НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
114
резултата в
45
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Биографични бележки
на път за Света гора на Атон се среща в
солунската
църква “Св.
е доведен във Варна от вуйчо си Юргаки Зебилев. Същата година Дъновски е условен за учител в с. Хадърча (дн. Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г. През 1854 г.
на път за Света гора на Атон се среща в
солунската
църква “Св.
Димитър” с един стар монах. Това събитие предопределя живота му. То е отразено в “Едно откровение в солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр.
към текста >>
То е отразено в “Едно откровение в
солунската
църква “Св.
Николаевка) от Атанас Георгиев Чорбаджи, където работи от 1847 до 1854 г. През 1854 г. на път за Света гора на Атон се среща в солунската църква “Св. Димитър” с един стар монах. Това събитие предопределя живота му.
То е отразено в “Едно откровение в
солунската
църква “Св.
Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр. Солун на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.). На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча.
към текста >>
Солун
на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.).
Димитър” с един стар монах. Това събитие предопределя живота му. То е отразено в “Едно откровение в солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му, в гр.
Солун
на 10 април 1854 г.” (С., 1905, 8 с.).
На 2 юни 1857 г. е ръкоположен за свещеник в с. Хадърча. Константин Дъновски е от първите български учители и свещеници във Варна и Варненско. От 1860 до 1868 г. е свещеник в църквата “Св.
към текста >>
2.
02.РАЗМИШЛЕНИЯ
Солуняном
2:15; 3:11; 5:16, 23.
Гал. 1:8-13; 2:20,21; 5:26; 4:4,10 Гал. 5:25. Ефес. 1:13-23; 2:30; 3:9,21; 4:5,7; 5:10 Филипеном 2:1,6,12 Кол. 1:15 ДО 2:8, 10, 18; 3:1-17
Солуняном
2:15; 3:11; 5:16, 23.
II Сол. 1:6,12; 2:8,9. I Тимот. 2:3; 6:13-16 ПТимот. 2:9-20.
към текста >>
3.
Петър Дънов - №12
Солуняном
4:17-18).
Знайте, че Дяволът ще ви направи много пречки, но всичко Бог ще преобърне за ваше добро (II Посл. Тимотею 2:19). Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда. Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл.
Солуняном
4:17-18).
Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази. Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него.
към текста >>
4.
03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ
Солуняном
4:17-18).
Знайте, че Дяволът ще ви направи много пречки, но всичко Бог ще преобърне за ваше добро (II Посл. Тимотею 2:19). Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда. Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл.
Солуняном
4:17-18).
Но има още време, братя мои, да работим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да изработвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази. Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и пришълци в тоя свят. Ние не сме от него.
към текста >>
5.
№59 /Петър Дънов/
Солуняни
от 1-9; 5 гл.
Той още не е опитал величието на Божията благост. „Гневът - казва Писанието - не върши Волята Божия." [Як. 1:20] Аз изповядвам, че Господ е благ. Благ е само Господ, Нашият Небесен Баща. Прочети на брат Тодора: 4 гл.
Солуняни
от 1-9; 5 гл.
Сол. 8-12. От Ев. Йоанна 14 гл. 25-28; Йоан. 12 гл. 44-50.
към текста >>
6.
№74 (Пеню Киров)
Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за
Солун
, където става учител в българската мъжка гимназия.
Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце.
Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за
Солун
, където става учител в българската мъжка гимназия.
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи.
към текста >>
7.
№77 (Пеню Киров)
Тимотей е изпратен в
Солун
сам, за да насърчи църквата там.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник.
Тимотей е изпратен в
Солун
сам, за да насърчи църквата там.
Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните да не го презират. Поучаван понякога от ап.
към текста >>
8.
№93 (Пеню Киров)
завършва
Солунската
българска мъжка гимназия.
бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г.
завършва
Солунската
българска мъжка гимназия.
През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 г. Като студент редактира „Български търговски вестник“. Работи като учител и 282 започва да се занимава с литературна дейност. През 1901 г. печата свои разкази в сп.
към текста >>
9.
№122 (Петър Дънов) [затворена карта]
в
солунската
църква „Св. Димитър“.
По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г.
в
солунската
църква „Св. Димитър“.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в
солунската
черква „Св. Димитрий“.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в
солунската
черква „Св. Димитрий“.
В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник
към текста >>
10.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10
Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за
Солун
, където става учител в българската мъжка гимназия.
Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце.
Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за
Солун
, където става учител в българската мъжка гимназия.
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи.
към текста >>
11.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13
Тимотей е изпратен в
Солун
сам, за да насърчи църквата там.
154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков. Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник.
Тимотей е изпратен в
Солун
сам, за да насърчи църквата там.
Той е заедно с ап. Павел в Коринт, Йерусалим, а накрая остава в Ефес. Явно е стеснителен и ап. Павел призовава коринтяните
към текста >>
12.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15
завършва
Солунската
българска мъжка гимназия.
бел. №152. 195 Книгата „Вихрушки“ е на Васил Узунов, издадена във Видин същата година. 196 Васил Николов Узунов – роден на 8 април 1873 г. в Горна Джумая, днес Благоевград. Учи първо в Самоков, а след това през 1897 г.
завършва
Солунската
българска мъжка гимназия.
През есента на същата година се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и го завършва в 1901 г. Като студент редактира „Български търговски вестник“. Работи като учител и започва да се занимава с литературна дейност.
към текста >>
13.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19
в
солунската
църква „Св. Димитър“.
знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г.
в
солунската
църква „Св. Димитър“.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий“. В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник. 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08.
към текста >>
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в
солунската
черква „Св. Димитрий“.
Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач. Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“. Повече подробности вж.
в книгата „Младият Петър Дънов“ в главата „Едно откровение в
солунската
черква „Св. Димитрий“.
В началните години на Веригата П. Дънов заедно с пентаграма раздава и по един антиминс на всеки участник. 245 Съборът на Веригата е във Варна от 15.08. до 20.08.1909 г. 246 Величка Стойчева, по баща (фабрикант) – Заимова.
към текста >>
14.
46 ПИСМО
Солунян
от 19.
Нека се старае да не изгуби Любовта на своя приятел, който го люби. Той още не е е опитал величието на Божията благост. „Гневът - казва Писанието - не върши Волята Божия." Аз изповядвам, че Господ е благ. Благ е само Господ, Нашият Небесен Баща. Прочети на брат Тодора 4 гл.
Солунян
от 19.
5 гл. Сол. 8.12. От Ев. Йоана 14 гл. 25, 28.
към текста >>
15.
БЕЛЕЖКИ
на път за Атон Константин Дъновски спира в
Солун
и в църквата „Свети Димитър" му е връчен антиминс.
През 18 и в началото на 19 в. в определено време монаси от Атон заедно с посветените отправят молитва за освобождение. В този кръг са включени и архиереи от Цариградската патриаршия. След предателство Григорий VII е посечен на Великден пред олтаря на патриаршеската църква. През 1854 г.
на път за Атон Константин Дъновски спира в
Солун
и в църквата „Свети Димитър" му е връчен антиминс.
След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение. На картината написва: „Откровение в солунската църква „Св. Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици. 25. Кина и Никола Дойнови.
към текста >>
На картината написва: „Откровение в
солунската
църква „Св.
В този кръг са включени и архиереи от Цариградската патриаршия. След предателство Григорий VII е посечен на Великден пред олтаря на патриаршеската църква. През 1854 г. на път за Атон Константин Дъновски спира в Солун и в църквата „Свети Димитър" му е връчен антиминс. След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение.
На картината написва: „Откровение в
солунската
църква „Св.
Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици. 25. Кина и Никола Дойнови. Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в братството и в школата. 26. Софрони Ников, по-късно оглавява теософското дружество в България.
към текста >>
Солун
на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици.
През 1854 г. на път за Атон Константин Дъновски спира в Солун и в църквата „Свети Димитър" му е връчен антиминс. След този акт Дъновски се завръща в България, за да работи за българската църква и националното освобождение. На картината написва: „Откровение в солунската църква „Св. Димитър", дадено на отца Константин Дъновски през юношеството му в гр.
Солун
на 10 април 1854 г." Учителя връчва копия от антиминса на първите ученици.
