НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
56
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези три течения непрестанно се редуват чрез дните, чрез седмиците, чрез
сезоните
и чрез годините.
За да се разберат Неговите беседи, потребно е сърцето на мистика, умът на окултиста и непобедимата воля на Великия реформатор. Тук само ще загатнем за скритата страна на Словото на Учителя. Беседите, погледнати през критичния студен поглед на учения, като че представляват нещо несвързано, алогично, но за погледа на Посветения, тези беседи са отражение на онези три Космични вълни, за които говорихме по-горе. Беседите на Учителя са свързани с числата на дните, със зодиите на месеците, с Космичните пулсации на годините. Те хронологически вървят в три гами: мажорна, минорна и хроматична, или, от гледище на съвременната моделна физика, следват трите течения, чиито символи са числата, първото -електричното, или мъжкото начало, второто - магнетичното, или женското начало и третото - неутралното, или обединяващо начало.
Тези три течения непрестанно се редуват чрез дните, чрез седмиците, чрез
сезоните
и чрез годините.
Тази наука за цикличността е много древна, но в светлината на новите научни постижения, тя постепенно ще разбули своите тайни, където се крият ключовете на силите на природата. Човечеството чрез новата раса ще добие своята възмъжалост и природата ще го удостои със своето доверие, за да може по-смело да върви по пътя на съвършенството. Пламтящите точки, които всяка нощ блестят тайнствено в дълбочината на Небето, погледът на новия човек на шестата раса ще ги вижда като големи същества, които непрекъснато изпращат своите любвеобилни, мисловни енергии към нашата малка планета. Тези населени светове за в бъдеще ще бъдат школите, през които човечеството ще мине. Така аз стъпих по-уверено на нозете си, почувствах се достатъчно възмъжал, след като завърших университета и големите опитности, които добих през изтеклите години около Учителя.
към текста >>
2.
162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Та бяхме преминали през всички
сезони
.
Ние бяхме свикнали с планинското време. Но имаше чудно хубави дни, които се задържаха по цяла седмица. Но една година прекарахме само в мъгли и дъждове. Измъчихме се всички, но стояхме до края. Чак когато се придвижихме до хижа „Вада" времето се оправи.
Та бяхме преминали през всички
сезони
.
През вятър, бури, дъжд и сняг. Като чу Учителят моето мнение, че времето ще се развали ме погледна някак си особено, вгледа се в мене, вероятно търсеше да открие от къде дойде тази прогноза за времето и кой ли ми я даде. Но нищо не каза. При един друг случай когато споменах, че времето ще се развали, Учителят каза: „Ти си добър барометър". По ония години бях млада и не разбирах как мога да предсказвам.
към текста >>
3.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Има цели беседи за лечебните сили на слънцето през различните часове на деня в различните
сезони
, както и много мисли пръснати из всички беседи.
54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА За ишиас, за ревматизъм, за сърце, Той препоръчваше екскурзии. „Движение, движение, екскурзии. И слънце." Особено и за всички болести препоръчваше и слънцето.
Има цели беседи за лечебните сили на слънцето през различните часове на деня в различните
сезони
, както и много мисли пръснати из всички беседи.
„Няма болест, която да не може да я лекува слънцето", казва на едно място. Но Той не позволяваше да се излагаме по кожа на слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка. Друго едно лечебно средство, което препоръчваше почти за всички болести и състояния на човешкия организъм е топлата, врялата вода. Каквото и да те боли - корем, глава, крака и т.н., каквото и състояние да имаш - уморен си, нямаш апетит, разтревожен, раздразнен си, не можеш да спиш, изпий една, две, три, четири, пет до шест чаши вряла вода според болестта и нуждата, бавно с лъжичка, на глътки и ще ти мине или поне ще те облекчи. И за нея има на много места в беседите казани много неща при различни случаи как да се употребява.
към текста >>
4.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Обхождахме всички върхове, долини по всички
сезони
.
Искаха да бъда зависима. Решиха, че още ме държат завързана, понеже нямам никакви пари. Реших да се освободя и отвън. Извиках баща ми да ме придружава на разходка в планината. Още като дете ходех с татко по стария Балкан.
Обхождахме всички върхове, долини по всички
сезони
.
Това те знаеха и ме пускаха с баща ми веднъж седмично да се разхождам с него. При една екскурзия с татко, аз се отделих в съзерцание до пълноводен вир на буйната планинска река Козерищица в обятията на върха Малуша. Отправих дълбока молитва за помощ и за изход от това невъзможно положение за мен. Обляна в сълзи аз търсих изход от моята безизходица. Призовах небето за помощ.
към текста >>
5.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Има диапозитиви и филми от Рила, Пирин, Витоша, Симеоново при всички
сезони
на годината, също правеше семейни филми на децата си.
Братски и сестрински писма от Учителя в папка. Ценни мисли от Учителя I, II и III част. При един конкурс за портрети той е получил златен и бронзов медал за най-добра снимка. Участвувал е в много фото-изложби с голям формат снимки. Имаше сейф в БНБ, където съхранявал романа си „Албигоя", ценни материали като медали и др., поезия.
Има диапозитиви и филми от Рила, Пирин, Витоша, Симеоново при всички
сезони
на годината, също правеше семейни филми на децата си.
Много от филмите са иззети заедно с беседи от Учителя и два филма на Учителя от МВР (милицията), които до ден днешен не са върнати. Три пъти са правени обиски в къщата ни след смъртта му през 1979 г, като при тях са били иззети филми. На много концерти на изтъкнати композитори той е правил записи с неговото Дитачи". Жорж тихо и незабелязано си вършеше огромната работа като фотограф, като писател, като преводач, като критик, добър домакин, отличен съпруг и баща. Обичаше морето, прекарвал е много време в най-младите си години и по-късно го е възпявал.
към текста >>
6.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Както
сезоните
на годишните времена се менят незабелязано, всеки три месеца, така и условията на живота се менят незабелязано.
Така той я въртял няколко пъти и най- сетне съборил я и я построил на колела и кой както искал на тази страна я обръщал. И в политиката трябва да построим пещта на колела и да я въртим, както е въртял Настрадин Ходжа пещта. Човек, за да направи една грешка се изисква много енергия, а да я поправи се иска малко. За дипломат човек трябва да бъде такъв - търпелив. Сега идва фазата на сдружаването на народите - разумното сдружаване.
Както
сезоните
на годишните времена се менят незабелязано, всеки три месеца, така и условията на живота се менят незабелязано.
В природата човек има чувството за познаване на горчивото и сладкото. Политиката е слаба, а слабият не бива да се бори със силния. Разумната сила решава нещата. Някой казва, че не можел да изтърпи. Ще се научи.
към текста >>
7.
11. Възпоминание
,
Крум Божинов (от редактора Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 7
Разбира се Крумчо вадеше мед и през другите
сезони
- сладък, но от сладкият му мед аз не съм вкусвал.
Получи се сконфузно положение. За мен меда беше също горчив, но приятен за ядене. Станах и казах: „Аз купувам тенекията с меда.“ Родителите ми също не харесаха меда и решиха, че някой хитър дъновист ме е излъгал. Аз си прибрах тенекията и в разстояние на 5 години опитвах през ден от този мед. По-малко, защото беше горчив и накрая го изядох и нищо не ми стана.
Разбира се Крумчо вадеше мед и през другите
сезони
- сладък, но от сладкият му мед аз не съм вкусвал.
Дано дойде време да опитам и от сладкия му мед. Но по-добър и вкусен мед от тези спомени едва ли ще се намери. Той беше честен и почтен брат. През 1990 г. Марийка Марашлиева направи опит да се запишат опитнос- тите на брат Крумчо.
към текста >>
8.
101. БРАТСКИЯТ СТОЛ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Много рядко в
сезоните
, когато имаше плодове, плодове от братската градина се даваха като второ.
Е.А.: И те също. В.К.: Обикновено какво се готвеше? Картофи, супи? Е.А.: Всичко вегетарианско, едно ядене. Само едно ядене.
Много рядко в
сезоните
, когато имаше плодове, плодове от братската градина се даваха като второ.
Само по една ябълка. В.К.: Хляб там ли се месеше или се купуваше? Е.А.: Чакай да видя как беше. В.К.: Щото съм виждал хляб пред Учителя на една снимка, обаче разчупен, един голям хляб, той е домашен хляб. Е.А.: Домашен хляб е бил.
към текста >>
9.
11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
И зиме, и лято, и пролет, и есен, в най-различни
сезони
.
Тя я даже погалила ли, какво, обаче мечката не я пипнала. Тя си отишла и си свършила тази задача. Тя обичаше да ходи много на планината. В.К.: Аз си спомням, че Учителят е давал задачи да се ходи на Витоша. Верка: Със стомнички ходихме, със стомнички се връщахме, в най-различни годишни времена.
И зиме, и лято, и пролет, и есен, в най-различни
сезони
.
Тя изпълняваше всички казани неща от Учителя, тя ги прилагаше. Рядко хубав изработен човек беше. Тя е от Котел, да. Ама аз и мъжа й познавам, и дъщерите. Едната е Надя.
към текста >>
10.
4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (
сезони
), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр.
Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород.
Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (
сезони
), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр.
