Търсене в текстове за 'Сито'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 24 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот.
Най-опасни са тия неща, с които хората са се най-сживели, та не им правят впечатление. Те са като някои джебчии, които имат вид като всички други хора и които се врат в пъстрата тълпа от случки и преживявания на всекидневния живот, за да смъкнат нещичко от тук от там. Тъканта на човешкия живот не е тъй-чиста и здрава: в нея са втъкани сума гнили нишки, които хората наричат наследени навици, традиция, „така се знае от край време", „неизбежен плод на цивилизацията" и т.н. и т.н. А тук седи един от възлите, които разумният човек трябва да развърже в живота. Той трябва с буден ум да прегледа цялото си наследство – всичко онова, което се е вмъкнало така неусетно в него, да прецеди през ситото на своя личен опит всичко придобито, да отдели зърното от къклицата, да отдели във всички неща онова първично, реално ядро, в което пулсира Божествения живот, от ония дебели люспи, с които ги е обвил човешкият живот. Човек трябва да остане само с онова, което има не временна, човешка стойност, а реална цена в живота. Може в кесията да му останат само една-две златни монети от цялото му наследство, но да бъдат от чисто злато! Това някои наричат преценка на ценностите – сиреч, онова вътрешно приемане и отхвърляне, но не по пътя на сухо умозрение, а по пътя на живия опит... Това е един важен миг в живота на човека, мигът на неговото вътрешно пробуждане, когато човек „сам на себе си става въпрос", за да стане „сам на себе си ответ", както казва един посветен. На мистичен език това го наричат още „ставане сам на себе си път, преминаване през себе си". Както и да се назове тая фаза в развитието на човешкото съзнание, но оттук започва фактически окултното ученичество, встъпването на ученика в Пътя.
към текста >>

2. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

" На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички!
Това е била господстваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаем албигойците от католиците? " На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички! Бог ще може да познае своите си". Улиците на градовете били пълни с убити. Някои мислели да намерят спасение в църквите, обаче кръстоносците ги запалили и те изгорени живи. Напр. 12 хиляди души по този начин загинали в катедралата Сен-Назер. Цели градове били отдадени на пламъците и войниците убивали всеки, който се е опитвал да избяга от. Пламъците.
към текста >>

3. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А сами те за един миг болезнено усещат, как ситото прорязва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя.
Можете ли да уловите един флуид в шепите си? Той изтича и се разлива. Толкова може да сковете и хората с коничните пръсти в тесните рамки на семейния живот, на монотонните бюра и канцеларии. Колкото и да са гъсти ситата на законите – обществени и морални – тия хора като флуид минават през тях. Те само „мокрят” тия сита. А сами те за един миг болезнено усещат, как ситото прорязва флуида, как той се разбива на малки поточета като жички, за да се слее отново след това в една струя. Тази струя си има своите повече или по-малко ритмични приливи и отливи – прилива и отлива на емоциите, настроенията, на творческото въображение и вдъхновението. Затова „коничните пръсти” ги сметат за променливи, неустойчиви, податливи на крайности и увлечения. Тоалети, моди, елегантност, разкош, театри, кина, ресторанти и дансинги, където под звуците на модните шлагери се играе фокстрот, танго и румба; автомобилни разходки, гуляи и кабарета, където бучи негърската музика на джаз банда – така се идва най-после до разгул и разпътство – разкапването на един човешки или социален организъм, така се идва до разкапването на една цивилизация. Крайният продукт на артистичния тип – това е асоциалният бохем, резултат на един елиминационен процес. Ето ги изправени един срещу друг: бюрократа и елегантната „mondaine” – пенсионера и блудницата.
към текста >>

4. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях.
Те смущават установения вече ред на нещата. със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват. Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни. Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях. Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив. Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици. Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии. Така набраният опит се просветлява и уразумява.
към текста >>

5. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях.
Те смущават установения вече ред на нещата. със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват. И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват. Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни. Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях. Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив. Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици. Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии. Така набраният опит се просветлява и уразумява.
към текста >>

6. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито).
Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата. Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта. Значи освен с хрилете си, тези рибки дишат и посредством този, изпълняващ ролята на дроб, орган. Дълго време се е мислило така и зоолозите не са обръщали особено внимание на този орган, като са го мислили за спомагателен. Един ден, обаче, един изследовател се е заел да проучи по-отблизо тези рибки, главно заради този „спомагателен" орган. Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито). Не след много рибките почнали да стават неспокойни, плували като бесни по всички посоки, опитвали се да пробият мрежата, ставали все по-страхливи, след това паднали на дъното, още един път се опитали да пробият мрежата и най-сетне - след около половина час - умрели: след прегледа се установило, че рибките са били задушени!... Помислете си само - риби задушени във вода - в най-естествената за рибите среда. Този факт и по-нататъшни подробни изследвания са установили, че лабиринтът на тези риби е главният орган за дишане и пречистване на кръвта. Интересно е да се отбележи, че новото поколение, докато са още малки рибките, нямат такъв лабиринт; този орган се образува впоследствие. Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне.
към текста >>

7. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те разчитат много повече на своята прословута икономическа система, която е толкоз суха и егоистична и пресява всичко през тънкото сито на личните облаги, през което не може да проникне нито един лъч светлина и подбуда към жертва и взаимопомощ.
И тая своя дейност той счита за нещо много важно и съществено. И затова той се счита за абсолютен господар на всичко, без да признава никакво участие и права на природата за тяхното придобиване. Както зародишът в яйцето намира необходимата храна за поддържане на живота съвсем наблизо и в подходящо състояние, тъй и човек е намерил условията вече предварително подготвени и то с умение и майчинска грижа. Въпреки това, обаче, днес почти всички се плашат пред грижите за утрешния ден. Защо? Защото хората са в разрез със законите на разумната природа. Те разчитат много повече на своята прословута икономическа система, която е толкоз суха и егоистична и пресява всичко през тънкото сито на личните облаги, през което не може да проникне нито един лъч светлина и подбуда към жертва и взаимопомощ. И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените! Тежка отговорност те поемат върху себе си. И последствията от това грубо нарушение на природните закони не могат да не дойдат! Този изтънчен усет и умение за организиране силите на другите за лично благо съвсем не е признак на висока култура, нито пък то е в съгласие със законите на живота ! Тия, които умеят да наблюдават природата, ще видят, как работи тя при създаване условията на живота.
към текста >>

8. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодно.
Вечерята започва. Трапеза буквално пищна. Вижте домакина! Той целият се е отдал на свещенодействие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодно. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния "буржоазен", "чорбаджийски" вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинктът за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито.
към текста >>

9. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост.
Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи. Какво значат разните съблазни, изкушения, роптания, падения и ставания в пустинята? Животът в "пустинята" е още живот на изпитания. Умственият принцип, без още да са пробудени и по-висшите принципи, не може да се справи с низшите сили, които работят в човека и затуй това противодействие, този напор от едната и другата страна. Ето какво казват евреите в пустинята: "По-добре да бяхме измрели от Господнята ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост. Защо ни доведохте в тая пустиня, за да изморите цялото това общество от глад? Не щеше ли да бъде по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: "Да си поставим началник и да се върнем в Египет". Какво означава Синай? Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него.
към текста >>

10. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея.
който се издига като купол над главите ни, и по който денем обикаля слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети. в първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората Меркурий, в третата Венера, в четвъртата Слънцето и т.н.
към текста >>

11. НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Класовете бяха високи, зърното беше тежко и сито.
Б. К. Б. ПОЕМИ В ПРОЗА МАЙКАТА —ЗЕМЯ Минавах край синора на зрееща нива. Ти вдигна десница и ми показа златистото море. Тих ветрец люшкаше зрелите жита, тиха песен се носеше по лазурното небе. Класовете бяха високи, зърното беше тежко и сито. Добра ръка се е грижила за нивата. Навреме е било посято семето, навреме благодатният дъжд се е излял над нея и слънчевите пратеници навреме я наситиха с огнени струи. Богата жетва обещаваше нивата. Но и тя като всички ниви не беше пощадена нито от синия синчец, нито от модрата метличина, нито от аления мак. Буйно растяха тия хубави полски цветя, ухаещи на волност и простор, от които ръката на девойката изплита чудна китка, но които трудолюбивият селяк не обича и не гледа с добри очи, нарича ги плевели.
към текста >>

12. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр.
Знае се, че клетки със силно задебелени ципи не могат да се делят, за да образуват новите тъкани, които са нужни при регенерацията. Тогава организмът прибягва до едно много остроумно средство, за да се избави от това трудно положение: той превръща дебелостенните клетки в тънкостенни. Те се подмладяват, идват в младенческо състояние, като добиват тънки ципи, чрез което възстановяват своята делителна способност. А това е необходимо, за да могат да образуват новите тъкани, нужни при регенерацията. Превръщането на силно диференцираните клетки и тъкани в тънкостенни е явление, което говори за един разумен принцип, който работи в организма. Така се образува нова тъкан, която дава редица нови тъкани: паренхим, ситовидни цеви и пр. Интересен е следният опит на Ф. Шилинг в 1923 година: той счупил клон на едно растение, обаче двете части на счупения клон не отделил една от друга. На мястото на счупването растението почнало да прави усилие да възобнови нормалното състояние чрез създаване на нови тъкани: чрез химични процеси дебелостенните клетки на дървесната тъкан се освободили от своята дървесина; клетките на първичната и вторична дървесини от дебелостенни станали тънкостенни. Както виждаме, при нужда организмът прибягва и до химични процеси, за да постигне желаната цел. Приложената фигура излага схематично целия процес на превръщане дебелостенните клетки в тънкостенни.
към текста >>

13. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея — Ситовата идея.
Защо те не се разбират? — Това разногласие е влязло в света от онзи момент, когато човекът за първи път е започнал да яде месо, да убива. Онзи, който е внесъл това разногласие, беше първият брат на човечеството, Каин, който уби брата си. Пръв Каин е внесъл разногласието в света. И понеже днес Каин се е разплодил, навсякъде той убива братята си. Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея — Ситовата идея. В Библията е казано, че новият човек е Сит. И на български можем да преведем тази дума: всеки може да бъде сит, да не е гладен. На еврейски, думата „Сит“ има друго значение, докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит: сит от свобода, сит от глад. Аз се радвам на младите, наситени на тази идея.
към текста >>

14. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И понеже те по-рано бяха завладели земята, когато дойдоха Ситовците, Каиновците взеха надмощие над тях и ги подчиниха.
И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти. Едната раса, това са потомците на библейския Каин, а другите са потомци на Авел и Сит. Каиновците се отличават по това, че искат да управляват, да убиват, да ограбват и да живеят от труда на другите. И понеже те по-рано бяха завладели земята, когато дойдоха Ситовците, Каиновците взеха надмощие над тях и ги подчиниха. И всички управляващи днес са Каиновци, а Ситовците, които бяха заробени, станаха работници и почнаха да обработват земята. Така че, причините за съвременните социални кризи се крият далеч в миналото. Каин и Авел са родени от една майка, и от двама бащи. Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин.
към текста >>

И всички управляващи днес са Каиновци, а Ситовците, които бяха заробени, станаха работници и почнаха да обработват земята.
Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти. Едната раса, това са потомците на библейския Каин, а другите са потомци на Авел и Сит. Каиновците се отличават по това, че искат да управляват, да убиват, да ограбват и да живеят от труда на другите. И понеже те по-рано бяха завладели земята, когато дойдоха Ситовците, Каиновците взеха надмощие над тях и ги подчиниха. И всички управляващи днес са Каиновци, а Ситовците, които бяха заробени, станаха работници и почнаха да обработват земята. Така че, причините за съвременните социални кризи се крият далеч в миналото. Каин и Авел са родени от една майка, и от двама бащи. Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт, наречен в Писанието сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин. При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

