Търсене в текстове за 'Сезони'

Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до обекти на 6-7 до 12 км.

Този случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си, винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия български народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било. Има велико бъдеще тоя народ.” Подпис: „Един от крайните леви течения.” Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на характера – за развитие на смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива. Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до обекти на 6-7 до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица, на редици един след друг, на интервал през пет минути пускане на екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници. Всички тези упражнения са били успешно, завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са били и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване на упражнението, вяра непоколебима в себе си и спазване на различни правила за такива случаи (давани от Учителя). Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат.
към текста >>

Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр.

Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр.
По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща, на гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри. Елате, починете си при мен. Ето, изтъкала съм си вече пъстрите черги и шарените възглавници. Измих котлите на всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици. - Рано елате, казва тя - да видите как се разсъмва у мен, как ветрецът при зори тихо разклаща цветните стълбца и вие отдалеч ще видите как гали високата ръж. Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят на висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр. А тя обичала гости, особено тия, които пазят чисти полята и изворите, не късат цветята, не кършат младите вейки на гората й. Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията на нейните художници и майстори.Повярвахме и тръгнахме за Витоша. Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги. Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане! До година ще се видим пак!
към текста >>

Това ставаше всяка неделя, независимо от годишните сезони и климатични условия.Домакинската част за това присъствие се водеше от чичо Влад.

Владо Лазаров Пашов Тодор Ковачев Измежду изявените ученици в обществото, което избра всред българите Учителят, беше и Влад Пашов. Или, както всички предпочитаха да го наричат - чичо Влад. Това обръщение те употребяваха от обич към него.В годините след 1957, когато салонът в София беше вече закрит за ползване по предназначение, единственото място, където учениците на тая наука можеха да се събират, за да общуват помежду си, беше бивакът Ел Шадай на планината Витоша. Това ставаше всяка неделя, независимо от годишните сезони и климатични условия.Домакинската част за това присъствие се водеше от чичо Влад. Той беше поел тази, така да я наречем, служба, доброволно и естествено. Той беше инициатор на мероприятията, той изслушваше и одобряваше направени предложения.Непринудено и постепенно се установи практиката да се прави там картофена супа, която всички дошли консумираха с удоволствие. Майсторът на тази супа беше Иван Антонов. А за да има картофена супа, трябваха картофи.В преддверието на бараката си чичо Влад беше изкопал една голяма дупка, в която се съхраняваха закупените със събрани доброволни средства картофи. Всяка събота аз отивах у чичо Влад, напълвах раницата си с картофи и в неделя, рано сутринта, в пет часа, заедно с Иван Антонов се качвахме в първия автобус за Симеоново.
към текста >>