Търсене в текстове за 'Приятелство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 93 резултата в 66 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки.
Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени. В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти. И те се явяват като прояви на едно истинско вътрешно състояние за разумна жертва.
към текста >>

За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него.
И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени. В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти. И те се явяват като прояви на едно истинско вътрешно състояние за разумна жертва. ... И слушали сме един мъдрец да казва: „Чувала със 75 кг. ще вземе да пренесе най-силният, а този от 25 кг – най-слабият.
към текста >>

2. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре.
Незнайно е за нас небе го, скрито е за нас окото. Окото на човека и небето на вселената, това са двете задачи, двата учебника, които съвременното човечество требва да разгърне и проучи. Окото е небе за човека, а небето е око за вселената. Тръгва се от незнанието, минава се през случайните открития, започва се със знанието и достига се най-после до науката и приложението ù в живота. Който изучава небето, той познава звездите, знае техните имена, радва се на познатите звезди и нови мисли и надежди добива от тях Неговата душа се изпълва с любов към великото предначертание на вселената и великия смисъл, що се крие в нейните творби. Изучаването на небето води човека към приятелство със звездите, светлината и времето, а това - към чистота и простота в живота навън, и светлина и мир в живота навътре. Който пък следи окото, разбира знаците, съотношенията на белезите и техните неправилности. Който изучава окото, той се изпълва с импулс за работа над себе си, за изправление на всички опущения и неправилности. Той разбира първата задача и задължения на човека към себе си - да доведе организма до едно здраво и нормално състояние, а там се крие разположението на човешкия дух. Красиво е небето, дълбоко е окото. Изучавайки окото, човек се натъква на три велики закони за човешкия развой и напредък: Законът на съответствието (причини и последствия), законът на хармонията (душата и тялото) и законът на жертвата или взаимнопомагането на органите за възтържествуване на здравето в организма и чистотата му.
към текста >>

3. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта.
" Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието! " Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „високият идеал".
към текста >>

Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса.
" Те дават сила на душата ви, като отправят омразата, злобата и гнева към покой, а погледа повдигат нагоре. Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса. Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на човека.За тях е важно човек да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия. Това е за тях „високият идеал". Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът.
към текста >>

4. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност.
Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство. Истинската добродетел никога не наранява. Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение. Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а пари. Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност. Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече. Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие.
към текста >>

5. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
Зола – са се случвали през това голямо и страшно наводнение – едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море – приветстват ни вълните – и след това отново на север – до гр. Монтобан с автомобил – пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци – от 12 народности – да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци – в Швейцария – идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретния израз: събират се в Лагард – немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти – студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска само за храна; квартируват в замъка: в долния етаж и в градината – сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици – всеки, кой колкото желае.
към текста >>

6. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"!
към текста >>

7. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях.
Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта.
към текста >>

8. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си.
Този вид мълчание е най-безплодно. Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни идеи; то бива почти всякога придружено от дълбоки и сериозни размишления върху причинната връзка между явленията от външния или вътрешния свят. Мълчанието не е едно пасивно състояние както на пръв поглед изглежда, а е един ден вътрешен живот на работа в и над себе си. То е състояние, при което се пресяват всички случаи, преживяни от нас или от нашите близки, като им се дава само такава цена и важност, които те заслужават. Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени. За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си. За такива хора може да се каже, че не познават своето скрито, духовно естество, своята душа, която най-добре чрез очите и чрез мълчанието говори. Трайна следа в живота остава само онова, което е родено и откърмено в мълчание. Ето защо „думите, които произнася мъдреца, казва Метерлинк, са толкова по-ценни, колкото по-дълго време са се къпали в океана на мълчанието". Мълчанието е една вътрешна потребност за мислещия човек То е още и мярка за постиженията, защото докато при говоренето човек вижда колко знае, при мълчанието разбира колко може. Както говоренето, тъй и мълчанието крият в себе си сила, която трябва да знаем, кога и как да използваме разумно.
към текста >>

9. ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Една крива постъпка, необмислена разваля цяло приятелство, проваля цяла кариера, разрушава семейно равновесие и благосъстоянието.
Трябваше да дойдат гениални учени на земята да установят устройството на атома и на съставящите го инфинитесимални частици. Математиците създадоха цяло учение за тях. В мозъците на учените е ясно, че небесните системи са съставени от малки части, свързани помежду си в дивна хармония. Един естествоизпитател знае в подробности живота на нисшите, микроскопични организми. Човек сам изпитва тяхното действие върху себе си, когато заболее и все не разбира, че най-важното нещо в живота са малките неща. Една крива постъпка, необмислена разваля цяло приятелство, проваля цяла кариера, разрушава семейно равновесие и благосъстоянието. Една лоша дума и едно благо искрено слово - едното убива, другото възкресява, когато е казано на место. А малкият, едва уловим поглед, как говори той. как действува направо на душата на човека! Нанизи от бисери са малките светли мисли, които могат да се зародят в мозъка на човека. А как красят лицето на човека неговите благородни чувства и пориви.
към текста >>

10. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Това е приятелство.
Само с любовта човек може да бъде герой! Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов. Реалност е това, което се усилва. Твоята любов след време трябва да расте. Никога не трябва да изменяш своята идея за един приятел, когото обичаш. Това е приятелство. Щом измениш, ти не разбираш приятелството. Любовта към Безграничния седи в следното: Щастието на другите хора е и мое щастие. Когато някой човек напредва, мен ми е приятно, понеже той и аз сме едно. Когато някой прави добро, то съм аз, и когато някой прави престъпление, то съм аз. Когато човек почне да чувствува благото на всички хора в себе си, чувствува техните страдания, техните мъки, като че той страда, после чувствува техните възможности за повдигане, тогава е на правия път.
към текста >>

Щом измениш, ти не разбираш приятелството.
Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов. Реалност е това, което се усилва. Твоята любов след време трябва да расте. Никога не трябва да изменяш своята идея за един приятел, когото обичаш. Това е приятелство. Щом измениш, ти не разбираш приятелството. Любовта към Безграничния седи в следното: Щастието на другите хора е и мое щастие. Когато някой човек напредва, мен ми е приятно, понеже той и аз сме едно. Когато някой прави добро, то съм аз, и когато някой прави престъпление, то съм аз. Когато човек почне да чувствува благото на всички хора в себе си, чувствува техните страдания, техните мъки, като че той страда, после чувствува техните възможности за повдигане, тогава е на правия път. Ти трябва да добиеш онова качество, да можеш да живееш едновременно във всички хора.
към текста >>

11. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И това приятелство продължава и занапред.
То не смее да се върне при майка си. Оня човек му казва: "Няма нищо". И отива и му купува ново шише. После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи. От този момент детето и този човек стават близки приятели. И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят. Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво? Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе.
към текста >>

12. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят.
Отворете широко сърцето си за Любовта, за да се познаете и разберете истинската свобода. Ревността разваля любовните отношения между хората. Любовта изключва всякаква ревност и противоречия. Любовта изключва престъпленията. Най-голямото благо за човека е да обича всичките хора. Приятелството е чувство, което има отношение към духовния свят. Милосърдието се отнася към Божествения свят. То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния.
към текста >>

13. ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ - Е. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Не свързвай приятелство със злото.
И когато кацне на коленото ти, поглади го и му кажи: Благодаря ти за малката услуга и за малкото благо, което ми носиш. Говори ясно и отчетливо, не бъди гъгнив. Всеки човек, който седи на два стола, е гъгнив. Всеки човек, който не знае, как да постъпва, е несретник. В света на доброто и на злото, в който живееш, избирай първо доброто, а после карай злото да слугува на доброто. Не свързвай приятелство със злото. То е най-тежкият товар, който можеш да понесеш; най-тежката работа, която можеш да свършиш; най-трудното учение, което можеш да постигнеш; най-големите изненади, които можеш да срещнеш. Злото има само един приятел — любовта. Запознай се първо с приятеля на злото — с любовта, а после и със самото зло. Не бутай огъня с пръст, но с дилаф. Светът на доброто и на злото е Божествен свят.
към текста >>

14. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Твоето приятелство се основава на високия идеал.
И мъжът трябва да постъпи по същия начин. Щом иска да купи плат за рокля на жена си, не трябва да се задоволи с първия, който му попадне, само да залъже жена си, но да направи усилие, да намери най-хубавия плат и да го занесе на най-добрата шивачка да го ушие. Ако и жената, и мъжът постъпват по правилата на високия идеал, природата пише и за двамата: Ето хора с характер, които имат висок идеал, и правят най-добър избор! Имаш приятел и желаеш да му подариш една книга за четене. Ще обиколиш всички книжарници, за да избереш най- ценната книга, най-съдържателната, да я чете, да се повдига и да помни цял живот. Твоето приятелство се основава на високия идеал. Искаш да напишеш няколко мисли за спомен на своя приятел. Какво ще направиш? Ако препишеш, каквото ти попадне, ти не си човек с висок идеал. Ще припишеш нещо от Петко Славейков за парата: “Парице, парице, всесилна царице”, и ще се задоволиш. Парата не е идеал и не може да движи човечеството.
към текста >>

15. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
Зола - са се случвали през това голямо и страшно наводнение - едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно. След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и приятелство с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове. И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици - всеки, кой колкото желае.
към текста >>

16. Лиляна Табакова (1913-1995) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Илиева През 1935 година Стоянка Илиева с помощта на Илия Узунов, също ученик на Учителя, с когото я свързва дълбоко духовно приятелство, си построява на Изгреба малка дървена къща.
в сърцето на човека отеква песента. Нежни цветя край него цъфтят, приказки чудни тихо редят, нимфи игриви тук танци плетат в губера росни стъпки трептят. Нощем се оглеждат в извора звезди. И блика дава той безспир, тъй дава Любовта. в сърцето на човека изгрява радостта Cт. Илиева През 1935 година Стоянка Илиева с помощта на Илия Узунов, също ученик на Учителя, с когото я свързва дълбоко духовно приятелство, си построява на Изгреба малка дървена къща. Тя е по архитектурен план, даден от Учителя, но в изпълнението й са внесени и някои подобрения, които Илия Узунов обсъжда лично с Учителя. Учителят е дал съвет да има повече дъги, които създават едно ново усещане за светлината. Той лично ръководи строежа и дава полезни напътствия. Този дом впоследствие става клуб, където през дългите мрачни години след 1944 идват творците, поетите, музикантите за да се срещнат със своята сестра по съдба, и да разменят думи на надежда, и за да споделят размисли за бъдещето. За този светъл дом Мария Старирадева пише в спомените си: “Почти всеки ден в нейния дом има посетители.
към текста >>

17. Борис Николов (1900-1991) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение.
” Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М. Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае пътя на душите. Връзката на М. Тодорова с Борис Николов е връзка между свободни души. Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение. А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи.
към текста >>

18. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

През младежките години най-близко приятелство го свързвало с Георги Радев - личност с богат интелект и култура, физик, математик, музикант, философ, астролог, но за нещастие заминал си от туберколоза твърде млад.
“Понякога мислите ни посещават като доловени от един по-висш свят. От наши приятели и братя там. А понякога те са отговор на въпросите, които животът ни е поставил.” Б. Николов, лични записки 19 януари 1950 Скромен и мълчалив, незасегнат от болестта на личността, Борис Николов се движил незабележимо всред мнозината. Контактите му са с онези, които естествено имат нагласа към неговата същност. През младежките години най-близко приятелство го свързвало с Георги Радев - личност с богат интелект и култура, физик, математик, музикант, философ, астролог, но за нещастие заминал си от туберколоза твърде млад. До последния миг от живота му Борис Николов бил до него. И когато болестта навлязла в последен стадий, той го придружил в Родопите, където въздухът бил по-благоприятен за тежко болния. Тези тъжни дни ще извикват често глуха въздишка в устата на Б. Николов: “Ех, Жорж...”. Тази въздишка бе и по надеждите им за обща работа, по плановете им за духовна дейност... Б.
към текста >>

19. Основите на братството Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СВЕЩЕН СЪЮЗ НА ДУШИ Г.Куртев "Духовно приятелство" ГЕОРГИ ЗА АИДА Aидa и майка й са се познавали със собственика на гаража, където бе първата ми работилница.
СВЕЩЕН СЪЮЗ НА ДУШИ Г.Куртев "Духовно приятелство" ГЕОРГИ ЗА АИДА Aидa и майка й са се познавали със собственика на гаража, където бе първата ми работилница. Но от дванадесет години те не се били виждали. В един неделен ден, когато аз отидох при него, се срещнах с Аида. Без да съм говорил с нея, когато я видях почувствах един лек удар в сърцето си: „Тя е, от колко време не съм я виждал! “ Аида бе работила духовно, обичаше скулптурата, пишеше поезия... Шест месеца след тази среща се оженихме с цел да живеем духовен живот. Сега Аида има четири програми по радиото.
към текста >>

20. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите.
Дразнят и бъбреците и предизвикват разстройство и в тяхната служба. Не забравяйте и скромния лешник и орех. Те с богати с най-фини тлъстини и с белтъци, равни на белтъците в месото и яйцата, без да съдържат техните отрови. Из в. „Добро здраве" Побеждавайте злото чрез доброто! Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между народите. Отначало на 5 май с били 20 души, сега — 86 души (76 мъже и 10 жени) от 10 народности. Най-много швейцарци — 32, немци — 20, французи — б, англичани — 10 и др. Дисциплина, ред, организация отлични, но доброволни, не наложени отвън. Организатор: Пиер Церезол, гимназиален у-л от Швейцария. Работа по 8 и пол.
към текста >>

21. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мисъл на неприятелство нарушава хармонията, прави ги да се отделят и така настроените клетки могат да разстроят храносмилането.
Клетките на вашето тяло са интелигентни и се сменят всекимесечно, затова, ако желаете те да изразяват здраве, изпратете им творчески потици. Съществуват изолирани клетки, от които са произлезли новите клетки и които запазват старите образи и заповедите на ума не ги променят. Старият закон ще се повтаря, докато новите клетки се изпълнят с нова интелигентност. Някои клетки се отделят от хармонията на цялото и с това разрушават тялото. Хората на физическата и медицинска науки не могат да обяснят произхода на болестотворните зародиши, обаче духовната наука намира обяснението в неестественото мислене и знае, че клетките на тялото представляват отпечатъци на мисълта. Мисъл на неприятелство нарушава хармонията, прави ги да се отделят и така настроените клетки могат да разстроят храносмилането. За това Исус, съвършеният Психолог и Метафизик, познавайки силата на мисълта да съгражда и разрушава тялото, ни учи: „Обичайте враговете си“. Вашият живот е в безопасност, ако мислите ви се затвърдяват в Истината, затова Luther Burbank, прочутият цветар, казва, че ние можем да изпращаме любовта си на езерата, на небето, на дърветата, цветята и т. н., и ако ние бихме направили това, ний бихме били щастливи и бихме привлекли към себе си всичко, което желаем. Когато казвате: „аз съм щастлив, аз съм здрав, аз успявам“ (благославяйте парите, които давате или получавате) това не е лъжа, а ваш избор. Вий можете да мислите това, което желаете.
към текста >>

22. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Трябва ли да чакате всички да сложат оръжие, та чак тогава и вие да сложите вашите и да подадете ръка за приятелство?
Аз апелирам към другарите си — учените, да се откажат да правят изследвания и изобретения за военни цели. Аз апелирам към проповедниците да дирят истината и да отхвърлят националните предразсъдъци. Апелирам към хората на перото да се определят категорично. Аз моля всеки вестник, който е в защита на мира, да насърчава народните маси да се отказват от военна служба. Нека редакторите поставят на знаменитите хора във всяка страна открито въпроса: „На чия страна сте вие? Трябва ли да чакате всички да сложат оръжие, та чак тогава и вие да сложите вашите и да подадете ръка за приятелство? “ Днес няма време за отлагане. Вие или сте за войната или сте против войната. Ако сте за войната вие трябва да насърчавате науката, финансите, индустрията, религията и работничеството да напрегнат силите си, за да направят националното въоръжение толкова ефикасно и смъртоносно, колкото е възможно. Ако вие сте против войната, вие трябва да ги окуражавате да й се противопоставят с всичките си сили. Аз моля всеки който прочете тези редове, да направи това важно решение.
към текста >>

23. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си.
Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти. Според анкетата, която г-н Антонов, софийския кореспондент на в-к Таймс е направил неотдавна в Югославия общественото мнение там е назряло за разбирателство с България и от ден на ден условията за това се подобряват. Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях. Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса.
към текста >>

24. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство.
След техния сезон, есента, те се считат за лукс и рядко се намират. Нужно е да се появи голямо търсене, за да се дойде и до масово и евтино производство, способно да задоволи и нуждите на големи маси население, възприело навиците на природосъобразното хранене. В това е бъдещето на човечеството. Чиста, растителна храна, природосъобразен живот във всяко отношение. взаимопомощи, братски отношения с всички и — щастието на хората ще бъде осигурено. (следва) Преглед на обществения живот У нас Напоследък се заговори много з България за румъно-българско приятелство. Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати.
към текста >>

Приятелство без жертви и отстъпки не може.
Разбира се, първия дълг. който ни ся налага, е да възстановим нормалните отношения, да свържем приятелски връзки с най-близките съседни нам народи. Миналото трябва да се заличи. За да стане това трябва да се направят отстъпки. Положението днес е такова, че отстъпки трябва да бъдат направени на България, понеже тя е длъжница. Приятелство без жертви и отстъпки не може. Иначе то ще си остане само думи. Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника. Старите средства — вражда и война — не помагат. Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа.
към текста >>

Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника.
Миналото трябва да се заличи. За да стане това трябва да се направят отстъпки. Положението днес е такова, че отстъпки трябва да бъдат направени на България, понеже тя е длъжница. Приятелство без жертви и отстъпки не може. Иначе то ще си остане само думи. Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника. Старите средства — вражда и война — не помагат. Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа. * На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда.
към текста >>

Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа.
Приятелство без жертви и отстъпки не може. Иначе то ще си остане само думи. Нека се възползваме от желанието на румънците за възстановяване не старото румъно-българско приятелство, за да издействаме, по най-достоен начин - отстъпки по репарациите, свободен живот за българското население в Румъния, ако не и повръщане на земите от Четириъгълника. Старите средства — вражда и война — не помагат. Само с такт и доброта ще постигнем целта си в това отношение. Ние желаем румъно-българското приятелство да се закрепи върху основите на Правдата, за да може то да бъде трайно и да даде добри резултати и за двата народа. * На 1. май, както винаги, така и тая година работниците искаха да отпразнуват своя празник — деня на труда. Под предлог, че това отпразнуване било заповядано от Москва, за да се правят опити за смущение на обществения ред и за насилствено събаряне на днешния строй, правителството забрани всякакви събрания и манифестации, както на открито, така и на закрито, и то не само на крайната и революционно настроена работническа партия, но и на умерените, легално настроени широки социалисти. Според нас това е една голяма грешка. Защо хората на труда да нямат право да отпразнуват свободно своя празник?
към текста >>

* Руско - Турското приятелство.
които искаха да направят това, сега виждат че насилието не можа да им помогне да постигнат целта си и че обединението и напредъка може да се достигне само чрез ранни права, доброволно съгласие и мирно разбирателство. В Югославия виждат, че не насилието и диктатурата, а доброто и любовта само могат да разрешават трудните и заплетени въпроси. Не е зле и ние, българите, да се поучим от този урок, който днес живота дава на югославянките шовинисти. С насилие нищо трайно не се достига. Само с любовта, добротате и справедливостта може да се осигури истинско величие и мирен живот на един народ. * Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество. Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите. Важното е, че след своето завръщане от Съв. Русия, той донесе в своето Отечество не само спомена за хубавите произнесени там речи за приятелство и взаимно зачитане, но и нещо много по-реално: той сключи договор за доставка от Русия на грамадно количество машини и други материали, нужни за създаваме на национална индустрия в Турция, които материали ще бъдат изплащани в продължение на 20 години и то без никакви лихви.
към текста >>

Русия, той донесе в своето Отечество не само спомена за хубавите произнесени там речи за приятелство и взаимно зачитане, но и нещо много по-реално: той сключи договор за доставка от Русия на грамадно количество машини и други материали, нужни за създаваме на национална индустрия в Турция, които материали ще бъдат изплащани в продължение на 20 години и то без никакви лихви.
* Руско - Турското приятелство. Най-разумна политика по отношение на Съветска Руска води днес националистична Турция. Отдавна болшевишка Русия и националистична Турция са свързани с приятелски връзки основани на взаимно зачитане и сътрудничество. Наскоро се е завърна от Русия турския министър-председател Исмет паша, който придружен от още някои видни лица в нова Турция, бе тържествено посрещнат от русите. Важното е, че след своето завръщане от Съв. Русия, той донесе в своето Отечество не само спомена за хубавите произнесени там речи за приятелство и взаимно зачитане, но и нещо много по-реално: той сключи договор за доставка от Русия на грамадно количество машини и други материали, нужни за създаваме на национална индустрия в Турция, които материали ще бъдат изплащани в продължение на 20 години и то без никакви лихви. Ето, това се казва дипломатически успех и разумна външна политика. А ние какво правим? — Страхуваме се от подозрения и затова не възстановяваме отношенията си с Русия, тогава, когато даже Фашистка Италия отдавна търгува с нея. България ще има голяма полза от възстановяването на редовните търговски отношения със Съв. Русия. От там ще получим много евтини стоки.
към текста >>

25. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не може да има безсмъртие там, където няма братство, сестринство и приятелство.
Първият признак за тази трансформация е даване нова насока на мисълта, добиване на нови разбирания, нови чувства и отношения. За него думите - брат, сестра, приятел, оживяват и добиват един дълбок смисъл. Това са най-великите думи, които имат смисъл и са живи само при човек, който има пробудено космично съзнание. Братството и сестринството са осъществими само при проява на космичното съзнание, а са непонятни за самосъзнанието. Когато ги разберем и оживеят в нас, ние сме пред прага на безсмъртието. Не може да има безсмъртие там, където няма братство, сестринство и приятелство. Освобождението, възкресението е една необходимост за днешния човек, но той трябва да почне да работи, да мисли в съгласие с онзи Божествен принцип в себе си и с всички напреднали братя, които ръководят нашето развитие. Само този е пътят за реализиране на братството и сестринството между хората. Пътят на пробуждане на космичното съзнание е път за осъществяване на братството и сестринството. Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.
към текста >>

26. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието.
И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят.
към текста >>

27. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство.
- Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам, как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт и той му предал друго учение. Сега тези двете учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер - отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство. Всички приятели ни са помощници в нашия живот и всеки човек, с когото направите известна връзка ще упражни известно влияние във вашия живот. Всички добри хора са едно цяло и това е Божествената помощ, чрез която разумният свят ни помага и колкото повече приятели имаме, толкова сме по-силни. Този закон е верен и по отношение на човека. Колкото повече способности са развити в него, толкова е по- силен. Когато човешкият мозък функционира правилно, човек е силен, а когато способностите са в бездействие, тогава човек е слаб.
към текста >>

28. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение.
Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е.
към текста >>

29. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като слушам, как по царски се посрещат, как се прегръщат и целуват, какви хубави думи си думат — все за любов, все за мир и приятелство — иде ми да си помисля, че хемен — хемен земята пак на рай ще се превърне.
— Гледам те, нещо си весел. дедо Благое. — Че как да не съм весел, бе синко. Цял народ. дето се вика — и у нас и у Сръбско — се весели, защо и аз да не съм весел ? Като слушам, как по царски се посрещат, как се прегръщат и целуват, какви хубави думи си думат — все за любов, все за мир и приятелство — иде ми да си помисля, че хемен — хемен земята пак на рай ще се превърне. Как да не съм весел тогава? — Само че ми е май постна веселбата, и моята и твоята, па и на целия народ. Ние само отдалече се облизваме. През вестникарските думи. Гола веселба, а дедо Благое?
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в отношенията между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр.
Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя. В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого. Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения. Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено. Така ние ще покажем на света, че промяната, която настъпи в отношенията между България и Югославия, не е само израз на един славянски романтизъм, а е зрялото начинание на два народа, които познават добре войната и враждата, за да ценят сега добре мира и приятелството …“ Словото на Учителя Духовните причини на болестите (Продължение от бр. 98) Ако имате температура 40 градуса, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много. Лекарствата спомагат само временно. А туй, което лекува, това е въздухът – жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната.
към текста >>

31. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Даже и приятелството!
Разхожда се като сомнамбул из града, като човек който е преживял някаква страшна катастрофа. Минават няколко страшни дни. — Но все пак ти не трябва да забравяш, че имаш приятели, на които не е безразлично какво става с тебе! Ти преживяваш нещо страшно и трябва да го споделиш с твоя приятел, за да ти олекне! — Всичко е лъжа, драги приятелю! Даже и приятелството! Нямаме си ние верни хора около нас! Сами сме ние на този свят и геройски трябва да носим са мотате си! Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели! Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала съзнанието ми. Кой да предполага, че тя би могла толкова много да го огорчи.
към текста >>

32. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те двете са свързани със силни връзки на издревно приятелство, (датиращо още от времето, когато ние сме били по-свободни духове) Обаче всред вълненията, причинени от кармичните преживявания които днес се вият над човечеството, двата кораба ще се сблъскат взаимно.
Горните неколко думи са написани за вашия вестник* от нашата любима покровителка Мириам. Нека те се излеят като освежаваща роса върху духа, изморен от желанията на земния живот. Аз видях тъмни облаци, реещи се над вашата страна. Но мога да прибавя че те не са много заплашителни. Специално може да се забележи по-голямо колебание между държавните кораби на България и Югославия. Те двете са свързани със силни връзки на издревно приятелство, (датиращо още от времето, когато ние сме били по-свободни духове) Обаче всред вълненията, причинени от кармичните преживявания които днес се вият над човечеството, двата кораба ще се сблъскат взаимно. Виждам облаци на политически мисли, сеещи раздор между тези две държави, но нито единият. нито другият кораб ще потъне. Аз се радвам, че вестник „Frateco“ е достигнал до вълна, която води човечеството към по щастливо Утре. „Frateco“ е музика на бъдещето, от него ще се излива духовния повей. За сега животът на този вестник тече в тясно корито, но той ще достигне широкото море и ще плува леко над разпенените вълни на океана на живота.
към текста >>

33. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В първия умът е насочван към обмисляне, обхващане, асимилиране, във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство.
Изобилие на извор. който очертава своята дейност с рекичката на която дава начало (такъв човек търси да обединява, усвоява и завладява, да притежава и обсебва) центъра на което е личната придобивка. Във втория случай вдлъбнатия нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури склонни към самопожертване. Добри, предани майки. В първия умът е насочван към обмисляне, обхващане, асимилиране, във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство. Първите форми са при-същи на изследователя, банкера, пълководеца, вторите на жени, учени, които следват своят вътрешен потик. Първата форма е на ума, сметката и след това желанието, втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви. Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени.
към текста >>

34. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек.
Сега вие ще кажете: няма какво да се занимаваме кои растения са близки на човека, и кои—далечни. Но ако вие не знаете кои растения ви са близки и кои далечни, вие няма да имате успех в живота си. Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните. По силата на известни вътрешни закони, хората са свързани, както помежду си. така и с растенията и животните. И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек. Ако имате приятелски отношения към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек. Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне. Но това, което практически може да ви ползва, е да проучвате, кои растения ви са близки и кои далечни, за да можете съзнателно да работите за придобиване на известни качества, които ви са необходими. Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото.
към текста >>

и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България.
Политически — държавите все повече и повече губят доверие една в друга, есе повече и повече тайни съюзи и планове се кроят на едни срещу други, все повече и по неочаквани дипломатически акробатство се играят в политическия цирк на света. Договори, преговори, съглашения, приятелства - всичко това като че ли е изгубило всякаква реална цена, защото само за няколко дена, вчерашните приятели се скарват или пък вчерашни неприятели стават ненадейно „добри приятели.“ По тази хлъзгава почва се движи днес световната политика — без никакъв общовалиден морал, без никакви устойчиви принципи, без никакви по-високи съображения и цели. освен слепия егоизъм. за който всички средства са оправдани; лъжата, лицемерието и насилието се употребяват с еднаква охота, според случая. На този тъмен фон на взаимни надлъгвания, на явни и тайни съперничества и борби, в края на изтеклата 1936 г. и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България. Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия. Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи. Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове. Защото това с повелителната, абсолютна необходимост; защото това е истинският, правият път, който ако следваме с искреност, ще ни заведе към добро и ще ни утвърди в доброто. Вечно приятелство с Югославия— това значи за България вечен мир.
към текста >>

Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия.
Договори, преговори, съглашения, приятелства - всичко това като че ли е изгубило всякаква реална цена, защото само за няколко дена, вчерашните приятели се скарват или пък вчерашни неприятели стават ненадейно „добри приятели.“ По тази хлъзгава почва се движи днес световната политика — без никакъв общовалиден морал, без никакви устойчиви принципи, без никакви по-високи съображения и цели. освен слепия егоизъм. за който всички средства са оправдани; лъжата, лицемерието и насилието се употребяват с еднаква охота, според случая. На този тъмен фон на взаимни надлъгвания, на явни и тайни съперничества и борби, в края на изтеклата 1936 г. и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България. Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия. Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи. Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове. Защото това с повелителната, абсолютна необходимост; защото това е истинският, правият път, който ако следваме с искреност, ще ни заведе към добро и ще ни утвърди в доброто. Вечно приятелство с Югославия— това значи за България вечен мир. Да бъде и да пребъде!
към текста >>

Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи.
освен слепия егоизъм. за който всички средства са оправдани; лъжата, лицемерието и насилието се употребяват с еднаква охота, според случая. На този тъмен фон на взаимни надлъгвания, на явни и тайни съперничества и борби, в края на изтеклата 1936 г. и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България. Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия. Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи. Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове. Защото това с повелителната, абсолютна необходимост; защото това е истинският, правият път, който ако следваме с искреност, ще ни заведе към добро и ще ни утвърди в доброто. Вечно приятелство с Югославия— това значи за България вечен мир. Да бъде и да пребъде! С. К.
към текста >>

Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове.
за който всички средства са оправдани; лъжата, лицемерието и насилието се употребяват с еднаква охота, според случая. На този тъмен фон на взаимни надлъгвания, на явни и тайни съперничества и борби, в края на изтеклата 1936 г. и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България. Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия. Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи. Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове. Защото това с повелителната, абсолютна необходимост; защото това е истинският, правият път, който ако следваме с искреност, ще ни заведе към добро и ще ни утвърди в доброто. Вечно приятелство с Югославия— това значи за България вечен мир. Да бъде и да пребъде! С. К. Книжнина „Лица и души.“ Скромното заглавие на книгата не ви напомня някакво художествено произведение; Материя суха.
към текста >>

