НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
141
резултата в
95
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като
случайности
в живота, незаслужаващи внимание.
От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност. Разгледано от психическо гледище, сърцето представлява физическата база на астралното тяло. Ето защо неговата дейност е свързана непосредствено с чувствата в човека. Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот. Веднага човек почувства една особена лекота, едно вътрешно разширение.
Всички дотогавашни дисхармонии, грижи, страдания започват да му се струват само като
случайности
в живота, незаслужаващи внимание.
Самият живот изпъква в него с една нова красота. В тоя момент той е примирен с всички, готов да обича и се жертвува за всяко същество. Поражда се един дълбок стремеж към нещо възвишено, това обаче е само едно минутно преживяване, което при сегашния човек се явява само при изключителни условия. Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека. Сърцето като че ли се свива болезнено.
към текста >>
2.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и
случайност
, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и
случайност
, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
3.
Малките величини в живота – Цв. Стайков
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Проста
случайност
, ще възкликнат някои.
После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем.
Проста
случайност
, ще възкликнат някои.
Ала случайностите са само за невежите. За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира.
към текста >>
Ала
случайностите
са само за невежите.
Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои.
Ала
случайностите
са само за невежите.
За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет.
към текста >>
За разумния човек няма
случайности
.
биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите.
За разумния човек няма
случайности
.
Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае, е достатъчна само „една случайност", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой.
към текста >>
За оня, който знае, е достатъчна само „една
случайност
", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес.
Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите. За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл.
За оня, който знае, е достатъчна само „една
случайност
", за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес.
На истинския учен му трябва само един откъс от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване поменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ала окултната наука твърди - колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум - че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили - живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде - са действували, когато тя се е образувала и ред други работи... В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичният живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биологът Яворски. Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията.
към текста >>
4.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена
случайност
, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта.
Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз. Затуй животът за едни е реалност, за други - сън.
За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена
случайност
, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта.
Тия, що дирят своята личност, разходват всичкото богатство на душата си по нея. Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната. Тия пък, що правят стъпките към своето Аз, мязат на пчелар, що гледа кошери. Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина. Нашата личност взема, а нашето Аз дарява.
към текста >>
5.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Забележително е, че „
случайността
" в механичната биология е застрашена твърде много.
По такъв начин клетката съществува като жива, размножава се и в зависимост от еволюционния принцип в природата, тя е получила собственото си усъвършенствуване и е била изходен пункт, от който са произлезли разнообразните растителни и животински видове, каквито днес виждаме на нашата планета. По отношение същината на живота биологията нищо не ни казва, защото всеки миг, когато се постави живата протоплазма на изследване, още при първите реактиви, тя престава да е жива и биологът се занимава с мъртвата вече протоплазмена част. А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма. Така че, същността на живота ще остане вечна тайна. Но всеки случай независимо от това, материалистите поддържат, че животът е процес, който се твори от поменатите химични реакции и че напълно зависи от тях.
Забележително е, че „
случайността
" в механичната биология е застрашена твърде много.
Тази „случайност" има голям дял и в еволюцията, но за нея по специално ще стане въпрос по-долу. В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една последица от химични и физикални процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях величина, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма. Сложността на процесите и специфичния строеж на протоплазмата са условие за проявата на живота. За обяснение на подбудителните причини на природните явления изобщо и частно на жизнените процеси, материалистите прибягват до помощта на каузалността, т.е. причинната зависимост между явленията.
към текста >>
Тази „
случайност
" има голям дял и в еволюцията, но за нея по специално ще стане въпрос по-долу.
По отношение същината на живота биологията нищо не ни казва, защото всеки миг, когато се постави живата протоплазма на изследване, още при първите реактиви, тя престава да е жива и биологът се занимава с мъртвата вече протоплазмена част. А от друга страна признато е, че едва ли някога лабораторната техника ще достигне такова съвършенство, че да може да проследи реда на едновременния развой на стотиците химични реакции в живата протоплазма. Така че, същността на живота ще остане вечна тайна. Но всеки случай независимо от това, материалистите поддържат, че животът е процес, който се твори от поменатите химични реакции и че напълно зависи от тях. Забележително е, че „случайността" в механичната биология е застрашена твърде много.
Тази „
случайност
" има голям дял и в еволюцията, но за нея по специално ще стане въпрос по-долу.
В противовес на това крайно материалистично схващане се противопоставя неовиталистичната школа със своите представители биолози и философи - Дриш, Паул, Вагнер, Бергсон, Бехар, Шултц, Хартман, Филипченко, Лоский, Бунге и др.. Неовиталистите твърдят, че животът не е една последица от химични и физикални процеси, колкото и сложни да бъдат те, а една съвършено независима от тях величина, в чиито именно разпореждания са поменатите физикохимични процеси в колоидално устроената протоплазма. Сложността на процесите и специфичния строеж на протоплазмата са условие за проявата на живота. За обяснение на подбудителните причини на природните явления изобщо и частно на жизнените процеси, материалистите прибягват до помощта на каузалността, т.е. причинната зависимост между явленията. Обаче критиките на Юм и Мах значително развенчаха успехите на каузалното обяснение на природните явления, като им отнеха изключително логическите правила.
към текста >>
както казахме, „
случайността
" и „незначителните" отклонения за съществени фактори в еволюцията и с тяхна помощ се стремят да преградят пътя на неовиталистите, които от своя страна заместят
случайността
и незначителните отклонения с предначертан план и скокове-мутации в еволюционните промени на формите.
Това изобщо е тъй наречения естествен подбор, с помощта на който се дава възможност на съществувание само на годните, снабдените от еволюцията животни с по-съвършени органи. Естественият подбор както и наследствеността са факти в природата. Те не губят значение при неовиталистичното схващане. Обаче, нещо друго има от съществено различие в еволюционните схващания на двете школи. Материалистите намират.
както казахме, „
случайността
" и „незначителните" отклонения за съществени фактори в еволюцията и с тяхна помощ се стремят да преградят пътя на неовиталистите, които от своя страна заместят
случайността
и незначителните отклонения с предначертан план и скокове-мутации в еволюционните промени на формите.
И действително, фактите са в полза на неовиталистите. De Vris е правил наблюдения върху растението Oenothera Lamarciana (а в последно време и някои американски биолози върху различни животни) и е констатирал мутациите, т.е. явяване на нови видове без предварителни стадии, видове различни от майчиния. Следователно не чрез незначителни отклонения се постигат нови видове, а с скокове - мутации. От друга страна неовиталистите с помощта на редица факти отхвърлят случайността в еволюцията.
към текста >>
От друга страна неовиталистите с помощта на редица факти отхвърлят
случайността
в еволюцията.
както казахме, „случайността" и „незначителните" отклонения за съществени фактори в еволюцията и с тяхна помощ се стремят да преградят пътя на неовиталистите, които от своя страна заместят случайността и незначителните отклонения с предначертан план и скокове-мутации в еволюционните промени на формите. И действително, фактите са в полза на неовиталистите. De Vris е правил наблюдения върху растението Oenothera Lamarciana (а в последно време и някои американски биолози върху различни животни) и е констатирал мутациите, т.е. явяване на нови видове без предварителни стадии, видове различни от майчиния. Следователно не чрез незначителни отклонения се постигат нови видове, а с скокове - мутации.
От друга страна неовиталистите с помощта на редица факти отхвърлят
случайността
в еволюцията.
Запример окото на pectin`a (от рода на мекотелите) е съвършено еднакво с окото на човека. А pectin`a стои на много ниско стъпало, в сравнение с човека на еволюционната стълба. Изобщо между pectin`a и човека стои една извънредно голяма междина по съвършенство и време. Окото на човека и това на pectin`a са били създадени през две различни и доста отдалечени епохи, а всъщност са съвършено еднакви. Пита се, по силата на каква случайност може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг.
към текста >>
Пита се, по силата на каква
случайност
може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг.
От друга страна неовиталистите с помощта на редица факти отхвърлят случайността в еволюцията. Запример окото на pectin`a (от рода на мекотелите) е съвършено еднакво с окото на човека. А pectin`a стои на много ниско стъпало, в сравнение с човека на еволюционната стълба. Изобщо между pectin`a и човека стои една извънредно голяма междина по съвършенство и време. Окото на човека и това на pectin`a са били създадени през две различни и доста отдалечени епохи, а всъщност са съвършено еднакви.
Пита се, по силата на каква
случайност
може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг.
Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата случайност. Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни.
към текста >>
Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата
случайност
.
Запример окото на pectin`a (от рода на мекотелите) е съвършено еднакво с окото на човека. А pectin`a стои на много ниско стъпало, в сравнение с човека на еволюционната стълба. Изобщо между pectin`a и човека стои една извънредно голяма междина по съвършенство и време. Окото на човека и това на pectin`a са били създадени през две различни и доста отдалечени епохи, а всъщност са съвършено еднакви. Пита се, по силата на каква случайност може да се създадат два еднакви органа и то в различни времена в два индивида, стоящи така далеч един от друг.
Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата
случайност
.
Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план.
към текста >>
Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на
случайността
, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план.
Обяснява се, че това може да извърши само един велик план, който действува с оглед на своите цели, но не и от сляпата случайност. Дарвиновата еволюционна теория допуща случайните и незначителните отклонения и без да ги обясни. А и с такива незначителни отклонения, както и тяхното бавно натрупване, как би могъл да се обясни следният факт например: произходът на ретината, състояща се от 9 пласта при човешкото око. Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни.
Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на
случайността
, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план.
В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта. Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата Реалност - Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни. П. И. Василев
към текста >>
6.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Случайността
е открила и родила много науки,
случайността
е открила и родила науката за окото.
Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост. Очите са душата на човека. Те са двигатели на неговия живот. * КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО?
Случайността
е открила и родила много науки,
случайността
е открила и родила науката за окото.
Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот.
към текста >>
7.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато за несъзнателно учащия се, животът е една
случайност
, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството.
И съзнаваме ли или не съзнаваме това, ние все се учим. Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл.
Когато за несъзнателно учащия се, животът е една
случайност
, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството.
И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела".
към текста >>
8.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с
случайности
и съвпадения сочи само за нелогичност.
Възможно ли е предсказване на землетресенията? Като правим това малко набързо и непълно, но крайно необходимо отклонение, за да подчертаем съществената разлика между мнението на учения - независимо от коя степен е той - и самите факти, ние пристъпяме км съществения въпрос на нашата статия - възможни ли са предсказания на землетресенията'' Много естествено е, че преди да се сложи този въпрос, требва да бъде раз-гледан друг - едно по-пълно описание, донякъде и обяснение на по-близките и далечни причини, които предизвикват землетресенията и след туй чак вече да се сложи логически въпросът и изхождащи от тях да се направи заключението. Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се.
Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с
случайности
и съвпадения сочи само за нелогичност.
Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят!
към текста >>
9.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мислите ли, че това са
случайности
?
Вашето бърборене и дрънкане безпокои хармонията на целия свят. И още подир цели вечности ще може да се проследи, докато се върне пак при самите вас. По-добре мълчете, отколкото да злоупотребявате с тая могъща творческа сила в безсмислени, безчувствени, безполезни, безцелни, безкрайни брътвежи. Защо живеете вие и към какво се стремите? Мислите ли наистина, че няма причина за такива сбития като живот и смърт?
Мислите ли, че това са
случайности
?
Или въобще не мислите ли върху това? Живеете, само защото не можете да го промените и се стремите, без да знаете, защо? Плашите се от смъртта, от страх, да не изгубите живота и с него всичкото ваше имане и „самосъзнание"? Ще дойде време, когато ще разберете, че вашият собствен живот е вечен . Тогава вашата малка „същина", онази дребнава същина с всичката своя изолираност, ще ви се види една неудобна тежест, която е пречила на вашия растеж.
към текста >>
10.
ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните
случайности
и презират жилото на тълпата.
Ти добре знаеш, че аз не струвам даже колкото пода, по който ходим". На всички изрази на признателност или възхищение, той отговаряше еднакво: .„Аз не съм нищо, аз не мога нищо. Небето е, което прави всичко". Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение. В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал.
В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните
случайности
и презират жилото на тълпата.
При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове!
към текста >>
11.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В живота на хората има толкова
случайности
и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение.
Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно.
В живота на хората има толкова
случайности
и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение.
Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели.
към текста >>
12.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „
случайности
", „изключения".
Това показва, че ние, които разполагаме с къси мерки на време и пространство, които имаме твърде оскъдни познания за историята на света, не можем да предричаме със сигурност настъпването на известни събития – колкото и сигурни да ни изглеждат днес за днес, колкото и да ни се струват резултат от един неумолим природен закон, щом като тия събития се отдалечат много по време и пространство. Казвам „и пространство”, защото и далечните обекти, като за пример астрономичните, които ни се разкриват чрез инструментални наблюдения, не могат да ни вдъхнат пълна увереност. Натрупаните грешки от нашите наблюдения правят резултатите несигурни. При изучаване процесите на природата, нашата чисто човешка несигурност произтича от големите, почти безкрайни за нас, интервали на време и пространство. Ала има друга една област – областта на човешкия живот, както индивидуален така и социален, в която нашата неувереност се дължи на други причини.
Тук ние сме почти изцяло в областта на вероятностите, където покрай приблизителните, статистични закономерности ние често се натъкваме на ред „отклонения", „
случайности
", „изключения".
Кой от нас може да очаква със същата сигурност, с каквато очаква изгрева на слънцето, че един влак, който в течение на 30 дни, да речем, е тръгвал точно в 8 часа сутринта, ще тръгне в 8 часа и на 31-ия ден? Макар тук вероятността, както ни я дава формулата на Jevons'a, да е 31/32 или 0,973..., значи практически достатъчно близка до единица, все пак ние не можем да очакваме това събитие със същата увереност, както изгряването на слънцето. В този случай, ние можем да очакваме изобщо повече изключения, отколкото при първия. Особено пък, ако такива вече са настъпили. Ако запример, един български влак, в течение на 30 дена, 28 пъти е тръгвал точно в 8 ч., а 2 пъти е закъснял, вероятността да тръгне на 31-ия ден пак точно в 8 часа, е вече по-малка, а именно тя е 29/32 или 0,906... Колко можеш да разчиташ тогава на един човек, който от 19 случаи, в които си имал работа с него, 14 пъти ти е казал истината, а 5 пъти те е излъгал?
към текста >>
В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „
случайностите
”, за щастливите или злощастни „съвпадения” и т.н.
Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 - 0.738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения.
В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „
случайностите
”, за щастливите или злощастни „съвпадения” и т.н.
Думата „случайност”, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон. Тази дума означава намеса на фактори, които лежат вън от причинния комплекс, що обуславя дадено събитие. Така например един човек, който от сума време се лута да се настани на работа по „законния ред”, среща случайно на улицата някой стар познат, с когото не са се виждали от години. Спират се, здрависват се, заприказват. От дума на дума.
