Търсене в текстове за 'Професор'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 195 резултата в 76 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата на извънпрограмния курс по световна литература на професор Крукс.
Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Богословската семинария „Дрю ". Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат. Петър Дънов остава да живее в „Ешбъри Хол", но се премества от стая номер 70 в съседната - номер 71, където остава и през следващата учебна година. Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата на извънпрограмния курс по световна литература на професор Крукс. Втория извънреден курс, който посещава, е този на проф. Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история, на който ходят още двайсет и трима колеги. (17) Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72).
- по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част. Тук именно през V-VI в. се формират Остготското кралство в днешна Италия и Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа. Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа. По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72). Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя". В началото на втората част Петър Дънов написва някои свои бележки, които свързват темата с курса по практическо богословие. Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на живота". На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие". Трето - Божественият дух на християнството прониква в дълбините на човешката душа и дава живот на човешкия дух.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание:
е записано: „В отговор на запитване за брат Дънов беше гласувано, че д-р Стийл трябва да организира за него изпит по старогръцки, който е бил държан от неговия курс в „Дрю". Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю". Учебният план на обичайното тригодишно обучение за бакалавър включва старогръцки, староеврейски, антропология, църковна история, теология, практическа теология, канон и критики, наука за спасението и реторическо изкуство. Петър Дънов преминава обучение по всички тези предмети. Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено на студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства. На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание: „БОСТЪНСКИ УНИВЕРСИТЕТ Богословски факултет Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии на ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет Даден в Бостън, Масачузетс, на 7 юни, година 1893 от раждането на нашия Господ. "
към текста >>

в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни.
За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. През същата 1892 г. в Бостън сп. „Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов. През пролетта на 1893 г. в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни. Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот. Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право на самоинициатива. Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения. Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

4. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей.
При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е по последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание. През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина. Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей. Освен близката болница, към факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17)
Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание. През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина. Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей. Освен близката болница, към факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

5. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...

Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения.
Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината на мозъка и преминава през цялата му дължина. Полушарията на големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото на полушарията и ги свързват. Предната връзка на съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир. Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна на мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления на мозъчните страни. И тъй, ако приемем доказателствата на анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите на външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено на мозъка, се предава и на двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия. Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане на умствените му способности, гънките на мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения. Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците на разните човеци, могат да се отдадат на тяхното развитие и степента на тяхното дарование. И отсъствието на пълна симетрия между двете мозъчни полушария на напълно развития мозък може да се припише на по-голямото участие в упражнението, което органите на едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот на човека. ___________________ Остарели и чужди думи Дура матер (лат.) - твърда обвивка на главния мозък.
към текста >>

6. Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови

Задавал много въпроси на професорите си.
Когато 1922 год. брат Граблашев се беше върнал от Америка, ние стенографките го помолихме да ни разкаже нещо за живота на Учителя в Америка. Той следвал ли е, по-голям ли беше от Учителя не мога да ви кажа, но там е бил. Учителят в Америка е прекарал шест години. Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар. Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник.
към текста >>

За тази Му работа професорите Му предложили да остане да работи в университета.
След това идва в София. Още в 1896 год. Учителят написва книгата „Наука и възпитание". В нея Той поставя основите на своята бъдеща работа. Един брат ми казваше, че „Наука и възпитание" била дипломна работа на Учителя при завършването на университета. За тази Му работа професорите Му предложили да остане да работи в университета. Обаче Учителят им казал, че има друга задача и се връща в България. „Наука и възпитание" е написана на стар български език от освобождението и Учителят дал на Георги Радев да я направи на новият български език. Той даже рекъл: „Уший й нова рокличка, нова дрешка". Георги Радев веднъж ми каза, че Учителят му дал една дата да направи за нея хороскоп.
към текста >>

7. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Научила е добре френски език при професор Благой Мавров.
Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година. През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир. Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне живота на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в живота на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен. Понеже Сатурн във Водолей е в 3 дом, показва много мъчнотии в образованието, особено във висшето, което тя не завърши. Научила е добре френски език при професор Благой Мавров. Това знание се предаде на дъщеря й Величка. Нейният Сатурн е в 3°13 минути на Водолей и съвпада точно с този на баща ми и с моя - 1°38 минути на Водолей. Това показва силна кармична връзка, превърната в любов. Майка ми ме обичаше много и слушаше съветите ми.* Понеже Юпитер е в съвпад с Луната в Риби в 4 дом, показва, че ще попадне в един много духовен дом, пълен с материални блага.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Това - ще кажете вие - са Божествени неща."Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо.
Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща."Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия. Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и проповедници, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят. Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате.
към текста >>

Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия.
Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща."Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия. Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и проповедници, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят. Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате. Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича.
към текста >>

9. Димитър Голов завършва земния си път.

Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”.
Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература. Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница. Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатването на “Завет на цветните лъчи на светлината”. Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов:
към текста >>

10. Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'

Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека?
По това време Учителят държеше Своите беседи в дома на Петко Гумнеров на, ул."Опълченска" 66, от прозорчето на стаичката Си. А приятелите слушаха отвън в двора, изправени на крака, в студ и мраз, в пек и дъжд. Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора. Тя се нарежда заедно с тях и попада на една беседа на Учителя. Като изслушва беседата, тя идва при Него, хваща ръката Му с двете си ръце и я целува. Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека? Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде!
към текста >>

11. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Тази преводна статия дава повод на професор д-р Ст.
В кн. 1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки. Тази преводна статия дава повод на професор д-р Ст. Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода. Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание. Ето защо ние поместваме „Един отговор" на „Всемирна летопис" от год. IV, кн. 4 (юни-септември 1925).
към текста >>

Някой си професор д-р Ст.
4 (юни-септември 1925). ЕДИН ОТГОВОР „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 95-96 Някой си професор д-р Ст. Консулов, в желанието си да хули дейците на духовното движение в България и да попречи на разпространението на тяхната книжнина, е взел повод от една преводна статия в кн. I от т.г. на „Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник. За да не му остане длъжна, редакцията ни изпрати опровержение, за да се публикува в същия вестник, но редакторът на последния, въпреки общоприетия обичай, отказа да даде място на това опровержение. Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им.
към текста >>

Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г.
Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
към текста >>

професорът, види се е редовен четец.
„Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г.
към текста >>

Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание.
към текста >>

Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г.
Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*.
към текста >>

След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята.
Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика!
към текста >>

професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно!
30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време"? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф.
към текста >>

Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3].
Консулов като „плод на болното време"!) В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../на неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок. Това откритие на г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване на ново антисептично средство. Вследствие на случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична на тази на скарабея. Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий". Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли на български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3]. След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г.
към текста >>

професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно.
След това вече се редят: „полицейски кучета", „учителите", „духовете", „бубулечките, които се разбягвали и пр. точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали. Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8. „Окултна биология" или науката на болното време.
към текста >>

Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали.
точно по маниера на „Последна поща". Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали. Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8. „Окултна биология" или науката на болното време. Това е статията на проф.д-р Ст.
към текста >>

„Научните" глупости на професора д-р Ст.
Всемирна летопис, Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 166. - рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
към текста >>

Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра.
- рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати:
към текста >>

Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
„Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..."
към текста >>

„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати:
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..."
към текста >>

Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение.
„науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г.
към текста >>

Нещастен университет с такива професори!...
Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г. V, бр. 1174 (7. V.
към текста >>

В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват.
Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство.
към текста >>

Професор Стефан Консулов, който е биолог започва да изнася лекции пред студентите в Софийския университет, при което той отрича съществуването на душата.
Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията... Време е вече да се смъкне маската на тези хора със своего рода професия, да се види кой какво готви на България. Манкиране на един дълг ще бъде, ако продължаваме да се отнасяме леко с тази опасност. 14. Против тъмните сили на злото Професор Стефан Консулов, който е биолог започва да изнася лекции пред студентите в Софийския университет, при което той отрича съществуването на душата. Ето защо Иван Толев в сп. „Всемирна летопис" кн. 7 от м. V.1926 г., год. IV, стр.
към текста >>

„В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя.
„А ето и някои отзиви на компетентни лица по въпросите, за разглеждането на които тъй лекомислено се е заловил казаният български „учен". Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в. „Лъча", между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество.
към текста >>

Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет.
Доайенът на българските писатели, г. Стоян Михайловски, в брой 6 от 12.IV. т.г. на в. „Лъча", между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица!
към текста >>

Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор.
на в. „Лъча", между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали.
към текста >>

А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица!
Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата).
към текста >>

В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя.
„Лъча", бр. 6 (12.IV. 1926), с. 1-2 Стоян Михайловски I. В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм.
към текста >>

Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет.
6 (12.IV. 1926), с. 1-2 Стоян Михайловски I. В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата.
към текста >>

Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор.
Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче?
към текста >>

Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор.
Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане? Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничество води към родоотстъпничество. Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр.
към текста >>

Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане?
Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане? Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничество води към родоотстъпничество. Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св.
към текста >>

...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието.
За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви.
към текста >>

А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква:
Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали.
към текста >>

В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
Синод на българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане", която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
към текста >>

