НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
196
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Заръката
на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35.
Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30. Песните на Учителя в Мърчаево 31. Истинската работа 32. Отворените уши и песните от невидимата Школа 33. Съдба от Небето 34.
Заръката
на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35.
Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40.
към текста >>
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в
ръка
, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.
Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство? На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство. Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар. А това респектира. Цигуларите не се упражняваха в салона.
Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в
ръка
, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.
Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.
към текста >>
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата
ръка
.
Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят.
Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата
ръка
.
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.
към текста >>
В клас Той влезе с цигулка в
ръка
.
Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
В клас Той влезе с цигулка в
ръка
.
Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните.
към текста >>
Пръстите на дясната Му
ръка
леко опипваха струните.
В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
Пръстите на дясната Му
ръка
леко опипваха струните.
Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме.
към текста >>
В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава
ръка
на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.
В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава
ръка
на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши. Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Само с един пръст на дясната
ръка
, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него. Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце. Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти. Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.
Само с един пръст на дясната
ръка
, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.
Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната. Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна.
към текста >>
5.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга
ръка
, поглежда към земята и се прибира.
Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец. Но сега беше много късно. За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех. Постоях под прозореца известно време.
По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга
ръка
, поглежда към земята и се прибира.
Беше облечен официално с шапка на глава. Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно? Трябваше да има нещо друго. Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено. Реших да остана и да наблюдавам.
към текста >>
Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в
ръка
, а горе Учителят свиреше.
А след това Учителят започна да свири. Наострих уши и слух, взех молива да записвам. До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя. Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски долините им. Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя.
Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в
ръка
, а горе Учителят свиреше.
По едно време всичко замря. След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо? " - "Нищо, Учителю. За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток.
към текста >>
Учителят вдигна
ръка
за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен.
За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога".
Учителят вдигна
ръка
за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен.
Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят. Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?
към текста >>
6.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Само да посегна с дясната
ръка
и то ще бъде в
ръката
ми.
Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя. Минаха още няколко месеца. Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски. Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите. Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо.
Само да посегна с дясната
ръка
и то ще бъде в
ръката
ми.
Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.
към текста >>
7.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Целувам
ръка
на Учителя и си тръгвам.
А ти си им занесъл Моите песни. Това не е малко. Дори е много. Това е рядък опит, който е сполучлив засега". Аз въздъхвам.
Целувам
ръка
на Учителя и си тръгвам.
Значи, въпреки всичко нещо съм свършил. Успокоих се. Запътих се към гората. Една радост тихо и леко ме поде, навлезе в гърдите ми и обхвана цялото ми тяло. Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората.
към текста >>
8.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна
ръката
Му: "Носиш ли си цигулката?
На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова. Понякога се редуваха и останалите цигулари. А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас. Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири. Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.
Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна
ръката
Му: "Носиш ли си цигулката?
" Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона.
към текста >>
На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в
ръка
е Симеон Симеонов.
" Отговарям: "Нося я! " - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му. Отивам, взимам си цигулката и я настройвам. Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа. Влизам в салона.
На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в
ръка
е Симеон Симеонов.
Оглеждам ги и се чудя. Значи, те ще свирят. Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас? Какво означава всичко това? Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.
към текста >>
Целунах Му
ръка
и се отдалечих.
Хармонията между сцената и салона се възстановява. Влиза Учителят и започва своята беседа. Лекцията свършва с молитва и с песни. Накрая се приближавам към Учителя и Го поглеждам. Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата".
Целунах Му
ръка
и се отдалечих.
Изминаха години. Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония. А такива винаги се появяваха. В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите. Това ставаше и при съборите, и в неделите.
към текста >>
9.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Целунах
ръка
на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".
Обикновено музикантите минаваха последни. Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка. Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга. А това беше баба Мария. Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.
Целунах
ръка
на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".
Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне. Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси.
към текста >>
Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под
ръка
и ме отведе встрани.
Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин. Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам".
Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под
ръка
и ме отведе встрани.
Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя. Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението." Аз стоях като истукан. Не можех да възприема толкова големи истини само за няколко минути. Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни. Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се учи едно стихотворение наизуст.
към текста >>
10.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят спря за миг, вдигна дясната Си
ръка
, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!
После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи - нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: "Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години".
Учителят спря за миг, вдигна дясната Си
ръка
, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!
" Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина. Не се чува нищо. "Изгревът" е замрял.
към текста >>
Вместо пушка с дясната
ръка
прикрепвам изправената цигулка.
И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен. Това трае миг. Учителят ни поглежда. Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на цигулката. Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината.
Вместо пушка с дясната
ръка
прикрепвам изправената цигулка.
На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!
към текста >>
11.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Нали ние музикантите последни целуваме
ръка
на Учителя.
Кръгът на Паневритмията се задвижи. Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас. Беше великолепно преживяване за всички. Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя. Аз съм до Него.
Нали ние музикантите последни целуваме
ръка
на Учителя.
'Учителю, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче. Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него". Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко. Аз познавам това шалче. И знам кой го подари и на чий врат то стои сега.
към текста >>
Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в
ръката
си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.
Аз дочувам разговора от няколко метра и се усмихвам лекичко. Аз познавам това шалче. И знам кой го подари и на чий врат то стои сега. Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му. Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията.
Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в
ръката
си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.
А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема." "По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят. Аз стоя изтръпнал. Недоумявам всичко това. "Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез? " - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество.
към текста >>
И докато се усетя, той хвана едната ми
ръка
, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!
Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката. Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор. Накрая останахме сами. "Дай си ръцете! " - "Не ги давам" - казвам аз.
И докато се усетя, той хвана едната ми
ръка
, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!
" Аз се стреснах. "Не може да бъде - повтаряше на глас хиромантът. - Такова нещо не може да съществува. - отсече той. - Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене!
към текста >>
Той ме водеше за
ръка
през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя.
- Такова нещо не може да съществува. - отсече той. - Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене! " Аз се дърпах, но той беше много як и силен и направо ме повлече. Аз също не бях слабак, но се съгласих.
Той ме водеше за
ръка
през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя.
Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия. Погледнах ръката му и що да видя?
към текста >>
Погледнах
ръката
му и що да видя?
Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя. Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия.
Погледнах
ръката
му и що да видя?
На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам. Не може да бъде такова нещо. Какво е Вашето обяснение в случая? " Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!
към текста >>
На едната му
ръка
умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота.
Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче. Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос. Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса! " "Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия. Погледнах ръката му и що да видя?
На едната му
ръка
умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота.
А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам. Не може да бъде такова нещо. Какво е Вашето обяснение в случая? " Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката! " Аз я подавам и Учителят я разглежда.
към текста >>
" Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си
ръката
!
Погледнах ръката му и що да видя? На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам. Не може да бъде такова нещо. Какво е Вашето обяснение в случая?
" Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си
ръката
!
" Аз я подавам и Учителят я разглежда. След това казва: "Какво ни казва братът? Братът казва: "Не може да бъде." Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук? Щом се пресичат - значи може. Значи това е било.
към текста >>
На този кръст, навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този кръст е на
ръката
му и е в него.
Братът казва: "Не може да бъде." Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук? Щом се пресичат - значи може. Значи това е било. А какво е било? Било е това, което е трябвало да бъде.
На този кръст, навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този кръст е на
ръката
му и е в него.
Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния кръст. Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях. Така ще се разплати. И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога. Навремето кръстът е бил вън от него, а сега е вътре в него.
към текста >>
Някаква невидима могъща
ръка
от Небето беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация.
Чувам ги за втори път. Разглеждам му гарсониерата. Има вода, парно, баня - в сравнение с неговата барака, това е дворец за него. Казах му: "За теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се. После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така." Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.
Някаква невидима могъща
ръка
от Небето беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация.
Ние всички се родихме за една нова епоха. Само че не осъзнавахме каква е тази епоха и не осъзнавахме, че сме се новородили. Това беше най- голямата ни беда в тези времена и най-голямата задача, която всеки от нас трябваше да разреши.
към текста >>
12.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната
ръка
и на десния крак.
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя. Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си.
След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната
ръка
и на десния крак.
Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори.
към текста >>
Не можеше да движи дясната Си
ръка
, а десния крак го влачеше.
"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента" "Поздрав на Учителя" Годината 1936 бе трудна и мъчителна за Братството и за Учителя. Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек. Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си. След няколко дни се появиха последиците - пареза на дясната ръка и на десния крак.
Не можеше да движи дясната Си
ръка
, а десния крак го влачеше.
Не можеше да говори. Беше засегнат и езикът. Беше мъчителна картина за всички ни. Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори. Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила!
към текста >>
Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с
ръката
, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка.
Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени. Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си. Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна. Не можеше да преглъща - беше трудно и мъчително. Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя.
Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с
ръката
, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка.
Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки. След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов". Този ден Учителят оздравя. Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!
към текста >>
Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на
ръката
, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!
Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка. Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки. След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов". Този ден Учителят оздравя.
Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на
ръката
, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!
" - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов". Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея.
към текста >>
" - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана
ръка
: "Бог е Любов".
Тази отбелязана с молива на савкиното тефтерче чертичка показва различни посоки. След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите. Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов". Този ден Учителят оздравя. Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!
" - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана
ръка
: "Бог е Любов".
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя! Учителят дойде! " Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала. Запъти се към чешмичката и камъка до нея. Там Го наобиколихме.
към текста >>
13.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
" Иван Антонов стои като статуя, изваяна от
ръка
на ваятел с Божествен дар.
Това е Истината, а тя е свещена за всяка една човешка душа. А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор. Така че, той се е домогнал до Истината. Истината и за мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник!
" Иван Антонов стои като статуя, изваяна от
ръка
на ваятел с Божествен дар.
Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине. Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение. Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия? " Онзи разтреперан отговорил: "Аз съм! " Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.
към текста >>
А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга
ръката
си, здрависват се и се разделят.
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша. "Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса! " - "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител. Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя. И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея.
А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга
ръката
си, здрависват се и се разделят.
Отива на "Изгрева" и разказва всичко на Учителя. Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината". Иван Антонов кимва в знак на съгласие. Учителят се усмихва.
към текста >>
14.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му
ръка
и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!
Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно войнство? Къде бяха техните ездачи и воини? Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия. А кой беше този Главнокомандуващ?
С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му
ръка
и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!
" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен. "Учителю, какво означава това? " "Това означава Небесния парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.
към текста >>
15.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бъркаш с
ръка
в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.
"Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя" Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални, тактични и безочливи. Имаше всичко. Каквото искаш - това ще намериш.
Бъркаш с
ръка
в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.
Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени. А тук на "Изгрева", те намериха тих пристан. Затова тук това изобилие и разнообразие, сложено в този голям чувал, имаше свои представители. И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя. Игнат Котаров бе висок, едър, мускулест, здрав човек.
към текста >>
Протяга
ръка
към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа.
Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.
Протяга
ръка
към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа.
Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
към текста >>
Протяга
ръка
, взима я и я слага в дланта си.
Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види. Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка. С тази клечка той бе запалил книжата в печката.
Протяга
ръка
, взима я и я слага в дланта си.
Разглежда я. Тя му напомня за нещо. Изведнъж се сеща. Отива към шкафа и намира една завита носна кърпа. Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
към текста >>
Игнат целува
ръка
и напуска стаята на Учителя.
Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит. "Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю? " Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя. Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси. Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
Игнат целува
ръка
и напуска стаята на Учителя.
Минаха години. Комунистите дойдоха на власт. Но Игнат все пак остана в нашите среди. Дойде 1953 година и едно голямо събитие. Умря Сталин.
към текста >>
А сега да се разделим." Той протяга
ръка
и двамата се прегръщат.
Това е нашата дума и нашето решение! " Игнат изслушва всичко това, усмихва се и казва: "Ти си прав. Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на живота. Но благодаря ти за това твое решение. Това няма да го забравя.
А сега да се разделим." Той протяга
ръка
и двамата се прегръщат.
Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път. Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си. Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки. Каляваше тялото си. Каляваше и духа си до почетна старост.
към текста >>
16.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Аз целувам
ръка
и се отдалечавам от "Изгрева".
Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен.
Аз целувам
ръка
и се отдалечавам от "Изгрева".
Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя. Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски военни колони. Гледам, мигам и се учудвам.
към текста >>
17.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Аз спирах и махах с
ръка
, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват.
Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него. През това време Борис Николов беше мобилизиран в противовъздушната гражданска отбрана. Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат. Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя.
Аз спирах и махах с
ръка
, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват.
Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше.
към текста >>
Учителят посегна с
ръка
, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб.
А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше. Дойде време да направим редовната си почивка. Ние седнахме. Аз отворих раницата, извадих хляба и ножа.
Учителят посегна с
ръка
, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб.
Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб. След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани. Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас. Насядали и ни наблюдават. Без да ни изпускат от очи.
към текста >>
18.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Песни от Учителя, дадени с движения" фир-фюр-фен Изходно положение: Дясната
ръка
пред лявото рамо.
"Песни от Учителя, дадени с движения" фир-фюр-фен Изходно положение: Дясната
ръка
пред лявото рамо.
Фир-Фюр-Фен . Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен.
към текста >>
Когато се изговарят тези думи, дясната
ръка
отива надясно, като прави дъгообразна линия.
"Песни от Учителя, дадени с движения" фир-фюр-фен Изходно положение: Дясната ръка пред лявото рамо. Фир-Фюр-Фен .