През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е. целото Зло в неговите всестранни прояви, освобождава се от веригите на своето земно аз (материалната си индивидуалност) и чрез "мистичната смърт" (всесъжението и развитието на будическото тело - състоянието на Христа), влиза в безграничната област на вечната хармония, всезнанието и всемогъщието, т. е. реализира висшия живот на всеобемната любов, която е "връзката на съвършенството". "Стар" е санскритска дума с няколко значения. "Старият с дни" (Даниел - 7; 9).
към текста >>
11.
3. Зодиакални знаци
,
ПЕТЪР МАНЕВ
,
ТОМ 18
Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални - това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни - средата, най-типичното време на всеки сезон и 3) подвижни - последните месеци на
сезоните
, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото.
Колкото и да изглежда необосновано, това схващане не ще да е лишено от известна доза истина. Ние сме склонни да мислим така, не само защото в случая имаме работа с опитно установени влияния или съответствия, издържали контрола на много векове, но и поради факта, че те са били признати дори и от хора като Кеплера и астролозите-статистици, които бяха отхвърлили по принцип всички астрологически положения, за да приемат впоследствие само ония, които са се оказали верни след проверка, направена от тях лично. С оглед на това и като се има предвид, че земното привличане е съществувало и преди Нютон да го бе обяснил, ние можем да разглеждаме въпросния възглед, както и много други в астрологията, като проста хипотеза за работа, която ще трябва да се приеме или отхвърли, след като я опитаме достатъчно на практика. Въз основа на качествата, които се приписват на зодиакалните знаци, традицията дава следните класификации. С оглед на техния позитивен или негативен характер, тя различава мъжки или женски знаци, които се редуват един след друг.
Според динамичното им естество знаците се делят на: 1) кардинални - това са знаците, с които започват годишните времена, 2) неподвижни - средата, най-типичното време на всеки сезон и 3) подвижни - последните месеци на
сезоните
, които представляват край на едно годишно време и преход към следващото.
„Динамичните групи показват следните възможности на дейност: Кардинална: Овен, Рак, Везни и Козирог - честолюбие, предприемчивост, любов към независимост, самосъзнание, дейност, стремеж за вземане ръководството в свои ръце, за заставане начело. Неподвижна: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей - гордост, достойнство, догматизъм, издръжливост, търпение, солидарност. Подвижна, обикновена: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби - многостранност, приспособимост, безпокойство, нерешителност”. (Синдбад - д-р Вайс). Според елементите, към които принадлежат, знаците образуват четири групи.
към текста >>
12.
IV. ПЕЧАТАРЯТ на Изгрева и АСТРОЛОГЪТ на Космическия и Земен човек
,
Влад Пашов (1902 г. ÷ 1974 г.)
,
ТОМ 18
Това ставаше всяка неделя, независимо от годишните
сезони
и климатични условия.
1. Предговор към Астрологията на Владо Лазаров Пашов Тодор Ковачев Измежду изявените ученици в обществото, което избра всред българите Учителят, беше и Влад Пашов. Или, както всички предпочитаха да го наричат - чичо Влад. Това обръщение те употребяваха от обич към него. В годините след 1957, когато салонът в София беше вече закрит за ползване по предназначение, единственото място, където учениците на тая наука можеха да се събират, за да общуват помежду си, беше бивакът Ел Шадай на планината Витоша.
Това ставаше всяка неделя, независимо от годишните
сезони
и климатични условия.
Домакинската част за това присъствие се водеше от чичо Влад. Той беше поел тази, така да я наречем, служба, доброволно и естествено. Той беше инициатор на мероприятията, той изслушваше и одобряваше направени предложения. Непринудено и постепенно се установи практиката да се прави там картофена супа, която всички дошли консумираха с удоволствие. Майсторът на тази супа беше Иван Антонов.
към текста >>
13.
ЧАСТ I. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪВЕДЕНИЕ*
,
,
ТОМ 19
Както планетните цикли, така и затъмненията, новолунията, окултациите* (закриванията) на планетите и ингресиите† на Слънцето в небесните карти за
сезоните
упражняват силно влияние не само върху колективните, но и върху индивидуалните карти.
Събитията се развиват много бързо. Времето и пространството сякаш се скъсяват, благодарение на мощната модерна техника. На световния конгрес по астрология, състоял се във Виена през 1937 г, бе проявен специален интерес към световната астросоциология. В докладите на този конгрес, индивидуалният хороскоп беше разглеждан във връзка с по-обширни звездни карти, отразяващи съвпадите на тежките планети, както и техните цикли. Индивидуалните теми се разглеждат като функция от фактори с по-широкобхват във времето и пространството.
Както планетните цикли, така и затъмненията, новолунията, окултациите* (закриванията) на планетите и ингресиите† на Слънцето в небесните карти за
сезоните
упражняват силно влияние не само върху колективните, но и върху индивидуалните карти.
* Окултация има тогава, когато центърът на една планета пресича светилата. Това са пълни съвпади. † Забележка на съставителя- Ингресия - на лат. Ingressio - навлизане Стр. 18/943 Расите, народите, обществата, а също и големите социални, религиозни, духовни и културни движения, са живи и динамични цялости.
към текста >>
14.
6. НОВОЛУНИЕТО В ЗНАЦИТЕ И В ДОМОВЕТЕ
,
,
ТОМ 19
Картите на
сезоните
, влизането на Слънцето в кардиналните знаци; 3.
6. НОВОЛУНИЕТО В ЗНАЦИТЕ И В ДОМОВЕТЕ След като разгледахме планетните цикли, ще пристъпим към проблема за трите фактора, които трябва да се изучат, за да се разтълкува един световен хороскоп. 1. Новолунията; 2.
Картите на
сезоните
, влизането на Слънцето в кардиналните знаци; 3.
Слънчевите и лунните затъмнения. От най-дълбока древност, пълненето и празненето на Луната са се разглеждали като решаващи фактори за тълкуването на политическите хороскопи. Новолунието е прилив на енергия, отправяща се към Земята - положение, което много прилича на приливите и отливите на планетните цикли. Традицията ни е завещала многобройни правила, свързани с тяхното влияние. Ние ще представим на читателя само това, което Учителят ние предал.
към текста >>
15.
8. ИНГРЕСИИ НА СЛЪНЦЕТО В КАРДИНАЛНИТЕ ЗНАЦИ
,
,
ТОМ 19
8. ИНГРЕСИИ НА СЛЪНЦЕТО В КАРДИНАЛНИТЕ ЗНАЦИ Небесните карти на
сезоните
и досега се съставят според навлизането на Слънцето в кардиналните знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог).
8. ИНГРЕСИИ НА СЛЪНЦЕТО В КАРДИНАЛНИТЕ ЗНАЦИ Небесните карти на
сезоните
и досега се съставят според навлизането на Слънцето в кардиналните знаци (Овен, Рак, Везни и Козирог).
Обикновено за дата на годишния хороскоп се взима влизането на Слънцето в Овен. Древните твърдели, че за да се състави небесна карта на една страна за дадена година, трябва да се вземе предвид изгряващият знак - асцендентът, когато Слънцето се намира в 0° в Овен. Ако това е неподвижен знак (Телец, Лъв, Скорпион или Водолей), картата е валидна за събитията през цяла една година. Ако е подвижен знак (Близнаци, Дева, Стрелец или Риби), картата важи за 6 месеца. Следователно, за да се състави небесна карта за следващите 6 месеца, трябва да се вземе предвид ингресията на Слънцето във Везни.
към текста >>
16.
6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ
,
,
ТОМ 19
Ингресиите на Слънцето създават
сезоните
, а Луната произвежда приливите и отливите.
ЛУНА Луна - Слънце Трайност на - 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Този съвпад е самото новолуние, което играе важна роля като фактор в астросоциологията. Същото има отношение и към астрометеорологията. Слънцето и Луната са, както знаем, основните фактори в астросоциологията.
Ингресиите на Слънцето създават
сезоните
, а Луната произвежда приливите и отливите.
Те създават общите вътрешни и външни условия за благоденствие на нациите. Изобщо положителният полюс създава условие за хармонични отношения между управляващи и управлявани. Създава се атмосфера на доверие и условие за ползотворни инициативи от страна на управляващите, които се ползват с подкрепата на народа. Това също така обещава хубаво време. Отрицателен полюс Политически и икономически дисонанси, следствие на несьгласуваност във волите на народа и на управляващите фактори.
към текста >>
17.
8. МАРС
,
,
ТОМ 19
Тези
сезони
траят почти два пъти по- дълго от тези на Земята.
Най-близкото му разстояние до Слънцето - „при перихелий”, както се нарича, той е на 206 милиона километра, а най-далечното - „при афелии”, е на 249. Тук имаме една разлика от 43 милиона километра, която се приема за голяма при неговата неголяма орбита. Обиколката му около Слънцето е около две Земни години. Наклона на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голяма от тази на Земята, който е 23 градуса и половина. Това говори, че при него имаме годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата.
Тези
сезони
траят почти два пъти по- дълго от тези на Земята.
Околоосното въртения е малко по-дълго от това на Земята, и е 24 часа и 38 минути. Разстоянието на тази планета до Земята варира между 55 милиона километра, когато е в перихелий и в опозиция. С други думи, когато Марс, Земята и Слънцето са на една права линия, като Земята е между тях - Марс и Слънцето. И 400 милиона километра, когато по правата линия имаме Земя, Слънце. Марс. Тогава Марс е в съвпад със Слънцето.
към текста >>
18.
