Търсене в текстове за 'Сливен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 44 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списание нова светлина 3-та година Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896 - Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896

Бургас печатница Българско знаме - Сливен.
"Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата" Всекимесечно списание. Редактор -издател. д-р [Георги В.] Миркович. Бургас печатница Българско знаме - Сливен. издавани I до V година по 12 книжки годишно издавани от 15 апр. 1891г. до 15 март 1896г. Продължава под името Виделина N31 V година излиза заедно с 3 на "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" N48 под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват самостоятелността си и имат своя отделна номерация. От III година излиза в Сливен. Може да свалите пете годишнини от тук Списание "Нова светлина" 3-та година издавано от 15.04.1893г.
към текста >>

От III година излиза в Сливен.
д-р [Георги В.] Миркович. Бургас печатница Българско знаме - Сливен. издавани I до V година по 12 книжки годишно издавани от 15 апр. 1891г. до 15 март 1896г. Продължава под името Виделина N31 V година излиза заедно с 3 на "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" N48 под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват самостоятелността си и имат своя отделна номерация. От III година излиза в Сливен. Може да свалите пете годишнини от тук Списание "Нова светлина" 3-та година издавано от 15.04.1893г. до 15. 03.1894г. Книга 1 (от стр.1 до 32 ст.) Книга 2 (от стр.33 до 64 ст.) Книга 3 (от стр.65 до 96 ст.) Книга 4 и 5 (от стр.97 до 160 ст.) Книга 6 (от стр.161 до 192 ст.) Книга 7 (от стр.193 до 224 ст.) Книга 8 (от стр.225 до 256 ст.) Книга 9 и 10 (от стр.257 до 320ст.) Книга 11 (от стр.321 до 352ст.) Книга 12 (от стр.353 до 384ст.)
към текста >>

2. Обща информация Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910

- Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910.
Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) О II - VII по 10 книжки годишно ( ян. ) 1904 - ( дек.
към текста >>

- Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910.
Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) Номер по Иванчев: 1196 Вид: СП ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович . - Год.1, N 1(1902) - . - Сливен : п-ца Труд-Пловдив, 1902-1910. (Пловдив : Труд) О II - VII по 10 книжки годишно ( ян. ) 1904 - ( дек. ) 1909 VI, I 1 - 10 1 дек. 1902 - ( дек. ) 1903 VIII 1- 7 1910 Продължение на НОВА СМЕТЛИВА.
към текста >>

Сливен, 1902 ; приложение и към VIII.
Месечно списание за духознание ; III 4 - 5 кор. подзагл. Месечно списание за духовн и зследвания. Приложение към I книгата на Рене Кейле. Християнска духовност. Откровение над откровението. Сливен, 1902 ; приложение и към VIII. Списание за спиритизъм, посветено на тълкуване '' тайните явления в природата ''. Имена, за които става дума: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И. - издател; Бъчваров, Тодор И. - уредник; Миркович, Георги Вълков - редактор Тематика: Окултизъм Н А Л И Ч Н О С Т в Б И Б Л И О Т Е К И Т Е Народна библиотека - Пловдив: Сигн. 61 6/8, години 1902 - 1910 Регионална библиотека - Велико Търново: Сигн.
към текста >>

3. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин.
Ето места от „Моята изповед": „Аз дойдох до Христа, като видях, че в Него е ключът на човешката душа и че никой още от познавачите ù не се е изкачвал на тая висота на душевното познание, на която Той е стоял- Нашето предназначение е да служим. Целият ни живот е служба. Стига само да не гледаш, как другите те обичат, а да гледаш само това, дали ти сам обичаш". Също така, ако искаме да доловим българската душа в нейния истински вид, в нейните мистични търсения и прозрения, в нейната дълбока реална същина, трябва да потърсим такива симптоми из българската действителност, дето най-ярко личи славянското, общочовешкото у българина. И по тия симптоми ние можем да доловим, кои нови страни на човешкия дух работят в народната душа и търсят пътища, за да се проявят. Ето един бургаски младеж, Димитър Жечков , свършва гимназия в Сливен и отива да следва по философия в Берлин. Но в време на следването си той се запознава с идеите на Толстой, изпълва се със светлина и с желание да работи за новото. С група съидейници край едно от швейцарските езера образува земеделска задруга, работят земята, орат, сеят, жънат, косят с радост. Искат да турят основа на нови отношения между душите! След това се връща в България, зарязва удобствата на своето заможно семейство и с другари се заселват в 1907 година южно от Бургас край тогавашната турска граница при селото Алан-Кайряк и основават нова земеделска задруга. Тая задруга съществува известно време Скоро след това Димитър Жечков се преселва отвъд, обаче оставя една от най-светлите страници в историята на българската култура.
към текста >>

4. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Т-в в Сливен, като се започне от началото на м.
Милкан ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ През 1932 год. в дома на полковник Т. Т-в в Сливен, като се започне от началото на м. май, че чак до края на м. август същата година, непрекъснато падаха камъни от различна големина. Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му. Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала камъните продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат. Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му.
към текста >>

следвал в София, дето големият му брат е бил на военна служба, а другият му брат, също офицер, бил на служба в родния си град Сливен.
А ординарецт му, който спял на двора, събуден и той от силното иззвънтяване на телта, почнал да вика - „Какво се случи, г-н полковник? " Вратите на спалнята му и на салона са били заключени. След горните факти и той се убедил, че камъните не се хвърлят от злосторници-съседи, които той изпърво подозирал, а имат по-друг произход и че нещо „загадъчно и необяснимо" има във всичката тая работа. * * * Приятелят ми Г. Г-в през 1899 г. следвал в София, дето големият му брат е бил на военна служба, а другият му брат, също офицер, бил на служба в родния си град Сливен. – В първите дни на м. февруари, разправя той, една утрин, на път за училището, отбих се в квартирата на брата си. Заварих го на чай. През време на закуската брат ми се оплаква, че през изминалата се нощ прекарал твърде тежко и че днес се чувствува тъй много разсеян, че едвам ще може да отиде на занятие. След това той ми разправи следната случка, която е преживял през току-що изминалата се нощ, която предавам дословно.
към текста >>

След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил.
Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата". „Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил. „Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
към текста >>

„Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
„Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил. „Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
към текста >>

5. Д-р Миркович (1825-1905) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен.
те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. ПЕНЮ КИРОВ 1868-1918 Първият ученик на Учителя. Роден е в Карнобат, но семейството му е от Сливен. Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител. След две години учителстване, воден от желанието си да служи на Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война. Три години по-късно, получил необичайно известие. Описание на този случай е останал между записките на полк. Минчо Сотиров: “През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
към текста >>

месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1.
Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му. От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот: Препис из едно мое решение от 1907 г. месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? Отговор: Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. 2. Какво ще Бъде поведението спрямо жена ми? Отговор: Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов. 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми?
към текста >>

6. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен.
Но от срещите си с него. те действително са усетили в душите си прилив на духовна енергия. Тя. именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш на онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив на Мировата драма. Ролята на първите ученици е огромна. Тях Учителят е извикал първи на Сцената, където действието тепърва ще се развива. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ 1825-1905 Роден е в град Сливен. Там получил и първоначалното си образование. После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград.
към текста >>

След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика.
Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си. През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност.
към текста >>

7. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Родена е в гр. Сливен.
Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МАРИЯ КАЗАКОВА 1852 -1908 Първата ученичка на Учителя. Родена е в гр. Сливен. Първоначално образование получава в родния си град, след което продължила обучението си в американски колеж в Стара Загора. Отишла в Русия, с единствената цел, да повиши образованието си. След завръщането си в България се посветила на учителската професия, и й останала верна до края на дните си. Била прекрасна възпитателка. Последните години от учителстването си е била заместник-директор на Търновската девическа гимназия.
към текста >>

8. Минчо Сотиров (1875-1954) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с.
Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател. Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион. От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми.
към текста >>

9. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X. 1875 г. До шести клас учил в своя роден град, а след това завършва кадетско военно училище в София. През1899 година се оженил за Александра Хаджипетрова. Нейната майка е братовчедка на д-р Георги Миркович, чрез когото се свързали с Учителя. От този момент връзката с него станала сигурна опора за Минчо Сотиров.
към текста >>

Това бе най-голямата длъжност в армията.” На една екскурзия до Куш Бунар, в Сливенския Балкан през лятото на 1920 година Учителят държал беседа и Минчо Сотиров си записал следните мисли: “Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против божествения брак.
Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле. Той беше командир на Трети Бдински полк. Песента “Бдинци, лъвове, титани” е написана за него. Като се върна от Солун той отиде да сдаде полка. Тогава го повишиха, назначиха го за началник на гарнизона в Бургас и военачалник на трета инспекционна област. Това бе най-голямата длъжност в армията.” На една екскурзия до Куш Бунар, в Сливенския Балкан през лятото на 1920 година Учителят държал беседа и Минчо Сотиров си записал следните мисли: “Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против божествения брак. Който е вързан с кармически връзки, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не създава карма - да не се връзва с духове, за да им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме.
към текста >>

Сестрата на тати от Сливен, беше дошла и живееше на Изгрева.
Няма човек, който на тази земя да не е изпитал дисхармонията, която те внасят в човешкия организъм. Понякога те са нечакани и неотстъпчиви. Един подобен момент от живота на Минчо Сотиров, разказва сина му Димитър: “През април 1944 година тати се разболя. Лекуваше го П. Димков по неговата метода. Сестрата на тати от Сливен, беше дошла и живееше на Изгрева. Като виждат, че положението на тати се влошава се събират Димков, д-р Жеков и Асен Райчев. Викат ме и Димков ми казва: “Митко, бягай при Учителя, баща ти си отива...” Учителя през тази година повече се усамотяваше, не обичахме да го безпокоим, беше военно време. Но при това положение, аз не мислех друго освен да помогна на тати. Тръгнах както бях, с едни вехти дрехи. Като стигнах на Изгрева до стаята на бати Ради, гледам Учителят отваря вратата и излиза на своя балкон.
към текста >>

10. Паша Теодорова (1888-1972) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

По-късно, по свое желание отишъл да учи в санитарната школа в Сливен.
Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. ГЕОРГИ КУРТЕВ 1870-1961 Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели. Но Георги и без учебници се самообразовал, защото бил ученолюбив и имал силна памет. След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината. По-късно, по свое желание отишъл да учи в санитарната школа в Сливен. След 1907 г. се върнал в Айтос и станал фелдшер. Тази професия той практикувал до края на живота си. Георги Куртев срещнал за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. През следващата година, Г.
към текста >>

11. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Учителства в Ямбол, Панагюрище и Сливен.
Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука. В желанието му да не заблуждава себе си, да не заблуждава и другите, той търсеше щателно допирни точки и връзки между двата вида наука - материалистическа и окултна. Като знаеше и разбираше дълбокото човешко естество - материалистическо и духовно - той се убеди в съществуването на една единна, неразделна наука, която отговаря на двете човешки естества: материално и духовно, външна и вътрешна. Придобил по-големи знания, той се върна в България, където беше назначен за гимназиален учител, учител на младите. Учителства в Ямбол, Панагюрище и Сливен. Това си звание той прегърна със същата любов и преданост, присъща на неговото естество. Учениците му го обикнаха и слушаха с голям интерес уроците, които преподаваше. Създаде се вътрешна връзка между учител и ученици. Те го запитваха по различни въпроси, търсеха общение с него, като го наричаха не само учител, но наставник и съветник. Обаче, по стечение на обстоятелствата той преждевременно напусна учителството и се върна в София, където след много години завърши своето земно съществуване.
към текста >>

