Търсене в текстове за 'Случайност'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 121 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Днес, по някоя случайност, има запазени оригинални беседи от времето на Паша, както и издадени томчета.
Това е така. Но се разбра и друго. Винаги е присъствувала, дори за броени минути, и някоя друга сестра и е виждала по израза на лицето на Учителя, че Той изобщо не е съгласен и не одобрява такова редактиране. Но Той мълчи. Оставя ги свободни. Днес, по някоя случайност, има запазени оригинални беседи от времето на Паша, както и издадени томчета. При сравнение на свободната редакция на Паша с оригинала, виждаме, че тя води до съвсем други заключения и изводи. 7. Накрая брожението и несъгласието с Паша достигна своя финал. Брат Неделчо Попов стана и пред всички изобличи Паша в свободна редакция на Словото. Тогава имаше Просветен съвет. Пред него той изнесе и показа оригиналите и издадените томчета.
към текста >>

2. 3_23 Окултната музика на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат.
И Псалмопевецът какво каза? "Хвалете Господа с китара и с кимвал". Ако бях аз писал, щях да туря: "И с цигулки, и с тромпети, и с цитри, с всички сегашни инструменти". Окултната музика е изразителка на един организиран свят. В нея има образи, идеи, ред и порядък. Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот.
към текста >>

3. 5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ

Борис Николов

ТОМ 2

По някаква случайност никой не бе пострадал.
Целият град се стресна, всички излезнаха уплашени, питат се война ли почна, разбойници ли ги нападнаха, а от трите махали се дими, пушеци до небето. Ние се изпокрихме и целият град се източи него ден от махала на махала да оглеждат поразиите от гърма. Нашият взрив беше най-силен и разрушенията най-големи. На следващия ден ни прибраха с полиция и ни затвориха три дни в мазето на общината. Бяхме живи и читави. По някаква случайност никой не бе пострадал. Над Габрово имахме една нива, и там в далечно минало е станала голяма битка между турците и българските боляри, които са избягали от Търново. Там намерихме копия, ръждясали мечове, шлемове, ризници и какво ли още не. Когато оряха нивата ралата ги изравяха. Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за старинни оръжия.
към текста >>

4. 134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

За непознатите беше случайност.
Минаха години. И така стана, че му дадоха апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата. И така се случи, че замина там и стана богат и заможен. За неговите познати това бе човек роден с късмет. За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя. Човек трябва да знае какво да иска и да е готов да ги иска на време и още по-навреме да ги реализира. За другите това бяха три негови желания. Но те бяха осъществени и вече не бяха желания, а реалност.
към текста >>

5. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

Борис Николов

ТОМ 2

Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера.
Тогава германците отиват, арестуват Игнат и го водят в тяхната база, за да го разпитат и след това разстрелят. Към тях има и българска противозенитна част. Извикват офицера, който командва българската противозенитна батарея, за да присъствува на разстрела. Българският офицер се противопоставя и казал, че тук е българска територия и ще го съди български съд. Германците го предали, а той го закарал в полицейския участък в Княжево за допълнителен разпит. Игнат по някаква случайност взел дневника за наблюдението където по дати и часове е описано всичко в разстояние на една година и го показва на офицера. Той разбира, че има съвпадение и че Игнат е водил само своите наблюдения през нощта и го освобождава. По това време Учителят е в Мърчаево с Братството. Изведнъж Учителят започва да разпитва братята и сестрите къде е Игнат Котаров, какво работи и с какво се занимава. Мине няколко минути в общ разговор с приятелите и Учителят отново пита: „Ами къде е Игнат Котаров? " Приятелите започват да обясняват и всеки разказва по нещо за Игнат.
към текста >>

6. 5. СЪДБАТА НА АРХИВА ОТ РЕЗНЬОВЕТЕ Бележки на редактора д-р Вергилий Кръстев

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

По някаква случайност днес има запазени такива оригинални годишнини, на които личат нейните опити за редакция и промяна на Словото на Учителя.
Те и до сега смятат, че материала е преписан дословно от оригинала. В предварителната уговорка между нея и Борис Николов е залегнало изискването на Борис да се преписва дословно материала, за да се запази за следващите поколения, понеже мастилото от оригиналния препис е започнало да избледнява. Уговорката е, чрез преписа да се обновят и опреснят беседите чрез новия препис. Но не и да се коригират и да се правят своеволни редакции. Но това не е спазено от Лалка Кръстева. По някаква случайност днес има запазени такива оригинални годишнини, на които личат нейните опити за редакция и промяна на Словото на Учителя. На места зачеркванията са толкова силни, че е унищожен първоначалния текст. Днес това всеки може да провери и да се убеди в това, което изнасяме. Сваленият архив от Резньовете не идва при Борис Николов. Отношенията им са обтегнати и тя ги препраща на други места. По това време тя издига една теза, според която уж лично Учителят я е упълномощил да прави такава редакция.
към текста >>

7. 40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност.
А тук имаше един нар и няколко изтъркани войнишки одеала. Бе зима, студено и нямаше печка. Голям студ. Момчето трепери, зъбите му тракат. Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си. Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в килията.
към текста >>

8. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът".
Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр.
към текста >>

9. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Галилей Величков

ТОМ 4

За Него нямаше маловажни прояви, нито случайности.
Духовният ни ръст бе твърде малък в сравнение с преживяните събития - решения на големи проблеми. Имало е моменти, когато Неговите мисли оставаха неразбрани и непонятни за съзнанията ни. От първият до последният ден на нашето общуване пред нас е бил изправен Величественият Образ на УЧИТЕЛЯ, с душевност богата и непозната през всички времена. Духът Му бе несломим, благородството Божествено, обходата - плод на съвършена благост. Винаги присъствието Му носеше мир и хармония. За Него нямаше маловажни прояви, нито случайности. От висотата на Неговото свръхсъзнание - живота бе разбираем и познат както в най-малкото, така и в най-голямото. Малкото и голямото се взаимопроникват, а обикновеното бе облекло на необикновеното. Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие. Деца сме, а сме се заловили да изграждаме Неговия образ. Явно е, не е по силите ни.
към текста >>

10. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Галилей Величков

ТОМ 4

„Случайността" да се повторят наново две имена, записани в историческите документи на България, събуди спомени.
Христос изяви Единството Си с Бога. Оживената символика стана идеал, пътеводна звезда за всички, които тръгнаха по Неговия път. Така, преди две хиляди години, бе изживяно едно време, което стана "златен век" за човечеството. Подобни бяха мислите ни, когато в една топла лятна утрин възлизахме с УЧИТЕЛЯ към Ел-Шадай - бивака на Витоша. Повод за тази екскурзия бе обявеният тридневен празник по случай раждането на престолонаследника Симеон. „Случайността" да се повторят наново две имена, записани в историческите документи на България, събуди спомени. Двете имена - Борис и Симеон - са известни. Времето е отбелязало културни и политически върхове. Цар Борис е станал виновник за покръстването на българите, а неговият син - цар Симеон - е позлатил своето време с достиженията на блестящи културни изяви. Поради това, изкачвайки се по стръмния склон на каменливите сипеи по пътеката към бивака, запитах УЧИТЕЛЯ: - Има ли някаква връзка между настоящата царска фамилия и двете имена цар Борис и цар Симеон, известни в българската история? - Да, има!
към текста >>

Смълчани и удивени от „случайността", следвахме стъпките на УЧИТЕЛЯ.
Поради това, изкачвайки се по стръмния склон на каменливите сипеи по пътеката към бивака, запитах УЧИТЕЛЯ: - Има ли някаква връзка между настоящата царска фамилия и двете имена цар Борис и цар Симеон, известни в българската история? - Да, има! Сегашният Борис е същият дух, който покръсти българите! Младенецът Симеон, заради който днес се разхождаме по планината, е духът на историческия цар Симеон. Баща и син наново се събират в един дом!... Смълчани и удивени от „случайността", следвахме стъпките на УЧИТЕЛЯ. С нетърпение очаквахме момента, когато ще стъпим на китната терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора. Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес. Не бе без значение, каква ще бъде съдбата на новото историческо русло. Не по-маловажен бе и въпросът за сплитането и разплитането на този исторически паралел, разгледан от кармически аспект. Краткият отдих на малката поляна наново ни събра около УЧИТЕЛЯ и Той продължи да отговаря на поставените въпроси.
към текста >>

11. ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала.
Силата му даваше самочувствие и го подбуждаше за подвизи. Силата му даваше живот на тези подвизи, които го тласкаха към гибел, но не го погубваха. Като наблюдател на връх Мусала решава бос да отиде до връх Белмекен и да се върне. Отива и се връща с изранени крака. От наблюдателницата на самия връх Мусала прави скок над заснежения улей. Предизвиква лавина, която го повлича към леденото езеро, но по някаква случайност остава невредим и лавината го подхвърлила на гребена си и не го е затрупала. От връх Юмрукчал слиза в един слънчев зимен ден до Калофер. Връща се обратно с товар на гърба, виелицата над горите закрива следите му. Той крачи уверено, без признаци на умора. Лекото облекло се заледява, краката му затъват в преспи, а върхът е забулен от снежната буря. Умората тегне.
към текста >>

12. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно копие на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева.
В мое присъствие тя предаде така наречената "разпечатка" за корекция на Елена Николова, понеже тя изяви желание да направи необходимата корекция, понеже желаеше да се запознае със съдържанието на материала. След една седмица тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно. А забележете, че нито един от поколението на Елена Андреева, че дори и от моето поколение не се интересуваше от историята на Братството и затова никой не бе запознат с елементарни неща, засягащи живота на Бялото Братство в България. Това се отнасяше и за Елена Николова, която също не познаваше тази епоха, а беше близо 30 години по-млада от мен. След това тя донесе материала, който не желаеше да коригира и се обяви срещу съдържанието му. Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно копие на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева. Като разбрах това, аз й поднесох да прочете протокола на Елена Андреева и тя в присъствието на Наталия го прочете на глас. Аз слушах и наблюдавах как тя едвам го прочете, защото не подозираше какво представлява този протокол. По този начин тя се запозна със завещанието на Елена Андреева. Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г.
към текста >>

13. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ТОМ 4

Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно копие на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева.
В мое присъствие тя предаде така наречената "разпечатка" за корекция на Елена Николова, понеже тя изяви желание да направи необходимата корекция, понеже желаеше да се запознае със съдържанието на материала. След една седмица тя ми се обажда по телефона и се нахвърля върху мене, че това което изнасям, изобщо не е вярно. А забележете, че нито един от поколението на Елена Андреева, че дори и от моето поколение не се интересуваше от историята на Братството и затова никой не бе запознат с елементарни неща, засягащи живота на Бялото Братство в България. Това се отнасяше и за Елена Николова, която също не познаваше тази епоха, а беше близо 30 години по-млада от мен. След това тя донесе материала, който не желаеше да коригира и се обяви срещу съдържанието му. Тя смяташе, че това не е същият материал, който по една случайност тя притежаваше от едно копие на предишни направени машинописни текстове на Елена Андреева. Като разбрах това, аз й поднесох да прочете протокола на Елена Андреева и тя в присъствието на Наталия го прочете на глас. Аз слушах и наблюдавах как тя едвам го прочете, защото не подозираше какво представлява този протокол. По този начин тя се запозна със завещанието на Елена Андреева. Измина един месец и в пощенската си кутия аз намирам пуснато в нея списание „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г.
към текста >>

14. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата!
Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога. От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка.
към текста >>

15. 5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА Преди да отида при Учителя две години бях се записала като член във вегетарианското дружество, където в него повечето бяха толстоисти. През 1921 година те бяха решили да направят събор в град Търново. По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя. За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството. А освен това много от младежите използваха прикритието на вегетарианския събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново. Така че нямаше случайни работи. И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране. Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя.
към текста >>

За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството.
5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА Преди да отида при Учителя две години бях се записала като член във вегетарианското дружество, където в него повечето бяха толстоисти. През 1921 година те бяха решили да направят събор в град Търново. По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя. За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството. А освен това много от младежите използваха прикритието на вегетарианския събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново. Така че нямаше случайни работи. И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране. Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя. Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години.
към текста >>

И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране.
През 1921 година те бяха решили да направят събор в град Търново. По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя. За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството. А освен това много от младежите използваха прикритието на вегетарианския събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново. Така че нямаше случайни работи. И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране. Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя. Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години. Аз се качих на влака заедно с майка ми и придружителката, защото те много държаха, за да видят къде ще бъде настанена дъщеря им и в какво купе ще седне и при кого ще седне. По онова време тези неща бяха много важни, сега за вас може да са смешни, но тогава всички любовни романи започваха със случайни срещи в купето на влака. А по улицата ако някое младо момиче си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе.
към текста >>

16. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Спомням си, че аз влизам веднъж при него и по някаква си случайност аз съм имала петно на роклята си.
По-добър образец за чистота от образа и живота на Учителя на земята не може да има. Ние бяхме свидетели на това и то в онези скромни условия, в които той живееше, в тези ограничителни за човек условия както на „Опълченска" 66, така и на Изгрева. Дори в онези стари времена, когато ние дойдохме около 1922 г. като младежи в Школата му то старите приятели разправяха, че в първите години на века от 1900-1910 той е бил скромно облечен, но винаги чист. Аз когато го срещнах той беше изискано облечен. Спомням си, че аз влизам веднъж при него и по някаква си случайност аз съм имала петно на роклята си. Той ме погледна, изведнъж трепна, скочи, посочи с пръст към роклята ми и каза: „Марийке, тук има едно леке" и с такава изненада, че аз се стреснах и погледнах надолу и какво да видя - видях едно малко, мъничко петно върху роклята ми, но от къде бе дошло, не зная. Вероятно по пътя си съм се залепила за нещо, но другото е важно: какво той бе видял чрез това петно аз не зная. Преди да се облека аз винаги си приготвях роклите, винаги бях изгладена, издокарана и имах тоалети на млада, градска госпожица и тогава върху роклите на такива градски госпожици не можеше да има дори и прашинка. А като прибавя, че роклите ми бяха шити при една от най-големите модни шивачки в София и майка ми се грижеше аз да бъда облечена като състоятелна млада госпожица, на което тогава се държеше много. Държеше се не само на външността, но и на достойнството.
към текста >>

17. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ТОМ 5

Ще кажете една случайност, съвпадение, но нека направят още един път опит - пак същото ще дойде".
„Ако аз проповядвам едно Учение, което е от Бога, ако това дърво, което садя аз е от Бога, знаете ли какво могат българите да пострадат? Преди пет години ме глобиха 25 лв., че съм проповядвал без позволение, без да взема разрешение от началството. И моят повереник каза: „Да заведем дело". Не, казвам, да платим. Два милиарда и половина наложиха на България, глоба заради тези 25 лв. Ще кажете една случайност, съвпадение, но нека направят още един път опит - пак същото ще дойде". През 1917 г. с интернирането на Учителя във Варна се започва една дирижирана кампания срещу него. Така Ласков в „Църковен вестник" пише статии срещу Учителя Дънов, впоследствие тази статия излиза в отделна книжка и по-късно се публикува в „Духовна култура", книжка 11-12 от 1922 г. под заглавие „Петър Дънов и неговото Учение" на стр. 31. В същото време писателят Стоян Михайловски започва да чете сказки във Военния клуб срещу Учителя.
към текста >>

18. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

ТОМ 5

Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше. Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от Библията и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга. Веднъж Учителят в една от лекциите бе казал: „Има една частна ученичка от света, която ехе-е, ви превари и дори петите не можете да й ги видите". Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му.
към текста >>

19. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

ТОМ 5

Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше. Та по онези години като частна ученичка имах възможност целенасочено, ежеседмично да работя по строго определени глави от Библията и така се запознах с основни неща от духовните закони, по които бе създадена тази книга. Веднъж Учителят в една от лекциите бе казал: „Има една частна ученичка от света, която ехе-е, ви превари и дори петите не можете да й ги видите". Аз знаех, че се отнасяше за мен, а някои от тогавашните възрастни братя също допускаха, че Учителят говори за мен, но те бяха вече в такава възраст, че не ме ревнуваха, защото аз за тях бях дете. А аз още не бях влезнала официално в Братството и още не бях поканена от Учителя да посещавам беседите му.
към текста >>

20. 53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА

ТОМ 6

53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА В навечерието на едно заминаване на Рила, по една случайност аз се простудих много силно.
53. С ЧАЙНИК ЗА ВОДА В навечерието на едно заминаване на Рила, по една случайност аз се простудих много силно. Цяла нощ имах силни плеврални болки от дясната страна и висока температура. Рано сутринта приятелката ми Буча отива при Учителя и Му казва, че съм болна. „Как ще пътува, Учителю, какво ще прави там, да остане тука? " „Нека тръгне, рекох." И тръгнах. Разбира се, не ми мина веднага, не ми беше леко пътуването, но сигурно съм изкарала по-леко един сух плеврит на Рила, отколкото ако бях останала в София.
към текста >>

21. 74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

ТОМ 6

Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време.
Й никой не се разболяваше. Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят. И така ставаше. Така се случи веднъж и с мене. Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора. Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време. Като си отидох в София и почнах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си? Къде ще вървиш с тази кашлица? " Аз, разбира се, нито за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине! " Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я.
към текста >>

22. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

ТОМ 6

Случайност ли беше това?
Нито можех да търся. Аз не знаех абсолютно в кой том и в коя беседа може да се срещне тази мисъл. Те са море, океан, в който човек може да се загуби, камо ли и да търси нещо. Освен това аз нямах всичките си беседи при мене, а само няколко томчета. И аз взех, което ми попадна. Случайност ли беше това? Ако е случайност, каква случайност! Но аз не вярвам в случайности. Да! Аз вярвам, вярвам, че Ти, Най-големият, Най-великият, Който слезе на земята за най-малките, за мене, за Олга Блажева, за Буча Бехар. Който имаше време да ни държиш с часове в стаята си или навън и да ни говориш, и да ни съветваш, и да ни учиш! Да!
към текста >>

Ако е случайност, каква случайност!
Аз не знаех абсолютно в кой том и в коя беседа може да се срещне тази мисъл. Те са море, океан, в който човек може да се загуби, камо ли и да търси нещо. Освен това аз нямах всичките си беседи при мене, а само няколко томчета. И аз взех, което ми попадна. Случайност ли беше това? Ако е случайност, каква случайност! Но аз не вярвам в случайности. Да! Аз вярвам, вярвам, че Ти, Най-големият, Най-великият, Който слезе на земята за най-малките, за мене, за Олга Блажева, за Буча Бехар. Който имаше време да ни държиш с часове в стаята си или навън и да ни говориш, и да ни съветваш, и да ни учиш! Да! Ти Си!
към текста >>

Но аз не вярвам в случайности. Да!
Те са море, океан, в който човек може да се загуби, камо ли и да търси нещо. Освен това аз нямах всичките си беседи при мене, а само няколко томчета. И аз взех, което ми попадна. Случайност ли беше това? Ако е случайност, каква случайност! Но аз не вярвам в случайности. Да! Аз вярвам, вярвам, че Ти, Най-големият, Най-великият, Който слезе на земята за най-малките, за мене, за Олга Блажева, за Буча Бехар. Който имаше време да ни държиш с часове в стаята си или навън и да ни говориш, и да ни съветваш, и да ни учиш! Да! Ти Си! Ти Си!
към текста >>

23. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

, Направихме план за евентуално отстъпление ако по някоя случайност се наложи.
Тотев в дома си за няколко дена, той се подвоуми, но се съгласи. Първата ми грижа бе да унищожа всичко, което не трябваше да попадне в ръцете на властта. В съща та нощ на предупреждението ми, към 10 часа вечерта на определеното място ми бе предаден от Ив. Георгиев въпросния П. Тотев, когото заведох в дома на Ст. Гагов. , Направихме план за евентуално отстъпление ако по някоя случайност се наложи. На другата вечер занесох на въпросния П. Тотев голяма кама за отбрана от близо, потури, салтамарка и калпак за по-незабелязано преминаване на сръбската граница по установен план, през специален канал. След няколко дни Тотев бе предаден на специален човек за преминаване на границата, което мина благополучно. 151 Същия месец, на шести април .1925 г. арестуваха и мен.
към текста >>

24. БЕЛЕЖКИ

Станка Иванова Тотева

ТОМ 6

Случайности тук няма.
Това е предметно обучение за човешкия дух. Бива прекаран през немотията, за да му се покаже, че в най-големите затруднения трябва да му се протегне ръка от Небето, която да го изведе на чист път. Ако не е така, то той няма да възприеме помощта отгоре, а ще смята, че се дава като подарък и няма да види намесата на невидимата спасителна ръка. Срещата му с Ватев е среща, която не е случайна, нему му е определено да направи връзка с Учителя и тази връзка трябва да се осъществи чрез някого и този някой е Ватев. Една от задачите на първите приятели е била и тази, да бъдат връзка между онези души, които се пробуждат и търсят Учителя, а за да го намерят е необходимо в някои случаи посредник, който да ги свърже. Случайности тук няма. Много приятели през време на Школата напускат своята професия и търсят де се подвизават на Изгрева, без да работят, като по този начин за прехраната им трябва да се грижи Учителят. Така Иван каруцаря решава да напусне каруцарството си, но Учителят го запитва дали има предвид друга някаква работа. Учителят предпазливо го насочва, че това е един много важен въпрос, всеки сам да си изкарва хляба. При онзи случай, когато той при чистенето на кацата си счупва ребрата, Учителят прилага един метод, който е прилаган много пъти в онези случаи, когато разрушителни сили атакуват Неговите последователи. Учителят в такъв случай говори със строг тон, категоричен тон и всеки, който би слушал отстрани би помислил, че Учителят му се кара.
към текста >>

25. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Случайни работи няма и случайността е закон на кармата, както за свещениците, така и за църквата.
Аз доживях и бях свидетел, че стана точно така както каза Учителят. След като дойдоха комунистите на власт, те ограничиха, сложиха й юзди и я впрегнаха да тегли колата на комунистите. Случи се това, че за онова, което владиците се бореха и то най-вече срещу комунистите, дойде време владиците да бъдат избирани от комунистите и много от тях, за да станат владици, трябваше да станат и комунисти. Е, какво ще кажете за това? Това е последица и резултат на онези борби, които води синода на църквата и цялото свещеничество срещу Учителя и Братството. Случайни работи няма и случайността е закон на кармата, както за свещениците, така и за църквата.
към текста >>

26. 6. ЛЮБИМИ ХОРА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Това е едно рядко съчетание и не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората.
Мога да кажа дори, че отношенията между баща ми и мен не бяха като баща към дъщеря. Още от ранното ми детство така се случваше, че той споделяше много неща с мен като с приятел и това бяха ония неща, които бяха проблеми на всяко семейство. Дори понякога споделяше въпроси и чакаше да види как аз ще реагирам и какво ще бъде моето мнение по даден въпрос. Още от малко дете аз чух най-хубавите думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга за баща ми: „Той е велик брат от миналото", е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание и не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората. Аз твърде често споменавам, както и русенци споменават името на брат Петър Филипов, който в оня период от време беше един „готов работник на Божията нива". Ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко.
към текста >>

27. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Това е едно рядко съчетание, но не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората.
Още от малка той ме е извеждал рано на изгрев, учил ме е да правя първите упражнения и още на три години ме е завел в Търново на събора през 1925 г. Наистина чрез баща ми аз дойдох на земята, получих чрез него физическо тяло, за което му благодаря. Чрез неговия дух аз се свързах като душа с Учителя. Още като малко дете съм чувала най-хубави думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга: „Ти си велик брат от миналото" е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание, но не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората. Често баща ми казваше: „Деца, вие нямате баща, а имате приятел вкъщи! " Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията нива". А ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа.
към текста >>

28. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

42. ДВАТА СВЯТА - ДВА МОРАЛА Една майка с единствен син, който по някаква случайност като войник го убиват.
42. ДВАТА СВЯТА - ДВА МОРАЛА Една майка с единствен син, който по някаква случайност като войник го убиват. Майката е в паника, жалост, плаче и една вечер решила, разтворила отрова и решила да се отрови и таман вдига чашата да изпие отровата една ръка взима чашата и я хвърля. Погледа, вижда да стои пред нея един белобрад стар човек с бяла брада, гдето хвърлил чашата. И оттам тя започва да се интересува, разправя на съседките, на тези, на онези, разправя за случая. Втори път се явява стареца, казал на жената: „Чуй, като тъжиш толкова много за своя син, то довечера в 12 часа пред къщата гдето е това голямо дърво, застани пред дървото, ще дойде твоят син ще се разговориш с него и ще го видиш. Ще видиш, че е жив и да престанеш да плачеш“.
към текста >>

“ По една случайност някога като ме поканят да ходя някога за някой заминал, не мога да откажа.
Ти да знаеш как трябва да постъпиш с хората. За най-малкото добро, което човек трябва да направи. Спомням си сега за един случай. Един познат починал. Викам: „Знаете ли каква е разликата между поповете гдето кадят, гдето в църквата палят там? “ По една случайност някога като ме поканят да ходя някога за някой заминал, не мога да откажа. Като гледам тия пламнали свещи да горят, това казвам: „За кого е тая религия, тази религия не е нищо друго освен една партия. Религията е човешко изобретение си казвам. Не струва толкова, тия служби на поповете, колкото ако всеки един от нас днеска вместо да пали свещи, да направи това чудо на една мравка, на малка мравка, да посипе няколко трошички хляб, така ситни, ситни, ситни. Туй добро, което ще направи на тая мравка е хиляда пъти повече от тия свещи, които горят на поповете и на техните песни и лъжи. Човечеството, туй таз култура, сегашната с тези идеи на партията на комунистите и на поповете напълно ще се унищожи.
към текста >>

