НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
501
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо № 9
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в
салон
“Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”.
В отговор има да Ви кажа неколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по после, това за сега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в
салон
“Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието на водата върху земното кълбо”.
Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна. Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща в които още не сте ме разбрали добре. Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории.
към текста >>
2.
Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов
1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен
салон
в София на ул.
Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици. 1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".
1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен
салон
в София на ул.
„Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си. 1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година.
към текста >>
Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен
салон
изнася беседите си.
декември 1944 година. 1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал". 1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14. 1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици.
Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен
салон
изнася беседите си.
1929г. - открива Школата на планината Рила. 1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година. 1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм". 1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".
към текста >>
3.
№62 (Петър Дънов)
Държахме реч в
салона
„Зора", имаше доста публика.
На 20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нова Загора. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора. В Сливен прекарахме много добре.
Държахме реч в
салона
„Зора", имаше доста публика.
Вечерта в неделя държах в Ев [ангелската] църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на Д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
към текста >>
4.
№60 (Пеню Киров)
Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям
салон
, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това.
И освен него интересува се и цялото му семейство. През м. февруари т.г. беше дошъл един съботянин68. Протестантите не го допуснаха да проповядва в техния молитвен дом.
Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям
салон
, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това.
Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени.
към текста >>
5.
№70 (Петър Дънов) [отворена карта]
Завчера държах тук първата сказка в градския
салон
, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
Шумен, 22 април 1902 г. Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен и тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден70 .
Завчера държах тук първата сказка в градския
салон
, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в Духа на Истината. Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение.
към текста >>
6.
№71 (Петър Дънов)
Държах три сказки в градския
салон
„Арахангел Михаил"72.
Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна.
Държах три сказки в градския
салон
„Арахангел Михаил"72.
Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на Безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри.
към текста >>
Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за
салона
и афишите.
за бедните) и Стопанското училище „Евдокия"73 . Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза на дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех на себе си.
Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за
салона
и афишите.
В идущия път, надявам се, да бъдем по-сполучливи. Господ няма [да] остави безплодни нашите усилия за добро. Ето това е, което се старая да върша засега и това Ви го съобщавам за Ваше насърчение и ободрение, другояче бихме дали място на Лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки. Изпълнението на предвечната Воля е смисълът на живота. Мерките, с които ме задължавате, Ви ги пращам.
към текста >>
7.
№72 (Петър Дънов)
За утре мислех да държа първата си сказка, но
салонът
е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Търново, 22 май 1902 г. Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново75. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време.
За утре мислех да държа първата си сказка, но
салонът
е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса. От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай.
към текста >>
8.
№74 (Пеню Киров)
Обява: „Довечера в
салона
ще се държи поучителна духовна сказка върху темите: 1.
130 Станимака, от гръцкото име на града Στενήμaχος, Стенимахос. След 1934 г. е преименуван на Асеновград. 131 Из дневника на П. Киров: „Едно от обявленията по държане на проповеди.
Обява: „Довечера в
салона
ще се държи поучителна духовна сказка върху темите: 1.
Като християни притежаваме ли Христовия (Божествения) Дух? 2. Признаците за дохождането на Исуса Христа и царуването му на земята. Сказката ще държи г-н П. Киров, който е пристигнал снощи в града ни и ще престои днес нарочно за сказката си. Ползваме се от случая да поканим гражданите на тази сказка, от която ще извлекат възпитателна поука.
към текста >>
9.
№89 (Пеню Киров)
Ний седнахме посред
салона
, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти.
Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена.
Ний седнахме посред
салона
, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти.
Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове.
към текста >>
10.
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 11
Обява: „Довечера в
салона
ще се държи поучителна духовна сказка върху темите: 1.
130 Станимака, от гръцкото име на града Στενήμaχος, Стенимахос. След 1934 г. е преименуван на Асеновград. 131 Из дневника на П. Киров: „Едно от обявленията по държане на проповеди.
Обява: „Довечера в
салона
ще се държи поучителна духовна сказка върху темите: 1.
Като християни притежаваме ли Христовия (Божествения) Дух? 2. Признаците за дохождането на Исуса Христа и царуването му на земята. Сказката ще държи г-н П. Киров, който е пристигнал снощи в града ни и ще престои днес нарочно за сказката си. Ползваме се от случая да поканим гражданите на тази
към текста >>
11.
ПРЕДГОВОР
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя
салонът
на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя
салонът
на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.
към текста >>
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя
салонът
на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението.
В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя
салонът
на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ.
Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина. Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.
към текста >>
12.
47 ПИСМО
Държахме реч в
салона
„Зора", имаше доста публика.
На 20 того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което ви пиша. Ний пристигнахме около полунощ. Разстоянието е 38 км от Сливен до Нови пазар. Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Ст. Загора. В Сливен прекарахме много добре.
Държахме реч в
салона
„Зора", имаше доста публика.
Вечерта в неделя държах в Ев. Църква. Д-рът е доста добре. Ходихме заедно с него да гледаме градината му. На доста добро място е. В неделя на обяд бях на д-ра на гости, приеха ме въобще всички добре.
към текста >>
13.
53 ПИСМО
Завчера държах тук първата сказка в градския
салон
, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
Л. б. Киров, Последното ви писмо получих. Засега аз съм в Шумен. Тук отправяйте писмата си. От София излязох преди Великден.
Завчера държах тук първата сказка в градския
салон
, имаше много публика, която с внимание изслуша всичко докрай.
С Божията Воля идущата седмица ще държа втора сказка. Към Бургас мисля да намина къде края на месец юлий. Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе". Плодовете на делото ще бъдат благословени. Само крепете се в духа на Истината.
към текста >>
14.
54 ПИСМО
Държах три сказки в градския
салон
„Арахапгел Михаил".
Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумен го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре. Господ във всичко ми помогна.
Държах три сказки в градския
салон
„Арахапгел Михаил".
Първата бе със свободен вход, имаше около 500 души слушатели. Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза на безплатните ученически трапезарии (т.е. за бедните) и стопанското училище „Евдокия". Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри.
към текста >>
Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за
салона
и афишите.
за бедните) и стопанското училище „Евдокия". Чистият приход възлезе на около 200 лв. Шуменци в това отношение се показаха доста щедри. Когато Бог благославя, всичко върви добре. Миналата неделя държах тук първата сказка за в полза на дружество „Милосърдие" и друго още едно задължение, което взех на себе си.
Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за
салона
и афишите.
В идущия път, надявам се, да бъдем по-сполучливи. Господ няма да остави безплодни нашите усилия за добро. Ето това е, което се старая да върша засега и това ви го съобщавам за ваше насърчение и ободрение, другояче бихте дали място на лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки. Изпълнението на предвечната воля е смисълът на живота. Мерките, с които ме задължавате, ви ги пращам.
към текста >>
15.
55 ПИСМО
За утре мислех да държа първата сказка, но
салонът
е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
1902 г. Л. б. Киров, Завчера пристигнах в Търново. Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време.
За утре мислех да държа първата сказка, но
салонът
е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре.
Ще се постарая да поправя някои условия и да уредя въпроса. От д-ра приех преди няколко дена една отворена картичка, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша. Надявам се да сте добре всички и да сте радостни в Господа. Кога се видим, ще ви разправя по наобширно за някои неща. Ваш верен П.
към текста >>
16.
БЕЛЕЖКИ
Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени
салони
за събирания и работа.
Църквата е вътре в душата, там трябва да слугувате на Господа. В този храм трябва да принасяте жертви и хваления. Слаби сте сйце. Вас ви влече външното." Първите ученици са присъствали редовно на службите, участвали са в църковни хорове. По-късно Учителя се превръща в неоспорим духовен фактор и водач, а словото му - в единствено прибежище за учениците.
Учението привлича все повече последователи, в градове и села се организират групи и братства (над 60 през 30-те години), най-често със собствени
салони
за събирания и работа.
Църквата губи енориаши, а духовеството се чувства идейно ограбено. През 1922 г. архиерейски събор обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от православната църква. Посланието на събора е публикувано в бр. 22 и 23 на „Църковен вестник" от 30 септември 1922 година.
към текста >>
17.
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА
Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния
салон
, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г. - годината на неговото посвещение." Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г. в град Търново: „15 август (Света Богородица)
Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния
салон
, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.
На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата. Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска...
към текста >>
18.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА
В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания, над
салона
, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА 15 август, четвъртък
В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания, над
салона
, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е.
и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I. Благодарихме Богу Отцу; II. Молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. I. Отец.
към текста >>
От
салона
по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА 15 август, четвъртък В седем и половина часа вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка, на която маса бяха поставени пасхални съсъди, а до нея - три стола за И., Е. и А.
От
салона
по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: I.
Благодарихме Богу Отцу; II. Молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. I. Отец. Благодарност Богу-Отцу. II. Молитва към Господа Исуса Христа - Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество.
към текста >>
Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в
салона
, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
V. Прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1/ Тодор Бъчваров, 2/Димитър Голов, З/Ми-халаки Георгиев, 4/ Петко Гумнеров, 5/ Пеньо Киров, 6/ Константин Иларионов, 7/ Анастасия Желязкова, 8/Мария Казакова, 9/Анастас Бой-нов, 10/ Елена Иларионова, 11/ Илия Стойчев, 12/Тодор Стоянов (Стоименов ) и 13/ Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише.
Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в
салона
, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така както е означено. След свършването на Господнята вечеря, г-н Дънов ни покани за събрание утре, в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч.
към текста >>
И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в
салона
, така както е означено.
Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1/ Тодор Бъчваров, 2/Димитър Голов, З/Ми-халаки Георгиев, 4/ Петко Гумнеров, 5/ Пеньо Киров, 6/ Константин Иларионов, 7/ Анастасия Желязкова, 8/Мария Казакова, 9/Анастас Бой-нов, 10/ Елена Иларионова, 11/ Илия Стойчев, 12/Тодор Стоянов (Стоименов ) и 13/ Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби, събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно, по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана прелом-вание на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му от Горе, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в
салона
, така както е означено.
След свършването на Господнята вечеря, г-н Дънов ни покани за събрание утре, в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч. заранта всички се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни и от гдето в 5 ч.
към текста >>
заранта всички се събрахме в
салона
, гдето ставаха събранията ни и от гдето в 5 ч.
И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така както е означено. След свършването на Господнята вечеря, г-н Дънов ни покани за събрание утре, в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. 16 август, петък В 4 ч.
заранта всички се събрахме в
салона
, гдето ставаха събранията ни и от гдето в 5 ч.
точно се изкачихме всички заедно, по снощния ред: Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, П. Киров, К. Ила-рионов, Ан. Желязкова, Мария Ка-закова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова.
към текста >>
След молитвата завърнахме се в
салона
, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч.
Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, П. Киров, К. Ила-рионов, Ан. Желязкова, Мария Ка-закова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние пов-таряхме подир него.
След молитвата завърнахме се в
салона
, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч.
между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката. Второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енер-гия.Третото течение е свързано с човешкото чувство.
към текста >>
След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната стая над
салона
, в който се събирахме, и се върна в 12 ч.
И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират? Затова, от човешко гледище, живеете в бъдещето, а от чисто Божествено, живеете в настоящето. Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито да размишлявате за онова, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате.
След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната стая над
салона
, в който се събирахме, и се върна в 12 ч.
на обед. После, в един и половина часа, се изкачи пак и се завърна в 2 ч. и продължи: Утре, 19-того, неделя, в 4 ч. сутринта, ще имаме събрание, което ще продължи до 12 ч.
към текста >>
се събрахме в
салона
, гдето ставаха събранията ни, а в 4ч и 40 мин.
Искайте благоволението Божие за отстранение на всички препятствия, които спъват Неговото Царство. Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка. Молитвата, която ще предоставите утре всички по отделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай..." А пък ще свършвате с думите: „Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов." 19 август, понеделник В 4 ч.
се събрахме в
салона
, гдето ставаха събранията ни, а в 4ч и 40 мин.
рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу. Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея: 2; 20, Иоана: 12; 5 и Псалом 21: 3, след което всякой един от нас изказа сам, тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това, тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: 1/ Веригата, 2/ за тези, които съдействат за Царството Божие, 3/ за българския народ, 4/за духовенството, 5/за учителите, 6/ за учениците, които посещават училищата, 7/ за всички държавни служители, да ги вразуми Господ, 8/за всичките земеделци, 9/за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, 10/ за цялото славянство и 11/за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта.
към текста >>
рано сутринта се събрахме в стаичката над
салона
, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея.
Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка. Молитвата, която ще предоставите утре всички по отделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай..." А пък ще свършвате с думите: „Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост; в осветяването на Твоето Име е нашата слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов." 19 август, понеделник В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4ч и 40 мин.
рано сутринта се събрахме в стаичката над
салона
, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея.
Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу. Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея: 2; 20, Иоана: 12; 5 и Псалом 21: 3, след което всякой един от нас изказа сам, тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това, тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: 1/ Веригата, 2/ за тези, които съдействат за Царството Божие, 3/ за българския народ, 4/за духовенството, 5/за учителите, 6/ за учениците, които посещават училищата, 7/ за всички държавни служители, да ги вразуми Господ, 8/за всичките земеделци, 9/за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, 10/ за цялото славянство и 11/за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта. Онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта - към стола на Любовта (средния стол).
към текста >>
Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в
салона
, гдето в 6 ч.
Ще имате всичкото Негово съдействие, така щото вашата вяра да расте. Всичкото ваше страдание ще преобърна в радост и веселие. Да бъдете верни на това , което сега ви се дава и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото. Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на Небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото отначалото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята.
Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в
салона
, гдето в 6 ч.
сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото: ХВАЛА Господи, Боже Наш! Душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост; изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти; показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост; изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; научил Си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.
към текста >>
В девет и половина часа наново се събрахме около масата в
салона
.
Облякъл Си ни в дрехите на Живота и колко са тия облекла, в които Си ни обгърнал! Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала " (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа.
В девет и половина часа наново се събрахме около масата в
салона
.
И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли? " Някои от присъствуващи-те казваха какво са мислили в тоя момент. Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които полити-канстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения. А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата.
към текста >>
След горното всички съсъди, които предстояваха горе пред Господа, се снеха долу в
салона
по следния ред: Мих.
По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен." Приятелите си отидоха. (10 ч. и 50 мин.) При заминаването си Приятелите ни казват: „Да пребъде бла-гословението Ми през цялата година към вас."
След горното всички съсъди, които предстояваха горе пред Господа, се снеха долу в
салона
по следния ред: Мих.
Георгиев донесе голямата чаша, Илия Стойчев -табличката, све-тилника (канделабъра) - Иларионов, трите стола - Голов, Бъчваров и Пеньо Киров, чаршафа - Гина Гум-нерова, Казакова и Ел. Иларионова, а всичките малки чашки отгоре снеха Петко, Гина, Желязкова, Войнов и Ел. Иларионова. Най-подир г-н Дънов каза към всички ни: Поздравлявам ви със Събора и благополучно да си отидете по домовете.
към текста >>
19.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА
г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в девет и половина часа се събрахме всички в заседателния
салон
, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните.
9 август, събота На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Марш Казакова, Михалаки Георгиев, Пеньо Киров, Петко Ив. Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Желязкова. Преди обед бяхме свободни. От 4 ч.
г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в девет и половина часа се събрахме всички в заседателния
салон
, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните.
След „Добрата молитва ", четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас, по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа. „ Тази година - каза г-н Дънов - ще присъства само Господ Христос, Който е ръководител на Веригата. " Бдението започна от 10 ч.
към текста >>
Всякой един от нас, по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния
салон
, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа.
Преди обед бяхме свободни. От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в девет и половина часа се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва ", четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение.
Всякой един от нас, по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния
салон
, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление - кой както чувства ръководството на Духа.
„ Тази година - каза г-н Дънов - ще присъства само Господ Христос, Който е ръководител на Веригата. " Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: 1/Ан.
към текста >>
подир обед, наредени около масата в заседателния
салон
, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза:
Всички прочетохме на крака „ Отче наш" и се разотидохме. Обаче бде-нието остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч.
подир обед, наредени около масата в заседателния
салон
, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17 глава от Иоана и между другото каза:
Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Който Си изпратил" (стих 3). И първият въпрос, който се повдига е: какво нещо е Вечният Живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен Живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен Живот.
към текста >>
20.
ЕПИСТОЛАРНО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ВАРНА, 1898-1918
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в
салон
„Съединение", гдето имаше сказка от един учител върху „Влиянието на водата върху земното кълбо".
В отговор има да Ви кажа няколко неща. В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то аз ще отида да ги посетя. Колкото дали ще можем да отложим събранието за по-после, това засега не мога да Ви кажа. Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение. Аз от самото начало взех всичко предвид и даже не щях да Ви безпокоя, но да не останете вътрешно огорчен, реших да Ви съобщя и с това наедно изпълних едно задължение.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в
салон
„Съединение", гдето имаше сказка от един учител върху „Влиянието на водата върху земното кълбо".
Тя Ви нарочи поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщане във Варна. Сега, да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси. Има много неща, в които още не сте ме разбрали добре. Оставете ума и сърцето си свободни, да Ви озари истината напълно. Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди възможни теории.
към текста >>
21.
КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА
Въпреки големите неудобства и тесния
салон
, приспособихме сцената с разни паравани.
Един от първите предани братя беше Панчо Георгиев, който посвети живота си за братското дело; също и Панчо Попниколов и съпругата му Веселина Попниколова. През 1929 г. се замисли създаването на театрална група в Братството, чиито пиеси да бъдат чисто братско дело. Аз оформих символичната драма „Девор" и „Тайнственият ключ".
Въпреки големите неудобства и тесния
салон
, приспособихме сцената с разни паравани.
Тези, които взеха участие в представленията, бяха Васил Став-рев, Милка Периклиева, Велко Пет-рушев и Надежда Беделева (в „Девор"), Михаил Ангелов, Милка Периклиева, Мара Ставрева и други (в „Тайнственият ключ"). Братята и сестрите играха с голямо вдъхновение. Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти.
към текста >>
Братството се сдоби с нов и по-удобен
салон
.
Това беше първата драматургична проява в братствата на България. Всяка сутрин в неделя се провеждаше Паневритмия на Ташла-тепе, а впоследствие - на братското лозе. Музиката се изпълняваше от братята Стоян Георгиев - акордеонист, Ангел Тодоров - цигулар и от други музиканти. Братството честваше празниците, дадени от Учителя: 22 март -първия ден на Пролетта или пролетното равноденствие, 12 юли - рождения ден на Учителя, 22 септември - есенното равноденствие и 27 декември - заминаването на Учителя в отвъдния свят. През 1954 г.
Братството се сдоби с нов и по-удобен
салон
.
Мястото беше дадено от сестра Станка Нау-мова и цялото варненско братство взе живо участие в построяването му на улица „Цимерман" 20. *Велко Милев Петрушев - роден на 12 юли 1892 г във варненското село Голяма Франга, днес - Каменар, от 1912 г живее във Варна, ученик на Учителя от около 1915 г, ръководител на Варненското братство от около 1932 г до около 1962 г, автор на две мистерийни драми, от 1931 г получава чрез инспирация духовни послания, които нарича размишления, и създава във Варненското братство вътрешна духовна школа, последните си години преживява в дома си на ул „Оборище" 6, завършва земния си път на 20 март 1968 г във Варна (бел състав ) *Иван Жеков - роден на 3 март 1875 г. във Варна,завършва ветеринарна медицина в Букурещ,ученик на Учителя от 1917 г.; през 1921 г. закупува парцел за лозе край Варна; от 1929 г.
към текста >>
„Петко Каравелов" помещение за
салон
за молитвени събрания, използван от Варненското братство в периода от ок.
**Еманоил (Манол) Иванов - ученик на Учителя отпреди Първата световна война, ръководител на Варненското братство от ок. 1918 г. до ок. 1932 г., след което се преселва в София (бел. състав.) ***Матей Калудов - професионален музикант, ученик на Учителя от около 1917 г.; той и съпругата му Мария Калудова даряват в дома си на ул.
„Петко Каравелов" помещение за
салон
за молитвени събрания, използван от Варненското братство в периода от ок.
1922 г. до 1954 г. (бел. състав.) *Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на Бялото Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат изгрева на Слънцето (бел състав ) **Станка и Георги Наумови - върху техен парцел на ул „Цимерман" 20 през 1954 г е построен салон за молитвени събрания на Варненското братство (бел състав )
към текста >>
**Станка и Георги Наумови - върху техен парцел на ул „Цимерман" 20 през 1954 г е построен
салон
за молитвени събрания на Варненското братство (бел състав )
„Петко Каравелов" помещение за салон за молитвени събрания, използван от Варненското братство в периода от ок. 1922 г. до 1954 г. (бел. състав.) *Ташла-тепе - най-високата точка в околността на Варна в югоизточния край на Франгенско плато, около 300 м надморска височина, с величествена панорама към Черно море Името и на турски означава буквално „каменен връх" За старите варненци обвитият в мъгла връх е бил знак за влошаване на времето Днес на него се издига телевизионен ретранслатор Според неофициални спомени на съвременници, в утрото на първия съборен ден на Бялото Братство през 1899 г Учителя извел своите трима първи ученици на Ташла-тепе, за да посрещнат изгрева на Слънцето (бел състав )
**Станка и Георги Наумови - върху техен парцел на ул „Цимерман" 20 през 1954 г е построен
салон
за молитвени събрания на Варненското братство (бел състав )
*Михаил Иванов (1900-1986) - ученик на Учителя Беинса Дуно от 1917 г., емигрирал през 1937 г. във Франция, където основава френското Бяло Братство под името Омраам Микаел Айванхов; виж в същата книга „Варненските години на Михаил Иванов", стр. 202 (бел. състав.) **Милка Периклиева - родена на 4 януари 1908 г. във Варна, ок.
към текста >>
22.
ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*
След свършването и Учителя излезе до изхода на
салона
и край него се струпаха много хора.
Има дансинги, има курортистки. Подивя там в този Де-лиорман. Идвай си от време на време!... Вечерта отидох рано в дома на брат Калудов. Събраха се над двеста души слушатели и Учителя държа беседа.
След свършването и Учителя излезе до изхода на
салона
и край него се струпаха много хора.
Понеже съм малко познат във Варна, останах най-назад. Учителя, след като отговори на въпросите на няколко души, каза: — Я да дойде офицерът при мене! Тези, които бяха пред мене, се оттеглиха, направиха ми проход и аз отидох при Учителя. Целунах му ръка демонстративно и той ми каза:
към текста >>
23.
КАК СЕ СЪЗДАДЕ ВЪТРЕШНАТА ШКОЛА - Люба Стойкова*
Майката още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един
салон
, където пеели, молели се, четели беседи.
Много интересни сънища съм имала и не са ме лъгали досега. И този сън навярно има своето значение, но какво? Оставих времето да покаже. По-късно, когато започнах да ходя на Седемте рилски езера, разбрах, че мястото от съня ми беше поляната до Седмото езеро. Един ден една моя ученичка-първокласничка, когато се върнала от училище, казала на майка си, че около главата ми видяла светлина.
Майката още след обяд пристигна вкъщи и започна да ми говори за Бога, за голяма група хора, които се събирали в един
салон
, където пеели, молели се, четели беседи.
Разказа ми за Учителя, за Изгрева и още много неща. Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах.
към текста >>
В неделя, в уречения час майката на моята ученичка мина през къщи и трите отидохме в
салона
на Варненското братство.
Покани ме, ако се съглася, да ме заведе в неделя в 10 ч. сутринта, за да се уверя във всичко, което ми е казала. Говореше хубаво и убедително. Събуди любопитството ми и аз и обещах. По това време нагости ми беше и родната ми сестра от София.
В неделя, в уречения час майката на моята ученичка мина през къщи и трите отидохме в
салона
на Варненското братство.
Каква беше изненадата ми, когато още с влизането си видях портрета на Учителя. Та това беше същият възрастен човек, който ме намери в планината и ме заведе при своите ученици! Занемях. Почувствах, че пред мен се открива нов път и той ще бъде моята съдба. Пяхме, молихме се, чете се беседа от Учителя. Струваше ми се, че съм се изкачила на най-ви-соко място, обляно от Светлина.
към текста >>
Една нощ сънувах, че се намирам в
салон
, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна.
В този ден изживях най-красивия момент в живота си. Няма да описвам незабравимата ми среща с Учителя на Изгрева - кът от Райската градина, за която се говори в Писанието. През времето на тоталитарния режим той беше безмилостно опустошен, а трябваше да бъде запазен като исторически документ за мястото, където Мировият Учител беше слязъл от Божествения свят и беше приел образа на обикновено човешко същество. Беше слязъл, за да повдигне съзнанието на човечеството, да живее със своите ученици, за да приготви условия за идването на Новата култура - културата на Шестата раса. А дните минаваха в опиянение, възторг и очакване да се случи нещо с мен - нещо, за което е жадувала душата ми през вековете.
Една нощ сънувах, че се намирам в
салон
, изпълнен с много братя и сестри от цялата страна.
В дъното се издигаше висок подиум, ограден с нисък железен парапет, а в средата имаше няколко стълби. В дълбочина на подиума Учителя разговаряше с двама братя, а от другата страна, близо до парапета, имаше катедра, върху която беше сложена много голяма и дебела книга в небесно синя подвързия. Братята и сестрите стояха прави, събрани на групички, и споделяха свои опитности. Само аз не се присъединявах към никоя от тях. Погледът ми беше прикован в книгата върху катедрата.
към текста >>
Един ден, връщайки се от
салона
, брат Велко Петрушев, ръководител на Братството във Варна, ми даде ръкопис на три лекции и ми каза: „Дадох и на други.
Върху книгата с големи позлатени букви пишеше „Вътрешна Школа". Отворих я наслуки, но в същото време видях, че Учителя беше застанал зад мен. Той затвори книгата и каза: „Рано е още. Когато дойде време, ще бъдете повикана." И се събудих... А дните минаваха в трепетно очакване.
Един ден, връщайки се от
салона
, брат Велко Петрушев, ръководител на Братството във Варна, ми даде ръкопис на три лекции и ми каза: „Дадох и на други.
Ако ти харесат, в еди-кой си ден, в 7 ч. вечерта ела вкъщи. Ще дойдат и други няколко. Ако почувстват лекциите, ще дойдат". Прибрах се вкъщи.
към текста >>
Когато отидох в
салона
, всички бяха унили и тъжни.
Но когато отворих входната врата, всичкият сняг беше натрупан пред нашата врата, а на отсрещния тротоар нямаше и снежинка. Не можеше да се мине. Мъжете взеха лопати и прокараха пътека, за да излезем. Вечерта в 7 ч. имахме шко-лен ден.
Когато отидох в
салона
, всички бяха унили и тъжни.
Попитах какво се е случило. Едва тогава разбрах, че рано сутринта в 5 ч. милиционери нахлули по домовете на нашите приятели (не само във Варна, но и в цялата страна), извършили обиск, иззели литературата от Учителя и всички писма, за да намерят нещо подозрително. В моя дом, обаче, не могли да проникнат. Просто не са се сетили да се екипират с лопати.
към текста >>
Събориха
Салона
и всички къщи.
милиционери нахлули по домовете на нашите приятели (не само във Варна, но и в цялата страна), извършили обиск, иззели литературата от Учителя и всички писма, за да намерят нещо подозрително. В моя дом, обаче, не могли да проникнат. Просто не са се сетили да се екипират с лопати. И това не беше случайно... Обвиниха Братството в шпионаж в полза на Америка, арестуваха ръководителя на Братството в София, а всички от Изгрева разгониха по различни краища на столицата, за да нямат контакти помежду си.
Събориха
Салона
и всички къщи.
Изсякоха всички плодни дървета, изко-рениха всички цветя. Изгрева се превърна в пепелище. По-късно издигнаха красиви жилищни блокове, в които се настаниха управниците, служителите на Съветското, Японското посолства и разни други. Одържавиха салоните на всички братства от провинцията. Ние във Варна имахме голямо лозе вън от града - с много плодни дървета и салон за молитвени събрания.
към текста >>
Одържавиха
салоните
на всички братства от провинцията.
Обвиниха Братството в шпионаж в полза на Америка, арестуваха ръководителя на Братството в София, а всички от Изгрева разгониха по различни краища на столицата, за да нямат контакти помежду си. Събориха Салона и всички къщи. Изсякоха всички плодни дървета, изко-рениха всички цветя. Изгрева се превърна в пепелище. По-късно издигнаха красиви жилищни блокове, в които се настаниха управниците, служителите на Съветското, Японското посолства и разни други.
Одържавиха
салоните
на всички братства от провинцията.
Ние във Варна имахме голямо лозе вън от града - с много плодни дървета и салон за молитвени събрания. На празник по цял ден прекарвахме там, необезпокоявани от никого. В делничен ден всяка сутрин рано играехме Паневритмия и се разотивахме; всеки отиваше на работа. Не рядко идваха гости от цялата страна. Лекциите на Вътрешната Школа продължаваха.
към текста >>
Ние във Варна имахме голямо лозе вън от града - с много плодни дървета и
салон
за молитвени събрания.
Събориха Салона и всички къщи. Изсякоха всички плодни дървета, изко-рениха всички цветя. Изгрева се превърна в пепелище. По-късно издигнаха красиви жилищни блокове, в които се настаниха управниците, служителите на Съветското, Японското посолства и разни други. Одържавиха салоните на всички братства от провинцията.
Ние във Варна имахме голямо лозе вън от града - с много плодни дървета и
салон
за молитвени събрания.
На празник по цял ден прекарвахме там, необезпокоявани от никого. В делничен ден всяка сутрин рано играехме Паневритмия и се разотивахме; всеки отиваше на работа. Не рядко идваха гости от цялата страна. Лекциите на Вътрешната Школа продължаваха. Стенографирах, дешифрирах, преписвах на пишеща машина, без никой да подозира нищо.
към текста >>
брат Велко Петрушев четеше беседата в
салона
на братското лозе.
В делничен ден всяка сутрин рано играехме Паневритмия и се разотивахме; всеки отиваше на работа. Не рядко идваха гости от цялата страна. Лекциите на Вътрешната Школа продължаваха. Стенографирах, дешифрирах, преписвах на пишеща машина, без никой да подозира нищо. Един неделен ден, както обикновено, в 10 ч.
брат Велко Петрушев четеше беседата в
салона
на братското лозе.
Той имаше ясна дик-ция и топъл тембър, но този ден не можех да разбера защо често правеше грешки. Беше смутен. След беседата го повиках настрана и го запитах какво се е случило, че чете така. Той ми отговори: „Тъкмо започвах да чета, когато пред катедрата застана Учителя и ме попита: — Готов ли си да се пожертваш за Варненското Братство, за да не бъде и то разпиляно.
към текста >>
24.
НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*
Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси
салон
в града.
Тук ще се лекувате от каквато болест и да страдате." Казват, че през братското лозе минавал пътят за Агарта (светилището на света). * * * Брат Велко Петрушев наемаше две стаи на ул. „Македония". Тогава той беше ръководител на Братството във Варна.
Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси
салон
в града.
Тогава сестра Мария Калудова подари на Братството част от жилището си на ул. „Петко Каравелов" за салон. Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си.
към текста >>
„Петко Каравелов" за
салон
.
* * * Брат Велко Петрушев наемаше две стаи на ул. „Македония". Тогава той беше ръководител на Братството във Варна. Когато замина за Созопол (военната работилница, в която той беше преподавател, бе преместена там), той освободи квартирата и Братството трябваше да търси салон в града. Тогава сестра Мария Калудова подари на Братството част от жилището си на ул.
„Петко Каравелов" за
салон
.
Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си. По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок. Продадоха къщата.
към текста >>
Появи се усложнение с подарения
салон
.
Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си. По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок. Продадоха къщата.
Появи се усложнение с подарения
салон
.
Новият хазяин призова сестра Мария на съд. За салона се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати). Решиха с тази сума да построят нов салон в града. Учителя казал за Мария Клудова, че в миналото била голям търговец и с широка ръка пренасяла стоки по море с кораби. Затова, когато видяла за пръв път пристанището на Варна, избухнала в плач и дълго леела неудържими сълзи.
към текста >>
За
салона
се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати).
Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си. По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок. Продадоха къщата. Появи се усложнение с подарения салон. Новият хазяин призова сестра Мария на съд.
За
салона
се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати).
Решиха с тази сума да построят нов салон в града. Учителя казал за Мария Клудова, че в миналото била голям търговец и с широка ръка пренасяла стоки по море с кораби. Затова, когато видяла за пръв път пристанището на Варна, избухнала в плач и дълго леела неудържими сълзи. Само една тънка вейка беше останала да стърчи навън... Напролет щеше да започне строежът.
към текста >>
Решиха с тази сума да построят нов
салон
в града.
По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок. Продадоха къщата. Появи се усложнение с подарения салон. Новият хазяин призова сестра Мария на съд. За салона се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати).
Решиха с тази сума да построят нов
салон
в града.
Учителя казал за Мария Клудова, че в миналото била голям търговец и с широка ръка пренасяла стоки по море с кораби. Затова, когато видяла за пръв път пристанището на Варна, избухнала в плач и дълго леела неудържими сълзи. Само една тънка вейка беше останала да стърчи навън... Напролет щеше да започне строежът. * * *
към текста >>
В
салона
на братското лозе има една фотография.
Текста написа брат Ангел - архитектът. Аз знаех да карам велосипед и това беше удобно, за да поръчвам строителни материали, без да се бавят зидарите. Покупките оправдавах пред брат инженер Панчо Панчев. Така участвах в строежа. ***
В
салона
на братското лозе има една фотография.
Вярна е мисълта, че колкото по-стара е снимката, толкова по-младо е лицето. Само че възрастните хора от снимката са си заминали, а децата са вече сивокоси и белокоси. Тази снимка представя оркестъра на Братството. Диригент бил брат Матей Калудов, другарят на Мария Калудова, която подари салона на ул. „Петко Каравелов".
към текста >>
Диригент бил брат Матей Калудов, другарят на Мария Калудова, която подари
салона
на ул.
*** В салона на братското лозе има една фотография. Вярна е мисълта, че колкото по-стара е снимката, толкова по-младо е лицето. Само че възрастните хора от снимката са си заминали, а децата са вече сивокоси и белокоси. Тази снимка представя оркестъра на Братството.
Диригент бил брат Матей Калудов, другарят на Мария Калудова, която подари
салона
на ул.
„Петко Каравелов". И двамата бяха хора с голяма щедрост и с голям замах. Брат Калудов свирел на цигулка. Той бил не само добър цигулар, но и добър музикален агитатор, добър музикален педагог. Хора, които били нотно неграмотни, брат Матей ги карал да свирят.
към текста >>
Новият
салон
се вдигаше бързо.
— Нищо от това - насърчавал го брат Калудов. Ти можеш, ти си човек на изкуството, имаш сръчни ръце. Така Ставрев влязъл в оркестъра на Братството. Такива са били първите ученици на Учителя. ***
Новият
салон
се вдигаше бързо.
Стана строен, с едно светло антре отпред.Три големи прозорци на юг го осветяваха. Поставиха покрив, но на тавана още стояха гредите. Наши приятели често идваха да видят как вървят строителните работи. Един следобед брат Васко донесе една диня и пожела да я срежем. Обърнахме дюлгерските корита -станаха столове, едно по-голямо корито стана маса.
към текста >>
Братският
салон
в града беше на името на двама наши братя - Стоян акордеониста и Петър шивача.
Много е популярен и винаги е там, където трябва да се свири. Той е безкористен и скромен. Една сутрин, когато слязохме от автобуса, забързани към братското лозе за Паневритмия, една сестра от Айтос ми каза: — Вие трябва да се гордеете с брат Ангел. — Ние действително се гордеем с него - казах аз.
Братският
салон
в града беше на името на двама наши братя - Стоян акордеониста и Петър шивача.
Те бяха роднини. И двамата си имаха собствени жилища. Доста дълго Братството се радваше на салона. Беше в града, имаше удобни градски автобуси до него, беше топъл и слънчев. Случи се така, че след 1944 г.
към текста >>
Доста дълго Братството се радваше на
салона
.
— Вие трябва да се гордеете с брат Ангел. — Ние действително се гордеем с него - казах аз. Братският салон в града беше на името на двама наши братя - Стоян акордеониста и Петър шивача. Те бяха роднини. И двамата си имаха собствени жилища.
Доста дълго Братството се радваше на
салона
.
Беше в града, имаше удобни градски автобуси до него, беше топъл и слънчев. Случи се така, че след 1944 г. излезе закон, щото едно лице може да притежава само един имот (жилище). Така че, двамата братя, които назовах по-горе, трябваше да избират. И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно.
към текста >>
Можеше да се задържи
салонът
само при положение, че има между нас семейство с три деца.
Беше в града, имаше удобни градски автобуси до него, беше топъл и слънчев. Случи се така, че след 1944 г. излезе закон, щото едно лице може да притежава само един имот (жилище). Така че, двамата братя, които назовах по-горе, трябваше да избират. И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно.
Можеше да се задържи
салонът
само при положение, че има между нас семейство с три деца.
Но понеже тогава не се намери такова многодетно семейство, салонът се продаде на чужди хора. Казват, че сега там са вдигнали жилищен блок. Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „Братството е основа на живота."... Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското лозе. ***
към текста >>
Но понеже тогава не се намери такова многодетно семейство,
салонът
се продаде на чужди хора.
Случи се така, че след 1944 г. излезе закон, щото едно лице може да притежава само един имот (жилище). Така че, двамата братя, които назовах по-горе, трябваше да избират. И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно. Можеше да се задържи салонът само при положение, че има между нас семейство с три деца.
Но понеже тогава не се намери такова многодетно семейство,
салонът
се продаде на чужди хора.
Казват, че сега там са вдигнали жилищен блок. Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „Братството е основа на живота."... Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското лозе. *** Ако някой каже, че братските хора не разбират от строеж, ще си направи шега.
към текста >>
Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към
салона
на братското лозе.
И те, разбира се, избраха собственото си жилище, като по-сигурно. Можеше да се задържи салонът само при положение, че има между нас семейство с три деца. Но понеже тогава не се намери такова многодетно семейство, салонът се продаде на чужди хора. Казват, че сега там са вдигнали жилищен блок. Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „Братството е основа на живота."...
Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към
салона
на братското лозе.
*** Ако някой каже, че братските хора не разбират от строеж, ще си направи шега. Затова всички, цялото Братство, колкото и каквото умение имаше, се дигна на крак, запретна ръкави при последния ремонт на салона. Всички като любоделни пчели приобщиха усилията си за неговото разширяване, подобряване и почистване. Тук намериха духовно съкровище онези, които го търсеха.
към текста >>
Затова всички, цялото Братство, колкото и каквото умение имаше, се дигна на крак, запретна ръкави при последния ремонт на
салона
.
Казват, че сега там са вдигнали жилищен блок. Сигурно са прочели надписа, вграден в основите: „Братството е основа на живота."... Сега вече нашият поглед и внимание се насочиха към салона на братското лозе. *** Ако някой каже, че братските хора не разбират от строеж, ще си направи шега.
Затова всички, цялото Братство, колкото и каквото умение имаше, се дигна на крак, запретна ръкави при последния ремонт на
салона
.
Всички като любоделни пчели приобщиха усилията си за неговото разширяване, подобряване и почистване. Тук намериха духовно съкровище онези, които го търсеха. Тук се утолиха жадните за обич души. В този Нов храм наситиха глада си за правда онези, които я търсеха още преди векове. Тук се утешиха.
към текста >>
Ще дойдат нови хора и ще се наложи да разширите
салона
.
Тук намериха духовно съкровище онези, които го търсеха. Тук се утолиха жадните за обич души. В този Нов храм наситиха глада си за правда онези, които я търсеха още преди векове. Тук се утешиха. Затова на въпроса ми как намира Варненското братство баба Ванга ми отговори: „Вие сте добре.
Ще дойдат нови хора и ще се наложи да разширите
салона
.
Да имате повече Любов! " *** Изминаха 50 години оттогава (1927 - 1977).
към текста >>
В
салона
на варненското лозе идваха от други градове певци и музиканти.