Когато се изговарят тези думи, дясната
ръка
отива надясно, като прави дъгообразна линия.
Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.
към текста >>
При изговаряне на тези думи
ръката
се връща в първоначалното си положение.
Фир-Фюр-Фен . Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен.
При изговаряне на тези думи
ръката
се връща в първоначалното си положение.
Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно. Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да.
към текста >>
Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната
ръка
се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.
Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение.
Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната
ръка
се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.
Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй.
към текста >>
Това се прави с цел
ръката
при края на първата част да бъде в дясно.
Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре. Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно.
Това се прави с цел
ръката
при края на първата част да бъде в дясно.
Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй.
към текста >>
При тези думи дясната
ръка
постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение.
Тао би Аумен. При изговаряне на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите Тао би Аумен, при думите Тао би дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата Аумен отива надясно. Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа.
При тези думи дясната
ръка
постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение.
Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй. Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй. При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на -вяй. Благославяй.
към текста >>
Лявата
ръка
постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй.
Това се прави с цел ръката при края на първата част да бъде в дясно. Благославяй, душе моя, Господа. При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката -да. Благославяй и не забравяй.
Лявата
ръка
постепенно се издига в отвесно положение. Благославяй.
При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на -вяй. Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част. Благославяй и не забравяй. При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите.
към текста >>
Дясната
ръка
бавно се издига в отвесно положение.
Движението завършва на -вяй. Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част. Благославяй и не забравяй. При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите. Благославяй, душе моя, Господа.
Дясната
ръка
бавно се издига в отвесно положение.
Благославяй и не забравяй. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение. Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй.
към текста >>
Лявата
ръка
бавно се издига до отвесно положение. Благославяй.
Благославяй и не забравяй. При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред гърдите. Благославяй, душе моя, Господа. Дясната ръка бавно се издига в отвесно положение. Благославяй и не забравяй.
Лявата
ръка
бавно се издига до отвесно положение. Благославяй.
Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг.
към текста >>
(До този момент пръстите на всяка
ръка
са били допрени един до друг).
Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл. Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг.
(До този момент пръстите на всяка
ръка
са били допрени един до друг).
Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом.
към текста >>
Същата песен се повтаря, като се почва с лявата
ръка
, която се туря пред дясното рамо.
Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън. Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг).
Същата песен се повтаря, като се почва с лявата
ръка
, която се туря пред дясното рамо.
Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом.
към текста >>
Разбира се, в такъв случай лявата
ръка
се вдига в отвесно положение първа, а после дясната.
Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо.
Разбира се, в такъв случай лявата
ръка
се вдига в отвесно положение първа, а после дясната.
Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу. Ау-.
към текста >>
Дясната
ръка
бавно се издига до отвесно положение. Ом.
Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом.
Дясната
ръка
бавно се издига до отвесно положение. Ом.
Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу. Ау-. Лявата ръка остава в това положение, а дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. -мен. Двете ръце се съединяват над главата и с "обливане" се спущат надолу. Цялата песен се повтаря три пъти.
към текста >>
Лявата
ръка
бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната
ръка
се спуща надолу. Ау-.
Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом.
Лявата
ръка
бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната
ръка
се спуща надолу. Ау-.
Лявата ръка остава в това положение, а дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. -мен. Двете ръце се съединяват над главата и с "обливане" се спущат надолу. Цялата песен се повтаря три пъти.
към текста >>
Лявата
ръка
остава в това положение, а дясната
ръка
бавно се издига до отвесно положение. -мен.
Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу. Ау-.
Лявата
ръка
остава в това положение, а дясната
ръка
бавно се издига до отвесно положение. -мен.
Двете ръце се съединяват над главата и с "обливане" се спущат надолу. Цялата песен се повтаря три пъти.
към текста >>
19.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си
ръка
направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!
Но тогава нямаше такова гонение. Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик.
Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си
ръка
направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!
" И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя. Целунах Му ръка и си отидох. Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа.
към текста >>
" И така плавно отмести
ръката
си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.
Те сами напуснаха университетите и сами си скъсаха дипломите. Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик. Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!
" И така плавно отмести
ръката
си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.
Целунах Му ръка и си отидох. Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева".
към текста >>
Целунах Му
ръка
и си отидох.
Започнаха да странят и да не говорят с мен. Аз се омъчних, отидох и разказах всичко на Учителя. Поисках разрешение от Него да напусна чиновничеството си и да отида мозайкаджия в тяхната група, за да стана истински духовен ученик. Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си! " И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.
Целунах Му
ръка
и си отидох.
Така измина една година. Но положението стана нетърпимо. Те не само ме изолираха, но и ми се подиграваха, че съм светски човек от града и се чудели за какво ставам толкова рано, че да идвам на "Изгрева" за беседа. Тогава живеех на Овча купел и с едно колело идвах оттам на "Изгрева". Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа.
към текста >>
Аз сконфузено се измъкнах, не можах дори да Му целуна
ръка
.
След като свършваше беседата на Учителя, тръгвах за работа, като се спусках с колелото. Така си бях разрешил въпроса за собствения транспорт. На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки. Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си! " И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му.
Аз сконфузено се измъкнах, не можах дори да Му целуна
ръка
.
Чудех се какво означава всичко това. Но трябваше да послушам Учителя. И аз Го послушах - останах си чиновник. Измина и втората година в тормоз и голямо унижение от пренебрежението на останалите младежи към мен, с което трябваше да се справям. Но положението ставаше все по-нетърпимо.
към текста >>
Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си
ръка
ме повика да отида при Него.
Беше изминала половината от третата година и накрая, като не издържах, реших да отида отново при Учителя. Срам не срам, отивам и толкоз. Долу стоях пред прозореца Му с часове и не смеех да се кача. Накрая се престраших и се качих. Почуках на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му.
Той ме изгледа усмихнат, усмивката Му леко се разширяваше и с показалеца на дясната си
ръка
ме повика да отида при Него.
Той седеше пред масичката Си. Аз застанах до Него. И исках да Му кажа, че идвам по същия въпрос, който ме мъчи вече три години. Но Той изобщо не ме попита за какво идвам, а ми посочи с пръста към масата и попита: "Ами това какво е? " От лявата страна беше сложил един голям колкото човешки юмрук кристал на някакъв минерал, който бе намерен по българската земя и подарен от някого на Учителя.
към текста >>
Целунах
ръка
и си тръгнах.
Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях. Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята. А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере. Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух. Този урок бе даден чрез Словото на Великия Учител, което обхваща времето и пространството на Вселената.
Целунах
ръка
и си тръгнах.
Един изпит от три години бе разрешен за мене. Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя. Накрая всички се провалиха. Това го видяхме всички. Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си.
към текста >>
20.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате
ръка
за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
"Цената на всеки ученик в Школата" Ние сме на "Изгрева", на полянката, седнали сме пет-шест човека в беседката около Учителя и разговаряме. Води се разговор за стойността на авторитетите и за личностите в едно общество. Всеки от нас застъпва своя гледна точка, но никой не може да даде точна преценка и формулировка.
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате
ръка
за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така. Да, но Аз ви освободих от това поле и сега сте свободни. А знаете ли какво означава това и какво, и колко Ми коства всичко това? Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена.
към текста >>
21.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват
ръка
.
Имаше моменти, когато ние не можехме да преценим кое е право, кое е полезно за нас и кое ще ни спре в нашия път. Нямахме познания, не можехме да различаваме още нещата. За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя. Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение. Тя коленичи пред Него и целува десницата Му.
След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват
ръка
.
Трябва да знаеш, че те ще целуват тогава Моята десница. Това да не те смущава, а да те направи ревнива, за да изпълниш сполучливо задачата си." Савка отиде, върна се и след това ми разказваше много случки, които трябваше да пазя в тайна, за да не предизвикат изкушение. Но изнасям само тези случаи за поука и назидание. През 1939 година Латвия бе окупирана от Сталин и премина към Съветската империя. Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си.
към текста >>
22.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
- и аз посочих с
ръка
целия "Изгрев".
Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?
- и аз посочих с
ръка
целия "Изгрев".
Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук. Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата. Затова ще му откажем." Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята. Чудих се защо именно с мен Той сподели това? След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя.
към текста >>
23.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия
препоръка
и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".
И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание. Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства. Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му. А за ученика е необходимо само едно: послушание и изпълнение на волята на Учителя.
Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия
препоръка
и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев".
Така че се сбъднаха думите на брат Галилей Величков. Проведоха изборно събрание и се разцепиха на две. Очакваме решението на Учителя за отрязване жиците и откачването им от общия електромер на Братството. Братството е в Словото на Учителя. Словото на Учителя е Слово на Бога.
към текста >>
24.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Савка отива в 22 часа с бележник в
ръка
.
Но тогава Учителят седи и чака. Накрая минава Савка и казва: "Учителю, извинявайте, че идвам толкова късно, чаках да минат ръководителите от провинцията към салона, но те не минаха. Да не би да се е случило нещо? " Учителят казва: "Досега ги чаках, никой не дойде". Обръща се към Савка: "След 22 часа ела ти, за да ти диктувам онова, което бях приготвил да кажа на ръководителите".
Савка отива в 22 часа с бележник в
ръка
.
Учителят започва да й диктува, а тя стенографира. Това са Слова на Учителя, които Той дава лично на нея и които са предназначени за учениците. По-късно, през 1938 година, Савка подготвя част от този материал и го отпечатва в една малка книжка: "Свещени думи на Учителя". Савка не можа да подготви и да издаде другите Слова, диктувани от Учителя. Има ги в нейните тефтерчета, има ги и в нейните стенограми.
към текста >>
25.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с
ръка
, че започва беседата и всички се умириха.
Защо моето ли? Защото Учителят ме бе поставил на този стол и за това си имаше причина - защото всеки от нас си имаше определена задача в Школата и определено място, стига да разбереш, кое е твоето място. Това не беше лесно да се разбере, защото Учителят оставяше всеки да се определи свободно дали иска да учи. Говедаров започна да свири, за него това не беше никакъв проблем, загледа нотите и започна да хармонизира от прима виста. Той беше школуван музикант и добър изпълнител.
Учителят влезна в клас, направи се, че не забелязва кой е на органа, направи знак с
ръка
, че започва беседата и всички се умириха.
След свършването на беседата, всички отидоха да поздравят Говедаров за участието му и за първото му излизане на наша сцена и пред наша публика. Учителят ме извика при Себе Си чрез една сестра, която ме заведе при него, защото аз стоях като замаяна от целия този случай. Застанах пред него, а Учителят ме изгледа строго и каза: "Друг път няма да му даваш да свири! " Аз стоях като закована, но едва промълвих: "Учителю, аз не се съгласявах, но братята и сестрите от салона ме накараха насила и ми се наложиха! ". "Те какво искат, той да докара всички католически духове тук в Школата ли?
към текста >>
26.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Опитности и закони вървяха заедно-
ръка
за
ръка
.
За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя.
Опитности и закони вървяха заедно-
ръка
за
ръка
.
Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България. Името й бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна и имаше към сто килограма. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици.
към текста >>
27.
3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в
ръка
.
Защо ли? Такъв бе изборът на Учителя. Неделчо беше много слънчев човек, раздаващ се на всекиго, безукорно честен и предан на Учителя и Делото Му. Той хвърчеше непрекъснато с подчертан устрем в себе си, затова на никого не му идваше на ум, че може да завижда на Неделчо Попов за това, че Учителят предпочита именно него, а не някой друг. Спомням си много добре един изключителен случай, когато Учителят бе поръчал да го придружава друг брат.
Но докато оня се приготви, докато се тутка и нагласи, Учителят го чакаше вече със сложена шапка и с бастун в
ръка
.
В това време минава покрай Него Неделчо. Учителят му казва: "Неделчо, идваш ли с мен на концерт? " Неделчо тутакси извиква: "Идвам, Учителю! " Побягва Неделчо към бараката си и само за минута е облечен официално, търчи и спира запъхтян пред Учителя. Неделчо си държеше новия костюм - винаги изгладен и окачен на закачалка, заедно с риза и връзка - в пълна бойна готовност.
към текста >>
28.
3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с
ръка
и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си".
Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил концертът, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче.
След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с
ръка
и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си".
Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание.
към текста >>
29.
3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Разтичват се сестрите - оттук риза, оттам панталон, че скъсяваха ту панталона, ту ризата, ту
ръкавите
на сакото.
Руси скача и започва да плаче. "Защо плачеш? "- пита сестрата. "Плача от радост, че Учителят ме кани да отида на концерт с Него и плача, че няма с какво да се облека за този концерт". А той - беден, от беден по-беден.
Разтичват се сестрите - оттук риза, оттам панталон, че скъсяваха ту панталона, ту ризата, ту
ръкавите
на сакото.
Но накрая, в уречения час, Руси е издокаран и готов. Учителят застава до него и казва: "Руси, готов ли си? " "Готов е, Учителю! " - извиква цялата група около него, взела участие в издокарването му. Пресичат поляната.
към текста >>
" Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му
ръка
, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него.
Замълчи и чака ефект, но няма такъв. "Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта. А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше". Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно!
" Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му
ръка
, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него.
Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си.
към текста >>
" И той вдига дясната
ръка
над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум.
Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо?
