Търсене в текстове за 'Сито'

Пресяване през сито 86.
Бог е Любов. Бог е Дух. 82. Извержения 83. Къщната помощница Станка 84. Благословенията и Царството Божие на Земята 85. Пресяване през сито 86. Да се определиш в пътя на Школата 87. Ражда се човек и тръгва да учи 88. Хем ми се иска, хем не ми стиска 89. Вътрешният изпит в Школата – търпение пред Божественото 90. Главната опасност 91.
към текста >>

5. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ В онези мои млади години в началото на Школата преминавах през различни състояния. Нали една дъждовна капка, когато падне на земята то тя се оцапва, става кална и като се наберат стотици капки става на локва кал и после тя преминава през земните пластове, преминава през страдание, където чрез него се изчиства, за да излезне някъде на бисерна вода чрез някой извор. Та и аз така бях слезнала от този дивен свят на душите, където те живеят в чистота, бях паднала на земята като капка, оцапана, кална, влезнах в Школата и от тук започна моето чистене. Тук бях прекарвана през ситото, през различните пластове, за да се изхвърлят от мен всички примеси и да остане чистото у мен. Това беше много трудно, сега е лесно за изказване, но да се издържи беше непосилно. Именно в онзи етап аз много, много плачех. Стане ми мъчно, непосилно трудно да издържа и все си заплача, за да ми олекне. Отивах при Учителя разплакана. Като ме видеше, посрещаше ме усмихнат, оставаше ме да си доплача и избърсвах сълците си с кърпичка, за да мога да го изслушам.
към текста >>

6. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО Отново съм на посещение при Учителя на ул.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО Отново съм на посещение при Учителя на ул. „Опълченска" 66 и след разговор с него той леко ми кимна с глава, че времето ми е изтекло като посетител и че други хора чакат реда си, за да бъдат приети от него. Аз станах без да се сърдя, бях в хубаво приповдигнато състояние на духа. Тръгвайки да излизам, той ме съпроводи, за да ме изпрати. Отвори вратата и излизаме навън по стъпалата. Оглеждам се, а на вън в градината много хора, едни насядали и чакат, други стоят прави, трети по-нататък събрани на групи по трима-четири човека.
към текста >>

" И таман исках да кажа, че как ли ще приеме толкова много хора, когато Учителят изведнъж ги посочи с жест и изрече: „Рекох, това всичко ще се пресее през сито".
Тръгвайки да излизам, той ме съпроводи, за да ме изпрати. Отвори вратата и излизаме навън по стъпалата. Оглеждам се, а на вън в градината много хора, едни насядали и чакат, други стоят прави, трети по-нататък събрани на групи по трима-четири човека. Дворът пълен с множество от хора. Аз възкликнах: „Ех, колко много хора, Учителю! " И таман исках да кажа, че как ли ще приеме толкова много хора, когато Учителят изведнъж ги посочи с жест и изрече: „Рекох, това всичко ще се пресее през сито". По-късно Учителят изнесе една беседа за ситото и в нея разглеждаше през къде ще се мине и какви препятствия ги чакат учениците. По-късно сам животът беше това сито и много неща преся през ситото. Така че някои ги отся и ги изхвърли накрая, а пък други бяха от-веяни чрез вятъра. Ние бяхме свидетели на това пресяване по време на цялата Школа. Колко народ се изниза пред него не мога да повярвам на очите си.
към текста >>

По-късно Учителят изнесе една беседа за ситото и в нея разглеждаше през къде ще се мине и какви препятствия ги чакат учениците.
Отвори вратата и излизаме навън по стъпалата. Оглеждам се, а на вън в градината много хора, едни насядали и чакат, други стоят прави, трети по-нататък събрани на групи по трима-четири човека. Дворът пълен с множество от хора. Аз възкликнах: „Ех, колко много хора, Учителю! " И таман исках да кажа, че как ли ще приеме толкова много хора, когато Учителят изведнъж ги посочи с жест и изрече: „Рекох, това всичко ще се пресее през сито". По-късно Учителят изнесе една беседа за ситото и в нея разглеждаше през къде ще се мине и какви препятствия ги чакат учениците. По-късно сам животът беше това сито и много неща преся през ситото. Така че някои ги отся и ги изхвърли накрая, а пък други бяха от-веяни чрез вятъра. Ние бяхме свидетели на това пресяване по време на цялата Школа. Колко народ се изниза пред него не мога да повярвам на очите си. Те се точеха последователно един след друг на групи, на множества.
към текста >>

По-късно сам животът беше това сито и много неща преся през ситото.
Оглеждам се, а на вън в градината много хора, едни насядали и чакат, други стоят прави, трети по-нататък събрани на групи по трима-четири човека. Дворът пълен с множество от хора. Аз възкликнах: „Ех, колко много хора, Учителю! " И таман исках да кажа, че как ли ще приеме толкова много хора, когато Учителят изведнъж ги посочи с жест и изрече: „Рекох, това всичко ще се пресее през сито". По-късно Учителят изнесе една беседа за ситото и в нея разглеждаше през къде ще се мине и какви препятствия ги чакат учениците. По-късно сам животът беше това сито и много неща преся през ситото. Така че някои ги отся и ги изхвърли накрая, а пък други бяха от-веяни чрез вятъра. Ние бяхме свидетели на това пресяване по време на цялата Школа. Колко народ се изниза пред него не мога да повярвам на очите си. Те се точеха последователно един след друг на групи, на множества. Идваха, отиваха си, пресяваха се, отсяваха се и ги отвяваше вятъра, така че всеки си тръгна по своя личен път.
към текста >>

Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама.
Така че някои ги отся и ги изхвърли накрая, а пък други бяха от-веяни чрез вятъра. Ние бяхме свидетели на това пресяване по време на цялата Школа. Колко народ се изниза пред него не мога да повярвам на очите си. Те се точеха последователно един след друг на групи, на множества. Идваха, отиваха си, пресяваха се, отсяваха се и ги отвяваше вятъра, така че всеки си тръгна по своя личен път. Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама. Накрая останаха житните зърна та част от тях ги смляха за хляба на Школата, а друга част от тях посяха за следващите поколения и много малка част останахме при Учителя. Много малка част. Сега пресметнете какво беше това сито - излишното се махна, остана онова, което бе необходимо, но и онова, което остана, не си свърши работата какво трябва. Ето това беше най-голямото страдание за Учителя - непослушанието на учениците му. Той премина през голямо страдание и огорчение заради нас.
към текста >>

Сега пресметнете какво беше това сито - излишното се махна, остана онова, което бе необходимо, но и онова, което остана, не си свърши работата какво трябва.
Те се точеха последователно един след друг на групи, на множества. Идваха, отиваха си, пресяваха се, отсяваха се и ги отвяваше вятъра, така че всеки си тръгна по своя личен път. Едни изпаднаха долу под ситото, други бяха отнесени като бодил, трети бяха отвеяни като плява, четвърти бяха подметнати с невидима вила като слама. Накрая останаха житните зърна та част от тях ги смляха за хляба на Школата, а друга част от тях посяха за следващите поколения и много малка част останахме при Учителя. Много малка част. Сега пресметнете какво беше това сито - излишното се махна, остана онова, което бе необходимо, но и онова, което остана, не си свърши работата какво трябва. Ето това беше най-голямото страдание за Учителя - непослушанието на учениците му. Той премина през голямо страдание и огорчение заради нас. Веднъж една сестра дойде при мен на гости, аз я оставих за малко сама в стаята си, за да си свърша една друга работа, а тя през това време, за да не стои без работа протегнала се, взела чантата ми, отворила я и ми открадна три хиляди лева. А тогава това беше сума, с която трябваше да прекарам около три месеца. Аз това забелязах вечерта, когато трябваше да купувам храна и обикновено си правех сметка на парите и точно тогава разбрах за кражбата.
към текста >>

Това също беше онова невидимо сито, което висеше над Школата и онова сито, по което ние ходехме - едното беше отгоре, а друго долу, а по средата имаше трето сито - това бе Словото на Учителя.
Та накрая парите се бяха върнали, а особено накрая, когато разбрах от нея, че Учителят я е насочил към мене, аз се разплаках и разридах неутешимо. Сестрата се вайка защо плача и защо не мога да се успокоя толкова дълго време. Накрая разказах цялата история с кражбата и че не съм имала пари да изкарам тези три месеца и че тя ме е спасила с нейните кошници, изпращани от село. Тя също се разплака, защото така се е притеснявала къде ще отиде, къде ще отседне на Изгрева, а когато Учителят я бил насочил към мене казал: „Иди при Марийка, тя те очаква". Ето окултният закон как работеше по времето на Школата. Това също беше онова невидимо сито, което висеше над Школата и онова сито, по което ние ходехме - едното беше отгоре, а друго долу, а по средата имаше трето сито - това бе Словото на Учителя. Така чрез тези три сита ние се пресявахме. Онова, което беше пясък, земя, падаше долу на земята. А сламата и плявата и бодила се отсяваше и Божията ръка премахваше ненужното, а вятърът на живота отвяваше онова, което трябваше да бъде отнесено извън Школата. Ето че стигнахме до вятъра на живота. Тази сестра, която ме окраде продължаваше да идва и изведнъж престана и повече не се мерна на Изгрева.
към текста >>

Но онова, което стана през целият ми живот това бе онзи разговор за Учителя и за ситото, което е поставено в Школата.
А имаше и друг изход. Тя можеше да бъде на беседа, можеше да бъде разсеяна, можеше да не чуе Учителя или пък ако бе го чула щеше да си направи оглушки и да прескочи думите на Учителя. Ето с това не можех да се примиря много време. Но след като ми се върнаха парите по друг начин, след като от тази кражба имахме задача да разрешаваме толкова много хора, а това бяха тя, после аз, че онази гостенка, че нейните родители от село. Колко хора бяха замесени в тази задача и колко неща научихме. Но онова, което стана през целият ми живот това бе онзи разговор за Учителя и за ситото, което е поставено в Школата. То задействува безпогрешно и работи от начало до край на Школата. И ето тридесет години след Школата то продължава да действува и ще продължи и в бъдеще да отсява нужното от ненужното, потребното от непотребното, истинското от фалшивото. Щом има Слово на Учителя, ще има и сито, защото Словото на Учителя е Небесния хляб за учениците на Школата и за техните души. Ние сме в трапезарията седнали на пейката на вечеря и чакаме Учителя. Той идва, сяда, казва молитва и той говори: „Който сяда на трапезата зло не мисли".
към текста >>