След толкова години - пак същата беседа! Една мисъл запомних: „Мария избра [по-] добрата част". А какво разбрах? - За да успява човек, трябва да служи на Светлото Начало в Живота. ***
В
салона
на варненското лозе идваха от други градове певци и музиканти.
Често идваше Йоанна Стратева - цигуларка от София, със своя колега Петьо Цанов - китарист от Шумен. Майката на Йоанна също свиреше на китара. Звуците на музиката им топло и нежно се издигаха и увисваха във въздуха като гирлянди от бели рози. Наскоро те изнесоха концерт от творби на Беинса Дуно. Брат Огнян Николов - оперен певец, водеше със себе си певци и музиканти, свои колеги, и пълнеха въздуха с хармония.
към текста >>
По негова идея и участие се построи продължение на
салона
- кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище.
Брат Николай Дойнов от София имаше във Варна лозе с лятна къщичка. Там прекарваше лятото цялото му семейство. Чуден човек беше този брат Николай. Физик и астроном, беше написал книги по астрология и правеше верни хороскопи. Той също е автор на историята на Братството в България.
По негова идея и участие се построи продължение на
салона
- кухня-трапезария с две врати: южна, която гледаше към светлините на морския фар, и западна, която водеше до каменното огнище.
Сладкодумен и духовит беше. Около него винаги имаше хора. Той услужваше на хората безкористно. Тогава беше построена и една барака за дърва и инструменти - толкова красива, че прилича на творение на изкуството. Във Варненското братство винаги кипеше живот.
към текста >>
25.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.
вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над
салона
, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг.
Аудио - чете Калоян Христов ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Варна, 1907 г. 15 август, четвъртък В 7,30 ч.
вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над
салона
, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг.
1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А. От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество. Първо, Отец – благодарност Богу Отцу.
към текста >>
От
салона
по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.
В 7,30 ч. вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг. 1), на която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг. 2), а до нея – три стола за И., Е. и А.
От
салона
по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се на Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа на нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.
Първо, Отец – благодарност Богу Отцу. Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество. Трето, молихме се на Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта. Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена на масата. Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме.
към текста >>
Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в
салона
, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише.
Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в
салона
, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в салона, така, както е означено. След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. *19 Зданието, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г. не е известно.
към текста >>
И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в
салона
, така, както е означено.
Обръщанията ни при изпълнението на горните шест стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова. Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг. Този ред, според както ни се обясни от г-на Дънова, се продиктувал свише. Подир изпълнението на гореспоменатите наредби събрахме се наново в салона, отгдето всички заедно по горния ред, начело с г-н Дънов, се изкачихме наново горе, гдето застанахме пред масата и стана преломяване на хляба и подаване чашата, подир което г-н Дънов раздаде всекиму чашата, определена му Отгоре, с надписана буква, означающа името му, пълна с вино.
И понеже предназначеното ястие за Пасхата беше на масата, то заедно с подадените ни пълни чаши, като взе всякой по нещо, под същия ред влязохме и насядахме на масата в
салона
, така, както е означено.
След свършването на Господнята вечеря г-н Дънов ни покани за събрание утре в 4 ч. сутринта, когато имаме молитва. *19 Зданието, в което държахме нашите събрания – мястото на провеждане на годишната среща на Веригата през 1907 г. не е известно. *20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
заранта всички се събрахме в
салона
, гдето ставаха събранията ни и отгдето в 5 ч.
*23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпру- га на Константин Иларионов. Родена в Плоещ, Румъния, завършваземниясипътвъвВеликоТърново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно училище в дома си. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 16 август, петък В 4 ч.
заранта всички се събрахме в
салона
, гдето ставаха събранията ни и отгдето в 5 ч.
точно се изкачихме всички заедно по снощния ред: Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, П. Киров, К. Иларионов, Ан. Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова.
към текста >>
След молитвата завърнахме се в
салона
, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч.
Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, П. Киров, К. Иларионов, Ан. Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Тодор Стоянов и Гина Гумнерова. Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него.
След молитвата завърнахме се в
салона
, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч.
между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни. Първото магнетическо течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с човешкото чувство, четвъртото – с човеш- ката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.
към текста >>
След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната стая над
салона
, в който се събирахме, и се върна в 12 ч.
И семето само когато узрее, може да се види какво е то. Вие ще разберете отпосле това, което с език не може да се каже, защото има неща, които с човешки език не могат да се обяснят. Преди десет хиляди години как хората са разбирали нещата, а сега как ги разбират? Затова от човешко гледище живеете в бъдещето, а от чисто Божествено живеете в настоящето. Не стойте като фалирали търговци, които само мислят, нито да размишлявате за онова, което ще бъде, а само се радвайте на настоящето, защото то е, на което вие може да се радвате.
След горните думи г-н Дънов ни остави и се качи горе, в горната стая над
салона
, в който се събирахме, и се върна в 12 ч.
на обед. После, в 1,30 ч. се изкачи пак и се завърна в 2 ч. и продължи: Утре, 19-того, понеделник, в 4 ч.
към текста >>
се събрахме в
салона
, гдето ставаха събранията ни, а в 4,40 ч.
Неговото Царство. Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка. Молитвата, която ще предоставите утре всички поотделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай...“ А пъкщесвършватесдумите: „Защото,Господи,видването на Твоето Царство е нашата Радост; в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов.“ 19 август, понеделник В 4 ч.
се събрахме в
салона
, гдето ставаха събранията ни, а в 4,40 ч.
рано сутринта се събрахме в стаичката над салона, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея. Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4). Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея 2:20, Йоанна 12:5 и Псалом 21:3, след което всякой един от нас изказа сам тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи.
към текста >>
рано сутринта се събрахме в стаичката над
салона
, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея.
Ще се молите всякой един да напредвате в избраната ви стъпка. Молитвата, която ще предоставите утре всички поотделно, ще подкача така: „Господи Исусе Христе, Иехова-Елохим; Утешителю, Дух Святий-Адонай...“ А пъкщесвършватесдумите: „Защото,Господи,видването на Твоето Царство е нашата Радост; в осветяването на Твоето Име е нашата Слава и в изпълнението на Твоята Воля е нашата Любов.“ 19 август, понеделник В 4 ч. се събрахме в салона, гдето ставаха събранията ни, а в 4,40 ч.
рано сутринта се събрахме в стаичката над
салона
, в която стаичка стоеше още масата със съсъдите върху нея.
Г-н Дънов определи местата ни около масата, както е означено по-долу (Фиг. 4). Наредени така, след като се молихме с Господнята молитва и Добрата молитва, г-н Дънов прочете следните стихове: Матея 2:20, Йоанна 12:5 и Псалом 21:3, след което всякой един от нас изказа сам тихо своята молитва, както ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка чрез г-н Дънов се молихме всякой един за: Веригата, за тези, които съдействат за Царството Божие, за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители – да ги вразуми Господ, за всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички млади и стари, за цялото славянство и за всичките други народи. Като се свърши и туй, всичките онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта.
към текста >>
Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в
салона
, гдето в 6 ч.
Ще имате всичкото Негово съдействие, така щото вашата вяра да расте. Всичкото ваше страдание ще преобърна в Радост и веселие. Да бъдете верни на това, което сега ви се дава, и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото. Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, който е на Небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята.
Подир тези думи Господни се поклонихме по три пъти и слязохме долу в
салона
, гдето в 6 ч.
сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува следующото: Хвала Господи, Боже наш, душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята благост, изявил Си ни милостта Си и виждаме дълготърпението Ти, показал Си ни Любовта Си и виждаме Твоята доброта, посочил Си ни Истината и виждаме Твоята святост, изявил Си ни Името Си и виждаме Твоята Правда, научил Си ни на всяка Мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела, обърнал Си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде, просветил Си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри, опасал Си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които Си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна Пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов.
към текста >>
наново се събрахме около масата в
салона
.
Благословений Господи от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин. Обясни се от г-н Дънов, че тази „Хвала" (Хваление) всякой от нас ще прочита след всякой петък, определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца. Раздадоха ни се пликовете със съобщенията, след което си разделихме по малко от виното и зехтина, които предстояваха пред Господа. В 9,30 ч.
наново се събрахме около масата в
салона
.
И сега г-н Дънов ни попита: „В този момент какви са вашите мисли? " Някои от присъстващите казваха какво са мислили в тоя момент. Понеже беше съставен един списък на политическите лица в България, на хора, които политиканстват и се занимават с политика, то г-н Дънов попита: „Какво мислите за тия хора в списъка? " Някои от нас изказваха своите мнения. А след това г-н Дънов покани някой от нас да посочи по една страница от Библията, както и по един стих от страницата.
към текста >>
След горното всички съсъди, които предстояваха горе пред Господа, се снеха долу в
салона
по следния ред: Мих.
По-малко лутане, повечко работа. Благодарим ви за добрите чувства, които храните към мен! " Приятелите си отидоха (10,50 ч.). При заминаването си Приятелите ни казват: „Да пребъде благословението Ми през цялата година към вас."
След горното всички съсъди, които предстояваха горе пред Господа, се снеха долу в
салона
по следния ред: Мих.
Георгиев донесе голямата чаша, Илия Стойчев - табличката, светилника (канделабъра) - Иларионов, трите стола - Голов, Бъчваров и Пеню Киров, чаршафа - Гина Гумнерова, Казакова и Ел. Иларионова, а всичките малки чашки отгоре снеха Петко, Гина, Железкова, Войнов и Ел. Иларионова. Най-подир г-н Дънов каза към всички ни: Поздравлявам ви със събора и благополучно да си отидете по домовете. Още снимки
към текста >>
26.
Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.
се събрахме всички в заседателния
салон
, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните.
На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Мария Казакова, Михалаки Георгиев, Пеню Киров, Петко Ив. Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Железкова. Преди обед бяхме свободни. От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в 9,30 ч.
се събрахме всички в заседателния
салон
, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните.
След „Добрата молитва“, четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа. „Тази година – каза г-н Дънов – ще присъства само Господ Христос, който е ръководител на Веригата.“ Бдението започна от 10 ч.
към текста >>
Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния
салон
, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа.
От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в 9,30 ч. се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните. След „Добрата молитва“, четена от всички, г-н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение.
Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния
салон
, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа.
„Тази година – каза г-н Дънов – ще присъства само Господ Христос, който е ръководител на Веригата.“ Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: Ан.
към текста >>
подир обед, наредени около масата в заседа- телния
салон
, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза:
Всички прочетохме на крака „Отче наш“ и се разотидохме. Обаче бдението остана да продължава до 11 ч. подир пладне. 10 август, неделя В 4 ч.
подир обед, наредени около масата в заседа- телния
салон
, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза:
Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот.
към текста >>
27.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.
сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния
салон
и насядахме по местата си.
Вчера, 14 август, събота, господарстваше портокалената краска - цифрите 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние. Утре, 16-того, понеделник, ще господарува жълтата краска - цифрите 1 и 6, значи - духовете. А вдругиден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска - цифрите 1 и 7, значи - синовете Божии. В 8,30 ч.
сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния
салон
и насядахме по местата си.
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата - Пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение.
към текста >>
Най-сетне изпяхме „Видехом свет истиннии"141 и „Свят, свят, свят Господ Саваот" и насядахме по местата си в заседателния
салон
.
Да, интересен е Астралният мир и добре ще бъде, ако някои от вас могат да отиват и пак да се връщат. Г-н Дънов спря говора и написа върху 29-а книжка словото за отсъстващия член на Веригата г-н И. Стойчев. Избрани от г-н Дънов, четиринадесет души се изпратиха в олтара, та се молиха за подобрение положението на г-н Д. Голов и дома му. А след това влязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата (поотделно и поименно за домовете и приятелите им), после - за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно човечество.
Най-сетне изпяхме „Видехом свет истиннии"141 и „Свят, свят, свят Господ Саваот" и насядахме по местата си в заседателния
салон
.
Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова, подир което добави: Поздравяват ви и казват: „Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля. В Небето става приготовление и скоро Земята ще бъде посетена от жителите142 на Духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на Земята."
към текста >>
28.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.
следобед се събрахме в заседателния
салон
в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете.
подир свършването на гореизказаното славословие от двамата казани приятели, започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед към 1 ч. се даде само чай и хляб. В 4,30 ч.
следобед се събрахме в заседателния
салон
в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете.
Жените в това събрание не се допуснаха. Сега г-н Дънов само на мъжете каза: Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание.
към текста >>
вечерта се събрахме всички в заседателния
салон
по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете.
Той, Духът, нарочно ви изпитва, за да види какво ще мислите заради Него - това често става в Живота. Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни, не се ограничавайте! Оставете Господ да действа според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. Господнята вечеря В 7 ч.
вечерта се събрахме всички в заседателния
салон
по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете.
А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене - риба и прочее, от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов П. Киров прочете от Матея 26:26-30, дядо П. Тихчев - от Марка 14:22-26, И. Зурков - от Лука 22:14-20; 198 Д.
към текста >>
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния
салон
при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа. А при подаването на чашата с виното казваше: Това е чашата Господня, Духът Господен, който се дава за твоето спасение. Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния
салон
при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
- закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 ч. през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява.
към текста >>
следобед всички бяхме по местата си в заседателния
салон
.
А под сегашното си име Христос Той е Син Божий. В 12 ч. на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 ч. подир обед. В 4 ч.
следобед всички бяхме по местата си в заседателния
салон
.
Г-н Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо - за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалом 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 , 10 211 със същите стихове, 12:3, 14:5, 15:4, 20:2, 21:3, 24:6, 30:3, 35:8, 36:9, 40:4, 41:5, 50:5, 51:6, 60:6, 64:10, 71:8, 75:3, 82:1, 91:10 и 100:1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми - Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям.
към текста >>
29.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.
Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния
салон
, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността ни маса, във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една- две години не бяха се явявали. Не се явиха само двама, числящи се във Веригата: Серафим Шиваров 212 от Балчик, Варненско 213, и Стефан Чалгаджиев 214 от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха: от София - Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана 215 Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина 216 Георгиеви, Спас Димитров, Величко Граблашев, Йордан 217 и Елена 218 Иванови, Мария Недялкова 219, Надежда Бъчварова 220, Матей Попов и Георги Давидов 221; от Бургас - Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деньо и Минка 222 Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо 223 и Йорданка 224 Паскалеви, Иван 225 и Мария Гарвалови 226; от Търново - Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе - Илия и Анка 227 Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна - Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен - Цани Боздуганов 228; от Айтос - Георги Куртев 229; от Ямбол - Тодор Абаджиев 230 и Ради Дюлгеров 231; от Сливен - Димитър Добрев 232; от Казанлък - д-р Христо Дуков, Славка Дукова 233, Захарий Желев 234, Никола Камбуров 235, Владимир Балтов 236 и Христо Тончев; от Панагюрище - Боян Боев 237; от Пловдив - Петко Епитропов, Мария Епитропова 238, Ненко Тлъстев 239 и Дечко Милев 240; от Стара Загора - Панайот Ковачев 241; от с. Кръвеник, Севлиевско - Стефан Тошев 242; от с. Беброво, Еленско - Симеон Драганов Велковски (поклонник).
Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния
салон
, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността ни маса, във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
На източната страна на салона бяха окачени: отдясно - ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата 243 (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две (дясно и ляво) положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента - последната бе над първата. Точно в 10,30 ч.
към текста >>
На източната страна на
салона
бяха окачени: отдясно - ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата 243 (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция).
Не се явиха само двама, числящи се във Веригата: Серафим Шиваров 212 от Балчик, Варненско 213, и Стефан Чалгаджиев 214 от Пловдив. И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха: от София - Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана 215 Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина 216 Георгиеви, Спас Димитров, Величко Граблашев, Йордан 217 и Елена 218 Иванови, Мария Недялкова 219, Надежда Бъчварова 220, Матей Попов и Георги Давидов 221; от Бургас - Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деньо и Минка 222 Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо 223 и Йорданка 224 Паскалеви, Иван 225 и Мария Гарвалови 226; от Търново - Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови; от Русе - Илия и Анка 227 Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев; от Варна - Сотир Щерев и Сава Великов; от Шумен - Цани Боздуганов 228; от Айтос - Георги Куртев 229; от Ямбол - Тодор Абаджиев 230 и Ради Дюлгеров 231; от Сливен - Димитър Добрев 232; от Казанлък - д-р Христо Дуков, Славка Дукова 233, Захарий Желев 234, Никола Камбуров 235, Владимир Балтов 236 и Христо Тончев; от Панагюрище - Боян Боев 237; от Пловдив - Петко Епитропов, Мария Епитропова 238, Ненко Тлъстев 239 и Дечко Милев 240; от Стара Загора - Панайот Ковачев 241; от с. Кръвеник, Севлиевско - Стефан Тошев 242; от с. Беброво, Еленско - Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността ни маса, във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
На източната страна на
салона
бяха окачени: отдясно - ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата 243 (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция).
Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две (дясно и ляво) положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента - последната бе над първата. Точно в 10,30 ч. през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва" и песента „Тебе поем" 244, г-н Дънов възгласи:
към текста >>
ще се съберем в
салона
всички членове, без повиканите тази година.
Това, което желаете, аз ще съдействам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте Волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная аз, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва. След като изпяхме „С нами Бог", каза ни се от г-н Дънов, че събранията ще продължат утре в 10 ч. сутринта и че след вечеря днес в 9 ч.
ще се съберем в
салона
всички членове, без повиканите тази година.
След вечерята в 9 ч. събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза: Между вас има тук неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та Волята Божия не е в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви, добре, но непотребни жертви не бива да се дават.
към текста >>
А след това забележително моление всинца се завърнахме в
салона
, гдето дойде и г-н Дънов и каза:
Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение.
А след това забележително моление всинца се завърнахме в
салона
, гдето дойде и г-н Дънов и каза:
Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови.
към текста >>
подир обед, след като биде добре наредена трапезата в Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния
салон
, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на дванадесетте души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
Но тия житни зърна носят и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса - значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем. В 5 ч.
подир обед, след като биде добре наредена трапезата в Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния
салон
, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на дванадесетте души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
Изчетохме „Добрата молитва" и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П. Гумнеров, Д. Голов, Т.
към текста >>
И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния
салон
и г-н Дънов каза:
В 8,30 ч. вечерта събранието се закри. 21 август, вторник В 10,30 ч. се събрахме и по десет души в група влизахме в тайната стаичка да благодарим Господу за всичките милости и благости, и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща.
И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния
салон
и г-н Дънов каза:
Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ." През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, който храни милиони, ще помисли и за нас.
към текста >>
Излязохме си от
салона
, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго.
Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения.
Излязохме си от
салона
, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго.
А в 11,30 ч. всички in corpore 299, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме.
към текста >>
А след това забележително моление всинца се завърнахме в
салона
, гдето дойде и г-н Дънов и каза:
Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплътени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години, и аз ще ви дам даже и датите, когато сте пребивавали във Вавилон, Гърция 278, Рим, Сирия и прочее, но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо", събранието се преустанови. Подир 10 ч. вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувст- веност на молещите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение.
А след това забележително моление всинца се завърнахме в
салона
, гдето дойде и г-н Дънов и каза:
Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия Живот. Господ желае всички да имате Мир и Веселие през всичките години и да остане това Божествено благословение винаги с вас. Всички възкликват: Амин! Тази вечер няма какво да се каже, освен: размишлявайте върху всичко това, което стана с вас и с което Господ ви благослови.
към текста >>
30.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г
преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния
салон
, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила.
10 август, неделя При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч.
преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния
салон
, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила.
На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея.
към текста >>
На източната стена на
салона
, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота.
При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който с тях пък придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 ч. преди обед всички присъстващи членове с поименно повикване влязохме в заседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм 302, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща Сила.
На източната стена на
салона
, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща Живота.
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха розовата (Любовта), портокалената (Живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат (смес е от розово и портокалено, или както я наричаме фрез) 303. На западната стена вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях - и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>
Ще ви съобщя и едно желание на Христа към вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в
салона
и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде.
Затова всякой един от вас трябва да си наточи ножа, а който няма нож, трябва да си набави такъв. Нашите бдения тази година ще започнат, като влезете всички в горницата на молитва: първом по един, после по трима, а най-сетне на групи от по девет души - деветката тази година ще работи. И ще знаете, че молбите и моленията ваши ще са главно в три направления: първо, за прославянето Името Божие на Земята; второ, за идването Царството Божие на Земята и трето, за изпълнение Волята Божия на Земята. И не само сега - и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия.
Ще ви съобщя и едно желание на Христа към вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в
салона
и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде.
От 4 до 10 ч. подир обед всички един по един се изредихме за молитва в горницата, а след това се разотидохме. Времето подир обед се заоблачи и застудя 315. 11 август, понеделник Сутринта времето бе студено и облачно.
към текста >>
В 3,30 ч., насядали по местата си в
салона
, Учителя ни продиктува следната лозинка:
Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползва самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с„Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в 11,30 ч. събранието се преустанови за в 3,30 ч. подир обед.
В 3,30 ч., насядали по местата си в
салона
, Учителя ни продиктува следната лозинка:
Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога нашего на Земята между човеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото - Спасител, Покровител, който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между човеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина; и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и на Светлите духове, комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога нашего на Земята, както е горе на Небето между светлите Ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един Дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе Мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде Сила, Знание, Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с Радост и Веселие през всичките дни на нашия живот.
към текста >>
се събрахме в заседателния
салон
и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза:
заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите - весели и спокойни. От 5 до 9 ч. преди обед има бдение по трима. В 10 ч.
се събрахме в заседателния
салон
и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа"318, Учителя каза:
Ще ви говоря върху думата познание. За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод - ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата, или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответстващ на истината отговор. Защото ако вземете, да кажем, сливата в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина.
към текста >>
вечерта всички - мъже и жени - се събрахме в заседателния
салон
.
И тогава ние ще бъдем далеч по-православни от другите. В 12 ч. събранието се прекъсна, а в 4 ч. подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч. В 6,30 ч.
вечерта всички - мъже и жени - се събрахме в заседателния
салон
.
Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави„Хвалата "(Хваление). След това Учителя съобщи, че редът е утре от 4 ч. заранта мъжете да подкачат бдението на групи от девет души. Първата група се състои от лицата: П. Киров, Т.
към текста >>
се събрахме всички в преподавателния
салон
и Учителя прочете Псалом 133, като каза:
В 10 ч. имаме прекрасен, напълно летен ден. В 4 ч. рано сутринта първата група подкачи бдението, което продължи до 9 ч. А в 10 ч.
се събрахме всички в преподавателния
салон
и Учителя прочете Псалом 133, като каза:
Забележете този псалом. На тринадесето число всякой месец четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 г. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
към текста >>
Подир обед всички наново се събрахме в преподавателския
салон
в 5 ч.
И. Стойчев: Забележително е още, че прави удоволствие на българина да му пукне въшката. Интересно е, че ако бихме изучили кожата на въшката, бихме узнали защо е станала въшка. Характерно е още, че има въшки за главата - те са черни, а има въшки и за гърба - те са бели. Но дали бяла, или черна, вие познавате само тази въшка, докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Изпяхме песента „Напред, напред за слава"330, след което събранието се преустанови за подир обед.
Подир обед всички наново се събрахме в преподавателския
салон
в 5 ч.
Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва". Учителя прочете 12-а глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове"331. Тогава той каза: Думата какъ 332 - как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума какъ ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата к имате един стълб, върху който имате две тежести; и понеже при тях има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане чрез съпротивление.
към текста >>
вечерта влязохме всинца в
салона
, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. П.
в полунощ и се свърши в 12 ч. днес. Мъжете - до 8 ч. заранта, а след 8 ч. - жените, като всеки отиваше в горницата по 9 минути. В 7,30 ч.
вечерта влязохме всинца в
салона
, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее. П.
Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов - една молитва, а след туй, по указание на Учителя, П. Киров, И. Стойчев, Т. Стоименов, П. Гумнеров, К.
към текста >>
Подир всичко изложено излязохме един по един из
салона
, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба.
Само с такава Вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог мой! Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви! Заради вашето послушание да ви благослови Господ!
Подир всичко изложено излязохме един по един из
салона
, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба.
Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 ч. през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време - съвършено ясно, никъде нямаше облак, и тихо, без вятър; но тъмно, без Луна. 15 август, петък, Св. Богородица Времето - отлично. Сутринта Слънцето се появи из ясно и пое пътя си.
към текста >>
се събрахме в
салона
, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели.
Към 4 ч. подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в Православната църква. В 11 ч.
се събрахме в
салона
, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели.
Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 ч. подир обед. В 4,25 ч. подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона.
към текста >>
Всички се събрахме в
салона
.
се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 ч. подир обед. В 4,25 ч. подир пладне събранието наново се състоя.
Всички се събрахме в
салона
.
Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове". Учителя прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна и каза: Ще ви говоря върху 20-и стих: „И между тези, които възлязуваха да се поклонят в празника, имаше и някои Елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата елини представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или за света, в който живеем, или за хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка.
към текста >>
сутринта се събрахме всички в преподавателския
салон
, заедно с неколцина от вчера поканените гости.
16 август, събота В 7,30 ч. времето - навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло. В 9 ч.
сутринта се събрахме всички в преподавателския
салон
, заедно с неколцина от вчера поканените гости.
Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот". Учителя прочете 20-а глава от Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", прочете 30-и стих от прочетената глава и каза: Интересно е защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията, каквато например е притчата за двата таланта.
към текста >>
подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския
салон
.
Господ нека ви благослови! Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 ч. подир пладне. В 5 ч.
подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския
салон
.
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-а глава от Първо послание към Коринтяни и каза: Ще ви говоря върху 28-и стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит.
към текста >>
се събрахме всинца в
салона
.
17 август, неделя Сутринта рано времето - тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 ч.
се събрахме всинца в
салона
.
Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души нови гости от Стара Загора. Учителя прочете Второзаконие 10-а глава, Откровение 10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза: Ще взема като текст 22-ри стих от 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества - имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината - който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее.
към текста >>
Киров повика в преподавателния
салон
някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли.
Вечерта в 7 ч. се сложи трапеза само за тези от Веригата и от гостите, които бяха останали. 18 август, понеделник В 8,20 ч. преди обед по разпоредбата на г-н Дънов П.
Киров повика в преподавателния
салон
някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли.
Такива се събраха 14 души, а именно: П. Киров, Т. Стоименов, Т. Бъчваров, И. Стойчев, Д.
към текста >>
31.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.
Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския
салон
, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 ч. вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др.
Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския
салон
, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краска. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля!
към текста >>
На самата входна врата в
салона
личат ленти с розова и портокалова краска.
В 11,30 ч. повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др. Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него - картината на вечната човешка еволюция.
На самата входна врата в
салона
личат ленти с розова и портокалова краска.
На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля! Обаждат се: Благодарим. Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
към текста >>
На западната стена на
салона
личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеню Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като например Иван Дойнов, Сава Великов, Стефан Белев 371, Михалаки Георгиев, Стефан Чалгаджиев, Кънчо П. Стойчев и др. Всички един подир други, без обуща 372, влязохме в преподавателския салон, който горе-долу имаше ланшната обстановка: длъгнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краска, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него - картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краска.
На западната стена на
салона
личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
След като прочете 12-а глава от Евангелието от Йоанна, молихме се с „Добрата молитва " и „ Отче наш " и изпяхме тихо „Благословен Господ Бог наш на всичките векове", г-н Дънов каза: Аз ви приветствам в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля! Обаждат се: Благодарим. Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света.
към текста >>
насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния
салон
.
Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голямата трапеза да угостим нашите приятели - приготвено е угощение за тях. Да имате благословението на Господа! Обаждат се всички: Амин. В 1,30 ч.380 се свърши събранието. А и подир обед, от 5 ч.
насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния
салон
.
5 август, сряда Времето днес: сутринта при разсъмване - облачно навсякъде, но тихо. Така беше до обяд. От обяд Слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. Докъм 5 ч.
към текста >>
се събрахме само мъжете в преподавателния
салон
, гдето г-н Дънов пред всички каза:
времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а от 5 ч. започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 ч. сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души. А в 9,30 ч.
се събрахме само мъжете в преподавателния
салон
, гдето г-н Дънов пред всички каза:
Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религия, това е наука за формите; като говорим за физическото поле, това е наука за формите на това поле. Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкова тя е по-силна.
към текста >>
след пладне се събраха в преподавателния
салон
само жените, та и на тях г-н Дънов говори отделно от мъжете.
П. Чорбаджиев 385И времето е форма. - И времето, и пространството е форма. Беседата се завърши в 11,30 ч. преди обед. В 5,30 ч.
след пладне се събраха в преподавателния
салон
само жените, та и на тях г-н Дънов говори отделно от мъжете.
6 август, четвъртък Времето днес: сутринта - облачно, а към 11 ч. - дъжд и студено. Следобед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година.
към текста >>
Сутринта се повикаха мъжете в
салона
, но само тези мъже, които са викани до тази година.
след пладне се събраха в преподавателния салон само жените, та и на тях г-н Дънов говори отделно от мъжете. 6 август, четвъртък Времето днес: сутринта - облачно, а към 11 ч. - дъжд и студено. Следобед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ.
Сутринта се повикаха мъжете в
салона
, но само тези мъже, които са викани до тази година.
Тазгодишните мъже, членове на Веригата, и гостите не се допуснаха. На събраните г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание. Подир обед към 4-5 ч. се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година.
към текста >>
се повикаха в преподавателния
салон
пък жените, които са викани до тази година.
Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Веригата, и гостите не се допуснаха. На събраните г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание. Подир обед към 4-5 ч.
се повикаха в преподавателния
салон
пък жените, които са викани до тази година.
Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 ч. всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха подред в салона за десетминутно съзерцание. А през това време старите членове - мъже и жени - стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха.
към текста >>
всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха подред в
салона
за десетминутно съзерцание.
Подир обед към 4-5 ч. се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 ч.
всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха подред в
салона
за десетминутно съзерцание.
А през това време старите членове - мъже и жени - стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 ч. вечерта, след което се всинца разотидохме. 7 август, петък Времето: сутринта, при изгрев на Слънцето - мъгла.
към текста >>
заранта - съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по десет минути в
салона
, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили зданието.
Времето: сутринта, при изгрев на Слънцето - мъгла. Като се показа Слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 ч. изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарно, нещо като нито облачно, нито ясно. Но Слънцето грея все добре. В 5 ч.
заранта - съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по десет минути в
салона
, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили зданието.
Като излязоха старите, заместиха ги новите. В 10 ч. г-н Дънов държа на отворено беседа пред всички в двора на Бостанджиевата колиба, гдето присъстваха и стари, и нови членове на Веригата, всички мъже и жени, и деца. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията, под дърветата, и на покривки. Така, на открито, г-н Дънов каза:
към текста >>
подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в
салона
десет минути.
И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот. - Това е кармично свързване, то не е женитба. Под думата женитба трябва да се разбира среща на две еднакви души. В 5 ч.
подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в
салона
десет минути.
Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: „Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 8 август, събота Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд, към 10 ч. всички бяхме събрани в салона, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
към текста >>
всички бяхме събрани в
салона
, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона десет минути. Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: „Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 8 август, събота Времето през този ден беше ясно, тихо и топло. Сутринта, преди обяд, към 10 ч.
всички бяхме събрани в
салона
, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха и трима от братята - д-р Хр. Дуков, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н Пеню Киров по поръка от Учителя обяви, че всички вече можем да излезем. Какво обаче узнахме?
към текста >>
32.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Читалищният
салон
беше препълнен.
В това време дойде г-н Дънов да държи сказка по френология в читалище „Надежда”. Аз я посетих с единия си брат.
Читалищният
салон
беше препълнен.
Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са складирани много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма. Тъй че, по външния вид на човека може да се определи и неговият живот, характерът му и пр. Всички слушаха с притаен дъх и внимание.
към текста >>
33.
ОЛТАРА
Събранията се провеждали в южния
салон
на горния етаж на вилата, а северният служел като олтар и по-късно бил наречен „Светая Светих“.
ОЛТАРА
Събранията се провеждали в южния
салон
на горния етаж на вилата, а северният служел като олтар и по-късно бил наречен „Светая Светих“.
В олтара влизали за молитва и бдение само лично поканените от Учителя участници. Сестрите слагали на главите си бели копринени правоъгълни кърпи, а братята влизали гологлави. Уредбата на олтара е емблематична и отчасти е известна от протоколите: сребърен светилник със седем светила 1. „седемте Духове, които са изпратени да служат“,„представлява още живота“; три сребърни кандила - „представляват Духа“, „проявленията на Бога, означават това, което църквата нарича Пресветая Троица“; чаши, наредени във формата на буквата „X“ - „Христос“, „правдата“; стол отдясно 2. „Царството Божие“; пет цветни копринени ленти: розова - „Божията Любов“; жълта - „Божествената воля“, синя - „Божествения Дух“,портокалена - „физическия човек“ и зелена - „сегашното развитие на човека“.
към текста >>
34.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния
салон
и насядахме по местата си.
— Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.
В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния
салон
и насядахме по местата си.
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение.
към текста >>
35.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Най-сетне изпяхме „Видехом“ и „Свят, свят“ и насядахме по местата си в заседателния
салон
.
Г-н Дънов спря говора и написа върху 29та книжка словото за отсъствуващия член на Веригата г-н Илия Стойчев. Избрани от г-н Дънов, 14 души се изпратиха в олтара, та се молиха за подобрение положението на г-н Д. Голов и дома му. А след това навлязохме всички в олтара, та там в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата — поотделно и поименно за домовете и приятелите им. После, за целия народ, духовенството, цялото славянство и за всичкото целокупно человечество.
Най-сетне изпяхме „Видехом“ и „Свят, свят“ и насядахме по местата си в заседателния
салон
.
Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи за присъствието на духовете на починалите наши единомисленици и приятели д-р Г. Миркович и Мария Казакова; подир което добави: — Поздравляват ви и казват: Ние се радваме в делото, което Господ ръководи на земята, защото животът е както на небето, така и на земята. И най-голямата ни радост е да се изпълни Неговата воля. В небето става приготовление и скоро земята ще бъде посетена от жителите на духовния свят, които искат да изпълнят Волята Божия на земята.
към текста >>
36.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В четири и половина часа следобед се събрахме в заседателния
салон
в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете.
Зурков отслужи нещо от рода на църковно-православна литургия, от която всички приятели се довол-ствуваха, че им допринесла твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на гореизказаното словословие от двамата казани приятели започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден бе определен за въздържание, то закуска нямаше. На обед, към един часа, се даде само чай и хляб.
В четири и половина часа следобед се събрахме в заседателния
салон
в колибата на г-н Бойнов, но не всички, а само мъжете.
Жените в това събрание не се допуснаха. Сега г-н Дънов само на мъжете каза: — Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание.
към текста >>
В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния
салон
, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете.
Той, Духът, нарочно ви изпитва, да види какво ще мислите заради Него — това често става в живота. Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни! Не се ограничавайте! Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ
В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния
салон
, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете.
А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил. Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров.
към текста >>
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния
салон
при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали.
Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния
салон
при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
— закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>
37.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния
салон
.
И Той ще се яви между славянството, но те няма да Го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена; например, Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение — Исус е символ на търпението. А под сегашното си име Христос Той е Син Божий. В 12 часа на обед събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа подир обед.
В 4 часа следобед всички бяхме по местата си в заседателния
салон
.
Господин Дънов поръча на всички един по един, един подир други да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това, г-н Дънов преподаде на всички ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за през настоящата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, па било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са: Псалмите 1, 2, 3, 4, 5, 6,10, със същите стихове, 12, 3; 14, 5; 15, 4; 20, 2; 21, 3; 24, 6; 30, 3; 35, 8; 36, 9; 40, 4; 41, 5; 50, 5; 51, 6; 60, 6; 64,10; 71, 8; 75, 3; 82,1; 91,10; и 100,1. След като се изредихме всички и се завърнахме от горницата, г-н Дънов възгласи: — Думите Господни, които отправям към вас, са тия: Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда във всякого едного от вас, Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям.
към текста >>
38.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния
салон
, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
от Стара Загора: Панайот Ковачев; от с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев; от с. Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник).
Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния
салон
, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи:
към текста >>
На източната страна на
салона
бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция).
от с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев; от с. Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник). Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента.
На източната страна на
салона
бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция).
Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата. Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи: Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли.
към текста >>
39.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
А след това забележително моление всинца се завърнахме в
салона
, гдето дойде и г-н Дънов и каза:
Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после. След като изпяхме „Грешна душо“, събранието се преустанови. Подир 10 часа вечерта, след вечеря, имахме молитвено събрание в горницата, гдето Духът манифестира присъствието си чрез твърде интензивна прочувственост на молящите се, у които се забелязаха необикновени духовни усещания и настроения, умиление и възхищение.
А след това забележително моление всинца се завърнахме в
салона
, гдето дойде и г-н Дънов и каза:
― Нашата цел в живота е да победим смъртта, да се освободим от онези връзки, които ни свързват. Смъртта, това са въжета на греха, които свързват човешкия живот. Господ желае всички да имате мир и веселие през всичките
към текста >>
40.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния
салон
, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
При вечерята хлябът е зелената краска, а виното — червената, любовта. Чрез хляба, който Бог ни праща, трябва да дойде Словото между нас, защото всяко зрънце от житото носи със себе си Божествената мисъл; но носят тия житни зърна и съзнание. И ще видите, че има разно значение от храната: ако се храните с житното зърно и плодове, значи едно, а ако ядете всевъзможни меса — значи друго. И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си. И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.
В 5 часа подир обед, след като биде добре наредена трапезата е Бостанджиевата колиба, ние всички един по един ходихме в тайната стаичка (горницата), дето след като се поклонихме, наредихме се в заседателния
салон
, според както ни се каза от г-н Дънов, който запаса престилка и изми нозете на 12 души и на всички други поля, та си измиха ръцете.
Изчетохме „Добрата молитва“ и по указание на г-н Дънов К. Иларионов, П. Киров, П. Гумнеров, Д. Голов, Т.
към текста >>
41.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО
И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния
салон
и г-н Дънов каза:
21 АВГУСТ, ВТОРНИК В десет и половина часа се събрахме и по десет души в група влизахме в тайната стаичка да благодарим Господу за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща.
И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния
салон
и г-н Дънов каза:
— Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ.“ През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас.
към текста >>
Излязохме си от
салона
, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго.
Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения.
Излязохме си от
салона
, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго.
А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното:
към текста >>
42.
1914_1 Спомени на Елена Иларионова
На състоялия се в един голям
салон
в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.
1914 година През 1914 г. Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само на цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините на идните поколения, за хилядолетия напред. На 9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване на духовната Нова година (което по-късно става традиция на Братството). Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото на една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ.
На състоялия се в един голям
салон
в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника на нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия свят, Светлите невидими духове също празнуват.
Там празнуват, защото всички членове на Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния свят. Астралният свят е вече очистен от ангелите на тъмнината, от членовете на обществото на Сатаната. Но всички те са слезли тук, на земята, както когато се измита втория етаж на една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада на първия, на долния етаж. Това става и сега. Броят на адептите на Черната ложа на земята е вече чувствително увеличен."
към текста >>
43.
1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния
салон
, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила.
* 9 18 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК 10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин.
В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния
салон
, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила.
На източната стена на салона, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота. Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея.
към текста >>
На източната стена на
салона
, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота.
10 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ При откриването на срещата, 10 август, времето е ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Само тук-там разни сигналообразни облачета нарушават еднообразието в небосклона, който, с тях пък, придобива вълшебен изглед. Прекрасна утрин. В 10 часа преди обед всички присъстващи членове, с поименно повикване, влязохме в эаседателния салон, който имаше следната обстановка: дълга маса във формата на паралелограм, покрита с бял ленен плат, върху който е проточена виолетова лента, символизираща сила.
На източната стена на
салона
, отдясно, личеше ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция, а над двете тия картини бе проточена портокалена лента, означаваща живота.
Зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха: розовата (любовта), портокалената (живота) и ясносинята (Духа) лента. Съвсем вляво, над самия вход, бе поставен българският трикольор с една лента върху него, цветът на която не ни е познат. На западната стена, вляво, като гледаш към нея, бе поставен Пентаграмът, поясняващ петте велики добродетели, над който имаше жълта лента. Първом влязоха жените, които насядаха пред масата, а след тях и мъжете, които заеха местата около нея. Повикването на едните и на другите стана по годината на повикването им във Веригата.
към текста >>
Ще ви съобщя и едно желание на Христа от вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в
салона
и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде.
За прославянето Името Божие на земята; 2. За идването Царството Божие на земята и 3. За изпълнение Волята Божия на земята. И не само сега – и през цялата година ще се молите в тая посока, но и ще се стремите с дела, слово и мисъл в същата посока. Ще се молим за домашните си, за добрите земеделци, за добрите търговци, всички учители, свещеници, всички жени и майки, които искат да вършат Волята Божия; за България, Русия, Сърбия, цялото славянство, за всички лица и държави, които искат да вършат Волята Божия.
Ще ви съобщя и едно желание на Христа от вас: никой от вас да не казва никому нищо от онуй, което види в
салона
и горницата, защото съчетанията, които ще видите, ще бъдат за вас една сила през годината и всякога, и всякъде.
1 Коруба(диал.)- черупка, обвивка (бел.ред.) 2 9-ти март - датата в стар стил съответства на 22-ри март нов стил (бел.ред) 11 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Сутринта времето бе студено и облачно. Черни облаци, в дъното на небосклона, след изгрева на слънцето стават бели и се пръскат по небето.
към текста >>
В три и половина часа, насядали по местата си в
салона
, Учителя ни продиктува следната „Лозинка":
Искам да се освободите от всичките си лоши привички и като узнаете – отляво или отдясно, да напредвате в пътя си, защото времената са усилни и работата е спасителна. Днес ще се започне бдение от 5 до 7 часа, а утре, 12-того, вторник, от 5 часа сутринта до 9, по трима. Който иска да пита нещо, да си го напише и подаде; аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тази година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва", на колене изпяхме „Тебе поем" и в единадесет и половина часа събранието се преустанови за в три и половина часа, подир обед.
В три и половина часа, насядали по местата си в
салона
, Учителя ни продиктува следната „Лозинка":
Първо: За прославлението и осветяването Името на Господа Бога Нашего на земята между человеците и верующите, и избраните от Веригата на Господа на Словото – Спасител, Покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде; и да се благослови Името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове. Трето: За изпълнението на Волята на Господа Бога Нашего на земята, както е Горе на Небето, между светлите ангелски ликове; и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и в един дух; и да се въдвори ред и съзвучие, и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и Неговите дела; и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете ни. Да даде живот и здраве, и дългоденствие на всички, които Нему уповават, и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости; да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдующи, да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото Свято Име. Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие, през всичките дни на нашия живот.
към текста >>
В 10 часа се събрахме в заседателния
салон
и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза:
Времето сутринта бе студено, но след изгрева на слънцето, лека-полека се стопли и през целия ден имахме топло и тихо време. Слънцето идеше през редки, бели, красиви облаци. В 5 часа заранта хората в Търново усетили земетръс, което отсетне се оповести и в пресата. Приятелите – весели и спокойни. От 5 до 9 часа преди обед има бдение по трима.
В 10 часа се събрахме в заседателния
салон
и след като изпяхме „Всякое дихание да хвали Господа", Учителя каза:
Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина.
към текста >>
В шест и половина часа вечерта всички – мъже и жени, се събрахме в заседателния
салон
.
" Дядо Петър Тихчев: Слава на Господа, това e така, опитал съм го! – Искам да имате правилно схващане за нещата и не бива да се вплитате в старите неща. И тогава ние ще бъдем далеч по-православни от другите. В 12 часа събранието се прекъсна, а в 4 часа подир обед жените подкачиха своето бдение, което свършиха в 6 ч.
В шест и половина часа вечерта всички – мъже и жени, се събрахме в заседателния
салон
.
Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление). След това Учителя съобщи, че редът е – утре, от 4 часа заранта, мъжете да подкачат бдението на групи от 9 души. Първата група се състои от лицата: Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Костадин Иларионов, Анастас Бойнов, Деньо Цанов и Петко Епитропов. Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 часа сутринта, ще се яви за бдение. Подир това съобщение Учителя поде:
към текста >>
А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния
салон
и Учителя прочете 133 Псалом, като каза:
В 4 часа – навсякъде ясно и тихо. Изгревът на слънцето иде из ясно небе. В 7 часа – навсякъде ясно, без вятър и слънцето грее свободно. В 10 часа имаме прекрасен, напълно летен ден. В 4 часа, рано сутринта, първата група подкачи бдението, което продължи до 9 часа.
А в 10 часа се събрахме всички в преподавателния
салон
и Учителя прочете 133 Псалом, като каза:
Забележете този псалом. На 13-то число, всякой месец, четете си го, та да можете да смекчавате това число. Ще го четете сутрин, след молитва. Обезателно четете този псалом и в онзи ден, чиято дата е равна на 13 минус числото на групата от девет души, към която спадаш при бдението на 13 август 1914 год. Винаги и где да е, посрещнеш ли числото 13 в живота, четете този псалом.
към текста >>
Подир обед, всички наново се събрахме в преподавателския
салон
, в 5 часа.
Илия Стойчев: Забележително е още, че прави удоволствие на българина – да му пукне въшката! – Интересно е, че ако бихме изучили кожата на въшката, бихме узнали, защо е станала въшка. Характерно е още, че има въшки за главата – те са черни, а има въшки и за гърба – те са бели. Но дали бяла или черна, вие познавате само тази въшка; докато аз познавам въшката на ума, въшката на сърцето и въшката на душата. Изпяхме песента „Напред, напред за слава", след което събранието се преустанови за подир обед.
Подир обед, всички наново се събрахме в преподавателския
салон
, в 5 часа.
Имахме тайна молитва, изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот", „Всяко дихание да хвали Господа" и изчетохме „Добрата молитва". Учителя прочете 12 глава от Послание Римляном, след което изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всичките векове." Тогава Той каза: Думата „какъ" – как да направим това, как онова, как да се подвизаваме и прочее. Самата дума „какъ" ви показва всичко, защото в първата буква на думата, в буквата „к" имате един стълб, върху който имате две тежести, от които, понеже има опасност да се събори каквото и да е здание, затова трябва да се тури друго налягане, чрез съпротивление. Първата буква в „какъ" показва, че още в началото има неравновесие на сили.
към текста >>
В седем и половина часа вечерта влязохме всинца в
салона
, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее.
Никакъв облак, никакъв вятър, а инак – топло. Така продължава до вечерта, даже и след захода на слънцето. Всинца се радваме на хубавото време. Бдението се подкачи от 12 часа в полунощ и се свърши в 12 часа днес. Мъжете – до 8 часа заранта, а след 8 часа – жените, като всяка отиваше в горницата по 9 минути.
В седем и половина часа вечерта влязохме всинца в
салона
, гдето върху масата бяха сложени ястия с фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, хляб, вино и прочее.
Пеньо Киров прочете „Хвалата", Димитър Голов – една молитва, а след туй, по указание на Учителя, Пеньо Киров, Ил. Стойчев, Тод. Стоименов, Петко Гумнеров, Конст. Иларионов и Деньо Цанев прочетоха съответстващите места от Евангелията. Най-подир Учителя, след като прочете 75-ти Псалом и от Евангелието на Йоана, гл.З, каза:
към текста >>
Подир всичко изложено, излязохме един по един из
салона
, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба.
Само с такава вяра ще се спасите. След тази беседа Учителя раздаде чашата всекиму, та вкусихме от виното; преломи, та раздаде всекиму и от хляба и възгласи: Да ви благослови Господ Бог Мой. Да просвети ума ви, сърцето ви и душата ви. Заради вашето послушание, да ви благослови Господ.
Подир всичко изложено, излязохме един по един из
салона
, като взехме всякой по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, вино, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и сложихме на трапезата в Бостанджиевата колиба.
Вечеряхме весели и единодушни, а към 10 часа през нощта се разотидохме по квартирите си, при много хубаво време: съвършено ясно, никъде нямаше облак и тихо, без вятър; но тъмно, без луна.
към текста >>
44.
1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2
В 11 часа се събрахме в
салона
, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели.
Времето – отлично. Сутринта слънцето се появи из ясно и пое пътя си. Целия ден грея добре, бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква.
В 11 часа се събрахме в
салона
, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели.
Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед. В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона. Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове". Учителя прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза:
към текста >>
Всички се събрахме в
салона
.
Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло. По поръка снощи от Учителя, днес всички от нас – мъже и жени – по случай празника Св.Богородица, ходихме в Православната църква. В 11 часа се събрахме в салона, гдето като гости присъстваха и неколцина търновски приятели. Но понеже бе станало недоразумение снощи за часа на днешното събрание, вследствие на което мнозина отсъстваха, то се обяви, че събранието ще се състои от 3 часа подир обед. В 4 часа и 25 минути подир пладне събранието наново се състоя.
Всички се събрахме в
салона
.
Четохме „Добрата молитва" и изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове". Учителя прочете 12 глава на Евангелието от Йоана и каза: Ще ви говоря върху 20-ти стих: „И между тези, които възлязваха да се поклонят в праэзика, имаше и някои Елини". Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представлява известна идея, която ние можем да уподобим. Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение.
към текста >>
В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския
салон
, заедно с неколцина от вчера поканените гости.
Времето беше малко облачно, но тихо и топло. 1 Иждивявам(арх.) – изразходвам (бел.ред.) 16 АВГУСТ, СЪБОТА В седем и половина часа времето – навсякъде хубаво. Слънцето грее през омарни облаци, но е тихо и топло.
В 9 часа сутринта се събрахме всички в преподавателския
салон
, заедно с неколцина от вчера поканените гости.
Прочетохме „Отче наш" и изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот". Учителя прочете 20 глава на Евангелието от Матея и след като всички изпяхме „Благословен Господ Бог Наш на всите векове", прочете 30-ия стих от прочетената глава и каза: Интересно е, защо не беше един слепец, а двама. Не се казва, че са трима или четирима, а само двама. Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта.
към текста >>
В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския
салон
.
Идете, прочее, между своите приятели, между своите роднини и проповядвайте идването на Христа. Мъртвите кости да се облекат в плът и жили, а във вас да затупти сърцето Христово. Господ нека ви благослови! Всички казват: Амин. След изчитането на „Отче наш" и изпяването на една песен, се разотидохме, до 5 часа подир пладне.
В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателския
салон
.
След като изпяхме „Великото славословие" и изчетохме „Отче наш", Учителя прочете 12-та глава от Първо послание към Коринтяни и каза: – Ще ви говоря върху 28-я стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре, ако развали една погача, за да направи друга. Но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да не се допуща да правим опит.
към текста >>
В 10 часа се събрахме всинца в
салона
.
5 Джубе (арх.) – дълга горна дреха(бел.ред.) 17 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ Сутринта рано времето – тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден.
В 10 часа се събрахме всинца в
салона
.
Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души, нови гости, от Стара Загора. Учителя прочете Второзаконие 10-та глава, Откровение 10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза: Ще взема като текст 22 стих от 10-та глава от Евангелието от Йоана. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества. Имате опитност, какво тя може да направи.
към текста >>
В 8 часа и 20 минути преди обед, по разпоредбата на Г-н Дънов, Пеньо Киров повика в преподавателния
салон
някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли.
1 Истер-истемес (тур.) – ще не ще (бел.ред.) 2 Капрал (фр.) – ефрейтор (бел.ред.) 3 В роде (рус.) – от рода на, подобно (бел.ред.) 4 Язик (арх.) – изострен метален детайл от битови инструменти (бел.ред.) 18 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК
В 8 часа и 20 минути преди обед, по разпоредбата на Г-н Дънов, Пеньо Киров повика в преподавателния
салон
някои от онези членове на Веригата, които още не бяха си отпътували и които случайно бяха дошли.
Такива се събраха 14 души, а именно: Пеньо Киров, Тод. Стоименов, Тод. Бъчваров, Илия Стойчев, Д. Голов, П. Гумнеров, Костад.
към текста >>
45.
1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА
Всички един подир друг влязохме в преподавателския
салон
, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др.
Всички един подир друг влязохме в преподавателския
салон
, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д.
До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски. На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля.
към текста >>
На самата входна врата в
салона
личат ленти с розова и портокалова краски.
Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ. В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция.
На самата входна врата в
салона
личат ленти с розова и портокалова краски.
На западната стена на салона личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска. След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората.
към текста >>
На западната стена на
салона
личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
В 11.30 часа повикаха се всички фигуриращи в списъка, съставен от Пеньо Киров и приложен към 1062 страница, с изключение на тези, които още не бяха дошли в Търново, като напр. Ив.Дойнов, Сава Великов, Ст.Велев, Мих.Георгиев, Ст.Чалгаджиев, К.П.Стойчев и др. Всички един подир друг влязохме в преподавателския салон, който горе-доле имаше ланшната обстановка: дългнеста маса, около която се наредиха и всички; прозорецът на изток, обкичен от ленти с жълта, синя и розова краски, изкусно съчетани по начин такъв, че лентите образуват буквата Д. До прозореца е ликът на Исуса Христа, а до него – картината на вечната човешка еволюция. На самата входна врата в салона личат ленти с розова и портокалова краски.
На западната стена на
салона
личи Пентаграмът, обкичен с жълтата краска.
След като прочете 12-та глава от Евангелието от Йоана, молихме се с Добрата молитва и "Отче наш" и изпяхме тихо "Благословен Господ Бог наш на всите векове", Г-н Дънов каза: – Аз ви приветствуем в името на Господа, вас и всички, които са събрани днес да вършат Неговата воля. (Обаждат се: Благодарим). Този ден е един тържествен ден, обаче, както виждате, той е пак също един обикновен ден за хората. Тържествен е само за ония, които имат съзнание и чувство да схващат онова, което Господ днес върши в света.
към текста >>
А и подиробед, от 5 часа насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния
салон
.
(Обаждат се: Амин.) И весели да можем да прекараме този събор! Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голямата трапеза, да угостим нашите приятели; приготвено е угощение за тях. Да имате благословението на Господа! (Обаждат се всички: Амин.) В часа 1.30 се свърши събранието.
А и подиробед, от 5 часа насетне, ходихме по 9 души в група на съзерцание в преподавателния
салон
.
*екшин(тур.)- Вървеж, ход на кон (бел. ред.) 5 АВГУСТ, СРЯДА Времето днес: сутринта при разсъмване – облачно навсякъде, но тихо. Така беше на обяд. От обяд слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец.
към текста >>
А в 9.30 часа се събрахме само мъжете в преподавателния
салон
, гдето Г-н Дънов пред всички каза:
Времето днес: сутринта при разсъмване – облачно навсякъде, но тихо. Така беше на обяд. От обяд слънцето започна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен ветрец. До към 5 часа времето беше облачно, но слънцето грееше през облаците добре, а от 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на слънцето се тъй изясни, щото настъпи след това лунна тиха нощ. От 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание в групите по 9 души.
А в 9.30 часа се събрахме само мъжете в преподавателния
салон
, гдето Г-н Дънов пред всички каза:
Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религия, това е наука за формите; като говорим за физическото поле, това е наука за формите на това поле. Всякой човешки прогрес в цялата Природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява, именно, в изменение на формите. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, да я въплъти, толкози тя е по-силна.
към текста >>
В 5.30 часа след пладне се събраха в преподавателния
салон
само жените, та и на тях Г-н Дънов говори отделно от мъжете.
Истината в най-простото разбиране е тази сила, която произвежда същината на нещата и техните форми, или можем да кажем, че Истината е същината, вътрешната страна на нещата. Истината, когато прави формата, влиза във времето и пространството; тя не се ограничава от времето и пространството. (П.Чорбаджиев): И времето е форма. (Учителя): И времето, и пространството е форма. Беседата се завърши в 11.30 часа преди обед.
В 5.30 часа след пладне се събраха в преподавателния
салон
само жените, та и на тях Г-н Дънов говори отделно от мъжете.
* антикаджия(диал.) - Вехтошар, aнтиквap (бел. ред.) ** Драхма (гр.)- гръцка монета (бел. peд.) 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа – дъжд и студено. След обед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ.
към текста >>
Сутринта се повикаха мъжете в
салона
, но само тези мъже, които са викани до тази година.
* антикаджия(диал.) - Вехтошар, aнтиквap (бел. ред.) ** Драхма (гр.)- гръцка монета (бел. peд.) 6 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК Времето днес: сутринта – облачно, а към 11 часа – дъжд и студено. След обед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ.
Сутринта се повикаха мъжете в
салона
, но само тези мъже, които са викани до тази година.
Тазгодишните мъже, членове на Веригата и гостите, не се допуснаха. На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание. Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха.
към текста >>
Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния
салон
пък жените, които са викани до тази година.
След обед времето се оправи, стоя оправено до вечерта, откогато започна тиха, ясна и лунна нощ. Сутринта се повикаха мъжете в салона, но само тези мъже, които са викани до тази година. Тазгодишните мъже, членове на Веригата и гостите, не се допуснаха. На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание.
Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния
салон
пък жените, които са викани до тази година.
Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание. Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в салона за десетминутно съзерцание. А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме.
към текста >>
Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в
салона
за десетминутно съзерцание.
На събраните Г-н Дънов говори, но не позволи да се бележи нещо от онуй, което говори, а ни каза, че говореното трябва да се стараем да запазим в сърцата си. Нито една жена не присъства в това събрание. Подиробед към 4-5 часа се повикаха в преподавателния салон пък жените, които са викани до тази година. Тазгодишните жени, членове на Веригата, както и гостите, не се допуснаха. Нито един мъж не се допусна в туй женско събрание.
Вечерта към 9 часа всички мъже и жени, повикани тази година, заедно с гостите, отиваха под ред в
салона
за десетминутно съзерцание.
А през това време старите членове – мъже и жени – стояха околовръст на зданието, гдето първите съзерцаваха. Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме. 7 АВГУСТ, ПЕТЪК Времето: сутринта, при изгрев на слънцето – мъгла. Като се показа слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 часа изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарливо, нещо като нито облачно, нито ясно.
към текста >>
В 5 часа заранта – съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в
салона
, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили зданието.
Това се свърши в 10 часа вечерта, след което се всинца разотидохме. 7 АВГУСТ, ПЕТЪК Времето: сутринта, при изгрев на слънцето – мъгла. Като се показа слънцето, вижда се цялото му кълбо, първом оранжево, после се измени в багрено, а след туй се менява ту в светлооранжево, ту лимонено, докато към 9 часа изгрея много добре и грея чак до вечерта, но само че е ветровито, омарливо, нещо като нито облачно, нито ясно. Но слънцето грея все добре.
В 5 часа заранта – съзерцание; сега пък старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в
салона
, а тазгодишните членове и гостите стояха вън, заобиколили зданието.
Като излязоха старите, заместиха ги новите. В 10 часа Г-н Дънов държа на отворено беседа пред всички в двора на Бостанджиевата колиба, гдето присъстваха и стари, и нови членове на Веригата, всички мъже и жени, и деца. Тази беседа се държа на мястото на трапезарията, под дърветата и на покривки. Така, на открито, Г-н Дънов каза: Ще прочета 3-та глава от Йоана (прочита я).
към текста >>
В 5 часа подиробед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в
салона
десет минути.
Там, казва тя, един човек ме гледа и аз го гледам. И подир два месеца се сгодяват. Но през всичкия живот е била нещастна и прекарала много лош живот. Уч.: Това е кармично свързване, то не е женитба. Под думата „женитба" трябва да се разбира среща на две еднакви души.
В 5 часа подиробед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в
салона
десет минути.
Излязохме след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой дето и както може, върху следната мисъл: "Така да се възпламени Божията Любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." 1 Панукла (гр.) - чума (бел. peg.) 2 Модус (лат.) - начин, метод, способ (бел. ред.) 3 Ибрчшим (тур.) - тънък конец за шиене (бел.ред.) 4 Лафатер (Йохан-Гаспар) - швейцарски протестански богослов, философ и поет, създател на физиогномията (1741 - 1801) (бел.ред.)
към текста >>
Сутринта, преди обяд към 10 часа, всички бяхме събрани в
салона
, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
2 Модус (лат.) - начин, метод, способ (бел. ред.) 3 Ибрчшим (тур.) - тънък конец за шиене (бел.ред.) 4 Лафатер (Йохан-Гаспар) - швейцарски протестански богослов, философ и поет, създател на физиогномията (1741 - 1801) (бел.ред.) 8 АВГУСТ, СЪБОТА Времето през този ден беше ясно, тихо и топло.
Сутринта, преди обяд към 10 часа, всички бяхме събрани в
салона
, гдето Учителя продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през тази година.
Току-що нарядът бе продиктуван, повикаха отвън Учителя, а след Него излязоха и трима от братята – Д-р Хр.Дуков, Д.Голов и В.Граблашев. Подир тяхното излизане, г-н Пеньо Киров, по поръка от Учителя, обяви, че всички вече можем да излезем. Какво, обаче, узнахме? Местното комендантско управление, предвид на това, че страната е обявена във военно положение, през което събрания в роде нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор; та горните три лица, заедно с Драган Попов, били изпратени в Комендантството, да изучат работата и решението на последното и да се върнат и ни съобщят. Те се върнаха, съобщиха, че са ходили в канцеларията на търновското комендантско управление, но им казали да оповестят на всинца ни да се разотидем, защото иначе ще ни арестуват всички.
към текста >>
46.
1919_1 1919 година
Според документите, наемът за
салона
в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А.
След тригодишно прекъсване, комитетът по организиране на съборите подготвя провеждането на поредния събор. Учителя, както винаги, е непосредственият ръководител на този комитет. Съборът започва на 19 август - Преображение и продължава до 26 август. Тази година Учителя държи две публични беседи за търновското гражданство, за първи път в Търново. Първата е „Мировата любов" в читалище „Надежда", през първия ден на събора, а втората е „Космичната обич", на 24 август, в Модерния театър.
Според документите, наемът за
салона
в читалище Надежда е бил платен от търговеца Иван Дивитаков – 20 лева, а наемът за Модерния театър – 50 лева – от А.
Бойнов, от името на спиритическия клуб в града. По спомени на Е.Иларионова, Н.Куртева и др., за да отидат на първата публична беседа, участниците в събора са се наредили в редици, по азбучен ред на градовете и така са тръгнали от братската вила, минавайки през целия град. Жените са били облечени в бели рокли, с бели кърпи на главата, а мъжете били с бели ризи. Пеели маршови братски песни: „Братство, единство", „Време е да вървим" и др. Учителя приканва учениците да задават въпросите, които най-много ги вълнуват: тази година те спират вниманието си и на политическия живот, вероятно под влияние на събитията в света.
към текста >>
47.
1919_9 Спомени на Илия Узунов
Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат
салона
, разбрах, че тези хора не са търновци.
Видях, че влизат много хора и разбрах, че нещо вътре ще се говори. Влязох и слушах човек, за който не знаех кой е, но когато беседата свърши, си помислих, че той не е от обикновените хора. Лицето му беше необикновено озарено. Имаше права и красива стойка. Като го погледнеш, чувстваш необикновено обаяние.
Като гледах хората в залата – ентусиазирани, радостни – и като ги видях как напускат
салона
, разбрах, че тези хора не са търновци.
За човека научих по следния начин: попадна ми една брошурка, която започнах да чета. Като четях си спомних, че съм чувал някъде тези неща. В края на брошурата прочетох, че това е беседа, държана от Учителя Петър Дънов в читалище „Надежда" на 19 юли 1919 год. Когато завърших машинния техникум във Варна през 1925 год., през септември един брат ме заведе в Търново, при Учителя. Там намерих стотина души около него.
към текста >>
48.
1920_2 Спомени на Борис Николов
Ако искаш, ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден; към девет часа тръгнахме към
салона
.
Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща, която ми даде толкова преживявания. След като подредиха къщата, хазайката идва при мен. „Братко, днес има една интересна сказка в читалище „Надежда" в града. Желаеш ли да я чуеш? Ние ще отидем там.
Ако искаш, ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден; към девет часа тръгнахме към
салона
.
Той не е много далеч от турската махала. Пристигнахме там и гледаме след малко, от горния път, по главната улица от запад се задава едно множество от хора, мъже и жени, облечени повечето в бели дрехи. Вървяха в редици и наброяваха към 300 души. А пред всички върви едни човек, с хубава брада, дълга коса и няколко възрастни хора с голямо почитание и уважение вървят около Него. Като го видях, потръпнах.
към текста >>
Влезнахме в
салона
.
Като го видях, потръпнах. С този човек съм бил и други път. Веднага в мен преминаха, раздвижиха се и спомени се появиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина.
Влезнахме в
салона
.
Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани. Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същият човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото.
към текста >>
След малко в
салона
дойдоха и търновски граждани.
Веднага в мен преминаха, раздвижиха се и спомени се появиха от далечно минало. Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина. Влезнахме в салона. Разположихме се.
След малко в
салона
дойдоха и търновски граждани.
Салонът се изпълни от край до край. А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същият човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек?
към текста >>
Салонът
се изпълни от край до край.
Някога съм живял с този човек. И ме завладя веднага тази картина. Влезнахме в салона. Разположихме се. След малко в салона дойдоха и търновски граждани.
Салонът
се изпълни от край до край.
А ние седнахме в единия край. След малко на сцената излезе същият човек, който никога не бях виждал досега и който според моите спомени ми е познат от миналото. Красив, спретнат, с дълга коса и брада. Попитах хазайката до мен: „Кой е този човек? " Това е Учителя Дънов".
към текста >>
Докато се опомня от тази вихрушка от спомени и като дойдох на себе си, видях сред
салона
, че съм сам.
Тази сказка ме завладя напълно. Така бях замаян от беседата, бях отишъл в един друг свят и думите, които слушах, отговаряха и разкриваха моите най-дълбоки мисли и копнежи, с които бях живял дотогава. Така аз намерих моята родна среда. Самият вид на г-н Дънов извикваше в мене толкова живи спомени, че аз виждах картините от един отдавна отминал живот, в който аз съм участвал и съм бил близко до Него. Тези картини бяха конкретни и ясни като действителност.
Докато се опомня от тази вихрушка от спомени и като дойдох на себе си, видях сред
салона
, че съм сам.
А множеството се беше разпръснало и си бе отишло. Къде отиде това голямо множество? Останах самичък в салона „Надежда" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това, което ми се случи. По моя странен обичай аз тръгнах да се скитам. Беше неделен ден, учрежденията не работят, друга работа не мога да свърша, за която съм дошъл в Търново, и аз реших да се скитам из природата сам, без другар.
към текста >>
Останах самичък в
салона
„Надежда" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това, което ми се случи.
Самият вид на г-н Дънов извикваше в мене толкова живи спомени, че аз виждах картините от един отдавна отминал живот, в който аз съм участвал и съм бил близко до Него. Тези картини бяха конкретни и ясни като действителност. Докато се опомня от тази вихрушка от спомени и като дойдох на себе си, видях сред салона, че съм сам. А множеството се беше разпръснало и си бе отишло. Къде отиде това голямо множество?
Останах самичък в
салона
„Надежда" и дълго време останах сам, размишлявайки върху това, което ми се случи.
По моя странен обичай аз тръгнах да се скитам. Беше неделен ден, учрежденията не работят, друга работа не мога да свърша, за която съм дошъл в Търново, и аз реших да се скитам из природата сам, без другар. Взех една посока на запад и тръгнах. Излязох от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах я излизах, докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево.
към текста >>
Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора, и то с белите дрехи, които видях сутринта в
салона
на читалище „Надежда".
Взех една посока на запад и тръгнах. Излязох от града и навлязох в лозята. Ходя насам, ходя натам, обикалях по пътечки, влизах я излизах, докато една хубава алея ме изведе на шосето, което води за Севлиево. А на мен ми е така приятно, че ходя сред природата. Така съм скитал няколко часа.
Ето сега излизам на шосето и виждам оттатък шосето лозя, градини, пълни с хора, и то с белите дрехи, които видях сутринта в
салона
на читалище „Надежда".
Аз останах учуден. Не очаквах такова явление. Оживление голямо и много палатки опънати. Аз останах като втрещен. Отново белите хора.
към текста >>
49.
1922_3 Спомени на Христина Александрова
В предния южен
салон
се провеждаха събранията, а северният беше Светая Светих.
СПОМЕНИ НА ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВА ОТ ТЪРНОВО Варосвах малката къщичка, която използвахме за склад, а сестрите Иларнонова, Бойнова, Дивитакова, 3.Петкова и Дойнова подреждаха горницата на вилата. Бяхме донесли килими, пътеки.
В предния южен
салон
се провеждаха събранията, а северният беше Светая Светих.
Там се молехме. Аз полюбопитствах да видя какво са направили сестрите, а те вкупом викнаха: „Вън, вън, ще изцапаш! " Аз се умъчних; зер, те бяха всичките образовани и богаташки, а аз — сиромашка жена. Отидох и си продължих работата. На обяд Учителя пратил брат Дивитаков да ме повика за храна.
към текста >>
50.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда'
в
салона
на читалище „Надежда".
ИМАЛО ЛИ Е ДИСПУТ В ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА"? СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ПОПОВ ОТ С. ГОРНА ПОЛЯНА, ЕЛХОВСКО На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н.
в
салона
на читалище „Надежда".
Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона? " – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
към текста >>
След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в
салона
?
На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя.
След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в
салона
?
" – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България, да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите си, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи.
към текста >>
Братът, ръководител на Търновското братство, отвори
салона
и ние влязохме.
Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха. СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне.
Братът, ръководител на Търновското братство, отвори
салона
и ние влязохме.
Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен.
към текста >>
Салонът
беше препълнен.
Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем. Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и ни покани да отстъпим местата си на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място.
Салонът
беше препълнен.
Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че всички идват в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя. Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори:
към текста >>
Личеше, че всички идват в този
салон
с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя.
Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме правостоящи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха първите места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници.
Личеше, че всички идват в този
салон
с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен удар на Учителя.
Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг научен опит." През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха.
към текста >>
всички да заповядат в този
салон
, да чуят словото на Архимандрит Евтимия, което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов.
" Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката: – Господа, моля следобед в 2 ч.
всички да заповядат в този
салон
, да чуят словото на Архимандрит Евтимия, което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов.
На този апел Учителя отговори: – Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезе. Който иска в това време да бъде тук, нека да не си отива, а да изчака.
към текста >>
Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна
салона
.
На този апел Учителя отговори: – Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезе. Който иска в това време да бъде тук, нека да не си отива, а да изчака.
Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна
салона
.
Един от владиците се провикна подигравателно: – Я-а-а! Чувате ли?! Значи се заканва! И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя.
към текста >>
Аз му отговорих, че щом Учителя напуска
салона
, нямам работа тук, и веднага си излязох.
Чувате ли?! Значи се заканва! И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна: – Да останем тук, да видим какво ще стане.
Аз му отговорих, че щом Учителя напуска
салона
, нямам работа тук, и веднага си излязох.
Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни.
към текста >>
Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути
салонът
се опразни.
Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох. Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане.
Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути
салонът
се опразни.
Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме и за 10-15 минути си окопахме палатките.
към текста >>
След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в
салона
след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището.
Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед.
След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в
салона
след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището.
След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан.
към текста >>
Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния
салон
.
След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан.
Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния
салон
.
Вие не можахте да попречите и на Събора. На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули... Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата.
към текста >>
51.
1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3
На следния ден следобед барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в
салона
на читалището.
Отговорих: – Да се разбереме отсега: диспут значи "тъмнина". Спорят хора, които живеят в тъмнина. Но тъй като аз ще засегна евангелски въпроси, които по същество са светлина, то приемам не диспут, а разговор между разумни същества, които живеят в светлина. Той се поусмихна и, разбира се, прие моето предложение.
На следния ден следобед барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в
салона
на читалището.
Вечерта в определения час салонът беше препълнен. Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя.
към текста >>
Вечерта в определения час
салонът
беше препълнен.
– Да се разбереме отсега: диспут значи "тъмнина". Спорят хора, които живеят в тъмнина. Но тъй като аз ще засегна евангелски въпроси, които по същество са светлина, то приемам не диспут, а разговор между разумни същества, които живеят в светлина. Той се поусмихна и, разбира се, прие моето предложение. На следния ден следобед барабанът разгласи из цялото село за предстоящата сказка в салона на читалището.
Вечерта в определения час
салонът
беше препълнен.
Повечето от посетителите бяха ученици от реалката, студенти, дошли във ваканция, и граждани, между които кметът, секретарят, свещениците, учителите и др. В общи линии сказката излезе сполучлива. Започнах с храненето, като застъпих вегетарианството като етап към познаване на духовните истини. Говорих за идеите на Бялото Братство, за Учителя. Накрая очаквах да зададат въпроси, съгласно изказването на секретаря, но никой не се обади.
към текста >>
52.
1926_10 Архивни снимки
Източната част със стълбището за Горницата, където е бил
салонът
и молитваната стая.
а) Всяка заран Учителят е влизал през нея – спял е в Иларионови. б) На мостчето Учителят е застанал, когата е спрял бурята. в) Вратата е била охранявана по време на съборите. Югозападната част – вижда се част от щерната зад вилата. От дъното е започвала и северната врата:
Източната част със стълбището за Горницата, където е бил
салонът
и молитваната стая.
Ученички на Учителя Парашкева Бойнова Перьова с дъщеря си Пенка, по мъж Тотева: Венета Дивитакова (седналата) сестра на ген. Соларов: Семейство Щилиянови Цветана Щилиянова:
към текста >>
53.
УЧИТЕЛЯТ
Държи своите сказки в училища пред ученици, в
салони
пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им.
Учителят започва със селищата, където има малки религиозни общества с духовен интерес. Първо на тях говори. Учителят говори общи сказки. Изначало това главно бяха сказки по френология. В тези сказки Той демонстрираше как по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности.
Държи своите сказки в училища пред ученици, в
салони
пред публика, след което прави замервания на тези, които искат да бъдат измерени черепите им.
След всяко измерване дава карта за степента на развитие на дарбите и способностите на изследваното лице. Във френологичните карти бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Картите съдържат повече от 40 способности. За всеки център Учителят дава оценка от 1 до 6. Например, ако е много добре развит, слага отлична оценка; ако не е развит, пише му 2, ако никак го няма, му слага 1.
към текста >>
Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните
салони
се пълнят с публика.
Съвпадат бележките, които имат учениците с това, което казва Учителят. Това така смайва учителите, че някой са повярвали. Френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява.
Като се каже: "Г-н Дънов държи беседа на еди си каква тема", и читалищните
салони
се пълнят с публика.
Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиро- мантия, засяга въпроси за живота на човека. Бивш учител от Сливенската гимназия разказваше: "Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин. Представи ни го - г-н Петър Дънов, френолог, който изучава и проверява своите знания и иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие. Извикахме ученици, способни и посредствени.
към текста >>
на ул."Оборище"14 се построява
салон
, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г.
Управниците се явяват като най-големите врагове на този народ и Делото на Мировия Учител. Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска"66 в София в дома на Петко Гумнеров. От 1914г. Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г.
на ул."Оборище"14 се построява
салон
, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г.
Следва построяването на салона на Изгрева през 1927г. Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората.
към текста >>
Следва построяването на
салона
на Изгрева през 1927г.
Съборите прерастват в ежеседмично посещение на приятелите в дома, където е отседнал Мировият Учител на ул."Опълченска"66 в София в дома на Петко Гумнеров. От 1914г. Той започва да държи Своето Слово през отворения прозорец на стаичката Си. През 1922/23г. на ул."Оборище"14 се построява салон, където Мировият Учител държи беседи до 1926/27г.
Следва построяването на
салона
на Изгрева през 1927г.
Той се премества да живее там и държи Своите беседи до заминаването Си от този свят на 27 декември 1944г. На 16 юли 1922 г, след връщането на Учителя с 104 братя и сестри от хубава екскурзия до връх Мусала, в Петър Дънов се вселява Господният Дух на Силите и Той става Космичен Учител на цялата Вселена. Учителят обединява и хармонира Космоса с Мировата любов и Космичната обич. Вселя- ването става точно в 15 часа, когато Бог слиза и минава по земята да гледа живота на хората. Когато Божествения Дух слиза - създава Учителя.
към текста >>
54.
ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
С моята приятелка влязохме в
салона
и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи.
Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев".
С моята приятелка влязохме в
салона
и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи.
В скоро време салонът се изпълни с посетители. Не останаха празни места, изпълниха се и местата за правостоящи. Изведнъж всички станаха прави и видях по оставената пътека някой да се движи доста бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата. Това бе Учителят.
към текста >>
В скоро време
салонът
се изпълни с посетители.
Из спомените на Ангел Вълков, Галилей Величков, Елена Андреева, Борис Николов Искам да опиша своето впечатление, когато за пръв път видях и чух Учителя. Беседата бе в сградата на Дома на журналиста на ул. "Раковска" и "Граф Игнатиев". С моята приятелка влязохме в салона и застанахме зад столовете, където имаше оставено място за правостоящи.
В скоро време
салонът
се изпълни с посетители.
Не останаха празни места, изпълниха се и местата за правостоящи. Изведнъж всички станаха прави и видях по оставената пътека някой да се движи доста бързо. Пъргаво се качи на подиума и застана зад масата. Това бе Учителят. Всички казаха гласно молитва.
към текста >>
55.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ
Обикновено се наемаха
салони
и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на
салона
.
БИТА НА УЧИТЕЛЯ В началото на века Учителят пътуваше в цялата страна с тогавашните превозни средства: влак, кола или конски впряг и повече Пеша. Единадесет години обикаля и държа сказки по френология, за хигиената, храненето, при- родосъобразен живот.
Обикновено се наемаха
салони
и всеки можеше да посети беседата на г-н Дънов срещу заплащане на входен билет, с който се заплаща таксата на
салона
.
Тогава Той отсяда за пренощувка или в ханче, хотел, или в познати хора. В София Учителят оставаше да спи в първите години в някакъв дом на евангелисти на ул."Леге", който е бил предназначен за техни хора, които идвали в столицата. До 1905 година Учителят е живял в дома на Тодор Бъчваров. Но в нея година заболяват децата на Бъчваров от скарлатина. За тази болест се пазеше 40 дни карантина и Учителят трябвало да напусне къщата му.
към текста >>
Но трябва да добавим, че
салонът
се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни Му перяха дрехите, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я донасяха и всеки се стараеше да съдейства и да Му бъде в услуга. Печката на Учителя се палеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища. Учителят не обичаше да Му се пали печката с кюмюр. Веднъж Той каза: "Изпразнете печката и я запалете с дърва. Не желая да горя въглища, защото се освобождават духовете от Лемурия, идат при мене и искат да им се изпълняват желанията, които са имали през лемурийската епоха от историята на земята".
Но трябва да добавим, че
салонът
се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята.
Учителят живееше на Изгрева в малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над един леген. Неговата скромност и Неговото умение да се задоволява с най-малкото, Го правеха величествен. Когато слизаше долу, си вземаше вода. Като Го видят, все някой ще се втурне да Му вземе стомничката и да Му донесе вода.
към текста >>
56.
УЧИТЕЛЯТ И ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в
салона
на Търново за цялото търновско гражданство.
Откриването на събора ставаше в определения ден от Учителя. В 5 часа сутринта започваше събора с песни и молитви. Изчакваше се да изгрее слънцето и след това пак се правеха молитви, песни и Учителят държеше първата съборна беседа. Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска.
Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в
салона
на Търново за цялото търновско гражданство.
Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден. Тогава салонът се препълваше от народ, както вътре, така и отвън. Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците.
към текста >>
Тогава
салонът
се препълваше от народ, както вътре, така и отвън.
Тази първа беседа беше въвеждане в събора. След туй се правеше закуска. Обикновено първия ден на събора Учителят държеше сказка в салона на Търново за цялото търновско гражданство. Беше съобщавано, а понякога се разлепваха из града съобщения и търновското гражданство знаеше, че г-н Дънов ще държи беседа. Обикновено това ставаше неделен ден.
