Търсене в текстове за 'Скромност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост".
Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже. Всичко имаме днес. Наука, превозни средства, съобщения.
към текста >>

2. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание.
нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света. За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия.
към текста >>

Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание.
3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно. За човешкото учение не е нужна етическа теория, но това което Бог действително изявява чрез вдъхновение, като истинен принцип неизменяем, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето, даващ образец на доброта и справедливост. Да разпространява това учение – това е мисията на Оомото. Човешката природа има пет нравствени черти именно: хуманност, справедливост, достойнство, интелигентност и верност и пет сантимента – себеконтрол, срамежливост, разкаяние, скромност и самосъзнание. Да ръководи и култивира тези качества в характера, е мисията на възпитателя. Душа Тяло и Сила. Божията благосклонност е твърде голяма и безмерна за да се обхване от бедната човешка мъдрост. Но когато наблюдаваме спокойно, че всичко във вселената функционира в най-съвършен ред и обмислим състоянието на съществата детайлно, тогава ще схванем функциите и скритите прояви на душата, тялото и силата. Душа, тяло и сила, тези три елемента на велената, които всекидневно гледаме и наблюдаваме, са проявления на Бога.
към текста >>

3. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата.
То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи. Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете. Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата. И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването. Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот. Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят.
към текста >>

4. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни.
Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите. Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство. На вашите богатства аз не обръщам внимание; сърдечните богатства са единствените, достойни за Моето внимание. С всички ваши милиони, с всички съкровища на света вие не можете да ме подкупите. Обаче, дето едно чисто сърце проявява Божественото - макар и в своята скромност и смирение да е незабелязано от вас - там се привлича моето внимание; у него новата раса е проявена; у него съществува онова Съзнание, което ще донесе пълно разрешение на всички мъчнотии, на всички тайни. Единствената тайна, която вие трябва да разрешите е: реализирането на единството на всички същества. Любовта ще я разреши, а с това и всички ваши мъчнотии. Моята светеща раса, която скоро ще се основе, далеч ще надминава и превъзхожда виденията на сегашните идеалисти. (следва) --------------------------------------------------- [1] Тая книга наскоро е писана, педи няколко години, във високите планини при изворите на Колорадо. Тя е писана по повод наближаване на времето за туряне основите на новата раса - шестата.
към текста >>

5. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той взе шапката в ръцете си и каза: – Докторе, мисля, че ви познавам, — извинете ме за не-скромността ми, — не сте ли приятел на Андреас?
Нямаше нищо особено в облеклото му, но имаше походка на благородник. При срещата неволно дигнах очи към него и получих погледа му, който беше като пламък от мека светлина. Беше ни отминал вече, когато се обърнах назад към него. Едновременно се обърна и той. Тогаз без да мисля повече, се упътих към него. Той взе шапката в ръцете си и каза: – Докторе, мисля, че ви познавам, — извинете ме за не-скромността ми, — не сте ли приятел на Андреас? – Да, отговорих смутен. И тъй като търсех думи, той продължи: – Обзалагам се, че отивате да постите болен. Може би ще ви бъда полезен, ако ми позволите да ви придружа. Веднага разбрах: той беше Теофан. Това беше той.
към текста >>

6. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

„Човек не трябва да се хвали със своята светост, със своята сила и знания - с всички тези похвали човек губи своята сила," Скромност, абсолютна скромност се изисква, като сила, която изтича от вас.
„Където влезе Любовта, там всички се надпреварват да си отстъпват и да си услужват. По това се познава Любовта. „От вас се иска едно - да пазите да не събаряте онова, което Бог гради във вас". - Погрешката на всички хора, каквито и да са те — светски или религиозни - седи в това, че ние искаме да разполагаме с живота си тъй, както си искаме. - Това е едно голямо заблуждение. „Човек не трябва да се хвали със своята светост, със своята сила и знания - с всички тези похвали човек губи своята сила," Скромност, абсолютна скромност се изисква, като сила, която изтича от вас. - Бог, който живее във вас ще ви въздигне. Учителя
към текста >>

7. ПОЕМИ В ПРОЗА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността.
И очички то тогава във молба сърдечна свело, молило се във забрава да е горе, нежно, бело. И дочул го тоя, който дава място на молбите и цветенцата обича... посадил го в стръмнините еделвайс да се нарича. ІІ Теменужки срамежливи — теменужен аромат, тия цветенца са живи... с тях и храста е богат. Теменужки, нежни, сини в храста скромно си цъфтят. Кой нехайно ще отмине теменужен аромат? Нежни, мънички цветчета те са, тя са скромността и награда за полета на човека в вечността. III Детска радост във душите, дай ни детска простота, и на гълъба очите – дай ни тая чистота, Протегни си ти ръката, твоите деца мълвим: „Дай ни топлина в сърцата да не можем да грешим." Наш'та мощ да става трайна, твойто име кат шептим... Любовта ти е безкрайна, ний във нея се крепим IV Облачета отдалече, надалече отлееха... на земята ден е вече; пак лъчите ни огряха. Този ден донася ново, сънищата оставете... в нази има живо слово тук в сърцата, в умовете. Има радост във сърцата, светли мисли в умовете, вижте, как растат зрънцата – все към слънце се стремете! V Ти идеш, Нежност, като майка и слагаш своята ръка... ти бяла, плаха като чайка на слънцето си песента. Там негде горе в синините където слънцето огрява... там има радост за душата, коя разцъфва и узрява.
към текста >>

8. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност.
Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем. Онова, което наричаме творчески екстаз и творческо вдъхновение, е идване във връзка с тия същества и даване възможност те да се проявят чрез нас. Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност. Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота. Не са редки случаите, когато тия щастливци по земята биват канени само да присъствуват на богатата трапеза на своите гении и там прекарват с часове в небивал екстаз и творческо вдъхновение и все пак да не им е позволено да дадат конкретен израз на това, що окото им е видяло и ухото им е чуло. Те се преизпълват с чудни емоции и идеи, душата им блаженствува в неземната красота и хармония, но опитат ли се да изнесат нещо навън, да го направят достояние на масата, всичко се разтапя и неусетно се използва и от най-майсторските ръце. Човекът на изкуството може често да прониква в този чуден свят, ако спазва известни условия, но обикновеният човек - никога. За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците.
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЧЕТИРИТЕ НЕЩА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер.
Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие. Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност. Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци. Затова изглеждат понякога детски-боязливи, плахи и нерешителни. От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер. Кожата на сангвиника - свежо-розова, от изблик на живот и младост - обича слънцето и се стреми към него. Затова и силно мургавее - дотолкова, че някой силно обгорял сангвиник, особено ако е по-мускулест, може прекрасно да бъде взет от неопитно око за чист холерик. Кожата на сангвиниците е покрита с повече косми и силно се поти. Често по нея избиват пъпки и циреи - така кръвта на сангвиниците се чисти. Очевидно, тя не може в такъв случай да бъде така гладка и нежна както у лимфатиците, но е по-жизнена, по-активна.
към текста >>

10. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Животът ù е наглед като на всички други хора, ала проявите ù, усилията ù, творческата и добротворната енергия – безгранични, съвършени При това, всичко става с дълбока вътрешна скромност и безпретенциозност.
Тя раздаде за медицински цели дори единствения грам радий, който е притежавала и сама добила след преработване на толкова много тона уранова руда. Направи го от цялото си сърце. Вековете ще бъдат признателни, но тя не намери отзвук в тия, на които служи – в тия, които представляваха Франция. Франция, въобще, последна отдаде дан към съграждане делото Кюри, една важна, много важна гранка от съвременния живот! В живота на мадам Кюри, както в живота на всички велики хора се хвърля силно на очи тази предопределеност, тази пригодност за съграждане на едно грамадно дело. Животът ù е наглед като на всички други хора, ала проявите ù, усилията ù, творческата и добротворната енергия – безгранични, съвършени При това, всичко става с дълбока вътрешна скромност и безпретенциозност. В това тихо и скромно дело, което мълниеносно завладя света трябва да съзрем пръста на неведомата разумност на живота. Намесата на този „пръст" на Разумността създава историческите епохи, които са етапи в цялостното съграждане на духовната и материална еволюция на човечеството. За да разберем тази проява на великата Разумност в живота, трябва да схванем живота на отделните велики личности и значението им в дадената епоха. Ако Кюри би се родила преди две хиляди години, тя не би могла да извърши своето дело и да допринесе за издигането на човечеството, както сега. Затова великите хора са помощни инструменти в ръцете на Разумността, на Бога на предопределението в преобразяването на живота, в неговото развитие.
към текста >>

11. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм.
Хайндел и др. Слънце харм. – Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидност, деловитост, смелост, решителност, самоувереност, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхарм. – Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбие, себелюбие, деспотичност. Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм. – Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм.
към текста >>

12. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност.
Уран – Модерни средства за съобщение – тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
към текста >>

13. СПЪТНИЦИ - ДРУГАРИ - Б.К.Б. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те се характеризират: със скромно облекло, със скромност в дома и със скромност на трапезата.
А когато не сторят някому добро — не поясняват защо. Те напътствуват себе си право и вярно, обаче в тях няма никакво желание да се бъркат в работите на други и да ги урегулират по своя мярка. Те обичат хората. От всеки срещнат научават по нещо. В тях няма презрение и към най-долното човешко същество. Те се характеризират: със скромно облекло, със скромност в дома и със скромност на трапезата. Те търсят правдата и истинската красота. На работника си не плащат, като че ли му поднасят милостиня, но го възнаграждават богато, за да остане и той доволен. Лошите икономически условия не отбягват — те тях търсят. Те не питаят към никого омраза, презрение и зло; нито пък чакат деня на отмъщението. Превъзходството им никога не е бивало случайно, но по-велики, по-силни, по-добри и много по-човеколюбиви растат те от ден в ден. Прев.
към текста >>