Вечно приятелство с Югославия— това значи за България вечен мир.
и в началото на новата 1937 година блясва, за нас, българите и за балканците изобщо, една светла звезда на надеждата — това е предложението за пакт за приятелство, между България и Югославия, направено от България. Няма нещо, във външно политическия живот на България, което да може да ни зарадва повече, от искреното, здраво и трайно приятелство между България и Югославия. Истинското приятелство и разбирателство между България и Югославия е нещо много повече от всякакви парадни борби за мир — то е истинско осигуряване на мира, не само за двата народе, но и за целия балкански полуостров — то е гаранция за бъдещето благоденствие и спокойно развитие на балканските народи. Макар и още неподписан „пакта за вечно приятелство между България и Югославия“, нам се иска, и ние вярваме, че той е и ще бъде много по-реален и траен, отколкото много други с тъмни цели скроявани и подписвани пактове. Защото това с повелителната, абсолютна необходимост; защото това е истинският, правият път, който ако следваме с искреност, ще ни заведе към добро и ще ни утвърди в доброто. Вечно приятелство с Югославия— това значи за България вечен мир. Да бъде и да пребъде! С. К. Книжнина „Лица и души.“ Скромното заглавие на книгата не ви напомня някакво художествено произведение; Материя суха. Физиономии разложени в линии, линиите свързани със звездните лъчи, отсечени от времето к пространството, оковани в математически формули. И все пак, малцина знаят, че има-тематиката, в своите висши сфери, може да стане поезия; проникновението в надзвездните полета може да заговори на ясен, понятен, хубав човешки език; че астрологът може и през двайсети век да бъде пророк и поет.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Латвия-Рига) Вестникарят и лъжата (басня) – Дядо Благо България по нов път Безсъмненото подобрение на отношенията ни с Югославия и искрения стремеж са се превърнат във вечно приятелство, а също да се запазят и затвърдят добрите отношения и с всички останали съседи, е една огромни придобивка за народа ни.
Редактор: Атанас Николов * Съдържание: България по нов път – Пламен Учителя на летуване в Рила (снимка) За беседите – N. Словото на Учителя. Алилуйя! (из неделната беседа „Алилуя“, 11.10.1936 г.) Из живота на една сестра (продължение от бр. 177) – Н. Неделчева Движението на Всемирното Братство Божественото семе, възраснало в Латвия – М. (Латвия-Рига) Вестникарят и лъжата (басня) – Дядо Благо България по нов път Безсъмненото подобрение на отношенията ни с Югославия и искрения стремеж са се превърнат във вечно приятелство, а също да се запазят и затвърдят добрите отношения и с всички останали съседи, е една огромни придобивка за народа ни. Да затвърдим и осигурим мира за България — какво по-хубаво от това? Всичко най-добро, което мечтаем и което желаем на нашия народ, ние можем да го постигнем именно по пътя на мира. България може да бъде велика и мощна, богата и силна — материално и духовно — само ако върви по пътя на мира. Новият национален идеал на Българския народ не може да бъде друг, освен този: духовно величие, изградено върху базата на вътрешно уреждане и хармониране на всички народни сили, и създаване на благоприятни условия за живот и развитие за всички български граждани — справедливо разпределение на благата на живота; с една дума, всестранно издигане на народа ни, възможно - само при необходимото условие на мир със съседите и пълно единение на южното славянство. А тази велика задача може да се постигне само с мощна проява на духовна сила.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако нямаш знание, ти не можеш да поддържаш приятелството.
Но своето лице и на своя та глава човекът има написано, като на една книга, всичкото свое минало; на неговата глава и на неговото лице е написано също тека всичкото му бъдеще. Аз искам да изучавам човека такъв, какъвто е, а не такъв какъвто не е. За да можем да четем по човека като по жива книга, трябва дълго да учим. И за да учим, трябва да има кой да ни учи, да ни покаже как да учим, да хвърли светлина в нашия ум, за да можем да виждаме и разбираме нашата. Онзи, който може да те упъти как да учиш, той ти е приятел. Ако нямаш знание, ти не можеш да поддържаш приятелството. „По образ и подобие направи Бог човека“. Трябва да се изучават онези закони, които строят нещата, които създават нещата и които организират нещата. Трябва да знаем, че създаването е начало на нещата; направата е средата, а устрояването е края на нещата. Ние сме сега вече в средната епоха, в епохата на направете. Едва сега сме започнали процеса на устройването.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито.
Ако е много горделив, трябва да знаете как да урегулирате неговата гордост. Ако е фанатик. трябва да знаете как да урегулирате този фанатизъм — фанатикът мисли, че като неговите възгледи няма други в света. Който се наеме с възпитанието на човека, той трябва да знае как да урегулира неговите възгледи. Ако срещнете човек, у когото вярата е слабо развита, трябва да знаете как да постъпвате с него,за да развиете вярата му. Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито. трябва да му съдействате да го развие. Майката трябва да създаде това нещо у своето дете. Още в начало, докато е в утробата й, тя трябва да внесе тези чувства в детето си. Ако желае и знае как. майката може да създаде гениален син.
към текста >>

В това отношение културното сближение между българи и сърби — последвано от пакт за вечно приятелство, е цяло знамение за славянството.
Требва да се подчертае обаче, че това общославянско сближение изисква жертви, изисква примирение между чехи и поляци, между руси и поляци. Миналото е минало. То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя? И за какво? В това отношение културното сближение между българи и сърби — последвано от пакт за вечно приятелство, е цяло знамение за славянството. Три войни, толкова горчивини и ненавистни въпреки това - интуицията на народната душа, разумът и прощението победиха. Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се младеж в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф. Голомбек — този истински славянин — беше жив пример на това мило внимание, сърдечност и братство. Вярваме че това прекрасно начало ще даде обилни плодове, и ще се разширява и углъбява все повече и повече, чрез взаимно изучаване на славянските езици, посещения и гостувания на професори и ученици. _______________________________ 1) Съкратен превода на това епохално четиритомно съчинение (1000 стр.) е вече готов на български и се проектира издаването му в най-скоро време.
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те допринесоха може би, и най много за психологическа подготовка на посетеното политическо сближение, което се изля в пакта за вечно приятелство.
По сила на една вътрешна необходимост към експанзивност, той прескача границите на държавите, събира и приобщава масите на труда и потреблението без оглед на тяхната народност, най-напред, разбира се на близки и родствени народи, след това и по-далечни. Ето защо кооперативизмът носи мир между народите, убедено, искрено. И то по един много реален начин чрез сътрудничество в стопански дейности, на практическа основа. Пример: случаят с Югославия и България. Тук първи кооператорите си подадоха ръце. Те допринесоха може би, и най много за психологическа подготовка на посетеното политическо сближение, което се изля в пакта за вечно приятелство. Тока днес, в резултат на идеен допир между кооперации и кооператори от двете страни, се дойде до югославско-българския кооперативен институт, който иде де заякчи братските връзки на една практическа база и да влее съдържание във формулата за вечно приятелство. Този институт има следните цели: Кооператорите от двата съседни братски народе, югославски и български, обявяват своята воля да пристъпят с общи сили към осъществяването на трайно сътрудничество за кооперативен възход в двете страни и за взаимна стопанска полза, като етап към желано сближение между двата народа и съгласуване на техните общи политически и стопански интереси. В посока на своята цял Институтът предприема мероприятия и акции: а) За взаимно опознаване на кооператорите и изучаване на кооперативното устройство, живот и действие в двете страни! б) За откриване възможности, пътища и методи за между кооперативен обмен. в) За проучване стопанския характер на двете страни, производство, размяна, пласмент, внос, износ, митнически режим, търговски отношения и др.
към текста >>

Тока днес, в резултат на идеен допир между кооперации и кооператори от двете страни, се дойде до югославско-българския кооперативен институт, който иде де заякчи братските връзки на една практическа база и да влее съдържание във формулата за вечно приятелство.
Ето защо кооперативизмът носи мир между народите, убедено, искрено. И то по един много реален начин чрез сътрудничество в стопански дейности, на практическа основа. Пример: случаят с Югославия и България. Тук първи кооператорите си подадоха ръце. Те допринесоха може би, и най много за психологическа подготовка на посетеното политическо сближение, което се изля в пакта за вечно приятелство. Тока днес, в резултат на идеен допир между кооперации и кооператори от двете страни, се дойде до югославско-българския кооперативен институт, който иде де заякчи братските връзки на една практическа база и да влее съдържание във формулата за вечно приятелство. Този институт има следните цели: Кооператорите от двата съседни братски народе, югославски и български, обявяват своята воля да пристъпят с общи сили към осъществяването на трайно сътрудничество за кооперативен възход в двете страни и за взаимна стопанска полза, като етап към желано сближение между двата народа и съгласуване на техните общи политически и стопански интереси. В посока на своята цял Институтът предприема мероприятия и акции: а) За взаимно опознаване на кооператорите и изучаване на кооперативното устройство, живот и действие в двете страни! б) За откриване възможности, пътища и методи за между кооперативен обмен. в) За проучване стопанския характер на двете страни, производство, размяна, пласмент, внос, износ, митнически режим, търговски отношения и др. г) За търсене, откриване и създаване на възможности, пътища и методи за възможно съгласуване експортната търговска политика на двете страни, на първо място, за засилването на взаимния стопански обмен и за защита на техните общи интереси на полето на международната размяна.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход.
Любовта — това е грамадно, широко понятие, обхващащо в себе си всичко — всички възможности за прогрес и развитие. (следва) На сън Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. * И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д. Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ ПРЕДЧУВСТВИЕ НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон. Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж.
към текста >>

40. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стига вече кърви, пушеци и развалини, а да съградим приятелството, което с най-солидна крепост между съседните породи!
Например шведите и норвежците не са воювали повече от сто години, а исландците никога не са имали и до сега нямат войска. Високо културните северняци харчат парите си не за въоръжения, а за библиотеки, които по всичко надминават ония на западните народи, а там горе всеки има и домашна библиотека, хиляди книги за седмици се пласират и само идиотите не знаят да четат. Има много да разправям за скандалите и ги соча за пример на балканците, както поради горните им качества, така и за намалените им пощенски, митнически и други тарифи помежду им. Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др. съседи ги последваме и се превъзпитаме. Стига вече кърви, пушеци и развалини, а да съградим приятелството, което с най-солидна крепост между съседните породи! В Анверс се качих на „Балкан“ на 1 октомври т. г. Това е бивш пасажерски параход, купен от Франция за 8 милиона лева. Бях единствен пасажер при 40 души екипаж. Товар имаше 4,200 тона стоки за разни южни страни. Пътуването с тоя български параход бе спокойно, с изключение на Атлантика.
към текста >>

41. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радост от това, че тя е разбрала моето желание за приятелство.
Няма защо да се страхуваш от мен. Аз имам само приятелски чувства към тебе — казах аз. Тя се спре. Извърна глава и ме. загледа. В сърцето ми бликна радост. Радост от това, че тя е разбрала моето желание за приятелство. — Искам да те погаля с ръка — казах аз. И пристъпих към нея. Тя започна бавно да отстъпва. Пълзеше на две крачки пред мен. И отиде в храстите.
към текста >>

42. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни.
Той не произхожда, с една реч, от Любовта — оня възвишен принцип на живота, който едничък може да създаде между индивиди, общества и народи трайни връзки, почиващи на искрено сътрудничество и взаимопомощ. По-тикът, който лежи в основата на това временно привличане на индиферентни или враждуващи доскоро държави, е страхът — страхът пред обща опасност. А страхът е закон на животинския свят. Следователно, туй което движи народите днес във взаимните им отношения, е животинският нагон за самосъхранение. Под неговия мощен напор падат всички „идеологически надстройки“, за да остане едничката основа, която хората днес признават — нагонът за самозапазване. На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт. Докато отношенията между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени. Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в отношенията между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях. Защото, какво по-смешно, по-детинско от това, което става днес между държави те — тия трагикомични актьори на голямата сцена международния живот? До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство.
към текста >>

