НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
472
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Построяване на братския
салон
на “Изгрева” 48.
Архитектурен план за благоустройството на “Изгрева” 44. Времето на Великия Учител 45. Електричеството на “Изгрева” и бунт на изгревяни 46. Съборът през 1926 г. и военната блокада 47.
Построяване на братския
салон
на “Изгрева” 48.
Свещените думи на Учителя за ученика 49. Незнайният войн на Бялото Братство 50. Учителят III. МАРИЯ МИХАЙЛОВА ТОДОРОВА - (8.II./21.II. нов стил 1898, гр.
към текста >>
Салонът
на “Оборище” 14 и свинете 31.
Колективно творчество 26. Таксата 27. Ще се развеселя премного заради Господа 28. “Изгревът” и Бялото Братство 29. Жабата, която донесе материализма 30.
Салонът
на “Оборище” 14 и свинете 31.
Мястото на Баучер се изкупува за “Изгрева” 32. Своеволия на “Изгрева” 33. Имотите на богатите братя 34. Никакви места 35. Къде е “Изгревът”?
към текста >>
Братските
салони
и “Изгревът” 13.
7. Кога и как бе създадена Паневритмията? 8. Откриването на извора “Ръцете” на Рила 9. Молитвеният връх при Седемте рилски езера 10. Побоят върху Учителя през 1936 г. 11. Последните дни на Учителя на земята 12.
Братските
салони
и “Изгревът” 13.
Построяване на “Изгрева” 14. Дни и години на драматични развръзки 15. Кои изпълниха Волята на Учителя? 16. Къде беше “Изгревът” на Бялото Братство в София? IХ. АНГЕЛ ВЪЛКОВ МИХАЙЛОВ (1899–1986 г.) 1.
към текста >>
Салоните
на Бялото Братство 5.
16. Къде беше “Изгревът” на Бялото Братство в София? IХ. АНГЕЛ ВЪЛКОВ МИХАЙЛОВ (1899–1986 г.) 1. Времето, което не беше дошло 2. Божият огън и Силите Господни 3. Дяволът и неговите два крака 4.
Салоните
на Бялото Братство 5.
Кой бе Учителят? Х. ПОСЛЕСЛОВ / Д-р Вергилий Кръстев ХI. КОСМОГОНИЯ И СЛОВО НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО / студия върху Словото на Всемировия Учител от Д-р Вергилий Кръстев 1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България 2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите 3.
към текста >>
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и
салона
, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и
салона
, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани. Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата салона. Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
към текста >>
Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата
салона
.
"Изгревът" Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас. "Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство. Пианистите са привилегировани.
Добрите приятели се бяха погрижили за концертно пиано, хармониум и роял, които заемаха почетните места в двата
салона
.
Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати. Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти.
към текста >>
Цигуларите не се упражняваха в
салона
.
Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд. Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар. А това респектира.
Цигуларите не се упражняваха в
салона
.
Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката.
към текста >>
Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и
салонът
започва да се изпълва.
Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката.
Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и
салонът
започва да се изпълва.
Учителят не закъснява. Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.
към текста >>
Според случая Той е или между приятелите в
салона
, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.
Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва. Учителят не закъснява.
Според случая Той е или между приятелите в
салона
, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.
Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
към текста >>
Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в
салона
да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.
Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения. Изгревяни започват своя ден с музика. Новият ден е одухотворен. Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден. Изгревяни знаят как да пеят и свирят.
Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в
салона
да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.
Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото. Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа. Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата.
към текста >>
Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина
салон
, е извор на живот, който възражда духа.
Новият ден е одухотворен. Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден. Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции. Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото.
Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина
салон
, е извор на живот, който възражда духа.
Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка. Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява. В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата. Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му.
към текста >>
Репетициите се провеждат в големия
салон
, който никога не е празен.
Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии. Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност. На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране.
Репетициите се провеждат в големия
салон
, който никога не е празен.
Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения. Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания слушател. Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон.
към текста >>
Тържественият концерт се изнася пред препълнен
салон
.
Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения. Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания слушател.
Тържественият концерт се изнася пред препълнен
салон
.
При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка.
към текста >>
То може да ви поведе към китната поляна, светлия
салон
или малката дървена къщичка.
Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича.
То може да ви поведе към китната поляна, светлия
салон
или малката дървена къщичка.
Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири". Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири". Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Отрано те заеха своите места в осветения
салон
.
Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
Отрано те заеха своите места в осветения
салон
.
След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири.
към текста >>
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в
салона
на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в
салона
на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
към текста >>
Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия
салон
и оживено коментирахме филма.
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски. Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия
салон
и оживено коментирахме филма.
Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.
към текста >>
Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над
салона
и се вгледа в белоснежните му одежди.
Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над
салона
и се вгледа в белоснежните му одежди.
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера.
към текста >>
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове,
салонът
лъчеше лунна светлина.
Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове,
салонът
лъчеше лунна светлина.
Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера. Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.
към текста >>
Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край
салона
преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера.
Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край
салона
преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.
Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
към текста >>
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в
салона
, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките.
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в
салона
, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца. Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
към текста >>
Успях само да се приближа да
салона
и застанах до прозореца.
Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
Успях само да се приближа да
салона
и застанах до прозореца.
Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири!
към текста >>
Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните
салони
.
Разбрах, че, заедно с пълноликата луна, ще бъдем единствените свидетели на тържество от музикален характер. Очаквах музика. Така и стана. На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната. Той засвири!
Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните
салони
.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
към текста >>
На вратата на
салона
срещата ни бе в мълчание.
Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости. Той затвори тихо пианото, с бавни стъпки слезе от сцената.
На вратата на
салона
срещата ни бе в мълчание.
Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита: - Чуваше ли се музиката? Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина! РS. Братът бе Асен Арнаудов, а гостуващата пианистка бе българска еврейка, състудентка на Асен.
към текста >>
5.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бяхме събрани в малкия
салон
- столовата.
"Иде, иде, иде..." Начален текст на песента: "Иде, иде, иде" Седми януари 1939 година. Първият ден на Рождество. Празник.
Бяхме събрани в малкия
салон
- столовата.
Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя.
към текста >>
Учителят се обърна към всички в
салона
: - Ще можете ли да научите новата песен?
Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той". Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване.
Учителят се обърна към всички в
салона
: - Ще можете ли да научите новата песен?
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
към текста >>
6.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените
салони
с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените
салони
с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.
А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.
към текста >>
Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките
салони
или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.
Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките
салони
или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".
Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност. В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително. Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.
към текста >>
Там се намираше най- добър за годините си концертен
салон
.
В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб".
Там се намираше най- добър за годините си концертен
салон
.
В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви.
към текста >>
В предните редици на
салона
, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.
В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси. Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон.
В предните редици на
салона
, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.
Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
към текста >>
Освен това, в
салона
на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви.
Освен това, в
салона
на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова.
към текста >>
Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен
салон
на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.
Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя. Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен
салон
на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.
На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти. Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева". Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".
към текста >>
Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в
салона
на "Изгрева".
Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в
салона
на "Изгрева".
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех. Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си.
към текста >>
7.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тръгнах си, но реших да мина покрай
салона
и да мерна с поглед прозореца на Учителя.
"Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите" Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба.
Тръгнах си, но реших да мина покрай
салона
и да мерна с поглед прозореца на Учителя.
Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец. Но сега беше много късно. За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех. Постоях под прозореца известно време.
към текста >>
8.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Влизам в
салона
.
Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката? " Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа.
Влизам в
салона
.
На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов. Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това?
към текста >>
Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния
салон
.
Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото. Той я настройва, оглежда я и започва да свири. Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото. Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката. Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.
Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния
салон
.
Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант.
към текста >>
Салонът
е примрял.
Мария му казва, че няма слух и че не може да свири. А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант.
Салонът
е примрял.
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".
към текста >>
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от
салона
им пригласят с хорово изпълнение на песните.
А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант. Салонът е примрял.
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от
салона
им пригласят с хорово изпълнение на песните.
Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?
към текста >>
А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява
салона
и сцената на две отделни, несъвместими части.
Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант. Салонът е примрял. Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя.
А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява
салона
и сцената на две отделни, несъвместими части.
Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон? " Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти.
към текста >>
Дисхармония на сцената и скандал в
салона
пред всички.
" Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант. Салонът е примрял. Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части.
Дисхармония на сцената и скандал в
салона
пред всички.
В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон? " Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти. Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно.
към текста >>
От крайните редици на
салона
аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните. Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".
От крайните редици на
салона
аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?
" Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти. Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно. Никакъв проблем. Хармонията между сцената и салона се възстановява.
към текста >>
Хармонията между сцената и
салона
се възстановява.
От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон? " Тя ми дава. Аз поисквам още два пъти. Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно. Никакъв проблем.
Хармонията между сцената и
салона
се възстановява.
Влиза Учителят и започва своята беседа. Лекцията свършва с молитва и с песни. Накрая се приближавам към Учителя и Го поглеждам. Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата". Целунах Му ръка и се отдалечих.
към текста >>
9.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в
салона
, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.
Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов. По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София. На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката. Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята. Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията.
Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в
салона
, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.
Казах му: "Мен ме има, а теб те няма! Докажи, че те имало." Братът много се обиди и си тръгна. Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа. След този случай той не ми говореше. Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.
към текста >>
10.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в
салона
и на който се свиреше по времето на Учителя.
Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване. Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството. Това е една грозна и дълга, поучителна история. Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение. И така вещите бяха раздадени, като предварително всеки бе дал някаква сума.
Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в
салона
и на който се свиреше по времето на Учителя.
Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума. Всички знаеха, че аз го платих. Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него. Той там се съхраняваше. Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон.
към текста >>
Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям
салон
.
Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в салона и на който се свиреше по времето на Учителя. Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума. Всички знаеха, че аз го платих. Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него. Той там се съхраняваше.
Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям
салон
.
Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент. Учителят много го харесваше. Беше от реномирана германска фирма. И така, тази старинна цигулка бе откупена и е в някого. Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.
към текста >>
11.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така." Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и
салона
, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.
От утре излизам в годишен отпуск." Тези думи са ми познати вече. Чувам ги за втори път. Разглеждам му гарсониерата. Има вода, парно, баня - в сравнение с неговата барака, това е дворец за него. Казах му: "За теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се.
После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така." Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и
салона
, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.
Някаква невидима могъща ръка от Небето беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация. Ние всички се родихме за една нова епоха. Само че не осъзнавахме каква е тази епоха и не осъзнавахме, че сме се новородили. Това беше най- голямата ни беда в тези времена и най-голямата задача, която всеки от нас трябваше да разреши.
към текста >>
12.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на
салона
и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.
Той се казваше Иван Антонов. Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи. Той беше астролог. Занимаваше се с много приложни окултни науки. Беше властна и динамична фигура.
На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на
салона
и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.
А какво ставаше по-рано? Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне. Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори. Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?
към текста >>
Но да бъде пазач до края на Школата." Целият
салон
мълчи.
А какво ставаше по-рано? Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно. И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне. Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори. Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?
Но да бъде пазач до края на Школата." Целият
салон
мълчи.
Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач! " И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому. Беше невъзмутим, строг и непреклонен. Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше.
към текста >>
Нали ти си пазачът на
салона
, когато се дава Словото Божие?
Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява. Проявената Истина, това е Словото Божие.
Нали ти си пазачът на
салона
, когато се дава Словото Божие?
" Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина! " И си тръгнал. Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах. Чудно е било, как са я поместили в едни от вестниците? Но нали взел позволение от Учителя, все някак се е наредило.
към текста >>
13.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Намираме се в клас, в
салона
на "Изгрева".
Буен и невъздържан. Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата. Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат. Затова той беше благодарен на Учителя. С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен.
Намираме се в клас, в
салона
на "Изгрева".
Учителят изнася Своята беседа. Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот. Ние слушаме. Музикантите са доволни от тази мисъл. А целият "Изгрев" беше музикално явление.
към текста >>
Ето Учителят излиза от
салона
и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж.
Твоят път не минава през музиката. Твоят път минава през джунглата. Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата." Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол. Не се примирява. След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него.
Ето Учителят излиза от
салона
и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж.
Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение. Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва. Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит? Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб. И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит.
към текста >>
14.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в
салона
.
Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв. А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му. По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират. Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено." Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби. Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха.
Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в
салона
.
Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком. Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа. Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува? Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха? " Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят.
към текста >>
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред
салона
.
Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства. Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства! " Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия.
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред
салона
.
Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
към текста >>
Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в
салона
на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо.
Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него.
Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в
салона
на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо.
После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!
към текста >>
" Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в
салона
, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него.
Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов?
" Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в
салона
, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него.
След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд. И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички. През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на Учителя.
към текста >>
15.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Най-интересното бе, че непосредствено пред
салона
на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града.
Превеждаше се от чужди езици отвсякъде и всякакви автори ни убеждаваха, че тяхното учение е най-духовното и най- вярното. Най-значителна бе теософската литература. Много от приятелите отначало бяха преминали през теософите. Всички окултни Школи по света имаха свои преводачи и свои представители в България. Само да искаш да четеш - имаше всичко, каквото ти "душа сака", както казваха тук, в Софийско, шопите.
Най-интересното бе, че непосредствено пред
салона
на "Изгрева" имаше един човечец, който си беше сложил една подвижна масичка и на нея продаваше всички окултни книги, които се продаваха в града.
Ние бяхме добри купувачи. Нали бяхме Духовна Школа, имаше в нея ученици - а тяхната работа е да четат такива окултни книги. И ние ги купувахме, без да знаем защо ги купувахме и какво представляваха тези книги. Забележете добре, на тази масичка не се продаваха беседите на Учителя. А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.
към текста >>
16.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа
салонът
на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа.
Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин. Беше неделя, към 10 часа сутринта.
Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа
салонът
на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа.
По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил. Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му. През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата.
към текста >>
Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в
салона
, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.
Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил.
Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в
салона
, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му.
През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата. Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата. А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам?
към текста >>
Всички приятели излизат от
салона
, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата.
По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил. Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона, който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му. През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата.
Всички приятели излизат от
салона
, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата.
А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител? " Всички чуваме този въпрос и всички мълчим.
към текста >>
След малко влязохме в
салона
и заехме местата си.
Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание? " Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим.
След малко влязохме в
салона
и заехме местата си.
Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си. Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща. Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата.
към текста >>
17.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
пред
салона
.
"Учителят готви общ обяд за изгревяни" Обикновено в неделята се правеха общи обеди, защото на "Изгрева" идваха и много приятели и гости. Сядахме на пейките и пред масите според сезона - или в трапезарията, или навън в двора, на големите дървени пейки и маси.
пред
салона
.
Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки. Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът. През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд. Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора! " И така беше организирана обща кухня.
към текста >>
18.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато аз дойдох на "Изгрева",
салонът
беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение.
Той казва: "Имаме успех с 50% - половината са извадени, половината са оставени. Те вече знаят, че ние знаем кой ги изважда и вече се срамуват. Затова ще засадим и останалите дупки." Засаждат се нови дръвчета. Селяните вече не ги пипат. Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева".
Когато аз дойдох на "Изгрева",
салонът
беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение.
Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?
към текста >>
19.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за
салона
имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата.
Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева", за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите.
Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за
салона
имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата.
Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го".
към текста >>
И прекараха електричеството на "Изгрева", и светна то в
салона
и в стаята на Учителя, и светнаха лампи в бараките на приятелите.
Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го".
И прекараха електричеството на "Изгрева", и светна то в
салона
и в стаята на Учителя, и светнаха лампи в бараките на приятелите.
На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена една голяма крушка от 500 вата, за да ни осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Но бараките на приятелите никнеха като гъби. Там бяха вече окачени електрически крушки и бараките светнаха. По-рано се осветяваха с газени лампи и фенери.
към текста >>
Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в
салона
на "Изгрева".
Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха.
Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в
салона
на "Изгрева".
Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща.
към текста >>
Направиха събрание и
салонът
се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя.
Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерствуваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя.
Направиха събрание и
салонът
се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя.
Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
към текста >>
Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в
салона
свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.
Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в
салона
свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600. Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт.
към текста >>
В този
салон
, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.
Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600. Всички слушат, но си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.
В този
салон
, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.
Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща.
към текста >>
"Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в
салона
и на "Изгрева".
Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни сцени. И обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше един урок за всички. При един друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение.
"Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в
салона
и на "Изгрева".
Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха и електрически сили и други влияния, които действуват разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
към текста >>
Вашето място не е там и пътят на Школата не е в
салон
, а в Словото на Учителя.
Този етап нашето поколение го разреши - едни бяха против, други бяха за. Но които бяха - за, Учителят ги откачи от общия електромер на Братството и те много бърже, скоропостижно си заминаха. Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте. Не мислете, че чрез вашите песни и молитви ще ги вкарате в пътя и ще трансформирате техните състояния и полета. Напротив, те са си точно на мястото, но вие не сте си на мястото.
Вашето място не е там и пътят на Школата не е в
салон
, а в Словото на Учителя.
Не знам дали ще бъда жив да доживея, дали няма да влезете в някой трафопост. Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение. Тогава ще ви кажа "браво" за вашите окултни знания. Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало". Казах му: "Внимавай сега.
към текста >>
Ако утре вие влезете в
салон
с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата.
Обяснявам му, че това е най-простият уред за засичане на електричеството. Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле. Препоръчах му да намери онази служба, която измерва тези неща и така да си реши задачата. Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство. Случи се така, че властта не разреши.
Ако утре вие влезете в
салон
с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата.
И този бунт ще се прояви и реализира. Този бунт ще ви разцепи на две. Едни - за, други - против. Такъв е законът. И накрая, Учителят ще нареди на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева".
към текста >>
20.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в
салона
на улица "Оборище" 14 в града.
Така те остават на гарата в очакване на обратните влакове. А онези, които са дошли на събора предния ден, са вече на "Изгрева". Какво става на "Изгрева"? Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора.
Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в
салона
на улица "Оборище" 14 в града.
Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона. И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад.
към текста >>
Сутринта, към седем часа, те са в
салона
.
Какво става на "Изгрева"? Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час.
Сутринта, към седем часа, те са в
салона
.
И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр.
към текста >>
И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия
салон
.
Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер. Те очакват събора. Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона на улица "Оборище" 14 в града. Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час. Сутринта, към седем часа, те са в салона.
И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия
салон
.
А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр. 5) След първото Слово на Учителя в салона в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът.
към текста >>
5) След първото Слово на Учителя в
салона
в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът.
И понеже идват по-рано от "Изгрева", заемат местата в целия салон. А софиянци, които идват по-късно, остават правостоящи. Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията на събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са на "Изгрева", ще седнат отзад. Учителят разрешава този въпрос като казва: "На всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж. беседата "Свещеният огън", 1926 г., стр.
5) След първото Слово на Учителя в
салона
в осем часа, те отиват отново на "Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът.
От улица "Оборище" Учителят отива на "Опълченска" 66. Точно по това време там Го чака един брат - Методи Константинов - и те се запътват към "Изгрева" с файтон. Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам. В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара. Той съобщава същото - направена е блокада на гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници.
към текста >>
21.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Построяване на братския
салон
на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския
салон
на "Изгрева".
"Построяване на братския
салон
на "Изгрева" По покана на Учителя през месец юли 1927 година група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския
салон
на "Изгрева".
Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг. 4.
към текста >>
Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на
салона
.
Участвуват също и следните сестри: 1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.
Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на
салона
.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки. Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите. Правело общо впечатление, че това са братя силни и с умение да строят. Освен това, били загорели от слънцето - от полското слънце на село, откъдето били дошли - което се очертавало много ярко върху белите кошули, които са носели. Елечета отгоре ги покривали.
към текста >>
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват
салона
, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
А потурите на кръста били завити с червени пояси. Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване.
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват
салона
, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие".
към текста >>
По това време, докато се строи
салонът
, Учителят държи беседите Си в
салона
на ул.
Краката им били обути с бели опинци и бели навуща. Така навремето е бил облечен българският селянин, когато е работел на полето. По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
По това време, докато се строи
салонът
, Учителят държи беседите Си в
салона
на ул.
"Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона.
към текста >>
След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов
салон
.
По същия начин те били облечени тук, на "Изгрева", и по същия начин работели всеотдайно на Божията нива. На полето в Айтоския край те орали, сеяли, копали и с труда си изкарвали насъщния си хляб за преживяване. Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество. По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14.
След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов
салон
.
Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени.
към текста >>
Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на
салона
.
По това време, докато се строи салонът, Учителят държи беседите Си в салона на ул. "Оборище" 14. След завършване на една от беседите, Учителят се обръща към сестра Савка Керемидчиева, която е стенографка и казва следното: "Рекох, идете горе на "Изгрева" и прочетете стенограмата на днешната беседа на братята и сестрите, които строят нашия нов салон. Кажете им, че Аз специално те изпращам, за да им прочетеш стенограмата на днешната беседа. Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие".
Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на
салона
.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо.
към текста >>
И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха
салона
.
Работникът е достоен не само за своята прехрана, но е достоен и за Словото Божие". Савка се качва горе, прочита беседата и завършва с горните думи на Учителя, които са изказани в един библейски стих именно за участниците в строежа на салона. Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога. Те не бяха забравени. Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя.
И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха
салона
.
Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
към текста >>
След построяването на
салона
, става един от най-големите събори в София.
Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш.
След построяването на
салона
, става един от най-големите събори в София.
Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година. В този период са изнесени девет беседи, които се отпечатват в томчето "Пътят на ученика". В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна. Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август. Участниците в екскурзията са 450-500 души.
към текста >>
Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен
салон
, но това се отнася за
салона
на ул.
На 28 август вали сняг и снежната покривка достига 40-50 сантиметра. Запалените огньове горят край Мусаленското езеро и по- голямата част от братята и сестрите осъмват при огньовете. Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг. Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм.
Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен
салон
, но това се отнася за
салона
на ул.
"Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон. Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него. Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.
към текста >>
Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения
салон
.
Никой не се разболява, макар че повечето били с летни дрехи. Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм. Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително.
Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения
салон
.
Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него. Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях. Приемната на Учителя 1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3.
към текста >>
Салонът
на "Изгрева" 1.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях. Приемната на Учителя 1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството. Години.
Салонът
на "Изгрева" 1.
От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет 2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад. 3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5.
към текста >>
Салонът
просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години.
От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството. Години. Салонът на "Изгрева" 1. От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет 2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад. 3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4.
Салонът
просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години.
Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения.
към текста >>
Салонът
е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години.
От 1927 до 1944 година Учителят държи беседи - седемнадесет 2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад. 3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5.
Салонът
е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години.
Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон.
към текста >>
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на
салона
, ползуването му и унищожаването му.
От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад. 4. Салонът просъществува от 1927 до 1971 година - всичко четиридесет и четири години. Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на
салона
, ползуването му и унищожаването му.
Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона.
към текста >>
И когато някога последователите на това Учение решат да построят
салон
за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този
салон
.
Той бе разрушен през юли 1971 година. 5. Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения.
И когато някога последователите на това Учение решат да построят
салон
за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този
салон
.
И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона. При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет. Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа.
към текста >>
И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов
салон
.
Салонът е ползуван от Братството от 1927 до 1958 година - тридесет и една години. Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания. Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.
И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов
салон
.
Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона. При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет. Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа. Затова е необходим човек, който има познания да се справи с тази задача.
към текста >>
Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на
салона
.
Аз съм напълно убеден, че ще излезе една невероятна зависимост между датите на построяване на салона, ползуването му и унищожаването му. Това изследване ще бъде поука за всички следващи поколения. И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления.
Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на
салона
.
При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет. Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа. Затова е необходим човек, който има познания да се справи с тази задача. Имате задачата. Търси се ученикът, който да я реши.
към текста >>
Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на
салона
- 1927 година, получават се други числа.
И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон. И чак тогава да потърсят тези дати - месеци и години, за да проверят дали Небето ще съизволи в построяването на нов салон. Аз дълги години правих моите изчисления. Взех за начало датата на построяването на приемната на Учителя като дата и за построяването на салона. При тези мои изчисления всичко излизаше и даваше числото девет.
Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на
салона
- 1927 година, получават се други числа.
Затова е необходим човек, който има познания да се справи с тази задача. Имате задачата. Търси се ученикът, който да я реши.
към текста >>
22.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със
салони
, с по двадесет- тридесет човека на всяко място.
"Свещените думи на Учителя за ученика" Още в началото на своята дейност, Учителят сам определяше ръководителите на братските кръжоци в страната.
Минаваха години и те се разрастваха и се оформиха като братства със
салони
, с по двадесет- тридесет човека на всяко място.
Това не беше малко за онова време. Започнаха недоразумения още в първите години, появи се ревност и борба за ръководство. Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител. Нямаше братство, където да няма и други двама-трима кандидати за ръководители. Учителят тогава разреши въпроса така: "Всички ръководители, които съм определил по места, да не се сменяват, а да станат пожизнени".
към текста >>
И тогава - който пръв пристигне в
салона
, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден.
Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят. Онези, които останаха по места да живеят, не се примириха, но се съобразиха с Неговото решение. Това бе един от многото трудни въпроси за разрешаване още по времето на Учителя. Разказваха ми, че в Русе е имало двама ръководители след заминаването на пожизнения ръководител Ватев. Останали двама кандидати за ръководители: Йордан Новаков и Георги Константинов.
И тогава - който пръв пристигне в
салона
, той ръководи събранието, той чете беседата и той е ръководител през този ден.
Голямо съревнование са получило в ревността им да бъдат ръководители. Тази ревност бе повсеместна - навсякъде в страната. А ръководителите искаха да имат специален статут като по- привилегировани братя пред Учителя. Но Той не им го даде! Учителят няколко пъти е държал беседи само за ръководителите, когато всички идваха на съборите в Търново или в София.
към текста >>
Накрая минава Савка и казва: "Учителю, извинявайте, че идвам толкова късно, чаках да минат ръководителите от провинцията към
салона
, но те не минаха.
Не се знае. Имало е някаква причина. Но каква е - до днес никой не знае. Ние, младите от Школата, всяка една покана за разговор от Учителя я смятахме за голямо благословение. Но тогава Учителят седи и чака.
Накрая минава Савка и казва: "Учителю, извинявайте, че идвам толкова късно, чаках да минат ръководителите от провинцията към
салона
, но те не минаха.
Да не би да се е случило нещо? " Учителят казва: "Досега ги чаках, никой не дойде". Обръща се към Савка: "След 22 часа ела ти, за да ти диктувам онова, което бях приготвил да кажа на ръководителите". Савка отива в 22 часа с бележник в ръка. Учителят започва да й диктува, а тя стенографира.
към текста >>
23.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дали свири там в църквата или тук, в
салона
на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти.
Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света. Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше! Та за града ние бяхме едно музикално явление, трудно за обяснение. От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете Библия, то той е духовен и ни е брат. А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш.
Дали свири там в църквата или тук, в
салона
на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти.
Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем. А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи. Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в салона и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума. Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа. Отначало аз се стъписах, как така ще свири, та той не е нито от Младежкия, нито от общия окултен клас, нито пък е идвал някога на беседа при Учителя.
към текста >>
Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в
салона
и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума.
От друга страна, приятелите смятаха, че щом някой в града чете Библия, то той е духовен и ни е брат. А щом някой свири на орган в католическата църква, то той ни е духовен брат и е наш. Дали свири там в църквата или тук, в салона на "Изгрева" - то няма значение, стига за това да му се дадат подходящи ноти. Та по тази логика приятелите доведоха този Говедаров на "Изгрева" - искаха да се изфукат и да му покажат какво можем и какво знаем. А той на мнозина от нас преподаваше уроци по хармония, така че от негова гледна точка, за него бяхме начинаещи.
Та го доведоха при мен, а аз бях седнала в
салона
и свирех както винаги, преди всяка лекция на Учителя, на хармониума.
Запознаха ни без да знаят, че ние се познаваме и ме помолиха да му отстъпя мястото си и да свири в клас преди беседа. Отначало аз се стъписах, как така ще свири, та той не е нито от Младежкия, нито от общия окултен клас, нито пък е идвал някога на беседа при Учителя. И аз отстъпих, защото групата бе много внушителна, застъпи се за него и аз какво да правя - отстъпих мястото си. Ама нашите даваха мило и драго, само и само да дойде някой чужд и да им засвири като че ли е слязъл от небето - че като засвири песните на Учителя, ще засвирят всички музиканти по света и ще разнесат музиката Му, и веднага ще дойде шестата раса, за която Учителят даваше Словото Си сега пред нас. Такова схващане имаше тогава, такова има и сега, такова ще има и след нас.
към текста >>
" Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от
салона
ме накараха насила и ми се наложиха!
Той беше школуван музикант и добър изпълнител. Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с ръка, че започва беседата и всички се умириха. След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика. Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай. Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири!
" Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от
салона
ме накараха насила и ми се наложиха!
". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли? Те знаят ли, че ние с поповете едва държим фронта, а тия ще ни ударят в гръб и ще ни унищожат! С тях шега не бива - та те избиха 40 милиона човека през време на Инквизицията в Европа - имат опит и ще ни смелят за броено време! ". Учителят свърши, а аз продължавах да стоя като статуя. Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз.