14. Весела Несторова (1909) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Скромността е качество на ученика.
Новото човечество в светлината на космическата астросоциология.” И двете донасят европейска известност не толкова на своя автор, колкото на Учителя. В последната книга четем: “Новите мистични вълни, които намират израз в словото на Учителя, сега проникват в аурата на земята, за да я пречистят и подготвят за постепенно настъпващото възшествие подобно на идващата пролет, когато цялата природа започва да се пробужда. Мощната мистична вълна ще завърти колелото на историята към пътя на съвършенството във всички области на живота.” Като предан ученик, Методи Константинов вписва в своите книги онези велики идеи, които Учителят му е поверил в разговор. Той е честен. Цитира думите на своя Учител на всяка страница, анализира ги, доказва правотата на мненията му, но не се изтъква! Скромността е качество на ученика. То е основа на много други добродетели. И понеже учениците на Учителя са донесли от миналото едни добре изработени характери, затова именно на тях бе поверено да изнесат истината за своя Учител. Това стана с появата на книгата "Учителят" през 1947 г. Един от съавторите на тази книга е Методи Константинов. Тя е приносът му към великото Дело, което Учителят избърши в продължение на един човешки живот.
към текста >>

15. Споделено като с братя Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз не съм научила български език, но въпреки всичко, гласовете ви дойдоха до сърцето ми, заедно със своята скромност и любов, които всяка ваша дума излъчваше.
Ирена Петрова, Пловдив Всички ваши творби са прекрасни откровения. Благодаря ви от сърце. Недко, Пловдив АИДА КУРТЕВА: Обични братя от Бургас, С голямо вълнение и радост видяхме видеото, което ни изпратихте. Беше една красива среща между нашите души. Чувствам, че бях с вас физически близо с една братска прегръдка. Аз не съм научила български език, но въпреки всичко, гласовете ви дойдоха до сърцето ми, заедно със своята скромност и любов, които всяка ваша дума излъчваше. Вие сте свършили една прекрасна работа, свързана с голямо усилие. Това е друг начин за предаване на свещеното учение на нашия обичен Учител - давайки възможност да се познае нашата скромна работа. Много ви благодаря! ПРЕСАТА: ЕЗОТЕРИЧНА ПЛАСТИКА ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ИЗЛОЖЕНА... В КОРИДОРА НА ЧАСТЕН АПАРТАМЕНТ В БУРГАС Художникът Георги Куртев живее и работи в Аржентина. През 1945 г.
към текста >>

16. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението — най-красивия дар.
— Хляб, хляб! Малкото хлебче. което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му! Бъдете жив хляб за гладните там на село! Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението — най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни! - Дълго ни говори. Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова пълни с сила и живот. Поднесе ни бурканче сладко.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ На тебе скромност е труфило от панти века и до днес.
В пурпурен блясък е възтока. Без спир стрелката се върти на времето. Нима посока не найдваш, вярна, само ти? За мисията си висока, смъкни излишни труфила! и с образ чист, познала Бога, ще чуеш зова Му: „Ела! “ На тебе скромност е труфило от панти века и до днес. Пази туй девствено венчило, във него крий се твойта чест. И маски тебе не приличат. Те стягат твоята душа, що знай да пее, да обича и плаче с полската роса. Без тях не ще се в нас изгуби ликът ти с кротост озарен. Не ще престанем да те любим о, верен страж на дълг свещен.
към текста >>

18. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За първата, която бе в дясната ръка на Г-жа Рише той каза: „Скромността издига таланта.” (точно) За тази в лявата ръка: „Мълчанието е злато“ (точно) За тази, която 6t в моята ръка: „Кучето е приятел на човека“ (точно).
Ний изгорихме от тях един докато стана на прах. Кан остана прав, на 1 метър разстояние от нас, които бяхме седнали при масата. Колкото за другите 3 листа, г-жа Рише взе единия в лявата си ръка, другия в дясната, а четвъртия взех аз, като държахме ръцете си затворени. Кан не се докосна до хартиите, а и ний не знаехме коя где се намира. И Кан пак не се излъга нито един път. За първата, която бе в дясната ръка на Г-жа Рише той каза: „Скромността издига таланта.” (точно) За тази в лявата ръка: „Мълчанието е злато“ (точно) За тази, която 6t в моята ръка: „Кучето е приятел на човека“ (точно). Колкото за четвъртия лист, който бе изгорен, след една минута колебание, и след като бе поискал да се докосне до ръката на г-жа Рише, Кан каза; „QuI vcut voyager loin, menage sa mouture“ — това е също така вярно, като се изключи само малката грешка с думата „mouture“, която е дадена от Кан вместо „monture“. (На български тази фраза значи: „Който желае да отиде на-далеч, щади своето добиче (за езда)“). Тези опити не оставяха вече никакво место за съмнение. На 21 февруари се направи друг опит, у мене, в присъствието на моите колеги и приятели Даниел Бертело и генерал Феррие. членове на Академията на Науките и на д-р Ости.
към текста >>

19. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави.
“ Обоготворението, което Конг-Тзе храни към музиката, той го е почерпил от свещените книги на своя народ, тези книги не говорят друго за музиката освен с цел да я хвалят и да разказват за нейните чудеса. Според Ли-Ки, тя е израза и образа на съединението на земята с небето; нейните принципи са абсолютни; тя определя състоянието на всички неща; тя действа направо на душата и свързва човека с небесните духове. Нейната главна задача на земята е да успокоява страстите. Тя е, която учи бащите и децата, царете и поданиците, мъжете и жените, на техните взаимни длъжности. Мъдрецът намира в нейните акорди един неизчерпаем извор на възпитание и радост. Шу-кинг, канонично съчинение от първа степен, разправа, че императорът Шун, назначавайки едното за началник на всичко що се отнася до музиката, му казал: „Аз те натоварвам да управляваш всичко, що се отнася до музиката: тя учи децата ни на първенците, за да знаят да съединя-ват справедливостта с добрината, учтивостта с достойнството, истинолюбивостта със смелостта и скромността с презрението на празните забави. Стиховете изразяват чувствата на душата, песента оживява словата, музиката модулира песента, хармонията обединява всички гласове и свързва с тях звуците на различните инструменти: най-безчувствените сърца биват трогнати и човек се съединява с духа. Куеи се казвал мъдрецът, на когото императорът спрял своя избор, за да му повери това важно място. За него именно се говори в същата книга, чиято възраст е на повече от две хиляди години преди времето, в което се е явил Орфей, че той може да смекчава и най-жестоките хора, да изпълва душите им с благородни чувства и, с помощта на своето изкуство, вдъхвайки душа на своите инструменти, да привлича животните и да скачат от радост около него. Би ми отнело много място ако почнех да цитирам подробно всички текстове от книгите на китайците, които говорят за музиката. Пан-Ку, най-прочутият историк на Китай, твърди, че цялата доктрина на Кингите служи да докаже необходимостта от музиката.
към текста >>

20. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние се надяваме, че ще можем да се срещнем при най-голяма скромност, простота и взаимно уважение, за да може нашата среща да има истински братски характер, без разделящи спорове и лекции.
На този и на други въпроси, които изпълват нашите умове, ние трябва да дадем отговор, който може да бъде намерен само чрез обединението и съзнателното участие на много бъдни хора от всички части на света. Поради това, ние, една малка група приятели от неорганизираното Международно Братство на „Човешкото семейство“, отдали целия си живот в търсене на истината, отправяме този позив към всички сродни духовни братя по целия свят. Ние ги питаме — не е ли дошло времето, когато ще може да се уреди едно общо събрание, на което да поставим на разрешение интересуващите ни въпроси? Ние не желаем да организираме някого, да издигаме определена програма, или да основаваме ново движение, защото действаме подтикнати от съзнанието за нуждата от духовно единство на всички положителни елементи, които с готови да служат на Единният живот, за спасението на цялото човечество. Всеки трябва да бъде свободен да намери интуитивно своя път, своето място и своята сфера на дейност в служба на Вечния. Ние се надяваме, че ще можем да се срещнем при най-голяма скромност, простота и взаимно уважение, за да може нашата среща да има истински братски характер, без разделящи спорове и лекции. Но, разбира се, всеки ще може да изрази свободно своето мнение и да изкаже мисли по проблемите на настоящето състояние на човечеството и за световната хармония от духовна гледна точка. Макар че вземаме инициативата с този апел, ние не правим това с цел да заемаме някакво ръководно място или да прокламираме ново учение. Нашият Водач е Великият Божествен Дух , който се проявява чрез всички нас, като чрез най-разнообразни проводници. Молим читателите да разпространят този апел. А също и да разменят с нас мнение относно реализирането на проектираното събрание.
към текста >>

21. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяко неприложено творчество говори за нашето тщеславие, а всяко приложено творчество говори за нашата скромност и разумност.
Студентът, който не е използвал разумно времето си, винаги е бивал скъсван на изпит. Само ленивият и егоистът искат да берат плодове преди да са сели. Служенето на Бога е учение за напредналите души, а ненапредналите се учат от тези, които им служат. Служенето за напредналите е опитна школа, където придобиват своето знание чрез опита. Те са истинските учени хора, чието знание почива само на опита. Всяко неприложено творчество говори за нашето тщеславие, а всяко приложено творчество говори за нашата скромност и разумност. Неприложеното знание е кисел , неузрял плод. Предметите хвърлят сянка само при слънчев ден, но ние не можем да намерим реалността по сянката, ако сме слепи. Ние неможем да се учим от страданията, ако духовно сме слепи. Благодарността от най-малкото благо е навик за умния и добрия човек. Благодарността е последното благословение, което говори, че сме заслужили за благото и че разумно ще го употребим.
към текста >>