12. Георги Томалевски (1897-1988) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В гр. Сливен.
Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА 1913-1995 Родена на 1 януари 1913 г. В гр. Сливен. Музикалните й изяви започват още от най-ранна детска възраст, с нейни участия в оперетките “Деца и птички”, “Двете пролетни царици” и др. Наричали са я славейчето... По късно се преместват да живеят в Троян, където тя отново участва в детски представления, благодарение на своя музикален талант. С успешно взет конкурсен изпит в музикалното училище в София, е приета в класа на Мара Маринова-Цибулка, и за три години взима изпитите си за редовното петгодишно обучение. Заминава на специализация в Париж. Приета е в EcoleI Normale de Musique, където учи пет години в класа на мадам Гийо - колоратурен сопран.През ваканциите остава там,не се връща в България.
към текста >>

13. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Пламен) Слънцепоклонението но Бялото Братство (Д-р Стефан Кадиев — Сливен) Геоцентризъм и Хелиоценризъм ПPОЛЕТ Молитви.
Който съчувствува на идеите, разпространявани чрез него, може да подкрепи неговото издаване с доброволна вноска. Адрес: Сава Калименов гр. Севлиево. Съдържание: 22 март! Влиянието но слънчевата енергия. Празникът на природата. (Пламен) Слънцепоклонението но Бялото Братство (Д-р Стефан Кадиев — Сливен) Геоцентризъм и Хелиоценризъм ПPОЛЕТ Молитви. КНИЖНИНА 22 МАРТ! Господ разтваря дверите на своите неизчерпаеми съкровищници, и чрез първия си служител — слънцето— разлива вредом, по всички посоки, сила и живот, радост. любов и щастие. Жадно протегнатите ръце на неговите деца се пълнят: растения, животни и ангели поемат с цялото си същество живота, който Господ им праща. Всички са доволни и — благодарни!
към текста >>

Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече.
Вместо да се радват с чиста, утринна радост на Божието слънце, хората си създадоха и използват до късно електрическата светлина, но всеки знае че тя свети, но не може да стопли, а още по-малко — да пробуди нов живот. В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат. Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята! И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята! Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговорката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види — колко много се приближаваме днес към слънцето. Хората от по-старата ни генерация, не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински летовища и хижи. Но науката намери научното име на това, което още старите римляни са разбирали и използвали в своите „солариуми“.
към текста >>

14. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Михайлово, Сливенско.
Адрес: Ив. Попов, у-л, гара Гълъбово, Ст. Загорско. Изгрев, месечен в-к за ученици от прогимназията и IV. отд. Адрес: Ст. С. Султанов, у-л. с. Михайлово, Сливенско. Абонамент 15 лева. Мост, двуседмичник за изкуство и култура, бр. 9. Абонамент 20 лв. Адрес: гара Дойренци, Ловешко. ПОКАНА за записване абонати на книгата АЗ УБИХ!
към текста >>

15. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калканджиев Фотограф, Сливен Житно Зърно, месечно списание., кн.
„Frateco“ и ни изпратете обявления за кореспондиране за поместване в същия в-к. Таксата за едно обявление е 10 лв., то трябва да бъде кратко, да съдържа името и адреса ви, на какви теми желаете да кореспондирате и т. н. Така ще влезете в пряка връзка с есперантисти от странство, които се интересуват за Бялото Братство и за България. Книжнина Изгледи от Рила Около 20 различни фотографически картички — изгледи от Рила — „Седемте езера“, лагера на Бялото Братство и околността, по цена 5 лв. едната, се доставят от Ив. Калканджиев Фотограф, Сливен Житно Зърно, месечно списание., кн. 4, год. VII. Съдържание: *** — Реалното или видимото. Ели — Едно от великите неща. Г. — Двете изллючения. Д-р Е.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 119 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Auroro Сливен, 11. III.
Лека, полека в бисерни капки смеят се топли лъчи. Лека, полека бисерни капки текнаха в сладки води. Лека, полека в бисерни капки къпят се земни гърди. Лека, полека с бисерни капки бягат конечни тъми. Лека, полека в бисерни капки новата пролет шуми. Auroro Сливен, 11. III. 1935 г. ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота.
към текста >>

17. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>

18. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден, когато се събрали неколцина в Бургас, казали на Д-р Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне щяло да му се открие някаква голяма тайна.
Може да пред полагате само, но положително не знаете. Понякога вие казва те, че нещо ви е подшушнало отвътре, казало ви е нещо. Тогава казвате, че Духът отвътре ви каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив Д-р Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Един ден, когато се събрали неколцина в Бургас, казали на Д-р Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне щяло да му се открие някаква голяма тайна. Д-р Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открива. После му казали, че ако му се открие тази тайна целия Бургас щял да се покрие с жаби. Д-р Миркович се примирил с това положение. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистическия живот.
към текста >>

Д-р Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открива.
Понякога вие казва те, че нещо ви е подшушнало отвътре, казало ви е нещо. Тогава казвате, че Духът отвътре ви каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив Д-р Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Един ден, когато се събрали неколцина в Бургас, казали на Д-р Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне щяло да му се открие някаква голяма тайна. Д-р Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открива. После му казали, че ако му се открие тази тайна целия Бургас щял да се покрие с жаби. Д-р Миркович се примирил с това положение. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистическия живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото дето се намира той е обхванато от материалистически живот.
към текста >>

19. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но той носи с търпение и с радост тази тежест, защото живее със съзнанието, че живота за него е и трябва да бъде служба, а не удоволствие. Сливен.
На малката гара Конево почти винаги слизат или се качват хора, които отиват или са били при Влаю Жечев. Тук идват хора от различни слоеве и професии, но най вече това са селяни и изобщо, средна ръка хора. И на всички той дава своите упътвания. Отговаря им на много трудни за тях въпроси, ориентира ги, а животът и им дава доказателства за своето ясновидство. Разбира се, почти всички тук идват с някаква болка, от някаква нужда и трудно е да си представим колко тежест се струпва на духовните плещи на Влайчо, както обикновено го наричат посетителите му. Но той носи с търпение и с радост тази тежест, защото живее със съзнанието, че живота за него е и трябва да бъде служба, а не удоволствие. Сливен. Сливен, със своите „Сини камъни“ , „Бармука“, „Кутелка“ и др., възправени от три страни над него, е като символ но вечния стремеж на човешкия дух към висините. Стара истина е, че планините и високите места, изобщо, подхранват духовността, укрепват духовните сили на човека. Затова никак не е чудно, че толкова будни хора, толкова мощни духове, толкова истински родолюбци са излезли от подбалканските градове. Може до се каже, че Сливен е родното място, люлката и на българското окултно движение. Там най-напред е заработил д-р Миркович със своята „Нова светлина“ от там, за пръв път са се разнесли над страната ни великите и вечни окултни истини.
към текста >>

Сливен, със своите „Сини камъни“ , „Бармука“, „Кутелка“ и др., възправени от три страни над него, е като символ но вечния стремеж на човешкия дух към висините.
Тук идват хора от различни слоеве и професии, но най вече това са селяни и изобщо, средна ръка хора. И на всички той дава своите упътвания. Отговаря им на много трудни за тях въпроси, ориентира ги, а животът и им дава доказателства за своето ясновидство. Разбира се, почти всички тук идват с някаква болка, от някаква нужда и трудно е да си представим колко тежест се струпва на духовните плещи на Влайчо, както обикновено го наричат посетителите му. Но той носи с търпение и с радост тази тежест, защото живее със съзнанието, че живота за него е и трябва да бъде служба, а не удоволствие. Сливен. Сливен, със своите „Сини камъни“ , „Бармука“, „Кутелка“ и др., възправени от три страни над него, е като символ но вечния стремеж на човешкия дух към висините. Стара истина е, че планините и високите места, изобщо, подхранват духовността, укрепват духовните сили на човека. Затова никак не е чудно, че толкова будни хора, толкова мощни духове, толкова истински родолюбци са излезли от подбалканските градове. Може до се каже, че Сливен е родното място, люлката и на българското окултно движение. Там най-напред е заработил д-р Миркович със своята „Нова светлина“ от там, за пръв път са се разнесли над страната ни великите и вечни окултни истини. И днес Сливен, със своите Сини камъни, е един истински духовен център.
към текста >>