" И той вдига дясната
ръка
над главата си, разперва пръсти и започва да я върти наляво и надясно, като иска да покаже, че някаква метла е влезнала в главата на Руси, измела е всичко, каквото има там и не е оставила нито прашинка ум.
После ми разказва всичко, което е видял и чул от Руси и че бил много огорчен от всичко видяно и чуто от него. Изслушах го, видях, че беше се спънал във външната форма на нещата и казах: "Прав сте - в главата на Руси му има нещо и това е, че той е присъствувал на концерт с Бога и Божественият Дух е бил цигуларят там на този концерт". Онзи приятел подскочи, не очакваше това от мен и ме запита: "Ама вие тук всички ли сте такива пернати в главите, че с вас не може изобщо да се разговаря? " "Да, ние тук всички сме такива, с различни глави и умове, но за Учителя мислим по един и същ начин! " И си тръгнах, всеки разговор бе безсмислен.
към текста >>
30.
3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Може някого да сбие на бърза
ръка
.
Прибрах се и дълго време не можах да заспя от свиренето на Игнат. На следващия ден, когато Учителят ме видя, започна да се смее и каза: "Когато Игнат свири, вземи една тенекия и започни да удряш по нея. Когато той излезе да пита какво правиш, кажи му - на теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва.
Може някого да сбие на бърза
ръка
.
Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите. Разбрах, че това не е случайно. Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под ръка, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията. Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха сирене. И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща.
към текста >>
Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под
ръка
, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията.
Аз се усмихнах, но още ме беше яд на Игнат за това, не че ме беше извадил от равновесие, не за друго, а за това, че свири нечисто, фалшиво, дразнеше ме и ми свиреше по нервите. А никой не смее да отиде да му каже - с Игнат шега не бива и свада не бива, як е и не си поплюва. Може някого да сбие на бърза ръка. Аз си отидох и смехът на Учителя продължаваше да ми звучи в ушите. Разбрах, че това не е случайно.
Започнах да премислям в ума си и реших да си намеря тенекия, за да си я имам под
ръка
, че ако Игнат реши да свири, аз пък да бия като тъпан тенекията.
Но навремето да намериш тенекия бе голяма рядкост - продаваха газ в тенекии, продаваха олио в тенекии, продаваха сирене. И ако имаше някой тенекия, пазеше я, за да си слага в нея разни неща. Търся, но не мога да намеря. Тръгнах по съседите и поисках на заем за три дни, като казах, че ще слагам прежда в нея, за да не се цапа, когато я навивам на кълбо. Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах.
към текста >>
Излиза Игнат, държи в едната си
ръка
цигулката, а с другата
ръка
ми прави знак да се махам оттук, че му преча.
Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан. Сестрите усетиха, че ще има сеир и тръгнаха на десет метра след мен. Аз застанах пред бараката на Игнат, нагласих тенекията добре и с черпака бия от едната страна, а от другата - с лъжицата. Почнах да бия ритъм ту на хора, ту на ръченица, а накрая - как ми падне.
Излиза Игнат, държи в едната си
ръка
цигулката, а с другата
ръка
ми прави знак да се махам оттук, че му преча.
Аз се правя, че не го виждам и тупам ли, тупам по тенекията. По едно време идва и крещи: "Ти луда ли си? " Аз му казах дословно това, което ми бе казал Учителят. "На теб ти се свири, а на мен ми се чука тенекия". Той се спря, па седна на един камък и се замисли.
към текста >>
Той не издържа, махна с
ръка
, прибра се и се затвори в бараката.
Той се спря, па седна на един камък и се замисли. Аз спрях да бия с черпака. Онези две сестри дойдоха при мен и разбраха каква била работата. Казаха ми: "Ти ще биеш тъпана, а ние ще му изиграем една ръченица на Игнат". Аз забих отново тенекията, а те заиграха и викаха: "Игнате, Игнате, и-ху-ху, и-ху-ху, Игнате, Игнате, и-ху-ху, и- ху-ху".
Той не издържа, махна с
ръка
, прибра се и се затвори в бараката.
Ние също се прибрахме. Повече Игнат не посмя да свири вечер. Веднъж Игнат карал автомобил и един друг така го блъснал, че му ожулил колата. Виновният скочил и започнал да го хока. Игнат скача - як и буен, но веднага се сепва и му казва: "Благодари на Бога, че вече съм от белите братя, иначе жив нямаше да си отидеш у дома".
към текста >>
31.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на
ръка
.
По-късно се разруши салонът на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации. Бяхме минали в една друга епоха. Ние не бяхме устроени, не бяхме подготвени за тази нова епоха. Защото новата епоха бе друга, тя бе за други хора, а не за нашето поколение. Спомням си, че веднъж Учителят се обърна към нас и посочи Симеон Симеонов: "Толкова години този брат ви свири и ви служи и никой досега не се сети да му благодари или да му направи един подарък".
След като каза това Учителят, ние всички станахме, наредихме се един след друг и му благодарихме със стискане на
ръка
.
Той прие поздравленията ни и така Учителят му заплати с нашата благодарност. По-късно Симеон използува този случай, за да заяви пред всички, че уж Учителят с тази постъпка го е оставил за свой заместник! Представяте ли си? Всемировият Учител да остави свой заместник. Това означаваше, че той не знаеше нито кой е Учителят, нито откъде идва Словото Му.
към текста >>
32.
3_13 На оперета с брат Боян Боев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976
,
ТОМ 1
Той ми беше под
ръка
и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не.
Учителят също се смее. Една сестра се обажда: "Абе, брат Боян, ти забрави ли, че Жечо се е оженил и има жена в къщи? " Смехът се увеличава. Учителят се смее. Боян се чуди какво да отговори, но накрая изтърсва: "За това не се сетих.
Той ми беше под
ръка
и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не.
Трябваше по най-бързия начин да се затвори вратата на изкушението за Школата. Е, това на Жечо няма да му навреди, а ще му заздрави духовната връзка в семейството". Смехът на приятелите достига своя апогей. Учителят е извадил носната Си кърпа. Държи я в дясната Си ръка, приближена до устата Си.
към текста >>
Държи я в дясната Си
ръка
, приближена до устата Си.
Той ми беше под ръка и седеше отляво ми, нямаше време да мисля дали е виждал жена или не. Трябваше по най-бързия начин да се затвори вратата на изкушението за Школата. Е, това на Жечо няма да му навреди, а ще му заздрави духовната връзка в семейството". Смехът на приятелите достига своя апогей. Учителят е извадил носната Си кърпа.
Държи я в дясната Си
ръка
, приближена до устата Си.
Така понякога, когато се смееше до захлас, Той слагаше кърпата до устата Си. Накрая всички се разделихме, бяхме преживели общия смях. А да преживееш общия смях с Учителя, това бе едно изключително освобождение на вътрешното ни естество за нови полети на духа ни. На следващия ден Учителят изнесе своята поредна беседа и засегна въпроса за грехопадението на човека, което започва от Адам и Ева. Много пъти Учителят се е спирал на този въпрос.
към текста >>
33.
3_14 Асен Арнаудов и чистотата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под
ръка
.
Той ми съдействуваше при издаване на песните, след като си замина Учителят. Но с мене той се държеше на разстояние. Аз не бях негов тип и освен това бях много строга към себе си и към работата, която трябваше да свърша за песните на Учителя. Освен това, аз имах съжителство с Борис Николов - живеехме под един покрив десетилетия наред. Затова работата ми с Асен Арнаудов бе строго лична, индивидуална и в името на делото на Учителя.
Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под
ръка
.
Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата. Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в ръка.
към текста >>
Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в
ръка
.
Един ден Асен отива при Учителя, облечен официално с бял костюм и изгладена риза, с вратовръзка и с цигулка под ръка. Той е облечен така официално не защото ще присъствува на беседа, а затова, че ще ходи някъде на гости при някоя госпожица. Беше се отбил при Учителя да Го види, да поговори с Него - дано присъствието на Учителя да му вдъхне кураж, смелост, за да може да се отвори вратата на онова сърце, което е заключено за Асен. Така той си мисли и затова отива при Учителя. Учителят е в стаята Си, горе, в горницата.
Влиза Асен с белия си костюм и с цигулка в
ръка
.
Учителят го поглежда и му казва веднага и направо: "Можеш ли да изчистиш печката? " Асен се стъписва. Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него.
към текста >>
Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси
ръкавелите
на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.
Не желая да горя въглища, защото се освобождават духове от Лемурия, идват при мене и искат да им се изпълнят желанията, които са имали по време на лемурийската епоха от историята на земята". Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час.
Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси
ръкавелите
на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм.
Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно.
към текста >>
Той я изсвирва, целува
ръка
на Учителя и се отдалечава.
После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа. Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището".
Той я изсвирва, целува
ръка
на Учителя и се отдалечава.
Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>
34.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Позволи ми, брат, да ти целуна
ръката
." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край.
Но когато дойдох в тази мъничка обител, наречена "градината", когато влезнах в горницата на тази малка къщичка, почувствувах присъствието на Святия Дух. Това състояние на Святия Дух аз познавах още по времето на търновските събори, когато в горницата на Учителя Той допускаше братята по десет човека да влизат, за да правят колективна молитва пред една маса, на която бяха положени скрижалите на Бялото Братство, а на стената беше окачена голяма цветна пентаграма. Учителят тук бе свалил Святия Дух и ние, в Негово присъствие и на Святия Дух, принасяхме своите молитви. Това състояние аз го познавам и от стаичката на "Изгрева", където живееше Учителя. Бях изпълнена с благоговение и се изправих пред брат Георги и казах: "Аз долових в този дом и в това място нещо много хубаво.
Позволи ми, брат, да ти целуна
ръката
." Брат Георги бе ръководител на Братството в Айтовския край.
Аз ще кажа: той бе бащата на Айтовския край. Кого не е излекувал? Кого не е подкрепял материално? Неизброими са твоите красиви дела, брат Георги! За тях трябва да се напише цяла книга.
към текста >>
35.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тогава друг българин е прострял
ръка
, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи.
" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога.
Тогава друг българин е прострял
ръка
, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи.
Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа! " Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя.
към текста >>
36.
3_18 Изпитът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз също целунах
ръка
и се оттеглих.
Тя така се въодушеви от преживяното там, че започна най-възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: "Рекох, ами тези приятели изпитани ли са? " Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от небето и едва можа да каже: "Ами как така, Учителю? " Учителят спокойно отговори: "Ами така - рекох, изпитани ли са? " Сестрата се сконфузи и си тръгна.
Аз също целунах
ръка
и се оттеглих.
Няколко дни бях под влияние на тази случка. Вероятно - за да намери тя добро място в моето съзнание. Минаха години, десетилетия, и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха изпитани - както през времето на Учителя, така и след Неговото заминаване, особено през времето на съдебния процес срещу Братството, през 1957-58 година. Всички бяха изпитани и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. Изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките - най-неочаквани и драматични.
към текста >>
37.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват
ръка
.
Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат.
Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват
ръка
.
Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха. Брат Ради беше градинарят на "Изгрева", човекът, който вършеше всичко от сутрин до вечер. От сутрин до вечер работеше, копаеше, движеше цялото стопанство на "Изгрева", докато други се подвизаваха в Господа само с молитви, без да работят.
към текста >>
Като че ли някаква невидима
ръка
спря въздуха около нас и в нас.
Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка".
Като че ли някаква невидима
ръка
спря въздуха около нас и в нас.
Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните?
към текста >>
38.
3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всичко, създадено от Божествената
ръка
на Твореца, е музика.
Всъщност те не са строго разграничени. Едното гледище счита музиката за чисто тоново изкуство. Това изкуство зависи главно от развитието на човешкото ухо и ритмичното чувство, вложено в човешкия организъм. Развитието на музикално чувство и култура е вървяло по строго еволюционен път и води началото си от първобитните хора. Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика.
Всичко, създадено от Божествената
ръка
на Твореца, е музика.
Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела.
към текста >>
39.
3_25 Музиката на Светлината
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна
ръката
Му.
Понякога се окопитвахме и се спирахме да ги възприемем отвън. Но те живееха у нас, те кипяха като нови джибри за вино, кипяха и напираха да ни пръснат отвътре. При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим. Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага.
Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна
ръката
Му.
Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите.
към текста >>
При други случаи аз се доближавах и целувах
ръката
Му.
При тези състояния, които бяха много мъчителни, ние се подпушвахме отвътре и търсехме помощ отвън, защото сами не можехме да се справим. Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага. Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна ръката Му. Това го осъзнах ясно и не го правех.
При други случаи аз се доближавах и целувах
ръката
Му.
Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си.
към текста >>
Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше
ръка
, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири.
Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага. Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна ръката Му. Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му.
Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше
ръка
, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири.
Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите".
към текста >>
При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му
ръка
и си тръгвах.
Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя.
При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му
ръка
и си тръгвах.
Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея. Този пост, който Учителя ми бе дал, аз не го напуснах и не го отстъпих на никого.
към текста >>
40.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Замахва с
ръка
да удари Асен, но не го е ударил.
А трябвало да бъдат трима човека, които Учителят сам преди това е определил: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и капелмайстор Калудов. Но какво е станало, че онези двамата не взели участие, не се е разбрало. По-късно Асен казва на Икономов: "Защо ти издаде сам песните? Нали трябваше да бъдем трима? " Икономов побеснява.