Тригона на водата — мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност.
Третият знак Козирог — е резултат на Телеца и Девата — носи качествата и на двата. Тритоните могат да се разглеждат от две гледища — като обективни творчески сили на космоса и като вътрешни сили на човешката душа. Тригона на огъня проявен като вътрешни качества на човешката душа се проявява като борба властолюбие, войнственост. Тригона на земята като търпение, трудолюбие и послушание. Тригона на въздуха — идеализъм, философия, артистичност. Тригона на водата — мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност. Дванадесетте знаци на зодиака представят от себе си скритите качества на организъма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили — на планетите и на знаците, се произвеждат различни резултати във външния живот. * * * Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците, астролозите ги разделят на два вида групи — според елемента към който принадлежат това са четирите тригона и според динамичното им проявление, където във всека група влизат по 4 знаци те образуват три квадрата с по 4 знаци. Казах по-рано; че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят от себе си мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект външния, обективен живот. Когато у човека преобладава този принцип, неговата дейност е насочена предимно в обективния, широкия живот.
към текста >>

22. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Авторката ни дава 12 картини из живота на ония безимени герои из селската ни действителност, чиито благородни дела поради скромност остават често незабелязани за окото на наблюдателя („Хилядарката“, „Причастието“ и др.); тя описва в тия малки разкази битовия живот на хората от равнините, които не са се издигнали високо над себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел.
Колежът „Св. Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния свят, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане. Лекторът ще получава 500 фунта стерлинги годишно. Из вестник „Мир“, КНИЖНИНА „Песен над равнините“ Разкази от Буча Бехар. Наглед това е една книжка без претенции за някакъв значителен труд: нейният скромен външен вид не издава богатото съдържание на тия къси разкази, на брой 12, събрани в една книжка от 112 страници с гъсто набит шрифт. Авторката ни дава 12 картини из живота на ония безимени герои из селската ни действителност, чиито благородни дела поради скромност остават често незабелязани за окото на наблюдателя („Хилядарката“, „Причастието“ и др.); тя описва в тия малки разкази битовия живот на хората от равнините, които не са се издигнали високо над себе си, не са достигали върховете на живото, но със своето „Сърце човешко“, както се изразява Ел. Багряна, те се импулсират от благородните си пориви и оставят красиви следи от истинска човечност („Пред Великден“, „Нойчо“ и др.) Буча Бехар като писателка е известна с първата си сбирка разкази, озаглавена „Когато зреят житата“. изд. 1937 г.. Ст. Загора: втората сбирка под горното заглавие е излязла през 1939 год., а понастоящем приготовлява и третата си сбирка. Тя се очертава като утвърждаваше се писателка в областта на белетристиката със своя богат сочен стил, с дълбоките си вживявания в събитията и с вярното чутие за предаване на тия събития в художествената форма на разказа. Битовите елементи, които се срещат почти във всеки разказ на тази „книга не равнините“.са предадени с пълна характеристика на обстановката, като таблото на един художник.
към текста >>

23. -

Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни тям, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът , в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видял, с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарял, до самота основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена.
Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо. Но това съвсем не може служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди Д-р К. Чолаков. Очевидно е, че мярката на К. Ч. е погрешна. Както в единия, така и в другия случай, той приема за признаци на психопатични заложби всичко това, което е в от кръга на материалистичното светоразбиране, което не може да се обясни, да се обоснове и да хармонира с туй, което днес е общопознато и общопризнато и което се счита от някои „учени кръгова“ за единствено реално и единствено възможно. Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни тям, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът , в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видял, с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарял, до самота основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена. Такава е съдбата на всички построения на материалистичния ум. Те нямат основа. Те са изградени и привидно закрепени върху една илюзорно даденост. И, колкото разумно обосновани, логични и естествени да изглеждат, достатъчно е да дръпнем фалшивата подпора, върху която са изградени, за да се превърнат в развалини и да се види цялата тяхна несъстоятелност. Ако се заловим да оборваме по точки отделните твърдения и доводи на г.
към текста >>

24. -

Това е сторил от скромност.
Хр.) Тогава той дошъл в Италия. Бил съвременник но първия философ от йонийската школа, природоизпитателя Талес от Милет. Народът го нарекъл Питагор (Pyth-agoras), защото предсказанията му били правдиви като на Аполон Питийски. Пръв употребил името „философ“, което значи „мъдролюбец“, вместо тогавашното „софос“ т. е. „мъдрец“. Това е сторил от скромност. Не се знае точно месторождението му. Вероятно е от о-в Самос. Неговият баща е бил грънчар. Като помощник на баща си, усвоил грънчарство ( та дори лично изработил три произведения от глина, подарък на трима египетски жреци, с които общувал. Станал първо поклонник на именития старогръцки философ Фекид.
към текста >>

