Бяло Братство. Голям брой братя и сестри негодуват срещу това, че в книгата се представят в негативна светлина дълбоко уважавани в Братството личности като Петър Димков, Жечо Панайотов и други, както и музикантите на Братството.
Управителният съвет изказва следното
становище
: 1.
Намира, че изрази като „подписал лъжливи показания" (относно Жечо Панайотов) "лъжесвидетелствал, психически изнасилил" (относно Петър Димков) е неправдоподобно да са изказани от брат Борис Николов срещу горните две лица. Съвременници, присъствали на процеса през 58-59 година, са свидетели, че в показанията си Борис Николов и Жечо Панайотов не са имали никакви противоречия помежду си. Борис Николов не е обвинил никого в нищо и с горепосочените лица е бил в най-приятелски отношения до края на живота си. 2. Окачествяването от д-р Кръстев на братските музиканти като „продажници", които „със своите деяния работят срещу Школата на Учителя" не отговаря на истината. В момента точно те са лицето на Братството пред обществеността, и със своята най-безкористна дейност разпространяват, облечено в музика, Словото на Учителя. 3.
към текста >>
28.
26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО
,
,
ТОМ 4
Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е
становището
на Учителя за Мория.
Аз бях този, който й даде подтик да излезне на сцената и да изпълни песни на Учителя, защото според Галилей Величков тя беше едно рядко дарование. Тя беше разгневена, че съм изнесъл „кирливите ризи" на някои хора, включително и на баща й. Това се отнасяше за Мория и за „Агни Йога" и историята за издаването на тази книга от Сава Калименов. Случаят е описан подробно и той трябва да се знае. Трябва да се знае също, че Сава Калименов призна грешката си накрая и се опита да се коригира.
Ако не се изнесе тази грешка, следващите поколения българи няма да знаят какво е
становището
на Учителя за Мория.
Предоставям на Стефка Калименова да публикува писмото на Амалия Вайланд до баща й, където тя предава думите на Учителя, които е чула лично с ушите си от него за Мория. По този начин ще направи една голяма добрина както на баща си, така и на останалото поколение българи. Най-ценните неща от архива на Олга Славчева бяха задържани от Сава Калименов. Те са описани. Стефка Калименова не пожела да ги предаде.
към текста >>
29.
27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР
,
,
ТОМ 4
Това е
становище
на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи.
Които решиха да съставят устав, за да могат да се регистрират там, където членуват всички църкви и се събираха нееднократно като по този начин работят срещу Словото на Учителя, което е срещу устави, организации и регистрации. Такъв устав бе узаконен при Дирекцията на Вероизповеданията със заповед КВ-15 от 06.12.1995г. Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква.
Това е
становище
на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи.
Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му. Неговото становище по този въпрос е разгледано в „Изгревът", том III, стр. 332 ÷ 343 и там са приложени доказателствата на Учителя Дънов. Търси се ученикът, който да изпълни волята на Учителя Дънов. 3. Които днес също горят братския десятък даден в името на Господа, както това направиха на времето бащите им, които горяха милионите и не ги дадоха на бедните от Братството.
към текста >>
Неговото
становище
по този въпрос е разгледано в „Изгревът", том III, стр.
Избраха си Управителен съвет и го узакониха също при Дирекцията на Вероизповеданията с писмо 18 от 18.01.1994 г. А в тази Дирекцията членуват и влизат всички църкви. А Словото на Учителя Дънов не е религия и Школата Му не е църква. Това е становище на Учителя и го има публикувано още по времето на Учителя в неговите беседи. Този акт на регистрации с устава и членуването там, където са всички църкви, е насочен срещу Учението Му.
Неговото
становище
по този въпрос е разгледано в „Изгревът", том III, стр.
332 ÷ 343 и там са приложени доказателствата на Учителя Дънов. Търси се ученикът, който да изпълни волята на Учителя Дънов. 3. Които днес също горят братския десятък даден в името на Господа, както това направиха на времето бащите им, които горяха милионите и не ги дадоха на бедните от Братството. Непрекъснато събират на съвещание ръководителите на Братствата, за да гласуват устави и регистрации и накрая им плащат пътни пари, събрани от десятъка за Господа предназначен за печатане Словото на Учителя. А оригиналното Слово не се печати поради липса на пари. 4.
към текста >>
30.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
" Често повтарях на Борис тази мисъл на Учителя, но той не се съобразяваше и съответно трябваше да плаща за това свое непослушание към едно
становище
на Учителя.
Ами ако това не е така? " Това обърна в мен наопаки всички поставени в мен представи за обичта на другите към личността Борис. А това нещо се потвърди впоследствие в съвместния живот и особено през големите изпитания през време на процеса срещу Братството през 1957 г. и след това. „Ами ако това не е така?
" Често повтарях на Борис тази мисъл на Учителя, но той не се съобразяваше и съответно трябваше да плаща за това свое непослушание към едно
становище
на Учителя.
Но едновременно и аз трябваше да плащам, защото съжителствувахме заедно. Ученикът трябва да има послушание. С това започва връзката между ученика и Учителя. А тук послушанието го нямаше и от тук следваха несполучливи опити и големи огорчения и съответно страдания и последващо велико мъчение. Аз също имах случаи на непослушание.
към текста >>
31.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго
становище
и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас.
Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик. После това изказване на Учителя се преразказваше и препредаваше, но онези, които го преразказваха искаха да покажат, че онези, които смятаха, че са нещо на Изгрева, че изобщо не са ученици в никакъв случай. И това имаше повече като упрек и ирония както и една категоричност, че тук на Изгрева няма ученици. Има Учител, но няма ученици. Да, може би беше така.
Но онези, които слушаха бяха там и изживяха безпределността на пространството и изживяха вечността на времето и имаха съвсем друго
становище
и разбиране за ученичеството и тези упреци вече не се отнасяха за нас.
Но че нямаше ученици на Изгрева в това също съм сигурна и строго определена. Имаше малцина, които желаеха да учат, а това не беше малко, защото Учителят го приемаше като голямо постижение за нас. Един интересен случай от живота ни на Рила на седемте рилски езера. Братството се е разположило по склоновете на второто езеро, палатките са опънати и братския живот тече по начина, по който години наред е текъл. Учителят седи на стол пред палатката си и около него няколко сестри.
към текста >>
32.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
Учителят е взел
становище
по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро.
Накрая се сборичкали и единият паднал в реката и почнал да се дави понеже не знаел да плува. И като видял, че ще се удави вдигнал дясната и ръка и показал с двата си пръста и ги раздвижил, че тревата на ливадата е стрижена, а не косена и след това се удавил в реката. Това е в защита на теза докрая на живота си и се заплаща с живот. Та Савка също ми показа двата пръста, показвайки ми, че е безпредметно да защитавам една загубена теза, след като Учителят не иска да гледа езерото и след като Цанка ни е довела до такава бездна където можем да се удавим долу. А дали ще бъде изпълнено желанието на Цанка или моето е без значение дали е „косено" или „стрижено" тук, защото това няма никакво значение.
Учителят е взел
становище
по този въпрос вече и не желае да гледа повече никакво езеро.
Така смяташе Савка. Тази мълчалива борба между двете ни не остана незабелязана от Учителя. Той видя, че Савка ме гони както винаги ме е гонела без прекъсване. После Учителят ме попита дали съм се преоблякла. Казах му, че съм.
към текста >>
33.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
Учителят потвърди моето
становище
.
На третия ден аз направих пълнени тиквички с ориз, сирене и яйца и поднесох на Учителя три тиквички, които той изяде. След това той се качи на Молитвения връх и изнесе беседа. Следващите дни изнасяше по една беседа на ден предназначени за онези седмина ученици, които той бе поканил лично. Учителят стана по-разговорлив и ние се вкупихме около него. В един от разговорите Боев каза нещо и аз не се съгласих с него.
Учителят потвърди моето
становище
.
Боев не на шега се разсърди, защото за него аз бях една от младите, а той движеше около Учителя цялата кореспонденция на приятелите с Учителя. Аз взех, че подхвърлих: „На брат Боян му липсва мистичната страна". Той скочи и започна да вика: „Аз съм мистик, с мистика се занимавам, аз съм мистик и в костите си". И той ми се разсърди. Учителят не каза нищо.
към текста >>
34.
171. ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА НА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 5
Затова ще приложим и един частен разговор на латвийската група с Учителя, за да се запознаете със
становището
на Учителя.
Трябва да се направи едно сравнение. Докато латвийците превеждат няколко томчета беседи на латвийски език и превеждат едно томче на руски език, то французите, които са били на Рила и които са заснети заедно с Учителя не са превели нищо до сега от Словото на Учителя. Онова, което те отпечатват, това са неща разказвани от Михаил Иванов. А какво бе отношението на Учителя към Михаил Иванов, това вече съм го казала, а и вие може да си го проверите. И след това ще сравните какво означава ученици на Учителя.
Затова ще приложим и един частен разговор на латвийската група с Учителя, за да се запознаете със
становището
на Учителя.
към текста >>
35.
250. ТЪРПИМОСТ
,
,
ТОМ 5
Учителят прочете моята мисъл и моето вътрешно
становище
по този въпрос.
На следващия ден аз се приближавам до него. Обръща се, вижда ме и ме повиква да се приближа. Той беше този път намусен и ми съобщи: „Ти повече при мене няма да идваш! " Аз мълча. Аз бях си казала, че съм се обрекла на Бога и си казах още на себе си, че щом не ме искат, няма да ходя при Учителя.
Учителят прочете моята мисъл и моето вътрешно
становище
по този въпрос.
Ние седим на пейката и мълчим. Учителят малко поомекна и добави: „Или ако дойдеш ще стоиш само пет минути". Аз мълча. Изведнъж съвсем омекна, стана съвсем любезен и продължи: „Ти рекох, може ли да отидеш и при Савка, и при Паша да им се извиниш? " „Мога, но не зная в какво да се извиня, защото не съм се провинила пред тях." Учителят отговори: „Е, все един трябва да стане виновен".
към текста >>
36.
30. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА ПРИНЦА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе
становището
на Учителя за това.
Учителят стана много сериозен: „Сестра, Вие нямате никаква погрешка". Аз със сълзи на очи пророних: „Учителю, аз не съм виновна, че съм се родила в това семейство с Борис, който ми е рожден брат, а пък аз съм негова рождена сестра". Стоях пред Него като пред Бога. Учителят положи няколко пъти ръцете си над главата ми и ме благослови. После добави: „Тя, Мария ги прави тия номера там с тебе, защото нейната единствена цел е да заеме официално мястото при Борис като съпруга".
Ние знаехме за тяхната връзка и че живеят заедно, но не знаехме какво бе
становището
на Учителя за това.
Аз не смеех да питам по този въпрос, защото Мария ме гонеше и ме смяташе, че съм чудовище. Учителят бе строг и изрече бавно следното: „Както на един принц не му е позволено да взима за жена една слугиня от народа, така и на Борис не му е позволено да вземе Мария за жена. Аз не съм съгласен и Небето не е съгласно и на него не му е позволена тази връзка. И няма да позволи". Учителят бе много недоволен и сърдит.
към текста >>
37.
11. ДВЕТЕ АСТРОЛОГИИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
И Той даваше своето мнение и
становище
.
На времето около Учителя всичко вреше и кипеше. Онзи, който трябваше да се опече се опичаше, онзи, който трябваше да уври - увираше, онзи, който трябваше да узрее - узряваше. Нямаше застой, а всичко бе в движение. Музиканти, поети, писатели, хироманти, френолози и астролози - всички се надпреварваха в усвояване на знание от Учителя. Учиха това, което бе писано в книгите и после отиваха и запитваха Учителя.
И Той даваше своето мнение и
становище
.
Ето тези неща трябваше да се запишат и изнесат. Но всички приятели ги знаеха за себе си, разказваха ги понякога при някои случаи и толкова. А трябваше да се запишат и опишат, за да се знае какво е казал Учителят при различни случаи. Много е важно това. То насочва и определя пътя на ученика, който за всеки е строго определен и специфичен.
към текста >>
38.
БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ
,
Йордан Георгиев Бобев
,
ТОМ 6
Това беше всичко за мен разбрано, но за змиите аз имах друго
становище
, защото като те ухапе змия, то тогава умираш.
Аз исках да ги утрепам, но приятелите ме спряха. Казаха ми, че не трябва да се убиват животните. За тях бяха животни, а за мен бяха змии. Толкова съм разбирал тогава. А тогава се говореше за вегетарианство, за милосърдие, за братство и общ комунален живот.
Това беше всичко за мен разбрано, но за змиите аз имах друго
становище
, защото като те ухапе змия, то тогава умираш.
Тя не те пита дали си вегетарианец или месоядец. Тя те вижда, че си човек дошъл при нея, ухапва те и ти заминаваш за онзи свят. Та затова аз запитах така Учителя. А Учителят ме погледна, после вдигна поглед над главата ми като че ли погледна нещо през пространството и през вековете назад и каза: „Абе, то змиите има кой да ги бие". Аз вдигнах рамене и замълчах.
към текста >>
39.
23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Ти знаеш моето
становище
- да не се рови много, но кой да чуе?
И за съжаление изгубих вяра у мнозина. Затова съм се и затворил у нас и без това сърцето ми не ми позволява голямо движение из града, а камо ли вън от него? Ние с теб, а и други дойдохме до това състояние, че да се крепим, за да се държим над водата на живота. Има дни, особено, когато е мъгливо и влажно и студено да не се чувствувам никак добре и предпочитам да съм у нас като под ключ и да не изживявам повече страдания. Сърце е - боли често." „7 юни 1976 г., Ямбол За отговора на „петицията" научих и от другаде.
Ти знаеш моето
становище
- да не се рови много, но кой да чуе?
Що се отнася до юридическо признаване, това е направено още през 1948 г., когато приятелите са се събирали в Айтос и са изготвили устав и направили искане пред съответните власти и в отговор на това се е получил един документ, че ги признават за „Общество Бяло Братство" и нищо повече. Но и Евангелските църкви не са признати, така не сме само ние. И тях търпят по необходимост, както и нас. Открито няма да ни лишават от възможността за живот, но чрез косвени мерки това ще става, както е случаят с гара Любимец, Сливен и в последно време с Варна, гдето нашите излязоха глупави, че сами предложиха салона за продажба, без да обмислят последствията и сега съжаляват, но късно. Не е редно и нашите хора да се събират групово на Гроба.
към текста >>
40.
46. Лъжата и истината
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Анкеторът - Серафим Георгиев - председател на Vl-ти район на Р.П (к) заяви, че са достатъчни обясненията, затова ще трябва да ви се съобщи
становището
на партията по отношение на вашата група, както следва: РЕШЕНИЕ Разтуря се групата на Р.П.
