НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
33
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
От тогава датира нашето голямо
приятелство
с него.
Казах му, че макар курсът да завършва на 25 август, на 18 август аз ще бъда в Търново. Длъжен съм да кажа, че от този събор аз останах с отлични впечатления. Ще кажа само, че както в събранията, които имахме с Учителя в салона, тъй и през другите часове на деня, аз чувствувах, че това прилича на живот в Небесния свят. За този събор за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф). Разпоредителите бяха наредили да нощуваме с него в една стая, в един от Търновските хотели.
От тогава датира нашето голямо
приятелство
с него.
И той като мене беше член на теософското общество. Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество. Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него. Известно ми е, че през 1944 г. Николай Райнов (с когото се познавахме още от студентските ни години) получил откровение от Горе (Невидимия свят), че г-н Дънов е един от Учителите.
към текста >>
2.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
В 11 дом - на
приятелството
, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол.
Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
В 11 дом - на
приятелството
, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол.
Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом.
към текста >>
3.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото
неприятелството
на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме.
Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме.
И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото
неприятелството
на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме.
Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши.
към текста >>
Приятелството
изисква и вие да бъдете спрямо мене, както и аз спрямо вас.
Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода; тогава дайте и мене свобода.
Приятелството
изисква и вие да бъдете спрямо мене, както и аз спрямо вас.
И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърли срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния свят (мир). С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и вас си. Най-после, ако има някое съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели сега и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 30.03.1913 г.
Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата,
приятелството
и обичта между хората.
Тя говори повседневно. Любов, която не може да издържа страдания, лишения, унижение, пренебрежение, не носи живот в себе си. Любовта прави всички, които я имат, герои. Тя осветлява живота, подслажда горчивините, изпъжда съмненията и дава подтик за работа. Когато тя се появи в кръвта, образува бащите, майките, братята, сестрите, роднините и дома.
Когато тя се появи в сърдцето и в неговите сокове, образува дружбата,
приятелството
и обичта между хората.
Когато се появи в ума, образува хубавото, красивото, съзвучието и подтика към мисълта на идейното. Когато се появи в душата, образува любовта към Бога и към всичко, което страда и дава подтик за самопожертвувайие. Тази Любов не мисли за себе си, не дири своето си, но това, което принадлежи на Небето. Искам всички постепенно да станете такива. Само тогава ще можете да разберете дълбините, висините, ширините на Божествения Дух.
към текста >>
5.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното
приятелство
и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др.
Никой чужденец не може справедливо и съвестно да се оплаче, че не е бил гостоприемно посрещнат в пределите на България. Напоследък някои наши братя казаха няколко думи против чужденци, но вината за това не е у българите, а у чужденците, които неблагоразумно са дали повод за това. Като общо правило казвам, че против чужденците нито е право, нито е полезно да се говори на едро, топтан за всичките. Има и ще има българи в чужди страни. Има и ще има чужденци в България.
Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното
приятелство
и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др.
и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно.
към текста >>
6.
Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли
, 5.07.1925 г.
От тогава датира и
приятелството
ни.
Присъединиха се към нас братя и сестри от съседните купета от други градове. Тогава се запознах със сестра Сийка Костова. Тя идваше от Созопол, където беше Учителю. Тя беше ангелски красиво момиче, тихо, кротко, нежно се усмихваше и имаше изискан, изящен естетичен вкус. Никога няма да забравя този образ, който имаше тогава.
От тогава датира и
приятелството
ни.
На гарата. Аз не знаех, че на гарата в София ще ни чакат посрещачи. Гръмна „Братство, единство". Прегръдки, целувки. Разквартируваха ни.
към текста >>
7.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли
, 27.07.1932 г.
Сряда е ден на учене, на работа, на ходене по високите места, да знаеш да се сприятеляваш, как да пазиш
приятелството
, да мислиш и пр.