29. 49. Паша Теодорова

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

49. ПАША ТЕОДОРОВА Г.Д.: Със сестра Паша се познавам от първите години, когато дойдох на Изгрева като млад и по една случайност работех при брат Бертоли вече и от там с едно приятелче стана тъй, че те ме помолиха да отида да спя през лятото у тях да пазя къщата им докато те се върнат от Рила, летуваха на Рила трите сестри.
49. ПАША ТЕОДОРОВА Г.Д.: Със сестра Паша се познавам от първите години, когато дойдох на Изгрева като млад и по една случайност работех при брат Бертоли вече и от там с едно приятелче стана тъй, че те ме помолиха да отида да спя през лятото у тях да пазя къщата им докато те се върнат от Рила, летуваха на Рила трите сестри. И след туй оставиха ме известно време пак у тях, след туй ми дадоха една тяхна примитивна къщичка на Изгрева, живеех там една година у нея и често ходех у тях, услужвах им с каквото можех. Семейството на сестра Паша бяха три сестри. Тя беше най-малката, след нея беше Аня-учителка и по-голямата Надя. И трите сестри бяха неженени. Обаче и трите бяха като ангели, много добри, те посрещаха хора от цяла България, от всякъде.
към текста >>

30. 36. Първата фаза на Отечествената война

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

“ Всеки човек има поне една опитност, в която е чувствал пръста на провидението, но ние хората сме свикнали да отдаваме всичко на случайността.
Но излязла силна буря и кораба бил в опасност и можело да загине с всичко, което е на него. Тогава българина призовал всички пътници на молитва и започнал сам да пее 91.Псалм. Не минало много време, бурята утихнала постепенно и кораба излязъл от опасност. Тогава един французин се приближил до българина и му казал: „Тая песен ти спаси живота! Аз бях натоварен да те убия когато бях на фронта на сръбската граница! “ Всеки човек има поне една опитност, в която е чувствал пръста на провидението, но ние хората сме свикнали да отдаваме всичко на случайността. Забравих да ви кажа за Куманово. Точно по Димитровден, цяла вечер артилерията не спря. Гърмяха, правиха, струваха, а то през тия дни германците чакали техните войски да излязат от Беломорието през Скопие, и те да излязат от Куманово и да се приберат към Германия. Като пристигат нашите войски в Куманово, какво да видят - всички германци се изтеглили и те събаряли само постройките. По това време аз кореспондирах със сестра Райна Калпакчиева.
към текста >>

31. 21. Евакуация в Трявна

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

По някаква случайност тълпата го качва на влака, който ще заминава за Горна Оряховица и от там за Трявна.
Ако вървиш по една улица 200 метра, след това има вече купища съборени къщи и не може, трябва да тръгнеш по друга, по трета и пак се натъкваш на същото и така той стига на гарата след 24 часа пътуване. От Изгрева до гарата на София пешком до Централна гара. Страхотно пътуване било като имаш предвид, че той в тъмното не може и да се движи. Стига на гарата и какво да види там. На гарата е митинг от народ ама това да се добереш до касите, да си купиш билет, то е невъзможно. По някаква случайност тълпата го качва на влака, който ще заминава за Горна Оряховица и от там за Трявна. Ама билет, няма билет, това е, ама и то кой ще търси билет, то така натъпкано, кой как може. На един крак, на два крака, на глава, на ръце всеки пътува, за да избяга от София. На бай Иван обаче му се нарежда и успява да стигне Горна Оряховица и оттам да вземе другия влак за Трявна и стига в Трявна и пита за тоя Цаню Антонов. А това е човекът, на който той е направил хороскоп. И всеки му казва: „А-а, да, ще те заведем“.
към текста >>

32. 10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ

ТОМ 8

Някой от вас може да каже, случайност.
А в първата живееше сестра Севда Николова, чиновничка в пощата. Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла Иванка, отворила вратата и й казала: "Иванке, току-що се храних с варени картофи. Останаха ми малко, топли са много, да ви дам да похапнете? " Ето, картофите били изпратени по поръчка отгоре. Ани се наяла с топли, варени картофи, до сутринта се изпотила два пъти, температурата спаднала и към четири часа сутринта заминали с групата за Рила. Някой от вас може да каже, случайност. В света няма случайности, всичко е закономерно. Помня за един човек дошъл в София за един ден. Той е бил от Кюстендил. Върви по ул. "Граф Игнатиев", идва до площадчето, в началото на "Граф Игнатиев", върви си по тротоара, минава покрай Министерството на търговията, отгоре на покрива има и досега статуи.
към текста >>

В света няма случайности, всичко е закономерно.
Тя чула някой да минава покрай стаята, дръпнала перденцето, видяла Иванка, отворила вратата и й казала: "Иванке, току-що се храних с варени картофи. Останаха ми малко, топли са много, да ви дам да похапнете? " Ето, картофите били изпратени по поръчка отгоре. Ани се наяла с топли, варени картофи, до сутринта се изпотила два пъти, температурата спаднала и към четири часа сутринта заминали с групата за Рила. Някой от вас може да каже, случайност. В света няма случайности, всичко е закономерно. Помня за един човек дошъл в София за един ден. Той е бил от Кюстендил. Върви по ул. "Граф Игнатиев", идва до площадчето, в началото на "Граф Игнатиев", върви си по тротоара, минава покрай Министерството на търговията, отгоре на покрива има и досега статуи. В момента когато минава, една статуя пада отгоре, удря го по главата и човека умира на място.
към текста >>

33. 10.Учителят ни води по нов път

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В природата няма случайности, а има зависимости.
В природата няма хаос, но има ред и порядък, има закони, които регулират отношенията на съществата в природата. Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата. Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата.
към текста >>

Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата.
Човек е упражнил голямо въздействие върху явленията на земята, като е направил големи пакости. Той мисли и дори иска да стане неин господар. Това показва, че той е надценил своите възможности и не е намерил своето място в целокупния живот на природата. Човек е разумно същество, но не всякога действува разумно, защото не познава напълно своето естество, своите възможности. В природата няма случайности, а има зависимости. Видимите случайности са зависимости от порядък, който човек не познава в природата. Защото в природата действуват много разнообразни сили. Човек може да се ползува от природните закони за своя полза, но когато се опита да им господарствува, той може само да напакости както на себе си, така и на самата природа. Защото всяко действие поражда противодействие. Това е закон в природата. Противодействието може да бъде пакостно за самия него и то може да дойде оттам, дето най-малко очаква и подозира.
към текста >>

34. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Явно е, че в случая се касае за един факт на ясновидство в бъдещето, което не може да се обясни с обикновена прозорливост и предвидливост, нито пък с някаква случайност.
Неделя"/, че ако не стане това до горната дата, на същата г-жа Лулчева предстоял дълъг живот. За това тя е предупреждавана чрез ясновидските откровения на съпруга й да не отива късно на гробищата, каквото тя често правила, както и да не стои сама в стаята, където отпосле била убита. Тия указания карат г. Л. Лулчев да съветва често жена си да бъде предпазлива и осторожна. Едновременно с това той се стреми да я насочи към един по-интензивен духовен живот и то пак с главната цел - да я предпази от грозящата я опасност. Явно е, че в случая се касае за един факт на ясновидство в бъдещето, което не може да се обясни с обикновена прозорливост и предвидливост, нито пък с някаква случайност. Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г. Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г. Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност.
към текста >>

35. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 10

Отплата или случайност 196.
Възмездие 191. Без лична карта 192. Получих отговор чрез сън 193. Чудното излекуване 194. Отгатнал какво ще го питат 195. Отплата или случайност 196. И зверовете го познават 197. Скъпоценност за пазене 198. Едно единствено изключение 199. Комисия по ставането 200. Двете опушени тухли 201.
към текста >>

36. 07 - 12. БЕЛИЯТ ПЕТЕЛ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Някой може да каже, че това е чиста случайност.
Служеше на такова място, където всяка вечер поставяли по трима войника на пост. През нощта двама били застрелвани. И на двата пъти останалият жив беше той. Уплашил са за живота си и избягал в Турция. Братът на Димитринка бе спасил живот, а ето че и неговият живот бил пощаден. Някой може да каже, че това е чиста случайност. Дали е случайност или не, да оставим настрана. От окултната наука знаем, че има закон за казуалността, т.е. закон за причината и следствието. Или каквато семка посееш, такова дърво ще изникне. Според семето и жетвата.
към текста >>

Дали е случайност или не, да оставим настрана.
През нощта двама били застрелвани. И на двата пъти останалият жив беше той. Уплашил са за живота си и избягал в Турция. Братът на Димитринка бе спасил живот, а ето че и неговият живот бил пощаден. Някой може да каже, че това е чиста случайност. Дали е случайност или не, да оставим настрана. От окултната наука знаем, че има закон за казуалността, т.е. закон за причината и следствието. Или каквато семка посееш, такова дърво ще изникне. Според семето и жетвата. В природата няма случайност, нито произвол.
към текста >>

В природата няма случайност, нито произвол.
Дали е случайност или не, да оставим настрана. От окултната наука знаем, че има закон за казуалността, т.е. закон за причината и следствието. Или каквато семка посееш, такова дърво ще изникне. Според семето и жетвата. В природата няма случайност, нито произвол. Всичко се регулира от знайни или непознати още закони.
към текста >>

37. 09 - 105. ПОД КРИЛОТО НА СЪДБАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

И тъй, по една случайност, Мирчо се отърва от ръцете на озверелия и пиян баща оная вечер.
Един ден за нищожно провинение майката го наклевети на бащата и той го би жестоко. По едно чудо Мирчо се отскубна от ръцете на баща си и избяга навън, и се скри в кошарата при овцете. Беше нощ. Бащата го подгони в тъмнината, но така се удари в едно дърво, че падна в безсъзнание. С линейка го отнесоха в града на лечение. И тъй, по една случайност, Мирчо се отърва от ръцете на озверелия и пиян баща оная вечер. Не мина и половин година от тогава, бащата на Мирчо изпада в умопомрачение и се обесва в дома си. Това второ нещастие донесе щастлива развръзка за Мирчо, който като кръгъл сирак постъпи в интерната за сираци, където показа, че е добър и примерен ученик. Георги Събев. Всяка мъка и изпитание имат край.
към текста >>

38. 09 - 195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ Бях помощник-пчелар при кооперативния пчелин в нашето село, а Гено бе главен отговорник.
195. ОТПЛАТА ИЛИ СЛУЧАЙНОСТ Бях помощник-пчелар при кооперативния пчелин в нашето село, а Гено бе главен отговорник. Работата вървеше. По едно време той каза, че му се загубили инструменти, които бяха негова лична собственост и хвърли съмнение върху мене, като ме караше да призная, че аз съм ги присвоил. Но как да призная, когато не съм. Задето не признавам, той си позволи да ме бие. Тогава, макар и невинен, за да не ме злепоставя пред хората, аз се съгласих да му ги купя.
към текста >>

Дали това е случайност, не знам.
Когато се потърси отговорност, глобиха агронома и Гено. Агронома глобиха сто лева, а Гено - петдесет. Неговата глоба бе в петорен размер на онова, което той бе взел от мен. След около два месеца го прегази камион и му счупи ръката. Дали не бе същата ръка, с която той ме бе бил? Дали това е случайност, не знам. Разказал: Станко Георгиев, Камено.
към текста >>

39. 09 - 197. СКЪПОЦЕННОСТ ЗА ПАЗЕНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Случайност няма.
" С този прекрасен пример Учителят хвърли голяма светлина в моето съзнание, като ми разясни по-дъбоките причини за загубата на обичната ни щерка. По разказа на Пенка д-р С-ва. В много случаи загубата на някое свидно за нас същество ни потапя в голяма скръб. Скръбта ни принуждава да търсим утеха и така ние намираме нашето място, нашия духовен път, който иначе не бихме търсили. Всичко в живота следва една разумна цел. Случайност няма.
към текста >>

40. 09 - 238. КУЧЕ ПАЗАЧ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Дали това беше случайност или бе изпратено от нашите невидими покровители?
Когато пристигнахме в селото, пет-шест кучета се завтекоха стремително към нас, но ни помен от страх, защото се бяхме оградили с молитви и формули. Ето че едно голямо куче се завтече към нас, но някак приятелски, изпревари другите кучета и легна на пътя между кучетата и нас. Това респектираше другите кучета с ръмжене, а към нас поглеждаше приятелски и си въртеше, т.е. тупаше опашката о земята, с доверие и преданост. Така голямото куче ни запази от задирянето на другите кучета, които след малко се пръснаха. Дали това беше случайност или бе изпратено от нашите невидими покровители? Иска ми се да вярвам, че то бе ни изпратено в помощ. То ни бе пазач. /Донка Кирова/.
към текста >>

41. 09 - 275. ТАТКО, ЩЕ ТЕ УБИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Може би ще кажете: „Случайност".
275. ТАТКО, ЩЕ ТЕ УБИЯ Преди години Стоян Петков от село Лъка, Бургаско, излязъл на лов един неделен ден, като убил една бременна зайка с четири зайчета. Не се били изминали и два месеца от негоден, когато веднъж той влязъл в стаята, синът му, 9-10 годишен, грабнал от стената пушката и казал, шегувайки се: „Татко, ще те убия." Прицелва се и гръмва, преди още бащата да успее да се обади и да предупреди, че пушката е пълна. Същият миг бащата пада мъртъв на земята. Може би ще кажете: „Случайност". В природата няма случайност. Всяко нещо си има причини, които ние често не знаем, но те съществуват. Разказала: Иванка Желязкова Село Банево.
към текста >>

