Търсене в текстове за 'Ръка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 241 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА Фактите – това са стъпки на Истината. Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно. И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна. Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо?
към текста >>

Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена?
Няма защо да дирим доказ за това в книги и писания. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите — това са стъпки на Истината. И тия стъпки са на лице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме.
към текста >>

И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка.
И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите — това са стъпки на Истината. И тия стъпки са на лице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва и то с трайни знаци всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя.
към текста >>

Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук.
А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най-деятелно работят най се развиват и укрепват. Това са най-явните белези, които всеки знае. А има и други по-тънки и по-скрити знаци и писмена на природата, за чието разгадаване се иска богат вътрешен опит и тънко, разпознаващо око.
към текста >>

2. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас.
Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета. Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода. Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби. Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина. Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце. Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас. Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме. Така е днес в нашето време. Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така. Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие. Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи.
към текста >>

Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас. Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света.
към текста >>

Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".
Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.” Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство? Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим? А този миг. това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор.
към текста >>

Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време?
това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот. Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе. Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море". Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода. Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване. Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже: Кому са потребни златото и накитите на миналото време? Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света. Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор. Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите. Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува! Хвърли веригите и нека твоите ръце бъдат свободни.
към текста >>

3. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки.
ЕДЕЛВАЙС По земята има много цветя. Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии. Всяко цвете е символ на душа, която се е родила. И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки. А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки. Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство. Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни. Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов. А Еделвайсът е само един: снежно-бял и дъха само чистота. Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите.
към текста >>

Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка.
Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса. Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс. ROD`ot Не бой се, дете, кога слизаш надолу. Що, от тъмнината ли се плашиш? Не бой се и не трепери. Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка. Дръж ме само здраво за ръка. Ти се вайкаш и се плашиш, че там долу те очаква смърт? Не дете, слизал съм низ тез пътеки не веднъж и знам, че стигнем ли до дъното, ще ни се отвори пак изходен път нагоре. Само – недей се вайка и недей плака. Ти се оплакваш, че светлината едва блещука, че ту блесне, ту изчезне, а?
към текста >>

Дръж ме само здраво за ръка.
Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс. ROD`ot Не бой се, дете, кога слизаш надолу. Що, от тъмнината ли се плашиш? Не бой се и не трепери. Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка. Дръж ме само здраво за ръка. Ти се вайкаш и се плашиш, че там долу те очаква смърт? Не дете, слизал съм низ тез пътеки не веднъж и знам, че стигнем ли до дъното, ще ни се отвори пак изходен път нагоре. Само – недей се вайка и недей плака. Ти се оплакваш, че светлината едва блещука, че ту блесне, ту изчезне, а? Помни, че аз съм тука, държа те за ръка и нося светилник.
към текста >>

Помни, че аз съм тука, държа те за ръка и нося светилник.
Дръж ме само здраво за ръка. Ти се вайкаш и се плашиш, че там долу те очаква смърт? Не дете, слизал съм низ тез пътеки не веднъж и знам, че стигнем ли до дъното, ще ни се отвори пак изходен път нагоре. Само – недей се вайка и недей плака. Ти се оплакваш, че светлината едва блещука, че ту блесне, ту изчезне, а? Помни, че аз съм тука, държа те за ръка и нося светилник. Ти сещаш, казваш, само топъл шепот, топъл като дъх? – Тихи ли са моите думи? Тихи?... Още малко. Ето ние стигаме дъното. И нещо светва.
към текста >>

4. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка.
АСТРОЛОГИЯ ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия. Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо. И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди. Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C. Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка. Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно. Едно двойно притегляне управлява звездния космос". Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания. Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето. Това са досещания, леки докосвания до древната астрологична истина.
към текста >>

И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила?
Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен). И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила? Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата. Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки.
към текста >>

5. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх?
Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост. По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите. Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му. Умира – казват хората. Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница? Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх? Къде оня. Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес? Вечно движение е животът, но има ли смисъл всичко това? Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена. Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни.
към текста >>

Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава.
Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни. Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот. Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл. Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек. Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба. Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава. Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път. От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни. Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа. Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде. Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си.
към текста >>

В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа.
„Няма смисъл..." Велик смисъл! Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота. Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо. Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот. Не, този смисъл е един, той вечен е, той се открива само. В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа. Да служиш. – Така може да се назове великият смисъл. Застава въпросът кому? Ти и без това служиш брате мой. Ти, и без това сам да подозираш, си служител, но сам не знаеш кому.
към текста >>

Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка.
Това е обичта, която нявга ни спохожда, това е малкото добро. Брате мой, не си ли догадил нявга в рядък час величието на своята собствена душа ? Ако такъв един миг имаш ти, ще познаеш нещо от самия себе и за безмерната обич на Оня, из когото си излязъл. Опитал ли си се веднъж да вникнеш в себе си, да видиш какъв е океан! Страхотно ще ти стане от това, че ти погрешно се познаваш, че не си направил нито стъпка в това безбрежно море на самия себе. Ние сме деца на Неговото величие, но кой ни научи да живеем вън от пътищата, които ни начерта Неговата ръка. Велик Творец! От дълбините на Своята предвечност Той слезе и в Своето велико творчество ни извая. Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той. Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи. Остави слънцето светило да е на нашия ден и милионите звезди пусна в непрестанен ход да виждаме, че Той е жив, че вечно пребивава.
към текста >>

Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли.
Кой обви в невежество ума, та днес да казват няма смисъл животът? Помъчи се сам да найдеш тоя смисъл в себе си, защото ответът е скрит в теб самия. Намери Го, защото ще преминат твоите дни и ще обхване скръб душата ти. Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум. Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин. Кога погледнеш ръката си, горчива болка ще извика сълзи на твоите очи, защото с нея си притискал роб, а ония, на които си служил, зловещо ще се кискат в мрачните ъгли. Ще дойде такъв ден. Смисли за себе си и твоя ближен и няма да имаш вече по-велика цел, защото ще откриеш Него... Отминават дните. Непрестанно движение е живота. Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден. След него в стройни величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните от тях се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на нов ден.
към текста >>

6. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота.
Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата. Днес не са открити още ония закони на светлината, които египетският гений е познавал и по чиито закони тъй е изваял пеещите колоси на Мемнона - при изгревните и залезните слънчеви лъчи. Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко". Така неговото вдъхновение е нещо, ако не неделимо от мировия разум, то поне гонещо него. Всичко в него е възвишено, гонещо свръхсъзнатите същности, дълбоко съзерцаваните черти, вечни и неизменни. Той никога не е зацапал своята ръка, за да изрази низшето в живота. Даже в любовта между половете, той е съглеждал поривът на душите към мировата душа. А в поклонението на природата - видим символ на Божеството. Изтокът в древност и сега е оставил следи по песъчливият бряг на вековете, които показват приливите от издигащи се човешки души. Изкуството там е път към съвършенство. III Когато западът се сблъска в своето изкуство с изтока и видя неговото творчество, той отначало го отхвърли с горделив жест - защото го не разбра!
към текста >>

7. ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч.
Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони. Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота. Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота. Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота. Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й. Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец. Той трепна.
към текста >>

8. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани.
Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка – приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели словото божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци, и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта.
към текста >>

Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе", заточват неговите вещатели в това небе, а тук наземи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости – останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който само поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик – а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това – всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
към текста >>

9. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце.
Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел. Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват. Не, не трябва да се боим. Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка дума, от хулите, пропити с омрази и стръв. Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце. Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни. Настъпва новото, което всякога осмисля, опреснява човешкия живот. Ще дойдат неговите дни. Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото. На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма светлина, за неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор.
към текста >>

Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него.
Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим. Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът.
към текста >>

10. Псалом - Р. Соловьов Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Наистина, че в чисто физичните закони, ние не можем да видим проява на съзнание, ако си поставите ръката между две колелета на една машина, то действително е, че тия колелета нямат съзнанието да се спрат, те ще ви смажат ръката.
Съвременната наука разглежда природата по един чисто механичен път. Според нея, тя е мъртва, безсъзнателна, законите, които съществуват в нея, са механически и т.н. От тоя основен възглед произлизат и всички по-нататъшни противоречиви заключения: безсъзнателната природа е родила съзнателния човек, който започнал да я проучва и дошъл до заключение, че тя е безсъзнателна и следователно произходът на неговото съзнание се крие в безсъзнанието. Едно схващане, в основата на което лежи една погрешна идея. Безсъзнателното ще роди пак безсъзнателно, механичното – пак механично. Наистина, че в чисто физичните закони, ние не можем да видим проява на съзнание, ако си поставите ръката между две колелета на една машина, то действително е, че тия колелета нямат съзнанието да се спрат, те ще ви смажат ръката. Но зад тия колелета стои един машинист, когото всеки момент можете да помолите да спре цялата машина. Природата в своята същина е жива и разумна. В нея има точно установени закони, които регулират всяка проява. Докато човек живее в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно. Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията.
към текста >>

В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите.
Докато човек живее в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно. Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията. В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони. Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее.
към текста >>

Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не.
В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони. Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията. Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият.
към текста >>

11. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде.
към текста >>

12. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И това Велико Сърце подава ръка към нея.
– Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена. Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който мисли за нея. И това Велико Сърце подава ръка към нея. Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път. Страда мъчи се, но всичко е напразно. Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми. Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н.
към текста >>

13. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума.
КРАЙ МОРЕТО ...Морето има своята тайна. В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна.
към текста >>

Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка.
Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път. Нека суровият вятър на морето пак да гали лицето ми, когато стоя на носа на моя кораб, когато притискам кормилото, пак да усещам оная тиха радост на моряка, когато корпусът се подчинява на неговата здрава опитна ръка. В морето е моят път. Там хоризонт е най-широк. Там има далечина, която примамливо дразни ястребовото око на плувеца и кара сърцето да трепти от тихата надежда за света, що се таи зад нея. В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива... Морето е моето царство. Там ще отида отново, и нека слънцето и суровият солен вятър отново превърнат гърдите ми в бронз и в тях нека отново да затрепка сърцето на плувец, сърце което нищо не знае, освен безумно силно да обича морето, суровото, широко море... Морето.
към текста >>

Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка.
Само то разбира моята душа. Две морета са те. В две бездни живея аз. Никъде няма толкова простор, толкова свобода, толкова приказки и тайни, както в морето, както в душата. Не мога да ги отделя, те се оглеждат едно в друго и все по-нови, все по непознати стават с своите загадки. Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка. Никъде слънцето и звездите не възрастват така величествено над хоризонта както тука. Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод... Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб. Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна.
към текста >>

14. ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение.
Рабиндранат Тагор ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА" Утринта има песните на птичките, а зората на живота – музиката на децата. Чистите тонове на тая песен ние чуваме навсякъде да звънтят... Прахът на човешкия живот все още лежи върху най-хубавите цветове. Коравата и грозна ръка на старостта мачка тия хубави цветя, но вече се зачува оня поток от мелодии, който непрестанно тече и сочи на човечеството неговото ново рождение. Чрез всяко дете Вечното повтаря своя зов пред вратата на човечеството и настъпващата утрин тръби своето появяване. Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо. * * * Тая симфония на утринната виделина и на детското щастие не отеква у мене само в чиста радост. В моето сърце се намесва една друга песен, която мята тъжна сянка върху блясъка на радостта. Това е тъгата от несбъднати надежди, от незавършена хармония.
към текста >>

15. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота. Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство. Онова, което издига човека на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди".
към текста >>

16. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на пътя.
В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости. „Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте. – „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен. Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на пътя. Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече. Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа. Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа. – Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте.
към текста >>

Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ.
Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече. Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа. Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа. – Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"... ІІ. „Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории.
към текста >>

17. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше.
От къде идат те? Зад гърба си оставят забравено минало, незнайното бъдеще се губи зад фантастичните образи в мъглата напред. Миналото беше нявга бъдеще. По него копнежи се ляха, сърца туптяха в очакване да го видят като настояще. В някое голямо негово очертание плувецът очакваше да види заветния бряг, всичко забравяше и буйно се стремеше към него. Образът в бъдещето бързо намаляваше, чезнеше като сянка и когато жадния плувец протягаше ръка да го улови, то изчезваше през точката на настоящето в мъглата на миналото и там пак възрастваше. Пътникът позна, че то расте в мъглата на времето, но образът, в който той бе влял надеждите на своя вечен път е суетен. И много пъти ненаситното око и морните ръце гонеха чезнещите чрез настоящето образи и познаваха тяхната суетност. Пътникът разбра, че образите, които менят величината си във времето, са фиктивни и суетен е копнежът по тях. Но защо се пораждат и изчезват суетните образи – за пътника остана тайна. От вечността се пораждат те гигантски, а в мига на настоящето се превръщат на малки неуловими точки за копнеещото сърце... И пътникът позна суетата на своите блянове.
към текста >>

18. ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чия ръка начерта по далечния свод пътя му?
Да бъдат благословени тия ръце, които сътвориха твоята многострунна лютня и триж по-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят нейните струни в оня нощен час на покой, когато морните очи на овчарите се затваряха в сън, когато на небето възлязваше ярка, диамантена звезда. Колко много извървяват нашите морни нозе по каменистия и труден път, докато дойдат до тоя час, в който се чува гласът на оная чудна песен, която събужда за първи път душата ни с леко докосване до нейните опънати, готови струни. Свещен миг, за тебе се раждаме ние, към тебе летят всички, даже и ония, които не знаят, че ти ни чакаш, нанизан във времето като драгоценен бисер. Тогава, в оня чуден час на вечерен покой възкръснаха в мене най-светлите въпроси и още чувам да шепнат ония мънички слова, които се родиха тогава, когато душата на високата планина разстлана в нощта, с твойта песен се докоснаха до моята душа. Кой възпламени огъня на слънцето – светилото на нашия ден? Чия ръка начерта по далечния свод пътя му? Кой нареди в това вечно шествие звездите по небето? Кога бе поставено основанието на грамадната тая планина, що крие сребърно-снежните си върхове в мъгливите висоти, и таи в ненарушимия си покой дългата история на своя живот? А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук? Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви?
към текста >>

За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън!
А гората с вековните стволове и влажното си свежо дихание откога е тук? Само веднъж ли стъпва моя крак по нейната мъхеста постилка? За първи път ли се възкачвам на този връх, откъдето, унесен във вълшебния напев от звънчетата на моите овчици, гледам в необятната шир разстланите поля и златните изкласили ниви? За първи път ли в смълчани вечери на късна есен, когато никакъв глас не смее да наруши царствения покой на планинската нощ, аз гледам чудния блясък на Орион? За първи път ли живея на земята? За първи път ли те виждам, лъчезарно слънце и чия ръка възпламени свещения ти огън! Хубава песен е тая, що ни зове за нов живот, за радостта, вложена в нас, радостта на живота, която е изписана в чашката на всеки цветец, в ромона на горския ручей... За тоя върховен и кратък миг на откровение живее всичко създадено. Понякога той се ражда в бурите, понякога в ненарушимия покой. Частица, мъничка частица от вечното прозрях в твоята тиха песен, през простите пастирски години, когато китна пролет беше метнала наметало над нашите планини. Да бъде благословен тоя час, в който чух песента ти. Да бъдат благословени ръцете, които издялаха твойта лютня и триж no-честит оня, чийто пръсти караха да ридаят тънките ù струни в тишината на нощния час!...
към текста >>

19. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си.
В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща. Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат върху нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема. Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
към текста >>

20. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода.
Опитите, направени по-късно с това лице са дали положителни резултати – то като че ли могло през разстояние да види и укаже точно мястото, гдето действително е имало вода. Заинтересуван от тия странни опити, известния учен Густав ле Бон е пожелал да се увери сам в тях, за което той е поканил да се направят опити в дома му. Те са били направени в тесен кръг – в присъствието само на редактора на „Journal des Débats" и Густав Феран от школата за висши социални науки. Опитите са правени с двама души, взели вече участие в предидущите изпитания. Най-напред Густав ле Бон е направил опит с монета. През затворени врата те са му указали с помощта на пръчката, в коя ръка е монетата, също каква монета е била хвърлена на пода. Последният опит е бил повторен, когато самият Густав ле Бон е държал пръчката от едната страна – показанията са били безпогрешни. Потретва се опитът, като хващат съвместно от двете страни Густав ле Бон и редакторът на вестника „Journai des Débats." Резултатите са същите. Минават към основния опит. Густав ле Бон е приготвил предварително пет плика с еднакъв цвят и формат и във всеки от тях е затворил по една плочица от различен метал (олово, алуминий, сребро, цинк и червена мед) по определен формат и равно тегло. Решават, че опитите ще се правят без да се казва до свършването им дали са сполучливи или не.
към текста >>