към текста >>
Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в
салона
, напълно усмирен и укротен, така си мислех.
". Учителят свърши, а аз продължавах да стоя като статуя. Беше ми дошло премного за днес - две коренно различни положения и при двете аз бях поставена да отговарям пред Учителя: за онова, което направиха приятелите и за онова, което не направих аз. Следващият път бе неделя към десет часа сутринта, когато Учителят държеше общи неделни беседи и на които бе позволено да присъствуват и външни хора от града. Говедаров пак дойде, вероятно му бе харесало нашето гостоприемство и искаше отново да свири, но аз му казах, че Учителят не позволява да свири човек извън Школата. Той не очакваше такъв отказ, опъна се, но аз бях този път твърда в отказа си.
Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в
салона
, напълно усмирен и укротен, така си мислех.
Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат. Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.
към текста >>
Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред
салона
на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.
Обиди се, завъртя гръб и отиде, че седна най-накрая в салона, напълно усмирен и укротен, така си мислех. Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат. Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят.
Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред
салона
на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.
Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в салона! " Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено!
към текста >>
Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в
салона
!
Тогава нашите братя и сестри, като разбраха за отказа ми, че като скочиха, че като гракнаха срещу мен и искаха да ме разкъсат. Заобиколиха ме и ме наричаха какво ли не: че съм била толкова себична, че не съм нищо пред него, че не мога да му стъпя на малкото пръстче, че съм едно нищо, че съм никаквица, която иска само да се налага и т.н. Откъде дойде това ожесточение у тях към мене? В очите им играеха пламъчета на омразата и ако се съберяха ведно, от тях щеше да се направи цяла клада и щях да бъда изгорена веднага, нямаше да се чака съда на Инквизицията, че да ме завържат на стълба, да накладат огън под мен и да ме изгорят. Огънят в очите им бе запален, кладата всеки момент се очакваше да бъде запалена и аз щях да изгоря отвътре за броени минути тук, насред салона на "Изгрева", пред лицето на Всемировия Учител.
Изведнъж устата ми се отвори и казах, без да съзнавам, че това излиза от моите уста: "Учителят ми нареди да не се дава това място на чужди по дух хора, да свирят в
салона
!
" Като чуха това, те се спряха за миг, огледаха се и изведнъж един даде идеята да се отиде направо при Учителя, да го питат дали това е вярно и ако не е вярно, окончателно един път завинаги да се справят с мен. На всички им хареса, че е крайно време да приключат с мен и отидоха при Учителя. Той е вече подготвен, облечен е официално за неделната беседа и, без да ги пита за какво идват при него, ги посреща с думите: "Това място не е за чужди по дух хора! " Казано, речено и отсечено! Онези се връщат с подвити опашки, защото стопанинът на cтaдoтo е умирил бесовете у тях, вървят омърлушени, не поглеждат никого, не разговарят с никого, сядат и смирено гледат пред себе си, все едно че нищо не е било - нищо не се е случило.
към текста >>
24.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Понеже моето място беше на пианото в
салона
на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя.
Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града. Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации.
Понеже моето място беше на пианото в
салона
на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя.
Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.
към текста >>
Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в
салона
пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!
Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем! " Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя.
Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в
салона
пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст!
Това за мен е великият провал. През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г. Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас.
към текста >>
Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в
салона
на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие.
Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя.
Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в
салона
на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие.
Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи.
към текста >>
Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в
салона
, който Той държеше в джоба Си.
Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения.
Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в
салона
, който Той държеше в джоба Си.
Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели.
към текста >>
25.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в
салона
, за да слушат Словото на Всемировия Учител.
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури.
Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в
салона
, за да слушат Словото на Всемировия Учител.
Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване. С часове трябваше да го слушаш. А и той не те пускаше. Ако го напуснеш демонстративно, това означаваше конфликт, който нямаше да се заглади след десетки години.
към текста >>
26.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в
салона
на "Изгрева", но тя не дойде.
Защо казвам това ли? Ще разберете. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса.• Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар, че беше канена от ученичките си.
Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в
салона
на "Изгрева", но тя не дойде.
Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.
към текста >>
27.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Долу, пред
салона
, приятелите го чакаха и тръгваха за града.
Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета. На уречения ден Учителят се облече официално, сложи подходяща връхна дреха за сезона, отгоре наложи шапката Си. Взема бастуна и тръгва.
Долу, пред
салона
, приятелите го чакаха и тръгваха за града.
Понякога тръгваха надолу пеша, понякога се поръчваше файтон, качваха се на файтона и хоп - всички се изтърсваха пред зала "България" или обратното - с файтона се връщаха горе на "Изгрева". Имаше много случаи, когато Учителят слизаше пеша и се връщаше пешком. Не мога да кажа защо ставаше така, файтони ли нямаше, някой от приятелите ли не си свършваше работата, та да поръча файтон за Учителя или имаше нещо друго? Пари все се намираха, да се плати един файтон за Учителя. Но често и слизаха пеша, и се връщаха пеша - беше ми чудно и непонятно, особено когато човешката и физическата възраст на Учителя наближаваше осемдесет години.
към текста >>
На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в
салона
и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм.
А той се чуди: "Ама как така, та нали сам Учителят ме покани да се чакаме тук! " Накрая една от сестрите не издържа и му каза: "Петима Петко не чакат! " "Че как така петима, Учителят бе сам! " "Учителят бе сам, ама ние всички бяхме около него и те чакахме, а ние тук не сме петима, а двайсетима" - сърдито отсича сестрата. Онзи се обърна недоволен и си замина.
На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в
салона
и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм.
Божественото идва и заминава. Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се. То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата. Целият салон се разтърсва от общ смях. Случката бе от вчера и развълнува всички ни.
към текста >>
Целият
салон
се разтърсва от общ смях.
Онзи се обърна недоволен и си замина. На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм. Божественото идва и заминава. Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се. То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата.
Целият
салон
се разтърсва от общ смях.
Случката бе от вчера и развълнува всички ни. Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера. А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни. Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът.
към текста >>
По време на Школата (1922 - 1944 г.) имаше случаи, когато ние в
салона
се чувствувахме не като личности, не като братя и сестри, а като човешки души.
"Само в човешката душа Бог може да се изяви в Своята пълнота! " Обръщам се към тях и питам дали могат да ми разтълкуват този закон. Те отново мълчат. Оглеждат се вече уплашено, защото са хванати в невежество и незнание. Набързо се сбогуваха и си тръгнаха, и повече не се мярнаха.
По време на Школата (1922 - 1944 г.) имаше случаи, когато ние в
салона
се чувствувахме не като личности, не като братя и сестри, а като човешки души.
Това бе едно състояние, в което човешката душа се схващаше като състояние на безпределност и вечност, в което понятията за време и пространство изчезваха, за нас Словото на Учителя бе онова Божествено Съзнание, което се втичаше у нас и ние бяхме съпричастни Нему. Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността! Затова Новото Учение, Учението на Учителя, е само за човека с пробудено съзнание! Затова музиката на Учителя е за пробудените човешки души. Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога.
към текста >>
28.
3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на
салона
, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си.
Но тук само Учителят е със сламена шапка, а другите са с меки шапки, закупени от най-реномираните чужди фирми и то изписани специално от чужбина. Смях и позор за всички - за техните особи и за техните шапки. Интересното в случая е, че всички се смеят не на Учителя, а на тях - неговите придружители. Влизат вътре и заемат местата си и концертът започва. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено.
Чрез Него слизаха други музикални светове и същества, променяше се аурата на
салона
, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в живота и в кариерата си.
Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева", а чуждите изпълнители понякога се срещаха с Учителя при частни срещи, уредени от приятелите в града. След концерта отново всички застават пред гардероба, Учителят си взима сламената шапка и всичко се повтаря - те изживяват голям срам заради тази сламена шапка. Учителят мълчи, нищо не казва. Когато се връщат всички на "Изгрева" с файтона, Димитър Кочев отива при Савка и пита: "Сестра Савке, няма ли Учителят друга шапка,освен тази, сламената, че заради нея всички ни се смяха на концерта в зала "България"? Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин.
към текста >>
29.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в
салона
и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент.
Беше гръмогласен - гласът му тръбеше надалеч. Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод!
Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в
салона
и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент.
Влиза Симеонов в салона - понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката. Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи.
към текста >>
Влиза Симеонов в
салона
- понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката.
Аз също бях музикант и не бях съгласна с това самоизтъкване на този брат, защото според мен той не беше добър музикант, а го движеше само амбицията му. Той работеше в съда, беше свикнал да се разпорежда и тук на "Изгрева" се опита да върши същото. Ние не бяхме съгласни с това негово поведение. Веднъж ли, а може би и повече пъти, съм имала конфликти с него по този повод! Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент.
Влиза Симеонов в
салона
- понякога и той ме придружаваше с цигулката - и иска да му дам няколко ключови тона на пианото, за да си настрои цигулката.
Аз му ги давам. Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал.
към текста >>
Салонът
е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново.
Какво чува той, как си нагласява цигулката, но когато започна да свири, беше в друга тоналност и нищо не излизаше - дисхармония. Аз спрях, обърнах се към него и казах: "Като не можеш да свириш, да не се качваш на подиума! " Той хвръкна, ядоса се, обвини ме, че съм му дала нарочно погрешен тон, за да се изложи. Стана скандал. И то - преди беседа на Учителя.
Салонът
е пълен с приятели, те гледат нашата разправия и чакат тя да спре, за да почнат да пеят отново.
Срамна, недостойна сцена за ученици пред Учителя, включая тук и мен, и Симеон Симеонов. Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен.
към текста >>
Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от
салона
.
Симеонов побеснява и изхвръква навън, като непрекъснато бълва хули към мен. Само след секунди се появява Галилей Величков, един от редовните цигулари на младежкия окултен клас, с когото се познаваме. Той се приближава и иска да му дам тон, за да си настрои цигулката. Аз още съм под облака на скандала, подавам му тон, а той си навежда ухото към пианото и иска да бъде малко по-силен. Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата.
Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от
салона
.
Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно. За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и салонът придоби своята обикновена аура. Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога.
към текста >>
За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и
салонът
придоби своята обикновена аура.
Аз съм още ядосана, оглеждам го и ми се иска да му взема цигулката, та да го тупна с нея по главата. Тоновете, които аз му давам са толкова силни, че се чуват дори вън от салона. Не мога да схвана в момента шегува ли се с мен, иска да ме ядосва или да ме провокира. Не мога да разбера. Наведе си главата да чуе по-добре, чу каквото трябва, настрои си цигулката и започнахме да свирим заедно.
За моя изненада тръгна добре, постепенно дисхармоничното състояние се разсея и
салонът
придоби своята обикновена аура.
Това беше аурата на онова състояние на нашите души - с песните на Учителя ние търсехме и правехме общение на душите ни с Бога. Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре.
към текста >>
И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в
салона
, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа?
Бяхме изсвирили няколко песни и ето - Учителят пристигна за беседа. Станахме на крака за молитва. Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме. Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя".
И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в
салона
, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа?
" Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе! " Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в салона, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя. След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах.
към текста >>
" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в
салона
, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя.
Така се разреши скандалът със Симеон и аз сметнах, че в този момент заедно с Галилей сме се справили добре. След беседата отидох при Галилей и му благодарих за помощта и съдействието, а той се усмихна и каза: "Сестра, не трябва да благодариш на мене, а на Учителя". И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа? " Галилей Му отговаря, че може. Учителят му прошепва: "Тогава се пригответе!
" Галилей изпълнява нареждането на Учителя и застава като войник на пост с цигулката в
салона
, встрани от вратата и чака да получи знак от Учителя.
След като стана скандалът и Симеонов изхвръкна навън, той чул в себе си думите на Учителя: "Можеш сега да влизаш! " Така се бе явил Галилей и затова толкова усърдно си навеждаше главата до пианото - за да чуе по-добре тона, който аз му давах. А аз смятах, че иска да ми се подиграва и исках да го тупна по главата със собствената му цигулка. Застанах смутена пред Галилей: "Благодаря ти, братче, благодаря и на Учителя! " Учителят знаеше предварително за бурята, която идваше, за надвисналите буреносни облаци, за гръмотевиците, които щяха да се разразят.
към текста >>
След като беше унищожено Братството, беше иззет
салонът
, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите.
Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева". Антов и Симеон - двамата стоят, а Учителят се е изправил до тях, гледа ги иронично и пита: "Е, никой ли не ви слуша? " По този начин на сън ми се показа, че ако той ръководеше, Братството щеше да стане една развалина. Показа ми се също - ако те двамата бяха ръководители, нищо нямаше да остане от Братството. И този сън се сбъдна.
След като беше унищожено Братството, беше иззет
салонът
, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите.
Същото направи и Симеон. При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но постепенно се махнаха оттам. Запитах веднъж Жечо Панайотов, който бе подсъдим заедно с Борис Николов и който пролежа също толкова години, както и Борис. Питам го: "Е, как е при Симеонов? " А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя.
към текста >>
По-късно се разруши
салонът
на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации.
" А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се четяло с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя. Обратното, имал усещане, че бил ограбван - и това, което имал и помнел, и това забравял. Та явно, Жечо не си беше научил урока в затвора и сега продължаваше да го заучава, защото в Школата на Учителя е така: "Урокът на ученика трябва да се проведе докрай". Така по свой начин всеки за себе си разреши въпроса и приятелите се отдръпнаха от Симеон Симеонов и от Антов. Така не се събираха никъде, всеки си четеше сам както може и колкото може.
По-късно се разруши
салонът
на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации.
Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък". След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на ръка.
към текста >>
30.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до
салона
.
Този стремеж бе у всички ни. Доктор Жеков си имаше място до Учителя. От ония места, които са строго определени, но от самия Него. И място, което трябваше да остане за вечни времена, и то - отдясно на Учителя. Всички му отстъпваха стола до Учителя - никой не смееше да седне до Него.
Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до
салона
.
Видях свободното място на доктор Жеков и без да му мисля много, седнах на този стол до Учителя. Всички ме изгледаха, изтръпнаха и зачакаха какъв ли скандал ще стане. Доктор Жеков дойде, огледа се, седна на друг стол и нищо не каза. Аз прекарах на стола му, като че бях седнала на тръни, като че под него гореше огън. Това бе усещането ми в този момент.
към текста >>
31.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в
салона
.
Учителят ми даде два билета - за мен и за някой друг. А другият си ти, защото си първият, когото срещам, след като излизам от стаята на Учителя". Жечо се съгласява. Защо да не отиде на оперета? За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща.
Към двадесетина приятели от "Изгрева" заемат своите места в
салона
.
Завесата се вдига и представлението започва. Увертюрата, музиката и гласовете били прекрасни. По едно време, според развоя на действието, под звуците на оркестъра на сцената излизат балерините. Залата ахнала и замряла. Приятелите се поусмихнали и поогледали, но отново вторачили поглед напред.
към текста >>
32.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но трябва да добавим, че
салонът
се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я Заредете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята".
Но трябва да добавим, че
салонът
се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука.
към текста >>
33.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около
салона
и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините.
Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата.
Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около
салона
и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините.
Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година. Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици. Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха салони на братствата в провинцията. Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя.
към текста >>
Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха
салони
на братствата в провинцията.
Но тези приятели бяха стожерите на Школата. Те бяха ръководителите на братствата в провинцията, те бяха онези дейни братя на "Изгрева", които движеха всички организационни въпроси около салона и Школата, около печатането на беседите, екскурзиите, лагерите по планините. Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година. Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици.
Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха
салони
на братствата в провинцията.
Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя. Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и "Изгревът". Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев.
към текста >>
Остана като оазис сред оголената провинция, където
салоните
един след друг изчезваха.
Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха тялото на Учителя, когато трябваше да бъде погребано. Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и "Изгревът". Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина.
Остана като оазис сред оголената провинция, където
салоните
един след друг изчезваха.
Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза. Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският салон и братската градина отстояваха на бурите на времето. Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака.
към текста >>
Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският
салон
и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха. Те изчезваха, защото бяха изчезнали онези, които ги посещаваха и беше вече безпредметно да стоят празни. Животът бе минал в друга фаза.
Но дървото, което бе посадил Георги Куртев, се оказа вековен дъб, корените дълбоки, дървото високо и братският
салон
и братската градина отстояваха на бурите на времето.
Покрай този дъб израснаха и други мощни дървета и устояха на ветровете на размирното време след 1945 година. Аз присъствувах на една среща на Учителя с Георги Куртев, който бе пристигнал от провинцията с влака. Бяха докладвали на Учителя и Той нареди да го доведат при Него. Аз стоях отстрани и наблюдавах срещата им.По начина, по който се обърна към Георги, аз разбрах, че Учителят посреща Своя ученик и го цени като ученик, А това много рядко се срещаше тогава, макар че наброявахме няколко хиляди последователи на Учителя. По-късно разбрах, че е от малцината ученици на Школата.
към текста >>
34.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на
салона
на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на
салона
на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари.
Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
към текста >>
Съборът се състоя в новопостроения
салон
.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година.
Съборът се състоя в новопостроения
салон
.
Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже.
към текста >>
Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на
салона
.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон.
Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на
салона
.
Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева".
към текста >>
Та онези, които построиха
салона
на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя.
Та онези, които построиха
салона
на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева". Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева". Построиха го онези, простите и неуките.
към текста >>
Защо точно така стана, че айтозлии построиха
салона
- никой не можа да каже.
Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии.
Защо точно така стана, че айтозлии построиха
салона
- никой не можа да каже.
Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева". Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева". Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока.
към текста >>
Това не беше случайно, именно те да построят
салона
на "Изгрева".
Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже.
Това не беше случайно, именно те да построят
салона
на "Изгрева".
Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева". Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник.
към текста >>
Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят
салона
на "Изгрева".
Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева".
Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят
салона
на "Изгрева".
Построиха го онези, простите и неуките. И за това си има причини. И именно затова разказвам този случай, защото може да подведе много хора в погрешна посока. Случи се така, че една група от "Изгрева" една година посети техния събор-празник. Бяха приети сърдечно в братската градина на Айтос.
към текста >>
Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха
салона
на "Изгрева".
Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята.
Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха
салона
на "Изгрева".
И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята.
към текста >>
35.
3_21На балет с брат Ради
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в
салона
на концерт.
На балет с брат Ради Обикновено, когато имаше някакво представление в София - театър, концерт, някой от артистите или музикантите вземаше и изпращаше билети на Учителя и то на първия ред на балкона или на втория или третия ред от партера. Тогава Учителят тръгваше, облечен официално, поканваше някой да Го придружава, а понякога и ние тръгвахме с Него, като се оформяхме една група от около петнадесет-двадесет човека. Обличахме се с новите си официални дрехи, защото отивахме на концерт в града. Тогава София беше средище на висшето общество. Там седяха господа и дами с официални тоалети.
Не е като сега, след войната - както си вървиш по улицата, виждаш афиша и хоп - в
салона
на концерт.
Тогава имаше подготовка на тоалета, на дрехите, съществуваше специално общество, което имаше своите порядки и правила и не всеки можеше да влезе в него. Ти можеш да си купиш билет и да влезеш на концерт, но това общество, което е в концертната зала няма да те приеме и ти ще се чувствуваш излишен и отхвърлен. Един път на Учителя бяха изпратили два билета за балет. Да, за балет. Но Той беше обещал да отиде у някои хора преди това на гости и затова не можеше да използува билетите.
към текста >>
Но служителката в
салона
упорствува.
Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда, познава ги и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то - в средата, там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми. Нали сте ги виждали по старите снимки?
Но служителката в
салона
упорствува.
Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А бре на вас кой ви даде тези билети? " А Ради отговаря: "Господ ни ги даде! " "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек? " Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа.
към текста >>
" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в
салона
." Онези приятели свиват рамене и мълчат.
Да, на "Изгрева" имахме образи големи и неповторими. От този момент и след този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно и толкова точно и достъпно, нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме!
" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в
салона
." Онези приятели свиват рамене и мълчат.
Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот. Брат Ради я има тази връзка в себе си и затова видя и разказа неща, които вие не видяхте." Учителят спира, оглежда се и казва: "Бог не гледа на лице, а Бог съизволява чрез Дух и Сила в човешката душа." Урокът бе предаден за всички ни и остана като една задача за разрешаване - да направим вътрешна връзка между нашето съзнание и света, който ни заобикаля.
към текста >>
36.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в
салона
, на пианото, на 9 октомври 1936 година.
Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа.
Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в
салона
, на пианото, на 9 октомври 1936 година.
"Духът Божий" е дадена в клас от осем братя на 13 ноември 1922 година. (Виж: 7 лекция, общ окултен клас, II година) Учителят беше музикант. С музикалния си гений Той можеше, ако се отдадеше на музикално поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това. Пътят на Великия Учител е друг.
към текста >>
37.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в
салона
.
Пееше сравнително сполучливо. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите.
Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в
салона
.
Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя.
към текста >>
Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в
салона
, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона.
Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в
салона
, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Присъствуващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора.
към текста >>
Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в
салона
на "Изгрева".
Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора. Човек не може да се приближава до тези песни, освен с чистота, свещен трепет и вътрешно благоговение. Та горният случай много пъти го разказваше Мария Златева, въпреки неудоволствието на Кисьова. Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.
Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в
салона
на "Изгрева".
И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. По тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започвах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една.
към текста >>
В
салона
седях и хармонизирах "Сила жива".
Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не го запиша това. За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове. Току-така няма да ми се размине. Аз знам това, но тогава, когато се родя, няма да знам защо трябва да плащам и за какво. Ако зная, ще си го платя свободно както трябва.
В
салона
седях и хармонизирах "Сила жива".
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири! " Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно.
към текста >>
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в
салона
, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
За това ще отговарям пред Учителя през следващите векове. Току-така няма да ми се размине. Аз знам това, но тогава, когато се родя, няма да знам защо трябва да плащам и за какво. Ако зная, ще си го платя свободно както трябва. В салона седях и хармонизирах "Сила жива".
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в
салона
, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
" Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешка и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост.
към текста >>
38.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше
салонът
- дали на ул.
Когато я отвори, Той каза: "Тази Школа се отваря за двадесет и две години". Аз бях свидетелка, че това се осъществи точно така и тя се затвори след заминаването на Учителя на 27 декември 1944 година. Това бе един слънчев цикъл от двадесет и две години, един космически цикъл, който тогава за нас бе непонятен, а за в бъдеще, това е един материал за изучаване от онези, които желаят да се занимават със знанието на Учителя. Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз. В тази моя работа е вземал участие и Учителят.
Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше
салонът
- дали на ул.
"Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата. Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене.
към текста >>
"Оборище" 14, а след отварянето на
салона
на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата.
Това бе един слънчев цикъл от двадесет и две години, един космически цикъл, който тогава за нас бе непонятен, а за в бъдеще, това е един материал за изучаване от онези, които желаят да се занимават със знанието на Учителя. Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз. В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул.
"Оборище" 14, а след отварянето на
салона
на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата.
Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха. Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели.
към текста >>
Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в
салона
, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха.
Учителят държеше по четири беседи в седмицата, като на почти всичките съм свирила аз. В тази моя работа е вземал участие и Учителят. Та през тези двадесет и две години съм свирила редовно на пианото, а после и на хармониума песните на Учителя, независимо къде беше салонът - дали на ул. "Раковски", дали на ул. "Оборище" 14, а след отварянето на салона на "Изгрева" през 1927 година, аз не освободих този пост до затварянето на Школата.
Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в
салона
, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха.
Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас.
към текста >>
Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в
салона
да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.
Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря. Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас.
Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в
салона
да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.
Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона.
към текста >>
Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в
салона
и коригираше погрешното място.
Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене. Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.
Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в
салона
и коригираше погрешното място.
Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града.
към текста >>
Хармониумът се намираше в
салона
, както и пианото.
Беседите сутрин започваха в пет часа и аз трябваше да бъда в четири и половина на своя пост. Те бяха - в сряда с общия окултен клас, в петък с младежкия окултен клас, в неделя рано сутрин се четяха "Утринни Слова", а в десет часа Учителят държеше втората своя беседа, предназначена и за по-широк кръг слушатели. Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място.
Хармониумът се намираше в
салона
, както и пианото.
Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.
към текста >>
Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния
салон
, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас. Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента.
Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния
салон
, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.
към текста >>
Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до
салона
.
Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента. Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.
Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до
салона
.
Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев.
към текста >>
Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от
салона
- там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града.
Ако се случеше да има в нотирания текст някоя погрешка, то Учителят идваше при мен в салона и коригираше погрешното място. Хармониумът се намираше в салона, както и пианото. Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента. Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона.
Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от
салона
- там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града.
Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.
към текста >>
Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в
салона
в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.
Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа. Понякога Учителят се намираше в приемната долу, в малката стаичка до салона. Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст.
Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в
салона
в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах.
Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя. Но те може би са една, две, три.
към текста >>
Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в
салона
, аз я изсвирих на Учителя.
А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма! Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това. Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина.
Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в
салона
, аз я изсвирих на Учителя.
Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента.
към текста >>
39.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в
салона
на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му.
Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя.
Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в
салона
на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му.
И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух. Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот. Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение. А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните.
към текста >>
А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в
салона
, където и те са били.
Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот. Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение. А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните. Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит.
А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в
салона
, където и те са били.
Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя. Този ключ бе ключът на ученичеството! А ученичеството бе цяло посвещение. Ученичеството не беше само жертва, не беше само саможертва, то не беше само посвещение, а беше нещо повече от всичко това. Защото посвещение има само тогава, когато те осени Божественият Дух и дойдеш в досег с Него.
към текста >>
40.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И Той окончателно се премести на "Изгрева", след като бе построена една малка стая, впоследствие долепена до
салона
, който започна да се строи през 1927 година и окончателно бе готов през 1928.
"Отворените уши и песните от невидимата школа" На улица "Опълченска" 66, в дома на Гина и Петко Гумнерови, Учителят беше отседнал няколко десетилетия.
И Той окончателно се премести на "Изгрева", след като бе построена една малка стая, впоследствие долепена до
салона
, който започна да се строи през 1927 година и окончателно бе готов през 1928.
През есента на същата година ние се прехвърлихме от ул. "Оборище" 14 на "Изгрева" и беседите се държаха сутрин от 5 часа. Вие можете да видите днес това на снимки. Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над салона. Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови.
към текста >>
Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над
салона
.
"Отворените уши и песните от невидимата школа" На улица "Опълченска" 66, в дома на Гина и Петко Гумнерови, Учителят беше отседнал няколко десетилетия. И Той окончателно се премести на "Изгрева", след като бе построена една малка стая, впоследствие долепена до салона, който започна да се строи през 1927 година и окончателно бе готов през 1928. През есента на същата година ние се прехвърлихме от ул. "Оборище" 14 на "Изгрева" и беседите се държаха сутрин от 5 часа. Вие можете да видите днес това на снимки.
Учителят живееше в една стая с едно малко антре, която впоследствие стана като негова приемна, а Той се качи горе в друга една малка стая, построена над
салона
.
Обикновено казвахме така: "Отиваме на 66", - това означаваше, че отиваме в дома на Гумнерови. Преди да си замине, Учителят отиде там и си прибра нещата, заедно с няколко братя. Това бяха Боян Боев, Методи Константинов, Галилей Величков и Борис Николов. Ние не знаехме тогава, че в този ден Той се сбогува с този дом. Разказваха ми, че Учителят дълго време останал сам в стаята, където бе престоял десетилетия, а братята, с вещите в ръце, седели на пейката в градинката и го чакали.
към текста >>
41.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в
салона
- правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и
салона
.
След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ. И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това тяло, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове. Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество.
Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в
салона
- правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и
салона
.
Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят. Те не се молели като друг път тихо, както по времето на Учителя, а всеки от тях се надпреварвал с останалите да вика колкото може по-силно, та молитвите им по-бърже и по-добре да стигнат до ушите на Бога. Когато този приятел отиде в Мърчаево и разказа на Учителя всичко това, Учителят се усмихнал и казал: "Ако "Изгревът" трябва да разчита на техните молитви - отдавна да е пометен. Друг охранява сега "Изгрева" и ако някой наруши тази охрана, ще отговаря пред Бога." Не можахме да разберем добре тогава думите Му. Но когато Той си замина и когато дойде време "Изгревът" да бъде пометен до основи, тогава разбрахме, че нашите молитви не бяха стигнали до ушите на Бога, а онзи, който го охраняваше, беше вдигнал своята охрана и "Изгревът" се разгради и отвътре, и отвън за броено време от строго определени хора.
към текста >>
42.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в
салона
, за наше най-голямо удоволствие.
Учителят даде отпор срещу нападките. В два часа същия ден над Търново се разрази буря. Мълнии и светкавици, и силите Господни не позволиха на владиците да организират обществен отпор срещу Учителя под формата на диспут. Непосредствено след свършване на беседата, владиците, които през цялото време на беседата на Учителя мируваха, понеже бяха приспани - спяха и хъркаха за обща изненада на всички - се разбудиха и започнаха да викат, че искат диспут с Учителя Петър Дънов. Но Учителят им каза, че който иска диспут, може да го направи сега, а не в два часа, както бяха поискали владиците, защото тогава нямало да има условия.
