Търсене в текстове за 'Сливен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 217 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Биографични бележки

На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
В 1898 г. Петър Дънов отправя послание към българския народ и славянството. През същата година влиза във връзка с първите свои ученици и поддържа оживена кореспонденция с тях. На 6 април 1900 г. ги призовава на среща във Варна. На първата сбирка през юли Учителя кани само трима ученици д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. От 1901 г. Дънов тръгва на своите пътувания из България, като изнася сказки във всички по-големи градове. Започват ежегодните събори, провеждани през август: 1901-1902 г. в Бургас, 19031909 г. във Варна, от 1910-1925 г.
към текста >>

(10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен)
Голица (Гулица), Варненско – 1865 г., Цариград) Дядо по майка на Петър Дънов и деец на просветното и църковно-националното движение. От 1861 г. е представител на Варненската епархия в Цариград, където умира по време на чумна епидемия. Д-р Георги Вълков Миркович (10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г. През 1830 г. семейството на Миркович се заселва в Браила, Румъния. По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша.
към текста >>

По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г.
Д-р Георги Вълков Миркович (10 март 1826 г., Сливен – 29 септември 1905 г., Сливен) Георги Миркович е лекар, общественик, дописен член (1881 г.) на Българското книжовно дружество и негов действителен член от 1884 г. През 1830 г. семейството на Миркович се заселва в Браила, Румъния. По-късно се връща в Сливен и там учи до 1844 г. в гръцко училище при Изукула и при българския учител Димитър Кишиша. През 1847 г. със съдействието на д-р Иван Селимински е руски стипендиант в Киевската семинария. В 1848 г. Миркович постъпва в известното гръцко училище в Куручешме, Цариград, а от 1849 г.
към текста >>

е на частна лекарска практика в Сливен.
е във френското католическо училище на лазаристите в Бебек, Цариград. От 1851 до 1856 г. следва медицина в Монпелие, Франция. Награден е със сребърен медал от Наполеон III за лекуването на болни от холера по време на епидемия. От 1857 до 1858 г. е на частна лекарска практика в Сливен. През 1859 г. Миркович е градски лекар в Стара Загора. От втората половина на 1859 до 1861 г. е на свободна практика в Цариград, подкрепя Драган Цанков за униатското движение и участва в делегация пред папа Пий IХ в Рим, за което е награден със златен Ватикански медал. От 1861 до 1863 г.
към текста >>

се завръща в Сливен, където се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша).
През 1864 г. е директор на българската гимназия в Болград, а по-късно на частна лекарска практика в Браила (1864-1866 г.). През 1866 г. Миркович се свързва с наскоро създадения в Букурещ Български таен централен комитет. През лятото на 1866 г. се завръща в Сливен, където се запознава с Михаил Чайковски (Садък паша). През 1867 г. представя пред Високата порта проект за българско образователно дело, който на практика е отхвърлен от Мидхад паша, ратуващ за смесени българо-турски училища. От 1869 г. чрез Манол Иванов се включва в организирания от великия везир Али паша и началника на т. нар. “Черен кабинет” Шнайдер паша шпионаж в средите на българското революционно движение, но с родолюбива цел да се използват отпусканите пари за целите и задачите на българските революционери.
към текста >>

Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница.
В края на 1869 г. е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г. се пенсионира.
към текста >>

Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия.
е арестуван във връзка с делото на Васил Ганчев Плевналията, и е изпратен в Цариград, където престоява в затвора до 1874 г. Осъден е на доживотно заточение в Диарбекир и след това в Мардин, където е лекар. Миркович закупува значителни недвижими имоти, които по-късно подарява на Мардинската арменска католическа община и на Холдейската община. Освободен е след Руско-турската война (1877-1878 г.). Установява се в Сливен, където над десет години е лекар и управител на сливенската болница. Две години е директор на Сливенската мъжка гимназия. От 1891 до 1892 г. е държавен лекар по жп линията Ямбол Бургас. В 1894 г. се пенсионира. Миркович е народен представител във Великото народно събрание (1887 г.) и в V-то Обикновено народно събрание.
към текста >>

2. Писмо № 1

Писмо на Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 1 1898 ноември 1, Варна Писмо на Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 1 ноем. 1898 Г-н д-р Миркович. Мисля да сте приели моята отворена карта. Надявам се да сте тъй също добре телом и духом. Ако обичате моля имайте добрината да пишете на твойте хазяи гдето оставихте кревата си, ако не им требва да го отпуснат за мене.
към текста >>

3. Писмо № 2

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 2 1898 ноември 14, Варна Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Любез.[ний] ми д-р Миркович. Писмото Ви от 4-ти того приех на време. Взех кревата Ви от г-жа Недялкова, а другите Ви вещи оставих по нейно съгласие. Ходих при г-жа д-р Желязкова и й предадох Вашия поздрав. Имахме добър разговор.
към текста >>

4. Писмо № 3

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 3 1899 януари 3, Варна Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 3 януарий 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Може би, че очаквате от мен да Ви пиша и осветля върху течението на работите, които са от общ интерес в настоящата минута. Несъмнено ние чакаме великите променения в живота, които се готвят за в близкото бъдеще, което според дадените нам сведения бърже иде и не оставя вече съмнение, че скоро ще дойде и ще ни завари както сме си в нетрезвено положение, дремящи под гнета на тежкото материално иго, без да съзнаваме, че скоро или късно ще трябва да се опростим с настоящето си положение. Промененията отвън и вътре ще бъдат внезапни и толкова силни в своите действия, щото ще пробудат в нас онова дълбоко и божествено самосъзнание, което ще земи връх над всичките противоречия, които днес ни измъчват.
към текста >>

5. Писмо № 4

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 4 1899 септември 1, Гюле кьой Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Г-н д-р Миркович. Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и духом. Аз от както се видехме последний път, не съм ходил от там по-сетне в града. Но както се научавам положението на Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно. Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете на хората.
към текста >>

6. Писмо № 5

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 5 1899 октомври 7, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 6-ий септ. приех и единия от лековете, именно за болния, който страда от червото си употребихме според показанията Ви. Аз дадох всичките наставления нужни на болния и го задължих да ми пише. Другият лек с рецептата остана.
към текста >>

7. Писмо № 6

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 6 1899 ноември 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 ноем. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 25 миналий заедно с книгата и колетът получих. Аз Ви благодаря сърдечно. Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не.
към текста >>

8. Писмо № 7

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 7 1899 декември 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 дек. 1899 Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 15-й на миналий приех заедно с Вашата лепта принесена дар Господу. Аз се радвам, че Господ Ви внуши тази добра мисъл да внесете всичко изведнъж, бъдете уверени делото Ви е благоугодно Богу. Господ който Ви люби, той е който ръководи Вашата душа и крепи сърцето Ви да не отпада.
към текста >>

9. Писмо № 8

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 8 1900 март 8, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 8 мар.[т] 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата на Гервасий в марки. Имате нарочно поздрав. Желае да знае как се поминувате засега.
към текста >>

10. Писмо № 9

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 9 1900 март 18, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Люб.[езний] д-р Миркович. Писмото Ви от 13-ий того приех. В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа.
към текста >>

11. Писмо № 10

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 10 1900 май 4, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом. Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе.
към текста >>

12. Писмо № 11

Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 11 1900 юни 27, Нови Пазар Писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Нови Пазар 27 иуний 1900 Любез.[ний] д-р Миркович. Последното Ви писмо от 12 того получих и се радвам, че прекарвате добре с приятелите в Бургас, и при това има съгласие, мир и любов помежду ви. Това е повече желателно от всичко. Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото на Вашата душа.
към текста >>

13. Писмо № 12

Пощенска карта-писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен
№ 12 1902 юли 4, Варна Пощенска карта-писмо от Петър Дънов до д-р Георги Миркович в Сливен Варна 4 юлий 1902 Люб.[езний] д-р Миркович. Надевам се да сте получили 50 лева които Ви пратих. Добрев изплати само половината, другата половина ще изплати по после. Моля съобщете ми да Ви изпратя ли полицата или да стои.
към текста >>

14. УВОД

датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси.
Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16 От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания.
към текста >>

15. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.
1895г. - завръща се в България. 1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си. 1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна. 1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна. 1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.
към текста >>

Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.
1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен. 1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар. 1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. 1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша. 1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи. 1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66.
към текста >>

16. 1898_Пеню Киров - №1

Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.).
започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия.
към текста >>

17. Петър Дънов - №1

Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там.
Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би , ако е рекъл Господ , да се видим пак. Мисля, д-р Мирков[ич] наскоро, къде края на този месец, ще мине през Бургас12. Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там. Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моето бр. поздравление. Ваш: П. К. Дънов
към текста >>

От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)
към текста >>

18. Пеню Киров - №7

д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.
Същий ................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол.
към текста >>

19. Петър Дънов - №20 (отворена карта)

(Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ.
(У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.) 80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.) 81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо.
към текста >>

20. Петър Дънов - №23

96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата.
в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
към текста >>

е адресирано до Сливен (вж. кн.
95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 97. Става дума за П.
към текста >>

21. Пеню Киров - №37 (отворено писмо)

Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана.
Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того. Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
към текста >>

22. Пеню Киров - №40

Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен.
На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris. Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен. И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти. Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи. По запитването ви викаха ли ме като войник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз размених мисли и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят. И днес ми се отговори от Михаил, че Бог ще ме научи как трябва в такъв случай да постъпя. Аз обаче бях на това мнение — че не трябва да отида, и намогванията ми са тези, че ний трябва да воюваме като Христови войници против Сатана, плътта и греха, за да се удостоим за Небесното Царство чрез заслугите на Спасителя.
към текста >>

23. Петър Дънов - №46

Д-рът замина ли за Сливен?
Нови пазар, 1 септемврий 1900 г.147 Л. бр. Киров, Съобщете ми нещо относително г-н Козлов. Пише ли ви той защо е отишъл в Париж? Казва ли ви за колко време ще се бави? Д-рът замина ли за Сливен? Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Как е Тодор?
към текста >>

24. Пеню Киров - №43

Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца.
Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му. Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода.
към текста >>

Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято.
Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата. Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо.
към текста >>

153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с.
Но зле страдах до този ден". (П.К., №43, 26.09.1900 г.) 152. П. Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра.
към текста >>

На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св.
На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
към текста >>

25. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.).
започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи. 3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия.
към текста >>

Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там.
Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би , ако е рекъл Господ , да се видим пак. Мисля, д-р Мирков[ич] наскоро, къде края на този месец, ще мине през Бургас12. Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там. Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моето бр. поздравление. Ваш: П. К. Дънов
към текста >>

От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина.
беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.) 12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.) № 3 гр. Бургас , 18 септемврий 1898 г. Любезний ми братко Дънов, Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того.
към текста >>