До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство.
На почвата на този безспорно силен нагон народите могат да се сближават, да се съюзяват, но тия съюзи, въпреки хубавите обещания, скрепени чрез пактове за „вечно приятелство“, ще бъдат все пак временни, скоропреходни. Историята ни дава блестящо потвърждение на този факт. Докато отношенията между народите почиват на страха, докато връзките им се създават на почвата на нагона за самосъхранение, картината на международния живот няма да се промени. Ние ще бъдем свидетели на ония непрекъснати флуктуации в отношенията между отделните държави, които по някога са толкова бързи и чести, че будят дори смях. Защото, какво по-смешно, по-детинско от това, което става днес между държави те — тия трагикомични актьори на голямата сцена международния живот? До вчера обществениците на два народа са се обстрелвали чрез пресата, водели са най-остри полемики, раздухвали са омразата у масите, днес, под напора на известни политически събития, които сближават автоматически интересите на техните държави, въпреки тяхната воля — те си устройвате срещи, стискат си приятелски ръцете, прегръщат се, държат си блестящи речи, уверяват се едни други в любов и приятелство. Наистина, в международния живот отделните държави са същински деца — когато не са зверове. Те не са достигнали още дори юношеска зрелост. Днес, обаче, когато народите са така страшно въоръжени, тази детинщина в международните отношения става вече опасна. Тия резки промени в живота на народите, тия непрестанни привличания и отблъсквания въпреки тяхната воля, по силата на известни външни обстоятелства, под напора на една властна необходимост, показват едно — че народите не са в края на краищата самовластни господари на съдбините си, че има други, свръхчовешки фактори, които движат тия съдбини прекарват хората през една дисциплина на строго възпитание. Тия разумни фактори ще изведат човечеството, след много изпитни и страдания, от неговото детинско състояние, ще го освободят от власт та на животинския закон на страха, от тъмните внушения на нагона за самосъхранение, от нестихващата „борба за съществувание“.
към текста >>

43. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака.
Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно, можем да различим две влияния на Венера - нисше и висше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета. Нейните болести са на частите, които тя управлява и се пораждат най-често от излишество в яденето, пиянство, удоволствия и пр. С други думи болестите й произтичат от нечиста кръв. Венера е онази енергия, която стои зад ясносиния цвят и зад тона sol. „Ясно-синият цвят в своите по-високи трептения внася духовен подем, разширение на чувствата, облагородява сърцето.
към текста >>

44. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр.
Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр. и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото над веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7.
към текста >>

45. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като му зададеш въпрос, като дойде в контакт с твоя ум, веднага туй животно завързва приятелство с тебе, иска да говори.
Ако ти му кажеш три пъти и извадиш едно геврече и му кажеш: „Понеже вярвам, че в тебе има нещо разумно, давам ти това геврече“, то те погледне и пита: „За мене ли го даваш? “ Като го вземе, ще го погледне, ще направи едно движение на тялото, ще се обърне, ще отвори устата. Хвърли му още едно, и като му хвърлиш три гевречета, ще се спре, тръгне напред, ще тръгне отзад, казва: „На добър път.“ Сега вие може да кажете, че това е животно. Това е едно животно, което вярва само това, което вижда. Вярва в явленията, затова животното е в първата фаза. Като му зададеш въпрос, като дойде в контакт с твоя ум, веднага туй животно завързва приятелство с тебе, иска да говори. Някой път си изказва своите чувства. Ще дойде, ще се подигне, ще си тури краката, казва: „Много бих желал да бъда като тебе, и моята глава да мисли като твоята, да мисля както ти мислиш.“ Ние казваме, че това е животинска работа. В туй животно има един стремеж, но няма условия. Това животно има едни условия турени. Ще дойде време, когато тази разумна сила, която е в тази форма, ще се измени, ще мине в по-горна форма.
към текста >>

46. -

Да се използва чуждото нещастие като го въоръжаваме пак със средствата на нещастието, това не е помощ, не е приятелство, не е добро.
Печатницата на Фуст било разрушена, а Гутенберг бил награден. До края на живота си той едва успял да изплати дълговете си. (из в. „Мир“). Повикът за помощ Да бъдеш председател на велик народ е да изразяваш разумното му ръководство, което задоволява не само малките и големи членове на общежитието, но и общежитията по земното кълбо. Председателя е поставен на оная висота в живота, от където се излъчват не лъчите на смъртта, а на живота. Да се използва чуждото нещастие като го въоръжаваме пак със средствата на нещастието, това не е помощ, не е приятелство, не е добро. Нима златото е лаврите за една велика нация? Заради това злато нима е позволено нещастието да се прави още по-голямо: нима е позволено да се използва слепотата на почти загиващи народи, които са разчитали на заблуждението в своето въоръжение, които действат със самоувереност в насилието и неправдата, от които загиват днес? Те искат помощ, обаче в забъркаността си, не знаят каква помощ да искат. Наистина, че те имат нужда от едно ново оръжие. Едно силно ново въоръжение, могъщо, което носи спасение.
към текста >>

47. -

И днес, когато пред нас, като народ, както и пред цялото човечество, стоят още много неразрешени въпроси, ний трябва да подигнем очите си нагоре, без да губим твърдата почва под краката си, и да вярваме непоколебимо, че, ако бъдем разумни, ако съумеем да изчакваме естествения развой на нещата, като работим предимно по вътрешен път, то ний ще постигнем справедливите си национални идеали, без да пролеем нито капка кръв, без да употребим никакво насилие, и, най важното, без да посеем зародишите на нови ежби и кървави разправии между нас и съседите ни, а като установим отношения на истинско вечно приятелство.
най-голяма и най-дълбока благодарност за постигнатото ний дължим на една друга, неземна Сила, за която всички земни сили са само послушни оръдия. Съществува един Върховен Разум, съществува една Върховна Справедливост в живота – има Бог. живота — има Бог. ще кажем ние с думите, с гласа на народа. И на Него ний трябва да благодарим преди всичко, на Него ний трябва да уповаваме, защото Той държи в ръцете си нишките на съдбата на големи и на малки, на силни и на слаби. И днес, когато пред нас, като народ, както и пред цялото човечество, стоят още много неразрешени въпроси, ний трябва да подигнем очите си нагоре, без да губим твърдата почва под краката си, и да вярваме непоколебимо, че, ако бъдем разумни, ако съумеем да изчакваме естествения развой на нещата, като работим предимно по вътрешен път, то ний ще постигнем справедливите си национални идеали, без да пролеем нито капка кръв, без да употребим никакво насилие, и, най важното, без да посеем зародишите на нови ежби и кървави разправии между нас и съседите ни, а като установим отношения на истинско вечно приятелство. А това ще бъде най-великата победа, каквато досега познава светът. С. Калименов ДИШАЙ ПРАВИЛНО! „Силата на човека зависи от правилното дишане. Да знае човек как да диша, това значи да владее законите на дишането. Заслужава човек да посвети цял живот, за да се научи да диша правилно.
към текста >>

48. -

„Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели когато излезе от господаря“ — Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост.
И това, което е много интересно, името на това напредващо колективно осъзнаване получава на различни места различно име: наричат го „социализъм“, „национал социализъм“, „расизъм“, „болшевизъм“ и какъв още не „изъм“. В необходимостта да се жертва част от личния интерес в полза на общия се убеди и се убеждава все повече даже и люлката на либерализма и демокрацията — Англия. Когато се разлистят страниците на историята лесно може да се види, че това не е нещо ново в историята на човечеството. И ако наченки от такъв осъзнат колективизъм със съществували още преди християнската епоха, по право Христос даде блестящото му начало. Ние не знаем как по-друго яче биха могли да се разбират изрази като: „Когато имаш две ризи, дай едната на ближния си“ — жертване на личното благо заради подобрение на колективното добруване. „Той върна на длъжниците кому петдесет, кому сто кори жито, за да има приятели когато излезе от господаря“ — Хората са свързани един с друг и приятелството им е необходимост. Колективът е цялостен организъм, който трябва да се изгражда съзнателно при всяко време. „Да възлюбиш ближния си както себе си“ —да почувстваш и живееш във връзката, която налага колективът и при която ти и ближният ти стават нещо като цялостна личност. Опити за изграждане на цялостни колективи се срещат вече в епохата на първото християнство. „И продаваха всичко каквото имаха, предаваха го на общината и с песни хвалеха Бога.“ Под влиянието на христовото учение, което има за основа такъв мощен императив към колективно съзнание, се изграждат и първите икономически колективи, каквито с били първите християнски общини. Разбира се.
към текста >>

49. -

Колкото добри приятелки да са били, като се яви между тях един момък, в когото се влюбват, те се скарват и развалят приятелството си.
И тогава се явява един спор. Често споровете се явяват в една голяма обществена и народна свада. И след това всички се питат: Защо народите не живеят разумно? Този въпрос може лесно да се разреши. Вземете, за пример, две красиви моми. Колкото добри приятелки да са били, като се яви между тях един момък, в когото се влюбват, те се скарват и развалят приятелството си. Когато Бог е създал човека. Той е направил един идеален образ, от който хората постепенно са се отклонявали. Те тепърва трябва да се върнал, към първоначалния си образ. Ако видите човек, на когото устата е много издадена напред. това показва, че животинското начало в него е силно развито.
към текста >>

50. -

„Всичко между приятели е общо“, „приятелството бива една душа в разни тела“, „дружбата приравнява личното неравенство“ — ето някои правила на Питагоровото общежитие.
Над 300 ученика съставили научното му общество, яко споено чрез високо нравствени принципи. Казват, че и Нуми, вторият цар на Рим след Ромула, бил негов сподвижник. Хронологията, обаче, опровергава подобна възможност. Според Питагорейците, най-светлата добродетел е общността между человеците. В нея личното трябва да отстъпи, да се приспособи към целокупния дух, без да се обезличи. „Всичко между приятели е общо“, „приятелството бива една душа в разни тела“, „дружбата приравнява личното неравенство“ — ето някои правила на Питагоровото общежитие. Лична собственост нямал никой ученик, освен дрехата която носел. Малцина все пак се примирявали с тези строги изисквания. Трудно се ставало ученик на Питагор! Пет години траело изпитанието, проверката на всички духовни качества у кандидата. Най-същественото било мълчанието, с което се постигало вглеждане в себе си, самокритика, съзерцание.
към текста >>

