НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
173
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
в Брюксел в
салона
на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт.
Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора. Там е имало за единствен слушател – един паяк. Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той почвал да свири. В 1886 г.
в Брюксел в
салона
на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт.
Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти . Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера.
към текста >>
2.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските
салони
.
Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят.
Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските
салони
.
Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни. Музиката създава настроението. Ритъмът на музиката създава играта. А играта това е хармонично движение на човешкото тяло.
към текста >>
3.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Големият
салон
на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра.
Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека.
Големият
салон
на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра.
Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос.
към текста >>
4.
Опити върху научна астрология
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той е „работил" в най-мъчнодостъпните
салони
в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло.
Един факир в Париж След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено, Париж не беше виждал никакъв факир. Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи.
Той е „работил" в най-мъчнодостъпните
салони
в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло.
Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж. Той е на 28 години, копт – християнин, роден е в Танто, долни Египет. Баща му, философ и факир също, го завежда още съвсем млад в Цариград.
към текста >>
Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в
салона
на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости.
Вън от това, взети са били всички мерки, за да се избегне всяка измама. Цинковият ковчег, в който е бил поставен факирът, е бил моментално споен и поставен в един голям басейн. Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности.
Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в
салона
на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости.
* * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”. Думата „факир" в индийския речник означава „беден човек”. С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин.
към текста >>
5.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше
салона
.
Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците.
Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше
салона
.
Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко.
към текста >>
От стаята за ядене „Господарят" минаваше в
салона
за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии.
След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците.
От стаята за ядене „Господарят" минаваше в
салона
за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии.
После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи. Четенето биваше прекъсвано от религиозна музика и танци, през което време засипваха трона с венци и букети. След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе.
към текста >>
6.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
в братския
салон
Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"? _____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год.
в братския
салон
към текста >>
7.
Книжнина
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Понеже
салонът
побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло.
През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил. Сега наскоро стана тържественото му откриване при стечение на много гости. Присъствуващите при откриването били 2500 души.
Понеже
салонът
побирал само половината, то всяко събрание се повтаряло.
Държани били речи от Алберт Стефан, Д-р Попелбаум и пр. Представени били и две мистични драми изцяло: „Портите на посвещението" и „Пазачът на прага". „Гьотенаум" е открит, но това не значи, че е вече окончателно готов. Работи се усилено за довършването му. За движението „Нов Салем" Преди повече от 80 години в Германия се зародило ново духовно движение под название ,,Нов Салем".
към текста >>
8.
Книжнина
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В един от най-големите
салони
в София, препълнен от отбрана публика умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата.
Любомир Лулчев. Сказката бе интересна, защото разглеждаше важния въпрос: Разпознаване характера по лицето, ръцете, почерка и пр. - с други думи това бе сказка в защита на окултните науки: френология, физиогномия, астрология, хиромантия и графология - науки, и твърде стари и с огромна литература на чужди езици. Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна.
В един от най-големите
салони
в София, препълнен от отбрана публика умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата.
Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства и логически, и математически, и нагледни (с много картини), голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големия интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини. Непосредствено след самата сказка, сказчикът беше блокиран от любознателни и интересуващи се студенти, студентки и граждани, които му задаваха въпроси, а след това, в дома на сказчика постоянно се стичаха хора, да се записват за курсовете и да го питат - до такава степен сказката беше нова, интересна и аргументира научно. Отрадно впечатление направи, че младежта и то академичната младеж, се интересува вече живо от тези въпроси. По съдържание сказката беше ясна, жива, увлекателна; с много сполучливи образи и примри бяха илюстрирани отвлечените идеи и нещо особено важно - това беше сказка, издържана в всяко отношение от педагогическо гледище.
към текста >>
9.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Аз видях в един сводест
салон
Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници.
Аз разбрах: Андреас подновяваше един опит на Калиостро. Последният беше обърнал пътя на времето. Бяхме се върнали 400 години назад. Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк. След няколко минути видението се промени.
Аз видях в един сводест
салон
Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници.
Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора. След един час всичко изчезна. Къщичката. двора, кучето - всичко отново се яви. Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна върху това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена. Влязохме в гората по тясна пътека и си починахме в една напусната кариера, открита от Андреас.
към текста >>
10.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три
салона
, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси.
Голяма скръб го обзема. Той е в пълна самота. Но в тези страдания у него се ражда разбиране на страданията на човечеството, любов към всички страдащи. През шесттях години прекарани в министерството той е требвало да преглежда английските, провинциалните и парижки вестници. И тогаз мисълта му е могла да вникне в пустотата вън и вътре на епохата и в неспособността на неговата епоха да се справи с мъчнотиите на времето.
Самотата, в която прекарвал, се нарушавала от посещение на два-три
салона
, в които кипял интензивен идеен живот, интерес към научни и нравствени въпроси.
След брака си с графиня Келлер той напуща службата си и се предава изключително на окултни изследвания и литературна дейност. Тогаз вече почват да следват едно след друго неговите важни съчинения. В 1882 излизат „Мисията на господарите" и „Сегашната мисия на работниците". В 1884 г. излиза „Мисията на евреите".
към текста >>
11.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в
салона
.
ВЕСТИ Идеите на Бялото Братство в чужбина. Ето извадки от едно писмо от Аржентина: „Действително, че учението на Учителя от няколко години премина малките български граници и се разля като водите на океана и като светлината на слънцето по цялото земно кълбо. Не закъсняхме и ние да го подкрепим и разпространим в Аржентина.
Има повече от 4 години, откак проникна тая светлина много тукашни братя и сестри, които изявиха желание да се превеждат и четат тези тъй ценни беседи от Учителя публично в
салона
.
Доста беседи са преведени от български и италиански на испански и се четат и печатат. Освен това те са изпратени да се четат и печатат вън от аржентинските граници в Чили, Перу, Уругвай, Парагвай, Мексико и пр... Вие не можете да си представите, с каква любов се посрещат, как редакторите на нашити вестници и списания ни искат материал, защото получават писма, с които ги замолват да печатат материал от Учителя. Също така се пеят всички песни на Бялото Братство на български. И тъй, братята от ден на ден се свързват с братската любов и разрушават преградите между народите. Тукашните братя също така чувстват, че са едно с вас и желаят скорошното реализиране на всемирното общонародно братство, в което всички ще се почувстваме деца на един и същ баща и майка: божествената любов.
към текста >>
12.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Влязохме в един дълъг
салон
, едната страна на който е цяла от стъкло.
Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя". Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина".
Влязохме в един дълъг
салон
, едната страна на който е цяла от стъкло.
Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце. Като излязохме, отидохме на поляната на братството. На горния край на поляната има малка градина, лехите на която изобразяват котва. В тази градина се намира и метеорологическата станция на братството.
към текста >>
Ние отидохме в
салона
да чуем беседата.
Навсякъде е еднакво – няма място за предпочитане. Ние поседяхме в стаята, докато започне беседата. Беседите на „Учителя" се стенографират от трима стенографи и се превеждат на чужди езици. След това се печатат, за да бъдат достояние на широката публика. Докато водехме този приятен разговор, времето бързо мина и почнаха да се събират последователи на учението.
Ние отидохме в
салона
да чуем беседата.
В салона има черна дъска и геометрически помагала. Всички се събраха в салона и след като изпяха една песен, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя". Всичко трая около един час. Направи ми впечатление вниманието, с което присъстващите слушаха своя стар брат. Присъстващите бяха хора от всички слоеве на обществото.
към текста >>
В
салона
има черна дъска и геометрически помагала.
Ние поседяхме в стаята, докато започне беседата. Беседите на „Учителя" се стенографират от трима стенографи и се превеждат на чужди езици. След това се печатат, за да бъдат достояние на широката публика. Докато водехме този приятен разговор, времето бързо мина и почнаха да се събират последователи на учението. Ние отидохме в салона да чуем беседата.
В
салона
има черна дъска и геометрически помагала.
Всички се събраха в салона и след като изпяха една песен, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя". Всичко трая около един час. Направи ми впечатление вниманието, с което присъстващите слушаха своя стар брат. Присъстващите бяха хора от всички слоеве на обществото. Нито един не се помръдна от мястото си, с изключение на една работничка, която излезе преди свършване беседата.
към текста >>
Всички се събраха в
салона
и след като изпяха една песен, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя".
Беседите на „Учителя" се стенографират от трима стенографи и се превеждат на чужди езици. След това се печатат, за да бъдат достояние на широката публика. Докато водехме този приятен разговор, времето бързо мина и почнаха да се събират последователи на учението. Ние отидохме в салона да чуем беседата. В салона има черна дъска и геометрически помагала.
Всички се събраха в
салона
и след като изпяха една песен, един от старите братя почна да чете от беседите на „Учителя".
Всичко трая около един час. Направи ми впечатление вниманието, с което присъстващите слушаха своя стар брат. Присъстващите бяха хора от всички слоеве на обществото. Нито един не се помръдна от мястото си, с изключение на една работничка, която излезе преди свършване беседата. След свършване на беседата всички казаха молитвата „Татко наш", изпяха още една песен и тихо се разотидоха.
към текста >>
13.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Въпръки преследванията, най-благородните граждани на Милано били богомили, давали убежище на съвершените, помагали за отваряне на училища и
салони
за събрания.
в Тоскана е имало вече около 50 души съвершени. Папа Онорий III в 1220 г. заповядал на италианските градове да изгонват богомилите, но изгонените богомили после пак били повиквани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като напр. Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили.
Въпръки преследванията, най-благородните граждани на Милано били богомили, давали убежище на съвершените, помагали за отваряне на училища и
салони
за събрания.
Богомилите са имали голям успех в Флоренция. В 1212 г. Те са имали там един ръководител, който упътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо училище в Поджибонси. В това време богомилството проникнало и в Неапол . В 1224 г.
към текста >>
Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални
салони
за събрания, както напр.
Лица, чието богомилство се откривало след смъртта им, били разравяни и телата им хвърляни в пламъците по силата на наредбите на папа Инокентий III и наследниците му. Разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението; „Който така прави, така ще загине". Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал през 1244 г. и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд.
Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.**) Богомилите в разните страни в епохота на преследване правили събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето имали по-голяма свобода, имали специални
салони
за събрания, както напр.
в южна Франция в епохата на затишието. При най-голямите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. През 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвершените се криели в горите или пещерите, отдето излизали нощно време, за да проповядват на верните.
към текста >>
14.
ИСКАХ - ЛИЯ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
В полите на скалистите верхове минахме един пространен
салон
в жълто – прошарен от жълти сложноцветни цветя и поехме стръмна пътека из скалите.
Ниска котловина се простира на запад от Дамка, Пазар-дере – така се нарича, защото хората дават имената, само ако там е ставало нещо за всички видимо и реално. И като види човек, че в дъното на котловината вишат страшни върхове зъбери към небето, ще разбере, че тя е едно преддверие към един друг, още по-чутовен храм в планината. Калинините върхове, Голям и Малък Полич крият в своите скали Карагьолските и Градинските езера. Отдалеч никой не може да помисли, че там има езера – така скалите се сливат и дават една отвесна стотици и стотици метри стена. Шестима се спуснахме надолу по Пазар-дере да догоним Поличите и езерата им.
В полите на скалистите верхове минахме един пространен
салон
в жълто – прошарен от жълти сложноцветни цветя и поехме стръмна пътека из скалите.
Тук сякаш се отвориха скалите – ние останахме все всред скали. Пътеката рядко ни разкриваше зелени полянки. Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в скалата, кристално-синьо езеро. Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично. Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен!
към текста >>
15.
LE MAITRE PARLE. L'AME
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Калер е говорил по покана на обществото „Чехословашки спиритисти" в препълнен
салон
на тема: „Духовни влияния в народните движения“.
Във всички тези градове Калер е говорил на тема: „Окултизмът в служба на страждущето човечество.“ Върху много въпроси на патологията и терапията са хвърлили светлина неговите сказки. От последните се видело ясно, как изучаването на така наречените невидими природни сили обогатява нашето знание и може да ни помогне при лекуването на ред болести по природен начин. Сказчикът е особено изтъкнал връзката между психичния живот на лицето и здравословното състояние на организма. Окултна дейност във Виена. На 19 март т. г.
Калер е говорил по покана на обществото „Чехословашки спиритисти" в препълнен
салон
на тема: „Духовни влияния в народните движения“.
На 21 март е говорил от името на едно друго общество на тема: „На границата между този свят и отвъдния“. Добър прием имали и двете сказки. Способностите на г-жа Кети Гюндл. Нейните способности са описани подробно в „Списание по парапсихология“. Със своите способности тя е обърнала вниманието на много кръгове във Виена.
към текста >>
16.
Книгопис
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
ВЕСТИ Литературно-музикална забава в София На 4 март 1934 година в Вегетарианския
салон
в София се даде литературно-музикална забава съвместно от учениците на Всемирното Братство и вегетарианското дружество.
ВЕСТИ Литературно-музикална забава в София На 4 март 1934 година в Вегетарианския
салон
в София се даде литературно-музикална забава съвместно от учениците на Всемирното Братство и вегетарианското дружество.
Салонът беше препълнен. Изпълниха се и доста музикални късове от Учителя. След подобна обща вечеринка в Пловдив, ето сега имаме такава и в София. Това е красиво начало на сближение. Преди всичко така ще се постигне едно взаимно опознаване, което не е от малко значение.
към текста >>
Салонът
беше препълнен.
ВЕСТИ Литературно-музикална забава в София На 4 март 1934 година в Вегетарианския салон в София се даде литературно-музикална забава съвместно от учениците на Всемирното Братство и вегетарианското дружество.
Салонът
беше препълнен.
Изпълниха се и доста музикални късове от Учителя. След подобна обща вечеринка в Пловдив, ето сега имаме такава и в София. Това е красиво начало на сближение. Преди всичко така ще се постигне едно взаимно опознаване, което не е от малко значение. Надяваме се, че такива общи забави ще се повтарят и занапред.
към текста >>
в
салона
на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище.
Това е красиво начало на сближение. Преди всичко така ще се постигне едно взаимно опознаване, което не е от малко значение. Надяваме се, че такива общи забави ще се повтарят и занапред. Три сказки в Пловдив На 8, 9 и 10. март т.г.
в
салона
на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище.
Религия, християнство и творчески духовен живот. Еволюция на човешката душа и законът на възмездието. Входът е бил в полза на сираците от войните в Пловдив, а за бедните граждани входът бил свободен. Сказчикът сполучливо е изложил идеите, които са тъй необходими за днешното време. Те хвърлят светлина върху всички проблеми на живота и посочват пътя за една красива култура, която ще бъде в съгласие с природните закони.
към текста >>
17.
Из „Живото слово”
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ето и „
Салонът
", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието.
Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори. Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила. Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали едно от най-мистичните езера: Езерото на Съзерцанието. Как на отвесните му високи стени ясно се различава фигура на пентаграм. Това не е ли повече от една причудлива игра на природата!
Ето и „
Салонът
", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието.
Лек ветрец иде от Мусала и околните му върхове. Да, той ни носи поздрав от нашите приятели на Мусала, от Манчо, от Сфинкса, от „Окото" на Рила, от езерата - извори на Марица! Благодарим ви! Ние сме на Изгревния връх! Има ли нещо по-красиво от това, да очакваш изгрева!
към текста >>
18.
ЕДИННИЯТ ПУЛС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Упътваме се към "
Салона
" и по пътя той ми говори за себе си, за живота, който живеят, за идеите, които го занимават.
Този е един от ония! От тия, които видях по склона на "Харно ми е". Той държи разтворен свитък в ръцете си и го разглежда. Запитвам го, кои са те. Той с голяма готовност почва да ми говори.
Упътваме се към "
Салона
" и по пътя той ми говори за себе си, за живота, който живеят, за идеите, които го занимават.
Ще предам само същественото от туй, което ми каза при разговора : "Ние сме обитателите на тия места. Когато ще правиш нещо, идвай при нас, за да ти дадем съвет. Когато си скръбен, посети ни; ние ще ти кажем нещо и ти ще се зарадваш. Когато се чувствуваш в незнание по някой въпрос, ела при нас и ние ще те осветлим. Обичай планината, защото изворите, които поят долината, слизат от високите ù върхове.
към текста >>
Незабелязано се изкачваме на "
Салона
".
Чрез вятъра ви говоря и развявам косата ви! Чрез звездните лъчи ви говоря и ви казвам: "Не бойте се, всичко ще се уреди! " Чрез слънчевите лъчи ви милвам и ви обсипвам със злато. И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат".
Незабелязано се изкачваме на "
Салона
".
Над какви главоломни бездни и стръмнини господствува Той! Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието". Отдясно е "Езерото на Чистотата". Спираме се. Той ми подава свитъка, който държи в ръцете си.
към текста >>
19.
LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Клоновете си имат свои
салони
и свои редовни сбрания.
Полският народ, който е родил един такъв голям мистик като Словацки, има духовни заложби. Особено е важно обстоятелството, че една голяма славянска страна като Полша е засегната от вълната на спиритуализма. Това е важно поради важната духовна мисия на славянството в общочовешкото семейство. Духовното движение в Чехославия След като са работили енергични деятели като Пшемисъл Питер в Прага, Рудолф Буркерт в гр. Ниемес и пр., ето виждаме още един признак за съживлението на духовния живот в Чехославия: това е мощното спиритично общество, което брои стотина хиляди членове и има клонове в разните градове на страната.
Клоновете си имат свои
салони
и свои редовни сбрания.
Орган на обществото е списанието "Spiritistke revue", което излиза в гр. Радванице. Страната на Петър Хелчицки и на чешките братя винаги е била разгорявана от духовни търсения и от видението: Царство Божие на земята. Петър Хелчицки е една от редките фигури в историята! Пожелаваме красив изгрев и разцвет на силите, които се крият в чешката душа! Духовното движение в Югославия По-рано бяхме писали пак на това място за вегетарианското движение в тая страна и за издаване на "Вегетарианска библиотека" под редакцията на Живоин Костич.
към текста >>
20.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали,
салони
, кабини, ресторанти, игрални.
