Търсене в текстове за 'Солун'

За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение.
Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър. Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога. Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син. Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството. Когато е трябвало да слезе Исус Христос на земята и да се облече във плът и кръв, ангел Господен предава на Мария, майката на бъдещия младенец Исус, благата вест от Ангел Гавраил-Благовестител. За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение. Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество. Ражда се младенецът Петър през 1864 год., а през 1878 год. се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия. Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.
към текста >>

4. II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ

Солун, в черквата „Св.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ Било е на 10 април 1854 год. в гр. Солун, в черквата „Св. Димитър", когато започва историята на Знамението Господне. Като юноша Константин Дъновски, подбуждан от своята майка, на възраст около 16-17 години, заедно с трима български младежи тръгнали за Атонските манастири, за да се покалугерят и така да служат на Бога и на рода Славянски. Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море. Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва. Едва успяват да се спасят чрез помощта на Невидим помагач и слезли на брега.
към текста >>

5. 99. АНТИМИНСЪТ

Солун, след което той се връща във Варна и оттогава започват борбите за възраждането на българското съзнание и българщината във Варненския край.
Посичат и още много замесени съзаклятници. Но понеже съзаклятието е тайно, хиляди хора замесени в него остават неразкрити. До тука провалът спира. Само един е останал жив от монасите, който пък предава Антиминса на юношата Константин Дъновски през 1854 г. в гр. Солун, след което той се връща във Варна и оттогава започват борбите за възраждането на българското съзнание и българщината във Варненския край. А Константин Дъновски е бащата на Учителя - Петър Дънов. Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка.
към текста >>

Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св.
До тука провалът спира. Само един е останал жив от монасите, който пък предава Антиминса на юношата Константин Дъновски през 1854 г. в гр. Солун, след което той се връща във Варна и оттогава започват борбите за възраждането на българското съзнание и българщината във Варненския край. А Константин Дъновски е бащата на Учителя - Петър Дънов. Този случай е описан от самия дядо поп Константин Дъновски, когато като младеж отива в Солун и с няколко приятели посещава черквата „Св. Димитър", която пази мощите на светеца. Там е имало картина на Св. Димитър изработена от мозайка. Към него се приближава един монах, който го помол-ва на следващия ден да дойде сам, самичък. На следващия ден монаха го кара да се върне във Варна и да не ходи в Атонския манастир.
към текста >>

6. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство.
в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа. Гледан отвън като че ли нищо не прави и не върши. През това време обмисля делото си. Много пъти граждани са упреквали Учителя пред дядо поп, че синът Му се е върнал от Америка и вместо да се захване с някоя работа, все мързелувал и нищо не правел.
към текста >>

7. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
Тогава всички имаха една представа, че като се влезне в един Окултен Клас ще трябва да им се поверят дарби и способности както и сили, с които да управляват света. Но Учителят още в самото начало даде да се разбере, че пътят на ученика е труден и придобивките на ученика идват много бавно и в резултат на една вътрешна работа. Понеже много не бяха готови за такава работа, то те се оттегляха. Онези, които останаха, станаха ученици на Школата. След войната, когато киното беше нямо, т. е. без говор, Мария свиреше на пиано известно време в кино Солун, за да изкара някой и друг лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка. Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и да облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба и Го пита дали не могат ли да се преместят часовете на Школата и вместо вечерните часове, да се прави сутрин рано? Обърнала внимание, че всеки който има дом и семейство повече е занят вечерно време.
към текста >>

8. 124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар.
общият брой на на мобилизираната българска армия е 857 хиляди души, а за дезертьорство са произнесени 30 000 присъди. На 15 юли 1918 г. на река Марна започва германска офанзива, но френските войски нанасят тежка загуба на германците. Края на месец август Фердинанд е в Германия, а през това време Антантата приготвя мощен удар в района на Добро поле. На 14 септември започва офанзивата срещу българските позиции. Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск. Генерал Рибаров, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен.
към текста >>

9. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени.
След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница. В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени. Той ги е кръстил и им написал книги, и съставил букви за българите. А това е след 855 година, когато е създадена азбуката и онези години след това, необходими за превода на Богослужебните книги. Тук той употребява славянизирано гръцко писмо, което е кирилицата. От тук идват неговите ученици - сподвижници. От тук идва и Климент, който познава кирилицата и след като се завръща от Моравия през 886 година в България, той отива в Охридската област Кутмичевица и започва да обучава българите със същата азбука на Константин от 855 година.
към текста >>

10. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски.
7. България е Духовният кредитор на Европа. На българския народ е определено да се повдигне. България, Невидимия Свят я пази, защото България ще бъде стълбовете, диреците на новата Култура чрез Словото на Учителя. България ще бъде благословена, бъдещето е на Славяните. Бъдещето е на България, защото Бог е решил да я благослови чрез Словото си. 8. Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски. В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2.
към текста >>

11. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ТОМ 5

Той казва: „Когато българите напуснаха Солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием" Господ веднага изля благословията си, настъпи голямо плодородие, когато пък за онези, които се биеха още нямаше такова.
Армията напуска фронта. Следва Войнишкото въстание и войниците разбунтували се биват разбити при Владая от 20-30 септември 1918 година и са убити към 2500 въстаници. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III и напуска България. През 1919 година събора е от 19 до 24 август. На този събор Учителят разяснява някои събития от предната година -1918 г. Той казва: „Когато българите напуснаха Солунския фронт и казаха: „Не искаме да се бием" Господ веднага изля благословията си, настъпи голямо плодородие, когато пък за онези, които се биеха още нямаше такова. Във франция, Англия сега има голяма суша понеже законите, за които ви говоря не одобряват техните действия. Щом воювате -плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате". Това Учителят го казва на 20 август 1919 г. когато реколтата в България е изключително добра.
към текста >>

12. 180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

ТОМ 5

Дядо поп е ценял много и обичал много сина си Петър, защото много добре е знаел, че е необикновено дете и освен това той е имал онази жива опитности и онази история, която той лично е описал за църквата „Свети Димитър" в Солун когато му се предава Антиминса в залог за възраждането на българския народ, в знак на освобождението на България и в завет за идването на Вожда, за Вожда на Духът на този народ.
март 1897 г. Така че новораж-дането на Учителя чрез Духът започва от тази дата. Учителят е третото по ред дете на дедо поп и баба попадийка. Ние наричахме бащата на Учителя дедо поп Константин Дъновски. Защо така, не мога да ви кажа. Дядо поп е ценял много и обичал много сина си Петър, защото много добре е знаел, че е необикновено дете и освен това той е имал онази жива опитности и онази история, която той лично е описал за църквата „Свети Димитър" в Солун когато му се предава Антиминса в залог за възраждането на българския народ, в знак на освобождението на България и в завет за идването на Вожда, за Вожда на Духът на този народ. Така дедо поп доживя да види, че това откровение в църквата „Свети Димитър" успя да се сбъдне и България бе освободена от Русия посредством Божия Дух и този народ успя да се възроди от пепелта на забравата посредством същият този Дух и накрая този Вожд на спасението се роди в плът чрез него, чрез неговото чресло и взе неговото име. Според Учителят идването на Духа върху него е станало в присъствието на дедо поп Константин Дъновски и то когато са били в една страноприемница, една обикновена селска кръчма, когато са били седнали на една маса в едно малко село Тетово, И тогава Духът слиза върху Учителя. Дедо поп е бил свидетел на слизането на Духът и по този начин се закръглят трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства, на които дедо поп Константин Дъновски е станал свидетел: възраждането на този народ, освобождаването на България от турско робство и идването на Вожда на спасението чрез собственият му син. Дедо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака на църквата и не допускаше чрез него като свещеник на тази църква тя да упражни чрез него някакво въздействие срещу рождения му син. Тогава църковниците са смятали, че чрез дедо поп те ще могат да вразумят младият му образован син.
към текста >>

13. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

ТОМ 5

Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква Св.
Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка едва уловима ирония в гласа той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още! " След време много от преживелиците на дядо поп ми се разказаха, но остави в мене трайни следи само разказа за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвършено млад 16-17-годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква Св. Димитрий (превърната от турците в джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер; но верен на религиозния си дух той се запопил. Тая съдбоносна случка в живота на набожният Константин повлияла да се измени насоката на неговия живот. Ала тя не е отбелязана в биография очерк, публикуван (в „Духовна култура" - синодално издание 1920 г., кн. 1 и 2) след неговата смърт (13 ноември 1919 г.). Или случая не е бил известен на почтеният автор на очерка, г.
към текста >>

И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия.
Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият характер. Биографичния очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий". Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр.
към текста >>

брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий".
Биографичния очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий". Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура.
към текста >>

Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св.
Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* *Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий". Забележка на съставителя (В книжката отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи.
към текста >>

Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целия му род".
Над гробът се издига скромен железен кръст. Засъхнали бяха няколкото стръка цвете, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живия свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио. Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целия му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Освен от св. Месемврийски Корио Йосиф, 1820 г". А от ляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи св. Мина", (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромният служител Христов, но и за живите ръководители на българският народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца!
към текста >>

14. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

Златка Георгиева (Вачева)

Когато съм била на 3-4 години татко отива с негов приятел през Солун в Света гора на посещение на вуйчо си в един от атонските манастири.
После си отваря малко дюкянче за търговия и постепенно с годините става един от видните търговци в града. Обичал е да дава много на вересия пари, да помага на селянките, чиито стопани са на гурбет и когато ликвидира търговията си изгори всичките си тефтери. Огънят горя с черен дим цял ден и баща ми се шегуваше, че много вересии се превръщат на черния дим, понеже ги е било яд, че не са се превърнали в бели пари за черни дни. Но да гледаш как горят с черни кълбести облаци търговските си тефтери не е лесна работа. На много магазини имаше тогава изписан следния надпис: „Доверие всекиму, вересия никому." Хубав лозунг, нали? Когато съм била на 3-4 години татко отива с негов приятел през Солун в Света гора на посещение на вуйчо си в един от атонските манастири. Разглеждал манастирите, качил се на връх Атон, разговарял с монасите и там вуйчо ми научава, че баща ми има първороден син, на име Борис, който според обичая трябва да постъпи в Атон и да заеме неговото място. Когато баща ми се завърна от Атон, донесе много картини от Света гора, които постави в малката молитвена стаичка в къщата ни. В нея се влизаше само за молитви и там се четеше Библията. В нашия дом имаше много посещения. Идваха пътуващи търговци с коне на групи от по 3-4 човека и след това прехвърляха Балкана.
към текста >>

15. 1. РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ

Той е завършил Солунската гимназия и е бил учител в Петрич, където е основател на ВМРО (Вътрешната Македонска Револкщионна организация).
РУСЕНКАТА, КОЯТО УМЕЕШЕ ДА ГОТВИ Родена съм през 1919 г. в гр. Русе от родители, които са вече в Бялото Братство и затова съм родена вегетарианка. Родена съм на 9 март в 8 часа сутринта, когато всички са отивали на училище, така знае майка ми. Баща ми се наричаше Георги Константинов, той е от село Хотово, мисля, че е Мелнишко. Той е завършил Солунската гимназия и е бил учител в Петрич, където е основател на ВМРО (Вътрешната Македонска Револкщионна организация). Баща ми е македонец. Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун. Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми. По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св.
към текста >>

Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун.
Русе от родители, които са вече в Бялото Братство и затова съм родена вегетарианка. Родена съм на 9 март в 8 часа сутринта, когато всички са отивали на училище, така знае майка ми. Баща ми се наричаше Георги Константинов, той е от село Хотово, мисля, че е Мелнишко. Той е завършил Солунската гимназия и е бил учител в Петрич, където е основател на ВМРО (Вътрешната Македонска Револкщионна организация). Баща ми е македонец. Дядо ми се е занимавал с търговия на шарлан и е бил добре материално щом като го е пратил да учи в Солун. Дядо ми се е наричал дядо Мицо, по рода на баща ми. По рода на майка ми, дядо ми е поп-свещеник, който се наричал Велико, поп Велико. Той е от село Ряхово, Русенско и е бил поп в църквата „Св. Георги" в Русе. Там е купил къщата на майка ми като подарък, където живеехме.
към текста >>

16. 4. ЕВАНГЕЛИСТКИ МЛАДЕЖИ НА ИЗГРЕВА

Даже баща му като е дошъл тук в София не зная в коя година, той бил основал евангелската църква на ул. „Солунска".
Майка му Елена Граматикова и тя е от Струмица. Първото им дете е починало в Струмица - Бенча, после има трима братя - Коля, Жоро и Димо и една сестра Рута. Те бяха живи. Значи четири деца живи. Те бяха евангелисти и ходеха в евангелската черква. Даже баща му като е дошъл тук в София не зная в коя година, той бил основал евангелската църква на ул. „Солунска". Значи това бил бащата на Жоро. И той много не се радвал, когато Жоро се отделил от евангелската църква, а той бил тогава с Галилей Величков, Димитър Кочев и Кирчо-Лъвчето. Кирчо бил много закъсал и те искали да му помогнат и му казвали: „Ела, ние ще търсим нови хоризонти! Тука някак си не ни харесва, много е ограничено". И новите хоризонти ги намират на Изгрева и там са останали вече.
към текста >>

17. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Сватбата стана в евангелската черква на Солунска - I евангелска.
А Сашка и Рута, моята сестра и неговата сестра по-късно бяха закарали всичките мебели и приготвили всичко, наредено вече за сватбата, така било по македонски обичай. Те наредиха легла, спалня, всичко. Всичко беше готово вече. Жоро не искаше черен костюм за сватба и си уши бежов. Много беше хубав тоя костюм. Сватбата стана в евангелската черква на Солунска - I евангелска. Фурнаджев ни венча. Беше един разкошен възрастен, мил пастир. Черквата беше пълна и от Изгрева имаше наши хора. Беше баба Данка, Димитрий, Мичето Златева с Митко Сотиров и други дружки, които не помня от Изгрева. Салонът беше пълен и как нямаше да бъде пълен, когато се жени синът на Гиго Кьосев, който беше основател на църквата едно време.
към текста >>

18. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

В 10 часа бяха винаги на „Солунска" в евангелската черква.
Така че никога не успях да й угодя. Бях много притеснителна и никога не можех да си представя, че мога да влезна с него в банята. А тя се чудеше. Те имаха други разбирания за тези неща. Тя имаше обичай в събота да си приготви всичко за неделя и в неделя да ходи на черква. В 10 часа бяха винаги на „Солунска" в евангелската черква. Ние по-рядко ходехме там, защото си предпочитахме Изгрева. Баща му не се сърдеше. Беше доволен, че и там е религиозно общество и се говори за Бога и Христа и беше щастлив, че не сме в света, а сме при Бога. През 1938 г, накрая свекърва ми се разболя и постъпи в болницата при д-р Темелков. Всеки ден свекъра ходеше при нея и я хранеше като дете.
към текста >>

19. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Баща му е бил търговец, имал е мелница и е бил деен член на протестантската черква под влиянието на пастор Хаус и пастор Хаскел от Солун.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ Жорж е роден в 1913 г. на 23 април в гр. Дойран - Македония. През същата година още в края на първата си годинка семейството им се премества в гр. Струмица. Името Жорж той взима от някакъв негов дядо на име Джорджо или от един капитан от френски войски, които са били в Струмица през време на войната и който се е наричал Жорж. Баща му е бил търговец, имал е мелница и е бил деен член на протестантската черква под влиянието на пастор Хаус и пастор Хаскел от Солун. Сестра му Рут и брат му Дино са учили в протестантски училища в Струмица. В края на войната гр. Струмица се предавал към Югославия. След едно пътуване в България, баща му бил подканван от сърбите да се изсели в България и той отива в Петрич, Горна Джумая и накрая в София, където окончателно се настанява. Първоначалното си образование Жорж завършва прогимназия в 1927 г.
към текста >>

„Солунска" с пастор Фурнаджиев.
Много често през 1932 - 33 и 34 година брат ми канеше при него да приспиват на Изгрева приятелите срещу беседите в сряда и петък (общ окултен клас и специален окултен клас за неженени), които се провеждаха в 5 ч. сутринта. След гимназията Жорж е работил при баща си, който е бил търговец на едро за обущарски материали и той е ходил в габровските фабрики за стоки и е помагал много на баща си. През 1936 г. ние се оженихме на 23.VIII. в евангелската църква на ул. „Солунска" с пастор Фурнаджиев. Той имаше мотор, който караше много умело, с голямо самообладание и самоувереност. Често сме ходили с мотора с големия ми син като бебе на коляното ми и и към Изгрева, и към Рила. Той също беше голям скиор. Спускаше се по най-стръмните шанци и взимаше участие в състезания. Всичко в него беше изработено и разумно.
към текста >>

20. 4. ДОШЪЛ ПРАВО НА ИЗВОРА

Георги Сотиров

Солун се запознах с евангелисти и започнах да посещавам събранията им.
семейството ни се премести да живее в град Ксанти - Гърция. Като младеж работих обущарство и тютюноработник. Служих и войник в гръцката армия. Още от 1915 - 1916 г. в гр. Солун се запознах с евангелисти и започнах да посещавам събранията им. Като се завърнах в Ксанти, сближих се с тамошните евангелисти и ги поканих да правят събранията си в нашата къща, гдето отделихме една стая. Цялото ни семейство посещавахме тези събрания. През 1925 г. в Ксанти дойде едно пловдивско семейство, мъж и жена на име Киро и Сийка. Като се научиха, че има евангелски събрания в нашата къща, започнаха и те да посещават.
към текста >>

21. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

ТОМ 7

В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония.
А българите официално от днешната история няма до VII.век. А българите разрушиха римската империя: готите и хуните. Анастасий библиотекарят, който е взел непосредствено участие в миналото за покръстването на българите от гърците доказва, че не е имало никакво покръстване от гърците, а е имало спор между тях под чия зависимост да остане българската църква - под Византия или Рим. Анастасий библиотекарят показва българите в IV.век, че са завладели двата Епира, Тесалия, Дарадания и други Дунавски области. Че българите от IV.век са стари християни и владеят двата Епира чак до Гърция. В Солун българите в 610 година се бият в града на своите деди с Кубер, който е един от синовете на Кубрат, първоначално заселил се в Панония. През 670-675 г. вдигнал въстание срещу аварите и след това напуска и се заселва с хората си в Битолския край. През 688 г. води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи.
към текста >>

Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан.
води сражение с Византийската империя. Това са Куберовите българи. Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н.
към текста >>

Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан.
Това са Куберовите българи. Надписите около Мадарския конник сочат, че Кубер в Битолско е брат на хан Аспарух. Дошъл някой си Кирил от Кападокия, той се меси, бърка с Улфила, щото от Кападокия е Улфила, а не е Кирил от Кападокия. Той е чул глас в александрийския патриаршески храм, който му казва: „Иди в земята при българите да им дадеш закон. Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат. Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия език и т.н. Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди.
към текста >>

22. 55. Разводът

Ангел Вълков

ТОМ 7

Той като бил пленник в Солун, там на пристанището като хамалин разтоварвали параходи.
А освен това за още по-сигурно ,за да се отърве от нея и да освободи стаята, срещнал Тодор, който се въртял около нея и му казал: „Грабни я от пътя и я води у вас. Аз съм съгласен“. Но Тодор като младеж е бил благороден, не искал да я краде като разбойник, а съвсем по човешки й предлагал женитба, а сестра Тодора, за да се отърве от него му казала: „Ако можеш да намериш 20 наполеона златни, ще се оженим“. А тя си мислила, че то^ е беден човек, няма да може да намери толкова пари и така ще се отърве от него. Добре, ама той не е лесен и не е човек за подминаване или за подбив и насмешка. Той като бил пленник в Солун, там на пристанището като хамалин разтоварвали параходи. И те под шинелите си криели това-онова и той спестявал. Така, че той имал събрани толкова златни наполеони колкото тя поискала. Тодор взима наполеоните и ги занесъл на кандидат-булката. Тя като видяла тези жълтици 20 на брой се сбъркала какво да прави. Но понеже дала дума не могла вече да се повърне назад и се съгласила за женитба.
към текста >>

23. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Защото кръстника ми е бил грък: Растиван Ракис от Солун.
Макар и в тази възраст продължавам да пиша, творя и мои трудове, които желаят да видят бял свят. В дни на вдъхновение и пролетни химни. Сега аз ви предадох моите биографични бележки. Там е написано Калиопа. А защо Калиопа? Защото кръстника ми е бил грък: Растиван Ракис от Солун. Моя род няма гръцки произход. Нямам, но кръстника ми е бил грък и казал, щом аз я кръстя, искам да я кръстя на майка си. А какво значи Калиопа? Калиопа значи Хубавелка. Любка, майка ми още от мънинка, от детенце не искала гръцко име и ми викала Любимке.
към текста >>

24. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си билет даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш".
Д: По ново 30.Х1.1914 г. В: Часа знаете ли? Д: Сутринта в 2 часа. Два и 20, точно астрологически, това е рождената дата, разбира се родния град не го помня, защото баща ми е офицер, те военните се движили и това, което помня, това е Сливен. Но ако искаш да знаеш за баща ми ще ти кажа, той е завършил Пловдивската гимназия, класическа гимназия и с приятели решават да заминат за Америка. По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си билет даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш". Поразходил се той по кея, колебаел се, но останал, а корабът заминал с неговите хора. Връща се тука и отива във военното училище, да си изкара службата. Тогава нямало такива ходатайства и постъпва там. Това бил интересен випуск. Генерал Ботев, братът на Христо Ботев бил началник на военното училище.
към текста >>

25. 13. ЛАТЕРНАТА

Д: Той решава да отиде в Америка.Тръгват една група за Америка и отиват в Солун.
Маестро Атанасов го извежда от гимназиалната духова музика, изпращат го в Италия да учи, а пък чичо ми го изпращат в Испания и се връща като представител на шевните машини "Сингер". Така му беше в Ямбол последната кантора там. Търговия с такива машини и той беше купил един орган и едно пиано и взема жена, която обичаше музика и свиреше на пиано. Но до края на живота си му е било мъчно, че не е учил музика. В: А вашият баща, той е първото дете, той какво завършва? Д: Той решава да отиде в Америка.Тръгват една група за Америка и отиват в Солун. Той бил завършил класическа гимназия в Пловдив. Знаеше латински, старогръцки - перфект до края на живота си. На пристанището го вижда обаче един и му казва: "Слушай, понеже теб вуйчо ти те е издържал. Вуйчо ти гарантира за тебе и ти ще се върнеш в България, ще изкараш военната служба и тогава където искаш върви". Всички се качват на кораба, той се разхожда отпред и остава.
към текста >>

26. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

"Солунска", сега "Васил Коларов", чух тревожния сигнал на сирените.
А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул. "Цар Борис I" 76. Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо. Спокойно се отправих по ул. "Цар Борис I" и тъкмо излязох на ул. "Солунска", сега "Васил Коларов", чух тревожния сигнал на сирените. А времето беше ясно, небето синьо, безоблачно, четиримоторно както тогава на шега си казвахме, за да обозначим, че времето подхожда за бомбардировачи аероплани. Изтръпнах от страх, сама накъде да отида! В този миг по ул. "Солунска" ме среща мой ученик и ми предлага да отидем в някое скривалище. Отправихме се към Съдебната палата.
към текста >>

"Солунска" ме среща мой ученик и ми предлага да отидем в някое скривалище.
"Цар Борис I" и тъкмо излязох на ул. "Солунска", сега "Васил Коларов", чух тревожния сигнал на сирените. А времето беше ясно, небето синьо, безоблачно, четиримоторно както тогава на шега си казвахме, за да обозначим, че времето подхожда за бомбардировачи аероплани. Изтръпнах от страх, сама накъде да отида! В този миг по ул. "Солунска" ме среща мой ученик и ми предлага да отидем в някое скривалище. Отправихме се към Съдебната палата. А там пред входа на ул. "Алабин" тълпа, не мога да стоя сред нея, ще ме задушат. Тогава тръгваме към другия вход на ул. "Позитано". От този вход спокойно влязохме в скривалището.
към текста >>

27. 13. ПОДУХ МУЗИКАНТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Имам следния случай в дома на сестра Зорница Русева, тя посещаваше и събранията на евангелистите на ул. "Солун".
Някои от тях са пяти на публични концерти в София. Изоставих личното си творчество, за да мога да работя за музиката на Учителя. Направих зъболекарски струнен квартет. Свирих в оркестъра на "Орпса", по-късно в Ансамбъла на транспорта. С квартета изнасяхме благотворителни концерти по някои домове. Имам следния случай в дома на сестра Зорница Русева, тя посещаваше и събранията на евангелистите на ул. "Солун". Изнесохме концерт веднага след първата бомбардировка над София. Самолетите по обед минаха в пълен боен ред и пуснаха бомбите си някъде към Захарната фабрика и "Надежда". Чухме в центъра само грохота им. Иванка, съпругата ми беше болна, лежеше. Оставих я сама вкъщи, за което дълго време ми се сърди, да отида в семейство Русеви за изнасяне на благотворителния концерт.
към текста >>

28. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 9

Но в Солун влезнал в някаква църквичка „Св. Димитър".
Знаете ли нещо по тоя въпрос? Е.А.: Не, не съм чувала такова нещо. В.К.: Сега за Антиминса да ми кажете нещо. Е.А.: Туй което съм чула ще Ви кажа. Бащата на Учителя искал да се покалугери и тръгнал за Атон. Но в Солун влезнал в някаква църквичка „Св. Димитър". И когато се помолил до него идва един свещеник и го пита откъде е, какво е, разпитва го и после му казва, че няма защо да ходи в Атон да се калугери, а неговата работа е да се върне пак в България, защото ще дойде един светъл Дух чрез него. И той тогава... даже съм чула, че му е казал и за коя да се ожени. Да, и това съм чула. Че тогава му е казал коя мома да вземе и за свидетелство му е дал Антиминса. В.К.: А за „Завета на цветните лъчи", как е даден?
към текста >>

29. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Имаше и гимназия във Велес, в Скопие, Охрид, Солун.
Ние получавахме от екзарха учебниците. Аз съм учила на български учебници, които ни пращаше екзарха. Той за да поддържа духа на българите. Аз съм учила в село, ама във всички градове имаше училища. За всички. Имаше и гимназия във Велес, в Скопие, Охрид, Солун. В.К.: Там има българска гимназия. Е.А.: Тъй че нас ни наричат македонци, ние не се наричаме македонци. В.К.: Това ми харесва много. Е.А.: Както ни наричат сега нас дъновисти.Та така по същия начин и мене ме наричаха. А като бях мъничка.
към текста >>

30. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -5

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

ТОМ 9

Тогава Хитлер поискал нови войски за Сърбия, като предлагал Солун.
Оплака ми се от баща си. Имали някакви разправии за пари. Хитлер му бил казал, че има намерение на Волга да направи укрепен вал и оттам да брани Европа. За Украйна казал: „Унзере Украйна". На 24 юни царя ходи наново при Хитлер. Тогава Хитлер поискал нови войски за Сърбия, като предлагал Солун. Аз посъветвах царя да не го приема, a дa го предложи на германците. Тогава Хитлер искал да го предложи на италианците. На тази среща стана за пръв път дума за създаване на държавна партия, в която да бъде организиран българския народ, както е организирана младежта в Бранник. Наскоро беше станала и стачката на бранниците и аз му показах, какъв ще бъде резултата от държавната партия. Тогава поисках и помилването на ген. Никифоров.
към текста >>

31. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Солунската песен 24.
Последният сеанс в Айтос – 1912 г. 19. Първата беседа в Айтос 20. Запознаване с вегетарианството 21. Огнената риза 22. Ето човекът 23. Солунската песен 24. Как си дошъл 25. Трите хляба от Скопие 26. Този хляб ти ще го раздаваш 27. На гости в село Изворище 28. Уволнен по съкращение 29.
към текста >>

32. 01 - 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН През време на Европейската война - 1917 г.
23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН През време на Европейската война - 1917 г. - брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр. Скопие като медицински фелдшер. Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с. Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в Скопие при Калето - място, което строго се охранявало.
към текста >>

Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен".
- брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр. Скопие като медицински фелдшер. Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с. Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в Скопие при Калето - място, което строго се охранявало. Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен". Чудил се е каква ли ще е тази „Солунска песен", но понеже видението било толкова явно и категорично, той решил да послуша. Решил и тръгнал. Когато дошъл при входа на Калето, часовоите стояли от двете страни на вратата и никого не пускали, но той минал покрай тях. Те го погледнали бегло и изобщо не го спряли. Отива и намира брат Куртев.
към текста >>

Чудил се е каква ли ще е тази „Солунска песен", но понеже видението било толкова явно и категорично, той решил да послуша.
Скопие като медицински фелдшер. Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с. Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в Скопие при Калето - място, което строго се охранявало. Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен". Чудил се е каква ли ще е тази „Солунска песен", но понеже видението било толкова явно и категорично, той решил да послуша. Решил и тръгнал. Когато дошъл при входа на Калето, часовоите стояли от двете страни на вратата и никого не пускали, но той минал покрай тях. Те го погледнали бегло и изобщо не го спряли. Отива и намира брат Куртев. „Как влезе тук?
към текста >>

Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен.
Те го погледнали бегло и изобщо не го спряли. Отива и намира брат Куртев. „Как влезе тук? " - запитва го брат Куртев - „Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине. " - „Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. " Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно. Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане. След малко на Калето пристигнал генерал Макензи - главнокомандващ Обединената армия.
към текста >>

„Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час.
„Как влезе тук? " - запитва го брат Куртев - „Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине. " - „Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. " Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно. Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане. След малко на Калето пристигнал генерал Макензи - главнокомандващ Обединената армия. Поискал да влезе, но часовоите го спрели. Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала.
към текста >>

Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно.
" - запитва го брат Куртев - „Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине. " - „Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. " Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно. Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане. След малко на Калето пристигнал генерал Макензи - главнокомандващ Обединената армия. Поискал да влезе, но часовоите го спрели. Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала. Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане.
към текста >>

Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси общение с Бога.
Поискал да влезе, но часовоите го спрели. Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала. Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия. След като приятелите научили, че главнокомандуващият е бил спрян от часовоите, а брат Станю от с. Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси общение с Бога. Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска доблест. За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога. За нас е една хубава опитност за силата и възможностите на Христовия Дух.
към текста >>

За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога.
Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия. След като приятелите научили, че главнокомандуващият е бил спрян от часовоите, а брат Станю от с. Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси общение с Бога. Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска доблест. За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога. За нас е една хубава опитност за силата и възможностите на Христовия Дух.
към текста >>

33. 01 - 24. КАК СИ ДОШЪЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Нали е бил щабен писар, с голямо старание преписал свитъка, а това бил нарядът от „Солунската песен".
Офицерите го огледали - Иванчо Манев, обикновен войник, държащ под мишница някаква книга, но никой не се обадил. Брат Георги станал, посрещнал го и тихичко му казал: „Как си дошъл? Тук пиле не може да прехвръкне." - „Дойдох да те видя, какво правиш и да ми кажеш нещо. Когато минах покрай часовоите, никой не ме спря и никой нищо не ми каза. " Брат Георги бръкнал в джоба на куртката си, извадил един свитък от хартия и му казал да седне и да го препише, докато си свърши работата. Нали е бил щабен писар, с голямо старание преписал свитъка, а това бил нарядът от „Солунската песен". Привършил с преписването и брат Георги Куртев застанал до него и поел обратно свитъка. „Тебе Господ те е пратил, за да препишеш наряда Му и затова те е направил невидим за часовоите. " Брат Иван Манев става, ръкува се и си тръгва с онази вяра в себе си, която отваря врати и прави проходими пътищата на човеците, които вървят в пътищата Божии. Онзи, който има вяра, има и връзка и чрез тази връзка невъзможното става възможно, защото Бог не е само Бог в Слово но и и в Сила. За тези приятели от войните, техните опитности бяха живи и чрез тях се вливаше живото Слово на Мировия Учител и те останаха верни и предани до края на живота си на Делото на Учителя.
към текста >>

34. 09 - 210. СПАСЕН ОТ ГЛАДНА СМЪРТ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

210. СПАСЕН ОТ ГЛАДНА СМЪРТ На 19 август 1918 година бяхме на Добро поле, когато ни плениха и изпратиха в пленнически лагар „Микра" край град Солун.
210. СПАСЕН ОТ ГЛАДНА СМЪРТ На 19 август 1918 година бяхме на Добро поле, когато ни плениха и изпратиха в пленнически лагар „Микра" край град Солун. Отношението към пленниците - лошо, а храната - крайно оскъдна. Тежката работа която работехме, изискваше по-добра храна, но нали ние бяхме пленници, хранеха ни, колкото да не умрем. Но не стига това, че храната е слаба и некачествена, но аз, като вегетарианец, не можех да ям месо и така останах само на хлебната дажба. Отначало имах някой лев ис тях се поддържах, но и те скоро се свършиха. Тежкият труд и слабата храна бързо се отразиха върху здравословното ми състояние, като често взе да ми се вие свят.
към текста >>

Работехме на Солунското пристанище, където бяхме само пленници и служащи, само мъже.
Вече пред мене се изправи въпросът с всичката си сериозност, дали да ям месо или да умра от глад. Един ден се опитах да ям, но ми са видя тъй отвратително, че предпочитах да умра, но не и да ям месо. Тежко изпитание стоеше пред мен. Никой не можеше да ми помогне, освен един Бог. Моята съдба бе в ръцете на Бога. Работехме на Солунското пристанище, където бяхме само пленници и служащи, само мъже. Никакви жени нямаше между нас. Веднъж, като отидох към работното си място, намерих чиста, бяла дамска кърпичка, загъната на четири и вътре книжни пари, сто динара /10 х 10/, равни на наши сто лева. Парите, още с ръце не пипнати, съвършено нови, като че сега излезли от печатницата. Погледнах да видя наблизо някоя жена, която да ги е загубила, но не се оказа никаква жена ни наблизо, ни по-далеч. Разбрах, че парите са за мен и от тях почнах да харча, за да се храня.
към текста >>

35. 23 - 8. ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ

След моето пленяване ни закараха в Солун.
Той ме посрещна на вратата и ме попита откъде идвам. Казах му за моето лошо настроение. Той погледна нагоре, постоя малко така и ме попита бил ли съм в сражение, чиято картина описа. Отговорих му, че съм минал през това място един ден след сражението. След това той се съсредоточи и три пъти ми каза: „Ще идеш и ще се върнеш." Аз му благодарих и заминах. След моето пленяване ни закараха в Солун. Изпитвах големи трудности с храната. Можех да ям само хляб. По същото това време баща ми ходил на събор в Търново и попитал Учителя за мен. Учителят му отговорил, че съм жив, но съм поставен на изпитание. Баща ми попитал кога ще се върна.
към текста >>

36. І.02.13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ

Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско.
13. КОЙ Е ВЕСТИТЕЛЯТ НА СВЯТИЯ ДУХ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Отляво на Антиминса от 1747 г. извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г.
към текста >>

Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св.
извън рамката му има надпис на гръцки език. „Осветено от светия Месемврийски Мирийски Йосиф, 1820 г. От дясната страна се чете: „Провату (Провадия), 1820 г., 6 август, мощи на Свети Мина. Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г. Печатан е там, по гравюрата на руския художник Алексей Зубов, върху медна гравюра. Много по-късно по настояване на поп Константин Дъновски, по внушение на неговия син Петър Дънов, се прави поръчка при Руския синод за отпечатване на руския антиминс от 1747 г.
към текста >>

Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г.
Най-долу, извън рамката, четем: „Иверийския манастир" от Пале, Солунско. Труд на печатницата (копие от печатницата, типографията на Алекси Ктимос, когото да помене Бог, Господ Бог с помощниците Му." Този манастир е грузински, Ивер, Иверон. Неслучайно се печатат там, в Иверския манастир, понеже йеромонах Теофан, който е бил свидетел на Видението и Откровението на Святия Дух в солунската черква „Св. Панагия Лагудяни" е грузинец от Иверския манастир в Атон. Печатан е този класически антиминс при архиепископ филарет при манастира „Св. Иверон" от Пале Тесалоники (Солунско) през 1747 г. Печатан е там, по гравюрата на руския художник Алексей Зубов, върху медна гравюра. Много по-късно по настояване на поп Константин Дъновски, по внушение на неговия син Петър Дънов, се прави поръчка при Руския синод за отпечатване на руския антиминс от 1747 г. на Алексей Зубов. И тогава е възпроизведен и отпечатан в Русия. И донесени копия от него в България.
към текста >>

Димитър Солунски" в гр. Солун?
Днес със сигурност можем да заявим, че онзи, който бе осветил Антиминса от 1820 г. в Месемврия и Провадия е архиерей Йосиф Серски, впоследствие митрополит във Варна от 1838-1846 г. Според данните той е заминал за Света гора вече възрастен. И той ли е този, който през 1854 г. посреща Константин Дъновски и му връчва последния останал Антиминс в църквата „Св. Димитър Солунски" в гр. Солун? Ще помислим и ще проверим, когато говорим за тази история
към текста >>

37. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ ЕДНО ОТКРОВЕНИЕ -(1*) В СОЛУНСКАТА ЧЕРКВА „СВ.
14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ ЕДНО ОТКРОВЕНИЕ -(1*) В СОЛУНСКАТА ЧЕРКВА „СВ. ДИМИТРИЙ" (КАССЪМА-ДЖАМИСИ) Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 година На велики петък-(2*) отидохме с другарите: Белю Пинин, Тодор Х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гробът на Св. Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси. На излизане ни срещна един старец, свещеник-(3*), без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни.
към текста >>

Солун, на 10 април 1854 година На велики петък-(2*) отидохме с другарите: Белю Пинин, Тодор Х.
14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ ЕДНО ОТКРОВЕНИЕ -(1*) В СОЛУНСКАТА ЧЕРКВА „СВ. ДИМИТРИЙ" (КАССЪМА-ДЖАМИСИ) Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 година На велики петък-(2*) отидохме с другарите: Белю Пинин, Тодор Х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гробът на Св. Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси. На излизане ни срещна един старец, свещеник-(3*), без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора.
към текста >>

38. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА Едно Откровение в солунската черква „Св.
15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА Едно Откровение в солунската черква „Св. Димитър Солунски (Кассъма Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г. 1*. Настоящото откровение е публикувано от Константин Дъновски в една малка книжка през 1905 г. по препоръка на сина му Учителя Петър Дънов, тъй като предните копия са потънали вдън земя. Едно копие е дал на Св.
към текста >>

Димитър Солунски (Кассъма Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.
15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА Едно Откровение в солунската черква „Св. Димитър Солунски (Кассъма Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г. 1*. Настоящото откровение е публикувано от Константин Дъновски в една малка книжка през 1905 г. по препоръка на сина му Учителя Петър Дънов, тъй като предните копия са потънали вдън земя. Едно копие е дал на Св. синод, едно копие на княз Батенберг, трето - на архимандрит Вениамин, на руския броненосец Ростислав, дошъл на гостуване във пристанището на гр. Варна.
към текста >>

Солун на 10 април 1854 г. 1*.
15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА Едно Откровение в солунската черква „Св. Димитър Солунски (Кассъма Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г. 1*. Настоящото откровение е публикувано от Константин Дъновски в една малка книжка през 1905 г. по препоръка на сина му Учителя Петър Дънов, тъй като предните копия са потънали вдън земя. Едно копие е дал на Св. синод, едно копие на княз Батенберг, трето - на архимандрит Вениамин, на руския броненосец Ростислав, дошъл на гостуване във пристанището на гр. Варна. Всички тези преписи са извършвани на ръка.
към текста >>

После ги стоварили на Солунското пристанище.
Качват се на парахода от Цариград, но претърпяват корабокрушение в Мраморно море. Пътувайки на едно малко корабче, появила се буря и насреща им налетяла военна гемия, тласкана от силен вятър. Параходчето се опитало да се отклони, но военната гемия го удря с носа и го пробива. Започнало да потъва заедно с пътниците. По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали. После ги стоварили на Солунското пристанище. Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*.
към текста >>

Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си.
По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали. После ги стоварили на Солунското пристанище. Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г.
към текста >>

в Солун.
Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път. 3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини. Тези места били подведомствени на Месемврийския владика. Тук владика е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония. От 1838 г. е назначен за Варненски митрополит (1838-1847).
към текста >>

Димитър Мученик Солунски - за него ще говорим по-късно и то много подробно.
Импера-, орът изпратил Ермоген да изкорени християнството. Хванали Мина, измъчвали го, но той отново бил изцелен от Христа Тогава Ермоген видял два ангела във видение да слагат нетленен венец върху главата на Мина. Ермоген също приел Христа и двамата проповядвали. Императорът, след като научил всичко, сам дошъл в Александрия и посякъл двамата с меч и телата им били хвърлени в морето. Другият мъж е бил Св. Димитър Мученик Солунски - за него ще говорим по-късно и то много подробно. Третият мъж е бил също светия, но името му било утаено, то е било скрито. 8*. Девойката в бяла светлина и с дрехи от слънце разказала за греховете на християните преди 303 години, т.е, през 1443/1444 г. Божият гняв се излял върху християните при Варненската битка, поради това, че престъпили клетвата си при сключения мир с турците. Те били победени и с това робството продължило, и Константинопол паднал по-късно в турски ръце. Клетвопрестъплението пред Библията не се изличава. 9*.
към текста >>

Димитър Солунски" в самия град Солун през 1854 г.
Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца. 15*. Чрез Обединението, посредством Христовия Дух, това славянско племе, българите, ще възкръснат и ще видят колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие и в единомислие. Но това става само при едно условие, да бъдат в един и същ Дух. Защото благословението на Бога се излива чрез един и същ Дух, Духът на благодатта, който е Христовият Дух. 16*. Това Откровение на Святия Дух, чрез стария свещеник в присъствието на младия Константин Дъновски, се извършва в църквата „Св. Димитър Солунски" в самия град Солун през 1854 г. За Святият Дух това е злочест град, макар че е отечество на славянските просветители Кирил и Методий. А те слизат на земята, за да прокарат пътя на Святия Дух между небето и племето Славянско, давайки му Словото на Бога да се изписва чрез славянски писмена. Този град не може да стане втори славянски Ерусалим, защото враговете на славянството чрез Берлинския конгрес (1879 г.) отрязаха тези земи и разделиха България надве, за да не може Великият Учител в лицето на Петър Дънов да извърши Обединението на Славянството чрез Словото, което той предаваше на български език. 17*. Даровете на приношението Богу се слагали върху Антиминса, за да се извърши Евхаристията. Тези дарове са приготвени от славянството и ще изпълнят своето предопределение.
към текста >>

39. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква „Св.
Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва уловима ирония в гласа, той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още! " След време много от преживелиците на дядо поп ми се разказаха, но остави в мене трайни следи само разказа за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвършено млад 16-17 годишен. Но срещата му с един мистериозен духовник в солунската черква „Св. Димитрий", (превърната от турците в джамия), става причина младият Константин да не стане светогорски калугер; но верен на религиозния си дух той се запопил. Тая съдбоносна случка в живота на набожния Константин повлияла да се измени насоката на неговия живот. Ала тя не е отбелязана в биографичния очерк, публикуван в „Духовна култура" - синодално издание 1920 г., кн. 1 и 2., след неговата смърт (13 ноември 1919 г.). Или случая не е бил известен на почтения автор на очерка, г.
към текста >>

И тая си вяра според собствения му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г., мистерия.
Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собствения му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г., мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* (Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий".) Забележка на съставителя: (В книжката, отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст, известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано в „Изгревът", том XI, в специалната студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът, том II, стр.
към текста >>

брошура.* (Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св.
Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собствения му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г., мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* (Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий".) Забележка на съставителя: (В книжката, отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст, известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано в „Изгревът", том XI, в специалната студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът, том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура.
към текста >>

Димитрий".) Забележка на съставителя: (В книжката, отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст, известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св.
Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собствения му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г., мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г. брошура.* (Чети: „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий".) Забележка на съставителя: (В книжката, отпечатана от Тодор Бъчваров следва публикуван текст, известен като „Едно откровение в Солунската черква „Св. Димитрий", което ще бъде отпечатано в „Изгревът", том XI, в специалната студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът, том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но които той е доверил на верующи.
към текста >>

Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целият му род".
В двора до олтаря лежат и останките му. Над гробът се издига скромен железен кръст. Засъхнали бяха няколкото стръка цвете, посадени върху стихналата земя. Отиде си от света живият свидетел на описаната мистерия, остава само старият жертвеник да говори за мистериозното си минало. От надписите му на гръцки език се види, че е печатан, когато е бил вселенски патриарх „Кирио, Кирио, Паиси, 1747 година". Един едва личащ надпис отдолу гласи: „Град Солун, печат Алекси Ктимос, да се поменува целият му род". Отдясно напряко с едри слова стои надпис: „Осветен от Св. Месемврийски Кирио Йосиф, 1820 г.". А отляво са думите: „Агнец (жертва), 1820, август 6 - мощи Св. Мина, (зашити в антиминса). И дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца!
към текста >>

40. І.02.18. БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯТ

Освен това такива антиминси са отпечатвани и в Солун, понеже са на гръцки език.
Тези отпечатани Антиминси са на хартия и са се разпространявали между последователите на Учителя Дънов, син на Константин Дъновски. Аз съм ги виждал, окачени в рамка по стените на някои салони. Някои и сега са запазени, захвърлени от невежеството в праха на забравата. 4. През 1897 г. се отпечатват 8 Русия на копринен плат много антиминси, които се разпространяват в България. Освен това такива антиминси са отпечатвани и в Солун, понеже са на гръцки език. Така че е напълно възможно в църквата „Св. Архангел Михаил" да има такъв екземпляр. А оригиналният Антиминс, който е получил Константин Дъновски е на друго място, за което ще говорим. 5. Тази книжка е написана на 1.VIII.1922 г., когато България е преминала през две национални катастрофи и всички идеали за обединението на българските земи са пропаднали и загубени, затова има тъжни мисли. И необходими изводи и поучения за следващите поколения българи. 6.
към текста >>

41. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

С него той е работил и го е пазел като нещо съкровено, защото е знаел при какви обстоятелства го е получил в Солун през 1854 г. 6*.
А живее и ходи по свят земен. 5*. Този Антиминс е съществувал. Заради него той, Константин Дъновски, става свещеник в 1857 г. в с. Хадърджа и с него си е служил при службите и го е носел в себе си, при откриването на църквите в окръга. С него той е работил и го е пазел като нещо съкровено, защото е знаел при какви обстоятелства го е получил в Солун през 1854 г. 6*. През 1747 г. са отлитографирани 153 броя и те са давани на верни свещеници, запознати с целта на издаването му. Този Антиминс от 1820 г. е осветен от Йосиф Месемврийски, а по-късно е Йосиф Серски, митрополит на Варна. Той е един от тези 153 броя.
към текста >>

Този Антимис е даден на ръка в Солун от тайнствения отец.
Той е един от тези 153 броя. На Антиминса много добре е обозначено и написано кой го е осветил. Това е оригиналният Антиминс и последният останал от тези 153 броя, и осветен лично от Йосиф Месемврийски 1820 г. Лично той му го връчва през 1854 г. А младият Константин го приема. 7*. Този Антимис е даден на ръка в Солун от тайнствения отец. От разговора си с него, Константин много добре е знаел кой е той и къде е работил, защото след като се връща от Солун през 1854 г. в село Хадърджа, (поради Кримската война селото е било пълно с турци), той заминава за Балчик, където учителствува 2 години и се връща в Хадърджа, след свършването на войната (1856 г.). Той е отишъл да работи там, понеже Йосиф Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие. Освен това с този Антиминс след като става свещеник, той е приведен в сан свещеник от митрополит Порфирий Варненски, който го покровителствувал поради хубавият му глас. Той е бил посветен и е ръкоположен върху този Антиминс.
към текста >>

От разговора си с него, Константин много добре е знаел кой е той и къде е работил, защото след като се връща от Солун през 1854 г.
На Антиминса много добре е обозначено и написано кой го е осветил. Това е оригиналният Антиминс и последният останал от тези 153 броя, и осветен лично от Йосиф Месемврийски 1820 г. Лично той му го връчва през 1854 г. А младият Константин го приема. 7*. Този Антимис е даден на ръка в Солун от тайнствения отец. От разговора си с него, Константин много добре е знаел кой е той и къде е работил, защото след като се връща от Солун през 1854 г. в село Хадърджа, (поради Кримската война селото е било пълно с турци), той заминава за Балчик, където учителствува 2 години и се връща в Хадърджа, след свършването на войната (1856 г.). Той е отишъл да работи там, понеже Йосиф Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие. Освен това с този Антиминс след като става свещеник, той е приведен в сан свещеник от митрополит Порфирий Варненски, който го покровителствувал поради хубавият му глас. Той е бил посветен и е ръкоположен върху този Антиминс. Порфирий е знаел за него, защото той е осветил през 1842 г., като преславски митрополит, такъв Антиминс.
към текста >>

Тогава Антиминсите са се гравирали от руски майстори на гръцки и славянски, и са се отпечатвали в Русия или в Солун.
Той е отишъл да работи там, понеже Йосиф Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие. Освен това с този Антиминс след като става свещеник, той е приведен в сан свещеник от митрополит Порфирий Варненски, който го покровителствувал поради хубавият му глас. Той е бил посветен и е ръкоположен върху този Антиминс. Порфирий е знаел за него, защото той е осветил през 1842 г., като преславски митрополит, такъв Антиминс. От същия Антиминс отпечатани по-късно са били раздавани при откриване на църквите. Тогава Антиминсите са се гравирали от руски майстори на гръцки и славянски, и са се отпечатвали в Русия или в Солун. Русия е покровителствувала гръцката Вселенска патриаршия в Истанбул, защото под нейното опекунство са били всички християнски народи в Турската империя. Единственото, което е вярно, че църквата „Св. Архангел Михаил" се отваря, открива с друг подобен Антиминс, защото с отварянето, освещаването, той трябва да се закачи там и да стои на стената. А при служба да се сваля и слага върху олтаря. А Константин Дъновски е пазел при себе си онзи Антиминс от „Откровението" в Солун.
към текста >>

А Константин Дъновски е пазел при себе си онзи Антиминс от „Откровението" в Солун.
Тогава Антиминсите са се гравирали от руски майстори на гръцки и славянски, и са се отпечатвали в Русия или в Солун. Русия е покровителствувала гръцката Вселенска патриаршия в Истанбул, защото под нейното опекунство са били всички християнски народи в Турската империя. Единственото, което е вярно, че църквата „Св. Архангел Михаил" се отваря, открива с друг подобен Антиминс, защото с отварянето, освещаването, той трябва да се закачи там и да стои на стената. А при служба да се сваля и слага върху олтаря. А Константин Дъновски е пазел при себе си онзи Антиминс от „Откровението" в Солун. И него не го е давал никому. Откъде знаем? Знаем от някъде. А то се и вижда от изброените събития. 8*. Тази дописка нарочно се помества тук, за да отклони вниманието ни от Откровението и да ни препрати в друга посока към неприятелите на Константин Дъновски, които са имали различни лица - българи, гърци, гагаузи и чак накрая някои турци.
към текста >>

Димитрий" в Солун през 1854 г.
Защо го взема при себе си? Харесва го. Имал хубав глас, пеел е много добре църковните песнопения, знаел е говоримо и писмено гръцки, извършвал е богослужението на гръцки. Усещал го е, че е имал в себе си дух, който го ръководи. Не може митрополит Порфирий, който преди това е бил митрополит Преславски и да е осветил един от онези класически Антиминси през 1842 г., да не е знаел от Константин Дъновски, неговото преживяване в църквата „Св. Димитрий" в Солун през 1854 г. Всички тези неща са свързани с невидима верига. Ето защо той е бил лоялен, коректен към своя покровител и благодетел, митрополит Порфирий Варненски. Историята за тази църква Константин Дъновски я знае и затова оттам взимат онзи Антиминс, който е оставил архиерей Йосиф Серски, който е българин от Серско, Македония. И този Йосиф е същият този тайнствен отец, който връчва на Константин Дъновски последния брой от тези 153 Антиминса. Затова Константин Дъновски взема Антиминс от църква, възстановена от български митрополит, и оставен там от български архиереи на служба на Цариградската гръцка патриаршия.
към текста >>

42. І.02.21. КЪДЕ СЕ НАМИРА ОРИГИНАЛНИЯТ АНТИМИНС?

Димитрий Солунски" на Константин Дъновски, ще ви запознаем с няколко писма.
21. КЪДЕ СЕ НАМИРА ОРИГИНАЛНИЯТ АНТИМИНС? За да отговорим на въпроса къде се намира оригиналният Антиминс, даден на 10 април 1854 г. в църквата „Св. Димитрий Солунски" на Константин Дъновски, ще ви запознаем с няколко писма. Първото писмо е на поп Константин Дъновски от 6.IX.1904 г. до Мария Казакова. Неговият син Петър Дънов е вече Учителят Петър Дънов. А защо? Онова, което бе пророкувано, то се бе сбъднало и в присъствие на поп Константин Дъновски в кръчмата на село Тетово, Русенско, Божественият Дух слиза върху Петър Дънов на 7.ІІІ.1897 г.
към текста >>

Димитрий в Солун, биде в 1854 в самий ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския свят синод - (2*), но което остана в паметта ми с гърмеж от Топови и Глас на некого, който говореше; Братия Християни, ако ние се усплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затръби Ангелът - (3*)в последний ден!
Писмото ви от 27 миналий приех и добре разбрах писаното ви. Радува ме гостуването ви у дъщеря ми и разговора с любезния ми син Петра, по някои важни вопроси, които сте имали, когато сте били тука, а още повече ме трогват вашите високи чувства и желания да научите от мен някакви интересни събития, които са се случили в моя живот. - (1*) На 1-ий вопрос. Даденият ми свет Антиминс при гроба на С. В. М. Димитрий в Солун, биде в 1854 в самий ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския свят синод - (2*), но което остана в паметта ми с гърмеж от Топови и Глас на некого, който говореше; Братия Християни, ако ние се усплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затръби Ангелът - (3*)в последний ден! На моето удивление ми отговори, който стоеше при меня. „Ето истинский Божий служител..." и след десет дни, като са върнах в Цариград, научих са, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали г. Одесса. На 2-ий вопрос за църквата във Варна. - (4*) В 1860 г. дойде някои си Рачински, консул във г.
към текста >>

Между това Рачинский са научи от мен за всичките ми случайности в Солун... и така през зимата си отиде в Россия и през март на сетната година дойде със всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г.
Запозна се и с мен. От разговор на разговор аз тъй като на шега му загатнах, че в морето на местността между манастирите „С. Димитър", с. Костадин има камбана в морето. Той взе всичко за сериозно и повика няколко рибари, та отиде на казаното място и извадиха камбаната, която теглили я - около 14 пуда. Между това Рачинский са научи от мен за всичките ми случайности в Солун... и така през зимата си отиде в Россия и през март на сетната година дойде със всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г. биде отворена и осветена в името на свят. Николая Арх, Епископа Мирликийскаго Чудотворца... в домът на Залъмоолу, които дето живеят и сам. 3-ий вопрос. - (5*) Телеграма отправих на 19 февр. 1896 г.
към текста >>

