Търсене в текстове за 'Скромност'

Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението - най-красивия дар.
За гладния не са нужни никакви философии и научни теории. Хляб, хляб. Малкото хлебче, което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му. Бъдете жив хляб за гладните там на село. Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението - най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И одарявайте с него вашите ближни!..." Дълго ни говори и душите ни пиеха жадни слова чисти, топли, пълни със сила и живот. Поднесе ни бурканче със сладко. Ние винаги ловим в думите Му - притчи в делата Му - символи. 33 3.
към текста >>

9. 39. ПОЛЯНКАТА

Тука ни е научил на скромност и въздържание.
За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни. Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене. Тука ни е научил на скромност и въздържание. Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр. И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек. Тука е държал и неповторими беседи! Тука всяка стъпка е напоена с дъх и аромат от Него - със спомен скъп на сърцето и душата! Полянката!
към текста >>

10. 18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА

Мария Райчева

А Учителят в Неговата достигаща до святост скромност с нищо не ми даде да се досетя, че Той ме е излекувал.
Погледнах го - 36,6 градуса, за пръв път от три месеца насам. Ла не би пък Учителят?..." „Хайде, хайде! Учителят още нищо не ти е казал как да се лекуваш и ти вече оздравя! " Мислех си, че температурата ще дойде до вечерта или на другия ден, но тя вече не дойде нито на другия ден, нито до ден днешен. Няколко месеца след това като вървях през гората от Изгрева за София изведнъж се спрях и се ударих по челото: Как съм могла в продължение на цели 25 години да не се сетя, че и онова внезапно прекратяване на болката при падането ми от стола е било дело на Учителя! А Учителят в Неговата достигаща до святост скромност с нищо не ми даде да се досетя, че Той ме е излекувал. Това е моето второ моментално излекуване, за което споменах, че ще го разкажа впоследствие.
към текста >>

11. 16. ОТКРОВЕНИЯ НА МЛАДОСТТА И МЪДРОСТТА

Петър Камбуров

и пр." (Този брат не е никой друг, а самият Кольо, но той от скромност не казва името си.) От този разговор жената толкова силно се трогнала, че паднала при нозете на брата, прегърнала ги и започнала неутешимо да плаче.
Въоръжен със своите най-чисти мисли и чувства, той влиза в разговор с нея. Разпитал я от къде е, как се казва, следвала ли е някакво училище, за родителите й и пр. Най-после той казал: „Както виждам, ти си млада, пълна със сили и здраве и при това умна жена. Ти би могла да си изкарваш прехраната по един честен начин, че да бъдеш полезна не само на себе си, но и на другите. А по този път, в който си попаднала, може би не по твое желание, ти ще се напълно обезличиш и пр. и пр." (Този брат не е никой друг, а самият Кольо, но той от скромност не казва името си.) От този разговор жената толкова силно се трогнала, че паднала при нозете на брата, прегърнала ги и започнала неутешимо да плаче. Ами после, след като малко се поуспокоила, казала: „Ти си първият мъж, който ми говори така! И аз от сърце и душа желая да се избавя от този ад, но досега не се е намерил някой да ми подаде ръка. Ето, това си ти! Ти си моят спасител. Кажи ми сега къде да отида, какво да правя?
към текста >>

12. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Надежда Георгиева Кьосева

Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика.
А срещата на ученик с Учител е вътрешен процес, процес на пробуждане на човешкото съзнание, разцъфтяване на човешката душа, което трябва да се схване като жива душа, която люби Бога. Затова след заминаването на Учителя и след сменяването на епохата, те разбраха и видяха и се убедиха във всичко онова, което Учителят им бе казал и което те лично успяха да проверят чрез живота си. Те останаха верни на идеите на Словото и на Делото на Учителя. Като пример можем да посочим написването опитностите на Петър Камбуров. През онова време в братските среди и срещи кръжи една идея, според която тези опитности имат само личен характер и като личен характер те трябва да бъдат скрити и покрити от останалите. Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика. И това спираше много приятели да си напишат опитностите. Най-върли защитници за тази скромност и смирение бяха онези, които нямаха никакви опитности и това го правеха с ясното съзнание от завист, за да не би други да изпъкнат пред тях. Това беше поголовно явление и ние заварихме мнозина от тях. Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата. А онези, които имаха и не бяха ги написали ги убеждавахме със Слово и с извадки от беседите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата школа и че тези опитности са реализирани Божествени закони чрез Словото на Учителя и от Мировият Учител.
към текста >>

Най-върли защитници за тази скромност и смирение бяха онези, които нямаха никакви опитности и това го правеха с ясното съзнание от завист, за да не би други да изпъкнат пред тях.
Те останаха верни на идеите на Словото и на Делото на Учителя. Като пример можем да посочим написването опитностите на Петър Камбуров. През онова време в братските среди и срещи кръжи една идея, според която тези опитности имат само личен характер и като личен характер те трябва да бъдат скрити и покрити от останалите. Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика. И това спираше много приятели да си напишат опитностите. Най-върли защитници за тази скромност и смирение бяха онези, които нямаха никакви опитности и това го правеха с ясното съзнание от завист, за да не би други да изпъкнат пред тях. Това беше поголовно явление и ние заварихме мнозина от тях. Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата. А онези, които имаха и не бяха ги написали ги убеждавахме със Слово и с извадки от беседите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата школа и че тези опитности са реализирани Божествени закони чрез Словото на Учителя и от Мировият Учител. Тогава те свеждаха глави и някои скланяха глави в послушание и ние записвахме за следващите поколения. Беше жестока битка и велика война.
към текста >>

А Петър Камбуров, който бе съвременник на всички възрастни приятели и който много добре знаеше и виждаше онова знаме, което се издигаше за скромност и смирение много добре осъзнаваше пагубността на тяхното деяние.
Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата. А онези, които имаха и не бяха ги написали ги убеждавахме със Слово и с извадки от беседите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата школа и че тези опитности са реализирани Божествени закони чрез Словото на Учителя и от Мировият Учител. Тогава те свеждаха глави и някои скланяха глави в послушание и ние записвахме за следващите поколения. Беше жестока битка и велика война. Не забравяйте това! А Петър Камбуров, който бе съвременник на всички възрастни приятели и който много добре знаеше и виждаше онова знаме, което се издигаше за скромност и смирение много добре осъзнаваше пагубността на тяхното деяние. Затова без да се съобразява с всички останали, той сам без никаква подкана седна и написа своите опитности. Той съзря величието на онази песен дадена лично на него от Учителя - „Идилията". Тя бе песента на посоката и стремежа на човешката душа останала самотна на земята и стремежа й за общение с Бога. Затова той написа своите опитности и ние благодарим на него, както и на Марин Камбуров за неговото добро желание да допълни със свои бележки опитностите на своя брат. Той бе така добър да ни предаде снимков материал на семейството му както и оригиналния запис направен на магнетофон на изпълнение на Петър Камбуров, включая и „Идилията", която бе прехвърлена на нотен текст от Йоанна Стратева, и публикувана в „Изгревът", том I.
към текста >>

13. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)

Каква нескромност от моя страна.
„Цар Самуил", понеже беше топъл ден, беше сервирано вътре и на терасата. Но как да ви кажа, защо стана така не знам. Моята милост нямаше никакво настроение. Кисела бях и кой знае какво впечатление това е направило на роднините му, които бяха там. Отгоре на това пожелах друг букет, а не червени карамфили както бяха приготвили. Каква нескромност от моя страна. Една неделя дадохме обед на нашите приятели от Изгрева. Всичко беше много изобилно. Беше Жорж Радев, брат Борис, Мария Тодорова и още няколко наши приятели, които вече не си спомням. Масата беше много добре сложена. Всичко беше на място.
към текста >>

14. 20. Бомбандировката, която бе отменена

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Толкова скромност, такава скромност има Учителят.
Само един Учител, един Бог. Учителят е голяма работа, голяма сила е Учителят. Така казват всички ония много добре възпитани наши братя и сестри. Че Учителят е нещо уникум, нещо неопределено, а Той е скромен, все едно, че нищо не прави. Заличава, мъчи се да заличи това, което го е направил като една огромна сила, Божествена сила. Толкова скромност, такава скромност има Учителят.
към текста >>

15. 11. Възпоминание

ТОМ 7

В него имаше скромност и лъхаше чистотата, а останалите я възприемаха като глуповатост и наивност от негова страна.
Кирчо беше по друг начин устроен и за него Словото на Учителя, Школата, беше в него и той ги изразяваше така както можеше. Неговото поведение понякога беше наивно и глуповато за околните, особено за онези, които не познаваха Учението. Те го приемаха като особняк и че говори разни врели некипе- ли. Но което бе най-важното, той не пострада през време на гоненията, въпреки че не се прикриваше, а говореше на ляво и на дясно. Причината бе в неговата чистота, която го охраняваше и пазеше. В него имаше скромност и лъхаше чистотата, а останалите я възприемаха като глуповатост и наивност от негова страна. В братските среди той бе приеман радушно, но в онези смътни времена, когато имаше гонения не смееха да споделят с него някои неща, защото той тръгваше и ги разнасяше на длъж и на шир. За нас това бе неразумност, но за него това беше напълно естествено, защото той знаеше, че за Словото на Учителя няма прегради и трябва да се лее на длъж и на шир по света. Тогава нашите приятели се усмихваха снизходително и казваха: „Кирчо, Кирчо! “ Но третият брат - Крумчо Божинов не се поколеба в онзи случай, когато Михаил Иванов беше дошъл в Петрич, беше се срещнал с ясновидката Ванга и беше наговорил нелепости срещу Учителя и че той е мировият учител. Не се поколеба, не се уплаши от никого, дойде в София и мина през стотици къщи и на всички разказа за случилото се.
към текста >>

16. 85. ЗА НЕГО БЕ КАЗАНО

И казвам: Око не е видяло такава скромност, и ухо не е чуло такава Мъдрост. 3.
Земята ще преобрази, нов тласък на човечеството ще даде'. 2. Той дойде. Аз бях от малцината, които Го видяха. Аз бях от малцината, които чуха Неговия глас. Аз бях от малцината, които откриха Божествения Му произход. И казвам: Око не е видяло такава скромност, и ухо не е чуло такава Мъдрост. 3. Той слиза лекичко по стълбата и лекичко се качва, а ритъмът на стъпката е тъй отмерен. А тонът, така чист и музикален. Музика, която спира минувачите, и Той се чуди. 4. Или, разхожда се из стаята си горе, аз съм в салона. И спирам мисъл, спирам чувство, спирам си дъхът и слушам - хармонията на вековете, вплетена във Неговите стъпки. 5.
към текста >>

Говоря аз за Неговата скромност, която по-велик Го прави, по-красив, с величие без мяра Го обгръща и тъй Го прави мил пред нашите очи. 9.
Слухът ти е похвален, слухът ти е погален с най-нежната милувка на Словото Велико. 7. За Словото. Аз не говоря. Словото само говори - океан от Мъдрост, Знание, от Красота. Океан от Обич, от Чистота. 8. Говоря аз за Неговата скромност, която по-велик Го прави, по-красив, с величие без мяра Го обгръща и тъй Го прави мил пред нашите очи. 9. Понякога с цигулката посвири, тъй тихичко и леко. Понякога в салона пред пианото поседне и белите клавиши Той лекичко погали. 10. Понякога, а това понякога е всеки ден, а това понякога е всеки час. От ранно утро Той е тук по двора, от ранно утро Той говори с хората. От ранно утро слиза стълбата и качва, от ранно утро грижи хорски разтоварва.
към текста >>

И казвам: Око не е видяло такава скромност.
От ранно утро слиза стълбата и качва, от ранно утро грижи хорски разтоварва. До късно вечер. 11. И никога не се повтаря. Винаги различен и винаги Един и Същ - Учителят! Аз бях от малцината, които Го видяха и как нов тласък на Човечеството даде. И казвам: Око не е видяло такава скромност. Ухо не е чуло такава Мъдрост. 12. Вървете! Да вървим в Неговият път -Пътя на Любовта е той, пътя на Знанието, пътя на човечеството!
към текста >>

17. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

Когато Учителят научава, че Лулчев пише книги и слага имената на фиктивни автори (може би от скромност) се скарва на Лулчев и му казва занапред да слага своето име на всички негови издания.
През вековете. Във всичките му книги повече или по-малко преминават идеите и мислите на Учителя. Когато е бил вече на Изгрева Любомир Лулчев издава две книги: 1. "Тайните общества", с псевдоним д-р Трифонов; 2. Психичното въздействие и реактивните идеи, с псевдоним Стефка Стойчева. Когато Учителят научава, че Лулчев пише книги и слага имената на фиктивни автори (може би от скромност) се скарва на Лулчев и му казва занапред да слага своето име на всички негови издания. Да не забравяме, че всичките издания са били когато той е бил в Школата на Учителя. На Изгрева, ученик в Школата на Учителя беше и Никола Нанков, когото познавам лично, а сега и неговият внук под същото име - Николай Нанков, който по традиция семейна продължава да живее с идеите на Учителя. Никола Нанков имаше издателство. Беше издал книгата: "Ясновидските предсказания и науката" от Ангел Томов. Накрая на книгата автора Ангел Томов се спира и на българския ясновидец Любомир Лулчев и в последните редове пише: "Не ще съмнение, че господин Лулчев не е сред поменатата среда (става въпрос за братската среда на Изгрева), нито единствения, нито големия ясновидец: там има още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички - техния Учител.
към текста >>

18. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Вероятно същият този брат или сестра не знаят колко Учителят се издига в нашите очи със своята скромност и величие, когато казва: "Другият път ще дойда на земята като музикант".
За един концерт в салона на Изгрева, 1946 г., аз лично направих малко афишче което поставих отстрана на входната врата на салона. Щяхме да изпълним произведения от няколко известни композитори и накрая музика от Учителя, затова аз подредих върху афиша авторите така: Бетховен, Моцарт, Учителя. Пишейки името на Учителя последно, исках да кажа, че неговата музика, която ще предложим на слушателите, е за нас най-ценна и ще остави най-трайни следи в душите ни. Какво беше учудването ми, когато, идвайки в салона, видях че името на Учителя беше написано най-напред върху афиша, преди имената на Бетховен и Моцарт, което означаваше, че симпатичният наш брат променил афиша смята, че Учителят е по-велик композитор от Бетховен и Моцарт. Това е неразбиране на нещата. Вероятно същият този брат или сестра не знаят колко Учителят се издига в нашите очи със своята скромност и величие, когато казва: "Другият път ще дойда на земята като музикант". Не е имало в културната история на човечеството такъв всестранен гений, който да се е проявил едновременно като Миров Духовен Учител, велик композитор, гениален цигулар или пианист, велик математик, гениален художник, голям поет и т.н. Леонардо да Винчи е показал многостранна гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя. Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички.
към текста >>

19. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Каква скромност и величие има в думите му: "Ще се родя следващия път като музикант".
Тази музика е сътворена от Него и е дадена като необходима съставна част към религиозно-философския светоглед на Учителя. Без нея Неговото Учение би било немислимо. Учителят няма за задача в сегашния си живот да бъде композитор. Негови са думите: "Когато дойда пак на земята ще се родя като музикант". Той обичаше всички музиканти, специално онези около Него, които му съдействаха за записване и хармонизиране на песните му. Каква скромност и величие има в думите му: "Ще се родя следващия път като музикант". Досега прилагаме за хармонизиране музиката на Учителя само класическа хармония. Чух плоча - запис на нашите френски приятели от хорови песни на Учителя с български текст, изговаряни от французи, последователи на Михаил Иванов. Той отиде в 1938 г. във Франция, пратен от Учителя, създаде там голямо духовно общество, французите пеят песните на Учителя на български, иначе не би могло. Тяхната хармония ми хареса, но е малко по модерна и необичайна за нас.
към текста >>

20. 169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО

ТОМ 9

Сега, аз лично си я правех много хубавичко, но не дадох парите на Учителя, малко от скромност да ти кажа правото.
И другите да внасят. В.К.: Значи както аз внасям един лев за Господа, така и другите да внасят! Значи търся закона на обединението. Е.А.: На обединението, да. Това е нещо, което трябваше да се прави. Сега, аз лично си я правех много хубавичко, но не дадох парите на Учителя, малко от скромност да ти кажа правото. То кой знае какво съм направила. Но ги дадох на брат Боев и в списъка бях първа. В.К.: Учителят казва, никой не може да ви извини, ще ходите пеша. То един лев е 10 стотинки, колкото за един трамвай. Е.А.: Не, Той каза: „Всеки може да изпълни задачата.
към текста >>

21. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

С,: Да, може би той го правеше от скромност това, така предполагам, да не смятат някои хора, че той се хвали, и заради туй премълчаваше много работи.
Сега побързай да се прибереш, докато хората не са ни видяли, че разговаряме, че сами водим разговор." Тогава момичето се върнало и по-късно си намерило късмета, срещнала момък, оженила се. Сега ще ви разкажа един случай за брат Куртев, когато бил повикан войник. Преди да бъде повикан за войник, искал да следва санитарна школа и родителите той предсказва смъртта си. И действително, на 14 февруари 1961 година, в 3 часа без 15 минути през нощта той напуска земния живот. В. К.: Това не го знаех, че той след 80 години започва да разказва. Г. С,: Да, може би той го правеше от скромност това, така предполагам, да не смятат някои хора, че той се хвали, и заради туй премълчаваше много работи. И да имаше какво да каже. не го казваше. Обаче след туй започна да разказва своите духовни опитности и се вижда, че той действително има много богат духовен опит. Спомням си един интересен случай, които искам да споделя с вас. Един случай, когато брат Куртев е ходил в София при Учителя, разговаряли дълго с него по някои въпроси, които са го интересували, които са го вълнували и отива при него да сподели и да се посъвътва.
към текста >>

Той от скромност не искаше да разказва.
Тъй че всичко по принцип е верно, но някъде може да има някоя неточност, нали, когато втори и трети път са били разказвани. Така че може да има някоя малка неточност. Но по начало нещата са верни за Георги Куртев. За съжаление не съм стенограф. Ако бях стенограф, щях да стенографирам може би по някакъв начин, но нямах тази възможност. Той от скромност не искаше да разказва. Той до 80-тата си година не разказа никому нищо, да не го смятат за самохвалство, но като видя вече, че старостта напредва, той тогава взе да разказва отделни случки. Еди-кога си, еди-какво направихме, еди-кога тъй стана, еди-кога тъй стана... И тогава видяхме колко е богат неговият вътрешен живот, неговият духовен опит. Почти до 80 години той не разказваше. Значи след туй десет години той е разказвал свои опитности. Той се помина 1961 година, на деветдесет години, над деветдесет години.
към текста >>

22. 09 - 227. ЗЛАТНАТА ЧАША

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Тогава веднага си спомних думите на приятелите от Прослав: „Той пие вода със златна чаша." Аз се усмихнах на хорската мълва от една страна, а от друга се удивих на скромността на благия Учител.
„Няма с какво", казах аз. „Тук има само тази ръждива кутия." - „Дай ми да пия", повтори той. Учителят пи и утоли жаждата си. Кога си отиде, не го видях. Както внезапно се яви, така и изчезна, докато аз бях улисана в изворчето. Тогава веднага си спомних думите на приятелите от Прослав: „Той пие вода със златна чаша." Аз се усмихнах на хорската мълва от една страна, а от друга се удивих на скромността на благия Учител. Разказала: Донка Кошева. [1] Вегетарианци толстоисти.
към текста >>

23. 17 - 2. ФОНД „ДАРОВИТИ МЛАДЕЖИ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Понеже кандидатът следва, то през тази година аз го поддържам с по 5000 лева месечно, защото в нашата скромност и пестеливост ние преодоляваме някои мъчнотии в средствата си.
Вашето писмо от 4-ти того получих на 8-ми того. защото отсъствувах от града. Получих също и официалното Ви писмо, заедно формуляра за сведенията, които ще се попълнят за кандидата. От частното Ви писмо разбрах всичко, благодаря. На моята подкрепа разчитайте винаги, както разчитате на себе си. Понеже кандидатът следва, то през тази година аз го поддържам с по 5000 лева месечно, защото в нашата скромност и пестеливост ние преодоляваме някои мъчнотии в средствата си. В сведенията, които попълних, писах 2-ри или 3-ти семестър, защото не зная точно. Моля, ако има нужда, попитай самия Христо, той е там. Като провериш данните и има нещо нужно или неясно, може да попиташ самия него. Ний очаквахме бра т Боян към нашия край, но ще имаме търпение, щом е заминал в Северна България - то е все работа за Божието дело. Брат Жечо, моля Ви, изискайте от Христо портрет да ви даде и го прилепете към формуляра.
към текста >>

24. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата.
Д. Агура. За същата цел е действувал и варненският депутат в Народното събрание по онова време Кр. Мирски. (Пръв директор на Варненската девическа гимназия, която състояла от 4 класа, бил Георги Живков). Казаното тук по застъпничеството на дяда Симеона за поемане издръжката на Варненското класно девическо училище от държавата се пот-върдява и документално от едно, за голямо щастие, запазено писмо, що старецът е отправил лично до министра на народното просвещение Д. Агура през месец май 1883 година. Написано с присъщия на дядо Симеона тон на скромност и вежливост, това писмо ни дава в последовен системен ред пълна идея за големите неблагоприятни условия, в които е било поставено учебното наше дело във Варна, макар и щедро подкрепено парично от държавата. След като посочва крайната негодност на училищните помещения, къщи частни, досущ нездравословни, поради което по-голямата част от учениците боледуват през зимата, както и факта, че училищното настоятелство не може да намери и такива, за да отвори училищата навреме, по която причина Варненската община почнала през нея година строеж на едно първоначално училище, а държавата тъкми да пристъпи към съграждане здание за реално училище (мъжка гимназия - цел, за която бил гласуван, мисля, от Народното събрание и нужният кредит, та с това да се даде възможност сегашното помещение на мъжката реалка (известната „стара гимназия") да послужи за класно девическо училище - дядо Симеон обръща вниманието на министра върху Варненското девическо училище, изказва ценни мисли, здраво обосновани логически, че само с образованието на женския пол ще се оздрави завинаги българщината във Варна и ще се осуети влиянието на гръцките тук училища. Изказва се голямата радост на варненци от вестта, че Министерството ще поддържа занапред девическо училище. Накрай старецът - председател на Народното събрание, тъгува, задето до нея минута не бил захванат строежът на мъжката реалка и настоятелно моли да не се изпуска лятото без да се почне постройката, нещо, което се и постига. Ще рече, дядо Симеон има голям дял на участие и за построяването и на мъжката гимназия във Варна. - Това са едри дела от просветната дейнина на митрополита Симеона - златозарен негов ореол.
към текста >>

25. I. СПОМЕНИ - ПРЕДГОВОР

А той живя повече от 91 години... За съжаление, много наши братя и сестри, включително и баща ми, свързани с Учителя още в ранния период на Братството, не написаха свои автобиографични спомени, най-вероятно от скромност, от което загубихме всички ние.
Те са били духовно подготвени и свързани с Него, отпреди това си прераждане. От спомените им, могат да се научат и разберат неща, които не са известни - свързани с Учението и живота на Учителя. От личностите им може да се съди, какви хора от българското общество са били учениците Му. Баща ми беше Ръководител на кръжока на Бялото братство в Севлиево, определен от Учителя пожизнено. И в зависимост от това, кога е бил поканен на Събора на Бялото братство от Учителя, той доста години беше „Старши брат" в Братството. А той живя повече от 91 години... За съжаление, много наши братя и сестри, включително и баща ми, свързани с Учителя още в ранния период на Братството, не написаха свои автобиографични спомени, най-вероятно от скромност, от което загубихме всички ние. Брат Петър Пампоров през март 1961 година му пише: „Вчера получих от брат Михаил Стоицев няколко Ваши съчинения... Много ценни мисли... Поздравявам Ви! Имаме важна задача: Да предадем Божественото учение на българския народ. Това е велика привилегия и велика мисия... Дойде ми наум, да Ви помоля да напишете своите спомени: как сте се запознали с Учителя и всичко, свързано с лични спомени за нашето движение и за първите ученици и последователи на Учителя. Всеки от нас има опитности ценни, а особено по- възрастните братя... " В същия дух има писма и от други братя и сестри. Баща ми издаде през 1937 г.
към текста >>

26. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

Правеше ми впечатление с нейната скромност, с нейното отношение към учениците, с всичко.
В.К.: Коя година за пръв път се запознахте с Паша? Г.П.: Ами 1920 година трябва да е било, защото две години бях в Русе. 1920 година трябва да е било В.К.: Там как се запознахте? Тя там учителка ли беше? Г.П.: Тя там е учителка по химия, нали? Правеше ми впечатление с нейната скромност, с нейното отношение към учениците, с всичко. Даже аз я обикнах и помня, тогава беше времето на Стамболийски. Имаше практика на учениците, ходехме на работа, както сега има бригади, и аз като не й знаех убежденията, пък ме наредиха и да готвя, защото те са малки ученички, майките им не са ги учили. Аз съм селянка, всичко знам. Та аз готвих боб. Та го готвя с мас.
към текста >>

27. 3. ЛЕТУВАНИЯТА С БРАТСТВОТО

Тройка Кирилова Мишкова

От разговорите между родителите ми разбирах какво уважение, любов и благодарност изпитваха те, а и всички наши близки към Учителя, как благоговееха пред Неговото величие и скромност.
Родителите ми разказваха как са се изкачвали за съборните дни на Рила с тежки раници и с мене на гърба на татко, върху раницата му. Но освен това в ръцете си те, както и всички, които се качвали този ден с тях наедно, носели по няколко тухли, кой колкото може да носи. Така се събирал материалът за постойката на първата хижа на езерата. Много се радваха на изградената хижа, на чешмата, на изворите, на пътеките - на всичко! Там животът им беше още повече задушевен и братски, много повече, отколкото долу. От разговорите между родителите ми разбирах какво уважение, любов и благодарност изпитваха те, а и всички наши близки към Учителя, как благоговееха пред Неговото величие и скромност. Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към собствените им органи - „удовете ни", както ги наричаше той, а също така на чисто хранене, на скромност и простота в отношенията им и на духовна (вътрешна) чистота. Баща ни с удоволствие раздаваше мед и плодове - всичко, каквото произвеждахме и беше готов да подпомогне всеки, който се намираше в нужда. Разбрах, че срещата му с Учителя е била най-голямата радост и щастие в живота му. Той беше твърд и деспотичен по дух, но тази среща беше облагородила характера му и той се носеше с уважение и внимание към добрата ми дребничка и отрудена майка, която често страдаше от главоболие. Научавах също как Учителят е помагал на много хора от Братството из цяла България, как е излекувал деца и възрастни в критично състояние, често от далечно разстояние със своята мисъл, с жест или с добра поощрителна дума.
към текста >>

Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към собствените им органи - „удовете ни", както ги наричаше той, а също така на чисто хранене, на скромност и простота в отношенията им и на духовна (вътрешна) чистота.
Но освен това в ръцете си те, както и всички, които се качвали този ден с тях наедно, носели по няколко тухли, кой колкото може да носи. Така се събирал материалът за постойката на първата хижа на езерата. Много се радваха на изградената хижа, на чешмата, на изворите, на пътеките - на всичко! Там животът им беше още повече задушевен и братски, много повече, отколкото долу. От разговорите между родителите ми разбирах какво уважение, любов и благодарност изпитваха те, а и всички наши близки към Учителя, как благоговееха пред Неговото величие и скромност. Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към собствените им органи - „удовете ни", както ги наричаше той, а също така на чисто хранене, на скромност и простота в отношенията им и на духовна (вътрешна) чистота. Баща ни с удоволствие раздаваше мед и плодове - всичко, каквото произвеждахме и беше готов да подпомогне всеки, който се намираше в нужда. Разбрах, че срещата му с Учителя е била най-голямата радост и щастие в живота му. Той беше твърд и деспотичен по дух, но тази среща беше облагородила характера му и той се носеше с уважение и внимание към добрата ми дребничка и отрудена майка, която често страдаше от главоболие. Научавах също как Учителят е помагал на много хора от Братството из цяла България, как е излекувал деца и възрастни в критично състояние, често от далечно разстояние със своята мисъл, с жест или с добра поощрителна дума.
към текста >>

28. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

Тази група явно беше съставена както от всеотдайни и любящи безпределно Учителя ученици, така и от такива, които не държаха деликатността, скромността и възпитаността на почтено място в рафтовете на съзнанието си!
Има и няколко проблеми, които реших без неговото мнение, съжалявам за това. Като се наблюдаваха посетителите при Учителя, лесно се разграничаваха следните три основни групи: - Такива, които идваха да се запознаят с него или от любопитство искаха да знаят и неговото мнение по даден въпрос. - Хора, които го посещаваха рядко, но имаха и съзнаваха нуждата да знаят неговото мнение, за да се съобразят и да си помогнат в решаване на задачите си. - Особено масова група беше онази, състояща се от хора, които идваха за всичко да се допитат, всичко да споделят. И с всички дреболии на живота си да отнемат от времето на Учителя. Тази група явно беше съставена както от всеотдайни и любящи безпределно Учителя ученици, така и от такива, които не държаха деликатността, скромността и възпитаността на почтено място в рафтовете на съзнанието си! Старателно и съзнателно гледах да не съм от тази последна група посетители, които тълкуваха търпеливостта на Учителя като благоприятна за натрапчивостта им атмосфера. В някои от тези хора сигурно е имало (сега се убеждавам в това) и користолюбие - да демонстрират пред останалите „близостта" си към Великия човек. Братята и сестрите обаче, с които Учителят имаше служебно и лично най-чести контакти - като брат Боян, сестри Елена, Савка, Паша и др. - бяха възпитани и изискани в отношенията си както към Учителя, така и към всички, с които влизаха в някакъв допир; бяха пример на другите. Всички те останаха докрай верни, предани и високосъзнателни ученици и сътрудници на Учителя.
към текста >>

29. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654

Савка Керемидчиева

Теменужка- скромност.
Резеда- кротост, доброта. Роза- живот, преснота. Мимоза- чувствителност. Ружа- мъка, безпокойство,грижа. Мащерика- ревност. Теменужка- скромност. (виолетка) Вечните процеси. 1650 Всички процеси, които стават по Божията воля, са вътрешни, те съществуват вечно. Всяка връзка, направена от Бога, е вечна на земята, тя само се проявява, а не се прави сега. Това трябва да знаят всички. Учителят. 1651 Човек трябва да учи от любов знанието, като нещо Божествено.
към текста >>

30. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Никаква надменност не се вижда в това, а напротив - изпъква един отличен характер, една скромност, дори и неговите думи внасят една пълна увереност в този, който ги слуша, никакво съмнение не може да има.) - Кажете ми, моля Ви се, как може да обичам повече, аз искам повече и повече да обичам моя Учител.
(С каква сигурност той говори. Да, той е най-умният, най-добрият и най-верният ученик. Ние тук никога не можем да кажем, че сме добри ученици, защото не сме. А той го казва. И как прилича да го каже. Никаква надменност не се вижда в това, а напротив - изпъква един отличен характер, една скромност, дори и неговите думи внасят една пълна увереност в този, който ги слуша, никакво съмнение не може да има.) - Кажете ми, моля Ви се, как може да обичам повече, аз искам повече и повече да обичам моя Учител. Нищо от това, че ще взема от Вас, аз ще го приложа от сърце и тогава няма да бъде чуждо, а мое, щом искрено го приложа и от сърце. - То значи да съзнаваш осмата точка на Любовта, че Любовта всичко може да направи. - (В недоумение.) Какво? - Ти спиш сега. - Вярно, аз не разбирам.
към текста >>

31. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

Организираното общество е като букет от рози , теменужки , лилия, незабудки , където нежността , чистотата , скромността и ароматичността се допълнят и радват душата ни. 27.
Слънцето е което оживотворява . Живота ми зависи от слънцето и светлината . 23. Когато престанем да виждаме грешките н а ближния си и почнем да чувствуваме и съзнаваме , че Бог живее в него, само тогава ще имаме любов един към друг . 24. Най-възвишените движения, най-ефирните трептения са ония топли и нежни вибрации , които изтичат от Божественото сърце . 25. Благодаря ти Господи за дето ме доведе в това велико Божествено училище на Истината и Любовта , и ми даваш възможност чрез новото учение да изуча себе си и видя всичките си недостатъци и мерзости , които са се криели в мен , без да съм подозирала това . 26. Организираното общество е като букет от рози , теменужки , лилия, незабудки , където нежността , чистотата , скромността и ароматичността се допълнят и радват душата ни. 27. Длъжността на един окултен ученик е : да изпълнява всичко , което му се дава, да живее в Любовта , да прилага Истината и Правдата и всички други Добродетели . 28. За да бъда полезна личност за всекиго , без разлика по вяра и народност , за което копнее душата ми, трябва да следвам окултното училище , което сее светлина. 29. Изкуството в широк смисъл е вселената, която човекът - творец създава в своя върховен устрем за постигане вечните неизменни истини на единия творец. 30. Една разумна и съзнателна екскурзия по Витоша струва проявлението на работа през един меден проводник с един милиметър дебелина, доколкото може да издържи максимум напрежението на електричеството . 31. Най-възвишеният стремеж на една личност е придобиването на Божествени качества , т.е.
към текста >>