Щом има Слово на Учителя, ще има и сито, защото Словото на Учителя е Небесния хляб за учениците на Школата и за техните души.
Но след като ми се върнаха парите по друг начин, след като от тази кражба имахме задача да разрешаваме толкова много хора, а това бяха тя, после аз, че онази гостенка, че нейните родители от село. Колко хора бяха замесени в тази задача и колко неща научихме. Но онова, което стана през целият ми живот това бе онзи разговор за Учителя и за ситото, което е поставено в Школата. То задействува безпогрешно и работи от начало до край на Школата. И ето тридесет години след Школата то продължава да действува и ще продължи и в бъдеще да отсява нужното от ненужното, потребното от непотребното, истинското от фалшивото. Щом има Слово на Учителя, ще има и сито, защото Словото на Учителя е Небесния хляб за учениците на Школата и за техните души. Ние сме в трапезарията седнали на пейката на вечеря и чакаме Учителя. Той идва, сяда, казва молитва и той говори: „Който сяда на трапезата зло не мисли". Една сестра Балтова го пита: .Учителю, по-рано християните са ги горели живи и избивали и те с песни са ужидали, т.е. чакали са смъртта, а сега като някой хора речат страдания, зсичките ги е страх". „Тогава страданията са били физически, а сега страданията са в умствения свят".
към текста >>

7. 105. ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА БЕ ВРЪЗКАТА С ДУХА ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения.
Та къде е Школата на Учителя, вътрешната му Школа и къде са приятелите. Грамадна разлика. Тази разлика я сътвори самият живот изживян от тях. Каквото живяха от вътре, това излезе навън на яве и се прояви. Остана само вътрешната Школа и онези, които влезнаха в нея и бяха допуснати до нея. Но времето отся всичко, плевелите бяха отвеяни на страна, ситното сито успя да отстрани зърната от плевелите и остана само чистото зърно и то се отдели за вътрешната Школа и за идните поколения. Ето от това чисто зърно днес ви предоставям като спомени от времето на Школата. Грамадна разлика има между вътрешната Школа на Учителя и това, което сега ни заобикаля. Животът ще отсее всичко непотребно. Така правеше и Учителя. За да се оправят отношенията на учениците към Учителя той раздухваше в самите тях съмнение към него.
към текста >>

8. КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА

Бележки на редактора.

ТОМ 6

Беше успял да премине онова сито поставено от комунистите, при което всички бивши офицери бяха уволнени и без изключение бяха разследвани за евентуални прегрешения и престъпления към комунистите.
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА Бележки на редактора. Едно десетилетие след 9.1Х.1944 г., когато комунистическата власт бе укрепена, беше гласуван закон за привилегии на т.нар. активни борци срещу фашизма и капитализма, като бяха включени всички онези, които съдействуваха повече или по-малко на комунистите в нелегалната им борба срещу предишната власт. За едно десетилетие те нараснаха на десетки хиляди. Никола Гръблев остана на военната си пенсия. Беше успял да премине онова сито поставено от комунистите, при което всички бивши офицери бяха уволнени и без изключение бяха разследвани за евентуални прегрешения и престъпления към комунистите. Никола Гръблев не пожела привилегирована пенсия като съдействуващ за спасяване на 54 души комунисти. А това навремето бе нещо повече от подвиг. Никой не бе спасил толкова хора от разстрел. През 1960 г. бе отпечатана една книжка „Антинаучното и реакционна същност на дъновизма" от Борис Ценков.
към текста >>

9. 33. СТОТЕ ЯЙЦА, ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА И ЕДНА ГЛАВА ЛУК

Цанка Екимова

ТОМ 6

Но таксито се бави.
Тя кимна с глава: „Така може". И ми донесе една главичка лук. Направих супата, но от нея болната ми майка не пожела да опита. На другият ден трябваше да отпътуваме. На двора сме и чакам брат ми Николай да дойде с такси. Но таксито се бави. Идва Мария, застава разярена и казва: „Тръгвайте си веднага, понеже ние с Борис ще излезем на разходка". Отговорих й, че с болната не можем да заминем пеш и че чакаме такси. Брат ми Борис беше случайно наблизо и чу целия разговор. Дойде ри мене: „Аз ще дойда в Габрово с вас! " Мария си глътна езика от този обрат на нещата.
към текста >>

10. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

ТОМ 6

Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно".
Другият син, който бил лекар при военните в някакво поделение към Изгрева, тъй се случило, че в поделението се заразяват с краста. Назначават него да почисти, както и да се заеме с лекуването на войниците, срещу което той помолил да бъде изпратен на специализация във Франция. И той, без да каже на майка си, подготвя цялото заминаване и я поставя пред свършен факт, че е назначен и един ден й казва: „Утре заран аз заминавам за Франция! " И тя взема да приготви куфара му и в смущението си го поставя на печката, така че изгаря дъното на куфара. А сутринта той заминава за Париж. Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно". Стигат на гарата, той влиза във вагона и в туй време пада термоса с кафето и се счупва. Майка му извиква: „Връщай се, Людмиле, не е на добро! " „Не, майко, злото се счупи! " И заминава. В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната.
към текста >>

11. Съдържание

ТОМ 8

Голямото отсяване през ситото на Изгрева 53.
Нестинарките и огненият пояс 48. Богомили и прабългари 49. Молитвата и песента в Окултната Школа 50. Учителят и официалния клир на църквите 51. Ново сетиво на човека и уд на ученика 52. Голямото отсяване през ситото на Изгрева 53. Послеслов 54. Пророчицата Вангя и гробът на Дънов / Асен Чилингиров 55. “Нема лабаво” / Вергилий Кръстев КАТЯ ГРИВА – (16.IХ.1902, гр. Пещера-09.VII.1974 г., гр. София) 1.
към текста >>

12. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

ТОМ 8

53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА Д: А като си замина Учителя ние бяхме като треснати.
53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА Д: А като си замина Учителя ние бяхме като треснати. А Той си замина така, че все едно, че отива на Витоша и утре ще се върне. Той не каза, но подсказа на някои неща, подсказа. И на мен ми каза така: "Аз, каза, не се грижа за Учението Си. Ако то е Божествено, то ще успее". То е една тайна.
към текста >>

13. 35. АСЕН АРНАУДОВ

ТОМ 8

е рождения ден на Косито?
Независимо от това, че Гали много страдаше, щото знаеше нали на Асен нрава какъв е, че може да ме погуби мене направо, нали. Той беше един бохем в това отношение. Както и да е, това беше значи завършека. И Асен, минават месеци, срещам го съвсем случайно на улицата и ми казва, беше пак ноември месец. Казва: "Знаеш ли, че на 12.Х1. е рождения ден на Косито? " Дъщеря му я кръстиха Констанс, а те й казваха Коси галено. И казва: "Тя сега е при Стамата, при сестра ми, ако искаш ела", кани ме за рождения ден на Косито. "Добре, ще дойда." Те живееха тогава в града, там близо до ул. "Фр. Нансен", една пресечка. И отидох, занесох така едни топлинки за детенце, нещо детски дрешки купих, занесох ги.
към текста >>

И казва: "Тя сега е при Стамата, при сестра ми, ако искаш ела", кани ме за рождения ден на Косито.
Както и да е, това беше значи завършека. И Асен, минават месеци, срещам го съвсем случайно на улицата и ми казва, беше пак ноември месец. Казва: "Знаеш ли, че на 12.Х1. е рождения ден на Косито? " Дъщеря му я кръстиха Констанс, а те й казваха Коси галено. И казва: "Тя сега е при Стамата, при сестра ми, ако искаш ела", кани ме за рождения ден на Косито. "Добре, ще дойда." Те живееха тогава в града, там близо до ул. "Фр. Нансен", една пресечка. И отидох, занесох така едни топлинки за детенце, нещо детски дрешки купих, занесох ги. Сестра му обаче ми каза: "Весе, аз съм много претрупана понеже и мама и Асен са тука". Мъжът й следваше архитектура, те живееха под наем там.
към текста >>

14. КОЙ И КЪДЕ ТРЯБВА ДА СЪХРАНЯВА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

29.03.1999г.

ТОМ 9

Пресява се през тънко сито всички!
Те трябва да се издадат в албум към „Изгревът-албум", том I и т.н. както по автори, така и по време и по местопребиваване на събитията. Затова се търсят бъдещите спонсори, които да финансират тези албуми. Търсят се, а дали ще се намерят? Небето днес изпитва всички. Пресява се през тънко сито всички! 11. В работата ми с всеки един от онези, които влезнаха като автори в „Изгревът", то аз им правих филми с 2x8 мм на камера, заснемах с фотоапарат филми френологически главите им, както и дланите на ръцете им за да ги запазим за хиромантията. Запазени са и техните магнетофонни записи, както и техните декларации, че предават всичко на мен за съхранение и за печат. Запазено е това, което са ми предали с неудоволствие. Взех ги чрез Сила и Мощ! 12. А за филмите, които са правени по времето на Школата е направо престъпно онова, което се случи.
към текста >>

15. 09 - 12. ЛЕКАРСТВО, ДАДЕНО ЧРЕЗ СЪН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед.
Постоянно търся лекар, който да ме лекува, но ефикасно лечение не намерих. Една нощ сънувах следния сън: Идва при мен един старец със свежо, хубаво лице и с бяла брада, който ми каза така: Ти постоянно търсиш лек за твоето сърце и не си намерила досега. Престани да търсиш! Не ти трябва! Аз ще ти кажа лекарство, с което ще се лекуваш. Лекарството е следното: Ще вземеш клей от бадем и ечемик, ще ги опечеш, ще ги счукаш, пресяваш със сито, смесваш ги с една водна чаша пчелен мед. Употребява се три пъти на ден по една супена лъжица, преди ядене. Разказала: Мала Желева С. Горица, Поморийско.
към текста >>

16. 09 - 25. ДВЕТЕ СЕСТРИ НА ГРОБИЩАТА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Това са Верка и Весито.
От едната страна близките на покойника, че са почели паметта му, а сестричките, които били гладни, си похапнали порядъчно. Да. Всеки труд се заплаща. Кои бяха тия две сестри? Кои бяха тези попове без бради и калимявки? Не, не се мъчете, защото не бихте могли да ги откриете, ако не ви кажем. Това са Верка и Весито. От Слатинските гробища отишли на Софийските, където посетили няколко гроба, но след това така се натоварили с мъката и скръбта на покойниците, че едва се качили на трамвая. От този ден двете сестри решили вече да не ходят на никакви гробища. Ученикът на новото учение не търси покойниците по гробищата, а се свързва с душите и им помага по други начини и методи.
към текста >>