50. НОВИ ФРОНТОВЕ (8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Това е казал не някой политически мъж, който сменя своите програми заедно с годишните
сезони
, а Тоя, Който умря на кръста за Своите идеали - и оттогава заживя в милиони сърца!
Това ви го каза и Н. В. Царят, това ви го говори разумността и предвидливостта на тия, които виждат малко повече и по- далеч от днешния ден! Любовта, взаимна помощ и уважение, толериране мненията е една необходимост днес повече от всякога! Пазете се, вие, които искате нови фронтове и насилия, да ви ги не отворят, когато ги не желаете и да ви премерят със същата мярка, с която искате вие да мерите сега! Воювайте - и помнете: каквото правите на другите - това ще ви се направи и вам.
Това е казал не някой политически мъж, който сменя своите програми заедно с годишните
сезони
, а Тоя, Който умря на кръста за Своите идеали - и оттогава заживя в милиони сърца!
А Неговите думи са самата Истина! Любомир Лулчев
към текста >>
19.
12. ДЕВЕТТЕ УПРАЖНЕНИЯ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МАЛКИТЕ ЮНАЦИ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Игрите са пригодени за деца от различни възрасти и различни
сезони
.
Милка Периклиева. Игри и песни: Ръководство за детски и основни учители. 1935 г. Предговор Тъй като първият ми Сборник с игри и песни беше приет много добре от колегите и в скоро време изчерпан, замислих нов, вместо да препечатвам първия. «Игри и песни» съдържа и по-нов, и по-разнообразен материал.
Игрите са пригодени за деца от различни възрасти и различни
сезони
.
При това, постарах се да оставя доста свобода по отношение на начините и движенията на отделните игри, за да могат децата сами да се вживеят в играта и свободно да изразят своето настроение и разбиране. Почти всяка от дадените игри може да се разшири и разнообрази, било за в клас, било за сцена. Децата обичат игрите. Те изживяват целия си живот в игра. И изкуството на всеки учител е да умее да им подбере подходящи игри.
към текста >>
20.
105. Георги Радев
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот - то е като смяна на
сезоните
.
Учителят му бе казал, че за да се излекува, трябва да ходи на един извор и си донася стомна пълна с вода, но той отказа да стори това. Той бе брат със силно чувство на достойнство и бе казал: "Лесно не се става учител", което изразява върховният му идеал. Носенето на стомна му се е видяло детска работа. Учителят каза: "Никой не е изпълнил каквото съм му казал". Учителят бе дал закона, че когато чувствата са в противоречие, човек е раздвоен, страдат белите дробове.
Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот - то е като смяна на
сезоните
.
Едни са в пролетта на живота, а други - в зимата.
към текста >>
21.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот-то е както смяна на
сезоните
.
"Любов без обект, това е великата любов." Срещнах се с брат Георги Радев, който бе в особено настроение. Същата година, през лятото, той отиде в Юндола и там си замина/Каза ми, че минава през пустиня и че всеки ще мине през пустинята докрай, както евреите, когато вървяха с Мойсей към Ханаанската земя. Сега той живее като растение, той ми обяснява, като растение през зимата - в корените - вътрешен живот. Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза. Учителят бе казал, че когато чувствата са в противоречие човек е раздвоен, страдат белите дробове.
Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот-то е както смяна на
сезоните
.
Едни хора са в пролетта на живота, а други - в зимата, трети - в есента, и т.н. Той ми обясняваше много неща и аз му превеждах някои есета, които напечата в "Живот за Цялото". В.К.: На английски? Весела: На английски и му четях и той коригираше. На 22 март 1939 г.
към текста >>
22.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Братството устройваше екскурзии през разни
сезони
и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км.
Тоя случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си. Винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия народ, в българския народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намира една бележка, написана със следното съдържание: "Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да би било. Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните характерни качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива.
Братството устройваше екскурзии през разни
сезони
и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км.
път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници. Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението. Вяра непоколебима в себе си и спазване различните правила за такива случаи, давани от Учителя.
към текста >>
23.
2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”,
сезони
и пр.
Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри. Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж.
Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”,
сезони
и пр.
А тя обичала гости, особено тия, които пазят чисти полята и изворите, не късат цветята, не кършат младите вейки на гората й. Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията на нейните художници и майстори. Повярвахме и тръгнахме за Витоша. Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина. Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.
към текста >>
24.
8. Контрастите
,
Глава 4. Мъдростта
,
ТОМ 28
Земята сякаш ни казва: Аз върша своята работа, имам си ос, не мога да не се въртя, затова и не мога да заповядам на дървото да няма сянка, не мога да заповядам на слънцето да не залязва никога, нито на звездите да не изгряват никога, нито на годишните
сезони
да не пристигат на определения час и да се съобразяват с човешките планове.
Човекът я чака с трепет, от незапомнено време е било така. Години много и различни. Така е, Земята има ос, а движението й около нея ни дава идея за нощта и деня, за светлината и тъмнината, за радостта и скръбта, за доброто и злото, за приятното и неприятното, за хубавото и грозното, за бялото и черното - контрастите. Те са там неумолимо вкопчени в нейната кора, за да се разпрострат след това свободно като неизбежни части на нещо цяло, а вътре в нас да се превърнат на скъпо платени уроци, които ни преподава великият учител - мъдростта. Денят и нощта, тая миниатюрна частичка от вечността, вихрено и властно тя въвежда своя ред без да ни пита, без да се споразумява с нас.
Земята сякаш ни казва: Аз върша своята работа, имам си ос, не мога да не се въртя, затова и не мога да заповядам на дървото да няма сянка, не мога да заповядам на слънцето да не залязва никога, нито на звездите да не изгряват никога, нито на годишните
сезони
да не пристигат на определения час и да се съобразяват с човешките планове.
Невъзможно е това. Ще се подчиниш на моя ред, ще се съобразиш ти с него и ще го търпиш. Само глупците искат да създадат свят без сенки, свят без контрасти, свят без оная цяла поредица, която по-горе изредихме. Глупците се опитват от векове и все напусто. През различните времена, за прикритие вероятно, те носели различни имена, идеята им обаче винаги е била една и съща - неосъществима и в основата си нереална.
към текста >>
25.
4. Двете имена
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Всичко на Земята се случва според
сезоните
.
И изобщо има ли път? Логично би последвал отговора, щом като съществува царство, ще има към него и път. Да се намери пътя, ето мечтата на всички копнеещи души, нестихващия устрем на всеки човек роден на земята. Когато пътя на слънцето по нашето небе се съкращава, естествено и светлината намалява, това е астрономически закон на нашата планета. Ние казваме, на Земята не само слънчевата топлина и светлина се намаляват, увеличава се и намалява и духовната светлина.
Всичко на Земята се случва според
сезоните
.
Няма да се спираме сега да обясним кой сезон преживяваме, нека всеки сам го почувствува, твърде ясно е, че когато на Земята идва Учител и със светлината на своята лампа да осветлява света на душата до глъбините й, ние не можем вече да се задоволим с обясненията на миналото, независимо откъде идват те - от запад или от изток. Учителят е разгледал въпроса за реалното от неизброими аспекти, разкриването на реалността е един от главните проблеми върху които Той е излял обилна светлина. Идеите по този въпрос приличат на узрели плодове, на чист пшеничен хляб, на бистра планинска вода. Ние избрахме онова, което успяхме да открием, да видим, да разберем отчасти и най-вече да почувствуваме аромата и музиката на образите. Ние не се спираме само до евангелското сказание, нашия устрем се опитва да догони Неговата мисъл, за да си изработим мироглед, убеждение по този въпрос, които също да почиват на здрави основи.
към текста >>
26.
11. Ако можеш да докажеш
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Нищо не е в състояние да спре изгрева и залеза на слънцето, нищо не е в състояние да промени кръговрата на водата и на годишните
сезони
, никой не може да удължи или намали времетраенето на узряването на плода на дървото, под земята и в утробата на майката.
Те имат една цел и един манталитет. Те винаги мислят “иначе". Те имат винаги цял арсенал от доводи, теории и факти, с които се силят да оборят новото. Някога те противопоставяха Мойсей, в по-новите времена - науката, затвърдена и фанатична признаваща само везните, метъра и микроскопа. Борбите и споровете са стари като света, но законите и принципите в природата лежат неизбеляеми, точни и вечни.
Нищо не е в състояние да спре изгрева и залеза на слънцето, нищо не е в състояние да промени кръговрата на водата и на годишните
сезони
, никой не може да удължи или намали времетраенето на узряването на плода на дървото, под земята и в утробата на майката.
Никой от ония, които принадлежат към категорията не могат да се противопоставят на тия закони, нещо повече те трябва да се приобщят към тях, ако не искат да бъдат пометени от нея. Те казват: “Ние си имаме наше учение, морал, философия, нямаме нужда от нова. Вървете си оттам откъдето сте дошли, вземете си вашите съкровища, не ни са нужни. Ние ще уредим живота си и земята. Ще минем и без вас.” Ще минат без тях, ала не става така.
към текста >>
27.
14. Важни моменти в природата
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
В центъра стои Слънцето, кръговратът на времето се движи по определено разписание, за да подари на Земята и на всички живи същества чудесата на годишните
сезони
.
14. ВАЖНИ МОМЕНТИ В ПРИРОДАТА Не е нужно човека да бъде математик или астроном, за да преживее необикновения миг, когато наблюдава и съзерцава природата. Не само нейните картини, които се менят ежеминутно от играта на слънчевите лъчи, а ония живи процеси, подчинени на законите на живота и хармонията.
