Търсене в текстове за 'Роднина'

С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителят беше дал, която вече висеше по стените и предложи да се изработи като медальон, който да бъде от злато и златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи в матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета той я даваше и получаваше след време медальон - Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея-символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителят не беше против тази Пентаграма, а напротив насочваше ги да си вземат и направят.
към текста >>

2. 116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА

Борис Николов

Тогава тя се научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул.
116.ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Като ученичка тя е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя се научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. „Опълченска" 66.Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше „частната ученичка".
към текста >>

3. 148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

Нейна роднина й казала: „Има един доктор Господин Дънов, Той лекува".
148. СПИРИТИЗМЪТ НА МАРИЯ ТОДОРОВА И ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ Мария Тодорова като ученичка била привлечена в спиритически кръжок. Посещава го редовно, но се разболява. Започва да плаче без причина и сълзи да текат от очите й без повод. Подложила се на пост 10 дни, за да оздравее и да се освободи от духовете, защото разбрала къде е причината за болестта й. Нейна роднина й казала: „Има един доктор Господин Дънов, Той лекува". Започнали да търсят името му в указателя, но такова име нямало. Най-сетне една тяхна позната им казала: „Те се събират там нейде на ул. „Опълченска" 66." Отишла там, намерила мястото, срещнала се за пръв път с Учителя и Той й дал съвет как да провежда поста. Така започва началото и Мария посещава Учителя в строго определени дни и часове в разстояние на три години. Той й задава задачи и уроци, а на следващия ден я изпитва като обикновена ученичка в гимназията.
към текста >>

4. 130. ПРИМЕРЪТ СЪС СЕСТРА ГУНКА МАНЕВА

След малко спира до нея една кола, слиза неин роднина и казва: „Лельо, идем да те вземем с колата и да те поразходим, където искаш, даже и на Изгрева, защото след няколко дни отиваме във Варна за двадесет дни и няма да се видим скоро." Тогава сестра Гунка посещава брат Боян, вижда се с него.
Да го посети, но как да го посети, не може да ходи? Няма и кой да я заведе. „Имам роднини, които имат кола, но как да им съобщя и дали ще се съгласят? " Но този ден един глас повелително й казва: „Слез долу! " Слиза от четвъртия етаж едвам, присяда пред входа на пейката. След малко спира до нея една кола, слиза неин роднина и казва: „Лельо, идем да те вземем с колата и да те поразходим, където искаш, даже и на Изгрева, защото след няколко дни отиваме във Варна за двадесет дни и няма да се видим скоро." Тогава сестра Гунка посещава брат Боян, вижда се с него. Сестрата, която е при брат Боян й казва: „Сестра Гунка, брат Боян те очакваше." Тя не можа да разговаря с брат Боян, но той само взема ръката й в своята и дълго я гледа с големите си топли, влажни, тъжни очи. Тъй се простиха те и тъй се разделиха. На другия ден брат Боян Боев си замина. Връзките между хората са недосегаеми и неразгадаеми. Те се изграждат по други закони и в свят, където царува Чистотата и Виделината.
към текста >>

5. 86. ИСПАНСКАТА БОЛЕСТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе.
Смъртността беше много голяма сред децата и старците. Поголовна сеч. Онези, които бяха се промъкнали невредими през войната испанската болест ги докопа, свлече ги и ги погреба. Есента на 1918 г. Олга Славчева се разболява от испанска болест. Болестта я тръшва на легло и един неин роднина решил да я закара в родния й град Цариброд, за да умре там и да я погребе. Пътували с влак и едвам я закарал у тях. Камбаната в града често биела на умряло. Много нейни дружки са били погребани. Нейното състояние толкова се вложило, че вече й приготвили дрехите за умирачка. Лекували са я с разни церове, но никаква полза.
към текста >>

6. 111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор.
В събота ни плащаше на парче, което си бяхме изработили. Беше много акуратен, дисциплиниран и изпълнителен. Когато му възложи някоя работа Учителят, той винаги я изпълняваше. При него аз учих занаят. По-късно с него станахме сътрудници. После замина в Букурещ при свой роднина, където научи как се прави изкуствен мрамор. Италианците тогава пазеха много секретно този занаят и го предаваха по роднинска линия. А той след това го предаде на мен. Имаше две дъщери Анина Бертоли, която бе в Париж и Мариета, която се омъжи за музиканта, а в последствие диригент Влади Симеонов. След като издадохме през 1947 г. голямата книга „Учителят" тогава тя беше преведена на френски и трябваше да се издаде във Франция от едно издателство.
към текста >>

7. 3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски.
Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо. Аз имах приятел, учител по немски език, който живеше в едно семейство, в кооперация зад църквата „Ал. Невски" и често го посещавах. По този начин се сприятелих и с неговите хазаи. Един ден, като отидох в стаята на моя приятел, влезна хазайката и ни покани двамата да присъстваме - имали семейството някакво празненство. Тогава се колебаех дали аз да отида, тъй като аз не съм ни роднина, обаче хазайката настояваше, независимо че съм външен, но съм приятел на техния квартирант Борис Димитров, учителят по немски. Съгласих се и отидохме двамата на тяхното празненство. С влизането си в салона, при подходящо подредена маса за хапване, за пийване, аз забелязах, че там присъства на масата православния свещеник презвитер Цанков. И хазаинът ми посочи място, да седна до свещеника. Разбира се поздравихме се ние с него, но когато започнаха да сервират ракия, хазаите като знаеха, че аз не пия алкохол, не ми дадоха пред мене чашка за ракия. Свещеникът се обърна към хазаина и каза: „Абе, дайте тука чашка за ракия на този човек!
към текста >>

8. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

ТОМ 5

Идва му на гости един негов много близък роднина и той му предложил да спи в новопостроената къща.
Споделил с Учителя, а той му казал: „Недей да строиш, сега не ти е времето за строеж". „Но защо, господин Дънов, имам пари, имам материали и съм си купил местото и съм пазарил майсторите? " Учителят замълчал. Братът не послушал, съградил къщата си, сложил покрива и се разболял и започнал да боледува дълго време. Най-после оздравял и си казал: „Прескочих този път трапа". Идва му на гости един негов много близък роднина и той му предложил да спи в новопостроената къща. След време този квартирант се разболява и в скоро време умира. По-късно нашият брат поканва да живее там друг желаещ -съквартирант. Не минава се дълго време и той умира. После дава стаите под наем на трети човек - и той умира. Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие.
към текста >>

9. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

„Но", казал той, „какъв е този човек, когото си изпратила да ми говори да се върна, роднина ли ти е?
Отива си човекът вкъщи. Жена му и децата му са радостни, щастливи. Той също е радостен. Разказва им са Америка, донесъл им скъпи подаръци, 59 много пари. Ще живеят от сега нататък щастливо. „Но", казал той, „какъв е този човек, когото си изпратила да ми говори да се върна, роднина ли ти е? Аз не го познавам." „Какъв човек? ", чуди се жената. „Аз не съм пращала никакъв човек. Пък и не познавам такъв, който да е ходил в Америка" и т.н. Минало известно време.
към текста >>

10. 65. ДАН ЗА БЕДНИТЕ

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Сестра Милева отива при своя роднина и му казва думите на Учителя.
Разкажи Му колко е важен случая". Сестра Милева отива веднага при Учителя и Му разказва всичко: "Добре, казал Учителя. Ще му помогна, но той трябва да отдели една голяма 83 сума за бедните. От това ще зависи неговото оздравяване". А той бил много богат. Сестра Милева отива при своя роднина и му казва думите на Учителя. Той веднага отделя една доста голяма сума за бедните. И до вечерта бил здрав и на другия ден в службата си. Ревизията минава благополучно. И той бил много радостен и благодарен. В една беседа Учителят казва: „Заболели сте.
към текста >>

11. МАРИН КАМБУРОВ

Той е някакъв далечен роднина на Учителя.
Не го оставил дори да преспи в Търново, но го изпратил да я носи в Лозенград ли, не зная къде. Значи, не трябвало да я взема. Иначе Иларионов правеше всичко за братството, но нямаше дълбочина, беше по-повърхностен. (Към N 16) Колю Каишев е от Родопите. Той беше в Арбанаси и неговата леля Мария живееше там. Той е някакъв далечен роднина на Учителя. Той беше много ревностен брат, но почина рано. Накрая живя в София. Една зима прекара с брат ми Петър на Колибата. После другата година аз отидох на Колибата в Търново. Колю е присъствувал на диспута с владиците.
към текста >>

12. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Тази българка половин година живее във Франция, половин година живее в България, Донесе ми поканата, занесох я в паспортното бкзро, но не я приемат и признават, защото може да получа покана само от близък роднина.
Следващият случай: През 1982 г. Ярмила ме покани да й гостувам в Париж, за да й помагам за книгата по Паневритмия. Според тогавашните правила Ярмила трябваше да ми изпрати декларация, с която трябваше да поеме моята издръжка. Но това не можеше да направи, защото нямаше имот и не беше състоятелна. И помоли една нейна близка българка, тя да ми изпрати покана. Тази българка половин година живее във Франция, половин година живее в България, Донесе ми поканата, занесох я в паспортното бкзро, но не я приемат и признават, защото може да получа покана само от близък роднина. А тя не ми е никаква. Ако бях получил покана от Ярмила, въпросът бе лесен и ясен. Аз имах документ, с който можех да докажа, че ми е била съпруга. А тази българка, която ми даде поканата, бе нахакана жена. След полученият отказ, тя ме насочи да отида в паспортния отдел, където имало две комисии и където втората комисия я завеждал някакъв генерал.
към текста >>

Затова една нейна близка ми изпрати декларация, но тук не се признава, защото аз не съм роднина с нея.
Значи той ми е бил на времето подчинен, а аз съм му бил началник. „Кажете какво искате? " Казах му истината. „Искам да отида при предишната си съпруга на гости, с която сме разделени над двадесет години. Тя не може да ми изпрати покана от Франция, понеже не е имотна и не отговаря на техните правила. Затова една нейна близка ми изпрати декларация, но тук не се признава, защото аз не съм роднина с нея. Това е проблема. Един ме вика на гости, но не може да ми изпрати покана. Друг не ме вика, но ми изпраща покана." Генерала се смее, потупва ме по рамото и казва: „Другарю Въжаров, аз гарантирам за вас! " За една седмица ми приготвиха документите и аз заминах. Тогава бях на 74 години.
към текста >>

13. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

отидох по работа у една наша роднина.
Седях винаги в първите банки и с голяма лЬбов към музиката следях г-н Терзиев и стажантите му, мислейки си: да завършиш германска филология не е трудна работа. Трябва ти само добра памет и любов към книгата. Обаче, да завършиш пеене в музикалната академия ти трябва още и талант, а да бъдеш преподавател на завършилите музикална академия, ти трябват и още много други качества. И така бях въздигнала г-н Терзиев в култ. Пролетта на 1943 г. отидох по работа у една наша роднина. Те ме запознаха с един учител на тяхната внучка. Той започна да ми се представя за много интересен и след като изрече куп невероятни за мен неща, ме запита: „Какво знаете за мъдреца в Борисовата градина? " Отговорих му, че у нас няма мъдреци. Той обаче продължи да философствува и каза, че този мъдрец имал способността да лекува всички болести, да вижда миналото и бъдещето на човека, да чете мислите му, да реализира всяко негово желание и ме покани да ме въведе при него, като предварително си намисля нещо. Тук роднината ни се обади: „Такива грозни неща се говорят за Дънов".
към текста >>

Тук роднината ни се обади: „Такива грозни неща се говорят за Дънов".
отидох по работа у една наша роднина. Те ме запознаха с един учител на тяхната внучка. Той започна да ми се представя за много интересен и след като изрече куп невероятни за мен неща, ме запита: „Какво знаете за мъдреца в Борисовата градина? " Отговорих му, че у нас няма мъдреци. Той обаче продължи да философствува и каза, че този мъдрец имал способността да лекува всички болести, да вижда миналото и бъдещето на човека, да чете мислите му, да реализира всяко негово желание и ме покани да ме въведе при него, като предварително си намисля нещо. Тук роднината ни се обади: „Такива грозни неща се говорят за Дънов". Като чух „Дънов" аз още по-категорично реших да не отивам там. За младите, които не познават София от онова време, длъжна съм да поясня, че за Учителя тогава на много места, включително и в черквите се говореха небивали неща, а на пл. „Св. Неделя" бе поставена една ненормална, неугледна жена в черни дрипи, на мърлявата й забрадка бе прикрепен надпис, написан несръчно с бяла блажна боя „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ". Тази жена всяваше у мен страх още от малко детенце, който не ме напусна и до голяма. Поради това аз най-енергично му отказах.
към текста >>

Обаче, роднината ни пак се обади: „Ама, Фанче, защо не искаш да отидеш, то ще е много интересно и аз ще дойда с вас".
Като чух „Дънов" аз още по-категорично реших да не отивам там. За младите, които не познават София от онова време, длъжна съм да поясня, че за Учителя тогава на много места, включително и в черквите се говореха небивали неща, а на пл. „Св. Неделя" бе поставена една ненормална, неугледна жена в черни дрипи, на мърлявата й забрадка бе прикрепен надпис, написан несръчно с бяла блажна боя „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ". Тази жена всяваше у мен страх още от малко детенце, който не ме напусна и до голяма. Поради това аз най-енергично му отказах. Обаче, роднината ни пак се обади: „Ама, Фанче, защо не искаш да отидеш, то ще е много интересно и аз ще дойда с вас". Съставът се измени и аз измених решението си. Завърнала се вкъщи, умъчнена до неимоверност, защото знаех, че това няма да хареса на мама, която с пиетет посещава Божия храм, а аз държах да не я огорчавам с ходенето ми при Дънов. За моя изненада обаче тя каза: „Иди, иди, пък сама се увери, не слушай хората какво говорят". Тежката ми мъка изчезна моментално и без заменена с небивала радост. Впоследствие си обясних и този факт като дело на Учителя.
към текста >>