д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П.
Същий ................... 31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноември вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.) 33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол.
към текста >>

26. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

(Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ.
(У., №20, 06.05.1899 г.) 79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.) 80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Диктувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.) 81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо.
към текста >>

96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата.
в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.) 95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с.
към текста >>

е адресирано до Сливен (вж. кн.
95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 97. Става дума за П.
към текста >>

27. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана.
Н. пазар Бр. Дънов, Ний с бр. Тодор имаме отпуск, аз — 15 дни, а той — 20. Ще почнем да се ползваме от 15 того. Докторът щеше да си ходи в Сливен, но и той остана. Иска ни се да дойдем до Варна, за да се видим всички, но малко пречки имаме ний с бр. Тодор, та не зная как бихме направили, за да се видим. Ако ти можеш да дойдеш до Варна, добре, яви ни. Ако ли има друга някоя леснина, яви ни да знаем как да направим. Докторът и той ще чака за отговора ти по този въпрос и ако се може, с първа поща отговори ни.
към текста >>

Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен.
На 31 юлий т.г. получих писмо от Васил Козлов (той сега се намира в гр. Париж, Франция), в което те нарочно поздравява. Снощи заедно с твоето писмо получих една отворена карта, с която ми явява адреса си. Той е следующият: името и презимето, B[ou1evar]d Vo1tair[е] 83, Paris. Д-рът ще си ходи в края на идущата седмица в Сливен. И тъй, след като ти разправям всичко дотука, искам в името на истината да ми кажеш относително лично казаното ми знаеш ли нещо ти. Аз сега съм бодър, добър, всичко оставих да уреди Бог за мене и какво трябва да правя, Той да ме научи. По запитването ви викаха ли ме като войник и какво мисля аз по това144 ще кажа: аз размених мисли и мнения с Николай и др., но аз не можах съвършено да се съглася с тях и най-после, за да не реша сам това, исках съдействието на водителите145, но и те ми казаха, че не могат да ми отговорят. И днес ми се отговори от Михаил, че Бог ще ме научи как трябва в такъв случай да постъпя. Аз обаче бях на това мнение — че не трябва да отида, и намогванията ми са тези, че ний трябва да воюваме като Христови войници против Сатана, плътта и греха, за да се удостоим за Небесното Царство чрез заслугите на Спасителя.
към текста >>

Д-рът замина ли за Сливен?
Нови пазар, 1 септемврий 1900 г.147 Л. бр. Киров, Съобщете ми нещо относително г-н Козлов. Пише ли ви той защо е отишъл в Париж? Казва ли ви за колко време ще се бави? Д-рът замина ли за Сливен? Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Как е Тодор?
към текста >>

Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца.
Аз каквото съм чул набързо от тебе, преработвам си го и с приемането му то става и мое. И вярвай, аз на твоята вяра частно не съм противен, но съм съгласен. Докторът тези дни е тука по работа относително уреждане въпроса за земите му. Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода.
към текста >>

Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято.
Той ме задължаваше да питаме за един въпрос духовете, но Михаил ми каза да се отнеса до тебе. И ето този въпрос. Имало една жена, която била преселница в Сливен; мъжът и умрял и и оставил пет деца. Насън и се явява Господ Исус много пъти и и казва да отиде да живее в текето на Св. Илия при с. Касъмово153, Сливенско, което теке и турците го себили и имали за свято. Така тя раздава децата си и отива да живее там и както и казал Господ да прави — т.е. да се моли и всяка неделя да светщ вода. А като нямала средства, просила оттук-оттам, за да прекара зимата. Сега Д- рът пита каква е таз жена и заслужава ли да и се помогне и светецът154 какъв е и от каква народност. Аз моля, след като се уведомите, явете му направо.
към текста >>

153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с.
Но зле страдах до този ден". (П.К., №43, 26.09.1900 г.) 152. П. Киров се задомява на 27 години през 1895 г. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 153. Село Касъмово, Сливенско, е днешното с. Чинтулово. (П.К., № 43, 26.09.1900 г.) 154. Около 1829-1830 г. сливналията дядо Киро, по прякор Савака, изградил край село Касъмово гробница с турски вид. Според преданието, пренесено през поколенията от тамошни християни, братята Илия и Димитър били овчари и работели за някой си ага. Турците поискали от тях да приемат мюсюлманската вяра.
към текста >>

На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св.
На гроба им е построена гробницата в село Касъмово. Чудесата, които ставали след смъртта на братята при гроба, накарали хората да ги почитат като светци. Много болни получавали лек, след като спускали краката си в гроба. Гробът се почитал еднакво от българи и турци. Касъмци били сгрявани и обнадеждавани от почитта си към Илия и Димитър, но имали нужда и от храм. На 20.07.1905 г., Илинден, Сливенският митрополит Гервасий освещава гробницата и я нарича параклис „Св. пророк Илия". Гробницата се състояла от две стаи, коридор, самата гробница, стая след нея и друга стая със сервизно помещение. Сградата и мястото давали възможност за водене на отшелнически живот. Във вече оформилия се манастир се заселили две жени. На гроба на Илия и Димитър ставали много чудеса с хора, болни от различни болести, които след пренощуване при гроба си тръгвали оттам здрави.
към текста >>

28. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми.
В „Първо тетрадче с духовни бележки, 1912 г., принадлежащо на Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас, ул. „Морска" № 9" пише: Родът на Пеню Киров Отпреди пет поколения някъде родът ми се е преселил от село Раково в гр. Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми. На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци.
към текста >>

Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци.
Сливен - това според разправията на баща ми и баба ми, майка на баща ми. На баща ми баща му се именувал Велико, бащата на дяда ни Велико се казвал Стоян, а братът на дядо ни Велико се именувал Драган. Този Драган два пъти ходил на Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и най-после против волята му го оженили, но той с булката си заедно умрели, в който ден ги венчали. Бащата пък на прадеда ни Стоян се именувал Иван. Дядо ни Велико водил две жени. Първата му жена била от Серооуловци в Сливен, на която пък сестра и я водели от Вълнаровци и по това старите са се родеели с Вълнаровци. Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула.
към текста >>

Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор".
Тази си първа жена дядо ни напуснал още преди, в първия бозгун, когато са бягали във Влашко, където я оставил. Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността.
към текста >>

А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен.
Предполага се, че тя е съгрешила против него, което е станало причина и да я напусне. След това той заклева синовете си никой да се не сношава с рода и. От тази си жена дядо ни имал само един син - Теню, който аз, пишещият настоящето, запомних, защото той се помина след Руско-турската война - 1878 г. Този Теню в Сливен са го водили Теню Вълнаря, а по-късно за неговата мъдрост го прекръстили Теню Консула. Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ.
към текста >>

В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността.
Баба ми Ана - втората жена на дядо ми Велико, от която се ражда баща ми Киро, чичо ми Иван и леля ми Мария, била Ибрикчи Стойчева, дъщеря от махалата в Сливен „Клисохор". А дядо ми Велико изхожда от самия Сливен. Днес в тяхното място живее братовчедът ми Васил Тенев. То е близо до „Гюрчешма", там при убилия се бирник Башев бил домът му. За подробности за рода ми да се пита стария Сава Серов, който знаел всичките - 1906 г. В най-старите времена родът ми са го казвали в Сливен Зейбековци, което име им било дадено в една епоха, когато имало много голям глад в Сливен и околността. Та той отворил хамбарите си и давал на всички нуждаещи се, каквито и да било те - българи, турци и пр., своята помощ. Разбира се, това е правил, понеже е бил доста в състояние человек. Още едно нещо - в нашия род са били всички много религиозни хора, дори и до бащите ни. Още има запазени в брат ми Димитър книги - ръкописи от прадядовците ни, някъде от 200 години време. Книгите ръкописи са с черковно съдържание, стари книги, подвързани с дървени корици, облечени с мешин.
към текста >>

Сливен, в хотел „Търговски", стая № 10 каза ми се следующето: „Ти изгуби много, ти стана ложе за другите, ти трябваше още при първото и второ кръщение да внесеш капитала вътре и да декларираш, че ти се тури име".
На 11 януари 1907 г. към шест часа сутринта в гр. Бургас каза ми се: „Не бой се, ти скоро ще дойдеш при нас", тоест в онзи свят, или по-право казано, да си замина от този свят. На 23 януари 1907 г. в 2.30 часа след полунощ в гр. Сливен, в хотел „Търговски", стая № 10 каза ми се следующето: „Ти изгуби много, ти стана ложе за другите, ти трябваше още при първото и второ кръщение да внесеш капитала вътре и да декларираш, че ти се тури име". Аз отговорих, че нищо не съм изгубил, и си останах спокоен в сърцето и душата. Наяве. Помолих се и казах. Дали ще разбера казаното? Чувам глас, който ми казва: „Ще". Останах зачуден на този отговор и взех да си размишлявам кога съм закъснял.
към текста >>

Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1.
Върви, върви в полето, в бунището клето. Не стой тук, при морето, няма нищо вехто. Тях просто ми ги каза други чрез мен. Препис из едно мое решение от 1907 г., месец май, взето между Сливен и Карнобат: 1. Какъв вид живот ще водя? - Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване; 2. Какво ще бъде поведението спрямо жена ми? - Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов; 3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми?
към текста >>

Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може към лятото да дойда и към Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен.
Писмото е от 28 февруари 1904 година, писано от Варна до брат в Чамкория. Виждаме, че и в най-суровото време през зимата, февруари месец, времето не го спира, а пеш пътува от Бургас до Варна, мъчително пътува, но нищо не го спира - той апостолски върви и върши работата, с която Бог го е натоварил, оставил личната си работа, дом и жена. В друго писмо пише: „Колкото до работата Божия, аз съм казал и казвам, че Господ нека е делът ми. Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия. 26 март, 1907 г." Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може към лятото да дойда и към Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен. 6 май, 1906 година". Началото на бургаското Братство За председателстващ (ръководител) е бил избран брат Пеню на 27 юли 1907 г. (деня на св. Пантелеймон) и остава на тоя пост до 25 юли 1914 г., тоест 7 години.
към текста >>

до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П.
При все че е имало братя и сестри с по-голямо образование от неговото - Илия Зурков (висшист), Деню Цанев, Матей Попов и др. (със средно образование), работата изцяло е падала върху брат Пеню. Много рядко, и то като голямо изключение, е правил опит Тодор Стоименов да изнесе една-две беседи. Някои от темите, разглеждани в кръжока през 1907/1908 година: „Признаци за идването на Исуса Христа", „Човекът - откъде е дошъл, защо и къде отива", „Призванието към българския народ", „Кръщението от вода и кръщението от Духа Светаго", „Какво нещо е смъртта и какво е животът", „Обичайте враговете си, но не и враговете Божии", „Да не се общува с брат, който не иска да се поправи", „За спектъра на любовта, или анализиране на любовта", „Тълкуване на Откровението", „Колко книги има в Библията", „Какво значение имат имената на Христа". В писмото си от 1909 г. до Димитър Добрев, ръководител на кръжока в Сливен, П. Киров му доверява един сериозен проблем в групата: „Само ще ти кажа, че дяволът се помъчи да развали кръжока ни тука, но Бог осуети замислите му, но при все това доста ни нарани". През същата 1909 г. Учителя е в Бургас. В събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. Пеню Киров е записал в тефтерчето си обяснението на Учителя.
към текста >>

Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен.
Евангелистът Марко добавя за Йосиф, че той бил „почтен един съветник" от Ариматея, а Лука - „человек благ и праведен", а апостол Йоан ни разказва, че „освен Йосиф (ученик Исусов, но потаен заради страха от Юдеите) дошъл с него още и Никодим (който бе дохождал от най-първо през нощ при Исус) и носеше една смес от смирна и алое до сто литра". В беседата „Живите извори", държана в Бургас на 26 юни 1920 г., Учителя обяснява за посвещенията на някои от заминалите приятели: „Посветените са на степени - от 1, 2, 3, 4, 5 степен. Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване. „Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен. Моят брат живееше в Бургас. Събрахме се приятели и решихме, че най-удобно е аз да отида. Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах.
към текста >>

„Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен.
Дядо П. Тихчев е от тях, Голов, Пеню Киров - също. Те живеят в свят на светлината". Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване. „Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен. Моят брат живееше в Бургас. Събрахме се приятели и решихме, че най-удобно е аз да отида. Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах. Заедно със снаха ми, жената на брат ми Минчо Сотиров, отиваме надвечер у брата. Сварихме го на легло.
към текста >>

Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах.
Ще завърша с написаното от сестра Райна Грозданова от Сливен. Тя имаше много лични опитности с Учителя и беше обещала да ги напише, а така също и опитността й с брат Пеню по време на неговото заминаване. „Чуваме в Сливен, че брат Пеню Киров е доста болен. Моят брат живееше в Бургас. Събрахме се приятели и решихме, че най-удобно е аз да отида. Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах. Заедно със снаха ми, жената на брат ми Минчо Сотиров, отиваме надвечер у брата. Сварихме го на легло. Поздравих го от приятелите от Сливен и му поднесох букета. Той много се зарадва, мириса го и го тури на сърцето си. Той беше наредил който отиде да го посети, вместо приказки да чете подред по един-два псалма.
към текста >>

Поздравих го от приятелите от Сливен и му поднесох букета.
Моят брат живееше в Бургас. Събрахме се приятели и решихме, че най-удобно е аз да отида. Приготвихме от сливенци хубав букет и отпътувах. Заедно със снаха ми, жената на брат ми Минчо Сотиров, отиваме надвечер у брата. Сварихме го на легло. Поздравих го от приятелите от Сливен и му поднесох букета. Той много се зарадва, мириса го и го тури на сърцето си. Той беше наредил който отиде да го посети, вместо приказки да чете подред по един-два псалма. И ние сторихме същото. Вечерта си отидохме. На сутринта рано иде дъщеря му Стойка и съобщи, че тая заран татко й починал.
към текста >>

". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина".
Аз му я подадох и той каза на всички, които се намираме около него, да напуснем, тоест да излезем навън. Всички излязоха - дъщеря му, сестра му, а аз се сниших до леглото му и до печката и незабелязана останах там. Исках да видя какво ще прави. След малко той стана, седна на кревата, вдигна ръце нагоре и каза: „Ангел господен идва с пембе чаршаф да ме приеме. Ида, Господи! ". Вдигна си краката на леглото, легна си, покри лицето си с копринената кърпа, тури сливенския букет на сърцето си, прибра ръцете си на гърдите и си замина". Жена му много скърбеше за тия негови прояви и все плачеше и нареждаше: „ Пеньо, Пеньо, светия беше, Пеньо, но аз не те познах". Така свърши земния си път нашият брат и старши ръководител - брат Пеню Киров. (Тези биографични бележки се публикуват за първи път.)
към текста >>

29. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1826(27) г.
Георги Миркович (1826-1905) Ранни години и образование Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1826(27) г. в занаятчийско семейство. Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия.
към текста >>

След погрома семейството се установява в Сливен.
Ранни години и образование Д-р Георги Миркович е роден в град Сливен през 1826(27) г. в занаятчийско семейство. Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г.
към текста >>

Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско).
Дядото Мирко е земеделец и търговец на манифактурни стоки от село Ченгене сарай (до с. Стралджа, Ямболско), напълно унищожено след нападение на кърджалии в края на XVIII в. След погрома семейството се установява в Сливен. Мирко умира млад по време на чумна епидемия. Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен. Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици.
към текста >>

Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен.
Бащата Вълко учи занаят, става обущар на „папуци" (кожени чехли), търгува и с вълна. Майката Койна е преселница от опожареното от кърджалии село Раково (Сливенско). Вълко и Койна, останали вдовци, се събират за втори брак, от който се раждат Нойко, Иванка, Руско, Костадин, Георги и близначката му Стефка, починала наскоро след раждането си. След Руско- турската война от 1828 г. и подписания през 1829 г. Одрински мир семейството се преселва във Влашко, до град Плоещ (Румъния), но по-късно, научило урока за родната стряха, отново се връща в Сливен. Георги първоначално учи в родния си град при учителя Кешиша, а по-късно - при отявления гъркофил и българомразец Цукала, който биел и унижавал българските си ученици. От 1840 до 1843 г. негов учител е Сава Доброплодни. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставя да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г.
към текста >>

От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград.
През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия младият Миркович заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария. Негови съученици са Драган Цанков и Сава Фила- ретов, с които го свързва почти половинвековно приятелство и съратничество в борбата за национална независимост. След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуска Киев и заминава да се лекува в Цариград. Там го сварва вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получава своя дял от наследството през 1848 г., заминава отново за Цариград. Записва се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуска, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарича да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и остава верен на това обещание до края на живота си. През 1849 г. Миркович постъпва в Католическото френско училище в Бабек, Цариград. Завършва го, като остава много доволен от обучението.
към текста >>

След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен.
Това се оказва напълно вярно и след известно време той неочаквано ги получава. Този факт му прави много дълбоко впечатление. До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора.
към текста >>

Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци.
До края на живота си той живо се интересува от тези явления, отделяйки им значително място в издаваните по-късно от него списания „Виделина" и „Нова светлина". Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживява в Цариград.
към текста >>

Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи.
Същевременно френската култура и Просвещението стават негов идеал. Борба за свобода След завръщането си в България Георги Миркович работи като частен лекар в Сливен. Тук заедно с Добри Чинтулов започват голяма битка срещу гърцизма и решават да открият българско училище в родния си град. Д-р Миркович заминава за Румъния (1857-1858 г.), за да иска парична помощ от богатите сливенски търговци. Успява да събере 600 златни минца, но идеята по-късно пропада по вина на сливенските еснафи. През 1858-1859 г. е градски лекар в Стара Загора. От 1859 г. заживява в Цариград. Там работи като лекар, сътрудничи в списание „Български книжици", а през 1860 г.
към текста >>

По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен.
Пръв организира честването на празника на Светите братя Кирил и Методий в Болград. В края на1864 г. д-р Миркович заминава от Болград за Браила, където е частно практикуващ лекар. Остава там до 1866 г. поради участието си в народните работи. По-късно отива в Букурещ и заедно с д-р Начо Планински става един от основателите на Букурещкия таен революционен комитет, след което се завръща в Сливен. Запознава се с поляка Михаил Чайковски (Садък паша) и двамата създават проект за учредяване на главни български училища във всеки вилает. Според тях за добиване на българско самосъзнание най-важното е просвещението, а политическото освобождение ще дойде като последица от оформилата се национална общност върху основата на общ български език, писменост и национална Църква. Д-р Миркович е препоръчан от Чайковски и се среща с висшите турски сановници Али паша и Фауд паша. Те възприемат идеята му, но го препращат при Митхад паша в Русе. Последният се съгласява с предложението, но при условие училищата да бъдат смесени (турски и български).
към текста >>

Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград.
е основана Българската екзархия. Поради обществената си дейност и организиране на революционното движение във Видинския саджак в края на 1869 г. д-р Миркович е предаден на турските власти от софийския митрополит Доротей (българин, сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил, с амбиция като доверено лице на властта да бъде посочен от нея за бъдещ български екзарх). Осъждат го на смърт. Присъдата е заменена с доживотна каторга, благодарение на прочутия възрожденски адвокат Илия Цанов. Окован във вериги, д-р Миркович е изпратен от Лом в Цариград - по Дунава до Русе, оттам пеша през Сливен (за назидание на съгражданите му) и през Одрин до Цариград. Престоява в затвора няколко месеца при нечовешки условия, поради което заболява. Прекарва около 5 години в цариградските затвори - твърде дълго участта му е била неясна. След смъртта на Али паша е прехвърлен на заточение в Диарбекир. Пристига там на 8 август 1874 г. Много скоро, наклеветен, че готви бунт, е препратен за наказание в още по-затънтено и отдалечено място - град Мардин, на границата със Сирийската пустиня.
към текста >>

Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия.
Краят на заточението му идва след амнистията от 1878 г. в края на Руско-турската освободителна война. Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.).
към текста >>

заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст".
Сбъдва се предсказанието на един местен пророк, който предрича, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. Дейност след Освобождението След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.).
към текста >>

На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г.
След завръщането си в свободна България д-р Миркович отново се включва активно в обществения живот. Той се установява като градски лекар в Сливен - по това време вторият по значение областен град в Източна Румелия. През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония. Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса.
към текста >>

Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г.
През лятото на 1878 г. заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония. Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив.
към текста >>

Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.).
заедно с други активни сливенски граждани е сред инициаторите за създаване на Благотворително дружество „Червен кръст". По типа на съществуващите от времето на войната руски болници и с помощта на руския „Червен кръст", в различни градове на Източна Румелия се откриват болници. На основата на руския военен лазарет в Сливен, който се закрива, в града започва да функционира Сливенска първостепенна болница с първи управител д-р Г. Миркович (14 март - 15 септември 1879 г.). Заедно с лекарите Начо Планински и Добри Минков основават първия сливенски вестник след Освобождението „Българско знаме", от който излизат 24 броя - от 10 февруари до 21 юли 1879 г. Миркович е директор на мъжката гимназия в Сливен за една учебна година (1879/80 г.). Участник е в движението срещу решенията на Берлинския конгрес за разделянето на българските земи на Княжество България, Източна Румелия и Македония. Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив. Първата му сесия започва на 22 октомври 1879 г.
към текста >>