В центъра стои Слънцето, кръговратът на времето се движи по определено разписание, за да подари на Земята и на всички живи същества чудесата на годишните
сезони
.
Обикновените явления с които сме свикнали, се превръщат на необикновени. Те ни вълнуват, когато се приближим при тях с дълбокото усещане, че живеем в един свят, където всичко е необикновено, подчинено на строго определени закони. Нищо произволно няма там, нищо не става случайно, безпричинно и неоживено от ритъма на Безкрайността. Дребните неща получават дълбок смисъл, превръщат се на четливо писмо, което ни отвежда до великия първообраз на Битието. Човекът премного се е отдалечил от този жив поток на явления, процеси, събития, които дефилират пред нас, за да ни подарят малката радост и дълбоката мисъл, че всичко, което ни обикаля е подчинено на законите на хармонията, всичко се движи абсолютно точно както небесните тела, които никога не бъркат разписанието и посоката.
към текста >>
28.
2. Изгревите на слънцето
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Годишните
сезони
, равноденствените точки, изгревите на Слънцето са израз на вечния ритъм, който стига до нас по неведоми пътища и движи нашето сърце.
2. ИЗГРЕВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО Цялата природа е подчинена на този ритъм.
Годишните
сезони
, равноденствените точки, изгревите на Слънцето са израз на вечния ритъм, който стига до нас по неведоми пътища и движи нашето сърце.
Равноденствените дати са за нас празнични дати. Посрещането на пролетта и изпращането на лятото са два дни през годината, които ни приобщават към забележителните промени на природата, чийто приливи и отливи чувствително ни засягаха и будеха най-разнообразни емоции. Изпитваме чувства на благодарност и благоговение, когато претоварената атмосфера през пролетта ни дарява с оная жизнена енергия, наречена прана, а през есента с обилието на плодовете, които претоварената земя ни подарява. Посрещането на пролетта за нас е живо свързано с посрещането на Слънцето. Много рано, още в последните дни на декември ние започваме да броим дните, оглеждаме пейзажите, наблюдаваме дърветата и тревите, за да стигнем до ония предпролетни дни, когато пъпките на дърветата започват да наедряват, Слънцето започва да изгрява по-рано, снеговете изчезват, потоците шумно скачат, небето се покрива с бледо розови облачета и в цялата атмосфера трепти някакво свежа нежност.
към текста >>
Незабравими лежат тези утра, тези
сезони
в нашия живот.
Или трябваше да си стоим чинно и да спим в тоя час, за да не се смущават свещениците, които не бяха доволни от това, че природата се беше превърнала на храм за нас. Планината беше станала любимо място за нас и да посрещаш изгрева на Слънцето от високи върхове, беше копнеж за всички ни. Дали не трябваше природата да се съобразява с ритуалите на хората и с техните стари и отживели вярвания и разбирания досежно духовния живот и хигиената. Рано, призори, при изгрев Слънце, а не в друг час на денонощието природата насищаше въздуха с тая жизнена сила, тъкмо тогава, а не в друг час като дъжд земята се оросява от праната. Можехме ли да я търсим в друго време и на друго място, където тя не е толкова щедра, както всред природата, далеч от човешките селища.
Незабравими лежат тези утра, тези
сезони
в нашия живот.
Нито една пролет не сме оставали да мине незабелязано покрай нас, нито един изгрев не сме пропущали без важна причина. Те бяха толкова различни и толкова наситени със сила и красота. Не беше нужно да си обясняваме всичко научно, за да се убедим в правотата и в полезността на едно ново разбиране за природата, за силите в нея, за здравословното състояние на човека, за новия начин на живот, чийто резултати се опитваха веднага. Опитът бе направен и ние се убедихме - ранните часове за нас бяха извор на неоценимо богатство. Укрепваше се нашето тяло, възстановяваха се нашите сили, а за радостта и дълбокия мир които се вливаха в сърцето да не говорим.
към текста >>
29.
7. През един събор
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Не беше се минало и половин столетие, когато
сезоните
се сменяха.
След малко те учтиво се сбогуваха и си отидоха. Ние чухме разговора и добре запомнихме Неговите думи, твърде кратки, за да направим тема от тях тогава и ги скътахме в душата си, тогава, кой можеше да помисли, че някога грижливо ще ги извадим от съкровищницата на нашия спомен, не за да преживеем богата обстановка на събора, но за да потърсим онова, което бе скрито в тях - казаното, което щеше да засегне тъкмо онова време, което щеше да дойде. Живата книга на Братството, живата история се набираше буква по буква, дума по дума, за да се сглоби от вещата ръка на историка, който един ден щеше да събере материалите за една история и за едно дело, което щеше да остане да блести през вековете. Не коментираме случая, животът вместо нас направи това - животът се изправи пред нас, за да ни напомни събития чрез които проверяваме всяка дума казана от Него. Нямаше случайни думи. Нямаше.
Не беше се минало и половин столетие, когато
сезоните
се сменяха.
Пролетта има определени месеци. Градината тогава преживяваше своята пролет. Плодовете обилно висяха на дърветата, ала те бяха още неузрели. В градината имаше разнообразни плодове от всичките видове и сортове. Плодовете тогава се гушеха под зелените шапчици.
към текста >>
30.
3. Магическият ключ
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
От ранната пролет до късната есен лежат чудни
сезони
, между тях е включена и зимата.
Мисията бе изпълнена. Човечеството щеше да потърси духовното наследство и от него щеше да гребе с шепи. С това духовно съкровище Той обогати най-бедния свят, който някога е съществувал, света на безправието, света на голямото насилие. Именно този век си избра Той. Двадесетият век ще си остане в летописната история, като начало на златен век на духовното разцъфтяване - началото на духовен живот и култура.
От ранната пролет до късната есен лежат чудни
сезони
, между тях е включена и зимата.
Тя трае обикновено между три и четири месеца. В света съществуват и други зими, човешки зими. Те траят дълго. От 27 декември 1944 година казваме ние, започна зимата, не специално за нас, ние сме мъничка частичка в голямото семейство. Зимата е за всички.
към текста >>
31.
1. Голямата кошница
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Не пропущаше
сезоните
и навреме изпълняваше всичко, което бе необходимо, за да имат такъв цветущ вид Изгревските градини.
Голяма част от дърветата през тази година бяха подпрени с дебели греди. Имаше опасност да се счупят клоните. Голямата ябълка и до нея черешата, която я наричахме “Царицата”, имаше и една друга ябълка, която наричахме “Спасената” и крушите, и прасковите, и орехите и гроздето - да, имаше от всичко в тези градини и всичко беше в чудесен вид. Причината за това благосъстояние не се дължеше само на влагата и на слънцето, но и на топлите грижи на брат Ради, който от всичко на света обичаше най-много труда и земята. С каква грижа обсипваше всяко дърво и всеки корен.
Не пропущаше
сезоните
и навреме изпълняваше всичко, което бе необходимо, за да имат такъв цветущ вид Изгревските градини.
Брането на плодовете също беше важна работа, съхраняването, подреждането в големия склад, където той не пущаше никой да влиза. През тая есен всичко бе прибрано навреме. Незабравими, чудесни години, когато дъждовете и снеговете идваха навремето, когато капризите на метеорологическия календар не ни изненадваха, не ни плашеха. Нашия живот беше изплетен от всичката хармония и ние се любувахме на пълноводните реки и на златистите ниви, които пълнеха хамбарите. Чудни есенни дни.
към текста >>
32.
2. Над ягодите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Тогава градините оживяваха и благоухаеха през всичките
сезони
, тогава ние преживявахме наново някои чудни моменти.
Изгревът не беше стопанство с обособени норми, цели и навици. На Изгрева имаше стол и продуктите се консумираха там. Една голяма част се складираше за зимата и за традиционните празници, когато плодовете се раздаваха. На Изгрева по времето на Учителя не се продаваше нищо. За целия този необикновен ред ние си спомняхме късно.
Тогава градините оживяваха и благоухаеха през всичките
сезони
, тогава ние преживявахме наново някои чудни моменти.
Защото, какво бяха в същност градините - най-прекрасния декор на един живот, различен и необикновен, нов. Той беше тук и често Го срещахме да се разхожда напролет, когато цъфтяха дърветата и атмосферата на Изгрева благоухаеше от пролетния цъфтеж, или на есен, когато плодовете зрееха и той се спираше пред някое отрупано с плод дърво. Спомняме си за всяко кътче, за оная пейка от която се разкриваше цялата панорама на Софийското поле и Витоша накрая, за катедрата, където беше толкова хубаво да се стои и да се слуша, за оная голяма скамейка под електрическия стълб в средата на поляната, където често сядахме наред с Него през ония дни на великденската ваканция, а когато тя се случваше през април или май, беше щастие да прекараш на Изгрева десетина дни. Далеч или близко ли бяха тези дни от нас? Ние не се питахме и не живеехме с миналото, гледахме напред, ала не можехме да отминем това минало, не можехме сега да не се спираме от време навреме, за да отбележим онези знаци, които смятахме, че трябва да останат някъде като незнайни жалони може би по един извървян път.
към текста >>
33.
1. Ученичество
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Може да е средата, може да е края, ала ние казваме: Нека е зима, всичките
сезони
по отделно носят нещо хубаво и полезно.
