Търсене в текстове за 'Приятелство'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

По-късно, мен ме свързваше с нея истинско приятелство, основано на чистота и на Високия Идеал.
Преди да си замине, тя ги остави на рождения си брат, като му нареди да бъдат предадени на съхранение при Борис Николов. След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение. Целият този архив след време потъна без следа, беше укрит на скришни места и досега не можахме да го видим. Аз бях много близък със Савка. Савка бе тази, която за първи път ме заведе при Учителя и ме представи. По-късно, мен ме свързваше с нея истинско приятелство, основано на чистота и на Високия Идеал. Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета. Аз бях млад тогава, а Савка имаше към четиридесет години. Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя". Датата е 22 септември 1944 година,понеделник, "Изгрев". Слънцето е ясно, температурата на въздуха - нормална; тихо, топло, слънце.
към текста >>

2. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

" Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него.
Замълчи и чака ефект, но няма такъв. "Учителят бе седнал на стола, а Руси - седнал от дясно Му и слушаше концерта. А Бог стоеше върху Учителя, а Руси седеше отдясно Му. Бог се изливаше отгоре, а Руси седеше отдясно Му и слушаше". Усмихваше се, сияеше от радост, подскачаше от възторг и викаше: "Ето, това е Божествен концерт - да бъдеш на концерт с Бога и да Му бъдеш отдясно! " Всички се усмихваха доброжелателно и дружелюбно, протягаха му ръка, потупваха го по раменете в знак на приятелство и се радваха с него. Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си.
към текста >>

3. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

299: "А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма.
". Туй е правило. Сега ще турите туй правило практически, докато сте още в стария живот. Само в Неговото име ще работите и ще излезете от сегашното си положение много по-лесно, отколкото по всеки друг начин." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 322-323) Това е истината за философията на йогите и Учението на Учителя. Затова ще завърша с цитат от същата книга, стр. 299: "А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света, това е Истината." Аз бях длъжна да кажа истината, а вие сте длъжни да се определите. В Школата на Учителя като основно правило е човек да се самоопредели. Като се самоопредели, след това той се изпитва и полага изпит чрез живота си. Това е най-важното в живота на Ученика - да се приложи Словото.
към текста >>

4. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров.
"Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви. Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров. Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко. Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките.
към текста >>

Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича.
"Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба" В онези години бяхме млади, хубави и красиви. Имах осемгодишно приятелство с Митко Сотиров - син на един от старите братя, Минчо Сотиров. Приятелството премина в любов - обичах го силно, а естествено бях уверена, че и той ме обича. Учителят казва, че бракът се явява като кармично разплащане на миналото. Щом се запознахме с Митко, той се привърза към мене и станахме неразделни другари. Грижеше се за мен, помагаше ми във всичко. Сутрин ми свиреше с уста да ме събужда за Школата и гимнастиките. В къщи аз се грижех за майка си и сестра си.
към текста >>

5. СЪДЪРЖАНИЕ

Приятелството 114.
Дядо поп Константин Дъновски 110. Търновските събори 111. Мария Тодорова. Връзката 112. Комуната в Русе 113. Приятелството 114. Княгинята 115. Сблъсъци 116. Частната ученичка 117. Малкия дом 118. Живот в планините 119.
към текста >>

6. 28. ХАРМАНЪТ

Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят.
Лекият ветрец отвява плявата в страни, а житното зърно пада право надолу. Понеже вятърът беше слабичък, трябваше да хвърляме житото с плявата 3-4 пъти докато се отвее плявата от житото. През това време опитвахме се да ядем като дъвчем овършаното жито, а то е с такъв сладък аромат. Обичахме да заровим ръцете си в него, да, да опрем лицето си в него и да усетим аромата му. Имаше нещо свято в житото. Древно приятелство между него и човека, далечни здрави връзки ни свързват с него, връзка жива в този или онзи свят. В житото е скрит живот, който ни се изявява в нашите чувства, мисли, постъпки и все пак в голямата си част остава скрит този живот на житното зърно. Харманът ни се видя най-трудното от всичко. Това отвявяне на ръка ни съсипваше. Отвяхме първото жито, напълнихме първия чувал и трябваше да го смелим във воденицата. А дотогава нямаше какво да ядем.
към текста >>

7. 40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА

С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка.
40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА Комуната е нещо много трудно. Живяхме комунално 12 години с различни приятели. С някои се създадоха приятелства много тесни, както се казва в Писанието, че има приятелство по тясно и от братска рождена връзка. Първите, с които се опитвахме да правим комуна беше в дома на баба Коца, майката на Георги Томалевски. Така брат Христо Дързев живееше у Томалевски, а ние другите прихождахме, сядахме на масата и пиехме топла вода от едни ба-кърени съдове. Там бяхме - Георги Томалевски, брат Кузман, който следваше философия, аз Борис Николов, Христо Дързев, който правеше партиите на четири гласа на песните на Учителя и всички се разпявахме. Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода. А после пеем до насита.
към текста >>

8. 112. КОМУНАТА В РУСЕ

Тук в комуната в Русе започна нашето истинско приятелство с Мария.
Имаше 90 декара за косене и за жътва към 30-40 декара. Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година. Към стопанството принадлежеше и лозето на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя. Никъде нямаше такива лозя както в Русе. Тук в комуната в Русе започна нашето истинско приятелство с Мария. Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителят им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя." Те останаха недоволни. Не можаха да разберат думите на Учителя. Русенската комуна беше през ваканцията.
към текста >>

Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха.
Ние младежите бяхме свикнали вече на труд. Реколтата беше отлична тая година. Към стопанството принадлежеше и лозето на брат Явашев -10 декара, отбрани десертни лозя. Никъде нямаше такива лозя както в Русе. Тук в комуната в Русе започна нашето истинско приятелство с Мария. Като видяха другите, не одобриха нашата връзка и приятелство и много критикуваха и одумваха. Това го правеха и пред Учителя, за да Му покажат какво представляват младежите и чакаха Учителя да ни укори пред всички, за да бъде за назидание на другите. А Учителят им каза: „Такива ми ги е дал Господ, с тях работя." Те останаха недоволни. Не можаха да разберат думите на Учителя. Русенската комуна беше през ваканцията. Тя завърши благоприятно и ние се завърнахме за съборните дни в Търново.
към текста >>

9. 113. ПРИЯТЕЛСТВОТО

113. ПРИЯТЕЛСТВОТО Завърнахме се в София след опита за комуна в Русе и продължихме следването си.
113. ПРИЯТЕЛСТВОТО Завърнахме се в София след опита за комуна в Русе и продължихме следването си. Мария Тодорова беше записала философия, а аз естествени науки. По онова време Мария беше хубавица и то голяма хубавица. Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея.
към текста >>

Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия.
Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша. Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша. Отиди с тях." Той я насочи към нас. Тя дойде и ни помоли.да я приемеме и тя започна да идва с нас на Витоша. Така се създаде една връзка между нас тримата. Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия. Много ни критикуваха за нашата дружба с Мария. Дори и досега, когато сме на почетна възраст. Чудна работа, ще ме критикуват те мене, че от мене по-голям критик има ли? Че ти знаеш ли нещо за мен, имаш ли моето съзнание, имаш ли моят ум, имаш ли моето знание? Как ще ме критикуваш тогава?
към текста >>

Бил строг и казал: „Аз от вашето приятелство с Борис съм много доволен.
Че ти знаеш ли нещо за мен, имаш ли моето съзнание, имаш ли моят ум, имаш ли моето знание? Как ще ме критикуваш тогава? В Младежкия Клас бяхме около 60 човека братя и сестри. Ние дружехме с Мария, а всички се питаха какво ли търсим още там? Веднъж Учителят среща Мария до чешмата и я спрял. Бил строг и казал: „Аз от вашето приятелство с Борис съм много доволен. Ще се радвам ако има и други такива приятелства в Братството." Ето така Учителят разреши въпроса.
към текста >>

10. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Тя в Братството заради приятелството си с мене беше гонена от сестри.
Хайде де, тя не може да Свари два картофа в едно канче с вода, а ще се грижи за Учителя. Изкуство, умение и дарба е това да можеш да се грижиш за някого. Като кажа сестра Мария - разбирай добро сърце. Винаги е била гонена от всички. Оказа се, че е издръжлив човек. Тя в Братството заради приятелството си с мене беше гонена от сестри. Но тя издържа. Не се уплаши от никого. После когато стана гонението срещу Братството и аз бях хвърлен в затвора, тя бе безстрашен човек. Издържа на всички опасности. Нейното добро и крепко сърце издържа.
към текста >>

11. 108. РАЗДЯЛАТА

В онова време Учителят постави задача, да се даде пример на приятелство между млад брат и сестра.
108. РАЗДЯЛАТА В първите години на Изгрева, когато почваше Школата и задачите едва бяха поставени, повече господствуваше старото, религиозно съзнание и морал, не беше почнала още съзнателната работа. Младите тъкмо се събираха около Учителя и се подготвяха за важна работа и учение, за изпити от най-различен характер. А възрастните братя и сестри живееха още със старите разбирания. В онова време Учителят постави задача, да се даде пример на приятелство между млад брат и сестра. Затова постави, задачата постави не външно, но вътрешно. Да се даде пример на хубави, чисти, идейни отношения между млади хора. Имаше тогава двама млади брат и сестра, между които се явиха добри чувства, хубави отношения, приятелски. Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора. Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите.
към текста >>

После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи.
Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине. Поемате ли отговорността за неговата смърт? " Сестрите си отидоха смутени и засрамени. После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи. Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки. След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост. Ако бяха ни разделили един от нас щеше да си замине. А това бях аз. Ето така оцеляхме двамата цели 50 години след това.
към текста >>

Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки.
Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине. Поемате ли отговорността за неговата смърт? " Сестрите си отидоха смутени и засрамени. После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи. Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки. След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост. Ако бяха ни разделили един от нас щеше да си замине. А това бях аз. Ето така оцеляхме двамата цели 50 години след това.
към текста >>

След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост.
„Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине. Поемате ли отговорността за неговата смърт? " Сестрите си отидоха смутени и засрамени. После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи. Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки. След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост. Ако бяха ни разделили един от нас щеше да си замине. А това бях аз. Ето така оцеляхме двамата цели 50 години след това.
към текста >>

12. 09. БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за приятелството и за вечната и нерушима връзка между душите.
9. БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ Брат Теодоси Стоянов (Тодор Стоименов) си замина на 22.Х.1952 г. „г-н Данаиле, мъжо любезни". Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за приятелството и за вечната и нерушима връзка между душите. Тези връзки растат и се развиват през вечността. В тях работи Божия Дух. Какво велико и вечно общество образуваме ние! Не поради вечното съгласие, а поради единния Божи Дух, който работи в нас, с който всички сме в съгласие и единство. Това е Бялото Братство.
към текста >>

13. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

От комунистите очаквахме съчувствие, разбиране, даже приятелство.
Ние сме от онези, които живеят във Вечността. Ако ние ги мразим за това, ще мязаме на тях. А това би било за нас най-голямото нещастие. Няма по-хубаво от това да бъдеш Служител на Любовта. Божията Любов няма нищо общо със Злото. 60. От комунистите очаквахме съчувствие, разбиране, даже приятелство. А те неочаквано ни нападнаха из отзад. От неразбиране ли е това? Не е. Христос и Великият Инквизитор и днес седят лице срещу лице. Които Бог изпрати, те са определени, те ще дойдат в Братството.
към текста >>

14. І.5. БАНЯТА

Галилей Величков

Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ.
Ако трябва за някого от Изгрева да се каже, че е представител на добрите братя - това е Димитър. Нещо повече. При един случай, когато с УЧИТЕЛЯ се връщаме от лозето на Изгрева, до боровете срещаме Димитър и Той казва: - Това е един добър брат! Светия! Посочвам го като представител на добротворците на школата. Действително, в многогодишното приятелство ние бяхме неразделни и неведнъж съм се убеждавал в правотата на УЧИТЕЛЯ. Димитър бе и поетична, музикална и мистична душа. Макар и рядко, той бе сътрудник на списание „Житно зърно", в някои от концертите на Изгрева изпълняваше на цитра (музикален инструмент) подходящи пиеси, в младежкия клас най-добросъвестно развиваше зададените теми. До последния ден на живота си той бе добрият изгревянин. За Рилските езера неговото добро сърце, точен поглед, верен усет и сръчни ръце направиха банята. Ето повода.
към текста >>

15. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Галилей Величков

Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство.
Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си. Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием. Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство. Изгревът приличаше на огромен дом с многолюдно семейство. УЧИТЕЛЯТ бе пример за добрите домакини. Той бе навсякъде. Следеше стъпките на работливите приятели, препасани с престилки, забрадени с бели кърпи, с метли и кофи в ръце. Той бе в салона, в кухнята, на поляната, на лозето - взимаше живо участие за добрия ред и примерната чистота.
към текста >>

