Търсене в текстове за 'Роднина'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан.
Тук му е мястото да повдигнем още един въпрос. Ако действително някога е съществувала Атлантида, която потънала, и ако Канарските, Азорските и Антилските острови, са останали от тоя материк, то естествено е, че техните жители ще са преки потомци на жителите от Атлантис. И, ако на тия острови се намират останки от това население, то може да ни бъде все таки един по-ясен образ за ония хора и цивилизацията, която някога е цъфтяла на загиналия материк, жителите на който и преживели оная страхотна трагедия разиграла се между земята, водата и небето. И действително такова туземно население, открито при откриването на самите острови, е било намерено главно в Африканските острови, от испанците и наречено от тях Гуанче или Гванче, които те побързали да унищожат, а другата част от тях се примесило с чужд елемент, тъй че днес е много трудно да се намери и изучи чистия тип Гуанче. Важни обаче данни за тях намираме в писателите от XV и XVI векове. Особено е важно съчинението на Цезар Вечели, роднина на художника Тициан: „За древните и нови дрехи на разните части на света”, снабдена с рисунки от самия Тициан. Тоя тип Гуанче даден там, представлява съвършена прилика с Американските типове: перуанци, мексиканци, флорианци и др. Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения.
към текста >>

2. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите.
Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик. Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан. Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите. Тая бродерия беше разкошна работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове. Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно. Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия. Една сутрин се упътих към Менилмонтан.
към текста >>

3. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

На следния ден отидох в Павлово, за да се простя с рано заминалата роднина.
В тоя момент ме удря една тежка миризма, в която се разпознава и ароматите на увяхващи цветя. Събуждам се. Странната миризма не ми дава да дишам в продължение на още няколко секунди и в будно състояние. Такова сънуване на яве не бе ми се случвало. Нещо повече - не си спомнях да съм срещал никога и тая тежка миризма. На следния ден отидох в Павлово, за да се простя с рано заминалата роднина. Заварих я не в стаята, дето я бях видял за последен път, а в югоизточната. Тя лежеше в своя сандък всред много цветя. След малко се оттеглих в една задна стая. Мина доста време, докато ни се съобщи, че починалата ще бъде изнесена, Не без известно колебание реших да присъствувам отблизо на тая церемония - току речи за пръв път в живота си. Тъкмо бях стигнал във вестибюла и на южната врата се показаха трима души, които носеха братовчедката на чаршаф.
към текста >>

4. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ето един опит: Моят роднина Роберт Ирвин живее в Пасадена.
- Знаменитият американски романист Ъптон Синклер по настоящем се занимава с телепатията и е напечатал няколко статии за своите изследвания в тая област. Ето едно извлечение от неговите статии: „Как влизате вие във връзка с вашите отсъстващи приятели? С писмо, телеграф и телефон. Но аз предвиждам, че в бъдеще ще можеш да влизаш във връзка с тях по телепатичен начин. От много години аз и жена ми предприехме опити, които доказват, че хората могат да си предават мислите без говор или писмо. Ето един опит: Моят роднина Роберт Ирвин живее в Пасадена. На 13 юли 1928 година той се намира в своя кабинет и в 11 и пол. часа сутринта той начертава една вилица върху един лист и съсредоточава своето внимание изключително върху нарисуваната вилица. В същия ден и час моята жена се намира в една местност, отдалечена на 65 километра от Пасадена. Тя е силно съсредоточена в този момент върху туй, за кой предмет мисли в това време Роберт Ирвин. След известно време тя написва на един лист: „Аз виждам една вилица и нищо друго".
към текста >>

5. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма на лице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой!
Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? "Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелан, защото никой от неговата кръв не е вече жив. През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина. Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма на лице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой! " Всички, с които Магелан е бил свързан, които са. му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. "Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него. получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба". (Цвайг). Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело.
към текста >>

6. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

После, към 121/2 часа научихме, че един наш близък роднина, който много обичаше леля си, пострадал от автомобилна катастрофа и то точно в 11 часа.
Аз му казах: – Непременно той е загинал от сблъскване с кола. Като направихме проверката, видяхме, че наистина той загина при сблъскване с кола. СТЪКЛЕНАТА КАНА През 1936. година във Франкфурт на Майн веднъж седяхме аз и сестра ми в една стая. Беше тихо в къщи По едно време пукна се една чиста стъклена кана, до която никой не се допираше. После, към 121/2 часа научихме, че един наш близък роднина, който много обичаше леля си, пострадал от автомобилна катастрофа и то точно в 11 часа.
към текста >>

7. DU MAITRE: A LIMAGE ET A LA RESSEMBLANCE Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И на всички той е брат, сестра, роднина.
Аз не мога да гледам нещата поотделно, но всичко наедно! Аз не мога да си представя себе си отделно от другите хора. Аз съм чист като лъчите на слънцето. Вашето дете по кръв има сродство със слънцето, със земята, с луната и дори с черешата, както с всичко друго, което се намира и в другата половина на света. Целият свят е в него. И на всички той е брат, сестра, роднина. И когато нашето дете проходи, тогава ще тича по чужди земи, в чудни дворове ще прегръща чужди животни, като че ли са негови. Тогава вие ще кажете: „Немирно дете! " Но тъкмо това е истинският живот. Защото великата Мъдрост на Твореца действува в него. Така и Аз живея!
към текста >>

8. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Франция има, между това, пояснява коментаторът, повече от 3 хиляди км брегове първо за отбрана и после за използуване; но бойната флота винаги е била една „бедна роднина" във войните; и факт е, че французите не разбират нищо от въпросите на търговската флота.
Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност. И движението на надзора и това на поддържането е произлязло от люлеенето на махалото, чийто център се намира между Камарата и Сената —- седалища на законодателния подтик. Ще се забележи —- любопитно нещо, —че правосъдието остава настрана, като че ли, произлизайки от по-високи идеи и оставайки чуждо на политическите колебания, то трябваше да бъде повлияно само от правото: нещо, което произлиза, в действителност, от самите принципи на конституцията. Ще се забележи също, че М-вото на външните работи е малко на страна — впрочем, понеже няма пряко влияние върху страната, тъй като то е в края на краищата държавен секретариат за отношенията на френското правителство с разните чужди правителства. Най-после ще се констатира, че флотите, преди всичко търговската, стоят отдалечени от кръговите движения, които въодушевяват надзора и поддържането. Франция има, между това, пояснява коментаторът, повече от 3 хиляди км брегове първо за отбрана и после за използуване; но бойната флота винаги е била една „бедна роднина" във войните; и факт е, че французите не разбират нищо от въпросите на търговската флота. Въздухоплаването е също изместено в далечината. Но авиацията, въпреки всичкия й напредък, въпреки грамадните услуги, които вече прави, е все още в създаване и самото положение, което заема нейната администрация, доказва, че днес не се схваща ясно значителната роля, която тя ще има в бъдещето общество. Машината за управляване има своите недостатъци. Тя функционира задоволително, но тя не е съвършена — завършва Пиоб.
към текста >>

9. УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Интересен е фактът, че багрилното вещество на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А.
(фиг. 3). Характерният цвят на яйчния жълтък се дължи също на присъствието на бета-каротин. В черния дроб на всички бозайници, а особено в маслото, извлечено от черния дроб на някои риби, като моруната, акулата и др., се намира голямо количество от това помощно ценно вещество, и точно 90- 95% от витамин А, съдържаща се в целия организъм. Кравето масло е богато на витамин А, а маргаринът не съдържа никак. Между растенията, които редовно се поднасят за ядене, най-богати на витамин А са: морковите, спанакът, доматите, зелената салата, зелената бакла, пъпешът, портокалите, кайсиите, пиперът и царевицата. Интересен е фактът, че багрилното вещество на черупката на варения рак — астицинът, е близък роднина на витамин А. Може да интересува най-вече жените — майки и съпруги — че витамин А е устойчив на варенето. Фактът, че тоя чудовищен жизнен фактор издържа на варенето и че съществува в много евтини храни, позволява на всички хора, от каквато и да е класа, да вмъкнат в организма достатъчни количества витамин А. Какъв е механизмът на неговото действие за науката още е непознато. Не е сигурно, че той упражнява едно противоположно действие на тироидната жлеза. В организма той освен действието за растене, упражнява също една роля на предпазител на мукозите, както доказва и фактът, че неговата липса предизвиква една дегенерация на повърхностните пластове на мукозите, от които един от първите симптоми е ксерофталмията, причина поради която витамин А е наречен също антиксерофталмичен.
към текста >>

10. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъжете бяха близка роднина, па по едно време станаха и ортаци — имаха никаква орташка воденица.
Но с този акт много има да гложди и жвака коравите залъци. Изведнъж дедо Благой се замисли и замълча. После дигна глава, в очите му нещо светна и той заговори. — Спомних си за две съседски семейства. И двете бяха заможнички. Мъжете бяха близка роднина, па по едно време станаха и ортаци — имаха никаква орташка воденица. От най напред си живееха добре. Жените им си помагаха като свои, децата им все заедно си играеха, заедно растяха. Сякаш беше един дом. Добре, ама по едно време ортаците се скараха, единият уж лъжел другия, вземал всичката печалба. Па се явиха спорове и за никакви ниви, заграбени някога от турски бей.
към текста >>

11. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно.
Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: „Много съжалявам, драгий ми, че не ще можеш да останеш в дома за постоянно. Ние нямаме свободно място, опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе“. Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да преживее някак старините си Братовчедът казал: „Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти”. По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, остава нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това, започнал да се докарва на богатия си роднина, но вече било късно. По същия начин истината постъпва с всекиго от нас. Като говорим за Истината, за Бога, ние не разбираме този Господ, който живее нейде в небето, но ние разбираме онзи Господ, умът на когото е толкова мощен, светлината толкова силна и сърцето толкова велико, че в един момент може да извади с кука всички същества, останали и досега в ада. Това е само въпрос на времето. Бог няма да остави нито едно същество в ада. Всичко живо оттам ще излезе вън.
към текста >>

12. -

За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел.
Кое е същественото, което знаете? Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането най-малко не въвежда човека в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги и от това, което учените и богословите пишат. Според мене, със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една малка квартира, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брата си или сестра си, или при някой твой роднина или приятел, и си мислиш, че си в онзи свят, а в същност ти си в една стаичка при твой роднина или приятел. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят така е, в онзи свят са, но ония, които добре разбират положението, знаят къде се намират. В една английска църква един от видните проповедници проповядвал на хората за онзи свят и разказвал, че след като умрат, всички хора отиват на онзи свят, при Бога, Един богат търговец, като слушал проповедника да разказва за онзи свят, го попитал: Моля, господин пасторе, къде е моята дъщеря? Той имал единствена дъщеря, която наскоро се поминала. Пасторът му отговорил: И тя е при Бога. До този търговец седи един господин, който се обърнал към него с думите: Господине, вашата дъщеря не е на онзи свят горе, но е при тебе.
към текста >>

13. -

После, към 121/2 часа научихме, че един наш близък роднина, който много обичаше леля си, пострадал от автомобилна катастрофа и то точно в 11 часа.
Десетина дни след това мъж ми идва един ден у дома и ми казва че същият този наш приятел починал. Аз му казах: — Непременно той е загинал от сблъскване с кола. Като направихме проверката, видехме, че наистина той загинал при сблъскване с кола Стъклената кана През 1936 година в Франкфурт на Майн веднъж седяхме аз и сестра ми в една стая. Беше тихо в къщи. По едно време пукна се една чиста стъклена кана, до която никой не се допираше. После, към 121/2 часа научихме, че един наш близък роднина, който много обичаше леля си, пострадал от автомобилна катастрофа и то точно в 11 часа. ГРАФОЛОГИЯ НАТИСК Още щом се допре перото до хартията, в ръката се явява усещане за съпротивата на масата. Ако пишещият усили налягането до такава степен, че перото се разкрачи, него очевидно го задоволява съзнанието за преодоляване на съпротивата, и той с удоволствие гледа дебелата черта, която е написал — иначе няма защо да натиска толкова. Ясно е, следователно, че силните надебелявания се срещат у хора, които обичат да проявяват сила, които са склонни, към енергични действия. Натискът при писане е тъй свойствен на техните натури, както уверената твърда постъпка. Твърде е характерен в случая почеркът на професионалните борци.
към текста >>

14. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина.
Духовна опитност. (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). I. Загадъчни истини. II. В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... Година 1, Брой 3 (1 юни 1919 г.) 1. X. Жизненият въпрос. — Законите на развитието — Условията на истинската култура. 2. Нова Естетика. I.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина.
Духовна опитност. (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). I. Загадъчни истини. II. В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път? Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който може да ни снабди с този нов духовен елемент, той е наш истински роднина.
Децата живеят, виреят и се опияняват в мисловната атмосфера, която изтича от техните другари в игрите. Ако ги отделим от всяко подобно дружене, те ще повехнат като растенията. Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази чистота, която се поражда от детинското и младежко приятелство. Причината на това е, че нашият дух се нуждае от нова мисловна храна, която спада към друг, вероятно, по-висш духовен строй. Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би летяло тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години. Който може да ни снабди с този нов духовен елемент, той е наш истински роднина. Такова съотношение може, обаче, да съществува и трае, само ако и ние му отвърнем със същото. В много професии другарите са същинските роднини; те помежду си се чувстват много по-вече у дома си, отколкото на местото, което наричат свой дом, където спят, ядат и прекарват един пуст празничен ден. Духовен живот от всека степен, всеки строй на мислите, трябва да може да поддържа свободни връзки със своите равни, иначе той страда тежко. Кръвното родство има много малко общо с такава психична размяна! Чрез връзките на роднинството се упражнява доста много несъзнателна тирания.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието.
Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“? Този е естественият въпрос, който възниква, когато разглеждаме теорията за прераждането.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Цяла седмица отивах при бодната, седях продължително при нея, като свой роднина, като се стараех да проникна с догадки в гърдите и черепа й, за да узная причината на нейната слабост, а чувах от нея само това: — Аз зная .
Като полупобъркан, аз се завърнах бърже в къщи, за да се скрия с моето безсилно невежество. И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос. Аз, видният лекар, известен, популярен, общопризнат, се хвърлих в креслото, задъхан от плач! Пред собствените ми очи умираше едно младо същество, и аз нищо не можех да направя, за да го спася! Изходът знаех своевременно и исках да се боря. Цяла седмица отивах при бодната, седях продължително при нея, като свой роднина, като се стараех да проникна с догадки в гърдите и черепа й, за да узная причината на нейната слабост, а чувах от нея само това: — Аз зная . .. зная . . . живот ми липсва. На осмия ден изгубих всека надежда: организмът бърже се рушеше. Аз видех ясно — и това бе единствената привилегия на моята ученост — че в медицината няма нито едно средство, за да се отстрани смъртта, поне на една крачка.
към текста >>