При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо.
дължина) или правени от китови банели. Освен това, употребявали са се и бастуни, малко изкривени или пък пергелообразни уреди, към които по-късно са добавили и кръгови подразделение на градуси. Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания.
към текста >>

се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака.
Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации. Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката. От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират.
към текста >>

21. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител.
Така е, насажданата от векове ненавист в народната душа, намери един ден израз в едно кърваво отмъщение, което в Русия биде осветено като един общонароден акт, като един величав щурм, подет от милионите човеци, които повтаряха, че след утихването на тоя ураган, ще изгрее тяхното щастие. Ония, които са били гледани с очите на презрението, ония у които се е пораждало чувство на яд, на завист и мъка заради разкоша, в който живееха фамилиите на техните помещици, всичкото това множество от хора, както казва сам Горки, днес е превърнато на хищен звяр, който разкъсва, разрушава и мачка. Това е така и без Горки да ни го каже. Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение. Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа. Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни.
към текста >>

По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна.
Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение. Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа. Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни. По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече.
към текста >>

Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва.
Нещо повече, това е справедливо. Разберете ме, най-ужасното не е че се бие, но че не може да не се бие, не дето не се събужда милост, но че не може да се събуди; как можете да търсите милост от едно сърце, в което сте посели мъстта"... Може би нескромно, но от един писател, какъвто е Горки, очаквахме нещо повече. Тези, па и много още неща в писмото му не ще направят нищо по-добро в окървавената му родина. Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот. Тоя закон в живота, законът за вечната правда, всеки от нас може да опита. Та ние и без това го изпитваме върху нашия гръб, но не знаем само откъде идва. Ако застанем на Мойсеевия принцип на отмереното отмъщение, тогава къде е краят на човешката лудост? Ще отговорят, че за края не се грижим.
към текста >>

Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка.
Да отречем смените в живота не можем, защото те стават – ние гледаме това. Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка. И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже.
към текста >>

22. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св.
Семейният им бит, обаче, не се отличава по нищо от живота в другите села. ІІІ. П. Р. Славейков през 1866 г. сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят.
към текста >>

Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото.
сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го.
към текста >>

Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните".
Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря". Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода. През целия м. май (ст. стил), кой когато и да засвири „нестинарската свирня", нестинарите искат огън, думайки, че ги „прихващал Св. Константин".
към текста >>

23. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния!
Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили. Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе – любимец на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже. С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор.
към текста >>

Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори.
Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор. Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът. Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство?
към текста >>

След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка.
Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха. След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята.
към текста >>

Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир.
Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха. След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири. Като някаква неземна приказка се разливаше песента от флейтата. Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи.
към текста >>

Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът.
към текста >>

24. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас.
3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹. Разбира се, най-ясно ще прозвучи струната до¹, понеже до¹, е най-чист и най-хармоничен с голямо До. Можем да направим обратния опит: Голямо До натискаме беззвучно, а тризвучието до¹, ми¹и сол¹ натискаме късо и силно. Съдържащите се обертонове в голямо До, а именно 3, 4 и 5 обертонове ще се чуят като трептения на струната голямо До. Тези трептения са възбудени от трептенията на струните до¹, ми¹ и сол¹. Друг опит: Ако натиснем беззвучно с лавата ръка цялата голяма октава включително и черните клавиши и след това вземем, какъв да е друг акорд на съседно място късо и силно (стакато), то тези акорд ще звучи дълго време, макар и да сме вдигнали пръстите си от него, понеже е възбудил същите звукове и в голямата октава, натискана беззвучно от нас. Това е използувано с педала за Forte. Този педал има за цел да освободи струните и така да се образуват обертонове за съседните струни, чрез което отделният тон преминава в един вид оркестров тон. Аналогични интересни опити можем да направим с цигулка. Взема се ре на сол струна в трета позиция. Ще видим, че ще звучи и струната ре.
към текста >>

25. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години.
Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание. Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от пътя на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно пътя, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години. Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота.
към текста >>

26. ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич.
И му се струва на човек, че някои неща децата по ги знаят, отколкото възрастните – знаят ги със сърцето си! В тях като че ли по е будно туй, което един мъдрец нарича разумното сърце – най-тънкото, най-отзивчиво окултно сетиво в човека. И понеже въобще е прието да се оставят децата по-свободни в техните прояви – нали са уж глупави! – то никой не спъва детското сърце в неговите спонтанни изблици. Под закрилата на своята незрялост, детето се радва на повече волност. И добре, че е така – иначе грубата ръка на по-старите ще извърши само пакости над тая сочна фиданка, до която трябва да се докосват по право само нежните пръсти на майчината обич. Но детето не остава все дете – то пораства и лека полека животът му навлиза в ония форми, в които актуалното съществуване на човека се развива. Светът нахлува в детската душа и най-после изцяло го завладява. Така човек започва да чувствува, да мисли, да действува както другите. Стара и позната история нали? Животът му тръгва по ония атавистични пътища, които целокупният опит е утъпкал и като че ли неусетно човек усвоява сума навици, възгледи, схващания за нещата – всмуква ги с майчиното си мляко.
към текста >>

27. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си.
Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2].
към текста >>

28. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот!
Ветрове подгониха мрачината на дългата зима, облаците вкупом се втурнаха и побягнаха разръфани, модрото небе се разведри и просия неговата безкрайно чиста, радостна усмивка. От къде идва пролетта? Не може никой да знае това. Никой не може да види това, а само отекналият звън в сърцето ни събужда като удар на кинжал, натопен в сладка отрова. Какво ли става в свещените потайни кътове на природата? Какво става в слънцето, що става в първия знак на затворения кръг, по който от ръката на Благословеният са набелязани от памти, памтивекове, до неизмеримо време знаците на вечния живот! Никой не знае тая свещена тайна... Пролет, пролет на душата, аз виждам да се раздира някаква завеса и отнейде се понасят вихри и ме викат по далечен път! Къде? – Не зная. Но някой ме зове, зове ме нещо по-силно от мен и аз трябва да политна на крилатите коне, които ще се понесат, ще се изопнат като литнали стрели и от техния невидян и нечут до тоя час набег, ще се загуби цялата земя, ще изчезнат облаците, земната мъка, плачът ще стихне, а само звездният път ще остане видян, само затвореният вечен кръг, по който слънцето лети. Пролет, пролет на освобождение, пролет на възход, на раждане.
към текста >>

Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола.
Остава само звездният път и вечното колело на зодиака, по което лети слънцето. Губят се сенките на вечна зима. Облаците, разкъсани стремглаво бягат, подгонени от вихрите, що води пролетта и само лазурът на чистото небе усмихнат се синее над моя път. Изчезват сенките на дълга зима, стенанията на тежко робство, защото мълнии донесе пролетта и те разкъсаха веригите, що стягаха душата и нейните кристални води умиха и отнесоха изплаканите сълзи на дълга, неспокойна нощ! Изчезва колебанието, защото един единствен път е вече ярко очертан. Една свещена ръка го изтегли към безконечността и по него ще лети, макар и стръмен да е той, моята блестяща огнена кола. Там, в далечината, стоят като сладка тайна две очи... Ще стигна ли до тях? — Не питай, казва трясъкът по моя път, а само се стреми към тях. Не питай, но здраво дръж юздите, защото конете що впрегна – Aries, да теглят твоята колесница, са по-бързи от твоята мисъл и нивга ти не ще ги изпревариш със своя глух въпрос... Не питай, догдето свети колелото на вечния живот, затвореният кръг на слънчевия път, по който Вечният е изписал тайните свещени знаци. Не питай, дръж отворени очите си и следвай ивицата, що се вие далече в безкрая. Пролет, изново се родих в твоя събуждащ трепет и нося в гърдите си сладостната болка на твоя звън и на твоята стрела!
към текста >>

29. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи.
Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен. След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти. Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето. Канарите, планините, по чиито плещи пълзя, са мимолетни.
към текста >>

След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти.
То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен. След миг не можеш намери същата капка вода, която сега докосна ръката ти. Тя отмина, тя ще се слее с безкрайния океан, тя ще се изпари, ще се издигне в синевата на небето. Канарите, планините, по чиито плещи пълзя, са мимолетни. Било е време, когато те не са били. Друг път тук са ревали вълни на разбунено море, а ще дойде и миг, когато цялата тази грамада, която ни се струва вечна и непоколебима, ще се пръсне и ще изчезне както пяната ми. Но моите струи, моето нескончаемо шествие не ще се свърши.
към текста >>

30. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи. По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема. Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога. Сега обаче животинството царува в света, насилници и демони вилнеят в света. Хората днес приличат на животни. Човечеството съвсем не се събужда, въпреки че демоните го притискат. Това състояние води света към гибел. Затова Бог се явява в света за да го преобразува.
към текста >>

Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения.
И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя. Последното лято, през юли, шефът се върнал в Япония и трябвало наново да отиде в затвора все по стария повод на правителството, затова че пропагандирал Божия път не както трябва. След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път. Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд.
към текста >>

31. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга.
Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо.
към текста >>

В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина.
Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен.
към текста >>

Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти.
Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета. В ръка те държат особена тояга, направена от явор, ясен или дрян и дълга около метър, метър и половина. На долния си край тази тояга е заострена и обкована с желязо. Тя е нашарена и накичена с дрънкалки, та когато русалецът играе и я мята от ръка в ръка да прави шум и да звънти. Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен. Когато дойде Русалската седмица, калушарите се събират в дома на ватафина и захващат да играят, докато той изнесе знамето. После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват.
към текста >>

Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления.
През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците. Те се нареждат в кръг и по възраст, така щото най-старият и най-младият свързват кръга. Сам ватафинът е вън от него. Той държи в едната ръка знамето, в другата паницата и дава с глава наставления. Отначало танцът е тих и кротък. Мелодията на кавала, по упътването на ватафина, показва кога русалците ще трябва да учестят стъпките, кога да ги разредят, и кога да стъпват на място. Игра на място ще рече, да подпрат гърба си с тоягата и да играят изпъчени с корема си. Като играят няколко минути на място, хващат краищата на чергата, на която стои болният и го подхвърлят нагоре с викове: „Хай на калуш"! След това се изстъпят назад и ватафинът влиза в кръга, отива при болния, трие го от паницата по челото, ръцете и краката, надвесва върху му знамето, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля.
към текста >>

Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите.
" и аз скоча, и побягна, усещам се съвсем здрав. И оздравявам, па това си е." Русалцит e ходят от понеделник до неделя. На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си. Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи. После ватафинът влиза в кръга и събира тоягите. Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите. Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира. Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка. После те си свалят венеца и китката от калпака, събуят си опинците с железните дрънкала и влизат в къщи. Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия. Цяла нощ ядат и се веселят.
към текста >>

Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка.
На обяд в неделя те прекратяват игрите си и се упътват за селото си. Там те изиграват един танц в чест на знамето, което ватафинът свива около пръта и внася в къщи. После ватафинът влиза в кръга и събира тоягите. Най-напред най-старият русалец ще приближи, ще коленичи, ще целува ръка на ватафина и ще подаде тоягата си, после идат другите. Като събере тоягите и ги внесе, свирнята спира. Тогава ватафинът се ръкува с всеки русалец и всеки му целува ръка. После те си свалят венеца и китката от калпака, събуят си опинците с железните дрънкала и влизат в къщи. Там е приготвена трапеза и наготвени много ястия. Цяла нощ ядат и се веселят. На раздяла ватафинът изсипва на синия колкото пари са събрали (всякой болен е давал някое по едно бяло меджедие, 25 гроша, и толкова бешлици, колкото русалци играят) и изнася даровете от болния, ако е оздравял (ризи, пешкири, кърпи, чорапи и др.). Той взима два дяла от парите, а останалото се разделя между русалците.
към текста >>

32. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

– Туй, отвърна Андреас, като дигна ръка, е друга пък легенда.
Все тъй, без дума да продума, то посочило на бедуина един вид изходните точки. И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника. – Вашият разказ е любопитен, рекох аз. Не са ли тия бедуини прадеди на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох? – Туй, отвърна Андреас, като дигна ръка, е друга пък легенда. Туй, що исках да ти посоча беше, как този либийски самотник, притежател на всички елементи от метода на съчетаването, с помощта на който може да се прозре истината, е могъл да съзре и схване тази истина. Помисли сам. – Ето, от една страна природата, залез слънце, вековни паметници, после няколко мъже които изучават, сетне трима други чужди хора, които не изучават, които нищо не казват. Двамината от тях се занимават само с туй – да пазят третия. Той е най-малък от всички, най-незабелязания.
към текста >>

33. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Преди да ме сътвори ръката на вечният, душата ти беше сътворена и заради нея.
Моите води са сътворени за да те досетят , че в теб живее душа – безкрайно пъти по-обширна от моята размахана, водна плащаница. Миг от вечността е цял живот да бродиш в мене, защото ти сам неизбродим си нивга. А знаеш ли защо са разпилени бисери по моето дъно? – Да ти хрумне, че бисери безброй лежат в твоята душа, и плувец сам в себе си да станеш трябва, за да видиш в теб самия туй, което още не познаваш". Неспирна игра, като гласове от нестихваща музика са приказките на морето. „Преди да ме сътвори ръката на вечният, душата ти беше сътворена и заради нея. като из майчинска утроба се родиха водите и земната твърд. Ти беше там, защото Господарят на света те не откъсна от себе си в Свойто творчество. Той сам остана да живее в теб, но остава ти една гатанка – сам да Го откриеш. Колко пъти ви подсещам да погледнете в себе си. И с бурите ви призовавам и с гладкия, немръдващ огледален блясък".
към текста >>

Малкият бисер що ми даде, ти не ще го видиш да блести на ръката ми като скъпоценност.
Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата. Словата, що могат да изрекат устните, не ще разкажат нищо, защото освен това що знаем, там живее една голяма тайна. Никакъв ключ не ще открехне дверите ù. Нога на чужд не ще нагази тихата светиня, затова и скришна стая се зове. Малкият бисер що ми даде, ти не ще го видиш да блести на ръката ми като скъпоценност. Там, където има светлина на суетна забава, не трябва да блести скъпият дар. Неговата светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя път, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите. Тогава неговата светлина ще подиря, да пусне здрач на мъничка надежда. Не искам да го имам всеки миг, защото не ще го имам в мига, за който ми е потребен. В скритата стаичка на душата си аз имам притаено малкото зърно.
към текста >>

Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка.
Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред. което бляскат тук там бисерни очи. Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час. В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен. Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи.
към текста >>

В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор.
Пришелец далечен е човекът, да обходи цялото царство... Искам ногата ми да стъпи пак в страната, където животът протича в песни, приказки, без остра болка, а само с лека тъга, която те издига на мощни невидими крила... По морето, което мие с водите си златните ù брегове, пращам далечния си привет. * * * V. БЪДНИЯТ ДЕН Ще секне тая бурна песен на нашите дни. Нова песен ще пеят тогава живите човеци. Изпъстрените гемии на стари рибари край брега ще грохнат и платната им не ще се белеят в морето. В покой ще легне коравата ръка що опъваше веслата и от ястребовото око на плувеца ще залезе смелият взор. Други кораби ще надуват попътни ветрове и други смели очи ще дирят знак за пътища в морето. Само Ти един ще бъдеш неизменим, във вечни дни... Кого ще провъзгласят бурите и урагана освен Тебе! Чие вълшебство ще изразяват милиардите очи от разпиляното сребро при изгрева на новия ден? Теб Един, Неизменен и Вечен. Милиони пъти морето ще се мести, ще преминава, но всякога ще бъде нейде, за да плиска, да подържа неспирната си песен.
към текста >>

Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило.
Неспирна е играта на вълните, неспирен е воя на бурите в нощта, никога нe ще угаснат милиардите очи при изгряващия ден, но по-несъкрушим от Тебе никой не е. Животът на хиляди слънца, на хиляди морета е един миг на Твоята будност и затова летят към Тебе нашата мисъл и нашата Любов! Затова ни подсказва нещо в душата с живите слова на скритата надежда, че бурната песен на нашите дни ще секне, че нова песен ще пеят някога живите човеци. Ще се стопи омразата, родена заради тленна вещ, защото любовта на вечно Будния, по-необятна от морето, ще залее всичко в света. Ще се закрие взорът на користното око и великата жертва, благородството ще найдат друга отворена зеница, през която ще погледнат. Ръката на стареца, увехнала след дълга борба с вълните, сред които направляваше кораба, поел път да дири далечно имане, ще легне в покой, а друга ръка на жилав юноша ще стисне човешкото кормило. Тогава корабът на новия човек ще носи само радост. Блажена ще бъде земята, където ще спре на котва той. Велик ден! Аз те виждам в моите часове. Неспирния шум на вълните ми разказва за тебе и усмивката на сребърната утрин в морето е твоята усмивка... Не са ли сладостните тръпки в душата предвестници, долетели едва като отглас на далечна песен.
към текста >>

34. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

лекичко върху ръката.
Има специални начини на дишане за певци, за оратори, за актьори, начини на дишане за всички положения в живота. Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр. лекичко върху ръката. Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този път се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец. При този опит е все едно дали се диша леко или с растяща сила и се употребява случайно също една друга съгласна буква, напр. „ф". При всички случаи човек ще има успех. Цялата тайна лежи просто в изменението на положението. Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика.
към текста >>

Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този път се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец.
Дишането, което се издъхва върху една паница с топла вода, я охлажда. Дишането, което са издъхва на студените ръце, ги затопля. Вие сте забелязали, че в първия случай се диша бързо и на бързи удари, във втория случай бавно и провлачено. Независимо от това обяснение, да споменем още един факт, който кара всекиго да се замисли, който направи опит с издишане по следния начин: издиша се напр. лекичко върху ръката. Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този път се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец. При този опит е все едно дали се диша леко или с растяща сила и се употребява случайно също една друга съгласна буква, напр. „ф". При всички случаи човек ще има успех. Цялата тайна лежи просто в изменението на положението. Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ".
към текста >>

Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика.
лекичко върху ръката. Следващото издишане пак полека върху ръката; само че този път се употребява сричката „пух" и се получава противоположен ефект – един прохлаждащ ветрец. При този опит е все едно дали се диша леко или с растяща сила и се употребява случайно също една друга съгласна буква, напр. „ф". При всички случаи човек ще има успех. Цялата тайна лежи просто в изменението на положението. Ако се издиша „п" върху ръката при равномерно издишане и веднага след това „ф” ще се забележи една чудесна разлика. Твоите собствени опити ще ти открият чудновати явления, които бихме могли да изброим тук, но които оставаме на тебе да опиташ". "Ако човек усеща голяма горещина и направи едно дълго вдишване през носа и издиша след това с разтворени устни, при което едновременно остава диафрагмата да спада, ще бъде човек веднага разхладен. Ако пък напротив вдиша и издиша през носа отначало бързо, после със забавено дишане и продължава да сменя дишането, като пази особено вдишването да става бързо, а издишването бавно, в няколко минути ще се изпоти. Който твърди, че нищо не значи как човек диша, не знае – какво приказва. Когато човек диша потънал в мечтание, ще бъде много психичен и функциите на мозъка ще представляват една бъркотия на несигурности, когато, ако се диша с изключителна концентрация върху дишането, с цел да се развият всички функции на тялото , като се вземе необходимото за подобно развитие положение на тялото, ще се получи като резултат контролиране на тялото във всяко отношение.
към текста >>

35. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните.
Завари я в безпътица. Де да отиде сега? Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки. Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните. Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите грехове и всякой се чуждееше от нея. В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея. И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си.
към текста >>

Тя кротко застана пред светията, после се приведе и му целуна ръка.
Взря се и видя: жена. И тутакси му мина през ума: „Господи, това ли ми изпращаш? Аз чаках ученици, на които да поверя мъдростта, на която ти ме настави, да им дам тежките пити мед, набрани в кошера на моя живот, а ти ми пращаш една жена – да не би пък да е изкушение това? Ала да бъде волята ти”. В това време Серафиа се приближи, морна и изпрашена от дългия път. Тя кротко застана пред светията, после се приведе и му целуна ръка. „Що те води, дъще, при мене ? " – попита той. И Серафиа, жадна да изкаже туй, що ù тежеше на сърце, приседна наземи до нозете му и направи своята дълга изповед пред стария отшелник. И колкото по я слушаше той, толкова по се топеше от милост сърцето му. „Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала.
към текста >>

36. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите.
Той презира тъмнината и калта в живота и смело поема своя път на възход. Възмъжалият има ясно съзнание за своята съществена работа, има сигурен компас и в бурите на живота неотклонно следва своя устрем към фара на своя пристан. За него тъмните пътеки на порока и безделието са чужди. А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик. Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота. И тогава животът ще му открие тайната на радостта и щастието, природата ще му разкрие обятията си, звездното небе ще му пошепне слова на велика мъдрост, а слънцето ще огрее лицето му с лъчезарната светлина на истината.
към текста >>

37. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази реалност.
— Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло? Докъде отива това действие, как се причинява то? – Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява. — Разбира се – Аз за себе си не съм разрешил още толкова много неща. Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази реалност. Това е всичко. Нужно е обаче едно продължително възпитание на волята. Това възпитание е почнал моят баща, още в ранните години на моето детинство, за да мога да овладея употребата на духовната сила. Моята пропаганда има за цел само да предизвика научен интерес. От Париж аз заминавам за Лондон и от там в Америка.
към текста >>

38. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица.
Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата? Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна!
към текста >>

Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта.
Тоя що преценява, познава ли великата наслада на краткия миг преди смъртта? Умират ли те? Не шепнат ли за тях шумливите води на свещената река? За кого припява тъжен напев старият букак в планината? Колцина държат отворено ухото си, да чуят тая дивна, тайна песен! Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното предчувствие на радостта. Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината. В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път.
към текста >>

Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря.
Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря. Далече си от мене. Едва едничък, тънък лъч пронизва окото ми, но аз живея вече в твоето синьо царство и сънищата ми донасят чудни вести за незнайната ти хубост. Ти си царкиня, знам това, макар и най-старателно да скриваш своя царствен сан в бледо-синкавата точка на небето. Моите уста не ще да дръзнат да назоват свещеното ти име. догдето сам не изгоря в огъня на своята мъка, да се превърна в него и да стана достоен зарад теб.
към текста >>

” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му.
Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла.
към текста >>

Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка.
Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята. Царице светла. Четири морета ме делят от тебе, но мине ли ногата на странника през тях, той става достоен за твоя царствен поглед и за словото на твоите уста. Сега си тъй далече!
към текста >>

Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа.
Нека сънищата ми донесат усмивката на твоята кротка радост и тя да бъде талисман в тежките, неслучни часове на моя път! . . . Ти чакай ме царице светла... ------------------------------------------------------------------------------------------- Защо се спря окото ми на теб? Не грееха ли на небето в моята нощ безчислено звезди? Душата ми сама те позна. Ничия ръка ми не посочи местото на твоя чуден блясък в часа. Окото само пресрещна твоя взор от висинето... Царкиньо светла, ти чакай ме. III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око. И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми. Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек.
към текста >>

Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета.
Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната". ------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим. Те ме приспиваха, будеха ме със своите волни песни, в които звучеше воят на северните бури. Понякога ми се усмихваха дружески и мило, за да внесат малко радост в строгата и тежка орис на плувеца. Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета. Живота си превърнах на приказка. Па не е ли животът сам по себе си приказка? Защо е потребно да завърши в скука земния дял, що е отредила вечността? Не е ли по-добре да виждат безумен чудак в тебе, заради неспирния набег по нещо, което няма ценност за еснафа, отколкото доволен, сит труп, що бавно мре в нищетата? О, разбира се.
към текста >>

Ръката ми отправи кормилото натам.
Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг? Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци? Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой. Попътни ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила. Ръката ми отправи кормилото натам. Не стигат думите за хубостта, що видях. Там всяко дърво, всеки камък, всяка трева знае нещо и го шепне в нощта. Отнесох безброй спомени в душата си за нея. Запомних всяка палма, всеки извор, що видя окото ми. Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе.
към текста >>

За тях ли се превърна ръката ми на камък да стиска вярното кормило?
Запомних всяка палма, всеки извор, що видя окото ми. Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе. Слънцето ù още грее в мен с пладнешка сила, а зениците на две очи неспирно ме гледат в дългите мълчаливи часове на северната нощ! За тях ли бродих аз? За тях ли ме брулеше жестоко вятърът на морето? За тях ли се превърна ръката ми на камък да стиска вярното кормило? Зарад тия две очи ли аз оставих блясъка на диаманта що краси короната на север? Тая ли зеница бе сетният оазис на моят път? Южна земя. Твоите сказания ми дадоха нова сила, нова мощ, аз исках да ги слушам непрестанно, вечно, да се стопя в чара, що закриват ресните на твоето пламенно око, но погледът на моите братя – северните пилигрими, ме призова, защото попътни ветрове издуваха платната. ------------------------------------------------------------------------------------------ Ти си от Либан, аз от студения север.
към текста >>

Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност.
Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта. На утринта топликът ги огря за сетен път и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята.
към текста >>

39. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но за психичното, онова, което не е ..обективно" дадено, сиреч което не се вижда с плътско око, ни се пипа с ръка, всеки лесно се произнася и брътви каквото му скимне - няма строго научни мерки, с които да се мерят нещата, нито научен контрол, който да ограничи този неук произвол.
Всеки съди на ум и хора и неща. Често запр. някой говори за някого нещо - с умисъл или без умисъл - и понеже вътрешният живот на човека е скрит, хората които много-много не му мислят, лесно хващат вяра на думите му. Днес никой не смее да говори каквото му хрумне за електричеството напр. или за строежа и функциите на тоя или оня орган в човешкото тяло, защото те са станали обект на научно изследване и като тъй подлежат на научен контрол. Но за психичното, онова, което не е ..обективно" дадено, сиреч което не се вижда с плътско око, ни се пипа с ръка, всеки лесно се произнася и брътви каквото му скимне - няма строго научни мерки, с които да се мерят нещата, нито научен контрол, който да ограничи този неук произвол. Тук именно трябва да дойдат на помощ ония науки, които могат да ни дадат един обективен критерий за изучаване психичното съдържание на нещата. Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми - каквито и да са те - са материален израз на ония сили, които действуват в съзнанието. Тия сили - каквито и да са те, разумни или механични - се изявяват чрез тия форми, те са техният език. Този тъкмо жив език на природата изучават тия науки. Така запр.
към текста >>

После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка?
Човешкото лице, което е предмет на физиогномията, за мнозина е може би само сляпа игра на случайни съчетания, един резултат от действието на физиологични процеси. Но защо има такова шеметно разнообразие от лица? Защо лицето на маймуната да речем се тъй отличава от това на човека? Трябва да си много тъп, за да не можеш да схванеш прозрачната мисъл на природата... Че има физиологични процеси, които моделират лицето - така е, но и друго е така: че тия процеси са функционално свързани с психичните, които действуват в една по-вътрешна, по-дълбока сфера на живота. Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои.
към текста >>

Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически!
Но защо има такова шеметно разнообразие от лица? Защо лицето на маймуната да речем се тъй отличава от това на човека? Трябва да си много тъп, за да не можеш да схванеш прозрачната мисъл на природата... Че има физиологични процеси, които моделират лицето - така е, но и друго е така: че тия процеси са функционално свързани с психичните, които действуват в една по-вътрешна, по-дълбока сфера на живота. Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите.
към текста >>

40. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

* Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече.
Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1]. Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори.
към текста >>

41. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни.
Земеделец усмихнат, доволен, прибира плодовете на своя труд. Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка. Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред.
към текста >>

Чия бе таз ръка кръпка, мощна?
Отваря празни си хамбари, напълва ги и пак ги затваря. Тук изсипва той милиарди житни зрънца, жълти, със златист цвят като златото; прозрачни като кехлибара; едри, здрави като деца на любяща майка. Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка.
към текста >>

- Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род".
Разговарят се те тихо, любовно помежду си: „Колко хубаво е в Божествената житница, в недрата на Божествения покой! И всичко това е без начало и без край." Не се минава много време, в един топъл, слънчев ден тяхната врата на житницата се отваря и сноп блестящи, с ослепителна светлина лъчи нахлуват вътре. Една мощна, сигурна ръка улавя безброй от житните зрънца и тоз час още с широк замах по безкрайното пространство ги разпръсва, по ниви торни, по земи далечни, чужди и просторни. Чия бе таз ръка кръпка, мощна? - Тя бе позната на житните зрънца. - Ръката Христова, ръката на Великия Сеяч... И сее Той и тихо пее, пред всеки дом и всеки род". И пак тиха песен житните зрънца напяват и от слънчевата светлина се лишават - засипа ги отгоре черна пръст. Мрак наоколо настана, тъмнина покри ги, студ обхвана ги навред. В тоз момент завеса черна, от тъмни облаци, покри небето, гръм силен се разнесе и светкавици безброй разкъсваха небесната покривка. Задуха тежка настана... Нейде жертва велика се принесе! Жаждата и гладът дваж повече замъчиха пустинния пътник.
към текста >>

42. Годините – Георги Томалевски Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Души, души като видения нежни, Другарки, сестри станаха ми те, Как люшкали ги бурите метежни И никой там ръка не им простре.
Х. ИЗБРАНИЦА Аз най-богата съм от всички бедни И галено дете на горестта. Аз първа станах веч от вси последни Избраница - да пея за скръбта. И лира сладкозвучна аз прегърнах, И жалбите на вси души приех, Със песни им надеждите възвърнах И искрено и горко плаках с тех. Души, души като видения нежни, Другарки, сестри станаха ми те, Как люшкали ги бурите метежни И никой там ръка не им простре. Разказваха ми участи тъжовни. Самотни как живели по света, Как никой, никой словеса любовни Не е шептял на тяхната душа. И те със мен запяха сладки песни. И плакахме прегърнати тогаз. Духът велики ни осени небесни И каза ни със тих Божествен глас: „Любете се друг друга, песни пейте.
към текста >>

43. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам.
Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План.
към текста >>

44. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията.
Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения.
към текста >>

И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища.
Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека. Изследването по необходимост, трябва да премине в известни по-вътрешни - невидими за ограничения човек - полета, в който може да оперира строго опитен път учения изследовател-ясновидец, Без да се впуща засега човек в тези дълбоки области, които му се струват хипотетични по простата причина, че сляп за тях - съвременната физиология изобилства с данни, с които може да се даде достатъчна научна обосновка на иначе очевидните физиогномични твърдения. Още повече, че има достатъчно набран емпиричен материал.
към текста >>

45. Из Млечен път - Слав Бели Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище.
Г. Т. В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония. Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти. Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта.
към текста >>

Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти.
Г. Т. В УТРИННИТЕ ЧАСОВЕ Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония. Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти. Ти нали се готвиш за тоя час? Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта. Ти бъди готов. Стани и отвори.
към текста >>

Благословената ръка ще ти покаже твоя път.
Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око... Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето. Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден. Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня. Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го. Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш. Ти нали се готвиш за тоя час? В ранината ставай! Нека светилникът ти свети, защото нощта не е издигнала завесите и звездите не са прибрали своя блясък горе на небето. В ранината, с чисто будно око чакай и вслушвай се, защото на твоята врата тихо ще почука радостта...
към текста >>

46. Спящата роза - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз ударих с ръка в мъглата, която играеше пред мен и тя се разкъса.
Вземи оная бяла тога, която там лежи простряна в пепелта. Тя беше нявга твоя, обвиваше плещите ти, но ти я захвърли в праха." „Забравил съм... Прости ми, царице, красота! " Аз станах. Наметнах тогата и бремето, което носех, отрони се от мен и падна на земята. Почувствувах лекота. Аз ударих с ръка в мъглата, която играеше пред мен и тя се разкъса. Тогава моят взор се плъзна по необятната шир. Видях слънцето - слънцето изгряваше. Усмивка разтегна нейните устни и незнайно блаженство пълнеше душата ми. Тя отправи взор към мен и вля светлина и топлина в зениците на моите очи. „Побързай, сине мой, защото ти не можеш дълго да останеш в моя дом.
към текста >>