16. І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО

Галилей Величков

Така протичаха дните на нашето дълбоко идейно приятелство.
- Имах приятел, когото често посещавах. Идеите, делото на новото учение, бяха теми на разговори и размисъл. Беше ми желан събеседник и аз му бях желан гост. Когато се виждахме - споделях записаното в бележника. Често проявяваше интерес и към личното ми творчество. Така протичаха дните на нашето дълбоко идейно приятелство. Все пак, въпреки добрата ни връзка, за мен бе неразрешен въпроса - защо тази добра душа не намери път към Изгрева, да прекрачи прага на салона, да се поразходи из полянката, където всяка утрин се играеше паневритмията? Защо той не установи личен контакт с УЧИТЕЛЯ, Когото много ценеше? По моя преценка нямаше особено основание за това необяснимо сдържано отношение! Но принципа за свободата на всяка душа не ми позволяваше да давам тон на неговия живот, нито да се бъркам в неговия път. Дълго очаквах деня на неговите първи стъпки към Изгрева.
към текста >>

* * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел.
Той е един от моите ученици, който добре изпълни задачата си. На него не бе определено да бъде Изгревянин. Но днес, той вече е между нас!... ... Така бе разрешен въпросът, който дълги години чакаше пред прага на моето съзнание! - привърши разказа си дядо Благо. * * * Верен на своето приятелство, един студен зимен ден, дядо Благо пак взема участие в погребението на друг свой приятел. Но този път силната простуда само за седмица съкрати дните на неговия живот. Дядо Благо „съблече дрехата си". Малко преди да почне утринното неделно слово, приятелите почукват на вратата на горницата и съобщават на УЧИТЕЛЯ тъжната вест. - Зная!... - отговаря УЧИТЕЛЯТ, днес ще запаля две свещи в памет на дядо Благо.
към текста >>

17. ІІІ.74. КОИ БЯХА МОИТЕ НЕПРИЯТЕЛИ В СЛУЖБАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Приятелството се създава, когато душите имат общение с Духът на Истината.
А за това аз изобщо не бях помислил. Вече имах друг поглед на нещата. В тази служба се пенсионирах. Пенсионирах се при моите неприятели в службата. Когато се разделихме, усетих, че се разделям с приятели. Приятелството се създава, когато душите имат общение с Духът на Истината.
към текста >>

18. 3.45. Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

„Приятелството е по-горе от женитбата, по-горе от службата, защото Любовта е по-горе от всичките материални работи". (Учителят)
Ние бяхме четирима братя, две сестри. Майка ми и баба ми - общо 8 човека. Там нощувахме при него и следващия ден вече заминахме в провинцията и т.н. Но аз останах при него да прекарам зимата, тук по негова покана, така че имам прекрасни впечатления за него като човек, като съпруг, като писател и най-много, като сърдечен последовател на Учителя и Неговото Слово. За брат Георги Томалевски могат да се кажат още хубави думи. „Приятелството е по-горе от женитбата, по-горе от службата, защото Любовта е по-горе от всичките материални работи". (Учителят)
към текста >>

19. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене.
Тя има тук дъщеря. Тя имаше и друга дъщеря Теодосия, крайно красива и приличаща на египтянка. Аз живеех по това време у тях на квартира. Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителят като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението.
към текста >>

20. 6.22. Голямото знание

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Най-ценното, което извлякох от това приятелство с Георги Радев, под непосредствения поглед на Учителя беше, че разбрах каква могъща сила представлява смирението пред Великата Мъдрост.
Учителят мълчаливо следеше духовното развитие на Своите ученици. Повечето от братята бяха заети или със своите ежедневни работи за препитанието си, или с оформяне на своето образование, докато Георги Радев беше се отдал напълно да следва тясната пътека на Мъдростта. Под неговото надарено перо излязоха някои много ценни трудове по Словото на Учителя. Едни от най-изисканите книги бяха: „Учителят говори", „Живот за цялото", „В Царството на Живата Природа". Тези трудове и други бяха преведени на няколко чужди езици. Най-ценното, което извлякох от това приятелство с Георги Радев, под непосредствения поглед на Учителя беше, че разбрах каква могъща сила представлява смирението пред Великата Мъдрост. Стана ми ясно, че гениалните синове на човечеството, както и талантливите учени, писателите, философите имат само един източник, от който черпят знание и вдъхновение. Този източник е живата разумна Природа. Тази жива Природа постепенно, търпеливо разкрива през епохите, културите и расите, на хората, на народите и на цялото човечество своите велики тайни. Има един дълбок паралелизъм между духовното развитие на човечеството, което е един духовен, вътрешен и субективен процес; докато външната култура, обществените форми и материални подобрения са израз, последствия на ръста на вътрешната култура, на вътрешното духовно издигане.
към текста >>

21. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

С Катя Грива имах едно приятелство, което беше творческо приятелство.
Но виждах силите на Учителя, с които Той работеше с нея. Но дойде време, тя наистина слезна от пиедестала, на който аз я бях сложил и каза: „Стига толкова". А това е равносилно на думата „ле пасе". Съжалявам, че не можа да демонстрира своя талант и да направи успехи в певческото изкуство, на което аз много държах. Накрая тя мина в другата крайност и се занемари като певица и жена. С Катя Грива имах едно приятелство, което беше творческо приятелство. Тя беше едно същество крайно надарено. Нямаше друга певица, друго същество, което да може тъй хубаво да изпълнява песните на Учителя. После тя е била винаги около Учителя, когато се е създавала Паневритмията и когато са създавани песните. Тя е една от главните актьори при създаването на Паневритмията. Нямаше упражнение, в което тя да не е вземала участие и която да не бъде под погледа на Учителя.
към текста >>

22. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

ТОМ 5

Но номера на тази кума лисана не мина, защото аз излезнах и започнах люта битка с нея, за да запася Борис с когото ни свързваше приятелство.
215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА Имаше една сестра Анка Динова представител на фарисеите в Школата. Тя беше създала група около себе си. Беше много усърдна и волева. По едно време беше си наумила да окошари Борис Николов в нейният кокошарник, та да му бъде оскубана перушината, за да бъде поднесен на тепсия на дъщеря й Сийка. Но номера на тази кума лисана не мина, защото аз излезнах и започнах люта битка с нея, за да запася Борис с когото ни свързваше приятелство. След като не можа да се справи с мен и да ме смачка и да ме отстрани от Борис, то каквото имаше да наговори по мой адрес беше разнесено по всички страни. Накрая като видяха, че няма никакъв резултат, то те се насочиха към друго място. А това беше Георги Радев. Започнаха да го ухажват, да го канят на гости, да го черпят със сладкиши само и само да го прикоткат и да го направят жених на дъщеря си Сийка. А на тази нейна дъщеря хич не й вървеше.
към текста >>

23. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

ТОМ 5

тя остана вярна на приятелството ни, дойде и ни предупреди, че властта посредством нея и Петър Димков са се опитвали да скалъпят обвинение срещу Борис.
По това разбрахме, че Жорж се бе отишъл и напуснал временното си жилище, в което пребиваваше. А това бе тялото на Милка Периклиева. Вероятно си беше свършил работата, за което Учителят го бе върнал отново на земята. А с Милка Периклиева останахме добри приятелки. По време на събитията и на процеса срещу Братството през 1957/58 г. тя остана вярна на приятелството ни, дойде и ни предупреди, че властта посредством нея и Петър Димков са се опитвали да скалъпят обвинение срещу Борис. Отначало тя се подала на внушенията, но изведнъж се опомнила и казала: „Аз съм вярна на приятелството си с Борис и Марийка". Дойде вкъщи, обясни всичко. Не само обясни, но и показа с какъв жест и с какви думи се е отрекла от първото си показание срещу нас. Гледаме и не вярваме на очите си. Тя ни показва всички жестове, мимика, дори и чуваме гласа на Жорж Радев.
към текста >>

Отначало тя се подала на внушенията, но изведнъж се опомнила и казала: „Аз съм вярна на приятелството си с Борис и Марийка".
А това бе тялото на Милка Периклиева. Вероятно си беше свършил работата, за което Учителят го бе върнал отново на земята. А с Милка Периклиева останахме добри приятелки. По време на събитията и на процеса срещу Братството през 1957/58 г. тя остана вярна на приятелството ни, дойде и ни предупреди, че властта посредством нея и Петър Димков са се опитвали да скалъпят обвинение срещу Борис. Отначало тя се подала на внушенията, но изведнъж се опомнила и казала: „Аз съм вярна на приятелството си с Борис и Марийка". Дойде вкъщи, обясни всичко. Не само обясни, но и показа с какъв жест и с какви думи се е отрекла от първото си показание срещу нас. Гледаме и не вярваме на очите си. Тя ни показва всички жестове, мимика, дори и чуваме гласа на Жорж Радев. Значи Учителят отново бе вкарал Жорж Радев в нея, за да свърши още една работа.
към текста >>

Жорж чрез нея спаси самата Милка Периклиева да не извърши предателство към Школата, да навреди на Борис без да има той вина и накрая Жорж удържа на приятелството си към нас.
Дойде вкъщи, обясни всичко. Не само обясни, но и показа с какъв жест и с какви думи се е отрекла от първото си показание срещу нас. Гледаме и не вярваме на очите си. Тя ни показва всички жестове, мимика, дори и чуваме гласа на Жорж Радев. Значи Учителят отново бе вкарал Жорж Радев в нея, за да свърши още една работа. Жорж чрез нея спаси самата Милка Периклиева да не извърши предателство към Школата, да навреди на Борис без да има той вина и накрая Жорж удържа на приятелството си към нас. Минаха години. Възрастните приятели понякога си спомняха за Жорж с добро чувство. Слушах ги, мълчах и винаги изникваха думите на Учителя, произнесени пред мен: „Ученикът работи винаги и долу на земята и горе на Небето, защото ученик е онзи, който изпълнява волята Божия. А работа е една - идването на Царството Божие на земята". Ще дойде време и ние ще си заминем.
към текста >>

Ето, на такива закони се гради приятелството.
На нашето място ще дойдат други. Но да имате връзка с учениците от духовната Школа трябва да я създадете сами. Тя се създава само чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Тогава тази връзка е неръкотворна и недосегаема за скверни ръце. Тази връзка между душите създава път, по който преминават душите от Невидимия свят във видимия свят на земята и обратно, по този път се възна-сят човешките души напуснали земния си път. Ето, на такива закони се гради приятелството.
към текста >>

24. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Имаше дружба и приятелство с един брат от града, който аз не познавах, но който се разболя от туберкулоза и Учителят бе препоръчал да го изкачат на Бивака на Витоша, да му направят палатка и там да поживее известно време, за да диша повече чист въздух.
Колкото бе истина, толкова бе и жестока истина, защото това бе хула срещу Духът Божий. Друг случай. Имаше една сестра, която беше близка на стенографките в „парахода" и общуваше с тях. Казваше се Надка. Беше добро момиче. Имаше дружба и приятелство с един брат от града, който аз не познавах, но който се разболя от туберкулоза и Учителят бе препоръчал да го изкачат на Бивака на Витоша, да му направят палатка и там да поживее известно време, за да диша повече чист въздух. Тази сестра Надка искаше да се грижи за него като се качи с него горе на Бивака, а това означава, че трябва да се подслонят двамата в една палатка или в две палатки, но да бъдат непрекъснато заедно и при това сами в планината. Но Савка и другите решили да не я пускат горе да бъде сама с брата според техния морал. А Милка Аламанчева и тя беше замесена в случая и тя бе напълно съгласна с онова, което бе казала Савка. В това време аз съм при Учителя в неговата стая. Пристига Милка, а преди това Учителят беше казал следното: „Пратете я, за да се погрижи сестрата за брата".
към текста >>

25. 72. НА МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ

От тогава датира и приятелството ни.
Присъединиха се към нас братя и сестри от съседните купета от други градове. Тогава се запознах със сестра Сийка Костова. Тя идваше от Созопол, където беше Учителю. Тя беше ангелски красиво момиче, тихо, кротко, нежно се усмихваше и имаше изискан, изящен естетичен вкус. Никога няма да забравя този образ, който имаше тогава. От тогава датира и приятелството ни. На гарата. Аз не знаех, че на гарата в София ще ни чакат посрещачи. Гръмна „Братство, единство". Прегръдки, целувки. Разквартируваха ни.
към текста >>

26. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Цанка Екимова

Ти нямаш право да му бъдеш сестра, защото аз съм приятелка и нашето приятелство е от повече години.
Аз идвах от Габрово, носех новини от Габрово, поръка от баща ми и майка ми, но всичко това не можех да му предам, а предавах само онова малко пакетче, което майка ми изпращаше за него. Аз го оставях на масата с бележка, че е от родителите ми, а тя „грижовната сестра" го преглеждаше и го проверяваше. По-късно казах на родителите ми, че не мога да му предам устно поръченията им и те вече му пишеха писмо и което аз му оставях на масата. Но тя познаваше почерка ми и така оставяше писмата да си ги прочете сам. Когато тя зае позицията над него като „хранителница и закрилница" дойде време да застане пред мен и ми заяви: „Ти си чудовище на моят път и ми пречиш. Ти нямаш право да му бъдеш сестра, защото аз съм приятелка и нашето приятелство е от повече години. Ти трябва да се махнеш от тук! " Аз не отговорих нищо, само преглътнах. Разбрах, че това тяхно приятелство „от повече години" бе една стара карма, която трябва да се разрешава. Че това е стара, стара карма между тях двамата аз го знаех лично от Учителя. Но защо пък аз да съм чудовище.
към текста >>