Владиците в момента не можеха да го проведат, понеже през цялото време спяха и хъркаха на беседата на Учителя и всички видяха това в
салона
, за наше най-голямо удоволствие.
В два часа силите Господни докараха бурята и цялото търновско гражданство бе по домовете си, а ние се бяхме сгушили в палатките на лозето - там, където бе съборът. Освен външните атаки на Черната ложа, имаше атаки и вътре в Школата. Затова на 23 август - сряда - в беседата си следобед, Учителят се спря и на този въпрос. Той пред всички изобличи Михаил Иванов и Кръстю Христов. Това нещо по-късно бе поместено и отпечатано в "Беседи.
към текста >>
43.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в
салона
на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав.
Тя беше навлязла във фаза, когато бе напуснала операта, което според мен бе груба грешка. Но това стана, според мен, под влияние на онзи "хубостник" Кръстю. По този начин тя прекрати кариерата си, а от друга страна се лиши от средства за препитание. След като напусна операта, тя смяташе да продължи театралната си дейност на "Изгрева", като бъде тук примадона и най-добър познавач на песните на Учителя. Приятелите правеха много опити за работа с нея, но всички излязоха несполучливи.
От време на време тя изискваше да изнесе концерт от песни на Учителя в
салона
на "Изгрева", като бъде съпровождана с подходящ камерен състав.
Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов".
към текста >>
Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска
салона
като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
Спомням си, че музикантите-цигулари от "Изгрева" се бяха хванали да работят с нея, но като видя, че нямат диригент, тя започна да се държи с тях като диригент и певица, и примадона. А знаете, че на диригента се подчиняват и оркестърът, и певицата, както и текстът, и музиката. Така че приятелите не издържали и за да се отърват от нея, казали: "Сестра, вие сте първокласна певица, а ние сме самоуки и не сме в състояние да отговорим на вашите изисквания, които са от най-висш порядък". А тя отговорила: "Ами да, аз затова виждам, че тук нищо не върви. Ами да, не остава нищо друго, освен да се разпусне съставът и да се намери нов".
Тя гордо и надменно си тръгва, поглежда ги с превъзходство и напуска
салона
като примадона, а съставът от десет човека станал на крака и почнали да се прегръщат и целуват с радост и благодарност, че са се отървали по такъв хубав начин от нея.
Те повече не работиха с нея. С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони.
към текста >>
След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в
салона
, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.
С годините тя от време на време се опитваше да изнесе концерт от онези нейни песни от Учителя, но никой от слушателите не я приемаше в себе си и като певица, и че това са песни от Учителя. Защо ли? Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона. А на "Изгрева" не можеше да има примадони. Тук беше Школа и ние, живите, още помнехме Словото на Учителя - то беше в главите ни и в душите ни.
След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в
салона
, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.
Работихме двете дълго време, уточнявахме се, защото тя ги пееше като оперна певица, а аз исках да се пеят така, както се пеят окултни песни от Учителя. Това вече го знаех. Та нали цели двадесет години съм слушала Учителя и съм била непрекъснато на пианото. Уточнихме се. Тя се съгласи.
към текста >>
В момента тя ме използуваше като пионка и като реклама за нейния концерт, понеже всички разбраха, че двете ще изнесем концерта и
салонът
беше пълен.
Уточнихме се. Тя се съгласи. Излязохме на сцената и тя изпя песните така, както си искаше, а не така, както се бяхме уточнили. Излъга ме. Аз не предполагах, че тя може да постъпи с мене по този начин.
В момента тя ме използуваше като пионка и като реклама за нейния концерт, понеже всички разбраха, че двете ще изнесем концерта и
салонът
беше пълен.
А аз обявих, че тя ще ги изпълни така, както се изпълняват окултни песни от Учителя. Затова всички дойдоха да видят и чуят как ще стане това. А накрая тя ги изпя така, както си искаше и всички след концерта се нахвърлиха върху мен. Нея никой не я обвини, нито я упрекна в нещо. Защото според всички тя си била такава.
към текста >>
44.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сутринта ние бяхме на пианото в
салона
, уточняваше се мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията.
Въодушевихме се. Учителят ни спираше и ни показваше най-типичното за момента движение, съобразно мотива, който Той бе изсвирил. Ето така започна да се дава Паневритмията. Музикантите бяха около Него. Започна се една денонощна работа.
Сутринта ние бяхме на пианото в
салона
, уточняваше се мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията.
От това време има няколко снимки, на които се вижда как Учителят е седнал на стол, няколко сестри са пред Него в поза за игра, а на пианото е седнала сестра и свири. Ето така се работеше през деня. Вечерта се събирахме и показвахме ги вече като мелодия, стъпки и движения. Вечерта Учителят продължаваше до късна доба да свири в стаичката Си и да уточнява пасажи, докато ги даде окончателно в изчистен вид. Това бе един труден, продължителен етап, както за Учителя, така и за музикантите, така и за останалите.
към текста >>
Беше създадена една група от няколко сестри, които разучаваха Паневритмията с Учителя в
салона
и после я предаваха на останалите приятели, които идваха на "Изгрева".
Тази книга също е съставена от три части: 1. Музика на "Слънчеви лъчи"; 2. "Слънчеви лъчи" - принципи; 3. "Слънчеви лъчи" - описание на движенията. Всеки от нас взе някакво участие.
Беше създадена една група от няколко сестри, които разучаваха Паневритмията с Учителя в
салона
и после я предаваха на останалите приятели, които идваха на "Изгрева".
Къде по- рано, къде по-късно, приятелите я изучаваха и се обучаваха взаимно един другиго. Обикновено ставаше така, че всеки, който идваше, хващаше се в кръга, поглеждаше онези, които бяха пред него и играеше според това, което виждаше. Така се дойде дотам, че не всички правилно играехме Паневритмията. С годините едни играеха едно, а други - друго. Това предизвика неодобрението на Учителя, който каза веднъж: "Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно.
към текста >>
45.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Изнесохме един чудесен концерт в
салона
на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка.
Ще бъде полезно за всички, а тя ще изпълни едно свое задължение към Школата на Учителя. Галилей Величков беше музикант-цигулар. Ние с него не бяхме в добри отношения. Той беше в много добри дружески отношения със Савка Керемидчиева, но понеже ние със Савка бяхме в непрекъснати конфликти, той бе минал на нейната страна и стана мой опонент. По едно време Учителят каза на двама ни: "Време е враговете да дадат един общ концерт с Моите песни." Това го направихме след дълга подготовка.
Изнесохме един чудесен концерт в
салона
на "Изгрева" - аз бях на пианото, а той свиреше на цигулка.
Но той не признаваше моята Песнарка, а се ръководеше от тази на Кирил Икономов. Та, враговете в Школата си останаха пак врагове. Аз изпратих брата при Галилей да го пита, щом участвува в тази комисия, дали някога е виждал тази оригинална тетрадка. Галилей му отговаря, че е чувал за нея, че знае за нея, но никога не я отварял с ръцете си, нито я е виждал с очите си. Тогава, питам аз, какво мнение може да има и какво отношение може да вземе той по моята Песнарка?
към текста >>
46.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "
Салоните
" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме.
Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения. Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента. Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения.
Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "
Салоните
" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме.
Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл.
към текста >>
47.
3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха
салони
и много имот.
Някой бе отрязал условията, в които тя бе дошла да работи за Школата на Учителя. Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна редакция - това ние не знаем. На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици.
Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха
салони
и много имот.
Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого. Тези пари се предаваха на Учителя, а Той ги предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезнали какви ли не истории за тези пари. На "Изгрева" имаше сили, които бяха разрушителни отвътре.
към текста >>
След процеса през 1957/58 година и
салонът
на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева".
Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош. Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на "Изгрева", за да се грижи за градинката и да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа и десятъка за Братството, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени.
След процеса през 1957/58 година и
салонът
на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева".
Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня. А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата.
към текста >>
48.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия
салон
, тоест в трапезарията.
Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят.
Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия
салон
, тоест в трапезарията.
Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха. Предварително не Го бяха уведомили, но Го канеха сега и Го поставиха пред чуждо решение по един много важен въпрос. Поканиха Го, а Той поклати глава и каза: "А, да дойда, за да ядат умрелите чрез мен! " Поклати още няколко пъти глава, отказа и си отиде в стаята. Не пожела да отиде на този помен, но за да ги остави свободни, рече им: "Вие си отидете и направете помена." По този въпрос Учителят много е говорил и ще намерите това в Словото Му.
към текста >>
След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските
салони
- да ти се замае главата.
Но не се съобразяваха. Това бяха религиозни форми, останали от църквата, а тя ги беше приела преди това от траките, които казваха, че умрелите са живи и че душите на умрелите имат нужда от това, което са яли приживе - храна, питиета, лакомства. И те им ги носеха по гробовете, правеха помен за душите им и по този начин ги извикваха. А те си похапваха - душите на умрелите влизаха в телата на живите и чрез тях изпитваха предишните свои любими състояния. Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя.
След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските
салони
- да ти се замае главата.
Та питам аз: Това църква ли е? Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас. Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща.
към текста >>
Взеха ни имотите, отнеха ни
салона
, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха.
През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат.
Взеха ни имотите, отнеха ни
салона
, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха.
На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя. Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме.
към текста >>
На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме
салона
, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя.
Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха.
На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме
салона
, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя.
Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме. Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа.
към текста >>
В бъдеще
салон
за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието.
Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха. На процеса се повдигна въпрос, че е незаконно взет и че искаме салона, за да провеждаме и да четем беседите от Словото на Учителя. Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат.
В бъдеще
салон
за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието.
Ние замряхме и изтръпнахме. Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа. Тогава аз разбрах, че ние бяхме навлезли вече в друга епоха и трябваше да преминем от духовното съзнание, с което някои от нас боравеха, в Свръхсъзнанието, с което борави ученикът от Школата на Бялото Братство, където се казва, че Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. Амин!
към текста >>
49.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Намираме се на ул."Оборище" 14, в
салона
.
Те трябва да се реализират без насилие, а чрез Свобода и Любов. Така работи житното зърно. То покълва при неблагоприятни условия, но му са необходими светлина, въздух, топлина и храна. Това са условия, това е среда, това са възможности, които се свързват в едно. Всички методи се намират в Словото на Учителя.
Намираме се на ул."Оборище" 14, в
салона
.
Всички пеем и очаквамеУчителят да пристигне всеки момент. Обикновено Учителят пристигаше и изчакваше в една малка стаичка, докато дойде уреченият за беседа час. Този ден Учителят не идва, но предварително извиква на ул."Опълченска" 66 Методи Константинов и му казва: "Днес аз няма да присъствувам на беседа. Отиди и съобщи това в салона." Методи кимва с глава. Но в същото това време там е и Тодор Стоименов.
към текста >>
Отиди и съобщи това в
салона
." Методи кимва с глава.
Всички методи се намират в Словото на Учителя. Намираме се на ул."Оборище" 14, в салона. Всички пеем и очаквамеУчителят да пристигне всеки момент. Обикновено Учителят пристигаше и изчакваше в една малка стаичка, докато дойде уреченият за беседа час. Този ден Учителят не идва, но предварително извиква на ул."Опълченска" 66 Методи Константинов и му казва: "Днес аз няма да присъствувам на беседа.
Отиди и съобщи това в
салона
." Методи кимва с глава.
Но в същото това време там е и Тодор Стоименов. Той също чува и също тръгва да съобщава новината. Методи е по-млад, по-бърз и по-силен. Крачи с големи крачки, върви бързо и развява едно голямо палто разкопчано. Развяват се черна коса, спусната до раменете и разчорлена брада с черни големи мустаци.
към текста >>
Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в
салона
и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в
салона
.
Той също чува и също тръгва да съобщава новината. Методи е по-млад, по-бърз и по-силен. Крачи с големи крачки, върви бързо и развява едно голямо палто разкопчано. Развяват се черна коса, спусната до раменете и разчорлена брада с черни големи мустаци. Той е анархист и всички анархисти по онова време ходят така.
Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в
салона
и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в
салона
.
След него тичешком и запъхтян в салона се втурва Тодор Стоименов. Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга. Едни слизат, други се възкачват. Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият.
към текста >>
След него тичешком и запъхтян в
салона
се втурва Тодор Стоименов.
Методи е по-млад, по-бърз и по-силен. Крачи с големи крачки, върви бързо и развява едно голямо палто разкопчано. Развяват се черна коса, спусната до раменете и разчорлена брада с черни големи мустаци. Той е анархист и всички анархисти по онова време ходят така. Пристига Методи разчорлен, разгърден, разкопчан в салона и веднага се запътва към сцената и към катедрата, за да съобщи новината на останалите, че днес Учителят няма да идва в салона.
След него тичешком и запъхтян в
салона
се втурва Тодор Стоименов.
Методи се качва на първото, на второто стъпало и иска да съобщи новината. Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга. Едни слизат, други се възкачват. Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият. Тогава към него се спускат Симеон Симеонов, Тодор Стоименов и Никола Антов, за да го спрат, защото той се е отправил към катедрата на Учителя.
към текста >>
Целият
салон
е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото.
Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият. Тогава към него се спускат Симеон Симеонов, Тодор Стоименов и Никола Антов, за да го спрат, защото той се е отправил към катедрата на Учителя. Настава борба. Симеон му скъсва ризата, друг му дърпа палтото и го съблича, трети го хваща за ръкава на сакото и го съблича, четвърти се хвърля да го спасява. Десетки ръце са го хванали и го смъкват, и не му дават да се доближи до катедрата.
Целият
салон
е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото.
Учителят ги приема и изслушва всички. Накрая приема и Методи и изслушва и него. Учителят му се усмихва и му подава три круши. На следващия ден в софийските вестници се съобщава, че един от последователите на Дънов се опитал да заеме опразнената от Него катедра, но последователите Му го обявили за самозванец, като му съблекли палтото, смъкнали му сакото и разкъсали ризата на самозванеца. Това е първата част от тази случка.
към текста >>
На следващия ден Методи е в
салона
, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата.
Втората част е също интересна. Учителят извиква Борис Николов и в негово присъствие нарежда да бъде остриган Методи Константинов с ножица до корена на космите. Борис му остригва голямата черна коса, спусната под раменете, остригва му брадата с големите мустаци. А Учителят подава една риза, ново сако и ново палто, за да ги облече и му казва да дойде така облечен следващия път на беседа. Учителят нарежда на Борис цялата коса на Методи да я разпредели в десетки пликове за писма.
На следващия ден Методи е в
салона
, но никой не може да познае, че той е онзи, който предишния път е искал да се качи на катедрата.
Методи седи на стол смирено, мълчи и мирува. След беседата, Учителят дава една задача на учениците от Школата. Раздава им по групи пликовете с косите на Методи и нарежда да ги преброят. Броят ги цяла седмица и следващия път те съобщават, че са изброили триста и шестдесет хиляди косми. Чакат пояснение от Учителя.
към текста >>
Методи знае, че това се отнася за него, но другите в
салона
не го познават вече, защото той е пременен и преоблечен с дрехите, дадени му от Учителя, и остриган.
Чакат пояснение от Учителя. "Колкото косми преброихте, толкова са лошите навици и погрешки, които вие носите от света в тази Школа. Затова вие трябва косъм по косъм, навик по навик, заблуждение по заблуждение да отхвърлите от вас, за да се освободите от стария живот. След това ние ще ви пременим в нови одежди. Новата одежда се дава само от Духа Господен." Учителят спира за миг и поглежда към стола, на който седи Методи Константинов.
Методи знае, че това се отнася за него, но другите в
салона
не го познават вече, защото той е пременен и преоблечен с дрехите, дадени му от Учителя, и остриган.
След този случай, представителят на анархистите в Школата научи един урок и един закон - че за да се посее нещо ново в душата на човека, трябва да го освободиш от всичко старо. В Школата не могат да растат заедно на едно и също място и в едно и също време житното зърно и бурените, и плевелите от живота. Или едното, или другото! Минават години, Методи е на "Изгрева". Идва време, когато той се готви да замине за чужбина, за да следва.
към текста >>
Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в
салона
на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача.
Какво бе голямото му разочарование само след няколко години, когато му отнеха печатницата и сложиха катинар на неговото издателство. Дойде при нас и каза: "Сбъднаха се думите на Учителя. Навремето Учителят каза така: "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закачва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житно зърно в душите на хората." Аз смятах, че руснаците носят свобода и обединение на славянството. А те ни сложиха катинар на издателството и катинар на устата.
Точно така чух да казва Учителят: "Ще дойдат комунистите, ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." Ние го слушахме и се усмихвахме, защото бяхме участвували преди много години в
салона
на ул."Оборище" 14 при разрешаването на една задача.
Ние тогава преброявахме космите от главата на един анархист и те бяха 360 000 на брой. Значи толкова бяха разновидностите на методите, които искаха да приложат тези сили и по външен път да реформират човешкото общество. Ние знаехме това. Но знаехме и метода, даден от Учителя. А това бе методът на житното зърно.
към текста >>
50.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер
салонът
на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово.
Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата. Този опит е правен още по времето на Учителя от жителите на Габрово по един съвсем сходен начин.
Учителят по онези години посещава Габрово, заради което Цанка Евтимова иска от от читалищната управа да се даде под наем за една вечер
салонът
на читалището, за да може Учителят на следващия ден да държи беседа за гражданството на Габрово.
Отговорът е бил следният: "За господин Дънов място в Габрово няма." Само за шест месеца всички членове на управата си заминават скоропостижно, изпратени с тържествени погребения. Какво излезе накрая? Че за тези също няма място в Габрово. Мястото им бе на друго място. Заминаха там, където им е мястото, тоест на онзи свят, за да си научат някои ненаучени уроци от началното училище.
към текста >>
51.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от
салона
, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа.
Имаме много хубави снимки от тези години с тях. Жалко е, че никой не се сети тогава, а и после, да накара Атанас и Хилда да опишат цялата тази история. Сега я разказвам по изричното настояване на този брат, с когото работя. А защо ли? Ами има и продължение на разказа им.
Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от
салона
, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа.
Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература. Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство.
към текста >>
Пред
салона
, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература.
Жалко е, че никой не се сети тогава, а и после, да накара Атанас и Хилда да опишат цялата тази история. Сега я разказвам по изричното настояване на този брат, с когото работя. А защо ли? Ами има и продължение на разказа им. Представете си, в неделя, ние, учениците от Школата, излизаме от салона, където Всемировият Учител е държал своята поредна беседа.
Пред
салона
, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература.
Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство. А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни.
към текста >>
А зад
салона
беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни.
Пред салона, на една масичка, един книжар от града беше изнесъл и продаваше окултна литература. Там бяха изнесени всички издания на теософите. И не само на теософите, но и на представителите на Черната ложа, които бяха преведени на български, като Бо Ин Ра и на Мория "Агни Йога". Така че учениците, след като бяха слушали Словото на Бога, излизаха и си купуваха литературата на теософите и на окултистите от Черната ложа. Това беше атака фронтална срещу Бялото Братство.
А зад
салона
беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни.
Имаше и свинарник, който вонеше. Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга?
към текста >>
52.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в
салона
, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите?
Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка?
Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в
салона
, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите?
Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв смисъл. Това е за външните хора. Но ние, които бяхме в Школата, знаехме, че Учителят в тези случаи отговаряше на мислите на приятелите, които бяха насочени към Него. Отговаряше и направляваше различните състояния на приятелите, които бяха състояния на техните съзнания - резултат от дадени противоречия, през които минаваха. И така Учителят отговаряше на въпросите и на онези от невидимата за нашите очи аудитория.
към текста >>
53.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под
салона
, за да ликвидират всички ни.
Учителят наблюдаваше строго и мълчеше. После нареди да го отпратим вън от "Изгрева". Това е един от случаите, когато е било посегнато върху живота на Учителя. Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната ръка и десния крак, смущение в говора и синини под очите. Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя.
Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под
салона
, за да ликвидират всички ни.
Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите.
към текста >>
Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за
салона
на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове.
Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени.
Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за
салона
на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове.
Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева".
към текста >>
Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия
салон
и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите.
Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове.
Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия
салон
и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите.
Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци. Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от лекомислието и непослушанието на възрастните приятели към Учителя. И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има.
към текста >>
54.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в
салона
, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в
салона
и да свиря на пианото.
Бяхме свикнали с живото Му Слово, с живата реч, с Неговото живо присъствие. Братските кръжоци в провинцията още от самото им създаване работеха по този начин. Четяха по ред определени беседи в същите дни, когато се даваше от Учителя живото Му Слово. При нас беше живото Слово от Извора, а при тях беше напечатаното Слово. Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева".
След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в
салона
, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в
салона
и да свиря на пианото.
Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа. Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах. Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя.
към текста >>
И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в
салона
, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа.
При нас беше живото Слово от Извора, а при тях беше напечатаното Слово. Имаше голяма разлика, но не всички можеха да бъдат на "Изгрева". След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото. Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време.
И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в
салона
, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа.
Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах. Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя. Та всички, които отиваха в салона, искаха да направят нещо за Учителя по духовен път - с молитви и с песни. Така смятаха всички, така се увлякох и аз. А Учителят ме накара да остана при Него.
към текста >>
Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в
салона
с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя.
След като приятелите решиха тази неделя сутринта да се прочете една беседа в салона, на мен кой знае защо ми хрумна да отида в салона и да свиря на пианото. Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа. Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах.
Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в
салона
с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя.
Та всички, които отиваха в салона, искаха да направят нещо за Учителя по духовен път - с молитви и с песни. Така смятаха всички, така се увлякох и аз. А Учителят ме накара да остана при Него. И аз не Го послушах. Това се казва нещо повече от непослушание и нещо повече от своеволие.
към текста >>
Та всички, които отиваха в
салона
, искаха да направят нещо за Учителя по духовен път - с молитви и с песни.
Та нали от основаването на Школата, вече двадесет и две години, аз бях тази, която непрекъснато седеше пред пианото и свиреше. Цели двадесет и две години - това не беше малко време. И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа. Но аз направих една груба, фатална грешка, която още не мога да си прост я Учителят ми каза да остана при Него, а аз не Го послушах. Той ми каза да остана при Него, защото знаеше, че приятелите ще ме отвлекат от Него в салона с техния мотив, че ще пеят песни за Учителя, ще казват молитви за Учителя и ще четат беседи за Учителя.
Та всички, които отиваха в
салона
, искаха да направят нещо за Учителя по духовен път - с молитви и с песни.
Така смятаха всички, така се увлякох и аз. А Учителят ме накара да остана при Него. И аз не Го послушах. Това се казва нещо повече от непослушание и нещо повече от своеволие. Това за мен бе една от най-големите грешки в живота ми пред Учителя.
към текста >>
След като се прочете беседата на приятелите в
салона
, след като се молихме, пяхме песните на Учителя и след свършването на беседата, се избраха десет души и отидоха при Учителя.
Учителят искаше да ми каже още много неща преди заминаването Си. Искаше да каже не неща обикновени, а от исторически и космически мащаби - за развитието на човечеството, за съдбата на България, за съдбата на Братството. Тук щяха да ми станат много неща ясни и много неща щях да запиша и щяха да ни бъдат като ориентири, като светещи фарове в онези бурни времена, които ни очакваха. Те дойдоха и ние не можахме да се ориентираме и да излезем от тях, та чак досега - тридесет години след това. Но грешката бе направена и не можеше да се поправи вече.
След като се прочете беседата на приятелите в
салона
, след като се молихме, пяхме песните на Учителя и след свършването на беседата, се избраха десет души и отидоха при Учителя.
Аз също бях в това число. Учителят лежеше в леглото и като видя голямата група Той слезе полека и седна на едно малко плетено столче. Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята. Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти, в началните години на Школата, ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си. Но това беше за нас една идея, нещо хвърчащо във въздуха - неуловимо за нас, с нашите очи, уши, сетива и не можахме да го приложим в живота си.
към текста >>
55.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в
салона
на "Изгрева" пред всички.
Учителят каза по този повод така: "В бъдеще комунистите ще минат надясно, а капиталистите ще минат наляво и ще се срещнат по средата." До сега тридесет години се променяха много неща, но ние едва ли ще дочакаме, вероятно в следващите тридесет години други от вас ще дочакат това, което каза Учителя. Не може да не Му се сбъднат думите. Неговите думи, Словото Му е закон за онези Висши Сили, които управляват по невидим начин човечеството. В Мърчаево, в дома на брат Темелко, бяхме се събрали при Учителя, а това беше един-два месеца след 9 септември 1944 година. След като дойдоха комунистите на власт, те се насочиха към своите врагове, но сметнаха, че и ние сме техни врагове и започнаха гонение срещу нас още в самото начало.
Един от поводите бе поведението на Любомир Лулчев, неговото германофилство и цялата му дейност като съветник на цар Борис III, дейност, изобличена от Учителя в
салона
на "Изгрева" пред всички.
Но всички комунисти бяха приели, че Лулчев е оръдие на Учителя и погнаха Братството. А това че Лулчев беше оръдие, това беше вярно, но той беше оръдие на другата - Черната ложа, за което Учителят ме беше предупредил лично, че той, Лулчев, работи с черните сили и да се пазя от него, да стоя настрана от него. Та по време на клас, на тази историческа беседа, през цялото време Лулчев стоя прав и не седна на стола си. А Учителят го изобличи пред всички в класа. Накрая завърши така: "Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде!
към текста >>
56.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в
салона
, където присъствуваше и Сам Учителят.
Диригент на Пионерския оркестър бе Влади Симеонов. Аз работех там при него. Влади Симеонов беше влюбен в дъщерята на Бертоли - Мариета - и заради нея идваше на "Изгрева". Ето ви един пример как работи Небето. Той не искаше да дойде, но съществата от Небето го накараха да се влюби в Мариета и заради нея той дойде на "Изгрева".
Дори сам той дирижира два пъти камерен състав в
салона
, където присъствуваше и Сам Учителят.
Така че аз не работех в чужда среда, но бях много внимателна и дискретна, за да не навредя на себе си и на Влади Симеонов, понеже в ония години Братството се преследваше. Веднъж Учителят ми каза: "Вие, сестра, не очаквайте от нашите деца да ви бъдат ученици. При вас ще идват от града, а нашите ще ходят в града, за да става обмяна. Вие, рекох, сте наблюдателна. Потърсете да откриете белезите, по които се отличават музикалните деца.
към текста >>
57.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
През май 1936 година враговете на Братството бяха решили да ни унищожат всички, като поставят адска машина под
салона
на "Изгрева", където Учителят държеше Своите беседи и сваляше Словото на Бога.
"Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий" На събора в Търново през 1922 година, аз с очите си видях, разбрах, че Учението на Учителя и Школата, която Той откри същата година, има големи противодействия от страна на църквата и определени сили в обществото и държавата. Това го описах. Но през време на Школата ние самите изпитвахме на гърба си атаките на сили, които противодействуваха на Делото на Учителя.
През май 1936 година враговете на Братството бяха решили да ни унищожат всички, като поставят адска машина под
салона
на "Изгрева", където Учителят държеше Своите беседи и сваляше Словото на Бога.
Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития.
към текста >>
Затова запалва всички крушки в
салона
, пред
салона
и в трапезарията, както и на поляната.
Това го описах. Но през време на Школата ние самите изпитвахме на гърба си атаките на сили, които противодействуваха на Делото на Учителя. През май 1936 година враговете на Братството бяха решили да ни унищожат всички, като поставят адска машина под салона на "Изгрева", където Учителят държеше Своите беседи и сваляше Словото на Бога. Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това.
Затова запалва всички крушки в
салона
, пред
салона
и в трапезарията, както и на поляната.
Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието. Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в салона, влезли при Него и започнали да Го бият. Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар.
към текста >>
Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в
салона
, влезли при Него и започнали да Го бият.
Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това. Затова запалва всички крушки в салона, пред салона и в трапезарията, както и на поляната. Като видели, че "Изгревът" изведнъж се осветил през нощта, помислили че са открити и се върнали в града, без да приложат плана си. Това го научихме по-късно, когато се развиха драматичните събития. Научихме също много по- късно и от Самия Учител, че Той е измолил от Небето да се отмени това ужасно престъпление срещу Братството, като Сам Той поема да заплати за всичко чрез кръста на страданието.
Планът на заговорниците бил готов, но по-късно те променили решението си и след като минало известно време, двама подкупени мъже пристигнали на "Изгрева", издебнали един момент, когато Учителят бил Сам в
салона
, влезли при Него и започнали да Го бият.
Точно в това време минава брат Иван Кавалджиев, музикант-цигулар. Като видял това, развикал се, побойниците се изплашили и избягали. Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре. Разказваха някои от приятелите, че един от побойниците на следващия ден дошъл да се извинява на Учителя.
към текста >>
На сутринта на съборния ден се събрахме в
салона
.
Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня. След това на групи се завърнахме в София. След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 година ще имаме събор. Много се изненадах, като имах предвид, че Учителят едвам говори. Гледах и се чудех отначало как Учителят ще говори, когато едвам произнасяше думите.
На сутринта на съборния ден се събрахме в
салона
.
Дойде и Той. Ние пяхме - пяхме доста време и много песни изпяхме. Учителят стана и изведнъж започна да говори съвършено, като че ли нищо не е било, а преди това говореше завалено. Тогава явно видях как Духът влезна в Него и развърза езика Му. Учителят изнесе много хубава беседа.
към текста >>
58.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
"Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот" Паневритмията се изучаваше на части в
салона
и вън от него на малки групи.
"Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот" Паневритмията се изучаваше на части в
салона
и вън от него на малки групи.
Учителят отделно от другите показваше на Катя Грива и на още няколко сестри отделните упражнения , за да Му бъдат в помощ при общото разучаване. "Пентаграмът" от Паневритмията се изучаваше на поляната. По това време тя беше окосена и ухаеше на сено. Щурците свиреха, луната обливаше цялата поляна със сребристата си светлина. На средата на поляната имаше стълб със силна електрическа крушка.
към текста >>
59.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
А долу да има
салон
за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария.
Тя е резултат от труд и постоянство, докато стане качество. Необходими са години, докато се превърне в добродетел. Добродетелта е онзи бисер, който украсява човека. Преди много години, когато веднъж бяхме на поляната, Учителят каза: "Хубаво е да се направи голямо двуетажно здание, построено в полукръг, за да е огряно от слънцето през целия ден. Всеки да има по една стая и отделение за гости.
А долу да има
салон
за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария.
Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си.
към текста >>
Друг един път минавах край масите пред
салона
, на които се правеха общите братски обеди.
Ние сме верига от души, слезли от Невидимия свят на земята в Школата на Учителя. Има закон за веригата: ако се повдигне един - той повдига и другите от веригата, с която е свързан. Ако падне един - той завлича и другите. Законът на духовната верига на Школата е свещен и неприкосновен. Това е Христовият закон: Един за всички и всички за един.
Друг един път минавах край масите пред
салона
, на които се правеха общите братски обеди.
Учителят беше там и ми каза: "Те всички народи ще се въоръжават и приготвят за война, но ще стане такова земетресение, че не ще помислят за война. И война няма да има повече." Но никак не ми дойде на ума да Го попитам кога ще стане това. Ние преминахме през Втората световна война. Доживяхме още четиридесет и пет години след това. Беше една епоха на въоръжение и противопоставяне.
към текста >>
60.
4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в
салона
на "Изгрева", пред Учителя.
И за да ми спести тези страдания, Той определи по-добре душата да остане горе и да ми помага оттам. Веднъж за Митко Учителят каза: "Той с тази къдрава коса показва, че е нервен и сприхав. Музиката, пеенето ще го тонират. Планината също. Карайте го много да пее.
Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в
салона
на "Изгрева", пред Учителя.
Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно. Имаше случаи, когато трябваше да се изнесат концерти. Приятелите запитваха кой ще изнесе концерт? Тогава отговаряха: "Митко и Мария." На следващия път отговаряха по малко по-друг начин: "Мария и Митко". Ние с него бяхме едни от най-постоянните участници в тези концерти.
към текста >>
Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в
салона
и пред лицето на Бога.
Спечелихме Неговото благословение и, макар че се разведохме, и двамата доживяхме до дълбока старост и със запазени ум и сили. Отношенията ни се запазиха дружески и досега. През време на Школата въпросите за човешката любов, човешката обич и брака, бяха теми, които изискваха много знание, което ние получавахме от Словото на Учителя. При един разговор Учителят ми каза: "Момците трябва да бъдат честни и да не лъжат момите. Сестрите трябва да са внимателни, да не изкушават братята.
Низшите енергии трябва да се препращат горе в главата с постоянно занятие с научна, умствена и духовна работа." При друг разговор каза: "Когато видите двама души да се обичат, не мислете лошо за тях, защото вие сте силни в мислите си, а се помолете Бог да ги благослови и укрепи и да се прояви висшето в тях." Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в
салона
и пред лицето на Бога.
Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония. За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!
към текста >>
61.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Христо Дързев създаде смесен хор тогава, когато бе построен братският
салон
на "Оборище" 14.
Колко пъти е плакал пред мен и съпруга ми Митко за някои грешки, които бе направил. Но беше малко нервен и това му пречеше понякога. Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор. Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев, дошъл от Казанлък, за да следва музика. Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий".
Христо Дързев създаде смесен хор тогава, когато бе построен братският
салон
на "Оборище" 14.
Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички вземаха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум.
към текста >>
Самото строене на
салона
беше някакво постоянно празненство.
Но беше малко нервен и това му пречеше понякога. Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор. Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев, дошъл от Казанлък, за да следва музика. Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий". Христо Дързев създаде смесен хор тогава, когато бе построен братският салон на "Оборище" 14.
Самото строене на
салона
беше някакво постоянно празненство.
Всички вземаха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства.
към текста >>
Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и
салонът
бързо се построи.
Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий". Христо Дързев създаде смесен хор тогава, когато бе построен братският салон на "Оборище" 14. Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички вземаха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли.
Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и
салонът
бързо се построи.
Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб.
към текста >>
Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в
салона
на "Оборище" 14 при всички празненства.
Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички вземаха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум.
Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в
салона
на "Оборище" 14 при всички празненства.
Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите.
към текста >>
Продължихме да пеем и свирим в
салона
на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите.
Концертите, започнати в германския клуб Турн Ферайн с двама- трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи.
Продължихме да пеем и свирим в
салона
на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите.
Беседите бяха вечер, защото приятелите работеха през деня в града. По това време имаше голям музикален подем, спявките на хора се правеха в салона на "Оборище" 14 в различно време. Хорът стана многочислен. Дирижираше го Христо Дързев, подпомогнат от Кирил Икономов. След това Кирил Икономов започна да разработва някои от песните за хор и оркестър.
към текста >>
По това време имаше голям музикален подем, спявките на хора се правеха в
салона
на "Оборище" 14 в различно време.
Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите. Беседите бяха вечер, защото приятелите работеха през деня в града.
По това време имаше голям музикален подем, спявките на хора се правеха в
салона
на "Оборище" 14 в различно време.
Хорът стана многочислен. Дирижираше го Христо Дързев, подпомогнат от Кирил Икономов. След това Кирил Икономов започна да разработва някои от песните за хор и оркестър. Ирина Кисьова също даде много добри разработки за хор и оркестър. След години се присъединиха и Филип Стоицев, Весела Несторова и Лиляна Табакова.
към текста >>
Салонът
винаги биваше препълнен.
След години се присъединиха и Филип Стоицев, Весела Несторова и Лиляна Табакова. Така репертоарът се разшири. Радвахме се на красиви разработки. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат.
Салонът
винаги биваше препълнен.
Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействуваше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Всички те след това преуспяха като музиканти. Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните.
към текста >>
Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в
салона
на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя.
Радвахме се на красиви разработки. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги биваше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействуваше много благоприятно.
Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в
салона
на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя.
Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Всички те след това преуспяха като музиканти. Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." - ще се раздвижите, ще ускорите темпото.
към текста >>
Същото каза и за песента "В начало бе Словото": "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Бях в
салона
, когато се създаваше песента: "Аз ще се подмладя".
Всички те след това преуспяха като музиканти. Веднъж Учителят се обърна към мен и каза как да се пеят песните. За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно. Като се дойде до "Всичко се движи... Хвъркат птиците, бягат сърните..." - ще се раздвижите, ще ускорите темпото. Като се стигне до "Велик си Ти, Господи" - тържествено.
Същото каза и за песента "В начало бе Словото": "Темпото, изразът да се мени според съдържанието." Бях в
салона
, когато се създаваше песента: "Аз ще се подмладя".
Учехме я на части. Повтаряхме я, пеехме я. Учителят ни я изпя с топъл, широк глас и израз, който рисуваше съдържанието. Аз слязох за малко от сцената, за да послушам песента отдалеч. Когато погледнах Учителя, останах поразена.
към текста >>
62.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
А слушателите в
салона
го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в
салона
, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено.
След години, когато се огледахме, видяхме, че Школата има свой облик, свое лице, свой живот - беседите на Учителя, Паневритмията, екскурзиите на Витоша, летуванията на Седемте езера на Рила - съпровождани винаги с песните на Учителя. А музикалният живот течеше в своя естествен порядък - и индивидуално, и колективно. Веднъж дадохме вокален концерт с Митко Сотиров, тогава мой съпруг. След концерта Учителят каза, че имало присъствие от Невидимия свят. Ние двамата с него го усетихме като необикновено вдъхновение и пяхме така, че бяхме прехласнати в необикновено изживяване.
А слушателите в
салона
го усетиха освен като успешно наше представяне, освен като вдъхновение, но и като общо радостно състояние, което нахлу в
салона
, създаде радост в сърцата на всички, оживление и подтик в душите им за нещо хубаво и възвишено.
Ето така се изрази едно Небесно присъствие чрез Музиката на Учителя. Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю?
към текста >>
След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в
салона
, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
"Идилията" е песен за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина. Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят. Това е "Идилията" за днешното човечество. "Идилията" за утрешното човечество още не е снета отгоре. Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят.
След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в
салона
, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на песента. Изненадана Го запитах: "Какво има, Учителю? " "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст.
към текста >>
В това време Учителят излезе развълнуван от
салона
, където Той наблюдаваше разучаването на песента.
Тя е Божествена Идея на един свят от Виделина, тя е Божествен извор от Слава, чиято Божествена Светлина е създала Божествения Свят. Това е "Идилията" за днешното човечество. "Идилията" за утрешното човечество още не е снета отгоре. Чака се Онзи, Който да я свали от Божествения Свят. След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.
В това време Учителят излезе развълнуван от
салона
, където Той наблюдаваше разучаването на песента.
Изненадана Го запитах: "Какво има, Учителю? " "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст. Тя свиреше на пиано, пееше и композираше.
към текста >>
От всички ни, тя най-много стоеше в
салона
и присъствуваше при записването на песните.
Изненадана Го запитах: "Какво има, Учителю? " "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст. Тя свиреше на пиано, пееше и композираше.
От всички ни, тя най-много стоеше в
салона
и присъствуваше при записването на песните.
Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона пред малка група. Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат. Някои музиканти записваха, доколкото можеха. След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града? " Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда.
към текста >>
Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в
салона
пред малка група.
" "Когато се хармонизират окултни песни, - заговори Той - снети от висшите светове, този, който ги хармонизира, трябва да се моли, да се концентрира, да търси да долови такава хармония, която да отговаря на окултната мелодия. Не долови ли такава хармония и сложи ли дисонансни тонове, той спъва развитието си, слиза надолу." Много по-късно разбрах, видях и научих какво означава да се нарушат тези окултни закони и как ученикът заплаща за нарушението им. Сестра Ирина Кисьова бе дъщеря на военния капелмайстор Спауст. Тя свиреше на пиано, пееше и композираше. От всички ни, тя най-много стоеше в салона и присъствуваше при записването на песните.
Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в
салона
пред малка група.
Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат. Някои музиканти записваха, доколкото можеха. След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града? " Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда. Това му бе корекцията.
към текста >>
Веднага тръгнахме към
салона
и за щастие срещнахме Учителя.
"Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя.
Веднага тръгнахме към
салона
и за щастие срещнахме Учителя.
Представих му я. Тя почтително Му целуна ръка и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него. Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София.
към текста >>
След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в
салона
на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му.
Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа.
След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в
салона
на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му.
Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя. Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста.
към текста >>
В
салона
бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни.
Сестра Ярмила беше оформила една група от братски деца на "Изгрева" и ги учеше да играят балет. Дори има една снимка - как всички са се качили на чешмата, на която бе написано: "Мисли добре, храни се добре и работи добре." и на чиято стена бяха направени различни символични фигури. На Ярмила Учителят беше казал за някои песни, когато се пеят да се съпровождат с движения, които да отговарят на текста. Беше казал кои песни да се дадат с подходящи движения. Но това за съжаление не се записа.
В
салона
бе поставена черна дъска, на която, по текст даден от Учителя, музикантите бяха записали някои песни.
Фотографите направиха снимки на тези песни и ние притежаваме две такива. Но имаше повече песни записани там. Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулката. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше.
към текста >>
В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в
салона
и се разпявахме с песните на Учителя.
Имаше много ясна дикция - ясно произнасяше думите. И даваше израз на съдържанието на песните, нещо естествено, без да има престореност в Него. Учителят имаше желание да се научат хубаво песните Му - да се изпълнят от четиригласен хор и да се изпълнят с умение и вдъхновение, като се даде концерт в зала "България", за да се види въздействието на Неговата музика върху слушателите. Но ние, поколението от Школата, не изпълнихме това. Остава друго поколение да поправи нашия пропуск.
В неделя беседата започваше сутрин в пет часа, като ние бяхме половин час преди това в
салона
и се разпявахме с песните на Учителя.
На пианото обикновено беше Мария Тодорова. Песните създаваха съответна аура и психическа нагласа у нас. Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта.
към текста >>
63.
4_11 Последният концерт пред Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край
салона
.
Над Симеоново има няколко езера. На последното езеро - "Тиганя" - имаше изворче, което приятелите направиха като чешмичка. Неговата вода беше лековита. Учителят обичаше да пие от нея. Когато Му донесоха вода от изворчето, Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, тоест разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек.
Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край
салона
.
Често, седнали на пейките до масите пред салона, се събирахме около Учителя и водехме разговори. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години.
към текста >>
Често, седнали на пейките до масите пред
салона
, се събирахме около Учителя и водехме разговори.
На последното езеро - "Тиганя" - имаше изворче, което приятелите направиха като чешмичка. Неговата вода беше лековита. Учителят обичаше да пие от нея. Когато Му донесоха вода от изворчето, Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, тоест разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона.
Често, седнали на пейките до масите пред
салона
, се събирахме около Учителя и водехме разговори.
Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени.
към текста >>
Сестра Стойна и аз стояхме до късно в
салона
и плачехме.
Учителят бе допуснал това. Майка ми разтрила пъпа на Учителя, препасало го с чист плат, а Учителят казал: "Бавно завършва процесът" и заспал. Тогава никой не се досещаше, не предполагаше какво значат тези думи. Чак след като си замина Учителят, разбрахме техния смисъл. Във вторник, на 26 декември 1944 година, разбрахме, че Учителят не е добре.
Сестра Стойна и аз стояхме до късно в
салона
и плачехме.
На сутринта рано пристигнахме отново. Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко. Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в салона. След известно време казаха, че Учителят си е заминал.
към текста >>
Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в
салона
.
Във вторник, на 26 декември 1944 година, разбрахме, че Учителят не е добре. Сестра Стойна и аз стояхме до късно в салона и плачехме. На сутринта рано пристигнахме отново. Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко.
Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в
салона
.
След известно време казаха, че Учителят си е заминал. Като се разсъмна Го поставиха в салона, облечен в бели дрехи. Ние стояхме пред вратата на салона, до прозорчето. Беше 27 декември 1944 година. Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват.
към текста >>
Като се разсъмна Го поставиха в
салона
, облечен в бели дрехи.
На сутринта рано пристигнахме отново. Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко. Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в салона. След известно време казаха, че Учителят си е заминал.
Като се разсъмна Го поставиха в
салона
, облечен в бели дрехи.
Ние стояхме пред вратата на салона, до прозорчето. Беше 27 декември 1944 година. Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват. Запитаха ни: "Где е Учителят Петър Дънов? " Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят!
към текста >>
Ние стояхме пред вратата на
салона
, до прозорчето.
Мария Тодорова и Борис Николов ни повикаха да видим Учителя. Влязохме долу в стаичката Му, където беше приемната Му и там Го видяхме - полулегнал и дишаше тежко. Взехме си мислено сбогом и плачейки отидохме в салона. След известно време казаха, че Учителят си е заминал. Като се разсъмна Го поставиха в салона, облечен в бели дрехи.
Ние стояхме пред вратата на
салона
, до прозорчето.
Беше 27 декември 1944 година. Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват. Запитаха ни: "Где е Учителят Петър Дънов? " Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го!
към текста >>
Влезнаха в
салона
, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му.
Тогава пристигнаха с джипка двама униформени от милицията, за да Го арестуват. Запитаха ни: "Где е Учителят Петър Дънов? " Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го! " Бяха двама човека униформени и въоръжени.
Влезнаха в
салона
, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му.
Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите.
към текста >>
Тялото на Учителят, в бели дрехи, бе поставено в
салона
.
А ние я преценихме така, както трябва. Времето беше студено. Имаше дълбок сняг. Много народ бе дошъл от всички краища на страната. Много други хора, които Го уважаваха и почитаха, дойдоха да се сбогуват с Него.
Тялото на Учителят, в бели дрехи, бе поставено в
салона
.
То престоя пет дни, без да замирише. А сам Той, както бе казал с последните си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, бе отминал в света на Светлините. Пеехме общо преди погребението Му. Бяхме в салона. Асен Арнаудов свиреше на арфа.
към текста >>
Бяхме в
салона
.
Много други хора, които Го уважаваха и почитаха, дойдоха да се сбогуват с Него. Тялото на Учителят, в бели дрехи, бе поставено в салона. То престоя пет дни, без да замирише. А сам Той, както бе казал с последните си думи преди заминаването, че е завършил една малка работа за Бога, бе отминал в света на Светлините. Пеехме общо преди погребението Му.
Бяхме в
салона
.
Асен Арнаудов свиреше на арфа. Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка. Изпълнявахме песента "Аин фаси". Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния.
към текста >>
Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в
салона
на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство.
Бяхме недалеч от тялото на Учителя. Точно пред нас имаше маса, върху която беше сложена пълна с ябълки чиния. Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни. Всяка раздяла по човешки носи скръб. Но раздялата със Всемировия Учител, преживял с нас толкова години на земята, беше вече неземна скръб, а Космическа скръб.
Това бе Мировата скръб на човечеството, чиито представители бяхмее ние тук - в
салона
на "Изгрева" - като българи и ученици на Школата на Бялото Братство.
Отведнъж, една ябълка се отдели от другите в чинията, търкулна се по масата, слезе на пода, упъти се към Асен Арнаудов и спря пред него. Не мина много време, и втора ябълка се отдели от чинията, търкулна се по пода, отправи се към Катя Грива и спря пред нея. Най-после, трета ябълка се отдели от чинията, отново се търкулна по пода и се отправи към мен - като че ли някой я буташе с пръст и я спря точно пред мен. Всички занемяха от учудване. Наведохме се и си взехме ябълките, с които Учителят бе изказал Своята обич и внимание.
към текста >>
64.
4_12 Музикална пауза в живота на ученика
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Целият
салон
притихваше.
Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен. За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири. Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее. Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично и тихо свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - магаренцето на цигулката Си.
Целият
салон
притихваше.
А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Тогава нямаше магнетофони. Музикантите около Него не бяха с идеален слух, затова много неща, които ни свиреше се пропуснаха да се запишат. Гласът на Учителя беше естествено поставен, мек, дълбок с приятен баритонов тембър. И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща.
към текста >>
В новия
салон
, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде".
Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздействува на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви той. Ние бяхме свидетели как не веднъж Учителят е спирал валежи от дъжд, от сняг или буря с вятър, вдигаше мъгли на планината, за да бъдем огрени от слънцето.
В новия
салон
, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде".
И двамата свиреха хубаво, правеха разработки на мелодията. Единият изсвирва един мотив, другият ще Му отговори. Чуваха се и акорди от единия, а после - от другия. Много сполучливо правеха това, за общо учудване на всички ни. Този брат се появи в Братството за известно време, а после замина някъде и изчезна.
към текста >>
65.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
"Фрагменти от музикалния живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и студенти построиха
салон
на "Оборище" 14.
"Фрагменти от музикалния живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и студенти построиха
салон
на "Оборище" 14.
Всички вземаха участие. Салонът бе голям. Имаше сцена и балкон. Създадоха се условия за концерти. Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия.
към текста >>
Салонът
бе голям.
"Фрагменти от музикалния живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и студенти построиха салон на "Оборище" 14. Всички вземаха участие.
Салонът
бе голям.
Имаше сцена и балкон. Създадоха се условия за концерти. Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия. Иван Кавалджиев обичаше много Учителя и Учението. Той беше един от първите музиканти, с когото почнах да свиря в Братството.
към текста >>
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям
салон
със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено.
Надареният Христо Дързев беше с няколко години по-стар от другите кандидат-студенти и не бе приет в Музикалната академия. Това го съкруши, той заболя от туберкулоза и се помина в Казанлък. А беше способен музикант - в това можете да се убедите от неговите разработки на песни от Учителя. Аз пазих досега неговите разработки. Сега ги дадох на младите, за да ги изпълняват с братския хор.
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям
салон
със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено.
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на ръст, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. Това от своя страна доведе и до конфликтни положения с приятелите в следващите години. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
към текста >>
В
салона
той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - едър на ръст, енергичен, гласовит мъж, деен - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много му хареса и допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. Това от своя страна доведе и до конфликтни положения с приятелите в следващите години.
В
салона
той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
Но в него се загнезди желание да командува и много пречеше на другите също така да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! " Така били прогонени Георгиев, Ковачев и други музиканти.
към текста >>
Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха
салона
на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта.
А ние бяхме свидетели през дългите години по време на Школата и още четиридесет и пет години след това, как се заплаща отклонението от Школата. Но аз не се примирих - веднъж казвам на Симеон Симеонов, че ние всички сме студенти, учим в Музикалната академия и напредваме с нашите инструменти, а той остава на същото си място и вече едвам го търпим, че е редно и той да вземе да учи, за да се изравни с нас. Дали се стресна, че може да изгуби мястото си на ръководещ, но той започна да взема уроци по цигулка. Така аз разреших този заплетен възел от противоречия. Учителят беше казал за него следното: "Ако трябва да покажа пътя на някого - ще го покажа.
Но самият той няма да го извърви и няма да отиде по тоя път." След като си замина Учителят и взеха
салона
на "Изгрева", Симеон събираше приятелите у дома си и четяха беседи в онези години, когато това беше забранено от властите - за такова нещо се правеха обиски и имаше санкции от властта.
След години той се помина. Но като човешка душа бе съхранен от Учителя и от нас, другите музиканти, които знаехме как Учителят разреши този въпрос. Един от любимите музиканти при Учителя беше Асен Арнаудов. Беше завършил Музикалната академия, свиреше в Царския симфоничен оркестър на цигулка. Сдобил се с арфа, подарена му от Учителя, Асен пожела да следва арфа в Германия.
към текста >>
В концертните изпълнения в
салона
на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов.
" Това е едно невероятно преживяване, показващо окултното значение на песните, дадени от Учителя, което Ковачев съхрани до края на живота си. Но когато издаде голямата песнарка, Мария Тодорова измени доста неща, което доведе до протеста на брат Ковачев. Той отиде при нея и потърси обяснения. Мария изнесе доводите си, но Ковачев не бе доволен от обясненията. Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.
В концертните изпълнения в
салона
на "Изгрева", доколкото си спомням, вземаха участие тенорите: Иван Славов, Симеон Арнаудов-Дякона, Димитър Сотиров, Иван Атанасов.
Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост. Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов. Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров. Давахме и самостоятелни концерти. Не се смущавахме от Учителя.
към текста >>
Учителят се намираше в
салона
и тръгваше да излиза, а аз точно в този момент влизах в
салона
.
" Казах това и спрях, не можех да кажа нищо повече. На тръгване Учителят ми каза: "Добре си. Добре си. Работи! " Тази една дума стана програма на моя живот и сега, четиридесет и пет години след заминаването на Учителя, аз продължавам да работя. Ето, това е важното.
Учителят се намираше в
салона
и тръгваше да излиза, а аз точно в този момент влизах в
салона
.
Пресрещнахме се, а Той ми казва: "Ти, сестра, вече можеш. То преградите са книжни." Трепнах от радост, но пропуснах да Го попитам за какво ми Го каза. Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал. Другият момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна. Така взел момата за жена.
към текста >>
Дойде това време, когато свирех в
салона
на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец.
Има една беседа на Учителя, в която Той разказва как двама момъка обичали едновременно една мома и тя им рекла: "Който мине през тази преграда - прескочи я с коня си, него ще взема за мъж." Един от момците яхнал коня, препуснал, но стигнал до стената, уплашил се и се върнал. Другият момък не се уплашил, прескочил с коня и чак тогава видял, че преградата е книжна. Така взел момата за жена. Преградите са книжни за този, който има подтик в себе си, има висок идеал, има желание да учи. Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора.
Дойде това време, когато свирех в
салона
на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец.
Бях преподавател на учениците-цигулари - момчета и момичета. Оттам се пенсионирах. Когато бях малка, бяхме бедни, бях дрипава, живеехме в неуредена къща. Като си полегнех на леглото със забит поглед в тавана, си представях, че имам стаичка с пиано и библиотека. Това бяха мечти, но на края на живота си постигнах това.
към текста >>
Тя най-често присъстваше в
салона
и изпълняваше това, което Учителят даваше.
Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше също сопран.
Тя най-често присъстваше в
салона
и изпълняваше това, което Учителят даваше.
Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя, много неща е хармонизирала, дирижираше хора и оркестъра, когато се изпълняваха онези песни, които сама бе разработила и хармонизирала. Свиреше на цигулка и често беше с нас, музикантите, в кръга на поляната, когато свирехме Паневритмията. Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея.
към текста >>
Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в
салона
пред Учителя.
Много от нейните разработки се изпълняваха от братския оркестър. Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това.
Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в
салона
пред Учителя.
Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе концерт в салона. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: " В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използувала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си.
към текста >>
Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе концерт в
салона
.
Аз съм пяла сола, акомпанирани от братския оркестър и дирижирани от нея. Познаваше много добре музиката и Духа на песните на Учителя, затрва Той одобряваше и поощряваше нейните хармонизации. На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това. Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в салона пред Учителя.
Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе концерт в
салона
.
Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: " В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използувала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда.
към текста >>
На някои от концертите в
салона
диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов.
Разработваха се песни за хор и оркестър, както и различни сола от: Кирил Икономов, Ирина Кисьова, Димитър Грива, Лиляна Табакова, Филип Стоицев, Весела Несторова и други. На Паневритмията акомпанираха на китара: Невена Капитанова, Верка Куртева, Гита Стратева и други. Втори глас цигулки свиреха: Асен Арнаудов, Галилей Величков, Станка Йорданова, Филип Стоицев. Първа цигулка свиреха: Симеон Симеонов, Мария Златева, Ангел Янушев, Кирил Икономов, Игнат Котаров и много други, които желаеха. Диригент на оркестъра за Паневритмията бе Матей Калудов - военен капелмайстор.
На някои от концертите в
салона
диригент на камерния оркестър бе и Влади Симеонов.
Асен Арнаудов бе записал много от песните на Учителя. Учителят работеше с него и оценяваше таланта му. Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си. Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки. За мое голямо учудване, той сподели, че не знаел къде го е сложил и не можел да го намери.
към текста >>
66.
5_17 Идилията и брат Георг и Куртев
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Старият братски
салон
вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде Петър благополучно.
И фенерът почва да се приближава. Скоро пристигат братята. Те тръгнали да го посрещат. Пристига и талигата - тя минала по другия клон на пътя, да не би да се разминат. Сядат в колата и пристигат в Тополица.
Старият братски
салон
вие го знаете - нисичък, задушен - е препълнен със седемдесет души, чакат с молитва, за да дойде Петър благополучно.
Казват му: "Извикахме те само да ни изсвириш "Идилията". Петър започва да свири, песните се разнасят, а след това братските разговори се проточват до другият ден. Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила. Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция.
към текста >>
По-рано
салонът
беше малък - обикновена селска стая.
Какви чудни връзки съществуват между душите - те са Сила. Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция. На тази сбирка братята от селото канят приятелите от цяла България. И тогава се събират по няколкостотин души.
По-рано
салонът
беше малък - обикновена селска стая.
Сега си построиха нов салон, който може да събере двеста-триста души. Тази сбирка и сега става точно на Никулден и каквото и да е времето, там има посетители преизобилно. Братята и сестрите отиват там на сбирка - човешките души търсят да направят общение помежду си, а чрез песните на Учителя търсят да направят връзка с Духа на Словото Му и с Бога.
към текста >>
Сега си построиха нов
салон
, който може да събере двеста-триста души.
Невидимият свят чрез тях се проявява и той е, който ги устройва. Сбирката в Тополица става всяка година на Никулден, тя е традиция. На тази сбирка братята от селото канят приятелите от цяла България. И тогава се събират по няколкостотин души. По-рано салонът беше малък - обикновена селска стая.
Сега си построиха нов
салон
, който може да събере двеста-триста души.
Тази сбирка и сега става точно на Никулден и каквото и да е времето, там има посетители преизобилно. Братята и сестрите отиват там на сбирка - човешките души търсят да направят общение помежду си, а чрез песните на Учителя търсят да направят връзка с Духа на Словото Му и с Бога.