към текста >>
Думата „
случайност
”, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон.
Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло". Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си опит, опит, опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите и закона за вечното настояще, който - твърдят - съществува в Абсолютния свят – твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения. В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите”, за щастливите или злощастни „съвпадения” и т.н.
Думата „
случайност
”, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон.
Тази дума означава намеса на фактори, които лежат вън от причинния комплекс, що обуславя дадено събитие. Така например един човек, който от сума време се лута да се настани на работа по „законния ред”, среща случайно на улицата някой стар познат, с когото не са се виждали от години. Спират се, здрависват се, заприказват. От дума на дума. става реч за „назначението”.
към текста >>
Щастлива
случайност
!
От дума на дума. става реч за „назначението”. Оказва се, че този стар познат е близък на „министъра” или „началника” и пр. и пр. – и работата се урежда.
Щастлива
случайност
!
Или друг някой – както се е случило горе-долу с откривателя на радия, Кюри – върви си по улицата, но на ъгъла, когато искал да прекоси улицата, се сблъсква с някакъв автомобил, който го премазва. Злощастна случайност, злополука! Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко както нам се струва. Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване. Но да видим, какво имаме в приведените примери.
към текста >>
Злощастна
случайност
, злополука!
Оказва се, че този стар познат е близък на „министъра” или „началника” и пр. и пр. – и работата се урежда. Щастлива случайност! Или друг някой – както се е случило горе-долу с откривателя на радия, Кюри – върви си по улицата, но на ъгъла, когато искал да прекоси улицата, се сблъсква с някакъв автомобил, който го премазва.
Злощастна
случайност
, злополука!
Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко както нам се струва. Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване. Но да видим, какво имаме в приведените примери. Службогонецът си върви по улицата, погълнат от своите грижи и тревоги. До мига на срещата, неговият живот и съдба са се развивали съвсем независимо от житейския път и съдба на неговия познат, който също така съвсем независимо от първия, е станал влиятелен човек.
към текста >>
За първия – това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „
случайност
”.
Значи, имаме две независими една от друга, привидно поне, от гледище на нашия ограничен поглед, линии на живот и съдба. До мига на срещата – никакви пресичания. При срещата – в един даден момент – става едно пресичане на двете линии. Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на единия от тия двама души. После те могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли.
За първия – това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „
случайност
”.
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир. владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр.
към текста >>
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „
случайности
”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н.
До мига на срещата – никакви пресичания. При срещата – в един даден момент – става едно пресичане на двете линии. Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на единия от тия двама души. После те могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия – това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност”.
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „
случайности
”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н.
Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир. владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр. Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита.
към текста >>
Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни
случайности
” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита.
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир. владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр.
Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни
случайности
” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита.
Накрая ще спомена пътем за един друг вид „изключения”, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се досещаме от ред „личби”. В някои от своите беседи, Учителят загатва, че днешната епоха затова именно е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което настъпва на земята и едно изключение, което се случва на слънцето. И пояснява: „В окултната механика съществува един закон, според който на всеки 100 милиона обръщания на едно колело в живата природа, настъпва едно изключение”. Не мога да си позволя да тълкувам тия думи, защото те далеч надхвърлят сферата на съвременните знания, ала все пак ги привеждам, за да наведа на мисълта, че много от ония пертурбации, кризи, промени, които изглежда засягат по-издълбоко живота на съвременното човечество, се дължат на по-дълбоки причини, дължат се на фактори от космично естество. И че тия промени идват, очевидно, по един предвечен закон, следвайки ритмичните пулсации на Времето. Г.
към текста >>
13.
ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Бих казал с езика на обикновените: това беше една
случайност
, когато веднъж мои приятели по безмесно хранене ме поканиха да чуем беседата на един от най-странните хора в България.
Знаех само, че човечеството току що се отърси от нещо много страшно по своето естество, от великото безумие на световната война; помнех, що страдания и плач сме изживели и ние по време на тия страшни кървави години. Но от хубавото, красивото, положителното, творческото в природата - от това, което запалва неугасимия огън в сърцето на човека, не разбирах почти нищо. А и кой ли ме е учил на това ?! - Бях чел видни философи - те всички ме пращаха към мене самия, но никой не беше смогнал да докосне струните на моята душа, никой не ми посочваше пътеките към самия мене. Отдавна бях захвърлил храненето с телата на божии създания, ала все ми липсваше нещо - не бе ме докоснал слънчев лъч, не беше досегнал още очите ми пръста на Великия.
Бих казал с езика на обикновените: това беше една
случайност
, когато веднъж мои приятели по безмесно хранене ме поканиха да чуем беседата на един от най-странните хора в България.
Тази беседа беше за мене всичко. Тоя дивен човек стана за мен, за моето сърце, за моята душа Учител на живота. Той беше вече за мнозина такъв. Благословен онзи час, когато Го видях и чух за първи път - това беше великото докосване на Божествения пръст до моите очи! Огън възпламени сърцето ми и светлина озари ума ми.
към текста >>
14.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и
случайността
правят каквото пожелаят.
Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и
случайността
правят каквото пожелаят.
Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит.
към текста >>
15.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Така разделено ухото, това не е нито
случайност
, нито някакъв произвол; то си има своите причини и свой двояк смисъл.
В тази линия, именно, се крие и разгадката за музикалното ухо. За по-голяма система при изучаване на ухото, ние го делим на три части. Точка а представя средата на онази малка издадена част, която се намира при ушния отвор. Точка b поставяме там, дето е хоризонталната линия, която започва пред началната точка на външната хрущялна извивка, като я пресича повторно при спущането ù надолу. Точка с поставяме там, дето свършва хрущялната част и започва долната месеста част.
Така разделено ухото, това не е нито
случайност
, нито някакъв произвол; то си има своите причини и свой двояк смисъл.
Трикратността е подчертана на много места в природата. Тя се обосновава и в това, че когато човек се проявява, този процес също така минава през три фази, или три перипетии: първо човек мисли – той минава през мисловния процес; после човек изживява идеята, през което време радва се или скърби, вдъхновява се или се разочарова. Ако през този процес чувствата са силни, активни и добре очертани, човек получава импулс да се прояви навън. Ако пък чувствата са слаби, неясни и неопределени, в човека не се явява никакъв импулс, или ако се яви такъв, той бива слаб. Ето защо, при такива случаи, човек си остава само с идеята, без да придобие тя някакъв по-осезателен израз.
към текста >>
16.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос,
случайност
и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества.
И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност. Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл. 11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр.
И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос,
случайност
и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества.
Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр.
към текста >>
Случайност
има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма
случайност
, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията.
Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията!
Случайност
има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма
случайност
, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията.
Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка. Можем да съдим за важността на днешния момент, като го сравним с някои моменти в миналото. Напр. кога Египет се разцъфтя и дойде в златния период на своята история?
към текста >>
17.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата
случайност
, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи.
Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното.
Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата
случайност
, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи.
Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време. Не чува ли той растящия заглушителен грохот на машината, писъкът на радиото, бръмченето на аеропланната перка? Сега ли пак се дири никакво божество! " Да, тъкмо сега! И тоя металичен трясък и тоя грохот на въздуха, на земята, на водата и огъня подсещат за това.
към текста >>
18.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Затова виждаме в живота тези големи
случайности
, недоразумения, катаклизми и т.н.
Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко.
Затова виждаме в живота тези големи
случайности
, недоразумения, катаклизми и т.н.
За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така. А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето.
към текста >>
Това, без съмнение, се дължи не на една
случайност
, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така.
Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора.
Това, без съмнение, се дължи не на една
случайност
, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така.
А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи.
към текста >>
19.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват
случайности
.
Затова , някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природа и Бог са едно и също нещо. Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.
Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват
случайности
.
Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде.
към текста >>
20.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна
случайност
.
Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание. Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не!
Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна
случайност
.
Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука.
към текста >>
21.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Но там, дето някой вижда
случайност
, друг вижда действието на строго определени закони.
Някой би могъл да каже, че и днес виждаме в тия страни известна култура. Да, но тая култура е купена отвън, тя е пренесена от западноевропейските страни, но творчество, което излиза от гения на народната душа, там нямаме днес, както е имало в миналото. Защо е ставало всичко това? Кои са причините? Някой може да мисли, че всичко това е ставало случайно.
Но там, дето някой вижда
случайност
, друг вижда действието на строго определени закони.
И намирането на законите за слизането и възлизането на народите е от голямо значение, понеже хвърля светлина върху един въпрос, който има голяма важност и в съвременния живот: тогаз тоя народ, тая култура, която се съобрази с тия закони, може да се предпази от ненормално слизане и израждане и ще може да намери сигурния път към възход и цъфтеж. В настоящето искам да кажа няколко думи върху най-важните закони за слизането и възлизането на народите. Но преди това нека хвърлим поглед върху вътрешния смисъл на еволюцията. Ще представлява в същност еволюцията? Трябва да знаем, че материалната страна на битието не изчерпва живота.
към текста >>
22.
КОСАТА И ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО Й ЗНАЧЕНИЕ - Д-Р НОВОТНИ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И сигурно не е проста
случайност
факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга.
Изобщо там където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера. Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пак към същата сфера. Железопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на Марсовата сфера.
И сигурно не е проста
случайност
факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга.
Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, с сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели - това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили с същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у героя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, с една реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи.
към текста >>
23.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
С каква
случайност
ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания?
Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но, тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? ft самият проф. Краузе говори за два такива случаи — житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение.
С каква
случайност
ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания?
„Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми" само да потвърждава астрологическите твърдения" (Фон Кльоклер). Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнаж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент. Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на земята, а мястото на събитието. И ясно защо.
към текста >>
„Тая
случайност
, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми" само да потвърждава астрологическите твърдения" (Фон Кльоклер).
Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но, тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? ft самият проф. Краузе говори за два такива случаи — житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение. С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания?
„Тая
случайност
, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми" само да потвърждава астрологическите твърдения" (Фон Кльоклер).
Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнаж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент. Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на земята, а мястото на събитието. И ясно защо. Влиянието на слънцето в даден момент спрямо разните точки на земята е най-различно, вследствие на което някъде имаме зима, на други места летни горещини, в едното полукълбо - ден, в противоположното - нощ.
към текста >>
24.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Случайността
тука би допуснала само около 83% улучвания" (фон Кльоклер).
Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в астрологията – асцендента. "Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид. Д-р Шваб (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище. Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72%.
Случайността
тука би допуснала само около 83% улучвания" (фон Кльоклер).
Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го заема в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също место могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове. Изгряващият в определен момент знак се намира чрез изчисление и не бива да се смесва със знака, в който стои Слънцето по това време. На родените под разните знаци традицията приписва не само известни външни белези, но още и определени душевни заложби, които могат да се обяснят, като се вземе пред вид всичко казано за качествата на зодиакалните знаци. Изводът на съвременната характерология, че "една връзка между формата на тялото и характера е неоспорима в главните линии" (фон Кльоклер), идва да потвърди това астрологическо схващане. Впрочем, трябва да се изтъкне, че физическият облик на типовете е от второстепенно значение за астрологията.
към текста >>
25.
СФЕРАТА НА ВЕНЕРА - Г.
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква
случайност
.
Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цяп живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката – П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теорията на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че "човек не се ражда под кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърти часове в годината, при които планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения".
И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото, при математическа вероятност 1/35064, не може да става и дума за някаква
случайност
.
Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващане, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между "реакционната основа" (фон Кльоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхзузер), т.е. без всякаква причинна връзка.
към текста >>
26.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те посочват толкова точни подробности от тия събития, че такова предсказание не може да се обясни със
случайност
или съвпадение".
В този миг на улицата избухнал пожар. На сутринта Бюисон разказал своя сън на домашните си и същия ден вечерта, т.е. 12 часа след съня, на улица "Жакемон" избухнал голям пожар, и Бюисон видял Лепена, който давал заповеди. Лепен толкова бързал за пожара, че не успял да се облече, както трябва – на единия крак имал чепик, а на другия – чехъл. Като изнася цял ред аналогични случаи, Рише идва до това заключение: "В известни условия, слабо още изучени, някои лица могат да предвидят бъдещи сбития, които е съвсем невъзможно да се предскажат.
Те посочват толкова точни подробности от тия събития, че такова предсказание не може да се обясни със
случайност
или съвпадение".
Огюст Ломер иска да обясни такива сънища със съвпадение. А д-р Аланди заключава, че макар пророческите сънища да се поддават често на психоаналитично тълкуване, все пак самият факт на предвиждане не може да се отрича. /из в. "Мир"/ Нови теории за млечния път Според американския астроном Саплей трябва да се предположи, че млечният път е съставен от самостоятелни звездни области. Нашата земя спада към тъй наречената местна звездна система, която със своя си простор обхваща едно пространство, обхождано от светлината за много хиляди години и към него принадлежат всички звезди, които се виждат с просто око.
към текста >>
27.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа
случайност
".
Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са. ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност.
Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа
случайност
".
Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено место, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито! Така седи въпросът и със самоубийствата.
към текста >>
С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари
случайност
, все пак има известна закономерност. Г.
Така запример, максимумът у Берлински се пада между 6 часа сутр. и пладне, а минимумът за всички хронични болести съвпада с този на Кетле (между 18 ч. и полунощ). Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които разпределението на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология. Наистина, те разкриват интересни тънкости, които навеждат изследователите на смели размишления относно причините на денонощния ритъм на ражданията и умиранията, но аз няма да се спирам на тях.
С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари
случайност
, все пак има известна закономерност. Г.
към текста >>
28.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Наглед една
случайност
, но тя открива радия и радиоактивните тела.
Тя е ученолюбива, работлива, пропита с дълбоко социално чувство и чувство към свобода. Едно, обаче, е било най-силно в нея – желанието да учи и работи в областта на науката. И в един неканен ден, тъкмо когато е мислила, че не ще може да учи вече, тя се отзовава в Париж и започва да следва в Сорбоната. Животът ù от там нататък е само работа и работа. Работа до себезабрава, докато завърши университета; работа до преумора в изследователските и педагожките занятия.
Наглед една
случайност
, но тя открива радия и радиоактивните тела.
И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще. Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век. Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг. Тя възстанови и посочи начините, по които работи „философският камък" на алхимиците. С всичко това се хвърли един мост през пространството между материята и духа.
към текста >>
29.
НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ сляпата
случайност
и грубата сила.
Духът, който работи тайно и с вътрешна мощ, винаги намира начин да разкъса омразния обръч на принудата. Могат да бъдат завладявани и владени само полудиви, получовешки племена, които нямат дори и зачатък на култура. Но това продължава дотогава, докато в тоя народ се появи искрата на осъзнаване, докато в душата на някой от тия мълчаливи роби, избрани и белязани от съдбата, се пробуди споменът за нещо далечно и той извика „Хайде! ". За да има егоизъм между хората и отделните народи, най-голям фактор е грубият материализъм на епохата. Вярно е, че се забелязват, и то на много места, наченките и на нова мисъл, но все пак, животът на народите се дирижира от грубия материален егоизъм.
