Търсене в текстове за 'Сливен'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 205 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години.
Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи. Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр.
към текста >>

2. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София.
А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка. Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант. Той бил обсебил няколко държавни арфи, накрая ги продал и прибрал парите. А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата?
към текста >>

3. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Иван Калканджиев от Сливен беше учител там и по същата причина бе уволнен.
Паша Теодорова беше учителка по химия в Русе и започна да преподава на учениците си от десети клас за идеите на Бялото Братство, за което бе уволнена дисциплинарно, след което пристигна на "Изгрева" и Учителят пое нейната издръжка. Елена Андреева също така беше уволнена като учителка поради пропаганда и проповядване на учениците си в селото. Тодор Симеонов беше инженер, учител, също бе уволнен, но по един параграф, по който уволняваха тогава комунистите, та това му помогна много, когато дойдоха комунистите на власт. Какво му помогна? За тях той си беше дъновист и го третираха като такъв. Иван Калканджиев от Сливен беше учител там и по същата причина бе уволнен. След това стана фотограф, с което изкарваше прехраната си. Това бяха уволнените от властта през време на Школата, главно поради непослушание на учениците към Учителя. И всички дойдоха на "Изгрева" и увиснаха на издръжка от Учителя. Да не забравяме, че на трите стенографки Учителят всеки месец предаваше по едни плик с пари за месечната им издръжка - една много скромна сума. Накрая стана най-фаталното.
към текста >>

4. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс. Извикват духа на Раковски и искат духът да ги убеди в това дали наистина е Раковски. Масата, на която правили сеанса, се вдигнала високо до тавана, с трясък паднала на земята и се разбила на парчета. Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях.
към текста >>

5. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен.
Тогава единствено се печаташе теософска литература. Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа. Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период. Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен. Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично." По-късно, през време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос. Ще ги намерите в Словото Му.
към текста >>

6. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България.
"Теософският конгрес и търсенето на Христа" В началото на века, а особено между войните през 1912-1918 година, както и след това, в света се разпространи едно голямо идейно движение, наречено теософско, със свои привърженици в онези интелектуални среди, търсещи да намерят нещо съвсем различно от това, което им предлагаше съвременната наука и религия. То се разпространи и в България, като негов представител и ръководител бе Софрони Ников. Той и неговите сподвижници бяха много дейни и преведоха цялата теософска литература на български и най-усилено я разпространяваха. Миналия век се зароди спиритизмът, който трябваше да прескочи материалната бариера за познанието на света. Негов представител в България бе доктор Георги Миркович от Сливен, който издаваше списание "Нова светлина", а след това и списание "Виделина" и той бе един от главните разпространители на спиритизма в България. По-късно доктор Миркович бе един от тримата първи ученици на Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов. Друго движение, което трябваше да подготви човечеството, като прехвърли мост на познанието на света от миналото, да премине през бариерата на спиритизма и да подготви човешкия ум за новата епоха - това бе теософското движение, което се разпространи с голяма сила у нас. Ние, младите, дойдохме в Школата, когато тя се откри и заварихме възрастните приятели - едни от тях бяха спиритисти, а други бяха дошли от теософските среди, като всеки се стремеше да доказва правотата на своите убеждения. Учителят не застана по средата им, нито застана отпред, за да ги обедини. Той ги прие само като етап по пътя на човешкото познание.
към текста >>

7. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

ТОМ 1

От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново.
През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий. През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско". От 1899 до 1900 - две години - е в гр. Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр.
към текста >>

Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен.
През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско". От 1899 до 1900 - две години - е в гр. Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред.
към текста >>

Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас.
През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна. Първите ученици са д-р Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от гр. Бургас. Те продължават години наред. От 1899-1908 - във Варна. От 1909-1912 - в В.Търново. От 1918-1925 - във В.Търново, а от 1926 нататък - в София. През 1912 година Учителят работи върху Библията и изважда думите Господни и ги стъкмява в отделна книжка: "Заветът на цветните лъчи на Светлината".
към текста >>

8. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

ТОМ 2

Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас.
Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат. Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас.
към текста >>

9. 39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК

Борис Николов- Блага Тачева

ТОМ 2

Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен.
39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК Тази комуна е свързана с живота на Рудолф Земан и Луиза Земан. Той е роден в град Початки - Чехия през 1880 г. Поканен е от българските власти като учител в текстилното училище в гр. Сливен. С течение на времето е бил технически ръководител в текстилните ф-ки на Габрово и Трявна. През 1922 г. образува комуна в гр. Казанлък. Ръководейки се от своя идеализъм искаше на дело да прояви братския живот в обстановка между братя и сестри запознати с учението на Учителя. Обзаведе със свои средства работилница за изработване на покривки.
към текста >>

10. 110. ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ

Борис Николов

ТОМ 2

Той беше в Сливен и с десетина братя се качи на Сливенския балкан, където стояха десетина дни на палатки.
От неделята до неделята. След това почваха да се разотиват. Една малка групичка оставаше още с Учителя докато се прибере инвентара, да се тури ред и така завършваше съборът. След туй Учителят отиваше някъде в провинцията където Го канеха на гости. Например през 1920 г. Той беше в Сливен и с десетина братя се качи на Сливенския балкан, където стояха десетина дни на палатки. А след това след като бе поканен от Георги Куртев, отиде и посети Айтос за първи път. И от там започна възраждането на Айтоското братство. Тук трябва да споменем семейство Иларионови. Преди да дойде Учителят при тях те са имали спиритическа група, занимаваща се със спиритизъм и медиуми. Тогава тези неща бяха доста разпространени.
към текста >>

Загора - 10,от Ямбол - пет, от Сливен - три, от Варна -пет, от Русе - пет и от София - Ю.Желателно е между изпратените братя да има и майстори.
Всеки брат и сестра да бъдат снабдени с лични карти (легитимации). Без такива никой да не тръгва! Да се изпратят братя за работници! Най-късно на 20.того вечерта да бъдат в Търново и то както следва: от г р. Айтос -10 души, от Бургас - пет, от Нова Загора - пет, от Ст. Загора - 10,от Ямбол - пет, от Сливен - три, от Варна -пет, от Русе - пет и от София - Ю.Желателно е между изпратените братя да има и майстори. Пътуването от разните градове за Търново ще стане по следния начин: 1. градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр. Търново. 2. Градовете Бургас, Айтос, Ямбол, Видин, Лом, Панагюрище, Карлово, Хасково и гара Любимец да пристигнат в петък в гр. Търново. 3.
към текста >>

градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр.
Да се изпратят братя за работници! Най-късно на 20.того вечерта да бъдат в Търново и то както следва: от г р. Айтос -10 души, от Бургас - пет, от Нова Загора - пет, от Ст. Загора - 10,от Ямбол - пет, от Сливен - три, от Варна -пет, от Русе - пет и от София - Ю.Желателно е между изпратените братя да има и майстори. Пътуването от разните градове за Търново ще стане по следния начин: 1. градовете Варна, Русе, Шумен, Свищов, Сливен, Карнобат, Нова Загора и Пловдив да пристигнат в четвъртък на обед и вечерта в гр. Търново. 2. Градовете Бургас, Айтос, Ямбол, Видин, Лом, Панагюрище, Карлово, Хасково и гара Любимец да пристигнат в петък в гр. Търново. 3. Градовете: Ст. Загора, Казанлък, Трявна, Габрово, Севлиево да тръгнат в петък сутринта с бързия влак и в един часа на обед да пристигнат в Търново. 4.
към текста >>

11. 12. ЦВЕТЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката Му и се прибираше в своята стаичка.
12. Цветята Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри. След вечерята обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ. След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката Му и се прибираше в своята стаичка. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителят. „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в два часа през нощта Учителят и брата поливат цветята. Учителят чувствува живота като едно велико цяло. Той чувствува от какво има нужда и най-малкото същество.
към текста >>

12. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен.
Изпяват се няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа. Тук вече свещенодействува брат Добрев от Сливен. Става обед, супата е готова. Всички насядат около Учителя, брат Добрев отива да донесе тенджерата със супата, но огнището несръчно направено, камъните се разпръсват, тенджерата се обръща и супата се разлива. Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед.
към текста >>

13. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

ТОМ 3

Дядо Димитър от Сливен -127 113.
Петър Манев -123 108. Георги Марков -124 109. Стефан Велев -124 110. Савов - имитаторът -124 111. Алфиери Бертоли -126 112. Дядо Димитър от Сливен -127 113. Руси Караиванов. Спасението и отплатата -128 114. Дядо Влайчо (1894-1981) - 129 С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ 1. Екскурзия до Циговския чарк -134 2.
към текста >>

14. 02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава.
" Есента той си заминава на 29 септември 1905 г. По-късно Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира. Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе. Не е могъл да се отдели от тялото си. Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка. Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи! " След това затваря очи и си заминава.
към текста >>

15. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

4. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА Д-р Миркович е роден в Сливен в 1825 г.
4. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА Д-р Миркович е роден в Сливен в 1825 г. Неговият живот има дълга и пре дълга история. Тук ще разкажа накратко за неговия спиритизъм. Около 1848 г. той постъпва в католическото френско училище в Бабек-Цариград. Там се запознава с един монах на име Рене, който го въвежда в спиритизма, на което той остава последовател до края на живота си.
към текста >>

16. 10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен.
Отказват им, но се случва тъй, че на следващия ден се връща един от съдиите, той остава в съда и им казва: „Сега може да идете в отпуска". Същата вечер те заминават пешком покрай морето от Бургас за Варна, за да не би на следващия ден да променят заповедта и да ги върнат обратно на работа. Това пътуване трае три дни и е било много драматично. Тодорчо върви по-добре, но на Пеню Киров му се подбиват краката понеже бил едър човек и се опрял да ходи. Накрая взимат една талига, метват Пеню в нея и тя ги закарва до Варна. През това време д-р Мирковйч пристига от Сливен. Учителят Петър Дънов започва първата сборна среща. Тогава Учителят им говори за бъдещето на Братството за идеите, които ще обхванат цялото човечество. После Учителят ги извежда по върховете край барна, на Дегилиташ-връх. Прекарват няколко дни. Тук Тодорчо пита Учителя: „Вие сега ни говорите за бъдещето когато ще бъдем мнозина, но ние сме трима.
към текста >>

17. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

А през това време Учителят не е в София, а в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни, там до извора Куш Бунар.
Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. А през това време Учителят не е в София, а в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни, там до извора Куш Бунар. Приятелите правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: „Ти вече не си от Братството! " И го изключват от Братството. Решават, че Учителят не бива повече да живее в дома на чичо Петко, защото е вече опозорен. Тогава един от богатите членове на току-що сформирания съд предлага хубава стая в хубавата си къща, богата къща с прислуга.
към текста >>

Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев.
Той ръководи военното издателство, където има фирма „Лазар Котев и Гужгулов". Той има складове на литература на ул. „Бенковски" 19.0свен това той притежава единствения склад на всички теософски книги на ул. „Алабинска" 37.В неговите складове се държат отпечатани беседи на учителя „Сила и живот". Изобщо преуспял и богат човек. Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово.
към текста >>

И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
към текста >>

18. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Учителят беше заминал в гр. Сливен.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО! През лятото на 1920 г. Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни.
към текста >>

С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО! През лятото на 1920 г. Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе.
към текста >>

Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя.
През лятото на 1920 г. Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя.
към текста >>

По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни.
Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр. Сливен също не могат да се качат горе, макар че желаят да бъдат около Учителя. По това време стенографката Паша Теодорова решава да отиде в Сливен, за да стенографира някоя беседа на Учителя и след като посещава братско семейство, тогава домакинът решава да я заведе горе при Учителя на Сините камъни. Завежда я горе. Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка!
към текста >>

19. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ей тези Черни братя още от Сливен искаха да ми правят пакости.
На изток се освобождава небето от облаците, появява се слънцето, има чуден изгрев. Наричат върха „Петров връх" на името на Учителя. Прекарват много хубаво целия ден. Когато правят сутрешната молитва и първите гимнастически упражнения Учителят посочва на брат Георги небето: „Виждаш ли, Георге, на запад едно черно облаче и отстрани две бели облачета. Белите братя арестуваха Черните братя и сега ги отвеждат. Ей тези Черни братя още от Сливен искаха да ми правят пакости. Сега Белите братя отвеждат Черните братя." Георги вижда едно черно облаче и две бели облачета до него. Учителят превежда картината. Невидимият свят говори чрез всички явления. Ако човек е внимателен в своя личен живот ще има много опитности, ще има разумна среща с Невидимия свят и ще го опита. Това е въпрос на опит и на вяра.
към текста >>

20. 38. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА НА МУСТАФА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар".
Как се запознава Георги Куртев с Учителя? Брат Георги заедно с няколко човека са имали малка спиритическа група в Айтос, която е работела с медиуми. Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва. Учителят прекарва 20 дни на Куш-бунар. Като свършва летуването брат Георги поканва Учителят да им гостува в Айтос. Учителят приема.
към текста >>

Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва.
Невидимият свят се изявява чрез някой чувствителен човек, наречен медиум и чрез него говорят заминали хора, отдавна погребани и съобщават разни неща на тези, които слушат. Слушат и записват и след това умуват и разказват какви чудеса има по света. През 1920 г. Учителят отива на „Сините камъни" в Сливен при извора „Куш-бунар". Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва. Учителят прекарва 20 дни на Куш-бунар. Като свършва летуването брат Георги поканва Учителят да им гостува в Айтос. Учителят приема. Минава през Сливен, където прекарва някой и друг ден, държи им някое слово и от там с влака пристига в Айтос. В Айтос ги посреща брат Георги, който е отишъл по-напред, за да подготви условията за посрещане на Учителя.
към текста >>

Минава през Сливен, където прекарва някой и друг ден, държи им някое слово и от там с влака пристига в Айтос.
Там прекарват около 20 човека с него на лагер направен тогава от палатки. Събират се значи около 20 души от околността и от Сливен, направят си колиби от буковата шума, а който има някоя палатка останала от войната също я опъва. Учителят прекарва 20 дни на Куш-бунар. Като свършва летуването брат Георги поканва Учителят да им гостува в Айтос. Учителят приема. Минава през Сливен, където прекарва някой и друг ден, държи им някое слово и от там с влака пристига в Айтос. В Айтос ги посреща брат Георги, който е отишъл по-напред, за да подготви условията за посрещане на Учителя. Той пристига с брат Петко Епитропов и брат Костадин Иларионов. Брат Георги взима най-хубавия файтон от Айтос, файтона е съвсем нов и конете бели, а кочияшът е турчинът - Мустафа. Брат Георги му казва: „Ще дойде мой човек, когото обичам и уважавам като баща." Пристига Учителят, слиза на гарата придружен от Петко Епитропов, а той е висок, представителен с дълга брада, а Учителят е по-скромен, по-нисък на ръст и с по-малка брада. Турчинът се навежда към ухото на брат Георги и му прошепва: „Георге, да слушаш ей този по-малкия, а не големия.
към текста >>

21. 77. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сливен, но в него се подписва с псевдоним Алеко К.
Отначало той също е бил при Петър Дънов, но в последствие Го напуска. Решил, че той може да бъде духовен ръководител. Той се отделил, основал „Общество за психически издирвания и духознание". Издава списание и пише книжка. Така той има един подробен очерк за ясновидката Кортеза от гр. Сливен, но в него се подписва с псевдоним Алеко К. Постепенно около него кръгът на неговите последователи се разширява и той основава в гара Раковски кръжок. Най-интересното е, че той набира доста последователи и особено от селата. Събират се редовно на събрание, той изнася лекции, пеят песни и главно тълкуват онези въпроси, които теософите ги разглеждат в своите книги. Защо споменавам за него? Примерът е много ясен.
към текста >>

22. 112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона.
към текста >>

Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>

А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
" Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>

23. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък. В младите години е бил с леви убеждения, станал комунист, после лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява, но не се отказва от идеите си. Минават години, но жена му е бездетна, нямат деца. Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек.
към текста >>

Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско.
Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек. Вървял що вървял, срещнал различни хора и всеки съвет му дава. Но Руси вижда, че тези съвети няма да му родят децата, които трябва да дойдат. Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньо-во, Сливенско. Но дядо Влайчо не можеш да го срещнеш където и да е. Той през деня се укрива и отсяда в къщите на познати семейства по селата и там при него идват нуждаещите се за помощ. Тръгнал Руси от село на село по следите на дядо Влайчо. Накрая се срещнал с него, за да му гледа като ясновидец. А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческия дух, който работи чрез него.
към текста >>

24. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

„Сините камъни" N20 Сливен 21.
Желю Матев, земеделец с. Елхово Старозагорско 19. Ради Кънев Петков, земеделец с. Пет могили Старозагорско 20. Иван Желязков Калканджиев, фотограф ул. „Сините камъни" N20 Сливен 21. Гергина Стефанова Жекова, домакиня ул. „Добри Войников" 10 Шумен 22. Мирчо Георгиев Филипов, търговец ул. „Връх Китка" 16 Петрич 23. Христо Петров Къратлиев, земеделец с.
към текста >>

„Желязни врати"6 Сливен 67.
Димитрово Казанлъшко 64. Димитър Добрев, строител гара Голямо село Дупнишко 65. Петър Николов Киров, земеделец с. Мърчаево Софийско 66. Димитър Добрев ул. „Желязни врати"6 Сливен 67. Добри Ганев, шивач ул. „Славянска" 25 Айтос 68. Вълко Пенев, шивач ул. „Славянска" 25 Айтос 69. Велчо Ив.
към текста >>

25. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас.
Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова.
към текста >>

26. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Коньово, Сливенско.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981) Името му беше Влайчо Жечев от с. Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем. Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
към текста >>

27. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря.
28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ Ръководителят на братството в град Сливен - брат Райнов, има любима рожба - дъщеря. Като всеки добър баща, посветен в идеите на Новото учение, той бе прилежен възпитател. Искаше рожбата му да бъде добро и ученолюбиво дете, но и да усвои музикалното изкуство. Пианото в дома им не бе само мебел. Много често добрите приятели и съмишленици се събират на песни и духовни разговори, а това поддържа духът за по-смислен живот. Съкровена мечта на брат Райнов бе, малкото дете да се приобщи към духовното поприще и като пианистка, да заработи за преуспяване на делото.
към текста >>

Събират се приятелите от Бургас и Айтос, Ямбол и Сливен, от Стара Загора и Нова Загора, да разменят Словото на УЧИТЕЛЯ, да споделят опитности, да се нарадват на взаимната обич, родена на чиста духовна основа.
Времето все пак лекува. С течение на годините бащината мъка преминава, той се примирява с повелята на великата съдба, призовала любимата му дъщеря в друго измерение на живота. Той продължава своята дейност като деен и задълбочен сътрудник на УЧИТЕЛЯ. В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи. Събират се приятелите от Бургас и Айтос, Ямбол и Сливен, от Стара Загора и Нова Загора, да разменят Словото на УЧИТЕЛЯ, да споделят опитности, да се нарадват на взаимната обич, родена на чиста духовна основа. Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства. С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен.
към текста >>