За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби.
Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали,
салони
, кабини, ресторанти, игрални.
Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам.
към текста >>
21.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
" Вратите на спалнята му и на
салона
са били заключени.
- Към полунощ, казва той, облечен, аз се възлегнах на леглото и съм задрямал за малко. Жена ми беше будна. Едно силно иззвънтяване ме принуди да скоча. Виждам, че телта, опъната над печката, върху която сушим детските пеленки, се люлее и аз го хващам с ръката си и спирам люлеенето му. А ординарецт му, който спял на двора, събуден и той от силното иззвънтяване на телта, почнал да вика - „Какво се случи, г-н полковник?
" Вратите на спалнята му и на
салона
са били заключени.
След горните факти и той се убедил, че камъните не се хвърлят от злосторници-съседи, които той изпърво подозирал, а имат по-друг произход и че нещо „загадъчно и необяснимо" има във всичката тая работа. * * * Приятелят ми Г. Г-в през 1899 г. следвал в София, дето големият му брат е бил на военна служба, а другият му брат, също офицер, бил на служба в родния си град Сливен. – В първите дни на м.
към текста >>
„Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на
салона
, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели.
преди полунощ, като взех нещо леко за четене. Колко съм чел, не си спомням. По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря. Погледнах да видя, кой иде по това време, но, за голямо мое учудване, в стаята ми навлязоха много офицери, всички облечени, в шинели - познати между тях не видях - и носеха една войнишка болнична носилка, върху която имаше положен убит офицер, покрит с шинел. Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата".
„Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на
салона
, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели.
Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше". За успокоение проверихме и двете входни врати на салона, но те се оказаха заключени". „Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил. „Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
към текста >>
За успокоение проверихме и двете входни врати на
салона
, но те се оказаха заключени".
По едно време чувам, че вратата на стаята ми се отваря. Погледнах да видя, кой иде по това време, но, за голямо мое учудване, в стаята ми навлязоха много офицери, всички облечени, в шинели - познати между тях не видях - и носеха една войнишка болнична носилка, върху която имаше положен убит офицер, покрит с шинел. Носилката сложиха пред мен и след това те всички напуснаха стаята, като затвориха и вратата". „Носилката с убития офицер остана при мен, пред леглото ми, обаче когато аз скочих от леглото и исках да извикам, всичко изчезна"... „Излизам на салона, питам домашните си, дали са чули, че вратата се отвори и дали са видели, че много офицери идваха и си отиваха, обаче те нищо не чули и не видели. Но аз твърдя, че това беше действително, и че го видях не на сън, а наяве и то при запалена свещ, която още гореше".
За успокоение проверихме и двете входни врати на
салона
, но те се оказаха заключени".
„Изумен съм просто от всичко преживно през изтеклата нощ и досега не мога да се успокоя и да си обясня, какво значи всичко това". След обяд, разправя приятелят ми, у брат си не ходих, обаче, към 6 часа вечерта дойдоха в училището да ми съобщят, че се е получила телеграма от Сливен, в която се съобщавало, че брат ми, офицер в Сливен, се е самоубил. „Още същата вечер отпътувах за Сливен, където, между другото, узнах и следната подробност по самоубийството: че брат ми се е самоубил вън от града, дето го намерили неговите другари-офицери, които го отнесли у дома на войнишка болнична носилка, завит със собствения му шинел, така, както големият ми брат в София, без да подозира нищо, е имал видението през нощта".
към текста >>
22.
LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Из духовния живот в България - Писателите Владимир Русалиев е държал при препълнен
салон
два пъти сказка върху темата: „Живот, смърт и прераждане", в която изтъкнал множество научни данни, които говорят в полза на прераждането и обрисувал развитието на окултните идеи през вековете, като споменал и за Учителя.
Сергей Латишев, член-основател на Белградското метапсихическо общество, не е могъл лично да присъствува на конгреса, но е изпратил свой реферат, който бил четен в конгреса, За този ценен реферат той получил сърдечни благодарствени писма от присъстващи на конгреса, между които и от проф. Дриш. В заключение председателят на конгреса проф. Верейде констатирал, че съвременната наука все повече и повече се убеждава в съществуването на свободни психични сили, независими от физиологията на организма. И тъкмо загубата на вярата в това съществуване довело човечеството, според мнението на проф. Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза.
Из духовния живот в България - Писателите Владимир Русалиев е държал при препълнен
салон
два пъти сказка върху темата: „Живот, смърт и прераждане", в която изтъкнал множество научни данни, които говорят в полза на прераждането и обрисувал развитието на окултните идеи през вековете, като споменал и за Учителя.
Иванка Тенева е държала ред сказки в Свободния университет, в които разглежда сполучливо ред окултни въпроси: за ясновидството и пр. Тия явления говорят много осезателно за пробуждането на новото съзнание. Катедра по метапсихология в Лундския университет в Швеция. - Наскоро при този университет е основана катедра по метапсихология или парапсихология. Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура.
към текста >>
23.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
От начало се отбиваме в домовете, дето ще гостуваме, и след малко потегляме към братския
салон
.
Повечето от посрещаните познавам отдавна. Какви будни, живи, интелигентни лица! От очите им излиза особена светлина - защото вътрешният им поглед е насочен към високи слънчеви върхове! Черти – чело, нос и пр. – много правилни.
От начало се отбиваме в домовете, дето ще гостуваме, и след малко потегляме към братския
салон
.
Още не са пристигнали всички. Ще има гости от много айтоски села, от близкия Айтос, после от бургаски и поморски села. Едни ще дойдат с влака, други пеш, а някои семейства ще дойдат с каруци. Най-важната работа е срещата ни довечера. Но има още време.
към текста >>
В
салона
, в двора и в съседните стаи е пълно с народ.
Какво прозрение за въпросите на живота! Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата. Преобразени и вдъхновени се връщаме в село. Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости!
В
салона
, в двора и в съседните стаи е пълно с народ.
Преди срещата има обща вечеря. Каква красива обстановка! Обща трапеза. Храната е красива - тя е чисто вегетарианска. Всички тия селяни - братя и сестри - са вегетарианци.
към текста >>
Вечерята е свършена, и ние сме вече в
салона
.
Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме тъй близки един до други! Рухват преградите между душите и те почват да се познават. А това е условието за щастието!
Вечерята е свършена, и ние сме вече в
салона
.
Лицата на всички са сияещи! И това е естествено, защото тая среща създава нещо красиво: всички чувствуваме, че над нас витае духът на градящата раса. Всички чувствуваме, че ние тук предвкусваме онова, което е скрито зад завесата на близкото бъдеще. Духът на бъдещето хвърля върху нас своето неземно сияние! Почва се с четене на едно Слово от Учителя.
към текста >>
Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов
салон
.
Една висока идея е вложена в разработването на тия ниви. С радост всички се притичват да ги работят безвъзмездно! Работата от любов, без да чакаш нищо лично за своя труд, това е духът на новото, и тая работа е извор на неподозирана радост! Защото в такава работа са дейни сили, които идат от свещените глъбини на човешкото естество! Това е пътят на свободата и творчеството.
Придобитото от тия ниви ще бъде употребено на първо време за постройка на нов
салон
.
Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане! " Колко късо ми се вижда стоенето при нея!
към текста >>
24.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
- На тая тема с голям успех е държал сказка Едуард Саби в големия
салон
„Ваграм" в Париж.
Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява. Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание. Този процес ще продължава и все по-силно ще се отразява в живота на човечеството. Научни експериментални доказателства за преживяването след смъртта. Реалността на невидимите човешки тела.
- На тая тема с голям успех е държал сказка Едуард Саби в големия
салон
„Ваграм" в Париж.
Той е главен секретар на „Международния съюз на спиритуалистите". В сказката са били изложени научните доказателства за съществуването на човешките невидими тела. Предсказателен сън. - Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа". И той запомнил ясно обстановката: реката, едно здание, съборената воденица и пр.
към текста >>
25.
СФЕРАТА НА МАРС - Г.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Сутринта може да се почва с обща музика с всички ученици в големия
салон
на училището - да се почне тържествено!
Ако човек не може да свири, нека да използува поне естествения музикален инструмент, който му е даден - човешкият гласов орган - най-съвършеният музикален инструмент! Всеки ден трябва да се плаща дан на музиката! Понеже чрез музиката Човек придобива енергия, то обяснимо е, защо музиката подмладява, повдига жизнените сили! В училището на музиката трябва да се даде главно място, а не както до сега, да е прибавка с един-два часа седмично. Тя трябва да проникне целокупното обучение!
Сутринта може да се почва с обща музика с всички ученици в големия
салон
на училището - да се почне тържествено!
И после всеки час да почва и да свършва с пеене. Не само това, но музиката да участвува в целокупния живот на училището. Всеки ученик непременно да учи един музикален инструмент. Има три вида музика, казва Учителят: механическа, която само раздвижва нещата; органическа, която ги организира, и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органическата музика, а след това до психичната.
към текста >>
26.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Фигури отвсякъде се стичат към
салона
.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.) . Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот!
Фигури отвсякъде се стичат към
салона
.
Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен!
към текста >>
27.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ „
САЛОНА
НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ще тръгнем за „Езерата"!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев КЪМ „
САЛОНА
НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ще тръгнем за „Езерата"!
Денят е определен! Всички на „Изгрева" са в движение! Лицата са съсредоточени! Пред всички изпъква живо като умствен образ чаровната картина на местата, дето царува свещената чистота! Ние сме вече там!
към текста >>
Те са „
Салонът
"!
Всяка негова дума, която учим тук, ни разкрива нови области от сияйната наука, която пазите с хилядолетия тъй грижливо! От Изгревния връх ясно се вижда „Езерото на Съзерцанието". Но кои са тия скали там горе? Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него.
Те са „
Салонът
"!
Още когато ги видях за пръв път от „Изгревния връх", чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро. Днес „Салонът" ще ни приеме на гости! Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било.
към текста >>
Днес „
Салонът
" ще ни приеме на гости!
Над това езеро стръмна отвесна стена, недостъпна за никой човешки крак. На самия връх грамадни канари, надвесени над „Езерото на Съзерцанието" и се оглеждат в него. Те са „Салонът"! Още когато ги видях за пръв път от „Изгревния връх", чух техния зов; те ни канят да посетим шеметните им висоти! Ранно утро.
Днес „
Салонът
" ще ни приеме на гости!
Минаваме чешмичката и продължаваме нагоре. Ние сме вече на горното било. Пред нас е „Езерото на чистотата". Съвсем друг дух вее оттук! Като чели сме в друга държава.
към текста >>
Ние сме вече в „
Салона
на съзерцанието".
Особена музика долита до нас! Това е музиката на капките от топящия се сняг. Те падат от високи канари и тоновете са тъй различни, че се образува чудна симфония. Това прилича на тържествуваща радостна песен: Тия капки са вече свободни! Не е ли това като победната песен на човешката душа, освободена от ледените окови, които са я сковавали и тя вече може радостно да литне и да се прояви с всичкия си замах и красота!
Ние сме вече в „
Салона
на съзерцанието".
Колко е подходящо това име! Тия скали са тъй уединени! Рядко минават туристи от тук. В тая самота ти чувствуваш, че не си сам! Живо чувствуваш силите, които те свързват с целокупния живот!
към текста >>
28.
Списанието PDF
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Към „
Салона
на съзерцанието” – Боян Боев Здраве, Сила и Живот Стихове – Димитрина Антонова, Стихове – S.
От волската кола до аероплана – д-р Ел. Р. Коен По повод на някои изчисления на кубичната миля –Г. За човешките раси – Г. Новата земя – Марк Рорбах Притчи и приказки. Пророчеството на Исавар Ръцете на Елена Келлер и Ерих Мария Ремарк Из нашия живот.
Към „
Салона
на съзерцанието” – Боян Боев Здраве, Сила и Живот Стихове – Димитрина Антонова, Стихове – S.
Отзиви, вести и книгопис Le Maitre – L`anclenne Humanité et la nouvelle. L`involution et l`évolution. Les méthodes de la nouvelle Vie. Съдържание
към текста >>
29.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Салонът
е пълен.
С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения - всички пропити от духа на новото. Хубав слънчев ден! Синьо безоблачно небе! Всички се упътваме към старопрестолния град. В читалище „Надежда" Учителят ще говори.
Салонът
е пълен.
Цялата търновска интелигенция е тук. Тържествено се носи вълната на новата песен над нас, преминава през стените, разлива се над града и в целия свят и носи навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във великото, което крие човешкият дух и което чака да се изяви с всичката си красота. Новата музика акордира и обединява душите! Учителят почва да говори. Говори за мировата любов, за космичното съзнание, което се пробужда в човека, за новия живот, новото човечество и свързва слушателя с един красив свят, който слиза на земята, за да стане действителност.
към текста >>
30.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за
салон
.
Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиш, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани. По разните въпроси на днешната култура мъглишанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях.
Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за
салон
.
Трудно е вече да се събират в частни домове. Събират се те и обмислят всестранно въпроса. И намират изходен път: някои братя си дават нивите на разположение. Ще ги работи братството. Ето източникът на средства за постройка на бъдния салон.
към текста >>
Ето източникът на средства за постройка на бъдния
салон
.
Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон. Трудно е вече да се събират в частни домове. Събират се те и обмислят всестранно въпроса. И намират изходен път: някои братя си дават нивите на разположение. Ще ги работи братството.
Ето източникът на средства за постройка на бъдния
салон
.
Брат Иван Чернев дава 12 декара ниви за работа; друга година дава 18 декара. И други братя турят свои ниви на разположение на братството. Златни класове вече са готови за жътва. Ето, идат 30 души братя и сестри от тук и 20 души от Казанлък. И тия, които не познават сърпа, научават се да жънат Тия минути на обща идейна работа остават като траен светъл образ в душите им.
към текста >>
Защо да не почнат вече строежа на
салона
?
И други братя турят свои ниви на разположение на братството. Златни класове вече са готови за жътва. Ето, идат 30 души братя и сестри от тук и 20 души от Казанлък. И тия, които не познават сърпа, научават се да жънат Тия минути на обща идейна работа остават като траен светъл образ в душите им. Тъй се минават няколко години.
Защо да не почнат вече строежа на
салона
?
Защо да отлагат повече? Но къде да се строи? Има предложение за горния и за долния край на селото. Надделява второто мнение. Ето, брат Иван Чернев поднася като скромен дар своето място.
към текста >>
Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на
салона
.
То е при самата борова гора. И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж. Преди всичко трябва да се приготвят тухли и камъни. Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои кола докарват на мястото дърва и каменни въглища.
Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на
салона
.
Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на салона. На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото место. То представлява каменно стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на местото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите?
към текста >>
Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на
салона
.
И ето, едно лято вече се пристъпва към дело и то с приготовление на материалите за градеж. Преди всичко трябва да се приготвят тухли и камъни. Тухлите правят в съседните ниви. За изпичане на тухлите със свои кола докарват на мястото дърва и каменни въглища. Камъни къртят в един дол на един километър разстояние от мястото на салона.
Къртят ги с бомби и със свои коли ги пренасят до мястото на
салона
.
На следната пролет пристъпват към изкопаване основите на самото место. То представлява каменно стръмен бряг. Предстои грамадна, трудна работа: изкопаване и изравняване на местото. Кой ще стори това, ако не пак братята и сестрите? Всички те са тук.
към текста >>
Кипи живот около
салона
.
Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа.
Кипи живот около
салона
.
След изкопаването на основите ра¬ботят и няколко души външни работници, но работата на съидейни¬ците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натова¬рени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен водата за други нужди.
към текста >>
Салонът
ще бъде двуетажен.
Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите ра¬ботят и няколко души външни работници, но работата на съидейни¬ците не престава.
Салонът
ще бъде двуетажен.
Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натова¬рени на коне, други с кофи или котли. За варта донасят 50 тона вода, освен водата за други нужди. Камъните, тухлите, пясъкът, пръстта са пренесени, Варта трябва да се угаси по-скоро. Ето защо, те жертвуват и от съня си; и една нощ до късно гасят вар.
към текста >>
За всинца има работа около
салона
.
Камъните, тухлите, пясъкът, пръстта са пренесени, Варта трябва да се угаси по-скоро. Ето защо, те жертвуват и от съня си; и една нощ до късно гасят вар. Работят при светлината на лампи. Тая нощ ще остане паметна в тяхното съзнание! Братята и сестрите по смяна носят всеки ден храна на ра¬ботниците.
За всинца има работа около
салона
.
Сестрите, и те могат да работят: едни от тях носят камъни или вода, други гасят варта, а трети изравняват мястото. Кое кара тия души да жънат братската жътва, да трошат камъни, да копаят и да работят около зданието? Дали високите надници или други изгоди? Не! Една велика идея сгрява душите им.
към текста >>
По този начин строежът на този
салон
е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание.
Време е за усилена полска работа. Другите орат, сеят, копаят, жънат или косят, а тия хора турят идейната работа над всичко: носят камъни, тухли, копаят основите, жънат и пр. Те тъй умело разпределят времето, че успяват да свършат навреме и своята работа. Кое им говори да турят общата работа на преден план? Дълбокото съзнание, че интересите на Цялото са техни интереси.
По този начин строежът на този
салон
е един вид възпитателна, практична, опитна школа за едно ново съзнание.
Всичко това учудва другите селяни. Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат: – Що правите? Един им казва : – Строим свободен университет.
към текста >>
Някой изявил желание да вземат
салона
за болница.
Някои от тях са в недоумение. Те не могат да разберат. Питат: – Що правите? Един им казва : – Строим свободен университет. Той ще бъде свободен за всички, които желаят да се учат.
Някой изявил желание да вземат
салона
за болница.
Един от съидейниците казал: – Днес хората са болни. Нека дойдат тук, за да станат здрави. Към юни салонът е вече готов. Същата есен го измазват. Някои от селяните казват: – 12 семейства, и направиха здание, което струва 200,000 лева!
към текста >>
Към юни
салонът
е вече готов.