43. І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС

Руската писменост е пазела преданието за единството на славянския език, а руската църква свято е почитала паметта на просветителите на цялото славянство - солунските братя Кирил и Методий.
При него Русия излиза на Балтийско море, на север и на юг се закрепва на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа срещу шведите. През 1722 - 1723 г. война на Русия с Персия и присъединяване на западното и южното Каспийско крайбрежие към Русия. Руската писменост е пазела преданието за единството на славянския език, а руската църква свято е почитала паметта на просветителите на цялото славянство - солунските братя Кирил и Методий. Но не племенното, а религиозното съзнание, съзнавайки себе си като православни християни, е обединило и сляло в едно народите от руските княжества, въз основа на единството на Руската православна църква. Тя е, която е изработила руското национално съзнание. А това се е осъществило с Антиминса, изработен по времето на Петра Алексеевича (Петър I Великий). II. Антиминсът по времето на руската императрица Елисавета Петровна (1741-1761). Първообразът за гравьора, който е работил на медна плоча антиминсното клише е бил руският класически вид от 1713 г.
към текста >>

44. І.02.27. ПРОРОЧЕСТВОТО ОТ СВЕТА ГОРА

Второ е царство Солун.
В 1915 г. животворящий кръст Господен, всичките му части от църкви и манастири ще са събере на едно място и ще светни като слънце и ще се вознесе на небето, да го види всеки верен и неверен. Защото кръста Господен, малко остана уважението му по земята, и за това ще ни остави, защото не вярваме в Господа нашего Исуса Христа, затова ще се вознесе на небето на 1915 г. 6. В 1915 г. Турското царство ще се раздели на три части: първо е царство Цариград. Второ е царство Солун. Трето царство е Александрия. 7. Ще стане смятение по всичката земя и свят до 1919 г. 8. В 1919 г. на идолопоклонници японци и китайци ще завладеят Москва и Цариград. Подир европейските войни и ще станат всичките храмове, църкви, идолопоклонски капища на японци и китайци. 9.
към текста >>

45. І.02.28. БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОРОЧЕСТВОТО НА СВЕТА ГОРА

Но биват спряни от германското командване, защото разбитите от българите войски на Антантата щели да бъдат натоварени в Солун и оттам ще бъдат прехвърлени на западния фронт срещу германците.
Милиони са убитите, осакатените по фронтовете на Балканите, в Европа и по света. Настъпват разруха, бунтове, революции. 5. На 1 (14) октомври 1915 г. България влиза във войната на страната на Централните сили. Българските войски с боеве навлизат и превземат Дойран. Но биват спряни от германското командване, защото разбитите от българите войски на Антантата щели да бъдат натоварени в Солун и оттам ще бъдат прехвърлени на западния фронт срещу германците. Така с намесата на германците, тази армия не е изхвърлена в морето от българските войски и тук впоследствие се създава Южния фронт. А на следващата година, 1916, той наброява 200 000 войници, които отнемат живота на хиляди български войници, но отговаря на германското командване да задържи чрез България тези войски тук, на Солунския фронт. Ето това е годината 1915 на Възнесението на кръста Господен на небето. С него се възнасят хиляди български убити войници. Разрушена България е разпъната на кръста от една страна от съюзниците си - германците, а от друга страна е пробождана с копие от Антантата.
към текста >>

А на следващата година, 1916, той наброява 200 000 войници, които отнемат живота на хиляди български войници, но отговаря на германското командване да задържи чрез България тези войски тук, на Солунския фронт.
На 1 (14) октомври 1915 г. България влиза във войната на страната на Централните сили. Българските войски с боеве навлизат и превземат Дойран. Но биват спряни от германското командване, защото разбитите от българите войски на Антантата щели да бъдат натоварени в Солун и оттам ще бъдат прехвърлени на западния фронт срещу германците. Така с намесата на германците, тази армия не е изхвърлена в морето от българските войски и тук впоследствие се създава Южния фронт. А на следващата година, 1916, той наброява 200 000 войници, които отнемат живота на хиляди български войници, но отговаря на германското командване да задържи чрез България тези войски тук, на Солунския фронт. Ето това е годината 1915 на Възнесението на кръста Господен на небето. С него се възнасят хиляди български убити войници. Разрушена България е разпъната на кръста от една страна от съюзниците си - германците, а от друга страна е пробождана с копие от Антантата. Накрая й е окачен трънен венец на главата, тя губи войната. На 14/15.IX.1918 г.
към текста >>

46. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

3част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО" В Солунската черква „Св.
3част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО" В Солунската черква „Св. Димитър", дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕНИЯ ПОУЧЕНИЯ откровението от святаго духа духът на овещанието - дух сеятий едно откровение в солунската черква СВ. ДИМИТРИЙ (КАССЪМА-ДЖАЯШСИ) Дадено на Отца Константнна Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, нд 10 Април 1854 година На велики петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гробът на Св. Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси.На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, Брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни.
към текста >>

Димитър", дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕНИЯ ПОУЧЕНИЯ откровението от святаго духа духът на овещанието - дух сеятий едно откровение в солунската черква СВ.
3част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО" В Солунската черква „Св. Димитър", дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕНИЯ ПОУЧЕНИЯ откровението от святаго духа духът на овещанието - дух сеятий едно откровение в солунската черква СВ. ДИМИТРИЙ (КАССЪМА-ДЖАЯШСИ) Дадено на Отца Константнна Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, нд 10 Април 1854 година На велики петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гробът на Св. Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси.На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, Брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата и ни попита откъде сме и накъде отиваме.
към текста >>

Солун, нд 10 Април 1854 година На велики петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х.
3част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО" В Солунската черква „Св. Димитър", дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕНИЯ ПОУЧЕНИЯ откровението от святаго духа духът на овещанието - дух сеятий едно откровение в солунската черква СВ. ДИМИТРИЙ (КАССЪМА-ДЖАЯШСИ) Дадено на Отца Константнна Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, нд 10 Април 1854 година На велики петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гробът на Св. Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема: Кассъма-Джамиси.На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице сухо-бледо, Брада дълга и бяла, очи светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата и ни попита откъде сме и накъде отиваме. Нии му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора. Много добре, рече той, аз познавам тия места и съм живял там няколко време, като ни и разпита за някои лица от градът Варна.
към текста >>

47. І.03.01. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ

1. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ Димитър Солунски е роден в град Солун в III век след Христа.
1. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ Димитър Солунски е роден в град Солун в III век след Христа. Като управител на град Солун е Теодор Славянин, българин по произход, а жена му Зодания е гръкиня. Били бездетни. Веднъж приели у дома си християнски апостоли и те били кръстени в Христа. През нощта се явил Ангел Господен и казал: „Молитвата ви пред Бога е чута и жена ви Зодания ще зачене и ще роди син. Наречете го Димитър и той ще стане господар на този град и ще го владее до веки веков.
към текста >>

Като управител на град Солун е Теодор Славянин, българин по произход, а жена му Зодания е гръкиня.
1. СВЕТИ ДИМИТЪР СОЛУНСКИ Димитър Солунски е роден в град Солун в III век след Христа. Като управител на град Солун е Теодор Славянин, българин по произход, а жена му Зодания е гръкиня. Били бездетни. Веднъж приели у дома си християнски апостоли и те били кръстени в Христа. През нощта се явил Ангел Господен и казал: „Молитвата ви пред Бога е чута и жена ви Зодания ще зачене и ще роди син. Наречете го Димитър и той ще стане господар на този град и ще го владее до веки веков. Амин." Дошло време жена му да роди дете, син, момчето пораства и бил даден на военна служба при императора Максимилиам Херкулий (286-305 г.).
към текста >>

Той бил назначен от Максимиан за консул (управител) на Солун с поръчение да очисти града от християните.
Диоклетиан издал в Никодимия първия едикт против християните. В 305 г. Диоклетиан се отказал от престола, същото сторил и Максимиан Херкул, който жестоко преследвал християните. Източният кесар на империята Галерий бил зет на Диоклетиан. След смъртта на родителите си, Димитър наследил голямо богатство. Той бил назначен от Максимиан за консул (управител) на Солун с поръчение да очисти града от християните. Вместо да преследва християните, той започнал да проповядва сам Исуса Христа като спасител. Като се връщал през есента на 306 г. от далечен поход на Изток, императорът пристигнал в Солун. Разпитал лично Димитър дали са верни твърденията, че е проповядвал Христа. Димитър се застъпил за Спасителя Христа и изобличил езичниците.
към текста >>

от далечен поход на Изток, императорът пристигнал в Солун.
Източният кесар на империята Галерий бил зет на Диоклетиан. След смъртта на родителите си, Димитър наследил голямо богатство. Той бил назначен от Максимиан за консул (управител) на Солун с поръчение да очисти града от християните. Вместо да преследва християните, той започнал да проповядва сам Исуса Христа като спасител. Като се връщал през есента на 306 г. от далечен поход на Изток, императорът пристигнал в Солун. Разпитал лично Димитър дали са верни твърденията, че е проповядвал Христа. Димитър се застъпил за Спасителя Христа и изобличил езичниците. Той бил хвърлен в тъмница. Явява му се Ангел Господен отгоре над него, държейки златен венец и полагайки го върху главата му, казва: „Радвай се Димитре, войне Христов, дръж се и бъди твърд, за да победиш твоите врагове," Мъченическият венец е показвал, че е поел пътя към Голгота. По това време в открития градски стадион се устройвали игри за развлечение на императора.
към текста >>

В Солун е имало един младеж на име Нестор, отишъл при Димитър в тъмницата, за да го благослови, за да се бие с Лий.
Димитър се застъпил за Спасителя Христа и изобличил езичниците. Той бил хвърлен в тъмница. Явява му се Ангел Господен отгоре над него, държейки златен венец и полагайки го върху главата му, казва: „Радвай се Димитре, войне Христов, дръж се и бъди твърд, за да победиш твоите врагове," Мъченическият венец е показвал, че е поел пътя към Голгота. По това време в открития градски стадион се устройвали игри за развлечение на императора. Той е имал един борец на име Лий, който хващал противниците си и ги изхвърлял вън от арената върху остри копия, убивайки много хора. В Солун е имало един младеж на име Нестор, отишъл при Димитър в тъмницата, за да го благослови, за да се бие с Лий. След това отишъл на арената и победил Лий и го хвърлил върху копията. Като узнал имтераторът, че е бил благословен от Димитър, наредил да убият Нестор и изпратил войници да убият и Димитър. Пробили го с копие. Погребали го на същото място. Това станало на 26 октомври 306 година.
към текста >>

Димитър Солунски".
Култът към Димитър започва след спирането на гоненията. На мястото на гроба му се построява малък храм, където се извършват много чудеса. По-късно се построява по-голям храм и при изкопаване на основите намерили мощите на Св. Димитър и ги положили в сребърен ковчег. Църквата била наречена „Св. Димитър Солунски". По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил. Той става патрон на гр. Солун и охранява града от нашествениците. Славата му се потвърждава като покровител на града през VI и VII век, когато Солун е безуспешно обсаждан от авари и славяни.
към текста >>

Солун и охранява града от нашествениците.
Димитър и ги положили в сребърен ковчег. Църквата била наречена „Св. Димитър Солунски". По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил. Той става патрон на гр. Солун и охранява града от нашествениците. Славата му се потвърждава като покровител на града през VI и VII век, когато Солун е безуспешно обсаждан от авари и славяни.
към текста >>

Славата му се потвърждава като покровител на града през VI и VII век, когато Солун е безуспешно обсаждан от авари и славяни.
Църквата била наречена „Св. Димитър Солунски". По-късно се пише неговото житие и 12 чудеса, които е направил. Той става патрон на гр. Солун и охранява града от нашествениците. Славата му се потвърждава като покровител на града през VI и VII век, когато Солун е безуспешно обсаждан от авари и славяни.
към текста >>

48. І.03.02. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН

2. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН Заселването на Балканския полуостров и преминаването на юг от Дунава на славяните започва при царуването на император Анастасий I (491-518 г.), при приемника му Юстин I (518-527 г.) и Юстин II (527-565 г.) 1-во славянско нападение през 597 година.
2. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН Заселването на Балканския полуостров и преминаването на юг от Дунава на славяните започва при царуването на император Анастасий I (491-518 г.), при приемника му Юстин I (518-527 г.) и Юстин II (527-565 г.) 1-во славянско нападение през 597 година. При нападението през нощта, те, нападателите, били ослепени от някаква светлина и в тъмнината погрешно обсадили крепостта, която заграждала църквата „Св. Мотрана". И това ги забавило. А 50 дни преди нападението в града е върлувала чума. В лагера на славяните избухнала чума. Те видели как от града излиза голяма войска, предвождана от огнен и блестящ мъж, А това било Св.
към текста >>

Димитър чрез бурята запазил града откъм морето, а солунчани нападнали по суша и ги облъснали.
На сутринта видяли около 5000 славянски опитни бойци, Отворили крепостната врата и се били срещу славяните целия ден и ги отблъснали със застъпничеството на Св. Димитър. Ill-то славянско нападение през 620 година. Нападението било по суша и море с лодки, издълбани от дърво, Появил се силен вятър и преобърнал всички ладии във водата. Настъпила суматоха. Бурята ги отхвърлила на запад, като повечето се издавили в морето. Св. Димитър чрез бурята запазил града откъм морето, а солунчани нападнали по суша и ги облъснали. IV-то славянско нападение през 622 година. Славянско-аварско нападение с хана на аварите. Конницата нападнала селяните по време на жътва. Започнала обсадата. Когато приближавали с най-добрата дървена кула, с която искали да превземат града, то станало изведнъж земетресение, тя се счупва и всички войници в нея погинали.
към текста >>

Димитър чрез предизвиканото земетресение помогнал на обсадения Солун.
Започнала обсадата. Когато приближавали с най-добрата дървена кула, с която искали да превземат града, то станало изведнъж земетресение, тя се счупва и всички войници в нея погинали. Несполуки от земетресението е имало и при другите обсадни машини. Построените крепостни каменни стени не помръднали. Така Св. Димитър чрез предизвиканото земетресение помогнал на обсадения Солун. V-то славянско нападение (645-647 г.). Князът на ринхините Пребънд бил хванат в Солун и окован във вериги, бил изпратен в Цариград и там умъртвен. Това послужило за повод на струмците, ринхините, сагудетите да предприемат военни действия срещу града, Обсадата довела до глад. Изпратеното жито от имтератора за обсадения Солун, било продадено от градската управа на чужди търговци и изнесено от града, в деня, когато славяните започнали нападението. Получило се разногласие в славяните и някои извършили предателството си.
към текста >>

Князът на ринхините Пребънд бил хванат в Солун и окован във вериги, бил изпратен в Цариград и там умъртвен.
Несполуки от земетресението е имало и при другите обсадни машини. Построените крепостни каменни стени не помръднали. Така Св. Димитър чрез предизвиканото земетресение помогнал на обсадения Солун. V-то славянско нападение (645-647 г.). Князът на ринхините Пребънд бил хванат в Солун и окован във вериги, бил изпратен в Цариград и там умъртвен. Това послужило за повод на струмците, ринхините, сагудетите да предприемат военни действия срещу града, Обсадата довела до глад. Изпратеното жито от имтератора за обсадения Солун, било продадено от градската управа на чужди търговци и изнесено от града, в деня, когато славяните започнали нападението. Получило се разногласие в славяните и някои извършили предателството си. Накрая, срещу обсадата на Солун, дошли и драговитите, които докарали и отенобойни оръдия. Избухнала междуособица и взаимни обвинения срещу неуспеха.
към текста >>

Изпратеното жито от имтератора за обсадения Солун, било продадено от градската управа на чужди търговци и изнесено от града, в деня, когато славяните започнали нападението.
Така Св. Димитър чрез предизвиканото земетресение помогнал на обсадения Солун. V-то славянско нападение (645-647 г.). Князът на ринхините Пребънд бил хванат в Солун и окован във вериги, бил изпратен в Цариград и там умъртвен. Това послужило за повод на струмците, ринхините, сагудетите да предприемат военни действия срещу града, Обсадата довела до глад. Изпратеното жито от имтератора за обсадения Солун, било продадено от градската управа на чужди търговци и изнесено от града, в деня, когато славяните започнали нападението. Получило се разногласие в славяните и някои извършили предателството си. Накрая, срещу обсадата на Солун, дошли и драговитите, които докарали и отенобойни оръдия. Избухнала междуособица и взаимни обвинения срещу неуспеха. Един дърводелец от драговитите предложил да построи кула на 3 етажа и с нея да превземе града. Но после Св.
към текста >>

Накрая, срещу обсадата на Солун, дошли и драговитите, които докарали и отенобойни оръдия.
V-то славянско нападение (645-647 г.). Князът на ринхините Пребънд бил хванат в Солун и окован във вериги, бил изпратен в Цариград и там умъртвен. Това послужило за повод на струмците, ринхините, сагудетите да предприемат военни действия срещу града, Обсадата довела до глад. Изпратеното жито от имтератора за обсадения Солун, било продадено от градската управа на чужди търговци и изнесено от града, в деня, когато славяните започнали нападението. Получило се разногласие в славяните и някои извършили предателството си. Накрая, срещу обсадата на Солун, дошли и драговитите, които докарали и отенобойни оръдия. Избухнала междуособица и взаимни обвинения срещу неуспеха. Един дърводелец от драговитите предложил да построи кула на 3 етажа и с нея да превземе града. Но после Св. Димитър му отнел ума и той полудял. Тогава император Константин II в 658 г.
към текста >>

Опитът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун през 660 година Един от синовете на Кубрат на име Алцек в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия.
устроил поход срещу славяните и ги победил. Между IV-то и V-то нашествие, между 622-645 г. храмът на Св. Димитър изгаря напълно. Славяните окончателно заселили Балканския полуостров в средата на VII век. VI. Опитът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун през 660 година Един от синовете на Кубрат на име Алцек в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия. Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган. Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица.
към текста >>

Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица.
Опитът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун през 660 година Един от синовете на Кубрат на име Алцек в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия. Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган. Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица. И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим. Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун.
към текста >>

Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд.
Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица. И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим. Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър. Куберова България продължила да съществува.
към текста >>

Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун.
Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица. И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим. Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър. Куберова България продължила да съществува. Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест.
към текста >>

Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър.
И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим. Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър. Куберова България продължила да съществува. Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест. През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски култ.
към текста >>

Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население.
Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър. Куберова България продължила да съществува. Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест. През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски култ. През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св. Димитър и ги оформя в 15 самостоятелни епизода.
към текста >>

Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това.
Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър. Куберова България продължила да съществува. Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест. През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски култ. През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св. Димитър и ги оформя в 15 самостоятелни епизода.
към текста >>

Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест.
Димитър се явява на сън на Сисиний -пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър. Куберова България продължила да съществува. Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест. През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски култ. През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св. Димитър и ги оформя в 15 самостоятелни епизода.
към текста >>

През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св.
Куберова България продължила да съществува. Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест. През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски култ. През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св. Димитър и ги оформя в 15 самостоятелни епизода.
към текста >>

49. І.03.03. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО

Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие.
Те били изпратени на Самуил, който, като ги видял, получил сърдечен удар и умрял на 6.Х.1014 година. Неговият син Гавраил Радомир (1014-1015 г.) бил убит от братовчед си Иван Владислав през август 1015 година. Според „чудесата на Св. Димитър" се казва, че той измъчвал населението, като ги заставял да гонят дивеча по планините, за да може да се развлича с лова на диви зверове. Тогава селяните се обърнали с молба към Св. Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие. И наистина, когато двамата братовчеди вървяли на лов, Иван Владислав се обръща с коня си и пробожда Гавраил с копието си. Светецът влязъл в тялото на Иван Владислав и чрез него го убил. Онези, които вървяли след Гавраил Радомир, наяве видели Св. Димитър как го нападнал и след това тутакси станал невидим. Иван Владислав се възцарил през лятото на1015година.
към текста >>

Петър Делян отправил войските си към Солун, където е бил византийският император Михаил IV.
Тя ражда син към 1001 г., наречен Петър II Делян (1040-1041 г.). От 1018 до 1040 г. бил пленник в Константинопол. Избягва от там и в Белград през 1040 г. било вдигнато въстание. Петър Делян отправил войските си към Солун, където е бил византийският император Михаил IV. От преселените българи в Арисия се намирал Алусиан, вторият син на Иван Владислав, който избягал от там и пристигнал при Петър Делян. Той му дал 40000 ария да щурмува Солун. Жителите на града отишли при гроба на Св. Димитър и отслужили военно бдение. После отворили вратите и нападнали войските на Алусиан.
към текста >>

Той му дал 40000 ария да щурмува Солун.
бил пленник в Константинопол. Избягва от там и в Белград през 1040 г. било вдигнато въстание. Петър Делян отправил войските си към Солун, където е бил византийският император Михаил IV. От преселените българи в Арисия се намирал Алусиан, вторият син на Иван Владислав, който избягал от там и пристигнал при Петър Делян. Той му дал 40000 ария да щурмува Солун. Жителите на града отишли при гроба на Св. Димитър и отслужили военно бдение. После отворили вратите и нападнали войските на Алусиан. Те видели, че един млад конник, от който излизало огън, се нахвърлил срещу българите и горял противниците си. Погинали към 15000 българи.
към текста >>

50. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Норманите по море и по суша се отправили към Солун.
През май 1182 г. озлоблението на цариградското население кьм латините стигнало до поголовна сеч. През септември 1183 г. бил коронясан Андроник. Недоволни от това, германският император Фридрих I Барбарсса (1152-1190 г.) и сицилийският крал Вилхелм II (1166-1189 г.), сключили съюз. Норманите по море и по суша се отправили към Солун. На 24 август 1185 г. Солун паднал под властта на норманите. Започнало невиждано плячкосване. Осквернили дори и храма на Св. Димитър. При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи.
към текста >>

Солун паднал под властта на норманите.
През септември 1183 г. бил коронясан Андроник. Недоволни от това, германският император Фридрих I Барбарсса (1152-1190 г.) и сицилийският крал Вилхелм II (1166-1189 г.), сключили съюз. Норманите по море и по суша се отправили към Солун. На 24 август 1185 г. Солун паднал под властта на норманите. Започнало невиждано плячкосване. Осквернили дори и храма на Св. Димитър. При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи. Пуснат бил слух, че Св. Димитър напуснал Солун, поради което градът е бил превзет от норманите.
към текста >>

При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи.
Норманите по море и по суша се отправили към Солун. На 24 август 1185 г. Солун паднал под властта на норманите. Започнало невиждано плячкосване. Осквернили дори и храма на Св. Димитър. При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи. Пуснат бил слух, че Св. Димитър напуснал Солун, поради което градът е бил превзет от норманите. А сега светецът се е преселил в българските земи. На 11 септември 1185 г. Андроник I бил убит от населението.
към текста >>

Димитър напуснал Солун, поради което градът е бил превзет от норманите.
Солун паднал под властта на норманите. Започнало невиждано плячкосване. Осквернили дори и храма на Св. Димитър. При завладяването на Солун от норманите местните жители славяно-българи успели да спасят от града някаква чудотворна икона на светеца Димитър, покровител на града и да я пренесат в северобългарските земи. Пуснат бил слух, че Св. Димитър напуснал Солун, поради което градът е бил превзет от норманите. А сега светецът се е преселил в българските земи. На 11 септември 1185 г. Андроник I бил убит от населението. Ha12.IX.1185 г. бил провъзгласен за император Исак II Ангел (1185-1195 г.).
към текста >>

Търново, те построили молитвен дом на великомъченик Димитър Солунски, като разпространили слуха, че той е напуснал Солун и е дошъл в Търново да подпомогне българите в борбата им за свобода.
Освен това Петър и Асен се явили при Исак II през есента на 1185 г. с молба да бъдат зачислени като военноначалници в ромейските войски и да им бъде отстъпена малодоходна област в Стара планина. Била им нанесена обида и дори Асен бил ударен в лицето. Те напуснали и заплашили с въстание. Връщайки се в гр. Търново, те построили молитвен дом на великомъченик Димитър Солунски, като разпространили слуха, че той е напуснал Солун и е дошъл в Търново да подпомогне българите в борбата им за свобода. Показали на населението една прочута икона на Св. Димчитър: Онези, които били най-дейни били богомилите. Летописците ги описват, че били там събрани много смахнати обзети от бяс от двата пола, с кръвясали очи и извърнати зеници, с разпуснати коси и че били обладани от бесове. Те викали, че Бог бил проявил благоволение да им даде свобода, защото и Св. Димитър е тук, в Търново.
към текста >>

Димитър Солунски.
Исак II Ангел предприел l-ви поход срещу България. Но станало слънчево затъмнение, паднал изпратен от Бога мрак и покрил планината. То подпомогнало на византийците да преминат проходите. Явили се в гръб на българите и Асен се оттеглил отвъд Дунава. Влязъл в Търново и там Исак II Ангел намерил в жилището на Петър отнесената икона на Св. Димитър Солунски. Тя била върната с голяма радост назад, в Константинопол. След заминаването на имтератора, Петър и Асен се върнали с много войска и нападнали Тракия. При III поход на Исак II Ангел през 1190 г., при връщане в Тревненския балкан, той бил нападнат и разбит от българите и едва се спасил. Бил пленен императорския кръст, направен от злато, като в него имало частица от святото дърво, на което е бил прикован Христос. От 11 май 1189 до 28 март 1190 г.
към текста >>

51. І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР

бил превзет Солун от рицарите, като жителите на Солун се споразумели да го предадат на Бонифаций Монфератски, един от водачите на похода, който на 4.IX.1207 г.
Когато кръстоносната армия приближавала Одрин на 29 март 1205 г. над кулите се развявали знамената на българския цар Калоян, на който личали кръстът и ключовете на Св. Петър, дадени им от папата в Рим. На 14 април българите нанесли поражение на рицарите и бил пленен Балдуин Фландърски -императорът на латинците. През 1204 г. бил превзет Солун от рицарите, като жителите на Солун се споразумели да го предадат на Бонифаций Монфератски, един от водачите на похода, който на 4.IX.1207 г. загинал, пронизан от българска стрела и главата му била изпратена на Калоян. В края на месец септември Калоян обсадил Солун с многобройна войска. Всяка кула щяла да бъде атакувана от отделен полк, със специални обсадни машини. На следващия ден е бил определен щурмът на града. Цар Калоян се оттеглил в шатъра си, охраняван по обичая от млади български юноши - войни, като свещите в палатката не угасвали цяла нощ.
към текста >>

В края на месец септември Калоян обсадил Солун с многобройна войска.
Петър, дадени им от папата в Рим. На 14 април българите нанесли поражение на рицарите и бил пленен Балдуин Фландърски -императорът на латинците. През 1204 г. бил превзет Солун от рицарите, като жителите на Солун се споразумели да го предадат на Бонифаций Монфератски, един от водачите на похода, който на 4.IX.1207 г. загинал, пронизан от българска стрела и главата му била изпратена на Калоян. В края на месец септември Калоян обсадил Солун с многобройна войска. Всяка кула щяла да бъде атакувана от отделен полк, със специални обсадни машини. На следващия ден е бил определен щурмът на града. Цар Калоян се оттеглил в шатъра си, охраняван по обичая от млади български юноши - войни, като свещите в палатката не угасвали цяла нощ. Никой простосмъртен човек не е могъл да се приближи до шатъра, а камо ли някой да влезе в нея. Призори Калоян се събужда от съня си и вижда как един войн, яздещ бял кон, нахлул в палатката му и с копие нанася смъртоносна рана в гърдите му.
към текста >>

Като вижда всичко това, Манастър се оттегля със своята куманска войска от Солун и бяга оттам.
Обвинявал го, защото той го видял, че влиза в палатката с бял кон, същият бял кон, който яздел Манастьр като военноначалник, Смутен от виковете и олелията, Манастър също се събужда и отива при Калоян, който го обвинява, че на възседналия кон го ударил с копието си. Манастър започнал да се моли: „Недей, царю, смили се, съжали ме. Не е така. Теб ти се е явило привидение, не е действително. Няма кон, няма копие, няма рана." А Калоян започнал да се мята в леглото и от устата му започнала да се стича чиста кръв. Като вижда всичко това, Манастър се оттегля със своята куманска войска от Солун и бяга оттам. А Калоян още същия ден към залез слънце умрял. Според всички гръцки летописци, Калоян е страдал от остро белодробно заболяване с пристъпи, заради което е бил в Константинопол на лечение, когато е бил там като заложник. Вероятно това е било астма. През нощта Св. Димитър идва и му нанася удар с копието си по време на неговото видение и тогава получава остър белодробен отток и кръвоизлив от белите дробове, след което умира.
към текста >>

Димитър и е изпил чашата на гнева Господен, а жителите на Солун говорили, че това разгневило Св.
Според всички гръцки летописци, Калоян е страдал от остро белодробно заболяване с пристъпи, заради което е бил в Константинопол на лечение, когато е бил там като заложник. Вероятно това е било астма. През нощта Св. Димитър идва и му нанася удар с копието си по време на неговото видение и тогава получава остър белодробен отток и кръвоизлив от белите дробове, след което умира. Защото за българите и куманите това е било едно от чудесата на Св. Димитър и е изпил чашата на гнева Господен, а жителите на Солун говорили, че това разгневило Св. Димитър, понеже е искал да превземе града на светеца. А гърците го смятали за Божие възмездие, понеже е направил уния с Рим и отхвърлил византийската Вселенска патриаршия. За историците днес той е прободен от копието на Манастър след заговор, защото жена му е куманка. А Манастър му е бил зет. Но за съвременните византийски историци той не е бил прободен физически от копие, а е умрял от остро белодробно заболяване, и то, след като му се е явил във видение Св.
към текста >>

52. І.03.06. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР В СОЛУН

6. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР" В СОЛУН Град Солун е основан около 316 г.
6. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР" В СОЛУН Град Солун е основан около 316 г. от македонския цар Касандър (315-297 г. преди Христа), най-стария син на военноначалника Антипатра. Той го нарекъл Тессалоники на името на жена си, дъщеря на цар Филип II и сестра на Александър Велики. По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава. Римляните през 168 г.
към текста >>

По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава.
6. ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ДИМИТЪР" В СОЛУН Град Солун е основан около 316 г. от македонския цар Касандър (315-297 г. преди Христа), най-стария син на военноначалника Антипатра. Той го нарекъл Тессалоники на името на жена си, дъщеря на цар Филип II и сестра на Александър Велики. По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава. Римляните през 168 г. преди Христа са завоювали Македония и са я разделили на 4 части и втората част между р. Струма и р. Вардар е бил гр. Солун. Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители.
към текста >>

Вардар е бил гр. Солун.
Той го нарекъл Тессалоники на името на жена си, дъщеря на цар Филип II и сестра на Александър Велики. По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава. Римляните през 168 г. преди Христа са завоювали Македония и са я разделили на 4 части и втората част между р. Струма и р. Вардар е бил гр. Солун. Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители. Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк. Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи.
към текста >>

Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители.
По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава. Римляните през 168 г. преди Христа са завоювали Македония и са я разделили на 4 части и втората част между р. Струма и р. Вардар е бил гр. Солун. Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители. Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк. Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи. Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20).
към текста >>

Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г.
Струма и р. Вардар е бил гр. Солун. Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители. Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк. Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи. Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20). Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много. Тя е устояла на всички люти гонения на езическото общество и римската власт при императорите Диоклетиан (286-305 г.), Галерий (311 г.). Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г.
към текста >>

Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20).
Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители. Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк. Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи. Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20). Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много. Тя е устояла на всички люти гонения на езическото общество и римската власт при императорите Диоклетиан (286-305 г.), Галерий (311 г.). Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици. Култът на Св.
към текста >>

Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много.
Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк. Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи. Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20). Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много. Тя е устояла на всички люти гонения на езическото общество и римската власт при императорите Диоклетиан (286-305 г.), Галерий (311 г.). Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици. Култът на Св. Димитър се развил между старите народи на Балканския полуостров, преминал между славяно-българите в областите около града и оттам към България, като се изтъквало, че баща му е българин.
към текста >>

Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г.
Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи. Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20). Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много. Тя е устояла на всички люти гонения на езическото общество и римската власт при императорите Диоклетиан (286-305 г.), Галерий (311 г.). Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици. Култът на Св. Димитър се развил между старите народи на Балканския полуостров, преминал между славяно-българите в областите около града и оттам към България, като се изтъквало, че баща му е българин. А Солун се славел с православието си. През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат.
към текста >>

А Солун се славел с православието си.
Тя е устояла на всички люти гонения на езическото общество и римската власт при императорите Диоклетиан (286-305 г.), Галерий (311 г.). Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици. Култът на Св. Димитър се развил между старите народи на Балканския полуостров, преминал между славяно-българите в областите около града и оттам към България, като се изтъквало, че баща му е българин. А Солун се славел с православието си. През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат. Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св.
към текста >>

През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат.
Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици. Култът на Св. Димитър се развил между старите народи на Балканския полуостров, преминал между славяно-българите в областите около града и оттам към България, като се изтъквало, че баща му е българин. А Солун се славел с православието си. През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат. Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата.
към текста >>

По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил.
Култът на Св. Димитър се развил между старите народи на Балканския полуостров, преминал между славяно-българите в областите около града и оттам към България, като се изтъквало, че баща му е българин. А Солун се славел с православието си. През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат. Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата. Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони. Тя е претърпяла няколко земетресения и разрушения.
към текста >>

В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население.
Димитър се развил между старите народи на Балканския полуостров, преминал между славяно-българите в областите около града и оттам към България, като се изтъквало, че баща му е българин. А Солун се славел с православието си. През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат. Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата. Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони. Тя е претърпяла няколко земетресения и разрушения. Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление.
към текста >>

Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата.
През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат. Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население. Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата. Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони. Тя е претърпяла няколко земетресения и разрушения. Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление. Управителят на областта Илирик, на име Леонтий, получил там изцеление от парализа и в знак на признателност издигнал към 413 г. монументална базилика, богато украсена с цветни мозайки.
към текста >>

османците превземат Солун с щурм.
Квадратните нимбове имат смъртните хора, а с кръгла форма са на светците, символизиращи безсмъртието. Гробът на Св. Димитър се намира от лявата страна на входа, в нещо като страничен параклис. Там се палят свещи. На 29 март 1430 г. османците превземат Солун с щурм. Всички църкви са превърнати в джамии. Така църквата „Св. Димитър" е превърната в джамия Касимие (Кассъмъ Джамиси) на името на Касим паша в края на XIV век. По време на IV кръстоносен поход, организиран през 1199 г. от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г.
към текста >>

На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода.
Така църквата „Св. Димитър" е превърната в джамия Касимие (Кассъмъ Джамиси) на името на Касим паша в края на XIV век. По време на IV кръстоносен поход, организиран през 1199 г. от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г. и се създава Латинската империя, която е била разделена на васални княжества. На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода. Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали". Това не станало. Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св. Димитър отдавна бил напуснал града и отишъл при българите, при Асеневци, които през 1185 г. възстановили българската държава.
към текста >>

Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали".
Димитър" е превърната в джамия Касимие (Кассъмъ Джамиси) на името на Касим паша в края на XIV век. По време на IV кръстоносен поход, организиран през 1199 г. от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г. и се създава Латинската империя, която е била разделена на васални княжества. На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода. Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали". Това не станало. Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св. Димитър отдавна бил напуснал града и отишъл при българите, при Асеневци, които през 1185 г. възстановили българската държава. Бонифаций решил да разшири владенията си и в сблъсъка с българите бива убит, главата му отсечена и занесена на Калоян.
към текста >>

Солунчани преписали смъртта му на възмездие от Св. Димитър.
Това не станало. Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св. Димитър отдавна бил напуснал града и отишъл при българите, при Асеневци, които през 1185 г. възстановили българската държава. Бонифаций решил да разшири владенията си и в сблъсъка с българите бива убит, главата му отсечена и занесена на Калоян. Солунчани преписали смъртта му на възмездие от Св. Димитър. Католическата църква окупирала църквите в Солун. Мощите на Св. Димитър били взети и пренесени в Италия, в манастира „Сан Лоренцо", където престояли векове. Покровителството на Св. Димитър върху Солун отдавна било прехвърлено на българите.
към текста >>

Католическата църква окупирала църквите в Солун.
Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св. Димитър отдавна бил напуснал града и отишъл при българите, при Асеневци, които през 1185 г. възстановили българската държава. Бонифаций решил да разшири владенията си и в сблъсъка с българите бива убит, главата му отсечена и занесена на Калоян. Солунчани преписали смъртта му на възмездие от Св. Димитър. Католическата църква окупирала църквите в Солун. Мощите на Св. Димитър били взети и пренесени в Италия, в манастира „Сан Лоренцо", където престояли векове. Покровителството на Св. Димитър върху Солун отдавна било прехвърлено на българите. Солун бил освободен от латинците през 1224 г.
към текста >>

