Търсене в текстове за 'Професор'

Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология.
Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други - завършили университети. За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на Патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация.
към текста >>

2. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

По-късно стана професор в консерваторията и предаваше уроци по арфа.
Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща песен. Това се дължи на амбициите на многознаещи музиканти и това не бива да ви смущава. Вие ще работите с оригинала. Аз работех с Асен Арнаудов при съставяне на песнарката. Той беше голям музикант и голям талант. По-късно стана професор в консерваторията и предаваше уроци по арфа. Ние работехме много бързо и под ударите на една тягостна атмосфера. Затова ние направихме някои пропуски в тази песнарка. Кои бяха те? 1. Песента "Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме. Но ние не я знаехме добре.
към текста >>

3. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори, единият остана на "Изгрева" и превеждаше разни романи.
Нищо не сполучи този брат. Борис не ги даде тези негативи и толкоз. А защо ли? Има си причина за това. Това беше позицията на "майстор Борис". Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори, единият остана на "Изгрева" и превеждаше разни романи. Накрая се стигна дотам, че Георги Радев преведе на български три книги и напечата най-големия враг на Учителя и на Бялото Братство. Този автор беше Бо Ин Ра. За него Учителят бе казал, че е окултист, обърнат с главата надолу и представител на Черната ложа. Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома. И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия.
към текста >>

4. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията.
След заминаването на Учителя той си влезна в света така, както можеше. А знаете ли, че през време на Школата, той свободно се движеше по "Изгрева", пушейки цигари по поляната и пред приятелите - искаше да покаже с това, че стои над всякакви предразсъдъци. Така изкушаваше - поставяше в съблазън и други, като виждаха, че Учителят го приема винаги радушно и с усмивка. А знаете ли, че Учителят нареди да се купи с братски пари една арфа, за да може той да свири с нея и по поръчение на Учителя да обучава братските деца на арфа? Но той я взе, обсеби я и после я продаде и прибра парите. Освен това, той бе професор по арфа в Консерваторията. Имаше братски деца, които бяха студенти - една от тях учеше арфа при него и той заключваше и криеше държавните арфи от нея, за да не свири на тях и да не го измести, ако стане добра арфистка. Да не смятате, че ви лъжа? От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка.
към текста >>

5. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра.
Трябва да се даде заслуженото, че той защитава Дънов, но сам стига до третото стъпало - стъпалото, на което последователите на Дънов Го възприемат просто като един адепт. Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
към текста >>

6. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България.
Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам. Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник.
към текста >>

Получих похвала от професора.
Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд. Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия.
към текста >>

7. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия.
Учението, философията и религиите на древния Изток и Индия са резултат от Инволюцията, тоест слизането на човешкия дух на земята. Всемирното Велико Бяло Братство е изпращало своите представители в тези народи и те са били предводители и родоначалници на цивилизации и религиозни учения. Тези учения се намират съхранени в техните тайни писания, тайни книги и паметници на културата. Учителят споменава, че Хималаите представляват един велик център, в който е складирано знанието на човешката цивилизация и истината за пребиваването на Великите Учители. Но това се осъществява не на физическото поле, а в други полета, където е записано като акашиеви записи. През 1898 година двама индийски професори Брахман Чатърджи и Йог Рамачарака отидоха в Европа и започнаха да изнасят лекции върху потайната религиозна философия на Индия. Бяха отпечатани на английски език редица техни научни трудове. След като Учителят основа първите кръжоци и събра първите приятели, те започнаха да превеждат тази литература. Пръв я преведе Величко Гръблашев. Той преведе няколко книги. След това в печатниците на нашите приятели Димитър Голов и Лазар Котев започна да се печата литература за религиите и философите на Изтока, както и за йогите.
към текста >>

8. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в София на "Изгрева".
По едно време в стаята му нахлува руският офицер. Пита го: "Какво е това? Кой го е написал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде написано по света. Аз съм професор по литература и обществени науки, познавам много неща, но такова нещо досега никога и никъде не съм срещал." Тогава Руси Караиванов му обяснява, че това са Беседи на Учителя и че Той живее в София на "Изгрева". Руският офицер пожелал още утре Руси Караиванов да го заведе в София и да го представи на Учителя. Руси Караиванов на следващия ден тръгва с него, качват се на влака, пристигат в София и го завежда на "Изгрева", въвежда го при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: "Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го вдига и го повежда в стаята Си.
към текста >>

9. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев.
Намерих там Сашо Попов, поздравих го от Учителя и му казах за съкровеното си желание да продължа да уча. Той беше прочут цигулар и диригент. Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев. Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов.
към текста >>

Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка.
Познаваше Учителя отдавна. Той много се зарадва на поздрава на Учителя. Веднага се разтича, за да уреди приемния ми изпит. Още на другия ден се явих пред комисията, която бе съставена от него и професор Абаджиев. Изсвирих "Испанска симфония" от Лало. Като я изсвирих, професор Абаджиев се произнесе, че съм много изостанала и че не могат да ме вземат като студентка. Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов. Без този поздрав не зная какво щеше да бъде.
към текста >>

10. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман.
" Това е един нов закон, изведен от онзи цитат, който казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Господ е приготвил за ония, които Го любят." За цигуларите Сашо Попов и Недялка Симеонова Той каза, че са дошли с мисия на земята. При един разговор с Него споменах, че Недялка Симеонова се развежда. Той каза: "Тя обича повече цигулката си, отколкото мъжете." На един концерт тя беше облечена в рокля с бананов цвят. Учителят каза, че тя е избрала хубав цвят за рокля. "Този цвят привлича слънчевата енергия." - допълни Той. Малко преди да започнат бомбардировките над София, Недялка Симеонова се върна от Германия, където беше на специализация при професор Хавеман. Тя дойде, за да вземе сина си със себе си и да се върне обратно в Германия, тъй като бе научила, че може да бомбардират София и така той можеше да загине. Тъй като се познавахме добре с Недялка Симеонова, тя дойде при мене и след като се поразговорихме за музиката и нейната специализация в Германия, тя сподели, че свири в оперния оркестър, за да може да се издържа. Тя ми каза, че е дошла със специална молба при мен - да я заведа при Учителя. Веднага тръгнахме към салона и за щастие срещнахме Учителя. Представих му я.
към текста >>

11. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Като музикант премина през всички стъпала на кариерата, стана и професор по арфа в Консерваторията.
Той беше ревнив към нея. Един път в годината той си я свиреше. Затваряше се сам и си я свиреше на самия себе си и на душата си. Неговият живот след заминаването на Учителя, премина много бурно - той опита от всичко, което му предложи светът. Но никога не можа да се успокои от това писмо. Като музикант премина през всички стъпала на кариерата, стана и професор по арфа в Консерваторията. След време замина за Персия и стана придворен арфист на шаха. Обаче симфонията "Нишки" не е записана. Не пожела да я запише. Искаше да остане само негова - за душата му. Каква вълшебна тъкан у него се бе изтъкала чрез тези "нишки", ние само можем да гадаем.
към текста >>

12. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите.
Накрая всички се събираха на полянката и под наблюдението на Учителя всички мелодии с движение бяха сглобени. За пръв път се изигра Паневритмията - първом на части, а после и цялата. За Паневритмията Учителят е казал много неща. Написани са също много неща. Играехме я на полянката на "Изгрева", на бивака Ел-Шадай на Витоша, на Седемте рилски езера, играеха я приятелите по Братствата в провинцията. В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите. Той имаше съвършена система за записване на движенията - нещо подобно на стенография. Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева". Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва.
към текста >>

След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен.
Написани са също много неща. Играехме я на полянката на "Изгрева", на бивака Ел-Шадай на Витоша, на Седемте рилски езера, играеха я приятелите по Братствата в провинцията. В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите. Той имаше съвършена система за записване на движенията - нещо подобно на стенография. Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева". Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва. Брат Боян Боев, който беше следвал в Германия, превеждаше и записваше разговора между двамата. Ето един прост пример: оценява този, който познава материята. Невежите не могат да оценят - те могат само да опорочат нещата.
към текста >>

Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва.
В София бе пристигнал един немски професор по хореография, който обикаляше света, за да изучава фолклора на народите. Той имаше съвършена система за записване на движенията - нещо подобно на стенография. Беше записал много от хората, които се играеха в Софийско, а те, както знаете, са много динамични и трудно се усвояват от българи, а камо ли да се проумеят от чужденци и да се запишат. След като записал някои от тях с помощта на своята стенографска азбука, един журналист, за да се пошегува с него и да се подиграе с така наречените "дъновисти", му казал: "Иди там горе, край гората извън града, в местността "Ваучер" и ще видиш едни смахнати, които правят някакви упражнения." Това заинтересувало професора, защото тонът на журналиста бил особено подигравателен. Сутринта той пристига на "Изгрева", след като е разпитал насам и натам, от този или онзи гражданин по пътя към "Изгрева". Професорът присъствува на Паневритмията и след като си записва всичко, накрая отива при Учителя, целува Му ръка и казва: "Господин Дънов, аз съм обиколил целия свят, познавам фолклора на всички народи, сега проучвам фолклора на българския народ, но по-прости и по-съвършени движения от тези тук при вас не съм виждал." Учителят се усмихва. Брат Боян Боев, който беше следвал в Германия, превеждаше и записваше разговора между двамата. Ето един прост пример: оценява този, който познава материята. Невежите не могат да оценят - те могат само да опорочат нещата. Затова Паневритмията е отключена за човешките души, изпратени в Бялото Братство и е заключена за човешките души отвън, в света. Всеки ще има ключа в себе си, когато се запознае и проучи Словото на Учителя и го приложи.
към текста >>

13. 5_09 Песни и танци на слънцето

Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения.
Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор.
към текста >>

Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф.
Да, човек разговаря с Всемира. Животът е Един и Знанието е Всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете.
към текста >>

Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види.
То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло.
към текста >>

Професорът е учуден.
Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
към текста >>

Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
към текста >>

14. 5_18 Краят на войната е близо

Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека?
По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде!
към текста >>

15. 5_47 Окултна литература на Изгрева

Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература.
Тази окултна литература изчезна след десетилетия, и по-точно след 1957 година, когато бе описана и препродадена чрез заложна къща на приятели от "Изгрева". Никой вече не съжаляваше за нея. Парите за закупуване бяха дадени от Учителя, отклонението приятелите го направиха и накрая си платиха за това. И ако след време някой ви поднесе такава книга с печат "Братска библиотека" и някакъв номер на нея, то знайте, че тя е продукт на Духа на заблуждението и няма нищо общо с Учителя. Това е от брат Борис, а другото е от вас. Друг пример: Професор Янко Тодоров имаше богата окултна литература. Той изучаваше астрология и направи хороскоп на сина си, който му е единствено дете и е на десет години. Прави го и вижда, че има един фатален аспект и му е определено да си замине по хороскоп. Детето си заминава в определеното от астрологичния аспект време. Той остава потресен от окултното знание, съкрушен събира всичката окултна литература, опакова я в сандъци и я оставя в мазето си. След кратко време и той умира.
към текста >>

16. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов.
След малко бай Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Тези подготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов, така че двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. Така че, главният секретар на министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха бяла улица за това." По това време стават неочаквани министерски промени. До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов. При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах, става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече беше запознат и бе дал ход на тази работа. А сега беше станал вече и министър. При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход на приложение на Паневритмията.
към текста >>

17. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория.
Аз непрекъснато я успокоявах: "Бъдете спокойни, аз тук ще остана". Така че покрай мене и къщата остана здрава и читава и стърчеше сред развалините и разрушенията като някакъв паметник. Това учудваше всички и всяваше ужас в хазяйката и нейните роднини и познати. Това беше ужас, който изпитваха пред необикновеното и непознатото явление, поради което не можаха да се радват, че само тяхната къща е останала незасегната." По този начин Учителят бе казал и на други наши приятели да заминат за Германия, за Австрия, но с такава дефиниция и категоричност, както бе казал на Асен, аз не познавам и не съм чувал досега. Така Асен Арнаудов завърши курс по арфа. Впоследствие стана професор по арфа в Софийската консерватория. Искам да кажа още няколко думи. Защо, на какво се дължи тази постановка на Учителя? "Асен ще отиде, аз съм зад гърба му! " Да бъде покровителствуван един човек от Учителя, това не е случайна работа. В такива случаи отговорът е единствен.
към текста >>

18. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
към текста >>

19. 6. МОЯТ ДЯДО И ОТБРАНАТА НА ШИПКА

А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик.
върви по линията на баща си - Ботю Рачев. Тези неща са много важни, а хората не им обръщат внимание и се чудят след това защо едни внуци обичат повече единият дядо или баба. Много просто, внучето е от тяхната родова линия. Сестра ми Цанка и брат ми Николай вървяха по линията на баща ми Никола Дойнов. А брат ми Стефан бе висок като мене, но беше се изметнал по друга родова линия. А майка ми бе мистична, горда и не можа да се примири, че моят път мина като занаятчия, а тя искаше да ме види професор или академик. Можеше и това да стане, но се случиха други събития, които ме откараха по други пътища. Не се сбъдна майчината мечта. Дядо ми Ботю Рачев, преди да започне руско-турската война през 1877/78 г. бил пощальон по турско време, разнасял пощата с две магарета и пътя му бил от Търново-Дряново, Габрово-Троян-Казанлък. Отначало е пътувал с тези две магарета и пощата е носел в дисаги.
към текста >>

20. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това?
Като разбра майка ми, ми написа писмо. „Ти сега чукаш камъни. Дано с това чукане ти дойде акъла в главата. Не ти ли дойде сега, после е късно. Цял живот ще чукаш камъни. А аз искам от теб не само учен да станеш, не само професор да бъдеш, но академик да си." Е, как ви се струва това? Но тази майчина прокоба се сбъдна и цял живот чукам камъни. Там правехме циментови блокчета, чукахме камъни, правехме плочки и какви ли не още работи. С чук и с длето. Едвам изкарвахме по някой лев да се издържаме, но много оскъдно живеехме. Не можехме да си купим захар.
към текста >>

21. 22. ПРИСТИГАНЕ В СЕЛО АЧЛАРЕ

Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г.
Тя е препълнена с нашия багаж, който донесохме от София. Ние осем души двадесет годишни младежи, все здрави хора, с плам в гърдите и с идея в главите за общ комунален живот, напуснахме университета, роднини, близки, отказахме от каквото и да е било обществено положение, само да приложим нашата идея. Ние отдавахме тогава голямо значение на външната форма. Ние не знаехме още силата и приложението й във вътрешния живот на човека, както в последствие това ни се разкри в Школата. Само Учителят в своята свобода, свободолюбивост и толерантност ни остави да направим нашият опит и сами да извадим заключението си от него. Напуснахме университета, но да се случи, че в същото време стане конфликт между правителството и професорите, които обявиха стачка на 3 март 1922 г. и университета в София се затваря. Чак есента се отвори отново. Тъй че не се усети, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в село Ачларе. Пристигнахме в селото Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаляни и мокри и пребити от път. Къщата беше тъмна.
към текста >>

22. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв?
Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван. Но дойде професора г-н Стефан Петков и каза: „Г-да има ли кой да излезе пръв? " Отговорих: „Аз." Изпита почна и мина много добре. Така че символа на черния гарван не се оказа верен в момента. Но той пророчески излезна точен в по-късно време. Завърших с отличие и бях официално поканен да взема мястото на асистент и ми предричаха голяма кариера. Но тогава бяхме всички под влияние на това, че не искаме да сме ангажирани.от светските порядки и да се подчиняваме на обществени правила и закони.
към текста >>

23. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист.
Намерих си учител и почнах да вземам уроци. Записах се да следвам в музикалната академия в София през учебната 1925/26 г. Тогава си взех изпита по флейта с добър 4 и трябваше да запиша втора година. Но се забавих и трябваше да платя глоба от 100 лв. Взимах уроци при проф. Стефанов. Но работех тежък физически труд, разбивах камъни и като отида на урок пръстите ми бяха все изранени, загрубели и професора ми казва: „Ти с тези ръце на флейта не може да свириш." И така свърши кариерата ми на флейтист. Пък аз не съм по малките работи. На мен ми кажи, пренеси Витоша от другата страна на Искъро и аз ще ти я пренеса. Но с малки работи не мога да се занимавам. флейтата продадох в последствие и с парите трябваше да издадем песнопойката на Мария Тодорова за песните на Учителя. Асистент по ботаника не станах.
към текста >>

24. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Той бе оригинален брат и беше лаборант на професор Консулов.
Така се получи следващото упражнение-мелодия, думи и'движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. Така че подтикът да се даде Пентаграмата беше дошъл от Цочо Диков, който бе направил първият опит. Той бе оригинален брат и беше лаборант на професор Консулов. Той непрекъснато работеше върху проблема за движението на Луната около Земята и обясняваше защо обиколката й около оста и около земята са едни и същи. Проблемът за луната му бе проблем на живота. Той издаде съчинение за тази своя работа. Не зная къде се намира. Но във връзка с тази своя работа той е задавал много въпроси на Учителя за луната.
към текста >>

25. 13. ТРАМВАЙНИЯ БИЛЕТ

Консулов, наш професор по биология.
Понякога човек може да лети и когато няма криле. Мълчахме. То беше по-хубаво. В мълчанието се разкриват глъбините. Достигнахме спирката. Тъкмо да се качваме от трамвая слиза проф. Консулов, наш професор по биология. Само му кимнах щастлив с глава и влязохме с Учителя в трамвая. Седнахме. Нямаше много хора. Аз все бях в Небесата до когато кондуктора извика от предните редици: „Моля, билети! " Аз изтръпнах, изстинах, вкамених се. Сега се сетих, че нямам пари за билет.
към текста >>