В природата няма случайност.
275. ТАТКО, ЩЕ ТЕ УБИЯ Преди години Стоян Петков от село Лъка, Бургаско, излязъл на лов един неделен ден, като убил една бременна зайка с четири зайчета. Не се били изминали и два месеца от негоден, когато веднъж той влязъл в стаята, синът му, 9-10 годишен, грабнал от стената пушката и казал, шегувайки се: „Татко, ще те убия." Прицелва се и гръмва, преди още бащата да успее да се обади и да предупреди, че пушката е пълна. Същият миг бащата пада мъртъв на земята. Може би ще кажете: „Случайност". В природата няма случайност. Всяко нещо си има причини, които ние често не знаем, но те съществуват. Разказала: Иванка Желязкова Село Банево.
към текста >>

42. 28 - 8. ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И ДУХЪТ НА ОПОРОЧЕНИЕТО В ДЕЯНИЯТА НА ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

ТОМ 10

По някаква „случайност'' аз прибирам по 1 копие от преписа и съответния оригинал.
Случаят е вече описан. Тук е виновен майстор Борис за този провал. И никой друг! Престъплението към Словото е извършено - то е редактирано, променено и преписано на пишуща машина в 4 екземпляра. Раздава се на 4 лица за съхранение. По някаква „случайност'' аз прибирам по 1 копие от преписа и съответния оригинал. След като окончателно Борис Николов напуска тялото си, в него остана да живее майстор Борис. Всички наблюдаваха промяната, но не можеха да си я обяснят. Само аз знаех. Аз престанах да ходя при него, защото майстор Борис бе мой враг и враг на Словото на Учителя и на Братството. Никой не допускаше такова заключение, което аз съм давал още отпреди.
към текста >>

43. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Отпечатването им е станало през 1905 г., като един екземпляр по някаква случайност е запазен в Народната библиотека, на времето „Васил Коларов" (сега „Св. Св.
Настоящото откровение е публикувано от Константин Дъновски в една малка книжка през 1905 г. по препоръка на сина му Учителя Петър Дънов, тъй като предните копия са потънали вдън земя. Едно копие е дал на Св. синод, едно копие на княз Батенберг, трето - на архимандрит Вениамин, на руския броненосец Ростислав, дошъл на гостуване във пристанището на гр. Варна. Всички тези преписи са извършвани на ръка. Отпечатването им е станало през 1905 г., като един екземпляр по някаква случайност е запазен в Народната библиотека, на времето „Васил Коларов" (сега „Св. Св. Кирил и Методий"), със сигнатура 1834/960, 227179. От тази книжка едно предишно поколение преди век бе извадило на фотокопие „Откровението", от тази малка книжка. Работено е от тези фотокопия. 2*. Срещата на юношата Константин Дъновски със стареца свещеник се осъществява на 10 април 1854 г. на Велики петък срещу Великден, деня, в който е разпнат Исус Христос.
към текста >>

44. І.02.21. КЪДЕ СЕ НАМИРА ОРИГИНАЛНИЯТ АНТИМИНС?

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Между това Рачинский са научи от мен за всичките ми случайности в Солун... и така през зимата си отиде в Россия и през март на сетната година дойде със всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г.
Запозна се и с мен. От разговор на разговор аз тъй като на шега му загатнах, че в морето на местността между манастирите „С. Димитър", с. Костадин има камбана в морето. Той взе всичко за сериозно и повика няколко рибари, та отиде на казаното място и извадиха камбаната, която теглили я - около 14 пуда. Между това Рачинский са научи от мен за всичките ми случайности в Солун... и така през зимата си отиде в Россия и през март на сетната година дойде със всички принадлежности за църква и на 12 април 1861 г. биде отворена и осветена в името на свят. Николая Арх, Епископа Мирликийскаго Чудотворца... в домът на Залъмоолу, които дето живеят и сам. 3-ий вопрос. - (5*) Телеграма отправих на 19 февр. 1896 г.
към текста >>

45. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Тъкмо в този решителен момент една щастлива случайност - именно срещата му с Атанаса Чорбаджи от с.
Поставен в такава среда и при такава една обстановка, младият, едва осемнадесетгодишен Дъновски, без установен още характер, рискувал да бъде обхванат от нейното влияние, насочен в погрешни пътища и съвсем загубен за българската национална кауза. Действително, на първо време, бидейки без работа, той започнал да се навъртва около митрополийската църква и понякогаж да пее. Неговата интелигентност, звучният му глас, както и пълното и основно владение на гръцкия език, обърнали вниманието на новия гръцки митрополит Порфирий (от 1847 г. Варненски митрополит, бивший Преславски), и привлекли неговия интерес и симпатии към младия Дъновски. Тук Дъновски е стоял на кръстопът, или по-добре, той е бил в опасност да бъде погълнат от всепоглъщащата сила на гръцкото влияние. Тъкмо в този решителен момент една щастлива случайност - именно срещата му с Атанаса Чорбаджи от с. Николаевка - дошла тъкмо навреме да предотврати тази опасност. Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност. Тук се намираме на края на първия период от живота на Конст. Дъновски. С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски?
към текста >>

46. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Щастливата случайност е искала, обаче, да се запази един документ от онова време, който ни дава автентично изложение на работите в свръзка с основанието и откриването на първата българска църква във Варна.
Обаче властта във Варна взела мерки за предотвратяване на насилия. За избягване на смутове и кръвопролития българите се отказали от своето насилствено намерение и решили да превърнат в църква долния етаж от училищното здание. Подробностите около това тъй важно за развитието на българщината във Варна събитие не бяха досега добре известни. Знае се нещо от устното предание, обаче твърде малко и бледо. А тези така важни съобщения са едва от 50 години. Щастливата случайност е искала, обаче, да се запази един документ от онова време, който ни дава автентично изложение на работите в свръзка с основанието и откриването на първата българска църква във Варна. Това е едно писмо от варненския български търговец Рали х. П. Мавридов до П. Р. Славейков в Цариград, за което споменахме по-горе, че се съхранява от г-н Б. Даскалов в Трявна. Решили веднъж да имат българска църква, варненските българи се споразумели да извикат от Хадърджа за свой свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

47. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

После вземете предвид един търговец, който взима всичките случайности предвид и чак тогава започва търговията си.
Събранието след това се преустанови, за да продължи днес в 5 часа. В 5 часа се събрахме и г-н Дънов каза: - Една бележка ще направя върху работата, която имате предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Например, има земеделец, който най-напред търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най-после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После вземете предвид един търговец, който взима всичките случайности предвид и чак тогава започва търговията си. Вземете един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не за защита. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпите и вие в света. Защото ако искате, ако пожелаете, например, да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите рибата си.
към текста >>

48. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

ТОМ 12

И тъй, разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности.
Мислите ли, че онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, изригва толкова много неща и затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш много нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора.“ Ако ти не разбереш това нещо така, утре ти ще станеш дежурен. И тъй, разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото з тази стадия, в която се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината. Аз намирам, че има воля само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядаш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление.
към текста >>

49. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

ТОМ 12

Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отгледа слугинята или някоя друга жена и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му.
Тя плаче, страда, казва: „Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? “ Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отгледа слугинята или някоя друга жена и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че „без това дете не мога“, е права само по отношение към Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че „без това дете не мога“. Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: „Без лампичката не мога.“ Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? Вие не можете без светлината.
към текста >>

50. 27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ

Стефан Тошев

ТОМ 13

269): „От сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и до где е достигнал в развитието си... Човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически... Казваш: Какво ще правя, ако тръгна в Божествения Път?
27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ По въпроса за Божия Промисъл за учениците, всеки „ученик от свещения Път", като проследи живота си, ще открие чудни неща. Давам един цитат от Учителя (из сб. „Новият човек", стр. 269): „От сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и до где е достигнал в развитието си... Човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически... Казваш: Какво ще правя, ако тръгна в Божествения Път? - Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му... Господ ни е пратил в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е промислил. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде." Често пъти Небесното ръководство доста отнапред взема известни мерки за задоволяване телесните нужди на „ученика" и дори на тези негови близки, за които той е длъжен да се грижи. Ще си послужа с един пример.
към текста >>

51. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота.
Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре. Доволна бях, защото бях проверена в бързопис, в превод от стенография на обикновено писмо и от обикновено на стенография. Що се отнася до историята на стенографията, това не представяше никаква мъчнотия пред изпитите, които минавах като ученичка и студентка. Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше права, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него. За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя. Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя. Още в 1915 година, 19 юли, посетих Учителя, което посещение нарекох Епохално посещение - описано в първата ми тетрадка. Видяла Учителя, започнах вече да Го посещавам.
към текста >>

52. 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

ТОМ 13

Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои.
Изпитът беше определен през един от летните месеци, когато бях във ваканция. Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия. Обаче не съм подозирала, че аз или други някои са ме готвили за стенографка на такова велико дело. Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои. Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота. Всичко е определено, предвидено и наредено от един по- висок свят, към който съзнаваме или не съзнаваме, имаме и ние, и той към нас известно отношение. Първата беседа от Учителя чух на Великден, за която писах доста подробно. Тя е озаглавена „Истината". Следващият неделен ден пак отидох на беседа, която слушах от прага на малката стаичка, дето бях застанала и предишната неделя.
към текста >>

Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота.
Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия. Обаче не съм подозирала, че аз или други някои са ме готвили за стенографка на такова велико дело. Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои. Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота. Всичко е определено, предвидено и наредено от един по- висок свят, към който съзнаваме или не съзнаваме, имаме и ние, и той към нас известно отношение. Първата беседа от Учителя чух на Великден, за която писах доста подробно. Тя е озаглавена „Истината". Следващият неделен ден пак отидох на беседа, която слушах от прага на малката стаичка, дето бях застанала и предишната неделя. И от тази беседа бях доволна и възхитена, както и от първата.
към текста >>

53. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Гена Папазова

ТОМ 13

Че по същото време пристигате и вие, и тази сестра, каква се казва, от Търново, а за мен това не е случайност.
В.К.: Да. Така е, когато човек се посвещава в името на нещо, отгоре помагат. Г.П.: Не знам, бе брате. Аз имам вече няколко случаи, които те карат да мислиш по друг начин. И сега това, че на мен ми стана лошо, без някога да съм усещала, че имам сърце. Че по същото време пристигате и вие, и тази сестра, каква се казва, от Търново, а за мен това не е случайност. А, да не пропусна, аз ви виках и за друго. На 12 февруари е 17-тата годишнина от заминаването на Паша. 17-тата годишнина. Ние всяка година се събираме, бяхме много хора. Събирали сме се по 25-30 души.
към текста >>

54. 7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев

Никола Гръблев

ТОМ 13

По щастлива случайност бях получил парол за постъпване дежурен по караулите в събота.
От смърт не се боя. Взех сабята си, изтичах в гарнизона. Поисках наредбената книга и видях, че дежурен по караулите трябва да постъпи капитан Шукаров. Изтичах до тях. Сварих го, че обядва. По щастлива случайност бях получил парол за постъпване дежурен по караулите в събота. Казах му: „Шукри, моля ти се, в събота имам много важна работа, нека да постъпя сега дежурен по караулите, а ти в събота." Той се ухили, извади пликчето с парола, даде ми го и аз му дадох моето. В 14 часа направих развода. Подчертано припомних да не се дават никакви хора от вагоните през нощта. Вечерта се настаних в ротната канцелария. Пратих доверен войник при телефона с поръчението, ако ме потърсят веднага да притича и да ми съобщи.
към текста >>

55. 1. УВОД

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Преходните и човешки неща са от порядъка на случайността, но те се подчиняват на закона на кармата.
1. УВОД През времето на Школата на Мировия Учител, 1922-1944 г., един от художниците, който бе имал привилегията да получи съгласието на Учителя да му позира и съответно да прехвърли живия Му образ върху бялото платно, бе Цветана Щилянова. Понеже в Школата нищо не е ставало случайно, както и случайни неща не е имало, затова смятаме, че изборът на Учителя за Щилянова е строго избран, защото Учителят събра около себе си само онези и говори само на онези, които бяха избрани, и които бяха изпратени при Него. За нас случайните неща са от човешкия порядък, но те обхващат времето, а времето е вечно и от Божествен порядък. Преходните и човешки неща са от порядъка на случайността, но те се подчиняват на закона на кармата. Животът не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно място, защото той идва от онзи порядък на вечните реални и Божествени неща. Има неща, които са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване. Онова, което е в него и идва от Божествения порядък, представлява една канара, върху която се гради неговата сила, за да може да издържи и да прояви Божественото в себе си, но вън от себе си, като добро за другите. Това е главната причина, поради която Щилянова бе дошла в Школата - за да свърши една малка работа за Школата и едно голямо добро за себе си и за своята душа. Знаем, че Любовта като принцип е онази сила, която слиза от Божествения порядък и която може да се реализира у човека като плод, а този плод е плодът на доброто.
към текста >>

56. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

В живота на земята случайност не съществува, всичко е строго ограничено и се отнася от нашите отношения към нещата.
Писмо на Петър Тевекелев до Цветана Щилянова 3.02.1988 г. Сестра Щилянова и вашият съпруг, на когото изпращам братски поздрави. Навлязъл съм в бавността, моите движения се ограничават, движа се бавно. Все съм при красотата, слънцето е животворно и синьото небе „Cot d'Dycup". Благодаря ви за положителните благопожелания. В живота на земята случайност не съществува, всичко е строго ограничено и се отнася от нашите отношения към нещата. Колко е проницателен Духът на Учителя, щастие е да влезем в контакт с Него и се съзре Истината на живота. Желая ви най-красивото и благословението да ви закриля. Ваш Петър Тевекелев. * * * УЧИТЕЛЯТ ПО ИЗКУСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено, а когато той преживява нещо, замислен, нейде сам върху някоя пейка или в очакване, отчаяние, надежда и пр.
към текста >>

57. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Животът се състои от три фактори: нашата мисъл... Мисълта у животните отвън - тя е случайност, а у човека - тя е постоянна.
Ако обичаш един човек и да спре пулса му съвсем, ако застанеш и се помолиш, той няма да замине, ще оживее. * * * Сряда, 14 ноемврий 1928 г. Човек трябва да мисли! По това се отличава човека. Вие трябва да мислите, да се стремите към мисълта. Животът се състои от три фактори: нашата мисъл... Мисълта у животните отвън - тя е случайност, а у човека - тя е постоянна. Страданието - то е една неоформена материя, една неорганизирана сила, която ти трябва (чрез своето знание) да използваш за твоето повдигане. Краят на всичкия смисъл на живота - това е Вечността! В нея се съдържа всичко! В какво ще вярваме? Че има един Бог.
към текста >>

58. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

В него няма случайности, както няма случайности и в цялата широка вселена.
Златна рамка семпла. Сянката до лицето още по-тъмна (отляво). Търсете, търсете, не се спирайте! Търсете нови начини, винаги се стремете към по-големи постижения! " „Целият човешки живот се свежда към връзката между причина и следствие. В него няма случайности, както няма случайности и в цялата широка вселена. Всеки живот е устремен към нещо. Някаква незнайна сила привлича към себе си и човешката душа. Нещо те кара да работиш, да желаеш развитие, красота, то те кара да живееш. Ако аз бях сам в целия свят и никой друг не бе освен „аз", какъв смисъл има живота? Нещо незнайно стои зад всяко живо същество, зад цялата вселена и вътре в нея скрито.
към текста >>

59. 1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ

Борис Петров Шаров

ТОМ 13

по една случайност дядо не е бил в селото и остава жив.
Н.Ш.: Не е бил архитект. Той е роден в Батак. В село Батак тогава, беше село Батак, и всъщност къщата на дядо сега е пак един такъв ценен паметник, архитектурен, да. Там е нещо като музей. Той се е занимавал с търговия и много интересна съдба има, защото по време на клането в Батак 1876 г. по една случайност дядо не е бил в селото и остава жив. Какво да ти кажа, той имаше, освен най-голямата му сестра Мария, но и още четири сестри. Те са се грижили за него като майка просто. И знам още от тях, че от детинство още той е бил много деликатен и не е обичал никак месо. И понякога като не се хранел, дядо само го е поглеждал и той ставал от масата, нали? Щом не искаш да ядеш, хайде, ставай.
към текста >>

60. 2. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Борис Петров Шаров

ТОМ 13

По време на Баташкото клане по една щастлива случайност той е отсъствал от селото и когато се връща, заварва голямата трагедия и едва 14-15 годишен започва да устройва живота си сам.
в историческия Батак. Той е петото, последно дете в семейството и единствен син. Няколко месеца след раждането му майка им умира и той е отгледан от двете си по- големи сестри. Дядо ми, Петър Шаров. е бил много интересен човек, с голям авторитет пред хората, но много сериозен и затворен. По време на Баташкото клане по една щастлива случайност той е отсъствал от селото и когато се връща, заварва голямата трагедия и едва 14-15 годишен започва да устройва живота си сам. Замогва се и си построява къща, чийто план е направил сам. Той имаше кафене в приземния етаж и се е занимавал, и с търговия. Баща ми завършва прогимназия в Батак и отива в Пловдив да учи в гимназията. Там направил силно впечатление на учителя си по рисуване, който му казал: „Трябва непременно да отидеш и да учиш в Художествена академия." И действително от това време има един портрет на Ангел Станков, народен представител, направен от баща ми и изключителен талант, и замах. Завършвайки гимназия, баща ми действително изявил желание да кандидатства в Художествена академия и дядо ми се съгласил.
към текста >>

61. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Тази случайност произтича от съвсем други причини.
Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия. Вземете всички слънца. Те всички слушат, те, които са големи, а ти си едно малко същество и не искаш да слушаш. Вземете във физиката силите, в химията елементите - всички те се подчиняват. Някъде ще стане землетресение - това е случайно. Тази случайност произтича от съвсем други причини. Следователно, в природата послушанието е нещо естествено, а непослушанието - нещо случайно. Трябва да слушаш не хората, а живата природа. Бога, значи трябва да слушаш, а не хората. Ако ти говори човек, добре, ще приемеш думите му, ако ли не - ще се резервираш. Но природата трябва да се слуша.
към текста >>

62. 42. РЕВНОСТТА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

По някаква случайност ние закъсняхме и като минахме хижа Скакавица, не сме взели точната пътека за езерата, а в дясно, пътя който води към езерото „Бъбрека".
42. РЕВНОСТТА Дойде ред пак да се отива на езерата следното лято. Веска вече бе уредила въпроса за своята палатка, отпуск взехме едновременно. Този път пътувахме с по-голяма група, пак по същият път за езерата. По някаква случайност ние закъсняхме и като минахме хижа Скакавица, не сме взели точната пътека за езерата, а в дясно, пътя който води към езерото „Бъбрека". Движехме се трудно, а най-после като разбрахме, че от тия места не може да се слезе към второто езеро, решихме да спрем и там да нощуваме. Доста неудобно положение, но нямаше какво да правим. Сгушихме се едни до други, всеки се зави с някаква дреха, беше студено и не можеше да се спи. В групата ни беше и сестра Аня Теодорова, моя учителка през годините на гимназиалните изпити. Тя водеше и една нейна приятелка, та и двете споделяха нашата обща участ.
към текста >>

63. 43. ТИКВАТА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Каква случайност!
Продължихме с нея да отиваме рано сутрин на лекции до Изгрева, а вечер при свободно време излизахме навън на разходка. В този период тя ме запозна със своя приятелка, нейна колежка в софийската телефонна станция. Именуваше се Еленка Николчева. Тя вече бе сгодена с избраника си архитект Петър Димитров. Той обичаше туризма и като забележително събитие, годежът си направили на връх Мусала. Каква случайност! Ние ги срещнахме там из планината Рила, тъкмо когато се връщаха от годежа си на Мусала. Ние, без да знаем, него ден отивахме с Веска на екскурзия до Мусала. Интересно е, че Веска постоянно е дружала с тях, преди познанството й с мен; знаела е, че са се определили да се оженят, била е внимателна и е отбягвала сближаване с годеника й. Изобщо, между тримата е имало чисто, коректно приятелство. Нашето продължително дружене с Веска, вече бе направило впечатление на някои хора от Братството.
към текста >>

64. 8. ПОСТРОЯВАНЕ НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

ТОМ 15

В едното от тях живееше Учителя, заедно със своите хазаи, наши съмишленици, които бяха го поканили да живее у тях, а в другата както разбрах, живееше Георги Димитров, водачът на комунистите в България. Случайност?
Учителят беше излязъл на дворчето. Там се видях с Него, но тъй като бях едно мълчаливо и стеснително момче, не говорихме нищо. Поседях малко там. На излизане се изненадах от обстоятелството, че тази къща на ул. „Опълченска" N 66, под един общ покрив приютява две напълно симетрични жилища, от сутерен и етаж, жилища „близнаци", както ги наричат. В едното от тях живееше Учителя, заедно със своите хазаи, наши съмишленици, които бяха го поканили да живее у тях, а в другата както разбрах, живееше Георги Димитров, водачът на комунистите в България. Случайност? Интересно съвпадение, за което дълго след това мислех. Учителят е казвал: „Случайности в Природата няма, те са закон от един друг свят." Така започна новата ера в моя живот. Второто нещо беше „ИЗГРЕВА". Когато за първи път чух тази дума, почувствувах голямата топлота, с която приятелите я произнасят. В ранно, чудно хубаво, ясно утро, тръгнахме през Орловия мост, по алеите покрай обсерваторията, къпалнята, която има сега близо до нея, тогава я нямаше.
към текста >>

Учителят е казвал: „Случайности в Природата няма, те са закон от един друг свят." Така започна новата ера в моя живот.
Поседях малко там. На излизане се изненадах от обстоятелството, че тази къща на ул. „Опълченска" N 66, под един общ покрив приютява две напълно симетрични жилища, от сутерен и етаж, жилища „близнаци", както ги наричат. В едното от тях живееше Учителя, заедно със своите хазаи, наши съмишленици, които бяха го поканили да живее у тях, а в другата както разбрах, живееше Георги Димитров, водачът на комунистите в България. Случайност? Интересно съвпадение, за което дълго след това мислех. Учителят е казвал: „Случайности в Природата няма, те са закон от един друг свят." Така започна новата ера в моя живот. Второто нещо беше „ИЗГРЕВА". Когато за първи път чух тази дума, почувствувах голямата топлота, с която приятелите я произнасят. В ранно, чудно хубаво, ясно утро, тръгнахме през Орловия мост, по алеите покрай обсерваторията, къпалнята, която има сега близо до нея, тогава я нямаше. Минавахме по тесни, пълни с очарования и романтика пътеки, след това покрай разсадника и отново по пътечка, било всред борова, било всред широколистна млада гора. Накрая се озовахме в една чудно красива поляна.
към текста >>

65. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане.
Да дойдат толкова млади хора, учени, идейни, да се включат и съдействуват затова, което той тъй дълго е желал, беше посрещнато от него с изненадващ възторг. Той се почувствува подкрепен и силен, а ние бяхме не по-малко възторжени от тъй създадения случай. Туй, за което трябваше да работим с години, ни идваше готово на крака. Въодушевени от тази тъй неочаквана за нас, от наше гледище, щастлива възможност, ние с неудържим устрем се хвърлихме да реализираме тъй мечтания общ комунален братски живот. Напуснахме университета, за да направим нашия опит. За наш късмет, щастлива случайност ни избави от много тежките последици, които щеше да ни донесе това напускане. Точно тогава, професорите от целия университет, обявиха стачка, поради някакви недоразумения с властта и затова университета беше закрит през нея година, затова нашето напускане остана незабелязано, не се разбра, че сме напуснали университета. През това време ние направихме нашия опит в село Ачларе." „Все помня, продължава нашият приятел, онзи дъждовен ден, в който пристигнахме на гарата в Карнобат, беше края на март 1922 г. От Карнобат до Ачларе са 18 километра. По предварителна уговорка, Жечо беше дошъл да ни посрещне с кола, в която бяха впрегнати два коня, за да ни вземе багажа, който не беше малко. Ние, осем души тръгнахме пешком, по мокрия и кален път, а обувките ни съвсем не бяха подходящи за такова пътуване.
към текста >>

66. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Николай Дойнов

ТОМ 15

Интересна случка, случайност.
Гледа ме със светло приветливо лице. Това ме напълно успокои и аз разбрах, че ще бъда освободен, присъда няма да ми се наложи. След около двадесетина дни или може би месец, бях известен, че ще бъда закаран на дело в Габрово. Облечен по тогавашната затворническа мода - рае на широки ленти, аз бях закаран на гара Трапезица, оттам за Габрово. Из пътя за гарата, за моя голяма изненада и радост, срещнах моя по-малък брат. Интересна случка, случайност. Без уговорка и без да знам, той бил по това време в Търново и случайно минал по този път. Съдебната зала в Габрово е претъпкана и то предимно с фабриканти, с които работех. Те бяха, с основание, много доволни от моето държание през време на следствието. Той като нито един от тях не бях повлякъл в този процес. Този път състава на съда беше друг.
към текста >>

67. 113. ЗАЩО СЕ ИЗДАДОХА ТЕЖКИТЕ ПРИСЪДИ НА ПРОЦЕСА?