Един им казва : – Строим свободен университет. Той ще бъде свободен за всички, които желаят да се учат. Някой изявил желание да вземат салона за болница. Един от съидейниците казал: – Днес хората са болни. Нека дойдат тук, за да станат здрави.
Към юни
салонът
е вече готов.
Същата есен го измазват. Някои от селяните казват: – 12 семейства, и направиха здание, което струва 200,000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен. Мнозина, които са идвали в селото, са казвали: – Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия? Един чиновник в Мъглиш, шеф на учреждение, казал : – Шепа хора построиха този салон.
към текста >>
Мнозина, които са идвали в селото, са казвали: – Как е възможно постройка на такъв
салон
при такива условия?
Нека дойдат тук, за да станат здрави. Към юни салонът е вече готов. Същата есен го измазват. Някои от селяните казват: – 12 семейства, и направиха здание, което струва 200,000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен.
Мнозина, които са идвали в селото, са казвали: – Как е възможно постройка на такъв
салон
при такива условия?
Един чиновник в Мъглиш, шеф на учреждение, казал : – Шепа хора построиха този салон. Те като се вернат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички. Светлият дом в Розовата долина е символ на утрешния ден.
към текста >>
Един чиновник в Мъглиш, шеф на учреждение, казал : – Шепа хора построиха този
салон
.
Към юни салонът е вече готов. Същата есен го измазват. Някои от селяните казват: – 12 семейства, и направиха здание, което струва 200,000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен. Мнозина, които са идвали в селото, са казвали: – Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия?
Един чиновник в Мъглиш, шеф на учреждение, казал : – Шепа хора построиха този
салон
.
Те като се вернат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички. Светлият дом в Розовата долина е символ на утрешния ден. Идете в Мъглиш при тия възторжени души, за да видите плода на делото им!
към текста >>
Те като се вернат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя
салон
, за да се просвещават.
Същата есен го измазват. Някои от селяните казват: – 12 семейства, и направиха здание, което струва 200,000 лева! Разбира се, похарчени са по-малко средства, понеже много от материалите и голяма част от труда е безплатен. Мнозина, които са идвали в селото, са казвали: – Как е възможно постройка на такъв салон при такива условия? Един чиновник в Мъглиш, шеф на учреждение, казал : – Шепа хора построиха този салон.
Те като се вернат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя
салон
, за да се просвещават.
Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички. Светлият дом в Розовата долина е символ на утрешния ден. Идете в Мъглиш при тия възторжени души, за да видите плода на делото им! Идете в Мъглиш, за да имате вяра в човека, вяра във вечно младите творчески сили на човешкия дух!
към текста >>
31.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО Една братска градина Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три
салона
в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев.
ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО Една братска градина Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три
салона
в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150.
Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата. Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа, – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие. Когато обикалях трит салона с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание. Вижте всички селски типове, които той рисува!
към текста >>
Когато обикалях трит
салона
с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО Една братска градина Посетих напоследък изложбата на Владимир Димитров – Майстора – три салона в Художествената Академия, пълни с голям брой картини – повече от 150. Самият Димитров живее в село, в най-близко общение с природата. Той е вегетарианец. Обича селяните, обича нивите, плодните дървета, цветята, обича всичката работа всред природата: копан, жътва, коситба и пр... Той обича душата на народа, – душа, пълна със свежи, непокварени, девствени сили, които чакат своето развитие.
Когато обикалях трит
салона
с картини, едно чувство, една мисъл силно проникваше в моето съзнание.
Вижте всички селски типове, които той рисува! Погледнете тия безброй образи на моми, момци, жетвари, копачки, които се нижат пред погледа ви! Кое е характерното, общото, което отличава тия лица? Някой би могъл да каже, че тия лица са далеч от действителността. Майсторът е снел на платното не само това, което е виждал с обикновените си очи, но и това, което прозирал в глъбините на селската душа с вътрешния си поглед, с погледа на тайноведец.
към текста >>
32.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният
салон
, чиито мебели бяха покрити с креп.
Нали това беше голям празник, а Сафра искаше да го отпразнува с най-голм блясък! Тъкмо сега не беше хубаво, може би, да се припомня за тая сватба, на която нито един бедняк не беше поканен, но виновна е за това, разбира се, бъбривата Рашел, която не знае мярка и време на приказките си. Сега Бен Лазар Сафра лежеше на смъртния си одър, покрит с черна коприна, която се свличаше до паркета. Две големи свещи горяха до края на ковчега му. Около него, потънали в дълбок траур и печал, стояха неговите близки.
Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният
салон
, чиито мебели бяха покрити с креп.
Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато. Всички искаха да му отдадат последна почит. Не бяха малко ония, които го познаваха. Почти целият град се беше стекъл, а мнозина, може би, бяха дошли да видят къщата му, потънала в разкош и блясък. Бен Елиезер Сафра бше най-богатият човек в града.
към текста >>
33.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ След паневритмичните упражнения на полянката, пак сме в
салона
.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ След паневритмичните упражнения на полянката, пак сме в
салона
.
Стените на салона са позлатени от ранните слънчеви лъч. Разговорът започва в свръзка с току-що свършената лекция на Учителя. Става въпрос за старата и нова култура. Учителят казва: – Докато не изхвърлиш мухлясалия хляб от торбата си пресен не може да дойде. Изхвърлете навън вашия мухлясал хляб.. Всяка идея, която те безпокои, тури я на страна.
към текста >>
Стените на
салона
са позлатени от ранните слънчеви лъч.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ След паневритмичните упражнения на полянката, пак сме в салона.
Стените на
салона
са позлатени от ранните слънчеви лъч.
Разговорът започва в свръзка с току-що свършената лекция на Учителя. Става въпрос за старата и нова култура. Учителят казва: – Докато не изхвърлиш мухлясалия хляб от торбата си пресен не може да дойде. Изхвърлете навън вашия мухлясал хляб.. Всяка идея, която те безпокои, тури я на страна. Ще ù кажеш: "Ще бъдеш добра да ме освободиш.
към текста >>
34.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
След сутринните упражнения ние сме отново в
салона
.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красиви са. разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост.
След сутринните упражнения ние сме отново в
салона
.
При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот. радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния!
към текста >>
35.
DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
В Париж вече всяка седмица се правят в един от големите
салони
репетиции на паневритмичните упражнения, при голям възторг и очарование от тия чудно красиви ритмични движения, които внасят сила, здраве, живот, радост и духовен подем във всички участващи!
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Идеите на Всемирното Братство намират разбиране в чужбина. Във Франция има вече в 70 града ядра, дето се изучават идеите на Учителя. След гостуването на френските гости на Изгрева и на Рила, още повече се разраства движението на Всемирното Братство във Франция.
В Париж вече всяка седмица се правят в един от големите
салони
репетиции на паневритмичните упражнения, при голям възторг и очарование от тия чудно красиви ритмични движения, които внасят сила, здраве, живот, радост и духовен подем във всички участващи!
Защо намират тия идеи такъв голям отзвук във Франция? Защото тия идеи съдържат методи за един нов красив, разумен живот, посочват път за излизане от всички днешни противоречия, в които се намира човечеството! Със старите методи не може да се работи вече! Човешкото съзнание отдавна е надраснало вече всички стари методи, стари разбирания на живота! Днешните страдания и противоречия в човечеството показват, че трябва да се тръгне по съвсем нови пътища!
към текста >>
36.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Помня много добре, че влязох в един
салон
, от дето слязох няколко стъпала по една стълба, след което се изкачих в друг
салон
и влязох в една стая.
Щом човек се отклони от естествения живот, идват нещастията. Всеки от присъстващите иска да сподели с Учителя въпросите, които го занимават. Един от лекарите каза: – Наскоро имах едно преживяване, което не мога да си обясня и досега. Сънувах, че влизам в непозната къща. Запомних много добре обстановката.
Помня много добре, че влязох в един
салон
, от дето слязох няколко стъпала по една стълба, след което се изкачих в друг
салон
и влязох в една стая.
Каква беше изненадата ми, когато един мой приятел десетина дни след това ме покани за пръв път в апартамента си, в който живееше. Още като влязох в предния салон, му казах: „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато. Аз го видях на сън преди няколко деня". Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах.
към текста >>
Още като влязох в предния
салон
, му казах: „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато.
Един от лекарите каза: – Наскоро имах едно преживяване, което не мога да си обясня и досега. Сънувах, че влизам в непозната къща. Запомних много добре обстановката. Помня много добре, че влязох в един салон, от дето слязох няколко стъпала по една стълба, след което се изкачих в друг салон и влязох в една стая. Каква беше изненадата ми, когато един мой приятел десетина дни след това ме покани за пръв път в апартамента си, в който живееше.
Още като влязох в предния
салон
, му казах: „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато.
Аз го видях на сън преди няколко деня". Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това? Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава опитност.
към текста >>
37.
ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Неговото място в
салона
на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета.
Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 год. и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си.
Неговото място в
салона
на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета.
Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г.
към текста >>
38.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
красиви само там, под неговите лъчи, а не осъдени на смърт във вазите из душните
салони
.
Много пъти от тогава съм си задавал въпросът, защо хората не си подаряват цветя в саксии, за да им се радват? Би било от друга страна, прекрасно, да види човек една от възторжените обожателки на теменугите, лилиите, розите и хризантемите с мотичка в ръце и на работа в своята малка градина. Там да приложи нежната си обич към цветята, като им създаде по-хубави условия за тяхното отглеждане. Цветята обичат въздуха и слънцето. Те се хранят със слънце и са.
красиви само там, под неговите лъчи, а не осъдени на смърт във вазите из душните
салони
.
Правилно ли е да поднасяме цветята – осъдените на смърт и екзекутирани вече мълчаливи създания – като израз на най-фините трепети на живота? С умрелите ли цветя, ние даваме израз на нашата обич?
към текста >>
39.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към
Салона
на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове!
Кажете им, че иде ден, когато завинаги ще бъдат обърсани сълзите на страдащите души. Земята ще престане да бъде плачевна долина, а место на радостта, на светлината и на великата космическа любов! Тихо се вслушваме в това, което ни говори планината. Нейният говор отеква в душите ни като сладкогласна песен, като нежна ласка, като дълго очаквано просветление. Той буди в душите ни копнеж към чистотата на светлите висини и сили за работа.
Долу при Вадата се обръщам още веднъж, вдигам взор към
Салона
на съзерцанието, към върха „Харно ми е" и всички околни върхове и устните ми неволно шепнат: – Благодарим за гостоприемството, благодарим за любовните дарове!
към текста >>
40.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Рънсиман, аташе по печата при английската легация, говори в
салона
на Лигата на говорещите английски върху въпроса: „Влиянието на българската писменост и култура върху развитието на източните славянски народи".
По-голямата част от мъжкото население е пръснато из градовете и то главно като хлебари. Лозарството напредва много в селото. Както изнесе печатът, тая година няма никъде грозде в Карловска околия, освен в с. Милци. Интересно е да се проучи по-отблизо селото, да се проучат преданията, разказите, предавани от поколение на поколение за миналата история на селото, за да се съберат по тоя начин данни за историята на богомилството в България. Чужденци за важността на богомилското движение На 7 ноември т.г. г.
Рънсиман, аташе по печата при английската легация, говори в
салона
на Лигата на говорещите английски върху въпроса: „Влиянието на българската писменост и култура върху развитието на източните славянски народи".
Между другото той каза, че писмеността и християнството много околни държави и Русия са добили чрез България. Той изтъкна, че богомилското движение е играло голяма роля за културния подем на Западна Европа. Посочи също, че много народи в югоизточна Европа, също и Русия, са. получили голям тласък за културния си възход чрез българите. Сказчикът дълги години е проучвал българската история.
към текста >>
41.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
След упражненията всички сме пак в
салона
.
Днес е Нова година. Новогодишната лекция на Учителя е свършена. В нея той ни изведе до високи планински върхове и ни показа дивни изгледи, които се откриват от там. Идеите на лекцията трептят в душите ни като акорди на свещена музика. Те будят в нас безброй нови мисли, чувства и стремежи.
След упражненията всички сме пак в
салона
.
във връзка с утринната лекция изпъкват много въпроси в душите. Един запитва: – По кой начин може да се преустрои светът? – Хората искат да преустроят света механически. Това е невъзможно. Това, което може да преустрои света, е Любовта.
към текста >>
42.
ИЗ КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ВОДОЛЕЙ - СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато влезе в
салона
Учителят говореше: „Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види, коя е причината за страданията им.
Имаше вяра в себе си, в своето бъдеще и се учудваше, защо страдат хората. Тя беше наблюдавала живота и беше видяла, че страдат и млади, и стари, че страдат бедни и богати, че страдат учени и прости. И често се запитваше: Защо? Тя търсеше отговор. Тя размишляваше върху това защо.
Когато влезе в
салона
Учителят говореше: „Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види, коя е причината за страданията им.
Опитът му се състоял в следното: той дал едно обявление във вестника, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, когато иска да се срещне с тях в дома си. Като прочели обявлението във вестниците, длъжниците на лорда си казали: Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка. Като ни събере в дома си, той ще ни застави по някакъв начин да се издължим. В определения ден, те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса, защо ги вика кредиторът им и трябва ли да влязат при него.
към текста >>
43.
ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Преди да влезеш в стаята си, или в някой
салон
, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти.
Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти.
Преди да влезеш в стаята си, или в някой
салон
, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти.
Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение. Нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да при-стъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо.
към текста >>
44.
ПОСТИТЕ И ГЛАДЪТ КАТО ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ - Д-Р ИЛ. СТР.
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Потомък на покръстен еврейски род, който е дал много учени лекари и математици, той сам е завършил медицина в университета в Монпелие, а по-късно е бил професор по математика в
Салон
ан Прованс и другаде.
Ето защо, целта на настоящето изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията вая област. И ако читателите не намерят в нашите статии онова, което са очаквали, ние се надаваме, че те ще имат възможност да получат поне отчасти представа върху един колкото интересна, толкова и тъмен проблем. Мишел дьо Нострадамус,с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23. 12. 1503 г. към обяд в сен Реми ан Прованс.
Потомък на покръстен еврейски род, който е дал много учени лекари и математици, той сам е завършил медицина в университета в Монпелие, а по-късно е бил професор по математика в
Салон
ан Прованс и другаде.
По покана на марсилските първенци, той взима дейно участие в Борбата против чумата през 1546 год. както като лекар, така и като щедър дарител. След загубата на първата си жена и двете си деца, Нострадамус се отдава на своите любими астрономически и окултни занимания. През 1555 год. той издава първите няколко центурии, „които той е пазил дълго време, без да желае да ги публикува", както казва неговият биограф.
към текста >>
Той е имал небивалата за онова време чест да бъде посетен в
ССалон
от Карл IX, който го назначава и за придворен лекар и астролог.
както като лекар, така и като щедър дарител. След загубата на първата си жена и двете си деца, Нострадамус се отдава на своите любими астрономически и окултни занимания. През 1555 год. той издава първите няколко центурии, „които той е пазил дълго време, без да желае да ги публикува", както казва неговият биограф. Успешните му, почти чудотворни лекувания и сбъдването на някои предсказания, специално необикновената смърт на Хенрих II през 1559 год., описана с подробности в центуриите (I, 35), са.му създали още приживе широка известност и връзки с всички европейски дворове.
Той е имал небивалата за онова време чест да бъде посетен в
ССалон
от Карл IX, който го назначава и за придворен лекар и астролог.
Въпреки всичко това, Нострадамус, като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си—2. VII. 1566 г. — е оставил у своите съграждани спомена за един необикновен човек, както по учеността си, така и по своята благотворителност и човечност. От 1550 до 1567 год. Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които, обаче, са изгубени.
към текста >>
45.
DU MAITRE: RAPORRTS RAIONNABLES
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В тая местност се вижда величествена група от постройки, с библиотека,
салон
за преподаване и астрономическа кула.
Дадох му това обещание. Ето защо, не мога да дам никакви сведения за това опасно, пълно с всевъзможни приключения, пътуване, което предприех с него. След едно пътуване, което продължи 2 месеца из пустинята Гоби и страшните планински вериги на северен Тибет, стигнахме до едно снежно плато, което се издига повече от 5,000 м. над морето. Дълбоко, съвършено далече забелязах зелената местност, чиято, плодовитост беше в чуден контраст с пустинята, в която се намирахме ние.
В тая местност се вижда величествена група от постройки, с библиотека,
салон
за преподаване и астрономическа кула.
От платото слязохме по широк гладък път в долината, в която бяха постройките. По някаква интересна игра на природата, тая долина, ако и разположена всред бурите, снеговете и студовете, които тук вилнеят 9 месеца през годината, е пригодна за обитаване. Плодородността и топлината на тая долина се обясняват с изобилието на горещи извори, които поддържат температура с няколко градуса по-висока, отколкото тая на пустинята, която я заобикаля. Тук имаше представители на 20 разни народности, всички изпълнени с велик стремеж да открият тайните на човешкия дух. Тук имаше тибетци, индуси, китайци, персийци, шестима руси, един французин, един холандец и един белгиец.
към текста >>
46.
АЛЛАХ Е БЛАГ И МИЛОСТИВ - N.
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Всички сме при пианото в големия
салон
на Изгрева.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Всички сме при пианото в големия
салон
на Изгрева.
Царува мълчание. Учителят свири. от начало музиката е тиха, после става бурна и след това пак утихва и става тържествена. Учителят свири нещо съвсем ново, в което се долавя пътят на душата: първите стъпки на възхода, мъчнотиите, противоречията и най-после разрешението — приближаването до върховете на светлината и свободата. след това Учителят почва да говори: — Светът е създаден музикално.
към текста >>
47.
ТЪЙ, КАКТО ИДВА ПРОЛЕТТА - ЕК.М-ВА
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Боян Боев ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Днес сме пак в
салона
с Учителя около пианото.
Боян Боев ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА Днес сме пак в
салона
с Учителя около пианото.
Изпиваме няколко песни. После Учителят изпълнява нsколко импровизации на пианото. След свиренето на Учителя късо мълчание. Всички сме потопени в тъй създадената музикална атмосфера, вслушани в музиката, която слиза в душите ни. Подема се разговор за музиката.
