Търсене в текстове за 'Ръка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 196 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...
И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска. Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу. А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски. Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св. Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ". Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!... Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!... Всемогъщият Бог, който предопределява, предопределил е и средствата, а най-главното между тях е молитвата. Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение. Божествената Евхаристия [вж. бел. №81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.
към текста >>

15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?
Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите: „ (ст. 12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст. 13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст. 14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст. 15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото? (ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото? (ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото?
към текста >>

21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст.
(ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието? Ако ли все [е] слушание, де обонянието? (ст. 18) Но сега Бог е положил удовете всеки един от тях в телото, както е изволил. (ст. 19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото? (ст. 20) Но сега удове са много, а тяло едно. (ст. 21) И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пък главата на нозете: Немам потреба от вас. (ст. 26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст. 27) А вие сте тяло Христово и частно удове " [1К, 12]. Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1]. И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно. О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!...
към текста >>

Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими!
[Ето, победител е лъвът, който е от коляно Юдово, корен Давидов] Амин.] ". Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим. Чак тогава младежът Константин разбира, че неговият събеседник не е от живите, а е дух. Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен. Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин. Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими! Иди си с мир! ". Същият този дух се явява и в други важни моменти от живота на К. Дъновски. След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на борците възрожденци от Варненския край. Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове.
към текста >>

2. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя.
Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г. и след направената поправка към Юлиянския календар се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли. По времето на цялата Школа Учителят празнува рождения си ден на 12 юли, който е също Петровден. Това е било Денят на Учителя. На този ден има тържествен обяд и вечерта са празнували с изнасяне концерт в салона на Изгрева. Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя. Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа. Било е празник не само на Учителя, а и на Школата. Затова рождената дата на Учителя по стария стил - Юлиянският, е 29 юни 1864 г., а по новият стил - Григориянският, е 12 юли 1864 г. Така че рождената дата на Учителя е 12 юли за това столетие - от 1900 до 2000 г. Тази дата -
към текста >>

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. Източник: ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Учителя - обзорна книга
към текста >>

3. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка.
Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По- заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца.... чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание.
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Лесно се изпитва човек с учебник в ръка.
След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски. Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология. Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей. Във въпросния учебник морфологията на мозъка е предмет на една глава от тридесет страници голям формат. Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа на изпит по морфология на човешкия мозък. Лесно се изпитва човек с учебник в ръка. Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността. Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей. Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет". В следващите страници са съчетани пътеписните бележки до Америка на д-р Г. Чакалов и на Алеко Константинов.
към текста >>

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия. В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
към текста >>

5. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж.
Четвърто - молитвеник. Специален сборник от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария. Доста голяма рядкост за тринайсети век. Добър палиографски образец на калиграфията от тринайсети век. Пето - Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен. На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин - държавника, генерала, императора, историка, както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17) Издръжката на Петър Дънов тогава според негов съученик е скромна.
към текста >>

6. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".
В учението на Арий, богослов, живял в Александрия (ок. 250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок. 293-373), подчертава Неговата божествена страна. Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек. Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга. С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю". Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното. От една страна е Божията сила. Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека.
към текста >>

7. Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов

Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му.
Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва. Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите на Учителя. В спомените на д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата на Яким Видов от Македония. През 1917 година бях мобилизиран във Варна. През време на отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя. Той ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му. Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него".
към текста >>

Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка.
Аз обаче знаех това. Занесох му беседите и го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и попита: "Какво прави син ми? " Аз му отговорих: "Учи хората". Тогава поп Константин каза: "Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по него". Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на църквата, в която е служил. Същата бе първата българска църква у нас. Владимир Калудов Константин Дъновски
към текста >>

8. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
Ето, Словото Божие, Духът на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа.
към текста >>

Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.
Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.
към текста >>

Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви?
Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си.
към текста >>

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.
Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва.
към текста >>

Ръката Ми е готова да помага.
Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?
към текста >>

9. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината.
Тя го поставя достоен да надвие най-големите препятствия. В тая смисъл е дето се е казало, че вярата преместя баирите, което без съмнение, трябва да е казано метафорически, като баирите тук представляват струпаните мъчнотии по пътя на новаците, страстите, невежеството, предразсъдъците и материалния интерес. Изобщо не се съглежда във вярата освен вярването на някои религиозни догми приети без никакъв изпит. Но вярата може да се вземе и за уверение, което въодушевява човека и го влече към други някои цели. Вярата съществува от самосебе си, била тя в някоя материална работа, или вяра 8 някое политическо отношение, или тая в отечеството. За артиста, поета, мечтателя, вярата е идеалното чувство, изгледа на това величествено огнище, разпалено с божествената ръка по вечните върхове, за да води човечеството към хубавото и истината. Религиозната вяра, която отвлича разума и се отнася в разсъждението на другите, която приема едно поучително тяло, истинско или лъжливо, и се подчинява без никаква кантрола - това е сляпата вяра. В нетърпението си, 8 своите извън мярката стъпки, тя протича лесно към изменството, към принудителността и води към фанатизма. Разгледана в тази точка, вярата е още един силен двигател: Тя е научила хората да се подчиняват и да страдат. Развратена от духа на властта, тя е бивала причина на много криминални престъпления, но в своите нещастни следствия, тя ни показва още пространството на средствата, които тя обема. Ако, следователно, сляпата вяра може да произведе такива действия, то като какво не може направи вярата, подкрепена от разума, вярата, която разсъждава, различава и проумява?
към текста >>

По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г.
При това гледайте да водите д-р Мирковича в Пътя Христов. Най-първият дух с когото трябва всеки да се запознае, Той е Христос.” Срещите на д-р Миркович с Учителя станали източник на духовно обогатяване понеже чрез спиритизма той е бил въведен вече в тайните на душевния скрит живот. Под влияние на общуването си с Учителя, през 1902 г. той започва да издава ново ежемесечно списание - наречено “виделина”с материали за духовно усъвършенстване. По-късно по препоръка на Учителя той е преотстъпил това списание на Тодор Бъчваров, който е продължил да го издава до 1909 г. Д-р Миркович се преселил отвъд на 29 септември 1905 г. В присъствието на Учителя. В завещанието му между многото дарения с общополезна цел, може да се прочете и неговото лично желание: при изпълнение винаги да се иска съвета на духовния му учител д-р П. Дънов. ------------ * обръжвам - въоръжавам (остар.)
към текста >>

10. Учителя изнася във Варна “Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”

Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща.
Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог – Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вас стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошъл, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината, сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на този свят.
към текста >>

И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието.
Словото Ми е неуспоримо, Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над царете и Господар над господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия нас вази. Но в тогавашното ваше падане Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят на всякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпира святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала на Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават.
към текста >>

11. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка.
Матея 21:21, 23от ГосподаЛюб. бр. Киров,Писмото Ви от 21-ви того получих. Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител. Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отворете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление.
към текста >>

12. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)
Тихчев от Русе. Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе................... 84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)
към текста >>

13. Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)

Съобщете ми всичко под ръка.
Ако вие сте получили, моля съобщете ми къде е сега той. Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца. Растете ли в познанието и благодатта Господня? Поздравете от мен Николая Велчев102. Вярвам той да е почнал да работи. Съобщете ми всичко под ръка. Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото напредва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява. Словото на Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля. Моят адрес е тоя засега. 12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък.
към текста >>

14. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

Киров,Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви.
Нови пазар, 20 яну[арий] 1900 г. Люб. бр. Киров,Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода на вярата ви. Аз вярвам, както се уча от писмото ви, че вие с нетърпение очаквате да ви пиша. Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите. Ръководени от Негова Дух, ние трябва да се съобразяваме с Неговите изисквания. Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята на Христа. Ако сте готови и ако пътят ви се оправи от Господа Исуса, аз мисля да се срещнем в месец март къде края, това [е], което Духът Господен ми е внушил.
към текста >>

15. (стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна

За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма.
Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше: - Слушах Божественото Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах. И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина.
към текста >>

16. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас.
към текста >>

Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.
Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т.
към текста >>

17. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас. Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Изгревът - Том 2
към текста >>

Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка.
Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на когото милостта пребъдва. Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа.
към текста >>

Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.
Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори Доброто, което може, и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като Виделина в душата си – да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после – във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 25 юни 1900 г. Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божи, който ще посети Земята и всички живи и мъртви на нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени отсред. Господ ще погуби нечестието и людете Негови ще повика.
към текста >>

18. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас. Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Изгревът - Том 2
към текста >>

19. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас. Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Изгревът - Том 2
към текста >>

20. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас. Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Изгревът - Том 2
към текста >>

И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка.
Ето това е моето свидетелство – да знаеш, което съм свидетелствал за Истината. И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоят Господ, който мъртав бях и сега Съм жив и действам за твоята душа. И в Моите ръце са ключовете на ада – Аз отварям и аз затварям. И зная всичко, което се върши в поднебесная – няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия, гдето се изпълня, но моята. И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка. Да се не бои твоето сърце. Струвай всичко, което ти казва моят Свят Дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от Своя дар – нему принадлежи всичко. Тия са мои думи, които ти Аз казвам.
към текста >>

21. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас. Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Изгревът - Том 2
към текста >>

Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш.
Да, то е именно служението на Духа. Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен.
към текста >>

22. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас. Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Изгревът - Том 2
към текста >>

23. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Господ иде да премахне злото от помежду, което дяволът е посял. Да ви не блазни нищо, нито да има противоречие помежду ви, да ви не сполети някое зло. Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад." (Писмо от 10 юли 1900 год., гр. Нови Пазар.) Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката на Учителя Петър Дънов чрез българско писмо. Това е времето на Третия Завет на Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин. Забележка: Цитираните пасажи от писма на Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас. Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите. VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА Изгревът - Том 2
към текста >>

Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа.
Преди всичко трябва, както на слепия человек, който дойде при Господа, да им се отворят очите – да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен Живот, страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. При това и други мъчнотии има – самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече на духа на тоя свят, става и тя за тяхна спънка. И както е казал Господ: „Горко на книжниците, които взеха ключовете на знанието на Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат.“ Но ти в нищо да се не смущаваш от мен, защото Аз ти казвам: верен е Господ. Той сам ще посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка Добродетел и Благост. Вашият живот трябва да се промени.
към текста >>

24. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас.
към текста >>

Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.
Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т. Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на живота си. Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т.
към текста >>

25. Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА

Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
Това желание е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плода му. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината. Имай Неговият ум – да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което имам да ти кажа, разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да Го не безпокоиш и да Го не спъваш в работата Му, която върши за теб. Не само това, но съдействай за по-скорошното й привършване.
към текста >>

Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи.
Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно – тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелства заедно с твоя, е вярно.
към текста >>

26. Учителя получава от Духа „Трите неща”

Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш.
Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш. Божия закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб. Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване.
към текста >>

Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи.
Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост. С тие оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще бъде видело. Помни, в Бога няма измяна. Това ти казвам Аз. Свидетелството на тоя Дух, който свидетелствува заедно с твоя е вярно.
към текста >>

27. Учителя дава 'Добрата молитва'

Някоя сестра си дига ръката насам-натам, не е приветлива.
Значи, ще намериш Мъдростта, която е отгоре иТя ще внесе чистота. После, искаш да бъдеш мирен човек. Мъдростта също ще внесе това качество в теб - да бъдеш мирен. Тя ще внесе мира. После, ти си неприветлив. Някоя сестра си дига ръката насам-натам, не е приветлива. Като дойде Мъдростта, Тя ще внесе приветливост. Не си благопокорен. Мъдростта ще внесе тази благопокорност. Милосърдието ти е слабо. Мъдростта, като дойде, ще внесе милосърдие, добри плодове.
към текста >>

28. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар

Ний сме водени от Неговата крепка ръка.
Надявам се да сте получили моето отворено писмо от Шумен. „Божиите думи ще се изпълнят." [Откр. 17:17] Това е цялата Истина. Ний ще сме свидетели на това изпълнение. Преди всичко Господ е близо и Той е наша подпора. Ний сме водени от Неговата крепка ръка. В тия усилни времена Бог иде нам на помощ. Имайте всяка радост и веселие. Да Ви не блазни нищо. Стойте твърд на обещанията си и ще видите славата Господня. Мъчнотиите в живота, които ни спосрещат, са да се яви силата Божия.
към текста >>

29. Учителя посещава Ямбол

Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро.
[отворена карта] Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

30. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен

Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро.
[отворена карта] Сливен, 15 авг[уст] 1901 г. Л. Б. Киров, Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри. Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре. Благодарни сме за благата ръка, която ни ръководи и устройва всичко за добро. На 14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден. Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък. Поздрави Тодор, Мелкон и господин Колесников43. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>

31. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), [София, ? декемврий 1901 г.]

Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка.
Ние не сме призвани да се спорим за празни работи. Вършете Господнята Воля, според както ви е открита, и не бойте се. Ний не служим на человеци, но на Този, Който ни е призвал в живот и виделина. Ний ще Му служим според както ни учи сега. Ний сме чули Неговия глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал с нас. Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка. Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута. Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон. Това е заповедта на Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши. Имайте радост. Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място на Лукавия да ухищрява.
към текста >>

32. Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София

Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко.
Не се смущавайте духом. Има неща по-добри, които се готвят за нашия духовен живот. Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава. Пазете вътрешното спокойствие на духа си. Благодарете за всичко. Уповайте твърдо, вярвайте непоколебимо, любете постоянно, дръжте се с крепка ръка и готови бъдете за всичко. Така казва носителят на Божиите благости. Ще ви даде помощ и подкрепа. П. К. Д. Поздрави бр. Тод[ор], Мелкон, Никол[ай].
към текста >>

33. Учителя заминава за Пазарджик (Татар Пазарджик)

Те скоро ще се отпечатат и вие ще ги имате на ръка за четение100.
Ний разполагаме с много по-голяма сила, отколкото някои мислят. Но нашето желание е Любовта да тържествува, а не силата. Пазете се от Лукаваго и не давайте място за съблазън. А Господ на мира ще изпроводи своя Дух да ви укрепи и уякчи и да ви донесе мир и радост. В януарската книга на „Виделина" ви се дават всичките наставления, които трябва да пазите. Те скоро ще се отпечатат и вие ще ги имате на ръка за четение100. Молете се всички усърдно за успеха на делото. Поздрав към всички ви. Ваш верен: П. К Дънов Поздрави Никола Нонев.
към текста >>

34. (стар стил) Учителя пристига в София

Те скоро ще се отпечатат и вие ще ги имате на ръка за четение100.
Ний разполагаме с много по-голяма сила, отколкото някои мислят. Но нашето желание е Любовта да тържествува, а не силата. Пазете се от Лукаваго и не давайте място за съблазън. А Господ на мира ще изпроводи своя Дух да ви укрепи и уякчи и да ви донесе мир и радост. В януарската книга на „Виделина" ви се дават всичките наставления, които трябва да пазите. Те скоро ще се отпечатат и вие ще ги имате на ръка за четение100. Молете се всички усърдно за успеха на делото. Поздрав към всички ви. Ваш верен: П. К Дънов Поздрави Никола Нонев.
към текста >>

35. Писмо на Учителя до Пеню Киров, София

Те скоро ще се отпечатат и вие ще ги имате на ръка за четение100.
Ний разполагаме с много по-голяма сила, отколкото някои мислят. Но нашето желание е Любовта да тържествува, а не силата. Пазете се от Лукаваго и не давайте място за съблазън. А Господ на мира ще изпроводи своя Дух да ви укрепи и уякчи и да ви донесе мир и радост. В януарската книга на „Виделина" ви се дават всичките наставления, които трябва да пазите. Те скоро ще се отпечатат и вие ще ги имате на ръка за четение100. Молете се всички усърдно за успеха на делото. Поздрав към всички ви. Ваш верен: П. К Дънов Поздрави Никола Нонев.
към текста >>

36. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава.
То е съдържанието, което е просмукано в тях; духът, който вее; всички други неща са средства, спомагала, стъпала, удобства, улеснения едно от друго по-приспособими да пренесат Божията мисъл, която се отправя към вашето сърце. И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава. В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота. Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича своето Слово. Това, което ви казвам, ви е ясно. Ще усещате колко е добро и радостно да бъдем ръководени от Бога. Вярата ви ще укрепне, животът ви ще се възобнови.
към текста >>

В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените стаи на душата и предаде своето послание на Духа, образува вътрешната връзка, която изразява видимата любов на Господа." И колко велика е тая любов! Тя дълго търпи, не завижда, благосклонна е, не се раздражава, не мисли зло, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надея. Тя никога се отпада. Такава е любовта на Този, Който ни люби и Който ходи с нази в Пътя. И колко пъти в живота си ний сме чувствували тая ръка да ни утешава и насърчава. В дните на скръбта, на нещастията, в мрака на разочарованието и отчаянието, когато всяка друга надежда е изчезвала, тая любеща ръка е била близо до нази да размахне всичките зли-ни, да разпръсне мрака от душата ни и да впусне вечната виделина на живота. Това е то семето, което расте у нази и което трябва да се сее, това семе на живота, което Господ нарича своето Слово. Това, което ви казвам, ви е ясно. Ще усещате колко е добро и радостно да бъдем ръководени от Бога. Вярата ви ще укрепне, животът ви ще се възобнови. Вашата лепта, която драговолно принасяте в Царството Божие, ще принесе своите блага.
към текста >>

37. Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България

Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>

После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>

38. Учителя е в Силистра - трета обиколка на България

Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>

После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ДЮМ [АУМ]137 и думите: ,Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>

39. Учителя е в Русе - трета обиколка на България

Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ЕЮМ [АУМ]137 и думите: ,Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>

После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ЕЮМ [АУМ]137 и думите: ,Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ,ЕЮМ [АУМ]137 и думите: ,Царството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>

40. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе

Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем.
Вярвам да сте преминали добре и Господ, нашият добър приятел и ръководител, да Ви е укрепявал и уякчавал постоянно. Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време.
към текста >>

После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий".
Това аз зная, защото ми беше казано, че ще пристигнете благополучно и ще имате благословение Отгоре за утеха и насърчение. Господ приготовлява пътя и ще уреди всичко, за да действа за добро. Имайте тихо упование. Поздравете всички наши приятели, познати на Господа, и Бог да ви пази всинца ви в Святото Си име. Второто упражнение136, което ще вземете, е следующето: ще седнете тъй, както в първото, към изток, с ръцете на коленете, и ще повдигнете дясната си ръка и ще запушите дясната си ноздра с правия пръст и ще почнете да поемате въздуха си през лявата, същевременно като броите до осем. После ще отпушите дясната си ноздра и ще сложите дясната си ръка на коляното, и ще повдигнете лявата, и с правия пръст ще запушите лявата ноздра и почнете полека да отпущате въздуха си, като броите пак до осем и повтаряте думата ЕЮМ [АУМ]137 и думите: "Дарството Ти да се възстанови помежду ни, Господи Святий". Това ще правиш три пъти на ден, сутрин, по обяд и вечер, по пет минути за всяко. Аз ще се побавя още за няколко време тук. Ако се усещаш разположен, пиши ми как сте духом и как преминахте. Евтим Златев138 се сгоди преди няколко време. Кани и мен на годежа.
към текста >>

41. Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова

Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея.
майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви. Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух. И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси?
към текста >>

Никой не можеше да задържи и спре ръката й.
Дойнови и Молка и Невянка Досеви. Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух. И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете.
към текста >>

Ръката й веднага спря.
И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите.
към текста >>

Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси?
Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден.
към текста >>

42. Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови

Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея.
майор Недялкови, д-р Лечеви, сем. Ив. Дойнови и Молка и Невянка Досеви. Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух. И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси?
към текста >>

Никой не можеше да задържи и спре ръката й.
Дойнови и Молка и Невянка Досеви. Всички присъствуващи насядахме около една маса, заловени за ръце, и със затаен дъх очаквахме да се яви някой материализиран дух. И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете.
към текста >>

Ръката й веднага спря.
И Учителя се хвана между мен и Молка, но веднага напусна веригата и тихо каза: „Нищо няма да стане”. Ние си продължавахме работата. Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите.
към текста >>

Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси?
Жената на д-р Лечев се прояви като медиум и започна да пише на един лист хартия: „Баща ти, баща ти е”, като удряше силно с ръката си по масата и разхвърля всички предмети от нея. Никой не можеше да задържи и спре ръката й. Учителя се приближи до нея и каза: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват”. Ръката й веднага спря. Ние се спогледахме удивени, защото никого не виждахме, а Учителя говори на някого. Д-р Лечев го запита „Защо не можахме да спрем ръката й, а и нас разтърси? ” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден.
към текста >>

43. Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.