При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас.
В онези години, животът на братските кръжоци в провинцията бе динамичен. Редовно поддържаният контакт с УЧИТЕЛЯ, изпращането на резюмета на беседите, или получаването на пратки от новоотпечатаните беседи, много често става повод за братски срещи. Събират се приятелите от Бургас и Айтос, Ямбол и Сливен, от Стара Загора и Нова Загора, да разменят Словото на УЧИТЕЛЯ, да споделят опитности, да се нарадват на взаимната обич, родена на чиста духовна основа. Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства. С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата. Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие.
към текста >>

Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен.
Събират се приятелите от Бургас и Айтос, Ямбол и Сливен, от Стара Загора и Нова Загора, да разменят Словото на УЧИТЕЛЯ, да споделят опитности, да се нарадват на взаимната обич, родена на чиста духовна основа. Подобни срещи са били очаквани и желани и винаги са били придружавани от повишено настроение и възторжени чувства. С една дума - духовен подем. При подобна среща, в Сливен пристигат приятели от Бургас. Идва и едно младо семейство с единствено момиченце, на около 5-6 години. Брат Райнов поканва семейството в своя дом, което идва за пръв път в Сливен. За обща изненада, далеч преди да стигне групата до дома на брат Райнов, малкото момиченце изприпква напред и се спира пред вратата на брата, не изчаква родителите си, преминава през двора и застава пред входа на къщата. Засмяно и развеселено, момиченцето се провиква: - Това е моят дом, не много отдавна съм живяла тук, сега, щом вляза, ще се кача на тавана да потърся играчките си, а след това ще искам да свиря на пианото, така както ме е учил един добър татко! Изумени от непристореното поведение на детето, както брат Райнов, така и младите родители, разменят погледи, изненадани от неочакваното събитие. Братът смутено поканва младото семейство в своя дом, а детето хуква по стълбището към тавана. От там прокънтява радостният глас на момиченцето: - Намерих си играчките!
към текста >>

28. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Галилей Величков

ТОМ 4

Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело.
39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ До дните на първия събор е изминат дълъг път. Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ на УЧИТЕЛЯ и Неговото дело. Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един свят, еднакво странен и привлекателен. За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него.
към текста >>

Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш.
Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение. И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли. Мисълта, че отиват на събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите на едно пътуване, което не е лишено от изненадите на своето време. А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите на селските домове. Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало. Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр.
към текста >>

29. 3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

След години, той заболява тежко, не е могъл нито той да си помогне, нито лекарите от Ямбол, от Сливен, от Бургас и от Пловдив да му помогнат.
Добре си направил. Браво, че си завършил медицина. 2. Да дойдеш в България е моето мнение. 3. Да не се ожениш, и да работиш за Господа." Завръща се, обаче оженва се и има две дъщери и работи в Ямбол като лекар. Разбира се той има постоянна връзка с Учителя, но за съжаление съпругата му няма отношение както към Словото на Учителя, така и въобще към Братството. След години, той заболява тежко, не е могъл нито той да си помогне, нито лекарите от Ямбол, от Сливен, от Бургас и от Пловдив да му помогнат. Тогава той изпраща съпругата си при Учителя в София да каже на Учителя, какво му е положението. Съпругата пристига в София, отива при Учителя, почуква на вратата. Излиза Учителят и пита - какво има. "Учителю, съпругът ми ме изпраща при Вас, да Ви кажа, че неговото здравословно положение е тежко, не може както той, така и другите лекари от Бургас, Варна, Пловдив и Сливен, да му помогнат. Той Ви моли, ако можете Вие да му помогнете." Учителят не казва никаква рецепта и никакво лекарство, само й казва: „Вземете влака и заминавайте за Ямбол!
към текста >>

"Учителю, съпругът ми ме изпраща при Вас, да Ви кажа, че неговото здравословно положение е тежко, не може както той, така и другите лекари от Бургас, Варна, Пловдив и Сливен, да му помогнат.
Разбира се той има постоянна връзка с Учителя, но за съжаление съпругата му няма отношение както към Словото на Учителя, така и въобще към Братството. След години, той заболява тежко, не е могъл нито той да си помогне, нито лекарите от Ямбол, от Сливен, от Бургас и от Пловдив да му помогнат. Тогава той изпраща съпругата си при Учителя в София да каже на Учителя, какво му е положението. Съпругата пристига в София, отива при Учителя, почуква на вратата. Излиза Учителят и пита - какво има. "Учителю, съпругът ми ме изпраща при Вас, да Ви кажа, че неговото здравословно положение е тежко, не може както той, така и другите лекари от Бургас, Варна, Пловдив и Сливен, да му помогнат. Той Ви моли, ако можете Вие да му помогнете." Учителят не казва никаква рецепта и никакво лекарство, само й казва: „Вземете влака и заминавайте за Ямбол! " И така се разделят с Учителя. Тя пристига с влака в Ямбол. На гарата в Ямбол съпругът й я посреща здрав, прав, без никакво лекарство, без нищо. Разбира се благодарността негова била много голяма, както и на семейството му; и така продължава той да работи в Ямбол и да живее със семейството си.
към текста >>

30. 3.09. Цената на вегетарианството

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си.
9. Цената на вегетарианството Една наша сестра, наша съмишленица, живееше в София, имала родна сестра, омъжена в гр. Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен и вижда болезненото й състояние, и й казва: „Имаш ли нещо против, да попитам Учителя за твоето оздравяване? " „Ама разбира се, стига да може да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се".
към текста >>

Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен и вижда болезненото й състояние, и й казва: „Имаш ли нещо против, да попитам Учителя за твоето оздравяване?
9. Цената на вегетарианството Една наша сестра, наша съмишленица, живееше в София, имала родна сестра, омъжена в гр. Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен и вижда болезненото й състояние, и й казва: „Имаш ли нещо против, да попитам Учителя за твоето оздравяване? " „Ама разбира се, стига да може да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю?
към текста >>

" Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен.
9. Цената на вегетарианството Една наша сестра, наша съмишленица, живееше в София, имала родна сестра, омъжена в гр. Сливен, не наша съмишленица, която често боледувала и била почти неизлечима от болестта си. Веднъж нашата сестра посещава сестра си в Сливен и вижда болезненото й състояние, и й казва: „Имаш ли нещо против, да попитам Учителя за твоето оздравяване? " „Ама разбира се, стига да може да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й.
към текста >>

" „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен.
" „Ама разбира се, стига да може да оздравея! " Сестрата поседяла там два-три дни, колкото поседяла на гости, пристига в София и се озовава при Учителя и Му казва: „Учителю, имам рождена сестра, която е омъжена в Сливен. Сестра ми е болна и лекарите не могат да й помогнат, все така в едно болезнено състояние е, можете ли Вие да й помогнете, Учителю? " „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала.
към текста >>

Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна?
„Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието на ученика към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>

31. 3.41. Трифон Кунев

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

И втори път беше изпратен в затвора - в Сливенския затвор, но тогава съюзническата комисия не беше в България, да се намесва и да защитава.
Той обаче, Трифон Кунев, беше в затвора. Неговата околия - Луковитска, без той да произнесе нито една дума за предизборна кампания го представи за депутат. Той разбира се е в затвора - затворник. Луковитска околия го избра за народен представител и тогава го освободиха за известно време и той продължаваше да пише тези уводни статийки на в-к „Земеделско знаме" - „Ситни, дребни като камилчета". Впоследствие излезнаха тези статии, събрани в книжка, но разбира се после бяха конфискувани. И втори път беше изпратен в затвора - в Сливенския затвор, но тогава съюзническата комисия не беше в България, да се намесва и да защитава. Така че той прекара известно време, 2 или 3 години в затвора, не мога да си спомня. Но той беше вече над 70-годишна възраст. Много допринесе за неговото освобождение писателят Людмил Стоянов. И разбира се след като бе освободен, той беше без пенсия, без средства материални, тъй като имаше една малка мелничка в село Ъглен, но това са доходи слаби. Така го прибра сестра д-р Дафина Кьорчева при нея и тя се грижеше за него до края на живота му.
към текста >>

И когато излезна от затвора, от Сливенския затвор, аз се сближих с него и го питам: „Какво ще кажете за комунистическата партия?
Но той беше вече над 70-годишна възраст. Много допринесе за неговото освобождение писателят Людмил Стоянов. И разбира се след като бе освободен, той беше без пенсия, без средства материални, тъй като имаше една малка мелничка в село Ъглен, но това са доходи слаби. Така го прибра сестра д-р Дафина Кьорчева при нея и тя се грижеше за него до края на живота му. Той посещаваше Рилските езера с д-р Дафина Кьорчева. И когато излезна от затвора, от Сливенския затвор, аз се сближих с него и го питам: „Какво ще кажете за комунистическата партия? " „Някой - каза - ме питат, дали мразиш комунистите. Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля". И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души. Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря.
към текста >>

И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен.
Така го прибра сестра д-р Дафина Кьорчева при нея и тя се грижеше за него до края на живота му. Той посещаваше Рилските езера с д-р Дафина Кьорчева. И когато излезна от затвора, от Сливенския затвор, аз се сближих с него и го питам: „Какво ще кажете за комунистическата партия? " „Някой - каза - ме питат, дали мразиш комунистите. Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля". И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души. Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и вечеря. На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията. Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност.
към текста >>

" Това ми разказа брат Трифон Кунев от неговото пребиваване в Сливенския затвор.
Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция. Разбира се килията много тясна, влага, вода, не може нито да седне, нито да се обърне - при едно такова физико - психическо състояние. Той извиква: „Господи! " и само след няколко секунди се отваря вратата и грозно, сурово, грубо пазачът му казва: „Излез вън! " Това ми разказа брат Трифон Кунев от неговото пребиваване в Сливенския затвор. Беше приел учението на Учителя и Словото Му. „Молитвата е един апел към Небето и Небето отговаря на този апел. Чрез Молитвата човек образува връзка с Бога и това, което е у Бога, се предава у човека". „При всички състояния, когато сме свързани с Бога, ние се свързваме и със Силата Му, възприемаме Неговите светли мисли". (Учителят)
към текста >>

32. 3.48. Д-р Миркович

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Когато дойде това време, за да си отиде, той бе изпаднал в депресия и Аз от София отидох в Сливен да го успокоя, да го освободя, та да си замине".
48. Д-р Миркович Стана дума за д-р Миркович, един от първите ученици на Учителя. Между другите разговори, които е имал д-р Миркович с Учителя, веднъж той помолил Учителя - да му каже Учителят, кога д-р Миркович ще си замине от този свят, от земята. И си имал съображения, за да се подготви. Учителят му казал, казал и на още едно друго лице, кога ще напуснат земята, за което Учителят в една от беседите казва: „Съжалявам, че им казах. Имам предвид за д-р Миркович. Когато дойде това време, за да си отиде, той бе изпаднал в депресия и Аз от София отидох в Сливен да го успокоя, да го освободя, та да си замине". Интересни неща и трудни за обяснение, и още по-трудни за възприемане. „Няма по-велико благо за човека от това, да е свързан с Бога, с Разумния свят". (Учителят)
към текста >>

33. 4.30. Последната екскурзия с Учителя на Рила

ИЛИЯ УЗУНОВ

ТОМ 4

Бяха поканени седем човека: Боян Боев, Борис Николов, Мария Тодорова, Стоянка Илиева, Илия Узунов, Савка Керемидчиева и Пенка Кънева, учителка от Сливен.
30. Последната екскурзия с Учителя на Рила През юни 1942 г. беше направена екскурзия до 7-те езера на Рила. Учителят пожела групата да бъде малка, за да не се затрудним с изнасяне на храна и да бъде атмосферата по-тиха и да преминем по-скромно. Бяха поканени седем човека: Боян Боев, Борис Николов, Мария Тодорова, Стоянка Илиева, Илия Узунов, Савка Керемидчиева и Пенка Кънева, учителка от Сливен. На 20 юни 1942 г. ние бяхме на езерата и устроихме своят бивак. На следващият ден беше 21 юни 1942 г. Сутринта излезнахме на Молитвения връх. След изгрев слънце Учителят произнесе неповторими Слова.
към текста >>

34. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

След като се отказа змеят от тези опити, аз виждам към опашката на змея следното: една бездна, а зад бездната стоят всички Братства - софийското, бургаското, сливенското и т.н.
За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато змеят искаше да хване тези два образа, слизаше един гълъб от небето и с крилете си ги предупреждаваше и те леко се вдигаха нагоре. Оставаше само образът на Истината, който го респектираше. Змеят направи десетки опити, но не успя. Винаги гълъбът идваше на помощ точно навреме. След като се отказа змеят от тези опити, аз виждам към опашката на змея следното: една бездна, а зад бездната стоят всички Братства - софийското, бургаското, сливенското и т.н. по цяла България. И си казвам: те ще пропаднат в тази пропаст. Те не могат да дойдат при нас. В този момент, за моя голяма изненада, змеят с опашката си направи един мост между тях и бездната и всички те по гърба на змея дойдоха до трите образа -т.е. до трите принципа.
към текста >>

35. 7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА Димитрина Антонова Стефанова е родена в Сливен на 24.Х.1898 година и почива в София на З.Х.1976 г.
17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА Димитрина Антонова Стефанова е родена в Сливен на 24.Х.1898 година и почива в София на З.Х.1976 г. Баща й бил пощенски чиновник, знаел е френски език и е чел френски автори в оригинал. По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр.
към текста >>

Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини.
Баща й бил пощенски чиновник, знаел е френски език и е чел френски автори в оригинал. По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка.
към текста >>

36. 17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА

ТОМ 4

17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА Димитрина Антонова Стефанова е родена в Сливен на 24.Х.1898 година и почива в София на З.Х.1976 г.
17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА Димитрина Антонова Стефанова е родена в Сливен на 24.Х.1898 година и почива в София на З.Х.1976 г. Баща й бил пощенски чиновник, знаел е френски език и е чел френски автори в оригинал. По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр.
към текста >>

Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини.
Баща й бил пощенски чиновник, знаел е френски език и е чел френски автори в оригинал. По-късно става контрольор по качеството на платовете във фабриката на братята си - Стефанови. Майката е била домакиня. Имала е осем деца - шест момичета и две момчета. Димитрина завършва гимназия в гр. Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка.
към текста >>

37. 95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

ТОМ 5

Имахме един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Сливенско по професия железничар, но в младите си години бе комунист, участвал в съпротивата, бил в затвора, но дошъл един момент когато му се пробужда съзнанието и той се обръща към Бога.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА Войната (1941-1944 г.) бушуваше на Източния фронт, славянството беше поставено на изпитание - дали ще оцелее. Ние всички бяхме се смутили понеже се стреснахме от тези събития. Не можехме да се ориентираме, а Учителят не правеше изявления, а само от време на време и то пред строго спределени лица, които играеха ключови позиции в решаване на някой въпрос. Имахме един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Сливенско по професия железничар, но в младите си години бе комунист, участвал в съпротивата, бил в затвора, но дошъл един момент когато му се пробужда съзнанието и той се обръща към Бога. Разказваше ми как няколко години след като се оженил нямал деца, но после отишъл при дядо Влайчо, един от странствуващите пророци и ясновидци в България. Той бе един от древните пророци на Израиля. Та този древен пророк дедо Влайчо на края на живота си беше дошъл на Изгрева при Учителя няколко седмици преди той да напусне физическия свят и чул думите му: „Много късно дойде. Къде се загуби в пустинята? Защо не дойде след огнения стълб на Йехова?
към текста >>

38. 120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА

ТОМ 5

Минало два месеца, изведнъж родителите й предложили да отидат в Сливен на гости.
Тя беше дъщеря на ръководителя на Братството в Нова Загора -Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала е редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя една мисъл, че да се сбъдне едно желание човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път, да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя и да го види. Минало два месеца, изведнъж родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. Тогава по онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла нашата Ричка в Сливен и тя се запознала с една от нейните роднини, която е трябвало да ходи в София и трябвало да намери придружител за себе си. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Тогава се случило така, че Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при него.
към текста >>

Отишла нашата Ричка в Сливен и тя се запознала с една от нейните роднини, която е трябвало да ходи в София и трябвало да намери придружител за себе си.
Посещавала е редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител. Искала да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години. Тогава прочела в една беседа на Учителя една мисъл, че да се сбъдне едно желание човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път, да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя и да го види. Минало два месеца, изведнъж родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. Тогава по онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла нашата Ричка в Сливен и тя се запознала с една от нейните роднини, която е трябвало да ходи в София и трябвало да намери придружител за себе си. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя. Като пристигнали в София на Изгрева тя продължавала да се моли вътрешно за среща с Учителя. Тогава се случило така, че Учителят извикал една сестра и наредил да доведе младото момиче, което пристигнало от Нова Загора при него. Когато влиза Ричка при Учителя той се усмихва и я запитва: „Сестра, вие докъде стигнахте с молитвите? Колко молитви поднесохте към Небето?
към текста >>

39. 141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО

ТОМ 5

Един от приятелите, който бе и ръководител на Сливенското братство - Димитър Добрев и бе представител на едно от най-многочислените братства по онова време.
141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО Тук на съборите ставаха различни неща, които никой не подозираше, че могат да станат и да се случат. Но ставаха. Имаше един много интересен случай. Един от приятелите, който бе и ръководител на Сливенското братство - Димитър Добрев и бе представител на едно от най-многочислените братства по онова време. Изведнъж очите ми виждат как брат Добрев гони с метлата си един черен котарак от палатка на палатка, но така ожесточено, че ако би го настигнал и цапардоса, то ще го умъртви с метлата. Добрев гони котарака, а той беше млад и силен мъж, а от очите му излизат искри на ярост, а котаракът така бяга, че да ядоса още повече Добрев и направо казано си играе на криеница с него. Вместо този котарак да разбере, че щом го гонят с метла значи е виновен в нещо и трябва да побегне в някаква посока и да се затрие в вдън земя и да се махне от тук, а той търчи около палатките, а брат Добрев го гони с метлата. Настъпи едно оживление, всички следят тази гонитба и се смеят и се превиват от смях. Накрая Добрев се измори да го гони и той се скри някъде.
към текста >>