Той отрича смисъла на еволюцията, а издига в култ сляпата
случайност
и грубата сила.
Науката на древните върху световните цикли, която намира днес прием и адмирация от страна на видни представители на съвременната философска мисъл, определя мястото на всеки народ в световната еволюция така, както един анатом или физиолог би намерил мястото и функциите на всеки един орган. Забравена в своето опиянение и увлечена в мощта на желязото, европейската цивилизация отдавна е изпуснала оная нишка, която свързва човек и народите с висшето. Една грамадна част от хората, които населяват териториите от европейския континент, са машинизирали своето съзнание за сметка на благородните състрадателни чувства, които живеят в човешкото сърце, и затова те се отнасят с такова спокойствие и безразличие към страданията на толкова милиони други човешки същества. За благосъстоянието на едно семейство трябва отделните съставящи го единици, догонвайки своите намерения по различни пътища, да не изпускат из очи общите интереси на семейството. Ако отделната личност се възпитава втачене и зачитане интересите на своите близки, тогава ще имаме едно възпитано общество, един издигнат народ, едно благоденстващо човечество.
към текста >>
30.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
На мнозина пък е помогнала „
случайността
", стечението на обстоятелствата и са се издигнали.
Също и това. Не ще да са били едни само причините за преуспяването на тия, които са били без материални условия. Различните хора са минали по разни пътища. Едни са се издигнали от немотията с трудолюбието си, други с честността си, трети със схватливостта, четвърти с милосърдието си, пети с любовта си към знанието, шести с нахалството и безогледността си и пр. и пр.
На мнозина пък е помогнала „
случайността
", стечението на обстоятелствата и са се издигнали.
Но човек в каквото положение и да се намира, в низините или в висините на живота, все си има различни неприятности, които му тежат. Не богатството, не високото положение премахват неприятностите в живота. Голяма част от тях се коренят вътре в самия човек, в неговия натюрел, в неговия темперамент. Не може един човек със стомашен натюрел да разреши еднакво въпросите на живота както това би сторил човек с динамичен, подвижен натюрел или пък такъв, представящ чист умствен или чувствен натюрел. човекът на мускулите ще разреши другояче нещата, когато някоя физическа пречка има пред него, отколкото един тънък философ.
към текста >>
31.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и
случайност
", които и до днес за много човеци са.
Стрелец ПРИРОДА И МАШИНА Човек е сътворил свое малко царство в мълчаливите, великодушни обятия на природата и се е нарекъл „господар" и „победител" на света. Не е безинтересно да се занимаем с тия две думи и да проследим в едри черти тия две битиета — хилядолетната мълчалива природа и героичното усилие на мравката с разум, наречена човек, пропъплила по нейната огромна снага.
Грандиозността на природата се крие в нейните закони, а величието на човека в това, че той може да ги съзре сред привидното „безредие и
случайност
", които и до днес за много човеци са.
управляващите принципи на целокупния живот. в необхватния и величав замах на творението, ръката, която изгради в „шест дни света", създаде и това микроскопично чудо, което днес се е опълчило срещу нея и пише в своите съчинения, че води борба с природата и скоро ще я „завладее". На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината.
към текста >>
32.
ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на
случайността
, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста
случайност
в битието.
Това преживяване, което беше само мое, ми даде най-добра представа за относителността в живота; странно е как с приближаване на крайната развръзка, човек ясно разбира, колко малко неща действително съществуват, в колко малко неща трябва да се вярва." Потънал в усамотението си, в научните си наблюдения, в борба със стихиите — студа, снега, вятъра, в борба със смъртта; унесен в абсолютната тишина на полюса през тихо време, смущавана навремени от пукота на леда на „Границата" (границата между сушата и Росовото ледено море), унесен в съзерцание на вълшебното южно звездно полунебе и в пъстрите замайващи по форма и разнообразие полярни сияния, Бърд идва до установяване, до изживяване на върховните, но прости истини за живота, за неговата същност, за хармонията във вселената, за единството между всичко, за върховния Разум, за доброто и правилната преценка на ценностите и благата на нашия живот. в следващите редове ще изнесем неговите най-важни заключения по тия въпроси. След едно дълбоко изживяване и поетично описание на небето, на звездите, на полярното сияние, на снежната белота по време, когато полярната нощ постепенно настъпва, Бърд установява с възторг, „че цялата картина издаваше ръката на велик творец". И в хармонията и безкрайната тишина той долови „дълбокия ритъм и съвършеното съзвучие, музиката на двете полукълба." „Аз долавях тоя ритъм, казва той, бях частица от него. В тоя миг почувствувах ясно, че човек е наистина част от вселената.
Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на
случайността
, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста
случайност
в битието.
Това чувство възвисяваше духа, проникваше в сърцето и доказваше безполезността на отчаянието. Вселената е мир, а не хаос и човек е нейна частица, като денят и нощта". „Узнах на дело това, което философите предъвкват, именно, че човек може да живее с много малко. Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност. — Освободени от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси.
към текста >>
Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както часовникът върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на
случайността
.
„Човешкият дух действува със същата хармония, както електроните и протоните в атома, като планетите в слънчевата система и звездите в Млечния път". „През тия дни намерих вътрешен мир, чийто отзвук дълго изпълваше живота ми. Вселената беше поезия — поезия, която човек си припомня в дни на пълен покой." В течение на дните по нататък, Бърд ни разкрива своите знаменателни изживявания: „Откривам, че животът ми тук е главно духовен. Размишленията станаха мой неразделен другар, самотата по пълна, преценката ми за ценностите — друга. Друго стана и понятието ми за успех.
Разбиранията ми за човека и за мястото му във всемира се сведоха до следното: Както часовникът върви и работи точно, само когато разумният човек го нагласи и навие, така и редът и точността във вселената не могат да бъдат дело на
случайността
.
Стига човек да потърси, навред ще открие доказателства за един свръхразум. Човечеството е също част от всемирния ред, част от вселената. И както телесния, така и духовния живот така и съвестта на човека се управляват от законите на всемира, от законите на този свръхразум. Справедливостта на човека допринася за хармонията, напредъка и мира всред човечеството. Фалшивото забавя напредъка и създава разединение.
към текста >>
33.
ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за
случайността
, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното. в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище.
Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за
случайността
, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа.
към текста >>
34.
НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „
случайност
".
Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо".
Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „
случайност
".
Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека. Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край. Любовта като стремеж се движи към центъра на земята.
към текста >>
35.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Александрово покрай воденицата на зетя си, по една
случайност
той ще бъде там и с тяхната каруца ще отидеш в града, ще свариш снаха си неразположена.
Ти недей тръгва с колегите си, които тръгват по-рано, но чакай куриера, защото той ще ти донесе едно писмо от странство. Чакай да ти кажа съдържанието на писмото. И тя пред мене отвори едно писмо и ми прочете съдържанието. След това продължи: — Детето ти куриерът ще качи на своя кон, а ти ще вървиш пеш. Като минеш през с.
Александрово покрай воденицата на зетя си, по една
случайност
той ще бъде там и с тяхната каруца ще отидеш в града, ще свариш снаха си неразположена.
Тебе ще пратят да извикаш акушерка, обаче, точно когато излизаш, ще я срещнеш на вратата. Ще ви се роди дете момче. Понеже това ще бъде в неделя в 10 ч. в., ще бъде мъчно да се върнеш през нощта в село, но ще дойдат случайно да ти кажат, че има каруца до с. С, която заминава в 4.
към текста >>
36.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и
случайности
, когато всичко става с математическа правилност.
2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F. Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.
Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и
случайности
, когато всичко става с математическа правилност.
Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място.
към текста >>
37.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Официалната наука дава два отговора:
случайността
е единият.
Огънят кара човека-предец да заседне на едно място и да завърти дом. С огъня той е безстрашен. С него той надвива и на природните стихии, на студа и дъжда. Може смело да се каже, че развитието на човешката култура е резултат от по-голямото използване на огъня. Ала кое е накарало човека-предец от долината на Неандер да открие огъня?
Официалната наука дава два отговора:
случайността
е единият.
Човек е видял огън по земята, добит вследствие паднал гръм върху дърво. Приближавайки с страхопочитание до светещия огън, той добива представа за него и почва да го използува. Другият отговор на науката е, че човек сам е добил огън чрез триене на дървета. При тоя случай трябва да приемем някакъв съществуващ опит и синтез от наблюдения у знаменития неандерталец, с изпъкнала долна част на челото и сплеснат къс нос. Има и други естествени причини, които са разкрили първоначално огъня на човека.
към текста >>
38.
МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N.
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човек се съмнява, дали това е така или всичко е една
случайност
.
Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите, във въздуха, в светлината, в движението на звездите. Ако изучим съвременния свят от гледището на любовта, ще разберем, какво отношение имат към нас слънцето, звездите, луната, цялата земя и пр. Те са отношения на любовта. Светлината си има своя любов.
Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човек се съмнява, дали това е така или всичко е една
случайност
.
Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов. Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба.
към текста >>
39.
ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа
случайност
, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел.
Разбира се, тя допуща едно изключение – първичното самозараждане. Някога е станало някъде — на земята или на друго небесно тяло – не е важно, едно единствено зараждане на живота, в една единствена форма – клетка. Тя е дала основата на целокупния живот на земята и другаде, по пътя на сложната еволюция. Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане.
Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа
случайност
, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел.
И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден. Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа случайност. Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло.
към текста >>
Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа
случайност
.
Това е в най-кратки думи философията на естествознанието от миналия век. Човек, обаче, съзира веднага най-големия пропуск на тази философия в теорията на първоначалното самозараждане. Разбира се, излишно е да се спори и да се задават въпроси – как може мъртвата материя да роди жива клетка, къде остана закона на Хекеля – всяко живо се ражда от живо, какъв е смисълът на това случайно самозараждане, ако това наистина е дело на една сляпа случайност, а не на дълбок и вечен Разум в Природата, който е създал живота и развитието с точно определена цел. И ако наистина съществува Разум в Природата не е ли в негова възможност да създаде и други зараждания на живот – да речем ех nihilo – от нищо, както е създаден първия живот някога? Безспорно, всичко това е ясно като бял ден.
Животът не е и не може да бъде дело на неразумна, сляпа
случайност
.
Разумът в Природата, който е създал веднъж жива клетка, може да я създаде многократно при всички времена и условия. И ако на този Разум, на Духа е възможно да вдъхне живот в инертната материя, колко по-малко е необходимо да се възстановят жизнените функции на угасващо или угаснало тяло. За една логична мисъл, която почива дори на изводи от материалистичната наука на миналия век, е възможно възкресението, тази регенерация, в пълен смисъл на думата, на организма. Ала науката днес далеч не е това, което е представяла през изтеклото столетие. Всеки нов ден на нашето време записва в безкрайната редица учени нови такива, които са дошли по един логично изследователски път до съществуванието на вечния творчески Разум в Природата, който подтиква цялата жизнена стълба към определено, целесъобразно развитие.
към текста >>
40.
ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Разбира се, някой може да вижда тук не причинна връзка, а някаква
случайност
.
Една жена прекарала една вечер в голямо смущение и притеснение и още на сутринта имала копривна треска. Едно лице в течение на няколко месеца преживява големи неприятности и възбуди поради враждебните си отношения към друго лице, и заболява черният му дроб. Един преживява силно разочарование в любовта, което не може да преодолее и трансформира, и заболява от туберкулоза. Друго лице преживява страхове поради семейни раздори и заболява от сърце. Едно лице след преживени тревоги добива парализа.
Разбира се, някой може да вижда тук не причинна връзка, а някаква
случайност
.
Но ако в цял ред случаи се констатира същото, тогава трябва да приемем причинна връзка. Сега се явява въпрос: Как може да се обясни влиянието на мислите и чувствата върху даден орган, как може една отрицателна мисъл да предизвика заболяването му? Тук важат следните три закона: 1. Електромагнитните течения в организма участвуват в строежа, растежа и функциите на органите. Те са строителните сили в организма и циркулират из цялото тяло както кръвта.
към текста >>
41.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
модерни издънки на съвременната наука доказват тясната връзка между живота на земята и космичната „атмосфера", някои предпочитат да си правят лукса, като игнорират този неоспорим фактически материал и продължават да считат живота за игра на миналото и
случайност
в „безразборното" и „безцелно" настояще, откъснат и чужд на макрокосмоса, то подобно ретроградство не може да има място в никоя сериозна философска и научна мисъл.
Спираме се на тези примри не заради тяхната научна стойност, която несъмнено е огромна за теорията и практиката, а заради тяхната колосална философска значимост. Настоящите редове нямат предвид онзи, за които ежедневното и преходното са алфата и омегата в живота. Та казваме, ясните и неоспорими доказателства за влиянието на сили с далечни отправни точки — космични влияния — сочат и затвърдяват още един път здравите основи на ученията, разглеждащи живота и специално този на човека като космично явление. Онази философия и наука, които искаха да видят главата на котката като продукт от химизма на непосредствената околност, ще трябва още веднъж да коригират основни положения в своите системи. Ако и след астрофизиката, биофизиката, метеоробиологията и др.
модерни издънки на съвременната наука доказват тясната връзка между живота на земята и космичната „атмосфера", някои предпочитат да си правят лукса, като игнорират този неоспорим фактически материал и продължават да считат живота за игра на миналото и
случайност
в „безразборното" и „безцелно" настояще, откъснат и чужд на макрокосмоса, то подобно ретроградство не може да има място в никоя сериозна философска и научна мисъл.
Ние можем само да отбележим, че вън от истината няма прогрес, няма еволюция, няма творчество. Микрокосмосът не може да е вън и чужд на макрокосмоса: „Което е горе, то е и долу", „както на небето, така и на земята".
към текста >>
42.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
— В нашето научно лекомислие, ние отговаряме лесно — Природата, природните закони, па дори
случайността
.
Винаги, обаче, изпущаме из пред вид човека — химика, разума, който го е направил. А там е всичкият смисъл. Кой е направил тази дивна смес — въздуха, с тия точни пропорции на елементите, които я образуват? И така дивно, хармонично и вечно съществува тя — тази животворна смес, без която ние жителите на земята не можем. — Кой я е създал и който я поддържа вечно съща?
— В нашето научно лекомислие, ние отговаряме лесно — Природата, природните закони, па дори
случайността
.
А кой поддържа тия природни закони? — Отговаряме: сами чрез определена кръговратност на силите и на веществото. И туй то! — И пак ни се изплъзва същественото — един напътстващ, ръководен разум, толкова тънък, толкова неуловим. Въздухът, това е израз на природната целесъобразност.