Димитър върху Солун отдавна било прехвърлено на българите.
Солунчани преписали смъртта му на възмездие от Св. Димитър. Католическата църква окупирала църквите в Солун. Мощите на Св. Димитър били взети и пренесени в Италия, в манастира „Сан Лоренцо", където престояли векове. Покровителството на Св. Димитър върху Солун отдавна било прехвърлено на българите. Солун бил освободен от латинците през 1224 г. от епирския деспот Тодор, а през 1261 г. Константинопол е освободен от латинците от император Михаил VIII Палеолог. Образът на Св. Димитър отначало е изобразяван на мозайки през VII век, като някои и сега са запазени.
към текста >>

Солун бил освободен от латинците през 1224 г.
Католическата църква окупирала църквите в Солун. Мощите на Св. Димитър били взети и пренесени в Италия, в манастира „Сан Лоренцо", където престояли векове. Покровителството на Св. Димитър върху Солун отдавна било прехвърлено на българите. Солун бил освободен от латинците през 1224 г. от епирския деспот Тодор, а през 1261 г. Константинопол е освободен от латинците от император Михаил VIII Палеолог. Образът на Св. Димитър отначало е изобразяван на мозайки през VII век, като някои и сега са запазени. По-късно започва да се изписва образът му на икона. Св.
към текста >>

османците атакуват Солун, но не го превземат.
Запазени са мозайки от VII век със сцени от неговия живот. Култът на Св. Димитър е тясно свързан с Втората българска държава, с династията на Асеневци, до Иван Асен II (1218-1241 г.), като са сечени монети с неговия образ. Култът постепенно запада с нахлуването на османците. През април 1372 г. османците атакуват Солун, но не го превземат. През 1382 г. Михаил Палеолог е в Солун, понеже е избягал от Константинопол. През 1383 до 1387 г. Солун е подложен на обсада от турците. На 6 април 1387 г.
към текста >>

Михаил Палеолог е в Солун, понеже е избягал от Константинопол.
Димитър е тясно свързан с Втората българска държава, с династията на Асеневци, до Иван Асен II (1218-1241 г.), като са сечени монети с неговия образ. Култът постепенно запада с нахлуването на османците. През април 1372 г. османците атакуват Солун, но не го превземат. През 1382 г. Михаил Палеолог е в Солун, понеже е избягал от Константинопол. През 1383 до 1387 г. Солун е подложен на обсада от турците. На 6 април 1387 г. византийският император напуска Солун и на 9 април 1387 г. самите жители на Солун отворили вратите на османците.
към текста >>

Солун е подложен на обсада от турците.
През април 1372 г. османците атакуват Солун, но не го превземат. През 1382 г. Михаил Палеолог е в Солун, понеже е избягал от Константинопол. През 1383 до 1387 г. Солун е подложен на обсада от турците. На 6 април 1387 г. византийският император напуска Солун и на 9 април 1387 г. самите жители на Солун отворили вратите на османците. А защо Св. Димитър не защищава града?
към текста >>

византийският император напуска Солун и на 9 април 1387 г.
През 1382 г. Михаил Палеолог е в Солун, понеже е избягал от Константинопол. През 1383 до 1387 г. Солун е подложен на обсада от турците. На 6 април 1387 г. византийският император напуска Солун и на 9 април 1387 г. самите жители на Солун отворили вратите на османците. А защо Св. Димитър не защищава града? Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа. Ето това е причината.
към текста >>

самите жители на Солун отворили вратите на османците.
Михаил Палеолог е в Солун, понеже е избягал от Константинопол. През 1383 до 1387 г. Солун е подложен на обсада от турците. На 6 април 1387 г. византийският император напуска Солун и на 9 април 1387 г. самите жители на Солун отворили вратите на османците. А защо Св. Димитър не защищава града? Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа. Ето това е причината. По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св.
към текста >>

Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа.
На 6 април 1387 г. византийският император напуска Солун и на 9 април 1387 г. самите жители на Солун отворили вратите на османците. А защо Св. Димитър не защищава града? Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа. Ето това е причината. По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св. Димитър бил отдавна напуснал града, поради беззаконието на солуняни. И така всички църкви били превърнати в джамии и вече имали османски имена, като Касъмие, Ески джами, Касъм-паша. Якуб-паша и Синан-паша.
към текста >>

По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св.
самите жители на Солун отворили вратите на османците. А защо Св. Димитър не защищава града? Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа. Ето това е причината. По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св. Димитър бил отдавна напуснал града, поради беззаконието на солуняни. И така всички църкви били превърнати в джамии и вече имали османски имена, като Касъмие, Ески джами, Касъм-паша. Якуб-паша и Синан-паша. Най-светлата страница и начало на възраждането на славянските и християнските народи започва от Откровението, дадено през 1854 г. от Светия Дух в Кассъмъ джами (Св.
към текста >>

Димитър бил отдавна напуснал града, поради беззаконието на солуняни.
А защо Св. Димитър не защищава града? Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа. Ето това е причината. По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св. Димитър бил отдавна напуснал града, поради беззаконието на солуняни. И така всички църкви били превърнати в джамии и вече имали османски имена, като Касъмие, Ески джами, Касъм-паша. Якуб-паша и Синан-паша. Най-светлата страница и начало на възраждането на славянските и християнските народи започва от Откровението, дадено през 1854 г. от Светия Дух в Кассъмъ джами (Св. Димитър) на Константин Дъновски.
към текста >>

53. І.03.08. ОСМАНСКИТЕ ВАСАЛИ

Мануил Палеолог отхвърля османското васалство, напуска столицата Константинопол и се установява в град Солун.
Мурад I тръгва срещу България, така че преди това двамата сина на Иван Александър от двете му жени, стават доброволни васали. Третият му син - Иван Асен, бил владетел на Добрич, но през 1388 г. става също васал на турците. В същото време византийският император, като васал, участва в османските походи в Мала Азия. През есента на 1382 г. Мануил Палеолог отхвърля османското васалство, напуска столицата Константинопол и се установява в град Солун. Мурад I насочва османския пълководец Хайредин срещу Солун и той е обсаден три години - от 1383 до април 1387 година. През 1386 г. обсаденият Солун признава папската върховна власт на Рим, без да получи военна помощ. Ето защо Мануил Палеолог на 6 април 1387 г. напуска Солун и на 9 април след споразумение с османците, вратите на града се отварят за тях.
към текста >>

Мурад I насочва османския пълководец Хайредин срещу Солун и той е обсаден три години - от 1383 до април 1387 година.
Третият му син - Иван Асен, бил владетел на Добрич, но през 1388 г. става също васал на турците. В същото време византийският император, като васал, участва в османските походи в Мала Азия. През есента на 1382 г. Мануил Палеолог отхвърля османското васалство, напуска столицата Константинопол и се установява в град Солун. Мурад I насочва османския пълководец Хайредин срещу Солун и той е обсаден три години - от 1383 до април 1387 година. През 1386 г. обсаденият Солун признава папската върховна власт на Рим, без да получи военна помощ. Ето защо Мануил Палеолог на 6 април 1387 г. напуска Солун и на 9 април след споразумение с османците, вратите на града се отварят за тях. Солуняни сами предават града.
към текста >>

обсаденият Солун признава папската върховна власт на Рим, без да получи военна помощ.
В същото време византийският император, като васал, участва в османските походи в Мала Азия. През есента на 1382 г. Мануил Палеолог отхвърля османското васалство, напуска столицата Константинопол и се установява в град Солун. Мурад I насочва османския пълководец Хайредин срещу Солун и той е обсаден три години - от 1383 до април 1387 година. През 1386 г. обсаденият Солун признава папската върховна власт на Рим, без да получи военна помощ. Ето защо Мануил Палеолог на 6 април 1387 г. напуска Солун и на 9 април след споразумение с османците, вратите на града се отварят за тях. Солуняни сами предават града. През 1388-1389 г. османците, под командването на Али паша, превземат крепост след крепост в България.
към текста >>

напуска Солун и на 9 април след споразумение с османците, вратите на града се отварят за тях.
Мануил Палеолог отхвърля османското васалство, напуска столицата Константинопол и се установява в град Солун. Мурад I насочва османския пълководец Хайредин срещу Солун и той е обсаден три години - от 1383 до април 1387 година. През 1386 г. обсаденият Солун признава папската върховна власт на Рим, без да получи военна помощ. Ето защо Мануил Палеолог на 6 април 1387 г. напуска Солун и на 9 април след споразумение с османците, вратите на града се отварят за тях. Солуняни сами предават града. През 1388-1389 г. османците, под командването на Али паша, превземат крепост след крепост в България. През лятото на 1389 г. на 28 юни е битката на Косово поле.
към текста >>

Солуняни сами предават града.
Мурад I насочва османския пълководец Хайредин срещу Солун и той е обсаден три години - от 1383 до април 1387 година. През 1386 г. обсаденият Солун признава папската върховна власт на Рим, без да получи военна помощ. Ето защо Мануил Палеолог на 6 април 1387 г. напуска Солун и на 9 април след споразумение с османците, вратите на града се отварят за тях. Солуняни сами предават града. През 1388-1389 г. османците, под командването на Али паша, превземат крепост след крепост в България. През лятото на 1389 г. на 28 юни е битката на Косово поле. Мурад I е бил убит от сръбския велможа Милош Обиличи.
към текста >>

- Серес, Солун -1387 г., Скопие -1392 година.
на българските феодали Вълкашин и Углеша, то синовете им стават васали на турците и взимат участие в походите на османските завоеватели. През 1382 г. София е превзета. През 1386 г. пада Ниш, 1383 г. - Серес, Солун -1387 г., Скопие -1392 година. А Константинопол е в обсада от 1394 до 1402 година.
към текста >>

54. І.03.12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ

12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ След видението в град Солун в църквата „Панагия Лагудани" на26.Х11.1746 г.
12.ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ-ВЪСТАНИЕ ЗА ВЯРА И НАРОДНОСТ След видението в град Солун в църквата „Панагия Лагудани" на26.Х11.1746 г. от йеромонах Теофан на Иверския манастир в Атон, и след като се съветва с патриарха в Йерусалим и в Константинопол, напечатва 153 Божествени жертвеници (антиминси), които биват осветени от двамата патриарси. Започват да се посвещават избрани божии служители монаси. Започва се моление и служение с църковно бдение от всички онези, които са притежавали Антиминсите. Пътуващите монаси са разнасяли антиминса между християните - българи, гърци и сърби. Започва се ежедневна служба с Антиминса - молитви, моления, четене стихове от Евангелието.
към текста >>

55. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г.
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол.
към текста >>

56. І.03.17. БЪЛГАРИТЕ В ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

След като е обявено въстанието в Мисолунги, отрядът му на 6.1.1823 г.
В първоначалния план, подготовката на българите се поема от Ватикоти, офицер, грък на руска служба, който по времето на руско-турската война от 1806-1812 г. командва отряд от няколко хиляди български доброволци. Но преждевременната му смърт през 1819 г. прекъснала връзките на филики етерия с българите. Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез безстрашие и безкористие. След като е обявено въстанието в Мисолунги, отрядът му на 6.1.1823 г. отбива турските войски. На 20.VIII.1823 г. при Карпинизи в нощна атака той атакува турските войски и те биват разбити, но той е убит. Хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия. Отличил се при сраженията при Дервенаки, бива произведен в чин генерал.
към текста >>

57. І.03.18. ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА ОТ 1835 ГОДИНА

в Солун на Константин Дъновски.
Но на Голгота не става възкресението. То става на друго място - от Светия Дух. Възкресението се осъществява върху строго подготвени човеци - Духът не влиза в кого да е. Трябва времето да изтече и да дойдат онези човеци, които да приемат Духа на Обновата и Възкресението и чрез делата си да възкресят България. Това положение е много добре описано в Откровението, дадено на 24 април 1854 г. в Солун на Константин Дъновски.
към текста >>

58. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

Димитър" в град Солун).
21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ" „Ето Дух Свети що говори"..... „Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни върастта Христова и.."Турция ке падне" (стр.8 от фотокопие на отпечатаната книжка от Константин Дъновски през 1905 година за откровението в църквата „Св. Димитър" в град Солун). Святият Дух е изрекъл обещанието за славянското домородие, а това домородие е българският народ, защото тук се раждат братята Кирил и Методий и тук се дава славянската азбука, и тук се приема чрез Борис I християнството, и тук започва да се чете Евангелието на старославянски и да се отслужват литургиите на старославянски и се създава старославянската литература за богослужебни цели. Пророчеството, което е изрекъл Святият Дух „Турция ще падне" се сбъдва и движи един исторически процес за освобождаването на България. Тук Константин Дъновски го е написал по източното българско наречие. А по западното българско наречие, откъдето започва българското Възраждане е: „Турция ке падне". Константин философ чрез Святия Дух създава старославянската азбука през 855 г.
към текста >>

Димитър Солунски" през 1854 г.
В края на 1875 г. след големите гонения той изнамерва пророческата буквеница „Турша ке падне" през 1876 г. Как е открил това пророчество и кой му е дал това крилато изречение? Кой по това време знае за него? Единствен поп Константин Дъновски от откровението, което получава в църквата „Св. Димитър Солунски" през 1854 г. Константин Дъновски, поради гръцките гонения в един етап от неговата дейност търси помощта на протестантската мисия във Варна, под покровителството на английския консул във Варна, Сутер. За да се разбере защо е приемлива унията, трябва да се посочат гоненията на гръцкото духовенство и на гъркоманите срещу Дъновски. На 30.IX.1864 г. умира варненският гръцки митрополит Порфирий, българите са се държали коректно към него, защото при него свещеник във Варна е Дъновски. След смъртта му, Константин Дъновски е свободен и започва по-активно да работи.
към текста >>

59. I.03.28. ОПИСАНИЕ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

А на една от сините ленти е извезан златен текст: „Да возкреснет Бог и разточаться врази Его." А годината 1876 е свързана с пророческата буквеница „Турциа ке падне", дадено в „Откровението" при солунския манастир „Св.
В основата на копието, където е скобата, която се прикачва за върха на дръжката е написано: „Българскому народу город Самара в 1876 года". Знамето е било приготвено за въстаналите българи още в 1876 г., но с потушаването на въстанието не е било изпратено и било задържано, докато се яви възможност да се предаде на българските опълченци. Това е било официалното обяснение на самарската делегация, донесла и връчила знамето на Българското опълчение. Към горния край на дръжката на знамето, при основата на копието, са прикачили две червени и две сини ленти. На едната от червените ленти е извезан текст „Город Самара Болгарскому народу 1876". А на една от сините ленти е извезан златен текст: „Да возкреснет Бог и разточаться врази Его." А годината 1876 е свързана с пророческата буквеница „Турциа ке падне", дадено в „Откровението" при солунския манастир „Св. Димитър" на Константин Дъновски.
към текста >>

60. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Гора през Солун.
Дъновски насоката за своята сетнешна родолюбива дейност. Влиянието станало още по-силно, връзките между тях по-яки, когато Константин се оженил за дъщерята на дяда Атанаса. И наистина, техните дела показват пълна хармония в техните душевни нужди и стремежи, Младият Константин възприел идеалите на своя тъст за национална просвета и свестяване на еднородците си във Варненско и се отдал на тяхното служене. През 1854 г. Дъновски предприел едно пътуване до Св. Гора през Солун. На връщане той намерил село.Николаевка препъл нено с турци и татари бежанци, които бягали поради Кримската война. Затова той се принудил да отиде в Балчик, дето се условил за учител и в продължение на две години учителствувал като пръв български учител. След преминаване на войната той се върнал пак в Николаевка и учителствувал там още една година. През юлий 1857 г. по желанието на тъста си той бил ръкоположен от Варненския митрополит Порфирий за втори свещеник на с. Хадърджа.
към текста >>

61. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили.
Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква. В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св. Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти.
към текста >>

В Солун - в църквата „Св.
В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св. Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св.
към текста >>

Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани.
Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св.
към текста >>

Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св.
Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе. Затова обаче християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа, като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници, по числото на толкова риби, споменавани в Евангелието... Йеромонах Теофаний, комуто се открило това видение, се отправил в Йерусалим, а после в Цариград и в съгласие на тамошните патриарси, отпечатал 153 образа за божествени жертвеници (Св. Антимин-си). Първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение на частица: Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим). От тези антиминси отец Теофаний раздал в Синая, Александрия, Антиохия, Цариград, островите: Пат-мос, Кипър и др. места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в Солунската църква „Св. Димитрия" на Константина Дъновски, като залог, чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество, към който народ, най-много страдален между всички други, прибавил старецът, Бог храни едно особно благоволение за неговото простосърдечие и искреност. Необикновената среща със стареца-свещеник, разказаното от последния чудесно явление на Йеромонах Теофания и връчения му залог - Св. Антиминс, свещ. К. Дъновски е описал по-подробно с някои интересни и загадъчни съобщения в специална брошурка. Случилото се с него, и то след като тъй неочаквано е бил спасен от явна смърт, той е приел като едно откровение, което му определило неговото бъдаще призвание - да се завърне в отечеството си и да се отдаде на служение на своя народ, чрез служението на Всевишнаго Бога.
към текста >>

62. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит.
И тогава, и по-късно той се явил убеден привърженик на едно сближение и споразумение на патриаршията и на гърците с българите. Въпреки своята примирителност и отстъпчивост обаче той не е могъл вече да привлече българите. Огорчен и безпомощен спрямо разразяващата се стихия, той копнеел отдавна да напусне негостоприемната за него северна България, молил да бъде освободен от варненската епархия, но желанието му не било удовлетворено. Едва няколко месеца преди момента, когато неговият покровител Йоаким II станал през 1873 г. наново патриарх, той получил позволение да иде в Цариград, отдето не се върнал вече. На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит. През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност. Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет. Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията.
към текста >>

През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност.
Въпреки своята примирителност и отстъпчивост обаче той не е могъл вече да привлече българите. Огорчен и безпомощен спрямо разразяващата се стихия, той копнеел отдавна да напусне негостоприемната за него северна България, молил да бъде освободен от варненската епархия, но желанието му не било удовлетворено. Едва няколко месеца преди момента, когато неговият покровител Йоаким II станал през 1873 г. наново патриарх, той получил позволение да иде в Цариград, отдето не се върнал вече. На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит. През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност. Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет. Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано.
към текста >>

бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III.
наново патриарх, той получил позволение да иде в Цариград, отдето не се върнал вече. На 9 януарий 1874 г., след като бил уволнен тогавашният владика на Солун, Йоаким бил преместен и назначен за солунски митрополит. През четиригодишното си архиерействуване в Солун, както и преди това във Варна, Йоаким развил усилена дейност. Той успял да внесе единодушие и да премахне споровете и разногласията в духовете и спечелил пълното доверие, уважение и привързаност на своето паство и голям авторитет. Когато патриарх Йоаким II умрял и на 4 октомврий 1878 г. бил произведен избор за негов заместник, за такъв бил избран единогласно Солунският митрополит Йоаким, като патриарх Йоаким III. Пристигнал в Цариград, Йоаким III произнесъл забележителна реч по случай заемането на патриаршеския трон, в която изложил ръководните начала на своята бъдеща дейност и между другото казал: „От наша страна ние изповядваме и уверяваме по съвест всички Вас, че никаква неискрена и низка, нито користолюбива отмъстителна или злопаметна цел не ще повлияе на нас при направляването благата на църквата и нацията. Верни пазители на законите на отците и точни блюстители на свещените канони и постановления, отдаваме се оттук нататък всецяло, доколкото може това един слаб и скромен човек, на уреждане и изправяне на казаното по-рано. Изискваме обаче и от Вас, от каноническите и законни тела, и отделно от всекиго едного и изобщо от всички, онова, което ние непринудено обявяваме и съвестно обещаваме. Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на спасението." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата. Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята.
към текста >>

63. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба.
" Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли. Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп.
към текста >>

Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх.
Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи.
към текста >>

Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп.
декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г. в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп.
към текста >>

Според една дописка от Солун с дата 26.
В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г. в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр.
към текста >>

в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.).
Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г. в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите.
към текста >>

Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп.
Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г. в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите. „Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица?
към текста >>

64. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

През 1854 година младият Константин Дъновски заминава за Солун с трима свои другари, пътуват с кораб.
в село Хадърджа. Така става първият български учител във Варненска околия. Като дошъл във Варна, той се именувал Константин Доновски. Родопча-ският говор е закръглен, затвореното „о" изчезнало и името се променя на Дъновски. През 1851 година Атанас Чорбаджи построява в село Хадърджа сграда за училище и църква. През 1854 година младият Константин Дъновски заминава за Солун с трима свои другари, пътуват с кораб. Оттам трябвало да заминат за Атон. Но станала буря, корабът пострадал и те били изхвърлени на брега и по чудо спасени, което той описва по-късно. Точно тогава, на 10 април 1854 год., в църквата „Св. Димитрий Солунски" той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах. На връщане от Солун, понеже била започнала Севастополската война (Кримската) 1854-1856 год., то село Хадърджа е било препълнено с турци и затова заминава в град Балчик, където е бил две години, след което се завръща в Хадърджа и учителствува една година.
към текста >>

Димитрий Солунски" той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах.
През 1851 година Атанас Чорбаджи построява в село Хадърджа сграда за училище и църква. През 1854 година младият Константин Дъновски заминава за Солун с трима свои другари, пътуват с кораб. Оттам трябвало да заминат за Атон. Но станала буря, корабът пострадал и те били изхвърлени на брега и по чудо спасени, което той описва по-късно. Точно тогава, на 10 април 1854 год., в църквата „Св. Димитрий Солунски" той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах. На връщане от Солун, понеже била започнала Севастополската война (Кримската) 1854-1856 год., то село Хадърджа е било препълнено с турци и затова заминава в град Балчик, където е бил две години, след което се завръща в Хадърджа и учителствува една година. Оттам водят връзките му с това население. През 1857 год. Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, като преди това още като учител се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи, на име Добра. Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез свещенодействие на роден старославянски и български език.
към текста >>

На връщане от Солун, понеже била започнала Севастополската война (Кримската) 1854-1856 год., то село Хадърджа е било препълнено с турци и затова заминава в град Балчик, където е бил две години, след което се завръща в Хадърджа и учителствува една година.
През 1854 година младият Константин Дъновски заминава за Солун с трима свои другари, пътуват с кораб. Оттам трябвало да заминат за Атон. Но станала буря, корабът пострадал и те били изхвърлени на брега и по чудо спасени, което той описва по-късно. Точно тогава, на 10 април 1854 год., в църквата „Св. Димитрий Солунски" той получава откровение чрез Светия Дух и му бил връчен Антиминс от един възрастен монах. На връщане от Солун, понеже била започнала Севастополската война (Кримската) 1854-1856 год., то село Хадърджа е било препълнено с турци и затова заминава в град Балчик, където е бил две години, след което се завръща в Хадърджа и учителствува една година. Оттам водят връзките му с това население. През 1857 год. Константин Дъновски е ръкоположен за свещеник, като преди това още като учител се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи, на име Добра. Така започва неговия нов живот за полза роду българскому чрез свещенодействие на роден старославянски и български език. Същевременно се включва активно в борбата за църковна независимост.
към текста >>

65. IV. НЕДЕЛНИ СЪБРАНИЯ през 1907 година 7 октомври, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Голов чете 2 Коринт.: 3, 4,5; Бъчваров -1 Солуняном: 2 глава; П.
НЕДЕЛНИ СЪБРАНИЯ през 1907 година 7 октомври, неделя Д. Голов чете 2 Коринт.: 3, 4,5; Бъчваров -1 Солуняном: 2 глава; П. Гумнеров - Галатяном: 3; 7, 8, 9; Гина - Ефесяном: 4, 6, 7, 8, 9. Г-н Дънов каза: - През тази седмица са изпратени много духове, за да турят ред и порядък, и пазете се да не влизате в стълкновение с тях. Когато искате да кажете нещо, спрете се първо и се попитайте дали трябва да го кажете или не. Сега има бяганица, ако не внимавате, може да станете врата на бягащите духове, които могат да напакостят. Това ще ви бъде средство за предпазване.
към текста >>

66. IV.18 август, сряда

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Нещо повече, имайте предвид, че в реда на нещата е всички славяни да се обединят в една империя, която ще заема, то се знае, и Солун.
Отговор: - Ще стане обединение между българите в Добруджа до 1914 г. До 1914 година ще има такива пертурбации, щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите от България и ония от Македония и Добруджа е в реда на нещата. Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече, имайте предвид, че в реда на нещата е всички славяни да се обединят в една империя, която ще заема, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че докато Христос дойде, ще настане една велика империя, 4 въпрос: - Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? Отговор: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: От делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише например от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такива прояви чрез такъв медиум не може да се приемат, че са от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и пр.
към текста >>

67. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

Но и за вас далеч по-износно е да последвате мене, защото, казвам ви, и разбирайте го добре, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун.
Тия големи и солидни здания виждате ли ги? Камък на камък няма да остане от тях, дотолкоз е злото, което иде за нечестивия свят. Но всичко това за вас е урок, който трябва да разберете, проумеете и схванете и да сте готови да посрещнете Господа на Истината. Светът няма да разбере, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мене, искате още да останете в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида при своето предназначение. Но и за вас далеч по-износно е да последвате мене, защото, казвам ви, и разбирайте го добре, за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее Солун. Тия въпроси са въпроси посторонни106. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, защото има опасност да ги изгубите, а тогава, пак ще кажа, каква полза човеку, ако спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. Ще завърша речта си с една малка приказка. Преди години в Китай живял Леоянк, човек, предаден на постоянни уединения и философски размишления.
към текста >>

68. IV.8 август, събота 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

„Солунска" до Гимназията.
католически колеж в гр. Одрин. Завършил е В Рим Духовната академия. Става свещеник, после се разпопва. Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки. Живее на ул. „Солунска" до Гимназията. Има в София печатница и книжарница.
към текста >>

69. НАРЯД за събора 1910 година

I Солуняном 4, 5 гл. 3.
Дънов 5) ПЪТ, ИСТИНА И ЖИВОТ Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, каквото ищите, ще просите и ще ви бъде. 4)ЧЕТЕНИЯ 1. Ев. Йоана 14 гл. 25. Колосяном Згл. 2. Битие Югл. 26. I Солуняном 4, 5 гл. 3. Изход 15 гл. 27. 1Тимотею 5 гл. 4. Второзаконие 20 гл. 28. Евреем Югл. 5. I книга на царете 12 гл. 29.
към текста >>

70. НАРЯД за 1913 година

Но и за вас далеч по-износно е да последвате мене, защото казвам ви и разбирайте го добре; за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще вземе Солун.
Тия големи и солидни здания виждате ли ги? Камък на камък няма да остане от тях, дотолкоз е злото, което иде за нечестивия свят. Но всичко това за вас е урок, който трябва да разберете, проумеете и схванете и да сте готови да посрещнете Господа на Истината. Светът няма да разбере, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мене, искате още да останете в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида при своето предназначение. Но и за вас далеч по-износно е да последвате мене, защото казвам ви и разбирайте го добре; за вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще вземе Солун. Тия въпроси са въпроси посторонни. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, щото има опасност да ги изгубите, а тогава пак ще кажа: Каква полза човеку, ако спечели всичкия свят, а ощети душата си? Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва. Ще завърша своята реч с една малка приказка. Преди години в Китай живял Лео Янг, човек, предан на постоянни уединения и размишления.
към текста >>

71. Наряди за 1921 г.

ТОМ 12

Първо послание към Солуняните, 4:9 „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг." 5.
Утринна молитва 1. Няма любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов. 2. Добрата молитва. 3. Послание Ефесяном, 5:2 „И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма." Забележка:. Следните три стиха всеки ще си прочете сам по един път и после три пъти всички заедно и гласно. 4. Първо послание към Солуняните, 4:9 „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг." 5. Послание към Галатяните, 5:6 „Защото в Христа Исуса нито обрезването има някаква сила, нито необрезването, но вяра, която действува с любов." Постарайте се да възприемете тази мисъл вътре в себе си, защото ние се намерваме пред един жив свят и действуваме не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: „Няма мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост." Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи тя. 7. „Благославяй, душе моя, Господа". 8. Ще коленичим с дясното коляно долу на земята, а лявото ще издигнем нагоре към Бога, и ще отправим тайна благодарителна молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата идеща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси.
към текста >>

Второ послание към Солуняните, 2:13 „А ние сме длъжни да благодарим Богу за вас, възлюблени от Господа братие, че Бог от начало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярването в Истината." Послание към Ефесяните, 6:14 „Стойте, прочее, препасани с Истина през чреслата си и облечени с бронята на Правдата." 6.
(Коленичили на лявото коляно.) Молитва за: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. 3. Размишления върху: а) Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. б) Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4. „Благославяй, душе моя, Господа". 5. Да се прочетат следните стихове по три пъти: Второ послание от Йоана, 1:2 „За Истината, която пребъдва в нас и ще бъде во веки с нас". Второ послание към Солуняните, 2:13 „А ние сме длъжни да благодарим Богу за вас, възлюблени от Господа братие, че Бог от начало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярването в Истината." Послание към Ефесяните, 6:14 „Стойте, прочее, препасани с Истина през чреслата си и облечени с бронята на Правдата." 6. Добрата молитва. 7. Психически упражнения N3 и N4: При първото упражнение ще съсредоточите мисълта си в следното изречение: „Да снеме Бог всяко лукаво иго на лукавия от сърцата ни." А при второто упражнение - „Да въведе Господ душите ни във вечната свобода на Своя Благ Дух." Сега концентрирайте ума си в живия Господ на Любовта - в Христа.
към текста >>

72. 17. СТЕФАН БЕЛЕВ

Стефан Тошев

Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици.
17. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Ив. Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София. Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки. И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка. Той владееше добре немски, английски, френски, руски, гръцки и турски езици. С него се запознахме през месец октомври 1913 г., когато бях студент по правните и държавни науки в Софийския университет.
към текста >>

73. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

Големият теоретик и пропагандатор на Христовото учение, апостол Павел, ето какво е писал във второто си послание до Солунското християнско общество, глава трета, стих 10: „Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчахме, че ако някой не желае да работи, не следва и да яде." Учителят П. К.
По този въпрос Ръководството на обществото ни в София Ви е направило изложение и молби за връщане на книжнината ни и казаните неща на Учителя ни, защото наистина в казаната книжнина няма изрази от Учителя ни, които да са в разрез с идеите на комунизма и социализма, като доктринерни учения, защото сам той многократно заявяваше, че по-идеален обществен строй от комунистическия няма и не може да има. Това той заявяваше като тълкувател на идеите на Исуса Христа (а и като дълбок оригинален мислител), които добре схванати от първите християни, те образуваха първата комуна в света, за която четем в Новия завет (в Деянията на апостолите, гл. втора, стихове 44 и 45 се казва: „И всичките верующи бяха наедно и всичко имаха общо. И стоката и имането си продаваха и разпределяха ги на всички, всякому според нуждата, що имаше." Великият Лев Толстой, в своята повест „Ходете в светлината", като неподражаем художник, опиращ се на историята, е описал живота в първата християнска комуна, в общото лозе и пр. Първите християни, добре осведомени за прогресивните принципи на основателя на християнската религия - Исус Христос, са знаели и какво е Неговото отношение към труда. Големият теоретик и пропагандатор на Христовото учение, апостол Павел, ето какво е писал във второто си послание до Солунското християнско общество, глава трета, стих 10: „Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчахме, че ако някой не желае да работи, не следва и да яде." Учителят П. К. Дънов, верен последовател и тълкувател на Исус Христовото учение, всякога е препоръчвал на своите последователи същия принцип за труда. Той като дълбоко просветен и учен човек хвърли обилна светлина върху Учението на Исуса Христа за човечеството от двадесетия век, по- подготвено да разбере великото Учение на Исуса Христа, голямата част от което Той е проповядвал в символи и притчи на широките народни маси, а само на учениците си, като подготвени да Го разберат, е излагал Учението си открито. Не е ли ясно, прочие, че по дух, по разум, нашият Учител Дънов и ние, неговите последователи, не се различаваме по идеалите, за осъщестяването на които се борят комунистическите партии в света? Вярно е, че се различаваме от тях по методите за осъществяването на тези идеали. Но ний поставяме въпрос: може ли Комунистическата партия в България да ни посочи даже и един случай след 9.09.1944 г.
към текста >>

74. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

„Солунска'' N 376, Шумен. Люб.
Брат Петко Христов и цялото му семейство ви поздравляват. Често говорим за вас. С братски поздрав: Б. Боев. Адрес: Б. Боев, (дом Петко Христов) ул. „Солунска'' N 376, Шумен. Люб. брат, Благодаря за картичката по случай на именния миден. Гостува ми брат Боев. Става случай да споменуваме вас при разговорите си. Тук всичко е красиво. Поздр. от всички ни, на всички ви.
към текста >>

75. 25. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Милка Говедева

М.Г.: Тя събираше хора, по линия на Дома на техниката я пращаха по западни покрайнини, надолу към Солун, към Бяло море.
Пък аз казах: „Ако ме пратиш на Източния фронт." Тя каза: „Е, много искаш. Иди, иди питай Учителя." Интересно, че Учителят ми каза да ида. Но моята мисъл е, за Виена беше тогава. Защото майка ми може би е учила там пеене, дали заради това Учителят е искал да ме прати. В.К.: А тя събираше хора да работят? М.Г.: Тя събираше хора, по линия на Дома на техниката я пращаха по западни покрайнини, надолу към Солун, към Бяло море. Който иска, да отиде да работят там. Нали тя беше завършила вече инженер-химик и я пращат. И аз никак не одобрявах нейното. Щото комунистка бях, нали? Учителят знае, че съм комунистка.
към текста >>

76. 32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА

Милка Говедева

Паша е имала брат социалист, на когото книги аз бях занесла уж там, къде беше, на „Солунска" имаше някакво учреждение, за да ги продам, а те бяха комунистически.
В.К.: Тя две къщи ли е имала Паша? М.Г.: Само една къща и тя половин къща, тя не е цяла къща. Тя бе половината на Заимов, половината на нея. Те са били близки тогава, нали. Те са от Болград. Паша е имала брат социалист, на когото книги аз бях занесла уж там, къде беше, на „Солунска" имаше някакво учреждение, за да ги продам, а те бяха комунистически. Аз ги оставих и до ден днешен лев не дадоха за тях и се чувствувам страшно виновна пред Паша за тия работи, щото не ги платих. Ако имах пари, ако беше днешното положение, щях да й платя двойно на Паша. Защото това са книги на брат й. А те ги вземаха, без да дадат никакъв лев. Но имам някакви неприятни истории с него, да.
към текста >>

77. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

„Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни.
В.К.: За този Фурнаджиев помните ли нещо да ви е разказвал? Владимир: Ами той бил пастир в евангелска църква в София, мисля че ме е кръстил. В.К.: Казал ли ви е Димитър Кочев нещо, разговори с него, щото той споменава, че е говорил лично в първите години с Учителя. Владимир: Не е споменавал нищо. Тъй като баща ми е бил така активен член в младежката секция на евангелската черква на ул. „Солунска" в София, естествено контактите му с пастирите са били чести, интензивни. Те са получили образованието си в Америка - САЩ, там е получила образование и сестра му на баща ми, леля ми, там е учил и г-н Дънов преди това. Разбира се по време се получава някакво така разминаване, но с някои от тези вероятно се е застъпил по време и са се опознали още в Америка. Така че те са имали някаква престава за него. Той също е евангелист. Баща му е бил свещеник, православен свещеник, но той пръв в семейството става протестант.
към текста >>

78. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТОМ 14

от Матея, 6 ст.; 1-во Послание Солуняном, 5:21 ст.
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА I БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА* * Тетрадка от неизвестна ученичка със стария ръкопис до 1945 г . От архива на Тереза Керемидчиева . 1. ОТ БЕСЕДАТА „ФАРИСЕЙ И САДУКЕЙ", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 21.03.1921 г. 16 глава от Ев. от Матея, 6 ст.; 1-во Послание Солуняном, 5:21 ст. Квас, това е символ. Квасът е една необходимост в света. Човек е фарисей по ум, а садукей по сърце, фарисеите минават за много набожни в света, те са мерила в света. А садукеите са хора, които не вярват за нищо. Нито верующите, ни безверующите ще оправят света.
към текста >>

79. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Всеки народ има своите пипалца: българите - за към Цариград и Солун; русите - към проливите; гърците - към Цариград; сърбите - към Солун, а англичаните туриха преграда на тия аспирации, но пък завладяха Гибралтар.
5 часа след пладне, на „Изгрева", на двора. Луната при пълнолуние, отначало издига водата, действува с издигане на водата до 50-60 метра нагоре и затова е полезно тогава да се сее, присажда, копае и пр. Обработванието има повече сокове тогава. Но като изсмуква добрите сокове, изсмуква и лошите и прави хората лунатици. Ту рците нали имаха луната за емблема - променчиви в политиката си са били винаги - нищо не изпълниха от 50-60 години. Всеки народ има своите пипалца: българите - за към Цариград и Солун; русите - към проливите; гърците - към Цариград; сърбите - към Солун, а англичаните туриха преграда на тия аспирации, но пък завладяха Гибралтар. Испания и французите са. ангажирани в Мароко - това е английска политика, да ги ангажирва. Италия даде на Мароко оръжие. Бреговете на Африка са за производство. 6 часа след пладне, 22 април 1927 г.
към текста >>