Калта иде от мъжа на дъното. Жената трябва да чисти калта. Отношението на нашата душа към духа, това е женитба. Също и отношението на слънцето към тревата, която расте, и отношението на бреговете към реката - тези положения трябва да седят в ума ви. Така ще имате правилно развиване, растене.
Сряда е ден на учене, на работа, на ходене по високите места, да знаеш да се сприятеляваш, как да пазиш
приятелството
, да мислиш и пр.
Когато умът, сърцето и силите в него [в човека] са хармонични, тогава „се"-то [буквата „с" той] ще пише правилно. Додеш някъде, дето можеш да направиш една голяма беля - прескочи реката от единия до другия бряг. Никога не възприемай една мисъл, която ще размъти ума ти; също - и с чувство и действие. На планината се придобива само чистота. Планината е банкерска кантора - ако го изтегляш, ще го туриш на работа долу.
към текста >>
8.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август
, 3.08.1932 г.
Сиромашията разваля
приятелството
, съгласието и пр.
Напишете следни[те]... Търси всякога извора на живота, светлината, въздуха и водата. Да разрешите задачата със сиромашията е толкова трудно, колкото да дигнеш земята на гърба си. Тогаз дигни едно зрънце. Ако не можете да дигнете земята на гърба си, показва, че сте слаби; същото е и със сиромашията. Всякой има по едно парченце от сиромашията, която носи със себе си.
Сиромашията разваля
приятелството
, съгласието и пр.
Дето влезе, прах дига... Болести от сиромашията идват. Тя прави на хората и най-голямото добро, и най-голямото зло. Богатството е окъпано, остава сиромашията да се окъпе и кой как се е опитал да се справи с нея, намирали го или в затвора, или със счупен крак, пукната глава... 59 гл. Исайя. Царството Божие - когато се справите със сиромашията.
към текста >>
9.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1935 г.
Ценя тяхното
приятелство
, защото всред тях аз се чувствувам най-добре.
Чувствувала съм ги като мои съпътници, които някога силно желаех да ги срещна, за да се споим като едно цяло. И ето, аз сега ги виждам, те ми помагат и всред тях се чувствувам като първомайско цвете в своята среда, защото Бог само чрез тях ми се изявява, ме вдъхновява и окриля! Велико щастие изпитвам, че в този живот срещам своите близки и сродни души, които са проводници на любовта на оная велика душа, що обединява всички в едно цяло. Ценя и обичам тези мои приятели, както ценя себе си. В тях аз виждам Бога.
Ценя тяхното
приятелство
, защото всред тях аз се чувствувам най-добре.
Бог да благослови тези мои близки и нека Той запази тази свещена връзка помежду ни навеки. Нека с тях, като ангели, ръка за ръка, укрепени в Господа, да изпълним своя свещен дълг в служене и пожертвувание за Неговата слава. Нека да вървим все нагоре и нагоре, към съвършенство, към единение с Бога. И нека бъдем от тези служители, които ще носят скъпоценните дарове от великата съкровищница на битието: живот, мир, радост, светлина и свобода на страждущите и на тези, които търсят пътя на спасението. Снощи на общото огнище има песни.
към текста >>
10.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и
приятелство
да въртят.
Имаше тамо две жени непознати. Нещо и аз криех дрехите си, не помня добре, но все нещо с укриване се занимавах. После си тръгнах и на едно място, при един кон -един поп. Заобиколих, като пък сега съм имал два коня. Преди да ги запрегна в каруцата и си продължа пътуването ето две жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца.
Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и
приятелство
да въртят.
Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето. А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на краката ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено. * До обед, на третия час реших да отида в София.
към текста >>
11.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
В 11 дом - на
приятелството
, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол.
Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
В 11 дом - на
приятелството
, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол.
Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г. насетне, щом идва в Бургас, Учителят редовно отсяда в техния голям дом.
към текста >>
12.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и
приятелство
с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
Зола - са се случвали през това голямо и страшно наводнение - едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно.