В Сливен той създава спиритическото дружество „Милосърдие", регистрирано в началото на 1900 г.
Първото запазено писмо на Петър Дънов до д-р Миркович е от 1 ноември 1898 г. В него има препратени поздрави до д-р Миркович от отец Константин А. Дъновски, бащата на П. Дънов. В писмото ясно проличава близкото познанство между Петър Дънов, Георги Миркович и Анастасия д-р Желязкова. Освен за пионер в областта на хомеопатията д-р Мирко- вич се счита и за бащата на спиритизма в България. В Сливен той създава спиритическото дружество „Милосърдие", регистрирано в началото на 1900 г. През 1900 г. д-р Миркович и живеещите в Бургас Пеньо Киров и Тодор Стоименов са поканени лично от Петър Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата са неговите първи ученици и редовни участници в следващите събори. От 1902 г. до смъртта си през 1905 г.
към текста >>

д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето.
През 1900 г. д-р Миркович и живеещите в Бургас Пеньо Киров и Тодор Стоименов са поканени лично от Петър Дънов на първия събор на Духовната Верига. Тримата са неговите първи ученици и редовни участници в следващите събори. От 1902 г. до смъртта си през 1905 г. д-р Миркович издава и редактира в Сливен „Виделина" - месечно списание, посветено на въпросите за развитието на душата, ума и сърцето. В това списание статии помества и Петър Дънов. „Виделина" идва като естествено продължение на списание „Нова светлина", което продължава да излиза до 1910 г., но вече с редактор Тодор Бъчваров. През 1903 г., по случай 25-годишнината на санитарното дело у нас, Държавната санитарна инспекция награждава д-р Миркович с медал с корона „За гражданска заслуга", като най- стар лекар в България. Последният спиритически сеанс на д-р Миркович Влад Пашов в своята книга „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов" пише: „Случая ми разправи Дядо Благо (детският писател Стоян Русев), който беше близък с Тодор Стоименов.
към текста >>

във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен.
". Той отговорил: „В никакъв случай няма да се уплаша". Тогава Учителя му казал: „Щом е така - приготви се, след три дни ще си отидеш". Тримата останали като гръмнати. И наистина, точно след три дни доктор Миркович си заминал, както предрекъл Учителя". Тази случка вероятно е станала през август 1905 г. във Варна, по време на поредния събор на Веригата, защото няма данни четиримата да са се срещали по-късно, през септември, в Сливен. В братските спомени може да се прочете, че след като Учителя Петър Дънов казал за предстоящото заминаване на д-р Миркович, Димитър Голов се обърнал към последния и го помолил: „Докторе, ти така и така си отиваш скоро, остави ми за спомен поне златния си часовник". Миркович извадил часовника си, погледнал го от двете страни и му го подал. И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило.
към текста >>

Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен.
И Тодор Стоименов му предложил: „Докторе, ако искаш, остави на мене пък пръстена си за спомен". Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения.
към текста >>

В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен.
Миркович измъкнал пръстена си и го дал на Стоименов. Така д-р Миркович е предупреден да приключи със земните си работи, защото заминаването му отвъд съвсем било наближило. Това заминаване става на 29 септември същата година. От Варна пристига Учителя Петър Дънов и му помага да се освободи от физическото си тяло. Миркович е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. В своето завещание той дарява личната си библиотека, около 1400 тома, на читалище „Зора" в Сливен; имота си - за благотворителни и обществено полезни цели; 3000 златни лева - на сиропиталището в Сливен. За разпоредител на завещанието е посочен неговият духовен наставник - Учителя Петър Дънов. На следващия събор на Духовната Верига през 1906 г. по молба на приятелите д-р Миркович се явява чрез Учителя и разказва за своя нов живот в отвъдния свят. Той на много места с похвала говори за неговите лекарски умения, както и за спиритическите му увлечения. Според Учителя Петър Дънов спири- тизмът се явява, за да докаже, че зад материалната бариера съществува друг свят, който ние не схващаме с нашите пет сетива.
към текста >>

Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна.
Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че „Духът отвътре ми каза това и това". Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила? После му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби.
към текста >>

Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила.
Понякога казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че „Духът отвътре ми каза това и това". Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила? После му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език.
към текста >>

30. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас.
Затова решихме да тръгнем пеш. Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце на гръб. Пътят беше 120 км, през мъчнопроходими места, покрити с гори и планини. Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи на една селска кола със сено и така ме изпревари. Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл. На другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас. Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина. Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания. Това бяха дни на беседи, разходки из околностите на Варна, молитви, приятелски разговори. Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души? ", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
към текста >>

31. №53 /Петър Дънов/

в гр. Сливен.
10 Вж. писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226-228 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано.
към текста >>

32. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато.
През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия на Пенко Стамов,съпруг на Мария – сестрата на П. Дънов). Тъкмо тя, според регистъра,учителства в този период.
към текста >>

33. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
към текста >>

34. №52 /Пеню Киров/

Ако ли пък не, то Д-рът, след като се върне от Сливен, ще ти изпрати пари, за да дойдеш.
Но Д- рът [е] турил намерение да си отиде и после, като си дойде в Бургас, тогава да се съберем. И след питание на Господа чрез мен и в двама ни се отговори, че той трябва да си отиде и после да се съберем. Ето и самите думи: „Нека предварително да отиде, защото само тогава ще разбере, че не е таз Волята Божия, която той сам планира, но оназ, която с време му е явена“. При това си [писмо] прилагам и неговото писмо до Илия Добрев35, което Вие да му връчите, или ако го няма, да питате где е и да му го изпратят от павилиончето там, гдето е. Ако в случай, [че] Добрев е там и ти даде парите, можеш да [из]разходваш от тях, за да дойдеш до Бургас. Ако ли пък не, то Д-рът, след като се върне от Сливен, ще ти изпрати пари, за да дойдеш. Д-рът сам заръча да ти пиша това. Аз съзирам едно отклонение в Д-ра по Божията цел. Тъй разбирам, че той гледа да си уреди своите работи, така че впоследствие, както сам види за добре, тъй ще отива. Мелкон е добре, но и той някак, като че се съмнява. С Николай36 се събирахме.
към текста >>

33 Дружество „Милосърдие“, Сливен.
–липсват писма. 32 За това пътуване няма налична информация. Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел. № 30 (бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн.
към текста >>

Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
към текста >>

35. №61 (Петър Дънов) [отворена карта]

Сливен, 15 авг[уст] 1901 г.
№6141 (Петър Дънов) [отворена карта] Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден.
към текста >>

На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден.
Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов Поздрави и госпожа си и дядо си.
към текста >>

36. №62 (Петър Дънов)

На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша.
№62 (Петър Дънов) Нова Загора, 21 авг[уст] 1901 г. Л. б. Киров, Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
към текста >>

Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора.
Нова Загора, 21 авг[уст] 1901 г. Л. б. Киров, Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре.
към текста >>

В Сливен прекарахме много добре.
Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е.
към текста >>

37. №60 (Пеню Киров)

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.
Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П.
към текста >>

38. №78 (Петър Дънов) [отворена карта]

Сливен, 15 септемврий 1902 г.
№78(Петър Дънов) [отворена карта] Сливен, 15 септемврий 1902 г. Л. б. Киров,84 На 13-и того пристигнах тук и се срещнахме с Д-ра. Той е добре. Моля, съобщете ми получихте ли парите от Варна (16 лв. )85. Аз писах на г-н Велчев86 да ги прати до Вази.
към текста >>

39. №65 (Пеню Киров) [отворено писмо]

[до] гр. Сливен
№65 (Пеню Киров) [отворено писмо] гр. Бургас, 19 септемврий 1902 г. Любез. бр. Дънов, [до] гр. Сливен Отворените Ви карти от Ямбол и Сливен притежавам. Ний сме добре засега. Преди няколко дни Сатана бе посял една вражда между Арнаудова и Н. Ненов88, но с Волята Божия я потушихме. Арнаудов засега живее със семейството си в Мелконовия дюкян, но отгоре италианците му зле враждуват и вследствие това бе и враждата им.
към текста >>

Отворените Ви карти от Ямбол и Сливен притежавам.
№65 (Пеню Киров) [отворено писмо] гр. Бургас, 19 септемврий 1902 г. Любез. бр. Дънов, [до] гр. Сливен Отворените Ви карти от Ямбол и Сливен притежавам. Ний сме добре засега. Преди няколко дни Сатана бе посял една вражда между Арнаудова и Н. Ненов88, но с Волята Божия я потушихме. Арнаудов засега живее със семейството си в Мелконовия дюкян, но отгоре италианците му зле враждуват и вследствие това бе и враждата им. Моята душа не е доволна от стоение, но какво да правя тези тук.
към текста >>

40. №79 (Петър Дънов)

В Сливен има признаци на духовно съживление.
Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дена през седмицата, и то без да хапват.
към текста >>

41. №91 (Петър Дънов)

Първата им спирка е Сливен.
„Дунавска", Варна. --------------------------------- 118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г.,липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08. гостуват на П.
към текста >>

42. №93 (Петър Дънов)

Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано.
Русе, 5 януарий 1904 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви [от] 29 окт[омврий], изпратено до Варна, не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем деня, и оттам заминах за Силистра. Писмото Ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да Ви съобщи, че ще Ви пиша, кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име.
към текста >>

Пиши ми за работата, както отива в Сливен.
Наскоро и Константинов139 ще се годи. Двамата вземат две сестри. Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият Промисъл. Но всекиму както е отредено. Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашов140? Пиши ми за работата, както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелствата на делото. Поздрави Гешова141 нарочно. Той е от кружока. Приеми и ти най-после моя сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К.
към текста >>

141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>

При посещението си в Сливен през 1910г.
Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>

Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>

43. №75 (Пеню Киров)

гр. Сливен, 8 януарий 1904 г. (четвъртък)
№75 (Пеню Киров) гр. Сливен, 8 януарий 1904 г. (четвъртък) [до] гр. Русе Любез. ми бр.Дънов, Любезното Ви писъмце получих и всичко разбрах. Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание142 се дава сила и на мен.
към текста >>

Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г.
Любезното Ви писъмце получих и всичко разбрах. Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание142 се дава сила и на мен. Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя. Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога. Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г. досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно. Семето лятос144, посято от мен [зачеркнато], дава плода си. Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци. Те всички тук ги ръководи Бог, това се много явно разбира, обаче заповядано им е до две години да държат всичко в тайно.
към текста >>

Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др.
Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146. Тук приложени, едно съобщение и едно откровение147 за тукашния кръжок и Д-ра ти при[в]ключвам, които след като прегледаш, изучиш и питаш нашия Небесен Баща за действителността на съдържанието им, моля да повърнеш само откровението. И то пак с препоръчано писмо и без да заобикаляш, да ни явиш по тях [двете] всичко. Аз никак не се в тях съмнявам, защото много чудесно и особено се те предадоха, но понеже се смесва и моята личност, то за това прибягвам при теб, за да се потвърди и чрез Вас от Господа. Някакви лоши слухове бях чул за Вас от протестантите в Самоков148, та после и с г-н Бъчваров като се срещнах149 в Т[атар] Пазарджик и после в Пловдив, и той ми каза, че и в София, па и в Пловдив, Сливен и др. било разнесено тази мълва, че си бил полудял и си се самоубил. Днес и г-жа д-р Железкова в едно писмо до Д-ра – и тя за същото говори. Аз ще чакам тук за отговора ти, който дано е за късо време. Поздрави приятелите: Н. Константинова и Ефтим Златева.
към текста >>

Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
_________________________ Обяснителни бележки: 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М.
към текста >>

към Сливен, те пристигат в града на 22.05.
На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“. 276 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход.
към текста >>

Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив.
се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“. 276 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П.
към текста >>

145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход.
към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“. 276 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов. 146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов. 147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г.
към текста >>

44. №94 (Петър Дънов)

Пиши ми колко време ще се бавиш в Сливен.
Упражненията ще правиш цял месец. Поздрави всички наши братя и сестри от православния дом Господен, просветени от Господа. „Мир да бъде на всинца ви." Ваш верен: П. К. Дънов Пиши ми колко време ще се бавиш в Сливен. Аз ще Ви повърна Окровението, щом получа наставление от Господа. гр.Сливен, 19 януарий 1904 г. -------------------------------------------------------------- 150. Степени или стъпки на човешката душа, за които П. Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156.
към текста >>

гр.Сливен, 19 януарий 1904 г.
„Мир да бъде на всинца ви." Ваш верен: П. К. Дънов Пиши ми колко време ще се бавиш в Сливен. Аз ще Ви повърна Окровението, щом получа наставление от Господа. гр.Сливен, 19 януарий 1904 г. -------------------------------------------------------------- 150. Степени или стъпки на човешката душа, за които П. Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156.
към текста >>

45. №76 (Пеню Киров)

гр.Сливен, 19 януарий 1904 г.
№76 (Пеню Киров) гр.Сливен, 19 януарий 1904 г. [до] гр. Русе Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви вчера получих и бързам да отговоря. Аз още до към началото на месец февруарий ще бъда тука, понеже Господ ме въздържа151. Гледай, моля те, щом се даде отговора за Д-ра, да ни отговориш.
към текста >>

Но понеже всичко това остава в ръцете на Господа, то г- н Д-рът моли да дойдете в началото на априлий в Сливен.
П.П. А понеже тези работи за Д-ра се нареждат тъй, то Църквата пита кога ще стане съборът. Тука има горе-долу нещо, като чрез сънища казано, че ще бъде в края на месец март, т.е. по Великден. А при това снощи се каза, че ще се яви чрез теб. То моля, яви ни и затова, защото най-вече г-н Д-рът желай да стане по-навреме. Но понеже всичко това остава в ръцете на Господа, то г- н Д-рът моли да дойдете в началото на априлий в Сливен. Види се за последното време сте му много нужен. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 151 В дневника си П.
към текста >>

напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г.
към текста >>

152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен.
_________________________ Обяснителни бележки: 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“.
към текста >>

Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев.
151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява.
към текста >>

153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка.
Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост.
към текста >>

Учителка в Сливен.
Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея. 154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков. Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

46. №77 (Пеню Киров)

гр. Сливен, 26 януарий 1904 г.
№77 (Пеню Киров) гр. Сливен, 26 януарий 1904 г. [до] гр. Търново Любез. ми бр. Дънов, Писмото Ви от 22-ри того получих снощи и всичко разбрах. Вий имате право в[ъв] Вашите забележки. Сатана наистина в едно наше съобщение беше се вгнездил и искаше да ни измами, като че е Господ.
към текста >>

47. №96 (Петър Дънов)

Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда.
на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ към Него. Откровението ще остане временно у мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на Д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърстваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява Ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и Доктора и всички други братя. Ако Вам остава нещо неясно, пишете ми.
към текста >>

48. №78 (Пеню Киров)

Сливен, която ще го предаде навреме.
Мария, както и Кортеза и др., като много привързани за мене, дойде и с плач на очи иска да помогна със съветите си – как да постъпи, как да се отърве. Знай прочее и това, че едничка тя е, която приема истината истински, и тя може да стане една добра списателка християнка. Всичко това, накратко що ти излагам, разбери надълго и широко и виж, питай и се притечи със съветите си час по- скоро, като как да постъпи, защото днес учителят бе пратил женихите и казвал, че ако му отрече, ще се самоубие. Писмото ще пратиш на г-жа Добра Д. Стефанова-Хаджи Кондова, срещу гимназията в гр. Сливен, която ще го предаде навреме. Извинявай за откровеността ми. Приеми братското ми целувание и поздрави сестрата Казакова. Твой верен в Господа: Пеню _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>

49. №97 (Петър Дънов)

Г-жа Казакова ми каза, че Ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали Вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос.
Аз ще Ви изясня смисъла на даденото Ви Откровение, кога се видим, и ще Ви дам развяската на противоречията. Аз зная Вашата искреност. Аз писах на Д-ра, но и той, докато на него [не] говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това. Г-жа Казакова ми каза, че Ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали Вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос. Моля, бъдете добри да пишете, понеже тя е мъчно, гдето не сте писали досега. Споразумейте се върху тая работа, за да не остава нещо висящо. Поздрави Мелкона нарочно от мен. Докъде мислите да пропътувате в тази си обиколка? Ще ли минете през Русе?
към текста >>

50. №80 (Пеню Киров) (отворено писмо)

Сливен (чрез г-н д-р Миркович)
№80 (Пеню Киров) (отворено писмо) гр. Бургас, 21 [април или май] 1904 г. [до] гр. Сливен (чрез г-н д-р Миркович) Любез. ми бр. Дънов, Пристигнах на уреченото време благополучно и сега си почивам и диря източник, за да се прехранвам. Не зная бр. Бъчваров дали е дошъл в Сливен. Ако би да е там, кажете, че съм му писал в София.
към текста >>

Бъчваров дали е дошъл в Сливен.
[до] гр. Сливен (чрез г-н д-р Миркович) Любез. ми бр. Дънов, Пристигнах на уреченото време благополучно и сега си почивам и диря източник, за да се прехранвам. Не зная бр. Бъчваров дали е дошъл в Сливен. Ако би да е там, кажете, че съм му писал в София. Поздрави всички приятели. Твой верен в Господа: Пеню Г-н Д-ре, моля, ако бр. Дънов го няма, изпратете му го, където е157.
към текста >>

Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време.
Дънов го няма, изпратете му го, където е157. Същий _________________________ Обяснителни бележки: 157 Писмото не е получено, защото П. Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време. Затова и в съдържанието на писмото от 2.06. няма коментар по писаното от П. Киров. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

51. №98 (Петър Дънов)

Дънов престоява два месеца в Сливен при д-р Миркович в периода от 23-24.03.
Със сърдечен поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов ---------------------------------------------------------- 158 П. Дънов престоява два месеца в Сливен при д-р Миркович в периода от 23-24.03. до 24-25.05.1904 г. Преди това минава през Габрово (26.02.–15.03.), Казанлък, Ст. Загора и Чирпан. 159 Както става ясно по-нататък в писмо №99 на П. Дънов, Мелкон завършва успешно курс по кроячество и взема диплом І степен.
към текста >>

52. №91 (Пеню Киров)

Не съм обаче свободен от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки.
№91 (Пеню Киров) гр. Бургас, 3 април 1905 г. [до] гр. София Любез. бр. Дънов, Както вече Ви е известно, аз от 21-и февруарий съм свободен от работата, която занимавах189. Не съм обаче свободен от борбата със себе си, която е изпъкнала след десетгодишния ми радостен, невинен живот от ухапване на сливенската змия190, за което и до днес още се трупат на душата ми безброй грешки. Планът, който мислех да наредя за един тих живот, като накупя и гледам добитъци, не излезе тъй, както предполагах, защото аз не помислях даже, че ще ми се възпрепятства, а камо ли и да не ми дават място за яхър. Опитът обаче доказа самата истина. Както и да е, съпругата ми взе моята страна, но с това не се свърши планът ми. Днес биволицата, която притежавам, наскоро простина и без малко щеше да умре, но Господ ми я изново подари, така щото и оттук разбирам, че не е този пътят, който трябва да пътувам. Заради това ще дойда на самия въпрос, като предварително моля извинение за това занимание с мене, защото и без това доста тягост сме станали.
към текста >>

Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г.
Обяснителни бележки: 189 Работата му е била комисионер при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник. През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев. 190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г. В сънищата на П. Киров често присъства змията като символ на злото. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

53. №110 (Петър Дънов)

Онова, което Ви се случи в Сливен, е за Ваше добро.
Люб. бр. Киров, Последното Ви писмо получих. Вашето положение е мен добре известно. Преди всичко не се стеснявайте. Забравете по възможност миналото. Онова, което Ви се случи в Сливен, е за Ваше добро. Само извадете за Вази си Божията поука. Не мислете, че преди Вашият живот е бил по-добър, а сега - по-лош. Гледай на бъдещата цел. Вий имате работа да вършите и гледайте тая работа. Оставете своите преждевременни планове.
към текста >>

54. №93 (Пеню Киров)

Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло.
Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти.
към текста >>

В Сливен П.
Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П.
към текста >>

55. №95 (Пеню Киров)

Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас.
Трябва да се изпитват духовете – откъде идат и какво говорят“. През 1911 г. Кръстников присъства на събора в Търново и е посочен като член от Бургас, където тогава живее и работи. През същата година Бургаския кръжок е разделен и по този повод на 4.11. П. Киров пише следните редове до Д. Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си?
към текста >>

“. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“. 202 Иван Тачев от София – присъства на събора в Търново през 1910 г. 203 Става дума за Васил Н. Узунов, който по това време е учител в Първа мъжка гимназия в София. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

56. № 98 (Пеню Киров)

Тези дни очаквам списък от Бъчваров, за да отида по работата си в Сливен, защото така се стекоха обстоятелствата.
При завръщането ми в Бургас всичко намерих с главата надолу. Повечето наши нови приятели станали толстоисти217. Сега водим борба на прения с всичките им учители218, та и със самите тях. Тази вечер пак ме викаха на словопрения. Господ да ми бъде помощник. Тези дни очаквам списък от Бъчваров, за да отида по работата си в Сливен, защото така се стекоха обстоятелствата. Получих посланието, благодаря Господу. Поздрави сестрата М. Казакова и приятелите К. Иларионови, а също и другите там. Нарочен поздрав от бр.
към текста >>

57. №117 (Петър Дънов)

