Търсене в текстове за 'Роднина'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 20 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10.МИСЛИ И СЪЖДЕНИЯ

Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат.
Тя е книга, в която се вписват неговите дела, заедно с неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да не го безпокоиш и смущаваш в работата му, която върши за теб, но по-скоро съдействай за привършването й. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в този свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник, ще изчезнат. Той ще остане. Ако разбираш смисъла на тези думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, съвършенството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без него нито съвършенството се постига, нито любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко: някои мисли винаги ще пребъдват и небесата винаги ще разказват неговата слава, ще възвещават правдата му и милостта му от род в род.
към текста >>

2. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя.
Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома му. Точно в това време те се завръщаха заедно с П. Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника.
към текста >>

3. №60 (Пеню Киров)

Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г.
Съпругата му се казва Кица. Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

4. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г.
Имат 8 деца – 4 момчета и 4 момичета. Синът му Алцеко Димитров Обрешков (Варна, 13.11.1885-1911) служи във флота на Н.В., а Владимир Димитров Обрешков (21.7.1887- ?) е майор от 27.2.1918 г. Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител накатедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града.
към текста >>

5. 102 ПИСМО

Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия.
Щом ний превалихме върха Свети Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгла и вятър излезе горе. Времето чакало ний да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си и отпочинахме и закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро заминала за невидимия. На 17 след пладне тръгнах за това място, гдето се намирам сега. Тук ще се бавя малко. Ако ми пишете, отправете писмото си до д-р Миркович в Сливен. Мисля да се спра там, гдето има да уреждам някои и други работи. Надявам се всички да сте добре и да имате ръководството и благостта на Бога.
към текста >>

6. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници.
По неговото настояване и със съдействието на варненския мютесарафин Ашир бей и мюфтията Кълъчлълъ Мемиш ефенди наскоро бил получен ферманът за училището. Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на 20 юлий 1865 г. Атанас стоял в Цариград четири години на свои разноски. Поминал се по времето на холерата. Той думал: „Дордето не видя да се упътят български владици в Българско, аз няма да си отида от тук." Роднините на Атанаса имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на село Николаевка. Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанаса, който бил убит от разбойници. Плочата е мраморна - 1.70 м дълга и 0.85 м широка и 0.20 м дебела. По краищата тя е украсена с лозови вейки и с розетки по ъглите й. На горната страна на плочата са изобразени два ангела, държащи венец, и под тях - човешки череп и две кости, положени на кръст. Върху плочата има надпис: „Брате, благослови мужа, именуемаго А. Г. (следва извлечение от Светото писание глава XI и XII, стих 19 и др., приспособено в смисъл на черковна борба).
към текста >>

7. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник - всички ще изчезнат, Той ще остане.
Да ти не дотяга, когато Господ вътре работи в твоята душа. Ако той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Не, повече от това: съдействай за по-скорото и привършване. Празните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник - всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: Съвършенството е целта, Блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито Съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род.
към текста >>

8. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане.
Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб. Не, повече от това – съдействай за по-скорото й привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма що повече да ти говоря. Затова помни: съвършенството е целта, блаженството е Любовта, хубостта е мисълта, а Пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенството се постига, нито Любовта, нито мисълта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще пребъдат и Небесата винаги ще разказват Неговата Слава, и Небето винаги ще възвещава Правдата Му и милостта Му в род и род.
към текста >>

9. Писма до Мария Казакова - 1904

Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро замина за невидимия свят.
Щом ний превалихме Върха Св.Никола и се навалихме към Шипка, върховете веднага се покриха с мъгли и вятър излезе горе. Времето чакало ние да минем. Ний слязохме благополучно в Шипка, гдето си поотпочинахме и си закусихме. Вечерта пристигнахме в Казанлък, гдето и преспахме. На другия ден около 10 часа се отправихме за Стара Загора, гдето пристигнахме около два. Тук се видях с някои мен познати, а така също с един наш роднина, на когото фамилията наскоро замина за невидимия свят. На 17 след пладне тръгнахме за това място, гдето се намирам сега. Тук ще се бавя малко. Ако ми пишите, отправете писмото си до д-р Миркович в Сливен. Мисля да се спра там, гдето има да уреждам някои и други работи. Надявам се всички да сте добре и да имате ръководството и благостта на Бога.
към текста >>

10. Спомени на Елена Иларионова - 1907

Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван?
Лятото прекарвахме в колибата. Там идваха много хора, които се интересуваха от него, и той на всички даваше добри съвети и помагаше в болестите им. Повече прекарваше в пост и уединение. Ние с благоговение гледахме на него и не смеехме да го смущаваме в работата му. Веднъж седеше в беседката на лозето и се занимаваше с нещо. Извика ме и ме попита; „Имаш ли някой роднина Иван? “ — Брат ми, отговорих аз. Той се позамисли и каза : „Не.“ Изредих всички, които имахме в рода си с това име. „Бащата на майка ти как се казва? “ — Иван — отговорих, но той си е заминал, когато майка ми е била още дете и ние никога не сме го споменавали и мислили за него. Защо ме питате, Учителю?
към текста >>

11. 1916_1 СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА

отишла на гости в Габрово и там проповядвала идеите си в присъствието на министър Рязков, неин роднина.
Тя беше много интелигентна, имаше дар-слово н затова навсякъде беше добре приета. По мое лично мнение Учителя ценеше майка ми по няколко причини: първо затова, че произлиза от стар възрожденски род, а баща й е давал всичките си средства за освобождението на България. Второ, мама беше много интелигентна, силно духовна, имаше дарба да говори, освен това притежаваше непоколебима вяра. Казваше ми: „И на парченца да ме режат, аз от Учителя не се отказвам! " През 1915 г. отишла на гости в Габрово и там проповядвала идеите си в присъствието на министър Рязков, неин роднина. Говорила много компетентно по духовните въпроси и всички я слушали с голямо внимание.
към текста >>