След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и
приятелство
с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици - всеки, кой колкото желае.
към текста >>
13.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и
приятелство
с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
Зола - са се случвали през това голямо и страшно наводнение - едно безспорно народно нещастие. От Женева с влака аз слизам по течението на р. Рона до брега на Средиземно море - приветстват ни вълните - и след това отново на север - до гр. Монтобан с автомобил - пристигам в замъка на с. Лагард, където намирам вече организираните доброволци - от 12 народности - да работят безплатно.
След голямата война у някои миролюбци - в Швейцария - идва идеята вместо чрез военни приготовления и военна повинност, да бранят своето отечество по съвсем нов начин, чрез създаване на връзки на обич и
приятелство
с другите народи, чрез служене и работа, чрез мотика и лопата, а не с пушки и топове.
И ето конкретният израз: събират се в Лагард - немци, австрийци, англичани, французи, шведи, норвежци, холандци, датчани, швейцарци и пр. хора идеалисти - студенти, чиновници, учители, работници и работят в помощ на пострадалите френски селяни. Работят безвъзмездно. Френското правителство отпуска средства само за храна; квартируват в замъка: на долния етаж и в градината - сами си плащат пътните разноски. Идват и работят по 2-3-6 седмици - всеки, кой колкото желае.
към текста >>
14.
Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя
, 10.03.1826 г.
Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно
приятелство
и съратничество в борбата за национална независимост.
От 1840 до 1843 г. учил при Сава Добро-плодни в Котел. Въпреки желанието му да продължи образованието си в Цариград, баща му го оставил да помага в дюкяна, за да се научи, че нищо не се дава даром. През 1847 г. с издействана от д-р Селимински стипендия заминава за Киев и постъпва в Духовната семинария.
Негови съученици били Драган Цанков и Сава Филаретов, с които го свързвало почти половин вековно
приятелство
и съратничество в борбата за национална независимост.
След една година, разочарован от лошите битови условия, станали причина за заболяването и дори за смъртта на някои българчета, той напуснал Киев и заминал да се лекува в Цариград. Там го сварила вестта за смъртта на баща му. От Сливен, където получил своя дял от наследството, заминал отново за Цариград. Записал се да учи в прочутата Гръцка гимназия на Куру-Чешме, но я напуснал, недоволен от гъркоманското обучение и невероятните унижения, които понасяли българските ученици. Тогава се зарекъл да работи за просвещението на своя народ чрез славянско писмо и четмо и останал верен на обещанието си до края на живота си.
към текста >>
15.
Заминава си Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя
, 22.10.1952 г.
Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за
приятелството
и за вечната и нерушима връзка между душите.
1872_05_17 Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя БРАТ ТЕОДОСИ СТОИМЕНОВ (Спомен на Борис Николов) Брат Теодоси Стоянов (Тодор Стоименов) си замина на 22.Х.1952 г. „г-н Данаиле, мъжо любезни".
Сега, когато ние се прощаваме с нашия обичен брат Теодосий, искам да кажа няколко думи за
приятелството
и за вечната и нерушима връзка между душите.
Тези връзки растат и се развиват през вечността. В тях работи Божия Дух. Какво велико и вечно общество образуваме ние! Не поради вечното съгласие, а поради единния Божи Дух, който работи в нас, с който всички сме в съгласие и единство. Това е Бялото Братство.
към текста >>
16.
Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя
, 30.12.1900 г.
През младежките години най-близко
приятелство
го свързвало с Георги Радев - личност с богат интелект и култура, физик, математик, музикант, философ, астролог, но за нещастие заминал си от туберколоза твърде млад.
От наши приятели и братя там. А понякога те са отговор на въпросите, които животът ни е поставил.” Б. Николов, лични записки 19 януари 1950 Скромен и мълчалив, незасегнат от болестта на личността, Борис Николов се движил незабележимо всред мнозината. Контактите му са с онези, които естествено имат нагласа към неговата същност.