25. Кина и Никола Дойнови. Дъщеря им Цанка Еки-мова и синовете Борис Николов, Николай Дойнов и Стефан Дойнов са сред най-активните личности в братството и в школата. 26. Софрони Ников, по-късно оглавява теософското дружество в България. 27. Михалаки Георгиев (1854-1916), писател. Завършва земеделско - индустриалната академия в Чехия.
към текста >>
Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в
Солун
, където в църквата „Св.
31. Константин Дъновски (20 август 1830 г. - 13 ноември 1918 г.), роден в с. Читак (Устово, Смолян). Учи в гръцко училище в Пловдив и в българско в Пазарджик. Учител в килийното училище в Устово, после - в Райково, но е принуден да напусне Родопите поради конфликт с властите и църквата, защото води обучението на децата на български език.
Заминава за Атон, за да приеме монашески сан, спира в
Солун
, където в църквата „Св.
Георги" получава антиминс и има пророческо видение. Завръща се в Устово, а през 1857 г. заминава за Варна. Учителствува в с. Николаевка. Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник.
към текста >>
16.
ФОРМУЛИ - Всички
"За всичко благодарете, защото това е Волята Божия за вас в Христа Иисуса." (Първо послание към
Солуняните
5:18)
Формула 221 Ученикът трябва да каже на Учителя си така: Аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение. Формула 222
"За всичко благодарете, защото това е Волята Божия за вас в Христа Иисуса." (Първо послание към
Солуняните
5:18)
Господи, благодаря Ти, че си ми дал един отличен ум, в който да вложа Твоята Мъдрост. Господи, благодаря Ти, че си ми дал едно отлично сърце, в което да вложа Твоята Любов. С тази Любов и Мъдрост аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил. "Придай ни вяра" (Евангелие от Лука 17:5) Формула 223
към текста >>
17.
ФОРМУЛИ - (203-222) 'Върви подире ми'
"За всичко благодарете, защото това е Волята Божия за вас в Христа Иисуса." (Първо послание към
Солуняните
5:18)
Формула 221 Ученикът трябва да каже на Учителя си така: Аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Теб на одобрение и каквато корекция направиш, ще я приема с разположение. Формула 222
"За всичко благодарете, защото това е Волята Божия за вас в Христа Иисуса." (Първо послание към
Солуняните
5:18)
Господи, благодаря Ти, че си ми дал един отличен ум, в който да вложа Твоята Мъдрост. Господи, благодаря Ти, че си ми дал едно отлично сърце, в което да вложа Твоята Любов. С тази Любов и Мъдрост аз ида да Ти служа тъй, както досега не съм Ти служил.
към текста >>
18.
УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА
Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в
Солунската
българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г.
и тук се публикуват за пръв път. От тях излизат наяве неизвестни досега исторически факти, най-същественият от които може би е този, че начало на Веригата на Бялото братство е Обществото за повдигане религиозния дух на българския народ, което Учителя учредява във Варна още през 1897 г. В протоколите по особен начин се открояват и две личности, повече или по-малко пренебрегвани досега в мемоарите на съвременниците си. Първата е Анастасия Узунова-Желязкова, на която е посветен отделен очерк в третата част на книгата. Втората личност е самият протоколчик Димитър Голов, чиито са записките от 1906 до 1909 г.
Димитър Голов (1863 - 1917) е роден в Котел, завършва френски колеж в Одрин (където се ражда и учи Анастасия Желязкова), следва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка и учител в
Солунската
българска мъжка гимназия, накрая се установява като издател в София и от 1899 г.
е стопанин на списание „Летописи" с директор Константин Величков и със сътрудници Иван Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски и проф. Марко Балабанов, ръководи през 1912 г. отпечатването на „Завета на цветните лъчи на Светлината", умира в София. В края на втората част в отделна глава, озаглавена „Епистоларно Слово ", са публикувани избрани писма на Учителя, писани във Варна. Между тях са и писма от варненския хотел „Лондон" през периода от юни 1917 г.
към текста >>
19.
СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
Дъновски отива в
Солун
, посетява гроба на свети Димитрий
Солунски
, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в
солунската
черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8).
Той разправя, че имало тогава молебен по случай утихване на морска буря, която била толкова голяма, че морските вълни се прехвърляли през крепостната порта „Скеля капусу". Не се помни да е ставала друг път такава ужасна буря. Молебенът бил на табията „Йени Дуня" (срещу вълнолома). Събрани са били тук турци и християни. През 1854 г. К.
Дъновски отива в
Солун
, посетява гроба на свети Димитрий
Солунски
, гдето му се случва нещо необикновено, разказано в книжката „Едно откровение в
солунската
черква „Свети Димитрий" (София, 1905, стр. 8).
В 1857 г. К. Дъновски се ръкополага за свещеник в гръцката черква „Света Богородица" във Варна, гдето е служил като енорийски свещеник до края на 1864 г. От 1865 г. К. Дъновски става свещеник на първата българска черква „Свети Архангел Михаил", при която и до днес живее в най-окаяно положение. На 11 май 1860 г.
към текста >>
20.
ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в
Солунската
църква „Свети Димитър" от Дух - Български
Т. И. Бъчваров Издание на редакцията на сп. „Родина", ул. „Опълченска" 67, София Мистична случка
Историята на един жертвеник (антиминс*), връчен на свещеник Константин Дъновски в
Солунската
църква „Свети Димитър" от Дух - Български
покровител. ПРЕДГОВОР Преди 22 години се срещнах и запознах с прононсирания днес в цяла България г-н Петър К. Дънов. Той е син на първия български свещеник в черноморския край. Край новия си познайник същата година имах случай да се запозная със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски.
към текста >>
Но срещата му с един мистериозен духовник в
солунската
църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил...
Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден господарски дух, който не е обичал думата му да става на две. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва доловима ирония в гласа той казваше „какво не съм аз видял и препатил, което вие, младите, не сте и сънували още". След време много от преживелиците на дядо попа ми се разказаха, но остави у мен най-трайни следи само разказът за неговото юношество, когато той, подбуждан и от своята майка, искал да се покалугери, още съвсем млад, 16-17-годишен.
Но срещата му с един мистериозен духовник в
солунската
църква „Свети Димитър" (превърната в турска джамия) става причина младият Константин да не стане светогорски калугер, но верен на религиозния си дух, той се запопил...
Това лято имах възможност да посетя гроба на тоя тъй много заслужил наш духовник и след като видях с очи останалия веществен спомен от тая мистериозна случка (Антиминса), реших да публикувам това, което знаех, както и отпечатаните още 1905 г. в отделна брошура спомени на дядо попа за тая случка. София, 1.VIII.1922 г. ПРИ ГРОБА НА СВЕЩЕНИК КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Някога безсмъртният Шекспир каза верен за всички векове афоризъм: „Имай повече неща, отколкото посочваш; казвай по-малко, отколкото знаеш."
към текста >>
И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в
Солун
още в младините му (1854 г.) мистерия.
Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик.
И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в
Солун
още в младините му (1854 г.) мистерия.
Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*. „На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни. Благослови ни, като му целунахме десницата, и ни попита откъде сме и накъде отиваме.
към текста >>
*Авторът цитира пълния текст на „Едно откровение въ
Солунската
черква "Свети Димитрий" ("Кассъма джамиси"), дадено на Отца Константина Дъновски, прЬзъ юношеството му, въ
Солунъ
, на 10 априлъ 1854 г.
С едри слова стои един надпис: Осветено от свети Месемврийски кирис Йосиф 1820 г. А отляво са думите: Агнец (жертва) 1820, 6 август, мощи свети Мина (завити в Антиминса). Дълго още тоя прогнил от времето паметник ще ни напомня не само за живата вяра на скромния служител Христов, но и за живите ръководители на българския народ, които ни нудят да издигнем храм за нашия Бог - в българските сърца! Този пост е редактиран от Ани: 24 януари 2017 - 17:35 *Антиминс (гр.) - църковна потреба от копринен плат с изображение на Христовото погребение, на която се освещават даровете (бел. ред.)
*Авторът цитира пълния текст на „Едно откровение въ
Солунската
черква "Свети Димитрий" ("Кассъма джамиси"), дадено на Отца Константина Дъновски, прЬзъ юношеството му, въ
Солунъ
, на 10 априлъ 1854 г.
" (бел. състав.) *Агрипия (гр.) - бдение (бел. ред.) *Параклит (гр.) - Свети Дух (бел. ред.) **Става дума за голямото сражение между християнската и ислямската армия, станало през есента на 1444 г. край Варна.
