НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
66
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съдържание на бр. 3
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Присаждал е цял зачатък на крайник върху тялото на друг зародиш и то или от същата страна на тялото, от която е взета
присадката
, или от другата страна.
без действието на естествения подбор). 1). ОПИТИ НА Г. ХАРИСОН[2] Той е правил опити с американското опашато земноводно Amblystoma. Опитите му се състоят в присаждане на крайници в зародишите на Amblystoma. Той е видоизменявал опита по всевъзможни начини.
Присаждал е цял зачатък на крайник върху тялото на друг зародиш и то или от същата страна на тялото, от която е взета
присадката
, или от другата страна.
При това присадката може да има различни положения на новото си място: може да има или нормално положение по отношение на гръбо-коремната ос (т.е. гръбната страна на присадката да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане гръбна. При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271).
към текста >>
При това
присадката
може да има различни положения на новото си място: може да има или нормално положение по отношение на гръбо-коремната ос (т.е.
ОПИТИ НА Г. ХАРИСОН[2] Той е правил опити с американското опашато земноводно Amblystoma. Опитите му се състоят в присаждане на крайници в зародишите на Amblystoma. Той е видоизменявал опита по всевъзможни начини. Присаждал е цял зачатък на крайник върху тялото на друг зародиш и то или от същата страна на тялото, от която е взета присадката, или от другата страна.
При това
присадката
може да има различни положения на новото си място: може да има или нормално положение по отношение на гръбо-коремната ос (т.е.
гръбната страна на присадката да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане гръбна. При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271). Ето примери за някои негови опити: а).
към текста >>
гръбната страна на
присадката
да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на
присадката
сега да стане гръбна.
ХАРИСОН[2] Той е правил опити с американското опашато земноводно Amblystoma. Опитите му се състоят в присаждане на крайници в зародишите на Amblystoma. Той е видоизменявал опита по всевъзможни начини. Присаждал е цял зачатък на крайник върху тялото на друг зародиш и то или от същата страна на тялото, от която е взета присадката, или от другата страна. При това присадката може да има различни положения на новото си място: може да има или нормално положение по отношение на гръбо-коремната ос (т.е.
гръбната страна на
присадката
да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на
присадката
сега да стане гръбна.
При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271). Ето примери за някои негови опити: а). Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос.
към текста >>
Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на
присадката
става коремна чрез завъртване около надлъжната ос.
гръбната страна на присадката да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане гръбна. При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271). Ето примери за някои негови опити: а).
Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на
присадката
става коремна чрез завъртване около надлъжната ос.
Обаче последната не си променя положението, т.е. предният край на зачатъка си остава пак преден. В този случай присадката дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е. пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е.
към текста >>
В този случай
присадката
дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е.
Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271). Ето примери за някои негови опити: а). Десен зачатък на крайник се присажда от лява страна, при което гръбната страна на присадката става коремна чрез завъртване около надлъжната ос. Обаче последната не си променя положението, т.е. предният край на зачатъка си остава пак преден.
В този случай
присадката
дава крайник съвсем подобен на нормален ляв крайник, т.е.
пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е. гръбната страна си остава гръбна, а коремната – коремна. Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около гръбно-коремната ос. Значи предният крайник става заден, а задният - преден.
към текста >>
Такава
присадка
дава крайник строго десен, т.е.
пръстите са разположени, както в левия крайник. в). Обратно, същият десен зачатък, присаден от лява страна без завъртване около надлъжната ос, т.е. гръбната страна си остава гръбна, а коремната – коремна. Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около гръбно-коремната ос. Значи предният крайник става заден, а задният - преден.
Такава
присадка
дава крайник строго десен, т.е.
пръстите му са разположени в обратен ред на пръстите в преден лъв крайник. От ред подобни примери следва, че надлъжната ос е фиксирана у зачатъка, а напречната (гръбно-коремна) ос – не. Значи при първия от горните опити се добива една нова диференциация в присадката, а при вторият случай действува вече една добре фиксирана (установена) диференциация. Оттам в последния случай се явява асиметрията. Нека първия случай да наречем хармонично развитие на присадения крайник, а вторият случай - дисхармонично развитие.
към текста >>
Значи при първия от горните опити се добива една нова диференциация в
присадката
, а при вторият случай действува вече една добре фиксирана (установена) диференциация.
Обаче самата надлъжна ос на крайника завъртваме около гръбно-коремната ос. Значи предният крайник става заден, а задният - преден. Такава присадка дава крайник строго десен, т.е. пръстите му са разположени в обратен ред на пръстите в преден лъв крайник. От ред подобни примери следва, че надлъжната ос е фиксирана у зачатъка, а напречната (гръбно-коремна) ос – не.
Значи при първия от горните опити се добива една нова диференциация в
присадката
, а при вторият случай действува вече една добре фиксирана (установена) диференциация.
Оттам в последния случай се явява асиметрията. Нека първия случай да наречем хармонично развитие на присадения крайник, а вторият случай - дисхармонично развитие. Горните опити имат за цел само да установят, коя ос е фиксирана у зачатъка и коя – не. Това е нужно да знаем при по-нататъшните опити. Като знаем, коя ос е фиксирана у зачатъка на крайника и коя - не, ние ще знаем, в какви посоки организмът ще има отворени врата да действува, и в кои посоки няма да има такива врата.