Моментално нещо заговори у мен: щом Терзиев е тук, значи, че те не са като „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ", а в същото време роднината ни ми посочва един военен и ми казва: „Виж го този, той е генералщабен офицер, свалил си е само пагоните".
За моя изненада обаче тя каза: „Иди, иди, пък сама се увери, не слушай хората какво говорят". Тежката ми мъка изчезна моментално и без заменена с небивала радост. Впоследствие си обясних и този факт като дело на Учителя. На уговореното място ние тримата се събрахме и през пустата по онова време гора се запътихме към мястото, където играеха Паневритмия. Още отдалеч дочух свежите й звуци, а като стигнахме до мястото и погледнах към оркестъра, бях зашеметена от обстоятелството, че моят, въздигнат до култ Терзиев свири там в унес. Моментално нещо заговори у мен: щом Терзиев е тук, значи, че те не са като „ЖЕРТВА НА ДЪНОВ", а в същото време роднината ни ми посочва един военен и ми казва: „Виж го този, той е генералщабен офицер, свалил си е само пагоните". Моето внимание, обаче, беше вече привлечено от една сестра, облечена в светло сини воали, която играеше така плавно, като че ли не стъпваше на земята, а аз не снемах очи от нея и в себе си казвах: и аз искам така да играя, и аз искам така да играя. Впоследствие разбрах, че това е сестра Дарлинг. Паневритмията завърши. Мъдрецът не се появи, а според сестра Елена Андреева не е имало случай Учителят да е в София, да държи беседа и да не е на Паневритмия. Запитах я може ли само за мен Учителят да бъде невидим?
към текста >>

14. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

Д-р Кьорчева и тя беше далечна роднина.
Едни от тях бяха Йордан и Йорданка Савови. Йордан беше подстриган така както Учителят, имаше три дъщери и един син. Всички бяха в Братството. Даже синът му Константин е ходил по селата да продава беседи. Другата беше Елена Бояджиева. Д-р Кьорчева и тя беше далечна роднина.
към текста >>

15. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

След неговата смьрт тя продължила да работи на кръчмата с един свой роднина, но той се пропил и започнал да й създава неприятности и тогава тя решила да затвори кръчмата.
Обаче там трябвало да работи тежка работа, да носи вода от Дунава за разливане и пране. Тогава не е имало водопровод в Русе, а за пиене се ползвали водата от кладенците. Водопроводът е бил направен някъде около 1925 - 1930 година. Така някой познат на семейството като виждал колко е труден живота на Петранка, казал на баща й да си прибере детето, ако има милост към него, иначе то може там да се затрие. По-късно сестра Петранка се омъжила за един кръчмар в тракцията в Русе, от когото имаше една дъщеря Пенка, Те си купили къща, но съпругът й починал. След неговата смьрт тя продължила да работи на кръчмата с един свой роднина, но той се пропил и започнал да й създава неприятности и тогава тя решила да затвори кръчмата. По това време се била запознала с новите идеи на Учителя и по съвета на братя Маркови тя си продала къщата и внесла парите в новосъздадената комуна, като влязла да работи в последната. А каква работа можело да й се възложи освен пак да слугува. И така от нейната къща нищо не останало и тя цял живот е слугувала на чужд имот без пари. Сестра Петранка Чернева беше много добра и трудолюбива жена и по-късно стана другарка на брат Ватев, който бе овдовял преди много години. Тя разказваше с въодушевление за брат Петър Тихчев (дядо Петър), който пеел много хубаво духовни песни, който е бил хазаин на Учителя в Свищов.
към текста >>

16. 2. Нерадостно детство

Дори съм си мислил, че свако ни е роднина, а леля - не.
2. НЕРАДОСТНО ДЕТСТВО Ние с брат ми много често ходехме у леля ми Комня и като отивахме у тях обикновено отваряхме долапа да видим какво има за ядене. Леля казваше, че яденето е за Иринка или за Гинка, а свако казваше: „Остави децата“. Дори съм си мислил, че свако ни е роднина, а леля - не. Веднъж дори й го казах, че тя не ни е роднина, а роднина ни е свако Слави Тодоров. У лелини ставаха братски вечери и там се събирахме към 6-7 деца. Ние двамата с брат ми Атанас, кака Иринка, Гинка, Мара и Бонка и много естествено като стане по-късно и ни се приспи лягаме един до друг и заспиваме. По същото това време леля Комня като ни събереше по 5-6 или повече деца ни учеше да пеем песни от Учителя: „Ний сме славейчета горски“, „Росна капко“ и други песни. После бащата на чичо Слави - дядо Тодор имаше до селото градина с овощни дървета и когато узрееха черешите, цялото село с изключение на по-възрастните ставаха братя и сестри докато изядем черешите.
към текста >>

Веднъж дори й го казах, че тя не ни е роднина, а роднина ни е свако Слави Тодоров.
2. НЕРАДОСТНО ДЕТСТВО Ние с брат ми много често ходехме у леля ми Комня и като отивахме у тях обикновено отваряхме долапа да видим какво има за ядене. Леля казваше, че яденето е за Иринка или за Гинка, а свако казваше: „Остави децата“. Дори съм си мислил, че свако ни е роднина, а леля - не. Веднъж дори й го казах, че тя не ни е роднина, а роднина ни е свако Слави Тодоров. У лелини ставаха братски вечери и там се събирахме към 6-7 деца. Ние двамата с брат ми Атанас, кака Иринка, Гинка, Мара и Бонка и много естествено като стане по-късно и ни се приспи лягаме един до друг и заспиваме. По същото това време леля Комня като ни събереше по 5-6 или повече деца ни учеше да пеем песни от Учителя: „Ний сме славейчета горски“, „Росна капко“ и други песни. После бащата на чичо Слави - дядо Тодор имаше до селото градина с овощни дървета и когато узрееха черешите, цялото село с изключение на по-възрастните ставаха братя и сестри докато изядем черешите. Тази традиция продължи и свако Слави.
към текста >>

17. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

С тях бяхме малко роднина.
А веднъж пък ме извикаха мои другари, хлапаци така, отидохме в лозята и тръгнахме по дерето. По едно време спираме пред един плет и какво мислите, всички няколко души ме хванаха и ме прехвърлиха оттатък плета, вземаха буци и почнаха да хвърлят след мене. Аз не можах да разбера първоначално какво искат от мене, обаче като стигнах до бостана, до дините и пъпешите, те ми викнаха: „Ха сега, късай дини и ги пущай надолу“. Надолу беше така върло и аз викам: „Ама това лозе тук е на вуйчо Янко“. Вуйчо Васил, който беше на Изгрева и вуйчо Янко бяха двама братя. С тях бяхме малко роднина. Пак повторих: „Това лозе е на вуйчо Янко“. „Късай“, викат те и хвърлят пръст, ще ме ударят. И аз няма какво да правя, късах дини и ги пущах и те ги търкалят до оградата, други пък ги вземат и ги дават навънка. Та и до там стигнах. Като че ли за пръв път крадох така.
към текста >>

18. 19. Непознатият роднина

19. НЕПОЗНАТИЯТ РОДНИНА През време на тая служба ми дадоха около един месец отпуска, но аз я взех като поисках един билет до Бургас и обратно, нали съм от него край, исках същевременно да посетя някои мои роднини, които изобщо не познавах.
19. НЕПОЗНАТИЯТ РОДНИНА През време на тая служба ми дадоха около един месец отпуска, но аз я взех като поисках един билет до Бургас и обратно, нали съм от него край, исках същевременно да посетя някои мои роднини, които изобщо не познавах. Бях слушал за тях само от някои близки, от чичо Драган, който беше отишъл в Белгия. Той пишеше, че имам леля в село Моравка, казва се Мария Димова Казълова, Омурташко, че имам чичо в Сливен - Георги Колев, че имам чичо в с. Тича, Котленско - Петко М. Колев, обаче не ги познавах. Даже не бяха ни писали дори.
към текста >>

19. 27. Майсторите

Брат Георги Капитанов беше от Никопол, та бях на квартира у негова роднина.
В гр. Никопол си намерих една квартира, но като спах една вечер и ме ядоха дървеници излязох. Хазайката вика, утре ще изчистя стаята, но аз не пожелах да остана повече. Спях на постройката. После си намерих и друга квартира. Брат Георги Капитанов беше от Никопол, та бях на квартира у негова роднина. Като привърших работата си в Никопол, после отидох в Свищов. Там имахме една сестра Виржиния. Тя като научила, че съм в Свищов, дойде и ме заведе вкъщи и ми каза: „Брат, ето аз съм шивачка“, имаше две-три момичета там да й помагат. „Вечер стаята е свободна. Ще спиш тука“.
към текста >>

20. 31. Годеница

Мария-шивачка (роднина на сестра Веска.
31. ГОДЕНИЦАТА През есента на 1941 г. работех в пристанище Сомовит и често пъти отивах до Русе. В Русе беше седалището ми, от там получавах пари, материали и между другото се виждах на беседи със сестра Катя. Със сестра Катя се бях запознал в София още през 1932 г. у с. Мария-шивачка (роднина на сестра Веска. Последната получи впоследествие апартамент благодарение на това, че гледа леля си Мария преди да почине.) Сестра Катя идваше често у сестра Мария. За сведения сестра Катя беше медицинска сестра. Тогава работеше в София. Но тя се беше преместила от София в Русе като милосърдна сестра и идваше на беседа. С нея идваше и една друга милосърдна сестра на име Елена Попова, тя пък от Русе.
към текста >>

21. 34. Евакуацията

А в София имах един близък, даже бяхме малко роднина, казваше се Атанас Кацаров.
Кръстник ми Иван се зарадва и аз докато бях там се уреди тоя въпрос с командировката, дадоха ми пълномощното и аз още на другия ден си отидох на село, казах на мама и на лелини и заминах за София. Като отидох в София, брат ми разказва, а той имаше много приятели - Стефан Дойнов, Георги Сталев и други и нали бях занесъл 150 яйца в една кошница, масло, мед, събрал всички и понеже са много сложил тавата на печката и маслото, чупят яйца и ядат. Както и да е, аз много се зарадвах, че ги видях там. После слязох в града и там първата ми работа беше да отида в Министерството където уредих въпроса с електромерите. Те ми ги дадоха в няколко кашона. А в София имах един близък, даже бяхме малко роднина, казваше се Атанас Кацаров. Когато през 1928 г. отидох да уча за трети прогимназиален клас, живях у тях. Той имаше в София рибарски магазин. Продаваше риба, маслини, зехтин и т.н. на пл.
към текста >>

22. 41. Никому ненужен

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян.
Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват. Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е симпатия и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка. Направи ми много лошо впечатление това. На другия ден си вземах довиждане с Иринка, оставих й нужните средства и я оставих у скулптора брат Васил Ставрев, да може да се върне до Айтос. Аз пък минах през сегашния Толбухин и отидох в Силистра да си продължа работата. Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян. Той имаше майка, леля Кера се казваше. Тя е била прислужничка в църквата на бащата на Учителя. Църквата се казва „Св. Димитър“, сега е музей. Тя беше си заминала вече за оня свят, но братовчедка ни разправя, че когато Учителят искал да види баща си, да му каже нещо, казвал на някой, който отивал в църквата да каже не леля Кера да излезе.
към текста >>

23. 4. Иван Салонски

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Последния е бил роднина на Учителя.
За него е нямало приятел, познат, по-близък, по-далечен. Към всички стриктно е спазвал и изпълнявал това, което е препоръчал Учителят, защото Учителят никога не е издавал заповеди, никъде не е давал нареждания. Учителят е поднасял тия предложения в такава форма, че да не засегне личните чувства на когото и да било. По такъв начин е могъл да се създаде един ред и порядък. В тоя ред и порядък има един интересен случай: между нашите приятели е имало един така наречен Колю Каишев. Последния е бил роднина на Учителя. По коя линия? Има известно предположение, но все пак не съм напълно сигурен, затова ще премълча този въпрос. Но Колю Каишев е бил голям приятел на брат Иван, но бидейки голям приятел с него, той е знаел, че не трябва да нарушава порядъка. Случаят е бил на лекция на Младежкия клас. Тогава Учителят давал теми.
към текста >>

24. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Както казах той е бил роднина на Учителя.
5. КОЛЮ КАИШЕВ, ЗАЩИТНИКЪТ НА ПРАВДАТА Тук се налага да направя едно отклонение за Колю Каишев. Както казах той е бил роднина на Учителя. Като такъв до неговите уши дошъл някакъв слух за Учителя и то в негативен план. В това време Колю Каишев е бил мобилизиран, но въпреки това той намира начин да се върне от частта си, където е бил мобилизиран, да намери Учителя и да провери лично той, дали това, което се говори за Него е така или не! И той решил ако е вярно - ще вземе мерки, за да няма в неговия род такива хора. Ако не е така, още по- добре. Отива при Учителя, задава Му ред въпроси, от които се убеждава, че всички слухове, които се носят за Учителя не са верни.
към текста >>

25. 25. Дядо Благо си заминава

Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка.
Я е така, я не е така“. Нямало е никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал, нямало е такива признаци щото той да си замине. И бай Иван го обнадеждава така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине. Така минава годината и идва есента, късна есен вече, студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка. Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало. Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“. По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече.
към текста >>