17. 12 - 21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

В.К.: На Весито баща й.
В.К.: След заминаването на брат Георги Куртев Добри става ръководител на Братството. Надка: Той беше. но си замина той. Вълко беше после. И той две-три години и след туй един брат Марко идва, той и сега оглавява. В.К.: На Весито баща й. Надка: На Весито баща й. В.К.: То така поколения едно след друго си заминават. Някаква друга опитност на Добри с Учителя? Надка: Не.
към текста >>

Надка: На Весито баща й.
Надка: Той беше. но си замина той. Вълко беше после. И той две-три години и след туй един брат Марко идва, той и сега оглавява. В.К.: На Весито баща й. Надка: На Весито баща й. В.К.: То така поколения едно след друго си заминават. Някаква друга опитност на Добри с Учителя? Надка: Не.
към текста >>

18. 12 - 38. БРАТСКИ ЖИВОТ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Сега я разшириха, пък на Весито баща й, той и Велчови, и Добри, всеки е давал по нещо.
Откъде бяха тези? Надка: От Гюргенкьой, Габерово, Поморийска околия, братя, Иринкиният баща, майка й, на Стойно дядо му и баба му. На Бонка /жена на Стойно/ майка й и баща й. Те бяха едни много добри братя. Когато строиха къщата, на градината, то много братя вземаха участие и се направи хубава двуетажна къща, както я знаете. Сега я разшириха, пък на Весито баща й, той и Велчови, и Добри, всеки е давал по нещо. Но е застроена къща, хубава. Е.К.: Сега споменавате тука за една баба Петра от Ченге. Надка: А, от Карагеоргиево сега. Ама тя беше прекрасен апостол. Възрастна сестра.
към текста >>

19. 12 - 47. НА КАФЕ ПРИ ВЕРКА КУРТЕВА

И отивам, и след десет минути Весито се обажда.
В.К.:Тя гледаше. Надка: Не всякога, но аз, на мен много пъти ми е гледала, като съм у тях. Викам: „Вере, хайде по едно кафенце." Никога нищо не ми е казвала. Тогава „мот а мот". Няма друго какво да ти казвам, но ще знаеш, като си отидеш, казва, ще ти съобщат за една жена нещо, много ще те заболи. И отивам, и след десет минути Весито се обажда. Тя ми е първа братовчедка, пък тя наша възраст. Ама ние така сме възпитани. Нашата къща беше приют за приятели. Посрещане, изпращане, но благодарение на този живот в цялата околия се познаваха приятелите. Те бяха към хиляда души.
към текста >>

20. IV.20 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, те са Божествено сито, затова сега вие си задавайте въпроса: „Родил ли се е Хрйстос в мене, за да свидетелствувам истината?
И вашата душа е, която в тоя случай най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тая година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят; а хора, които не слугуват, те тъмнеят. Но тия са елементарни работи, но като ги знаем и като ги имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да оправим света. Христос сега дели козите от овците, та всеки ще отиде или надясно, или наляво. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, те са Божествено сито, затова сега вие си задавайте въпроса: „Родил ли се е Хрйстос в мене, за да свидетелствувам истината? " И ако отговорите на този въпрос, че Христос се е родил, да свидетелствувам за истината, И аз ви пожелавам, мои братя и приятели, и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват също за истината. В 6 часа подир обед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва" и изпяхме „Да изправится молитва моя", г-н Дънов прочете 23 псалом и каза: - В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Съвременните хора, когато градят къща, копаят дълбоко и търсят основа.
към текста >>

21. 9. НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА ЖЕНАТА. 10. В ХАРМОНИЯ С БЕЗКОНЕЧНОТО

Паша Теодорова

Нека дойдат Авеловци и Ситовци.
Жените трябва да насочат силите си към целия свят и да кажат: „Долу войната! Долу заблужденията! Долу езическите учения! " Новата жена, новата Ева трябва да затвори пътя на Каина, да не се ражда. Светът не се нуждае от престъпници. Нека дойдат Авеловци и Ситовци. Светът се нуждае от добри хора. Само свободната майка може да роди добри и разумни деца. Така и всяко дърво, което расте на свобода, ражда добри и вкусни плодове. Жената трябва да бъде така свободна, както първоначално е била създадена. Тя е последното дело на Твореца.
към текста >>

22. 3. СИРАЧЕ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 г.

Милка Говедева

Купуваше непрекъснато едни шоколади, които бяха навързани, такива имаше тогава, нали, и буташе в устата на Росито.
Та баща ми се оженва за нея, но тя някак-си към нас - деца, аз, вярно, съм по-голямка, знам майка си и не мога да й кажа „мамо". Ама тяка някак-си... Майката моя, помня я, нали, а малката ми сестра Вера й казваше „мама". Но тя толкова небрежна към нас. Това да се грижи за нас, не. Но не мога да забравя един случай. Купуваше непрекъснато едни шоколади, които бяха навързани, такива имаше тогава, нали, и буташе в устата на Росито. В.К.: На нейното. М.Г.: На нейното. А тя плюва, плюва, не ще да яде бебето. А ние така с Вера гледаме това и в тоя момент пристига баща ми и вижда, че тя на нас не дава, а непрекъснато бута на Росито и излезе отвън и каза: „Милче, ела." И извади от жилетката си пет лева и каза: „Милче, идете в бюфета - туристическата градина, бюфета му казваха, - идете и си купете шоколадчета ли искате, кебапчета ли искате. Идете с Верчето." Но как задържаше той сълзите си, аз не мога да забравя това.
към текста >>

А ние така с Вера гледаме това и в тоя момент пристига баща ми и вижда, че тя на нас не дава, а непрекъснато бута на Росито и излезе отвън и каза: „Милче, ела." И извади от жилетката си пет лева и каза: „Милче, идете в бюфета - туристическата градина, бюфета му казваха, - идете и си купете шоколадчета ли искате, кебапчета ли искате.
Но не мога да забравя един случай. Купуваше непрекъснато едни шоколади, които бяха навързани, такива имаше тогава, нали, и буташе в устата на Росито. В.К.: На нейното. М.Г.: На нейното. А тя плюва, плюва, не ще да яде бебето. А ние така с Вера гледаме това и в тоя момент пристига баща ми и вижда, че тя на нас не дава, а непрекъснато бута на Росито и излезе отвън и каза: „Милче, ела." И извади от жилетката си пет лева и каза: „Милче, идете в бюфета - туристическата градина, бюфета му казваха, - идете и си купете шоколадчета ли искате, кебапчета ли искате. Идете с Верчето." Но как задържаше той сълзите си, аз не мога да забравя това. Два момента помня от баща си така. Та това. Иначе тя избяга, няма я. И даже един комичен случай.
към текста >>

23. 3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова

Ангел спира таксито и сестра Цветка си тръгва незабавно за в къщи.
Така на някакъв празник брат Петър беше поканил гости, между които и художничката Цветка Щилянова. Тогава може би за пръв път я видях. Тя беше вече доста възрастна, но облечена с голям вкус, много фина и културна, и правеше впечатление с обноските си към всички. През време на вечерята не си спомням какви разговори са се водили, но си спомням, че тя беше много неспокойна поради това, че е станало вече доста късно и как ще се прибере у дома си. А брат Петър, това помня много добре, се замисли за момент (а той много често предчувстваше нещата) и й каза: „Не се тревожете, сестра, казаха ми, че ще помогнат за Вашето завръщане." И наистина, след вечерята брат Петър изпрати Ангел на улицата, за да спре някое такси, с което сестра Цветка да си отиде и за учудване на всички присъстващи - Ангел излиза на външната врата и в този момент минава пред вратата едно свободно такси. Ангел спира таксито и сестра Цветка си тръгва незабавно за в къщи. Кога е предала скиците си върху образа на Учителя, не ми е известно. Навярно това е станало по-рано, преди да дойда в София или тя ги е предала лично, или чрез някого, за което обстоятелство не е ставало дума пред мен. По тоя въпрос вероятно ще могат да дадат сведения други приятели, защото скиците са били давани във Варна за преснемане и брат Петър неколкократно искаше скиците от Ангел и питаше за тях, а те се бавеха, докато накрая скиците били изпратени препоръчано по пощата до Петър Ганев и оттам предадени на брат Петър. Спомням си колко брат Петър беше неспокоен за скиците, да не се изгубят. Тогава разбрах колко много е ценял брат Петър скиците, които сестра Цветка е правила, преди да нарисува портрета на Учителя.
към текста >>

24. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

В.Кр.: Едно такси ще вземеш, да не бъде от наши хора, да не знаят, плащаш таксито, нали и на връщане пак вземаш такси.
Елена: Само трябва да ми платите колата. В.Кр.: Ние ще ти платиме колата. Елена: Толкоз, нищо друго. В.Кр.: Той не може ли да дойде тук? Елена: Сляп е. В.Кр.: Едно такси ще вземеш, да не бъде от наши хора, да не знаят, плащаш таксито, нали и на връщане пак вземаш такси. Елена: Не, най-напред ще се разбера с него. После с Влаевски съм близка от 20 години. В.Кр.: Коя е тази Мариола? Елена: Сестрата на Райна Калпакчиева. В.Кр.: Тука на всички портрети на Влаевски пише Мариола, Мариола, Мариола.
към текста >>

25. VIII. БИСТРИЦА И БЪДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Ще минат през тънко сито, за да се отвее плявата от житото.
Но поради непослушанието на българите към Учителя, то той променя плана и руснаците се допускат да влезнат, преминават през Дунава и въвеждат комунистическата власт от 1945-1990 г. Те се явиха като Бич Божий в България да изпълнят Божията воля. Така, че това, което е казано за Бистрица, той го отменя. Дали това е вярно, то бъдещото поколение ще го провери. Не проверени няма да преминат в следващата епоха. Ще минат през тънко сито, за да се отвее плявата от житото. Аз питам: Вие проучихте ли онези 30 точки за т.н. „Братски съвет" и дали според вас трябва да съществува? Защото според Учителя Дънов - това не е разрешено. А това е Негова Школа! Вие проучихте ли тези 45 точки за да видите дали трябва да има салони, молитвени домове?
към текста >>

