Търсене в текстове за 'Солун'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция.
То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни.
към текста >>

Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун.
Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни. В тая конференция участвуваха българските есперантисти, както и представителите на споменатите по-горе страни.
към текста >>

2. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като отишъл в Солун, влязъл в църквата Св.
Те могат да сгъстяват и да разредяват материята на своето тяло и да се пренасят, дето искат. Учителят на Бялото Братство може да те срещне навсякъде, ако си Го пожелал. Той ще те прекара през посвещение и ще си замине. Аз зная само един случай на посвещение в България. Преди 50-60 години, един млад българин искал да се покалугери, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишъл в Солун, влязъл в църквата Св. Димитър, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство, това е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил.
към текста >>

3. КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ - Стоян Ватралски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Димитър” е прочута и великолепно украсена.Тя е гордост в град Солун, най-мило прибежище на вярващите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град.
В мислите си той е свободен, защото е свързан на дело със Светлината, с Белите Братя. Той знае: Истински брат е онзи, който се жертва за своите ближни, който е готов сам той да пострада, а не те. Това може само онзи, който е превърнал идеите на Бялото Братство в свой житейски път, в път на служение. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА "СВ. ДИМИТЪР" Църквата “Св. Димитър” е прочута и великолепно украсена.Тя е гордост в град Солун, най-мило прибежище на вярващите християни - различни по народност и съдба, макар и събрани по различни поводи в този град. Денят, в който четиримата приятели, тръгнали да стават монаси, влязоха в църквата,наречена “Касъма джамиси”, беше велики петък. Влязоха те във величествения църковен кораб и останах слисани от дълбоката тишина преди вечернята, а също от красотата и въздействието, което имаше върху тях неговият изглед. Безшумно тържество изпълни душите им. Със свещено смирение пристъпи Константин в полутъмното пространство към олтара, пред който бе поставено разпятието, тъй като според установения ред тази вечер службата се наричаше “Погребение Христово”. Тук-таме в дълбочината блещукаха кандилцата.
към текста >>

Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли.
Другият ден бе велика събота преди възкресение. Премина нощта. Константин все още размисляше за тази среща. Не можеше да си обясни какво видя старецът у него и защо пред всички не заговори за това, което искаше да поръча, а го покани на отделен разговор. Църквата "Св. Димитър" в Солун Когато на уреченото време Константин отиде в църквата, преди да се срещне със стария свещеник, слезе в подземието, където беше гробът на свети Димитрий, запали свещица и се помоли. После отиде горе и разгледа църквата с голямо внимание. Домъчня му за това, че тази светиня на християнския свят се намира в чужди ръце. Така увлечен в разглеждане украсите на прочутата църква, както и в своите размишления, Константин долови, че вдясно от мястото, където беше застанал, се отбори една от страничните врати на олтара и погледна натам. Към него приближаваше старецът. Той стъпваше така леко, като че не вървеше по земята, а дългото му расо докосваше мраморната настилка.
към текста >>

4. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия.
Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ДИМИТЪР ГОЛОВ 1863 - 1917 Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион.
към текста >>

5. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле.
Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя. Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван. Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле. Той беше командир на Трети Бдински полк. Песента “Бдинци, лъвове, титани” е написана за него. Като се върна от Солун той отиде да сдаде полка. Тогава го повишиха, назначиха го за началник на гарнизона в Бургас и военачалник на трета инспекционна област. Това бе най-голямата длъжност в армията.” На една екскурзия до Куш Бунар, в Сливенския Балкан през лятото на 1920 година Учителят държал беседа и Минчо Сотиров си записал следните мисли: “Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против божествения брак.
към текста >>

Като се върна от Солун той отиде да сдаде полка.
Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван. Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле. Той беше командир на Трети Бдински полк. Песента “Бдинци, лъвове, титани” е написана за него. Като се върна от Солун той отиде да сдаде полка. Тогава го повишиха, назначиха го за началник на гарнизона в Бургас и военачалник на трета инспекционна област. Това бе най-голямата длъжност в армията.” На една екскурзия до Куш Бунар, в Сливенския Балкан през лятото на 1920 година Учителят държал беседа и Минчо Сотиров си записал следните мисли: “Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против божествения брак. Който е вързан с кармически връзки, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не създава карма - да не се връзва с духове, за да им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда.
към текста >>

6. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Солун, № 55, София.
Може да се получи безплатно от Oomoto Prop. Oficejo, Kameoka, Kioto-hu, Japanujo. Учителска практика, списание за всекидневната работа на учителя, кн. 3. год. I. Списанието се редактира от комитет, а се издава от „Хемус“ ул. Солун, № 55, София. Абонамент 80 лева. Бесeди от Учителя Сила и Живот, I серия (200 стр.) .... 30 лв. Сила и Живот, III серия (224 стр.) .... 50 лв. Сила и Живот, IV серия (315 стр.) .... 25 лв. Сила и Живот, V серия (485 стр.) .... 40 лв.
към текста >>

7. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В Солун, Гърция, неотдавна станаха големи изстъпления над местните евреи от страна на националистите — гръцката „родна защита".
И тогава, заедно с хората, ще престанат да страдат също и животните. Читателю, помисли си: — ако ти не желаеш да тровиш своя организъм, ако ти не желаеш да излагаш духовния си живот на неблагоприятни влияния и ако искаш да имаш чиста и спокойна съвест, — ти не трябва да ядеш месо! РАЗНИ В Краков, Полша, от 1 до 8 август т. г. ще се състои 23-ти международен есперантски конгрес. Ще присъстват и българи. В Солун, Гърция, неотдавна станаха големи изстъпления над местните евреи от страна на националистите — гръцката „родна защита". Има опожарени стотици домове, убити и ранени. Хиляди евреи са останали без подслон. — Ето, това са плодовете на национализма и националистическото възпитание. Днес те избиват в погроми, а утре, при най-малък повод, могат да докарат една нова война. И у нас, в България, преди няколко години имаше наченки на подобни изстъпления над евреите, но, слава Богу, общественото презрение към подобни „родолюбиви“ прояви бе толкова силно, че ги задуши още в самото им начало.
към текста >>

8. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Солун № 2. 1.
Топлият чай с трици премахва кръвта, която се е натрупала в очите. Трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да наказваме ноздрите с есенция от евкалипт, тази мярка ще запази мнозина, поне девет на десет от хрема, За да се премахнат черния точици по носа, достатъчно е да се изтъркат с топла вода. в която с разтворен малко боракс, след това да се избърше с малко етер. Освен това трябва да свикнем всяка вечер преди лягане да намазваме вътрешността на ушите си с вазелин, защото това е най-сигурното средство против сърбеж и се постига пълно успокояване. КНИЖНИНА Книги за гимназиите, издадени от книгоиздателство „Хемус" София. ул. Солун № 2. 1. Из съкровищата на нашата поезия, изтълкувани песни и разкази от Малчо Николов — бивш главен инспектор по литература при Минист. на Народ. Просвещение. Цена 25.лв.. 2. Творческият път на Йордан Йовков от М. Николов — 20 лв. 3.
към текста >>

9. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духът на архимандрит Евлоги Солунски.
Статия от астролога Д-р И. И. Кронщром (Копенхаген), с чертежа на тия хороскопи. 11. Законът за прераждането. Лекция от Ричард Ингалезе. 12. Духовна опитност: 1. Духът на архимандрит Евлоги Солунски. — 2. Съобщение за смърт от далечно разстояние. — 3. Сънувани картини из действителния живот.—4. Известие за смърт. 13.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това значи да се молим непрестанно (1 Солун, 5,17), да намерим Христа в себе си.
Ти си на планината и слушаш Божия глас. „И когато слезеш, после пак, вземи тази опитност със себе си“. Живей с нея, като работиш, мислиш и се движиш, когато спиш и когато си буден. Така ти, макар че не можеш да бъдеш постоянно на върха, все пак можеш непрекъснато да осъществяваш красотата на Висшата Сила. Ще дойде време, когато на работната маса и на шумната улица ти ще можеш да влизаш в тишината на своето висше аз, просто като наметнеш мантията на мисълта около себе си и като познаеш, че духът на безкрайния живот, на безкрайната любов и мъдрост те пази и ръководи. Това значи да се молим непрестанно (1 Солун, 5,17), да намерим Христа в себе си. То е духовното раждане, събличане от стария Адам и обличане с новия, (1 Коринт. 15,45). Да познаем Бога — в това е вечния живот. Когато туй стане, няма да пеем вече песен: „когато туй стане“, а ще пеем нова песен — за славното вечно сега. Ей сега, в този миг, ти и аз можем да отидем на тази висота, ако по- желаем силно. А веднъж тръгнали по вярна посока, все ще стигнем рано или късно, според силата на нашия стремеж.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духът на архимандрит Евлоги Солунски.
Статия от астролога Д-р И. И. Кронщром (Копенхаген), с чертежа на тия хороскопи. 11. Законът за прераждането. Лекция от Ричард Ингалезе. 12. Духовна опитност: 1. Духът на архимандрит Евлоги Солунски. — 2. Съобщение за смърт от далечно разстояние. — 3. Сънувани картини из действителния живот.—4. Известие за смърт. 13.
към текста >>