26. 77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ

На времето беше канен за професор в университета, но не прие от скромност.
77. УЧЕНИКЪТ ИЗПИТВА УЧИТЕЛЯ СИ С Учителя и Братството се запозна един интелигентен брат, учен брат. Той беше учител по история в гимназията, човек с широка култура, с големи познания и не само по своя предмет, но имаше голяма, обща култура. При това беше ученик и почитател на Масарик, който беше за него идеал. На времето беше канен за професор в университета, но не прие от скромност. „Не съм достатъчно подготвен за тази длъжност." Като се запознава с Учителя, той си казва: „Чакай да проверя дали туй, за което се приказва е вярно. Дали има Учителят такива познания и такава култура, за каквато се говори." И почва той да ходи при Учителя на разговори, засяга най-различни въпроси и общи и специални и намира че Учителя по всички въпроси е осведомен отлично. Знае което той знае, но знае и нещо повече. Засяга Той научни въпроси. Засяга въпроси по история, по философията на историята, засяга въпроси от естествените науки, засяга въпроси и от художествената литература.
към текста >>

27. 19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя.
Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя. Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св. Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира. След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък. В една торба държеше около 150 полици. Значи беше длъжник на 150 човека.
към текста >>

Предлагали са му професорска катедра, но той отказал.
Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил. Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това? " Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо? " „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята." Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година. Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г. Но въпреки това не му се вмениха в правда и когато наруши Божествения закон, той трябваше да плати и заплати така както каза Учителят. А ние бяхме свидетели, че това стана така.
към текста >>

28. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Той бе професор по геология и привърженик на атеизма и материализма.
Беше безкористен. Съдействаше на всички. Беше най-добър работник на Учителя, изцяло предан на делото. Към него се присъедини проф. Консулов, с когото бяха съученици. Той бе професор по геология и привърженик на атеизма и материализма. Но под влияние на Боян Боев той се промени и мина към духовния мироглед и след това те споделяха като родни братя. Идваха често у нас на гости и беше мило да се гледат как двамата разговарят. Боян привлече и Стоил Стефанов, който беше секретар на Стамболийски. Стоил си купи място на Изгрева, построи си къщичка, но не живя в нея. Идваше често на разговор с Учителя и понеже беше личен приятел с Боян винаги се отбиваше при него.
към текста >>

29. 70. ГЕОРГИ РАДЕВ И ЦЕНАТА НА ОТКУПА

Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина.
След няколко месеца се срещнахме на Изгрева, веднага се сприятелихме, станахме близки и започнахме да общуваме. Той се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Облечен бе много добре и бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата от факултета. Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб.
към текста >>

Професорите го обичаха и ценяха много.
Защо ли? Защото професор Цанков тогава и Министър председателят издадоха наредба: „Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си." Вижте сега каква диващина. И ние, завършилите факултета се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взема дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Говореше френски като парижанин. Като го слушаха и го гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин, физиономията му бе френска.
към текста >>

Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент.
Дори един от гостите ни от франция на Рила сподели с нас чрез преводач, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. И сега ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: „Това щеше да се уреди, защото над Министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време проф. Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. Значи от двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата.
към текста >>

30. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

А това бяха учени, професори от Университета, които бяха написали биографията на бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски, така и също за всичките онези личности около Него.
Имахме поводи за това. Спомням си какво отговори веднъж Учителят на един журналист, който Го запита: „Господин Дънов, кажете нещо за себе си! " Учителят строго му отговори: „Това не е съществено! " Ние се придържахме към това мнение на Учителя. Но за да ви успокоя ще кажа, че това което ние не направихме, бяха го направили другите. А това бяха учени, професори от Университета, които бяха написали биографията на бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски, така и също за всичките онези личности около Него. А нашата работа беше друга. Но ние пазим материалите им. Една вечер ние разговаряхме пред Учителя като обсъждахме или критикувахме този или онзи. Как може да се критикува пред Учителя ли, когато Той изрично е казвал: „Не се критикувайте! Не изнасяйте погрешките си един пред други, защото те ще ви спънат.
към текста >>

31. 102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ

Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." „Ами г-н професоре защо не пишете с лявата ръка?
Цялата тази история се знае много добре от нашия брат Цочо Диков. А по това време авторът е шеф на Цочо Диков. Цочо го пита: „С коя ръка Вие написахте книгата? " „Как с коя, ами с дясната." „Ами ще пишете ли друга книга срещу дъновистите? " „Бих написал, но не мога. Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." „Ами г-н професоре защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не искате да кажете, че това е Божие възмездие? " „Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда. А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи.
към текста >>

" „Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда.
" „Бих написал, но не мога. Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." „Ами г-н професоре защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не искате да кажете, че това е Божие възмездие? " „Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда. А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи. На следващият ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава. Който има пари да си я купи и с парите си да си купи и да прочете какво се пише против г-н Дънов. Имаше и такива, които я купуваха и четяха. Те не искаха да четат книгите на Дънов.
към текста >>

А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи.
Получих похвали за нея и положителни отзиви от видни личности." „Ами г-н професоре защо не пишете с лявата ръка? И тогава ще видим дали няма да се парализира и тя? " „Вие, г-н Диков, какво искате да кажете с това? Да не искате да кажете, че това е Божие възмездие? " „Не, г-н професоре, не казвам, че това е Божие възмездие, но твърдя, че това е Божията Правда. А тя въздава и отмерва всекиму според заслуженото." „Слушай, г-н Диков, този разговор да остане между нас." „Как да остане между нас, г-н професоре, когато Вашата книга я продават, че дори сега я раздават безплатно и има опасност и другата ръка да Ви се парализира." Професорът мълчи. На следващият ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава. Който има пари да си я купи и с парите си да си купи и да прочете какво се пише против г-н Дънов. Имаше и такива, които я купуваха и четяха. Те не искаха да четат книгите на Дънов. Ето такива бяха годините, когато Божията Правда действаше като Закон Божий!
към текста >>

Този професор бе Стефан Консулов, биолог от Софийския университет.
На следващият ден нареди книгата да не се подарява и раздава без пари, а само да се продава. Който има пари да си я купи и с парите си да си купи и да прочете какво се пише против г-н Дънов. Имаше и такива, които я купуваха и четяха. Те не искаха да четат книгите на Дънов. Ето такива бяха годините, когато Божията Правда действаше като Закон Божий! Този професор бе Стефан Консулов, биолог от Софийския университет. През 1926 г. издава една книжка: „Човекът за теософията и за науката", 89 стр., която се нарежда редом с противниците на Учителя. Цочо Диков е бил негов лаборант, завеждал е аквариума, в който се отглеждали онези животни, с които биолозите правили своите опити - бели мишка, зайци и т.н. След 9.1Х.1944 г. проф. Консулов бе уволнен и работеше в една фабрика като обикновен работник.
към текста >>

32. 3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Беше дъщеря на Неговата рождена сестра Мария, обаче тя беше женена за Чакалов, а неговият брат беше професор по математика.
Парите за авторското прави бяха заплатени от братската каса. Юридически всичко бе оформено и бяхме готови за печат. От рода на Учителя само един човек се заинтересува от Учението Му, която беше негова ученичка. Казваше се Люба Чакалова по мъж. Тя беше племенница на Учителя. Беше дъщеря на Неговата рождена сестра Мария, обаче тя беше женена за Чакалов, а неговият брат беше професор по математика. Отначало тя не искаше да вземе пари за наследство от авторското право на Учителя. Но в последствие като се затрудни финансово прие своя дял, който й се полагаше. Така ние се разплатихме. Купихме печатарска машина, намерихме хартия и успяхме да отпечатаме до 1950 г. около петдесет и един тома беседи.
към текста >>

33. 24. С КАКЪВ ПОЛЕЗЕН ТРУД СЕ Е ЗАНИМАВАЛ Г-Н ДЪНОВ?[/

Един професор, когато чете лекциите си пред студентите, то те са написани.
Всичко това в Словото на Учителя трябва да се проучи от страна не на журналисти, които нищо не разбират, а от онези, които имат отношение към Словото на Учителя, философската част да се разгледа от философи, педагогическата част от педагози, научната част от учените, музиката на Учителя от музиканти. Голяма работа предстои в бъдеще от този народ. За складовете на Изгрева се грижехме аз и Неделчо Попов. По време на процеса прокурорът Руменов ме запита: „С какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов, за да заслужава прехраната си? " Отговорих му: „Глупав въпрос. Един професор, когато чете лекциите си пред студентите, то те са написани. Тези лекции ги чете, но и много години преди това ги е чел. А г-н Дънов държи четири оригинални беседи, които са неповторими. Това е едно огромно творчество за 22 години. А Вие ще ме питате с какъв полезен труд се е занимавал г-н Дънов. Г-н Дънов приема от сутрин до вечер посетители, дава съвети по всички въпроси.
към текста >>

А нашите музиканти, професори мълчат.
Той бе задал един унизителен и долен въпрос и искаше да докаже, че Учителят е лежал на гърба на учениците си. Учителят беше творец и Неговото творчество имаше своето място в историята на този народ и на човечеството. Словото на Учителя отиде в целия свят, а нашите българи мълчат. Той създаде над 150 песни. Кой музикант е създал толкова песни? А нашите музиканти, професори мълчат. Нека мълчат. Учителят даде Паневритмия с музика, която се играе на открито, която е едно хореографско творчество. При туй огромно творчество на Учителя, той българският прокурор Руменов, прокурор на български съд ме пита с какво се е занимавал г-н Дънов. Това е срамота. Срам за всички българи, срам за този народ и за неговите управници от днес до веки веков. Амин!
към текста >>

34. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Аз съм професор по литература и обществени науки и досега никога не съм чел такова нещо." Руси Караиванов му обяснява, че това са беседи от Учителя и че Той живее в София на Изгрева.
По едно време в стаята му нахлува руския офицер. Пита го: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде по света. Аз съм професор по литература и обществени науки и досега никога не съм чел такова нещо." Руси Караиванов му обяснява, че това са беседи от Учителя и че Той живее в София на Изгрева. Руският офицер пожелал още утре да го заведе в София и да го представи на Учителя. На следващият ден те се качват на влака, пристигат в София и го въвеждат при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой! " И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си.
към текста >>

35. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра.
Просветният съвет има за задача да се грижи за просветната дейност и за братските издания. В него влизат: Боян Боев, Паша Теодорова, Сашка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников (Славянски), Елиезер Коен, Тодор Стоименов. Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на редовния Братски събор през месец август. Изведнъж се издига една нова идея в Братството. Това е идеята за създаване на Академия по начина, по който е създадено Висшето университетско образование в България. До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат. А защо? Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията? По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата.
към текста >>

Започват да се изработват правила за лекторите, които да се превърнат от днешни преподаватели в утрешни асистенти, доценти и професори в новооткритата Академия.
Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г. и точно това е една година от полагане тялото на Учителя на Изгрева. Този бюлетин е подписан от всички членове на Братския съвет и се съобщава за решението за образуване на Академия. Какво става по-нататък? Започват да се изработват правила за лекторите, които да се превърнат от днешни преподаватели в утрешни асистенти, доценти и професори в новооткритата Академия. Залогът е голям. Амбицията също. Лекторите са въодушевени. Но започват да се чуват протести от верни по дух на Учението братя и сестри, че се загърбва Словото на Учителя и то остава на заден план. За доказателство, че това не е така се доказва и посочва, че четенето на беседи от Словото на Учителя продължава четири пъти в седмицата, така както е било по време на Учителя.
към текста >>

36. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи?
83. БЕСЕДИТЕ При разговор пред разширен кръг от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася. Поставените Му въпроси Той подреди така: 1. Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите? Учителят продължи: „Въпросите от подобен характер са ми задавани не само от вас, които ме слушате, или от тези, които заемат дружелюбно отношение към Учението, но и от другите, които не скриват отрицателно становище и направо ни отричат, като застават срещу нас." „Всички, които ме слушат с внимание, или заемат позата на опоненти, не знаят най-важното условие - не познават моята аудитория, не виждат нейния многолик състав, не долавят диалога ми присъстващите.
към текста >>

37. ІІІ.104. МУЗИКАНТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Професор Стоян Джуджев - получил наградата „Хербер" 2.
Навремето всеки гарнизон имаше военен духов оркестър, който, освен военни маршове за войниците, имаше и друг репертоар като валсове, полки, хора и обикновено в неделя изнасяха концерти пред гражданството. Това бяха големи събития за всеки град. Тогава нямаше радио, нямаше телевизия, а само тук - там старомодни грамофони, които се навиваха ръчно и за всяка плоча се поставяше нова игличка, за да може плочата да възпроизведе добър звук на грамофона. Така че, около Учителя в първите години имаше грамотни музиканти и професионалисти. Школни музиканти: 1. Професор Стоян Джуджев - получил наградата „Хербер" 2. Христо Дързев - композитор 3. Кирил Икономов - педагог - цигулар 4. Христо Байдамов - цигулар 5. Кръстников - цигулар 6. Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7.
към текста >>

Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7.
Професор Стоян Джуджев - получил наградата „Хербер" 2. Христо Дързев - композитор 3. Кирил Икономов - педагог - цигулар 4. Христо Байдамов - цигулар 5. Кръстников - цигулар 6. Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7. Професор Недялка Симеонова - цигулар 8. Професор Арсени Лечев 9. Мария Тодорова - пианистка - органистка на Младежкия и Общ Окултен клас 10. Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12.
към текста >>

Професор Недялка Симеонова - цигулар 8.
Христо Дързев - композитор 3. Кирил Икономов - педагог - цигулар 4. Христо Байдамов - цигулар 5. Кръстников - цигулар 6. Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7. Професор Недялка Симеонова - цигулар 8. Професор Арсени Лечев 9. Мария Тодорова - пианистка - органистка на Младежкия и Общ Окултен клас 10. Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12. Симеон Симеонов - цигулар на Общият окултен клас 13.
към текста >>

Професор Арсени Лечев 9.
Кирил Икономов - педагог - цигулар 4. Христо Байдамов - цигулар 5. Кръстников - цигулар 6. Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7. Професор Недялка Симеонова - цигулар 8. Професор Арсени Лечев 9. Мария Тодорова - пианистка - органистка на Младежкия и Общ Окултен клас 10. Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12. Симеон Симеонов - цигулар на Общият окултен клас 13. Йордан Симеонов - кларнетист - акордеонист 14.
към текста >>

Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11.
Кръстников - цигулар 6. Професор Сашо Попов - цигулар и диригент на Царския симфоничен оркестър 7. Професор Недялка Симеонова - цигулар 8. Професор Арсени Лечев 9. Мария Тодорова - пианистка - органистка на Младежкия и Общ Окултен клас 10. Асен Арнаудов - професор - цигулар, арфист - симфонист 11. Мария Златева - цигулар - педагог и певица 12. Симеон Симеонов - цигулар на Общият окултен клас 13. Йордан Симеонов - кларнетист - акордеонист 14. Атанас Минчев - виолист в Царския симфоничен оркестър и оркестрант в радио София 15. Д-р Филип Стоицев - зъболекар, цигулар и композитор 16.
към текста >>

38. ІІІ.120. Учителят за ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок.
против самите вас, против собствените си желания и стремежи към Бога и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този, или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не е крив, а само вие, защото погрешното изпълнение на Паневритмичните движения предизвиква отрицателното движение на силите в природата, и те именно разбъркват кашата в света, а виновни за нея сте вие. Будни бъдете, защото злото ви дебне, за да ви изненада и нанесе неочаквания от вас удар, с който ще ви докаже, че като ученици на Бялото Братство вие не сте си научили урока. Добрият ученик не трябва да прави погрешки, които да допуска да бъдат правени от други. Злото е голям професор, пред когото всеки ученик на Бялото Братство се изправя и казва своя урок. Той ще бъде жигосван от неговата пръчица. Правилното движение на Паневритмията е правилното държание на огнестрелното оръжие. Дали ще го насочите срещу нисшето, за да възтържествува висшето, или обратно, това от вас зависи. ПАНЕВРИТМИЯТА Е ВЕЛИКА СИЛА, КОЯТО ЩЕ ДАДЕ НОВ ПОДЕМ НА СВЕТА. Великите души, които направляват света, ще ви чуят като пеете и свирите Паневритмията, с което вие им поднасяте ключа на Моето Учение, което носи мир на човешките души.
към текста >>

39. 3.31. Димитър Звездински

Впоследствие той стана професор по икономическите въпроси - Александър Георгиев.
„Като работите там, страх ли Вие е? " Митко сближава двете ръце, като на молитва, и казва на Учителя: „Страх ме е, Учителю." Учителят строго, меко му казва: „Брат, когато почувствате страх, погледнете небето и пет пари не давайте." Като ми каза тези думи, аз вече болните ги приемах и прегръщах, и пет пари не давах за никаква опасност от инфекциозно заболяване." Да. Как наистина изпъкват образи от наши приятели. Митко Звездински, преди да се пенсионира, работеше в Социални грижи като чиновник. Негов началник му е бил Александър Георгиев Периклиев, брат на Милка Периклиева. Впоследствие той стана професор по икономическите въпроси - Александър Георгиев. Какво ми разказа веднъж той - професорът: „Несторе, по време на войната бяхме евакуирани поради опасността от бомбардировките в Ботевград. И когато най-после свърши войната за нас в България и пристигнаха вече тука съветските войски, то започна да функционира новата власт на Отечествения Фронт. Аз се обръщам към моя служител Митко Звездински и му казвам: „Хайде, Митко, сега да се включим в новата Отечественофронтовска власт! " А той ми отговаря: „Слушай, аз на двама господари не служа. Аз служа на Господа!
към текста >>

Какво ми разказа веднъж той - професорът: „Несторе, по време на войната бяхме евакуирани поради опасността от бомбардировките в Ботевград.
" Митко сближава двете ръце, като на молитва, и казва на Учителя: „Страх ме е, Учителю." Учителят строго, меко му казва: „Брат, когато почувствате страх, погледнете небето и пет пари не давайте." Като ми каза тези думи, аз вече болните ги приемах и прегръщах, и пет пари не давах за никаква опасност от инфекциозно заболяване." Да. Как наистина изпъкват образи от наши приятели. Митко Звездински, преди да се пенсионира, работеше в Социални грижи като чиновник. Негов началник му е бил Александър Георгиев Периклиев, брат на Милка Периклиева. Впоследствие той стана професор по икономическите въпроси - Александър Георгиев. Какво ми разказа веднъж той - професорът: „Несторе, по време на войната бяхме евакуирани поради опасността от бомбардировките в Ботевград. И когато най-после свърши войната за нас в България и пристигнаха вече тука съветските войски, то започна да функционира новата власт на Отечествения Фронт. Аз се обръщам към моя служител Митко Звездински и му казвам: „Хайде, Митко, сега да се включим в новата Отечественофронтовска власт! " А той ми отговаря: „Слушай, аз на двама господари не служа. Аз служа на Господа! Ти можеш да служиш, където искаш!
към текста >>

40. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова.
Но това исторически е известно, Македония е българска земя, с българско население, с българска култура. Но по несправедливи договори - от 1878 г., наречен Берлински договор, тогава Македония я откъсват от България и до ден днешен, и сега е Македония вън от територията на България, на българската държава. Когато дойдох в България и завърших там няколкодневният юнашки събор с гимнастическите упражнения на юнашкия събор, аз останах тука. Започнах да посещавам курсове; тогава имаше частни курсове за подготовка на гимназисти от свещеник Михайлов. И там взех подготвителните курсове, а през лятото държах държавни изпити и така завърших гимназия в София с прекъсване, тъй като през време на войната имаше неприятности, бомбардировки от чужди страни. България беше въвлечена във войната, но завърших гимназия тука и след това три години се занимавах частно - уроци по пеене при професор Прокопова. Сега, как стана така, че аз да се запозная с Братството и с Учителя?
към текста >>

41. 3.44. Борис Рогев

Така тези книжки станали вече достояние в Съветския Съюз и от Москва един професор пише писмо до Академията на науките и моли академията да му посочат адреса на Борис Рогев, защото той искал лично да му пише писмо.
" „Да, казвам, ние сме приятели и ходим заедно на екскурзия на Витоша там." „Добре тогава, имам един хубав спомен от него, от Борис Рогев. Покани Борис Рогев, Георги Томалевски и ти, елате еди - кой си ден на гости у нас." Определеният ден бяхме на вечеря при брат Борис Николов и тогава разказваха за случая как е станало отпечатването на песните и разбира се прекарахме в една приятна обстановка. Брат Борис Николов с негов автограф му подари на Борис Рогев една от песнарките, за които той даде разрешението да се напечатат. Брат Борис Рогев, след като се пенсионира в Географския институт, отиде да работи в Института по математика при Академията на Науките и там той издаде две книжки. Тези книжки могат да бъдат прочетени само изключително от голям математик, само той може да прочете неговите формули, които са в тези книжки. Така тези книжки станали вече достояние в Съветския Съюз и от Москва един професор пише писмо до Академията на науките и моли академията да му посочат адреса на Борис Рогев, защото той искал лично да му пише писмо. Академията му изпраща на професора в Москва адреса на Борис Рогев и Борис Рогев получава едно писмо от този професор в Москва, с което го моли, като изпраща две световно нерешени математически задачи, да ги реши брат Борис Рогев. Брат Борис Рогев решава задачите и ги изпраща в Москва. Разбира се без шум, защото това събитие не е дребна работа. Той е изключително скромен и така бил много доволен, че можал да услужи на този професор в Москва, а същевременно нали става вече известен като каква подготовка има в областта на математиката. Той издава „Астрономически основи на българското летоброене".
към текста >>

Академията му изпраща на професора в Москва адреса на Борис Рогев и Борис Рогев получава едно писмо от този професор в Москва, с което го моли, като изпраща две световно нерешени математически задачи, да ги реши брат Борис Рогев.
Покани Борис Рогев, Георги Томалевски и ти, елате еди - кой си ден на гости у нас." Определеният ден бяхме на вечеря при брат Борис Николов и тогава разказваха за случая как е станало отпечатването на песните и разбира се прекарахме в една приятна обстановка. Брат Борис Николов с негов автограф му подари на Борис Рогев една от песнарките, за които той даде разрешението да се напечатат. Брат Борис Рогев, след като се пенсионира в Географския институт, отиде да работи в Института по математика при Академията на Науките и там той издаде две книжки. Тези книжки могат да бъдат прочетени само изключително от голям математик, само той може да прочете неговите формули, които са в тези книжки. Така тези книжки станали вече достояние в Съветския Съюз и от Москва един професор пише писмо до Академията на науките и моли академията да му посочат адреса на Борис Рогев, защото той искал лично да му пише писмо. Академията му изпраща на професора в Москва адреса на Борис Рогев и Борис Рогев получава едно писмо от този професор в Москва, с което го моли, като изпраща две световно нерешени математически задачи, да ги реши брат Борис Рогев. Брат Борис Рогев решава задачите и ги изпраща в Москва. Разбира се без шум, защото това събитие не е дребна работа. Той е изключително скромен и така бил много доволен, че можал да услужи на този професор в Москва, а същевременно нали става вече известен като каква подготовка има в областта на математиката. Той издава „Астрономически основи на българското летоброене". Дори Борис Рогев един ден сподели думите на Учителя: „Стига вече математика!
към текста >>

Той е изключително скромен и така бил много доволен, че можал да услужи на този професор в Москва, а същевременно нали става вече известен като каква подготовка има в областта на математиката.
Тези книжки могат да бъдат прочетени само изключително от голям математик, само той може да прочете неговите формули, които са в тези книжки. Така тези книжки станали вече достояние в Съветския Съюз и от Москва един професор пише писмо до Академията на науките и моли академията да му посочат адреса на Борис Рогев, защото той искал лично да му пише писмо. Академията му изпраща на професора в Москва адреса на Борис Рогев и Борис Рогев получава едно писмо от този професор в Москва, с което го моли, като изпраща две световно нерешени математически задачи, да ги реши брат Борис Рогев. Брат Борис Рогев решава задачите и ги изпраща в Москва. Разбира се без шум, защото това събитие не е дребна работа. Той е изключително скромен и така бил много доволен, че можал да услужи на този професор в Москва, а същевременно нали става вече известен като каква подготовка има в областта на математиката. Той издава „Астрономически основи на българското летоброене". Дори Борис Рогев един ден сподели думите на Учителя: „Стига вече математика! " А той ми казва, също Борис Рогев: „Съжалявам, че през настоящия живот бях военен, защото все пак ограничения има там". Веднъж се бяхме събрали при една сестра - Донка Тополова, та Борис Рогев тогава чакаше да му издадат статията по отношение астрономическото летоброене и най-интересното е, че след като той издаде този негов труд, се задвижи целият въпрос по отношение на прабългарската праистория. При един разговор между Георги Томалевски и Учителят му казал следното: „Георге, дръжте връзка с Борис Рогев." И двамата бяха физици, и двамата бяха в Братството още от 1922 година.
към текста >>

42. 6. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА1. ДЕТСКИ ГОДИНИ

Теоретик и идеолог на диалектическия материализъм, марксист, комунист, професор от 1932 - 1936 г.
в гр. Щип, в Македония. Той завършва философия и педагогика в Софийския университет в 1914 г. Учителства в град Лом от 1910 - 1911 г., а идва в гр. Казанлък като учител от 1914 - 1915 г. Теоретик и идеолог на диалектическия материализъм, марксист, комунист, професор от 1932 - 1936 г. в Москва по диалектически материализъм. След 9.IX.1944 г. е един от тримата регенти на малолетния цар Симеон II от 1944 - 1946 г. Той е председател на БАН и член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 - 1976 г. и член на ЦК на БКП от 1957 - 1977 г.
към текста >>

43. 6.15. Космичната вълна на любовта

Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея.
Иначе всеки човек би се спънал. Аз имах следният случай: Имаше едно същество, много надарено, беше певица. Беше пристигнала от САЩ, където нейният баща го бяха убили гангстерите. Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството.
към текста >>

44. 6.19. Край на първото действие

Нейният брат бе професор.
Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си. Сбихме се за една жена. Тази сестра беше от град Казанлък и бе дъщеря на близките наши приятели. Тя и сега е жива. Казваше се Василева. Нейният брат бе професор. Тази сестра бе приятна и красива наглед, дойде да ми се оплаче пред мене от Михаил Иванов, понеже нещо недостойно се бе държал с нея. Тя се оплака на мен, защото сме от един и същ град. Има ли някой, който да бъде безразличен към една красива жена? Няма такъв. И за това се сбихме.
към текста >>

45. 6.21. Пътят на посвещението

Но в тази форма, както бе напечатана, при стария ръкопис и език на 19 век, когато я чете един интелект, учен, професор, който работи със своята мисъл, той мъчно може да разбере тези неща, написаното от Учителя в книжката.
Трябваше това сериозно съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на българския език. Даже Учителят смяташе, че трябваше да се напише втора част на тази книга, в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. Георги Радев наистина беше много трудолюбив и се зае с тази задача, която изпълни впоследствие сполучливо. Беше издадено второ издание. В Словото на Учителя има един чар, има едно излъчване, което само пробудената душа може да схване и разбере. Но в тази форма, както бе напечатана, при стария ръкопис и език на 19 век, когато я чете един интелект, учен, професор, който работи със своята мисъл, той мъчно може да разбере тези неща, написаното от Учителя в книжката. В мое присъствие Учителят нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки". Вероятно да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език. Но първата книжка имаше друго излъчване. То бе мистично и духовно. При тези срещи Учителят намяташе друга мантия - мантията на Мъдростта.
към текста >>

Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор.
Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност. Този брат, за когото говорех на събора в Търново, именно Михаил Иванов, беше упражнил силно влияние върху нейния съпруг - Величко Гръблашев, известен столичен адвокат, който впоследствие замина за Чикаго и стана професор. Той е бил един от първите, който е превел окултната литература, специално по спиритизма, в България. Гръблашев написа тук в България една-две книги за Розенкройцерите и той направи една сериозна връзка с тях. Те са един по-висок уровен, в сравнение с другите. Той стана един мост и проводник между Новото Учение на Учителя и Розенкройцерите в САЩ, без да се смесват двете Учения. Розенкройцерите работят повече в скрит кръг.
към текста >>

46. 6.26. Погледът на мъдреца

Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй".
Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена. Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура. Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй". По асоциация, ще разкажа още един характерен случай, който разкрива онази безпогрешна далновидност на Великия Мъдрец. Имах едни роднини, които бяха едни от най-богатите хора в България. Баща ми в този момент не беше в добро материално положение и ги помолих да ми услужат с три метра плат, за да си ушия един костюм, който впоследствие баща ми ще изплати. За моя изненада, те ми отказаха. Разбира се, аз споделих този факт с Учителя.
към текста >>

47. 6.32. Синът на Учителя

Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях.
От центърът на моя хилядолистник, отново постепенно наместих моят етерен двойник в моето физическо тяло. Всичките представи, които имах за моята личност, отново се възстановиха. Като калейдоскоп се занизаха представите и преживяванията на моята малка ограничена личност. Това преживяване може да се сравни, както когато съдът произнася смъртната присъда на даден човек. Такава пустота, такъв вътрешен студ, такава немощ почувствах в този момент, след като се върнах в тялото си. Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях. Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени. Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото естество се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено. То тогава той е част от космоса. През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше. Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа.
към текста >>

Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа.
Тази моя опитност ми хвърли такава обилна светлина, че да бяха се събрали всички професори, заедно със своите теории и всички философи, нито за секунда не биха ме разколебали в това, което почувствах и видях. Моята крайна критичност, моят неоправдан скептицизъм и логиката на моя ум действително бяха победени. Това излизане от човешкото тяло и възвръщане към неговата индивидуалност, когато човешкото естество се слива с тези светове, то тогава човек не се вижда като нещо отделено. То тогава той е част от космоса. През цялото това време, до простряното ми тяло на земята, стоеше Асен Арнаудов и го пазеше. Асен Арнаудов по-късно стана професор в консерваторията на инструмента арфа. Той изигра една голяма роля за записване музиката на Учителя. Имаше туй качество, че когато чуе една мелодия, веднага можеше да я запише, т. е. да я нотира. Никой един от нашите музиканти на Изгрева нямаше тази способност. И да се запишат тези песни, да се нотират, до голяма степен се дължеше на Асен Арнаудов.
към текста >>

48. 6.35. Mладежките събори

Тя направи едно много силно впечатление на професор Михалчев.
Паскалев представяше важен обект за наблюдение. Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог. Професия, която не съответстваше на онова, което изучаваше в окултната Школа на Учителя. Той написа една книга "Въведение в Асоциатизма" през 1931 г. Тя направи едно много силно впечатление на професор Михалчев. Той даде добри отзиви за него в списание „Философски преглед". Михалчев имаше едно отрицателно отношение към Учителя и Учението, въпреки това, в своето отрицание, изтъкваше положителната страна на социалния живот на братството. Но той към тази книга се отнесе с голяма благосклонност и написа хубава статия за нея. Това беше цяло чудо, защото Михалчев беше мастит философ. Паскалев много млад си замина.
към текста >>

Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини.
„Идеалът на ученика" (IV Младежки събор, стр. 37) Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна, и че идеалът на ученика е един и вечен. И че идеалът на ученика е идеал на природата. Минаха много, много години. И той успя да реализира тези неща. Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини. Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър") - персийската култура. Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология.
към текста >>

Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология.
Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини. Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър") - персийската култура. Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога.
към текста >>

Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние, професорите - интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово, и неговото присъствие, упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия." Той за мене е един честен човек.
Дължеше се на това, че нямаше средства и подходящи подготвени хора за тази обемна работа. Стефан Касабов. Той бе от Стара Загора. Бе един от големите познавачи на Рудолф Щайнер. Там повече работеше с него, отколкото върху Словото на Учителя. Намираше какво се говори за Рудолф Щайнер на Запад: „Ние не вярваме в писанията на Рудолф Щайнер, ние, професорите - интелектуалци, обаче неговият чар и неговото слово, и неговото присъствие, упражняват едно много силно влияние върху интелектуалният елит в Германия." Той за мене е един честен човек. Като забеляза, че теософите клонят към една теологич-ност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антро-пософия. Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек. Но за него това е един свят, в който живее. Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина.
към текста >>

49. 6.38. Следването ми в чужбина

38. Следването ми в чужбина След свършването на студентския конгрес, по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр.
38. Следването ми в чужбина След свършването на студентския конгрес, по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр. Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната. Понеже езикът ми беше непознат, затова на първо време останах във Варшава, като записах една висша журналистическа академия, за да мога по този начин да вляза във връзка с интелигенцията и специално да изуча полски език. Полският народ, който в своята история е минал през много критични завои, подобно на българския народ, ми оказа доста силно влияние. Голяма разлика съществуваше между двата славянски народа. Докато българският народ е сериозен, мълчалив, трудолюбив, с един твърд характер, напротив -полският народ е много приветлив, крайно общителен, с добро възпитание и силно развито чувство на самоуважение.
към текста >>

Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната.
38. Следването ми в чужбина След свършването на студентския конгрес, по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр. Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната. Понеже езикът ми беше непознат, затова на първо време останах във Варшава, като записах една висша журналистическа академия, за да мога по този начин да вляза във връзка с интелигенцията и специално да изуча полски език. Полският народ, който в своята история е минал през много критични завои, подобно на българския народ, ми оказа доста силно влияние. Голяма разлика съществуваше между двата славянски народа. Докато българският народ е сериозен, мълчалив, трудолюбив, с един твърд характер, напротив -полският народ е много приветлив, крайно общителен, с добро възпитание и силно развито чувство на самоуважение. Другите народи, които непосредствено имах възможност да наблюдавам, като румънския, югославския, чехския, унгарския, германския, в сравнение с полския народ, последният се отличаваше с една голяма мекота, с едни прекрасни отношения в семейството и обществото.
към текста >>

Освен това в Полша на тази тема нямаше почти никакви трудове и професорът имаше амбицията да остави една следа в тяхната литература чрез този труд.
За мен науката имаше предмет за това, което е станало, журналистиката - за това, което става в живота, а публицистиката се стреми да проникне в бъдещето. Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България. След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху докторската си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право". Тази тема представляваше за мен интерес, защото този въпрос засягаше цялата европейска, стопанска, политическа и културна история. Освен това в Полша на тази тема нямаше почти никакви трудове и професорът имаше амбицията да остави една следа в тяхната литература чрез този труд. Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите студенти, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали докторати при него и то едва с тройка. Пребиваването ми в Полша беше в годините 1933-1938 г. В началото чувствах един страх и безпокойство, но в процеса на работата се учудих, че при него ще изработя един сериозен научен похват, който впоследствие ще улесни моята публицистична дейност. Психологията на гражданите на този град беше много по-различна от тази, на Варшава. Те бяха по-недостъпни, мълчаливи и сериозни.
към текста >>

Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите студенти, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали докторати при него и то едва с тройка.
Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България. След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху докторската си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право". Тази тема представляваше за мен интерес, защото този въпрос засягаше цялата европейска, стопанска, политическа и културна история. Освен това в Полша на тази тема нямаше почти никакви трудове и професорът имаше амбицията да остави една следа в тяхната литература чрез този труд. Професорът беше човек с голяма ерудиция, голям познавач по международно право, но същевременно крайно взискателен към своите студенти, даже някои негови колеги се чудеха, как съм отишъл при него, тъй като досега само двама души, и то негови асистенти, са вземали докторати при него и то едва с тройка. Пребиваването ми в Полша беше в годините 1933-1938 г. В началото чувствах един страх и безпокойство, но в процеса на работата се учудих, че при него ще изработя един сериозен научен похват, който впоследствие ще улесни моята публицистична дейност. Психологията на гражданите на този град беше много по-различна от тази, на Варшава. Те бяха по-недостъпни, мълчаливи и сериозни. Настъпи 1934 г.
към текста >>

50. 6.42. Години на възрастване и възмъжаване

Много го обичаше професора по психология.
Кариера в университета. Веднъж ми предложиха да взема една катедра в университета. Имах един приятел, с когото следвахме заедно. Той замина да специализира в Колумбийския факултет в САЩ. Казваше се Генчо Пиров. Много го обичаше професора по психология. Той имаше повече толстоистки разбирания и един живот рационален, но нямаше тази мистичност и се задоволяваше с това, което имаше в себе си. Един път го заведох при Учителя и той разговаря с Него. Какво са се разговаряли не зная. Но на излизане Генчо ми каза: „Защо не направиш постъпки като мен да заемеш някаква катедра в университета? " Като се върнах и като го казах на Учителя, Той с една ирония произнесе: „Професор ли ще ми ставаш?
към текста >>