Може до се каже, че Сливен е родното място, люлката и на българското окултно движение.
Разбира се, почти всички тук идват с някаква болка, от някаква нужда и трудно е да си представим колко тежест се струпва на духовните плещи на Влайчо, както обикновено го наричат посетителите му. Но той носи с търпение и с радост тази тежест, защото живее със съзнанието, че живота за него е и трябва да бъде служба, а не удоволствие. Сливен. Сливен, със своите „Сини камъни“ , „Бармука“, „Кутелка“ и др., възправени от три страни над него, е като символ но вечния стремеж на човешкия дух към висините. Стара истина е, че планините и високите места, изобщо, подхранват духовността, укрепват духовните сили на човека. Затова никак не е чудно, че толкова будни хора, толкова мощни духове, толкова истински родолюбци са излезли от подбалканските градове. Може до се каже, че Сливен е родното място, люлката и на българското окултно движение. Там най-напред е заработил д-р Миркович със своята „Нова светлина“ от там, за пръв път са се разнесли над страната ни великите и вечни окултни истини. И днес Сливен, със своите Сини камъни, е един истински духовен център. Той излъчва на всички страни едно издигащо и облагородяващо влияние. Никак не ще бъде чудно, ако в не далечно бъдеще, той стане център на мощно окултно движение. За видяното и преживяното в Сливен и особено в еднодневната разходка по неговите „Сини камъни“ бих могъл да пиша много, но струва ми се.
към текста >>

И днес Сливен, със своите Сини камъни, е един истински духовен център.
Сливен, със своите „Сини камъни“ , „Бармука“, „Кутелка“ и др., възправени от три страни над него, е като символ но вечния стремеж на човешкия дух към висините. Стара истина е, че планините и високите места, изобщо, подхранват духовността, укрепват духовните сили на човека. Затова никак не е чудно, че толкова будни хора, толкова мощни духове, толкова истински родолюбци са излезли от подбалканските градове. Може до се каже, че Сливен е родното място, люлката и на българското окултно движение. Там най-напред е заработил д-р Миркович със своята „Нова светлина“ от там, за пръв път са се разнесли над страната ни великите и вечни окултни истини. И днес Сливен, със своите Сини камъни, е един истински духовен център. Той излъчва на всички страни едно издигащо и облагородяващо влияние. Никак не ще бъде чудно, ако в не далечно бъдеще, той стане център на мощно окултно движение. За видяното и преживяното в Сливен и особено в еднодневната разходка по неговите „Сини камъни“ бих могъл да пиша много, но струва ми се. че моите пътни бележки се много удължиха ще трябва да ги съкращавам, за да не дотегна на читателите. А, освен това, има неща, които най-добре е да си останах вътре в нас, защото губят цената си, когато се изнесат навън. Айтос.
към текста >>