26. 92. КОЙ ПОСРЕЩА ЧАЙНИЦИТЕ

ТОМ 16

И Учителят тури чайниците на таксито и си тръгна пеша, а пък офицерът пусна леката кола и отиде на Изгрева.
И минава един офицер с такси, от горе слиза на надолу и си отива в града. Учителят вдигна ръка и офицерът спря леката кола и Учителят му каза: „Можеш ли да вземеш тия два големи чайника и да ги занесеш на Изгрева? " Казва: „Мога. Ами има ли там кой да ме посрещне? " „Има" - отговори Учителят. И Учителят тури чайниците на таксито и си тръгна пеша, а пък офицерът пусна леката кола и отиде на Изгрева. И там го посреща г-н Дънов. И офицерът се чуди: „Той ми ги даде горе, аз с леката кола тръгнах, а Той ме посрещна долу. Как си отиде Той, как можа да се прехвърли? Това е чудо на чудесата! " Учителят го разправя това, че офицерът се чуди как става това.
към текста >>

27. 1929 година - продължение

ТОМ 16

По обед, след като се нахраних, и то даже не ядох, защото сутрешната попара ми държи ситост, потеглих къде 1 ч за Опака.
Целият гръб пламна в огън, след като слязох днес от гората и се изкъпах. Слънцето ме изгорило. Вечерта не можах да спя, едно - от болящия ме гръб, а друго - от разговарящата се жена. 25.V.1929., събота Станахме, като завика ходжата на минарето. Измиха се гостите и потеглиха за Горско-Абланово, а аз останах да си свърша утринния наряд. По обед, след като се нахраних, и то даже не ядох, защото сутрешната попара ми държи ситост, потеглих къде 1 ч за Опака. Чак къде Опаченската пътека срещнах Добря пощаджията и ми предаде препоръчано писмо от сестрата Еленка, в което ми пише, че се наскърбила много от това, задето съм й писал, че не ми се отделя от Крепча, и ред още много важни неща. Стигнах при Стефанкини, у която ме чакаше Янко. Влязох за няколко минута и потеглихме с Янко за Сптахлар, Минахме през Зариево. Хубаво село с добър театрален салон, училища подредени. А селото е много добро по местоположение.
към текста >>

28. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

А когато отидох у Янков, ето Тасито ми каза, че вчера на г-н Данов, Манолов, главният секретар на министерството, казал: „Още ли продължават да гледат слънцето?
Оказа се, че той още не бе успял да вземе бележка от Върбенов, секретаря на Либералната пъртия. Аз отидох и в Инспекцията, за да видя Николов, но го нямаше. Г-н Данов не можах да намеря. С г-н Янков пихме по едно кафе на „Македония" и отидох в министерството. Кръстю Петров ми отговори, че няма места, а на зададения от мене въпрос за възвръщане ми отговори, че кога се овакантят места, ще тури назначените в Равна на новите места и ще възвърне нази. А когато отидох у Янков, ето Тасито ми каза, че вчера на г-н Данов, Манолов, главният секретар на министерството, казал: „Още ли продължават да гледат слънцето? " и казал на г-н Данова да отиде къде Нова година. Стоях у Янков докъде 3 ч и си дойдох на Изгрева. Еленка ме чакаше цял ден тук, за да види резултата. Аз донесох 1/2 кило спанак. Сестрата Неда ми го свари на супа и аз му изпих сока, за да отслабне силният запек от почивката.
към текста >>

29. 17. Представите ни за небето

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Този свод бил надупчен като сито, и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея.
164 ÷ 168 Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира синия свод, който се издига като купол над главите ни и по който денем обикаля Слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците и когато те покрият цялото небе, казваме, че последното се е заоблачило. Изразите „ясно небе”, „облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждестяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци - за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито, и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полу-емпирични полу-митологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-„научна” представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа. Според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети.
към текста >>

30. 22. Сфера на Юпитера

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие.
Вечерята започва. Трапеза буквално пищна. Вижте домакина! Той целият се е отдал на свещенодействие. Яде, мляска, усмихнато подканя - има нещо заразително, което се предава по симпатия и на другите, когато Юпитерианецът подканя! Тия люде не само обичат добре, сито да си похапнат и попийнат, но често страдат от прекалено чревоугодие. Там е слабата им страна. Оттам и тяхното затлъстяване, техния „буржоазен”, „чорбаджийски” вид, тяхната тежка, важна походка. Това е така, защото биологичната основа, върху която израства и се съгражда юпитеровият тип, е инстинктът за хранене. От този инстинкт произтича у юпитеровия тип инстинкта за придобиване на материални блага, за забогатяване. У юпитерианците любостежанието е обикновено силно развито.
към текста >>

31. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

Ситово и други, от които излезе съобщение в Годишника на българския археологически институт.
През всичкото това време аз развивах широка културно-просветна дейност, като държах сказки на исторически теми, устройвах екскурзии до исторически места в страната, публикувах новооткритите старини, открих кондиката на пловдивския абаджийски еснаф за времето от 1682 г. до 1856 г. и Мемоарите за Пловдив на К. Д. Муравенов от 1865 г, които се публикуваха в отделни книги; написах кратка история на град Пловдив и предприемах разкопки на могили при с. Белозем, проучвания на скален надпис на непознат език в Родопите при с. Ситово и други, от които излезе съобщение в Годишника на българския археологически институт. Но от декември 1931 г. бях назначен началник на стопанските и финансови изучвания при Централното управление на Б. 3. Банка [Българска земеделска банка] в София и поради това трябваше да напусна гр. Пловдив. Съгласих се на тази промяна, макар че в Пловдив имах къща и бях добре поставен в обществото, защото чувствувах в себе си сили да бъда полезен на страната на една по-широка плоскост, и за да дам по-добро възпитание на сина си, давайки му възможност да продължи образованието си в германската гимназия в София. Бях държавен чиновник в продължение на три години, до есента на 1934 г., през което време, като началник на стопанските и финансови изучвания на Б. 3.
към текста >>

32. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

Светозар ми каза: „Масажът, който му направих, ще му държи сито дълго време.” И оттогава двамата братя станаха прекрасни приятели!
Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника. Втория път - пак на Рила. И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше. Сутринта Косьо бе по-добре и пак се качи на Молитвения връх. Светозар ми каза: „Масажът, който му направих, ще му държи сито дълго време.” И оттогава двамата братя станаха прекрасни приятели! И Косьо казваше: „Само да чуя нещо против Светозар! ” И някой му беше говорил на Изгрева, без да знае, че му е брат. И му казал, че трябва да се спасят от това зло - Светозар. Косьо се облещил и му отговорил: „Нашият разговор беше дотук и повече не искам нито да те чуя, нито да те видя! ” И така двамата вековни врагове станаха отлични приятели.
към текста >>

33. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

Бялото Братство има едно голямо сито, поставя всеки оглашен на изпит и го пресява и поставя всеки на неговото място.
Само чрез вътрешната любовна обхода ние ще можем да изградим едно Братство, подобно на това в духовния свят и чак тогава да поставим началото на новия, разумен братски живот. Затова Учителят казва, че след хиляда години ще има начатъци на новия живот - явни войни няма, но се водят много необявени. Небето забавя някои процеси, но не забравя. Аз ходих 2 пъти до Мусала - за 22.06 и за моя рожден ден. Всичко е много скъпо и сигурно няма да отида на езерата. Бялото Братство има едно голямо сито, поставя всеки оглашен на изпит и го пресява и поставя всеки на неговото място. Най-важното е каква любов имаме към Учителя, само тя е, която го привлича към нас. Учителят живо се интересува от светлата любов, която храним към Него, към Бога, Идват много нови хора и много от тях приемат Словото и без шум започват да прилагат и изпълняват принципите и законите, които са вложени в Него. Това са готови души, които са се определили към Учителя. И всеки ясно ще се определи в тези времена на кого служи. С когото се свържеш, цял живот изкарваш с него.
към текста >>

34. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

* дърмон - сито, решето с големи дупки. 10.
Както виждаш, аз ти пиша дреболии, но хубавото като че ли не ми се пише - да ти го говоря е друго, а в писанието има нещо, което сега не ми харесва - понеже по- рано все съм съчинявал, сега ми се не пише. Чудесно. Много поздрави и шекерчета на Бебо от Бати! Благодаря ти за песента. По нея много бих ти казал - и нищо - написах. Някой открадна и мен един бележник, с началото на една приказка... и аз съм сам с бати, ама нали и Бебо го няма... Пиши, когато обичаш и извинявай за краснописа - все бързам. * дърмон - сито, решето с големи дупки. 10. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 14 и 15 юли1927 г. 14.VІІ.1927, Изгрев Днес почти целия ден съм употребил да си стягам багажа. Всичко си направих абсолютно сам - опаковах, ковах, правих - вкъщи бях сам, защото другите са още в Белоградчик (a propos* - получи ли ми картичката от Белоградчик?) Нищо нямам от теб. Идех насам към 61/2 часа. Настигнах Ан, ** Носех лампата си.
към текста >>

35. 50. Ангел Керемедчиев

ТОМ 22

Ангел направил сито на такова ниво, че направо се слага чувала, а ситото вибрира и веднага се пресява брашното.
Фурната имала осветление, което блестяло в очите на майсторите и те не можели да видят дали хляба е опечен. От голямата топлина постоянно горели крушките - по 100 на ден. Ангел направил тяло с рефлектор, в което крушките не се загрявали от голямата горещина на фурната и светлината осветявала хляба във фурната, а не очите на майстора. Започнали да сменят по 3-4 крушки на месец и снабдяването ги запитало да не би да вземат от другаде крушки. Нямало сита и често в брашното при месенето се явявали мишълци и се дигал голям въпрос. Ангел направил сито на такова ниво, че направо се слага чувала, а ситото вибрира и веднага се пресява брашното. Фурнаджийте били изключително доволни от него, постоянно му давали хляб, кифли, козунаци и му се покланяли. Той почти не работел, но всички машини за повредата, на които директорът глобявал работниците, сега работели безаварийно и безотказно. Ангел имал в центъра на града място от 2 декара и един дял от него му вземали някакви селяни, комунисти -1/3, уж да строят съвет. Трябвало непременно да си построи жилище на два етажа, за да си запази мястото. По интуиция той знаел, че това ще стане.
към текста >>

36. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

" Но житното зърно има велико търпение, то казва: „Вие ще видите каква е още моята история." Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го в къщи, но пак не го оставят на мира: запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замеся хляб.
" - Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара . Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турят го в чували и хайде на во- деницата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! " Но житното зърно има велико търпение, то казва: „Вие ще видите каква е още моята история." Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го в къщи, но пак не го оставят на мира: запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замеся хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания са свършили вече." - Не, като втаса, хайде в пещта вътре. И като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха! " Но, като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха , образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става?
към текста >>