" Като се върнах и като го казах на Учителя, Той с една ирония произнесе: „Професор ли ще ми ставаш?
Много го обичаше професора по психология. Той имаше повече толстоистки разбирания и един живот рационален, но нямаше тази мистичност и се задоволяваше с това, което имаше в себе си. Един път го заведох при Учителя и той разговаря с Него. Какво са се разговаряли не зная. Но на излизане Генчо ми каза: „Защо не направиш постъпки като мен да заемеш някаква катедра в университета? " Като се върнах и като го казах на Учителя, Той с една ирония произнесе: „Професор ли ще ми ставаш? " Разбрах от тона на Учителя, че това не е моят път. Така приключи кариерата ми в университета. Кой ме издържаше в чужбина? Действително Учителят е бил най-главният фактор за следването ми в чужбина. Ако Той не нареждаше на Тодор Стоименов, който държеше братските средства, за да ми изпращат пари, аз нямаше откъде да взема.
към текста >>

51. 6.43. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Случаят е следният: Тя беше любимка на моя професор и тя завърши докторат по международно право.
Дали съм женен, дали съм разведен, дали имам деца. И на мен ми беше станало досадно и накрая казах, че съм женен и имам две деца в Полша. По този начин всички млъкнаха и не ме закачаха повече. Това после се разпространи навред из братството. Наистина дойде една жена от Полша при Учителя, която бе дошла за мен. Случаят е следният: Тя беше любимка на моя професор и тя завърши докторат по международно право. Тази жена наистина имаше много хубави чувства към мен. Тя принадлежеше към шляхтата в Полша, високо издигната и добре поставена в обществото, знаеше много езици и искаше на всяка цена да се омъжи за мен. Казах й, че аз не принадлежа на себе си, и че образованието и издръжката си дължа на един Мъдрец. И понеже аз не обичам да проповядвам, предложих й, че ако се интересува много, може да дойде в София и да се види с този Мъдрец. И когато тя дойде в София, аз я заведох при Учителя и понеже тя знаеше добре английски, те са се разговаряли много добре насаме.
към текста >>

52. 6.48. БОРИС ГЕОРГИЕВ

Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър.
Борис Георгиев е с голям духовен ръст в търсене на онези духовни ценности, за които намираме отговори в Словото на Учителя. Той ходеше в целия свят. Разнесе портрета на Учителя по целия свят, заедно с портрета на Тагор, на Айнщайн, Махатма Ганди, Джавахарлал Неру. Робиндранат Тагор дойде през 1926 г. в София. Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър. Беше с дъщеря си. Най-силно впечатление ми направи, че този човек беше прозрачен. Като го виждам, беше фееричен, проникновен, като че флуидите минаваха през него. Малко прегърбен, аристократичен по дух и маниер. Не можах да чуя сказката му.
към текста >>

53. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

„Небето ти е дало да видиш неговия край, тази картина представлява образният език на Небето - Той ще бъде нападнат от три страни и ще бъде сломен..." След няколко дни един наш професор Владикин ме срещна и сподели с мен следното: „Бях в Берлин и се срещнах с Гьобелс и той ми каза: „Господ стана болшевик!
В момента почувствах от думите на Хитлер една уплаха и веднага се качих на сливата, откъснах три зелени плода, слязох и му ги поднесох. То ги взе, изяде ги, падна на земята и умря. Това беше сънят ми. Събудих се под впечатлението на тази картина и веднага изтичах при Учителя да му разкажа този страшен сън. След като ме изслуша, Учителят ми каза следните думи, които имат историческо значение. „Небето ти е дало да видиш неговия край, тази картина представлява образният език на Небето - Той ще бъде нападнат от три страни и ще бъде сломен..." След няколко дни един наш професор Владикин ме срещна и сподели с мен следното: „Бях в Берлин и се срещнах с Гьобелс и той ми каза: „Господ стана болшевик! " Защо? Германците са обкръжили Москва и са били 100%сигурни, че Москва ще падне. Генералът наредил да спят войниците и на другата сутрин да нападнат Москва. Обаче какво става? През нощта пада невероятен студ - до минус 35 градуса.
към текста >>

54. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Това означава да се сложат лектори, преподаватели, доценти и професори, които да бъдат посредници между Учението на Учителя и човека.
Той я отрича напълно". Ето така този поп беше видял ролята на господин Дънов. Ето така той по един негативен път се ползва от Учението на Учителя. Всичко, което става днес, е плод на могъщата мисъл на Учителя. Тук не може да става въпрос за академия или институт. Това означава да се сложат лектори, преподаватели, доценти и професори, които да бъдат посредници между Учението на Учителя и човека. Това е изключено. Това Учителят няма да позволи. Учителят бе казал: „В древността посветените криеха знанието, защото много малко беше хляба в него. Днес Словото се излива преизобилно, както слънцето дава светлината си. То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека".
към текста >>

55. 6.69. КОЙ КАК ПОСРЕЩНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението.
Когато книгата беше представена в просветния съвет от страна на брат Борис Николов, нейният външен внушителен вид е внесъл неописуема изненада. Най-силно били засегнати по-изтъкнатите личности, които имаха известно обществено признание в литературата или в музиката. В обществото около Учителя, както и в средите на българския народ книгата беше приета с отворени обятия. Нескончаемите отзиви, които постъпваха особено от будните души, бяха доказателство, че книгата не само оправдава своето съществувание, но ще изиграе и своята предначертана роля. Какво силно влияние упражняваше книгата „Учителят", каква силна светлина хвърляше в съзнанието на хората по отношение живота и идеите на Учителя, ще посочим като се ограничим само с два примера. Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението. Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му. Току-що беше излязла книгата ни от печат и аз му я предложих. Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д. Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов. Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението.
към текста >>

Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му.
Най-силно били засегнати по-изтъкнатите личности, които имаха известно обществено признание в литературата или в музиката. В обществото около Учителя, както и в средите на българския народ книгата беше приета с отворени обятия. Нескончаемите отзиви, които постъпваха особено от будните души, бяха доказателство, че книгата не само оправдава своето съществувание, но ще изиграе и своята предначертана роля. Какво силно влияние упражняваше книгата „Учителят", каква силна светлина хвърляше в съзнанието на хората по отношение живота и идеите на Учителя, ще посочим като се ограничим само с два примера. Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението. Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му. Току-що беше излязла книгата ни от печат и аз му я предложих. Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д. Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов. Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението. Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви внушения.
към текста >>

Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д.
Нескончаемите отзиви, които постъпваха особено от будните души, бяха доказателство, че книгата не само оправдава своето съществувание, но ще изиграе и своята предначертана роля. Какво силно влияние упражняваше книгата „Учителят", каква силна светлина хвърляше в съзнанието на хората по отношение живота и идеите на Учителя, ще посочим като се ограничим само с два примера. Един известен наш професор - Димитър Кацаров, педагог, не само пред нашата общественост, но и в чужбина, със своите новаторски схващания в областта на педагогиката, имаше отрицателно отношение към Учителя и учението. Веднъж, връщайки се от Швейцария, където е бил на един педагогически конгрес, ме среща и ми казва: „Интересно, на конгреса ме запитаха доста за вашето учение." Изглежда това му е направило силно впечатление, понеже един от авторитетите на този конгрес - професор Фериер, много изтъкнат педагог на Запад, е написал една малка брошура за Учителя и учението Му. Току-що беше излязла книгата ни от печат и аз му я предложих. Книгата е оказала такова силно въздействие на професор Д. Кацаров, че после при една среща той ми каза следното: „Рядко съм чел книга, написана с такава любов. Наистина аз не съм бил добре осведомен за това учение." Един мой близък родственик цели двадесет години ни критикуваше по отношение учението. Може би това се дължеше и на обстоятелството, че обичах да оставям хората свободни, сами да дойдат до известни схващания, без да им се правят някакви внушения. След като прочел няколко пъти книгата „Учителят" така силно се привърза към учението - подобно на Павел, когато чул гласа на Христа: „Защо ме гониш? " Някои наши приятели от просветния съвет по редица съображения, които не искаме да изтъкнем, надигнаха гласа си, не по същината на книгата, но по маниера на нейното издаване, т.е.
към текста >>

56. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй докторат по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: „Ей ти, селяндур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма от тука." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите, завил си ги във вестника, сложил си ги под мишница, заслизал надолу и се спрял пред работническите дрехи, окачени на един пирон. По-късно Методи разправяше: „Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй докторат по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унизение с още по-велик изпит". Методи Константинов беше издал две книги във Франция. Името му става известно. И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по философско право Методи Константинов. Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката.
към текста >>

И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по философско право Методи Константинов.
По-късно Методи разправяше: „Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селяндур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и отгоре на туй докторат по философия, защитен в Полша и то пред онзи професор - Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унизение с още по-велик изпит". Методи Константинов беше издал две книги във Франция. Името му става известно. И от Франция идва някакъв професор, който минава през България, но иска да се срещне с автора на тези две книги - докторът по философско право Методи Константинов. Точно по това време Методи, който живее в една барака на Изгрева, решава да си прави пролетно почистване на бараката. А тогава най-трудното беше, след като си изкара багажа, същият багаж да се върне отново в бараката, поради големия му обем. Методи изважда навън стол, маса, печка, креват, разни тенджери и чинии и всичко поставя извън бараката. Картината е плачевна за описване, повече от грозна. Той взел една кофа и парцал и мие пода на стаята си.
към текста >>

Точно в този момент пристига френският професор, който иска да се запознае с автора на тези две велики книги.
А тогава най-трудното беше, след като си изкара багажа, същият багаж да се върне отново в бараката, поради големия му обем. Методи изважда навън стол, маса, печка, креват, разни тенджери и чинии и всичко поставя извън бараката. Картината е плачевна за описване, повече от грозна. Той взел една кофа и парцал и мие пода на стаята си. Излиза вън, изважда мръсния парцал, изпира го и решава да плисне мръсната вода от кофата. Точно в този момент пристига френският професор, който иска да се запознае с автора на тези две велики книги. За да дойде на Изгрева той е наел такси от града и шофьорът го довежда на посечения адрес. Излиза и пита случайно появилия се висок човек. А това е Гради Минчев: „Къде е д-р Методи Константинов? " Гради се обръща и с ръка посочва един човек, който стои пред една кофа с мръсна вода, държи един парцал в ръцете си, а отвън извадената покъщнина от бараката. От грозотия, по-грозотия.
към текста >>

„Ето го д-р Константинов." Професорът се приближава към Методи, заговорва го на френски и не може да повярва на очите си.
За да дойде на Изгрева той е наел такси от града и шофьорът го довежда на посечения адрес. Излиза и пита случайно появилия се висок човек. А това е Гради Минчев: „Къде е д-р Методи Константинов? " Гради се обръща и с ръка посочва един човек, който стои пред една кофа с мръсна вода, държи един парцал в ръцете си, а отвън извадената покъщнина от бараката. От грозотия, по-грозотия. „Ето го д-р Константинов." Професорът се приближава към Методи, заговорва го на френски и не може да повярва на очите си. Идва да се срещне с автора на една голяма книга, а вижда едно нищожество. Методи разговарял с него и му казал, че след четири часа ще бъде в неговия хотел. Французинът си заминава обратно с таксито. Един час седи Методи пред бараката и не може да превъзмогне великото унижение. Да му дойде жив професора от Франция заради неговите книги и да го намери като най-голямото нищожество в София.
към текста >>

Да му дойде жив професора от Франция заради неговите книги и да го намери като най-голямото нищожество в София.
„Ето го д-р Константинов." Професорът се приближава към Методи, заговорва го на френски и не може да повярва на очите си. Идва да се срещне с автора на една голяма книга, а вижда едно нищожество. Методи разговарял с него и му казал, че след четири часа ще бъде в неговия хотел. Французинът си заминава обратно с таксито. Един час седи Методи пред бараката и не може да превъзмогне великото унижение. Да му дойде жив професора от Франция заради неговите книги и да го намери като най-голямото нищожество в София. Накрая събира кураж, измива се, облича официалния си костюм и заминава за срещата в хотела. Когато Методи се облече официално, той има вид и осанка на трима министри. Той е представителен, с изящни маниери. Този път в хотела професорът не може да го познае. Започва разговор на френски, но разговорът не върви.
към текста >>

Този път в хотела професорът не може да го познае.
Един час седи Методи пред бараката и не може да превъзмогне великото унижение. Да му дойде жив професора от Франция заради неговите книги и да го намери като най-голямото нищожество в София. Накрая събира кураж, измива се, облича официалния си костюм и заминава за срещата в хотела. Когато Методи се облече официално, той има вид и осанка на трима министри. Той е представителен, с изящни маниери. Този път в хотела професорът не може да го познае. Започва разговор на френски, но разговорът не върви. Методи разказваше: „Говорихме половин час, но през цялото време в очите на французина аз бях онова нищожество с кофата, парцала и с неразборията пред моята барака, в която живея. От разговора нищо не се получи. Разделихме се и двамата в едно сконфузено положение. Върнах се на Изгрева, застанах пред моята барака, гледах я и някой в мене скръбно, скръбно плаче.
към текста >>

57. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче.
Вероятно по-късно се е образовала. По-късно накарах Радка Левордашка да опише много от спомените на Йорданка Жекова. Според нея Йорданка е имала завършено четвърто отделение. Ако е така, това обяснява много неща. Но за онези, които са били с висше образование по време на Школата на Учителя, един човек с четвърто отделение е неграмотен. А иначе Йорданка е имала дар слово и когато е проповядвала и говорела, могла да сложи трима професори спокойно в малкото си джобче. Случайни хора При Учителя не е имало. Онова, което беше написал Галилей Величков като пророчество на стр. 92 от том I-ви на „Изгревът" се изпълни. Под нечие нареждане Общество Бяло Братство започнаха да провеждат събранията си в един трафопост и в един партиен клуб. А това няма нищо общо с Учението на Учителя.
към текста >>

58. 7.12. НИКОЛА НАНКОВ

Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация.
Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития. Аз слушах прехласнат. А той обеща да ги напише. Но един ден при него отива Александър Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото. Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова.
към текста >>

Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях.
А той обеща да ги напише. Но един ден при него отива Александър Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото. Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова. Там дойде да летува и групата на Крум Въжаров, между които беше и Марта, дъщеря на Периклиев. Периклиев също дойде и в разстояние на десет дни ние с него бяхме неотлъчни спътници по билата и върховете. През цялото време аз слушах тази история, която вече я знаех от Никола Нанков, но Александър правеше необичайни паралели.
към текста >>

59. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов.
те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото тяло, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н. Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките". „Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия. Там има една община (комуна, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка Окултна Школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов. Тук той застъпва, че Мория е Учител от Великото Всемирно Братство. А това не е вярно. Учител на Великото Всемирно Бяло Братство е Всемировият Учител Беинса Дуно - Учителят Петър Дънов. Представя се, че беседите на Учителя Мория и на Учителя Петър Дънов са от един източник, и че са от-кровения от един и същ център. И това не е вярно.
към текста >>

60. 12. НИКОЛА НАНКОВ

Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация.
Проследяваше няколко столетия назад придвижването на родовете, за да дойдат в България и чрез тях да се роди Петър Константинов. Той бе ми разказвал за много събития. Аз слушах прехласнат. А той обеща да ги напише. Но един ден при него отива Александър Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото. Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова.
към текста >>

Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях.
А той обеща да ги напише. Но един ден при него отива Александър Периклиев, брат на Милка Периклиева и Никола разказва същото. Но Периклиев по това време е професор по икономика и знае много добре какво значи публикация. Запитват го откъде има тези материали и къде се намират. Никола му ги съобщава под секрет. Понеже той като професор има право на достъп до различни архиви, отива, намира ги, подрежда ги и решава да напише книга за тях. През 1972 г. аз летувах на Рила над 7-те Рилски езера в областта „Салоните", заедно с Борис Николов и Мария Тодорова. Там дойде да летува и групата на Крум Въжаров, между които беше и Марта, дъщеря на Периклиев. Периклиев също дойде и в разстояние на десет дни ние с него бяхме неотлъчни спътници по билата и върховете. През цялото време аз слушах тази история, която вече я знаех от Никола Нанков, но Александър правеше необичайни паралели.
към текста >>

61. 92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА

В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите.
92. КОГАТО СИ МУЛЕ И ТЕ Е ЯХНАЛА ПРОСТОТИЯТА След като завърших гимназията аз се записах студентка по философия и педагогика и следвах три години, оставаше ми още една година, но не завърших понеже се прехвърлих в музикалната академия. Бях споменала Изгревът... , т. 5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите. Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество.
към текста >>

Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици.
5 вече, че направих грешка, че не завърших университета, но тогава реших, че трябва да работя върху музиката на Учителя. В факултета ни четяха лекции и след това имахме теми за разработване, правехме реферати и след това ги четяхме в присъствието на всички и то пред професорите. Тогава студентите бяха малко, брояхме се на пръсти и се познавахме. Аз вложих доста усилия и старание при разработката на темите. Преди това имах опит с Учителя когато той ми задаваше теми от Библията и ме караше да търся причините и следствията, законите на всяко едно явление описано там. Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език. Това беше етикета на обществото, на едно буржоазно общество. Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София. Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност.
към текста >>

Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност.
Та по същия начин постъпвах и при рефератите, за което професорите бяха доволни от мен и ме смятаха една от редките интелигентни госпожици. А баща ми по онова време беше учител по литература в гимназията, а майка ми беше светска жена, образована и се движеше в подходящо общество. Обикновено жените не се занимаваха с домакинство, защото затова имаха прислужници, а се занимаваха с филантропски идеи за благотворителност и други начинания, а дъщерите им непременно трябваше да свирят на пиано, да бродират, да знаят френски език. Това беше етикета на обществото, на едно буржоазно общество. Това общество не беше представител на народните изедници и кръвопийци както сега се пише и говори, а тези кръвопийци идваха от други среди и те нямаха нищо общо с онова буржоазно съсловие и интелигентни среди тогава в София. Така веднъж чух лично от устата на професор Михалчев да се възхищава от моята интелигентност. Аз бях скрита по форма и по дух, но след като дойдох на Изгрева в тази груба среда около мен тя ми повлия много лошо и едвам се справях с нейните груби влияния върху мен Това бяха влияния от жителите на Изгрева дошли от цялата страна при Учителя, а това беше разнороден състав, селяни, селянки, необразовани, неуки, но устати и всезнаещи по всички въпроси. А това е най-важното, което може да опропасти всяко едно общество. А за духовното общество важи стократно. Затова Учителят на младите даде подтик да учат, да завършат гимназия, след това да следват университета, а на онези, които бяха учили и недоучили нареди да взимат частни уроци при Паша Теодорова или при други сестри учителки и след години те завършиха гимназиалното си образование като частни ученички. Някои от сестрите записаха във факултета по педагогика и литература и станаха учителки.
към текста >>

62. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

Бях студентка и имах възможността да видя, че имаше едно .голямо величие, професорско величие в университета.
Та дойде без да продума една дума, биде възкресено и си отиде без да продума нито една дума като на сбогуване целуна десницата на Учителя в знак на общение с Духа Божий. Да, това бе едно възкресение на Духът. По-късно бях чела, че възкресението се отнася за Божествения Дух - той възкръсва и дава живот. Та човек сам не възкръсва, а възкресява го Божествения Дух когато се докосне до човека. Но човекът трябва да направи първата крачка за общение с Духът. Бях студентка и имах възможността да видя, че имаше едно .голямо величие, професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, интелигент, учен и неговото име можеше да се срещне навсякъде, както навремето така и след петдесет години. Та този професор Шишманов като чул за последователите на Учителя от първите години учудил се много, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя, да идват, да си отиват - едно истинско стълпотворение на ул. „Опълченска" 66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и когато всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите бяха огорчени и от учени, от всякакви възможни титли и всичко от онова, което беше като някакъв висш елит се превръщаше в негодувание и омраза към тях от народа, защото смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важното това беше вярно.
към текста >>

Това беше професор Шишманов - оратор, интелигент, учен и неговото име можеше да се срещне навсякъде, както навремето така и след петдесет години.
Да, това бе едно възкресение на Духът. По-късно бях чела, че възкресението се отнася за Божествения Дух - той възкръсва и дава живот. Та човек сам не възкръсва, а възкресява го Божествения Дух когато се докосне до човека. Но човекът трябва да направи първата крачка за общение с Духът. Бях студентка и имах възможността да видя, че имаше едно .голямо величие, професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, интелигент, учен и неговото име можеше да се срещне навсякъде, както навремето така и след петдесет години. Та този професор Шишманов като чул за последователите на Учителя от първите години учудил се много, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя, да идват, да си отиват - едно истинско стълпотворение на ул. „Опълченска" 66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и когато всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите бяха огорчени и от учени, от всякакви възможни титли и всичко от онова, което беше като някакъв висш елит се превръщаше в негодувание и омраза към тях от народа, защото смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важното това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, че не бил кой знае какъв голям оратор, но се събирали около него всякакви хора, а това толкова раздразнило неговото самочувствие на всепризнат професор и величие в университета, че решил да отиде да види каква е тази работа и да види с очите си що за човек е този там на ул.
към текста >>

Та този професор Шишманов като чул за последователите на Учителя от първите години учудил се много, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя, да идват, да си отиват - едно истинско стълпотворение на ул.
По-късно бях чела, че възкресението се отнася за Божествения Дух - той възкръсва и дава живот. Та човек сам не възкръсва, а възкресява го Божествения Дух когато се докосне до човека. Но човекът трябва да направи първата крачка за общение с Духът. Бях студентка и имах възможността да видя, че имаше едно .голямо величие, професорско величие в университета. Това беше професор Шишманов - оратор, интелигент, учен и неговото име можеше да се срещне навсякъде, както навремето така и след петдесет години. Та този професор Шишманов като чул за последователите на Учителя от първите години учудил се много, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя, да идват, да си отиват - едно истинско стълпотворение на ул. „Опълченска" 66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и когато всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите бяха огорчени и от учени, от всякакви възможни титли и всичко от онова, което беше като някакъв висш елит се превръщаше в негодувание и омраза към тях от народа, защото смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важното това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, че не бил кой знае какъв голям оратор, но се събирали около него всякакви хора, а това толкова раздразнило неговото самочувствие на всепризнат професор и величие в университета, че решил да отиде да види каква е тази работа и да види с очите си що за човек е този там на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>

Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, че не бил кой знае какъв голям оратор, но се събирали около него всякакви хора, а това толкова раздразнило неговото самочувствие на всепризнат професор и величие в университета, че решил да отиде да види каква е тази работа и да види с очите си що за човек е този там на ул.
Това беше професор Шишманов - оратор, интелигент, учен и неговото име можеше да се срещне навсякъде, както навремето така и след петдесет години. Та този професор Шишманов като чул за последователите на Учителя от първите години учудил се много, защото това беше необикновено явление тогава - да се събират толкова много хора около Учителя, да идват, да си отиват - едно истинско стълпотворение на ул. „Опълченска" 66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и когато всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите бяха огорчени и от учени, от всякакви възможни титли и всичко от онова, което беше като някакъв висш елит се превръщаше в негодувание и омраза към тях от народа, защото смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важното това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, че не бил кой знае какъв голям оратор, но се събирали около него всякакви хора, а това толкова раздразнило неговото самочувствие на всепризнат професор и величие в университета, че решил да отиде да види каква е тази работа и да види с очите си що за човек е този там на ул. „Опълченска" 66. Та когато се коментирало в университета професорът там бил казал: „Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студенти в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". И решава той, приготовлява се, качва се на файтона и го стоварят на ул. „Опълченска" 66.
към текста >>

Та когато се коментирало в университета професорът там бил казал: „Кой е този Дънов?
„Опълченска" 66. А по онези години между войните, когато хората бяха преминали през две национални катастрофи и когато всички бяха разочаровани и огорчени от управляващите бяха огорчени и от учени, от всякакви възможни титли и всичко от онова, което беше като някакъв висш елит се превръщаше в негодувание и омраза към тях от народа, защото смяташе, че този висш елит е причината за двете национални катастрофи. И което е най-важното това беше вярно. Та този професор, който не само чул, но непрекъснато чувал, че там се събират много хора, че някой си Дънов им говори, че не бил кой знае какъв голям оратор, но се събирали около него всякакви хора, а това толкова раздразнило неговото самочувствие на всепризнат професор и величие в университета, че решил да отиде да види каква е тази работа и да види с очите си що за човек е този там на ул. „Опълченска" 66. Та когато се коментирало в университета професорът там бил казал: „Кой е този Дънов? Аз толкова години преподавам на студенти в университета, тридесет години чета лекции, а нямам нито един човек последовател". И решава той, приготовлява се, качва се на файтона и го стоварят на ул. „Опълченска" 66. Влиза той през вратника, прекрачва през плочника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна е градината с хора, поглежда я, а това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те са записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки.
към текста >>

При него професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той си изважда от малкия джоб на жилетката си визитната картичка със златен надпис „Професор Шишманов".
И решава той, приготовлява се, качва се на файтона и го стоварят на ул. „Опълченска" 66. Влиза той през вратника, прекрачва през плочника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна е градината с хора, поглежда я, а това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те са записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами си идват, седят, стоят и чакат. При него професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той си изважда от малкия джоб на жилетката си визитната картичка със златен надпис „Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички познават и знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и за българската наука - величие и чак отгоре. Такъв бил, така го приемали и така го тачели. И той зачакал докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: „Не мога да ви приема. Занят съм сега".
към текста >>

Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички познават и знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и за българската наука - величие и чак отгоре.
„Опълченска" 66. Влиза той през вратника, прекрачва през плочника и какво да види - около пейките в градината народ, пълна е градината с хора, поглежда я, а това е една такава голяма аудитория, която той едва ли е виждал в някоя аула на университета. Само че онези там са студенти, те са записали да учат висши науки и трябва да слушат, защото след това ще има изпитна сесия и оценки. А тия тук в двора сами си идват, седят, стоят и чакат. При него професор Шишманов се приближава един негов студент, поздравява го, а той си изважда от малкия джоб на жилетката си визитната картичка със златен надпис „Професор Шишманов". Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички познават и знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и за българската наука - величие и чак отгоре. Такъв бил, така го приемали и така го тачели. И той зачакал докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: „Не мога да ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов изумен, объркан, неразбиращ как така нему да му отказват прием и аудиенция.
към текста >>

Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов изумен, объркан, неразбиращ как така нему да му отказват прием и аудиенция.
Студентът взима визитната картичка на професора - това не е шега работа, всички познават и знаят кой е този професор и какво значение има той за университета и за българската наука - величие и чак отгоре. Такъв бил, така го приемали и така го тачели. И той зачакал докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: „Не мога да ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов изумен, объркан, неразбиращ как така нему да му отказват прием и аудиенция. Става, тръгва си, качва се на файтона и обиден си заминава като казвал, че повече с Дънов не искал да има работа. Та така както преди професорът не е имал работа с него, така и след като излиза от дома на Гумнерови също е нямал работа с него. И така той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та величието докарано с файтона си отива обратно натам от където бе дошло.
към текста >>

Та така както преди професорът не е имал работа с него, така и след като излиза от дома на Гумнерови също е нямал работа с него.
И той зачакал докато се занесе визитната картичка и докато го приемат. Не след дълго Учителят излиза, обръща се към него и му казва: „Не мога да ви приема. Занят съм сега". Учителят се обръща и си влиза в стаята, а професор Шишманов изумен, объркан, неразбиращ как така нему да му отказват прием и аудиенция. Става, тръгва си, качва се на файтона и обиден си заминава като казвал, че повече с Дънов не искал да има работа. Та така както преди професорът не е имал работа с него, така и след като излиза от дома на Гумнерови също е нямал работа с него. И така той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та величието докарано с файтона си отива обратно натам от където бе дошло. А за онзи смазаният човечец, за онова същество претрепано от живота и от скръб, за онова низвергнато от всички същество, Учителят сам излезе без никой да му съобщи, без визитна картичка, без златен надпис, отиде при него, обгърна го с ръка и с внимание и с думи го обнадежди и го възкреси. А тук случаят беше друг.
към текста >>

63. 101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ

Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори.
Ето това е пътят на мисълта, така както тя трябва да работи, защото човек ако се добере до една мисъл, в която има една идея дошла от един по-висок свят то тази идея ако е от Божествения свят то тя се храни от Словото на Бога. Всяко нещо, което правеха онези, които заобикаляха Учителя имаха изисквания, които Учителят трябваше да задоволява. А пък те изискваха от околните, които заобикаляха Учителя да ги признават като големи авторитети, но те нямаха онази дълбочина на мисълта, тя беше загубена някъде, така когато един извор излезе някъде, но после водата му се загуби и взел друга посока, че накрая излезе в някое друго, непознато дере и там си тече. Така беше и с тези приятели, чакащи и търсещи от околните да ги признаят като авторитети около Учителя. Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика. Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори. И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде.
към текста >>

А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал.
А пък те изискваха от околните, които заобикаляха Учителя да ги признават като големи авторитети, но те нямаха онази дълбочина на мисълта, тя беше загубена някъде, така когато един извор излезе някъде, но после водата му се загуби и взел друга посока, че накрая излезе в някое друго, непознато дере и там си тече. Така беше и с тези приятели, чакащи и търсещи от околните да ги признаят като авторитети около Учителя. Това нещо Го забелязах и в университета където се бях записала по философия и педагогика. Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори. И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем.
към текста >>

Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде.
Професорите, които ни предаваха, които работеха с нас можеха да оценят всеки един понеже ние тогава бяхме много малко, а методите на работа им бяха такива, че освен лекционният материал ние бяхме задължени да работим индивидуално, да правим реферати и да ги изнасяме пред самите професори. И в тези реферати не можеше да има празнословия, там трябваше да се покаже какво си разбрал и докъде си стигнал в усвояване на материала. А това бяха все такива теми, че беше невъзможно да препишеш от някъде чужди мисли и чужди неща и идваше момент когато ти биваше принуден да дадеш нещо от себе си, а това беше най-важното в тези реферати и оценките от професорите бяха оценки не само за неговата подготовка, а за неговият умствен потенциал. Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения. Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция.
към текста >>

Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава.
Та всичко казано досега аз имах привилегията да бъда ценена като студентка с възможности. В областта на философски науки, във всяка философска система има едно скрито място, мъчно място за разбиране, което не се схващаше, което беше камък на препъване за всеки философ и за всеки изучаващ тази наука. Тези неща аз ги разбирах и понякога ставах да ги кажа за най-голямо учудване на всички студенти и на професора, защото това не можеше да се прочете от никъде. Аз ги разбирах, аз бях научена още от Учителя като частна ученичка да търся първопричината на нещата, да анализирам, да съпоставям всички второстепенни неща, да обобщавам и да извличам сентенцията на нещата. А освен това имах подготовката от Словото на Учителя, което слушах вече много години и бях настроена на една вътрешна вълна на философско обобщение на всеки един проблем. Така за пръв път професор Димитър Михалчев започна да ни предава. Имаше лекции и упражнения. Той изваждаше от едно резюме на някой студент онова, върху което градеше новата си лекция. Всички се мъчеха да кажат коя е основната съединителна нишка на реферата. Най-после аз станах и изказах основното положение, а това бе, че се говореше за вътрешният и външният свят на човека. Тогава майка ми беше болна и аз бях нередовна в лекциите си и бях прочела бегло материала.
към текста >>

Професорът така учудено ме погледна и дори поклати няколко пъти с глава.
Така че като дойдоха до мъчното място, където всички се спряха, аз колебливо вдигнах ръка, станах и го казах. Беше вярно. Всички се огледаха, от къде на къде на една студентка може да й дойде такова хрумване в главата, че да говори за вътрешният свят на човека и за неговият външен свят. По такъв начин можеше да говори само човек в напреднала възраст, който когато обобщава живота както на своят вътрешен свят така и на външния свят, който той е пребродил чрез своите години. Но едно младо момиче беше непонятно да говори такива неща. Професорът така учудено ме погледна и дори поклати няколко пъти с глава. После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата. Тогава професор Михалчев му представи студентите. Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета.
към текста >>

Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата.
По такъв начин можеше да говори само човек в напреднала възраст, който когато обобщава живота както на своят вътрешен свят така и на външния свят, който той е пребродил чрез своите години. Но едно младо момиче беше непонятно да говори такива неща. Професорът така учудено ме погледна и дори поклати няколко пъти с глава. После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата. Тогава професор Михалчев му представи студентите. Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета. Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите. Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това.
към текста >>

Тогава професор Михалчев му представи студентите.
Но едно младо момиче беше непонятно да говори такива неща. Професорът така учудено ме погледна и дори поклати няколко пъти с глава. После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата. Тогава професор Михалчев му представи студентите. Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета. Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите. Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това. Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати.
към текста >>

Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите.
После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата. Тогава професор Михалчев му представи студентите. Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета. Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше характеристика на студентите. Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това. Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати. Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички добросъвестни студенти, с всеки ученолюбив и прилежен студент. Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията нива и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината.
към текста >>

Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност.
Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати. Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички добросъвестни студенти, с всеки ученолюбив и прилежен студент. Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията нива и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината. Тук, където трябваше да се раздава истината, абсолютната Истина, тук на това място на Изгрева аз преживях най-необикновеното зрелище, което съм виждала в живота си. Какво беше това необикновено явление, че там в света, в университета ме признаваха за интелигентна, а тук на Изгрева ме смятаха за съвсем обратното, че съм много, ама много проста. Там професорите зачитаха моята вътрешна интелигентност и онова, което носех в себе си, а тук на Изгрева, който се беше напълнил с хора дошли от света, някои необразовани, неуки, прости, невъзпитани и т.н., то тези хора ме оценяваха, че съм била много проста и че съм простеела до невъзможност. Представяте ли си какво значи този израз - да простееш до невъзможност и то да ти дадат оценка онези, които в първите години не можеха да четат, защото не бяха завършили основното си образование и имаха само четири отделения. Това беше не онази „свещена простота", за която говореха мистиците, а онази свещена простотия, с която се сблъсках. Защо свещена ли? Защото тези хора бяха на свещеното място, което бе Изгрева, бяха до Учителя и защото тази простотия бе състояние на първичната алчност да обсеби, да изяде, да унищожи всичко около себе си и да остане само тя - простотията, да се признае, че тя е единствената и че тя има правото да носи етикета на мистиците и окултистите - името „свещена простота". Едва ли вие бихте могли да направите разлика между свещената простота и свещената простотия.
към текста >>

Веднъж Учителят на беседа спомена един такъв пример как един студент отишъл при един професор и искал от него да му направи един съкратен курс та в шест месеца да усвои специалността, която професора преподавал.
Учителят го посреща, усмихва се и го запитва: „Значи, брат, тиквите тази година реката не ги завлече? " Братът се усмихва и казва: „Да, не ги завлече. Ама, Учителю, от къде знаете това? " „Нали ти нарече една семка за мен и я посади в земята. Всеки път човек когато в името на Бога рече да направи нещо то Бог съизво-лява в думите му и в деянията му и благославя труда му." Ето така идваме до онзи израз където българите употребяват „Не било в тиквите, а било в кратуните". Веднъж Учителят на беседа спомена един такъв пример как един студент отишъл при един професор и искал от него да му направи един съкратен курс та в шест месеца да усвои специалността, която професора преподавал. Тогава той му казал: „За шест месеца може да поникне и да върже плод само една тиква, а един дъб, за да порасте и да даде стъбло му се необходими сто години". Ето така Учителят обърна внимание, че в един човешки живот човек може да облагороди само една добродетел, а да се възползва от нея му е необходим един следващ живот, когато ще се роди. Така че онзи приятел докара тиквите на Изгрева, те бяха опечени и поднесени в големи тави на един обед. Всички ги харесаха и отидоха да благодарят на Учителя за тиквите. Учителят каза: „Защо благодарите на мен, благодарете на брата, който донесе тиквите".
към текста >>

64. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели, студенти, професори.
След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията. Той стана и каза: „Студентката има педагогически талант". Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка. Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих мисли от Словото на Учителя. Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели, студенти, професори. И ако се бях впуснала в света и бях тръгнала в това интелектуално поприще щях да имам интересна кариера, а освен това аз бях и образована и школувана музикантка и което е най-важното моята работа щеше да се оцени както трябва и то на високо ниво от компетентни личности и институции. Но аз отидох при Учителя, където се бяха събрали не толкова културни, дори простовати понякога, но невероятно амбициозни хора, с изключително развити индивидуални качества. И веднъж се учудих, че в университета имаше преизобилно интелект и ако към него се беше прибавила амбицията от Изгрева то големи неща биха се сътворили там, където се събере амбиция и интелект. Но се случи обратното - интелекта в университета остана без амбиция, а пък амбицията и българския инат дойде и се прикачи към тъпотията и накрая дойде тук на Изгрева. Много по-късно разбрах, че Учителят е писал писма и е канел лично някои от тези интелектуални личности да дойдат при него, защото те като души бяха се родили и бяха слезнали в този народ само и само, за да бъдат аудиторията на Учителя.
към текста >>

65. 128. ЧОВЕШКАТА СЪДБА, ЧОВЕШКАТА КАРМА В ПЪТЯ ГОСПОДЕН

Превърне се в професор и ти предава лекцията, но ти не го познаваш.
За да не пресъхва реката трябва да засадиш колкото се може повече дръвчета и да израснат та да засенчат мястото. Трябва постоянно да садиш добри и разнообразни мисли. Да кажем имаш един приятел, когото обичаш и не можеш да се отделиш от него. Обаче трябва да отидеш на училище и тебе ти е мъчно, мислиш, че си се отделила от него. Обаче той има способността да взема много лица. Превърне се в професор и ти предава лекцията, но ти не го познаваш. После се превърне в друг професор и ти предава другата лекцията, но ти и там не го познаваш кой е." „Учителю, аз искам да го виждам и познавам навсякъде." „Божията Любов е неизменна, но благата, в които се изявява са различни. За Любовта не се говори, тя само се проявява."
към текста >>

После се превърне в друг професор и ти предава другата лекцията, но ти и там не го познаваш кой е." „Учителю, аз искам да го виждам и познавам навсякъде." „Божията Любов е неизменна, но благата, в които се изявява са различни.
Трябва постоянно да садиш добри и разнообразни мисли. Да кажем имаш един приятел, когото обичаш и не можеш да се отделиш от него. Обаче трябва да отидеш на училище и тебе ти е мъчно, мислиш, че си се отделила от него. Обаче той има способността да взема много лица. Превърне се в професор и ти предава лекцията, но ти не го познаваш. После се превърне в друг професор и ти предава другата лекцията, но ти и там не го познаваш кой е." „Учителю, аз искам да го виждам и познавам навсякъде." „Божията Любов е неизменна, но благата, в които се изявява са различни. За Любовта не се говори, тя само се проявява."
към текста >>

66. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

На него по това време му предлагат да вземе професорската катедра по история в университета, но той отказва по някакво друго съображение като казал, че не бил достоен да заеме такава катедра.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Като си спомня за него веднага бих скочила да му се поклоня в знак на уважение към неговите познания, неговият език и стил. Ние нямахме друг по-интелигентен, по-образован и по-надарен със слово брат от него. Той по професия беше историк, преподаваше в гимназията и аз го познавах от ученическата скамейка. Той ми беше учйтел по история. На него по това време му предлагат да вземе професорската катедра по история в университета, но той отказва по някакво друго съображение като казал, че не бил достоен да заеме такава катедра. Ние се познавахме с него, подържахме много добра връзка и аз бях изключително разположена към него, защото в него имаше широта и дълбочина на мисълта. Освен това нашето семейство се познаваше с тях и това предполагаше по-добра взаимност. Той беше един от първите братя запознали се с Учителя и с Учението му и отстояваше до край тези свои убеждения. Той имаше изключителни познания и можеше да спори, да докаже, да убеди всекиго в своята теза, но беше широк в разбиранията си, защото бе голям потенциал на вътрешен интелект, който бе от най-висша категория. Навремето той написа една книга „Где е истината", за да защити Учението на Учителя и отговаряше на нападките на хора завербувани от църквата и заплащани от нея.
към текста >>

67. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

Понеже мъжът й е личен адютант на Фердинанд те са имали възможност да водят болното дете във Виена при различни знаменити професори.
Разказала какъв е плана и решили да тръгнат и да търсят пари от различни аристократи чужденци. Обикновено аристократите са доста отзивчиви за идейни цели, но понеже все пак трябва да се подсигурят те са поискали да видят договора и някакви документи, за да проверят дали парите, които ги влагат няма да отидат на вятъра и да ги загубят. И това е една от причините, поради която те не са могли да съберат пари. А за да стане Мария Стоянова почитателка и привърженичка на Учителя има своя предистория. Нейния син като малко дете получавал тежки епилептични припадъци. Понеже мъжът й е личен адютант на Фердинанд те са имали възможност да водят болното дете във Виена при различни знаменити професори. Получили са съвети, лекарства и съответно лечение, но припадъците продължили. Накрая когато са дошли в София някой е посъветвал да отиде при доктор Дънов понеже визитните картички, които той е предоставял на по-знатните и заможни семейства на тях както на български език, така и на английски е било отбелязано доктор Петър Дънов. Отива тя при Учителя, а той й казва: „Детето трябва да го изнасяте на слънце, разхождайте го на чист въздух и то ще оздравее". Нямали какво да правят, послушали съвета, а той бил без пари и здравословен и след няколко месеца детето оздравяло, а тези припадъци изобщо вече не се повторили. Така че сестра Мария Стоянова по този начин чрез болното дете се свързва с Учителя и чак тогава тя започва да посещава неговите беседи и става една от неговите последователки.
към текста >>

68. 197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Това направиха те, главно по подстрекателството на известния професор Д-р Ст. Консулов.
Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII. 1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII. 1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Това направиха те, главно по подстрекателството на известния професор Д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр. 118), ние подадохме жалба до Върховния Административен съд за отмяна на това незаконно издадено окръжно и съдът с окончателно решение N 285 от 6 октомври т.г. влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност.
към текста >>

ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл.
(вследствие искането на същото Министерство). София, 7.ХИ925 г. Тогава гл. секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов: М 28888 Приложено тук, изпраща 11.XI. 1925 г. ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулов (за-ащото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г. А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е.
към текста >>

А онези, които бяха врагове на Иван Толев както и на Учителя като маститият професор Консулов, който по време на цялата Школа на Учителя беше на страната на онези, които хулеха Учението.
А тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции". Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис". По-късно то бе спряно по съвсем други причини., Най-интересното е, че онзи, който защитаваше Учителя чрез това списание бе редакторът му Иван Толев. По-късно той стана най-големият враг на Учителя и дори го даде под съд. А онези, които бяха врагове на Иван Толев както и на Учителя като маститият професор Консулов, който по време на цялата Школа на Учителя беше на страната на онези, които хулеха Учението. Но дойде 9.! Х.1944 г., комунистите дойдоха на власт и този професор бе изхвърлен от Университета и за да си изкарва хляба отиде да работи в една фабрика, С него работеха и наши съмишленици, които също нямаха по онова време работа. Постепенно той прозря истината за това учение и започна да чете беседи на Учителя Дънов, И накрая ще резюмираме с две изречения: онези, които от начало бяха врагове на Учителя след това станаха сподвижници и последователи на това учение. А онези, които бяха поддръжници на това учение като Иван Толев, впоследствие станаха върли врагове на Учението на Учителя. Какви са изводите?
към текста >>

Х.1944 г., комунистите дойдоха на власт и този професор бе изхвърлен от Университета и за да си изкарва хляба отиде да работи в една фабрика, С него работеха и наши съмишленици, които също нямаха по онова време работа.
Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис". По-късно то бе спряно по съвсем други причини., Най-интересното е, че онзи, който защитаваше Учителя чрез това списание бе редакторът му Иван Толев. По-късно той стана най-големият враг на Учителя и дори го даде под съд. А онези, които бяха врагове на Иван Толев както и на Учителя като маститият професор Консулов, който по време на цялата Школа на Учителя беше на страната на онези, които хулеха Учението. Но дойде 9.! Х.1944 г., комунистите дойдоха на власт и този професор бе изхвърлен от Университета и за да си изкарва хляба отиде да работи в една фабрика, С него работеха и наши съмишленици, които също нямаха по онова време работа. Постепенно той прозря истината за това учение и започна да чете беседи на Учителя Дънов, И накрая ще резюмираме с две изречения: онези, които от начало бяха врагове на Учителя след това станаха сподвижници и последователи на това учение. А онези, които бяха поддръжници на това учение като Иван Толев, впоследствие станаха върли врагове на Учението на Учителя. Какви са изводите? Изводът е един: неведоми са пътищата Господни.
към текста >>

69. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др.
Петър Дънов е интерниран във Варна. Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците. Започват редовно да се пишат статии в „Църковен вестник" срещу П. Дънов. Освен това им пригласят и българските вестници „Зора", „Утро", „Ново време" където са поместени предварително заплатени статии срещу Дънов. По същото време излизат и няколко публикации в книжки като автори са: Калнев, Ласков, видинския митрополит Неофит, Н. Православов (Любозар Чолаков), Христо Денев, професор Димитър Михалчев и др. В лицето на държавните органи Светия синод намира подкрепа от градоначалниците на София, Велико Търново, както и правителството на Радославов и дори цар Фердинанд. В „Църковен вестник" в броевете 22 и 23 от 30 септември 1922 г. е публикувано „Послание от православните български архиереи събрани на събор през 1922 г." и оповестяват, че Петър Дънов се е самоотлъчил от българската православна църква. Сподвижници на Учителя също дават отпор на атаките. Иван Радославов публикува „Не съдете", 1919 г., „Где е истината", 1922 г., „Учението на Учителя Дънов", 1923 г.
към текста >>

70. 209. БОЯН БОЕВ

шест месеца преди да се пенсионира той бе уволнен дисциплинарно от Министерството на просвещението и то след доноси и интриги като онези, които се подписаха за неговото дисциплинарно уволнение бяха директора на министерството Радославов, както и професор Консулов, които двамата са били бивши съученици на Боян Боев.
Веднъж ме среща и се оплаква: „Ти знаеше ли, че тези сестри тук на Изгрева не знаят да готвят и ще ме уморят с техните яденета". За мен това беше само една похвала, но сега времената бяха други и аз тичах и си имах други грижи и неволи. Боян беше много разположен към нас, а ние бяхме преминали през изпитания и чрез тези опити, които бяха направени с издаването на беседите и книгите на Учителя нашите връзки се уякчиха. Спомням си, че той обикновено се намираше много близко до Учителя, непрекъснато с бележник и писалка в ръка, за да стенографира думите на Учителя. През 1926 г. шест месеца преди да се пенсионира той бе уволнен дисциплинарно от Министерството на просвещението и то след доноси и интриги като онези, които се подписаха за неговото дисциплинарно уволнение бяха директора на министерството Радославов, както и професор Консулов, които двамата са били бивши съученици на Боян Боев. Така те го оставиха да бъде без пенсия и той от 1926 г. до 1962 г. беше без пенсия и се препитаваше на Изгрева от онова, което нашите приятели му носеха. Той работеше за Учителя, за Школата, а пък ние сестрите когато готвехме носехме по някое блюдо от храната и за него. Спомням си Учителят пред брат Боев и заобиколилите го приятели, каза: „До началото на 2000-та година ще дойда отново, защото сега се строи друга земя.
към текста >>

71. 219. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДИПЛОМАТА

Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация.
С този успех му предлагаха да отиде да работи в Университета като асистент, но той не пожела да отиде да работи от гордост. Смяташе това знание, което бе получил в университета като ненужно и вредно. Ами защо тогава следваше и завърши? Ето това бяха въпроси без отговори. Той подведе и други. Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация. Отиде да работи физическа работа, стана мозайкаджия и цял живот работи с камъни. Не пожела да навремето да работи в Университета, защото трябвало да се подчинява на професори и академици. Но като започна да работи като мозайкаджия бе принуден да се подчинява на предприемачи и простаци. Но искали да бъдат свободни. На времето Учителят бе дал едно правило: „Всеки един от вас трябва да има по един занаят, че ако утре бъдете подгонени заради идеите си и уволнени от вашите служби, то с вашия занаят да може да си изкарвате хляба за препитание".
към текста >>

Не пожела да навремето да работи в Университета, защото трябвало да се подчинява на професори и академици.
Ами защо тогава следваше и завърши? Ето това бяха въпроси без отговори. Той подведе и други. Борис Николов също завърши факултета, предложиха му да остане като асистент по ботаника, но отказа, Не желаеше да се подчинява на професори и администрация. Отиде да работи физическа работа, стана мозайкаджия и цял живот работи с камъни. Не пожела да навремето да работи в Университета, защото трябвало да се подчинява на професори и академици. Но като започна да работи като мозайкаджия бе принуден да се подчинява на предприемачи и простаци. Но искали да бъдат свободни. На времето Учителят бе дал едно правило: „Всеки един от вас трябва да има по един занаят, че ако утре бъдете подгонени заради идеите си и уволнени от вашите служби, то с вашия занаят да може да си изкарвате хляба за препитание". Взеха, че отрязаха първата част от изказването на Учителя, в което точно се казва, че трябва да имаш служба, а тази служба тогава се получаваше чрез диплома. Това повлече и други младежи и всички без изключение се провалиха, защото напуснаха онези условия, които им носеха дипломите.
към текста >>

Но никой не можа от онова поколение да стане професор освен Георги Тюлешков, който стана професор по зоология.
Но той остана на Изгрева и започна да предава уроци на ученици и то повече безплатно. Преведе няколко книги от френски и английски език, написа също още няколко книги в областта на астрологията и окултните науки. Но ако той бе останал в онази университетска среда, той щеше да тръгне в път с големи хоризонти. Щеше да стане учен от световна известност. А Учителят точно това искаше. Но никой не можа от онова поколение да стане професор освен Георги Тюлешков, който стана професор по зоология. Според правилата на Школата винаги един трябва да остане да покаже на другите истинския път на учените.
към текста >>

72. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г.
Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие. Инак как може да се обясни неприязненото им държане към новото духовно движение. Нещо по-лошо. Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове. И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише.
към текста >>

Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише.
Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни?
към текста >>

Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите!
Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо. Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите! Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата. Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г. „Чистата душа в своя копнеж се изпълва със съзнание на истината".
към текста >>

Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г.
Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите! Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата. Като предполагам, че г-н професора обладава поне отчасти мъдростта на своя любим поет Гьоте, напомням му думите от пролога на „фауст", написани в 1797 г. „Чистата душа в своя копнеж се изпълва със съзнание на истината". - Кога запитали Гьоте дали и края на „фауст" ще отговаря на тия думи, той отговорил, че това би било „просветление". - „фауст" свършва в дълбока старост, а на старини хората стават мистици. На 6 декември 1829 г. Гьоте казал на Екерман: „Кога остарееш, тогава ще почнеш да мислиш за световните работи съвсем иначе, отколкото когато си бил млад.
към текста >>

73. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Един професор, който не е вече между живите и който не е бил последовател на Учителя и много малко е видял и чул от Него е казал в една своя публична сказка: „След Христа, историята не познава по-голяма личност от г-н Дънов!
Какво може да направи човек в един живот? Кратък, кратък ми се вижда един човешки живот за огромната задача, която има човекът! „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни! " И ние, и аз, моите очи видяха един образец на съвършенство, ..както е съвършен Отец ваш Небесни! " И Той е един и неповторим. Един професор, който не е вече между живите и който не е бил последовател на Учителя и много малко е видял и чул от Него е казал в една своя публична сказка: „След Христа, историята не познава по-голяма личност от г-н Дънов! " Какво да кажем ние, които всеки ден бяхме край Него и видяхме и чухме неща, които след Христа никой не е могъл да каже и направи? Това, което Той каза и направи - имаше самоотвержени братя и сестри, които посветиха 21 целия си живот да живеят край Него и да го запишат. Това е огромно, богато наследство, което Той остави на човечеството, което бъдещите поколения ще проучавам, ще се ползват от него и ще Му благодарят. Ще благодарят и на скромните труженици, които посветиха целия си живот, за да им го запазят и оставят. Дано бъдат по-умни бъдните поколения.
към текста >>

74. 16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА

16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА Същият брат - Атанас Минчев ми разказа и друг интересен случай: „Имам един приятел професор в академията.
16. КРЕДИТЪТ НА СЪПРУГАТА Същият брат - Атанас Минчев ми разказа и друг интересен случай: „Имам един приятел професор в академията. Сега пенсионер вече. В детството си е бил крайно нещастен: баща му - капитан го убиват в Балканската война, майка му се умопобърква от скръб, най-големият му брат току-що завършил адвокат го убиват в Европейската война-и той и двете по-малки брат-че и сестрите остават на грижите на старата си баба. Несрета, мизерия, колкото си искаш. Той слаб, болнав, завършва някой клас и го взимат войник. Той е музикален и там учи духов инструмент.
към текста >>

Той напредва в музиката и стига до професорска катедра.
Излиза от казармата и за щастие се оженва за едно хубаво, добро и много културно момиче. От този ден неговият живот се променил. Тръгнало му напред. Той учи музика поощряван и подпомаган от жена си. Жена му е добра съпруга, вярна другарка, добра домакиня, отлична майка и възпитателка на двете им деца. Той напредва в музиката и стига до професорска катедра. Но дяволът си няма работа. Среща някаква жена, която му завъртява главата и иска от нега да се разведе със жена си и да се ожени за нея. Той цени, обаче, жена си и не намира причини, за които биха им дали развод. Жена му научава. Тя го обича и е в отчаяние.
към текста >>

75. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, оригинална, нова, красива, Божествена.
20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА Тук ще поместя един откъс от дневника си писан в най-ранните години на живота ми в Братството. „Тази ваканцията (коледна) бяхме на посещение с моята приятелка Олга Блажева при нашия Учител. Оригинален човек. Учен, мъдрец, философ. Какво ли не знае. И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, оригинална, нова, красива, Божествена. Наука за живота, за любовта, за морал, за религия, поезия, изкуство, музика. При Него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си, и прости, несмогнали в живота да се наредят и получат образование, да се сдобият от Него с по-нови и по-хубави. Пък и даром ги дава. И от затънтени краища чухме и ние за Него и прегърнахме Учението Му, Учение пълно със сила и живот, което запълва, осмисля и вдъхновява нашия живот. Бяхме отишли в София да Го посетим.
към текста >>