26. 53. Разводното писмо

Ангел Вълков

Да разберете накрая, че сте роднина.
Измина някое и друго време, ние по това време бяхме се помирили с мъжът й и Тодора и при едно отиване на Витоша с Учителя и Братството така се случи, че седнахме покрай Учителя заедно тримата да обядваме. Учителят отиде настрана, едната от сестрите Му поливаше да си измие ръцете и като мина покрай нас, бършейки ръцете си с кърпа се обръща към нас: „О-о-о! Ха така де. Много се радвам, че сте се помирили. Ха така де, че да не става нужда чрез смъртта на едного от тримата да се помирявате. Да разберете накрая, че сте роднина. Само, че сте забравили от предишното си прераждане кой на кого е бил мъж и жена и кой от тримата им е било дете. Това ви е разрешението сега. На обща трапеза и тримата пред нозете на Учителя“. Е, може ли при това положение човек да бъде безразличен? На никой един от тримата не му се ядеше, защото ни бяха пресъхнали устата от тази Истина, която току-що чухме от Учителя, която премина през нас и изгоря всичко,което беше останало от преди А трябваше да хапнем на обща трапеза.
към текста >>

27. 8. Родовата карма

Анка Тодорова Петрова

Имаше една Дора Кръстева, на фанчето Русева роднина.
Така му пишеше, казва Дора, че е съвършен. Той какво работеше? Той беше шивач и го научи тази, на Игнат приятелката - Дора. Тя е ясновидка. Тя ще го посрещне сега. Имаше една Дора Кръстева, на фанчето Русева роднина. Тя ходеше с Игнат. Ама той, Игнат, той шареше навсякъде. Но след като Лиляна, жена му на Игнат си замина. Той Лиляна си обича, да. Дора и по-рано го обичаше, но той не й обръщаше внимание.
към текста >>

28. 3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА

Имаше една моя позната там, на Куцуглу далечна роднина, извика ме тя да отида, понеже се връща с "Ориент експрес" през София, минава Васил Куцуглу.
Той отива на масата му, запитва - колко ти трябва? Дава му толкова златни лева и взима пиано за маестро Атанасов. Какво става сега. Този случай е много интересен. Пише ми едно писмо баща ми от Пловдив. Имаше една моя позната там, на Куцуглу далечна роднина, извика ме тя да отида, понеже се връща с "Ориент експрес" през София, минава Васил Куцуглу. Аз разправял ли съм ти този случай? В: Не. Д: Васил Куцуглу заминава за Германия, понеже нейният баща на познатата беше юрисконсулт на предприятието и бяха го наклеветили нещо неправилно и той получи удар и почина. И Куцуглу пое да се издържат децата му и бяхме станали така донякъде роднински докато завършат образованието си. И понеже правеха някои спънки да й се отнеме определена стипендия гдето се казва от касиерите на фирмата, трябваше да отида да му кажа да го уреди.
към текста >>

29. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Веска: тя е наша роднина по майчина линия, също.
Него ще спасиш". Това се отнася за тях. ДАРЛИНГ На снимката тук е Дарлинг. Тя беше добра цигуларка, с бялата фигура. В: Която стои отгоре. Веска: тя е наша роднина по майчина линия, също. Беше голяма цигуларка, в Чехия завърши при Шевчик. В: Как се казваше? Веска: Йорданка Доспевска. Но понеже в Америка е живяла дълги години, в Америка са й викали Дарлинг. Дарлинг, значи мила.
към текста >>

30. ДАРЛИНГ

Веска: тя е наша роднина по майчина линия, също.
ДАРЛИНГ На снимката тук е Дарлинг. Тя беше добра цигуларка, с бялата фигура. В: Която стои отгоре. Веска: тя е наша роднина по майчина линия, също. Беше голяма цигуларка, в Чехия завърши при Шевчик. В: Как се казваше? Веска: Йорданка Доспевска. Но понеже в Америка е живяла дълги години, в Америка са й викали Дарлинг. Дарлинг, значи мила.
към текста >>

31. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И казва, още като дете, бил е седем годишен един ден както седял в стаята сам се явява един техен роднина, който си е заминал преди няколко време.
Но най-интересен ми беше неговия приятел, който му разказал за страните, в които е бил, който му разказва за далечните страни. "А когато започнах да уча геометрия, аз изпитах особено вълнение, особено вдъхновение." Той завършва реална гимназия, обаче научава латински, гръцки, староеврейски сам. Всичко това нали изниква от неговото подсъзнание, от големия склад на неговото подсъзнание. Научава езици, всичките езици тези, и даже, той разказва само. Даже когато му пишат биографията, той казва, той не обича много всичко да разказва за себе си и просто едва са успели да изтръгнат някои работи да им разкаже. И казва, още като дете, бил е седем годишен един ден както седял в стаята сам се явява един техен роднина, който си е заминал преди няколко време. Казва: "Рудолф, моли се за мене". След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици. Той е завършил тука основното училище, първите седем. След това баща му го преместват вече в някакво близко селце до Виена. Там той завършва гимназия като отличник и в гимназията той помага на всичките свои слаби съученици да могат да имат по-хубави бележки и да завършат.
към текста >>

32. 128. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

От моя род само една моя роднина прие учението.
Сама съм, баща ми се беше женил три пъти. От третия брак нямаше деца, втора майка беше тя за мене. Аз съм от втория брак на баща ми и на майка ми, и само една останах. Мама не е имала други деца. И така, нямам друг никой. От моя род само една моя роднина прие учението. Пък от целият род никой не е приел. Ех, благодаря на Бога, че един човек прие по майчина линия. По майчина линия целият род ми е в Македония и аз дойдох тука 10 годишна, и тях почти не ги познавам. Не поддържах връзка, аз бях още малка тогава. Един от братовчедите по майчина линия беше пратил хабер, да отида да се видим, пък той ще ми плати пътните само и само да отида.
към текста >>

33. 168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Като роднина или?
Тя щяха да ги изгорят. А щяха да кажат: „На дъновистите" и толкоз. А пък ние го имаме вече записано. В.К.: Какво беше отношението на рода на Учителя към Него? Как Го приеха? Като роднина или? Е.А.: Не мога да кажа. Аз съм била млада. В.К.: Какво сте чули от старите братя? Е.А.: Майка Му все е усещала нещо. Тя много Го е обичала.
към текста >>

34. 02.Като завърших отделенията

Най-после ме изпратиха с един роднина и само на българската граница стояхме 24 часа в карантина.
Като завърших отделенията, майка ми поиска да се върнем в село и аз отидох с нея. Когато дойде време за училище, написах едно писмо на баща си, който остана да работи в София, в което писмо исках непременно да уча. Той размисли и вместо да ме праща по пансиони в някой от градовете на Македония, решава да ме вземе при себе си. Пише на майка ми да ме изпрати в София. По това време в Турция имаше холера и трябваше да чакам близо два месеца, за да мога да пътувам, защото във всеки град имаше карантина. Най-после ме изпратиха с един роднина и само на българската граница стояхме 24 часа в карантина. Когато отидох да ме запишат в първи клас на прогимназията, бяха минали два месеца от учебната година и трябваше съветът да реши, за да ме приемат. След приемането ми, дадоха ми срок, за да настигна другарите си. Съвсем сама се подготвих по всичко. Само по френски език една ученичка от гимназията ми показа буквите и произношението им. Аз учех с голям мерак.
към текста >>

35. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

„Това става в чифлика на моята роднина, където за втори път беше дошъл на гости за 1-2 дена въпросният господин.
Предсказвача, за когото се говори в разказа по-надолу е г. Лулчев, действието се развива в чифлика „Минкова махала" на бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г. Чепрашиков, самоубила се отпосле във Виена и до г-ца Ченгелиева, учителка. Ето и самото описание на случката. „Това става в чифлика на моята роднина, където за втори път беше дошъл на гости за 1-2 дена въпросният господин. Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше ни доста зачудил със своите своеобразни тълкувания на много неща в живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би, аз не можех да следя неговата логика и заради това.
към текста >>

36. 09 - 143. ИГНАТ ВЪРНАТ ОТ СМЪРТ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Майката на братя Камбурови, която умеела да шие и като близка роднина била помолена да ушие дрешки за детето за погребение.
143. ИГНАТ ВЪРНАТ ОТ СМЪРТ Около 1910/1912 година Учителят обикалял страната и изнасял сказки по френология и хиромантия, придружени с картини и чертежи като нагледни средства. Брат Игнат тогава бил дете едва на 5 или 6 години. Бил тежко болен. Даже вече губел съзнание. Майката на братя Камбурови, която умеела да шие и като близка роднина била помолена да ушие дрешки за детето за погребение. Молбата на Игнатовата майка била изпълнена. Дрешките вече били готови и оставени на една страна, когато брат Котаров, бащата на болното дете, бил на сказката. След сказката брат Иван казал на Учителя, че момчето му е в агония и го помолил да отиде да го види. Учителят отишъл заедно с него у дома му. Детето едва дишало.
към текста >>

37. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Трябва, Вергилий, туй лято аз като ида сега, ще се срещна с председателя на Айтос, на Съвета в Айтос, ще се срещна с него, той е, малко роднина падам с него.
Баща ми му занесе отЧортленската вода на Юндола, една дамаджана. В.К.: Вода. Верка: Аз му писах и той му занесе вода. Тя много хубава е вода, чортленската вода. Има я в Айтос. Трябва, Вергилий, туй лято аз като ида сега, ще се срещна с председателя на Айтос, на Съвета в Айтос, ще се срещна с него, той е, малко роднина падам с него. Той е инженер. Ще помоля да направим, да възстановим чортленската вода. Само брат Борис знае, той понеже е най-голям майстор, ти го знаеш, да. Да можем да я отделим тая веда, щото има млако смесица от една друга вода. И отгоре минава река, има малко смесица.
към текста >>

38. 11 - 12. УЧЕНИКЪТ ПО ДУХ ПОЗНАВА УЧИТЕЛЯ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Обаче ний, тоя де, Николай Стаматов се казваше учителят, наш роднина, на майка ми братовчед, и ме изпита първа, за да мога да отида.
Вечерта се прибираме, баща ми се разхожда и на другия ден ще заминават за Бургас. Обаче на другия ден ходеха на Петровия връх. Това беше 1920 година. А ние бяхме деца в 4-то отделение и държахме изпит, както едно време беше. Накрая матура. Обаче ний, тоя де, Николай Стаматов се казваше учителят, наш роднина, на майка ми братовчед, и ме изпита първа, за да мога да отида. Добре, ама те отидоха много рано на Петровия връх. И като чули, че на Петровия връх има събор, гдето се събират с Учителя, гражданството се научило и са отишли там да продават какво ли не. И Учителят казал да се прибираме в града, и вечерта се изнесе беседа. Тогава аз се облякох вече празнично, както трябва, народ в салона, отвън на двора много народ, гражданството се научило. Учителят изнася една беседа в салона в Айтос.
към текста >>

39. 12 - 4. БРАТСКАТА НИВА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

И там този, вуйчото, който разнасяше писмата тук на Изгрева, той беше на Гради роднина, брат Васил, той дойде на градината.
Той много я пееше и хубаво с уста свиреше. Чува баща ми в тишината и казваше: „Никога няма да забравя този момент. Зарадва се душата ми, че идват вече приятели." Дойде той, още другите не. Казва: „Бай Георге, нека аз пръв да туря ралото и да отворя браздата."-„Много хубаво, брат." И тъкмо заорава той, и идват вече от тук от там, събират се не знам колко рода. И за няколко дни, не знам течно колко време са орали, изорала се нивата и тогава решават какво да сеят и да направят една малка колиба, обикновена, в лозята каквито се правеха. И там този, вуйчото, който разнасяше писмата тук на Изгрева, той беше на Гради роднина, брат Васил, той дойде на градината. И почна се вече. Решават и почват постройката. Тези подробности не мога да ви ги предам, защото съм била малка, но знам, че се събраха вече там и почнаха да къртят камъни отгоре, от баира. Брат Божил, на сестра Василка брат й, беше един от най-добрите пионери на Братството в Айтос. Много силен дух и предан, В.К.: Божил кой?
към текста >>

40. 12 - 48. ДВЕТЕ БЛИЗНАЧКИ - ВЕРКА И НАДЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

48. ДВЕТЕ БЛИЗНАЧКИ - ВЕРКА И НАДЯ Надка: Като ученички бяхме в отделни класове и по география имахме учителка една, живееше у наша роднина.
48. ДВЕТЕ БЛИЗНАЧКИ - ВЕРКА И НАДЯ Надка: Като ученички бяхме в отделни класове и по география имахме учителка една, живееше у наша роднина. Обаче тя като дойде казваше: „Прочетете този урок." И не го разказваше. А във Веркиния клас имаше една арменка, Серапи и Верка споделя. Тя още не беше женена, г-ца Ангелова. И аз знам тъй да предавам - прочетете си урока, прочетете си урока. Нареди се да го научим да го разкажем.
към текста >>

41. 23 - 8. ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ

Той имал роднина генерал, който дал разрешение на Атанас да се движи свободно и да избира храната си.
Учителят му отговаря, че е жив и е много добре и поръчал да съобщят на близките му. След това отиват и други негови приятели и на тях казал същото. През 1918 година попаднах в плен и французите ни предадоха на сърбите. В лагера срещнах Атанас и му разказах всичко. Той ми каза, че като попаднал в плен, направили го писар и се сприятелил с един поручик - сърбин. Той имал роднина генерал, който дал разрешение на Атанас да се движи свободно и да избира храната си. Живял така, както го е видял Учителят. В края на пролетта на същата година бях в отпуск. Обзе ме мрачно чувство, чувството, че този път няма да се върна от фронта. Реших да отида и попитам Учителя какво ще стане с мен. Той ме посрещна на вратата и ме попита откъде идвам.
към текста >>