Групата се раздели на две както следва: Първата водена от брат Антов, която не се отказа от Братството и не се отказа и от комунизма, като ще продължава да работи за него - респ. Отечествения фронт за прокарване на платформата му. Същата група бе в западната страна на клуба, обърната с очите на изток. Втората, водена от Елиезер Коен, се отказа от Братството като заяви, че ще образуват отделна група, без дъновистите. Брат Антов възрази, че тази група ще бъде терористична и не е съгласен да има такава.
Анкеторът - Серафим Георгиев - председател на Vl-ти район на Р.П (к) заяви, че са достатъчни обясненията, затова ще трябва да ви се съобщи
становището
на партията по отношение на вашата група, както следва: РЕШЕНИЕ Разтуря се групата на Р.П.
(к) в кв. Изгрева, като крайно недейна, неотговаряща на установените условия. Двете идеологии дъновизъм и комунизъм са несъвместими, като така от днес нататък групата престава да съществува и всички нейни членове се считат за изключени. Онези от вас, които искате да членувате в Комунистическата партия трябва да подадете декларация, че се отказвате от дъновизма и минат в съседна група в кв. „Ц.Йоанна“. Тук на Изгрева няма да има група.
към текста >>
41.
11. Пророк Илия и брадвата
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Той не се примирява с Лулчев, но вече взема едно друго
становище
, оставя го оня да си върви в своя път.
И така Учителят е подсказвал, нали за всеки един, ако е ставало нужда, да подскаже кой какъв е. Както е казал за Толстой, че е преродения Сократ, както е казал и за брат Ради, че е преродения патриарх Евтимий и за много наши приятели. Та така е завършила тая случка с бай Иван, със свети Илия и със секирата. Да. Секирата не е могла да влезе в действие, но Учителят е взел мерки нали да няма тоя път кармична завръзка, а нещата да се развържат по друг начин. И наистина успява Учителя, а бай Иван вече сменя по-нататък нещата.
Той не се примирява с Лулчев, но вече взема едно друго
становище
, оставя го оня да си върви в своя път.
Трябвало е да започне да се връща назад от своя път на пророк Илия, за да стане ученик на Учителя.
към текста >>
42.
13. Изборът на цар
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Учителят е обичал, как да кажа или е намирал за нужно, но често пъти е задавал въпроси на тия тримата и е искал мнението,
становището
на тях тримата.
13. ИЗБОРЪТ НА ЦАР Сега как бай Иван е избран за цар? Един от редовните слушатели, посетители или от учениците, които са посещавали Школата е бил бай Иван. Казахме, че той неотлъчно е бивал в салона и даже на ул. „Оборище“ 14 е бил и негов домакин. Така главни действуващи лица са били Георги Радев, Николай Дойнов и Иван Антонов.
Учителят е обичал, как да кажа или е намирал за нужно, но често пъти е задавал въпроси на тия тримата и е искал мнението,
становището
на тях тримата.
Те са се различавали помежду си, но имало е и някаква обща нишка между тях, за да прави Учителят някакви такива опити, че да им задава едни и същи въпроси. На една от лекциите на Младежкия окултен клас, преди да почне лекцията да говори, Учителят внезапно за всички казва: „Тоя път ще избираме цар на България! “ И се обръща към Георги Радев. Казва му: „Тебе ако те направим цар на България, ти какво смяташ да направиш за България? “ Георги Радев веднага казва: „Аз се отказвам.
към текста >>
43.
16. Пост и мобилизация
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Той ми е разказвал случки, с които е подкрепял някаква идея, някакво
становище
, някакви указания, някакви мисли от Учителя и т.н.
Те като го видели казали: „А-а, ти момче не ставаш за армията“ и го освободили. И така бай Иван не заминава в армията по причина на това, че е бил готов да понесе всички неприятности, които ще му се случат, а пък вероятно Учителят виждайки, че той е готов да понесе последствията от избрания от него път, му дава метод, чрез който да може да мине благополучно неприятностите. От 1956 г. до 1964 г. аз прекарах живота си с бай Иван и струва ми се, че всичко каквото той имаше да ми кажа, той го каза по най-различни поводи.
Той ми е разказвал случки, с които е подкрепял някаква идея, някакво
становище
, някакви указания, някакви мисли от Учителя и т.н.
По тоя начин аз знам за бай Иван цялата му биография, целия му живот не преднамерено разказани, а като естествено. Те така са най-добре запомнени. Много от тях съм ги слушал по няколко пъти. Много пъти съм ги слушал и понеже аз тогава бях млад, някой път се ядосвах: Абе викам стой, няма ли какво да ми кажеш, че пак същото ми разказваш. А сега като са минали годините и си питам някой път: Абе къде е сега бай Иван да ми каже още един път, още пет пъти за това.
към текста >>
44.
21. Евакуация в Трявна
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
И тогава всеки си казал
становището
и така са се запознали двамата и са разбрали двамата, че следват един и същи път, но не се познават инак.
Той е живеел ниско в града. Сега Трявна се е разраснала нагоре в планината и те тримата със Славко Петков, който е бил също тревненец и живее в Трявна, тримата са се изкачвали над Трявна на една полянка, където са прекарвали свободното време. Бай Иван е готвел, а Цаню е ходел в училището да си преподава уроците, Славко си е ходел също като специалист в електроснабдяването или пък той е специалист в електро областта и си е вършил той своята работа. И тримата ергени. Цаню и Славко са се познавали по отделно с Учението и случайно се срещат в Трявна и така оригинално са се запознали двамата като са се гледали така няколко минути.
И тогава всеки си казал
становището
и така са се запознали двамата и са разбрали двамата, че следват един и същи път, но не се познават инак.
И когато се изкачват на тая полянка над Трявна, от там са виждали самолетите как прекосяват и отиват за към София, но е безопасно за Трявна. Тогава Цаню и Славко са замечтали да си направят къща именно на тая полянка. Бай Иван им казал да бъдат рахат, че ще дойде време когато ще могат да си направят къща. И наистина, минава известно време след това и те успяват, вече Цаню Антонов става известна личност в Трявна, Славко по своя линия и той става известна личност и успяват да закупят това място горе и там си построяват една къща-близнак. В едната половина живее Цаню, а в другата половинка живее Славко.
към текста >>
45.
28. Една приказка и истинската развръзка
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Тук, за да направя връзката и с още едно
становище
на Учителя.
А щом Господ работи, никой няма право там да се намесва. Ама някой ще каже, че може да сбъркат. Нищо от това, нека да сбъркат, може би Господ е решил да ги поучи чрез техните грешки е решил да ги поучи на нещо. Затова, когато между двама души има сърдечни отношения, никой няма право там да се намесва“. Даже Учителят казва, че Той минава край тях и си сваля шапката.
Тук, за да направя връзката и с още едно
становище
на Учителя.
Бай Иван знае това изказване на Учителя, той го запомнил много добре и го прилагаше стриктно. Той имал някакви познати, за които знаел, че между тях има такива сърдечни отношения и имайки предвид това изказване на Учителя стои настрана и не се намесва и смята, че това му становище е правилно. Но веднъж като се разхождал на Изгрева на полянката където се играеше Паневритмията, ето Учителят идва насреща. Идва насреща му и строго му казва: „Ти защо не вземеш мерки за тия двама души и да се намесиш? “ Бай Иван остава така изненадан от това изказване на Учителя и не може да проумее като свързва предишното изказване, което Той отдавна е направил и Той го знае, и сегашното Му изказване.
към текста >>
Той имал някакви познати, за които знаел, че между тях има такива сърдечни отношения и имайки предвид това изказване на Учителя стои настрана и не се намесва и смята, че това му
становище
е правилно.
Нищо от това, нека да сбъркат, може би Господ е решил да ги поучи чрез техните грешки е решил да ги поучи на нещо. Затова, когато между двама души има сърдечни отношения, никой няма право там да се намесва“. Даже Учителят казва, че Той минава край тях и си сваля шапката. Тук, за да направя връзката и с още едно становище на Учителя. Бай Иван знае това изказване на Учителя, той го запомнил много добре и го прилагаше стриктно.
Той имал някакви познати, за които знаел, че между тях има такива сърдечни отношения и имайки предвид това изказване на Учителя стои настрана и не се намесва и смята, че това му
становище
е правилно.
Но веднъж като се разхождал на Изгрева на полянката където се играеше Паневритмията, ето Учителят идва насреща. Идва насреща му и строго му казва: „Ти защо не вземеш мерки за тия двама души и да се намесиш? “ Бай Иван остава така изненадан от това изказване на Учителя и не може да проумее като свързва предишното изказване, което Той отдавна е направил и Той го знае, и сегашното Му изказване. Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“.
към текста >>
46.
29. Цочо Диков - Ракитски
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Но искам дебело да подчертая, че това е наше
становище
, но не и на Учителя, защото може да е бил наречен така от Учителя, но аз не мога да твърдя това, защото не го зная точно.
В такъв мащаб беше неговата барака. Аз съм му ходил често на гости и сме разговаряли с него. Средствата, с които той преживявал са били заплатата му при този професор. Битовият му живот беше в тоя сандък, но той живееше през целия си живот в един друг свят, в света на астрономията. Те бяха приятели с бай Иван и ние двамата с бай Иван си казвахме, че брат Цочо е Кеплер.
Но искам дебело да подчертая, че това е наше
становище
, но не и на Учителя, защото може да е бил наречен така от Учителя, но аз не мога да твърдя това, защото не го зная точно.
Външния вид на брат Цочо наистина приличаше на този на Кеплер. Умът му винаги е бил зает с мисълта за астрономията. Образованието му е било трети прогимназиален клас по това време когато той е бил ученик. По-голямо образование не е могъл да получи. Още като ученик и след това като е бил някъде на работа и където и да е вълнувало го винаги небето, движенията на светилата.
към текста >>
47.
32. Влад Пашов и двата пожара
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
В същото време или пък ако се е налагало да се прави някаква редакция тя е трябвало да бъде съобразена със
становището
на Учителя, още повече, че по това време Той е бил на тоя свят и те са имали възможност да правят такова нещо и мисля, че след това те са го правили.
Димитрий Иванов мисля, че се наричаше. Те са работили там в тая печатница. Мисля, че и Марчето Петрова е била също там на работа. Понеже професията на чичо Влад е била такава, свързана с печатането и с печатането на беседите него го е вълнувало много и е бил свидетел по тоя начин на изказването на Учителя. Имайки предвид неговото изказване съм разговарял по тоя въпрос и с Елена Андреева и тя ми каза, че е вярно това, но казваше, че мисли, че има някакво право, че винаги говоримото Слово се предава по един начин, има и допълнителни средства за уяснява- не на мисълта, докато превеждането на говоримото Слово в писмена реч вече не може точно да се предаде, така смята тя.
В същото време или пък ако се е налагало да се прави някаква редакция тя е трябвало да бъде съобразена със
становището
на Учителя, още повече, че по това време Той е бил на тоя свят и те са имали възможност да правят такова нещо и мисля, че след това те са го правили.
Във връзка с това трябва да кажа, че издаването на беседите се е вършило от най-различни наши приятели, между които е бил Славчо Печеников, тук в София и печатница „Малджиеви“ в Русе. Но мисля, че те не са били много акуратни по отношение на това и не са го правили безкористно, което е много важно според мен, за да стигне до там, че Учителят да се наложи да вземе печатането на беседите в свои ръце. И периода, в който това печатане на беседи е било под прякото ръководство на Учителя се отличава от беседите, които са били, а са се издавали до тогава и след това. Учителят е държал те да бъдат на най-хубавата хартия и наистина когато ви попаднат беседи, които са напечатани на хромова хартия, на лъскава хартия, добре подредени, добре всичко направено, висококачествено за онова време, което е имало възможност в техниката, това е в периода, в който Учителят е ръководил пряко отпечатването. Преди това и след това беседите нямат много добър, качествен вид.
към текста >>
48.
36. Северният и южният учител
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
И тия,които знаеха
становището
на бай Иван от властта, аз бях свидетел, когато един от тях минава край бай Иван, уж случайно, а бай Иван е в двора и вика: „Виждаш ли тоя писател за когото ти най-много държиш и го смяташ за най- гениален, ние го издадохме.
Те даже нямат право да го чествуват“. И тогава в България за първи път след 9.IX.1944 г. издадоха Достоевски, почти пълно събрани съчиненията му, с изключение „Дневник на писателя“, който беше със съкращения, няколко статии само бяха сложени в това издание. А всичко беше инак в доста пълен вид и автентичен. Тогава значи го издадоха.
И тия,които знаеха
становището
на бай Иван от властта, аз бях свидетел, когато един от тях минава край бай Иван, уж случайно, а бай Иван е в двора и вика: „Виждаш ли тоя писател за когото ти най-много държиш и го смяташ за най- гениален, ние го издадохме.
Значи и ние сме на твое мнение“. А бай Иван се обръща към него и му казва: „Ами да, аз го знам, вие сте такива, вземете и плюйте, плюйте, плюйте едно нещо, пък после отивате, че го ближете! “ Това реши въпроса за самохвалството на тоя представител на властта, че видите ли и те се доближават до нашата идеология и те искат да бъдат като нас. Нещо, което беше присъщо на комунизма, че те с всичко са най-напред. Така че северният учител учи България от 1945 до 1990 г. официално.
към текста >>
49.
45. Ясновидците на Изгрева
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Учителят е говорил за тия работи на много места в беседите и
становището
Му за ясновидците, за съновидците не е от най-добрите.
45. ЯСНОВИДЦИТЕ НА ИЗГРЕВА Някои наши приятели обичаха да споделят и да казват, че имат духовна връзка къде с Учителя, къде с някои други наши заминали от този свят приятели и т.н. Може да са прави, а може и да не са, но те са длъжни да проверят наистина ли тези връзки, които правят са истински или не са.
Учителят е говорил за тия работи на много места в беседите и
становището
Му за ясновидците, за съновидците не е от най-добрите.
Не е, че няма наши приятели, които наистина правят връзка с Невидимия свят, но трябва човек да знае, че не всички връзки, които стават са истински и много от тях са подвеждащи. Учителят дава обяснение, че Черната Ложа, силите, които се занимават с неприятните неща в живота, имат знания, с които могат да приемат всякакъв образ какъвто пожелаят. Но понеже нямат развити добродетели, то добродетелите са неразвити в тях, затова ръцете им са деформирани и краката им са деформирани. За да не се забележи това, Учителят казва, че те си крият ръцете в ръкавици и краката в ботуши. Нашият приятел бай Иван имал един такъв син.
към текста >>
50.
46. Разграничаване и разпознаване
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
аз съм на едно
становище
, а Благи и Христо са на някое друго
становище
.
и сме много добри приятели. С другия наш приятел Христо Христо, който живее в Прослав, тримата бяхме неразделни приятели през времето на студентство- то си в София. Нашите възрастни приятели ни виждаха все тримата. И на Витоша, и на концерти, и където и да било все бяхме тримата заедно. Минаха времената, когато бяхме заедно, дойдоха други, сега сме на три различни места и мисля, че ако не на три, поне на две различни становища, т.е.
