Търсене в текстове за 'Скромност'

С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения.

С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения.
Мъдростта в Духа, за да дойде истинската виделина, добродетелта в сърцето, за да дойде Божият Дух със свойта сила. Дръжте добре изпита си, да се очисти сърцето ви, да се обнови душата ви, да укрепва Духът ви. Желая да разбирате добре Моите думи. Чистотата е велик Божествен процес и когато се завърши, човек вижда Бога в Неговата красота и слава. Ангелите тогава му се радват и добрите хора го обикват. С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието на учителите си, свободомислящите с ума си и светът на Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения. Те винаги остават при особено мнение, ний тъй мислим. Не е лошо человек да мисли, да мисли человек с това се отличава най-малко от буболечките и животните, а добре като живее, отличава се от дяволите, а като върши Волята Божия, търси Царството Божие и Неговата правда, прилича на Бога по образ и подобие. А като Люби, прилича на Христа, Сина Божий. Ще ми кажете: Учителю, ний всички се стремим да изпълним Волята Божия добре и отлично. Но изпълнихте ли я, свършихте ли всичко, което досега трябваше да се стори?
към текста >>

Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).

и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя.
към текста >>

Чух думи: ’’Работи в скромност и мълчание, и все ще събудиш някоя душа”.

Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака. Но и тук ме намериха - нова целувка по челото, по бузите, по устните, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице. Чух думи: ’’Работи в скромност и мълчание, и все ще събудиш някоя душа”. „Вълшебно” -викат. Така ридах аз, сграбчила торбата и гегата си, сама не зная защо.О, Великден Божий! .Асавита” пак се скри в пазвата ми и като че ли там изчезна завинаги. Колко страшно, чудно ми стана. Асавита - Духът на Емануила.
към текста >>

Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните.

Така дава, все едно, че нищо не прави. Песента и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено. Правеше го просто и естествено, като че ли нищо не правеше. А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена. Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода. Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича.
към текста >>

Черните ви са научили на пестеливост, на скромност, като са казвали: „Това е за нас.

Черните ви са научили на пестеливост, на скромност, като са казвали: „Това е за нас.
Сега властта на черните се взима вече. Дето съществува неправда, там са черните. Сега слугата сготви, господарят му се скара и му спира от заплатата и е недоволен. Този господар е от черните. Белите господари са благородни и дават на слугата един лев повече. Черните ви са научили на пестеливост, на скромност, като са казвали: „Това е за нас. Каквото остане, то е за вас." Черните ви са научили да работите. Във Варна един чорбаджия имал кон. Зад чорбаджията едва вървял, а пред него тичал. Та, и вие пред чорбаджията тичате. Изгревът - Том 17
към текста >>

Скромността е качество на ученика.

“Новите мистични вълни, които намират израз в словото на Учителя, сега проникват в аурата на земята, за да я пречистят и подготвят за постепенно настъпващото възшествие подобно на идващата пролет, когато цялата природа започва да се пробужда. Мощната мистична вълна ще завърти колелото на историята към пътя на съвършенството във всички области на живота.” Като предан ученик, Методи Константинов вписва в своите книги онези велики идеи, които Учителят му е поверил в разговор. Той е честен. Цитира думите на своя Учител на всяка страница, анализира ги, доказва правотата на мненията му, но не се изтъква! Скромността е качество на ученика. То е основа на много други добродетели. И понеже учениците на Учителя са донесли от миналото едни добре изработени характери, затова именно на тях бе поверено да изнесат истината за своя Учител. Това стана с появата на книгата "Учителят" през 1947 г. Един от съавторите на тази книга е Методи Константинов. Тя е приносът му към великото Дело, което Учителят избърши в продължение на един човешки живот.
към текста >>

Питах я как пише, а тя с една скромност ми каза:

Почти всяка сутрин играех с нея Паневритмия. Въпреки че живееше в «Люлин», тя първа идваше, с голяма дисциплина и предана ученичка на Учителя. С нея редовно посещавахме събранията и сбирките на литературния кръжок «Асен Григоров» с ръководител Райна Арнаудова и с нея, не само на беседи, но и по есперантска линия станахме близки, както бяха двете с Невенка. Много ги уважавах и се учех оттях. Една сутрин, докато играехме Паневритмия, тя ме погледна особено, каза ми, че вижда миналото и бъдещето ми, така ме окуражи с хубавите си думи за мен... Бях изумена от ясновидството й. Питах я как пише, а тя с една скромност ми каза: - Просто сядам на машината, дали на български или есперанто - от горе ми се диктуваше какво да пиша: разкази или романи. Помолих я да й прочета едно мое разказче за «Моите цветя». След като го свърших, строго ми каза: -Ти да не си мислиш, че си Тодор Живков, на който му пишат докладите?! Повече не поисках помощта й.
към текста >>

В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи.

Сестрата, при която е сега на квартира, има семейни проблеми и той трябва да напусне жилището. Изглежда че след всичките изпитания, които не сломяват духа му, съдбата вече ще отстъпи пред волята му за живот и дейност. Крум намира една малка дървена къщурка изоставена дъсчена барака на улица „Жолио Кюри". Той я облицова отвътре с картони от кашони, покрива ги с тапети, а в малкото антре успява да импровизира мивка и дрешник. Отоплението му се състои от електрическа печка с два реотана. В това забележително със своята скромност жилище започнаха нашите редовни срещи. Тук идваха млади хора за съвет, студенти и аспиранти, за да изучават английски език, и приятели на Вено. Зад тази сива дървена къщурка бе вече по-богатата барачка, в която е живял ненадминатият интелектуалец на Братството Георги Радев. В този дом временно се помещавах аз. Привечер пресичах улицата, за да отида при сестра Верка Куртева. Често тя ме канеше на ангелска супа в дома си.
към текста >>

Когато Учителят научава, че Лулчев пише книги и слага имената на фиктивни автори (може би от скромност) се скарва на Лулчев и му казва занапред да слага своето име на всички негови издания.

През вековете. Във всичките му книги повече или по-малко преминават идеите и мислите на Учителя. Когато е бил вече на Изгрева Любомир Лулчев издава две книги: 1. "Тайните общества", с псевдоним д-р Трифонов; 2. Психичното въздействие и реактивните идеи, с псевдоним Стефка Стойчева. Когато Учителят научава, че Лулчев пише книги и слага имената на фиктивни автори (може би от скромност) се скарва на Лулчев и му казва занапред да слага своето име на всички негови издания. Да не забравяме, че всичките издания са били когато той е бил в Школата на Учителя. На Изгрева, ученик в Школата на Учителя беше и Никола Нанков, когото познавам лично, а сега и неговият внук под същото име - Николай Нанков, който по традиция семейна продължава да живее с идеите на Учителя. Никола Нанков имаше издателство. Беше издал книгата: "Ясновидските предсказания и науката" от Ангел Томов. Накрая на книгата автора Ангел Томов се спира и на българския ясновидец Любомир Лулчев и в последните редове пише: "Не ще съмнение, че господин Лулчев не е сред поменатата среда (става въпрос за братската среда на Изгрева), нито единствения, нито големия ясновидец: там има още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички - техния Учител.
към текста >>