32. Бележки на съставителя на Изгревът том XIV

Нечувана скромност.
Мога да заявя, че онова, което е отпечатано през 1938 г. „Свещени думи на Учителя" са оригинали, отбелязани до N 500. Разказваше ми Галилей Величков как Учителят с току-що отпечатаната книжка в ръка се е радвал като дете заради скъпоценен дар. Вървял е по поляната, чукал е по прозорците на бараките и на всеки е показвал книжката, която държи. „Излезна една нова книжка." Това са думите, които е повтарял. Нечувана скромност. Нечувана радост от Него. И Нечувано недоумение от изгревяни, защо толкова много Учителят се е радвал. Как няма да се радва, когато е държал в ръцете си отпечатаните Скрижали на Духа Беинса Дуно, който е в Него и който Дух стои пред престола на Отца на Светлините на Бога Саваота. Амин. На великата Радост и Светлина чрез Учителя съответстваше и Великата тъмнина, която следва и върви след Светлината на Учителя. И тази тъмнина днес се опита да разруши скрижалите, като ги откраднаха, промениха и унищожиха оригиналите. 28.
към текста >>

33. 85. БЕЛЕЖКИ - ИДЕИ

Жечо Панайотов

И така, в определен срок, когато всички бъдат готови, ще се съберат и както прилича на духовни работници, с нужното смирение и скромност, за да доложи всеки един предлаганите поправки, заедно с мотиви за своите предложения.
В такива случаи се стига до нежелани спорове, нагрубявания и в резултат не се постига целта на възложената им работа. За постигане работата на нашите музиколози на нужната висота, работата им да бъде в оная нова светлина, която идеите на Бялото Братство изискват, предвиждам следното: Работата да се извърши от трима души, може в състава да участвува и сестра, отговаряща на условието - музикално образование и култура. Всеки от тях, самостоятелно ще прегледа нотите на песнопойката, ще ги изпълнява с инструмент или пеене, за да установи дали не се крие някакъв музикален дефект. Ще си отбелязва откритите грешки, като ще подготви и мотиви за да поиска поправки. Ще се предвиди и музикант, да го наречем арбитър, който също ще прегледа самостоятелно песните, тъй като той ще има решающ думата, при евентуални спорове. И така, в определен срок, когато всички бъдат готови, ще се съберат и както прилича на духовни работници, с нужното смирение и скромност, за да доложи всеки един предлаганите поправки, заедно с мотиви за своите предложения. Тия сведущи работници, ще стигнат до съгласие /а може би, ще имат и еднакви предложения/. Гдето е нужно, ще си каже думата и брата-арбитър, за да се постигне желаният резултат. Отпечатването на песните, в изискана песнопойка, поглъща голяма сума средства, затова вниманието на тези работници-музиканти, трябва да бъде голямо, с нужната съвест и старание. Налага се, коментара на песнопойката да се прегледа за достоверност, а гдето трябва да се нанесат поправки. В забележка, да се покаже какво е изменено в коментара и защо.
към текста >>

34. 34. ТОВА, КОЕТО ЗА ХОРАТА Е ТРУДНО, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО

Николай Дойнов

Имах един прекрасен урок на скромност.
Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, където тя спираше бързо я изпълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая, на последната седалка, едно местенце. Той седна там и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малко пространство. Стоях прав до Него, гледах Го и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие, най- малкото и последното. Спомних си тогава, Неговите думи: „В този свят аз съм най-малкият". Имах един прекрасен урок на скромност. Стигнахме в Княжево и в голямото оживление, което имаше там, тревожно се заозъртах да търся някаква кола, която да ни откара през голямата навалица оттук през София на Изгрева. Погледът ми се спря на един симпатичен човек, облечен във военна униформа, застанал до една лека кола. Отидох при него с много малка надежда, за да го попитам, дали той може да ни откара до София или ако не може, то да ми посочи възможността, за намиране на такава кола. Останах много приятно изненадан, когато той много любезно си предложи услугите да ни закара и чевръсто отвори вратата на колата за да влезнем в нея и се настаним. Седнах при шофьора, а Учителят и още един наш брат на задната седалка.
към текста >>

35. 10. НАЙ-МАЛКИЯТ

Николай Дойнов

От всички движения, които Той направи, за да се прибере, за да може колкото се може по-малко място да заеме и в цялата му осанка видях олицетворената му скромност.
Аз се безпокоях за начина, по който ще трябва да минем през разрушения град и навалицата по трамваите, за да стигнем до Изгрева. Така стигнахме до с. Владая, а оттам имаше рейс до Княжево. Когато рейса дойде накачиха се всички, последен Учителя и аз след него. Покачи се Той и така се сви на едно местенце на последната седалка, като че ли искаше въобще да не заеме, ако е възможно никакво място. От всички движения, които Той направи, за да се прибере, за да може колкото се може по-малко място да заеме и в цялата му осанка видях олицетворената му скромност. Изразът на най-малкият, най- незначителният! Имах пред себе си един изваян в най-красиви черти образ на скромността, която никъде не бях видял! В Княжево, един любезен шофьор, който чакаше пред колата си, улесни нашето отиване на Изгрева. Аз си въздъхнах с облекчение. Но интересно нещо - щом се качихме, нещо почна отвътре да ме пита, имаш ли пари за колата, и докато не бръкнах в джоба си и не извадих парите да ги видя, тази мисъл не ме остави.
към текста >>

Имах пред себе си един изваян в най-красиви черти образ на скромността, която никъде не бях видял!
Владая, а оттам имаше рейс до Княжево. Когато рейса дойде накачиха се всички, последен Учителя и аз след него. Покачи се Той и така се сви на едно местенце на последната седалка, като че ли искаше въобще да не заеме, ако е възможно никакво място. От всички движения, които Той направи, за да се прибере, за да може колкото се може по-малко място да заеме и в цялата му осанка видях олицетворената му скромност. Изразът на най-малкият, най- незначителният! Имах пред себе си един изваян в най-красиви черти образ на скромността, която никъде не бях видял! В Княжево, един любезен шофьор, който чакаше пред колата си, улесни нашето отиване на Изгрева. Аз си въздъхнах с облекчение. Но интересно нещо - щом се качихме, нещо почна отвътре да ме пита, имаш ли пари за колата, и докато не бръкнах в джоба си и не извадих парите да ги видя, тази мисъл не ме остави. Бях до шофьора, обърнах се и се усмихнах на втория урок, който днес получих - че макар и да се знаят нещата, те трябва да се проверяват, защото може случайно да съм загубил парите или да съм ги забравил. Както за този случай, така и за всички, които се отнасяха за Него, Учителят избираше най-безшумният, най-скромният, най-опростеният и естествен метод за постигане на поставените задачи, а това е присъщо на най-великите. НАЙ-МАЛКИЯТ!
към текста >>

Ти даваш този пример за скромността на Учителя, за тази смиреност, че заема най-малката форма и най-малкото място. Н.Д.
Той беше проникнал и в най-дълбоките гънки на една човешка душа, беше проследил пътя и за всяка крачка, и беше проправил този път да мине тя възможно най-безболезнено. Тъй лъчите на най-малкия проникваха дълбоко, дълбоко през цялата човешка душа, тъй както тези най-малките идващи от слънцето, пратеници от великите братя там. А това да се проникне изцяло в една човешка душа е по-мъчно, отколкото през цялата наша земя. В.К. Това е темата за най-малкия? Н.Д. Да, говоря за най-малките, както за Учителя, така и за елементарните частици, които минават навсякъде и проникват във всичко. В.К. Ти даваш този пример за скромността на Учителя, за тази смиреност, че заема най-малката форма и най-малкото място. Н.Д. Да, той така миличко се сви, седна на мястото, присви си краката, ръцете си сложи тъй, като че ли искаше да каже дали да не мога въобще да заема място. Много силно впечатление ми направи, щото той седна и аз след него - бях прав до него. В.К. На мен ми е направило впечатление, в беседите, в които съм чел, Учителят винаги говори за скромността, че човек трябва да заеме последното място, ако искаш да бъдеш ръководител трябва да заемеш последното място, т.е. Божественото работи с най-малките елементи с най-малките числа на нещата, с най-малкото работи и тука виждаме едно потвърждение в живота му. И това, което е най-важното, че най-малкото, Божественото, което се изразява в най-малкото, Учителят тука е присъствувал, той вече вижда и проникват тези елементарни частици, най-трудно проникват в човешкия живот.
към текста >>

На мен ми е направило впечатление, в беседите, в които съм чел, Учителят винаги говори за скромността, че човек трябва да заеме последното място, ако искаш да бъдеш ръководител трябва да заемеш последното място, т.е.
Това е темата за най-малкия? Н.Д. Да, говоря за най-малките, както за Учителя, така и за елементарните частици, които минават навсякъде и проникват във всичко. В.К. Ти даваш този пример за скромността на Учителя, за тази смиреност, че заема най-малката форма и най-малкото място. Н.Д. Да, той така миличко се сви, седна на мястото, присви си краката, ръцете си сложи тъй, като че ли искаше да каже дали да не мога въобще да заема място. Много силно впечатление ми направи, щото той седна и аз след него - бях прав до него. В.К. На мен ми е направило впечатление, в беседите, в които съм чел, Учителят винаги говори за скромността, че човек трябва да заеме последното място, ако искаш да бъдеш ръководител трябва да заемеш последното място, т.е. Божественото работи с най-малките елементи с най-малките числа на нещата, с най-малкото работи и тука виждаме едно потвърждение в живота му. И това, което е най-важното, че най-малкото, Божественото, което се изразява в най-малкото, Учителят тука е присъствувал, той вече вижда и проникват тези елементарни частици, най-трудно проникват в човешкия живот. Какво е твоето впечатление от тази тема - За най-малкото, за най- великото и най-великото, което се побира в най-малкото. Н.Д. Най-малкото е най-велико. Тези елементарни частици, наречени от учените хората „неутрино" те са именно най-великото и аз приемам, че на самото слънце има седем йерархии, които праща своите елементарни частици - червено, жълто, оранжево и т.н.
към текста >>

36. 18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Тогава имаме мощна воля, средствата да постигне и скромността да приемем Божествените подтици, които насочват в постигане на това.
А Земята е място, школа за развитието на човешката воля". Тази планета носи и създава възможности човек да създава и твори необичайно великото, импозантното. При един несъвършен двойник създава една нахална, брутална мания, за някаква величественост, без да се имат елементите за това. Създава изненадващи, гръмотевични събития в живота на човека. Друго е, когато тази сила протича през един организиран двойник. Тогава имаме мощна воля, средствата да постигне и скромността да приемем Божествените подтици, които насочват в постигане на това. Няма нещо по-красиво, по-велико, по-приятно от един човек с добре организиран и хармонично устроен двойник, който създава условия за проява само на светлите, велики космични сили. Затова заслужава си времето и усилията да наблюдава човек себе си, да следи как и с какво качество протичат през него космичните сили, за да може да се поправи и усъвършенствува. Затова е даден и неговият живот. Когато планетата МАРС е силно застъпена в двойника на човека или тъй нареченото „звездно тяло" в човека, такъв човек не обича да му дават съвети. Той бурно реагира, когато някой го напътствува и т.н.
към текста >>

37. 1923 година

ТОМ 16

Говорихме, че Учителят изисквал от нас съвършена чистота и скромност, и смирение, с Божествената любов да живеем.
1.IV.1923, неделя, Връбница Станахме в 3 ч и половина и потеглихме за височината „Таш-Тепе" над Евксиноград, на височината „Франгенското плато". Като отивахме, из пътя се настигнахме с други сестри. Като стигнахме, братята бяха наклали огън, постояхме около него, докато се разсъмне, защото и бе студен вятърът, беше облачно, така че нема изгрев отначало, а после изгря. След молитвата и упражненията направихме закуска и потеглихме по височините към Франгата по шосето, строени по ред според кой какъвто глас пее и, движейки се, пеехме. Отидохме си и на обяд бях у един брат на име... После отидох на събрание у сестрата София, нахранихме се и отидохме у брат Манолов, поприказвахме как е прекарал в София. Говорихме, че Учителят изисквал от нас съвършена чистота и скромност, и смирение, с Божествената любов да живеем. Тщеславието и гордостта да се заличат у нас. Говорихме как вечерно време, преди да си легнем, ще изпиваме по половин лъжичка репен сок от черна ряпа. Това е за урегулирване на стомашните органи и коремните, после ще си сдъвчем една скилида чесън хубав от двете страни и ще го задържим на сливиците си и после го глътваме. Чесънът е за дезинфекция на пищеварителната ни система. Разправи, че като се връщали от Витоша, един поп се преструвал, че бил от далечни села, питал къде са ходили тъй далеч тези хора.
към текста >>

38. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Мислех си: Ако този Ви жест беше направен от скромност, за да не изпъквате пред обществото като тщеславен и славолюбив, каквито са всички други общественици у нас, с малки изключения, едва ли би имало по-благородно нещо от това.
Не мога да забравя също и съветите Ви, които винаги отправяхте към мене, за които често съм си спомняла и съм Ви била благодарна. При откриването на конгреса аз дойдох заради Вас, като смятах, че ще Ви чуя да говорите, а същевременно и за Д-р Нейчев, когото толкова много ми препоръчвахте като един голям общественик в полето на борбата с алкохолизма в България. Когато Д-р Нейчев Ви покани да се явите при бюрото на сцената и си кажете думата пред конгреса, като баща на въздържател нота движение в България, който години наред с усилия и устойчивост разоравахте коравата българска земя, за да насаждате идеите на трезвеността и още като организатор на ученическото въздържателно движение в страната ни, Вие, вместо да се явите, напуснахте салона. Това явление ми направи силно впечатление, което дълго занимаваше съзнанието ми и за което и досега не мога да си обясня мотивите, които Ви заставиха да сторите това. Не смея да си представя нищо лошо. Мислех си: Ако този Ви жест беше направен от скромност, за да не изпъквате пред обществото като тщеславен и славолюбив, каквито са всички други общественици у нас, с малки изключения, едва ли би имало по-благородно нещо от това. Но ако пък този Ви жест бе резултат на известни моментни състояния във Вас, то не остава друго, освен да съжалявам, защото такива жестове са присъщи само на най-обикновените хора, които нямат за цел друго нещо в живота, освен слава и почести. Такива са днес почти всички общественици не само в България, но и по целия свят и затова именно идеите, които ги носят, нямат свойте благоприятни резултати. Но аз няма да допусна второто, защото и сега още изпъкват в съзнанието ми картини из Вашия живот като общественик и идеалист, пред който изтръпвам, защото Ви виждам като мъченик, като апостол, като пионер, който неуморно е работил и е жертвувал всичко за идеите, които Ви вдъхновяваха и Ви вдъхновяват. Като такъв работник за общото благо - заздравяване човечеството от страшния алкохолизъм, Вие не бяхте друго за околните, както и за мене, освен един брат, който идеше да направи на човека-роб най-голямото добро - първа крачка към морален и висш живот. Ето защо, чувствувайки се свободна и близка към Вас, при срещата ни на конгреса, аз пожелах да Ви представя една брошура от Учителя, която по-скоро представляваше един отговор, или едно продължение на нашите разговори в онова време, които имаха идеен характер.
към текста >>

39. 20. VI. 1922 г. , София, Събрание VII. Лекция VI от Учителя

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Той се отличава с голяма скромност.
от Учителя Тайна молитва. Прочетоха се темите върху добрия и лошия човек и общата обработка на темата „Ползата от ветровете". [Тема:] Разликата между характерните черти на добрия и лошия човек Добър човек е окултно-разумният и затова никакви нещастия не са в състояние да го сломят; там, гдето той отива, носи благодат. Той е канал на Божествената Любов и чрез него всички стават добри. Чрез него всичко се благославя, цъфти и дава плод. Той се отличава с голяма скромност. Лошият човек е способен винаги и навсякъде да върши зло. Той мисли, че всичко принадлежи нему. Той съзнателно пречи на Божествения план. * Тема за идущата седмица имате ли? (- Да: „Ползата от цветята".) Упражнение имате ли?
към текста >>

40. 91. Белите и черните

Черните ви са научили на пестеливост, на скромност, като са казвали: „Това е за нас.
Сега властта на черните се взима вече. Дето съществува неправда, там са черните. Сега слугата сготви, господарят му се скара и му спира от заплатата и е недоволен. Този господар е от черните. Белите господари са благородни и дават на слугата един лев повече. Черните ви са научили на пестеливост, на скромност, като са казвали: „Това е за нас. Каквото остане, то е за вас." Черните ви са научили да работите. Във Варна един чорбаджия имал кон. Зад чорбаджията едва вървял, а пред него тичал. Та, и вие пред чорбаджията тичате.
към текста >>

41. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Те ме погледнаха и аз се наведох от скромност.
„И тогава разбрах, каза тя, че има и добри мъже, които не само че няма да те изнасилят и излъжат, но ще ти дадат възможност да излезеш от това положение. В моите очи се издигна мъжът и не след много, Бог ми изпрати добър приятел, който не ме намери нито на улицата, нито с намазано и лустросано лице, нито по театър и сборове, а ме намери приведена в едно ателие на работа, гдето бях се научила да шия бели дрехи и чаках с вяра и надежда, че Бог няма да ме остави. И наистина, в един прекрасен ден, топлото слънце изливаше своите лъчи, които идеха и се пречупваха през прозореца, където работех и чувствах доволно неговата топлина. Веднъж аз си отивах за обед и гледам, върви след мене един млад господин. Аз се обърнах да видя кой е, но той не ме погледна както с очите на онзи, който ме укори, а сега той мило ме погледна, както с очи, които искаха да ми дадат отпочивка, прием и искреност. Те ме погледнаха и аз се наведох от скромност. Но вътре в мене, аз почувствувах небивала радост досега и пак си подигнах очите. Аз чух тих шепот: „Аз те обичам, аз зная всичко за тебе, не се бой, но въпреки това аз пак те обичам. Даваш ли ми ръката си? Аз не съм лъжец, повярвай ми! " И аз отговорих: „Да!
към текста >>

42. 45. Как намерих Учителя (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) 45.1. Старецът и Библията

Слушайки тези разкази, свързани с Учителя, ние ту жалим, че не сме имали ние тези духовни възможности, ту се радваме, че чрез очите на другите можем да проникнем в други светове, да видим необикновената Скромност и Смирение на Учителя, имащ безгранична духовна мощ и сила.
45. Как намерих Учителя (Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) 45.1. Старецът и Библията Всякога е приятно да се разговаря за Учителя, да се слушат спомени и случки за Него. А с още по-голям интерес се слуша, когато тези случки над хвърлят неща от обикновения човешки живот и ни разкриват духовните, мистичните възможности на някои наши сестри и братя. Техните предварителни срещи с Учителя ни показват, че наистина Учителят по един или друг начин повиква учениците Си. Слушайки тези разкази, свързани с Учителя, ние ту жалим, че не сме имали ние тези духовни възможности, ту се радваме, че чрез очите на другите можем да проникнем в други светове, да видим необикновената Скромност и Смирение на Учителя, имащ безгранична духовна мощ и сила. Винаги след такъв разговор за Учителя, в душите ни остава светла пътека и ние сме готови да разкажем и на другите това, което сме чули, за да станат и те съпричастници на духовната светлина и радост, която сме имали ние. Необикновен интерес събужда у нас как сестра Донка е била повикана от Учителя. Ние се вглеждаме в сините и бистри очи и слушаме да ни разказва: -Това беше през войната, през 1943 година. Аз държах павилион, в кой то продавах стоки, каквито се продават във всички павилиони, разбира се и вестници. Мъжът ми до сами павилиона имаше обущарница и работеше в нея.
към текста >>

43. 14. Новогодишна молитва

ГЕОРГИ РАДЕВ

Дай на мъжете разум, търпение, А на жените - скромност, смирение!
- Вяра в доброто в нази повдигай! Бодрост в сърца ни, моля, въздигай! Както изглежда - зло побеждава... Второ пришествие кат че настава - Бедний по-беден горкий умира. Чулът народний веч се съдира... Здраво с вериги стягай злината! Нек да живее в мир добрината! Дай на мъжете разум, търпение, А на жените - скромност, смирение! И на децата - воля да учат, Дарби душевни веч да отключат. Нива обилно жито да ражда! Щедро да жъне, който посажда! Дай ни на всички - мъдрост и знание Богу да служим — силно желание. - Олга Славчева
към текста >>

44. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност.
200 ÷ 202 рубрика Астрология Уран хармонични - ясновидци, видни окултисти, пионери, революционери - или диктатори - реформатори, изобретатели, откриватели, хора на електротехниката и въздухоплаването – изобщо оригинални хора; дисхармонични - Обикновени представители на горните категории, неврастеници, ексцентрици, демагози, асоциални типове. Нептун хармонични - Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхармонични - Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
към текста >>

45. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност.
Уран - Модерни средства за съобщение - тренове, трамваи, автомобили, особено авиация; електрически инсталации. Нептун - Места за окултни занимания, клубове за морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина.
към текста >>

46. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Влад Пашов

Тригонът на водата -мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност.
Третият знак Козирог е резултат на Телеца и Девата - носи качествата и на двата. Тритоните могат да се разглеждат от две гледища - като обективни творчески сили на космоса и като вътрешни сили на човешката душа. Тригонът на огъня, проявен като вътрешни качества на човешката душа, се проявява като борба, властолюбив, войнственост. Тригонът на земята като търпение, трудолюбив и послушание. Тригонът на въздуха - идеализъм, философия, артистичност. Тригонът на водата -мечтателност, романтичност, изменчивост, скромност. Дванадесетте знаци на зодиака представят от себе си скритите качества на организма, а планетите представят активни сили, пробуждащи скритите свойства на знаците. От взаимодействието на тези два рода сили - на планетите и на знаците, се произвеждат различни резултати във външния живот. * * * Въз основа на качествата и динамичните проявления на знаците, астролозите ги разделят на два вида групи - според елемента, към който принадлежат, това са четирите тритона и според динамичното им проявление, където във всяка група влизат по 4 знаци те образуват три квадрата с по 4 знаци. Казах по-рано, че елементите огън и въздух са активни, творчески и представят от себе си мъжкия принцип в живота, който е свързан със светлината и знанието и има за обект Външния, обективен живот. Когато у човека преобладава този принцип, неговата дейност е насочена предимно в обективния, широкия живот.
към текста >>

47. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

Той никога не подчертаваше себе си, защото се отличаваше с велико смирение и скромност, които са качества на мъдреца.
Учителят, като велик посветен, проникваше в глъбините на човешката душа и сърце, както проникваше в дълбините на безпределния космос. За него нямаше скрито нищо под Слънцето. Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше с едно спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя. Още преди да отиде човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта. Той така помагаше, че да остане скрит и незабелязан. Той никога не подчертаваше себе си, защото се отличаваше с велико смирение и скромност, които са качества на мъдреца. За него беше важно да се помогне, а не кой е помогнал. Защото той знаеше, че всяка помощ идва от Бога, който живее във всички хора. Ако речем да характеризираме Учителя с няколко думи, можем да кажем: той имаше сърце чисто като кристал, защото в него живееше Любовта, а Любовта носи чистота. Той имаше ум светъл като Слънцето, защото в него живееше Мъдростта, а Мъдростта е, която дава светлина на Слънцето. Той имаше душа обширна като вселената, защото в него живееше Истината, а Истината изпълва цялата вселена.
към текста >>

48. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост.
Той се поучава от всички изпитания и ги превръща на вътрешна сила, в духовно богатство - за него злото се превръща в добро, горчивината в радост, бедността в богатство. Хармонията между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен е организирана човешката воля, до каква степен са развити, устойчиви и проявяващи се изпълнителните дарби и способности на човешкия ум. Сатурн има отношение главно към принципа на Правдата, затова колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова по-справедлив е такъв човек във всичките си мисли, чувства и действия. Такъв човек вижда най-напред собствените си грешки и пръв сам се съди. При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си. Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост. С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат със САТУРН Това са най-лошите аспекти, които могат да се случат в хороскопа на даден човек. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето е съдбоносна във всяко отношение. За да се получи такава дисхармония, в миналото човек е извършил множество големи пакости, които не са грешки, а престъпления. Всяка дисхармония между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва количеството и размера на престъпленията, които човек е извършил.
към текста >>

49. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

Петър Манев (?... ÷ 1963 г.) - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

получава добри аспекти от добротворците, тогава чрез неутралната възприемчива Луна той придава на човека редица добродетелни качества и свойства, работливост, издръжливост, търпеливост, постоянство в мисли, чувства, желания и дела, съсредоточеност, самообладание, организационни дарби, методичност, системност, тактичност, скромност, пестеливост, икономичност, практичност, предвидливост, планомерност, точен усет за условията и възможностите при всяка работа в материалното поле.
Всяка хармония между Юпитер и Луната означава условия и възможности за развитие на висшите дарби и способности, чрез които човек има връзка, отношение и обмяна с висшите светове, които ръководят религиозният живот на човека. Обратно, всяка дисхармония между Луната и Юпитер означава нарушение на законите на висшите светове, скъсване на връзките, отношенията и обмяната с тези светове, изгубване на висшите дарби, добродетели и способности, чрез които се постигат голямото добро и голямото щастие. 8.5. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА СЪС САТУРН ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил със САТУРН Силата на хармонията, която съществува между Луната и Сатурн, особено, когато той получава предимно хармонични съчетания от добротворците и главно от Слънцето, определя силата и количеството на добродетелните качества, които Сатурн придава на Луната, т. е. на тялото, на инстинктите, на въображението, впачатлителността, възприемчивостта и задържателността (паметливостта). Когато самият Сатурн е хармоничен, т. е. получава добри аспекти от добротворците, тогава чрез неутралната възприемчива Луна той придава на човека редица добродетелни качества и свойства, работливост, издръжливост, търпеливост, постоянство в мисли, чувства, желания и дела, съсредоточеност, самообладание, организационни дарби, методичност, системност, тактичност, скромност, пестеливост, икономичност, практичност, предвидливост, планомерност, точен усет за условията и възможностите при всяка работа в материалното поле. Колкото по-голяма е хармонията между Луната и Сатурн, толкова пo-големи са благоприятните условия и възможности за ползотворни постижения в полето на материалната култура. Особено големи успехи имат такива люде в разработването на всякакви рудни богатства и мини. Човек с хармония между Луната и Сатурн е всякога верен на думите и обещанията си, спокоен и последователен в разсъжденията и делата си, обмисля винаги свързано, подробно и пълно всичко, взема предвид най-внимателно всички условия, обстоятелства, възможности. За такива люде е казано от народа: „три пъти мери, веднъж режи”. ЛУНАТА в съвпад, опозиция, съвпад в скоби, паралел, квадрат или полуквадрат със САТУРН Едно от най-лошите съчетания, и в най-положителния мъжки или женски хороскоп, е силната дисхармония между Луната и Сатурн.
към текста >>

50. II. Астрологът на мълчанието и смирението

На някои от тях той е посочвал само три букви - началните букви на името, презимето и фамилията си. Скромност.
Било е изумително точно, 2. Едан такъв случай описва Борис Николов в “Изгревът” том III, c. 122 ÷ 123, 123 ÷ 124. 3. Той публикува в “Житно зърно” от 1938 ÷ 1941 г. една поредица от астрологически статии, които ги включих в този том. На някои от тях той е посочвал само три букви - началните букви на името, презимето и фамилията си. Скромност. И мълчание. 4. Той е публикувал разработки по предсказанията по системата за предсказване на Нострадамус от 1941 ÷ 1943 г., които не съм включил. 5. Снимките с образите на приятелите и на него самия ми бяха показвани от Галилей Величков и Пеню Ганев. Все пак успяхме да намерим образа му дори и в общи снимки. 6. Въпреки усилията ми, не можах да намеря негови сродници в София.
към текста >>

51. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

Те ще бъдат най- чистата емблема на простотата (скромността, духовността).
и ще продължи до 2644 год. През този период ще дойдат да се въплътят на нашата земя един голям брой души, идващи от сферата на планетата Нептун, която се явява като по-висока фаза на планетата Венера. Тази верига души, които ще дойдат от сферата на Нептун в миналото са били наричани светии, но ние ще ги наричаме с тяхното ново име, което Учителят им е дал - слънчеви деви. Тези души ще притежават тази магическа мощ, криеща се в кротостта, украсена с ореола на мистичната девственост. Тези души ще бъдат истинските Утешители на цялото човечество през големите изпитания, които ще настъпят за човечеството.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея слънчевите деви не ще дойдат в тежки черковни одежди, но пълни с най-мощната сила, със силата на красотата. Те ще бъдат най- чистата емблема на простотата (скромността, духовността). Човешките страдания и болки ще се стопят в тяхната нежна и светла аура. В тяхното присъствие душата, натъжена и уморена от изпитите на живота, ще намери утеха и небесен мир. Тези светии, лъчезарни деви на кротостта ще покажат пътя, водещ към живия Бог. Те ще бъдат най-верните служители, които не ще се кланят, както казва Христос: „Нито на тази планина, нито на този храм, построен от камък и дърво”. Само чрез техните дела те ще покажат пътя към живия Бог, невидим с нашите тленни очи, но чиято неизказана и блестяща красота може да бъде съзерцавана само единствено чрез очите на Любовта.
към текста >>

52. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Един от тях, със свойствената за гениалните хора скромност, казва: Макар че квантовата механика съществува вече половин век и досега нито един от тези, които се занимавате нея, нея разбират.
И съвременната наука се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме: електричество, магнетизъм, гравитация, силните ядрени сили и слабите не могат да се обяснят. През тридесетте години на нашия век бяха открити тъй наречените „Елементарни частици”, които идват с грамадна скорост, не по-малка от 200,000 километра в секунда и носят със себе си грамадна енергия. Какво са те и откъде вземат тази скорост и сила? Ако се надникне в света на микрочастиците - Микрокосмоса, свят, за който е създадена цяла наука - „Теория на квантите”, то силите, които работят там и управляват този сеят са непонятни и неразбрани все още за нас. За този свят, за неговото разгадаване, са се заели най-изтъкнатите умове на човешкия род. Един от тях, със свойствената за гениалните хора скромност, казва: Макар че квантовата механика съществува вече половин век и досега нито един от тези, които се занимавате нея, нея разбират. Макар, че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот. Квантовата механика е трудна за разбиране в сегашния стадий на развитието на човешкия мозък. Ако се обърнем към света на най-грандиозното - Мега-Космоса - света на небесните образувания, и там ще видим странни и непонятни явления, породени и създадени от сили, неизвестни за нас. Така например да вземем пръстените на Сатурна. Неговите пръстени, както е доказано, се състоят от отделни късове.
към текста >>

Един от големите светила на сегашната наука, разглеждайки снимките, пак с присъщата за такива хора скромност, е заявил: Ние трябва да приемем, че не познаваме всички закони на механиката, а също, че и нямаме така добре развит интелект, които да ни даде възможността да ги разбираме.
Ако се обърнем към света на най-грандиозното - Мега-Космоса - света на небесните образувания, и там ще видим странни и непонятни явления, породени и създадени от сили, неизвестни за нас. Така например да вземем пръстените на Сатурна. Неговите пръстени, както е доказано, се състоят от отделни късове. Тези пръстени, наблюдавани вече 300 години от астрономите, по необясними за тях причини намират, че не са претърпели никаква промяна. Освен това изпратената космична ракета към далечните планети от Слънчевата система, минавайки покрай Сатурн, е изпратила снимки, от които се вижда, че освен видимите от нас пръстени, има и други с много странни форми, форми, които не могат да се обяснят със законите на познатата ни механика. Един от големите светила на сегашната наука, разглеждайки снимките, пак с присъщата за такива хора скромност, е заявил: Ние трябва да приемем, че не познаваме всички закони на механиката, а също, че и нямаме така добре развит интелект, които да ни даде възможността да ги разбираме. Странно явление имаме и с една част от астероидите - онези късове от разрушената планета „Фаетон”, която се движила в орбита между Марс и Юпитер; тъй наречените „Троянците”. Те заедно със Слънцето и Юпитер образуват два равностранни триъгълника, които неизменно, без да се нарушава тази конфигурация, се движат. Такова едно постоянство на една такава форма, също не може да се обясни с познатите ни закони на нашата механика. В 1975 година има симпозиум на астрофизиците в Мексико. Там един от светилата на тази наука е изнесъл доклад върху тъй наречените от мъдреците „черни слънца”, а от съвременните учени „черни дупки”.
към текста >>