27. 32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА

Цанка Екимова

32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА С моят баща ме свързваше особено приятелство.
32. СОБСТВЕНИКЪТ НА МИВКАТА С моят баща ме свързваше особено приятелство. След като се омъжих, той бе единственият човек с когото можех да споделям отчасти онова, което преживявах. След като получих съвет от Учителя да правя излети в планината, редовно с татко излизах два пъти в седмицата. Той обичаше цветята, поляните, природата и това бе за него голяма радост да придружава дъщеря си в Балкана. Баща ми беше преминал през всички етапи, през които минаваха тогава българите. От един чирак, от един слуга, чрез един малък занаят, през бакалницата стига до отварянето на занаятчийска работилница и накрая стига да основе фабрика за платове.
към текста >>

28. 2. ПЪРВИТЕ ЛЕТУВАНИЯ НА БРАТСТВОТО НА РИЛА

Крум Въжаров

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

През 1929 г., с брат Славчо Печеников-Славянски, с когото ни свързваше много тясно приятелство през лятото на същата година ходихме да работим край Вакарел-Чамурли.
Аз, като представител на по-младото поколение имах великото щастие да бъда на тези екскурзии от 1928 г., чрез които ние отидохме за пръв път на 7-те рилски езера. Отначало за 7-те рилски езера ние преминавахме през Дупница (гр. Станке Димитров). Излизането се извършваше на два етапа. Първия ден стигахме до едно място под Скакавица, където преспивахме на открито, а втория ден пристигахме на езерата. През 1929 г., с брат Славчо Печеников-Славянски, с когото ни свързваше много тясно приятелство през лятото на същата година ходихме да работим край Вакарел-Чамурли. Там хем изкарвахме курорт, хем припечелвахме по нещо. Някой ни съобщи, че Братството отива на екскурзия на 7-те Рилски езера. Ние решихме да оставим всичко, онова, което работехме, но да отидем на Рила, затова и не ни платиха. И от Вакарел тръгнахме пеша. Имахме само половин питка кашкавал и почти никакви пари.
към текста >>

29. 6. ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

Надежда Георгиева Кьосева

Дори веднъж при една Паневритмия минах при Амелия и й казах: „Всичко прави със Симеон - дружба, приятелство, но не и да искаш да имаш деца от него".
Тя беше много хубав човек. Изработила бе много качества. Но той пропиля всичко. Аз постъпвах според всеки случай по един и същ начин. Опитвах се да стоя настрана. Дори веднъж при една Паневритмия минах при Амелия и й казах: „Всичко прави със Симеон - дружба, приятелство, но не и да искаш да имаш деца от него". Само това казах, а тя ме изгледа кръвнишки. Но понеже Учителят бе казал, че връзката между Симеон и нея ще трае осем години на Изгрева и „след това ще се сдобриш". Тя продължаваше да живее на Изгрева. След войната настъпиха години на недоимък и храната и облеклото се раздаваше с купони. Случи се така, че аз бях определена да раздавам купони за облеклото.
към текста >>

30. 4. ЕВАНГЕЛИСТКИ МЛАДЕЖИ НА ИЗГРЕВА

Надежда Георгиева Кьосева

После той си имаше друго приятелство и т. н.
И седим на една маса пред прозореца и играем на шах и се смеем и в това време минава Христо вече разделени с него и като ни видя отсреща, промени му се цвета на лицето. Естествено си е помислил, че аз имам нещо с Жоро. А то абсолюно нищо нямаше между нас. Ние бяхме там братя и сестри, никакви чувства нямаше между нас Христо застана така и погледна, та и на мене ми стана мъчно и си казах, какво да направя сега, аз обещах на баща си да не се срещам с него. И тогава той, Христо, отиде да работи в Телиш и се отдели от София. После той си имаше друго приятелство и т. н.
към текста >>

31. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Марийка Великова Марашлиева

Аз имах приятелство съвсем наивно и чисто с Христо Екимов.
" А Учителят казал: „Вие изпълнихте, но за този аспект на тия двамата трябваше да се чакат 15 хиляди години, човешки години, за този аспект", т. е. аспекта на срещата на личностите Мария Тодорова и Борис Николов. Тази опитност само няколко човека я знаем. Една карма чака 15 хиляди години. Но това нещо той го знаеше също, но по-късно. Аз имах приятелство съвсем наивно и чисто с Христо Екимов. Чист, синеок, рус младеж, хубав, строен. Разхождахме се с него по гората и като ми свирнеше той отвънка, аз оставях всичко и тръгвахме на разходка. Имаше и един Николай, когото Славчо беше повикал да ми помага по счетоводството, защото след три години от I девическа гимназия аз постъпих в търговската гимназия, за да завърша и получа диплома. Много мразех счетоводство и търговско знание, но съдбата ме нападна тука и минах някак си и получих там диплома. Пък този Николай се беше влюбил в мене и искаше веднага да замина с него в Германия, където той отивал да следва.
към текста >>

Аз му казах, че това е едно много хубаво приятелство, но той баща ми отговори, че аз нищо не разбирам от тия неща и че могат да станат някои други неща.
Аз се хилих и се смеех, защото ми се виждаше много смешно такова нещо. Казах на Славчо, че този господинчо вече ми дотяга и ми говори, че иска да ме заведе в Германия и не ми е по мерак и затова викам: „Моля ти се прекъсни вече това негово идване по счетоводство, не го ща". И това приключи и той не пристъпи вече след като Славчо му казал. Баща ми научил, че съм се разхождала с някакъв младеж (именно за Христо) и пристигна веднага горе и ми казва: „Слушай, моя дъще, прибирай се веднага вкъщи и никакъв Изгрев! " Разбрах, но разбира се брат ми му се опъна както и аз. Аз му казах, че това е едно много хубаво приятелство, но той баща ми отговори, че аз нищо не разбирам от тия неща и че могат да станат някои други неща. И затова му обещах, че няма повече да се срещам с Христо. Така и стана. Той ми свирна, а аз вече седя вкъщи и мълча. Той свири отново друг път, а аз свиря на цитра и се правя на три и половина. Така постепенно, постепенно, изпращаше писма по приятели, настояваше, но аз бях резка, отказах и край.
към текста >>

32. 15. БОЯН БОЕВ

Нашите контакти с брат Боев продължиха и по-късно в едно искрено приятелство.
Този Васил Харизанов беше мой свако, т. е. съпруг на сестрата на моята майка и аз ги получих от леля ми Марийка Харизанова. Те не са пълни, но показват един метод възприет от Боян Боев в момент когато на Изгрева е спряно книгопечатането и издаването на беседи. Може да се открият и други писма на Боян Боев до други приятели и те всички носят белега на една безкористност. Учителят беше казал за него, че няма по-безкористен човек на Изгрева от него и че бил „ангел в панталони". Нашите контакти с брат Боев продължиха и по-късно в едно искрено приятелство. Около брат Боев се движеха много неща, събития и съдби на хора. Така моята снаха Росица Илиева, съпруга на моят рожден брат Иван Марашлиев дойде нашето семейство чрез запознанство направено от Боян Боев във връзка с братски услуги. Услугата беше направена и се появи една връзка, която се реализира в брак. Различни бяха човешките съдби на Изгрева и на приятелите в страната. Всичко се преобърна за добро за онези, които работеха за Бога.
към текста >>

33. 13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА

Люба Стойкова

Приятелството им започнало още от студентските им години и продължило до края на живота им.
13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА В младите си години дълго време живеехме под наем в къщата на брат Ганев, рентгенолог, която се намираше на ул. „Владислав Варненчек" във Варна. Един ден отивам при хазайката да й занеса наема. Там беше и Мара Халачева, жена на някогашен професор в София. Сега вече всички са в отвъдния свят. Приятелството им започнало още от студентските им години и продължило до края на живота им. Д-р Ганев останал във Варна, а Халачев станал професор в София, но не зная каква специалност е имал. И двете семейства нямали деца. Минали години и д-р Ганев и проф. Халачев заминали вече в отвъдния свят. Мара Халачева прекарваше цяла зима във Варна, а хазайката ми пък отиваше през лятото в София.
към текста >>

34. 25. Белгия ме зове

Гради Колев Минчв

Като дойде по-късно при мене в София, той завърза приятелство с художничката Цветка Щилянова.
Затвореният плик Ще разкажа нещо за брат си Атанас Колев Минчев. Той до десетата си година беше на село. След това постъпи в сиропиталището най-напред в Бургас, а после в Сливен и след това във Варна. Във Варна беше учил шивачество и като такъв се дипломира. Но той обичаше музиката и още като дете се понаучи да свири на кавал и на гайда. Като дойде по-късно при мене в София, той завърза приятелство с художничката Цветка Щилянова. Тя пък му купи цигулка. Те бяха много близки и тя много често идваше у нас вкъщи. Тя пък от своя страна се познаваше добре с диригента Сашо Попов, тя запозна Атанас с него и първата година мисля, че не успя, но втората година Атанас се записа в музикалната гимназия и след това постъпи в консерваторията. Интересно е това, че когато дошло време да се запише последната година в консерваторията, мене ме е нямало в София и той нямал пари да се запише. Обърнал се към брат Лулчев, той му отказал.
към текста >>

35. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Ако човек има трапчинка на брадата, значи - привързаност, приятелство.
Който говори за отрицателни неща, той е болен човек. Животните си имат ръководители и затова трябва да не се измъчват. Един ден Господ ще заличи всички грехове на хората. Миналото ще се заличи като карма, но като филм ще остане. Сега всички хора търсим щастие вън от Бога, там е погрешката ни. Ако човек има трапчинка на брадата, значи - привързаност, приятелство. За всички хора Бог все по някакъв начин ще помогне. Кой, където се намира Бог по различен начин помага. Сега не трябва да се гледат погрешките на хората.А трябва да се молим, да се предотвратят тези събития. Сега се иска силни и търпеливи хора. Добрите хора не ще бъдат лишени от нищо, на тях Белите братя ще помагат.
към текста >>

36. 4. Грижа за ближния

Васко Искренов

Правя го на своя воля, а след като го направя, чакам да видя дали ще бъде одобрено от Учителя или няма да бъде одобрено, щото преди това когато живеех на Изгрева, аз имах едно приятелство с една сестра, но не можех да гледам на нашите братя като на земни човеци, а като души.
4. ГРИЖА ЗА БЛИЖНИЯТ В: Добре. Искам да ми разкажете сега как се вие оженихте? Тази връзка,която имахте със съпругата, защото е свързана с дадени опитности с Учителя. И: Както винаги, аз не питам Учителя какво трябва да направя. Правя го на своя воля, а след като го направя, чакам да видя дали ще бъде одобрено от Учителя или няма да бъде одобрено, щото преди това когато живеех на Изгрева, аз имах едно приятелство с една сестра, но не можех да гледам на нашите братя като на земни човеци, а като души. Мечтаех да остана до живот в Младежкия клас. Един ден, моята приятелка обаче мислела другояче. Един ден като се връщам, пак живеех на Изгрева, тя ми каза, че няма нищо за ядене и аз бях принуден да се върна в града, да отида на работа и да хапна нещо там. Обаче забравих нещо, връщам се и гледам в моята барака тя дава яденето на един друг. В: Във вашата лична барака?
към текста >>

А понеже не питам нищо Учителя, то винаги пращаше при мен брат Методи Константинов и ми казва: „Учителят те пита разбра ли, че това приятелство не е за тебе?
Обаче забравих нещо, връщам се и гледам в моята барака тя дава яденето на един друг. В: Във вашата лична барака? И: Да, която аз съм я правил. Да. мълчаливо си заминах на работа. И от тоя ден скъсах връзката си с тази жена. А понеже не питам нищо Учителя, то винаги пращаше при мен брат Методи Константинов и ми казва: „Учителят те пита разбра ли, че това приятелство не е за тебе? “ В: Той, Учителят се радва, че ти си разбрал, че това приятелство не е за тебе. И: Да.Веднъж седим на една пейка на поляната с Учителя. Той се наведе на земята, дигна една пчела в шепата cи, тя беше мъртва. Приближи я с шепата си до устата, духна, изправи ръцете си нагоре и тя хвръкна. Казва: „Да не мислите, че направих чудо?
към текста >>

“ В: Той, Учителят се радва, че ти си разбрал, че това приятелство не е за тебе.
В: Във вашата лична барака? И: Да, която аз съм я правил. Да. мълчаливо си заминах на работа. И от тоя ден скъсах връзката си с тази жена. А понеже не питам нищо Учителя, то винаги пращаше при мен брат Методи Константинов и ми казва: „Учителят те пита разбра ли, че това приятелство не е за тебе? “ В: Той, Учителят се радва, че ти си разбрал, че това приятелство не е за тебе. И: Да.Веднъж седим на една пейка на поляната с Учителя. Той се наведе на земята, дигна една пчела в шепата cи, тя беше мъртва. Приближи я с шепата си до устата, духна, изправи ръцете си нагоре и тя хвръкна. Казва: „Да не мислите, че направих чудо? Пчелата беше жива, това показваха крилата щом са събрани.
към текста >>