42. 30. ЕСТЕСТВЕНИ ПРАВИЛА

ТОМ 12

В един плик роднината турил 8000 рубли.
Каквото хванеш, дай го, хич не го гледай. Ти като не го гледаш, ще хванеш дявола за опашката. Тогава ще ви приведа примера за Иван Кронщадски. Идва една бедна вдовица при него и го моли да й помогне. Той й казва: „Аз ще се помоля и каквото Господ каже, ела след една седмица.“ В туй време умира един виден княз, на когото потомък бил Кронщадски. В един плик роднината турил 8000 рубли. Дават му ги. Като идва жената, той казва: „Това е, което Господ даде, повика княза, а той оставил това.“ Тя, като отворила плика, уплашила се, казва: „Братко, погрешка си направил, мене не ми трябват толкова пари.“ - „Но това Господ изпрати чрез мене, вземи го, послужи си.“ Като дойде да извършим волята Божия, ще я извършим както трябва. Като дойде да работим по закона на свободата, каквото намериш, изпълни волята Божия. Да не мислиш по човешки, да не дойде мисълта на тщеславието да благослови Господ. Когато изворът извира, той не мисли, че той трябва да извира, понеже има вътрешен напор, той не прави усилие - водата, която иде, дава напор.
към текста >>

43. 4. ПИСМО ОТ ДИМИТЪР ГОЛОВ

Стефан Тошев

Тошев, Ще искам да се видя с вашия роднина г-на Ханджиева и то непременно още тази вечер.
4. ПИСМО ОТ ДИМИТЪР ГОЛОВ София, 13/VI 1917 Любезни господ. Тошев, Ще искам да се видя с вашия роднина г-на Ханджиева и то непременно още тази вечер. Въпроса се касае за г-на Дънова, когото постоянно викат по разни участъци и пр. Моля те, иди още тази вечер при него и го доведи у г-на Ив. Дойнова, където ще бъдем там с г-н Дънова. Ще чакаме. С поздрав Д.
към текста >>

44. II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ

Паша Теодорова

Че някой изгубил имот, пари, къща, това е страдание, но не е скръб; някой боледувал и после оздравял, това е страдание, а не скръб; някой изгубил близък член от семейството, роднина или приятел, и това е страдание, някога по-голямо или по-малко, пак страда, но още не може да се нарече мирова скръб; че някой бил онеправдан, огорчен или злепоставен и т.н., и това са страдания, които обаче не се записват никъде в природата.
Общото в двете понятия се заключава в това, че и при скръбта, и при страданието човек минава през огън. Обаче разликата в тия понятия е по-голяма, а именно: при скръбта огънят е вътрешен и продължителен, а при страданието външен и кратковременен. Значи, огънят в двата случая е различен по сила и трайност. Те се различават още и по обем: по съдържание и обем скръбта е колективна, мирова, а страданието е лично, субективно. В страданието се подчертава егоистичен елемент, а в скръбта - миров, общочовешки. Че някой изгубил имот, пари, къща, това е страдание, но не е скръб; някой боледувал и после оздравял, това е страдание, а не скръб; някой изгубил близък член от семейството, роднина или приятел, и това е страдание, някога по-голямо или по-малко, пак страда, но още не може да се нарече мирова скръб; че някой бил онеправдан, огорчен или злепоставен и т.н., и това са страдания, които обаче не се записват никъде в природата. Този род страдания имат отношение повече към външния, физическия живот на човек, отколкото към неговия психически, духовен или в широк смисъл на думата, към неговия морален живот. Друг е въпросът, ако към страданието на човека се прибави елемент от моралния му живот, тогава страданието приема характер на скръб, която един ден ще се запише в аналите на природата, отдето никой не може да го заличи, защото влиза вече и като съдържание на мировата скръб. Дойдем ли до тази скръб, там влизат друг род преживявания: Виждате на смъртно легло млад баща или млада майка, които оставят четири-пет невръстни деца, към които не могат да изпълнят своя дълг, който всякога са съзнавали, а днес повече от всеки друг път. Страшно е да имаш всичкото съзнание към ония, на които си дал живот, а не можеш да изпълниш своя дълг. Още по-страшно е когато съзнаваш или осъзнаеш, че не си изпълнил дълга си към своята собствена душа, към своя ближен или към Онзи, Който ти е дал живот, Който ежеминутно ти дава блага, а ти не можеш да изпълниш онова, което се иска от тебе или което съзнаваш.
към текста >>

45. 16. ПОСЛЕДНИЯТ РАЗПИТ НА УЧИТЕЛЯ

Бях се включила там чрез една моя роднина.
Нали ще се видиш така и ще видиш тогава, че това, което ти говоря сега, е истина." И Веса ми потвърди, и те двамата ми бяха един вид учители на Учителя и аз цял живот съм търсила Учител. Умен човек да е, да мога да го възприема и чак когато срещнах Учителя, но тогава не го оцених първия път Учителя, нали, а по-късно вече. А по-късно как стана и това е много важно. Аз съм написала стихотворение - ще го дам. Но аз работех вече със съветска делегация, в разузнаването. Бях се включила там чрез една моя роднина. Това е след затвора, нали. В.К.: Коя година? М.Г.: Това е вече 1942 - 1943 година. Учителят беше жив. В.К.: Да.
към текста >>

46. 19. БОМБАРДИРОВКИТЕ

Тя се ожени за роднината на Учителя, брат Каишев, Колю Каишев.
И за беседи, и т.н. Даже сестра Паша имаше такава приказка и казваше: „Милка има голямо легло, идете при нея. Може да се спи там, за, да речем когато идвате сряда за беседа, да не идват чак отдолу, от града през нощта за 5 часа сутринта." Другите бомбардировки, двете изкарах в Самоков, останалите всичките бях на Изгрева, нито една не съм спестила. А една бомбардировка се случи в града. Катя Велева ми предаваше по математика. Тя се ожени за роднината на Учителя, брат Каишев, Колю Каишев. Тя късно се ожени, може би беше към 60 години тя, пък и той толкова да беше. Не си спомням. Та бях у тях на урок по математика. Паша ме беше пратила и бомбардировките почват вече. И застанахме долу и сега каквото стане, нали, затова е тая бомбардировка.
към текста >>

В.К.: По каква линия е роднина Колю Каишев?
Тя късно се ожени, може би беше към 60 години тя, пък и той толкова да беше. Не си спомням. Та бях у тях на урок по математика. Паша ме беше пратила и бомбардировките почват вече. И застанахме долу и сега каквото стане, нали, затова е тая бомбардировка. В.К.: По каква линия е роднина Колю Каишев? По чия линия е роднина на Учителя? М.Г.: Мика Каишева и Колю Каишев са брат и сестра, а аз не знам точно по каква линия е роднина, но знам, че са роднини, нали. Сега тука му е мястото да кажа, че когато раздаваха багажа на Учителя, някои го купуваха, някои го взимаха, слава Богу, че на мене ми дадоха една крушка червена, ама тя така ми я даде тази сестра, и с ръкавелите на Учителя. Аз нямам багаж при мене си, нали. Паша ми е дала един стол от Учителя от „Опълченска" 66, който е горе на вилата и една етажерка такава, която е била също на Учителя, Паша ми ги е дала двете.
към текста >>

По чия линия е роднина на Учителя?
Не си спомням. Та бях у тях на урок по математика. Паша ме беше пратила и бомбардировките почват вече. И застанахме долу и сега каквото стане, нали, затова е тая бомбардировка. В.К.: По каква линия е роднина Колю Каишев? По чия линия е роднина на Учителя? М.Г.: Мика Каишева и Колю Каишев са брат и сестра, а аз не знам точно по каква линия е роднина, но знам, че са роднини, нали. Сега тука му е мястото да кажа, че когато раздаваха багажа на Учителя, някои го купуваха, някои го взимаха, слава Богу, че на мене ми дадоха една крушка червена, ама тя така ми я даде тази сестра, и с ръкавелите на Учителя. Аз нямам багаж при мене си, нали. Паша ми е дала един стол от Учителя от „Опълченска" 66, който е горе на вилата и една етажерка такава, която е била също на Учителя, Паша ми ги е дала двете. А имам и леглото, на което е починал Учителят.
към текста >>

М.Г.: Мика Каишева и Колю Каишев са брат и сестра, а аз не знам точно по каква линия е роднина, но знам, че са роднини, нали.
Та бях у тях на урок по математика. Паша ме беше пратила и бомбардировките почват вече. И застанахме долу и сега каквото стане, нали, затова е тая бомбардировка. В.К.: По каква линия е роднина Колю Каишев? По чия линия е роднина на Учителя? М.Г.: Мика Каишева и Колю Каишев са брат и сестра, а аз не знам точно по каква линия е роднина, но знам, че са роднини, нали. Сега тука му е мястото да кажа, че когато раздаваха багажа на Учителя, някои го купуваха, някои го взимаха, слава Богу, че на мене ми дадоха една крушка червена, ама тя така ми я даде тази сестра, и с ръкавелите на Учителя. Аз нямам багаж при мене си, нали. Паша ми е дала един стол от Учителя от „Опълченска" 66, който е горе на вилата и една етажерка такава, която е била също на Учителя, Паша ми ги е дала двете. А имам и леглото, на което е починал Учителят. То беше при Катя Зяпкова, спали кой знае какви, аз не съм и седнала даже.
към текста >>

47. 20. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА ЗАВЪРШВА ГИМНАЗИЯ

В.К.: А тази Василица каква беше, роднина или не?
А на моята преродена сестра там приятелки, които като идваха в София, спяха при мене и майка им ми е била учителка в първо отделение. Но сега майка им казала: „Аз такива въшкари не ги ща." - Бедни сме, с други думи. „Ама, мамо ма, аз съм спала там при Милка, там на Изгрева като съм ходила." - „Не, не, не искам, не искам." А пък аз като малка й виках на нея „мамо", защото приличаше на майка ми. Така отряза. Но както и да е, те ме изгониха и нашите не ме приеха, никой не ме прие. В.К.: А тази Василица каква беше, роднина или не? М.Г.: Никаква. Приятелка на баба ми. Като такава религиозна. Уговорихме се, но с тия 1000 лева ме прие, нали така. Ядяхме крушеница, това-онова, малко сиренце, караше се сиромашлък.
към текста >>

Аз даже съм водила и моя роднина там, нали за да може да се къпе, па дали й помогна, не знам.
Тогава, то едно шопало беше такова. Баня. Стои горе един мъж и съобщава: „Банята сега е женска. Стойте там." На мъжете, които идват там. После банята е мъжка и т.н. На това шопалото беше, топъл извор беше. Аз даже съм водила и моя роднина там, нали за да може да се къпе, па дали й помогна, не знам. Та така ни каза Учителят, оттам си наливахме вода и за пиене. Ходили сме на тоя извор. Едно съжалявам, че не можах да отида на Острец, а съм спала там в стаята срещу Учителя като трапезария ли беше на земята, ние всички на земята спяхме. Спала съм и в плевнята долу, за да мога да присъствувам на беседи, на пода съм спала. В.К.: В плевнята на Темелко.
към текста >>

48. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

А Драмлиев ми е на мене роднина.
После Томалевски имаше много хубаво дар-слово. Той много умно говореше. Така и есетата, които пишеше де, той е известен като писател и т.н. Но той е много добър и като физик и жена му много му се сърдеше, че той можеше да стане професор, а не стана. Той беше секретар при професор Драмлиев. А Драмлиев ми е на мене роднина. Драмлиев е първи братовчед с моя първи братовчед. Той по баща, пък ние по майка с мен. И моят братовчед е син на тая ми леля, при която аз бях в четвърто отделение, гдето в Кюстендил, гдето разправях. А когато Георги беше секретар при Драмлиев, аз бях студентка втора година. И Георги казваше: „Абе Милке, мога стипендия сега да ти издействувам за Бърно." - „О, викам, чешки език." Аз не обичам тоя език.
към текста >>

49. 45. СВАТБА НА БАИР

Жечо Панайотов

Майка ми и тя се изкачи с нас, като единствена роднина присъствуваща на тържеството.
Той живееше с жена си Неца, която ни симпатизираше, но само се учудваше на желанието ни за този начин на венчавка. Запознахме се и с поп Константин, като уговорихме всичко наново. На сутринта, още преди изгрев слънце, ние се изкачихме на височината край селото, наречена „Равни дял". Дойде и попа, а от своите одежди постави само „епатрахила". Веска бе облечена с хубава бяла копринена рокля, а аз с нов костюм - бяхме красиви в този тържествен момент. Майка ми и тя се изкачи с нас, като единствена роднина присъствуваща на тържеството. С нас беше и Антон, кумът ни. Венчавката продължи 15-20 минути, попа чете каквото си знаеше, а по едно време започна да пее църковната песен „Святий Боже, святий Крепки..." Ето, че и аз му пригласях, понеже много пъти сме я пели тази песен в братските събрания. Моето участие в песента се виждаше смешно на Веска и впоследствие, когато разказвахме как сме се венчали, все се смееше, когато й дойдеше на ум за „Святий Боже". Какво остава още? Слязохме в селото, попът си отиде в църква да служи неделната служба и да приготви венчалните свидетелства, както му е реда.
към текста >>