Тогава
салонът
се препълваше от народ, както вътре, така и отвън.
Учителят казва, че съборът на Бялото Братство от Слънчевата система става всяка година във втората половина на месец август. По тази причина учениците на Бялото Братство на земята правят своите събори по това време, за да може благословението, което се излива от Божествения свят към събора, да се получи отчасти и от учениците. Това е време, когато физическият и духовният свят са в по-тесен контакт един с друг. През август 1922 се състоя съборът на Бялото Братство в Търново. Той бе знаменателен.
към текста >>
57.
ПЪТЯ НА СЛОВОТО
След като бе построен братският
салон
на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат.
Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство".
След като бе построен братският
салон
на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат.
Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързаха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на улица "Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола.
към текста >>
Зад
салона
бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе.
По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме? " Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство". След като бе построен братският салон на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат.
Зад
салона
бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе.
Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързаха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на улица "Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа.
към текста >>
Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред
салона
.
Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях. Димитрина Антонова
Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред
салона
.
След малко вратата на Учителя се отвори и Той дойде към мен. Целунах Му ръка и ми каза: "Къде си ходил, какво правиш, как се подвизаваш? " И ми каза: "Рекох, пазете ги". Аз Го погледнах: "Какво? " - "Беседите, фотографиите, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат".
към текста >>
Както вие сте седнали на столовете в
салона
с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие.
Тая мисъл се е родила преди вековете, още преди създаването на света. Тя е велика проява на Бога, Който ни говори отвътре. Пред мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат истините с човешки думи. Неслучайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат.
Както вие сте седнали на столовете в
салона
с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие.
Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата като форма на словото ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души. Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на Невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас.
към текста >>
Имам частни разговори, които са закрити за общата аудитория, но когато говоря в
салона
, достъп имат всички същества от невидимия свят.
Пред Мен са и много заминали в невидимия свят с неразрешени лични, кармични, родови и обществени проблеми. Те ме питат и чакат за отговор и аз трябва да им го дам. Аз трябва да отговоря и на вашите души, за които вие дори не можете да мислите, поради това, че е прекъсната връзката между вас и собствената ви душа. Тук понякога присъстват незрими пратеници на различни цивилизации на Битието. Затова аз беседвам с всички.
Имам частни разговори, които са закрити за общата аудитория, но когато говоря в
салона
, достъп имат всички същества от невидимия свят.
Аз не зная дали има човек на Земята, който да е говорил толкова много като мене. Аз проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито е присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбиранията ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливия човек, а на Земята съм най- разговорливия.
към текста >>
58.
ОТКРИВАНЕ НА ШКОЛАТА
В
салона
на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител.
Господният Дух на Силите е връз Учителя и Той отваря Школата. Словото Божие се излива върху учениците от 1922 до 1944 г. Школата на Бялото Братство просъществува чрез Словото на Учителя в Сила и Живот двадесет и две години - така, както каза Учителят при нейното откриване. Това ние го проверихме, защото бяхме живи свидетели. "Изгревът" бе създаден заради Школата.
В
салона
на "Изгрева", учениците слушаха Словото на Всемировия Учител.
Бялото Братство и "Изгревът" съжителстваха. "Изгревът" бе дом Господен, защото тук Всемировият Учител Беинса Дуно създаде Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. И тук на Изгрева, ние видяхме лицето на Бога в Слово и в Сила. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхмe предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешна Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя.
към текста >>
Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в
салона
.
Но вече бе много късно. В туй време Учителят почна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества. Първото качество, на което Той държеше най-много, бе точността. Той ни постави задача да идваме в клас с точност до минута. И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат на Изгрева в 5 часа сутринта.
Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в
салона
.
Учителят даде упражнения как учениците да развиват своя вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време. Тези упражнения са описани. На някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева. Биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат с точност до 5 минути. Определи се ден и час за екскурзиите.
към текста >>
Той премина през няколко
салона
и накрая решиха да построят
салон
на улица "Оборище" 14.
Като видяха, че Учителят ни приема, те също ни приеха и започнаха да ни канят на гости в техните големи и хубави къщи. Те се сдружиха с нас. Виждаха, че те си отиват, а ние, младите, идвахме и поемахме тяхната работа. Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото. Общият Окултен клас се събираше в сряда в 5 часа сутринта.
Той премина през няколко
салона
и накрая решиха да построят
салон
на улица "Оборище" 14.
С общи усилия той бе построен, като Общият и Младежкият клас се прехвърлиха там. През 1927 г, след построяването на салона на "Изгрева" и устройване на селището, Общият Окултен клас се провеждаше на Изгрева. Ранното ставане в 3-4 часа през нощта, стана традиция. Във времето, когато наближава изгрева на Слънцето, ние всички, строени на полянката в редици, го очакваме. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание.
към текста >>
През 1927 г, след построяването на
салона
на "Изгрева" и устройване на селището, Общият Окултен клас се провеждаше на Изгрева.
Виждаха, че те си отиват, а ние, младите, идвахме и поемахме тяхната работа. Имаше от тях много интелигентни, знаеха езици, превеждаха окултна литература и постепенно започнаха да печатат Словото. Общият Окултен клас се събираше в сряда в 5 часа сутринта. Той премина през няколко салона и накрая решиха да построят салон на улица "Оборище" 14. С общи усилия той бе построен, като Общият и Младежкият клас се прехвърлиха там.
През 1927 г, след построяването на
салона
на "Изгрева" и устройване на селището, Общият Окултен клас се провеждаше на Изгрева.
Ранното ставане в 3-4 часа през нощта, стана традиция. Във времето, когато наближава изгрева на Слънцето, ние всички, строени на полянката в редици, го очакваме. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме Общ клас, ние бяхме в салона 20 минути преди 5 часа и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума.
към текста >>
Когато имахме Общ клас, ние бяхме в
салона
20 минути преди 5 часа и пеехме, за да се хармонизира обстановката.
С общи усилия той бе построен, като Общият и Младежкият клас се прехвърлиха там. През 1927 г, след построяването на салона на "Изгрева" и устройване на селището, Общият Окултен клас се провеждаше на Изгрева. Ранното ставане в 3-4 часа през нощта, стана традиция. Във времето, когато наближава изгрева на Слънцето, ние всички, строени на полянката в редици, го очакваме. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание.
Когато имахме Общ клас, ние бяхме в
салона
20 минути преди 5 часа и пеехме, за да се хармонизира обстановката.
Мария Тодорова свиреше на хармониума. Тогава не чакаме изгрева на Слънцето, защото сме в клас. В салона всеки си намира място, което му харесва и подхожда. При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя. Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията.
към текста >>
В
салона
всеки си намира място, което му харесва и подхожда.
Във времето, когато наближава изгрева на Слънцето, ние всички, строени на полянката в редици, го очакваме. То не е само за нас едно физическо явление, но има и духовно съдържание. Когато имахме Общ клас, ние бяхме в салона 20 минути преди 5 часа и пеехме, за да се хармонизира обстановката. Мария Тодорова свиреше на хармониума. Тогава не чакаме изгрева на Слънцето, защото сме в клас.
В
салона
всеки си намира място, което му харесва и подхожда.
При тази приятелска атмосфера, която се чувства, всички изпяваме някои песни преди да дойде Учителя. Никой не закъснява, а онзи който закъснее, не се допускаше да влезе и да нарушава хармонията. Това беше желязно правило. Учителят заставаше точно в пет без една минута на катедрата и казваше коя песен да се изпее, след това се казваше молитва. Учителят държеше своето Слово.
към текста >>
59.
СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'
Това стана в един
салон
на "Раковска" и "Граф Игнатиев".
СЪЗДАВАНЕ НА "ИЗГРЕВА" Спомени на ученици Първата неделя на 1920 г. чух за пръв път Учителя да говори.
Това стана в един
салон
на "Раковска" и "Граф Игнатиев".
Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през задна тясна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол. Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна. В това салонче се държаха беседите.
към текста >>
Салонът
беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж.
СЪЗДАВАНЕ НА "ИЗГРЕВА" Спомени на ученици Първата неделя на 1920 г. чух за пръв път Учителя да говори. Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев".
Салонът
беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж.
Влизахме от "Граф Игнатиев" през задна тясна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол. Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска".
към текста >>
В това
салонче
се държаха беседите.
Това стана в един салон на "Раковска" и "Граф Игнатиев". Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през задна тясна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол. Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна.
В това
салонче
се държаха беседите.
Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум, а на него - масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столове. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и го продали.
към текста >>
Имаше прозорци и на трите страни на
салона
към "Раковска".
Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж. Влизахме от "Граф Игнатиев" през задна тясна вратичка и се изкачвахме по една доста стръмна и тясна стълба. Влизахме в широк хол. Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна. В това салонче се държаха беседите.
Имаше прозорци и на трите страни на
салона
към "Раковска".
В средата имаше малък подиум, а на него - масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столове. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи.
към текста >>
Братята бяха купили този
салон
.
Отпред имаше една малка стаичка за Учителя, като приемна. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум, а на него - масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столове.
Братята бяха купили този
салон
.
В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командва според генералския пагон на съпруга си. Защо го продадоха? Че се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях.
към текста >>
След напускането на този
салон
, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 г.
Че се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е била борба за ръководство и влияние. Сега тази двуетажна сграда не съществува и на нейно място е построена многоетажна кооперация. Аз заварих тук Паша и Савка като стенографки.
След напускането на този
салон
, Учителят се връща отново на "Опълченска" 66 и от 1921 г.
продължава публичните Си лекции от 10 до 12 часа зсяка неделя. Те бяха достъпни за всеки, който искаше да слуша. В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си от 1914 г. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 г.
към текста >>
Беседи са държани също известно време в
салона
на радикалите.
В дома на Петко Гумнеров Учителят държи Словото Си от 1914 г. Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 г. от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович.
Беседи са държани също известно време в
салона
на радикалите.
През 1922 г, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев". Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на Младежкия и на Общия окултен клас, когато се отвори Школата. Имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме.
към текста >>
През 1922 г, приятелите наеха
салона
на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев".
Стенограф е Гълъбов. След завръщането Му от заточение през 1918 г. от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите.
През 1922 г, приятелите наеха
салона
на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев".
Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на Младежкия и на Общия окултен клас, когато се отвори Школата. Имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме. Приятелите идваха по-рано.
към текста >>
Вечерно време и в неделя
салончето
беше свободно и Учителят държеше беседите Си.
След завръщането Му от заточение през 1918 г. от Варна, Учителят продължава да държи Словото Си на "Опълченска" 66. Известно време Той говори на приятелите в помещение на шивашкото ателие на сестра Ружа Иванович. Беседи са държани също известно време в салона на радикалите. През 1922 г, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев".
Вечерно време и в неделя
салончето
беше свободно и Учителят държеше беседите Си.
Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на Младежкия и на Общия окултен клас, когато се отвори Школата. Имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите. Беседите започваха по един и същи начин във всички салони, през които минахме. Приятелите идваха по-рано. Бяха облечени много прилично, като за църква.
към текста >>
Беседите започваха по един и същи начин във всички
салони
, през които минахме.
Беседи са държани също известно време в салона на радикалите. През 1922 г, приятелите наеха салона на Германското гимнастическо дружество "Турн Ферайн" на "Гурко" и "Евлоги Георгиев". Вечерно време и в неделя салончето беше свободно и Учителят държеше беседите Си. Там се държаха и неделните беседи, и лекциите на Младежкия и на Общия окултен клас, когато се отвори Школата. Имаше поставена черна дъска, където с тебешир се отбелязваха цифри, имена и се правеха чертежи за онагледяване на лекциите.
Беседите започваха по един и същи начин във всички
салони
, през които минахме.
Приятелите идваха по-рано. Бяха облечени много прилично, като за църква. Повечето бяха скромни хора. Виждала съм двама-трима офицери, които бяха с пелерини и шпаги. Учителят влизаше с Библия в ръка.
към текста >>
През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в
салона
за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас.
Пееха се песните "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш". Тези песни се пееха и след свършването на беседата. Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи". Мелодията и думите на песента действаха успокояващо. Учителят казваше молитвата, изпяваха се песните, след това всички сядаха по местата си и Той започваше да говори.
През 1922-23 г, в дома на сестра Маркова, на ул."Шишман", в
салона
за чужди езици, се четяха лекциите на Младежкия окултен клас.
Учителят започва да прави сутрин разходки с приятелите на края на гората, за да посрещат изгрева на слънцето. Те са го посрещали и на края на боровата гора,зад Семинарията. След като изгряваше слънцето и направим гимнастиките, Той ни говореше. По това време изваждаха рано гевреците от фурните в града и някой от нас купуваше по двадесет геврека, даваше ги на Учителя и Той ги разчупва- ше и ни ги раздаваше на всички. Това ставаше много често - ако се случеха по-малко, ще ни даде по половин геврек.
към текста >>
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени
салонът
и кухнята.
Това място беше записано на имената на седем души. Купено е с братски пари от десятъка. Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме.
Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени
салонът
и кухнята.
Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната. Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен салонът и приемната на Учителя. Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете".
към текста >>
Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен
салонът
и приемната на Учителя.
Вече имахме място, където да ходим. Влизаше се от гората. Мястото беше заградено и имаше една вратичка, през която влизахме. Впоследствие, купихме една нива до него, където по-късно бяха построени салонът и кухнята. Можеше да се минава и от южната страна, не само от източната.
Минавахме през житена нива, там, където по-късно бе построен
салонът
и приемната на Учителя.
Коста Русев беше банкер и зет на Борис Малджиев от Русе. Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива.
към текста >>
На тази нива по-късно бе построен
салонът
.
Той беше купил нива преди това, но не знам по какъв повод я продаде на Братството. Около 1922-23 г, Учителят каза на трите стенографки Паша, Савка и Елена: "Идете с брат Коста Русев и там ще се подпишете". Ние отидохме и се подписахме. Братството купи тази нива. Тя беше записана на имената на трите стенографки.
На тази нива по-късно бе построен
салонът
.
Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме изгрева на слънцето горе и си правехме гимнастиките. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни. Но салонът беше в града. Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14.
към текста >>
Но
салонът
беше в града.
Тя беше записана на имената на трите стенографки. На тази нива по-късно бе построен салонът. Ние ходехме често горе и по-късно нарекохме това място "Изгрев". През годините 1922, 1923, 1924, 1925 посрещахме изгрева на слънцето горе и си правехме гимнастиките. Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни.
Но
салонът
беше в града.
Имаше един брат - Иван Радославов - учител по история, който живееше на "Оборище" 14. Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред
към текста >>
Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи
салон
.
Той беше закъсал със сметките си и имаше някакви задължения. Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията.
Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи
салон
.
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха.
към текста >>
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни
салони
.
Беше се хванал с един предприемач, който се оказа голям и печен мошеник. Пред къщата му имаше свободно място. Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон.
Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни
салони
.
Учителят постъпи по един много интересен начин. Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка".
към текста >>
Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим
салона
?
Радославов пред ложи на Учителя това място, с условие да му платят задълженията. Не го подаряваше това място, а го продаваше на Учителя, за да се построи салон. Тогава ни беше омръзнало да се скитаме от място на място и да търсим разни салони. Учителят постъпи по един много интересен начин.
Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим
салона
?
На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер?
към текста >>
"А кой иска да се построи
салонът
на мястото на Баучер?
Бяхме в клас и Той ни попита: "Е, къде искате да построим салона? На мястото на Иван Радославов или на мястото на Баучер? " Всички мълчаха. Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце.
"А кой иска да се построи
салонът
на мястото на Баучер?
" Само трима си вдигнаха ръцете - двама братя, а от сестрите бях само аз. Беше гласувано за това място и през 1922-23 г. построихме салона на "Оборище" 14. Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа. В този салон сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше.
към текста >>
построихме
салона
на "Оборище" 14.
Учителят каза: "Които са за мястото на Иван Радославов, да вдигнат ръка". Вдигна се гора от ръце. "А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете - двама братя, а от сестрите бях само аз. Беше гласувано за това място и през 1922-23 г.
построихме
салона
на "Оборище" 14.
Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа. В този салон сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше. Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г.
към текста >>
В този
салон
сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше.
"А кой иска да се построи салонът на мястото на Баучер? " Само трима си вдигнаха ръцете - двама братя, а от сестрите бях само аз. Беше гласувано за това място и през 1922-23 г. построихме салона на "Оборище" 14. Там бяха вече младежкият клас, общият клас и неделната беседа.
В този
салон
сестрите ходеха на сестрински събрания в четвъртък и понякога Учителят ги посещаваше.
Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г. на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време.
към текста >>
В
салона
на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г.
Това бяха молитвени събрания. Събирахме се в четири часа следобед и се молехме. Още през 1917 г. на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време.
В
салона
на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г.
до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
към текста >>
Какво стана с този
салон
?
Още през 1917 г. на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г.
Какво стана с този
салон
?
Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът.
към текста >>
Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения
салон
.
на "Опълченска" 66 са правили молитвени събрания и Учителят е ходил и говорил на сестрите, без да Го викат. А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон?
Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения
салон
.
Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели.
към текста >>
Така че
салонът
на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
А на братята е говорил само един път по това време. В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон.
Така че
салонът
на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там.
към текста >>
Разрушиха
салона
, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
В салона на "Оборище" 14 Учителят е говорил от 1923 г. до пролетта на 1928 г. Какво стана с този салон? Брат Радославов се бе свързал с един предприемач, който го излъга, измами го и накрая му взе къщата, заедно с мястото и построения салон. Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов.
Разрушиха
салона
, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация.
През 1926 г. на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на Изгрева осъмнахме, заобиколени от полиция.
към текста >>
Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи
салон
!
Напразиха едно навесче с платно, за да Го предпазва от слънце и дъжд. Наоколо някои седяха на земята, други стояха прави и слушаха беседата. Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ. Обстановка от скромна по-скромна. Голям събор на гола поляна.
Като видяха всичко това, онези, които построиха стаичката за продуктите, казаха: "Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи
салон
!
" Съобщиха идеята на Учителя и Той каза: "Хубаво! " Това беше идея на приятелите, но и метод на Учителя. Той изчакваше идеята да дойде от учениците. През събора в стаичката държахме хранителни продукти. След събора в нея поставиха инструментите, необходими за обработка на нивите на Изгрева.
към текста >>
Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският
салон
.
Тогава разбрахме, че тази стаичка бе необходима за Учителя. Вътре бяха поставени и някои елементарни удобства. Учителят я хареса, есента нареди да се постави печка и остана да зимува тук през зимата на 1926/27 г. През 1927г. Учителят повечето време преспиваше тук.
Беседи изнасяше на улица "Оборище" 14, където бе построен братският
салон
.
Понякога отиваше в стария си дом на ул. "Опълченска" 66 и преспиваше там. Стаичката беше много скромна. Като разбрахме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа. Учителят като влезе, да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него.
към текста >>
Дойде време, когато разрушиха
салона
, разрушиха и къщичката с антрето.
Тъкмо привършвам и Учителят ме пита: "Как върви работата? " Отговарям: "Учителю, завършвам, обаче тъй както мръзне вечерта, през нощта ще стане по-студено. Мазилката може да замръзне и като се размрази да падне". Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна.
Дойде време, когато разрушиха
салона
, разрушиха и къщичката с антрето.
То бе така запазено, както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка. След като 1927 г. бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя.
към текста >>
до 1972 г, когато
салонът
бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка.
Учителят ме погледна: "Ако си я направил с любов, няма да замръзне". А сутринта беше студ с шушулки по покривите, но мазилката не замръзна и не падна. Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал. От 1926 г.
до 1972 г, когато
салонът
бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка.
След като 1927 г. бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя. В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната.
към текста >>
бе построен
салонът
, тази стая стана приемна на Учителя.
Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето. То бе така запазено, както съм го замазал. От 1926 г. до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка. След като 1927 г.
бе построен
салонът
, тази стая стана приемна на Учителя.
В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер. Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на салона и до него залепена една малка къщичка - това е приемната. Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов
към текста >>
Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на
салона
и до него залепена една малка къщичка - това е приемната.
до 1972 г, когато салонът бе разрушен - това са 46 години и не са малко за една мазилка. След като 1927 г. бе построен салонът, тази стая стана приемна на Учителя. В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените. Тук Учителят приемаше посетители и работеше с тях от сутрин до вечер.
Днес всичко това може да го видите на запазени снимки, където се вижда общ изглед на
салона
и до него залепена една малка къщичка - това е приемната.
Дори има снимки на Учителя, застанал пред своята приемна сам или с приятели. Борис Николов След събора през 1926 г, веднъж младежите сме се събрали около празните казани и се чудим каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има?
към текста >>
На следващата година - 1927 г, когато се построи
салона
, Учителят нареди да се построи и кухня.
Ето ти насреща Учителят. Той ни поглежда и пита: "Е, рекох, какво има? " А един от братята отговаря: "Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова гледаме, че в тях няма нищо". Учителят оглежда празните казани и казва: "Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек". След няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят.
На следващата година - 1927 г, когато се построи
салона
, Учителят нареди да се построи и кухня.
Сестрите започнаха редовно да готвят. Дежуряха на групи по един месец. Така се сменяха сестрите всеки месец и всяка група показваше изкуството си да готви. Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продуктите се купуваха, а голяма част от тях изпращаха приятелите от провинцията.
към текста >>
Аз сковах маси и пейки пред
салона
за сядане при общите обеди.
Който няма пари, не пуща. Никой няма да му държи сметка. Това се използваше от бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства - като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си.
Аз сковах маси и пейки пред
салона
за сядане при общите обеди.
Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това. По покана на Учителя през месец юли 1927 г. група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския салон на "Изгрева". Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план.
към текста >>
група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския
салон
на "Изгрева".
На всеки според глада, който има в себе си. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите обеди. Учителят нареди зад масите да се посадят в една редица лешници към 100 броя, които израснаха големи храсти. Общата кухня и столът продължиха през време на цялата Школа, дори и след това. По покана на Учителя през месец юли 1927 г.
група братя и сестри от Айтоския край идват за построяването на братския
салон
на "Изгрева".
Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план. Участници като строители са следните братя: 1. Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг. 2. Слави Тодоров от село Габерово, Бургаски окръг. 3. Георги Йорданов от село Каблешково, Бургаски окръг.
към текста >>
На 19 август 1927 г, Преображение, в 5 часа сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал
салон
, насядали по пода, понеже нямахме още столове.
1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Йорданов. 2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров. 3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев. 4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвали в строителните работи, сестрите работили като общи работници.
На 19 август 1927 г, Преображение, в 5 часа сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал
салон
, насядали по пода, понеже нямахме още столове.
С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива щедро като поток по 2-3 часа, сутринта в 5 часа, в 10 часа преди обед и в 4 часа след обед и е събрано в томчето "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г. Наталия Накова Проектът на салона бе даден от Бертоли. Учителят препоръча да се направят големи прозорци. Те трябваше да бъдат заоблени отгоре.
към текста >>
Проектът на
салона
бе даден от Бертоли.
4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови. Братята участвали в строителните работи, сестрите работили като общи работници. На 19 август 1927 г, Преображение, в 5 часа сутринта всички сме изпълнили новия бял и светнал салон, насядали по пода, понеже нямахме още столове. С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива щедро като поток по 2-3 часа, сутринта в 5 часа, в 10 часа преди обед и в 4 часа след обед и е събрано в томчето "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г. Наталия Накова
Проектът на
салона
бе даден от Бертоли.
Учителят препоръча да се направят големи прозорци. Те трябваше да бъдат заоблени отгоре. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. Учителят в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него".
към текста >>
Цялата източна и южна част на
салона
беше прозорец до прозорец.
С неизразима радост в душите слушаме незабравимото Слово на Учителя, което се излива щедро като поток по 2-3 часа, сутринта в 5 часа, в 10 часа преди обед и в 4 часа след обед и е събрано в томчето "Пътят на ученика" - съборни беседи от 1927 г. Наталия Накова Проектът на салона бе даден от Бертоли. Учителят препоръча да се направят големи прозорци. Те трябваше да бъдат заоблени отгоре.
Цялата източна и южна част на
салона
беше прозорец до прозорец.
Учителят в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него". Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен.
към текста >>
Учителят в една беседа каза: "Няма по-хубав
салон
от нашия.
Наталия Накова Проектът на салона бе даден от Бертоли. Учителят препоръча да се направят големи прозорци. Те трябваше да бъдат заоблени отгоре. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец.
Учителят в една беседа каза: "Няма по-хубав
салон
от нашия.
Вижте колко светлина има в него". Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца.
към текста >>
Отначало много се радвахме на нашия
салон
, но скоро той стана тесен.
Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. Учителят в една беседа каза: "Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него". Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек.
Отначало много се радвахме на нашия
салон
, но скоро той стана тесен.
Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор. В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена. Салонът стана по-дълъг. При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена.
към текста >>
Салонът
стана по-дълъг.
Той беше много акуратен човек. Отначало много се радвахме на нашия салон, но скоро той стана тесен. Тогава се наложи да се разшири по дължина с още два прозореца. Това бе предложение на Бертоли и бяха направени две допълнителни колони от мрамор. В тази част, която се продължи, се направиха две стъпала и се построи допълнително сцена.
Салонът
стана по-дълъг.
При нас винаги имаше концерти и затова ни бе необходима сцена. Пристройката бе направена през 1936 г. Купихме хубаво пиано "Фингер", а след това и малък хармониум, който беше до катедрата на Учителя. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова, която беше завършила Музикална академия. Катедрата беше с размер 130/120 см.
към текста >>
Горницата представляваше една стая над
салона
- 4 на 6 метра.
Преди беседа сестра Мария свиреше на хармониума. Мария заучаваше всяка нова песен и след това отиваше при Учителя и Му показваше каква хармония е сложила. Той изслушваше хармонията и даваше съвети. Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА
Горницата представляваше една стая над
салона
- 4 на 6 метра.
В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва.
към текста >>
Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край
салона
отвън.
Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума, предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ГОРНИЦАТА Горницата представляваше една стая над салона - 4 на 6 метра. В нея имаше легло, маса, бюро и бюфетче. Обстановката, в която живееше Учителят, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства.
Стаичката бе проста и до нея се излизаше по 25-30 дървени стъпала, които се извиваха край
салона
отвън.
Горницата имаше прозорци на изток и юг и малко бал- конче. Имаше антре, където бе сложена голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Зимно време Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето, топлината през отворената врата отопляше Неговата стая. Нямаше чешма, а имаше казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Имаше малко гардеробче за дрехи; малка библиотечка, в която се слагаха най-важните неща.
към текста >>
60.
УЧЕНИЦИ
Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на
салона
, заврян в царевична шума.
Печка нямахме, а братята нямаха и завивки. И така - тримата се завивахме вечер под моя юрган и така прекарахме цялата зима. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга.
Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на
салона
, заврян в царевична шума.
На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката.
към текста >>
Учителят спеше в стаята над
салона
и Той нямаше печка.
А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса. Морето и Дунав замръзнаха и на много борове корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове, постлани с една черга. Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големият студ, прекара под навеса на салона, заврян в царевична шума. На сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа.
Учителят спеше в стаята над
салона
и Той нямаше печка.
Имаше само една грейка, прикрепена на стената с мощност, колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че и на Учителя Му беше студено. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Сестра Магдалина нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите.
към текста >>
Видяхме голяма хубава бяла къща и вътре в един голям
салон
насядали много хора.
Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат. След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата. Тогава пак стана въпрос за стария човек, защото една ученичка каза: "Недей да стъпваш по тревата, защото можеш да настъпиш някоя мравка, нали знаеш, че на края на гората има един старец, който не минава път на мравката". Тогава ние със сестра ми се спогледахме: Кой може да е тоя старец, който не минава път на мравката - да идем да го видим! Един ден отидохме на посоченото място.
Видяхме голяма хубава бяла къща и вътре в един голям
салон
насядали много хора.
На една катедра беше седнал старецът, за когото бяха говорили ученичките. Ние плахо, плахо влезнахме вътре. Някои от присъстващите ни поканиха да седнем. Започнахме да слушаме беседата. Много от изказаните мисли ни харесаха и ние по-късно размишлявахме със сестра ми за различните мисли, които бяхме запомнили.
към текста >>
Като влязохме в
салона
, видяхме, че беше препълнен с хора.
- Иди се разходи, не е лошо. Там е хубаво. Върнах се при приятелката ми и й съобщих решението си да отида с нея. На сутринта мъжът ми излезе рано и аз, като заключвах вратата, се малко разколебах и си казах: "Дали не правя грях пред Христа, че отивам при Учителя Дънов, да слушам Неговата беседа? " Въпреки тази мисъл, аз реших да отида.
Като влязохме в
салона
, видяхме, че беше препълнен с хора.
Даже имаше и отвън, на двора. Тръгнахме по пътеката между столовете. Точно срещу катедрата един момък и едно момиче станаха и ни предложиха местата си на пейката. Като седнахме, първият ми поглед попадна върху катедрата. Така останах закована на мястото си от смайване - видях седнал на катедрата същият старец, който бе ми казал за Библията пред павилиона, когато преглеждах вестниците.
към текста >>
В
салона
беше абсолютно тихо.
Така останах закована на мястото си от смайване - видях седнал на катедрата същият старец, който бе ми казал за Библията пред павилиона, когато преглеждах вестниците. - Невянке, - побутнах приятелката си - този е същият старец, който ми говори за Библията в чекмеджето. Тогава Учителят заговори. Заслушах се с всичкото си същество в това, което казваше. Мисълта, че Той бе говорил с мене, без да ме познава и ми каза нещо, което аз дори бях забравила - че имам Библия в чекмеджето, ме правеше да слушам с особен трепет и внимание.
В
салона
беше абсолютно тихо.
Направи ми впечатление, че Учителят говореше тихо, но аз Го чувах, разбирах и не отделях очите си от Него. По едно време Той спря да говори и като ме погледна, каза: - Тук е дошла една душица, която, когато заключвала вратата си, помислила дали няма да направи грях пред Христа, като дойде тук, за да слуша моята беседа. Не мога да обясня с думи какво преживях в този момент. Бях поразена и същевременно трогната и покъртена от това, че беше спрял Учителят вниманието си върху мене.
към текста >>
песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна
салона
, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна.
Тогава чух да казва: - Плачете, плачете, поливайте си изсъхналите цветя в градината си. Разбрах, че се отнасяше за мене и това още повече ме развълнува. Беседата завърши, Учителят стана. Всички станаха прави, чух да пеят
песента "Аз мога да любя, добър да стана, аз мога да обичам, силен да стана..." После прочетохме "Отче наш", Учителят напусна
салона
, а аз все още стоях, без да мога да се помръдна.
(Невена Неделчева: Из живота на сестра Донка Д. Станкова) Сестра П. разказва: Мъжът ми се помина. Изпаднах в бедност. Отникъде помощ, но аз не изгубих своята вяра и упование в Бога.
към текста >>
Там видях
салон
, почти пълен с посетители.
Запомних думите без да ги разбера, но все пак аз тръгнах да търся този път, защото очаквах, че тъкмо чрез него ще намеря пари, от които имам такава голяма нужда. Намерих игрище "Юнак" и попитах поста: "Къде е пътят за дъновистите? " И преди още да бях се изказала, той ми посочи пътя нагоре. Тръгнах по шосето нагоре през гората и незабелязано стигнах до квартала зад гората, който се нарича "Изгрев". Влизаха хора, идващи от града, влязох и аз в двора.
Там видях
салон
, почти пълен с посетители.
Влязох вътре и застанах до червената мраморна колона. Загледах се в оня, който говореше, в чието лице аз познах стареца, който бе ми се явил оная заран в стаята, но с тази разлика, че сега старецът беше облечен вместо с шаечни дрехи, с европейско облекло. Попитах стоящите до мен кой е той. Отговориха ми: "Учителят." В този момент Учителят се обърна към мен с думите: "Вие сами не сте дошли, вас Господ ви е довел тук." Спомням си, че Учителят говори за значението на страданията, които думи моята жадна душа прие като балсам. Тръгнах по пътя да търся пари, а намерих най-важното, което малцина са намерили - аз намерих Учителя.
към текста >>
Големият
салон
на Изгрева, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г.
Бихте ли приели някои? " Само дядо Благо каза "Аз". Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад. Елена Андреева
Големият
салон
на Изгрева, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г.
Дойде есента. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища. Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят печката и кюнците. Върнах се едва привечер.
към текста >>
Трябваше да се помисли и за отоплението на
салона
.
Никой друг не се обади. А мен ми се видя страшно като ад. Елена Андреева Големият салон на Изгрева, в който Учителят щеше да държи беседите, беше готов към края на лятото на 1927 г. Дойде есента.
Трябваше да се помисли и за отоплението на
салона
.
По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища. Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят печката и кюнците. Върнах се едва привечер. Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред салона. "Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката?
към текста >>
Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред
салона
.
Дойде есента. Трябваше да се помисли и за отоплението на салона. По това време за отопление на помещения се използваха печки тип "Перник", които горяха с дърва и въглища. Точно в този момент, ми се наложи да отида по неотложна работа в града и затова помолих някои братя, да поставят печката и кюнците. Върнах се едва привечер.
Гледам печката поставена, кюнците наредени, но братята посърнали, бяха унили и седяха с наведени глави, приклекнали вън пред
салона
.
"Какво има, какво е станало, поставихте ли добре печката? " Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва.
към текста >>
Влязох в
салона
, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката.
" Запитах ги бързо аз, защото разбрах, че нещо се е случило. Най-после един от тях, хленчейки, каза: "Абе, то я поставихме, поставяхме я цял ден. Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това.
Влязох в
салона
, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката.
Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка. Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в салона. Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни.
към текста >>
Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в
салона
.
Но Учителят идваше и все беше недоволен от поставянето й". От многото случаи, които съм имал при работа с Учителя, всякога съм разбирал, че Той държи всичко да се върши най-прецизно и безупречно, без никакви пропуски, по всичките правила да бъде, както Той често обичаше да казва. Разбрах, че братята са направили някакъв пропуск, без да могат да разберат това. Влязох в салона, внимателно разгледах печката и наредените кюнци и видях, че един от кюнците е неправилно поставен - обърнат е и ще пуши оттам, щом се запали печката. Те много пъти са ги слагали, но не са могли да забележат грешката си, която на пръв поглед беше незначителна, затова всякога са ги поставяли с тази грешка.
Поправихме грешката и когато всичко беше готово, Учителят влезе в
салона
.
Една топла усмивка грейна на лицето Му и с мек, тих глас каза: "Сега е добре". След това като посочих грешката на приятелите, които бяха вече ободрени и радостни, че този път успяхме, всички с усмихнати лица промълвиха: "Толкова малък пропуск, а цял ден ни измъчи". За ученика малките и големите пропуски са еднакво важни. Николай Дойнов След като пораснаха плодните дръвчета и започнаха да цъфтят, някой подхвърли идеята да се закупят няколко кошера.
към текста >>
А Иван Радославов след като загуби
салона
на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева.
Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално; другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение в акростих като началните букви погледнато отгоре надолу, дават следното изречение "Петър Дънов е лъжепророк". Това стихотворение се публикува, но до края на годината той се помина. На следващата година Лазар Котев, който беше богаташ и книгоиздател фалира. Той впоследствие се обяви срещу Учителя.
А Иван Радославов след като загуби
салона
на "Оборище" и къщата си, след като обраха парите му, дойде да живее в една барака на Изгрева.
Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Накрая, ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си и казваше: "Ето един, който се опита да коригира Божественото! " Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение.
към текста >>
Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната,
салона
, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!
Две сестри се караха за оградата, която делеше дворните им места. Голяма врява вдигнаха. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство".
Той посочи с ръка целия "Изгрев'' - поляната,
салона
, малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!
" След като Учителят си замина, сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Борис Николов Откъде се пръкна тоя човек и дойде на Изгрева, аз не знам. Беше пакостлив човек.
към текста >>
Когато започна да се строи
салона
през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ.
Трябва да преминат от него в духовното съзнание и чак тогава да преминат в свръхсъзнанието или Космическото състояние на съзнанието, което е пътят на ученика. Дотогава има дълъг път да се извърви от тези души. А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова
Когато започна да се строи
салона
през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ.
Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август. Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци. Та онези, които построиха салона на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в
към текста >>
Учителят седеше пред катедрата в новопостроения
салон
и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци.
А всяка душа е лъч от светлината на Бога. И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август.
Учителят седеше пред катедрата в новопостроения
салон
и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци.
Та онези, които построиха салона на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки.
към текста >>
Та онези, които построиха
салона
на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
И всяка душа е ценна за Бога." Мария Тодорова Когато започна да се строи салона през 1927 г., на Изгрева изневиделица се изсипаха 20-30 братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят ден и нощ. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август. Учителят седеше пред катедрата в новопостроения салон и изнасяше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци.
Та онези, които построиха
салона
на Изгрева, не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
Група от Изгрева веднъж посети техния събор. Бяха приети сърдечно в братската градина в Айтос. Направило им впечатление, че братята дошли с черни потури, с бели ризи и с червени пояси, а сестрите били със сукмани и бели забрадки. А софиянци били с градски дрехи - контраст по всички правила.
към текста >>
61.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на
салона
и готвене в кухнята през наближаващата зима.
От този момент почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове. Николай Дойнов Учителят знае за всеки опасностите, които грозят живота му.
Той дава пари на брат Ради и му поръчва да намери брат Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища за отопление на
салона
и готвене в кухнята през наближаващата зима.
Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава задачата, дадена от Учителя. Той веднага се съгласява, взима парите и отива на гарата. Тогава, по време на войната, не беше лесно да се купи вагон с въглища. Николай има много познати. Купува въглища, наема няколко каруци и ги докарва и стоварва при бараката за въглища до "Парахода".
към текста >>
Николай Дойнов и брат му Стефан застават на вратата на
салона
и не пущат Никола Антов на беседа.
През същия ден извадих парче алуминий, ръбато с остри върхове, голямо колкото малък орех от устата си, без да ми е направило някаква повреда. След още два дни, бях изписан от болницата, имах само рани по лицето и ръцете, но те скоро минаха и не остана нито следа от тях. Николай Дойнов След заминаването на Учителя, в Братството стават разправии. Не приемат отчета на Антов и Коста Стефанов.
Николай Дойнов и брат му Стефан застават на вратата на
салона
и не пущат Никола Антов на беседа.
Той се ядосва много и казва, че ще им покаже кой е. Няколко дни след тази случка, в дома на Николай идва милиция, прави му обиск и му конфискуват 120 милиона лева, намиращи се в жилището му. Веднага го изпращат в Белене. Интернираните са голяма група и като слизат от влака, ги посреща конна милиция, която с камшици и бой ги закарва в лагера. Там всеки лагерист трябва да изкопае два кубически метра пръст, непосилна норма за Николай.
към текста >>
62.
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Още бяхме в
салона
на "Турнферайн".
МАГДАЛЕНА ПОПОВА
Още бяхме в
салона
на "Турнферайн".
Както говори Учителят, изведнъж излиза една сестра от мястото си и се хвърля в нозете Му. Той се наведе към нея и с много благ глас й каза: "Станете, идете си на мястото". Тя постоя така малко. Той пак й повтори, тя се надигна и си отиде на мястото. След това дойде в Братството.
към текста >>
Един летен ден се хранехме вън на масите пред
салона
.
Той му каза така: "Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребий. И който, където му се падне, там да седне." Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребий и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което седеше тя до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и вземаше нещо от чинията на Учителя и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребия и мирувахме.
Един летен ден се хранехме вън на масите пред
салона
.
Пред Учителя освен яденето, бяха сложили една салата от чушки и домати. Магдалена, както седеше до Учителя, крадешком ловко, посегна и грабна една чушка от салатата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста, почна да пищи и плюе на земята, потекоха й лиги и сълзи обилно. Учителят се превиваше от смях, както и всички присъстващи. След тази весела случка Учителят каза: "Аз съм най-големият мъченик между вас".
към текста >>
Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в
салона
на Изгрева.