51. -

От друга страна, г-ца Шпак не можеше де забрави, че един ден генералът й даде истинско доказателство за приятелство.
Студен пот я избиваше през цялата нощ при мисълта, че генералът би могъл да влезе при нея и да я угнетява. На другия ден тя поведе и готвачката и слугинята, когато отиде да види какво е станало. Но нищо не бе преместено, не се забелязваше нито най-малкия безпорядък, освен че на сред стаята, на пода имаше четири ябълки. — Ой, ой, наистина, снощи ядоха ябълки край огъня и забравиха четири ябълки край камината. — Трябва да не се е понравило това на генерала, и г ца Шпак заплатила небрежностите си с една безсънна нощ. От друга страна, г-ца Шпак не можеше де забрави, че един ден генералът й даде истинско доказателство за приятелство. Бе ден на прием в Хедеби. Имаше голям обед, на който бяха поканени много чужденци. Страните на г-ца Шпак бяха пламнали от печените, които обръщаше с ръжено, от малките пасти и сладкиши, които печеше във фурната, от всички тенджери със супа и паници със сосове, които вряха полекичка на края на огнището. Но това не бе всичко. Г-ца Шпак трябваше да бъде и в трапезарията, да проверява наредбата на трапезата, да приема сребърните лъжици и вилици, които сама баронесата броеше пред нея, да нагажда изкачването не бирата и виното от избата, и свещите да стоят здраво и добре в свещниците.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство.
След това вече Англия не се опита да потиска своите далеч по-мощно свързани с нея владения. Тя ги остави съвършено свободни. При все туй, те са свързани с нея сега по-тясно, отколкото са били по-рано. Имаше надежда, че и другите нации, които принадлежат към нашата под-раса, ще се съединят в една велика конфедерация. Америка и Англия бидоха сближени толкова много, че една война помежду им едва ли е мислима сега. А имаше надежда, че и Германия, и Скандинавия ще влязат в едно подобно приятелство. Германия, обаче, няма да влезе. В продължение на много години, една любопитни и нежелателна форма на национален дух е изпъквала в тая страна. Това е съвсем очевидно. Четете германската литература и вие ще видите съвсем добре направлението, в което, в продължение на четиридесети години и повече, е вървял германският народ. Вследствие на своята прекомерна гордост и на обучаването им в грубости и сила, в кръв и желязо, вместо в закона на любовта, и по причина на низкото общо морално равнище, което е непосредствена последица от такова едно обучаване, германците станаха, годни за това страшно обсебване и някои от великите Началници на Черната Ложа пак заеха място между тях.
към текста >>

Колко противно е всичко това на европейските понятия за приятелство и доброжелателство!
Те са избрани от неговия Учител, който взима всичко в съображение. Тоя, който иска да бъде ученик, трябва да бъде преди всичко достатъчно силен, за да разруши в сърцето си всяко чувство на отделеност или антипатия спрямо другите. Колко ли европейци са готови да опитат това сериозно? И после, дреболиите на ежедневния живот! Наредбата да не се ръкуваме с най-близките ни даже! Колко противно е всичко това на европейските понятия за приятелство и доброжелателство! Колко хладно и тежко изглежда да е това! Ще кажат „егоист, въздържа се да достави удоволствие на другите, само от желание за собствено развитие“. Нека тия, които мислят така, отложат за друг живот опита си да влязат в пътя. И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината. Оставяйки на страна тия трудности, които могат да бъдат считани като „външни“, при всичко че значението им не е малко, как учениците от Запад ще се поставят в хармония помежду си, както се изисква?
към текста >>

Приятелство — общителност; съединение на сърца. 4.
Н. Фаулър. (Символически имена на главата, с определения и разяснения) 1. Любовност — любов към противоположния пол. А. Съпружеска любов — съединение до живот; съчетаващ инстинкт. 2. Родителска любов — грижа за потомство и за всичко младо. 3. Приятелство — общителност; съединение на сърца. 4. Привързаност (родолюбие) — любов към дом и отечество. 5. Постоянство — прилежание, последователност. Е. Жизненост — привързаност към живота; упоритост; издръжливост. 6. Борчество — защита; храбрости; критициъм. 7. Разрушителност — енергия; крайности; тенденция към разваляне.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство.
34). 8. Всяко лице е тъпо, на което очите са по-далечни едно от друго от ширината на едното око. Глупост Този, който се смее без да има за какво; с наклонени устни; който често стои сам без всека решителност, тенденция или направление; който поздравява само като поклаща глава напред, а тялото му остава право — такъв е глупец. Софисти и мошеници Малки, слаби и зле определени очи, с бдителен поглед ; с оловен цвят на лицето; гладка черна и къса коса; нагоре извит нос; силно протегната долна устна, която се извива на горе, придружена с едно добре оформено интелигентно чело, рядко се намират в други, освен в крайно лукави и безсрамни софисти; упорито-свадливи; изкусно-мошенически, заговорници, подозрителни, интересуващи се само за себе си, подли и отвратителни мъже. Жени 1. Прямата и самоуверена жена не е създадена за приятелство. Такъв характер никоя жена не може да прикрие, колкото изкусна и умна да бъде. Когато стане дума за някоя жена, била тя съперница или не, която възбужда внимание, наблюдавайте само страните на носа и горната й устна в профил. 2. Жени с кафяви, космати или четинести брадавици по брадата, особено ако те са под долните части на брадата и по шията, такива жени са въобще работливи, деятелни, добри домакини, но са и крайно предприемчиви и любовни. 3. Ако начинът на вървежа у една жена бъде отвратителен, решително такъв, не само неприятен, но и стремителен, без достойнство, долен, клонящ настрана — нека не ви притегля към нея нито красотата й, нито да ви измами разбирането й, нито пък да ви предаде доверието, което тя може да изглежда, че полага. Устата й ще бъде както и хода; и поведението й грубо и лъжливо, както устата й.
към текста >>

Ако имате дълго, високо чело, не завързвайте приятелство с някого, който има почти сферическа глава; ако имате сферическа глава, или почти сферическа, не завързвайте приятелства с човек, който има дълго, високо, костеливо чело Такива несходства са не подходящи, особено при съпружески съединения.
Колкото и интелигентен, учен, проницателен или полезен да е един човек,;ако той постоянно преценява или изглежда да преценява себе си; ако си дава тежест, за да скрие липсата от вътрешна активна сила; ако той ходи с измерени стъпки и никога не забравя себе си, даже за момент; но излага себе си в глава; в шия, в плещи; и пак в действителност е с леко, несмислено и злобно разположение; и щом остане сам, напуска всяко достойнство, тежест и себеизтъкване, но не и своя егоизъм - той никога не ще ви бъде приятел. Предупреждения 1. Когато един бърз, груб мъж е благ, тих и учтив към вас само, и продължително се старае да се усмихва, или да предизвика една усмивка — кажете на себе си: „Не можем да имаме нищо общо“ —- и бързо се отвърнете от него, преди да направи линиите и бръчките на лицето си пак да ви се нравят. Линията или бръчката на челото и онази на бузите, които изведнъж предшествуват изкуственото му притворство и в този момент почти винаги се показват силно, са истински. Очертайте и двете и ги наречете предупредителни черти във физиогномическата си азбука. 2. Ако имате дълго, високо чело, не завързвайте приятелство с някого, който има почти сферическа глава; ако имате сферическа глава, или почти сферическа, не завързвайте приятелства с човек, който има дълго, високо, костеливо чело Такива несходства са не подходящи, особено при съпружески съединения. Избягвайте и следното: 3. Не създавайте никакви връзки с човек, който има в лицето си някоя черта, която вам е неприятна, колкото и да е малка, и която се явява при всяко движение и съвършено рядко изчезва. Особено ако такава черта се намира в устата или в бузите около устата. Вие сигурно не ще се разбирате, макар и в други отношения да има много добро в характера му. 4. Избягвайте и оня, който има рязък уклончив поглед, с наклончива уста и една широко притегната брада — особено когато се обръща към вас с учтивости, в които има прикрито презрение.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такива факти пораждаха не малко загадки в неговата душа, засилвахме приятелството ни и задружно търсехме тяхното научно обяснение.
Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване. Такива факти пораждаха не малко загадки в неговата душа, засилвахме приятелството ни и задружно търсехме тяхното научно обяснение. Освен това, неколкото още такива случаи с него, макар и по-маловажни, заедно с нервността на неговия темперамент, дават основание да се вижда, че той е предразположен към ясновидство и, при известни условия, може да наблюдава действията, извършени в астралния свят. Бургас, 7 сеп. 1919. Съобщава: Ж. П. Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко дърво в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка. В това време детето ми Николайчо дойде при мене и ме изненада с желанието си да си легне.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кардиналът де Рохан и херцогинята Лашот-Валуа отиват до там в приятелството си с тайнствения граф, щото съвършено се компрометират и го компрометират в историята за брилянтната огърлица на Мария-Антоанета.
Лорд Скот и Мис Фрей свидетелстват, че само благодарение на неговите наставления са могли да печелят големи суми в игра на карти. Във време на пребиванието си в Лондон, той е срещнал силни противници в лицата на Придд, Алейт и О' Ремо и благодарение на тях, по неизвестни причини, е бил затворен в крепостта King’s Bench. Обаче, как ловко се е надсмял великият маг над своите противници! Като дим е изчезнал той из здравата килия, в която е бил поставен, и до днес никой не е могъл да обясни това изчезване. Благородниците и духовенството явно са преследвали граф Калиостро, но мнозина от тях са били негови тайни ученици. Кардиналът де Рохан и херцогинята Лашот-Валуа отиват до там в приятелството си с тайнствения граф, щото съвършено се компрометират и го компрометират в историята за брилянтната огърлица на Мария-Антоанета. Изглежда, че в последните години на неговия живот настъпва прелом. Калиостро се отказва от своята дейност и се отдава на мистични съзерцания и екстази, които, впрочем, не му са били чужди и по-рано. Той отива в Рим, във вечния град, за да влезе отново в лоното на католишката вяра. Но духовенството, което никога не би му повярвало, го предава на инквизицията, която го осъжда на затваряне до живот. Един ден в мрачната килия намират неговия труп, а духът му, истинският граф Калиостро, е отлетял в безоблачните предели, дето звездите шеметно се реят.
към текста >>

Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи.
Външните линии на профилите на една сестра и един брат, които имат същият темперамент и еднакви очертания, ще ни пояснят казаното (фиг, 3). Тук имаме същият стил на лицата и у двамата, обаче до като едното е решително мъжко, другото е безпогрешно женско. Вижда се, че различието лежи главно в по-голямата закръгленост на последното. Френологически различия Главата на мъжа е по-масивна от главата на жената, но често последната е до някъде по-дълга от челото до тила. Освен това, тя е по тясна от страни и основната й и предна области са пропорционално по-малки. Тилната област е продълговата, понеже органите на родителската любов, на приятелството, на любовта към дома и на любовта към утвърждение са сравнително големи. В мъжката глава основата на мозъка и горната предна област са сравнително повече развити. Коронната област, където е седалището на духовните чувства, у жената има едно по-пълно развитие, отколкото у мъжа. Алекс. Уокър бележи, че женският череп изглежда въобще по-тесен от мъжкия. И понеже дължината дава интензивност, а широчината трайност, то всичките умствени проявления у жената, макар във време на действието им да са по-интензивни и ярки, имат, съгласно същите тези принципи, по-малка трайност. Относително главите на жените може да се забележи още, че предните ямички са по-малки, глабелата (мястото между веждите) по-малко изпъкнала и ръбовете, върху които лежат веждите, също по-малко издигнати; че алвеолната линия на горната и долна челюсти е повече елиптична, зжбите са по-малки, езичната кост също по-малка.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те са почти всякога много твърди, самоуверени, прилежни в това, което предприемат и постоянни в приятелство и любов.
2 и 3 и портрета на Шарлота Корде. Обикновено, но не всякога, намираме тази форма на лице и фигура съединени с един тъмен изглед: черни очи и черни, здрави и изобилни коси. По-скоро здравина, отколкото деликатност, характеризира всички органи, които проявяват голяма сила и издръжливост. Да приповторим по-нататък, че хора с тази форма на лицето са обикновено силни, активни, енергични, лесно възбудими и притежават силно отбелязани характери. Те проявяват голяма способност и към схващане и към разбиране, възприемат и комбинират бързо много и различни впечатления и са способни да отиват далеч, като увличат със себе си и другите чрез потока на своето въображение и страсти. Те са почти всякога много твърди, самоуверени, прилежни в това, което предприемат и постоянни в приятелство и любов. Те са признатите водители в сферите на активния живот. Те са по-скоро хората на полето, отколкото на кабинета, хора, за които да се мисли и чувства, значи да се действа. И те постигат своите успехи по-скоро с енергия и постоянство, отколкото чрез обмисленост и хитрина. Като оратори, те употребяват силни изрази, подчертават много думи и обикновено набиват гвоздеи в главата с тежки удари. Юлий Цезар, Оливер Кромуел и Андрей Джаксон бяха хора от тоя тип и те илюстрират характера, който отдадохме на продълговатото лице.
към текста >>

Неговите симпатии и антипатии не се създават лесно, но в своето приятелство и в своята омраза са постоянни.
Нос и брада дълги. Красиви физиономии под Каприкорнуса се случват рядко. Този знак дава голяма издръжливост, поради което роденият под него обикновено постига целта, която си е поставил, въпреки, че има да се бори с всевъзможни мъчнотии. Интелектът е добър и въпреки, че той не може да мисли бързо, чрез своята настойчивост често събира доста голямо съкровище от знания. Той рядко е повърхностен, обикновено сериозен и замислен. Неговите симпатии и антипатии не се създават лесно, но в своето приятелство и в своята омраза са постоянни. Този знак създава много велики духове, особено в политическото поприще. Тяхното вродено влечение ги кара да искат едно по-високо положение и със своята издръжливост, дипломатическа ловкост и такт, обикновено достигат своята цел и желания, — въпреки може би след дълъг и упорит труд. Те притежават силата успешно да се борят със своята меланхолична и измъчена природа. Погледът обикновено е отправен към земята, — един козирог рядко ще те гледа право в очите, когато говори с теб; погледът е ленив, веждите низки и понякога съединени над носа. Косата и очите черни, брада тънка, чело високо.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази чистота, която се поражда от детинското и младежко приятелство.
Кръвното родство може да възбуди, но може и да не възбуди тази атмосфера, Ако един работник или занаятчия, чиито мисли едва минават зад малкия кръг на всекидневния живот, бъде принуден да се намира в общение изключително с учени и философи, без да може да види един човек от своето ниво, този човек ще стане меланхоличен, ще се чувства угнетен и здравето му ще страда. Същият закон важи и когато един висш интелект бъде осъден да преживява в просто общество. В тези две положения се намират мнозина, които живеят заедно със своите кръвни роднини. Децата живеят, виреят и се опияняват в мисловната атмосфера, която изтича от техните другари в игрите. Ако ги отделим от всяко подобно дружене, те ще повехнат като растенията. Като дете, всеки от нас е живял в детинска атмосфера, живял е в духовното детско общуване, давал е и получавал от другарите си известна доза от игрален мисловен елемент, По някога ние се чудим, че не ни се удава вече да възобновим в нашите чувства онова интимно опиянение, онази чистота, която се поражда от детинското и младежко приятелство. Причината на това е, че нашият дух се нуждае от нова мисловна храна, която спада към друг, вероятно, по-висш духовен строй. Ако бихме могли да преживеем това, времето ни би летяло тъй приятно, както някога с приятелите в нашите пролетни години. Който може да ни снабди с този нов духовен елемент, той е наш истински роднина. Такова съотношение може, обаче, да съществува и трае, само ако и ние му отвърнем със същото. В много професии другарите са същинските роднини; те помежду си се чувстват много по-вече у дома си, отколкото на местото, което наричат свой дом, където спят, ядат и прекарват един пуст празничен ден.
към текста >>

сродствата тъй хубаво са показани в нареждането на сходните на половата любов способности, родителската любов, приятелството и домолюбието или лакомството, придобивателността, скритостта, разрушителността и наклонността към препиране.
____________________ 1) Вж. и френологичната карта на Фаулъра в кн. I на списанието. 2) Четецът ще забележи тук естественото групиране на органите. Забележете напр. сродствата тъй хубаво са показани в нареждането на сходните на половата любов способности, родителската любов, приятелството и домолюбието или лакомството, придобивателността, скритостта, разрушителността и наклонността към препиране. Така също са групирани и индивидуалността, формата, големината, тежината, цвета, реда и останалите органи на възприемането, показани на местото им с техните общи стремежи. (коментарите са към фиг.2 – СИМВОЛИЧНА ГЛАВА) Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VII.). 10. Астрологическа хирогномия на пръстите Ние вече видехме, че учението за ръката се намира в тясна връзка с астрологията.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една бенка на ляво върху ноздрата (на носа) е знак на един ненаситен темперамент в любов; ако той е поставен върху дясната ноздра, лицето ще бъде по-склонно към приятелство, отколкото към любов, освен ако притежава един съответен белег на скрито място.
Ако тази бенка е още по-наляво жената, която я носи, има големи способности в работите си и ще може да управлява. Ако бенката заема точно средата на челото, лицето ще има редовно и спокойно съществуване, средно, но сигурно положение. Малко по-долу от точната средина, означава щастие в къщи и много деца. Един белег в средата на веждите: лицето ще има няколко близнаци; ако белегът е много кестеняв, децата ще живеят; ако той е бледен, по-бял, отколкото кестеняв, децата ще умират при раждането си. Ако този белег се намира в самите влакна на веждите, това означава, че лицето ще се ожени няколко пъти. Една бенка на ляво върху ноздрата (на носа) е знак на един ненаситен темперамент в любов; ако той е поставен върху дясната ноздра, лицето ще бъде по-склонно към приятелство, отколкото към любов, освен ако притежава един съответен белег на скрито място. Един белег на устните на ляво предсказва, че един богат човек ще се ожени за вас по любов. Същия белег, находящ се на дясно, предсказва, напротив, че страстите ще ви доведат до най-ужасната мизерия. Ако този белег се намира върху самата бърна, било на дясно, било на ляво, ще бъдете много красноречив, но завистниците ще попречат да достигнете богатство и слава. Един белег в средата на брадата предсказва, че лицето ще заема едно скромно положение, но че то ще се наслаждава на приятна охолност. Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях.
към текста >>

Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството.
Когато на някоя американка случайно поставят две лъжички в чая, това означава, че тя ще се омъжи два пъти. Ако изтърве лъжицата, тя трябва да чака гостенин дете или поп. Когато падне на земята нож, значи, че ще дойде мъж на гости, ако падне вилица — ще дойде жена. Когато падне на пода в стаята някой остър инструмента,. това показва нещастие. Ножове и други остри предмети не бива да се подаряват, защото с това се прерязва приятелството. Опасно е също да употребяваме намерено ножче. Американката се чувства нещастна, когато счупи игла при шиенето на собствена дреха и то трае, докато носи шитата в случая дреха. Затова предпочитат да дадат другиму да им шие дрехите. В някои места момичето, когато при шиенето си счупи иглата, получава една целувка за утеха. Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

.. Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят любов или приятелство сърдечно; бленувам за тез връзки, що живеят всевечно .
В душата ми те извор имат, преди да бликнат на очи! В душата наша има нежност, де вечно болките трептят, и нещо кара с неизбежност в нас сълзите да се родят. ТУК ДОЛУ, НА ЗЕМЯТА Тук долу, на земята, всички лилии линеят, на птица пението е бързотечно; бленувам за летата, що живеят всевечно. . . Тук долу, на земята, всички устни рано креят, нетрайно им е кадифето млечно; бленувам за целувки, що живеят всевечно . .. Тук долу, на земята, всички люде в скръб жалеят любов или приятелство сърдечно; бленувам за тез връзки, що живеят всевечно . . . Ив. Карановски Боян Боев Дейността на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария УВОД От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота. Материалистическата вълна постепенно си отива. Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване.
Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство. Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории. Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става благоволение, милосърдие, състрадание. Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в отношенията на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта. Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване. Ние делим индивидите всякога на три категории: равни, по-долни и по-горни. По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе. Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета. Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Затова им препоръчала да прекъснат сношенията и приятелството си с г-ца X.
Това продължавало повече от две седмици и като не му виждали края, по упътване от някого извикали ме, с молба да се разясни тази мистерия, ако разбирам и мога. Понеже не можах да отложа отпътуването си, проводих, та извикаха известния софийски книжар, Голов, когото замолих да направи потребното, а аз. отпътувах. След 2 — 3 седмици, като отидох пак в София по работа, информирах се по въпроса, както от пом. аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги безпокояла, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X. да умъртви дъщеря й, чрез отрова, каквато си приготвила и очаквала благоприятен случай да я използва незабелязано, с пъклената цел, да я замести като бъдеща съпруга на зетя й. Затова им препоръчала да прекъснат сношенията и приятелството си с г-ца X. мирно и безшумно, за да се избегне неминуемата опасност за живота на дъщеря й. За благодарност на това откровение, препоръчал им да дадат помощ. Това сторено, шумът от нея вечер престанал за всегда в къщата им. V. В къщата на Симеон Личов oт Плевен, от началото на 1921 до средата на 1922 г. се тропа, ходи и правят разни нежелателни издевателства, от невидими причини, като леките и подвижни предмети се събаряли и разхвърляли от местото си, а крехките предмети се трошат от това разхвърляне По външни указания, поставяли тепсии, напълнени с брашно или пепел, загладени равно, за да видят, да ли ще се яви някакъв отпечатък Резултата всякога е бил, че тия съдове бивали надупчени като с пръсти от човешка ръка (във брашното).
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах.
Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло. Тая опитност се повтори няколко пъти след това. Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах. По някаква причина растението трябваше да бъде преместено в другата стая, след което то скоро посърна и умря“. Всеки знае, че съществува привързаност между човешки същества и растения, и даже минерали, че тия, които обичат цветя, като че и те са обичани от тях и че цветята у някои хора дълго траят свежи, когато у други — бързо умират. Същото може да е и с всички елементални духове на природата. Любовта свързва всички неща. Ако искаме да се опознаем с тия природни духове, ние не бива да ги приближаваме със студения дух на научните изследвания, в който има подозрение и скептицизъм, но трябва да идем при тях с искрен, възприемчив ум и със сърце, пълно с любовь1).
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Помислете, какво би значило за всички нас да чувстваме, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот.
Във връзка с тази история нека кажа, че един много голям брой духове са ми разказвали, че са били посрещани, когато са заминавали отвъд, от „ангел с прекрасно лице“, който им обяснявал нещата. Някои, очевидно, са взимали този ангел за Христа, или, ако са били римокатолици, за някой любим светия, комуто са били отправяни техните молитви приживе. Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други. Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг. Една човешка душа бива често съвсем уединена, като минава безмълвно през разни духовни опитности или като се бори против морални слабости и ограничения. Помислете, какво би значило за всички нас да чувстваме, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот. Що е най-съвършеният, най-идеалният брак на земята в сравнение с един такъв съюз? Ние всички смятаме за една привилегия да бъдем доведени в контакт с някой велик и добър човек, към когото можем да гледаме с дълбоко прочувствано благоговение, но колко много по-голяма е привилегията да можем да слушаме „тихия, слаб глас“ на нашия ангел, който е бил с нас още от рождението ни и който неуморно бди над нас, докато минем през оная врата, от която ние, бедните човеци, тъй често се страхуваме, главно поради мнимата самотия на пътуването. Мене са ме уверявали, че ние всички имаме тези ангели хранители, ако само бихме могли да си представим тоя факт. Едничките изключения от правилото са твърде младите души, долу, в стълбата на еволюцията, току- що излезли от животинската стадия, и ония много високо напреднали души, които са станали едно с великото космично съзнание и за това не чувстват вече нужда от ангел да отразява в тях божественото, защото, подобно на Христа и на всички велики души, те са се научили да казват с пълна истина: „Аз и моя Отец сме едно“. Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги убедили по един очевиден начин, че са близо до тях.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В прави твърде променлив в приятелството, в , ревнив и преувеличаващ.
Вежливост и приятност са постоянната характеристика. Лицето е кръгло, обаче, понякога много широко. Често дава трапчинки на бузите и брадата. Венериният тип е привлекателен по своята външност и маниери, непорочен и откровен; желае да бъде обичан. Е ли, обаче зле аспектирана, особено от , то резултатът е страст и чувственост. В прави твърде променлив в приятелството, в , ревнив и преувеличаващ. в асцендента дава светла или червена коса; мустаците са по-светли от косата и брадата. Очите имат един бърз, проникващ поглед, носът е добре оформен, малко извит в горната трета част. Устни тънки, брада тясна, вежди красиво големи. Естествено изгряващият знак указва известна, но обикновено все има една резка (от рана) или некакво петно по лицето. Марс дава вяра в себе си, решителност и сила, но когато аспектите не са твърде благоприятни изпъква явно едно или друго качество на животинската природа.
към текста >>