През младежките години най-близко
приятелство
го свързвало с Георги Радев - личност с богат интелект и култура, физик, математик, музикант, философ, астролог, но за нещастие заминал си от туберколоза твърде млад.
До последния миг от живота му Борис Николов бил до него. И когато болестта навлязла в последен стадий, той го придружил в Родопите, където въздухът бил по-благоприятен за тежко болния. Тези тъжни дни ще извикват често глуха въздишка в устата на Б. Николов: “Ех, Жорж...”. Тази въздишка бе и по надеждите им за обща работа, по плановете им за духовна дейност... Б.
към текста >>
Веднъж, в знак на
приятелство
, той ми откъсна клонче от едно рядко срещано у нас библейско дърво - ливански кедър.
Тази безкомпромисност в идеите и принципите го превръща в един от стълбовете на Братството след заминаването на Учителя. Брат Борис не търсеше излишеството и лукса в човешкия свят, но ценеше щедростта и разкоша в Природата. Около къщата му имаше голяма градина. Всичко в нея бе подчинено не на практичността, а на красотата. Там бяха насадени и отгледани редки дървесни видове, някои - нежни и изящни, други - силни и стройни.
Веднъж, в знак на
приятелство
, той ми откъсна клонче от едно рядко срещано у нас библейско дърво - ливански кедър.
В градината имаше и много цветя, но най-чудното там беше чистото и деликатното човешко присъствие, което по никакъв начин не пречеше на естествената природна душа да се проявява във всяко растение. Освен към камъка, брат Борис имаше специално отношение и към една друга природна сила - огънят. Той владееше рядкото изкуство - да разпалва огън при всякакви условия, независимо дали е в гората, в планината, при вятър, дъжд или сняг. Към разпалването на огън той пристъпваше като към свят ритуал, изпълнен с дълбок смисъл. На екскурзии в планината брат Борис запалва и поддържа огъня за братята и сестрите в мъгла, вятър и дъжд.
към текста >>
Така започва
приятелството
им,
приятелство
между ученици и служители Божий.
Тези му прояви не винаги допадат на околните, но той следва пътя си, в който способността за вътрешно мистично възприемане на живота не трябва по никакъв начин да бъде пожертвана заради блясъка на света и доброто мнение на хората. Негов най-близък приятел е Георги Радев. Разговорите, общуването им ги водят до по-ясно и дълбоко разбиране на Словото. Но най-близка на Борис през годините е Мария Тодорова. Още на един от първите събори в Търново, при желанието на група сестри да отидат на екскурзия, Учителя посочва Мария Тодорова и казва на Борис: „На тебе я поверявам”.
Така започва
приятелството
им,
приятелство
между ученици и служители Божий.
Борис не само обича Природата, той се вслушва в нейния говор, наблюдава я, изучава я. Успява да проникне и в света на животните. Понякога мислено разговаря с тях, разбира нуждите и болките им, помага им, умее да трансформира тяхната зла воля. Веднъж през 1924 г. Учителя му казва: „Ти ще пишеш разкази за животни”.
към текста >>
17.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Връзката между двамата е свещено
приятелство
, основано на един общ път на служене.
Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов.
Връзката между двамата е свещено
приятелство
, основано на един общ път на служене.
Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност. След смъртта на Учителя, заедно с другите приближени ученици, Мария работи за опазването на делата му и съхраняване на Словото му. Заедно с Методи Константинов, Боян Боев и Борис Николов подготвят и издават най-ценната написана и до днес книга за него – книгата „Учителя” (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)
към текста >>
Тя е едно свещено
приятелство
, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение.
Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М. Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае пътя на душите. Връзката на М. Тодорова с Борис Николов е връзка между свободни души.
Тя е едно свещено
приятелство
, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение.
А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи.
към текста >>
По-късно пречупва характера си, тръгва с тях и се създава добро
приятелство
между тримата.