Ние стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея. И щяха да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образът на Учителя за нас беше свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и от устата й се сипеха хули срещу Него.
Накрая не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани да идва в
салона
на Изгрева.
Бяха се определили и дежурства. Онзи, който я зърне, че идва на Изгрева, трябваше да я изгони. Планът бе готов. Само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: "Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място.
към текста >>
63.
ИГНАТ КОТАРОВ
Аз съм присъствала на един скандал, който той направи на излизане от
салона
.
Игнат се бореше малко с Учителя, възразяваше, опонираше на Учителя. Но Учителят му каза веднъж: "Игнате, внимавай, аз съм кредитирал за тебе. Ако си махна кредита? " И не довърши повече. Аз изтръпнах като чух това.
Аз съм присъствала на един скандал, който той направи на излизане от
салона
.
Възразяваше на Учителя. Да възразяваш на Учителя, невежество е това. Елена Андреева Игнат Котаров беше в нелегалната комунистическа група и по негови лични признания, Учителят на няколко пъти го е спасявал от разстрела или бесилото. Но Игнат си беше Игнат и толкова - не можеше да се промени човек, дори и да иска, макар че се намираше в Школата на Учителя.
към текста >>
64.
РАДИ ТАНЧЕВ
Даже ми разказваше, че не е спал в стаята си, а е спал пред
салона
долу, пред вратата, на цимента.
Когато тръгвахме за Рила, Той ще каже: "Ради, ще останеш ли да пазиш Изгрева? " - "Да, Учителю! " Защото беше верен човек. Когато бяха бомбардировките, пак му каза: "Ради, ти ще останеш ли да пазиш Изгрева? " Той остана пак.
Даже ми разказваше, че не е спал в стаята си, а е спал пред
салона
долу, пред вратата, на цимента.
Пазел е салона да не влезе някой в него. Тогава Изгревът е бил изпразнен, градът също, само крадци са сновяли през нощите да обират вещи по разрушените къщи. Елена Андреева Брат Ради беше снажен, добре сложен човек с много хубаво оформена глава, но беше абсолютно неграмотен. Едва пишеше "Бог е Любов".
към текста >>
Пазел е
салона
да не влезе някой в него.
" - "Да, Учителю! " Защото беше верен човек. Когато бяха бомбардировките, пак му каза: "Ради, ти ще останеш ли да пазиш Изгрева? " Той остана пак. Даже ми разказваше, че не е спал в стаята си, а е спал пред салона долу, пред вратата, на цимента.
Пазел е
салона
да не влезе някой в него.
Тогава Изгревът е бил изпразнен, градът също, само крадци са сновяли през нощите да обират вещи по разрушените къщи. Елена Андреева Брат Ради беше снажен, добре сложен човек с много хубаво оформена глава, но беше абсолютно неграмотен. Едва пишеше "Бог е Любов". Той беше градинарят на Братството и понеже беше силен, отиваше на големия пазар, закупуваше продукти за храна на Изгрева и ги доставяше.
към текста >>
Но служителката в
салона
упорства.
Но те бързат и накрая се добират до залата. Показват си билетите. Пропускат ги и искат да ги сложат по-встрани, защото брат Ради е одърпан и мръсен. Но се намира случайно един брат, който ги вижда и се застъпва за тях да си заемат местата. А техните места са на втория ред и то в средата - там, където е висшата аристокрация с онези дами и господа с официалните тоалети и костюми.
Но служителката в
салона
упорства.
Не иска да ги сложи в средата, защото ще стане скандал - брат Ради е в дрипи. По едно време тя се усеща и пита: "А, бре, на вас кой ви даде тези билети? " Ради отговаря: "Господ ни ги даде! " - "Ами като Господ ви ги даде, не можа ли да ти каже да се облечеш като човек? " Но Ради не се предава: "Господ на лице не гледа.
към текста >>
" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в
салона
".
" Брат Ради я поглежда, иска да се обиди, но като гледа Учителят как се смее и той накрая се засмива. След този случай никога никой не дръзна да се подиграва на увисналите панталони на брат Ради и на неговите груби от работа ръце. Те видяха и чуха какво има в него и как той го изрази с обикновени думи, толкова ясно, точно и достъпно - нещо, което никой не можеше да направи. Мнозина от приятелите след това отидоха и гледаха същия балет. Върнаха се и споделиха с Учителя: "Учителю, и ние бяхме на същия балет, но онова, което брат Ради е видял и разказа, ние не видяхме!
" Учителят се усмихна и каза: "Ако бяхте го видели чрез очите на брат Ради, щяхте, ако не друго, то поне да преброите колко са полилеите и колко са столовете в
салона
".
Онези приятели свиват рамене и мълчат. Учителят продължава: "За да видиш нещо, трябва да имаш очи. За да запаметиш нещо, трябва да имаш вътрешни очи. За да проумееш нещо, трябва да има връзка между твоите вътрешни очи и твоето съзнание. А да разкажеш какво си видял и чул, тази връзка трябва да бъде действена и по нея да протича живот.
към текста >>
65.
МИЛКА ГОВЕДЕВА
Препълнен е
салонът
.
род. 1912 г. От леля ми бях чула, че Игнат Котаров апострофирал Учителя. И аз искам да го апострофирам! Да каже, защо заблуждава народа. Отивам един неделен ден на беседа, влизам, и Учителят, както говореше, само леко ме погледна и продължи да говори.
Препълнен е
салонът
.
Аз се поогледах къде да седна, но нямаше място и таман да се обадя, и почна да ми става лошо. Лошо, лошо, лошо, ще падна. Търся място да седна, няма място и трябваше да изляза навън. Ама така ми е лошо, че трябва да легна. И стоях легнала, докато свърши беседата.
към текста >>
66.
СТАРАТА ПОПОВА
Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в
салона
.
Наричахме я старата Попова и така остана името й през време на Школата. Тя беше най-възрастната сестра по това време - беше на 75, че стигна 80 години. Но тя беше яка и стар, непоклатим дух бе в нея, много бойка и с пълна вяра в Учителя. Старата Попова отиваше на беседа и слушаше Учителя. По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет.
Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в
салона
.
Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева.
към текста >>
Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия
салон
.
Старата Попова отиваше на беседа и слушаше Учителя. По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет. Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните.
Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия
салон
.
Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
към текста >>
Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от
салона
.
По някое време ставаше и започваше да маха с ръце, да прави едни вълнообразни движения като си огъва ръцете по всички посоки, като че ли уж се моли, уж играе балет. Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон.
Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от
салона
.
Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно.
към текста >>
Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от
салона
и от Изгрева.
Понякога си служеше с краката и заемаше най-различни пози, като с това поведение пречеше на другите около нея, а и на всички в салона. Че пречеше и на Учителя, това се подразбираше. Когато ние пеехме песни на Учителя преди да започне беседата, както и след свършването й, тези нейни движения следваха ритъма на песните. Но това нейно деяние беше нетърпимо за всички - не можехме да я гледаме, защото с поведението си ни дразнеше, пречеше ни да слушаме, отклоняваше вниманието ни и чрез нея се създаваха дисхармонични състояния в самия салон. Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона.
Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от
салона
и от Изгрева.
Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя.
към текста >>
Започнаха да идват любознателни граждани в
салона
, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно.
Тогава братята отидоха при Учителя и поискаха разрешение да я махнат от салона. Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове.
Започнаха да идват любознателни граждани в
салона
, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно.
Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки.
към текста >>
Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в
салона
, слушайки Учителя.
Един брат каза, че ще я хване и ще я изхвърли от салона и от Изгрева. Учителят го изгледа и каза: "Оставете я. Тя ни пази от любопитните и от света". Това изказване на Учителя бе предадено на всички, което трудно бе за схващане от самото начало, защото ние се срамувахме от нея и от себе си, че я търпим и че има такъв човек в нашите редове. Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно.
Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в
салона
, слушайки Учителя.
Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини. Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в салона попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки. После те ни се усмихваха подигравателно.
към текста >>
Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в
салона
попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки.
Започнаха да идват любознателни граждани в салона, особено в неделя от 10 часа, когато те биваха допускани свободно. Любопитните граждани, дошли да чуят Учителя, поглеждаха старата Попова и нейните редовни номера, оглеждаха я и се чудеха как ние я търпим, застанали напълно невъзмутими и сериозни в салона, слушайки Учителя. Те гледаха, че някакъв стар човек с брада говори за неща, които изобщо не разбираха и си тръгваха, отиваха в града и разправяха след това, че там горе при дъновистите всички са луди, ненормални и откачени като старата Попова. Беше ни много срам заради нея и от онези наши близки от града, които идваха да чуят за пръв път Учителя. А ние имахме връзка със света, бяхме студенти, някои работеха в града, имахме познати и роднини.
Там пред тях ние говорехме за Новото учение, за Учителя и за новата епоха, а те като идваха тук, за да видят това Учение, в
салона
попадаха на старата Попова, която, станала, си движеше ръцете в различни посоки.
После те ни се усмихваха подигравателно. Мария Тодорова Старата Попова беше болна и Учителят я изцели. Целия този случай Той го разказа на една съборна беседа на 23 август 1925 г. и се намира на стр.
към текста >>
67.
СИМЕОН АРНАУДОВ
Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред
салона
на Изгрева.
Аз се съгласих, беше ми приятна, пък и беше хубавичка и защо да не се разходим на чист въздух сред природата? Как стана така, не зная, но направо ме съблазни и след малко беше в обятията ми и след още малко бяхме на тревата и се обладахме чрез плът в човешка страст и обладание. Бурята на обладанието премина и изведнъж почувствах, че падам от висините, стремглаво се насочвам към низините, оттам земята се отвори и аз полетях и се озовах в ада. Беше невероятно усещане и преживяване - да се сгромолясаш от висините в пропастта на живота си. Само за минути се смени състоянието ми от онзи, който летеше във висините, в онзи, който бе паднал и аз тръгнах като най-нищожен човек на земята.
Преминах 600 метра и се намерих на поляната и пред
салона
на Изгрева.
Нещо в мене говореше: "Учителят, Учителят". Аз тръгнах да Го търся, намерих Го и паднах в краката Му и започнах да ги целувам: "Учителю, аз съгреших! Спах с една жена и паднах в ада. Аз съм най-грешният човек на света, аз съм нищожество и едно голямо нищо". Той се наведе и ме повдигна: "Симеоне, този път какво си направил?
към текста >>
68.
ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
По този начин
салонът
се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека.
А за Лулчев и групата му казваше: - Вече цели десет години се боря против тия духове, които са духове на черната ложа. Някога оставям лампата си да свети цяла нощ! Мария Милева Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси.
По този начин
салонът
се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека.
Един ден, сряда, Учителят слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас. В салона няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори. Учителят излиза и се оглежда. Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда.
към текста >>
Един ден, сряда, Учителят слиза в
салона
, за да държи лекция на Общия Окултен Клас.
- Вече цели десет години се боря против тия духове, които са духове на черната ложа. Някога оставям лампата си да свети цяла нощ! Мария Милева Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси. По този начин салонът се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека.
Един ден, сряда, Учителят слиза в
салона
, за да държи лекция на Общия Окултен Клас.
В салона няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори. Учителят излиза и се оглежда. Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда. Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си.
към текста >>
В
салона
няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори.
Някога оставям лампата си да свети цяла нощ! Мария Милева Любомир Лулчев беше създал една група от братя и сестри в Братството и в началото всички от групата започнаха да ходят при него, за да им говори по духовни въпроси. По този начин салонът се изпразни и при Учителя останаха 3-4 човека. Един ден, сряда, Учителят слиза в салона, за да държи лекция на Общия Окултен Клас.
В
салона
няма никой - всички отишли при Лулчев да им говори.
Учителят излиза и се оглежда. Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда. Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си. Къде си тръгнал?
към текста >>
Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към
салона
, влиза вътре и сяда на един стол.
Точно по това време брат Ради минава покрай Учителя и бърза, бърза и той да отиде при Лулчев. Подминава Учителя, все едно, че не Го вижда. Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си. Къде си тръгнал? " Кзал му това три пъти.
Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към
салона
, влиза вътре и сяда на един стол.
Седи, смирено мълчи и чака. След малко се задава една върволица от братята и сестрите и сконфузено влизат в салона. Изпълват салона и Учителят започва да държи редовната си беседа. А преди това отивали при Лулчев, като дори и стенографките Паша, Савка и Елена са били там. Защо са ходили там ли?
към текста >>
След малко се задава една върволица от братята и сестрите и сконфузено влизат в
салона
.
Учителят го настига, хваща го за ревера на палтото, раздрусва го с двете си ръце и му вика: "Брат Ради, влез в себе си. Къде си тръгнал? " Кзал му това три пъти. Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към салона, влиза вътре и сяда на един стол. Седи, смирено мълчи и чака.
След малко се задава една върволица от братята и сестрите и сконфузено влизат в
салона
.
Изпълват салона и Учителят започва да държи редовната си беседа. А преди това отивали при Лулчев, като дори и стенографките Паша, Савка и Елена са били там. Защо са ходили там ли? Защото ги замотава, беше ги завладял отвътре. Постепенно Учителят ги откъсва от него.
към текста >>
Изпълват
салона
и Учителят започва да държи редовната си беседа.
Къде си тръгнал? " Кзал му това три пъти. Брат Ради се връща и полека, полека се запътва към салона, влиза вътре и сяда на един стол. Седи, смирено мълчи и чака. След малко се задава една върволица от братята и сестрите и сконфузено влизат в салона.
Изпълват
салона
и Учителят започва да държи редовната си беседа.
А преди това отивали при Лулчев, като дори и стенографките Паша, Савка и Елена са били там. Защо са ходили там ли? Защото ги замотава, беше ги завладял отвътре. Постепенно Учителят ги откъсва от него. Останаха при него една малка група около 10-15 човека.
към текста >>
Учителят накрая го изобличи пред всички ни в
салона
на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време.
Аз се въздържах и с никого не споделях това, което той ми казваше за разговорите си с царя. Дори съм му го съветвала това да не го разказва на никого, но може би амбицията му го караше да говори сериозни неща на места, където не трябва. Изглежда се ласкаеше, че царят го вика и иска съвети от него. Елена Андреева Когато Любомир Лулчев стана съветник на царя, той провеждаше своя политика и освен това беше голям германофил.
Учителят накрая го изобличи пред всички ни в
салона
на "Изгрева", а той стоеше прав през цялото време.
Учителят говореше строго за това, което той по своя воля бе направил. С една дума, той не предаваше думите на Учителя, а ги преобръщаше така, както той мислеше и по свое усмотрение. Учителят заяви тогава: "Това, което трябваше да се каже на царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се казва.. И онзи който предаваше, беше предупреден за това." Ето там беше цялата трагедия, както за царя, така и за българския народ, защото непослушанието на Лулчев към Учителя доведе от своя страна и до непослу- шание от царя към Учителя. Накрая царят заплати с живота си и с короната си, а българският народ заплати с драматична развръзка в своята история. След това дойде и трагедията за Братството, защото заради Лулчев комунистите подгониха Братството.
към текста >>
Накрая ми каза: "При мене бяха дошли четирима души в
салона
.
Аз излязох, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Бях свободен и си тръгнах. Първата ми грижа бе да отида при Учителя на Изгрева. Там беше Савка Керемидчиева. В присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко подробно.
Накрая ми каза: "При мене бяха дошли четирима души в
салона
.
Двамата бяха от лявото посещение, а другите двама от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. Аз им казах: "Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ от фашистите ви очаква". Те много добре ме изслушаха, след това си отидоха." След като ни арестуваха, Невена Неделчева, приятелката на Лулчев, донесла едно одеало да го занесат на Лулчев.
към текста >>
69.
ТЕМЕЛКО СТЕФАНОВ
Събра се народ, напълни се
салона
, почнаха да пеят.
Къде ни си повел? " Пак той казва: "Търпете". На пейките седиме, вода тече от нас. Измръзнахме. Току дойде една жена при нас и каза: "Братя, заповядайте! " Симеон вика: "Хайде да идеме по тая жена, да видим какво има там." И тъй, тя напред, ний по нея и седнахме на първите столове в една стая.
Събра се народ, напълни се
салона
, почнаха да пеят.
По едно време току дойде Учителят. Всички станаха на крак, изкараха молитвите и Учителят започна беседа. Най-напред почна по наш адрес, как тютюнът трови хората, как пиенето разваля домовете, как оголяват децата и свърши по отношение на нас и тогава започна друга беседа Учителят. Като свърши беседата, всички започнаха да си излизат и ние си излезнахме. Мокри отидохме, мокри се върнахме, защото пак валя дъжд, но никой не се разболя.
към текста >>
70.
СПИРИТИЗЪМ
А там, в
салона
, е за по-простите и по-обикновените.
Започнах редовно да посещавам събранията и. Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали.
А там, в
салона
, е за по-простите и по-обикновените.
Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече:
към текста >>
А физическият Учител ще си говори в
салона
на по-обикновените слушатели.
- Ти си най-културната от всички. Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори.
А физическият Учител ще си говори в
салона
на по-обикновените слушатели.
Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях,
към текста >>
Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и
салонът
почна да се изпразва, защото повече не ходехме там.
Искам от тебе да ми доведеш всички по-будни братя и сестри от Изгрева. Това е извънредна висша школа за напреднали. А там, в салона, е за по-простите и по-обикновените. Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели.
Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и
салонът
почна да се изпразва, защото повече не ходехме там.
Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече: - И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че салонът се изпразни и аз нямам на кого да говоря! Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях, - Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта?
към текста >>
- И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че
салонът
се изпразни и аз нямам на кого да говоря!
Аз се малко изненадах, защото зная, че Учителят не обича да прави комплименти, но не се замислих много, а се зарадвах и търча от сестра на сестра, от брат на брат - да ги убеждавам да влязат в тази извънредна висша школа само за избраници, на които говори Учителят духом - Духът говори. А физическият Учител ще си говори в салона на по-обикновените слушатели. Мнозина полека-полека преминаха към "висшата школа" и салонът почна да се изпразва, защото повече не ходехме там. Но на Учителя не казвахме нищо. Един ден Учителят ме извика в стаята Си и без да съм Му казала нищо, без да Му е казал никой друг, вдигна пръст и много строго ми рече:
- И понеже ти си най-културната, давам ти задача да ми върнеш веднага всичките ученици, които заведе там, че
салонът
се изпразни и аз нямам на кого да говоря!
Аз се стреснах и като че ли изведнъж отрезнях, - Ама, Учителю, не сте ли Вие, който ме накарахте да ги заведа и който ни говорите вторник вечер същото, което говорите и в сряда сутринта? - Не, не съм аз! Зная го аз кой е! Той е мой враг, който работеше чрез Стойчев, сега чрез Лулчев, чрез Маркова.
към текста >>
Салонът
се напълни веднага пак и "висшата школа" се затвори.
Зная го аз кой е! Той е мой враг, който работеше чрез Стойчев, сега чрез Лулчев, чрез Маркова. Той ми краде Словото и учениците. Аз се смутих и засрамих и обещах да поправя грешката си. И почнах пак от брат на брат и от сестра на сестра да казвам думите на Учителя.
Салонът
се напълни веднага пак и "висшата школа" се затвори.
Да не вярвате на медиумите! Те са врата, през която много пакостливи духове влизат и могат да заблудят човека и да му напакостят. Спомням си, когато веднъж в беседа Учителят каза:"3абранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и сами те да се занимават с медиумство." Всеки ученик трябва сам да развива интуицията си, ясновидството си, да разработва своите духовни способности, а така, като уповава на разни ясновидци и медиуми, той не работи върху себе си, чака наготово и се спъва. Мария Милева
към текста >>
Обед в малкия
салон
.
Тая ми способност постепенно атрофира. Впрочем не преуспя и уредникът на сеансите, брат Стойчев. Той се залови да гори въглища от горите на Странджа и да ги праща в Турция, заболя от рак и наскоро почина. Мария Милева 1944 година.
Обед в малкия
салон
.
След обеда Учителят каза: - Някои не вярват, че има духове. За да се уверят, правят сеанси. В Русе пред един сеанс от 25 души духът на бабата на присъстващата учителка влиза в нея и тя започва да удря с юмрук по масата с думите: "Искам да ме учите, искам да ме учите! " Това продължавало два часа.
към текста >>
71.
ЖЕНИТБА
Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в
салона
.
Трябваше да уча урокът си за търпението цели 42 години. Научих го. И благодаря на Учителя и на Бога, че всичко изтърпях. Мария Райчева На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка.
Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в
салона
.
Повечето пъти пеехме в салона, в столовата преди хранене, както и след хранене. Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Ние живеехме в града в различни квартали. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили".
към текста >>
Повечето пъти пеехме в
салона
, в столовата преди хранене, както и след хранене.
Научих го. И благодаря на Учителя и на Бога, че всичко изтърпях. Мария Райчева На "Изгрева" имаше една сестра - доктор Давидова, беше детска лекарка. Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона.
Повечето пъти пеехме в
салона
, в столовата преди хранене, както и след хранене.
Особено тържествени бяха концертите след общ обед. Ние живеехме в града в различни квартали. Веднъж аз вървях по Дървенишкото шосе за града. Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз запитах: "Защо, сестра, така мислите?
към текста >>
Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред
салона
, като че ли чакаше мен.
Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети. Разделихме се в Берлин и се върнахме в София - кой както знае и както може, но не заедно. Аз се върнах в София, но ме бе срам да отида на "Изгрева". Срам ме бе затова, че декларирах, че ще си отстъпваме, ако има някакъв конфликт за нещо.
Въпреки моя срам, аз отидох на "Изгрева" и какво беше моето учудване, когато видях Учителя да стои пред
салона
, като че ли чакаше мен.
От срам не знаех къде да гледам. Но отидох при Него и Му целунах ръка. Той строго ме попита: "Какво ще кажете? "- "Учителю, разделихме се." - "Нали ти каза, че щеше да отстъпваш? " Аз не знаех къде да се дяна, потънах от срам в земята.
към текста >>
72.
НЕПОСЛУШАНИЕ
Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това
салонът
на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен.
По този повод много приятели платиха скъпо за своето непослушание с личните си имоти. Когато отиваха да питат Учителя как да си разрешат въпросите с тях, след като получаваха съвета Му, правеха точно обратното, понеже смятаха, че Той не разбира от материални въпроси. Те си платиха за непослушанието със своите имоти, като ги загубиха! Но тук се касаеше за Братството, за братски имоти, за построяване на "Изгрева" и те нямаха право да проявят това своеволие. А го направиха.
Ето пример с Иван Радославов, който бе загубил от един мошеник-предприемач къщата си, дворното място и след това
салонът
на "Оборище" 14 трябваше да бъде разрушен.
Отива той със своя адвокат при Учителя за съвет. След като адвокатът излиза от стаята на Учителя, започва да се кара на Иван Радославов: "Радославов, като имаш такъв умен човек, който да знае по-добре от мен всички закони, защо не си дошъл да Го питаш какво да правиш, а си се оставил в ръцете на онзи мошеник да те изиграе. И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно!
към текста >>
Представителни бяха само
салонът
и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия.
И сега ме водиш пред Него и аз да се червя, като Го слушам колко много знае и че моето адвокатство нищо не струва пред Него! " Брат Радославов мълчи, но беше почтен, та после разказа това пред всички. Но беше късно! Поради това неразбиране и непослушание раздробиха "Изгрева" на малки парчета и се получи една цигания. Не беше представително селището на "Изгрева".
Представителни бяха само
салонът
и столовата, защото се поддържаше чисто, както и полянката, на която играехме Паневритмия.
Но частните къщи и бараки не бяха представителни. Онези, които имаха повече пари и вкус, построиха хубави жилища. А всички, които бяха бедни, си бяха построили бараки. Те не се поддържаха добре и понякога представляваха срамна картина. През 1926 г, освен приемната на Учителя, бяха построени четири-пет къщички-бараки, широки два до три метра.
към текста >>
Дошли на Изгрева, седнали на столове в
салона
, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено.
Нашият влюбен момък не скланял, но нали бил беден, харесало му предложението на неговия брат, та като се ожени за богатата жена, да му премине животът като по калдаръм. Той се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици, той споделил бедата си с една наша сестра. Тя му казала, че ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да зададе мислено своя въпрос на Учителя и Той ще му отговори. Младият момък бил много свенлив и го било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговорът на Учителя може да го чуят спокойно всички.
Дошли на Изгрева, седнали на столове в
салона
, беседата започнала и нашият момък задал своя въпрос на Учителя мислено.
По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: "Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома, понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома, богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа това: който си играе с онзи, който го обича, той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня, палеж прави.
към текста >>
Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в
салона
на трапезарията, в която се хранехме.
Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти, и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор.
Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в
салона
на трапезарията, в която се хранехме.
Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище. Изведнъж гледам през прозореца на салона, че Учителят излиза от стаичката Си. Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него.
към текста >>
Изведнъж гледам през прозореца на
салона
, че Учителят излиза от стаичката Си.
Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители. Всички с голям интерес и оживление започнахме да ги разглеждаме и то най- вече от френологично гледище.
Изведнъж гледам през прозореца на
салона
, че Учителят излиза от стаичката Си.
Веднага блесна в мене идеята да отида и да Го попитам за тях. Грабнах картичките и тичешком - право при Него. Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и запитах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? "
към текста >>
" Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред
салона
, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите.
Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди години". Погледнах отново картичките, но вече с други очи, след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: "Учителю, тогава защо се продават тези портрети?
" Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред
салона
, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите.
И което бе най-интересното, в същия момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик". Пред мен се раздра завесата на едно голямо заблуждение и на едно опорочение. Една заблуда беше издигната в неоспорима истина и дори бе нарисувана с ликовете на двама така наречени "Учители".
към текста >>
След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край
салона
.
След думите на Учителя те започват да виждат вече с други очи. Ами какво да правят с тези книги? Нали Учителят е дал пари за тях и по тяхно настояване са купени. Накрая ги оставят в библиотеката. Борис Николов
След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край
салона
.
Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пеню Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени.
към текста >>
Салонът
обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя.
Така казал инспекторът, много благороден бил: "Съберете се, да ви оправя нещата." Започна да се вижда, че счетоводството не е в ред. Обаче Борис ударил на масата и казал: "Ние нямаме нужда от вашето оправяне. Ние сме оправени". Инспекторът казал тогава: "Тъй ли? " И след това започнаха.
Салонът
обсебиха, направиха го на работилница, туриха милиционери горе да живеят в стаята на Учителя.
И най-после го събориха. И затуй аз съм чувал думите на Учителя, който казва: "Един ден, рекох, всичко ще ви вземат. Всичко ще ви вземат и вие ще бъдете пръснати, да не се виждате. Но един ден пак ще ви повикат, ще ви върнат всичко, което са вземали и още толкова ще ви дадат". Георги Добрев
към текста >>
До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за
салона
имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата.
Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабад. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева".
До този момент бяхме на газени лампи и фенери, а за
салона
имаше петромаксови лампи, които осветяваха, колкото лампа от 500 вата.
Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го".
към текста >>
Прекараха електричество на "Изгрева", светна в
салона
и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите.
Отидоха приятелите при Учителя и съобщиха своето решение. Учителят мълчеше. Те не Го питаха и не искаха Неговото мнение дали да се прекара електричество на "Изгрева", а отидоха с готово решение. Учителят мълчи и нищо не казва. Накрая те настояха за Неговата тежка дума: "Щом сте решили - направете го".
Прекараха електричество на "Изгрева", светна в
салона
и в стаята на Учителя, светнаха лампи в бараките на приятелите.
На поляната, където играехме Паневритмия, бе поставен един голям стълб и на него бе окачена голяма крушка от 500 вата, за да осветява нощем. Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея. Бараките на приятелите никнеха като гъби. В тях бяха вече окачени електрически крушки. Но дойдоха зимните месеци и си накупиха котлони и започнаха да си готвят на тях, та дори и да се отопляват с тях.
към текста >>
Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в
салона
на "Изгрева".
Имаше всякакви хора на "Изгрева" - анархисти, комунисти, социалисти, републиканци. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха.
Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в
салона
на "Изгрева".
Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща.
към текста >>
Направиха събрание и
салонът
се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя.
Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя.
Направиха събрание и
салонът
се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя.
Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
към текста >>
Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в
салона
свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.
Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в
салона
свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя. Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт.
към текста >>
В този
салон
, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.
Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600 . Всички си правят оглушки - уж, че нищо не са чули. Това беше бунт срещу Школата на Учителя. Чист бунт. Учителят беше горе в стаята Си и не слезе долу.
В този
салон
, където Учителят сваляше Словото на Бога, се развихри буря и ураган.
Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса. Учителят ги изслуша и каза: "Ние този опит с комуната го правихме и той се провали. Втори път няма да го правим. Затова отрежете жиците от общия електромер. Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща.
към текста >>
"Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в
салона
и на "Изгрева".
А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгре- вяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие. Аз бях свидетел на този бунт - това бяха срамни и обидни сцени за Учителя! Отидох и споделих с Него. "Никога не се допитвай до народа, защото хората докарват други духове, които воюват срещу Единоначалието на Божествения Дух." Това беше урок за всички. При друг случай попитах Учителя за това електрическо осветление - какво е Неговото мнение.
"Ако питаха Мен, не трябваше да се прокарва осветление в
салона
и на "Изгрева".
Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи. С електрическото осветление на "Изгрева" се докараха електрически сили и други влияния, които действат разрушително и това може да бъде фатално." "Изгревът" след време бе иззет и разрушен до основи. Ние бяхме причина за това. Първо се почна с непослушанието, после дойде бунтът и накрая - разрушението. Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
към текста >>
Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни
салони
, където са слушали Словото Му.
А Учителят я разбули - електричеството, електрическите жици, електрическото поле и сили са несъвместими с храм, където се чете Евангелие и Библия. "Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти по цяла София. Бяхме пръснати, не можехме да се виждаме, да общуваме, а годините ни минаваха и ние стареехме. Галилей Величков Сега ще ви разкажа за песента "Писмото".
Поводът за раждането на тази песен е следният: В онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни
салони
, където са слушали Словото Му.
Тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, членски вноски, има изградена организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание.
към текста >>
Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в
салона
.
Но те не знаят, че Той знае всичко тава. С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя. Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя.
Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в
салона
.
Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона". Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени.
към текста >>
Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в
салона
".
Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик с писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа.
Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в
салона
".
Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик. Всички са озадачени. Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа. Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще го отворя и ще видите какво е написал".
към текста >>
Брат Тодор взема писмото и влиза в
салона
сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик.
Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона. Това е знак на уважението на Учителя към първия Му ученик. И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам на беседа. Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона".
Брат Тодор взема писмото и влиза в
салона
сам, за голямо учудване на присъстващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си плик.
Всички са озадачени. Когато отива до катедрата, той казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа. Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще го отворя и ще видите какво е написал". Със затаен дъх всички чакат.
към текста >>
В
салона
настъпва тишина.
Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация.
В
салона
настъпва тишина.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред, организация и ръководство, са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
към текста >>
Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и
салони
...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин.
Те не са още кандидати за ученици, а ми се подписват тук с разни титли". Веднага бяха донесени на Петко думите на Учителя, стана му неприятно и едвам понесе този удар. Разбира се, че не бяха изпратени неговите наряди за провинцията. Това беше голям удар за старите братя, които искаха титли, привилегии. Впоследствие ръководителите в провинцията научиха с подробности целия случай и думите на Учителя, но те приеха, че това се отнася само за онези, които като Петко се намират на Изгрева и са около Учителя.
Те приеха, че това не се отнася за тях, защото те са истински ръководители с истински братства и
салони
...След заминаването на Учителя, Петко продължи да пише наряди и да се подписва по същия начин.
Мария Тодорова Приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Аз съм виждала членски карти, направени от братя и сестри, дори със снимки. Такъв опит бяха направили братята в Русе. С тези карти те си плащаха членския внос.
към текста >>
Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският
салон
и мястото също ги направиха личен имот.
Направиха си дори и устав. В Русе бе направена и комуна. И какво стана накрая? Комуната се разтури. Членските карти и уставът не успяха да задържат единството на братството.
Изпокараха се за имотите, които имаше русенското братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братският
салон
и мястото също ги направиха личен имот.
Макар че имаха устав и членски карти, те не решиха въпросите си по устава, а ги разрешиха, както на всеки му изнася. Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя. Елена Андреева На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
към текста >>
По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад
салона
, но братята не изпълняват и това Негово желание.
в Братството се събират над 5 милиона лева от десятъка и дарения на братята и сестрите, Учителят предлага да се закупят всички места до околовръстната линия и да им се раздадат с нотариален акт. Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските."
По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад
салона
, но братята не изпълняват и това Негово желание.
Скоро, със съдействието на църквата, зад салона, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това. Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка. Те му изпращаха формуляри с въпроси, на които да отговаря.
към текста >>
Скоро, със съдействието на църквата, зад
салона
, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това.
Възрастните приятели, начело с бащата на Славчо Печеников - Георги Ефремов, са против това желание и предлагат парите да се вложат в банка, където щели да се увеличат от лихвите. Учителят не се намесва и оставя братята да направят своя опит. Те внасят парите в банка "Гирдап", която след година фалира и парите пропадат. Учителят е крайно недоволен от резултатите на тази постъпка и в разговор по този въпрос за бащата на Славчо Печеников казва: "Глупав човек, той не може да оправи своите материални работи, а тръгнал да оправя братските." По това време Учителят предлага да се закупи мястото зад салона, но братята не изпълняват и това Негово желание.
Скоро, със съдействието на църквата, зад
салона
, се отваря кръчма, в която викат и пържат, а Учителят трябваше да търпи всичко това.
Той обяснява: "В света съществуват три главни и най-страшни бацила: първият бацил е бацилът на непослушанието; вторият - на безверието; третият - на лъжата. Светозар Няголов Когато отначало брат ми Иван отиде при Учителя, тогава той водеше кореспонденция с Розенкройцерите от Америка. Те му изпращаха формуляри с въпроси, на които да отговаря. Ако отговореше на всички въпроси, щяха да го приемат за член на Розенкройцерите.
към текста >>
Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв
салон
имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт.
Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция. Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: "Учителю, Бялото Братство има ли средства? " И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел и всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да живее там, като нощувката и храната е безплатна. През това време се четат лекции от лектори.
Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв
салон
имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт.
Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш.
към текста >>
Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат
салони
, библиотеки и т.н.
През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите.
Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат
салони
, библиотеки и т.н.
Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш. Вчера си дошъл в Братството. Сега искаш това и онова. Искаш да командваш. Скоро да си вървиш оттука." Скарва му се доста яко.
към текста >>
Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около
салона
и насреща му идва Учителят.
Не Учителят не дава, а други са тези, които не дават". Та като споменавам за Учителя, трябва да спомена и тези, които не даваха. Това бяха онези сили, които работеха срещу Учителя и Неговото дело. Тези сили присъстват и днес в Братството. Драга Михайлова
Веднъж бай Иван Антонов се движи някъде около
салона
и насреща му идва Учителят.
Учителят е много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: "Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в Братството на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света? ". Брат Иван не знае какво да отговори. Учителят продължава: "Ще дойде време, когато аз тия всичките, гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни". Това е изказване на Учителя пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си. Тодор Ковачев - внук
към текста >>
73.
ПАНЕВРИТМИЯ
Най-после започнах работа в
салона
по физкултура на това училище.
За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от Министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа.
Най-после започнах работа в
салона
по физкултура на това училище.
Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано. След около месец учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията.
към текста >>
Курсантите заявиха, че това са най-приятните им часове и споделиха също, че вечер в
салона
на училището ще ги играят, като пеят мелодиите.
Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всичко, което им се показваше. Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така, определените за занимание два часа бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко.
Курсантите заявиха, че това са най-приятните им часове и споделиха също, че вечер в
салона
на училището ще ги играят, като пеят мелодиите.
Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъстват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден. Заниманията започнаха, засвири оркестърът и всички започнахме да играем. Свириха - на цигулка Симеон Симеонов, на кларинет Данко Симеонов и на китара Верка Куртева. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева възторжено се включи в кръга да играе.
към текста >>
74.
МУЗИКА
Тогава започнала да пее всред
салона
.
Всякога, когато в София идваха изпълнители със световна известност, като Хуберман, Пшихода, Кубелек и др., Учителят отиваше на техните концерти. Отиваше понякога и на опера. За гласовото изкуство всякога се е произнасял особено ласкаво - "Хубавият глас е голям дар за човека" - казваше често Той. И приведе веднъж една случка, станала с голямата певица Аделина Пати. Тя трябвало да изтегли от пощата значителна сума, но нямала у себе си документи за самоличност.
Тогава започнала да пее всред
салона
.
Директорът на пощата, като чул как тя пее, казал: "Такъв Божествен глас може да има само Аделина Пати, това е повече от документ за самоличност". Николай Дойнов Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България".
към текста >>
Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то
салонът
тутакси се пълни.
Когато големи музиканти изнасяха концерти в София, Учителят не пропускаше нито един техен концерт. Някои от тези музиканти, по покана на наши приятели, идваха на Изгрева или се срещаха с Учителя, когато бяха поканени в частни домове. Ние купувахме билети на Учителя и то по средата на първия балкон в зала "България". А около Него имаше винаги по двама-трима приятели. Почти целият Изгрев беше в залата.
Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то
салонът
тутакси се пълни.
А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено. Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на салона, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си.
към текста >>
Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на
салона
, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си.
Музикантите знаеха, че щом г-н Дънов пристигне и седне на балкона на първия ред, то салонът тутакси се пълни. А Учителят беше в града известен, познаваха Го и като присъстваше на такива места, всички се побутваха и казваха: "Виж Дънов, виж Дънов".Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше. В присъствието на Учителя всеки концерт минаваше по-особено.
Чрез Него слизаха музикални същества, променяше се аурата на
салона
, музикантите се предразполагаха и даваха най-хубавите концерти в кариерата си.
Това го признаваха впоследствие концертиращите музиканти при разговор с приятелите на "Изгрева". Мария Тодорова Много музиканти от града идваха на Изгрева и търсеха съвети от Учителя. Пристигаха композитори, които бяха спрели някъде. Изсвирваха темата си, докъдето бяха спрели и Учителят им подсказваше и им даваше продължение.
към текста >>
Целият
салон
притихваше.
От Изгрева само аз можех да спечеля всички конкурси за виола и за цигулка и да свиря както в Царския оркестър на виола, така и в Оркестъра на радиото - на виола, а след това станах кон- церт-майстор на цигулките. Така че моята преценка е точна и не е от някакъв любител-цигулар. Атанас Минчев Не мога с думи да изразя семплото, красиво, чисто, ритмично свирене на Учителя на цигулка. Той обичаше да свири при "понтичело" - "магаренцето" на цигулката Си.
Целият
салон
притихваше.
А ние, изтръпнали, унесено слушахме. Много задълбочено е свирил и търсил музиката, която въздейства на човека и природата. Учителят сам разправяше как със свирене на цигулка е прогонил пияниците от една кръчма, а след това кръчмата била затворена. "Но повече не ще свиря тази мелодия! " - заяви Той.
към текста >>
Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в
салона
на едно друго по-високо поле.
Имаше и такива, които създаде инцидентно. Това бяха импровизации, които отделни случаи изискваха. Мария Тодорова Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея.
Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в
салона
на едно друго по-високо поле.
Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си.
към текста >>
Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в
салона
се трансформираше.
Нашите музиканти още не знаят дълбокото значение на музиката, нейната сила и творческа мощ. Като педагогически метод Учителят се ползваше от нея. Можеше с една песен да издигне състоянието на всички в салона на едно друго по-високо поле. Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти.
Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в
салона
се трансформираше.
Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня.
към текста >>
Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в
салона
.
Той използваше песните в тази насока. Понякога се създаваха тягостни състояния или по причина от приятелите или поради астрологическите аспекти. Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си.
Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в
салона
.
Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги. Пеехме навсякъде: на поляната, в салона, на екскурзия, покрай огъня. Борис Николов Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал.
към текста >>
Пеехме навсякъде: на поляната, в
салона
, на екскурзия, покрай огъня.