Един ден, когато уморената цивилизация потърси оазис в пустинята, тогава ще разбере за какво става дума. Човек никога не се сеща за водата, докато не ожаднее, нито за хляба, докато не огладнее. Духът на времето е студен, себичен, сух, крайно затворен. Също като през зимата. На земята наистина е зима.
Може да е средата, може да е края, ала ние казваме: Нека е зима, всичките
сезони
по отделно носят нещо хубаво и полезно.
Сезоните нямат отношение към една земя и едно небе - тези на ученика. За ученика небето е винаги открито, слънцето никога не залязва и звездите блестят и денем. Тогава може да се каже - има един път приготвен за ученика. В началото на този път свети стрелка и до нея човек, който дава направлението. Никой от онези, които търсят този път не може да го сбърка.
към текста >>
Сезоните
нямат отношение към една земя и едно небе - тези на ученика.
Човек никога не се сеща за водата, докато не ожаднее, нито за хляба, докато не огладнее. Духът на времето е студен, себичен, сух, крайно затворен. Също като през зимата. На земята наистина е зима. Може да е средата, може да е края, ала ние казваме: Нека е зима, всичките сезони по отделно носят нещо хубаво и полезно.
Сезоните
нямат отношение към една земя и едно небе - тези на ученика.
За ученика небето е винаги открито, слънцето никога не залязва и звездите блестят и денем. Тогава може да се каже - има един път приготвен за ученика. В началото на този път свети стрелка и до нея човек, който дава направлението. Никой от онези, които търсят този път не може да го сбърка. За ученика вече нямаше значение ученията на съвремието, философията на модерните философи, а науката беше интересна дотолкова, доколкото се съобразяваше с истината.
към текста >>
34.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Дървото никога не съжалява, че
сезоните
се менят, не съжалява, че времето се променя и нанася своите бразди - пейзажите се променят, горите се обличат и събличат и упоритият вятър не стихва, докато есенес не обрули и последното листо.
Знаеш, какво се очаква от тебе и какво се цели да бъде изградено, не за един живот. Напролет, когато започват да се топят снеговете по планините и ледовете се пукат на часове, поточетата тръгват на дълги пътешествия и оповестяват идването на пролетта. Тогава пролетните цветя започват да цъфтят, дърветата се покриват с листна премяна, пеперудите напущат своите затвори и литват волно, големите хора съзерцават трепета на този безконечен кортеж на живот и свеждат глава пред тази сякаш непозната и никога непреживяна красота. Каква непреривност представлява живота на едно дърво,на един ручей, на една пеперуда. Нанизани малки приказки, тонове на един живот, които вибрират живо и дълбоко.
Дървото никога не съжалява, че
сезоните
се менят, не съжалява, че времето се променя и нанася своите бразди - пейзажите се променят, горите се обличат и събличат и упоритият вятър не стихва, докато есенес не обрули и последното листо.
Ручеят с гиздавата си снага след дългото си пътешествие мигом изчезва от лицето на земята, потъва в мощната прегръдка на реката, или се запилява някъде другаде, пеперудата незнайно къде е свила знамето си и безшумно е приключила жаркото лято. Законът властвува точно и неумолимо в цялата природа и би казал човек, че в това има нещо жестоко и болезнено тъжно, ала нито следа, красотата, смисълът, музиката, поезията, тая фантастична премяна на природата си остава недокосната, неувяхваща, вечно млада и жизнена, вечно свежа и ухаеща на различни аромати. Колко жив и нестихващ е този поток на живот, на красота, на величие. Бил си дете, бил си юноша, бил си и млад, чака те времето, за да остави следите си по теб - дрехата се променя, цветовете избледняват, плодовете узряват, листната премяна пожълтява и есенните вихри обрулват извехтялата шума - звучи малко жестоко, ала красотата изчезва ли? Недокосната и неувяхваща тя дефилира през всичките сезони.
към текста >>
Недокосната и неувяхваща тя дефилира през всичките
сезони
.
Дървото никога не съжалява, че сезоните се менят, не съжалява, че времето се променя и нанася своите бразди - пейзажите се променят, горите се обличат и събличат и упоритият вятър не стихва, докато есенес не обрули и последното листо. Ручеят с гиздавата си снага след дългото си пътешествие мигом изчезва от лицето на земята, потъва в мощната прегръдка на реката, или се запилява някъде другаде, пеперудата незнайно къде е свила знамето си и безшумно е приключила жаркото лято. Законът властвува точно и неумолимо в цялата природа и би казал човек, че в това има нещо жестоко и болезнено тъжно, ала нито следа, красотата, смисълът, музиката, поезията, тая фантастична премяна на природата си остава недокосната, неувяхваща, вечно млада и жизнена, вечно свежа и ухаеща на различни аромати. Колко жив и нестихващ е този поток на живот, на красота, на величие. Бил си дете, бил си юноша, бил си и млад, чака те времето, за да остави следите си по теб - дрехата се променя, цветовете избледняват, плодовете узряват, листната премяна пожълтява и есенните вихри обрулват извехтялата шума - звучи малко жестоко, ала красотата изчезва ли?
Недокосната и неувяхваща тя дефилира през всичките
сезони
.
Каква огромна разлика и колко последният миг е събрал в шепите си всичкото ценно наличие на един живот -златната утайка, където блести изваяната мъдрост на един човешки живот. Не желаем да си представим един живот и един свят, където всички да бъдат на една възраст, макар и тя да бъде младенческата. Такъв свят би изглеждал зловещ в своето еднообразие всред великото разнообразие на природата. Затова никога човек не трябва да съжалява, че времето бележи своя ход и върху него, никога не трябва да съжалява, че неумолимите стрелки на часовника се движат равномерно по циферблата, че младостта отлита, че старостта идва. В безкрайният ход на времето това няма никакво значение.
към текста >>
Сезоните
, времето, възрастта, всичко се превръща на пелена, в която реалността е повита - хилядите, неизброимите тонове и гами, които звучат в Безкрайността като апотеоз на безсмъртието.
Представлява ли времето някаква сила, пред великия кръговрат на живота има ли някаква власт? То е там, за да отбелязва периодите или да класифицира великите моменти и всичките възрасти като тонове на една величествена симфония. Отлитащият миг не е по-богат и по-пълен от този, които го следва. Веригата от дни, години, векове блестят еднакво богати, а най-богат е последният момент, който ни приближава до следващия в тая безкрайна поредица от часове, мигове... за да се спрем задъхани от вълнение на последния, който съхранява в шепите си най-големите ценности, които сме успели да изработим и съхраним за един човешки живот. С поглед към миналото и към бъдещето ние си позволяваме една странна мечта, странна за нашето време, звучаща някъде далеч и високо, превърнала се в последния миг на идея - жадуваш да преодолееш преходността на живота и на света, за да станеш господар на съдбата и идеята за безсмъртието да те посрещне като жадуван ден.
Сезоните
, времето, възрастта, всичко се превръща на пелена, в която реалността е повита - хилядите, неизброимите тонове и гами, които звучат в Безкрайността като апотеоз на безсмъртието.
Без тази идея животът ти никога не би изглеждал дълбок като морските глъбини и просторен като небесните. Опитай се да живееш с тази идея, за да разбереш стойността на всеки отлитащ и прииждащ миг - еднакво за теб крият големи съкровища. 5. Никой не смущава спокойния сън на житното зърно. Веднъж посято в земята, земеделецът не се връща към нея, за да проверява, какво става в тъмните пазви, където някога през ранното утро той бе дошъл тук с торба през рамо, за да скрие семето в браздите. Сеитбата бе минала и житното зърно напряга сили да разпукне коравата си ризка, за да започне похода си нагоре и да се закрепи здраво надолу.
към текста >>
35.
Въведение
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Това название някак си напълно би прилягало, ако от това място би могло да се наблюдава пълен изгрев през всичките
сезони
, дори и тогава, когато цялата площ около Изгрева беше още незастроена.
Например ние знаем защо “Тихия” океан е наречен така, защо “Великия”, защо нашето море се нарича “Черно”, “Средиземно” море, Рила планина, Мусала и пр. Твърде интересен и занимателен материал. Изгрев?... Кога и защо? Как се стигнало до това определение? При етимологическия анализ на тази дума, съдържанието е определено - момент, когато слънцето изгрява.
Това название някак си напълно би прилягало, ако от това място би могло да се наблюдава пълен изгрев през всичките
сезони
, дори и тогава, когато цялата площ около Изгрева беше още незастроена.
Но ето, че приятелите не другаде вече, а тъкмо на това място идват да посрещнат слънцето. Намират кътче, където да застанат и трепетно очакват първия лъч. Достатъчно, другаде не се ходи на изгрев. Всяко утро тук идваха всички ония, до чийто сърце идеята за посрещането на слънцето, особено през пролетта и лятото, лежеше близко. И приказката тръгва: Къде и за какво?
към текста >>
36.
1. От “Опълченска” 66 до Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Защото тук, а не другаде в продължение на години, които представляваха водоразделна линия до Изгрева, Той държеше своята неделна беседа - винаги в десет часа, през всичките
сезони
, независимо от дневната температура и метеорологическите промени на времето - един неотоплен салон, открит, а Той говори и Неговите Го слушат... Пет тома беседи - живи сме да ги имаме напечатани още по онова време.