Но когато Учителят започна своята беседа тогава той спомена за това неразбирателство и за разправиите между Сливенското братство и за онези закони, които владеят в света, в нас и около нас.
Добрев гони котарака, а той беше млад и силен мъж, а от очите му излизат искри на ярост, а котаракът така бяга, че да ядоса още повече Добрев и направо казано си играе на криеница с него. Вместо този котарак да разбере, че щом го гонят с метла значи е виновен в нещо и трябва да побегне в някаква посока и да се затрие в вдън земя и да се махне от тук, а той търчи около палатките, а брат Добрев го гони с метлата. Настъпи едно оживление, всички следят тази гонитба и се смеят и се превиват от смях. Накрая Добрев се измори да го гони и той се скри някъде. Много дълго се коментираше този случай. Но когато Учителят започна своята беседа тогава той спомена за това неразбирателство и за разправиите между Сливенското братство и за онези закони, които владеят в света, в нас и около нас. Той спомена: „Например сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки със свои идеи и тогава духовете си турят пипалата. Едни с една партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдат в себе си, виждат че всичко е изчезнало".
към текста >>

Той спомена: „Например сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола.
Вместо този котарак да разбере, че щом го гонят с метла значи е виновен в нещо и трябва да побегне в някаква посока и да се затрие в вдън земя и да се махне от тук, а той търчи около палатките, а брат Добрев го гони с метлата. Настъпи едно оживление, всички следят тази гонитба и се смеят и се превиват от смях. Накрая Добрев се измори да го гони и той се скри някъде. Много дълго се коментираше този случай. Но когато Учителят започна своята беседа тогава той спомена за това неразбирателство и за разправиите между Сливенското братство и за онези закони, които владеят в света, в нас и около нас. Той спомена: „Например сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки със свои идеи и тогава духовете си турят пипалата. Едни с една партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдат в себе си, виждат че всичко е изчезнало". Та тук Добрев беше дошъл със сливенци след като се бяха разделили на бели и на черни.
към текста >>

Та тук Добрев беше дошъл със сливенци след като се бяха разделили на бели и на черни.
Той спомена: „Например сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки със свои идеи и тогава духовете си турят пипалата. Едни с една партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдат в себе си, виждат че всичко е изчезнало". Та тук Добрев беше дошъл със сливенци след като се бяха разделили на бели и на черни. А един ръководител не може да бъде друг освен бял брат. Та той беше от белите и онези, които бяха с неговата група, а другите пък бяха от черните. И това трябваше да излезе на показ. Но как? И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи.
към текста >>

На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните.
Но как? И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи. Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново. За всекиго беше от смешно, по-смешно. Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката? " Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели.
към текста >>

" Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели.
На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката? " Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак. Естествено ако беше го настигнал с черния котарак и с черния брат бе свършено и Добрев би го претрепал. Но Учителят направи така, че единият остана жив, и другият остана жив. Ето такива бяха методите и символите, с които ние работехме в Школата. Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна.
към текста >>

40. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

ТОМ 5

Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя.
Разбира се, че това бяха сили на Черната ложа, които бяха впрегнати да попречат и намериха своите проводници и своите инструменти и така разрушиха салона. Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички. Той освен за салона имаше и едно друго прегрешение по време на началните години на Школата и този случай е известен и вече разказан. По онова време Петко Гумнеров целува едно момиче по челото на ул. „Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е достоен да бъде домакин на Учителя. Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса. Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк". Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател също фалира.
към текста >>

41. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том VI

ТОМ 6

Димитър Добрев - Сливен. 6.
Първите ръководители на Братствата в България, 1919: 1. Захари Желев - Казанлък. 2. Манол Иванов - Варна. 3. Панайот Ковачев - Стара Загора. 4. Иван Дивитаков - Търново. 5. Димитър Добрев - Сливен. 6. Тодор Стоименов - София. 7. Петко Епитропов - Пловдив. 8. Христо Тончев - Казанлък. 9. Константин Иларионов - Търново. 10. Никола Ватев - Русе.
към текста >>

42. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

Точно през това време властта предприе хайка и на площад „Хаджи Димитър" в Сливен.
Властта беснееше, народа се изпоплаши и по-страхливите започнаха да се крият. Властта използува това и започна да арестува по-активните другари. По-буйните се обявиха за нелегални и заедно с някои анархисти поеха Балкана. Акцията не бе напълно организирана. Нямаше продоволствие, нямаше уредени квартири. Точно през това време властта предприе хайка и на площад „Хаджи Димитър" в Сливен. Започнаха да излагат убити партизани и насила караха гражданите да ги гледат за назидание. Това ужаси народа и го възмути. Той временно сви своите бойни знамена и наново започна да се организира за реванш. Запристигаха от София инструкции. Партията в Сливен наново заживя конспиративно.
към текста >>

Партията в Сливен наново заживя конспиративно.
Точно през това време властта предприе хайка и на площад „Хаджи Димитър" в Сливен. Започнаха да излагат убити партизани и насила караха гражданите да ги гледат за назидание. Това ужаси народа и го възмути. Той временно сви своите бойни знамена и наново започна да се организира за реванш. Запристигаха от София инструкции. Партията в Сливен наново заживя конспиративно. За съжаление, обаче, из между нас се яви предателя Никола Бързаков - таен агент на властта, бивш наш предан другар. Той през всичкото време на пребиваването си между нас е шпионирал. Когато организацията ни обхвана и селата, властта започна своите действия. Първи бе арестуван Иван Георгиев - студент-юрист, секретар на организацията. Не можейки да издържи наложените му изтезания, той разкрива цялата организационна мрежа.
към текста >>

Предстояло скорошно изпращане на подсъдимите в Сливен.
А слънцето се показа иззад морето и сложи началото на новия ден. Морето леко плискаше своите вълни и сънливо люлее закотвените край брега лодки и гемии. 154 Следствието беше към своя край. Подсъдимите щели да бъдат разстреляни на групи. Бързали с изготвянето на обвинителните актове. Предстояло скорошно изпращане на подсъдимите в Сливен. Тия и други подобни сведения получавахме все чрез малкото кокалче. Определеният за евакуация ден дойде. Тъй като пиша по памет, не мога да си спомня дали през юни или през 1оли беше нашата евакуация и подробностите по нея. Един прекрасен слънчев ден ни натовариха на влака за Сливен. Макар че това се пазело в тайна, гарата бе задръстена от хора.
към текста >>

Един прекрасен слънчев ден ни натовариха на влака за Сливен.
Бързали с изготвянето на обвинителните актове. Предстояло скорошно изпращане на подсъдимите в Сливен. Тия и други подобни сведения получавахме все чрез малкото кокалче. Определеният за евакуация ден дойде. Тъй като пиша по памет, не мога да си спомня дали през юни или през 1оли беше нашата евакуация и подробностите по нея. Един прекрасен слънчев ден ни натовариха на влака за Сливен. Макар че това се пазело в тайна, гарата бе задръстена от хора. Разделени на групи, бяхме отведени в различни участъци и голяма група в полусъборената джамия, пригодена за затвор. Във Сливен научихме, че нашия благодетел капитан Гръблев бил от Бялото Братство. Във навечерието на процеса всички бяха прибрани в затвора. В деня на процеса, улиците през които трябваше да минем, бяха пълни с любопитни тълпи.
към текста >>

Във Сливен научихме, че нашия благодетел капитан Гръблев бил от Бялото Братство.
Определеният за евакуация ден дойде. Тъй като пиша по памет, не мога да си спомня дали през юни или през 1оли беше нашата евакуация и подробностите по нея. Един прекрасен слънчев ден ни натовариха на влака за Сливен. Макар че това се пазело в тайна, гарата бе задръстена от хора. Разделени на групи, бяхме отведени в различни участъци и голяма група в полусъборената джамия, пригодена за затвор. Във Сливен научихме, че нашия благодетел капитан Гръблев бил от Бялото Братство. Във навечерието на процеса всички бяха прибрани в затвора. В деня на процеса, улиците през които трябваше да минем, бяха пълни с любопитни тълпи. Конвоирани (съпровождани) от силна охрана, влязохме в съда, който бе открит и обвинителните актове прочетени... Първом бе разпитан Ив. Георгиев. Той като студент-юрист със силни думи отрече дадените от него показания по процеса, като изтръгнати с насилие и побой, посочвайки на съда кървавите си ризи, посинелите си тела и напукани седалища. Въпреки веществените доказателства, съдът бе неумолим и прочете предварително приготвената тежка присъда... Затворът прибра своите жертви във влажните си килии... От тогава се започнаха родилните мъки на 1944 година.
към текста >>

43. МАРИН КАМБУРОВ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

ТОМ 6

(В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен.
Прадядо ми - Колю бил гърбав и от там се води името Камбурови. А брат му, чичо ми Иван е бил заточен в Диар Бекир. ( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота. Кои са те? " Отговор: Когато бати взел да пише писмо на тати на три пъти изтървал писалката и тя се забивала в земята,като че някой я грабвал от ръката му, но въпреки всичко той пак написал писмото, в резултат на което баща ни си продаде къщата и двора. (В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен. Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани. Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци.
към текста >>

Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен.
( Към N18) Въпрос: „Казваш, че на три пъти небето е подсказвало на Петър, че баща ти не трябва да си продава имота. Кои са те? " Отговор: Когато бати взел да пише писмо на тати на три пъти изтървал писалката и тя се забивала в земята,като че някой я грабвал от ръката му, но въпреки всичко той пак написал писмото, в резултат на което баща ни си продаде къщата и двора. (В разговора взема участие и дъщерята на брат Марин - Катя.) Бея от нова Загора женел сина си, а дядо Колю отивал със сина си с каруцата за Сливен. Като минавали на мегдана имало борци - турци-пехливани. Дядо Колю отишъл да някъде да купи нещо и оставил каруцата си на сина си - дядо Пеню в случая, да я пази и да гледа през това време пехливаните, та после ще тръгнат за Сливен. Турчинът бил намазан целия с масло и тялото му лъщяло. То й надвил всички, имало и българи - местни и от северна България. Те били истински борци. Пък дядо Пеню бил младеж на 20 години и като гледал, гледал, че като му причерняло, че като отвързал на баща си биволите, за да е свободен. А пък турчина бил казал, че залага биволите си на тоя, който го надвие.
към текста >>

44. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

ТОМ 6

Коньово, Сливенски окръг при брат Влайчо Жечев (дядо Влайчо), който имаше славата на ясновидец и според неговите съвременници много пъти беше точен.
От кого наказвани? От тяхната собствена карма. Послушанието на ученика към Учителя е основно правило за връзката на човешката душа с Бога. През 1945 г. аз реших да замина и за с. Коньово, Сливенски окръг при брат Влайчо Жечев (дядо Влайчо), който имаше славата на ясновидец и според неговите съвременници много пъти беше точен. За мен той беше човекът, който можеше да ми даде някои съвети. С цигулка в ръка и куфар в другата аз пристигнах в с. Коньово. Там имаше множество хора, които търсеха помощ от брат Влайчо, да им даде сведения за изчезналите безследно техни близки през време на войната. Така се случи, че аз бях поканена да свиря братски песни от Учителя и по-късно с една група заминахме заедно с брат Влайчо за Стара Загора и там за пръв път се срещнах с Петър Камбуров. Срещата беше братска.
към текста >>

45. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Любезна сестро, Брат Димитър Добрев от Сливен е на гости в София от няколко деня.
В сп. „Житно зьрно" ще има статия за Борис Георгиев. Нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 16.XII.1927 г. Любезна сестро, Брат Димитър Добрев от Сливен е на гости в София от няколко деня. Той много желае да има беседите от Учителя. Ако е възможно, след като си свършите работа с тези беседи и лекции, които сега ви пращам, пратете му ги в Сливен. Той много скоро ще ви ги повърне и тогаз ще можете да ги пратите на околните градове. Можете да му пратите същевременно всички по-стари беседи и лекции, които Учителят е държал от събора досега (неделни беседи, лекции от Общия и Младежкия клас). Занапред ще се нареди да му се пращат беседи направо от тука.
към текста >>

Ако е възможно, след като си свършите работа с тези беседи и лекции, които сега ви пращам, пратете му ги в Сливен.
Нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев София, 16.XII.1927 г. Любезна сестро, Брат Димитър Добрев от Сливен е на гости в София от няколко деня. Той много желае да има беседите от Учителя. Ако е възможно, след като си свършите работа с тези беседи и лекции, които сега ви пращам, пратете му ги в Сливен. Той много скоро ще ви ги повърне и тогаз ще можете да ги пратите на околните градове. Можете да му пратите същевременно всички по-стари беседи и лекции, които Учителят е държал от събора досега (неделни беседи, лекции от Общия и Младежкия клас). Занапред ще се нареди да му се пращат беседи направо от тука. Ако някои от по-старите беседи сте ги пратили вече в други градове, то можете да му пратите тези, които са налице. Адресът му е: Димитър Добрев, улица „Станционна", № 327 - Сливен.
към текста >>

Адресът му е: Димитър Добрев, улица „Станционна", № 327 - Сливен.
Ако е възможно, след като си свършите работа с тези беседи и лекции, които сега ви пращам, пратете му ги в Сливен. Той много скоро ще ви ги повърне и тогаз ще можете да ги пратите на околните градове. Можете да му пратите същевременно всички по-стари беседи и лекции, които Учителят е държал от събора досега (неделни беседи, лекции от Общия и Младежкия клас). Занапред ще се нареди да му се пращат беседи направо от тука. Ако някои от по-старите беседи сте ги пратили вече в други градове, то можете да му пратите тези, които са налице. Адресът му е: Димитър Добрев, улица „Станционна", № 327 - Сливен. Борис Георгиев е устроил втора изложба в Пловдив. И самият той е там. Ще се върне след десетина дена. Тогаз ще говоря с него за репродукциите и ще ви пиша. Получих „Паутина".
към текста >>

Понеже тя е къса, може да пратите един препис за Сливен, а самият оригинал може да пуснете веднага в маршрута ви в околните градове.
Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.Боев София, 1.I.1928 г. Любезна сестро, Н.Л.К.Б.Л.! Ч.Н.Г.! Изпращам ви чрез Николай новогодишната беседа. Понеже тя е къса, може да пратите един препис за Сливен, а самият оригинал може да пуснете веднага в маршрута ви в околните градове. Както ви бях писал, вие ще пращате в Сливен на бр. Добрев беседите и лекциите, които ви пращам и той веднага ще ги изкара с пишеща машина в 8 екземпляра и ще ги прати в повечето градове в Южна България, дето има наши приятели от Бургас до Пловдив. И след това ще ви повръща беседите, които сте му пратили. А ако искате може да се направи следното: аз направо да ги пращам на бр. Добрев и той след като ги препише на пишеща машина бързо да ви прати моя ръкопис, за да го пуснете в маршрута.
към текста >>

Както ви бях писал, вие ще пращате в Сливен на бр.
С братски поздрав: Б.Боев София, 1.I.1928 г. Любезна сестро, Н.Л.К.Б.Л.! Ч.Н.Г.! Изпращам ви чрез Николай новогодишната беседа. Понеже тя е къса, може да пратите един препис за Сливен, а самият оригинал може да пуснете веднага в маршрута ви в околните градове. Както ви бях писал, вие ще пращате в Сливен на бр. Добрев беседите и лекциите, които ви пращам и той веднага ще ги изкара с пишеща машина в 8 екземпляра и ще ги прати в повечето градове в Южна България, дето има наши приятели от Бургас до Пловдив. И след това ще ви повръща беседите, които сте му пратили. А ако искате може да се направи следното: аз направо да ги пращам на бр. Добрев и той след като ги препише на пишеща машина бързо да ви прати моя ръкопис, за да го пуснете в маршрута. Пишете ми, кое е за вас по-удобно.
към текста >>

Боев Адрес на Димитър Добрев: Улица „Станционна", № 327 - Сливен.
Те могат да служат за предварително ориентиране. Но много е важно личните наблюдения. Чрез тях оживяват окултните истини. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Адрес на Димитър Добрев: Улица „Станционна", № 327 - Сливен. Новогодишна беседа на братска вечеря на 31.ХII. срещу 1.I.1928 г. Беседата почна в 12 часа „Изтеклата година беше сляпа за вас. 1928 г., която има две очи. Ако сте внимателни, тя може да ви донесе много радости, а инак много страдания.
към текста >>

От Сливен брат Димитър Добрев ще организира изпращане на беседите в следните градове: Бургас, Карнобат, Айтос, Ямбол, Стара Загора, Казанлък, Пловдив.
Сега през тази година желая вие да искате, да хлопате и да търсите. Нито един от вас да не седи само да се моли. И така: Пожелавам ви сега всички Божии благости да ви посетят през тази година и да внесат мир и радост в душата ви. София, 12.I.1928 г. Любезна сестро, Заедно с другите лекции и беседа прибързах да ви изпратя и беседата на Бъдни вечер, понеже е много важна и съдържа важна формула. От Сливен брат Димитър Добрев ще организира изпращане на беседите в следните градове: Бургас, Карнобат, Айтос, Ямбол, Стара Загора, Казанлък, Пловдив. Пловдив ще прати в Панагюрище, а Стара Загора в Нова Загора. Ще го моля да прибави и Хасково. Вие може да изпращате в Севлиево, Свищов, Пловдив, Трявна, Търново. Когато изпратите в някой околен град беседи, наблегнете непременно да изпращат в Плевен. Много би помогнало, ако при всяко ваше писмо прибавите маршрутен лист, който ще бъде отделен и ще се препраща заедно с беседите.
към текста >>

Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр.
Вие може да изпращате в Севлиево, Свищов, Пловдив, Трявна, Търново. Когато изпратите в някой околен град беседи, наблегнете непременно да изпращат в Плевен. Много би помогнало, ако при всяко ваше писмо прибавите маршрутен лист, който ще бъде отделен и ще се препраща заедно с беседите. Маршрутният лист да съдържа редът на градовете и адресите. Тогаз Свищов като получи ще знае, че ще препрати да кажем в Плевен. Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр. Добрев има две възможности, от които разбира се, изберете тази, която ви е по-удобна и възможна: 1. Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2. Може и друг начин, само че изисква повече време. Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите: единият екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове. Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н.
към текста >>

Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2.
Много би помогнало, ако при всяко ваше писмо прибавите маршрутен лист, който ще бъде отделен и ще се препраща заедно с беседите. Маршрутният лист да съдържа редът на градовете и адресите. Тогаз Свищов като получи ще знае, че ще препрати да кажем в Плевен. Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр. Добрев има две възможности, от които разбира се, изберете тази, която ви е по-удобна и възможна: 1. Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2. Може и друг начин, само че изисква повече време. Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите: единият екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове. Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н. до дето се изпратят всичките. А занапред това ще ви бъде по-лесно, понеже аз ще гледам да изпращам по- бързо беседите, за да не се трупа толкоз материал.
към текста >>

Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите: единият екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове.
Тогаз Свищов като получи ще знае, че ще препрати да кажем в Плевен. Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр. Добрев има две възможности, от които разбира се, изберете тази, която ви е по-удобна и възможна: 1. Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2. Може и друг начин, само че изисква повече време. Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите: единият екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове. Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н. до дето се изпратят всичките. А занапред това ще ви бъде по-лесно, понеже аз ще гледам да изпращам по- бързо беседите, за да не се трупа толкоз материал. Понеже Коледната беседа „Подвигът на героя" е доста важна, можете най-напред да пратите нея. С нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри.
към текста >>

Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н.
Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр. Добрев има две възможности, от които разбира се, изберете тази, която ви е по-удобна и възможна: 1. Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2. Може и друг начин, само че изисква повече време. Именно: Вие и други някои приятели, които имат възможност да помогнат, да препишете беседите: единият екземпляр да изпратите в Сливен, а другият - в околните градове. Понеже преписването на всички беседи и лекции би отнело много време, то може да стане друго: щом препишете 2 - 3 беседи, пратете в двете тези направления веднага (в Сливен и околните градове); след това почнете преписването на други 2 - 3 беседи и т. н. до дето се изпратят всичките. А занапред това ще ви бъде по-лесно, понеже аз ще гледам да изпращам по- бързо беседите, за да не се трупа толкоз материал. Понеже Коледната беседа „Подвигът на героя" е доста важна, можете най-напред да пратите нея. С нарочен поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри. Как е Зафирка?
към текста >>

За напред един екземпляр от беседите и лекциите, които ти изпращам изпращайте в Сливен - в Бургас, на адрес: Минчо Сотиров, улица „Цар Симеон" № 27 - Бургас Бр. М.
От Плевен беседите да се препратят в Габрово, до Никола Дойнов. София, 13.I.1928 г. Лобезна сестро, Във вашия маршрутен лист прибавете моля и Лом (с. Еленка Казанлъклиева). Можете да помолите лицата, до които изпращате беседите в разните градове да не ги държат много време. За напред един екземпляр от беседите и лекциите, които ти изпращам изпращайте в Сливен - в Бургас, на адрес: Минчо Сотиров, улица „Цар Симеон" № 27 - Бургас Бр. М. Сотиров ще ги изпраща в околните градове. В Бургас недейте изпраща неделна беседа от 1 април, понеже я изпращам оттук. Скоро ще ви пратя продължение на книгата от Седир. Нарочен поздрав до Николай, всичките ви домашни и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.
към текста >>

Димитър Добрев в Сливен.
Брат Борис Пенев каза, че няма да дойдете на Младежкия събор. Уверен съм, че ще се нареди да дойдете на Общия събор. Още не е точно определено къде ще бъде екскурзията, но вероятно на Витоша. Така е по-добре, защото тогаз екскурзията до Мусала може би ще стане след общия събор и тогаз ще можете да участвувате и вие. За напред за Южна България лекциите пращайте пак на бр. Димитър Добрев в Сливен. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев Адрес; Б. Боев, улица „Опълченска" № 66, София. София, 2.
към текста >>

Димитър Добрев в Сливен.
София, 2. август 1928 г. Любезна сестро, Н.Л.К.Б.Л. Беседите, които ви изпращам, изпратете по вашия маршрут в Северна България и друг екземпляр за Южна България. До бр. Димитър Добрев в Сливен. Препратете до бр. Добрев и приложеното тук за него писмо. В Северна България ще ви моля най-напред пратете беседите, ще ви моля, на Стефан Тошев в Севлиево. Дано до събора беседите обиколят повече градове. Вие нали винаги, когато пращате беседи туряте при тях маршрутен лист?
към текста >>

Понеже занапред новите лекции няма да ги препращаме в Сливен (защото на тях пращаме отделно), то най-добре ще бьде да се направи следното: Щом получите лекциите оттук, веднага направете препис от тях, така че да имате по два екземпляра от всяка лекция.
Радвам се, че Василка е добре. Ще предам на бр. Жорж сведенията за раждането, за да направи хороскоп. Аз съм уверен, че той ще го направи в най-скоро време. Вчера брат Славчо ви прати две лекции от 26 и 28 декември. Понеже занапред новите лекции няма да ги препращаме в Сливен (защото на тях пращаме отделно), то най-добре ще бьде да се направи следното: Щом получите лекциите оттук, веднага направете препис от тях, така че да имате по два екземпляра от всяка лекция. Единият екземпляр (оригинала или преписа, все едно) веднага пуснете в маршрута, а другите екземпляри, нека се четат от братята и сестрите в Габрово и околията. По този начин в най-скоро време лекциите ще обиколят всички градове, които фигурират в маршрутния лист. Маршрутният лист винаги да придружава лекциите. В маршрутния лист накрая да наблегнете за нуждата от бързото препращане на лекциите. В скоро време ще ви изпратя разговора на Учителя у с.
към текста >>

46. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

ТОМ 6

Бяхме преминали през братските лагери в Родопите и на „сините камъни" в Сливен.
Проверката не беше външна, но вътрешна. Изключването от Школата се разбира, че ученика прекъсва връзката си с Учителя. Това е вътрешната Школа, където Учителя научава ученика, да се справя с всички трудности и противоречия в живота. Нашият братски живот беше свързан много с живота на природата. Всеки четвъртък братството отиваше на екскурзия на Витоша на нашия Бивак. Бяхме преминали през братските лагери в Родопите и на „сините камъни" в Сливен. От 1922 г. той почва да ги извежда на Мусала. Тук се спеше на голата земя. Тогава нямаше палатки, нямаше спални чували, нямаше и хижа. Каквото си изнесеш на гръб лично, с него ще бъдеш и с него ще прекараш.
към текста >>

47. 5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен.
Тези неща не ме вълнуваха и аз бягах от тях. Аз така както посещавах Изгрева и разговарях с Учителя, така и четях беседи. Бяха ме проследили и бяха ме наклеветили на владиката Стефан в София. А бяха намерили и някоя беседи в стаичката ми в църквата. В тази църква имаше стаичка с библиотека с много книги. Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен. Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература. Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд. След черковна служба бяха ме поканили на вечеря при владиката Стефан. Там щяха да ме съдят. Казаха ми, че аз съм толкова виновен и че за мен няма никакво оправдание и затова аз трябва само да си мълча, за да не си усложня положението.
към текста >>

48. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

ТОМ 6

Изпрати своя приближен Сливен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на 2 езеро.
Значи други се явиха да бият и убиват. Та аз разбрах какво значи думата на Учителя. Бяхме на Рила. Цар Борис III беше дошъл на първото езеро и беше се скрил в клековете, там при реката откъдето водата отива в първото езеро. Беше дошъл инкогнито. Изпрати своя приближен Сливен, който му беше верен като сянка, да повика брат Лулчев от лагера на 2 езеро. Лулчев ми нареди да взема чайника и ние двамата отидохме при царя. Там накладохме огън, сварихме вода и брат Лулчев каза: „Сипи му вряла вода да пие! " Аз му сипах, а Лулчев по-късно ми каза: „Сипахме му вряла вода да пие, защото врялата вода е символ на чист живот. А царя няма чист живот. Сипи му вряла вода да му се прочисти стомаха и кръвта и да добие чист живот".
към текста >>

49. 3. ЕСПЕРАНТИСТИ НА ИЗГРЕВА

Маргарита Рангелова Стратева

ТОМ 6

Нашият випуск ходехме да полагаме изпитите си в Сливен, факултета по немска филология беше там евакуиран.
Когато Лили и Атанас бяха на Изгрева и Лили беше зле аз ходих при Учителя да го питам дали да остана да гледам Лили или да се запиша да следвам. Аз бях започнала да следвам, но бях прекъснала и не знаех какво да правя и как да постъпя. Учителят постоя малко, погледна ме и каза: „Рекох, да следвате". И наистина, аз продължих да следвам и завърших, а Лили почина 1947 г. Аз завърших в годината когато ставаха бомбардировките над София - началото на 1944 г. Нашият випуск ходехме да полагаме изпитите си в Сливен, факултета по немска филология беше там евакуиран. Ще се върна назад през времето около 1935 г. Емил се познаваше с Атанас Николов, Сава Калименов, Георги Радев, както и с други приятели. Той превеждаше беседи, отиваше на Изгрева във връзка с преводите, водеше и Гита, но той отиваше при Георги Радев и не ходеше на беседи, докато Гита отиваше заради беседите. Докато беше Лили на Изгрева за нас беше добре, че заради Лили посещавахме Изгрева. Пък и преведените от Емил беседи биваха помествани в есперантския в-к „Фратецо".
към текста >>

50. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

ТОМ 6

Голямата ми сестра Здравка била женена за известен комунист, който бил лежал в затвора в Сливен.
Кина: През 1342 г. аз карах самарянски курсове, за да ида на фронта да помагам, но когато обесиха Емил, тогава ми стана нещо на ръката и когато по-късно се представих казаха, че не вземат вече милосърдни сестри за фронта. И така останах. Емил казваше в тетрадката си, че леля ви Кина и моите приятели няма да ви оставят и наистина, понеже аз не съм имала деца почувствувах Йоанна и Георги, пък и Божидарчо като мои деца. На 10.V.1943 г, Гита дошла отново в София, защото на село останал военен гарнизон, а семейството им се считало неблагонадеждно. Голямата ми сестра Здравка била женена за известен комунист, който бил лежал в затвора в Сливен. Една вечер дошъл на село Славчо Трънски. Те били заподозрени в участие с него, сестра ми Здравка била интернирана в едно близко село, а Гита отишла в Севлиево, където седяла два месеца.
към текста >>

51. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

ТОМ 6

Духовете веднъж му казали да отиде в Сливен по някаква работа и той ги послушал.
Брат Ватев се видял в чудо, сложили им възглавници, но пляскането продължило и накрая брат Ватев отишъл при Учителя с молба да ги освободи от този дух. Наистина Учителят ги освободил, но като излезли на улицата тия двама офицери започнали да жестикулират с ръце докато се успокоят и минувачите, които минавали край тях се заглеждали както се наблюдават ненормални хора. Та тоя урок им бил създаден поради това, че те се опитали да се подиграват с Учителя, с когото шега не бива. Така приключил сеанса с офицерите, та те повече не помислили да правят сеанс, нито да се подиграват с Учителя. Брат Ватев е имал както успехи, така и неуспехи във връзка с духовете. Духовете веднъж му казали да отиде в Сливен по някаква работа и той ги послушал. Но като отишъл там излязло, че духовете са го излъгали. Та от всичко това следва, че човек не трябва да се доверява на духовете или както е казано в Писанието: „Изпитвайте духовете", така трябва да се постъпва. Брат Ватев получаваше информация за някои събития и във време на сън. Така например, през пролетта на 1944 г. той сънувал, че е изгряло червено слънце, което заляло всичко с червена светлина и наистина през есента дойде червената армия на СССР в България и комунистите взеха властта.
към текста >>

52. 5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Нарушение на окултните закони

ТОМ 6

А друг един брат Димитър Добрев, ръководител от Сливен, казвал: „Учителю, ние сме 20 - 30 души!
Защото Учителят казва: „Във всеки град или село трябва да има по една запалена свещ! " Това са думи на Учителя, които съм чувал, т. е. тази свещ именно е: да има салонче, да има и хора в това салонче, които да четат, да четат лекциите и беседите и да очакват, когато един ден Господ ще прати многото хора. Така, когато са Го питали старшите братя на времето от другите градове: „Учителю, ние например тука в Казанлък сме колко, 20 - 30 души". Учителят отговарял: „Ще дойде време, когато тук ще влизат по 200 - 300 души на един път". А друг един брат Димитър Добрев, ръководител от Сливен, казвал: „Учителю, ние сме 20 - 30 души! Все така едни и същи". „Ще дойде ден когато ще влизат по 200, 300, 500 души наведнъж ще влизат. Тъй, че вие сте запалената свещ и ще очаквате един ден Господ да ги прати много, обаче, когато му дойде времето". Тъй, че Петър не послуша, дойде в София, вършеше работата си в София, работеше за пари, но един път си счупи крака лошо, втори път си счупи крака лошо, значи Божието наказание му идва поади туй, че той не е свършил работата, която Учителят му е поверил. Именно да бъде ръководител и да ръководи братството в Русе.
към текста >>

53. 23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА

Люба Стойкова

ТОМ 6

Открито няма да ни лишават от възможността за живот, но чрез косвени мерки това ще става, както е случаят с гара Любимец, Сливен и в последно време с Варна, гдето нашите излязоха глупави, че сами предложиха салона за продажба, без да обмислят последствията и сега съжаляват, но късно.
Сърце е - боли често." „7 юни 1976 г., Ямбол За отговора на „петицията" научих и от другаде. Ти знаеш моето становище - да не се рови много, но кой да чуе? Що се отнася до юридическо признаване, това е направено още през 1948 г., когато приятелите са се събирали в Айтос и са изготвили устав и направили искане пред съответните власти и в отговор на това се е получил един документ, че ги признават за „Общество Бяло Братство" и нищо повече. Но и Евангелските църкви не са признати, така не сме само ние. И тях търпят по необходимост, както и нас. Открито няма да ни лишават от възможността за живот, но чрез косвени мерки това ще става, както е случаят с гара Любимец, Сливен и в последно време с Варна, гдето нашите излязоха глупави, че сами предложиха салона за продажба, без да обмислят последствията и сега съжаляват, но късно. Не е редно и нашите хора да се събират групово на Гроба. Там ли е Учителя? Тялото му - да, но и от него може би има само кости. Не съм наклонен да се правят сборища на гробовете, но така си разбират някои и вършат тия работи, за да има после и други пречки." Георги Драганов
към текста >>

54. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

ТОМ 7

БРАТСТВОТО В СЛИВЕН Целта, за която ще опиша по-надолу моите спомени от Учителя е: да изпълня дълга си като ученик на Великата Школа на Учителя.
МАРИЯ МЛАДЕНОВА (6.1.1896-29.1.1986 г.) 1. БРАТСТВОТО В СЛИВЕН Целта, за която ще опиша по-надолу моите спомени от Учителя е: да изпълня дълга си като ученик на Великата Школа на Учителя. За всички ученици, които ще дойдат по-късно и които нямаха щастието да Го видят в плът. Дано мога да предам оня вътрешен огън, с който всичко се изживя. Макар изказаното с думи да е слабо, всяко будно съзнание ще долови в мълчанието дадената задача - решението й и извадената поука. Учителят казва: „Всяка една решена задача е едно посвещение". Родена съм на 6.1.1896 г.
към текста >>

в Сливен.
За всички ученици, които ще дойдат по-късно и които нямаха щастието да Го видят в плът. Дано мога да предам оня вътрешен огън, с който всичко се изживя. Макар изказаното с думи да е слабо, всяко будно съзнание ще долови в мълчанието дадената задача - решението й и извадената поука. Учителят казва: „Всяка една решена задача е едно посвещение". Родена съм на 6.1.1896 г. в Сливен. Баща Ангел Илиев Гешев от Свищов, майка Кортеза Георги Чаракчиева от Сливен. Те са живели 15 години брачен живот в пълна хармония и любов. Майка ми ми казваше, че никога не са си казали лоша дума или да се скарат за нещо. Доволни били един от друг. Баща ми бил съзнателен и справедлив и никога не й правел някаква забележка.
към текста >>

Баща Ангел Илиев Гешев от Свищов, майка Кортеза Георги Чаракчиева от Сливен.
Дано мога да предам оня вътрешен огън, с който всичко се изживя. Макар изказаното с думи да е слабо, всяко будно съзнание ще долови в мълчанието дадената задача - решението й и извадената поука. Учителят казва: „Всяка една решена задача е едно посвещение". Родена съм на 6.1.1896 г. в Сливен. Баща Ангел Илиев Гешев от Свищов, майка Кортеза Георги Чаракчиева от Сливен. Те са живели 15 години брачен живот в пълна хармония и любов. Майка ми ми казваше, че никога не са си казали лоша дума или да се скарат за нещо. Доволни били един от друг. Баща ми бил съзнателен и справедлив и никога не й правел някаква забележка. Когато не одобрявал нещо в нея, само я поглеждал или мълчал.
към текста >>

Свършила съм гимназия в Сливен, където живееха родителите ми.
Доволни били един от друг. Баща ми бил съзнателен и справедлив и никога не й правел някаква забележка. Когато не одобрявал нещо в нея, само я поглеждал или мълчал. Тя разбирала, че той я превъзхожда, уважавала го и обожавала. Останах без баща на 11 години. Свършила съм гимназия в Сливен, където живееха родителите ми. Като ученичка учих частно музика. Свирех на флейта и пиано. По-късно учих пеене. Сестра Еленка Казанлъклиева, която аз наричах кака Еленка е израсла с моите лели по майка и с майка ми. Влязла отрано в братството, посещаваше често леля ми Ана и майка ми, която беше вече вдовица.
към текста >>

Беше неделен ден сутринта към 10 ч.; валеше сняг на едри парцали, който веднага се топеше, рядко явление за Сливен.
Един ден през зимата на 1912 г. пак ни посети. Правеше молитви и ни говореше много чудни за нас неща. Беше много сладкодумна, говореше увлекателно и ние ставахме само слух. Накрая аз пожелах да ме заведе със себе си, където се събират голяма група да се молят. Беше неделен ден сутринта към 10 ч.; валеше сняг на едри парцали, който веднага се топеше, рядко явление за Сливен. Тогава хвърчах от трепет и радост, всичко ми се виждаше хубаво, прекрасно. Влязохме в молитвената стая, състояща се от две половини: едната с 30 см по-висока, с прозорци, покрит под с дебели козяци и черги. Там бяха насядали сестрите на чергите с бели кърпи на главите и пееха. Застанахме до вратата и на мене ми се струваше, че гласовете се носят, слизат отгоре. Като че ли ангели пеят.
към текста >>

Нашата къща в Сливен е в центъра на града.
Тъй моят съпруг се заинтересува от мене, като ме чул да пея в черквата. На 9.III.1915 г. се сгодихме, а на 26.1.1917 г. се оженихме. След два месеца мъжът ми замина за фронта, а аз влязох в братството. Нашата къща в Сливен е в центъра на града. През тази 1917 г. се събирахме редовно два пъти седмично на молитва, четяхме беседи, пеехме братски песни, или братята разказваха в духа на Учението, а в неделя отивах на братските събрания. Бях много ревностна, изчетох теософската литература, каквото беше преведено на български. Всичко ми беше ясно, напълно приемах като аксиома, без колебание. Даже и мисъл за съмнение нямах: вярвах в задгробен живот, телепатия, прераждане, дълбоко убедена във всички окултни закони.
към текста >>