В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г.
към текста >>

7776 от 1.VI.1926 г., който възстава срещу професор Консулов.
- В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г. XXXII, бр. 7776 от 1.VI.1926 г., който възстава срещу професор Консулов. „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „ Вести "
към текста >>

Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор.
IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „ Вести " „ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж.
към текста >>

Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука.
Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г.
към текста >>

Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория.
Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?! Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука.
към текста >>

Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора.
Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята.
към текста >>

Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука.
Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории.
към текста >>

Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука.
Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа. Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна. На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна.
към текста >>

17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета.
И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с.
към текста >>

Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор"
Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „Вести"
към текста >>

Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор"..
7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „Вести" „А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор".. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита.
към текста >>

„Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор.
Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други.
към текста >>

А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги.
Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр.
към текста >>

Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г.
към текста >>

Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив.
към текста >>

ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР
По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият,
към текста >>

Консулов, професор и доктор (не зная по какво).
При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г. Ст. Консулов, професор и доктор (не зная по какво). За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи. Езика на сказчика беше хубав, завиден. Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни.
към текста >>

Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания.
Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как.
към текста >>

Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор.
Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример. Не зная защо и как. Ала те горещо аплодираха сказката. Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други.
към текста >>

А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги.
Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител.
към текста >>

Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си".
към текста >>

Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си". Ето защо във „Всемирна летопис" год.
към текста >>

Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>

Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк.
И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна?
към текста >>

Това направиха те, главно, по подстрекателството на известния професор д-р Ст. Консулов.
1926), с. 211-216 • рубрика „Вести" Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII.1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищни библиотеки. Това направиха те, главно, по подстрекателството на известния професор д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр. 118) ние подадохме жалба до Върховния Административен съд за отмяна на това незаконно издадено Окръжно и съдът с окончателно решение N 285 от 6 октомври т.г., влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени Окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение. Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност.
към текста >>

ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме.
разписка N 4136, (вследствие искането на същото М-во), София, 7.XI.1925 г. Тогава гл. секр. Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888. Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г.
към текста >>

Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни!
Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетарията (вж. напр. още в кн. II от год.
към текста >>

1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род.
Г-н Прокурорът при Софийския окръжен съд е прекратил по липса на престъпление и втората преписка, заведена от главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Ал. Радославов, против редактора на „Всемирна Летопис" по закона за защита на държавата. Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. 26. Кой е д-р проф. Стефан Консулов? 1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф. университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др. Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.
към текста >>

Професор в Соф.
Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. 26. Кой е д-р проф. Стефан Консулов? 1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф. университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др. Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др. Данчов, Н. Г. и др.
към текста >>

След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов.
Но това бе факт, на който и аз бях свидетел. Неоспорим факт! Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи. Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов. От враг става последовател. А през какви етапи е минал ще проследите по статиите, които сме публикували. В тях той е бил слуга на онези сили, които са воювали срещу Учителя. Това е обяснението. А че след това се обръща - за него има друго обяснение.
към текста >>

12. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език!
Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят.
към текста >>

13. Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'

Ако ученикът се окаже посредствен, професорът по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си.
Тя е следната: „Най-разумният метод за работа“. Нека всеки помисли кой е най-разумният метод за работа. Окултната наука е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в живота. Това, именно, определя мястото ви като ученици. Когато някой ученик иска да постъпи в музикално училище, да изучава цигулка, дават му цигулка да свири и от това, как може да свири, определят в кой клас да постъпи. Ако ученикът се окаже посредствен, професорът по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си. В някоя от следните лекции ще говоря върху разумните отношения на човека към живата природа. Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа. Да се изкаже човек по някой въпрос, това е привилегия за него; това е изключителен случай. От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот. Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта на работата му; той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати.
към текста >>

14. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език!
Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ак о искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата Земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има един език есперанто..." Брат Звездински скрива набързо значката си отзад на ревера на палтото си. Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си. Почти всяка беседа на Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът на Истината в аудиторията. Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят.
към текста >>

15. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски".
Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922.
към текста >>

Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни.
Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ.
към текста >>

16. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски".
Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922.
към текста >>

Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни.
Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937). Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя. Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ.
към текста >>

17. На власт в България, чрез държавен преврат идва политическата партия Демократически сговор

Създадено е правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Министерство на външните работи).
На власт в България, чрез държавен преврат идва политическата партия Демократически сговор Преврат на Военния съюз е осъществен в нощта на 8 срещу на 9 юни през 1923 г. Създадено е правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Министерство на външните работи). Конкретен повод за преврата са силните нападки на Ал. Стамболийски срещу десните политически сили и едрия капитал. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора изцяло е осъществена от Военния съюз, който лесно успява да привлече и Народния сговор. Цялостната дейност на заговорниците "тайно" е съгласувана с двореца. До пролетта на 1923 г.
към текста >>

18. Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'

Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения.
Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувствува ритъма на Всемирния Живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена на труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения. Ако се правят на открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията? Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор.
към текста >>

Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф.
Да, човек разговаря с Всемира. Животът е Един и Знанието е Всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете.
към текста >>

Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види.
То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища. Учителят създаде песни и танци на слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее. Преди години, на "Изгрева" дойде немски професор-хореограф. Той пътуваше по света и изучаваше танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на "Изгрева". Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло.
към текста >>

Професорът е учуден.
Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете. Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил."
към текста >>

Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил."
Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота;
към текста >>

19. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Сега управляват професорите - създадоха си командировки.Бъдещото управление е на чистотата.
Тя е забатачила и с нея не можем да се рекламираме. Има дело и за „Всех Скорбящих" и наистина направиха всех скорбящих и не введи нас во искушение, но избави нас от лукаваго Как ще оправиме българския народ? - Само с честност! Но главата се е вмирисала, свещенството, което трябва да бъде честност, е фабрика на лъжата. Те признават, че са фалирали и казват нам да се пазиме, и ние да се не опетниме. Сега управляват професорите - създадоха си командировки.Бъдещото управление е на чистотата. Това управление, на чистотата е наше, ние го знаем.Аз от вас искам да си изпълните задълженията пред небето, повече не искам. Ще пипате най-внимателно. Търговските лъжи не са опасни, както попските. Проучвайте Евангелието - Стария завет, как са живели. Морала е, като направиш една постъпка, тя да не те осъжда.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден

Скоро - „мечка ще ги гази”, ответ ще дават на учители и професори, що цяла година са учили и упражнявали.
Доле, той служи само за дишане, а тук освен за това, но и носи блаженство, пълно щастие.С нас припкат деца. Но тук, няма старо и младо - всичко се е подмладило, всичко живо грее от радост. Едни дремят по нагретите камъни, други четат беседи от Учителя, негде се чува солфеж на нежно сопрано, носещо се из висините като нежна струя. В храсталака изпитници четат за предстоящата сесия. Горките! Какво ли им е на душата! Скоро - „мечка ще ги гази”, ответ ще дават на учители и професори, що цяла година са учили и упражнявали. Между тях съм и аз. Цялата прелестна картина на пролетта като че ли потъмнява за миг... Но, добър е Господ - както до сега и за напред пак добре ще изкараме. Цигулар отдалече свири Bersiaga. Колко е хубаво! Ще ти се да забравиш за всички изпити, професори и учители и да се отдадеш само на този чаровен музикален шепот.
към текста >>

Ще ти се да забравиш за всички изпити, професори и учители и да се отдадеш само на този чаровен музикален шепот.
Скоро - „мечка ще ги гази”, ответ ще дават на учители и професори, що цяла година са учили и упражнявали. Между тях съм и аз. Цялата прелестна картина на пролетта като че ли потъмнява за миг... Но, добър е Господ - както до сега и за напред пак добре ще изкараме. Цигулар отдалече свири Bersiaga. Колко е хубаво! Ще ти се да забравиш за всички изпити, професори и учители и да се отдадеш само на този чаровен музикален шепот. Но, уви! Друга е земната действителност. Хубаво, хубаво! Свири още, ти незнайни свирецо! Колко ти се радвам!
към текста >>

21. Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София

Идва професор от Агрономическия факултет, с учениците си да гледат пчелите ни, проверяват и как сееме - нови методи намират у нас.За разрешение на някои въпроси, може и с жребие да се ползувате.
Едното им куче, като го пуснали разпердушини кокошките му....Знаменателно е, че нищо не ни се изгуби досега на „Изгрева". Само на Лулчев се изгубиха някои работи, но то е от наши хора взето. Някой от видните граждани идва и гледа и се чуди, па пита: „Какво ви плащат? " - „Нищо", му отговарят приятелите. Интересуват се те. Идва професор от Агрономическия факултет, с учениците си да гледат пчелите ни, проверяват и как сееме - нови методи намират у нас.За разрешение на някои въпроси, може и с жребие да се ползувате. Там Господ ръководи. Интересуват се хората за учението ни - като го приемат и го приложат, ще бъдат здрави, щастливи, ще имате и мир.Искат някои конкретизиране на Учението ни, а то е в малкото шишенце на лабораторията. Ама било Христовото учение, а не нещо ново. Искат символа на Учението - ами че то не е засегнато в своята вътрешност. Имаме мотото: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
към текста >>