към текста >>
67.
5_24 Колективно творчество
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в
салона
при пианото.
"Колективно творчество" Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в
салона
при пианото.
Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше." Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я. За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.
към текста >>
68.
5_25 Таксата
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Минава покрай
салона
.
Идва на "Изгрева", посреща слънцето, участвува в общата молитва и гимнастическите упражнения, но умът му е зает само с таксата. Днес е последният ден за записване, а той няма пари. Ходи навесил глава - приятелите се разотидоха по работата си, не остана човек на "Изгрева". Ходи братът по поляната, не вижда, че слънцето грее за него и за всички. Решава да слезе в града, но каква полза от това?
Минава покрай
салона
.
На балкончето се подава Учителят и му помахва с ръка да отиде при Него. Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата. Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант.
към текста >>
69.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тук, в
салона
на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител, което бе Слово на Бога.
Зако н Трети: Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага. "Изгревът" и Бялот о Братство Учителят отвори Школата на Бялото Братство. Тя просъществува чрез Словото Му в Сила и Живот от 1922 до 1944 година. "Изгревът" бе създаден заради Школата.
Тук, в
салона
на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител, което бе Слово на Бога.
Бялото Братство и "Изгревът" съжителствуваха. Бялото Братство свали Школата на земята и създаде "Изгрева", за да я съхранява и пази. Всемировият Учител - Беинса Дуно - е Глава на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, което сега присъствуваше между българите и славянството на планетата земя. Школата работеше чрез Словото на Учителя. Той си замина и Школата бе закрита.
към текста >>
70.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"
Салонът
на "Оборище" 14 и свинете" Малката къщичка на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе тясна за нас.
"
Салонът
на "Оборище" 14 и свинете" Малката къщичка на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе тясна за нас.
След като митарствахме по чужди салони, бе предложено да си направим сами салон за Братството. Речено - сторено. Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон. Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът.
към текста >>
След като митарствахме по чужди
салони
, бе предложено да си направим сами
салон
за Братството.
"Салонът на "Оборище" 14 и свинете" Малката къщичка на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе тясна за нас.
След като митарствахме по чужди
салони
, бе предложено да си направим сами
салон
за Братството.
Речено - сторено. Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон. Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града.
към текста >>
Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи
салон
.
"Салонът на "Оборище" 14 и свинете" Малката къщичка на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе тясна за нас. След като митарствахме по чужди салони, бе предложено да си направим сами салон за Братството. Речено - сторено.
Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи
салон
.
Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме. За кратко време се построи салонът. Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола.
към текста >>
За кратко време се построи
салонът
.
"Салонът на "Оборище" 14 и свинете" Малката къщичка на Петко Гумнеров на "Опълченска" 66 бе тясна за нас. След като митарствахме по чужди салони, бе предложено да си направим сами салон за Братството. Речено - сторено. Брат Иван Радославов отпусна мястото пред къщата си, за да се построи салон. Дойдоха братя от провинцията - дюлгери, майстори - а около тях всички младежи-студенти помагахме.
За кратко време се построи
салонът
.
Започнаха да се държат беседите на Учителя в центъра на града. Отзад бе построена една барака, където се набираха буквите за печатане на поредното томче, след това по коли се откарваха с количка в Земеделския дом на "Врабча" 1 да се печатат. После отново се връщаха, разваляха набора и със същите букви се правеше нова кола. Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе.
към текста >>
Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш
салон
.
Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него.
Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш
салон
.
Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото. След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне. Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет. Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там.
към текста >>
Салонът
бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет.
Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото. След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне.
Салонът
бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет.
Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там. Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички. А какво стана със салона? След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи.
към текста >>
Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен
салонът
там.
Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото. След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне. Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет.
Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен
салонът
там.
Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички. А какво стана със салона? След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи. Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо.
към текста >>
А какво стана със
салона
?
След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне. Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет. Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там. Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички.
А какво стана със
салона
?
След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи. Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо. Втората стая бе направена на кръчма - продаваше се вино, ракия и се пееха пиянски песни. А третата стая бе направена на клуб на Българската комунистическа партия. И така на мястото на салона, където Всемировият Учител бе давал Божието Слово пристигнаха тези духове, за да заграбят, обсебят и унищожат всичко.
към текста >>
И така на мястото на
салона
, където Всемировият Учител бе давал Божието Слово пристигнаха тези духове, за да заграбят, обсебят и унищожат всичко.
А какво стана със салона? След като ни го отнеха, той бе преграден на три стаи. Едната стая бе направена на касапница и там се продаваше месо. Втората стая бе направена на кръчма - продаваше се вино, ракия и се пееха пиянски песни. А третата стая бе направена на клуб на Българската комунистическа партия.
И така на мястото на
салона
, където Всемировият Учител бе давал Божието Слово пристигнаха тези духове, за да заграбят, обсебят и унищожат всичко.
Повтори се онова написано в Писанието, че първо върху свещените места идват и ги тъпчат свинете, а после се обръщат и разкъсват когото докопат. Тази истина я проверихме на "Оборище" 14. А след това я проверихме на "Изгрева". Зад салона на "Изгрева" бе долепена една кръчма. Тя съответствуваше на същата онази кръчма от "Оборище" 14.
към текста >>
Зад
салона
на "Изгрева" бе долепена една кръчма.
А третата стая бе направена на клуб на Българската комунистическа партия. И така на мястото на салона, където Всемировият Учител бе давал Божието Слово пристигнаха тези духове, за да заграбят, обсебят и унищожат всичко. Повтори се онова написано в Писанието, че първо върху свещените места идват и ги тъпчат свинете, а после се обръщат и разкъсват когото докопат. Тази истина я проверихме на "Оборище" 14. А след това я проверихме на "Изгрева".
Зад
салона
на "Изгрева" бе долепена една кръчма.
Тя съответствуваше на същата онази кръчма от "Оборище" 14. Оттам се носеше непрекъснато дим на кебапчета върху "Изгрева". Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден.
към текста >>
Пред
салона
на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха.
Тя съответствуваше на същата онази кръчма от "Оборище" 14. Оттам се носеше непрекъснато дим на кебапчета върху "Изгрева". Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден.
Пред
салона
на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха.
Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя. Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия.
към текста >>
Салонът
на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Това съответствуваше на онази стая с месарницата от "Оборище" 14. До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14.
Салонът
на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Салонът на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан. Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове?
към текста >>
Салонът
на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан.
До кръчмата бе построен свинарник - с храната, оставаща от кръчмата, се угояваха свине. Вятърът разнасяше воня и смрад върху "Изгрева" всеки ден. Пред салона на "Изгрева" един книжар бе сложил маса, на която продаваше окултна литература на Черната ложа и учениците от Школата я разглеждаха и си я купуваха. Това съответствува на онази стая, която бе направена като клуб на комунистите на "Оборище" 14. Салонът на "Оборище" бе иззет по мошенически начин и поради груба грешка на Радославов, който изобщо не се допита за никакъв съвет до Учителя.
Салонът
на "Изгрева" също бе иззет от властите според закона за едрата градска собственост, след като бе запечатан.
Накрая бе разрушен. На мястото на "Изгрева" бяха построени легации на комунистическа Русия. Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове? Навремето Христос ги изпрати в свинете и те се удавиха в морето.
към текста >>
Вероятно едно друго поколение ще провери метода на Христа и тогава ще имате поуките от разрушаването на двата
салона
, където Всемировият Учител е държал Словото Божие и тогава ще видите, че Бог поругаем не бива.
Смятам, че всички сравнения пасват едно с друго и могат да се направят изводите, че това са методи на Черната ложа, която намери свои служители както в Братството, така и извън него и изпълни своя план за унищожение на "Изгрева". Какво ще стане сега с тези духове? Навремето Христос ги изпрати в свинете и те се удавиха в морето. Тук ще бъде приложен същият метод - Христос ще ги изпрати в свинете. Свинята е символ на грубата алчност, на грубото разрушение и на материализма, който се саморазрушава.
Вероятно едно друго поколение ще провери метода на Христа и тогава ще имате поуките от разрушаването на двата
салона
, където Всемировият Учител е държал Словото Божие и тогава ще видите, че Бог поругаем не бива.
А това ще се сбъдне в определеното от Учителя време. Забележк а на редактора: СССР или Съветска Русия, или нейната съветска комунистическа империя, се разруши отвътре през 1990 година - четиридесет и пет години след заминаването на Учителя от физическия свят. Толкова - четиридесет и пет години - колкото Той бе предсказал, което бяха записали учениците му за поука за следващото поколение. Това е истината за тази Епоха.
към текста >>
71.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят нареди да се купят местата около
салона
, за да няма други чужди хора.
Разказах, че Учителят беше наредил да се откупят местата и да се раздаде по един декар на човек, за да има място както за къща, така и за зеленчукова и овощна градина. Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра. Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове. Чак тогава приятелите разбраха цената на своеволието си.
Учителят нареди да се купят местата около
салона
, за да няма други чужди хора.
Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха заръката на Учителя. Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот? А парите не ги даваха те - даваше ги Учителят. Не изпълниха. И какво стана ли?
към текста >>
Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на
салона
и там направиха кръчма и кебапчийница.
Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха заръката на Учителя. Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот? А парите не ги даваха те - даваше ги Учителят. Не изпълниха. И какво стана ли?
Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на
салона
и там направиха кръчма и кебапчийница.
Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към салона и направо към стаята на Учителя. А всички бяхме вегетарианци. Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани. Цяла дандания. Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя.
към текста >>
Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към
салона
и направо към стаята на Учителя.
Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот? А парите не ги даваха те - даваше ги Учителят. Не изпълниха. И какво стана ли? Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница.
Тук печеха вечерно време кeбanчeта, носеше се дим, който отиваше към
салона
и направо към стаята на Учителя.
А всички бяхме вегетарианци. Носеха се шум и викове на пияниците, провлечени звуци на грамофонни плочи, виеха зурли и кларнети и биеха тъпани. Цяла дандания. Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя. Те се оправдаваха.
към текста >>
Там, на гърба на
салона
се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата.
Цялото Братство след това се нахвърли върху Епитропов и Стоименов, че не са изпълнили думата на Учителя. Те се оправдаваха. После се направиха опити да се закупи мястото, но собствениците не го продаваха, защото печелеха повече от наема, а плюс това и поповете им даваха допълнително възнаграждение за кръчмата, за да бъде точно на това място. Така те си отмъщаваха на Учителя и воюваха срещу Братството. Тези срамни сцени продължиха и след заминаването на Учителя, докато дойде онова време, когато целият "Изгрев" беше разрушен и пометен заедно с онази кръчма.
Там, на гърба на
салона
се развъждаха животни, свине, кокошки, лаеха кучета, които се изхранваха от храната, останала от пивницата.
Беше голяма ужасия. И то бе последица от непослушанието на учениците към думите на Учителя. Имаше една кокошка, която се промъкваше през тарабите на оградата, качваше се по стъпалата, които водеха до стаята на Учителя и снасяше по едно яйце пред вратата Му. Така тази кокошка снесе четиридесет и три яйца за един сезон. Учителят накара да се платят яйцата на кръчмаря и ние ги заплатихме.
към текста >>
72.
5_33 Никакви места
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Тогава за тези души местата ще станат без пари, за тях няма да има нужда от места, защото за тях Небето ще бъде
салон
, а земята, по която ще вървят, ще бъде подножие, по което ще крачат техните добродетели и добрите им дела ще ги следват.
Така че тук нямаше условия за духовна работа. Имаше условя само за борби. Нашето поколение нямаше условия да закупи онези места на Бистрица и да се премести там. Учителят каза, че в бъдеще местата ще станат без пари. Това се отнася за епохата, когато ще дойдат готови души, носещи в себе си онези условия от Небето и онези възможности, които са вложени в тях.
Тогава за тези души местата ще станат без пари, за тях няма да има нужда от места, защото за тях Небето ще бъде
салон
, а земята, по която ще вървят, ще бъде подножие, по което ще крачат техните добродетели и добрите им дела ще ги следват.
Ето това е разрешение на задачата.
към текста >>
73.
5_34 Къде е Изгревът?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той посочи с ръка целия "Изгрев", поляната,
салона
и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!
Голяма врява. От тяхната караница цялата тишина се превърна в дим и смрад наоколо. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство".
Той посочи с ръка целия "Изгрев", поляната,
салона
и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!
" Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно. Небето над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно. По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората.
към текста >>
74.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Учителят накрая го изобличи пред всички ни в
салона
на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време.
Нейният път премина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, която също не предаваше там каквото трябва да предаде, като писма за царя от "Изгрева", трябваше да научи също един урок. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в тяхното мазе на къщата, което трябва да послужи за скривалище от бомбите. При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на мазето преминава шрапнел и я убива на място. По-късно Любомир Лулчев стана съветник на царя, но той си провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил.
Учителят накрая го изобличи пред всички ни в
салона
на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време.
Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава : "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да му се казва. И онзи, който предаваше бе предупреден за това." Ето там бе цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослушание от царя към Учителя. И накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ плати с драматична развръзка в своята история.
към текста >>
75.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Посещаваха събранията ни в
салона
, защото при нас всеки беше свободен когато си иска да идва и да си отива.
Учителят виждаше и знаеше всичко това, но мълчеше. Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя. Това никой не желаеше да стане. Тук, в нашите бараки, идваха да пренощуват комунисти, които бяха в нелегалност. През деня се криеха в гората, промъкваха се и идваха на общите обеди, защото бяха гладни.
Посещаваха събранията ни в
салона
, защото при нас всеки беше свободен когато си иска да идва и да си отива.
Но дойдоха на власт и дойде онова време, когато забравиха всичко, което получиха от "Изгрева". А това случайно ли беше? Не бе случайно, а се подчиняваше на строги окултни закони. И сега ще ви разкажа финала на този закон. Веднъж аз бях на "Опълченска" 66 при Учителя.
към текста >>
След като ни взеха
салона
и ни го даваха отначало под наем, дойде време, когато го запечатаха и го дадоха под наем на други.
Трябваше да изпълня Волята на Учителя. И аз я изпълних. Упрекваха ме дълго за това, че съм направил фатална грешка. Ха да видим сега каква е тази фатална грешка, която съм направил? Комунистите взеха всички братски имоти от провинцията, както и местата на "Изгрева", според закона за едрата градска собственост, закон - който бяха си изковали сами.
След като ни взеха
салона
и ни го даваха отначало под наем, дойде време, когато го запечатаха и го дадоха под наем на други.
Дойде време, посегнаха върху Словото на Учителя. Обраха цялата литература от "Изгрева" и я претопиха. След това направиха показен процес срещу нас и ние с Жечо Панайотов престояхме в затвора цели четири години. Вероятно там трябваше да науча някакъв урок, а приятелите, които останаха на "Изгрева", трябваше да научат друг урок. Минаха години и нас с Жечо Панайотов ни пуснаха от затвора, излязохме навън и що да видим?
към текста >>
Взеха ни
салона
на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него.
Но между нас и тях е направена ограда лично от Учителя, в която няма аралък. Защо ли? Та утре те ще решат да се коригират, ще решат да ви дадат някой техен партиен клуб, за да влезете в него и да провеждате своите събрания там. Ще ви определят един-два дни в седмицата да се събирате и ще ви определят да плащате наем. Така направиха и с нас.
Взеха ни
салона
на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него.
После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове. Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал. Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба.
към текста >>
Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този
салон
, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми.
Та утре те ще решат да се коригират, ще решат да ви дадат някой техен партиен клуб, за да влезете в него и да провеждате своите събрания там. Ще ви определят един-два дни в седмицата да се събирате и ще ви определят да плащате наем. Така направиха и с нас. Взеха ни салона на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него. После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове.
Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този
салон
, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми.
Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал. Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба. Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина.
към текста >>
Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този
салон
, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба.
Взеха ни салона на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него. После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове. Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал.
Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този
салон
, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба.
Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина. А вие ще минете през този етап. Не може да не минете. Ние минахме през тези етапи и вие ще минете.
към текста >>
Припомнете си какво направиха със
салона
на "Оборище" 14.
Ако ви управлява Духът на Истината, вие ще бъдете свободни по Дух и по Форма. Ще можете да прилагате Словото на Учителя чрез живота си и ще бъдете свободни отвътре и отвън. Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите възможности. На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма.
Припомнете си какво направиха със
салона
на "Оборище" 14.
Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"? Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата. Спомнете си какво стана след заминаването на Учителя. Взеха ни всички имоти, разрушен бе салонът, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя.
към текста >>
Спомнете си какво направиха от
салона
на "Изгрева"?
Духът на Истината ще ви създаде условия за работа според вашите възможности. На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма. Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите.
Спомнете си какво направиха от
салона
на "Изгрева"?
Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата. Спомнете си какво стана след заминаването на Учителя. Взеха ни всички имоти, разрушен бе салонът, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя. А какво ще направи по-нататък Духът на заблуждението, аз ви го разказах по-горе. Това ще го проверите.
към текста >>
Отзад зад
салона
лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата.
На някои ще отреди повече, а на други по-малко, съобразно техните способности и усърдие. Ако ви управлява Духът на заблуждението, ще ви вкара в своя калъп и излизане оттам няма. Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"?
Отзад зад
салона
лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата.
Спомнете си какво стана след заминаването на Учителя. Взеха ни всички имоти, разрушен бе салонът, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя. А какво ще направи по-нататък Духът на заблуждението, аз ви го разказах по-горе. Това ще го проверите. Не се заблуждавайте, че за вас има друг път, различен от нашия.
към текста >>
Взеха ни всички имоти, разрушен бе
салонът
, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя.
Припомнете си какво направиха със салона на "Оборище" 14. Разделиха го на три и направиха касапница, кръчма и клуб на комунистите. Спомнете си какво направиха от салона на "Изгрева"? Отзад зад салона лепнаха кръчма, където се пиеше и се печеха кебапчета, а отпред беше поставена маса, на която се продаваше окултна литература на Черната ложа с цел да се отклонят учениците от Школата. Спомнете си какво стана след заминаването на Учителя.
Взеха ни всички имоти, разрушен бе
салонът
, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя.
А какво ще направи по-нататък Духът на заблуждението, аз ви го разказах по-горе. Това ще го проверите. Не се заблуждавайте, че за вас има друг път, различен от нашия. Различните поколения представляват стъпала на онзи път, по който върви ученикът на Школата. Ако искате да вървите по този път, трябва да преминете през нашите опитности, знания и патила.
към текста >>
Тя не се побира в някакво малко партийно клубче или малко
салонче
, или в някакво малко и голямо събрание от последователи на Учителя.
Ние ще наведем глави и ще поставим гърбовете си да минете през нас и ние да ви бъдем мост. Ние ще бъдем в Невидимия свят, но ще минете през нас само, ако вървите в пътя на Школата, ако изпълнявате Волята на Учителя и на Бога. Това ще го намерите в Неговото Слово. А дали ние сме свършили както трябва нашата работа, това ще го откриете сами - дали сме изпълнили това, което го има написано в Словото на Учителя. Школата на Бялото Братство е Школа на Всемировия Учител.
Тя не се побира в някакво малко партийно клубче или малко
салонче
, или в някакво малко и голямо събрание от последователи на Учителя.
Школата на Учителя се побира в Неговото Слово. Школата на Учителя е Сила и Живот само за онези, които четат, изучават и прилагат Словото Му в собствения си живот. Това е Школа за Духа на Истината. Това е Школа на Божествения Дух, на Христовия Дух и на Господния Дух на Силите. Как можете да вместите всичко това в една ограничена форма на земята?
към текста >>
Ами ако вие сте много малко останали и се броите на пръсти, необходим ли ви е
салон
, имоти и богатство.
Затова се казва: "Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Ето това е Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Всички души, които се движат и живеят в Духа на Истината, се обединяват от един център - това е Словото на Учителя, на Великия Учител и на Бога. Общението на тези души става чрез Словото на Учителя, чрез песните Му и чрез онези форми, които Той ни е дал за работа. Всяко едно поколение идва със свой жизнен кредит и със свой духовен капитал, защото има да върши строго определена работа. Формите за всяко едно поколение са различни.
Ами ако вие сте много малко останали и се броите на пръсти, необходим ли ви е
салон
, имоти и богатство.
Ами ако останалите от Братството са прелетели като ято птици и вече са преродени в други страни или там, където трябва да се преродим, за да направим втория център на Всемирното Велико Бяло Братство? Този втори център ще бъде Русия и Учителят посочи мястото, където ще бъде. Това е за онези, които ще дойдат след нас и на които ще предадем Словото на Учителя. Въпреки всичко, ние опазихме Словото и ви Го предаваме, за да работите с Него и да го прехвърлите на друго поколение през следващите векове. А това, което ви разказах за Третия интернационал - това са сили, които лично Учителят допусна, за да свършат една работа на земята.
към текста >>
76.
5_51 Не наливайте вода в чужда воденица
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ще ви поканят в техни
салони
, ще ви включат в техни програми, само защото тяхната воденица няма вода и не може да се задвижи.
Ние бяхме свидетели - видяхме всички тези случаи как завършиха. Завършиха така, както описах по-горе. А този случай да ви е за урок. Ще дойде време, когато ще ви поканят да пеете песните на Учителя в чужди събрания и в чужди кошари, като ви заблудят, че така прибирате загубените овце на Израиля. Тези овце са си точно на мястото, както казва Учителят.
Ще ви поканят в техни
салони
, ще ви включат в техни програми, само защото тяхната воденица няма вода и не може да се задвижи.
А ще търсят чрез вас да получат от Живата вода на Словото, да задвижат собствената си воденица, да мелят собственото си жито и да си вършат своята работа. Тогава вие ще се отклоните от пътя на Словото и кранът Му ще бъде затворен за вас. Вие ще го опитате и ще разберете цената на отклонението. Ще ви ограбят, ще ви изсмучат, ще ви изпият и вие ще останете като мидени черупки непотребни и изхвърлени на брега на морето. Запомнете това!
към текста >>
Ако имате условия, наемете си
салон
, подгответе си програма, изнесете си концерт, но за овцете на Израиля, тоест за нашите братя и сестри.
Ще разнасяте Словото на Учителя със собствения си живот и песните на Учителя с вашите красиви дела. Кой ви пречи да четете сами Словото и да пеете сами? Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила? Кой ви пречи да общувате по този начин? Ние преминахме през най-големите ограничения, но никой не ни спря да пеем поединично или на групи в някой дом или на планина.
Ако имате условия, наемете си
салон
, подгответе си програма, изнесете си концерт, но за овцете на Израиля, тоест за нашите братя и сестри.
Учителят бе казал: "Това Учение и това Слово е за вас, които сте в тази Школа. За света аз ще ви дам друго нещо. За света ще останат вашите дела, които да благоухаят на Чистота и на Съвършенство, защото само чистите по сърце ще видят Бога и Бог се проявява в човека само чрез Чистота и Съвършенство в малките дела." Ето това е Пътят. Друг път няма. Това е Пътят на Школата.
към текста >>
77.
5_52 Учителят пуска руснаците в България
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Видях как руснаците дойдоха на "Изгрева", как влезнаха с бойните си униформи и ботуши в
салона
, как си прожектираха военни филми и правеха своите военни събрания там.
Учителят излиза и ги посреща. Дава им благословение. Това го видях в своето видение преди да дойдат руснаците. Но го видях и наяве на "Изгрева", след като те дойдоха. И видях наяве още много неща.
Видях как руснаците дойдоха на "Изгрева", как влезнаха с бойните си униформи и ботуши в
салона
, как си прожектираха военни филми и правеха своите военни събрания там.
Учителят бе горе в стаичката Си и не бе доволен от това разрешение на нещата. Но братята- комунисти от "Изгрева" ги поканиха. Ходиха да искат разрешение от Него. Той им разреши, но само за един път. Но те се събираха много пъти.
към текста >>
78.
5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в
салона
на "Изгрева".
Изведнъж разбира какво се е случило и защо се е случило. Той не беше чужд на идеите на Учителя. Но беше само наш симпатизант. А сега свърши една работа за Учителя. Минават четири дни.
През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в
салона
на "Изгрева".
Приятелите всеки ден ходят при своя познат есперантист в пощата и чакат отговор на телеграмата. Но няма никаква връзка с Москва и затова няма и никаква телеграма-отговор оттам. Ами сега? Ще се чака. Няма как.
към текста >>
79.
6_01 Концерт
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в
салона
на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това".
Учителят извика Киселков и отново зазвуча вълшебна музика. Тези два концерта оставиха в мене много дълбоки следи и всякога, когато слушах музика, си мислех за тях. По това време често ходех на концерти, давани от знаменитости на цигулковото изкуство, но никога не чух от тях музика, която да остави такива следи у мене. Един ден, след като беше минало доста време от това събитие, група приятели сме се събрали около Учителя. Стана въпрос за музиката.
Бях близо до Него и след като използувах една малка пауза, Му казах: 'Учителю, такава музика, каквато чух от вас и Киселков в
салона
на улица "Оборище" 14, преди да почнете лекцията си на общия клас, не съм чувал никога след това".
Той ме погледна и ми каза: "Ти ще имаш възможност да чуеш и по-хубава музика от тази, която тогава си чул, но този, който свиреше с Мене не беше Киселков". Това ме изненада и разбрах какво искаше да каже с това Учителят. А кой беше тогава цигуларят, който бе влязъл в Киселков и свиреше с Учителя? Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как е преживял и какво ще каже за този концерт. Търсех доказателство.
към текста >>
Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в
салона
на улица "Оборище" 14 преди беседата Му?
По това време този приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често, обаче, като отивах на работа сутрин, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти. Разбрах, че е задомен. Още на следващата сутрин след разговора с Учителя го срещнах, спрях го и му припомних за себе си. Много се зарадва, като му се обадих.
Поговорихме малко на обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в
салона
на улица "Оборище" 14 преди беседата Му?
" Той ме погледна с изненада, замисли се, дълго мисли, ясно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най- после каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт". Разбрах, помълчахме малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки за целия този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвувал в него. Друг беше цигуларят, който бе влязъл в него и свиреше заедно с Учителя. Името на този цигуларски дух остана в тайна.
към текста >>
80.
6_04 Мория и Кут Хуми
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в
салона
на трапезарията, в която се хранехме.
Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор.
Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в
салона
на трапезарията, в която се хранехме.
Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най-вече - от френологично гледище и отношение. Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже. Грабнах картичките и тичешком - право при Него.
към текста >>
Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на
салона
, че Учителят излиза от стаичката Си.
Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най-вече - от френологично гледище и отношение.
Изведнъж, както бях се навел над тези образи, вдигнах глава и гледам през прозореца на
салона
, че Учителят излиза от стаичката Си.
Веднага блесна в мене идеята да отида и да го попитам за тях и какво Той ще ми каже. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни".
към текста >>
" Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред
салона
, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите.
" Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни". Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: 'Учителю, тогава защо се продават тези портрети?
" Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред
салона
, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите.
И което бе най-интересното, в същия този момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени 'Учители".
към текста >>
81.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
В
салона
имаше хармониум и две пиана.
"Паневритмията на Учителя и българският народ" Почти всички от младите братя и сестри, които живееха на "Изгрева", следваха разни дисциплини. Голям дял от тях, обаче, следваха в Музикалната академия. Музикалният живот тук беше особено интензивен.
В
салона
имаше хармониум и две пиана.
След Словото на Учителя, този живот беше една от най-ярките изяви, които имахме от Него. Учителят имаше към музиката едно много високо отношение и в изказванията си за нея Той всякога е подчертавал грамадната роля, която тя играе както за развитието на отделната личност, така и за обществото и народите. И казваше Той: "Съзвучието е изявление на Божествения свят. То внася Висш Идеал в човешката душа. Всички народи, които са дали по-голям простор за разцъфтяването на музикалната култура, са допринесли повече за възхода на човечеството.
към текста >>
Най-после започнах работата в
салона
по физкултура на това училище.
За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа.
Най-после започнах работата в
салона
по физкултура на това училище.
Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията.
към текста >>
Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в
салона
на училището ще ги играят, като пеят мелодиите.
Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всичко, което им се показваше. Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така, определените за занимание два часа бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко.
Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в
салона
на училището ще ги играят, като пеят мелодиите.
Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем. Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе.
към текста >>
82.
5_11 Блудният син
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха
салона
.
"Блудният син" В някои от Своите беседи Учителят разказва следния спомен: "Когато бях студент в Америка, студентите решиха да дадат концерт. Поканиха и мене да изсвиря нещо с цигулката. Изсвирих им импровизация в момента "Блудният син". Публиката следеше с най-голямо внимание и като свърших, остана в мълчание доста дълго време.
След това, като се опомниха, бурни аплодисменти заляха
салона
.
Студентите идват при мен, поздравяват ме и питат: "Какво беше това парче? Откъде го вземахте? Дайте ни го да го препишем, да го имаме и ние." Аз им казвам: "То не е записано още. Импровизирах го сега, в момента." Учителят ни е свирил тази мелодия два-три пъти в клас. Много сложна, трудна и драматична пиеса, в която се очертават образите на бащата и синовете - големият и малкият.