към текста >>
при дисхармонично развитие на
присадката
(случай в).
Кои са причините на това наглед тъй странно явление? Изучаването на дълбоките причини на това хвърля светлина върху основните биологични проблеми. Това явление се среща, когато присаденият крайник се развие асиметрично спрямо тялото на животното, т.е. пръстите му не са обърнати нормално, а са в обратен ред на нормалния. Видяхме, че такава асиметрия се получава при втория от горните случаи, т.е.
при дисхармонично развитие на
присадката
(случай в).
В този случай при присадения зачатък на крайника се развива нов допълнителен зачатък, който е симетрично разположен спрямо първия, т.е. изглежда като негово огледално изображение. В този случай равнината на симетрията минава през бисектрисата между присадения крайник и новия допълнителен. Един пример: Ако преместим десния зачатък от лява страна при завъртването на надлъжната ос (случай в), ще получим палец от външната страна на крайника, вместо от вътрешна страна, както е правилото. Значи, имаме ред на пръстите, обратен на нормалния.
към текста >>
Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на
присадката
може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр.
ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma. Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично.
Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на
присадката
може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр.
За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна. Да кажем, че дланната страна на крайника при нормално положение трябва да бъде при 0 градуса. Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането.
към текста >>
Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в
присадката
.
Можем да завъртим крайника така, че дланната страна да дойде при 90 градуса, при 180 градуса и пр. При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока.
Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в
присадката
.
Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване. При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак.
към текста >>
Ако
присадката
на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
При ортотопичното присаждане крайникът почва да нараства, като първоначално запазва ориентирането, в което е бил поставен при присаждането. След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката.
Ако
присадката
на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на присадката става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение). Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване.
към текста >>
При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на
присадката
става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
След това започва едно завъртване. Ако отклонението е било 90 градуса (т.е. ако дланната страна на зачатъка е била обърната настрани с отклонение от нормалното положение с ъгъл 90 градуса), то завъртването на крайника, за да се завърне в нормалното си положение, се извършва в обратна посока. Това завъртване се извършва, когато почва утайване на хрущялно вещество в присадката. Ако присадката на новото си място има отклонение 135 градуса от нормалното, то регулацията са извършва пак чрез завъртване в обратна посока до 0 градуса, но явлението се придружава с тенденция към удвояване.
При отклонение 180 градуса кракът вече не се завъртва, но се диференцира така, че тръбната страна на
присадката
става коремна и коремната – гръбна (по този начин кракът дохожда в съгласие с новото си място и положение).
Колкото се отнася до симетрията, то присаденият от лява страна десен крак става ляв, т.е. пръстите са наредени както при лъв крак. Ако отклонението при присаждането е 225 градуса, тогаз кракът претърпява завъртване в обратна посока, додето дойде до положение 180 градуса, и както по-рано, дава ляв крак. Изобщо това явление се усложнява от удвояване. Когато зачатъкът е присаден с ъгъл 270 градуса, тогаз той претърпява завъртване 90 градуса в същата посока, в която е станало отклонението, додето стигне до нормалното си положение.
към текста >>
При всички горни случаи завъртването на
присадката
не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
Това е крак, обърнат с гърба надолу. При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи.
При всички горни случаи завъртването на
присадката
не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
ако отклонението на присадката е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса. Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна.
към текста >>
ако отклонението на
присадката
е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса.
При хетеротопочното присаждане имаме приблизително същите явления на регулация, макар и малко по-непълни и почти винаги усложнени с удвояване. Както при опитите на Харисон и Бранд, така и тук виждаме ясни случаи на пряко приспособление, понеже това саморегулиране не се е добило чрез естествен подбор. Кога е имало в естествения си живот животното такива присаждания? Нека направим анализ на горните случаи. При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр.
ако отклонението на
присадката
е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса.
Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока.
към текста >>
А ако
присадката
от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е.
Нека направим анализ на горните случаи. При всички горни случаи завъртването на присадката не е произволно, но винаги се избира най-късия и най-добрия път, за да заеме крайникът положение по-близо до нормалното при по-малко изхарчване на енергия. Напр. ако отклонението на присадката е 90 градуса, то това положение е еднакво далеч от 0 и 180 градуса. Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение.
А ако
присадката
от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е.
гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно. Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса.
към текста >>
Интересен е случаят, когато отклонението на
присадката
е 225 гр.
Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока. Защото, макар и пътят да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно.
Интересен е случаят, когато отклонението на
присадката
е 225 гр.
В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна. Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване.
към текста >>
Обаче ако се завърти
присадката
до положение 180 градуса, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна гръбна и обратно.
Виждаме, че когато положението е 135 и 225 градуса, имаме различни начини на постъпване. Забелязва се значи едно колебание в организма. Това е обяснимо, като се знае, че удобството в едно отношение се нарушава от неудобство в друго отношение. Може би и завъртването в една посока да е по-удобно за организма, отколкото в друга посока. Ако отклонението е 270 гр., то разстоянието до положение 0 и 180 градуса е еднакво: 90 градуса.
Обаче ако се завърти
присадката
до положение 180 градуса, губи се малко повече енергия, понеже ще трябва още малко енергия, за да стане коремната страна гръбна и обратно.