Сливен, 19 април 1907 г.
№117220 (Петър Дънов) Ч[естито] Възкресение. Мир и радост на душата ви Господ донася.221 Сливен, 19 април 1907 г. П. К. Дънов -------------------------------------------------------------------------------------- 220 Това писмо се публикува за първи път. 221 На лицевата страна на това благопожелание липсват датата и местонахождението на П. Дънов. Градът, датата и подписът "П.К.Дънов" фигурират на обратната му страна.
към текста >>

58. №100 (Пеню Киров)

[до] гр. Сливен
№100 (Пеню Киров) гр. Бургас, 22 април 1907 г. [до] гр. Сливен Любез. бр. Петре, Получих любезната ти картичка, благодаря ти. Според обещанието ми ида с настоящето си [писмо] да ти явя като как се завършиха работите ми. Вярвям, че ти си известен, че аз вече съм комисионер. Работата стана така.
към текста >>

Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

59. №118 (Петър Дънов) [затворена карта]

Сливен, 25 април 1907 г.
№118 (Петър Дънов) [затворена карта] Сливен, 25 април 1907 г. Г-н Пеню Киров - Комисионер Бургас [адрес върху лицевата страна на картата] Люб. бр. Киров, Получих писмото Ви.
към текста >>

60. №101 (Пеню Киров)

Той замина за Айтос, Ямбол и сега трябва да е в Сливен.
А за моето положение и въобще за всичко тука ще Ви явя, когато се видим. Намирам за нужно да те поздравя от загубения бр. Васил Козлов и да ти явя, че той сега е в Америка. С почитание и искрен поздрав, всякога верният ти в Господа: П. Киров С господин Граблашев, като препоръчан от Вас, направихме, каквото се следваше. Той замина за Айтос, Ямбол и сега трябва да е в Сливен. В неговото време и Кортеза беше тука, за подвизите на която отчасти трябва да сте чели във в. „Поща“227. П.П. Нарочен поздрав от Тодор и Зурков228. Същий _________________________ Обяснителни бележки:
към текста >>

61. №122 (Петър Дънов) [затворена карта]

Добрев от Сливен П.
К Дънов ------------------------------------------------ 242. През юни 1909 г. П. Дънов посещава Бургас за втори път. В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243. Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите години след учредяването му.
към текста >>

62. №104 (Пеню Киров)

Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи.
Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В. Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов. Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П.
към текста >>

63. Показалец на личните имена

Гешов, Иван (Сливен) – У.
71 Георгиев, Анастас (тъст на П. К., Бургас) – П. К. 47, 85 Георгиев, Михалаки (писател) – П.К. 102 Гешов, Иван (Сливен) – У. 93; П.К. 76, 78 Гина - Вж Г у м н е р о в а, Гина (Ангелина) Голов, Димитър (софийски книжар) – У. 105, 107, 108; П.К.
към текста >>

Кючуков (Кючука), Никола (Сливен) – П.К.
Коста – Вж С т а м о в, Константин Пенков Костадин – Вж И л а р и о н о в, Костадин Костадинов, Пано (Хасково) – П.К. 64 Кръстников, Александър (теософ) – П.К. 95 Кърджиев, К. (Нови Пазар) – П.К. 48 Кючука – Вж К ю ч у к о в, Никола Кючуков (Кючука), Никола (Сливен) – П.К. 76, 78, 93 Кючукова, Мария (Сливен) – П.К. 76, 78 Логинов – П. К. 81
към текста >>

Кючукова, Мария (Сливен) – П.К.
Кърджиев, К. (Нови Пазар) – П.К. 48 Кючука – Вж К ю ч у к о в, Никола Кючуков (Кючука), Никола (Сливен) – П.К. 76, 78, 93 Кючукова, Мария (Сливен) – П.К. 76, 78 Логинов – П. К. 81 Люцканов (финансов пристав в Лом) – У. 88 Малджиев (печатар, Русе) – У. 71
към текста >>

Стефанова, Кортеза (Сливен) – П.К.
Стамов, Пенко (Варна) – П. К. 81 Стамова, Мария (родена Константинова Дъновска; Варна) – П. К. 81 Стефанова, Кортеза (Сливен) – П.К. 76, 78, 101 Стойчев, Илия (Русе) – П.К. 97 Стойчева, Величка (Бургас) – П.К. 104 Стоянов(Стоименов), Тодор – У. 53, 56-59, 61-74, 76-78, 80,
към текста >>

Стефанова (Сливен) – П.К. 78
Узунов, Васил Н. (писател) – П.К. 93, 95 Хад.[жи] Димитров (Бургас) – У. 65 Хаджи Кондова, Добра Д. Стефанова (Сливен) – П.К. 78 Юрдан (Бургас) – П.К. 54
към текста >>

64. Показалец на географските имена

Сливен) – П.
Нови пазар – У. 52, 53, 76; П. К. 47, 49, 51 м. Ново село (дн. кв. на гр. Сливен) – П. К. 75 Оряхово – П. К. 97 Париж – П. К. 48
към текста >>

Сливен – У.
Севлиево – П. К. 74, 97 Силистра – У. 93; П. К. 77, 96 Сливен – У. 61, 62, 78, 79, 93, 94, 96, 97, 110, 117, 118; П. К. 65, 75, 76, 77, 78, 80, 100, 101 Сомовит – У. 88 София – У. 64-70, 86, 87, 93, 105-110, 113, 121, 123, 124; П.
към текста >>

65. ПОСЛЕСЛОВ

В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско), Дряново, Плевен, София.
Дънов започва периодични обиколки на страната. Пребиваването му във всеки град почти винаги е съпроводено с публични сказки по френология. Не винаги приходите от тях покривали личните му разноски, наема за залата и отпечатването на афишите. При добър приход изпращал десятъка си на касиера на „Обществото за повдигание религиозния дух на Българский народ“, а остатъка е дарявал на дружествата за издържане на безплатни трапезарии за бедни ученици. Пеню Киров пише предимно от Бургас. В по-късен период има писма от Сливен, Айтос, Ямбол, гара Ветово (Разградско), Дряново, Плевен, София. Той посещава и много други градове в страната и за тях упоменава в писмата си. Това е свързано с работата му като разпространител на списание „Родина“ на Тодор Бъчваров от 1903 г. Навсякъде П. Киров съпровожда посещенията си в дадено селище с многобройни беседи и молитвени събрания, предимно в частни домове. От тона на писмата му се усеща, че той с много плам и вяра разпространява Словото Божие и новите идеи.
към текста >>

66. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА

в гр. Сливен.
писмо №49 от 8.11.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с.226- 228 и бел. №9. 11 Младият приятел е К. Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края на писмото. 12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г. в гр. Сливен. Завършва средно образование в Американския колеж в Стара Загора. Омъжва се за образован и влиятелен човек от гр. Тулча (дн. Румъния), който умира рано. След смъртта на мъжа си М.
към текста >>

67. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато.
През учебната 1898/99 г. учителският персонал се увеличава на двама души. Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година. На следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години. През 1901/1902 уч. година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато. Убит е като войник през Балканската война“. Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода на П. Дънов – от дядото Атанас Георгиев. Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране на въпросния регистър, едва през 20-те години на ХХ в. Стамова също е
към текста >>

Под натиска на православната църква, която от години осъжда спиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него, той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество „Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна „Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъжда спиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него, той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г. Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага на бедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова „дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“.
към текста >>

68. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

33 Дружество „Милосърдие“, Сливен.
32 За това пътуване няма налична информация. Вероятно П. Киров и Ерифили са посетили П. Дънов във Варна. 33 Дружество „Милосърдие“, Сливен. Вж. бел. № 30 34 Става дума за първия събор, който се провежда в периода 19- 24.07.1900 г. Вж. също писмо №39 на П.К.
към текста >>

69. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през
За тях говори П. Киров и в писмо № 66 от 7.11.1902 г. 58 Става дума за десятъка, който всеки член на новосформиращата се общност е приел за свое лично задължение да внася. 59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член на евангелската църква в Бургас. Брат му – хаджи Стефан поп Хаджидимитров, е трето дете на поп хаджи Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г. и починал в Бургас от туберкулоза на 2.5.1907 г. По професия е бил шивач на офицерски дрехи. 60 Това обявление е напечатано и на български, и на гръцки, тъй като в Бургас са живеели много гърци.
към текста >>

Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.
Редакцията му се намира на ул. „Опълченска“ №67 (69), срещу дома на сем. Гумнерови. Според думите на самия Бъчваров той „за първи път се среща с П. Дънов през 1900 г. във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П.
към текста >>

70. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

Първата им спирка е Сливен.
Най-вероятно е гостувал на Васил (Велико) Граблашев (Граблашов), който по това време е член на Кюстендилския окръжен съд. 117 Става дума отново за десятъка. 118 На това писмо, както и на други от периода 24.05.-29.10.1903 г., липсват черновите. Запазен е обаче дневникът на П. Киров, в който се описва как той тръгва на обиколка из България заедно с Мелкон Партомян на 18.05.1903 г. Първата им спирка е Сливен. В периода 14.06.–2.07.1903 г. те са в София, в дома на сем. Бъчварови. В началото на август пристигат във Варна и в периода от 2.08. до 7.08.
към текста >>

71. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.
заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова – дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
към текста >>

При посещението си в Сливен през 1910 г.
в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова – дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови. 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната.
към текста >>

Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
Женен е за Мария Кючукова – дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови. 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме.
към текста >>

Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай,
Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови. 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П. Киров: „Пристигнах вечерта към 8 часа в Сливен и се установих в познатия ми хотел „Търговски“, и като пих един чай, отидох в сестрите, в Кючукови, където до 10 ½ часа разговаряхме. Новата година посрещнах в Кючуков: аз, Д-рът, Гешов и Кортеза и Мария с баща си. На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П.
към текста >>

към Сливен, те пристигат в града на 22.05.
На 2.01.1904 г. се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“.
към текста >>

Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив.
се преместих да живея в Д-рови“. 144 След като П. Киров и М. Партомян тръгват на 18.05.1903 г. към Сливен, те пристигат в града на 22.05. Ето какво пише Пеню в дневника си: „Пристигнахме в Сливен и се установихме да живеем в дюгена на Ив. Тодоров, близо при моста до градската градина. Този дюгенджия се каза, че е от М. Търново“.
към текста >>

72. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА 145 Ново село, сега квартал на град Сливен, населен предимно със заможни жители от каракачански и български произход. По това време то е обособена махала до града. П. Киров проповядва в дома на Тодор Николов. 146 Става дума за дихателното упражнение, дадено в предишно писмо на П. Дънов. 147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г.
към текста >>

напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол.
149 Двамата се срещат във влака за Пазарджик на 10.12.1903 г. 150 Степени или стъпки на човешката душа, за които П. Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156. 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка.
към текста >>