Бъчваров беше отначало с Учителя, но след онази случка на Сливенския балкан, когато им казал за тримата, че един от тях ще си замине, друг ще си загуби богатството, на третия ще остане в самота, то той се озлоби.
Събирахме се сестри: Руска Жекова (майка на Жечо Панайотов от братския съвет след заминаването на Учителя), нейната сестра Ташка Станчева, Цонка Стефанова, Еленка Шумналиева, Керачка, Кортеза (ясновидката, казваха й светицата), която Учителят единствена признаваше за ясновидка, като чиста душа. За нея е писал в беседите. Братя: Михаил Кантарджиев, Петър Чорбаджиев, Пренеров и жена му, Иван Гешев (за него също Учителят е писал в беседите), Иван Жеков и др., на които имената съм забравила. Братята идваха много често и през другите дни у нас, събираха се, обичаха да философствуват, спорят, разискват, критикуват. Идваха често и Софрони Ников и Тодор Бъчваров. Бъчваров беше отначало с Учителя, но след онази случка на Сливенския балкан, когато им казал за тримата, че един от тях ще си замине, друг ще си загуби богатството, на третия ще остане в самота, то той се озлоби. Тогава написа едно стихотворение с акростих, така че първите букви отгоре надолу означаваха „Петър Дънов е лъжеучител". След това стихотворение той бърже, бърже си замина от този свят. Трябваше да провери кой е лъжеучител там. А ние останахме с Учителя. (Бел. редактора - виж „Изгревът", том III, стр. 24-26).
към текста >>

55. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

ТОМ 7

Като свършил дошъл като военен на служба в Сливенския гарнизон.
Приготвили му куфарите, всичко е било опаковано. Но... Баща му станал на някого поръчител. И понеже онзи фалира, трябвало с богатството да изплати ипотеката на онзи. Като изплатил останал без пари и така не могъл да изпрати сина си в Париж да учи инженерство. И тогава понеже бил добър математик изпратил го във военното училище да стане артилерист. Като свършил дошъл като военен на служба в Сливенския гарнизон. И майка ми като го видяла го харесала. А тя имала много кандидати за женитба и то богати търговци. Отказала и казала на родителите си: „Искам да се оженя за Иван Гешев". „Виж го какъв е грозен, какъв е одран, на какво ти прилича". Искали с грозни думи да я откажат.
към текста >>

На майка ми родителите са от Сливен.
А тя имала много кандидати за женитба и то богати търговци. Отказала и казала на родителите си: „Искам да се оженя за Иван Гешев". „Виж го какъв е грозен, какъв е одран, на какво ти прилича". Искали с грозни думи да я откажат. „Него искам - или той, или никой". На майка ми родителите са от Сливен. На дядо ми Георги е братовчед с Хаджи Димитър. Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен, баба ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква. Тогава мъжете сядали отпред, а жените отзад. Но дядо ми такива предразсъдъци не признавал и взел баба ми, която е била млада булка и седнал заедно с нея при мъжката група: „Марийке, ела с мен". Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете.
към текста >>

Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен, баба ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква.
„Виж го какъв е грозен, какъв е одран, на какво ти прилича". Искали с грозни думи да я откажат. „Него искам - или той, или никой". На майка ми родителите са от Сливен. На дядо ми Георги е братовчед с Хаджи Димитър. Едно време дядо ми работеше като търговски агент при едни гърци в Цариград, като се върнал в Сливен, баба ми тогава била на 15 години, оженил се за нея и отишли на черква. Тогава мъжете сядали отпред, а жените отзад. Но дядо ми такива предразсъдъци не признавал и взел баба ми, която е била млада булка и седнал заедно с нея при мъжката група: „Марийке, ела с мен". Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете. А всички жени насядали назад и започнали да я одумват. Най- вече нейната етърва, защото започнала да й завижда.
към текста >>

Другият стана фотограф в Сливен, за да си изкарва прехраната, като заснемаше войниците от гарнизона за спомен.
Беше много разглезена от богатия живот и от баща ми и много трудно се помири. Може да се каже, че останахме в немотия, а умът й бе все в предишното богатство. Две години е била в меланхолия и всеки ден са я разхождали. Бяхме 4 деца - 2 братя и 2 сестри. Единият ми брат бе изпратен в морско училище в Холандия, но умира от туберкулоза. Другият стана фотограф в Сливен, за да си изкарва прехраната, като заснемаше войниците от гарнизона за спомен. Големият ми брат, майка ми му даде пари да отиде да учи в Германия, но отива в Америка, оженва се, има две деца, решава да се върне след 16 години, качва се на парахода „Куин Мери", който катастрофира и се удавя в морето. Майка ми тогава пита Учителя за него. „Сестра не се интересувайте за него сега. Не мислете за него сега". До този момент ние получавахме писма, интересуваше се дали има работа в България.
към текста >>

56. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

ТОМ 7

Например, сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола.
Но щом се изплашите, този дух ще бъде толкова силен, че някой път с години не можете да дойдете в себе си. Туй става с хора, които полудяват, както аз ги наричам, обсебени. Аз пък казвам: това не е полудяване, а изсмукване на всичката тая енергия. След това ще те пуснат навън пак да почувствуваш. И сега често духовете, за да разбогатеят, правят тия операции. Например, сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки със своите идеи и тогава духовете си турят пипалцата. Едни с едната партия, другите с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдеш в себе си, виждаш, че всичко е изчезнало. Та и едните и другите, ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви - един чешит сте.
към текста >>

- Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват.
Само туй учение е право. И действително от 8000 г. прилагаме старото учение и на какво сме замязали? Сега в нашата школа ще приложим другото учение - учението на абсолютната Любов и всички заедно ще работим. Например, как? - Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажете: Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ". Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия - воюване ще има. Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват.
към текста >>

Сливенци ще идат на помощ - воюване ще има.
Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажете: Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ". Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия - воюване ще има. Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват. Сливенци ще идат на помощ - воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо ревнование за тази кауза, която поддържаме, да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на любовта. Без любов не може да има единство.
към текста >>

Сега това аз направих със сливенци.
Ще ви туря в една такава голяма напаст, каквато никога не сте видели и после ще ви кажа: „Според законите, които сте научили, разплетете се, и ги приложете, превърнете тия енергии във ваша полза. Ще чакам 30 дни и после ще ви освободя". За пример: двама души от вас ще ви скарам и ще ви кажа тогава: Примирете се според окултните закони". Нарочно ще ви създам такива бели. Ами че това, което ми разправяте, че става по градовете, аз го правя. Сега това аз направих със сливенци. Знаете ли, как го правя? Някой път като мина през някой град, виждам духовете без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пък като си правя смешка с тях, те си правят с вас, тъй си отпла- щат". (Стр. 109) „И тъй когато дойдат спорове, ний ще ангажираме цялата школа. Ние казваме, че те кармично се създават.
към текста >>

От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш".
Не трябва да завиждаш на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде". (Стр. 125) „Тъй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш". Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се". Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека. Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво". А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има".
към текста >>

57. 14. Целуване на ръка

Мария Младенова

ТОМ 7

Родителите на моята майка са кореняци сливенци.
14. ЦЕЛУВАНЕНАРЪКА Майка ми се казваше Кортеза Гешева. Родителите на моята майка са кореняци сливенци. Моята баба, по майка се казва Мария Георги Чаракчиева и е имала шест дъщери и един син. Майка ми е петата по ред дъщеря и се казва Кортеза. Домашен лекар на семейството е бил доктор Миркович. Разболява се най-голямата дъщеря на баба ми, Иванка. Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно.
към текста >>

58. 15. Вихрушката

Мария Младенова

ТОМ 7

15. ВИХРУШКАТА Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен.
15. ВИХРУШКАТА Една година Учителят беше дошъл в Сливен и изведе всички братя и сестри на „Куш-бунар", местност в „Сините камъни" на Стара планина, третото разклонение надвесено над Сливен. По него време майка ми беше болна от силни кръвоизливи и не можеше да отиде с тях. Казва на Учителя, че иска да отиде, но не е здрава. Учителят й казва да се качи на магаре и тъй да отиде. Тръгва групата с Учителя и майка ми на магарето, водено от стопанина му. След 2-3 часа стоене на магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й.
към текста >>

59. 16. Миомата и слънчевите бани

Мария Младенова

ТОМ 7

Майка ми се пече цялата пролет и лято и на есен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да иде на операция в София.
16. МИОМАТА И СЛЪНЧЕВИТЕ БАНИ Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома в матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й каза да се пече на слънце сутрин до обед най-късно, през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и на есен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да иде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо, там където трябва да играе ножът, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи я излекуваха. Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже тъй става. Ето и писмото от Учителя по този повод.
към текста >>

60. 17. Етажът на къщата

Мария Младенова

ТОМ 7

17. ЕТАЖЪТ НА КЪЩАТА Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите.
17. ЕТАЖЪТ НА КЪЩАТА Майка ми си продаде къщата в Сливен, наследство от баща й и попита Учителя какво да прави с парите. Учителят й каза да ги внесе в банката и да не начева „майката на парите", а да се ползва само от лихвите. Тя и така направи. Вложи ги в банката По-късно, когато бяхме си построили къщата, където сега живеем на ул. „Тракия" 5, тя в заговор с мъжа ми и брат ми Ангел решават да направят надстройка. Майка ми ще даде парите от банката.
към текста >>

61. 18. Гуляйджийство

Мария Младенова

ТОМ 7

Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла го довеждат вкъщи в Сливен.
За дни той оздравява, все едно, че нищо не му е било. И наистина цели две години издържа обещанието си и беше здрав. По- късно забравя обещанието си. Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла го довеждат вкъщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ. Но тя беше жена благородна, със силен характер и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път. Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: „По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш.
към текста >>

62. 19. Наблюдателят

Мария Младенова

ТОМ 7

При посещение на сливенци беше поканен на обед у тях.
19. НАБЛЮДАТЕЛЯТ Опитност на леля ми Райна д-р Ив. Станчева, най-малката сестра на майка ми. Леля Райна се познава лично с Учителя. При посещение на сливенци беше поканен на обед у тях. На обеда свако Жанко, мъжът на леля Райна, лекар, добряк, наивно пита Учителя: „Г-н Дънов, с какво се занимавате? " „С наблюдения", отговаря Учителят. А леля Райна, завършила английския колеж в Цариград, рядко интелигентна, с пробудено съзнание и тънък ум, схванала неуместния въпрос, поглежда с неодобрение своя съпруг. Тя беше разбрала кой е този човек и господин. За нея той бе Учителят.
към текста >>

63. 25. Докъде се разтегля един ластик

Лиляна Младенова

ТОМ 7

Бяхме ходили преди това в Сливен, върнахме се и баща ми искаше аз да остана в къщата в София, за да не бъде сам.
Той говореше на немски, а аз нали бях завършила немска филология. Долу бомбите бяха изпотрошили всичко - имаше ранени и убити. Ние не предполагахме, че бомбардировката ще бъде в центъра. Отидохме в Мърчаево и разказахме на Учителя. Нали всяка неделя ходехме до Мърчаево. Бяхме ходили преди това в Сливен, върнахме се и баща ми искаше аз да остана в къщата в София, за да не бъде сам. Отиваме и питаме Учителя дали да остана в София. Каза: „Е, по-добре е да заминете". Но баща ми разбрал, че трябва да остана. На следващата седмица отново сме в Мърчаево и аз вече питам: „Учителю, не разбрахме дали да останем в София или да заминем в София. Каквото кажете - това ще е".
към текста >>

Баща ми беше също в Сливен.
Имаше паднали запалителни бомби на тавана и покрива. Паднали, но след това угаснали. Можеха да причинят пожар. Ако бях останала тук в къщата щях да преживея ужас. Затова не трябваше да се тегли онзи ластик, за който Учителят говореше. Баща ми беше също в Сливен. Той също излезна късметлия. Всички бомбардировки над София, които станаха той все някъде преди това бе заминал. Но на 10.1.1944 г. когато стана голямата бомбардировка над София цялото семейство беше тук. На другия ден всички заминахме за град Сливен.
към текста >>

На другия ден всички заминахме за град Сливен.
Баща ми беше също в Сливен. Той също излезна късметлия. Всички бомбардировки над София, които станаха той все някъде преди това бе заминал. Но на 10.1.1944 г. когато стана голямата бомбардировка над София цялото семейство беше тук. На другия ден всички заминахме за град Сливен. Като пътувахме до Мърчаево с трамвай пътувахме до Княжево, а след това пешком. И времето минаваше неусетно. Там атмосферата беше друга. Присъствието на Учителя променяше обстановката. Като отидем в Мърчаево Учителят ни види и каже: „Брат Илия, рекох, елате".
към текста >>

64. 1. Счупеният полилей и разцепената китара

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

След войната го назначават като офицер в гарнизона в Сливен (моя роден град), където се и запознахме.
Като го раняват първия път в крака, в същия час, вкъщи у тях се счупва без видима причина стъклен полилей, пада на пода на дребни парчета. Всичките му домашни се изплашили и вярвали, че Илия е нещо пострадал. При второто раняване в ръката, неговата китара била закачена на стената, се разчупва на две половини, също без видима причина. Помислили, че е убит и майка му непрестанно плачела. Имала видими доказателства. След войната го назначават като офицер в гарнизона в Сливен (моя роден град), където се и запознахме. На 9 март 1915 г. се сгодихме. Обяви се първата световна война и едва на 26.1.1917 г. се оженихме. Имаме три деца.
към текста >>

65. 3.Пленничество и предателство

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Но един от групата сливенлия избягва скришом, отива и намира попа и му съобщава, че другите се отказали да преминават.
Пътували само нощем, а през деня спели. Страхували се да не ги забележат и да ги предаде някой. Опасявали се от предателство. Така стигнали до едно село в Македония и Илия среща един поп, който му обещава да ги преведе през нощта по някаква пътека по планината към българската територия. Обявили си среща къде да се срещнат с попа. Но един от групата сливенлия избягва скришом, отива и намира попа и му съобщава, че другите се отказали да преминават. Тогава попа го превел само него. Останалите чакали на уговореното място през нощта и вместо да тръгнат към България те поели обратно. Загубват се и така скитат 20 дни гладни и жадни. Един ден попадат на един гьол с вода. Всички се нахвърлят да пият вода.
към текста >>

Изведнъж Илия среща онзи, сливенлия, който беше излъгал цялата група, за да спаси само себе си.
Той ми е разправял подробности, в които неведнъж животът им е висял на конец - гонени ту от сърби, ту от гърци. Като пристига първо в София, в родния си дом, майка му не го познава (понеже бил със скъсани дрехи, парцали висели по него, мръсен, изцапан) и му изнесла хляб и сирене като на просяк. Не познала и гласът му. Едва го познала, пред нея бил скитник и несретник. Мина известно време и ние излезнахме да се разхождаме по главната улица. Изведнъж Илия среща онзи, сливенлия, който беше излъгал цялата група, за да спаси само себе си. Приближи се към него и му каза: „Предател и мръсник. За твоето предателство оставиха костите си по чукарите 30 български войника. Ти заслужаваш разстрел пред целия град за назидание“. А този бе невъзмутим и каза: „Всяко коза за свой крак“, т.е. всеки живее за себе си.
към текста >>

66. 4. Заключените дрехи

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

4. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ДРЕХИ След това премеждие пристига в Сливен.
4. ЗАКЛЮЧЕНИТЕ ДРЕХИ След това премеждие пристига в Сливен. Под впечатленията на изживените ужаси при бягането и войната той бе затворен и мълчалив. Аз съм свободна и посещавам неделните беседи. Разправям му много неща, които съм научила от Учението. Той ги приема с пълна вяра и е щастлив и напълно убеден, че моите молитви са го запазили. По-късно изпадна под влияние на моите роднини: „Нямаме ли си църква, какво ни срами жена ти, с тия стари баби да се молят с бели кърпи на главата“.
към текста >>

го преместиха от Сливен в София в артилерийския полк.
Посещаваше ну понякога у дома Софроний Ников. Само да не е с мене, на пук на идеите ми се записа теософ през 1918 г. и получи грамота. На фронта са били с Минчо Сотиров. В 1923 г. го преместиха от Сливен в София в артилерийския полк.
към текста >>

67. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

След като ме разпита за всички в Сливен, за вас, за евакуацията на града и пр.
Говорихме до 12.20 ч. и по едно време една сестра отвори вратата и каза, че е готово за ядене. Той тогава каза: „Ама, нима стана време за обяд? “ и тогава отидохме та обядвахме и моя милост както други път до него, но сега от лявата Му страна, където ми бяха приготвили стола. Както и други път разположен, а този път аз Му казах, че искам да записвам по-важните мисли, казани от Него и моя милост се приготви с бележника и молив, а Той се позасмя. След като ме разпита за всички в Сливен, за вас, за евакуацията на града и пр. започнахме един интересен разговор, като аз Му задавах въпроси и Той ми отговаряше. Отговорите Му на всички мои въпроси доколкото можах да ги запиша са следните: (28.III.1944 г. II-ри разговор) „Започналата война сега върви по инерция. Всички работи зависят само от хората. Ако хората станат умни и работите ще вървят добре.
към текста >>

Ще кажете на всички в Сливен, че колкото е продължила досега войната, няма още толкова да отиде.
Сега горе започва да се гледа делото. И нашият цар получи призовката и сега е горе, за да отговаря. Всеки по отделно ще го съдят за грешките и делата му. Питат ме до кога ще продължава войната? Войната е спряла, сега остава да се изтече пороят на бурята, която се разрази горе. Ще кажете на всички в Сливен, че колкото е продължила досега войната, няма още толкова да отиде. Победа не трябва да има. И едните, и другите ще бъдат победени. Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото. Кой спечели?
към текста >>

На въпроса ми, дали има опасност за бомбардиране на Сливен, ми каза: „Колкото е вероятността за София, 50% е за Сливен“.
Има два вида войни: война на смъртта и война на живота. Сега се води първата война и тя се ликвидирва.Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват. Сега ще започне истинската война (втората). Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират. Всички ще трябва да служат на Господа и ще има само една държава - Царството Божие.“ Този ни разговор обаче не го давайте на всеки да го чете, защото той не е за всеки. На въпроса ми, дали има опасност за бомбардиране на Сливен, ми каза: „Колкото е вероятността за София, 50% е за Сливен“. В това време ни повикаха за обед и прекъснахме хубавия и дълъг разговор. Маре, тези хубави негови мисли като дода ще ги допълня и доогладя в духа на това, което съм възприел и тогава ще го напишем на машина и дадем само на някои наши близки от братството, като двамата Михалевци. Сега може да го прочетеш само на Кантарджиеви и на М.Райнови и на Иванка Гешева. Учителят изрично ме помоли да не съобщавам на всички този ни разговор и това трябва да го изпълня. Ти разбираш защо?
към текста >>

То Сливен е последен, където ще додат, ако додат“.
Относно бомбардировките за София и България, каза, че ако се открие втория фронт ще ни пооставят малко - значи не е изключено да има още бомбардировки. Каза, че следущите два месеца ще се развият много големи събития. Има още работи, които каза, но писмото стана дълго, та ще остане за друго писмо или като дода. За св. Георги относно шумците каза: „Е, нали има там гарнизон. То Сливен е последен, където ще додат, ако додат“. Искаше да каже, че е по- опасно от тях в селата, които са далеч от града и че не ще рискуват да додат чак до самия град. Тука какво да ти кажа. Снощи имаше над София, но единични самолети и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо. Днес на обед имаше предупреждение за тревога. Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен.
към текста >>

Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен.
То Сливен е последен, където ще додат, ако додат“. Искаше да каже, че е по- опасно от тях в селата, които са далеч от града и че не ще рискуват да додат чак до самия град. Тука какво да ти кажа. Снощи имаше над София, но единични самолети и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо. Днес на обед имаше предупреждение за тревога. Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен. Говори с Кольо да й потърси. Дотук спрях снощи, защото ми се спеше и си легнах в 10.30 ч., но в 12 ч. имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби. Мен не ме чакай по-рано от десет дни, защото има да ходя в Лъджене, после Черни Вит и чак тогава при вас, ако е живот и здраве. Вие как сте, Кольо и Цвета идват ли при вас за спане, или пак не им се качва.
към текста >>

Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни.
Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни. На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница. Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава.
към текста >>

Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари.
Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се нареди работата. За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен? Така да бъде. Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена.
към текста >>

После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен.
Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен. Прочети му тези редове от писмото ми непременно. Лиляна е без работа, така както ти желаеше.
към текста >>

Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен.
Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен. Прочети му тези редове от писмото ми непременно. Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата. Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно.
към текста >>

Аз казах на Лиляна щом като няма да работи, да си замине за Сливен, но тя иска още да седи.
Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите. Днес имахме на обед тревога и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби. Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София. В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експлозиви от бомби, но само няколко. Защото сме свикнали вече та не ни прави впечатление. Аз казах на Лиляна щом като няма да работи, да си замине за Сливен, но тя иска още да седи. Какво прави сладката ми Анжелика, да я караш да чете и да пише, защото всичко е забравила. Сега поне ти нямаш много работи и можеш да се занимаваш и с нея. Цветини какво правят. Да ги караш да идват горе при вас, а майка ти да се научи да търпи всичко, щом е гостенка на тях. Утре ще приготвя две сандъчета с разни работи и ще ги изпратя по железниците до Кольо.
към текста >>

68. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

ТОМ 7

Загора, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат, Айтос, Бургас, Пловдив и пр.
Любезна г-жа Е.Н.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Недоразуменията често трябва да се приемат на радо сърце. Господ често опитва хората и всякога преобръща нещата да работят за добро. Вий тръгнете на 5-и април за южна България и посетете всички места гдето ви се отваря пътя за работа. Може да посетите Казанлък, Ст. Загора, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат, Айтос, Бургас, Пловдив и пр. Ако ви се удаде може да посетите и други места. Може да съобразявате и с времето. Господ да благослови. Честито Христово Възкресение. Ваш Верен П.К.Дънов София, 7.V.1915 r.
към текста >>

Ти можеш да посетиш Казанлък, а така и Стара Загора и ако ти се удаде може и други места като Сливен, Ямбол, а може и Русе.
Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 21.V.1925 г. Любезна Елена, Правете всичко, което е добро. Съобщенията с другия свят е дяло Благородно. То е само за души възвишени, просветени, въздигнати, пълни с Любов, Мъдрост и Истина. Ти можеш да посетиш Казанлък, а така и Стара Загора и ако ти се удаде може и други места като Сливен, Ямбол, а може и Русе. Духовната ти опитност е добра. Учи се, внимавай, изпълвай се с Дух Святи. Върви по пътя славно и неуморно и Бог на Мира ще извърши своето велико дяло. Пътя е Мъдрост, Истината е целта. Живота е Любовта.
към текста >>

69. 24. Ясновидците и школата на Учителя

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Кортеза е най-голямата ясновидка от Сливен.
По едно време по-рядко, по- рядко изчезна и никакъв го няма. Е, това е силата на ясновидците. И други така имало е, които се препоръчват за такива, но после ги няма. Учителят казва така: „Аз досега съм видял само трима души ясновидци истински. Специално за България тука. Кортеза е най-голямата ясновидка от Сливен. Само Кортеза е ясновидка. За Влайчо беше казал, че Влайчо вижда така де, малко. Той в главата му вътре има един звънец, който възприема. И действително главата му беше особено устроена, ако си го виждал. Аз съм имал опитности с Влайчо, пътували сме заедно за Нова Загора там при Методи Шивачев.
към текста >>

70. 3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

и Янко с няколко души от сливенския край, понеже жена му беше от Сливен, идват в България и отиват в една местност край Сливен, която наричат Джендем дере.
Но по едно време го нападат овчарски кучета и той какво да прави, вади един хляб, после друг и по едно време хвърля и торбата и избягва. Това до вечерта се разнася из селото, че някой е носил хляб на Янко или Янко е получил хляб от някого. А Янко Андонов от нашето село, после покрай Даутлий, Медово отива в Св. Влас и оттам с една лодка избягва в СССР. Минават 1924 и 1925 г. и Янко с няколко души от сливенския край, понеже жена му беше от Сливен, идват в България и отиват в една местност край Сливен, която наричат Джендем дере. Там има пещери, в които се скриват. Добре, но минават няколко дена, а те трябва да направят връзка, нали? Излиза някой и тръгва към Сливен, но бива забелязан и проследен и когато се прибира отново в пещерата, откриват огън и избиват всичките му другари. Те са били 5-6 души. На другия ден жандармерията нарежда около един бряст в центъра на града Сливен всички убити.
към текста >>

Излиза някой и тръгва към Сливен, но бива забелязан и проследен и когато се прибира отново в пещерата, откриват огън и избиват всичките му другари.
Влас и оттам с една лодка избягва в СССР. Минават 1924 и 1925 г. и Янко с няколко души от сливенския край, понеже жена му беше от Сливен, идват в България и отиват в една местност край Сливен, която наричат Джендем дере. Там има пещери, в които се скриват. Добре, но минават няколко дена, а те трябва да направят връзка, нали? Излиза някой и тръгва към Сливен, но бива забелязан и проследен и когато се прибира отново в пещерата, откриват огън и избиват всичките му другари. Те са били 5-6 души. На другия ден жандармерията нарежда около един бряст в центъра на града Сливен всички убити. Но понеже не ги познават, знаят какви хора са, но от къде са не знаят и най-напред решават да пуснат учащите се - децата. Децата са от селата и като минават и познаят някого ще реагират, да речем ще плачат. Едно момче на име Йордан от сиропиталището, който беше по-голям от мене и познаваше учителя Янко Андонов много добре, като го видял се разплакал.
към текста >>

На другия ден жандармерията нарежда около един бряст в центъра на града Сливен всички убити.
и Янко с няколко души от сливенския край, понеже жена му беше от Сливен, идват в България и отиват в една местност край Сливен, която наричат Джендем дере. Там има пещери, в които се скриват. Добре, но минават няколко дена, а те трябва да направят връзка, нали? Излиза някой и тръгва към Сливен, но бива забелязан и проследен и когато се прибира отново в пещерата, откриват огън и избиват всичките му другари. Те са били 5-6 души. На другия ден жандармерията нарежда около един бряст в центъра на града Сливен всички убити. Но понеже не ги познават, знаят какви хора са, но от къде са не знаят и най-напред решават да пуснат учащите се - децата. Децата са от селата и като минават и познаят някого ще реагират, да речем ще плачат. Едно момче на име Йордан от сиропиталището, който беше по-голям от мене и познаваше учителя Янко Андонов много добре, като го видял се разплакал. Жандармерията и това чака. Запитали защо плаче и момчето казало, че това е неговият учител Янко Андонов и по такъв начин го откриват.
към текста >>

71. 14. Предсказанието на баба Хаджийка

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Не мина много време и ме извикаха в Сливен - войник.
Там няма да се разреши въпроса ти. Ще отидеш после на друго място. Там ще срещнеш един нисък, пълен човек. Там ще се разреши въпроса ти“. Това, което ми каза баба Хаджийка го запомних много добре. Не мина много време и ме извикаха в Сливен - войник. Това беше все през 1932 г. Аз се приготвих за път, сложих раницата на гръб и отидох да се сбогувам с Учителя. В тоя момент Той беше в трапезарията при рояла и наоколо Му имаше 15-20 души братя и сестри. Чудех се, какво да правя, за да се сбогувам с Учителя. Беше ми неудобно да влизам с раницата.
към текста >>

Като отидох в Сливен, още като влязох при полковника, гледам го един висок, черноок.
Като седнахме, аз запитах Учителя: „Какво ще правя с вегетарианството? “ Учителят ме погледна и ми каза: „Ще кажеш, че лекаря ти е забранил да ядеш месо“. Сбогувах се с Учителя и си тръгнах. Винаги когато помисля за това се чудя, защо Учителят не ми каза това нещо на вратата, а ме извика в стаята, като остави групата музиканти в салона. После Учителят отново се върна при тях. Като отидох в Сливен, още като влязох при полковника, гледам го един висок, черноок. Викам си, ето го значи каквото ми беше казала баба Хаджийка. Той ми вика: „Еди коя си рота, кой полк и т.н.“ Аз му казвам: „Г-н началник, аз съм сирак от войната и съм глава на семейство, вън от това тази година се преселих в София. Майка ми е в София, никого не познава. Много ви моля, преместете ме в София. Аз съм жител на София (бях записан в слатинската община)“ „Не може“, каза той, „ще идеш да се облечеш“.
към текста >>

А аз нали имах чичо Георги Минчев в Сливен.
Много ви моля, преместете ме в София. Аз съм жител на София (бях записан в слатинската община)“ „Не може“, каза той, „ще идеш да се облечеш“. Отговорих: „Аз от тука ще ида в пощата да взема телефонен разговор с директора на сиропиталището във Варна, където учи брат ми, да ми изпратят удостоверение, че съм глава на семейство“. Той вика: „Ти се облечи, пък лесна работа“. Викам му: „Аз като се облека, не мога вече нищо да направя, вече е свършено“. А аз нали имах чичо Георги Минчев в Сливен. Отидох с чичо в пощата и дадох покана за разговор с директора на сиропиталището във Варна. Като ме свързаха с директора му казвам: „Аз съм брат на Атанас Колев Минчев, моля ви изпратете ми едно удостоверение, в което да пише както съм глава на семейство“ и си дадох нужните данни като на личната карта, името и прочие. Като приключихме разговора, излязохме с чичо ми. Чичо ми тогава много се чуди и вика: „Селянче си, а пък где ти идва на ума да отговориш така? “ Чакахме един-два дена, нали, да получим отговора.
към текста >>

Последния каза: „Г-н полковник, ето го момъка, който идва от Сливен“.
Той беше капитан, но се беше уволнил и работеше там. Аз му се представих и той ми вика: „Ама ти ли си бе, Гради? “ Отговарям: „Аз съм“. Вратата на канцеларията се отвори и влезе един нисък, пълен полковник. Писаря се казваше Брадичков. Последния каза: „Г-н полковник, ето го момъка, който идва от Сливен“. „Той ли е“, казва, „който не иска'да служи войник! “ Викам: „Г-н полковник, аз не че не искам да служа, но моля да ме преместите в София. Аз съм софийски жител. После майка ми току-що дойде в София, не познава никого. Тя е вдовица и взема двадесет и няколко лева пенсия, как ще живее?
към текста >>

Той управлява тук бургаските войски, Сливен и т.н.
Казвам му още: „Баща ми е убит във войната 1916 г., вие не сте виновен за това, но ако оставите мама да мизерствува в София сама, нямам никакъв близък нито познат, значи вие ще бъдете виновен“. Той се ядоса, блъсна вратата и си излезе. Преди да излезе още викам: „Аз ще си оставя адреса тука, та ако решите да ме пращате в София, да знаете къде да ми пратите съобщението“. Той пак прояви човещина да ме изслуша и си отиде. Капитан Брадичков ми казва: „Абе как може да се говори така на такъв големец, полковник? Той управлява тук бургаските войски, Сливен и т.н. всичко, а ти се държиш така“. Отговорих му: „Аз си казвам истината“. Вземах си багажа и отидох на село. Брадичков пък имаше кръчма на село. Един голям дюкян имаше.
към текста >>

Стигнахме Стралджа, оттам се отделиха за Сливен, понеже имаше арестанти за Сливенския затвор и оттам отидохме до Пловдив.
Оставих си багажа там, торбичка ли беше, куфар ли. Седнах и си викам: „Сега от Бургас, от Айтос, пък и Карнобат и Ямбол там съм работил на чифлика на спирка Нейчево, насам, натам, ще ме видят тука и ще кажат: „Гради арестуван“. Затова се обърнах към началника-полицай, те бяха двама: „Извинете, аз ще си оставя багажа, виждате, че не съм престъпник, ще се разхождам из вагона, да не ме видят някои близки“. „Добре“, отговори той, „ходи където искаш“. Та излязох от купето. Стигнахме Стралджа, оттам се отделиха за Сливен, понеже имаше арестанти за Сливенския затвор и оттам отидохме до Пловдив. В Пловдив се смениха полицаите. Имаше и за пловдивския затвор, но те ги вземаха и по едно време пристига един, само че беше цивилен-агент с една девойка. Седя аз в купето и той влиза, взема от полицая писмото за арестантина, който е Гради и пътуваме. Оттам в София сутринта към 6 часа влака пристигна. Тогава влаковете пътуваха бавно, не като сега.
към текста >>

72. 16. Екскурзия със зидари

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

След това вземах влака за Сливен.
Казвам: „Той ми е вуйчо, на майка ми брат и аз искам да го видя“. А вуйчо ми се занимаваше с това да пече семки, стъргали. Отиваше на баните в Павел баня да ги продава. Та отидох да се видя с вуйчо си Вълкан. Няколко дена прекарах при вуйчо Вълкан и оттам се върнах в Казанлък. След това вземах влака за Сливен. В Сливен отидох при брат Иван Калканджиев. Димитър Добрев беше тогава ръководител на братството. Тогава се запознах с брат Стоян Каравълев. Струва ми се, че след един или два дена идваше новата 1934 г. Решихме да посрещнем Нова година в сливенския балкан.
към текста >>

В Сливен отидох при брат Иван Калканджиев.
А вуйчо ми се занимаваше с това да пече семки, стъргали. Отиваше на баните в Павел баня да ги продава. Та отидох да се видя с вуйчо си Вълкан. Няколко дена прекарах при вуйчо Вълкан и оттам се върнах в Казанлък. След това вземах влака за Сливен. В Сливен отидох при брат Иван Калканджиев. Димитър Добрев беше тогава ръководител на братството. Тогава се запознах с брат Стоян Каравълев. Струва ми се, че след един или два дена идваше новата 1934 г. Решихме да посрещнем Нова година в сливенския балкан. Брат Каравълев имаше вуйчо, който беше учител, майка му и една негова братовчедка Мария.
към текста >>

Решихме да посрещнем Нова година в сливенския балкан.
След това вземах влака за Сливен. В Сливен отидох при брат Иван Калканджиев. Димитър Добрев беше тогава ръководител на братството. Тогава се запознах с брат Стоян Каравълев. Струва ми се, че след един или два дена идваше новата 1934 г. Решихме да посрещнем Нова година в сливенския балкан. Брат Каравълев имаше вуйчо, който беше учител, майка му и една негова братовчедка Мария. Тръгнахме за Сините камъни. Тогава нямаше пътища като сега. Вървяхме по една хайдушка пътека, така ги наричаха. Вечерта пристигнахме на Сините камъни, местността Карандиля.
към текста >>

на хижа „Даулите“ и на другия ден се върнахме в Сливен и оттам отпътувах за Айтос и с. Габерово.
Имаше брадва. Отидохме, насякохме си дърва и за сведение от сухите дърва употребихме само толкова колкото да запалим печката вечерта и сутринта, а иначе си набавихме дърва, даже останаха от тях. Сутринта като станахме, от Карандиля трябваше да пътуваме за хижа „Даулите“, където щяхме да посрещнем новата година на другата вечер. И аз, нали съм строител, излязох вън, затворих кепенците хубаво, прозорците, замаскирах вратата, вземах няколко пирончета така и чудесно стана. Вечерта посрещнахме Новата 1934 г. на хижа „Даулите“ и на другия ден се върнахме в Сливен и оттам отпътувах за Айтос и с. Габерово. После се върнах в София. Като мина около месец получих писмо от брат Каравълев, в което ми пишеше, че в града се носи слух, че някои са преспали в къщичката на някой си фабрикант, обаче нищо не липсвало, даже и дърва не са горили, а са си набрали дърва. Иначе са спали там, готвили си, но почистили и подредили всичко. Това нещо много ме зарадва, пък нали в тоя студ трябваше да преспим някъде. Обаче съобщението от брата беше много важно за мен.
към текста >>

73. 19. Непознатият роднина

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Той пишеше, че имам леля в село Моравка, казва се Мария Димова Казълова, Омурташко, че имам чичо в Сливен - Георги Колев, че имам чичо в с.
19. НЕПОЗНАТИЯТ РОДНИНА През време на тая служба ми дадоха около един месец отпуска, но аз я взех като поисках един билет до Бургас и обратно, нали съм от него край, исках същевременно да посетя някои мои роднини, които изобщо не познавах. Бях слушал за тях само от някои близки, от чичо Драган, който беше отишъл в Белгия. Той пишеше, че имам леля в село Моравка, казва се Мария Димова Казълова, Омурташко, че имам чичо в Сливен - Георги Колев, че имам чичо в с. Тича, Котленско - Петко М. Колев, обаче не ги познавах. Даже не бяха ни писали дори. И тъй като минах през Сливен, там гостувах на брат Калканджиев и на брат Стоян Каравълев. Последния, с когото бяхме ходили на сините камъни и на Даулите и с когото бяхме посрещали Новата 1934 г.
към текста >>

И тъй като минах през Сливен, там гостувах на брат Калканджиев и на брат Стоян Каравълев.
Бях слушал за тях само от някои близки, от чичо Драган, който беше отишъл в Белгия. Той пишеше, че имам леля в село Моравка, казва се Мария Димова Казълова, Омурташко, че имам чичо в Сливен - Георги Колев, че имам чичо в с. Тича, Котленско - Петко М. Колев, обаче не ги познавах. Даже не бяха ни писали дори. И тъй като минах през Сливен, там гостувах на брат Калканджиев и на брат Стоян Каравълев. Последния, с когото бяхме ходили на сините камъни и на Даулите и с когото бяхме посрещали Новата 1934 г. ме упъти. „Като тръгнеш от тука до Даулите ще запиташ и ще минеш през с. Нейково, Рахово и така ще идеш до Котел и от Котел ще продължиш до с. Тича. И аз като станах сутринта тръгнах през хайдушките пътеки, през сините камъни и Даулите и от там минах Нейково и Рахово.
към текста >>