аз съм на едно
становище
, а Благи и Христо са на някое друго
становище
.
С огорчение разбрах и прочетох, че Благи е написал писмо до наши приятели, да не четат това, което е написано в тия томчета, т.е. изказванията, автентичните изказвания на нашите приятели за живота, който е бил на Изгрева по времето на Учителя. Във връзка с това искам да кажа на Благи, на Христо и на всички, които мислят като тях един случай от живота в Братството по време на Учителя. Един от нашите приятели, след като пребивавал из Братството и се ползвал от условията,които създава на Изгрева Братството, в един момент решил, че това е Братство с негативни влияния. И за да се отърве от тия негативни влияния го напуснал.
към текста >>
Не искам да огорча и Благи, нито пък Христо с това си изказване.И с Благи, и с Христо имахме разговори и те изразиха хармонично отношение към моето
становище
.
Някой е донесъл това писмо на Учителя и Той вместо да прояви някакво негативно отношение към нашия приятел, че се обърнал срещу Него, то след като прочел писмото и нашите приятели изразили своето негативно отношение към това писмо, Учителят им казал: „Ама виждате ли как добре го е написал? “ Ами вижда се, че Учителят даже и в негативните прояви на наши приятели вижда и позитивни неща. Затова искам да кажа на всички наши приятели, които не искат да ги четат и смятат, че написаните томове от „Изгревът“ са с негативно съдържание. Аз не виждам негативното в тия разкази на нашите приятели, напротив, като ги чета все едно, че общувам с тях. Макар че една голяма част от тях вече се намират в другия свят.
Не искам да огорча и Благи, нито пък Христо с това си изказване.И с Благи, и с Христо имахме разговори и те изразиха хармонично отношение към моето
становище
.
И двамата обещаха, че в Братския съвет, в който участват, единия като член, другия като председател, ще ме извикат и аз на всички ще кажа моето отношение към тия братски съвети. И към действията на тоя братски съвет и на всички, които участват там. Но нито единия, нито другия направиха това. Минават вече години, те си стоят на тяхното становище и никой не идва при мене вече да обменят мисли. А бяха години, когато бяхме непрекъснато заедно и мислехме по един и същи начин.
към текста >>
Минават вече години, те си стоят на тяхното
становище
и никой не идва при мене вече да обменят мисли.
Макар че една голяма част от тях вече се намират в другия свят. Не искам да огорча и Благи, нито пък Христо с това си изказване.И с Благи, и с Христо имахме разговори и те изразиха хармонично отношение към моето становище. И двамата обещаха, че в Братския съвет, в който участват, единия като член, другия като председател, ще ме извикат и аз на всички ще кажа моето отношение към тия братски съвети. И към действията на тоя братски съвет и на всички, които участват там. Но нито единия, нито другия направиха това.
Минават вече години, те си стоят на тяхното
становище
и никой не идва при мене вече да обменят мисли.
А бяха години, когато бяхме непрекъснато заедно и мислехме по един и същи начин. Всичко това, което съм го разказал за случките с бай Иван, те също са ги слушали, обаче мисля, че не са ги запомнили. Щото ако бяха ги запомнили, действията им и мислите им щяха да бъдат други, да вървят по друга насока. А всичко това, което съм го разказал, случките с бай Иван, те са такива, че човек от тях може винаги да се поучи и когато изпадне в едно затруднено положение, подобно на тия случки, може да излезе от безизходицата, имайки предвид тия събития. Заради това, макар че на много места в напечатаното Слово на Учителя е написано, че няма нужда от братски съвети, че няма нужда от устави.
към текста >>
51.
25. ОБРАЗЕЦ НА ИСТИНСКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 8
Споделих това
становище
с Учителя.
После разбрах, че Учителят дал нареждане на Борис Николов с други братя да я построят. Учителят имаше идеи, които искаше да реализира и да създаде образец, каква трябва да бъде новата къща на Изгрева. И затова с моята къща Той стори това. Учителят всеки ден престояваше по един-два часа на строежа и даваше наставления на братята строители. Аз виждах това и давах тълкувание на сестрите, че Учителят прилага новата си идея - какви трябва да бъдат къщите на Изгрева.
Споделих това
становище
с Учителя.
Каза ми: "Колко си наблюдателна". И по-късно каза: "Човек, който живее хубаво, заслужава такава хубава къща". Много сестри ревнуваха, че се строи именно такава къща за мен. Учителят лично взе участие вътре при оформянето й. Аз се движех и наблюдавах отвътре и почуквах с пръсти, дали е здрава и дали ще издържи.
към текста >>
52.
18. РАЗГРАНИЧАВАНЕ
,
,
ТОМ 8
Обаче имахме много противоречия и различия по много неща, но по отношение на Школата и работите там бяхме винаги на едно
становище
.
Катя нямаше лесен път, но Катя имаше едно дълбоко разбиране за Учителя. Катя беше така стабилна отвътре, един от верните хора на Учителя. Катя ни е респектирала много пъти и друго нещо, ние с Катя бяхме много различни. Той, Учителят каза, че ние идваме от два различни рода. За мене и за нея.
Обаче имахме много противоречия и различия по много неща, но по отношение на Школата и работите там бяхме винаги на едно
становище
.
Например, по някой път Учителят разбъркваше нещата в Школата, аз ги усещах, за да се създаде така условия, да почнат да мислят. В такива неща имаше противоречия, но с Катя винаги сме били на една позиция. Школата беше за нас най-голямата ни връзка. Аз й много благодаря на Катя, все пак тя ме въведе. Между другото тя ми е даже кръстница.
към текста >>
53.
4. СЛЕДВАНЕ
,
,
ТОМ 8
на всичките и когато трябваше да се каже едно тълкувание професорът се учудваше, че имам философско
становище
по въпроса, че мога да го изразя и то свободно, а не на-зубрено както той го е казал да кажем, а с мое собствено отношение.
Гали казваше: "Ама други, които са завършили немско училище и може би те ще те изпреварят". А професорът винаги ме хвалеше когато взимах изпитите. Казваше: "Така се говори немски език! " И така аз завърших германистика, същевременно следвах и философия, понеже немската литература, ако ви кажа, ама в много голяма степен е оплодена от философска размисъл и не можеш да я проумееш ако ти не познаваш най-същественото историята на философията и философските концепции от векове. И така полека, полека, именно когато ставаше въпрос да се тълкуват философски концепции, понеже вече слушах и Учителя, за мене бяха ясни и концепциите на романтиците, на Гьоте, на Лесинг, Новалис и др.
на всичките и когато трябваше да се каже едно тълкувание професорът се учудваше, че имам философско
становище
по въпроса, че мога да го изразя и то свободно, а не на-зубрено както той го е казал да кажем, а с мое собствено отношение.
Завърших философия и четирите години съвсем редовно си вземах изпитите и през март 1940 г. получих назначение за учителка в Казанлък по немски език и психология. За Казанлък ме придружи другия ми брат Апостол. Той ми даде 5000 лв. и каза: "Направи си тоалети, като учителка да имаш хубави тоалети и заминаваме за Казанлък".
към текста >>
54.
41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
От тогава брат Ватев има вече предвид това
становище
на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване.
Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна. Пък с бели чорапи отиват и най-благоговейно пристъпват към стаята, в която са Кръстю Христов и Михаил Иванов. В: На бели чорапи? Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя.
От тогава брат Ватев има вече предвид това
становище
на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване.
Аз ви разказах може би за неговата съпруга, нали, за Величка, разказах ви? В: Да. ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството. Един темпераментен човек с много живот изнасяше от музикалното творение на Учителя. Тя самата аранжираше много от песните на Учителя и имаме добри аранжименти от нея на пиано.
към текста >>
55.
НЕДЕЛЧО ПОПОВ
,
,
ТОМ 8
От тогава брат Ватев има вече предвид това
становище
на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване.
Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна. Пък с бели чорапи отиват и най-благоговейно пристъпват към стаята, в която са Кръстю Христов и Михаил Иванов. В: На бели чорапи? Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя.
От тогава брат Ватев има вече предвид това
становище
на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване.
Аз ви разказах може би за неговата съпруга, нали, за Величка, разказах ви? В: Да.
към текста >>
56.
22. КАК РАБОТИ ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И С КОГО Е ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
След като научих новината, съобщена ми по телефона от Франция от Величка Няголова, то написах и изпратих писмо и моето
становище
по въпроса на 5.ХИ997 г.
Друг път няма. Дойде определеното време да се задвижи този проблем от мен. Написах писмо до семейство Гобо, с което ги помолих да ми предадат материалите и архива от починалата Анина Бертоли. Отначало се съгласиха, но на следващите дни отказват да ги предадат. Вероятно това е станало след телефонен разговор с някого от София.
След като научих новината, съобщена ми по телефона от Франция от Величка Няголова, то написах и изпратих писмо и моето
становище
по въпроса на 5.ХИ997 г.
и зачакахме какво ще стане. Семейство Гобо правят нов ход напълно неочакван за нас както бе неочакван и техния отказ. Понеже не могат да издържат психически на създалото се напрежение, то те решават да извадят моето писмо на ксерокс до тях, да го умножат и да го изпратят в България на около десетина лица: Йоанна Стратева, Светозар Няголов, Мария Кисьова, Павел Желязков, Ина Дойнова, от София, както и на Георги Петков от Габрово, Милка Кралева от Бургас и на някои други. А защо го изпратиха? За да вземат и другите отношение по този въпрос и да решат какво да правят ли?
към текста >>
57.
25. ПОДЛОСТТА
,
Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността
,
ТОМ 8
Сега, горе тя си е сменила
становището
, но е късно вече.
Приятелките й и съра-ботнички по издаването на нейното списание "Житно зърно" взеха такова решение. Но никой не знаеше, че в тези материали има и братски ценности като копия на непечатани беседи, снимки и филм с Паневритмията. Анина не беше казала на никого. Но аз смятам, че тя беше длъжна да сподели това с верен българин тук, както е направила с тебе в България, като ти е поверила тази голяма тайна, която тя опази с чест близо 50 години. Но тя не вярваше на никой българин, както вече казах.
Сега, горе тя си е сменила
становището
, но е късно вече.
Мене ме приемаше, помагала съм й с каквото мога и когато мога, но аз не принадлежах на нейната група, а бях свободна. И тя го знаеше това. не можех да харесам всичките й постъпки. Но не я критикувах, а оценявах положителното в нея, че беше отличен, предан работник на Учителя, макар грешките си. И тя ме търпеше и приемаше.
към текста >>
58.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
ТОМ 8
В случая, аз разработвам темата: "Музиката на Учителя и нашите задачи" и зная, че ще се намерят от нашите приятели такива, които не ще се съгласят с моето
становище
по някои от повдигнатите проблеми.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ ФИЛИП СТОИЦЕВ МОНОГРАФИЯ София, 1.Х1.1975 г.- I София, 1980 г. - II София, 1990 г. - III редакция чрез магнетофонен запис УВОД Не е възможно да има пълно единство на възгледите и разбиранията по всички въпроси на двама души, макар и двамата да принадлежат на едно и също идейно движение.
В случая, аз разработвам темата: "Музиката на Учителя и нашите задачи" и зная, че ще се намерят от нашите приятели такива, които не ще се съгласят с моето
становище
по някои от повдигнатите проблеми.
Аз не твърдя, че съм безгрешен: така разбирам нещата, така ги излагам, такава оценка и тълкувание давам на фактите. Ценното в този труд е, че аз работя и излизам с една актуална тема и че не ползвам чужди източници, а се базирам на собствените си знания, наблюдение и опитности. Ще бъда доволен, ако някои от приятелите, които прочетат настоящето ми изложение, ми посочат някои неточности, грешки или празноти, за да се поправя. Не ми е известно някой друг от нашите музиканти да е разработвал подобна тема, това е несъмнено едно много отговорно начинание и сам не мога да преценя безпристрастно, доколко съм успял в намерението си да се изкажа по един толкова важен въпрос. Ще се радвам ако изложението ми ви хареса и ако споделяте по-голяма част от възгледите ми за музиката на Учителя.
към текста >>
59.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Учителят застъпва интересното
становище
, че музиката не трябва да става професия.
Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина. Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония. Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и духовно издигнати хора. Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора. Всъщност, никой български композитор или по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него.
Учителят застъпва интересното
становище
, че музиката не трябва да става професия.
Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби: поезия, художество, музика и други изкуства. Известно е, че един цигулар например, за да разчита на значителни постижения, трябва да притежава не само дарба, но да свири редовно най-малко 5-6 часа дневно, което значи, че той трябва да премине към професионализъм. Несъвместимо е едновременното упражняване на две професии, защото изкуството иска да му се отдадем изцяло. Има талантливи любители във всички видове изкуства, но те остават все пак любители и не могат да се домогнат до върхови постижения в изкуството. Има редки изключения, например Бородин, големият руски композитор, който е бил професор-химик и все пак, като композитор е написал безсмъртни произведения.
към текста >>
Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам
становището
на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно.
Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя.
Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам
становището
на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно.
Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно становище, което не търпи критика. Те даже не са пожелали да чуят нашите хармонизации. Аз казвам и на друго място в доклада, че ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа с нашите хармонизации, но ние сме на мнението, че многогласието е по-висш стадий в музиката от едногласието. Учителят обичаше всички музиканти, които бяха около Него. Той насърчаваше всички до един да работят с Неговите песни, да ги хармонизират, аранжират, да ги разработват.
към текста >>
Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно
становище
, което не търпи критика.
И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя. Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно.
Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно
становище
, което не търпи критика.
Те даже не са пожелали да чуят нашите хармонизации. Аз казвам и на друго място в доклада, че ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа с нашите хармонизации, но ние сме на мнението, че многогласието е по-висш стадий в музиката от едногласието. Учителят обичаше всички музиканти, които бяха около Него. Той насърчаваше всички до един да работят с Неговите песни, да ги хармонизират, аранжират, да ги разработват. Това бяха: Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов.
към текста >>
Ако някой от по-младото поколение е на друго мнение, следва да докаже правотата на своето
становище
, като ни покаже образци на своето творчество.
Тези песни приличат на безмензурни, т.е. без определена предварителна отмереност. Те се пеят с голяма свобода, често формата и богатата аранжировка не се подчиняват на определен метрум. Каква хармония подхожда на песните на Учителя? - Досега всички наши приятели-музиканти от времето на Учителя работеха с класическата хармония.
Ако някой от по-младото поколение е на друго мнение, следва да докаже правотата на своето
становище
, като ни покаже образци на своето творчество.
За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен. Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др.
към текста >>
Ако трябва да взема
становище
за песните в "Новото Битие", бих казал следното: Много неудобно е всякакво изказване по този въпрос.
При транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето. Учителят беше баритон и вероятно по тази причина доста песни са дадени в удобни за неговия глас гами. Транспонирането практикуваме главно при аранжиране на песните за концертно изпълнение. За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение.
Ако трябва да взема
становище
за песните в "Новото Битие", бих казал следното: Много неудобно е всякакво изказване по този въпрос.
Сестра Лиляна Табакова без съмнение е добра оперна певица. Последните години тя се увлича в хармонизирането на песните на Учителя. Не мога да дам преценка на нейните постижения в тази област, тъй като не съм виждал нейни работи. В коментара на песнопойката пише: "Учителят е свирил, пял пред сестра Табакова песните "Новото Битие" и следващите 11 песни. На редакционния комитет, който ги е приел в музикалната форма, която тя им е дала, без всякакъв друг преглед.
към текста >>
А може би вие вече сте мислили или имате оформено
становище
по част от разгледаните въпроси и ще бъде лесно в бъдещи срещи да обменим мнение по тях.
и едно листче с една хубава мисъл във връзка с музиката. На моето листче пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква в цялата Вселена". Ние бяхме изненадани и смутени от това, че Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че той е останал особено доволен от нашето участие в концерта." В заключение ще кажа, че не претендирам да съм изчерпил основно темата "Музиката на Учителя и ние". Това е една много обширна и отговорна тема. Аз по-скоро повдигам ред отговорни въпроси, които ще ви подтикнат към размисъл.
А може би вие вече сте мислили или имате оформено
становище
по част от разгледаните въпроси и ще бъде лесно в бъдещи срещи да обменим мнение по тях.
Позволете ми да завърша музикални я си доклад с някои мисли от Учителя за музиката. "Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове.
към текста >>
60.
НИКОЛА ЦОЧЕВ НАНКОВ (1. 1901-16.Х.1983)
,
1. БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА КВАКЕРИТЕ
,
ТОМ 8
Ето едно
становище
на Учителя за онези исторически събития, които изпълниха този век по времето на Школата на Учителя.
Английската империя след войната бе разрушена. Когато споделяха приятелите тези събития с Учителя, Той при различни случаи бе казал много неща. Ето едно от тези: "Водачеството се даде от Невидимия свят на САЩ понеже на времето Англия изгони квакерите от страната си, а Америка ги прие при себе си. Те се прехвърлиха там, но и със себе си носеха молитвите, които произнасяха към Бога. Така благословението бе прехвърлено през океана и рога на изобилието се изля от небето чрез тях над САЩ".
Ето едно
становище
на Учителя за онези исторически събития, които изпълниха този век по времето на Школата на Учителя.
към текста >>
61.
91. СПОРОВЕ ЗА КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега от едно братско гледище това е право
становище
, нали, ако милеят за братската работа.
Разбирате ли? Атаката срещу Борис беше страшна. Помня брат Боев ми казваше: „Еленке, защо така реагираха, аз казва не разбирам! " А брат Боев толкова чистосърдечен беше, щото за него беше важно да се направи това, не е важно толкова кой го е направил. Те са могли, те го направили.
Сега от едно братско гледище това е право
становище
, нали, ако милеят за братската работа.
Да ви кажа това бяха според мене само засегнати лични чувства и атаката беше страшна, много страшна беше. Не искам повече да говоря, наприказвах се. Но Борис беше така на топа на устата. И понеже аз не взех страна, такива неща ми наговориха, и мене критикуваха даже. И мен ме атакуваха, и ми говориха разни неща.
към текста >>
62.
.177. ЗАДАЧИТЕ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Когато тяхното
становище
беше много по-земно.
Добре, ама приятелите не са разбрали това нещо. И така. Те трябваше да глътнат нещо, което беше малко коравичко. Защото Учителят даваше свобода, за да се развиваме, а не да се ограничаваме. И да се развиваме всеки както може и със способностите с които можем и така да вървиме напред.
Когато тяхното
становище
беше много по-земно.
Много по-ограничено. И затова сега, когато Любовта царува, ами това е един вечен принцип на Любовта. В.К.: И така вие се преместихте от ул. „Оборище" 14 и отивате на Изгрева. Е.А.: Как?
към текста >>
63.
10.Учителят ни води по нов път
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Ние трябва напълно да променим нашето
становище
към страданията и мъчнотиите.
Вярата си усилва в опитностите, които имаме в живота си. В усилията, които правим да преодолеем мъчнотиите, и страданията разбира се, придобиваме вътрешна виделина. Това е пътят на духовното развитие. Мъчнотиите и страданията са необходимост за придобиване на опитност, от която получаваме знание и светлина. В пътя на чистенето и растенето човек неизбежно минава през страдания, те са методи на чистене.
Ние трябва напълно да променим нашето
становище
към страданията и мъчнотиите.
В обикновеното разбиране страданията и мъчнотиите са нещо неизбежно. Учителят застъпваше гледището, че страданията и мъчнотиите са етап в развитието на човека на земята, без тях той не може да се развива правилно. При всяко страдание човек придобива особен род енергия необходима за развитието му. Тази енергия ще му даде знание и светлина потребна за развитието му. Всеки от нас е минавал през различни страдания и всеки има опитността, че след всяко страдание човек получава някаква придобивка, някакво знание.
към текста >>
64.
15.Ще разкажа един случай с моя баща
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз не бях в състояние да ги разбера как са, за да имам определено
становище
.
Аз не бях виждала отрицателни прояви в Учителя. За пръв път той ме въвеждаше в едни отрицателни мисли за Учителя, за които аз не бях нито мислила, нито видяла. Някои от нещата, за които ми говореше абсолютно отхвърлях, не ги приемах, защото аз имах лични наблюдения и опит и знаех, че това е абсолютно неверно. Обаче имаше неща, които на мен не бяха ясни и аз не разбирах защо Учителя е постъпил така. За такива неща се внесе смут.
Аз не бях в състояние да ги разбера как са, за да имам определено
становище
.
За всички неща, които не разбирах аз си казах: Ще ги разбера в бъдеще. А когато ми говореше отрицателно за Учителя за такива неща, внесе се смут в мене. Той се усъмни и в морала на Учителя. Там аз бях абсолютно убедена, че Любомир греши. Всички доводи, които ми казваше, ги отхвърлих, защото имах възможност да бъда по-близо до Учителя и да видя много неща както са.
към текста >>
65.
2.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Лалка Кръстева
,
Бележка на редактора Вергилий Кръстев.
,
ТОМ 9
Това негово
становище
е записано и го има.
И това нещо е записано и се съхранява. И това е обвинителна реч на Елена Андреева срещу Вас, която променихте Словото. 4. Борис Николов също не беше съгласен с тази промяна. Аз му показах и преписа и как Вие сте зачерквали цели изречения на Учителя. Уговорката между Вас е била само да се препише текста, но не и да се редактира.
Това негово
становище
е записано и го има.
Така, че той не е виновен, че Вие сте редактирали и променяли своеволно Словото. И за това ще отговаряте пред следващите поколения и пред Учителя. 5. От Вашата своеволна редакция Жоро от Габрово беше предал копие на Мария Кисова, която без да знае, че Вие сте правили редакция прави втори редакция от Вашия текст. И когато аз реагирах, те всички се учудиха, че Вие сте променили текста. Интересно е, че всяка жена, която се добере до оригиналния текст на Учителя иска да го променя.
към текста >>
66.
VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
А какво бе
становището
на Анина Бертоли ще намерите в „Изгревът", т.
И всичко спира. Съобщава ми се по телефона от Величка за случая. Тогава аз реших да опиша целия случай и той бе публикуван в „Изгревът", т. VIII, стр. 556-562, стр. 572-596.
А какво бе
становището
на Анина Бертоли ще намерите в „Изгревът", т.
VII, стр. 659-660. След като излезна от печат „Изгревът", t.VIII беше изпратено съобщение по цяла България по братствата, така и в София към 120 писма в провинцията и 100 писма в София на точни адреси. Предоставям съобщението, в което се посочват имената на лицата, които си написаха писма да не се предава архива на Вергилий Кръстев. СЪОБЩЕНИЕ месец юни 1998 год. Излезна от печат том VIII от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее".
към текста >>
67.
XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
ПРИМЕР X
,
ТОМ 9
Елена нееднократно повтаряше едно свое
становище
изпитано от 1945 до 1990 година.
Затова ще те приема и Господ да ме закриля". И така тя ме прие. Работих с нея 19 години в пълна нелегалност и накрая от нея имаме „Изгревът" - том 9. Но това стана благодарение на моя труд, на нейната всеотдайност и най-важното, че Господ ни закриляше. Така, че Елена ме прие в името на Господа.
Елена нееднократно повтаряше едно свое
становище
изпитано от 1945 до 1990 година.
Казваше: „Ако комунистите искаха да ни провалят, то трябваше да ни оставят свободни и ние сами щяхме да се провалим. Но те ни ограничиха и нямахме възможност окончателно да се провалим. Провалихме се, но наполовина, другата половина остана свободна." И в името на тази свободна половина аз работих и свърших работата на всички, на всички без изключение.
към текста >>
68.
08 - 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Но онзи възрастен приятел, към когото бяха адресирани, за да даде своето
становище
, придружено със съответно писмо, беше ги отхвърлил като неща незначителни и безпредметни.
Георги Събев е онзи, който откликва на вътрешните потребности на Духа да запише всичко около братския живот в Айтос, за дейността на Георги Куртев и за опитностите на приятелите в Школата на Учителя. През 1970 г. аз намерих захвърлени в един килер като непотребни неща неговите писания за по-горните заглавия, и то в дома на едного нашего брата, който го имаха за образец на ученик. Това бе Борис Николов. Аз ги прибрах, прочетох и разбрах тяхната историческа ценност.
Но онзи възрастен приятел, към когото бяха адресирани, за да даде своето
становище
, придружено със съответно писмо, беше ги отхвърлил като неща незначителни и безпредметни.
В разговора, който имах с него, аз защитавах историческата ценност на този материал, но уви, без успех. Тогава си дадох дума след време този материал да излезе наяве и да излезе напечатан. През следващите години се запознах с мнението на много съвременници на Георги Събев, които споделяха становището си, че неговите записки не са от особена важност и че не са написани на красив, литературен български език. Аз многократно съм ги преглеждал и отначало не намирах причината защо приятелите не възприемат неговия стил на изложение. Накрая открих.
към текста >>
През следващите години се запознах с мнението на много съвременници на Георги Събев, които споделяха
становището
си, че неговите записки не са от особена важност и че не са написани на красив, литературен български език.
Това бе Борис Николов. Аз ги прибрах, прочетох и разбрах тяхната историческа ценност. Но онзи възрастен приятел, към когото бяха адресирани, за да даде своето становище, придружено със съответно писмо, беше ги отхвърлил като неща незначителни и безпредметни. В разговора, който имах с него, аз защитавах историческата ценност на този материал, но уви, без успех. Тогава си дадох дума след време този материал да излезе наяве и да излезе напечатан.
През следващите години се запознах с мнението на много съвременници на Георги Събев, които споделяха
становището
си, че неговите записки не са от особена важност и че не са написани на красив, литературен български език.
Аз многократно съм ги преглеждал и отначало не намирах причината защо приятелите не възприемат неговия стил на изложение. Накрая открих. След като всички тези опоненти си заминаха от този свят и никой от тях не остави нещо написано, тогава се оказа, че никой, освен Георги Събев, не написа и не остави нещо записано за тази епоха. И чак тогава пред мен причината излезе наяве. Те ревнуваха от един, който бе свършил някаква работа.
към текста >>
69.
09 - 219. НЯМА ДА ОСТАНЕ КАМЪК ВЪРХУ КАМЪК
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
По време на беседата Учителят изяснил своето
становище
по отношение на комуните и те разбрали, че не бива да правят прибързани работи, като останали на гости на Учителя няколко дни.
Когато наближило време, те наели файтон, качили се всички и тръгнали за братския салон на ул. „Оборище" 14. Когато минавали по улиците „Дондуков" и „Търговска", Учителят, като погледнал високите сгради, казал: „Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил. Това предсказание се сбъднало след 20 години, когато българското правителство на Филев - Божилов бе обявило символична война на Америка. Това беше през 1943 година, когато американски самолети бомбардираха София.
По време на беседата Учителят изяснил своето
становище
по отношение на комуните и те разбрали, че не бива да правят прибързани работи, като останали на гости на Учителя няколко дни.
Учителят бил разположен и им свирил с цигулката, и им пял. А братът Матей Калудов всяка сутрин ходел да пита Учителя дали да си тръгват. Ще ви кажа, отговарял му Учителят. Най-после, на петия ден, като отишъл пак да го пита, Учителят му казал: „Щом като бързате толкова, може да си тръгвате." Те още същата вечер отпътували с влака за Варна. Било месец декември.
към текста >>
70.
17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Становище
на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството.
д/ Надка Боева - племенница на Георги Събев и внучка на Георги Куртев, дъщеря на рано заминалата му дъщеря Цветанка, „Спомени от моя дядо Георги Куртев и живота на Братството в Айтос". е/ Други лица, разказали или написали спомени за Георги Куртев и живота на Братството в Айтос. Тези спомени трябва да се издирят и подредят и да бъдат включени съответно в този раздел. И. Обобщения на епохата при идването на Учителя между българите и живота на Братството в Айтос. Цялостен синтез на етнографския синтез от траки, славяни и българи в една сплав за подготовка за идването на Учителя. К.
Становище
на Учителя за душите, слезнали и въплътени в плът в Айтос и околностите, създали човешкия потенциал на Братството.
При един разговор на една сестра, току-що се завърнала от една братска среща в Айтос, която със своето въодушевление от преживяното и с искрените си похвали за Братството в Айтос, Учителят я изслушва внимателно и когато изрича всичко онова, което е преживяла я запитва: „Ами тези приятели изпитани ли са? Това изказване ме свали на земята и аз бях свидетел, когато всички бяха изпитани през годините на няколко десетилетия и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични. При друг разговор, свързан отново с посещения на софиянци на братските тържества в Айтос и завърнали се изказват най-искрени похвали за преживяното, като подчертават, че това са най-прилежните ученици в провинцията, което е било вярно, според всички очевидци и съвременници, Учителят ги погледнал строго и казал: „Ученичеството започва с пробуждането на човешката душа в търсене на контакт с Бога и живот за Бога, което е проявената Божия Любов към себе си, към ближните, към враговете си и към Божествения Дух. А това означава пробуждането на човешкото съзнание, навлизането в свръх съзнанието, което е път на ученика и е фаза и състояние на ученичеството.
към текста >>
71.
