Търсене в текстове за 'Размишление'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 112 резултата в 86 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях.
Тия въпроси и днес занимават мислещото човечество. Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии. Едно обаче изобщо трябва да се има пред вид, че това са въпроси, на които могат да се дадат изяснения отвън, но крайните заключения по тях всеки си прави сам. И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси. Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях. По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г. Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев. В нея въпросът се разглежда всестранно и обективно. При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.
към текста >>

2. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
Човек колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва. Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
към текста >>

Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини).
40; гл. 10; гл. 12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час.
към текста >>

Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време.
към текста >>

Това негово размишление постепенно се превръща в молитва.
Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
към текста >>

3. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер светията седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде.
С лъчисти нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват. А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете. Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик. Той ще те приеме и настави. " И той тихо се изгуби. ------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер светията седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде. Дигна поглед и вид – някой идваше към него. Взря се и видя: жена. И тутакси му мина през ума: „Господи, това ли ми изпращаш? Аз чаках ученици, на които да поверя мъдростта, на която ти ме настави, да им дам тежките пити мед, набрани в кошера на моя живот, а ти ми пращаш една жена – да не би пък да е изкушение това? Ала да бъде волята ти”.
към текста >>

Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край.
И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне. Тя легна, притвори очи – и вече не продума дума. Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние. И те обкръжиха освободения ангел и се възнесоха с химни нагоре.
към текста >>

4. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност.
Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят. Сините дават мисъл, кафявите - блага дума, а сивите извършват нещо. По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича.
към текста >>

5. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си.
Хора на делото, бърже минават от думи към дела, нямат време да обмислят своите решения. Едва се зародил някой проект, те вече бързат да го изпълнят. Но тази разпаленост, която проявяват, им пречи да постигнат целта и напразно изразходват своята енергия и трескава дейност. Дето трябва смелост и бързо действие, там успехът им е сигурен. Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата. У тях размишлението върви след действието, поради което често се разкайват за постъпките си. Съжденията им, прибързани, много често са неверни. Мъжество леко проявяват, но е кратковременно и дохожда до безразсъдност. Те не се съмняват в успешния изход на работите си, но явят ли се пречки, у тях няма нито нужната ловкост да ги премахнат, нито упорство да ги преодолеят и така често се разочароват. Непредвидливостта и неблагоразумието им причиняват много грижи и ги поставят в големи затруднения. Те проявяват неспособност към всичко, което изисква бавно, спокойно и последователно действие.
към текста >>

6. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление.
Стелла дойде и ни донесе мляко с кафе. Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите. Говорихме дълго за причините на това нещастие. По едно време потънахме в мълчание и аз мислех за хилядите страдащи, за анемичните жени, за зле хранените деца – без подслон, топливо и хляб. Стелла ни беше оставила. Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление. Вън дъждът блъскаше на прозорците. Една сънливост ме обзе за доста дълго време. Стори ми се, че един човек влиза в стаята. Той беше с висок ръст; не можах да различа нито лицето, нито облеклото му. Видях само, че светлина излизаше от него.
към текста >>

7. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество.
Този труд е пълен с възвишени, светли мисли. „Ecce homo" (1792 г.). „Новияг чов-Ьк" (1792 г.). Основната мисъл на този труд е, че в глъбините на всяка човешка душа живее една идея, чието развитие представлява целия му живот. Душата на човека е една мисъл на Бога. И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество. „Духът на нещата или философски поглед върху естеството на нещата (1800). „Крокодил или войната между доброто и злото" (1799). „Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме. „Трите принципа на божествената есенция" (1802).
към текста >>

8. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат. Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
към текста >>

9. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата.
Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци. Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители. Тези учени са учели, че духът на природата е единство, което създава и обгръща всичко.
към текста >>

10. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата.
Но също така и в цялата природа трябва да сме способни да видим проявата на Разумното, на Божественото. Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му!
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя е книга за дълбоко размишление. 2.
Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност. Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения. Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си. Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота. Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2. „В царството на живата природа”, София, 1933 година. Цена 15 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" 66, София. Тя е ново издание на „Силите на живата природа”, но с големи допълнения и разширения.
към текста >>

12. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление.
Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние! Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици. Молитвата не търпи никакви правила,. никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора.
към текста >>

13. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Какъв богат материал за размишление!
Колко ясно се виждат нашит далечни приятели: ето светлият Арктур от съзвездието „Волопас"; ето мистичният Алтаир от „Орел"; ето красивата Касиопея! Лъв залязва на запад; Водолей изгрява. Гледането на звездите не е ли вече цяла молитва? Човек е малка вселена. Той съдържа целия звезден мир вътре в себе си; всяка точка на организма му нали съответствува на една звезда и е свързана магнетически с нея? Какъв богат материал за размишление! Вървим нагоре към планината млади и стари. Нужна е коренна преоценка на понятията млад и стар. Един 25 годишен момък, който мисли, че животът е безсмислен и че няма какво да учи вече в него, той не е ли преждевременно застарял? А онзи 75-годишният, който разбира великия смисъл на живота, постоянно се учи и работи, той не е ли подмладен? Коя е тайната на подмладяването?
към текста >>

Пръскаме се наоколо: едни в четене и размишление; други в разглеждане на цветята и скалите.
На грамадна височина са те! Може би над десет хиляди метра ! Тая картина е само за късо. Скоро постепенно се възстановява предишната спокойна синевина на небето. Приветствие ли беше това от един свят на Вечната Светлина, на Вечната Красота и Вечната Хармония? Пръскаме се наоколо: едни в четене и размишление; други в разглеждане на цветята и скалите. Някои рисуват. След време отново се сбираме, за да очистим нов извор, намерен наскоро. Някои носят големи каменни плочи; други чистят извора и нареждат камъни по дъното и страните му. Колко скоро е очистен изворът! Но време е вече за обед.
към текста >>

14. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде.
По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка. Той се опира поне на известни конкретни вероятности. Защо да не се опрат на приблизителните емпирични вероятности, които житейският опит дава и онези, които встъпват в брак, да речем? Щом като те не разполагат със средствата, които дава едно по-дълбоко познаване на земната действителност, щом като не могат да прибягнат по една или друга причина до помощта, която характерологичните науки евентуално биха им дали, нека поне да погледнат с трезвото око на икономиста при разрешаване на този проблем. В това отношение са интересни като материал за размишление някои анкети, които са били предприемани от време на време в някои големи градове, за да се установи горе-долу броя на честитите бракове или на честитите люде. Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот.
към текста >>

15. НОСНИТЕ ОТВОРИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ - БУРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Този човек се направлява повече от чувствата, отколкото от трезвото и хладно размишление Човек с нискостоящо уши (десният чертеж на фиг.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР Високостоящо и нискостоящо ухо. Ако се сравни положението на ухото по отношение на веждите и долната част на носа у разни хора, ще се види, че има голямо разнообразие. Фиг. 14 пояснява, какво е високостоящо и нискостоящо ухо Човек, на когото ухото е високостоящо - има склонност да действува повече по своите чувства. Този човек се направлява повече от чувствата, отколкото от трезвото и хладно размишление Човек с нискостоящо уши (десният чертеж на фиг. 14) по-малко се ръководи при своите действия от чувствата си. Тук има надмощие трезвата и практична мисъл. Ако при такъв човек брадата и долната челюст са добре развити, което показва дейна, волева натура, той проявява голямо постоянство и активност при преследване на определена цел. Такъв е напр. Бисмарк (фиг. 15).
към текста >>

16. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Повече действуват по инстинкт, отколкото чрез размишление.
Аналитическата им способност е по-голяма, отколкото у хората с дълги пръсти. В тях има ред и метод. Много учени, математици, философи и аскети, но и много маниаци и дребнави хора имат такива пръсти. Гладки пръсти се срещат у хора отличаващи се със своята не много голяма загриженост. Те са повече спонтанни, по природа впечатлителни, вдъхновението често ги посещава. Повече действуват по инстинкт, отколкото чрез размишление. Срещат се повече у жените, поетите, артистите и музикантите. Твърди, не гъвкави пръсти издават лоша циркулация на кръвта От морална страна, това е признак на егоизъм, бруталност, деспотизъм, липса на душевна и физическа гъвкавост. Такова същество върви към душевно втвърдяване, към фанатизъм и тъпост. Гъвкави пръсти означават способност за приспособяване, за лесно възприемане, изразителност в мислите, чудесна способност за разказване, но малко кураж и храброст. Много гъвкавите пръсти означават безличие.
към текста >>

17. РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЕР И ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Мъдрецът потна в дълбоко размишление.
Постави и нея при нозете на Исавар, който му се усмихна приветливо и го поглади по главата. Овцата започна радостно да ближе своето агънце, а вълкът обикаляше около тях, сякаш ги вардеше. От този ден и те заживяха при мъдреца заедно с вълка, и той им стана пазач. А мъдрецът взе космите, що бе извадил из зъбите на вълка и ги преброи. Те бяха десет! Мъдрецът потна в дълбоко размишление. И откак завърши своите безмълвни изчисления, той се изправи, па изрече с пророчески глас: – Когато слънцето изгрее четири пъти от изток, четири пъти от запад, четири пъти от север и четири пъти от юг, злото от земята ще изчезне. Мъдрецът бе направил своите изчисления по десетте косъма, които бе намерил в устата на вълка.
към текста >>

18. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това са страници за размишление зарад ония, които търсят!
Също така новото духовно движение в България представя лекарство за болния организъм на отделните личности, както и на цялото човечество. Духовното движение води днес човека към нови пътища и към нови дела. Нека бъдем внимателни и да не се отдръпваме вътрешно пред истинската светлина, която иде да ни даде нова специална сила и да направи от нас хора, способни за служене в живота. * * * В брой 525 от 1 декември на френския вестник „Le Fraterniste" известният френски писател Габриел Гоброн пише така за книгата „Le Maitre parle": „Тая книга ни носи мъдростта, дадена от Учителя Петър Дънов на „Изгрева" на учениците на „Всемирното Бяло Братство". Той е съживител на християнството чрез пламенния огън на катарите и богомилите, чиято духовност беше необикновено жива, въпреки клеветите на тогавашното време. Това са страници за размишление зарад ония, които търсят! " * * * Ето един друг отзив за книгата „Le Maitre parle" (Учителят говори) от Швейцария, който показва, колко високо и правилно се цени в другите страни Словото на Учителя: „Тая книга бе добре дошла за нас. Скоро тя ни стана най-обичен приятел, защото никога досега ние не бяхме виждали толкова истина, изнесена в толкова сбита форма, така живо и така красиво". Нов опит за левитация в Индия[1] Английското илюстровано списание „The illustrated London news" от 6 юни 1936 год. печата една интересна статия от своя кореспондент Плънкет, който е бил очевидец на един опит за левитация. Плънкет е плантатор в Южна Индия.
към текста >>

19. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление.
- Това разкрива цел един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа. С него тя е била кърмена с векове и хилядолетия.
към текста >>

20. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И аз се вглъбявам в размишление.
Тя е едно преходно място, дето идваме временно, за да отидем след това на други светове. Земният ни живот има за задача да поправим грешките си, които сме направили в другите наши съществувания. Земята е един вид училище, дето се очистваме чрез много изпитания. Небесните тела са населени и някои от тях са по-горни от земята в своето развитие, а някои не са по-горе от нея. След уморителната дневна работа, пълна с грижи, безпокойства, разочарования, аз излизам вечер на балкона на къщата си, за да съзерцавам величествената небесна гледка с милиардите звезди, които светят по небосвода. И аз се вглъбявам в размишление. Колко е хубаво да изпращаме своята мисъл към тия звезди, отдалечени от нас различно; някои са на разстояние няколко светлинни минути, а другите на няколко светлинни години, на няколко светлинни века и пр. Много от тия звезди са наши бъдещи жилища! Вашата мисъл може да влезе в свръзка със съществата, които ги населяват, защото бързината на вашата мисъл е грамадна. Затова можете да влезете в свръзка с тях почти в същия миг! Ако имате две пиана еднакво акордирани и ако ударите напр.
към текста >>

21. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Песните прекъснаха за 10-на минути, през което време всички потънаха в дълбоко размишление.
През нощта, аз имах случая да преживея величествена планинска буря - непрестанен гръм и мълнии раздираха небето. * Настъпи последната вечер от моето пребиваване на Рила. На определеното за огъня място запалиха грамаден огън. Всички насядаха около него. Започнаха песни, една след друга, една от друга по-хубави. Песните прекъснаха за 10-на минути, през което време всички потънаха в дълбоко размишление. Аз чувствувах, как присъствуващите ме обгръщаха със своите хубави мисли. Раздялата на следната сутрин беше дълбоко сърдечна. Защото аз се бях свързал с приятели, от които винаги ще чувствувам потребност. Особено съжалявах за беседите на Учителя. Моят другар, който ме придружаваше навред, дойде да ме изпрати чак до границата, грижейки се през цялото време като майка за мен.
към текста >>

22. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота.
Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл. „Когато бях младенец, като младенец размишлявах". Широтата на духа е размишлението на зрелия човек, в когото живее вечното вдъхновение на пролетното разцъфтяване на живота. Широтата на духа е дълбока революция в душата, в съзнанието на човека. Да дойдеш до убеждението, че насилието не разрешава въпросите на живота, да преобразиш своите методи на действие, на отношение към другите, ето една дълбока революция на съзнанието. Това води към правилно развитие, към усъвършенствуване. Път с широта на духа е живот, спасен от много глупости, от много заблуди. Той е път на себеконтрол и самообладание.
към текста >>

23. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление.
В предговора се казва: „Тая книга е за ученика. Тая книга е за всички. Защото всеки човек е дошъл на земята, за да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик". В „Свещени думи на Учителя" се разглежда всестранно отношението на ученика към задачите на живота. Тая книга не е за обикновено четене, а за размишление. Тя е за събуждане на Душата, за пробуждане на съзнанието. Всички тия методи, приложени на практика, водят към едно разширение на съзнанието. Когато тия идеи оживеят в човека, той влиза в царството на радостта, на мира, на любовта, на светлината, на чистотата и на творческата работа за Цялото. Тая книга води към освобождението на човешката душа от всички вериги. Тя е призвана да играе важна роля при възхода на човечеството към една нова култура.
към текста >>

24. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

при молитва, размишление и пр.
И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр. на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на съзнанието, напр. при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
към текста >>

25. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление.
Трябва да бъде човек сляп, за да не види, какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата вече настава в света на Духа, заченат от Любовта" (Мицкевич). Така е писал преди сто години вдъхновеният философ-пророк Август Цйешковски в безсмъртното си съчинение „Отче наш". Август Цйешковски (1814-1894 г.) е един от най-великите представители на полския месианизъм наред с Товянски, Хьоне Вронски, Трентовски, Мицкевич, Словацки и Красински. Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип.
към текста >>

26. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ако имате тихо, свободно място, уединете се и се отдайте на спокойно размишление за Оногова, който ви е дал всички добрини.
Когато умът се облече в най-хубавата си премяна – най-светлите и възвишени мисли, когато сърцето се облече в най-хубавата си премяна – най-благородните и възвишени чувства, този ден във вас е настъпил. Тогава ще се разтвори у вас новото зрение и вие ще видите един обширен свят, хиляди пъти по-обширен, по-светъл и по-красив от този, всред който досега сте живели. И затова казваме: Влезте във вашето небе – вашата глава. Възлезте на най-високото място. Не ходете да търсите Бога отвън: вие имате в главата си най-финия радиоприемател Мислете за Бога най-малко по половин час на ден. Ако имате тихо, свободно място, уединете се и се отдайте на спокойно размишление за Оногова, който ви е дал всички добрини. Тогава към вас ще потекат великите блага на живота. „Потърсете ме, казва Бог, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух". Казва пак: „Като ме възлюбите с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си дух, – Аз ще ви се открия и Моите блага ще потекат към вас". Къде ще ви се открие Бог, къде ще Го видите? Къде ще видите и Христа?
към текста >>

27. СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения.
Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа. Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа. Значи тук присадката по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход. Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения. Гурвич още в 1922 год. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле. Той прие тази теория въз основа на собствени регенерационни опити върху тритона. Ето един опит на Вайс[10]: знае се, че в зародиша на тритона всеки отстранен крак или част от него се възстановява, регенерира.
към текста >>

28. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Стреснат от този сън, събуждам се и след малко размишление реших да проверя по телефона в София, какво става с тях там.
След няколко дена получавам писмо за неговото преселване отвъд. В писмото се съобщаваше, че през тази нощ се запалила и къщата на баба му. Необикновен сън Това стана в Габрово. Сънувам странен сън в 5 часа сутринта. Чувам много ясно гласа на жената на един мой приятел от София; тя плаче и ми казва: — Моят другар умря.Тръгни веднага. Стреснат от този сън, събуждам се и след малко размишление реших да проверя по телефона в София, какво става с тях там. Жената, която чух да ми говори на сън, се обажда с плачущ глас и ми казва: — Тръгни веднага за София, понеже мъж ми внезапно умря. Останах поразен от съвпадението. Това ще разправям на всекиго, когото срещна. И се питам: „Аз, който спя като сом, на мен ли се случи това нещо? " До този момент в нищо не вярвах.
към текста >>

29. DU MAITRE: LE BON FILS Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

През всяко денонощие Ганди посвещавал в затвора 5 часа за спане, 2 часа за размишление, 1 час за разходка в градината, 8 часа за ръчна работа на чекръка и 8 часа за четене и писане.
Електричният ток в мозъка е няколко вида: един вид с твърде дълги вълни и друг вид със съвсем къси и бързи вълни. Тези биоелектрични токове продължават и през време на сън, но съвършено спират при изгубване на съзнанието или при упойка от хлороформ. При по-усилена умствена дейност или при по-силно чувствуване, което изисква голямо вдълбочаване на ума, по-дългите вълни внезапно изчезват, а късите и бързи вълни вземат надмощие. Според професор Бергер психичните процеси не са само една обикновена „сянка", която придружава физиологичните процеси, но те са, напротив, един активен фактор. Из частния живот на Ганди Когато бил затворен веднъж от англичаните за 8 месеца в затвора, той не приел апартамента от три стаи, които му дали на разположение, но си избрал най-малката килия в затвора, отказал се от избраната храна, която му предлагали и се задоволявал със строг вегетариански режим. През всяко денонощие Ганди посвещавал в затвора 5 часа за спане, 2 часа за размишление, 1 час за разходка в градината, 8 часа за ръчна работа на чекръка и 8 часа за четене и писане. Ганди написал в затвора една книга върху политически и философски въпроси. Всеки понеделник за Ганди бил ден на мълчание. През този ден Ганди не ядял и не пиел нищо, прекарвал 7 часа в размишление, не излизал на разходка в градината и 12 часа работел на чекръка. Светлината е храна. Както въздухът, така и светлината е храна, необходима за живота.
към текста >>

През този ден Ганди не ядял и не пиел нищо, прекарвал 7 часа в размишление, не излизал на разходка в градината и 12 часа работел на чекръка.
Според професор Бергер психичните процеси не са само една обикновена „сянка", която придружава физиологичните процеси, но те са, напротив, един активен фактор. Из частния живот на Ганди Когато бил затворен веднъж от англичаните за 8 месеца в затвора, той не приел апартамента от три стаи, които му дали на разположение, но си избрал най-малката килия в затвора, отказал се от избраната храна, която му предлагали и се задоволявал със строг вегетариански режим. През всяко денонощие Ганди посвещавал в затвора 5 часа за спане, 2 часа за размишление, 1 час за разходка в градината, 8 часа за ръчна работа на чекръка и 8 часа за четене и писане. Ганди написал в затвора една книга върху политически и философски въпроси. Всеки понеделник за Ганди бил ден на мълчание. През този ден Ганди не ядял и не пиел нищо, прекарвал 7 часа в размишление, не излизал на разходка в градината и 12 часа работел на чекръка. Светлината е храна. Както въздухът, така и светлината е храна, необходима за живота. Ако нашата способност да възприемаме светлината е по-малка от нормалната, в такъв случай ние сме болни. Светлината не само осветлява, но и храни. Доктор Д.
към текста >>

30. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

" Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на живота и т.н.
От ония хора, които са немарливи в живота; и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги даде, те не могат да ги използуват." „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха. А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание! " Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18): „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат." И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения.
към текста >>

Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.
Учителят казва по това (8): „Като приемеш въздуха и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата мисъл. Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: Искам да мисля добре. Искам да чувствувам добре. Искам да постъпвам добре. — И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности." Дишането може да се превърне в метод за свързване с великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото. Дишането и възходът на човешкия душевен живот Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят по този въпрос дава следните разяснения (21): „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят.
към текста >>

31. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Същият закон пояснява и следния факт: Известно е, че оня, у когото е развито ясновидството или шестото чувство, прекарва известно време в молитва и размишление, за да стане по-възприемчив към тия неща, които ще възприеме.
Така се обясняват следните думи на Учителят: "Цели семейства и цели раси са изчезвали от лицето на земята по причина на някоя омраза". Издигането на нашето съзнание до възвишени мисли и чувства усилва нашата възприемчивост. Това се вижда и от наблюдение в друга една област. Оня, който има наченки на ясновидство, има по-голяма възприемчивост към вълните, които идат от по-горните светове. Но ако той прояви нетърпение, гняв, омраза, обезсърчение, то за известно време изгубва прозрението, сензитивността си – значи намалява се силата на неговата възприемчивост. Същият закон пояснява и следния факт: Известно е, че оня, у когото е развито ясновидството или шестото чувство, прекарва известно време в молитва и размишление, за да стане по-възприемчив към тия неща, които ще възприеме. Горният закон на Хелмхолц отваря широки възможности за човешкото развитие. От този закон следва, че ние сами със своите мисли и чувства определяме, към кои влияния ще бъдем отзивчиви и ще ги привлечем към себе си. Ако нашето съзнание е повдигнато, тогава струните на нашата душа ще затрептят в отговор само на влияния от висшите сватове, само към тях ще бъдем отзивчиви и ще ги възприемем. Кое ни прави най-възприемчиви към животворните сили, които идат към земята? – Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове.
към текста >>

32. ЕЗОТЕРИЧНИ СХВАЩАНИЯ ЗА МУЗИКАТА В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС - К. ИК. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене?
Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен свят. Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън. Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене? Защо се препоръчва човек при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа? От една страна, защото отрицателните състояния на съзнанието се отразяват направо зле върху физиологичните процеси в организма, а от друга страна и по следната причина: при повдигнатото състояние на съзнанието човек се нагласява в хармония с по-висшите енергии на храните и става отзивчив, възприемчив към тях, съгласно закона на Хелмхолц. Ако е гневен, неразположен във време на хранене, той остава невъзприемчив, безчувствен към висшите, животворни и разумни сили в храната, както струната "ре" напр. на китарата остава безчувствена към тона "ла", изпят срещу китарата. По този начин храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес.
към текста >>

33. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тия топографски указания не са твърде загадъчни; те изискват във всеки случай много размишление: те се прилагат направи, които трябва да се трасират върху картата на Франция, тръгвайки от самата точка, дето се намира върху плана на Париж седалището на разглежданото министерство (вж. фиг.
С една дума, да се определи точката на всеки титуляр на портфейл. То дълга и деликатна работа. Така се съставя тогава един чертеж, аналогичен на оня, който означава простора на действие на Наполеон I (вж. „Ж.3." бр. 242 г.), но който не представлява за публиката същия символичен интерес, Нострадамус дава за щастие указания, продължава коментаторът, без които човек не би могъл да направи нищо. Тия топографски указания не са твърде загадъчни; те изискват във всеки случай много размишление: те се прилагат направи, които трябва да се трасират върху картата на Франция, тръгвайки от самата точка, дето се намира върху плана на Париж седалището на разглежданото министерство (вж. фиг. „Машината за управляване" в бр. 143 на „Ж.3."). Но, би могло да се процедира с приблизителност за един цял кабинет, като се вземе целият Париж за централна точка върху една намалена карта. Може да се направи и обратното при конституирането на едно правителство: познавайки парламентаристите, които го съставят и избирателните окръзи, които те представляват, трябва да се съедини избирателното седалище на тия последните със самия Париж, за да се състави една фигура, която после се проучва. Като куриоз и за изследователите коментаторът дава топографските указания, дадени в Центуриите за 6 френски министри на финансите през зимата 1925—26 г.
към текста >>

34. DU MAITRE -LAMOUR ENVERS DIEU Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

те дават богат материал за размишление, водят към ново, по-дълбоко разбиране на природата и човека, събуждат един усет за разумното, което работи в цялата природа.
48, цена 10 лева. Доставя се от книгоиздателство „Братство" — Севлиево. Тия, оригинални по стил, приказки, са интересни както за деца, тъй и за възрастни. Езикът им е образен, проникнат е от дълбок символизъм. В тия приказки всичко е одухотворено, оживотворено. те дават богат материал за размишление, водят към ново, по-дълбоко разбиране на природата и човека, събуждат един усет за разумното, което работи в цялата природа. * * * Пътят на образованието, от Петър X. Сотиров. Библиотека „От живота за живота", №3. Стр. 661. Цена 200 лева. Доставя се от автора, учител в Ихтиман.
към текста >>

35. ПО СТРАНИЦИТЕ НА ЕДНА ГОЛЯМА КНИГА - G.N. Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство.
След това, тя е намиране себе си, собствената душа, Бога в себе си. После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа.
към текста >>

Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика.
После, тя е единение с този Бог вътре в него и във всичко останало. На края, тя е израз на благодарност за този живот, който имаме за светлината, която имаме, за силите и благата, които имаме, поради „благодатта", която ни е дадена. Както казва Ап. Павел: „По благодат живеем", а не по заслуга. За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението.
към текста >>

След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа.
За това молитвата почва първом като размишление (медитация), навлиза в състоянието на единение със силите в живата Природа и стига до творчески екстаз, до творческо вдъхновение и въодушевление, което разкрива силите и тайните на битието, и което дава такава крепкост на човека, че е готов да отиде на кладата заради живота на своите ближни, заради Този, с Когото е в единство. Размишлението е честа практика в духовния живот на ученика. Чрез него той прониква и разбира себе си и битието, чрез него той разкрива и добива сили, за да помага на себе си и на другите, чрез него той вижда кривините и грешките на своя собствен път и ги изправя. А да изправиш себе си, мислите, чувствата и проявите си, това е дълбока вътрешна сила. Тя се добива чрез постоянство в работа над себе си, чрез размисъл и изправление. След размишлението ние идем в единение с Бога и цялата Природа. Малък израз на това единение е вдъхновението. Чрез вдъхновението ние творим в себе си и света, ние творим един свет на радост, мир, любов и братство, ние творим един свет, който върви и живее под закрилата на великата Разумност на битието. Така разбрана, молитвата е постоянната среда, в която живее този, който е тръгнал в пътя на духовния живот — ученикът. Тя е живот и дело на познание, единение и творчество. Молитвата е език на Любовта (Учителят).
към текста >>

36. РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Ако постоянствува в размишлението си, той забелязва, как тези вериги постоянно разслабват и падат.
ЧИСТОТА „Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нареди тъй, както би трябвало." Учителят „Изгряващото слънце." Когато човек рече да помисли върху някои въпроси, които засягат душата, които по самото си естество вглъбяват човека, тогава и само тогава той чувствува, че го стягат и обвързват големи психически вериги. Ако постоянствува в размишлението си, той забелязва, как тези вериги постоянно разслабват и падат. Той се чувствува свободен, като че ли е отишъл в друг свят, по-ефирен, по-чист — един свят, в който същностите не можеш да ги вържеш, да ги стягаш, да ги ограничиш. Виждаш, че в този свят нещата са много близки едни до други, проникват се даже, но не са преплетени. Този свят на вглъбяването, на безкрайно малкото, на безпространственото, е светът на свободните отношения (думата свят въобще подразбира отношения), свят, в който има едно единство в основата и едно хармонично разнообразие в проявата. В този свят, макар че нещата взаимно се проникват, те стоят на големи разстояния едни от други. Тия разстояния, мерени с наши земни мерки, получават се грамадни, астрономически числа.
към текста >>

37. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Христос казва: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и истина." И сега, пека остане за размишление през целия ден мисълта Служене на Бога в Дух и истина.
Ще слизате на земята, ще се качвате на небето, докато най-после завършите развитието си. Колелото на живота ще се върти дотогава, докато добиете съвършенство. Така именно ще се освободите от това колело. Значи, ще се раждате и прераждате до деня на своето съвършенство. Които много обича земята, ще се преражда много пъти, докато най-после пожелае да стане съвършен. Христос казва: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и истина." И сега, пека остане за размишление през целия ден мисълта Служене на Бога в Дух и истина. Утринно Слово, държано на 30 април 1933 в София
към текста >>

38. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И затова, всяко размишление върху дадена тема, непременно трябва да произведе светлина.
Ония сили пък, които градят се наричат козативни. В това отношение музиката представлява формативна сила. Когато човек разбере вътрешния смисъл на живота, той ще си обясни смисъла на противоречията.*** 6. СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА V година / II том (София, 1926) Един от важните резултати на мисълта е светлината. Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека. И затова, всяко размишление върху дадена тема, непременно трябва да произведе светлина. Мисъл която не произвежда светлина, не е мисъл.*** съсредоточавайте мисълта си на едно място, но гледайте на всичките условия като на възможности за вашето развитие. Тази година трябва да Започнете с разбирането, да имате дълбоко разбиране за истината.*** 9. НЕРАЗРЕШЕНОТО VI година / II том (София, 1926-1927) Съвременните хора се натъкват на философски въпроси, които не могат да разрешат. Въпреки това те се силят, искат да разрешат тези задачи, които не са по силите им. За пример, мнозина искат да се повдигнат, да станат велики хора.
към текста >>

39. Тайни и откровения - Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той освети утринните часове за размишление, съзерцание и молитва и препоръча да се излиза сутрин рано на открито, сред природата.
СЪЩНОСТ ПЕСНИ И ТАНЦИ НА СЛЪНЦЕТО Слънцето е емблема на Бялото Братство. То е избор на живота. Учителят започна Делото си с Изгревите на Слънцето. Той освети утринните часове за размишление, съзерцание и молитва и препоръча да се излиза сутрин рано на открито, сред природата. Така той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот, и положи основите на Братството. По- късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж. Паневритмията, това са песни и танци на Слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот.
към текста >>

40. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния, чрез посредството на Единния или чрез размишлението на Единния, т.е.
Поради важността, която представлява, ще предам Смарагдовата таблица, защото в нея, в синтетична форма се съдържа цялата премъдрост на Хермеса. 1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина; 2. “Това, което се намира долу, е аналогично на онова, което се намира горе. И това, което е горе е аналогично на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството”. Това е великият закон на аналогията и съответствията, по който е построена вселената и който стои в основата на всяко окултно знание. 3. “И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния, чрез посредството на Единния или чрез размишлението на Единния, т.е. Словото, Мировото Аз, така всички неща са се родили от тази едничка същност, чрез приспособление.” Тази мисъл е подобна на мисълта на Евангелиста Йоан в първата глава на неговото Евангелие “в начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и нищо без Него не стана” и пр. 4. “Слънцето е баща, Луната - майка. Вятърът я носил в утробата си. Земята е нейна хранителка.
към текста >>

41. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За общение с напредналите същества трябва молитва, размишление и съзерцание, да се просвети човек отвътре.
Веднъж към 10 часа сутринта, няколко братя бяха приети от Учителя.Стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Учителят каза: “Това е добро. Вие дръжте тази мисъл. Когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него ви говорят тези велики същества. Ако вие не разбирате това, което той ви говори, как ще разберете онова, което те биха ви говорили? За общение с напредналите същества трябва молитва, размишление и съзерцание, да се просвети човек отвътре. Без това той не може да бъде готов. Дълго време трябва да се готви човек. Нали човек трябва да чака да изгрее слънцето? Само да се моли човек да е ясен денят, защото иначе не ще види изгрева. За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят.
към текста >>

За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят.
За общение с напредналите същества трябва молитва, размишление и съзерцание, да се просвети човек отвътре. Без това той не може да бъде готов. Дълго време трябва да се готви човек. Нали човек трябва да чака да изгрее слънцето? Само да се моли човек да е ясен денят, защото иначе не ще види изгрева. За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум. Щом има голям шум отвън, тогава не може да се разбере това, което духът говори. Размишление и съзерцание имайте след десет часа, когато вече хората заспиват. После хубаво е молитва и съзерцание от два и половина до три и половина след полунощ. Или от три и половина до четири и половина или между три и четири.
към текста >>

Размишление и съзерцание имайте след десет часа, когато вече хората заспиват.
Нали човек трябва да чака да изгрее слънцето? Само да се моли човек да е ясен денят, защото иначе не ще види изгрева. За размишление за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят. Тогава ще влезете във връзка с тези същества, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум. Щом има голям шум отвън, тогава не може да се разбере това, което духът говори. Размишление и съзерцание имайте след десет часа, когато вече хората заспиват. После хубаво е молитва и съзерцание от два и половина до три и половина след полунощ. Или от три и половина до четири и половина или между три и четири. Някои искат да се запознаят с ангелите. Но човек да не ходи да ги критикува, какво правят. Тогава не можеш да имаш никакво запознанство с тях.
към текста >>

Ето защо човек, за да може да се срещне с тия Същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление.
Данаил се е срещнал с Михаил и Гавраил. Човек за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са архангели. Данаил се среща с тях след молитва. Ето защо човек, за да може да се срещне с тия Същества, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Човек трябва да се подготви, за да свикне с новите трептения. Чрез упражнения в концентрация и съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и други цветове, но в по-горна октава. Тогава невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с висшите Същества. Светлината има няколко октави: физическа, духовна и Божествена. При влизане в невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите.
към текста >>

42. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми.
В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя.
към текста >>

Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват.
В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение. Словото на планината се записва ... Учителят донесе много блага и благословения за цялото човечество, но какво остави? - На този въпрос ще отговоря на българския народ. Той знае с какви блага и богатства го е надарила майката - земя. Обаче, българският народ не знае, а трябва да знае, с какви духовни блага и богатства го е надарила Божествената майка - Любовта.
към текста >>

43. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Започва своята умствена работа с размишление върху прочетени мисли от “Завета на цветните лъчи на светлината” и “Свещените думи на Учителя”.
Тялото също трябва да се нагласи спрямо силите и енергиите на Пространството; то трябва да се подготви за изпитанията на новия ден. Материята има свои нужди, тя се подчинява на специални закони, които той зачита. * Закусва скромно - само чай. Пие го бавно, на глътки. * След закуска сяда зад заобиколеното с книги бюро, винаги спретнато облечен, приветлив. Започва своята умствена работа с размишление върху прочетени мисли от “Завета на цветните лъчи на светлината” и “Свещените думи на Учителя”. Той обича утринните часове, защото е убеден, че са най-благотворни за размисъл, за възземане над материалното, за свързване с Духа и за зареждане с енергиите на Големия Живот. * Към 10 ч. Петър Димков започва да преглежда болните, които понякога с дни и седмици стоят пред вратата му на ул. “Лука Кунин” 47. Полага длани на всекиго, изрича мислено щедра благословия с пожелание за помощ и избавление.
към текста >>

44. Д-р Методи Константинов (1902-1979) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние почваме да размишляваме по тях и в това размишление ние се "самонаучаваме" за много неща, които не бихме смогнали да проумеем, ако ни бяха казани отвън, някак бегло и инцидентно.
Ние получаваме непрекъснато нови информации за света сред който живеем. Някои от тях правят, а други не правят особено впечатление. Тези, от които се впечатляваме са от категорията на проблемите, които ни занимават и дори вълнуват. Те остават по-продължителна и по- дълбока следа в нашето съзнание. Към тях у нас има повече свободни валенции. Ние почваме да размишляваме по тях и в това размишление ние се "самонаучаваме" за много неща, които не бихме смогнали да проумеем, ако ни бяха казани отвън, някак бегло и инцидентно. Всеки от нас запомня между учителите си един, който му е направил най-силно впечатление и който го е спечелил. Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем. В харесването, във впечатляването и задържането образа на един учител, играе особена роля принципа на резонанса. Приело е, откликнало е нещо у нас на онова, което ни е донесъл външният учител. Следователно, в един потенциален начин ние сме имали идеите на този учител у нас и преди да сме го срещнали.
към текста >>

45. Аида Куртева за себе си и за своите книги Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Един ден при размишление с две приятелки и жена ми, прави в салона със затворени очи, очаквахме нещо.
20 октомври 1995 Моята работа тук не е лесна, но вече дава резултати! Работата няма да спре никога! 16 ноември 1995 Трябва да изпълня поръката на Учителя! Трябва да издържа изпита си! 11 декември 1995 С този Някой се срещнах когато живях в Андите. Един ден при размишление с две приятелки и жена ми, прави в салона със затворени очи, очаквахме нещо. На разстояние на две ръце пред мене изпъкна Учителят в атомно тяло и ме попита: Георги, идваш ли с мене? - Да. Учителю, предавам се безусловно, каквото ще да става. Като казах това, мигновено Учителят изчезна. Не казах че ми подаде ръката си.
към текста >>

46. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички те търсеха същото, което търсите и вий, което жадува всеки, в минутите на дълбоко размишление и трепетно очакване на нещо велико.
Ако индивидуалната проблема може да бъде разрешена с разбиране, то по същия начин може да бъде разрешена и световната проблема. Но преди да даваме разбиране на другите, трябва ний сами да го добием. Когато в ума и в сърцето дойде Истината, тя завинаги ще остане там. Веднъж, в Бенарес, аз пътувах с лодка по свещения Ганг; аз наблюдавах на бреговете му хората, които в поклонението на Бога търсеха щастието, търсеха целта и пътищата към достигането й. Един бе потънал в дълбока медитация, забравяйки всичко наоколо и съсредоточавайки се само на една мисъл: — да намери целта и да я достигне; други извършваше обреди, изисквани от неговата система йога; трети повтаряше свещени мелодии, забравяйки и себе си, и света. Всички те търсеха същото, което търсите и вий, което жадува всеки, в минутите на дълбоко размишление и трепетно очакване на нещо велико. Както лодката бива отнасяна от силата на течението, така и човека не намерил и не утвърдил своята цел, бива отнисан от силата на своите желания, страсти и стремежи. Поради това, че целта не е установена, че пътя към нея не е намерен, царува безредие и хаос и в душата се зараждат въпроси и съмнения. Докато душата е в властта на съмнението, няма мир в нея, няма във нея увереност, няма възторга на устрема. Това положение на нещата съществува в целия свят; навсякъде ще намерите туптящи сърца и способни за размишление умове. Навсякъде човек несъзнателно търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост.
към текста >>

Това положение на нещата съществува в целия свят; навсякъде ще намерите туптящи сърца и способни за размишление умове.
Един бе потънал в дълбока медитация, забравяйки всичко наоколо и съсредоточавайки се само на една мисъл: — да намери целта и да я достигне; други извършваше обреди, изисквани от неговата система йога; трети повтаряше свещени мелодии, забравяйки и себе си, и света. Всички те търсеха същото, което търсите и вий, което жадува всеки, в минутите на дълбоко размишление и трепетно очакване на нещо велико. Както лодката бива отнасяна от силата на течението, така и човека не намерил и не утвърдил своята цел, бива отнисан от силата на своите желания, страсти и стремежи. Поради това, че целта не е установена, че пътя към нея не е намерен, царува безредие и хаос и в душата се зараждат въпроси и съмнения. Докато душата е в властта на съмнението, няма мир в нея, няма във нея увереност, няма възторга на устрема. Това положение на нещата съществува в целия свят; навсякъде ще намерите туптящи сърца и способни за размишление умове. Навсякъде човек несъзнателно търси пътя за освобождение от своето тесногледство и дребновост. Края на това търсене е: свободата и вечното щастие. Той се опитва да върви по много пътища, но всеки от тях води към усложнения. Той странства от живот в живот, от олтар в олтар, от една религия в друга, обогатява се с опит, приемайки, отхвърляйки и отново приемайки — така се движи той напред към целта, която го очаква, както очаква и всички хора. В процеса на събиране и отхвърляне, той не знае къде да потърси успокоение; ако той го търси само в едно единствено нещо, то това последното го свързва и запленява.
към текста >>

47. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В нашите всекидневни занимания, каквито и да бъдат те, трябва да запазим едно специално място за четене и размишление.
- - - - - - - - Ако бях поет бих възпял страданията „Изгрев“ Ползата от изучаване на окултизма от практическо гледище. Достатъчно е да се опита само някой да разпространява някои идеи, колкото ясни и да са те, из областта на окултизма, за да се изрисува една състрадателна усмивка по устните на повечето хора, към които ние бихме се отнесли. „Празни приказки, мечти, сънища“ — ето епитетите, с които се награждават тези тъй ясни и прости истини, които ние срещаме в окултната философия. Обаче човешкия ум у много хора е вече готов да разбира окултната наука и даже да я приложи на практика. Но нужно е едно сериозно и обмислено изучаване. В нашите всекидневни занимания, каквито и да бъдат те, трябва да запазим едно специално място за четене и размишление. И тук е както и във всички други случаи: първата стъпка е мъчна. Ако, освободили се, ние се вдълбочим в една статия, третираща схващанията за вселената, прераждането или живота след смъртта, предмета е така интересен и завладяващ, че желанието да се посветим дълбоко в знанията, откриващи на духа грандиозни хоризонти и чудесни разкрития, бързо расте. Още повече тези окултни учения ни учат да живеем истински, „да живеем живота“, както казва Max Heindel, в смисъл на дълбоко съзнателно отношение към този живот, а не, „да изживеем живота си“, т. е. да го прахосаме, да го прекараме как да е, както обичат да говорят хората-деца. които вървят слепешката в живота.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот.
След това, ако били намерени за достойни, те получавали направо от устата на Учителя окултните истини на висшето посвещение. Те проучвали последователно аналогичното устройство на Божеството, космоса и на всички същества, обикновената и магична медицина, тайната наука за числата, символичното значение на свещеното писмо, окултното влияние на емблемите и на мистичния култ и, най после, всемирната еволюция, чрез странстването на индивидуалната душа, минавайки през много прераждания, през различни материални форми, които се усъвършенстват последователно. Малко по-малко те развиват в себе си ясновидското чувство и се доближават по такъв начин към мъдростта. Живота на ученика в питагоровата школа бил точно урегулиран. Утрото започвало с молитва. След това те оставали в размишление, разхождайки се в самотата, и подготвяйки се за дневния живот. Следвала музика с песни, гимнастики и евритмични упражнения. Обливания и бани, взимани след физическите упражнения, пречиствали тялото и подържали неговото равновесие. След това идвали часовете на обучението, които продължавали до обеда, който бил общ. Месната храна била напълно изключена, за да може да се запази чистотата на жизнените сили. Трезвостта, а също и периодически повтаряния пост засилвали и обновявали психичната енергия на учебниците.
към текста >>

49. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Размишлението е един стадий от опитности, събрани от живота на действителността и представлявани пред мировото съзнание като резултат.
Човек размишлява с ума си. И когато тези три велики същности са в дивна координация, ражда се симфонията на живота и тогава човек медитира върху тази сложна действаща сила — живота. Медитацията е свят, в който проявленията на живота представляват разумно начало за постигане на онази сложност на битието. Тоз който медитира, той е вземал кормилото на великата машина — живота. Медитация и съзерцание — те са едно и също нещо, само че в съзерцанието имаме определена цел, а в медитацията определяме целите на целия живот. Размишлението е един стадий от опитности, събрани от живота на действителността и представлявани пред мировото съзнание като резултат. Мисълта определя човешкото същество от целия битов и миров живот. От който час е потекла мисълта, човек е завладял всяко постижение. Начало на постижението стои мисълта, а резултатите на постижението изхождат от волята. Тя нето действащ фактор на отделен индивид, с част от онази велика, разумна Воля. Три неща са важни за окултния ученик: да съзерцава с духът си, да се коли с душата си и да размишлява с умът си.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но при все това един Учител не се отчуждава от живота, и никога не учи учениците си да запуснат живота, и да се отдадат само на съзерцание и размишление, което е едно пагубно състояние.
Но това говори не за една духовна култура, но за един силно развит личен егоизъм. Само съвършените, учителите на човечеството, които ръководят съдбините на цялото човечество, са свободни от дълга, и следователно, са свободни от труда. Това положение си има своето дълбоко окултно основание, за което не му е мястото тук да се спирам. Дейността на съвършените е дейност от любов. Цялата тяхна дейност е работа и служене, така че няма място за труд. Но при все това един Учител не се отчуждава от живота, и никога не учи учениците си да запуснат живота, и да се отдадат само на съзерцание и размишление, което е едно пагубно състояние. Учителят постоянно настоява, че който иска да бъде ученик в школата на Бялото Братство, трябва да си изкарва прехраната с честен труд. Необходима е интегралност на труда. т. е. труд, който да застъпва и трите страни на човешката природа. Всеки, който се отказва от труда, в каквато и да е форма, той обезателно лежи на гърба на другите.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в мисли, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим.
Дори и тогава ний не сме постигнали всичко. Да правим на другите добро само защото искаме н те да правят добро на нас — такова поведение в основата си е себелюбиво. С течение не времето ние ще трябва да се научим да правим добро без да обръщаме внимание на това, как ще се отнасят другите към нас. Както Христос е казал, ние ще трябва да се научим да обичаме дори и враговете си. Голяма е ползата за нас да познаваме начина и характера на това пречистване в астралния свят, защото така ние ще можем да изживеем нашето чистилище, нашия очистителен процес тук, на земята, ден след ден напредвайки а пътя на нашето духовно издигане. За постигане на тая цел много полезна е вечерната медитация — размишление върху всичко, което сме преживели — в мисли, чувства и постъпки, в течение на изминалия ден — преди да отидем да спим. Така, почвайки по обратен ред, ние се спираме върху всичко по-важно от преживяното през деня, преценяваме го, претегляме го и си правим точна равносметка — къде сме постъпили добре, разумно и справедливо и къде сме сгрешили или сме проявили слабост. Съдейки така редовно, ден след ден, себе си, нещо което ще ни направи способни да коригираме грешките си, ние можем много да съкратим времето, което ще ни е нужно да прекараме след смъртта си в чистилището или дори направо да минем в първото небе. Разкаянието и промяната на живота към доброто са мощни фактори, действащи за скъсяването на живота в чистилището. Когато ний ясно съзнаем злото в нашето минало и решим да изкореним лошите си навици и да поправим стореното, ний премахваме картините му от нашата подсъзнателна памет и те повече не ще ни съдят след нашата смърт. И дори когато ние не можем да поправим веднъж стореното зло, нашето искрено разкаяние и съжаление много ще ни помогнат.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той вечер не спеше, а прекарваше в дълбоко размишление.
Където съществува тази любов, там всичко расте и човек с такава любов е подобен на горящо слънце. Силата на всяко едно дело, на всяка една работа се опре- деля от това, има ли зад себе си. Божествената мисъл. Силата на християнството се дължи на онази Божествена мисъл, която Христос имаше в себе си. Христос мислеше, той беше човек на мисълта. Той вечер не спеше, а прекарваше в дълбоко размишление. Христос изучаваше света, изучаваше хората, и знаеше какви нужди имат. какво им липсва. Той знаеше какво щеше да стане. Той знаеше мъже и жени от какво се нуждаят, и имаше всички предвид. Той казваше: като отида при Отца си.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие!
— Вие сте безгрижни! Аз нямам време да мисля за това! Та и какво ще ме ползва празнуването на един ден, който с нищо не се отличава от другите? — Празнуването не се разбира лежане, или стоене из кръчми и кафенета: нито само почивка — изоставяне всекидневните грижи. Празнуването означава обръщане ума и сърцето към най важното, възвишеното, което дава живота! Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие! — Аз глупави работи не правя: Имам си друга работа! Та и не съм свикнал да ставам толкова рано! Все неразположен и изморен се чувствам. — Не е глупаво да се свържем с Извора на живота, здравето, силата, радостта! Здравето е богатство!
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния (чрез посредството на Единния) или чрез размишлението на Единния, т. е.
Ще почна изложението с Изумрудения скрижал на Хермеса който до средните векове са що е бил предаван устно от учител на ученик, и тогаз е бил записан и публикувани затова някои критици мислят, че е написан от някой средновековен философ алхимик. II ГЛАВА Изумруденият скрижал на Хермеса 1. Истинно. Несъмнено. Действително. 2. Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на онова, което се намира горе. И това, което е горе, е аналогично (подобно) на онова което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството. 3. И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния (чрез посредството на Единния) или чрез размишлението на Единния, т. е. Словото, Мировото „Аз“, така всички неща са се родили от тази единна същност, чрез приспособление (или чрез приемането й от вън чрез приложението й) 4. Слънцето й е баща. Луната — майка. Вятърът я е носил в утробата си. Земята е нейна хранителка.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Веднъж Хермес, след дълго размишление над произхода на нещата, изпаднал в транс.
Добре дошла — едва сега познах те, Добре, добре дошла! Д. Антонова В. Пашов (4) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. ГЛАВА IV. Видението на Хермеса (Видението на Хермеса се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщи под заглавие — Poimandres — дошли до нас чрез александрийската школа). „Веднъж Хермес, след дълго размишление над произхода на нещата, изпаднал в транс. Тежко вцепенение обхванало неговото тяло; но докато тялото се вцепенявало, умът му се издигнал в пространството. И тогава му се открило, че същество, необятно по размер, без определена форма, го викало по име Кой си ти? — питал Хермес изплашен. — Аз съм Озирис, Върховния Разум, и аз мога да снема покривалото от всички неща. Какво искаш ти да видиш?
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Положенията, които се заемаме да докажем чрез логическо размишление, съвсем не са самостоятелни, истински положения — те са само функции, следствия на други положения и, като така, не са нито истина, нито лъжа.
Ед. В. Харингтон Свикнали сме да считаме че всичко, което е доказано с помощта на логиката, е вярно. Едно логично изложение е неоспоримо. Едно логично доказателство ни дава най-голямата сигурност, че това, което се доказва чрез него, е чиста истина. Сега, обаче, ний твърдим, че логиката няма нищо общо с истината. Положенията, които се заемаме да докажем чрез логическо размишление, съвсем не са самостоятелни, истински положения — те са само функции, следствия на други положения и, като така, не са нито истина, нито лъжа. С една дума, нищо, което се доказва чрез логиката, не може да бъде абсолютно вярно! Тук, наистина, имаме една двойственост. От една страна, логиката е официалния гарант на истината. От друга страна, логиката няма нищо общо с истината. Как ще се обясни това противоречие?
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление.
10 ч. пр. обед София — Изгрев К. Григоров НОВИ ХОРИЗОНТИ ЗА МУЗИКАТА Когато човек слуша музика или когато сам я възпроизвежда, в него се развива един сложен процес на сътрудничество между мозъчните центрове на най-възвишените умствени, морални и духовни способности. Според природата си и наклонностите си, той проявява повече или по-малко чувство за време, пресметливост, съсредоточеност, въображение, възторженост, вдъхновение, благоговение и над всичко това, като обединяваща, се явява дейността на музикалния център. Музиката ангажира най-висшето в човека и при благородна и чиста емоция може да го възвиси до състояния, които по друг път мъчно би достигнал и да му създаде преживявания, които оставят трайни следи и в неговите мисли, и в неговите чувства, и в неговата воля. Всеки, който има навика да се съсредоточава в себе си и да се самонаблюдава, може да открие, че музиката е подбудител на много благородни потици, освежава мисълта и й предава по-голяма еластичност и довежда до едно творческо напрежение, което според природата на слушателя и моментното му разположение, се изразява било във воля за дейност, било в медитация или в съзерцание, било в размишление. Когато човек се изкачи на некой висок планински връх, там и слънцето, и водата, и въздуха ще въздействат по иначе на неговата мисъл и на неговото чувство, отколкото когато е долу, в долините: там и мисъл, и емоция са някак по-непринудени, по-интензивни и по-проникващи. Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят.
Но за да се възприеме тази енергия, нужно е знание, понеже понякога тази енергия се намира в по-голямо количество, а понякога в по-малко. При изгрева на слънцето тази енергия е по-изобилна. Към обед тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, енергията отново се набира. Сегашните хора прекарват по цели нощи в развлечения. Когато трябва да си почиват, те прекарват в забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, — не да мисли за това как ще преживее, но да се свърже с мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствате освежени и бодри. Казвате: где е този свят, за който говорите?
към текста >>

59. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още в по-сетнешна епоха намираме Хермес, който, издигайки се чрез дълбоко размишление високо в пространството, влиза във връзка с Него, като го нарича Озирис или Великия Разум на вселената.
Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности. В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух. Зад видимото слънце той виждал духовното слънце, Духът на Слънцето, Духът на Космоса, когото нарекъл Ахура-Мазда — Дух на Слънцето или още Вохуману, т. е. Творческото Слово или Творчески Дух. Той е можал само да го съзерцава, като е възприел чрез проводници мъдростта на този Велик Дух. Още в по-сетнешна епоха намираме Хермес, който, издигайки се чрез дълбоко размишление високо в пространството, влиза във връзка с Него, като го нарича Озирис или Великия Разум на вселената. И той възприема във висините тази велика мъдрост и запознава с нея ограничено число хора, които са били подготвени да я приемат. Още по-късно Мойсей открива Неговото присъствие в горящата къпина, което символизира, че този Велик Дух е слязъл до етерния свят на нашата земя. И Той е който дава на Мойсея на планината Синай скрижалите с 10-те Божи заповеди. (следва) Влад Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият брат (из извънредната беседа „Малкият брат“ – 1.I.1939 г.) Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия.
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Недостатък в размишлението може да ги въвлече в непоследователност.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 234) Те обикновено започват много работи, но не свършват нито една. Техният жив ум и въображение им позволяват да правят всичко в общи черти, но тяхното непостоянство им пречи да доведат до край своите работи. Те са твърде слабохарактерни, макар и да проявяват нещо като характер. Те са боязливи и непостоянни. Недостатък в размишлението може да ги въвлече в непоследователност. Те са лениви за физическа работа и недостатъчно храбри. Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все, че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, той предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта.
В човека представя нисшето „аз” и тук именно има една интимна вътрешна връзка между него и Луната, за която казахме, че също така представя личността - нисшата човешка природа. Като господар на нисшия „аз”, той поражда по-висшите егоистични чувства, които се стремят да привлекат всички неща към своя център. Във великия Небесен човек Сатурн представя костната система, затова и в човека костната система се намира под властта на Сатурна. Под „костна система” в Небесния човек се разбират онези сили, които създават опора на нещата, на всички форми, които се проявяват. Както в Небесния човек, тъй и в земния, той представя слухът. Ето защо, той предразполага към онова дълбоко размишление, дълбока медитация и концентрация, при която умът влиза във връзка с висшите същества и слуша от тях словото на Мъдростта. Но за да чуе това велико Слово, необходимо е да затихне всичкият суетен ум на делничния живот и да се възцари великата вътрешна тишина, великото вътрешно мълчание - да не се чува никакъв глас от нисшата природа. И когато се говори за „гласа на безмълвието”, подразбира се именно това състояние на концентрация, на вътрешно себевгльбяване и в тишината на вътрешното мълчание да чуе „безмълвното” Слово. Сатурн е планета на мълчанието. Затова и хората под негово влияние са мълчаливи, вглъбени в себе си, вслушват се, за да схванат великите идеи, които идат от центъра на Битието. Затова те обичат и външната самота и уединение.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2.
За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера, Слънце. Някои наричат Слънцето „синтетично” т. е. вънка от класификацията „добро” и „зло”. Луната я наричат „пасивна” - ни добра ни лоша, за злотворни планети се считат Сатурн, Марс и Уран, а понякога и Нептун, а Меркурий е „добър” или „лош” в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. * * * Различните планети, като сили, действат в различни области на мозъка и с това развиват различните способности и чувства. 1. Сатурн - управлява способностите за размишление, сравнение, причинност и разсъждения, които се намират в горната част на челото; управлява също и личните и егоистични чувства - себелюбие, себеуважение, честолюбив и чувствата на твърдост, скритност, предпазливост и гр., които се намират на върха на главата - на границата между задната част и горната - темето. 2. Юпитер управлява висшите морални чувства - благоговение, обожаване, почит, вяра, надежда, благородство, великодушие, доброжелателство и пр. Намират се на темето на главата. 3. Марс. Управлява тези качества, които се проявяват като егоистични склонности и са локализирани в областта около ушите. Това са самосъхранителните инстинкти.
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка вечер употребявайте поне 10—15—20 минути в размишление, да се свържете с всички добри хора на земята.
Кротостта е вътрешно качество. Милосърдието пък е външна страна на любовта. Милосърдието е необходимо качество да се помага на ония. които страдат. Съвременните хора имат нужда от разумна помощ. Всяка вечер употребявайте поне 10—15—20 минути в размишление, да се свържете с всички добри хора на земята. Мислете и за страдащите, както Бог мисли за тях. Съвременните хора страдат от свещения егоизъм. Те не искат да мислят и да се грижат за никого. Те могат да смущават другите, но като дойдат до тях, не искат никой да ги смущава. Има, наистина, смущения, които не са на место, но не всички.
към текста >>