към текста >>
21.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1906
Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в
Солун
и издател в София.
Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г. 13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Котел, завършва земния си път в София.
Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в
Солун
и издател в София.
Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
22.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
Нещо повече - даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и
Солун
.
ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добруджа е в реда на нещата. Но сега е борбата между Великите сили, в която борба България е десетото колело. Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна гора, и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякога изпъква.
Нещо повече - даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и
Солун
.
Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя. Четвърти въпрос: Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? - Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянства и блудства, то такава проява чрез такъв медиум не може да се приеме, че е от добър дух.
към текста >>
23.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо
Солуняном
5:16-18: Винаги се радувайте.
254 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 255 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д. Голов и е заместен с изречението: които са се изпонапили и не излезли. 257 Благодарим Ти, Господи, че си се утаил... – перифраза на Лука 10:21: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци.
258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо
Солуняном
5:16-18: Винаги се радувайте.
Непрестанно се молете. За всичко благодарете. 259 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53.
към текста >>
24.
ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в
Солун
и издател в София.
Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г. 13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Котел, завършва земния си път в София.
Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в
Солун
и издател в София.
Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом. 14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо
Солуняном
5:16-18: Винаги се радувайте.
254 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 255 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 256 В Египет и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода – изразът липсва в протокола на Д. Голов и е заместен с изречението: които са се изпонапили и не излезли. 257 Благодарим Ти, Господи, че си се утаил... – перифраза на Лука 10:21: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, че си утаил това от мъдри и разумни и открил си го на младенци.
258 Винаги се радвайте, за всичко благодарете – цитат на Първо
Солуняном
5:16-18: Винаги се радувайте.
Непрестанно се молете. За всичко благодарете. 259 Изречението липсва в протокола на Д. Голов. 260 Докога ще ги търпя – перифраза на Матея 17:17, Марко 9:19 и Лука 9:41: О, роде неверний и развращенний, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? 261 Цитат от Матея 26:53.
към текста >>
25.
Писма до Мария Казакова - 1904
Димитрий в
Солун
биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод.
Отческите ми благословения до любезната ми в Духа Святаго дъщеря Мария Казакова. Писмото Ви от 27 миналий приех и добре разбрах писмото Ви. Радва ме гостуването Ви у дъщеря ми и разговора с любезния ми син Петра по някои важни въпроси, които сте имали, когато сте били тука. А още повече ме трогват Вашите високи чувства и желания да научите от мене някои интересни събития, които са се случили в моя живот. На първий въпрос — даденият ми свещен Антиминс* при гроба на С.В.М.
Димитрий в
Солун
биде в 1854 г., в самия ден на Великата събота, с разни наставления, които съм изложил писмено на Българския Свят Синод.
Но което остана в памятта ми, е гърмеж от топове и глас на някого, който говореше: „Братя християни, ако ние се уплашихме от гласа на гърмежа на нашите врагове, то какво ще сторим, когато затруби ангелът в последний ден! ” На моето удивление ми отговори който стоеше при мене. Ето истински Божи служител... И след десет дни, когато се върнах в Цариград, научих, че съединените флоти на Англия и Франция бомбардирали Одеса. На вторий въпрос — за църквата във Варна. В 1860 г.
към текста >>
Между това, г-н Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в
Солун
... И така, през зимата си отиде в Русия, а през марта на сетната година дойде с всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г.
дойде някой си Рачински за консул в гр.Варна, който направи обиколка по селата, запозна се и с мен. От разговор на разговор , аз тъй, като на шега му загатнах, че в морето на местността между монастирите св. Димитър и св. Константин има камбана в морето. Той взе всичко за сериозно и повика няколко рибари та отидоха на казаното място и извадиха камбаната, която тежеше 14 пуда**.
Между това, г-н Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в
Солун
... И така, през зимата си отиде в Русия, а през марта на сетната година дойде с всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г.
биде отворена и осветена в името на св. Николая Арх. Епископа Мирликийскаго Чудотвореца, в дома на Залъмоолу, дето живееше и сам. Третий въпрос. Телеграма отправих на 19 февр.
към текста >>
26.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Нещо повече: даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и
Солун
.
До 1914 година ще има такива пертурбации (вълнения), щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите в България с ония в Македония и Добружа е в реда на нещата. Но сега е борбата между великите сили, в която борба България е десетото колело. Даже в реда на нещата е да се обединят Сърбия и България, и Черна Гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. И под думата обединение разбирайте туй, че държавните устройства ще си съществуват, но само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякогаш изпъква.
Нещо повече: даже в реда на нещата е всичките южни славяни да се обединят в една империя, която ще застига, то се знае, и
Солун
.
Но най-важното е, че когато Христос дойде, ще настане една велика империя. ЧЕТВЪРТИ ВЪПРОС: Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? ОТГОВОР: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такава проява чрез такъв медиум не може да се приеме, че е от добър дух.
към текста >>
27.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Българите ще получат Енос-Мидия до
Солун
, но ако вървят по своя ум, ще минат през големи изпитания.
С пристигането си Учителя се настани в братската къща на с. Арбанаси, където започна да пише материала за книгата „Завета на светлите лъчи“*. Брат ми Христо беше получил мобилизационно за войник и започна да се приготовлява. Учителя му каза: „Не се безпокой, сега няма да отидеш на фронта. Ще участаваш във войната през 1913 г.
Българите ще получат Енос-Мидия до
Солун
, но ако вървят по своя ум, ще минат през големи изпитания.
Те трябва да приложат закона на Любовта и Правдата. Божият план е да се обединят балканските народи и славянството, иначе поотдело ще ги бият, докато се обединят.“ Учителя беше в Търново. Пожелахме всички братя и сестри да отидем на Преображенския манастир. Денят беше тих и приятен.
към текста >>
28.
1913 ГОДИНА
“... За вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее
Солун
.
От 1913 г. насам тия духове разтройват човешките души и аз виждам колко големи майстори са те. Затова застанете на страната на Христа, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовност да му служите, колко от вас ще издържат? Но питам ви тогава: „Така ли лесно напускате бойното поле?
“... За вашите души не играе роля нито кой ще вземе Кавала, нито кой ще владее
Солун
.
Тия въпроси са посторонни. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, че вие имате опасност да ги изгубите. Тогава ще кажа: „Каква полза човеку, ако спечели целия свят, а загуби душата си? “ Внимавайте, прочее, да опазите своите души и да ви помогне Христос! Законът за прогреса на човечеството, за неговото повдигане е да се осъзнае, че всичко което Бог е създал, е добро, накратко този закон се изразява със самопожертването.
към текста >>
29.
1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.
Когато българите напуснаха
Солунския
фронт и казаха: „Не искаме да се бием", Господ веднага изля благословението си – настана голямо плодородие; когато пък, докато се биеха още, нямаше такова.
(111 стр.) Законите на Бялото Братство са безпощадни. Престъпиш ли един, последствията са много жестоки. В света тези закони действат и отнемат всичко спечелено незаконно. Когато хората се решат да изпълняват тези закони, техните работи веднага се изменят към добро.
Когато българите напуснаха
Солунския
фронт и казаха: „Не искаме да се бием", Господ веднага изля благословението си – настана голямо плодородие; когато пък, докато се биеха още, нямаше такова.
Във Франция, в Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говорих, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате. (60 стр.) В света съществува само едно право – Божественото, а не човешкото.
към текста >>
30.
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Димитрий
Солунски
” /
Духовно ориентиране на Константин Дъновски / Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза / Път към монашеско подвизаване / Откровението в църквата “Св.
Димитрий
Солунски
” /
Обет за духовна служба / Исторически бележки за падането на Варна под турска власт / Християнските грехове и гонението на богомилите / Антиминсът–символ на дух овна мисия / Делата на Константин Дъновски и Атанас Георгиев- Чорбаджи за независима българска църква /
към текста >>
31.
017. Път към монашеско подвизаване
Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно откровение в
Солунската
църква “Св.
017. Път към монашеско подвизаване Решението на младия Константин Дъновски да се покалугери не следва да се смята като абдикация от арената на живота, а съобразявайки се с неговия темперамент и възпитание, да го приемем като акт на по-висока степен на духовно извисяване. Вместо да преклони глава пред безизходността, той решава да проси с молитва свобода за българския народ.
Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно откровение в
Солунската
църква “Св.
Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово издание през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им. Недалеч от Солун разразилата се страшна морска буря разбила гемията, с която пътували четиримата младежи.
към текста >>
Недалеч от
Солун
разразилата се страшна морска буря разбила гемията, с която пътували четиримата младежи.
Перипетиите, които са възпрепятствали покалугеряването на Константин Дъновски, са описани от самия него в една малка брошура “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма джасими)”, отпечатана като лично негово издание през 1905 г., съдържаща осем печатни страници, извадки от която предаваме по-долу. През първото десетдневие на април 1854 г., двадесет и четири годишният Константин Дъновски и трима него-ви другари – Бельо Пинин, Тодор х. Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество. Едно случайно произшествие обаче осуетява плановете им.
Недалеч от
Солун
разразилата се страшна морска буря разбила гемията, с която пътували четиримата младежи.
Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.27
към текста >>
32.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”
Димитрий
Солунски
”
018. Откровението в църквата „Св.
Димитрий
Солунски
”
Било Разпети петък, най-мистичният празник за християните. За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата солунска църква “Свети Димитрий Солунски”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси. Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе.
към текста >>
За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата
солунска
църква “Свети Димитрий
Солунски
”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси.
018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски” Било Разпети петък, най-мистичният празник за християните.
За да благодарят Богу за щастливото си избавление, четиримата другари решават да посетят старата
солунска
църква “Свети Димитрий
Солунски
”, превърната тогава в джамия, под названието Кассъма джамиси.
Четиримата разгледали старата християнска светиня и поблагодарили за оказаната им от небето помощ и покровителство. На излизане от църквата ги пресрещнал един стар свещеник, който ги заговорил дружески. По време на разговора въпросният свещеник се обръща лично към Константин Дъновски и му казва: “Желая утре на това място, по това време да се видя с тебе. Имам да те питам и да ти кажа нещо, идваш ли? ” “С всяко благоволение – му рекох и се разделихме” – пише в брошурата си Константин Дъновски.27
към текста >>
Димитрий
Солунски
”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето.
Човек няма възможност да установи дали има и до каква степен съществува детерминираност, и откъде започва проявлението на неговата свободна воля. На практика всеки има възможност да определя своето поведение, като по личен избор възприема или отхвърля предлаганите му от обстоятелствата възможни варианти за осъществяване. Тази възможност човешкото съзнание квалифицира като свободна воля. Разумният човек обаче съгласува свободата на своята воля с обстоятелствата, които животът му сервира пряко волята му. Откровението в църквата “Св.
Димитрий
Солунски
”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето.
С тази бомбардировка фактически започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга. Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий.
към текста >>
Св. Димитрий
Солунски
е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги.
Тази възможност човешкото съзнание квалифицира като свободна воля. Разумният човек обаче съгласува свободата на своята воля с обстоятелствата, които животът му сервира пряко волята му. Откровението в църквата “Св. Димитрий Солунски”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето. С тази бомбардировка фактически започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга.
Св. Димитрий
Солунски
е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги.
Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун.
към текста >>
Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на
Солун
, със специални заслуги към своите сънародници.
Разумният човек обаче съгласува свободата на своята воля с обстоятелствата, които животът му сервира пряко волята му. Откровението в църквата “Св. Димитрий Солунски”, станало на 10 април 1854 г., съвпада със започването на Кримската война, чието обявяване става също на 10 април 1854 г., когато англо-френската ескадра бомбардира Одеса откъм морето. С тази бомбардировка фактически започва Кримската война между Русия, от една страна, и Турция, Англия, Франция и Сардинското кралство, от друга. Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги.
Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на
Солун
, със специални заслуги към своите сънародници.
Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св.
към текста >>
Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на
Солун
.
Св. Димитрий Солунски е величава историческа личност, почитана за неговите граждански и верски заслуги. Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец.
Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на
Солун
.
Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето.
към текста >>
Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на
солунчани
словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св.
Той произхожда от знатен славянски род, чийто баща е бил дългогодишен управител на Солун, със специални заслуги към своите сънародници. Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун.
Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на
солунчани
словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св.
Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец.
към текста >>
Димитрий
Солунски
и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти.
Схванал прогресивната роля на новата Христова религия, той се отказва от езичеството и става ревностен последовател на християнството. Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св.
Димитрий
Солунски
и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти.
Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан.
към текста >>
Най-голяма популярност на Димитрий
Солунски
носят военните му подвизи.
Още по-ярко блести славата на неговия син – Димитрий. След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти.
Най-голяма популярност на Димитрий
Солунски
носят военните му подвизи.
По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин. В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица.
към текста >>
По време на многократните вражески нападения на
Солун
той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин.
След смъртта на баща си той го замества като управител на същия град и става пламенен продължител на заветите на своя отец. Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи.
По време на многократните вражески нападения на
Солун
той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин.
В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св.
към текста >>
В лицето на неговата необикновена храброст
солунчани
виждат Божий пръст и благоволение на Небето.
Нещо повече, той не само че приема християнството, но се заема най-активно с масовото християнизиране на жителите на Солун. Подобно на апостол Павел той дръзновено проповядва на солунчани словото Христово.(V) Въпреки в различни времена, ние сме склонни да видим нещо общо между духовното месианство на Св. Димитрий Солунски и величавото дело на цар Борис І при покръстването на българския народ, без да пренебрегнем и ролята на Константин Дъновски в борбата срещу гръцките фанариоти. Най-голяма популярност на Димитрий Солунски носят военните му подвизи. По време на многократните вражески нападения на Солун той се проявява като безпримерен пълководец и храбър воин.
В лицето на неговата необикновена храброст
солунчани
виждат Божий пръст и благоволение на Небето.
За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви.
към текста >>
Димитрий
Солунски
са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви.
В лицето на неговата необикновена храброст солунчани виждат Божий пръст и благоволение на Небето. За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св.
Димитрий
Солунски
са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви.
С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж. Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св.
към текста >>
С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в
солунската
му църква.
За тази си дела той бива канонизиран от християнската църква като светец. В това отношение той има нещо общо с делото на руския княз Александър Невски, който за бойните си подвизи срещу немско-шведските феодали и татарските нашественици също така е канонизиран от източноправо-славната църква в святейши сан. Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви.
С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в
солунската
му църква.
Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж. Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св.
към текста >>
Димитрий със
солунчани
след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж.
Аналогичен е случаят и с френската национална героиня Жана Д’Арк, която римокатолическата църква канонизира като светица. В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св.
Димитрий със
солунчани
след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж.
Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски.
към текста >>
Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят
Солун
жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения.
В чест на Св. Димитрий Солунски са зографисани множество икони, които в течение на векове се разнасят по източноправославните църкви като скъпи реликви. С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж.
Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят
Солун
жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения.
От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново.
към текста >>
Димитрий
Солунски
се отнасят до спасяването на
Солун
от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св.
С особена почит се ползва една от тези икони, която е положена на централно място в солунската му църква. Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж. Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св.
Димитрий
Солунски
се отнасят до спасяването на
Солун
от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св.
Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит.
към текста >>
Димитрий
Солунски
, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св.
Представата за връзката на Св. Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж. Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св.
Димитрий
Солунски
, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св.
Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св.
към текста >>
Димитрий
Солунски
.
Димитрий със солунчани след неговата смърт приема характер на народностно покровителство и патронаж. Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св.
Димитрий
Солунски
.
При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св.
към текста >>
При кратковременното завладяване на
Солун
от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от
солунската
църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново.
Невъзможността на варварите да проникнат в пределите на Източната римска империя и да покорят Солун жителите на този град отдават на покровителството на техния светец и на неговото участие в отбиването на неприятелските нападения. От края на VІ век нататък, та дори до ХІІІ век легендите за чудесата на Св. Димитрий Солунски се отнасят до спасяването на Солун от появилите се пред стените му нападатели.29 Легендите, свързани с житието на Св. Димитрий Солунски, не биха спрели вниманието ни върху него, ако Константин Дъновски не бе дал тържествено обещание на стария свещеник пред олтара на храма на Св. Димитрий Солунски.
При кратковременното завладяване на
Солун
от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от
солунската
църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново.
От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185.
към текста >>
Димитрий
Солунски
е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св.