Пр.) Духовна опитност Духът на архимандрит Евлоги Солунски.
5 и 29, год. II, кн. I, стр. 30 и пр. 2) Тази промяна не е еднаква в разните индивиди: за някой от тях промяната става всяка година. (Б. Пр.) Духовна опитност Духът на архимандрит Евлоги Солунски. През време на балканската война бяхме в Битоля (Македония). С нетърпение очаквахме идването на българските войски в града, който беше окупиран от сърбате. Бяхме в голяма неизвестност, дали града ще остане сръбски ръце или ще дойдат българите. Неизвестността се увеличи още повече след фаталния 16 юни 1913 година. Тогава нашето семейство с още две три други семейства се отдаде на спиритизъм, с надежда да бъдем осветлени върху тогавашните политически събития, а най-вече да узнаем, дали българската власт ще се установи в тоя край.
към текста >>

Все по това време в Солун се извършиха арести и убийства от гърците над всички интелигентни и видни българи.
През време на балканската война бяхме в Битоля (Македония). С нетърпение очаквахме идването на българските войски в града, който беше окупиран от сърбате. Бяхме в голяма неизвестност, дали града ще остане сръбски ръце или ще дойдат българите. Неизвестността се увеличи още повече след фаталния 16 юни 1913 година. Тогава нашето семейство с още две три други семейства се отдаде на спиритизъм, с надежда да бъдем осветлени върху тогавашните политически събития, а най-вече да узнаем, дали българската власт ще се установи в тоя край. Все по това време в Солун се извършиха арести и убийства от гърците над всички интелигентни и видни българи. Обаче, ние в Битоля нищо не знаехме за тия арести, а се научихме отпосле. В един сеанс явява се духът на архимандрит Евлоги, който беше такъв в Солун по това време, и ни съобщава, че той бил арестуван и след това хвърлен от гърците в морето от прочутото „Беаз-куле“ и ни помоли да съобщим това на братята му, които живееха в Битоля, да направят панихида и сварят жито за упокоение на душата му. Съобщи ни и за случилите се събития в Солун. След известно време получи се известие от Солун за неговата смърт и това известие напълно се схождаше с думите на духа. Съобщава: М. Т-ва—София.
към текста >>

В един сеанс явява се духът на архимандрит Евлоги, който беше такъв в Солун по това време, и ни съобщава, че той бил арестуван и след това хвърлен от гърците в морето от прочутото „Беаз-куле“ и ни помоли да съобщим това на братята му, които живееха в Битоля, да направят панихида и сварят жито за упокоение на душата му.
Бяхме в голяма неизвестност, дали града ще остане сръбски ръце или ще дойдат българите. Неизвестността се увеличи още повече след фаталния 16 юни 1913 година. Тогава нашето семейство с още две три други семейства се отдаде на спиритизъм, с надежда да бъдем осветлени върху тогавашните политически събития, а най-вече да узнаем, дали българската власт ще се установи в тоя край. Все по това време в Солун се извършиха арести и убийства от гърците над всички интелигентни и видни българи. Обаче, ние в Битоля нищо не знаехме за тия арести, а се научихме отпосле. В един сеанс явява се духът на архимандрит Евлоги, който беше такъв в Солун по това време, и ни съобщава, че той бил арестуван и след това хвърлен от гърците в морето от прочутото „Беаз-куле“ и ни помоли да съобщим това на братята му, които живееха в Битоля, да направят панихида и сварят жито за упокоение на душата му. Съобщи ни и за случилите се събития в Солун. След известно време получи се известие от Солун за неговата смърт и това известие напълно се схождаше с думите на духа. Съобщава: М. Т-ва—София. Съобщение за смърт от далечно разстояние. През 1918 г., когато се разиграха кървавите радомирски събития, нашия хазяин в Стара Загора, Гърди Гърдев, юрист, тогава школник, беше тежко ранен при Владая и в една болница в София се помина.
към текста >>