28 - 4. ПИСМО НА ЖАНА ВЕНКОВА ИВАНОВА ДО СЕМЕЙСТВО ГОБО ОТ 31 МАЙ 1999 Г. НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
,
По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
572- 596, са публикувани всички ваши писма до Величка Няголова, както и до българите, в които обяснявате вашето
становище
за архива на Анина Бертоли.
648-672, са публикувани спомените на Анина Бертоли по магнетофонни записи. Публикувани са спомените на сестра й Мариета Бертоли на ст. 673-682. Има техни снимки с Учителя. 7. В „Изгрева", том VIII, на стр. 559- 562, както и на стр.
572- 596, са публикувани всички ваши писма до Величка Няголова, както и до българите, в които обяснявате вашето
становище
за архива на Анина Бертоли.
Публикувани са и писмата на Вергилий Кръстев до вас. Описани са всички етапи последователно. И днес българите ги четат. И ги проверяват, чрез доказателствата, които са дадени от Вергилий Кръстев в„Изгревът". 8. В „Изгревът", том IX.
към текста >>
72.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено
становище
по него.
митрополит Йоаким пристигнал по море в престолния град на своята епархия. В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение". Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско отделение, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква. След това посетен или поздравен от върховете на властта и чрез драгоманите от страна на консулите, в понеделник той върнал визитата на управителя, при когото бил събран управителният съвет, в който е бил прочетен неговият берат. С всичко това митрополит Йоаким станал не само формално, но и фактически Варненски митрополит, поел управлението на епархията си и дошел в непосредствен допир с варненската действителност.
И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено
становище
по него.
Ние видяхме в предидещата глава как това движение в предвечерието на идването на Иоакима и тъкмо във връзка с това идване, се надигнало и разразило с нова сила и застрашителност. Това е било твърде добре известно на новия Варненски митрополит, който още в качеството си на дякон и после на протосингел при Патриаршията (от 1860 до 1863 г.) имал възможност да се запознае добре с българския въпрос и да си образува определено схващане по него. От неговата кореспонденция ние узнаваме, че още в Цариград той е имал наистина ясно становище по българо-гръцката разпра. Той е отдавал най-важно и изключително значение на българския въпрос, поставял го е като най-крупната и важна проблема, изправяща се пред него за разрешаване; като „най-сериозният и съществен въпрос на деня, чиито последици ще бъдат за нас твърде пакостни поради много причини и съображения". Неговата кореспонденция с Патриаршията още от първия момент след пристигането му във Варна се пълни най-вече с разисквания около тоя най-парлив въпрос.
към текста >>
От неговата кореспонденция ние узнаваме, че още в Цариград той е имал наистина ясно
становище
по българо-гръцката разпра.
След това посетен или поздравен от върховете на властта и чрез драгоманите от страна на консулите, в понеделник той върнал визитата на управителя, при когото бил събран управителният съвет, в който е бил прочетен неговият берат. С всичко това митрополит Йоаким станал не само формално, но и фактически Варненски митрополит, поел управлението на епархията си и дошел в непосредствен допир с варненската действителност. И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено становище по него. Ние видяхме в предидещата глава как това движение в предвечерието на идването на Иоакима и тъкмо във връзка с това идване, се надигнало и разразило с нова сила и застрашителност. Това е било твърде добре известно на новия Варненски митрополит, който още в качеството си на дякон и после на протосингел при Патриаршията (от 1860 до 1863 г.) имал възможност да се запознае добре с българския въпрос и да си образува определено схващане по него.
От неговата кореспонденция ние узнаваме, че още в Цариград той е имал наистина ясно
становище
по българо-гръцката разпра.
Той е отдавал най-важно и изключително значение на българския въпрос, поставял го е като най-крупната и важна проблема, изправяща се пред него за разрешаване; като „най-сериозният и съществен въпрос на деня, чиито последици ще бъдат за нас твърде пакостни поради много причини и съображения". Неговата кореспонденция с Патриаршията още от първия момент след пристигането му във Варна се пълни най-вече с разисквания около тоя най-парлив въпрос. Още в първото си писмо от Варна до патриарха от 2 март, след като съобщава за пристигането и настаняването си, първият въпрос, който повдига, е българският, за който дава някои сведения. А второто му дълго писмо от 26 март е посветено изключително на същия и той дава „най-обширни и точни сведения", „обширно описание на неговите разклонения и основи в града и селата". Преценявайки правилно и точно нещата и отдавайки на българския въпрос голямото значение и вниманието, което той е притежавал и заслужавал в действителност, Йоаким се постарал не само своевременно да разучи работите, но и да си състави ясна представа за пътя, по който биха могли да се разрешат подигнатите въпроси, следователно и за начина, по който той сам, като владика в българската епархия, е трябвало да действува.
към текста >>
Добре, но това
становище
не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех.
Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия.
Добре, но това
становище
не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех.
В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите. Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А.
към текста >>
Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо
становище
на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква.
Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях. Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите. Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос. А както Патриаршията, така и нейните владици са се ръководили главно от две съображения при третиране на българския зъпрос: преди всичко запазване или възстановяване на своите приходи и после защита на гръцките стремежи.
Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо
становище
на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква.
Движението на варненските българи добивало обаче стихиен характер. След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията. Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност. Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е.
към текста >>
73.
II.02.13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Тогава, през октомврий 1868 г., турското правителство, изхождайки от целите на своята политика да не допуска едно помирение и сближаване на българите с Патриаршията и с гърците и да парализира съответните усилия на Русия и на Патриаршията чрез проекта на Григория VI и чрез усилени преговори, усвоило напълно българското
становище
, тласкайки така българите към непримиримост, и издало двата свои исторически проекти за разрешение на българския въпрос, чието истинско предназначение било не да разреши, но да задълбочи гръцко-българския раздор.
13. Султанският ферман за създаване на българска независима църква Годините на тая малка криза във Варненската българска община и епархия - 1868; 1869 и 1870, са били от друга страна изобщо години на най-големи успехи за българското национално дело, на възтьржествуване на българската правда.
Тогава, през октомврий 1868 г., турското правителство, изхождайки от целите на своята политика да не допуска едно помирение и сближаване на българите с Патриаршията и с гърците и да парализира съответните усилия на Русия и на Патриаршията чрез проекта на Григория VI и чрез усилени преговори, усвоило напълно българското
становище
, тласкайки така българите към непримиримост, и издало двата свои исторически проекти за разрешение на българския въпрос, чието истинско предназначение било не да разреши, но да задълбочи гръцко-българския раздор.
Психологичното въздействие на тези проекти било голямо. С тях самата турска власт показвала явно, че застава на българска страна. При това съзнание българското движение пламнало с нова сила. Към българската църква се присъединили трима българи, дотогава патриаршески владици: Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински, които заедно с първите трима образували в Цариград български архиерейски събор. Следният голям етап е бил издаването от В.
към текста >>
74.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Обаче решителното и напълно отрицателното
становище
на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях.
- Михаиловски: Кога има особен владика във Варна, тогава само ще можем да побългарим града, а ако съединим Варненската Епархия с Преславската, тогава само селата ще присъединим, градът ще остане на гърците, колкото за прехраната на един владика във Варна, когато гърците с хилядо венчила хранят владика, ний защо с 4-5 хиляди венчила да не можем да храним". От горното става явно, че искането на варненци за особен владика е намирало подкрепа между някои от нашите представители в Цариград и то най-видните, какъвто е бил напр. Чомаков. Тъкмо това обстоятелство навежда на мисълта, че въпросът за отделен варненски български владика се е преплитал тук с борбата, която се водила тогава в Цариград между нашите представители по църковните ни работи, именно между крайното течение, водено от Чомакова, което се стремяло да докара един пълен разрив и отделяне от Вселенската патриаршия, та по такъв начин да разреши националния въпрос, и което било съгласно с Митхад паша да се промени ферманът и облеклото на българското духовенство, та дори и на схизма; и умереното крило, начело с Кръстевич, което преследвало да постигне националния идеал със средства умерени и при избягване на крайности. Изпращането на български владика във Варна е било, наистина, в духа на политиката, водена от Чомаков, защото то щеше неминуемо да увеличи пропастта между екзархия и патриаршия. Както и да било, поддръжката, която срещало искането на варненци между Цариградските ни представители, не е могла освен да ги окуражи да настояват на него; и при тези обстоятелства никак не е чудна тяхната неотстъпчивост и претенциозност спрямо екзархията.
Обаче решителното и напълно отрицателното
становище
на екзархията спрямо тяхното държане и спрямо поставените от тях условия внесло смущение между тях.
Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията. Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутанията и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето й поставили условия. В последствие на това Варненската община решила веднага да поправи грешката си и още същия ден телеграфирала на екзарха, че приема съединението на Варненската епархия с Преславската и я моли да подействува щото бератът на В. Пр. Симеон да се издаде и за двете епархии.
към текста >>
75.
ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Синод закъснял да изкаже официално едно определено
становище
по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г.
Особено силно впечатлението произвело в православна Русия, дето към това време се ясно очертавали в политическите и църковни кръгове две диаметрално противоположни мнения по въпроса за гръко-българската разпря: привържениците на едното мнение, в числото на които влизали повечето висше руско духовенство и представителите на духовното управление в Русия, макар и да съзнавали, че в управлението на Цариградската патриаршия трябва да станат коренни реформи за благото и спокойствието на православната Църква, излизайки от чисто църковно-каноническо гледище, поддържали открито патриаршията в отпора й против претенциите на българите; защитниците пък на другото мнение, между които били и представителите на светската власт и предимно на руската дипломация, отдавайки пълна справедливост на жалбите на българите против поведението на гръцкото духовенство (респ. на гръцките владици в провинцията) и отнасяйки се с големи симпатии към българското дело, държали страната на българите и дори ги окуражавали в борбата им с гръцката иерархия. Докато първите виждали в смелата постъпка на българите на 3 април фактическо отцепване от вселенската патриаршия, което щяло да окаже вредно влияние върху единството на православния Изток, и някакви си политически попълзновения - вторите, намирайки в постъпката на българите само един способ да се принуди цариградската патриаршия да удовлетвори исканията им, а в цялата гръко-българска разпря - не политическо, а само национално движение на възраждащата се българска народност, не съзирали никаква опасност за православието, защото за тях било ясно, че българите не само не се отказват от последното, но напротив - за спасението на православието между народа те се решили на такава смела постъпка. Докато първите мислили и се надявали, че само с поддържане авторитета на патриарха с реформиране управлението на патриаршията и с незначителни отстъпки на българите ще може да се предупреди разкола в източната Църква и да се принудят българите да се примирят с патриаршията, - за вторите, които добре разбирали, че моментите за благоразумни и приемливи отстъпки били отдавна пропуснати, па и знаели, че цариградската патриаршия няма да отиде на отстъпки, както това станало явно от отказа на църковно-народния събор (закрит на 16 февруарий 1860 г.) изобщо да се занимае с исканията и жалбите на българите, прдрбно примирение е могло да настъпи само след признанието на българската народна църква в духа на църковните канони и историческите права на българската Църква. Тъкмо в това раздвоение в мненията на официална Русия по българския църковен въпрос трябва да се търси причината, дето руското висше духовно управление, респективнс руският Св.
Синод закъснял да изкаже официално едно определено
становище
по гръко-българската разпря веднага след акцията на 3 април 1860 г.
В не по-малка зависимост трябва да се постави това закъснение и от това, че тогавашния руски император Александър II (1855-1880) не споделял напълно мнението на Св. Синод. Това най-добре се вижда от инструкциите, които той дал на архимандрит Петра (Троицки) на 8 юний 1858 г. при назначението му за настоятел на руската посолска църква в Цариград. Главните мисли на императора, според думите на същия архимандрит, съдържали следното: „Вашето положение е твърде мъчно и деликатно 40 Като изходна точка за своята „Записка" граф А. П. Толстой взел телеграмата на руския пълномощен министър в Цариград, княз А. Б.
към текста >>
Оттук явно става, че предричанията на обер-прокурора не могли да произведат нужния ефект и да въздействат върху императора да промени
становището
си по българския църковен въпрос.
не се види от Записката му, макар последнята и да е била писана на 30. април, т.е. 27 дена след този акт, за който той не е могъл да не знае вече. По всичко изглежда, че той е избягнал да спомене в Записката си за това събитие, може би защото е предполагал, че императорът не е бил осведомен още за него. Обаче бележката на Александра II, че „това го вече има", т.е., че българите вече са заговорили за своите права да имат автокефална Църква, и че „и сам патриархът цариградски не вижда в това нещо разрушение на православието", открито говори, че императорът вече е знаел за настроението на българите да се сдобият с автономна Църква, като се откажат да признават патриарха, а може би и за самия акт от 3. април.
Оттук явно става, че предричанията на обер-прокурора не могли да произведат нужния ефект и да въздействат върху императора да промени
становището
си по българския църковен въпрос.
Макар че обер-прокурорът да признава, какво „да се разсъждава по това какви могат да бъдат при тия обстоятелства политическите намерения и задължения, опасения и надежди на руското правителство, не влиза в компетенцията на духовното ведомство", относно което императорът право заявява: „това е моя работа и, като следя за него бдително, аз верно нема да принеса в жертва православието", все пак гр. А. П. Толстой счел за свой дълг да нарисува в Записката си какви могат да бъдат сетнините изобщо за Църквата от новата фаза в развитието на гръко-българската разпря и какво положение тряба да държат русите в нея. „По отношеьие пък към църквата, пише той, от всичко казано става несъмнено едно: че тя се намира в опасност, че привнасянето в работите й народни и политически разчети, заплашва с нарушение на църковния мир, с гибелно за православното раздвоение на православната Църква на Изток. [Срещу тези думи Александър II пише: „В това аз намирам погрешен възглед, защото за разединение и дума не може да става, обаче славяните желаят да имат своя национална православна Църква, както и ние, русите, я имаме"].
към текста >>
да вземе едно определено
становище
по българския църковен въпрос в полза на патриаршията, то това се дължи главно, ако не и изключително, на император Александра II, който със свойствената си правдивост се отнесъл напълно обективно към тоя въпрос и докрай си останал твърдо убеден в законните искания на българите да се сдобият с народна православна църковна иерархия.
Синод, като по тоя начин се дезинтересира от делото на българите и вземе страната на цариградската патриаршия. От друга страна пък саморъчните бележки на Александра II, както и резолюцията му, която гласи: „За жалост аз виждам, че вие не можете да се убедите, че покровителството, което оказваме на славяните, е едничкото средство да се спаси православието от отцепвание на многобройното паство, и че ние желаем за славяните само това, което ние сами имаме" - не е мъчно да се разбере, че обер-прокурорът не можал да постигне целта си, защото императорът открито и ясно отказал да санкционира мнението на руския Св. Синод. Установяването на тоя факт ни дава пълно основание да приемем, че ако руският Св. Синод се въздържал веднага след 3. април 1860 г.