А при завъртване до 0 градуса, веднага се дохожда до нормално положение. Тук има едно колебание: животното прибягва в някои случаи към единия начин, в други случаи - към другия. Обаче се предпочита положението 0 гр. и в повечето случаи става завъртване към 0 градуса. Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване?
към текста >>
Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести
присадката
.
Обаче се предпочита положението 0 гр. и в повечето случаи става завъртване към 0 градуса. Може да се направи анализ и по въпроса: кога има удвояване? Ще се види, че удвояване има в тези случаи, когато положението, в което е присаден крайника, е неудобно и със сравнително по-големи усилия той би могъл да се възвърне в нормалното си положение, т.е. с изхарчване на голямо количество енергия.
Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести
присадката
.
Така е при положение 135 градуса. В този случай завъртването от 135 до 0 градуса е голямо; значи изисква се доста голямо усилие. Ето защо организмът се колебае, дали да направи такова усилие (да завърти крайника) или да образува съвсем нов крайник в нормално положение. Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна. Ето защо и тук има тенденция към удвояване.
към текста >>
Същото колебание се забелязва и при положение на
присадката
225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна.
с изхарчване на голямо количество енергия. Ето защо тогаз се явява тенденция, вместо да се измени положението на присадения крайник, да се образува в нормално положение съвсем нов крайник и той да замести присадката. Така е при положение 135 градуса. В този случай завъртването от 135 до 0 градуса е голямо; значи изисква се доста голямо усилие. Ето защо организмът се колебае, дали да направи такова усилие (да завърти крайника) или да образува съвсем нов крайник в нормално положение.
Същото колебание се забелязва и при положение на
присадката
225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна.
Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос. Защо при хетеротопичното присаждане имаме по-чести случаи на раздвояване? Много лесно обяснимо, ако се поставим на гледището на целесъобразността. В този случай, понеже присадката е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място върху тялото,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
към текста >>
В този случай, понеже
присадката
е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място върху тялото,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна. Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос. Защо при хетеротопичното присаждане имаме по-чести случаи на раздвояване? Много лесно обяснимо, ако се поставим на гледището на целесъобразността.
В този случай, понеже
присадката
е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място върху тялото,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
Ето защо тук има колебание, действуване и по двата начина: завъртване и удвояване. Като че ли организмът не се е решил окончателно, кое му е по-износно. Тук пак, както при опитите на Харисон, се вижда ясно, че приспособлението е пряко, и от друга страна, то е най-целесъобразно. А когато приспособлението е целесъобразно и се изключва действието на подбора, очевидно е, че трябва да се приеме една вътрешна сила в организма, и тази регулативна сила да не е механична, а разумна, защото резултатите от тая саморегулация са винаги разумни. Значи и от тези опити идваме до заключението, че трябва да се приемат в организма разумни сили.
към текста >>
2.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
То бива автопластично (
присадката
е върху същия индивид), хомопластично (
присадката
се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява
присадка
присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр.
И тук виждаме целесъобразно реагиране на изменените условия. НОВИТЕ ОПИТИ НА В. БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни биологични въпроси. Опитите му се състоят в присаждане на крайници у опашатото земноводно тритон. Присажданията, които е правил, са от най-различен вид.
То бива автопластично (
присадката
е върху същия индивид), хомопластично (
присадката
се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява
присадка
присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр.
После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално.
към текста >>
После гръбната страна на
присадката
може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна.
НОВИТЕ ОПИТИ НА В. БРАНД[2] През последните 2-3 години Бранд е предприел нови опити, за да се уяснят известни биологични въпроси. Опитите му се състоят в присаждане на крайници у опашатото земноводно тритон. Присажданията, които е правил, са от най-различен вид. То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр.
После гръбната страна на
присадката
може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна.
При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално. Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник.
към текста >>
В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а
присадката
се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално.
То бива автопластично (присадката е върху същия индивид), хомопластично (присадката се поставя върху друг индивид от същия вид), хетеропластично (върху друг вид), хомоплеврално (лява присадка присадена от лява страна на тялото), хетероплеврално (обратното) и пр. После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване.
В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а
присадката
се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално.
Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има присадка на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник. Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане.
към текста >>
Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има
присадка
на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник.
После гръбната страна на присадката може на новото си място да се постави така, че да стане коремна или да си остане пак гръбна. При всички тези случаи се получават най-разнообразни резултати. Чрез последните може да се хвърли светлина върху много теоретични въпроси. От многото опити на Бранд нека спомена някои: У зародиша на тритона се отстранява десния зачатъчен крайник и зад него се поставя десен зачатък от друга личинка без завъртване. В такъв случай не се извършва регенерацията на отстранения крайник, а присадката се развива като нормален крайник с всички кости; гръбната му страна се пигментира нормално.
Тук пак имаме проява на целесъобразност: няма нужда от регенерация на отстранения крайник, щом има
присадка
на също такъв крайник, макар и малко по-назад Друг негов опит: Зачатъчен крайник, завъртян на 180 градуса, се поставя от същата страна на тялото и то зад нормалния крайник.