50. 53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО

Жечо Панайотов

Бях 15 годишен младеж, постъпих на работа при наш роднина, търговец-житар на гара Стралджа - Ямболско.
Това честно отнасяне към поверяваните ми пари, бе вродено в мен, може би и по наследство от честността на баща ни - Панайот Жеков. /В първата част на спомените ми, споменавам за неговата честна постъпка, когато беше чиновник на Земеделската банка в Карнобат/. Като моя характерна черта ще изтъкна, че винаги бих се радвал многократно, да ме похвалят, че съм постъпил честно, отколкото да се възползувам и обсебя, примерно казано 1000 лева. Мисля, че в мен господствуваше духовният закон изказан от Христа: „Верният в малкото е верен и в многото". Също и златните монети не ми направиха впечатление, защото в миналите години съм виждал и докосвал такива златни монети, разбира се пак чужди. Бях 15 годишен младеж, постъпих на работа при наш роднина, търговец-житар на гара Стралджа - Ямболско. За продадените от него вагони с жито, получаваше от своите кредитори в Бургас по 23000 лева. Идваха по пощата в малки запечатани пакети, наречени „груп". Понякога изискваше да му изпращат златни монети, като ги получаваше от пощата, отваряше ги в кантората си пред мен. Виждах как ги броеше и прибираше в касата си. От тях, той плащаше и на селяните, които му донасяха своето произведено жито.
към текста >>

51. 73. ГРЕШКАТА НА ЧЛЕН 68

Жечо Панайотов

Мен очите ми все към вратата и щом видя някой надзирател, бързо отивах и му обяснявах, че моя роднина случайно е дошла, та ме завари на работа.
/Нали бяха идвали преди две години да ме посетят/. Поканих я да седнем на една пейка и тя побърза да ми каже, че ми носи две дини от Любимец! Аз ги приех и отнесох при портала, като обясних на милиционера там, че случайно са ми ги донесли и после ще си ги прибера. Надзирателят ми каза, че като се разговаряме да гледам да не ме видят, а по-скоро да привърша разговора. Отидох аз при гостенката, седнахме и започнахме разговор. Мен очите ми все към вратата и щом видя някой надзирател, бързо отивах и му обяснявах, че моя роднина случайно е дошла, та ме завари на работа. Макар и нередно, те не ми попречиха, само казваха - гледай да не те види началника. Какво ми обясни сестрата: Тя тръгнала тази заран от Любимец с камион и идва в Стара Загора да купи семена за градините им. На тръгване решила да вземе тия две големи дини и да ми ги донесе. Всички в къщи й казват не си прави този труд. Няма да те пуснат да го видиш, нито да му предадеш дините!
към текста >>

52. 22. ЖЕНИТБА И ДОМ

Тогава аз бях вече станал „търговски пътник" на една фирма в Габрово „Христо Бойнов" - наша роднина.
Откупиха мястото от Григор Василев - демократ, от партията на демократите и голям партиен деятел. Реши да се строи и ме извика, и разделихме мястото на две - задната част на него, предната част на мен. Построи той долния етаж на къщата и тогаз каза: „Николай, къде ти ще строиш, дай да надстроим още един етаж, така че долния етаж ще бъде за мен, а горния за теб". Добре, съгласих се. Разтичах се аз, намерих пари и построихме горния етаж на къщата. Тогава аз бях вече станал „търговски пътник" на една фирма в Габрово „Христо Бойнов" - наша роднина. И вече получавах по-значителна заплата и ми плащаха пътни и дневни по сто лева на ден - беше 2000 лв. на месец и ми плащаха 2500 лв. заплата, та се събираха 4500 лв. Това бе значителна сума за тогава и можеха да се купят 3 крави. И Дора Карастоянова даде веднъж една малка сума пари.
към текста >>

53. 36. СПЕСТЯВАЙ ПО НЯКОЙ ЛЕВ

Той познаваше нейният брат, сега вече мой роднина, но в него виждаше един не дотам благонадежден човек, смятайки, че е способен, да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, което ми беше поверил.
Никак не можах да помисля, че само малко време след това ще дойдат много големи и резки изненади в моя живот. Така думите на Учителя, не намериха място в мене и аз продължих да си живея все така без грижа за утрешния ден, като изхарчвах всичко, което получавах. Не мина много време след тази случка и съвсем неочаквано, набързо, необмислено и неподготвен се задомих. Тази жена, с която се събрах имаше брат, който почна често да идва в магазина, където работех. Това направи лошо впечатление на моя работодател, който макар да имаше своя фабрика в Габрово, често идваше в София за да наглежда магазина. Той познаваше нейният брат, сега вече мой роднина, но в него виждаше един не дотам благонадежден човек, смятайки, че е способен, да ми повлияе, за да се почне една злоупотреба с имуществото в магазина, което ми беше поверил. Това безпокойствие и подозрение, виждах, че постоянно се разраства, но аз не намерих начин да го отстраня. Неочаквано за мене, то се изрази в едно решение на моят работодател, да ме уволни. Изчака бурният период за търговията на този род стоки, около коледните празници и Нова година и на първи януари 1938 г., като новогодишен подарък, аз бях освободен от работа. Посред зима, младоженец, без работа и пари. Още на другият ден почнах с най- голямо усърдие, да търся каквато и да било работа, но зима, мъртъв сезон, особено след празниците.
към текста >>

54. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

След туй на един обед Веселин Стоянов - беше някакъв роднина на Сийка Динова.
Той и Учителя бяха фотографирани на едно място. Владко понеже стана голям комунист и бурен реакционер срещу идеите на Учителя, понеже те не са съгласни с делото на Учителя и искал да откупи от Пеню Ганев - негатива, за да го унищожи. Този фотограф не го дал. Туй беше един опит да го привлече, защото вярно разбираше от композиции този човек. Това се отнася за Владко Симеонов. След туй на един обед Веселин Стоянов - беше някакъв роднина на Сийка Динова. И как е станало тя ли го е поканила, Учителят ли беше направил нещо, не мога да ти кажа. Беше седнал така на масата до Учителя през един-двама души. По туй време аз съм седнал до Учителя и започвам да разправям някаква случка между двама богаташи. Оня рипна така и много остро се произнесе срещу богаташите. Моето убеждение беше, че Учителят може би е правил опит да привлече и него, защото и той има композиторски дар.
към текста >>

55. 44. ПРЕДИСТОРИЯ НА ГАБРОВСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА

VI. Очерци за Мара Белчева

Стефан Станев, който беше началник на Земледелската банка, с когото често се събирахме, понеже сме роднина по жената и той ни препоръча Популярна банка понеже те най-добре работят.
Събирахме помощи и всяка събота подир пазаря ходеше едно момче събираше от членовете по 50 стотинки за фонда. Това го предвидяхме и наредихме един период за 5 год. и след това, като изтече, наредихме още 5 години и всичко работи 10 години. Като нарасна дружеството замислихме да направим банка, да му дадем по-широк мащаб. Критикувахме и споделяхме какво да направим. Стефан Станев, който беше началник на Земледелската банка, с когото често се събирахме, понеже сме роднина по жената и той ни препоръча Популярна банка понеже те най-добре работят. Също и Бараков, който беше чиновник в Народната банка и той беше сродник на Юрдан Базиргянов и често се събирахме и там ни препоръча Популярна банка и в едно събрание, което направихме в Палаузовото училище взехме решение и решихме да образуваме Популярна банка. Възложихме на Бараков да уреди това като дружеството му даде пълномощно и нужните пари да нареди каквото трябва, тъй че от дружество „Съединение" да се образува Популярна банка, като се ликвидира с Дружеството и се образува Популярна банка. Сава Върбов беше в ликвидацията на дружеството. Първият касиер на дружество „Съединение" беше Алекси Вълнаров 1900-1902 г. Втория касиер беше Косю Караликов 1903-1904 г.
към текста >>

56. 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ

ТОМ 16

" като те запита, ще му кажеш: „Роднина сме." И повече няма да му даваш никакви обяснения." И действително, седях аз и разговаряхме със Стефан Тошев, докато се мръкна и той каза: „Отивай си сега!
Той те наблюдава. Като излезеш оттук, той ще излезе от кръчмата и ще те пита къде си бил. Него го е страх от околийския управител, па и от мен го е страх. Ти ще му кажеш само: „Бях при главния прокурор! " - "Ами какъв ти е? " като те запита, ще му кажеш: „Роднина сме." И повече няма да му даваш никакви обяснения." И действително, седях аз и разговаряхме със Стефан Тошев, докато се мръкна и той каза: „Отивай си сега! " Като си тръгнах, оня излезе от кръчмата и тръгна с мене надолу към книжарницата на Калайджиев. „Къде ходи? " - ме запита той. Казах: „При главния прокурор." - „Защо ходи при него? " Рекох: Той ми е роднина." - „Абе, откъде?
към текста >>

" Рекох: Той ми е роднина." - „Абе, откъде?
" като те запита, ще му кажеш: „Роднина сме." И повече няма да му даваш никакви обяснения." И действително, седях аз и разговаряхме със Стефан Тошев, докато се мръкна и той каза: „Отивай си сега! " Като си тръгнах, оня излезе от кръчмата и тръгна с мене надолу към книжарницата на Калайджиев. „Къде ходи? " - ме запита той. Казах: „При главния прокурор." - „Защо ходи при него? " Рекох: Той ми е роднина." - „Абе, откъде? " Рекох: „Роднина ми е." - „Слушай, вика, в Казалджи квартал има много яйца, ще ми събереш 100 яйца и ще ми ги донесеш! " Рекох: „Няма да ти дам нито пукнато яйце! " Троснато му казах така. И той ме погледна така, замълча и се върна. Разбра, че удари на твърдо.
към текста >>

" Рекох: „Роднина ми е." - „Слушай, вика, в Казалджи квартал има много яйца, ще ми събереш 100 яйца и ще ми ги донесеш!
" Като си тръгнах, оня излезе от кръчмата и тръгна с мене надолу към книжарницата на Калайджиев. „Къде ходи? " - ме запита той. Казах: „При главния прокурор." - „Защо ходи при него? " Рекох: Той ми е роднина." - „Абе, откъде? " Рекох: „Роднина ми е." - „Слушай, вика, в Казалджи квартал има много яйца, ще ми събереш 100 яйца и ще ми ги донесеш! " Рекох: „Няма да ти дам нито пукнато яйце! " Троснато му казах така. И той ме погледна така, замълча и се върна. Разбра, че удари на твърдо. Този ден, когато говорихме с прокурора Стефан Тошев, като си тръгнах, си купих два хляба.
към текста >>

57. 74. ГИМНАЗИСТ

ТОМ 16

Иде у дома, щото ние сме роднина, тъй.
А писарите пишат много красиво. И сега, като се връща, има много красив почерк и директорът на гимназията, Георги Трифонов се казва - „Колю Ралев да дойде! " Нямаше едно време пишущи машини и кога трябва да прати вест до Министерството - Колю Ралев да го напише. Колю беше много близък с директора и всяка вечер с него пиеха и ядяха. Колю обичаше много да пие ракия, пък и пушеше. Иде у дома, щото ние сме роднина, тъй. Казал на директора: „Г-н Трифонов, може ли възрастен човек да стане ученик? " - „Колкото и стар да бъде, щом иска да се учи, Поповската гимназия не връща човек, който иска да учи. Да дойде! " И наредихме това. Отидохме, Колю не ме остави, веднага събра за четвърти клас учебници и ме учи.
към текста >>

58. 1934 година

ТОМ 16

Днес, поради това, че на ходжата е умряла някоя си жена роднина, затова той замина за Карлъ-Емач, а аз останах да уча децата заедно цял ден.
Той ме уверява, че няма да ме изпращат никъде, но аз не му вярвам и му разказвам, че насън чрез два съня съм предупреден, че ще ме изместят тук от Казалджмк-Кафтан. И макар и уверенията на другите, които присъствуваха, то в меня си аз знаях, че моята присъда се е решила въпреки някакви човешки решения и че аз трябва да се подчиня на Божието решение, и че тая година - 1934 година - за мене е съдбоносна, такава, с решението на съдбата, на Небето. Излязох вън и исках да се спра някъде, обаче водя един бял и един червен кон. Исках да се отбия някъде за малко, и затова вързах конете и се отбих. Обаче пак срещнах Еленка и вече сбогувайки се, аз се разплаках, но тя ме утешаваше, че всичко това в края на краищата ще има добър край и че пак ще се срещнем - и се събудих. Днес, поради това, че на ходжата е умряла някоя си жена роднина, затова той замина за Карлъ-Емач, а аз останах да уча децата заедно цял ден. 26.I.1934., петък, К.-Кафтан Сън. Сънувах, че бях някъде в една стая на разговор с Еленка. Разговорът бе дълъг и увлекателен, но изведнъж надойдоха много приятели, приятелки, весели, засмени, и навлязоха в стаята и развалиха сладкия ни разговор. * Времето бе тихо. Ясно небе, топло слънце.
към текста >>

59. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Мой роднина доведе у дома Пенча.
Искала да продължи образованието си. да работи и да се занимава с писателство. Багажът й даже бил готов. Нова нейна среща с Пенчо Славейков я отклонила от намерението й да замине. Ето как описва Мара Белчева тази среща[1]: „Беше майски следобед 1903 г. Мой роднина доведе у дома Пенча. Не бях го виждала години и чувах сегиз-тогиз смътни думи за него. Бил мълчалив. Нея вечер не можах да се вредя да кажа дума. Казвам вечер, защото денят отдавна се мина, мина и вечерта в нощ, а той все разправяше. Как е невнимателен, и може ли толкова дълго да се стои.
към текста >>

