Търсене в текстове за 'Професор'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 185 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. КНИГОПИС Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г.
Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии. Едно обаче изобщо трябва да се има пред вид, че това са въпроси, на които могат да се дадат изяснения отвън, но крайните заключения по тях всеки си прави сам. И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси. Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях. По въпроса какво се разбира под думата материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г. Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев. В нея въпросът се разглежда всестранно и обективно. При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж.
В реалния свят сам за себе си отделно, не съществува нито един от тези творители, а винаги в взаимодействие с останалите други два. Но все трябва да има някои състояния на отделно съществуване на Дух, Сила и Материя, нам още неизвестни. Това изследване от друга страна, би ни довело до разгадаване на някои научни загадки и би осветило много психологически явления. Окултистът се занимава с изследване действията, произведени от слизането на Духа в Материята, докато пък човекът на науката обратно – неволно макар, изкачва Материята към Духа. Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата същност. Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж. Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси. До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия, капилярност, еластичност, светлина топлина и други. Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „единността" на материята дойде да заключи и за „единността" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия. Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята. От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (частица) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя.
към текста >>

3. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени.
Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени. Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна. Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници. Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано.
към текста >>

4. ПЕСНИ - Т. Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните.
Астрология и медицина Рецензия в сп. „Voile D'Іsis" от д-р Верн. В редица, статии, които се явиха в списанието Courrier medicaІ, D-r Romary изучава приложенията на астрономията в медицината. Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология. Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние?
към текста >>

5. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика.
Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод.
към текста >>

6. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте.
Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости. „Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте. – „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен. Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на пътя. Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече. Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа. Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа.
към текста >>

По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет.
„Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”. Моят Учител Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории. По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица: МУЗИКА - възбудителна - веселата, фантастичната, религиозната; - успокоителна - детската, меланхолични; - двигателен рефлекс - военната, валсовата, хороводна; - чувствен рефлекс - възбудителна, уморителна. Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането. И проф.
към текста >>

7. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг.
Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи.
към текста >>

Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр.
Той опитва и получава блестящи резултати. И когато в 1910 годна техническото списание „L'Eau” отваря една анкета по въпроса за пръчката, той излиза с маса факти от собствената си неколкогодишна опитност и практика, които просто фрапират и завършват със следното мнение: „Два главни противника има пръчката – тези, в ръцете на които пръчката остава неподвижна и учените, които, като не успяват да обяснят по един приемлив начин фактите, намират за по-лесно чисто и просто да ги отрекат, като ги преписват на шарлатанството на оператора, или да ги наредят между фактите на простото внушение; и на едните и на другите, ние отговаряме с нашите собствени опити. По-хубаво ще да е, продължава той, учените да изхвърлят това предубеждение от своите глави и разумно да се заловят с проучването на действително съществуващите факти – нещо повече - с личния опит – самата пръчка ще им докаже по-добре тезата си, както стана с мен.” Заседаващият в 1923 год. в Париж втори интернационален конгрес по експериментална психология слага на дневен ред и въпроса за движението на магическата пръчка: дали причините, който я движат са чисто субективни, или те са извод на обективно съществуващи сили вън в природата, на които движението на пръчката е само една манифестация? За целта се устройва анкета, надлежно разгласена и от цяла Франция се стичат хора практици, работещи с пръчката за търсене на вода и руди, а Париж дава своите журналисти и достатъчно любопитни учени и забележителни хора, които този въпрос е живо интересувал. Назначава се специална комисия за целта, състояща се от председател инженер Хенри Матер – човек, който около 20 години сам е работил в това направление, а като членове – професор Арманд Вирè, директор на подземната лаборатория по биология в музея на Париж, няколко други професори, журналисти, академици и пр. Някои от хората, които се явяват да работят с пръчки, имат повече от 5000 свидетелства за сполучливо намерени води и руди. Опитите се съсредоточават около, четири въпроса: 1.Откривания на подземия и указвания, дали в тях се намира вода или са сухи. 2.Намиране на заровени метали и указвания какви са тези метали. 3.Намиране на подземни потоци и определяне на тяхното направление, дълбочина, широчина и качество (са ли минералите радиоактивни и пр.) 4.Отделяне скритите метали. Ръководството на опитите се поверява на Арманд Вирè, който намира по-точни планове, взети от общината и никому неизвестни някои подземни галерии от кариери, които външно от повърхността абсолютно не могат да бъдат разпознати.
към текста >>

Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор.
Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта. Спорът за очертанието на една от галериите се разрешава в полза на тоя практик – копието на картата, с което са правили (сравнението), по-после се оказало неправилно снето от оригинала. Резултатите от тези първи изпитания са били веднага публикувани в Journal de Débat и „Le petit Parisien" и са привели в удивление всички. Любопитни са се явили повече, отколкото трябва. Арманд Вирè, който ръководил опита, сам не вярвал да има подобни хора и като се изповядал на един от журналистите, мислещ отначало „че е турен само за да стане съучастник на една лоша шега", извиква някои от тях, за да определят контурите на подземната лаборатория, в която той е работил дълги години. Контурите и дълбочината са били показани най-точно (9 м, вместо фактическата 8,77 м ) – нещо повече – открита е била една вертикална каменна колона с диаметър 2,80 м., която след разследването се оказва, че е била една стара витлообразна стълба от 1.75 м., зазидана със стена и неизвестна на самия професор. При тези опити се правят и кинематографски снимки за заинтересуваната парижка публика. След това се минава на втората серия опити, състоящи се от намиране скрити метални късове в земята. За да се избегне телепатията (предаване на мисълта между комисията и тоя който търси), комисията дава три парчета едно чугун и две бакър (мед) на градинаря на един замък да ги скрие, където той намери за добре, без да знае защо и без да им каже и на самите тях. Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето.
към текста >>

8. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик.
По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено. Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>

9. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св.
Научна астрология Ония, които пишат биографиите на Птоломей, Кеплер, Тихо Брахе – все бележити астрономи, които са оставили дълбоки следи в развитието на астрономията – изпадат често в неловко положение. Защото тези учени мъже са се занимавали и с астрология, практикували са я и са оставили съчинения върху нея! Как да си обясни човек това противоречие – трезви умове като Йохан Кеплер, способни на търпелива и систематична научна работа, да се занимават с пустоверици и да не разберат това. Кеплер, който години наред прави възможно най-точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита и, следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той – как да е, но преди него се нижат цял низ видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг, и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрология – Astrologia Gallica; Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки – нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете която щете енциклопедия или речник и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза и лесна, освобождава човека от излишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на упоменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един френски учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест – книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия.
към текста >>

10. Правият път на живота Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ВЕСТИ Нарастването на деня Американският професор Браун чрез изчисления установил, че земните дни които с течение на времето растат, като за 16,000 години денят нараства с една десета от секундата.
ВЕСТИ Нарастването на деня Американският професор Браун чрез изчисления установил, че земните дни които с течение на времето растат, като за 16,000 години денят нараства с една десета от секундата. Така че за 100,000 год. денят се увеличава с една секунда. Проф. Браун счита това си откритие за една от най-големите придобивки на математическата астрономия. Светлината и растенията В 1880 г. Сименс показа, че продължителното осветление на оранжерии с арка от лампи, спомага за по-бързото поникване на цветя и узряване на плодовете.
към текста >>

Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich.
Камил Фламарион е правил много опити с чувствителната или „Срамежливата" мимоза. Растения под синя светлина не печелят нищо в развитието си и остават в летаргично състояние, но под червена светлина те израстват четири пъти по-скоро. Това е също и за бялата светлина. С такива опити е доказано вече, че червените, портокалените и жълтите лъчи помагат на растежа на растенията, когато синия цвят има обратни ефекти. Ултравиолетовите лъчи убиват растенията. Съюз за духовни науки Под това название се е образувало в Хамбург едно дружество, чиято първа цел била да се направят допитвания между членовете за всички по-забележителни практични наблюдения из тази област, за да се подготви материал за методичните научни изследвания на окултните проблеми, каквито напоследък почнали тамошните университети под ръководството на професорите Driesch и Osterreich. от Z. F. О. НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на физиката" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия. И двете издания на Otto Hillmann, Leipzig. Твърде известният със своите напредничави възгледи швейцарски физик говори в първата книжка за смисъла и значението на Микелсоновите опити и върху теорията за електронните тръби.
към текста >>

11. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Те представляват според думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка.
За началните домогвания до дверите на това царство от страна на изследователите, се е изисквало много търпение, упорита работа и голяма проницателност. На малцина избрани в областта на научната мисъл и експеримент се удаде да проникнат до пред-стъпалата на голямата тайна за строежа на материята. След дълга работа, раздробяване, синтезиране, наблюдение дойде се до електрона – загадката на светостроението, градивен материал с маса равна на 0.000...25 (след десетичната точка има двадесет и седем нули) грама, с радиус 0.000...13 см. (с дванадесет нули след десетичната точка) и с електрически заряд равен на 3х10-1³ електростатични единици. Електроните са прости електрически заряди без никакво вещество. Те представляват според думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка. Всичките познати нам тела тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните тела, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение. (Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е. на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината.
към текста >>

Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”.
Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго. Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”. Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват. Какви са тия сили?
към текста >>

12. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран IV От учените в България, само професор М.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ Добран IV От учените в България, само професор М. Арнаудов се занимава и досега с изучаване на тоя странен обичай – да се играе в огъня в деня на св. Константин и Елена. За по-добро проучване на въпроса той през 1914 г. сам е посетил нестинарските села около Малко Търново, Василико и е направил на самото место своята анкета. Понеже неговото отиване там не съвпаднало с празника св.
към текста >>

dе Groot, професор в Берлинския университет.
На този стол сяда като на кадифена възглавница магьосникът-таоист, а от остриетата, забити в месата му, тече изобилна кръв. Според Шлегел, китайското правителство счита тия играчи за мошеници, злоупотребители с народа и за това на другия ден човек може да види мнозина от тях легнали по корем да ги налагат здравата с тояги по задницата. Разбира се, това никак не пречи идущата година церемонията да се повтори със същата тържественост и сетне пак същите седалища, пак налагане с тояги по задницата и пак церемония... Шлегел наблюдавал самата игра в град Емуи през 1870 год. Същото описание дава и I. I. М. dе Groot, професор в Берлинския университет. Играят в огъня и будистките жреци в Китай при нощния празник Tatsyan. Някои даже вземат в зъбите си нажежен тиган, а в другата нож и така нагазва в жаравата, последван от мъже н деца, без някой да пострада.[5] Подобни игри има и в Япония. Описани са такива игри в Токио през 1903 г., в които освен жреците е вземал участие и народът. Американският писател Persival Lowell се опитал да прегази огъня, но тъй силно се изгорил, че лежал три седмици на легло. Но за учудване, един шотландски инженер минал през огъня без повреда.
към текста >>

Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи.
Около половин час играят в огъня – не им става нищо. Излизат до края на огъня, но влизат пак вътре. И като падне кърпа в огъня от такъв човек, огън я не хваща, не гори. Играят, играят около половин час, че излязат от огъня, че пак влязат; до 1 час играят. Излизат, почиват, гайдата свири, пак влизат, играят час-два, както се случи.” [2]„Накарва ни светецът. Казва ни: играйте... Не е от нас.” [3]„Гледам аз, добавя дядо Стоян, как играят, ама като изскочи една искра и ме опари, избягах надалеч” [4]на интересуващите се горещо препоръчвам самия труд на професора не само за подробностите по нестинарските игри, но н като твърде ценен принос за изучаване българските обичаи. [5]Описание от мисионера Циглер. [6]Наблюдения на пътешественика Гмелин (XVIII в.).
към текста >>

13. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери.
представляват явления от вибрационен характер. Те създават условия, щото нормалните състояния на тялото, неговите трептения се изменят по такъв начин, че огънят да не може да действува на организма. И действително свидетелите казват, че тялото на нестинаря се изменяло, лицето ставало по-тъмно, отначало играчите побледнявали, изстивали, после почервенявали. Според Славейков играчът ставал „като луд, захваща да се клати насам-натам и да с полюлява надясно и наляво, да подскача и играе без такт". Отец Дионисий ги описва като: ,,син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек че е паднал от някои смъртоносен удар". Професор Арнаудов дава описание на учителя Ненчо Краков от Малко Търново, който наблюдавал един нестинар в Пергоплово, „като наклали огън започнало хоро, едно буйно, ситно хоро, „нестинарско", което се играло напред-назад, докато гайдата свирила и тъпанът биел често- често, оня грък – нестинаря – станал прав, почнал да трепери. – Щом бабата го накадила, бос изтърчал през жаравата дебела 10-20 см., кръстосал я три пъти и после накарал гайдата да засвири много бърже и захванал да си движи краката много бърже – лицето му почерняло, всичките му мускули изпъкнали, цялото тяло треперело конвулсивно; залюлявал се и залитал така, щото играта на краката не могла да се хване. От време на време го прекадявали. Играл догде съвсем отпаднал". Захванал играта към 9½ ч. и свършил в 12 ч.
към текста >>

Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове".
сяра, арабска гума, оцет, азбест и др. През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт. Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една дума, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове". И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка.
към текста >>

14. Списанието PDF Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бьолше с увод от професор Д-р Ас. Златаров.
Тодор Александров. Луксозно издание 20 лева. Натурфилософско четиво № 12. „Що е Монизъм? " от В. Бьолше с увод от професор Д-р Ас. Златаров. Монистичният възглед за света цена 10 лв. Четиво „Великани на човечеството" № 2 ,,Цицерон – живот и дейност" от Е. Орлов Цена 10 лв. Натурфилософско четиво № 13. ,,Из тайните на морето", от, Д-р Ас.
към текста >>

Спорт и Хигиена, от професор Пагел и др.
Източниците на песимизма, от Ферд. Брюментиер. С портрет и уводна бележка за автора. Цена 9 лева. Книгоизд. „Акация", ул. Софрони, 123, София. 15. Спорт и Хигиена, от професор Пагел и др. с предговор от проф. Крауз. Превела Ж. Ст. Кутинчева. Луксозно издание. Цена 10 лева.
към текста >>

15. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

КНИЖНИНА Професор Йор.
КНИЖНИНА Професор Йор. Иванов – „Богомилски книги и легенди”. Под влиянието на новите идейни и духовни движения, някои от които в разни варианти са съществували и в миналото – в последно време у нас се констатира едно ново засилване на интереса към Богомилството. Официалната история никога не е оспорвала силата и значението на богомилството в миналото, но трябва да признаем, че все пак тя не е могла да го оцени всестранно и обективно. Причините за това са понятни. Официалният историк винаги, волно или неволно, в своите изследвания взема страната на държавата и узаконеното във вероизповедание, които както знаем, по разни причини, не винаги са държали пълната истина.
към текста >>

Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов.
Много официални историци са виждали в учението и живота на богомилите действително нещо стройно и чисто. Но все пак, техните крайни заключения са клонели повече към това, че богомилите са били повече зло, отколкото добро за българската държава и черква. Като реакция на това преобладаващо официално мнение се явяват в последно време пояснения от сторонници на нови свободни религиозни и идейни движения, които виждат убогомилите свои предшественици и дори единомишленици. Трябва да признаем, че и у тях понякога се срещат произволни и прибързани заключения, нищо че мотивите които ги движат са по-безкористни. Във всеки случай, като факт засега остава общото признание, че богомилството е било нещо по-друго и много повече от това, което сме научили и свикнали да мислим за него и че то тепърва подлежи на едно ново и всeстранно проучване. Като ценен принос в тая насока считаме неотдавна излязлата книга „Богомилски книги и легенди" от професора в нашия университет Йордан Иванов. Както показва заглавието и признава сам авторът, тази книга е само началото на бъдещето по-обстойно проучване учението и историята на богомилството. Книгата е съставена от увод, в който се прави кратко изложение на учението и мястото на богомилството в другите верски системи – в две части. Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”.
към текста >>

16. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др.
Един факир в Париж След постника Люкси, чието учение не заслужаваше да бъде широко разпространено, Париж не беше виждал никакъв факир. Ето един сега, който направи да потръпне страната. Той пристигна от Италия: престоял е няколко месеци в Рим, Неапол, Палермо, Флоренция и Валона, където е и произвеждал своите „експерименти", под контрола на най-учените авторитети: сенаторите Фано и Бианчи, професорите: Монтесано и Кварико (този последният, е придворен лекар), докторите: Костелини, Галега, Мартино и др. В продължение на няколко седмици, италианската преса сериозно се е занимавала с неговите интересни подвизи. Той е „работил" в най-мъчнодостъпните салони в Рим, в присъствието на дипломатическото и правителствено тяло. Мусолини го е водил у дукаста Фаустоно и го помолил веднага да остане в двореца му. Минавайки през Палермо, кралят Виктор Емануил и английския крал Георги V са пожелали също да го видят, но предварително са го помолили да не се наранява пред тях. Известен вече в Турция, в Египет, знаменит в Италия, Кир Тор Кал Тара бей (това е името на този факир), ще бъде утре популярен и в Париж.
към текста >>

И наистина, знаменитият професор от „Колеж де Франс" надали би казал нещо против тази последна фраза на Тара бей.
" „Да". „Колко е далеч всичко туй от твърденията на сегашната, положителна наука! " „Естествено. По отношение науките за живота, особено тези за духа, тя се намира още в своя зачатък". Този човек на ориента говори като Бергсон. И наистина, знаменитият професор от „Колеж де Франс" надали би казал нещо против тази последна фраза на Тара бей. * * * Феномените, които Тара бей демонстрира, които той ще изнесе в една нова, строго определена наука, са признати за достоверни от голямо число италиански учени. Трябва да се забележи, че тези сеанси, в които присъствуват журналисти, учени, лекари не са само едно просто забавление, за любопитната тълпа, но строго научна работа. В Италия Тара бей има най-много привърженици. И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една неоспорима реалност, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна. Съществената цел на Тара бей е: да „рационализира" окултизма.
към текста >>

Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не оспорва достоверността на фактите: търсят само обяснение.
Нужно е обаче едно продължително възпитание на волята. Това възпитание е почнал моят баща, още в ранните години на моето детинство, за да мога да овладея употребата на духовната сила. Моята пропаганда има за цел само да предизвика научен интерес. От Париж аз заминавам за Лондон и от там в Америка. За Тара бей, напоследък се писа много, особено в италианската преса. Четох няколко статии на видни лекари и професори – никой не оспорва достоверността на фактите: търсят само обяснение. Мнението на М. Бонсинели за каталепсията е твърде интересно. Аз го резюмирам. Една част от нервната система е подчинена на волята ни, която дирижира мускулните движения, друга част управлява движенията на сърцето, дишането и т.н. Впрочем, геройството, което един факир показва да живее, напримерq няколко седмици без дишане и храна, би се тълкувало на пръв поглед, като един регресивен акт.
към текста >>

17. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали.
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед". Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи". Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра. Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки. Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали.
към текста >>

18. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави.
Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания. С една дума – иска се строга вътрешна динамика. А тя се гради върху един висок морал. Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави. Но без морал, не можем да бъдем здрави. Да изясним: убиецът, крадецът, могат ли да бъдат здрави? – Винаги ще се намери анормалност в тях. Затуй: ако иска човек да расте, да се издига, нравствеността трябва да обсяга всички негови чувства мисли и желания. Бъдат ли те чисти, светли, само тогава вътрешната природа на човека ще е стегната, твърда и винаги бодра.
към текста >>

19. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит.
такива са намерени при щата Охайо, също в Аргилешир, или при Авебури в Вилтс. Както в Египет, тъй и у ацтеките. В Мексико, съществува обичаят да се балсамират мъртвите, да се обвиват труповете със скъпи тъкани, да се погребват близките и робите около гробовете на царете и пр. Колосалните Мексикански глави са много прилични на египетските Сфинксове. През април 1924 г. американския професор Херберт Спиндел от Харвардския университет е открил в Западен Хондурас останки на множество пирамиди, един цял обелиск и един монолит. През 1923 г. се съобщи, че на остров Мариетас са били също намерени многобройни пирамиди и скулптурни работи, покрити вече с пълзяща растения. И веднага една комисия от Мексикански археолози биде натоварена да замине и изучи тая ценна находка. Едно голямо бъдеще обещава за археолозите изучаването на Юкатан. Неотдавна там бе открит града Тулуум с неговите стари улици храмове и богатства.
към текста >>

20. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато в тази школа искат да намерят колко е разстоянието от земята до слънцето, както това правят съвременните учени, тамошните професори, заедно с учениците си тръгват от земята за слънцето и измерват точно разстоянието - точно, нито с един милиметър повече ни по-малко.
Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога. А да се учиш при Бога ще рече, да минеш оная школа, в която има Единство. В тази школа са най-добрите учители. Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези, никакви теории. Когато в тази школа искат да намерят колко е разстоянието от земята до слънцето, както това правят съвременните учени, тамошните професори, заедно с учениците си тръгват от земята за слънцето и измерват точно разстоянието - точно, нито с един милиметър повече ни по-малко. Толкова прецизни са техните измервания! Ако искат да знаят колко е разстоянието от земята до Сириус, пак ще тръгне експедиция с бързина, по-голяма от първата и ще направят най-точни физически изчисления. И тук изчисленията им ще бъдат точни, нито с един милиметър повече или по-малко. Искат да знаят дали на еди-коя си планета има разумни същества или не. За да проверят, пак изпращат експедиция, която в най-скоро време се връща и докладва: ние видяхме и знаем!
към текста >>

21. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд.
Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието. - Психоанализата представя в нова светлина, ред твърде незадоволително обяснявани досега проблеми, като религиозното преживяване сънищата, хипнозата и др. - До колко привържениците на тоя нов метод в психологията.
към текста >>

22. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали.
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2.
към текста >>

Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра).
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3.
към текста >>

Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев.
ВЕСТИ МОЗЪЧНИТЕ РАДИАЦИИ И НАУКАТА Списанието „Ревю Метапсишик", брой юли-август т.г. е напечатало една статия, озаглавена: Phènomènes Tèlépsychiques et Radiations Cèrèbralis от професор Кацамали. Комендантът Александър Този, технически началник в Радио-Телеграфическото дружество „Маркони", по въпросната статия дава следните обяснения: „Професор Кацамали почна своите опити, базирайки се на бележките, дадени от руснака Лазарев в 1923 г., който твърдял, че нервните центрове на човешкото тяло, при дадени условия възбуждат периодични токове, които предизвикват електромагнитни вълни с дължина 3000 км, (3,000,000 метра). Професор К, опирайки се на твърдението на Лазарев, се опитал да установи въпросните вълни, като си послужил със съвършено модерни методи, в проти-вопложност на примитивните методи, приложени от Лазарев. Проф. К. си е служил със специални радиотелеграфни апарати, пригодени за целта, на брой 4, а именно: 1. Един апарат възприемащ, вълни между 300-400 метра. 2. Един апарат, възприемащ вълни между 20-100 метра. 3. Един апарат, възприемащ вълни между 50-100 метра. 4.
към текста >>

Въпросният професор К.
на 2 м. и е била направена от дърво, облицовано отвътре с един пласт ламарина, върху която е имало един пласт оловна облицовка. Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К.
към текста >>

Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект.
Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г.
към текста >>

От горепоменатия опит професор К.
Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г. Този забелязал един важен факт, на който г. К. не обърнал внимание. А именно: че г-ца Маджи през време на опита му, когато е била поставена вътре в кабината видяла една сцена, която се разигравала в Италианския парламент в Рим в същото това време.
към текста >>

Този заключил, че опитите направени от въпросния професор в кабината за установяване дължината на мозъчните радиации нямат никакво техническо значение.
Вестниците на следния ден потвърдили в Милано, гдето били правени опитите, истинността на видяната сцена от въпросната ясновидка г-ца Маджи. Комендантът Този, заключил от това: твърдението на проф. К., че мозъчните вибрации имали дължина само няколко метра, не е вярно. Но, че психическите или мозъчните радиации изпущат вълни по-малки от 1/100000 част от милиметъра. Инак г-ца Маджи не би могла да види въпросната картина през стените на кабината, тъй добре предпазена. Г. Този заключил, че опитите направени от въпросния професор в кабината за установяване дължината на мозъчните радиации нямат никакво техническо значение. И че шумът, издаван от телефоните на апаратите през време на опитите били причинени от самия апарат при неговата употреба, Той не допуска следователно че върху тях е било упражнено известно влияние от страна на субекта, подложен на опит. (Из „Luce e ombra", италианско окултно списание). 2). В СП. БЪЛГАРСКА МИСЪЛ четем кратък очерк за изкуството на нашия приятел Борис Георгиев, който преди две години с няколко интимни конферанси остави в кръга ни тъй светли спомени. Най-големият между българските художници и големият човек, както го нарича Ст.
към текста >>

23. Символизъм в Природата и символизъм в изкуството Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други.
В тоя случай и химичните процеси се явяват като последица, а не причина. Стигнали до този пункт нам става ясно вече, как чисто силови енергии могат пряко да влияят на материални субстанции. В случая, касае се вече не до две различни противоположности – енергия и материя – а само до енергията, която може да се проявява различно, веднъж като електричество, други път като магнетизъм, светлина, топлина и пр., в която градация на формите на енергията се включва и материята като трета форма: „кондензирана енергия", Той че в случая, ние имаме работа с влияние на енергия върху друг род енергия. Кондензираната енергия, която образува телата, образува нов вид енергия с нови влияния. Затова и всяко тяло си има свои силови линии и свое поле на влияние. Това напоследък се удаде да се констатира от мнозина професори и учени, между които руския професор Гурвич, Райхембах, професор Бенедикт, Каленберг и много други. Опитите с вода на Райхембах, Сидеровото махало, лесковата пръчка и пр. и пр. сочат само малки пътеки за изучаване на тия силови линии и влияния на телата. Това от една страна. От друга – тия тела сами са намират под влияние на други по-големи сили, като земята, слънцето, луната, звездите, планините, моретата и пр.
към текста >>

биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в.
По-нататъшните наблюдения установиха, че изобщо и в климата на разните страни съществува една периодичност. Напр. забеляза се, че има известни „сухи и гладни" години, след които идат дъждовни и плодородни. И интересното е, че се констатира, зависимостта на тия периоди в климата от слънцето и неговите петна. Тия петна се явяват на всеки 11 години и имат особено силно влияние в тропичните места. През 1890 г. биде публикувана една работа на бернския професор Брюкнер, в която се намират метеорологически наблюдения още от края на XVII в. От ред наблюдения над моретата, особено затвореното Каспийско море, над Черното и Балтийско морета, Брюкнер дошъл до заключение, че нивото на тия морета ту се повишава, ту се понижава през време на цялата година и че това изменение в нивото най-вероятно се дължи на количеството на водата, която реките носят и изпаренията. Обаче забелязало се е от друга страна, че за известен период от годината нивото все повече и повече се повишава, достига известен максимум и след това започва да спада. Тъй напр. За периода от 1851 до 1865 година водното равнище на Каспийско море почва да се понижава, а от 1866 г. то се повишава.
към текста >>

Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години.
Открити са били от китайците. В Европа са били забелязани за първи път от Монаха Щейнер през XVII век. Обикновено те траят 14 дни, явяват се и изчезват и след 13-14 дни пак се явяват. През 1840 г. Швабе видял едно и също петно да се яви 8 пъти. Той изучавал тия петна в продължение на 30 години, направил 9000 наблюдения и заключил, че в появата и изчезването на петната съществува една правилност и периодичност, че и те имат свои максимуми и минимуми, които се редят в периоди от по 10 години, а според Цюрихския професор Волф – 11½ години. Според Уилсон и Хершел тия петна са отверстия във фотосферата на слънцето. Според по-нови схващания това са поглъщания на светлина или преминаването през пари с по-ниска температура. Каквото и да е тяхното естество, важно е че те оказват голямо влияние върху явленията на земята. И ето как: земята представлява един голям магнит със сила, равна на 8464 трилиона стоманени брусове от по половин килограм, наситени до насищане. Тая сила обаче се мени в зависимост от слънцето.
към текста >>

24. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел.
Построяването на колибата не е механичен процес, плод на външните условия. Това е целесъобразно реагиране на външните условия от страна на организма. Щом приемем, че вътрешният фактор определя посоката на реагирането, то трябва да го приемем и като фактор при еволюцията на организмите. Натрупването на маса факти, подобни на горните, накара мнозина учени да потърсят по-дълбоко обяснение на биологичните явления. Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното. И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало. Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули. Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година).
към текста >>

Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули.
Така се даде тласък на неоламаркизма. Един, който даде мощен тласък на движението на неоламаркизма, е Бунге – професор по физиологична химия в Базел. В книгата си „Учебник по физиологична и патологична химия" (второ издание в 1889 година), той изтъква, че жизнените явления не могат да се сведат към физико-химичните, т.е. механичните закони, защото в основата на тези явления стои психичното. И той не говори голословно, но привежда ред примери из живота на растенията и животните, между които и от областта на физиологичната химия, за да покаже, че в организма има фактор, по-дълбок от механическите, именно психичното, разумното начало. Друг, който допринесе много в това направление, е мюнхенският професор по зоология Август Паули. Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр.
към текста >>

25. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните.
Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните. Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година. След това той продължава своите изследвания. В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г.
към текста >>

В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г.
Б. Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ И УЧЕНИЦИТЕ МУ Александър Гурвич, професор в университета в Симферопол (Крим), е открил особени лъчи в растенията и животните. Първия си труд на немски върху тези лъчи той напечата в немското списание „Archiv fur Entwicklungsmechanik" от 1922 година. След това той продължава своите изследвания. В това направление работят при същия университет жена му Лидия Гурвич (професор в биологическия институт на университета), после Нина Гурвич, асистента Д-р Равин, П. Г. Русинов и С. Салкинд. Всички те печатат от 1922 г. досега ред статии в същото списание по въпроса (до сега са напечатани 11 статии) [1]. Как се е натъкнал Гурвич на тези лъчи? Както Хаберланд, така и Гурвич са забелязали, че клетъчното деление (кариокинезис или митоза) не почва едновременно във всички клетки, но като почва от една точка на даден орган, разпространява се в известни посоки с определена бързина. Напр.
към текста >>

26. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Смъртта на Ивана Илича, 3) Педагогически статии под редакцията на професор д-р Д.Т.Кацаров с увод от същия; Педагогическото дело на Толстоя, 4).
Беседите се четат и във „Всемирната Еклектична колония в Мексико и др. ЗАПИШЕТЕ СЕ ЗА СЪЧИНЕНИЯТА НА Л. Н. Толстой, които ще издаде на серии Кооперат. издателство ,,Посредник". Под печат е първа серия: 1) Господар и слуга, 2). Смъртта на Ивана Илича, 3) Педагогически статии под редакцията на професор д-р Д.Т.Кацаров с увод от същия; Педагогическото дело на Толстоя, 4). Изложението на Евангелието с забележките, 5) Крайцерова Соната, 6) Хаджи Мурат, 7) Казаци. Изброените книги от първа серия ще струват 20 лева, обаче на предплатилите до 20 април само 10 лев. Който пък плати 150 лева, ще получи веднага и премия от книги по избор за 100 лева. Който пък плати 250 лева, ще получи освен изброените книги и премия от книги за 250 лева. Така че, по третото условие, абонатът получава съчиненията на Толстой, 1-ва серия безплатно.
към текста >>

27. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка.
Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление. Отдръпването на морето в Гърция - почти идентично като това във Варна, дойде да подчертае, че явленията в природата не се случват в тая изолираност, в която човешкото ограничено съзнание ги схваща и обяснява. И нашата цел ще бъде именно тая, доколкото може в тесни рамки на една статия, предназначена за широката публика, да се постави въпроса за причините на землетресенята върху по-широка основа, да се потърсят по-далечните прояви на ония сили, на които землетръсът е само финалното разрешение. Ние, струва ми се, при това трябва строго да разграничим две съществени неща - фактите, които са добре известни - и мненията на квалифицираните учени.
към текста >>

брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.).
Ненадейността е само привидна, за незнаещите. Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета? Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има. (Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum. Някога, все „учени", изкараха Галилей че не е с ума си; а Христофор Колумб 12 години трябваше да убеждава академици, че е възможно от запад човек да отиде в Индия... [3]В 1852 г. председателят на френската академия на науките заявил, че всичко е възможно, но едно няма да постигне никога човек - да узнае състава на звездите. В 1863 година Вирхов го опроверга с изнамерения от него спектрален анализ и пр. Но ще речете, това е било някога.
към текста >>

28. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати.
А той е тясно свързан с изучаване индивидуалността на всяко дете и съобразяване в учебната работа с тази индивидуалност Във връзка с тези въпроси именно, окултните науки хвърлят обилна светлина и идат на помощ на всички, крито боравят с възпитанието и образованието на децата. Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една дума да изпълни своята задача в живота. Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката. Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката. Окултните науки с обилната светлина, която хвърлят върху законите на развитието и заложбите, които всяко дете крие в себе си, ще ни дадат възможност, да намерим най-подходящите методи и средства за въздействие, било да победим известни слабости и пороци, било да развием известни добродетели. Така, чрез точни френологични изследвания на човешката глава, ние ще знаем, кои центрове на мозъка са повече развити, кои по-малко и как да въдворим равновесие и хармония. По чертите на лицето и по линиите на ръката, както и по почерка, всички тези данни ще се потвърдят; от друга страна, ние ще знаем в каква степен са развити умът, сърцето и волята, темпераментът, характерът, способностите, а всичко това е абсолютно необходимо, за да изберем съответни методи за работа. Съвременната педагогика е безсилна да индивидуализира възпитанието и обучението, защото детето е една загадка за учителя.
към текста >>

29. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика".
Този род явления обединява и материалните и духовните явления в себе си. * * * Причината на землетресенията, в коя и да е част на земното кълбо, са всички живи същества. Те създават землетресенията. Отрицателните мисли, чувства, и действия на хората влияят върху земята тъй, както експлозивните вещества, които, като турят под някоя канара, тя се разрушава. Достатъчно е само да се тури запалка на тия вещества и всичко над тях хвръква из въздуха. Така се произвеждат и землетресенията, Учителят ------------------------------------------------------------------------------------------------- [1] С такова повърхностно отношение към съществените въпроси на живота особено се отличи един софийски професор, който свободно шеташе из подписниците на ежедневниците по най-разнообразни въпроси и то все с „компетентост"... Така той не се замисля да очертае и теософския (?!) окултизъм и дъновизъм по собствено свое схващане - нямащо почти нищо общо с действителността - и след това сам си оборва тия измислени от него учения - и с това храни „почитаемата публика". Хвала на такава просветителна работа! [2] По тези въпроси, кой да е курс по физика писан след 1920 година дава достатъчни данни. [3] също [4] За целта работят и специални обсерватории; някои в Андите, напр. тая на Mont Wilson други в Буг [5] Явлението за „електрически венец", с който може да се изгаси свещ е описан в кое и да е ръководство по физика. Заменете тока на статическата машина с тока на земята, теленото острие с един планински връх - и явлението ще стане обикновен вятър или буря.
към текста >>

30. Духът на новата раса Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен.
Добран СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА И ИЗРАЖДАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Няма дисциплина в науката, която в периода на своето съществуване да е претърпяла толкова много видоизменения, корекции и прогрес, както медицината. И тъкмо тогава, когато ние. считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши. Хубав начин, наистина, за манифестиране на человеколюбието.
към текста >>

31. Съдържание на 6-7 бр. Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Списание, редактирано от професор Варми Йог в Париж, 16, rue.
КНИЖНИНА „Pour mieux vivre". Списание, редактирано от професор Варми Йог в Париж, 16, rue. Mardeau 3. Абонамент за странство 35 фр. Това списание разглежда болестите преди всичко в свръзка с по-дълбоките енергии на човешкия организъм (праната). Тоя отдел от окултната медицина се нарича пранотерапия, „Metamorphosen des Seelenlebens" от Д-р Щайнер. В тая книга се разглеждат гнева, съвестта, изкуството, благоговението от окултно гледище.
към текста >>

32. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

ЕДГАР ДАЖЕ И НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по геология и палеонтология Едгар Даже.
ЕДГАР ДАЖЕ И НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по геология и палеонтология Едгар Даже. Известен досега със своите твърде много природоизпитателни, позитивистични книги. Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в течение на десетки години е разглеждал съвсем другояче. Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители.
към текста >>

Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му.
ЕДГАР ДАЖЕ И НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по геология и палеонтология Едгар Даже. Известен досега със своите твърде много природоизпитателни, позитивистични книги. Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в течение на десетки години е разглеждал съвсем другояче. Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес.
към текста >>

Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България.
ЕДГАР ДАЖЕ И НЕГОВОТО ДЕЛО В последно време особен интерес в Германия представят три новоизлезли книги на видния мюнхенски професор по геология и палеонтология Едгар Даже. Известен досега със своите твърде много природоизпитателни, позитивистични книги. Даже излиза пред света с три книги, засягащи от едно друго гледище въпросите, които той в течение на десетки години е разглеждал съвсем другояче. Погледът му днес е чисто окултен, и за тази негова работа, той не е „анатемосан", както това се прави в България; напротив с тези книги той привлече вниманието върху себе си като искрен труженик на науката и неговите колеги професори и учени са съдействували всякога при издаване на книгите му. Ученият, пък и обикновеният човек в Германия, не мислят, че новото е опасно, че новото трябва да се умъртви още в пелените си, както някои „учени професори" се стремят да правят това в България. Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес. С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на духовно-историческата и научна криза на нашето време.
към текста >>

33. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления).
Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини.
към текста >>

34. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор.
Следователно, основната идея е животът, който е равносилен на буквата А. Буквата А и единицата имат един и същ произход. Те са букви на човешкото съзнание. Човек никога не може да произнесе буквата А или думата живот, ако няма съзнание. Значи, основната буква А е животът. Ако си в Божествения свят и кажеш буквата А, това значи, че там си в първо отделение, а на земята може да си първокласен професор. Щом изучавате буквата А, едновременно с това трябва да изучавате и живота. Животът не може да бъде нито добър, нито лош. Също така и за буквата А не може да се каже, че е добра или лоша. Добрината или лошавината зависят от това, де ще се употреби тази буква, т.е. на какво място ще се постави.
към текста >>

35. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Парижкият професор Д-р по медицина Морис Фор е правил изучавания въз основа на статистичен материал за внезапни смъртни случаи в свръзка със слънчевите петна.
Днес предполагат, че слънчевите петна са електрически вихрушки върху слънцето. Увеличението и намалението на слънчевите петна т.е. техният минимум и максимум става периодически, всеки 11 години. Има голям паралелизъм между процесите на слънчевата повърхнина и някои земни явления; особено има паралелизъм с електромагнитните явления на земята. Рудолф Щайнер изтъква връзката между слънчевите петна и социалните събития. Парижкият професор Д-р по медицина Морис Фор е правил изучавания въз основа на статистичен материал за внезапни смъртни случаи в свръзка със слънчевите петна. Той намира връзка между двете тези явления; статистическият материал, сбран от него за последните 50 години, го довел до това заключение. Според него появяването на слънчевите петна има за следствие увеличение на смъртността изобщо и на внезапните смъртни случаи в частност; той казва, че слънчевите петна са големи електромагнитни вихри, чиито вълни пропътуват и обхващат цялата слънчева система, следователно и нашата земя. Д-р Отто Мирбах, наблюдател в Централната метеорологическа станция във Виена, пише в статията си „Политическите катастрофи и космичните явления" за връзката между политическите кризи и слънчевите петна. Чрез своите изследвания той е дошъл до убеждението, че произшествията на слънцето имат влияние върху политическия живот на народите. И той привежда примери из обществения живот за съществуванието на такива връзки, като разглежда събитията от 1895 г.
към текста >>

36. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Б Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни.
Б Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни. От около две години той е преместен от Симферопол в московския университет, дето работи усилено по този въпрос с голям кръг ученици. Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното деление) се увеличава. Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция. По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията.
към текста >>

37. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало.
Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм. За жалост обаче и днес, под влияние на Византия, духовенството и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст. Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи. Богомилството е проява на българския и славянски гений в областта на религията и частно то представлява чистото Христово учение, както са го разбрали българите и както го е приложил народът в своя живот. Богомилството е гордост за България и не то е причина за пропадане на България, а византийският разврат и разкош и раздроблението между българските князе.
към текста >>

38. Вести Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос: „Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си дарба за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с най-голямо недоверие.
Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества. Тя е присъща само на тях, а не и на неорганичното вещество. Всъщност обаче такава тясна граница тук не може да се тегли. Професор Лудвиг Ян от Кьолн пише по този въпрос: „Онова, що Хутер извади наяве благодарение на извънредната си дарба за ясночувствуване, е тъй чудно и тъй невъзможно наглед, че на първо време се посрещна с най-голямо недоверие. И все пак официалните протоколи ни казват нещо друго. В многобройни публични експерименти Хутер е дал доказателство, че може да почувствува, що се намира зад затворени врати и дебели стени. При това той е различавал мъртви предмети от живи същества. Първите по това, че неговите излъчвания минавали през тях, когато при живи същества като растения, животни и хора той чувствувал силна съпротива и едно съответно противоизлъчване. Това го довело до неговото откритие, че животът е донейде една чувствителна обмяна.
към текста >>

39. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Професията и продължителността на живота В списанието „Forschritte der Medezin" професор Винклер разглежда влиянието, що упражнява професията върху продължителността на живота.
Въпросите били разгледани от окултно гледище. Конференцията била открита с реч от г-жа Д-р Ита Вегман, управителка на Терапевтическата Клиника в Арлесхайм (Швейцария) и редакторката на списанието по окултна медицина "Natura." По-важни реферати са дали следните: Д-р по мед. Евгений Колиско: „Принципите на медицинската педагогика в светлината на окултизма", „Характери типове на изостанали назад в развитието си деца" Д-р Карл Шуберт, „Детето, което се нуждае от телесно и душевно лекуване". Фридрих Гойтер: „Третирането на волята и ума при лечебното възпитание", Вернер Пах: „Социалната и икономичната страна на лечебното възпитание." В есперантското списание „Jnter ni" (Между нас), което за-стъпва идеите на мира и братството и ратува за вътрешната идея на Есперанто, са отпечатани в № 4 и 5, год. 1929, мисли от Учителя - под заглавие „Афоризми"; в № 6 - статия - Сегашното положение на човечеството - също от Учителя. Професията и продължителността на живота В списанието „Forschritte der Medezin" професор Винклер разглежда влиянието, що упражнява професията върху продължителността на живота. Според изследванията му на най-дълъг живот се радват земеделците и ония, що се занимават с умствена работа - преди всичко философите, математиците, ораторите и хората на изкуството. Дипломатите също достигат напреднала възраст. При едностранчивата телесна работа отрано се явяват признаци на остаряване. Мозъкът, който в края на краищата владее над всички органи, остава именно недоразвит и затова по-рано отпада и изгубва творческата си сила, отколкото у умствените работници, които си служат повече с него. Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на тялото изобщо.
към текста >>

Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh.
Те си послужили с него за издирване руди и закопани богатства. Много индустриалци и търговци направили бляскави предложения на Стоне, за да остане при тях на служба, за да издирват чрез него метални руди. Тези дни Стоне получил предложение от богатия индийски дипломат, Лакат Али, който му предложил да го заведе в Индия, за да издирят едно огромно богатство, закопано преди няколко века. В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него. До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете. Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер.
към текста >>

40. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В един от големите европейски градове имало голяма психиатрическа болница, в която един от професорите бил известен по своята вещина и умение да лекува болните.
Много от съвременните хора се намират на кръстопът, което показва, че те се нуждаят от нова философия, от нови разбирания на живота. Не е въпросът да се освободи човек изведнъж от старото, но той трябва да се стреми към новото. И най-великият майстор не изхвърля изведнъж старите форми, но върви постепенно от форма във форма, докато най-после стигне до един модел, който му харесва. Той се спира върху него и го патентова. Утре и тази форма ще претърпи някакво видоизменение. В един от големите европейски градове имало голяма психиатрическа болница, в която един от професорите бил известен по своята вещина и умение да лекува болните. Дохожда при него един милионер и води сина си, който бил психически разстроен. Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения. Оставям и слуга на неговото разположение. Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата.
към текста >>

Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения.
И най-великият майстор не изхвърля изведнъж старите форми, но върви постепенно от форма във форма, докато най-после стигне до един модел, който му харесва. Той се спира върху него и го патентова. Утре и тази форма ще претърпи някакво видоизменение. В един от големите европейски градове имало голяма психиатрическа болница, в която един от професорите бил известен по своята вещина и умение да лекува болните. Дохожда при него един милионер и води сина си, който бил психически разстроен. Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения. Оставям и слуга на неговото разположение. Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата. Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали.
към текста >>

Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата.
В един от големите европейски градове имало голяма психиатрическа болница, в която един от професорите бил известен по своята вещина и умение да лекува болните. Дохожда при него един милионер и води сина си, който бил психически разстроен. Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения. Оставям и слуга на неговото разположение. Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата. Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея. Мисли професорът, какво да прави. Ако изпратят някого при него, да го хване, той ще прибърза да скочи на земята и ще се убие.
към текста >>

Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали.
Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения. Оставям и слуга на неговото разположение. Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата. Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея. Мисли професорът, какво да прави. Ако изпратят някого при него, да го хване, той ще прибърза да скочи на земята и ще се убие. Един от лудите в същата болница гледал това трудно положение, в което изпаднали и професорът, и служащите и само се усмихвал. По едно време той се приближил при професора и му казал: „Аз мога да ти помогна, но ако ми дадеш известно възнаграждение".
към текста >>

Мисли професорът, какво да прави.
Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата. Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея. Мисли професорът, какво да прави. Ако изпратят някого при него, да го хване, той ще прибърза да скочи на земята и ще се убие. Един от лудите в същата болница гледал това трудно положение, в което изпаднали и професорът, и служащите и само се усмихвал. По едно време той се приближил при професора и му казал: „Аз мога да ти помогна, но ако ми дадеш известно възнаграждение". - „Колкото искаш ще ти дам, само помогни да снемем този болен.” - „Добре, почакайте малко. Дайте ми само един трион.” Донасят му трион.
към текста >>

Един от лудите в същата болница гледал това трудно положение, в което изпаднали и професорът, и служащите и само се усмихвал.
Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея. Мисли професорът, какво да прави. Ако изпратят някого при него, да го хване, той ще прибърза да скочи на земята и ще се убие. Един от лудите в същата болница гледал това трудно положение, в което изпаднали и професорът, и служащите и само се усмихвал. По едно време той се приближил при професора и му казал: „Аз мога да ти помогна, но ако ми дадеш известно възнаграждение". - „Колкото искаш ще ти дам, само помогни да снемем този болен.” - „Добре, почакайте малко. Дайте ми само един трион.” Донасят му трион. Тогава той взима триона и започва да стърже един от ъглите на зданието. „Слизай скоро долу, че ще режа зданието и ще паднеш!
към текста >>

По едно време той се приближил при професора и му казал: „Аз мога да ти помогна, но ако ми дадеш известно възнаграждение".
Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея. Мисли професорът, какво да прави. Ако изпратят някого при него, да го хване, той ще прибърза да скочи на земята и ще се убие. Един от лудите в същата болница гледал това трудно положение, в което изпаднали и професорът, и служащите и само се усмихвал. По едно време той се приближил при професора и му казал: „Аз мога да ти помогна, но ако ми дадеш известно възнаграждение". - „Колкото искаш ще ти дам, само помогни да снемем този болен.” - „Добре, почакайте малко. Дайте ми само един трион.” Донасят му трион. Тогава той взима триона и започва да стърже един от ъглите на зданието. „Слизай скоро долу, че ще режа зданието и ще паднеш! " – „Тъй ли, почакай малко, сега ще сляза.” – „Добре, но по-скоро слизай!
към текста >>

След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите".
Дайте ми само един трион.” Донасят му трион. Тогава той взима триона и започва да стърже един от ъглите на зданието. „Слизай скоро долу, че ще режа зданието и ще паднеш! " – „Тъй ли, почакай малко, сега ще сляза.” – „Добре, но по-скоро слизай! ” Младият момък не усетил, как слязъл долу. След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите". Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха? - Тя означава новите разбирания за целокупния живот.
към текста >>

41. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Разпратени са били кратки въпросници до много учени, професори, поети, писатели, общественици с молба да изкажат своето мнение относно войната и мира и необходим ли е един интернационал на мира.
3 кн. 4 - 5 (1929 г.) са поместени мисли от Учителя, а кн. 6 съдържа една негова статия: „Съвременното положение на човечеството" (из „Силите на живата природа"). Международна анкета за мира Румънският писател Е. Релжис, водител на хуманитарното движение в Румъния, е предприел международна анкета по въпроса за мира. Разпратени са били кратки въпросници до много учени, професори, поети, писатели, общественици с молба да изкажат своето мнение относно войната и мира и необходим ли е един интернационал на мира. Досега са били получени мненията на много видни хора, между които на Р. Ролан, Раб. Тагор, Проф. Айнщайн и пр. Е. Релжис усилено работи сега, за да подреди получените материали и скоро ще издаде резултатите от своята анкета в специална книга.
към текста >>

42. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Професор Николай едничък през европейската война протестира против това безумие, както и Р.
Любен Каравелов, № 34, Бургас. 9. Eugen Relgis - Една книга на мира - „Биология на войната” от Проф. Георг Николай - наречена Евангелие на мира. Кратко изложение съдържанието на тази книга от талантливия румънски писател Е. Релжис, ученик на Николай, водител на хуманитарното движение в Румъния. Професор Николай едничък през европейската война протестира против това безумие, както и Р. Ролан, поради което изгуби професорската си катедра и трябваше да бяга от Германия, за да не бъде убит. Той се отказа от участие във войната и само благодарение личните връзки с император Вилхелм, е можал да избегне смъртната присъда. Приятели негови го пренасят с аероплан в Белгия. Сега той е проф. в Южна Америка.
към текста >>

Ролан, поради което изгуби професорската си катедра и трябваше да бяга от Германия, за да не бъде убит.
Eugen Relgis - Една книга на мира - „Биология на войната” от Проф. Георг Николай - наречена Евангелие на мира. Кратко изложение съдържанието на тази книга от талантливия румънски писател Е. Релжис, ученик на Николай, водител на хуманитарното движение в Румъния. Професор Николай едничък през европейската война протестира против това безумие, както и Р. Ролан, поради което изгуби професорската си катедра и трябваше да бяга от Германия, за да не бъде убит. Той се отказа от участие във войната и само благодарение личните връзки с император Вилхелм, е можал да избегне смъртната присъда. Приятели негови го пренасят с аероплан в Белгия. Сега той е проф. в Южна Америка. Неговото съчинение „Биология на войната" е капитален на-учен труд, в който Николай с данни из ест.
към текста >>

43. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция.
То се намира в завоя между две епохи, две култури. Няколко думи за 17 български есперантски конгрес и първата балканска есперантска конференция в София. На 12 и 13 юли т.г. заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни.
към текста >>

44. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Лаковски е правил опити в парижката болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак.
Разни изследвания доказват, че радиацията е общо явление за всички същества. Лаковски казва, че не трябва да ни бъде чудно тази радиация на организмите, понеже светулките, техните личинки и яйца изпущат светлинни вълни; у разните организми радиацията е с различни дължини на вълните, у светулката тази дължина отчасти е в границата на зрителната ни възприемчивост. Защо, казва той, като признаваме на светулката способността да изпуща радиации, да отречем на другите насекоми способността да изпущат други радиации — извън гамата на светлинните вибрации и затова нечувствителни за нашите сетива? Въз основа на опити и наблюдения Лаковски заключава, че центърът, който изпраща радиации в клетката, е ядката и специално ядрената нишка. Той намира аналогия между известни електромагнитни явления и явленията в ядката. Лаковски е правил опити в парижката болница „Салпетриер" с професор Госе, Д-р Гутман и Магру върху растението Ре1агgonium zonatum, болно от рак. Тези опити потвърждават теорията му и доказват, че тя може да намери приложение при лекуването на рака. Съобщение за тези си опити той е направил до „Биологическото общество" през 1924 година и до „Френската академия на науките" през 1928 година. Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини.
към текста >>

За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година.
Пространството е пълно, казва Лаковски, с радиации с разни дължина на вълните, които кръстосват непрекъснато в нашата атмосфера. Междузвездното пространство е проникнато от космични радиации с разни дължини на вълните. Те излизат от слънцето, планетите, звездите и спиралните мъглявини. Космичните вълни са еманации на звездите и разбира се, оказват влияние на биологичните явления. В книгата си „Тайната на живота" Лаковски изследва връзката между слънчевите петна и физическите, метеорологични и биологични явления на земята. За влиянието на звездните вълни върху радиациите на клетките Лаковски е представил чрез професор Д'Арсонвал съобщение във „Френската академия на науките" на 28 март 1927 година. В това съобщение се проследява лозата във Франция в един период от 1851 до 1915 година и се намира връзката между нейния живот и минимума и максимума на слънчевите петна. От графиката, която прилага Лаковски, се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Също така се констатира връзката между слънчевите петна и периодичното разпространяване на известни епидемични болести. Теорията на Лаковски е вече навлизане в изучаване на природата по съдържание. Неговата радиация на организмите не е нищо друго, освен слабо загатване за етерния двойник (етерното тяло) на организмите, който е така добре изследван от окултната наука.
към текста >>

45. СЪДЪРЖАНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Особено са важни в това отношение изследванията на познатия френски изследовател професор Шарл Рише, който повече от 30 години е работил в тая област.
Ясновидските предсказания и науката от А. Теомов . Цена 15 лева. Доставя се от Никола Нанков, Витошка, 3 – София. Тая книга е интересна за всеки, който иска да се осветли върху последните научни изследвания в тая област. Особено са важни в това отношение изследванията на познатия френски изследовател професор Шарл Рише, който повече от 30 години е работил в тая област. Горната книга е ценна с важния фактичен материал, който изнася. 5. „Витлеемска звезда", год. IX. Абонамент 60 лв. Адрес: улица „Любен Каравелов", № 34 – Бургас. 6. „Упознаj себе", антропософско списание, год, I, кн.
към текста >>

46. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Авторът разглежда книгата на професор Кинкел с горното заглавие и с право изтъква погрешното разбиране на същността и значението на религиозния мистицизъм от проф. Кинкел.
„Тайните на мистицизма и окултизма", статия от Ат. Илиев в спис. „Българска мисъл" год. VI. кн. 3, март 1931 година. Авторът разглежда книгата на професор Кинкел с горното заглавие и с право изтъква погрешното разбиране на същността и значението на религиозния мистицизъм от проф. Кинкел. Според Кинкел мистицизъм е израз винаги на западане, израждане на един народ. Илиев чрез ред примери изтъква, че истинският мистицизъм никога не е бил причина за разпадането на един народ, защото всяка истинска религия си има свои възвестители, които преживяват мистичното доближаване и съединяване с Бога. Така че с право Илиев казва, че мистицизмът не е опасен нито за моралното, нито за културното развитие на едно общество. И Илиев завършва: „Проф. Кинкел греши като свежда всеки религиозен мистицизъм към една психична регресия, към едно повръщане до примитивното светоразбиране и примитивните състояния на човешкия дух".
към текста >>

47. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения.
Жестът на артиста, който изобразява едно или друго преживяване на личността в изобразяваната роля, всякога се стреми да бъде подобен на психическия израз на преживяваното; процесът на писането не представя от себе си нищо друго, освен концентрирано движение в миниатюр при възпроизвеждане на условните знаци – буквите. Затова движението, необходимо при чертането на буквите, също така трябва да отразява латентното състояние на пишещия, т.е. неговото скрито, вътрешно преживяване и общия израз на неговото настроение. Явления, при които пък се създава индивидуална форма в чертането на буквите, почерка, напълно се подават на правилно наблюдение и експеримент. По такъв начин, графологията има всички данни, за да стане точна наука. Професор Шнейдемил, като говори за научните основи на графологията, посочва, че доколкото процесите на висшата нервна деятелност на човека се проявяват външно, това става чрез известни волеви действия, които се конкретизират чрез движения. Ние не можем да наблюдаваме непосредствено психични процеси и да ги познаваме чрез органич. движения, казва той по-нататък, „ако пък изразените желания трябва да се разглеждат като резултат на рефлекторни последствия на постоянно разиграващи се процеси на мисълта или чувстването, то и чрез тях може да се съди за характерните особености на човека. Следователно, движенията при ходене, изразът на лицето при разговор и, най-после, също така и упражненията в писане могат да бъдат използувани за изучаване на вътрешните процеси в организма." По такъв начин движенията при писането образуват в дадения случай особено благоприятно поле на действия, тъй като почеркът притежава необикновена подвижност на частите си и затова е крайно възприемчив към възпроизвеждане на най-тънките оттенъци, които се определят от въздействието на движението на ръката, за зараждането на мисли и чувства в нашия мозък, при което е съвсем безразлично, от ръката ли са изпълнени тези движения или от друг орган на тялото, приспособен за писане. Има такъв опит: сядат на стол, който стои на повърхност, засипана с пясък и пишат с пръста на крака, или закрепват към перо парче тебешир и пишат на хоризонтално поставена дъска или просто на пода; тогава на пръв поглед се хвърля в очи еднаквостта на писмото, извършено с ръката или с крака. По такъв начин проф.
към текста >>

48. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля.
към текста >>

Призовава той Вавилонските маги и звездобройци – тогавашните професори да му разкрият съня и като го разкрият, да го изтълкуват.
А един сериозен и дълбок мислител, Шпенглер, мисли че е намерил един инструмент за предричане: именно неговата аналого-хомологична схема за развоя на културите Все пак тези „предричания" и „пророчества", допустими в границите на съвременния научен мироглед, се отличават съществено от оня вид предричания, които се съдържат в книгите на древните пророци или Апокалипсиса. Да се обърнем сега към събитието, разказано в книгата на пророк Даниеля. Небукаднецар, цар на Вавилон, сънувал сън, – така се казва в книгата – който смутил духа му. Ала на утрото сънят изчезнал из паметта ту. Останал само неговият душевен смут. Призовава той Вавилонските маги и звездобройци – тогавашните професори да му разкрият съня и като го разкрият, да го изтълкуват. „Кажи съня си на рабите си", отвърнали те и „ние ще ти кажем тълкуванието му". Ала царят го бил забравил, па и не вярвал, види се, на тяхната научна честност. „Виждам, че искате да спечелите време, защото сънят изчезна из ума ми. Ако не ми кажете съня, туй показва, че вие имате намерение да се приготвите и ми дадете лъжливо и неподходящо тълкувание, докле времето премине. Затова разкажете ми съня и аз ще се убедя тогава, че вие ще можете ми изясни и тълкуванието му." Халдеите отвърнали: „Няма на земята човек, който може да изпълни желанието на царя.
към текста >>

49. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н.
Почеркът почти не се отклонява от правата линия: в него постепенно изчезват резките черти, резките преходи в натискането, също така се и уравнява големината на отделните букви. В почерка се явява присъщата на старостта замъгленост в индивидуалните особености на писмото. Съвременните физиолози са. забелязали, че след извършената операция „за подмладяване" старческото треперене изчезва[4]. Първа задача на графологията е да определи, как се отразяват на почерка известни психически особености. Това може да стане само чрез критическа обработка на извънредно голям конкретен материал – посочва руският учен в отзива си за настоящата книга, професор Н. Иванцов, сътрудник на „Главнаука", и в това отношение засега е направено много малко. При това, само на тази основа, казва той по-нататък, могат да се правят обратни заключения, на какви особености на характера посочват дадени особености на почерка; задачата е толкова по-трудна, че една и съща особеност на почерка може да е следствие на различни особености на характера, както високата температура на едно парче тел е резултат на нагряването му на огъня или на слънцето. Ние често наблюдаваме, че всеки от нас може да пише с два почерка, които понякога се различават значително (обаче в основния строеж са безусловно еднакви), при което се забелязва, че единия ние употребяваме за писма към приятелите си, водим си бележки в тефтерчето; в този почерк се вижда свобода, непринуденост, той е по-наклонен, отколкото вторият почерк – „параден", строг, ясно написан и повече прав. Такава разлика може да се види също между почерка на текста на писмото и почерка, с който е написан адресът. Първият е като нашето домашно облекло, а вторият представя грижливо закопчания официален, строг и по-безличен костюм и колкото повече се различава първият от втория, толкова по-голяма е разликата между личния и обществен живот на човека.
към текста >>

50. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И важното е, че тези секти не са плод на интелигенцията, на философи, учени, професори, но на самобитното онова дълбоко, вътрешно търсене и копнеж на руската душа!
Този мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи той води към приложението на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот. Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, така и в философията и литературата на този народ е изразена гореспоменатата тенденция. Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни. Преди всичко е характерна многобройността на „сектите", които са изникнали всред руския народ. И важното е, че тези секти не са плод на интелигенцията, на философи, учени, професори, но на самобитното онова дълбоко, вътрешно търсене и копнеж на руската душа! Основатели и разпространители на тези духовни движения в руския народ са били селяни. Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога.
към текста >>

51. КНИГОПИС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вам предан: професор Луиджи Белоти.
Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден. Сега имам намерение да уча есперанто, тъй че ако имате есперантски преводи на беседите, можете да ми изпратите – те могат да послужат, в случай че не са преведени на италиански. На всички братя – ученици на „Бялото Братство" – изпра-.щам в името на всички братя на „Домус ностра" израз на най-висока и братска любов, с най-дълбоки чувства на признателност по случай приемането ви за наши почетни духовни членове, като добре оценявам вашето духовно приобщение. Веднага щом ми бъде възможно, ще почнем да правим копия с пишеща машина от преведените беседи на Учителя и ще ги изпращаме на ръководителите в нашите клонове, както и на консулите – пропагандатори в страната и в странство. Поднесете на Любимия Учител моите изрази на дълбока почит. Вам предан: професор Луиджи Белоти. =================================================== Писмо от Амер. Розенкройцерско Общество Розенкройцерска задруга, международно сдружение на християнските мистици. Здрав ум. Нежно сърце, Здраво тяло. Ошънсайд (Калифорния) 10. VI.
към текста >>

Лодж е професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет, един от основателите на новата наука Метапсихика, заедно с Камил Фламарион, Шарл Рише, Анри Бергсон, Уйл.
И когато се приложат тези нови методи, ще се разцъфти идейният живот в училището. Тогаз училището ще вади хора на новата епоха, строители на новата култура, работници за един красив свят. Нужно е коренно преустройство на сегашната учебно-възпитателна система, коренна ревизия на просветната политика и работа за „Новото училище". Съчинение на Оливер Лодж в бълг. превод Издателство „Братство" в Севлиево ще издаде наскоро интересното и навременно съчинение на Сър Оливер Лодж: Защо вярвам в безсмъртието на човека. Лодж е професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет, един от основателите на новата наука Метапсихика, заедно с Камил Фламарион, Шарл Рише, Анри Бергсон, Уйл. Крукс и др. Цялата материал. философия почива на заблуждението, че човекът е тялото. Затова научните доказателства, новите постижения по въпроса за безсмъртието на душата и за скритите способности представляват твърде голям интерес. Ние се надаваме, че книгата ще има отличен прием.
към текста >>

Духовното движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател.
Маркъм за идейния живот в България Маркъм в една своя кореспонденция до американски вестник, препечатана във в. „Мир", като говори за България в разни отношения, между другото изтъква, че идейният живот в България е доста силен, че в страната има доста идеалисти. Ние трябва да се радваме, когато не само в България, но и в коя и да е друга страна се разпространяват новите идеи, защото в тези има една вътрешна сила: те са строители на нови епохи, на нови култури, те са признак, че иде нещо ново. Те носят със себе си живот, те докарват разцъфтяване на всички заложби в човешката душа. Едно общество, невъзприемчиво към новите идеи, винаги ще се изроди, защото се откъсва от онази вълна, която носи бъдещето със себе си. Духовното движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател. Чрез всички тези области той се стреми да разпространи в Италия духовните истини. Напоследък е написал книгата „Per Viaggjiare in Astrale e come sviuppare la chiaroveggenza" (Върху астралното поле и ясновидството). Основател е на университета „Domus nostra", който има за задача да спиритуализира науката, литературата и изящните изкуства в Италия. Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи". Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар.
към текста >>

Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи".
Едно общество, невъзприемчиво към новите идеи, винаги ще се изроди, защото се откъсва от онази вълна, която носи бъдещето със себе си. Духовното движение в Италия Професор Белоти, макар и млад, проявява голяма дейност в полето на духовните науки като оригинален и изкусен художник, даровит архитект, музикант и писател. Чрез всички тези области той се стреми да разпространи в Италия духовните истини. Напоследък е написал книгата „Per Viaggjiare in Astrale e come sviuppare la chiaroveggenza" (Върху астралното поле и ясновидството). Основател е на университета „Domus nostra", който има за задача да спиритуализира науката, литературата и изящните изкуства в Италия. Същият професор Белоти ръководи във Венеция духовното издателство „Леонардо да Винчи". Есперантски конгрес в Краков Тази година междунар. конгрес се е състоял от 1-8 авг. в Краков, Полша. Присъствали са около 800 делегати и гости, В сравнение с други години – много по-малко, поради голямата икономич. криза. Както всяка година – имало е летен университет, театър-представление, концерт – в замъка Вавел.
към текста >>

52. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

„Ясновидството и фотографията на мислите", от японския професор М. Т.
„Les Annales d'Hermetisme", Париж, юни 1931 година. Орган на херметичното общество в Франция. 18. „Heinal" окултно полско списание. Излиза във Висла (Полша). Това списание говори, че в Полша има развито окултно движение. 19. „Ясновидството и фотографията на мислите", от японския професор М. Т. Фукураи, професор в университета в Кохнасан (Япония). Тая книга е издадена на английски език в Лондон. В нея той се изказва в полза на ясновидството и фотографията на мислите. 20. „Lydia", поема от Елиезер Фурние, редактор на „Terre nouvelle" в Chenay (Франция). В тая поема на един извънредно художествен, образен език се описва една жена из народа, някоя си Лидия; описва се мизерията, в която живее, подигравките, на които е изложена, неправдите, които се вършат спрямо нея.
към текста >>

Фукураи, професор в университета в Кохнасан (Япония).
Орган на херметичното общество в Франция. 18. „Heinal" окултно полско списание. Излиза във Висла (Полша). Това списание говори, че в Полша има развито окултно движение. 19. „Ясновидството и фотографията на мислите", от японския професор М. Т. Фукураи, професор в университета в Кохнасан (Япония). Тая книга е издадена на английски език в Лондон. В нея той се изказва в полза на ясновидството и фотографията на мислите. 20. „Lydia", поема от Елиезер Фурние, редактор на „Terre nouvelle" в Chenay (Франция). В тая поема на един извънредно художествен, образен език се описва една жена из народа, някоя си Лидия; описва се мизерията, в която живее, подигравките, на които е изложена, неправдите, които се вършат спрямо нея. Лидия е символ; тя символизира страдащото човечество в днешната епоха.
към текста >>

53. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход.
едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои източни схващания. Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само някои от тях са съставени от богомили. А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков. Богомилството е израз на онзи дух, който живее в славянството и е в свръзка с мисията на последното. Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството.
към текста >>

54. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

ВЕСТИ Професор Айнщайн и окултните науки Списание „The light” съобщава, че проф.
ВЕСТИ Професор Айнщайн и окултните науки Списание „The light” съобщава, че проф. Айнщайн дълбоко се е за-интересувал от психичните сили на мис Джен Денис от Калифорния, която сър Артур Конан Дойл беше вече описал като „осмото чудо на света”. Кореспондентът на в. „Daili Маil)” в Ню-Йорк излага срещата между Айнщайн с мис Денис. След тая среща проф. Айнщайн така е изразил своето учудване: „Тя ми каза неща, които никой не можеше да знае, неща, върху които бях работил.
към текста >>

55. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Автор на книгата е знаменитият професор в Женевския Университет, пламенният оратор и голям апостол на мира, Д-р Едмон Прива.
И става чудо. Довчерашните врагове, които се мразеха – защото не се познаваха – днес се обичат и се чувствуват като братя. Ново чувство вече огря душите и сърцата. Чувство на единство и братство. Тези истини прогласи Заменхоф. Автор на книгата е знаменитият професор в Женевския Университет, пламенният оратор и голям апостол на мира, Д-р Едмон Прива. Като редактор на „Есперанто” – централния месечен орган на Всемирното Есп. д-во (Universala Esperanto-asocio), той ратува за сближение между изтока и запада, за мир, социална правда и нов строй на братство и любов. Той е като че ли душата на голямото световно есперантско движение, идейният му водач и заместник на Заменхоф. Книгата е написана с жар и поетично вдъхновение. Преводът е добър.
към текста >>

56. СИНИТЕ ОЧИ - GEORG NFRDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мнозина естественици са били поставяни да наблюдават някои предмети и да кажат какво са забелязали и колко са се изненадвали, когато техните професори са им доказвали, че те още нищо не са могли да забележат от онова многото, което се съдържа по тях.
И, понеже тя е достояние на малцина, а мнозина злоупотребяват в нейно име, затова добре е да се изследва ръката научно и когато правилно се изучава, тогава и интуицията ще дойде на помощ, ще напътва, ще осветява, ще разкрива. И двата метода имат голяма връзка помежду си. За обикновения човек всяко нещо в природата и живота не представлява такава сложност, богатство, разнообразие, каквато сложност и богатство ще намери човекът, който вече се е научил да гледа дълбоко на нещата. Ръката за мнозина не представлява цял един свет, една система със сложни механизми, или една книга с хиляди страници, по които е писана историята на целия човешки род, на хиляди поколения, начините и правилата, по които можем да достигнем най-високите върхове на Божествения живот. За повечето ръката няма нищо друго освен длан, пет пръста и няколко черти. Мнозина естественици са били поставяни да наблюдават някои предмети и да кажат какво са забелязали и колко са се изненадвали, когато техните професори са им доказвали, че те още нищо не са могли да забележат от онова многото, което се съдържа по тях. Първо трябва да се разгледа ръката от външната страна. Цвета и формата. Цветът има голямо значение. Откриват се следните цветове: Бял, червен, жълт и черен. Тези 4 цвята имат своите нюанси.
към текста >>

57. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЛЮБОВТА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф.
През 1920 год. излезе още една брошура върху Атлантида от члена на Белгийската Академия – А. Рюто. Това, което той изнася е крайно интересно и в съвсем друга насока на мислене. Въпросът е засегнат всестранно и изглежда доста правдив. Стреми се да бъде крайно позитивистичен. В своите дирения Рюто попада на забравеното съчинение на някогашния професор в Лионския университет Е. Ф. Берлиу, озаглавено: Атлантите – История на Атлантида и на първоначалния Атлас, или въведение в историята на Европа. Тази работа е печатана през 1883 г. в годишника на филоложкия факултет в Лион. Рюто в пълно съгласие с Берлиу първо коментира мнението на Платон, че Атлантида се е намирала пред Херкулесовите стълбове (Гибралтар), следователно тя не ще е била остров в Атлантическия океан, а някъде на изток, в лицето на Гибралтар. От това гледище и излизайки от схващането, че островът Атлантида е имал на своята северна страна високи планини, споменатите автори приемат областта Мароко-Алжир-Тунис, която по цялата си дължина е завзета от Атласките планини, за Атлантида.
към текста >>

58. LE MAITRE PARLE. LA VIE Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Професор Увалди Пиетро печата в последния брой на това списание „Spiritualita” два апела: един със заглавие „19 века след Христа” и друг „Към хората с добра воля”.
ВЕСТИ Духовното движение в Италия В Италия напоследък се забелязва известно увеличение на интереса към духовните въпроси. Лаура де Грация, която работеше в Палермо, се премести миналата година в Рим, дето основа „Общество за психически изучвания „Алфа” със свое списание, което е много добре редактирано. То работи за разпространението на новите идеи в Италия. Професор Увалди Пиетро печата в последния брой на това списание „Spiritualita” два апела: един със заглавие „19 века след Христа” и друг „Към хората с добра воля”. Тези два позива поканват човечеството за събуждане към новата ера, към обнова, към възвръщане към истинското учение на Христа. В тези позиви се изтъква важността на днешните времена за събуждане на човешката душа и се изтъква новият дух, който сега прониква в света. Друго „Общество за психични изследвания” съществува в Милано. То цели десетки години имаше за седалище Рим, но после се премести в Милано. В предидущите броеве споменахме за архитект професор Белоти, основател на окултно общество „Дому ностра” във Венеция.
към текста >>

В предидущите броеве споменахме за архитект професор Белоти, основател на окултно общество „Дому ностра” във Венеция.
Професор Увалди Пиетро печата в последния брой на това списание „Spiritualita” два апела: един със заглавие „19 века след Христа” и друг „Към хората с добра воля”. Тези два позива поканват човечеството за събуждане към новата ера, към обнова, към възвръщане към истинското учение на Христа. В тези позиви се изтъква важността на днешните времена за събуждане на човешката душа и се изтъква новият дух, който сега прониква в света. Друго „Общество за психични изследвания” съществува в Милано. То цели десетки години имаше за седалище Рим, но после се премести в Милано. В предидущите броеве споменахме за архитект професор Белоти, основател на окултно общество „Дому ностра” във Венеция. Той издаде напоследък интересна книжка: „От Андите – до Алпите”. В списание „Ali del Pensiero” е напечатана статия „Учението на Учителя Дънов” от Ив. А. Изворски и статиите „Сегашното положение на човечеството” и „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя. Това списание печата в всеки брой беседа от Учителя. Списание „Araldo della Salute” продължава да печата нови беседи от Учителя в всяка книжка.
към текста >>

Флурноа Професор Флурноа от Женева напоследък в едно писмо излага свои нови изследвания с една жена на 30 годишна възраст.
Изворски и статиите „Сегашното положение на човечеството” и „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя. Това списание печата в всеки брой беседа от Учителя. Списание „Araldo della Salute” продължава да печата нови беседи от Учителя в всяка книжка. Списанието на общество „Алфа” в Рим също печата беседи от Учителя. Изследванията на проф. Флурноа Професор Флурноа от Женева напоследък в едно писмо излага свои нови изследвания с една жена на 30 годишна възраст. По време на магнетически сън тя разправя подробности от своя предидущ живот: първо на планетата Марс и после на земята - в Индия, и после във Франция по време на кралица Мария Антоанета В будно състояние тя не помни нищо от това и работи с голяма акуратност своята професия (тя е частна чиновничка); но щом бъде приведена в магнетически сън, пак почва да разправя за своите предни съществувания. Проф. Флурноа отначало помислил, че тук има работа с измама, обаче променил мнението си, когато тя много пъти е говорила за един „друг мир” и то със свързана логически и разумна реч. Жената представя казаното и със странни писмени знаци. Тя твърди, че второ съществуване е имала в Индия и говори правилно на езиците на тая страна от тая епоха: санскритски и арабски. По свидетелството на лицата, които отдавна я познават, тя не е била в състояние да изучи тези езици в сегашния си живот. Проф.
към текста >>