25. -

Със свойствената си скромност, която проличава още в първия му труд, той рисува картини от близкото, непосредственото, видимото.
С. К. Из видимия свят сборник, разкази от Гочо Момешки. Съдържа 20 разказа, цена 25 лв. Доставя книжарница „Братство“ — Севлиево. След като издаде един роман под заглавие „Край брега на Дунава“, младият автор Гочо Момешки ни поднася сега сборник от разкази под заглавие „Из видимия свят“. Със свойствената си скромност, която проличава още в първия му труд, той рисува картини от близкото, непосредственото, видимото. — това, което, както ясно личи, авторът сам е наблюдавал в живота. Но тия картини са верни, те са обгърнати по възможност всестранно и са облъхнати от топлото чувство на автора за справедливост, честност, за правда и истина в живота. Разказите на Момешки са живи картини из живия,, всекидневния живот. В това се състои и тяхната ценност. С. К.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Неговата скромност му позволи да носи само мантията на студент, и когато публикува своя труд, той го назова просто като колекция от „Откъслеци“.
За тази цел, не е нужно да се повръщаме към онова, що са писали древните по този предмет, тъй като те бяха само хубави мисли, макар основани на повече или по-малко ясното понятие на великия централен принцип за отношението между формата и характера. За тази цел ще почна със системата на Лафатера. Лафатер. Лафатер, както ни е известно, не претендираше да е построил една система. Той казваше: „Аз разбирам малко от физиогномията и често правя грешки в моите ежедневни схващания. Тези грешки са твърде естествени и често служат като средство, за да изправят и допълнят моето знание“. Неговата скромност му позволи да носи само мантията на студент, и когато публикува своя труд, той го назова просто като колекция от „Откъслеци“. Той не беше по организация теоретик. Един поглед върху портрета му ясно ни показва, че той беше по-скоро човек със способности да схване и да проникне в далечното, отколкото да разсъждава абстрактно. Видни и активни наблюдателни способности, топли чувства и значителна екзекутивна сила, всичко обгърнато от преобладаващи морални или духовни чувства, характеризира съчинението му, и това го накара да го публикува, както сам той казва: „Да прокара знание и любов към човечеството“. В такъв човек, какъвто беше Лафатер, не трябва да търсим теория или даже система, ако и да е възможно да се построи такава от материалите, които той ни е оставил. Колкото за искреността му и ненакърнената му честност не може да има никакво съмнение.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“.
Всички усилия от подобен род са една трогателна драма, която събужда симпатии в сърцата на ангелите. Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението.
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак.
На арабски той се казва Суъ-була, т. е. онова, което ражда. На 25 дек. в полунощ в източна Палестина и в граничещите я страни звездата на момата е точно над хоризонта, и от нея, според учението на персите, се ражда Бога на слънцето — Митрас. Същото предание, с други имена, се среща в повечето религии. Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак. Хората от тоя тип обикновено имат средно развито тяло, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа. Коси и очи тъмни. управлява вътрешностите и храненето изобщо — поглъщане и асимилация; освен това диафрагмата, симпатичната нервна система и слънчевия плексус (възел). Интелектът на типа-Дева не стои по-долу от тоя на Гемини, с тая разлика, че нему липсва неспокойствието на последния. Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда.
към текста >>

29. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя.
Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й. . . . Тази грациозна лекост я правеше до висша степен привлекателна, а Исус разбра цялото прелъстяване, което упражняваше това създание на красотата върху юношите на Сихем.Самарянката се почувства наблюдавана от благия чужденец.Внезапно притеснена, заради нескромността на своето облекло, зачервена, тя подаде стомната на Учителя. Докато той утоляваше жаждата си, с един бърз жест тя отвърза една връзка От своята обувка, за да поправи безредието на косите си, и после, нейните голи ръце се скръстиха върху гърдите й в едно положение на инстинктивна срамежливост. Исус, трогнат от тази скромна почит, се възползва от добрите разположения на това смирено създание пред Него, за да му даде един урок и да покърти безвъзвратно сърцето му. - Жено, каза й Той, иди повикай мъжа си и ела тук с него. - Аз нямам мъж, каза тя, навеждайки главата си със стеснение. А Исус подзе: Това, което казваш, е истина.
към текста >>

30. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ .
Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство. В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество. И от тогава те били съвсем различни същества. След събуждането му, съвестта му се намерила в по-долно поле и той видял пред себе си жената, която била Ева, неговата жена. Двойственото единство на завършеното същество изчезнало.
към текста >>

31. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност, спокойният характер и неизтощимата доброта.
И сега още има ревностни свещеници посветени в старото учение. Така например, един епископ, който умря неотдавна, ме молеше да му дам някой кабалистически сведения. Учениците на Сен-Маргена са се наричали неизвестни философи, а учениците на един съвременен учител са щастливи поради своята неизвестност и не чувстват нужда да приемат някакво име, понеже светът и не подозира тяхното съществуване. Исус Христос е казал, че квасът трябва да бъде скрит на дъното на съсъда, в който е поставено тестото, за да работи денонощно в мълчание, докато оквасването обхване цялата маса,, от която трябва да стане хлябът. И тъй посветеният може да се придържа със спокойна съвест към религията в която е възпитан, понеже всичките обреди представляват в разни видове все едно и също учение, но той трябва се изповядва само на Бога и не е длъжен да дава никому сметка за тайните си вярвания — свещеникът не може да съди по ония въпроси, по които самият папа не знае нищо. Външните признаци на посветения са: скромността, добротворството без гласност, спокойният характер и неизтощимата доброта. Страници из Битието В началото бе Бог-Йехие в своята непроявена Сила-Слово. И всичко около Него беше тъмнина —непроявено състоя- кие на битието. И пожела Бог-Йехие да създаде света! И оплодотвори се неговото пожелание от непроявената му сила, която е неговата същина. И непроявеният дотогава Бог-Йехие се прояви в лицето на Сина — Иа-х.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз се извинявам, разумява се, за дето възпроизвеждам тия страници без изменение на изразите, понеже, ако показват душевното състояние на чувствителни същества, които са ги употребили,те се изразяват за мене с похвални отзиви, чието обнародване тук може да убедят някого в липса на скромност от моя страна.
Искат да знаят всички, но една непроницаема стена се издига неумолимо пред ужаса. Аз съм получил стотици заклевания, на които бих желал да мога да отговоря. Но трябва ли да направя да се узнаят тия тайни?... Дълго време се колебах ... Но те са толкова многобройни и представляват толкова лоялно напрегнатото желание да се стигне до едно решение, понеже тук се касае за общ интерес, че моя дълг е начертан. Тия изявления са естествения увод на това съчинение, понеже те са, които ме накараха да пиша. Аз се извинявам, разумява се, за дето възпроизвеждам тия страници без изменение на изразите, понеже, ако показват душевното състояние на чувствителни същества, които са ги употребили,те се изразяват за мене с похвални отзиви, чието обнародване тук може да убедят някого в липса на скромност от моя страна. Но това е само една лична подробност, която е, следователно, маловажна, толкоз повече,че един астроном, който се съзнава като атом пред безкрайната и вечна вселена, е недостъпен и херметически затворен за разчувстванията на светската суетност: ония, които ме познават, осъдили са ме от много години. Моята абсолютна индиферентност към всички почести са доказали това изобилно. Нека ме наричат велик или малък, нека ме одобряват или бламират, но аз ще бъда на всичко това само един далечен зрител. Следното писмо е написано от една обезумяла от скръб майка и е преписано текстуално. То показва, колко би било желателно да се опитаме поне да облекчим бедствието на страдащото човечество.
към текста >>

Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот.
Поради туй, Бог винаги иска сърцето: „сине мой, дай си сърцето“. Единствената грешка, която трябва да се изобличи, е безверието. Всеки друг грях, против който красноречието често тъй безполезно се изчерпва, е само тогава съдбоносен за душата, ако в последиците си ни отклонява от вярата и молитвата. Възразяват, че пътят на вътрешната молитва и съзерцанието е опасен път и душите не са способни да разберат по този вътрешен, мистичен път висшите истини. Но това не е вярно. Детската скромност, простота и послушност у некои ги прави особено възприемчиви за божествения живот. Те не мъдруват много, не се държат упорито за своите предразсъдъци и своето мнение, докато другите, заслепени от своето знание, се противопоставят на божиите действия. „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване.
към текста >>