Тези два зачатъка отначало растат отделно, но после, започват да се сливат, след известно време, в основната си част. И най-после след 6 седмици основните им части се сливат, а краищата им остават разделени. Станалото сливане не е съвършено: микроскопските изследвания доказват, че сливането важи само за кожата и други някои тъкани, обаче двете раменни кости са си останали отделни, тъй че сливането е било външно. Но тук е важна проявата на тенденция към сливане. А тази тенденция показва едно разумно реагиране на създаденото положение.
към текста >>
3.
НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Маркс в 1925 година доказа с опити, че гръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като
присадка
), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба.
Резултатът бил отрицателен. Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О. Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А.
Маркс в 1925 година доказа с опити, че гръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като
присадка
), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба.
В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (присадката) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи. Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани. Това показва, че клетките на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център". Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център. И Шпеман направил множество подобни опити.
към текста >>
В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (
присадката
) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи.
Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О. Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А. Маркс в 1925 година доказа с опити, че гръбната част на първичната храносмилателна тръба у тритоновия зародиш ако се откъсне и се постави на друго място (като присадка), то ще предизвика в ектодермата, която е над нея, образуването на нервна тръба.
В първия случай пренесената тъкан се индуцира (влияе се) от околните тъкани, при които е пренесена, а във втория случай новата тъкан (
присадката
) влияе на околните тъкани (индуцира ги) и ги предизвиква към образуването на специални тъкани и органи.
Хилда Манголд в 1924 година е направила следния опит: ако част от първичната горна устна на тритоновия зародиш се присади в ектодермата, то ще даде съвсем ново образование, заедно с участието на околните тъкани. Това показва, че клетките на горната устна могат да се считат като „организатори" на цялата околна област, значи са като „организационен център". Шпеман въвежда и термина „организационно поле"; това е полето, в което действа организационният център. И Шпеман направил множество подобни опити. Значи една част от мезодермата е в състояние в новото си място да накара околните тъкани да тръгнат по нейното направление.
към текста >>
Когато
присадката
се тури в криво положение, то след това чрез така наречената „саморегулация" тя си променя положението и дохожда в нормално.
И Шпеман направил множество подобни опити. Значи една част от мезодермата е в състояние в новото си място да накара околните тъкани да тръгнат по нейното направление. Като свържем тези термини „организатор", „организационен център" с изследванията на Лаковски, Гурвич, Райхенбах и пр., ще видим, че тук организационният център влияе динамически т.е. чрез енергиите, които излъчва наоколо. От изучаването на етерния двойник се вижда, че действително има известни динамични центрове.
Когато
присадката
се тури в криво положение, то след това чрез така наречената „саморегулация" тя си променя положението и дохожда в нормално.
Но това става независимо от функционирането на органа, преди да почне той да функционира. Обяснението на такива опити е много лесно с помощта на етерния двойник. Силите на последния имат организаторски способности, и тая „саморегулация" се дължи на тяхното действие. Горните опити допринасят за изучаването на природата по съдържание. Идущия път ще разгледаме други опити, които доказват разумното в природата.
към текста >>
4.
СТЪПКИ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Някой път
присадката
влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното.
Изследователите са констатирали няколко „организационни центрове" в организмите. Напр. ектодермата от ушната област в зародиша на тритона (опашато земноводно) е един такъв организатор. Ако присадим тази ектодерма на друго място в същия или в друг организъм, ще видим, че тя ще създаде в съседните тъкани ред органи: нервна тръба, хорда, гръбначни прешлени. Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни).
Някой път
присадката
влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното.
У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално. Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то присадката ще даде крайник. Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно.
към текста >>
Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то
присадката
ще даде крайник.
Резултатът е сполучлив, когато това присаждане става не само върху индивид от същия вид, но и върху други видове (по-близки или по-далечни); последният вид присаждания се наричат ксенопластични (напр. между опашати и безопашати земноводни). Някой път присадката влияе и организира тъканите на организма, а някой път обратното. У зародиша индукционното действие може да бъде сравнително по-голямо, после с възрастта може да се намалява, обаче след това пак може да се увеличава. Това е доказано експериментално.
Когато присадим зачатък от опашка на тритон върху рана на мястото на предния крайник на тритона, то
присадката
ще даде крайник.
Вайс, който е правил такива опити, казва, че влиянието при тези опити се дължи на действието на „динамичното поле." За да личи по-добре динамичното действие, Гьоч е избрал два вида с различно обагрени клетки, а именно два вида разно обагрени хидри (живеят в нашите блата): част от тялото на тъмнокафявата хидра със съвсем млада пъпка той присажда върху тялото на тъмнозелената хидра. Срастването успява лесно. Пъпката понеже не разполага с достатъчно материал, увлича в новите си образования и тъмнозелените околни клетки, което се вижда от появяването на тъмнозелени части в растящата пъпка. В това ясно се вижда влиянието на растящата пъпка върху околните пъпки. Интересно, че Шпеман и Манголд независимо един от друг са дошли до една и съща идея, т.е.
към текста >>
Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая
присадка
вече почва да организира околните тъкани.
От друга страна подобни факти показват, че в разните области на зародиша господстват влияния, които определят на индиферентните части тяхната понататъшна съдба. Много опити са правени за установяване на местата на организационните центрове. Такива организационни центрове са намерени у тритона, у планарията, у прешленестите червеи, у хидрата и пр. У хидрата напр. са констатирани два главни организационни центрове: единият е перистомата (околоустната част или орален край), а другият е при основата на хидрата (адорален край).
