Търсене в текстове за 'Сезони'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 13 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За да бъдат такива храни рационално използвани, те трябва да се употребяват само в известни сезони.
Съвременните хора считат, че силата на храната се състои в нейното количество. Това е едно от най големите заблуждения, които съществуват днес. Не е силата в количеството на храната, а в нейното качество и в нашето умение да използваме силите, които са вложени в храните. Тук играе голяма роля и времето, когато трябва да се ядат известни храни. Има храни, които съвсем не са полезни, ако се ядат по всяко време. За да бъдат такива храни рационално използвани, те трябва да се употребяват само в известни сезони. Иначе те указват вредно влияние върху организма на човека. Това е свързано и с астрологичните влияния на известни планети, под които се намират дадени храни. И ето защо, аптекарите, когато ще употребяват известни треви за лекарства, не берат тия дроги кога да е, а само в определени дни на годината или в определена фаза от развитието на известно растение. Напр. Мечето ухо (Arctostaiiyios uva ursi), което често се употребява при бъбречните болести, се бере само през юни, юли. Знаят ония, които се занимават със събиране на лековити треви, че те трябва да се събират в диво състояние, защото растенията, изкуствено отгледани, губят половината от своята лечебна сила (Д-р Кант).
към текста >>

2. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Предполагаше се, че тая промяна на цвета се дължи на промяната цвета на растителността от сезоните на Марс.
Наблюденията на астрономите Слифер и Пекеринг направени въ 1920 и 1924 год. също показаха, че над Марс има облаци и мъгли. Доктор Райт от Ликската обсерватория в Калифорния, на правил ред снимки на Марс посредством цветни стъкла, и установил, че височината на атмосферата и атмосферното налягане на Марс се приближават към височината и налягането на земната атмосфера. Всичките тия наблюдения дават нови данни за разрешение въпроса за възможността Марс да е обитаем. Досега хипотезите за населеността на Марс се основаваха главно на геометрическата правилност на каналите открити от Скиапарелли, а също и на промените на цвета на повърхността на планетата в районите, намиращи се около тия канали. Предполагаше се, че тая промяна на цвета се дължи на промяната цвета на растителността от сезоните на Марс. Сега привържениците на хипотезата за съществуването живот на Марс, получават два нови важни аргумента; приближаване температурата и атмосферата на Марс към земните такива. Поради това, Пекеринг, който досега се отнасяше скептически към възможностите за живот на Марс, в последния свой доклад идва до заключение, че съществуването върху тая планета на растителен и животински живот е почти несъмнено. 5). ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ. Една телеграма от Мексико, адресирана до Daily Ехргеsе известява за откриването на един нов, грамаден, предисторически град, близо до Оризаба, във владенията на Вера-Крус. Този град заема едно пространство от около 6 квадратни км и съдържа четири огромни пирамиди, оградени с укрепления.
към текста >>

3. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални – това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни – средата, най-типичното време на всеки се-он и 3) подвижни – последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото.
Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплер и астролозите-статистици които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверката, направена от тях лично. С оглед на това и като се има пред вид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще требва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки и женски знаци, които се редуват един след друг. Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални – това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни – средата, най-типичното време на всеки се-он и 3) подвижни – последните месеци на сезоните, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото. "Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог – честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей – гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидност. Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби – многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност". (Синдбад – Д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи.
към текста >>

4. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ето в много бегли линии същността на тая теория: Знае се че сезоните на годината се дължат на факта, че равнината на еклиптиката (равнината в която лежи земната орбита), е наведена спрямо равнината на екватора на един ъгъл от 23°28'.
От сведенията, които са стигнали до наши дни, е явно, че по времето, когато се е строяла Хеопсовата пирамида, за полярна звезда светът е имал звездата алфа от съзвездието Дракон. Днес друга звезда е близо до полюса, на която ние казваме Полярна. Следователно, от тогава досега земята е извършила и едно друго периодично вековно движение, за което древните строители са имали прецизни познания. Географската широчина на върха на Голямата пирамида е 29°58'51". Тоя паралел съвпада по един любопитен начин с един странен извод от теорията на Drayson за космичната година. Ето в много бегли линии същността на тая теория: Знае се че сезоните на годината се дължат на факта, че равнината на еклиптиката (равнината в която лежи земната орбита), е наведена спрямо равнината на екватора на един ъгъл от 23°28'. Този ъгъл, обаче, не е постоянен, но се мени по причина на един двоен феномен: 1) Преместването на еклиптичния полюс с 50".2 за една година и 2) Преместването на голямата ос на еклиптиката или линията на абсидите с 11".7 за една година. Тези две ъглови премествания действуват в такъв смисъл, че за резултат се получава една променливост в наведеността на еклиптиката между границите 23°25'57" и 35°25'47", отговарящи на един цикъл от 31,756 години! Може да се каже още, че върху небесната сфера северният небесен полюс (точката която отговаря на северния земен полюс) описва кръг с постоянен радиус 29°25'47", около една точка в пространството, която отстои от еклиптичния полюс на 6°. Когато отстоянието между северния полюс и полюса на еклиптиката е минимум, във великата космична година настъпва едно „лято". Тогава отстоянието е 23°25'57", а когато това отстояние е максимум — 35°25'47", във великата космична година настъпва една „зима".
към текста >>

Тя, единствено тая любов, е непроменлива и живее над сезоните, над времената и над епохите.
Всичко тече, всичко се мени! В космичния живот има едно дихание, при което животът лумва преизобилно, а после се оттегля. Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието. И над всичкото това удивително мироздание стои и чака една велика обич, в атмосферата на която ние живеем, учим се, за да пребъдем и след тоя мълчалив великан, в който безсмъртни са вплели символи и знания. Тая любов ни чака, защото е най-дълготърпелива, да излезем от мрака и да тръгнем в пътя, достоен за целта на нашето битие. Тя, единствено тая любов, е непроменлива и живее над сезоните, над времената и над епохите. В лъчезарното й сияние ние живеем, ползуваме се от благата на божественото преизобилие, страдаме за погрешките си и пак се радваме като малки, невръстни деца. Ето как един малко по дълбок поглед в историята и символиката на един от древните паметници открива макар и крайчеца на онова, което се нарича Божествена хармония. На една малка микроскопическа частица от тая Велика закономерност в живота, посветените люде на древността са дали израз чрез своето велико дело — Хеопсовата пирамида — мълчаливия показалец върху циферблата на хилядолетията.
към текста >>

5. КНИГИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Изнасял ги е регулярно, независимо от сезоните, външните условния, обстановката и дори от вътрешното състояния на слушателите си.
ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ В БЕСЕДИТЕ ИМА РАЗНООБРАЗИЕ, КАКВОТО ИМА В САМАТА ПРИРОДА. В ТОВА РАЗНООБРАЗИЕ ИМА ЕДНА ВЪТРЕШНА ЗАКОНОМЕРНОСТ. АЗ ПРЕВЕЖДАМ ПРИРОДАТА ОТ САМИЯ ОРИГИНАЛ. УЧИТЕЛЯТ Повече от четиридесет години, в началото по-рядко, а после почти всеки ден Живото Слово се е проектирало тук при нас, с единствената цел да избави душите от временния им затвор - материята, и да ги направи свободни граждани на Големия Живот. Съвършен проводник на тази Висша Космична енергия е бил Учителят, който с най-велико търпение и постоянство е поддържал установения ред на своите беседи и лекции. Изнасял ги е регулярно, независимо от сезоните, външните условния, обстановката и дори от вътрешното състояния на слушателите си. Нищо не е било в състояние да попречи на Словото да се изяви. Инсталацията по която то е слизало е била така стабилна и мощна, че е издържала на всички земни сили, опълчили се срещу нея. Вибрациите са прониквали в спящата материя и са внасяли пробудните слова, а там където материята се е оказвала по-силна, те са оставали да звучат по Законите на една духовна акустика. Проектирано на земята, в умовете на хората, това Слово е било свидетелство за Света на Светлината, за истинския реален живот на Духа. Наистина е трудно да се облече в дрехата на несъвършената човешка реч онова Велико Знание за Живота, което съдържа Словото.
към текста >>

6. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези състояния трябва да се разглеждат като тъй естествени, както и годишната смяна ма сезоните.
Същото се случва и от един живот до друг. Ние преминаваме онова, което наричаме сън през нощта. Ние сме активни през това време в невидимите царства, но ние не сме съзнателни за това до тогава, докато не сме построили душевното си тяло от двата по-висши етера, което ни прави способни да пътуваме съзнателно в по-високите светове — иначе ние не носим никакъв спомен за нашата активност. Ние ме се страхуваме, когато отиваме да спим, че не ще се събудим на сутринта, и ние заспиваме, мислейки за нашите работи и интереси. Така е и при смъртта и прераждането. Тези състояния трябва да се разглеждат като тъй естествени, както и годишната смяна ма сезоните. Растенията, дърветата очевидно умират и се раждат пак през новата пролет. Ако някой ни каже: „Пролетта тази година не ще дойде”, ние не бихме му повярвали. Ние бихме възразили: „Това е невъзможно. Пролетта винаги идва. Тя е един природен закон".
към текста >>

7. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Важното е да се знае, че за да има човек добро и дълго здраве, плодовете трябва да съставляват главната негова храна, особено през сезоните, когато ги има в изобилие.
Тъкмо тези с хранителните вещества, които липсваха в храната през гладните военни и следвоенни години. Ако след това искахме да подобрим здравето си, то плодовете трябваше да станат главна храна. Плодовете са също незаменимо предпазно и лечебно средство, против болестите на обмяната на веществата (ревматизъм, ишиас и пр.), един добър резултат на храносмилането и отличен лечител на нервността. Ето защо, хиляди пъти по-добри и по-евтини са плодовете, отколкото разпространяваните и препоръчаните с гръмки и лъжливи реклами химически, изкуствени лечебни препарати, от които полза имат фабрикантите, лекарите и аптекарите, но не и болните. В подкрепа.на горните мисли могат да се приведат още много доводи, но това не е в нашата задача. Важното е да се знае, че за да има човек добро и дълго здраве, плодовете трябва да съставляват главната негова храна, особено през сезоните, когато ги има в изобилие. А през останалото време, трябва да се консумират плодови сокове или продукти, които да с по своя състав по възможност най-близки до тези на пресните плодове. М. Е д р е в Молитва на дете Както е хубаво слънцето, Както е чисто небето. Така и аз светъл и чист ще расна в живота. Аз вярвам Че ще раста във всичко добро, В сила и в разумност, И всичко в мене ще порасне, Докато стана голям и способен За моето добруване И за доброто на моите близки. Из „Weisse Fahne“ Сом, белевичка и рибари (басня) Сомът стоял неподвижно на дъното сред дълбокия речен вир.
към текста >>

8. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима хората, човечеството по своя житейски път не изживяват пролет, лято, зима, въобще тия годишни сезони?
Тя не може да не дойде, защото тя е миров закон; защото, зад нея стои вечния и неизменен извор на живота. Тази е пролетта, която ние добре познаваме, пролетта, която през март, или април идва с победен марш и с щурм превзима стари крепости! . . . Има ли, обаче, не земята друга пролет, която е така неизменна и вечна? Пролет, която обновява и оживотворява другата страна не нашия живот? Нима хората, човечеството по своя житейски път не изживяват пролет, лято, зима, въобще тия годишни сезони? Нима само земята трябва вечно да се подмладява, благодарение на тоя чисто астрономически закон? Нима човечеството, света няма своя душа, мирове, голяма, която витае над нашата земна обвивка и я оживотворява? Душите на милионите, централизирани в един общ живот, който има същите права, същите условия и същите закони? Безспорно! Пролет на земята е едно обикновено явление, делнично, тривиално.
към текста >>

9. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Природа и наука.“ „Есента на живота“ или мъжът и жената в критическа та възраст от д р Виктор Поше, книга от 144 страници, в която авторът ни дава съвети, как да живеем, за да посрещнем и изпратим леко и приятно един от най бурните сезони в човешкия живот.
— Кирил Кръстев. 7. Трагичната борба с Хималайските гиганти — Ас. х. Тодоров. Научни, местни, въпроси, разни Адрес: София VII, ул. Руен № 24. сп. „Природа и наука.“ „Есента на живота“ или мъжът и жената в критическа та възраст от д р Виктор Поше, книга от 144 страници, в която авторът ни дава съвети, как да живеем, за да посрещнем и изпратим леко и приятно един от най бурните сезони в човешкия живот. Книгата струва 30 лв.. но се дава безплатно на всеки, който стане абонат на „Добро здраве“ под редакцията на д-р Г. Ефремов, като изпрати 40 лв. до редакцията „Добро Здраве“, бул. Тотлебен 2, София. Брой 1 на „Добро Здраве“, год. XV.
към текста >>

10. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поради промени на температурата, цветът на водата, скалите и дърветата би се колебал според сезоните.
За да се разбере това, не се иска много. Достатъчно е човек да разбере, че неговите сетива и неговата нервна система схващат и възприе-мат само едно ограничено число явления в природата. Достатъчно е да се убеди, че извън това. което вижда и възприема с помощта на сетивата си и с уреди, съществуват още много непознати за него явления и неща. Ал. Карел в книгата си „Човекът — неизвестният“ казва: „Ако например ретината на човешкото око възприемаше ултрачервените лъчи с голяма дължина, природата би ни се представила в друг образ. Поради промени на температурата, цветът на водата, скалите и дърветата би се колебал според сезоните. „Ние не познаваме нещата, които действат върху нервните окончания на повърхността на тялото ни. Затова ние не възприемаме никак космичните лъчи, макар че те ни проникват от край до край.“ Като е така, пълно ли е това наше знание, тази наука, която почива на едно ограничено число явления, сравнително много малко? Бива ли да я въздигаме в култ и да не търсим нещо повече? Но човешкият дух не е спирал, няма и да спре. Той ще върви все по-напред и по-нагоре.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Самият ден има своите сезони: сутринта е пролетта на деня, а нощта — есента.
Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на водата, а най- долу е земята. Масата на всички елементи е валчеста, а само онази на огъня е коническа. Има раждане и разрушение или разпадане на своите съставни елементи. Светлината и тъмнината, студът и топлината, сухотата и влагата са в равни количества в света. Там. дето сухотата преодолява, има лято, зимата е студът, пролетта — равновесието между студа и топлината, а през есента — студът преодолява. Самият ден има своите сезони: сутринта е пролетта на деня, а нощта — есента. Лъчът се хвърля от слънцето, преминава през етера, който е студен и сух, прониква глъбините и оживява и стопля всичко. Душата е извлечение (екстракт) от топлия и студен етер, тя се различава от живота. Тя е безсмъртна, понеже е излъчена от едно безсмъртно начало. Тя не се ражда от земята. Животните имат своите семена, които са средството за тяхното размножение.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От гледна точка на сезоните, петте лъчи олицетворяваха: началото на зимата, пролетта, лятото, есента и края на зимата.
Една роза, идеално вложена в центъра на кръста, е олицетворявала красотата на изкуплението. Два кръста, сложени един върху друг, образуват лъчите на едно колело, чиято окръжност има предназначението да ограничава и по този начин имаме ключът на геометрическия символизъм. Левият хоризонтален лъч е човека, който се пробужда пред живота. Означения лъч изобразява същества турени в движение. Вертикалния лъч означава пълното развитие на нещата, другия лъч, който е наведен, е знака на упадъка и най-после десния хоризонтален лъч е силата, която угасва. От гледна точка на сезоните, петте лъчи олицетворяваха: началото на зимата, пролетта, лятото, есента и края на зимата. За деня те символизираха: зората, утрото, пладне и нощта. За битието: рождението, младостта, зрялата възраст, старостта и смъртта. В трите по-малки лъчи олицетворяваха: мечтите и предчувствията. Пирамидата даде ключът на номерата, които, са въплъщение на формата: точката, върхът на пирамидата, е единството, линията, връзката между две точки, е числото 2: триъгълника — 3; квадрата — 4; пентаграмата — 5; хексаграмата — 6 и т. н. Умножавайки всяко едно число на себе си, ще се получи съответната фигура.
към текста >>

0.45201992988586