Преди две седмици идват двама норвежки професори.
Имаме мотото: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " То е вътрешната страна, вътре в нас е скрито. Ако преведете външните системи в света върху вътрешните, духовните, те са все същите. Образува се една банка, има вече влогове в нея и почват да се явяват клиентите, хората на които ще се помага. Същото е и в духовния свят - енергиите се разпределят.От странство, от много места искат вече да правят връзки с нас: от Италия, Англия, Чехия, Норвегия, Япония. Преди две седмици идват двама норвежки професори. Те били в свръзка още от Норвегия с наши някои братя и нарочно, идвайки на изток, потърсили Учителя, гдето ги завеждат от ул. "Опълченска" № „66" на „ Изгрева" при Учителя. Почувствува ли се особено радостни като стъпили на нашето място и всичко харесали. Има един французин от Франция, КОЙТО държал връзки с наши приятели, изучавал българския език и искал да дойде да вземе участие в една екскурзия с окултното общество на Учителя ни. Търсят, търсят вече свръзка.
към текста >>

Чака професора си да го слуша върху какво ще говори.
Човекът, който се е запънал в материята, той мисли как да се изтегли от тая материя. Така че като дойдем до човека, той почва да мисли, размишлява в сърцето си. И вие по някой път мислите за храната си. Оня студент, който е в университета, какво мисли? Върху урока си. Чака професора си да го слуша върху какво ще говори. Е, по какво говори професора? - По разните отрасли на науката, но в една лекция всичко не казва. В ред години само студента ще научи разните предмети: антропология, геометрия и пр. и като свърши университета, ще стане учител. В света съществуват знания и у вас трябва да се явят желания да учите, трябва да имате един силен стремеж да придобиете знание.
към текста >>

Е, по какво говори професора?
Така че като дойдем до човека, той почва да мисли, размишлява в сърцето си. И вие по някой път мислите за храната си. Оня студент, който е в университета, какво мисли? Върху урока си. Чака професора си да го слуша върху какво ще говори. Е, по какво говори професора? - По разните отрасли на науката, но в една лекция всичко не казва. В ред години само студента ще научи разните предмети: антропология, геометрия и пр. и като свърши университета, ще стане учител. В света съществуват знания и у вас трябва да се явят желания да учите, трябва да имате един силен стремеж да придобиете знание. Това са затруднения, мъчения или все едно, че человек е заобиколен от ред същества.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените.
към текста >>

24. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените.
към текста >>

25. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените.
към текста >>

26. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените.
към текста >>

27. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените.
към текста >>

28. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден

Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените.
към текста >>

29. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден

Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София

Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието на Матея. Изпълнихме гимнастическите упражнения. В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените.
към текста >>

31. Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов

В началото на 1930 година професор Димитър Михалчев публикува в списание "Философски преглед" студията "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" от Ангел Томов.
Излиза статията "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" от Ангел Томов В началото на 1930 година професор Димитър Михалчев публикува в списание "Философски преглед" студията "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" от Ангел Томов. 1. За статията - М. Бачев - Издателство Бяло Братство 2. "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" от Ангел Томов За статията Статията на Ангел Томов е написана по покана на Редакционната колегия на сп.
към текста >>

32. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Представете си, че ви облекат с професорски дреХII, шапка - вие станахте ли професор?
Като отидете при Него, Той абсолютно не тьрпи отрицателни работи. Като отидеш при Него, ще Му поискаш нещо, от което се нуждаеш. Няма да Му разправяш колко си окалян. Той го знае това, Той ще ти покаже банята, ще се измиеш сам. Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания. Представете си, че ви облекат с професорски дреХII, шапка - вие станахте ли професор? Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест. Тогаз си професор. Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде затворена. Някои са дошли тук и мислят, че са болни - това е първата лъжа в света. После, някои мислят, че работите им не са уредени.
към текста >>

Тогаз си професор.
Няма да Му разправяш колко си окалян. Той го знае това, Той ще ти покаже банята, ще се измиеш сам. Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания. Представете си, че ви облекат с професорски дреХII, шапка - вие станахте ли професор? Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест. Тогаз си професор. Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде затворена. Някои са дошли тук и мислят, че са болни - това е първата лъжа в света. После, някои мислят, че работите им не са уредени. Това е втора лъжа. После, някой казва: „Мен никой не ме обича." Това е третата лъжа.
към текста >>

Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде затворена.
Той го знае това, Той ще ти покаже банята, ще се измиеш сам. Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания. Представете си, че ви облекат с професорски дреХII, шапка - вие станахте ли професор? Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест. Тогаз си професор. Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде затворена. Някои са дошли тук и мислят, че са болни - това е първата лъжа в света. После, някои мислят, че работите им не са уредени. Това е втора лъжа. После, някой казва: „Мен никой не ме обича." Това е третата лъжа. Някой казва: „Мен са ме забравили." Това е четвъртата лъжа.
към текста >>

" Ще съблечете професор- ските си дрехи и шапка и ще турите вашата шапка на служенето.
Ти казваш: „Няма кой да ми помага." Досега Господ ти е помагал, ангелите ти са помагали, баща ти и майка [ти] са ти помагали и още не признаваш. Нито един от вас няма право да се оплаква. Това, което си ти досега, то е, защото ти са помагали. Несправедливо е да казваш: не са ти помагали. Питате ме сега: „Какво трябва да правим? " Ще съблечете професор- ските си дрехи и шапка и ще турите вашата шапка на служенето. Ще турите вашата дреха на служенето и вашия пояс на служенето. Правата мисъл да остане във вас: Да се освободите. Ще поддържате това, което Бог е направил отначало с вас. Ще трябва да забравите старото, щом дойде новото, новите условия, които Бог ти дава. На първо място трябва да имаш качеството на разбирането, за да пазиш дрехата, която ти се дава, защото много мъчно се приготовляват тези дрехи.
към текста >>

33. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

Като познаеш какво нещо е Бог, професорът ще ти пише 6.
" Всичко, което Бог е създал, е добро. Страданието е изключителна работа. Всякой човек, който не разбира единицата, все го късат, а шестте - това е семето, което е поникнало. Как да ти тури 6, когато още не е поникнало семето в тебе? Като познаеш какво нещо е Бог, професорът ще ти пише 6. Да бъдете весели и добри, да се радвате. Последната формула на гимнастическите упражнения: „Да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца! " Когато Мойсей воюваше със своите неприятели и си дигаше ръцете, умаляваха му ръцете и му туряли камъни отдолу. Сега ще ви оставя вие да си прочетете 5 глава от Първо послание [к] Коринтяном.
към текста >>

34. Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова

Вие ще свършите най-първо при най-видните професори и тогава аз ще ви кажа нещо от окултната музика.Трябва да развиете дарбите и благата, които Бог ви е дал.
Много скоро след това от кръчмата и от кръчмаря не останало нищо, пренесли се другаде.После Учителя продължи:„Аз съм изучавал 20 години една нова страна от музиката. И вие трябва да изучавате всичко. И да пеете, и да пишете. Дайте ход на Любовта и с нея ще постигнете всичко.Аз ще ви кажа как да се подмладите, как да придобиете знания, как да станете силни и други подобни. Но не в един ден. Вие ще свършите най-първо при най-видните професори и тогава аз ще ви кажа нещо от окултната музика.Трябва да развиете дарбите и благата, които Бог ви е дал. Да бъдете благодарни! Например да си поставите за цел да имате хубави ръце, хубава походка, да пишете, да четете хубаво, да рисувате, да кажете музикално една сладка дума. Това, което сега имате, вие сте си го изградили. Вие сте скулптори. Градете! Молитвата е най-голямото изкуство.Добрите, умните работи идват от Бога.Трябва ни една нова песен.
към текста >>

35. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
към текста >>

36. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
към текста >>

37. Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.

Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
към текста >>

38. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил.
Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня.
към текста >>

Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема.
Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора.
към текста >>

Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм".
Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София.
към текста >>

39. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил.
Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня.
към текста >>

Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема.
Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора.
към текста >>

Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм".
Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София.
към текста >>

40. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил.
Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня.
към текста >>

Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема.
Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора.
към текста >>

Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм".
Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София.
към текста >>

41. Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август

Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
към текста >>

42. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски.
В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
към текста >>

И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил.
Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи. Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено пътуване и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри. Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня.
към текста >>

Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема.
Следобед имаше лекция по предметно учение от Райковски. Г-ца Пеева говори на тема още преди обед: „Родителско-учителски комитета". Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора.
към текста >>

Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм".
Вечерта вечеряхме в една кръчма. Дойдоха и Иванов, Ст. Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София.
към текста >>

43. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

е професор, през 1919 г.
1904-1907 г. - специализира политическа икономия в Бреслау, Германия. 1911-1918 г. - доцент в Софийския университет. През 1918 г. е професор, през 1919 г. е ректор. 1922-1923 г. - ръководител на Народния сговор, един от организаторите на преврата на 9 юни 1923 г. 1923-1926 г. - министър-председател и министър на войната през 1923 г.
към текста >>