74. 20. Мъглата

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

20. МЪГЛАТА Трябва да ви кажа, че съм ходил много често в Сливен у брат Иван Калканджиев и бях много близък с него.
20. МЪГЛАТА Трябва да ви кажа, че съм ходил много често в Сливен у брат Иван Калканджиев и бях много близък с него. С него сме ходили няколко пъти на „Сините камъни“ и той ме е развеждал там, където Учителят е прекарвал лятно време на лагер с братя и сестри и аз имам много хубави спомени от там. Веднъж пък ходихме с брат Стоян Каравълев на един водопад, там където не бях ходил до тогава. Той ми каза: „Ела, ще те заведа на водопада“. Беше много хубаво времето, обаче като отидохме до водопада, на полянката, където вече се спуща водата нали, виждаме, че мъглата е до полянката и брат Стоян ми вика, а то много гъста мъгла: „Няма да може да видим водопада, а той е много красив. Но независимо от това, хайде да слезем и каквото видиш, на късмет“.
към текста >>

75. 21. Цената на една целувка

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Едно лято, когато Учителят бил на лагер на „Сините камъни“ в Сливен, дошли трима братя - Бъчваров, Котев и Иван Радославов от София, да се оплачат от брат Гумнеров, който бил целунал някаква девойка.
21. ЦЕНАТА НА ЕДНА ЦЕЛУВКА Учителят живееше в София на ул. „Опълченска“ 66 у семейство Гумнерови. Брат Гумнеров е бил секретар в съда. Едно лято, когато Учителят бил на лагер на „Сините камъни“ в Сливен, дошли трима братя - Бъчваров, Котев и Иван Радославов от София, да се оплачат от брат Гумнеров, който бил целунал някаква девойка. Те считали това нещо за голямо провинение и си мислели, че Учителят при това положение не може да живее повече у Гумнерови и предлагали Учителят да отиде да живее занапред у Паша Теодорова или другаде. Обаче, какво било учудването им, когато Учителят не намирал толкова голяма вината на Гумнеров и понеже последния бил много разтревожен, Учителят го изпратил в Арбанаси да се успокои. Същото лято по времето на събора в Търново, когато влизали по двама в молитвената стая, никой не искал да влезе с брат Гумнеров. Сестра Паша, единствената сестра, която присъствувала тогава, наблюдавала това скрита зад едно дърво. Накрая Учителят извикал Гумнеров и влязъл с него в молитвената стая и чак тогава Гумнеров излязъл успокоен.
към текста >>

Това се отнасяло не само до тримата братя, които дошли от София в Сливен да се оплакват, но за всички.
Същото лято по времето на събора в Търново, когато влизали по двама в молитвената стая, никой не искал да влезе с брат Гумнеров. Сестра Паша, единствената сестра, която присъствувала тогава, наблюдавала това скрита зад едно дърво. Накрая Учителят извикал Гумнеров и влязъл с него в молитвената стая и чак тогава Гумнеров излязъл успокоен. Последният починал по-късно в Арбанаси. Дори Учителят казал тогава на няколко пъти: „Те го умориха“. Това се отнасяло не само до тримата братя, които дошли от София в Сливен да се оплакват, но за всички. На тримата Учителят казал, че „един от вас ще умре (починал Бъчваров), един от вас ще осиромашее (това станало с Котев) и един от вас ще умре в самотност (това станало с Иван Радославов)“. Той останал самотен до края на живота си.
към текста >>

76. 25. Белгия ме зове

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

След това постъпи в сиропиталището най-напред в Бургас, а после в Сливен и след това във Варна.
И с това въпросът за мене беше приключен. Аз останах тук. Моят път бе тук - да проучавам българите. Затвореният плик Ще разкажа нещо за брат си Атанас Колев Минчев. Той до десетата си година беше на село. След това постъпи в сиропиталището най-напред в Бургас, а после в Сливен и след това във Варна. Във Варна беше учил шивачество и като такъв се дипломира. Но той обичаше музиката и още като дете се понаучи да свири на кавал и на гайда. Като дойде по-късно при мене в София, той завърза приятелство с художничката Цветка Щилянова. Тя пък му купи цигулка. Те бяха много близки и тя много често идваше у нас вкъщи.
към текста >>

77. 28. Чичо Драган - дезертьора

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

По едно време някои от войниците познати на чичо ми казали на бай Станчо: „Ще потърсиш, тука има един Драган Колев Минчев, родом от Твърдица, Сливенско - балканджия, той може да ти помогне“.
Много пъти като мен е бил запас. И веднъж казал на началника си/: „Абе сега е време за жетва, за коситба или вършитба, пратете ни да поработим, да си изкараме някой лев, та да имаме пари за цигари, да се почерпим, за писма и т.н.“ А те пращали само синовете на чорбаджиите, а бедните не пращали. И един ден при един удобен случай чичо Драган минал към французите. Това ми разказа бай Станчо.А той самият бил пленник, имало и други войници, които са попаднали в плен във Франция. Та там бил и чичо ми, но понеже чичо бил дезертьор, бил по- свободен. По едно време някои от войниците познати на чичо ми казали на бай Станчо: „Ще потърсиш, тука има един Драган Колев Минчев, родом от Твърдица, Сливенско - балканджия, той може да ти помогне“. И тъй бай Станчо се запознал с него. Един ден чичо го повикал по телефона, да излязат заедно и понеже чичо е свободен да ходи, казал на началството: „Ще излезем малко из града“. „И излязохме“, разказва бай Станчо „и чичо ти ме води в един голям магазин, в който има всичко. А ръстовете ни са почти еднакви. Гледаме на едно място шапки и чичо ти вика: „Станчо, харесва ли ти тая шапка?
към текста >>

78. 34. Евакуацията

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Пък имаше и един брат Младенов и дъщеря му Лиляна, които пътуваха някъде за Сливен ли какво и жената на брата беше с тях.
Мария беше шивачка, а Йорданка и Райна - милосърдни сестри.) и сестра Стефанка, една куцичка сестра, тя беше телефонистка. По едно време отидох при тях и ги питам: „Къде ще отивате? “ Те отговориха, че отиват към Пазарджишките села където имали близки. В това време пристигна влака. Те ме придружиха и аз качих мама, багажа, качих и тях. Пък имаше и един брат Младенов и дъщеря му Лиляна, които пътуваха някъде за Сливен ли какво и жената на брата беше с тях. Бай Гради нямаше какво да прави, на всяка спирка, на всяка гара слизах и помагах на всички, които слизаха, на възрастни хора снемах багажа им и така стигнахме до Стралджа. От гара Стралджа се отделя влака за Сливен. Там видях един мой познат, архитект и по едно време като излязох вън в коридора препълнен с 5-6 куфара и възрастни хора. А той прибрал майка си, тъща си, негови близки, все възрастни хора за Сливен и аз като слязох на гарата, т.е. на перона почнах: най- напред свалих багажа им и след това почнах възрастните хора и най-после остана една млада жена и като я хванах така за лактите, както беше изправена, тъй както е висок влака, свалих я на едно разстояние от около два метра настрани и тя вика: „Ей, колко хубаво било голям човек да те пренася“.
към текста >>

От гара Стралджа се отделя влака за Сливен.
“ Те отговориха, че отиват към Пазарджишките села където имали близки. В това време пристигна влака. Те ме придружиха и аз качих мама, багажа, качих и тях. Пък имаше и един брат Младенов и дъщеря му Лиляна, които пътуваха някъде за Сливен ли какво и жената на брата беше с тях. Бай Гради нямаше какво да прави, на всяка спирка, на всяка гара слизах и помагах на всички, които слизаха, на възрастни хора снемах багажа им и така стигнахме до Стралджа. От гара Стралджа се отделя влака за Сливен. Там видях един мой познат, архитект и по едно време като излязох вън в коридора препълнен с 5-6 куфара и възрастни хора. А той прибрал майка си, тъща си, негови близки, все възрастни хора за Сливен и аз като слязох на гарата, т.е. на перона почнах: най- напред свалих багажа им и след това почнах възрастните хора и най-после остана една млада жена и като я хванах така за лактите, както беше изправена, тъй както е висок влака, свалих я на едно разстояние от около два метра настрани и тя вика: „Ей, колко хубаво било голям човек да те пренася“. Мъжът й казва: „А, той е наш приятел! “ Та оттам се разделихме.
към текста >>

А той прибрал майка си, тъща си, негови близки, все възрастни хора за Сливен и аз като слязох на гарата, т.е.
Те ме придружиха и аз качих мама, багажа, качих и тях. Пък имаше и един брат Младенов и дъщеря му Лиляна, които пътуваха някъде за Сливен ли какво и жената на брата беше с тях. Бай Гради нямаше какво да прави, на всяка спирка, на всяка гара слизах и помагах на всички, които слизаха, на възрастни хора снемах багажа им и така стигнахме до Стралджа. От гара Стралджа се отделя влака за Сливен. Там видях един мой познат, архитект и по едно време като излязох вън в коридора препълнен с 5-6 куфара и възрастни хора. А той прибрал майка си, тъща си, негови близки, все възрастни хора за Сливен и аз като слязох на гарата, т.е. на перона почнах: най- напред свалих багажа им и след това почнах възрастните хора и най-после остана една млада жена и като я хванах така за лактите, както беше изправена, тъй както е висок влака, свалих я на едно разстояние от около два метра настрани и тя вика: „Ей, колко хубаво било голям човек да те пренася“. Мъжът й казва: „А, той е наш приятел! “ Та оттам се разделихме. Отидохме в Бургас. Там седяхме един ден мисля у брат Петър Кулиш.
към текста >>

79. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

„Ами имаш ли в Сливен братовчедка?
Двора беше голям, затова започнах да викам. Извиках няколко пъти, но никой не дойде да ми отвори портата. По едно време гледам, идва една жена откъм площада. Там имаше една групичка жени и казва: „Извинявайте, вие Гради ли се казвате? “ „Да“, отговорих. „Ами имаш ли в Сливен братовчедка? “ Викам: „Имам братовчедка, Веска се казва, но тя е в Сливен“. Тя беше заварена. Чичо Георги се беше оженил за друга жена, понеже първата беше починала. Значи Веска беше дъщеря на втората жена на чичо, която била вдовица. А аз съм ходил много пъти у тях на гости.
към текста >>

“ Викам: „Имам братовчедка, Веска се казва, но тя е в Сливен“.
Извиках няколко пъти, но никой не дойде да ми отвори портата. По едно време гледам, идва една жена откъм площада. Там имаше една групичка жени и казва: „Извинявайте, вие Гради ли се казвате? “ „Да“, отговорих. „Ами имаш ли в Сливен братовчедка? “ Викам: „Имам братовчедка, Веска се казва, но тя е в Сливен“. Тя беше заварена. Чичо Георги се беше оженил за друга жена, понеже първата беше починала. Значи Веска беше дъщеря на втората жена на чичо, която била вдовица. А аз съм ходил много пъти у тях на гости. А пък леля й и вуйчо й на Веска работят в Елин Пелин.
към текста >>

80. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

ТОМ 7

Той загина като комунист, убит в сливенския балкан и паметника му е в Поморие, в градската градина.
Само веднъж съм давал концерт в живота си. Станах музикант-занаятчия, но това е голям скок за селото. Аз съм зодия Лъв. Разбира се аз се отличавах от малък с устрем и това ми даваше самочувствие да се хвърлям напред. И още от малък учителят ми, който се казваше Янко Андонов ми помагаше. Той загина като комунист, убит в сливенския балкан и паметника му е в Поморие, в градската градина. Първият ми учител беше Янко Андонов. Той казваше на мама: „Маро, Атанас може да закъснее за училище, ваканцията може да бъде за него не два месеца или три, а повече отколкото на другите“. И мама ме пращаше, да кажем да паса коне главно, буйни коне в съседното село Бата. Те там 1/3 от хората са от Бялото Братство. А в нашия край, не знам, не съм проверявал, но имало е села като Горица например, цялото село е от Бялото Братство.
към текста >>

81. 2. Гайдата

Стефка Няголова

ТОМ 7

Тя по Негово нареждане ходеше като в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя.
2. ГАЙДАТА Това, тази случка се случи към 1908 г. Аз живеех с моите родители в Бургас. По туй време Учителят обикаляше България, по своята най-ранна дейност, духовна дейност и държеше френологически сказки, като измерваше главите на българина и черепа им. Той посещаваше много градове в България, но същевременно дойде и в Бургас. Моята майка Величка Стойчева беше една от първите ученички на Учителя. Тя по Негово нареждане ходеше като в Сливен и други градове и държеше беседи по поръка на Учителя. Освен това тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях. Освен това тя събираше малките дечица в нашия дом и аз с тях и им разказваше духовни приказки. Все едно, че идваше Господ у дома. В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна божествена трапеза. На нея присъстваше Учителя и много братя и сестри, на които Той държеше беседа.
към текста >>

82. 21. Бележки

Стефка Няголова

ТОМ 7

Например, в списание „Виделина“ от д-р Миркович от Сливен има статия от Величка Стойчева.
Ние сложихме началото. В нашия план трябваше да се дадат опитностите на Крум Няголов, на Стефка Няголова, така също и на Величка Стойчева и да се опише нейната просветителска дейност в Бургас и да се проследят нейните публикации и стагии във вестници и списания в онази епоха. Но се оказа, че в течение на времето много неща бяха избледнели от съзнанието на Стефка Няголова и тя не би могла да каже повече от това, което сме записали. Темата за Величка Стойчева е една голяма тема и изисква задълбочена, настойчива работа за няколко години. Вероятно това ще направят следващите поколения. Например, в списание „Виделина“ от д-р Миркович от Сливен има статия от Величка Стойчева. Снимковият материал на Величка Стойчева от първите години на кръжока в Бургас са много ценни. Така също и работата на просветното дружество в Бургас от 1922 г. Оказа се, че Учителят е водил кореспонденция с Величка Стойчева, която кореспонденция трябваше да се прикачи и накрая към онова, което бихме написали за нея. Стефка Няголова е осиновена дъщеря на Величка Стойчева. Това нещо го знаеха три поколения от Братството: поколението на Величка Стойчева, поколението на Стефка Няголова и поколението на Светозар Няголов.
към текста >>

83. 5. Първият събор

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

5. ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е позовал на него първите си трима ученика: Д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас.
5. ПЪРВИЯТ СЪБОР Първият събор на духовната верига е станал във Варна, като Учителят Дънов е позовал на него първите си трима ученика: Д-р Георги Миркович от Сливен, Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас. Учителят ги поканил по вътрешен духовен път и след като тримата се отзовали на поканата, Той им написал писма да се явят във Варна на определената дата. Единият от тях, д- р Миркович е пристигнал с параход. Учителят го чакал на пристанището, облечен в бял костюм и с лента през рамото. Здрависват се, поздравят се и бива заведен в дома на сестрата на Учителя, която се нарича Мария. Пристигат и другите двама ученика, като единия от тях носел една голяма жива риба, която смятали да сготвят за обед.
към текста >>

84. ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В ТОМ VI НА „ИЗГРЕВЪТ

ТОМ 7

ред от долу нагоре - Свилен, а не Сливен 18. стр.
стр. 455,12. ред от долу нагоре - пропуснато в, да се чете „в мене“ 16. стр. 469, No 13, 2. ред от долу нагоре - да се чете:, за да ги отбелязвам З.ред от долу нагоре - да се чете: през оня период 17. стр. 512, 4. ред от долу нагоре - Свилен, а не Сливен 18. стр. 543, 9. ред отгоре - в гимназията, а не прогимназията 19. стр. 546, No 3, 7 ред отгоре - Димитър Янушев, а не Явашев 20. стр. 601,17. ред отгоре - полковникът е Тодор Бошков; 18.
към текста >>

85. 48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА

ТОМ 8

Аз учих в Бургас отначало, а гимназия учих в Сливен.
Дори каза веднъж на Учителя, че се отнасям малко грубичко с нея, за което той отговори: "Рекох, ще се оправи". Действително аз се бях пооправила, но сега ако има при мене немузикални хора това ми се отразява. Те не могат да ме разберат и аз не мога да го кажа. Не мога да го поправя. Аз се стремя да го поправя и всяка вечер си пея по малко. Аз учих в Бургас отначало, а гимназия учих в Сливен. Само последната година бях в Бургас и след това станах учителка на село Невестино, Карнобатско и Житосвят. Това бяха първите ми пет години като учителка. Въпрос от Вергилий Кръстев: А как се запознахте с Учителя и с Учението? Теофана: Моята сестра беше учителка в Ачларе, Карнобатско. Тя вижда един ден, че в селото има млади хора нови и че са дошли при един брат.
към текста >>

86. ДИМИТЪР ГРИВА 30.ХI.1914-24.II.1994 г.