37. 6. СТАНЕТЕ СЛУГИ НА ДОБРОТО И ГОСПОДАРИ НА ЗЛОТО

ТОМ 22

6.СТАНЕТЕ СЛУГИ НА ДОБРОТО И ГОСПОДАРИ НА ЗЛОТО СИТО И ДАРМОН .
6.СТАНЕТЕ СЛУГИ НА ДОБРОТО И ГОСПОДАРИ НА ЗЛОТО СИТО И ДАРМОН . Беседа от Учителя , държана на 2 ян . 1944 г. - В: Вечното благо . София . 1944. с.
към текста >>

38. VIII. ЛЕКУВАНЕТО С ГРОЗДЕ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Когато изстине добре, смачква се и сокът се цеди през телено сито и наново се подклажда огън, обаче ври не до кипване.
Консервираните грозда са по-малко пикочогонни и лаксативни, но имат по-голямо действие и служат за образуване на топлина в зимните месеци. Във всеки случай в употреблението на гроздето като храна на болни тряб- ва'да се има предвид общото състояние на болния и комбинацията с другите храни. Да не се гълтат никога шлупките и семенцата на гроздето, а добре да се предъвкват - като каша. Как може да се приготви гроздов сок вкъщи Взема се добре зряло грозде на зърна, и като се измие добре в изобилна прясна вода, сипе се в един съд и се подклажда отдолу огън, да ври до кипване. Тогава се смъква и оставя да изстине. Когато изстине добре, смачква се и сокът се цеди през телено сито и наново се подклажда огън, обаче ври не до кипване. Тогава се излива в друг съд, но този съд хрябва да е от стъкло или калайдисан, или гледжосан, и се оставя да се утаи 24 часа. Така приготвен, сокът е вече за наливане в бутилки. Правила за наливане в бутилки Вземат се празни, но добре измити бутилки, на големина по желание, и се потапят в гореща вода, но обаче на дъното на съда се поставя дъска. Като се извърши горното, напълват се бутилките до шията с гроздов сок и се потапят наново в гореща вода за варене, без да се забравя поставянето на дъската в дъното на съда. Извършва се същото варене без кипване.
към текста >>

39. 241. Любовта е идване на светлина в човешкия ум

Весела Несторова

Солта са Ситовци.
241. Любовта е идване на светлина в човешкия ум Първото нещо сега, първият морал е: Не отнемай на човека ония блага, които Бог му е дал. Не препятствай на човека в неговото умствено, духовно и физическо развитие. Всяко присъствие, лишено от Любов, няма смисъл, всяко чувство, лишено от Мъдрост, няма съдържание, всяка постъпка, лишена от Любов, не може да се реализира. Киселините са Каиновци. Основите са Авеловци. Солта са Ситовци. Ако не оставите Любовта за основа на живота, какво ще градите? Живот, които не е съграден върху Любовта носи най-големите нещастия, а съграден на Любовта носи най-големите блага. Любовта е идване на светлината в човешкия ум. Болните са хора на безлюбието. Които не мислят и не чувствуват, са хора на безлюбието.
към текста >>

40. 284. Нещо ново замества старото

Весела Несторова

Когато се спрял пред таксито, пребледнял и Му прилошало.
(Забележка: Учителят пуска руснаците в България. Виж "Изгревът" т. I, с. 474-476J На следната сутрин се сбогувах с Учителя, сърдечно Му благодарих и си тръгнах. Владо ми каза по-късно, че Учителят е тръгнал малко по-късно същия ден с такси. Когато се спрял пред таксито, пребледнял и Му прилошало. Само Той знаеше за какво се връща. . . В.К.: На с. 36 споменавате нещо много интересно. Били сте в едно особено състояние. Вероятно някой пророчески дух е говорил чрез вас.
към текста >>

41. 285 в. Оранжево-червен диск на слънцето

Весела Несторова

Весела Несторова, Весела Несторова

36 Владо разказваше, че когато Учителят се качвал на таксито се е олюлявал.
285 в. Оранжево-червен диск на слънцето В.К.: Тук съм записал на с. 36 Владо разказваше, че когато Учителят се качвал на таксито се е олюлявал. Вероятно той се е олюлявал. Весела: Да, Владо ми каза, че на следния ден, когато дошла кола за Учителя, той, когато отишъл да се качи, прилошало му. И така се олюлял. Не бил в добро състояние. В.К.: Той заминава на 19 октомври.
към текста >>

42. 17. Победен химн / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Владо руснака по-късно ми разказа, че когато Учителят се спрял пред таксито, пребледнял и му прилошало.
17."Победен химн" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев. Неочаквано дойде последният ден, когато повикана от колежа "Симеоново", където бях преподавателка, трябваше да напусна Светляево, т.е. Мърчаево. Беше 18 октомври 1944 г. На следващия ден се сбогувах с Учителя, сърдечно му благодарих и сутринта заминах за София. Същият ден, на 19 октомври, няколко часа след моето отпътуване, Учителят също си тръгва с такси за София. Владо руснака по-късно ми разказа, че когато Учителят се спрял пред таксито, пребледнял и му прилошало. Само Той знаеше за какво се връща.. . Беше 18 декември 1944 г., понеделник. Стоя пред вратата на Учителя със свитък в ръка. Този свитък е "Победен химн", написан предишния ден, на 17 декември 1944 г., неделя. Чух звуците на тържествени фанфари.
към текста >>

43. 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]

ТОМ 26

Там своята жажда до ситост ще утолим.
Жаждата ни расте. Где е Цеко - Урс - Дали е много преди или след нас. Нигде се не вижда. Но, още малко остана. От нашата „гостна” топъл дим се издига - огън е накладен. Там своята жажда до ситост ще утолим. Налягаме по нагретите камъни. Гледаме къдравите бели облачета що като чудни ладии се носят из ефира. Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове. Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар. Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”.
към текста >>

44. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Глава 6. Разкриване на реалността

Като добрата жена завила тестото в нощвите, като добрата земя погълнала ситото семе - Истината щеше да завладее умовете и сърцата на хората.
Но ето, че родените през този забележителен век изпълнен с. противоречия и тревога, пределен век на една епоха, която си отива, трябваше да бъдем живи свидетели на едно събитие, на една среща с Учител, който повече от половин век живя и работи в България и показа не само на думи, но и с делата си силата и жизнеспособността на едно учение, което имаше за единствена задача да научи човека, как да живее. Той обогати с духовни ценности нашия век и съкровищата ще стигнат за много поколения. Той успя да съпостави срещу напиращия и нарасналия материализъм идеята за Великата Реалност, идеята за неизмеримостта и безсмъртието не само на Вселената, но и на човешката душа увенчана с това безсмъртие да цъфти и ухае през вечността. Той донесе малката питка квас, малката щипка сол; светът беше подквасен, светът беше осолен и на земята нямаше вече да има сила, която да поругае Великото и човешката душа като й оспори нейната свобода. Като добрата жена завила тестото в нощвите, като добрата земя погълнала ситото семе - Истината щеше да завладее умовете и сърцата на хората. Никой вече нямаше да успее да ги излъже и използува за користни цели. Щастливи са тези народи, които се позовават на зова на истината. Щастливи са тези люде, които са й дали път в умовете, сърцата, душите. Това е новото, което Учителят донесе в света. Никога човечеството не се е нуждаело от една силна и здрава ръка, която да изведе пътуващия кораб всред океана посред хаоса и тъмата на нашето столетие.
към текста >>

45. 5. Първата заповед

Глава 6. Разкриване на реалността

Всичко беше чисто и сито като пшеница, свежо като планинска вода.
Наука ли бе то, или изкуство, или нещо друго, за което още нямаше понятие, което караше мисълта да се извисява до шеметна височина и да слиза след това в неизмерими глъбини. Всичко, което слушаше, те караше да мислиш, да откриваш, да твориш. Приличаше на огромно богатство, което някога нашите предци са получавали на малки незначителни хапки. Завесите бяха вдигнати и пътищата освободени. Една наука, едно учение се разкриваше, летеше към човека като нова зора, като ден, като реки, които вечно ще текат, като извори, които никога нямаше да престанат да бликат. Всичко беше чисто и сито като пшеница, свежо като планинска вода. Реалността се разкриваше бавно, и тържествено, и един светилник светеше и огънят на огнището гореше и всичко там беше красиво и светло като в топъл и закътан дом, като роден край. Любовта насищаше атмосферата, хората бяха събрани в нейно име и затова от тези хора можеше да се образува семейство, братство най-прекрасната обществена единица. Езикът звучеше познат, мелодиите старинни и топли, а тайната съкровена и близка сияеше в чистота и красота. Родените в началото на века бяха облъхнати от повеите на новата пролет, науката отстъпи и жадната младост се впусна с жар към нови и незнайни пътешествия, за да се върне един ден триумфираща от своите открития. Той показа път и подари новото, което искреше от светлина.
към текста >>

46. 7. Аспекти

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Разровиш една малка дупчица на земята от няколко сантиметра и поставиш в нея някое сито и здраво семенце.
Великото се крие зад малките величини и близо до тебе те ти говорят на разбран език. Бог е навсякъде - Великата Реалност прониква всичко. Любовта като изразител на Тази Реалност ти поднася и капката вода, и струята въздух, и вкусния хляб, и узрелия плод и не само това - Тя единствено ти дава идея за прекрасното, благородното, възвишеното в света. Тя те придружава навсякъде, затова е казано от древността: Търси Великото, търси Реалното, за да намериш смисъла на живота. * * * Така е устроена Земята и да питаш защо, никой няма да ти отговори, ако се намери някой да ти каже, отговорът едва ли ще те задоволи. Разровиш една малка дупчица на земята от няколко сантиметра и поставиш в нея някое сито и здраво семенце. Не се минава много време, животът започва да тече ритмично; никоя механическа сила не упражнява давление, нещо повече ако такава се намеси процеса ще бъде накърнен. Причини обаче има, те съществуват - влагата отдолу и топлината отгоре. Онова, което се случва прилича на поетическа приказка, песен, можеш да я слушаш, да я съзерцаваш като художествено произведение. Къде лежи причината? Не е трудно да се отговори.
към текста >>