до 1923 г.; професорът е Александър Цанков-министър-пред-седател от 1923 г.
Според царя Германия е главният купувач на износните ни продукти - хранителни, текстил, платове, кожи и т.н. - и единствен доставчик на оръжие. Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония се подписва в Берлин на 27 септември 1940 г. Поканват България да се присъедини, но цар Борис III отказва, тъй като смята, че неутралитетът я съхранява, като тя стои настрана от двата военни лагера. 120. Диктаторът селянин е Александър Стамболийски - министър-председател от 1919 г. до 1923 г.; професорът е Александър Цанков-министър-пред-седател от 1923 г. до 1926 г.; и Военната лига, съставена от профашистки, гер-манофилски офицери, начело с ген. Луков, ген. Вълков и Дамян Велчев и Кимон Георгиев, като накрая се свързват с политическия кръг «Звено» и правят държавния преврат на 19 май 1934 г. с цел да разтурят парламента и да свалят монархията у нас. 121. Любен Диков - роден през 1895 г.
към текста >>

- доцент и професор по гражданско право.
1919 г. - завършва право в София. 1920-1923 г. -специализира право в Германия. 1923-1927 г. - доцент и професор по гражданско право. 1927-1929 г. - декан на Юридическия факултет. 1930-1935 г. - професор по гражданско право. 1933-1934 г.
към текста >>

- професор по гражданско право.
1923-1927 г. - доцент и професор по гражданско право. 1927-1929 г. - декан на Юридическия факултет. 1930-1935 г. - професор по гражданско право. 1933-1934 г. - ректор на Софийския университет. 1935 г. - министър на правосъдието. 1937 г.
към текста >>

44. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Научила е добре френски език при професор Благой Мавров.
Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година. През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир. Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне живота на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в живота на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен. Понеже Сатурн във Водолей е в 3 дом, показва много мъчнотии в образованието, особено във висшето, което тя не завърши. Научила е добре френски език при професор Благой Мавров. Това знание се предаде на дъщеря й Величка. Нейният Сатурн е в 3°13 минути на Водолей и съвпада точно с този на баща ми и с моя - 1°38 минути на Водолей. Това показва силна кармична връзка, превърната в любов. Майка ми ме обичаше много и слушаше съветите ми.* Понеже Юпитер е в съвпад с Луната в Риби в 4 дом, показва, че ще попадне в един много духовен дом, пълен с материални блага.
към текста >>

45. Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'

Те влизат през вратата на първото училище — устата, дето ги посреща 32 професори.
Това виждаме и в живота на плодните дървета. Човек, с кошница в ръка, се приближава до някое плодно дърво, увиснало от плодове, и започва да бере един след друг плодовете му. Той бере и разказва на дървото, че взема неговите деца да ги прати в земните училища и университети да се учат. Наистина, плодовете отиват на училище. За да ги запишат като редовни ученици, те трябва да държат приемен изпит по няколко предмети. Те влизат през вратата на първото училище — устата, дето ги посреща 32 професори. Тук им задават различни въпроси, докато комисията се произнесе, че са издържали изпита си успешно. Щом резултатът от изпита е добър, тогава се отваря друга врата, и те влизат в по-висок университет, дето ги очакват десет милиона учени, които ги приемат тържествено, с ура и с овации. Този университет е стомахът на човека. Казват, че плодовете, т. е. децата на плодните дървета не отиват на училище, но на смърт.
към текста >>

Там ще го посрещнат 32 професори, облечени с бели дрехи.
Казват, че плодовете, т. е. децата на плодните дървета не отиват на училище, но на смърт. Какво представя смъртта? Смъртта представя стомаха на живота. Следователно, който иска да влезе в живота, той първо трябва да мине през стомаха на живота — през смъртта. Там ще го посрещнат 32 професори, облечени с бели дрехи. Те ще го турят на чин, като ученик, дето трябва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могат да отложат изпита му, но временно. Кога да е, той трябва да мине през тази врата. Друг път за отиване на небето няма. Някои мислят, че могат да отидат на небето по друг път, да избегнат смъртта.
към текста >>

Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е.
Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот. Като се разрешат тия въпроси, човек влиза вече в духовния свят. Духовният свят се намира в динамическо, а не в статическо положение. Докато живее само на физическия свят, чове постоянно плаче, че няма дрехи, обуща, пари, къща и т. н. На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика. Там нещата се разрешават. Като стигне до духовния свят, човек получава свободен билет, качва се на парахода и тръгва на път. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки.
към текста >>

46. Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни

Тогаз младият момък става професор и казва: Слушай, така, както си живяла при майка си, тази работа така не става.
Здравие имате ли? Знание имате ли? Любов имате ли? Автомобил имате ли? Няма ги. Тогаз младият момък става професор и казва: Слушай, така, както си живяла при майка си, тази работа така не става. Тук ще се научиш да готвиш, да переш дрехи, да мажеш къщата. – Почва да ѝ дава уроци. – При баща си ти си ходила с автомобил, но тук ще ходиш пеш, понеже не разполагаме със средства. И двама ще работим, за да можем да направим нещо. Това сега ще го преведете в духовно отношение.
към текста >>

47. Разговор на Учителя с Весела Несторова - 29 юни

Учителят ми каза тези думи по повод едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху религията и философията.
На 29 юни 1939 г. ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа. За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос? Той каза: "Аз идвам да изпълня волята на Отца ми", и "Отец ми даде тези овци и аз Нему ще ги дам". Христос е този, който е дошъл да изпълни волята на Бога, но хората живеят в заблуждения, а се страхуват отвън да не ги заблудят Христос по вътрешен път ще Го познаеш." Учителят ми каза тези думи по повод едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху религията и философията. Учителят ми каза да преведа главата "Христос" от книгата "Учителят говори" и да я изпратя. После продължи: "Човек и земята са едно - човек е живата земя. Аз мога да спра земята, или да накарам да се движи, или слънцето да грее, но всичко туй е наредено вече. Силата сама доказва нещата, не думите. Който те лъже, той има раздвоен поглед.
към текста >>

48. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н.
Но най-щастливи бяхме ние, които Го познавахме и тръгнахме след Него. Не, Той ли ни доведе тука и ни разкри и ни сроди с неизбродимата красота на природата и Величието на Бога? Гостите французи малко закъсняха. Те дойдоха към средата на летуването; Но ето ги и тях. Колко са скромни и смирени тези французи. Колко са скромни и смирени тези професори,'художници, учители, културни хора от Париж, Лино, Марсилия, Тулон и т.н. Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово. Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени! Колко малко време, но колко сгъстено им беше дадено всичко.
към текста >>

49. Чужденци на Рила - палатката на французите

Дойдоха от Бордо един професор, дойде братът на Стела Белмен.
Тя в това време като се връща във Франция се запознава с Михаил и те се сработват и тя му става дясна ръка. Помага му в цялата негова дейност и досега даже още. А после другите две сестри дойдоха - Сабхай и Карден. Тази дойде, която на няколко снимки я виждам, но не си спомням как се казваше, една възрастна сестра. Но тя после се отделила от Михаил. Дойдоха от Бордо един професор, дойде братът на Стела Белмен. Те донесоха една палатка с две отделения, построиха я палатката над Учителювата, там на поляната където Му беше последната палатка и поканиха Го да се премести там, но Той не иска да отиде. Тя стоя и после я прибраха. И знаеш ли, че тая палатка е в моя таван? Да, защото донесоха всичкия багаж от салона на Изгрева, на рижаните донесоха багажа. Щото като направихме описа, аз казах на ревизорите през 1956 год., че имаме палатки оставени от наши приятели и не можем да ги пишем като инвентар, и тогава ние ги отделихме.
към текста >>

И професорът, когато каза слово към Учителя и този Белмен, когато се изказа и всичко, което казваха, но сестрите не са казвали.
Те изразиха една благодарност, един възторг от това, което е донесъл, изразиха това, което ние го чувстваме, но не можем да го изразим, но те го изразиха. Виж това ми направи впечатление. Значи тия хора умееха да го кажат, пък ние не умеем да го кажем. Ний го живеехме. Да, ний го живеехме, но не можехме да го кажем тъй както те го казаха. И професорът, когато каза слово към Учителя и този Белмен, когато се изказа и всичко, което казваха, но сестрите не са казвали. Даже после другите години, когато идваха, все беше малко въпрос за Михаил. Защото ние Михаил го смятаме брат, а не учител. А те му казват „Льо Метър". Сега, може за тях да е учител, ама нашият Учител и учителят Михаил не се покриват в моето съзнание. Михаил може да бъде само ученик на Учителя той е обикновен човек.
към текста >>

50. Снимки на Учителя след Паневритмия на „Бъбрека' с група от Братството - 1939

Люмиер - професор от Франция. 8.
Димитрина Атанасова. 3. Тодор Маринчевски. 4. Любомир Лулчев с каскета и мустаците. 5. Йордан Бобев (шофьора). 6. Учителят. 7. Люмиер - професор от Франция. 8. Зад Любомир Лулчев е Виктор от «Упанишадите».
към текста >>

51. Снимка на Учителя с ученици и гости от чужбина на Рила

французин, професор с пуловера 5.
Анина Бертоли с тъмната рокля 2 6. С забрадката е Мариана, Латвия. Втори ред седнали. 1. Емилия от Латвия 2 ... 3. Мариета Бертоли 4. французин, професор с пуловера 5. Жената на професора с пуловер 6 7 8. Манджо, над Мариана. Трети ред: 1. Мелита 2. Анна Мазурс 7. Учителят.
към текста >>