Тогава Учителят държеше да се изпълнят няколко песни и тежката атмосфера в салона се трансформираше. Създаваше се хармонична обстановка и чак тогава Учителят започваше беседата. Затова пред всяка беседа се пееха песни, за да се създаде хармония и след това Той даваше Словото Си. Той посочваше кои песни да се изпеят, Мария Тодорова свиреше на пианото или хармониума, а приятелите пееха в салона. Музиката съпътстваше работата на Учителя винаги.
Пеехме навсякъде: на поляната, в
салона
, на екскурзия, покрай огъня.
Борис Николов Много често се събирахме вечер на полянката на "Изгрева", където играехме сутрешните гимнастически упражнения с Учителя, а след това играехме и Паневритмия. На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал. В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни. Създаде се чудна хармония, настроение, пълно със светлина и съвършенство.
към текста >>
Надникнах през прозореца в
Салона
.
Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше. Елена Андреева Връщам се от града изморена.
Надникнах през прозореца в
Салона
.
Учителят е седнал пред пианото. Около Него се е събрала една малка групичка. Изчезна всяка умора. Влязох, приближих и седнах мълчаливо на един стол при другите. Той говори за музиката.
към текста >>
Веднъж, в общия клас в
салона
на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Записаха си и думите. После Учителят им каза няколко мъдри слова. Те Го гледаха с интерес, ние - с възхищение. Всички Му целунаха ръка и си отидоха, тананикайки новата песен и подскачайки като птички. Наталия Чакова
Веднъж, в общия клас в
салона
на Изгрева, Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с чуство на вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите на живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти, създаде у нас усещане за всеобхватността на Вселената. Ние всички слушахме задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш". Това беше много съществен и свещен момент в живота ми. Такова нещо никога не съм преживявала друг път. Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
към текста >>
Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в
салона
при пианото.
В превод от Учителя това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни. В доброто е основата. В разумността е целта, в която Божият Дух гради далечните бъднини." Това Учителят даде и облече в мелодия. Мария Златева
Учителят и няколко братя и сестри - музиканти - са в
салона
при пианото.
Учителят казва: "Я изсвирете нещо ваше". Един от братята изсвирва малка негова работа. Това е брат Галилей Величков. След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, сам Той иде". Изсвирват я няколко пъти с цигулката, записват я.
към текста >>
Пристъпих към
салона
.
Помислих си - може би е поканен на вечеря. Той е готов и очаква тези, които ще Го придружат! Почаках. Никой не дойде! Странно! А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием!
Пристъпих към
салона
.
Нямаше жива душа. Ето че долетяха тоновете на квинти! Пръстите Му леко опипваха струните. Учителят настройваше цигулката си. Той ще свири, но на кого?
към текста >>
По това време Учителят държеше своите беседи в
салона
на улица "Оборище" № 14.
Не успях да запиша нито песента, нито текста в отворения нотен бележник. Галилей Величков В нашите среди на Младежкия окултен клас дойде един младеж, който, както разбрах, беше следвал Музикална академия във Виена. Казваше се Киселков. Той всякога носеше със себе си своята цигулка и единствената тема на разговор с него, беше музиката и цигулковото изкуство.
По това време Учителят държеше своите беседи в
салона
на улица "Оборище" № 14.
Беседите бяха в сряда и петък вечер, за школите, а в неделя за всички от 10 часа. Много често, когато Учителят излизаше на малката катедричка, от която говореше, носеше със себе си своята цигулка. Тогава ни свиреше чудни мелодии и песнички, които ние разучавахме. Една сряда, Той също дойде със своята цигулка и след обичайната молитва се обърна към Киселков и го покани да отиде при Него с цигулката си. И двамата отвориха цигулките, настроиха ги и почнаха да свирят.
към текста >>
Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в
салона
на улица "Оборище" преди беседата Му?
Още тогава реших да намеря Киселков и да го запитам как той е преживял този концерт и какво той ще каже за него. По това време този наш приятел се беше оттеглил от Братството и не го виждах да идва при нас. Много често обаче, сутрин, като отивах на работа, го срещах на една от софийските улици да носи мляко и други продукти, разбрах, че се беше задомил. Още на следната сутрин след разговора с Учителя, го срещнах. Много се зарадва като му се обадих.
Поразговорихме се малко по обичайните за такива случаи теми и след това му казах: "Помниш ли концерта, който дадохте с Учителя в
салона
на улица "Оборище" преди беседата Му?
" Той ме погледна с изненада, дълго мисли, явно беше, че ровеше в съзнанието си за тази случка и най-после ми каза: "Николай, аз нищо не мога да си спомня за такъв концерт," Разбрах, помълчахме още малко, сбогувах се приветливо с него и си отидох на работа, мислейки все за този случай. Наистина, той нищо не можеше да си спомни за това изключително събитие, защото не е участвал в него. Вероятно Учителят бе извикал някое висше същество, музикант по дух, то беше влезнало в Киселков и свиреше през пръстите му. А Киселков беше много симпатичен човек, много добър цигулар, следвал в музикална Виена и се прибрал в София. Разбрах по-късно, че е от Варна.
към текста >>
Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото
салонче
и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой".
Виновни сме, загдето изпяхме тази песен "Фир-Фюр-Фен" във вторник. Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано.
Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото
салонче
и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой".
Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на салона и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен! Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно! "
към текста >>
Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на
салона
и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен!
Добре все пак, че кученцата пострадаха, а не човеци". Те заплатиха с кръвта си за непослушанието ни на Изгрева. Станка Тотева Есента на 1944 година след войната Учителят се прибра на Изгрева в София заедно с всички братя и сестри и заживяхме пак същия живот, както по-рано. Един път пак се събрахме много братя и сестри в малкото салонче и започнаха да пеят песента "Тебе пеем и молим Ти ся, Боже мой".
Учителят беше в Горницата, слезе долу, отвори врата на
салона
и много строго извика: "Спрете, не пейте тази песен!
Тази песен се пее само при природни бедствия, земетресения, наводнения, пожари и др. Само при такива случаи се пее тази песен! В противен случай действа отрицателно! " Всички се смразиха и престанахме да пеем.
към текста >>
Христо Дързев създаде смесен хор през 1923 г, когато бе построен братския
салон
на "Оборище"14, Самото строене на
салона
беше някакво постоянно празненство.
Всички се смразиха и престанахме да пеем. Станка Тотева Постепенно се започна разработка на дадените песни за хор. Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев. Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий".
Христо Дързев създаде смесен хор през 1923 г, когато бе построен братския
салон
на "Оборище"14, Самото строене на
салона
беше някакво постоянно празненство.
Всички взеха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб "Турн Ферайн" с двама-трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства.
към текста >>
Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и
салонът
бързо се построи.
Пръв започна тази разработка даровитият наш брат Христо Дързев. Той много сполучливо разработи за четиригласен хор песните: "Сила жива", "Скръбта си ти кажи", "Благост" и "Духът Божий". Христо Дързев създаде смесен хор през 1923 г, когато бе построен братския салон на "Оборище"14, Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички взеха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли.
Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и
салонът
бързо се построи.
Той имаше балкон и малък подиум. Концертите, започнати в германския клуб "Турн Ферайн" с двама-трима музиканти, продължиха и в салона на "Оборище" 14 при всички празненства. Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб.
към текста >>
Концертите, започнати в германския клуб "Турн Ферайн" с двама-трима музиканти, продължиха и в
салона
на "Оборище" 14 при всички празненства.
Христо Дързев създаде смесен хор през 1923 г, когато бе построен братския салон на "Оборище"14, Самото строене на салона беше някакво постоянно празненство. Всички взеха участие, особено младите студенти. Всички носехме материали и тухли. Изобщо, всеки с каквото можеше помагаше и салонът бързо се построи. Той имаше балкон и малък подиум.
Концертите, започнати в германския клуб "Турн Ферайн" с двама-трима музиканти, продължиха и в
салона
на "Оборище" 14 при всички празненства.
Най-импозантен бе хорът, дирижиран от Христо Дързев. Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните. Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. По това време имаше голям музикален подем.
към текста >>
Салонът
винаги беше препълнен.
Той искаше с този смесен хор, дирижиран от Христо Дързев, да изнесем голям концерт в концертната зала на Военния клуб. Но поради различни причини, това не се осъществи. По това време имаше голям музикален подем. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат.
Салонът
винаги беше препълнен.
Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно. Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в салона на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя. Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това.
към текста >>
Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в
салона
на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя.
По това време имаше голям музикален подем. Много често, при наши празненства, имахме концерти. От града идваха да ни слушат. Салонът винаги беше препълнен. Музиката на Учителя се ценеше, защото въздействаше много благоприятно.
Музикантите, които даваха концерти в града, започнаха да идват в
салона
на "Изгрева", за да правят генералните си репетиции пред нас и пред Учителя.
Това бяха незабравими дни за нас като слушатели, а и за самите изпълнители, получили благословението Му. Правеше впечатление, че всички онези музиканти на "Изгрева", които спазваха като ученици на Школата точно съветите на Учителя, преуспяха в музикалната си кариера. А онези, които размишляваха, умуваха и постъпваха така, както си искаха - всички те, без изключение, изгубиха благоприятните си условия и времето им изтече, като си останаха обикновени музиканти и съжаляваха за непослушанието си години след това. Мария Златева Кирил Икономов ръководеше братския хор.
към текста >>
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям
салон
със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено.
Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Накрая почти всички изгревяни четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци. Мария Тодорова
След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям
салон
със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено.
Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести. В салона той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас. Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие.
към текста >>
В
салона
той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
Мария Тодорова След като се преместихме на "Изгрева", в построения през 1927-1928 година нов голям салон със сцена, музикалният живот и концертите продължиха усилено. Брат Симеон Симеонов, който бе нотариус в съда - започна да ръководи концертите и почти всички мероприятия на "Изгрева". Учителят, когато искаше да се проведе нещо, съобщаваше на него и той гръмогласно разгласяваше на всеослушание. Това много допадаше на неговия нрав, ето защо той не позволяваше на друг да го измести.
В
салона
той свиреше песните на Учителя на цигулка, имаше хубав баритонов глас.
Но в него се загнезди желание да командва и много пречеше на другите също да вземат участие. Ето защо, веднъж Галилей Величков отива при Учителя и се оплаква от Симеон, че ни спъва работата и че иска само той участие, като ни спира във всички наши начинания, ако не излизат от него или ако той не ги ръководи. Учителят го изслушва и казва: "Ако знаете колко музиканти преди вас той прогони! За мен е много лесно да го сменим и да го свалим долу в града, но с това ще загубим една душа! "
към текста >>
Тя най-често присъстваше в
салона
и изпълняваше това, което Учителят даваше.
Тя свиреше на пиано, правеше акомпи и композираше песни. Дора Карастоянова, завършила Музикалната академия, имаше също красив драматичен сопран. Беше хористка в народната опера. Тя запази гласа си до дълбока старост - една вечер бе пяла до късна доба с необикновено вдъхновение и с прекрасен глас, а на следващия ден си замина от този свят. Ирина Кисьова беше алт.
Тя най-често присъстваше в
салона
и изпълняваше това, което Учителят даваше.
Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка. Тя е записала някои от песните на Учителя. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура. Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни поръката Му. Във връзка с това, Той заяви: "В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използвала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека!
към текста >>
Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в
салона
.
За тези неща не трябва да има спор. Те са записани правилно по най-възможния начин. Така че музиката на Учителя е запазена. Учителят проверяваше песните как са записани и беше много взискателен. След като я запишат на лист, те Му я предават.
Тогава Учителят взима листа, взима цигулката си и отива долу в
салона
.
А там е Мария Тодорова на пианото. Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен. Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява. Така че песните на Учителя са записани с Неговото участие. Обикновено като се нотира една песен, този нотиран лист, се преписва в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.
към текста >>
Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в
салона
и каза: "Не, не така!
Тя направи този препис и към него бяха включени и последните песни на Учителя. Имаше следователно две папки, в които стояха нотираните листове. Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители. Те ги изпълняваха понякога успешно, понякога с грешки. Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време, все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията.
Учителят не беше доволен и няколко пъти ги спря в
салона
и каза: "Не, не така!
" Спря всички 200 човека, които пееха. Застана на катедрата и изпя песента тъй, както трябва да се изпълни. Изсвири я с цигулката тъй, както трябва да се пее. Ето това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката. Ако някой познаваше добре песните, това бе Мария, която стоеше винаги пред беседа на хармониума или пианото.
към текста >>
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в
салона
.
Борис Николов Имаше някои братя и сестри с хубави гласове и те ни водеха в първите години. Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове.
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в
салона
.
Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя. В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная". Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто нямахме музикална култура?...
към текста >>
В този ден Той се качи на катедрата в
салона
и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная".
Ние учехме песните от тях. Но когато Учителят отвори класовете на Школата, ние ги учехме направо от Него. Но за записването на песните, впоследствие имаше много спорове. Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона. Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя.
В този ден Той се качи на катедрата в
салона
и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная".
Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал. Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва. Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто нямахме музикална култура?... Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка. По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия.
към текста >>
Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в
салона
на "Изгрева", но тя не дойде.
Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към Него да Го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба. Даваше на мнозина от нашите сестри уроци по певческо изкуство, като на някои взимаше половината от определената за това такса. Не връщаше никого, беше любезна, знаеше, че приема последователи на Дънов и че нейните ученички са от "Изгрева". Но не дойде, не пристъпи на "Изгрева", макар че беше канена от ученичките си.
Дори нееднократно са я канили по молба на Учителя да изнесе концерт в
салона
на "Изгрева", но тя не дойде.
Побоя се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви. Мария Тодорова И така на "Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето. Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас, на "Изгрева". Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
към текста >>
Всички в
салона
бяхме поразени.
Песните бяха записани според способностите и възможностите на нашите музиканти от "Изгрева". Ще ви дам един пример. Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българския народ я свири. След това Учителят ни каза, че ще я изсвири така, както тя е в своя първообраз, както е дошла от своя Първоизточник. И я изсвири.
Всички в
салона
бяхме поразени.
Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът на този народ в Духовния свят, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения свят! Друг народ такова нещо не притежава! Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ. А как да я запишем, когато аз съм сте- нографка и записвам само думите, а не и нотния текст? Тогава нямаше магнетофони.
към текста >>
Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в
салона
на "Изгрева".
За тези случаи Учителят предупреди, че ще доведат до дисхармония в музикалния свят, откъдето са свалени, а това от своя страна ще доведе до съответни санкции от Невидимия свят и затова могат да пострадат някои приятели. Ние бяхме свидетели и на такива примери. Не бяха малко онези, които пострадаха и платиха за това. Мария Тодорова Учителят ме бе нееднократно насърчавал да работя върху песните Му за тяхната хармонизация, следеше за тях и понякога ми даваше съвети.
Имам много опитности в това отношение и опит - та аз през цялото време на Школата седях на пианото или на органа в
салона
на "Изгрева".
И бях под непрекъснатия контрол на Учителя и Неговото наблюдение. През тези години, когато разработвах някоя от песните за хармонизация, Учителят ми казваше: "Всичко да записваш! " Аз започнах да записвам, но оставях да бъде направена и разработена по-добре и тогава да я запиша. Знаех ги наизуст. И така не можах да запиша нито една.
към текста >>
В
салона
седях и хармонизирах "Сила жива".
Признавам, че това бе моя груба грешка. А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша. За това ще отговарям пред Учителя.
В
салона
седях и хармонизирах "Сила жива".
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири! " Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно.
към текста >>
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в
салона
, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
А какви "квинти" излизаха под пръстите ми. Направо се учудвах на себе си при разработките. Сега пък се учудвам на себе си, как съм могла да не ги запиша. За това ще отговарям пред Учителя. В салона седях и хармонизирах "Сила жива".
Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в
салона
, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!
" Аз я изсвирих. Беше Му харесала хармонизацията. Отиде си доволен. Жалко, че не я нотирах тогава, както и по-късно. Грешки и грешки - сега ми се изправят косите от тая моя немарливост.
към текста >>
Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в
салона
.
Сестра Ирина Кисьова беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите.
Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в
салона
.
Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си". Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя.
към текста >>
Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в
салона
, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо. Дори похвален е нейният стремеж в очите на другите. Взима Кисьова и хармонизира песента "Той иде" и започва да я свири в салона.
Учителят чува песента, веднага слиза от своята стая - горницата, влиза в
салона
, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".
Присъстващите изтръпват. Ние тогава не знаехме какво представляват окултните песни на Учителя и смятахме, че всичко е позволено. Много хора пострадаха и изгоряха с тези песни, когато ги хармонизираха впоследствие, като ги изменяха и слагаха свои неща в тях. Имаше много примери, само че някой трябва да събере тези примери и то онзи, който ще прави студия за музиката на Учителя. Има неща непозволени и наказуеми - в това се убедиха много хора.
към текста >>
Снощи седя и съм се затворил в
салона
и свиря.
Аз съм посветил на музиката цели 10 години, за да постигна само едно разумно движение. Знаете ли какво представя едно разумно движение или един мек тон? Като взема цигулката, правя различни движения - един, два, три, четири пъти, докато дойда до това движение, което произвежда известно действие върху мен. Правил съм опити с часове, докато дойда до онези тонове, които променят състоянието ми. Така съм дошъл до вътрешното познаване на тоновете.
Снощи седя и съм се затворил в
салона
и свиря.
Питат: "Че защо си се затворил? " Казвам: "Свирех на времето." Казвам на неговия език: "Моля да бъдеш по-добро. Децата отвън са голички, да не ги сплашиш тази вечер със слана. Покрийте малко с облаци, станете малко меки, да не ги изпоплашите, че преждевременно да им снемете дрешките." Те казват: "Няма, хайде, ще ги оставим." Питам, кой ще ми повярва на това. То така се говори само, музиката влияе.
към текста >>
75.
ВОДА И ИЗВОРИ
Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за
салона
.
Според думите на песента, горе вляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо. В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст бе изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше ябълка. Отляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята, за да си направи гнездо от клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения: Над сърната пишеше: "Храни се добре"; над жената - "Мисли добре"; над орела - "Работи добре".
Тази чешмичка беше на ъгъла на боровете, като се завива от жилището на брат Боев за
салона
.
Тя е символична - сърничката символизира природата, орелът - стремежът към възвишеното. Дадено е слънцето, като източник на живота. Човекът символизира разумното, книгата е знанието, а знанието символизира Словото. Когато се отчужди мястото, чешмата не можеше да се запази, защото бе направена от тухли и след това замазана. Отначало на Рила за всички нужди черпехме вода от езерото.
към текста >>
76.
ПЛАНИНИ. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА. СЛУЧКИ НА ПЛАНИНАТА
Учителят ги нарече "
Салоните
".
Втората чешма ще я наричаме Извор "Махабур". Маха значи голям, а "Бур" - си- лен."(5 езеро) От лагера на второто езеро често през годините правехме екскурзии с Учителя към петото езеро, към връх Дамга и накрая преминавахме по целия склон и отивахме до Зеления рид. От дясно се открояваха Урдините езера. Когато за пръв път се качихме на Зеления рид, който седи срещу Рупите и Мальовица, видяхме камъни, набити, които отдалеч приличаха на човешки силуети, застинали пред мълчаливата аудитория на природата.
Учителят ги нарече "
Салоните
".
А върхът между скалите Учителят нарече "Връх на размишлението." Обикновено на тези екскурзии попадахме на печурки. Учителят ядеше само тях. Отначало ги печахме до зачервяване. Но после Учителят ни научи как да ги ядем. Сложим сол върху тях и ги поставим на жаравата и не чакаме много да се пекат.
към текста >>
77.
ЯСНОВИДСТВО
Пред братския
салон
на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя.
Когато влизал, си казвал, че ако не го приемат, той ще се откаже изобщо да се занимава с духовни науки. Като свършила беседата, Методи се приближил към онзи, който проповядвал. В това време Учителят му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи". Методи подскочил от изненада, понеже не бил познат никому. Мария Тодорова
Пред братския
салон
на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя.
Салонът бе препълнен. Пристигна Учителят. Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата.
към текста >>
Салонът
бе препълнен.
Като свършила беседата, Методи се приближил към онзи, който проповядвал. В това време Учителят му протегнал ръка и казал: "Здравей, Методи". Методи подскочил от изненада, понеже не бил познат никому. Мария Тодорова Пред братския салон на Изгрева се тълпяха хора, дошли да чуят Словото на Учителя.
Салонът
бе препълнен.
Пристигна Учителят. Изпяха се няколко песни и беседата започна, както винаги върху стих от Евангелието. До известно време Словото течеше бавно и със спокоен тон. Продължаваха да прииждат нови слушатели, някои от които, току-що дошли, бързаха да си вадят бележници и да си вземат бележки от беседата. Отведнъж Учителят стана строг.
към текста >>
В
салона
един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов.
По всичко личеше, че Учителят в дадения случай говореше не на всички, а само на ония лица, които бяха дошли със специална задача и съзнателно да изопачават думите му, за да го уязвят. Той тях предупреждаваше. Ясно бе, че за Учителя нямаше нищо скрито. Той четеше мислите и своевременно отговаряше на въпросите или предупреждаваше, според случая. Георги Събев
В
салона
един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов.
Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън.
към текста >>
Беседата свърши, той изчака да излезем от
салона
, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини.
Като слушал, понеже дошъл от любопитство, нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: "Ама какъв шарлатанин е този Дънов". Само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите и казва: "Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени, то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки човек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен, дошъл на Изгрева, направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той полека-полека излезна навън.
Беседата свърши, той изчака да излезем от
салона
, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини.
Той отиде, изчака реда си и се извини. Учителят му каза: "Ти не дойде от само себе си. Тези, които те доведоха, те влезнаха в тебе и това са онези духове, които воюват срещу Мене. Ето, имаш една опитност и имаш опрощение и от Мен". Учителят му подава десницата си и той я целува.
към текста >>
Стори ми се, като че в
салона
стана светло, че бремето излиза от плещите ми, стана ми весело, радостно, като че не съм имала никаква болка, никакво страдание.
- Питате: Защо съм дошъл на тая грешна земя? Дойдох заради вас! Дойдох да ви донеса светлина. Дойдох да ви помогна да не ходите в тъмнина. Ето за това съм дошъл на тоя свят!
Стори ми се, като че в
салона
стана светло, че бремето излиза от плещите ми, стана ми весело, радостно, като че не съм имала никаква болка, никакво страдание.
Нямаше никакво съмнение, че Той беше доловил мисълта ми и ми беше отговорил ясно, категорично и напълно разбрано." Невена Неделчева Мара Халачева прекарваше цяла зима във Варна, а хазайката ми пък отиваше през лятото в София. Хазайката вероятно е разказала на Мара Халачева за моите убеждения, защото между разговора Мара Халачева започна да разказва за съпруга си. Ще се помъча да предам думите й дословно: "Много добър беше моят съпруг, г-жа Стойкова, но само едно му беше лошото.
към текста >>
били пред
салона
на Изгрева, но какво било учудването им, когато
салонът
бил толкова препълнен, пред вратата събран народ и те няма как да влязат.
Не може така. Трябва да направим нещо". Мислили, мислили и решили всеки от тях да си намисли по някой въпрос, но доста труден и на другия ден - неделя да отидат на Изгрева и след като Дънов свърши беседата, да му зададат по един въпрос и да го сложат на тясно. Така младежите ще се разочароват и ще се отделят. На другия ден точно в 10 ч.
били пред
салона
на Изгрева, но какво било учудването им, когато
салонът
бил толкова препълнен, пред вратата събран народ и те няма как да влязат.
По прозорците (били седем на брой) били на- качулени младежи. По едно време от вратата излязли две сестри и хората направили шпа- лир. Изглежда са ги познали. Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат. Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола.
към текста >>
Още повече се учудили, като видели, че
салонът
бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола.
били пред салона на Изгрева, но какво било учудването им, когато салонът бил толкова препълнен, пред вратата събран народ и те няма как да влязат. По прозорците (били седем на брой) били на- качулени младежи. По едно време от вратата излязли две сестри и хората направили шпа- лир. Изглежда са ги познали. Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат.
Още повече се учудили, като видели, че
салонът
бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола.
Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т.н. до седмия въпрос. Отговорите били не само изчерпателни - Учителят говорил на такъв висок стил, че професорите само се споглеждали.
към текста >>
Цял ден сновах от
салон
в
салон
, от двора до сестра Динова.
Казва: "Елате утре". Това е последният ден. Отивам сутринта на Изгрева, Той отишъл с една малка група на Витоша. Останах да Го чакам да се върнат. Чаках Го до вечерта.
Цял ден сновах от
салон
в
салон
, от двора до сестра Динова.
Стискам листчето и чакам. А студ 22 градуса под нулата. Вечерта се върнаха премръзнали, изморени. Нямаше тогава превозни средства. Косата Му, брадата Му, веждите Му, целите заскрежени.
към текста >>
Бях седнала в
салона
.
След молитвата Учителят се качи на катедрата и започна беседа. Още в началото, обърна погледа си към мене, гледаше ме право в очите и взорът му излъчваше светлина, която ме проникна. Каза на всеослушание: "Някой искат да познаят Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа. За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко." Влад Пашов
Бях седнала в
салона
.
Събирахме се за беседа. Трябваше естествено да изпълним салона с добри, чисти и красиви мисли. Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя. Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти!
към текста >>
Трябваше естествено да изпълним
салона
с добри, чисти и красиви мисли.
Каза на всеослушание: "Някой искат да познаят Божията Любов, Мъдрост и Истина, но това е голяма работа. За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко." Влад Пашов Бях седнала в салона. Събирахме се за беседа.
Трябваше естествено да изпълним
салона
с добри, чисти и красиви мисли.
Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в салона и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя. Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! "
към текста >>
Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в
салона
и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя.
За да опита някой Божията Любов, Мъдрост и Истина, той трябва да е готов да пожертва всичко." Влад Пашов Бях седнала в салона. Събирахме се за беседа. Трябваше естествено да изпълним салона с добри, чисти и красиви мисли.
Вместо това, моята мисъл се отправи с негодувание към един от братята, който в този момент влизаше в
салона
и чийто начин на разбиране и прилагане на Учението в своя живот смятах, че излагат пред външния свят и Учението и Учителя.
Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята си.
към текста >>
Той слизаше в
салона
точно в 5 часа.
Мисълта, която мина, беше: "Тези глупци! Тези идиоти! Само излагат Учителя и отблъскват външния свят от Учението! " През това време Учителят беше горе в стаята си.
Той слизаше в
салона
точно в 5 часа.
За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и Учителят. Той отвори Библията, изгледа ни бавно, бавно от единия край на салона до другия и започна беседата с думите: " Тези глупци! Тези идиоти! Не се говори така!
към текста >>
Той отвори Библията, изгледа ни бавно, бавно от единия край на
салона
до другия и започна беседата с думите: " Тези глупци!
" През това време Учителят беше горе в стаята си. Той слизаше в салона точно в 5 часа. За точността Той казваше: "Нито минута по-рано, нито минута по-късно." В 5 часа Той влезна. Пяхме, казахме молитвата, седнахме, седна и Учителят.
Той отвори Библията, изгледа ни бавно, бавно от единия край на
салона
до другия и започна беседата с думите: " Тези глупци!
Тези идиоти! Не се говори така! " При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит.
към текста >>
Естествено, аз бях единствената в
салона
, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи.
Не се говори така! " При тези думи Той поклати леко неодобрително главата си. Тонът му беше сериозен, почти строг, но без да бъде сърдит. Това обаче ми стигаше да потъна в земята от срам и да си взема веднъж завинаги урок от думите Му.
Естествено, аз бях единствената в
салона
, която разбра защо Учителят почна тъй странно беседата си с тези думи.
Мария Райчева Сега ще ви разкажа един случай за цената на българското съзнание. По време на Европейската война Учителят даде няколко съвета, които не бяха спазени и пророкува неща, които ще се сбъднат, ако не се вземат предвид Неговите съвети, за което цар Фердинанд интернира Учителя във Варна. Тогава Учителят ежедневно Го посещаваха приятелите от Варна и за Него се разчу наоколо, че бил пророк, че бил ясновидец и още такива неща, които се харесват на хората. Няколко младежи от местната гимназия чули, че Учителят гледа на ръка, че разбира от хиромантия и решили да отидат и на тях да погледа на ръцете.
към текста >>
Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в
салона
.
Брат Панталей е от Панагюрище и е бил ученик на брат Боян Боев, когато е бил учител в същия град. И други ученици на брат Боян дойдоха в София и в Братството. Понеже Панталей е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на "Изгрева". Тъй като е дърводелец, е бил повикан да участва при построяването на Изгрева. Почти всеки ден Учителят е идвал Да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях.
Панталей ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя да бъда по-близо до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми бяха беседите, които слушах в
салона
.
Но един ден след продължително посещение на Учителя при изграждането на бараките, аз се поосвободих. Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева.
към текста >>
Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред
салона
.
Той така, както беше много разположен, Му казвам: "Учителю, имам намерение да сменя професията си." Учителят стана сериозен, строг и ми каза: "Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило, когато е работил на Изгрева. Ядяло му се сладко, но не е споделил с никого това свое желание.
Следващия ден Учителят държи буркан в едната ръка и супена лъжица в другата и му дава знак с ръката да отиде при Него, пред
салона
.
Учителят усмихнат, с голямо разположение, му казва: "Вземи буркана, ето ти и лъжица." Освен че се засрамил, защото е мислил за сладко миналия ден, но с никого не бил споделил това, но и драго му било, едно смесено състояние на чувствата му. Изял сладкото с удоволствие и продължил работата си. Нестор Илиев Приятелка на сестра Димитринка от Изгрева през една лятна ваканция отишла на Изгрева. Сестрата тайно страдала от индиферентността й към Учението на Учителя.
към текста >>
Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в
салона
.
Иванка Петрова В неделя сутринта рано в 4 часа Божков става и тръгва по тъмно за Изгрева, за да слуша утринната беседа на Учителя в 5 часа. Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец.
Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в
салона
.
Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба". Всички в салона се чудят какъв е този израз на Учителя. А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му.
към текста >>
Всички в
салона
се чудят какъв е този израз на Учителя.
Облича се цивилен, за да бъде по-свободен с приятелите, понеже тогава офицерската униформа всяваше освен респект и уважение, но и страх. Божков решава да си вземе пистолета, защото ще минава през гората и всичко може да му се случи. А той е висш офицер и те са задължени по устав да ходят освен с оръжие, но и с ординарец. Пристига Божков на Изгрева и застава най-накрая в салона. Учителят влиза, казват се молитви, пеят се песни и Учителят започва беседата си със следните думи: "Когато човек отива при Бога, не ходи с пистолет в джоба".
Всички в
салона
се чудят какъв е този израз на Учителя.
А Божков разбира какво значат тия думи на Учителя, защото те са за него, понеже пистолетът му е в десния джоб на сакото. След свършването на беседата той отиде да се извини на Учителя и ни каза, че наистина в джоба му има пистолет, защото той е висш офицер и е задължен да носи оръжие за охрана. После стенографките изхвърлиха това изречение от беседата на Учителя, защото според тях то нямало нищо общо с беседата Му. Сметнаха го за обикновено вмъкнато изречение. Е, според вас правилно ли постъпиха стенографите.
към текста >>
78.
ПРЕДСКАЗАНИЯ
Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши
салонът
и Изгревът и построиха там легации.
Всички ядоха, облизваха се и си спомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева.
Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши
салонът
и Изгревът и построиха там легации.
Крум Въжаров Цветана Щилянова е била около четири годишна, когато Учителят посещавал различни семейства, измервал главите с металически кръгове и правил свои изчисления. Родителите й попитали Учителя, за децата си. Тогава Той казал за нея, че ще стане художничка. Също тъй се сбъднало и това, което бил казал за брат й и сестра й.
към текста >>
79.
ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ
Седнах на пейката отвън пред
салона
, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам.
Преди това Учителят бе обърнал внимание, че отначало има подобрение, а след това идва процес на влошаване, защото се разнася възпалението от дебелото черво и всички токсини от това възпаление навлизат в кръвта, идва се до криза и се вдига температура до 40 градуса. Учителят ми беше казал, но то бе останало някъде далеч в периферията на съзнанието ми. Аз през ден слагах млечен компрес, получи се подобрение, бучката започна да намалява, но състоянието на майка ми се влоши, след четиринадесетия ден вдигна температура до 40 градуса и започна да бълнува. У дома всички ме гледат заплашително и упрекват, че ще убия майка си с моето твърдоглавство. Отивам при Учителя, за да питам какво да правя, но Той не ме приема, не ми обръща никакво внимание.
Седнах на пейката отвън пред
салона
, минаха пет - шест часа, а аз седя и чакам.
А Учителят си гледа Неговата работа, приема и изпраща гости. Седя аз и си казвам в себе си: "Учителю, знам, че не ме приемате и че имам някаква грешка. Ама какво да правя като не я виждам, за да се коригирам. Помогнете ми". След малко Той идва при мене на пейката и пита: "Кажи, каквото имаш да казваш, че съм много зает".
към текста >>
Един ден отивах към
салона
.
Той беше пред приемната стая. Разправих Му. Той каза: "Няма нищо, ще мине, но една седмица яж на всяко ядене по две картофчета и по малко хлебец. Другата седмица - по две ябълки или круши и по малко хлебец." Направих това и ми мина.
Един ден отивах към
салона
.
Учителят беше на алеята при борчетата със сестра Савка и сестра Еленка и се разговаряха. Помислих: да мина далеч от тях, през градината (нямаше още тел), без да ги поздравя, за да не прекъсна разговора им. Учителят схвана положението че се стеснявам, обърна се към мене и с благост ме запита: - Оздравяхте ли? - Благодаря, Учителю, оздравях - Му отговорих.
към текста >>
Братът излезе рано и отиде сам на
салона
и поляната.
Той би могъл да ми помогне и веднага, още при тръгването, но предполагам, остави да опитам, че и планината лекува. В една беседа казва: "Изнесете болния на 2000 метра височина и той ще оздравее, от каквато и болест да е болен." А Рилските езера са над 2000 метра височина. Наталия Чакова Един пролетен ден през месец май брат М. С. ме заведе на Изгрева да видя Учителя и да чуя Словото Му, което дотогава само бях чела от печатните Му беседи.
Братът излезе рано и отиде сам на
салона
и поляната.
Срещнал се с братя и сестри, от които научил, че ще има екскурзия до Витоша на следния ден. Срещнал се и с Учителя. "Утре ще има екскурзия до Витоша - казва брат М. - Ще дойдеш ли? " - "Как мога да дойда на Витоша с това лумбаго?
към текста >>
80.
ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ
се строеше
салонът
на Изгрева.
Имаше един младеж, който следваше в Прага. През лятото по време на ваканцията се връща в България. Неговата рождена сестра е от Братството и тя го завежда на Изгрева. Този брат се казваше Руси Николов. По това време в 1927 г.
се строеше
салонът
на Изгрева.
Сестрата представя рождения си брат на Учителя и той продължил разговора с Него повече, отколкото е необходимо. Учителят му казал: "Тука има майстори, които строят, а ти ще стоиш и ще наблюдаваш дали майсторите си вършат добре работата. Пък Аз също ще ти помагам." Руси имал язва на стомаха, често страдал от нея и трудно се хранел. По тази причина сестра му го завежда при Учителя - да получи съвет как да си излекува язвата.
към текста >>
През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения
салон
.
Учителят не му дава съвет, а му казва, че му е намерил работа да бъде надзирател на майсторите, но само да наблюдава, без да им прави забележка. Няколко дни той е на Изгрева като нощува в една от палатките. А Учителят по време на строежа непрекъснато е между майсторите и дава някои съвети. След една седмица постройката е вече готова, слагат керемидите, боядисват отвътре и ето - идват съборните дни. Учителят казал на Руси: "Ще останеш и за събора".
През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения
салон
.
След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея". Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме салона, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме салона, ти нали също участваше тук?
към текста >>
Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме
салона
, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме
салона
, ти нали също участваше тук?
През време на събора Учителят чете беседи в новопостроения салон. След това има тържествен братски обяд. Учителят поканва студента да седне до Него на масата. Обикновено се поднася обща вегетарианска гозба, сготвена в големи казани. Поднасят чиния на Учителя, както и на студента, а той казал: "Учителю, не смея да ям такава храна, защото имам язва и ще ме боли стомахът от нея".
Учителят се усмихнал и казал: "Ние нали построихме
салона
, нали сложихме керемидите на покрива, нали белосахме
салона
, ти нали също участваше тук?
Как така, та ние ремонтирахме и измазахме и твоя стомах. Яж спокойно". Студентът, изгладнял от недояждане, с известен страх вкусил от яденето. Усетил, че стомахът го възприема и изял гозбата. Нямал никакви болки, следващия ден опитал друга гозба и отново нямал болки.
към текста >>
А Учителят е пред
салона
до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца.
Когато се върнала, детето отворило очи и казало: "Мамо, гладна съм". Георги Радев Георги започна да работи в тенекиената фабрика и си отрязва малко пръста. Стана инфекция, той почна да бълнува и в бълнуването му го гонят едни черни духове. И той бълнува, сумти, плаче и сънува, че жена му и една сестра го вземат под ръка и го завеждат при Учителя.
А Учителят е пред
салона
до прозореца и с едно ренде рендосва дъската на прозореца.
Водят го затуй, че тези черни духове, които го гонят, искат да му вземат главата. И в това време като го гонили, явява се Учителят и черните духове се отстраняват. Като видели Учителя, се отстраняват тия черните и Учителят им казал: "Оставете го, аз гарантирам за него за 10 години". След съня му го завеждат при Учителя. Учителят действително рендосва на прозореца, както е сънувал Георги.
към текста >>
През това време мина край
салона
д-р Паскалев, който ме превърза.
Учителят ме покани да му поправям вратичката на едно шкафче. Почнах работа, която вървеше успешно. Радвах се, че скоро ще привърша. Но когато работата беше вече в последната си фаза, трябваше да се изкопае място за едно ментеше, длетото се отплесна и ме нарани в лявата ръка. Текна кръв и се чудех какво да правя.
През това време мина край
салона
д-р Паскалев, който ме превърза.
"Отидоха 10-15 дни, докато ръката ми оздравее"- си рекох. А трябва да работя, за да си изкарам прехраната. В това време Учителят дойде и видя превързаната ръка. Пита ме: "Какво стана? " - "Длетото се плъзна и ме нарани" - му казах аз.
към текста >>
После възви към
салона
.
Аз през всичкото време Го наблюдавах. Мина покрай нас на две крачки, обаче бях поразена от факта, че откакто върви от голямата чешма, на която беше написано: "Храни се добре, мисли добре и работи добре", Той не вървеше по земята, а плаваше, ходеше на половин метър височина във въздуха. Гледах и не можех да повярвам на очите си. Учителят се приближи на около две крачки от мене, все така плаващ из въздуха, и ми рече: - Видя ли кой съм... Но ти не знаеш коя си.
После възви към
салона
.
Когато стигна до първото стъпало на стълбището, Той стъпи и се качи, както обикновено се качваше горе. Тогава аз повярвах, направих това, което ми беше казал относно лекуването и за три дни оздравях. Донка Станкова Един адвокат от Търново заболял от лека болест - хълцавица, която му пречела да работи. Обърнал се към лекарите за помощ, но безуспешно.
към текста >>
Поканил го да влязат в големия
салон
.
заболяло окото на един брат. Лекували го дълго, но не му помогнали. Окото му се зачервило, после отекло, затворило се и посиняло. Най-после през месец май, братът се обърнал към Учителя: "Моля Те, излекувай ме! " Учителят му казал, че ако продължават да го лекуват с тези средства, ще ослепее с двете очи.
Поканил го да влязат в големия
салон
.
Там Учителят направил няколко паси на очите му и казал: "Ще видим сега дали законът е верен." След това заръчал на брата: "Иди на полянката, постой малко под заслона и си почини". Братът отишъл и като седнал - заспал. Събудил се и по часовника разбрал, че са минали около 10 минути. Сънят му бил толкова дълбок, че на разбуждането се чудел къде се намира, сякаш идвал от много далечно място. Извадил огледалцето си и видял, че болното око е отворено, отокът бил изчезнал, червенината и синините - също.
към текста >>
Пантелей се събудил рано, едва успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до
салона
.