37. 7. Германка за съпруга

Васко Искренов

Пътувах в Германия, останах там четири месеца, бащата беше против нашето приятелство, казваше, че в България къщите нямат дюшемета и за вода се ходи на далеч, въобще искаше да я изплаши, да не тръгва с мен.
Станахме добри приятели. По-късно той се ожени за една германка, която беше на гости в България, кореспондирахме си с Германия, разменяхме си снимки чрез него. Запознах се с една германска девойка, завързах кореспонденция и едно чудо, четехме си мислите в писмата преди да си получим писмата. В: Как ги четяхте, в какъв смисъл? И: Ами мисли, които аз изказвам, тя ги вече почувствала и обратно и това ни свърза да се потърсим, да се запознаем. Пътувах в Германия, останах там четири месеца, бащата беше против нашето приятелство, казваше, че в България къщите нямат дюшемета и за вода се ходи на далеч, въобще искаше да я изплаши, да не тръгва с мен. Аз казах: „Ако идваш сега, идвай. Ако отложиш - край“. Да, сключихме брака в Германия, дадоха й един паспорт, че губи жителството на Германия, ама с тоя паспорт не може да получи виза от никакво посолство. Като едно куче изпъдено на улицата без права. В: Кога сключихте брак?
към текста >>

38. 20. Отцепниците

Васко Искренов

Няма да остане нищо от голямото приятелство“.
Казва: „Васко, съжалявам, интелигентен човек си, а пък нямаш ценз, значи щом нямаш ценз, щом нямаш звание не си човек“. А аз бях третокласник. Много ми симпатизираше и по-късно след като дойде 9.IX.1944 г. той се беше оженил за една Марияна, латвийка. Идвам аз в София и той отдалеч ми казва: „Васко, ако си дъновист, нямам работа с тебе. Няма да остане нищо от голямото приятелство“. Викам: „Елиезер, аз не съм бил никога дъновист, за да не ставам дъновист днес. А пък ти ако си бил дъновист и сега си станал друг, това е друга работа“. По тоя начин той млъкна и ме остави на мира. В: Защо той се преобърна срещу братството? И: Това не можах да разбера.
към текста >>

39. 9. Заветната мечта

Мариета Бертоли

От запознанството преминахме през приятелството, та чак до брака.
В съседната до нас стаичка живееше сестра Милева. И така дойдоха тримата студенти на рожден ден. И тогава Асен и Ангел ме запознаха с Влади. Запознахме се, черпихме се със сладкиши и излезнахме на поляната, а навън имаше един чуден сняг. Направихме си снимки. От запознанството преминахме през приятелството, та чак до брака. Но това стана в Италия, когато аз отидох там да следвам филология, а Влади следваше в Консерваторията. Там се оженихме. Та мечтата на Влади се проектира чрез времето и пространството. Следва в Италия, там се ожени за италианка, но дошла от Изгрева и цялата му кариера като музикант и диригент бе оценена както подобава само в Италия. Тук бе в апогея си.
към текста >>

40. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

На д-р Вергилий с приятелство чувство!
Истината за живота, за човека, за бъдещето Той изнесе с необикновена смелост, със свободен замах, несмущаван от това, че влиза в разрез с общоприетото, с рутината. Всеки появил се новоотпечатан том беседи или лекции от Учителя, аз посрещах с голяма радост, а такива Той остави няколко стотин. Едно огромно духовно богатство, наследство за векове, което ако се проучи и приложи, и слепите биха прогледнали, както Той сам бе казал. Малкият екран престава да се движи, без да е разкрил всичко, което бе отразил, и аз мълчаливо трябва да призная, че така е по-добре. В недоизказаните неща има нещо много красиво, бе казал Учителят. На д-р Вергилий с приятелство чувство! София, 14.! Х.1980 г. Написала: Стоянка Илиева
към текста >>

41. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

И с този велик идеал, той тръгна към новия живот - живот на другарство, за приятелство, на братство.
Той ставаше в четвъртия час да учи, Той ставаше в четвъртия час да се приготви за среща с първия слънчев лъч, той с лека раница потегля към планината, но незабелязано за самия себе си, той навлезе в книгите, в красотата, в библиотеките на природата, които го отведоха в него самия. Там, където той откри човека, намери човека и се запозна с човека. И стана съработник с книгите, стана съ-работник с красотата, стана съработник с природата. И съвсем съзнателно стана съработник със себе си. Човекът, със своите големи възможности му стана идеал. И с този велик идеал, той тръгна към новия живот - живот на другарство, за приятелство, на братство. Живот на свобода. Защото, как можеш да подцениш човека, който е също така голям, както човека у теб? Ти можеш само да му се радваш. Да се радваш на неговия успех. Да му помагаш ако е в нужда.
към текста >>

42. 87. ЖИВОТЪТ ПУЛСИРА

Другарството с тебе да цъфне, завърже, и раната братска със обич превърже, приятелство крепко задържай в ръката и радост, и обич да срещаш зората.
От слънцето пила. От века, ти, носиш жарава и сила. Отваряш сърцето на госта незнаен и с дланите топли го правиш ти знаен. 5. Но силата своя пази, ти, за тебе със нея повдигай, Българийо, себе. Тя лост да ти бъде в ръцете любовен, несрети да срещаш със пламък върховен. 6. Другарството с тебе да цъфне, завърже, и раната братска със обич превърже, приятелство крепко задържай в ръката и радост, и обич да срещаш зората.
към текста >>

43. 47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ

Георги Тахчиев с когото живеехме наблизко, той изучаваше философия в университета, аз музика и понеже бяхме всеки ден заедно, хубаво приятелство стана между нас, а беше медиум.
47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ Доколкото знам, в първите години на Школата е имало повече спириту-ализъм и е бил доста разпространен. След това вече нашите хора се оттеглили. Но аз знам случая с мене. Георги Тахчиев с когото живеехме наблизко, той изучаваше философия в университета, аз музика и понеже бяхме всеки ден заедно, хубаво приятелство стана между нас, а беше медиум. И действително, питахме Учителят, ние направихме няколко сеанса и с Него споделихме, Той някакси се съгласи. Нали, аз на такъв сеанс например се запознах с един от заминалите ученици, най-добрите музиканти на Учителя - бр. Дързев. И след това Учителят каза: "Спрете дотук". И ние самите видяхме, че този свят е опасен, той е как да ти кажа, не мога да ти кажа защо, но спряхме до тука без да чувстваме, че нещо ни липсва. Говорейки за Дързев обаче, тъй като Той ми говори за Дързев, аз въобще не го познавах, той си е заминал много преди това, тогава ми обясни един въпрос защо толкова рано си е заминал.
към текста >>

44. 71. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

Не свързвайте приятелство с него!
Тя дава от своето богатство, тя е готова да се жертву-ва за другите. Много кибритени клечки има в кибритената кутия, но първата е най-важната. Стремете се да привлечете погледа на Бога в приложение на истината. Когато изпитваш известно неразположение, впрегни се на работа! Дойдете ли до лошия човек, стойте настрана! Не свързвайте приятелство с него! Като ученици, спазвайте следния закон: Оценявайте вашия ум, душа, сърце! Във време на мъчнотии и неприятности, човек се концентрира. Било е време, когато хората са виждали 3 цвята. После 4, 5 цвята. Причината за сблъскванията на хората е тъмнината, в която те живеят.
към текста >>

45. 12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

Но приятелството ни продължи чрез кореспонденцията в творческа дружба.
За моя голяма радост констатирах, че голяма част от моите ученици и ученички бяха хубави деца, интелигентни и работливи. Нека спомена, че квартирата, в която се настаних да живея беше много приятна. Там се срещнах с мили и светли души: хазайката ми виенчанка Берта Бочарова и две учителки: едната детска - Милка, другата - италианка Адрияна, с които имах много хубав контакт. С Адрияна си останахме приятелки за цял живот. Досега още си пишем с нея, макар че тя след две години се завърна в родината си. Но приятелството ни продължи чрез кореспонденцията в творческа дружба. Споменавам всичко това, защото разбирам, че небето чрез нежната грижа на Учителя беше промислило и за това. При един разговор брат Петър Камбуров ми разказа нещо много интересно, от което прозрях колко е сложен животът и без светлината от духовния свят човек мъчно се ориентира в пътя си, било във физическото, било в невидимите си полета. Брат Камбуров ми обясни, че преди години Учителят предприел специален излет до Стара планина, за да разкрие една истина на бродещите из дебрите на Балкана загинали в борбата за освобождението на България, борци, именно, че България е вече свободна, а те не знаят. Нали го знаете това нещо? В: Да, да.
към текста >>

46. 15. ЛЮБОВТА ЖЕРТВА ВСИЧКО

Виола имаше много красиво приятелство със Славчо, за което пък я гонеха на Изгрева, тези блюстителите на семейния морал.
И той заминава за Франция, но много я измъчва. Не знам как, той сигурно с някакви средства на Черната ложа си е служил, защото Виола стига до туберкулиране. В това време, вижте как човек не знае какви са отношенията между душите. В това време, тя един ден като идва на Изгрева среща Славчо Печеников и той се хвърля и я целува и тя отвратена отива при Учителя и плаче. Учителят казва: "Той те спаси с тази целувка". Виола имаше много красиво приятелство със Славчо, за което пък я гонеха на Изгрева, тези блюстителите на семейния морал. Славчо беше много влюбен в нея, но беше вече задомен. Знам, че й е помагал много и са си обещали нали вечно да бъдат приятели, това-онова, но тя заминава за Америка. Там брат й е прочут авиатор-инженер в авиационното дело. В: И как се казваше, Виола коя? Веска: Виола Йорданова, да.
към текста >>

47. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж.
Веска: Да, и тя отива и един по един ги връща понеже оная й казала: "Ти си интелигентна, ти си учителка и можеш да ги убедиш да дойдат при мене, понеже там имам среща с велики духове, велики откровения, велики работи научаваме". ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
към текста >>

48. ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ

И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж.
ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ В: Учителят още от самото начало е имал неприятности с Михаил Иванов и Кръстю Христов. Веска: Не знам конкретно в какво са се изразявали, но аз Михаил го виждах много често разбира се, той посещаваше Школата, и Кръстю. Михаил винаги е правил впечатление с неговата така ехидна усмивка имаше и безспорно една надменност, това си личеше в неговия начин на отношение към другите, а Кръстю беше куц. Куц беше той, но той впоследствие не знам как се определи към постъпката, към мисията на Михаил в Париж, но след това от Париж, пък дойде сестра Цветана Табакова, която се прекръсти Лиляна заради това, да не се повтарят имената на покойната Цветана Табакова, певицата от операта с нея. И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
към текста >>

49. 8. Писмо от Нима Тенцинг написано от Дарджелинг на 1.май.1961 г.

Всички мои приятелки наистина ми завиждат за това приятелство и за тия кърпички, които вие ми изпратихте.
8. Писмо от Нима Тенцинг написано от Дарджелинг на 1.май.1961 г. „Мила Весела Величкова, Благодаря ви много за вашето писмо и за носните кърпички. Аз бях много щастлива да ги получа. Аз съм щастлива, че имам една приятелка в такава далечна страна като България. Всички мои приятелки наистина ми завиждат за това приятелство и за тия кърпички, които вие ми изпратихте. Моя баща се завърна, обаче той отново ще тръгва. Този път ние имаме тренинг на момичетата от нашия курс. Това е първия път, когато момичета вече влизат, взимат участие в този курс и е много голямо вълнението. Жалко, че аз не мога да взема участие поради моите занимания. Както разбирате аз завършвам училище тази година.
към текста >>

50. 24. ПРЕДАТЕЛСТОВТО Писмо на Величка Няголова до семейство Гобо

Във всички случаи, бъди сигурна в нашето приятелство.
Всичко идва от Бога и всичко принадлежи на Бога. Бъдете всички сигурно по отношение на моята съдба и наказанието на Небето, което ми е обещано! Аз не се страхувам! Драга Величка, ако Вергилий Кръстев не желае да пази парите, може да ти ги даде. Пази ги за себе си, ако желаеш. Във всички случаи, бъди сигурна в нашето приятелство. Ние ти го повтаряме, Арлет и аз, че ако ти се намериш в затруднение, един или друг ден, нашата врата ще бъде винаги отворена за теб и Християн. Ние ви обичаме като братя и сестри." Арлет и Жан-Луи П.С. Това е превода на писмото, което Жан-Луи ми изпрати, и което е единственият му отговор. Тука има три проблема: 1. За тези пари - говорих ти по телефона и считам въпроса за уреден -ще ги пазиш и използваш, те ги дадоха преди тази история и с любов!
към текста >>

51. 26. КЛОПКАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Мили приятели, въпреки че толкова ви уважавам и държа на нашето приятелство, ще ви кажа, че аз не споделям вашето решение.
(Нямам адреса на Митовска Мария)" Френския текст преведе Йоанна Стратева. Подпис: Йоанна Стратева Писмо на Йоанна Стратева до семейство Гобо „Мило семейство Гобо, Отговарям на писмото ви с малко закъснение, както и не намирам голям смисъл да имате моя отговор след като сте взели категорично решение. Прочетох внимателно вашата кореспонденция с В. Кръстев и от нея разбрах следното: В. Кръстев е разговарял с Анина Бертоли (пази записите) тя му е поверила архива си; той ви се е обадил и разкрил на вас самите ценността на това, което пазите; вие сте се съгласили да му предадете архива, но под влияние на чуждо мнение сте променили решението си и сега споделяте всичко това с познати вам хора от Братството с желание по този начин да изобличите и Вергилий заради острия му тон. Мили приятели, въпреки че толкова ви уважавам и държа на нашето приятелство, ще ви кажа, че аз не споделям вашето решение. Преди всичко дълбоко се учудвам как бихте могли да се противопоставяте на волята на А. Бертоли след като знам колко я уважавахте?! Ако сте имали някакви съмнения относно достоверността на това, което ви казва Вергилий, трябваше да потърсите от него потвърждения, да искате да чуете от тези аудиокасети това, което ви интересува и вашето решение да се опира на факти, а не на казано-речено. Вие трябва да решите преди всичко кое е по-важно за вас -мнението на Анина или мнението на Павел, Мария, Милка и т.н. Всички те са безкористни работници за Учителя и аз ги уважавам за това, но в случая е важно мнението на Анина.
към текста >>

52. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

Аз така съм разбирала приятелството и с оглед на това никога не съм казвала нуждите си, мъчнотиите си, мъчнотии така от материален характер.
Виж, за това съжалявам, че не съм казала. Защото, вижте, не казвах, щото сега като кажеш на такова същество все едно че искаш. Аз така чувствах, щото това е както да кажеш мъката на приятел. Приятелят нали се чувства задължен да ти помогне? Приятелското чувство го задължава. Аз така съм разбирала приятелството и с оглед на това никога не съм казвала нуждите си, мъчнотиите си, мъчнотии така от материален характер. Не съм казвала. В.К.: Сега понеже ставаше въпрос, че Вие се обличахте, кой шиеше роклите Ви? Е.А.: Ами един път в „Парахода" бяхме, Учителят казва: "Еленке, ще идеш да купиш по една рокля на трите ви! " Леле мале, аз рекох, как ще намеря, как ще бъде това, на жена да купиш рокля по мой вкус? Ами тя трябва да я хареса!
към текста >>

53. 44. БОЯН БОЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И оттам им е приятелството.
„Добре, добре, ще те послушам". Така ми викаше само, като му направя някаква забележка, иначе не беше, за гордост и за това, дума да не става. Виж сега, за Боев знам това. Той през Първата световна война го мобилизират, не като военен, а го мобилизират в една болница и там той помага за лекарствата като химик нали специалист е, може да направи лекарства. В Скопие, там са работили през първата световна война с брат Георги Куртев. И оттам им е приятелството. И брат Георги Куртев е назначен като фелдшер, а и Боев така го направи, че е работил там. И понеже брат Боев е бил толкова честен и през цялото време само това е работил в едно мазе. Той не е излизал и заболява от туберкулоза в ставите. В.К.: Така ли? Още тогава заболява.
към текста >>

54. 85. ДЯДО РАДИ

Е, така се сприятелихме ние, това ни беше пък приятелството и като го гледах и след това пак го гледах още един път, нали така сродих се с брат Ради.
После втори път го взех. Но третият път не го взех, може би сбърках, ама. В.К.: Бил е възрастен, минало време... Е.А.: Ех, не, не, аз не жалех себе си, защото бях здрава и можех. В.К.: Помагахте при изчислението на сметките, калкулациите? Е.А.: Да, е, не беше човека образован, за да си прави сметките и после какво ми струва на мене, като ми даде материалите, да му направя сметката, за мене не беше нищо мъчно, защото те прости неща бяха. Е, така се сприятелихме ние, това ни беше пък приятелството и като го гледах и след това пак го гледах още един път, нали така сродих се с брат Ради. Аз имах чувство както към баща ми. Даже знаеш ли баща ми ми каза първото нещо. Аз казвам:„Татко бе, много ми е кривичко, че брат Ради ми носи въглища. Туй ми прави пък аз нищо не правя за него". Той ми вика: „Ами ти защо не го переш?
към текста >>

55. 94. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Е.А.: Мария беше симпатичен човек, аз не мога да кажа, аз няколко години с нея съм имала много хубава дружба и хубаво приятелство, но сега това ли беше, че се разделихме.
И се питаше: Откъде да намеря толкова любов, че да понеса всичко с радост. Е.А.: Не мога да кажа, че е била най-хулената. Виж може тя така да го е изживявала. В.К.: Мария разказваше: „Най е трудно всичко с любов да понесеш. Трябва да имаш сила, за да понесеш всичко и то с любов". Е.А.: Мария беше симпатичен човек, аз не мога да кажа, аз няколко години с нея съм имала много хубава дружба и хубаво приятелство, но сега това ли беше, че се разделихме. Тя веднъж ми каза, че тя има така настроение и дружи с някого, и после вече не може да дружи с мене, щото друго настроение има. Сега с мене това ли беше причината, друго ли беше не зная. Но аз пък, когато забележа, че някой не желае, аз не обичам да се натрапвам. Щото аз пък имам силно чувство на достойнство. И затуй, разбираш, за да не ми страда чувството казвам всеки има право да има каквото иска отношение, но аз заставам на едно разстояние, за да ми е на мене спокойно.
към текста >>

56. 131. ОТДЕЛНОТО МЯСТО НА РИЛА

Но си продължихме приятелството.
Но кажи ми, нещо направила ли съм, за да се държиш така? Аз само този въпрос ти задавам". Нали, ако нещо съм я оскърбила, нещо, затуй да се държи особено. Тя се усмихна и каза: „А, няма нищо Ленче". Но имаше нещо, но не щя да го каже. Но си продължихме приятелството. Тя след това пак почна да се държи както преди. Когато Мария, ех веднъж прояви много искреност към мене. Имаше една разправия с Цанка Екимова, около Цанка една история, няма да я разказвам историята, и някой беше пратил телеграма на мъжът на Цанка от София, и не знаеха кой и ме обвиниха мене. Като питали, ровили, ровили, пък то виж каква беше работата. Цанка имаше един познат не знам как му беше името, може би тя му е проповядвала учението.
към текста >>

Но си продължихме приятелството.
Но кажи ми, нещо направила ли съм, за да се държиш така? Аз само този въпрос ти задавам". Нали, ако нещо съм я оскърбила, нещо, затуй да се държи особено. Тя се усмихна и каза: „А, няма нищо Ленче". Но имаше нещо, но не щя да го каже. Но си продължихме приятелството. Тя след това пак почна да се държи както преди. Когато Мария, ех веднъж прояви много искреност към мене. Имаше една разправия с Цанка Екимова, около Цанка една история, няма да я разказвам историята, и някой беше пратил телеграма на мъжът на Цанка от София, и не знаеха кой и ме обвиниха мене. Като питали, ровили, ровили, пък то виж каква беше работата. Цанка имаше един познат не знам как му беше името, може би тя му е проповядвала учението.
към текста >>

57. 179. ДОВЕРИЕ И НЕДОВЕРИЕ

В.К.: Когато аз правех връзка с някого, гледах на всяка цена да не я прекъсвам, за разлика от Мария, която веднъж ми каза: „В приятелството си аз съм зависима от настроението".
Не бях, казвам ти, нали виждаш колко съм оскърбена била, че съм оскърбена била, защото аз през туй време, през цялото време благодарях на Учителя и като се качвах и като слизах. Защото и като благодарях на Учителя се радвах. В.К.: Доверие и недоверие. Е.А.: Как? Опитности са, разбира се. В.К.: Когато аз правех връзка с някого, гледах на всяка цена да не я прекъсвам, за разлика от Мария, която веднъж ми каза: „В приятелството си аз съм зависима от настроението". Е.А.: Да. Мен ми направи много силно впечатление това изказване на Мика, защото аз лично имах една приятелка Олга, имах една приятелка Мария, ама от детството. Ние бяхме в отделенията с Олга. Тя беше до шести клас при нас, после се прехвърли в Музикалното училище. Но аз лично, връзките си с хората не ги прекъсвам в този смисъл.
към текста >>

58. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Е.А.: Да, приятелство имахме, много хубаво приятелство.
В.К.: Това Николай Шиваров ли е? Е.А.: Николай Шиваров. В.К.: И той псевдонима му е Николай Рилски, така ли? Е.А.: Да, Той си го написал.. В.К.: Защото аз виждах тук Николай Шиваров. Имаш доста кореспонденция с него. Е.А.: Да, приятелство имахме, много хубаво приятелство. В.К.: Значи това е Николай Шиваров. Той какъв беше? Художник ли беше? Е.А.: Не, не художник, а в банката работеше. В.К.: Значи това е Николай Шиваров.
към текста >>

59. 3.Учителят имаше образен език

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Учителят тогава му казва: „С вълци угощение не прави, с лисици договор не сключвай, с мечки приятелство не прави, с лъвове не се състезавай и със змии не си играй".
- „Тогава това не се отнася до тебе, то се отнася до този, който я е откраднал". Един приятел дал пари на заем на един руснак-белогвардеец за търговия. Минали няколко години, търговията му провървяла добре и тогава братът му казал, да почне да му връща по малко от парите. Като отишъл втори път при него, не го намерил и като попитал къде е, казали му, че той напуснал България. Братът отива и се оплаква на Учителя. Учителят тогава му казва: „С вълци угощение не прави, с лисици договор не сключвай, с мечки приятелство не прави, с лъвове не се състезавай и със змии не си играй". Един брат има приятелство с една сестра и тя като забременяла иска да се оженят. Братът иска да бяга и тогава Учителят му казва: „Ти беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд, а сега си твърд, когато трябва да бъдеш мек". Кой каквото и да кажеше на Учителя, какъвто и крив образ да му представеше, щом минеше през съзнанието му, той го предаваше поправен, осмислен и красив. И това правеше без усилия, изведнъж с усмивка. Учителят можеше да разплете с леснина объркани въпроси.
към текста >>

Един брат има приятелство с една сестра и тя като забременяла иска да се оженят.
Един приятел дал пари на заем на един руснак-белогвардеец за търговия. Минали няколко години, търговията му провървяла добре и тогава братът му казал, да почне да му връща по малко от парите. Като отишъл втори път при него, не го намерил и като попитал къде е, казали му, че той напуснал България. Братът отива и се оплаква на Учителя. Учителят тогава му казва: „С вълци угощение не прави, с лисици договор не сключвай, с мечки приятелство не прави, с лъвове не се състезавай и със змии не си играй". Един брат има приятелство с една сестра и тя като забременяла иска да се оженят. Братът иска да бяга и тогава Учителят му казва: „Ти беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд, а сега си твърд, когато трябва да бъдеш мек". Кой каквото и да кажеше на Учителя, какъвто и крив образ да му представеше, щом минеше през съзнанието му, той го предаваше поправен, осмислен и красив. И това правеше без усилия, изведнъж с усмивка. Учителят можеше да разплете с леснина объркани въпроси. Светлината, с която осветяваше човешките сплетни беше от висок порядък.
към текста >>

60. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Четем: „Един брат имаше приятелство с една сестра и тя като забременяла искат да се оженят".
Е.А.: А-а не, нищо не е измислено. В.К.: Но затова ни трябват имената. Е.А.: Е, сега имената понякога ги изпускаме, забравила съм ги, какво да правя. В.К.: Колкото можете да си спомните. В.К.: Сега другият случай. Четем: „Един брат имаше приятелство с една сестра и тя като забременяла искат да се оженят". И случая е разказан. Кой беше този приятел? Е.А.: Чакай. В.К.: Един брат имаше приятелство....Братът иска да бяга и тогава Учителят му казал: „Ти беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд, а сега си твърд вместо да си мек". Е.А.: Е той е пак същия случай.
към текста >>

В.К.: Един брат имаше приятелство....Братът иска да бяга и тогава Учителят му казал: „Ти беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд, а сега си твърд вместо да си мек".
В.К.: Сега другият случай. Четем: „Един брат имаше приятелство с една сестра и тя като забременяла искат да се оженят". И случая е разказан. Кой беше този приятел? Е.А.: Чакай. В.К.: Един брат имаше приятелство....Братът иска да бяга и тогава Учителят му казал: „Ти беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд, а сега си твърд вместо да си мек". Е.А.: Е той е пак същия случай. В.К.: Славчо Печеников. Е.А.: Да, Славчо Печеников, същия случай, да. В.К.: Тя е първата му жена, тъй ли? Е.А.: За първата му жена - Люба.
към текста >>

61. 06.Кой бе Любомир Лулчев и откъде дойде?