да вземе едно определено
становище
по българския църковен въпрос в полза на патриаршията, то това се дължи главно, ако не и изключително, на император Александра II, който със свойствената си правдивост се отнесъл напълно обективно към тоя въпрос и докрай си останал твърдо убеден в законните искания на българите да се сдобият с народна православна църковна иерархия.
10.VII.1922. Проф. В. Н. Златарски
към текста >>
76.
IV.16 август, четвъртък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
И от чисто Негово
становище
, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ.
И от чисто Негово
становище
, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега.
Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят в свръхсъзнанието и тогава ще стане едно - тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа, ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония с Него, защото Бог е жив в нас и ние живеем в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато никак не го очакваш, ще ти бъде. Гледай в живота си да не причиняваш никому вреда.
към текста >>
77.
VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Затова свидетелства разказът на брат Влад Пашов, който е бил свидетел, когато Учителят е отишел в жилището на стенографките и си е изразил осезателно
становището
, че Му променят Словото.
Той като кажеше „душа-а-а", все едно, че мед капеше от Лалкината фуста. Всички свършени пакости от Лалка и всички други като Лалка са описани от Вергилий подробно, ясно, логично, изчерпателно и с доказателства в томовете на сборника „Изгревът". Забележителното е, че всички тези Лалки правят едно и също. променят, изопачават, редактират, коригират, преразказват Словото на Учителя. Те всички се смятат за по-учени, за no-знаещи българския език, българската граматика, българското слово.
Затова свидетелства разказът на брат Влад Пашов, който е бил свидетел, когато Учителят е отишел в жилището на стенографките и си е изразил осезателно
становището
, че Му променят Словото.
Случаят е описан от мен в том VII на „Изгревът", стр. 383, и в том V на сборника от Мария Тодорова. Тя го предава дословно така, както го е чула от брат Влад. Прочетете и ще видите. Ние с нея сме го слушали по различно време.
към текста >>
78.
Наряди за 1925 г.
,
,
ТОМ 12
Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено
становище
и го изнесе на срещата чрез своите делегати.
Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд.
Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено
становище
и го изнесе на срещата чрез своите делегати.
Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати. Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София. София, 24 юний 1925 год.
към текста >>
79.
ВТОРИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
София VII2 Равновесие Равновесието за мене от това
становище
е невъзможно.
Когото обичаш, за него жертваш всичко, но не чувствуваш, че правиш жертва, даже ти е приятно да дадеш всичко. Този, който обича, той жертва. Егоистът не познава закона на жертвата. Еленка 22. 08. 1923 г.
София VII2 Равновесие Равновесието за мене от това
становище
е невъзможно.
За да го приложи човек трябва да бъде много мъдър, умен и прозорлив, да схваща от вътре, къде трябва да мълчи и пази равновесие, за да не предизвика нещата и то от гледището на правдата. От опит на своя живот виждам, че някъде човек трябва само да мълчи, има моменти, когато човек в тях преживява най-радостни минути в душата си и тъкмо тогава ще дойде някоя сестра и ще ти проповядва морал, в себе си казвам, ако тя сега знае и има това схващане, ще ме остави, да си размишлявам сама, защото от вътре иде по-голямата светлина, отколкото от вън, но всичко е за полза, защото и аз същото правя на другите, като мисля, че ще принеса полза. Но сега, като изпитвам, казвам: че трябва да бъде човек съвършен, за да бъде полезен на земята. И може да бъде защото Учителят казва: „Да бъде човек съвършен е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме съвършено и оставаме недоразвити." Василка 22. 08. 1923 г.
към текста >>
80.
ТРЕТИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
Изобщо казано, човек за да носи простор и свобода в себе си и за да я даде на другите, тази свобода, той трябва да се издигне до това
становище
, че да не го засяга никоя отрицателна мисъл и да не го смущават противоречията в живота.
Първото е равновесие по форма, второто - по съдържание и третото - по смисъл. Еленка 22. 09. 1923 г. София VIII 3 Свобода и простор Дълбоко в душата си изпитвам тази Истина, която ще ни донесе простор и свобода, но жалко е, че тя не може още да се изповяда открито, защото ще нарани много сърца, т.е. ще ги освободи от тежки вериги, които от векове са оковани с хитростта на лъжата.
Изобщо казано, човек за да носи простор и свобода в себе си и за да я даде на другите, тази свобода, той трябва да се издигне до това
становище
, че да не го засяга никоя отрицателна мисъл и да не го смущават противоречията в живота.
А това ще стане само тогава, когато душата ми се слее в безграничната Любов на Бога. Василка 22. 09. 1923 г. София VIII 4 Знание и Светлина Много нещо научих този месец. И много знанието ми пречеше.
към текста >>
81.
8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
,
,
ТОМ 13
И че Христос стои на
становището
, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване".
Да разгърнем Евангелието на Лука и да прочетем например в 13 гл. стихове 18-21. Христос оприличава Царството Божие на нещо динамично, което подлежи на растене, на развой: „Зърно синапово", „квас" и пр. И в Лука, 17 глава, четем, че Исус Христос обяснява, че това Царство Божие не е нещо външно: човешка организация, човешка общност или държава но че Царството Божие няма да дойде с изглеждане. Царството Божие вътре във вас е.
И че Христос стои на
становището
, че да се въдвори, да се развие Царството Божие в човека, е нужна работа над себе си, нужни са усилия, нужно е „подвизаване".
В Лука, 13:23-24 четем, че когато бил запитан: Малцина ли са, които ще се спасят, Той отговорил: „Подвизавайте се, да влезете през тесните врата." А в Евангелието на Матея, 7:13-14 това изказване на Господа Христа е записано по-подробно: „Влезте през тясната врата, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който извежда в Живота и малцина са ония, които ги намерват." В Евангелието на Матея, 6:25-33 Исус Христос разглежда въпроса за Царството Божие и от друга гледна точка, като го свързва очевидно с преди малко казаните от Него Слова: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Вашият Небесен Отец." (Записани в последния стих 48 от петата глава на същото Евангелие.) Той успокоява тези, които станат „ученици на Свещенния, Тесния Път", че за тези, които са влюбени в Идеала: изработване с копнеж, поставяне на този въпрос на първо място в живота си: да засияе в техния душевен мир, в сърцето, ума и волята им Царството Божие - Божественият Дух да се проявява в тях в Любов, Мъдрост и Истина; че за такива человеци Небесният Отец има специален промисъл: Те трябва да бъдат спокойни, да не живеят с грижите на невярващите, за които е чужд Идеала за Царството Божие. Господ Христос изрично казва: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си - какво ще облечете. Но първом търсете Царството Божие и Божията Правда и всичко това ще ви се прибави, ще ви се даде." От гореказаното за духовно прозорливия е ясно, че мислъта на Христа е: Човек е призван да прави героични усилия, да се подвизава (от думата „подвиг"), за да се развият в него ония скрити заложби: образът и подобието Божие, които стоят като Идеал пред човека, за да се издига по стълбата към духовното съвършенство, наречено от Христа Царство Божие. Защо Христос е употребил този израз?
към текста >>
82.
11. МИРОВ СЪДИЯ В СВИЩОВ И БРАТСКИЯТ КРЪЖОК
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Наскоро след пристигането си в Свищов, той изнесъл там три публични сказки за
становището
на окултната наука по разни въпроси.
След известно време, като съдия аз бях преместен от Свищов. Учителят отива в Русе и оттам се отбива в Свищов, да се запознае със свищовските приятели. Там Той изнесъл сказка в салона на града. Наскоро след това брат Боян Боев, който беше гимназиален учител в Панагюрище, е бил уволнен, задето участвувал в публичен диспут по въпроса за безсмъртието на душата. Наши братя от София ходатайствали и го назначиха за гимназиален учител в Свищов.
Наскоро след пристигането си в Свищов, той изнесъл там три публични сказки за
становището
на окултната наука по разни въпроси.
Под влиянието на Свищовските попове Синодът на църквата издействал Боев да бъде отново уволнен. Кръжокът в Свищов в скоро време става втори по големина след софийския и с доста висок дух. (М.Б.: Едно от посещенията на Учителя в Свищов е документирано чрез писмото Му от 31 януари 1921 г. до баща ми - от Свищов. Ще добавя някои подробности за братството там.
към текста >>
83.
35. ЖАЛБА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
А че тази моя книга - разбира се, отразяваща религиозния мироглед, а не материалистическия, който от наше гледище не кореспондира с Истината - изразява
становището
на Учителя Дънов по социални и политически въпроси, които той в система е прокарвал в беседите си и в частните си разговори със свои ученици и външни на Обществото ни хора, което му
становище
ми е добре познато, защото, както казах в началото: аз отдавна съм един от неговите ученици, ще ви дам няколко цитата от нея: 1/ От стр.
Павел в посланието си към Галатяните пише: „Няма вече юдеин (евреин), нито елинин (грък), няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички ний сме едно в Христа." В този смисъл той се е изказал и в посланието си към Колосяните 3:11, към Римляните 10:12, в първото си послание към Коринтян. 12:13 и пр. Че аз съм един от теоретиците на Учението на Учителя Дънов, явствува от факта, че в 1937 г. аз издадох написаната от мен книга „Вечните истини" от 552 стр. (на гърба на задната й корица е писана годината и мястото на печатането й).
А че тази моя книга - разбира се, отразяваща религиозния мироглед, а не материалистическия, който от наше гледище не кореспондира с Истината - изразява
становището
на Учителя Дънов по социални и политически въпроси, които той в система е прокарвал в беседите си и в частните си разговори със свои ученици и външни на Обществото ни хора, което му
становище
ми е добре познато, защото, както казах в началото: аз отдавна съм един от неговите ученици, ще ви дам няколко цитата от нея: 1/ От стр.
201-202: „У Учителя Дънов ще четете, между другото, какви преобразования ще настанат в икономическия, в стопанския, в семейния и обществения живот на хората, когато те възприемат любовта като активен принцип в живота си. Днешните, обладани от егоизъм крупни земевладелци, големи индустриалци и богати търговци, доста допринасят със своя груб егоизъм, със своята алчност за богатства за мизерията на широките народни маси. Крупни индустриалци на военни материали подготвят чрез пресата, голяма част от която е под тяхно влияние, войни; а и по други недостойни пътища са предизвиквали и предизвикват войни. За предизвикване на войните не по-малко е виновна и империалистическата политика на дипломацията на някои държави, която не държи сметка ни за правдата в международните отношения, ни за елементарната човещина - да се даде възможност и на другите народи да водят човешки живот и да бъдат поставени при същите или приблизително същите условия (като се изключат географическите такива) за всестранно развитие. Но нали дипломацията се води от дипломати, от държавници, от хора?
към текста >>
Затова аз Ви моля: внесете въпроса в Министерския съвет, за да вземе той принципално
становище
: следва ли основно да се проучи печатното слово на Учителя Дънов от компетентни лица, с участието на просветени в това Учение членове от Обществото ни, и в зависимост от тяхното мнение министерският съвет да каже своята тежка и отговорна пред народа ни и историята дума.
езици, и че в някои държави, като напр. във Франция, Учителят Дънов има много повече последователи, отколкото в България, в редовете на които има писатели, професори, учени и пр. Едно време богомилското движение в България бе охулено и гонено и от светската власт, и от духовенството. А днес културният свят счита, че с богомилството България е внесла своя най-ценен принос в съкровищницата на света - че това движение, преминало в западно-европейските държави под разни имена, раздруса умовете на прогресивните хора и роди ренесанса... Богомилското движение също бе религиозно, християнско и много близко до Учението на Учителя Дънов. Да се изземва и унищожава книжнината на едно прогресивно религиозно общество, в която са изложени идеите на идеолога на това общество, без да бъде основно проучена литературата, в която е изложено неговото учение, съгласете се, че това не е редно, за да не кажа някои по-силни думи.
Затова аз Ви моля: внесете въпроса в Министерския съвет, за да вземе той принципално
становище
: следва ли основно да се проучи печатното слово на Учителя Дънов от компетентни лица, с участието на просветени в това Учение членове от Обществото ни, и в зависимост от тяхното мнение министерският съвет да каже своята тежка и отговорна пред народа ни и историята дума.
Че ако, например, от 200 тома печатни беседи от Учителя Дънов компетентните комисии посочат, че само в десет от тези томове са намерили изрази, които от известна гледна точка са вредни за възпитаване българския народ в определен дух, в определена насока, нека само тези сборници да се признаят за заслужаващи изземване и унищожаване. А най-справедливо е, в такъв случай да се унищожат само няколко листа от тях. Но ний твърдим, че такива изрази не съществуват. Но, разбира се, в никой случай не бива да се таксуват като вредни религиозните идеи въобще, защото българската конституция гарантира свобода на религиозната вяра и изповед - безразлично какви са религиозните идеи, а още повече религиозно-философските и научно обосновани идеи на нашия Учител. Аз за себе си съм уверен, че нито един от членовете на „Верска общност Бяло Братство" няма да мръдне и малкия си пръст, за да стане въпросът с изземване на литературата на Обществото ни от складовете му и от домовете на членовете му, известен извън границите на България, защото всички ний сме истински родолюбци и милеем за престижа на България пред външния свят.
към текста >>
84.
3. ЗИМА Е. ВСИЧКО В ПРИРОДАТА СПИ И ПОЧИВА Писмо до Борис Николов
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Считам, брат Борис, че обстоятелствата налагат ти лично да проведеш известни съвещания с онези братя, които са пред прага на задвижване едни или други инициативи, за да може да се изработи общо
становище
.
Обаче никой не е в състояние да промени това положение - всеки счита че може, има право и даже е достоен да задвижва замислите си. Нито логичен критерий, нито авторитетно указание, нито традиция (която липсва) са в състояние да дадат друго направление на инициативите. Братството е млада формация с определени идейни тенденции, оставени от Учителя, но с неоформена физиономия като общество и затова лутанията ще са неизбежни и значителни. В духа на изразената вече пред теб готовност за съгласуване мислите и действията ни, отправям настоящето, с което бих искал да те уведомя за мнението си по тези въпроси. Ако сериозните, носещите някаква отговорност пред Братството, съвестта си или пред Учителя, или пред Бога не изпълнят дълга си, а оставят други да уреждат братските дела, то естествено делата ще се придвижат така, както инициативните и активните свършат тази работа.
Считам, брат Борис, че обстоятелствата налагат ти лично да проведеш известни съвещания с онези братя, които са пред прага на задвижване едни или други инициативи, за да може да се изработи общо
становище
.
Не свършиш ли лично ти тази работа, то други ще я свършат и разбира се по свое усмотрение и разбиране. Лично аз нямам определено становище какво трябва в този момент да се предприеме, обаче съм убеден, че каквото и да се почне, то трябва да изхожда от едно съгласувано между братята и сестрите мнение. Ако такова общобратско становище не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност. Считам за недопустимо и вредно да не се знае, вижда и чувства къде е главата, къде са краката и ръцете на един организъм. Ако Братството, разбира се, е или трябва да е такъв организъм.