Замахва с
ръка
да удари Асен, но не го е ударил.
И оттук започна всичко - цялата неразбория след това. А че Учителят е пожелал да бъдат трима, имал е съображение: Кирил Икономов е волеви, Асен Арнаудов е роден музикант, а Матей Калудов има опит като капелмайстор. Ако тези трима бяха работили и издали песните, нямаше да се направят пропуски и грешки. Последва невероятно развитие на събитията. Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи.
към текста >>
41.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Жалко, много жалко, че не изпълних
поръката
на Учителя.
Жалко бе наистина, че аз не използувах тези моменти и не. ги записах, а с времето те изчезнаха от съзнанието ми. Аз бях толкова сигурна в тях и в себе си, защото ги знаех наизуст, свирех ги с отворени и затворени очи. Но наистина, след много трудни и драматични събития и моменти, през които минах, много от тези неща избледняха и изчезнаха в онова време, когато се стремяхме да оцелеем, да се самосъхраним и запазим като живи человеци на земята. Защото имаше опасност да погинем.
Жалко, много жалко, че не изпълних
поръката
на Учителя.
Тогава Той ми се скара строго. Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея. Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните. Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава. Но сега ме боли повече и това не може нито да се върне, нито да се обърне.
към текста >>
42.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Искам да изпълня
поръката
на Учителя, но нямам сили да сторя това.
Отивам при Учителя и споделям с Него, че в сравнение с някои студенти аз съм по-назад от тях с подготовката си като пианистка и едвам се намирам в средата на музикантите. Питах Го какво да правя. Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога?
Искам да изпълня
поръката
на Учителя, но нямам сили да сторя това.
За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили. Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото изпълнение, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица. От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит.
към текста >>
Станах и видях вече издутата си и охлузена
ръка
и реших да се върна обратно в стаята си.
Беше ми се паднало да изпълня нещо, което не ми се нравеше, защото това бе текст и методи отпреди 6 000 години. И онова, което трябваше да изпълня, бе толкова старо, идващо от един друг стар свят на миналото, през който ние бяхме минали. Изпитах едно неразположение и си казах: няма да го изпълня. След като реших да не го изпълня, видях, че нямам друга работа в стаята си и тръгнах да изляза навън, но се ударих в прага на вратата така, че ми се завъртя главата насам-натам. Огледах се, реших все пак да изляза навън и се ударих още веднъж в другия праг така, че паднах на земята.
Станах и видях вече издутата си и охлузена
ръка
и реших да се върна обратно в стаята си.
Но майка ми се беше върнала от пазар - отворила вратата, аз не я видях, ударих се така силно, че искри и свитки ми излязоха през очите. Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя.
към текста >>
43.
3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Въведе ме при Учителя, аз Му целунах
ръка
и Той, вместо да се обърне към мен, обръща се към кака Гина и казва: "Пяхте много хубаво.
Като ме видя, че съм стояла толкова дълго време, тя се усмихна и ме запита: "Хареса ли ти как пеем? " Отговорих: "Беше необикновено, нечувано за моите уши и за моите очи като музикант". Кака Гина продължи: "Е, видя ли, че и нас ни бива за такива работи! " После тя отиде, почука на вратата и влезна при Учителя. След малко се върна и ми каза да тръгна след нея.
Въведе ме при Учителя, аз Му целунах
ръка
и Той, вместо да се обърне към мен, обръща се към кака Гина и казва: "Пяхте много хубаво.
Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина. Кака Гина гледа ту Учителя, ту мене и не може да проумее какво става и защо Учителят говори по този начин. Аз се усмихвам, кака Гина се усмихва и Учителят се усмихва. Накрая добавя: "Пяхте много хубаво, защото учениците от духовната Школа бяха решили да Ми изнесат концерт чрез вас". Аз ставам сериозна, кака Гина вече не се смее, поглеждаме се вече уплашено и отново поглеждаме Учителя.
към текста >>
44.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"
Заръката
на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля" Може би най-големите борби в Братството се развиха заради песните на Учителя.
"
Заръката
на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля" Може би най-големите борби в Братството се развиха заради песните на Учителя.
Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока.
към текста >>
Заръката
на Учителя за песните, която ми бе поставена като задача номер едно, аз свърших до половината.
Затова Учителят ми нареди да намеря грешките, да ги коригирам и да направя ново издание. Аз тръгнах по този път. Но не можах да го извървя докрай. Спъваха ме много от едната и от другата страна. Не можах да си довърша докрай задачата от Учителя.
Заръката
на Учителя за песните, която ми бе поставена като задача номер едно, аз свърших до половината.
При едно следващо издание трябва да се коригират нещата. А как ще стане това ли? Много лесно. Взима се песнарката, която съм издала и то моята лична, в която съм си отбелязала и поправила погрешките, взима се оригинала и се сравнява. Какво по-просто от това.
към текста >>
45.
3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Връщам се с оригинала в
ръка
.
Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание.
Връщам се с оригинала в
ръка
.
Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала. "Мен може да ме няма десет години, но онова, което съм научил преди това, е точно и непоклатимо!
към текста >>
46.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Махна с
ръка
и отсече: "Песнарката е направена.
Брат Боян Боев беше авторитет за всички - всички познаваха неговата почтеност и неговата вярност към Учителя. Учителят за него беше казал: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева". Това лично Учителят ми го е казал. Отидох при Боян Боев, споделих с него моя план и той даде съгласието си да присъствува всяка вечер у дома. И когато всичко бе готово, получих удар с нож в гърба, коварен и неочакван - Борис Николов се противопостави.
Махна с
ръка
и отсече: "Песнарката е направена.
Песнарката е издадена и въпросът е приключен! " Ипожела изобщо да говори с мен. Не ме допусна до себе си да му обясня как стоят нещата. И аз не можах да му се противопоставя. Това не само ме изненада, не само ме смути, но изведнъж разруши в мен всичко, което ме крепеше и аз се сринах на земята, разсипах се като пясък.
към текста >>
Изведнъж, след като той махна с
ръка
, гранитът в мен се пропука, стана на пясък и аз стъпвах на пясък.
" Ипожела изобщо да говори с мен. Не ме допусна до себе си да му обясня как стоят нещата. И аз не можах да му се противопоставя. Това не само ме изненада, не само ме смути, но изведнъж разруши в мен всичко, което ме крепеше и аз се сринах на земята, разсипах се като пясък. А до този момент устоявах като гранитна скала.
Изведнъж, след като той махна с
ръка
, гранитът в мен се пропука, стана на пясък и аз стъпвах на пясък.
Нямах вече сили да му се противопоставя и да настоявам за своя план. Така всичко се провали. Ако се беше осъществил моят план, нямаше да има след това никакви приказки, защото всички приятели, които щяха да минат през моя дом, щяха да научат за оригинала, да го видят, да го пипнат. А всички изгревяни бяха музикално грамотни и четяха нотен текст свободно. Тогава те трябваше да избират и да се определят на коя страна ще застанат - на страната на оригинала или на страната на Кирил Икономов.
към текста >>
47.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува
ръка
.
Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва. Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата. Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя.
Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува
ръка
.
Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно.
към текста >>
Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си
ръка
за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Методи е мълчалив и смутен. Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно.
Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си
ръка
за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.
Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>
48.
3_42 Паневритмията на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Приближи се до Учителя, целуна Му
ръка
.
Защото първо е необходима Светлина във вашето съзнание, а след това трябва да дойде Виделината на Словото на Учителя във вашето съзнание и да се срещнете с Него. Друг път няма. Оттам започва отвореният път и освобождаването от затворения кръг на българското съзнание за Школата на Учителя. Школата на Учителя е Светлина и Виделина на Словото Му. Когато се даде Паневритмията, така се случи, че дойде и Методи Шивачев от Нова Загора, който беше учител там.
Приближи се до Учителя, целуна Му
ръка
.
Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи. Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него. Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш? Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на небето?
към текста >>
49.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му
ръка
и си тръгва.
" Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията".
С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му
ръка
и си тръгва.
Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ?
към текста >>
50.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Сега Борис отново махна с
ръка
и не позволи да се реализира този план.
Той беше прав, аз го поддържах, но Борис отказа да ги даде. А защо ли? Той отказа по същия начин, както навремето, след издаването на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на вечеря у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя. Ако беше това станало, нямаше да има спор досега. Но той не ми позволи и сега - спорове колкото искаш.
Сега Борис отново махна с
ръка
и не позволи да се реализира този план.
Аз съм напълно убедена, че след двадесет години, когато нашето поколение си замине, вие няма да знаете как да играете правилно Паневритмията, а ще се появят много спорове. За да се разрешат споровете, ще вземете оригиналния труд на трите сестри - Ярмила, Елена и Мария - и ще намерите онези снимки или негативите, които Васко Искренов направи. И тогава проблемът с Паневритмията ще бъде разрешен. Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията. Ако не ви харесваме, ще намерите някой художник да направи скици по нашите движения и така ще ги отпечатате като приложение към нашия - на трите сестри - труд.
към текста >>
Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с
ръка
посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.
И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми! " А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му.
Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с
ръка
посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.
Казах: "Учителю, аз ще изпълня Твоята Воля! " Наведох се, взех ги и ги изхвърлих, като ги оставих пред бараката на онези, които бяха ги вкарали в стаята на Учителя. Така че въпросът с Паневритмията, с песните, които се пеят и играят от хората на Михаил Иванов във Франция е нещо, което ни е ясно, познато още от времето на Учителя и ние знаем Неговото становище. Освен това, ние проверихме със живота си всичко това. Нашите отношения с Михаил Иванов бяха скъсани.
към текста >>
51.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След това Учителят ме извика с
ръка
при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят.
"Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал.
След това Учителят ме извика с
ръка
при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят.
Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото?
към текста >>
52.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна
ръка
на Учителя и седна до Него.
Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас.
Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна
ръка
на Учителя и седна до Него.
Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
към текста >>
53.
3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" И с
ръка
му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята.
Влиза Петко вътре да се моли, а Учителят казва на Тодорчо: "Хайде ние, докато чакаме Петко да се моли, да се поразходим". Те се разхождат, а Петко коленичи в храма пред олтаря и се моли на иконите. Разхождат се, а наоколо природата се е разлистила - цъфнали дървета, треви, цветя и едно чисто небе над тях с няколко облачета. Като райска градина или приказка от рая. По едно време Тодор споделя с Учителя: "Ама наш Петко така се моли, че вече се забрави." Учителят му казва: "Ако е за църква, каква по-хубава църква от тази природа тук!
" И с
ръка
му посочва наоколо - цъфналите дървета, зелените треви и пъстротата на цветята.
"Ако е за храм, какъв по-хубав храм от това Небе! " - и му показва Небето. "Ако е за олтар, какъв по-хубав от небесния олтар и слънцето на него? " "Ако е за Бога - то Бог е всичко това около нас и в нас. Ако е за молитва - човек може всякога и навсякъде да се моли и да прави връзка с Бога, защото Бог е Светлина, Бог е Дух, Бог е Вездесъщ - навсякъде прониква и навсякъде се проявява." Тодор гледа, оглежда се и чувствува, че се намира в храма на Бога и пред изявлението на Бога.
към текста >>
54.
3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна
ръката
.
Така чрез мен се даде Словото на ангел Елохил, който е ангел на Третия Завет. Това е ангел Господен. Той даде посланието до българския народ, което вие сте чели. Чрез Мен днес се дава Словото на Бога. Ето, ти днес разбра, че Словото на Бога може да се даде само чрез Всемировия Учител.
Всемировият Учител днес е пред теб и ти Му целуна
ръката
.
Всемировият Учител дойде и отвори тази Школа, за да даде Словото на Бога за следващото човечество. Всички ония, които са при мен, не винаги са с мен, а понякога работят срещу мен. Това, което ти снощи видя и чу, то се повтаря всяка седмица тук на "Изгрева" и е работа на онзи, който работи срещу Школата. А ти бе доведен специално за този случай - да го видиш, да го чуеш и да разбереш истината от Мен, за да засвидетелствуваш чрез живота си след време за тази истина, защото ще имате много изпитания след време." Тези думи бяха ми предадени от Методи Шивачев. Те говорят и отговарят на всички въпроси, които могат да възникнат във връзка със спиритизма.
към текста >>
55.
3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от
ръка
на
ръка
, като най-голяма скъпоценност.
А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо продължи и след заминаването на Учителя.
Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от
ръка
на
ръка
, като най-голяма скъпоценност.
Направо някакво безумие бе обхванало някои от нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко. Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период, през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на антропософското общество, което създава.
към текста >>
56.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Накрая Гръблашев се сбогува - протяга
ръка
, ръкостиска се с Него и си заминава.
Гръблашев разказва как е решил да се връща в Америка, за да търси Христос и излага всички свои съображения защо Христос трябва да бъде в Америка. Учителят слуша, заел строга поза. А брат Борис е принуден да стои и слуша целият разговор. Гръблашев Го пита дали ще намери там Христос. Учителят мълчи, не отговаря.
Накрая Гръблашев се сбогува - протяга
ръка
, ръкостиска се с Него и си заминава.