към текста >>
43.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Една
случайност
го запознава с един нещастник, който живеел в една тъмна и влажна изба.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Един предсказателен сън на Ян Падаревски, бащата на великия композитор В своята автобиография прочутият пианист-виртуоз Игнац Падаревски, който впоследствие стана председател на Полската република, разправя за един сън на неговия баща, който стана причина да бъде спасен от голямо бедствие. Това било на млади години, били най-тежките дни, които Игнац Падаревски — още съвсем неизвестен, е изживял. Бил в Петербург и бил страшно закъсал. Багажът му бил откраднат.
Една
случайност
го запознава с един нещастник, който живеел в една тъмна и влажна изба.
Той го прибрал при себе си. Дълги дни прекарвал само с чай и хляб. Един ден, след дълго търсене от страна на пощенските власти, му донасят едно препоръчано писмо от баща му Ян Падаревски. Вътре имало 100 рубли. От тия сто рубли дава една част на своя гостоприемен съжител, а с останалите се връща във Варшава при баща си.
към текста >>
44.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Невъзможно е
случайността
да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е посветена на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво.
Две женски шапки плували над водата. Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала. За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта. Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото. Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина.
Невъзможно е
случайността
да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е посветена на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво.
Той говори за свои лични експерименти, опити със сомнамбули, експериментални истински видения, явления на приближаване, психометрия, спиритична криптестезия, репродукции на рисунки и експерименти с прочути сензитиви. Ние ще се задоволим да дадем само няколко случаи — един от главата „Спиритична криптестезия", и три от тая върху „Прочути сензитиви." Спиритична криптестезия. „Леди Мабел Хоуард, пишейки автоматично, била запитана от една своя приятелка за кражбата на някакви скъпоценности. Тя писала, че ще ги намерят под моста Тебей, което изглеждало невероятно. След един месец, обаче, намерили скъпоценностите под казания мост." Ето и няколко опити с известни ясновидци.
към текста >>
45.
DU MAITRE -LE SENS DE LAVIE
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е
случайност
, вероятността е девет пъти по-голяма.
Легнал, съвършено спокоен, със затворени очи слушах по радиото, какво става в „Славянска беседа". Лицето нареди да се завъртят кълбата и взе в ръцете си падналата топка, за да прочете цифрата върху нея. В този момент аз търсех мислено това лице, исках да узная цифрата, която той вижда вече и мисли за нея, преди да бъде произнесена от него. И действително, при затворени очи аз видях една цифра. В следния миг лицето я произнесе по радиото: излезе същата.
Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е
случайност
, вероятността е девет пъти по-голяма.
Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби. По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна.
към текста >>
Вероятността, че всичко до тук е било
случайност
, е само една стотна.
И действително, при затворени очи аз видях една цифра. В следния миг лицето я произнесе по радиото: излезе същата. Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е случайност, вероятността е девет пъти по-голяма. Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби. По същия начин аз познах и втората цифра.
Вероятността, че всичко до тук е било
случайност
, е само една стотна.
Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна. Почувствувах умора и повече не можах да продължа. Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било случайност, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било случайност, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди. При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука.
към текста >>
Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на
случайност
, е само една хилядна.
Вероятността, че това е случайно съвпадение, е единица, че не е случайност, вероятността е девет пъти по-голяма. Наредиха да се завъртят пак кълбата и да се извади втора топка, цифрата на която ще определи по-големи печалби. По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах.
Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на
случайност
, е само една хилядна.
Почувствувах умора и повече не можах да продължа. Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било случайност, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било случайност, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди. При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука. Нека спомня по този случай и някои особености на мозъчните клетки. Те са именно клетките на организма, където жизнените процеси се извършват най-усилено, в които обмяната, приходът и разходът на енергията са сравнително най-усилени; по отношение на митогенните лъчи пак те се оказали най-дейни.
към текста >>
Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било
случайност
, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било
случайност
, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди.
По същия начин аз познах и втората цифра. Вероятността, че всичко до тук е било случайност, е само една стотна. Наредиха изваждане и на трета топка, цифрата на която също познах. Вероятността, че познаването и на трите цифри се дължи на случайност, е само една хилядна. Почувствувах умора и повече не можах да продължа.
Повтарям, като разгледаме математически резултата от моя опит, излиза, че вероятността всичко това да е било
случайност
, е била само една хилядна, а вероятността, че не е било
случайност
, че съм познал цифрите от разстояние, без да съм ги видял, е деветстотин деветдесет и девет хиляди.
При тази вероятност, която граничи вече със сигурност, за мене поне, въпроса за телепатията заслужава сериозно внимание от страна на хората на чистата, особено на хората на опитната наука. Нека спомня по този случай и някои особености на мозъчните клетки. Те са именно клетките на организма, където жизнените процеси се извършват най-усилено, в които обмяната, приходът и разходът на енергията са сравнително най-усилени; по отношение на митогенните лъчи пак те се оказали най-дейни. Твърде допустимо е, следователно, че и по отношение на евентуално излъчване на радио лъчи, разбира се невероятно къси, те ще могат да играят особено важна роля. Заставайки на тази основа, за нас няма да бъдат „чудеса" някои факти на телепатия, на които мнозина могат да бъдат свидетели: при особено положение в живота, при голяма опасност, пред смърт на близък някои могат да почувствуват нещо, неочаквано да им дойде на ума някоя мисъл, за която после да се потвърди, че е във връзка с другото лице".
към текста >>
46.
DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
В тоя момент той ясно съзнал, че всемирът не е мъртва материя, но е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; вселената е така създадена, че във всички възможности на
случайността
всичко съдействува за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън съмнение.
И изведнъж, без всяко предупреждение, той видял себе си, като че ли е обиколен с облак от огнен цвят. За миг помислил за пожар в града, но в следващия миг той вече знаел, че тая светлина иде от самия него. Непосредствено след това у него се родило чувство на възторг, огромна радост, след което дошло умствено просветление, което не може да се опиша. В мозъка му проникнало като мълния едно божествено сияние и за винаги осветило целия му живот. В себе си почувствувал блаженство, досег с Небето.
В тоя момент той ясно съзнал, че всемирът не е мъртва материя, но е нещо живо и разумно, че човешката душа е безсмъртна; вселената е така създадена, че във всички възможности на
случайността
всичко съдействува за благото на всекиго и на всички; че основният принцип във всемира е любовта; че щастието на всекиго от нас в края на краищата е абсолютно извън съмнение.
Той твърди, че в течение на няколко секунди, в течение на които траело просветлението, видял и узнал повече, отколкото през целия си дотогавашен живот и че узнал нещо такова, което никакво изследване не може да даде". Една опитност на Фехнер Известният немски философ Фехнер в съчинението си „Зенд Авеста" пише следното: „Веднъж в пролетно утро излязох на разходка. Полето беше зелено, птичките пееха, росата блестеше; далеч се издигаше дим, рядко се показваше човек. Като че ли всичко беше проникнато от светлината на едно преобразяване! Аз виждах един малък къс земя и то в един къс миг от нейното съществуване.
към текста >>
47.
Петър Димков (1886-1981)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е
случайност
.
В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. МАРИН КАМБУРОВ 1902-1990 Роден е в Стара Загора. Родителите му Екатерина и Стефан Камбурови се срещат с Учителя, когато Марин е още съвсем малък. Той израства в атмосферата на сплотено от идеите на Учителя семейство.всяка сказка на Учителя в Стара Загора е празник за цялото семейство. Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя: “Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров.
То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е
случайност
.
Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят. Тогава дядо ми, който беше много здрав и силен, сложил Стамболов в един чувал, натъпкал отстрани вълна, метнал го на рамо и го изнесъл от селото.
към текста >>
48.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна
случайност
попаднали в майка България.
Като се почне от обвинения за нарушение за елементарните изисквания на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудявания“, та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество. Имота на Братството край София и до сега е обект на внимание и на изрична бдителност от страна на столичната полиция. Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни среди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по същата причина. Писаното из вестниците — заинтересувани и не заинтересувани — поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство?
Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна
случайност
попаднали в майка България.
Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации! Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет. За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение. Ако някой последовател на г.
към текста >>
49.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нищо не е оставено на
случайността
.
Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата. Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек. Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото. Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото.
Нищо не е оставено на
случайността
.
Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони.
към текста >>
50.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 22
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста
случайност
, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот.
Който се интересува може да ги намери в изобилие в окултната литература, па да ги провери и в живота. Но ако днешната официална наука, в лицето на своите представители, се прави на сляпа пред тия факти, то трябвали човечеството да я следва в нейната слепота и късогледство? — Разбира се че не! Една наука, която с пълно право може да се нарече материалистична, защото не обръща внимание на духовната страна на живота, като се прави сляпа за нея, не можеше да не да доведе човечеството до днешния груб материализъм, реален израз на който бе миналата световна война и тайно готвещите се утрешни ужаси! Една наука, която заслепява човека, като го прави да вижда в себе си само своето материално естество, и по такъв начин се явява като пречка по пътя му към самопознание, не може да не предизвика катастрофални последици за човека.
И днес тия последици с на лице: днес имаме човек с понижено съзнание, човек, който е изгубил връзката си с Първоизточника ма живота и който се мисли и съзнава като жалко, смъртно същество, плод на чиста
случайност
, а не като безсмъртен дух, градещ сам своя настоящ и бъдещ живот.
В същност, като казваме всичко това, ние съвсем не искаме да подценим постиженията на съвременната наука, плод на непрестанна безкористна дейност на нейните труженици. Ние искаме да кажем само това, че тя е недостатъчна, едностранчива, непълна, че тя е отвърнала погледа си от духовното и се е спряла изключително на външната, материалната страна на живота и за това е в тъмнина по отношение същността на целокупния живот. Ясно става, че съвременната наука трябва да се одухотвори, тя трябва да прескочи границите, на които тя винаги е слагала надписа ,,Terra inkognita“, тя трябва да престане да си затваря очите пред фактите, които ясно говорят за съществуването на духовната страна на живота. А това може да стане само по един начин: чрез нейното възвръщане и приобщаване към нейната майка — окултната наука, безценното наследство на човечеството, завещано ни от хилядолетията на древността. Докато съвременната наука не се възвърне към своя първоизточник — окултната наука, докато тя не обгърне в своята област на изследване окултните факти и истини, докато не възприеме окултните средства и методи за изследване, — до тогава тя ще бъде източник за заблуда на човека по най-важните въпроси на неговия живот, ще помрачава светлото съзнание на безсмъртния Божи дух в човека и ще го тласка из криви пътища, водещи към катастрофи и бездни.
към текста >>
51.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на
случайности
и съвпадения.
Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновидството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. * Kaтo започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т. н. та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти.
И тия факти са толкова многобройни, разнородни и характерни, че в никой случай не може да се дължат на
случайности
и съвпадения.
Тези факти — случаи из всекидневния живота на хората — са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уйл. Крукс, Ол. Лодж, Кам. Фламарион, Шарл Рише и др., които събраха десетици хиляди подобни случаи, изследваха ги, провериха ги и, теглейки заключението си, заявиха ясно и недвусмислено пред всички: ясновидство съществува.
към текста >>
52.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
От слепци, намиращи се в един свят на
случайности
, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата.
Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят.
От слепци, намиращи се в един свят на
случайности
, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата.
Зад видимата л хармония, безсмислица и случайност, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план. лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота. От тъмнината на невежеството тя ни въвежда в светлината на знанието. Щастливи са тези, на които съдбата е отредила да я изучат.
към текста >>
Зад видимата л хармония, безсмислица и
случайност
, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план.
Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти? Да бъдеш уверен, че смъртта не е нищо друго, освен едно преминаване от нашия грубо материален свят, в един друг, също така материален свят, с едничката разлика, че състоянието на материята в последния е много по-нежно, по-ефирно, — това би могло да бъде едно утешение за мнозина и една ценна помощ за момента, когато скъпи за нас същества ни напускат за да преминат „отвъд", също и за този момент, когато и за нас удари часа за отпътуване. Окултната наука ни дава сигурността, че във всяко същество има Божествена искра, че във всяко същество са вложени в спящо състояние качествата на нашия Създател: Воля, Ум, Любов; че то има пред себе си едно чудно бъдеще, един безграничен хоризонт, безгранична мощ; че то може да стане съвършено, както неговият небесен Баща е съвършен. Окултизмът ни учи, че никое усилие не е много мъчително, никоя жертва — непоносима, никоя победа — много скъпо купена, за да има човек правото да се качва по Пътеката, която води към едно състояние все повече и повече съвършено, където любовта на Бога Създателя ще живее в него, там дето той на свой ред ще пожелае да се пожертвува, за да даде възможност на своите братя да живеят. От слепци, намиращи се в един свят на случайности, на безсмислица, на несправедливости дисхармония и жестокост, окултната наука ни превръща в съзнателно живеещи същества, ясно виждащи причините и следствията на нещата.
Зад видимата л хармония, безсмислица и
случайност
, тя ни прави да виждаме: хармонията, смисъла, основния план.
лежащ в глъбините на жизнения процес. Окултната наука ни прави способни да прозрем ясно смисъла и целта на живота. От тъмнината на невежеството тя ни въвежда в светлината на знанието. Щастливи са тези, на които съдбата е отредила да я изучат. (превод от френски) Книжнина Каталог „Добро четиво" — това е новия каталог на литературата на Бялото Братство.
към текста >>
53.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тука няма място за
случайности
.
И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас? Има си своя причина, и вие трябва да я откриете. Ако откриете причината, ще се подигнете, а в противен случай се спъвате. Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание.
Тука няма място за
случайности
.
А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват. Хората, остаряват от излишния багаж, който носят в съзнанието си. За да се подмлади, човек трябва да изхвърли всички тези неща из ума си; за да стане млад, човек трябва да се освободи от ненужното в живота и да вземе толкова, колкото му е потребно. И ако хората работеха по този закон, светът би се оправил. Живота има един вътрешен смисъл, и за да разберем този вътрешен смисъл, трябва да разрешим две неща които са важни.
към текста >>
54.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако някой от тях по някаква
случайност
не е получил книгата, нека съобщи в редакцията на в. „Братство“.
7 и 8- Абонамент 75 лв. Адрес: бул. М. Луиза. 34, Варна. ВЕСТИ Излезе от печат книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека" от Сър Оливър Лодж, и се разпрати на записаните абонати.
Ако някой от тях по някаква
случайност
не е получил книгата, нека съобщи в редакцията на в. „Братство“.
Много трудно е издаването на книга от подобен характер в днешно време. Интереса на хората е отправен към други страни — към сензационното, към еротичното или към революционното. Малцина са тези, които се интересуват за своето бъдеще след прага на смъртта. Стремежа към себепознание е почти угаснал в днешните хора. Погледа им е спрян изключително на материалното.
към текста >>
55.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въобще целия живот на човека не е една
случайност
, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности.
Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта.
Въобще целия живот на човека не е една
случайност
, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности.
Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот.
към текста >>
56.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 76
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наведен невидимо, Той ви гледа и се радва не вашия глад, и ако вие с радост благодарите или мислите, че
случайност
е родила тези красоти — Той еднакво хубаво се усмихва — еднакъв дар ще ви дари: Великото слънце със своите лъчи, всички ви ще озари!