Две сенки, които гледах от прозореца, моят роднина и той, потъваха в нощта.
На всяка наша дума: „Не е тъй! ", „Да речем! " „Но..." - и помня ли ги аз всички ония изрази и думи, с които ни препречваше думите, не ни оставяше да кажем, когато и действително имаше нещо да кажем. Живот, поезия, политика, знайни и незнайни мене хора - а братовчед ми от страна само се подсмива многозначително, няколко пъти все поглежда часовника. Най-сетне и самата лампа започна да примигва и дълго след това по тротоара се счуваше тракането на бастуна му. Две сенки, които гледах от прозореца, моят роднина и той, потъваха в нощта. Какви очи! Те говореха повече и от самите негови думи. След няколко дни това същото се повтори, после потрети. Определените от по-напред дни станаха неопределени. А денят на заминаването се изгуби измежду горещите дни на прашното софийско лято".
към текста >>

60. 7. Брат Тодор Стоименов разказва за първия конгрес на Братството

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Отседнах при мой познат, Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя.
Ние решихме с Пеню Киров да отидем във Варна и да се срещнем с Учителя. Това беше по Великден, април. С един параход ние изпратихме приятеля Васил Козлов за Америка, а с увеселителния параход ние пристигнахме във Варна. Трябва да кажа, че Пеню Киров беше отишъл два дни напред с друг курс на парахода. Така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся. Отседнах при мой познат, Христо Симов, който се оказа роднина на Учителя. Той ме заведе в дома на Учителя. Точно в това време те се завръщаха заедно с Пеню Киров от лозята на Варна. Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителят беше млад, енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува.
към текста >>

61. 20. Олга Славчева 20.1. Как Олга Славчева се излекувала от испанската болест

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да си умра там.
20. Олга Славчева 20.1. Как Олга Славчева се излекувала от испанската болест В 1918 г. заболях тежко от испанската болест. Един роднина дойде да ме заведе в родния ми град, за да си умра там. При пътуването се чувствувах много зле, положението ми се влоши, не можех нито да седна, нито да стана, задушавах се. Камбаната често биеше за умряло. Забраниха на сестра ми да ми казва кои мои другарки са умрели. Приготвиха и моите дрехи и всички наоколо плачеха. Лекарят идваше, но веднага си отиваше, като не можеше нищо да ми помогне.
към текста >>

62. 64. Гарант за едного (Разказва Руси Христозов от с. Ветрен)

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Бяхме с него и малко роднина и исках да му помогна - бях и материално малко по-добре.
Следовател беше също наш приятел от Стара Загора. Направена беше проверка на магазина му и се беше установила липса от 40 000 лева. Тогава тая сума беше така значителна, както и сега - пари бяха това! Тъй като познавах магазинера като честен човек, не можех дори да допусна, че се касае до някаква злоупотреба. Считах, че това е някаква формална грешка, която с течение на времето, при по-внимателно преглеждане, ще се открие и нашият приятел ще бъде освободен от отговорност. Бяхме с него и малко роднина и исках да му помогна - бях и материално малко по-добре. Обърнах се към следователя и му казах: - Как да се постъпи, за да се освободи той от отговорност? - Може - рече той, - като внесе сумата, или като поемеш пълната отговорност като негов гарант. Ще ти кажа обаче, че проверката е направена най- внимателно и тая сума остава открита, той ще трябва да си я внесе или да отиде в затвора. При това положение, преди да направя сериозни постъпки за освобождаването му от отговорност, реших да се съветвам с Димитров. Заварвам го горе и му разправих как стои работа.
към текста >>

63. 9. Освобождението на Хасково

Иван Антонов (1899 г. -1964г.)

Не е свободен човек тоя, който се огъва о две пред някой далечен роднина, за да му помогне при смяна на полици, чийто падеж е днес.
Че тежки вериги оковават Хасково, че то пъшка под тежко иго и чака своите освободители. Политическото освобождение не е пълно. Зад политическото робство иде друго, не по-малко страшно, макар и не така брутално. То е икономическото робство. Не е свободен тоя, който всред зима е останал без хляб, без дърва, без квартира, без пари и без работа. Не е свободен човек тоя, който се огъва о две пред някой далечен роднина, за да му помогне при смяна на полици, чийто падеж е днес. Не е свободен тоя, в чиято къща има болен от тиф или скарлатина или още по-страшно - охтика. Наистина, външно няма турчин, който да го нарича „гяур", да му яде кокошките, да му иска „диш-хак" и да го разкарва по конаци. Но нима „турчинът" не е взел друга, невидима форма и не потиска Хасково, като само си е скрил феса и се прекръстил с българското име „тегло"? Хасково не може да се нарече свободно, докато има боси, полуголи, полугладни, свиващи се в дупки, зъзнещи, болни охтичави граждани. То не може да се нарече свободно, докогато населението му, вместо да се интересува от наука, просвета, музика, туризъм, прахосва средствата и здравето си в кръчмите.
към текста >>

64. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма налице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой!
Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? „Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелана, защото никой от неговата кръв не е вече жив. През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина. Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма налице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой! ” Всички, с които Магелан е бил свързан, които са му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. „Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него, получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба”. (Цвайг). Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото императорът Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката.
към текста >>

65. V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

ТОМ 18

Това установява и роднината на сестра Паша при описаната случка, когато го изпраща да купи хляб с едра банкнота.
Спи в копите сено из ливадите на Красно село. Ходи да работи! Подчертавам дебело - да работи! Не ходи да проси или да краде или да кара някого да му донася храна. Честен е и е почтен. Това установява и роднината на сестра Паша при описаната случка, когато го изпраща да купи хляб с едра банкнота. Той се забавя, защото отива далече да купи хубав хляб. Тя изтълкува забавянето с непочтена постъпка, че е откраднал парите. Когато той се връща с хляба и с педантична точност връща остатъка от парите, тя вижда, че има работа с високосъзнателен и почтен индивид. Затова го и препоръчва на сестрите Теодорови за домашен помощник, какъвто те отдавна търсят. Затова и те го приемат.
към текста >>

66. 13.1. ПЛУТОН В ДОМОВЕТЕ

ТОМ 19

Или такава участ може да постигне някои много близък негов човек - роднина.
Ще има едно вечно лутане и блъскане в тази област на живота му. В четвърти дом - роденият ще бъде поставен в остри, мъчителни състояния в семейството, където се е родил. Тези състояния ще се изразяват в следните случаи: неприятни, остри отношения между родителите и често развод между тях. Преждевременна и. обикновено насилствена смърт на единия от тях - убийство. Или такава участ може да постигне някои много близък негов човек - роднина. В пети дом - роденият ще има рязко, бурно скъсване на любовните му връзки с човека от противоположния пол, или неговата преждевременна смърт. В шести дом - роденият е многото случаи няма да има братя и сестри. Ако ги има, то с тях и близките си роднини ще има неприятни и остри отношения. Също ще имаме случаите, когато някои от тях ще бъдат сполетени от насилствена, преждевременна смърт. В седми дом - роденият ще бъде неумолимо тласнат към неразумен и необмислен устрем за развод, които когато се задоми, ще се осъществи.
към текста >>

67. 3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Ето и самото описание на случката: «Това става в чифлика на моята роднина, къд°то за втори път беше дошел на гости за 1-2 дена въпросният господин.
Лулчев, и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в. «Живот», бр. 4. Предсказвачът, за когото се говори в разказа по-надолу, е г-н Л. Лулчев; действието се развива в чифлика «Минкова махала» на Бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г-н Чепрашиков, самоубила се отпосле във Виена, и до г-ца Чен-гелиева, учителка. Ето и самото описание на случката: «Това става в чифлика на моята роднина, къд°то за втори път беше дошел на гости за 1-2 дена въпросният господин. Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше ни доста зачудил със своите своеобразни тълкувания на много неща в живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би аз не можех да следя неговата логика и заради това.
към текста >>

68. 4. ПРЕДСКАЗАНИЯ

3) - «Това стана в чифлика на моя роднина, където за втори път беше до-шел на гости за 1-2 дена въпросният господин.
4. ПРЕДСКАЗАНИЯ (В. «Живот», г. I, бр. 4, 12.IV.1929г., стр. 3) - «Това стана в чифлика на моя роднина, където за втори път беше до-шел на гости за 1-2 дена въпросният господин. Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше ни доста зачудил със свойте своеобразни тълкувания на много неща в живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би аз не можех да следя неговата логика, и заради това.
към текста >>

69. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

После - за едно писмо, което майка ѝ е пратила за една тяхна роднина, луда, на която уж цар Фердинанд продал скъпоценностите и спрял пенсията.
Станах, отидохме настрана и седнахме да говорим. Почерпих го с една топла водица. После пи още една. Имах и една круша от Учителя - разделихме я заедно и започна разговорът. Най-първо - с царицата и нейните отношения с децата. После - за едно писмо, което майка ѝ е пратила за една тяхна роднина, луда, на която уж цар Фердинанд продал скъпоценностите и спрял пенсията. Той ми разправи подробно как седи работата, че причината не е в баща му, и пр. и че по тоя повод той е накарал царицата да даде отговор и че тя е послушала. Също, че царицата се кара на детето, защо не ядяло бързо. Казах му, че Учителят казва: който яде бързо, бързо умира. Разказа ми за съня си: че два пъти сънувал, че все една змия иска да го ухапе.
към текста >>

70. (78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г.

Разправи ми и за една роднина на жена му, която е черногорка и която видяла в Станимъка как народът го посрещнал спонтанно, му казала, че сега разбрала, като видяла с очите си как го обича народът и как той без всякаква стража се движи навсякъде, но това, разбира се, не можела да го каже на Джо (Джована)536, която знае само въздуха на вилата Савоя да диша и не може да разбира другите хора.
- Имай предвид неговата амбиция и дебелата му глава - и на тая тема приказвахме доста. Още като бяхме в градината с царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с характеристика на 52 министри след 19 май 1934 година. Остана после да ги чета. В него най-жестоко са се отнесли с най-честните хора - Сапов и Недев... а Габровски го хвалят и даже пророкуват, че щяло нещо да става с него... гениално... После той ми разправи доста надълго за разправиите, които е имал със сестра си и с царицата и как можал да ги предума да се помирят и да се разберат. Много ми хареса неговото търпение и такт, с които се е отнесъл към тоя въпрос. Разправи ми и за една роднина на жена му, която е черногорка и която видяла в Станимъка как народът го посрещнал спонтанно, му казала, че сега разбрала, като видяла с очите си как го обича народът и как той без всякаква стража се движи навсякъде, но това, разбира се, не можела да го каже на Джо (Джована)536, която знае само въздуха на вилата Савоя да диша и не може да разбира другите хора. За Даскалов бях му казал да го вика и да му каже, че е по-добре засега да не [се] карат, а да вземат принципно уж две становища - всеки с една страна от воюващите, както правеха гърците, та във всеки случай печелят (защото и без туй те се карат, ами да не бъде на лична почва, ами да е уж на принципна... докато му дойде времето да си иде.)
към текста >>

71. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291.
Същото е и тук. 289. Бащата на цар Борис е Фердинанд Кобург-Гота, роден във Виена от баща княз Август Сакс-Кобург-Готски, по народност немец. А майка му - Клементина Орлеанска, е дъщеря на френския крал Луи-Филип Орлеански. Та, цар Борис изплаща родовата карма на французите с ишиаса, а тази на германците - с подаграта. Освен това майка му Мария-Луиза Бурбон-Пармска е с кръвна връзка с френската кралска фамилия - Бурбоните. 290. Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291. Понякога Лулчев дава малки брошурки със Словото на Учителя Дънов на цар Борис, да ги прочете. Но той не ги чете, защото, както е признавал по-късно, изобщо не е разбирал за какво говори Дънов. 292. По внушение на църквата, на Синода и на други военни, полковник Радойков нарежда на капитан Харлаков с войници да разгони събора на Бялото Братство в гр. Търново през 1915 г. Виж «Изгревът», том XI, стр. 617-618.
към текста >>

72. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291.
Същото е и тук. 289. Бащата на цар Борис е Фердинанд Кобург-Гота, роден във Виена от баща княз Август Сакс-Кобург-Готски, по народност немец. А майка му - Клементина Орлеанска, е дъщеря на френския крал Луи-Филип Орлеански. Та, цар Борис изплаща родовата карма на французите с ишиаса, а тази на германците - с подаграта. Освен това майка му Мария-Луиза Бурбон-Пармска е с кръвна връзка с френската кралска фамилия - Бурбоните. 290. Принц Павел е син на румънския крал Карол, той е далечен роднина на цар Борис по линия на румънската кралица Мария и дядото на цар Фердинанд. 291. Понякога Лулчев дава малки брошурки със Словото на Учителя Дънов на цар Борис, да ги прочете. Но той не ги чете, защото, както е признавал по-късно, изобщо не е разбирал за какво говори Дънов. 292. По внушение на църквата, на Синода и на други военни, полковник Радойков нарежда на капитан Харлаков с войници да разгони събора на Бялото Братство в гр. Търново през 1915 г. Виж «Изгревът», том XI, стр. 617-618.
към текста >>

73. 27. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 17,ІІ,1930 г.)