Брат Борис стои и наблюдава Учителя - а той е строг, като каменна статуя изваян, не трепва мускул в Него. 'Учителю, чухте ли как Гръблашев тръгва да търси Христос в Америка? " Учителят отговаря: "Чухме това." "Но, Учителю, Христос е тук, пред мене! " "И това чухме." "Учителю, ама какво ще търси той там в Америка? " "Нека търси каквото иска!
към текста >>
57.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Симеон му скъсва ризата, друг му дърпа палтото и го съблича, трети го хваща за
ръкава
на сакото и го съблича, четвърти се хвърля да го спасява.
Но вместо тази новина, със силен глас започва да говори друго: "Времената и епохите се сменяват една след друга. Едни слизат, други се възкачват. Историята е колело, което се върти и никой не може да го спре." През това време на всички им се струва, че той говори, че е дошло време да се свали Учителят и на освободената катедра да се възкачи той самият. Тогава към него се спускат Симеон Симеонов, Тодор Стоименов и Никола Антов, за да го спрат, защото той се е отправил към катедрата на Учителя. Настава борба.
Симеон му скъсва ризата, друг му дърпа палтото и го съблича, трети го хваща за
ръкава
на сакото и го съблича, четвърти се хвърля да го спасява.
Десетки ръце са го хванали и го смъкват, и не му дават да се доближи до катедрата. Целият салон е възбуден и всички тръгват пеша към ул."Опълченска" 66, за да съобщят на Учителя за станалото. Учителят ги приема и изслушва всички. Накрая приема и Методи и изслушва и него. Учителят му се усмихва и му подава три круши.
към текста >>
Пристъпва към Учителя, навежда се и Му целува
ръка
.
Показа се човек. Човекът тръгна към нас. Изведнъж някой извика: "Вижте, насам идва брат Сава Калименов! " Оглеждаме се сконфузено и поглеждаме Учителя. Учителят добавя: "Всяка глава на високо идеен човек рано или късно трябва да слезе на раменете му." Брат Сава Калименов се доближава до нас.
Пристъпва към Учителя, навежда се и Му целува
ръка
.
После се изправя. Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите.
към текста >>
Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си
ръка
и казва: "Моля, може да проверите лично!
" Учителят отваря вратата и пита: "Какво има? " "Господин Дънов, чувал съм, че сте свят човек. Може ли да ме скриете, че ме гони полицията да ме арестува? Аз съм анархист и ако ме арестува, ще ме убие, защото има заповед да бъдат ликвидирани всички анархисти." Учителят му казва: "Влезте вътре в моята стая и застанете в ъгъла." След малко в двора нахълтва полиция - униформени и цивилни. Влизат при Учителя и питат: "Господин Дънов, има ли у вас един човек, който току-що е влязъл - да се е укрил у вас?
Търсим опасен престъпник." Учителят протяга дясната Си
ръка
и казва: "Моля, може да проверите лично!
" Проверяващите оглеждат стаята и не намират никого. После претърсват останалите стаи, двора и си заминават. След малко Учителят се обръща към онзи, който стои изправен в ъгъла на стаята и който остана невидим за полицията, и му казва: "Рекох, вие сте свободен. Можете да си ходите." Младежът се обръща и пита: "А мога ли да идвам при Вас и да Ви слушам? " "Ако искате, можете да идвате." Младежът си заминава.
към текста >>
58.
3_55 Учителят и толстоистите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната
ръка
.
Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение.
Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната
ръка
.
Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им.
към текста >>
Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и
ръката
на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна.
Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и
ръката
на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна.
Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си.
към текста >>
59.
3_56 Богомилското учение и Дървото на живота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си
ръка
с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос.
А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи. Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи. Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя.
А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си
ръка
с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос.
"Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден? Разказах го на останалите, но после те го забравиха. А когато дойдоха подобни събития в Школата, този урок беше забравен. Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена. Истината няма нужда от доказателство.
към текста >>
60.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха
ръка
.
След това проповедта му се написа и се разнесе по целия "Изгрев" и по приятелите в София и провинцията. Всички ахнаха, отвориха уста и ококориха очи, понеже пред тях се изсипва цялото Божие откровение. Показаха ми и прегледах написаното. Онова, което сами бяха напечатали първите приятели през 1914-19 година превъзхождаше стократно онова, което четях. А освен това, там имаше методи и внушения на Черната ложа.
Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха
ръка
.
Това бе гавра и кощунство към Школата на Учителя. Вместо да вземат и да четат Словото на Учителя и вместо да вземат да си прегледат всички бележки и тетрадки, които имаха от времето на Учителя и да извадят и напечатат онова, което не е казано досега за Учителя, то те тръгнаха и се юрнаха подир йогите, да им целуват ръка и да бъдат тяхната аудитория. А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата. Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха ръка. А да целунеш ръка на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово.
към текста >>
Вместо да вземат и да четат Словото на Учителя и вместо да вземат да си прегледат всички бележки и тетрадки, които имаха от времето на Учителя и да извадят и напечатат онова, което не е казано досега за Учителя, то те тръгнаха и се юрнаха подир йогите, да им целуват
ръка
и да бъдат тяхната аудитория.
Показаха ми и прегледах написаното. Онова, което сами бяха напечатали първите приятели през 1914-19 година превъзхождаше стократно онова, което четях. А освен това, там имаше методи и внушения на Черната ложа. Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха ръка. Това бе гавра и кощунство към Школата на Учителя.
Вместо да вземат и да четат Словото на Учителя и вместо да вземат да си прегледат всички бележки и тетрадки, които имаха от времето на Учителя и да извадят и напечатат онова, което не е казано досега за Учителя, то те тръгнаха и се юрнаха подир йогите, да им целуват
ръка
и да бъдат тяхната аудитория.
А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата. Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха ръка. А да целунеш ръка на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово. Този Завет бе Заветът на Словото Му, което бе Третият Завет на Бога за днешното и идното човечество. А тези приятели тръгнаха подир йогите.
към текста >>
Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха
ръка
.
А освен това, там имаше методи и внушения на Черната ложа. Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха ръка. Това бе гавра и кощунство към Школата на Учителя. Вместо да вземат и да четат Словото на Учителя и вместо да вземат да си прегледат всички бележки и тетрадки, които имаха от времето на Учителя и да извадят и напечатат онова, което не е казано досега за Учителя, то те тръгнаха и се юрнаха подир йогите, да им целуват ръка и да бъдат тяхната аудитория. А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата.
Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха
ръка
.
А да целунеш ръка на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово. Този Завет бе Заветът на Словото Му, което бе Третият Завет на Бога за днешното и идното човечество. А тези приятели тръгнаха подир йогите. Срам и позор за всички ни. След години дойдоха други йоги.
към текста >>
А да целунеш
ръка
на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово.
Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха ръка. Това бе гавра и кощунство към Школата на Учителя. Вместо да вземат и да четат Словото на Учителя и вместо да вземат да си прегледат всички бележки и тетрадки, които имаха от времето на Учителя и да извадят и напечатат онова, което не е казано досега за Учителя, то те тръгнаха и се юрнаха подир йогите, да им целуват ръка и да бъдат тяхната аудитория. А в града по-заможни приятели ги канеха на гости, че провеждаха духовни разговори и по този начин даваха пример на по-младите за отклонение от Школата. Всички тези през време на Школата бяха на "Изгрева", слушаха Учителя и Му целуваха ръка.
А да целунеш
ръка
на Великия Учител, това значи,че правиш общение с Бога и че правиш Завет с Бога и с Неговото Слово.
Този Завет бе Заветът на Словото Му, което бе Третият Завет на Бога за днешното и идното човечество. А тези приятели тръгнаха подир йогите. Срам и позор за всички ни. След години дойдоха други йоги. Пак същото се случи.
към текста >>
61.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат
ръка
.
Но къде е - не можаха да разберат. А това е много важно и трябва да се знае, защото това показва техните скромни възможности и смешни познания, които така силно рекламират. Учителят не случайно беше споменал, че теософите още не могат да се качат в причинното поле, а говорят за прераждане и други неща, заимствувани от индуските философски Школи. Така че техните познания бяха само опипване на тъмно. Това трябва да се знае както сега, така и в бъдеще от вас, за да не ви заблудят разни течения, дошли от Изтока или от Запада.
Самият факт, че никой - както от Изтока, така и от Запада - не позна Учителя: нито Го познаха вътрешно, нито дойдоха тук, в България, да направят връзка с Него и да Му целунат
ръка
.
Това показва недвусмислено и категорично, че тяхното познание не се доближава дори до причинното поле. Приказки и писаници много от теософите, а накрая се провалиха напълно, понеже не само не познаха и не видяха Всемировия Учител на земята, но за най-голяма изненада те си намериха друг земен човек, когото се опитаха да обявят за преродения Христос. Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада?
към текста >>
И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме
ръка
.
Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела.
И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме
ръка
.
Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти. След като дойде в България трябваше да го отпечата в многобройните си издания, за да каже истината. Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България.
към текста >>
62.
3_60 Магдалена и Кришнамурти
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят положи
ръка
над главата й и я благослови.
Картината бе драматична и стигнала до своят финал. Аз гледах и я съжалих. Съжалих това същество, което бе жертва на други сили и за мен беше една жалка човешка черупка. Мислено помолих Учителя да я съжали. Учителят ме погледна лекичко, погледна и другите.
Учителят положи
ръка
над главата й и я благослови.
Тя стана и си тръгна. Учителят стоеше и мълчеше. Аз стоях. Братството стоеше и мълчеше. Не съм присъствувала на по-драматична картина и по-възвишен финал.
към текста >>
63.
3_62 Завързаното Братство на Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували
ръка
на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея.
Но това е друга епоха, която не засяга нас, защото ние сме от епохата на Школата. Аз разделям Школата на следните етапи: първи етап - подготовка на Школата от 1900 до 1922 година - двадесет и две години; втори етап - откриване на Школата от 1922 до 1944 година - двадесет и две години; трети етап, етап на пресяване - от 1944 до 1966 година - двадесет и две години; четвърти етап - от 1966 до 1988 година - двадесет и две години. Етап от двадесет и две години за предаване и прехвърляне Словото на едно друго поколение, което трябва да поеме нещата от нас. С това ние завършваме тази епоха, онези които са били при Учителя и са целували десницата Му. Ние няма да имаме дял в една друга епоха.
Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували
ръка
на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея.
Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа. Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева". Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София.
към текста >>
Веднъж Учителят нареди да предадат
заръката
Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".
Етап от двадесет и две години за предаване и прехвърляне Словото на едно друго поколение, което трябва да поеме нещата от нас. С това ние завършваме тази епоха, онези които са били при Учителя и са целували десницата Му. Ние няма да имаме дял в една друга епоха. Дори веднъж Учителят се обърна и каза: "Всички вие, които сте целували ръка на Учителя и които сте били в Школата, няма да имате никакъв дял в следващата епоха, докато не изпълните Волята на Учителя." Смятам, че се повтарят същите неща, като през времето на Мойсея. Ето вече ние, след заминаването на Учителя, тридесет години бродим в пустинята и няма да можем да стигнем до Ханаанската земя - тоест, за нас няма да има благоприятни условия за работа.
Веднъж Учителят нареди да предадат
заръката
Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".
Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него: "Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам - минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му: "За теб имам една работа, която трябва да свършиш.
към текста >>
Накрая целува
ръка
на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад.
Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа." Гостът изтръпва.
Накрая целува
ръка
на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад.
След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си. Спомням си, че след някои трудни моменти в моето семейство и в рода ми, накрая ми отпуснаха като наследница една сума. Тогава родът ми се бореше срещу мен и не одобряваше, че аз отивам на "Изгрева" при Учителя.
към текста >>
64.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Новата Голгота" Отивам веднъж при Учителя за нещо да Го питам, целувам Му
ръка
, а Той целият топъл, пареше Му
ръката
- имаше висока температура.
"Новата Голгота" Отивам веднъж при Учителя за нещо да Го питам, целувам Му
ръка
, а Той целият топъл, пареше Му
ръката
- имаше висока температура.
Видях, че Учителят е с много висока температура, а това означаваше, че е болен. Ще питате, може ли един Учител да бъде болен? На този въпрос всеки сам ще си отговори, когато проучи Словото Му. Така наготово някои неща не трябва да се дават. Та Учителят беше с висока температура.
към текста >>
След побоя, който Му бяха нанесли през 1936 година, Учителят получи отначало пареза, а после парализа на дясната
ръка
и десния крак, както и на езика.
Отговаряше и направляваше различните състояния на приятелите, които бяха състояния на техните съзнания - резултат от дадени противоречия, през които минаваха. И така Учителят отговаряше на въпросите и на онези от невидимата за нашите очи аудитория. Словото Му беше разнообразно, разнопосочно, насочено към душите на учениците на "Изгрева", както и на учениците от невидимата аудитория. Защото Словото Му имаше отношение само към човешките души и беше предназначено за тях. Така че Словото Му гледат и слушат душите от видимата и от невидимата Школа на Бялото Братство.
След побоя, който Му бяха нанесли през 1936 година, Учителят получи отначало пареза, а после парализа на дясната
ръка
и десния крак, както и на езика.
Бяхме се качили във връзка с това на Седемте езера на Рила. Учителят беше поставен в палатка и сестрите се грижеха за Него - всяка с каквото може. По едно време Учителят беше увреден много и не можеше да говори, а само фъфлеше. Тогава ние - сестрите - се грижехме за Него, хранехме Го с лъжичка, а братята Му помагаха да се придвижва до стола вън от палатката или до кревата. Тогава нямаше беседи, а всички горе бяхме в едно тягостно състояние и мъчение.