53. 10. САТУРН

Самият произход и процес на тяхното образуване е дадено от блестящия в своята скромност, както го определя негов колега, гении на Франция - Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 години.
Трети, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята и преминали атмосферата с една скорост от 30 ÷ 40 километра в секунда. То преминавайки през гъстия слой на атмосферата - тропосферата, е получил грамадно нагряване, което в резултат е произвело неговото пръсване на малки дребни частици. Това е тъй нареченият „Тунгуски метеорит”, който в 1908 година е дошъл на Земята в Тунгуската област около притоците на реката Енисей в Сибир. Той е засегнал горите там в една площ от около 20,000 квадратни километра. За пръстените на Сатурна, тяхното естество е доказано от всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел й също тъй гениалната математичка - рускиня -София Василева Ковалевска, че те не са никакви дискове от твърдо или течно тяло, а са съставени от парчета и късове твърдо вещество. Самият произход и процес на тяхното образуване е дадено от блестящия в своята скромност, както го определя негов колега, гении на Франция - Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 години. Той определя, че когато големи късове от вещество се приближават до планета, те са изложени на тъй наречените приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху този голям къс. Като предният му край, този, който е към планетата, изпитва много по-силно нейното притегляне - нейната притегателна сила, отколкото задният по-далечен край на тялото. При това положение се образува едно разтегляне на частиците е тялото - сцеплението между тях се нарушава и то се разрушава. Този принцип на Рош е изразен с дадената от него формула: r = 2,44R където г е разстоянието, до което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да дойде до разрушителните приливно-отливни сили. R е радиусът на планетата.
към текста >>

54. 20.9. НЕПТУН

В някои случаи при много издигнатите в морално отношение хора, благодарение подтика към доброто, милосърдното отношение към нуждите на близките и околните, тези хора се отнасят с едно пренебрежение към себе си и своите нужди и една ясно изразена скромност.
При по-примитивните и с лоши аспекти имаме един полъх на хлад в чувствата и стремеж за измама - хлъзване на партньора по любов. В Скорпион - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме голям прилив на сили и ясно изразени чувства, възможност за постигане на желанията. При по-примитивните и с лоши аспекти - хлад, рязка промяна в чувствата към създадените вече любовни отношения. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на мекотата в творчеството и внасяне на изкуство. Умение да заглажда неприятностите в отношенията към околните. В някои случаи при много издигнатите в морално отношение хора, благодарение подтика към доброто, милосърдното отношение към нуждите на близките и околните, тези хора се отнасят с едно пренебрежение към себе си и своите нужди и една ясно изразена скромност. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към една фалшивост. В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме добрите идеи, които са се зародили в човека, ще имат възможността да се реализират. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж за отмъщение. Във Водолей - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на стремежа към по-благородна обхода към всички. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме незачитане и хладни отношения.
към текста >>

55. 14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Тогава имаме мощна воля, средствата да постигне и скромността да приемем Божествените подтици, които насочват в постигане на това.
А Земята е мястото, школа за развитието на човешката воля”. Тази планета носи и създава възможности човек да създава и твори необичайно великото, импозантното. При един несъвършен двойник създава една нахална, брутална мания за някаква величественост, без да се имат елементите за това. Създава изненадващи, гръмотевични събития в живота на човека. Друго е, когато тази сила протича през един организиран двойник. Тогава имаме мощна воля, средствата да постигне и скромността да приемем Божествените подтици, които насочват в постигане на това. Няма нещо по-красиво, по-велико, по-приятно от един човек с добре организиран и хармонично устроен двойник, който сьздава условия за проява само на светлите, велики космични сили. Затова заслужава си времето и усилията да наблюдава човек себе си, да следи как и с какво качество протичат през него космичните сили, за да може да се поправи и усъвършенства. Затова е даден и неговият живот. Изгрев, март 1969 год. Николай * 3абележка на съставителя: Виж „Изгревът” т.
към текста >>

56. 2. Планети, домове, аспекти

A. Астролозите на Изгрева

Луна в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон, съвпад) със Сатурн - покровителства родителите и домашната хармония, благоразумие, владее себе си (самовладане), скромност, печалба от пари и собственост (земя), покровителства предприятията.
Раздяла от майка или преждевременна смърт. Ако една от планетите е diniliee чрез знак, злото се намалява. Луна в добри аспекти с Юпитер (полусекстил, секстил, тригон) - указва начетеност, чистосърдечие, хуманност, дружелюбност, (общителност), добра природа. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция) с Юпитер. Разбърканост в домашните предприятия (работи), смущения, зависещи от майката, религията, пътуванията; двойственост или измама (разочарование), идещи от другите; разстройва здравето най-вече у жените; докарва пълнокръвие, подагра (хронически трипер), излишък, злоупотреба, екстравагантност. Луна в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон, съвпад) със Сатурн - покровителства родителите и домашната хармония, благоразумие, владее себе си (самовладане), скромност, печалба от пари и собственост (земя), покровителства предприятията. Луна в лош аспект (полуквадрат, квадрат, квадрат и половина, опозиция, съвпад) със Сатурн. Неприятностите идат от домашните предприятия и родителите. Раздяла, произлизаща от естествена смърт, неблагополучие в предприятията, загуба в пари или в имотите; пречи също и на здравето и храносмилането, най-вече у жените, има амбиция, проницателност, ловкост, егоизъм, опасност в скандалите, публична критика, упадък, лошо за децата и при раждането у жените. Луна в добър аспект (полусекстил, секстил, тригон) с Уран. Подбужда към знания и занятията на Уран, сполука от тях, другари между уранианците, умствена активност, оригиналност, независимост, пътуване.
към текста >>

САТУРН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Сатурн във IІ дом - Ако е силен откъм знак или добре аспектиран, той носи скромност по отношение на яденето, икономии, финансови способности и въздържани намествания, щастието идва от бащата или от службата.
Понякой пьт придава студ, егоизъм, малко общителност. Но ако бъде добре поставен, той дава трезвеност и носи верни приятели или слуги и способен учител. Той е най-добре поставен в следните знаци: Везни, Стрелец, Козирог и Водолей. Той е най- зле в Рак и Риби. Неговите сполуки идат от практическите способности, благоразумието и непрестанно усилие. САТУРН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Сатурн във IІ дом - Ако е силен откъм знак или добре аспектиран, той носи скромност по отношение на яденето, икономии, финансови способности и въздържани намествания, щастието идва от бащата или от службата. Парите идват бавно, много работа, малко резултат. Ако е зле аспекгиран, трудностите идат от лошо наместване (пласиране), дефекти в предприятията и спекулативни рискове. Сатурн в ІІI дом - Малко пречки при възпитанието в млада възраст. Причина за болести, глупост, глупавост или мързел, трябва да се вземат мерки за подобрение жизнеността и предпазване от старостта. Предвидлив, способен за сериозна работа.
към текста >>

57. 9. ПЕТЪР МАНЕВ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Например, не е питал Учителя по много въпроси, които са го вълнували в астрологията, от скромност и притеснение.
Всичките тези трудни положения го карат да е мълчалив, затворен в себе си и никога не е говорел, ако не го попитали нещо. Показва пълно неразбиране в любовта с жените и безбрачие или ако се ожени, ранна смърт на сьпругата. Тази опозиция му е създавала много грижи за здравето през целия му живот. Създава му препятствия в науката и любовните отношения. Пропускане на хубави условия за придобиване на знания. Например, не е питал Учителя по много въпроси, които са го вълнували в астрологията, от скромност и притеснение. (Луна опозиция Уран ретрограден) го прави малко ексцентричен и много чувствителен. В минали инкарнации не е имал добро отношение с астролозите и астрологията и в този живот е бил ограничаван в придобиване на знанието за нея. Учителят му е помогнал чрез ангелската мъдрост (Юпитер тригон Луна) да се справи с избухливостта и голямото нервно напрежение, да работи и посещава редовно Младежкия клас, където да трансформира състоянията си. В младежкия период е минал през много нервни болезнени състояния. (Луна съвпад Нептун) развива въображението му в най-висока степен.
към текста >>

Само с мълчание, търпение и голяма скромност Петър Манев е успял с помощта на Учителя да се измъкне от негативните си аспекти и да доживее до 1962 г., когато напуска този свят, малко познат на хората около него.
Ще изживява много изкушения и съблазни, но няма да се получат хубави отношения. Душата му ще изпитва големи напрежения и атаки от тъмните сили, ръководени от Плутон. Особено и това, че Плутон е в съвпад с Лилит в шести дом, което усилва атаките на низшите мисли и чувства и му причинява множество болести на ръцете и краката и гърдите. Плутон в Близнаци му слага много пречки в учението и образованието му. Създавал му е много неприятности с някои нахални братя и сестри, които са се опитвали да го командват и той непременно да им свърши някоя работа (по астрология), както те желаят и след това са му ставали неприятели (Плутон опозиция Сатурн). Само с мълчание, търпение и голяма скромност Петър Манев е успял с помощта на Учителя да се измъкне от негативните си аспекти и да доживее до 1962 г., когато напуска този свят, малко познат на хората около него. * Забележка на съставителя: За Петър Манев виж в „Изгревът”, т. XVIII, с. 836 ÷ 837
към текста >>

58. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

Използвана е същата страница на книгата „Учителят”, но докато при нея имената на съставителите са в самото начало, тук от скромност са поставени накрая, на стр.
Едно е Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Амин. III. Книгата „Учителят” - Разговорите при седемте Рилски езера 1. Съставители - Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов. Технически уредник - Неделчо Попов. Използвана е същата страница на книгата „Учителят”, но докато при нея имената на съставителите са в самото начало, тук от скромност са поставени накрая, на стр. 288. 2. Тази книга е отпечатана през 1948 г. в печатница „Стопанско развитие”, София. За да се отпечата вън or Изгрева, е необходимо разрешение, сьщото такова, което са имали за отпечатване на книгата „Учителят”. Използва се същото разрешение, защото на листа пише „Учителят”, а тук се добавя, че това са разговори при 7-те Рилски езера. 3.
към текста >>

59. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

В държанието му имаше някаква необикновена скромност и деликатност.
Спомен за д-р Методи Константинов През 1967 или 1968 г. възрастна дама, позната на семейството ми, ме попита дали бих искала да давам уроци по френски на един господин, чиито книги ще бъдат издадени във Франция и който се надява да посети тази страна по този повод. Аз се съгласих и така един ден тя дойде в къщи с д-р Методи Константинов. Предмен стоеше невисок мъж със светли очи, в сив костюм и шлифер. От цялата му външност лъхаше спретнатост и чистота. В държанието му имаше някаква необикновена скромност и деликатност. Уроците започнаха, но доста скоро д-р Константинов ме помоли да преведа на френски части от неговия труд, които предстоеше да излезе във Франция. Заловихме се за работа. Той четеше на български, а аз пишех на машина направо на френски. Този начин на работа не беше най-добрият, защото аз нямах нито време за размисъл, нито български текст в писмена форма, върху който да работя след срещите ни. Казвах това на д-р Константинов, но той твърдеше, че моят текст ще бъде редактиран впоследствие и че за момента има нужда от груб превод, който да изпрати във Франция.
към текста >>

60. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

ТОМ 20

Вродената скромност, наследена от майка му, и простотата в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона.
Довчера заложници, измъчвани и ругани, когато тия окъсани герои-свет-ци видяха своя върховен вожд, веднага се преобразиха и сърцата им радостно затуптяха, защото почувствуваха, че Родината не е загинала, че България е спасена, и че млад, изпълнен с вяра и надежда, стои пред тях любимият им Цар, както довчера стоеше пред очите им в окопите като Престолонаследник. Един ден историкът ще прецени и отбележи, че България едва ли би могла да оцелее от сполетялата я страшна катастрофа, ако Провидението не бе я сдобило с този мъдър, благ и даровит Държавен глава. И наистина, възцаряването на Бориса III спаси България от явна гибел. Цар Борис е надарен с редки качества. Той е добросърдечен, демократичен, еднакво внимателен към всекиго. Вродената скромност, наследена от майка му, и простотата в неговия живот са най-скъпите и блестящи брилянти на неговата корона. Неговото благородно сърце трепти от най-хубави чувства към всеки добър българин. У Цар Бориса няма гордост. Той еднакво почита и учения, и простия. В лицето на всеки българин той вижда частица от народа, за когото е положил тържествена клетва да му служи беззаветно. И затова, по случай рождения ден на Цар Бориса, нашият именит поет и философ Стоян Михайловски публикува през 1920 г.
към текста >>

През своето царуване Цар Борис служи на своя-любим народ с една пословична скромност, с похвално родолюбие и с безпримерна преданост.
Българският народ не може да намери по-добър владетел.» А в своята книга «Моят живот» знаменитият фелдмаршал фон Хинденбург се произнесе: «Високонадареният Княз Борис със своя жив ум играеше поверената му роля много тактически и твърде скромно, един вид като частен секретар на своя баща през световната война.» По-късно Бенито Мусолини се изказа за него така: «Българският Цар съм срещал няколко пъти и имах възможност да го опозная. Аз много уважавам Цар Бориса, защото е извънредно интелигентен, а главно, той ме плени с това, че е голям познавач на живота. При всяка среща той ме завладяваше все повече с житейския си опит»... В продължение на двадесет и пет години Цар Борис преживя такива съдбоносни дни, каквито никой монарх на света не познава. Но, заобиколен от безпределната народна обич, той с рядка смелост и себеотрицание, с търпение и самообладание, а главно със забележителна мъдрост и прозорливост, съумя да отстрани всички опасности, да превъзмогне всички трудности и да създаде от разстроена и унизена България една образцова държава на ред, мир и всестранен напредък. Цар Борис успя най-после да си спечели ценни приятелства сред чуждите владетели и държавници, за да осъществи тъй силно жадуваното обединение на българския народ. През своето царуване Цар Борис служи на своя-любим народ с една пословична скромност, с похвално родолюбие и с безпримерна преданост. Най-доброто доказателство за това са буйните народни манифестации навред из България, гдето Цар Борис се е появявал. Българският народ винаги е вярвал в своя Цар и не остана излъган. Народът обича своя Цар, защото знае, че и Царят искрено го обича - че страда с неговите страдания и се радва с неговите радости. Върху тази взаимна обич се гради светлото бъдеще на българската държава. И наистина, Цар Борис никога не е преставал да изпълнява усърдно свещения завет на майка си, изразен в последния час на живота й: «Борисе, когато един ден бъдеш повикан да царуваш, постарай се да бъдеш най-добрият цар между царете!
към текста >>

61. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов

Сатурн в VIІ дом - съпругата му ще има Сатурновите качества; непорочност, скромност, такт, мъдрост, икономия, полезни за Лулчев и успех в обществото.
Луна в съвпад с Плутон (). Дава хаотичност в мисли и чувства. Борба между духа и плътта (ума и сърцето). Най-тежко действа до 30-годишната възраст. Невъзможен брачен живот - развод или смърт на единия от съпрузите. Сатурн в VIІ дом - съпругата му ще има Сатурновите качества; непорочност, скромност, такт, мъдрост, икономия, полезни за Лулчев и успех в обществото. Показва преждевременна смърт на съпругата. (Лулчев предупреждава в началото на 1931 г. жена си Гела, веднага да напусне дома си, защото там я очаква смърт. Тя не го послушва и през месец май е убита от Малина Тимева и майка й Стайна - нейни слугини.) Сатурн ретрограден в Рак () е слаб и мъчно проявява качествата си (заточение). Наранен дава неприятности в семейството, които се увеличават с годините.
към текста >>

62. 58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)

(В. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, София, 16.ІІІ.1942 г., стр. 1 ÷ 2)

Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата.
Бакунин, Кропоткин, Карл Маркс, Ботев, Левски бяха станали кумири -десятки бяха готови да сложат главите си за техните идеи, а когато Балканската война се обяви, ний, 16-годишни хлапаци ученици, писалките захвърлихме, пушките уловихме и граница прехвърлихме, да се борим за свободата на брата роб! На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата Добруджа, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето... Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха... Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини. За едни можем да намерим сили да ги отстраним, а други да не са под наша власт, но ний трябва да започнем най-напред от родителите, те да се опомнят и откажат от лекия и булеварден живот и с личния си пример дадат поука на младите и околните на порядъчен живот, защото родителите са огледало на младежта, тя в това огледало визира утрешния свой лик. По-голям морал сред родителите и по-възрастни. По-голям контрол на собствените дела, повече личен пример в доброто. Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата. Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени. Да поливаме цветята и да плевим трънето... Всеки човек има и хубави, и лоши дела - да насърчаваме, подкрепяме доброто и кореним злото. Ето, което трябва да прави всяка майка, всеки баща, всеки младеж и всеки човек, всеки: като оправи себе си, ще оправи дома си; оправи ли дома си, ще оправи селото, града, околията, окръга - България. Тръгнат ли всички работи в ред, и България ще тръгне, и младежта ще се коригира, а останалото ще дойде от само себе си. Рибата се омирисва от главата.
към текста >>