Браун поставил едно пипало с част от перистомата върху каква да е точка от тялото на хидрата, и тая
присадка
вече почва да организира околните тъкани.
И наистина, на това място се появяват нови уста с венец от пипала, при което перистомната част е действала като организатор върху околните тъкани. Сега усилено се работи в тая област на биологията от множество работници; такива са, освен горните, още: Бауцман, Бранд, Харисон, Филатов, В. Гайниц (интересна е статията му „Анализ на организационния център" в „Доклад за четвъртия годишен конгрес в Инсбрус в 1924 година" на немското общество за изследване на наследствеността). А. Маркс, Весел и пр. Главно в два центъра работят усилено работници в тая нова област: във вилхелмовия биологичен институт в Берлин (отделението на Манголд) и в зоологическия институт в Фрибург (под директорството на Шпеман).
към текста >>
Някои би могли да кажат: „Да не би
присадката
да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху
присадката
".
Сега е важен характерът на индукционното действие. Могат да се предположат две неща: или че индукционното действие се дължи на известни частици, които преминават от една част в друга и влияят, или пък, че то е от динамичен характер, т.е. се дължи на действието на известни сили. Коршелт казва, че изследваните факти не могат да се обяснят другояче, освен чрез митогенетичните лъчи на Гурвич, т.е. се дължат на динамично действие.
Някои би могли да кажат: „Да не би
присадката
да влияе върху околните тъкани с помощта на някои вещества, които изпуща, или пък по същия начин да влияе организмът върху
присадката
".
Опитите на Гурвич доказват, че тук имаме динамическо действие, защото при неговите опити част от корена се туря на известно разстояние (значи без допиране) срещу част от някой организъм и предизвиква в тая част известни физиологични промени. Тук вече е изключено напълно всяко действие чрез материални частици. Явно е, че имаме работа с динамичното действие на „организатора". Психични фактори зад физиологичните процеси. Психични фактори зад еволюционния процес За установяване на организационните способности на долния, аборалния край на хидрата (основата) са правени ред опити от Бурт, Гьоч, Исаев, Трип, Муц и пр.. Един от опитите се състои в следното: Отделя се основата на хидрата.
към текста >>
5.
СИНТЕЗА НА БИОЛОГИЧНИ ФУНКЦИИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в
присадката
.
Тези центрове на сили се наричат организационни центрове или накратко организатори. А влиянието на организаторите върху околните тъкани се нарича индукция. Индукция имаме както при нормално развитие на организма, така и при присаждане. Нека наречем „гостоприемник" организма, върху който присаждаме. Присадената тъкан упражнява влияние върху тъканите на гостоприемника и може да даде ново направление на тяхното развитие.
Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в
присадката
.
Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея.
към текста >>
Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато
присадката
образува в околните тъкани орган, подобен на нея.
Но и обратното е вярно: организационните центрове на гостоприемника могат да упражнят влияние върху посоката на развитието на тъканите в присадката. Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията.
Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато
присадката
образува в околните тъкани орган, подобен на нея.
2) хетерогенна индукция — когато присадката и получените чрез индукция органи са. различни. 3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори.
към текста >>
2) хетерогенна индукция — когато
присадката
и получените чрез индукция органи са. различни.
Всичко това са различни случаи на индукция. Особено е силна индукцията върху индиферентната още зародишна тъкан, защото там нямаме още диференциране на тъканите, каквото срещаме у възрастния организъм. За това именно при своите опити съвременните биолози-експериментатори си служат със зародиши повече, отколкото с възрастни организми. Там по-ярко изпъква действието на организатора и индукцията. Индукцията е няколко вида: 1) хомогенна индукция — когато присадката образува в околните тъкани орган, подобен на нея.
2) хетерогенна индукция — когато
присадката
и получените чрез индукция органи са. различни.
3) комплексна индукция — когато присадената част създава в тялото на гостоприемника чрез индукция разнообразни тъкани и органи. Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба.
към текста >>
У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата
присадка
става на тръба, но под влиянието на
присадката
от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с
присадката
.
Нека разгледаме по един пример за всеки вид индукция. Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба. Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш.
У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата
присадка
става на тръба, но под влиянието на
присадката
от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с
присадката
.
в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия. Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ.
към текста >>
в
присадката
се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия.
Хомогенна индукция Ще разгледаме опита на Ото Манголд, направен през 1927 — 1929 год. в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба. Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с присадката.
в
присадката
се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия.
Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до присадката. Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е.
към текста >>
Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до
присадката
.
в зародиша на земноводните имаме много точки, които са организатори. Например, такъв организатор е тая част на ектодермата, която чрез инвагинация (вдаване навътре) се превръща в нервна тръба. Той взел тази част от ектодермата и я поставил през устния отвор в стомашната празнина на друг зародиш. У последния не само че се образува нормална нервна тръба и не само че самата присадка става на тръба, но под влиянието на присадката от ектодермата на гостоприемника се образува нова нервна тръба, но чрез индукция и то в съседство с присадката. в присадката се явяват очи, слухови мехурчета, обонятелни ямички и странична линия.
Но същите тези неща се явяват чрез индукция и в ектодермата на гостоприемника, която е близо до
присадката
.