към текста >>
И затова носехме дълги чорапи и дълги
ръкави
, но те някой път ни хапеха и през дебелите пуловери.
Бяха Го изнесли на стола пред палатката и Той се печеше на слънце. Застанах пред Него и какво да видя. Както се печеше Учителят на слънце, по тялото Му се бяха накачили и разположили едри мухи, наречени "золници", които, ако те ухапят болеше много. Ние много се пазехме от тях. Хем жилеха, хем пущаха кръв, хем смучеха кръв.
И затова носехме дълги чорапи и дълги
ръкави
, но те някой път ни хапеха и през дебелите пуловери.
Значи, Учителя Го атакуваха сега чрез тези мухи. Учителят не можеше сега да се бори срещу тези мухи, не можеше да ги отстрани с ръката Си - тя беше парализирана. Наведох се над Него, видях тези золници и се ужасих. "Учителю, позволявате ли да ги махна тези золници? " Учителят кима с глава.
към текста >>
Учителят не можеше сега да се бори срещу тези мухи, не можеше да ги отстрани с
ръката
Си - тя беше парализирана.
Както се печеше Учителят на слънце, по тялото Му се бяха накачили и разположили едри мухи, наречени "золници", които, ако те ухапят болеше много. Ние много се пазехме от тях. Хем жилеха, хем пущаха кръв, хем смучеха кръв. И затова носехме дълги чорапи и дълги ръкави, но те някой път ни хапеха и през дебелите пуловери. Значи, Учителя Го атакуваха сега чрез тези мухи.
Учителят не можеше сега да се бори срещу тези мухи, не можеше да ги отстрани с
ръката
Си - тя беше парализирана.
Наведох се над Него, видях тези золници и се ужасих. "Учителю, позволявате ли да ги махна тези золници? " Учителят кима с глава. "Учителю, ако ги махна, те пак ще дойдат. Ще мога ли да ги убия?
към текста >>
Посягах с
ръка
и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми.
"Учителю, ако ги махна, те пак ще дойдат. Ще мога ли да ги убия? " Учителят пак кима. Аз се приближих и почнах да ги хващам тези золници, а те бяха много трудни за хващане. Аз знаех как да ги хващам.
Посягах с
ръка
и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми.
И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата. Така излових и убих десет-дванадесет мухи. Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му. Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му.
към текста >>
Още не можеше да си движи добре
ръката
и крака.
Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му. После два пъти Му четох пасажи от някои книги. Той ме слушаше внимателно и си даваше мнението. Беше започнал да говори по-малко, заваляше говора и фъфлеше.
Още не можеше да си движи добре
ръката
и крака.
Четох Му един разказ от Селма Лагерльоф, после - легендите за Гьосте Берлинг. Учителят си даваше мнението за тях. Жалко, че ни ги записвах тези неща. Но говореше много бавно. Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му.
към текста >>
Аз се приближих към Него, подадох Му
ръка
и Го подкрепих.
Но говореше много бавно. Аз имах навик много често да чета пред Него някоя книга или някой пасаж и да Го питам за мнението Му. Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях. Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете".
Аз се приближих към Него, подадох Му
ръка
и Го подкрепих.
Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора. Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините". Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки.
към текста >>
65.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Изведнъж онзи синковец замахна с
ръка
да удари Учителя.
Вие ще ги намерите и проучите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите. В София имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява. Ние с Борис стояхме настрана и слушахме.
Изведнъж онзи синковец замахна с
ръка
да удари Учителя.
Борис, който стоеше срещу него, като стрела се устреми, полетя и го хвана за гушата. Ръката, насочена срещу Учителя, остана да виси във въздуха. Онзи падна, свлече се на земята. Борис беше много як и силен през онези години. Учителят наблюдаваше строго и мълчеше.
към текста >>
Ръката
, насочена срещу Учителя, остана да виси във въздуха.
Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява. Ние с Борис стояхме настрана и слушахме. Изведнъж онзи синковец замахна с ръка да удари Учителя. Борис, който стоеше срещу него, като стрела се устреми, полетя и го хвана за гушата.
Ръката
, насочена срещу Учителя, остана да виси във въздуха.
Онзи падна, свлече се на земята. Борис беше много як и силен през онези години. Учителят наблюдаваше строго и мълчеше. После нареди да го отпратим вън от "Изгрева". Това е един от случаите, когато е било посегнато върху живота на Учителя.
към текста >>
Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната
ръка
и десния крак, смущение в говора и синини под очите.
Онзи падна, свлече се на земята. Борис беше много як и силен през онези години. Учителят наблюдаваше строго и мълчеше. После нареди да го отпратим вън от "Изгрева". Това е един от случаите, когато е било посегнато върху живота на Учителя.
Другият случай - когато предварително заплатени от Александър Цанков агенти нанесоха побой срещу Учителя, поради което Той получи парализа на дясната
ръка
и десния крак, смущение в говора и синини под очите.
Братята се ядосваха, че не са могли да опазят Учителя. Тогава Той каза: "Рекох, те бяха решили да сложат бомба под салона, за да ликвидират всички ни. Но така се отсрочи, за да пострада един вместо всички." Това беше новата Голгота, за която говорихме вече, че Учителят беше казал: "Тук има повече от Голгота." Един много показателен случай беше, когато цялото Братство бе на Рила, включително и аз. А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени.
към текста >>
Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята
ръкави
и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята.
Единият, като вижда кръв по тялото на Борис, изплашва се и побягва. Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва. Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази. Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята. По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час.
Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята
ръкави
и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята.
Прилага му друга хватка така, че забива главата му в земята и от време на време го повдига, па го удари в земята, а онзи само стене и реве. Като виждат това, жените започват да пищят и побягват. Накрая побойниците са освободени и хукват, но Борис е ранен с нож в корема. Точно по това време от Рила към София слизаше една голяма група приятели. Учителят беше пред палатката Си, аз отидох при Него и Му казах, че у мен се е появило едно желание да сляза веднага в София, понеже съм обезпокоена, че нещо става с Борис.
към текста >>
66.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна
ръка
, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата.
Ние помнехме всичките им цели и знаехме, че Сам Учителят разреши на Михаил Иванов да замине за франция. Знаехме за дейността му. Но сега какво ще каже Учителят за него? Издържал ли си е изпита? Ние чакахме да чуем това лично от Учителя.
Учителят погледна нас, погледна експозетата на Михаил на френски език, протегна
ръка
, докосна ги с два пръста и леко ги отмести встрани до края на масата.
Урокът бе даден. Разбрахме, че Учителят не одобрява не само неговите експозета, но и дейността му. Но това не го разбраха онези, които искаха и държаха непременно Учението на Учителя да се разпростре върху цялото човечество и смятаха, че сега е моментът и че Михаил е именно този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му.
към текста >>
Че ти, който беше тук, в Школата, и стотици пъти си целувал
ръка
на Учителя, какво си тръгнал да разнасяш тази снимка на този имитатор и мошеник?
На това се хванаха много лековерци. А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика. Смятам, че това е отговорът за всичко, изписано дотук. Дойде у дома един заблуден и ми показва снимка на Михаил артиста, преоблякъл се като Учителя. А аз го питам: "Абе ти с ума си ли си?
Че ти, който беше тук, в Школата, и стотици пъти си целувал
ръка
на Учителя, какво си тръгнал да разнасяш тази снимка на този имитатор и мошеник?
Кой е за тебе Учител? Този, когото носиш на снимка тук, артистът Михаил или онзи, Комуто целуваше двадесет години десницата? " Онзи мига, мига. Казвам му: "Да ми отговориш ей сега, веднага, иначе няма да стъпваш в дома ми." И той не дойде повече у дома ми. Не можа да си отговори на въпроса.
към текста >>
67.
3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с
ръка
и каза: "Махнете тези заблуди!
Направена бе консултация на добро медицинско ниво. Но главното, което казаха е, че "господин Дънов страда от сърце". Дори му направиха и инжекции, но какво точно не си спомням. А защо не си спомням - тогава всички се бяхме сбъркали какво да правим. Петър Димков беше започнал да Му прави от неговите дълги-предълги лечебни процедури като природолечител.
Учителят отначало не протестираше, но приятелите Го измъчваха със своето настояване за едно такова лечение с разни компреси, хардали и прочие и накрая Той махна с
ръка
и каза: "Махнете тези заблуди!
" Ние всички изтръпнахме. Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин? Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано оздравее! Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата.
към текста >>
68.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А по едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му приготвили поредния млечен компрес, махна категорично с
ръка
и каза: "Махнете тези заблуди!
Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно. Учителят допусна и това. Така че Той освободи и лекарите, които бяха около Него и които бяха наши приятели.
А по едно време беше седнал на леглото и като видя, че са Му приготвили поредния млечен компрес, махна категорично с
ръка
и каза: "Махнете тези заблуди!
" Ние не можехме да разберем заблудата. А тя беше тази, че наистина младоженецът се женеше за невестата, тоест Учителят си заминаваше. Беше неделя, 24 декември 1944 година и приятелите непрекъснато се сменяваха около Него и се стараеха да Му бъдат в услуга кой с каквото може. Всички бяхме замаяни от нещо, което витаеше във въздуха. Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава.
към текста >>
69.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна
ръка
, свита в юмрук.
Те и да искат, не могат да управляват, защото нямат знание. Досега 8 000 години те са чакали в Невидимия свят да бъдат пуснати на земята. Ние ги пуснахме, но те нямат знание. Трябва да мине много дълго време, докато се научат." Това което ни каза, ни смая, защото през този период Учителят се беше облякъл в мълчание. А защо ли?
Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна
ръка
, свита в юмрук.
Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
към текста >>
А ние си имахме поздрав с вдигната дясна
ръка
до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
Защото имаше случаи, когато приятели идваха при Учителя и Го поздравяваха с вдигната дясна ръка, свита в юмрук. Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание.
А ние си имахме поздрав с вдигната дясна
ръка
до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
А тия приятели идваха и вдигаха дясна ръка в юмрук за поздрав. Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана.
към текста >>
А тия приятели идваха и вдигаха дясна
ръка
в юмрук за поздрав.
Това беше емблемата на комунистите. Тогава и те, като поздравяваха Учителя така, показваха, че одобряват новата промяна, като мислеха, че комунистите са техни братовчеди по идеи. Учителят седеше, гледаше и нищо не казваше. По-късно разбрахме това мълчание. А ние си имахме поздрав с вдигната дясна ръка до нивото на дясното ухо с длан напред, като казвахме част от формулите на Пентаграма, защото човек е жив Пентаграм.
А тия приятели идваха и вдигаха дясна
ръка
в юмрук за поздрав.
Да се чудиш ли, да се маеш ли, или да плачеш. А Учителят мълчи. Какво невежество и каква простотия. Или с една дума: кой какъвто си беше, такъв си и остана. Вари го, печи го, в Школа го слагай , учи го, но накрая той си показва това, което е в него, защото в себе си носи същината на своето си предназначение.
към текста >>
70.
3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Светлите идват с оръжие в
ръка
.
Идват страдания! Големи страдания идват на земята. Голям огън иде. Сега идват на земята Светлите. Техен вожд е Христос.
Светлите идват с оръжие в
ръка
.
Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и са силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Лошите хора ще напуснат земята и ще идат към центъра на земята на изправление. Две хиляди километра има земна кора, после идва две хиляди километра празно пространство.
към текста >>
71.
3_76 Болшевиките и Всемировият Учител
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
От друга страна Той каза, че болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата
ръка
.
Всичко, което става сега, става по Божия план. Болшевиците вършат онова, което е предсказано. Ни повече, ни по-малко." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1919 год., стр. 111-112) През тази година Учителят говори много за болшевизма. От една страна Той каза, че това са бирници на Бога, които са дошли да направят корекция в живота на богатите хора, които не се плащали от 2 000 години своя десятък на Бога.
От друга страна Той каза, че болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата
ръка
.
Така че болшевизмът беше дошъл и имаше своето място в новата история на човечеството. Той дойде да свърши една работа. Той дойде, за да възпре онези, които воюваха срещу Учителя и които отнеха условията на Великия Учител, дошъл на земята и при българите. Тогава болшевизмът и онези от Запад се хванаха гуша за гуша. Тази борба продължи няколко десетилетия - точно толкова, колкото трая Школата - двадесет и две години.
към текста >>
72.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
При "фир-фюр-фен"
ръката
се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите.
Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме. Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й.
При "фир-фюр-фен"
ръката
се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите.
При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети. По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ. Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици.
към текста >>
73.
4_03 Учение и служение на Високия Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Като си отвори очите, каза: "Всеки човек, като разрешава някои въпроси, нека се вслуша тук." - и посочи с
ръка
слънчевия възел.
" Отговорих Му, че съм съгласна с Него и че това, което ни учи трябва да го разпространяваме сред народа. А като учителка ще вземам много пари, защото освен учителската заплата, ще вземам толкова от уроци по цигулка. Но дълбоко и чистосърдечно заявих, че мен ме влече повече духовното. Учителят затвори очи и дълго мълча. В това време знаех, че Той разглежда със своя вътрешен взор зигзагите на моя живот, не само досегашния, но и моя бъдещ жизнен път.