към текста >>
83.
7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Поводът за раждането на тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни
салони
, където са слушали Словото Му.
"Защо Учителят даде песента "Писмото"? " Сега ще ви разкажа за песента "Писмото".
Поводът за раждането на тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни
салони
, където са слушали Словото Му.
Нашите приятели тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, има членски вноски, има изрядна организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание.
към текста >>
Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в
салона
.
С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик. В плика има писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя.
Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в
салона
.
Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъствуващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си един плик. Всички са озадачени и чакат той да каже нещо.
към текста >>
Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в
салона
".
В плика има писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа.
Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в
салона
".
Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъствуващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си един плик. Всички са озадачени и чакат той да каже нещо. Когато отива до катедрата, той се обръща и казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа. Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще отворя това писмо и ще видите какво е написал".
към текста >>
Брат Тодор взема писмото и влиза в
салона
сам, за голямо учудване на присъствуващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си един плик.
Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона".
Брат Тодор взема писмото и влиза в
салона
сам, за голямо учудване на присъствуващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си един плик.
Всички са озадачени и чакат той да каже нещо. Когато отива до катедрата, той се обръща и казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа. Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще отворя това писмо и ще видите какво е написал". Със затаен дъх всички чакат.
към текста >>
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в
салона
настъпва тишина.
Със затаен дъх всички чакат. Той отваря плика. Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в
салона
настъпва тишина.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух.
към текста >>
84.
7_04 Да бих Те слушал, Господи!
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Почти редовно, на всички събрания, тя свиреше на пианото в
салона
.
"Да бих Те слушал, Господи! " Сестра Ирина Кисьова бе музикантка - свиреше на пиано.
Почти редовно, на всички събрания, тя свиреше на пианото в
салона
.
Редовно вземаше участие в концертите на "Изгрева". Тя ръководеше братския хор, покрай другите братя и сестри: Димитър Грива, Кирил Икономов, Асен Арнаудов. Доживя до дълбоки старини, до деветдесет и две години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай. Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот.
към текста >>
Той слиза в
салона
и започва да свири на пианото.
Доживя до дълбоки старини, до деветдесет и две години и си замина. Сега ще опиша един дребен случай. Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот. Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя. По това време Учителят доловил нейното състояние.
Той слиза в
салона
и започва да свири на пианото.
Точно в този момент сестра Ирина минава покрай салона и чува, че вътре се свири. Надзърта през прозореца, за да види кой свири. Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в салона. Отива при Него в салона, а Той свири и пее следната песничка: "Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви. Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви".
към текста >>
Точно в този момент сестра Ирина минава покрай
салона
и чува, че вътре се свири.
Сега ще опиша един дребен случай. Ирина Кисьова била нещо омъчнена от нейния семеен домашен живот. Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя. По това време Учителят доловил нейното състояние. Той слиза в салона и започва да свири на пианото.
Точно в този момент сестра Ирина минава покрай
салона
и чува, че вътре се свири.
Надзърта през прозореца, за да види кой свири. Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в салона. Отива при Него в салона, а Той свири и пее следната песничка: "Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви. Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви". Учителят постъпва индивидуално с всеки един човек.
към текста >>
Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в
салона
.
Без да се оплаква някому, тя излязла от къщи и решила да се поразходи, а с това и да разходи своята мъка и неволя. По това време Учителят доловил нейното състояние. Той слиза в салона и започва да свири на пианото. Точно в този момент сестра Ирина минава покрай салона и чува, че вътре се свири. Надзърта през прозореца, за да види кой свири.
Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в
салона
.
Отива при Него в салона, а Той свири и пее следната песничка: "Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви. Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви". Учителят постъпва индивидуално с всеки един човек. Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея.
към текста >>
Отива при Него в
салона
, а Той свири и пее следната песничка: "Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви.
По това време Учителят доловил нейното състояние. Той слиза в салона и започва да свири на пианото. Точно в този момент сестра Ирина минава покрай салона и чува, че вътре се свири. Надзърта през прозореца, за да види кой свири. Като вижда, че е Учителят, веднага влиза в салона.
Отива при Него в
салона
, а Той свири и пее следната песничка: "Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се изяви.
Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви". Учителят постъпва индивидуално с всеки един човек. Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея. И по друг начин би протекъл животът й.
към текста >>
85.
7_05 Бракосъчетание на музиканти
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в
салона
.
"Бракосъчетание на музиканти" На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова. Тя беше детска лекарка.
Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в
салона
.
Повечето пъти пеехме в салона - в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Аз съм пял неведнъж с нея и в такива дни. Ние живеехме в града в различни квартири. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града.
към текста >>
Повечето пъти пеехме в
салона
- в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене.
"Бракосъчетание на музиканти" На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова. Тя беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона.
Повечето пъти пеехме в
салона
- в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене.
Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Аз съм пял неведнъж с нея и в такива дни. Ние живеехме в града в различни квартири. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили".
към текста >>
Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред
салона
, като че ли чакаше мен.
Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София така - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо.
Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и наистина, какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред
салона
, като че ли чакаше мен.
От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? " "Учителю, разделихме се." "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята.
към текста >>
86.
7_06 Как Катя Грива разреши задачата си
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред
салона
или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него.
Там тя посещава черквата "Св. Апостоли Петър и Павел" и разказваше своите впечатления с подробности. Завършила пеене, тя пристига в София, а след време се запознава с Учителя. По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот. Останалото от моя живот е нищо".
По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред
салона
или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него.
Това продължава с месеци и години. Останалите приятели негодуват, че тези сестри смущават Учителя, че Му губят времето, а освен това, вместо да работят и да си изкарват хляба с труд, непрекъснато висят пред салона и нищо не правят. Ето защо, веднъж Катя Грива се обръща към Него: "Учителю, приятелите ни обвиняват, че като седим тук, пред Вашата врата, ние Ви пречим да работите. Вярно ли е това? " Учителят отговаря: "Вие не ме безпокоите, а те ме безпокоят с мислите си".
към текста >>
Останалите приятели негодуват, че тези сестри смущават Учителя, че Му губят времето, а освен това, вместо да работят и да си изкарват хляба с труд, непрекъснато висят пред
салона
и нищо не правят.
Завършила пеене, тя пристига в София, а след време се запознава с Учителя. По този повод тя казваше: "Животът ми, прекаран на "Изгрева" - това е моят живот. Останалото от моя живот е нищо". По онова време Катя Грива, Теофана Савова, сестри Мечеви и още някои, непрекъснато стоят пред салона или пред приемната и очакват мига, в който ще се появи Учителят, за да бъдат до Него. Това продължава с месеци и години.
Останалите приятели негодуват, че тези сестри смущават Учителя, че Му губят времето, а освен това, вместо да работят и да си изкарват хляба с труд, непрекъснато висят пред
салона
и нищо не правят.
Ето защо, веднъж Катя Грива се обръща към Него: "Учителю, приятелите ни обвиняват, че като седим тук, пред Вашата врата, ние Ви пречим да работите. Вярно ли е това? " Учителят отговаря: "Вие не ме безпокоите, а те ме безпокоят с мислите си". Катя се успокоява и казва отговора на останалите от групата, която висяла непрекъснато около Учителя. Веднъж Теофана Савова не присъствувала в групата, защото имала работа у дома - разплитала някаква фланела.
към текста >>
На следващия ден Учителят я запитал: "Ти вчера не беше там, пред
салона
?
Ето защо, веднъж Катя Грива се обръща към Него: "Учителю, приятелите ни обвиняват, че като седим тук, пред Вашата врата, ние Ви пречим да работите. Вярно ли е това? " Учителят отговаря: "Вие не ме безпокоите, а те ме безпокоят с мислите си". Катя се успокоява и казва отговора на останалите от групата, която висяла непрекъснато около Учителя. Веднъж Теофана Савова не присъствувала в групата, защото имала работа у дома - разплитала някаква фланела.
На следващия ден Учителят я запитал: "Ти вчера не беше там, пред
салона
?
" "Бях заангажирана с нещо" - отговорила Теофана. Учителят продължил: "Вчера теб те нямаше". Казал това и продължил пътя си. Теофана останала в недоумение какво ли означава това. По-късно тя разбира, че нейното присъствие е необходимо и остава до края на живота си на своя пост, въпреки че останалите сестри постепенно се разпръсват.
към текста >>
Ние днес не знаем каква работа се е вършила там пред
салона
с тяхното присъствие.
" "Бях заангажирана с нещо" - отговорила Теофана. Учителят продължил: "Вчера теб те нямаше". Казал това и продължил пътя си. Теофана останала в недоумение какво ли означава това. По-късно тя разбира, че нейното присъствие е необходимо и остава до края на живота си на своя пост, въпреки че останалите сестри постепенно се разпръсват.
Ние днес не знаем каква работа се е вършила там пред
салона
с тяхното присъствие.
Тези думи, които Учителят е казал на Теофана показват, че нашите обикновени човешки разсъждения не съвпадат с тия на Учителя. Понякога Теофана разказваше, че е стояла там само за да има човек, който да посреща посетителите, които идват при Учителя, да ги упътва, да ги насочва и да Му съобщава своевременно всичко. Тоест, да бъде връзка между външния свят, идващ от града и Школата на Учителя. А в един друг случай, тя категорично каза своето мнение: "Ще ви кажа едно откровение на Небето. Аз бях поставена от Небето да бъда представител на съвременното човечество, което трябваше да излъчи своя представител пред нозете на Великия Учител, за да може този представител да му бъде посланик пред Всемировия Учител и пред Бога.
към текста >>
87.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Това беше в
салона
на "Граф Игнатиев", както и в
салона
"Турн Ферайн", както и в
салона
на "Оборище" 14.
Това е една дълга история, която води началото си още от дома на "Опълченска" 66, в който Той живееше при семейство Гина и Петко Гумнерови. Учителят отсяда при тях през 1905 година. Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни. В първите години, Учителят седеше на стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих. Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни.
Това беше в
салона
на "Граф Игнатиев", както и в
салона
"Турн Ферайн", както и в
салона
на "Оборище" 14.
След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен. Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш". Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни. Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш". По-късно, Учителят даде окултни песни в общия окултен клас, както и в младежкия окултен клас, но това беше, когато се отвори Школата, защото в класовете имаше правила и методи, по които трябваше да работят учениците.
към текста >>
Когато Учителят дойде в
салона
на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят".
Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66. По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен. Той я изсвирил няколко пъти на братята и те я научили.
Когато Учителят дойде в
салона
на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят".
Те станаха и започнаха да пеят песента. През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него. Така я научихме по слух. По онова време всички песни на младежкия клас ги учехме на слух. Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее.
към текста >>
А що се отнася до органа, той дойде по-късно в
салона
на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година.
Така Дядо Благо е написал текстовете на песните "Братство, единство", "Росна капко", както и на "Любовта е извор". Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка.
А що се отнася до органа, той дойде по-късно в
салона
на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година.
След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове.
към текста >>
След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения
салон
.
Първия куплет го е дал Учителят, когато издава книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил". Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета. Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година. Имаше и други братя, които свиреха на цигулка. А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона на "Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта на 1928 година - през 1923 година.
След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения
салон
.
Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона.
към текста >>
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в
салона
.
След това се прехвърлихме на "Изгрева" в новопостроения салон. Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове.
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в
салона
.
Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
към текста >>
В този ден Той се качи на катедрата в
салона
и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная".
Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя.
В този ден Той се качи на катедрата в
салона
и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная".
Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?.. Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия.
към текста >>
Веднъж, в общия клас в
салона
на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Ние бяхме свидетели и видяхме как всеки си плати за своето непослушание. Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата на книга. Той бе много толерантен към музикантите, много им се радваше, много ги е тачил, много ги е поддържал, вслушвал се е в техните искания, съдействувал им е със съвети, разрешавал е техните проблеми. Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше на Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество. Човечеството има само един път - приложението на Словото Му!
Веднъж, в общия клас в
салона
на "Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
към текста >>
След заминаването Му тя изнесе концерт в
салона
на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя. Те се отклониха сами или други ги отклониха. Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия на земята. Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше на наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата на негативното обществено мнение към Учителя, да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя. Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
След заминаването Му тя изнесе концерт в
салона
на "Изгрева" в знак на благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време на войната.
И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят! Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример.
към текста >>
Всички в
салона
бяхме поразени.
Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири.
Всички в
салона
бяхме поразени.
Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм стенографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони.
към текста >>
Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от
салона
навън, за да свирят.
Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия свят и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това. Пред себе си, пред съдбата си и пред Бога! През цялото време на Школата имаше концерти. Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева". Понякога се привличаха и музиканти от града, които трябваше да попълнят състава.
Спомням си, една година на Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от
салона
навън, за да свирят.
Асен Арнаудов свиреше на него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете на пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас. Този опит бе направен само един път. В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята. Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това". Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам.
към текста >>
88.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Приятелите пеят песента в
салона
и идва един брат.
" "Оти така ми се сака! " - Хайде де, оправете се сами с такъв човек. Понеже знаехме за този израз, всички се смяхме до сълзи. Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга песен - "Той иде". Думите започваха така: "Иде, иде, иде, Сам Той иде".
Приятелите пеят песента в
салона
и идва един брат.
Той започва да приглася това, което чува от другите. Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее. И вместо да пее "Иде, иде, иде, Сам Той иде", започва да пее: "Иде, иде, иде, Сандо иде". Като го чуват приятелите, започват по-късно да се смеят и разказват отново на Учителя, като смятат, че това ще предизвика усмивката и смеха Му. Но този път Той не се засмял, нито се усмихнал, а казал строго: "Братът не е виновен, че не знае думите.
към текста >>
В
салона
имаше пиано и орган.
Но този път Той не се засмял, нито се усмихнал, а казал строго: "Братът не е виновен, че не знае думите. Вината е у вас, че не сте напечатали думите на песните в отделна книжка, за да бъде на разположение на всички, които за пръв път пеят песните". Чуха приятелите, но това не бе направено. Такава книжка бе отпечатана много по-късно. Това е съвет за следващите поколения - да имате книжки с текста на песните!
В
салона
имаше пиано и орган.
Имаше поставена черна дъска, която служеше за някои чертежи, които Учителят даваше при беседите Си или за някои текстове, написани от Него лично на черната дъска. Фотографите ги заснеха и ги извадиха на снимки. Аз съм виждала две заснети на черната дъска песни, но си спомням, че бяха записани още. Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин. Той се пропи и тя, за да изхрани децата си и себе си, преподаваше уроци по френски език.
към текста >>
Ние, които се бяхме приготвили да Му целуваме ръка, останахме изненадани от този жест и не можахме нищо да направим, освен да изгледаме как излиза от
салона
с високо издигната ръка.
Затова разказах историята на черната дъска. Обикновено след беседа в клас се изпяваха няколко песни. След което приятелите заобикаляха Учителя и Му целуваха ръка. Това продължи дълго време. Но един път, след като свърши беседата и след като се изпяха песните, Учителят вдигна дясната Си ръка с длан напред, високо опъната над главата, слезе засмян от катедрата и мина покрай всички нас.
Ние, които се бяхме приготвили да Му целуваме ръка, останахме изненадани от този жест и не можахме нищо да направим, освен да изгледаме как излиза от
салона
с високо издигната ръка.
Това означаваше, че Учителят не позволява повече да Му се целува ръка в салона след свършване на беседата. Но приятелите решиха, че това се отнася само за този ден. На следващата беседа Учителят отново излезе усмихнат от салона с високо вдигната ръка над главата Си. Тогава всички разбрахме, че вече не е позволено да се прави това в клас. Но след свършването на Паневритмията, ние Го заобикаляхме и Той позволяваше да целуваме десницата Му.
към текста >>
Това означаваше, че Учителят не позволява повече да Му се целува ръка в
салона
след свършване на беседата.
Обикновено след беседа в клас се изпяваха няколко песни. След което приятелите заобикаляха Учителя и Му целуваха ръка. Това продължи дълго време. Но един път, след като свърши беседата и след като се изпяха песните, Учителят вдигна дясната Си ръка с длан напред, високо опъната над главата, слезе засмян от катедрата и мина покрай всички нас. Ние, които се бяхме приготвили да Му целуваме ръка, останахме изненадани от този жест и не можахме нищо да направим, освен да изгледаме как излиза от салона с високо издигната ръка.
Това означаваше, че Учителят не позволява повече да Му се целува ръка в
салона
след свършване на беседата.
Но приятелите решиха, че това се отнася само за този ден. На следващата беседа Учителят отново излезе усмихнат от салона с високо вдигната ръка над главата Си. Тогава всички разбрахме, че вече не е позволено да се прави това в клас. Но след свършването на Паневритмията, ние Го заобикаляхме и Той позволяваше да целуваме десницата Му. Позволяваше също при частни посещения и срещи с приятели, които отиваха при Него по лична работа.
към текста >>
На следващата беседа Учителят отново излезе усмихнат от
салона
с високо вдигната ръка над главата Си.
Това продължи дълго време. Но един път, след като свърши беседата и след като се изпяха песните, Учителят вдигна дясната Си ръка с длан напред, високо опъната над главата, слезе засмян от катедрата и мина покрай всички нас. Ние, които се бяхме приготвили да Му целуваме ръка, останахме изненадани от този жест и не можахме нищо да направим, освен да изгледаме как излиза от салона с високо издигната ръка. Това означаваше, че Учителят не позволява повече да Му се целува ръка в салона след свършване на беседата. Но приятелите решиха, че това се отнася само за този ден.
На следващата беседа Учителят отново излезе усмихнат от
салона
с високо вдигната ръка над главата Си.
Тогава всички разбрахме, че вече не е позволено да се прави това в клас. Но след свършването на Паневритмията, ние Го заобикаляхме и Той позволяваше да целуваме десницата Му. Позволяваше също при частни посещения и срещи с приятели, които отиваха при Него по лична работа. Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят.
към текста >>
89.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в
салона
да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше.
Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата. Тя беше сопран. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше.
Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в
салона
да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше.
Надя Костова, с нейния металичен сопран ни връщаше в ония години, когато с Учителя се движехме по върховете на Рила. Ирина Кисьова бе алт и пианистка. Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.
към текста >>
90.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи
салон
и Учителят за пръв път говори там.
Това можете да го прочетете в беседите от младежките събори и да видите как Учителят решава тези въпроси. По този начин вие ще се обучите в много неща. Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички.
През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи
салон
и Учителят за пръв път говори там.
В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон на "Изгрева". Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това. Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше на тях.
към текста >>
В този
салон
ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения
салон
на "Изгрева".
По този начин вие ще се обучите в много неща. Освен това, сред приятелите имаше представители на теософите, на толстоистите, на антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите. И там имаше такива реферати като "Толстоизмът и Новото учение", "Теософията и Новото учение", "Окултизмът и Новото учение". И накрая, Учителят отговаряше на всички. През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там.
В този
салон
ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения
салон
на "Изгрева".
Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му. Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в себе си идеи и правила, които искаше да вмъкне тук и да приложи като организация, ред и порядък. Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това. Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше на тях. Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може да се вмести в техните идейни течения.
към текста >>
Ние бяхме в новия
салон
на "Оборище" 14 и годината бе 1926.
Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация. Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга. Всичко това го бях чувала да се говори доста време. Приятелите бяха решили да поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседа. Въпросната сряда дойде.
Ние бяхме в новия
салон
на "Оборище" 14 и годината бе 1926.
Бяхме се събрали и чакахме Учителя да дойде. През това време пеехме песни. Но Той не дойде. Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете пред целия клас. Писмото беше в три реда и гласеше: "Когато Любовта царува, смут не става.
към текста >>
Писмото бе прочетено и в
салона
настъпи тишина.
Но Той не дойде. Вместо да дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете пред целия клас. Писмото беше в три реда и гласеше: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее".
Писмото бе прочетено и в
салона
настъпи тишина.
Приятелите са споглеждаха и мълчаха. Ако Учителят беше дошъл, щяха да се повдигнат всички въпроси, които бяха в главите им. Щеше да се получи неразбория и смут и едва ли щяха да разберат какво щеше да им каже Учителят. Но с това писмо Той им отговори така, както трябва. На всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения.
към текста >>
Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския
салон
и мястото също го направиха личен имот.
В Русе бе направена и комуна. Всички тези опити бяха направени в Русе. И какво стана накрая? Комуната се разтури - не успя и се провали. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на Братството в Русе.
Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския
салон
и мястото също го направиха личен имот.
Макар че имаше устав и членски карти, те не разрешиха въпросите си по устава, а ги разрешиха както всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Тази форма се разпадна. Защо? Защото не е по Учителя. В Русе имаше печатница - Издателство "Малджиеви".
към текста >>
Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в
салона
.
Чак когато ученикът направи вътрешна и външна връзка с Бога, тогава Бог ще направи връзка между вас и нас. Запомнете това. Това е закон на Школата. Само за онзи ученик, който е направил вътрешна и външна връзка с Бога, Бог ще направи връзка между него и останалите! Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата среда!
Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в
салона
.
Затова Той изнесе тази беседа пред младежите. И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на "Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога? Защото онзи, който има връзка с Бога, на него не му е нужен посредник между него и Бога. не са му нужни устав, членски карти, ръководител, Върховен братски съвет. Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия.
към текста >>
91.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
"Кога и как бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия
салон
на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов.
"Кога и как бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия
салон
на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов.
Тогава се състоя големият събор. Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци. Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията.
към текста >>
Учителят седеше на стол в
салона
, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци.
"Кога и как бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия салон на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов. Тогава се състоя големият събор.
Учителят седеше на стол в
салона
, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци.
Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията. Той се опита. И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след обяд.
към текста >>
Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в
салон
без прозорци.
"Кога и как бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия салон на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов. Тогава се състоя големият събор. Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци.
Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в
салон
без прозорци.
Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията. Той се опита. И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след обяд. Той даваше отделни моменти на упражненията едно след друго.
към текста >>
Обикновено се даваше на полянката, пред
салона
или вътре в
салона
.
Той разбра, че ние не сме готови още за Паневритмията. И понеже беше късна есен, ние с облекчение изоставихме сутрешните и следобедните събирания за упражняване на Паневритмията. Аз участвувах в тях и играех всички упражнения - знаех ги много добре. Аз участвувах в този начален етап, но по-късно когато се изучаваше Паневритмията, не съм участвувала. Той е давал упражнения и в други случаи, когато аз не съм била там.
Обикновено се даваше на полянката, пред
салона
или вътре в
салона
.
Но това беше един по-късен етап, след няколко години. Значи Учителят започна с Паневритмията през 1927 година. Но трябва да споменем, че Той фактически е започнал много по-рано. Например "Изгрява слънцето". Това упражнение е дадено в клас още през 1922 година.
към текста >>
В
салона
те се разучаваха от пет-шест сестри.
А защо ли? Когато го изучавахме този "Квадрат", дойде леля Гина Гумнерова от "Опълченска" 66 и Учителят ми каза: "Ха сега, научи леля Гина на новото упражнение". Аз го взех за задача и го предадох веднага на леля Гина. Така веднага го научих. Учителят предаваше упражненията постепенно, едно след друго.
В
салона
те се разучаваха от пет-шест сестри.
След това тези сестри обучаваха другите. Накрая ние заставахме на поляната и трябваше да сглобим всички упражнения. Обикновено в тези случаи Учителят седеше на стол или на пейка на поляната и ни наблюдаваше. Той ставаше, показваше ни и след това ни наблюдаваше. После упражненията се подредиха по указание на Учителя и накрая Паневритмията бе сглобена.
към текста >>
Те разучаваха упражненията в
салона
.
И чак след това Той даде знак да се започне. И повече този въпрос дали е необходима китара на Паневритмия не бе повдиган от останалите музиканти. Изучаването на Паневритмията премина през много етапи. Най- интересен бе онзи етап, когато Учителят показваше Сам отделните упражнения. Пред Него стояха Катя Грива и още няколко сестри.
Те разучаваха упражненията в
салона
.
Но Учителят приложи особен метод на разучаване. Свиреше се мелодията, а Той чакаше и искаше да види какво ще се сетят те, според мелодията и какво ще покажат като подходящо движение за тази мелодия. Учителят искаше да види дали те ще се сетят, дали ще налучкат най-правилното разрешение. По този начин Той ги подтикваше към творчество. След като са направили вече няколко опита по изсвирената мелодия, накрая Той им даваше упражнението.
към текста >>
92.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Хранехме се на масите пред
салона
през това хубаво слънчево време.
Побоят върху Учителя през 1936 година Беше 4 май 1936 година. Радвахме се на един много хубав слънчев ден. Даже Учителят се беше облякъл в тънко памучно сако. Беше с бяла риза и сиво сако - така, както се обличаше през летните дни. Всички бяхме на обед.
Хранехме се на масите пред
салона
през това хубаво слънчево време.
След обяд всички си отидохме по бараките. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - си бяхме полегнали след обяд в нашата барака, наричана "парахода". Приятелите бяха се излегнали и почиваха. "Изгревът" беше обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа след обяд.
към текста >>
Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към
салона
.
Беше между три и четири часа след обяд. Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко.
Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към
салона
.
Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв.
към текста >>
Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред
салона
.
Както сме си полегнали, изведнъж една сестра - Веса Козарева - нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние седим не креватите, мигаме и не разбираме нищо. За нас това е като гръм от ясно небе. Сестра Веса Козарева повтаря отново казаното преди малко. Ние се стреснахме, опомнихме се веднага, скочихме от леглата и трите побегнахме към салона.
Отидохме там и видяхме, че Учителят е излязъл пред
салона
.
Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник.
към текста >>
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в
салона
.
Този побойник беше помислил, че Учителят е в приемната, в долната стая. А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в
салона
.
През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
към текста >>
През това време Учителят е бил в
салона
с брат Иван Кавалджиев.
А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона.
През това време Учителят е бил в
салона
с брат Иван Кавалджиев.
Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона. Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя.
към текста >>
Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в
салона
.
Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси.
Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в
салона
.
Влиза през вратата в салона, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата. Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това.
към текста >>
Влиза през вратата в
салона
, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона. През това време Учителят е бил в салона с брат Иван Кавалджиев. Иван Кавалджиев бе музикант. Те с Учителя са били на сцената и са разговаряли по музикални въпроси. Отначало побойникът не е могъл да види, че Учителят е в салона.
Влиза през вратата в
салона
, вижда, че Учителят е на сцената, отива и се нахвърля върху Него и с юмруците на двете си ръце започва да го бие по главата.
Иван Кавалджиев бил до Учителя. Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос.
към текста >>
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около
салона
.
Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя. Но това зависи от характера на човека. И накрая - зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава.
А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около
салона
.
А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът.
към текста >>
През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред
салона
.
Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани.
През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред
салона
.
Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил. А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне салона на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо. Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него.
към текста >>
А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне
салона
на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо.
Учителят не се съпротивлява и не се брани. През това време двама братя са били навън и са пребоядисвали масите пред салона. Единият от тях е Стоянчо, дърводелецът, а другият е Йордан, шофьорът. И в това време, вместо двамата да влязат вътре и да хванат този побойник, те също са били напълно пасивни. Стоянчо дърводелецът беше с деликатно здраве, но Йордан шофьорът беше як и здрав и можеше да се справи с побойника, ако някой беше му наредил.
А те двамата оставят побойника необезпокояван да напусне
салона
на "Изгрева", а отиват да викат брат Любомир Лулчев, понеже са от неговата група, от групата на "Упанишадите" и без негово разрешение не биха предприели нищо.
Така че те извикват Лулчев от бараката му, той идва и отива при Учителя и започва да говори с Него. След това идват и други приятели, които са видели как въпросното лице напуска "Изгрева". След уточняване се разбира кое е лицето. Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков.
към текста >>
По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в
салона
, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя.
По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в
салона
, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя.
към текста >>
Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на
салона
и сцената.
Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха.
Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на
салона
и сцената.
Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона.
към текста >>
Ние се събрахме в
салона
без стена.
Говореше на беседи- класовете продължаваха. Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена.
Ние се събрахме в
салона
без стена.
Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
към текста >>
Слънцето изгря направо в
салона
.
Точно по това време приятелите решиха да направят разширение на салона и сцената. Последната беседа беше в сряда. На другия ден, четвъртък, всички тръгнахме за Рила. Цялата северна стена беше съборена. Ние се събрахме в салона без стена.
Слънцето изгря направо в
салона
.
Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат.
към текста >>
В това време
салонътбеше
направен, беше направена сцената.
Тези сестри от Латвия не се смутиха, защото видяха, че краят е Велик. Учителят оздравя. На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината.
В това време
салонътбеше
направен, беше направена сцената.
Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден.
към текста >>
Почистихме
салона
, както и горната и долната стая на Учителя, за празника.
Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава.
Почистихме
салона
, както и горната и долната стая на Учителя, за празника.
На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче. Тя е за вярата, която човек трябва да има, за да премине и да издържи своя изпит на земята. Много хубава беседа.
към текста >>
На 19 беше първият съборен ден в
салона
.
Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе? " Мнозина бяха помислили, че Учителят си заминава. Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника.