Това положение сочи на непостоянство в приятелството.
в 4: означава много промени през втората половина на живота и успех в земеделие и постройки. Особено при неблагоприятни аспекти от Уран трябва да се очакват внезапни промени на местожителството. Въобще, една зле аспектирана луна, докарва тук много нещастия в къщния живот и една страдална старост. Противното е вярно при добри аспекти, особено от „благодетелите“. в 5 и добре аспектирана означава: много деца, любов към всякакви радости и удоволствия, но при лоши аспекти, особено от Сатурн — доста болести между децата и трудности във всички работи, досягащи пета къща. Това положение сочи на непостоянство в приятелството. в 6: причинява при неблагоприятен аспект в подвижен знак таен белодробен катар, — в неподвижен знак: заболявания на гърлото, пик. мехур и сърцето, — в главен знак: стомашни разстройства и главоболие. Неблагоприятен аспект от Меркурий причинява нервни разстрои, такъв от Юпитер — болести на черния дроб и кръвта и пр·; добре аспектирана — дава добра циркулация на кръвта. в 7: означава ранен брак, ако Сатурн не я аспектира никак. Ако Луната получава тук много лоши аспекти, това означава голяма дисхармония или ранна смърт на съпруга или съдружника.
към текста >>

Често приятелството е много повръхностно.
При неблагоприятни аспекти от Марс и Уран, има голяма опасност за загуба на чест и доброто име Луната, силна в този дом, е добра за майката и сигурна помощ от приятели. Неблагоприятен аспект от Сатурн създава ред трудности при всяка наченка — нищо не тича от прошапалка. От планетите, които се намират в този дом, и от аспектите, които те получават — в комбинация с аспектите, които Меркурий получава, може да се заключи за каква служба или за коя професия е наклонен роденият. в 11: дава много познати—приятни обноски. С тях и помощ от тях. Често приятелството е много повръхностно. При твърде неблагоприятни аспекти това положение докарва трудности и загуби от приятели. Аспектираната планета показва видът на приятеля, напр. Уран в означава предразположени към окултизъм приятели, теософи, астролози, спиритисти и др. Марс показва военни, хирурзи, зъболекари, железари и оръжейници и пр. в 12: и зле аспектирана е едно твърде неблагоприятно положение.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата.
Той се роди поданик на двама господари — единият по-силен и далечен в Рим другият по-низък и близък, в Юдея. Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт. И другия такъв авантюрист и щастливец, с убийството се домогнал до царството на Давида и Соломона. И двамата стигнали до върха по извратени и незаконни пътища: през граждански войни, предателства, жестокости и клане. Те бяха родени да се разберат, приятели и съюзници, доколкото позволяваше васалството на подчинения злодеец към по-високото васалство. Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата. На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сродната душа може да се познае от пълнотата, с която тя изпълва живота и съзнанието на влюбения, защото наистина всека друга любов и приятелство бледнеят със своята незначителност в сравнение с нея.
Но ръководителят, който бди над тях, вижда всички неща, написани в книгата на техните животи. Той знае и помни, и един ден въплътеният ще си спомни също — ще си спомни и наново ще се съедини. Други, като Павел и Франческа, може да бъдат разделени чрез погрешна женитба, съединени само на сън или чрез смъртта, или пък, като Хъксли и г-ца Хиторн, може да бъдат разделени за дълги години с много километри по сухо и по вода. Но едно нещо е вярно при всички случаи: никой не може да се съмнява, когато се случи да срещне сродната си душа. Другарят и приятелят на вековете, който е живял с нас под много форми и в много страни, изхождайки с нас от обятията на Брама, когато „Денят на висшите богове“ е започнал, се познава и призовава от скритите глъбини на индивида. Сродната душа може да се познае от пълнотата, с която тя изпълва живота и съзнанието на влюбения, защото наистина всека друга любов и приятелство бледнеят със своята незначителност в сравнение с нея. Тя не се познава чрез плътската страст, нито пък с това, че може да причини вълнение и буйство в нашите животи. Знакът на истинската женитба е съществуването на такава взаимна загриженост един за другиго, която надминава грижата за себе си, тъй че ако е необходимо да се избере между собственото щастие и това на сродната душа, между собственото благоденствие и успех и това на възлюбения, човек драговолно ще пожертва всяко нещо, ще се откаже от всичко, заради това, че той е тъй нежно любим. Над всичко това, сродните души се познават поради радостта, която изпитват, когато работят заедно. Когато ученият и шивачката, механикът и перачката, артистът и поетесата, се радват когато работят в присъствието един на другиго, ако е възможно даже в същата стая, вие можете да бъдете уверени, че те са истински свързани, когато пък са триж благословени ония, чиято карма ще им позволи радостите на сътрудничеството — да участват в едно и също дело. Ние видяхме вече, че по никой начин не е всеобщ закон, сродните души да се въплътяват едновременно, при все че това става, когато е възможно; и, дължейки на преплетеността на кармичния закон, може да се случи те да се въплътят в тела от еднакъв пол.
към текста >>

Най-високата хвала на съпруга си, която някоя вдовица може да изкаже, е да извика всред своите хълцания: „Той гледаше на мене по-малко като съпруга, отколкото като приятелка“, и това е най-съвършения тип от благородно приятелство, такъв какъвто бе между Орест и Пилада, между Тенисон и Халам (син на Тенисон), и чрез което висшата еволюция се най-добре символизира.
Знакът на истинската женитба е съществуването на такава взаимна загриженост един за другиго, която надминава грижата за себе си, тъй че ако е необходимо да се избере между собственото щастие и това на сродната душа, между собственото благоденствие и успех и това на възлюбения, човек драговолно ще пожертва всяко нещо, ще се откаже от всичко, заради това, че той е тъй нежно любим. Над всичко това, сродните души се познават поради радостта, която изпитват, когато работят заедно. Когато ученият и шивачката, механикът и перачката, артистът и поетесата, се радват когато работят в присъствието един на другиго, ако е възможно даже в същата стая, вие можете да бъдете уверени, че те са истински свързани, когато пък са триж благословени ония, чиято карма ще им позволи радостите на сътрудничеството — да участват в едно и също дело. Ние видяхме вече, че по никой начин не е всеобщ закон, сродните души да се въплътяват едновременно, при все че това става, когато е възможно; и, дължейки на преплетеността на кармичния закон, може да се случи те да се въплътят в тела от еднакъв пол. Наистина, при по-висшите стадии на еволюцията, когато физическите състояния на живота са били преминати, те не се раждат като мъж и жена, но като приятели. Най-високата хвала на съпруга си, която някоя вдовица може да изкаже, е да извика всред своите хълцания: „Той гледаше на мене по-малко като съпруга, отколкото като приятелка“, и това е най-съвършения тип от благородно приятелство, такъв какъвто бе между Орест и Пилада, между Тенисон и Халам (син на Тенисон), и чрез което висшата еволюция се най-добре символизира. Може би, твърде странно е, че най-висшите свръх-земни духове обикновено се описват като да са в най-възвишена мъжка форма. Това е, защото физическият пол е само символ на духовна реалност, а в същност той не е нищо друго освен едно подходящо средство за продължение на физическата еволюция. Лоурънс Олифант в неговата Симпневмата учеше, че колкото мъжете и жените се развиват духовно, толкова мъжете добиват повече женски качества, а жените повече мъжки. Подобни идеи не рядко са изказвани и другаде и вън от това са били подкрепяни от известни факти. Женският пол, даже и при възможно най-благоприятните условия, е винаги една пречка и преграда, която се отплаща чрез кармата в течение на еволюцията.
към текста >>

От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков.
Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма! ____________________________________ 1) Виолино Примо (Violino Primo), псевдоним на Цонко Василев Попов, български писател и педагог, е роден в Котел през 1881 г. От детство го свързва приятелство с писателя Йордан Йовков. По професия е начален учител. Редактира от 1926 г. педагогическа страница във в. „Вестник на жената”. Сътрудничи на периодиката - в.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3104190826416