63. 2. ВЪПРОСИТЕ ЗА НАШИТЕ ПЕНСИИ ОТНОВО НА ДНЕВЕН РЕД

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев*

Засега пострадалите от войните, чиято скромност подчерта г-н Божилов, с благодарност приемат грижите на правителството на г-н проф.
Вазов и Андро Хр. Лулчев (речите даваме на втора страница) и вдъхновената реч на министър Божилов, единодушно прие на първо четене законопроекта. В парламентарната финансова комисия, под председателството на г-н Петър Кьосеиванов, ще бъде разгледан отново по-обстойно законопроектът, т. е. ще бъде разгледан и в същността му въпросът за пенсиите на пострадалите от войните. Като имаме обещанието на министъра на финансите г-н Божилов, още сега и впоследствие правителството ще разшири мероприятията си, все в досегашната посока на подобрение участта на пострадалите от войните, ние се надяваме, че нашите искания с нашия законопроект в скоро време ще се осъществят. Засега пострадалите от войните, чиято скромност подчерта г-н Божилов, с благодарност приемат грижите на правителството на г-н проф. д-р Филов към най-заслужилите български синове, грижи, които са и под близкото и бащинско бдително око на Върховния покровител на пострадалите от войните - Негово Величество Борис III, цар на обединена България.
към текста >>

64. I. ВЪЗРАЖЕНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 1944 Г.

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

Същият ще установи и моя частен живот на скромност, честност и в изключителна помощ на страдущите и пр. 7.
Боянски възход № 68 - Бояна, който ще установи, че още преди обявяването на войната между Германия и Русия аз съм давал съвет на Царя да състави селско-работническо правителство, предал съм му разговора с Царя, че съм се застъпвал за много осъдени комунисти и партизани, било за тяхното освобождаване от концлагерите или от затвора, било за отменение на смъртните им присъди и съм успявал много пъти, че между освободените е бил и регентът Т. Павлов и пр. 6. Юрдан Ж. Андреев от София, живущ в с. Саранци, Новоселско, който ще установи, че при разни разговори през годините на войната съм се изказвал, че Германия ще изгуби войната, че където е Англия, там ще спечелят, че съм поддържал мир без победа и пр. Същият ще установи и моя частен живот на скромност, честност и в изключителна помощ на страдущите и пр. 7. Сава Калименов от град Севлиево, редактор на в. “Братство”, който ще установи - като сътрудник на вестника му аз съм давал статии, които не са прогермански, а общославянски и общочовешки, и че съм дал статии в броя му от 2 октомври 1944 г. със същото съдържание. 8. Минко Михов от с. Преслав, Пловдивско, Директор на кооперативното вегетарианско стопанство, който ще установи, че осъден като комунист, по мое ходатайство е бил освободен, както и че съм помагал на много други осъдени или интернирани комунисти. 9.
към текста >>

65. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

По зла участ той, както винаги е бил олицетворение на скромност, тих и свенлив като невинно дете, който не можеше спокойно да види най-малката рана или болка на другиго, е осъден за конспиративна дейност.
Пирдоп, живущ в ст. София, ул. “Доктор Лонг” № 39 За помилване Господин Генерал, Синът ми Иван Стефанов Сергиев, студент, 22-годишен, е осъден по чл. 16 ЗЗД на смърт с присъда по наказателно дело № 10/1943 г. на Софийския военно полеви съд. По зла участ той, както винаги е бил олицетворение на скромност, тих и свенлив като невинно дете, който не можеше спокойно да види най-малката рана или болка на другиго, е осъден за конспиративна дейност. Господин Генерал, Не мога да си представя, че синът ми, за когото аз и майка му сме пожертвували целия си живот, за да отгледаме него и другите три по-малки - две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската на Негово Величество, е способен да извърши каквото и да е престъпление, дори и най-нищожното, камо ли такова, за което законът да иска живота му. Смутено, но искрено и с тревога се питам: може ли един баща, запасен подофицер, участвувал във войните 1912 ÷ 1918 години в Първи конен на Н. В. полк, награден с кръст за храброст и с бронзов медал за заслуга на неговите бойни отличия, организиран запасен подофицер, основател на подофицерското дружество още през 1924 г, което близо 20 години е водил като секретар-касиер, и председател на гара Бойчиновци, ще отхрани син, който да се бори срещу онова, което е най-свято за баща му. Вярвах, че синът ми върви по моите стъпки, вярвам и сега, че той се вдъхновява само от онова, което е движило мене в живота. И той, и всичките ми други деца са вземали живо участие във всички вечеринки и тържества на подофицерите, за да се калят в патриотичен дух.
към текста >>

66. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Те живееха в голяма мизерия и скромност.
Тя седеше все в градината им. И сестрата й даваше всеки ден храна - и то само водичка с малко напоен хляб. Това беше. И всеки ден. Ние, като отивахме у тях, им занасяхме разни храни - маслини, сирене, зехтин и др. Те живееха в голяма мизерия и скромност. Брат Иван Бойчев беше много духовен и издигнат брат. Верен на идеите на Учителя, той ръководеше там Братството. Често са ни водили в салона, който беше в града някъде. И братът всичко осветяваше с присъствието си и работата си. Пееше много хубаво, сякаш и сега чувам гласа му.
към текста >>

67. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Продължение

Въпреки скромността си, той има необикновено силно благотворно въздействие върху хората.
Безпокоях се, че положението й е критично. Той отсече: “Майка ти си заминава, но ти се пази! ” Оказа се ужасно прав - след няколко дни тя издъхна, а аз се опитах да преобърна моето страдание в сила, правеща душата по-устойчива. Изпращала съм много хора при Светозар, лица, които нямат нищо общо с учението, и той никога не е отказвал помощ на търсеща душа. Те винаги са оставали доволни, успокоени, облагородени, попивали са с душите си оживялото в устата му Слово. Въпреки скромността си, той има необикновено силно благотворно въздействие върху хората. Убедена съм, че е извършил огромна тежка работа с хиляди души в беда, като е провождал Божествените лъчи към нуждаещите се, без да очаква слава, пари, дори благодарност! Брат Светозар е сред личностите в българската школа на Всемирното Бяло Братство, които ще оставят ярка диря в историята й. Семенцата знание и опит, които е посял в хилядите си слушатели, ще разцъфтят, а плодът ще бъде популяризиране на идеите на Любовта и Истината тук, в България. 13. Писмо от сестра Мария Шопова Получено от дъщеря й на 28.06.2003 г., 20 дена след нейното заминаване на 8.06.2003 г. Светозар. Откъде дойде това име?
към текста >>

68. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

Девата вижда нещата малки и дава скромност.
Смаляване и уголемяване Днес ще ви опиша едно мое преживяване. Моят Асцендент е Риби (аз съм Рак) и Управителят Нептун е в Дева. Това ми дава да се виждам малка, да се смалявам, по-малкат отколкото съм. И така цял живот. Бях много срамежлива, чак до комплекс. Девата вижда нещата малки и дава скромност. Вторият господар на хороскопа ми е Юпитер. Той пък вижда отвисоко! Неговият цикъл е 12 години, И така, при едно от неговите преминавания през моя Асцендент, и в опозиция на Нептун, някъде към 1978 г, ми даде следното преживяване (те никога не се повтарят и не са еднакви): Изведнъж се почувствувах голяма, голяма (това беше психическо изживяване) - 10-на метра и повече, като големите апартаменти. И тръгнах навсякъде, вървя и все съм голяма. Гледам от много високо долу хората вървят, колите се движат, и аз се страхувах да не ги смачкам.
към текста >>

69. XVII. Писмо от Величка Няголова до Учителя Петър Дънов от 23 август 1996 г.

Къде сте Вие с Вашата скромност, Вашият взор винаги към Божествения свят, откъдето сте дошли, с Вашата велика милост и Любов!
Срам и позор! О Небе, отвори се и го глътни, заедно с неговата измама и лъжи! Ако той е работил против Вас, значи е работил против Бога! Не го критикувам, Великий Учителю, но Ви пиша за всичко, което констатирах там. За ритуалите, за картата и членски внос, за тези беседи, които той е изнасял, със знание, черпено от Вас и смесено и с други течения, за неговия бял портрет навсякъде и на всяка книга, без да има и дума за Вас, за това огромно, дълго име с титли! Къде сте Вие с Вашата скромност, Вашият взор винаги към Божествения свят, откъдето сте дошли, с Вашата велика милост и Любов! А той е бил заобиколен с млади девойки и момци, се хранел настрани с богати прибори! Как така ще се обявява за „Миров Учител”? Или за продължител на Вашето Велико Дело? Има само един-единствен Учител на Великото Всемирно Бяло Братство, и това сте Вие - било на този, било на онзи свят! Всеки 2000 години идва по един велик пратеник от Небето, за да помогне на човечеството!
към текста >>

70. III . Епохата на Водолея

ТОМ 22

Животът им ще се украсява от пълна скромност и велико смирение, макар че те ще бъдат с велико знание, което с голяма любов ще го раздават на всички, които се интересуват от него.
Славяните ще се обединят в името на любовта и благото на човечеството и ще работят за духовното и мистичното му развитие .Любовта ще стопи старата човешка карма и всички ще се радват на живота и ще се развиват напълно свободно. Бедни и богати ще си подадат ръка и ще създадат едно братство, в което всички ще бъдат равни и ще се надпреварват да проявяват доброто и любовта. Във втория деканат на Водолей - от 2634 до 3354 година , на Земята ще нахлуе втората космична вълна от същества, които ще дойдат от планетата Уран , носителка на Божествената Мъдрост. Учителят ги е нарекъл „Синове на Мъдростта". Те ще бъдат гениални, но много ще се различават по своята структура и поведение от хората, които ние сме считали за гениални. Животът им ще се украсява от пълна скромност и велико смирение, макар че те ще бъдат с велико знание, което с голяма любов ще го раздават на всички, които се интересуват от него. Уран , както и всички други планети, има два полюса . Висшият - за пробудените души, е свързан със свръх съзнанието, което освобождава човешкия дух, а другият е свързан със самосъзнанието на обикновения човек - с неговия личен живот, егоистичните и шовинистичните наклонности, които се проявяват масово в сегашния ни живот.Синовете на Мъдростта ще бъдат вещи астролози и ще посочват правия път на всяка душа към Бога. Те ще имат дълбоко смирение пред величието на Незнайния, който е създал всичко в света. Урановите същества ще дадат ход на много нови открития във всичките области на науката, които ще помогнат на хармоничния живот на човечеството. Ще пометат всички паяжини, заблуждения, неразбирания от умовете на хората и ще тълкуват по съвсем нов начин (езотеричен) Писанието.
към текста >>

71. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

ТОМ 22

За разлика от досега съществуващите човешки гении, Синовете на мъдростта ще проявяват велика скромност и от живота ще изчезне всяка гордост.
Вторият , научен деканат - вълната на Мъдростта ще трае о т 2634 г . до 3354 г . През него ще стане голямо пречистване на старите атавистични прийоми и навици на хората. В този деканат на земята ще се превъплътят много светли души от висшата октава на Меркурий - планетата Уран. Уран е носител на Божествената мъдрост и неговите жители са били гениите на човечеството, а Учителят им даде името „ Синове на Мъдростта". За разлика от досега съществуващите човешки гении, Синовете на мъдростта ще проявяват велика скромност и от живота ще изчезне всяка гордост. Човечеството ще се освободи от сферата на Сатурн и ще влезе в тази на Уран, където ще развие своето свръхсъзнание, което носи свобода на човешкия дух. Синовете на мъдростта ще бъдат носители на познанието и светлината. Те познават отлично звездните пътища, които чертаят съдбите на хората. Ще отпадне цялата тази култура на парите и отрицателните последствия от безлюбието, обхванало човечеството. Изкуствата ще се издигнат на своята висока степен на развитие.
към текста >>

72. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

Той не обичал да прави шум със своята лечебна метода, но при все това неговата скромност не попречила да го спохождат хиляди страждущи, от които някои се церили при него, а други са получавали само съвети, но и всички са намирали изцерение и облекчение на болките си.
Но, обаче, ако това, разбира се, може да се мисли и смята за разлика, съществува едно различие между тия два метода, че методът на Севастиян Кнайп е приложим в своята си цялост само в санаториална обстановка с подготвени санитарни сестри и братя, които са помощен персонал в приложенията на разните начини и форми на природолечението и водолечението, а именно: слънцеле- чението, въздухолечението, билколечението и хранолечението-диетата, когато методата на Луи Куне е сведена дотам, че може да се приложи както в царския дворец, така и в циганската колиба, но, разбира се, зависимо от годишните времена: пролет, лято, есен и зима. И двамата природолечители са били тежко болни: първият- от туберкулоза, а вторият- от рак, и затова в душата и съзнанието им залегнали мъдри мисли, ръководни в живота им. Севастиян Кнайп изразява своето телесно и душевно състояние с мотото: «Който сам е търпял нужди и лишения, той знае да съчувствува всякому в бедите и нещастията.» А Луи Куне: «Който дири истината, не трябва да държи сметка за страданията.» Първият [Кнайп] основава своя метод на 35-годишна опитност и издава през м. октомври 1886 г. своя труд «Моето водолечение». Той не обичал да прави шум със своята лечебна метода, но при все това неговата скромност не попречила да го спохождат хиляди страждущи, от които някои се церили при него, а други са получавали само съвети, но и всички са намирали изцерение и облекчение на болките си. Всички са му изказвали най-горещи благодарности и едногласно твърдели, че тяхното здраве се възобновило, добили пресни сили и нова обич към живота. Първото издание на неговия труд било разграбено в два-три месеца и трябвало през последующите пет години да се отпечата в 35 издания и в повече от 200 000 екземпляра. Така водолечебната метода на Кнайпа добива всемирна известност и тихото селце Верисхофен, гдето той е бил свещеник, почва да се посещава от хиляди болни за помощ и лечение. През 1891 г. са постъпили и посетили Кнайпа в повече от 30 000 души болни и са били отворени водолечебни заведения не само в Бавария, но и в други германски държавици.
към текста >>

73. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

Не искам да пропусна да подчертая, въпреки Вашата скромност, г-н Докторе, дълбокото впечатление, което ни направи проявената от Вас абсолютна безкористност, с което извикахте нашето специално уважение към Вас, като скромен и съвестен обществен служител.
Макар и твърде късно, по полунощ и въпреки проливния дъжд, Вие, уважаеми г-н Докторе, не пожалихте труда и спокойствието си и благородно и человеколюбиво се отзовахте на отправената от брат ми покана и на километри надалеч, всред нощ и в дъжд се озовахте при болната ми майка, за да установите, че е загнил черният й дроб. Благодарение Вашата любезна намеса и дадените от Вас лекарства и нареждания по храненето, положението на майка ни удивително бързо започна да се поправя, така че фактическото излекувание биде завършено само в течение на един и половина месеца. Следва да отбележа, обаче, че 20-тина дни след започване на лекуванието на нашата майка, разрезът от правената й преди 16 години операция на жлъчката се разтвори на едно разстояние от 5-6 см и от него изтече набрана гной. След това, благодарение на дадените от Вас мехлеми, раната неимоверно бързо отново зарасна. Така благополучно се приключи лекуването и излекуването на майка ми, която остана вече по-нататък да изпълнява препоръчаната от Вас хранителна диета и до днес, слава Богу, е жива и здрава и с чувство на особена благодарност споменава името Ви. Не искам да пропусна да подчертая, въпреки Вашата скромност, г-н Докторе, дълбокото впечатление, което ни направи проявената от Вас абсолютна безкористност, с което извикахте нашето специално уважение към Вас, като скромен и съвестен обществен служител. С всичко казано дотук ние още далеч не можем да опишем голямата психологическа паника, от която Вашето любезно, спокойно и самоуверено действуване ни избави. Считайки, че това наше писмо е твърде недостатъчен израз на дълбокото ни уважение и признателност към Вас, г-н Докторе, молим учтиво още веднъж да извините закъснението му и Ви подчертаваме, какво ще ни бъде особено удоволствие да ни посетите всякога, когато намерите за добре, като знаете, че винаги Вие ще бъдете нашият най-желан и драг гост. В очакване провидението да ни даде възможност по някакъв начин дейно да изразим нашата признателност, почтително Ви поздравлявам от името на моите близки и от мое име. Ваш: (подпис) 17. Лечебен мехлем за всякакви рани С д-р Гарофалов, син на нашия брат Гарофалов, при една среща случайна, дори неприятна, с един руски войник става в последствие едно запознанство и сближение.
към текста >>