47. Стихове - Gis Moll Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

морални качества според хирологията (наука за ръката). Ж.
Анри Мажер: Изследване върху атомните, молекулярни и мозъчни трептения. Употреба на пръчките (багети) и съответните детектори. Жоливе Кастло: Съвременното състояние на алхимията. Д-р Верн: Натурализъм и псизъм. Ж. Мюшери; Интелигентността и изв. морални качества според хирологията (наука за ръката). Ж. Фабиюс де Шаивил: Действието на естествените минерални води върху растенията. Ще бъдат прибавени и други рапорти към горните. Приемната такса за участие в конгреса е 40 лв. Записването става още отсега като се изпрати горната сума на адреса: М. Heuri Durville, secretaire general de la Sociate Psychique Internatcionale, 23 rue Merri, Paris, 4е.
към текста >>

48. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И ей, разчеква паст след паст, проточва седем червени езици и ближе човешка кръв, пролята от братска ръка... Ето, на едната глава, по едрите и лъскави люспи, лъщят царски корони, изправят се престоли и се чупят отраженията на дворци и чертози.
Пак помръдне Змеят и заиграват ярки отражения и измамливи образи. Хайде, пак се раздвижват хората, пак започват да налитат – може би там, на онази люспа, по-близо до главата ще е вече щастието. Не, не на тази глава, на другата! И борят се, и един други се насилват, и един други се избиват. А от техните грехове се храни до насита Змеят, че туй му е храната. И ей, разчеква паст след паст, проточва седем червени езици и ближе човешка кръв, пролята от братска ръка... Ето, на едната глава, по едрите и лъскави люспи, лъщят царски корони, изправят се престоли и се чупят отраженията на дворци и чертози. А около тях, блъскат мечове на пълководци, меки кресла на царедворци, нижат се една по друга гледки на шумни пиршества, мяркат се знаци на слава и почест. Ето, на другата глава, люспа до люспа блести и разнася ярките бои на свещенически одежди и корони, владишки премени и златни кръстове. По люспите блестят идоли, мержелят се образи рисувани на дърво, пред които се кланят и струват поклони дребни люде, заслепени от измамливите блясъци. И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души. Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея.
към текста >>

Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя.
Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи. Като камък ми заседна на душата неговото мълчание... Но нали е тъй, и аз камък ще стоваря пред неговата врата - да му задръстя изхода”. И с гневна крачка се извърна Земру и се запъти надолу към колибата. Па емна един едър камък и го търкули пръд вратата на колибата... А мъдрецът имаше и друга врата в колибата си. Той излезе вън, спря пред камъка, погледна го и се усмихна. Па с бързи крачки влезе пак в колибата, взе чук и резец на ваятел, седна пред камъка и с майсторска ръка извая една хубава статуя. От неодялания камък и помен не остана: той скоро се превърна в красива статуя, която изглеждаше като жива. Когато привечер, изходил стръмните пътеки на гнева, Земру се върна, неговият учител му подари хубавата статуя... Звездите бавно изгряваха в небето и в планината мълчанието ставаше още по-дълбоко. С треперещи ръце пое Земру статуята, но мигом го обхвана шемет. Най-напред му причерня пред очите, ала лека полека започна да му просветва и най-после той навлезе в една ясна, бяла, много бяла светлина. И видя: далеч пред него пламтеше Живият Огън и изпущаше кротко сияние.
към текста >>

49. Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене.
Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие. Аз често те виждам в своите сънища, виждам те сред дърветата на миризливата градина, сред цветовете на пролетта и ми се струва, че твоята песен я подеха всички птици. Твоята ръка разклаща кичестите клони, когато вървя низ тях, твоята ръка изсипа куп от бели цветове на вишната връх мене. От тоя ден аз чакам те буден всяка утрин. Ти преминаваш през разцъфтялата градина и шумът на твоите леки стъпки се покрива с шума от трепкащите листи. Тебе поменавам в своя разговор с вечността. Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... * * *
към текста >>

50. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя.
Тя не можела да го види. Но когато Райхенбах го взел между пръстите си, подвижил го няколко минути и след това го сложил, късът дърво почнал да свети слабо и станал видим, обаче след малко време отново загубил светлината си. Същото ставало и с чаша вода. Когато в стаята внесли чаша вода, сензитивката не я виждала. Но когато водата била напоена с од по горния начин, тя почнала да издава светлина за сензитивката. Когато чашата била държана в лявата ръка, водата добивала червена светлина, а в дясната – синя. Сензитивката в тъмно е могла да познае по светлината нивото на водата в чашата. Това е било средство за контролиране показанията на сензитивите. Но Райхенбах употребил и други контролни средства: 1. Той правил в тъмнината разни движения с главата си. Сензитивите ги описвали вярно и то поради местенето на светлината на главата.
към текста >>

Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж.
Но когато по-после се запознал със съчиненията на Райхенбах, отъждествил ги с „ода" на последния. Според Циглер власинките на това растение са с отрицателен „од". Това се доказва от следното: той поставял върху власинките платинени пръстенчета с диаметър 3 мм. Власинките се дразнели и свивали, когато пръстенчетата били с положителен од, а когато били с отрицателен, не реагирали. ОПИТИТЕ НА ГАСТОН ДЮРВИЛ Той е правил опити за действието на животния магнетизъм върху растежа на растенията. Чрез държане на ръката върху известни растения, те са ускорявали своя растеж. Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр. Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните лъчи" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези лъчи, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури. Това обяснява много работи, които отдавна се знаят. Напр.
към текста >>

защо си бараме повредено място на тялото с ръка?
Подобни опити има от Манен и Гравие. Кан е изследвал лъчите на мозъка, черния дроб и пр. Светлината по време на мислене е по-силна, отколкото при обикновено състояние. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Гурвич казва, че „митогенетичните лъчи" имат връзка с жизнените функции: когато се индуцира един корен чрез тези лъчи, то жизнените функции се усилват, което се познава между другото и от увеличението броя на митозните фигури. Това обяснява много работи, които отдавна се знаят. Напр. защо си бараме повредено място на тялото с ръка? Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич). Етерното тяло е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена. Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това.
към текста >>

51. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи.
Слънцето ме стопля приятно, леко. От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа.
към текста >>

Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня.
От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина!
към текста >>

Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам.
Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество.
към текста >>

Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина!
Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина! Да бихме знаели ние колко чудни гласове долавя ухото ни в тебе, не бихме нарушавали със земни гласове, твоето тържество. В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората.
към текста >>

В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни.
В теб няма покоя на мъртъвците, но трепета на размисъл! ....Това, че Ти си е несъмнено за окото, което иска да те види... Лежа на меката трева. Бездънното море на лазура диша чистота и свежест. Там някъде в безпредела има още светове – безчислен рой от пръснати слънца изпращат своят ритъм и само минутите на тишината, минутите на размисъл и мир, донасят тяхното далечно приветствие... Тая тишина не ми напомня съня на умората. В нея нещо се ражда под неспирния размисъл на Вечно Будния. В нея невидима ръка ни облича в доспехи за прииждащото тържество на Любовта... ІІ СПОМЕН Аз пазя моя спомен за тебе не при множеството изоставени спомени на моите дни. Не ще оставя да падне праха на забравата върху блясъка на тия часове. Те са като бисерни зърна, които не ще примеся във вехтата съкровищница, където стоят изоставените накити на миналото време. Не, вечно бляскави ще бъдат тия перли и ще греят в нощите ми както греят звездите по небето. Нямам нищо, което да ми спомня зарад теб. Не взех нито зърно от твоите накити.
към текста >>

От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката.
Чукът, що правеше червеното желязо да тръпне, не кънти връх наковалнята, а колесницата, с която като вихър летеше човекът – разпрегната стои в покой и по бляскавата шина се вижда ръждата на забрава. Какво остана от житейският изминат път? Безсмислен ли бе той? Не, за орача от работните дни на нивата, остана скромното усилие, което направи волята упорита, а сърцето благородно. Останаха му миговете от ранните утрини, когато той със сведена глава очакваше слънцето зад планините. От труда над коравия метал остана вярата за силата, що имаме в ръката. От пустата разпрегната кола остана вярата, че няма място, гдето да не стъпи ногата на вечно дирещия дух... Всичко друго изостава, стопява се като сетното парче лед на пролетното слънце. Материята потъва в земята, залязват сенките на великата измама, а духът свободен поема друм по стъпките на вечността. Това и аз запазих за тебе. Нито едно зърно аз нямам от твоите накити, но цяла низа перли имам – нанизи от светлите блестящи часове на нявгашното време. Тях не ще вземе земята.
към текста >>

Нито се взема, нито се дава с ръка.
Материята потъва в земята, залязват сенките на великата измама, а духът свободен поема друм по стъпките на вечността. Това и аз запазих за тебе. Нито едно зърно аз нямам от твоите накити, но цяла низа перли имам – нанизи от светлите блестящи часове на нявгашното време. Тях не ще вземе земята. Нетленното ще ги отнесе в своето царство... Истинската ценност няма име. Нито се взема, нито се дава с ръка. Нея „безумните" дирят ден и нощ. Едни от тях тръгват в ранина за нея, а други още бродят като пилигрими из света... Ти си далече някъде. Нищо не остана, което да напомня за теб. Останаха само часовете на нявгашната радост, нанизани като светла низа. Дали са те от миража на земната измама?
към текста >>

52. Разговор за оттеглянето на Съвършения – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня.
Те боязливо се свиха към земята и се силеха да избегнат моя поглед. Колкото по се приближавах до тях, толкова по-бързо отстъпваха те назад. А когато месецът започна да бледнее и новият ден се показа на изток, тия гнусни същества се сплетоха диво едно с друго, издигнаха се постепенно над земята и се понесоха нататък като дълъг, тъмен облак. А аз чувствувах, че ги дебнеше вече смъртта и че надали можеха да избегнат унищожението. А слънцето изгря кърваво-червено над блесналото море и в неговата лъчезарна светлина тъмният облак започна да се стапя, превърна се в златни валма и най-после изчезна в златисто-бялата светлина. А пред мен внезапно застана учителят, протегна ми ръка, погледна ме радостно в очите и ми каза: „Аз се радвам, че пак мога да те поздравя в светлината на деня. – Аз понесох голямо безпокойство зарад теб, но ти се показа господар на междинния свят. Ти можеш отсега нататък да минаваш безопасно през него и всички демони ще лежат покорно при нозете ти! "
към текста >>

53. Вести Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка.
Главата на Януса се постоянно върти! Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария. Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"... Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха! Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в двама ни свети! Аз напускам вече тази земна дреха. Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка. Сам аз прибирам себе си в тебе, защото аз принадлежа към ония, които остават да помагат на людете от тази земя и ти по същия начин принадлежиш към нас! Никога не можем ние да напуснем земята, нито в този нито в бъдещия световен период, докле последният човек не влезе в светлината! Няма ни една тайна на земята, която да се равни с тази! Тъй влиза духа на Съвършения в тогова, който преди му е бил ученик, та стават двамата едно.
към текста >>

54. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си.
Освен това той можеше да влияе и направо върху сърцето си. Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си. Изследването доказа, че няма измама. Можеше да се мисли, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим. Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва. Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си. И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея".
към текста >>

И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща.
Чрез напрягане на волята си той можеше да забавя тупането на сърцето си. Изследването доказа, че няма измама. Можеше да се мисли, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим. Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва. Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си. И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето.
към текста >>

Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката.
Изследването доказа, че няма измама. Можеше да се мисли, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим. Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва. Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си. И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите.
към текста >>

И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване.
Можеше да се мисли, че с промяната в дишането той косвено забавя сърдечното тупане; това не беше варно, както можахме да се убедим. Той казваше, че насочва силно волята си към мястото, което иска да движи и движението последва. Той можеше да причини по желание изпотяване на ръката си. И обяснява, че постига този успех, като си представял, че ръката е твърде гореща. Значи, той си мисли много живо стоплянето на ръката. И тая представа има тогаз такъв резултат, като че ли ръката наистина е подложена на нагряване. Интересно беше, че изпотяването се ограничаваше на малко, определено място. Волята не само е способна да подбуди към усилена дейност органи, които иначе не са под нейната власт, но тя може и да попречи на рефлективните процеси, които нормално са независими от нея". ОПИТИТЕ НА ПАВЛОВ [3] Той изкарал вън от тялото долния край на хранопровода у кучето. Същевременно пробил дупка в стомаха и наблюдавал, що става в него през време на опитите. Показал къс месо на кучето и наблюдавал, как стомахът почнал да отделя изобилно сок.
към текста >>

* Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност.
Това показва, че лъчите действуват върху тялото чрез очите. Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност. Ако се напише на ръката му някоя дума с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място. Буквите стават червени. Такива и ред други подобни опити са правени в болницата „Салпетриер" в Париж, в Нантския медицински факултет и пр.. Аналогично явление е и стигматизацията. ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ВАЙСМАН ЗА ПАСИВНО ДЕЙСТВУЮЩИТЕ ОРГАНИ Има някои части, като напр. хитиненият скелет на насекомите и другите членестоноги, които се втвърдяват и след това стават полезни.
към текста >>

Ако се напише на ръката му някоя дума с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място.
Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност. Ако се напише на ръката му някоя дума с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място. Буквите стават червени. Такива и ред други подобни опити са правени в болницата „Салпетриер" в Париж, в Нантския медицински факултет и пр.. Аналогично явление е и стигматизацията. ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ВАЙСМАН ЗА ПАСИВНО ДЕЙСТВУЮЩИТЕ ОРГАНИ Има някои части, като напр. хитиненият скелет на насекомите и другите членестоноги, които се втвърдяват и след това стават полезни. Но тогаз те са пасивни, т.е.
към текста >>

55. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик.
Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух? Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух.
към текста >>

Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне.
Georg Nordmann ГЛАСОВЕ В ПЛАНИНАТА І ПРАЗНИК Кой може да запре буйния поток на обновителния Дух? Коя ръка ще може да задръсти течението на пълноводната, буйна река, която бучи надолу с тържествен, гръмък вик. Ще правят хиляди прегради, ще върти колела на воденици, канари ще закривява, но пак ще стигне широките обятия на океана... Днес е празник. Природата е като млада, накитена невеста в ново, скъпо руво, готова да се поклони пред своя избраник. Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето.
към текста >>

Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето.
Незнайна ръка я премени в тая одежда, уми листата с утринната роса, набагри цветята, проясни небето като син кристал и така я остави да Го срещне. На изток се разкрехна вратата на нощта и Неговото око погледна света. Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат. Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга. Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света!
към текста >>

Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка.
Реката бумти със своите големи снопове вода, плиска из камъните и пее песента за вечно съграждащия Дух. Ние хората живеем в красотата на никога не свършващия празник на природата. Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат. Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга. Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света! Кой от нас разбира празник на днешния ден! Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота.
към текста >>

Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга.
Тя ни е подслонила под своето крило, храни ни, облича ни, показва ни всеки ден драгоценностите на своята съкровищница и ни облива с обилна светлина. Ние живеем, вярваме във великия и мъдър господар на света, или не вярваме в Него, но нито миг светът не ни оставя без своята радост, нито миг не спира буйният поток на обновяващия Дух, както се не спира буйната ръка със своята вечна песен към морето. За тия, които спят още примамливата дрямка, нищо не е тоя празник. Той нищо не говори тям, защото тихите слова на сказанието, което природата разказва с вятъра, с водата, с птичките са непонятни, чужди за тях... Те не знаят кой разцепи тая долина и пусна в нея обилните струи, не знаят кой краси ливадата, не знаят кой ни носи на дланта на своята ръка. Векове ще текат, а може и да спрат. Времето може да престане в уречения свой вървеж, ръката може да се скрие в недрата на земята за да се покаже другаде, но буйния и щедър поток на Вечния Съграждащ Дух няма да престане нивга. Никога не ще се пресушат струите на творческата, тиха радост на света! Кой от нас разбира празник на днешния ден! Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост.
към текста >>

Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода!
Цветята са безмълвни да ни разкажат кой ги повика изпод земята, говорът на птичките не проумяваме, а на кристалния лазур на ведрото небе малцина спират взоръ да разведрят душата си в неговата чистота. Празник е днес. Природата празнува своята младост. Като избраница, обкитена в ново, скъпо руво, тя ще се поклони днес... После, ще промени лицето си, ще се обкичи с цветове, ще стане майка, плод ще даде младостта ù, както лозата що дава тежки зърна, а когато слънцето отново ще се върне в пролетния дом, тогава пак ще дойде младостта. Кой я претворява, кой ù възвръща тая хубост? Хвала на Вечния Съграждащ Дух, що тече неспирно, както буйната ръка на планината със сребърните снопове вода! Хвала на Обновителя - неуморим и вечно млад! За него са написани псалмите, за него трепкат струните на звънка лира, за него говорят мъдреците, за Него са издигнати в размисъл челата на снежните планини! Днес е празник. Вслушайте се в реката Потънете в себе си и разтворете душата си за буйния поток на Обновителния Дух. II ВИХРИ Вслушайте се в гласовете, що идат от планината!
към текста >>