Димитрий Солунски. При кратковременното завладяване на Солун от норманите (1185 г.) местните жители успели да измъкнат от солунската църква чудотворната икона на светеца и за да я опазят от чуждо похищение, са я отнесли в Търново. От това са се възползвали братята Асен и Петър. Появата на иконата в търновската църква е предизвикала всред българското население истинско въодушевление, за да се превърне в същински мит. В едно от житията на Св.
Димитрий
Солунски
е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св.
Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30
към текста >>
Димитрий
Солунски
— същата онази чудотворна икона, която се пазела в
Солун
, в неговия храм.
В едно от житията на Св. Димитрий Солунски е казано: “Било месец октомврий 26-я ден, на празника на Св. Димитрий, лето Господне 1185. В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св.
Димитрий
Солунски
— същата онази чудотворна икона, която се пазела в
Солун
, в неговия храм.
Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св. Димитрий Солунски от Солун в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век. В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св.
към текста >>
Димитрий
Солунски
от
Солун
в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век.
В малката тогава твърдина Търново, двамата братя Асен и Петър издигнали нов великолепен храм. При освещаването му всред гробовната тишина пред коленичилия народ застанали трима митрополити, от които единият тържествено издигнал ръце и благословил събралите се там богомолци с чудотворната икона на Св. Димитрий Солунски — същата онази чудотворна икона, която се пазела в Солун, в неговия храм. Сега била “избягала” от там, “прехвръкнала” до Хемус, което било знак, че от този момент чудотворецът закриля българския народ.”30 Случаят с прехвърлянето на иконата на Св.
Димитрий
Солунски
от
Солун
в Търново е предаден от византийския историк Никита Акоминат, живял в средата на ХІІ век.
В неговата византийска история той обяснява, че въодушевлението на въстаналите българи се дължало на това, че светецът отвръща очи от ромеите и взема под свое покровителство българите. “За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.”
към текста >>
Димитрий
Солунски
, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.).
“За случая – пише историкът – двамата братя Асен и Петър организирали тържествено богослужение в търновската църква “Св. Димитрий”, за което стана дума по-горе. Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св.
Димитрий
Солунски
, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.).
По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г. се озовава пред стените на Солун, като го обсажда. Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода, солунчаните призоват Св. Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне. Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св.
към текста >>
се озовава пред стените на
Солун
, като го обсажда.
Пред събралото се множество са се явили боговдъхновени люде, пророчествуващи, че “Бог пожелал да дари свобода на българското и влашкото племе и отхвърли дългогодишното им елинско иго, поради което и Св. Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.). По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г.
се озовава пред стените на
Солун
, като го обсажда.
Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода, солунчаните призоват Св. Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне. Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски.
към текста >>
Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода,
солунчаните
призоват Св.
Димитрий напуснал своя храм и хвръкнал при тях, за да ги брани и подпомага в подетото от тях дело.” Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.). По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г. се озовава пред стените на Солун, като го обсажда.
Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода,
солунчаните
призоват Св.
Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне. Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен.
към текста >>
Димитрий
Солунски
да направи чудо и да им помогне.
Друга легенда във връзка със Св. Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.). По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г. се озовава пред стените на Солун, като го обсажда. Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода, солунчаните призоват Св.
Димитрий
Солунски
да направи чудо и да им помогне.
Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва.
към текста >>
Според легендата, молбата на
солунчани
била чута и Св.
Димитрий Солунски, засягаща България, е свързана със смъртта на цар Калоян (1207 г.). По време на своето царуване Калоян е водил редица победоносни войни, при които освобождава българските земи от византийско иго, присъединява области от Македония, разбива унгарското нашествие от север, а през август 1207 г. се озовава пред стените на Солун, като го обсажда. Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода, солунчаните призоват Св. Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне.
Според легендата, молбата на
солунчани
била чута и Св.
Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата.
към текста >>
Обсадата на града била преустановена и
Солун
бил спасен.
Обкръжени от калояновите войски и лишени от храна и вода, солунчаните призоват Св. Димитрий Солунски да направи чудо и да им помогне. Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски.
Обсадата на града била преустановена и
Солун
бил спасен.
Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува.
към текста >>
В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че
Солунският
покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата.
Според легендата, молбата на солунчани била чута и Св. Димитрий, възседнал бял кон, се появява всред стана на българите и собственоръчно поразил с копието си цар Калояна. Вестта за смъртта на царя внесла смут всред българските войски. Обсадата на града била преустановена и Солун бил спасен. Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва.
В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че
Солунският
покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата.
През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата.
към текста >>
Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия
солунски
светец.
Също така тази сцена, изобразена на каменен барелеф, намираме и в Третяковската галерия (иконописната приземна зала) в Москва. В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува.
Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия
солунски
светец.
Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка. По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя.
към текста >>
Неестествената смърт на Калояна пред стените на
Солун
става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата.
В легендата за смъртта на Калояна византийският историк Георги Акрополит31 казва, че Солунският покровител го пробожда с копието си в знак на несъгласие с политиката за прехвърлянето на българската източноправославна църква в лоното на римокатолическата. През 1204 г. Калоян сключва уния с римската курия, като получава папската титла “рекс” (крал), а търновският епископ бива провъзгласен за “примас”, с което българските граждански и църковни власти признават върховенството на римокатолическия папа и напуска източноправославието. Чрез нововъзприетата държавническа линия Калоян, сътрудничейки на Западната римска империя, респективно на римокатолическата църква, въвлича България във война с новообразуваната на Балканския полуостров Латинска държава, с която Рим враждува. Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец.
Неестествената смърт на Калояна пред стените на
Солун
става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата.
Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка. По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност.
към текста >>
По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред
Солун
, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя.
Проектираното отхвърляне на източноправославието не се споделяло от православните християни, населяващи Балканския полуостров, и според легендите не се е нравило и на самия солунски светец. Неестествената смърт на Калояна пред стените на Солун става причина да се предотврати замисълът на цар Калоян за отделянето на българите от източноправославната църква и преминаването ¢ към римокатолическата. Какви последици би имала тази политика на цар Калоян за народите, населяващи тогава Балканския полуостров, е трудно да се гадае, но истината е, че измествайки източноправославието от Югоизточната част на Европа, би се разширило влиянието на Рим. Като спираме вниманието си върху горепосочените събития, по асоциация си спомняме драматичната борба на католичката Мария Стюарт срещу Елизабет І, която е държала за самостоятелността на английската църква. По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка.
По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред
Солун
, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя.
Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество.
към текста >>
Димитрий
Солунски
, от която се вижда преценката му за
солунския
светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32
По всяка вероятност нещата в Англия щяха да се изменят и католицизмът би се утвърдил по територията на целия Британски остров, ако Мария Стюарт бе излязла от лондонския Тауер като победителка. По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св.
Димитрий
Солунски
, от която се вижда преценката му за
солунския
светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32
Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е.
към текста >>
Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на
солунския
светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество.
По същия начин и историята на България би взела друга насока, ако Калоян не би бил убит пред Солун, а разгромеше при създаването ¢ Латинската империя. Преди всичко съдбата на българския народ щеше да се свърже тясно с Римската империя и папската власт, което по естествен път щеше да ни отдалечи от Киевска Рус и изобщо от руския народ и славянската общност. Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32
Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на
солунския
светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество.
Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България.
към текста >>
Димитрий
Солунски
” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва.
Нека накрая да завършим с възхвалата на Св. Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св.
Димитрий
Солунски
” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва.
Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”.
към текста >>
Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в
Солунската
църква “Св.
Методий, отправена към Св. Димитрий Солунски, от която се вижда преценката му за солунския светец: “О, мъдри Свети Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме...”32 Като се има предвид църковното образование на младия Константин Дъновски, лесно е да си представим как е въздействало върху съзнанието му поръчението на стария свещеник в храма на солунския светец, и то тогава, когато е решил да се отрече от света и да се отдаде на монашество. Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва.
Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в
Солунската
църква “Св.
Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна.
към текста >>
Димитрий
Солунски
”.
Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св.
Димитрий
Солунски
”.
Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна. Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на факти с цел да се запази историческата истина.
към текста >>
33.
019. Обет за духовна служба
Димитрий
Солунски
, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт.
019. Обет за духовна служба Ние се спряхме твърде много върху легендите във връзка със Св.
Димитрий
Солунски
, за да изтъкнем мястото, което е заемал митът за неговото покровителство не само в съзнанието на съвременниците му, но и след неговата смърт.