Завършва и става добра изпълнителка. В този младежки период на учение тя страда от сърце, а в хороскопа й има точна квадратура на Венера с Уран и Сатурн. В същото време от голямата група студенти, събрани около Учителя, двама от тях — Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един път в седмицата на Витоша. Учителя насочва Мария да ходи заедно с тях, за да излекува сърцето си. Тя дълго време не приема съвета на Учителя, защото това е вън от моралните разбирания на тогавашното общество.
По-късно пречупва характера си, тръгва с тях и се създава добро
приятелство
между тримата.
Мария Тодорова е много възприемчива и чувствителна към външните влияния. В хороскопа на Мария Луната се намира в 12-и дом в съвпада със Слънцето, Венера, Меркурий и тригон с Нептун и Плутон. Това й дава силна интуиция и голяма прозорливост за разбиране на отношенията в братския живот и честите вмъквания на отрицателните сили в него. При всички трудни положения тя отива при Учителя и иска неговото мнение и съвет, докато той е във физическото си тяло на Земята. Тя винаги слуша Учителя и точно изпълнява неговите съвети.
към текста >>
В братството е гонена и преследвана от много сестри, заради
приятелството
си с Борис Николов.
Разговарят известно време и й казва: „Сестра, сега Бог е решил ти да бъдеш гонена, хулена, преследвана и неприета от близки и роднини. Готова ли си да издържиш на това изпитание? " Тя отговаря: „Щом Бог е решил да стане това, аз съм готова да изпълня Неговата Воля." След като се омъжва за Борис Николов, нито братята му, нито сестра му, нито пък родът му я приемат и тя остава чужда за тях. Тя е оправна домакиня и умее да готви много хубаво. Често й се налага да се грижи и за храната на Учителя.
В братството е гонена и преследвана от много сестри, заради
приятелството
си с Борис Николов.
Понеже има Марс в 12- и дом, което е най-лошото му положение в даден хороскоп, а господар на този дом е Козирог, в който Марс е в екзалтация — проявява най-мощно своите войнствени сили, затова тя непрекъснато воюва в обществото. Отвсякъде я атакуват непрекъснато: за близостта й с Учителя, за дружбата й с Борис и за точните преценки, които прави за всеки един от братството. Тя се придържа много строго към Словото на Учителя и неговите съвети и не отстъпва никога от истината. Макар че постоянно я критикуват, тя взима дейно участие в издаването на братските песни и в целия музикален живот. Обича много планините и често ходи на Рила и Витоша заедно с Борис.
към текста >>
Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето
приятелство
, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал.
Веднъж бях на обяд в „малкия дом“ и брат Борис ми каза, че обходата е важно нещо, че Учителят много държал на това. Любимата приказка на Борис Николов беше за „гърбавия роб“. Много накратко ще я разкажа за тези, които не са я чели. В един град нямало дъжд много дълго време. Свещениците правили молитви, народът също, но нито капка дъжд не падал.
Веднъж в храма влязъл един малък, гърбав човек, огледал се и като не видял никого в храма, послал килимчето си, коленичил и казал: „Господи, в името на нашето
приятелство
, моля те, изпрати дъжд.“ Станал и си тръгнал.
Веднага завалял силен дъжд. Първосвещеникът, който бил в храма, чул молитвата на гърбавия човек и веднага изтичал навън и го последвал. Мислел си: „Как ние, първосвещениците, не можахме да измолим дъжд, а Бог чу гласа на този невзрачен човек? “ Гърбавият влязъл в задния двор на един търговец на роби. Първосвещеникът почукал на главната врата.
към текста >>
Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето
приятелство
, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб.
Търговецът се зарадвал на честа да го посети първосвещеникът, който му казал, че иска да купи един роб от него. Търговецът му показал робите и накрая първосвещеникът попитал: „Всички ли роби минаха? “ Търговецът отговорил: „Е, има още един гърбав, който се грижи за конете, но той не е като за пред хора.“ „Доведи го“ - казал първосвещеникът. Дошъл гърбавият роб, и тогава първосвещеникът казал: „Този роб искам да купя.“ Тръгва си първосвещеникът с гърбавия роб надолу и минавайки край храма, робът помолил: „Господарю, мога ли да се помоля в храма? “ „Да, разбира се“ - отговорил първосвещеникът.