Тая индукция наричаме хомогенна, понеже нервната тръба чрез индукция образува пак нервна тръба. Хетерогенна индукция Ще разгледаме опита на Бауцман, направен през 1928 г.[5] Той отделя внимателно гръбната струна от зародиша на тритона и я поставя във вътрешната празнина на зародиш на друг тритон. Бауцман употребява хомопластично присаждане на Triton taeniatus върху Triton taeniatus; или хетеропластично на Triton alpestris или на Triton cristatus Bpxy Triton taeniatns.[6] При всичките тези случаи резултатът е един и същ. Накратко ще изложа резултата: Присадената гръбна струна индуцира в съседната епидерма нервна тръба. т.е. под влиянието на гръбната струна в съседство се образува нервна тръба.
към текста >>
Тогава
присадката
образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
Този случай се нарича хетерогенна индукция, понеже гръбната струна създава чрез индукция не пак гръбна струна, а нервна тръба, т.е. нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus.
Тогава
присадката
образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus.
към текста >>
Просто енергиите, които излъчва
присадката
върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието.
нещо друго. Комплексна индукция Добър пример на такава индукция е опитът на Ханс Шпеман и Хилда Манголд в 1924 г. Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува.
Просто енергиите, които излъчва
присадката
върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието.
Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове.
към текста >>
Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на
присадката
върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит
присадката
ясно изпъква като организатор.
Те са взели от зародиша на Triton cristatus една част, която е тъкмо над първичните уста и която взема участие при образуване на нервната тръба, гръбната струна и първичните гръбначни прешлени. Тези автори са присадили тази част върху зародиша на Triton taeniatus. Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника.
Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на
присадката
върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит
присадката
ясно изпъква като организатор.
Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди. Например, взема присадка от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите.
към текста >>
Гайниц повтори този опит, като взе
присадка
от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus.
Тогава присадката образува чрез индукция в тялото на гостоприемника нервна тръба, гръбна струна и зачатъци на гръбначните прешлени, извън тези, които последният нормално си образува. Просто енергиите, които излъчва присадката върху околните тъкани, са от такъв характер, че изменят първоначалното предназначение на тия тъкани и им дават ново направление в развитието. Авторите нарочно взели при своите опити тези два вида животни, понеже първият зародиш има по-светли клетки, а вторият — по-тъмни и затова може да се проследи ясно произхода на образуваните чрез индукция органи; и се оказва, че материалът за тяхното образуване е взет предимно от гостоприемника. Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията.
Гайниц повтори този опит, като взе
присадка
от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus.
Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди. Например, взема присадка от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите. Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие.
към текста >>
Например, взема
присадка
от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите.
Тук трябва да допуснем, както и при по-горните опити, индукция на присадката върху съседните тъкани на гостоприемника, При третия опит присадката ясно изпъква като организатор. Този случай наричаме комплексна индукция, понеже са образувани разнообразни органи чрез действието на индукцията. Гайниц повтори този опит, като взе присадка от Pleurodeles waitli и Ainblystoma mexicanum [7] и ги присади върху зародиша на Triton taeniatus. Значи тук той употребява разни родове. Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди.
Например, взема
присадка
от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите.
Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие. Интересен е следният опит на Шпеман от 1921 год.: зачатъчна нервна тръба на Triton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Triton cristatus. Тая присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действува по място, а не по произход.
към текста >>
Тая
присадка
взема участие при образуването на хрилете, т.е.
Той даже при някои свои опити употребява и различни разреди. Например, взема присадка от Bombinator pachypus [8] и присажда върху Triton taeniatus Резултатите били същите. Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие. Интересен е следният опит на Шпеман от 1921 год.: зачатъчна нервна тръба на Triton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Triton cristatus.
Тая
присадка
взема участие при образуването на хрилете, т.е.
действува по място, а не по произход. Обаче интересно е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus. Значи в това отношение присадката действува по произход, а не по място. От това следва важният закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи.
към текста >>
Обаче интересно е, че хрилните части, които
присадката
образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus.
Гайниц сполучил да присади върху хрилете на земноводни организатори от друг род земноводни и предизвикал индукция. Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие. Интересен е следният опит на Шпеман от 1921 год.: зачатъчна нервна тръба на Triton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Triton cristatus. Тая присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действува по място, а не по произход.
Обаче интересно е, че хрилните части, които
присадката
образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus.
Значи в това отношение присадката действува по произход, а не по място. От това следва важният закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи. Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus.
към текста >>
Значи в това отношение
присадката
действува по произход, а не по място.
Ектодермата, присадена върху горната устна на зародиша, проявява организаторско действие. Интересен е следният опит на Шпеман от 1921 год.: зачатъчна нервна тръба на Triton taeniatus се поставя в хрилната празнина на Triton cristatus. Тая присадка взема участие при образуването на хрилете, т.е. действува по място, а не по произход. Обаче интересно е, че хрилните части, които присадката образува, както по форма, така и хистологично, са подобни на хрилните части на Triton taeniatus.
Значи в това отношение
присадката
действува по произход, а не по място.
От това следва важният закон: материалът, върху който работи индукцията, не е съвсем пасивен, т.е. той може да приеме импулс от индуктора да образува даден орган, обаче при образуването му той влияе със силите, които носи. Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа.