Накрая не можел да диша, щом си поемел дъх, прорязвала го непоносима болка. Той бил много стеснителен и не искал да безпокои Учителя с дребните си човешки проблеми. Слушал беседите и считал, че от тях получава всичко необходимо. Но този път си казал: "Не се издържа повече на тези болки, утре след беседа ще отида при Учителя и ще Го помоля за помощ." Следващият ден бил неделя.
Пантелей се събудил рано, едва успял да стане от леглото, облякъл се с големи усилия и успял някак си да отиде до
салона
.
Скоро след това влязъл Учителят и седнал зад катедрата. Погледнал баща ми и започнал беседата с много сериозен вид. Говорел за болестите, какво представляват те и как да се справяме с тях. Говорел и през цялото време погледът му бил насочен към Пантелей. Той слушал с голям интерес, мислел само за това, което чувал от Учителя и забравил ужасните болки.
към текста >>
Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна
салона
.
Това означава, че трябва да го подложат на операция, а тогава тези коремни операции не бяха безобидни. Тогава нямаше лекарства срещу инфекцията, както сега са антибиотиците. Накрая болният приятел казал: "Не, няма да се оперирам, Учителят ще ме излекува". Ето, ние сме в клас, в петък, и точно по това време братът в бараката от силните болки припаднал и целият посинял. Това е между 5 и 6 часа сутринта, когато всички сме в клас.
Точно по това време Учителят изведнъж спря да говори, загледа се в една точка високо над аудиторията, даде знак, че трябва да излезе и бързо напусна
салона
.
Някой веднага тръгнаха след Него, а Той по стъпалата се качи в Горницата, взе една чаша и почти тичешком се отправи към бараката на болния. Когато Той влезе вътре, беше придружен от няколко приятели. Учителят му отворил устата, налял в нея нещо, което е носел в чашата и го оставил. Придружаващите Учителя бяха Борис Николов и Георги Радев и Той ги остави да дежурят при болния. Малко след като изпил течността, болният почувствал, че е изпил нещо много горещо, което го парело и след това заспал.
към текста >>
81.
ЧУДОТВОРСТВО
Сестрите занесли питите на центрофугата в малкия
салон
, но не се сетили да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълнили
салона
.
Учителят ги побутнал, но те сякаш не проявявали признаци на живот. След това Той направил други движения и изрекъл други думи, след което осите се размърдали, хвръкнали и повече не се появили през цялото лято. След тази случка Учителят заявил: "Мога да направя същото с всички врагове на Братството, но не искам." Влад Пашов Една година кошерите на Изгрева дадоха много мед.
Сестрите занесли питите на центрофугата в малкия
салон
, но не се сетили да затворят горните прозорчета и пчелите скоро напълнили
салона
.
Какво да направят? Не могат да ги изгонят. Викат Учителя. Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели.
към текста >>
Тя вижда как целият
салон
е осветен от Неговата светлина.
Той се обръща към тях: "Налейте на брат Начо един чай! " Пият всички чай, а разговорът се води спокойно в една съвсем безобидна тема. Борис Николов Сестра Василка Иванова дошла на Изгрева, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела: "Много хубаво говориш, Учителю, аз искам да ти вярвам, но не мога да ти повярвам, а искам". И така, както Учителят говори, изведнъж на сестра Василка й се отварят духовните очи и вижда Учителя, че се е превърнал на едно огнено кълбо, голямо два метра в диаметър, трепти и излъчва светлина като слънце, а образът Му е същият и едновременно говори.
Тя вижда как целият
салон
е осветен от Неговата светлина.
Косите Му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето Му, от тялото Му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама, търка очите си, да не би да е задрямала, започва да се щипе, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори и я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво-надясно и вижда, че другите слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение продължило много време, след което се спуска една завеса пред очите й и тя вижда Учителя така, както Го е виждала всякога.
към текста >>
Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден
салон
, към сто стола събираше.
Освен това, тя събираше в нашия дом на женско събрание сестрите в четвъртък като държеше беседа между тях. Събираше малките дечица в нашия дом и им разказваше духовни приказки. Все едно, че идваше Господ у дома. В нашия дом вечер се събираха почти всички братя и сестри от Бургас, като майка ми и баща ми приготвяха разкошна Божествена трапеза. На нея присъстваше Учителят и много братя и сестри, на които Той държеше беседа.
Нашата къща беше голяма, с четири големи стаи, помежду един грамаден
салон
, към сто стола събираше.
Там ставаха женските и детските събрания, които се ръководеха от моята майка. А долу под нас, точно под нашата стая беше кръчма. Една вечер, когато Учителят и много братя и сестри бяха на трапезата, в кръчмата долу, която бе в приземния етаж на къщата, влязъл гайдар, поръчал си вино, ракия и започнал да свири с гайдата. Понеже къщата ни беше паянтова, свиренето горе се чуваше. Тогава майка ми излезе отвън и извика тайно баща ми: "Коста, иди долу да кажеш на кръчмаря да го махне този гайдар навън".
към текста >>
Не си го записах, забравих да го питам как се казва и през 1972 г., когато бе дошъл горе на "
Салоните
" на 7-те Рилски езера.
През 1972 г. на Рила един брат ме прегърна, "Не ме ли познаваш? " Казвам: "Не мога да си спомня." - "Аз съм братът, който преди години пося нивата на Изгрева. Колко съжалявам и сега, че не си взех от онова жито, което остана в крината." Името на този брат го забравихме.
Не си го записах, забравих да го питам как се казва и през 1972 г., когато бе дошъл горе на "
Салоните
" на 7-те Рилски езера.
А трябва да му имаме името при тази опитност и да се знае как се казва. Е, все някой ще го знае и ще ни го каже по-късно, за да го притурим към нашия разказ. Ако не сега, то утре. Неговото име е записано горе на Небето, но това го искаме за онези, които ще дойдат след нас, за да знаят, че това е било, че е имало такъв брат, защото тук бе и Учителят. Юрданка Жекова и Борис Николов
към текста >>
82.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ И ПОМОЩ
Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в
салона
на Изгрева.
На следващия ден е изпитът при професор Михалчев. Учителят я приема, а тя не могла нищо да проговори, само очите й се налели със сълзи. Учителят я гледал, гледал и Тодорка вижда, че Той също се насълзява и тихо казва: "Е, иди! " Тя става, целува Му ръка и излязла от стаята. Спала при сестра Енчева от Бургас.
Сутринта се събужда и в 5 часа отива на беседа в
салона
на Изгрева.
Седнала пред масичката на Учителя и слушала. След беседа закусила и прочела 15 въпроса по логика и 15 въпроса по метафизика. Тръгнала през Борисовата градина и право в Университета. Чукнала на вратата, влязла, вътре били професор Михалчев и Михаил Димитров. "На колко се явявате?
към текста >>
После тръгна към големия
салон
, влезе вътре и се отправи към черната дъска.
Най-после нещо вътре ме застави почти насила да отида при Него. Подчиних се и отидох. Учителят слезе по стълбите от горната стая, дойде при мене и ме попита: "Какво има? " Аз му обясних, че нещо ми е тежко, без да зная причината. Учителят ми каза, че това е кармично.
После тръгна към големия
салон
, влезе вътре и се отправи към черната дъска.
Влязох след Него. На дъската имаше чертеж от предишната лекция. Учителят взе пергела и започна да измерва с него чертежа. Не ми продума нищо, а само ми подаде пергела. Аз го взех автоматично, без да зная защо ми го дава.
към текста >>
83.
БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА
Те знаели, че при предната бомбардировка са се запазили, благодарение на молитвите, които правели в
салона
и благодарение намесата на Учителя - Той обикалял непрекъснато около поляната, за да гони онези духове, които искаха да разрушат
салона
.
Баща ми беше в Сливен. Той също излезе късметлия. При всички бомбардировки над София, които станаха, той все някъде преди това бе заминал. Лиляна Младенова При друга една бомбардировка, която също била оповестена с вой на сирените, отново всички се събрали пред стаята на Учителя и чакали Неговите разпореждания.
Те знаели, че при предната бомбардировка са се запазили, благодарение на молитвите, които правели в
салона
и благодарение намесата на Учителя - Той обикалял непрекъснато около поляната, за да гони онези духове, които искаха да разрушат
салона
.
Това бяха същите тези сили, които непрекъснато противодействаха на Учителя, онези сили, които отвориха две световни войни, за да не може Той да работи спокойно и да свърши Своето дело на земята. Този път Учителят не повел приятелите към салона, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него. По това време София се бомбардира от самолети. Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг.
към текста >>
Този път Учителят не повел приятелите към
салона
, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него.
При всички бомбардировки над София, които станаха, той все някъде преди това бе заминал. Лиляна Младенова При друга една бомбардировка, която също била оповестена с вой на сирените, отново всички се събрали пред стаята на Учителя и чакали Неговите разпореждания. Те знаели, че при предната бомбардировка са се запазили, благодарение на молитвите, които правели в салона и благодарение намесата на Учителя - Той обикалял непрекъснато около поляната, за да гони онези духове, които искаха да разрушат салона. Това бяха същите тези сили, които непрекъснато противодействаха на Учителя, онези сили, които отвориха две световни войни, за да не може Той да работи спокойно и да свърши Своето дело на земята.
Този път Учителят не повел приятелите към
салона
, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него.
По това време София се бомбардира от самолети. Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала, щяла да разруши салона до основи. Онези се бяха целили в салона, бомбата пада на пет метра от него.
към текста >>
Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад
салона
, но не експлодирала.
При друга една бомбардировка, която също била оповестена с вой на сирените, отново всички се събрали пред стаята на Учителя и чакали Неговите разпореждания. Те знаели, че при предната бомбардировка са се запазили, благодарение на молитвите, които правели в салона и благодарение намесата на Учителя - Той обикалял непрекъснато около поляната, за да гони онези духове, които искаха да разрушат салона. Това бяха същите тези сили, които непрекъснато противодействаха на Учителя, онези сили, които отвориха две световни войни, за да не може Той да работи спокойно и да свърши Своето дело на земята. Този път Учителят не повел приятелите към салона, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него. По това време София се бомбардира от самолети.
Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад
салона
, но не експлодирала.
Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала, щяла да разруши салона до основи. Онези се бяха целили в салона, бомбата пада на пет метра от него. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и се чудеха откъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева.
към текста >>
Ако е била експлодирала, щяла да разруши
салона
до основи.
Това бяха същите тези сили, които непрекъснато противодействаха на Учителя, онези сили, които отвориха две световни войни, за да не може Той да работи спокойно и да свърши Своето дело на земята. Този път Учителят не повел приятелите към салона, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него. По това време София се бомбардира от самолети. Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг.
Ако е била експлодирала, щяла да разруши
салона
до основи.
Онези се бяха целили в салона, бомбата пада на пет метра от него. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и се чудеха откъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева. А тя, ако беше паднала върху самия салон, и да не беше експлодирала, пак щеше да го разруши. Всички се чудехме и казвахме: "Хвала на Бога".
към текста >>
Онези се бяха целили в
салона
, бомбата пада на пет метра от него.
Този път Учителят не повел приятелите към салона, а ги отвел в гората край Изгрева, като молитвите били подавани една след друга от Него. По това време София се бомбардира от самолети. Един от тях се отклонява от общото ято, идва и пуска една бомба над Изгрева и тя пада на няколко метра зад салона, но не експлодирала. Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала, щяла да разруши салона до основи.
Онези се бяха целили в
салона
, бомбата пада на пет метра от него.
Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и се чудеха откъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева. А тя, ако беше паднала върху самия салон, и да не беше експлодирала, пак щеше да го разруши. Всички се чудехме и казвахме: "Хвала на Бога". Мария Тодорова
към текста >>
А тя, ако беше паднала върху самия
салон
, и да не беше експлодирала, пак щеше да го разруши.
Била е тежка около 2000 кг. Ако е била експлодирала, щяла да разруши салона до основи. Онези се бяха целили в салона, бомбата пада на пет метра от него. Гледахме, чудехме се и се удивлявахме на Божието присъствие. После дойдоха военните, извадиха тази бомба, обезвредиха я и се чудеха откъде такава голяма бомба да се намери, че да се пусне точно върху Изгрева.
А тя, ако беше паднала върху самия
салон
, и да не беше експлодирала, пак щеше да го разруши.
Всички се чудехме и казвахме: "Хвала на Бога". Мария Тодорова Имах един познат Обретен Недев от гр. Търново. Беше комунист и подгонен от властите, побягна към Драгоман, като искаше да премине границата и да се прехвърли в Югославия. Тогава комунистите оттам бягаха, после се прехвърляха в Австрия и оттам заминаваха за Съветска Русия.
към текста >>
Аз се поразходих и тъкмо минавах покрай масите пред
салона
, Учителят ме е видял от стаичката си горе и ме повика с ръка.
Осъдените изпратиха по канал писмо до мен, с молба да отида при Учителя, да искам да им помогне. Те чули в затвора, че Учителят Дънов помагал в такива случаи. Получих писмото и веднага отидох в София при Учителя. Помня, че беше петък. Братята ми казаха: "Не отивай при Учителя, днес не приема гости."
Аз се поразходих и тъкмо минавах покрай масите пред
салона
, Учителят ме е видял от стаичката си горе и ме повика с ръка.
Казвам Му: "Учителю, имам писмо от нелегални, които молят да им помогнете да не ги екзекутират." Исках да Му дам писмото да го чете, но Учителят каза: "Няма нужда, иди и им кажи, че не само няма да ги екзекутират, но в най-скоро време ще бъдат пуснати на свобода." Това беше месец март 1944 г. Върнах се на село и се срещнах с жените на осъдените.
към текста >>
84.
ДА ПОЗНАЕШ ГОСПОДА
Учителят държа беседа в
салона
в Айтос и говори за женитбата.
На братските обеди Учителят ги изнасял на тези, които присъствали. Ябълката оттогава всяка година раждала. Тя вече бе станала служител Господу и принасяше плод в изобилие. Нестор Илиев Това беше в 1920 г.
Учителят държа беседа в
салона
в Айтос и говори за женитбата.
С такова силно впечатление останах и реших тогава, че няма да се женя. Малко дете бях. От 4-то отделение съм решила да не се женя. Вечерта Учителят пренощува у дома и на другия ден баща ми го изпраща до Бургас, до минералните бани. С файтон от Бургас идват да посрещнат Учителя и ние отидохме сутринта много рано да го изпратим.
към текста >>
По време на съборните дни Елена Иларионова отивала сутрин в
салона
в Търново, където Учителят държал беседи.
Той нито е слушал Учителя, нито е чел нещо от Него, но разпознава Учителя като Божи човек само с един поглед. А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят. А ето, един турчин Мустафа, като зърна Учителя, разбра, че това е Божият човек. Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло посвещение. Борис Николов
По време на съборните дни Елена Иларионова отивала сутрин в
салона
в Търново, където Учителят държал беседи.
Салонът по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край. Тя отивала сутрин да измете салона, да го почисти, защото там ще има беседа. Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона. В това време Учителят свирел на цигулка.
към текста >>
Салонът
по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край.
А мнозина наши приятели преминаха десетки години с Учителя, слушаха хиляди слова, четяха беседите Му и са прочели стотици или хиляди страници, но малцина разбраха кой е Учителят. А ето, един турчин Мустафа, като зърна Учителя, разбра, че това е Божият човек. Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло посвещение. Борис Николов По време на съборните дни Елена Иларионова отивала сутрин в салона в Търново, където Учителят държал беседи.
Салонът
по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край.
Тя отивала сутрин да измете салона, да го почисти, защото там ще има беседа. Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона. В това време Учителят свирел на цигулка. Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си.
към текста >>
Тя отивала сутрин да измете
салона
, да го почисти, защото там ще има беседа.
А ето, един турчин Мустафа, като зърна Учителя, разбра, че това е Божият човек. Да различиш Божия човек от останалите човеци е цяло посвещение. Борис Николов По време на съборните дни Елена Иларионова отивала сутрин в салона в Търново, където Учителят държал беседи. Салонът по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край.
Тя отивала сутрин да измете
салона
, да го почисти, защото там ще има беседа.
Нали е събор. Един ден тя пак се качва горе в салона. В това време Учителят свирел на цигулка. Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си. Когато тя отишла да мете, Учителят престанал да свири и тръгнал към нея.
към текста >>
Един ден тя пак се качва горе в
салона
.
Борис Николов По време на съборните дни Елена Иларионова отивала сутрин в салона в Търново, където Учителят държал беседи. Салонът по онова време бил обкичен с панделки в най-различни цветове на дъгата, от единия до другия край. Тя отивала сутрин да измете салона, да го почисти, защото там ще има беседа. Нали е събор.
Един ден тя пак се качва горе в
салона
.
В това време Учителят свирел на цигулка. Долу на двора много братя и сестри слушали Учителя като свири и се наслаждавали на Божествената музика, която Той предава от Невидимия свят чрез цигулката си. Когато тя отишла да мете, Учителят престанал да свири и тръгнал към нея. Както отивал към нея, образът Му започнал да изчезва постепенно, постепенно и се заменил с образа на Христа. Той я запитал: "Кой съм аз?
към текста >>
85.
МЛАДОСТ И СТАРОСТ
Бях в
салона
, когато се създаваше песента "Аз ще се подмладя".
МЛАДОСТ И СТАРОСТ Спомени на ученици
Бях в
салона
, когато се създаваше песента "Аз ще се подмладя".
Учихме я на части. Повтаряхме я, пеехме я. Учителят ни я изпя с топъл, широк глас и израз, който рисуваше съдържанието. Аз слязох за малко от сцената, за да послушам песента отдалеч. Когато погледнах Учителя, останах поразена - Той изглеждаше като млад момък.
към текста >>
86.
КРИТИКА
Един брат прави бележка на приятелите в
салона
преди беседа.
КРИТИКА Спомени на ученици
Един брат прави бележка на приятелите в
салона
преди беседа.
Намира че много говорят, вдигат шум, разсейват атмосферата. Той прави тази забележка спокойно, внимателно. Приятелите си вземат бележка от думите му и малко засрамени замълчават. Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди. След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите.
към текста >>
Ето как постъпват учениците на Окултната школа: Онези, които чувстват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из
салона
, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не.
Братът направи това от ревност, от най-хубави подбуди. След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взе повод от случката, каза: "Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната школа, не е метод на ученика.
Ето как постъпват учениците на Окултната школа: Онези, които чувстват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из
салона
, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не.
Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки. Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили." На следващия ден от града бе изпратена една жена, подкупена от духовенството да направи скандал в салона. Дойде и извика на Учителя: "Ти лъжеш!
към текста >>
Една духовна вълна ще се разлей и в
салона
ще настане тишина.
След беседата сестрите разправят на Учителя какво е направил и как се опомниха приятелите. Очакваха, че Учителят ще го похвали. Но Учителят като взе повод от случката, каза: "Този маниер е маниер на света. Не е маниер на Окултната школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: Онези, които чувстват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не.
Една духовна вълна ще се разлей и в
салона
ще настане тишина.
Това е метод на учениците - без насилие, без забележки. Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили." На следващия ден от града бе изпратена една жена, подкупена от духовенството да направи скандал в салона. Дойде и извика на Учителя: "Ти лъжеш! " Ние приложихме този метод от Учителя.
към текста >>
На следващия ден от града бе изпратена една жена, подкупена от духовенството да направи скандал в
салона
.
Не е маниер на Окултната школа, не е метод на ученика. Ето как постъпват учениците на Окултната школа: Онези, които чувстват и съзнават какво трябва да се направи, ще се пръснат на няколко места из салона, ще седнат, ще се съсредоточат и ще прекарат в размишление и молитва и в дълбоко мълчание без да ги е грижа има ли тишина или не. Една духовна вълна ще се разлей и в салона ще настане тишина. Това е метод на учениците - без насилие, без забележки. Ученикът трябва да бъде положителен, никога да не утвърждава отрицателните сили."
На следващия ден от града бе изпратена една жена, подкупена от духовенството да направи скандал в
салона
.
Дойде и извика на Учителя: "Ти лъжеш! " Ние приложихме този метод от Учителя. Тя се усмири, заслуша се и до края стоя смирена. После се приближи до Учителя и каза: "Изслушах те и разбрах, че онези в града лъжат! Извини ме!
към текста >>
87.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ
Тези картини, които ги имате окачени в
салона
, аз даже в кухнята си не бих ги поставял.
Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: "Тук са те." Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи, да бъдеш под зоркото око на Любовта. Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в душата си и съм ви въздигнал в Духа си. Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите.
Тези картини, които ги имате окачени в
салона
, аз даже в кухнята си не бих ги поставял.
(А те бяха рисувани от наши даровити художници!) Знам всички езици, но не искам да цапам устата си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята. Христос ми каза: "Иди да помогнеш на тоя народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове." Затова дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам Знание и Мъдрост, да ви утеша като взема част от мъката ви и ви предам радостта да чуете Божието живо Слово. Съдбините на този народ са в мои ръце.
към текста >>
88.
БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ
Кухнята беше залепена като навес към
салона
и не беше много просторна.
Невена Неделчева Имаше една сестра Станка, която Учителят беше излекувал от тежка болест. Когато Учителят дойде да живее на Изгрева, първите години тя Му услужваше с каквото може. През 1929 г. Той каза да се образува братски стол.
Кухнята беше залепена като навес към
салона
и не беше много просторна.
Там сложихме една дълга маса, според дължината на кухнята, а от двете страни - по една пейка, на които можеха да седнат около 20 човека. Учителят седеше в началото на масата срещу нас. Готвенето ставаше по дежурство под ръководството на сестрата-готвачка. В първите дни сестра Станка готвеше на Учителя отделно.
към текста >>
В братския
салон
на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят ядене като за празник.
После Учителят каза: "Станке, повече няма да ми готвиш отделно. И аз ще ям оттам, откъдето ядат всички други." Така Учителят реши този въпрос, понеже беше забелязал, че някои оглеждат какво има в чинията Му. Винаги Той слизаше до нашето равнище и се приспособяваше към нас. Ангел Вълков Било по Великден през 1937 г.
В братския
салон
на Изгрева дежурните сестри се стараели да приготвят ядене като за празник.
Много от посетителите се разхождали по поляната, обменяйки мисли за току-що изнесената беседа. За обяд трапезарията се напълнила с гости. Всички чакали пристигането на Учителя. Когато пристигнал, всички Го посрещнали със ставане на крака. Прочели молитва и обедът започнал.
към текста >>
По същото време Братството беше наело един
салон
на ул.
Сестра Гина Гумнерова ми даде една дебела черга, приспособих легло от дъски и спях облечен и с обуща, тъй като стаята ми, освен дето не се отопляваше, но и поради липса на стъкло на прозореца, студът и снегът безпрепятствено се провираха вътре. Понякога по цяла нощ будувах от студ. Получавах половин месечна заплата - 400 лева, тъй като се бях пазарил да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, да не мисли за мен. Но тези 400 лева по онова време бяха малка сума и едва смогвах да се изхранвам и се хранех само с хляб и малко маслини.
По същото време Братството беше наело един
салон
на ул.
"Граф Игнатиев". Учителят изнасяше там Своите беседи. Аз бях редовен посетител. Един неделен ден, към десет часа преди обяд, пак се приготвих да отида на беседа. Слизайки по витата стълба, се озовах в готварницата на хазаите.
към текста >>
89.
ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД
Говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия
салон
заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще.
Спомени на ученици По време на една от прекрасните беседи, които нашият незабравим Учител изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обяд, Той направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя - живеехме в тях, виждахме ги на всяка стъпка и бихме се учудили, бихме търсили причина- та, ако те отсъстват. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде.
Говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия
салон
заедно с всички слушатели, откривайки Велики закони и хвърляйки обилно светлина, както върху тях, така и върху обикновения човешки живот разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще.
Изведнъж, между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега всеки да си поиска това, което му е нужно." А видимите слушатели в момента са повече от триста души. Колко са невидимите и дали тези думи се отнасят и за тях, ние не знаем. Но достатъчно са видимите. Триста души да си поискат нещо! Та кой милионер от земните може дa обещае това?
към текста >>
На Изгрева между полянката и съседа, който живееше зад
салона
, имаше дървена ограда, която беше повредена и беше дошло време да се направи нова.
Аз като бях в казармата, фелдфебелът най-много мене гонеше. Трябвало да бъда най-бърз, да застана пръв там, където се нареждат войниците в строя, "да побия кола", както се казваше в казармата, та по мене другите да се наредят по височина. Та аз бях колът на ротата и много наказания имах. Но като се научих да побивам този кол бързо и точно, то вече наказваха другите войници, че не изпълняват реда на войнишкия строй." Всички се смеят, а Учителят най-много. Ние на Изгрева имахме свой живот, отделен от града и от света.
На Изгрева между полянката и съседа, който живееше зад
салона
, имаше дървена ограда, която беше повредена и беше дошло време да се направи нова.
За новата трябваше да се подготвят колци, да се изкопаят дупки. Ние разчистихме терена с брат Ради. Всичко беше готово и дойде ред да поставим коловете. Учителят дойде до нас. Бяхме опънали конец.
към текста >>
Бяхме няколко души с Учителя близо до
салона
и брат Долапчиев, директор на Държавната печатница, попита: "Учителю, кога ще свърши войната?
В едно тефтерче на Савка Керемидчиева четем думите на Учителя: "Планът на Небето е руснаците да дойдат до Дунава." Те не е трябвало да влизат в България, но поради непослушанието на българите към Учителя, Той променя плана и руснаците се допускат да влезнат, преминават Дунава и въвеждат комунистическата власт - 1944-1990 г. Те се явиха като бич Божий в България да изпълнят Волята Божия. След 9 септември 1944 г. руските войски дойдоха в България, комунистите дойдоха на власт и управлението на страната се смени. Върнахме се от село Мърчаево на Изгрева.
Бяхме няколко души с Учителя близо до
салона
и брат Долапчиев, директор на Държавната печатница, попита: "Учителю, кога ще свърши войната?
" А Той отговори: "Аз когато кажа кога ще свърши войната, тя отива по-нататък." - "Защо, Учителю? " - "Ами не се ли досещате? Наоколо стоят и подслушват духове от другата ложа и като чуят нещо от мене или пък нещо от вас, дето обичате да разказвате наляво и надясно, то те се връщат по своите места, влизат в онези, които са пълководци и ги ожес- точават още повече. И вместо да спре войната, те духовете я продължават, защото не са съгласни с това, което се чува. Но накрая Бог има думата!
към текста >>
Видях как руснаците дойдоха на Изгрева, как влезнаха с бойните си униформи и ботуши в
салона
, как си прожектираха военни филми и правеха своите събрания там.
Учителят излиза и ги посреща. Дава им благословение. Това го видях в своето видение преди да дойдат руснаците. Но го видях и наяве на Изгрева. И видях наяве още много неща.
Видях как руснаците дойдоха на Изгрева, как влезнаха с бойните си униформи и ботуши в
салона
, как си прожектираха военни филми и правеха своите събрания там.
Учителят бе горе в стаичката Си и не бе доволен от това разрешение на нещата, но братята-комунисти от Изгрева ги поканиха. Ходиха да искат разрешение от Него. Той им разреши само за един път. Но те се събираха много пъти. Учителят тогава каза: "Затова, че оскверняват Изгрева, ще бъдат наказани жестоко." Чудехме се как ще стане това.
към текста >>
90.
УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ НА УЧИТЕЛЯ
Всъщност, причината бе, че Учителят по-рядко слизаше в
салона
.
Понеже Учителят е Висшата разумност на Земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашия път като ученици." Борис Николов Учителят ме гледаше, виждаше и знаеше значението на тази среща, а аз гледах, не виждах и не знаех... "Ти идваш ли на беседи? " - поде разговор Той. Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се подтисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде.
Всъщност, причината бе, че Учителят по-рядко слизаше в
салона
.
"Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се измориш от града, идвай на Изгрева. Помни, че на беседите присъстват Светли същества, от които можеш да имаш само полза" - каза ми бащински и продължи с чуден израз, който не бих могла да опиша с думи.
към текста >>
91.
ДУХОВЕНСТВОТО
"Нека влязат в
салона
!
Както винаги, накрая изкарват виновен за неблагополучията на Българската Православна църква Учителя Петър Дънов. Понеже на събора са дошли представители от цялата страна, една група свещеници пожелали да видят на живо Петър Дънов, защото от своите архиереи чуват само хули срещу Него, а от своите пасоми по места слушат съвсем други неща, слушат дори похвали и то от обикновени граждани. Идва една група свещеници на Изгрева и искат да видят Учителя. Ние ги оглеждаме, а те с черните си раса приличат на черни врани, кацнали между ято бели гълъби. Няма как, отнесохме желанието на свещениците до Учителя.
"Нека влязат в
салона
!
" - каза Учителят. Влизат свещениците, разглеждат салона, картините по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорците големи - светлина обилна. Те сядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят, както винаги официално облечен, с Библия в ръка.
към текста >>
Влизат свещениците, разглеждат
салона
, картините по стените.
Идва една група свещеници на Изгрева и искат да видят Учителя. Ние ги оглеждаме, а те с черните си раса приличат на черни врани, кацнали между ято бели гълъби. Няма как, отнесохме желанието на свещениците до Учителя. "Нека влязат в салона! " - каза Учителят.
Влизат свещениците, разглеждат
салона
, картините по стените.
А обстановката е скромна, простичка, прозорците големи - светлина обилна. Те сядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят, както винаги официално облечен, с Библия в ръка. Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от Библията и прочита един стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията, или е богохулник. Учителят им държи кратка беседа.
към текста >>
Напълнихме целия
салон
.
Борис Николов На събора през 1922 г. в Търново, на 19 август се запътихме към читалище "Надежда". Ние се движехме в една многобройна група, подредени в редици, с бели дрехи и пеехме песни. Търновското гражданство ни оглеждаше и се чудеше.
Напълнихме целия
салон
.
По това време пристигна една група към десетина свещеници с няколко митрополита и Учителят нареди да им се освободи първия ред. През цялото време в салона пеехме песента "Братство и единство". Учителят се качи на сцената, а свещениците станаха и ръкомахайки, завикаха: "Искаме диспут, искаме диспут! " Учителят се обърна към тях с думите: "Най-важното в този свят - това е животът. Имайте добрината да ме изслушате.
към текста >>
През цялото време в
салона
пеехме песента "Братство и единство".
в Търново, на 19 август се запътихме към читалище "Надежда". Ние се движехме в една многобройна група, подредени в редици, с бели дрехи и пеехме песни. Търновското гражданство ни оглеждаше и се чудеше. Напълнихме целия салон. По това време пристигна една група към десетина свещеници с няколко митрополита и Учителят нареди да им се освободи първия ред.
През цялото време в
салона
пеехме песента "Братство и единство".
Учителят се качи на сцената, а свещениците станаха и ръкомахайки, завикаха: "Искаме диспут, искаме диспут! " Учителят се обърна към тях с думите: "Най-важното в този свят - това е животът. Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит! " Поповете се огледаха, седнаха на столовете, извадиха си моливите и тефтерите, за да записват думите на Учителя, след това да Му отговарят.
към текста >>
След малко се окопитиха и митрополитът започна да ръкомаха и вика: "Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат в 2 часа в
салона
за диспут!
Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре за вас! " С тези думи Учителят завърши беседата си и настъпи мълчание. Спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние се смеехме, някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че са спали през цялото време.
След малко се окопитиха и митрополитът започна да ръкомаха и вика: "Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат в 2 часа в
салона
за диспут!
" Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след обяд не може да има диспут! " Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След обяд в 2 часа диспут! " Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият салон лека-полека се изпразни. Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят!
към текста >>
" Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият
салон
лека-полека се изпразни.
Те разбраха, че са спали, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че са спали през цялото време. След малко се окопитиха и митрополитът започна да ръкомаха и вика: "Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат в 2 часа в салона за диспут! " Учителят каза: "Който иска диспут, сега да го проведе, след обяд не може да има диспут! " Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След обяд в 2 часа диспут!
" Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият
салон
лека-полека се изпразни.
Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят! " Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има. Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя.
към текста >>
Някои от приятелите останаха в
салона
да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има.
" Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. Те отново започнаха да ръкомахат и викат: "След обяд в 2 часа диспут! " Ние запяхме песента "Братство и единство" и целият салон лека-полека се изпразни. Братът до мене каза: "Сестра, сега ще стане библейско чудо и Силите Господни ще се изявят! " Ние излязохме, подредихме се и с песни отидохме в лозето.
Някои от приятелите останаха в
салона
да видят какво ще стане в 2 часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че в този час диспут не може да има.
Небето беше ясносиньо, времето беше чудесно. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира последните думи на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя мълчаха и се чудеха какво може да стане. Щом като владиците и официалните лица се качиха на леките си коли и напуснаха читалището, хората се раздвижиха по разни посоки и само за пет минути всичко се опразни и утихна. След обяд към един часа, брат Петко Епитропов слезе от вилата, в която беше Учителят и каза: "Всички братя да направят улеи около палатките си!
към текста >>
92.
ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО
"Опълченска" 66 и в наети
салони
.
Ето така се използваше всеки един случай за нападки и хули срещу Учителя! Мария Тодорова През 1917 г. българската армия на фронта от продължителната война и лошото продоволствие е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха. Учителят изнася Своите беседи редовно на ул.
"Опълченска" 66 и в наети
салони
.
Посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци. Мъжете са на фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да хранят многолюдната челяд. Коне, волове - всичко е реквизирано и е на фронта. Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу Него, като се крият зад гърба на градоначалника на София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти. Изпращаха писма до войниците на фронта, че уж техните жени са били завербувани и подлъгани от Петър Дънов, който ги събирал на едно специално място и правел нещо с тях.
към текста >>
След като получава прошка от Учителя, става един от редовните слушатели в
салона
.
от съдебния инспектор при столичното градоначалство П. Нечелтов. Градоначалникът вика Учителя и Го предупреди да не събира в двора на Петко Гумнеров Свои почитатели. Учителят му бе казал следното: "Ти не си страшен, защото ти си от нашите." А преди това градоначалникът бе Го заплашил, че може да Го тури в затвора. Другото, което е най-важно в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата, заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост, бива съден и изпратен в затвора. След като излиза от затвора, нещо в него се превключва, той се променя и един ден отива при Учителя, иска прошка от Него, че поради неговия рапорт и неговата идея е изпратен на заточение във Варна.
След като получава прошка от Учителя, става един от редовните слушатели в
салона
.
Развръзката на този исторически случай Учителят споменава в една от беседите. След като Учителят бе интерниран във Варна, министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец, проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от София бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а един учител дори уволниха дисциплинарно. Така че, атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни. Мария Тодорова
към текста >>
Тук вина имат старите братя: на гърба на
салона
имаше празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителят.
Бях уволнена от царство България за противорелигиозни идеи, а сега комунистите след 1944 г. до 1986 г. ме гонят за религиозни идеи. Елена Андреева На гърба на оградата на Изгрева, на съседно място, по инициатива на духовенството бе построена кръчма.
Тук вина имат старите братя: на гърба на
салона
имаше празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителят.
Но не го закупуват и там бе направена кръчма. Дадоха я под наем на един груб, нахален човек, готов по най-малък повод да вдига скандали. Постави скарата си току до стената на салона, под стаичката на Учителя и цялата миризма от кебапчетата идваше на Изгрева. Сложи разни високото- ворители, пускаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали до късна нощ, че и побоища имаше.
към текста >>
Постави скарата си току до стената на
салона
, под стаичката на Учителя и цялата миризма от кебапчетата идваше на Изгрева.
Елена Андреева На гърба на оградата на Изгрева, на съседно място, по инициатива на духовенството бе построена кръчма. Тук вина имат старите братя: на гърба на салона имаше празно място, което трябваше да се закупи, както бе казал Учителят. Но не го закупуват и там бе направена кръчма. Дадоха я под наем на един груб, нахален човек, готов по най-малък повод да вдига скандали.
Постави скарата си току до стената на
салона
, под стаичката на Учителя и цялата миризма от кебапчетата идваше на Изгрева.
Сложи разни високото- ворители, пускаше шумна и неприятна музика до късно през нощта. Пиянски компании викаха, пееха, вдигаха скандали до късна нощ, че и побоища имаше. Учителят ни предаде нагледно един урок по търпение и самообладание. Това продължи година-две, но в кръчмата станало убийство и кражба, след което бе затворена. Полицията два пъти вика Учителя да Го разпитват, защото обвиняваха, че дъновистите са окрали и са извършили убийството.
към текста >>
Беше построен
салонът
на Изгрева и през съборните дни Учителят даде "Пътят на ученика".
Техните подписи ще свидетелстват срещу тях." Мария Тодорова На връщане от Варна през юли 1926 г. с влака за София, Учителят е свален на гара Шумен по нареждане на варненския и преславски владика Симеон и откаран в участъка. Годината 1927 е голяма за Братството.
Беше построен
салонът
на Изгрева и през съборните дни Учителят даде "Пътят на ученика".
Но тогава цялата общественост се настрои срещу Учителя. Някои решиха да преминат към действие. Беше създадена една организация "Родна защита", за да защитава България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни. Към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха, че е време да се справят и с дъновистите.
към текста >>
Учителят разбира техните намерения и към 22.00 часа включва всички крушки в
салона
, пред
салона
и на поляната.
Някои решиха да преминат към действие. Беше създадена една организация "Родна защита", за да защитава България от комунисти, социалисти, анархисти и тем подобни. Към техните врагове бяха включени и дъновистите. След като се бяха справили с другите, решиха, че е време да се справят и с дъновистите. Събират се, въоръжават се със сопи и тенекии с газ и обграждат Изгрева да го запалят, като ще се промъкват към всяка барака и ще полеят газта по дървените стени на бараките и след това в уречен час да ги запалят.
Учителят разбира техните намерения и към 22.00 часа включва всички крушки в
салона
, пред
салона
и на поляната.
Цяла нощ всичко наоколо е осветено. Братята и сестрите спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят. Чакат ги да си легнат, да угасят осветлението, за да дойдат и да ги запалят. Но осветлението не угаснало и след като чакали цяла нощ, сутринта си отишли. Ядосани от чакането, решили да се отбият в най-близката кръчма и да угасят с вино и ракия яростта си.
към текста >>
" Те запитаха: "На кого е мястото, гдето е застроен
салонът
?
аз и съпругът ми отидохме да видим Учителя. В събота следобед седяхме на скамейките до лешниците. Дойдоха някакви хора -военни и цивилни и с ненавист извикаха: "Да излезе Дънов! " Един брат им каза: "Кажете какво искате, аз ще ви отговоря." - "Не, да излезе Дънов, да му видим бялата брада." Учителят излезе, но такъв строг не Го видях вече. - "Какво искате?
" Те запитаха: "На кого е мястото, гдето е застроен
салонът
?
" Учителят каза само: "На Баучер" и затвори вратата. Влезе в салона и повече не излезе. Те побесняха от яд и почнаха да ругаят, да крещят, да говорят лоши думи, след което си заминаха. Разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на Витоша. А ние чакахме за беседа.
към текста >>
Влезе в
салона
и повече не излезе.
Дойдоха някакви хора -военни и цивилни и с ненавист извикаха: "Да излезе Дънов! " Един брат им каза: "Кажете какво искате, аз ще ви отговоря." - "Не, да излезе Дънов, да му видим бялата брада." Учителят излезе, но такъв строг не Го видях вече. - "Какво искате? " Те запитаха: "На кого е мястото, гдето е застроен салонът? " Учителят каза само: "На Баучер" и затвори вратата.
Влезе в
салона
и повече не излезе.
Те побесняха от яд и почнаха да ругаят, да крещят, да говорят лоши думи, след което си заминаха. Разнесе се слух из Изгрева, че в неделя няма да има беседа, ще отидат на Витоша. А ние чакахме за беседа. Тъкмо си говорим със съпруга ми, ако няма беседа, по-добре да си заминем още тая вечер. Видяхме Учителя, целунахме Му ръка и Го попитахме: "Учителю, казаха ни, че няма да има беседа." - "Рекох, ще останете и за беседата." Дойде неделя сутринта, в целия Изгрев е чисто, хубаво, пеят "Росна капко, свят лазурен".