Като си отвори очите, каза: "Всеки човек, като разрешава някои въпроси, нека се вслуша тук." - и посочи с
ръка
слънчевия възел.
"Там има един глас, който ще му каже правото. Ти забрави това, което ти казах. Вслушай се във вътрешния си глас и каквото решиш, направи го. Ако учителствуваш, ще имаш Моето благословение, а ако решиш да учиш, ще поздравиш Сашо Попов от Мене." Така може да ми каже само Учителят, Който никога не настояваше и не ограничаваше, а даваше свобода на всекиго, както Бог я дава. Той само казваше, а всеки от нас решаваше свободно какво да направи.
към текста >>
74.
4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Когато отидохме при палатката Му да Му целунем
ръка
, Той не можеше да говори, нито да си подаде
ръката
.
На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата. Братята и сестрите, които придружавали Учителя, бавно и мъчително стигнали до Второто езеро. Когато се изкачили горе на езерата, състоянието на Учителя се влошило. Стойна Христова и аз нея година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши и плодове и се радваме, че ще Го видим.
Когато отидохме при палатката Му да Му целунем
ръка
, Той не можеше да говори, нито да си подаде
ръката
.
Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем. Много се умъчнихме и плакахме. Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете. През това летуване Учителят не излизаше на върха за изгрев и не слизаше на огъня вечер. Само последните дни отиде до чешмичката и слезе до огъня.
към текста >>
След това Го заобиколихме и, плачейки от радост, целувахме
ръката
Му.
Тогава явно видях как Духът влезна в Него и развърза езика Му. Учителят изнесе много хубава беседа. След беседата всички запяхме, просълзени от радост. Това бе голямо чудо - да се види как се вселява Духът в Учителя и как развърза езика Му, и как чрез Него отново започна да тече Словото на Бога. След беседата отидохме на полянката и изиграхме Паневритмията.
След това Го заобиколихме и, плачейки от радост, целувахме
ръката
Му.
Той също плачеше. Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога.
към текста >>
75.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме
ръка
.
Гледахме как Той играе. Каквото Той правеше - това правехме и ние. Учителят препоръчваше, когато дойдат нови хора, първо трябва да погледат, след това да се научат, и тогава да влезнат в кръга и да играят. Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в кръга и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията. Учителят беше определил и един критерий - по това кой как се справя с Паневритмията, по това се определяше интелигентността му.
Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме
ръка
.
В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга.
към текста >>
Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме
ръка
.
По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга.
Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме
ръка
.
Той потърси Симеон Симеонов да му каже нещо, но последният разговаряше с някои сестри. Тогава Учителят се обърна към мен и ми каза: "Ще свирите винаги първите три номера от Паневритмията: "Първият ден на пролетта", "Евера" и "Скачане" и после ще прескачате през един номерата. Един ден ще свирите чифт, а един ден - тек от номерата на Паневритмията. Като дойде празник, тогава ще свирите всички номера подред и ще я изпълните цялата. Когато Учителят ми каза кои упражнения трябва да се играят, аз Го запитах дали трябва да се дават сигнали кое упражнение ще се играе.
към текста >>
76.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Разбрахме това много по-късно, когато "Изгревът" беше разрушен и изметен до шушка от една незнайна и мощна
ръка
.
Интересно беше, че когато навремето Учителят нареди да се построи двуетажно здание в полукръг и даваше-пари за това, никой от братята не се зае да изпълни Волята Му. А сега, като чуха за чуждия опит и за чужди школи на запад, решиха тутакси да направят същото и да им подражават. Но Учителят ги спря. Имаше много причини за това. Той е виждал бъдещето много ясно.
Разбрахме това много по-късно, когато "Изгревът" беше разрушен и изметен до шушка от една незнайна и мощна
ръка
.
Ето ви материал за размишление за десетки години. Учителят не обичаше да се налага и да изисква, и да командува. Той действуваше по закона на Свободата и оставяше човешките души да се изявят по закона на Любовта. Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл. Това е пътят.
към текста >>
" Наведе се и Му целуна
ръка
.
Това е пътят. А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум. В двора, до горичката, бяхме заобиколили Учителя и разговаряхме. Мина група малки ученици. Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят?
" Наведе се и Му целуна
ръка
.
След това се завърна при групата си. Учителят каза: "Това дете утре ще си замине. Дошло е на земята, за да направи връзка с Мене. Майка му ще плаче, ще се чуди защо си е заминало, без да знае защо е слязло детето й на земята." Неведоми са духовните пътища и закони. Незнайни са човешките пътища и необясними са подтиците у човека.
към текста >>
77.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Но тя бе заангажирана с разни работи и също не изпълни
поръката
Му.
Това бяха първите песни, които се пееха. През втората година на общия окултен клас се дадоха най-много песни. И в беседите от това време ще намерите много мисли на Учителя за окултната музика. Той беше казал на един брат, Асен Арнаудов, да събере и подреди дадените чрез Него песни, но той беше небрежен, не обърна внимание и така не направи нищо. После той беше казал на една сестра Мария Тодорова.
Но тя бе заангажирана с разни работи и също не изпълни
поръката
Му.
След това Учителят каза на Кирил Икономов. А той, като по-амбициозен и волеви, веднага събрал и подредил песните. След като ги бе подредил, с тях той дойде у дома и ми ги показа. Аз ги свирих с цигулката и заедно с Кирил Икономов отидохме при Учителя. Там, пред Учителя, аз също ги свирих с цигулката, гледайки музикалния текст, който бе изписал Кирил.
към текста >>
78.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Тя почтително Му целуна
ръка
и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него.
Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я.
Тя почтително Му целуна
ръка
и Му каза, че отдавна е имала желание да се запознае с Него.
Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година.
към текста >>
Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но
ръката
ми е малка и свирех на дамска цигулка.
Има няколко снимки, на които Учителят е застанал с цигулката. По молба на фотографа, Той позира с цигулката, поставил върха на лъка върху нея, което е изненада за всеки цигулар. Но Учителят така и свиреше. Той свиреше с върха на лъка си тихичко, чисто и ритмично. Веднъж Учителят ме извика и ми подаде да изпитам една цигулка.
Той ми подаде цигулката, вероятно искаше да ми я подари, но
ръката
ми е малка и свирех на дамска цигулка.
Затова не я пожелах. Някой път Учителят идваше в клас с някоя мелодия и ни я изсвирваше. Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше. Имаше песни много трудни. Тогава Учителят ни изсвирваше височините на своята цигулка, за да можем по- добре да ги усвоим.
към текста >>
Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки
ръкави
и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените.
Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа. Беседата завършваше също с молитва и песен. Паневритмията започваше в 7.30 ч. сутринта. През време на Паневритмията, ние музикантите свирехме на два гласа. Беше съставена група от дванадесет души.
Сестрите бяха облечени с рокли, чиито кройки бе дал Учителят - с дълги и широки
ръкави
и поли, препасани с шнур и свободно пуснати до глезените.
Братята бяха с бели панталони и бели ризи. Тази група бе научила най-добре Паневритмията. Ние гледахме от тях и се учехме. Неделната беседа бе от десет часа. След нея всички присъствувахме на общ обяд.
към текста >>
79.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Така че, по
препоръка
на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата.
Учителят казал: "Ти свиреше на Паневритмия, акомпанираше песните Ми, помагаше Ми при записването безвъзмездно, тъй че имаш кредит там горе. Отиди и аз ще те пазя." Асен отива в Германия. Учи две години и не му се случва нищо. Връща се жив и здрав. Ето как отгоре помагат на тези, които работят безвъзмездно.
Така че, по
препоръка
на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата.
А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите.
към текста >>
Но нищо не дойде даром, а вследствие изпълнение
поръката
на Учителя: "Работи!
" След време то се отвори, но след голям труд. Вземах уроци по пеене от Божана Димитрова, която бе ученичка на Морфова. Тя ме научи да пея една позиция и да не си стискам гърлото. И накрая, до осемдесет и пет годишна възраст мога да си пея без да си стискам гърлото. Онова, което си пожелах на младини, го имам накрая на живота си.
Но нищо не дойде даром, а вследствие изпълнение
поръката
на Учителя: "Работи!
" Аз работих усърдно и досега работя по същия начин. Друга съпружеска двойка бяха Кирил Икономов и Таня Камбурова - сестра на Петър и Марин Камбурови. Тя имаше много хубав глас и пееше много добре. Хубава беше тази гледка на езерата на Рила: той свири на цигулка, а тя пее до него. Прекрасен дует.
към текста >>
Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни
поръката
Му.
На нея лично Учителят бе наредил да препише албума с песните в друг албум, за да го има на две места и така да може да се съхрани. Но тя не направи това и после - след време - се каеше и упрекваше за това. Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в салона пред Учителя. Божана Димитрова, ученичка на Морфова, също изнесе концерт в салона. Кичка Вълчанова се отличаваше с красив мецосопранов глас и имаше хубава фигура.
Учителят настояваше тя да стане оперна певица, но тя беше стеснителна и не изпълни
поръката
Му.
Във връзка с това, Той заяви: " В другия си живот тя няма да има този хубав глас, защото не го е използувала досега." Какъв окултен закон за дарбите у човека! Тя по-късно се увлече по любовни истории и провали таланта си. След време се ожени, но след това дойде и друго време - да се развежда. Отиде при Учителя за съвет. Той й каза: "Няма да се развеждаш.
към текста >>
80.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към
поръката
на Учителя: "Работи!
Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор. Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика.
Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към
поръката
на Учителя: "Работи!
" Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки! Основа красива на тъкан вълшебна, Където душата е бдяла, От много години където тъче се Одежда красива и бяла.
към текста >>
81.
5_04 Как се записваха песните на Учителя
,
,
ТОМ 1
Други песни Той ги изсвирваше пред нас, като слизаше от стаята Си с цигулка в
ръка
.
"Как се записваха песните на Учителя" Учителят даваше някои песни на беседа.
Други песни Той ги изсвирваше пред нас, като слизаше от стаята Си с цигулка в
ръка
.
Обикновено те се научаваха от нашите музиканти и след това се записваха на нотен лист, който се предаваше на Учителя за проверка. А Той от своя страна Го предаваше на Боян Боев, който го слагаше в една папка. После към тази папка се прибави още една. Така папките станаха две. После този нотен лист се предаваше на една от сестрите-музикантки, която го преписваше в една тетрадка, която трябваше да остане като неприкосновен оригинал.
към текста >>
82.
5_07 Закони на музиката
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
В милувката на майката, в добрата и силна
ръка
на бащата, в помощта на брата виждаме Божествения живот.
Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее. Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на Божественото! Божествения живот търсим във всичко. Него изучаваме, него искаме да проявим.
В милувката на майката, в добрата и силна
ръка
на бащата, в помощта на брата виждаме Божествения живот.
Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас. Божественият живот струи през тях. Животът е едно непреривно течение - от Бога излиза и към Бога се възвръща. Животът не се прекъсва. Животът продължава непреривно.
към текста >>
83.
5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Наредихме се, хванахме се "
ръка
за колан", както се играеше хорото в Софийско и зачакахме.
Отвори се друг свят на хармония на съчетание от музика и движения, търсещи да се изявят в единство. А имаше много забавни и комични моменти от живота на приятелите, които за пръв път посетиха балета и видяха "живи балерини" - голи жени. Беше голямо изпитание за много приятели, макар че много от тях бяха женени, имаха семейства и деца. На "Изгрева" веднъж, както се бяхме събрали около Учителя, Той ни изпя една малка песенчица. Обърна се към нас каза: "Можете ли да ми изиграете едно хоро?
" Наредихме се, хванахме се "
ръка
за колан", както се играеше хорото в Софийско и зачакахме.
Тогава нямаше българин, който да не може да играе хоро. Не можеш ли да играеш, няма да можеш и да се ожениш - така стояха нещата тогава. Момите и момците се избираха на селския мегдан на хорото. Ако си мома и ситниш добре с краката, значи си сръчна, работлива си и можеш да въртиш домакинство. Това бе точна преценка, проверена от българина в живота на село.
към текста >>
Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му
ръка
и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва.
В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите. Той имаше съвършена система за записване на движенията - нещо подобно на стенография. Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева".
Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му
ръка
и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва.
Брат Боян Боев, който беше следвал в Германия, превеждаше и записваше разговора между двамата. Ето един прост пример: оценява този, който познава материята. Невежите не могат да оценят - те могат само да опорочат нещата. Затова Паневритмията е отключена за човешките души, изпратени в Бялото Братство и е заключена за човешките души отвън, в света. Всеки ще има ключа в себе си, когато се запознае и проучи Словото на Учителя и го приложи.
към текста >>
84.
5_09 Песни и танци на слънцето
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той не иска да види зад ябълката
ръката
, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.
Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне. Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм.
Той не иска да види зад ябълката
ръката
, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.
Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е която ни храни и пази. Тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква във всичко.
към текста >>
85.
5_13 Най-малкото добро
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Някаква нежна
ръка
отне болестта ми.
" Донасят Му цигулката. Учителят настройва цигулката и почва да свири. Свири Той "Благославяй, душе моя, Господа". Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото. "Учителю, оздравях, преминаха болките.