към текста >>
Значи тук
присадката
по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход.
Аналогичен пример имаме и при регенерацията на лещата у тритона. Правени са следните опити с Triton cristatus и Triton taeniatus. Зачатъчният лещен епидермис на двата вида се отстранява и се замества с коремна кожа. Само че коремната кожа на Triton cristatus се присажда у Triton taeniatus и обратно. Коремната кожа дава леща, само че лещата по своите свойства прилича на лещата на вида, от който е взета коремната кожа.
Значи тук
присадката
по отношение на вида орган, който ще образува чрез индукция, действува по място, а не по произход обаче по отношение на качествата на този орган действува не по място, а по произход.
Изследванията върху организатора и индукцията в биологията дават изобилен материал за размишление и заключения. Гурвич още в 1922 год. въз основа на направените вече опити излиза с теорията за силовото поле.[9] Според него освен физично тяло яйцето, зародишът или възрастният организъм имат и особено силово поле. П. Вайс приема теорията на Гурвич за силовото поле. Той прие тази теория въз основа на собствени регенерационни опити върху тритона.
към текста >>
Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които
присадката
изпуща в тялото на гостоприемника и обратно.
Или другояче казано, по отношение на собствените си сили бластемът е нулипотентен, обаче е омнипотентен по отношение на диференцирането под влиянието на други сили. Въз основа на горните опити Вайс е дошъл до приемане на силовото поле в крайника и центърът на това силово поле е в основата на крайника и в тази част на трупа, която е близо до крайника. Вайс казва, че приема такова силово поле въз основа на своите опити и въз основа на теорията на Гурвич за митогенните лъчи. Теорията за силово поле е приета, за да се обяснят разните случаи на индукция в организования свят. Очевидно е, че индукцията на Шпеман и индукцията на Гурвич имат една и съща основа.
Някой би могъл да каже, че индукцията на Шпеман се дължи главно на известни вещества, които
присадката
изпуща в тялото на гостоприемника и обратно.
Обаче, знаем, че при индукцията на Гурвич всяко влияние чрез вещества е изключено, понеже индукторът действува върху детектора от разстояние, през въздуха и затова там сме принудени да приемем силови центрове и силови полета. И понеже индукцията на Шпеман действува по същите закони то и там трябва да приемем, че причината на индукцията са силовите полета, силовите центрове. Именно такива силови центрове представляват тъй наречените организатори. Интересна е следната подробност: един организатор от трупа, присаден върху главата на зародиша, образува главни органи, обаче организаторът от главата, присаден върху трупа, образува чрез индукция не трупни органи, но главни. Това показва, казва Шпеман, че силовото поле на главата е по силно от силовото поле на трупа, и при конкуренция първото силово поле надвива.
към текста >>
6.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
А останалата долна част на долната
присадка
почва постепенно да се резорбира от целия организъм и изчезва.
До тук имаме прилика с предния случай, но оттук почва разликата: тенденцията за образуване на нова глава на аборалния полюс на предния индивид се прекъсва и става следното: преградата между двете присадени една на друга половини се премахва. Образуваните нови пипала към средата на тялото заедно с пипалата на предния край на задния индивид представляват едно увеличение на броя на пипалата. Тия пипала постепенно намаляват своя брой, като се сливат две по две съседните пипала. Така броят им става нормален. През това време мястото, дето е главата на задната присадена половина се протяга малко на страни и образува нещо като самостоятелна глава с пипала (фиг. 4).
А останалата долна част на долната
присадка
почва постепенно да се резорбира от целия организъм и изчезва.
Така получаваме един индивид с две глави — на предния и задния край. После пак се образува преградна ципа и се откъсват двата самостоятелни индивиди. 2. Вецел през 1895 — 1898 г. е правил следния опит с хидрата: той разделил две хидри по на две половинки. След това сраснал двете половинки, които носят главата, с техните аборални краища.
към текста >>
Присадката
се откъсва и става самостоятелен индивид, който се прикрепява за някой подводен предмет.
За образуването на този мост Елфрида Муц е наблюдавала преместването на клетки от тялото на гостоприемника навън. Това преселване на клетки, за да се образува мост, не може да се обясни механично. Тук виждаме проява на една разумност. Но с това организмът още не се е справил с трудното положение, в което е поставен. Скоро на външния край на моста се образуват пипала.
Присадката
се откъсва и става самостоятелен индивид, който се прикрепява за някой подводен предмет.
На върха на моста се образува уста с венец от пипала. Тогава се получава едно общо стъбло с два клона на горния край, и на върха на всеки клон има по една глава с венец от пипала, (фиг. 7). След това става нещо чудно и в най-висока степен разумно. Мястото, дето се отделят двата клона (L), постепенно слиза надолу, тъй че става като че ли надлъжно разцепване на трупа по цялата му дължина (фиг. 8). Най-после, когато това разцепване дойде до долния край на дръжката, и кракът се разцепва на две.
към текста >>
Когато част от
присадката
е излишна или непотребна за организма, той прибягва към нейното резорбиране. 5.
Поуката от всичките опити е следната: 1. При опитите с хидрата забелязваме действието на динамичния принцип. 2. Забелязваме разумност в резорбиране на известен брой пипала, когато те са станали излишни или непотребни на организма. 3. По някой път намаляването броя на излишните пипала става не чрез резорбиране, но чрез сливане две по две на съседните пипала. Тук виждаме, как организмът за постигането на една цел в разни случаи прибягва до разни разумни средства. 4.