На 19 беше първият съборен ден в
салона
.
Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче. Тя е за вярата, която човек трябва да има, за да премине и да издържи своя изпит на земята. Много хубава беседа. На първия съборен ден, след беседа, Учителят отиде на Паневритмия.
към текста >>
93.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Приятелите отвориха една вратичка зад
салона
, за да се свържат с едно място, което ни дадоха да го ползуваме.
Говореше се, че не се чувствува добре. В началото на декември ме срещна доктор Иван Жеков и ми каза: "Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива? " Казах му: "Брат Жеков, това е временно нещо и всичко ще си отиде и замине, както и друг път се е случвало". Брат Жеков поклати глава, не бе съгласен с мене, не каза нищо и си отмина. След като се върнахме в София от Мърчаево, видяхме някои неща, но съзнанието ни не бе будно и много по-късно ги разбрахме.
Приятелите отвориха една вратичка зад
салона
, за да се свържат с едно място, което ни дадоха да го ползуваме.
Видях Учителя, как бе отишъл да гледа това, което приятелите бяха направили. Тогава Го видях с пелерината, но беше се свил в нея и не беше Онзи, Който ходеше преди. Той ходеше изправен, с особена стойка и особена походка. Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас. Никога нищо не се забеляза в говора Му или промяна в гласа Му.
към текста >>
Учителят чевръсто ще дойде, ще влезне в
салона
, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне.
Тогава Го видях с пелерината, но беше се свил в нея и не беше Онзи, Който ходеше преди. Той ходеше изправен, с особена стойка и особена походка. Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас. Никога нищо не се забеляза в говора Му или промяна в гласа Му. Ние, стенографите, познавахме гласа Му и не доловихме в него никаква промяна.
Учителят чевръсто ще дойде, ще влезне в
салона
, ще се качи по три-четири стъпала до масичката и ще седне.
Но вън от това, след беседа, съм Го виждала малко отпаднал и отпуснат. Последния четвъртък преди да си замине, поиска да Му изчистим кюнците на печката. Брат Ради дойде да ме извика - той, като ги чистел, щял да изцапа пода, та аз да го почистя и измета след това. Отидох там. Брат Ради още не бе изчистил, а Учителят ме попита: "Готово ли е горе?
към текста >>
Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в
салона
.
Те го направиха на хан". Затова аз все повече се стеснявах да посещавам Учителя. И тогава, последния четвъртък, пет дни преди 27 декември, брат Ради дойде и ме повика да помогна за кюнците и печката. А това не бе случайно, защото Учителят искаше и аз да присъствувам лично при тези събития, защото те трябваше да бъдат описани след време от някого. Денят беше петък, 22 декември 1944 година.
Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в
салона
.
Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече". Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха.
към текста >>
Тогава в
салона
бе прочетена една от вече напечатаните беседи.
А това не бе случайно, защото Учителят искаше и аз да присъствувам лично при тези събития, защото те трябваше да бъдат описани след време от някого. Денят беше петък, 22 декември 1944 година. Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в салона. Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече".
Тогава в
салона
бе прочетена една от вече напечатаните беседи.
След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав.
към текста >>
След прочитане на беседата, на излизане от
салона
, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено.
Денят беше петък, 22 декември 1944 година. Рано сутринта, в пет часа, отидох в клас в салона. Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече". Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи.
След прочитане на беседата, на излизане от
салона
, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено.
Двете външни лампи на антрето светеха. Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от салона и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения. Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка.
към текста >>
Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от
салона
и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения.
Учителят не дойде на беседа. После ми казаха, че се бил приготвил да дойде в клас и да държи редовната Си лекция, но брат Тодор Стоименов, който бил при Него Му казал: "Учителю, по-добре не отивайте в клас, за да не се уморявате повече". Тогава в салона бе прочетена една от вече напечатаните беседи. След прочитане на беседата, на излизане от салона, аз видях, че долната стая на Учителя е тъмна, а антрето пред стаята Му е осветено. Двете външни лампи на антрето светеха.
Учителят се беше облегнал на рамката на врататана приемната и следеше как учениците излизат от
салона
и отиват на полянката да направят гимнастически упражнения.
Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили.
към текста >>
Като излизахме от
салона
, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава.
Обикновено това бяха така наречените "шест упражнения", които редовно се играеха. Когато наближих антрето, аз вдигнах дясната си ръка с длан напред към Учителя за поздрав. Учителят ми отговори също с вдигане на ръка. Зарадвах се, защото видях, че преди мене никой не поздрави с вдигане на ръка. Може би не са се сетили.
Като излизахме от
салона
, ние минавахме през силно осветената от двете лампи част на антрето и Учителят можеше много добре да ни наблюдава.
Само след пет дни, след като Учителят напусна земята, разбрах, че това бе сбогуването Му с учениците от Школата. В последните дни при Учителя дежуреха братя и сестри. Аз не отидох при Него по-рано, когато Той изкарваше боледуването Си. Повикаха ме в последните дни. В понеделник, на 25 декември 1944 година сутринта, дойде брат Тодор Стоименов и ме покани да отидем да дежурим заедно при Учителя.
към текста >>
Тялото на Учителя беше положено в
салона
за поклонение.
След няколко усилени вдишки, изведнъж дишането спря. Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов. Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември.
Тялото на Учителя беше положено в
салона
за поклонение.
Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме".
към текста >>
Освен целият
салон
, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора.
Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление.
Освен целият
салон
, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора.
И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме". Защото това беше един студен декемврийски ден. И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на студа - това не бе направено от обикновено любопитство.
към текста >>
Останахме без всякакъв имот, включително и
салона
.
Бе заведен съдебен процес, при което председателят на Братския съвет Борис Николов и счетоводителят Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При отчуждаването на едрата градска собственост, властта нищо не плати на Братството, нито взе предвид цената на това имущество, за да се приспадне финансовият иск, който бе предявен от държавата и да се покрият задълженията на Братството. След това инкриминираха цялата ни литература като ненужна и вредна за българския народ. Всичко иззеха и претопиха. И така се подредихме, че бомба след бомба се взривяваше на "Изгрева".
Останахме без всякакъв имот, включително и
салона
.
Като описахме цялото имущество на "Изгрева, искаха да го продадат на търг. Приятелите от Братството го откупиха. Срещу наложения данък, властта взе всичкия имот, който беше останал след Учителя. След като отчуждиха цялото движимо и недвижимо имущество, започнаха да ни изселват от "Изгрева". Първите две сестри, които бяха изселени от "Изгрева", бяхме двете стенографки - аз и Паша.
към текста >>
Отчуждиха ни
салона
на "Изгрева" и нямаше къде да се събираме.
И запомнете добре това, защото този народ ще отговаря и ще изплати всичко докрай, като премине през страдания, мъчение, а може да попадне и под чужда окупация. Не може да му се размине на този народ така, защото той от себе си роди, отхрани и излъчи онези злосторници, които изгориха всичко. Отначало ни признаха за верска общност, но без никакви права. После, с друго официално писмо, анулираха това признание и ние вече бяхме нищо за тях! През 1965 година ни забраниха дори летуванията на Рила, където ходехме от 1922 година било групово, било на лагер с палатки.
Отчуждиха ни
салона
на "Изгрева" и нямаше къде да се събираме.
А дойде време и да го разрушат. Имаше само едно място на Витоша, където ходехме на общи и частни екскурзии по за няколко часа. И това ни забраниха. Там, на Бивака, в местността, наречена от нас "Ел Шадай", още от времето на Учителя бяхме построили със суха зидария една каменна стена, висока един метър, за да ни пази от ветровете, които идваха от запад. Там бяхме на завет.
към текста >>
94.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Братските
салони
и "Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори.
Братските
салони
и "Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори.
Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче.
към текста >>
Това стана в един
салон
на "Раковска" и "Граф Игнатиев".
Братските салони и "Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори.
Това стана в един
салон
на "Раковска" и "Граф Игнатиев".
Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна.
към текста >>
Салонът
беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж.
Братските салони и "Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев".
Салонът
беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж.
Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната.
към текста >>
На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили
салонче
.
Братските салони и "Изгревът" Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен.
На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили
салонче
.
Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка.
към текста >>
В това
салонче
се държаха беседите.
Влизахме от "Граф Игнатиев" през една тясна задна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната.
В това
салонче
се държаха беседите.
Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали.
към текста >>
Имаше прозорци и на трите страни на
салона
към "Раковска".
Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите.
Имаше прозорци и на трите страни на
салона
към "Раковска".
В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи.
към текста >>
Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в
салона
.
Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка.
Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в
салона
.
Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали.
към текста >>
Братята бяха купили този
салон
.
Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона.
Братята бяха купили този
салон
.
В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха?
към текста >>
Салонът
беше срещу аптеката и колониала днес.
Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е било борба за ръководство и влияние.
Салонът
беше срещу аптеката и колониала днес.
Сега там има сладкарница, а по-рано имаше двуетажна къща и се идваше през задна дворна малка вратичка. Главният вход бе от "Раковска". Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейното място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографи. След напускането на този салон, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 година продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа всяка неделя.
към текста >>
След напускането на този
салон
, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 година продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа всяка неделя.
Салонът беше срещу аптеката и колониала днес. Сега там има сладкарница, а по-рано имаше двуетажна къща и се идваше през задна дворна малка вратичка. Главният вход бе от "Раковска". Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейното място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографи.
След напускането на този
салон
, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 година продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа всяка неделя.
Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си през 1914 и 1915 година. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 година от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович.
към текста >>
Беседи са държани също известно време в
салона
на радикалите.
Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си през 1914 и 1915 година. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 година от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович.
Беседи са държани също известно време в
салона
на радикалите.
През 1922 година, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев". Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше там беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на младежкия и на общия окултен клас, когато се отвори Школата. Там имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Доколкото си спомням, в "Турн Ферайн" се преместихме преди откриването на Школата, някъде през 1921 година.
към текста >>
През 1922 година, приятелите наеха
салона
на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев".
В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си през 1914 и 1915 година. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 година от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите.
През 1922 година, приятелите наеха
салона
на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев".
Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше там беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на младежкия и на общия окултен клас, когато се отвори Школата. Там имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Доколкото си спомням, в "Турн Ферайн" се преместихме преди откриването на Школата, някъде през 1921 година. Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме.
към текста >>
Вечерно време и в неделя
салончето
беше свободно и Учителят държеше там беседите Си.
Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 година от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите. През 1922 година, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев".
Вечерно време и в неделя
салончето
беше свободно и Учителят държеше там беседите Си.
Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на младежкия и на общия окултен клас, когато се отвори Школата. Там имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Доколкото си спомням, в "Турн Ферайн" се преместихме преди откриването на Школата, някъде през 1921 година. Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме. Приятелите идваха по-рано и по същия начин бяха облечени - много прилично, като за църква.
към текста >>
Беседите започваха по един и същи начин във всички
салони
, през които минахме.
През 1922 година, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев". Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше там беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на младежкия и на общия окултен клас, когато се отвори Школата. Там имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Доколкото си спомням, в "Турн Ферайн" се преместихме преди откриването на Школата, някъде през 1921 година.
Беседите започваха по един и същи начин във всички
салони
, през които минахме.
Приятелите идваха по-рано и по същия начин бяха облечени - много прилично, като за църква. Повечето бяха скромни хора. Виждала съм двама-трима офицери, които бяха с пелерини и с шпаги. Повечето бяха тихи и скромни хора. Учителят влизаше с Библия в ръка.
към текста >>
През 1922-23 година, в дома на сестра Маркова, на "Шишман", в
салона
за чужди езици, се четяха лекциите на младежкия окултен клас.
Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действуваха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори. Така се започваше и така се завършваше.
През 1922-23 година, в дома на сестра Маркова, на "Шишман", в
салона
за чужди езици, се четяха лекциите на младежкия окултен клас.
Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора, зад Семинарията. По-нататък зад боровата гора нямаше нищо. Имаше само ниви. Долу към реката имаше няколко къщички - някаква работилница беше и мисля, че имаше само една постройка от лявата страна на шосето, като се идва от града.
към текста >>
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени
салонът
и кухнята.
Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме.
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени
салонът
и кухнята.
Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя. Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме.
към текста >>
Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен
салонът
и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя.
Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната.
Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен
салонът
и където през 1926 година бе построена приемната на Учителя.
Около 1922-23 година, Той ни каза на трите стенографки - Паша, Савка и Елена - така: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме. Тази нива беше на брат Русев. Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде.
към текста >>
На тази нива по-късно бе построен
салонът
.
Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Ние отидохме и се подписахме, но не знаехме за какво се подписваме. Тази нива беше на брат Русев. Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде. Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно.
На тази нива по-късно бе построен
салонът
.
Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя. Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си. По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството.
към текста >>
По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен
салонът
, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и
салонът
беше на стенографките.
Той я беше купил преди това, но не знам по какъв повод и защо я продаде. Тя беше записана на името на трите стенографки, това го разбрахме много по-късно. На тази нива по-късно бе построен салонът. Запомнете много добре това, че тя бе записана на имената на трите стенографки, които стенографираха Словото на Учителя. Ние научихме много по-късно за какво сме подписвали и много се смяхме помежду си.
По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен
салонът
, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и
салонът
беше на стенографките.
Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее. А салонът да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе!
към текста >>
А
салонът
да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе!
По-късно, когато старите приятели ни правеха забележка, ние също се шегувахме с тях, като казвахме, че мястото, на което е построен салонът, е на стенографките и понеже по тогавашния закон, мястото вземаше сградата, то и салонът беше на стенографките. Приятелите виждаха нашата шега, но тази шега след време ни излезе много солена, защото след заминаването на Учителя и след излизането на Закона за едрата градска собственост, ние имахме право да декларираме само по една сграда. И оттогава, та чак до сега, ние понесохме всички упреци на Братството. Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее.
А
салонът
да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе!
Но тогава няма да има къде да се живее! Това бе проблем за Паша, която имаше наследствена къща. Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо. Декларирах моя дял - една трета от салона и една трета от мястото, но държавата пак го взе.
към текста >>
Тя декларира къщата си, а
салонът
остана висящ и държавата го взе.
Така че шегата ни излезе пресолена. Адвокатите ни посъветваха всеки от нас да декларира жилище, ако има, на свое име, за да има къде да живее. А салонът да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе! Но тогава няма да има къде да се живее! Това бе проблем за Паша, която имаше наследствена къща.
Тя декларира къщата си, а
салонът
остана висящ и държавата го взе.
Аз бях гола като пушка, нямах нищо. Декларирах моя дял - една трета от салона и една трета от мястото, но държавата пак го взе. Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище. Така че делът на Савка - една трета идеална част от салона и една трета от мястото - остана за държавата. Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни салонът да бъде иззет от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име.
към текста >>
Декларирах моя дял - една трета от
салона
и една трета от мястото, но държавата пак го взе.
А салонът да не се декларира, защото държавата, ако иска, ще го остави, а ако иска, ще го вземе! Но тогава няма да има къде да се живее! Това бе проблем за Паша, която имаше наследствена къща. Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо.
Декларирах моя дял - една трета от
салона
и една трета от мястото, но държавата пак го взе.
Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище. Така че делът на Савка - една трета идеална част от салона и една трета от мястото - остана за държавата. Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни салонът да бъде иззет от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име. Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност.
към текста >>
Така че делът на Савка - една трета идеална част от
салона
и една трета от мястото - остана за държавата.
Това бе проблем за Паша, която имаше наследствена къща. Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо. Декларирах моя дял - една трета от салона и една трета от мястото, но държавата пак го взе. Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище.
Така че делът на Савка - една трета идеална част от
салона
и една трета от мястото - остана за държавата.
Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни салонът да бъде иззет от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име. Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност. А защо стана това - трябва да се проучи много добре, защото имаше хора от нашето поколение, които знаеха как стоят нещата, но не го казаха и не го написаха, защото не им изнасяше. Накрая, това хвърли в заблуда онези, които трябваше да решават проблемите на Братството и всички платиха така, както трябва по окултните закони.
към текста >>
Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни
салонът
да бъде иззет от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име.
Тя декларира къщата си, а салонът остана висящ и държавата го взе. Аз бях гола като пушка, нямах нищо. Декларирах моя дял - една трета от салона и една трета от мястото, но държавата пак го взе. Савка си беше заминала, а майка й декларира собственото си жилище. Така че делът на Савка - една трета идеална част от салона и една трета от мястото - остана за държавата.
Ето как онази шега ни излезе пресолена с толкова много упреци, че ние, стенографките, сме били виновни
салонът
да бъде иззет от държавата, понеже никой не го декларирал на свое име.
Нещата стоят другояче и следващите поколения трябва да ги проучат, защото ще се сблъскат със същия проблем. Тогава, както и през време на цялата Школа, Братството не беше юридическа личност. А защо стана това - трябва да се проучи много добре, защото имаше хора от нашето поколение, които знаеха как стоят нещата, но не го казаха и не го написаха, защото не им изнасяше. Накрая, това хвърли в заблуда онези, които трябваше да решават проблемите на Братството и всички платиха така, както трябва по окултните закони. Знанието е сила, а незнанието е още по-голяма сила, но - разрушителна!
към текста >>
Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи
салон
.
Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и изпечен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията.
Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи
салон
.
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха.
към текста >>
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни
салони
.
Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и изпечен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон.
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни
салони
.
Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка".
към текста >>
Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим
салона
?
Пред къщата му имаше свободно място. Радославов предложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин.
Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим
салона
?
На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер?
към текста >>
"А кой иска да се построи
салонът
на мястото на Баучер?
Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце.
"А кой иска да се построи
салонът
на мястото на Баучер?
" Само трима си вдигнаха ръцете. И аз бях там, и аз бях една от тези трима - двама братя, а от сестрите бях само аз, която вдигна ръка. Ние ходехме често горе и чак по-късно нарекохме това място . "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925, ние посрещахме изгрева на слънцето горе и там си правехме гимнастиките. Сами ходехме горе, имахме си място, където да застанем и да поприказваме.
към текста >>
Но
салонът
беше в града.
И аз бях там, и аз бях една от тези трима - двама братя, а от сестрите бях само аз, която вдигна ръка. Ние ходехме често горе и чак по-късно нарекохме това място . "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925, ние посрещахме изгрева на слънцето горе и там си правехме гимнастиките. Сами ходехме горе, имахме си място, където да застанем и да поприказваме. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни.
Но
салонът
беше в града.
През 1922-23 година построихме салона на "Оборище" 14, понеже беше гласувано за това място. През 1923 година за пръв път Учителят чете беседи там - три пъти в седмицата. Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа. Освен това, там, в този салон, сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания.
към текста >>
През 1922-23 година построихме
салона
на "Оборище" 14, понеже беше гласувано за това място.
Ние ходехме често горе и чак по-късно нарекохме това място . "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925, ние посрещахме изгрева на слънцето горе и там си правехме гимнастиките. Сами ходехме горе, имахме си място, където да застанем и да поприказваме. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града.
През 1922-23 година построихме
салона
на "Оборище" 14, понеже беше гласувано за това място.
През 1923 година за пръв път Учителят чете беседи там - три пъти в седмицата. Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа. Освен това, там, в този салон, сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа след обед и се молехме.
към текста >>
Освен това, там, в този
салон
, сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше.
Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града. През 1922-23 година построихме салона на "Оборище" 14, понеже беше гласувано за това място. През 1923 година за пръв път Учителят чете беседи там - три пъти в седмицата. Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа.
Освен това, там, в този
салон
, сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше.
Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа след обед и се молехме. Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година.
към текста >>
Значи, в
салона
на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година.
Освен това, там, в този салон, сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа след обед и се молехме. Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време.
Значи, в
салона
на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година.
Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия.
към текста >>
Какво стана с този
салон
?
Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа след обед и се молехме. Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година.
Какво стана с този
салон
?
Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите.
към текста >>
Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения
салон
.
Събирахме се в четири часа след обед и се молехме. Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон?
Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения
салон
.
Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика.
към текста >>
Така че
салонът
на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
Дори през 1917 година, на "Опълченска" 66, е имало молитвени събрания и Учителят е идвал и говорил на сестрите, без да го викат. А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон.
Така че
салонът
на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност.
към текста >>
Разрушиха
салона
, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
А на братята е говорил само един път по това време. Значи, в салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 година до пролетта на 1928 година. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
Разрушиха
салона
, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година?
към текста >>
Така че на мястото, където бе
салонът
на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите.
Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия.
Така че на мястото, където бе
салонът
на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите.
Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година? След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до салона. По късно, едни го наеха и направиха там кръчма.
към текста >>
А каква е връзката между
салона
на "Оборище" 14 и
салона
на "Изгрева", построен през 1927-28 година?
Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност.
А каква е връзката между
салона
на "Оборище" 14 и
салона
на "Изгрева", построен през 1927-28 година?
След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до салона. По късно, едни го наеха и направиха там кръчма. Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия. Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя. Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за салона.
към текста >>
След като
салонът
на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до
салона
.
В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година?
След като
салонът
на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до
салона
.
По късно, едни го наеха и направиха там кръчма. Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия. Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя. Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за салона. А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия.
към текста >>
Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до
салона
и до стаята на Учителя.
Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година? След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до салона. По късно, едни го наеха и направиха там кръчма. Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия.
Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до
салона
и до стаята на Учителя.
Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за салона. А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия. Съвпаденията не са случайни. Те са жива реалност на сили, които поради нашите грешки, своеволия и непослушание към Учителя се проектираха. Тези сили разрушаваха всяко място, където бе стъпил кракът на Учителя и където бе изречено Словото Му.
към текста >>
Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за
салона
.
А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година? След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до салона. По късно, едни го наеха и направиха там кръчма. Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия. Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя.
Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за
салона
.
А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия. Съвпаденията не са случайни. Те са жива реалност на сили, които поради нашите грешки, своеволия и непослушание към Учителя се проектираха. Тези сили разрушаваха всяко място, където бе стъпил кракът на Учителя и където бе изречено Словото Му. През 1926 година на "Изгрева" бе построена приемна стая на Учителя.
към текста >>
95.
8_13 Построяване на Изгрева
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това
салонът
трябваше да бъде разрушен.
По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха.
Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от онзи мошеник- предприемач къщата си, дворното място и след това
салонът
трябваше да бъде разрушен.
Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на брат Иван Радославов: "А бре, Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно!
към текста >>
Представителни бяха само
салонът
и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия.
И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов слуша, мълчи, но беше почтен, та после разказва това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева".
Представителни бяха само
салонът
и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия.
Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища, но дори и те бяха без архитект и план. А всички, които бяха бедни, си бяха построили без вкус бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина. През 1926 година, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки дв а до три метра.
към текста >>
Преди това един брат, инженер от Стара Загора - Слави Николов - изработи план за новия
салон
на "Изгрева".
Бодливата тел ги спря. Тя се яви голяма преграда за мнозина. И изкушение! А ние бяхме отговорни заради нея пред този народ! През 1927 година властта разреши събора.
Преди това един брат, инженер от Стара Загора - Слави Николов - изработи план за новия
салон
на "Изгрева".
И дойдоха братята от Айтоския край с белите ризи, червените пояси и черните потури. Те бяха майстори - зидари. Започнаха да строят сградата. Вода на "Изгрева" нямахме и носехме от Танушев, където беше бирарията. Там имаше вода.
към текста >>
Салонът
бе построен за две седмици.
Оттам с бурета, кофи и стомни се пренасяше вода. Здрави, яки мъже бяха тези братя, които носеха по двадесет литра вода на ръце или на кобилица с кофи. Имахме две бурета по сто литра. Бяхме ги сложили на две колелета и ги бутахме. Аз докарах веднъж сама едно буре, но беше много тежко.
Салонът
бе построен за две седмици.
Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в салона - успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени. Подът беше измит. Така, през месец август 1927 година, дойде съборът. Ние всички влизахме в салона боси, за да не цапаме и сядахме на измития под. Само за Учителя имаше маса и столче.
към текста >>
Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в
салона
- успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени.
Здрави, яки мъже бяха тези братя, които носеха по двадесет литра вода на ръце или на кобилица с кофи. Имахме две бурета по сто литра. Бяхме ги сложили на две колелета и ги бутахме. Аз докарах веднъж сама едно буре, но беше много тежко. Салонът бе построен за две седмици.
Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в
салона
- успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени.
Подът беше измит. Така, през месец август 1927 година, дойде съборът. Ние всички влизахме в салона боси, за да не цапаме и сядахме на измития под. Само за Учителя имаше маса и столче. Тогава, през тези съборни дни, Учителят даде "Пътят на ученика".
към текста >>
Ние всички влизахме в
салона
боси, за да не цапаме и сядахме на измития под.
Аз докарах веднъж сама едно буре, но беше много тежко. Салонът бе построен за две седмици. Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в салона - успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени. Подът беше измит. Така, през месец август 1927 година, дойде съборът.
Ние всички влизахме в
салона
боси, за да не цапаме и сядахме на измития под.
Само за Учителя имаше маса и столче. Тогава, през тези съборни дни, Учителят даде "Пътят на ученика". Съборът беше много вдъхновен, с много радост, защото бяхме си построили салон далеч от града на наше място и смятахме, че вече никой не може да го присвои. Съборът беше много голям, с много възторг. Със засмени лица оглеждахме салона, направен на наше братско място и се чудехме как не сме си го направили по- рано, а сме ходили по чужди места, откъдето все ни гонеха.
към текста >>
Съборът беше много вдъхновен, с много радост, защото бяхме си построили
салон
далеч от града на наше място и смятахме, че вече никой не може да го присвои.
Подът беше измит. Така, през месец август 1927 година, дойде съборът. Ние всички влизахме в салона боси, за да не цапаме и сядахме на измития под. Само за Учителя имаше маса и столче. Тогава, през тези съборни дни, Учителят даде "Пътят на ученика".
Съборът беше много вдъхновен, с много радост, защото бяхме си построили
салон
далеч от града на наше място и смятахме, че вече никой не може да го присвои.
Съборът беше много голям, с много възторг. Със засмени лица оглеждахме салона, направен на наше братско място и се чудехме как не сме си го направили по- рано, а сме ходили по чужди места, откъдето все ни гонеха. Но през 1927 година беседите още се държаха в салона на "Оборище" 14. Чак през 1928 година Учителят каза: "Хайде, искате ли да се преместим горе на "Изгрева? Но сутрин ще стават беседите".
към текста >>
Със засмени лица оглеждахме
салона
, направен на наше братско място и се чудехме как не сме си го направили по- рано, а сме ходили по чужди места, откъдето все ни гонеха.
Ние всички влизахме в салона боси, за да не цапаме и сядахме на измития под. Само за Учителя имаше маса и столче. Тогава, през тези съборни дни, Учителят даде "Пътят на ученика". Съборът беше много вдъхновен, с много радост, защото бяхме си построили салон далеч от града на наше място и смятахме, че вече никой не може да го присвои. Съборът беше много голям, с много възторг.
Със засмени лица оглеждахме
салона
, направен на наше братско място и се чудехме как не сме си го направили по- рано, а сме ходили по чужди места, откъдето все ни гонеха.
Но през 1927 година беседите още се държаха в салона на "Оборище" 14. Чак през 1928 година Учителят каза: "Хайде, искате ли да се преместим горе на "Изгрева? Но сутрин ще стават беседите". И ние всички се съгласихме. И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева".
към текста >>
Но през 1927 година беседите още се държаха в
салона
на "Оборище" 14.
Само за Учителя имаше маса и столче. Тогава, през тези съборни дни, Учителят даде "Пътят на ученика". Съборът беше много вдъхновен, с много радост, защото бяхме си построили салон далеч от града на наше място и смятахме, че вече никой не може да го присвои. Съборът беше много голям, с много възторг. Със засмени лица оглеждахме салона, направен на наше братско място и се чудехме как не сме си го направили по- рано, а сме ходили по чужди места, откъдето все ни гонеха.
Но през 1927 година беседите още се държаха в
салона
на "Оборище" 14.
Чак през 1928 година Учителят каза: "Хайде, искате ли да се преместим горе на "Изгрева? Но сутрин ще стават беседите". И ние всички се съгласихме. И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева". Всички идваха в салона сутрин рано, в пет часа.
към текста >>
Всички идваха в
салона
сутрин рано, в пет часа.
Но през 1927 година беседите още се държаха в салона на "Оборище" 14. Чак през 1928 година Учителят каза: "Хайде, искате ли да се преместим горе на "Изгрева? Но сутрин ще стават беседите". И ние всички се съгласихме. И вече през учебната 1928 и 1929 година бяхме на "Изгрева".
Всички идваха в
салона
сутрин рано, в пет часа.
Ние, трите стенографки, живеехме в една барака, която се наричаше "парахода". А защо "парахода"? Северната страна на бараката беше права, както и задната, която беше около два метра права. И отпред имаше малко права част. А останалата част на нашата постройка беше полукръг.
към текста >>
96.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По това време - девет години преди това - братският
салон
бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме.