Трайно утвърдените легенди в съзнанието на народа стават върховно упование и се превръщат в интимна история, очистена от всичко преходно. В духа на едно такова разбиране ние приемаме “Откровението” на Константин Дъновски, извършено на 10 април 1854 г. Това, прочее, се вижда и от решението му да поеме своя истински път в борбите на живота, а не да се оттегли в покоите на монашеската килия, като същевременно му се подсказва, че “очите му ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще му се връчи и ще бъде за уверение като от Бога”. При разговора между младия Константин и стария свещеник се казва, че последният го е съветвал да изостави идеята си за отдаване на монашество. В този диалог се изтъква, че Константин Дъновски трябва да бъде категоричен и да вземе твърдо непоклатимо решение, като даде тържествено обещание да се завърне обратно там, откъдето е тръгнал, като заработи за извоюването на верска и народностна свобода за българския народ.
към текста >>
Числото 1747 е годината на проявлението на Небето в малката
солунска
църквичка “Лагудяни” на 20 декември 1746 г.
Тогава – се казва в “Откровението” – старият свещеник вдигнал очи и ръце нагоре и изрекъл: “Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци”. “След тези думи – пише в брошурата си Константин Дъновски – старият свещеник посегнал към пазвата си и извадил нещо, обвито в една бяла кърпа, “с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара. Като разви кърпата, извади един антиминс и го целуна, като покани и мене да го целуна. После показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, запитвайки ме дали го познавам. Аз му рекох: “Ако е число, то е 1747.” – “Така, вярно – рече, – именно от това число води началото си тоя свят престол.”(VI) В случая антиминсът играе символичната роля на свети църковен престол, пред който се дава тържествено обещание, валидно на клетва.
Числото 1747 е годината на проявлението на Небето в малката
солунска
църквичка “Лагудяни” на 20 декември 1746 г.
Понеже използването на антиминса започва практически през 1747 г., в него се вписва тази година. В антиминса фигурира числото 153. Това число е взето от Евангелието на Йоана, гл. 21, ст. 11, използвано във връзка с улова на риба в Тивериадското езеро от учениците на Христа.
към текста >>
Димитрий
Солун
-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу.
С помощта Христова те успели да получат богат улов от 153 големи риби – число, символизиращо привличането на човешката душа към Христовата вяра. Ако съберем двете числа от антиминса, а именно 1747 и 153, ще получим числото 1900, което изразява годината, когато Учителя Петър Дънов свиква първия събор на Бялото братство във Варна. Чрез сбора на двата числени символа – 1747 + 153 = 1900 е посочено началото на дейността на Учителя, символизирана с първия събор на Бялото Братство през 1900 г. Чрез числото 1747 се отбелязва вдигането на анатемата от българския народ, а с числото 153 се символизира благодатта Христова, която им вещае светли бъднини. Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св.
Димитрий
Солун
-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу.
Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г. в Солунската църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани. Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение.
към текста >>
в
Солунската
църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани.
Старият свещеник, връчвайки антиминса на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солун-ски”, е искал да го насочи към всеотдайно служене Богу и народу. Самият антиминс би следвало да се приеме и като символ за възлагане на мисия по поръчение на Небето. За да се разбере истинското значение, което старият свещеник е придавал на антиминса, връчен на Константин Дъновски, необходимо е да се проследи неговата (на антиминса) предистория, подробно разказана във втората част на брошурата. “На 20 декември 1746 г.
в
Солунската
църква “Панагия Лагудяни” 77-годишният свещеник йеромонах Теофани Светогорски, аскет от Иверския манастир в Света гора, Атон, извършвал агрипиния по случай 40 дни от зверското изтребление на няколко души християни от кръвожадни мохамедани.
Майките и вдовиците на жертвите, заедно с някои свои роднини, във всенощно бдение горещо молели Бога за помощ и утешение. През нощта настанала голяма буря, която едва ли не съборила малката църква. Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден. Огрени като слънца се явили трима мъже и една девойка. Зачуден, йеромонах Теофани останал вцепенен на мястото си, без да се помръдне.
към текста >>
Димитрий
Солунски
, б.
Призори, малко преди завършване на литургията, бурята утихнала и църквата била огряна от чудна светлина като през бял ден. Огрени като слънца се явили трима мъже и една девойка. Зачуден, йеромонах Теофани останал вцепенен на мястото си, без да се помръдне. Девойката го наближила и му рекла: “Преподобни старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви проводена съм с тия трима набожници – мъчениците Димитрий (вероятно Св.
Димитрий
Солунски
, б.
а.), мъченик Мина, а на третия името му няма да съобщя (вероятно третият е същият стар свещеник, който се явява на Константин Дъновски в солунската църква “Св. Димитрий”, б. а.), за да ви предам волята на Пресвета Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, за нашия окаян народ християнски.”
към текста >>
а.), мъченик Мина, а на третия името му няма да съобщя (вероятно третият е същият стар свещеник, който се явява на Константин Дъновски в
солунската
църква “Св.
Огрени като слънца се явили трима мъже и една девойка. Зачуден, йеромонах Теофани останал вцепенен на мястото си, без да се помръдне. Девойката го наближила и му рекла: “Преподобни старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви проводена съм с тия трима набожници – мъчениците Димитрий (вероятно Св. Димитрий Солунски, б.
а.), мъченик Мина, а на третия името му няма да съобщя (вероятно третият е същият стар свещеник, който се явява на Константин Дъновски в
солунската
църква “Св.
Димитрий”, б. а.), за да ви предам волята на Пресвета Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, за нашия окаян народ християнски.”
към текста >>
34.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия
След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “Откровението”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в
солунската
църква “Св.
022. Антиминсът – символ на духовна мисия
След всичко, казано по-горе, нека се върнем към оня текст от “Откровението”, където е описано видението по време на панихидата, извършена в
солунската
църква “Св.
Панагия Лагудяни” на 20 декември 1746 г., където се казва: “Но Всеблаги Бог во век не враждует – добавя появилата се в църквата млада девойка. – От премногото своя любов към човешкия род Бог пак се смилил, а най-вече от ходатайството на Небесната майка и милостива застъпница на християнския род Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима другари, мъчениците Димитрий и Мина (а на третия името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършването на числото 153 риби, написани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати дните на турското царство и докрай ще го съсипе. Всесилният ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.40 А да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него. Заради това, според числото на писаните 153 риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се пренася безкръвно жертвоприношение за прощаване на греховете, за мира и съединение вярата на християните, чистосърдечно просене помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се обърне и изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим от светаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, гдето се поменува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството.” След това тримата мъже и девойката станали невидими.
към текста >>
Димитрий
Солунски
”.
Йеромонах Теофаний предприема дълга обиколка, като отслужва църковни служби, респективно принася безкръвни жертви. Първата служба е станала в гр. Йерусалим на самия ден на Велика събота 1747 г. След това йеромонах Теофаний ходил в Синай, в Александрия, Антиохия, островите Патмос и Кипър и най-накрая след дванадесетгодишно обхождане се връща в Света гора, където предава Богу дух. “Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св.
Димитрий
Солунски
”.
– Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение.
към текста >>
Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в
солунската
църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г.
“Един екземпляр от тези антиминси като по чудо Бог запазва за продължение на почнатото дело – освобождението на България – завършва разговора си старият свещеник в църквата “Св. Димитрий Солунски”. – Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълно упование на Божия промисъл, аз чувствам някакво улекчение на съвестта си и сърцето ми се прелива в едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Светаго и ти предавам тоя свят залог – антиминса, – имай го в пазвата си при сърцето си като реликва и знак на Божието благоволение.” “Аз го приех – пише Константин Дъновски, – като целунах ръката му и го скрих в пазвата си. Той, старият свещеник, продължи: “Връчвам ти тоя свети престол Божий за уверение на най-голяма милост в името на Пресветая Троица... В деня на освещаването на тоя свети престол (1746 г.) са произнесени молитви и прилежни прошения за избавление на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата, и в същия ден Бог благоволил да открие по един божествен начин на молещите се, че Неговото обещание ще се изпълни. И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.”
Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в
солунската
църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г.
От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”.
към текста >>
Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в
солунската
църква “Св.
И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе, за неговото простосърдечие и искреност... Ето това е пътят от Светото провидение, приготвен за това славянско племе.” Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св.
Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в
солунската
църква “Св.
Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби.
към текста >>
Димитрий
Солунски
”.
Явно е, че в тази втора част от “Откровението” става дума за предстоящото освобождение на България от османско иго, предизвестено в солунската църква “Панагия Лагудяни” още в 1746 г. От текста на “Откровението” проличава ясно очерталата се задача, която се възлага на младия Константин Дъновски, и че тук става дума за Божието благоволение спрямо българския измъчен народ, на който му предстои освобождение. Не забелязвайки това символично значение на антиминса, някои автори виждат обикновен олтарен предмет и търсят неговото конкретно олтарно използване.20 Така например архимандрит Инокентий Софийски публикува студията “За светия антиминс във Варненската църква “Св. Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св.
Димитрий
Солунски
”.
От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби. По-будни хилендарски калугери са тръгвали от село на село да обикалят полуострова като манастирски пратеници (таксидиоти), събиращи парични помощи за Атонската обител.
към текста >>
Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в
Солун
.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в
солунската
църква.20
Архангел Михаил”, в която удостоверява, че Константин Дъновски при освещаването на църквата “Св. Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с.
Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в
Солун
.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в
солунската
църква.20
По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби. По-будни хилендарски калугери са тръгвали от село на село да обикалят полуострова като манастирски пратеници (таксидиоти), събиращи парични помощи за Атонската обител. Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството. Една част от така събраните пари те предавали за революционни цели. За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс.
към текста >>
Димитрий
Солунски
”, и случилото се в
солунската
църква “Панагия Лагудяни”, се вижда, че тук става дума за удостояване с мисия.
Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството. Една част от така събраните пари те предавали за революционни цели. За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс. Така антиминсът се превръщал в знак на довереност. От всичко, което се каза дотук за антиминса, връчен на Константин Дъновски в църквата “Св.
Димитрий
Солунски
”, и случилото се в
солунската
църква “Панагия Лагудяни”, се вижда, че тук става дума за удостояване с мисия.
към текста >>
35.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение
Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в
солунската
църква “Св.
Тези служби започнали от март 1860 г. и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език.
Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в
солунската
църква “Св.
Димитрий Солунски”. Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването във Варна на свой семеен параклис, под претекст, че там ще се черкуват той и семейството му. Сведения за този параклис намираме дадени от Георги Димитров в книгата му “Княжество България”, където се казва: “През 1861 г., със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на вдовицата на убития в Руско-турската война от 1828-1829 г. генерал Воронцов, се построява в дома на руския консул параклис, където се е служело на старобългарски.” Отец Константин в едно свое писмо пише за Александър Рачински следното: “В 1860 г.
към текста >>
Димитрий
Солунски
”.
и били възложени на отец Константин. За целта владиката Порфирий бил избрал съботния ден, тъй като се разчитало на заетостта на гражданите и се е смятало, че тогава ще има най-малко богомолци в църквата. За голяма изненада на гръцкия владика точно през съботните дни църквата “Св. Георгий” се препълвала с черкуващи се българи, които със затаен дъх слушали боговдъхновеното песнопение на отца Константина на роден език. Това завоевание отец Константин възприема като първа възможност за осъществяването на възложената му мисия от стария свещеник в солунската църква “Св.
Димитрий
Солунски
”.
Друга инициатива, която провежда Рачински, е построяването във Варна на свой семеен параклис, под претекст, че там ще се черкуват той и семейството му. Сведения за този параклис намираме дадени от Георги Димитров в книгата му “Княжество България”, където се казва: “През 1861 г., със съдействието на руския консул във Варна Рачински и със средствата на вдовицата на убития в Руско-турската война от 1828-1829 г. генерал Воронцов, се построява в дома на руския консул параклис, където се е служело на старобългарски.” Отец Константин в едно свое писмо пише за Александър Рачински следното: “В 1860 г. дойде някой си Рачински за консул в гр.
към текста >>
Между това Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в
Солун
.
а.), запозна се и с мен. От дума на дума му загатнах, че в морето на местността между манастирите “Св. Димитрий” и “Св. Константин” лежи потънала камбана. Той взе всичко присърце, повика няколко рибари, та отидоха на казаното място и извадиха камбана, която тежеше около 14 пуда.
Между това Рачински се научи от мене за всичките ми случайности в
Солун
.
През зимата си отиде в Русия. През март на същата година дойде с всички принадлежности за обзавеждане на църковен параклис и на 12 април 1861 г. биде отворен и осветен този параклис на името на “Свети Никола” архиепископа Мириклийского Чудотвореца, в домът на Залъмоглу, където живееше и самия той.” От горните сведения се вижда тясната връзка и сътрудничество между Рачински и отец Константин, в резултат на което се получават конкретни придобивки за българите във Варна. Писаното в горецитираното писмо относно руския параклис се покрива с изследването на проф.
към текста >>
36.
027. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски
Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в
солунската
църква “Св.
На 30 ноември 1864 г. почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.
Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в
солунската
църква “Св.
Димитрий Солунски”. От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г.
към текста >>
Димитрий
Солунски
”.
почива варненският гръцки митрополит Порфирий. Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св.
Димитрий
Солунски
”.
От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална религия в България. Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.
към текста >>
37.
031. Период след Освобождението
получава в
солунската
църква “Св.
031. Период след Освобождението След освобождението на България отец Константин застава начело на смесения епархийски съвет. От този му пост той се отдава на обществена дейност за уредба на народностните работи в епархията. Отец Константин е живата история на патриотичните борби за верска свобода на будните българи от Варна и Варненско. Той винаги е бил в първата фаланга на всяка инициатива, вдъхновяван от месианската му поръка, която навремето си през 1854 г.
получава в
солунската
църква “Св.
Димитрий Солунски”. С будна съвест и борчески дух той води неуморна борба срещу елинските фанариоти и се бунтува срещу османските насилници. Отец Константин доживява и вижда плодовете на своята борба – освобождението на българите от Варна и Варненско от фанариотски гнет и политическо освобождение на българския народ от османско иго. След освобождението на България отец Константин продължава неотклонно да работи за издигането на българите от Варна и Варненско в духовно и културно отношение. Последните няколко години от своето свещенослужене отец Константин прекарва в Нови Пазар.
към текста >>
Димитрий
Солунски
”.
След освобождението на България отец Константин застава начело на смесения епархийски съвет. От този му пост той се отдава на обществена дейност за уредба на народностните работи в епархията. Отец Константин е живата история на патриотичните борби за верска свобода на будните българи от Варна и Варненско. Той винаги е бил в първата фаланга на всяка инициатива, вдъхновяван от месианската му поръка, която навремето си през 1854 г. получава в солунската църква “Св.
Димитрий
Солунски
”.
С будна съвест и борчески дух той води неуморна борба срещу елинските фанариоти и се бунтува срещу османските насилници. Отец Константин доживява и вижда плодовете на своята борба – освобождението на българите от Варна и Варненско от фанариотски гнет и политическо освобождение на българския народ от османско иго. След освобождението на България отец Константин продължава неотклонно да работи за издигането на българите от Варна и Варненско в духовно и културно отношение. Последните няколко години от своето свещенослужене отец Константин прекарва в Нови Пазар. През 1898 г.
към текста >>
38.
033. П Р И Л О Ж Е Н И Я
V За ролята на
солуняни
при проникването на християнството в Балканския полуостров апостол Павел в своето Първо послание, отправено до жителите на
Солун
, казва: “Защото не само се прог-ласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога” (стих 7).
ІІ, г. ІІІ (1930 г.) на Бълг. Истор. Б-к, с. 208, където се казва: “... Ежегодно ставал избор на един “временен чорбаджия”, един негов заместник, на който било възлагано дори събирането на данъци.” IV Тази война по време съвпада с нашествието на Наполеон в Русия и разгрома на французите пред Москва.
V За ролята на
солуняни
при проникването на християнството в Балканския полуостров апостол Павел в своето Първо послание, отправено до жителите на
Солун
, казва: “Защото не само се прог-ласи Господното слово от вас в Македония и Ахаия, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога” (стих 7).
VI На славянски език цифрите се изписват със съответни букви от азбуката. VII Антиминсът в Николаевската църква има съвършено друг текст, носи дата на издаването месец септември 1920 г. VIII В Цариградския вестник № 469/19.ХІІ.1959 г. се казва: “А. В. Рачински е познат чрез своите научни издирвания на древни български ръкописи в манастирите на България.”