74. 6. Спомен за Невена Неделчева от Николина

Невена Неделчева

Питах я как пише, а тя с една скромност ми каза: - Просто сядам на машината, дали на български или есперанто - от горе ми се диктуваше какво да пиша: разкази или романи.
Почти всяка сутрин играех с нея Паневритмия. Въпреки че живееше в «Люлин», тя първа идваше, с голяма дисциплина и предана ученичка на Учителя. С нея редовно посещавахме събранията и сбирките на литературния кръжок «Асен Григоров» с ръководител Райна Арнаудова и с нея, не само на беседи, но и по есперантска линия станахме близки, както бяха двете с Невенка. Много ги уважавах и се учех оттях. Една сутрин, докато играехме Паневритмия, тя ме погледна особено, каза ми, че вижда миналото и бъдещето ми, така ме окуражи с хубавите си думи за мен... Бях изумена от ясновидството й. Питах я как пише, а тя с една скромност ми каза: - Просто сядам на машината, дали на български или есперанто - от горе ми се диктуваше какво да пиша: разкази или романи. Помолих я да й прочета едно мое разказче за «Моите цветя». След като го свърших, строго ми каза: -Ти да не си мислиш, че си Тодор Живков, на който му пишат докладите?! Повече не поисках помощта й. Защото тя бе права ако сам не се трудиш прекомерно за своето израстване, никой не може да ти помогне! Последните години преди да си замине, с всеки ден ставахме по-близки.
към текста >>

75. II. «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ»

Борис Рогев

II. «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ» Животът му преминава действително «скрит» зад едно рядко чувство за дълг и непрестанна деятелност, зад една рядка скромност и лично достойнство, зад математически формули, значещи много за българската култура.
II. «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ» Животът му преминава действително «скрит» зад едно рядко чувство за дълг и непрестанна деятелност, зад една рядка скромност и лично достойнство, зад математически формули, значещи много за българската култура. Към 1960 г. са вече написани основните научни разработки на Борис Рогев, публикувани в българския специализиран печат и в чужбина, с положителните отзиви от наши и чужди учени. Написана е и книгата «Астрономически основи на първобългарското летоброене» и започват митарствата по нейното обсъждане и публикуване. Първи рецензенти са геодезът акад. Вл. Христов и историкът проф.
към текста >>

76. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

Но с тоя отказ - аз искрено смятам, че не д-р Томов, а България е загубила своя честен и безкористен служител; да не говорим за Евангелизма... Въпреки своята скромност, д-р Томов можеше с какво да се похвали.
Хиндалов очерта в качествата му на добър българин, защото, каза той, гражданственост и християнщина се преливат, както водата в сюнгера и сюнгерът във водата. Християнството докато за мнозина е само външна дреха, за скъпият покойник то бе живот и дихание. Неговият отличен син г. проф. Тома Томов свидетелствува за патриархалната му осанка на свещенослужител и в дома, плод на което се явява силната вяра на чедата му и техният примерен живот по стъпките на мил баща. Дори, както знаем, при поканата му да вземе министерски пост още при княза Батенберг, той отказва, за да остане верен на Христа: - Аз съм Негов министър (служител)! Но с тоя отказ - аз искрено смятам, че не д-р Томов, а България е загубила своя честен и безкористен служител; да не говорим за Евангелизма... Въпреки своята скромност, д-р Томов можеше с какво да се похвали. Той взема най-живо участие в 1-о ни Учредително събрание във В. Търново, като по онова време е бил един от най-образованите ни българи. Той бе отличен класик и владееше над 10 езика. П-р Томов, капго истински християнин и отличен академик, гледаше на нещата от високо и строго библейски. Не бе сектант и за всички църкви даваше психологическо обяснение на съществувание.
към текста >>

77. 13. Слави Василев Гюдеров

Веднъж възприел истините на това учение, той стриктно спазва нормите за правилно живеене - в храненето - вегетарианство, в поведението - скромност, в живота - морални постъпки.
Вуйчо Слави ги заведе на гости в дома си. Гостите бяха стъписани от достолепното посрещане." В София е станала срещата му с Учителя около 1914 г. Бил е почти непрекъснато с Него или са си писали. Посещава с ентусиазъм неговите сказки. Чувства се възнаграден в търсенето си на духовното от своите средношколски години - сега като студент Слави намира идеите на Бялото Братство. Веднъж възприел истините на това учение, той стриктно спазва нормите за правилно живеене - в храненето - вегетарианство, в поведението - скромност, в живота - морални постъпки. По време на Първата световна война Слави прекъсва следването си, заради участие като подофицер във войната. В атака винаги е пред войниците си с вдигнат пистолет в дясната ръка, но с колкото патрона заминава, с толкова се връща. По негови собствени думи не е дал нито един изстрел, "за да не нарани някое невидимо същество." Тези същества и него са го запазили за да се върне след войната в Свищов без нито една драскотина. В професионален план той помага на баща си във фирмата от юношеските си години и навлиза в строително-предприемаческия бизнес, където придобива професионални умения. След основаването на свищовската група на Бялото Братство Слави е сред поканените от Учителя за събора в Търново през 1920 година наред с Анчо Анев, Генчо Александров, Нешка Анева, Невенка Богданова, Пенка Н.
към текста >>

78. 18.Следшколен период 1945 -1951 г.

Скромността беше характерна за нея.
Някои от материалите изпращаше до съмишленици на братството в чужбина. 1945 През февруари в Държавната търговскагГимназия в Свищов е назначена за преподавател по български език Славка Мънзова, следовничка на Учителя от Свищов. За нея Християнка Иванова разказва, че е посещавала молитвените събрания в домът на Саръбееви. Колегата и от Държавната търговска гимназия Кирил Живков споделя отличните си впечатления от работата и там. "Тя е изискано, но скромно облечена, винаги разположена да общува с околните, с жив интерес към събитията в колектива и извън него. Скромността беше характерна за нея. Изживяваше дълбоко случките в преподавателската си работа, но запазваше самообладание при лош успех на някои ученици. Беше ерудирана и често цитираше автори от различни литературни произведения. Съпругът и беше агроном и имаха една дъщеря. Беше грижовна майка и съпруга". През май 1945 година за директор на Държавната търговска гимназия - тогава икономически техникум - Свищов е назначен Възкресен Иванов Анастасов от София.
към текста >>

79. 6. Бащата пуритан

Пълно въздържание и скромност бе неговото житейско мото.
6. Бащата пуритан Но баща ми бе пуритан в пълния смисъл на думата. Никакви суетности не се позволяваха в къщи. Пълно въздържание и скромност бе неговото житейско мото. Той никога не пропуши, никога не докосна алкохол и никога не ни заведе на някакво увеселение, ресторант или забава. Единствено киното бе допуснато за нас, а и то много рядко. Той обичаше природата и ни извеждаше лятно време от сутринта с храна в боровата гора на Княжево или Борисовата градина. Редът и хигиената в къщи бяха безупречни. На всяка храна той изчисляваше калориите и се грижеше само за храната ни.
към текста >>

80. 17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Той я обиква нежно, както и тя него, но моралът на времето, нейната скромност и свенливост, както и неговата нерешителност да говори за това, което е въздух и хляб за живота му, не съдействат за сближаването им.
17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго Млада седемнадесетгодишна девойка - кръгъл сирак, отгледана от по- голямата си сестра Ана, майка ми е почувствувала за първи път трепета на любовта. Измъчена от седемгодишната си възраст, принудена като дете да изкарва с черен труд из тютюневите пловдивски фабрики прехраната си, тя е жадувала за обич и живот. В дома им идва млад, светлокос китарист, който я учи да свири на китара. Той я обиква нежно, както и тя него, но моралът на времето, нейната скромност и свенливост, както и неговата нерешителност да говори за това, което е въздух и хляб за живота му, не съдействат за сближаването им. В двора на същата къща живее беден студент със старата си майка. Той е снажен, хубав младеж, с тъмни къдрици и сиво-зелени очи. Той е видял чернокосата румена девойка в двора, чул я да пее, тя е работлива, весела, енергична - тя ще украси живота му. Един ден я вижда на двора и се запътва към нея, но тя като уплашена сърна побягва-тя не иска да срещне погледа му-та нали сърцето й е заето! Но смелия студент говори на нейната сестра, при която тя живее - иска направо ръката й.
към текста >>

81. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие.
Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование. Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в живота, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в живота. Но тази благородна жена царица Елеонора не трябваше само на бъдещите владетели на страната, тя трябваше още за българския дворец и за българския народ. Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството. Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие. И днес. когато ние си спомняме, че царят ни прекланя години и наближава към старост, ние не се боим за нашето бъдеще. От поминалата година, благодарение пълновъзрастието на Наследника, ние имаме и помощник на Царя, и с време този помощник ще възприема всичкото ръководство на държавния механизъм и когато главата ще слезе от сцената, ще се има негов пълен наместник и отечеството ни не ще види никаква криза. И този бъдещи наш цар е добре приготвен. Тъй казват всички които са сведущи.
към текста >>

82. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

ТОМ 26

Тия неща биха Ви се изпратили в натура, но по-добре е така, да си ги набавите сами, според Вашия вкус и ... вашата скромност.
Добра г-це Славчева, След дълго отсъствие обстоятелствата наново ме доведоха в София. Срещнах Ви пътьом с тетрадка в ръка и погледът мй схвана, че продължавате да учите и че се нуждаете от чифт галоши за нозете и една шапка за главата. Прочее, моля от изпратената Ви сума да си набавите тия необходими за вас вещи. Нищо не икономисвайте от изпратеното. Ако нуждата от шапка не е тъй голяма за вас, вместо такава вземете галоши и зимни обуща от плат. Тия неща биха Ви се изпратили в натура, но по-добре е така, да си ги набавите сами, според Вашия вкус и ... вашата скромност. Принципите ми и условията от миналото важат и днес. Природата със своите методи ни създава скърби, а ний хората, трябва да създаваме радости един другиму, за да се яви равновесие. Това е мисля смисъла на поръчението „Любете се един друг". Да се молим, Господ да осъществи светлите мечти на добрите души за Божиите работници. Привет: Добринка Емануилова.
към текста >>

83. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Умолявам Ви в моите действия да виждате само скромност и смирение.
Прочее, очаквам Вашето съгласие да приложиме проекта, който Ви съобщих, като приложите исканото мое писмо. Моля да се явите при старият наш пощалион и получите оставеното от мен. Това сторете по възможност идния понеделник преди обяд. В следните два дни ще очаквам и Вашия отговор по същия път. Както е поставено моето пликче, така привържете и Вашето, защото възможно е да преседи там повечко дни тоя път. Умолявам Ви в моите действия да виждате само скромност и смирение. Даже и в явяването ми пред Учителя желая да получа не награда, а наказание. Завършвам, като казвам „Да бъде Волята Божия”. В. В. Д- Е. 8 АВГУСТ [1926 г.] Тя пита имам ли си средства.
към текста >>

84. 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Чух думи: ’’Работи в скромност и мълчание, и все ще събудиш някоя душа”.
Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака. Но и тук ме намериха - нова целувка по челото, по бузите, по устните, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице. Чух думи: ’’Работи в скромност и мълчание, и все ще събудиш някоя душа”. „Вълшебно” -викат. Така ридах аз, сграбчила торбата и гегата си, сама не зная защо. О, Великден Божий! .Асавита” пак се скри в пазвата ми и като че ли там изчезна завинаги. Колко страшно, чудно ми стана.
към текста >>

85. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Глава 2. Движение и гимнастика

Затова и неговият живот на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността.
Учението се изля като завършена скулптура, величествена и жива с устрем да живее, да се разраства и да изпълни предназначената си цел. Учението бе свалено на Земята в своята кристална чистота. Учителят изпълни Своята задача за която беше дошъл. “ Свършихме една малка работа " - посмъртните слова разкриват величието на подвига, преминал нечуто и незнайно в пределите на една малка страна за една голяма част от този народ. Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини. Затова и неговият живот на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността. Животът протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше. Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и живота. Нямаше нищо крещящо, странно, неразбрано, потайно, нереално. Всичко край Него дишаше простота, яснота, чистота, невъобразим мир. Мирът проникваше в душите на всички, които се приближаваха при Него, за да докосне съзнанието и внесе в него най-живия елемент - светлината.
към текста >>

86. 3. Паневритмия: хореографска поема

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Не е въпрос за скромност, не е въпрос и за преувеличение, нито за лансиране - ние говорим на ония, които ще ни разберат, повярват и които уверени сме ще го опитат, за да ни отдадат един ден право.
Сега, когато се връщаме към тази част от делото на Учителя, ние се приближаваме до тези пролетни летни утра, когато поляната блещи от чистота и свежест, когато слънчевите лъчи се отразяват върху прозрачните росни капки, когато въздухът е парфюмиран от боровата смола, когато на Изгрева плодните дръвчета или цъфтят или са отрупани с плодове и аромата на зреещите плодове се чувствува - не може да се говори за Паневритмия без да опишеш макар и бегло в едри черти обстановката - пейзажа като неделима рамка на тази красота, която звучеше еднакво жива и богата, както през ранната пролет, така и през знойното лято. За Паневритмията може да се говори толкова много, защото тя бе частичка не само от Неговото многообразно творчество, но и частичка от нашия живот, защото нищо сякаш не ни докосна толкова живо и толкова дълбоко, осезателно бихме казали, както музиката и Паневритмията. Те сякаш бяха слезли при нас като двама пратеника, любвеобилни и щедри, които ни поднесоха най-хубавия дар, като вляха в нас ония сили които щяха да споят най-здравото, най-чистото и най-красивото. От музиката и от Паневритмията ние не бяхме очаровани - не, малко е да се каже обогатени, малко е да се каже вдъхновени. Чрез Неговата музика и Паневритмията ние се докоснахме Д° живителния пулс на Безкрайността и преживяхме свещеното чувство, което посветените в редки мигновения са преживяли в свещените храмове. Не е въпрос за скромност, не е въпрос и за преувеличение, нито за лансиране - ние говорим на ония, които ще ни разберат, повярват и които уверени сме ще го опитат, за да ни отдадат един ден право. Паневритмията ни приобщи към един живот, който не познахме, живот, който никой човек не може да види и опита със сетивата си, но който подозирахме - звучи твърде далечно и нереално в нашия груб материалистичен век - света на вечното, света на реалното, света за който няма човешко сърце и душа да не копнее. Той открехна завесата и ни показа красотата - музиката и Паневритмията беше нещо като радост на Възкресение, като дар на Рождество, като моменти на отдих и красота -празнични камбани, когато бият, небесни хорове огласяват и в душата е само светло - впрочем не само в душата - цялата земя кънти, присъствуваш на нескончаем празник. Музиката и Паневритмията бяха една голяма тържествена служба, в която душата изпитва само едно чувство - веселие, сърцето - дълбок мир, а човешкия ум - обилна светлина. С Паневритмията и с музиката можеше да се живее живот красив, богат, пълен, безоблачен. Всичко, каквото можеше да се случи след това, каквито и смени да ставаха с декорите и постановките, ние не усещахме тяхната тяжест, нищо не ни се виждаше тежко, мъчно, противоречиво, грозно, тревожно, защото Паневритмията и музиката бяха отлели в нас своята магичност.
към текста >>

87. 4. Веригата

Какви бяха нашите загуби - нека не се спираме на този въпрос - ще кажем само, че всичко превърнахме на ценности - на валута, която беше валидна във всичките светове, нека да звучи странно това, но няма да се доизкажем - скромността беше отличителна Негова черта, тя стана и наша .
Странно чувство - неотразимо всичко ни привличаше, на него се върнахме с всичкия жар, не само да го защитим, но и да го живеем; върнахме се като хора, които усещат, че държат в ръцете си ценности, които никоя земна сила може да ги отнеме. Братството и като идея и като здрава сграда построена от силни ръце лежеше пред нас недокосната и величествена в първичната си красота и сила, създадена през епоха, която няма да бъде забравена и неотчетена - една велика идея, която смиташе праха на вековете и нанасяше последен удар върху всичко, което носеше печата на преходността, заблужденията, лъжата досежно идеите, които бяха живи и носеха аромата на вечността. Имахме много време да мислим и да се вдълбочаваме през тези години, когато братството по тяхното разбиране се беше превърнало на фикция, защото бяха изтеглили почвата под краката на братството, като го лишиха от цялата материална база. Смятаха, че братство може да съществува само, когато има пари и доброто желание да направиш братство. Ние не мислехме така. Какви бяха нашите загуби - нека не се спираме на този въпрос - ще кажем само, че всичко превърнахме на ценности - на валута, която беше валидна във всичките светове, нека да звучи странно това, но няма да се доизкажем - скромността беше отличителна Негова черта, тя стана и наша . Тогава видяхме, че онова, което се разкрива е много красиво и много ценно - несъкрушимостта на идеята, несъкрушимостта на братството, което някога ние намерихме, като готова построена сграда в която топлосърдечно ни поканиха ония, които бяха дошли преди нас. Тогава ние решихме да потърсим историята, да проследим времето, да огледаме живия материал, да намерим спойката - живата спойка, които оформиха и здраво споиха братството. Нашето изследване се увенча с пълен успех. От всичките данни, които ни чакаха, ние изплетохме венец - жива плетеница на багри, на тонове - една симфония на труд, усилия и работа, които родиха изпод Неговите пръсти една нова обществена единица рядка по своята красота, чистота и топлота, а най-вече рядка по своята принципност и по своя морал. Основите бяха положени внимателно, грижливо, осторожно.
към текста >>