към текста >>
48.
DU MAITRE - LE ROYAUME DE DIEU
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Така ги виждали зрителите в
салона
.
Всеки от тях държал своя металически инструмент. Още през нощта преди опита Прибил си нагласил апарата. С помощта на неговия апарат не е трябвало да се вижда някакъв металически предмет на сцената. И така станало. Тия, които свирели на сцената с инструментите си, не държели нищо в ръцете си.
Така ги виждали зрителите в
салона
.
А пък в същност музикантите държели в ръцете си инструментите, на които свирели. След това физикът дал на музикантите металическо облекло. Тогава и музикантите се изгубили, като на сцената си виждали само тия части от тялото им, които не били покрити с такова облекло. Апаратът още не е усъвършенствуван. С него могат да се правят за сега опити само с металически предмети.
към текста >>
49.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Докато те пишеха, Кан остава в
салона
с нас и участвува активно в нашия разговор.
Ферие, членове на Академията на науките, на неговия син д-р Шарл Рише, на д-р П. Ласаблиер, на М. Риперт, на госпожа Льо Бер, негова дъщеря, и на д-р Ости. „В първата част на опита Бертело и госпожа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и госпожа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса.
Докато те пишеха, Кан остава в
салона
с нас и участвува активно в нашия разговор.
Тогава Бертело отваря вратата на салона. Бертело и госпожа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си. Кан остава прав пред тях, на около 1*50 м. Бертело взема всички хартии в ръцете си размесва ги и наслуки дава на госпожа Льо Бер две от тях, така че и у него остават две, но нито той, нито госпожа Льо Бер знаят съдържанието на хартиите, намиращи се в техните ръце. „Започнете с госпожа Льо Беръ", казва Бертело.
към текста >>
Тогава Бертело отваря вратата на
салона
.
Ласаблиер, на М. Риперт, на госпожа Льо Бер, негова дъщеря, и на д-р Ости. „В първата част на опита Бертело и госпожа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и госпожа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса. Докато те пишеха, Кан остава в салона с нас и участвува активно в нашия разговор.
Тогава Бертело отваря вратата на
салона
.
Бертело и госпожа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си. Кан остава прав пред тях, на около 1*50 м. Бертело взема всички хартии в ръцете си размесва ги и наслуки дава на госпожа Льо Бер две от тях, така че и у него остават две, но нито той, нито госпожа Льо Бер знаят съдържанието на хартиите, намиращи се в техните ръце. „Започнете с госпожа Льо Беръ", казва Бертело. Госпожа Льо Бер посочва лявата си затворена ръка.
към текста >>
50.
МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Не е далече времето, когато в аристократическите
салони
, в лабораториите на учените и в домовете на средната класа се уреждаха спиритически сеанси.
Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление.
Не е далече времето, когато в аристократическите
салони
, в лабораториите на учените и в домовете на средната класа се уреждаха спиритически сеанси.
При това, учени и обикновени хора ги смятаха като извор на особени откровения, само с разликата, че едни отиваха към тях със сериозност и със стремеж да проникнат в тайнствената загадка на смъртта, докато други правеха от тях извор на развлечение и празно забавление. Същото може да се каже и за разните окултни общества, които започнаха да никнат на всички страни. Макар че целта на тия общества да бе много сериозна и е влизала в плана на еволюцията, която управляват Висши същества, разположението на хората, които посещаваха тия общества бе различно. Повечето от тях още не бяха готови да станат истински окултни ученици и гледаха на работата на тия общества, както и на работата във всички обикновени материалистични общества — научни, литературни, музикални и др.. Държеше се повече сметка за придобитото интелектуално знание и окултна образованост, отколкото за моралните качества на личностите, които бяха членове на тия общества. Създаде се цел институт от окултисти-професионалисти, които смятаха себе си като представители или на западната или на източната школа, които натоварваха своя мозък с огромно количество теоретично знание, но не можаха да постигнат нищо в областта на окултната практика.
към текста >>
51.
ПЪРВАТА СТЪПКА
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен
салон
се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото.
Сам той цигулар, Учителят често е свирил в клас пред учениците си, като с това е помагал да се изчистят някои психически наслоения в тях. През всичките години па своята работа Учителят е поставял музиката наравно със Словото, като един помощник 3а повдигане и оправяне пътя на душите към Светлината. Следвайки музикалната архитектоника на Словото, ние като че чуваме тонът СОЛ да прозвучава едновременно с отваряне вратите на Школата. Tози трети по значение тон в гамата е символичната доминанта в Делото на Учителя. Звукът на този тон е така мощен, че от него се разтварят пъпките и разцъфват цветовете на онова дърво, родено от малкото посято семенце.
Към края на двайсетте години животът на Братството се обособява на Изгрева - красива местност край тогавашна София, с чудесен изглед към Витоша Вратите на един светъл и просторен
салон
се отварят 3а всеки, който идва тук да слуша Словото.
Животът на Братството, Външно погледнато се ограничава в този център, и всичко там придобива свой специфичен ритъм - нарядите сутрин, беседите, лекциите, разговорите. Но един Велик Дух никога не се ограничава в постоянно повтарящи се форми и проявления. Неговата вечно творяща същност открива все пови и нови степени за изява на Словото. И във видимо спокойния и вече установен живот на Братството прозвучава един нов тон, извикан от вечния стремеж за обновление. През 1929 г започват ежегодните летни лагери в Рила, а с тях и рилските беседи на Учителя.
към текста >>
52.
Брой 2 -1993г.
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
2. Всички сме при пианото в големия
салон
на Изгрева.
Всички не сте еднакво музикални, понеже не сте работили. Някои са работили, а пък други сега трябва да работят. Съединявайте се с тия, у които музикалния център е развит, и туй ще ви ползува. Ако дойдете до Божествената любов, всички ще бъдете певци! За да дадеш израз на музиката, трябва да знаеш законите на Идеалния свят!
2. Всички сме при пианото в големия
салон
на Изгрева.
Царува мълчание. Учителят свири. От начало музиката е тиха, после става бурна и след това пак утихва и става тържествена. Учителят свири нещо съвсем ново, в което се долавя пътят на душата: първите стъпки на възхода, мъчнотиите, противоречията, и най-после разрешението приближаването до върховете на светлината и свободата. След това Учителят почва да говори: - Светът е създаден музикално.
към текста >>
53.
Георги Куртев (1870-1961)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов
салон
, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина!
Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя. Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто. В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло.
Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов
салон
, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина!
Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват.
към текста >>
Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския
салон
станали източник на сила през дългите години на духовен мрак.
Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата.
Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския
салон
станали източник на сила през дългите години на духовен мрак.
Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя. Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват. И човек, като Минчо Сотиров, който да материализира най-красивия християнски закон: законът на жертвата!
към текста >>
Този
салон
единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя.
Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак.
Този
салон
единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя.
Запазването на този салон е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват. И човек, като Минчо Сотиров, който да материализира най-красивия християнски закон: законът на жертвата!
към текста >>
Запазването на този
салон
е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват.
Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата. Енергиите, които той духовно вплел в новата сграда на Бургаския салон станали източник на сила през дългите години на духовен мрак. Този салон единствен издържа времето на войнстващ атеизъм и идейна конфронтация с учението на Учителя.
Запазването на този
салон
е доказателство, че и в най-тъмните времена, една светла Идея може да просъществува, стига да има силни духом и безкомпромисни в Истината хора, които да я следват.
И човек, като Минчо Сотиров, който да материализира най-красивия християнски закон: законът на жертвата!
към текста >>
54.
Савка Керемидчиева (1901-1945)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения
салон
.
Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиваха. От тези тръпки, които побиваха цялото ми тяло, от ужаса, който преживях, аз забравих лошата мисъл. Щом усетих, че лошата мисъл я няма, стършелът отлетя далеч някъде - не чух повече бръмченето му. Аз се усмихнах, зарадвах се и си рекох: колко било лесно, с дни я носих тази мисъл, а един стършел в няколко минути ми помогна да я изправя.
Благодарих му, въпреки че и днес ме е страх от него, но разбрах, че и той може да е проводник на някаква работа, дадена му отгоре.” Паша Теодорова се преместила да живее на “Изгрева” след като Учителят започнал редовните си беседи в новопостроения
салон
.
От 1928 година трите стенографки са се настанили малката постройка наречена шеговито “параход” от Паша Теодорова, поради сходството й с корабна каюта. Учителят често ходел при тях за разговор върху беседите и проблеми, свързани с издаването им. Работата в “парахода” е била на най-високо духовно ниво. Там Словото се е обличало с дрехата на вечността. Елена Андреева си спомня за нея: “Паша бе много умна и духовита жена.
към текста >>
“Опълченска”, дойде до големия
салон
на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила.
Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул.
“Опълченска”, дойде до големия
салон
на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила.
Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ.
към текста >>
55.
Марин Камбуров (1902-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като видях, че
салонът
е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на
салона
, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората.
Децата от малки свикват с разговорите за Учителя и с особените случки, които съпътстват всяко негово посещение в Стара Загора. В своите спомени Петър Камбуров е описал впечатления от една среща с него в най-ранните му детски години: “През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора, като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. ... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве.
Като видях, че
салонът
е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на
салона
, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората.
Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е препълнен, не е ли време да започнеш сказката? - в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка. Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти.
към текста >>
Отправих му следната мисъл: Учителю,
салонът
е препълнен, не е ли време да започнеш сказката?
В своите спомени Петър Камбуров е описал впечатления от една среща с него в най-ранните му детски години: “През 1911 година Учителят отново посети Стара Загора, като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар отпечата два вида афиши, голям формат за разлепване на съответни места в града, и малки, които ние - момчетата от братските семейства разнасяхме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме на случайно срещнати лица. ... Тогава бях на 11 години. Чувал бях, че Учителят можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве. Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е вече време за сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салона, дето бяха и родителите ми, Ковачев и много други братя и сестри, реших да проверя дали наистина Учителят може да чете мислите на хората.
Отправих му следната мисъл: Учителю,
салонът
е препълнен, не е ли време да започнеш сказката?
- в това време Учителят както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.” Музикалната дарба, която по-късно прави известни двамата братя Петър и Марин Камбурови, те наследяват от баща си, който свирил много добре на цигулка. Един ден, той повикал 16 годишния Петър, дал му цигулката, и му предал първия урок - една лека хороводна песничка. В скоро време мелодията била усвоена, а след проявеното старание и воля, Петър наистина научил добре да свири доста хора и ръченици. Той дълги години продължил да свири по слух, без ноти. Усвоил народната музика, така както я изпълнявал баща му.
към текста >>
След Паневритимия Учителят ме повика и ми каза: "Рекох, искам тази вечер в 7 часа да изнесеш самостоятелен концерт в големия
салон
."... Вечерта
салона
беше препълнен, бяха дошли много посетители - братя и сестри от града.
Това бе за мен особено благоволение - истинско щастие - да ме токани Учителя в стаята си и да ми даде цигулката си да свиря, и той да ми свири! Велик, неповторим момент! ” “1943 година. Бях на Изгреба в София. Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията.
След Паневритимия Учителят ме повика и ми каза: "Рекох, искам тази вечер в 7 часа да изнесеш самостоятелен концерт в големия
салон
."... Вечерта
салона
беше препълнен, бяха дошли много посетители - братя и сестри от града.
Учителят беше седнал на първия ред отляво. Мобилизирах всичката си смелост и започнах. Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от салона придружаваха с пеене. В Третата част изпълних мистични Учителеви песни - "Идилията" на Учителя и др.
към текста >>
Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от
салона
придружаваха с пеене.
Един прекрасен, слънчев, неделен ден, като всякога взех участие с цигулката си в оркестъра на Паневритмията. След Паневритимия Учителят ме повика и ми каза: "Рекох, искам тази вечер в 7 часа да изнесеш самостоятелен концерт в големия салон."... Вечерта салона беше препълнен, бяха дошли много посетители - братя и сестри от града. Учителят беше седнал на първия ред отляво. Мобилизирах всичката си смелост и започнах. Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др.
Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от
салона
придружаваха с пеене.
В Третата част изпълних мистични Учителеви песни - "Идилията" на Учителя и др. Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш. Целият концерт продължи около час и половина и по моя преценка и изказванията на мнозина - минал доста добре. След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в "парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души. На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса.
към текста >>
56.
Петър Димков (1886-1981)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В братския
салон
в Бургас: - Имаш ли любима песен?
Като старите богомили те обхождаха прашните пътища на България само с по една торба, за хляба, но с души пълни с любов и житейска мъдрост. Когато Петър си замина, Марин продължи тази дейност. Веднъж, когато беше дошъл при дъщеря си Катя 6 Бургас, той прие поканата на току-що създадения детски клуб “Приятели на Слънцето” да ги посети. Децата знаеха, че в музикалното творчество на Марин Камбуров Слънцето заема особено място и пожелаха да му зададат своите въпроси, породени спонтанно. Ето част от този импровизиран разговор с Марин Камбуров, проведен на 27 декември 1989 г.
В братския
салон
в Бургас: - Имаш ли любима песен?
- Аз обичам всички свои песни. Те всички са ми еднакво хубави. - Как се появяват песните? - Като едно преживяване. /Пее/ “Кога ме някой задява, за нещо ме обвинява, аз мълча братко и трая, по-лесно да се оправя.
към текста >>
57.
Георги Томалевски (1897-1988)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Когато я заучиш ние ще изненадаме сестрите и братята след беседата, в
салона
.
И Бог раздели светлината от тъмнината. И видя Бог, че бе добре, и нарече Бог светлината ден, а тъмнината нощ. И стана вечер, и стана утро, първи ден! ” Казал й: “Мелодията ще заучиш наизуст. Тази песен е много дълга.
Когато я заучиш ние ще изненадаме сестрите и братята след беседата, в
салона
.
Ти ще я пееш и аз ще свиря с цигулката.” Така започнала работата по предаването на “Новото Битие”, едно от най-дълбоките и мистични музикални произведения на Учителя. За обяснение на неговата поява той казва: “Бог сега сътворява света по нов начин. Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.” Този цикъл от седем песни - Божествени дни от Сътворението, съдържа в себе си особена творческа мощ. В продължение на три години Учителят е свирил и пял тази съвършена музика на Лиляна Табакова, чиято музикалност е била на нужната висота, за да я възприеме и усвои трайно.
към текста >>
За първи път Лиляна Табакова изпълнила Новото Битие в
Салона
на Изгреба на 27 декември 1947 година, на концерта по повод годишнината от заминаването на Учителя.
Бог създава нов, друг свят по нов начин. Бог създава сега света на Любовта, на Мъдростта и на Истината.” Този цикъл от седем песни - Божествени дни от Сътворението, съдържа в себе си особена творческа мощ. В продължение на три години Учителят е свирил и пял тази съвършена музика на Лиляна Табакова, чиято музикалност е била на нужната висота, за да я възприеме и усвои трайно. Учителят наистина е имал намерение да изпълни тази музика на братята и сестрите. За съжаление това не се осъществило до неговото заминаване през 1944 година.
За първи път Лиляна Табакова изпълнила Новото Битие в
Салона
на Изгреба на 27 декември 1947 година, на концерта по повод годишнината от заминаването на Учителя.
По време на работата над Новото Битие Лиляна Табакова често е задавала въпроси на Учителя за музиката. Неговите отговори тя е записвала старателно в тетрадката си. Нейното примерно ученичество е причина, сега и ние да научим отговорите на част от тези въпроси: Въпроси на ученика към Учителя: - Учителю, хората могат ли да достигнат изкуството на ангелското пеене? - Ангелската школа за пеене не е достъпна още за хората от света, защото не са чисти. Само чистите души ще видят Бога, само чистите души могат да достигнат ангелското пеене.
към текста >>
Табакова в
салона
на Изгрева
Тя е верна на своето вътрешно убеждение. И когато, скоро след това среща Любомир Пипков в Докторската градинка, той се покланя пред нея, целува й ръка и казва: “Лиляна, искам да те поздравя, ти издържа изпита си като човек! Ученик на своя Учител, ученик, готов да учи денонощно, ученик, готов да приложи и най- маловажното изискване на своя Учител - това бе Лиляна Табакова на сцената на живота. Тя живя край Учителя само 4 години, но след това още 50 години му служи с твърдост, искреност, и постоянство! Концерт на Л.
Табакова в
салона
на Изгрева
към текста >>
58.
Мария Тодорова (1898-1976)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Ето един случай, в който Влад Пашов, опитва силата на мисълта му: “Първите години от живота на Изгреба аз работех в печатницата, която беше при братския
салон
на ул.
Той беше способен да вникне в идеите, прокарани от тях, и за да създаде онази стълба от знания, всяко стъпало на която води мисълта на човечеството до Епохата на водолея, до явлението на Учителя. Изходна точка на неговите разсъждения всякога бяха кардинални мисли на Учителя. В тях той улавяше смисъл, валиден за всички епохи. Нещо повече, сега Словото на Учителя съдържаше според Влад Пашов най-силната енергия на висшето Знание, защото и човешкият ум разполага с най- добра възможност да схване тези енергии и да ги преработи за свое добро. Възможностите на човешкия ум, на органа на мисълта Учителят най-добре е демонстрирал в ежедневното си общуване с учениците.
Ето един случай, в който Влад Пашов, опитва силата на мисълта му: “Първите години от живота на Изгреба аз работех в печатницата, която беше при братския
салон
на ул.
“Оборище” 14. Там се получаваха много писма за приятели от Изгрева и за Учителя. Някой от провинцията пратил писмо до Учителя, но то не се получи при нас. Същият ми пише писмо, в което ми съобщава, че е писал писмо на Учителя и не получил отговор. Той ме обивини, че не съм предал неговото писмо на Учителя, а съм го скрил.
към текста >>
Там има братски
салон
, има добри условия.
Да развива своя ум, да го обогатява с все нови и нови страни от окултната наука - това е основна цел в живота на Влад Пашов. Понякога се създават условия да пътува в провинцията. Там духовния живот е малко по-свободен. Будни братя го канят да изнася сказки по духовни въпроси в различни градове. В Бургас той се задържа по-дълго време.