47. 3. Братството

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Зърното бе посадено от веща ръка, зърното бе сито и живо, земята на която падна то беше благоприятна.
Традициите в новото общество следователно щяха да бъдат като тези на семейството - сговорно, обединено, самоотвержено при спазването интересите на всичките членове, които имаха един общ идеал. На 2400 метра височина, където братството прекарваше летния си отдих, ние бяхме успели да реализираме един общ колективен живот подчинен на един ум и една воля - тия на общото. Само споменаваме за това мероприятие при което идеята получаваше своя дълбок замисъл и блестеше в своята величествена красота. Ние живеехме идеята за колективното съзнание - новото, което идваше в света. Когато огледахме този живот, ние разбрахме какво се бе случило с нас, какво бе реализирано на земята, и какво понесохме в умовете, сърцата, душите си, като залог на онова, което ние трябваше да проявим. Зърното бе посадено от веща ръка, зърното бе сито и живо, земята на която падна то беше благоприятна. Нека не кажем дали нивата се люлее от узрели жита, не е лесно да се говори дори за неща, които имат съкровен и дълбок характер, пък и не е нужно, но ще кажем само това, когато времената се промениха, когато в нашия свят настъпиха нови социални положения, когато официално започна да се говори за колектив и за колективен живот -. ние, смеем да кажем, бяхме най-готовите хора и възприехме всичките мероприятия на държавата като нещо, което очаквахме, като нещо, което беше необходимо и естествено, идеята за колектива е една, какви ръце ще манипулират с нея не е тема на нашата размисъл. Затова и ние бяхме добри изискани и честни работници във всичките сфери на нашето социалистическо устройство. Ние бяхме не само подготвени отвън, но бяхме и изградени отвътре. Човечеството ще опита идеята, тя ще се наложи, доброволно ще бъде приета или по необходимост, не е важно, ала човечеството ще опита идеята и ще преживее скритата цена в нея - радостта на живота, която побратимяването във света ще бъде поднесена на човека.
към текста >>

48. 4. Веригата

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Онова, което Учителят е изградил в света на идеите ще преживее вековете - семето е било чисто и сито, плодовете също ще приличат на семето.
4. ВЕРИГАТА Човек се връща на някои неща, когато те се отдалечават от него. В случая не е важно дали отдалечаването е реално или привидно. Ние знаем, че всичко онова, което не е родено по плът, ще преживее вечността. Ценните нещо, споени от нематериални елементи не изчезват, не умират, не се губят. Великите идеи в които Божественото е изляло своя сок остават да живеят вечно. Онова, което Учителят е изградил в света на идеите ще преживее вековете - семето е било чисто и сито, плодовете също ще приличат на семето. Нека се върнем на ония години, когато за първи път се отзовахме всред едно общество от хора, които за първи път виждаш, членове на едно голямо семейство с които почти не се познаваш и тоя, който те завежда там и пръв те запознава с всички, казва ти ясно и недвусмислено - това е нашето братство. Казана там, тази дума ти звучи необикновено не поради етимологическата стойност, а поради онова дълбоко чувство, което изпитваш, когато за пръв път срещаш тези хора, които те гледат по един необикновено сърдечен начин, в очите им сияе някакво усмивка спокойна и сдържана едновременно, от тях лъха особена топлота и съвсем естествено те ти подават ръка и ти казват: “добре дошъл” - говорят ти направо на “ти” и най-важното намираш, че всичко точно така трябва да бъде, не се учудваш и изненадваш, нали си копнял за неща необикновени, необикновени трябва да бъдат и отношенията между тези хора, които ти се струва, че отдавна познаваш, че те ти са скъпи. След това оглеждаш цялата обстановка и намираш, че по цялата земя от първия до последния паралел за тебе няма друго място което да бъде толкова приветливо, топло, сърдечно, както това, което твоя приятел нарече братство. Развълнуван си, но не и смутен, изпитваш красиво чувство, не знаеш, какво да кажеш, но не си притеснен. След един час, когато хубавата песен зазвучи и беседата е прочетена вече, ти усещаш, че към тебе лети нещо сияйно и че ти най-после си успял да се докоснеш до реалното, значимото, което има своята скрита цена; ден след ден тази реалност ще ти открива все по-нови и по-нови ценности.
към текста >>

49. 7. На този ден...

Глава 1. Откриване на Школата

Неговата ръка беше силна, ръка на Майстор, и сито беше Неговото семе, и богат беше нашия чернозем.
За едното нека мислят враговете ни, за другото ще мислим ние. Факлите пламтяха. Зората светлееше на изток; младокът нямаше да изчезне; като орел се подновява младостта и плодоносни лежаха годините на богатия урожай. За всичко щяха да ни въздадат и пустинята щеше да се превърне на цветуща градина. Нямаше да изгасне светилникът, защото учениците живееха, учеха и работеха - готвеха се и устояваха крепко. Неговата ръка беше силна, ръка на Майстор, и сито беше Неговото семе, и богат беше нашия чернозем. Ще забравим ли скъпия урок? Никога. Ще помним ли часа, когато ни връчиха светилника? Всякога. Изцеденият сок на страданието се превърна на елей. Зад всичко, което се случи и преживяхме, прозряхме безмерната сила на Любовта, която не престана през годините на тъма да излива светлина и топлина. Благословена да е тя.
към текста >>

50. 10. Школата и човекът

Глава 2. Ученикът - път и живот

Имаше нещо, което не можеше да не бъде отбелязано - Добрият Градинар се беше погрижил да посее здраво и сито семе.
Всичко беше толкова различно и ново, един ваятел правеше колосален опит, безшумно сякаш, незнайно според живия метод на природата отвътре навън в атмосферата на пълна свобода и любов. Можехме да премълчим това и да не се докоснем до дълбоката интимност на едно дело, но вече е късно да се питаме и да искаме позволение, какво да кажем и какво да не кажем. Когато един ден, ония, които ще дойдат след нас, се попитат дали сме знаели мащаба на всичко, което се случи и на това, което Той даде на света, на човека, на учениците, на всички, ще кажем: знаем, видяхме и опитахме, преживяхме случилото се и искрата на радостта ни докосна. Школата ярко се очертава в тия мигове и ние проследяваме светлия й път от момента на откриването. Рилската обстановка, живота през тези тридесет дни, отношенията, изградени върху взаимното доверие, сърдечна топлота и братска обич ми помогнаха да открия изработения човек, преобразен и нов, отличаващ се всред хаоса на нашето време. Имаше нещо, което не можеше да не бъде отбелязано - Добрият Градинар се беше погрижил да посее здраво и сито семе. Приличаха на ухаещи цветя, приличаха на запалени факли - те бяха минали прага на школата, те се учеха в тази школа и в душата си те носеха сега пламъка, те горяха в непобедим копнеж да бъдат ученици, да учат, да се усъвършенствуват. Отдавна те бяха успели да разберат и преценят магическата сила на Словото, което както тогава, така и по-късно неудържимо ги привличаше, като слънце, като извор, чийто живи струи възраства всичко. Затова не малка е била скръбта, когато беседите бяха иззети, равносилно беше да ти отнемат въздуха, светлината, водата и хляба. Онова, което душата преживяваше, онова, което учениците учеха в школата, никъде другаде не можеше да се получи. Душата усещаше това, преживяването беше непосредствено и силно и никой не си правеше илюзии, че другаде можеше да намери нещо по-хубаво, затова и никой не искаше да пропусне часовете на школата, никой не искаше да остане вън от нейния праг.
към текста >>

51. 7. Слушане, разбиране и приложение

Глава 2. Ученикът - път и живот

Думата приложение за нас беше важна и значима, защото тя беше като ключ и като магическа пръчица - ние чухме тая дума да се изговаря във всичките възможни гами и нюанси, за да проникне в нас и като светлина и като топлина - като семе чисто и сито над което осторожно сме бдели през всичкото време.
Дигнете се високо и се освободете от дребнавостите на живота, не се интересувайте какво правят другите и как живеят. Станете нови хора, чийто живот да се отличава от обикновените хора.” Върховете, които Той разкриваше блестяха пред очите на ония, които отдавна бяха разбрали цената на едно ново разбиране, ново светоусещане, което нямаше нищо общо с наследените и остарелите схващания за живота, за душата, за Бога. Явни за ония, които можеха да слушат, да разбират и да прилагат стояха неговите съкровища, духовните ценности, науката за любовта, които Той донесе и предложи на един обеднял откъм идеи и духовен живот свят през най-бурното и несигурно столетие, който помиташе старата култура, култура, която с всичкия си външен блясък и хубост, не бе успяла да научи човека как да живее и как да носи достойно името човек. Всичко беше кристално чисто, човек можеше да огледа дълбочините на това езеро и в него да види отразена безкрайността. Нищо по-хубаво, по-чисто и по-ценно не можеше да се даде на човека през това време - учение и познание, което засягаше всичките клонове на живота и осветяваше най-дълбоките гънки на човешката душа, учение, което непрекъснато щеше да разкрива богатствата, които носеше, постоянно щеше да расте и възраства, за да покаже на човека светлия път към себепознание и себевладане. Думата приложение за нас беше важна и значима, защото тя беше като ключ и като магическа пръчица - ние чухме тая дума да се изговаря във всичките възможни гами и нюанси, за да проникне в нас и като светлина и като топлина - като семе чисто и сито над което осторожно сме бдели през всичкото време. Защото, какво е учението без приложение? Смисълът бе само там да се живее учението - “Ако любов нямам нищо не съм и всичкото земно знание да владея, и планини да премествам, ще съм кимвал що дрънка”. Преведени, думите на този мистик на миналото звучат живо и до ден днешен не загубиха нищо от силата си и от блясъка си -те са ярък израз на приложението. Цената на ученичеството не е в слушането, нито в разбирането, а в приложението - Словото да стане плът и кръв - велик алхимически процес, който единствен може да подари на човека, на ученика безсмъртието. “Приложете моите думи, направете опит с моите думи, намерете подходящия метод и прилагайте." Не без вълнение ние слушаме тези думи, звучат до днес живи и горящи като факли, за да ни разкрият закона - вечния и неизменен закон за един път и един живот, тия на ученика, които могат да се осмислят само тогава, когато сме успели да изваем от грубия материал великолепна статуя, когато сме успели да направим от себе си човек на новата култура.
към текста >>