Една куха черупка представлява тя, изпразнена откъм съдържание, отживяла история, изцеден плод, защото всичкото ценно съкровище бе вече вдигнато и съхранено в друг свят - ние с музейни вещи не се занимаваме, в тленни форми подлежащи на разрушение, не отливаме чистия нектар на живота и строгата принципност на идеите. “Опълченска” 66 за нас е минало, отдалечено вече за което не бихме си мръднали пръста да запазим една керемида дори. Всичко е вече много ефтино, елеят не е вече там. Уханието се носи не от мястото, а от един друг свят, който не е свят на спомените, нито на настоящето. Той оцеля и никога не ще престане да ухае и да се излъчва от страниците на онова Слово, което се изля там, превърнало малките стаи и двора на акустичен салон, където една идейна и жадна за духовни съкровища публика, се събираше права или седнала, за да слуша “Беседата”.
Защото тук, а не другаде в продължение на години, които представляваха водоразделна линия до Изгрева, Той държеше своята неделна беседа - винаги в десет часа, през всичките
сезони
, независимо от дневната температура и метеорологическите промени на времето - един неотоплен салон, открит, а Той говори и Неговите Го слушат... Пет тома беседи - живи сме да ги имаме напечатани още по онова време.
И не само това, но и разговорите, когато по това време нямаше между всичките един Боян Боев, който не пропущаше ни една Негова дума в по-късните години, които се водеха по всяко време - разговорите, с многобройните въпроси от Неговите почитатели, последователи, ученици, които идваха при Него със своите нужди, противоречия, проблеми, претоварени най - често от сърдечен товар. Идваха при Него като при дълбок и отморяващ извор, чийто води течаха непрестанно - извор на Неговата мъдрост, която пръскаше светлина. Това беше 66 - тоя гостоприемен праг, тая светяща врата всякога отворена. Посрещаше те една дребна жена, пъргава и находчива, сдържана и сериозна - “Кака Гинка”, за да ти каже: “Добре дошъл”, за да те упъти ясно и кратко и ти помогне при устройване срещата с Учителя. Всичко в тоя дом беше незабравимо, защото там, а не другаде по това време се правеше един колосален опит, несъизмерим по своите мащаби, по своята значимост и дълбочина.
към текста >>
37.
2. Поляната
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
През всичките
сезони
, дори и през зимата, когато тя се покриваше с дебела снежна пелена, тук упражненията не прекъсваха.
Чрез гимнастиките и ред упражнения човек влиза в контакт с природните енергии, като с това хармонизира вътрешните процеси. Неразделна част от дневната ни работа беше сутрешната гимнастика, с нея ние започвахме работния ден. За раждането на гимнастиката и Паневритмията сме отделили отделна глава. Гимнастическите упражнения ставаха на поляната. Тя за нас се превърна и на опитно поле.
През всичките
сезони
, дори и през зимата, когато тя се покриваше с дебела снежна пелена, тук упражненията не прекъсваха.
Групово или поединично, тук се играеше, тук се дишаше дълбоко. Дълбокото дишане беше важен дял, който вървеше неразривно свързан с общите гимнастики. За дълбокото дишане нямаше по-чисто и по-просторно място от поляната. Поляната в този смисъл се превърна на най-удобно място за провеждане програмата на Учителя около гимнастическите упражнения, които бяха като предисловия за Паневритмията. Много рано още, неусетно и бавно, Той не обичаше бързите темпове, при преминаването на фазите.
към текста >>
Тя остана за нас жива, звучаща, един пейзаж - панорама неповторима със своята хубост, свежест, чистота, през цялата година -
сезоните
сякаш не я докосваха.
Там нямахме право да играем, нито да спортуваме, изразено съвременно -след като сме правили това от началото на двадесетте години - по време, когато ни се смееха, когато ни виждаха, че махаме ръце, сега, когато цялата страна спортуваше и целия свят играеха, тичаха сутрин, на нас ни бе забранено. Какво недомислие, какъв парадокс!... При това нека се знае, поляната не беше безстопанствена, както те я бяха кръстили - тя имаше история, тя бе купена като терен, тя бе изработена, тя бе залесена, тя бе обзаведена, за нея се харчеха пари, как можеше да бъде безстопанствена - тя беше братска. И като братска те я одържавиха на този принцип - закон някакъв... И докато беше братска тя беше достъпна за всички, като стана държавна, на нея туриха ключ. Няма значение, никакво значение, то бе израз на всичкото недомислие на века. Поляната!...
Тя остана за нас жива, звучаща, един пейзаж - панорама неповторима със своята хубост, свежест, чистота, през цялата година -
сезоните
сякаш не я докосваха.
За нас тя беше най - тихото и най - закотвено пристанище. Тук слънцето изливаше своята светлина и топлина по особен начин, смеем да кажем - любовен. Колкото и странно да звучат някои неща, относно нашите представи за някои наши и непосредствени постановки, преживявания и съждения, те ще си останат като неразделна част на нашия живот, който през всичките години се движеше в необикновените релси на онова, което ние наричахме ученичество. За нас всичко беше ясно, понятно, близко, естествено, когато правим опит да разлистим страниците на този живот, преживян между двата салона, на поляната, на Рила и на Витоша. Ние знаехме и разбирахме, защо всичко изглеждаше необикновено и странно - но всичко това бе наша непосредствена атмосфера на живот, която един ден може да затрудни ония, които ще се помъчат исторически да обхванат живота на тая внушително голяма група от българският народ - негови ученици и последователи.
към текста >>
38.
3. Салонът - големият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Сезоните
с метеорологичните промени също не ни плашеха.
Километрите, които деляха града от Изгрева, онова дълго проточило се шосе, което свързваше града със с. Дървеница, чийто първи обект беше Изгрева, не ни се струваше нито дълго, нито уморително. Леко и приятно минавахме по горския пояс, а понякога използувахме преките пътеки, за да стигнем до Изгрева, до салона, където три пъти седмично Учителят държеше неделната си беседа и двете школни сряда и петък, а по-късно и четвърта, неделя сутринта. За всички, които жадуваха за Неговото Слово далечното разстояние не беше проблем. “Движението е нещо хигиенично” - затова и ние ходехме, летяхме по това шосе и нищо не ни се виждаше уморително и трудно.
Сезоните
с метеорологичните промени също не ни плашеха.
Изгрева с Неговото присъствие беше един голям, неотразим магнит. Една година преди да се построи големият салон по време на събора, беседите се държаха на поляната. Следващата, обаче, беше вече неудържимо. Предстоеше пак събор. Взе се решение да се построи салон.
към текста >>
39.
13. Красивата уличка
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
През всичките
сезони
тя беше отбелязана, върху нея лежеше знака на необикновеното.
Тя беше главната артерия на Изгрева, която свързваше сърцето и главата и по нея се разливаше невъобразим покой и красота. И беше премного чиста, защото не друг, а една наша добра и нежна поетеса, която пишеше стихове за деца, имаше почти всекидневна грижа да бъде безупречно чиста - Димитринка Антонова, често сме я срещали там... Уличката оживя, тя разгъна своето минало и от ония ранни утра, когато тихи стъпки я оживяваха, до шепота на гласове, сплиташе се някаква мелодия, за да се слее с песента, която се разнасяше от хоровете. Тук се пееше, свиреше се, играеше - Изгрева бе това - тази уличка знаеше всичко, знаеше и за онова събитие, което първо ни ограби. Изгревът в ранните години беше още безлюден и незастроен, ала тя вече съществуваше. Да минем по нея беше и радост, и мир, и хармония, и през един декемврийски ден и дълбока, неутешима скръб-когато Той мина за последен път през нея.
През всичките
сезони
тя беше отбелязана, върху нея лежеше знака на необикновеното.
Тя беше малка част от един километражен път, който ти беше познат като ръката. По него минаваше ежедневно. За всичко което тя беше, ние я обичахме и не искаме да я забравим, тя беше частичка от цялата оная панорама, която очертаваше целия наш живот на Изгрева, нашите традиции, празници, оня чист акварел, където цъфтеше и ухаеше Неговото дело. Още сме живи да минаваме по нея и колко пъти ще минем по нея в този вид, в който си я знаем - неизвестно. И нека ни питат: Защо собствено ни запознавате с нея?
към текста >>
40.
15. Градините на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
През пролетта, когато дърветата бяха обсипани с цветове, бели и розови, Изгрева имаше празничен вид, макар, че тази празничност по необясними причини не изчезваше никога - през всичките
сезони
.
Плодовете с техния произход и със скритата си магия на нещо непознато, което ставаше на скрито в тия невидими лаборатории -един любовен трепет - всичко това внасяше в човека нещо, което трудно може да се изрази с думи. Целия този свят подреден и чист, където се извършваха тайнствените процеси на цъфтенето и съзряването в които процеси взимаха участие слънцето, въздуха, влагата, почвата се вливаше в човешкия живот, за да му предаде красота и чистота. За плодовете с онова отношение, което ние специално имаме към тях би могло да се пише много, да се изпеят много песни, да се разкажат много приказки - всеки плод представлява частичка от една голяма красота. Участвуващи живо в тази неотразима симфония Изгрева не бе лишен от нея и нещо повече - плодните градини, както и цветните, които не липсваха и за които се полагаха много грижи, бяха успели да изваят от Изгрева един кът, едно място - частичка от някакъв рай. Толкова простота, красота се разливаше навред и толкова уханието се превръщаше на нещо неземно, което насищаше атмосферата.
През пролетта, когато дърветата бяха обсипани с цветове, бели и розови, Изгрева имаше празничен вид, макар, че тази празничност по необясними причини не изчезваше никога - през всичките
сезони
.