За видяното и преживяното в Сливен и особено в еднодневната разходка по неговите „Сини камъни“ бих могъл да пиша много, но струва ми се.
Може до се каже, че Сливен е родното място, люлката и на българското окултно движение. Там най-напред е заработил д-р Миркович със своята „Нова светлина“ от там, за пръв път са се разнесли над страната ни великите и вечни окултни истини. И днес Сливен, със своите Сини камъни, е един истински духовен център. Той излъчва на всички страни едно издигащо и облагородяващо влияние. Никак не ще бъде чудно, ако в не далечно бъдеще, той стане център на мощно окултно движение. За видяното и преживяното в Сливен и особено в еднодневната разходка по неговите „Сини камъни“ бих могъл да пиша много, но струва ми се. че моите пътни бележки се много удължиха ще трябва да ги съкращавам, за да не дотегна на читателите. А, освен това, има неща, които най-добре е да си останах вътре в нас, защото губят цената си, когато се изнесат навън. Айтос. Айтос, със своята околия, е истинския, настоящ център на масовото окултно движение. Винаги съм се възхищавал от неговите селяни. Това са крепки, самобитни характери, това са светли души, които се стремят нагоре.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Доставя се от Петър Чорбаджиев, учител — Сливен 2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието.
Вие не искате от вашите ученици сляпо подчинение и изучаване наизуст на един катехизис, но инициатива и абсолютна независимост на духа, като постоянно им повтаряте: „Ако вашият опит и вашият разум не потвърждават това, което ви казвам, не ми вярвайте“! Вие ми показахте желаната светлина. В вашето обучение християнският езотеризъм се разви пред мене във всичката своя ширина, много по-обширен, отколкото по-рано аз можех да вярвам. Като отидем до извора на нещата, почваме да разбираме истинското християнство“. _______________________ 1) Преведена и на български. Доставя се от Петър Чорбаджиев, учител — Сливен 2) От идещата книжка почваме печатането му в списанието. 3) Тези драми, както и окултните драми на френския окултист Едуард Шуре: „Елевзински мистерии" и „Децата на Луцифер" се представиха с голям успех в Мюнхен. 4) Наскоро излиза от печат в български превод. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ (Продължение от кн. 1). От книгата Изход се знае, че Мойсей бил поверил на Исус Навин ключовете на устното предание, но тия „Ключове“, както казва Saint-Yves d’Alveydre, ръждясали от ужаса на войните и гражданските междуособици, които са вълнували Израиля до времето на Ездра. При все това, те били запазени, вместо в светилището на храма, в средата на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Един от учениците на даскал Добри, почтеният сливенски търговец и виден гражданин Киро Д.
Съобщава: Д. Димитров, аптекар в София. Интересен случай от ясновидство. При събиране сведения за поета Добри П. Чинтулов натъкнах се на един много интересен случай от ясновидство. Един от учениците на даскал Добри, почтеният сливенски търговец и виден гражданин Киро Д. Чаушов, ми разправи следния факт, който му произвел тогава, като юноша, силно впечатление. Като говорел на учениците си за сомнамбулизъм, учителят им разказал из собствения си живота долната случка: През време на ученичеството си в Одеса той живеел в една стая с един другар, с когото до късна вечер си учели и пишели уроците. От неколко деня другарят му бил много неспокоен, че нямал писмо от своите родители отдавна време. Една вечер той бил Още по-разтревожен за това. Легнали си по-рано, с обещание да станат по-рано за дружно занимание.
към текста >>

Сливен, 15 VIII 1919 Съобщава: С. Г.
Тогава потърсили писмото между книгите. В това време се потракало на вратата и пощенският раздавач донесъл на другаря писмо от родителите му. Голямо било смайването на двамата, когато проверили и констатирали, че съдържанието на написаното от сомнамбула писмо било досущ еднакво със съдържанието на полученото от пощата писмо! Само че почеркът бил различен. Този факт е важен не само като ясновидски случай, но и като характерен за манталитета на поета Чинтулов. Сливен, 15 VIII 1919 Съобщава: С. Г. Една случка с баща ми. На 18 януари 1907 г. баща ми спеше спокойно в една от стаите на братовата си къща в. Валандово, дето той бе отишъл на гости. По едно време той се събужда вследствие на някакъв шум, неопределен на първо време, но скоро той различил и забелязал, че цялата къща скърца и сякаш се люлее .
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сливен, 22. IX.
Всички мислеха, че това е опитомено птиче, с което детето си е играло. Нека всеки тълкува това явление, както желае. На ония, обаче, които вярват в безсмъртието на душата, нека съобщя, че преди неколко години се помина братчето на детето ми, т. е. моето първо дете. Съобщава: Златка М. Сливен, 22. IX. 1919 г. Изпълнено предзнаменование. В средата на юли 1913 год. в околността на Москва населението било силно разтревожено от едно рядко и чудно небесно явление. Една нощ на ясното небе се появил внезапно голям кръст, червен като пламък.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др.
Ние присъствахме на тая лекция ч в идещата книжка възнамеряваме да дадем кратки извадки от нея. За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ. Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот. Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа. Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на салон с евтин наем и пр.}, Гр. Вас. Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др. От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес. август м. г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения. Ние мислим да поместим тая статия в списанието ни, а сега ще изтъкнем само следното: Г-н Бостунич, като бивш член на Теософсксто Общество, е имал възможност да узнае много тайни на тая интересна организация, които имат обществено значение.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