представител от гр. Сливен.
Дънов споменава за първи път в писмо №30 от 20.01.1900 г., „Епистоларни диалози“, част І, с. 155-156. 151 В дневника си П. Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“.
към текста >>

Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев.
Киров пише, че на 4.02.1904 г. напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през
към текста >>

153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка.
напуска Сливен с файтон и се отправя към Ямбол. 152 Никола Кючуков – член на Окръжната постоянна комисия в Бургас, представител от гр. Сливен. Може би става дума именно за Никола Ив. Кючуков (Кючука) от Сливен, бивш четник и другар на Хр. Ботев. 153 Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен, слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. била наречена „Светата пророчица Кортеза“. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена през 1865 г., и тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява.
към текста >>

Учителка в Сливен.
Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум. По- късно в своите беседи Петър Дънов разказва различни случки с нея. 154 Мария – дъщеря на Никола Кючуков. Учителка в Сливен. Въпреки съпротивата на баща си и предупреждението на Петър Дънов, че животът с него ще бъде тежък, Мария се жени за Иван Гешов и те заедно доживяват до дълбоки старини. 155 Тимотей – син на еврейка и грък, роден в Листра. Ап. Павел го взема за свой спътник. Тимотей е изпратен в Солун сам, за да насърчи църквата там. Той е заедно с ап.
към текста >>

73. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

Дънов отпътува от Сливен за
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14 156 Проповядвал е в дома на подп. Дюлгеров. 157 Писмото не е получено, защото П. Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време. Затова и в съдържанието на писмото от 2.06. няма коментар по писаното от П. Киров. 158 П. Дънов престоява два месеца в Сливен при д-р Миркович в периода от 23-24.03.
към текста >>

Дънов престоява два месеца в Сливен при д-р Миркович в периода от 23-24.03.
Дънов отпътува от Сливен за Варна точно по това време. Затова и в съдържанието на писмото от 2.06. няма коментар по писаното от П. Киров. 158 П. Дънов престоява два месеца в Сливен при д-р Миркович в периода от 23-24.03. до 24-25.05.1904 г. Преди това минава през Габрово (26.02.–15.03.), Казанлък, Ст. Загора и Чирпан. 159 Както става ясно по-нататък в писмо №99 на П. Дънов, Мелкон завършва успешно курс по кроячество и взема диплом І степен.
към текста >>

74. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г.
188 Това писмо се публикува за първи път. 189 Работата му е била комисионер при бащата на съпругата му Ерифили и неговия съдружник. През 1909 г. Пеню Киров вече е съдружник само с бащата на Ерифили – Анастас Георгиев. 190 Както се разбира от отговора на П. Дънов, става дума за инцидента в Сливен, който се случва в кръжока през януари 1904 г. В сънищата на П. Киров често присъства змията като символ на злото. 191 В София П. Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М.
към текста >>

Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д-
Дънов се връща в средата на юни. Той пише на М. Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти.
към текста >>

В Сливен П.
Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания. Трябва да се хвърли виделина в умовете“. 192 П. Дънов е във Варна до 27.09.1905 г., когато е повикан в Сливен, за да помогне на д-р Миркович да се освободи от физическото си тяло. Д- рът е погребан с големи почести от гражданството и обществеността на града. В Сливен П. Дънов престоява около 3 седмици, след което отпътува за София. 193 Вероятно П. Киров се завръща от събора във Варна, за който досега не са открити факти. Можем да приемем като косвени доказателства: първо, че П. Дънов е във Варна през целия август и септември; второ – П.
към текста >>

75. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 16

Добрев от Сливен:
идат и какво говорят“. През 1911 г. Кръстников присъства на събора в Търново и е посочен като член от Бургас, където тогава живее и работи. През същата година Бургаския кръжок е разделен и по този повод на 4.11. П. Киров пише следните редове до Д. Добрев от Сливен: „Касателно за делото Божие в нас, добре си върви, но от втория кръжок хората станаха за смях на гражданите, па и отдалеч и нас за техните грехове не оставят на мира, постоянно ни искат обяснение за делата им, понеже ги считат заедно с нас. Техните аязми, кандила, икони и всички сатанински лъжи, аз не ще да ви пиша за тях, но вие сами ще чуете за това. Той [Ал. Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на
към текста >>

“. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст.
Кръстников] раздели кръжока тука, сега, види се, иска да дели и вашия. Но знай, че този е един маниер на Дявола: дели и владей. И как другояче би успял да хване жертвите си? Господ да съди за това! “. Така под неговите грижи на „духовен Учител“ се намират стотици братя и сестри из цяла България, най-вече в градовете Бургас, Сливен, Никопол, Първомай, Пловдив, Чирпан, Ст. Загора и др., където се провеждат „редовни събрания, окултно обучение в духовните класове, разглеждат се факти и теоретични постановки от кабалистичен характер, извършва се езотерично лечение“.
към текста >>

76. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 17

Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София.
"П.К.Дънов" фигурират на обратната му страна. През 1907 г. 19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е на 22.4.1907 г. 222 Не са открити сведения за тази личност. 223 В началото на 1907 г., до средата на март, П. Дънов е във Варна, след което се отбива в Бургас и Сливен и оттам се връща в София. 224 Вероятно П. Дънов пита П. Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства на предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М. Партомян за първи път е допуснат на събор през 1909 г.
към текста >>

77. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Добрев от Сливен П.
Дънов отново е в Бургас за Великденските празници. На събранието той отговаря на повдигнат въпрос за отношението на Духа към материята. 242 През юни 1909 г. П. Дънов посещава Бургас за втори път. В писмо до Д. Добрев от Сливен П. Киров пише: „Г-н Дънов бе тук около 25 дни време, обучава ни и си замина. Да ти кажа всичко е невъзможно с писмо“. 243 Отец Никон – от 1906 г. е свещеник в Голямобуковския (тогава Коджабуковския) манастир „Животоприемний източник“ (община Средец, област Бургас). Участва в събранията на кръжока през първите
към текста >>

Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи.
Дъщерята – Стефка Стойчева, отгледана с много любов, остава в средите на Братството през целия си живот. В. Стойчева е една от първите ученички на Учителя П. Дънов. Старателно преписва дешифрираните беседи, държани на съборите, и ги разпространява за четене. По това време все още няма отпечатани беседи. По поръчка на П. Дънов посещава Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи. Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П.
към текста >>

78. ПРЕДГОВОР

Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен.
След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено.
към текста >>

Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна.
По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа. Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера.
към текста >>

Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен.
След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане. В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия. Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено.
към текста >>

Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна.
По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални. Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа. Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига",
към текста >>

79. 01 ПИСМА до Пеню Киров

Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там.
Господ ще ви крепи със Своя Дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му и ще се възрадвате и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи. Може би, ако е рекъл Господ, да се видим пак. Мисля, д-р Миркович наскоро, къде края на този месец ще мине през Бургас. Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там. Вие, кога имате пак свободно време, пишете Ми и Ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моя бр. поздрав Ваш П. К. Дънов
към текста >>

80. 35 ПИСМО

Д-рът замина ли за Сливен?
1900 г. Л. бр. Киров, Съобщете ми нещо относително г-н Козлов. Пише ли ви той, защо е отишъл в Париж? Казва ли ви за колко време ще се бави? Д-рът замина ли за Сливен? Извършихте ли това, за което бях ви писал? Надявам се да сте добре и да бодърствувате за доброто. Нека у вази да царува умът Христов. Всичко изпитвайте и доброто дръжте. Как е Тодор?
към текста >>

81. 47 ПИСМО

На 20 того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което ви пиша.
Варна, 25. VII. 1901 г. Л. б. Пеньо, Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20 того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нови пазар. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Ст. Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
към текста >>

Разстоянието е 38 км от Сливен до Нови пазар.
1901 г. Л. б. Пеньо, Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20 того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нови пазар. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Ст. Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев. Църква. Д-рът е доста добре.
към текста >>

В Сливен прекарахме много добре.
Ние продължаваме пътя си за към Пловдив. На 20 того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нови пазар. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Ст. Загора. В Сливен прекарахме много добре. Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика. Вечерта в неделя държах в Ев. Църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е.
към текста >>

82. 61 ПИСМО

В Сливен има признаци на духовно съживление.
Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за вази са най-добри. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най-малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействувайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видение, сънища и говорене. Те всички са ясновидци. Мен ми беше просто приятно да слушам тяхната начинающа опитност. И забележете, че на всички е казано да постят по няколко дни през седмицата, и то без да хапват.
към текста >>

83. 70 ПИСМО

Аз писах на Бъчваров да ви съобщи, че ще ви пиша кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано.
Люб. бр. Киров, Писмото ви от 29 окт. изпратено до Варна не ме завари. Аз се намирах на път за Разград, гдето престоях осем дена, и от там заминах за Силистра. Писмото ви ме намери по-късно. Аз писах на Бъчваров да ви съобщи, че ще ви пиша кога пристигнете в Сливен, понеже така ми беше казано. Вярвам да сте преминали добре и Господ, Нашият добър приятел и ръководител, да ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение от горе за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действува за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Своето Си Име.
към текста >>

Пиши ми за работата както отива в Сливен.
Наскоро и Константинов ще се годи. Двамата вземат две сестри. Константинов, доколкото виждам, ще го изпитва общият промисъл. Но всекиму както е отредено. Срещнахте ли се в София, когато бяхте с Граблашев? Пиши ми за работата както отива в Сливен. Вие ще схванете по-добре обстоятелството на Делото. Поздрави Гинева нарочно. Той е от кружока. Приеми и ти най-после моя сърдечен поздрав. Ваш верен П.
към текста >>

84. 73 ПИСМО

Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда.
Мен ми е забранено засега от Господа да правя каквото и да е писмено допълнение или да давам образ на завещанието, понеже с това ще се повреди делото, което Господ ми е поверил да го пазя. Може да го упътя във всичко, но той духовно трябва да бъде свободен и самостоятелен пред Господа и да се обръща за помощ пред Него. Откровението ще остане временно при мен, понеже така ми е заповядано. Кажи на д-ра да има пълно упование. Да се не бои, но да гледа с вяра на Господа. Аз ще сляза в Сливен, ако ми се заповяда. Най-после всичко трябва да стане тъй, както трябва. Ний трябва да бодърствуваме, понеже Господ е с нас. Поздравлява ви нарочно сестра Казакова. Поздравлява и доктора и всички други братя. Ако вам остава нещо неясно, пишете ми.
към текста >>