76. 40. ДЕСЯТЪК ЗА ГОСПОДА

Къде не го водиха, кой не го лекува и професори, и баби, и т.н.
„Панайот много обичаше и уважаваше Учителя, четеше беседите, но аз не ги разбирам и не съм ги чела", казала тя. „Но и аз Го уважавам. Чуден човек беше Той. Чудни дарби имаше", и продължила да разказва: „За да следват децата ми в университет аз се преместих Учителю в София. Един ден заболя сестриният ми син - студент - психическо разстройство. Къде не го водиха, кой не го лекува и професори, и баби, и т.н. Най-сетне мина ми мисъл да го заведа при Учителя. Вземам го, отиваме на Изгрева, качваме се по стълбите. Той излезе сериозен, замислен и малко строг. Каза, че е зает и не може да ни приеме. „Да", помислих си аз, „ние не следваме учението Му, той може, но не иска да ни помогне".
към текста >>

77. 56. ИЗЛЕКУВАНЕ СЛЯП ЧОВЕК ЧРЕЗ ЛЕКАР

Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа.
Разказвала ми е кака Райна - сестра Каназирева от Стара Загора, как е помогнал да оздравее един сляп човек чрез лекар. Не зная как и от какво е ослепял, но дълго време беше сляп. Той не е наш брат, но аз го познавам 74 лично. Виждала съм го в Стара Загора. Той живееше близо до нашата девическа гимназия и почти всеки ден съм го виждала да минава край нея, воден от жена си - сляп, напълно сляп. Обиколил всички лекари в Стара Загора, всички професори в София, лекувал се с народна медицина, опитал всичко, кой каквото му каже, но никой и нищо не могло да му помогне да прогледа. В 1920 г. когато Учителят отива през пролетта - по Великден в Стара Загора, той чува за Него, отива пред цялото събрание коленичил пред Учителя, целунал Му ръцете и Го помолил да му помогне да прогледа. „Да бъде според вярата ти", му казал Учителят с думите на Христа. И човекът си отива вкъщи и чака ден, два, три и т.н да-прогледне и не проглежда. След една година обаче се среща случайно с някакъв германски лекар, който му направил някаква операция и прогледнал.
към текста >>

78. 57. ЛЕЧЕНИЕ НА ТУМОРИ

Той каза: „Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам.
И живя доста години след това. Аз знаех, че това лечение й е назначено от Учителя, но подробностите не знаех. Един ден когато беше вече оздравяла в разговор тя ми разказа следното: „Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой каквото ми каже, но тумора си расте и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: „Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам. И той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. „Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах 75 със стоплената вода на слънцето.
към текста >>

Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът.
Един ден когато беше вече оздравяла в разговор тя ми разказа следното: „Заболях от тумор. Лекувах се при лекари, при баби, кой каквото ми каже, но тумора си расте и аз от ден на ден ставам зле. Казаха ми лекарите, че трябва да се оперирам, но аз съм страхлива и реших да дойда при Учителя да Го питам. Той каза: „Идете при някой професор да видите какво ще ви каже". Отивам. И той каза - операция непременно и незабавно. Аз се върнах при Учителя и Му разказах какво ми е казал професорът. „Но аз съм много страхлива, не мога да се реша. Учителю, ако можете, моля Ви се помогнете ми Вие без операция." Учителят се позамисли и каза: „Ако имаш вяра, може." И нареди ми това лечение, което ти виждаше. Всеки ден аз се обливах 75 със стоплената вода на слънцето. Но не се избърсвах абсолютно, а леко само попивах с един чаршаф водата. Така ми беше казал Той.
към текста >>

79. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Много професори, лекари, географи, инженери, геодези, българи и чужденци са ни посещавали, минавайки от там.
Започва разговор, който трае с часове. Тези разговори из планините Рила и Витоша, па и на Изгрева и навред са стенографирани от нашия неуморим, неповторим, многоуважаван и многообичан брат Боян Боев, който неотстъпно се намираше винаги до Учителя с тетрадката.и молива. Понякога минават групи с хора от по-ниска култура - крещят, провикват се, стрелят, подиграват се с нас и т.н. На тях не обръщаме никакво внимание. Но ако, не дай Боже, се установяха близо до нас, не се минаваше и час и се заспущат мъгли, заприиждат облаци, загърми, затрещи или задуха силен вятър и лагерът се очистваше за миг от тях - от неканените гости. Много професори, лекари, географи, инженери, геодези, българи и чужденци са ни посещавали, минавайки от там. И са бивали приемани от Учителя. Едно лято мина един професор - чех, със жена си. Те след като се запознаха с Учителя се установиха при нас. Направиха си палатката на брега на езерото, близо до палатката на Учителя. Те така се приобщиха към нас, че целия си престой прекараха между нас и от тук предприемаха разните си излети из Рила.
към текста >>

Едно лято мина един професор - чех, със жена си.
Понякога минават групи с хора от по-ниска култура - крещят, провикват се, стрелят, подиграват се с нас и т.н. На тях не обръщаме никакво внимание. Но ако, не дай Боже, се установяха близо до нас, не се минаваше и час и се заспущат мъгли, заприиждат облаци, загърми, затрещи или задуха силен вятър и лагерът се очистваше за миг от тях - от неканените гости. Много професори, лекари, географи, инженери, геодези, българи и чужденци са ни посещавали, минавайки от там. И са бивали приемани от Учителя. Едно лято мина един професор - чех, със жена си. Те след като се запознаха с Учителя се установиха при нас. Направиха си палатката на брега на езерото, близо до палатката на Учителя. Те така се приобщиха към нас, че целия си престой прекараха между нас и от тук предприемаха разните си излети из Рила. Той много често разхождаше Учителя из езерото с малката си гумена лодка. Тогава още ние нямахме нашата дървена лодка.
към текста >>

80. 77. ЛЯТО 1939-то

Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н.
Но най-щастливи бяхме ние, които Го познавахме и тръгнахме след Него. Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога? Гостите французи малко закъсняха. Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово. Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени! Колко малко време, но колко сгъстено им беше дадено всичко.
към текста >>

81. 28. ВАРТА В ОКОТО МИ

Мария Райчева

Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, която професор-офталмолог погуби двете й очи в един ден поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя.
Беше след обяд. Бях чувала, че Учителят препоръчва да се промива окото с руски чай, когато падне нещо в него. Промих го няколко пъти, но не помогна. Сълзите ми се лееха от двете очи. До заранта окото ми се поду така, че съвсем се скри в отока. Не се решавах да го поверя на лекар, като имах пред себе си случая с Еленка Иванова, която професор-офталмолог погуби двете й очи в един ден поради някаква негова грешка, преди да беше почнала да ходи при Учителя. Реших да отида при Учителя. Като минавах покрай къщата на приятелката си, позвъних на вратата да й се обадя. Тя се уплаши като видя лицето ми. С голяма мъка извървях пътя до „Опълченска" 66, поради сълзите, които течаха от двете ми очи. Там в градинката чакаха много хора.
към текста >>

82. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Започнах лечението си при най-известния тогава лекар-интернист професор.
Болките се появяваха, когато бивах права или седнала. Сега бяха по-силни. Започнах да повръщам и през време на работата си в Института където преподавах, а даже и на улицата. По това време вече познавах достатъчно Учителя и знаех с положителност, че Той може да ме излекува в един миг, но Той си беше вече заминал и беше погребан на Изгрева под лозичката. Видях се принудена да потърся лекарска помощ. Започнах лечението си при най-известния тогава лекар-интернист професор. Въпреки рентгеновите снимки и продължителните изследвания точната диагноза не можеше да се установи. Колебанието беше между гастрит и начало на язва. Лекарят ми даде лекарства, постави ме на диета и каза, че сега трябва да чакаме да развие болестта, за да може да се определи точно диагнозата и тогава вече ще може да се лекува. Съпоставих неволно това лекуване с лекуването на Учителя. Спомних си три случая, при които Той прекъсна болестта в момент, без да чака тя да се развива.
към текста >>

Понеже и домашните ми бяха изгубили вяра в лекуването на професора, оставиха ме да правя каквото искам.
В събота телефонирах на приятелката си да се приготви на другия ден в неделя заранта в 4 часа, че ще се опитам да отида да я взема и я заведа на Изгрева. Знаех, че вкъщи ще сметнат това за невъзможно безумие тъй като от два месеца не мога дори да седна в леглото си. Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква надежда и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин. Помолих да не ми препятствуват. Казах, че не знам дали ще мога да го направя, но че ще се опитам-за което преди всичко ми е необходимо да отида на Изгрева. Понеже и домашните ми бяха изгубили вяра в лекуването на професора, оставиха ме да правя каквото искам. В неделя три и половина заранта по тъмно се събудих и се опитах да седна в леглото си. Очаквах всяка минута да се появят тежестите и болките, без да подозирам, че аз още във време на молитвата си съм оздравяла. Постоях седнала, но за мое учудване тежестта и болките не се появиха. Съзнах и почнах да се обличам. До четири часа докато се приготвих пак нищо не ми стана.
към текста >>

83. 36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК

Петър Камбуров

Тя отпътува, но преди да отиде при него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог.
Лекарят установил рак в матката. Отиват в Кюстендил. Същото констатирал и лекарят при Кюстендилските бани и забранил на мама да се къпе. Върнаха се още на следния ден. Решихме мама незабавно да отиде в София при Учителя. Тя отпътува, но преди да отиде при него отишла с Таня (сестра ми) при най-прочутия лекар - професор-гинеколог. И той потвърдил диагнозата на първите двама лекари. Казал, че ако до два месеца не се оперира, ще си замине. Сега вече, уверени, че мама е болна от рак, мама и Таня отиват при Учителя и му разказват всичко подробно. Учителят попитал мама: „Ти как мислиш да се лекуваш? " „Учителю, аз ще изпълня онова, което ти ми определиш", отговорила мама.
към текста >>

84. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара баба, като прост слуга или като виден професор.
- Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара баба, като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. Помнете: в живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Ние не сме господарите в света.
към текста >>

Да кажем, че професорът е неразположен към вас.
И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка.
към текста >>

Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание.
Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава.
към текста >>

Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная".
Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това. Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога.
към текста >>

Ти ще покажеш на професора, колко той знае.
Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това. Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си.
към текста >>

Ти ще дадеш на професора материал, който той знае.
Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това. Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае.
към текста >>

Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил.
Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това. Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш.
към текста >>

Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае.
Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента.
към текста >>

Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш.
Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание.
към текста >>

Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе?
Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари.
към текста >>

Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор.
Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария.
към текста >>

В природата професорът всякога стои по-горе от студента.
Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание.
към текста >>

85. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Велик Георгиев Константинов

Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в новоосвободена България.
Това беше моето четвърто направление. Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е. Духовен ръководител, който според прочетените книги трябваше да се намира в Индия. Като чу това моят баща не пожела в никакъв случай да ме пуска да ида в Индия. След този отказ аз реших да го склоня да ида и да уча в САЩ като смятах, че от там мога да прескоча за Индия. Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в новоосвободена България. Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български. Той ми зададе само един въпрос: „Как ще вървите в Щатите, когато не знаете английски? " И веднага ми предложи: „Елате в нашия институт за една година да научите английски, а ние след това ще ви съдействуваме". Това много ми хареса, защото този институт беше в Атина - Гърция. Да видя Атина и да живея в Древна Елада, това ми се стори много привлекателно.
към текста >>

Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български.
Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е. Духовен ръководител, който според прочетените книги трябваше да се намира в Индия. Като чу това моят баща не пожела в никакъв случай да ме пуска да ида в Индия. След този отказ аз реших да го склоня да ида и да уча в САЩ като смятах, че от там мога да прескоча за Индия. Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в новоосвободена България. Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български. Той ми зададе само един въпрос: „Как ще вървите в Щатите, когато не знаете английски? " И веднага ми предложи: „Елате в нашия институт за една година да научите английски, а ние след това ще ви съдействуваме". Това много ми хареса, защото този институт беше в Атина - Гърция. Да видя Атина и да живея в Древна Елада, това ми се стори много привлекателно. И всичко се нареди да замина за там.
към текста >>

И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор.
" „Ако отидете в САЩ ще страдате много". Аз свих виновно рамене и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета. Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги. Питам: „Колко струват? " „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро". Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море.
към текста >>

86. 2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ

Аз го питам за руснака, професора като изпитва как се разбира дали човек е издържал или е с късан и той казва, че било много просто.
И аз се чудя какво да кажа и викам „да", щото не го знам. И викам „да". И той: „Отлично" и се заинтересова за мене и разбра, че имам десет изпита и след туй ме намери и каза: „Ако закъсате с някой изпит, потърсете доцент еди кой си, вземете си бележка, ще ме намерите и тогава ще направим всичко възможно този, който вие е скъсал да ви оправим, стига да е един изпит". И сега това бе втория случай, това беше втория случай. Третият случай, Предпоследния изпит бе труден, намерих се с един като мене по-възрастен от другите и бе от провинцията и накрая ходехме из Варна насам и на другия ден имам изпит при един руснак, преподавател над 60 години. Аз го питам за руснака, професора като изпитва как се разбира дали човек е издържал или е с късан и той казва, че било много просто. Каже ли: „Ну колега всичко я казал, вий нищо не казали да знаете, че двойката не мърда, И сега явявам се аз - чат-пат знаех по нещичко така съм запомнил от по-рано, щото бях го чел него, но не всичко. А той, разбира се, се държи повечко да му се каже и ме допълва. На всеки въпрос ме допълва и накрая вика: „Ну колега, всичко я казал, въй нищо не казали" Аз му казвам: „Как не съм казал. Аз казах повечето, г-н професоре! " И го гледам как позеленя.
към текста >>

Аз казах повечето, г-н професоре!
Третият случай, Предпоследния изпит бе труден, намерих се с един като мене по-възрастен от другите и бе от провинцията и накрая ходехме из Варна насам и на другия ден имам изпит при един руснак, преподавател над 60 години. Аз го питам за руснака, професора като изпитва как се разбира дали човек е издържал или е с късан и той казва, че било много просто. Каже ли: „Ну колега всичко я казал, вий нищо не казали да знаете, че двойката не мърда, И сега явявам се аз - чат-пат знаех по нещичко така съм запомнил от по-рано, щото бях го чел него, но не всичко. А той, разбира се, се държи повечко да му се каже и ме допълва. На всеки въпрос ме допълва и накрая вика: „Ну колега, всичко я казал, въй нищо не казали" Аз му казвам: „Как не съм казал. Аз казах повечето, г-н професоре! " И го гледам как позеленя. А преди туй и веднага за мигове ми изпъкна един случай, когато бях в Свободния университет и се явявам при Тодор Стоянов, който беше много строг и при него преди мене се явява един студент, още преди като му идва вече реда вместо да чака да го запита нещо, той си отива, става от скамейката, щото не знае и отива да си вземе чантата и си тръгва. И оня Стоянов бъдещия министър на финансите след 9.IX.1944 г. като се развика: „Хулиган, не знам какво вика. Как може така, без да ми се обадиш да си тръгнеш!
към текста >>

Като ми изпъкна и аз веднага, за миг викам: „Извинявайте, г-н професоре, свободен ли съм да си вървя".
И оня Стоянов бъдещия министър на финансите след 9.IX.1944 г. като се развика: „Хулиган, не знам какво вика. Как може така, без да ми се обадиш да си тръгнеш! " И аз сега знаете ли как постъпих? За миг ми изпъкна Учителят от къде ли ги знае тия работи? Като ми изпъкна и аз веднага, за миг викам: „Извинявайте, г-н професоре, свободен ли съм да си вървя". И той каза: „Не, още един въпрос ще ви задам". И ми зададе въпроса за заема, бежанския заем от 1923 г. А пък за Бежанския заем един чиновник от БНБ практически има доста познания по него въпрос. И аз започнах да развивам разни теории, това-онова, каквото зная за този заем и той вика: „Достатъчно" Рекох: „Да смятам ли, че съм получил тройка? " „Имате пълна тройка".
към текста >>

87. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

е поискало в ултимативна форма от Министъра на просветата Омарчевски да бъдат възстановени уволнените доценти в Юридическия факултет, да не се закриват професорски катедри и да не се намесват в автономията на Университета.
Блокът издава позив към българския народ „Долу диктатурата". Поводът за този позии е даден от решенията на 17 конгрес на БЗНС през май 1922 г. където е приета резолюция за обявяване на селска диктатура от земеделското правителство. По повод въвеждането на новата правописна реформа и премахването на „е двойно" академичното представителство протестира. Освен това академичният съвет през май 1922 г. е поискало в ултимативна форма от Министъра на просветата Омарчевски да бъдат възстановени уволнените доценти в Юридическия факултет, да не се закриват професорски катедри и да не се намесват в автономията на Университета. На 3 март 1922 г. на деня на Освобождението на България се прекъсват лекциите в университета и студентите се разпускат до есента на 1922 г. Разгорещяват се политическите страсти водещи до ожесточение. Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция. След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г.
към текста >>

88. 24. МУЗИКАНТИ

Симеон Арнаудов

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Друг пример имах с професор Черкин по солфеж.
Идваше и брат му Веселин Стоянов. Във връзка с тези посещения не след дълго време Учителят каза следното: „Те, музикантите, си раздвояват съзнанието. Те искат да служат на Бога и на Мамона". Той, Андрей беше комунист, след като дойдоха руснаците, след 9.IX.1944 г. се боядиса и се писа за комунист. Друг пример имах с професор Черкин по солфеж. Той се беше оженил за германка и когато ходих у дома му по солфеж една голяма карта на Европа окачена на стената и той отбелязваше със син молив до къде са напреднали германците в СССР по време на войната през 1942 г. А това го правеха тогава всички онези, които бяха на страната на германците. А след 9.1X1944 г. се пребоядиса и стана комунист. Ето, това са само два примера на пребоядисали се хора.
към текста >>

89. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Надежда Георгиева Кьосева

Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров.
гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха. След войните баща ми го викнаха в София, за да организира вегетариански ресторант. На ул. „6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница. Там имаше идеен вегетариански живот. Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров. Там чувах за дъновистите по някога с хумор. Но виждах с какво уважение толстоистите се отнасяха към дъновистите. Тогава бях в прогимназията. Там идваха Олга Славчева, Ризова, които работеха във вегетарианската консервна работилница - чистеха зарзават. Чувах техните разговори.
към текста >>