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ

Най-после народният водач трябва да знае, че не може един музикант да свири както си иска в оркестъра, само защото бил роднина на капелмай-стора... Такива глупави музиканти животът ги изхвърля.
Вървиш из полето, гледаш далеч някъде трен хвърчи - наглед сам, машина пуши, шуми... Но там има машинист, огняр - разумни същества, сила - пара, разписание, което определя кога, къде да се бави и как да върви. Стр. 149/1036 Животът на такъв трен прилича: наглед като че ли сам върви, но в него има машинист, огняр и пътници - ний сами. Народният водач е там помощник, разумен помощник на Великия машинист, за когото често хората нито мислят... Народният водач трябва да знае, че някога е като раздавач - раздавач на добрини за народа. Но както раздавачът не може да дава чуждите писма на своите бащи, майка и братя, а на адреса точно, така и той трябва добре да разбира всекиму каквото трябва да раздава, а не по хатър. Разсъдлив, разумен трябва да бъде. Най-после народният водач трябва да знае, че не може един музикант да свири както си иска в оркестъра, само защото бил роднина на капелмай-стора... Такива глупави музиканти животът ги изхвърля. И всички партизани, които мислят, че седят над законите, които сами са писали, а от народа искат да ги изпълнява, отиват по пътя, на края на който ги чака пропаст. И тъй, когато дойдат тия, които ще искат да ви стават водачи, питайте ги: чешми ли са; свързани с извор или са само една чашка водица; раздавали ли са я? Знаят ли да четат адресите точно - справедливоли са раздавали писмата, или по хатър; и най-после, знаят ли да свирят разумно, т. е. да говорят както говори човек, когато обича всичките свои братя и съграждани еднакво и да прилага самият той това, което говори - ако са такива, гласувайте за тях. С братски поздрав: Любомир София, 11.11.1930 г.
към текста >>

74. 9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

- Когато Ви арестуваха, нямаше ли някой Ваш роднина, по-виден човек, който да се застъпи и да Ви помага?
- запитваме младата Тимева. - От 31 май. - А Вие, госпожо? - обръщаме се към майката. - От 28 май. - Когато Ви арестуваха, нямаше ли някой Ваш роднина, по-виден човек, който да се застъпи и да Ви помага? С малко колебание майката и дъщерята отговориха: - Нямаме. - И тия, които ги имаме, сигурно - добави младата Тимева - бяха в тълпата. - Можехте ли да си почивате в затвора през време на гледането на процеса? Въпросът бе отправен към двете подсъдими. Майката Тимева отговори с едно пренебрежение и типична наивност: - Аз ставах така, както си лягах.
към текста >>

75. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Веднъж Багрянов ми доведе своя роднина архитект Севов на гости.
” – “Да, но печалбите ги взима и държавата.” – “Защо, след като казаха, че програмата не е на Багрянов, а на правителството, и след 8 месеца не е нищо направено? ” – “Прави се, г-н Лулчев, прави се.” Заговорих му за Илия Желязков, тогава данъчен Софийски началник, обърнах внимание на мнозина с организиранието на службите и количеството на приходите. – “Не го познавам достатъчно” - и на искания пост “Управител на Земледелската банка” щял да тури Фетваджиев, който пък аз не знаех. Този разговор после предадох на царя, като му казах, че изборът е много сполучлив, защото е взел “Филов”, който може да стане винаги и англо-, и русо-, и германофилов. Царят се много смя и каза, че никога не му е идвало това на ум. Веднъж Багрянов ми доведе своя роднина архитект Севов на гости. Като човек той ми хареса, въпреки недостатъците си. Той беше умен, търпелив, умееше да мълчи когато трябва, практичен в похватите си и като архитект похвален от някои хора, които го познаваха. Той много умело можеше да се прикрива, но това беше по-скоро едно добро господаруване, отколкото лицемерие. Виждах човека, който е работил върху себе си и може да работи. При един разговор с Царя аз си казах впечатленията и може би той ги взе под внимание, защото скоро за една среща беше изпратен с кола да ме вземе Севов38 (Виж “Изгревът”, том XX, стр.
към текста >>

76. VII. Обяснителни бележки към Дознанието на Любомир Лулчев и към Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев

трета част - писма 1915г - 1918г

Защото този искал да назначи, отказал на един, защото няма ценз; казал на друг, че роднината му няма ценз и пр.
- Народният представител? - Той. “Идва при мене Поменов, иска да назнача еди-кой си, а няма ценз. Идва еди-кой си, иска да назнача някой.” Дава ми цял поменик и казва кой какво иска. Когато отидох при царя, давам му списъка и казвам: “Ето, Ваше Величество, защо Недев не струва. Защото този искал да назначи, отказал на един, защото няма ценз; казал на друг, че роднината му няма ценз и пр. Затуй са хората лоши.” Царят каза: “Хубаво, аз ще видя.” И тури списъка в джоба си. Като мина това, на Недев се изкара прякора Гафенко. След това го нарекоха, че е дъновист и трябваше да го махнат. Щом казаха, че е дъновист, аз не мога да защитавам дъновистите, махнаха го. 14. (Това е истински случай, който показва как стражарят е поставен на пост пред къщата му не да го охранява, а да разпространява лъжи.) Докъде отиваше тази организирана клетва, ще ви кажа случая със Сапов.
към текста >>

77. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Преди Великден идва тук някой ваш роднина на име Попов, фабрикантин.
И вие трябва да се придържате у тия велики Истини. Онзи, който живее в Духа на блаженствата, Господ го не съди, Ангелите го не пренебрегват, добрите хора го не отхвърлят. „И за това, истото, турете всичкото си старание, и приложете на вярата си добродетел, на добродетелта - благоразумие, на благоразумието - въздържание, на въздържанието - търпение, на търпението - благочестие, на благочестието - братолюбие, и на братолюбието - Любов. Защото тези добрини, ако се намират у вас и се умножават, правят ви да не сте празни, нито безплодни в познанието на Господа нашего Исуса Христа.” И да се утвьрдявате в Истината. Моя поздрав на всички. Преди Великден идва тук някой ваш роднина на име Попов, фабрикантин. Ако му пишете, поздравете го. Той ни покани да го посетим в Габрово. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов 55. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 30.5.1915 г.
към текста >>

78. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги.
И след него - сме ние, които бяхме малки деца тогава и малко си Го спомняме! Родена в 1941 г., аз бях на 3,5 години, когато Той си замина, и това го помня съвсем ясно! Но само това за Него! Още бебе, моите родители са ме завели при Него, за да го питат за ваксинацията ми, която е била задължителна. И Той е излязъл на балкона и казал: „Да не се ваксинира детето, а за глобата ще се нареди.” Този случай ви го разказах вече. И като по чудо, като пристига заповедта с глобата в пощата, този, който е работил там, е бил наш роднина - Георги. И видял глоба за Крум Няголов. „Та това е вуйчо ми” - рекъл той. И хвърлил глобата. Така се сбъдват думите на Учителя. Да не плащат глоба моите родители, които са били много бедни по това време.
към текста >>

79. XV. Величка Няголова Примери из моя живот

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги.
Родителите ми са ме завели, още съвсем малко дете, и Той казал: „Не я ваксинирайте, а за глобата ще се нареди! ” Защото е имало голяма глоба, а моите родители в никакъв случай не са могли да я платят. Но Учителят уредил и този въпрос. По свой си таен и мистериозен начин. Дошла заповед за глоба на Крум Няголов, защото не е ваксинирал детето си. И като по чудо, в пощата работел в този момент наш роднина, Георги. И гледа той: „Глоба! Та това е за вуйчо ми! ” И взима и скъсва листа и го хвърля. И така и глоба не плащат родителите ми. А сега - аз седя с голям вътрешен страх и подготвих ръката си, и мълча.
към текста >>

80. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Велика сила е сърцето... Знаеш ли, че и моят роднина е постъпил във вторник на лекуване в Червен кръст?
И аз разбрах неминуемостта на станалото. „Лошото не може да се унищожава или захвърля - то трябва непременно да се трансформира - да се изживее. Инак Бог би очистил света от злото в един миг...” И още много ми говори: „Велика сила е сърцето, каза ми той, като ме гледаше. Вземи някой учен, велик философ - има си някое кученце. Бутни му го само, да видиш какъв скандал щети направи!...” Разбрах - и се засмях. Велика сила е сърцето... Знаеш ли, че и моят роднина е постъпил във вторник на лекуване в Червен кръст? Чудно съвпадение наистина. Още веднъж те моля, дете мое, да бъдеш търпелива и внимателна. Издръж си поне ти изпита на послушанието! В това писмо аз нищо не ти пиша за Бебо - а толкова много има да ти казвам за него! Това Бебо, това Бебо - и Витоша!
към текста >>

81. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Сестра Ярмила Менцелова имаше един роднина чех.
И нищо за Братството! Освен тази малка сума, която е дала на музикантите за тази барака в Бистрица. А цял живот тя експлоатира толкова много хора да работят безплатно на вилата й, защото е „Братско място” и тя ще го даде на Братството, Мир и Светлина! Ето, че днес още малко ще ти напиша, Вергилий! Да огрее Слънцето твоя ум и да свършиш делото си с чест. Сестра Ярмила Менцелова имаше един роднина чех. Казваше се Йошко Пех. Той беше едър, червмендалест. Пееше много хубаво и свиреше на пианото си. Живееше в София. И всички, цялата група от Израел, отиваха при него да учим песните на Учителя и брадските, от голямата песнарка.
към текста >>

Този чех същевременно беше и роднина на Ирина Коьосева или мъжа й.
И пеехме всички песни от първата та до последната и то с години. И така изучавахме всички песни! А Еленка направи голям скок. Защото тя не можеше никак да пее. И пропя, и сега пее хубаво. Този чех същевременно беше и роднина на Ирина Коьосева или мъжа й. И те бяха чехи. Това беше едно семейство музиканти.Майката Ирина свирешехубаво на пиано и акомпанираше песни нате Учителя, и то много хубаво. Ръководеше и брадския хор, дирижиране. И помня, че пееха „Мирът иде” и имаше и солисти. Едната й дъщеря, Данчето, беше пианиска, а другата Ружичка – цигуларка.
към текста >>

82. 50. Ангел Керемедчиев

ТОМ 22

Той отишъл при един техен роднина, който бил механик и конструирал моторче, което, когато се натоварило много преминавало от 4 тактово в режим на работа в двутактово, когато всеки такт ставал работен.
Извикал духът на Наполеон Бонапарт и духовете загасили свещта, която озарявала стаята и започнали да местят масите и столовете. Баща му запазил спокойствие и веднага запалил свещта - духовете изчезнали и шумотевицата секнала. Ангел учил основното си образование в родният си град и завършил прогимназията с отличие и влязъл в гимназията. Покрай учението, той много добре поддържал търговските сметки на баща си. Баща му бил много строг към него и желаел сина му да стане търговец, а Ангел мислел само за техниката и машините. Той отишъл при един техен роднина, който бил механик и конструирал моторче, което, когато се натоварило много преминавало от 4 тактово в режим на работа в двутактово, когато всеки такт ставал работен. Баща му недоволен от него, го накарал да го извади навън, пред къщата им да го гледат хората. По това време минал директора на банката и големци от общината и се заинтересували от неговото изобретение и решили да го изпратят в Пловдив на панаира, който се откривал след няколко дена, Ангел взел моторчето и отишъл в град Пловдив, но се разминал с тези, които трябвало да го посрещнат. Той отишъл в центъра на панаира и там го намерили и го накарали да монтира моторчето. Дали му едно хубаво голямо бюро, върху което той монтирал мотора си, като предварително го покрил с вестници, за да не изцапа. Началниците го наблюдавали и отбелязвали всичко, което той правел.
към текста >>

83. 76. Иван Антонов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник.
Дала му една по-едра банкнота и той тръгнал. На фурната нямало хляб и Иван тичешком отишъл на друга, до Орлов мост. Върнал се след един час. Жената помислила, че той задигнал парите и останала учудена, когато и подал топлия хляб и рестото. Тя започнала да го вика всеки ден за услуги. Жената била роднина на Паша Тодорова, която търсела такъв млад помощник. Завела го при Паша и тя го приема в дома си да пази овощната градина от кварталните деца и да пазарува. Иван имал силна памет и като отивал към пазара, видял една обява, която един човек прочел на глас. Запомнил я и я казал на Паша. Тя се учудила и отишла да се убеди. Като прочела обявата, видяла, че момчето я е запомнило точно.
към текста >>

84. 14. Лична спестовна книжка с чужди пари

ТОМ 22

В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от един неин роднина отпреди войната и напуснал България.
14. Лична спестовна книжка с чужди пари Обикновено в нашия лагер на Седемте езера сметките за стола и лагеруването се водеха от сестра Буча Бехар. Тя много точно водеше сметките на всички присъстващи в лагера и когато някои тръгваха надолу, тя събираше направените разходи. Една година, след приключването на сметките, сестра Буча констатира, че в касата има остатък от близо 7000 лева. Тя се съветва с брат Боян Златарев и му предлага своето решение да внесе парите в пощата на свое име и така те да се увеличават от лихвите. В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от един неин роднина отпреди войната и напуснал България. Буча се явява като негов пряк наследник. Буча внася парите в пощата на свое име, но след няколко месеца си замина от този свят.*
към текста >>