85. 74 ПИСМО

Г-жа Казакова ми каза, че ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос.
Аз ще ви изясня смисъла на даденото ви откровение кога се видим и ще ви дам развяската на противоречията. Аз зная вашата искреност. Да, писах на д-ра, но той докато не му говоря лично, надали ще влезе напълно в същността на работата. Но както и да е, всичко туй Господ ще уреди. Аз зная това. Г-жа Казакова ми каза, че ви е писала едно писмо в Сливен върху Тодоровата работа и желае да знае дали вие сте получили това писмо и говорили ли сте върху предметния въпрос. Моля, бъдете добри да й пишете, понеже тя й е мъчно, гдето не сте й писали досега. Споразумейте се върху тая работа, за да не остава нещо висящо. Поздрави Милкана нарочно от мен. Докъде мислите да пропътувате в тази си обиколка? Ще минете ли през Русе?
към текста >>

86. 83 ПИСМО

Онова, което ви се случи в Сливен, е за ваше добро.
Люб. бр. Киров, Последното ви писмо получих. Вашето положение е мен добре известно. Преди всичко не се стеснявайте. Забравете по възможност миналото. Онова, което ви се случи в Сливен, е за ваше добро. Сами извадете за вази си Божията поука. Не мислете, че преди вашият живот е бил по-добър, а сега е по-лош. Гледай на бъдещата цел. Вий имате работа да вършите и гледайте тая работа. Оставете своите преждевременни планове.
към текста >>

87. 85 ПИСМО

Сливен, 25.IV.1906 г.
Сливен, 25.IV.1906 г. Люб. бр. Киров, Получих писмото ви. Вашите мисли и желания са ясни. Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде вън от света и вътре в света. Използвайте времето и като комисионер вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети.
към текста >>

88. 93 ПИСМО

Той ми съобщи, че ще му е приятно да ви види в Сливен през това лято.
Колкото по-напълно се проникваме със смисъла на нашия земен живот, толкова по-ясна ни става целта и предназначението, което Бог ни е определил. Няма нищо по-добро, по-благо за нашата душа, за нашия дух, отколкото да слушаме гласа на Божията Любов, която постоянно ни кани на подвиг да се усъвършенствуваме и уякваме във всяка доброта и святост. Пътят, който има да изходим, е труден и пълен с мъчнотии и скърби, но тия препятствия са временни. С усилването на духа ни и с проникването на Божията благодат ний ще достигнем да се възвърнем към небето и да влезем във вечните обиталища. Д-р Миркович бе тук преди няколко дена и си замина. Той ми съобщи, че ще му е приятно да ви види в Сливен през това лято. Аз имах намерение при връщането ми от София за Варна да мина и през Търново, но по известни причини трябваше да отложа. Мисля да се спра във Варна през летния сезон за по-дълго време. Навярно вие наближава вече да приключите постоянните си занятия и да имате малко отдих. Приемете моя искрен и сърдечен поздрав. П. К. Дънов
към текста >>

89. 102 ПИСМО

Ако ми пишете, отправете писмото си до д-р Миркович в Сливен.
Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия. На 17 след пладне тръгнах за това място, гдето се намирам сега. Тук ще се бавя малко. Ако ми пишете, отправете писмото си до д-р Миркович в Сливен. Мисля да се спра там, гдето има да уреждам някои и други работи. Надявам се всички да сте добре и да имате ръководството и благостта на Бога. В Габрово преминахме добре. Градът е доволно жив. Има доволно лица, които се интересуват в духовния свят.
към текста >>

90. 103 ПИСМО

Сливен, 20. IV.
Сливен, 20. IV. 1904 г. Любезна сестро Мария Казакова, Последното ви писмо от 15 того получих. Всичко, което ми писахте в първото си писмо и във второто, разбрах и схванах. Аз ще се постарая да сторя всичко за вази, само имайте вяра и не се колебайте, и не давайте място на съмненията.
към текста >>

91. 104 ПИСМО

Ний има вече две седмици как тръгнахме от Сливен.
Люб. сест. М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно запята. Но разбира се, след всякой труд иде и почивка. А почивката всякога е потребна за отдих и накопление на нови сили. Ний има вече две седмици как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение. Има мнозина из помежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот. Ако пътят ви се отвори, ще видите до колко духът е проникнал сърцата на вашите съотечественици.
към текста >>

92. 105 ПИСМО

Сега остава само да посетите Сливен и вярвам там ще намерите и почва.
1904 г. Люб. с. М. Казакова, Последното ви отворено писмо получих. Надявам се да сте получили ръкописа, който Киров ви изпрати. Нашите приятели в Русе много доволни останали от вашето посещение. Сега остава само да посетите Сливен и вярвам там ще намерите и почва. Д-р Миркович много желае това. Писал ли ви е брат Стоянов? Той ми съобщаваше, че имал намерение. Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които види се отвсякъде наведнаж се струпаха. Той имаше да ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез вашето познанство с г-н Добревич не би се направило нещо да му се пооблекчи съдбата чрез ходатайство.
към текста >>

93. 123 ПИСМО

Сливен, 3. X.
Сливен, 3. X. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих и двете ви писма. Разбрах всичко, което ми съобщавате. Трябва всички да се възпитавате в силата на вярата и търпението.
към текста >>

94. 124 ПИСМО

Сливен, 14. X.
Сливен, 14. X. 1905 г. Люб. сестро М. Казакова, Получих твоето последно писмо. На вас вече става ясно всичко. Аз не ви дадох писмен отговор на двете ви писма, понеже знаех, че вий ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите върху повдигнатия въпрос Върху последния ви проект оставих времето да говори за себе си.
към текста >>

95. БЕЛЕЖКИ

3. Д-р Георги Миркович (1825 - 1905), роден е и умира в Сливен.
Работи в съда, търговец, комисионер, често сменя занятията си. Медиум и спиритист, пътува и проповядва, пише и публикува статии по окултни въпроси. 2. Вероятно стaва дума за архангел Михаил, който след 1897 г. ръководи съдбините на човечеството. Посланието е прието на спиритически сеанс. 3. Д-р Георги Миркович (1825 - 1905), роден е и умира в Сливен. Учи в католически колеж в Цариград, завършва медицина във Франция. Участва в национално-освободителното движение и е заточен в Диарбекир. Съосновател на благотворителното дружество „Милосърдие", което по-късно ще прерастне в Български червен кръст. Един от първите пропагандатори на спиритизма в България. Издава окултното сп.
към текста >>

96. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.
книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г. -„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен. Оттам той тръгва из страната от град на град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години - до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на неговото пътуване са останали много писма до първите му ученици (Пеньо Киров, Димитър Голов и др.), писани от градове и паланки. По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др. Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия.
към текста >>

Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас".
Стр. 51 (102): ,,...в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници (Пеньо Киров и Тодор Стоименов - бел. авт.) ". Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас". Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас". Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Стр. 52 (105): „След първият събор през 1900 г. следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г. В протоколите освен имената на присъстващите се срещат оригинални и ценни мисли."
към текста >>

97. ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА

Сливен и членовете: г-жа А.
№1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард", стая № 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. Д-р Желязкова от гр. Варна и г-жа Мария Казакова - учителка от гр. В. Търново и г-н П. К. Дънов от гр. Варна, Пеньо Киров, Тодор Стоянов и Милкон Партомиян от гр.
към текста >>

98. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново.
„Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете " - каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Желязкова, дойде на гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете. Това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай". Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново. По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов - бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г-н Дънов взе друг израз.
към текста >>

99. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО МАРИЯ КАЗАКОВА**

Ние има вече две седмици, как тръгнахме от Сливен.
Любезна сестра М. Казакова, Надявам се писмото ми да Ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно занята. Но, разбира се, след всякой труд иде и почивка. А почивката всякога е потребна за отдих и накопление* на нови сили. Ние има вече две седмици, как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение. Има мнозина изпомежду жените и мъжете, които търсят Истината и Вечния живот. Ако пътят Ви се отвори, ще видите доколко Духът е проникнал сърцата на Вашите съотечественици.
към текста >>

100. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Учителя записва „Възвание"-то на 8 октомври същата година, на 14 ноември изпраща текста по пощата в Сливен на д-р Георги Миркович с указание за печатен набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеньо Киров в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора.
И ВАРНЕНСКОТО БЛАГОТВОРИТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „МАЙКА" Димитър Н. Калев Първата публична изява на Словото на Учителя Беинса Дуно е през 1898 г. с „Възвание към народа ми -български синове на семейството славянско". Учителя записва „Възвание"-то на 8 октомври същата година, на 14 ноември изпраща текста по пощата в Сливен на д-р Георги Миркович с указание за печатен набор и публикуване, но на 2 декември пише на Пеньо Киров в Бургас да отложи отпечатването и да разхвърли набора. Пълният текст на „Възвание"-то достига до нас благодарение на препис от коректурите му, направен през 1915 г. от Минчо Сотиров в Бургас. Според всички досегашни твърдения, основаващи се предимно на устно предавани спомени, то е прочетено през октомври 1898 г. пред Варненското благотворително дружество „Милосърдие". Проучването на документалните материали и архиви на Варна от това време, обаче, недвусмислено показват, че през цитираната година дружество с такова име не съществува.
към текста >>

Летбитер (Издава редакцията на списание „Родина", София) и на няколко неголеми спири-тични статии, отпечатвани в редактираното от д-р Георги Миркович в Сливен списание „Нова светлина" (1890-1896 г).
я нарича „известната спири-тистка". Нейни са преводите на „Защо живеем? Разумно и правилно разрешение проблемата на съществуванието" от Леон Денис (Варна, Печатница Л. Нитче, 1899), „Раят. Мисловният мир" от К. У. Летбитер (Издава редакцията на списание „Родина", София) и на няколко неголеми спири-тични статии, отпечатвани в редактираното от д-р Георги Миркович в Сливен списание „Нова светлина" (1890-1896 г). Това е вероятно и времето, когато се запознава с Учителя Петър Дънов. Съвсем правдоподобно е предположението, че през 1897 г. тя участва в учредяването на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, а на следната година, като член на управителния съвет на дружество „Майка", организира представянето на „Възвание"-то. Анастасия Узунова-Желязкова се явява пръв варненски ученик на Учителя Беинса Дуно. По документални данни годишната среща на Веригата на Бялото Братство през 1906 г.
към текста >>

Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно.
В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца. Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст. Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно. Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото. „Нашата сестра иска да угажда и на света, и на Бога, да служи на Единия и на другия", пише Учителя за Анастасия Узунова-Желязкова на д-р Миркович през 1899 г., а на годишната среща на Веригата през 1906 г. е протоколирана следната многозначителна негова реплика към нея: „Всички неща, които Ви спъват, да Ви не смущават, защото Духовният свят работи за вас. Това, което се иска от Вас, е за ваше добро - умствено, физическо и духовно". Анастасия Узунова-Желязкова олицетворява добродетелите и противоречията на българската душа, която първа приема импулса на Божественото Слово в духовните крайморски пространства на Варна.
към текста >>

НАГОРЕ

0.072108030319214