Ханс Дриш Интересна е еволюцията в идеите на Дриш, професор в Лайпцигския университет.
Тя твърди, че второ съществуване е имала в Индия и говори правилно на езиците на тая страна от тая епоха: санскритски и арабски. По свидетелството на лицата, които отдавна я познават, тя не е била в състояние да изучи тези езици в сегашния си живот. Проф. Флурноа не дава никакво заключение. Само констатира фактите. Най-новият труд на проф. Ханс Дриш Интересна е еволюцията в идеите на Дриш, професор в Лайпцигския университет. Оначало той почва като биолог (професор по зоология) и като такъв той е писал доста важни научни трудове, с които е известен между специалистите. Но при изследване на фактите, той се натъква на обстоятелства, които го карат да се замисли върху същността на живота. Той констатира, че в организма има едно целесъобразно реагиране, което не може да се обясни по механичен начин и то при обстоятелства, при които се изключва добиването на целесъобразността чрез естествен подбор; тогаз за обяснение непременно трябва да прибегнем до психичния фактор на еволюцията и до психични основи на целесъобразността в организма*). Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота.
към текста >>

Оначало той почва като биолог (професор по зоология) и като такъв той е писал доста важни научни трудове, с които е известен между специалистите.
По свидетелството на лицата, които отдавна я познават, тя не е била в състояние да изучи тези езици в сегашния си живот. Проф. Флурноа не дава никакво заключение. Само констатира фактите. Най-новият труд на проф. Ханс Дриш Интересна е еволюцията в идеите на Дриш, професор в Лайпцигския университет. Оначало той почва като биолог (професор по зоология) и като такъв той е писал доста важни научни трудове, с които е известен между специалистите. Но при изследване на фактите, той се натъква на обстоятелства, които го карат да се замисли върху същността на живота. Той констатира, че в организма има едно целесъобразно реагиране, което не може да се обясни по механичен начин и то при обстоятелства, при които се изключва добиването на целесъобразността чрез естествен подбор; тогаз за обяснение непременно трябва да прибегнем до психичния фактор на еволюцията и до психични основи на целесъобразността в организма*). Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота. Тогаз идва до приемането в човека на тяло и душа.
към текста >>

Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж.
Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област. Особено ясно е изложил той това в последната си книга: „Parapsychofogie, die Wissenschaft von den „okkulten” Erscheinungen” (Munchen, 1932). („Парапсихология, науката за окултните явления”). Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж. В тая книга той излага своите изследвания върху отвъдния свят. Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична. Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с парапсихологията.
към текста >>

Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр.
Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с парапсихологията. Всичките си твърдения в тая книга Дриш се старае да обоснове с факти. В предговора си Дриш между другото казва: „Становището на официалната наука към парапсихологията днес е такова, че в скоро време това становище ще изглежда назадничаво, странно. Университетите трябва да бъдат внимателни към тези нови изследвания и в същото време не трябва бъдат консервативни, да не мислят, че всичко знаят и с това да спъват напредъка в знанието. Днес е вече невъзможно човек да се затвори спрямо новото.” По-нататък можем да направим в страниците на това списание изложение на основните идеи и по-важните факти в последния труд на Дриш. Други, които са вървели по аналогичен път, за да дойдат до спиритуализма, са мюнхенският професор по зоология д-р Август Паули, професорът по ботаника Райнке и пр. Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма. И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят.
към текста >>

____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията.
И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети.
към текста >>

Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир.
Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети. С помощта на научни уреди и под строг контрол парапсихологията изучава естеството на силите, които действуват в тези случаи и въпросът, дали може да се предполага тук влияние на душата.
към текста >>

Германия по този начин ще притежава един истински университет, дето ще бъдат преподавани всички клонове на окултизма от вещи професори.
Така че, една клетка чрез своите лъчи може да подбуди към дейност други клетки. ” Чрез тези лъчи доста понятна става и телепатията. Основаване на Висша окултна школа в Берлин Преговорите за основаване в Берлин на Висша окултна школа се увенчаха с успех. На 7 февруари т.г. тя биде учредена. Германия по този начин ще притежава един истински университет, дето ще бъдат преподавани всички клонове на окултизма от вещи професори. Школата има между другото за цел да популяризира окултизма, да събере интересни документи относно окултните науки, да улесни всички видове опити и да третира окултизма като строго контролирана наука.
към текста >>

59. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer.
Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10. Хармоничният човек. Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer. Той установява следните три основни типа: пикничен, атлетичен и шизоиден тип. Под пикничен тип, Кречмер разбира низките набити хора с търговски ум и удоволствена натура. Под атлетичен тип, схваща високо развитите, физически силни, здрави хора. Този тип включва доста качества присъщи на двата крайни - той е предразположен и към фантастичния живот, но може да бъде и енергичен и делови. Под шизоиден тип, Кречмер разбира онзи тип хора, които биват високи, тънки, предразположени към мечти и са малко делови.
към текста >>

60. ТОЙ - ТЕОФАНА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При едно пребивание на Сведенборг в Лондон, той бил по-сетен от един млад магистър Портан, който после поради неговите знания бил назначен за професор в Або.
Търговецът пребледнял, понеже това доказателство било силно и несъкрушимо. Търговецът попитал: „Как е той там? “ Сведенборг отговорил: „Той е още в долните сфери. Наклонностите и мненията човек взема със себе си при смъртта и е трудно, додето се освободи от тях. Затова още тук човек трябва да се освободи от тях, ако не са правилни“. При едно пребивание на Сведенборг в Лондон, той бил по-сетен от един млад магистър Портан, който после поради неговите знания бил назначен за професор в Або. Той бил помолен от слугата да почака в предната стая, защото Сведенборг е бил зает. Портан случайно седнал до едно место, което било близо до вратата на вътрешната стая, и слушал оживен разговор на Сведенборг на латински език. Той слушал само думите на Сведенборг, който сегиз-тогиз прекарвал в мълчание и пак заговорвал. Скоро вратата се отворила и излязъл Сведенборг, но бил сам. В стаята нямало никой друг. (Следва)
към текста >>

61. LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно стихотворение – акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция.
ВЕСТИ Движение за идеите на Вс. Б. Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно стихотворение – акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция. Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София? ” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф.
към текста >>

Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция.
ВЕСТИ Движение за идеите на Вс. Б. Братство в чужбина Обществото за психични изследвания „Алфа” в Рим е издала книгата „Sullе sogliе dell Jnvisibilе”, в която е поместено едно стихотворение – акростих от професор Луиджи Белоти от Венеция. Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София? ” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф. Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”. Това общество във Венеция, което проф. Белоти ръководи, има клонове в цяла Италия.
към текста >>

Професор Белоти е професор, архитект, художник, музикант, поет и има много развити психични способности.
Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф. Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”. Това общество във Венеция, което проф. Белоти ръководи, има клонове в цяла Италия. Професор Белоти е професор, архитект, художник, музикант, поет и има много развити психични способности. Той развива голяма литературна дейност и произведенията му се четат от цялата будна интелигенция в Италия, Проф. Белоти е ученик на Учителя Дънов. В настоящата книжка поместваме споменатото стихотворение в оригинал и превод. Ако се четат първите букви на всеки ред от горе на долу, получават се думите „Al Maestro Peter Danoff” (Ha Учителя Дънов). В Италия има хора на науката, които считат за чест и щастие да бъдат ученици на Учителя.
към текста >>

62. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

„Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при кучето," Мюнхен, 1932.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Ирисова диагноза при животните В спис. „Ветеринарна клиника", год.І, книга 10, издавано от професори в нашия ветеринарен медицински факултет, се говори за новия труд на Фридрих Вагнер: „Студии върху цвета на ириса и възможността за една очна диагноза при кучето," Мюнхен, 1932. След капиталния труд на Мадаус върху ирисовата диагноза , оставаше открит въпросът за ирисовата диагноза у животните, т.е. дали е възможно да се установяват болестите и на животните по техния ирис. Вагнер с горния си труд, който представлява негова дисертация, отговаря положително на този въпрос. Той констатирал, че болезнените промени в тялото на животното се изразяват в ириса във вид на различно оцветени точици, малки или по-големи, петна с различна форма, линии или гънки, различно разположени, изменения в форма на кукички, изчезване на нормалната лъчева структура на ириса и пр. Това изследване на Вагнер е важно от една страна, защото потвърждава за излишен път правата насока на ирисовата диагноза при човека, и от друга - отваря нови хоризонти и на ветеринарната медицина при диагноза на болестите и за тяхното лекуване.
към текста >>

1, книга 4), издавано от наши професори медици, сегиз-тогиз се печатат статии, които говорят за по-дълбоката страна на човешкото естество.
Това изследване на Вагнер е важно от една страна, защото потвърждава за излишен път правата насока на ирисовата диагноза при човека, и от друга - отваря нови хоризонти и на ветеринарната медицина при диагноза на болестите и за тяхното лекуване. Нашите медици и метапсихологията Със своите нови открития науката все повече потвърждава окултните истини: за по-дълбоките сили в човешкото естество, за безграничните способности, които човек може да прояви, когато събуди тези сили в себе си. И тогаз природата, целият живот ще изглежда съвсем други за нас. В спис. „Човекът" (год. 1, книга 4), издавано от наши професори медици, сегиз-тогиз се печатат статии, които говорят за по-дълбоката страна на човешкото естество. Такава е статията „Свръхнормални способности на духа" от Д-р Ости, директор на международния метапсихически институт в Париж, Авторът се основава единствено на факти, на резултатите на научните изследвания Той разделя свръхнормалните психични явления на две групи. Свръхнормално (паранормално) въздействие на психизма върху материята. И цитира ред и интересни примери; ще приведем някои от тях: Лудвиг Кан в 1925 год. в Париж показва пред многобройни учени своята изумителна способност да познава това, което всеки от тях бе писал или само обмислил. Стефан Осовицки от Варшава в Париж при строго проверени опити чрез пипане само на запечатан плик познава това, което бе писано вътре, описва с най-големи подробности както писателя, така и самата сцена на писането.
към текста >>

Обстоятелството, че нашите професори медици дават място в своето списание на една подобна статия, показва, че те имат желание да добият по-широко разбиране на нещата.
Други, в присъствието на дадено лице или само като се допрат до някой предмет, принадлежащ на лицето, познават моралните, умствени и телесни качества на това лице, познават големите сбития на миналото му и някои на бъдещето му, давайки различни подробности на тези или онези сбития от неговия живот, като че ли присъствуват на тях. На една друга категория хора се приписва една свръхнормална психична сила, която действува върху материята без видима връзка. При проявата на тази сила става преместване на неща само при докосване до тях (кинезия) или дори на разстояние (телекинезия), създаване на кратковременни материални форми и т.н. Авторът казва; „Откриването на една нова енергия, с която разполага мисълта, за да се проектира в пространството, може да предизвика една голяма промяна в човешкия живот". Ние се радваме, че благодарение на новите факти все повече днешният човек идва до окултните схващания. Обстоятелството, че нашите професори медици дават място в своето списание на една подобна статия, показва, че те имат желание да добият по-широко разбиране на нещата. "ПРИ СПОРНАТА ГОРА", разказ от Любомир Лулчев Цена 5 лева. Авторът в този разказ ни разкрива новото, което се ражда сега в съзнанието на съвременния човек, това ново, което ще донесе красивата култура на братство на земята. С увлекателен художествен език авторът ни въвежда в скритите глъбини на чов. душа, дето живее хубавото, вечното, светлото, чистото, и което е гаранция за красивия утрешен ден. Препоръчваме тая книжка на читателите си.
към текста >>

63. Какво знамение показваш? Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

ВЕСТИ И КНИГОПИС Професор Калегари и човешкото естество.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Професор Калегари и човешкото естество. В в. „Зора" от 9. дек. 1933 г., е поместена една статия върху новите изследвания на италианския професор Калегари върху дълбоките сили на човешкото естество. Той направил успешни опити, за да се докаже, че хората могат да се съобщават един с друг чрез „светливи известия", предавани с силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници.
към текста >>

1933 г., е поместена една статия върху новите изследвания на италианския професор Калегари върху дълбоките сили на човешкото естество.
ВЕСТИ И КНИГОПИС Професор Калегари и човешкото естество. В в. „Зора" от 9. дек. 1933 г., е поместена една статия върху новите изследвания на италианския професор Калегари върху дълбоките сили на човешкото естество. Той направил успешни опити, за да се докаже, че хората могат да се съобщават един с друг чрез „светливи известия", предавани с силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него има три съобщителни диска в човешкото тяло: един на дясната страна на шията, един в крака между глезените и прасците, и трети зад показалеца на дясната ръка. Ето какво пише между другото в казаната си статия: „Две милосърдни сестри с превързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията.
към текста >>

Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията.
1933 г., е поместена една статия върху новите изследвания на италианския професор Калегари върху дълбоките сили на човешкото естество. Той направил успешни опити, за да се докаже, че хората могат да се съобщават един с друг чрез „светливи известия", предавани с силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него има три съобщителни диска в човешкото тяло: един на дясната страна на шията, един в крака между глезените и прасците, и трети зад показалеца на дясната ръка. Ето какво пише между другото в казаната си статия: „Две милосърдни сестри с превързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията. Той казал на една от сестрите да действува като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда" бели лъчеизпускания; тя ги определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в плен захлас и после казала, че другата сестра ù разказала за един пациент в болницата. Тя казала, името му и признаците на болестта му.
към текста >>

64. Книгопис Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Електричният характер на сърдечната дейност Професор Д-р Фридрих Краус, известен берлински лекар по вътрешни болести, съобщава в списание на „Обществото за научна философия", как той за пръв път е констатирал електричния характер на сърдечната дейност.
4, брой 10., в отдела „Здравна колона" е печатана една добре аргументирана и възторжена статия в полза на вегетарианството. Това на пръв поглед е малък симптом, но който говори много за онзи, който знае да чете за тенденциите на развитието въз основа на симптомите, които среща в дадена култура. Тая статия показва, как вече новите идеи проникват всред широките маси, как вече съзнанието на съвременния човек узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Все по-често се срещат статии върху окултни въпроси в разни списания и вестници. Не може да се спре това, което иде по закона на развитието. Електричният характер на сърдечната дейност Професор Д-р Фридрих Краус, известен берлински лекар по вътрешни болести, съобщава в списание на „Обществото за научна философия", как той за пръв път е констатирал електричния характер на сърдечната дейност. За целта той си служил с електро-измерителни апарати, които показвали и най-малкото количество от електричество, а именно Цайсов галванометър, Той е сполучил да установи електрична искра в сърцето на жаба при всеки удар. Това, което важи за жабешкото сърце, важи в това отношение и за всяко друго сърце. Значи през сърцето минава електрическа струя, която именно е пряката причина на неговите туптения. Значи, дейността на живия организъм е отчасти от електричен характер. Разбира се, чрез електричество не може да се обясни животът, а само се обясняват силите, които участвуват.
към текста >>

65. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Изследванията на професор Deussauer ясно установяват, че между атмосферното електричество и състоянието на човешкия организъм съществува най-тясна връзка.
Големите водни капки, като се сплескват или разкъсват на по-дребни, вследствие съпротивлението на въздуха, спомагат също за йонизацията на въздуха. Йони се образуват и в най-високите облаци вследствие фотоелектричната дейност, която става между ледените игли. В противодействие на тези сили, работещи за образуване на въздушни йони, се противопоставя постоянното съединяване на отрицателни и положителни йони в атоми. Изходът на тази космична борба за нас хората е от много по-голямо значение, отколкото доскоро се предполагаше. Според най-новите изследвания състоянието на нашето здраве, както повишеното или потиснатото настроение, което имаме, е в тясна връзка с йонизацията на въздуха. Изследванията на професор Deussauer ясно установяват, че между атмосферното електричество и състоянието на човешкия организъм съществува най-тясна връзка. В Алпите било наблюдавано интересно явление. На известни върхове планинската болест, която причинява треска, главоболие и която траяла по няколко дена, била честа. На други места, обаче, макар че на същата височина, както при първия случай, подобни заболявания ставали рядко. Единствената разлика, която учените могли да открият, била разликата в атмосферното електричество. Този факт го подбудил да проучи влиянието на атмосферното електричество върху човешкия организъм.
към текста >>

66. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

(Професорите Ломброзо и Фери са наблюдавали подобни явления).
Това, обаче, не става преднамерено. Да си представим следното: жена, със сраснала висулка, е годена. Да предположим, че тя е благородно същество. Като ходи годена 2, 3, 5 години, годеникът й прави предложение да се ожени за нея, но тя започва всевъзможни отклонения; тя изглежда променена. Тука стоим пред една психологическа загадка. (Професорите Ломброзо и Фери са наблюдавали подобни явления). Тези лица са променчиви. Те често излизат извън себе си. У друго лице висулката беше твърде къса, а при това и силно сраснала. Естествено е, че току-що описаните качества в предидущия пример тук се явяват по-засилени. Тук може да се яви наклонност към несправедливо и невярно приемане и предаване, към приключения с пари при трагична загуба на материално състояние; ако такива хора се впущат в предприятия, или ако управляват чужди имоти, или заемат доверени длъжности, съществува опасност от внезапно разслабване на издръжливостта в енергията и добросъвестността, а това може да има трагични последици.
към текста >>

67. Съдържание на 5 и 6 бр. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато професори установили чрез грижливи изследвания достоверността на явлението, интересът на учените бил извънредно повишен.
" На тези от читателите, които искат да се запознаят по-подробно с богомилството, препоръчваме им статиите „Мисията на богомилството" в спис. „Житно зърно", год. VI и VII. „Светещата жена" от Пирона (Италия) В началото на април т.г. в болницата на италианския град Пирона било забелязано от една сестра на болницата, че една от болните, а именно Анна Монаро изпуща светлина от гръдната област и то с такава сила, че до известна степен тая светлина осветлявала стаята. Когато професори установили чрез грижливи изследвания достоверността на явлението, интересът на учените бил извънредно повишен. Тя била заведена в Рим, за да продължат научните изследвания върху нея от известни учени. Тук пак се натъкваме на факти, отдавна известни на окултната наука. Този факт само потвърждава известни окултни истини. Окултистите винаги са твърдели, че човешкото тяло изпуща светлина. Това е потвърдено и с множество изследвания от Гурвич, Лаковски, Дюрвил, Райхенбах и пр.
към текста >>

68. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И техният привиден подем сега би могъл сполучливо да се оприличи на оня временен подем на сили, който чувствуват изкуствено подмладените старци на професор Воронов.
Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи. Защото както расите, тъй и отделните народи са подчинени на закона за приливите и отливите. Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив. Каквото и да се приказва за съвременните италианци, да речем, те са в отлив. Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните. И техният привиден подем сега би могъл сполучливо да се оприличи на оня временен подем на сили, който чувствуват изкуствено подмладените старци на професор Воронов. Народите са като магнити. Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот. Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете.
към текста >>

69. ЕДИНСТВО - ГЕОРГИ ТАХЧИЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в биологията.
Други учени предприеха опити за намиране връзката между процесите в металите и известни процеси в небесните тела. Напр. чрез многобройни опити от изследователите се доказа, че при известно състояние на Юпитер се изменят свойствата и реакциите на калая; също такава зависимост се констатира между среброто и луната, между златото и слънцето, медта и Венера и пр. Това също докара разширение на нашите познания върху природата. Напоследък даже се намери съотношение между светлинните явления у "светещата жена" Анна Монаро в Италия и лунните фази. Въз основа на множество факти в биологията, върху които не е място да се спирам тук (факти, предимно из областта на ембриологията. регенерацията и пр.) Ханс Дриш, професор първом по зоология в Лайпциския университет и после по философия, е дошъл до убеждение, че механическото обяснение е безсилно да обясни фактите, натрупани в биологията. Той е дошъл до спиритуализма чрез биологията! И той цитира в съчиненията си множество проврени и общоприети факти, които напълно противоречат на механическото обяснение и говорят за едно по-дълбоко разбиране на живота. И той, въз основа на подобни факти е дошъл до своята "парапсихология", която не е нищо друго освен една глава от окултната наука. Много естественици са забелязвали, че известни насекоми могат да намират други индивиди от същия вид направо, макар и тези последните да са на далечно разстояние. Опитвали са се да обяснят това по разни начини, които не са приемливи.
към текста >>

В гореспоменатата си статия Майер посочва и опитите на професор О.
в Б. (Германия), чиито способности той изучил. Когато са ù донесли негово писмо, тя като попипала писмото, съобщила подробности за него: възрастта му, характера му, месторождение, черти на лицето и условията на живота. Тя можела да вижда миналото на присъствуващите лица, тяхното бъдеще, съобщавала за смъртта на лица, намиращи се на далечно разстояние. Това същото можела да прави и за отсъствуващи лица. В гореспоменатата си статия Майер посочва и опитите на професор О. Фишер с Р. Шерман и документите, които тоя професор е обнародвал върху своите опити. Майер праща читателя и към книгата на Матизен: "Отвъдният човек" (Берлин:Лайпциг, 1925 г.), дето също има доказателства за ясновидските способности на човека. И Майер препоръчва да се основе "Академия на ясновидци", в която да се изучават тези по-дълбоки сили и способности в човека и в другите организми. Една академия на ясновидци предлага един съвременен биолог!
към текста >>

Шерман и документите, които тоя професор е обнародвал върху своите опити.
Когато са ù донесли негово писмо, тя като попипала писмото, съобщила подробности за него: възрастта му, характера му, месторождение, черти на лицето и условията на живота. Тя можела да вижда миналото на присъствуващите лица, тяхното бъдеще, съобщавала за смъртта на лица, намиращи се на далечно разстояние. Това същото можела да прави и за отсъствуващи лица. В гореспоменатата си статия Майер посочва и опитите на професор О. Фишер с Р. Шерман и документите, които тоя професор е обнародвал върху своите опити. Майер праща читателя и към книгата на Матизен: "Отвъдният човек" (Берлин:Лайпциг, 1925 г.), дето също има доказателства за ясновидските способности на човека. И Майер препоръчва да се основе "Академия на ясновидци", в която да се изучават тези по-дълбоки сили и способности в човека и в другите организми. Една академия на ясновидци предлага един съвременен биолог! Дали ще се основе такава академия, това е друг въпрос, но за нас е важно следното: Можеше ли да се помисли, че един биолог от средата на 19 век ще предложи основаването на една такава академия? Какво разширение има вече в схващанията!
към текста >>

70. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Характерен представител на този тип хора е прочутият професор от миналия век Бюхнер, създателят на материализма.
При това са ненаситни, защото им липсва вътрешното чувство за това. За тях говори поговорката: "Те са като гладни вълци в чувстването и като лакомци в желанието". В духовното тези хора се мислят също пълни господари" - мислят, че като пожелаят, то е достатъчно, за да го постигнат. Те са винаги за свободната любов и нищо не считат за грях. На тия хора за да им се помогне, трябва да се обърне погледът им навътре, да събудят в себе си Божествените чувства. Характерен представител на този тип хора е прочутият професор от миналия век Бюхнер, създателят на материализма. От само себе си се разбира, че тия предразположения биват повлиявани и от други сили благоприятно или неблагоприятно. От немски; Д-р Е. К.
към текста >>

71. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Много инженери, медици, професори, администратори и бюрократи имат такива пръсти.
Те не могат да реализират идеите, които имат. Квадратни пръсти. Те са пръсти на разума и позитивизма. Трудно излизат от отъпканите пътища, практични са и склонни към педантизъм. В тях има ред и способност за реализиране на идеите. Много инженери, медици, професори, администратори и бюрократи имат такива пръсти. Лопатовидни пръсти. Това са хора, които гледат на материалната страна на нещата; те са утилитаристи, деятелни и енергични. Работата и движението им доставят най-голямо удоволствие. те обаче, са груби. Много шофьори, механици, техници, занаятчии, скулптори имат такива пръсти.
към текста >>

72. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

После се цитират мненията на Араго, професор Ломброзо, на английския естественик Уолес, на професор Ханс Дриш, на Морган, председател на Математическото общество в Лондон и пр.
Аз казвам, че това е". Сър Оливер Лодж казва: "Моето заключение е, че безсмъртието на душата е научно доказано чрез научните методи на изследване". Това той е казал в речта си в Англия на 22 ноемри 1914 г. Сър Оливер Лодж е знаменит английски физик, известен с работите си в областта на електричеството и специално с изследването на йоните. Той е ректор на Бирмингамския университет и член на Кралската академия на науките. После се цитират мненията на Араго, професор Ломброзо, на английския естественик Уолес, на професор Ханс Дриш, на Морган, председател на Математическото общество в Лондон и пр. Един симптом Абат Т. Морьо, директор на астрономическата обсерватория в Бурж (Франция), като констатира увеличението на слънчевите петна казва, че това говори за важни предстоящи сбития в историята на човечеството и на земята. Нас не ни интересува, какъв е характерът на събитията, за които той загатва. Важното в случая е обстоятелството, че един учен не с астрологически факти, но въз основа на чисто астрономически наблюдения твърди за връзката между слънчевите петна и известни сбития, било в човешкия живот, било в земната природа. Телепатически растения "Според съобщенията на английските вестници, лондонският ботаник Уилямсон, който преди две години заминал с научна експедиция в Южна и Централна Америка, открил дълбоко в Бразилия интересно растение, досега още неизвестно на науката.
към текста >>

Светещата жена в Италия "Сенаторът Маркони натоварил венецианския професор д-р Фабио Витали да отпътува за гр.
(Из в. "Камбана", от 25. септ. 1934). Това, което туй растение по изкуствен начин предизвиква у човека, последният може да го прояви и по естествен начин, когато се развият у него известни сили и заложби, спящи досега у него. Тези сили са вътре в него. Светещата жена в Италия "Сенаторът Маркони натоварил венецианския професор д-р Фабио Витали да отпътува за гр. Пирано и да подложи на научно изследване светещата жена Ана Морано - 49 годишната рибарка. Морано била пренесена в университетската медицинска клиника в Рим. Изследването било предприето в три посоки - медицинската част била възложена на проф. Витали, физикалната - на проф. Табашки, а пък физиологическата - на проф.
към текста >>

73. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нима вие ще наречете човек онзи професор, който преподава в училището и ви нагрубява?
Човешкият ум е само един слуга на човешкия дух. Човешкото сърце е също слуга на човешкия дух. И човешката воля е слуга на човешкия дух. Човекът, по произхода си, по своето естество, е нещо велико. Нима вие ще наречете човек онзи търговец, който ви продава плат? Нима вие ще наречете човек онзи професор, който преподава в училището и ви нагрубява? Нима вие ще наречете човек онази майка, която не се грижи за своето дете и го изхвърля някъде? Нима вие ще наречете човек онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо?
към текста >>

74. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси.
И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание.
към текста >>

75. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет".
Еврейски вегетариански преглед - издава Н. Б. Хавкин - Йерусалим; 2. Ацимхони - еврейско вегетарианско списание - издава се също в Йерусалим. Изглежда, че начело на вегетарианското движение в Палестина са застанали световно известните вегетариански дейци: Йосиф Перпер и Д-р Шемуел Перпер. Вегетарианското движение в Палестина е един светъл признак и начало на една нова духовна мисъл. По отношение на едно светло гледане на Християнството и специално върху чистото учение на Христа, заслужава да се отбележи, че още преди повече от десетина години излезе книгата на йерусалимския професор (преди германски професор) Д-р Клаузнер, озаглавена „Исус от Назарет". В тази книга Клаузнер хвърля мост към „добрия евреин Христос", както той често го нарича. Делото на Клаузнер е едно начало и един симптом, че ще дойде ден, когато евреите ще разберат по дух своя най-велик син - Йеошуа Аноцри (Исус от Назарет) - великият измежду великите на земята. Нов орган на всеславянската мисъл. - Получи се в редакцията в. „Слово", орган на всеславянската мисъл.
към текста >>

Професор Бургдорфер в своята книга „Изгасването на белите раси", издадена от Берлинската академия на науките, констатира, че от трите главни раси на Европа славянската е най-жизнеспособна.
Важни са и статиите: „Основите на руско-сръбските отношения", „Славянската мисъл в Полша" и пр. В статията „Българските юнаци и соколството" с радост се констатира влизането на Българския юнашки съюз в съюза на славянското соколство. За славянството. - Има германци, които не един път са се провиквали, че славяните са създадени да бъдат тор за другите европейски племена: латинското и германското. Но има и германци, които съвсем инак гледат на бъдещето. Професор Бургдорфер в своята книга „Изгасването на белите раси", издадена от Берлинската академия на науките, констатира, че от трите главни раси на Европа славянската е най-жизнеспособна. Увеличението на населението у славяните е много по-силно отколкото у другите. За пример той привежда следните цифри: В 1810 година латинското племе е броило в Европа 50 милиона души, германското 63 милиона, а славянското 60 милиона. В 1930 година латинското племе брои 121 милиона, германското 140 милиона, а славянското 226 милиона. Ако вървят по досегашния темп, в 1960 година латинците ще достигнат до 133 милиона, германците до 160 милиона, а славяните до 300 милиона. Германският професор обръща внимание особено върху растежа на.
към текста >>

Германският професор обръща внимание особено върху растежа на.
Професор Бургдорфер в своята книга „Изгасването на белите раси", издадена от Берлинската академия на науките, констатира, че от трите главни раси на Европа славянската е най-жизнеспособна. Увеличението на населението у славяните е много по-силно отколкото у другите. За пример той привежда следните цифри: В 1810 година латинското племе е броило в Европа 50 милиона души, германското 63 милиона, а славянското 60 милиона. В 1930 година латинското племе брои 121 милиона, германското 140 милиона, а славянското 226 милиона. Ако вървят по досегашния темп, в 1960 година латинците ще достигнат до 133 милиона, германците до 160 милиона, а славяните до 300 милиона. Германският професор обръща внимание особено върху растежа на. славяните в Италия. Връзката между слънчевите петна и природните катаклизми. - Всред населението на остров Йота, където се наброяват няколко вулкани, царува паника: два вулкана се пробуждат и почват да изригват лава и серни пари. Подобни съобщения пристигнали от всички части на страната. В свръзка с това отново се поставя въпросът за връзката, която съществува между слънчевите петна и природните катаклизми.
към текста >>

професор Лотар Готлиб Тирала говори: „Покрай трите способи на универсалната терапия - потене, прочистване и кръвопускане - с които медицината си служи от много години насам, аз мисля, че мога да посоча и един четвърти метод.
През последните години се появиха много изследвания, които се опитаха да установят зависимостта от слънчевите петна не само на природните явления, но и на събитията от социален характер. През периодите на минимума на слънчевите петна народите като че ли са спокойни и уравновесени, в периодите на максимума - нервничат, възбуждат се и охотно воюват. Значението на дихателните упражнения. - Д-р мед. и филос. професор Лотар Готлиб Тирала говори: „Покрай трите способи на универсалната терапия - потене, прочистване и кръвопускане - с които медицината си служи от много години насам, аз мисля, че мога да посоча и един четвърти метод. Той не е почти никога безрезултатен, особено при високото кръвно налягане без явна органическа промяна, и при редица болезнени симптоми, които са в зависимост от настъпващата артериосклероза. Този метод е систематичното дълбоко дишане. Чрез систематични дихателни упражнения удало ми се е не само да сведа до нормата високото кръвно налягане у болника, но също да отстраня и субективните симптоми на тези заболявания, като - нека споменем само най-важните от тях - задъхване, безсъние, раздразнителност, гнет в главата и в гърдите, главоболие, сърцебиене, замайване, отвращение от работа, отслабване на паметта и пр. Такива болни, третирани по препоръчвания от мене метод - чрез дишане, без каквито и да били други медикаменти - са оздравявали след 3-6 седмично лекуване. Аз каня пациентите си да дишат дълбоко и правилно през носа.
към текста >>

- Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли.
При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания. Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем. Фотографиране на човешките мисли. - Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли. Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус. Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените. Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания.
към текста >>

Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус.
Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания. Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем. Фотографиране на човешките мисли. - Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли. Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус. Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените. Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда.
към текста >>

С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания.
- Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли. Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус. Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените. Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото. През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора. Пророчески сън.
към текста >>

Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес.
Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените. Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото. През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора. Пророчески сън. - В. „Дневник" в броя си от 13.11.1935 г., като описва, как загинала работничката Райна Стефанова от влака за Банкя, продължава така: Вчера при случайна среща, една приятелка па трагично загиналата девойка, нейна съученичка, ни разказа следното : „Като съученички с Райна бяхме много близки приятелки.
към текста >>

Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото.
получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените. Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото. През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора. Пророчески сън. - В. „Дневник" в броя си от 13.11.1935 г., като описва, как загинала работничката Райна Стефанова от влака за Банкя, продължава така: Вчера при случайна среща, една приятелка па трагично загиналата девойка, нейна съученичка, ни разказа следното : „Като съученички с Райна бяхме много близки приятелки. Често излизахме на разходка.
към текста >>

През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора.
Ко1ато човек седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда. С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото. През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора. Пророчески сън. - В. „Дневник" в броя си от 13.11.1935 г., като описва, как загинала работничката Райна Стефанова от влака за Банкя, продължава така: Вчера при случайна среща, една приятелка па трагично загиналата девойка, нейна съученичка, ни разказа следното : „Като съученички с Райна бяхме много близки приятелки. Често излизахме на разходка. Но след като напусна училището и стана работничка, дълго време не бях я виждала.
към текста >>

76. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

- Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние.
А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав. Във връзка с това трябва да се каже, че тялото на болните от рак не лъчеизпуска. Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни. Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние. Той направил повече от сто хиляди опити. На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по психология, Вилям Мак Дугал. Първите опити на Райн били направени със студентите, които разбрали и познали неговите мисъли. Той успял да си избере една група от тридесет млади люде, които се отличавали с една особена телепатическа възприемчивост. След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с течение на времето.
към текста >>

На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по психология, Вилям Мак Дугал.
Д-р Доблер е дошъл до още един интересен резултат - човешките лъчи достигат на дължина до 40 метра. Дължината на тяхната вълна, според д-р Доблер, е от 0*3-10 милиметра, така че те могат да се сравнят с ултрачервените и най-късите вълни. Предаване на мислите от разстояние. - Професорът от Харвардския университет Джозеф Райн, след четиригодишни неуморни опити, днес се обявява като един решителен привърженик на възможността да се предават мислите от разстояние. Той направил повече от сто хиляди опити. На негово разположение бил цял щат от млади учени на Харвардския университет и му съдействувал известния американски професор по психология, Вилям Мак Дугал. Първите опити на Райн били направени със студентите, които разбрали и познали неговите мисъли. Той успял да си избере една група от тридесет млади люде, които се отличавали с една особена телепатическа възприемчивост. След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с течение на времето. От отгадаването на простите мисли, групата преминала към разрешаването на разни математически задачи, зададени от Райн, но скрити от студентите. Към първия период от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури.
към текста >>

Когато студентите започнали да разрешават този опит, тогава професорът пристъпил към следната серия.
Той успял да си избере една група от тридесет млади люде, които се отличавали с една особена телепатическа възприемчивост. След това, с тази отбрана група, се почнали систематически опити, сложността на които се увеличавала постепенно с течение на времето. От отгадаването на простите мисли, групата преминала към разрешаването на разни математически задачи, зададени от Райн, но скрити от студентите. Към първия период от опитите се отнасят тези, които били направени с една особена купчина карти: Райн приготвил една купчина от 25 карти, на серии от различни фигури. Като взимал една от картите, Райн предлагал на студента, който седял в съседната стая, да нарисува на една книга фигурата на тази карта. Когато студентите започнали да разрешават този опит, тогава професорът пристъпил към следната серия. Той размахвал картите и ги разтурял по масата с фигурите надолу. Студентът, зад вратата, е трябвало да разкаже в какъв вид лежат всичките карти на масата и всичките тридесет души, за едно късо време, започнали безпогрешно да назовават реда на всичките 25 карти. След това тези опити са били повторени със студентите, които вече не се намирали в съседните стаи, а в други къщи, през няколко квартала. Опитите са били правени винаги в присъствието на контрольори, така че и дума не може да става за никакви трикове. След това, така също на разстояние, е започнало четенето на мислите и достигнало дотам, че поети, поканени от професор Райн в неговата лаборатория, писали стихове, а студентите му, в това същото време, по телефона от другата част на града, ги прочитали гласно на професора.
към текста >>

След това, така също на разстояние, е започнало четенето на мислите и достигнало дотам, че поети, поканени от професор Райн в неговата лаборатория, писали стихове, а студентите му, в това същото време, по телефона от другата част на града, ги прочитали гласно на професора.
Когато студентите започнали да разрешават този опит, тогава професорът пристъпил към следната серия. Той размахвал картите и ги разтурял по масата с фигурите надолу. Студентът, зад вратата, е трябвало да разкаже в какъв вид лежат всичките карти на масата и всичките тридесет души, за едно късо време, започнали безпогрешно да назовават реда на всичките 25 карти. След това тези опити са били повторени със студентите, които вече не се намирали в съседните стаи, а в други къщи, през няколко квартала. Опитите са били правени винаги в присъствието на контрольори, така че и дума не може да става за никакви трикове. След това, така също на разстояние, е започнало четенето на мислите и достигнало дотам, че поети, поканени от професор Райн в неговата лаборатория, писали стихове, а студентите му, в това същото време, по телефона от другата част на града, ги прочитали гласно на професора. Правото на животните от Леонард Нелсон. Превел Д-р Ц. Торбов. Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества. Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати.
към текста >>

77. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен.
В този смисъл практицизма, който съществува в съвременната наука не е никакъв научен смисъл, защото това не е установяване на истината, а само приложение на събрани факти. При това този научен практицизъм пречи за едно правилно миросъзерцание. Той създава и всички егоцентрични тежнения в човека. Едгард Даке, написа в последните десет години, между многото специално научни трудове, три книги, които обръщат погледа на човека, излизайки от установените факти към света на метафизичното. Даке е палеонтолог и геолог от голям калибър. Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен. Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и геологията. Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят. В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното. Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв".
към текста >>

78. ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И въпреки усилията на известни пробудени умове, в това число трябва да посочим именития професор Йордан Иванов, който си даде труд да проучи апокрифната богомилска литература, все пак има хора и то в кръга на нашите учени, които живеят още с мисълта, че богомилството е израз на духа на отрицанието у нас.
Д-р Е. Новотни БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ Преобладаващото мнение у нас е, че богомилството е най-яркият изразител на духа на отрицанието у българина през средните векове. И въпреки усилията на известни пробудени умове, в това число трябва да посочим именития професор Йордан Иванов, който си даде труд да проучи апокрифната богомилска литература, все пак има хора и то в кръга на нашите учени, които живеят още с мисълта, че богомилството е израз на духа на отрицанието у нас. Един от тях се явява и професорът по Византология в Софийския университет П. Мутафчиев. Той написа през м.г. в кн. 2. год. VI. на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив.
към текста >>

Един от тях се явява и професорът по Византология в Софийския университет П. Мутафчиев.
Д-р Е. Новотни БОГОМИЛСТВОТО И ДУХЪТ НА ОТРИЦАНИЕТО В НАШАТА ИСТОРИЯ Преобладаващото мнение у нас е, че богомилството е най-яркият изразител на духа на отрицанието у българина през средните векове. И въпреки усилията на известни пробудени умове, в това число трябва да посочим именития професор Йордан Иванов, който си даде труд да проучи апокрифната богомилска литература, все пак има хора и то в кръга на нашите учени, които живеят още с мисълта, че богомилството е израз на духа на отрицанието у нас. Един от тях се явява и професорът по Византология в Софийския университет П. Мутафчиев. Той написа през м.г. в кн. 2. год. VI. на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив. Рилски - Духът на отрицанието в нашата история".
към текста >>

Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория.
Той написа през м.г. в кн. 2. год. VI. на „Философски преглед" една статия: „Поп Богомил и Св. Ив. Рилски - Духът на отрицанието в нашата история". Колкото прави са схващанията на професора за нашето средновековно, па и днешно монашество като отрицатели на живота, толкова пък са криви неговите схващания за богомилството, което счита от същата категория. Богомилството за П. Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло. В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм.
към текста >>

Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец.
Мутафчиев имайки космогоничното схващане, че материалният свят е дело на сатаната, няма смисъл да се полагат грижи за неговото поправяне, а трябва да се отрече изцяло. В туй отношение, богомилството не е било едно реформаторско учение, което се стреми да изведе народа към по-светли бъднини, защото подобрението на физическия живот е още по-голямо зло - с това се служи още повече на демона. Излизайки от тази мисъл, проф. Мутафчиев отрича на богомилството всякаква християнска основа, в която живее духът на доброто и дейният алтруизъм. Към Св. Ив. Рилски професорът има досущ същото отношение, макар, че той е всебългарски светец. Със своя дух на отрицание този светец поддържа и днес това чувство у българина. Инак не бихме могли да си обясним, че днес той е провъзгласен за един от народните будители. Разглеждайки обществения живот в България през средните вкове, Мут. признава, че епохата е била в пълно разложение - в обществения и черковен живот. Той цитира думите на презвитер Козма по този въпрос и все не може да схване, че богомилството се явява като едно отрицание на този разлагащ.
към текста >>

79. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме?
Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание. Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач. Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме? Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр. Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие. А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи.
към текста >>

Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното.
Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание. Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач. Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме? Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр. Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие. А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи. Ето защо, космичното съзнание ще подготви култура на небивал разцвет на човешките дарби и таланти, Човечеството ще има възможност да се издигне до постижения, които до сега са били немислими и то във всяко отношение: в областта на наука, изкуство, философия, социални отношения, морален и религиозен живот и пр.. Художникът, поетът долавя зазоряването, преди то да стане достояние на масите.
към текста >>

80. РЪЦЕТЕ НА ОЛИВЕР ЛОДЖ И ХЕНРИХ ФОРД Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

професори, геолози, географи.
Клаус от Дрезден в областта на културната техника при дренирането на наводнените местности. Той обширно разглежда ползотворната си работа в статията: „Моя метод за дренаж на водните жили (1927)". Същият устройва ежегодно специални курсове в Плавно, Саксония от 1925 г., подкрепен от Баварското Министерство на В. Р., откъдето е имало изпратени чиновници по мелиорация, инженери и мелиорационни майстори, от които повече от 50 на сто са усвоили употребяването на багетата при търсене на вода за мелиорационни цели. В Франция - в Лил, през 1931 г., се основа международно дружество „Общество на приятелите на радиестезията" предимно от хора на науката: универ. професори, геолози, географи. инженери, физици, лекари и др., чийто брой в края на 1932 г., е надминал 750 члена. В него са застъпени всичките слоеве на висшата интелигенция и техните редове постоянно растат. То централизира днес всичките известни специалисти във Франция и чужбина от всичките части на света, свиква често сбрания и занимава с лекции и беседи интересуващите се лица, придружени и с практически упражнения. През 1932 г. е свикан международен конгрес в Авиньон за съучастниците - интересуващи се членове, с такава богата програма, че конгресът е трябвало да се продължи с два дни, а някои секции трябвало да имат и дълго траещо през нощта разискване.
към текста >>

81. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще.
Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще. Защото за културния човек на нашето време самият живот е една проява на жизнения инстинкт. И от това гледище ние сме склонни да свържем вътрешното естество на човека с жизнения инстинкт в него, като идентични първични същности. От механистично гледище това разбира се не може да се обясни, макар и да се възприема като вярно. Известният германски професор Дриш, един от най-големите ратници на неовитализма и създател на парапсихологията, обаче, разглежда „инстинкта" в своята „Философия на органичното" като една разумна проява в естеството на човека и видовете въобще. Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности.
към текста >>

82. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия.
Чрез този опит с вързани очи - добре превързани и съвсем недостъпни за светлината - и чрез същия опит със слепи, при които резултатът е бил същият без разлика, се дошло до заключението, че човешката кожа е чувствителна към светлината. Облъчването на кожата, което естествено не се усеща съзнателно и, следователно, не се вижда в буквален смисъл, упражнява по пътя на известни нервни центрове действието си върху двигателната сила на мускулите. Това собствено причинява и сепването на протегнатите ръце при горните опити. Това явление, т.е. „виждането посредством кожата" намери неотдавна поразително потвърждение при едни изследвания от съвсем друго естество, преследващи съвсем друга цел. В Ростокската медицинска клиника професор Жорес се занимавал с въпроса за ритъма в жизнения процес и за неговата зависимост - зависимостта на този ритъм от външни въздействия. В противоположност на господствуващото мнение, че ритъмът (измереността) в този процес (като напр. дневното периодически менящо се количество на кръвната захар) се изпълва автоматически, без да се нуждае от външно въздействие - в противоположност на това мнение опитите, които Жорес направил с животни, показали, че през течение на денонощието в този ритъм винаги участвуват отчасти и външни фактори. На питомни зайци затваряли очите така, че да не могат зайците никак да виждат смяната на дневната светлина с нощния мрак. Вследствие на това периодическите, в кръга на денонощието, колебания на тяхната кръвна захар отслабнали, от което следва да се заключи, че ритъмът в този процес е зависим от възприятието на светлината денем и на тъмнината нощем. Обаче, изследването, през различно време от деня, на кръвната захар у слепи хора (които представляват аналогичен случай на зайците с изкуствено затворени очи) е показало, че у тях - у хората, ритмичният прилив и отлив на кръвната захар не преставали.
към текста >>

И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника.
Не! Този поразителен факт Жорес установил при опит с четири души слепи, които престояли двадесет и четири (24) часа в едно съвършено тъмно помещение. Като резултат от това стоене на тъмно, т.е. поради липсата за тях смяна на светлинната с тъмнината, произхождащите през 24-те часа от денонощието ритмични колебания на кръвната захар изчезнали напълно при двама от слепите, а при другите двама те били явно нарушени. А то значи, че периодическата смяна на дневната светлина с нощния мрак действува и върху слепите и регулира също и у тях, както у зрящите хора, ритъма на жизнените в функции и 24-часовия ритъм на кръвната захар. И понеже ритмичните колебания на кръвната захар се губят, когато въздействието на светлината - при казания опит в тъмното помещение - е отстранено, професор Жорес заключава, че у слепите очевидно кожата е, която възприема възбудите от светлината и че, следователно, това действие е едно не съзнателно „виждане посредством кожата", каквото са проявили, макар и по друг начин, и слепите при опитите във Виенската клиника. Редакцията на библиотека „СВЕТЛА МИСЪЛ“ съобщава, че досега не са се сбрали достатъчно абонати, които да могат да гарантират излизането поне на няколко от предвидените номера на библиотеката. Затова излизането на библиотеката се отлага за неопределено време, когато хората ще чувствуват по-голяма нужда от една нова мисъл и чиста духовна храна. Ние предлагаме на всички предплатили абонати, тъй като те са също абонати и на Житно зърно, да съобщят, дали са съгласни да прехвърлим абонамента им за библиотека „Светла Мисъл" срещу половината от абонамента за започналата нова Х-годишнина на сп. Житно зърно. Това за тях е най-изгодно, понеже се избягват излишни разходи.
към текста >>

83. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Професор Др Капф нарича резултатите от изследванията на Пфайфър просто сензационни, понеже те отварят съвсем нови хоризонти както за биологията, тъй и за медицината.
НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Напоследък е излязла една книга в Дрезден под заглавие: „Чувствителни кристализационни процеси като доказателство за строителните сили в кръвта", от Еренфелд Пфайфър. Книгата има 66 страници и е снабдена с 36 таблици, сдържащи 105 фотографии. Професор Др Капф нарича резултатите от изследванията на Пфайфър просто сензационни, понеже те отварят съвсем нови хоризонти както за биологията, тъй и за медицината. Тия резултати са изненадали мнозина учени. Самият автор към края на книгата си казва: „Нямам за цел да напиша една сензационна книга, а да изложа факти, които са плод на дългогодишна сериозна работа". Тия опити доказват строителните сили действуващи в кръвта, както и в разните други тъканни течности в животинското и човешкото тяло, в растителните сокове и пр. Основният метод на изследването се състои в следното: Имаме разтвор на някоя сол. Най-често при опитите се употребява разтвор от меден двухлорид.
към текста >>

Всичко това би било на пръв поглед неприемливо и невероятно, ако тия опити не се потвърдиха и от лекари, между другото от професор д-р Трумп - Мюнхен.
Ако сме прибавили кръв, то друго е действието на кръв от здрав човек, и друго от тая на болен човек. А най-интересното е, че ако се употреби кръв от болен човек, то по формата на кристалите може да се определи вида на болестта и мястото на болестта! Тук вече идваме до една по-дълбока област в биологията. Получените образи са различни, когато се касае за рак в стомаха или червата, туберкулоза в ларинкса или бъбреците и пр. Като станат определени, какви форми се получават при разни болести и разни заболели органи, то лесно по-нататък можем да определим по тия получени форми вида на болестта и после можем да потвърдим това чрез допълнителна диагноза. Всичко това би било на пръв поглед неприемливо и невероятно, ако тия опити не се потвърдиха и от лекари, между другото от професор д-р Трумп - Мюнхен. Трябва да се знае, че тая книга е плод на изследване през повече от 10 години, на 30,000 опита и на изследване на 400 случаи на болести, контролирани от лекари. Този метод може да се употреби за определяне диагнозата на болестите и от друга страна тия резултати събуждат за разглеждане много теоретически въпроси за характера на силите, които действуват, в организма. Когато човек прегледа и проучи 105-те фотографии в таблиците, то неволно си спомня за един друг метод за определяне на болестите, а именно за ирисовата диагноза - определяне вида и мястото на болестта по петната на ириса, при което фигурите за разните болести са локализирани в определени точки на ириса. Разбира се, между двата метода има голяма разлика, но и двата метода засягат въпроса за по-дълбоките строителни сили в организма.
към текста >>

84. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Изследванията, които прави от десетки години вече прочутият професор по фонетика на говора в университета в Берлин, д-р Рииферт, са довели до изнамирането на една много интересна система, чрез която може по гласа да се „прислуша" характера на човека по най-точен и безспорен начин.
Между другото става ясно, каква голяма роля играе сп. „Житно Зърно" за разпространение в чужбина идеите на новото учение. Говорът като огледало на личността и характера. - Човек познава толкова малко тона на гласа си, колкото и физиономията и походката си. Гласът е най-големия предател на истинското „аз" на всеки човек, огледалото, което открива най-потайните му душевни пориви, които и за него самия остават скрити. Изследванията, които прави от десетки години вече прочутият професор по фонетика на говора в университета в Берлин, д-р Рииферт, са довели до изнамирането на една много интересна система, чрез която може по гласа да се „прислуша" характера на човека по най-точен и безспорен начин. Психогномията на гласа се подчинява на същия вътрешен закон, както и този на почерка. Тя не се поддава на преиначаване и преструвка, без да се познае това и при най-малкия опит. Между безкрайните особености на всеки говор, който, разбира се, е различен при всеки индивид, могат да се отбележат определени типове говор и да се сортират в известни класи. Особено много изпъкват два главни типа човешки говори: мелодичният, характерен по повишаването и снишаването на тона и ритмичният тип, който съчетава думи и срички в определени индивидуални тактови интервали. В говора на всеки човек доминира един от тези два типа.
към текста >>

85. ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Опити на Ханс Дриш Ханс Дриш, професор по зоология в Лайпциг, а после - по философия, е правил опити върху яйцата на морския таралеж.
Дойде се до така нареченото механистично схващане. Обаче от последните десетилетия на 19 век насам има вече натрупани много нови факти, които не се поддават на механистическо обяснение. Биологичните явления не могат вече да се разберат като механични, като плод на физико-химични сили. Това стана причина за едно по-дълбоко разбиране на биологичните проблеми. Ще разгледаме някои от тия факти. Опити на Ханс Дриш Ханс Дриш, професор по зоология в Лайпциг, а после - по философия, е правил опити върху яйцата на морския таралеж. Той взема оплоденото яйце веднага след първото деление. Внимателно разделя двете клетки, без да ги повреди и отглежда всяка от тях поотделно. Всяка от тях дава нова цяла бластула, нова цяла граструла, типичен цел плутеус (ларвена фаза на иглокожите). Изпърво всяка клетка чрез клетъчно деление образува нещо като полузародиш. И този последният чрез разместване на клетъчния материал дава цяла ларва с пълна симетричност, без да има типичен рекуперационен процес (т.е., не се образува другата половина на ларвата чрез пъпкуване).
към текста >>

86. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.).
Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.). Едва в 19. век, когато интелектуализмът достига своя връх, а материалистичната вълна започва да се надига, за да залее цяла Европа, настъпва едно прекъсване в интереса към хиромантията - поне в средите - на официалните учени. Последните дори я осъждат като заблуда и суеверие, като остатък от времената на „преднаучното" мислене. Разбира се, тази присъда е била произнесена така, на презум. Ни един от официалните учени не си е дал труд да провери със средствата, с които разполага така наречената „позитивна" наука, твърденията на хиромантията, изучавана в течение на толкова векове от видни учени, много от които - по ум, по прозорливост, по самобитност и интуиция, седят далеч по-високо от мнозина съвременни професионални представители на официалната наука.
към текста >>

87. LE MAITRE PARLE - LE FEU SACRE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Например професорът във Виенския университет д-р К.
Тя вижда клетките, бактериите, белите и червените кръвни телца в човешкия организъм със същата яснота, с която вижда отделните органи на тялото. Окултна школа във Виена. - В последните години Виена е станала място на окултни изследвания. Това е тъй наречената Виенска школа по парапсихология, графология пр. И официалната наука в Виена вече се занимава с подобни проблеми. Например професорът във Виенския университет д-р К. Бет се е заел с безпристрастното изучаване на ясновидството, телепатията и пр. Сбирка по окултна педагогика в Швейцария. - От 20 юни до 3 август в „Гьотеанум” ще се състои една подобна сбирка с реферати върху математични, философски, музикални, езиковедски и природонаучни въпроси в свръзка с педагогическите проблеми. Лагер на Кришнамурти в Омен - Холандия. - Тази година на края на м.
към текста >>

88. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ПРИЕМАЙ ТОЗИ, КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Даваме - волно преведени - тълкуванията, които нашият брат, професор Дунстано Канчелиери от Триполи е дал на едно изречение от книгата на Учителя „Светът на великите души".
ПРИЕМАЙ ТОЗИ, КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Даваме - волно преведени - тълкуванията, които нашият брат, професор Дунстано Канчелиери от Триполи е дал на едно изречение от книгата на Учителя „Светът на великите души". За да изтъкнем влиянието на тая книга върху онези, които я четат и медитират върху нея, ще изнесем свидетелството, което авторът на тълкуванието сам дава. Той казва, че като е медитирал в течение на повече от година, върху един стих всеки ден, изпълнил се е с такава светлина, сила и бодрост, че се е почувствувал истински подмладен, макар да наближава седемдесетгодишна възраст. Давайки тия негови тълкувания, ние пожелаваме на всички наши читатели да се изпълнят със светлината, която свети в „Света на великите души". Приемай този, който никога не е канен На физическия свят Онзи, когото всякога канят, не се чувствува задължен да благодари. Той счита, че го канят според правилото: do ut des - давам, за да дадеш и ти.
към текста >>

89. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Професор Ханс Дриш от Лайпцигския университет, професор по-рано по зоология, а сега по философия, е написал статия „Метапсихичните явления от биологично гледище".
Там прекарвали известно време. Право забелязва редакцията на списание „Окултизъм и йога", че основаването на това Братство на светлия град се дължи на копнежа на руската душа към мистическа храна и този дух на руската душа говори за огромните духовни сили на славянството. Странник Алексей в 1929. година писал писмо, че временно се разпущат всички кръжоци на братството за няколко години - до определена дата. Проф. Ханс Дриш и метапсихиката. Професор Ханс Дриш от Лайпцигския университет, професор по-рано по зоология, а сега по философия, е написал статия „Метапсихичните явления от биологично гледище". Тая статия е интересна в това отношение, че той не само се интересува от метапсихичните явления, но едновременно е и биолог. Той в тая статия разглежда и отношението на метапсихичните явления към витализма. От тая статия се вижда, как биологията постепенно навлиза в една по-дълбока област - областта на духовното. Професор Веленовски и спиритуализмът. Освен своя грамаден труд, в който той застава на гледището на спиритуализма, той е написал и статия за „Дематериализацията".
към текста >>

Професор Веленовски и спиритуализмът.
Ханс Дриш и метапсихиката. Професор Ханс Дриш от Лайпцигския университет, професор по-рано по зоология, а сега по философия, е написал статия „Метапсихичните явления от биологично гледище". Тая статия е интересна в това отношение, че той не само се интересува от метапсихичните явления, но едновременно е и биолог. Той в тая статия разглежда и отношението на метапсихичните явления към витализма. От тая статия се вижда, как биологията постепенно навлиза в една по-дълбока област - областта на духовното. Професор Веленовски и спиритуализмът. Освен своя грамаден труд, в който той застава на гледището на спиритуализма, той е написал и статия за „Дематериализацията". Той е чешки ботаник и е известен добре всред българските учени със своя капитален труд върху българската флора! Голямото благо, беседи от Учителя, 12 серия, том III, София, 1936, стр. 207. Цена 30 лева. Доставя се от Стоян Русев, улица ,,Опълченска", № 64, София.
към текста >>

В Италия професор Ривера, директор на катедрата по растителна патология в Перуза, потвърдили със своите опити за лекуване на рака у растенията опитите на Лаковски.
В скоро време растенията без обръча загиват, а тия с обръча постепенно оздравяват и имат много свеж, здрав вид. Не само това. Той взема пак от същото растение но съвсем здраво и туря около него металически обръч или пръстен и това растение за три години достига до гигантски размери, докато другите контролни екземпляри - без обръч - имат нормални размери. Растението с обръча достига за три години до височина 1 метър и 49 см. Тия опити бяха докладвани на Парижката академия на науките от знаменития учен Арсонвал. В Италия професор Ривера, директор на катедрата по растителна патология в Перуза, потвърдили със своите опити за лекуване на рака у растенията опитите на Лаковски. Лаковски е направил подобни опити в Парижките клиники за лекуване на рака и на други болести с подобни металически обръчи. Той и други лекари са лекували по този начин рака и други злокачествени тумори във всички случаи се получавало облекчаване на болките и в някои случаи пълно излекуване. По същия метод са лекували и болестта флебит. Лабержери от Агрономическата школа в Монпелие излкувал болестта рак у растението Pelagonium по методата на Лаковски. Излекуването е станало за 30 дни.
към текста >>

Тази книга писана от всеизвестния, сега покойник вече, френски професор академик Шарл Рише, съдържа редица факти, добити от наблюдения и опит върху разни сензитиви и медиуми, които хвърлят светлина върху „шестото" чувство у човека - ясновидство, интуиция, телепатия.
Същият турил такива медни обръчи около картофи и те проявили по-голяма жизнена активност и увеличение на реколтата. Подобни опити са правени върху копринената буба от Мезадроли и Валетон, и върху коне от Пол Фурние-Ормонд. Излезе от печат книгата „ШЕСТОТО ЧУВСТВО НА ЧОВЕКА” от Шарл Рише. Издание „Братство" - Севлиево. Цена 30 лв. Тази книга писана от всеизвестния, сега покойник вече, френски професор академик Шарл Рише, съдържа редица факти, добити от наблюдения и опит върху разни сензитиви и медиуми, които хвърлят светлина върху „шестото" чувство у човека - ясновидство, интуиция, телепатия. За края на миналия век тази книга е един ценен принос. Но за нашето време, когато телепатията е научно доказана чрез изучаванията на Гурвич, Лаковски и мн. др. върху живите организми, когато интуицията стана „ръководна теория и метод” в живота навсякъде, когато радиоактивността, четвъртото измерение в теорията за относителността, съвременното радио и безкрайно многото невидими лъчи се прилагат на всяка крачка в живота, когато според думите на Матерлинк най-великото откритие на двадесетия век е „откритието на невидимия свят", тази книга на Рише е стара и все пак може да има известно значение. За напредничавия дух животът на всяка крачка разкрива все нови и нови прозорци към невидимото и следователно възможност да проникнем в него. Лекуването с грозде, От Д-р Ив. Жеков.
към текста >>

90. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах.
Преди всичко цвета на кожата, който в случая най се хвърля на очи. Има обаче и ред други морфологични признаци, които отличават индивидите от разните раси, и които изпъкват при по-подробно изследване. Освен цветът на кожата, характерен расов белег се явява и косата (форма на косъма и цвят), формата, разположението и цветът на очите и най-вече, устройството на черепа и лицето (нос, скули, челюсти). Ясно е, че расата оставя най-силен отпечатък върху главата. Въз основа на тия, именно, външни белези са установени разните класификации на човечеството на отделни раси, които, като всички класификации на живи същества, са повече или по-малко приблизителни. Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални. В тия подделения той вмъква, всички народи и племена, които населяват земното кълбо.
към текста >>

91. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно.
Известният като магьосник зоолог Херман Ландоа, един от приятелите на щрайха в Мюнстер, е използувал тези си знания за една много смешна шега и истинска магия на „вълшебната флейта". Слугата на Ландоа, така разказва самия той, си работил веднъж както и друг път в градината. Случайно наблизо е имало един рояк комари. Ландоа извикал слугата си и му заговорил със съскащ език подобно на двойно застъргана струна ми: „Ако ти не ми изчистиш пак обущата, да те ужилят комарите смъртно". Като по заповед роякът комари нападнал и двамата и слугата побягнал в полуда. И казваше след това слугата: „Това не може да бъде обикновено нещо, моят господин професор държи даже и комарите под команда." Подобни наблюдения ни дават възможност за едно обяснение, че музиката или по-право тонове от дадена височина и известна звукова багра действуват особено върху едно или друго животно. Животните вероятно имат известни тонове в своето тоново съкровище, които по височина и тембър се приближават или напомнят тоновете, които човек взима на известни музикални инструменти. Нека потвърдим гореказаното с опити, които ние предприехме с помощта на една флейта върху всички млекопитаещи и птици от Берлинската зоологическа градина. Тапирите, които имат глас като свирнята на свирка, спряха да пасат при първите тонове на флейтата и се ослушаха с голямо напрежение. Променяхме ли ние мястото си, те постоянно обръщаха главата в онази посока, откъдето идваха тоновете. Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката.
към текста >>

92. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. СВЕТЛИЯ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА- БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител.
Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето". Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон, човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломей, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583—1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията до сега" (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система" (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шесттомна „Астрология галика". Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог. Това важи, изглежда, и за най-смелите му твърдения. Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг ХІV, Морен е предсказал, че бъдещят монарх ще царува 57 години.
към текста >>

Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар.
И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним.
към текста >>

Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои.
През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на ново установените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник Мир в статията „Астробиология") Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах и цяла редица учени сметат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните ù науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече доста от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели" (Проф.
към текста >>

93. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но напоследък малко време, преди своето преселване отвъд, неговите усилия имаха една морална награда: Известният химик Раймонд Лотие, професор в Химическия институт в Монпелие, е повторил опитите на Жоливе Кастело точно по неговите указания.
Списанието има мото „Всичко е едно! " Самото това мото вече показва духа, който като червена нишка минава през цялото списание: това е иде¬ята за единството, което лежи в основата на всички разнообразни прояви в природата. Името тая идея Жоливе Кастело прилага и по отношение на химичните елементи. Понеже единството лежи в основата на всичко, той иска да постави на научни основи алхимията и със средствата на модерната химия да получи превръщането на разни химични елементи в злато. Преди повече от 10 години Жоливе Кастело откри един нов начин за превръщане на някои метали в злато. Но напоследък малко време, преди своето преселване отвъд, неговите усилия имаха една морална награда: Известният химик Раймонд Лотие, професор в Химическия институт в Монпелие, е повторил опитите на Жоливе Кастело точно по неговите указания. Той е направил 7 опита, от които при единия от десет грама упо¬требени вещества е получил 100 милиграма злато. И с писмо от 6 февруари Райменд Лотие изложи на Жоливе Кастело резултата на своите изследвания. Последният в едно свое писмо до Лотие казва, че този резултат е напълно задоволителен. В 42-те годишнини на горното списание може човек да проследи крачка по крачка идеите и борбите на Жоливе Кастело. Конгрес на международното общество „Свръхличен живот".
към текста >>

94. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр.
Тия нови изследвания хвърлят светлина и върху някои въ¬проси от историята на древността. Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр. Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети. И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът.
към текста >>

Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим.
Например в един египетски папирус, открит напоследък в развалините на град Тива от Еберс, има следните думи: „Постави своята ръка върху него, за да успокоиш болката му и кажи, че болката трябва да изчезне". Инженер и електротехник Варлей е правил опити с жена си, която била високо-сензитивна и виждала одични пламъци в магнетизирани предмети, в кристалите и в човешкото тяло. Той е можел да магнетизира жена си, т.е. да я привежда в магнетичен сън през двойна врата, през стена и пр. Лъчите, които изпущат човек и други организми, се устано¬виха и от опитите на Херинг, професор по математика и физика в Гота, от Харес, от Шазарен, Декл и пр. Техните изследвания и тия на много други учени се потвърдиха и от наблюденията върху тъй наречената „светеща жена" Анна Монаро от град Пирона в Италия, изследвана от професори в Рим. Чрез подобни опити е констатирано, че се забелязват черни петна в аурата на парализираните. Интересен е опитът на Барет, виден физик, от Лон¬донското общество за психични изследвания: сензитив в съвсем тъмна стая, както при Райхенбаховите опити, виждал светлина да излиза от тялото. За да изключи възможността на телепатична ха¬люцинация, Барет е направил следния опит: Извадил часовника си и насочил към него пръстите си, за да го освети. И тогаз сензитивът казал, колко показвал часовникът. След това Барет в тъмнината премества стрелките, за да не знае сам, колко показват те.
към текста >>

95. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Професор Калигари в книгата си "Телепатия, мозъчни радиовълни" с теорията на Лаковски за радиациите обяснява телепатията.
"Земята и ние" (1933). "Расизъм" (1934). "Материята" (1934). "Великата проблема" (1935). Теорията на Лаковски предизвика нови интересни изследвания и роди грамадна литература по въпроса от разни автори. Професор Калигари в книгата си "Телепатия, мозъчни радиовълни" с теорията на Лаковски за радиациите обяснява телепатията. Професор Миликан от университета в Пасадена потвърждава космичните лъчи на Лаковски и даже измерва дължината на вълната им; тя е според него две хилядни от ангстрьома. В международния конгрес по радиобиология във Венеция от 10 до 16 септември 1934 година професор Бергами от Милано е представил апарат в конгреса, чрез който превръща човешките радиации в тонове, и тогаз тия радиации могат да се чуват. Същото правил и с животни. В конгреса по физика в Лондон от 2 до 6 окт. 1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение.
към текста >>

Професор Миликан от университета в Пасадена потвърждава космичните лъчи на Лаковски и даже измерва дължината на вълната им; тя е според него две хилядни от ангстрьома.
"Расизъм" (1934). "Материята" (1934). "Великата проблема" (1935). Теорията на Лаковски предизвика нови интересни изследвания и роди грамадна литература по въпроса от разни автори. Професор Калигари в книгата си "Телепатия, мозъчни радиовълни" с теорията на Лаковски за радиациите обяснява телепатията. Професор Миликан от университета в Пасадена потвърждава космичните лъчи на Лаковски и даже измерва дължината на вълната им; тя е според него две хилядни от ангстрьома. В международния конгрес по радиобиология във Венеция от 10 до 16 септември 1934 година професор Бергами от Милано е представил апарат в конгреса, чрез който превръща човешките радиации в тонове, и тогаз тия радиации могат да се чуват. Същото правил и с животни. В конгреса по физика в Лондон от 2 до 6 окт. 1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение. На тоя конгрес са присъствували всички най-видни физици в света, живущи днес, между които и всички физици, които са взели Нобеловата премия.
към текста >>

В международния конгрес по радиобиология във Венеция от 10 до 16 септември 1934 година професор Бергами от Милано е представил апарат в конгреса, чрез който превръща човешките радиации в тонове, и тогаз тия радиации могат да се чуват.
"Материята" (1934). "Великата проблема" (1935). Теорията на Лаковски предизвика нови интересни изследвания и роди грамадна литература по въпроса от разни автори. Професор Калигари в книгата си "Телепатия, мозъчни радиовълни" с теорията на Лаковски за радиациите обяснява телепатията. Професор Миликан от университета в Пасадена потвърждава космичните лъчи на Лаковски и даже измерва дължината на вълната им; тя е според него две хилядни от ангстрьома. В международния конгрес по радиобиология във Венеция от 10 до 16 септември 1934 година професор Бергами от Милано е представил апарат в конгреса, чрез който превръща човешките радиации в тонове, и тогаз тия радиации могат да се чуват. Същото правил и с животни. В конгреса по физика в Лондон от 2 до 6 окт. 1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение. На тоя конгрес са присъствували всички най-видни физици в света, живущи днес, между които и всички физици, които са взели Нобеловата премия. Конгресът се е председателствувал от Лорд Ръдърфорд.
към текста >>

96. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага.
Те са радиолюбители, но без особени технически познания. Развили са тия дарби в себе си чрез неколкогодишни упражнения в специално дишане и особено свиване и разпущане на мускулите. По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество. Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите. Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%.
към текста >>

Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите.
По този метод те са добили способността да възприемат радиовълни и да ги правят достояние на слушателите посредством контакт с обикновени високоговорители. После те имат тая способност: когато се допрат до електрическа крушка, тя светва. Това показва, че те притежават изключително лично електричество. Подробни научни изследвания са правили с тях двамата пражки учени: професор д-р Ернест, председатели на чехословашкия съюз на радиослушателите, и професор Шафранек, от Висшето техническо училище в Прага. Дошли са в Моравска Острова за информация и журналисти от Виена, Берлин, Будапеща, Бреслау и пр. Двамата професори преди да почнат опитите с тях, основно претърсили помещението и обискирали и облеклото на присъствуващите. Двамата радио-хора са в състояние да ловят около 10 радиостанции и то по желание. Направили и друг един опит. Когато един от присъствуващите допирал до челото на Вълтавски щепселите на един контакт от антена, силата на звука се увеличавала с около 30%. Вечните истини, от Стефан Тошев, Севлиево, 1937 година, Стр. 582, цена 50 лева.
към текста >>

97. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.).
Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология. Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.). Човек, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно. Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел.
към текста >>

98. Списанието PDF Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс.
* * * Миналата година излязоха на естонски някои от беседите на Учителя. Осовецки и загиването на самолета на Лот в България В. "Дневник* описва така последната опитност на полския ясновидец Осовецки: В. "Куриер Порани" изнася едно сензационно съобщение, според което известният полски ясновидец инженер Осовецки в транс преживял цялата трагедия на загиването на .полския самолет на Лот в Пирин. Още с първите съобщения за изчезването на самолета жената на Джомински се явила при ясновидеца и го помолила да прогледне в съдбата на мъжа ù. Инж. Осовецки поискал някои лични предмети на пилота и в присъствието на професори и официални власти изпаднал в транс. Той преживял страшните минути. Лицето му било много бледо и се изкривявало от мъки. След опита ясновидецът описал цялата трагедия на самолета, борбата на екипажа с бурята, експлозията в българските планини и съдбата на всички пътници. Осовецки пред въздухоплавателната комисия даже описал точно мястото на катастрофата, където впоследствие действително са били намерени остатъците на самолета на Лот. Послание от изток за Всемирна държава Известна група спиритуалисти в източна Азия разпратили по света едно послание за установяване на Всемирна държава, Ето няколко извадки от този позив: "В името на Божествения Дух на нашата планета!
към текста >>

99. DU MAITRE - IDEES DIVINES ET HUMAINES Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити.
Оксфордското движение, както и много други подобни движения днес в света, не е случайно, а е израз на това, което става в глъбините на човешкото естество. Конгрес на духовното движение "Les Sincéristes" в Белгия Той ще се състои в Брюксел на петдесетница т.г. Биологични опити на Дриш и Шпеман Във втората половина на 19. век поради големите успехи в изследването на материалния свят се създаде схващането, че жизнените процеси могат да се сведат към физико-химични процеси, т.е. могат да се обяснят по механичен начин. Професор Ханс Дриш искаше в началото на тоя век да намери отговор на тоя въпрос чрез ред опити. Той искаше самите опити да покажат, дали жизнените явления се свеждат към физико-химичните такива. Той си задава въпрост: "Какво става от едно оплодено яйце, след като го разделим на два части? " И разсъждавал така: "Ако организмът е една машина, то тъй разделеното яйце или няма да се развива никак, поради нарушението, което е извършено, или пък ще даде две половинки животни". – Дриш разделя яйце от морски таралеж с помощта на косъм и то тъй грижливо, че двете половинки от яйцето остават обвити в една и съща яйчена обвивка. И за общо учудване развиват се два напълно нормални организъма.
към текста >>

100. DU MAITRE - PENSE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Човек със зимен сън Голямата научна полярна експедиция на професор Полнар Хайд се натъкнала в далечния север на интересно откритие.
След петдесетата си година Е. Сведенборг внезапно изоставил научните си занятия и се предал на религиозни размишления и съзерцания, плод на които били няколко съчинения. (Из в. „Зора") Във втория период на своя живот Сведенборг е писал съчинения, в които разглежда много въпроси в светлината на окултната наука. И сега има Сведенборгиански общества в Англия, Швеция, Норвегия, Чехия и пр., които работят за преиздаване на съчиненията му и за разпространение на неговите идеи. Човек със зимен сън Голямата научна полярна експедиция на професор Полнар Хайд се натъкнала в далечния север на интересно откритие. Това е важен принос на науката. в далечния север експедицията забелязала снежни могили, от чиито върхове излизало нещо като пушек. Жителите на тия могили при намалението на слънчевата светлина и топлина, когато наближи полярната нощ, изпадат в едно сънливо състояние, в една голяма нужда от сън. Инстинктивно тогаз те влизат в тия снежни могили, облечени в дебели кожи и прекарват в сън цялата полярна нощ. През това време дишането и работа на сърцето се намалява крайно и става една пета от нормалното „Пушекът", който излиза от могилите, това са водните пари при издишането.
към текста >>

НАГОРЕ

0.53301596641541