64. -

затворен в себе си, отдаден на продължително размишление.
Болестта лиши философа от способността да се движи, но остави незасегнати умствените му способности и той можа да продължи до края на живота си своята творческа писателска дейност. В 1914 год. Бергсон бе избрани за член на Френската Академия, е в 1928 г. получи Нобеловата награда за литература. Животът на Бергсон, лишен от събития, е живот на човек. затворен в себе си, отдаден на продължително размишление. Бергсон прояви голяма твърдост на духа през последните десетина години на живота си. Той понесе стоически болестта си; никога той не каза дума за своите страдания. Неподвижността, в която бе принуден да прекарва дните си, като че придаваше повече сила и дълбочина на неговия ум. Тогава той написа последната си книга върху морала и религията, която е, както казва един негов биограф, най-хубавото цвете в Бергсоновата градина. Бергсон не е плодовит писател.
към текста >>

65. -

Един ден той излязъл вън от града на размишление.
Познаваме ли ние архитектурата на Космоса? Надали. Ние сме пред безпределността, в която едва ли некога ще проникнем по дълбоко и открием малко от великите тайни. . . Преведе: Мара Лулчева — Аврамова. __________________________ *небулози – Nebulozo (есперанто), Мъглявина ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието. Един ден той излязъл вън от града на размишление. На пътя го срещнал един просяк, който го спрял да му иска помощ. Шахът погледнал просяка и се почудил на смелостта му. Той си казал: как смее този човек да ме спира на пътя! Шахът не му обърнал внимание и си заминал. По-нататък една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба да й помогне.
към текста >>

66. -

(из неделна беседа – 28 април 1940 г.) Размишление (стих.) – В. В.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Човекът-дух и човекът-сянка – Пламен Енергетичната съдържимост на храните Д-р Ил. Сър. На прага на Новата епоха (стих.) – В. Недев Прераждането е факт – С. Калименов Словото на Учителя. Обещанието на Отца. (из неделна беседа – 28 април 1940 г.) Размишление (стих.) – В. В. На планината (стих.) – И. Карагьозова Дете и пеперуда (стих.) – Саша Светлинов Надеждното очакване – Саша Светлинов Проветряване Уверил се– из беседите Божествената и лицемерната любов в човека – Шиклов Из науката и живота. Череши, вишни и ягоди – Д-р Б. Р. ЧОВЕКЪТ-ДУХ И ЧОВЕКЪТ-СЯНКА Нима може да бъде разглеждано сериозно вярването на мнозина учени и прости люде, че човекът, по същина и в действителност, е само една бързопреходна сянка — траеща 40—60 — 80 или 100 години? Това „научно“ суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислещи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувства като дух, безсмъртен и вечен?
към текста >>

София — Изгрев РАЗМИШЛЕНИЕ Аз виждам Те в безкрайността на вековете, в безпределния простор на световете, в горите, планините, в обширните морета, в дивите пустини, в китните полета.
Не се отказвайте и от най-малките микроскопически услуги, които любовта изисква. В малкото е Божественото. Ако вие зачитате Божията любов тя ще извърши чудеса за вас. Из беседата, държана от Учителя на 28. IV. 1940 год. София — Изгрев РАЗМИШЛЕНИЕ Аз виждам Те в безкрайността на вековете, в безпределния простор на световете, в горите, планините, в обширните морета, в дивите пустини, в китните полета. * Аз виждам Те в нищожната тревица и в най-далечната мъждукаща звездица; в слънцето, що пръска светлина и грей, във всека земна твар, що диша и живей. * Аз виждам Твойта сила, Твойта мощ в природните стихии, що ден и нощ бушуват яростно на длъж и шир по цялата земя и в звездний мир. * Аз виждам Те и в истината вечна, в чистата любов, сърдечна, в силата на мъдростта, на добротата, в Правдата, в Братството, в Свободата. * Навред аз чувствам Твойта власт и сила, Твоята любов и бащинска закрила; и гдето погледа си да обърна, всеки миг аз виждам Твойта воля, Твоя лик. . .
към текста >>

67. -

За да се постигне иска се подвизаване в духовния път — размишление, молитва, приложение.
Изпитва се неговото разбиране и готовност за жертва и приложение. Ако от тия изпитания той отстъпи, ако се разколебае, той е взел криво направление. Дал е место в себе си на отрицателни, на противоречиви мисли чувства и желания. Обаче, „Царството Божие се грабва с усилие“. За да постигне, иска се труд работа, постоянство. За да се постигне иска се подвизаване в духовния път — размишление, молитва, приложение. „Който победи ще бъде увенчан с венец на слава“. А кой побеждава? — Който постоянства, които се упражнява и подвизава в духовния път. Ако в обикновеното учили ще учениците се подлагат на изпит, то и в духовния път следва да се изпитват. Иначе как ще познаят до къде е достигнал и за какво е готов и годен един ученик в Пътя?
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т.
Но след като е приет за Чела4), неговата личност трябва да изчезне и той да стане една от добродетелните сили в природата. От тоя момент за него има две противоположни точки, два пътя, и нито едно място за почивка помежду тях. Той трябва или усърдно да се изкачва, през многобройни въплъщения, без небесна5) почивка, стъпало след стъпало по златната стълба, която води до степента Учител или при първата погрешна стъпка ще се подхлъзне и ще се сгромоляса в черната магия. Всичко това или се не знае, или пък е оставено на страна. И наистина, всякой който има възможността да наблюдава развитието на първоначалните стремежи на кандидатите, забелязва често, че странни мисли тихо обземат техните умове. Има някои, на които способността за размишление толкова е видоизменена от чужди влияния, че си представляват, как животинските страсти могат да бъдат обърнати навътре, ако можем така да се изразим, събрани и затворени в нас, не докато се изхарчат, а докато се насочат към по-светли и възвишени цели, т. е докато тяхната сила позволи на притежателя им да влезе в истинското светилище на Душата и да застане пред Учителя, Висшия Аз! Затова те не искат нито да се борят със страстите си, нито да ги унищожат. Те искат само чрез едно твърдо усилие на волята да изгасят буйните пламъци и да ги задържат в тях, като оставят огъня да тлее под един тънък пласт пепел. Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели!
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По тоя начин душата става способна набожно да се предава на размишление за скритите имена.
Така разбирана и изучавана, Кабалата заслужва пълно внимание и труд от ония, които жела- ят да я постигнат. Но често пъти, спрени още от начало от развлечения и умора, учениците тъпчат на едно и също место, падат духом и остават дилетанти, които хвърлят прах в очи те на невежите, без да бъдат способни да възбудят интерес към нея. За да се достигнат истински резултати, ученикът трябва да се учи почти деветдесета години. Тая велика и благородна наука, Кабалата, не трябва да бъде унизена и осмяна от невежествените хора“. И тъй, нека резюмираме: Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна набожно да се предава на размишление за скритите имена. Писането, според кабалистите, е видимо изражение на божествените сили, в лицето на които небето се открива на земята. Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената. Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите). От това произтичал всичките обреди на мистическите извиквания. За да се изучи Практическата Кабала, необходимо е, преди всичко, да се знаят еврейските букви и различните изменения, които могат да се правят с тях, с помощта на три операции, известни на повечето кабалисти — Темура, Хематрия и Нотарикон.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление.
Прекрасна е Твоята гривна, обсипана със скъпоценни камъни; но Твоя меч, о Повелителю на гръмовете, е облечен с такава безмерна, страшна красота, че нямам сили ни да го гледам, ни да мисля за него. 54. Аз нищо не исках от Тебе; аз не Ти казах името си. Когато ти си отиваше, аз стоях мълчалива. Аз стоях до кладенеца, в кривата сянка на дървото, и жените си отиваха в къщи с глинени съдове, напълнени до горе. Те ме зовяха и викаха: „Ела с нас, денят вече отива към пладне“. Но аз все още се мъчех и бавех, обхваната от смътно размишление. Аз не чух как Ти се приближи. Твоя поглед беше печален, когато падна върху мен, а гласът Ти звучеше уморено, когато Ти тихо ми продума: „ Ах, аз съм пътник, който умира от жажда“. Аз се пробудих от своя сън на яве и налях вода в Твоята шепа. Листата шумоляха над нас, кукувицата кукаше нейде в дъбравата и благоуханието на баблинит цветя се носеше от завоя на пътя, Аз стоях занемяла от срам, когато Ти попита как ме казват. Наистина -— какво направих аз за Тебе, та да ме помниш Ти?
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“.
Кампер показа, че ако очертаем фигурите на мъжа и жената с две елиптични дъги от еднакъв размер, ще видим, че тазовете на жената излизат вън от линиите, докато раменете й остават вътре, и че у мъжа, обратно, раменете достигат линиите, а бедрата му остават вътре в тях. Шията на жената, ако и да изглежда, поради стеснението на раменете й, по-дълга, е в същност по-къса от шията на мъжа. Ръцете и краката й също са пропорционално по-къси, а туловището й по-дълго. Гърбът й е вглъбнат, бюстът й по малък, но по-закръглен, и гърдите й по-големи по обем и по-елегантни по форма. Мъжът се характеризира чрез едно по-компактно и мускулесто развитие и по-здраво сглобено телосложение, което е признак на сила; жената чрез разнообразие в линиите, които свързват, грациозно закръглени краища, гладки повърхности и еластичност — признаци на деликатност и грация. Милтон казва: „За размишление и храброст е направен той, а тя — за нежност и сладка привлекателна грация“. В жената преобладават закръглеността, а в мъжа ъгловатостта. У нея е развита повече жизнената система, с нейните клетъчни тъкани, а у него — двигателната система, с нейните мускулни фибри1). У всеки от тях формата съответства на функцията, в пълно съгласие със закона за приспособлението, изразен в глава първа на това съчинение. Полът в чертите Същият закон, който преобладава в общата форма на тялото, владее и в чертите на лицето. У мъжете са по-рядко отбелязани с голямо приближение към правата линия, отколкото у жената.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето един час на размишление, вдълбочение и изпитание.
Ти живееш посред тях!... От де си дошъл ти, това е тайна на боговете!... Къде ще отидеш ти, това зависи от волята на твоя дух и направлението на твоята съдба! И живота под тебе и живота над тебе не зовът към себе си; и единия, и другия ти дават всичките свои прелести! Пред теб е избора на свободния човек! Ето един час на размишление, вдълбочение и изпитание. Проживей го във всичката негова пълнота!... * И чу тогава гласа на духа, който владее в царството на мълчанието да казва: „Човекът всякога обича да гони сенките на суетата! Той живее в празния шум на живота, който е около него. Ала до скрития живот в моето царство на мълчанието, който е под него и над него, той никога не се е доближил. А там е същността на живота!.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично.
Каква роля ние играем в нея? тази на един агент на земната нервна система, може би. Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете. Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека. А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва? Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята. . .
към текста >>

Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми.
Разумът, хвърляйки поглед назад и напред, му дава възможност изцяло да види своя живот и вървежа на целия свят, прави го независим от настоящето, кара го да действа обмислено, планомерно и предпазливо. Той всичко върши с пълно съзнание: той знае точно, как неговата воля решава, кое да избере и какъв друг избор би бил възможен, и в това съзнание той познава себе си и се отразява в своите действия. Той никога не оставя да го овладява вярата или любовта и с удоволствие жертва на разума презрените неща, каквито са, според неговото схващане, привичките и обичаите, и това ръководно влияние на разума го изпълни с любов към етичното, към политиката, социологията и т. н. т. То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм. Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми. Те обичат философската поезия, мислената лирика напр. на Шилер. В областта на политиката, религията и социологията те се борят за независимостта, за деизма, за демокрацията. Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото? нареждат, Те делят изследваните предмети според тяхното естество, а не според формата, големината или случайните им качества.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение.
И пак внушението, за да стане тялото като вдървено, и комбинирано с паси ще произведе такова напрежение на мускулите, че подложеното на опита лице ще може да се простре, опряно само на ръцете и нозете си на столове, и човек може да стои на гърдите му. В редица опити, направени от един мой приятел и резултатите от които бяха публикувани в The Lancet, пациентът бе предаден на дълбок хипнотичен сън и до ръката му бе допряна една кутийка от термометър, за която му се каза, че е нажежена и че ще произведе пришка. Ръката му бе привързана и наблюдавана отблизо. На другия ден на същото место се появи действително една пришка. С позволение на пациента този опит биде повторен не- колко пъти, и се намери, че времето нужно за излекуването на пришката, както и болката, причинена от нея, се изменят, според внушението, направено през хипнозиса. Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение. Един забавителен случай ми се представи, когато бях в Китай. От него се вижда влиянието на самовнушението. Един китаец дойде при мене веднъж и с тих глас ми каза, че е много болен и може-би ще умре. Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му. Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език.
към текста >>

Освен чувственост и преданост към всички наклонности, без оглед на някакво размишление, такива момичета се характеризират обикновено и с любвеобилен, търпелив нрав, както и с безпристрастие и горещо привързан характер.
Обикновено, ако и не винаги, и средната фаланга на такъв палец е относително по-силно развита, но тогава често това скептично, непостоянно дете ще дава обяснение с ослепителна логика за своята нерешителност. Каква перспектива се разкрива за здравомислещия баща и възпитател, ако би могъл да обърне внимание на подобни признаци и би съумял, поне до известна степен, да смекчи показаните от тях лоши качества, чрез целесъзнателен метод, чрез влияние на детето! В този случай трябва да се усили самосъзнанието на детето, да се отслаби покорността му и да се затвърди волята му. Въобще малък, сух и оскъден палец означава всякога нерешителен дух на респективното дете, което при всяко нещо, дори и при най-обикновените работи, е така колебливо, както една слаба тръстика пред вятър, до колкото решението почива не само върху чувствата и инстинктите, но и на една разумна разсъдливост. Подобен палец по-рядко се среща у момчета, отколкото у момичета, и в периода, когато обикновено настъпва половата зрелост, често става причина за всякакви безумно любовни чудеса, що създават така много главоболия на родители, на възпитателя и на лекаря. Освен чувственост и преданост към всички наклонности, без оглед на някакво размишление, такива момичета се характеризират обикновено и с любвеобилен, търпелив нрав, както и с безпристрастие и горещо привързан характер. И тук също, поради това, че тия наклонности се знаят дълго преди настъпване опасния период, ще можем успешно да се противопоставим и по такъв начин да запазим от страшната развала много добри и невинни деца. (Следва) ____________________________________________________________________________ 1) Всички фигури, за които се говори в тая статия, са поместени в I-а годишнина на списанието. АСТРОНОМИЯ Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е посветена една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г. Ние ще приведем тук описателната част от тази студия на г. Едисон Пти, т. е.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това по искането на ръководителя на експеримента, размишлението („Отче наш“) се изговаря гласно.
Какви мисловни форми щеше да си образува г-н Z, или пο-добре казано, на какви размишления щеше да се предаде той, това не беше известно на подпоручика, но ръководителят на експеримента (г. Сурия) знаеше. След няколко опити с ореола писателят Z каза на наблюдателя: „г-н подпоручик, наблюдавайте по-точно главата ми, аз ще си мисля нещо“. Скоро след това подпоручикът съобщи, че вижда да се разпростират сини и виолетови облаци около главата на г-н Z и да се издига една синя топка, голяма колкото човешка глава. Размишленията се повтарят, подпоручикът вижда пак същите явления. След това по искането на ръководителя на експеримента, размишлението („Отче наш“) се изговаря гласно. Действието е същото. После писателят Z взема в ръка случайно намиращата се пред него на масата книга „Размишления“ (от Херман Рудолф) и почва да чете на стр. 32 размишлението „Думата“. Подпоручикът съобщава, че вижда сини и виолетови облаци в неопределена форма, но не тъй ясно, както при молитвата „Отче наш“. Стаята след това се осветява.
към текста >>

32 размишлението „Думата“.
Скоро след това подпоручикът съобщи, че вижда да се разпростират сини и виолетови облаци около главата на г-н Z и да се издига една синя топка, голяма колкото човешка глава. Размишленията се повтарят, подпоручикът вижда пак същите явления. След това по искането на ръководителя на експеримента, размишлението („Отче наш“) се изговаря гласно. Действието е същото. После писателят Z взема в ръка случайно намиращата се пред него на масата книга „Размишления“ (от Херман Рудолф) и почва да чете на стр. 32 размишлението „Думата“. Подпоручикът съобщава, че вижда сини и виолетови облаци в неопределена форма, но не тъй ясно, както при молитвата „Отче наш“. Стаята след това се осветява. Ние показваме на подпоручика Ледбитъровата книга „Форми на мислите“. В ключа на боите в началото на книгата той вижда веднага в първите четири бои боите на видените от него форми на мислите. Тези четири бои: светло-виолетова, тъмно-виолетова, светло-синя и тъмносиня отговарят на следните душевни явления: висок дух, набожност съединена с любов, преданост към висш идеал и чисто религиозно чувстване. 3.
към текста >>

помоли да имаме още малко търпение;той поиска да опита действията на друго размишление (медитация).
От този момент тя по-вече не употреби килнерова навес. След това опитът се повтори при гласно изговаряне на „Отче наш“. Синята възходяща топка пак се видя от наблюдателката, а скоро след това тя съобщи, че от главата на г. Ζ излиза една фунийообразна синя светлинна фигура, която достига до тавана. След като г-жа P., поради това прецизно съобщение, ни се яви като една особено добра наблюдателка, г-н Z. помоли да имаме още малко търпение;той поиска да опита действията на друго размишление (медитация). Едва що беше почнал, г-жа Р. съобщи следното забележително явление: „виждам един предмет с два остри върха, розовочервени крила, в средата валчесто тяло, изглежда почти като голяма птица. Тези явления се повтарят и отлетяват към: тавана“. На въпроса ни, каква е големината на хвъркатото нещо, г-жа Р. отговори: „доста голямо, около 80 сантиметра широчина“.
към текста >>

фигура 32 В.) свидетелстват всякога за дух, пълен със спекулативни идеи, наклонен към размишление и търсене, притежаващ любов към истината и относително остър ум.
32 А) означават винаги това, което свидетелстват и коническите пръсти и което разгледахме .доста подробно, именно — влечение към изкуствата, с всички свързани с тях добродетели и пороци; намират ли се и двата тия признака наедно, т. е. ако пръстите на детето са едновременно и равни и конически, това е сигурен белег, че детето притежава безусловно ιι в най-изразена мера склонности, таланти и грешки, отнасящи се до речта и ораторството. Колкото и да е определена целта, силно подраствана от инстинкта им, то, все пак, те ще действат повече подбуждани от вдъхновение, отколкото от логичен разсъдък. повече от фантазията и от чувствата, отколкото от незнанието, повече от синтеза, отколкото от анализа. Възеловидни пръсти (гл. фигура 32 В.) свидетелстват всякога за дух, пълен със спекулативни идеи, наклонен към размишление и търсене, притежаващ любов към истината и относително остър ум. Когато се възпитава дете с подобни пръсти, трябва да се набляга повече на практичната страна на живота, понеже неговия дух работи предимно спекулативно -теоретично. В много случаи, трябва да се обръща известно внимание и на чувствената страна, за да не я подбудим към крайно развитие. Деца с възеловидни пръсти особено се приспособявате за онази професия, която изисква остър, спекулативен ум, предпоставя големи изисквания за логично мислене; с една дума — за онези положения, при което е нужно известно философско чувство. Ще отбележим още, че е от голяма важност, като изследваме пръстите, да внимаваме добре за гладкостта и възеловидността им, да не би да се вземат за естествени възли надебеляванията, произлезли вследствие болест или повреди, защото, естествено, те нямат никакво значение за хирософа. (Следва). АСТРОНОМИЯ НОВА ЗВЕЗДА.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота.
И чу Адам гласът Господен, скрит между райските дървета— по-низшите полета на материалните светове — и каза: „Тук съм, Господи Боже на Силата и Господарю на правдата! Ала ме е страх и срам да изляза пред тебе, пред Твоето свето лице, защото съвършено оголях от плодовете на добродетелите, с които ме бе облякъл в земята, в която ме създаде и посели от началото.“ И каза му Господ Бог на светлината! „Кой ти каза че си оголял? Да не си ял от плодовете на дървото, за които ти забраних в градината на Едема? ’“ И обади се Адам от най-низшите полета на Рая и каза: „Жената, която Ти отдели от мене и направи от моята кост и плът, като ми я даде за разумна другарка в живота,, направи това.“ И попита Господ Бог на светлината, владетелят на човешките небеса, Ева, защо направи това. А Ева дълго време не отговаряше, потопена в дълбоко размишление върху своето ново положение в света и живота. И каза най-после тя, с тих глас, едва чута, като че на себе сит „Змията ме подмами да престъпя заповедите на моя мъж и изгубя светлите украшения на моята душа. . . Силно беше в мене пожеланието да бъда това, което не съм! Великата сила на Авенира ме плени, и аз се изкуших от нея и прибягнах към мъдростта в света, за да я постигна“. И чу се тогава гласът на Бога — Йехова — най-силното и съвършеното божествено проявление във вечността — който съдържа в себе си началото и края на вселената, да казва: „О, ти, горки сине на пожеланията, несъвършено творение на синовете божи, знай и разбери: чрез разума се постига мъдростта; знанието е сила скрита в гънките на материята: от обвивката на червея до плащаницата на боговете се простират неговите простори.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето.
Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . . Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Размишлението Размишлението е от съществено значение за вътрешната молитва.
Тя е молитвата на сърцето и затова никаква работа неможе да попречи на всеки да я упражнява навсякъде и всякога. Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия. „Защото в Бога живеем, движим се и съществуваме“. За нас е тъй леко да обичаме, както за птицата — да хвърчи. Единението ни с Бога е истински живот, то е необходимо условие, за да може божествената любов да се прояви в нас. Размишлението Размишлението е от съществено значение за вътрешната молитва. Напр., когато четеш, спри се върху някоя важна истина, с твърдо решение да придобиеш жизнената сила, която е скрита в нея. И не продължавай четенето, докато не усвоиш вътрешното съдържание. Тогава ти можеш да продължиш, но ограничи се; защото не многото четене, а само начинът на четенето обусловя благословението. Ако една пчела само лети от цвят на цвят, това малко ще я ползва. Тя трябва дълбоко да проникне в цветовете, за да събере мед.
към текста >>