Николай Дойнов

ТОМ 15

Този протокол по една случайност не е бил унищожен и нямаше как, трябваше да се приеме от следствените власти.
Кой е пуснал този слух? И с каква цел? - си мисля аз. Никой друг, освен онези, които търсеха с всички средства да обвиняват. Но, тук за голяма неудача на тези, които искаха да обвиняват се намира протокола с подписа и на Антов, в който протокол е отбелязано броя и вида на монетите, а също и на ценностите, които се съхраняват. Този протокол по една случайност не е бил унищожен и нямаше как, трябваше да се приеме от следствените власти. С това възможността за злоупотреба с тях отпадна. Но Борис беше обвинен, че не ги е декларирал, тъй като имаше наредба, по силата на която всички граждани, които имат златни монети са длъжни да ги декларират. И за неспазване на това нареждане, златните монети се конфискуват и изземват от държавата. Е нямаше как, намери се законно положение за тяхното изземване. Но питам се аз, за този случай.
към текста >>

68. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

2 - рубрика „Научна седмица" „Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение на тъй наречаната „Случайност".
Ето защо я публикуваме. „ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ НАУКАТА НА БОЛНОТО ВРЕМЕ Слово, Г. IV, бр. 1004 (8.Х. 1925), с. 2 - рубрика „Научна седмица" „Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение на тъй наречаната „Случайност". Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследвания на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по- ефикасен лек. През време на нейните изследвания един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността на своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно... Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата.
към текста >>

69. XVI. СПИРИТИЗЪМ, МЕДИУМИЗЪМ И ПРОВОДНИЦИ - СЛУГИТЕ НА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Е все пак днес този приятел по някаква случайност успя да се откъсне от зъбите на вълка и сега е свободен.
Борис му казва: „Това не е от Учителя. Това е Гриша. Гришовци винаги ги е имало и винаги ще ги има." Този приятел се казваше Александър Костадинов, макар че научава една истина, но той по-късно е подлъган от сътрудниците на Гришата и той е изкарвал стотици, хиляди страници от неговия трудна ксерокс. Онзи му е казвал: „Това е истината." И му повярвал. Не вярва на Борис Николов, а вярва на друг, който е вълк предрешил се в овча кожа и влезнал в кошарата да краде. Е все пак днес този приятел по някаква случайност успя да се откъсне от зъбите на вълка и сега е свободен. Дано остане такъв. А сега прочетете от „Изгревът" цитираните страници и ще се убедите, че всичко, което написах е истина. „Изгревът" том I стр. 242-245; 295 - 310; 455-459; 507-510 „Изгревът" том II, стр. 274 -280; 350-351 „Изгревът" том III, стр.
към текста >>

70. 1930 година

ТОМ 16

Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности.
Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци. Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности. Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя. Аз й казах, че ние сме пратени тук, в тая среда, да вливаме словото на Учителя, но трябва да им проучим формите добре, светските методи, и така да можем да им въздействуваме. Значи нам ни предстои грандиозна работа предварително над себе си и после над света. Така че, за да станем образцови учители, то трябва да се ползуваме с авторитет пред другите, а то ще стане тогава, когато, както сега ги превъзмогваме по духовните, окултните познания, така да ги превъзмогваме и по съвременната педагогия. И така, весели, че се добрахме до нещо съществено, да използуваме всичкото време в училището за четене педагогически книги и списания, а ноще - словото на Учителя и други окултни книги, също и цигулка.
към текста >>

71. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Аз влязох в един дом и не знам по каква случайност в ръцете ми се намерят отрязани от колената волски крака и трябваше да ги крия из сламата в яслата на добитъка.[/b] [b][b]Втори сън.[/b] Нося някакви си пушки и се мъча да ги укрия от някакви си хора, които не помня, стражари ли бяха, или някакви си други хора, и така минах незабелязан.[/b] [b][b]10.IV.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах на разсъмване.
Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре. Аз започнах да бягам, да не би ме улучи някой хвъркащ камък. След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек. Обаче аз излязох от огнената зона неувредим. Сега трябваше да се скрия и да ме не хванат патрулът, че съм бил тук, затова накрая на гората имаше нещо като махала с къщи. Аз влязох в един дом и не знам по каква случайност в ръцете ми се намерят отрязани от колената волски крака и трябваше да ги крия из сламата в яслата на добитъка.[/b] [b][b]Втори сън.[/b] Нося някакви си пушки и се мъча да ги укрия от някакви си хора, които не помня, стражари ли бяха, или някакви си други хора, и така минах незабелязан.[/b] [b][b]10.IV.1934 год., сряда[/b][/b] [b]Станах на разсъмване. Облачно, вятърът свири в коминя и в клоните на големите брястове.[/b] [b]След гимнастическите упражнения започнах да свиря гимнастическите упражнения. В свиренето им, те ме магнетизираха и тонираха добре. Ходжата отиде на погребението на Идирис Ходжа, а [аз] останах и се разсвирих. Почувствувах се, че трябва да напиша едно писмо на Еленка. Седнах и й написах едно хубаво писмо, но се чувствувах, тъй както скоро не съм бивал: радостен, весел, пълен с най-хармонично и музикално-положително.
към текста >>

72. 1934 година Продължение

ТОМ 16

Аз влязох в един дом и не знам по каква случайност в ръцете ми се намерят отрязани от колената волски крака и трябваше да ги крия из сламата в яслата на добитъка.
Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре. Аз започнах да бягам, да не би ме улучи някой хвъркащ камък. След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек. Обаче аз излязох от огнената зона неувредим. Сега трябваше да се скрия и да ме не хванат патрулът, че съм бил тук, затова накрая на гората имаше нещо като махала с къщи. Аз влязох в един дом и не знам по каква случайност в ръцете ми се намерят отрязани от колената волски крака и трябваше да ги крия из сламата в яслата на добитъка. Втори сън. Нося някакви си пушки и се мъча да ги укрия от някакви си хора, които не помня, стражари ли бяха, или някакви си други хора, и така минах незабелязан. 10.IV.1934 год., сряда Станах на разсъмване. Облачно, вятърът свири в коминя и в клоните на големите брястове. След гимнастическите упражнения започнах да свиря гимнастическите упражнения.
към текста >>

73. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Писмо Любезната в Господа сестра Еленка, Числото 22 април възможно да изразява две успоредни прави, език и символ на великите същества, които работят във вселената, тая сутрин да е действувало и над мене, та по една или друга случайност да бъда още в 2 ч сутринта станал със запалена лампа.
Колко много дава слънцето от себе си, кога се понапече човек на него! Аз се чувствувам бодър, весел, обновен. Донесоха за закуска булгурена супа и айрян. Аз изядох супата без хляб и в 10 ч вънка на хубавото слънце започнах да чета от втория том на X серия беседата „Да пожертвуваш живота си". Аз исках да споделя някои мисли с Еленка, понеже скоро не съм й писал. Писмо Любезната в Господа сестра Еленка, Числото 22 април възможно да изразява две успоредни прави, език и символ на великите същества, които работят във вселената, тая сутрин да е действувало и над мене, та по една или друга случайност да бъда още в 2 ч сутринта станал със запалена лампа. Легни в 10 и стани в 2! И то що? - Мишка, откак съм дошел, всячески се старае да се домогне до даскалските ми блага, покътани в особен долап, заработен в стената. Тя във всичко свободно време все скърца невидена, а само чута, и силна вяра има, че някога ще пробие дупката и ще се намери в даскалската стая, а в нея, все да няма, то ще се намери нещо за ядене. Станах, чуках на пода, та дано се изплаши, за да си полежа, но неразбрана гад и запалих ламбата - 2 ч сутринта.
към текста >>

Тъкмо ще влизам в един салон през една врата и то тичешката, Борис ми извика да не минавам през тая врата, понеже там по една случайност пред нея подът е наводнен от нечистотии, които са се източили от някакъв нуждник.
След имнастическите упражнения пях с настроение. След това четох тая лекция, която е говорена на 15 ноемврий 1933 година на Изгрева, озаглавена „Най-малката Любов", в която Учителят се възмущава от нашите постъпки и ни съветва, че по тоя път прогрес няма да имаме и т. н. Сън. Сънувам, че съм някъде в непознато добре мен място и обстановка. Много наши приятели, от които запомних Борис Николов. Тъкмо ще влизам в един салон през една врата и то тичешката, Борис ми извика да не минавам през тая врата, понеже там по една случайност пред нея подът е наводнен от нечистотии, които са се източили от някакъв нуждник. Докато той ми извика, аз прецапах и се вече бях пипнал в бравата на вратата и бях стъпил на прага. Всеки случай, не се нацапах много, а само ходилата на белите си обуща. Повърнах се, като тясната зона от нечистотиите прескочих и през друга врата влязох в салона. Ето много наши братя и сестри. Измежду тях забелязах и забавачката от Кърджалийската забавачница, чието име още не знам, че ме следи.
към текста >>

74. 6. „Завети, год. IV (1937), кн. 2, с. 40, Спомените вълнуват. Мария Радева

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

Сега, каква случайност!
Някаква слука ме доведе насам, за да търся вилата на едно познато семейство. Като не намерих домакините в къщи, аз се разположих на поляната и извадих ръкоделие. Не минаха тъй десетина минути, гледам, към мен се приближава жена, непозната, и ми казва: - Г-жа Белчева ви вика при нея. Тя е вътре, в стаята си. Аз знаех, че г-жа Белчева е на Юндола и се канех някой ден да я посетя, но не знаех точно къде е виличката й. Сега, каква случайност! Скокнах бърже и се отправих насреща към малката бяла къщица, с дървен балкон на покрива! Ето по кои стъпала душата й възлиза всяка сутрин, за да се моли Богу и на светлината! Тук, на хиляда и двеста метра, тя пак търси да се възвиси от земята, тя си издига малка кула, за да е по-близо до звездите! - Видях ви там на поляната и ви познах! Изпратих Геновева да ви повика да дойдете на камина - и тя показа буйно пламналата камина, където пращяха сухи борови съчки - и като ми подаде сърдечно ръце, привлече ме да седна срещу нея край огъня.
към текста >>

75. 16. Фактически материали около Учителя 16.1. Сребърната монета за обед

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Може би случайност?
Трябвало, значи, да остави Учителя на улицата или да се извинява пред гостилничаря - еднакво неудобно положение. Докато Тодор Абаджиев си блъскал главата върху тия въпроси, Учителят се загледал към земята и посочил с бастуна Си към тротоара: - Вижте там на земята какво има! - рекъл Той с усмивка на уста. Абаджиев видял учудено, че пред техните крака лежи една лъскава сребърна петолевка. Тогава тая сума била напълно достатъчна да заплати не два, а четири и пет обеда като тия, които те наскоро си поръчали. Може би случайност? Може би съвпадение? Може! Всичко може. И все пак - факт!
към текста >>

76. 52. Писмото, което ме спаси

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

(Учителят Дънов казва така „Случайността е закон на кармата" И останах жив, за да ви разкажа този случай.
Облак от черен дим заля бързо настрани... Ужас! Само преди няколко секунди бях на това място. Кой ме спаси? Кой измъкна тъй неусетно писмото от ръцете ми? Вятърът?... Случайност или съдба. (Учителят Дънов казва така „Случайността е закон на кармата" И останах жив, за да ви разкажа този случай. Та отговорете: кой ме спаси?) 16.XI.1949 г. Люб. Марков, учител с. Вълчи дол, Провадийско
към текста >>

77. 1. За обществото „Бяло Братство

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

ТОМ 17

Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България.
Като се почне от обвинения за нарушение за елементарни изисквания на морала, от твърдения за масови душевни разстройства, за „полудява- ния", та се свърши с обвинения в конспиративна дейност срещу съвременната държава и общество. Имотът на Братството край София и досега е обект на внимание и на изрична бдителност от страна на столичната полиция. Разбира се, последната е само физически изразител на настроението на известни среди към Братството. Съборът на Братството тая година беше забранен по същата причина. Писаното из вестниците - заинтересувани и незаинтересувани - поставяше обществото в недоумение: що за странно, тайно учение е това, що за хора представляват членовете на това Братство? Някои си съставиха убеждението, че това са някакви северни мечки, по странна случайност попаднали в майка България. Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации! Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет. За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновисти", за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение - разбира се, напълно основателно съображение. Ако някой последовател на г-н Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението.
към текста >>

78. 6. Спиритуалистичният мироглед и земетресът

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

„Случайността" е изобретение на блуждаещия в дробежа тялото на „Бога" материалист.
Видимата природа е „лицето и тялото на Бога". 2. В целокупния живот на Бога, който е живот на цялата природа, царува закономерност, отправление към някаква незнайна за човека цел, в която слабото човешко съзнание може да прозре едно: аечната и непрекъсната еволюция, вечното движение към по-добро, по-красиво, по-съвършено. „Небе и земя прехождат, но планът и законът на Бога не изменят нито една своя точка." 3. Всичко, което става в далечните слънца, в нашата Слънчева система, на нашата мъничка Земя, в живота на растенията, животните и човека, се подчинява безусловно на общия Божествен план, наречен още провидение. „Случайности" за всемирното съзнание не съществуват. „Случайността" е изобретение на блуждаещия в дробежа тялото на „Бога" материалист. Какво мнение би си съставил например за стрелката на часовника някой селянин, който пръв път вижда часовник? Представете си какви мисли трябва да минат през главата му, докато разбере устройството на часовника и го свърже с понятието за време! 4. Земята, Слънцето, както и всички звезди и планети имат собствени съзнания, свое раждане, живот и смърт. Разбира се, материалистът не може да вярва това, тъй като не може да попита съзнанието например на Земята. За пример идва ни на ум следното.
към текста >>

79. 4. Биографични бележки за Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

VIII. Биографични бележки. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

По трагикомична случайност го разкриват.
Пенка е най-голямото от трите му деца. Иван има интересна и драматична съдба, може би като повечето родолюбиви и свободолюбиви балканджии по тези времена. Като учител, общува с лекота и равностойно с всякакви хора. Така веднъж Съдбата го срещнала с мъката и отчаянието на един баща-турчин, за чието болно дете учителят намерил спасителния цяр. Като член на един от революционните комитети, основан от Васил Левски, Иван неколкократно пренася през кордони от турска охрана комитетски пари. По трагикомична случайност го разкриват. Осъден е по бърза процедура и отведен да бъде публично и за назидание обесен в град Сливен. По пътя към бесилото, обаче, го среща стар познат - бащата на излекуваното с негова помощ дете. Благодарният турчин не може да се примири с гибелта на благодетеля си и му помага, в буквалния смисъл на думата, да избяга от бесилото. Перипетиите на Иван не свършват дотук. Оказва се, че от града, около който има голо поле, не е лесно да се излезе.
към текста >>

80. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга.
Изобщо там, където има механична организация на индивиди, в която се налага подчинение, желязна дисциплина, точност, изпълнителност - там действува Марс. Грамадните индустриални предприятия на наши дни, в които са впрегнати мишците на хората и машините - като организации - попадат в Марсовата сфера. Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пък към същата сфера. Железнопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, със сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели — това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили със същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у хероя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, седна реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи.
към текста >>

81. 33. Денонощният ритъм на ражданията и умиранията

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност”.
След това, постепенно намалявайки се, те достигат пак в определен интервал от денонощието един минимум, един най-малък брой, за да започнат пак постепенно да растат. Това, което се установява при ражданията, се установява и при умиранията. И те са подчинени на един денонощен ритъм, който разбира се е различен от тоя на ражданията. Тия факти, установени от статистиката, все пак не ни изненадват. При тия масови явления, каквито са ражданията и умиранията, би могла да се очаква известна закономерност. Ала има събития, които привидно се дължат на „сляпа случайност”. Такива редки събития са, да речем, смъртните случаи от конски ритник. Тук биха могли да се очакват по-резки скокове в цифрите, които показват броя на тоя род смъртни случаи за отделни години. За най-голяма изненада, обаче, и тук статистиките показват едно сравнително постоянство в цифрите: броят на смъртните случаи от конски ритник остава горе-долу еднакъв през всички години. Излиза, че сякаш е определено за дадено място, колко души през годината ще умрат от удар на конско копито! Така седи въпросът и със самоубийствата.
към текста >>

С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари случайност, все пак има известна закономерност.
Други пo-точни изследвания върху денонощния ритъм на умиранията, при които е взета под внимание и причината на смъртта (Berlinski), показват известни различия в резултатите, сравнени с тия на Кетле. Така за пример, максимумът у Берлински се пада между 6 часа сутринта и пладне, а минимумът, за всички хронични болести, съвпада с този на Кетле (между 18 ч. и полунощ). Няма да изнасям ония по-тънки изследвания, при които разпределбата на материала става по двучасови интервали и които вземат под внимание и пола, защото те изискват познаване на статистичната терминология. Наистина, те разкриват интересни тънкости, които навеждат изследователите на смели размишления относно причините на денонощния ритъм на ражданията и умиранията, но аз няма да се спирам на тях. С настоящата статия исках само да обърна вниманието на читателите върху факта, че и там, дето ни се струва да цари случайност, все пак има известна закономерност.
към текста >>

82. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания?
Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? А самият проф. Краузе говори за два такива случая - житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение. С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания? „Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми” само да потвърждава астрологическите твърдения” (Фон Кльоклер). Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнъж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент. Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на Земята, а мястото на събитието. И ясно защо.
към текста >>

„Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми” само да потвърждава астрологическите твърдения” (Фон Кльоклер).
Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? А самият проф. Краузе говори за два такива случая - житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение. С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания? „Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми” само да потвърждава астрологическите твърдения” (Фон Кльоклер). Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнъж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент. Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на Земята, а мястото на събитието. И ясно защо. Влиянието на Слънцето в даден момент спрямо разните точки на Земята е най-различно, вследствие на което някъде имаме зима, на други места летни горещини, в едното полукълбо - ден, в противоположното - нощ.
към текста >>

83. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Случайността тука би допуснала само около 8.3 % улучвания (фон Кльоклер).
Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в астрологията - асцендента. „Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид. Д-р Шваб (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит реалността на застъпваното гледище. Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72 %. Случайността тука би допуснала само около 8.3 % улучвания (фон Кльоклер). Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го заема в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също място могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове. Изгряващият в определен момент знак се намира чрез изчисление и не бива да се смесва със знака, в който стои Слънцето по това време. На родените под разните знаци традицията приписва не само известни външни белези, но още и определени душевни заложби, които могат да се обяснят, като се вземе предвид всичко казано за качествата на зодиакалните знаци. Изводът на съвременната характерология, че „една връзка между формата на тялото и характерът е неоспорима в главните линии” (фон Кльоклер), идва да потвърди това астрологическо схващане. Впрочем, трябва да се изтъкне, че физическият облик на типовете е от второстепенно значение за астрологията.
към текста >>

84. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото при математическа вероятност 1/35,064 не може да става и дума за някаква случайност.
Поради тая чувствителност на младия организъм, която някои сравняват с тая на фотографическата плоча спрямо първия допир със светлината, видимите и невидими трептения на небесните тела упражняват едно толкова силно влияние, че го тонират за през цял живот. Има и друго мнение, което би могло да се нарече по-чисто астрологично. Интересно е, че това второ гледище получи своята най-категорична формулировка не от представител на традиционната астрология, а от един човек на науката — П. Шоанар (Фламбар), който, както е известно, при изследване валидността на астрологичните принципи си служи изключително с теория на вероятностите, приложена върху статистически данни. Въз основа на своя доста богат материал Фламбар е дошъл до заключението, че „човек не се ражда под, кое да е небе, а природата избира за тая цел тъкмо оня четвърт час от всички 35,064 четвърт часове в годината, при който планетните конфигурации имат възможно най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите или най-близките роднини на новородения”. И в тоя факт, изразен в горния закон за астралната наследственост, Фламбар вижда едно от най-големите доказателства за верността на астрологията, защото при математическа вероятност 1/35,064 не може да става и дума за някаква случайност. Въз основа на същия факт, който е бил известен, разбира се, много време преди да бъде формулиран от френския учен, някои астролози са заключили, че не са звездните вибрации, които слагат своя печат върху младия организъм, а че по силата на една сложна закономерност в природата човек се ражда в момент, когато планетните вибрации съответствуват на неговата физическа и психична структура. Колкото странно и да изглежда на пръв поглед това схващана, не бива да се забравя, че то има зад себе си както многовековния опит на астрологичната традиция, така и проверката на безпристрастния статистичен метод на съвременната наука. При наличността на горните възгледи, остава открит въпросът, дали между „реакционната основа” (фон Клъоклер) на индивида и констелациите в момента на раждането му има каузална връзка, почиваща, може би, на електрическа индукция (X. Селва) или пък микрокосмосът се движи в паралелни ритми с макрокосмоса (Д-р Фанкхаузер), т. е. без всякаква причинна връзка.
към текста >>

85. (Продължение)

Влад Пашов

ТОМ 18

„Всяка причина има свое последствие; всяко последствие има своя причина; Всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме; има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон” - така е изразен този принцип в „Kybalion'a”.
Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студът през зимата се компенсира с топлината през лятото. Радостният подем на духа се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността. „Всяка причина има свое последствие; всяко последствие има своя причина; Всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме; има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон” - така е изразен този принцип в „Kybalion'a”. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата, в християнството - закон за Божествената справедливост. 7. Принципът на двойнствеността на активното и пасивното начала. Този принцип от херметическата философия е формулиран в „Kybalion'a” no следния начин: „Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде - във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието””.
към текста >>

86. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

ТОМ 18

Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа.
Както видяхме тя е пътят на Слънцето по зодиака в неговото прецесиално движение. Един ден от тази космична година е равен на 72 земни години, което се получава, като разделим 25,920 на 360. 18 години е периодът на нотация - специално лунно движение. Значи отношението между нотацията и един ден от прецесията е 72:18, или 4:1 каквото е отношението между пулса и вдишките на човека. Такова съотношение съществува между всички процеси и явления в земния и космичния човек, само че ние още не ги познаваме, но по принцип знаем, че съществуват. Всички тези аналогии и подобия, които съществуват между космическите процеси и явления и процесите в човешкия живот, не са случайност, а са плод на една велика Мъдрост, за която ние нямаме никаква представа. Друг един факт от подобно естество е строежът на атома и строежът на Слънчевата система. Атомът е построен по подобие на Слънчевата система - в центъра има едно ядро, което отговаря на Слънцето, около което се движат планетите - електроните, различни по брой при различните елементи. Такава аналогия съществува между строежа на клетката и строежа на Слънцето. Учителят казва: Слънцето има в себе си три области: едната от тях приготовлява енергията, втората я акумулира, а третата я препраща към Земята. Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила.
към текста >>

87. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

По някаква случайност, от Невидимия свят ме закачиха за Борис Николов и Мария Тодорова и аз работих с тях: десет години – с Мария и двадесет години - с Борис.
6 ч. 19 мин XIX година (1939 ÷ 1940) 44-та лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 31 юли 1940 е., София - Изгрев. 14. Георги Радев (Бележки от съставителя Вергилий Кръстев) 1. Когато аз се родих за Духовния Изгрев през 1969 г. и когато тръгнах да търся последователите на Учителя Дънов, бяха изминали почти 30 години от заминаването на Георги Радев. По някаква случайност, от Невидимия свят ме закачиха за Борис Николов и Мария Тодорова и аз работих с тях: десет години – с Мария и двадесет години - с Борис. А те бяха първи приятели на Георги Радев. И затова можах да публикувам нещо за него. 2. За ролята на редактора на сп. “Житно зърно” вrж “Изгревът” том II, с. 215 ÷ 218.
към текста >>

88. 1. ОБЩИ ПОНЯТИЯ

ТОМ 19

Случайността там е изключена.
В различните царства на живата разумна природа съществуват ясно определени връзки. Случайността там е изключена. Случайността е резултат от фактори, които са все още непознати, но това не ги прави по-малко действащи. Човекът има свободна воля, доколкото е в хармония със законите на разумната природа. Секундите, минутите, часовете, дните, седмиците и месеците са елементи на астробиологичния процес - годината. Годината от своя страна е брънка от вековете и т. н. Този ритмичен поток във времето се ръководи и се определя от звездния ритъм на планетните цикли, които създават историческите условия върху нашата планета.
към текста >>

Случайността е резултат от фактори, които са все още непознати, но това не ги прави по-малко действащи.
В различните царства на живата разумна природа съществуват ясно определени връзки. Случайността там е изключена. Случайността е резултат от фактори, които са все още непознати, но това не ги прави по-малко действащи. Човекът има свободна воля, доколкото е в хармония със законите на разумната природа. Секундите, минутите, часовете, дните, седмиците и месеците са елементи на астробиологичния процес - годината. Годината от своя страна е брънка от вековете и т. н. Този ритмичен поток във времето се ръководи и се определя от звездния ритъм на планетните цикли, които създават историческите условия върху нашата планета. Зодиакът на голямата космическа година, който се проявява чрез периодите на прецесията от 25920 години, създава пораждащите условия за духовната и културната история на нашата планета.
към текста >>

89. 1.3 ТРУД И РАБОТА

ТОМ 19

Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човекът се съмнява дали това е така, или всичко е една случайност.
Тя крепи вселената. Проявява се в растенията, в течението на водите, във въздуха, в светлината и в движението на звездите. Ако изучим съвременния свят от гледището на Любовта, ще разберем какво отношение имат към нас слънцето, звездите, луната, цялата земя и пр. Те са отношения на Любов. Светлината има своя Любов. Разумната природа по хиляди начини ни показва, че ни обича, но човекът се съмнява дали това е така, или всичко е една случайност. Ние говорим за една любов, която в днешната епоха се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е Любов. Днес още нямаме правилно схващане, що е Космична Любов. Кое е отличителната черта на Любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е и негова радост.
към текста >>

90. 3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ

ТОМ 19

Кризата и безпътицата, обхванали народите и човечеството, като последица от тези големи събития - не са никаква случайност.
Но да оставим учените спокойно да проучват и разрешават сложните ребуси на далечното минало и да се обърнем към настоящето и бъдещето на народите и на човечеството. Народите разполагат с достатъчно набран опит, преминавайки през различните икономически, социални и политически системи в своето непреривно развитие. Тези икономически, социални и политически системи представляват от себе си форма и облекло на съответните исторически епохи, които материалните елементи се износват, амортизират и подменят. Едва ли има през веригата на нашата ера столетие, като двадесетото, така богато със събития, както в техническия, така и в обществено-културния живот на човечеството. Двете последни световни войни, през първата половина на това столетие, както и огнените революционни ерупции, раздрусаха из основи цялата наша съвременност. Кризата и безпътицата, обхванали народите и човечеството, като последица от тези големи събития - не са никаква случайност. Корените на тази всеобхващаща криза са заложени в нощта на хилядолетията. Причините на дълбоките противоречия в почти всички сектори на обществения живот не се намират в настоящите биологически единици, съставляващи тези народи, нито в историческите политически личности на същите. Причините на тези противоречия датират от дълбока древност; те се крият в подсъзнанието и в мета психичните комплекси на човечеството, на расите и на народите. Тези причини са от колективен характер; те са тотално общочовешко наследство. Цялата човешка история е изпълнена със стълкновения - войни, революции, политически съперничества, кървави насилия и взаимно ограбване.
към текста >>