Някаква нежна
ръка
отне болестта ми.
Мога сега да стана и да шетам." Сестрата извиква: "Господи, благодаря Ти! Учителю, как да благодаря на Бога за изцелението си? " Учителят казва: "Направи най-малкото добро! " Сестрата се казва Толева - съпруга на Иван Толев, редактор на списанието "Всемирна летопис".
към текста >>
86.
5_14 Благославяй , душе моя, Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Брат Боев върви до Него, с една
ръка
носи цигулката, а с друга държи тефтера, в който е описал случая.
" Сестрата лежи, не може да става. Учителят я поразговаря, после взема цигулката Си и почва да свири "Благославяй, душе моя, Господа! " Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре. Сяда на леглото, а след малко става и почва да шета из къщи. Учителят си тръгва.
Брат Боев върви до Него, с една
ръка
носи цигулката, а с друга държи тефтера, в който е описал случая.
към текста >>
87.
5_15 Първият закон
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Приближава се до вратата, вдига
ръка
, помахва към вратата на Учителя.
Пристигна братът в къщата на Учителя. Тъмно, няма светлинка. Бутва външната врата - отворена. Влиза в двора, застава пред вратата на Учителя, не смее да се движи, да не вдига шум. Не смее и да почука, но усеща, че замръзва.
Приближава се до вратата, вдига
ръка
, помахва към вратата на Учителя.
Само помахва, не почуква. В това време в стаята на Учителя светва. Отваря се вътрешната врата, после и външната и Учителят застава пред него: "Влезте, влезте! " Братът едва се вдига, влиза, но не може да говори - лицето му като ледена маска. Учителят се разшетва, разпалва печката, туря чайника.
към текста >>
88.
5_18 Краят на войната е близо
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща
ръката
Му с двете си ръце и я целува.
Положението на народа е от тежко по-тежко. По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя.
Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща
ръката
Му с двете си ръце и я целува.
Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града.
към текста >>
89.
5_25 Таксата
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
На балкончето се подава Учителят и му помахва с
ръка
да отиде при Него.
Днес е последният ден за записване, а той няма пари. Ходи навесил глава - приятелите се разотидоха по работата си, не остана човек на "Изгрева". Ходи братът по поляната, не вижда, че слънцето грее за него и за всички. Решава да слезе в града, но каква полза от това? Минава покрай салона.
На балкончето се подава Учителят и му помахва с
ръка
да отиде при Него.
Братът се изкачва, целува ръка на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата. Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант. Той се казва Атанас Минчев и е рожден брат на Гради Минчев.
към текста >>
Братът се изкачва, целува
ръка
на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата.
Ходи навесил глава - приятелите се разотидоха по работата си, не остана човек на "Изгрева". Ходи братът по поляната, не вижда, че слънцето грее за него и за всички. Решава да слезе в града, но каква полза от това? Минава покрай салона. На балкончето се подава Учителят и му помахва с ръка да отиде при Него.
Братът се изкачва, целува
ръка
на Учителя, а Той му подава едно пликче и затваря вратата.
Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант. Той се казва Атанас Минчев и е рожден брат на Гради Минчев. Има една жива среда, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания.
към текста >>
90.
5_26 Ще се развеселя премного заради Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Я опиши окръжността или правата линия със свободна
ръка
.
Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила. Вдъхновението, вдъхновеното изпълнение е именно отклонение от тези правила и закони в музиката. Изкуството седи в това - то не е геометрия. Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони.
Я опиши окръжността или правата линия със свободна
ръка
.
Изкуството е именно в това нарушение на правилата и законите на науката. При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода. С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение. Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла. Ушиха й дрешка, нотираха я и я ограничиха.
към текста >>
91.
5_27 Изгревът и Бялото Братство
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той не се избира от общото събрание с гласуване, защото Божият Дух е този, който полага
ръка
върху главата му и го определя за водител.
Ръководителят се ражда! Ръководителят се ражда от Духа! Защото ръководител може да бъде само онзи, когото Духът Божий ръководи и над когото са Силите Господни! Защото над него трябва да бъде Духът! Иначе не е ръководител.
Той не се избира от общото събрание с гласуване, защото Божият Дух е този, който полага
ръка
върху главата му и го определя за водител.
Другото е човешка измислица. Аз, след заминаването на Учителя, застанах като ръководител. Учителят ме определи за това. Аз имам доказателства. А преди да си замине, Учителят лично нареди на Савка Керемидчиева да ми се предадат всички неща - и непечатаните беседи, и архива на Братството.
към текста >>
92.
5_28 Жабата, която донесе материализма
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
После отново вдигна лъжицата и- рязко свали
ръката
Си и когато доближи до хляба, леко го докосна.
Той се храни. Поглеждам към чинията Му. В нея Той постави един голям залък. Взе лъжицата, после я вдигна на височината на носа си и я докосна до залъка. Аз проследих движението Му.
После отново вдигна лъжицата и- рязко свали
ръката
Си и когато доближи до хляба, леко го докосна.
Беше същият жест, когато разговаряше с онази жаба, която се бе загнездила в този двор. Да, материализмът и грубата сметка се бяха загнездили тук. Учителят след това съобщи на Гина Гумнерова, че от следващия ден общата трапеза се закрива. Една идея бе опорочена и трябваше да се спре. И тя бе спряна.
към текста >>
93.
5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи
ръка
върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне.
Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото.
След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи
ръка
върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне.
Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет. Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там. Учителят бе предвидил всичко - както непослушанието на Радославов, така и мошеническите похвати на предприемача. Бяхме огорчени всички. А какво стана със салона?
към текста >>
94.
5_31 Своеволия на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха
заръката
на Учителя.
Стана така, че се насякоха парцелите по на 200 - 300 квадратни метра. Така много от приятелите не можаха да си получат нотариални актове, поради това си имаха много големи неприятности десетки години. А когато отчуждаваха "Изгрева" се оказа, че тези места нямат нотариални актове. Чак тогава приятелите разбраха цената на своеволието си. Учителят нареди да се купят местата около салона, за да няма други чужди хора.
Но Петко Епитропов и Тодор Стоименов умуваха, разсъждаваха и не изпълниха
заръката
на Учителя.
Имаха си съображение: че защо ни е толкова Много имот? А парите не ги даваха те - даваше ги Учителят. Не изпълниха. И какво стана ли? Ето какво: поповете, в своята омраза към Братството и Учителя, направиха така, че накараха и финансираха един кръчмар, да вземе под наем мястото, което опираше в северната страна на салона и там направиха кръчма и кебапчийница.
към текста >>
Смръщен ги гледаше, бутна с
ръка
плана настрана и каза: "Няма нужда от такива работи." Те си отидоха разочаровани.
Затова човек трябва да бъде внимателен към животните - не знаем в това животно коя душа временно пребивава. След като видяха грешката си, че допуснаха кръчма, дим на кебапчета и дандания, старите приятели решиха да я поправят. Заедно със Славчо Печеников решиха да направят вила на Учителя - Той да ходи там, да диша чист въздух, а не този от дима на кебапчетата тук. Намериха архитект, направиха план и всички тържествено отиват при Учителя. Той беше намръщен.
Смръщен ги гледаше, бутна с
ръка
плана настрана и каза: "Няма нужда от такива работи." Те си отидоха разочаровани.
Ето тук се вижда и още нещо. Те не отиват при Учителя да Го питат, а искат да Го поставят пред свършения факт на едно човешко хрумване и решение. Те не го разбраха тогава, а някои от тях до края на живота си не го разбраха. Учителят нареди на старите приятели да построят общежитие на "Изгрева", за да има по една стая и кухня за всеки брат и сестра, като им даваше пари, но те не направиха пак нищо. Имаше пари и Учителят ги даваше.
към текста >>
95.
5_33 Никакви места
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След време ще ги закупим и ще се преместим там." Аз веднага изпълних
поръката
на Учителя.
Не Го разбираме и сега, тридесет години след това. Много десетилетия живот преминаха през мене, но чак сега се досещам, и не напълно, какво искаше да ни каже Учителят Дали искаше да ни предпази да не се забием в неща, които щяха да ни отнемат сили и време и щяхме да пропилеем годините и условията за духовна работа. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за духовна работа на Школата. Затова трябва да преместим Школата и "Изгрева" на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места.
След време ще ги закупим и ще се преместим там." Аз веднага изпълних
поръката
на Учителя.
Отидох, разходих се, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица. Върнах се и казах на Учителя. Предложих Му да Го заведем там, а Той каза: "Когато има условия ще ги закупим и ще се пренесем там." Това бе краят на войната. Над София бяха започнали бомбардировки. След 10 януари 1944 година Учителят с приятелите отиде в Мърчаево.
към текста >>
96.
5_34 Къде е Изгревът?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той посочи с
ръка
целия "Изгрев", поляната, салона и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!
Голяма врява. От тяхната караница цялата тишина се превърна в дим и смрад наоколо. Учителят намръщи вежди и каза: "Виж им акъла. И за какво се карат? Те мислят, че туй е "Изгревът" на Бялото Братство".
Той посочи с
ръка
целия "Изгрев", поляната, салона и малките дървени къщички и продължи: "А "Изгревът" още не е слязъл на земята!
" Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно. Небето над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно. По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората.
към текста >>
97.
5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват
ръка
и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната.
Когато всички си тръгват и си вземат сбогом от Учителя, Той ги изпраща, като им казва: "Сега, като си отидете в къщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата." Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, какви дърва и брашно посред лято, когато за това се мисли чак през есента? Накрая запитват: "Защо, Учителю? Война ли ще има? " Учителят отговорил строго: "Война ще има.
Всички ще отидете и всички ще се върнете." Тогава те един по един Му целуват
ръка
и се разотиват по домовете си, а след един месец се обявява войната.
Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителят е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития. Всички, които са били на събора, всички без изключение са участвували във войната и всички са се върнали живи и здрави. Те донесоха със себе си невероятни опитности, които са имали по време на Балканската война, опитности, които говореха за силата на Духа, Който ги бе проводил на война и Който стоеше над тях. Това бе Христовият Дух. При раздялата на събора Учителят бе препоръчал всеки да носи в себе си собственоръчно написана и преписана "Добрата молитва" и "Деветдесет и първи Псалом", зашити във военните куртки.
към текста >>
98.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с
ръка
отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя.
Манифестът за обявяване на войната е публикуван на 1 октомври 1914 година. Преди това отиват при Учителя и Го запитват какво да се прави. Учителят казва: "България да не влиза във войната. Трябва да пази строг неутралитет. За цената на своя неутралитет, тя ще получи всички земи на Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант на Фердинанд - занасят съвета на Учителя.
Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с
ръка
отзад и казва: "Това може да се говори само на моя задник." Така той приема съвета на Учителя.
Когато занасят думите му на Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие. Ние бяхме свидетели. Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната на страната на Централните сили. Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната на нейна страна. Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата.
към текста >>
Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си
ръка
по повод съвета на Учителя.
Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите на Учителя са занесени отново на Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата на злия гений в него. Идва 15 септември 1918 година и последва пробива на Добро поле на силите на Антантата. фронтът е пробит и България капитулира. Отново идват и питат Учителя какво да се прави. Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис." Занасят новината но царя.
Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си
ръка
по повод съвета на Учителя.
Така че задникът на Кобурга напусна България. На 3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис, който се възкачи на престола под името цар Борис III. На 27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки. Клаузите на този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер на 2 милиарда и 250 милиона златни франка. Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът на България на Бяло море, като Западна Тракия се предава на Гърция.
към текста >>
99.
5_46 Продавачът на Библии
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Те с годините отпаднаха, а някои станаха противници и врагове на Братството, макар че бяха идвали на "Изгрева" и бяха целували
ръка
на Учителя.
Но научи един закон за разпознаване на Духа на Истината от Духа на заблудата. По време на Школата ние проверявахме този закон на вътрешната Синархическа верига. Онези, които приемаха Словото на Учителя и Го изповядваха чрез живота си, бяха от нашите. Други, които не Го признаваха, не бяха от нашите. Онези, които слушаха Словото на Учителя, които Го приемаха, но не Го изпълняваха и не живееха по Него, също не бяха от нашите.
Те с годините отпаднаха, а някои станаха противници и врагове на Братството, макар че бяха идвали на "Изгрева" и бяха целували
ръка
на Учителя.
Защо ли? Защото Христовият закон е един и същ от памтивека до сега. Той е даден в Първо Послание на Йоана, гл. 4, ст. 6: "Ние сме от Бога: който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша.
към текста >>
100.
5_47 Окултна литература на Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Протяга дясната Си
ръка
с показалеца напред и отсича: "Изнесете навън тези трици!
Двамата умници чакат похвала. Учителят седи и мълчи. Вероятно говори с нечуто от тях Слово на душите им. Те стоят прави. Накрая Учителят смръщва вежди.
Протяга дясната Си
ръка
с показалеца напред и отсича: "Изнесете навън тези трици!
От толкова време аз говоря за житното зърно и за Божествения хляб, който е Словото на Бога, което ви говоря. Какво научихте досега? Нищо." Приятелите стоят като попарени. Навеждат се, слагат книгите в раниците и ги изнасят навън. Седят долу на пейките и разсъждават.
към текста >>
НАГОРЕ