90. 19. ДЕЦАТА ИДВАТ

Надежда Георгиева Кьосева

И ние тръгнахме веднага по шосето надолу към моя професор.
Бъдете спокойна! Вие да сте здрава! " и вдигна ръката си над мене. Хукнахме ние. С нас беше Кирчо-лъвчето. И ние тръгнахме веднага по шосето надолу към моя професор. Той каза тогава, че такъв един случай на нормално раждане не му се е случвал. Детето се роди мъртво, но раждането беше леко и нормално. Това беше преди да се роди Гриша. През 1942 г. когато дойде време да се роди Гриша, отидох при проф.
към текста >>

Жоро си беше облякъл бяла престилка и искаше да влезе, но аз в паника отрекох неговото присъствие и казах на професора, че дума да не става той да присъствува на такова нещо.
Детето се роди мъртво, но раждането беше леко и нормално. Това беше преди да се роди Гриша. През 1942 г. когато дойде време да се роди Гриша, отидох при проф. Иванов, който работеше тогава в еврейската поликлиника на „Позитано". Жоро си беше облякъл бяла престилка и искаше да влезе, но аз в паника отрекох неговото присъствие и казах на професора, че дума да не става той да присъствува на такова нещо. „Дума да не става, вънка да седи! " И тогава не дадох нито звук при раждането. А той ме пляскаше по лицето и казваше: „Викнете! Викайте! Освободете се!.
към текста >>

91. 20. СВЕТОСЛАВ ГЕОРГИЕВ ПЕЧЕНИКОВ (СЛАВЯНСКИ)

Баща му на Крум бил професор по физика.
Но когато лъвчето поотрасна и започна да ръмжи, баща ми го отпрати към Зоологическата градина и така се освободихме от лъвчето. По-късно се преместихме в самото Павлово в съседство с приятел на баща ни - Ради В. Радев, който е бил пръв кмет на София. Радев и баща ми на младини са обикаляли цяла България с велосипеди. Друг наш съсед беше Крум Въжаров, който живееше с родителите си. Баща му на Крум бил професор по физика. Като приятели сьс Славчо, Крум беше всеки ден у дома и често ходеха на екскурзии, бяха въздържатели и вегетарианци. Те често философствуваха по отвлечени науки. След Павлово се преместихме в София към Подуяне. Един велики петък, сестра ми правеше козунаци, по всяка вероятност през 1928 г., земята се затресе Това бе в годината на голямото земетресение в Чирпан и Пловдив. По това време баща ми беше в Цариград.
към текста >>

92. ЕДИНСТВЕНАТА СРЕЩА

Стефанка Петрова

То може да стане с някой доктор, асистент, професор, но с мене не може да стане, аз съм едно нищо".
И така беседата завърши. Последва пеене, след което Учителят каза: „Днес тук има нови хора. Ще минат много години и една, която е за първи път тук, с нея ще стане това и това". Казаното от Учителя си задържам за себе си аз, защото впоследствие разбрах, че то е лично за мен и не бива да го споделям с други. Като чух това си помислих: „И аз съм за първи път тук, но това не може да стане с мен. То може да стане с някой доктор, асистент, професор, но с мене не може да стане, аз съм едно нищо". В този момент Учителят каза: „Точно с тази, която сега си мисли, че е нищо, точно с нея ще стане". Аз, обаче, реших, че тук има някоя друга, която си е помислила същото и това ще стане с нея. След беседата мнозина от присъствуващите целувахме ръка на Учителя, а ние след като хапнахме от супичката, се запътихме към гората. И тримата вървяхме мълчаливо. Аз, обаче, усещах, че се клатя, а с мен и цялата гора.
към текста >>

93. 4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Донка Георгиева Кънева

Йорданка Димитрова Колева

Между последователите на Толстоя видях много учени хора - лекари, поети, писатели, професори, между които проф.
И аз за първи път тогава участвувах на такава среща. Срещата се състоя във военния клуб. Там Асен Златаров изнесе своята сказка за вегетарианството. Това беше първата официална сказка, която чух от такъв учен човек като Златаров. И не само него видях там. Между последователите на Толстоя видях много учени хора - лекари, поети, писатели, професори, между които проф. Кацаров, Янко Тодоров и Асен Златаров. Между поетите беше Йордан Ковачев, Георги Въртоломеев, мисля, че той пишеше проза. А също така между лекарите бяха д-р Станчев, д-р Аджалов и други, на които не помня имената. Освен сказката на Златаров, бяха изнесени още такива неща научно обясняващи вегетарианството, които ми направиха силно впечатление, които внесоха нова струя на светлина в душата ми. Освен сказките, които слушах самият високоидеен живот между участниците на сбирката ме караше непрекъснато да се чувствувам, като в някакъв чуден, невиждан от мене свят.
към текста >>

94. 6. НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ КОНЦЕРТ

И той брат е бил Асен Арнаудов, който по-късно стана професор по музика на арфа.
Там видяхме Учителя, седи на скамейката с нов костюм, с който не бях го виждала. Така добре беше облечен и прииждат хора, целуват Му ръка на Учителя, приказват там непрекъснато. Пристигна една групичка, в която един младеж, хубав, отиде при Учителя и коленичи и Му каза следните думи: „Учителю, исках първо на Вас да дам концерт, но нямах пари да се върна и затова не можах на Вас да Ви дам първи концерт". Учителят каза: „Рекох, добре, добре. Друг път ще ми дадеш концерт". И той брат е бил Асен Арнаудов, който по-късно стана професор по музика на арфа. И когато се връщахме сестра му разказва. Той е завършил фармация, работил две години и казал: „Аз, ако сбъркам ще убия човек. Отказвам се от тая професия". И веднага напуска. И майка му милата се видяла в чудо.
към текста >>

И професора му, имало един немски професор по арфа, който го обикнал много и издействал му стипендия.
Нали без работа, кой ще го издържа, да учи и казала на сестра му, на дъщеря си: „Бягай при Учителя да видим какво ще каже". И сестрата отишла при Учителя: „Учителю, така и така Асен напуснал работа и какво да прави сега? " „Рекох, да запише музика", казал Учителят. А пък тя си казала на ума: „Ха, Асен и музика" и като предала на майка си, тя наредила: „Веднага да отива, да прави постъпки и да се запише за музика". И наредило му се, записал се. И професора му, имало един немски професор по арфа, който го обикнал много и издействал му стипендия. И така из пътя се върнахме заедно и приказвахме и ни беше приятно. И това беше през 1944 г., месец август.
към текста >>

95. 4. ЛЕКАР ПО СЪДБА

Емилия Михайловска

В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната.
Когато сутринта идва таксито да го вземе той казва на майка си: „Майко, никому няма да кажеш нищо докато не получиш телеграма от Париж, че съм пристигнал благополучно". Стигат на гарата, той влиза във вагона и в туй време пада термоса с кафето и се счупва. Майка му извиква: „Връщай се, Людмиле, не е на добро! " „Не, майко, злото се счупи! " И заминава. В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната. След това среща самият професор и му казва, че иска да следва, но не знае къде и как. А той искал мозъчни заболявания. Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната. Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта.
към текста >>

След това среща самият професор и му казва, че иска да следва, но не знае къде и как.
Стигат на гарата, той влиза във вагона и в туй време пада термоса с кафето и се счупва. Майка му извиква: „Връщай се, Людмиле, не е на добро! " „Не, майко, злото се счупи! " И заминава. В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната. След това среща самият професор и му казва, че иска да следва, но не знае къде и как. А той искал мозъчни заболявания. Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната. Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта. Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му.
към текста >>

Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната.
" „Не, майко, злото се счупи! " И заминава. В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната. След това среща самият професор и му казва, че иска да следва, но не знае къде и как. А той искал мозъчни заболявания. Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната. Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта. Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му. Майка му имала само телеграмата му, че е пристигнал благополучно. В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко Червенков.
към текста >>

Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза.
" И заминава. В Париж бива посрещнат от един професор от Сорбоната. След това среща самият професор и му казва, че иска да следва, но не знае къде и как. А той искал мозъчни заболявания. Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната. Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта. Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му. Майка му имала само телеграмата му, че е пристигнал благополучно. В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко Червенков. След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече.
към текста >>

Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му.
След това среща самият професор и му казва, че иска да следва, но не знае къде и как. А той искал мозъчни заболявания. Професорът го поканва в неговия клас, но там имало един евреин-българин, който очаквал да получи това място в Сорбоната. Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта. Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му. Майка му имала само телеграмата му, че е пристигнал благополучно. В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко Червенков. След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече. Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището. Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук?
към текста >>

След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече.
Добре, но професорът назначил на това място Людмил да работи за нов начин на опериране специално на гърлото, на тироидната жлеза. Този евреин го взема под око, успява с една милосърдна сестра да го затворят като луд в безнадеждно състояние в психиатрията и той моментално изчезва от хоризонта. Нито майка му успява да научи нещо за него, нито професора му. Майка му имала само телеграмата му, че е пристигнал благополучно. В последствие се разбира, че той бил поставян дори в усмирителна риза и че той е пострадал от този български евреин, който казал за Людмил, че е шпионин на Вълко Червенков. След време Людмил излиза от психиатрията, но професорът му казал, че не може да му помага повече. Вероятно му е помогнал само да замине за Америка, където Людмил работи първоначално като преносвач на пристанището. Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук? " Пък той отговорил: „Хляба, това е! " Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар. Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург.
към текста >>

Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза.
Минава край тях някакъв познат на Людмил, който му извикал: „Ама, докторе, какво правиш тук? " Пък той отговорил: „Хляба, това е! " Това чува някой от задругата и съобщава, че при тях има българин, който е лекар. Тогава го извикват в най-голямата болница в Питсбург. Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна.
към текста >>

Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо.
Тя била военна болница, в една огромна местност където лекували само тия болни, които са осакатени от войните. Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна. Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня.
към текста >>

Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна.
Казали му, че знаят неговото име от Париж, от неговия професор и също, че Людмил има изобретение за мозъчни болести и за тироидната жлеза, щитовидната жлеза. И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна. Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня. Но защо в южните САЩ?
към текста >>

Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е.
И тогава му предлагат да постъпи там на работа. Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна. Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня. Но защо в южните САЩ? Нали той е в северна Америка?
към текста >>

защитил тезата си, щото този професор останал във възторг.
Ще му плащат по 200 долара месечно като ще прави операции. Той се съгласява и започва да работи като същевременно държал и изпитите си като човек, който няма диплома за лекар, защото не му признавали българската диплома. Трябвало да държи изпити за тези мозъчни болести при някакъв руски професор, който бил в тази комисия и е бил 20 под ред в тези изследвания в цялата история на тази болница, такова нещо. Руският професор като разбрал, че този лекар е българин решил на всяка цена да го скъса, защото е от комунистическа страна. Но самият професор не е бил наясно как се правят тези операции и когато го изслушал, а Людмил обяснил така хубаво всичко, т. е. защитил тезата си, щото този професор останал във възторг. И тогава станало едно голямо тържество в чест на неговите изследвания, чак в южните САЩ, в не зная кой си щат. Там ще излъжа, защото не го помня. Но защо в южните САЩ? Нали той е в северна Америка? За да се приеме един нов член по тази дисциплина в медицинско сдружение, а това са някакви специални мозъчни операции, които точно тогава започнали да ги правят.
към текста >>

96. 3. ПРОФЕСОРЪТ

Люба Стойкова

3. ПРОФЕСОРЪТ Велко Петрушев беше ръководител на Братството, а сега преди 23 г.
3. ПРОФЕСОРЪТ Велко Петрушев беше ръководител на Братството, а сега преди 23 г. е вече в отвъдния свят. Беше много отдавна. Бях още млада. Сънувам, че излизам от един окултен университет. Сградата беше много красива на три етажа, с малък двор и ниска телена мрежеста ограда.
към текста >>

Той ми отвърна: „При разговор с Учителя Той ми каза, че някога съм бил професор в един окултен университет в Александрия".
Толкова беше. Събудих се. Мислех върху облеклото му. То все пак значеше нещо. На другия ден, връщайки се от Школа му разказах съня си. Той ми отвърна: „При разговор с Учителя Той ми каза, че някога съм бил професор в един окултен университет в Александрия". Мина доста време. Брат Велко си беше вече заминал. Сънувам, че сме всички в салона. Ще има някакво тържество и очаквахме гости. Трябваше ние всички да отидем до морето да ги посрещнем.
към текста >>

97. 13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА

Люба Стойкова

13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА В младите си години дълго време живеехме под наем в къщата на брат Ганев, рентгенолог, която се намираше на ул.
13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА В младите си години дълго време живеехме под наем в къщата на брат Ганев, рентгенолог, която се намираше на ул. „Владислав Варненчек" във Варна. Един ден отивам при хазайката да й занеса наема. Там беше и Мара Халачева, жена на някогашен професор в София. Сега вече всички са в отвъдния свят. Приятелството им започнало още от студентските им години и продължило до края на живота им.
към текста >>

Там беше и Мара Халачева, жена на някогашен професор в София.
13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА В младите си години дълго време живеехме под наем в къщата на брат Ганев, рентгенолог, която се намираше на ул. „Владислав Варненчек" във Варна. Един ден отивам при хазайката да й занеса наема. Там беше и Мара Халачева, жена на някогашен професор в София. Сега вече всички са в отвъдния свят. Приятелството им започнало още от студентските им години и продължило до края на живота им. Д-р Ганев останал във Варна, а Халачев станал професор в София, но не зная каква специалност е имал. И двете семейства нямали деца. Минали години и д-р Ганев и проф.
към текста >>

Д-р Ганев останал във Варна, а Халачев станал професор в София, но не зная каква специалност е имал.
„Владислав Варненчек" във Варна. Един ден отивам при хазайката да й занеса наема. Там беше и Мара Халачева, жена на някогашен професор в София. Сега вече всички са в отвъдния свят. Приятелството им започнало още от студентските им години и продължило до края на живота им. Д-р Ганев останал във Варна, а Халачев станал професор в София, но не зная каква специалност е имал. И двете семейства нямали деца. Минали години и д-р Ганев и проф. Халачев заминали вече в отвъдния свят. Мара Халачева прекарваше цяла зима във Варна, а хазайката ми пък отиваше през лятото в София. Бях отишла да платя наема си.
към текста >>

Един ден в събота вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности по мъжки на разговор.
Вместо да ме води неделен ден в Борисовата градина на езерото, на ресторант, той пак ме водеше в Борисовата градина, но вместо на ресторант, започна да ме води в 10 ч. на Изгрева да слушам беседи. Пък на мен не ми беше приятно. След беседата си отивахме вкъщи. И знаете ли как се случи това? Един ден в събота вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности по мъжки на разговор. Между другото един от професорите се обади:" Абе този Дънов привлече цялата ни студентска младеж. Не може така. Трябва да направим нещо", Мислили, мислили и решили всеки от тях да си намисли по някой въпрос, но доста труден и на другия ден - неделя да отидат на Изгрева и след като Дънов свърши беседата, да му зададат по един въпрос и да го сложат натясно. Така младежите ще се разочароват и ще се отделят. На другия ден точно в 10 ч.
към текста >>

Между другото един от професорите се обади:" Абе този Дънов привлече цялата ни студентска младеж.
на Изгрева да слушам беседи. Пък на мен не ми беше приятно. След беседата си отивахме вкъщи. И знаете ли как се случи това? Един ден в събота вечерта се бяха събрали у дома седем души професори от различни специалности по мъжки на разговор. Между другото един от професорите се обади:" Абе този Дънов привлече цялата ни студентска младеж. Не може така. Трябва да направим нещо", Мислили, мислили и решили всеки от тях да си намисли по някой въпрос, но доста труден и на другия ден - неделя да отидат на Изгрева и след като Дънов свърши беседата, да му зададат по един въпрос и да го сложат натясно. Така младежите ще се разочароват и ще се отделят. На другия ден точно в 10 ч. били пред салона на Изгрева, но какво било учудването им, когато салонът бил толкова препълнен, пред вратата събран народ и те няма как да влязат.
към текста >>

Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат.
На другия ден точно в 10 ч. били пред салона на Изгрева, но какво било учудването им, когато салонът бил толкова препълнен, пред вратата събран народ и те няма как да влязат. По прозорците (били седем на брой) били накачулени младежи. По едно време от вратата излязли две сестри, както се наричали и хората направили шпалир. Изглежда са ги познавали. Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат. Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т. н. до седмия въпрос.
към текста >>

Професорите само се споглеждали.
Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат. Учителят бил вече на катедрата. Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т. н. до седмия въпрос. Професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и залитал публиката: „Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: „Е, господа професори, нали снощи когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж.
към текста >>

Мълчали и професорите с наведени глави.
Беседата започнала, като Учителят най-изчерпателно отговорил на първия въпрос, после на втория, третия и т. н. до седмия въпрос. Професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и залитал публиката: „Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: „Е, господа професори, нали снощи когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговаря, чакам". Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва.
към текста >>

Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: „Е, господа професори, нали снощи когато се бяхте събрали в дома на проф.
до седмия въпрос. Професорите само се споглеждали. Учителят свършил беседата и залитал публиката: „Има ли някой да зададе въпрос или да не е разбрал нещо? " Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: „Е, господа професори, нали снощи когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговаря, чакам". Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва. После хората се разотишли.
към текста >>

Професорите навели глави, мълчали.
" Всички мълчали. Мълчали и професорите с наведени глави. Учителят почакал, почакал и се обърнал към професорите: „Е, господа професори, нали снощи когато се бяхте събрали в дома на проф. Халачев казахте, че съм привлякъл цялата студентска младеж и решихте всеки от вас да ми зададе по един труден въпрос, за да ме поставите натясно, та да разочаровате студентската младеж. Ето, аз съм готов да отговаря, чакам". Професорите навели глави, мълчали. Учителят почакал, почакал и дал знак да изпеят една, две песни и да направят молитва. После хората се разотишли. Ето, това беше лошото на моя мъж. Вместо на ресторант ме водеше на Изгрева. Пък на мене не ми беше приятно.
към текста >>

98. 19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК

Люба Стойкова