80. 17. НА ПОСЕЩЕНИЕ В ГОРНИЦАТА

Жечо Панайотов

Оргиналът на Антиминса е интересен с това, че е предаден на дядо поп Константин от един непознат светия - дух, когато той на младини е пътува от град Солун до Света гора.
Душите ни на всички бяха наситени от Словото на Учителя. В последните дни ни се съобщи нещо интересно. С разрешението на Учителя можехме да си набавим Антиминса, който го беше дал дядо поп Константин Дъновски, бащата на Учителя, искаше да ни го остави като ценен спомен. Той не беше на събора, но го беше дал на сина си да ни го раздаде. Антиминсът това е оня „жертвеник" или „Престол" при който при липса на храм може да се отслужва литургия. Оргиналът на Антиминса е интересен с това, че е предаден на дядо поп Константин от един непознат светия - дух, когато той на младини е пътува от град Солун до Света гора. Подробности по това предание е писано и в отделна брошура, затова няма да ги повтарям тук. Така желаещите се записахме и срещу заплащане по една скромна сума получихме Антиминса за работа върху син или бял атлаз. Аз моя съм го дал на Борис Николов да го съхранява. Правилата за работа с Антиминса, аз съм ги описал някъде. Медитация върху Антиминса от Учителя не е дадена.
към текста >>

81. 7. ЗА АНТИМИНСА

Николай Дойнов

Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.
7. ЗА АНТИМИНСА Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.* Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му. Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия. Там е била резиденцията му. Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун. Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои. Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса. Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски.
към текста >>

Димитър" в Солун, той се е спрял на бащата на Учителя.
Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи. Надигнаха се гласовете на Толстои, Достоевски, Короленко, Тургенев, Хюго и др. Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля. Дойде и Освобождението през 1877-1878 г. Когато, онзи странен монах е срещнал тримата младежи в църквата „Св. Димитър" в Солун, той се е спрял на бащата на Учителя. Него е намерил за достоен, за делото. Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден. Тогава го е посветил в тази обща работа и му е дал Антиминса. Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия". Бащата на Учителя се връща в България и става свещеник.
към текста >>

82. 4. ДВАТА ПРИНЦИПА

Николай Дойнов

Н.Д. Зад Херкулесовите стълбове, зад Гибралтар, това го е казал жрецът на Солун, нали Солун отива в Египет и жрецът му казва: „О, Солна, Солна вие сте като децата, не знаете какво е било там зад Херкулесовите стълбове".
По този въпрос има много литература. Но аз искам да питам за твоето мнение по този въпрос. Н.Д. Моето мнение е такова, че има литература, която аз не споделям. Някои разправят, че Атлантида се намирала в Средиземно море, вятър и мъгла. В.К. Къде се е намирала тя? Н.Д. Зад Херкулесовите стълбове, зад Гибралтар, това го е казал жрецът на Солун, нали Солун отива в Египет и жрецът му казва: „О, Солна, Солна вие сте като децата, не знаете какво е било там зад Херкулесовите стълбове". Това е било именно Атлантида, която е потънала. В.К. И оттам вече Голфщрома /Гълфстрийм/ вече минава. Н.Д. Оттам минава Голфщрома, разтопява ледовете на Северна Европа, която е била в ледников период. Нивото на океана се вдига 100 метра, тъй казват учените и през Гибралтар, залива много земи в Средиземно море, залива и Персийския залив, който тогава е бил суша. В.К. Голфщрома кога се е появил, след потапянето на Атлантида ли?
към текста >>

83. 39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ

Николай Дойнов

Когато съм бил на 3-4 години татко отива с един негов приятел през Солун в Света гора.
Но интересно: „А, ти Пенке, тъй, тъй, а, да, да, дай твойто платно", носеха селски плат, взема си бележка, нито мярка взема, нито нищо. Присъствувала съм на приемането на плата, селски плат, вълнени платове, взема ги и ги направи, стават така, правеше им дрешките. Обичал е да дава много на вересия, да помага на селянките". Н.Д. Туй е верно. Но когато ликвидира с търговията, изгори всички тефтери. Когато съм бил на 3-4 години татко отива с един негов приятел през Солун в Света гора. Качва се на връх Атон, когато се завърна донесе много картини от Света гора и Атон, които постави в малката молитвена стаичка. По нареждане на татко главния вход на къщата всякога беше отворен и затиснат с голям камък, понеже беше тежка. „В нашия дом имаше много посещения, идваха и пътуващи монаси от Атон". Н.Д.Туй е верно, и аз си спомням за двама монаха как дойдоха. Татко получаваше Библии със сандъци и ние ги подарявахме. В.К.
към текста >>

84. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

Иван Толев

Кратки сведения за за съдебната, книжовната и политическата му дейност

Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година.
I. ИВАН ТОЛЕВ Ефросина Ангелова - Пенкова ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ Загледах се в две снимки - един и същи човек, а толкова различни. Вярно, направени в различни периоди от живота - при изгрева и залеза, но разликата е интригуваща. Беше събуден интересът ми. Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев. Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач. Първите си опити прави като поет и произведенията си публикува в „Български преглед": сп. за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор.
към текста >>

85. II. ИВАН ТОЛЕВ - АДВОКАТ В СОФИЯ

Родом от град Битоля, свършил Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 г.
Бивш народен представител от V Велико народно събрание. Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при председател д-р К. Поменов - нар. представител от XV-то обикновено народно събрание (автор на много закони, между които и законът за административното правосъдие) и др. 7. Бивш държавен обвинител против министрите от кабинета на Гешов - Данев за националните катастрофи. 8. Родом от град Битоля, свършил Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 г. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и др. Сътрудник в Македонския комитет на Трайчо Китанчев, с голям морален авторитет и влияние всред македонското население и революционните му водачи. 9. Непоколебим привърженик на държавната идея.
към текста >>

86. 10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО

Сватът ми Петко на мръкване заминал по Солунската линия в частта си, оставил ми вино, ракия, ядене - кокоша плешка.
Един неделен ден взех отпуска от началството, за да отида на църква в гр. Скопие. След като се свърши църковната служба и излязох от църквата, вън пред църквата свиреше военна музика. И голямо хоро стана на площада, македонци и македонки с много хубави носии играха красни македонски хора. Аз останах до стъмняване да се любувам на хубавите македонски хора. Като пристигнах в лечебницата, посрещна ме Георги Георгиев от моето родно село Водица и ме упрекна, че сватът ми Петко Карацонев от Горско Абланово още тази сутрин ми дошъл на гости и носел вино, ракия, ядене, за да прекараме един гуляй, а мен ме нямало цял ден. Сватът ми Петко на мръкване заминал по Солунската линия в частта си, оставил ми вино, ракия, ядене - кокоша плешка. Понеже Георги беше си похапнал, попийнал и се развеселил от добре прекараното време с моя гост, настоя аз да си изям кокошата плешка още сега. Казах му, че съм вечерял в града, но той не се съгласи с мене. Стана, взе торбичката ми, извади загънатата плешка, разчупи я и тичаше да я натика в устата ми. Най-после аз остро му казах, че няма да изям кокошата плешка и няма да пия виното, защото съм се зарекъл да не ям месо. И той като мен се зачуди: че може ли човек да не яде месо?
към текста >>

87. 14. НА ДОБРО ПОЛЕ

От гара Скопие потеглих по течението на река Вардар, по посока към Солун, Слязох на гара Криволак и през град Неготин на Вардар отидох в гр. Кавадарци.
Повикаха ме в канцеларията на лечебницата и ми връчиха заповед, че съм назначен за ветеринарен фелдшер в 1-ва картечна рота на 29. августски полк, който се намираше на позиция на южния фронт и бе на бойната линия на Добро поле. А резервната част се намираше в село Ватоша до гр. Кавадарци. Там бяха конете, които щяха да ми бъдат поверени. Снабдиха ме с бланков билет и храна за из пътя за към бъдещото ми назначение. От гара Скопие потеглих по течението на река Вардар, по посока към Солун, Слязох на гара Криволак и през град Неготин на Вардар отидох в гр. Кавадарци. Складът на 29-и Ямболски полк се помещаваше в турската джамия в Кавадарци. Оттук ме препратиха в Първа картечна рота, която бе настанена в село Ватоша, разположено непосредствено южно от Кавадарци. С пристигането ми във Ватоша, в Първа картечна рота, началникът на строевата рота, старши подофицер Петко, ме посрещна много любезно и за обяд заповяда да изпържат саздърма и да сготвят и нещо друго по-изрядно. Седнахме да обядваме. Аз съобщих, че съм вегетарианец, че не ям месо.
към текста >>

88. 15. ИЗПИТАНИЕТО

Започна отстъплението и на 28 септември в Солун Стамболийски подписа мир със съглашенското главно командване.
Но на следващата нощ се повтаряше пак същото. Една дружина от 82-ри полк се предаде на англо-френците и изказа положението на българските войници. На 14 септември 1918 год. сутринта съглашенското главно командване започна по цялата бойна линия обща бомбардировка. На 15 септември бе пленен целият 29-и ямболски полк, заедно с всички офицери. Започна отстъплението и на 28 септември в Солун Стамболийски подписа мир със съглашенското главно командване.
към текста >>

89. 16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ

След пробива на Добро поле цялата българска армия бе пленена и закарана в Солун.
16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ През време на Европейската война бях ветеринарен подофицер в 29-и ямболски полк и участвувах на Добро поле в качеството си на ветеринарен фелдшер. След пробива на Добро поле цялата българска армия бе пленена и закарана в Солун. Бе пленен и 29-и ямболски полк начело с командира му. Нестроевите роти, които поддържаха фронта, за две седмици с денонощно вървене стигнахме до гр. Ямбол. Завърши войната, народът си развзе добитъка и нямаше нужда вече в гр. Ямбол от ветеринарен фелдшер. Бях изпратен в гр.
към текста >>

90. 89. КАК СЕ ПОСТРОЯВА КЪЩА

Родена в град Воден, Македония, завършила българска гимназия в гр. Солун.
89. КАК СЕ ПОСТРОЯВА КЪЩА Започнах да си правя къща в София и си закупих място. Всъщност го закупи една сестра, която аз приех и тя при мен се помина и я погребахме - Елена Хаджи Григорова се казваше. Родена в град Воден, Македония, завършила българска гимназия в гр. Солун. Нейната братовчедка се оженила за един Янко Янков и така чрез тях е дошла в България, Тук става учителка. Тя беше жител на София. И реших да си построя къща. Дойдоха двама наши братя и ми изкопаха мазето на къщата. Започнах да строя.
към текста >>

91. 1925 година

„Солунска" № 376.
Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили. В 10 и 14 дойде влакът и ние заминахме. В Шумен на гарата ни посрещна Рали Петров и ми помогнаха заедно с П. Иванов да занесем багажа до Ралевата квартира. Оттам си развземаха багажите Мома, Борис Пенев, а аз занесох на Колю Събев, Отидох на квартира у брат Петко Христов, ул. „Солунска" № 376. 26.Х.1925 год., понеделник Станах от сън и след наряда, който изпълнихме със сестра Куна Петкова, аз четох за дидактичните принципи. Отидох след това в Инспекцията и внесох 114 лева такса за държавния изпит. И след това отидох във II прогимназия, където в големия училищен салон насядахме за писмен. Бяхме повече от 250 учители. Темата бе: „Необходимост, цел и средства за развиването нравствената воля у децата".
към текста >>

На Делмедже четох нещо из Евангелието: „Послание до Солуняном".
След наряда потеглих за Асеново през Делмеджа. Усъмнах над селото и преди изгрева бях у дядова Стоянов дюкян, където при самия изгрев дядо Стоян го наблюдавал и си отбеляза докъде слънцето се е върнало по еклиптиката си къде равноденствието. Отидох на гарата за кюмюр. Пристигна и Азлията, натоварихме му на колата 836 кила кюмюр и потеглихме за Асеново. Нахранихме се у дядови Стоянови и приказвахме по разни въпроси и аз си потеглих за село, а той остана. На Делмедже четох нещо из Евангелието: „Послание до Солуняном". На връщане минах през село и ходих при агите си. Двамата даскали се бяха напили на дядовата Ралева кръчма и караха на живот. Приказвахме, че тая сутрин е станало земетресение, но аз не го усетих, понеже съм бил в движение, Посвирих си и си легнах. 26.ХII1925] Станах и си спомних за добър сън. Дочетох след наряда крайната глава на „Числата" и след това отидох на мелницата.
към текста >>

92. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун.
Настаних се с войници от щаба на I дружина, към които се числя на храна и други вещи. Цял ден прекарахме, и нощта, на гала Кралево. Нямаше локомотив, за да ни откара за Рашка. Аз ходих из града, правих снимки през свободното време. 2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка В 8 ч влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода.
към текста >>

93. 1. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев oт 23.IV.1934 год,

IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова

г., на път за Мърчаево, в градината на Солунска улица ти пиша тези редове.
Много неща разбрах и много въпроси ми станаха ясни. Благодаря на Бога. Прекратих писмото, понеже водата на слънцето беше се стоплила, направих си обливка. Всеки ден си правя обливки, много добре ми действуват. Днес сме 23 т. г., на път за Мърчаево, в градината на Солунска улица ти пиша тези редове. Вчера, 22 т. м., имахме блестяща беседа, в която Учителят много ясно и категорично се произнесе за много социални въпроси и за женитбата. Като се дешифрира, ще ти я изпратя цялата беседа, да я прочетеш. Много ще благодариш на Учителя за светлината, която ни дава. Вчера бяха дошли много жени от Мърчаево.
към текста >>

94. 12. Списък на младежката окултна група - София

Веселина Моллова - Солунска 26 - Бургас 26.
Марийка Мечененова - Изгрев - София XIII, 1179. 22. Доротея Папазова - Изгрев - София XIII. 23. Веска Божкова - Янтра - 1 София 24. Тодорка П. Тодорова - Изгрев - София XIII -1225 25. Веселина Моллова - Солунска 26 - Бургас 26. Кирил Михайлов Стоянов - Изгрев - София XIII. 27. Марко Ник. Дражев - ул. 13 март № 8 - София 28. Иван Л.
към текста >>

95. XIII. Биографични данни. Елена Хаджи Григорова

Вергилий Кръстев

VI. Очерци за Мара Белчева

Солун, родена на 6 март 1889 г.
от Българската митрополия в гр. Воден. 2. На 13 юни 1910 год. получава Свидетелство за зрелост № 6 от Българската девическа гимназия „Св. Благовещение" в гр. Солун, родена на 6 март 1889 г. в гр. Воден, по народност българка, поданица отоманска (на Отоманската империя - Турция). Завършила VI клас, завършила абитуриентски зрелостен изпит, с удостоверение, че завършва училището и че има право да учителствува в първоначално училище. Управител и председател за екзархийски пратеник г-н Т. К. "Ганев. 3.
към текста >>

Издаден в Солун на 5/18 октомври 1913 год.
Работата на фабриката много арно, ода [ходя] си, имаме работа до во час. И поздрав имаш от сич[ки] нас. * * * 2. Разрешение на гръцките власти за пътуване, написано на гръцки и на френски № 2547 В името на Правителството на Царство Гьрция Изискваме от всички служители, граждански и военни, на Царство Гърция, и молим тези на приятелските страни, да разрешават да преминава свободно на Г-ца Елена Хаджи Григориу, пътуваща за Русия за........... без тя да бъде възпрепятствана или притеснявана от никого, и да й се оказва помощ и защита, в случай на нужда. За тази цел издадохме настоящия документ, подписан от нас. Издаден в Солун на 5/18 октомври 1913 год. Префектът на Солун (подпис и печат) [вляво:] Забележки: Възраст: 21 години Ръст: среден Коси: кестеняви Очи: черни Нос и Уста: правилни Особени белези: - Община: Едеса (Превод от френски: Марина Иванова)
към текста >>

Префектът на Солун (подпис и печат) [вляво:] Забележки: Възраст: 21 години Ръст: среден Коси: кестеняви Очи: черни Нос и Уста: правилни Особени белези: - Община: Едеса (Превод от френски: Марина Иванова)
И поздрав имаш от сич[ки] нас. * * * 2. Разрешение на гръцките власти за пътуване, написано на гръцки и на френски № 2547 В името на Правителството на Царство Гьрция Изискваме от всички служители, граждански и военни, на Царство Гърция, и молим тези на приятелските страни, да разрешават да преминава свободно на Г-ца Елена Хаджи Григориу, пътуваща за Русия за........... без тя да бъде възпрепятствана или притеснявана от никого, и да й се оказва помощ и защита, в случай на нужда. За тази цел издадохме настоящия документ, подписан от нас. Издаден в Солун на 5/18 октомври 1913 год. Префектът на Солун (подпис и печат) [вляво:] Забележки: Възраст: 21 години Ръст: среден Коси: кестеняви Очи: черни Нос и Уста: правилни Особени белези: - Община: Едеса (Превод от френски: Марина Иванова)
към текста >>

96. 2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

168-173 Вървяхме с Дора Габе по улица „Белчев" (днес „Гаврил Генов") в посока към „Солунска" (днес „В.
2. Владимир Полянов. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии: кн. 2 - София: Бълг. писател, 1988 г., с. 168-173 Вървяхме с Дора Габе по улица „Белчев" (днес „Гаврил Генов") в посока към „Солунска" (днес „В. Коларов"), изведнъж тя, загледана напред, каза: Мара Белчева! Погледнах в посоката. Към нас идваше висока, стройна жена с особено бяло лице, поне тъй ми се стори, по-възрастна от Дора, но не повече от четиридесет и пет - петдесетгодишна. Скоро тя спря. Разцелуваха се със спътницата ми.
към текста >>

97. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Същият брат, Гръблев, като командир на военна част около Солун, е наредил и се спасили 800 души пленници в гръцка територия, повечето от които са били комунисти. 8.
Брат Никола Гръблев през 1925 г. като офицер в Бургас в 24 Пехотен полк, с риск за живота си е спасил от разстрел от полицията 54 души комунисти. От тях е и др. Петър Радев, живущ в София, ул. „Орехова гора" 68. Същият брат, Гръблев, като командир на военна част около Солун, е наредил и се спасили 800 души пленници в гръцка територия, повечето от които са били комунисти. 8. Брат Желю Матев от с. Прослав, Пловдивско, е укривал много комунисти. 9. Др. академик Тодор Павлов е укриван с месеци у наши приятели в Нова Загора. 10. Брат Възкресен Анастасов от Ямбол, като учител в Тополовград от 1925 до 1933 г.
към текста >>

98. 12. Балканско Локарно