56. Книжнина и вести Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята.
ГОСТУВАНЕ У МУСАЛА Видях Мусала. D когато се изкачих върху неговите снажни плещи, мъглите които го заобикаляха ми го представиха като един гигантски кораб, плаващ всред бял облачен океан по пътя на Вечността. Струва ми се, само да протегна ръка и ще стигна небето, тъй близко ми се чинеше до земята. Малко преди да паднат мъглите, долу се виждаха дивните езера - небесните очи на Мусала - като че ли това са очите на Бога, които едновременно гледаха небето и земята. Те бяха сини, както и самото небе и в тях плаваха бели перести облаци, както и горе. Нощ. Венец от златни звезди, като нежна милувка се допираше до царствената глава на белия връх. Небесните светила тихо му шепнеха вечната песен за Божията любов. И тая велика песен понятно говореше на всяка жива твар и я изпълваше с мир и любов.
към текста >>

57. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо.
„А ти, защо обърна гръб пред Храма на Изгряващото Слънце? " „Царю, заповядай да ме затворят за десет години и като изтекат, ще ти кажа." „Да бжде", рекъл фараонът. По нататък в летописа се разправя как фараонът, посветен в мистериите на Изгряващото Слънце и вещ в езика на символите, разгадал защо първият и вторият извършили тия кощунствени деяния. В нея е вписан и отговорът на третия: „Като минавах край Храма на Изгряващото Слънце, видях да излиза с бързи стъпки из него сама богиня Изис. Аз с трепет се обърнах към нея. Главата ù бе извърната настрани, очите ù бяха приклопени като че ли да не виждат нещо гнусно, а дясната ù ръка бе протегната с разперели пръсти назад, сякаш отблъскваше нещо. По намръщеното ù лице се четеше дълбоко възмущение. А от устните ù се отрониха думите: „Тия жреци! Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля!
към текста >>

Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци.
Не мога да понасям вече техните престъпления. Обвързват простия народ в безбройни суеверия от жажда за власт, а храмовете са вече до върха изпълнени с нетърпимата смрад на тяхното лицемерие." Летописът разказва по-нататък с какво възмущение жреците на храма се отнесли към кощунствената постъпка на младия египтянин. Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове.
към текста >>

Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците.
Да не почете храма на Изгряващото Слънце - да не зачете тяхната повеля! В наши дни, „кощунници" като младия египтянин има много. Всички, които са видели „Изис", които са видели Христа да излиза из каменните храмове. Които са разбрали, че Бог не живее в постройки от ръка направени, а в сърцата и умовете на живите човеци. „Там, дето са събрани двама или трима в Мое име, там съм и Аз" - казва Христос. Следователно, ако в един каменен храм се съберат хора със своите дребни мисли и чувства, без да носят в сърцата си трепета на едно свещено чувство, този храм е едно обикновено пазарище като онова, от което Христос едно време с бич в ръка изгони търговците. Защото хората, съединени в името на една възвишена идея са, които образуват истинския храм - храм от живи души. И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм.
към текста >>

58. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце.
Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите. Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на двама души. Окото спира човека, окото изпраща човека. Пише един, че не окото е красиво, а зрението. Един поглед само е достатъчен да изтръгне ножа на убиеца; един поглед само е достатъчен да спре ръката на крадеца; един поглед само е достатъчен да разтвори и смекчи и най-закоравялото човешко сърце. Един поглед само е достатъчен да определи за през целия живот пътя на един човек! Един поглед само, един поглед!... Очите рушат и очите издигат. Искаш ли да познаеш, чист ли е човек, погледни го в очите. Искаш ли да разбереш, говори ли истината човек, погледни го в очите.
към текста >>

Красива е ръката на мъжа, когато повдига падналия беден старец на улицата.
В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си любим Бога, а с очите изявяваме любовта. Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си. Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа. Красива е ръката на мъжа, когато повдига падналия беден старец на улицата. Красиви са краката на детето, което тича да занесе помощ на бедна вдовица. Georg Nordmann
към текста >>

59. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На ръката му свети пръстен.
Сега те са забравени и за тях не трябва да се приказва иначе, освен с езика на приказките и символите. Той, Великият, стои безмълвен, потопен в своя размисъл. Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота! Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в тялото на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно. Той седи потънал в своето мълчание. На ръката му свети пръстен. Безкрайно хубав, синкав камък блести на него. Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея. Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният!
към текста >>

Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея.
Всеки миг Неговото мълчание прорязва нова бразда по наченатата статуя, всеки миг отронва нов отломък от камъка, избран да бъде образ на Неговата мисъл, облечена в безгранична красота! Милиони светове летят като запратени стрели в пространството, безброй реки от светлина се изливат, като гигантски артерии с кръв в тялото на гигантския, великият човек... Но всичко това е сбрано в едно малко, светло камъче като житено зърно. Той седи потънал в своето мълчание. На ръката му свети пръстен. Безкрайно хубав, синкав камък блести на него. Тая скъпоценност е изгладена от веща ръка и така е надарена, че от ден в ден става все по-красива все по-ценна с хилядите багри, които се преплитат в нея. Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни.
към текста >>

В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая.
Тоя камък е жив. Из него излизат безброй стрели на светлина и хубостта му се доближава до хубостта на оная зеница, която го гледа с радост. Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим! Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост! От себе си Той сътвори тоя жив камък. Безброй сили се преплитат там, безброй слънца сноват. Безкрайното голямо и безкрайното малко са скрити в тоя свят.
към текста >>

Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост!
Безмълвен е Вечният! Вътре в тоя камък, когото Той сътвори летят световете. Там сме ние, там светят нашите души, там туптят сърцата ни. В тая скъпоценност, що носи пръстена на благословената ръка, е слънцето, там са всичките звезди, безкрая. Вечният е тих, невъзмутим! Повдигнал леко ръка, Той гледа с будно, радостно око живия, ярък диамант и плавните тихи струи на Неговото дихание отиват към световете, затворени в това блестящо, синкаво око, като музика на далечна радост! От себе си Той сътвори тоя жив камък. Безброй сили се преплитат там, безброй слънца сноват. Безкрайното голямо и безкрайното малко са скрити в тоя свят. Океаните на всички светове се ширят там със златните си брегове, с песъчинките и светливите перли. Там реват бурите в късните часове на нощта.
към текста >>

Ветровете го слушаха, бурите се подчиняваха на неговата повеля и облаците се разбягваха при замаха на ръката му.
До него имаше писмо на непознат език, със символи неясни, а вътре в сгънатия пергамент скрит бе сребърен ключ. Дълго мисли княгинята да найде тълкувание, а душата ù гореше в неизвестност и любов. .................................................................. Измина време. Корабът с белите платна лягаше. Там беше Оня, който любеше царкинята затворена в тихите чертози и в ръцете си държеше тънкият воал с извезаното, царско име. Ветровете го слушаха, бурите се подчиняваха на неговата повеля и облаците се разбягваха при замаха на ръката му. Той беше знаен във всички приказки, във всичките сказания, но лицето му никой не бе видял. Странникът бе той, що броди из моретата. Очите на морските поселници. които надничат из глъбините на морето са го виждали и никой друг. Измина време.
към текста >>

60. Двама светии (по народна песен) Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец.
Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли. Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.
към текста >>

61. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка.
Над родната земя витаело стоглавото чудовище на нечувана тирания и изтерзаните поля се поели със сълзи на горест. Тогава се случила голямата беда с двамата близнаци, за която и сега се говори по тлаки и сборища и се пеят песни по жетва. В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода. Димитър и Никола не изтраяли.
към текста >>

62. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина.
А тях - тези недостойни служители на небето - ще ги убият с камъни, за да не бъдат наказани всички от строгия небесен Съдия. * И тези жреци на небесната наука, които виждат мисията на звездата, в себе си решават да скрият истината. За се избавят от гибел, те разтръбяват наляво и надясно, словом и писмено - чрез брошури или пратеници, че „Новата Звезда", не е едно от лъчезарните „Слънца" на небето, а една злокобна комета, която иде към земята - че „това е един Демон, кой скоро ще слезе да предизвика бури и метежи, да разруши основите на човешкия морал и общество и да потопи човечеството в нови страдания и кърви. И че всички хора трябва да се приготвят да воюват срещу Него и неговите люде, когато дойдат, защото те ще са едно голямо зло за света". — Но всички тези известия, за тяхно изумление, много малко разтревожиха мирните жители на земята, сякаш те сещаха със сърцата си, че това не е истина. Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение. „Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот.
към текста >>

- Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот.
Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение. „Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици. Тогава, камънита които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя. А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот.
към текста >>

63. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче.
Ако някое от децата със своята хубост и сръчност извикваше неговото внимание, той го повикваше при себе си и го питаше: – Кой си ти мой малък? – Аз съм принц Бинотрис, син на Негова Светост – отговаряше момчето. – И как се казва твоята майка? – Моята майка е госпожа Амзес, жена на Негова Светост. – Какво Вий знаете? – Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче. Тогава детето действително ставаше принц, макар че Негова Светост продължаваше загадъчно да се усмихва. Но този, до когото един път се докосне божествената ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите. За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти.
към текста >>

Но този, до когото един път се докосне божествената ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите.
– И как се казва твоята майка? – Моята майка е госпожа Амзес, жена на Негова Светост. – Какво Вий знаете? – Аз знам да смятам до 10 и да пиша „Да живее вечно Нашият Баща и Бог Свещеният фараон Рамзес"... Господарят на вечността добросърдечно се усмихваше и със своята деликатна, почти прозрачна ръка, докосваше фризираната коса на храброто момче. Тогава детето действително ставаше принц, макар че Негова Светост продължаваше загадъчно да се усмихва. Но този, до когото един път се докосне божествената ръка, не може да срещне неуспех в живота си и трябва да бъде издигнат над другите. За да обядва, негова светост отиваше в друга стая за ядене и разделяше своята храна с Боговете и всички Nomesoj – началници на области в Египет, чиито статуи бяха поставени при стените. Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си.
към текста >>

В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения.
– Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение. – Мер – Амер – Рамзес, какво виждате?
към текста >>

64. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките?
Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат.
към текста >>

– Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място.
Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич. Когато насочим едно коренче от лук към централната ос на друго коренче, то на съответната точка на последното се забелязва усилване на жизнените процеси. А това тяхно усилване външно се изразява в енергичното деление на клетките в тая област. Действието на пасùте при магнетизиране и хипнотизиране пак показва голямото влияние на тези сили върху жизнените процеси. Защо слагаме ръка на изгорялото или ударено място на тялото си и с това допринасяме за утихването на болките? – Защото с ръката си придаваме към пострадалото място ,,животен магнетизъм", тези строителни сили и с това повдигаме жизнеспособността на повреденото място. Но не само организмът, но и цялата вселена трябва да се изучи по-дълбоко по съдържание. Ще дам един пример, за да поясня това: Фокс Мунро, биолог от Кайро, говори за морските таралежи в Червено море: те са пълни с яйца при пълнолуние и са празни при новолуние. Това се отнася, както казах, за Червено Море, дето приливът и отливът не се чувствуват почти. За да премахне съвсем прякото действие на прилива и отлива, той турил морски таралежи в съд с морска вода в кабинета си и пак имал същия резултат. У животното Chaetopleura apikujata снасянето на яйцата лятно време се регулира от луната.
към текста >>

65. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си.
Аз не зная, защо прорязва той нощта с внезапния блясък на платната си, не зная към кой бряг е запътен, но той жадува да достигне мълчаливия двор, където блещука тихо светилника на тази, що седи в праха и чака. Кое прави неговата лодка тъй неустрашима? Защо тя не се бои от бурите и тъмнината? Дали тя е пълна със скъпоценни камъни и перли? О, не! Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си. Те са за тази, която чака самотна в нощта със своя горящ светилник. Тя живее в една малка къщичка край пътя. Разпуснатата ù коса се разпилява от вятъра и крие очите ù. Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените. В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел.
към текста >>

66. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тръпне нейната гръд родила тежки класове и чака коравата ръка на ранобуден жътвар.
Слънчеви приказки имам в душата си, мои братя. За вас са те – за часовете след морния ден. Златни са нивята. Злато се люлее в пладнен пек и небето с невидими ръце разлива щедро златен дъжд. Трепти земята. Тръпне нейната гръд родила тежки класове и чака коравата ръка на ранобуден жътвар. Слънцето царува над света, в него живеем, за него приказки се раждат в душата. Отминава денят. Издалеко звездна нощ притихва над полята. Привеждат ниви класове и чучулигата се скрива. Като с крило на гигантска птица нощта обвива широките поля.
към текста >>

Звезди запалва горе там ръката на нощта.
Отминава денят. Издалеко звездна нощ притихва над полята. Привеждат ниви класове и чучулигата се скрива. Като с крило на гигантска птица нощта обвива широките поля. Мълчаливи, ние седим вслушани в себе си, препълнени със слънце. Звезди запалва горе там ръката на нощта. Тежки хамбари е разтворил някой и хвърля звезден прах по тъмното небе. Братя мои, някой пише със звездите... Морни сме. Сънят долита с леките крила и тегнат на очите часовете морни на отминалия ден. Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас. Душата ми е слънце!
към текста >>

67. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица?
A. T. КРАСОТА Погледнете как Бог облича полските кринове... Христос В красота е облечена земята... Могъщ живот блика от нейните гърди и оживява в пищно великолепие. Полета, долини, планини – всичко е той покрил с дивни създания, от които всяко е чудо на творчество и красота. Всека скромна тревица, всеки скромен цветец сякаш говори с усмивка на душата: „Погледни: кой земен цар е по-красиво облечен? Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица? " Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури. В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити? О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца?
към текста >>

В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити?
Всека скромна тревица, всеки скромен цветец сякаш говори с усмивка на душата: „Погледни: кой земен цар е по-красиво облечен? Коя земна ръка може изтъка нашит живи коронки и листица? " Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури. В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити? О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието?
към текста >>

Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити?
" Потъналите в зеленина и цвят дървеса, подобни на чудни красавици, сякаш са се унесли в тиха опияняваща радост. Пъстрите пеперудки, пчелите, птичките – всичко се радва, всичко е упоено от сияние и красота. Забравил грижи и човекът, изправил е ведро чело; погледът му се носи из безкрайните равнини, из ясните планини, из празнично тихите лазури. В душата му – сред радост, ведрина, сияние – никнат високи пориви, разцъфтяват светли мисли и възсияват живите образи на прекрасни утрешни дела И шествува той с безмерно пораснала душа сред дивните чудеса на природата – сам той великото нейно чудо... О, мои малки братчета – треви, цветя, дървеса, кажете: коя ръка изтъка вашите дивни тела, вашите вълшебни накити? О, мои малки братчета, – буболечици, птички, кой майстор чародеец направи вашите крилца, вашите очи, вашите сърца? Коя дивна ръка с какво вълшебство създаде вашите души, облече ги и ги накити? И ти, душо моя, блажено тръпнеща пред образа на всяка красота, неудържимо стремяща се към висините надзвездни на съвършенството, сама ти вълшебно цвете сред градината на вечните мистерии – отгде идеш ти? Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото.
към текста >>

" „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
„О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш. Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>

68. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Един ден всички напреднали души ще си подадат ръка и знанието на миналото и на бъдещето ще изпълни цялата земя.
Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи. Ние трябва да изучаваме Словото, т.е. онова начало, което лежи в основата на нещата и душите на хората. Има една органическа наука, която се проучва по целия свят. Един ден всички напреднали души ще си подадат ръка и знанието на миналото и на бъдещето ще изпълни цялата земя. Всички хора ще се обединят и ще бъдат едно стадо и един пастир, едно училище и един учител, една майка и един баща.
към текста >>

69. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото.
Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост. Очите са душата на човека. Те са двигатели на неговия живот.
към текста >>

Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек.
Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му. Това са трите велики закони, написани в окото, по които се ръководят съдбините в живота на отделния човек. Схване ли човек тия закони в окото, силата му не ще бъде в оръжието, нито в ръката, а само в окото. Окото спира ръката на убиеца, окото вдига краката на добродетелния човек. Първото добро дело минава през очите, а после през ръцете. Един поглед може да измени коренно живота на човека и да го преобрази до неузнаваемост. Очите са душата на човека. Те са двигатели на неговия живот. * КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО?
към текста >>

70. И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР - Н. Д. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован.
Ослушвам се в шумоленето на дърветата... Шуми планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Ах, чувате ли Го? Шумоли! Върховете на дърветата се навеждат, те се покланят... не, поздравляват... Тържествен час настава, свят момент е! Тръпки ме побиват... Сам Бог е това!... Аз ставам, снимам си калпака, оставям тоягата на земята, изправям се с благоговение и пришепвам: Господи! Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован. Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи? Велики Господи!... В планината, в планината! Какво ли няма там? Неподвижно застана човекът с протегната ръка към планината и с поглед към дърветата, като че с тях искаше той да говори... На очите му лъснаха две сълзи.
към текста >>

Неподвижно застана човекът с протегната ръка към планината и с поглед към дърветата, като че с тях искаше той да говори... На очите му лъснаха две сълзи.
Онемявам... Аз Го виждам, аз чувам Неговите думи, протягам ръка към Него, стоя вкован. Бог минава през планината и говори на дърветата... Шумоли планината, благоухае гората, смола капе от дърветата... Всичко това аз го виждам, аз го чувам... стоя настрана... Господи? Велики Господи!... В планината, в планината! Какво ли няма там? Неподвижно застана човекът с протегната ръка към планината и с поглед към дърветата, като че с тях искаше той да говори... На очите му лъснаха две сълзи. - В планината, там живее Бог! - промълви още старецът и си отмина. Той се върна пак назад. Аз затворих прозореца, седнах в креслото си и дълбоко се замислих. Думите на стареца още се нижеха в ума ми.
към текста >>

71. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата.
Погледът му се спря пред десния стълб на портала, където небрежно се бе простряла фигурата на младежа. Не един път вратарят имаше толкова случки, затова туй никак не го учуди и както по обикновеному, той се запъти да прекъсне блаженото състояние на скитника с присъща нему грубост. Тъкмо когато беше дигнал крак, погледът му внезапно попадна върху лицето на спящия, което беше така мило, че разтърси от основа закоравялото и прашясало сърце на грубиянина. Странни чувства на уважение, на състрадание нейде дълбоко извиха своя глас. Този същият слаб глас прегъна коравото коляно на война, който нищо друго не бе виждал, освен камшик и суровост. Нежност обхвана неговата ръка и тя за пръв път леко полази по бузата. Събуди се младежът, бързо се справи със странното си положение и след като учтиво поздрави вратаря, с отмерени леки стъпки се запъти към вътрешността на големия град. Видът и промивните в града от неговото отсъствие не му правеха впечатление. Той беше зает с нещо друго, с нещо съвсем далечно от обикновеното, искаше да си даде равносметка на всичко преживяно в последните моменти. Така той незабелязано се изправи пред двореца на своя татко. Тази сутрин царят се беше събудил особено рано.
към текста >>

72. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Щом е тъй, не отивай с брадва в ръка да сечеш дърветата в горите!
В пресищането обновление не може да става. Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане обновление. Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота. Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место. Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение. Щом е тъй, не отивай с брадва в ръка да сечеш дърветата в горите! Изсичат се днес дърветата в горите, вследствие на което между хората и разумната природа има постоянна борба. Ние сечем, но и тя сече. В това отношение, когато разумността дойде в света, ние трябва да бъдем крайно внимателни към всичко, което ни заобикаля. Видиш ли какъв да е човек, или какво и да е животно или растение, не питай, какво е неговото положение, но проучи, какво е неговото предназначение и служба, която те извършват в дадения случай. Когато човек не е верен на своя идеал, той не се обновява.
към текста >>

73. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа".
Тъй добито едно познание, добита е и вярност при ирисовата диагноза. Да вземем следния прост пример. Талантливият музикант свири лесно и сръчно на пиано. Идва един слушател в дома му, чува го да свири, бързо пламва - въодушевява се, връща се в къщи, взима учебници и сяда с възторг на пианото си, на което досега не е обръщал никакво внимание. Той иска да подражава на великия музикант. Упражнява се усилено, даже неуморно и като не може в малко време да придобие тази разработка на пръстите, не може да изрази наученото в изкуство, както великият музикант, той маха с ръка и се произнася за инструмента: „празна работа". И всякаква по нататъшна работа върху него той счита измама и заблуда. Това става, понеже той е отделил науката от изкуството, което се добива главно по вътрешен път. За наука-изкуство, за живата наука е необходимо време и то дълго време! За този, който почва с голата наука, с външния учебник само, след дълги години той ще дойде до това изкуство, и тогава ще владее науката - ще има истински познания. При първия случай - наука без изкуство - човекът е владан от науката, има само теоретически познания.
към текста >>

74. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

А. БЕРТОЛИ ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката.
А. БЕРТОЛИ ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват.
към текста >>

Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида.
А. БЕРТОЛИ ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип.
към текста >>

Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг.
А. БЕРТОЛИ ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ III Какво ни разказват пръстите на ръката „Велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим.
към текста >>

Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага.
Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения; за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представлява Божествения принцип, който трябва да се употреби за благото на всички хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавината на живота и създава законите; безименният влага култура; малкият пръст -материалните облаги". Учителят Пръстите на ръката се различават по големината и по службата, която изпълняват; всеки един по отделно представлява разни качества или функции на индивида. Едно хубаво упражнение е от време на време, през свободните часове, да държим ръката отворена пред себе си (фиг. I), за малко да гледаме пръстите си и да мислим, какво те ни показват. Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити.
към текста >>

Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити.
Както се вижда от горния цитат, най-дългият пръст на ръката, средният, представлява правдата и политиката в услуга на близкия ни; вторият по-големина, безименният, представлява културата, изкуството; третият, показалецът, изразява личността, благородството у човека; най-малкият е представител на материалните блага. Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити. Тъй погледната ръката, тя скрива в себе си една голяма наука. Творецът със своята безгранична мъдрост е написал навсякъде своите закони; на нас остава да научим азбуката, за да можем да четем Божествените писания. Какво по-лесно от това, когато сме свободни от други мисли и занимания, да отворим ръката си, да я погледаме малко и да мислим за разните функции на пръстите; после да я затворим, като се стремим с ума си да привлечем силите, които минават през пръстите, да ги канализираме към съзнанието си. Човекът, каквото желае и мисли, рано или късно става,. Пръстите ще ни покажат, какво трябва да мислим и какво трябва да желаем.
към текста >>

Тъй погледната ръката, тя скрива в себе си една голяма наука.
Палецът стои самичък от една страна и помага на всички други пръсти в тяхната дейност (фиг. 2); той представлява волята и разумността или Божествения принцип. Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити. Тъй погледната ръката, тя скрива в себе си една голяма наука. Творецът със своята безгранична мъдрост е написал навсякъде своите закони; на нас остава да научим азбуката, за да можем да четем Божествените писания. Какво по-лесно от това, когато сме свободни от други мисли и занимания, да отворим ръката си, да я погледаме малко и да мислим за разните функции на пръстите; после да я затворим, като се стремим с ума си да привлечем силите, които минават през пръстите, да ги канализираме към съзнанието си. Човекът, каквото желае и мисли, рано или късно става,. Пръстите ще ни покажат, какво трябва да мислим и какво трябва да желаем. Нам ни трябват: правда, култура, благородство, воля и разумност!
към текста >>

Какво по-лесно от това, когато сме свободни от други мисли и занимания, да отворим ръката си, да я погледаме малко и да мислим за разните функции на пръстите; после да я затворим, като се стремим с ума си да привлечем силите, които минават през пръстите, да ги канализираме към съзнанието си.
Тия течения, които минават през пръстите, ни говорят много ясно, към какво трябва първо и най-много да се стремим. Малкият пръст, като най-малък от всичките, ни показва, че най-важното в живота не е да станем богати в материално отношение, но вниманието ни трябва да бъде концентрирано в силите, които представляват по-големите пръсти. Малкият пръст не расте пропорционално с другите пръсти; ако цялата ръка е по-развита, всичките пръсти ще бъдат пропорционално по-развити. Тъй погледната ръката, тя скрива в себе си една голяма наука. Творецът със своята безгранична мъдрост е написал навсякъде своите закони; на нас остава да научим азбуката, за да можем да четем Божествените писания. Какво по-лесно от това, когато сме свободни от други мисли и занимания, да отворим ръката си, да я погледаме малко и да мислим за разните функции на пръстите; после да я затворим, като се стремим с ума си да привлечем силите, които минават през пръстите, да ги канализираме към съзнанието си. Човекът, каквото желае и мисли, рано или късно става,. Пръстите ще ни покажат, какво трябва да мислим и какво трябва да желаем. Нам ни трябват: правда, култура, благородство, воля и разумност! Ако развием в нас тия качества, неизбежно ще дойде и материалното благосъстояние. Ако погледнем затворената ръка (фиг.
към текста >>

Ако погледнем затворената ръка (фиг.
Какво по-лесно от това, когато сме свободни от други мисли и занимания, да отворим ръката си, да я погледаме малко и да мислим за разните функции на пръстите; после да я затворим, като се стремим с ума си да привлечем силите, които минават през пръстите, да ги канализираме към съзнанието си. Човекът, каквото желае и мисли, рано или късно става,. Пръстите ще ни покажат, какво трябва да мислим и какво трябва да желаем. Нам ни трябват: правда, култура, благородство, воля и разумност! Ако развием в нас тия качества, неизбежно ще дойде и материалното благосъстояние. Ако погледнем затворената ръка (фиг. 2), виждаме, че пръстите, които извършват най-голям натиск върху предмета, който стискат, са безименният, средният, показалецът, от една страна и палецът от другата. Малкият свършва незначителна работа. И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността. Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си.
към текста >>

Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си.
Ако погледнем затворената ръка (фиг. 2), виждаме, че пръстите, които извършват най-голям натиск върху предмета, който стискат, са безименният, средният, показалецът, от една страна и палецът от другата. Малкият свършва незначителна работа. И тази фигура ни показва, че за да разрешим успешно задачите на живота, трябва първо да употребим правдата, изкуството и благородството, подкрепени от волята и разумността. Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ. При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя.
към текста >>

При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ.
Те са най-важните фактори за всеки успех; материалните блага идат на второ място, те са допълнение на първите. Когато в нас се яви някое желание, преди да вземем решение, нека вдигнем ръката си. да я отворим и като я затворим, веднага да спрем мисълта си върху значението на пръстите; те ще ни кажат, какво трябва да желаем и кои са най-важните неща за придобиване. По отношение семейството или обществото важи същото. Средният пръст и палецът, които са най-силни, ни казват да бъдем преди всичко разумни и справедливи, да разбираме нуждите на хората и да им помагаме. При помагане на близките си, на някой страдащ брат, пак ще затворим ръката, ще помислим върху нея, как палецът, който представлява Божествения принцип, подкрепя другите пръсти и така ще намерим най-разумния начин, за да дадем нашата помощ. При възпитанието, пръстите също ще ни покажат, кои добродетели трябва първо да събудим в душите на нашите по-малки братя. Малкият пръст, който представлява материалните блага, сам, без помощта на другите пръсти, може да свърши много малко работа. Той, сам, има незначителна роля в дейността на държим, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат. Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела!
към текста >>

Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга!
Той, сам, има незначителна роля в дейността на държим, тъй както материалните богатства без висши духовни качества у човека, нищо добро не могат да допринесат. Силата на отделния пръст е ограничена, но когато държим действува като цяло и действията на пръстите са разумно съчетани, тяхната сила и тяхното значение възраства. Така, добрите качества у човека, хармонично подчинени на разума и волята, могат да свършат велики дела! Като затворим държим си, нека помислим за благата и силите, които пръстите съдържат и да знаем, че тези сили ги има в всеки един от нас и че нашата задача е да ги разкрием и да ги развиваме. Никаква външна сила не може да свърши такава работа заради нас, каквато можем само ние самите. Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме. Така ще събудим ценни качества, които дремят в нашето съзнание. И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя.
към текста >>

И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя.
Много други работи има писани по ръката, тя е една много мъдра книга! По нея е написана историята на човека, на нея е отпечатан характера му и способностите му, законите и силите, които го движат. Тая книга е винаги с нас. Бог, със своята Мъдрост и Любов, е написал там тия работи, за да бъдат винаги пред нас, да ги изучаваме и използуваме. Така ще събудим ценни качества, които дремят в нашето съзнание. И те, разумно управлявани, както ръката управлява пръстите, могат да свършат чудеса, тъй както правят пръстите, когато с единодушно движение управляват ралото или машината, движат перото на поета или лъка на цигуларя. „Без да обичаш човечеството, ти не можеш да растеш" Учителя
към текста >>

75. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката.
Изследвачът никога не говори за себе си: о, как страдам аз, как се радвам! Той всякога казва: както казва страданието, както казва радостта. Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят. Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата. От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят.
към текста >>

76. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов.
И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела". Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов. И аз пестя време и пространство и казвам: ,,Не е за тебе”. Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик? " той ще ми говори в два часа, че може да стане. Не, не е тъй! Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо, трябва да станеш брат, и сестра, и майка на Христа.
към текста >>

И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци".
Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствували никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци". Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици малцина има. Първото условие е: да почнеш да изпълняваш волята Божия - да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто: за да познаеш Мъдростта, трябва да заплачеш като Него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага.
към текста >>

77. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка.
Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени.
към текста >>

78. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа.
Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя. Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из психологията, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност. Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка. Наистина, странно е да се доказва, че всека мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие дават своя отпечатък на лицето и на ръцете, и следователно, всеки човек и всяко дете носят своите свидетелства със себе си. Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката.
към текста >>

Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка.
Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя. Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из психологията, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност. Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка. Наистина, странно е да се доказва, че всека мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие дават своя отпечатък на лицето и на ръцете, и следователно, всеки човек и всяко дете носят своите свидетелства със себе си. Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката. Лицето е огледало на душата. И съвсем не е случайно и произволно това, че един има едно или друго чело, един или друг нос и т.н. Когато се разгневите, погледнете се в огледалото.
към текста >>

Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката.
По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя. Новият учител, учителят на бъдещето, освен общите познания из психологията, ще има по-дълбоки познания за детската душа и същевременно много точни и конкретни познания за индивидуалността на всяко дете, а това ще му даде възможност да работи с по-голям успех и по-голяма сигурност. Един учител, който е запознат с окултните науки, ще може да чете писмото на природата, което всяко дете носи на своето лице, на своята глава, на своята ръка. Наистина, странно е да се доказва, че всека мисъл, всяко чувство, всяко желание и действие дават своя отпечатък на лицето и на ръцете, и следователно, всеки човек и всяко дете носят своите свидетелства със себе си. Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката. Лицето е огледало на душата. И съвсем не е случайно и произволно това, че един има едно или друго чело, един или друг нос и т.н. Когато се разгневите, погледнете се в огледалото. Защо лицето се изменя? Ясно е, че гневът, страхът, злобата, любовта вярата, радостта - всички мисли и чувства са сили, които моделират лицето и ръката.
към текста >>

Ясно е, че гневът, страхът, злобата, любовта вярата, радостта - всички мисли и чувства са сили, които моделират лицето и ръката.
Човек се отличава от животните най-много по лицето и по ръката. Лицето е огледало на душата. И съвсем не е случайно и произволно това, че един има едно или друго чело, един или друг нос и т.н. Когато се разгневите, погледнете се в огледалото. Защо лицето се изменя? Ясно е, че гневът, страхът, злобата, любовта вярата, радостта - всички мисли и чувства са сили, които моделират лицето и ръката. Линиите на ръката, например, това са писмо на природата и по тях може да се чете съдбата на човека. И приложението на тези знания е в това, че правят човека творец на своята съдба и му дават възможност да изправи себе си, своя характер и да предотврати много опасности. В чуждите езици има обширна литература - особено на английски - по френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология. На запад вече са поставили френологията и астрологията на чисто научна основа - всичко се слага на опит. Астрологията е една от основните окултни науки, която борави с математически изчисления и ни дава ключовете за разгадка на човешкия характер и човешката съдба, както и средствата за предотвратяване някои опасности в живота.
към текста >>