Елате и вие, които нямате нищо, защото всичко има в моите градини. Елате вие, които имате — за да имате повече! Елате и вие, които нищо нямате — за де имате всичко! Елате — богати са градините на Отца ми! Без страх късайте плодовете!
Наведен невидимо, Той ви гледа и се радва не вашия глад, и ако вие с радост благодарите или мислите, че
случайност
е родила тези красоти — Той еднакво хубаво се усмихва — еднакъв дар ще ви дари: Великото слънце със своите лъчи, всички ви ще озари!
Л. Л. Що е Есперанто? Международен помощен език е бил нужен на човечеството още отдавна. Нуждата от такъв още по-силно се чувства при днешните напреднали и засилени международни сношения, когато разстоянието престава да бъде пречка за човека. Модерните превозни средства докарват човека в допир с лице от различни народности, а за общуване с тях е нужно по-леко средство — международен език.
към текста >>
57.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Страданията, това са една
случайност
в живота на земята.
Защото Природата си има език и ако не го знаете, не можете да влезете във връзка с нея, и тогава се явяват дисхармоничните състояния и болестите в живота ви. Човек, за да бъде здрав, трябва да има три неща пред вид: светъл ум, чисти и възвишени чувства и една благородна воля, за да знае навсякъде как да постъпи. А за да ги има тези неща, трябва да има един висок идеал и да бъде господар на условията, т.е. да не се влияе от външните условия, а да върви неотклонно към своята цел. Ако в света има мъчнотии и препятствия, не мислете, че те са създадени нарочно за вас.
Страданията, това са една
случайност
в живота на земята.
Ако сте умни, няма да минете в един път, където може да се сблъскате с някакви препятствия. Но понеже хората не са умни, те постоянно се сблъскват с порядките на природата и затова страдат. Страданията на хората идат от тяхното неразбиране на живота. Те мислят, че са господари и могат да правят, каквото си искат - избиват животните, унищожават растенията, злоупотребяват с благата и следствие на това, се явяват всички кризи в живота им. Защото всички блага в природата са свързани с разумни същества, които ни държат отговорни за всичко.
към текста >>
58.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да престанем да се надяваме на
случайности
.
Така стана и с Балканския пакт. Ние останахме изолирани, а това е истинска опасност за нас, като се вземат пред вид идващите събития. България против всички. България отделена от всички не Балканския полуостров. Възможно ли е това?
Да престанем да се надяваме на
случайности
.
Да изхвърлим из ума си всяка мисъл за извоюване на правата си със силата но оръжието. Нам е нужна разумна външна политика. Нам е нужно мъдра дипломация, която да действа, а не да чака събитията да я изпреварват. Ние трябва да бъдем активни във външната си политика, защото, в противен случай, има сили в страната ни. които при пръв удобен момент, ще ни наложат да бъдем активни с оръжие.
към текста >>
59.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И човек не е играчка на
случайността
, онеправдан и безсилен роб на нещо вън от него.
Явно е, че тука има някакво противоречие, има някакво недоразумение, но това противоречие и недоразумение не е в Бога, а е в хората, в техния ограничен ум, и в техните лъжливи, неотговарящи на истината схващания за живота. Живота не е хаос, какъвто изглежда в закостенелите схващания на официалните представители на религиите. Бог не е несправедлив, жесток и отмъстителен Съдия, какъвто съзнателно или несъзнателно, въпреки волята си, ни го рисувате. Не! Бог е наистина всемъдър, вселюбящ и абсолютно справедлив наш Баща. Живота е наистина Божествена хармония,пълна с величие, красота и смисъл.
И човек не е играчка на
случайността
, онеправдан и безсилен роб на нещо вън от него.
а е лично сам той творец на себе си и на живота си, възлюбен син на Бога, който винаги бди над него със своята Бащинска Любов. Животът изглежда безсмислен хаос и бог несправедлив съдия, само тогава, когато ние, придържайки се във вкостенялата църковна догма, създадена от хора като нас, отричаме, не искаме да приемем великите, Божествени закони за Прераждането и Кармата. Приемем ли ги, обаче, живота вече се явява пред нас в съвсем друг образ, — той се изпълня със смисъл, справедливост и мъдрост и Бог е наистина вселюбящ и всеблаг Баща. И наистина, може ли великата задача за съвършенството, дадена ни от Бога, да се разреши само в един кратък земен живот? Геният, който често се проявява още от десетгодишната възраст на човека, не е ли резултат на многовековни усилия, на упорит труд на даден индивид извършен в течение на дълга редица от минали животи, движени от закона на Прераждането?
към текста >>
В него няма несправедливости, нито
случайности
.
Може ли това да бъде само празни думи, и не е ли ясно, че нашият живот, такъв, какъвто е, е резултат на нашата дейност в миналите ни животи; че това, което представляваме ние самите днес, с нашите добри и лоши черти, с нашите дарби и слабости, представлява плод на семето, което ние сами сме посели през вековете? Ако човек, приемайки Бога като вселюбящ и всемъдър Баща, разсъждавайки разумно и последователно, поиска да придобие правилен поглед върху живота; ако той поиска да осмисли истински тоя живот, да намери обяснението на видимите противоречия и несправедливости в него, ако той искрено иска да разбере причината, поради която хората се раждат тъй различно надарени и при такива различни външни условия, той непременно ще дойде в изводите си до необходимостта да приеме Прераждането и Възмездието (Кармата) — двата велики Божествени Закона, които са най-мощните лостове в ръцете на Бога за движене напред еволюцията на човечеството. Без приемането на тези два закона, не можем да намерим смисъла в живота. А когато ги приемем, живота ще се представи пред нса като велико Божествено Училище, с много класове и отделения, с много специалности и подразделения, в което човек учи от живот в живот, сменяйки клас след клас, изкачвайки се все по-нагоре и по-нагоре по стълбата на еволюцията, по пътя към Божественото съвършенство, като при всеки свой нов земен живот се ползва от капиталите, които е придобил в миналото, жъне плодовете, чиито семена е посял в миналите си животи, започва отново от там, където е свършил при миналото си земно въплъщение. Велик и пълен със смисъл е този живот!
В него няма несправедливости, нито
случайности
.
Всичко в него е ръководено от Божествената Мъдрост и Любов. И ние не можем да не благодарим на Бога, че ни го е подарил. Защото това е живота на вечното движение напред и нагоре, по спиралата на Божествената еволюция. По пътя на тази еволюция, никога, след дълги усилия, когато научи всички уроци, които земята може да му даде, човек ще достигне да се освободи от колелото на земните пререждания, ще се одухотвори и ще влезе в живота, кого безкрайната Божия вселена е запазила за нас като неразрушимо Божие наследство, за което тя ни говори, и което ни разкрива нощем с очите на милиардите златни звезди. Но това е за сега още далечен блян, и затова погледа не човека трябва да бъде отправен повече към нашето днес. С.
към текста >>
60.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човекът на знанието познава законите на силите, които работят в него и за него нека изненади и
случайности
.
Аз вземам думата „знание" в положителен смисъл. Според мен. знание е само онова, което дава свобода на човека; знание е само онова, което дава светлина на човека, знание е само онова, което носи здраве и щастие на човека. Всичко е в знанието. Знанието носи сила, която не се губи, а расте и се развива.
Човекът на знанието познава законите на силите, които работят в него и за него нека изненади и
случайности
.
Той не живее с предположения, с предчувствия, но знае положително нещата. И понеже знае, той съзнателно направлява силите в себе си к никога не държи отрицателни мисли в ума си- Защото той знае, че отрицателната мисъл ще го свърже с низходящите енергии в природата и с по-нискостоящи от него същества, които ще му при-чинят известни спънки в пътя. Невежият, онзи, който служи на това, което не знае, не си дава сметка за факторите в живота и -живее тъй, като че живота не е обусловен от нищо, а се развива като по чудо — както става в приказките. И ще забележите, че хората от това верую не държат сметка какво ядат, как ядат как спят, как се движат, какви са техните отношения към хората, към природата и когато ги сполети някакво нещастие, чудят се защо само към тях съдбата е несправедлива. А човекът на знанието има предвид всички тези неща в живота си и знае че има много фактори и условия, който указват влияние върху неговия живот.
към текста >>
61.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за
случайности
, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов.
И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето.
Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за
случайности
, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов.
Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма. Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение. Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост.
към текста >>
62.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За него няма
случайности
, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна.
Защото той знае, че човек е без-смъртен дух, а не само материя. Той знае, че живота не свършва в проба, и че човек много пъти се връща на земята, за да продължи отново пътя на своето усъвършенстване. Той знае, че всичко, което му се случва, има своя смисъл и своите разумни причини, и затова може и трябва да бъде използвано за добро. Той познава закона за причинността, за възмездието, и знае. че, каквото сее, това и ще пожъне!
За него няма
случайности
, няма безсмислици, няма несправедливости на съдбата; Защото той знае, че тя е строга, но винаги справедлива и безпристрастна.
Да се събудим от живота — сън, и да заживеем в истинския живот. И тогава през нас ще протекат бистрите извори на истинското творчество и всичко около нас ще се превърне в рай! П л а м е н Пролет — Ето я, радостно извори бъблят със шепота горски. Сръчно цветята на кичури пъстрят венеца й полски. * Бързат напред дървесата бяла премяна да метнат, жрицата — пролет в росата бисерна, утром, да срещнат.
към текста >>
63.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост,
случайност
и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и всестранно определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой начин не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“ (Prol.
Бъдещето ще бъде съзнателно и следователно свободно творчество. Човечеството ще достигне действително своята свобода, когато съзнанието е адекватно с волята и волята съобразна със съзнанието. Тогава човек ще победи фатализма. Имаме три вида свобода: случайна свобода имаме в изкуството, в красотата; необходима свобода — във философията, в познанието законите на мисленето и на развитието: истинска свобода — при съзнателно, целесъобразно и доброволно творчество в живота. „Световната история е напредък в съзнаване на свободата, напредък, който ние познаваме в неговата необходимост“— казва Хегел —и така определя свободата непълно, а като съзнаване.
„Световната истерия е процес на развитие на духа на човечеството в чувство, съзнание и приложение на красивото, истинното и доброто, процес който ние познаваме в неговата необходимост,
случайност
и свобода.“ (Prologomena 137 стр.) Тйежковски дава пълно и всестранно определение на развитието на духа и свободата, „Понеже свободата изобщо е синтетична, затова свободната воля по никой начин не е неин принцип изобщо, а е само един от нейните принципи.“ (Prol.
151 стр.) Свободата не означава липса на закон — тогава щеше да бъде беззаконие. Можеш да бъдеш свободен само въз основа на закон. „Истината ще ви направи свободни“ — казва Христос. А истината е в духа. в постъпване съобразно вътрешния закон на духа, а не съобразно външни закони.
към текста >>
64.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Случайност
?
Седем дена след тая страховита нощ, на 9 ноември, получихме едно писмо, с черен кръст върху него. Майка ми с треперещи ръце, заобиколена от всички ни, го отвори и с глас, често прекъсван от ридания, прочете: „На 2 ноември т. г. 11 часа вечерта, загубихме нашия любим капелник — загина достойно, изпълнявайки своя свещен дълг“. Когато по-късно отворихме цигулката на скъпия ни баща. четирите корди бяха скъсани. Чудо?
Случайност
?
Двадесет и пет години протекоха от тогава. Двадесет и пет години мисля върху тоя въпрос, но винаги това свършва само със сълзи . . . сълзи за смъртта на моя баща. Ел. Христова — актриса (в.
към текста >>
65.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Положението в което се намираме във всяка дадена минута се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от
случайности
, „
Случайност
“ е понятие създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума.
Д-р Ст. Кадиев КАРМА (Из книгата „Вечните истини“ – цитати от Ел. Блаватска) Цялата вселена е една велика, непрекъсната деятелност, управляваща се от едни неизменни закони на справедливостта — законите на кармата. Значението на Кармата се разбира, като закон на причинността. Вейки човек непрестанно твори своята съдба.
Положението в което се намираме във всяка дадена минута се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от
случайности
, „
Случайност
“ е понятие създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума.
Мъдрецът казва: ако аз страдам сега, това произлиза от туй, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям. Така говорят разбралите законите на кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост — ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в, сърцето и волята на човека. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма.
към текста >>
66.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той не може да бъде сляп за оная сила, която държи всичко в равновесие, крепи хармонията в света, твори и гради Въпреки това, намират се хора, които се силят да докажат, че всичко, което съществува в света, се дължи на некаква сляпа
случайност
, че всичко живо е произлязло случайно.
Да се научим да искаме с всичката сила на Духа си мира и доброто, за да пребъдат. Честита Нова година! Пламен НОВИ РАЗБИРАНИЯ, НОВИ ПЪТИЩА В живота има една равномерност. Всичко е така разумно наредено, че човек, дори и най посредствения, не може да не види ръката на една разумна воля. Човек не може да не види резултатите на една сила, която дирижира живота и нарежда всичко.
Той не може да бъде сляп за оная сила, която държи всичко в равновесие, крепи хармонията в света, твори и гради Въпреки това, намират се хора, които се силят да докажат, че всичко, което съществува в света, се дължи на некаква сляпа
случайност
, че всичко живо е произлязло случайно.
без никакъв смисъл, без никакъв план на Природата. Като казват, че всичко случайно е произлязло, с това те отричат разумността в Природата. Обаче в Природата, в живота и техните прояви, ние виждаме една голяма разумност, един велик план, който не може да се види и разбере само от дълбоко спящите, от крайно ограничените, които не могат да се вдълбочат в себе си и замислят от явленията и фактите в живота. За да дойде до едно дълбоко познание за живота, за да може да го разбере всестранно, човек трябва да добие едно всестранно образование. Не само това, което днес ни предлага и учи официалното училище — гимназия и университет — но човек трябва да се самообразова.
към текста >>
67.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Случайност
или предчувствие на катастрофа Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
Казанджиев Вълшебният лъч (стих.) – В. Недев. Словото на Учителя. Категории на любовта. (из неделната беседа – 12 декември 1937 г.) В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 208) – Елисавета Кидалова На сън (стих.) – Д. Антонова.
Случайност
или предчувствие на катастрофа Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
208) – Влад Пашов ДОСТОЙНИ УПРАВНИЦИ „Всеки народ има такива управници, каквито заслужава“. Тази стара максима не е изгубила значението си и днес. Защото и днес управниците на един народ, като негова еманация, представляват това, което този народ е. И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ. Днес българският народ е изправен пред задачата да си избере управници.
към текста >>
Антонова
СЛУЧАЙНОСТ
ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон.
* И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д.
Антонова
СЛУЧАЙНОСТ
ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон.
Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж. Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си.
към текста >>
„Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони;
случайността
е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a.
Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото. Радостния подем на духа, се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността.
„Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони;
случайността
е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a.
Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената справедливост. 7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала.
към текста >>
68.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които
случайността
на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци.
Също така и душата и духът са троични в своите проявления. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата (продължение от бр. 216) Пробуждайте у децата обич към труд и към занимание — казвайте им, че това ни-как не е трудно, давайте всички обяснения, както съм вече казал, в разбираема и забавителна форма, въвеждайки в тях забавителния анекдотически елемент, за да ги накараме с нетърпение да очакват следващия урок. Вселявайте в децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, на никого не е потребен, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, когато пък празнотата, която се вижда на някои толкова примамлива, поражда тъга, неврастения, отвращение от живота и в края на краищата води към нередовност и разврат и дори престъпление: човек не разполага с възможността да задоволява всичките си желания, предизвикани в него от празния живот.
Учете децата да бъдат всякога вежливи и учтиви с всички, — а особено в обноските си към ония, които
случайността
на раждането е поставила по-низко от тях, — да уважават старостта и да не се присмиват на често свързаните с нея физически и морални недостатъци.
Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал. Обърнете особено внимание на детето върху това, че всеки човек е длъжен да встъпва в живота с напълно определена идея и твърда увереност в постигането на целта си, че благодарение на тая идея, той безусловно ще постигне тая цял.
към текста >>
Но при това, той ни най-малко не трябва да стои със скръстени ръце: не, подбуждан от своята идея, той просто е длъжен ла направи всичко, което трябва да направи: той ще използва всички възможности, дори най-малката
случайност
, па била тя и сламка в ръцете на давещия се.
Говорете им, че човек е длъжен еднакво да обича всички, без разлика на произход, че той е длъжен всякога да бъде готов да оказва помощ на оногова, който би се нуждаел от такава, че той е длъжен всякога да мисли повече за другите, отколкото за себе си. Само постъпвайки по такъв начин, човек, без да се старае дори, се сдобива с вътрешно задоволство, което през целия си живот дири егоистът, но никога не го намира. Грижете се децата да имат вяра у себе си, — научете ги, че човек преди да се реши да направи нещо трябва добре да обмисля и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва вече да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че се е заблуждавал. Обърнете особено внимание на детето върху това, че всеки човек е длъжен да встъпва в живота с напълно определена идея и твърда увереност в постигането на целта си, че благодарение на тая идея, той безусловно ще постигне тая цял.
Но при това, той ни най-малко не трябва да стои със скръстени ръце: не, подбуждан от своята идея, той просто е длъжен ла направи всичко, което трябва да направи: той ще използва всички възможности, дори най-малката
случайност
, па била тя и сламка в ръцете на давещия се.
И напротив, онзи, който се съмнява в себе си, нищо не може да постигне: той фатално прави всичко, за да претърпи неуспех. Много важно е, щото родителите и наставниците да показват на децата пример. Детето е в голяма степен възприемчиво към внушенията. То прави всичко, което пред неговите очи вършат другите. Поради това нека родителите да се въздържат от лоши примери.
към текста >>
69.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват
случайности
.
Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина до там се увличат в този образ, та подържат, че Природа и Бог са едно и също нещо. Но ако Природа и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положително: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава.
Обикновените хора, които виждат едно малко сечение от света, мислят, че Природата е нещо механично, неразумно, в което царуват
случайности
.
Очевидно, те проектират себе си в Природата. Всъщност, в Природата няма нищо случайно, нищо произволно. В нея всичко се гради и устройва по законите на божествената и неизменна математика. Ето защо, всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде.
към текста >>
70.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Че природата е създание на
случайността
; че хитрият просяк и крадецът могат понякога добре да се нахранят; че Бог е лъжа и че човекът и човешкият живот са също тъй само лъжа.
Човек се събужда с цялата си душа, възприемайки всичко благородно, и всяко знание, щом той се залови правилно на работа. Знание? Дръжте се здраво о това знание, което при работата на дело доказва своето значение, понеже самата природа оправдава такова знание, потвърждава неговата истинност. В същност човек няма други знания освен ония, които са добити в труда. VI. На света съществува само едно чудовище — празният човек. В какво вярва той?
Че природата е създание на
случайността
; че хитрият просяк и крадецът могат понякога добре да се нахранят; че Бог е лъжа и че човекът и човешкият живот са също тъй само лъжа.
О, кой от нас би могъл да каже: Аз поработих! Най-прилежните между нас са само безполезни слуги и колкото са по-прилежни, толкова повече съзнават това VII. Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те. Или ти чакаш случай прилично да го продадеш?
към текста >>
71.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но нима може да се обясни с някаква
случайност
сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот?
ще се задоволим само да кажем няколко думи за отношението на трима от създателите на съвременната астрономия към спорната тема Ние имаме пред вид Тихо де Брахе, Кеплер и Нютон, които сигурно не са от „дните, когато хората нямаха ясна представа за най-елементарните въпроси, свързани с астрономията.“ Знае се, че в миналото астрономията и астрологията са образували едно цяло, първата като анатомия, втората като физиология на всемира. Това е било схващането и на споменатите класици. Нещо повече — те са имали резултати от своите проучвания на астрологическа почва. Така, един от противниците на науката за астралните влияния — професор Краузе — в своята „Астрология“ сам изнася факта, че Тихо де Брахе е предсказал жизнените пътища на трима датски принцове, двата от които са протекли така, както ги е описал предварително големият астроном и само третият е направил отклонение. Професор Краузе се опитва да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуща случайното сбъдване на някой от многото прогнози.
Но нима може да се обясни с някаква
случайност
сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот?
Та такава случайност би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята. А, както казахме, професор Краузе сам признава на Брахе поне два такива случая. Великият ученик на Брахе, Кеплер, е отделил не по-малко време за своите астрологически изследвания, отколкото за астрономическите (Е. Фр. Апелт). Не е безинтересно да се отбележи, че още от ранна младост той е отхвърлил по принцип заварения материал на астрологическата традиция, за да приеме в последствие само онова, което издържи неговата лична преценка и проверка.
към текста >>
Та такава
случайност
би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята.
Това е било схващането и на споменатите класици. Нещо повече — те са имали резултати от своите проучвания на астрологическа почва. Така, един от противниците на науката за астралните влияния — професор Краузе — в своята „Астрология“ сам изнася факта, че Тихо де Брахе е предсказал жизнените пътища на трима датски принцове, двата от които са протекли така, както ги е описал предварително големият астроном и само третият е направил отклонение. Професор Краузе се опитва да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуща случайното сбъдване на някой от многото прогнози. Но нима може да се обясни с някаква случайност сбъдването на последователния ред на събитията в цял един живот?
Та такава
случайност
би била по-голямо чудо от самото сбъднало се предсказание, което поне се позовава на едно опитно установено закономерно съответствие между космичните явления и живота на земята.
А, както казахме, професор Краузе сам признава на Брахе поне два такива случая. Великият ученик на Брахе, Кеплер, е отделил не по-малко време за своите астрологически изследвания, отколкото за астрономическите (Е. Фр. Апелт). Не е безинтересно да се отбележи, че още от ранна младост той е отхвърлил по принцип заварения материал на астрологическата традиция, за да приеме в последствие само онова, което издържи неговата лична преценка и проверка. И въз основа на възстановените от него данни, Кеплер е могъл да предскаже с точност до месеца приближаването на един от най-големите пожари в световната история.
към текста >>
72.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На пръв поглед, това може да ни се стори случайно, но другите данни, които пирамидата ни разкрива, са така точни, че и тук
случайността
е изключена.
За да добият този резултат, египетските геометри е трябвало да извършат известна триангулачна работа, предполагаща отлично познаване на тригонометрията. Хеопсовата пирамида е ориентирана в посока север-юг и то с точност, получена след сложни астрономични изчисления до 5 дъгови минути. Грешката в ориентацията на обсерваторията в Ураниенбург, дето е работел Тихо-Брахе и на Парижката обсерватория възлиза на около 18 дъгови минути. Следователно, египетските астрономи ще да са имали по-точни способи за определяне на ориентировката. Меридианът прокаран през върха на пирамидата има това свойство, че минава през най-много суша и най-малко водна повърхнина.
На пръв поглед, това може да ни се стори случайно, но другите данни, които пирамидата ни разкрива, са така точни, че и тук
случайността
е изключена.
Пресмятанията показват, че мерките на този научен паметник с били избрани по такъв начин, щото квадратът построен върху височината на пирамидата да се равнява на лицето на триъгълниците, представящи околните й стени. Още Херодот съобщава този факт, който му е бил указан от египетските жреци. В Хеопсовата пирамида е включено и едно от най-бележитите числа в геометрията, именно числото пи. Приблизителната му стойност е 3.1416. И наистина, ако вземем полупериметъра на основата ((232.805/2) x 4) ще получим числото 465.610.
към текста >>
Една
случайност
е тя, едно изключение, а изключенията, това са един закон за проявяване на разумния живот.
И всякога след една война, се ражда разврат. В, съвременното общество трябва да има опомване. Опомването се състои в това хората да съзнаят, че известни положения са противоестествени. Сега всички искат да се уверят, че войната е в рода на нещата. Не, войната е едно изключение, не е в реда на нещата.
Една
случайност
е тя, едно изключение, а изключенията, това са един закон за проявяване на разумния живот.
Запример, някои, които имат запичане, може да им се даде рициново масло. Но рициновото масло е една случайност, едно изключение в живота, то не е една необходимост. То може всякога да се взима. То е само за да се урегулира човешкият стомах, да се премахне онова състояние, което е против растенето на неговия организъм. И във времето на Христа имаше хора, които казваха, че светът без нож не може да се поправи.
към текста >>
Но рициновото масло е една
случайност
, едно изключение в живота, то не е една необходимост.
Опомването се състои в това хората да съзнаят, че известни положения са противоестествени. Сега всички искат да се уверят, че войната е в рода на нещата. Не, войната е едно изключение, не е в реда на нещата. Една случайност е тя, едно изключение, а изключенията, това са един закон за проявяване на разумния живот. Запример, някои, които имат запичане, може да им се даде рициново масло.
Но рициновото масло е една
случайност
, едно изключение в живота, то не е една необходимост.
То може всякога да се взима. То е само за да се урегулира човешкият стомах, да се премахне онова състояние, което е против растенето на неговия организъм. И във времето на Христа имаше хора, които казваха, че светът без нож не може да се поправи. Един от неговите ученици искаше да вземе много ножове, но Христос му каза: „Вземи само един нож за да си направиш опита. Един нож ти е достатъчен“.
към текста >>
73.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Дали това е някаква
случайност
, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека.
Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел. Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява: с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви. Защо това е така — не нам принадлежи да разрешим.
Дали това е някаква
случайност
, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека.
за сега оставим този въпрос на страна. Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин. Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде.
към текста >>
Колко е нелепо да се извежда цялата тази хармония от слепия механизъм на материята, която се направлява единствено от
случайността
!
Различията, които те правят, досежно привидността и реалността на нещата, са прости химери. По такъв начин, аз се убеждавам в съществуването на вселената, както и в моето собствено съществуване. След това, размислям върху предметите на моите усещания и, като откривам в себе си способността да ги сравнявам, аз се чувствам надарен с една деятелна сила, която не съм знаел до тогава, че притежавам. Няма нито едно същество във вселената, което да не може, в известна смисъл, да се смета за общ център на всички други същества, около който център всичките са наредени така, че са едновременно цел и средство едни по отношение на други. Умът се обърква и се губи всред тия безкрайно много отношения.
Колко е нелепо да се извежда цялата тази хармония от слепия механизъм на материята, която се направлява единствено от
случайността
!
Аз вярвам, че светът се управлява от една могъща и мъдра воля. Аз чувствам това и то е достатъчно за мене. Ала вечен ли е този свят или е сътворен? Един едничък принцип ли съществува, от който произтичат нещата, или тия принципи са два или повече, и какво е тяхното естество — аз нищо не зная за това. А и какво ме интересува да зная?
към текста >>
74.
-
Случайността
ли?
Тя много често мени мястото си; днес е при един, утре е при друг. Този, който днес е силен, утре може да стане слаб, и обратно — слабият днес, утре може да стане силен. Този, когото днес ти мачкаш, утре може да мачка теб. Коя е причината на всичко това? Стечението на обстоятелствата ли?
Случайността
ли?
Или пък мъката, страданието на този, който е победен и онеправдан, му дава сили да превъзмогне себе си, да си създаде нови възможности и, в края на краищата, да победи този, който до тогава го е тормозил? Външно погледнато, това е вярно. Като изключим случайността, за която няма никакво място в едно разумно, дълбоко и основно разглеждане на нещата, вярно е, че е необходимо стечението на цяла редица разнородни обстоятелства, за да може силата, физическото надмощие, да прехвърли от едната страна, на другата. Но дали тук няма някои други, по-дълбоки причини? От какво именно се определя това съвършено ново стечение на обстоятелствата, което дава съвършено нов резултат?
към текста >>
Като изключим
случайността
, за която няма никакво място в едно разумно, дълбоко и основно разглеждане на нещата, вярно е, че е необходимо стечението на цяла редица разнородни обстоятелства, за да може силата, физическото надмощие, да прехвърли от едната страна, на другата.
Коя е причината на всичко това? Стечението на обстоятелствата ли? Случайността ли? Или пък мъката, страданието на този, който е победен и онеправдан, му дава сили да превъзмогне себе си, да си създаде нови възможности и, в края на краищата, да победи този, който до тогава го е тормозил? Външно погледнато, това е вярно.
Като изключим
случайността
, за която няма никакво място в едно разумно, дълбоко и основно разглеждане на нещата, вярно е, че е необходимо стечението на цяла редица разнородни обстоятелства, за да може силата, физическото надмощие, да прехвърли от едната страна, на другата.
Но дали тук няма някои други, по-дълбоки причини? От какво именно се определя това съвършено ново стечение на обстоятелствата, което дава съвършено нов резултат? Случайно ли е това? Но нали казахме, че случайността е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес? Проследете историята на народите, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили.
към текста >>
Но нали казахме, че
случайността
е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес?
Външно погледнато, това е вярно. Като изключим случайността, за която няма никакво място в едно разумно, дълбоко и основно разглеждане на нещата, вярно е, че е необходимо стечението на цяла редица разнородни обстоятелства, за да може силата, физическото надмощие, да прехвърли от едната страна, на другата. Но дали тук няма някои други, по-дълбоки причини? От какво именно се определя това съвършено ново стечение на обстоятелствата, което дава съвършено нов резултат? Случайно ли е това?
Но нали казахме, че
случайността
е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес?
Проследете историята на народите, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили. Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво.
към текста >>
Но спасила го една
случайност
.
И този фатален ден наистина дошъл. Всичко, каквото Гутенберг печелил, харчил го за подобрение и разширение на печатницата и затова когато Фуст му поискал парите си, той нямал да му върне. Търговецът го дал под съд и му отнел печатната преса с буквите. Гутенберг успял да си запази само един комплект букви, които имал още от по-рано и с тях започнал отново да печата книги. Той отново си намерил съдружник, но пак изпаднал в затруднение и щели да му отнемат печатницата.