12. 1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми

С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят.
към текста >>

13. 1925_8 Забрана на съборите на Бялото Братство в Търново

Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на вестник „Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г.
По времето на управлението на тричленната кметска комисия се организира изгонването на Учителя от Търново. Първо се прави опит за разтурване на събора на 29 август вечерта, когато той вече е приключил, като арестуват Учителя. По-късно, през есента, започва събирането на подписи за забрана на съборите в града. Акцията срещу Учителя започва на 12 септември, с голяма статия на първа страница на вестник „Борба", която завършва с думите: „Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове... Що се отнася до търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим." Вероятно в тази акция са взели участие и тримата кметове: членът на занаятчийската камара и генералът са осигурили подкрепата на своите съсловия, а юристът е оформил работата юридически. Църквата е съдействала активно – подписи са се събирали и в църквите, а редакторът на вестник „Борба" Иван Хлебаров, вероятно повлиян от своя роднина Тодор Хлебаров (иконом и протосингел на Търновската митрополия от 1918 г. до 1926 г.), дава подкрепата на своя вестник. Църквата, обаче, както се подчертава и в статията, сама по себе си е твърде слаба за самостоятелни действия. Върху Димитър Раев, като юрист и единствен кмет от 1 ноември, пада главната отговорност за това деяние. Няколкото стотин подписа обосновават изгонването юридически, но те са и отговор на думите на Учителя, казани през 1922 г. в читалище „Надежда": „Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не?
към текста >>

14. МАРИЯ ТОДОРОВА

Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите.
към текста >>

15. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА

Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло.
ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам, за да повярват в мене. Аз съм готов да им помогна, но ако те повярват в Бога, а не в мене. Ако човек иска да бъде здрав, трябва да бъде положителен в своите вярвания. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на Земята. Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най- много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение. Хубаво е да се направи един опит: ще изпратим 10 души при някого, който е на умиране. Единият ще отиде и ще каже: "След 10 дена ще бъдеш здрав". На другия ден ще отиде друг и ще каже: "След 9 дни ще бъдеш здрав".
към текста >>

Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най- много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение.
Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам, за да повярват в мене. Аз съм готов да им помогна, но ако те повярват в Бога, а не в мене. Ако човек иска да бъде здрав, трябва да бъде положителен в своите вярвания. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на Земята. Ако ти или твоят роднина направите истинска изповед, няма да се мине един час или най- много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение. Хубаво е да се направи един опит: ще изпратим 10 души при някого, който е на умиране. Единият ще отиде и ще каже: "След 10 дена ще бъдеш здрав". На другия ден ще отиде друг и ще каже: "След 9 дни ще бъдеш здрав". На следващия ден ще отиде друг и ще му каже: "След 8 дни ще бъдеш здрав". Последният ще му каже: "Утре ще бъдеш здрав".
към текста >>

16. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край.
През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни бе разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професора полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Веска беше предрешена. Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и животът на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяха да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща, самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и насън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента, насън, тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, зехтин от маслини.
към текста >>

Ето какво се случило с нея: "Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да умра там.
След месец лекарят плахо позвънил у тях и попитал как е дъщерята. Майката радостно отговорила, че е оздравяла напълно и преди няколко дни се е сгодила. Влад Пашов През 1918 г. Сестра Олга Славчева заболяла тежко от испанска болест. Ето какво се случило с нея: "Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да умра там. При пътуването се чувствах много зле, положението ми се влоши, не можех нито да седна, нито да стана, задушавах се. По това време камбаната често биеше на умряло. Забраниха на сестра ми да ми казва кои мои другарки са умрели от болестта. Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха около мене. Идваха лекари, но бързо си отиваха, като не можеха с нищо да ми помогнат.
към текста >>

17. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от неин роднина отпреди войната и напуснал България.
Борис Николов Обикновено в нашия лагер на Седемте Рилски езера сметките за стола и лагеруването се водеха от сестра Буча Бехар. Тя много точно водеше сметките на всички присъстващи в лагера и когато някои тръгваха надолу, тя събираше направените разходи. Една година след приключване на сметките, сестра Буча констатира, че в касата има остатък от близо 7 000 лв. Тя се съветва с брат Боян Златарев и му предлага своето решение да внесе парите в пощата на свое име и така те да се увеличават от лихвите. В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от неин роднина отпреди войната и напуснал България. Буча внася парите в пощата на свое име, но след няколко месеца си замина от този свят. Една година сметките се водиха от брат Тодор Стоименов. При приключване на лагера, в него се оказва остатък на повече от 8 000 лв, които няма на кого да отчете. Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция. Там прекарва един месец, купува си някои работи и се връща в България.
към текста >>

18. Тринадесета част

Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло.
Добре, че поне в щастието вярвате, защото то е стимул... Невъзможните неща за обикновения свят са възможни за света на Любовта. Всеки е опитал силата й. Достатъчно е да отворите сърцето си, за да видите, че може да постигнете всичко. Например болни сте или неразположени. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отникъде не идва помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: "Господи, от сега нататък аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя за Тебе, остави ме на Земята." Ако направите истинска изповед, няма да се мине един час или най-много един ден, и ще усетите подобрение... Само онзи опит излиза сполучлив, при който казваш: "Щом оздравея, аз ще служа на Господа." Но трябва да решиш и да обещаеш, преди да оздравееш... Нещата не се постигат изведнъж. Христовото учение е опитно, не е само теория. Христовата школа разполага със задачи, които трябва да се решават. За всяка задача са дадени специфични методи.
към текста >>

0.12639999389648