Линиите на ръката, например, това са писмо на природата и по тях може да се чете съдбата на човека.
Лицето е огледало на душата. И съвсем не е случайно и произволно това, че един има едно или друго чело, един или друг нос и т.н. Когато се разгневите, погледнете се в огледалото. Защо лицето се изменя? Ясно е, че гневът, страхът, злобата, любовта вярата, радостта - всички мисли и чувства са сили, които моделират лицето и ръката. Линиите на ръката, например, това са писмо на природата и по тях може да се чете съдбата на човека. И приложението на тези знания е в това, че правят човека творец на своята съдба и му дават възможност да изправи себе си, своя характер и да предотврати много опасности. В чуждите езици има обширна литература - особено на английски - по френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология. На запад вече са поставили френологията и астрологията на чисто научна основа - всичко се слага на опит. Астрологията е една от основните окултни науки, която борави с математически изчисления и ни дава ключовете за разгадка на човешкия характер и човешката съдба, както и средствата за предотвратяване някои опасности в живота. Бъдещите учители ще бъдат астролози, ще познават основно децата, и затова няма да ходят с пипане, а с виждане.
към текста >>

79. КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз Да бъде благословен часът, в който Ти ми каза: „Аз съм този, що опънах тънки струни от земята до слънцето, и Моята ръка от тях изплита песните на четирите човешки годишни времена.
В тия часове душата е готова да отгласи музиката на Вечността. В тях са писани псалмите. Радостен ли си - псалмите ще дадат образ на тая радост. Ако си скръбен - псалмите ще ти донесат утеха в твоя труден час! Псалом първи. Аз Да бъде благословен часът, в който Ти ми каза: „Аз съм този, що опънах тънки струни от земята до слънцето, и Моята ръка от тях изплита песните на четирите човешки годишни времена. Аз съм вечният, що будех песните на твойта тънкострунна песнопойка, когато ти се мъчеше да изговориш моето Име. Из мене са родени всички сватове, Аз държа вселената в ръцете си. Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих. Аз ще дойда гостенин при тебе и когато в късния час потропам на сърцето ти, тогава знай, че Аз см. Аз - това си ти самият.
към текста >>

Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих.
Ако си скръбен - псалмите ще ти донесат утеха в твоя труден час! Псалом първи. Аз Да бъде благословен часът, в който Ти ми каза: „Аз съм този, що опънах тънки струни от земята до слънцето, и Моята ръка от тях изплита песните на четирите човешки годишни времена. Аз съм вечният, що будех песните на твойта тънкострунна песнопойка, когато ти се мъчеше да изговориш моето Име. Из мене са родени всички сватове, Аз държа вселената в ръцете си. Аз разпращам тихия ветрец в полето да разнася теменужния лъх; мълнията, що прелита над дъбравата, е хвърлена от Моята ръка и на пеперудата крилцата Аз нашарих. Аз ще дойда гостенин при тебе и когато в късния час потропам на сърцето ти, тогава знай, че Аз см. Аз - това си ти самият. Аз - това са двамата. Тримата, седмината, дванадесет. Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския бряг".
към текста >>

Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена".
Аз - това си ти самият. Аз - това са двамата. Тримата, седмината, дванадесет. Аз - това е безчисленото множество, по-голямо от песъчинките на морския бряг". Благословен да бъдеш Ти, на Когото са недостигнати помислите, ненадмината славата. Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост. Благ е Вечният, Този, на Чиято длан лежи вселената! Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден! Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той! Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето.
към текста >>

Аз ще се радвам зачуден и усмихнат, ще взема седмо-струнна песнопойка и ще запея: Благословеният, Всемогъщият, Тоя, що държи в ръка вселената, е Благ и милосърден!
Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той! Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето. Но аз се не почудих заради тях така, както за това, че Той, в чиято длан лежи вселената, е благ и милосърден! Как да Те възхваля? Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива дума на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле! Аз ще се радвам зачуден и усмихнат, ще взема седмо-струнна песнопойка и ще запея: Благословеният, Всемогъщият, Тоя, що държи в ръка вселената, е Благ и милосърден!
към текста >>

80. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тъй, в десния ирис намираме дясната половина на тялото: десният крак, дясната ръка, дясното ухо, око и т.н., а в левия ирис намираме лявата половина на човешкото тяло.
В душевните прояви и живот на човека намираме и Solarplexxus`а – в VII кръг на окото. Сега, към науката за окото. Книгата, по която четем за човека в окото, е ирисът. Човек има две очи, два ириса. Във всеки ирис се намира едната половина на човешкото тяло, дясната или лявата. Тъй, в десния ирис намираме дясната половина на тялото: десният крак, дясната ръка, дясното ухо, око и т.н., а в левия ирис намираме лявата половина на човешкото тяло. При това, в левия ирис намираме сърцето на човека (с), а в десния ирис - черния дроб (ч.д,), сляпото черво (с.ч.) и др. После, в левия ирис се намира храносмилателната тръба (хр.т.), а в десния ирис - дихателната тръба (д.т.). Защото, ако направим напречен разрез на главата, при гърлото от лява страна се намира храносмилателната тръба, а от дясната - дихателната тръба. Значи, органи, които се намират само в лявата половина на човешкото тяло, се намират и само в левия ирис; органи, които се намират само в дясната половина на човешкото тяло, намират място и само в десния ирис. Целият ирис е разпределен на ред кръгове и ред радиални деления.
към текста >>

Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите.
А и в двата ириса се намират бъбреците, артериите и вените. Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси.
към текста >>

81. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер.
Имат бурни страсти и макар да са енергични в удовлетворение на плътските си желания, но по-далеч от това не се простира тяхната любов; тя у тях е само едно материално чувство. Честолюбието е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов. Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта. Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство. Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост. По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят.
към текста >>

82. Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си.
Georg Nordmann ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ Псалом трети: Виделина. Ти си виделината, на която четем Великата Книга. Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка. Във виделина се начена света; виделината търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани. Дай ни виделина в душите!
към текста >>

Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка.
Ти си виделината, на която четем Великата Книга. Няма мрак, който да може да хвърли сянка върху 6елите листа и тайните ù знакове. Небето е купол на храма, а слънцето светилник, който Ти разнасяш с ръката Си. С виделина раздираш мрачните завеси и пращаш модроокия ден; с виделина разкъсваш тъмните възли в душата и разпиляваш кошмарни помисли. Хвала на твоето сияние! Душите ни са жадни за слънце, душите ни копнеят за златото му, което разпилява щедра ръка. Във виделина се начена света; виделината търси всеки и копнее по нея, като затворен изгнаник в дебелите зидове на влажни зандани. Дай ни виделина в душите! Хвала на слънцето! Хвала на светлината му! Псалом четвърти: Глава.
към текста >>

Благословено е делото на ръката Ти.
Ти си повел реките от извора до морето, Ти водиш времето и кервана на звездите. Ти каза първата дума, която пак при Тебе ще се завърне. Глава си ти на всяко начинание, Глава на Истината, Глава на света! Псалом пети: Добро. Добро е да работим на нивата, докато е време, догдето не е навтасал пладнешкия пек, но още по-добро е да наченем нивата в душата си, догде се не спече земята и може ралото да я бразди. Благословено е делото на ръката Ти. Във всяко житно зърно е скрита Мъдростта. Ти, във всеки плод изпитано твоето обилие! Ти чакаш търпеливо да изработим нивата си, да напълним житницата си, да сберем плодовете на градините. Ти чакаш, защото си добър! Чакаш да благословиш хляба и гледаш дали ще оставим зърна за птиците, дали ще нахраним странника, който похлопва на вратата ни.
към текста >>

Благослови ръката ми търпеливо да направи Твоето Добро. (Следва)
Доброто е Твоето име. На добрина ни учиш. Обширна, богата нива чака острието на рало. Помогни ми да стана в утринния час и да побързам, догдето не е дошла пладнето, догдето се не спече земята, докато слънцето не е подало къдрава глава! Ти си добър и търпелив! Благослови ръката ми търпеливо да направи Твоето Добро. (Следва)
към текста >>

83. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама?
Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото. Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото. Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост?
към текста >>

Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане.
Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен.
към текста >>

84. Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хиромантията се занимава с ръката - главен орган на пипането и най-интелигентното сечиво на човека в творчеството на материалната култура.
Френологията се занимава с главата, а по-специално със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека. Физиогномията има за обект проучването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме. Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас. Тя проучва капитала в обръщение на човека. Хиромантията се занимава с ръката - главен орган на пипането и най-интелигентното сечиво на човека в творчеството на материалната култура. Тя изучава онова, което човек е реализирал и което може да реализира в света чрез своята творческа воля. За ония, които са запознати с ролята на тия статива и органи в душевния живот - съвременното естествознание ни дава доволно пълна картина за това - обосновката на горните науки веднага излиза наяве. Ала най-убедителен доказ са самите емпирично установени факти и наблюдения, които изграждат тия психологични науки за Човека с конкретна база на изследване, на които е съдено да покажат човеку Пътя и Истината на неговия живот.
към текста >>

85. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

аз свивам ръката си в лакътя.
Особен интерес заслужават раздразненията, които нервите получават, за да предизвикат функционирането на даден орган. Изучаванията посочват, че даденият нерв се възбужда от химични, механични, топлинни и електрически дразнения. Но в един здрав организъм съществува и чисто физиологически раздразнител, чието естество остава неизвестно. Знайно е, че в даден нерв, когато се раздразни, ще се възбуди електрическия ток, който ще се отправи към съответния орган. Но какво е възбудило тоя нерв е неизвестно. Напр. аз свивам ръката си в лакътя. Много добре е известно кои мускули ще свършат това и кои нерви са заповядали това, но ние не знаем, какво дразнение е получил тоя нерв, за да заповяда на съответния мускул да свие ръката. Ние не знаем още и устройството на мускулите в тяхната основна част. За мускулното вещество има няколко теории: на Енгемван, Брюке, Ебнер и др. Но ясна представа, какво е мускулното вещество, ние не знаем още. Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток.
към текста >>

Много добре е известно кои мускули ще свършат това и кои нерви са заповядали това, но ние не знаем, какво дразнение е получил тоя нерв, за да заповяда на съответния мускул да свие ръката.
Изучаванията посочват, че даденият нерв се възбужда от химични, механични, топлинни и електрически дразнения. Но в един здрав организъм съществува и чисто физиологически раздразнител, чието естество остава неизвестно. Знайно е, че в даден нерв, когато се раздразни, ще се възбуди електрическия ток, който ще се отправи към съответния орган. Но какво е възбудило тоя нерв е неизвестно. Напр. аз свивам ръката си в лакътя. Много добре е известно кои мускули ще свършат това и кои нерви са заповядали това, но ние не знаем, какво дразнение е получил тоя нерв, за да заповяда на съответния мускул да свие ръката. Ние не знаем още и устройството на мускулите в тяхната основна част. За мускулното вещество има няколко теории: на Енгемван, Брюке, Ебнер и др. Но ясна представа, какво е мускулното вещество, ние не знаем още. Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага.
към текста >>

Но техният живот е бил изкупен с цената на някой крак, ръка.
Така напр., лекарят предпише един медикамент и с това счита своята задача за съвършена, като оставя болния изключително на грижите и действието на лекарствата. Тук именно се прозира механизирането на медикаментозното лечение. Друг метод за лечение е хирургическият начин. Без съмнение е, че и хирургията е постигнала огромни успехи и удивителни резултати. Спасени са много хора от явна смърт. Но техният живот е бил изкупен с цената на някой крак, ръка. бъбрек, стомах, ребра и пр.. Има случаи, дето и без такива дефекти, хирурзите са дали напълно оздравяване. Но и тук, при известни операции, едни оздравяват, други - умират. При това, много хора са спасени от смърт, но не всички те са оздравели напълно. С това искам само да изтъкна, че и тоя метод, като самостоен такъв, е недостатъчно силен и не винаги чрез него се постига всичко, което се очаква. На трето место в медицината стои механичната терапия.
към текста >>

86. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Камшик му са в ръката злите ветрове, С вулкани, мълнии той разговаря.
Мара Белчева УЧИТЕЛЯТ По стръмен път той кара земните си дни, с железни мишници подхванал им юларя. Очите му - световните везни. С незнайни ключове законите отваря. Камшик му са в ръката злите ветрове, С вулкани, мълнии той разговаря. И, по земята, наторена с трупове, чертае нови пътища за нови поколения. Минути му са всички векове. От други мир денят му с вихрени трептения, към тоя светъл мир в сърцата мост гради от мрамора на своето търпение. Прекарал го е той през светлите звезди; през озарените недра на тишината ще мине. който се от дух роди.
към текста >>

87. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат.
Нямаш ли препасан ножът на истината, не излизай на бран, защото стоманеният меч лесно ще се преломи. Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров. С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух. Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат. Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в скалата вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост. Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина. Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна. Времето не оставя бразди по нея и лицето на света има всякога лице на младенец. Ден и нощ Те съзерцавам, удивен от безмерната красота, що си оставил в делото на ръцете си!
към текста >>

88. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си.
А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя. За сетен път На-Ну се отправи към върха. Но тоя път той имаше три ключа, с които щеше да отключи планината: Лира в ръката си, песен в гърдите си и Айя в ума си. И тръгна. Във Великата планина се разнесе акорд от лира – настъпи тишина. Разнесе се песен – настъпи мълчание. Чували ли сте мълчанието на планината? Само екът повтори акорда и замря в гърдите на планината.
към текста >>

Постави ръката си на гърдите и не усети туптене на сърцето; в гърдите ù цареше тишината на мъртвец.
Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор. На мокрите скали лежеше тя, жената Айя. На-Ну докосна ръцете. Бяха студени. Устните ù не даваха дихание. Постави ръката си на гърдите и не усети туптене на сърцето; в гърдите ù цареше тишината на мъртвец. Това не беше Айя. Беше само нейната сянка. А Айя си беше отишла. На-Ну погледна мъртвата. Колко била хубава!
към текста >>

Чудна е лирата, която държиш в ръката си.
– Айя е мечта, а мечтите не умират. Искаш ли Айя да те чуе? – Мъртвата?. – Не, Живата. Има път към нея. Чудна е лирата, която държиш в ръката си. Не я счупвай, но иди с нея в света. Виж, там долу хората са нещастни. Те са тъжни. Сърцето им е угаснало в мъка. Очите им са изплакани от скръб.
към текста >>

V Трето посвещение На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една песен в гърдите, най-хубавата от песните.
Знай: ако те те чуят – Айя те е чула. Ако те те видят – Айя те е видяла. Защото чрез сърцата на хората слуша Айя. И чрез душите им гледа. Тъй е, иди при тях. V Трето посвещение На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една песен в гърдите, най-хубавата от песните. Една Айя в ума си, най-хубавата от мечтите. .............................................. На-Ну се скита по света. И по всеки път и кръстопът, пред всеки дом и двор пее На-Ну. Песента му не е обикновена песен. Защото, пее ли пред болен.
към текста >>

певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е.
Защото, пее ли пред болен. оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда. Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е. Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее. Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша.
към текста >>

Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее.
оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда. Хората го мислят чародеец, а той е само лечител и влюбен. А на тебе, пътнико, казвам. Когато срещнеш нейде по път. певец, с лира в ръка, и видиш, че за песента си пари не взима знай: На-Ну е. Когато чуеш певец с лира в ръка да пее и на душата ти стане леко, болката ти мине, тъгата ти изчезне, знай: На-Ну пее. Светът слуша песента на овчаря. Хората го чакат по път и друм. Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша. А той все върви и ето бавно, стъпка след стъпка идва певецът към мечтата си, за да го целуни Айя и да стане безсмъртен.
към текста >>

89. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Кой стои там с голяма чаша в ръка?
Ти ще срещнеш Луцифер, когато небето слезе на земята. Боже, де се намирам? Кой глас ми говори? Вратата пак се отвори. – Боже, де съм? Кой стои там с голяма чаша в ръка? – Учителят Христос. – Ела, дете, дай ми ръката си! – Аз коленичих и дадох ръката си на Учителя Христос. Де се намирам? В царството на щастието.
към текста >>