към текста >>
Лично аз нямам определено
становище
какво трябва в този момент да се предприеме, обаче съм убеден, че каквото и да се почне, то трябва да изхожда от едно съгласувано между братята и сестрите мнение.
Братството е млада формация с определени идейни тенденции, оставени от Учителя, но с неоформена физиономия като общество и затова лутанията ще са неизбежни и значителни. В духа на изразената вече пред теб готовност за съгласуване мислите и действията ни, отправям настоящето, с което бих искал да те уведомя за мнението си по тези въпроси. Ако сериозните, носещите някаква отговорност пред Братството, съвестта си или пред Учителя, или пред Бога не изпълнят дълга си, а оставят други да уреждат братските дела, то естествено делата ще се придвижат така, както инициативните и активните свършат тази работа. Считам, брат Борис, че обстоятелствата налагат ти лично да проведеш известни съвещания с онези братя, които са пред прага на задвижване едни или други инициативи, за да може да се изработи общо становище. Не свършиш ли лично ти тази работа, то други ще я свършат и разбира се по свое усмотрение и разбиране.
Лично аз нямам определено
становище
какво трябва в този момент да се предприеме, обаче съм убеден, че каквото и да се почне, то трябва да изхожда от едно съгласувано между братята и сестрите мнение.
Ако такова общобратско становище не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност. Считам за недопустимо и вредно да не се знае, вижда и чувства къде е главата, къде са краката и ръцете на един организъм. Ако Братството, разбира се, е или трябва да е такъв организъм. А ако разнообразието в представите на братята относно това, какво представлява или трябва да представлява Бялото Братство, е твърде голямо и пречи да се изработи що-годе обща представа - идея, то познаващите отговорностите си трябва да направят необходимото, за да се изработи такава представа, без която е немислима съзнателна дейност. Наблюденията ми сочат, че това разнообразие действително е огромно.
към текста >>
Ако такова общобратско
становище
не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност.
В духа на изразената вече пред теб готовност за съгласуване мислите и действията ни, отправям настоящето, с което бих искал да те уведомя за мнението си по тези въпроси. Ако сериозните, носещите някаква отговорност пред Братството, съвестта си или пред Учителя, или пред Бога не изпълнят дълга си, а оставят други да уреждат братските дела, то естествено делата ще се придвижат така, както инициативните и активните свършат тази работа. Считам, брат Борис, че обстоятелствата налагат ти лично да проведеш известни съвещания с онези братя, които са пред прага на задвижване едни или други инициативи, за да може да се изработи общо становище. Не свършиш ли лично ти тази работа, то други ще я свършат и разбира се по свое усмотрение и разбиране. Лично аз нямам определено становище какво трябва в този момент да се предприеме, обаче съм убеден, че каквото и да се почне, то трябва да изхожда от едно съгласувано между братята и сестрите мнение.
Ако такова общобратско
становище
не се изработи, поради невъзможност да се съберат на съвещание повече хора и се стигне до положение някой еднолично да носи отговорностите за братските дела, то това положение трябва да е ясно на останалите, за да знаят откъде да очакват инициативи за братска дейност.
Считам за недопустимо и вредно да не се знае, вижда и чувства къде е главата, къде са краката и ръцете на един организъм. Ако Братството, разбира се, е или трябва да е такъв организъм. А ако разнообразието в представите на братята относно това, какво представлява или трябва да представлява Бялото Братство, е твърде голямо и пречи да се изработи що-годе обща представа - идея, то познаващите отговорностите си трябва да направят необходимото, за да се изработи такава представа, без която е немислима съзнателна дейност. Наблюденията ми сочат, че това разнообразие действително е огромно. Следователно тук предстои важна работа, която е независима от външните условия.
към текста >>
Ако обаче ти нямаш оформено
становище
или пък не ти е възможно да го изнасяш, то естествено не ще мога да действам иначе, освен да следвам само собствените си мисли и разбирания или
становището
, което един сериозен или възможен за момента колектив би изработил.
Наблюденията ми сочат, че това разнообразие действително е огромно. Следователно тук предстои важна работа, която е независима от външните условия. Никой не може да ни пречи да избистрим и оформим представите си по какви пътища има в бъдеще да върви Братството... И от друга страна никакво извинение не можем да имаме, когато се явят благоприятни условия за работа, тогава да открием, че не сме наясно какво и как има да работим. Зимният сезон е именно за вътрешна работа. Имам желание, брат Борис, да се съгласувам с теб и ако зная позициите ти, то ще ги имам предвид винаги, защото зная цената на единомислието.
Ако обаче ти нямаш оформено
становище
или пък не ти е възможно да го изнасяш, то естествено не ще мога да действам иначе, освен да следвам само собствените си мисли и разбирания или
становището
, което един сериозен или възможен за момента колектив би изработил.
Нямам свои инициативи и не възнамерявам да се ангажирам с такива, обаче поддържам контакти, за да съм осведомен за онова, което става или може да стане в или за сметка на Братството. Ето това исках да споделя, брат Борис, та да можеш да имаш и моето мнение по тези въпроси. С братски поздрав, Д. Кочев 15.10.1967 г.
към текста >>
85.
9. БЕЛЕЖКИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето
становище
за верно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента.
и портретът остава у неговия законен наследник и племенник Филип Николов. Пети етап - Марийка Марашлиева откупува портрета от племенника и го съхранява и предлага на д-р Вергилий Кръстев да го пази. Шести етап - д-р Вергилий Кръстев откупува портрета от Марийка Марашлиева и заедно с нея и с Елена Андреева правят протокол за прехвърлянето на портрета. Седми етап - д-р Вергилий Кръстев прави постъпки пред племенника на Петър Филипов да откупи скиците, които е правила Цветана Щилянова като подготвителен период до момента на създаването на портрета. Тези скици бяха съхранявани от Петър Филипов и същият беше правил опит да се заснемат и прехвърлят на фото-копие.
След като племенникът узна от мен, че този портрет не е притежание на неговия чичо и че сумата, която му е дадена чрез мен не е сума за откупуване на портрета, тогава същият възприе моето
становище
за верно и ме попита какво да прави и как да постъпи в момента.
Аз му казах, че тази сума може да я приеме като подарък от мен, но за сметка на това искам да получа скиците като ги заплатя или му направя съответен подарък. Той не очакваше такава развръзка и накрая се съгласи и ми предаде лично безвъзмездно всички скици, както и репродукциите на фото-хартия. Ние се разделихме като приятели. Спомням си, когато ги предаваше се обърна и с треперящи ръце ми ги връчи и каза: „Слушай Добре, тези неща са много важни, пази ги! Чуваш ли какво ти казах?
към текста >>
86.
11. ПРОТОКОЛ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Ако отделни лица, група лица, общество, организация, институция, която под някаква форма е узаконена юридически пред държавните органи и изисква предаването на портретите, независимо под какви подбуди, мотиви, и съображения и цели се движат, то д-р Вергилий Кръстев отказва категорично предаването им, като остават на съхранение у него, като се изключва посегателството им от държавата във време, когато същата е съставена от общество, органи и лица, които имат отрицателно
становище
и поведение към делото на Учителя, Словото Му и Учението Му. 9.
Единственото решение върху съдбата на портретите ще се вземе лично от него, както и по-нататъшната им приемственост се решават от него. 7. Ако отделно лице или група лица, излизащи от свое име или от името на някого, на някакво общество, на някаква група, партия, организация, институция, независимо под какво наименование, название или фирма да излизат, независимо под какви подбуди, мотиви и цели да се движат, като например общество, грижещо се за съхранение на идеите на Учителя, то д-р Вергилий Кръстев не предава портретите, като продължава да ги съхранява лично, като по този начин се изключва посегателството срещу тях. Тук се ръководим от многото опитности, които имаме от 1945 г. до 1987 г. за унищожение Словото на Учителя. 8.
Ако отделни лица, група лица, общество, организация, институция, която под някаква форма е узаконена юридически пред държавните органи и изисква предаването на портретите, независимо под какви подбуди, мотиви, и съображения и цели се движат, то д-р Вергилий Кръстев отказва категорично предаването им, като остават на съхранение у него, като се изключва посегателството им от държавата във време, когато същата е съставена от общество, органи и лица, които имат отрицателно
становище
и поведение към делото на Учителя, Словото Му и Учението Му. 9.
Ако портретите след време останат в законните юридически наследници на д-р Вергилий Кръстев, то те също съхраняват тези портрети, като ги предават на следващите поколения за лично съхранение, като се спазват задължително упоменатите изисквания в т. 7 и в т. 8 по настоящия протокол, като портретите не са лична собственост и не принадлежат на рода. 10. Портретите на Учителя принадлежат първо на българския народ, в чието тяло се облича Учителят, дойде, живя, твори и се изявяваше Божественият Дух чрез Учителя. Портретите на Учителя принадлежат на второ място на Русия, която в следващите столетия ще стане люлка, ще приеме и ще даде физическо тяло на всички преродени души на Бялото Братство, което присъствуваше в България по времето на Учителя и където Бялото Братство ще продължи своята работа в следващите столетия и през времето на идното човечество.
към текста >>
87.
8. КАРТИНА „САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Галито Величков е дал
становище
по тоя въпрос в предходните томове на сборника „Изгревът".
Защото това салонче не се различава от другите, които функционираха или още функционират. А те всички заедно не се различават от православните или други църкви. Такава е и черквата - салон, помещаваща се от няколко години в един от трафопостовете на Електроснабдяване на Изгрева. Чух, че там постройката се повредила и станала опасна за обитаване, паради което властите я затворили. Аз не съм ходил там и няма да отида в подобни помещения, имащи функцията на черква.
Галито Величков е дал
становище
по тоя въпрос в предходните томове на сборника „Изгревът".
Прочетете ги! За какво служат тия салончета - черкви? - Служат на мързеливите религиозни догматици, за да си направят поредното развлечение. Вместо да си напрегнат мозъка да четат и да изучават Словото, те чакат някой да им каканиже (както казва хумористът Чудомир), а те да дремят през това време, неудобно седнали на столовете. Наскоро научих и това, че председателят на посетителите на тия църкви - салони - Благовест Жеков заставал там на председателския амвон и им обяснявал с думи прости или с научни фрази, не знам, колко велик бил светилото на Франция, господин Михаил Иванов.
към текста >>
А какво е
становището
на Учителя по въпроса за чуждите пари?
А наш Благи се вмъкнал в костюмите им. Ами те са го купили, и то евтино са го купили. Цял председател за някой и друг костюм! А те, „благородните" французи, изпращали и пари. Това със сигурност знам, защото те (парите) са причина и за скарвания, кой да се ползва от тях.
А какво е
становището
на Учителя по въпроса за чуждите пари?
- Това всеки може да научи като прочете в том V от сборника „Изгревът" на стр. 345 цитат от Учителя, направен от Мария Тодорова. Благе, приятелю, според мен си загазил! Оплакал си се от мен на баба Господинка, че не ти помагам. Това няма да ти помогне, ако и да си ми кум, както си й казал.
към текста >>
88.
А. Подвизаване на человека земен в пътищата Господни
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 13
Помоли ме да изложа моето
становище
.
И така Павлина Даскалова като ръководител на Търновското братство се включи активно в образуването на братски съвети. Това бе естествено за нея, защото бе свързана с тях. 4. Ръководството в София бе превзето от представители на Черната Ложа, която веднага опорочи и отклони последователите на Учителя, желаещи искрено съживяването на Братството. Явиха се проблеми, които поради незнание не можеха да се разрешат. Веднъж Павлина Даскалова ме завари при Марийка Марашлиева, дошла в София за поредното събиране на ръководителите от страната.
Помоли ме да изложа моето
становище
.
В нейно присъствие аз диктувах на Марийка Марашлиева, която пишеше на пишуща машина. Това изложение трябваше да го прочете пред ръководителите. Но не го прочете. Някой отвътре я спря. Аз се изненадах.
към текста >>
89.
67. ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
При разговорите ни, моето
становище
беше, че нямат право да ни съдят, защото Бялото Братство нямаше заверен устав /това властта бе отказала да направи/, следователно не е юридическа личност и не е длъжно да се отчита пред Държавен контрол и пред финансовите власти.
" Д-р Георгиев беше интересчия човек и се радваше, че ще вземе доста пари при нашата защита. Това го блазнеше още когато преди задържането ни, ходехме при него за съвети при ревизията. Каза тогава един път: „Ще получавам много и много пари от Бялото Братство един ден! " Ясно, че сега е искал значителни хонорари за нас. Д-р Цонев беше по-благороден човек и неговите успокоения повече ми допадаха.
При разговорите ни, моето
становище
беше, че нямат право да ни съдят, защото Бялото Братство нямаше заверен устав /това властта бе отказала да направи/, следователно не е юридическа личност и не е длъжно да се отчита пред Държавен контрол и пред финансовите власти.
Освен това и самата наша организация - Бяло Братство не ни обвинява в злоупотреба. Напротив, от цялата страна имаше изложения пред следователя и пред съда, че ни познават добре, дали са ни пълно право да управляваме средствата на Братството. Отчитали сме се всяка година пред Върховният братски съвет, нашите отчети са приемани и одобрени. В тези изложения се изказваше и доволството, че сме отпечатали книги на Учителя, от които се ползват всички членове на Братството. След връчване на обвинителния акт, една вечер ме изведоха от килията, изкачиха ме на по-горен етаж и стигнахме до непознати за мен места.
към текста >>
90.
63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Малко след това, но вече късно,
становището
на Централния комитет на преврата е било разглеждано в заседание на Коминтерна /Централно управление на комунистическите партии в света/ със седалище в Москва и е било осъдено, като крайно неправилно и погрешно.
Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, изненадан, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можеше да окаже някаква сериозна съпротива при този преврат. Сериозна съпротива можеше да се окаже само със съдействието на Комунистическата партия, която разполагаше с добра организация, дисциплина и оръжие. Но Централният комитет на партията е намерил тогава, че това е борба между две бурожазни партии, селската и градската и взима решение да пази неутралитет по този преврат. Това решение на Централния комитет, спасява България от сурова гражданска война.
Малко след това, но вече късно,
становището
на Централния комитет на преврата е било разглеждано в заседание на Коминтерна /Централно управление на комунистическите партии в света/ със седалище в Москва и е било осъдено, като крайно неправилно и погрешно.
Сталин е скастрил здраво Васил Коларов и Георги Димитров, скарали се че са изпуснали този благоприятен момент за завзимане на властта. Намерило се е, че Комунистическата партия в България явно е изгубила една изключително голяма възможност за завземане на власта. Тогава се решава, от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за промяна на курса на партията от тесняшката доктрина, към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август същата година той пристига в България и заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов почват трескава подготовка към всеобщо въстание за сваляне на буржоазната власт, и установяване на работническо-селска такава.