88. 25. Да знаеш и да можеш

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Някога, макар, че едно време хората вярваха повече, някак си тия полемики бяха и модерни и състоятелни, днес те са почти безпредметни, необяснимо те са вече минало, усещаш че всичко това са страници от дневниците на високомерните, гордите, непросветените, които са забравили скромността, трудолюбието и толерантността на истинските учени, които продължават да се удивляват от разума, от строгата закономерност, от установената логика на процесите, зад които не са съгласни да търсят нищото, празното; не се перчат, че са овладели тайните на Космоса, нито се хвалят, че някога то ще стане губерния на нашата обедняла земя.
Каква верига от време, неизброими епохи, докато се изгради един от тези светове, една Слънчева система, една обикновена планета като нашата: докато се изгради един човек, едно око, едно ухо, нос, вежда, ръка, крак?... Каква колосална работа, какъв огромен труд на милиони работници, които са участвували в тая епопея... Или и учените вярват в чудеса и в мигновения? Всичко диша живот, жива техника, живи закони и безспорно далечна и дълга история, реална и необхватна постановка, докато се изработи крилото на една пеперуда или носа на слона. И ето, че през най-динамичния век, науката намира, че се е добрала до “великата" тайна на космоса, че скоро всичко ще бъде овладяно, доказано дори, че всичко опира до нищото, че всичко е материя, че друг свят не съществува, че умрелите никъде не отиват а на земята и там червеи ги ядат, че човек не притежава душа, която е осенена от дъха на безсмъртието, че Бог не съществува и че всичко на тази тема е чиста измислица и заблуждение. Въпреки всичко, днес, да, тъкмо днес това звучи празно, кухо и някак си далечно. Някога, макар, че едно време хората вярваха повече, някак си тия полемики бяха и модерни и състоятелни, днес те са почти безпредметни, необяснимо те са вече минало, усещаш че всичко това са страници от дневниците на високомерните, гордите, непросветените, които са забравили скромността, трудолюбието и толерантността на истинските учени, които продължават да се удивляват от разума, от строгата закономерност, от установената логика на процесите, зад които не са съгласни да търсят нищото, празното; не се перчат, че са овладели тайните на Космоса, нито се хвалят, че някога то ще стане губерния на нашата обедняла земя. Тези учени, които все пак живеят и работят в нашата земя никога не смятат да вместят всичката вода на земята в една чаша. Учителят се спира и казва на тях: “Не бързайте да откривате кой е създал света и как е бил създаден, не искайте да откривате всичките тайни наведнъж, невъзможно е това. Природата е употребила милиарди години, за да създаде една форма, немислимо е да се откриват тия тайни за кратки срокове. Милиарди години са изразходвани за създаването на Вселената и милиарди години са нужни за да се разбере, как и кога е създадена Вселената.” Милиарди години са нужни, за да си отговори човек на този въпрос... През това време човекът ще учи, ще работи, ще изследва, ще се домогне до великата наука, как да живее правилно, за да се приготви за голямото познание. А да се обясни едно учение с две думи, това само обикновения учен може да изисква и очаква.
към текста >>

89. 7. Слушане, разбиране и приложение

Христос беше за единството, за мира, за любовта, за свободата, за търпимостта, за правдата, за истината, за оная величествена простота и скромност в които Той живя.
Ярък пример в историята на християнството - великите принципи на живота свалени на земята, няколко столетия по-късно биват потъпкани, изкривени и вместо да помогнат на човечеството в името на Христа се вършат толкова престъпления. Причината е именно в третата фаза, която остана като шеметен и недостъпен връх - неприложението на Христовите принципи внеса оная голяма празнина, която трябваше да се изпълни с нещо - така се роди инквизицията и фанатизма. Колко бе лесно на старите евреи да пазят съботата, а колко трудно беше още по времето на Христа да тръгнат след него и да го последват в пътя към Голгота. Неприложението на великите принципи се изражда във фанатично изпълнение на формите и ритуалите, на традициите и вярванията. Всичко това виждаме кристализирано в продължение на векове, отлято в християнското Богослужение. Христос беше за единството, за мира, за любовта, за свободата, за търпимостта, за правдата, за истината, за оная величествена простота и скромност в които Той живя. Евангелията в основата са отживели и в тях няма нищо от онова, което днес се смята християнство. С поразителна яснота са отделени формата от съдържанието - никой не може да ги сбърка. Христовите принципи нямат нищо общо с всичко онова, което е било иззето от езичеството и с всичките ония форми, които в последствие били измислени около Неговото учение, за да изкривят учението. Връзката на Христа почива изключително на този единен и цялостен процес, който представлява велик синтез намерил място в сърцата и умовете на ония, които след като са Го слушали и разбрали, са прилагали Неговите принципи. Пътят на ученика лежеше ясен и определен в пълно съгласие и съответствие с тая мярка; тя щеше да си остане валидна през вековете.
към текста >>

90. 1. Пръв и последен: за майстора (28.VIII.1973 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Тая малка площ - гола и самотна някога, обърната с лице към Витоша като голяма паница, събираща като леща, превърнат от Него и от учениците в малък рай с цветни градини, хладни и цветни, с малки къщички с градинки, с всичката скромност излята тук, с всичката тишина в чийто прегръдки почиваше Изгрева.
Нека не се отклоняваме. "Мястото ми е празно горе, когато съм тук, и тук когато ще бъда горе”. Тук на Земята - ето кое вълнува и привлича нашата мисъл, това място тук на Земята - когато един ден “аз няма да съм тук. Който иска може да го заеме." С пираш се обзет от вълнението, което те обхваща когато заставаш мислено пред оня бял саркофаг, където беше положено Неговото тяло в големия салон през 1944 год., през месец декември 27. След това, близо тридесет години оттогава, заставаш на същото място - тоя легендарен кът на нашата земя наречен “Изгрев”. Тая малка площ - гола и самотна някога, обърната с лице към Витоша като голяма паница, събираща като леща, превърнат от Него и от учениците в малък рай с цветни градини, хладни и цветни, с малки къщички с градинки, с всичката скромност излята тук, с всичката тишина в чийто прегръдки почиваше Изгрева. Изграденият Изгрев. Един миг от миналото и от настоящето. Изгрев вече не съществува и в това, и в това несъществуване на Изгрев се включва идеята когато “мястото ми тук остане празно”. Какъв свят!... Какъв век!...
към текста >>

91. 2. Христос и Учителят: есе (9.II.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

В Негово име до ден днешен се вършат предателства, а пищната форма и ритуалите промениха чистия образ на учението от което лъхаше простота, чистота и скромност.
Христос и Учителят - би могло да се говори на висок глас и на всеослушание - да стигне до всяко човешко сърце, което тупти под Слънцето, би могло да се каже съвсем тихо и шепот да докосне само ония, които биха преживели най-голямата красота, която века можеше да роди. Две хиляди години се проповядва учението на Христа. Голямата канализация направена от хора, вляха идеите Му - собственоръчно бе направено и ония, които се смятаха за призвани не устояха да не влеят нещо и от себе си. Идеите се надигаха, принципите се изкривиха в най-съществената си част - приложението. Станаха неузнаваеми и Христос не би ги познал. В Негово име до ден днешен се вършат предателства, а пищната форма и ритуалите промениха чистия образ на учението от което лъхаше простота, чистота и скромност. Миналото релефно се очертава и историята на християнството е достойна за всички. Заповедите са бивали погазени и на любовта, която бе и същността на учението безцеремонно й бе казано: Ти ще почакаш, имаме важна работа сега. Имаха, разбира се, че имаха, тя бе същата, като на ония книжници, които отбиха навремето течението и отложиха реформата. Любовта винаги можеше да чака, късият живот на човек не искаше катаклизми и бунтове. Искаше спокойствие и сигурност гарнирани от мъртво статукво.
към текста >>

92. 27. “Жена, кога ражда ...: есе (8.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Нека простена бъде нашата нескромност.
“Не бойте се, скръбта ще се превърне на радост”. “Да имате вяра, бъдещето е ваше”. “Бъдете смели и решителни, че Бог е на нашата страна”. Казано е всичко, както Той само може - какво може да се прибави към това величествено цяло?... Само една страничка от нашия дневник, дневник на ония, които не дръзват да се нарекат ученици. Нека простена бъде нашата нескромност.
към текста >>

93. 58.2. Едно посещение: Из един дневник / Стелла [Невена Неделчева]. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 6

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението - най-красивия дар.
Не е в многото, а в малкото! За гладния не са нужни никакви философии и научни теории - Хляб, хляб! Малкото хлебче, което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му! Бъдете жив хляб за гладните там на село! Христос е жив хляб, слезал от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението - най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни! Дълго ни говори. Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова, пълни със сила и живот. Поднесе ни бурканче сладко.
към текста >>

94. 117. Невежеството на учения и отрицанието на духовната същност на живота. Статията

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни там, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът, в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видят с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарят до самата си основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена.
Като всички хора, като членове на това общество, на това човечество от което изхождат, те също така подлежат на и са уязвими от всички видове болести, от които страда човека, изобщо. Но това съвсем не може да служи за доказателство, че всички те, а също така и всички гении на човечеството, били обременени с психопатични заложби, което чисто и просто твърди д-р К. Чолаков. Очевидно е, че мярката на К. Ч. е погрешна. Както в единия, така и в другия случай, той приема за признаци на психопатични заложби всичко това, което е вън от кръга на материалистичното светоразбиране, което не може да се обясни, да се обоснове и да се хармонира с туй, което днес е общепознато и общепризнато и което се счита от някои „учени кръгове” за единствено реално и единствено възможно. Трябва, обаче, господа Чолаковци и всички подобни там, да имат малката скромност поне за момент да допуснат, че животът, в неговата целокупност и същност, не е само това, което те познават и признават, за да се уверят, за да видят с очите си, че техните стройни, логични системи и твърдения, рухват веднага и се събарят до самата си основа, като някои огромни висящи във въздуха кули, веднага щом тяхната подпорка бъде отместена. Такава е съдбата на всички построения на материалистичния ум. Те нямат основа. Те са изградени и привидно закрепени върху една излюзорна даденост. И, колкото разумно обосновани, логични и естествени да изглеждат, достатъчно е да дръпнем фалшивата подпора, върху която са изградени, за да се превърнат в развалини и да се види цялата тяхна несъстоятелност. Ако се заловим да оборваме по точки отделните твърдения и доводи на г.
към текста >>

95. 51. В ръцете на Бога. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 311, 25.07.1943, с. 1.

Истинският гений, истински способният човек е винаги смирен, защото знае, съзнава откъде идва извора на творчеството му, а обикновеният човек, обикновеният, посредствен творец, бил той писател или общественик, човек на науката, на изкуството или на политиката, е най-често горд и надменен - нему липсва скромността, защото той не знае кому служи, не знае с чии сили работи, не познава своето истинско място и своята истинска роля в живота, а се мисли за някакъв голям фактор, действуващ, независимо и свободно.
51. В РЪЦЕТЕ НА БОГА Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 311, 25.07.1943, с. 1. Тисяща ще паднат от страната ти, и десет тисящи от дясно ти, ала при тебе няма да се приближи 91 Псалом Само в смирението израстват истински великите дела на живота. Истинският гений, истински способният човек е винаги смирен, защото знае, съзнава откъде идва извора на творчеството му, а обикновеният човек, обикновеният, посредствен творец, бил той писател или общественик, човек на науката, на изкуството или на политиката, е най-често горд и надменен - нему липсва скромността, защото той не знае кому служи, не знае с чии сили работи, не познава своето истинско място и своята истинска роля в живота, а се мисли за някакъв голям фактор, действуващ, независимо и свободно. Ще повторим: един от най-верните признаци на истинската гениалност е скромността. Геният, истинският гений, не може да не съзнава, макар и само в дълбините на своята душа, в дълбините на своето съзнание, че той е сам оръдие на Бога - че той не е сам в своето творчество, че други сили му помагат, ръководят го, насочват неговите стъпки, действуват чрез него. Че неговото творчество е израз, повече или по-малко на едно колективно дело, и че минутите и часовете на неговото вдъхновение са такива на общуване с неземни, невидими сили, негови закрилници, помощници, ръководители. Тъкмо това е истинският извор на неговата скромност и тъкмо затова той оставя гордостта и надменността за достояние и украшение само на посредствените люде. Ние всички сме в ръцете на Бога.
към текста >>

Ще повторим: един от най-верните признаци на истинската гениалност е скромността.
51. В РЪЦЕТЕ НА БОГА Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 311, 25.07.1943, с. 1. Тисяща ще паднат от страната ти, и десет тисящи от дясно ти, ала при тебе няма да се приближи 91 Псалом Само в смирението израстват истински великите дела на живота. Истинският гений, истински способният човек е винаги смирен, защото знае, съзнава откъде идва извора на творчеството му, а обикновеният човек, обикновеният, посредствен творец, бил той писател или общественик, човек на науката, на изкуството или на политиката, е най-често горд и надменен - нему липсва скромността, защото той не знае кому служи, не знае с чии сили работи, не познава своето истинско място и своята истинска роля в живота, а се мисли за някакъв голям фактор, действуващ, независимо и свободно. Ще повторим: един от най-верните признаци на истинската гениалност е скромността. Геният, истинският гений, не може да не съзнава, макар и само в дълбините на своята душа, в дълбините на своето съзнание, че той е сам оръдие на Бога - че той не е сам в своето творчество, че други сили му помагат, ръководят го, насочват неговите стъпки, действуват чрез него. Че неговото творчество е израз, повече или по-малко на едно колективно дело, и че минутите и часовете на неговото вдъхновение са такива на общуване с неземни, невидими сили, негови закрилници, помощници, ръководители. Тъкмо това е истинският извор на неговата скромност и тъкмо затова той оставя гордостта и надменността за достояние и украшение само на посредствените люде. Ние всички сме в ръцете на Бога. И като индивиди и като общества, и като народи.
към текста >>

Тъкмо това е истинският извор на неговата скромност и тъкмо затова той оставя гордостта и надменността за достояние и украшение само на посредствените люде.
Тисяща ще паднат от страната ти, и десет тисящи от дясно ти, ала при тебе няма да се приближи 91 Псалом Само в смирението израстват истински великите дела на живота. Истинският гений, истински способният човек е винаги смирен, защото знае, съзнава откъде идва извора на творчеството му, а обикновеният човек, обикновеният, посредствен творец, бил той писател или общественик, човек на науката, на изкуството или на политиката, е най-често горд и надменен - нему липсва скромността, защото той не знае кому служи, не знае с чии сили работи, не познава своето истинско място и своята истинска роля в живота, а се мисли за някакъв голям фактор, действуващ, независимо и свободно. Ще повторим: един от най-верните признаци на истинската гениалност е скромността. Геният, истинският гений, не може да не съзнава, макар и само в дълбините на своята душа, в дълбините на своето съзнание, че той е сам оръдие на Бога - че той не е сам в своето творчество, че други сили му помагат, ръководят го, насочват неговите стъпки, действуват чрез него. Че неговото творчество е израз, повече или по-малко на едно колективно дело, и че минутите и часовете на неговото вдъхновение са такива на общуване с неземни, невидими сили, негови закрилници, помощници, ръководители. Тъкмо това е истинският извор на неговата скромност и тъкмо затова той оставя гордостта и надменността за достояние и украшение само на посредствените люде. Ние всички сме в ръцете на Бога. И като индивиди и като общества, и като народи. Ние не само сме „написани на дланта Му", но и фактически живеем на тази длан и всяко наше движение, всеки наш стремеж, всяко наше действие, подлежат на корекцията, на контрола и се извършват под будното око на оная невидима и непонятна сила, на онова вечно будно и всеобгръщащо съзнание, което ние наричаме с думата Бог. Затова първото и най-важно нещо, първата стъпка и първата ни задача в живота, е да съзнаем, да разберем и осмислим нашето истинско място, нашата истинска роля и предназначение в живота. Да съзнаем, че ние не сме дошли тук, на земята, да вършим нашата собствена, лична, частна работа, а работата на Бога.
към текста >>

96. 1.10. Рила - Седемте езера, съборният ден - 25 август, 1968 г. Молитвеният връх.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