не отидох при Учителя да му кажа, че наистина само обич търся, че нищо не очаквам друго за себе си, освен чисто приятелство.
По това време Учителят изпрати Савка при мене да ми каже: „Кажи на Еленка, че ако търси любов, има кой да я обича". Това ме стресна дълбоко. Някъде в мене остана една сянка. Питах се: Защо Учителя изпрати да ми кажат това? От една страна бях поласкана, че Учителят се грижи за мене, показва внимание към мене, но някъде в мене остана и една тъмна точка, за която аз във влюбването си скоро забравих. Аз. не отидох при Учителя да му кажа, че наистина само обич търся, че нищо не очаквам друго за себе си, освен чисто приятелство. Даже това, че той е женен намирах, че е по-хубаво, защото на нас ни оставаше да имаме само чисто приятелство. Аз не можех да помисля нито да допусна някакви други отношения.
към текста >>

Даже това, че той е женен намирах, че е по-хубаво, защото на нас ни оставаше да имаме само чисто приятелство.
Това ме стресна дълбоко. Някъде в мене остана една сянка. Питах се: Защо Учителя изпрати да ми кажат това? От една страна бях поласкана, че Учителят се грижи за мене, показва внимание към мене, но някъде в мене остана и една тъмна точка, за която аз във влюбването си скоро забравих. Аз. не отидох при Учителя да му кажа, че наистина само обич търся, че нищо не очаквам друго за себе си, освен чисто приятелство. Даже това, че той е женен намирах, че е по-хубаво, защото на нас ни оставаше да имаме само чисто приятелство. Аз не можех да помисля нито да допусна някакви други отношения.
към текста >>

62. 10.Поради работата която имах

За едно приятелство, каквото исках да имам не може да има неискреност и скритност.
Аз не споменах пред Учителя, че жена му е отрекла това, но казах на Учителя, че нещата ми бяха така представени, че аз не бях разбрала истинското положение. Учителят ми каза: „Както ти не си знаела и си го направила, така и на тебе ще ти направят без да знаят". Не мина и една година след това, жена му ми каза, че тя е помятала. Тогава разбрах, че той ме е заблуждавал. Аз бях искрена и напълно открита за него за всяко нещо, което прави и мислех: Аз нищо не крия. За едно приятелство, каквото исках да имам не може да има неискреност и скритност. Обаче за него не е било така. Вероятно той сам е разбирал, че прави нещо, което едно приятелство изключва и не допуща. Спомням си при един разговор с Любомир той ми каза: „Учителят ми даде една овца и аз я изядох". Тогава разбрах, че той не е одобрявал в себе си своето поведение, сам е разбирал че не е постъпил правилно. А друг път, доста по-късно ми каза: „Твоята полица е най-голяма.
към текста >>

Вероятно той сам е разбирал, че прави нещо, което едно приятелство изключва и не допуща.
Не мина и една година след това, жена му ми каза, че тя е помятала. Тогава разбрах, че той ме е заблуждавал. Аз бях искрена и напълно открита за него за всяко нещо, което прави и мислех: Аз нищо не крия. За едно приятелство, каквото исках да имам не може да има неискреност и скритност. Обаче за него не е било така. Вероятно той сам е разбирал, че прави нещо, което едно приятелство изключва и не допуща. Спомням си при един разговор с Любомир той ми каза: „Учителят ми даде една овца и аз я изядох". Тогава разбрах, че той не е одобрявал в себе си своето поведение, сам е разбирал че не е постъпил правилно. А друг път, доста по-късно ми каза: „Твоята полица е най-голяма. Нея ще плащам най-после". Аз съм имала много разговори с него.
към текста >>

63. 20.Щом останах на работа при Учителя

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Според разбиранията ми не може да има никакво приятелство между двама души - единият да лъже, а другия да му вярва.
Аз вече бях на ясно. Като се върнах в „Парахода", понеже бях сама, аз скачах от радост, че зная истината. През всичките години, които ме е заблуждавал, аз съм вярвала. Често съм се питала дали не ме лъже. Не бях съгласна аз да вярвам, а той да ме лъже. Според разбиранията ми не може да има никакво приятелство между двама души - единият да лъже, а другия да му вярва. Казах си: приятелство не може да има помежду ни. Аз го бях обикнала, направила бях всичко, каквото той поиска, съгласих се на всичко понесох оскърбления, грубост дори и бой. Защо трябва да ме лъже? Това ме оскърбяваше. Той всякога е постъпвал както иска, както нему е било удобно.
към текста >>

Казах си: приятелство не може да има помежду ни.
Като се върнах в „Парахода", понеже бях сама, аз скачах от радост, че зная истината. През всичките години, които ме е заблуждавал, аз съм вярвала. Често съм се питала дали не ме лъже. Не бях съгласна аз да вярвам, а той да ме лъже. Според разбиранията ми не може да има никакво приятелство между двама души - единият да лъже, а другия да му вярва. Казах си: приятелство не може да има помежду ни. Аз го бях обикнала, направила бях всичко, каквото той поиска, съгласих се на всичко понесох оскърбления, грубост дори и бой. Защо трябва да ме лъже? Това ме оскърбяваше. Той всякога е постъпвал както иска, както нему е било удобно. Аз бях почти разбрала, че той живее с тия момичета, това беше негова слабост, това можех да понеса, фактически аз го понасях, но да ме заблуждава, да ме лъже, защо?
към текста >>

Едно чисто приятелство.
Такова отношение може само да ме наскърби. Малко ли беше, че аз виждах дружбата му с другите момичета. С всички съм се отнесла коректно, почтено, като че това е в реда на нещата. Всякога съм мислила, че аз нямам право да искам нито да имам някакви претенции. Когато го обикнах той беше женен, знаех това, но понеже исках само дружба, мислех си, че това е възможно. Едно чисто приятелство. Аз не съм помислила да го отделя от жена му. Старала съм се с нея да бъда внимателна и да й помагам, да й услужа при нужда. Дори понякога съм се чувствала виновна пред нея, да не би да отнемам нещо, на което нямам право. Впоследствие, когато се заредиха много момичета, аз се питах какво е неговото отношение към тях - идейно или човешко. Моето отношение към тях беше сестринско, аз тях не ги държах отговорни за нищо, нищо не съм изисквала от тях.
към текста >>

64. 07 - 06. МАЛКИЯТ ПРИЯТЕЛ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Много години продължи това приятелство.
6. МАЛКИЯТ ПРИЯТЕЛ Братята Димитър Звездински и Борис Димитров бяха неразделни приятели. Където и да тръгнеха, все заедно двамата. Търсеха се. Много години продължи това приятелство. Борис бе по-млад, но имаше телесен недъг и си замина по-рано. Това стана през лятото на 1972 година, на Гюлечица, на връщане от Езерата. И тъй, брат Димитър останал сам, сякаш осиротял. Един неделен ден отишъл на екскурзия на Витоша до Бивака. Него ден там имало много приятели.
към текста >>

65. 07 - 23. ЛОШОТО ПИСМО НА ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Ето как се ликвидирало с лошото писмо и приятелството се запазило и уякнало още повече.
Когато влиза в двора, вижда, че куриерът подава писмото му на адресанта. Дръпнал писмото и веднага го накъсал на парчета. Никой нищо не му казал. Веднага излязал навън, без никой да го спре. Чак тогава се успокоил и почнал да работи. Ето как се ликвидирало с лошото писмо и приятелството се запазило и уякнало още повече. „Не хвърляй плява в огъня, ако искаш да го загасиш", казва народната мъдрост.
към текста >>

66. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Аз по-трудно свързвам приятелство.
Хайде, отивай си." На другите пита, дават обяснения и т.н., указания, а на него каза: „Отивай си! " Към него е снизходителен. Значи само заради туй. Бързо общуване. Общуване, да. Аз по-трудно свързвам приятелство. Аз ще държа много на него. Той имаше по-остри пръсти, пръсти заострени, това са хора, които са склонни към бързи възприятия, ама по-бързо ги забравят Той беше с остри пръсти, моите са квадратни пръсти. Сестра Николина Балтова. Тя живееше в града някъде зад сметната палата. Аз за първи път когато дойдох в София, там ме настаниха, на квартира в кухничката й, там за няколко дена, докато чакам.
към текста >>

67. 09 - 157. ОТСЛУЖИЛО ЧУЖДИ ПАРИ

С мечки приятелство не прави.
Константин Константинович изчезна безследно от София и аз пих, както се казва, една студена вода. Тъй безславно завърши тази сделка с Костантин Константинович, няколко дни след това отидох на Изгрева, където срещнах Учителя. Още отдалеч като ме видя, Учителят се засмя и ми каза: „На окултния ученик не е позволено да прави търговия под каквато и да е форма. Ето защо запомни: На вълци угощение не давай. С лисици договор не сключвай. С мечки приятелство не прави. С лъвове не се състезавай. Със змии не си играй." След като каза тези думи, Учителят ми се усмихна и вдигна ръка за довиждане, и отмина. Аз се поразходих още малко по поляната, като размишлявах върху онова, което току що бях чул от Учителя. Тези думи на Учителя ме разведриха, като прогониха тъгата ми. Зарадвах се, че с малко се бях отървал.
към текста >>

68. 11 - 9. ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ГЕОРГИ РАДЕВ

Така че между нас имаше, едно красиво приятелство имаше и на мен това много ми липсва.
Жорж, като ме видя, ахна. „Сега, Жорж, преди да тръгнем, да сваря малко макарони." - „Не, аз искам фиде." Фиде имах. Сварих му това, фидето със захарчица и там сирене, какво е било и си хапнахме у дома двамата. Бързаме, а на мен като че ли ми се ядеше още. Той каза: „Не, като се върнем от концерта, пак ще се върнем, ще си го доизядем." Така и направихме. Така че между нас имаше, едно красиво приятелство имаше и на мен това много ми липсва. 41 години, откак Жорж си замина, 42 почна. Нито за миг от съзнанието ми не е излязъл, както и Учителят. В.К.: Той къде живееше? На Изгрева ли живееше? Верка: Да, на Изгрева, с Борис.
към текста >>

69. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Как протичаше вашето приятелство?
Знам го. В.К.: Това в неговата стая ли е? Виждаме го с една голяма книга да чете Жорж. Някаква много голяма книга тука чете. Вероятно е в неговата стая. Как протичаше вашето приятелство? Верка: Но аз бях с него на планината, на концерт, на театър и на опера. Това ни беше животът. Уличният живот не го познавам. В.К.: Сега искам друго да ви питам. Той Учителят му е дал „Наука и възпитание" да преработи.
към текста >>

70. 11 - 11. УЧЕНИЦИТЕ СЕ ИЗПИТВАТ ЧРЕЗ ЖИВОТА СИ

Поне Мика /Мария Тодорова/ като беше, събирахме се, хубаво, приятелство имахме, ходехме да си пазарим в града.
Като видях как ги прави, и аз тогава започнах да хващам тези позиции, а с китарата съм свирила толкоз хубави неща. Ключът така, и с пръстите съм свирила мои творчески работи, на никого не казах че са мои, мислеха че са от някой автор, пък то... Имат и много такива импровизирани работи в музиката, и него ще запишем. Що. Сега малко така мозъкът ми хвърчи нещо, засегнато, нервната ми система, централна, дето се казваше, но хапове вземам известно време. И то като дойдох тук. Преди това, на Изгрева нямаше това нещо. Поне Мика /Мария Тодорова/ като беше, събирахме се, хубаво, приятелство имахме, ходехме да си пазарим в града. Което ми е казала, някои работи си останаха в мен, и нейния живот трябва да хванеш, на всяка цена. Когато отида на годишнината на баща ми, винаги от Учителя там една глава четем, защото приятелите за по-дълга беседа нямат време. Те от 10 часа почват празненството, ще направим наряда, и след туй даваме да четат от наряда. Не, нарочно не четем беседи а от туй, защото по-кратко, че приятелите си заминават. А няма превозни средства, нали?
към текста >>

71. 11 - 12. УЧЕНИКЪТ ПО ДУХ ПОЗНАВА УЧИТЕЛЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

И нямам желание." Имах приятелство с Георги Радев, това няма значение и така започна моя братски живот с Учителя, с Братството, В.К.: Ами този Салон в Айтос кои го правиха, как го правиха?
В.К.: Макар че е турчин, ако, че е турчин. Верка: Няма значение. В.К.: Значи виж го как го вижда. Верка: Те са религиозни. Не, той веднага разбра кой е Учителят и след туй аз бях си приготвила у дома едно столче, имахме салон, турска къща, но един голям, по-голям от това, едно столче и сядам и казвам: „Тате, аз няма да се женя." А баща ми казва: „Къзъм, искам да го чуя това като станещ 20-годишна." И станах 18-20 годишна, и след като се минаха години, 50 годишна станах, пак беше на Изгрева, вече съм там, казвам: „Тате, ето, вече 50-годишна станах, аз както виждаш, аз не съм се оженила. И нямам желание." Имах приятелство с Георги Радев, това няма значение и така започна моя братски живот с Учителя, с Братството, В.К.: Ами този Салон в Айтос кои го правиха, как го правиха? Верка: Братството бе. Той беше на едно семейство, казваше се Божил, кака Василка. Беше на Божил. В.К.: То къща ли е било първоначално? Верка: Не, то беше салон, салон, Аз така го знам. Салон.
към текста >>

72. 22 - 4. ЕДНО ВАЖНО ПРАВИЛО

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

Когато споделих огорчението си с Учителя той се засмя и каза: „На вълци угощение не давай, с лъвове не се състезавай, с лисици договор не сключвай, с мечки приятелство не прави и със змии не си играй." Искаше да каже егоисти не се старай да задоволиш, и тебе могат да изядат; със силните на деня не дели периметър, ще загубиш при всички случаи; с хитреци избягвай всякакви отношения, ще бъдеш излъган; с груби хора не свързвай приятелство, ще те нагрубят дори и несъзнателно и със змии, които символизират човешките чувства, не си играй, ще те ухапят.
4. ЕДНО ВАЖНО ПРАВИЛО Пак по време на следването си се запознах с един руснак - белогвардеец, който предложи да съберем сума от 10000 лева, за да отвори ресторант. Ангажирах се, събрах сумата, нали всички бяхме бедни студенти, и търсихме начин да припечелим нещо. Руснакът откри ресторанта, даже доведе и оркестър от балалайки, работата уж тръгна, но колкото пъти го подканях да започне с погасяването на дълга, все отговаряше, че още не е в състояние, докато един ден изчезна и трябваше аз да изплащам заема. Когато споделих огорчението си с Учителя той се засмя и каза: „На вълци угощение не давай, с лъвове не се състезавай, с лисици договор не сключвай, с мечки приятелство не прави и със змии не си играй." Искаше да каже егоисти не се старай да задоволиш, и тебе могат да изядат; със силните на деня не дели периметър, ще загубиш при всички случаи; с хитреци избягвай всякакви отношения, ще бъдеш излъган; с груби хора не свързвай приятелство, ще те нагрубят дори и несъзнателно и със змии, които символизират човешките чувства, не си играй, ще те ухапят. Животът в Школата и в университета вървеше, но от напрежение вероятно получих тежки спазми в сърдечната област, не можех да се изправя и да дишам. Отидох при Учителя с молба за помощ. Бях се свил на стола. Той ме погледа, погледа и каза: „Стани, изправи се! " Протегна дясната си ръка към мен, подвижи леко пръстите си, сви ги и направи движение, като че ли изхвърля нещо.
към текста >>