Там има братски
салон
, има добри условия.
Казва само на своя домакин: “Кральо, купи ми, моля те, пет-шест тетрадки от големия формат.” И деня минава в писане. Спира само за да поиска чаша гореща вода. Понякога изпива по 5- 6 чаши, пък и повече на ден. До края на гостуването му тези тетрадки са изписани, в тях се съдържа философското обяснение на много събития и явления. А вечер братята и сестрите се събират в салона, за да чуят написаното, за да отнесат в съзнанията си новата мисъл, припомнена им от Старшия брат, живял край Учителя.
към текста >>
А вечер братята и сестрите се събират в
салона
, за да чуят написаното, за да отнесат в съзнанията си новата мисъл, припомнена им от Старшия брат, живял край Учителя.
Там има братски салон, има добри условия. Казва само на своя домакин: “Кральо, купи ми, моля те, пет-шест тетрадки от големия формат.” И деня минава в писане. Спира само за да поиска чаша гореща вода. Понякога изпива по 5- 6 чаши, пък и повече на ден. До края на гостуването му тези тетрадки са изписани, в тях се съдържа философското обяснение на много събития и явления.
А вечер братята и сестрите се събират в
салона
, за да чуят написаното, за да отнесат в съзнанията си новата мисъл, припомнена им от Старшия брат, живял край Учителя.
И на следващия ден пак всичко се повтаря. Влад Пашов не робува на лични интереси. Тръгвайки си оставя изписаните тетрадки с думите: “Ползвай ги, както Духът те води! ” През 1974 г. в хороскопа на В.Пашов се появява лош аспект.
към текста >>
59.
Сава Калименов (1901-1990)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на
Салоните
, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце.
Всякога той го подготвял и запалвал - независимо дали това е в планината, в гората, при вятър или дъжд. Владеел това изкуство и престъпвал към него като към свят ритуал, знаейки дълбокия му смисъл. Но с камъкът не се разделил. Работил при Бертоли, заедно с много братя, като него разрешили своя въпрос за вътрешната свобода. А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката скала в послание към бъдещето.
Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на
Салоните
, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце.
Да влезеш в съюз с камъка и да го принудиш да говори вместо тебе - това е Мисия! Веднъж на Изгревската поляна група сестри се домогвали до мнението на Учителя. Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример! ” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис. Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример!
към текста >>
” Събрахме се в
салона
на Изгрева.
По това време на Изгрева е пристигнал, на път за Езерата брат Кр. Кралев от Бургас. Ето неговия спомен за това събитие” “През деня когато пристигнах ме срещна Петър Пампоров и каза, че брат Борис е поканил Братския съвет да се съвещават по важен въпрос. Той предложи да го запита дали може и аз да присъствам, като млад брат от провинцията. Брат Борис отговорил: “Да дойде!
” Събрахме се в
салона
на Изгрева.
Бяхме точно 12 души. Брат Борис беше много сериозен и умислен. Каза ни, че предчувства тревожни времена и събития. Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството. Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия.
към текста >>
60.
Свещен съюз на души
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тогава стана едно голямо сблъскване с милицията: задължиха ме да освободя
салона
под пред- текст, че ще се прави референдум - република или монархия, макар че другата галерия беше празна.
Спечелих пари за да живея една година и да следвам. Нямах моторче за полиране. Борис ми зае едно от своите. Работата успяваше. След дванадесет месеца направих третата си изложба и спечелих тройно.
Тогава стана едно голямо сблъскване с милицията: задължиха ме да освободя
салона
под пред- текст, че ще се прави референдум - република или монархия, макар че другата галерия беше празна.
Като свърши гласуването поставих един голям надпис - „Изложбата продължава“. На Изгрева се свързах с Б.Боев, Мария Тодорова, Томалевски, Стоименов, Невена Неделчева, Арнаудови и Неделчо - администратора. Общувах най вече с Невена Неделчева, Борис, Боян, малко с Томалевски, с Каназирева и Арнаудови. Много ме безпокояха „другарите“. Слабеех. От години желаех да пътувам по света, но нямах пари.
към текста >>
бях в
салона
, където бяха изложени творбите ми.
Точно в една такава среда се познава човек за какво е годен. Ако условията са добри и интересът е голям - тогава работата е лесна. Но, ученикът се изпитва когато има трудности. Без съпротива лесно се работи, но умът не се развива и волята не се закалява. Към 1986 г.
бях в
салона
, където бяха изложени творбите ми.
Бях съсредоточен, прав със затворени очи. Изведнъж пред мене се яви Учителя в етерно тяло, подаде ми ръката си и ми каза: „Георги, идваш ли с мене? “ Отговорих му мигновено: „Да, Учителю, предавам се безусловно, каквото ще да става.“ Казвайки това, Учителят се оттегли. Едри сълзи обливаха бузите ми от неописуема радост.... Оттогава зная, че съм направил нещо добро, за да ме извика Учителя тук в Аржентина. Все си мислех, че не съм достоен, имайки ясна представа за човешките ми слабости и за борбата с малкото аз и голямото аз Един ден, вглъбен в душата си, запитах Учителя: - Добре ли работя, добре ли е това, което правя?
към текста >>
61.
Общуване през пространството
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
По-чувствителните хора казват, че като влязат в нашия
салон
, се чувстват добре, действа им успокояващо.
Бог и Учителя да ви благославят“. Посетиха ни едни туристи, непознати, купиха един гонг и останаха очаровани от атмосферата, която е създадена вкъщи от изкуството. Хареса им Учението на Учителя. Те са много напреднали в духовния път. Ще видим в бъдеще накъде ще отидат.
По-чувствителните хора казват, че като влязат в нашия
салон
, се чувстват добре, действа им успокояващо.
26 януари 1996 За групата от град Морено мога да кажа, че работят добре. Това ще видите от тяхното писмо, което ви изпращат. Те работят добре чрез радиопрограмата си. Имам им доверие. 12 февруари 1996 вижте какво ни пише Джисела: „Този е пътя, който желая.
към текста >>
62.
Моята голяма радост е да работя безспирно...
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Да си представим, че излизаме от този
салон
със скоростта на светлината приближавайки се до безкрая, за да видим какво става там.
Лесно може да се разбере, че голяма част от човечеството живее потопена в миналото, поставяйки пречки за напредъка на еволюционното течение. Тази идея е представена тук чрез творбата: „Новият живот никне върху стария живот.“ Това значи, че старият живот само ще служи като тор за настоящия живот, така също днешният живот ще създаде условията за бъдещия живот. Христос го е казал така: ..в стари мехове не може да се налее ново вино.“ Красотата е в Новото, което ни служи да растем като това клонче от бръшлян, което се вие по прогнилите клончета. Това изразява един закон, законът на космическото обновление, който действа навред в микрокосмоса и в макрокосмоса и изисква нашия растеж, за да може да се реализира Божият План. Представили сме и редица творби, свързани с космичната динамика.
Да си представим, че излизаме от този
салон
със скоростта на светлината приближавайки се до безкрая, за да видим какво става там.
Дължащо се на един непознат импулс, който идва от Този, за Когото не можем да кажем нищо, и в съгласие със закона за привличане и любов, всички разпръснати атоми в пространството, започват да се събират, развивайки все повече топлина, вземайки сферична форма по причина на тази разбита топлина. Те започват да се въртят, формирайки нови светове. Появяват се първите форми в минералния свят, след това - растения, животни и след това бавно се подобряват условията, които ще спомогнат за изявяването на други форми по-висши, появява се човекът! Георги Куртев Детайл от "Крилатото сърце" Така, в съгласие с един невероятен план, се реализира това, което е приготвено като архетип за тази галактика. След като се реализира планът, законът на привличането или любовта се оттегля и влиза в действие законът за отхвърляне и дезинтеграция на формите, който разпръсва атомите отново докато дойде един нов импулс, в съгласие със закона за цикличното обновяване, който ще разреши в една по-висша степен създаването на една нова галактика.
към текста >>
Да се върнем сега в този
салон
със същата скорост, защото нашата работа е тука.
Появяват се първите форми в минералния свят, след това - растения, животни и след това бавно се подобряват условията, които ще спомогнат за изявяването на други форми по-висши, появява се човекът! Георги Куртев Детайл от "Крилатото сърце" Така, в съгласие с един невероятен план, се реализира това, което е приготвено като архетип за тази галактика. След като се реализира планът, законът на привличането или любовта се оттегля и влиза в действие законът за отхвърляне и дезинтеграция на формите, който разпръсва атомите отново докато дойде един нов импулс, в съгласие със закона за цикличното обновяване, който ще разреши в една по-висша степен създаването на една нова галактика. Тя ще започне с опитностите събрани от предишната галактика. Това се повтаря безкрайно.
Да се върнем сега в този
салон
със същата скорост, защото нашата работа е тука.
Това, което казах, е представено специално чрез две творби: „Фоат или електрически огън навлиза в света“. Другата творба: „Един светъл пояс обикаля земята.“ виждаме как този пояс от светлина се проектира в концентрични кръгове в пространството. Великата космична цел е да се реализира красота и хармония навред. Но ние докато реализираме желанията на консуматорското общество, което ни държи вързани, нямаме време да съзерцаваме красотата, нито да установим хармония около себе си. Вече го е казал Буда: че ще страдаме, докато не се освободим от нашите чудовищни желания.
към текста >>
63.
За фотоизложбата Езотерична металопластика на Г.Куртев
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Там ще е чудо да се построи
салон
.
Съжалявам ги. Само Бог може да ги събуди - ако те не желаят да се събудят. След време ще ви изпратя уводните думи, които щях да кажа при откриване на музея, за да видите как беше поставен въпроса в душата ми. Ако бяхме пренесли творбите в България би било идеално. Разбирам, да е в новото Братство.
Там ще е чудо да се построи
салон
.
20 февруари 1993 Като са чели статията във в. "Демокрация", старозагорските братя са се запалили. Желаят да съградят „Дом на новата култура“ с мои творби. Два дена преди да се получи писмото от Стара Загора, ме посети губернаторът на провинцията със своите секретари. Остана очарован и каза, че желае да осъществи музея.
към текста >>
64.
Аида Куртева за себе си и за своите книги
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Един ден при размишление с две приятелки и жена ми, прави в
салона
със затворени очи, очаквахме нещо.
20 октомври 1995 Моята работа тук не е лесна, но вече дава резултати! Работата няма да спре никога! 16 ноември 1995 Трябва да изпълня поръката на Учителя! Трябва да издържа изпита си! 11 декември 1995 С този Някой се срещнах когато живях в Андите.
Един ден при размишление с две приятелки и жена ми, прави в
салона
със затворени очи, очаквахме нещо.
На разстояние на две ръце пред мене изпъкна Учителят в атомно тяло и ме попита: Георги, идваш ли с мене? - Да. Учителю, предавам се безусловно, каквото ще да става. Като казах това, мигновено Учителят изчезна. Не казах че ми подаде ръката си.
към текста >>
12 февруари 1996 След обяд ще има събиране в един
салон
, където ще се представи музикална и балетна програма.
Различавам гласа на Учителя по това, че е малко строг с мене. Ученикът се изпитва когато има трудности. Без съпротива лесно се работи, но умът не се развива и волята не се закалява. Г. Куртев "Учителят помага да скъсаме веригите, които ни държат здраво за земята. За да продължим по тесния път до върха, където гори Божественият огън." 26 януари 1996 Като гледам онези, които практикуват Хата Йога, не съм срещнал един от тях, да е станал нов човек, да е изменил коренно живота си и да е напътил децата си по новия път.
12 февруари 1996 След обяд ще има събиране в един
салон
, където ще се представи музикална и балетна програма.
Това се е правило с векове наред. Няма нищо ново. Няма в срещите тук никаква тенденция да се създаде нещо ново. Например,в литературата им, да се пише върху новия човек, върху новото разбиране на живота, върху новото възпитание, върху събуждане на съвестта на човека. Да се предаде Учението при тази обстановка е подвиг.
към текста >>
65.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В
салона
на Братството на „Изгрева", тя е държала сказка на тема „Идването на шестата раса". В.
Срока за записването е най-късно до края на Януарий. Адрес: В. П а ш о в , ул. „Оборище", 24 — София за библиотека „Водолей". ВЕСТИ ПРИСТИГНАЛА е в София, като гостенка на Бялото Братство в България г-жа Агнес Хофман от Амстердам, Холандия.
В
салона
на Братството на „Изгрева", тя е държала сказка на тема „Идването на шестата раса". В.
БРАТСТВО се изпраща всекиму, който пожелае и изпрати адреса си в редакцията. Фонд в. Братство П. Еп. 100 лв., Гена ... 100 лв., X. 100 лв., Ст. К.
към текста >>
66.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
A те са много, несметно много: врати, врати, прозорци,
салони
, сводове, веранди ... И по тях шетат гиздави служанки.
Върви ... И ето я препасана с огърлици от чисти бели камъни и пенести ромонливи ручеи. Присяда да почине. И слуша. Слуша, — приказката за нейната красота продължава. Нова гледка се разкрива пред замаяния поглед: Слънцето залива с блясък и позлатява нейните дворци.
A те са много, несметно много: врати, врати, прозорци,
салони
, сводове, веранди ... И по тях шетат гиздави служанки.
Пожелава той да стигне някои от тях. Ала те са още далеч. Ще трябва да върви още през нейните градини и гори. Отново тя подбягва окитена с цветя пред него. И отново го приветства със слаболюлеещите се връхчета на бориките.
към текста >>
67.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В определеното време
салона
бе препълнен с посетители.
Буенос-Айрес, Аржентина. На 4 август в 6 ч. сл. обед имахме тук добре посетено публично събрание, на което се чете беседата „Високият Идеал“ от Учителя. С тази задача бе натоварена сестрата Магдалина Де Пита, една от ревностните и неуморни ученички на тукашното братство. Няколко дена преди събранието се дадоха съобщения за него в тукашните вестници.
В определеното време
салона
бе препълнен с посетители.
Изпяха се няколко от песните на Братството, показан бе след това пред всички портрета на Учителя, който бе посрещнат с голям интерес и симпатия. Преди да пристъпи към четене на беседата, сестрата се обърна към присъстващите със следните няколко думи: „Ученикът на Бялото Братство трябва да се отличава с една широка и пламенна идейност. Той всякога трябва да бъде готов да посрещне, изучава и изследва всяко едно движение, школа или философия. Никое от тях не трябва да бъде пренебрегнато от него, защото всички те влизат като съставни части на пълната Истина. А кой би могъл днес да се похвали, че притежава сам тази истина?
към текста >>
68.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Новия дом — голям модерен
салон
за представления и сказки е току що привършен.
В 1844 г. някои очаквали пришествието на Христа и свършека на света. Интересно е, че от тогава датират няколко мощни духовни движения — Бахаизма, спиритизма и др., които разклатиха материализма и прогласиха реалността на Духа. В Чехославия спортистите са повече от 300,000. Центъра на движението е в Радванице, Силезия, където Спиритическото Братство има два дома.
Новия дом — голям модерен
салон
за представления и сказки е току що привършен.
Построен е с работа и дарения — без заеми в банки. Спиритическото Братство е здрава духовна организация, която работи за нов живот в чистота, братство. Има свой хор, оркестър, театрална група, младежко д-во и пр. Не само сеанси, а реформа на целия живот върху основите на едно ново съзнание, че ние сме безсмъртни души, че смърт не съществува, а само променя, че законите на кармата и прераждането регулират нашия живот. Бях щастлив да бъда гост на това окултно Братство, което напомня Бялото Братство в България.
към текста >>
69.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните,
салоните
, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр.
В четири часа е всичко на крак! Зората бърза да ги поздрави с розов привет. Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения. Закусват под милувката на ранните слънчеви лъчи и всички на работа.
Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните,
салоните
, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр.
и пр. Прониквам навред: кухнята — ред и чистота. Тука не се готви месо. Тука са чисти, сочни, пресни, току що набрани зеленчуци и най-финни и изящни плодове. Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр.
към текста >>
А цветните градини, те са много и навред — пред спалните,
салоните
, кухните, в овощната и зеленчуковата градини, в двора, горичката, навред и навред, лехи с различна форма и големина.
Тук работят постоянни специалисти градинари и любители — всеки желаещ да промени работата си за почивка. Тука е истинска радост! Такова доволство е да поливаш, да оправяш клонки, да разкопаваш около корена и пр и пр. А да береш с кошничка? По-нататък са зеленчуците, също с разбиране, грижа и любов подредени и гледани.
А цветните градини, те са много и навред — пред спалните,
салоните
, кухните, в овощната и зеленчуковата градини, в двора, горичката, навред и навред, лехи с различна форма и големина.
Цветя, цветя, цветя ... пролет, лете, есен, зима! Аромат и красота! Отивам в работните стаи. Шият, плетат, бродират, тъкат, рисуват. Тук от сестри и братя се изработва комуто каквото е нужно за облекло по негов вкус и разбиране, а също и дрехи и покривки за мебелировка и украса на всички стаи.
към текста >>
Стаите,
салоните
, кабинетите, библиотеките и пр.
Тука е царството на любовта и братството Ах, да, щях да забравя да посетя училището. Колко не прилича то на училището, в което работим днес. То е пространна сграда, също бяла, изящна, потънала в градини. Тук се помещават от забавачницата, до гимназията и университета. Тук се учат и малки и големи.
Стаите,
салоните
, кабинетите, библиотеките и пр.
..., всичко е подредено по най последната дума на педагогиката Всеки ден се правят открития и се прилагат. Работилниците. градините и въобще цялото общежитие е на разположение на нуждите на училището. Духът е дух на истинска светлина, любов и радост! Няма да говоря за метеорологичната станция, слънчевия часовник, обсерваторията и пр. и пр.
към текста >>
70.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
До всички братя и сестри ЗОВ Любезни братя и сестри, Ние искаме в нашето село да си изградим братски
салон
, в който да стават неделни и школни събрания, да разменяме мисли от духовен характер.