Напредък в размишлението Когато се молиш, не бъди като слуга, който работи само за заплата, а искай чиста, неегоистична любов и възможност да се върши чрез тебе божието дело.
Душата е навикнала да скита навън, да не стои у дома си. Но по-после ще ти стане леко и ти всякога, когато се нуждаеш — при изпитания и скърби — ще можеш да се оттегляш вътре, при Бога. Щом забележиш в себе си разсеяност или ако нещо те раздразва, тихо влез вътре в свещеното присъствие божие. Това е най-добрият начин за борба. Бог желае да го потърсиш по този начин и ти ще Го намериш. Напредък в размишлението Когато се молиш, не бъди като слуга, който работи само за заплата, а искай чиста, неегоистична любов и възможност да се върши чрез тебе божието дело. Щом почувстваш присъствието божие, остави се напълно на Него в благоговейно мълчание. При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде.
към текста >>

Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението.
Това е най-добрият начин за борба. Бог желае да го потърсиш по този начин и ти ще Го намериш. Напредък в размишлението Когато се молиш, не бъди като слуга, който работи само за заплата, а искай чиста, неегоистична любов и възможност да се върши чрез тебе божието дело. Щом почувстваш присъствието божие, остави се напълно на Него в благоговейно мълчание. При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така с редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. Духовните изпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нужно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тогава твоя живот ще расте и ще се обнови.
към текста >>

Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност.
„Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1). Небето представлява основата, центърът на душата, където всичко, преди да може да се яви величието божие, трябва да пази мълчание. Всички наши безпокойства, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат.
към текста >>

лоши новини и искам да отговоря на тях не толкова меко, то вземам своите сини очила и съвсем скоро настъпва едно по- хладно размишление.
Аз наблюдавах, че при червена светлина се изморявах скоро и имах наплив на кръв в главата, а противното наблюдавах при синьо стъкло — явяваха се едни ледено студени тръпки по гърба ми и аз чувствах даже при най големи горещини известен мраз, или, както се казва, настръхвах. Жълтото стъкло, напротив, ми действаше успокоително и аз често го употребявах при учене на стихове, исторически дати и пр., при което всичко, що четях и гледах през това стъкло, заучавах много по-бърже. (Въобще аз учех лесно, но с това спомагателно средство бе ми възможно много по-бърже да запомня ученото). И днес още аз притежавам очила с най-разноцветни стъкла, като при различни случаи прилагам с най-добър резултат. Получа ли напр. лоши новини и искам да отговоря на тях не толкова меко, то вземам своите сини очила и съвсем скоро настъпва едно по- хладно размишление. Идват всекиму моменти, когато човек е отчаян и тъжен — това се случва и с най-големите оптимисти — тогава отлично помагат червените очила. Радостта, упованието и надеждата се връщат пак обратно. От приведените до тук опити, в чиято верност аз препоръчвам на четеца да се удостовери, се вижда, без съмнение, едно известно влияние върху душевния живот на човека. Обаче, аз бях намерил, че жълтият цвят действаше съвсем другояче на един мой познат, отколкото на мене. Подобни наблюдения правех и с други цветове и с други хора.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание.
Много майки бдяха върху синовете си, тогава, когато тяхното несъзнателно тяло е спяло в некоя далечна страна. Азът се е намирал естествено там, дето обичта го е изпращала, и, макар че майката съвършено и да не е съзнавала това, тя между туй е бдяла върху сина си през съществуването си насъне. Също така, и ония, на които смъртта е задигнала родители или приятели, могат да ги придружат във време на съня и чрез едно приспособено увлечение те могат да запазят един съзнателен спомен за тях, тогава, когато по-преди тия небесни визити са били за тях само един смътен сън. Всички, които биха пожелали, могат да станат невидими помагачи, но с условие, ако животът им през деня бъде чист и изпълнен с безкористни действия и услуги, и ако вечерта, преди да заспят, решат да отидат и да помогнат на човечеството там, където има нужда. Те ще продължат тогава своята хуманитарна работа, даже и ако тялото им е дълбоко заспало. На утрото, в момента на събуждането, ако останат спокойно в размишление няколко минути, може, споменът за нощните сцени да бъде пренесен в тяхното будно съзнание. От всичко гореизложено следва, че едно великолепно поле за дейност се открива пред нас. Астралният свят е населен от невидими работници на различни степени, каквито са природните духове, елементалите, гномите и изчезналите, наречени умрели. Много по-висши същества работят в тия невидими светове. Всички ние можем да влезем в тия области и да продължим да работим там за благото на човечеството, през .време на сънната ни почивка. (Из Rosicrucian Fellowship-Oceanside).
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие.
Аз забелязвам, че дори вие, които изглеждате скръбни, додето ви разказвах историята си, се развеселихте, щом дойде брат ми. Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и въодушевителна“. Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости. Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка. Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше. На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много цариградчани, отидох да ги видя. Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът. Навалицата се натискаше върху му, и аз, заедно с всичките. Той ни молеше за наше добро, да стоим на страна, като ни предупреждаваше, че можем да се повредим от взривните вещества, с които той си служеше.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Продължителното размишление развива разума, който по-рядко греши.
Затова, нужно е смело да заработиш сега, в настоящето. Да заработиш с вяра в себе си и в успеха на работата, без да отлагаш — защото настоящето е основа на бъдещето. Ползата от самовъзпитанието В привичките, придобити с усилие на волята, колкото и прости да изглеждат, лежат основните закони на самосъзнанието. Колкото повече човек постоянства, толкова повече той трупа вътрешна сила, която мъчно може да се опише. Тя се проявява като вяра в себе си, предприемчивост, добродетел, решителност и издръжливост. Продължителното размишление развива разума, който по-рядко греши. Човек става проницателен, надраства средата си и неща, които остават незабелязани от другите, на него дават нова храна за мисъл и творчество. Наполеон I беше човек като всички ни. Качвайки се от стъпало на стъпало, той достигна дотам, че с цели народи можеше да прави каквото поиска и милиони трепереха от неговото име. Защо? Мислещият четец ще разбере, кое издигна този исполин на волята. Той не ще се учуди, а ще проследи пътищата, по които и той може да оползотвори силите себе си и да стане могъщ.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва).
Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл.
към текста >>

Спокойното чакане, каквото съществува при размишлението, привлича към вас просеното.
Умствената разбърканост, произведена от прибързването, отлага материализацията на вашето създание. Девето правило. избягвайте да търсите да ви се открие момента и начина, по който ще се направи опита ви. Когато започнете да търсите средствата, чрез които ще се изпълнят вашите опити, силата ви веднага ще се раздвои и това ще отдалечи осъществяването. Защото има чакане, което привлича, и чакане, което отблъсква. Спокойното чакане, каквото съществува при размишлението, привлича към вас просеното. Но нетърпеливата надежда на обективния ум е отласквателна, тя смущава аурата ви и вие не ще можете да постигнете нищо. Например, като сте си направили едно създание, вие започвате да питате, посредством кого ще се удовлетвори вашата просба. Вашият обективен ум посочва, напр., г. Бланк, като най-вероятното лице. Ако приемете това внушение, когато срещнете г.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука.
По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука. Малцина са ония — а може би няма досега такива — които да са проникнали дълбоко в мистичната и окултната страна на личността и делата на великия божи работник, „апостолът на езичниците“, Павла. Това изисква много време и твърде подробен анализ на неговите природни дарби и способности, както и на всичките факти и събития из неговия живот. При оскъдността на литературния материал1) за тая цел и поради недостатъчно място в списанието за една обширна студия по предмета, ние ще се задоволим, за сега, със сведенията, които се намират в „Деянията Апостолски“ и в сами те послания на апостола, както И с някой други указания от автентичен източник. Павел, наричан в детство то му Саул или Савел, се е родил в Тарс, главен и прочут по културата си град на провинцията Киликия, от родители евреи. Баща му се считал за римски гражданин (civis romanus) и тая титла на благородство е предал в наследство на сина си.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога.
Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума. Така АМН се равнява на 91, защото А=1, М=40 и Н=50, а 91 е числителната стойност на Йехова— Адни (Иехих — Адни). Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос. Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество. Следователно, Аум, Ом или Амин са звукове, които устремяват към обединение, това, което е пълно и цяло, което е по-скоро утвърдително, отколкото отрицателно, това, което, бидейки назовано, включва всички неща в себе си. Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога. Прибавка Ако гласът на интуицията е верен, може да се даде едно разяснение на употребата на Амин у евреите и християните, като една дума, изразяваща потвърждение или истина. Между египтяните от старо време думата Амин е била тачена като толкова свещена, че е била символ на Истината. Да се закълнеш чрез Амин е било обикновено нещо и тъй изразите били; „чрез Амин, това е истина“, аз се кълна в това с Амин“, „тъй вярно като Амин и пр., докато най-сетне простото изговаряне на Амин е било достатъчно. Евреите, копирайки египетските обичаи, взели тази дума като един израз на истина и впоследствие евреинът употребявал думата Амен в смисъл на увереност: „Амен, казвам на тебе“ . Така започва символът за потвърждението, истината и действителността, и тая дума е била присъединена, като граматическа дума, към еврейския език, значейки : „тъй да бъде“, „това е така“, и пр. (Край).
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те съгледали Фабра, който приличал на човек вдаден в размишление.
Било обрасло с тръни и разни диви цветя. Тук живеели строители от глина, тъкачи на книжна тъкан, листорезачи, строители от картон, каменари, дърводелци, земекопачи и пр. За да изтъкна любовта и търпението, с което Фабр правил своите наблюдения, ще цитирам един случай, разправен от самия него. Веднъж още от ранна сутрин седнал на камък в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо: лангедокски сфекс (Sphex осcidentalis). Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабра, който приличал на човек вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава. Фабр стоял все на същия камък с поглед устремен в една точка. Неподвижността му, продължителното му пребивание на това пусто място, трябва силно да ги е поразило. Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „бедният идиот! У него не е всичко на мястото си!
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лука — размишлението и Св.
Възкресението на Лазар бе историческия символ на духовното възраждане на земния живот. Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която народите отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата. Евангелистите откриха в Христа вечния принцип на обновлението: Св. Матей откри историята, Св. Марко — мисията, Св. Лука — размишлението и Св. Йоан — принципът. Всеки един от тях има свой символ: Св. Матей бе изобразен във вид на ангел, Св. Марко — в лъв, Св. Лука — във вол, Св.
към текста >>

Тук даваме, като материал за размишление, една илюстрация, която представлява един факир лежащ гол без повреда върху остри, гвоздеи на един площад в гр. Бомбай.
От Мария Бор. Лекция I. Плевен, 1925 г. Това е една малка брошурка, предназначена „да свали булото на факирския мистерии“. Без да отричаме верността на много мисли, изказани в тая брошура, ние се съмняваме дали тя ще може така лесно да свали това „було“, защото са необходими сериозни знания, основани на лична опитност, за да се разграничи с успех истината от лъжата в проявленията на разните факири. Тук даваме, като материал за размишление, една илюстрация, която представлява един факир лежащ гол без повреда върху остри, гвоздеи на един площад в гр. Бомбай. НЕМСКИ КНИГИ. 1. „ Astronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung „ (Астрономията в светлината на окултизма, по един астрономически курс на Д-р Рудолф Щайнер през 1921 година), наредил Вилхелм Кайзер. Издание на математично-астрономичния отдел при Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах. Цена 10 марки. 2. „ Die Pfanzensammluhg „, от Д-р A. Gsteri.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42068886756897