73. 22 - 6. ТРИКРАТНИЯТ ЖРЕБИЙ

С тях ме свързваха не само идеите, но и тясно приятелство от младежките години.
изборът се паднал пак на него. Всички го приели радушно. Той беше скромен, тих човек, всеки месец по веднъж посещаваше всяко братско семейство, докато беше жив. Както у нас, така и в дома на Георги Драганов, адвокат и общественик, идваха много братя и сестри от София и провинцията. Идването на Георги Томалевски, Колю Нанков, Кирил Икономов, беше за нас празник. С тях ме свързваха не само идеите, но и тясно приятелство от младежките години. В дома на Панайот и Янка Грънчарови идваха често Мария и Борис Николови, Галилей и др. Веднъж дойде и Боян Боев, на когото уредих в Сливен и Ямбол лекция по линията на Народния университет. При едно от своите гостувания, Томалевски също омая слушателите и в двата града със своя блестящ стил. Сказките бяха пред гражданството. Петко Епитропов, при своите обиколки в провинцията също отсядаше у нас.
към текста >>

Димитър Добрев, а със семействата Кантарджиеви и Калканджиеви ни свързваше сърдечно приятелство.
През годините на тоталитаризма за всички нас настанаха тежки дни - обиски, конфискация на книги, уволнения. Всеки трябваше да обърне поглед навътре към себе си и да оправя своя собствен свят - доколкото може. Преди 9 септември 1944 година единадесет години работих в Сливен. Там естествено бях във връзка с братството. Останал, съм с незабравими спомени от стария ръководител - Михаил Райнов. Димитър Добрев, а със семействата Кантарджиеви и Калканджиеви ни свързваше сърдечно приятелство. Също и Марко Шишманов. (Бел. на Й. Попова: Баща ми споменаваше, че има много и интересни преживявания, но почина внезапно от инсулт.) Забележка: Сведенията са дадени от дъщеря му, Йорданка Попова.
към текста >>

74. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

- Не бъди бърз да свързваш приятелство, но свържеш ли, пази неразкъсани връзките... Не искай от приятелите си да ти казват неща приятни, а истински... Бъди придирчив към себе си (т. 30).
Втората мисъл, която е и съществената част на посланието, захваща от 23 точка нататък. Тя чертае призванието на един владетел. Тук именно и фотий изпъква като държавник и философ. Ще дам за пример 4-5 къси извадки из някои точки от втората част на посланието, за да се види, между друго, колко хубаво е издържан преводът по стойност на мисъл и хубост на израз. Ето тия: „Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите (т. 34). - Не бъди бърз да свързваш приятелство, но свържеш ли, пази неразкъсани връзките... Не искай от приятелите си да ти казват неща приятни, а истински... Бъди придирчив към себе си (т. 30). - Бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешат на тебе (38). - Колкото човек превъзходствува по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по своите добродетели (40). -Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44). Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма.
към текста >>

75. III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Не предлагай услугите си там, дето не са нуждни; нито приятелството там, дето няма място.
285-287)(в рубриката „Под нашето небе"). 1.ДОБРОДЕТЕЛТА Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще треба да я повториш изново и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в животът треба да си има своето време и място, другояче, ще треба да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш - твоето задоволство, че си сторил нещо добро; защото хубостта на едно дело зависи от правилността и поредъка, по който следва да се извършва своевременно; и това е именно което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нуждни; нито приятелството там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява истината, ще пострада: негова светилник ще угасне, затова внимавай в животът си, да не би да сториш това - да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърдцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в животът си. Не желай това, което не ти треба и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш и делото ти ще благоуспее.
към текста >>

76. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

После, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, пък и всичките въобще неприятности в живота, ние ги заслужаваме.
Гледай в живота си да не причиняваш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбва в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, че най-сетне умряла. Момъкът станал проповедник. Оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който също сега се развращава и много скъпо коствал на баща си. Да, ние винаги ще платим за щетата и вредата, която причиняваме на другите. После, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, пък и всичките въобще неприятности в живота, ние ги заслужаваме. Така, когато „Титаник" потъваше, четохме, че всички в него се молили. Но защо, като са се молили, потъна? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува фактът, че почти всички пътници при потъването пеели духовни, религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че духът в тях съзнава, че те са заслужавали да потънат. Виждаме, че в този момент се родило и заработило свръхсъзнанието.
към текста >>

77. Наряди за 1922 г.

Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без любов.
Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без любов. Живот, който започва и свършва, е живот без любов. Работа, която започва и свършва, е работа без любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. И тъй, ние ще мислим за вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя.
към текста >>

78. Наряди за 1949 г.

В неговото съзнание е ясно, че настъпва нова ера - ерата на любовта, другарството, приятелството и братството между всички народи.
Днешният човек познава миналото, работи в настоящето и, според разумната насока, вижда красивата перспектива на бъдещето. Той знае, че егоизмът, тщеславието са погребали велики империи. Днес благородните и просветени водачи от всички съсловия и всички народи, стоящи в горните стъпала на живота, познавайки историята и потресени от страшните разорения и кръвопролития на близките войни, търсят нови пътища за облекчение живота на изтерзаното човечество. Казано е: „Който търси, ще намери; който хлопа, ще му се отвори и който проси, ще му се даде." Разумният човек знае какво търси, защо хлопа и що иска. В него всичко е отмерено, затова всичко ще му се даде. В неговото съзнание е ясно, че настъпва нова ера - ерата на любовта, другарството, приятелството и братството между всички народи. Великият руски гений Толстой е казал: „Царството Божие е вътре в нас и от човека зависи неговото приложение в живота." Човек е искра от Великата Разумност - Бога, Всички искри, съединени в едно, ще създадат огнената пещ, в която ще се стопи всичко нечисто от лицето на земята и ще се въдвори новата религия за всички народи, племена и раси. Вярата в любовта, братството и разбирателството ще бъде общата, неразрушима спойка за през вековете. Любовта е за великите и силни души, защото те познават нейната неизчерпаема енергия. Любовта е най-великата непобедима сила. Пред нея и смъртта благоговее.
към текста >>

79. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

Да любите вие разбирате, като имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас и в деня, когато тя се сближи с други някои, вие разваляте приятелството.
Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат топлината и светлина, но чуват и техните песни, а разбират и техните думи. Да бъдат умът и сърцето ви чисти, то значи да сте ясновидци. Като се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. А днес ние чувствуваме една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл. Като ви кажа например, че трябва да се обичате, вие разбирате вече по особен начин любовта. Да любите вие разбирате, като имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас и в деня, когато тя се сближи с други някои, вие разваляте приятелството. Представете си, че сте запознати с моя пръст и разговаряте с него, казвате му, че го обичате. Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз обичам? “ Но това зависи от мене, а не от пръста. Тези дни дохожда при мене една госпожа, която ме наведе на една хубава мисъл и която ми показа колко правилно схваща Христовото учение. Разказа ми, че мъжът й вече не я обичал и я напуснал.
към текста >>

80. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Най-после ще предизвикаме любовта към Бога, към хората и към животните, ще предизвикаме още чувството на вяра и надежда, на дружелюбие, общителност, приятелство, но не в тази смисъл, както сега се разбират.
Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Тъй, както днес разбират набожния човек, той е като впрегнатия кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само отпред. Набожният човек, едва що стане - и на църква, вечер - пак на църква, сутрин - на църква, вечер - на църква и всички казват за него: „Набожен човек е този.“ В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате разни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка, нисшия ум на човека върху природата, върху всички форми, образи, цветове, числа. После ще предизвикаме по-висшите форми на ума, въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум. Най-после ще предизвикаме любовта към Бога, към хората и към животните, ще предизвикаме още чувството на вяра и надежда, на дружелюбие, общителност, приятелство, но не в тази смисъл, както сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на справедливостта, изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на живота. Разбира се, това е трудно, понеже, ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете, защото у едни от вас музикалното чувство е доста развито, а у други - слабо. У някои от вас обективният ум е много силно развит, а висшият е слабо развит; у някои от вас религиозното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити. Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце“?
към текста >>

81. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

Има 3 вида закони: за братство, приятелство и познанство.
Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му. Сега не изпъждаме никого. Има 3 вида закони: за братство, приятелство и познанство. Вие не сте ми братя още. За да бъдеш брат в Бялото братство, трябва да пожертвуваш живота си за другиго. Това е законът на братството. Ти си длъжен на всичкото. Не изпълните ли, вас ще държат отговорен.
към текста >>

Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона за братството.
Вие не сте ми братя още. За да бъдеш брат в Бялото братство, трябва да пожертвуваш живота си за другиго. Това е законът на братството. Ти си длъжен на всичкото. Не изпълните ли, вас ще държат отговорен. Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона за братството. Учението, което аз ви проповядвам, преимуществено се състои в това: аз искам да ви запозная със законите на живата Природа - туй, което досега никой не е учил. И това става много медлено[1]. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на живата природа, тази школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат.
към текста >>

82. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

Та, първото нещо, когато ще хванете приятелство с кой да е човек, какъвто и да е, ще гледате да не затвори клапите на сърцето ви.
Това сърце има клапи. Ако влезе някой човек по видимому у вас и внесе любовта, затвори всичките клапи и се запушат, какво става? Ако влезете в една къща, където се запушат тръбите и не може да гори печката, в къщата има дим. Щом има дим, значи клапите на сърцето са затворени. Първо ще отворите клапите, за да става вентилация. Та, първото нещо, когато ще хванете приятелство с кой да е човек, какъвто и да е, ще гледате да не затвори клапите на сърцето ви. Защото в света живеят само двама души, това са мъжът и жената: единият - наречен мъж, другата - наречена жена. Освен тях никой друг не съществува. Хилядите жени са отражение на едната жена. Някой път те си съдействуват и образуват голямата жена. После тази, голямата жена пак има свойство да отлъчва подобни на себе си и стават много в света.
към текста >>

83. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Да знаеш как да запазиш приятелството.
А всички трябва да станете учени, силни, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки един трябва да ги изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Запример, да изработиш своята предвидливост, че да знаеш какво ще ви се случи, да го предвиждаш, да го чувствуваш. Или да знаете как да запазвате онези, добрите отношения. Да знаеш как да запазиш приятелството. Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. И тогава Бог живее в умовете и сърцата на хората. И всеки един ден от Невидимия свят ангелите слушат вас какво говорите. Вие какви ли не глупости говорите. Даже най-добрите от вас говорите глупости.
към текста >>

84. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

Така се образува и приятелството.
С всеки предмет е така. Имате една тетрадка, най-първо нищо няма написано в нея - тя за вас е безразлична. Но, щом напишете едно предложение[3] в нея, тя става по-интересна. И колкото повече пишете в тази тетрадка, тя става по интересна. И най-после, вие не искате да се разделите от нея. Така се образува и приятелството. Срещнете се с един човек, най-първо не се интересувате от него; но, вложите ли една добра мисъл в него, вие се интересувате вече от него. Само Божественото е, което свързва хората, понеже то е постоянното. - Сега, като седим пред вас, Учителю, струва ни се като че няма какво да Ви питаме, иска ни се само да Възприемаме. Когато[4], преди много искахме да Ви питаме, а сега Всичко забравихме и се радваме, че сме при Вас да Ви слушаме. - Вие като идете при Учителя си, кажете: „Ще видя какво мога да кажа там“, а не се уговаряйте предварително, защото, като кажете предварително, после го забравяте.
към текста >>

85. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Защото приятелството спада към единичните случаи.
Задоволяване на глада е една нужда, то е естественото, но когато човек яде повече, иде пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. Сега, един друг въпрос. Човек може ли да има двама приятели едновременно? Паша: - Не. - Защо? Защото приятелството спада към единичните случаи. То не е нещо обществено, а спада към индивидуалните постъпки на човека. Ако направиш едно добро на много хора, то е обществен дълг. Пък ако направиш добро само на един човек, то е приятелски дълг. Пък ако любиш някого като себе си, то е Божествен дълг. Значи, ако любиш ближния като себе си, то е Божествено.
към текста >>

86. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно да постави приятелството си с този човек по-горе отколкото сегашната си служба, защото любовта седи по-горе от всичките материални неща.
Не, да го приеме и да му се зарадва. Туй значи неизменни чувства. Той може да заема и най-високо положение, но като дойде в дома му този беден човек да каже: „Приятел ми беше на времето той.“ Това е характер, това е идейното! Може да го направите това, всички може да го направите. Но, като станете министри, тогава ще ви опитат. Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно да постави приятелството си с този човек по-горе отколкото сегашната си служба, защото любовта седи по-горе от всичките материални неща. Но имайте желания, нека се увеличат тези ви желания. Щом имате желания, всичко ще се уреди. Но, най-първо гледайте вие лично да сте богати. Всяка една от вас да се стреми да бъде богата, поне зародиши да има, възможности за работа. Между вас да има разнообразие, да се допъяняте една друга.
към текста >>

87. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Чрез ръцете си хората свързват приятелство.
С това той привлича тези енергии в предната част на челото и с това развива своя ум. По въпроса за различните методи на работата Учителят казва: „Някои от вас разбират нещата чрез сърцето си, други - чрез ума си и трети - чрез волята си. По същия начин вие може да посрещнете някой ваш приятел. Може да го посрещнете с ума си, да му говорите красиви думи, да споделяте идеи и мисли с него. Може да го посрещнете със сърцето си, да отправите към него нежни чувства и най-после, може да го посрещнете с волята си, като му дадете едно голямо угощение и подаръци. Чрез ръцете си хората свързват приятелство. Чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тези три вида методи всеки ден. Ако първия ден започнете сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето, а вечерта - ума си. На другия ден ще смените тези методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обед с ума си, а вечерта с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума си, на обед със сърцето си, а вечерта с волята си.
към текста >>

88. 2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ

От тогава датира нашето голямо приятелство с него.
Казах му, че макар курсът да завършва на 25 август, на 18 август аз ще бъда в Търново. Длъжен съм да кажа, че от този събор аз останах с отлични впечатления. Ще кажа само, че както в събранията, които имахме с Учителя в салона, тъй и през другите часове на деня, аз чувствувах, че това прилича на живот в Небесния свят. За този събор за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф). Разпоредителите бяха наредили да нощуваме с него в една стая, в един от Търновските хотели. От тогава датира нашето голямо приятелство с него. И той като мене беше член на теософското общество. Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество. Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него. Известно ми е, че през 1944 г. Николай Райнов (с когото се познавахме още от студентските ни години) получил откровение от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите.
към текста >>

89. 12. СПОМЕНИ ОТ СОФИЯ. ДИМИТЪР ГОЛОВ

Стефан Тошев

През 1923 и 1924 г., когато аз бях на работа в Търново, нашата дружба и приятелство със същия Ковачев продължи.
През юли 1917 г. един ден привечер се разхождахме няколко часа с търновския гимназиален учител (по френски език) Христо Ковачев (свършил по правните и държавни науки в Париж), но окултист и не пожела да стане съдия или адвокат. Той ми разправи, че от Горе му открили, че му възложили мисия: да стане трансформатор на Духовни енергии, които от Горе изпращат към земята. И че той почти всяка нощ съзнателно се излъчва и странствува и посещава различни места и държави. Разправи ми своите впечатления от Китай, от Япония и други държави. През 1923 и 1924 г., когато аз бях на работа в Търново, нашата дружба и приятелство със същия Ковачев продължи. Като студент в София, една вечер след вечеря аз се прибрах в квартирата си и си легнах да си почивам, макар че не ми се спеше. Квартирувах у наши приятели. Нашият брат Димитър Голов (книжар-издател в София) знаеше в кой дом квартирувам. Наскоро, като си бях легнал, слугинята почука на вратата на стаята ми и ми каза, че големият син на брат Д. Голов ме вика да ми съобщи нещо важно.
към текста >>

90. 17. СТЕФАН БЕЛЕВ

Стефан Тошев

Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство.
17. СТЕФАН БЕЛЕВ Стефан Ив. Белев и съпругата му, бяха от Обществото ни Бяло братство и имах с тях близко приятелство. Той е родом от град Охрид. Преди да се пресели в София, е бил учител в Солунската гимназия по чуждите езици. Като дошъл в София, бил назначен за подначалник в Отделението за чуждестранна кореспонденция в централата на Народната банка в София. Наскоро след това, заминал за Берлин, дето първоначално се записал за студент по философия, а след една година се прехвърлил в юридическия факултет и завършил като „лисансие" по правните и държавни науки. И като се завърнал в България, бил назначен за Началник на Отделението за чуждата кореспонденция в централата на Бългаската банка.
към текста >>

И това усилваше приятелството ни.
И за няколко месеца при управлението на кабинета Радославов, Стефан Белев беше окръжен управител в град Охрид. Брат Белев четеше окултна литература и на английски. Учителят започна да дава окултни гимнастически упражнения, като всяко упражнение се предшествуваше от окултна формула. Белеви разбраха, че аз често отивам при Учителя за разговори насаме и като бивш член на Теософското общество съм успял да схвана доста важни неща от Учението Му. И като интелигентен човек и бивш учител, умея добре и правилно да излагам схващанията на Учителя по разни въпроси, от които те живо се интересуваха. И това усилваше приятелството ни. Тези мои приятели, отдавна не са на земята. Брат Стефан Белев и много други сестри и братя ми се обаждат от Астралния свят.
към текста >>

91. 22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА

Стефан Тошев

Между мене и Христо Ковачев постепенно се установиха връзки на интимно приятелство.
За краткост изоставам тази интересна част от живота му. Завръща се в България и по негово желание министрът на просветата го назначил за учител в Търновската мъжка гимназия да преподава френски език. По внушение от Духа Ковачев не станал нито съдия, нито адвокат. През месец август 1915 г. аз заведох брат Боев в дома на Ковачев да ги запозная. Между мене и Христо Ковачев постепенно се установиха връзки на интимно приятелство. През част от 1916 и 1917 г. аз живях в Търново, гдето продължи дружбата ми с него. През август 1917 г. аз живях в София - бях завършил университета. Тогава, през този ваканционен месец, Христо Ковачев дойде да го прекара в София.
към текста >>

С Ковачев близкото ни приятелство продължи и през 1923 и 1924 г., когато изпълнявах прокурорска служба в Търново и тогава ми е разправял много интересни неща из духовната област.
Разговорите ни бяха преимуществено по духовни въпроси. Той ми разказваше, че духът в него му разкрил с каква мисия е изпратен през този свой живот на земята. Това изоставям. Разправял ми е как съзнателно се е излъчвал нощем из тялото си, как е странствал почти из всички държави в света. Разправял ми е интересни неща за живота на китайците, на японците и пр. С Ковачев близкото ни приятелство продължи и през 1923 и 1924 г., когато изпълнявах прокурорска служба в Търново и тогава ми е разправял много интересни неща из духовната област. Веднъж той ми разказа - доколкото си спомням, разказът му се отнасяше за 1920 г.: Известната българска певица Морфова посетила Търново като певица. Вечерта една група - интелигентно общество я поканили на соаре. Между тях бил и Христо Ковачев. Същата вечер Духът открива на Ковачев, че в далечното минало, в древния Египет Морфова е била негова кърмилница като дете (родителите му били аристократическо семейство). Ковачев толкова се развълнувал, че не можал да се въздържи и пред всички присъствуващи и Морфова разправил това.
към текста >>

92. 12. ПЪРВАТА ПРОЛЕТНА ПТИЧКА

Паша Теодорова

- Когато истината и светлината ще господствуват в света; когато доброто ще тържествува над злото; когато любовта и приятелството ще бъдат разменна монета между хората.
- ИДЕ ВЕЧНАТА ПРОЛЕТ - носителка на вечното благоденствие. ИДЕ НОВИЯТ ДЕН - идат новите условия на живота за работа и учение. ИДЕ НОВИЯТ ЖИВОТ - който ще преобрази човека, да стане нов човек. И земята ще се преустрои, да стане нова земя и ново небе. ИДАТ СВЕТЛИ ДНИ! - Когато истината и светлината ще господствуват в света; когато доброто ще тържествува над злото; когато любовта и приятелството ще бъдат разменна монета между хората. Казано е във великата книга на живота: Иде пролетта на земята, когато земята ще се изпълни със знание за Великото, Красивото, за Разумността, за Великото начало в живота. Казано е още, че ако хората престанат да говорят и проповядват за това велико знание, камъните ще проговорят, но това знание ще се оповести на света. Учителят е изказал тази истина с думите: Хиляди и милиони пойни птички ще дойдат, безброй птички ще прелетят от знайни и незнайни светове, и ще огласят цялата вселена с новата песен на Великата Любов, на вечната пролет. Жената, именно, влезе в храма на Словото, на Истината със свити юмруци, със скритото от нея желание да чуе Истината. Тя чу гласа на Истината, разтвори юмруците си, поклони се и излезе.
към текста >>

93. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Но като че някакво приятелство имаше между тях, може да е било чисто, нали, но възрастни хора и двамата, някакво приятелство - предполагам аз, не знам, не си кривя душата, нали?
Той имаше един поглед особен. И той като е говорил с него, той му казал: „Защо си дошъл при мене? Учителят е в България." Тогава научава за Учителя, тогава го потърся и аз не знам защо е окуцял той, във войната ли е била причината? За Мери, Мери й казваше той, но как се казва аз не знам, живееше в сестринските стаи, не тези, където аз, там, където брат Боев. Тя все говореше на френски, нещо искаше да го запита, той отговаряше. Но като че някакво приятелство имаше между тях, може да е било чисто, нали, но възрастни хора и двамата, някакво приятелство - предполагам аз, не знам, не си кривя душата, нали? Но тя често го забираше и казваше: „Брат Боев, това, брат Боев, онова." - „Да, да, почакайте малко, сестра, почакайте малко", той имаше такъв обичай - „Почакайте малко, почакайте малко, сега." Тъй че тая книга „Учителят за образованието" той я написа, тя е от него. Тя е една хубава книга. В.К.: Кажете нещо за Тодор Стоименов. М.Г.: Той бе не особено така ласкав. Сега по едно време нали разбраха, че съм комунистка и решиха да ме гонят от Изгрева и като ме гонят сега, рекох къде да ида?
към текста >>

94. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Той имаше приятелство с Димитринка Захариева.
Походката му е такава като на кокона. Той продаваше вестници пред хотел „Панах" (или „Парнах") и беше особено държането му. Него Учителят го е издържал. Той претендираше, че владее мондиална астрология. Как го е обичал Учителят, това не мога да знам, но Методи е учил със средствата на Учителя. Той имаше приятелство с Димитринка Захариева. Но той не й влияеше положително. Тя му чистеше стаята. Тя беше тютюноработничка, когато дойде с Мария от Хасково. И Димитринка висеше пред вратата на Учителя, както и Гръблашева. В.Хр.: Кой е претендирал да е любимец на Учителя?
към текста >>

95. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

Роден под знака Козирог, притежаващ същото благородство, висок морал и духовна чистота, а аз - родена под знака Телец - най-подходяща за приятелство, хармонична, а и по-дълбока връзка с Козирог.
Пред нея високата къща я засенчва. Бях на 17 години, когато обикнах мой далечен братовчед, Коста, 5 години по-възрастен от мене. Учителят го назоваваше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под знака Козирог, притежаващ същото благородство, висок морал и духовна чистота, а аз - родена под знака Телец - най-подходяща за приятелство, хармонична, а и по-дълбока връзка с Козирог. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама в дома му. За последен път го видях преди да угасне. Неговите близки ме обичаха и казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година.
към текста >>

96. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

Роден под Козирога, също като моя Емануил, притежаващ същото благородство, висок морал, и духовна чистота, а аз - родена под Телец - най- подходяща за приятелство, хармонична, а и в по-дълбока връзка с Козирога.
Мила Марийка, Използвам свободното място тук, за да Ви разкажа първата част от моята изповед (простете, ако това е неуместно). Бях на 17 години, когато обикнах мой далечен братовчед, Коста, 5 години по-възрастен от мене. Учителят го наричаше „Костадине". Ние се обичахме, но никога не си казахме това, само понякога си отправяхме топъл поглед. Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под Козирога, също като моя Емануил, притежаващ същото благородство, висок морал, и духовна чистота, а аз - родена под Телец - най- подходяща за приятелство, хармонична, а и в по-дълбока връзка с Козирога. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама у дома му. За последен път го видях няколко дена преди да угасне. Неговите близки ме обичаха, казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година.
към текста >>

97. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 51-100

Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога.
Докато ученикът търси светлина от вън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато от вън се яви тъмнина, буря - вътрешна Светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! - Нека той пази вътрешната Светлина. Ученикът очаква този момент в своя живот. 57.Гласът на Учителя. Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се отзове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. Там ще чуе гласа на Учителя си. 58.Молитва. Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли.
към текста >>

98. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 201-250

Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството!
Трябва повече слънце. Топлината ще внесе разположение на Духа. 245.Пари. В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари. Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на Любовта. Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството! Бъдещата разменна монета ще бъде Любовта! 246.Пари. Ученикът не трябва да прави услуга за пари; това е вън от всяко правило на окултната школа. Той трябва да служи само от Любов! 247.Две правила I. (относно себе си).
към текста >>

99. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

251.Приятелство. Ученикът трябва да дружи с добрите хора и добрите духове, да се занимава въобще с Доброто.
251.Приятелство. Ученикът трябва да дружи с добрите хора и добрите духове, да се занимава въобще с Доброто. Лошите духове са, които изкушават ученика. С тях той не трябва да има нищо общо. Когато ученикът има вътрешна светлина, лошите духове не могат да се приближат при него Когато мисли за Бога, той е ограден. 252.Дружба. Ученикът трябва да дружи с ония, които са по-напред от него, за да се учи от тях. Да дружи и с равните на себе си, за да се насърдчава в по-голяма ревност на учение.
към текста >>

100. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1581-1600