През сито ще минат всички човешки мисли, постъпки, чувства и стремежи.
Завършен е вече един курс от учение, края на учебната година е дошъл, и всеки ученик ще трябва да държи своя изпит. Който го издържи, ще премине напред. А който не успее — ще изостане назад от общата човешка еволюция, и ще чака нови благоприятни условия, за да се издигне. Но периодите в човешката еволюция не се състоят от десетици и стотици години, а от хиляди, и затова неиздържалите изпита си души ги очакват дълги, като че ли безконечни страдания, пълен мрак, и са изложени същевременно на върховната и най-страшна опасност (ако отидат до крайност по пътя на злото) — да бъдат напуснати завинаги от Божествения Дух, да скъсат напълно връзката си с него и да се превърнат в едни отпадъци, обречени на гибел, потъмнели същества, в които не свети вече искрата на Божествения Дух. (Това е втората смърт за която говори Писанието). През сито ще минат всички човешки мисли, постъпки, чувства и стремежи. Всичко ще бъде претеглено и поставено на местото му. Ще се отдели житото от къклицата. Овците от козите. И тази борба, тези бури и изпитания, на които е изложена днес човешката душа, представляват тъкмо -този процес на отделяне, на окончателно определяне, на човешката душа — към доброто или към злото. Защото само тия души, които издържат своите изпити, ще бъдат натоварени с великата мисия на носители — работници и творци на Новата Култура, която идва.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище.
Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище. когато душата се къса от болки, когато съвестта е нечиста, когато няма мир, спокойствие и истинска вътрешна радост, плод на душевна чистота? Какво струват всички материални богатства на земята, когато липсва истинската, искрена и чиста любов? Какво струва всичкото земно знание, когато в него липсва истинската светлина за живота, и когато то се употребява за зло вместо за добро ? Какво струва грубата сила и власт, когато в тяхната основа не стои Правдата? Да потърсим първом истински реалните духовни ценности и сили, защото само когато придобием тях, ще можем да имаме и всичко останало.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека дойдат авеловци и ситовци.
А да имаме деца, които да оправдаят надежди тя ни, май-китя трябва да насочат сили тя си към целия свят и да кажат: долу войната! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения! Новата жена, новата майка, трябва да затвори вратата на каиновци, да не се раждат. Света не се нуждае от престъпници. Нека дойдат авеловци и ситовци. Светът се нуждае от добри хора. И така, майката трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възприемане, a след раждането си, то ще иска условия за обработване на възприетото. Затова умственият живот на майката не трябва да се пренебрегва. Най-красивата изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна.
към текста >>

18. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прецеждат се през сито — да се отделят семките и люспите и получената шира се вари в по-широки тави, казани или котли, като се бърка, до като се сгъсти.
За тази цел може да се използват вакуум апаратите на консервните работилници. в които сгъстяването става при 45 градуса топлина. А за да могат да произвеждат цяла зима гроздов мед. ширата може предварително да се консервира, а при работата се отстранява консервиращото вещество, като ширата остава безвредна. 3. Мармалад: Зърната на гроздето се оронват и обваряват, за да омекнат. Прецеждат се през сито — да се отделят семките и люспите и получената шира се вари в по-широки тави, казани или котли, като се бърка, до като се сгъсти. Може да му се прибави и захар, по вкус. По-добър мармалад се получава, като към ширата се прибавят дюли или ябълки, добре очистени — на 3 литра шира 1 кг. плодове, също обварени и прецедени. Като се сгъсти мармалада, още топъл се налива в тенекии, гърнета или др. съдове, като се оставят на слънце или в пещ да хване отгоре кора, след което се покрива с пергаментна хартия, натопена в чист спирт или по-здрава хартия, натопена в шарлан, и се съхраняват на хладно и сухо место. 4.
към текста >>

19. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея — Ситовата идея.
Защо тя не се разбират? Това разногласие е влязло в света от онзи момент, когато човек пръв път е почнал да яде месо, да убива. Онзи, който е внесъл това разногласие, беше първият враг на човечеството, Каин, който уби брата си. Пръв Каин е внесъл разногласието в света. И понеже днес Каин се е разплодил, навсякъде той убива братята си. Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея — Ситовата идея. В Библията е казано, че новият човек е Сит. И на български можем да преведем тази дума: всеки може да бъде сит, да не е гладен. На еврейски думата „Сит“ има друго значение. Докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит: сит от свобода, сит от глад.
към текста >>

20. -

Прецеждат се през телено сито, за да се махнат семките и люспите.
100 гр. узрели шипкови плодове съдържат 190 милиграма от него. Нека българските домакини знаят, че този плод е ценна храна за всички. Тук даваме рецепта за шипковия мармалад: Шипките се мият много добре, очистват се от опашките и черните венчета (купеният от пазаря мармалад е тъмен, защото от шипките не са махнати черните венчета). Заливат се с вода и се оставят да врят до пъпно омекване. Прецеждат се през телено сито, за да се махнат семките и люспите. После се натискат през второ сито (по-гъсто) за да се задържат и власинките. Мери се кашата и на 1 л. (около 4 водни чаши) каша се поставя 250—300 гр. захар. Поставя се на огън, като непрекъснато се бърка с дървена лопатка. Мармалада се сгъстява добре.
към текста >>

После се натискат през второ сито (по-гъсто) за да се задържат и власинките.
узрели шипкови плодове съдържат 190 милиграма от него. Нека българските домакини знаят, че този плод е ценна храна за всички. Тук даваме рецепта за шипковия мармалад: Шипките се мият много добре, очистват се от опашките и черните венчета (купеният от пазаря мармалад е тъмен, защото от шипките не са махнати черните венчета). Заливат се с вода и се оставят да врят до пъпно омекване. Прецеждат се през телено сито, за да се махнат семките и люспите. После се натискат през второ сито (по-гъсто) за да се задържат и власинките. Мери се кашата и на 1 л. (около 4 водни чаши) каша се поставя 250—300 гр. захар. Поставя се на огън, като непрекъснато се бърка с дървена лопатка. Мармалада се сгъстява добре. Когато изстине се насипва в съдове, които се запазват от плесенясване с парафин.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха.
Неме механически експеримент, чрез който може да се докаже, кой от двамата има право. Но всичко това важи само за механически процеси. Както ще видим сега, трябвало би да можем да измерваме абсолютната скорост на земята чрез оптически експерименти. Учението за светлината ни казва, че светлината без съмнение е едно вълнообразно движение и като такова тя трябва да има един носител. Този носител, според физиците, е етерът, който изпълня цялото пространство на вселената и прониква във всички тела. Чрез един експеримент на Физо (F) се доказва с най-голяма точност, че този етер е почти съвсем неподвижен, а небесните тела се движат през него както едно сито през въздуха. Те могат да го подвижват само твърде малко и то толкова по-малко,, колкото по-слаба е оптическата им гъстота, следователно, въздухът пък най-малко. В широкото пространство на вселената между небесните тела етерът ек стои неподвижен. При тази хипотеза скоростта на земята спрямо етера (ще я наречем q) ще бъде идентична с абсолютната й скорост в вселеното пространство. Но q може да се мери. Скоростта на светлината в вселеното пространство (етера) е С = 300,000 километра в секунда (Km/Sec).
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне.
2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък. Тук трябва да потърсим местото, в което само могат да протичат най-благородната минерална храна и ней-благородното от впечатленията на чувствата“. И тъкмо минералното, мъртвото, камъкоподобното ни навежда на връзката на човешката глава, като замък на Грааля, със силите на Отца, с Атман. За това Христос в 13 гл. 31 ст.
към текста >>

0.3931610584259