Търсене в текстове за 'Случайност'

НАЧАЛО

ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си.
В 5 часа след пладне, като се събрахме, г-н Дънов каза: — Една бележка ще направя върху работата, която имаме предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Напр., има земеделец, който най-напред си търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най- после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си. Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защищава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпвате и вие в света.Защото, например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си. В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях.
към текста >>

2. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

„Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение на тъй наречаната „Случайност".
Слово, Г. IV, бр. 1004 (8.Х. 1925), с. 2 - рубрика „Научна седмица" „Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение на тъй наречаната „Случайност". Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследвания на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по- ефикасен лек. През време на нейните изследвания един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността на своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант". По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо на вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно...
към текста >>

3. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

Тази случайност произтича от съвсем други причини.
Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия. Вземете всички слънца. Те всички слушат, те, които са големи, а ти си едно малко същество и не искаш да слушаш. Вземете във физиката силите, в химията елементите - всички те се подчиняват. Някъде ще стане землетресение - това е случайно. Тази случайност произтича от съвсем други причини. Следователно, в природата послушанието е нещо естествено, а непослушанието - нещо случайно. Трябва да слушаш не хората, а живата природа. Бога, значи трябва да слушаш, а не хората. Ако ти говори човек, добре, ще приемеш думите му, ако ли не - ще се резервираш. Но природата трябва да се слуша.
към текста >>

4. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

Но случайността - някое неочаквано външно дразнение, я прави да изсипе отровата си на ръката или ногата, които са я притиснали.Отдалече по хребета пътници.
С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка. Боже мой! Как чудно си създал света, че до прекрасното, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага. Радостта ми е помрачена. Блаженството ми е помътено пред този потаен враг на човека... Прибирам дрехата си и бягам от разкошното свърталище на грозната гадина... А може би, тая проклета гадинка, няма никакви зли намерения към човека. Но случайността - някое неочаквано външно дразнение, я прави да изсипе отровата си на ръката или ногата, които са я притиснали.Отдалече по хребета пътници. Навярно, конярите с провизии. Слизам към чешмичката. Там събрани чужди туристи, правят снимка. Те не скриват възхищението си от чудноватата му, самобитно красива гледка. Толкоз много и разновидни бели камъни, събрани тук, и така хубаво наредени!
към текста >>

5. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №12

Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога.
Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по един нов начин, който се боя даже и на бр. Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост. И тъй, ние не можем засега да се съобщаваме. Тук приложените две извлечения в две съобщения нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и проклятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е.
към текста >>

6. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №86

Това място, за което ти казвам, е една случайност.
Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи – и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате. И това аз искам да стане като гнездо и като библиотека и място, което да служи като светило със своите хора. За на по-после ще действаме, според както пак Господ ни научи. Това място, за което ти казвам, е една случайност. Тези мои сега изникнали мисли може да са детински, но аз, преди да ги кажа някому, рекох само Вам да ги съобщя. Друго ще кажа, че Мелкон е осъден за два месеца в гауптвахта, но като му се считат служените предварително 53 дни. И така сега наскоро го очакваме да излезе. Моята биволица сега дава 5-6 кила мляко, но хората го вземат, защото, както Ви казах, не е [у] дома. Приеми моето сърдечно поздравление.
към текста >>

7. Упражнение с пръстите

Случайност ли са тия бели полукръгове или означават нещо?
Ще го погалите и ще кажете: „Трябва да отсъдиш работите добре! “ „Вътрешният господар“, „Вътрешният господар“, стр. 23-24. Правили ли сте наблюдения на ноктите си, да си отговорите какво значение имат белите полукръгове, които се явяват по тях? Някои хора имат такива полукръгове само на един от пръстите си, други – на два, а някои – на всичките пръсти. Случайност ли са тия бели полукръгове или означават нещо? В Природата няма случайности. Хората, които имат тия полукръгове на всичките си пръсти, се отличават с добро кръвообращение. Тия хора, които нямат тия полукръгове, се отличават със слабо кръвообращение. Има изключения и от това явление, но те са малко. Вие може да направите опит, да проверите дали това е вярно или не.
към текста >>

В Природата няма случайности.
“ „Вътрешният господар“, „Вътрешният господар“, стр. 23-24. Правили ли сте наблюдения на ноктите си, да си отговорите какво значение имат белите полукръгове, които се явяват по тях? Някои хора имат такива полукръгове само на един от пръстите си, други – на два, а някои – на всичките пръсти. Случайност ли са тия бели полукръгове или означават нещо? В Природата няма случайности. Хората, които имат тия полукръгове на всичките си пръсти, се отличават с добро кръвообращение. Тия хора, които нямат тия полукръгове, се отличават със слабо кръвообращение. Има изключения и от това явление, но те са малко. Вие може да направите опит, да проверите дали това е вярно или не. Тия хора, у които дихателната система и кръвообращението е слабо, да работят върху засилването на кръвообращението си и да следят явяват ли се тия полукръгове.
към текста >>

8. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота.
Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре. Доволна бях, защото бях проверена в бързопис, в превод от стенография на обикновено писмо и от обикновено на стенография. Що се отнася до историята на стенографията, това не представяше никаква мъчнотия пред изпитите, които минавах като ученичка и студентка. Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше права, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него. За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя. Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя. Още в 1915 година, 19 юли, посетих Учителя, което посещение нарекох Епохално посещение - описано в първата ми тетрадка. Видяла Учителя, започнах вече да Го посещавам.
към текста >>

Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои.
Изпитът беше определен през един от летните месеци, когато бях във ваканция. Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия. Обаче не съм подозирала, че аз или други някои са ме готвили за стенографка на такова велико дело. Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои. Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота. Всичко е определено, предвидено и наредено от един по- висок свят, към който съзнаваме или не съзнаваме, имаме и ние, и той към нас известно отношение. Първата беседа от Учителя чух на Великден, за която писах доста подробно. Тя е озаглавена „Истината". Следващият неделен ден пак отидох на беседа, която слушах от прага на малката стаичка, дето бях застанала и предишната неделя.
към текста >>

Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота.
Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия. Обаче не съм подозирала, че аз или други някои са ме готвили за стенографка на такова велико дело. Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои. Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота. Всичко е определено, предвидено и наредено от един по- висок свят, към който съзнаваме или не съзнаваме, имаме и ние, и той към нас известно отношение. Първата беседа от Учителя чух на Великден, за която писах доста подробно. Тя е озаглавена „Истината". Следващият неделен ден пак отидох на беседа, която слушах от прага на малката стаичка, дето бях застанала и предишната неделя. И от тази беседа бях доволна и възхитена, както и от първата.
към текста >>

9. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота.
Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре. Доволна бях, защото бях проверена в бързопис, в превод от стенография на обикновено писмо и от обикновено на стенография. Що се отнася до историята на стенографията, това не представяше никаква мъчнотия пред изпитите, които минавах като ученичка и студентка. Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше права, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него. За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя. Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя. Още в 1915 година, 19 юли, посетих Учителя, което посещение нарекох Епохално посещение - описано в първата ми тетрадка. Видяла Учителя, започнах вече да Го посещавам.
към текста >>

Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои.
Изпитът беше определен през един от летните месеци, когато бях във ваканция. Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия. Обаче не съм подозирала, че аз или други някои са ме готвили за стенографка на такова велико дело. Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои. Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота. Всичко е определено, предвидено и наредено от един по- висок свят, към който съзнаваме или не съзнаваме, имаме и ние, и той към нас известно отношение. Първата беседа от Учителя чух на Великден, за която писах доста подробно. Тя е озаглавена „Истината". Следващият неделен ден пак отидох на беседа, която слушах от прага на малката стаичка, дето бях застанала и предишната неделя.
към текста >>

Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота.
Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия. Обаче не съм подозирала, че аз или други някои са ме готвили за стенографка на такова велико дело. Ще каже някой, че това е случайност - може и да е така, за някои. Обаче аз сама впоследствие се убедих, че няма случайности в живота. Всичко е определено, предвидено и наредено от един по- висок свят, към който съзнаваме или не съзнаваме, имаме и ние, и той към нас известно отношение. Първата беседа от Учителя чух на Великден, за която писах доста подробно. Тя е озаглавена „Истината". Следващият неделен ден пак отидох на беседа, която слушах от прага на малката стаичка, дето бях застанала и предишната неделя. И от тази беседа бях доволна и възхитена, както и от първата.
към текста >>

10. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата!
Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога. От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка.
към текста >>

11. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

11. «Случайност или съдба» - разкази
6. «Рибарчето и езерната царица» - приказки 7. «Дарът на феите» - приказки 8. «Чудната цигулка» - приказки 9. «Втора майка» - роман («Светлина в животд») 10. «Когато любовта заговори» - разкази 11. «Случайност или съдба» - разкази 12. «Има ли друг свят» - разкази 13. «Марта» - роман 14. «Всичко е за добро» 15. «Другарски спомени» - 1947 г. 16. «Как намерих Учителя» (истински случаи) -1938 г.
към текста >>

12. Роден Марин Камбуров, ученик на Учителя

Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност.
Роден е в Стара Загора. Родителите му Екатерина и Стефан Камбурови се срещат с Учителя, когато Марин е още съвсем малък. Той израства в атмосферата на сплотено от идеите на Учителя семейство.всяка сказка на Учителя в Стара Загора е празник за цялото семейство. Стефка Делкинова, дъщеря на Марин Камбуров споделя:“Словото на Учителя оформя мирогледа на Марин Камбуров. То става извор на творческо вдъхновение и съдържание на неговия живот.” Спонтанната връзка на Стефан Камбуров с Учителя не е случайност. Той е потомък на буден род. Марин Камбуров разказва: “Дядо ми беше вегетарианец - много смел, решителен и справедлив човек. Той е спасил Стамболов веднъж от смърт. В дома му се провеждало тайно събрание за освобождението, когато турците усетили и започнали да го търсят.
към текста >>

0.19426012039185