85. 3.5. Обвиненията

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Една сестра съобщила в един кръжок между братя и сестри, че неин роднина при обиск в дома на д-р Иван Жеков намерил голям склад от най-различни съестни продукти, кухненски прибори, бельо и други вещи, които му направили силно впечатление на това богатство и запитал жена ти Йорданка: «Гостилница ли имате, че имате такъв склад?
Когато я запитали сестрите защо са в нея чаршафите, отговорила, че Учителят й ги дал да се операт, но и до днес са във вас. Търси се голям черковен златен кръст, останал в наследство на Учителя от баща му - дядо попа, но и досега не се намери. По сведения, събрани от сестра Ганка Парлапанова, която заявява, че този кръст е в Йорданка д-р Иван Жекова, която сама се похвалила, че Учителят й го е подарил, за да лекува с него. Жена ти Йорданка също се похвалила, че Учителят й е дал на съхранение златни предмети и накити. Много братя и сестри са виждали Йорданка в молитвения дом с 4-5 пръстена скъпоценни-златни на пръстите си, а некои сестри се оплакват, че при заминаването на Учителя не са се намерили скъпоценностите им - бижута, дадени на съхранение на Учителя. Една сестра съобщила в един кръжок между братя и сестри, че неин роднина при обиск в дома на д-р Иван Жеков намерил голям склад от най-различни съестни продукти, кухненски прибори, бельо и други вещи, които му направили силно впечатление на това богатство и запитал жена ти Йорданка: «Гостилница ли имате, че имате такъв склад? » Тя отговорила: «Те са на Братството, оставени на съхранение», обаче и досега не са върнати на Братството. Предадени са ти в Мърчаево пликове със съдържание - принос, за да ги донесеш. Оказа се, че тия пликове, вече празни, са дадени на Ганчо да ги изгори на Витоша; пликовете са били 25, дадени от жена ти. Уважаеми брат Докторе, от гореизложеното се вижда, че срещу вас двама ви - д-р Ив. Жеков и Йорданка д-р Ив.
към текста >>

86. 4.3.6. Себепосланник в Англия

Аз не знаех тогава, както зная сега, да му кажа в подкрепа на идеята си, че през последната Руско-Турска война Русия е имала за агитаторка в Англия талантливата Олга Новикова, а през Руско-Японската война, досетливото Японско правителство беше изпратило за същата цел в Англия вицеграфа Суемяцу, а в Америка, вицеграфа Конеко (с който съм роднина по това, че се случило да сме свършили в същия университет в Harvard).
Мислейки по това, на 19 септември през нощта чух вътрешно глас, ясен и категоричен: "Аз трябва да отида в Англия, за да осветлявам общественото там мнение досежно Балканската война, и да защитавам нашата права кауза. Понеже владея английски, това е моя длъжност. Каквото и да сторех тук в България, дори и да положех и живота си на бойното поле, аз стократно ще бъда по-полезен на освободителното дело с агитацията си из Великобритания". Отидах и явих тая мисъл на министъра Людцканов*. /* Заб. Аз не знаех тогава, както зная сега, да му кажа в подкрепа на идеята си, че през последната Руско-Турска война Русия е имала за агитаторка в Англия талантливата Олга Новикова, а през Руско-Японската война, досетливото Японско правителство беше изпратило за същата цел в Англия вицеграфа Суемяцу, а в Америка, вицеграфа Конеко (с който съм роднина по това, че се случило да сме свършили в същия университет в Harvard). Нашите военни упражняваха японско "учение". Колко добре щеше да е , ако и нашите управници изучаваха японска дипломация! / Между друго, аз се осмелих да внуша да се изпратят такива агитатори в Русия и Франция, освен в Англия, където желаех сам да бъда пратен. Г. Людцканов не прие идеята ми с ентусиазъм, както очаквах; ала я одобри, и ме препрати до министър-председателя Гешов. Но тоя последния, се оказа недостъпен за мен.
към текста >>

87. 6.2. В стан Изгрев край София

Много близък роднина е на софийски евангелски пастир.
Дяконът ми каза, че неговият баща притежавал в Търново грамадна библиотека и домът му е бил отворен за сказчици, като г. Андрейчин, г. Въргов и пр. Сам свещеникът е вегетарианец, сега пенсионер и един от първите пионери на Толстоизма у нас, на природолечението и ирисовата диагноза. Сега дяконът като добър певец, готви последните си изпити, за да пригърне пътя на изкуството. Много близък роднина е на софийски евангелски пастир. Женен е, разбира се, и има две деца. Мнението си за Учителя изрази така: - За мене по външен и вътрешен път, убеден съм, че той е чистият Дух на Божествената Истина, който работи за повдигане на цялото човечество и на България, която играе тая роля, както Израил за езичниците. За да привършим тоя репортаж, станал доста дълъг вече, отбих се и при добрия, уважаван от всички и обичан брат Боян Боев, бивш гимназиален учител, следвал в София и Германия и владеещ френски, немски и руски език. Брат Боев с вдъхновено изложение покри всичките ни въпроси, с което ще и завършим: -Досегашните разбирания и методи на човека са били криви, което се познава от сегашните резултати. Утрешното човечество е заплашено от всемирна катастрофа.
към текста >>

88. 192 в. Люба Чакалова - племеница на Учителя

Весела Несторова

Тя като роднина си го имаше.
ми го продаде за 30,000 лева. И това е пианото на Люба Чакалова, на племенницата на Учителя, което е пред мен В.К.: Тя как приемаше и възприемаше Учителя. Весела: Много добре го възприемаше. В.К.: Като Учител ли го възприемаше или като вуйчо? Весела: Тя все за вуйчо си го имаше. Тя като роднина си го имаше. В.К.: Тя го възприема като роднина, а не като Учител. Весела: Като роднина, а не като Учител. Да, да. В.К.: Много интересно.
към текста >>

В.К.: Тя го възприема като роднина, а не като Учител.
И това е пианото на Люба Чакалова, на племенницата на Учителя, което е пред мен В.К.: Тя как приемаше и възприемаше Учителя. Весела: Много добре го възприемаше. В.К.: Като Учител ли го възприемаше или като вуйчо? Весела: Тя все за вуйчо си го имаше. Тя като роднина си го имаше. В.К.: Тя го възприема като роднина, а не като Учител. Весела: Като роднина, а не като Учител. Да, да. В.К.: Много интересно.
към текста >>

Весела: Като роднина, а не като Учител.
Весела: Много добре го възприемаше. В.К.: Като Учител ли го възприемаше или като вуйчо? Весела: Тя все за вуйчо си го имаше. Тя като роднина си го имаше. В.К.: Тя го възприема като роднина, а не като Учител. Весела: Като роднина, а не като Учител. Да, да. В.К.: Много интересно.
към текста >>

89. 221. Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние

Весела Несторова

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Весела: Да, веднъж в разговор с Учителя, аз го попитах: Учителю, кое ме кара да ви чувствам така близък, като роднина просто?
На един слуга господаря не бил доволен от него. Слугата се маскирал и го вързал за едно дърво. След туй минал без маска и го освободил. Тогава господарят му го оценил. Страданието иде да оценяваме доброто, което Бог прави." В.К: Каква е връзката ви с Учителя? Весела: Да, веднъж в разговор с Учителя, аз го попитах: Учителю, кое ме кара да ви чувствам така близък, като роднина просто? Той само се усмихна и нищо не каза. И аз не можах да разбера каква е връзката ми с него от миналото. Само Той ми беше казал: Ти си работила за Бога много преди Христа. Много години, била си в капищата в Индия, и си работила изобщо в тази област. Веднъж го попитах: Учителю, аз коя съм?
към текста >>

90. В. Разговор по снимките с Весела Несторова и Темелко Стефанов, проведен в с. Мърчаево, 1972 г.

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

И дойде време, че тоя представител, роднина на този дойде тука на това място, при Темелко и при вас, точно когато се заснема.
А майка му е Кантария. От един род са. В.К.: Значи това е същия род, който е забил знамето на Райхстага. Весела: Да. В.К.: А именно тука, в този дом, Учителят е казал: Руснаците ще забият знамето на Райхстага. Интересно. И дойде време, че тоя представител, роднина на този дойде тука на това място, при Темелко и при вас, точно когато се заснема. Весела: Да бе, много интересно. В.К.: Виж какви значи съотношения. Весела: Съотношения. Няма случайни неща. В.К.: Тука виждаме вие сте на пейката.
към текста >>

91. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

И тъй говореше с него, като с роднина, с близък.
А д-р Жеков? Весела: Беше много интимно с Учителя. В.К.: Брат Жеков? Весела: Да. Брат Жеков в Мърчаево, като беше с Йорданка. И тъй говореше с него, като с роднина, с близък. И безцеремонен един вид, доста безцеремонен така беше. Казваше нещата направо. Така малко грубоват човек беше. Не беше фин човек. Но правеше впечатление, че се държи с Учителя така интимно, сякаш му е най-близък роднина.
към текста >>

Но правеше впечатление, че се държи с Учителя така интимно, сякаш му е най-близък роднина.
И тъй говореше с него, като с роднина, с близък. И безцеремонен един вид, доста безцеремонен така беше. Казваше нещата направо. Така малко грубоват човек беше. Не беше фин човек. Но правеше впечатление, че се държи с Учителя така интимно, сякаш му е най-близък роднина. И Учителят винаги с усмивка с него разговаряше. В.К.: Как изпълнявахте Паневритмията? Весела: Беше голямо тържество изпълнението. В.К.: Всеки път като играехте. Весела: Да.
към текста >>

92. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 25

Д: Елена, баба Еленка, тя е роднина на доктор Миркович.
Той е вашият брат. Д: Най-малкият брат. Ще започна по-отначало. Моята баба, майка на майка ми. В: Как се казваше тя? Д: Елена, баба Еленка, тя е роднина на доктор Миркович. И чрез него, те - Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов са първите ученици на Учителя, и чрез него тя е познавала и Учителя. Аз съм роден 1905 г., бил съм може би на февруари месец, туй е през пролетта ли, през лятото ли съм заболял от стомах - 3-4 месеца. И Учителят е дал известни наставления с пиене на лайка, и аз съм оздравял тогава. Аз сега си обяснявам, нали че този съвет, който е дал Учителят е само проформа, защото, ако не е било Неговото въздействие! Един метод от негова страна - "Дайте му лайка!
към текста >>

93. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

ТОМ 25

Нейната майка е била роднина на д-р Миркович.
Черкезите, каза са буйни и невъздържани И тези думи Негови са били много пъти, когато така съм избухвал, да се помъча да сложа препятствие. Даже когато ме изключваха от Партията, аз много спокойно, нали затова, че предложиха ми, ако не се откажа от разбиранията си и от идеите, поне да изнеса една беседа край Изгрева, че това учение не отговаря на съвременността. В: Но те са искали от вас да изнесете такова нещо? Д: Да, казах: "Аз съм се родил в такова семейство, където моята майка е познавала Учителя преди да се ожени за баща ми." 1894 г. се е срещала с Учителя. Нейната майка е била роднина на д-р Миркович. В: Баба ви? Д: Баба ми. В: Тя как се е казвала? Д: Елена. В: Елена коя?
към текста >>

94. 21. След пет години

Тодор Божков

ТОМ 25

Професорите, между които имаше и най-близък роднина ме подготвяше да бъда готов за един възможен лош край.
През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата на нас ни беше разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професори полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени, че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Весето беше предрешена. Ние, родителите, опирайки на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителят ще направи с нея чудо и живота на Веска ще бъде спасен. Професорите, между които имаше и най-близък роднина ме подготвяше да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да си замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и ето на сън й се явява Учителят. Във вестибюла на апартамента на сън тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, ябълки и зехтин от маслини.
към текста >>

95. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Почвам пак с всички да сядам на трапезата, макар че моята млада роднина още ръмжи като зло куче, готова всеки миг да грабне хляба от ръката ми, и би го сторила, ако не е бастуна на баща й.
Първият - все кашля и кашля, а вторият, все пуши и пуши. Люси ме запознава с имената на всички и почва да ме учи на „експедиторство”. Главата ми се замайва от тази нова дума. А то, просто ще надписвам пликове по даден адрес и ще ги записвам под номер в една книга. Заплата 90 лв. месечно. Почвам пак с всички да сядам на трапезата, макар че моята млада роднина още ръмжи като зло куче, готова всеки миг да грабне хляба от ръката ми, и би го сторила, ако не е бастуна на баща й. Майка й също е непримирима. МАРТ [1916 г.] Времето се стопля. Дните наголемяват. След работа тичам към боровете. Отивам при онова борче, целувам го и му казвам, че сега ми е по-леко.
към текста >>

96. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

Негова роднина го моли да й прати плат за палто, а той иска аз да го избера по мой вкус.
Признава, че работата не е по силите ми. Трябва да ходя пеш по кал, студ, дъжд. Трябва им колоездач и по-силна ръка за пресата. Днес си говорим като приятели. „Карайте още, казва, ще видим.” 20 ДЕКЕМВРИЙ [1917 г.] Бахар ме вика на дългия тезгях. Негова роднина го моли да й прати плат за палто, а той иска аз да го избера по мой вкус. Посочих тъмно блестящо дамско сукно. Тогава той взема големите ножици, отрязва три метра, загъва го в дебела хартия, завързва го здраво и ми го подава: -Нека ви е честито, г-це, вие го заслужавате. Оставам смаяна. - Така постъпваме ние с добрите хора. После отива към касата, брои пари и тях ми подава: - Ето ви три заплати обезщетение.
към текста >>

97. 3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева

3.3. Спомени и размисли

Един роднина биде изпратен до мене да ме вземе и да ме заведе в родния ми град, че там поне да ме погребат.
СПОМЕНИ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА записани от Мария Райчева В 1918 г. се разболях тежко от испанската болест. Един роднина биде изпратен до мене да ме вземе и да ме заведе в родния ми град, че там поне да ме погребат. Из пътя бях много зле. Българските младежи се шегуваха с мене. Един французки войник седеше на другия край на купето. Стана, взе одеалото си и ме уви цялата. Слезнах на гарата и едвам си отидох в къщи.
към текста >>

98. 3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година

3.4. Реферати