За абонати — 50 лева. Срок за записване абонати — декември 1933 г. Адрес: Посредник, ул. 6 септември, 3, София. Сумите да се изпращат чрез пощенска чекова служба № 626.
До всички братя и сестри ЗОВ Любезни братя и сестри, Ние искаме в нашето село да си изградим братски
салон
, в който да стават неделни и школни събрания, да разменяме мисли от духовен характер.
За целта са нужни още малко средства, защото салона е почти изграден. Остава да се измаже, да се направят: под, прозорци, врати и др. Понеже не разполагаме със средства, ние се обръщаме със зов към всички братства в страната, като ги молим да ни подкрепят в това братско дело. С братски поздрав Братството. Сумите пратете на адрес Ник.
към текста >>
За целта са нужни още малко средства, защото
салона
е почти изграден.
Срок за записване абонати — декември 1933 г. Адрес: Посредник, ул. 6 септември, 3, София. Сумите да се изпращат чрез пощенска чекова служба № 626. До всички братя и сестри ЗОВ Любезни братя и сестри, Ние искаме в нашето село да си изградим братски салон, в който да стават неделни и школни събрания, да разменяме мисли от духовен характер.
За целта са нужни още малко средства, защото
салона
е почти изграден.
Остава да се измаже, да се направят: под, прозорци, врати и др. Понеже не разполагаме със средства, ние се обръщаме със зов към всички братства в страната, като ги молим да ни подкрепят в това братско дело. С братски поздрав Братството. Сумите пратете на адрес Ник. Христов, с.
към текста >>
71.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
вечерта в
салона
на вегетарианското коопер.
Това което мислиш за нещастие, е твоето благословение. Очите ми разбраха от очите Му това. което не изрече и тихо промълвих: — Амин, Учителю! И от тогава видях колко прави бяха думите Му Л ю б о м и л Една братска среща на идейните вегетарианци в София По инициативата на софийската вегетарианска група и приятелите от Бялото Братство, беше уредена за идейните вегетарианци в София братска среща, която се състоя на 4-и т. м. от 9—12 ч.
вечерта в
салона
на вегетарианското коопер.
дружество, и с голям успех се изпълни подготвената за случая литературно музикална забава. Целият му салон с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души. Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли. Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята. И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа.
към текста >>
Целият му
салон
с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души.
което не изрече и тихо промълвих: — Амин, Учителю! И от тогава видях колко прави бяха думите Му Л ю б о м и л Една братска среща на идейните вегетарианци в София По инициативата на софийската вегетарианска група и приятелите от Бялото Братство, беше уредена за идейните вегетарианци в София братска среща, която се състоя на 4-и т. м. от 9—12 ч. вечерта в салона на вегетарианското коопер. дружество, и с голям успех се изпълни подготвената за случая литературно музикална забава.
Целият му
салон
с галериите му заедно беше препълнен с хора, които надминаваха 600 души.
Радостно и мило беше да гледа човек Събрани на едно място толкова много хора, чийто идеал е да бъдат носители и служители на любовта, мъдростта, истината, свободата, мира и братството, оповестени на човечеството от Христа и всички негови апостоли. Ако всички идейни вегетарианци в България биха се сближили и заработили заедно, то би се образувало едно мощно течение, което в скоро време може да обнови целия български народ и да го направи носител на великите идеали за побратимяването на човеците и възстановяването на царството Божие на земята. И подобно на Богомилите, които с Христовите идеали причиниха ренесанса, обновиха и реформираха цяла Европа през средните векове, бихме могли сега и ние да спасим народа си и човечеството от грозящата го катастрофа. Нека се надяваме, че примерът не идейните вегетарианци от София ще бъде последван навсякъде из провинцията и още тази година ще може да се съберем и устроим един общ събор в София, където да изработим и общ план за идейна работа. Нека всеки идеен вегетарианец се отрече от своите лични мнения, предубеждения и предразсъдъци и се постарае до направи живота си и делата си като живота и делата на Христа.
към текста >>
Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в
салона
„Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище.
За такава красота е говорил Достоевски. Тая благородна красота ще отклони човка от гибелния път на лошото, път на израждане и хилавост, и ще го напътва към доброто, към здравето и щастието. И така ще се спаси всеки отделен човек; така ще се спаси и света. Т. Ч. Хроника На 8, 9 и 10 март г.
Михаил Стоицев, зъболекар е държал, в Пловдив, в
салона
„Майчина грижа“ три сказки, на следните теми: 1) Моралните ценности на човека, необходими за живота му, са френологическо и духовно гледище.
2) Религия. Християнство и творчески духовен живот, и 3) Еволюцията на човешката душа и закона за възмездието. На 1 и 2 април, се свиква в гр. В. Търново втория редовен конгрес на съюза на свършилите нисши земеделски училища в България. Ще има представител на Министерското на Земеделието.
към текста >>
72.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в
салона
на д-во „Майчина грижа“ в Пловдив, прихода от които бе в полза на сираците от войната.
Спустнали псета зли вълчари и вълкът не видял как прехвърлил чак зад Пустите чукари. * * * Изедниците ще изчезнат, Като от студ змиите, Когато само поумнея. Навсякъде глупците. Дядо Благо Книжнина Получи се в редакцията книгата Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа, от зъболекар Стоицев. Книгата съдържа 3 сказки, държани на 8, 9 и 10 март 1933 г.
в
салона
на д-во „Майчина грижа“ в Пловдив, прихода от които бе в полза на сираците от войната.
Цената на книгата е 7 лева. Доставя се от автора зъболекар Стоицев, ул. „Пролет“ №10, Пловдив, от Ж. Панайотов, ул. „Опълченска” 64, София, или от редакцията на в.
към текста >>
73.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в
салона
на прогимназията „Карнеги“.
Всяко едно от тях, когато трябваше до се яви на импровизираната сцена, то вярваше, в себе си, какво гласът на Доброто го вика на протест — то знаеше че този свещен акт е продиктуван от чиста съвест. Всяко едно се вглъбяваше с трепета на детската си душа, в сърцата на другите и следеше за общата хармония в действията. Тяхната смелост бе един акт, чрез който искаха да заглушат гласът на егоизма, лъжата и омразата и да обезоръжат агентите на злото. Те възвестиха, че гласът на ангела на доброто може да се чуе. Тази инициатива на Варненското братство, заслужава да се подеме и от другите братства, като се представят картини нагледно, из реалния живот. В.
Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в
салона
на прогимназията „Карнеги“.
Още в 9 часа салона беше препълнен, защото имаше и поканени гости. Много от присъстващи стояха и прави. Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани. В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели.
към текста >>
Още в 9 часа
салона
беше препълнен, защото имаше и поканени гости.
Всяко едно се вглъбяваше с трепета на детската си душа, в сърцата на другите и следеше за общата хармония в действията. Тяхната смелост бе един акт, чрез който искаха да заглушат гласът на егоизма, лъжата и омразата и да обезоръжат агентите на злото. Те възвестиха, че гласът на ангела на доброто може да се чуе. Тази инициатива на Варненското братство, заслужава да се подеме и от другите братства, като се представят картини нагледно, из реалния живот. В. Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“.
Още в 9 часа
салона
беше препълнен, защото имаше и поканени гости.
Много от присъстващи стояха и прави. Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани. В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели. След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско, Пещерско.
към текста >>
Първата художествена вечер се даде на 2 януари в
салона
на „Кудоглу“, на която говори брата Йордан Ковачев за Николай К.
Нека всички съзнаем, че тази любов е именно, която включва а себе си и смисъл и съдържание и тя не гледа външните форми, а се проявява всякога, всякъде и към всичко живо! Завърши се с песни, хоро, веселие. Колко е приятно, ако навсякъде из големите градове, гдето има от тия истински ратници на новите идеи, да се сближат, да се опознаят и да заработят първо над себе си, а после и в обществото! И ние се надяваме, че това ще бъде на всякъде! Ето например, в съгласие на всички тия движения в Пловдив, образува се просветен комитет, който вече нареди да се изнесат сказки от въздържателен и нравствен характер и между гражданството.
Първата художествена вечер се даде на 2 януари в
салона
на „Кудоглу“, на която говори брата Йордан Ковачев за Николай К.
Рьорих, като художник и неговите хуманитарни дела. Ще се изнасят и други сказки всяка седмица, а след това се гласят подобни сказки и по другите квартали! Пожелаваме успех! Нека всичко това бъде едно насърчение за другите. зъболекар: М.
към текста >>
74.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в
салона
на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“.
Сега ви позволявам да си разотидете. Животните на групи, на групи се разотишли. * * * Днес се вдигат паметници на Михалчо и на Гого, че Михалчо се прозявал, а пък Гого, че ял много. Пък аз чупем шепнежъ: трай, и на тази вяла глупост скоро ще се тури край. Дядо Благо Една сказка Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М.
Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в
салона
на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“.
В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети. И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост. Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот.
към текста >>
75.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те не се грижат за насъщния, водят сравнително редовен живот, лягат рано и стават рано, хранят се леко, не пият спиртни пития и не заболяват от простуда, на връщане от стоплените театри или
салони
, защото не ходят на такива, нито берат ядове около богатствата си, защото немат такива.
в недрата на природата, далеч от грижите на съвременния напрегнат живот. Те немат нито една десета от удобствата, които дава градския живот на богатите хора, живеят по дълго, и, може би, по-щастливо, защото не се лутат в лабиринта от грижи и не харчат последните си сили да изкарат пари, за да се нахранят и напоят добре. Твърде интересно е и обстоятелството, което наблюдаваме и в приютите за старци. Тук ние виждаме твърде стари хора, макар че храната им не е всякога най доброкачествена, нито пък жилищните им условия са най-добри. Въпреки това много от тях живеят твърде дълъг живот, защото не са под гнета на най-важното условие, което състарява човека преждевременно — грижите около съществуването ни.
Те не се грижат за насъщния, водят сравнително редовен живот, лягат рано и стават рано, хранят се леко, не пият спиртни пития и не заболяват от простуда, на връщане от стоплените театри или
салони
, защото не ходят на такива, нито берат ядове около богатствата си, защото немат такива.
И са щастливи. Щастливи са, защото имат най-голямото богатство, което може да им даде животът: да са здрави и да съзна-ват, че живеят. Наистина лишени са от разкошни стаи, хубави мебели, финни напитки и изрядни блюда на трапезата, но имат здраве— най-голямото богатство което може да даде животът. А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив. Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр.
към текста >>
76.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако ги засегна, всички трябва де бягате от
салона
навън.
Тъй щото грехът се явява от желанието на човека за придобиване. Когато някой иска да стане силен, да направи нещо в света, в него се ражда греха. Грехът са явява в яденето, в пиенето, в мислите, в чувствата, в по-стъпките — навсякъде се явява грехът. Грехът се явява като една възможност за извършване на нещо. Има и други причини за раждане на греха, които аз не искам да засягам.
Ако ги засегна, всички трябва де бягате от
салона
навън.
Не е лесно да се борави с материята на греха. Представете си, че някой иска да ви направи няколко експерименти със задушливи газове. Как мислите, можете ли да останете безопасно на мястото, дето тия опити се произвеждат? Всички ще изскочите навън. Някои казват: разкажи ни за греха.
към текста >>
77.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ости и аз останахме в
салона
.
Тези опити не оставяха вече никакво место за съмнение. На 21 февруари се направи друг опит, у мене, в присъствието на моите колеги и приятели Даниел Бертело и генерал Феррие. членове на Академията на Науките и на д-р Ости. Първата част на опита бе направена от генерал Феррие, който, сам, в моята библиотека, написа три фрази върху три листа хартия, които Кан го помоли да сгъне колкото може повече пъти. Докато генералът пишеше, Кан, придружен от Бертело, мина в предверието.
Ости и аз останахме в
салона
.
След неколко време Кан се върна с Бертело. Бертело се присъедини към нас в салона, а Кан остана сам с генерал Феррие. Тогава, според разказа на генерал Феррие, Кан стоял на 1-3 м. от него, който бил седнал. Сгънатите листове били смесени.
към текста >>
Бертело се присъедини към нас в
салона
, а Кан остана сам с генерал Феррие.
членове на Академията на Науките и на д-р Ости. Първата част на опита бе направена от генерал Феррие, който, сам, в моята библиотека, написа три фрази върху три листа хартия, които Кан го помоли да сгъне колкото може повече пъти. Докато генералът пишеше, Кан, придружен от Бертело, мина в предверието. Ости и аз останахме в салона. След неколко време Кан се върна с Бертело.
Бертело се присъедини към нас в
салона
, а Кан остана сам с генерал Феррие.
Тогава, според разказа на генерал Феррие, Кан стоял на 1-3 м. от него, който бил седнал. Сгънатите листове били смесени. Един от тях бил сложен на масата, под една чаша. Кан се допрял набързо до него с показалеца си.
към текста >>
Докато ти пишеха, Кан остава в
салона
с нас и участва активно в нашия разговор.
Друг опит бе направен у мене, след неколко дни, на 3 март, в присъствието на Даниел Бертело, на генерал Феррие, на моя син Д р Шарл Рише, на Д-р П. Ласаблиер, на М. Риперт, на г жа Льо Бер, моя дъщеря и на Д-р Ости. В първата част на опита Бертело и г-жа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и г-жа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса.
Докато ти пишеха, Кан остава в
салона
с нас и участва активно в нашия разговор.
Тогава Бертело отваря вратата на салона. Бертело и г-жа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си. Кан остава прав пред тях, на около метър и половина. Бертело взема всички хартии в ръцете си, размесва ги и наслуки дава на г-жа Льо Бер две от тях, така че и у него остават две, но нито той, нито г-жа Льо Бер знаят съдържанието на хартиите, намиращи се в техните ръце. „Започнете с г-жа Льо Бер“, казва Бертело.
към текста >>
Тогава Бертело отваря вратата на
салона
.
Ласаблиер, на М. Риперт, на г жа Льо Бер, моя дъщеря и на Д-р Ости. В първата част на опита Бертело и г-жа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и г-жа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса. Докато ти пишеха, Кан остава в салона с нас и участва активно в нашия разговор.
Тогава Бертело отваря вратата на
салона
.
Бертело и г-жа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си. Кан остава прав пред тях, на около метър и половина. Бертело взема всички хартии в ръцете си, размесва ги и наслуки дава на г-жа Льо Бер две от тях, така че и у него остават две, но нито той, нито г-жа Льо Бер знаят съдържанието на хартиите, намиращи се в техните ръце. „Започнете с г-жа Льо Бер“, казва Бертело. Г-жа Льо Бер посочва лявата си затворена ръка.
към текста >>
се състоя братска сбирка по случай откриването на братския
салон
.
Вести Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф. Hugo Ceretti съобщава, че почва де разпространява чрез радио станция Rosario, на която той е главен инженер идеите който в. „Frateco“ носи и учението на Учителя. В Ст. Загора на 27 м. м.
се състоя братска сбирка по случай откриването на братския
салон
.
Присъстваха гости от околията и близките градове. В Бургас на 26 м. м. се състоя братска среща от околните села, по случай началото на новата духовна работа. Сказка за 7-те рилски езера е държал пр. М. Ж.
към текста >>
78.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На определения час, всички събрани, тръгваме за „нашия
салон
“—хубава слънчева полянка на източния край на парка, която служи за игрище на футбол, сега обаче съвсем свободна — на наше разположение.
Прекрасен слънчев ден. Един от тези дни, когато цялото небе говори и излива благословението Божие изобилно. Рано сутринта ние сме вече в парка при красивата статуя „Танцьорка“ знаменита скулптурна работа, изобразяваща млада и стройна танцьорка пълна с радост и живот. Около статуята — рози, само рози. Едно от най привлекателните кътчета на парка.
На определения час, всички събрани, тръгваме за „нашия
салон
“—хубава слънчева полянка на източния край на парка, която служи за игрище на футбол, сега обаче съвсем свободна — на наше разположение.
Денят е божествен, слънчев, топъл. Ние почваме нашите упражнения. Чува се бълг. слово, бълг. песни, свещените песни за Любовта, за новия ден, за слънцето, за радостта и братството, за правата мисъл и чистото сърце.
към текста >>
79.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
После отидох към
салона
, а от там към полянката, където се играят гимнастическите упражнения.
Ние не знаехме, къде е, жив ли е и как да го потърсим. А мен много ми бе мъчно за него — тъй го обичах. И преди две години чух за бр. Л. че той може да ни каже по друг път къде е брат ми. Отидох. Говорих с него.
После отидох към
салона
, а от там към полянката, където се играят гимнастическите упражнения.
И не можете да си представите моето учудване до обезумяване, когато видях всред полянката, този, когото бях видяла в оная паметна нощ. Този, когото бях търсила цели 19 години. И ето, той стоеше заобиколен от група хора, които слушаха това. което той говореше. Исках да се втурна и извикам с всичкия си глас: — Намерих те, намерих те най-после!
към текста >>
И каква изненада бе за мене, когато чух да се пеят в
салона
същите ония песни, които аз бях пяла в оная нощ.
Искам да кажа и това, че преди, страдах много от подуване на ръцете и краката. Нещо, което ужасно ме измъчваше и пречеше да върша работата си. Но сега мога с радост да кажа, че съм напълно здрава — нито ръцете, нито краката ми се подуват и болят. Как се излекувах? — Слушайки и изпълнявайки колкото мога това, което Учителя ни учи.
И каква изненада бе за мене, когато чух да се пеят в
салона
същите ония песни, които аз бях пяла в оная нощ.
И до днес, душата ми не престава да пее химни и благодари на Бога за великата Му милост, че ми отвори очите да видя светлината, която е дошла в света — да видя Учителя. написала: Benitta
към текста >>
80.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
г., в
салона
на Военния клуб.
Намали ли се дебелината на врата, изтънее ли (в туберкулозните), това е лош признак, но и увеличили се много, (апоплектичните натури), това е също не добър знак. Късите дебели вратове са признак на затлъстяване и апоплексия. Старите гърци са смятали като норма лицето да е равно на една десета от ръста на тялото, а челото на една трета от лицето. Л. Лулчев (следва) Една сказка На 20. XI т.