52. 8. Нива, а не кутия

Глава 2. Ученикът - път и живот

Всичко, което се дава в школата представлява сито и качествено семе.
Великите постижения не се реализират с такава “вяра", такъв човек има механически разбирания за живите закони на реалността. Учителят при всичките условия иска от учениците дълбоко и вътрешно участие в процеса на изграждането духовното тяло на ученика - Велик реалист, Той винаги е искал от учениците да бъдат точни, трезви, реалисти и да се справят с великите закони на живота, които няма да се променят заради желанията, разбиранията и прищевките на ония, които мечтаят за лесни пътища. Лесни пътища няма и не може да има, когато се строи най-великото нещо на земята - човекът. Учителят винаги се съобразява със законите на Живата природа, ученикът трябва да прави същото. Да гледа трезво, реално, ако ще и практически като обикновения селянин. Всичко, което се дава в школата представлява сито и качествено семе. Ученикът единствено разчита на това семе и нека не забравя и семето разчита на него. Ученикът чака да опита вкуса на това семе - плода му, семето очаква от ученика да го посее на земята, за да оживее и принесе очаквания плод. Такъв е великия кръговрат на живота във всичките светове. Природния ритъм трябва да бъде уловен и животът на ученика трябва да резонира именно с тоя ритмус, който тупти в сърцето на Учителя, за да отзвучи в сърцето на ученика. Само така може да се реализира правилна и хармонична връзка между Учител и ученик, между ученика и Бога.
към текста >>

53. 20. Изпитвайте духовете

Глава 3. Разговор с ученика

Човечеството е сито на проповеди, на речи, на думи, на личности, на заплашвания, на закони.
Ученикът трябва да бъде въоръжен с две необходими оръжия, две основни качества - кротост и смирение. Учителят казва: “Няма по-мощни оръжия от тях - те са магическото средство за преодоляване на всичко.” Ученикът трябва да знае пред Кого стои и как трябва да стои. За да каже някога, че Бог му е говорил с него трябва да се е случило велико преобразование, да се е родил от вода и дух, а ако това се е случило, той никога нямаше да говори. Той би мълчал, както мълчи Учителят, когато стигне до тези въпроси. Дали ти говори Бог, Христос или Учителя, това са велики събития - епохален момент от живота на човека, който дава живо отражение върху мисълта, чувствата, постъпките, живота, да разберат другите, че нещо велико се е случило, да го познаят по светлината, по топлината, които се излъчват от него, а не по думите и по екстаза в който изпада. Човечеството е сито на проповеди, на речи, на думи, на личности, на заплашвания, на закони. Лесно е да се говори от името на Бога, на Христа и на Учителя, лесно е да се турят в техните уста думи, които те никога не са казали. За човека е по-важно да знае как да живее, как да обича, как да учи, как да прилага истината, как да изпълнява волята на Тогози в Чийто име говори, отколкото да му приказват за невидимия свят и за неща, чийто произход носят печата на смешението. Никой, никога не е видял и не е чул гласа на Великата Реалност по външен, механичен път. Единствения начин чрез който човек може да изяви връзката с Великото е живота, който живее. Има един свят на велика разумност, има един свят, където светещи същества работят за човека, ученикът най-вече от всички уповава на тях и в дни на страдания и изпитания той се обръща към тази Велика разумност и чака помощта, която няма да закъснее.
към текста >>

54. 3. Достоен за срещата с него

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Тогава полето ще екне от песен и тежките коли ще отнесат ситото зърно към хамбарите.
Опитай се да живееш с тази идея, за да разбереш стойността на всеки отлитащ и прииждащ миг - еднакво за теб крият големи съкровища. 5. Никой не смущава спокойния сън на житното зърно. Веднъж посято в земята, земеделецът не се връща към нея, за да проверява, какво става в тъмните пазви, където някога през ранното утро той бе дошъл тук с торба през рамо, за да скрие семето в браздите. Сеитбата бе минала и житното зърно напряга сили да разпукне коравата си ризка, за да започне похода си нагоре и да се закрепи здраво надолу. Предстои му трудно пътешествие, изпълнено с много приключения, докато най-после през знойните летни дни нивата ще се люлее от вечерния вятър и златистите ръкойки ще се точат под мургавите ръце на жетварите. Тогава полето ще екне от песен и тежките коли ще отнесат ситото зърно към хамбарите. Същата нощ нечута приказка ще си разказват житните зърна и от техните малки влюбени сърца ще се излее поема - доволни сме, никой не смути нашия покой, когато бяхме долу и имахме толкова работа, никой не наруши нашия устрем нагоре, сами ни оставихте и ние достойно свършихме нашата работа. Добре свършихме работата си и обилно възнаградихме селския труд. Добре, че никой не дръзна да порови земята и да провери живи ли бяхме и какво правим. Когато посадиш нещо, не бутай земята. Не рови нивата, не проверявай тече ли живота в посятото семе, не проверявай богатството, което нивата трупа капка по капка.
към текста >>

55. Въведение

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Водите щяха да стигнат до всички и бъдещето, бъдещето и поколенията, които винаги са склонни да търсят ценностите на миналите векове, щяха да открият следата на златната нишка, която щеше да ги отведе не другаде, а до голямото, духовно съкровище, респективно до Изгрева - разбира се не този за който ние се постарахме да разкажем по наши лични преживявания, наблюдения и спомени; този Изгрев вече не съществува, а до другия, до голямата идея, която кълни като сито и здраво семе, един лъчезарен и духовен Изгрев, чийто първи лъчи позлатиха хоризонтите на нашата земя и на отруденото човечество, изжадняло за духовни ценности, подариха вярата и надеждата.
Времето времето на Неговите школи и историческото време, което щеше да хроникира духовната култура, която се раждаше тук, всичко това не можеше да се излее в едно обикновено понятие, колкото образно и точно да е то. Изгрева се изправя като палма величествена и горда, разпростряла клоните си навред и край нея цветущо поле, свежо от обилните извори, които извираха тук. Изгрева блесва и като слънце и като блестяща перла на Балканите. Една наковалня и една катедра и изработването, извайването на новия човек е вече не само исторически факт, а животрептяща истина, зад която стоеше не друг, а Той - Майстора и тази истина никога нямаше да помръкне. Една светяща ивица пламнала като факла, щеше да осветлява не само небето над Изгрева, не, а световните хоризонти, за да стигне до всички топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и красотата на Истината, които Той донесе на света и ги пусна в света като три пълноводни реки да текат едновременно и свободно. Водите щяха да стигнат до всички и бъдещето, бъдещето и поколенията, които винаги са склонни да търсят ценностите на миналите векове, щяха да открият следата на златната нишка, която щеше да ги отведе не другаде, а до голямото, духовно съкровище, респективно до Изгрева - разбира се не този за който ние се постарахме да разкажем по наши лични преживявания, наблюдения и спомени; този Изгрев вече не съществува, а до другия, до голямата идея, която кълни като сито и здраво семе, един лъчезарен и духовен Изгрев, чийто първи лъчи позлатиха хоризонтите на нашата земя и на отруденото човечество, изжадняло за духовни ценности, подариха вярата и надеждата. Ние знаем, сигурни сме, ние вярваме, че този път Изгрева на епохата ще бъде величествен, бликащ от скрита мощ. В света прииждаше нова вълна -Изгрева беше идея.
към текста >>

56. 72. Есперанто - международният език. Международният език. Говорено от Учителя на гостите есперантисти-конгресисти в София, 13 юлий 1930 г. - В:

ТОМ 30

Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея - Ситовата идея.
Защо те не се разбират? - Това разногласие е влязло в света от онзи момент, когато човек пръв път е почнал да яде месо, да убива. Онзи, който е внесъл това разногласие, беше първият брат на човечеството, Каин, който уби брата си. Пръв Каин е внесъл разногласието в света. И понеже днес Каин се е разплодил, навсякъде той убива братята си. Следователно, сега трябва да се проповядва новата идея - Ситовата идея. В Библията е казано, че новият човек е Сит. И на български можем да преведем тази дума: всеки може да бъде сит, да не е гладен. На еврейски, думата „Сит" има друго значение, докато хората са гладни, те не могат да имат свобода. Всеки трябва да бъде сит: сит от свобода, сит от глад. Аз се радвам на младите, наситени на тази идея.
към текста >>

57. 13.6. Робиня в дома и робски труд

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А Мария беше много взискателна и обикновено продуктите, които се подготвяха от Станка, тя предварително идваше, проверяваше, гледаше какво се слага в онова сито, чрез което трябваше да ги пресоват тези сварени продукти, за да ги пасират и да ги направят на супа - пасирана супа.
И тя е отивала сутрин, и вечерта се е връщала, пребита от работа. А Мария през това време дори не може да подготви храната за готвене. Тогава тя престава да посреща гости, преустановяват да ги гощават с онова, с което са ги гощавали по-рано поради това, че Станка е на работа. А самата Станка ми разказва, че по времето, когато е била на работа в мозайкаджийската бригада освен, че е получавала пари и заплата, тя се е усетила и видяла, че е свободна, че вече не е робиня. И което е най-важното, понеже тя е била много яка, и е работлива, никой от бригадата не й е правил бележки, защото тя всичко е вършела така, както трябва. А Мария беше много взискателна и обикновено продуктите, които се подготвяха от Станка, тя предварително идваше, проверяваше, гледаше какво се слага в онова сито, чрез което трябваше да ги пресоват тези сварени продукти, за да ги пасират и да ги направят на супа - пасирана супа.
към текста >>

58. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Той ги нарича пресяване, минаване през дармона, т.е, през ситото.
Тука трябва да се внимава. Зная, учениците ще устоят докрай. Не се смущавайте от нищо. Посрещайте всичко със спокойствие. Сега минаваме през изпитанията за които Учителят ни е предупредил. Той ги нарича пресяване, минаване през дармона, т.е, през ситото. Но закона е такъв. Това през което минават учениците, иде и за всички останали хора. Обични брат Боян, всеки да бъде на местото си, където е поставен от Учителя - да устоява за Делото. Никой нема да се оттегли от поста си. Спокойни, смели, решителни, силни, радостни в мъчнотиите.
към текста >>

59. 224. Болестите и противоречията връзват хората. Има връзка между физическия и духовен глад

II. В колибата на Христов

ТОМ 33

Ситостта и глада, доброто и злото, денят и нощта, черното и бялото, живота и смъртта, дясната и лявата страна... са две еднакво важни страни на единния живот; две страни на едно знание за живота.
Понякога той оставяше противоречията, които живота създаваше да се развихрят и само тогава се намесваше, когато вземаха размери, опасни за живота! И тогава го подпомагаше с толкова сила и знания само колкото не му достигаха, след като приложеше всичките свои сили и знания. Христов яде от същата храна, и по-малко от Андрей. Той с него щеше да гладуза и да изпълни лично той съветите, които му даваше, за да бъде по-близо до това, което ставаше в душата му и да получи това, което глада дава. Общоприето е да се мисли, че гладът нищо не дава, само взема, но според него гладът дава това, което никой друг не може да даде! Ситостта и глада, доброто и злото, денят и нощта, черното и бялото, живота и смъртта, дясната и лявата страна... са две еднакво важни страни на единния живот; две страни на едно знание за живота. Затова глада дава толкова, дори повече от ситостта, и без това знание на глада, живота не може да се разбере! Всички култури, през които човечеството е преминало, създало - от грехопадането до сега, са рожби на глада, на мисълта за осигуряване на неизвестното утре. Христов като работеше с хората, се раздаваше, губеше сили, импулси, знания..., изхабяваше се! Рискуваше да обеднее и да изпадне в положението на тези, които идваха при него за помощ! Да стане голословен фарисей, както много писатели говорят и пишат за велики идеи, а живеят живот по-посредствен и по-лош от живота на най-обикновените хора.
към текста >>