Ноздрите биват тесни или широки: малките и тесни ноздри са признак на скромност, нерешителност и липса на сила и кураж.
Лопатестият край съди само от интересите на корема си: за него количеството е по-ценно от качеството. Краят на носа може да бъде твърд и груб или мек и мършав. Твърдият и грубият край на носа показва активност, постоянство, трезвеност и труд. Мекият и мършавият край на носа отбелязва, напротив, мекушавост, немарливост и неумереност. Такива носове са всякога безгрижни и лениви. Ноздрите биват тесни или широки: малките и тесни ноздри са признак на скромност, нерешителност и липса на сила и кураж. Никога не поверявайте на носове със стиснати ноздри едно предприятие, което изисква съобразителност, смелост и дързост: те нямат никога полет, нито горещина на чувствата. Широките и добре отворени ноздри, напротив, отбелязват дързост, решителност, откровеност. Тия качества, обаче, понякога могат да бъдат зацапани със самохвалство, цинизъм и низост. Но само една черта не трябва никога да се вземе изолирано: сигурното съждение може да се основе само върху едно сериозно изследване на цялото. Във всеки случай широките и отворени ноздри са всякога указание на голямо жизнено разширение.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но поради тяхната скромност, откритията на нашите окултисти имат най-малко предимството да се облягат на факти, които можем да контролираме и трябва да ни са по-ценни и от най-грандиозните хипотези, които до днес са избягвали от всички проверки. XX.
Той ги е питал и заключава от техните отговори, че те не са нищо друго освен един вид изпълнители, манипулиращи със силите, които използват и изпълняват една работа, поръчана им от същества от един по горен разред,но която не могат или не благоволяват да изпълнят сами. Може, очевидно, да се поддържа, че тия невидими сътрудници произхождат от подсъзнанието на медиума или на присъстващите — този въпрос е още не разрешен, но убеждението, де става това, измъкнато малко по малко и, така да се каже, по силата на нещата, от един, преди това толкова скептик като Кравфорда, заслужва не по малко да бъде сериозно отбелязано. В всеки случай неговите опити, както и тия с флуида „од“, показаха един излишен път, че нашето същество е много по-нематериално, по вече психическо, по-тайнствено, по-могъщо и, без съмнение, по-трайно, отколкото ние го вярваме — това именно, което са ни учили примитивните религии и ония окултисти, които са се възхищавали от тях. XIX. Неизгубвайки из пред вид другите духовни проявления на умрели хора, явленията на психометрията и материализацията, предвиждането на бъдещето, тайната на говорещите животни, чудесата на Лурд и на другите места, на които ние не ще се спираме — ето, с оглед на безмерните и надменни някогашни твърдения, полуувереността и малките факти, бавно признавани от нашите днешни окултисти. На пръв поглед това е малко и даже ако централният въпрос на нашата метапсихика, въпросът за живота след смъртта, беше най-после разрешен, това толкова чакано разрешение не ще ни отведе много далече — във всеки случай много по малко, без съмнение отколкото бяxa отишли жреците на Индия и Египет. Но поради тяхната скромност, откритията на нашите окултисти имат най-малко предимството да се облягат на факти, които можем да контролираме и трябва да ни са по-ценни и от най-грандиозните хипотези, които до днес са избягвали от всички проверки. XX. Сега много е възможно, че за да проникнем по-напред в областите, дето те са се подвизавали, чисто експерименталните методи, които са най- сигурните в другите науки, ще бъдат недостатъчни. Ще трябва да се вземат под внимание други елементи, с които науката не е свикнала да борави. Това се отнася до сили може би по-спиритуалистични, отколкото на нашия дух и за да бъдат хванати и овладявани, възможно е, че ще трябва да се заемем най-напред с нашето собствено одухотвотворяване. Ще бъде добре да има лаборатории отлично организирани, но възможно е, че у нас самите се намира истинската лаборатория, отдето излизат всички открития. И: струва ми се, това много по-добре от нас са го разбирали свещениците и жреците на великите религии.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Често пъти това, що считаме за скромност, е някой по-изящен вид гордост.
Вярно, че в моята къща никога не избухна пожар, но в една зима на пет пъти у разни мои съседи се явяваше пожар. Благодарение на моите усилия, или по-право — на моите предпазителни мерки, пожарът у тях скоро биваше загасен, та всички мои съседи почнаха да гледат на мене като на техен спасител и приятел. Те ме обсипваха с подаръци и ми даваха дори повече, отколкото можех да приема. Всички повтаряха, че аз съм Саладин-Щастливецът. Този комплимент аз отхвърлях, като предпочитах да бъда наречен „Саладин-Благоразумният“. Често пъти това, що считаме за скромност, е някой по-изящен вид гордост. Но да продължа разказа си. (Следва). Духовна опитност Случаи от прераждане. Срещнах една моя позната, учителка на първо отделение, и я запитах, дали е попаднала на способни деца. Тя ми отговори следното: „Мога да се похваля тази година с добро щастие в това отношение обаче, имам един ученик, който тебе ще интересува, а мене вече крайно много нервира. Петнадесет години откак съм учителка, но до сега не съм имала подобна опитност“.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но неговата скромност не му позволи това.
Тук действа законът за Кармата, който е неизменен. Тази окултна истина е потвърдена и от самия Исус, когато е казал на Петра: „който вади нож — от нож загива“. Свободата не ще Екзарх, нито пък Караджата; тя иска истината. Пробудилата се душа на Гогол се е стремила към тази истина. При тая перспектива за величието, което ни дава пробудилата се душа на Гогол, колко неуместни и болно-чувствителни са насочените срещу му стрели, в отговор на които той би възразил: „Господи, прости им, понеже не знаят, що правят“. Но неговата скромност не му позволи това. Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „проповедник на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е права противоположност на всяко насилие. Разбира се, Белински би бил съвършено прав, ако наистина Гогол беше проповедник на насилието и служител на обскурантизма. Но Гогол не само че не е станал такъв, а се издигнал над всички свои съвременници и съратници в общото поприще. Върху неговото повдигане ще кажем само това, че то не може да бъде разбрано от този, който не се е повдигнал. Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас.
Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32706809043884