Тогава той влязъл в храма, послал килимчето, коленичил и казал: „Господи, човешко ухо научи за нашето
приятелство
, моля те, вземи душата ми.“ И умря гърбавият роб.
За учениците на Учителя живата връзка с него беше свещена. Те я пазеха като светиня и никога не я демонстрираха, бяха така скромни, както гърбавият роб бе, и само с тази прекрасна приказка Борис Николов леко ни намекваше за това, напомняйки ни за дъха на теменужките, скрити в гората. Когато дойде демокрацията на 10 ноември 1989 г., Братството се оживи. Всички се радвахме, че сме свободни и ще може да разпространяваме идеите на Учителя, ще разгърнем Братския живот. Но още в началото възникнаха много драстични проблеми.
към текста >>
18.
Заминава си Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя, 18 юли 1976 г.
, 18.07.1976 г.
Връзката между двамата е свещено
приятелство
, основано на един общ път на служене.
Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов.
Връзката между двамата е свещено
приятелство
, основано на един общ път на служене.
Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност. След смъртта на Учителя, заедно с другите приближени ученици, Мария работи за опазването на делата му и съхраняване на Словото му. Заедно с Методи Константинов, Боян Боев и Борис Николов подготвят и издават най-ценната написана и до днес книга за него – книгата „Учителя” (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)
към текста >>
19.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
Приятелството
му с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов, кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Махатма Ганди и други представители на духовната култура е увековечено в поредица от портрети, подписани с „Борис Георгиев от Варна" (Boris Georgiev di Varna).
Картините от индийския си цикъл нарича “В страната на Мировата скръб". Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло. Носител е на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на кардинал Мери дел Вал, 1937 г. Въпреки че е попивал различни култури и релгии, винаги е приемал християнството за своя религия. Акцент в изкуството му са човекът и природата, духовният растеж, далеч от всяка агресия и деформация.
Приятелството
му с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов, кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Махатма Ганди и други представители на духовната култура е увековечено в поредица от портрети, подписани с „Борис Георгиев от Варна" (Boris Georgiev di Varna).
“Портретите на Борис Георгиев се доближават до естетиката на италианския ренесанс и неслучайно се намира сходство между неговите съвършени рисунки и изкуството на Леонардо да Винчи," смята изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. "Борис Георгиев е искал публиката да възприема картините му и чрез неговото слово. Той е виждал в изкуството си изповед, книга на живота си.
към текста >>
20.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
Понеже Слънцето е в знака Овен в екзалтация, това показва много хубаво отношение към духовните хора и
приятелство
в такова общество.
Той още не може да го познае. Всеки сам отговаря за поведението си в класа вътрешно. Запознава се с брат Борис Николов и започвада работи мозайки през зимата (Козирог на Асцендента). Така решава задачата, дадена от Учителя, всеки сам да си изкарва прехраната. (Слънце квадрат Уран, квадрат Нептун).
Понеже Слънцето е в знака Овен в екзалтация, това показва много хубаво отношение към духовните хора и
приятелство
в такова общество.
Слънце в ІІІ дом благоприятства пътуванията и добро отношение към близките и околните и добри условия за придобиване на желано образование, желание да изучава нещата и живота. Слънце в Овен дава голяма енергия за противопоставяне и бързо възстановяване от болести. Податлив на трески. Дава горещина на главата и често опадане на косата.Той е създаден да помага хармонично на другите в живота. Има постоянни борби между Духа и плътта, между ума и сърцето.
към текста >>
Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на
приятелство
, продължи около двадесет години.
Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота. Хора, които имат идеал, който се изчерпва, страдат от вечно неудовлетворение. Те търсят и постигат онова, което не носи радост. Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години.
Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на
приятелство
, продължи около двадесет години.
Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата. С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот. Основно изискване за ученика е да бъде при своя учител, а за да прилага наученото да бъде в школата на живота, т. е. да не бяга от проблемите.
към текста >>
Тази близост пораждаше
приятелство
, но не и подобие в темперамента и характера.
Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме. Кожата на тялото му бе фина и витална. Духовното му име идваше от Овен огнения астрологичен знак. Беше роден на трети април, а брат Кирчо Лъвчето на четвърти април. Честваха им рождения ден почти в едно и също време.
Тази близост пораждаше
приятелство
, но не и подобие в темперамента и характера.
Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст. По повод на рождените им дни и приятелството между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три! " Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха.
към текста >>
По повод на рождените им дни и
приятелството
между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три!
Духовното му име идваше от Овен огнения астрологичен знак. Беше роден на трети април, а брат Кирчо Лъвчето на четвърти април. Честваха им рождения ден почти в едно и също време. Тази близост пораждаше приятелство, но не и подобие в темперамента и характера. Брат Кирчо Лъвчето беше сърдечен и импулсивен ентусиаст.
По повод на рождените им дни и
приятелството
между двамата, веднаж Учителя шеговито казал: „Четири да слуша три!
" Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха. Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и подем на духа. Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар.
към текста >>
21.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Приятелството
между двамата води и до една специална поръчка.
Той възприема Исус като Месия и изучава Новия завет. След като са присъствали на сутрешната служба в синагогата, в събота следобед десетки хора, сред които и лидери на еврейската общност, се събират в дома му в София, за да изучават Новия завет. Мнозина са знаели за вярата на Даниел Цион в Исус като Месия, въпреки което е бил дълбоко уважаван и със стриктното си придържане към Тората той е бил образцов пример на истински юдеин. Има сведения, че в началото на 1942 г. Даниел Цион посещава Петър Дънов, за да обсъди опасността, надвиснала над евреите, в един шестчасов разговор.
Приятелството
между двамата води и до една специална поръчка.
Трима представители на еврейската общност на София (между които Даниел Цион) идват при Петър Дънов с молба да вземе на съхранение ценностите на общността (между които няколко диаманта), използвани изглежда при службите в Софийската синагога. Това са вероятно ритуални предмети, свързани със закона на Мойсей. След войната (и след смъртта на Петър Дънов), те са върнати на евреите.8 След един разговор с министъра на финансите Божилов през юли 1942 г., отнасящ се до преследването на евреите, Даниел Цион получава послание от Бога. Един вътрешен глас му казва, че Божието Царство идва на Земята и че всички, които му се противопоставят, ще пострадат.
към текста >>
Този образован равин се явява голям юдейски духовен водач с отворен ум, благодарение на което е поддържал
приятелство
с християнските водачи.
Израел сега има около 10–15 000 месиански юдеи. По мое мнение българските евреи са имали изключителната съдба да бъдат спасени благодарение на сътрудничеството на трима големи духовни водачи на България в този период – Даниел Цион, митрополит Стефан и Петър Дънов. Ролята на Петър Дънов не се признава в официалните изследвания, може би защото по време на комунизма не е било позволено да се публикува нищо за него. Не е много известно и влиянието на Петър Дънов в духовните преживявания на Даниел Цион, вследствие на които той разпознава Исус като Месия. Може да се твърди, че Петър Дънов заема специално място в биографията и жизнената мисия на равин Даниел Цион.
Този образован равин се явява голям юдейски духовен водач с отворен ум, благодарение на което е поддържал
приятелство
с християнските водачи.
Благодарение на вярата си в своята духовна връзка с Йешуа, той е повел българските евреи по нов път към Месията. Послание от Бога получено от Даниел Цион през юли 1942 г. Излизайки от министерството, аз бях обладан от едно вдъхновение свише. Един вътрешен глас говopеше в мене: Царството Божие идва на земята.
към текста >>
НАГОРЕ