– Ела, дете, дай ми ръката си!
Кой глас ми говори? Вратата пак се отвори. – Боже, де съм? Кой стои там с голяма чаша в ръка? – Учителят Христос. – Ела, дете, дай ми ръката си! – Аз коленичих и дадох ръката си на Учителя Христос. Де се намирам? В царството на щастието. Но Учителю Христе, Твоето лице не е весело, засмяно. – Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда?
към текста >>

– Аз коленичих и дадох ръката си на Учителя Христос.
Вратата пак се отвори. – Боже, де съм? Кой стои там с голяма чаша в ръка? – Учителят Христос. – Ела, дете, дай ми ръката си! – Аз коленичих и дадох ръката си на Учителя Христос. Де се намирам? В царството на щастието. Но Учителю Христе, Твоето лице не е весело, засмяно. – Дете, как мога да бъда весел, засмян, когато в света се лее кръв, моята кръв; когато Луцифер, моят брат, страда? Аз ще пребъдвам тук до скончанието на света.
към текста >>

90. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù.
Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù. Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб. Цялото съдържа в себе си всички условия, всички възможности. И обратно, всяка постъпка, която не е направена от любов, донася развалини, защото стаза откъсване от целокупния живот, става изолиране. Новите отношения „Който вярва в Бога, който живее в него, ще в-вярва и в другите хора".
към текста >>

91. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човек, на твоята ръка бе поверена защитата над тия тъпи, безгрижни същества, да ги водиш, да ги издигаш на една по-висока степен на развитие.
Любовта е основа на творчеството, основният закон на целия свят. Където се живее с любов, самият закон почва да работи, за да оправя условията и да нагласява всички неща по между им. А вивисекцията (разсичането на живи животни с научна цел)? Ужасявам се, когато мисля за това! Как е възможно, щото човек чрез лъжливи заключения да бъде тъй заблуден, че да извърши това научно престъпление - дори да намира удоволствие в това! Човек, на твоята ръка бе поверена защитата над тия тъпи, безгрижни същества, да ги водиш, да ги издигаш на една по-висока степен на развитие. Те са твоите по-малки братя, и в Духа Господен те всички принадлежат към едно семейство. Аз ви осъждам! 8ие не само, че ги тъпчете, мъчите ги и ги използувате за егоистични цели, но също ги оставяте да мрат от глад и студ; живи Божии създания сте разпаряли и кълцали, клали и горили, одирали. Безсъвестно прилагате вие низките и нечестиви, мъчителни методи на вивисекцията над създания, чувствуващи смъртоносна болка в плът и кръв. Наместо по-стари братя, любящи родители, вие сте груби, безчовечни, ужасни мъчители.
към текста >>

92. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

стоеше прав с шапка в ръка и ги слушаше внимателно, клатейки глава със съчувствие и изглеждаше, че размишлява.
Ето това трябва да се опитва. Веднъж заедно с него постих един болен в един краен квартал с едноетажни къщи. Посрещна ни едра стара жена, позната на Андреас и ни въведе в една печална стая до едно доста чисто легло, отгдето един човек отправяше към нас отчаян поглед. Той беше един от тези парии, които градовете изхвърлят с хиляди. Болният почна да плаче едновременно с жена си. Андреас. стоеше прав с шапка в ръка и ги слушаше внимателно, клатейки глава със съчувствие и изглеждаше, че размишлява. Най-сетне старецът престана с оплакванията си и каза: „Бог е несправедлив. Той е измислица на експлоататорите Няма Бог." – Как, извика Андреас, добрият Бог не е справедлив ли? И тогаз вие ли сте справедливи? Трябва ли да кажа всичко пред жена ви, прибави той по-ниско, когато тя излезе за черпене- И като се наведе, Андреас му пошепна няколко думи на ухото. – Отгде знаете вие това, - извика уплашено болният.
към текста >>

Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила.
При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ. Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила. От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев. – Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите. Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха пътя си заедно с него. Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на пътя той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него.
към текста >>

93. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Защото си Любов, ръката ми издяла седмогласна лютня и сърцето ми изпя песен.
Твоята Любов е като огън, който не изгаря, а претворява, разтваря порти, носи възкресение! Защото си Любов, живеем ние. Защото си Любов, Ти си раздал сам себе си. Защото си Любов, ти пак се сбираш в Едно Велико и Неделимо. Защото си Любов, душата ми се радва тихо. Защото си Любов, ръката ми издяла седмогласна лютня и сърцето ми изпя песен. Не пее сърцето нито за мъдрите, нито за силните, - сърцето пее зарад Любовта: Ела, отваряме вратите на нашия град. Влезни, развесели ни, защото си Любов! Псалом дванадесети: МЛАДОСТ. Младост вечна, непрестанна младост царува в света. Летят години, отминава времето с нестихващ бяг, а светът живее млад, не уязвен от неговата шеметна игра.
към текста >>

94. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– Ща дойда, искам да дойда с вас, па макар и на край света, възкликна радостно Оронций, като стисна ръката на странника и я доближи до устните си.
– Тогава аз не мога ли да дойда с тебе? Малко мълчание, в което странникът потна в съзерцание, след което сладко и звучно се чу думата „може". – Тогава къде живеете, накъде отивате, аз искам още сега да тръгна след вас. – Аз ида отдалеч. от изток, от Индия, Египет. – Ща дойда, искам да дойда с вас, па макар и на край света, възкликна радостно Оронций, като стисна ръката на странника и я доближи до устните си. – Пригответе се утре. Преди да изгрее слънцето, ние ще тръгнем. На другия ден сутринта, когато звездите страхливо бързаха да се скрият от погледа на дневното светило, слънцето, две фигури, приличащи на сенки, бавно и ритмично се движеха по широкия път, що излиза от източната страна на големия град. Това бяха Оронций и странникът. Изгуби се Оронций за дни, месеци и години за своите близки и малкото приятели, които имаше в Рим.
към текста >>

Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи.
– Не, каза тя, то няма нито баща, нито майка, аз съм го прибрала при себе си, но едва мога да се грижа за него; няма кой да го гледа; аз едвам изкарвам за коричка хляб. – Да го взема при себе си. Бихте ли ми го отстъпили? – каза Оронций. – Вземете го, аз виждам, че вие сте богат и при вас то ще бъде добре, и колко още добре, отвърна бабата. Оронций поправи дрешките му, благодари на бабичката, даде ù няколко златни монети, сбогува се и като хвана детето за ръка, поведе го към къщи. Бабата беше извън себе си от радост пред вида на златните монети. Името на детето беше Амриха. Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций.
към текста >>

Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея.
Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука. Един ден Оронций забеляза че Амриха притежава и нещо, което другите нямат; това беше голямата сила, която се криеше в нейните ръце. Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро. А по това време непринудените ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство. За нея се говореше като за същество, което пръска наоколо радост с присъствието си Веднъж, когато Амриха минавала по една от главните улици на Рим, Нерон я сгледал и заговорил с нея. На края на разговора казал: – Елате довечера в двореца- Вечерта тя отишла. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, както си иска, тъй като това той считал като нещо напълно оправдателно за себе си Влязъл при нея и с всичката надутост и жажда за удоволствие, я хванал.
към текста >>

Тя вдигнала ръката си, и Нерон увиснал във въздуха.
А по това време непринудените ù обноски, отмерената ù и плавна реч с всякога подбрани думи ù придаваха особен оттенък на благородство. За нея се говореше като за същество, което пръска наоколо радост с присъствието си Веднъж, когато Амриха минавала по една от главните улици на Рим, Нерон я сгледал и заговорил с нея. На края на разговора казал: – Елате довечера в двореца- Вечерта тя отишла. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, както си иска, тъй като това той считал като нещо напълно оправдателно за себе си Влязъл при нея и с всичката надутост и жажда за удоволствие, я хванал. Нито един мускул не трепнал от спокойната ù и крепка стойка. Тя вдигнала ръката си, и Нерон увиснал във въздуха. Той се намерил в чудо; никаква сметка не можел да си даде за това, което ставало с него. Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете. Нейният строг, ясен и дълбок поглед го накарал да потръпне; уплашил се той и за пръв път почувствувал своето нищожество и че това слабо същество по-форма далеч го превъзхожда по съдържание. – Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна. Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята.
към текста >>

Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята.
Тя вдигнала ръката си, и Нерон увиснал във въздуха. Той се намерил в чудо; никаква сметка не можел да си даде за това, което ставало с него. Чувствувал само страшно безсилие и никаква опора под нозете. Нейният строг, ясен и дълбок поглед го накарал да потръпне; уплашил се той и за пръв път почувствувал своето нищожество и че това слабо същество по-форма далеч го превъзхожда по съдържание. – Моля ти се, извикал Нерон, – освободи ме от това положение и ще те оставя свободна. Тя си отмахнала ръката и той се отпуснал на земята. Но Нерон, отвикнал да държи сметка за обещанията си, не мислел така лесно да се остави и посегнал втори път, но отново се намерил в същото положение. Тогава Амриха отворила вратата и си излязла. Пазителите преторианци се втурнали към нея с желание да я спрат, но всеки, който дръзвал да се доближи до нея, увисвал във въздуха. На другия ден мълвата за това събитие се носела в целия Рим. Никой не смеел да безпокои Амриха; тя помагала на бедните и носела утеха на онеправданите.
към текста >>

95. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Така на гласната у реагират: 1) Мишницата (частта на ръката от рамото до лакътя).
А при ре бемол участвуват същите два органа, обаче по-силно ще се възбуди дихателната система, а по-слабо сърцето. Значи всеки тон е свързан с един орган в трупа и с един център на главата. Подобна зависимост има и между гласните в говора и тези органи и центрове. За отношенията между гласните към целия човешки организъм трябва да се спомене още и връзката им с разните части на крайниците и с техните движения. При изговаряне и усещане на гласните у, а, и действуват несъзнателни сили, които подбуждат изобщо към едно движение. Така на гласната у реагират: 1) Мишницата (частта на ръката от рамото до лакътя). 2) Основното членче на пръстите. 3) Бедрената част на крака. На гласната а реагират: 1) Лакътната част на ръката (совалка и вретено - radius и ulna). 2) Средното членче на пръста. 3) Пищялната област на крака.
към текста >>

На гласната а реагират: 1) Лакътната част на ръката (совалка и вретено - radius и ulna).
За отношенията между гласните към целия човешки организъм трябва да се спомене още и връзката им с разните части на крайниците и с техните движения. При изговаряне и усещане на гласните у, а, и действуват несъзнателни сили, които подбуждат изобщо към едно движение. Така на гласната у реагират: 1) Мишницата (частта на ръката от рамото до лакътя). 2) Основното членче на пръстите. 3) Бедрената част на крака. На гласната а реагират: 1) Лакътната част на ръката (совалка и вретено - radius и ulna). 2) Средното членче на пръста. 3) Пищялната област на крака. На гласната и реагират: 1) Долната област на ръката от китката навън (хватката). 2) Крайното членче на пръста. 3). Долната част на крака от глезена надолу (стъпалото).
към текста >>

На гласната и реагират: 1) Долната област на ръката от китката навън (хватката).
2) Основното членче на пръстите. 3) Бедрената част на крака. На гласната а реагират: 1) Лакътната част на ръката (совалка и вретено - radius и ulna). 2) Средното членче на пръста. 3) Пищялната област на крака. На гласната и реагират: 1) Долната област на ръката от китката навън (хватката). 2) Крайното членче на пръста. 3). Долната част на крака от глезена надолу (стъпалото). Гласните у, а, и играят и друга важна роля. Те са свързани с трите страни на душата: ум, чувство и воля. Това познание може да има не само музикално-художествена стойност, но може да бъде плодотворно и за медицинската наука.
към текста >>

96. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи.
Вътрешната връзка между двата светогледа - Рационалният и Митичният - лежи в Символичния. При по-нататъшното разширение и пояснение на учението за природната душа, авторът идва до въпроса, дали няма също едно по-дълбоко разбиране на органическото развитие от символично гледище. Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина". Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота. Те съставляват толкова по-голям интерес тъкмо затова, защото са писани от човек, който седи на ръководещо място в позитивната наука днес и който се явява като революционер за нея. Е. К. Берлин, декември 28 г.
към текста >>

97. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея.
„Всяка форма изразява съдържание. Линията е граница на две сили. Правата линия сочи на равновесие". „Право чело показва конкретен ум, уравновесен. Нос гърбав - хора, които мислят". „Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин.
към текста >>

98. Ново направление на труда – Б. Боев Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Магът всякога носи в ръка своята тояжка, както човек - своята мисъл.
когато той започне да мисли, всички противоречия от него изчезват. Силният човек всякога мисли. Мисълта носи светлина. Мисълта е магическата тояжка на човека. Докато тя е с него, той има всичко; изгуби ли я, нищо няма. Магът всякога носи в ръка своята тояжка, както човек - своята мисъл. До деня, в който магът носи тояжката си в ръка, той е маг; престане ли да я носи, нищо не остава от него. Същото се отнася и до човека: докато човек носи своята мисъл, той е маг, всичко може да направи. Изгуби ли мисълта си, той става обикновен човек. Без мисъл Любовта не може да се прояви. Когато човек мисли и Любовта дохожда.
към текста >>

До деня, в който магът носи тояжката си в ръка, той е маг; престане ли да я носи, нищо не остава от него.
Силният човек всякога мисли. Мисълта носи светлина. Мисълта е магическата тояжка на човека. Докато тя е с него, той има всичко; изгуби ли я, нищо няма. Магът всякога носи в ръка своята тояжка, както човек - своята мисъл. До деня, в който магът носи тояжката си в ръка, той е маг; престане ли да я носи, нищо не остава от него. Същото се отнася и до човека: докато човек носи своята мисъл, той е маг, всичко може да направи. Изгуби ли мисълта си, той става обикновен човек. Без мисъл Любовта не може да се прояви. Когато човек мисли и Любовта дохожда. Мисли ли той, всичко е възможно. Защо?
към текста >>

99. Значение на физиогномията – Ежен Ледо Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч.
Но, ако продължавате да осъждате на смърт и да презирате - то вие не сте много по-високо над престъпника. Тогава вие сами сте виновни поради липса на разбирателство и любов - от което произлизат престъпниците. Не може да има лов там - било от безумие на мода или спорт - където аз се изявявам. Който прави това или го причинява, извършва тежко престъпление против моя морален закон, която цел почива на любов. Вашите кожи вие ги обичате, защото те струват толкова много (тяхната цена: живота и страданията на животни, струват наистина много!) Вашите пера, тях ги скубят от убити (често и от живи) птици, чиито малки трябва да гинат в гнездото - за да можете вие да се разхождате с особени шапки. И неродени телца се изрязват из майчините утроби, за да можете вие от кожичката им да носите меки ръкавици... Само видът на такива неща наранява всяка пора в мен; и където се носят подобни неща, аз трябва да съм далеч. Не разбирате ли, че подобен накит тежи от проклятие и че всеки, който пипне това от пожелание или суета, подлежи на неговото проклятие? Не разбирате ли, че вашият блясък е гнусен в очите на всекиго, който като мене - вижда и чувствува скръбта и страха, които го придружават? Мнозина от вас - в основата си морални и чувствителни - никога не бихте помислили с собствените си ръце да извършите това, което карате други да извършват за вас. Ала и вие еднакво сте виновни - и, ако само за отсъствието на любов, което у мене тежи много — както и онзи, който убива, за да удовлетвори вашето болезнено удобство, Убийство за спорт, за удоволствие, е ужасно нещо - непонятно за всички деца на бъдещата раса. Не сте ли никога вървели в един хубав ден през поле и гора; не ви ли е действувало като просветление синьото небе, златното слънце през клони и листи, прясната трева и храсталака?
към текста >>

100. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Аз се почувствувах прав, държан за ръка от Андреас.
– казах аз. Но после веднага разбрах и прибавих: – Да, стига и вие да бъдете там и да не трае твърде дълго. – Една или две минути. Настани се добре. Но едвам той изрече последната сричка и стаята изчезна от моите очи. Аз се почувствувах прав, държан за ръка от Андреас. Цун-Хинг ме гледаше. Появи се една врата, подобна на врата от далечния изток и изчезна; после една широка река, осеяна с китайски кораби, после оризища, една планина, горичка, пещера. Всичко туй се менеше твърде бързо, както картините на филма, но с крайна чистота. После видях същества от невидимия свят. Андреас ми каза: – Ще си припомниш всичко това, нали?
към текста >>

НАГОРЕ

0.50386595726013