Братята Борис Николов и Жечо Панайотов бяха осъдени по на дванадесет години затвор и Братството трябваше да плати голяма сума за финансови нарушения. За самия съдебен процес - това е тема на друго изложение. Тогава прокурорът Руменов заяви следното: "Аз не съдя Петър Дънов, не съдя и неговото учение, не съдя и Бялото Братство. Аз съдя отделни лица, които са нарушили финансовите закони на Републиката". Това бе много интересно за нашите уши и бе много скоро забравено от ония, на които не им изнасяше.
По това време - девет години преди това - братският
салон
бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме.
Когато на процеса стана въпрос, че си искаме салона, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов. И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя. И за вас салон в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие! " Това изказване смути мнозина. Мнозина след това го разказваха при различни случаи като мистична неразгадана тайна.
към текста >>
Когато на процеса стана въпрос, че си искаме
салона
, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов.
За самия съдебен процес - това е тема на друго изложение. Тогава прокурорът Руменов заяви следното: "Аз не съдя Петър Дънов, не съдя и неговото учение, не съдя и Бялото Братство. Аз съдя отделни лица, които са нарушили финансовите закони на Републиката". Това бе много интересно за нашите уши и бе много скоро забравено от ония, на които не им изнасяше. По това време - девет години преди това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме.
Когато на процеса стана въпрос, че си искаме
салона
, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов.
И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя. И за вас салон в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие! " Това изказване смути мнозина. Мнозина след това го разказваха при различни случаи като мистична неразгадана тайна. Тайна е!
към текста >>
И за вас
салон
в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие!
Аз съдя отделни лица, които са нарушили финансовите закони на Републиката". Това бе много интересно за нашите уши и бе много скоро забравено от ония, на които не им изнасяше. По това време - девет години преди това - братският салон бе отчужден по закона на едрата градска собственост и ние плащахме наем, за да го ползуваме. Когато на процеса стана въпрос, че си искаме салона, прокурорът Руменов заяви: "Аз имам лична кореспонденция с господин Дънов. И аз знам как са нещата, и какво да върша и правя.
И за вас
салон
в бъдеще ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие!
" Това изказване смути мнозина. Мнозина след това го разказваха при различни случаи като мистична неразгадана тайна. Тайна е! Сега, когато си спомням думите на Учителя, че Той няма да позволи от Учението Му да направим религия, нито ще позволи да направим организация, нито църква или институция с разни устави и правила, мога да кажа, че всеки от вас, който иска да работи за Делото на Учителя, трябва да се съобразява с онова, което е казал и го има записано в Словото Му. Ние сме Школа, която изучава, проучва и изпълнява знанието, дадено в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
към текста >>
97.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за
салона
на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година.
Но на двамата представители на финансовия съвет при Братството, които бяха избрани за такива още на 1 януари 1945 година, не беше разрешено да изнесат своя доклад и те напуснаха събранието. Тогава събранието гласува резолюция да се освободят Никола Антов и Коста Стефанов от финансовия съвет. А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва?
Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за
салона
на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година.
И продължавахме да се събираме в него. Но на следващото братско събрание в салона, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския салон. Застават трима приятели на вратата и не го пускат. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов и брат му, Стефан Дойнов. Последните двама са рождени братя на Борис Николов.
към текста >>
Но на следващото братско събрание в
салона
, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския
салон
.
А на Никола Антов, който бе един от седмината, избрани пожизнено, му отнеха пълномощията на представител на Братството пред всички органи и власти в страната. Значи събранието и всички ние на "Изгрева" отстранихме този, когото Учителят беше поставил на този пост! Какво последва? Ние плащахме по 3 000 лева годишно в общината наем за салона на "Изгрева", след отчуждаването му през 1949 година. И продължавахме да се събираме в него.
Но на следващото братско събрание в
салона
, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския
салон
.
Застават трима приятели на вратата и не го пускат. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов и брат му, Стефан Дойнов. Последните двама са рождени братя на Борис Николов. Никола Антов иска да влезе в салона, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския салон! " Антов ги поглежда и им казва: "Така ли?
към текста >>
Никола Антов иска да влезе в
салона
, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския
салон
!
И продължавахме да се събираме в него. Но на следващото братско събрание в салона, когато се четяха беседи от Учителя, някои приятели решиха, че Никола Антов не трябва вече да стъпва в братския салон. Застават трима приятели на вратата и не го пускат. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов и брат му, Стефан Дойнов. Последните двама са рождени братя на Борис Николов.
Никола Антов иска да влезе в
салона
, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския
салон
!
" Антов ги поглежда и им казва: "Така ли? Аз на този салон ще му сложа катинар". Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева".
към текста >>
Аз на този
салон
ще му сложа катинар".
Застават трима приятели на вратата и не го пускат. Това са Гради Минчев, Николай Дойнов и брат му, Стефан Дойнов. Последните двама са рождени братя на Борис Николов. Никола Антов иска да влезе в салона, а те му отговарят: "За такова побесняло куче като тебе няма място в братския салон! " Антов ги поглежда и им казва: "Така ли?
Аз на този
салон
ще му сложа катинар".
Обръща гръб и си тръгва. До това време, Никола Антов беше директор на братската печатница и завеждаше книговезницата, където работеше и жена му. Тогава Борис Николов имаше една теория, според която Никола Антов представлява едно куче, което пази Братството на "Изгрева". И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите.
към текста >>
Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в
салона
на "Изгрева".
И като всяко добро куче, освен че трябва да пази "Изгрева", трябва да върти опашка и да скимти пред този, който му дава хляба. Така смятаха и другите. Но те бяха забравили, че това куче не беше поставено от тях, а от Учителя. А щом е от Учителя, правилата са вече други и те се намират в Словото на Учителя. Те го обявиха за побесняло куче.
Никола Антов и Коста Стефанов направиха съответни постъпки в Министерството на финансите със своя доклад, който не им бе позволено да го четат в
салона
на "Изгрева".
И понеже Министерството беше наредило да се направи ревизия още в 1956 година, на 16 октомври 1957 година дойдоха трима ревизори от Държавния контрол и започнаха ревизия и инвентаризация, която не беше направена дванадесет години! И избухна една от поредните бомби на "Изгрева". Така се дойде до процеса. В своето поведение Никола Антов не беше цвете за мирисане. Отношението му към братята и сестрите беше повече от грозно и обидно.
към текста >>
Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският
салон
се разтури, тури му се катинар и той бе взет за други нужди.
В своето поведение Никола Антов не беше цвете за мирисане. Отношението му към братята и сестрите беше повече от грозно и обидно. Дори на самата мен той нанесе ужасен побой с бастуна си и аз едвам оживях! Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна. Но това е друга тема за разказване.
Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският
салон
се разтури, тури му се катинар и той бе взет за други нужди.
В затвора трябваше да бъде научен ненаученият урок, даден чрез закона на Христа: "Кесаревото - Кесарю, а Божието - Богу". А ние бяхме Школа и всички бяха изумени, че не знаем този закон. След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на салона и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя. "Изгревът" се разтури и започна неговата ликвидация. На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева".
към текста >>
След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на
салона
и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя.
Казвам това, за да не смятате, че съм на негова страна. Но това е друга тема за разказване. Борис Николов и Жечо Панайотов заминаха за затвора, братският салон се разтури, тури му се катинар и той бе взет за други нужди. В затвора трябваше да бъде научен ненаученият урок, даден чрез закона на Христа: "Кесаревото - Кесарю, а Божието - Богу". А ние бяхме Школа и всички бяха изумени, че не знаем този закон.
След това, Николай Дойнов бе арестуван и замина за концлагер в Белене да научи също друг закон, че никой няма право да застава пред вратата на
салона
и да не пуска онзи, който желае да слуша Словото на Учителя.
"Изгревът" се разтури и започна неговата ликвидация. На 13 ноември 1960 година, Паша Теодорова беше изгонена от "Изгрева". Елена Андреева - на 7 април 1961 година. И отидох да живея в дома на Гена Папазова на улица "Клемент Готвалд" 31 в София. Още по времето на Учителя, приятелите-комунисти имаха две теории и според тези теории се бяха оформили две групи.
към текста >>
98.
8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Братският
салон
бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на
салона
годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година.
Дали се постъпи разумно или попаднахме в клопка? Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така? Отговорете си сами. По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти.
Братският
салон
бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на
салона
годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година.
А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за салона? Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти.
към текста >>
А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за
салона
?
Смятам, че като ученици, ние не си разрешихме правилно задачата. Защо бе така? Отговорете си сами. По този начин имотите бяха одържавени, защото притежателите на нотариални актове се отказаха от тях и записаха собствените си имоти - къщи и апартаменти. Братският салон бе одържавен и стана собственост на общината "Софжилфонд", като плащахме за ползуване на салона годишен наем от три хиляди лева, като се почне от 1949 година, до 1957 година.
А защо стана така да плащаме с наши пари на общината съответен наем за
салона
?
Отговорете си сами. След започване на съдебен процес срещу Бялото Братство през 1957-58 година, веднага беше поет друг курс от властта и държавата. Имаше братя, които нямаха втори имоти, а те не бяха малко. Те бяха записали на свое име онези имоти, които по закон бяха техни, но по същество бяха братски имоти. Така тези имоти се запазиха от 1949 до 1957 година.
към текста >>
Салонът
Салонът
на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година.
По това време една комисия, съставена на 3 февруари 1958 година, направи инвентаризация на недвижимото братско имущество, на сградите и дворните места на верска общност "Бяло Братство". Комисията не бе случайна, от случайно подбрани личности. Тя бе в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов, който бе отговорник на недвижимото братско имущество. Ето, пред мен са подписите на членовете на комисията. А сега ще ви разкажа подробно какво представлява този протокол. I.
Салонът
Салонът
на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година.
Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м. В южната страна на салона имаше надстройка от един етаж. Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м.
към текста >>
В южната страна на
салона
имаше надстройка от един етаж.
Ето, пред мен са подписите на членовете на комисията. А сега ще ви разкажа подробно какво представлява този протокол. I. Салонът Салонът на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година. Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м.
В южната страна на
салона
имаше надстройка от един етаж.
Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе. Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м.
към текста >>
Под
салона
, на северната страна, имаше мазе.
Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м. В южната страна на салона имаше надстройка от един етаж. Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м.
Под
салона
, на северната страна, имаше мазе.
Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м. Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м. Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м. Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м.
към текста >>
Общо,
салонът
с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м.
Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе. Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м. Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м.
Общо,
салонът
с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м.
Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м. Кухня - 6 м на 6 м - 36 кв.м. Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ. Това беше салонът на "Изгрева".
към текста >>
Това беше
салонът
на "Изгрева".
Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м. Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м. Кухня - 6 м на 6 м - 36 кв.м. Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ.
Това беше
салонът
на "Изгрева".
Постройките бяха построени на квартал 2, парцел първи. Братството ги владееше чрез пълномощниците Паша Петрова Теодорова, Савка Георгиева Керемидчиева и Елена Щерева Андреева, с нотариален акт № 2370-XI-7, дело 2106 от 1931 година. Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ. Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година.
към текста >>
Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от
салона
и една трета от мястото.
Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ. Това беше салонът на "Изгрева". Постройките бяха построени на квартал 2, парцел първи. Братството ги владееше чрез пълномощниците Паша Петрова Теодорова, Савка Георгиева Керемидчиева и Елена Щерева Андреева, с нотариален акт № 2370-XI-7, дело 2106 от 1931 година. Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ.
Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от
салона
и една трета от мястото.
Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото.
към текста >>
Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от
салона
и една трета от мястото.
Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева.
Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от
салона
и една трета от мястото.
Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът. Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото? Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м. А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година.
към текста >>
Това бяха две трети от
салона
и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен
салонът
.
Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове.
Това бяха две трети от
салона
и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен
салонът
.
Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото? Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м. А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година. Това не бяха малко пари. Като стенографки, аз и Паша получавахме тогава заплата от Братството по 325 лева, понеже работехме по дешифриране беседите на Учителя.
към текста >>
Какво стана с останалия една трета дял от
салона
и от мястото?
Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът.
Какво стана с останалия една трета дял от
салона
и от мястото?
Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м. А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година. Това не бяха малко пари. Като стенографки, аз и Паша получавахме тогава заплата от Братството по 325 лева, понеже работехме по дешифриране беседите на Учителя. Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от салона и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година.
към текста >>
Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от
салона
и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м.
Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева. Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът. Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото?
Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от
салона
и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м.
А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година. Това не бяха малко пари. Като стенографки, аз и Паша получавахме тогава заплата от Братството по 325 лева, понеже работехме по дешифриране беседите на Учителя. Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от салона и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година. Ползувахме го до началото на процеса през 1957 година.
към текста >>
А за одържавените две трети от
салона
и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година.
Тя също си записа къщата, която имаше на свое име и се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Така, чрез държавен акт 1269/2179, на името на Паша Теодорова и чрез държавен акт № 1203/2180, на името на Савка Керемидчиева и наследници, бяха одържавени и иззети техните дялове. Това бяха две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото, върху което бе построен салонът. Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото? Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м.
А за одържавените две трети от
салона
и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година.
Това не бяха малко пари. Като стенографки, аз и Паша получавахме тогава заплата от Братството по 325 лева, понеже работехме по дешифриране беседите на Учителя. Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от салона и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година. Ползувахме го до началото на процеса през 1957 година. След това на братския салон бе сложен катинар.
към текста >>
Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от
салона
и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година.
Какво стана с останалия една трета дял от салона и от мястото? Аз, Елена Щерева Андреева, понеже нямах нищо друго, защото дойдох на "Изгрева" гола като "македонска пушка", запазих на свое име и записах една трета дял от салона и една трета дял от мястото, което бе 500 кв.м. А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година. Това не бяха малко пари. Като стенографки, аз и Паша получавахме тогава заплата от Братството по 325 лева, понеже работехме по дешифриране беседите на Учителя.
Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от
салона
и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година.
Ползувахме го до началото на процеса през 1957 година. След това на братския салон бе сложен катинар. А по-късно той бе предаден за ползуване от общината на телевизионния център и го използуваха като склад. Там, където Учителят даваше Своето Слово за днешното и идното човечество, беше направен склад и то от българи, а не от чуждоземни завоеватели. След 1971-72 година той бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на новата легация на Съветския съюз.
към текста >>
След това на братския
салон
бе сложен катинар.
А за одържавените две трети от салона и 1 000 кв.м от мястото Братството плащаше на общината годишен наем в размер на 3 000 лева до 1957 година. Това не бяха малко пари. Като стенографки, аз и Паша получавахме тогава заплата от Братството по 325 лева, понеже работехме по дешифриране беседите на Учителя. Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от салона и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година. Ползувахме го до началото на процеса през 1957 година.
След това на братския
салон
бе сложен катинар.
А по-късно той бе предаден за ползуване от общината на телевизионния център и го използуваха като склад. Там, където Учителят даваше Своето Слово за днешното и идното човечество, беше направен склад и то от българи, а не от чуждоземни завоеватели. След 1971-72 година той бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на новата легация на Съветския съюз. Защо стана така? Отговорете сами. II.
към текста >>
Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от
салона
.
След заминаването му, наследница бе Марийка Тодорова Стоименова. Тези 3 560 кв.м бяха отчуждени с държавен акт № 1092/2176. Начо Петров Купенковски владееше 3 500 кв.м с нотариален акт № 9, том XII, дело 2372 и дело 2108 от 1931 г. Брат Начо Петров записа това място на свое име и то не бе одържавено до 1957 година. Така че, ние играехме Паневритмията от 1949 до 1957 година на това място.
Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от
салона
.
Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м. Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м. Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия. След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета. На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м.
към текста >>
Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и
салон
а се владееше чрез посредници : 1.
На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV.
Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и
салон
а се владееше чрез посредници : 1.
Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м.
към текста >>
Една част от това място бе заета от
салона
и столовата.
Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м. То бе одържавено с акт № 6417. Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м.
Една част от това място бе заета от
салона
и столовата.
На същото дворно място, в западната част на мястото на Ана Бахчеванова, бе построена барака с площ от 12 кв.м, в която живееше певицата Лиляна Табакова. V. Дворнот о място от 2 46 0 кв.м се владееше от Паша Теодорова и Мария Михайлова Тодорова с нотариален акт № 147, том VI, регистър 1227, дело № 1164 от 1934 година. Там бе построена къщата на Н. Конова с площ от 31 кв.м. Това място бе отчуждено от държавата. VI.
към текста >>
Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана
салонът
, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия.
Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова. Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров. Единствено тази къща е запазена като веществено доказателство, че тук на земята някога е пребивавал Великият Учител. За българите това е един преголям успех. Запомнете това!
Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана
салонът
, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия.
След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище.
към текста >>
Брат й, който бе наследник на една трета част от
салона
, се отказа от този дял.
Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище. За това никой не може да се оплаче от държавата. какво стана с нас, стенографките? Савка си замина през 1945 година.
Брат й, който бе наследник на една трета част от
салона
, се отказа от този дял.
Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от салона на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота. Паша Теодорова бе изселена от "Изгрева". Отначало тя живя шест месеца при Борис Николов и Мария Тодорова. При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на салона, тя получи една голяма сума и купи жилище.
към текста >>
Отказа се от
салона
на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота.
За това никой не може да се оплаче от държавата. какво стана с нас, стенографките? Савка си замина през 1945 година. Брат й, който бе наследник на една трета част от салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина.
Отказа се от
салона
на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота.
Паша Теодорова бе изселена от "Изгрева". Отначало тя живя шест месеца при Борис Николов и Мария Тодорова. При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на салона, тя получи една голяма сума и купи жилище. Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име. Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа.
към текста >>
При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на
салона
, тя получи една голяма сума и купи жилище.
Брат й, който бе наследник на една трета част от салона, се отказа от този дял. Заради политически причини той бе изпратен в концлагер и там почина. Отказа се от салона на Братството и сам си отряза корените на Дървото на Живота. Паша Теодорова бе изселена от "Изгрева". Отначало тя живя шест месеца при Борис Николов и Мария Тодорова.
При продажбата на наследствената къща, заради която тя се отказа от своя дял на
салона
, тя получи една голяма сума и купи жилище.
Преди това тя обяви в Братството, че ако има някой желаещ да се грижи за нея, тя ще му даде парите, за да си купи жилище на негово име. Но никой от Братството не пожела нито парите на Паша, нито да я гледа. Това беше изумяващо за всички. А имаше бедни, без препитание и без жилище. Но никой от тях не пожела да гледа Паша, въпреки че тя имаше една много голяма сума, с която можеше да се купи тристаен апартамент.
към текста >>
Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от
салона
и от "Изгрева".
Тук идват приятелите, посещават ме и водим дълги разговори. Тук, в тази стая, аз прекарвам своята старост. Тук е мястото на моето творчество. Тук диктувах моите спомени за Школата на Учителя. Тук бе мястото, където ме навестяваха служители на Държавна сигурност, правеха обиски и ми отнеха много материали от времето на Школата и от Словото на Учителя.
Учителят ме възнагради чрез този дом за това, че не се отказах от своя дял от
салона
и от "Изгрева".
Това бе дом на творчество и извисяване на духа и душата на човека, за да изпълни своето задължение към Словото на Учителя. И колкото можах, и колкото ми позволяваха условията, аз работих до последните си дни. А оценката за мен ще бъде от Учителя, чрез вас, които четете това. Всички приятели, които бяха собственици на недвижими имоти чрез нотариални актове, получиха жилища от държавата. Декларацията за имотите на Бялото Братство се намираше в червения азбучник под № 1649, който се намираше в стая № 22 на V етаж на булевард "Александър Стамболийски" 5.
към текста >>
99.
9_02 Божият огън и Силите Господни
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Салонът
беше нов, чист, приветлив.
"Божият огън и Силите Господни" Определеното време дойде и аз тръгнах от село за младежкия събор на "Изгрева" в София. Младежкият събор се състоя на 25 юли 1925 година. Пристигаме като гости от провинцията и се отправяме на улица "Оборище" 14.
Салонът
беше нов, чист, приветлив.
Всички присъствуващи бяха вдъхновени и гледаха с благоговение и любов към Учителя. Започна беседата. Всичко беше хубаво, а беседата беше отлична. На амвона, на който говореше Учителят, се появи голям огън, нещо като клада, в която са горели някога светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците.
към текста >>
След като Учителят се прибра в стаята Си, някои от младежите в
салона
, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление.
Всред кладата, в огъня, сега беше Учителят, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителят си остана цял и невредим на амвона, тоест на катедрата. Не знам дали всички присъствуващи видяха това явление. Но аз го видях.
След като Учителят се прибра в стаята Си, някои от младежите в
салона
, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление.
Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него. Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ.
към текста >>
Този огън ние го видяхме там, в
салона
- на катедрата, защото Бог бе в Учителя.
Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи, освен мен, го бяха видяли и други, защото всички коментираха върху него. Но ние нямахме знание тогава, за да си обясним това явление. И сега нямаме още това знание. Единственото обяснение можеше да го намерим в Писанието, където се казва, че Бог е Огън Всепояждащ.
Този огън ние го видяхме там, в
салона
- на катедрата, защото Бог бе в Учителя.
По-късно, когато станахме ученици на Школата, усетихме и видяхме този огън как действува в самите нас. Той гореше и изгаряше всичко старо у нас от стария ни живот на миналото и трябваше да ни възкреси чрез чистотата, като ученици на Учителя. А дали успяхме, това е друг въпрос. Всеки успя дотолкова, доколкото успя да се справи със себе си. Съборът продължи три деня.
към текста >>
100.
9_04 Салоните на Бялото Братство
,
,
ТОМ 1
"
Салоните
на Бялото Братство" Ние сме в клас.
"
Салоните
на Бялото Братство" Ние сме в клас.
Учителят дава своята поредна беседа. После излизаме и разговаряме с Него. Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат салоните им от провинцията. До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат салона и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им. Имаше тогава един такъв израз, което означава, че ще те затирят натам, където нито се види, нито се чува, нито се живее.
към текста >>
Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат
салоните
им от провинцията.
"Салоните на Бялото Братство" Ние сме в клас. Учителят дава своята поредна беседа. После излизаме и разговаряме с Него.
Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат
салоните
им от провинцията.
До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат салона и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им. Имаше тогава един такъв израз, което означава, че ще те затирят натам, където нито се види, нито се чува, нито се живее. Ето това е светът на майната. Учителят се спира и казва: "Не се страхувайте. Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат салони, по-големи от този на "Изгрева".
към текста >>
До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат
салона
и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им.
"Салоните на Бялото Братство" Ние сме в клас. Учителят дава своята поредна беседа. После излизаме и разговаряме с Него. Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат салоните им от провинцията.
До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат
салона
и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им.
Имаше тогава един такъв израз, което означава, че ще те затирят натам, където нито се види, нито се чува, нито се живее. Ето това е светът на майната. Учителят се спира и казва: "Не се страхувайте. Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат салони, по-големи от този на "Изгрева". Но тогава няма да има кому да ги дадат.
към текста >>
Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат
салони
, по-големи от този на "Изгрева".
Един брат е разтревожен и запитва Учителя какво да правим, защото са ги заплашили, че ще махнат салоните им от провинцията. До него се изправя друг брат, дошъл специално за това и пред всички също изплаква тревогата си, че в техния град също са ги заплашили, че ще им вземат салона и всички дъновисти щели да ги разпръснат по майната им. Имаше тогава един такъв израз, което означава, че ще те затирят натам, където нито се види, нито се чува, нито се живее. Ето това е светът на майната. Учителят се спира и казва: "Не се страхувайте.
Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат
салони
, по-големи от този на "Изгрева".
Но тогава няма да има кому да ги дадат. Ние ще отлетим като птиче ято, ще разперим криле, ще се вдигнем във въздуха и ще отлетим. И няма да ни има на това място тук. Ще се обръщат насам-натам и ще търсят със свещ кому да направят салони и кому да ги дадат. Тогава ще разберат кои сме били ние и кои са били тези, които ни гонеха и преследваха.
към текста >>
Ще се обръщат насам-натам и ще търсят със свещ кому да направят
салони
и кому да ги дадат.
Учителят се спира и казва: "Не се страхувайте. Когато те разберат кои сме ние, тогава ще ни дадат салони, по-големи от този на "Изгрева". Но тогава няма да има кому да ги дадат. Ние ще отлетим като птиче ято, ще разперим криле, ще се вдигнем във въздуха и ще отлетим. И няма да ни има на това място тук.
Ще се обръщат насам-натам и ще търсят със свещ кому да направят
салони
и кому да ги дадат.
Тогава ще разберат кои сме били ние и кои са били тези, които ни гонеха и преследваха. Идеите са горе в Невидимия свят и тях никоя човешка ръка не може да ги докосне и оскверни. Ние сами ги оскверняваме, като не ги прилагаме и не ги сваляме на земята както трябва. Затова е необходима тази Школа, която Бялото Братство откри тук, за да свали Божествените идеи на земята и да даде и покаже методите за тяхното реализиране". Братята се успокоиха и си заминаха за провинцията.
към текста >>
Разговаряхме за това-онова и се оплакаха, че им взели
салоните
и нямали къде да се събират.
А "Изгрева" го нямаше. Той бе разрушен. Аз се грижех и поддържах мястото на Учителя, там, където бе положено тялото Му. Случи се така, че тези двама братя, които тогава задаваха въпроси на Учителя, дойдоха в един и същи ден и в един и същи час, без да се договарят. А не бяха идвали години.
Разговаряхме за това-онова и се оплакаха, че им взели
салоните
и нямали къде да се събират.
Огледах ги и веднага познах, че това са същите братя, които питаха Учителя на времето какво ще стане с техните салони. Тогава им казах: "Братя, помните ли Учителят какво ни каза тогава? Каза ни, че сме птиче ято,преродени между този народ и когато му дойде времето ще отлетим и ще се махнем оттук. Ще заминем в нашата Прародина. Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество.
към текста >>
Огледах ги и веднага познах, че това са същите братя, които питаха Учителя на времето какво ще стане с техните
салони
.
Той бе разрушен. Аз се грижех и поддържах мястото на Учителя, там, където бе положено тялото Му. Случи се така, че тези двама братя, които тогава задаваха въпроси на Учителя, дойдоха в един и същи ден и в един и същи час, без да се договарят. А не бяха идвали години. Разговаряхме за това-онова и се оплакаха, че им взели салоните и нямали къде да се събират.
Огледах ги и веднага познах, че това са същите братя, които питаха Учителя на времето какво ще стане с техните
салони
.
Тогава им казах: "Братя, помните ли Учителят какво ни каза тогава? Каза ни, че сме птиче ято,преродени между този народ и когато му дойде времето ще отлетим и ще се махнем оттук. Ще заминем в нашата Прародина. Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество. А тук сме само преходящи за един земен живот, така, както птиците идват всяка пролет." Братята се удариха по главите и си спомниха всичко.
към текста >>
Аз доживях да вземат
салона
на "Изгрева", да го разрушат и да направят на неговото място Руска легация.
Българите сами се бяха продали и бяха продали най-свещеното място в света, там, където бе Скинията Господня. Братята се оглеждаха и казваха: "Ние бяхме свидетели за това пророчество на Учителя. А други ще бъдат свидетели, кога цялото това пророчество ще се изпълни". Разговаряхме още. И дойде един брат, който се заслуша и трябваше да запомни това, което разказвахме, защото сме на години, когато ще да дойде времето да вдигнем криле и да полетим като птиче ято.
Аз доживях да вземат
салона
на "Изгрева", да го разрушат и да направят на неговото място Руска легация.
Изселиха ни от "Изгрева" и ни затириха по разни жилища и квартири под наем. Сега идвам от много далече, пътувам цели два часа, за да дойда на мястото на Учителя, защото съм поел ангажимент да се грижа за това място. Салонът го няма, а искат да вземат и мястото на Учителя, да го изкопаят с багер и да го преместят на друго място, защото тук им пречел. Не знам кой на кого пречи! Наши приятели правят възражения и събират подписи, за да запазят мястото на Учителя.
към текста >>
Салонът
го няма, а искат да вземат и мястото на Учителя, да го изкопаят с багер и да го преместят на друго място, защото тук им пречел.
Разговаряхме още. И дойде един брат, който се заслуша и трябваше да запомни това, което разказвахме, защото сме на години, когато ще да дойде времето да вдигнем криле и да полетим като птиче ято. Аз доживях да вземат салона на "Изгрева", да го разрушат и да направят на неговото място Руска легация. Изселиха ни от "Изгрева" и ни затириха по разни жилища и квартири под наем. Сега идвам от много далече, пътувам цели два часа, за да дойда на мястото на Учителя, защото съм поел ангажимент да се грижа за това място.
Салонът
го няма, а искат да вземат и мястото на Учителя, да го изкопаят с багер и да го преместят на друго място, защото тук им пречел.
Не знам кой на кого пречи! Наши приятели правят възражения и събират подписи, за да запазят мястото на Учителя. Аз също се подписах. Но знам, че ние сме птиче ято и след време ще полетим. Ще дойдат да ни търсят, свещи ще палят и сълзи ще ронят за нас, но няма да ни има!
към текста >>
НАГОРЕ