Псалом 75:8."Защото в ръката на Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви на земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г. Слово 1904, Варна Псалом 75:8."Защото в ръката на Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви на земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи. Рано или късно всеки ще приеме заслуженото. Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в познанието на истината. Не злоупотребявайте с тая моя добродетел, понеже за всяко злоупотребление ще понесете заслуженото. Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята. Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани.
към текста >>

Гледайте нагоре към мене и аз ще простра ръката си и ще ви избавя.
– Да, това трябва да бъде поведението им. И така, не трябва да изкушавате нито себе си, нито мене. А сега, между доброто семе лукавият е посял и своето, когато вие дремехте. Вие с вашето съмнение започвате да потъвате в морето. В морето вълните отвътре ви заплашват и вие сте в положението на един, който се дави. Гледайте нагоре към мене и аз ще простра ръката си и ще ви избавя. Брегът е близо и бурята скоро ще престане. Аз внимавам за вашия живот и всякога ви упътвам. Всичко съм наредил и ако внимавате на моите думи, няма да бъдете от нищо лишени, ще имате всички мои благословения. Вие дължите вашия живот на небето, което ви е сторило безброй добрини. Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели?
към текста >>

44. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Ръката по някой път, която се спуща от горе ви, не е ръка на неприятел, но на онзи, който ви люби.
Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие. И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек. Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека. Ръката по някой път, която се спуща от горе ви, не е ръка на неприятел, но на онзи, който ви люби. И знайте, Нему дължите всичко. Моето желание е вашият дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко. И сега най-потребните неща ще ви се дадат. Аз мисля след няколко дена да напусна Варна, ако е волята Божия.
към текста >>

45. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Бележките са записани на ръка.
От тази среща е останало само едно изречение, което Учителят им е казал: „Сега сте трима, но ще станете мнозина". Следващите шест години по ред пак са имали събор и срещи с Учителя, но от тези срещи до нас нищо не е запазено или още не е намерено. Кои са били другите лица присъствали на срещите пак не знаем точно. Първите бележки записани от приятелите от това, което Учителят е говорил са от 1907 год. Тогава не е имало стенограф. Бележките са записани на ръка. Още 1905 год. последователите на Учителя са Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров и неговата другарка, и брат Димитър Голов. В.К.: От тия кои вие заварихте? Е.А.: Бъчваров, не, Анастасия Желязкова знаех, тя от Айтос беше. В Поморие мисля, че я видях.
към текста >>

Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя.
Учителят казва: „Поканете я! " Паша приема и остава да стенографира беседите. От 1915 год. до 1920 год. Паша стенографира сама беседите. Всяка беседа дешифрира на ръка и я носи на Учителя. В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала. В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война. Учителят започва да държи беседите Си в дома на семейство Гумнерови. Събранията са ставали в самата стая на семейство Гумнерови. Учителят не е държал редовно беседи, всяка неделя, но е казвал кога ще държи и те си съобщавали помежду си.
към текста >>

46. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Но при все това ръката, която ръководи человешките съдбини, знае да ги преобръща на добрини и благословения.
София, 7.XII.1904 г. Любез. г-жо Е. И. Писмото ви получих. Изпитите и мъчнотиите в живота са неприятни. Само който е страдал, той знае тяхната тяжест. Но при все това ръката, която ръководи человешките съдбини, знае да ги преобръща на добрини и благословения. Всичко става по допущение и нищо не може да се извърши без Върховната Воля. Г-н И. има задължения в тоя живот и той трябва да ги изпълни драговолно. Направете оброк на Господа, обещайте се да го изпълните и Небето ще ви благослови. Помислете двама на едно и вижте какво ще решите.
към текста >>

47. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Защото аз съм с тебе и никой няма да тури ръка на тебе да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град.
София, 9 I. 1905 г. Любез. сестро М. Казакова, И рече Господ на Павла нощем във видение: не бой се, но говори и да не млъкнеш. Защото аз съм с тебе и никой няма да тури ръка на тебе да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град. Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината. В тоя свят на общо противоречие потребно е доброто ухо, то е подпора на вярата. Вярата е подпора за живота, с нея се местят горите и се премахват спънките. Тя е велик лост. Само с нея може да се угоди на Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни.
към текста >>

48. Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд

Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме...
Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд.
към текста >>

49. Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд

Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме...
Затова казал на Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и двамата. Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят. И така, благополучно пристигнаха вкъщи. Учителя ме повика да видя с какво са дошли. И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха на Костадин; смяхме се много. Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме... Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание на всяко срещнато в пътя ни растение, животно. Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква. Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас. Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад. След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста на Цариброд.
към текста >>

50. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

„Тайната на ръката".
София, 6. III. 1906 г. Люб. Ил. Ний пристигнахме благополучно. С днешната поща изпращам за Е. „Тайната на ръката". Надявам се да й послужи и да я осветли за значението на человешката ръка. Моите сърдечни благопожелания за вашето повдигане. Гледайте нагоре, там има само Мир и радост. Аз ще ви помагам и на двама ви да уяквате и укрепвате в Пътя на Истината. За избора на дете щом се уреди, ще ви пиша.
към текста >>

Надявам се да й послужи и да я осветли за значението на человешката ръка.
1906 г. Люб. Ил. Ний пристигнахме благополучно. С днешната поща изпращам за Е. „Тайната на ръката". Надявам се да й послужи и да я осветли за значението на человешката ръка. Моите сърдечни благопожелания за вашето повдигане. Гледайте нагоре, там има само Мир и радост. Аз ще ви помагам и на двама ви да уяквате и укрепвате в Пътя на Истината. За избора на дете щом се уреди, ще ви пиша. Поздрав от всички.
към текста >>

51. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Каква крепка ръка ви ръководи, какво озаряющо око промишлява за вашето добро.
Аз мисля да дойда в Търново, но то ще бъде малко по-сетне. Вярвам да сте останали доволни от идването на Бъчваров и Керемидчиев. Предайте добрите ми пожелания на целия кръжок. Спънките, които спъват добрия вървеж, ще ги отстраним. Когато вашите души се повдигнат в по-високите сфери на живота и Божията Любов ви озари със своята вечна светлина, тия препятствия ще изчезнат като плява. Каква крепка ръка ви ръководи, какво озаряющо око промишлява за вашето добро. Небето има всичкото добро разположение. Имайте вяра, имайте търпение. Аз ще ви дам всичките необходими упътвания за добър успех. С време много неща ще ви станат ясни. Светът ще отвори по-висок хоризонт за умовете ви.
към текста >>

52. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

Утрин като стане г-жа ви, в седем часа да влезе в уединена стая, да се обърне към изток, да повдигне нагоре лявата си ръка към небето и да се моли усърдно, като мисли, че й се пращат светли лъчи.
София, 4.Х.1906 г. Любезни, г-н Ватев, Утрин като стане г-жа ви, в седем часа да влезе в уединена стая, да се обърне към изток, да повдигне нагоре лявата си ръка към небето и да се моли усърдно, като мисли, че й се пращат светли лъчи. Това да направи и към 12 часа. Това да прави през ден, докато почувствува олекчение. Вам ви трябва послушание, повече търпение и въздържание. В плътта, человек винаги е изложен на страдания. За да се избави, Божествената Любов трябва да му е ръководител.
към текста >>

53. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Видимите спънки са само благи упътвания на една Вездесъща Ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота.
Вий трябва да се ползвате от вашата минала опитност. Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби. Защото всякой, който иска да бъде учител, трябва сам да се учи от Господа, от Великия Дух на живота. Тоя Дух живее във всяка душа и ако се вслушва някой в Негова глас и проумява Негова език, той ще се научи да разпознава добрата воля Божия. Всичко в тоя живот има своето предназначение. Видимите спънки са само благи упътвания на една Вездесъща Ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота. Оплита се человек, ако е тъмно, но и тогава може да си носи свещта пред себе си. Ти знаеш, че аз съм се старал да ти дам винаги най-добрите упътвания и всякога съм идвал на помощ, гдето е било потребно. Другото съм оставял да извлечеш урок за себе си. Това е добрият път. Това е добрата воля на Бога, Небесния ни баща, Отец на всяко добро даване и Бог на всяка виделина.
към текста >>

54. В Бургас се създава първата духовна група

е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка на Бог Отец.
Пеню Киров произлиза от 4 поколения религиозни хора – с начало от с. Раково, Котленско, после от Сливен и Карнобат. 2. На 7-годишна възраст, 1875 г. е бил посетен от светло същество – човек, който е хвърчал във въздуха от юг към север. 3. На 12-годишна възраст, 1880 г. е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка на Бог Отец. 4. На 15-годишна възраст, 1883 г., за първи път е излязъл в чужбина. 5. На 17-годишна възраст, 1885 г. е постъпил доброволец в Сръбско-българската война. Бил е към Кула. Не желаейки да стреля, когато дружината им получила заповед да влезе в сражение, се помолил и заболял от тежка дизентерия.
към текста >>

След това поради липса на работна ръка измежду членовете тя се даваше под наем.
Бургас е прилагал ред практически методи за проучване условията, при които биха могли да живеят колективните организации в живота във всичките му отрасли. През 1935 г. братството се сдоби с една нива от 20 дка, подарена от една сестра, сега покойница, за общо ползване и обработване на братски начала. Зася се колективно от членовете на братството с лозе, овощни дървета и нива със зърнени храни. Така се работи няколко години. След това поради липса на работна ръка измежду членовете тя се даваше под наем. По-късно обработката се пое пак от братските членове и сега в момента се счита отчуждена, напусната по някаква причина (…) През 1926 г. се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя от съборните дни 1926 г. до съборните дни 1927 г., от м. август до м.
към текста >>

55. Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата).

Дясната ръка на лявото рамо.
Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата) Упражнението е записано от един от протоколчиците на този събор - Мария Казакова. 15 август 1907 г. Упражнение:1. Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2. Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека.3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4. Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата.Това е Все - Светата Троица.
към текста >>

Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4.
Упражнението е записано от един от протоколчиците на този събор - Мария Казакова. 15 август 1907 г. Упражнение:1. Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2. Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека.3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4. Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата.Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът.(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.)Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи.
към текста >>

Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5.
15 август 1907 г. Упражнение:1. Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2. Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека.3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4. Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата.Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът.(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.)Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи. Това пречи на усъвършенстването.Принудително не можеш да бъдеш добродетелен.Пасивен и активен грях.
към текста >>

Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6.
Упражнение:1. Кръстосване на ръцете, за да се намери добре центърът на Правдата, гдето Бог действува - волята.2. Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека.3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4. Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий.6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата.Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът.(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.)Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи. Това пречи на усъвършенстването.Принудително не можеш да бъдеш добродетелен.Пасивен и активен грях. Гордост и лицемерие, притворство.В скръбта печелим, в радостта харчим.
към текста >>

56. Писмо на Учителя до Никола Ватев, Търново

Писмата ви са на ръка.
Търново, 25.I.1908 г. Любезни Ватев, Писмата ви са на ръка. Засега се изисква от вас разумно търпение. За да се развие и самовъзпитава някой, трябва да се ръководи от Духа на живота. Има много несгоди в земния живот, но тия несгоди ги имат почти всички. Прилагайте своята опитност. В нищо не бързайте.
към текста >>

57. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тази грандиозност, която има в Природата.
Когато сте в добро настроение, знайте, че сте под влияние на Небето, а когато сте в лошо състояние, сте под влияние на Черната ложа и тогава ще ви идват най-черните и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе. В света, в който ходите, има много влияния и духове, които влизат в контакт с вас и ви се изменя настроението. Но тогава именно вие трябва да бъдете внимателни. Тия училища са учения за изясняване на вътрешното съдържание на религията. На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание на Природата, където всичко е разхвърляно, но там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тази грандиозност, която има в Природата. Когато човек се въодушеви от някаква идея, веднага ще му дойде наум някаква форма. Вземете например един скулптор, който работи – той може да тури всичките краски, но не може да тури в статуята всичко, каквото вие имате и чувствате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не и онова, което у вас е дълбоко вложено. На това, което е велико в Природата, не може да му се тури форма. Така вие не можете да турите форма на Любовта.
към текста >>

Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тая грандиозност, която има в природата.Когато човек се въодушевява от някаква идея, веднага ще му дойде на ум някаква форма.
Затова Бог казва: Бъдете кротки.Вие трябва да съсредоточите вашето магнетично течение нагоре, за да може да схванете, защото гледаме, че магнетическото течение от Небето нееднакво действува върху всички. Някои от вас, например, мислите към другите, а това не е нужно за вас. Когато гледате някакво качество в някои, което не е по вашата воля, то да знаете, че изучавате един елемент, който вие не знаете.Когато сте в добро настроение, да знаете, че вие сте под влиянието на Небето, а когато сте в лошо състояние, то вие сте под влиянието на черната ложа и тогава ще ви идат най-черни и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе. В света, в който ходите, има много влияния и има духове, които влизат в контакт с вас и тогава ви се изменя настроението, но вие трябва да бъдете тогава много внимателни.Тия училища са изяснени от вътрешното съдържание на религията. На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание в природата, където всичко е разхвърляно и там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тая грандиозност, която има в природата.Когато човек се въодушевява от някаква идея, веднага ще му дойде на ум някаква форма. Вземете например един скулптор, който работи. Той може да тури всичките краски, но не може да вложи в статуята всичко, каквото вие имате и чувствувате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не онова, което у вас се дълбоко слага. Това, което е велико в природата, не може да му се тури форма. Така и вие не можете да турите форма на Любовта.Някои смесват красотата с любовта, но това е съвсем неудачно.
към текста >>

58. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък.
Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това? Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък. V.16 август 1909 г., 9 часа сутринта Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата - Варна 16 август, неделя Около масата в 9 ч.
към текста >>

Благословений Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти.
Има друга молитва, която е една от най-съдържателните – една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да й се даде.Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме. Тая молитва51 има следното съдържание:Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца. Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на Земята – това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Великий Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, преклони сърцата на ония, които Си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и Величие. Благословений Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите оттоци. Амин.Като се продиктува горната молитва, г-н Дънов продължи: Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте и внимавайте за постъпките си. Господ постоянно ви притеглюва и ще се оправдаете и съдите от Него.
към текста >>

59. Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката

Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък.
Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това? Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък. V.16 август 1909 г., 9 часа сутринта Изгревът - Том 11 ЗНАМЕТО НА ВЕРИГАТА На срещата на Веригата през 1909 г. във Варна Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката. На събора в Търново през 1910 г.
към текста >>

60. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август

Ние ще придобием нещата с Духа.Преди години имаше в Америка един пример, където 8 души не можаха да удържат едно дърво, а също имаше една много слаба жена, която го удържа само с едната си ръка.
Г-н Дънов прочете филипяном Първа глава, след това - тайна молитва и г-н Дънов добави:- Тук Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови. Всеки един от вас има по едни окови, които ви спъват. Както и да е, вие тия окови сами си ги носите, защото те ще послужат за вашето подигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата. Ние ще придобием нещата с Духа.Преди години имаше в Америка един пример, където 8 души не можаха да удържат едно дърво, а също имаше една много слаба жена, която го удържа само с едната си ръка. Човек може да има железни окови. Но тия неща са естествени и не бива да ви смущават. И Павел, който присъствува сега тука, си разказва своята опитност. Светът се е изменил много от Павловото време. По дух светът е същият, както е бил по онова време.Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава.
към текста >>

61. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Там, дето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелай плодовете му. Храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш.Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум, да бъде у вас Духът Христов. Прочее, и онова, което има да ти каже, разбирай, защото ще бъде написано на друго място по-добре - в твоето сърце. Там, дето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово.Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Но повече от това - съдействувай за скорошното й привършване.Разните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане.
към текста >>

Все-таки един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укрепи.
Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш.Размишлявай добре и върши волята Му. Все-таки един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще стане видело. Помни: В Бога няма измяна. Това ти казвам аз, свидетелството на този Дух, Който свидетелствува заедно с твоя дух, е вярно.„Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще ви го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропадне, когато законът царува? Те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете си.
към текста >>

Ръката Му се простира и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае.
Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе. Ето в това преддверие на Божия дом те очаква това, което желаеш. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо.Слушай, прочие, този вътрешен глас. Господ има да стори нещо за тебе. Ръката Му се простира и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали. Пред тебе лежи обетованата земя, в която влизаш. Господ е сам, Той те въвежда и ще бъде с тебе винаги. Ти не ще бъдеш лишен от Неговото присъствие. Стой сега и слушай какво Бог ти говори.
към текста >>

Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
Добре, вземи пример! Ако в живота ти има само едно желание, което не си опитал, да ти се не свиди – то е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелавай плодовете му, храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.“ Прочее и онова, което имам да ти кажа, разбирай, защото то ще бъде написано на друго място много по- добре – в твоето сърце; там, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книга, в която се вписват Неговите дела, заедно с Неговите Слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб. Не, повече от това – съдействай за по-скорото й привършване.
към текста >>

Все-таки един ден Неговата Благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укроти89.
Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на Спасението Господне и не роптай за своята участ. Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Все-таки един ден Неговата Благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укроти89. Тогава ще ти се открие Пътят Господен. Сега е тъмно – тогава ще бъде видело. Помни: в Бога няма измяна, това ти казвам Аз. Свидетелството на този Дух, който свидетелства заедно с твоя дух, е вярно. „Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще го направя.“
към текста >>

Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае.
Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб. Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали, пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш. Господ е Сам, който те въвежда, и ще бъде с теб винаги. Ти не ще бъдеш лишаван от Неговото присъствие. Стой сега и слушай какво Бог ще ти говори; стой и чети това, което ще пиша. В това, което ще чуеш, и в това, което ще прочетеш, стои Животът.
към текста >>

62. Учителя води разговор с група ученици, София, 8 октомври

На 8 октомври 1909 г., четвъртък, когато бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, последният между другото каза:- Мъчнотиите, това е Божествената ръка, а страданието, това е Божествения оран.
Учителя води разговор с група ученици, София, 8 октомври Тези разговори са записвани от П.Гумнеров и се предполага, че са провеждани в дома му - ул. "Опълченска", 66, София, където Учителя е пребивавал през тази година. Протоколирани са в приложение към Протокола на 1910 г. На 8 октомври 1909 г., четвъртък, когато бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, последният между другото каза:- Мъчнотиите, това е Божествената ръка, а страданието, това е Божествения оран. Записано от П. Гумнеров в ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни Изгревът - Том 11
към текста >>

63. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време.
15 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ В 5 часа и 25 минути сутринта всички бяхме на местата си, както с ме наредени в началото. След като по покана всички тайно изказахме по една благодарствена молитва, г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният: — Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и да стоите по десет минути. Молбата ви ще е за идването на Божията Любов в сърцата ви.Тук се разясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтара, стоенето вътре и излизането — начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, изоставя се от протоколиране. Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров.
към текста >>

Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата.
Започнахме двама по двама да влизаме по 10 минути за молитва. А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното:
към текста >>

Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров.
А за тези, които оставаха на масата да чакат реда си или вече бяха свършили, се определи следната работа: даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всякой си отбеляза по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни се каже отсетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е.
към текста >>

Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П.
Библията се даде най-напред на Пеню Киров и обиколи масата. Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние.
към текста >>

64. Учителя дава молитвата 'Молитва на Духа' - събора, 1910 - Велико Търново

Прочита се „Молитва на Духа“ като се коленичи с десния крак на земята и дясната ръка вдигната нагоре.
Ти Си венец и слава в живота ни! Амин. При даването на тази молитва Учителят е казал: „Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва“. Прочита се „Молитва на Духа“ като се коленичи с десния крак на земята и дясната ръка вдигната нагоре. „Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се реализира сега в душите ни“. Прочита се още веднъж молитвата пак коленичили с десния крак, но с вдигната нагоре лява ръка. Ако имате дадена задача, лично за ваша работа, вземете си Молитвата на Духа и 91 Псалом, да я казватe, да бъде в джоба ви, за да си изпълните задачата, за която отивате, като ученик.
към текста >>

Прочита се още веднъж молитвата пак коленичили с десния крак, но с вдигната нагоре лява ръка.
При даването на тази молитва Учителят е казал: „Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва“. Прочита се „Молитва на Духа“ като се коленичи с десния крак на земята и дясната ръка вдигната нагоре. „Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се реализира сега в душите ни“. Прочита се още веднъж молитвата пак коленичили с десния крак, но с вдигната нагоре лява ръка. Ако имате дадена задача, лично за ваша работа, вземете си Молитвата на Духа и 91 Псалом, да я казватe, да бъде в джоба ви, за да си изпълните задачата, за която отивате, като ученик.
към текста >>

65. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре.
Три пъти наляво и три пъти надясно. (За долните центрове на симпатичната нервна система.) 4). Изнасяме ръцете встрани хоризонтално, с дланите надолу и ги повдигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се повръщат, докато стигнат до първоначалното си положение. Пет пъти. (Това важи за горните центрове на симпатичната нервна система.) 5). Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се сваля и свива постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато ръката с пръстите си опре петата на крака, който се прегъва в коляното назад,със стъпалото нагоре. (Важи за уякване на нервната система.) 6). Изнасяме ръцете хоризонтално напред с дланите надолу, извиване на трупа от кръста надясно, повръщаме се отдясно наляво, като се гледа,щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа.Три пъти. (Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение.) 7). Протягат се ръцете напред, с дланите надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляка се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя тялото. Три пъти.
към текста >>

СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми?
И това ти се дава за една година, та ще се види какви резултати ще се добият. Това така се дава. защото окото ви не е болно — ако беше болно, щеше да се отправя портокалената краска. Никаква операция не бива да се прави на окото; пак ще се каже: то е здраво, но само има някои вещества в него, та трябва да се очистят. На втората час на въпроса на г-н Гръблашев Духът казва, че за тази година няма условия. СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми? ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.) ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало. В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните.
към текста >>

ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си.
Това така се дава. защото окото ви не е болно — ако беше болно, щеше да се отправя портокалената краска. Никаква операция не бива да се прави на окото; пак ще се каже: то е здраво, но само има някои вещества в него, та трябва да се очистят. На втората час на въпроса на г-н Гръблашев Духът казва, че за тази година няма условия. СЕДМИ ВЪПРОС: Ще оздравее ли ръката ми? ОТГОВОР: На Тодор Стоименов по този въпрос се казва да насочва портокалената краска върху ръката си. ОСМИ ВЪПРОС: Какъв съм бил, какъв съм сега, какъв ще бъда? (Този въпрос носи подпис Ив. Танев.) ОТГОВОР: Сега си един човек, който изкупува миналото, а за в бъдеще ще бъдеш човек, който е изправил своето минало. В минало време си бил просто един престъпник — преди три прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което си положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Ерусалим, именно в гр. Яфа.
към текста >>

Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплотиш и да можеш да си изцериш ръката.
Стоименов: Ей, че много бе, г-н Докторе, 5-6, та и 10 - разбирам, но 25? — Хе, тогава ако искаш по-рано, то трябва да се самоубиеш. Но ти, Тодоре. да ти кажа, играеш на въже. Шегаджия си, и много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплотиш и да можеш да си изцериш ръката. Тази е причината, поради която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на мястото, ти нямаше да желаеш да дойдеш. Аз не съм виновен, че ти не се дошъл с всичките си припаси. Но гимнастиките, които ти дадоха сега, ако ги правиш, ще ти помогнат.Конст. Иларионов: Има ли да каже нещо за мене г-жа Казакова?
към текста >>

Ако ти беше ръката на мястото, ти нямаше да желаеш да дойдеш.
Но ти, Тодоре. да ти кажа, играеш на въже. Шегаджия си, и много си шегаджия. Ти искаш да заминеш по-рано, та да можеш да се въплотиш и да можеш да си изцериш ръката. Тази е причината, поради която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на мястото, ти нямаше да желаеш да дойдеш. Аз не съм виновен, че ти не се дошъл с всичките си припаси. Но гимнастиките, които ти дадоха сега, ако ги правиш, ще ти помогнат.Конст. Иларионов: Има ли да каже нещо за мене г-жа Казакова? — Какво желаеш да ти кажа? К. Иларионов: Каквото тя желае, това нека ми каже.
към текста >>

66. Писмо на Учителя до д-р Дуков, София

Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа.
И всяка вяра, на която степента е подигната три пъти на себе си, става сила непобедима. Ний знаем всичките възможности. Не е господар на воденицата, която мели брашно, нито колелото, което се върти, нито водата, която го кара, но онзи, който е турил тия неща в съчетание едно на друго. Той всякога може да измени работите. Сега вашият спор е една временна стихия, която се е появила на вашия казанлъшки хоризонт. Тая буря може да утихне с едно махване на ръката, но ние желаем да впрягаме всичко на работа. Когато камъкът на воденицата почне да се върти много бърже, воденичарят просто постяга вътрешния механизъм на воденицата и работата се оправя. Така и тука ние ще постегнем ремъка на колелото и всичко ще си тръгне по ред. Съвременните хора ще трябва добре да си научат урока. Сега става преглеждане на общите сметки от 2000 години насам. Тая работа е сериозна.
към текста >>

67. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Помнете: скърбите — това са Божията повдигающа се ръка за вас; мъчнотиите — това са Божиите благословения, които ви се пращат.
— Бъдете верни на своето призвание. Отец Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Имайте пълна и съвършена вяра в Отца.. Отец на Виделината, от Когото произтичат всичките блага на земята, Който ви е пратил на земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата истина. Тази истина ще ви направи свободни. В тази истина Аз пребъдвам; така и вие пребъдвайте, както и Аз. Помнете: скърбите — това са Божията повдигающа се ръка за вас; мъчнотиите — това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец Мой ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате Неговите пътеки. Любовта — това е животът; тя е вътрешната връзка на небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете блаженството на живота.
към текста >>

68. Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново

Помнете, скърбите са Божията повдигаща се ръка за вас.
ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО Бъдете верни на своето призвание. Отец мой ще преобърне всичко за ваше добро. Имайте пълна и съвършена вяра в Отца на Виделината, от Когото произтичат всичките блага на земята. Отец, Който ви е пратил на земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата Истина, тази Истина ще ви направи свободни, в тази Истина Аз пребъдвам, така и вие пребъдвайте, както и Аз. Помнете, скърбите са Божията повдигаща се ръка за вас. Мъчнотиите това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец мой ви люби, бъдете и вий подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички. Старайте се и вие да следвате по Неговите пътеки. Любовта това е животът.
към текста >>

69. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Работете каквото ръката ви намери, и Господ ще ви благослови.
В своята същност тя е неизменчива, но в своите образи тя се мени, понеже повдига душите все в по-нови и нови области на живота. Моето желание за всинца ви е да пребъде във вас Господнята Добродетел, Господнята Правда, Господнята Любов, Господнята Мъдрост, Господнята Истина, Господният Живот и Господният Дух! Да се прослави Неговото Име, да слезе Негова Дух в сърдцата ви, да въдвори Своето Царство помежду ви, да очисти сърдцата ви, да просвети умовете ви и да възкреси душите ви, за да сте избрани служители на Христа. Бъдете бодри и весели духом, готови да приемете всичко с благодарно сърце. Гледайте светло на бъдещето. Работете каквото ръката ви намери, и Господ ще ви благослови. Труд и постоянство побеждава. И когато някой се изпитва, да се постави на висотата и да издържи докрай. Верният всякога ще се благослови и уповающият всякога ще се укрепи. Аз ще ви съдействувам. Аз съм се завзел да изправя кривите неща и да изцеля хромото на ходилото.
към текста >>

70. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата — Божествената любов.
Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение. Защо подигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата — Божествената любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов. Сега, за да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо?
към текста >>

Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката.
Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата — Божествената любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов. Сега, за да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други — в дърветата; но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, Който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме.
към текста >>

71. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август

Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго.
Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента.
към текста >>

Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете.
Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНАБорис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има? “ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637) ----
към текста >>

72. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Никога не изпущайте добрите случаи, които Бащинската ръка ви дава.
То зависи от уровена на неговото духовно развитие. И в края на краищата всеки ще пожъне това, което е сял. Това е абсолютен закон. Всеки трябва да опита плодовете на своите дела. И право е, стремете се към съвършенство според дадената ви светлина. Никога не изпущайте добрите случаи, които Бащинската ръка ви дава. Гледайте да сте в съгласие с това Велико сърце, Което всички обгръща и стопля със своята вечна Любов и Истина. Поздравете нашия приятел П. Т. Нему му правят ремонт на колата, да видят дали ще може още да издържи. Да се държи весел и бодър. Всичко Бог твори за добро.
към текста >>

73. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална свежест и красота, които Господ им е дал отначало.
Вкъщи, когато децата са здрави, весели и послушни, майката е радостна. В училището, когато учениците са прилежни и добри, учителят е доволен. Църквата когато е пълна с богомолци, свещеникът е въодушевен. Бистрият извор когато блика, всеки уморен пътник се спира да си поразхлади устата и да уталожи своята жажда. Всяко нещо има тяжест и цена на своето място. Великите неща, святите неща са ония, които са далече от човешката ръка - само те спазват своята първоначална свежест и красота, които Господ им е дал отначало. И бих ви посочил много такива още примери, за да ви поясня великата Божествена мисъл, която е скрита в окръжающите нам предмети, но това оставям за друг път. Казано е: Пътят, Истината и Животът е Той. Но колко е важно да знае човек, когато пътува, къде да се спре и къде да върви. И ако той иска да посети важно историческо място, колко е важно да има някой да му обясни събитията, свързани с него. И когато ний хвърляме поглед на морето, на небето, на планинските върхове и долини, схващаме ли великите мисли, скрити в тях?
към текста >>

74. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Той минава през огнени изпитания и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности.
Люб. Е. И. Получих писмото ви, а така също и изпратената сума. Върху тия предмети, за които ви говорих в по-ранното си писмо за оригиналите и преводите в природата, ще ви обяснявам по-нататък значението. Засега вий размишлявайте и постоянно се молете усърдно и дълбоко, като разкривате вашата душа пред Господа. Молете се усърдно и за Костадина. Той минава през огнени изпитания и само ръката на Господа е в сила да го пази от видими и невидими опасности. Молете се Господ да съкрати ония, които враждуват. Сега е време за духовна работа. Направете оброк, направете посвещение на вашия живот и на живота на всички други да служите Господу. И Господ да почне да работи чрез всички ви. Всички ония вътрешни затаени мисли, които замедляват вашия подем, отстранете.
към текста >>

75. Учителя дава 'Молитва на избраните'

Ти Господи Сам действувай сега с крепката си ръка.7.
1. Господи благослови тоя народ, укрепи го и дай му мъжество.2. Укрепи Духът му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземеи да ТЕ слави през всичките векове на бъдещето.3. Стори Господи Боже мой това заради Великото Си Име, с което Си знаен през всичките векове.4. Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти Си само ЕДИН, в когото нема измена и който си всякога силен да помагаш и да избавяш.5. Разпръсни враговете ни Господи пред лицето Си и ние ще те славим с чисто сърдце,когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело.6. Ти Господи Сам действувай сега с крепката си ръка.7. Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти Си благоволил да те призоваваме.АМИН.Забележка: Дадена от Учителя Петър Дънов на 24. VIII. 1913 год. в гр.Търново.(Фотокопие от молитвено тефтерче на Учителя.) Изгревът - Том 11 V.II.6 МОЛИТВА НА ИЗБРАНИТЕ
към текста >>

76. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново

и от думата „Бургас“, написани с мастило на ръка в края на печатния текст на поздрава.
Дънов е отправил поздрав към всички за Новата 1914 г., уж бидейки в Бургас. Поздравът е отпечатан в Търновската печатница „Н. М.Церковски“, което говори за нужда от повече екземпляри, с явното намерение да бъдат разпратени на повече места в страната. Заблуждението, че П. Дънов е бил в Бургас в началото на 1914 г.,откъдето бил изпратил този новогодишен поздрав, идва от датата 6.1.1914 г. и от думата „Бургас“, написани с мастило на ръка в края на печатния текст на поздрава. Именно този екземпляр от архива на Лалка Кръстева като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания. Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето на горепосочената неточна дата. Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава). Документирано е, че П. Дънов е бил в Бургас на същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото на 1914г.
към текста >>

77. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно.
– Аз съм еди-кой си. – Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава. И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат. Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов?
към текста >>

– „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати.
Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате! “ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света? “ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас.
към текста >>

И човек хваща някого за ръка; защо?
Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. Някой ви е докачил – не му снемате шапка, не се ръкувате; може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши? “ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка; защо? – Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна? “; безименният: „Аз желая художнишка слава и знания! “; средният: „Аз искам права и привилегии! “; показалецът: „Мен ми трябват почит и уважение! “; палецът: „Аз искам сила и умение!
към текста >>

– Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?
Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно. Някой ви е докачил – не му снемате шапка, не се ръкувате; може и да се ръкувате, без това да е ръкуване; може да му снемете шапка, без това да е зачитане. И обикновено снемаме шапка на по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши? “ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява. И човек хваща някого за ръка; защо? – Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна? “; безименният: „Аз желая художнишка слава и знания! “; средният: „Аз искам права и привилегии! “; показалецът: „Мен ми трябват почит и уважение! “; палецът: „Аз искам сила и умение! “ Поздравеният, ако може и желае, ще му даде.
към текста >>

78. Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици

усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)! Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>

79. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август

Разгледайте дясната и лявата страна и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна и ако правите даже измерение, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната.
Защото понякога уж желаем доброто, а пък искаме да ни турят вляво и те ни турят вляво, когато ние нарочно и настойчиво трябва да желаем дясната страна.Един приятел ми внушаваше да говоря за спасението и аз ето, говорих ви сега, че за да се спасите, трябва да обърнете дясната си страна към Христа, защото в дясната страна всякога има единство, а в лявата - всякога разногласие. Когато идете при Христа, казвайте: „Господи, имам едно желание, моля Ти се, покажи ми какво желание имам, добра ли е мисълта ми или не." И ако ти покаже, че мисълта е добра, тогава нищо не Му казвай, защото и така си в дясната страна и не можете да искате нищо.Виждате, че Христос отказа на искането на майката и не постави нейния син вляво, но ако я беше послушал, син й щеше да бъде нещастен. И вие, например, защо сте страдали? Защото сте били в лявата страна на Христа, затова сега трябва да се стараете да бъдете от дясната Му страна, като Му кажете: „Господи, помогни ни да искаме дясната страна, защото вече се напатихме да бъдем в тринадесетата сфера."Та, злото започва вече отляво, а отдясно е правият път, кривият е отляво. Друга диагноза. Разгледайте дясната и лявата страна и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна и ако правите даже измерение, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната. И сега защо работите повече с лявата ръка? Защото само като работим с дясната ръка повече, само като е занята винаги дясната ръка, може да се избавим от лявата. От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се. И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка.Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения. Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си.
към текста >>

И сега защо работите повече с лявата ръка?
Когато идете при Христа, казвайте: „Господи, имам едно желание, моля Ти се, покажи ми какво желание имам, добра ли е мисълта ми или не." И ако ти покаже, че мисълта е добра, тогава нищо не Му казвай, защото и така си в дясната страна и не можете да искате нищо.Виждате, че Христос отказа на искането на майката и не постави нейния син вляво, но ако я беше послушал, син й щеше да бъде нещастен. И вие, например, защо сте страдали? Защото сте били в лявата страна на Христа, затова сега трябва да се стараете да бъдете от дясната Му страна, като Му кажете: „Господи, помогни ни да искаме дясната страна, защото вече се напатихме да бъдем в тринадесетата сфера."Та, злото започва вече отляво, а отдясно е правият път, кривият е отляво. Друга диагноза. Разгледайте дясната и лявата страна и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна и ако правите даже измерение, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната. И сега защо работите повече с лявата ръка? Защото само като работим с дясната ръка повече, само като е занята винаги дясната ръка, може да се избавим от лявата. От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се. И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка.Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения. Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си. Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш.За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате.
към текста >>

Защото само като работим с дясната ръка повече, само като е занята винаги дясната ръка, може да се избавим от лявата.
И вие, например, защо сте страдали? Защото сте били в лявата страна на Христа, затова сега трябва да се стараете да бъдете от дясната Му страна, като Му кажете: „Господи, помогни ни да искаме дясната страна, защото вече се напатихме да бъдем в тринадесетата сфера."Та, злото започва вече отляво, а отдясно е правият път, кривият е отляво. Друга диагноза. Разгледайте дясната и лявата страна и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна и ако правите даже измерение, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната. И сега защо работите повече с лявата ръка? Защото само като работим с дясната ръка повече, само като е занята винаги дясната ръка, може да се избавим от лявата. От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се. И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка.Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения. Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си. Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш.За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите.Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им.За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно.
към текста >>

От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се.
Защото сте били в лявата страна на Христа, затова сега трябва да се стараете да бъдете от дясната Му страна, като Му кажете: „Господи, помогни ни да искаме дясната страна, защото вече се напатихме да бъдем в тринадесетата сфера."Та, злото започва вече отляво, а отдясно е правият път, кривият е отляво. Друга диагноза. Разгледайте дясната и лявата страна и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна и ако правите даже измерение, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната. И сега защо работите повече с лявата ръка? Защото само като работим с дясната ръка повече, само като е занята винаги дясната ръка, може да се избавим от лявата. От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се. И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка.Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения. Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си. Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш.За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите.Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им.За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш.Следният случай е характерен: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се.
към текста >>

И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка.Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения.
Друга диагноза. Разгледайте дясната и лявата страна и ще видите, че лявата ръка е по-тлъста и по-мазна и ако правите даже измерение, ще видите, че лявата ръка се различава от дясната. И сега защо работите повече с лявата ръка? Защото само като работим с дясната ръка повече, само като е занята винаги дясната ръка, може да се избавим от лявата. От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се. И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка.Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения. Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си. Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш.За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите.Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им.За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш.Следният случай е характерен: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се. Събрали учениците в класната стая и като запитали кой с пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той.
към текста >>

80. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 13 август

Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш.
И така, ние имаме едно правило: когато човек има неизлечима болест в сърцето, то е проказа, заради която ни пропъждат из Небето и сега сме тук, за да се излекуваме, и трябва да паднем като този човек пред Христа. Но ще кажете, че не сме прокажени. Добре, но вижте своя живот и ще видите, че сърцето ви и умът ви са прокажени. Но в духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири. Там е силата. Както тук, на физическото поле, ръката на човека може да излекува друг човек, така и в духовния свят като се допреш до Господнята ръка, веднага ще се излекуваш. Може да си до Господа, но ако не паднеш на лицето си пред Него и не поискаш да те излекува, няма да те излекува.Играем си с пеперуди, куклички, бръмбарчета и т.н., но трябва за знаете, че даже една муха, която кацва на носа, ухото или устата, говори ти: „Научи ли се да гледаш, да слушаш и пр., научи ли се? " И всеки ден ви учат по един урок. Като не знаете езика на мухата, колко мухи са кацали на главата, на лицето ви, а не сте разбирали езика на мухите. Например кацне някой комар върху тебе, смуче кръвта ти и ти не можеш да разбереш. А пък с това Духът иска да ти каже, че и ти хапеш хората със своето жило.
към текста >>

81. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна.
Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци.
към текста >>

82. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло.По поръка на Учителя от снощи днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св.
IV.15 август, петък, Св. Богородица 1914г. 15 август, петък, Св. Богородица Времето отлично, сутринта Слънцето се появи изясно и пое пътя си през ясно. Целия ден гря добре и бе топло и тихо, без вятър. Към 4 часа подир обед започна да се заоблачава, но пак е тихо и топло.По поръка на Учителя от снощи днес всички от нас - мъже и жени - по случай празника Св. Богородица ходихме в православната църква.В 11 часа се събрахме в салона, гдето присъствуват като гости няколко търновски приятели. Но понеже снощи бе станало недоразумение за часа на днешното събрание, вследствие на което недоразумение отсъстВуват мнозина то се обяви, че събранието ще се състои в 3 часа подир обед.В 4 часа и 22 минути подир обяд събранието наново се състоя. Всички се събрахме в салона, четохме „Добрата молитва", изпяхме „Благословен Господ наш". Учителят прочете 12 глава от Евангелието на Йоана и каза:- Ще ви говоря върху 20 стих: „И между тези, които влязоха да се поклонят на празника, имаше и няколко елини." Може да се каже, че този е най-маловажният стих в тази глава, но думата „елини" представя известна идея, която ние можем да я уподобим.Преди да ви говоря върху стиха, ще направя едно малко въведение. За да можем да имаме едно правилно понятие за нещата, които ни заобикалят, или [за] света, в който живеем, или [за] хората, с които сме заобиколени, непременно трябва да имаме една опорна точка, защото всякой занаятчия, ученик, търси опорна точка.
към текста >>

Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл.
Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които със своя интелект господствуват навсякъде. Христос като говори в тая глава, дава дълбоки понятия за начина, по който ще дойде.Тази война, която сега става, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят, та да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прояви, но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата. Сегашните тела са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела.На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа. Те са дошли, защото им трябвал учител, който да разбира техния ум, с който те градят своя живот. Учениците мислеха тогава, че Христос ще стане цар на Земята, но Той им обясни, че хората са неверници, също както днешните свещеници с широките ръкави, които приличат на халдейски маги, които не знаят защо носят разширени ръкави, а пък в тях има дълбок смисъл. Разцепването значи, че има растеж, защото пъпешът само като узрее, тогава се пука, но когато видя една зелена краставица или една зелена диня да се пука, това е смешно. Та, в съвременното общество много хора са се пукнали преждевременно.Казва се, че към Христа са се обърнали елини, които искат да изпълнят волята Божия. Коя е волята Божия? Тя е навсякъде в нас, в нашия ум, в нашите клетки и затова, ако изпълним тази воля както трябва и както подобава, ще растем; ако ли не, то ще оглупеем.Постоянно слушам, че мнозина искат спасение. Но Христос иска да спаси само елини и хора, които търсят Господа.
към текста >>

83. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Ако ми целувате ръка, целувате я за Господа, иначе вие грешите, Ако се съмнява някой в мене, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат духа ми, защото ще пострадат.
Какво искате от един фалирал търговец да ви разправя за стари работи? Питам ви: Какво ще спечелите? Симеон Драганов: - Ние говорим за него, защото искаме да разберем, та да се предпазваме.- Когато аз говоря, вие трябва да изпъдите дявола от себе си, защото в тебе се борят и Христос, и един лош дух. Аз не искам мене да почитате. Аз като дохождам в това събрание, от кого съм искал почит? Ако ми целувате ръка, целувате я за Господа, иначе вие грешите, Ако се съмнява някой в мене, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам: какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Те искат да им целувам ръката, но нека да изпъдят от себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови.
към текста >>

Те искат да им целувам ръката, но нека да изпъдят от себе си лошия дух и ще ги целувам в устата.
Аз не искам мене да почитате. Аз като дохождам в това събрание, от кого съм искал почит? Ако ми целувате ръка, целувате я за Господа, иначе вие грешите, Ако се съмнява някой в мене, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам: какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Те искат да им целувам ръката, но нека да изпъдят от себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка.
към текста >>

Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна.
Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме. Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци.
към текста >>

84. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса.
Две хиляди години става, откак Христос все ни учи да произнасяме тази дума. Може да я произнасяме, но не е достатъчно просто нейното произношение, а трябва да се научим да произнасяме тази дума, „любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си човек - това е изкуство. Другите думи, които ще бъдат подир думата „любов", после по-лесно ще ги научим. А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа.
към текста >>