Но спасила го една
случайност
.
В Майнц си оспорвали господството двама владици, които се борели с всички възможни средства. Гутенберг отпечатал един позив в полза на единия владика, а Фуст за другия. Спечелил владиката на Гутенберг. Печатницата на Фуст било разрушена, а Гутенберг бил награден. До края на живота си той едва успял да изплати дълговете си.
към текста >>
75.
-
Защото над всичко това, което става стои Бог и Той, а не човешката воля или пък
случайността
управлява.
Но въпреки всичко, няма причина за отчаяние, за обезверяване Над всичко това — над тия ужаси, над тоя видим хаос — стои Бог и направлява всичко към Доброто. Ако искаме да разберем смисъла на това, което става, което. е ставало до сега и което ще става, ние трябва да обърнем погледа си от временното към Вечното. Временните страдания, изпитанията и ужасите на настоящето, са условията, залога за Вечния мир. за величието и съвършенството на бъдещето.
Защото над всичко това, което става стои Бог и Той, а не човешката воля или пък
случайността
управлява.
Много скъпо, но все пак достойно, трябва да изкупим ний влизането си в Новата ера на живота. И пред нейните врати, преди да прекрачим прага й. трябва да оставим всички вехтории и нечистотии, с които старият живот ни е отрупал. Тежък, страшен е дори процеса на чистенето, но това, което идва след него, е толкова велико и красиво, че то хилядократно заслужава всичките наши страдания. Да вярваме!
към текста >>
76.
-
Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата
случайност
и на механичното развитие на нещата.
До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение. Вярата вече може да бъде заменена от знанието. Днес вече съществува достатъчно количество достъпни за наблюдение факти, които доказват положително съществуванието на човешката душа, която е съществувала преди изграждането на своето тяло и ще надживее неговото разрушение.“ Разбира се, не са само тези кратки цитати, нито пък са само тези учени, които ни убеждават в действителността на човешката душа и отхвърлят твърденията на материализма. Всеки колко-годе буден ум долавя дълбоката разумност в устройството, на вселената, на природата и живота, която ни говори ясно за съществуването на един върховен Разум, който е устроил и направлява развитието на нещата. Всеки наблюдателен и мислещ човек е имал лични опитности или наблюдения в живота си, които го подтикват към заключението за съществуването на оня невидим, но реален свят който обгръща и прониква нашия физически свят.
Всеки незаслепен от хипнозата на материализма човек знае, че непостижимата разумност в устройството на космичния живот, от най-големите слънца до най-малките микроорганизми не е плод на сляпата
случайност
и на механичното развитие на нещата.
В своята безумна гордост, днес човекът, поддържащ материалистическите схващания, е поставил себе си за център на вселената и за единствено средище на съзнателна разумност. Това е, обаче, една умствена слепота, благодарение на която човекът е изгубил всяка представа за реалността, всред която живее. Но близко е вече края на нощта. Хипнозата на материализма ще падне, защото не може да не падне. Човешкият ум ще бъде освободен от най-великата, най-страшната, най-гибелната лъжа, която някога е завладявала човешкото съзнание.
към текста >>
77.
-
Искаме да се издигнем над
случайностите
на които е изложено тялото, да се издигнем над болките и смъртта на земното тяло.
С напредването на годините нашите тела да стават по-леки, а не да натегват! Искаме да сме сигурни Искаме да съзнаваме безкрайния дух на всяка клетка. . . искаме да постигнем безсмъртието. Нам са нужни способности, от които „смъртният“ е бил лишен до сега.
Искаме да се издигнем над
случайностите
на които е изложено тялото, да се издигнем над болките и смъртта на земното тяло.
Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да проникнем в техния дух, когато все повече и все повече почнем да съзнаваме оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата, като на материал за горене или за правене на бъчви, малко нещо ще придобием от техния живот. Който действително е стигнал до там, да обича всесъзнанието във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който ще го проникне с оная премъдрост, която се включва в тая. именно, форма и чийто жив образ представлява тя.
към текста >>
78.
-
Случайност
, съвпадение ли е това неочаквано щастливо разрешение на нашите национални въпроси?
(приказка) – Т. Ч. Книгопис ЗЛАТЕН ВЕК Сутрин, когато съмне, когато тъмнината изчезне, никой повече не може да отрича светлината. Много са били мненията преди това, с жар, упорство и убеждение са били защищавани, но щом слънцето изгрее, место за спорове и за различни мнения не съществува. Светлината озарява всичко и всичко се вижда ясно: кой ще отрече действителността, — това, което е вече станало, това, което се вижда от всички? Днес вече няма човек в България, който може да твърди, че България можеше или трябваше да мине по друг път към разрешение на своите национални задачи, освен по пътя на мира.
Случайност
, съвпадение ли е това неочаквано щастливо разрешение на нашите национални въпроси?
Не! То бе точно определено, предвидено и естествено развитие на нещата, което само малцина можаха предварително да прозрат. Това, което ний казваме, стана, защото трябваше да стане, защото не можеше да не стане. И, то стана така, както Бог искаше, но както малцина очакваха и знаеха: без ние сами да употребим каквото и да било насилие за неговото реализиране. Първото действие завърши.
към текста >>
79.
-
Нещата, както в цялата безгранична вселена, както по иглата наша земя, така също и в нашия частен или групов, колективен живот, не са рожби на
случайността
, нито пък зависят в края на краищата, от земните условия и сили.
— Д-р Ст. Кадиев Посаждането на овощни дръвчета България трябва да стане райска градина — С. Калименов Библиотека „Натурфилософско четиво“ се възобновява. Всекидневни чудеса ВРЕМЕННОТО И ВЕЧНОТО Вечно е това, което ти принадлежи по право, което Бог ти дава, което никой не може да ти отнеме. Временно е това, което можеш да откраднеш, да узурпираш, да присвоиш, разбира се, дотогава, докато дойде време да го заплатиш с лихвите.
Нещата, както в цялата безгранична вселена, както по иглата наша земя, така също и в нашия частен или групов, колективен живот, не са рожби на
случайността
, нито пък зависят в края на краищата, от земните условия и сили.
Бог дава възможност на хората, на обществата и народите, да проявят своите вътрешни качества, своите склонности, своите апетити, своята разумност или невъздържаност. Той ги оставя свободни да направят доброто или злото, разумното или неразумното, истинното или лъжливото. Той ги оставя свободни да потърсят временното и де се пристрастят към него, или пък да се обърнат към Вечното. Но тази свобода, тази относителна и временна свобода на действие, която хората, обществата и народите имат, съвсем не значи, че те не заплащат после скъпо и прескъпо своите грешки, увлечения и престъпления. Тази свобода съвсем не значи, че ние имаме право да вършим всичко, че ние имаме право спокойно и безнаказано да вършим това, което до вчера сме осъждали у другите и което, естествено, ще донесе и за нас такива следствия, каквито е донесло за тях.
към текста >>
80.
-
Тия, които са си поставили нелепата и с нищо необяснима задача да втълпят бедната мисъл, че вселената е продукт но сляпа
случайност
, че в природата властва унищожаващият, а не съграждащият принцип, защото на земята имало контрасти, като екваториалните пустини н арктическите вечни снегове и ледове, които всявали смърт и унищожение, не познават законите на живота, нито сложността на оная творческа ръка, която нарежда световния порядък.
Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света. Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето! С какво трепетно благоговейно чувство трябва да си спомняме за тоя огнен пулс във вселенската пустиня, който ни държи в огромната и прекрасна власт на своята любов!
Тия, които са си поставили нелепата и с нищо необяснима задача да втълпят бедната мисъл, че вселената е продукт но сляпа
случайност
, че в природата властва унищожаващият, а не съграждащият принцип, защото на земята имало контрасти, като екваториалните пустини н арктическите вечни снегове и ледове, които всявали смърт и унищожение, не познават законите на живота, нито сложността на оная творческа ръка, която нарежда световния порядък.
Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо. Само оня. който е вникнал отчасти в работата на природата, може да долови, защо е толкова разнообразия картината на земята, защо е така неповторимо различна картината на планетарни живот. Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително.
към текста >>
81.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Случайност
— памет за факти, случки, история. 33.
Тегло (тежест) — владение на движение; уравновесяемост. 28. Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29. Ред — метода; система; работа по правило. 30. Пресметливост — аритметически ум; числа. 31. Местности — памет за места, положения, пътувания. 32.
Случайност
— памет за факти, случки, история. 33.
Време — казване кога, времето на деня; дати. 34. Тон — любов към музиката; чувство на хармония. 35. Реч — изразителност, чрез думи, знаци или жестове. 36. Резултатност — планиране (проекти); мислене (разсъждаване); философия. 37. Сравнение — анализ; изяснения. С.
към текста >>
82.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Няма ли
случайности
?
Те могат да правят това, без да нарушават равновесието, -— без да изпадат в конфликт със законите на Космоса, защото тяхната воля е една с онази универсална воля, която съставлява основата на Космоса и към чиято еволюция тя се стреми. Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони.
„Няма ли
случайности
?
“ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити. По този начин случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода. При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление.
към текста >>
“ би запитал някой.
Случайността
—все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма.
Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности?
“ би запитал някой.
Случайността
—все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма.
Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити. По този начин случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода. При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“.
към текста >>
И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „
случайностите
“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези
случайности
попадаме в конфликти и добиваме опити.
Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса.
И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „
случайностите
“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези
случайности
попадаме в конфликти и добиваме опити.
По този начин случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода. При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи. Особено онези, които силно попаднат под влиянието на луната, са склонни да се оставят на съдбата, а много планети още по-вече влошават положението в знака водици (водняк).
към текста >>
По този начин
случайността
става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода.
Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити.
По този начин
случайността
става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода.
При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи. Особено онези, които силно попаднат под влиянието на луната, са склонни да се оставят на съдбата, а много планети още по-вече влошават положението в знака водици (водняк). Повечето планети, особено асцендентът, слънце или месец, в точно определен знак, означава по-силно развитие на волята.
към текста >>
83.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не е
случайност
това, дето мъжът в своята борба в този живот, притеснен вътрешно и външно, отправя сърцето си нагоре към звездите, които светят спокойно, непоколебимо, незасегнати от всичкия шум тук долу.
Дванадесетте знака на зодиака В 5 и 6 редица е направен опит да се изрази в една дума приблизително характерът на знака, както се проявява в най-съвършената и най-несъвършената форма. Между тези две крайни форми от висш и низш вид има безбройно много преходи и междинни степени. Следващото тук разглеждане на знаковете от животинския кръг е взет от „Prophezeihung des Tierkreises“ (пророкуване по животинския кръг). Никой не може да ни каже, кога в древните времена за пръв път се срещат знаковете на животинския кръг и техните названия. Факт е, че те като понятие са родени с и от човешкия дух.
Не е
случайност
това, дето мъжът в своята борба в този живот, притеснен вътрешно и външно, отправя сърцето си нагоре към звездите, които светят спокойно, непоколебимо, незасегнати от всичкия шум тук долу.
От това настъпва у него пак смирение и твърдост; тяхното спокойствие н постоянство го правят смирен и постоянен. Как става това? Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до гроба, така и планетите минават от образуването до изчезването си? Не знае ли той, че в тяхната светлина има огън, в топлината им жар и пламък, а движението им представлява ход на разрушението? Как може такова неспокойно движение да му даде мир?
към текста >>
Тази велика мисъл, че нищо не е само
случайност
, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си.
Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до гроба, така и планетите минават от образуването до изчезването си? Не знае ли той, че в тяхната светлина има огън, в топлината им жар и пламък, а движението им представлява ход на разрушението? Как може такова неспокойно движение да му даде мир? — Да, всичко това е известно на човека много добре, но, като наблюдава звездите от долу, той схваща над всичко, че в тяхното кръгово обикаляне има постоянство, трайност, в тяхното шумене — сигурност, в тяхната огненост – закон. Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека.
Тази велика мисъл, че нищо не е само
случайност
, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си.
И това, което той не може да открие през деня в разгара на борбата при безоблачната синина на обедното слънце, му се разкрива при всяка светлинка, която му се мерне в тъмната сянка на нощта, при всяка звезда, която му се покаже. Чудно ли е, че при раждането на човека под нощното небе на историята („защото е било вечер и е било утро, ден шести“. Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината? Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал? Че е строил къщи с покриви за нощта, зидове и кули за нощта?
към текста >>
84.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една
случайност
или на един повод.
Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни.
Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една
случайност
или на един повод.
В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно. Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания.
към текста >>
Това подобие е трудни да се обясни със
случайност
или с наследственост, особено като се имат пред вид явленията, които предшестваха рождението на двете близначета“.
Никой от нас не обърна тогава внимание на това. Сестра ми Катерина откри същата черга н у сегашната Александрина и то в същата възраст. Тя ни обърна вниманието върху това. Ни една от тези черти не се забелязваха у Мария. Който не е познавал тези две Александрини, не ги е наблюдавал от близо, не би могъл да намери пълното подобие, а то е толкова пълно, че животът на двете изглежда като един кинематографически филм, който се развива два пъти едно след друго пред очите ни.
Това подобие е трудни да се обясни със
случайност
или с наследственост, особено като се имат пред вид явленията, които предшестваха рождението на двете близначета“.
Това са най-новите съобщения на Д-р Самона. Явно е, че тук имаме повторно превъплътяване на една душа, макар че Самона в своята крайна предпазливост не го казва нарочно. Трябва да чакаме, у момичето да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване. Когато настъпи този момент, тогава ще стане ясно за онези, които отхвърлят мисълта за превъплътяването, било защото не могат да го обяснят с днешната академическа психология или защото са фанатизирани монисти и противници на всякаква метафизика. За окултиста мисълта за повтаряното преживяване на земята е основна истина.
към текста >>
85.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние искаме да се издигнем над
случайностите
на тялото, над болките и смъртта на земния живот.
Нашите тела тръба да стават с натрупването на годините по-леки, а не по-тежки. Ние искаме сигурност. Ние искаме да съзнаем безкрайния дух във всека клетка. — Ние желаем да достигнем познанието на безсмъртието. Ние имаме нужда От способности, които до сега бяха отричани на „смъртните“.
Ние искаме да се издигнем над
случайностите
на тялото, над болките и смъртта на земния живот.
Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал.
към текста >>
86.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез
случайностите
на деня ще оформят новото тяло!