Жената на професора с пуловер 6 7 8.
С забрадката е Мариана, Латвия. Втори ред седнали. 1. Емилия от Латвия 2 ... 3. Мариета Бертоли 4. французин, професор с пуловера 5. Жената на професора с пуловер 6 7 8. Манджо, над Мариана. Трети ред: 1. Мелита 2. Анна Мазурс 7. Учителят. Най-открая на същият ред е Бертоли с бялата риза.
към текста >>

52. Изпращане на френските гости. Изгрева - София

Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците.
Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина. Ние ги обикнахме и благодарение на тях чувстваме голяма сила в себе си да вървим напред.”Алфред Ломоние, професор в Историко-филологическия факултет на университета в Тулуза, Франция, държа две слова пред Учителя и учениците. Ето част от първото му слово, държано на 13 август 1939 г. на Рила:“Ние дойдохме да ви благодарим от всичката си душа и всичкия си Дух, също така и да искаме нови благословения, съвети, примери, физическа, интелектуална и морална сила, за да можем по-добре да служим на Цялото. Сега ние все повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.Онова откровение за живо Братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя-българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата, пълна с мир и мекота, всред планини и езера, Вашето присъствие и Вашето Слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроят.
към текста >>

Между тях имаше и един университетски професор.
ГОСТИ ОТ ЧУЖБИНА Тая година бяха дошли за Изгрева и Рила доста гости от странство, повече от други път - около 50 души. Те бяха дошли специално, за да видят Учителя, да го чуят и да участвуват в летуването на Всемирното Братство на Рила. Гостите бяха от разни страни: от Латвия, Франция Югославия, Швеция, Финландия и пр. Френските гости бяха от Париж, Бордо, Лион, Тулуза, Алжир и пр. Между тях имаше и един университетски професор. Той беше развил идеите на Учителя в Тулуза в три сказки, които държа пред радиото и после ги отпечата в отделна брошура: "Свобода, равенство, братство". След като говорил по радиото, получил 150 възторжени благодарителни писма от цяла Франция.Красиви бяха думите, които произнесе Учителят, когато те се явиха при него след пристигането си на Рила. Словото на Учителя беше пълно с дълбоки мисли за новите насоки на развитието и нуждите на днешния момент. Между другото той каза: "Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота! По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели.
към текста >>

53. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август

Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч.
Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно. И в окръжаващата среда трябва да има едно благоприятно съчетание, да не се отвлича вниманието ти. За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:„Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи.
към текста >>

54. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август

Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч.
Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно. И в окръжаващата среда трябва да има едно благоприятно съчетание, да не се отвлича вниманието ти. За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:„Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи.
към текста >>

55. Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август

Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч.
Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно. И в окръжаващата среда трябва да има едно благоприятно съчетание, да не се отвлича вниманието ти. За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето. За да придобиеш този лъч, то е цяла наука. Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща. Можем да си служим със следните формули, които да изговаряме често през време на слънчевите бани:„Господи, благодаря Ти за свещената енергия на Божествения живот, който ни изпращаш заедно със слънчевите лъчи.
към текста >>

56. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември

Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира.
Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът. Хората приказват примерите, но не ги турят на място. Тайната в живота е да си благодарен на малкото зло, да не доведе голямо зло, и да си благодарен на малкото добро, да не ти се отнеме. Бъди благодарен на малкото зло и на голямото добро. Когато те посети едно малко и си благодарен, ще дойде едно голямо добро.
към текста >>

57. Заминаването на Учителя

Все пак, много важна е диагнозата на професор Тодоров.
Последните дни на Учителя, прекарани между нас, са от особено естество. Нямам право да прониквам в това събитие, напускане на земният живот, чрез което Учителят се пренесе жертва за българския народ. Знаменателни са Неговите думи - „Не искам да поставя българския народ в положението на евреите, които с постъпката си с Христа, си създадоха много тежка карма". Учителят, който излекува безброй хора, казано даже по чуден начин, можеше да предотврати своето болезнено състояние, но както казах, предпочете да бъде жертва за доброто на народа ни. Когато лекарите искаха да го лекуват при това болезнено състояние, Той казваше „Не съм болен, затова нямам нужда от вашите лекарства". Все пак, много важна е диагнозата на професор Тодоров. Повикал го е лично брат Борис Николов, за да прегледа Учителя. След като е дошъл на Изгрева и прегледал обстойно Учителя, е казал: „Оставям свободно моите колеги лекари, които са определили болестта, но моето заключение е, че г-н Дънов не е болен от пневмония, а е болен от сърцето си". Какви са наблюденията и на брат Борис Николов: „От 2-3 месеца, забелязвам, че Учителят при екскурзии, често се спира за да поеме дъх. Спре се, подпре се на бастуна и почине малко. Това особено ми направи впечатление, когато няколко братя, отидохме на екскурзия до Мусала, след завръщането от Мърчаево.
към текста >>

Така щото, единствено диагнозата на професор Тодоров е правилна и остават верни неговите думи: „Господин Дънов е болен от сърцето си!
Спре се, подпре се на бастуна и почине малко. Това особено ми направи впечатление, когато няколко братя, отидохме на екскурзия до Мусала, след завръщането от Мърчаево. Учителят, който всякога вървеше бодро и бързо през нашите екскурзии, сега при тази екскурзия до Мусала, често се спираше, даже малко залитваше, но се подпираше на бастуна. Явно правеше усилие, чувствуваше се, че е затруднено дишането Му. Това говори, че още тогава Той е имал смущения в дейността на сърцето. Така щото, единствено диагнозата на професор Тодоров е правилна и остават верни неговите думи: „Господин Дънов е болен от сърцето си! ". Подробности по този период от живота на Учителя, ще опишат братя и сестри, които бяха тогава около Него. Той беше в съзнание до последния си ден и често е изказвал пред тях интересни мисли. Дал е и някои формули, които ползуваме и до днес. Тревожехме се всички за това, което Учителят преживяваше.
към текста >>

58. Роден Сотир Иванов Костов

Много бързо усвоявах всички техники, които ме учеха професорите ми.
Те са с грозни продълговати муцуни. Друг път виждам рибари, които се крият от бомбардировките в една пещера край Ламанша. Виждам, че скоро върху тях ще падне бомба, но не мога да им помогна. - Бай Сотире, разкажи ни нещо за следването си в Художествената академия. - Рисувах най-добре от всички и ме оставиха като асистент след следването ми. Много бързо усвоявах всички техники, които ме учеха професорите ми. От една страна това ги радваше, но от друга - ставаха по- предпазливи към мен. Естествено, всеки си пазеше секретите. Въпреки всичко, след 9.09.1944 г. се опитаха да ме привлекат на тяхна страна. Заявиха ми, че ако не се присъединя към тях, ще ме смачкат.
към текста >>

59. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

Несторова има двама мъже, за които тя се грижи като майка – Иван Бацадзе, който благодарение на нея става професор и Димитър Спасов, който става университетски преподавател пак по нейна препоръка.
12. Отново на „Изгрева”. През декември 1944 г. Учителят казва на В. Несторова: „Ако се омъжиш, ще имаш две мъжки деца и с едното 15 г. ще имаш големи тревоги, след това не се знае какво ще стане.” Действително в живота на В. Несторова има двама мъже, за които тя се грижи като майка – Иван Бацадзе, който благодарение на нея става професор и Димитър Спасов, който става университетски преподавател пак по нейна препоръка. В друг разговор преди това Учителя й казва: „Недей да раждаш в този живот, ти си раждала, раждала, раждала. Ако сега родиш ще оставиш корен тук, след това трябва отново да слизаш на земята, за да повдигаш този човек.” На 18 декември 1944 г., понеделник тя написва „Победен химн” и отива да го покаже на Учителя. Тогава той едва слиза до пианото, но прави важни корекции. Казва й: „Победният не е хубава дума, трябва да е „денят на обилната светлина”, а „търж” е неблагозвучно, да се напише „радостно”, след което добавя – и по-хубави работи ще пишете.
към текста >>

60. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес.
Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица. Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука. В желанието му да не заблуждава себе си, да не заблуждава и другите, той търсеше щателно допирни точки и връзки между двата вида наука - материалистическа и окултна. Като знаеше и разбираше дълбокото човешко естество - материалистическо и духовно - той се убеди в съществуването на една единна, неразделна наука, която отговаря на двете човешки естества: материално и духовно, външна и вътрешна. Придобил по-големи знания, той се върна в България, където беше назначен за гимназиален учител, учител на младите.
към текста >>

61. Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес.
Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица. Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука. В желанието му да не заблуждава себе си, да не заблуждава и другите, той търсеше щателно допирни точки и връзки между двата вида наука - материалистическа и окултна. Като знаеше и разбираше дълбокото човешко естество - материалистическо и духовно - той се убеди в съществуването на една единна, неразделна наука, която отговаря на двете човешки естества: материално и духовно, външна и вътрешна. Придобил по-големи знания, той се върна в България, където беше назначен за гимназиален учител, учител на младите.
към текста >>

62. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор.
От всичко това аз се ползувах много, придобивах все по-голяма светлина и прониквах все повече в духа на Словото. Това не казвам за хвалба, но като нещо необходимо. Не може човек да чете произведенията на някой автор, без да се свързва с неговата мисъл и с духа на неговите творби. Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя. Що се отнася до корекциите, които Учителят правеше, те бяха в реда на нещата. Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат. Техните лекции и сказки се нуждаят от по-големи корекции. Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори.
към текста >>

Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират.
Не може човек да чете произведенията на някой автор, без да се свързва с неговата мисъл и с духа на неговите творби. Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя. Що се отнася до корекциите, които Учителят правеше, те бяха в реда на нещата. Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат. Техните лекции и сказки се нуждаят от по-големи корекции. Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори. То е живо, подвижно, динамично, какъвто е самият живот, каквато е живата, разумна природа. То говори не само на ума и на сърцето, но и на душата и на духа на човека, затова обхваща изцяло човека.
към текста >>

Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат.
Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя. Що се отнася до корекциите, които Учителят правеше, те бяха в реда на нещата. Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат. Техните лекции и сказки се нуждаят от по-големи корекции. Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори. То е живо, подвижно, динамично, какъвто е самият живот, каквато е живата, разумна природа. То говори не само на ума и на сърцето, но и на душата и на духа на човека, затова обхваща изцяло човека. То движи и волята му, затова като слуша беседата на Учителя, човек едновременно мисли,чувствува и действува.
към текста >>

Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори.
Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат. Техните лекции и сказки се нуждаят от по-големи корекции. Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори. То е живо, подвижно, динамично, какъвто е самият живот, каквато е живата, разумна природа. То говори не само на ума и на сърцето, но и на душата и на духа на човека, затова обхваща изцяло човека. То движи и волята му, затова като слуша беседата на Учителя, човек едновременно мисли,чувствува и действува. Словото на Учителя не е статично и затова един ден Той ми каза: „Ако остане на мен, аз да работя беседите, след като сте ги слушали, няма да ги познаете." Тогава някой може да запита: Щом е така, защо Учителят сам не работеше беседите? - Това беше невъзможно.
към текста >>

Учителят говореше по дух, свободно, не заучено, нито четеше, както правят много професори, оратори или някои учени.
Днес, когато пиша бележките си и когато не съм нито стенографка, нито коректорка и стилизаторка, съм по-готова и за едното, и за другото. Ако човек престане да работи една работа, поне да не престава да я мисли. И в мисълта се крият методи и постижения. Учителят правеше някакви поправки и добавки и на някои мисли в беседите, написани на машина, но съвсем малко. Те бяха наистина оригиналът на беседите, но в суров още вид. Учителят говореше по дух, свободно, не заучено, нито четеше, както правят много професори, оратори или някои учени. Как ме напътваше Учителят при работата ми с беседите? Това се отнасяше главно до печатането на беседите, която работа минаваше през мен. За печатане на каква и да е работа, нужна е да знаеш да коригираш и да стилизираш. За щастие аз знаех отчасти и да коригирам, и да стилизирам. Казвам отчасти, защото според мене няма човек на земята да владее едно изкуство, една наука или занаят абсолютно.
към текста >>

63. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор.
От всичко това аз се ползувах много, придобивах все по-голяма светлина и прониквах все повече в духа на Словото. Това не казвам за хвалба, но като нещо необходимо. Не може човек да чете произведенията на някой автор, без да се свързва с неговата мисъл и с духа на неговите творби. Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя. Що се отнася до корекциите, които Учителят правеше, те бяха в реда на нещата. Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат. Техните лекции и сказки се нуждаят от по-големи корекции. Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори.
към текста >>

Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират.
Не може човек да чете произведенията на някой автор, без да се свързва с неговата мисъл и с духа на неговите творби. Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя. Що се отнася до корекциите, които Учителят правеше, те бяха в реда на нещата. Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат. Техните лекции и сказки се нуждаят от по-големи корекции. Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори. То е живо, подвижно, динамично, какъвто е самият живот, каквато е живата, разумна природа. То говори не само на ума и на сърцето, но и на душата и на духа на човека, затова обхваща изцяло човека.
към текста >>

Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат.
Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя. Що се отнася до корекциите, които Учителят правеше, те бяха в реда на нещата. Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат. Техните лекции и сказки се нуждаят от по-големи корекции. Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори. То е живо, подвижно, динамично, какъвто е самият живот, каквато е живата, разумна природа. То говори не само на ума и на сърцето, но и на душата и на духа на човека, затова обхваща изцяло човека. То движи и волята му, затова като слуша беседата на Учителя, човек едновременно мисли,чувствува и действува.
към текста >>

Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори.
Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат. Техните лекции и сказки се нуждаят от по-големи корекции. Обаче Словото на Учителя, предадено във вид на беседи, се коренно отличава от лекциите и сказките на учени и професори. То е живо, подвижно, динамично, какъвто е самият живот, каквато е живата, разумна природа. То говори не само на ума и на сърцето, но и на душата и на духа на човека, затова обхваща изцяло човека. То движи и волята му, затова като слуша беседата на Учителя, човек едновременно мисли,чувствува и действува. Словото на Учителя не е статично и затова един ден Той ми каза: „Ако остане на мен, аз да работя беседите, след като сте ги слушали, няма да ги познаете." Тогава някой може да запита: Щом е така, защо Учителят сам не работеше беседите? - Това беше невъзможно.
към текста >>

Учителят говореше по дух, свободно, не заучено, нито четеше, както правят много професори, оратори или някои учени.
Днес, когато пиша бележките си и когато не съм нито стенографка, нито коректорка и стилизаторка, съм по-готова и за едното, и за другото. Ако човек престане да работи една работа, поне да не престава да я мисли. И в мисълта се крият методи и постижения. Учителят правеше някакви поправки и добавки и на някои мисли в беседите, написани на машина, но съвсем малко. Те бяха наистина оригиналът на беседите, но в суров още вид. Учителят говореше по дух, свободно, не заучено, нито четеше, както правят много професори, оратори или някои учени. Как ме напътваше Учителят при работата ми с беседите? Това се отнасяше главно до печатането на беседите, която работа минаваше през мен. За печатане на каква и да е работа, нужна е да знаеш да коригираш и да стилизираш. За щастие аз знаех отчасти и да коригирам, и да стилизирам. Казвам отчасти, защото според мене няма човек на земята да владее едно изкуство, една наука или занаят абсолютно.
към текста >>

64. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му.
Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите. Започнал от най-несъщественото, за да стигне скоро, със свойствените му във всяка работа постоянство и усърдие, до съвършенствата на този занаят. Борис Николов завършил два факултета в Софийския университет - естествени науки и философия. При връчването на дипломата му за естественик, той бил поканен от свой професор за асистент в катедрата му. Имало, обаче, едно условие: да се откаже от идеите на Петър Дънов. Борис Николов мълчаливо и с достойнство се обърнал и излязъл от университета. Не взел дори и дипломата си. Отишъл там, където душата му ще е свободна - избрал практикуването на свободното занаячийство, за да не се съобразява с условията на висшестоящи хора, робуващи на интересите си, за да служи на висшето в себе си. Веднъж, през 1924 г.
към текста >>

Професорът му предлага да стане асистент в университета.
Благодарение на неговата будна мисъл и интуиция духовната работа му върви винаги отлично, но в живота си той не е много практичен - някои използват неговата наивност и го лъжат в сметките и отношенията. На моменти той е с широка ръка и харчи много, а в друг случай проявява голяма пестеливост. Викат го да отбие военната си повинност. За да се отърве от казармата, се записва студент в Свободния университет - за голяма радост на майка си. Борис не си взема изпитите, но когато Учителя поставя задача на всички млади да учат и завършат, той се записва във Факултета по естествени науки и го завършва отлично. Професорът му предлага да стане асистент в университета. Той отказва и даже не си взема дипломата. Учителя е крайно недоволен и му казва, че той е определен да разнася новото учение между учените в университета и невидимият свят ще го държи отговорен за неговото неразумно поведение. В една своя лекция Учителя казва, че всеки ученик, за да е свободен, трябва да има един занаят. Борис Николов става мозайкаджия при Алфиери Бертоли. Понеже Сатурн е свързан с камъните, Борис цял живот работи с тях.
към текста >>

След защитата на дипломната си работа Борис е поканен от своя професор за асистент, но при условие, че се откаже от идеите си.
Да видиш красотата в материя така твърда и груба, беше необикновено откритие. Борис Николов имаше специално отношение към камъка - усещаше го, разбираше го, познаваше го и знаеше имената на множеството му видове, знаеше и местата в планините, където могат да се открият редки и ценни камъни. През по-голямата част от живота си той е бил отличен майстор на мозайки - занаят, който е изучил добре от брат Бертоли, италиански майстор, работил по онова време в София. Въпреки че завършва в Софийския университет естествени науки към Физико-математическия факултет, Борис Николов никога не е работил по тази специалност. През целия си живот изучава тайните на Природата и Битието, но с методите на окултната наука. След защитата на дипломната си работа Борис е поканен от своя професор за асистент, но при условие, че се откаже от идеите си. Тогава Борис мълчаливо се разделя с научното поприще. През младежките си години брат Борис проявява интерес към идеите на анархизма, но се издига над тях след срещата си с Учителя. В характера му имаше някаква категорична безкомпромисност, когато трябва да определи позицията си към прояви на суета, лукавство и глупост, независимо дали идват от установени социални порядки, високопоставени личности или от хората около него. Това предизвиква понякога критични реакции в околните, но той се отличаваше с изключителна устойчивост и независимост на характера. Тази безкомпромисност в идеите и принципите го превръща в един от стълбовете на Братството след заминаването на Учителя.
към текста >>

65. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: "Ей ти, селендур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма тук." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствувал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите и заслизал надолу. По-късно Методи разправяше: "Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие. С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа. Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен.
към текста >>

И ето заминах, книгата беше преведена, но намерих там професор Маршесо, който пък написа увода на книгата.
И партитурата беше готова. Тогава аз решавам да взема книгата на Методи Константинов и книгата също беше изпратена вече, защото беше преведена там. В: Коя книга? Д: Книгата се казваше "Астросоциология". Астросоциология, всъщност това е едно особено развитие на мондиалната астрология, изцяло под идеите, които е научил от Словото на Учителя. И ето заминах, книгата беше преведена, но намерих там професор Маршесо, който пък написа увода на книгата. В: как се казваше професора? Д: Маршесо,той също беше между другото и астролог, занимаваше се с народна медицина, един много интересен човек. Имаше една група около себе си, млади студенти, така че не знам дали това беше специалността му. Аз вземах Паневритмията. Реализацията на Паневритмията съм ти я разправял сигурно.
към текста >>

В: как се казваше професора?
Тогава аз решавам да взема книгата на Методи Константинов и книгата също беше изпратена вече, защото беше преведена там. В: Коя книга? Д: Книгата се казваше "Астросоциология". Астросоциология, всъщност това е едно особено развитие на мондиалната астрология, изцяло под идеите, които е научил от Словото на Учителя. И ето заминах, книгата беше преведена, но намерих там професор Маршесо, който пък написа увода на книгата. В: как се казваше професора? Д: Маршесо,той също беше между другото и астролог, занимаваше се с народна медицина, един много интересен човек. Имаше една група около себе си, млади студенти, така че не знам дали това беше специалността му. Аз вземах Паневритмията. Реализацията на Паневритмията съм ти я разправял сигурно. И Методи се много зарадва, защото него милицията не го пускаше.
към текста >>

66. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Това съвсем професионално, той като очен лекар тръгва и от това нещо баща ми се заинтересувал и се оказа, че прав бил професора.
Едно от тия деца трябва да кажа, което е в коша е баща или дядо на моят дядо. Това не можахме да го възстановим. В: А какви са връзките ви с проф. Ташев? Д: Не, той като очен лекар прегледа мене и намери една особеност, която едно племе имало там някъде си от римско племе, гранично още от римско време, едно племе такива бели коси, бяла кожа, т.е. албинизъм. И той се залага, че корена ни е от там: "В това аз съм сигурен". Това съвсем професионално, той като очен лекар тръгва и от това нещо баща ми се заинтересувал и се оказа, че прав бил професора. Пък иначе ние не бяхме се заинтересували даже. По онова време не се е търсело много кой от къде е, особено когато някой е дошъл от някъде си. Знаеш ли той от какъв път е минал в тия тревожни времена и от къде е дошъл. И това е. Разбира се аз помня, аз съм раждан в Нова Загора и съм последното дете.
към текста >>

67. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя (1 ноември 1888 г.- 9 април 1962 г. Рим) Художник от най-висок световен ранг, наследник на традициите на Ренесанса, класик на портрета, пейзажа и мистичните прозрения в изобразителното изкуство. Роден е във Варна през 1888 г. Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих. Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява.
към текста >>

Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър.
Борис Георгиев е с голям духовен ръст в търсене на онези духовни ценности, за които намираме отговори в Словото на Учителя. Той ходеше в целия свят. Разнесе портрета на Учителя по целия свят, заедно с портрета на Тагор, на Айнщайн, Махатма Ганди, Джавахарлал Неру. Робиндранат Тагор дойде през 1926 г. в София. Аз бях студент и с г-н Саръилиев - един мой професор, отидохме да слушаме сказката му в Музикалния театър. Беше с дъщеря си. Най-силно впечатление ми направи, че този човек беше прозрачен. Като го виждам, беше фееричен, проникновен, като че флуидите минаваха през него. Малко прегърбен, аристократичен по дух и маниер. Не можах да чуя сказката му.
към текста >>

68. Заминава си Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя, 9 април 1962 г. Рим

Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих.
Заминава си Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя, 9 април 1962 г. Рим (1 ноември 1888 г.- 9 април 1962 г. Рим) Художник от най-висок световен ранг, наследник на традициите на Ренесанса, класик на портрета, пейзажа и мистичните прозрения в изобразителното изкуство. Роден е във Варна през 1888 г. Семейството му заминава в Петербург, където учи живопис при професор Николай Рьорих. Следва и в Мюнхенската художествена академия. Занимава се с обущарство, шивачество, строителство, земеделие, свири отлично на пиано, балалайка и други инструменти. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври, и пътува из цяла Европа, Индия и Бразилия. През 1929 г. рисува портрет на Айнщайн и му го подарява.
към текста >>

69. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната.
Днеска математиката ти открива движението на небесните тела за част от секундата даже. Николай се съгласи и му каза: "На какъв език искаш? " "Аз съм завършил във Франция, на френски". И в академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната. "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит. "Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев. Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на календар. Рогев беше много така, много интересен човек с чудно, много дълбоко разбиране за Учителя.
към текста >>

"Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев.
И в академичното издание излезе на френски календара на Рогев. Аз тогава вземах няколко екземпляра, заминах за Париж и тогава отидох при Басан, защото Басан е долу-горе на негова възраст и също е завършил в Сорбоната същата наука -астрономия и математика. И дадох му ги на Басан, там ги оставих, разбира това са съвсем други хора, други професори, така или иначе, няколко екземпляра от трудът на Рогев остана в Сорбоната. "Слушай, Басан, аз докато не получа един поне отзив от това, което оставихме, няма да си тръгна от Париж". Дето се казва доста така упорит. "Добре, имам си основание" и след около 15 дни Басан ми се обади по телефона и ми каза, че един професор астроном, математик му е казал, че един ден българите ще разберат какво ни е оставил Рогев. Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на календар. Рогев беше много така, много интересен човек с чудно, много дълбоко разбиране за Учителя. Той беше един така вътрешен мистик, външно беше един много мълчалив, много затворен човек, но когато Рогев каже две думи тежаха. В нашата група когато говорехме, той най-малко говореше. Когато се обади Рогев знаехме, че ще каже нещо важно и съществено и мълчим.
към текста >>

70. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Професори и най-добрите лекари са ме лекували, никой не ме излекува напълно.
Отидох и го записаха за вторник. В този ден му предложих да отидем да търсим рамки за картини по „Пиротска", а като стигнахме до пряката уличка, му предложих (той беше в добро настроение) да отидем да видя един възрастен лечител за главоболието си, тъй като той вече е излекувал моя позната. И след като влязохме в антрето, му предложих да попитам и за него. Той ми отговори: „Майко, къде си тръгнала, това, не виждаш ли, че е билкар? Не искам нищо да питаш за мене. Професори и най-добрите лекари са ме лекували, никой не ме излекува напълно. Та сега билкари ли ще ме лекуват? ". Отговорих му: „Добре, като не искаш, иди си. Аз ще вляза да видя какво ще ми каже." Влязох и разказах всичко на Димков. Той ми отговори: „Ще ти дам едни билки, които са полезни, да ги пиете като чай. За него не мога да дам никакви наставления, щом пие лекарства.
към текста >>

71. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си".
(1900-1940) Георги Радев - Жорж се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата. Защо ли? Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си". И ние, завършилите факултета, се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взе дипломата и им обърна гръб.
към текста >>

Професорите го обичаха и ценяха много.
Защо ли? Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си". И ние, завършилите факултета, се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взе дипломата и им обърна гръб. Аз също не си взех дипломата и отидох да работя в своя занаят, а Жорж стана преводач. Знаеше много езици. Като го слушаха и гледаха французите, не можеха да го различат, че не е парижанин. Имаше отличен стил и бе много начетен.
към текста >>

Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент.
Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата.
към текста >>

В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент.
Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата. Бяхме студенти във факултета и ученици в Школата. Учителят не искаше да отделяме всичкото си време за Школата.
към текста >>

72. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Имаше исторически справки от Илчо Димитров, който бе станал професор по история.
Разбрах, че без знание не може да присъствуваш никъде по света. Без знание не можеш да намериш своя истински път. 12. По времето на комунистическата власт започваха да пускат от архивите на техни изследователи материали за предишните величия. Така дойдоха и до Лулчев. И така списание «Отечество» - едно луксозно издание, започна да издава всеки месец част от неговия дневник, намиращ се в архив на МВР. Имаше исторически справки от Илчо Димитров, който бе станал професор по история. А след 1990 г., след разкриване на някои досиета, се разбра, че той бе служител на Държавна сигурност. Когато публикуваха този материал, аз знаех, че го правеха нарочно. Всяка година комунистическата власт публикуваше материали срещу Учителя. Не пропускаха нито една година. Редовно правеха обиски на Негови последователи.
към текста >>

73. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя (3.04.1908 г -2.03.1991 г) Крум Въжаров е роден и израснал в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Крум още от малък има изразен интерес към духовното. През 1927 г. среща Учителя и това завинаги определя неговия път в живота. След заминаването на Учителя Крум Въжаров продължава да отстоява своите убеждения и да работи с млади хора, показвайки им не само с думи, но и на дело учението, оставено ни от Учителя. Най-добре за този скромен ученик говори неговата биография и спомени:
към текста >>

Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет.
Книгата за изтегляне (PDF) Прикачени миниатюри Кратка биография на Крум Янакиев Въжаров Крум Янакиев Въжаров е роден на 3 април 1908 г. в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Майка му Екатерина Димова Въжарова е завършила Notre Dame de Sion - първото висше училище за момичета, с академична програма на френски и английски. Основано е от 11 монахини през 1856 г. в Константинопол. Крум израства в София. Още от малък участва в много срещи е религиозни и духовни хора.
към текста >>

Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в новоосвободена България.
Това беше моето четвърто направление. Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е. Духовен ръководител, който според прочетените книги трябваше да се намира в Индия. Като чу това моят баща не пожела в никакъв случай да ме пуска да ида в Индия. След този отказ аз реших да го склоня да ида и да уча в САЩ като смятах, че от там мога да прескоча за Индия. Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в новоосвободена България. Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български. Той ми зададе само един въпрос: „Как ще вървите в Щатите, когато не знаете английски? " И веднага ми предложи: „Елате в нашия институт за една година да научите английски, а ние след това ще ви съдействуваме". Това много ми хареса, защото този институт беше в Атина - Гърция. Да видя Атина и да живея в Древна Елада, това ми се стори много привлекателно.
към текста >>

Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български.
Всичко това събуди в мен голям интерес и исках да намеря моят Гуру, т. е. Духовен ръководител, който според прочетените книги трябваше да се намира в Индия. Като чу това моят баща не пожела в никакъв случай да ме пуска да ида в Индия. След този отказ аз реших да го склоня да ида и да уча в САЩ като смятах, че от там мога да прескоча за Индия. Когато беше всичко готово за заминаване, тогава ме запознаха с един американски професор, чийто баща е бил пастор в новоосвободена България. Професорът редом с баща си беше живял в България няколко години и говореше доста сносно български. Той ми зададе само един въпрос: „Как ще вървите в Щатите, когато не знаете английски? " И веднага ми предложи: „Елате в нашия институт за една година да научите английски, а ние след това ще ви съдействуваме". Това много ми хареса, защото този институт беше в Атина - Гърция. Да видя Атина и да живея в Древна Елада, това ми се стори много привлекателно. И всичко се нареди да замина за там.
към текста >>

И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор.
" „Ако отидете в САЩ ще страдате много". Аз свих виновно рамене и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета. Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги. Питам: „Колко струват? " „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града. И веднага тогава заминах за Атина да следвам Висшия институт както се бяхме уговорили с моят професор. Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро". Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море.
към текста >>

Баща му е професор Въжаров по физика и родът им е от град Трън.
КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛАКрум Въжаров Изгревът - Том 6 КРУМ ЯНАКИЕВ ВЪЖАРОВ Крум Янакиев Въжаров* е роден на 4.04.1908 г. , 1h22' в София. Баща му е професор Въжаров по физика и родът им е от град Трън. На Асцендента изгрява знакът Козирог, който оформя едно слабо тяло, с тесни гърди, тънка шия, тъмни фини копринени коси, бледо лице и малки подвижни очи. Говорът е спънат и долните крайници - краката, по-къси от тялото и му дават малко несигурна походка. Жизнеността му е слаба и детският му период е протекъл трудно, с много болезнени състояния. Господарят на хороскопа, (Сатурн) е в падение в Овен, където е най-слаб и най-лошо се проявява. Минавайки детския период, тялото му укрепва и към 19- годишен идва в братството.
към текста >>

Тогава се запознава с американски професор, който с баща си бил в България - като пастор и знаел добре български.
В гимназията става председател на младежкохристиянско дружество и развива голяма дейност, като изнася десетки духовни беседи. След завършване на гимназията, заедно със Славчо Печеников започнали да правят сеанси и да викат духове, което траело 5 години. Четял Ани Безант и Ледбитер и пожелал да отиде в Индия, където да намери своя Гуру - духовния си учител. Казва на баща си, че иска да отиде в Индия, но той грубо му отказва. Тогава се мъчи да го склони да отиде да учи в САЩ със скритото желание оттам да отиде в Индия. Тогава се запознава с американски професор, който с баща си бил в България - като пастор и знаел добре български. Запитал Крум: „Как ще вървите в САЩ, когато не знаете английски? Елате в нашия институт в Атина за една година, за да научите английски и след това ще ви съдействаме.” Всичко се нарежда, но той чул за Петър Дънов и пожелал да се запознае с него, ако го питат в Гърция за него да може да отговори. След събора 1927 г., когато се построява салона, отива на Изгрева и заварва Учителя с ренде в ръцете да работи една дъска. От толстоизма той знае, че всеки трябва да работи физически труд и това силно го впечатлява и успокоява. Приближава се до него и го пита може ли да му зададе три въпроса.
към текста >>

74. Заминава си Крум Въжаров, ученик на Учителя

Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет.
Заминава си Крум Въжаров, ученик на Учителя (3.04.1908 г -2.03.1991 г) Крум Въжаров е роден и израснал в София. Баща му Янаки Димитров Въжаров е бил професор по физика в Софийския университет. Крум още от малък има изразен интерес към духовното. През 1927 г. среща Учителя и това завинаги определя неговия път в живота. След заминаването на Учителя Крум Въжаров продължава да отстоява своите убеждения и да работи с млади хора, показвайки им не само с думи, но и на дело учението, оставено ни от Учителя. По-подробно за Крум Въжаров може да се прочете в темата:
към текста >>

75. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Министър на просветата става професор Йоцов, който няколко пъти, като главен секретар на просветата е ходил при Лулчев за съвет и обещава да съдейства за изучаване и практически да се въведе Паневритмията в училищата.
2. За Паневритмията, пак Лулчев виновен, че не е въведена в училищата. Брат Николай Дойнов цитира и разбира се подкрепя изказването на Веса Несторова, че Лулчев е виновен. (Виж "Изгревът", том I, стр. 434-507). Истината е проста и ясна: Учителят нарежда на брат Лулчев да се уреди въвеждането на Паневритмията в училищата. Лулчев естествено от най-високо място захваща реализацията. Министър на просветата става професор Йоцов, който няколко пъти, като главен секретар на просветата е ходил при Лулчев за съвет и обещава да съдейства за изучаване и практически да се въведе Паневритмията в училищата. Лулчев свързва Милка Периклиева с министър Йоцов и нещата тръгват. Милка осведомява периодически Учителя, който все й напомня да бърза. Милка бърза, но бавно, започват бомбардировки и накрая Учителят казва: "Времето определено за Паневритмията изтече! " Милка в спомените си сама си признава грешката за незавършената работа по Паневритмията. 3. Лулчев бил виновен за преследването на Братството от комунистическите власти и за разрушаването на Изгрева.
към текста >>

76. Родена Мария Златева, цигуларка, ученичка на Учителя

Комисията й казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов.
Тя си казва наум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той й казва: „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В консерваторията тя заявява, че иска да учи в специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден й насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт. Комисията й казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава председателят на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов. Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, той й казва: „Ти избра най-доброто положение." Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много? " Понеже в този момент тя свири един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини.
към текста >>

Мария Златева е първата и най-добра учителка по цигулка на всичките изгревски деца, много от които намериха признание в музикалното поприще — професор Златка Ганева, Благи Жечев, Петър Ганев и други.
Отива при Учителя и го пита дали трябва да има дете. Той й отговаря: „Сестра, няма смисъл, защото ти ще родиш едно дете, което на четвъртата си година ще си замине от този свят и ти цял живот ще плачеш за него и ще чувстваш неговото отсъствие." Тя се вслушва в съвета и скоро след това се развежда с Димитър. Мария живее на Изгрева заедно със сестра си Стефанка и майка си Мария, която има магнетични ръце и умее добре да разтрива и помага на болните приятели. Когато лекува някого, тя казва много пъти думата „Здравка, Здравка" и приятелите от Изгрева й слагат прякор Мария-Здравка. Тя почива на 18 декември 1964 г. Мария Златева е първата и най-добра учителка по цигулка на всичките изгревски деца, много от които намериха признание в музикалното поприще — професор Златка Ганева, Благи Жечев, Петър Ганев и други. След заминаването на Учителя постъпва в Двореца на пионерите, където подготвя десетки и стотици даровити деца в усвояване на цигулковото изкуство. Мария обича децата и те я обичат, учат с любов и постигат забележителни резултати. След като се пенсионира, тя влива всичките си сили в музикалния живот на братството. Най-редовно посещава беседите и свири на паневритмията. Обича планината и до последно ходи на местността Зекирица.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17509508132935