Винаги се намираше нещо, което подаряваше своя блясък и чистота, своето ухание и своя дъх на нещо неповторимо. Неотразим изглеждаше през зимните дни, когато снежната покривка покриваше Изгрева и той изглеждаше царствен в тази идеално скроена и шита белота. Нека повторим - празничният облик на Изгрева никога не изчезваше; една магия проникваше цялата атмосфера. За нас не е изненадващо, ние знаехме на какво се дължеше това, защото по всяко време тук слушахме ромоленето на този кристален извор, който непрестанно бълбукаше и освежаваше цялата обстановка - Неговото присъствие и Словото, което тук се лееше. Един кът от цялата земя бе успял да реализира видимото и невидимото, завършеното и незавършеното, за да даде идея за една абсолютна чистота, красота и оная мистична углъбеност, които се усещаха на всяка стъпка.
към текста >>
41.
16. Бате Ради
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Бате Ради безшумно приготвяше зимнината, без много думи вършеше всичко в образцов ред, като спазваше сроковете, годишните
сезони
, за да не се похабява нищо.
За Бате Ради ревизията, която по-късно стана щеше да бъде като истинска катастрофа - той не доживя ония години, на когато най-голямата беда била именно това, че се водеше точна сметка - системата на разписките и пр. пр. да знаеш дори, когато купуваш кутия кибрит за братските нужди. Но и това е друга тема. Но нека кажем, че в отношенията на хората не съществуваше по-голяма язва от недоверието. На Изгрева стопанството беше в добро състояние, градините бяха в ред, продукцията качествена, урожая се събираше навреме, щайгите се пълнеха с плодове и се съхраняваха в склад, зарзаватите също, навреме се заравяше праза, картофите и морковите, сплиташе се лука и кромида.
Бате Ради безшумно приготвяше зимнината, без много думи вършеше всичко в образцов ред, като спазваше сроковете, годишните
сезони
, за да не се похабява нищо.
И всичко това без никакъв трудов договор, без обещания и документация. Беше особено това явление, но то беше толкова естествено при новото, което се изграждаше. Спомняме си една година на Рила, когато трябваше да се направи кухнята и големите огнища за казаните. Кой не можем да кажем спомена да се повикат от София или Самоков майстори зидари, за да стане по-бързо. Категорично Учителя отхвърли тази идея, помним думите му: "Ако искаме платени работници в света ги има много, но тук не", и работата бе възложена на нашите майстори, които не липсваха и с общите усилия на всички - целия лагер взимаше участие в работа, уреждането на лагера бързо се реализираше.
към текста >>
42.
17. Празниците на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Празници и делници - звучи странно и невероятно, но ето представите за многото дни, за всичките дни през онова време - цикъл от време наречени години, не са нищо друго, а празници - подредени, наредени, нанизани в една нескончаема верига, където обстановката външна и вътрешна през всичките
сезони
беше една и съща; смеем да кажем: Празнични.
17. ПРАЗНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА Празничните дни на Изгрева!... Днес като че ли малко сме затруднени да ги определим, да ги отделим и да им дадем характерните белези.
Празници и делници - звучи странно и невероятно, но ето представите за многото дни, за всичките дни през онова време - цикъл от време наречени години, не са нищо друго, а празници - подредени, наредени, нанизани в една нескончаема верига, където обстановката външна и вътрешна през всичките
сезони
беше една и съща; смеем да кажем: Празнични.
Дали светът днес се е променил, или нашето виждане, което днес ни връща назад и се сили да обхване цялата материална и духовна панорама на това, което беше. Едно чувство, и един усет и една строго определена линия по която мисълта се движи, набелязала си вече обектите и много будна и жива за детайлите, се сили да стигне до дълбокото, съкровеното, интимното, където един живот се разлистваше внушителен със своята красота и съдържание. Но нека бъдем точни, нека, когато пишем за реални неща - достоверни и преживяни, не литнем високо на крилете на нашето поетическо хрумване. Затова нека кажем - Изгрева по всяко време имаше празничен вид; винаги абсолютно чист, пазен и тачен, приготвен непрекъснато сякаш за някакво празненство. Постановката не се променяше от това дали беше обикновен делник или празник, еднакво красотата тук грабваше очите и пленяваше сърцето с цъфтежа на дърветата на пролет, със свежата зеленина на тревните площи, с разнообразието на цветята, цъфтящи през всичките сезони - от ранните кокичета до лалетата, от розите до белите лилии и кремове и се стигне до хризантемите; с бялата покривка през зимата, която придаваше тържествен вид на Изгрева; със пресния дъх на пролетните и есенните валежи и с многото слънце, което те намираше отвред, където и да застанеш, слънце!...
към текста >>
Постановката не се променяше от това дали беше обикновен делник или празник, еднакво красотата тук грабваше очите и пленяваше сърцето с цъфтежа на дърветата на пролет, със свежата зеленина на тревните площи, с разнообразието на цветята, цъфтящи през всичките
сезони
- от ранните кокичета до лалетата, от розите до белите лилии и кремове и се стигне до хризантемите; с бялата покривка през зимата, която придаваше тържествен вид на Изгрева; със пресния дъх на пролетните и есенните валежи и с многото слънце, което те намираше отвред, където и да застанеш, слънце!...
Празници и делници - звучи странно и невероятно, но ето представите за многото дни, за всичките дни през онова време - цикъл от време наречени години, не са нищо друго, а празници - подредени, наредени, нанизани в една нескончаема верига, където обстановката външна и вътрешна през всичките сезони беше една и съща; смеем да кажем: Празнични. Дали светът днес се е променил, или нашето виждане, което днес ни връща назад и се сили да обхване цялата материална и духовна панорама на това, което беше. Едно чувство, и един усет и една строго определена линия по която мисълта се движи, набелязала си вече обектите и много будна и жива за детайлите, се сили да стигне до дълбокото, съкровеното, интимното, където един живот се разлистваше внушителен със своята красота и съдържание. Но нека бъдем точни, нека, когато пишем за реални неща - достоверни и преживяни, не литнем високо на крилете на нашето поетическо хрумване. Затова нека кажем - Изгрева по всяко време имаше празничен вид; винаги абсолютно чист, пазен и тачен, приготвен непрекъснато сякаш за някакво празненство.
Постановката не се променяше от това дали беше обикновен делник или празник, еднакво красотата тук грабваше очите и пленяваше сърцето с цъфтежа на дърветата на пролет, със свежата зеленина на тревните площи, с разнообразието на цветята, цъфтящи през всичките
сезони
- от ранните кокичета до лалетата, от розите до белите лилии и кремове и се стигне до хризантемите; с бялата покривка през зимата, която придаваше тържествен вид на Изгрева; със пресния дъх на пролетните и есенните валежи и с многото слънце, което те намираше отвред, където и да застанеш, слънце!...
Нямаше нищо, една рязка дори, която да наруши тоя всекидневен пейзаж, излъчващ невъобразим покой и тиха радост. На Изгрева винаги беше чисто, не само се поддържаше чистотата, но и тя се пазеше да не кажем фанатично. Никой не си позволяваше тук да хвърли трамвайния си билет, или някаква непотребна книжка, или употребена салфетка, или трохи от някоя закуска, или някоя тапа от шише дори. Нищо, абсолютно нищо и беше правило, свещено правило сведено до закон, който се спазваше осторожно - тук не се плюеше. Изобщо по този въпрос се знаеха много неща, много странно още Учителят отделяше много време за тези елементарни правила, свързани с личната и обществената хигиена.
към текста >>
Учителят бе успял да направи тази връзка, за да ни въведе в скрития живот и порядъка в царството на живата природа, за да преживеем значението на тези
сезони
, свързани биологически и духовно с целия живот.
Пролетно и есенно равноденствие - 22 Март и 22 Септември, когато Слънцето изгрява точно от изток и залязва точно на запад. Тези два момента от годината живо свързани с цялата природа, намираха дълбок отзвук вътре в нас - следяхме пътя на Слънцето и не без вълнение се включвахме в тоя жив кръговрат на времето, където се чувствувахме частичка от целия този космичен удар, който стигаше до сърцевината на целия живот на земята. Имаше нещо свръх за нас, една дълбока мистичност, която ни докосваше, в която се потапяхме за да преживеем великолепния ритъм на цялата природа - за нас тя беше жива. Нямаше живо същество на земята под и над нея, което да не отзвучава на тези две астрономически събития, в чийто център стоеше слънцето, с които органически да не са свързани. Ние се приобщавахме към всичко живо.
Учителят бе успял да направи тази връзка, за да ни въведе в скрития живот и порядъка в царството на живата природа, за да преживеем значението на тези
сезони
, свързани биологически и духовно с целия живот.
Чудесата им тогава сякаш дефилираха пред нас, показваха ни ги, разясняваха ни ги и скритото богатство, което природата щедро разтоварва пред нас ставаше наше. Оная синя краска, която трепти напролет по склоновете на планината, не е нищо друго, а цвета на “праната”, която изобилна напролет приижда. Думата прана за нас оживя - праната наречена тая жизнена сила на изток - на пролет тя се разлива изобилно, тя се съдържаше във въздуха в големи количества, приижда на вълни от слънцето, усеща се от всички и се приема жадно от цялата природа, където всяко стръкче трева, всяко цветенце, всяка грудка, или дънер на дърво, всяка буболечка, всяко животинче трепетно възприема, за да се обнови, за да расте, за да живее. Всичко това става спонтанно и великото чудо е величествено в своята простота. Човекът свикнал през хилядолетията да наблюдава това явление, усещайки скритата му магия, по най-различен и спонтанен начин е давал израз на своето благовейно чувство на благодарност към Слънцето, като централен фактор.