А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва?
Може да я произнасяме, но не е достатъчно просто нейното произношение, а трябва да се научим да произнасяме тази дума, „любов", както тя се произнася с небесния език, щото един ангел да може да те познае, че си човек - това е изкуство. Другите думи, които ще бъдат подир думата „любов", после по-лесно ще ги научим. А тези думи са например: „живот", „свят", „мъдрост", „благост", „Христос", „Дух". Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото.
към текста >>

Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото.
Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото. Така и за нас. Има моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото.Христос иска да ни даде знания и да ни извади от всичките онези примки, които дяволът ни устройва. Мнозина често ме питат: „Как да връзваме дявола? " Отговарям им: Научете се как да произнасяте думата „любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола. Може да направите опит, например.
към текста >>

85. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Под думата „женитба" трябва да се разбира среща, свързване на две еднакви души.В 3 часа подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона 10 минути и излязоха след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой както може, върху следната мисъл: „ Така да се възпламени Божията любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи."
Тя е била ученичка и се явява образът на един приличен човек, съвършено непознат за нея. Човекът я изгледал много внимателно. Когато се върнала в България и минавала през Русе, там един човек я изгледал по същия начин и тя подир два месеца се сгодила за него. Но през всичкия си живот била нещастна и прекарала много лош живот.Учителят: - Това е кармично свързване. То не е женитба. Под думата „женитба" трябва да се разбира среща, свързване на две еднакви души.В 3 часа подир обед 27 души от старите членове на Веригата съзерцаваха в салона 10 минути и излязоха след туй с поръка за един цял час да съзерцаваме, кой както може, върху следната мисъл: „ Така да се възпламени Божията любов в нашите души и в душите на всички верующи, които Му слугуват, както слънчевите лъчи." Изгревът - Том 11IV.7 август, петък 1915г.
към текста >>

86. 1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

Киров по поръка на Учителя обяви, че всички може да излезем.
8 август, събота Времето през този ден беше ясно, тихо и топло.Сутринта преди обед към 10 часа всички бяхме събрани в салона, дето Учителят продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през годината.Току-що нарядът бе казан, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха трима братя: д-р Хр. Духов, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н П. Киров по поръка на Учителя обяви, че всички може да излезем. Какво обаче се узна. Местното комендантско управление, предвид на това, че в страната е обявено военно положение, поради което събрания от рода на нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните лица, заедно с Др. Попов ги е изпратил в комендантството да проучат работата и решението на последното и се върнат и ни съобщят. Казаните лица се върнаха и съобщиха, че ходили в канцеларията на Търновското градско управление, където им казали да ни оповестят на всичко да се разотидем, в противен случай ще арестуват всички.Подир обед приятелите започнаха да напускат Търново. Вечерта останалите вечеряха заедно на обща трапеза, като на всички се изясни, че не е по волята на комендантството дори да се събираме за храна.Към 9 часа вечерта Учителят заедно с група приятели, като отивали в града, били арестувани и задържани в комендантското управление, където били освободени в 12 часа и половина през нощта.От Всичко това разбрахме, че целта на комендантството е да не се събираме повече на събрания, било в града, било в лозята.
към текста >>

87. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка.
София, 25. X. 1915 г. Любез. Е. И. В усилните времена се показва и изпитва человешкият характер. Само при такива условия се проявява человешкият Дух. Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка. Който не разбира Истината, той се самозаблуждава. Бъдещето е светло. Пред человешката душа стоят великите възможности на чистия живот. Настоящите времена са носители на възкръсналата Истина, която иде в света. Бъдете смели и решителни с вяра да посрещнете което небето е отредило.
към текста >>

88. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

Вратата на Учителевата стая се отвори и Учителят с Библия в ръка тръгна към стаята, дето се бяха събрали вече братята и сестрите.
Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш. Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата. За тях нищо не мога да кажа, но за себе си и много, и нищо не мога да кажа. Зная само, че чакам с трепет, с цялото си същество очаквам и само очаквам. Часът е вече десет. Вратата на Учителевата стая се отвори и Учителят с Библия в ръка тръгна към стаята, дето се бяха събрали вече братята и сестрите. Погледнах към Учителя и силно впечатление ми направи походката му - като че не стъпваше на земята, толкова леко стъпваше. Докато си мислех как ли ще си пробие път през столовете, толкова гъсто наредени един до друг, Учителят беше вече прав пред масата. Всички бяха прави и очакваха какво ще каже Учителят. Той каза нещо и всички заедно започнаха да четат някаква молитва, която аз не знаех. Докато всички изговаряха молитвата гласно, аз почувствувах нещо особено: това не беше молитва, но някаква музика.
към текста >>

Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно.
Бях и на земята с главата и с ушите си, но бях и на небето, в друг свят, който ще нарека свят на душата, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика на Любовта, който всяка душа познава и разбира. Не усетих как се свърши беседата. Гледам, всички станали пак прави и пеят. След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство. Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито. Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно. И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих. След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата. Братята и сестрите взеха уж да се разотиват. Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете. Какво още искат?
към текста >>

И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих.
Не усетих как се свърши беседата. Гледам, всички станали пак прави и пеят. След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство. Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света, на която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че на детски език наричахме тази сила Божито. Свърши се беседата и всички целуваха ръка на Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно. И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих. След това Учителят излезе от стаята пак така незабелязано, както и влезе преди беседата. Братята и сестрите взеха уж да се разотиват. Казвам уж, защото гледам пак същите излизат на двора, не им се връща по домовете. Какво още искат? Нищо не искат, но си споделят някои мисли от беседата и т.н.
към текста >>

Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна.
И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат. Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден. Ден след ден, вечността е пред нас. При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият свят или разумният свят започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си. Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите на човека и т.н. Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна. Това месене и чувствувам, и виждам, и ми е приятно - нищо не ме боли, дори ми е весело и приятно. Казах един ден това на Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах на Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто? И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е. Словото Божие. Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам.
към текста >>

89. Снимки на Д-р Иван Жеков

На обратната страна на снимката, лично от неговата ръка, е написан следния текст: «По молбата и желанието на курортистите е извършена тази снимка в Worishofen, в двора на водолечебницата на Кнайпа до мен е заместникът на Кнайпа, от лявата ми страна, а от дясната ми страна е почтена госпожа, на която комендантът на курорта отстъпи мястото си.» Worishofen, 16.Х.1916 г.
СНИМКА № 18. Д-р Иван Жеков във военна униформа с ръководството на водолечебницата на Кнайпа в Worishofen, село в Баварските Алпи — 16.Х. 1916 гСНИМКА № 19. Д-р Иван Жеков във военна униформа със свещеници при санаториума в село Worishofen - 1916 г.СНИМКА № 20. Д-р Иван Жеков във военна униформа с курортистите на санаториума в село Worishofen - 16.Х.1916 г.. На обратната страна на снимката, лично от неговата ръка, е написан следния текст: «По молбата и желанието на курортистите е извършена тази снимка в Worishofen, в двора на водолечебницата на Кнайпа до мен е заместникът на Кнайпа, от лявата ми страна, а от дясната ми страна е почтена госпожа, на която комендантът на курорта отстъпи мястото си.» Worishofen, 16.Х.1916 г. Подпис: д-р ЖековСНИМКА № 21 а,б. Д-р Иван Жеков в градината на санаториума на Кнайпа, при село Worishofen през 1916 г
към текста >>

90. Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София

Вашето писмо е на ръка.
София, 14. III. 1917 г. Любез. Е. И. Вашето писмо е на ръка. Сърцето на всякого трябва да се пречисти, а умът да се просвети с вечната виделина. Съмнението да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в дрехата на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост. Да се въоръжи с думата Мога, да спряга тоя глагол всякога, за всичко добро. Каква велика дума е тази в българския език. В Писанието в посланието на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа.
към текста >>

91. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето.
Тия Ваши братя Ви поздравляват сега. След големите скърби и страдания, ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всичко. Живейте в Любов и от Любов към Господа, изпълнявайте Неговата Воля. Местото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички Вас и съм уверен, че Вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето. Моето дълбоко желание е Вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във Вашите сърца. Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен. Ж.К.В.О /Свещеният подпис/ 5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите.
към текста >>

92. Димитър Голов завършва земния си път.

Другарката на д-р Лечев се прояви като медиум и ръката и?
Ето и разказа на една сестра за същата случка: „Учителят беше дошъл в Търново да гостува на г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията. Тя покани мен и съпруга ми, семейство майор Недялкови, семейство д-р Лечеви, семейство Дойнови и някои госпожици да присъстваме на спиритичен сеанс, който господата Бъчваров и Голов ще проведат в нейния дом в присъствието на Учителя. Насядахме всички около една маса в кръг, заловени за ръце и очаквахме да се появи материализиран някой дух. Учителят стоеше настрана. После дойде и той, хвана се между мене и госпожица Милка Досева, но след минута ни пусна, като каза тихо, почти на себе си: „Нищо няма да стане.“ Ние продължихме. Другарката на д-р Лечев се прояви като медиум и ръката и? започна да се удря върху масата. Свали всички предмети от нея и започна да пише на един лист: „Баща ти, баща ти! “ Ръката и? продължи да удря, без да може да я спре някой. Тогава Учителят приближи и каза строго: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват!
към текста >>

“ Ръката и?
Учителят стоеше настрана. После дойде и той, хвана се между мене и госпожица Милка Досева, но след минута ни пусна, като каза тихо, почти на себе си: „Нищо няма да стане.“ Ние продължихме. Другарката на д-р Лечев се прояви като медиум и ръката и? започна да се удря върху масата. Свали всички предмети от нея и започна да пише на един лист: „Баща ти, баща ти! “ Ръката и? продължи да удря, без да може да я спре някой. Тогава Учителят приближи и каза строго: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват! “ Ръката спря веднага. Така и не разбрахме това и се чудехме кого ще арестуват, като никого не видяхме.“ (10) Друг случай с духове разказва Учителя: „Правят в Сливен един сеанс.
към текста >>

“ Ръката спря веднага.
започна да се удря върху масата. Свали всички предмети от нея и започна да пише на един лист: „Баща ти, баща ти! “ Ръката и? продължи да удря, без да може да я спре някой. Тогава Учителят приближи и каза строго: „По-тихо, по-тихо, защото ще заповядам горе да те арестуват! “ Ръката спря веднага. Така и не разбрахме това и се чудехме кого ще арестуват, като никого не видяхме.“ (10) Друг случай с духове разказва Учителя: „Правят в Сливен един сеанс. Един наш приятел, Димитър Голов, прави сеанса. Явява се един дух, и Голов го пита духа: „Ти знаеш ли кой съм? “ Духът му казва: „Ти си Стоян Станчев.“ „Аз съм Димитър Голов.“ ¬“Ти не си никакъв Димитър Голов, ти си Стоян Станчев.
към текста >>

Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти?
Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината. А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвърнахме, и занапред, ако българите върват добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях. Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия. Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти? Тя само ако е саката, не може да изпълни волята ти. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си.
към текста >>

93. Писмо на Учителя до Гина Гумнерова, Варна

Страданията това са Моята ръка.
И като си насадена в Мен,Отец ще те оплодотвори. Чети Пр.29. 6-7. В това Аз ще ти помагам и ти ще помагаш. Слушай ме Аз съм винаги близо. Затова и със страданията идват дави напомнят. Страданията това са Моята ръка. Бъдете благодарни. Бъдете весели и бодри. Който страда, него Отец милва. Силата Божия се показва в човешката немощ. Силен е само един Отец.
към текста >>

94. Снимка на среща на братски семейства в гр. Велико Търново, около 1918 г.