Затова глада дава толкова, дори повече от ситостта, и без това знание на глада, живота не може да се разбере!
И тогава го подпомагаше с толкова сила и знания само колкото не му достигаха, след като приложеше всичките свои сили и знания. Христов яде от същата храна, и по-малко от Андрей. Той с него щеше да гладуза и да изпълни лично той съветите, които му даваше, за да бъде по-близо до това, което ставаше в душата му и да получи това, което глада дава. Общоприето е да се мисли, че гладът нищо не дава, само взема, но според него гладът дава това, което никой друг не може да даде! Ситостта и глада, доброто и злото, денят и нощта, черното и бялото, живота и смъртта, дясната и лявата страна... са две еднакво важни страни на единния живот; две страни на едно знание за живота. Затова глада дава толкова, дори повече от ситостта, и без това знание на глада, живота не може да се разбере! Всички култури, през които човечеството е преминало, създало - от грехопадането до сега, са рожби на глада, на мисълта за осигуряване на неизвестното утре. Христов като работеше с хората, се раздаваше, губеше сили, импулси, знания..., изхабяваше се! Рискуваше да обеднее и да изпадне в положението на тези, които идваха при него за помощ! Да стане голословен фарисей, както много писатели говорят и пишат за велики идеи, а живеят живот по-посредствен и по-лош от живота на най-обикновените хора. Затова Христов държеше думите и делата му да се покриват, което беше източник и на сила.
към текста >>

60. 15. Вергилий се сгоди в едно такси

Милка Кралева

ТОМ 33

В таксито ме настани до шофьора.
Аз живеех във видим свят. До този момент не разделях обкръжението си на духове и човеци.... Но не тръгнах да се обяснявам. Тепърва щях да навлизам в света на един екстрасенс, и тепърва щях да забележа, че често той не е способен да прецени кое да каже, и кое да премълчи. Вместо да тръгнем към влака за Своге, Вергилий настоя да вземе такси, и да посетим брат Борис. Явно в плана му бе да свърши някоя и друга работа из София, преди да тръгнем към Искърското дефиле. В таксито ме настани до шофьора. Някъде по дългия път до Симеоново, обаче, той рязко се приближи към мен, и с полуусмивка ме попита: „Е, мога ли да те обявя за годеница при Борис?.....” Сложих езика зад зъбите си, и се вслушах какво става в мозъка ми. Не чух нищо, освен боричкане на мисли, и всички те обидени!....Това бе то. Обявяването! Много важен момент. Че дотогава не бяхме изпили макар и по едно кафе сами, това не бе важно! Много жени на мое място биха спрели таксито, и биха поели обратно към гарата!
към текста >>

Много жени на мое място биха спрели таксито, и биха поели обратно към гарата!
В таксито ме настани до шофьора. Някъде по дългия път до Симеоново, обаче, той рязко се приближи към мен, и с полуусмивка ме попита: „Е, мога ли да те обявя за годеница при Борис?.....” Сложих езика зад зъбите си, и се вслушах какво става в мозъка ми. Не чух нищо, освен боричкане на мисли, и всички те обидени!....Това бе то. Обявяването! Много важен момент. Че дотогава не бяхме изпили макар и по едно кафе сами, това не бе важно! Много жени на мое място биха спрели таксито, и биха поели обратно към гарата! Но аз не можех! Щях да го обидя!... Истината е, че в този момент нямах причини да се съмнявам във Вергилий. Но ми бе обидно, че се разминах с нещо, което по принцип трябва да внася радост и хубави надежди в една жена. Пътувахме към брат Борис.
към текста >>

61. 37. Разрешението на задачата. (01.04.1943, четвъртък, София - Изгрев)

Цената беше твърде висока, но нямаше време и ние се качихме в таксито, което бързо ни изкачи на Изгрева.
Баща му Янко Янков свиреше тази същата вечер в Операта и той ме помоли, заедно с брат Христо, ние да го изпратим на гарата и да следим за неговото заминаване, защото той искаше да скъса билета и да остане в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще разреши този въпрос. Ние излязохме на площад „Славейков” да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да се изкачим на Изгрев. Поради мобилизацията, военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после пред киното на площад Славейков намерихме едно такси и шофьорът поиска 750 лева. Цената беше твърде висока, но нямаше време и ние се качихме в таксито, което бързо ни изкачи на Изгрева. Мръкваше се вече, но аз видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха джамлъка49, балкона и къщата, в която живееше Учителят. Ние бързо се изкачихме по стълбата и почукахме на вратата Му. Горе на площадката пред стаята на Учителя бяха застанали брат Христо и Венцислав, аз бях спряла 2-3 стъпала по-долу по стълбата и гледах нагоре. Учителят отвори и се появи на прага на стаята Си. Той беше облечен в съвсем нов светъл костюм.
към текста >>

Ние се върнахме с таксито в града и Венцислав замина нея вечер за Берлин.
Ти каквото научи тука, ще го приложиш сега там, в Берлин. Ти ще отидеш там, където работата те чака, а не там, където ти е приятно. Гледай да се движиш по пътя на най-малките съпротивления. Той му пожела и добър път. Каза му да се моли и да държи връзката с Бога. Ние се върнахме с таксито в града и Венцислав замина нея вечер за Берлин. Господи, отвори ушите ми, за да чувам Божествената хармония. Господи, отвори очите ми, за да видя чудната красота на величествената Природа. Господи, отвори сърцето ми, да почувствам пулса на цялата вселена! Амин! ____________________ 49) Джамлък-остъклено пространство, пространство оградено със стъкла
към текста >>

62. 54. Концерт на Изгрева на 27 август 1943 г., с братя Янкови и баща им. (27.08.1943, петък, София - Изгрев)

Когато таксито ни отведе вече на Изгрева, салонът вече беше препълнен.
Когато в 5 часа се завърнах, след като лежах на слънце и хубаво си починах, аз намерих стаята си пълна с гости, които репетираха за концерта. Брат Христо леко ме упрекна, дето не се обадих къде отивам. Аз набързо направих репетиция с Венцислав и баща му. Набързо се облякох. Дойде и майка им в седем часа и едно такси вече чакаше долу пред вратата. Когато таксито ни отведе вече на Изгрева, салонът вече беше препълнен. Имаше хора, насядали и отвън, поради липса на места в салона. Песните,които аз изпях, бяха: „Фир-фюр-фен” - с флейта; „Имаше человек”, с каденца от Учителя - с флейта; „Вехади” - с флейта; „Вътрешният глас на Бога” (от новите песни) и арията на Линда от операта „Линда ди Шамони” от Доницети. Любомир свири Паганини концерт с няколко бисови работи. Венцислав свири от Бетховен и Лист, а бащата изпълни на флейта менуета от Бетховен и пиеса от френски автор. Концертът мина при необикновен успех.
към текста >>

63. 74. Учителят Си замина. (27.12.1944, сряда, София - Изгрев)

Следобед таксито ни отведе в града.
Учителят беше положен пред катедрата, където Той говори през целия Си живот Божественото Слово. Сестрите и братята грижливо Го бяха облекли в бяло и Той приличаше на току-що цъфнала бяла лилия. Колкото да се въздържах да не плача, не можах да сторя това и плаках си на воля, въпреки че същата вечер излизах в отговорна роля на оперната сцена. Цялото ми същество беше обзето от силна скръб. Братя и сестри свиреха при нозете Му. Следобед таксито ни отведе в града. Можах само малко да си почина. Опитах гласа си, но никакъв тон не излизаше от подутия ми ларинкс. Трябваше да се упътя към театъра, да се гримирам и облека. Ще опиша накратко каква е ролята ми, защото имах условия преди вдигане на завесата горещо, с всичката си Душа и сила, да се помоля на Учителя да ми даде глас. Докато оркестърът свири, Леонора - аз, съм първо сама на сцената пред мъжкия затвор и гладя бельо с две малки ютийки.
към текста >>

64. 2. Хвръкна славейчето за Париж

И аз се връщам с таксито.
И идва при мене и вика: „Vous etes Russe? (Рускиня ли сте?)” - „Non, викам, Je suis Bulgare. (Не, аз съм българка.)” Той влезе вътре. След малко излезе и каза: „Те са заминали за Лондон.” Понеже Сноудън Хедлей има баща лекар, в центъра на Лондон има собствен кабинет. И ще се върнат, ама не каза кога. И аз се връщам с таксито. Втори път отивам - пак не са се върнали. Трети път отивам - най-после в къщата всичко свети. Сноудън Хедлей беше представител на английска къща на колите „Хиспано и Ролс Ройс”9, най-скъпите коли. По един милион лева български пари струва един Ролс Ройс. Имаше на Champs Elysees [Елисейските полета], аз съм влизала вътре, грамадна градина, вътре със статуи и коли, и кабинетът му е вътре.
към текста >>

65. 36. На гости при Тодор Павлов

Аз съм досега пяла цяла опера и имам човек, който ме чака.” - „Нека чака човекът, ще те водя у дома.” И ме дръпна, и ме качи в таксито.
И като влязох, аз видях, тя попита, рече тъй. Те й казаха,че съм аз. И отидох до нея. Тя говори и каза: „Сега не те пущам! ” - „Как така, викам, няма да ме пуснеш? Аз съм досега пяла цяла опера и имам човек, който ме чака.” - „Нека чака човекът, ще те водя у дома.” И ме дръпна, и ме качи в таксито. И като влизам, вика: „Тодоре-е, познай кого водя! ” Той беше много ме обикнал, но не можаха да ме накарат да наруша това, което Учителят ми каза. Ботушките ми заключваха, да не мога да изляза и ме оставяха да спя в спалнята на тяхната дъщеря Вера. Имаше едно голямо такова легло, че като речеш тъй, тъй, тъй, много пъти да се въртиш, да не паднеш. А Тодор Павлов бе председател на БАН [Българска академия на науките], идеологът на комунистите по марксизъм и ленинизъм.
към текста >>

66. 258. Прелюд за „Битието”