към текста >>
39.
034. Библиография
27 Константин Дъновски, Едно откровение в
Солунската
църква “Св.
24 Проф. Емил Георгиев, Найден Геров, София, 1972 г. 25 Михаил Греков, Спомени, София, 1971 г. 26 Кратка българска енциклопедия, т. І, издание на БАН, София, 1963 г.
27 Константин Дъновски, Едно откровение в
Солунската
църква “Св.
Димитрий” (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г. 28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г. 29 Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в “Чудесата на Св. Димитрий Солунски и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн.
към текста >>
Бурмов, Славянските нападения срещу
Солун
, в “Чудесата на Св.
І, издание на БАН, София, 1963 г. 27 Константин Дъновски, Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г. 28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г. 29 Проф. Ал.
Бурмов, Славянските нападения срещу
Солун
, в “Чудесата на Св.
Димитрий Солунски и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн. 2, История, “Наука и изкуство”, София. 30 Св. Великомъченик Димитрий Солунски (Мироточивий), Со-фия, Синодално книгоиздателство, 1948 г. 31 Цитирано по проф. В.
към текста >>
Димитрий
Солунски
и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн.
27 Константин Дъновски, Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” (Кассъма-Джамиси), София, 1905 г. 28 Хенрих Сенкевич, Quo Vadis, “Народна култура”, София, 1971 г. 29 Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в “Чудесата на Св.
Димитрий
Солунски
и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн.
2, История, “Наука и изкуство”, София. 30 Св. Великомъченик Димитрий Солунски (Мироточивий), Со-фия, Синодално книгоиздателство, 1948 г. 31 Цитирано по проф. В. Златарски, “История на България”, т. ІІІ.
към текста >>
Великомъченик Димитрий
Солунски
(Мироточивий), Со-фия, Синодално книгоиздателство, 1948 г.
29 Проф. Ал. Бурмов, Славянските нападения срещу Солун, в “Чудесата на Св. Димитрий Солунски и тяхната хронология”, Годишник на философско-исторически факултет при Държавния университет, София, 1952 г., кн. 2, История, “Наука и изкуство”, София. 30 Св.
Великомъченик Димитрий
Солунски
(Мироточивий), Со-фия, Синодално книгоиздателство, 1948 г.
31 Цитирано по проф. В. Златарски, “История на България”, т. ІІІ. 32 Цитирано по “Из страниците на българската литература”, 1974 г., София. 33 Бистра Цветкова, Паметната битка на народите, Държавно издателство, Варна, 1969 г. 34 Варна, 1444 г., Сборник от изследвания и документи в чест на 525-годишнината от битката край Варна, Военно издателство, София, 1969 г.
към текста >>
40.
024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева
Димитрий
Солунски
”.
Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски. Изминали са се десетина години, откакто Константин Дъновски бе доведен от вуйчо си във Варна (1847 г.). След този дълъг стаж като учител и близък сподвижник на Атанас Чорбаджи, от когото се е поучил в много неща, сега той е зрял мъж с установен характер и е възведен в свещенически сан. Не му остава нищо друго, освен да се заеме с изпълнението на дадения обет пред стария свещеник в църквата “Св.
Димитрий
Солунски
”.
Градът, в който той започва свещенослуженето си, не е вече онзи, който той бе видял за първи път след преминалия морски ураган над варненското пристанище. Сега той се е разраснал. Настъпили са промени в съотношението на националностите. След Кримската война във Варна и Варненско се засилва притокът на българи от Балкана и от другите краища на Полуострова. Тук намират добър прием много занаятчийски работници и търговци.
към текста >>
41.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
в
Солун
, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне.
Константин видял как Небето се отворило и оттам слязъл Помагач, облечен в църковни одежди, който му казал: "Не бой се, никой от вас няма да загине". Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия. Така тримата успяват се спасят и излязат на брега. След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят на гроба на свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител. На 10 април 1854 г.
в
Солун
, в черквата "Свети Димитър", започва историята на Знамението Господне.
Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново. На другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му. Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му. Святият Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него. "Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни промени.
към текста >>
42.
МАРИЯ ТОДОРОВА
След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино
Солун
, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на ада, Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мен и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че Неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: "Не знаеш ли какво е казано в Писанието? - "Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Мария Тодорова
След войната, когато киното беше нямо, Мария свиреше на пиано известно време в кино
Солун
, за да изкара някой лев и за да не бъде в тежест на родителите си, които й натякваха, че не искат да издържат дъновистка.
Майка й непрекъснато й говореше, че има една единствена дъщеря, която може да храни и облича, но не и дъновистка. Мария отиваше да свири на пиано вечерно време, когато се отваряха кината. Точно по това време Учителят държеше беседи. Тя отива при Учителя с молба дали не могат да се преместят часовете на Школата вместо вечер, сутрин рано. Обърнала внимание, че всеки, който има дом и семейство повече е занят вечерно време.
към текста >>
43.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Когато българите напуснаха
Солунския
фронт и казаха: "Не искаме да се бием!
На българите и славянството не е определено да имат някакви успехи чрез войни. Защо? Защото Божият Дух днес работи в тях и Той изключва този метод за разрешаване на противоречията чрез войни. За България коя е най-добрата политика? За нея, за да успее, най- добрата политика е миролюбивата, да не се намесва във войни. И постепенно ще се подобри нейното положение.
Когато българите напуснаха
Солунския
фронт и казаха: "Не искаме да се бием!
", Господ веднага изля благословията си, настъпи голямо плодородие, когато пък за ония, които се биеха, още нямаше такова. Във Франция, Англия сега има голяма суша, понеже законите, за които ви говоря, не одобряват техните действия. Щом воювате, плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате. В света съществува само едно право - Божественото.
към текста >>
44.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в
Солун
да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.
Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в
Солун
да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3. Тази странна среща изменя неговия път в живота. Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник. Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.
към текста >>
3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно откровение в
солунската
черква „Св.
В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа. Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно откровение в
солунската
черква „Св.
Димитрий” (Кассама-Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр. Солун, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999) 4 Майката на Петър Дънов - Добра Чорбаджиатанасова - е дъщеря на видния възрожденец и борец за църковна независимост от с. Хадърча (днес Николаевка), Варненско, Атанас Георгиев (1805-1865).
към текста >>
Солун
, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999)
Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 3 Споменатите събития са описани от самия Константин Дъновски в мемоара му „Едно откровение в солунската черква „Св. Димитрий” (Кассама-Джамиси). Дадено на Отца Константина Дъновски, през юношеството му, в гр.
Солун
, на 10 април 1854 год.” (виж „Учителя във Варна”, Бяло Братство, София, 1999)
4 Майката на Петър Дънов - Добра Чорбаджиатанасова - е дъщеря на видния възрожденец и борец за църковна независимост от с. Хадърча (днес Николаевка), Варненско, Атанас Георгиев (1805-1865). 5 Във Варна Петър Дънов завършва Петокласната мъжка гимназия (1879-1884), в Свищов - Американското методистко училище (1884-1886), а учителства в с. Хотанца, Русенско, от есента на 1887 до лятото на 1888 г. 6 Петър Дънов заминава за Съединените американски щати през август 1888 г., записва се студент в Методистката теологическа семинария Дрю, гр.
към текста >>
45.
София, 11 август 1913, неделя
Но и за вас е много по-изгодно да последвате мене, защото казвам ви и разбирайте го добре за вашите души е без значение, кой ще вземе Кавала и кой ще владее
Солун
.
Виждате ли тези големи и солидни здания? Камък върху камък няма да остане от тях, толкова е злото, което иде за нечестивия свят. Но всичко това за вас е урок, който трябва да разберете, проумеете и схванете, за да сте готови да посрещнете Господа на Истината. Светът не може да разбере това, освен когато Господ дойде. И ако вие, които сте с мен, искате да останете в света, то аз не искам да се спирам и ще следвам своето предназначение.
Но и за вас е много по-изгодно да последвате мене, защото казвам ви и разбирайте го добре за вашите души е без значение, кой ще вземе Кавала и кой ще владее
Солун
.
Тези въпроси за вас са второстепенни. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, защото има опасност да ги изгубите. И тогава пак ще кажа: Каква полза има човек, ако спечели всичко, а изгуби душата си? Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва...
към текста >>
НАГОРЕ