91. 2. ОБЩИ ПОНЯТИЯ

ТОМ 19

Там случайност не съществува.
2. ОБЩИ ПОНЯТИЯ В различните царства на живата разумна природа съществува строга закономерност. Там случайност не съществува. Случайността е резултат на неоткрити и непознати фактори, но фактори дейни, и ритмите на историята. При тези закономерности в битието, човешката воля е свободна, доколкото самият човек е в хармония със законите на разумната природа. Секундите, минутите, часовете, дните, седмиците и месеците - това са елементи в сложния астробиологичен комплекс - годината. Годината от своя страна е звено в столетията и т. н. Целият този ритмичен поток във времето се направлява и определя от звездния ритъм на планетните цикли, които създават необходимите условия за изграждането на историята на нашата планета.
към текста >>

Случайността е резултат на неоткрити и непознати фактори, но фактори дейни, и ритмите на историята.
2. ОБЩИ ПОНЯТИЯ В различните царства на живата разумна природа съществува строга закономерност. Там случайност не съществува. Случайността е резултат на неоткрити и непознати фактори, но фактори дейни, и ритмите на историята. При тези закономерности в битието, човешката воля е свободна, доколкото самият човек е в хармония със законите на разумната природа. Секундите, минутите, часовете, дните, седмиците и месеците - това са елементи в сложния астробиологичен комплекс - годината. Годината от своя страна е звено в столетията и т. н. Целият този ритмичен поток във времето се направлява и определя от звездния ритъм на планетните цикли, които създават необходимите условия за изграждането на историята на нашата планета. Зодиакът на голямата космична година, изразяваща се чрез периода на прецесията, от 25 920 години, създава творческите условия за всеобщата духовно-културна история на нашата планета, т. е.
към текста >>

92. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

Тези имена не са били плод на някаква случайност или дадени в момент на вдъхновение от поетична фантазия, а са дадени съобразно естеството на силите, изтичащи от тях.
Особено при жените. Този символ също е взет от саабеистите. Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите, величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите”. И наистина не е ли възхитително в ясните топли звездни нощи, особено, когато нямаме Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти, мило, нежно, като очите на влюбените, Не може един човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва едно благоговение от величавата картина, която дава звездното небе. Саабей и неговите ученици са се спирали не само на отделните звезди, но и на отделните групировки - характерни фигури, образувани от по-ярките звезди, в дадени участъци по небесната сфера, наречени съзвездия, на които те са давали и наименования. Тези имена не са били плод на някаква случайност или дадени в момент на вдъхновение от поетична фантазия, а са дадени съобразно естеството на силите, изтичащи от тях. По решение на международния Астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е определен на 88. От тях 47 са определени от древните звездобройци - учениците на Саабей, а останалите 41 са определени от астрономите от ново време, като са им дали имена без каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тези съзвездия е имало и свободни незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват.
към текста >>

93. 9. ЮПИТЕР

ТОМ 19

Да се приеме, че тази активност, тези сложни процеси са плод на някаква случайност, на безредни механични процеси, които са без смисъл и цел, е крайно неприемливо.
Освен това на повърхнината на диска се наблюдават овални ями, през които се виждат по-вътрешните слоеве на атмосферната обвивка, като с проникването надолу температурата бързо расте и достига стотици градуси и най-после по- дълбоко е измерена температура от 20,000 градуса. Установено е, че планетата отделя три пъти повече енергия, отколкото тя получава от Слънцето. Източник е на могъщи радиоизлъчвания, ясно изразените по своята сила магнитни течения. Всичко това, всички тези особености на Юпитер - светлина, топлина, магнитни силови течения, радиовълни, говори, че на планетата цари богат, обилен, интензивен живот. Бурни процеси в неговите недра, които са много сходни с процесите, които имаме на Слънцето, но в много по-скромен размер. Да се приеме, че тази активност, тези сложни процеси са плод на някаква случайност, на безредни механични процеси, които са без смисъл и цел, е крайно неприемливо. Всичко това, както и на Слънцето, е плод на една велика разумност с цел и задачи от високо издигнати същества, които населяват Юпитер. Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, той отива все нагоре по една вечна спирала. В човешкия род не виждаме ли степени на този процес? Възможностите на Природата са безкрайни. Отбелязахме, че Саабей за планетата Юпитер е дал името „Мулу-Баб Бар”, което ще рече, „Подобен на Слънцето”.
към текста >>

94. 1928 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Въпросът не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че съществуват непредвидени случайности в нашия живот, които и най-разумните същества не могат да предвидят.
Тя ще престане да се движи около себе си. Колкото вещи да са нейните техници, както и да я управляват, те не могат да предотвратят това явление. Тогава земята ще бъде в положението на Луната, която вече е спряла на своето пьрво пристанище, вследствие на което не се върти около своята ос. След няколко хиляди години и Луната отново ще предприеме своето пътешествие. Това е само за обяснение на идеята. Въпросът не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че съществуват непредвидени случайности в нашия живот, които и най-разумните същества не могат да предвидят. Светът е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, и като резултат на тяхната деятелност се явява голямото разнообразие в живота. Всички тия същества приемат, че съществува една Висша интелигентност, но понеже не разбират законите, с които Тя си служи, нито пък познават формите, чрез които Тя се проявява, много неща остават за тях неизвестни. И най-напредналите, и най- разумните същества абсолютно нищо не знаят за тази Висша интелигентност. Скрита е тя от погледите на всички същества. И наистина, всеки е забелязал, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановете на хората.” 169.
към текста >>

95. 1929 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Ако спечели нещо, това ще бъде някаква случайност.
- В: Крадецът и пастирът: [Неделни беседи, серия XIII], т. I. София, 1937, с. 37 ÷ 39 „Речи само реч, и момчето ми ще оздравее.” Привилегия е за човека да получи отговор на своята молитва от Христа, или от Бога. Всеки човек има по един лотариен билет и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пътя на невежеството, човек не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нещо, това ще бъде някаква случайност. В Англия има щастливи случаи на печалби, но те почиват на знание. Някой човек иска да спечели, но преди да купи лотариен билет, той отива при един знаменит астролог, дава му десет хиляди пева и го моли да направи точно изчисление, кой номер от билетите печели. Астрологът прави изчисление и намира един от номерата на печелившите билети. Този господин намира посочения номер и в деня на тегленето се оказва, че печели 30,000 лв. Значи, той е платил 10,000 лв., но е спечелил 20,000 лв.
към текста >>

96. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

ТОМ 19

Случайност ли?
Представих се. Тя ми ги показа и предаде. И какво се оказа? Онези липсващи 30 страници в разстояние на 30 години са били съхранявани от нея, заедно с френските преводи ма Методи. Хайде де, обяснете си го. Случайност ли? 13. Прегледах ги. Сравних ги с оригиналния френски текст, както и с българския превод. Това бе онзи липсващ текст. Тогава реших да се публикуват накрая като Допълнение. Това е оригиналния български текст и всеки може да си го сравнява с онзи текст, който сме превели от френската книжка от стр.
към текста >>

По съвсем някаква случайност Светозар Няголов ми даде телефона на съставителката на българското издание на Методи от 1992 г,, Видка Николова.
Намери се оригиналния текст и всеки може да си го сравни с българския превод от френски език. И така всеки да си прави извода, как са редактирани българските текстове на Методи от френските редактори. И да проумее веднъж завинаги, че чужденците трябва да дойдат в България да учат български и да четат Словото на български. Това е поръчение от Учителя Дънов. А не да се мъчат българите да ги превеждат на чужди езици. 15. По съвсем някаква случайност Светозар Няголов ми даде телефона на съставителката на българското издание на Методи от 1992 г,, Видка Николова. Срещнах се с нея и поисках да напише нещо или да ползваме нейния предговор. Исках да направя някаква връзка. По идейни подбуди тя бе направила това издание. Тя не познаваше Методи, нито пък познаваше и знаеше за тези истории, които съм описал досега. Тя си подготви материала, аз го получих, дьржах го 30 дни и не го погледнах.
към текста >>

97. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Случайност, нали?
А за рождения му час е точен. Иван Антонов е арестуван от властите и е изселен в родното му село Извор, околия Радомирско, Той всеки ден е бил задължен да ходи в общината и да се подписва и така да удостоверява, че не е напуснал селото, където е притворен по принуда. Сприятелява се с чиновничката и тя му разрешава да види старите регистри на селото, където се отбелязва кой кога е роден. И той открива, че до неговото име е записано 13 часа и 30 минути. Само на неговото име е отбелязан часа. Случайност, нали? Така че часът му е верен. Разказвал е на Тодор Ковачев, че в паспорта си е оставил 19 август за рождената му дата, по стария стил. Ето ви пример как се укриват рождените дати, волно или неволно. 12. Трябва да се знае нещо много важно. А това е, че навремето до 1944 г.
към текста >>

98. ЩО Е СФИНКСЪТ?

ТОМ 20

И казвате: няма случайност - и спирате там.
А който вижда - вижда! И казвам ви: Ако можете да видите - и през очите на звяра пак Бог наднича! Но виждат Го само тия, които преодоляват мъчнотиите - тям дават сила -и всичко им помага. И вие сега сте в най-добрите условия - най-мъчните, - но гдето няма мъчнотии, там деца поставят. А вие порастохте вече - и пак деца сте, защото мнозина още търсите лесния път - а най-тежкият е той! И казвате: няма случайност - и спирате там. Но ако няма случайност, има друга воля: зад волята - разум; зад разума - цел. И когато не разбират това, идат страдания, болести и самата смърт -и техния език разбират всички! Защото великата майка, природата, туря на работа всички - опитва ви тя! И последната дума е нейна. И ако искате да върви тя с вас - по законите й вървете вий самите.
към текста >>

Но ако няма случайност, има друга воля: зад волята - разум; зад разума - цел.
И казвам ви: Ако можете да видите - и през очите на звяра пак Бог наднича! Но виждат Го само тия, които преодоляват мъчнотиите - тям дават сила -и всичко им помага. И вие сега сте в най-добрите условия - най-мъчните, - но гдето няма мъчнотии, там деца поставят. А вие порастохте вече - и пак деца сте, защото мнозина още търсите лесния път - а най-тежкият е той! И казвате: няма случайност - и спирате там. Но ако няма случайност, има друга воля: зад волята - разум; зад разума - цел. И когато не разбират това, идат страдания, болести и самата смърт -и техния език разбират всички! Защото великата майка, природата, туря на работа всички - опитва ви тя! И последната дума е нейна. И ако искате да върви тя с вас - по законите й вървете вий самите. Едни чрез ума си, други чрез сърцето, трети чрез волята надничат в нейните чертози.
към текста >>

99. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

ТОМ 20

Част от прислугата беше се отдръпнала далеч настрани, а постове войници мълком бяха се разместили наоколо и охраняваха отдалеч от любопитни, зверове или изобщо от някои случайности.
«Неофит Рилски» 36, 1935) Религията и науката, т.е. Любовта и Мъдростта, трябва да се примирят във вас, да работите и с двете едновременно, за да се освободите от вътрешното робство, в което сега се намирате. Тази е великата задача на човека. Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ (стр. 64-114) Царят, Малката и ученикът след известно време седяха всред гората под едно голямо клонесто дърво, където бяха разстлани хубави килими. Част от прислугата беше се отдръпнала далеч настрани, а постове войници мълком бяха се разместили наоколо и охраняваха отдалеч от любопитни, зверове или изобщо от някои случайности. - Не зная дали ще Ви е удобно сега тъкмо след тая случка да говорите, но мен много ми се искаше да чуя нещо повечко. Снощи още - започна царят след малко мълчание - на няколко пъти схванах доста оригинални мисли, които Вий изказахте. А промяната на Малката е тъй явна, колкото и неочаквана. - И той я погледна с нескривана радост. - Никой повече от мен не е й се радвал, не е търпял нейните капризи, очакващ, че един ден тя все ще разбере всичко малко по-дълбоко и няма да гледа тъй повърхностно на живота, озлобена от всичко... На нея аз винаги съм гледал не само като на обикновено момиче.
към текста >>

100. III. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА ДРУГИЯ ДЕН

ТОМ 20

- Случайности в природата няма, но все пак добре ще е да се омекоти ударът.
- Разбирам - каза Генко, - но макар че нямам може би достатъчно знания, аз искам да сторя нещо за този народ, за тия хиляди измъчени хора, които утре пак ще страдат. Учителят го изгледа дълго. - Но това са тия, които някога гонеха богомилите и сега плащат за тогава - каза той тихо.57 Генко го изгледа учуден. - Значи връща им се? - Да - каза Учителят. - Случайности в природата няма, но все пак добре ще е да се омекоти ударът. - О, да, Учителю, помогнете, ако обичате. Нека сторим нещо за тях. Бо-жем родолюбиви организации, а предизвикват стълкновения и резултатите могат да бъдат ужасни. - Листата на едно дърво са тихи и мирни, когато и времето е тихо.58 Но достатъчно е да полъхне вятър и тогава всички се раздвижват и стълкновяват. И понеже те не знаят, че причината е външна, те се гневят едно на друго.
към текста >>

НАГОРЕ

0.61334991455078