В Лабрадор вярват, че, щом някому паднат три капки кръв от носа, умрял е някой роднина.
Който направи пристройка на къщата си, умира скоро. Който дълго се взира в траурни дрехи, скоро ще облича такива. В Масачузет вярват, че ще умре някой член от семейството, ако някой забие гвоздей в неделя. Пищенето на ушите означава скорошно известие за смърт. В Мичиган вярват, че върху празен стол за люлеене седи духът на някой умрял, който чака да вземе някого със себе си. В Лабрадор вярват, че, щом някому паднат три капки кръв от носа, умрял е някой роднина. Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на гроба му. Който във време на ядене кихне с пълни уста, той скоро ще изгуби някой сродник. Пукнатини в хляба или червени петна върху чаршафа означават в Охайо смърт. Когато ковчегът пращи в ръцете на дърводелеца, това показва, че ще има още нови поръчки. Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Цар Самуил“ № 40, преди неколко месеца сънува, че си изгубва портфейла, но скоро се успокоява от мисълта, че го е забравил в една своя близка роднина.
След малко ме извикаха и ми съобщиха, че сестра ми се поминала“. Съобщава: Б. Б. , учител (Панагюрище). Сън и действителност. Ст. Ник., софийски жител, ул. „Цар Самуил“ № 40, преди неколко месеца сънува, че си изгубва портфейла, но скоро се успокоява от мисълта, че го е забравил в една своя близка роднина. На следния ден, станало му нужда от пари, поради което подирва портфейла, но не го намира в джоба си, Не след много той се сетил, че е оставил портфейла в баджанака си, където го и намира. 2. Същият г-н ми разправи за друга своя опитност, когато е бил ученик. Сънувал, че един от неговите преподаватели, по искането на учениците, съобщава бележките по своя предмет на всички ученици. Понеже Ст. Н. бил на- правил добре писменото упражнение, въз основа на което му е било турната бележката по този предмет, обръща вниманието на преподавателя, когато последния му съобщава, че е получил „слабо“, което нещо последния след втора проверка действително констатира.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Преди няколко дни той е бил уведомен ненадейно, че става наследник на един богат свой роднина, индустриалец в Ница.
На другия ден компанията, с която пътувах, напусна града. Напуснах го и аз, но с чувство, като че зад себе си оставям скъпи спомени, свързани с тоя град, спомени — на два живота“... Съобщава: Д. Л. Доганова. Чувственото внушение. PsychicMagazine съобщава следния случай: В Перпинян (Франция) живеел бедният работник;Жан Пелегри, на 39 год. възраст. Преди няколко дни той е бил уведомен ненадейно, че става наследник на един богат свой роднина, индустриалец в Ница. И в най-амбициозните си блянове, Жан Пелегри не е могъл да сънува огромната сума, която му се паднала сега, в наследство. Когато нотариусът, натоварен с изпълнението на завещателните разпореждания, му съобщил за тая сума, работникът паднал на земята, като гръмнат, от радост. Напусто отишли всички усилия да го свестят: той веднага се поминал.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Веднъж когато последният я фотографирал, щом забелязал да се материализира един дух, на клишето се обрисувала фигурата на едно младо заминало момиче, близка роднина на д-р Килъровото семейство.
На снимката се показал образа на починалата дъщеря на д-ра Хансман, г-ца Ида Хансман. Както се вижда на клишето, което възпроизвеждаме, младата мома, облечена в бела рокля, е прозрачна. През тялото й се вижда дясната ръка на д-р Хансман, сложена върху плочите, който държи на колените си. Проявлението изглежда обвито с едно бяло облаче, което ясно се очертава на тъмния фон на паравана. И г-жа д-р Килър е притежавала ясновидска дарба, даже по-силна от тая на съпруга си. Веднъж когато последният я фотографирал, щом забелязал да се материализира един дух, на клишето се обрисувала фигурата на едно младо заминало момиче, близка роднина на д-р Килъровото семейство. Колкото за начина, по който се проявяват материализациите, ясновидците са дали досега достатъчно сведения в разните съчинения по предмета3). Отначало се усеща в тъмната стаичка, в която става сеанса, едно леко духане като от хладен ветрец, после се забелязва малка светлинка, образува се бяло облаче, което постепенно се уголемява и най-сетне се очертава човешката фигура, която се материализира. В следното клише се вижда, как се е проявил образа на г-ца Амуру, поминала се три месеци преди фотографията, като религиозна сестра Магдалина. Това материализиране е станало в присъствието на брата й и на професора Вио. В бъдеще ние ще дадем още много интересни фотографически снимки на невидими същества, а и на живи съвременници-българи, за която цел препоръчваме на редакцията на окултното списание „Всемирна Летопис“ да си достави фотографическия апарат на д-ра Килнер.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида.
След третия час той се оплакваше от големи болки и аз от опитност го уверявах, че тъкмо това е добро, защото знаех, че това е реакция. Болката престана, пациентът беше здрав. Първите му думи бяха: „Ако не бях чул предварително от вас, че за работата си нищо не вземате, че дори никой не се съгласява да ви предложи нещо за отплата или като подарък,аз бих ви заплатил лекарски хонорар, какъвто до сега никой университетски професор не е получавал“. Бях повикан при жената на един банков директор: имала от 20 години свити ръце и с краката си не могла да ходи. Тя прочела в „Народни листи“ за моята дейност, и ми писаха да отида при нея. Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида. Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти. „Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити. Когато бях последния път, тя стоеше при. ... и ми се похвали, че вече сама готви и за всичко в кухнята се разпорежда, което не била вършила вече цели 20 години. Други път държах беседи в Кромержиж.
към текста >>

0.45673203468323