1. КОРЕНЪТ НА РОДА

ТОМ 8

Два и 20, точно астрологически, това е рождената дата, разбира се родния град не го помня, защото баща ми е офицер, те военните се движили и това, което помня, това е Сливен.
Разбира се аз помня, аз съм раждан в Нова Загора и съм последното дете. В: Кой ден и коя дата? Д: По ново 30.Х1.1914 г. В: Часа знаете ли? Д: Сутринта в 2 часа. Два и 20, точно астрологически, това е рождената дата, разбира се родния град не го помня, защото баща ми е офицер, те военните се движили и това, което помня, това е Сливен. Но ако искаш да знаеш за баща ми ще ти кажа, той е завършил Пловдивската гимназия, класическа гимназия и с приятели решават да заминат за Америка. По онова време било модно и отиват в Солун, вземат си билет даже и на кея го среща един приятел на вуйчо му, който му казва: "Слушай, ти трябва да се върнеш, да си свършиш военната служба, защото вуйчо ти е гарант за тебе, той те издържаше в гимназията и тогава можеш да заминаваш". Поразходил се той по кея, колебаел се, но останал, а корабът заминал с неговите хора. Връща се тука и отива във военното училище, да си изкара службата. Тогава нямало такива ходатайства и постъпва там.
към текста >>

В: Вашето детство и юношество е минало в Сливен.
Д: Катя. След това идва Еленка, която почива на 16 г. възраст. След това идва Стефанка и последният съм аз. В: Катя в коя година е родена? Д: В 1902 г. В: Вашето детство и юношество е минало в Сливен. Д: В Сливен до 6-годишна възраст. В: А след това? Д: В Пловдив и баща ми се прехвърля. Той бил като свършват войните в някакъв конфликт с военния министър и с Царя и напуска и затова той не е бил произведен генерал, единствен от неговия випуск. Той си останал полковник и започва една кариера наново.
към текста >>

Д: В Сливен до 6-годишна възраст.
След това идва Еленка, която почива на 16 г. възраст. След това идва Стефанка и последният съм аз. В: Катя в коя година е родена? Д: В 1902 г. В: Вашето детство и юношество е минало в Сливен. Д: В Сливен до 6-годишна възраст. В: А след това? Д: В Пловдив и баща ми се прехвърля. Той бил като свършват войните в някакъв конфликт с военния министър и с Царя и напуска и затова той не е бил произведен генерал, единствен от неговия випуск. Той си останал полковник и започва една кариера наново. Той не беше пушач, но беше тютюнев експерт.
към текста >>

87. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

ТОМ 8

Един по един почнаха да се връщат, дори художника Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА Аз продължавах да работя, но как да ти кажа, когато Учителят напусна Изгрева остави много хубава атмосфера, нещо остана в Изгрева много интересно. Един по един почнаха да се връщат, дори художника Васил Иванов, той избяга в Сливен и всички влакове се връщат обратно празни, а той се върна за няколко месеца и някои хора започнаха да се връщат, особено по-бедните хора, защото по онова време софийските села посрещаха много зле софиянци. Те ги експлоатираха и им даваха да живеят в разни плевни и т.н. Но преди бомбардировките Учителят ме вика и ми дава едно шише от литър с поръчка да му го напълня с рициново масло. Разбира се, когато се разболее някой, даваше рициново масло най-напред, да се изчистят червата, понеже то действа разхлабително. И тръгнах аз из София, имаше две дежурни аптеки. Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло".
към текста >>

88. 13. ЛАТЕРНАТА

ТОМ 8

След това става окръжен ли какъв-комендант в Сливен и Стара Загора и се скарва с Царя и военния министър и си дава оставката.
Тя първо му предложила цигара. Той казал: "Аз не пуша". И тя го изпраща на лечение във Франкфурт. От там той се връща не само без патерици, но и без бастун. Спасяват го. След това става окръжен ли какъв-комендант в Сливен и Стара Загора и се скарва с Царя и военния министър и си дава оставката. И от неговия випуск единствен той не е произведен генерал. Той си остана полковник.
към текста >>

89. 14. КАТЯ ГРИВА

ТОМ 8

Свършват войните и баща ми напуска Сливен и идва в Пловдив.
Д: Майка ми по фамилия се казва Попова. Те имат доста попове в рода и нейният брат беше адвокат в Пловдив. Баща й се е занимавал с търговия. В: Тя от къде е? Д: От Пещера или Пазарджик. Свършват войните и баща ми напуска Сливен и идва в Пловдив. Взема една къща под наем. Знам, че беше чудно хубава, но много тежко карахме тия години. От друга страна националната катастрофа се отрази много лошо на баща ми. Той изгуби всякаква надежда. Националната идея за обединение на отечеството бе много голяма при офицерите.
към текста >>

90. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 8

И от Сливен се върна обратно.
Идваха братята, даваха ми ключовете на жилищата си да се грижа за тях. Ако падне запалителна бомба да я вадя, те мислят, че така се вади като маслини от чиния. Но както и да е. Някои например Васил Иванов - художника, бяхме големи приятели с него, имахме голяма връзка с него, бяха избягали, но след два месеца се върнаха. Васил казал: "Какво правя аз, когато най-добрия ми приятел е на Изгрева". И от Сливен се върна обратно. Полека-лека започнаха да се връщат. А пък такова състояние имаше, плюс това беше една купонна система и то при неорганизирана, една бомбардирана и евакуирана столица, но нашите се запасили. В мазетата намерихме, че дамаджани с олио, че храни какви ли не щеш. Викам си, тука ще изкараме по-леко сега и т.н. Пролетта беше такава красива, много хубава беше през 1944 г.
към текста >>

91. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

ТОМ 8

Учителят казваше, че признава една ясновидка, едната била някаква си Кортеза от Сливен, туй име аз не съм го чувал.
Тази среща е била около 1943 г. А това Ванга ми е разказвала. Бях отишъл на 14.юли. Казва ми: "Ти пак идваш на французки празник". Така се случваше. Учителят казваше, че признава една ясновидка, едната била някаква си Кортеза от Сливен, туй име аз не съм го чувал. Знам, че у нашите се опитваха, имаше стремеж у нашите хора за ясновидство. При Учителят като че тия неща не можеха да имат тая значимост, както когато го няма Него, нали така. Учителят бе Все и Вся. Например, Георги Тахчиев бе медиум, занимаваше се със спиритически сеанси. Учителят разреши на Изгрева да се направи сеанс колкото за един опит.
към текста >>

92. 26. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ

ТОМ 8

Сливен, там Той между другото се е занимавал с френологически измервания на главите и след като е измервал главата на Васил Славов му казал много неща, той ги е записал, но след това ги е загубил.
26. ИЗПИТ ЗА ВЯРНОСТ В: Тук съм записал нещо. През 1905 и 1906 г. Учителят изнася сказка в гр. Сливен, там Той между другото се е занимавал с френологически измервания на главите и след като е измервал главата на Васил Славов му казал много неща, той ги е записал, но след това ги е загубил. Бил е 16-годишно момче: "Ето един брат с изключително развито милосърдие". Показал го е за Васил Славов, бащата на Мария Славова. Какво ще кажеш ти, спомняш ли си нещо? Д: За него? А-а, за мен това е един рядък човек, в положителен смисъл разбираш.
към текста >>

93. 86. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

ТОМ 8

Сливен; починала на 24.09.1970 г., гр.
Децата на Екатерина и Андон Стефанови: 1. Шинка Андонова Стефанова - родена на 26.02.1884 г., Бургас; починала 16.03.1979 г. 2. Зафирка Андонова Стефанова - родена на 03.03.1896 г., гр. София; починала на 28.08.1973 г. 3. Димитрина Андонова Стефанова - родена на 25.10.1898 г., гр. Сливен; починала на 24.09.1970 г., гр. София 4. Стефан Андонов Стефанов - роден 18.11.1900 г., гр Сливен; починал 24.09.1970 г., гр. София 5. Иван Андонов Стефанов - роден 1903 г., гр. Сливен; починал на 18.06.1982 г., гр.
към текста >>

Стефан Андонов Стефанов - роден 18.11.1900 г., гр Сливен; починал 24.09.1970 г., гр.
Зафирка Андонова Стефанова - родена на 03.03.1896 г., гр. София; починала на 28.08.1973 г. 3. Димитрина Андонова Стефанова - родена на 25.10.1898 г., гр. Сливен; починала на 24.09.1970 г., гр. София 4. Стефан Андонов Стефанов - роден 18.11.1900 г., гр Сливен; починал 24.09.1970 г., гр. София 5. Иван Андонов Стефанов - роден 1903 г., гр. Сливен; починал на 18.06.1982 г., гр. София 6. Мария Андонова Стефанова - родена на 18.11.1905 г., гр. Сливен.
към текста >>

Сливен; починал на 18.06.1982 г., гр.
Сливен; починала на 24.09.1970 г., гр. София 4. Стефан Андонов Стефанов - роден 18.11.1900 г., гр Сливен; починал 24.09.1970 г., гр. София 5. Иван Андонов Стефанов - роден 1903 г., гр. Сливен; починал на 18.06.1982 г., гр. София 6. Мария Андонова Стефанова - родена на 18.11.1905 г., гр. Сливен. Дъщеря Райка, която предостави архива на Димитрина Антонова, за да публикуваме част от нейното творчество. 7. Здравка Андонова Стефанова - родена на 01.07.1910 г., гр. София; починала на 29.03.1991 г., гр.
към текста >>

Мария Андонова Стефанова - родена на 18.11.1905 г., гр. Сливен.
Стефан Андонов Стефанов - роден 18.11.1900 г., гр Сливен; починал 24.09.1970 г., гр. София 5. Иван Андонов Стефанов - роден 1903 г., гр. Сливен; починал на 18.06.1982 г., гр. София 6. Мария Андонова Стефанова - родена на 18.11.1905 г., гр. Сливен. Дъщеря Райка, която предостави архива на Димитрина Антонова, за да публикуваме част от нейното творчество. 7. Здравка Андонова Стефанова - родена на 01.07.1910 г., гр. София; починала на 29.03.1991 г., гр. София 8. Милка Андонова Стефанова - родена на 03.11.1914 г., гр.
към текста >>

Сливен, майка на Маргарита Калканджиева са първи братовчеди на всички по-горе изброени имена.
София 8. Милка Андонова Стефанова - родена на 03.11.1914 г., гр. ; починала на 08.12.1992 г. Дъщеря Санка със съпруга си Гошо (Георги Добрев). Забележка: Веска Калканджиева от гр. Сливен, майка на Маргарита Калканджиева са първи братовчеди на всички по-горе изброени имена.
към текста >>

94. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

ТОМ 8

В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български.
В: Да, Петко Рачев Славейков и д-р Лонг. Веска: А, точно д-р Лонг, всички те знаеха разкошно български и изнасяха проповедите си на хубав български език. Със самото идване, а в нашето общество в Пловдив имахме една много културна литераторка, учителка по български език, която в Швейцария беше завършила литература българска. Тя знаеше немски, френски, английски и тя преподаваше на мисионерите, които желаеха да учат български език и те научаваха един литературен език със съответните фонетика, правилна фонетика, правилна граматика, правилен синтаксис. Тъй че говореха разкошен български език. В: Бях веднъж в Сливен, в дома на Димитър Добрев, ръководител на Сливенското братство, бях видял в библиотеката му десетина поредици книги от Лонг на български. Веска: Да, да. В: Евангелски проповеди и много интересни книги, къде отидоха не знам. Веска: Той, на моя приятелка баща й написа история на Евангелизма в България, той беше много културен мъж, но и тя не смее никъде да ходи. В: Искам друго да ви питам.Понеже в първите години нали евангелските среди са смятали, че Учителят ще бъде пастор към тях. Веска: Да.
към текста >>

95. 35. АСЕН АРНАУДОВ

ТОМ 8

35. АСЕН АРНАУДОВ За Асен Арнаудов мога да ви кажа следното нещо: той произхожда от Сливен, от едно заможно семейство, но той загубва баща си на четири годишна възраст и майка му се приженва ми се струва, но тя е първата която идва при Учителя, майка му, нали в такова едно страдание тя намира Учителя.
35. АСЕН АРНАУДОВ За Асен Арнаудов мога да ви кажа следното нещо: той произхожда от Сливен, от едно заможно семейство, но той загубва баща си на четири годишна възраст и майка му се приженва ми се струва, но тя е първата която идва при Учителя, майка му, нали в такова едно страдание тя намира Учителя. А Учителят тогава е посещавал много Сливен, поради това, че там е имало Братство. Там е брат Георги Миркович нали, а същевременно той е имал известно време палатка на Сините камъни, с които Той казва, че тези сини скали Сини камъни са във връзка с други окултни-мистични ложи в света. С Хималаите, с Рила, със Сините планини в Америка. И така след време тя се реселва в София и живее на Изгрева. Купува си едно място и започват да живеят на Изгрева.
към текста >>

А Учителят тогава е посещавал много Сливен, поради това, че там е имало Братство.
35. АСЕН АРНАУДОВ За Асен Арнаудов мога да ви кажа следното нещо: той произхожда от Сливен, от едно заможно семейство, но той загубва баща си на четири годишна възраст и майка му се приженва ми се струва, но тя е първата която идва при Учителя, майка му, нали в такова едно страдание тя намира Учителя. А Учителят тогава е посещавал много Сливен, поради това, че там е имало Братство. Там е брат Георги Миркович нали, а същевременно той е имал известно време палатка на Сините камъни, с които Той казва, че тези сини скали Сини камъни са във връзка с други окултни-мистични ложи в света. С Хималаите, с Рила, със Сините планини в Америка. И така след време тя се реселва в София и живее на Изгрева. Купува си едно място и започват да живеят на Изгрева. Като всички по-заможни хора подпомагат Асен, той е учил цигулка не професионално, ами просто любителски, с частни уроци и като завършил гимназия решават да го изпратят във Франция да следва фармация.
към текста >>

Десет дни останах при тях да им услужвам и тогава дойде на Асен брат му от Сливен, понеже аз помагах на Стамата, ту детето гледах, каквото можех да направя правех за нея нали и брат му каза: "Е-е, Асене, значи на земята ангелите още не са се свършили, все има още ангели на земята.
Аз бях такава, и съм си такава и сега. И не мина много време, бях един ден така и Стамата каза: "Знаеш ли, че мама е много зле". Тя имаше някакви сърдечни кризи. "Много, вика, лоша сърдечна криза". Викам: "Добре, ще остана при вас тогава". Десет дни останах при тях да им услужвам и тогава дойде на Асен брат му от Сливен, понеже аз помагах на Стамата, ту детето гледах, каквото можех да направя правех за нея нали и брат му каза: "Е-е, Асене, значи на земята ангелите още не са се свършили, все има още ангели на земята. Ето как госпожицата ви помага добре". И тогава на Изгрева се разнесоха слухове за мене и за Асен, че може би така и така. В това време пък понеже знаеха другите, че жена му си е починала, почнаха да го атакуват. В нашето братство момичетата се предлагат безотказно. Аз казвам: "Асене, свободен си, иди си, аз нямам никакви намерения".
към текста >>

96. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 8

След пребиваването си две години (1899-1900 г.) в Нови пазар, Учителят се отправя пеш през Стара планина и стига в Сливен.
при сестра си Мария на ул. "Дунав". През тия години Той издава в 1896 г. книгата си "Наука и възпитание", през 1897 - "Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" "Призвание към народа ми български, синове на семейстото славянско". На следващата година 1899 Той отива в Нови пазар. След пребиваването си две години (1899-1900 г.) в Нови пазар, Учителят се отправя пеш през Стара планина и стига в Сливен. От там Той тръгва из страната и от град на град изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на Неговото пътуване са останали много писма, писани от градовете и паланки, където е имал сказки, до Негови първи ученици - Пеню Киров, Димитър Голов и др. От тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броя на посетителите и др. Учителят е започнал да говори на народа след Балканската война (19121913 г.) и през 1914 г. Първата Му беседа говорена на народа е беседата "Ето човекът" отпечатана в томчето неделни беседи "Сила и Живот" - първа серия.
към текста >>

Такива пликове с писма има до Димитър Добрев в Сливен, Минчо Сотиров - Созопол и от Учителя до брат Пеню Киров със същия текст: Пеню Киров - комисионер, Бургас.
А това е Петър Дънов. Авторът, стр. 51; от напечатаната книга стр. 102 отгоре 12-13 ред: "Двамата братя Пеню Киров и Тодор Стоименов са чиновници в Бургаския съд." Никола Нанков: Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеню Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: "Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас". Такива пликове с писма има до Димитър Добрев в Сливен, Минчо Сотиров - Созопол и от Учителя до брат Пеню Киров със същия текст: Пеню Киров - комисионер, Бургас. За двамата братя може да получите сведения и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Авторът, стр. 52; от непечатаната книга стр. 105: "След първия събор през 1900 година следват няколко събора... първият от тях е съборът през 1900 година... В тези протоколи освен имената на присъстващите в гр. Търново където стават... и т.н." Никола Нанков: От официалните списъци на съборите от 1899 година включително събора през 1922 година се вижда, че първият събор не е станал през 1900 година, а през 1899 година в гр.
към текста >>

97. 04. УЛ. „ О П Ъ Л Ч Е Н С К А №66

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В това време Учителят е бил в Сливен на Сините камъни на почивка с братя.
Аз да ви кажа, лично сега, като си давам сметка за това, не вярвам чичо Петко да е направил това. Може би той го е направил с бащино чувство, защото те нямаха деца. От милост към дете. Ако е погалил или така нещо е направил и е изтълкувано лошо според мене. Добре, но то станало голям скандал и предлагат Учителят да напусне къщата и да Му търсят място другаде да живее. В това време Учителят е бил в Сливен на Сините камъни на почивка с братя. И братята в София решават да изпратят трима души там, да кажат на Учителя, че Той не бива вече в този дом петнен да живее. Тези трима души бяха Иван Радославов, Тодор Бъчваров и Лазар Котев - тримата. Чували сте тая история. В.К.: Ще ви покажа няколко снимки от ул. „Опълченска" № 66.
към текста >>

98. 07. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА В ТЪРНОВО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Масата на Сливенци, на Ямболци..., тогава много хора имаше, нали, към 1000 души братя, маси на Бургазлии, на Варненци, на Търновци и т.н.
Сутрин: значи молитва, упражнения, Учителят говори, беседа. След това закусване. За закуска имаше маси, дълги маси с такава широчина. Около половин метър широки, които се слагаха на крака, като магаренца, така се затваряха. И обикновено сядахме по градове на групи. Масата на Сливенци, на Ямболци..., тогава много хора имаше, нали, към 1000 души братя, маси на Бургазлии, на Варненци, на Търновци и т.н. Софиянците бяхме повечко имаше повече маси за нас. А Учителят всеки ден сменяше масите на които сядаше. Мина при всички братя. Значи веднъж седне при Ямболци, веднъж при Бургазлии и т.н. Така беше.
към текста >>

99. 75. ИВАН РАДОСЛАВОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Той беше един от тия, които отишли в Сливен да говорят на Учителя, нали от тези тримата и той остана и си остана самотник в края на живота.
Тя даже и в клас е припадала, на поляната, даже много често в Младежкия клас е припадала. Сега това не бяха приятни картини, но Учителя нищо не казваше, никой нищо не казваше. Ние знаехме, че след 5-6 минути, тя ще си дойде в съзнание и ще си дойде в нормално състояние. Най-много от 5-10 минути, а минавало до четвърт час. Той ме е представил на Учителя като негова ученичка за стенографка. Той беше един от тия, които отишли в Сливен да говорят на Учителя, нали от тези тримата и той остана и си остана самотник в края на живота. В1922 год. синът му изчезна. Излязъл от къщи и не се върнал. Никъде не се намери. Какво е станало с него не зная.
към текста >>

100. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Закриха в Любимец, Сливен, в последно време и във Варна, гдето нашите умници направиха голяма грешка, че предложиха салона за продажба във връзка със закона за собствеността.
Никое религиозно движение у нас не е признато за юридическа личност, освен Православната църква. И Евангелските църкви не са признати, но ги търпят, както и нас, както се съобразяваме със законите. Салон няма кой да ни даде. И не е в практиката на държавата да прави това. Нашите хора, ако намерят, може да искат да им се разреши да го открият, но и това дали ще стане е въпрос. Закриха в Любимец, Сливен, в последно време и във Варна, гдето нашите умници направиха голяма грешка, че предложиха салона за продажба във връзка със закона за собствеността. Говорихда не правят такива работи, но кой да чуе. Сега съжаляват, че изтърваха салона. Ние може би доста работи бихме могли да уредим, но ако това бе направено на времето, когато говорихме и у вас с Тошко Симеонов по тези въпроси. Закъсняхме твърде много. И колко останаха градовете, гдето се събират - Бургас, Айтос и Тополица.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34752202033997