до съществата, които владеят по-висши сили, отколкото родът на „смъртните“, почиват на вярна основа. Тези нови възможности за едно безсмъртие на плътта произтичат от закона, че всяко усърдно, разумно и постоянно желание на човечеството, когато и да е, трябва да бъде изпълнено! Зовът за живот се подема от глупавите дотолкова, доколкото масите познават висшите и изтънчени радости и ценните познания за съществуването, и дотолкова, доколкото човечеството намира живота твърд къс за изпълнение на многото негови цели. Но тялото ще черпи импулси за живот чрез една редица душевни процеси, всякой от които ще го направи префинен инструмент и носител, върху който мислените влияния все по-лесно ще могат да се проявяват. Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя.
Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез
случайностите
на деня ще оформят новото тяло!
Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване.
към текста >>
87.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато Дарже пратил това изображение на граф Роша, последният му писал да му прати още една бутилка, защото първото изображение може да бъде даже една
случайност
.
Експериментаторът фиксира първом своя бастун продължително, след това той поставя в тъмно върховете на своите пръсти върху натопеното в течността стъкло, като концентрира волята си върху искането си да се изобрази бастуна. Тъмните петна и резки немат нищо общо с мисловното изображение. Те произтичат от жизнените флуиди, които падат същевременно върху плочата. Изображение VI Изображение VI: Психограм на бутилка, получен от същия експериментатор, когато е мислил за една бутилка. Бутилката е заобиколена от кръг флуидални петна, които произхождат от V-лъчи.
Когато Дарже пратил това изображение на граф Роша, последният му писал да му прати още една бутилка, защото първото изображение може да бъде даже една
случайност
.
Дарже се опитал и получил изображението VII. Изображение VII Колкото и несъвършени да са тези опити, те поне приканват към по-нататъшни изследвания. Добиването на психограмите съвсем не е лесно. Както Дарже съобщава, по признанието на самия тоя майор, в продължение на не- колко години от многото опити той е успял да получи само 12 психографически изображения, които смета за сполучливи. Има да приведа още един вид психограми, които Дарже схваща като израз на настроението на духа.
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
От факта, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, начало и край, тя предлага на ума съвършеният образ на безусловността, сиреч на едно същество, съществуваше чрез само себе си, вън от всяко отделно условие за съществуване или, друго яче казано, от всяка
случайност
, и именно поради това, единицата може да се нарече: абсолютното число.
Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1. От това следва, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, своето начало и своя край. Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото. Функцията е творческата самопроизволност, първичната способност, която позволява на върховната единица да ражда всичките числа чрез произвождане. Като краен израз на живота, идеята за функцията е неразделна от идеята за числото, и понеже всяко число произлиза от единицата, то и самата идея за функцията е неразделна от идеята за единицата.
От факта, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, начало и край, тя предлага на ума съвършеният образ на безусловността, сиреч на едно същество, съществуваше чрез само себе си, вън от всяко отделно условие за съществуване или, друго яче казано, от всяка
случайност
, и именно поради това, единицата може да се нарече: абсолютното число.
Ето защо се твърди, че единицата е, в своята вътрешна същина, абсолютно безкрайна и даже повече от безкрайна, тъй като ако тя бе крайна, как би могла де ражда редили положителни и отрицателни числителни, да расте и се намалява безкрайно или, иначе казано, да върви към безкрайно голямото и към безкрайно малкото? В заключение, единицата не е нищо друго, освен абсолютното в математиката, което толкова е биле търсено досега. ГЛАВА II. Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно. В действителност, между тия два термини съществува безкрайно различие.
към текста >>
Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни
случайности
, забрави себе си и бъди зает само с Него.
Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови. Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си. вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността.
Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни
случайности
, забрави себе си и бъди зает само с Него.
Тогава сърцето остава всякога свободно и в мир. Слей своята воля с божията. Който разбере това както трябва, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, трябва веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг.
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В човешкия живот, както и изобщо в цялата вселена,
случайности
няма.
Страхът от „течение на въздуха“ е пословичен у съвременните хора. В същност, вятъра пречиства атмосферата и стига човек да не си внушава страх, за да изпита благотворното му действие. Ние сме родени, за да бъдем господари, а не роби на физическия живот. Някои вече са станали господари, като живеят по естествените закони. Всички можем да бъдем такива.
В човешкия живот, както и изобщо в цялата вселена,
случайности
няма.
Всичко става тъй, както сме го предизвикали. Следователно, ако ти си недоволен, търси причината в себе си и ч премахни. Когато намерим своя център в единството с безкрайната сила и постоянно живеем в съзнание на това единство, тогава ще завладеем света отвътре навън и съвършеният мир ще ни осени. Ние сами позволяваме на външните неща да нарушават нашето здраве и нашия мир и няма защо да се оплакваме, че светът бил зле устроен. Очисти прозорците на своята душа и ще откриеш красотата на света.
към текста >>
Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на
случайността
.
Изнамервачът се задоволил пред тяхните очи да допре няколко кварцови къса до една малка машина, която той държал в ръце, и, всеки къс така докоснат, разпадал се моментално в ситен прах, всред който златните люспи изглеждали като речни камъчета на пясък. Тогава дванадесетте солидни хора, едногласно, казали: „г-н Keely, ако Вие можете да разрушите по същия начин и кварца на неговото естествено място, всеки един от нас Ви даваме по един чек от толкова долари.“' И компанията заминала за Catskill-ските планини, и като дошла там, дванадесетте солидни хора посочили с пръст един, не по- малко солиден от самите тях, кварцов блок: г-н Keely извадил своята малка машина с думите: г-да, благоволете да си отбележите времето, През което ще трае демонстрацията. „ В 18 минути, един тунел от 18 крачки дължина и 41/2 крачки в широчина бил пробит в тоя кварцов блок. Това направено, г-н Keely спокойно се върнал във Филаделфия с чековете в джоба, а 12 тях солидни хора се заели да откупуват всички изоставени мини, простиращи са от Ню-Йорк до Сан-Франциско, нещо, което имено произвело съкрушителния борсов ефект, за който и говорихме. Тъй като хората си бяха обещали мълчание, това е първия път, дето случката се изнася пред обществото.
Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на
случайността
.
Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра? Ако всичко това е вярно, то можеше ли науката отдавна да не проглуши света с реномето на един човек, който да е открил една сила, в сравнение с която всички днес познати — са незначителни? Сигурно, всички отзвуци на пресата, на трибуната, па даже и на проповедническите катедри, щяха да обсъждат известието за тая блага вест, щяха да славят една победа, която туря в ръцете на човека изгледа на една абсолютна власт над материята.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките
случайности
, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас.
Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него.
Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките
случайности
, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас.
Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“. Даже смъртта на близките ни не ще нарушава душевния ни мир, защото ще знаем, че тя не е унищожение, а само събличане на една дреха (физическо облекло) и че колкото сме по-развити и по тясно свързани с Бога, толкова повече ще имаме възможности да общуваме съзнателно с умрелите. С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една
случайност
— при болест например — един лъч на съзнание.
Най-после, това възражение на материалистите е преди всичко един софизъм, който беше много добре опроверган от д-р Carl du Prel. Да се твърди, че всека рана на мозъка засяга и духа, че всека мисъл спира, щом мозъкът бъде унищожен и, следователно, че духът е един продукт на мозъка, ще рече да се разсъждава буквално така: „всека повреда на телеграфния апарат унищожава телеграмата; прекъсната жицата — и телеграмата не съществува, следователно, апаратът създава телеграмата, а освен това и забранено е на науката да предполага, че има зад апарата още и един телеграфист“. X. Да дойдем до доказателствата, които науката на последните години добави към ония хиляди твърдения, които старите религии и окултистите бяха изнесли. Те хвърлят една нова светлина по въпроса и подкрепят най после с опита езотерическите доктрини за астралното тяло или етеричното или за неизвестния странник, ако щете, за неговите необикновени и непонятни способности, за неговото възможно надживяване и независимост по отношение на нашето физическо тяло. Всички знаем, че една твърде значителна част от нашето съществуване, от нашата личност бе скрита в дебрите на безсъзнанието или подсъзнанието.
Там се крие всичкия наш органически живот, живота на стомаха, сърцето, дробовете, бъбреците, даже на самия мозък, който работи в една тъмнина, дето прониква само по една
случайност
— при болест например — един лъч на съзнание.
Там обитават също нашите инстинкти, както най-низките, така и най-възвишените, всичко, което е вродено, тайнственото и неотразимото в нашето съзнание и дишане, нашите вкусове, способности, характер и много още неща, които, по нямане време, няма да изброяваме. Но от неколко години насам научните изследвания върху хипнотизма и медиумството извънредно увеличиха и осветлиха тези необикновени и феерични владения на безсъзнателното. — Крачка по крачка достигнаха да констатират по един обективен, материален и несъмнен начин, че нашето малко съзнателно и мозъчно съществуване не е нищо в сравнение с безкрайния свръх мозъчен и таен живот, който ние преминаваме в същото време — това незнайно съществувание, което обединява миналото и бъдещето и което даже в сегашното може да се простре до грамадни разстояния в нашето физическо тяло. Отбелязва се също, че тясната памет, невярна и крехка, която ние си мислим, че е единствената, която имаме, е подпомагана в тъмното от една друга безгранична, неуморима, неизтощима, нетленна, несмутима, непогрешима памет, която бележи някъде — може би в мозъка, но във всеки случай не в мозъка такъв, какъвто ние го знаем, и който направлява нашето съзнание, защото тя се показва независима от този мозък,— отбелязва, бих рекъл, по неизгладим начин и най-малките събития, и най- малките усещания, най беглите мисли на нашия живот. Така, например, нека цитираме само един случай от хилядите: една слугиня, абсолютно неграмотна, могла, в състояние на хипноза, да повтаря наизуст, без никаква грешка, цели страници от санскритски, които някога си е чула от първия си господар, известен ориенталист, когато е чел извадки от Ведите.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но все пак, що е
случайността
?
След туй, аз никак вече не помислих за същото· Половин час след това, щом си отидоха приятелите ми, аз влезех в работния ми кабинет, и какво бе моето учудване като констатирах, че моето електрическо махало, което, повтарям, се движеше безспирно три години и половина, бе спряло точно в 12 часа без 20 минути. При това пружината не беше изтъркана, и достатъчно бе да бутна балансера, за да тръгне пак махалото“. Порше-Банес. Аз не давам, както и наблюдателят, никакво друго обяснение на тоя странен факт, освен че нашият дух прониква някои неща с непознатите ни още способности. Бихме могли да предположим, че щом махалото действително спряло, ученият инженер е бил несъзнателно докоснат от това спиране и, пак несъзнателно, е погледнал часовника си и е помислил за махалото си, и всичко това случайно! Не, усещането е било изпитано в друга стая, дето нищо не се е чувало.
Но все пак, що е
случайността
?
Едно було пред неизвестни обяснения. Защо е спряло махалото, щом пружината не се е изтъркала някоя прашинка? Сухотата му? Електрическа умора? Или да си въобразим някои други хипотези?
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя
случайност
, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия
случайности
, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата.
Липса на самоувереност и постоянство са характерните белези на 12-ия дом. (Следва). ___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр. — Б. Пр. Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review. Спомням си преди много години, когато бях ученик, г.
Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя
случайност
, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия
случайности
, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата.
Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна случайност, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история. Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено също благодарение на тъй наречената „случайност“. Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследване на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по-ефикасен лек. През време на нейните изследвания, един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато г-жа Дикинсън (въпросната г-жа) изпитвала същността на своя препарат като го е загрявала над един бунзенов горител.
към текста >>
Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна
случайност
, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история.
___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр. — Б. Пр. Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review. Спомням си преди много години, когато бях ученик, г. Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя случайност, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия случайности, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата.
Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна
случайност
, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история.
Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено също благодарение на тъй наречената „случайност“. Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследване на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по-ефикасен лек. През време на нейните изследвания, един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато г-жа Дикинсън (въпросната г-жа) изпитвала същността на своя препарат като го е загрявала над един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант.
към текста >>
Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено също благодарение на тъй наречената „
случайност
“.
— Б. Пр. Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review. Спомням си преди много години, когато бях ученик, г. Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя случайност, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия случайности, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата. Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна случайност, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история.
Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено също благодарение на тъй наречената „
случайност
“.
Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследване на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по-ефикасен лек. През време на нейните изследвания, един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато г-жа Дикинсън (въпросната г-жа) изпитвала същността на своя препарат като го е загрявала над един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант. Г-жа Дикинсън била крайно много изненадана от това, понеже тя не е могла да разбере от къде би могъл да дойде тоя кристал: употребените материали са били много внимателно приготвени и не са съдържали, според както тя мислеше, абсолютно нищо, което би могло да създаде тая частица.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Игра ма
случайността
ли или злоумишлен акт на тайни врагове (последното не е уяснено) бе тоя пожар, но делото на десет-годишни трудове, изникнало едва ли не чудесно от земята след огромни усилия и дивен ентусиазъм, величествената сграда, която се издигаше посред тихия пейзаж на ония вълнообразни планини като че ли царствено над цялата долина, всичко това се сгромоляса само за няколко часа под дивото близване на пламъка.
Това заведение за новата духовна наука, двата куполи-близнаци на което навеждаха на мисълта за един храм от незнаен род, биде разрушено из основи от един буен пожар, през нощта на Св. Силвестър в 1922 год. срещу 1923 год. Огънят избухнал на полунощ, и в 8 часа сутринта пламъците излизали още от димящите развалини. Храмът изчезнал.
Игра ма
случайността
ли или злоумишлен акт на тайни врагове (последното не е уяснено) бе тоя пожар, но делото на десет-годишни трудове, изникнало едва ли не чудесно от земята след огромни усилия и дивен ентусиазъм, величествената сграда, която се издигаше посред тихия пейзаж на ония вълнообразни планини като че ли царствено над цялата долина, всичко това се сгромоляса само за няколко часа под дивото близване на пламъка.
Но заедно с тоя паметник пропадна ли и идеята? Някои повяpваха това, но то не стана. Настойчивата идея на основателя, който брои много привърженици в повечето страни на Европа и даже в Америка, успя да събере само в течение на една година необходимите парични средства, за да пресъгради своето заведение върху мястото на нещастието, под друга форма, наистина, и много по-скромно, но което ще продължи да бъде огнище на делото му и лаборатория на неговата мисъл. Тоя нов проект е получил вече начало на изпълнение. Но още от сега и около него, както и за първото здание, се повдигат вече недоразумeния и възражения, завист и полемика.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Не може да се мисли, че това тайно познаване е честита
случайност
.
Пред мене беше майка ми, която ме запита; „Е, е, как си, сине? “ — Добре съм, мамо, отговорих аз. Дойде след това фелдшерът (Гелов или Спасов не помня), развърза ми очите и мама с облекчение, рече: „Е, е, слава Богу! Нищо от толкова“. След това майка ми изчезна.
Не може да се мисли, че това тайно познаване е честита
случайност
.
След като ме раниха и аз вече взех да оздравявам и да се оправям, от никого писмо не съм получавал, та да се надявах, че ще дойде някой от домашните ми. Истинско преживяване. Сега съм вече на 58 години. Родом съм от с. Сестримо, Т.
към текста >>
НАГОРЕ