г., в
салона
на Военния клуб.
в Пловдив зъболекаря М. Стоицев изнесе една сказка в полза на питомците в Пловдивското сиропиталище на тема: „Моралните добродетели на човека, необходими за неговото физическо и духовно усъвършенстване. Ето в резюме какво каза: „Силата на човека е в неговата разумна и силна връзка с Бога. Тази сила човек трябва да пролей в истината и правдата в живота и с неговия мощен дух да управлява всичко разумно. Каза също, че породи липсата на силна вяра в Бога, в човека липсва и съзнанието, да живее съгласно законите на живата природа: как да се храни, какво да пие, как да диша, как да използва слънчевата енергия и пр.
към текста >>
81.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След силната светлина в
салона
, при влизането в кухнята човек беше с чувството, че влиза в зимник или в пещера.
Отидох у приятеля ми Р. вечер. Семейството се беше събрало на вечеря около голямата маса под достатъчно силна електрическа лампа. Отсъстваше синът им X. Видях го свит в кухнята на една кушетка. В средата на стаята, на няколко метра далеч от него, на тавана, висеше малка електрическа лампичка, не по-светла от 15 свещи.
След силната светлина в
салона
, при влизането в кухнята човек беше с чувството, че влиза в зимник или в пещера.
На тая светлина, на която едвам беше достатъчно да се различават формите на предметите, X. четеше някаква книга. Не беше учебник. Това беше никакъв миниатюрен номер на Всемирна библиотека, чийто букви бяха толкова дребни, че и при най-силна дневна светлина едва могат да бъдат четени. Но не стигаше и това.
към текста >>
82.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е
салонът
за събрания на Всемирното Братство.
И тук, както и навсякъде, болшинството от хората служат на един Бог — Мамона, личния егоистичен интерес, макар да принадлежат на най-различни вероизповедания и да имат най-различни мирогледи. И все пак, вечно зеленото аязмо бди над града в неотменна стража и безмълвно шепне всекиму, който из низините на града би отправил погледа си към него: има вечни истини, има вечна красота, вечен живот. Освен бързопреходното и нетрайното, т. е. това, към което всички сляпо се стремят — материалното — съществува и нещо вечно, пълно с дълбок смисъл и то е което дава истинска цена на живота, а не спечелените хиляди и милиони. Високо над града, малко на дясно от аязмото и на същата височина като него се издига бяло здание, над което се вижда борова гора.
Това е
салонът
за събрания на Всемирното Братство.
Вечер, или сутрин рано, когато има събрания, в бялото здание пламват огньовете на електрическите лампи. Гледани от далеч, те блестят с чудна светлина на височината, като някакъв фар, всред бурното море на живота. Долу, в низините на града, всеки залутал се след илюзиите на живота пътник, ако дигне за момент нагоре очи, ще го види. Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“ Истински реалното е там, горе. Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност салон, и на която физическата светлина е само един символ.
към текста >>
Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност
салон
, и на която физическата светлина е само един символ.
Това е салонът за събрания на Всемирното Братство. Вечер, или сутрин рано, когато има събрания, в бялото здание пламват огньовете на електрическите лампи. Гледани от далеч, те блестят с чудна светлина на височината, като някакъв фар, всред бурното море на живота. Долу, в низините на града, всеки залутал се след илюзиите на живота пътник, ако дигне за момент нагоре очи, ще го види. Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“ Истински реалното е там, горе.
Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност
салон
, и на която физическата светлина е само един символ.
Истински реалното е във вас, а не вън от вас. Но там. в този салон, поде неизразимото по дълбочина и сила слово на Учителя, вие ще се научите да го търсите и намерите в себе си. Днес посетителите на този салон са малцина. Но ще дойде ден, когато очите на старозагорци ще се отправят нагоре.
към текста >>
в този
салон
, поде неизразимото по дълбочина и сила слово на Учителя, вие ще се научите да го търсите и намерите в себе си.
Долу, в низините на града, всеки залутал се след илюзиите на живота пътник, ако дигне за момент нагоре очи, ще го види. Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“ Истински реалното е там, горе. Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност салон, и на която физическата светлина е само един символ. Истински реалното е във вас, а не вън от вас. Но там.
в този
салон
, поде неизразимото по дълбочина и сила слово на Учителя, вие ще се научите да го търсите и намерите в себе си.
Днес посетителите на този салон са малцина. Но ще дойде ден, когато очите на старозагорци ще се отправят нагоре. Ще дойде ден, когато, разочаровани от човешката несъвършена мъдрост и от безсмислицата на суетния живот, старозагорци ще се отправят там, към бялото здание, отгдето единствено могат да почерпят духовна светлина, нужна за да осмисли живота им. Нова Загора. Тя е център на една околия, в която, в сравнение с другаде, има извънредно много духовно пробудени хора.
към текста >>
Днес посетителите на този
салон
са малцина.
Но хората още са слепи за реалното, те тичат като на сън, след измамните видения на живота и мислят, че са „реалисти.“ Истински реалното е там, горе. Истински реалното е в онази духовна светлина, която излиза от този скромен по размери и външност салон, и на която физическата светлина е само един символ. Истински реалното е във вас, а не вън от вас. Но там. в този салон, поде неизразимото по дълбочина и сила слово на Учителя, вие ще се научите да го търсите и намерите в себе си.
Днес посетителите на този
салон
са малцина.
Но ще дойде ден, когато очите на старозагорци ще се отправят нагоре. Ще дойде ден, когато, разочаровани от човешката несъвършена мъдрост и от безсмислицата на суетния живот, старозагорци ще се отправят там, към бялото здание, отгдето единствено могат да почерпят духовна светлина, нужна за да осмисли живота им. Нова Загора. Тя е център на една околия, в която, в сравнение с другаде, има извънредно много духовно пробудени хора. Тук почти във всяко село има голяма група от хора, които са възприели новия духовен мироглед и имат голяма светлина за живота.
към текста >>
83.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Големият
салон
беше дотолкова изпълнен с народ, че не оставаше нито едно свободно място.
Защото Учителят не само говори, но той веднага прилага своето учение в живота и лично води своите ученици и последователи далече в планините, показвайки при това необикновена издръжливост. Дори ако някой не вярва в неговите идеи, когато види всичко това, когато види резултатите на неговото учение, не може да не се съгласи, че думите на Учителя са велика истина. Освен това, огромното количество негови беседи, оригинални и несравними с нищо друго, ни дават представа за неговия дълбок ум, за редкия му талант и велика мъдрост. Често аз се спирах изумена пред този грандиозен материал и мислех: „Как е възможно всичко това да бъде дадено само от един човек! “ При първото ми посещение на .Изгрева“, аз присъствах на неделната беседа.
Големият
салон
беше дотолкова изпълнен с народ, че не оставаше нито едно свободно място.
Между слушателите му имаше много мъже и жени, непринадлежащи към учението, но дошли от София за тази беседа. Учителят говори много тихо, и, за съжаление, аз не можах да разбера всичко, но за мене беше голяма радост да виждам как се оживява и без това живото и красиво негово лице и каква мекота, хармония и доброта лъха от него. То живееше с всяка своя черта, то говореше на душата. Речта му беше естествена и свободна, като че ли това не бе лекция, а приятелски разговор на баща със своите деца. По средата на залата, на една маса, близко до Учителя, стояха няколко стенографи, които записваха всяка негова дума.
към текста >>
84.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Навреме пристигнаха и книгите пратени от брат Боев, които раздадох, тук са във възторг от всичко чуто —
салонът
бе препълнен.
4) Трезвеност, планинарство и вегетарианство. В същото д-во е открит теоретически и практически курс върху науката за храненето и вегетарианската кухня — ръководен от П. Г. Пампоров. Същевременно започва цикъл сказки върху учението на Всемирното братство — в етичната секция на същото д во. Исландия — Рейкявик На 13 февруари повторно държах сказка за идейните движения в България, като обстойно се спрях на богомилството и бялото братство, а на екрана с другите картини показах накрая и лика на учителя Дънов, рисуван от Б. Георгиев.
Навреме пристигнаха и книгите пратени от брат Боев, които раздадох, тук са във възторг от всичко чуто —
салонът
бе препълнен.
Наскоро, по желание, ще потретя на същата тена. Ив. X. Кр. КНИЖНИНА Тебе аз дарувам (Тайното учение на Тибет) от Аменхотеп IV. Египетски фараон, който царували от 1360— 1350 пр. Рожд. Хр.
към текста >>
85.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Също избягвайте, в тяхно присъствие да говорите лошо за някого, както това често става в
салоните
, дето с най-невинния изглед, се говори лошо за най близките приятели.
Трябва добре да се помни, че всичките наши думи и всичките наши постъпки не са нищо друго, освен резултат от самовнушение, предизвиквани, при повечето случаи, от внушението на примера или на слушаните думи. Какво би трябвало да правят родителите и наставниците, за да препятстват да не проникват у децата вредителни самовнушения, а напротив да спомагат за загнездването в тях на добрите? Преди всичко — всякога пред тях да бъдат равномерни и спокойни и да им говорят, с мил, но в същото време с твърд и решителен тон. По този начин, най лесно се привикват децата да слушат: при това, в тях няма да се породи желание да оказват каквато и да било съпротива. Особено — и това е най-главното — в отношенията си към децата, отбягвайте грубостите: защото с това всякога рискувате да предизвикате в тях самовнушение на страх, придружено с омраза.
Също избягвайте, в тяхно присъствие да говорите лошо за някого, както това често става в
салоните
, дето с най-невинния изглед, се говори лошо за най близките приятели.
Децата неминуемо подражават лошия пример; това може да повлече след себе си, в някой случаи, най печални последици. Пробуждайте у децата желание да се запознават с явленията на природата и старайте се да ги заинтересувате с разбираеми обяснения, давани с жив и занимателен тон. Отговаряйте благосклонно на всичките им запитвания и не ги отблъсквайте с думите: „Дотегнал си ми, остави ме спокоен, ти ще го узнаеш. когато настане време за това.“ При какъвто и да било повод, никога не говорете на детето: „Ти си мързелив, ти за нищо не си способен и т. н.“ Тия упреци могат да предизвикат у него действително съответстващите недостатъци.
към текста >>
86.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И колко много майката оставала изненадана и учудена, когато детето горчиво плачело, като виждано майката да къса цветя от градината, за да ги сложи в сребърни вази в
салона
.
—О, мамичко, но цветята ми разказват толкова хубави приказки И феите също. — О, мое дете, ти фантазираш. — Ах, мамичко, нима не знаеш, че всяко живо същество си има език? Нали Бог е баща на всичко живо — Той на всички е дал език да се разбират. Младата майка изглеждала дълго своята приказно красива дъщеря и се чудела от где е научила тя тия мъдрости.
И колко много майката оставала изненадана и учудена, когато детето горчиво плачело, като виждано майката да къса цветя от градината, за да ги сложи в сребърни вази в
салона
.
— Но, дете мое - казвала майката, защо плачеш, всички хора така правят, какво лошо има, че съм откъснала цветя. — О, мамичко, но ти не виждаш ли колко страдат цветята, когато им отнемаш цветовете? Тях ги боли, боли ги мамичко. — Ти си много чувствителна, Божидара — казвала майката, не бива да си дотолкова. Но Божидара ставала все по-странна и по-странна.
към текста >>
87.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление, към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до
салона
за събрания, обградена с млади борови дървета.
Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още с полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу, в низините, спи.
Из жилищата на Изгрева почват да излизат една след друга редица фигури, които се отправят по едно направление, към широката поляна, намираща се в центъра на Изгрева, близо до жилището на Учителя и до
салона
за събрания, обградена с млади борови дървета.
На алеята, пред поляната, вече са застанали мълчаливи, съсредоточени мъже и жени. Всички като че ли очакват нещо. Постепенно хоризонта на изток пламва с ярка червенина и красавицата зора се появява като прекрасна фея, съобщавайки ни за пристигането на слънцето. Ето че и то се показва. Огромното червено кълбо бавно и тържествено изплува из зад хоризонта.
към текста >>
88.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В
салона
на братството сварихме събрание.
Една след друга се редяха песни. Кавала също взе живо участие. На Великден — много красив слънчев ден, по билото на планината през връх Св. Никола слязохме в розовата долина и отидохме в Казанлък. Там в низката равнина намерихме също високи върхове — върхове на духа, върхове на мисълта, върхове на стремеж към нов живот, пълен с любов и хармония.
В
салона
на братството сварихме събрание.
Четеше се беседа от Учителя. Чудно хубава беседа, в която имаше храна и метод за работа, както за отделния човек, така и за колективното общество. Тук се чуваше гласа на живата Природа, която призовава своите деца към разумна работа и отношения. Няколкото песни след беседата благословиха посетите семена в душите на учениците. На другия ден имаше обща братска вечеря.
към текста >>
89.
-
От друга страна, кооперацията работи чрез създаване на кооперативни библиотеки, читални, театрални
салони
, за повдигане на духовното равнище на членовете — кооператори, а после и на цялото село.
Модерните села на западна Европа, които по-скоро приличат на хубави градове, са все още блян за нас. Но не може да се отрече и факта, че след войните нашите доскоро забравени и пустеещи села, се събуждат и разхубавяват, че в тях закипява по-усилен духовен живот. Това явление се дължи на много причини, една от важните, от които е кооперативното осъзнаване на селячеството и по-широката дейност, която го развива в това отношение за подобряване на материалния си и духовен бит. Кооперацията създава в селата кооперативни банки, магазини, фурни, сушилни за плодове, мандри и др. И, обикновено, зданията, в които се помещават тези стопански учреждения, са едни от най-хубавите в селището.
От друга страна, кооперацията работи чрез създаване на кооперативни библиотеки, читални, театрални
салони
, за повдигане на духовното равнище на членовете — кооператори, а после и на цялото село.
Кооперацията може и трябва да бъде огнище за стопански и духовен възход на селото. Тя е направила много, за да се промени старото кирпичено село. Да се сплотим всички около кооперацията — една от големите виновници, за да се създаде новото, културно и благоденстващо село! Хр. Бояджиев КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА. (5) ЕЗИКЪТ НА ФАКТИТЕ (продължение от брой 269) Че материализмът е вяра, и че тази вяра не почива на нищо друго, освен на предположения, изтъкнахме в миналите броеве на вестника.
към текста >>
90.
-
току що се запознала с идеите на новото учение посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на Учителя, които се четяха в
салона
на братството.
И ние трябва да произнесем мощното слово: сухи кости от по цялото лице на земята, от четиритех й краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божий иде и той ще влезе в вас! Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло. И ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, свободни, съгласно с вашето сърце, с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! Из „Царството на живата природа“ Оградата на „Изгрева“ Сестра Б. от гр. К.
току що се запознала с идеите на новото учение посещаваше редовно събранията на местното братство и ревностно проучваше беседите на Учителя, които се четяха в
салона
на братството.
Тя копнееше да отиде в София на Изгрева, да види тамошното братство, да се запознае със софийските братя и сестри, за които тя си мислеше, че са светии, и най вече да види Учителя. И наистина, в скоро време тя можа да осъществи това си желание. Отиде в София и, след като престояла на Изгрева 2-3 дни, се върна дълбоко разочарована от проявите на някои братя и сестри изгревчани. Тя сподели своето разочарование с един от старшите братя и го помоли да й обясни тия неща. — Вие имате ли къща с двор и градина?
към текста >>
91.
-
Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в
салона
, показва картините си.
Това ще остане в него и в бъдеще, а другите неща са скрити. Когато се гради целокупното здание, споровете ще изчезнат. Всички петна, които съществуват, са временни. Кой бояджия, като е работил, не е оцапал дрехата си? Кой художник, като е рисувал картините си, не се е оцапал?
Обаче, след като нарисува картините си, той дава изложение, разхожда се в
салона
, показва картините си.
Ние сме художници, които рисуваме, но един ден, когато свършим картините си, ще изложим пред хората, да си дадат мнението. Това е животът на безсмъртието. Тогава ще кажем: Елате да видите живота, който пониква на земята. Тогава всички ще се зарадвате, и ще видите, че всички страдания и радости представят Божествено благо, дадено от Бога. Казвам: светът се преобразява вече.
към текста >>
92.
-
Работническото сдружение в Севлиево представи в
салона
на И.
Нагърбвайки се с новото трето издание на драмата, книгоиздателство „Братство“ разчита че ще бъде подкрепено в нейното разпространение от всички свои читатели и абонати. Цената на книгата ще бъде 20 лева, но за тия, които се абонират най-късно до крея на м. февруари, се отстъпва само за 10 лева. Записвайте абонати и изпратете сумата до книгоиздателство „Братство“ — Севлиево“. „Изпуснати хора“ на Севлиевската сцена На 3 януари т. г.
Работническото сдружение в Севлиево представи в
салона
на И.
Томев драмата „Изпуснати хора“ с небивал успех. Огромното помещение беше препълнено, предимно от хоро на труда. Играта, изобщо, беше сполучлива. Някои от участващите играеха много добре, а други задоволително. Ефекта, обаче, беше силен.
към текста >>
93.
-
Ако е възможно за жицата да праща светлина и да осветлява целия
салон
тук, защо човек да не може да осветлява една местност?
Тогава той е направен по образ и подобие на Бога, ще бъде красив и от половин километър ще чувстваш ухание да излиза от него. От половин километър ще виждаш светлината да излиза от него и да осветява цялата местност. Един човек, който е по образ и подобие, той осветлява цялата местност, Това предстои на хората. Ако една жица може да бъде проводник на електричеството, защо вие да не бъдем проводници на Бога? Възможно е.
Ако е възможно за жицата да праща светлина и да осветлява целия
салон
тук, защо човек да не може да осветлява една местност?
Христос казва: „Вие сте виделината на света“. Сега туй няма да става по наше желание. То е определено. Бог изисква да бъдем подобни на Него. Казва: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш небесни“.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
След малко дохожда учителят в училище; в
салона
на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая.