към текста >>
43.
18. След празничната трапеза
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Сезоните
винаги са добри и винаги крият в пазвите си безценни неща, добри условия за ония, които учат.
Учителят, Пратеникът, не е дошъл на земята, за да подари само радостта, Той не си е отишъл, за да я отнесе със себе си. Радостта е нещо непреривно, което винаги трябва да придружава ученика, като скъпоценна мида тя трябва да почива в дълбочините на океанските води и никакво вълнение да не я наруши и никаква сила да не му я вземе. Тя е отличително качество на ученика и е един чисто вътрешен процес, който не се влияе от външните условия. Нищо не е в състояние да му я вземе. За ученика, който учи няма благоприятни и неблагоприятни условия - ние смеем да кажем това, изхождащи от живия опит и на ония, които ще дойдат след нас - ученици, като завет ще им оставим това.
Сезоните
винаги са добри и винаги крият в пазвите си безценни неща, добри условия за ония, които учат.
При всичките условия и превратности на живота ученикът трябва да живее с идеята, че неговия дял и жребий в живота е пълен, богат, значим. Родил се е под ярка и добра звезда. Миналото е еднакво ценно, както и настоящето, както и утрешното. Нещо повече, сега му предстои упорита работа, изпълнена с трепет, с оня жив интерес присъщи на откривателя на нови земи, на учения за нови истини, на твореца за нови творби, на математика, който открива нови формули. Ученикът трябва да знае, докъде е стигнал, на какво е способен, какви знания притежава и увеличава ли ги всеки ден.
към текста >>
44.
23. Шосето: поема
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
А летиш с притаен дъх през ония ранни, утринни часове, когато пейзажите се менят, когато годишните
сезони
се редят - и сменят багрите, температурите, хубостта си... Шосето - помним го ту спокойно и тихо, ту светнало, залято от слънце, ту обвито в белоснежна покривка, ту залято от лунна светлина.
Шосето, шосето неравно без канавки и километражен знак, шосето младо и невръстно, шосето бе чисто, бе още тихо бе още безлюдно. По него мудно се движеха коли, карани от волове и коне, стопаните крачеха след тях - гонеха града или селото и всичко лежеше сънно като селско пладне. Познавам оня път, оня път и това шосе, недокоснато от багера, необковано от асфалта, без канавки и плочи, без знаци и телеграфни стълбове изляти от желязо. Шосето, нагорното шосе... Шосето, което стигаше до Изгрева, шосето, което ласкаво ни посрещаше и мигом те грабваше, отнасяше те нейде далече, далече и нагоре... И нестихващо то ти разказваше, задъхано и задушевно и обещаваше нещо - пееше тихо - шосето живо, шосето красиво, дъхащо на смола - отморяващо. И вече си в своя дом - родина свидна, чийто език звучеше на вълни, богати и топли и вече не вървиш по нанагорнището, не.
А летиш с притаен дъх през ония ранни, утринни часове, когато пейзажите се менят, когато годишните
сезони
се редят - и сменят багрите, температурите, хубостта си... Шосето - помним го ту спокойно и тихо, ту светнало, залято от слънце, ту обвито в белоснежна покривка, ту залято от лунна светлина.
Шосето с песните на славея, с искрящото злато на изгрева, със заревото на залеза... Незабравимо - шосето, което водеше до сърцето на Изгрева. Изгрева - оная жар и наковалня - дето се ковеше новото, дето се ваеше новия човек - поема безначална и безкрай - епопеята на нашето бурно столетие... Мълчи сега!... Мълчи!... Време ли е да се разказва или пее?... Ала шосето е там и вече не е без знаци, без канавки и стълбове, не е вече чисто в девическата си младост. По шосето е минал багера, цивилизацията е стоварила своя пестник, тука вече излят е бетона, по него лети транспорта, по него се пътува с такси.
към текста >>
45.
8. След празничната трапеза (6.III.1971 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Сезоните
винаги са добри и винаги крият в пазвите си безценни съкровища за трудолюбивите.
Връщането на миналата радост е признак на неразбиране, и най-вече на нежелание за сериозна и упорита работа. Само мързеливите ученици отлагат изпитите. Така е било винаги на земята и на небето. Не е дошъл пратеникът, за да подари само радостта, не си е отишъл, за да я вземе. За ученика, който учи няма благоприятни и неблагоприятни условия.
Сезоните
винаги са добри и винаги крият в пазвите си безценни съкровища за трудолюбивите.
Тази част от неговото ученичество е също така богата и значима, както първата и нещо повече. Тя е красива, защото е изпълнена с трепет и с оня жив интерес присъщ на откривателя на нови земи, на твореца, който създава нови образи в изкуството на математика, който открива нови формули. Ученикът иска да знае докъде е стигнал, на какво е способен и какви знания е натрупал. Само ония, които не са работили и не се чувствуват подготвени за изпит, само те не желаят да има изпити, или ако могат, да ги отлагат. За ученика времето, когато изпитите са насрочени е най-красиво, това време го обогатява с непреживени опитности и чувства, прави го силен и доблестен и го освобождава да си мисли, че е по-богат със знания и сила, отколкото е всъщност.
към текста >>
46.
14. Хармония и нежност: за класа : ноември 1923 г.(12.I.1970 г., 6 ч.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Сезоните
се редуваха като ударите на часовник - точни и отмерени.
Негова песен, текст и мелодия. Негови. Беше ли времето добро? Бяхме ли ние разумни? Можеше ли да бъде топло и цветята да цъфтят, като ледовете не се пукаха и снеговете не се топяха?... Това щеше да стане, непременно щеше да стане, защото беше закон.
Сезоните
се редуваха като ударите на часовник - точни и отмерени.
Тогава и хармонията и нежността и радостта и мира нямаше да бъдат далечна мечта.
към текста >>
47.
28. Вечно сияние: есе (15.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Преживял си не една депресия и Слова на Бога, не си бил само по това време и знаеше, че не е случайно, знаеше, че
сезоните
се сменяваха и времето еднакво те удря и милва.
И гласът на Господа няма да чувате. Какво ще правите, като се намерите в такова положение? Положение на Христа, когато беше на кръста и от дълбочината на душата ще извикате: “Елои, елои, лама савахтани” Ослушваш се - веднаж ли е било!... Тътените на тези бури още се чуват, макар и вече притъпени. Усещаш колко слаби са били твоите стволи на млада бреза и колко еднакво са те шибали и ветровете и бурите, не по-малко и глухата безнадеждност на безмълвието.
Преживял си не една депресия и Слова на Бога, не си бил само по това време и знаеше, че не е случайно, знаеше, че
сезоните
се сменяваха и времето еднакво те удря и милва.
Беше предупредителен сигнал - в началото на един път, който минаваше през страниците на библейските сказания, който породи неизбежните перипетии и завои, които ти предстояха, за да минеш. Не се уплаши тогава, не се плашиш и днес: “една земя неустроена и пуста - суша и вода, небе и небесни тела, трева и цветя, дървета и храсти, животни, риби и птици небесни - едно огромно строителство, пренесено сега от голямо - Великото към великото малко от цялата земя, към твоята малка планета, която се движеше в два квадратни метра човекът - ученикът, който започва началния ден след като беше уловил първия лъч на изгряващото слънце и бе опитал първата глътка от живата вода на познанието. Нищо вече не бе в състояние да те спре да не застанеш на това място и да започнеш голямата работа - твоята, личната. Важното беше да се преодолее страшния момент, че си сам, изоставен, блуждаеща комета без път и без цел. Обезценено е всичко и си гол и бос, беден и богат, забравен и изоставен.
към текста >>
48.
285. Има същества в света, които се ползват от живота на хората
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
За различните хора тази стръв е различна, както различните риби и през различните
сезони
ги ловят с различна стръв.
Тези същества нямат свой собствен живот, и понеже са горделиви, не искат да се наведат да поискат от Бога, крадат от живота на хората - от глупавите хора! Примамват ги в кабарета с алкохол, тютюн, пикантни ястия и други още много примамки. Тровят ги, те преждевременно умират, и остатъка от неизживения им живот те изживяват. - Също както ние убиваме животните и с техните тела живеем, и с това продължаваме живота си, а лишаваме животното от живота му. Удоволствието в различните му форми, е стръвта.
За различните хора тази стръв е различна, както различните риби и през различните
сезони
ги ловят с различна стръв.
към текста >>
49.
38. Говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка: Защо всички Светилища се пазят за Беба
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Особено е това, че тук няма
сезони
.
Един ден, като дойдете тука, ще ви заведа в нашата градина. Много ще се радвате! Тя е обширна и просторна. Избрал съм я на красиво място. Дърветата са много, и отрупани с най-различни плодове.
Особено е това, че тук няма
сезони
.
Из градината има едновременно плодове от всички времена. Другото особено е това, че плодовете са узрели и не могат да презреят, паднат, или се разкапят. Има няколко дървета с по-зелени плодове. Сега ще работим още усилено, за да можем със светлината на нашите умове и с топлината на нашите сърца да направим така, че и те да узреят. Когато те узреят, работата ви на Земята престава.
към текста >>
НАГОРЕ