Съобщи ни и за случилите се събития в Солун.
Неизвестността се увеличи още повече след фаталния 16 юни 1913 година. Тогава нашето семейство с още две три други семейства се отдаде на спиритизъм, с надежда да бъдем осветлени върху тогавашните политически събития, а най-вече да узнаем, дали българската власт ще се установи в тоя край. Все по това време в Солун се извършиха арести и убийства от гърците над всички интелигентни и видни българи. Обаче, ние в Битоля нищо не знаехме за тия арести, а се научихме отпосле. В един сеанс явява се духът на архимандрит Евлоги, който беше такъв в Солун по това време, и ни съобщава, че той бил арестуван и след това хвърлен от гърците в морето от прочутото „Беаз-куле“ и ни помоли да съобщим това на братята му, които живееха в Битоля, да направят панихида и сварят жито за упокоение на душата му. Съобщи ни и за случилите се събития в Солун. След известно време получи се известие от Солун за неговата смърт и това известие напълно се схождаше с думите на духа. Съобщава: М. Т-ва—София. Съобщение за смърт от далечно разстояние. През 1918 г., когато се разиграха кървавите радомирски събития, нашия хазяин в Стара Загора, Гърди Гърдев, юрист, тогава школник, беше тежко ранен при Владая и в една болница в София се помина. В това време пък неговия по-малък брат, ученик в музикалното училище, завръща се от фронта като войник в Кюстендил, където чака влак за София.
към текста >>

След известно време получи се известие от Солун за неговата смърт и това известие напълно се схождаше с думите на духа.
Тогава нашето семейство с още две три други семейства се отдаде на спиритизъм, с надежда да бъдем осветлени върху тогавашните политически събития, а най-вече да узнаем, дали българската власт ще се установи в тоя край. Все по това време в Солун се извършиха арести и убийства от гърците над всички интелигентни и видни българи. Обаче, ние в Битоля нищо не знаехме за тия арести, а се научихме отпосле. В един сеанс явява се духът на архимандрит Евлоги, който беше такъв в Солун по това време, и ни съобщава, че той бил арестуван и след това хвърлен от гърците в морето от прочутото „Беаз-куле“ и ни помоли да съобщим това на братята му, които живееха в Битоля, да направят панихида и сварят жито за упокоение на душата му. Съобщи ни и за случилите се събития в Солун. След известно време получи се известие от Солун за неговата смърт и това известие напълно се схождаше с думите на духа. Съобщава: М. Т-ва—София. Съобщение за смърт от далечно разстояние. През 1918 г., когато се разиграха кървавите радомирски събития, нашия хазяин в Стара Загора, Гърди Гърдев, юрист, тогава школник, беше тежко ранен при Владая и в една болница в София се помина. В това време пък неговия по-малък брат, ученик в музикалното училище, завръща се от фронта като войник в Кюстендил, където чака влак за София. Там явява му се на сън заминалият брат и точно му описва своята участ, като му съобщава и болницата, в която лежал.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци.
Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции. Той влизал, по пълномощие от властта и еврейските първосвещеници, във всяка къща и извличал мъже и жени и ги предавал да бъдат затваряни в тъмница. В „Деянията Апостолски“ е казано даже, че Савел, преименуван после на Павел, „дишал устрашаване и убийство връз учениците Господни“ (гл.
към текста >>

След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия.
Стани, кръсти се и умий се от греховете си (к. н.) и призови името Господне. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление и видях Го (к. н.), че ми казваше: побързай та излез скоро из Ерусалим, защото не ще да приемат твоето за мене свидетелство“ . . . След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия. Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години.
към текста >>

0.3882749080658