към текста >>
"Жертвата на Дънов" седи на пътеката между гората и
салона
и чака.
" - тя кряска и я хванаха четирима братя, изхвърлиха я през тела. Тя вика: "Ще ми счупите крак! " - "Нищо ти няма." Но Учителят прекъсна беседата. Обядвахме, имаше концерт, обаче беше вече скърпено, не както бе в началото. Взехме си довиждане, целунахме ръка на Учителя, тръгнахме си.
"Жертвата на Дънов" седи на пътеката между гората и
салона
и чака.
Като минахме край нея, тя викна: "Хайде, идете сега продайте на баща си имота и го донесете на Дънов." Пък мъжът ми беше малко буйничък и вика: "Абе ти хубаво говориш, ама де да беше по-раншният Христо, да видиш как щях да те овършея. Ако продам на баща си имота и го донеса на Дънов, на тебе става ли ти нещо? Нищо - ни губиш, ни печелиш! " - и си отидохме. Йорданка Колева (1910-1993)
към текста >>
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27.XII.1944 г., към 18,30 часа бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт с джип, който спря пред
салона
.
Като минахме край нея, тя викна: "Хайде, идете сега продайте на баща си имота и го донесете на Дънов." Пък мъжът ми беше малко буйничък и вика: "Абе ти хубаво говориш, ама де да беше по-раншният Христо, да видиш как щях да те овършея. Ако продам на баща си имота и го донеса на Дънов, на тебе става ли ти нещо? Нищо - ни губиш, ни печелиш! " - и си отидохме. Йорданка Колева (1910-1993)
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27.XII.1944 г., към 18,30 часа бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт с джип, който спря пред
салона
.
Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и водиха разговор до пианото в салона на Изгрева без никакви свидетели, около час и нещо. Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: "Взето е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейният другар, смутени от това, идват на Изгрева и казват това на свои близки. Втори път дойдоха същите хора със същия джип, на 28.XII, когато Учителят си беше заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
към текста >>
Бяха приети от Учителя и водиха разговор до пианото в
салона
на Изгрева без никакви свидетели, около час и нещо.
" - и си отидохме. Йорданка Колева (1910-1993) Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27.XII.1944 г., към 18,30 часа бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него.
Бяха приети от Учителя и водиха разговор до пианото в
салона
на Изгрева без никакви свидетели, около час и нещо.
Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: "Взето е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейният другар, смутени от това, идват на Изгрева и казват това на свои близки. Втори път дойдоха същите хора със същия джип, на 28.XII, когато Учителят си беше заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради им казва: "Сега ще ви заведа при Него." Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятелите и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!
към текста >>
" Ради им казва: "Сега ще ви заведа при Него." Ради ги повежда в
салона
, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятелите и се прощават с Него.
Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и водиха разговор до пианото в салона на Изгрева без никакви свидетели, около час и нещо. Няколко дни преди да си замине Учителят, един от прокурорите на Народния съд казва на една наша сестра: "Взето е решение Учителят да бъде задържан." Сестрата и нейният другар, смутени от това, идват на Изгрева и казват това на свои близки. Втори път дойдоха същите хора със същия джип, на 28.XII, когато Учителят си беше заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов?
" Ради им казва: "Сега ще ви заведа при Него." Ради ги повежда в
салона
, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятелите и се прощават с Него.
След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Тогава бе съставен Народен съд и Любомир Лулчев бе подсъдим в този съд. Лулчев беше съветник на царя и всички смятаха, че е действал по указание на Учителя. Галилей Величков
към текста >>
93.
ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ
Отишъл в
салона
.
За да се допълни картината, искам да кажа какво е станало с бай Иван (Антонов)точно в този ден. Денят е бил топъл, слънчев, приятен. Завършил е обядът и много от нашите приятели са се оттеглили да се занимават с различни неща. Никой не е знаел какво събитие ще следва. Психическото състояние на бай Иван било много натегнато, тежко поносимо, макар че външни причини нямало.
Отишъл в
салона
.
Вътре нямало никой. Отворил пианото и започнал да свири някакви минорни гами, които отговаряли на състоянието му - мъчил се чрез тоновете да излезе от това състояние, но не могъл, движил се напред-назад и най-после решил, че има нещо нередно при сестра Паша в града, където тя имала къща и че трябва да иде там да види какво става. Отишъл в града, но видял, че там няма нищо. Състоянието му не се променило и се върнал отново на Изгрева, но когато се връща, събитието, за което всички приятели говорят - нанесеният побой над Учителя - е вече отминало. Обяснението, което си дава бай Иван, е следното: Учителят е отстранил, което е точната дума, от Изгрева всички наши приятели, имали възможност да се намесят в събитието.
към текста >>
Не Го намира тук и отива в
салона
, насочва се към Учителя и Му нанася ударите.
Имах усещането, че някой ме кара ту да бързам, ту да спирам, така че да дойда на Изгрева в строго определено време. Това усещане го разчетох и разбрах по-късно. Пристигнах на Изгрева в строго определеното време за мен и веднага разбрах, че точно по това време никой не е имало около Учителя и побойници са извършили покушение над Него. Дошли с кола и единият от двамата влиза и нанася юмручни удари върху главата на Учителя. За да влезе в приемната Му стая, която била заключена, той разбива с ръка стъклото, промушва я през направения отвор, завърта ключа, отключва вратата и влиза в малката стая на приемната.
Не Го намира тук и отива в
салона
, насочва се към Учителя и Му нанася ударите.
Ръцете му били окървавени от собствената му кръв, когато е порязал ръцете си при счупването на прозореца. Така лицето на Учителя беше окървавено от чуждата кръв. Някоя от сестрите се развикала, вдигнала се врява и онзи побягнал. Когато аз пристигнах, всичко бе привършило. Побойникът бе избягал.
към текста >>
Отивайки там, аз видях събрани много хора, разтревожени и застанали на групи пред
салона
- около 40-50 души, а вътре в
салона
една суматоха.
Когато аз пристигнах, всичко бе привършило. Побойникът бе избягал. Инцидентът бе приключен и Учителят си бършеше кръвта от лицето с кърпичка. Това, което ще ви кажа, никой не го знае, освен мен. Това е една велика тайна за Великия Учител, която Учителят сподели именно с мен.
Отивайки там, аз видях събрани много хора, разтревожени и застанали на групи пред
салона
- около 40-50 души, а вътре в
салона
една суматоха.
Питам какво е станало - никой не може да каже от уплаха. Обичта към Учителя и тревогата ми, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в салона. Той с една кърпичка си бършеше лицето, излизайки от салона. Вената на челото Му отляво бе наранена и течеше кръв. С носната си кърпа Той я притискаше.
към текста >>
Обичта към Учителя и тревогата ми, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в
салона
.
Инцидентът бе приключен и Учителят си бършеше кръвта от лицето с кърпичка. Това, което ще ви кажа, никой не го знае, освен мен. Това е една велика тайна за Великия Учител, която Учителят сподели именно с мен. Отивайки там, аз видях събрани много хора, разтревожени и застанали на групи пред салона - около 40-50 души, а вътре в салона една суматоха. Питам какво е станало - никой не може да каже от уплаха.
Обичта към Учителя и тревогата ми, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в
салона
.
Той с една кърпичка си бършеше лицето, излизайки от салона. Вената на челото Му отляво бе наранена и течеше кръв. С носната си кърпа Той я притискаше. Учителят бе застанал пред салона, а аз съм до Него и Го наблюдавам. На челото отляво вената бе накълцана и от нея течеше кръв.
към текста >>
Той с една кърпичка си бършеше лицето, излизайки от
салона
.
Това, което ще ви кажа, никой не го знае, освен мен. Това е една велика тайна за Великия Учител, която Учителят сподели именно с мен. Отивайки там, аз видях събрани много хора, разтревожени и застанали на групи пред салона - около 40-50 души, а вътре в салона една суматоха. Питам какво е станало - никой не може да каже от уплаха. Обичта към Учителя и тревогата ми, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в салона.
Той с една кърпичка си бършеше лицето, излизайки от
салона
.
Вената на челото Му отляво бе наранена и течеше кръв. С носната си кърпа Той я притискаше. Учителят бе застанал пред салона, а аз съм до Него и Го наблюдавам. На челото отляво вената бе накълцана и от нея течеше кръв. Това трябва да се знае, защото по-късно братята разказваха, че не е била пролята кръвта на Учителя, а това е било от разрязаната ръка на побойника.
към текста >>
Учителят бе застанал пред
салона
, а аз съм до Него и Го наблюдавам.
Питам какво е станало - никой не може да каже от уплаха. Обичта към Учителя и тревогата ми, че е станало нещо, ме накара да отида веднага при Него в салона. Той с една кърпичка си бършеше лицето, излизайки от салона. Вената на челото Му отляво бе наранена и течеше кръв. С носната си кърпа Той я притискаше.
Учителят бе застанал пред
салона
, а аз съм до Него и Го наблюдавам.
На челото отляво вената бе накълцана и от нея течеше кръв. Това трябва да се знае, защото по-късно братята разказваха, че не е била пролята кръвта на Учителя, а това е било от разрязаната ръка на побойника. За кръвта от разрязаната ръка на побойника беше вярно, но вярно беше и това, което аз видях. Та аз бях на половин метър от Него и гледах как кървеше вената на Учителя! Когато я натисне с кърпичката, отдолу течеше под кърпичката.
към текста >>
И ето, сега Учителят излизаше от
салона
, като непрекъснато с кърпичката натискаше кървящата рана, за да спре кръвта.
Та аз бях на половин метър от Него и гледах как кървеше вената на Учителя! Когато я натисне с кърпичката, отдолу течеше под кърпичката. Така че, кръвта на Учителя се смеси с тази на побойника. Кръвта на един българин, роден от българска майка юнашка, такъв голям юнак, та чрез юначеството си да посегне на Учителя! Не чуждоземец, а българин го направи това!
И ето, сега Учителят излизаше от
салона
, като непрекъснато с кърпичката натискаше кървящата рана, за да спре кръвта.
Учителят не се качи горе в стаята. Спря се, огледа се и каза на онези, които Го заобикаляха: "Хайде сега да си гледате работата! " Те се пораздвижиха. Бяха дошли и други братя и като се огледах, сега видях, че изведнъж се изсипаха всички юначаги от Изгрева, но беше вече късно. Ние бяхме много силни като мъже по това време и ако ги бяхме заварили, щяхме да им направим такъв побой, че едва ли живи щяха да напуснат Изгрева.
към текста >>
Учителят продължи: "Рекох, брат, "Бог и България" имаха план да сложат бомба в
салона
и да избият всички ни.
Аз щях да им дам да разберат и да ме помнят во веки веков! " Учителят се усмихна много трудно и каза: "Добре стана, че закъсня. Ако беше дошъл навреме, щеше да ги убиеш и после какво ще направиш? Щеше да стане същото, както навремето с Мойсей - убихте египтянина и провалихте и забавихте с 40 години плана на Небето и идването на Божия Дух, Който изведе евреите от Египет." Аз се разтрепервам: "Учителю, сега времето е друго, времената са други." - "Времето е друго, но Духът е същият." Аз мълча и сядам. Сълзите се наливат в очите ми.
Учителят продължи: "Рекох, брат, "Бог и България" имаха план да сложат бомба в
салона
и да избият всички ни.
После искаха да хвърлят цялото Братство във въздуха. Но трябваше да стане това, за да се отбие тази вълна. Добре стана, че всичко се размина с това! " Учителят смени кърпичката. Сложи друга на лицето си, за да притиска спуканата вена.
към текста >>
Аз бях на Изгрева пред
салона
.
Учителят отново проговаря и за трети път обяснява по един и същ начин, за да Го разбера. "И на Великите Учители им се дават изпитания без те да знаят за това. Но Бог съизволява да открие плана им. А Учителят избира сам пътя си към Голгота, който трябва да извърви." Симеон Арнаудов
Аз бях на Изгрева пред
салона
.
По едно време от гората излезе лека кола. Нали бях шофьор - това веднага ми направи впечатление и се загледах натам. Двама души слязоха, дойдоха при мен и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна натам, другият носеше пистолет, затъкнат в колана.
към текста >>
Аз не подозрях нищо и им показах с ръка
салона
.
Симеон Арнаудов Аз бях на Изгрева пред салона. По едно време от гората излезе лека кола. Нали бях шофьор - това веднага ми направи впечатление и се загледах натам. Двама души слязоха, дойдоха при мен и ме запитаха къде се намира Дънов.
Аз не подозрях нищо и им показах с ръка
салона
.
Единият тръгна натам, другият носеше пистолет, затъкнат в колана. Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, счупи с юмрук прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му срязаха ръката, от която потече кръв. Като разбра, че Учителят не е там, се отправи към салона. А там бе Учителят! Влезе вътре, нахвърли се върху Него и започна да Го удря с юмруци по главата с окървавените си ръце.
към текста >>
Като разбра, че Учителят не е там, се отправи към
салона
.
Нали бях шофьор - това веднага ми направи впечатление и се загледах натам. Двама души слязоха, дойдоха при мен и ме запитаха къде се намира Дънов. Аз не подозрях нищо и им показах с ръка салона. Единият тръгна натам, другият носеше пистолет, затъкнат в колана. Първият отиде най-напред на вратата на приемната и понеже тя беше заключена, счупи с юмрук прозореца на приемната и част от разбитите стъкла му срязаха ръката, от която потече кръв.
Като разбра, че Учителят не е там, се отправи към
салона
.
А там бе Учителят! Влезе вътре, нахвърли се върху Него и започна да Го удря с юмруци по главата с окървавените си ръце. Единственото, което можах да направя като разбрах, е да вдигна един стол над главата си и да стоя така до вратата. Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата. Тогава бях млад, много здрав и як и нямаше да им се дам без кръв.
към текста >>
Но за известно време си бях построил палатка до къщата на сестра Балтова, която се намираше близо до големия
салон
, в който Учителят изнасяше беседите.
Вероятно и към тях Учителят е приложил онзи съвет, който ми даде: "То змиите има кой да ги бие! " Минаха години, дойдоха комунистите на власт и тогава ние видяхме кои са онези, които трябваше да бият змиите. И те ги биха и избиха по всички правила. Йордан Георгиев Аз имах квартира до Бертоли, до линията в една барака.
Но за известно време си бях построил палатка до къщата на сестра Балтова, която се намираше близо до големия
салон
, в който Учителят изнасяше беседите.
Причината, която ме накара да изляза на палатка, беше, че ми бяха дошли четирима приятели, студенти, на които отстъпих стаята си. Беше месец май, 1936 г. Това излизане на палатка ми даде възможност да бъда очевидец на побоя, който нанесоха на Учителя. Понеже се занимавам с гъбарство, бях ходил много през деня по Витоша и се бях уморил, та като се върнах по обед на Изгрева, легнах да почина в палатката. Бях дори задрямал.
към текста >>
По едно време чух силни викове на жени откъм
салона
.
Причината, която ме накара да изляза на палатка, беше, че ми бяха дошли четирима приятели, студенти, на които отстъпих стаята си. Беше месец май, 1936 г. Това излизане на палатка ми даде възможност да бъда очевидец на побоя, който нанесоха на Учителя. Понеже се занимавам с гъбарство, бях ходил много през деня по Витоша и се бях уморил, та като се върнах по обед на Изгрева, легнах да почина в палатката. Бях дори задрямал.
По едно време чух силни викове на жени откъм
салона
.
Скочих и изтичах да видя какво става. Виковете бяха на сестри Веса Козарева, Димитринка Захариева и Маргарита Мечева. Двама високи и силни, едри мъже се бяха нахвърлили върху Учителя, Който беше облечен в бял костюм и удряха с железни боксове. Тези боксове се продаваха по сергиите на пазара и представляваха един пръстен, на който имаше някаква фигурка, хем да се вижда фигурата, хем да е изпъкнала, че като удряш с нея, да представлява твърд предмет. На мен ми се стори, че Учителят Го удряха с такива железни боксове.
към текста >>
Поради силните викове на сестрите, вероятно тия двама мъже се уплашиха и прескочиха през прозореца на
салона
навън.
На мен ми се стори, че Учителят Го удряха с такива железни боксове. От главата и лицето Му течеше кръв по белия костюм. От смущение не знаех какво да предприема. Аз съм дребен на ръст и не бях в състояние да се бия с тези яки мъже. Не ще и съмнение, те искаха да Го убият.
Поради силните викове на сестрите, вероятно тия двама мъже се уплашиха и прескочиха през прозореца на
салона
навън.
Аз, който бях влезнал в салона през вратата и видях целия побой, също прескочих през прозореца и изтичах след тях, за да ги проследя. Наблизо до къщата на Балтова ги чакаше кола, на която те се качиха. Успях да видя номера на колата - 1010. След това дойде брат Любомир Лулчев, на когото разказах всичко и му предадох номера на колата. Той слезе веднага в града и съобщи в полицията.
към текста >>
Аз, който бях влезнал в
салона
през вратата и видях целия побой, също прескочих през прозореца и изтичах след тях, за да ги проследя.
От главата и лицето Му течеше кръв по белия костюм. От смущение не знаех какво да предприема. Аз съм дребен на ръст и не бях в състояние да се бия с тези яки мъже. Не ще и съмнение, те искаха да Го убият. Поради силните викове на сестрите, вероятно тия двама мъже се уплашиха и прескочиха през прозореца на салона навън.
Аз, който бях влезнал в
салона
през вратата и видях целия побой, също прескочих през прозореца и изтичах след тях, за да ги проследя.
Наблизо до къщата на Балтова ги чакаше кола, на която те се качиха. Успях да видя номера на колата - 1010. След това дойде брат Любомир Лулчев, на когото разказах всичко и му предадох номера на колата. Той слезе веднага в града и съобщи в полицията. Побойниците бяха открити по номера на колата някъде към Пловдив.
към текста >>
Но тук в
салона
те Го биеха с боксове по лицето и устата на Учителя беше разкървавена и Му бяха счупени няколко зъба.
За тези сили нямаше прошка. Те бяха нарушили Божия закон и само Божията Правда можеше да възстанови това равновесие. Минаха години и ние видяхме как тази Божия Правда действаше чрез бича Божий, който беше даден в ръцете на комунистите, които дойдоха след 9 септември 1944 г. Разказаха някои, че Учителят е окървавен от разрязаната ръка на един от побойниците, счупил нарочно с юмрук стъклото, за да може да отвори вътре вратата на приемната стая. Това е вярно.
Но тук в
салона
те Го биеха с боксове по лицето и устата на Учителя беше разкървавена и Му бяха счупени няколко зъба.
Та Неговата собствена кръв течеше по белия Му костюм, имаше и малко кръв от ръката на побойника. Първоначално мислех, че това са обикновени побойници и хулигани, но по-късно разбрах, че това са наемни убийци. Целта е била Учителят да бъде ликвидиран. Това го научих от мой личен приятел, състудент - Кочо Овчаров, който после избяга в Америка по политически причини. Кочо Овчаров работеше в цензура на печата.
към текста >>
" Ние веднага скочихме от леглата и побягнахме към
салона
.
Беше 4 май 1936 г. Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - бяхме полегнали следобед в нашата барака, наричана "Парахода". Изгревът бе обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа следобед. Изведнъж сестра Веса Козарева нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя?
" Ние веднага скочихме от леглата и побягнахме към
салона
.
Учителят бе излязъл пред салона. Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна от кръв. Иван Кавалджиев е бил до Учителя по време на побоя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да Го спасява, не зная.
към текста >>
Учителят бе излязъл пред
салона
.
Ние, трите стенографки - Паша, Савка и аз - бяхме полегнали следобед в нашата барака, наричана "Парахода". Изгревът бе обзет от едно необикновено затишие. Беше между три и четири часа следобед. Изведнъж сестра Веса Козарева нахлу в бараката ни и извика: "Знаете ли, че биха току-що Учителя? " Ние веднага скочихме от леглата и побягнахме към салона.
Учителят бе излязъл пред
салона
.
Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна от кръв. Иван Кавалджиев е бил до Учителя по време на побоя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да Го спасява, не зная. Така е трябвало да стане и да се случи това събитие.
към текста >>
А по това време целият Изгрев се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обяд около
салона
.
Кавалджиев беше миролюбив човек. Ако е бил друг, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя, но това зависи от характера на човека. И накрая зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил един здрав смелчага до Себе си.
А по това време целият Изгрев се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обяд около
салона
.
А може би Учителят е подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие Учителя с юмруци по главата. Учителят не се съпротивлява и не се брани. След уточняване, се разбира кой е побойникът - рожденият брат на ротния командир на Гради Минчев. Казва се Райков.
към текста >>
По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в
салона
, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Това ми го каза Лулчев. Аз на никого не съм го разказвала. Но Лулчев имаше слабост да разказва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Така той докара тази голяма беля върху Учителя. Неговите думи бяха стигнали до Цанков и той изпратил този човек да бие Учителя.
По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в
салона
, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по невидимите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият Изгрев бе замрял, целият Изгрев, като че ли бе пометен и нямаше човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само свидетели на побоя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи Лулчев.
към текста >>
На сутринта в съборния ден се събрахме в
салона
.
Паша Теодорова, Елена Андреева След няколко дни съобщиха, че на 19 август 1936 г. ще има събор. Много се изненадах като имах предвид, че Учителят едва говори. Гледах и се чудех отначало как ще говори, когато Той едва произнася думите.
На сутринта в съборния ден се събрахме в
салона
.
Дойде и Учителят. Ние пеехме. Доста песни изпяхме. Учителят стана и изведнъж започна да говори съвършено, като че ли нищо не е било, а преди това говореше завалено. Тогава явно видях как Духът влезе в Него и развърза езика Му.
към текста >>
94.
БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА
Тук малка, бяла къщичка, спретната, приветлива;
салонът
- бял и чист като лебед.
'Той има пари и вярваме, че ще даде." Аз тръгнах веднага. За Учителя нищо не бях чувала дотогава и те нищо повече не ми казаха от това. Пристигнах на Изгрева. Той беше току-що създаден.
Тук малка, бяла къщичка, спретната, приветлива;
салонът
- бял и чист като лебед.
И градинки, и полянки тихи, чисти, приветливи, ухаещи на сладост. Облъхна ме една красота и един мир, които затрогнаха душата ми. Когато се появи Учителят, към когото се устремих, аз останах стъписана -това не е човек, това е свръхземно същество! Такъв човек очите ми не бяха видели, пък и след това, разбира се. Аз се приближих със свещен трепет и без никой да ми е казал, почувствах, че трябва да Му целуна ръка.
към текста >>
Той ме покани в малката си, бяла къщичка от една стая, кацнала близо до
салона
и ме покани да седна.
Облъхна ме една красота и един мир, които затрогнаха душата ми. Когато се появи Учителят, към когото се устремих, аз останах стъписана -това не е човек, това е свръхземно същество! Такъв човек очите ми не бяха видели, пък и след това, разбира се. Аз се приближих със свещен трепет и без никой да ми е казал, почувствах, че трябва да Му целуна ръка. После смотолевих защо съм дошла.
Той ме покани в малката си, бяла къщичка от една стая, кацнала близо до
салона
и ме покани да седна.
Поразпита ме за Мечкюр, как се устройва, как вървят работите и т.н. Аз не знаех къде бях -на земята или на небето. Слушах един глас-музика, гледах едно неземно, светещо лице и плувах в блаженство. После Той ме потита: "Обичате ли да четете? " - "0, много!
към текста >>
Докато Учителят бе у дома, аз направих постъпки пред ръководството на читалището за отпускане на читалищния
салон
за беседи на Учителя.
Някой трябваше да заплати за опорочението. Мария Тодорова Учителят дойде в Габрово и отседна у нас. Държа ни една беседа, пяхме песни и прекарахме доволни и щастливи, че Изгревът от София се е преместил за един-два дни и в Габрово. Всички приятели бяхме в едно възвишено усещане за присъствието на Духа Господен.
Докато Учителят бе у дома, аз направих постъпки пред ръководството на читалището за отпускане на читалищния
салон
за беседи на Учителя.
Смятах, че присъствието на Учителя ще помогне да получа салона. Но искам да призная, че аз това реших да направя самоволно, без да се допитам до Него. Отидох в читалището и какво да видя, бяха се събрали всички на някакво съвещание. Освен управата на читалището, имаше още 10-15 човека, които бяха нещо като настоятелство. Най-официално пред всички поднесох молбата си и казах защо искам да наема салона.
към текста >>
Смятах, че присъствието на Учителя ще помогне да получа
салона
.
Мария Тодорова Учителят дойде в Габрово и отседна у нас. Държа ни една беседа, пяхме песни и прекарахме доволни и щастливи, че Изгревът от София се е преместил за един-два дни и в Габрово. Всички приятели бяхме в едно възвишено усещане за присъствието на Духа Господен. Докато Учителят бе у дома, аз направих постъпки пред ръководството на читалището за отпускане на читалищния салон за беседи на Учителя.
Смятах, че присъствието на Учителя ще помогне да получа
салона
.
Но искам да призная, че аз това реших да направя самоволно, без да се допитам до Него. Отидох в читалището и какво да видя, бяха се събрали всички на някакво съвещание. Освен управата на читалището, имаше още 10-15 човека, които бяха нещо като настоятелство. Най-официално пред всички поднесох молбата си и казах защо искам да наема салона. Отказаха ми.
към текста >>
Най-официално пред всички поднесох молбата си и казах защо искам да наема
салона
.
Докато Учителят бе у дома, аз направих постъпки пред ръководството на читалището за отпускане на читалищния салон за беседи на Учителя. Смятах, че присъствието на Учителя ще помогне да получа салона. Но искам да призная, че аз това реших да направя самоволно, без да се допитам до Него. Отидох в читалището и какво да видя, бяха се събрали всички на някакво съвещание. Освен управата на читалището, имаше още 10-15 човека, които бяха нещо като настоятелство.
Най-официално пред всички поднесох молбата си и казах защо искам да наема
салона
.
Отказаха ми. "Не разбирам защо ми се отказва." - обръщам се към мнозинството. Оттам дойде следният отговор: "Вие не разбрахте ли най- сетне, че в читалището и в града няма място за г-н Дънов." Аз се изненадах и без да искам, им изстрелях отговора. Той дойде внезапно и аз го изговорих без да се усетя и без да съзнавам, че това излезе от моята уста: "Напротив, в този град има място за г-н Дънов и в този салон има място. Но както виждам, някои от вас нямат място нито в този салон, нито в този град.
към текста >>
Той дойде внезапно и аз го изговорих без да се усетя и без да съзнавам, че това излезе от моята уста: "Напротив, в този град има място за г-н Дънов и в този
салон
има място.
Освен управата на читалището, имаше още 10-15 човека, които бяха нещо като настоятелство. Най-официално пред всички поднесох молбата си и казах защо искам да наема салона. Отказаха ми. "Не разбирам защо ми се отказва." - обръщам се към мнозинството. Оттам дойде следният отговор: "Вие не разбрахте ли най- сетне, че в читалището и в града няма място за г-н Дънов." Аз се изненадах и без да искам, им изстрелях отговора.
Той дойде внезапно и аз го изговорих без да се усетя и без да съзнавам, че това излезе от моята уста: "Напротив, в този град има място за г-н Дънов и в този
салон
има място.
Но както виждам, някои от вас нямат място нито в този салон, нито в този град. А за това ще се убедите в най-скоро време." Казах това, обърнах се и тръшнах вратата. Тя се затвори с трясък. Какво се случи по-нататък? Случи се най-неочакваното за мен.
към текста >>
Но както виждам, някои от вас нямат място нито в този
салон
, нито в този град.
Най-официално пред всички поднесох молбата си и казах защо искам да наема салона. Отказаха ми. "Не разбирам защо ми се отказва." - обръщам се към мнозинството. Оттам дойде следният отговор: "Вие не разбрахте ли най- сетне, че в читалището и в града няма място за г-н Дънов." Аз се изненадах и без да искам, им изстрелях отговора. Той дойде внезапно и аз го изговорих без да се усетя и без да съзнавам, че това излезе от моята уста: "Напротив, в този град има място за г-н Дънов и в този салон има място.
Но както виждам, някои от вас нямат място нито в този
салон
, нито в този град.
А за това ще се убедите в най-скоро време." Казах това, обърнах се и тръшнах вратата. Тя се затвори с трясък. Какво се случи по-нататък? Случи се най-неочакваното за мен. В най- кратък срок от три месеца, всички от ръководството на читалището си заминаха.
към текста >>
Веднъж един от читалищните деятели ме срещна и ме попита: "Извинете, това, което ни казахте в
салона
, за всички ли се отнася, които бяхме там или само за ръководството на читалището?
Тя се затвори с трясък. Какво се случи по-нататък? Случи се най-неочакваното за мен. В най- кратък срок от три месеца, всички от ръководството на читалището си заминаха. Погребенията им бяха през седмица.
Веднъж един от читалищните деятели ме срещна и ме попита: "Извинете, това, което ни казахте в
салона
, за всички ли се отнася, които бяхме там или само за ръководството на читалището?
" Пита ме човекът, целият трепери уплашен, а аз не разбирам за какво ми говори. Накрая той ми разказа всичко, повтори моите думи и пророчеството, което съм казала, че място за г-н Дънов има в този град, но за присъстващите на онова заседание няма място в града. Пред очите ми се разкри картината на пророчествата и разбрах, че друг някой бе пророкувал чрез мен. Тогава аз направих сметка, че петима от тях бяха си заминали през седмица. А от ръководството беше останал още един.
към текста >>
Стамболийски не само, че не даде обещаната земя и подкрепа, но отчужди
салона
ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на ул.
Веднага след завръщането, брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал на Учителя в Неговото дело, още обещал да отпусне около 400 кв. км земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството на Учителя. Тогава всички изпит- захме една неописуема радост. Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на "Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини, тази работа не стана.
Стамболийски не само, че не даде обещаната земя и подкрепа, но отчужди
салона
ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на ул.
"Граф Игнатиев" и ул. "Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно забогатели от войната. Когато една наша делегация от десет души отиде в министерството да го моли да не ни взима салона, като му обеща дори, че ще му намери друго помещение за целта, Стамболийски ни прие твърде надменно. Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му, казал на секретаря си: "Друг път да не ми водите тия психопати."
към текста >>
Когато една наша делегация от десет души отиде в министерството да го моли да не ни взима
салона
, като му обеща дори, че ще му намери друго помещение за целта, Стамболийски ни прие твърде надменно.
Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието на "Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр. Но не знам по какви причини, тази работа не стана. Стамболийски не само, че не даде обещаната земя и подкрепа, но отчужди салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше на ъгъла на ул. "Граф Игнатиев" и ул. "Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно забогатели от войната.
Когато една наша делегация от десет души отиде в министерството да го моли да не ни взима
салона
, като му обеща дори, че ще му намери друго помещение за целта, Стамболийски ни прие твърде надменно.
Каза ни, че щял да проучи въпроса и побърза да ни изпрати да си вървим. След нашето излизане от кабинета му, казал на секретаря си: "Друг път да не ми водите тия психопати." На 22 април 1923 г. са обявени законодателни избори. Започва жестока предизборна кампания.
към текста >>
След като започна беседата, архимандрит Евтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, Който беше на сцената в
салона
и Му каза: "Ти, Дънов, си кривият стълб на православието!
Едно се говори, а друго се върши. Тогава разбрах онези думи, които се говореха от свещениците по онова време: "Не гледай това, което върша, а слушай това, което ти говоря! " Голяма трагедия изживях от това двуличие. Бях на събора на Бялото Братство през 1922 г. в Търново.
След като започна беседата, архимандрит Евтимий стана и с бастуна си посочи Учителя, Който беше на сцената в
салона
и Му каза: "Ти, Дънов, си кривият стълб на православието!
" Учителят го погледна и му каза: "Ще видим после, кой е кривият стълб на православието! " Учителят продължи Своята беседа, а Евтимий седна като победител на своя стол и изгледа победоносно всички в залата. След няколко минути той заспа заедно с всички свещеници и владици в залата. Но какво се случи по-нататък: Същата година Евтимий обикаля цяла България, пътува от град на град и говори срещу Учителя. След победоносното си турне, след като сразил окончателно Учителя по цяла България в своите сказки за гражданство, решава да се върне у дома.
към текста >>
Пред
салона
на Изгрева няколко братя и сестри разговарят с Учителя.
Нейният път мина през невероятни страдания. Другата близначка, красавицата Вяра, също не предаваше писма за царя от Изгрева. През време на английските бомбардировки над София, тя се укрива в мазето на къщата им, което трябва да послужи за скривалище. При експлозията на една от бомбите, през малкото прозорче на мазето преминава шрапнел и я убива на място. Борис Николов
Пред
салона
на Изгрева няколко братя и сестри разговарят с Учителя.
А на отсрещната страна, оттатък пътя, на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и няколко тупнаха на земята. Всички гледат изумени. Учителят каза: "Всеки, който посегне на Изгрева, ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ." После обърна гръб и влезе в салона.
към текста >>
Учителят каза: "Всеки, който посегне на Изгрева, ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ." После обърна гръб и влезе в
салона
.
Пред салона на Изгрева няколко братя и сестри разговарят с Учителя. А на отсрещната страна, оттатък пътя, на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и няколко тупнаха на земята. Всички гледат изумени.
Учителят каза: "Всеки, който посегне на Изгрева, ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ." После обърна гръб и влезе в
салона
.
Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина. Този брат се казваше Пеню Ганев. Той доживя да види как дойдоха онези, които разрушиха Изгрева, а други ще дочакат да видят участта на онези, които посегнаха и го разрушиха. Тези гарги неслучайно кацнаха на жиците. Това беше образен език на Невидимия свят, да покаже какво представлява Домът Господен, какъвто бе Изгревът по времето на Учителя.
към текста >>
Отиват наши приятели при Георги Дамянов, той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат
салона
на Изгрева и там да правят някакви посолства.
През 1958 г. започна процесът срещу Братството. Изгревът бе заключен с катинар, а по-късно през 1972 г. бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на посолството на СССР. Моята къща също бе разрушена и аз бях изпратен да живея в комплекс "Младост", който се строеше тогава.
Отиват наши приятели при Георги Дамянов, той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат
салона
на Изгрева и там да правят някакви посолства.
Приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за някакви дъновисти, казва: "Няма място в София за дъновистите." Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгресът на българския комсомол. Той отива там да държи реч като ветеран-комунист, но на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28.XI.1958 г.
към текста >>
95.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ЕВАНГЕЛИЕТО
5 от Матея, повдигна глава, погледът Му премина през препълнения
салон
и запита: "Кой от вас може да си спомни тази проповед?
Прочете бавно едно по едно блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете от 6 гл. на Евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: "Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва колко е по-пълен споменът на онзи, който лично е преживял дадено събитие." Учителят наново прелисти страниците на Евангелията и се спря на гл.
5 от Матея, повдигна глава, погледът Му премина през препълнения
салон
и запита: "Кой от вас може да си спомни тази проповед?
Кой ще продължи незаписаното в Евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет." Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо Учителя и наострихме слух в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа Слово на планината.
към текста >>
96.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ
Когато наближило време за беседата, те наели файтон и тръгнали за братския
салон
на ул.
Тодор Божков През 1922 г. няколко братя намислили да правят комуна. Отишли при Учителя и Му изложили идеята си. Той ги изслушал и им казал да останат за неделната беседа.
Когато наближило време за беседата, те наели файтон и тръгнали за братския
салон
на ул.
"Оборище" 14. Когато минавали по улиците "Дондуков" и "Търговска", Учителят като погледнал високите сгради, казал: "Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил. Това предсказание се сбъднало след 20 години, когато правителството на Филев - Божилов бе обявило символична война на Америка. Това беше през 1943 г., когато американските самолети бомбардираха София. При разговор с Ирина Кисьова през 1931 г.
към текста >>
97.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА
Като отишъл на четвъртия ден на Изгрева, Учителят сам го посреща пред
салона
.
Имахме един приятел Георги Патников. Той не е от Братството, а ни симпатизираше. Решил един ден да отиде при Учителя. Но Учителят три дни не го приема. На четвъртия ден наново отива и си рекъл, че ако и днес не го приеме Учителят, то следобед заминава за Петрич.
Като отишъл на четвъртия ден на Изгрева, Учителят сам го посреща пред
салона
.
Патников Го запитва: "Учителю, тия комунистите много напреднаха. Уж са безбожници, а пък много напреднаха. Преминаха през Румъния и България, преминаха през Сърбия и ще прекосят цяла Европа. Как стана така, че уж са безбожници, пък дойде Силата у тях? " Учителят го изслушва и му казва: "Рекох, те, комунистите, са сега като една бъчва, стегната отвън с обръчи.
към текста >>
98.
ПРОРОЧЕСТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
Кажете видението, което сте видели на 9 срещу 10 януари 1944 г." Аз Му разправих, че в
салона
на град Айтос в 18.00 часа, във време на молитва, при ставане в началото на лекцията, аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър, със златен ореол.
Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При идването ми на Изгрева, Учителят ме посрещна навън, при входа и ме попита: "Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: "Никъде не ми поискаха открит лист." Учителят ме покани да вляза в приемната в 10,30 часа сутринта. Сложи на масата един лист и писалка и каза: "Ще пишете, рекох.
Кажете видението, което сте видели на 9 срещу 10 януари 1944 г." Аз Му разправих, че в
салона
на град Айтос в 18.00 часа, във време на молитва, при ставане в началото на лекцията, аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър, със златен ореол.
Вътре в кръга веднага се спусна една лента - като бял атлас с около 30 см широчина - в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговият образ, но не така светъл, както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: "Дойде часът, свърши се! " И преди да проумея казаното, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: "Дойде часът, свърши се!
към текста >>
При пътуването за София аз се отбих в Нова Загора, в
салона
на Братството.
" И преди да проумея казаното, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: "Дойде часът, свърши се! " След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви. След срязване на лентата, Учителят излетя нагоре, освети стаята и каза: "Мир вам! " и изчезна, а остана само долният образ и видението се свърши.
При пътуването за София аз се отбих в Нова Загора, в
салона
на Братството.
При беседата ми се даде същото, както в Айтос. Същото видение е имала и сестра Керачка от Нова Загора във време на молитвата - другарката на Георги Маринов. Учителят ме изслуша и каза: "А сега пишете, сестра! Да, ново Небе и нова Земя, сестра, идва. Аз си заминавам.
към текста >>
99.
ИЗГРЕВА И БОМБИТЕ
После в съседство със
салона
падна една голяма бомба.
Противовъздушната отбрана на София свали един американски самолет. Намериха военна карта в него, а на нея Изгревът бил ограден с червен молив и пишело: "Духовно общество." Ето това спаси САЩ от изчезване и заличаване от картата на света като велика сила, каквато е днес. Аз бях в противовъздушната отбрана на града и бяха ме натоварили да правя доклад за попаденията на бомбите при всяко нападение. Наистина, около Изгрева паднаха бомби, но далеч от селището. Към гарата на Дианабад падна бомба.
После в съседство със
салона
падна една голяма бомба.
Ако беше избухнала, щеше да го разруши. Падна до него, но не се взриви. Беше една от най-големите бомби. Когато я обезвреждаха, ние уплашено наблюдавахме отдалеч. Друга бомба бе паднала към линията под Изгрева.
към текста >>
100.
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ С УЧИТЕЛЯ НА ЗЕМЯТА
По едно време Учителят става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: "Тук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със
салон
, библиотека, трапезария, а те какво направиха?
От тази дата Той започва да спи в приемната си. Милка Периклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителят я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в Себе си и почти не говори. Сестрата Го пита някои неща, но Той отговаря кратко и сдържано.
По едно време Учителят става бавно, отива при прозореца, дръпва завесата и посочвайки дворното място зад лешниците, казва: "Тук бях предложил да се построи братска обща сграда със стаи за живеене за братята и сестрите, със
салон
, библиотека, трапезария, а те какво направиха?
Оградиха се с телове! " Той въздъхва, сяда на стола и добавя тихо: "Това можаха, това направиха." След това Учителят притваря очи и дълго време мълчи. После се обръща към Милка и промълвява: "Бавен е процесът." Милка не разбира, че това се отнася за периода преди Неговото заминаване. Светозар Няголов
към текста >>
НАГОРЕ