към текста >>
91.
102. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Становището
обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи.
за световното изложение там. Впоследствие той решава да остане с проект да следва. Запознава се с тази Стела и успяват около себе си да образуват кръжок, в който Михаил изнасял беседи. Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетат, са били някаква смесица от западен и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя. Михаил е мислил, както те са схванали, че формата, в която Учителят е давал своите беседи и лекции, не била подходяща, за да се представят пред крайно изисканият поглед на запада и е смятал, че чрез своите така подготвени беседи, да разпространи учението на Учителя между романските народи.
Становището
обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи.
За това те искаха и търсеха връзка с Михаил, за да му се помогне и да се внесе струята на колективното сработване. Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по- тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж.
към текста >>
92.
108. РЕВИЗИЯТА НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Но по този въпрос даващ възможност на двамата инспектори да имат гилотината в ръцете си, те застават на друго
становище
и за да създадат по-голяма убедителност и законност на удара, извикват експерт от финансовото министерство.
Направиха опис на всичко движимо и недвижимо и всички необходими изисквания при такива случаи. В недвижимите имоти влизаха салоните и всички постройки на Изгрева, а в движимите освен всичко, което имаше в постройките, се включваше и всички вещи на Учителя, които е имал - дрехи, книги, домашни пособия и пр. Възможност за много голям удар върху Братството, двамата инспектори намериха с парите, които нашето общество е имало и разполагало. Тези пари са били доброволни, свободни вноски, членски вноски на приятелите от Обществото, които в счетоводните ни книги са се водили имено като членски вноски. Според закона членските вноски не се облагат с данък.
Но по този въпрос даващ възможност на двамата инспектори да имат гилотината в ръцете си, те застават на друго
становище
и за да създадат по-голяма убедителност и законност на удара, извикват експерт от финансовото министерство.
Той разбира се добре програмиран за задачата си, след като преглежда този дял от Братската дейност заявява, че: „Тъй като Братството не е юридическа личност, то не може да има правото да събира членски вноски. За това постъпилите по този начин пари трябва да се приемат и минат като дарение. И понеже всяко дарение, според закона се облага с данък, то и тези постъпили в братската каса пари трябва да се обложат с данък. Така поставен въпроса, финансовият инспектор изчислява и облага братството за постъпилите суми с грамадния данък от 500 000 /петстотин хиляди/ лева. С които пари по тогавашен курс е можел да се закупи пет тристайни апартамента.
към текста >>
93.
110. УСТАВЪТ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Приема се разбира се
становището
на болшинството да бъдат пожизнени.
Проекто-устава изработен от брат Симеон е бил приет от Братския съвет много добре, без каквито и да било възражения и поправки. Единствената точка по която е станало разискване е бил въпроса: Членовете на обикновения Братски съвет да се избират за определен срок време, след който да се подменят с други, дошли чрез избор или те да бъдат пожизнени т.е. избраните веднъж като членове на съвета, да останат такива за през целият си живот. По този въпрос, само Борис Николов се е изказал, членовете на съвета да бъдат периодически сменяни, и на тяхно място поставени нови, дошли чрез избор от Висшия братски съвет. Всички останали са искали членовете на съвета да бъдат пожизнени.
Приема се разбира се
становището
на болшинството да бъдат пожизнени.
Така пригладеният и удобрен проекто-устав се занася при Тагаров, да го пригледа. След няколко дена той извиква членовете на Братския съвет и тържествено им съобщава, че устава е приемлив, добър, но остава само да бъде подписан от съответния министър - ЗА ДА ПОЛУЧ И ЗАКОННА СИЛА И ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО ДА БЪДЕ ВЕЧЕ ЮРИДИЧЕСКА ЛИЧНОСТ. Доволни и предоволни, приятелите от съвета, любезно се разделят и още по-любезно са изпратени от председателя на Комитета на верите - Тагаров. Започва безконечно разтакане на приятелите до този Комитет. Днес да се подпише устава от Министъра, утре.
към текста >>
94.
8. ЮПИТЕР
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Астрологията приема
становището
, че тези вече десет тела около Юпитер, са чужди, ограбени, защото във влиянието на Юпитер, особено, когато има аспект с Марс, който също е ограбил два къса - Фобос и Деймос, показва едно качество на лакомия, жажда за обсебването на чуждото, едно желание за непрекъснато натрупване.
Какви спътници са те, като се има предвид, че четири от тях имат диаметър от не повече от 30 километра, два са с диаметър от по около 60 колиметра, други два имат диаметър от по 160 километра и най-после напоследък откритите още два са със съвсем малки размери. Редно е между другото да се запитаме, възможно ли е поне някакъв геологичен живот в такива дребни небесни тела, какъвто без съмнение поне ще трябва да приемем, че има в определено приетите небесни тела? Не, в тях такъв не може да има. Следователно, ние спокойно можем да приемем, че тези, извън четирите спътника на Юпитер, наречени Галилееви, не са небесни тела в истинския смисъл на думата, а са късове от разрушената между Марс и Юпитер планета, наречена от древните ФАЕТОН. Тези късове поради грамадната си притегателна сила е могъл да привлече около себе си, като спътници.
Астрологията приема
становището
, че тези вече десет тела около Юпитер, са чужди, ограбени, защото във влиянието на Юпитер, особено, когато има аспект с Марс, който също е ограбил два къса - Фобос и Деймос, показва едно качество на лакомия, жажда за обсебването на чуждото, едно желание за непрекъснато натрупване.
От Астрологията също е известно, че когато влиянието на Юпитер е силно изразено в човека, то в него заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви. Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разтояние от 45, 90 и 180 градуса, към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее със заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелствува. Ако това ъглово разстояние е с Венера, то заблудата ще се отнася към емоционалният живот на този човек. От такъв не може да се очаква, искренност, вярност и чистота на чувствата.
към текста >>
95.
11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Плътността на тези спътници не е установена, за да се потвърди
становището
на Астрологията според, което те не са истински спътници, а са късове от разрушената планета Фаетон.
Тези линийки показват могъщата жизненост, здраве, издръжливо сърце и устойчиви нерви. Така вече оформеният човек навлиза в първия етап от третия период на своето развитие, което му дава възможността да бъде в контакт с нови идеи, подтици и творчески замах даващ гениалността. На Уран има досега открити пет спътника - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон. Те имат размери в диаметър от 700, 950, 1500,1700 километра, като на новооткрития през 1948 г. спътник Миранда, размера още не е определен.
Плътността на тези спътници не е установена, за да се потвърди
становището
на Астрологията според, което те не са истински спътници, а са късове от разрушената планета Фаетон.
Техните размери са значително завишени от облаците прах и газове, които имат около тях. Тези именно късове придават на влиянието на Уран върху човека, онова злокобно въздействие, носещо елемента на „демоничното" оставено от черното слънце, станало причина за разрушаването на планетата Фаетон. Това въздействие се изразява в един подтик на разединение, несъгласуваност, нетърпеливост, нетърпимост към околните хора, една жажда за разруха. Така например, ако Уран в хороскопа на даден човек, мъж или жена е ярко изразен и се намира в самия сектор на небесната сфера, определящ близките, тесни връзки между хората, какъвто е брака между мъжа и жената, то разкъсването на тези връзки - развода е неминуем, при сегашният стадии на човешкото развитие, още не влязло в този трети период на човешката еволюция. Да превъзмогне човека въздействието на тези демонични разединителни сили, изтичащи от тези късове е също много важно и наложително в този етап от неговото развитие.
към текста >>
96.
15. СЕДМОТО НЕБЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Интересно е обаче и най-приемливо е
становището
за Слънцето на Вилиям Хершел, който е безпорно един от най-големите и задълбочени астрономи на човешкия род.
Слънчевата радиация е могъщият източник на енергия преди всичко за нашата Земя. Могъщата светлина, която то ни дава и която е 500,000 пъти по-силна от тази на пълната Луна, не е само светлина, но и е носителка на енергия непонятна за нашите представи. И ние съвсем още не знаем какво още дава и носят неговите радиации със своята благодат. Такава една „Благодатност" може да дойде само от един високо организиран свят. Твърденията на много от сегашните учени, че то е някаква огнетечна маса в един безпорядък, или пък някакво кълбо от прегорещени газове с вихрообразно хаотично движение е абсолютно неприемливо, дадено от повърхностни и незадълбочени наблюдения.
Интересно е обаче и най-приемливо е
становището
за Слънцето на Вилиям Хершел, който е безпорно един от най-големите и задълбочени астрономи на човешкия род.
Този велик учен откри планетата Уран в 1781 г., направи още много открития и даде своят голям принос за развитието на астрономията. Той казва: „Централната част на Слънцето е твърдо, тъмно и студено кълбо, подобно на Земята. То може би е населено. Около това кълбо има два слоя от облаци, външният от който е необикновено горещ, а вътрешният - хладен. Петната, които се явяват по слънчевият диск са дълбоки кладенци в облачната обвивка, през които ние можем да видим тъмната повърхнина на централното кълбо.
към текста >>
97.
17. КРИСТАЛИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и Морозов преди да са били запознати със
становището
на античните мъдреци.
Сандърсън е открил 12 такива района, включващи Северният и Южен полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора. Древногръцият философ Платон, живял между 427 и 374 г. преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи. Така са приели както Платон, така и неговите последователи, а също и Питагор със своите ученици.
По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и Морозов преди да са били запознати със
становището
на античните мъдреци.
Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по един безспорен начин е, че Платон не лъже. Той наистина е видял Земята, като топка съшита от 12 парчета, един грамаден кристал с 12 стени, всяка от които представлява правилен петоъгълник. Известно е, че Земята е сфера, но не съвсем идеална. Тя не само че е сплесната при полюсите, но има и други отклонения от правилната сферична форма, които някога са били по-големи.
към текста >>
98.
4. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Моето
становище
е: По време на Атлантида е съществувала малка група велики разумни същества, тъй наречената първа раса в света, която първа раса е владеела законите на природата в пълния смисъл на думата. В.К.
И веднъж, не си спомням по какъв случай, той ми каза: „По време на Атлантида ние загубихме сражението, защото не можахме да проникнем в най-дълбоките помисли на злото. Но сега ние два пъти грешка не правим". Това няма да се повтори с други думи. В.К. Сега, като имаш това изказване на Учителя, ти впоследствие запозна ли се с литература за Атлантида? Н.Д. Аз съм чел много за Атлантида.
Моето
становище
е: По време на Атлантида е съществувала малка група велики разумни същества, тъй наречената първа раса в света, която първа раса е владеела законите на природата в пълния смисъл на думата. В.К.
Те са били във физически тела? Н.Д. Във физически тела, да се разберем. Така например от най-старата история има загадки, които хората не могат да си обяснят. Пирамидите, Стоухендж от Англия и много строежи, които не могат да се обяснят даже, и със сегашна техника не могат да се направят. Следователно, тези разумни същества са притежавали сили, за които ние нямаме представа.
към текста >>
99.
38. ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Това е моето
становище
. В.К.
И казват: В Юдея се ражда цар и тръгват да му донесат подаръци. Подаръците, които са му донесли те не са били нищо друго освен законите на Хамарупи, написани на плочки, на глинени плочки. Защото те са си мислили цар, чакай да му занесем подаръци. Не са му занесли дрехи, баници или нещо за ядене, а са му занесли именно тези плочки. За да знае този цар, Хамарупи е най-великият законодател в древността, как е управлявал този, за да се научи този раждащ се цар.
Това е моето
становище
. В.К.
А по отношение на други съчетания на планетите, които определят живота на Христа? Н.Д. С Учителя съм говорил, аз съм ти го казал туй, че стана въпрос за Христа и аз му казвам: „Рекох, Учителю, Христос сигурно е имал само тригони? " Защото от гледище на „ астрологията, тригона действува най-добре. „Не, рязко отговори Учителят, Христос е имал само квадратури", защото квадратурата дава най-голяма енергия, най-голяма сила, по-голяма от тригона, само че квадратурата е нож с две остриета може да руши, може и да гради, зависи вече от развитието на самия човек. И Христос, поради своето изключително голямо развитие е използвал тези влияния да твори и да създава.
към текста >>
Какво е твоето
становище
по отношение астрологическите знания, които са имали в древна Юдея?
Това какво означава? Н.Д. Това означава един човек, който не може да търпи безредие и взема камшик, и иска да го оправи. С камшик обаче. В.К. В едно от Евангелията пише, че тогавашният цар събира в Юдея всички юдейски жреци и свещеници, и разпитва, нали за времето когато трябва да дойде да се роди цар. Според онези данни, които носят тези от изток.
Какво е твоето
становище
по отношение астрологическите знания, които са имали в древна Юдея?
Н.Д. В Юдея, този цар Ирод, той е дочул, той е разбрал, че именно тези велики посветени от Вавилонската кула идват да се поклонят на някакъв цар. Защото те са мислили, че ще дойде някакъв земен цар, въобще управител. И като разбира какво, решава да изколи децата. Не че е разбирал от астрология, а е дочул, понеже както и сега, щъкат между хората агенти, тъй също и там е имало такива хора. А пък онези, не са се съобразили да крият, просто са пътували, търсели са Христа, този новороден цар.
към текста >>
100.
6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Следователно, от това
становище
, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
А въпросът е ясен: когато животът се развива според ония математически закони на човешкия дух, които са положени преди самата вечност, като всяка мисъл и всяко чувство са разумни и произвеждат известно благо за самия човек и неговите ближни, то от само себе си се разбира, че има Господ. Но когато тия закони са нарушени и мозъкът на човека е обременен с млечна и пикочна киселини, вследствие на което животът се изразява в зло за самия човек и за окръжаващите го, тогава казват, че няма Господ. А това значи на юридически език: да изпълниш или нарушиш закона. И тогава, щом няма Господ, съдиите се явяват на неговото място. Ако ли има Господ, няма нужда от никакви съдии.
Следователно, от това
становище
, ние считаме, че всички анормални проявления - лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н.
- се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини у човека. И затова практичният българин казва: „много кисел станал" или „вкиснал се". Прочее, правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. В туй направление, за да може пирамидалните клетчици на мозъка да бъдат разположени правилно и мислите и чувствата да се проявят също правилно, ние всякога трябва да се вдъхновяваме от всички благородни пориви и стремежи в живота, да се храним скромно и храната ни да бъде най-полезната във всеки случай. Когато казаните пирамидални клетки, както и клетките на целия мозък, са нормални и действуват правилно, то главата и лицето ни добиват най- правилна форма, крайнините ни добиват външна симетричност, дробовете и стомахът ни действуват добре, човек се намира в прекрасно състояние на духа, жизнерадостен и готов да се пожертвува за другите.
към текста >>
НАГОРЕ