гр. Сливен.
Обаче, когато се завърнах след 3 — 4 часа в къщи, намерих я бяла като платно. Тя едва можа да ми разкаже, какво се е случило: детето играело със слугинята и дигало весело врява, но отведнъж замлъкнало и жена ми попитала от другата стая: „какво стана с детето? “ Слугинята отговорила смееща се: „нищо, то се преструва.“ Но понеже след малко пак не му се чул гласа, обезпокоената майка отърчала в другата стая и намерила детето прихлупено върху чергата, устата и носа му някак механически се запушили от чергата и то, не можейки да диша, се задушило. Едва с големи усилия сполучили да го възвърнат в живота.“ И полковника прибави с дълбока искреност: „как стават тия работи—не зная. Но аз съм напълно убеден в истинността им по свой собствен опит и нищо не може да ме разубеди, че не стават“. гр. Сливен. Съобщава: С. Г. Загадъчната къща в Братислав. Господин I. М., директор в К. н./О. ни пише: „В Братислав не далеч от Михалската кула, в малка, тясна улица се намира стара къща от около 15-то столетие, тъй наречена „Старата палачница“.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

------------------- 1) Между членовете-основатели на това дружество фигурира и заминалият брат Д-р Миркович, бивш редактор на някогашното българско списание за психически издирвания, „Нова Светлина“, в Сливен.
Наредени били всички необходими приспособления и взети били всички мерки, за да се избегне всяка измама и подозрение. В рапорта на г. Карингтон са дадени снимки на залата и уредите, посочена е тежината на последните. Даже и г-жа Еузапиа Паладино е била претегляна преди и след сеансите. Последните са били направени с голям успех и са дали богат материал на дружеството за психически изследвания. ------------------- 1) Между членовете-основатели на това дружество фигурира и заминалият брат Д-р Миркович, бивш редактор на някогашното българско списание за психически издирвания, „Нова Светлина“, в Сливен. Духовна опитност Един ключ от ориенталската кабала. — Ръката на Фатиме. Жозеф Балсамо, граф Калиостро*). е роден в Палермо през 1713 г., посетил Египет, Арабия, Персия, Малта, Родос, островите на Архипелага и Рим, и навсякъде е придобил науки, които му осигуриха репутация з изкуството на оракулите. „Ръката на Фатиме“ Той почина в замъка Сен-Леон, през 1795 г.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сливен, 1923. ц.
Книжнина Д-р Рудолф Щайнер. Реинкарнация и карма. Понятия, необходими от становището на модерното естествознание. Преведе от немски Cт. Ил. Гудев. Сливен, 1923. ц. 5 лв. При сегашните условия на книгопечатането у нас, цял подвиг е да се издаде някоя книжка по най-капиталните въпроси от научно-духовен характер. Изисква се високо съзнание за нуждата на народа от такива книги, истинска любов към непросветените братя и чувство на самопожертване, за да се извърши тоя подвиг, с риск на очевидна материална загуба. Нашето общество, в огромното мнозинство на своята интелигентна част, е умопомрачено до толкова, че не допуска дори да му се проговори за друго, освен за най-насъщните му материални потреби: хляб, облекло, физически удоволствия и наслади. Никакви духовни интереси не го вълнуват.
към текста >>

Петров в Сливен.
преводача да избягва, колкото се може, употребата на чужди думи, непонятни за широкия кръг четци, като например, руската дума „чутье“ (която той написал чутье, а би могло да се преведе на български с хубавата дума „усет“), „субстрат“, „фундаментални“ и др. Чистотата на българския превод е необходима, за да се разбере съдържанието на книгата и от четци с първоначално образование. Вярваме, че при второ издание, тази наша доброжелателна бележка ще се вземе във внимание. Книжката се доставя от книжарница „Просвета“ на г. Юрдан К. Петров в Сливен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32994103431702