Естествената сряда за детето е любовната атмосфера, думи на симпатия. Когато няма тази атмосфера, бедното дете страда, като растение лишено от слънце. Веднъж учителят закъснял няколко минути, понеже имал друга работа. Учителката влязла на време в своята стая, но за да мируват в другата стая, тя влязла там, набила няколко души, а на другите се заканила грозно, че ще ги изпобие, ако се мръднат или даже пошушнат. След това ги оставила сами и отишла в своята стая да работи.
След малко дохожда учителят в училище; в
салона
на училището той се вслушва и не чува никакъв шум в своята стая.
Той очаквал грозен шум, понеже били оставени сами. Той си казал: да не би да има някой при тях. Като влязъл в стаята, забелязал, че в стаята царува гробно мълчание, и всички ученици като заковани стоят на местата си с двете си ръце върху чина. Като влязъл, чак тогаз се прекъснала тишината и всички почнали да се оплакват: „мен ме би учителката“, „и мен ме би“ и пр. Децата се страхували от учителката ; в същност този техен страх е бил отрова за техните нежни души.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Един ден, като плачеше жена ми отчаяно, внезапно на вратата на
салона
се чуха три остри почуквания, като че някой, който иска да влезе, почука три пъти.
“ Същият сън след три деня се повторил с най-голяма точност. Една приятелка па жена ми беше й. казала, че този сън трябва да се вземе като едно лично изявление на детето. Нещастната жена, въпреки това, продължаваше да не вярва, че детето ще й се върне отново, особено пък като знаеше, че наскоро преди това тя бе пометнала и във връзка с това прекарала такива боледувания. които я карали да вярва, че тя въобще няма повече да зачене.
Един ден, като плачеше жена ми отчаяно, внезапно на вратата на
салона
се чуха три остри почуквания, като че някой, който иска да влезе, почука три пъти.
Трите ни момчета, които бяха в стаята и също така чуха почукването, отвориха вратата и извикаха: „влез, лельо Катерино! “ Но никой не влезе и салонът, към който водеше вратата, на която се чукаше, беше празен и тъмен. Впечатлението от тази случка беше много по-чувствително, защото жена ми в това време беше в едно особено състояние на отчаяние. Още същата вечер решихме да направим един сеанс, които после продължавахме методично цели три месеца. Участваха жена ми, тъща ми и аз, а понякога и най-голямото ни момче.
към текста >>
“ Но никой не влезе и
салонът
, към който водеше вратата, на която се чукаше, беше празен и тъмен.
казала, че този сън трябва да се вземе като едно лично изявление на детето. Нещастната жена, въпреки това, продължаваше да не вярва, че детето ще й се върне отново, особено пък като знаеше, че наскоро преди това тя бе пометнала и във връзка с това прекарала такива боледувания. които я карали да вярва, че тя въобще няма повече да зачене. Един ден, като плачеше жена ми отчаяно, внезапно на вратата на салона се чуха три остри почуквания, като че някой, който иска да влезе, почука три пъти. Трите ни момчета, които бяха в стаята и също така чуха почукването, отвориха вратата и извикаха: „влез, лельо Катерино!
“ Но никой не влезе и
салонът
, към който водеше вратата, на която се чукаше, беше празен и тъмен.
Впечатлението от тази случка беше много по-чувствително, защото жена ми в това време беше в едно особено състояние на отчаяние. Още същата вечер решихме да направим един сеанс, които после продължавахме методично цели три месеца. Участваха жена ми, тъща ми и аз, а понякога и най-голямото ни момче. Още от първото заседание ние имахме работа с две невидими същества, от които едното се обяви за нашата дъщеря Александрина, другото една мия сестра, Джанина, която отдавна беше починала на 15 годишна възрасти и сега, както сама каза, била станала ръководителка на малката Александрина. Последната (Александрина) се изразяваше все тъй детински както правеше това приживе, когато другата, сестра ми, се изразяваше винаги коректно и интелигентно и много често вземаше думата, било за да поясни казаното от Александрина, която не винаги разбирахме, било за да придумва жена ми да вярва на думите на малката щерка.
към текста >>
В първото заседание Александрина каза, че тя се е явила на сън на майка си и тя е чукала на вратата на
салона
, за да обяви своето присъствие, та по този начин да утеши майка си.
Впечатлението от тази случка беше много по-чувствително, защото жена ми в това време беше в едно особено състояние на отчаяние. Още същата вечер решихме да направим един сеанс, които после продължавахме методично цели три месеца. Участваха жена ми, тъща ми и аз, а понякога и най-голямото ни момче. Още от първото заседание ние имахме работа с две невидими същества, от които едното се обяви за нашата дъщеря Александрина, другото една мия сестра, Джанина, която отдавна беше починала на 15 годишна възрасти и сега, както сама каза, била станала ръководителка на малката Александрина. Последната (Александрина) се изразяваше все тъй детински както правеше това приживе, когато другата, сестра ми, се изразяваше винаги коректно и интелигентно и много често вземаше думата, било за да поясни казаното от Александрина, която не винаги разбирахме, било за да придумва жена ми да вярва на думите на малката щерка.
В първото заседание Александрина каза, че тя се е явила на сън на майка си и тя е чукала на вратата на
салона
, за да обяви своето присъствие, та по този начин да утеши майка си.
Тя прибавя още следните думи: „мила мамичко, не плачи вече: аз скоро ще се опитам да се явя пак на света, Преди Коледа ще бъда при вас“. Поcле продължи: „мили татко, аз пак ще дойда! Кажете това и на другите роднини и на леля Катерина, че аз ще дойда пак преди Коледа“ Тези съобщения продължиха три месеца с малки промени и се състояха в непрестанното обявяване, че детето ще се повърне в обятията на майка си. Тези съобщения свършваха винаги с думите: „аз ви напускам сега. Леля Джанина иска да спя“.
към текста >>
им се позволи да влизат в
салона
при гостите.
Нейните нежности са кротки и грациозни и като се хване о майка си, тя дълго не иска да се отдели от нея. Само в такива случаи отстъпва у нея влечението да се уединява и занимава сама. Ако в такъв случай майка й поиска да я остави, за да си гледа работата, тя плаче. Много интересно е да се наблюдават), различното държане на двете малки момичета. когато напр.
им се позволи да влизат в
салона
при гостите.
Мария Паче върви направо и без колебание подава всекиму ръка, разточително дава целувки и разговаря, а Александрина веднага бърза да си скрие насълзените очички в коленете на майка си. След няколко минути, обаче, сцената се променя. Мария е вече уморена от забава с хората и иска да си отиде, а Александрина, която между другото е свикнала с новите хора, не иска вече да си отиде и, седейки на коленете да маяка си, слуша внимателно, какво се говори, като че я интересува разговора. Във всичко това Александрина прилича напълно на починалата си едноименна сестричка. И по други специални характерни черти детето приличаше на сестричката си.
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Две години по-късно, той наел един голям
салон
в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия.
Но още от началото се разбрало, че тая професия не е за него. Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание. Заловил се да превежда някои капитални съчинения от французки на немски, като напр. Телемаха, и след това се установил в Париж, дето станал собственик на едно възпитателно заведение за момчета. Тогава бил едва на 24 годишна възраст, обстоятелство, което показва, колко е бил смел и самостоен в своите инициативи.
Две години по-късно, той наел един голям
салон
в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия.
Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр. По темперамент той не само не е бил импулсивен и раздразнителен, каквито качества изобщо се приписват на неговите съотечественици, но всякога е проявявал пълно хладнокръвие и голяма предпазливост, а главно, неговите разсъдъчни способности били очебийни. По ръст той е бил по-нисък от среден, добре сложен, с голяма, валчеста, плътна глава, с резки черти на лицето си и със светли, сиви очи. По маниера си, отличавал се със сериозност и мудност в говора и с достойнство в обноските си. Такъв е бил човекът, предназначен да основе спиритуалистическата школа в Франция и чиито съчинения (някои оригинални, а други продиктувани от духовния свет) са претърпели безброй издания.
към текста >>
Те се осветляват от фалшивия отблясък на лампите или полилеите на
салоните
, и човек, който е достатъчно наблюдателен и сигурен в себе си, няма да се остави да бъде измамен или малко-много увлечен, съблазнен или магнетизиран от техните перфидни изгледи.
За да се познае добре съществото, забулено от формата му, трябва се изучи от две страни: в движение и в почивка. Който е видел едно лице само в момента, когато то действа, осветлено от страстта или съставено от лъжливите навици на обществото, той не може да си образува едно сигурно и ценно схващане, а рискува да види само една лицемерна маска, зад която съществото се преструва и се крие ! Окото, устата, веждата и всички меки или подвижни части на лицето, които се поддават тъй лесно на изменение от един упражнен и ловък човек, често измамват наблюдателя. Тия гъвкави органи, поставени под пряката власт на волята, се свиват един след друг при най-различните и най-противоположните усещания; те се подчиняват рабски на ловката игра, от която се състои в голяма част таланта на комедията! Фалшиви усмивки, лицемерни погледи, престорени вълнения, прикрити възбуждения — всичко това се проявява на световната или театралната сцена.
Те се осветляват от фалшивия отблясък на лампите или полилеите на
салоните
, и човек, който е достатъчно наблюдателен и сигурен в себе си, няма да се остави да бъде измамен или малко-много увлечен, съблазнен или магнетизиран от техните перфидни изгледи.
Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност? Нека, следователно, бъдем господари на своите увлечения, нека знаем да бъдем разсъдливи и умни и да се пазим всякога от окончателно съждение върху една толкова крехка основа. Подвижността на чертите е както движещия се пясък, който не запазва никакъв отпечатък; там съществото чертае капризно хиляди смесени линии; то е огледало, което отразява изчезващи образи преди да са всецяло обрисувани; на тая почва, съществото, като някой неуловим протей, ни се изплъзва под хилядите свои преструвки. Нека не доверяваме на играта на тоя орган и нека изследваме самия него. За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е!
към текста >>
Огънят на
салонната
лампа е изгаснал, велелепието е изчезнало, това не е вече актьорът, който виждаме на сцената, това е човекът!
Нека не доверяваме на играта на тоя орган и нека изследваме самия него. За тая цел, нека почакаме, когато чертите престанат да действат, и огънят на страстта, който осветлява лицето, угасне и настъпи почивка, и тогава, при спокойно положение, да изучим линиите, кривините и гънките на плътните части; нека изследваме особено челото, носът, ухото, брадата; нека след това съпоставим впечатленията, които сме добили от това изследване, с ония, които ни е произвело изучването на играта на подвижните части, и ако наблюдението и такта ни са направили един добър физиогномист, ние ще съзрем в тия инертни линии цялото човешко същество такова, каквото си е! Защото нямата картина, която стои пред нас, •е продукт на бавното и прогресивно съграждане на душата, от минутата, когато тя е почнала да действа върху материята! Тази форма, определена от съвкупността на линиите, е материалното разцъфтяване на душата, тя е израза на действащата й сила, излян в материята. Тук няма вече игра, изкуственост, лъжа!
Огънят на
салонната
лампа е изгаснал, велелепието е изчезнало, това не е вече актьорът, който виждаме на сцената, това е човекът!
Нека заключим тази глава, прочее, и да кажем, че познаването на човешкото същество чрез формата му подразбира две различни части: 1-о, Физиогномия или изучване на немите линии, което ни дава неизменната стойност на съществото, неговата действаща сила, неговия постоянен образ и 2-о, Патогномия или изучване играта на органите, което ни дава особено състоянието на действуването на съществото и неговия преходен образ. Нека сега, от тия две различни гледища, да изучим последователно органите на човешкото лице. (Следва) А. Бюе. КАБАЛА (Продължение от год. I, кн. X).
към текста >>
Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на
салон
с евтин наем и пр.}, Гр. Вас.
юни 1920 г., бе посветена на темата: Руската революция в светлината на окултизма. Ние присъствахме на тая лекция ч в идещата книжка възнамеряваме да дадем кратки извадки от нея. За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ. Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот. Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа.
Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на
салон
с евтин наем и пр.}, Гр. Вас.
Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др. От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес. август м. г., Бостунич ни изпрати своето кратко Curriculum vitae, което ще предадем in extenso с портрета му. Преди няколко дни получихме от същия една статия, изпратена ни от Белград, озаглавена: „Истината и лъжата на теософията“ и в която той прави много интересни и важни разобличения.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Салонът
, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него.
Тя наскоро изгубила съпруга си и била потънала в дълбока скръб. Разпутин се е наел да я утеши. Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“.
Салонът
, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него.
Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г.
към текста >>
След него почнали в известни тамошни аристократически
салони
да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия.
Синод, той бил изправен пред църковния съд. В изнесените факти бил замесен и един от неговите покровители, архиепископ Теофан. Вердиктът бил строг: Разпутин бил осъден да прекара една година в един манастир. Но при все това той сполучил да се отърве от това осъждане, като добил разрешение да се оттегли в родното си село. Скоро Разпутин бил забравен във висшите сфери на Петроград.
След него почнали в известни тамошни аристократически
салони
да говорят за една странна личност, която давала в езотеричните петроградски центрове необикновени сеанси по спиритизъм и магия.
Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
2)
Салон
за речи и тържествени събрания в университета.
Без да се дадат на човечеството висши духовни ценности на местото на ценностите, които посочва замезващият материализъм, не може да дойде новата висша култура. ___________________________________ 1) Вж. две фотографически снимки на този университет в кн. IV от год. I на „Всемирна Летопис“.
2)
Салон
за речи и тържествени събрания в университета.
Веритас „КАК ДА СТАНЕМ СИЛНИ“ „Знанието е сила. Само ИСТИНАТА е знание. Търси ИСТИНАТА и А живей“. ТЕМА ПЪРВА „Знанието е сила“ 1. Всичко в живота ни зависи от два факта: външния свят и ние, самите (Не-аз и Аз). 2.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Поетът престоя малко дни и чете беседи на 18 юни в залата на чешкия университет и на 19 юни в
салона
на „Lucerna“ пред чешкото студентство.
Датският комитет е получил изключителния мандат да учреди един временен секретариат, натоварен да осигури връзката между разните национални комитети. Прието било по принцип, че идещият конгрес ще се събере в Париж, през пролетта на 1923 год. (Mercure de France, 15 Janvier 1922.) Рабиндранат Тагор в Прага. На 18 юни м г. Прага посрещна прочутият индийски поет, философ и, както справедливо писаха вестниците, пророк Рабиндранат Тагор.
Поетът престоя малко дни и чете беседи на 18 юни в залата на чешкия университет и на 19 юни в
салона
на „Lucerna“ пред чешкото студентство.
Първата беседа засягаше религиозните течения в Индия. Поетът говореше особено за Буда и основаването на будизма. Говори, че Буда бил в историческите времена първият, който проповядвал спасението на всички хора, без разлика. Разпространението на будизма още във времето на „Учителя“ (Буда—бел. прев.) обясняваше индийският пророк с това, че Буда казал: „дошъл съм, за да ви освободя от робството на самите вас“.
към текста >>
Който е присъствал на неделната му беседа в
салона
на Lucerna, забелязал е, с каква ненаказана нега и огромна любов звучеше гласа на индийския философ, когато произнасяше името Божие, в каквато и да е форма, преповтаряйки своите стихове, например, от книгата си „Гитанджали“,—Когато произнесе думата „Му Lord“ (Боже мой), гласът му омекна в някаква си недосегаема музикалност.
Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма. Цени, обаче, като човек, който не знае никакъв религиозен фанатизъм, също тъй добре и будизма, както и християнството и само ги сравнява и тук-таме допълва.
Който е присъствал на неделната му беседа в
салона
на Lucerna, забелязал е, с каква ненаказана нега и огромна любов звучеше гласа на индийския философ, когато произнасяше името Божие, в каквато и да е форма, преповтаряйки своите стихове, например, от книгата си „Гитанджали“,—Когато произнесе думата „Му Lord“ (Боже мой), гласът му омекна в някаква си недосегаема музикалност.
Спомних си при това разказа за друг индийски учител, за Рама Кришна, който е живял преди нас и за когото професор Max Muller пише: „когато изричал името Божие или когато слушал да го произнася друг, тъй се разчувствувала неговата душа, че потъвал в сълзи! “ Надяваме се, че ще чуем още много за този светец и пионер на най-висшата идея и мнозина ще бъдат ония, които ще поведе след себе си, за да преминат великата река на Познанието. Мир да бъде с тях! Из „Okult. Revue“• Мистериите на окултизма.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой
салон
, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си.
Аз се адресирам към ония, които мислят по някога между обедите ги. Те, не се съмнявам, ще разберат откровенията, които природата е турила в чертите на човешкото лице и ще доловят всичкото значение, което един интелигентен наблюдател може да извлече от тия откровения. Който би пожелал да си направи труда да приложи тези физиогномически студии, ще признае истинността на нашите заключения. Няма нищо забавително, при това, в тоя труд, който почива на издирване, откриваше на всяка стъпка нови особености. Но същевременно няма нищо по-поучително и занимателно от тия сравнения и съпоставяния, които бърже турят начало на тази любопитна наука, която наричат аналогия.
Дето и да се намерят, на улицата, в трена, в театъра, в някой
салон
, те са навред неизчерпаеми сюжети за изучване, върху които всеки може да упражнява таланта си.
Така, скоро би могло да се дойде, чрез практика, до такава вяра в това изкуство че би могло да се направи от него един вид ръководител във всичките обществени отношения. Няма никакво съмнение, че формата е вярна представа на съществото, което живее в нея; формата е истинският израз на силата, която я оживотворява; ония, които отричат това или се съмняват в него, могат всека минута да бъдат заловени на местопрестъплението, когато си противоречат със самите себе си; но употребяват ли непрекъснато този аргумент, който оборват, за да съдят за нещата, които ги обикалят, и когато казват на пръв поглед: този плод е сух и корав, а онзи е сочен и зрял; този кон трябва да има добър ход, но нравът му е лош и неспокоен; тази крава ще дава толкова килограма мляко и пр.? Не съдят ли за това по външността и по форма та? Защо да не става същото и за човека? И като видят такъв нос, такова чело или такава уста, защо да не се каже основателно: този човек е лош, лицемерен и гневлив?
към текста >>
НАГОРЕ