Стефан Тошев, подпрял се с дясната си ръка на лявото рамо на Петко Епитропов.
Прави, отляво надясно, най-горен ред: 1. Анчо Анев, 2. Нешка Анева, 3. 4.......... 5. Никола Ватев, 6. Стефан Тошев, подпрял се с дясната си ръка на лявото рамо на Петко Епитропов. Прави, втори ред: 1.......... 2. Величка Ватева, 3. Елена Иларионова, 4. Константин Иларионов, 5. Петко Епитропов.
към текста >>

95. Писмо на Учителя до приятели, Варна

Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето.
Тия ваши братя ви поздравляват сега. След големите скърби и страдания ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всичко. Живейте в Любов и от Любов в Господа изпълнявайте Неговата Воля. Мястото на почивката е Божията Любов. Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вий ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето. Моето дълбоко желание е вий да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във вашите сърца. Господ Бог мой ще ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен Ж. К. В. О. (Свещеният подпис)
към текста >>

96. Писмо на Учителя до Тереза Керемедчиева (снимка на писмото), Варна

Болежката в ръката е едно преходно състояние на нервната система.
Л.Т. К.* Получих писмото ви. Син ви да използва слънчевите лъчи и дълбокото дишание. Използвайте ги и вие. Болежката в ръката е едно преходно състояние на нервната система. То ще мине. Вървете смело и решително по пътя на чистия и свят живот, пълен с Любов, вяра, Надежда и Господ ще уреди всичко за добро. Редът може да го дадете и на другите. Имайте Божествено търпение, всичко ще се уреди съобразно с Великия Закон на Живота. Когато дойда в София, ще уредя всичко.
към текста >>

97. Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира

Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя.
Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 година и последва пробива на Добро поле на силите на Антантата. фронтът е пробит и България капитулира. Отново идват и питат Учителя какво да се прави. Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис." Занасят новината но царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
към текста >>

Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя.
Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя. Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя. Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели. Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна. Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата.
към текста >>

Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя.
Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 година и последва пробива на Добро поле на силите на Антантата. фронтът е пробит и България капитулира. Отново идват и питат Учителя какво да се прави. Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис." Занасят новината но царя. Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета на Учителя. Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
към текста >>

98. Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'

Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува.
Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града.
към текста >>

99. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде.
с кн. 1 и завършва с кн. 10 през м. юни 1924 г. На корицата има изменение. Нарисувани са дверите на храма, чийто врати са отворени и се вижда началото на Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето на Духа осветяващо всичко и навсякъде. Но на вътрешната първа страница през тази година отново виждаме лика в профил на Исус Христос, но липсва мотото на П.К.Д., т.е. на Петър Дънов. На корицата отзад от двете страни има съобщение за набиране на абонати и реклами на фирми. Отново не излиза 8 месеца, поради липса на пари. 4. Списание „Всемирна Летопис" - IV година започва
към текста >>

Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание.
IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки. Тази преводна статия дава повод на професор д-р Ст. Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода. Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание. Ето защо ние поместваме „Един отговор" на „Всемирна летопис" от год. IV, кн. 4 (юни-септември 1925). ЕДИН ОТГОВОР „Всемирна летопис", Г.
към текста >>

Одобрението и препоръката на сп.
Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се ОТМЕНЯ. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал.
към текста >>

Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка?
Него го интересува живота само дотолкова, до колкото ще може да го използува за предполагаемото лично духовно усъвършенствуване. Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви на мистицизма. Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм.
към текста >>

Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата.
Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини.
към текста >>

усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика).
- нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа.
към текста >>

Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII.1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г.
IV, кн. 9 (X. 1926), с. 211-216 • рубрика „Вести" Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII.1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищни библиотеки. Това направиха те, главно, по подстрекателството на известния професор д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр. 118) ние подадохме жалба до Върховния Административен съд за отмяна на това незаконно издадено Окръжно и съдът с окончателно решение N 285 от 6 октомври т.г., влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени Окръжното.
към текста >>

Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени."
Ето фактите: 22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени." Няма съмнение, че това писмо, в което, от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в."Слово", брой 1004, от 8.Х.1925 г. насочен против „Всемирна Летопис" и пълен с всевъзможни лъжи и измислици.) Тази статия е публикувана в този отдел под N 8. Вследствие на тоя подлистник, М-вото разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово", бр.
към текста >>

Няма съмнение, че това писмо, в което, от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф.
22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени." Няма съмнение, че това писмо, в което, от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в."Слово", брой 1004, от 8.Х.1925 г. насочен против „Всемирна Летопис" и пълен с всевъзможни лъжи и измислици.) Тази статия е публикувана в този отдел под N 8. Вследствие на тоя подлистник, М-вото разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово", бр. 1006 от 10.Х.1925 г.)
към текста >>

ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме.
разписка N 4136, (вследствие искането на същото М-во), София, 7.XI.1925 г. Тогава гл. секр. Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888. Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г.
към текста >>

При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов.
Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул. „Дондуков" 43.
към текста >>

170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.
Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени. На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на някакво решение на Административния съвет или Просветителния комитет при същото Министерство, а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал.
към текста >>

за одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис" е издадено въз основа на специално за тая цел решение на Просветителния комитет при Министерството и защото с обжалваното сега окръжно се отнема едно придобито вече право и се ощетяват интересите на едно книгоиздателство.
11 ал. II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен характер, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър. В случая, това съществено изискване на закона не е спазено. А това бе необходимо да стане, защото отмененото окръжно N 30006 от 13 дек. 1919 г. за одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис" е издадено въз основа на специално за тая цел решение на Просветителния комитет при Министерството и защото с обжалваното сега окръжно се отнема едно придобито вече право и се ощетяват интересите на едно книгоиздателство. Щом главният секретар и подведомствения му началник са издали окръжното без да е бил сезиран с него компетентният Административен съвет, те са нарушили изричното предписание на закона, поради което техният акт, като незаконен, трябва да се отмени. Най-сетне с издаването на въпросното окръжно е нарушена и законната наредба, предвидена в чл. 8, ал. II от Закона за народното просвещение (resp. особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия Министерството издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението.
към текста >>

издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г.
I Председател произнесе следното: Решение1Ч 285 гр. София, 6 октомври 1926 г. В името на Негово Величество Борис III Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе предвид: Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното. Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство.
към текста >>

Вижда се още, че със същото предписание, като се отменяват по-раншните одобрение и препоръка на списанието „Всемирна Летопис", дадени от Министерството на Народното Просвещение, изрично се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането на училищните библиотеки за него.
и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното. Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство. Вижда се още, че със същото предписание, като се отменяват по-раншните одобрение и препоръка на списанието „Всемирна Летопис", дадени от Министерството на Народното Просвещение, изрично се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането на училищните библиотеки за него. Обаче, съгласно чл. 11 от закона за Народното Просвещение, който определя властта на главния секретар при Министерството, този последният не е имал право, по силата на дадената му от закона власт, да издаде, в случая, въпросното предписание. Вярно е, че съгласно същия този член, главният секретар заместя Министъра по всички текущи въпроси и то когато той отсъствува от столицата и че той върши в кръга на административните служби всичко що му възложи Министъра. Но издаването на обжалваното предписание не е такава работа, каквато Главния секретар е властен да извършва по силата на казания по-горе член от закона.
към текста >>

издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г.
Министерството може да отмени дадено вече одобрение на някое списание, ако то промени своето направление, обаче, от това не може да се тегли заключение, че главния секретар е властен да издаде въпросното окръжно, когато, както се казва по-горе, самият закон не му е предоставил такава власт. А от всичко това става явно, че в случая главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, с издаването на обжалваното предписание е влязъл в атрибутите на Министъра и че същото предписание е незакономерно, тъй като е издадено от лице, което по закона няма право да го издава, поради което то подлежи на отменение. При това разрешение на първото оплакване, останалите две оплаквания, изложени в жалбата, се явяват безпредметни. По тези съображения Реши: I. Отменява окръжното предписание N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и е забранено за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. II. Препис от настоящето решение да се съобщи на същото Министерство за сведение и изпълнение. Пръв председател: (п) ф. филчев Председател на отдел: Л. Горанов, Н. Чехларов Членове: Л.
към текста >>

Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат.
Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст. Консулов, София, 1 март 1926 г. Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата!
към текста >>

Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата!
Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст. Консулов, София, 1 март 1926 г. Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по Закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулов. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее... БЕЛЕЖКИ:
към текста >>

5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав.
В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
към текста >>

6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя.
Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност.
към текста >>

Над „Изгревът" стоят два архангела, които държат по един меч в ръката си и посичат всеки, който воюва срещу „Изгревът".
То е Дух и Истина. То е Слово на Бога Живаго. То е дадено и отпечатано. А „Изгревът" е летопис на времената, събитията и на человеците живяли по времето на Учителя Дънов и Неговата Школа. Амин. В „Изгревът" са застъпени представителите и на двете ложи. Над „Изгревът" стоят два архангела, които държат по един меч в ръката си и посичат всеки, който воюва срещу „Изгревът". Единият архангел е служител на Бялата ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". Другият архангел е служител на Черната ложа и посича онези от тази ложа, които отхвърлят и воюват срещу „Изгревът". И така „Изгревът" е охраняван от тези два архангела. И който воюва срещу Изгрева ще бъде посечен. Примери досега има много.
към текста >>

100. Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София

Писмата ви имаме на ръка.
Camp qrossetti pres de Fiorina Macedoine Secteur Postal 517 В [надпис на плика] Л. М. Сотиров, Писмата ви имаме на ръка. Завършването на добрите неща изисква време за тяхното осъществяване. За да придобие настоящия свят сегашната си физиономия са били потребни милиони векове. Търпението е велико качество на Бога. И живите хора в миниатюрна форма се стараят да подражават Нему по необходимост. Иде времето за добрите неща, за Любовта отгоре, за обичта отдолу и Духът отвътре навън и вън навътре.
към текста >>

НАГОРЕ

0.11087703704834