Когато част от
присадката
е излишна или непотребна за организма, той прибягва към нейното резорбиране. 5.
Когато е нужно да се образува нова част, нова тъкан или нов орган в дадена точка на тялото, то организмът преселва към тая точка клетки от вътрешността на тялото. Тук виждаме такива разумни процеси, които по никой начин не могат да се обяснят механически. Значи разумността в организма се проявява при всички възможни нови положения, в които го поставяме. По някой път целесъобразното реагиране на организма към новите условия се проявява по един съвсем неочакван, остроумен начин: когато при присаждането на двата индивида се получи едно общо стъбло с два клона и на края на всеки клон по една глава с венец от пипала (фиг. 7), то вместо да става надлъжно разцепване на тялото, за да се получат два самостоятелни индивида, почва съвсем друго нещо: точката на разклонението постепенно отива нагоре т.е.
към текста >>
7.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Който няма тази
присадка
в кръвта си, той може да плати с живота си.
Човек е щастлив когато му дадат неща, които му са приятни, които подслаждат живота му; а е нещастен, когато изпита горчивините в живота. Но с горчивите хапове се ликуват много болести. Горчивите работи предпазват човека от много злини. Когато организмът се приспособи към някои отрови, човек придобива имунитет, не се подава но заболявания, не се подава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея.
Който няма тази
присадка
в кръвта си, той може да плати с живота си.
Човек трябва да се присада и срещу греха, да стане неуязвим към него. Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра. За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно. Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи. Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си.
към текста >>
8.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Наследствеността е една
присадка
.
Това клонче няма да се развива вече като трън. И обратното може да се случи: на една хубава ябълка може да се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността.
Наследствеността е една
присадка
.
Първичната природа на човека иде от първичната причина. И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората. Но има и вторични причини, които са спънали човека в неговата еволюция. Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка главо при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит.
към текста >>
9.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в
присадката
е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил.
Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем.
Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в
присадката
е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил.
И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е.
към текста >>
10.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Злото е една
присадка
И с тази
присадка
Бог ще се разправи.
Но вие, по едно стечение на обстоятелствата. сте допуснели злото в себе си. което противодейства на Царството Божие. Сам по себе си, човек е добър. Злото е дошло в него отпосле.
Злото е една
присадка
И с тази
присадка
Бог ще се разправи.
В цитирания стих за Лотовате жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто. Лотовата жена показа непослушание и понеже Бог беше предвидел това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Това показва, че в бъдеше жената ще вземе друго положение. Днес жената търси пътя.
към текста >>
11.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи
присадката
отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте.
Някой казва: Аз оправих този свят. На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път. Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат.
Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи
присадката
отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте.
По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая присадка се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие? Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина.
към текста >>
По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая
присадка
се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие?
На човек може само да даде условие за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене, който й е даден от Бога, от самата природа. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път. Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат. Те могат да присадят на една ябълка круша и да изменят естеството й, но ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива или череша, черешата ще започне свободно да си расте.
По този начин и ние хората се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането, обаче щом тая
присадка
се пречупи, веднага там ще се прояви първото естество на човека И Апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията каза: кой ще ме избави от това противоречие?
Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, да се преобрази, но затова се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за това се изисква голяма топлина. Същото може да се каже и за човека.
към текста >>
12.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като стане сутрин, той ще се чуди как със станало това, че отдолу е трън, а отгоре е с благородна
присадка
.
Ако не си готов, ще те върнат, ще те скъсат на общо основание. Когато някой се жени, това е една задача за него. Например, някой жена се ожени за лош мъж. Какво трябва да прави? Като заспи вечер тя трябва да отреже едно клонче от него и да го присади.
Като стане сутрин, той ще се чуди как със станало това, че отдолу е трън, а отгоре е с благородна
присадка
.
Така тя ще продължава, докато ней-после той се види коренно изменен. Той сам се чуди на станалото. Казва: Тази жена съвсем ме измени. Ако жената е лоша, мъжът трябва да я присади. За да се присаждат хората, изисква се знание.
към текста >>
13.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тая
присадка
никак не е благородна, а най-долна, най-нисша.
Сега сме далеч от този идеал. Можем да го достигнем, като почнем от началото, от първото стъпало, като престанем да вършим поне най-голямата, най-грубата неправда и почнем от най-малкото добро. С течение на много векове, в човешкия род се е създал един много лош навик — да се хранят хората с труповете на убити животни. И тоя навик много трудно ще се изкорени, защото е станал като втора природа в човека. Това е присадено отпосле върху него.
И тая
присадка
никак не е благородна, а най-долна, най-нисша.
Всяко нещо се познава по неговият плод. Благородното нещо не ограничава, не отнема живот, не убива. Низшето си служи с хищничество, убийство и насилие. Човек може да се отърси от низшето, когато възрасти висшето в себе си, когато възкръсне в дух и истина, когато заживее в и за цялото. Само тогава той ще добие образ и подобие Божие, само тогава ще стане истински човек.
към текста >>
Като знаят този закон, земеделците избират силна
присадка
, за да могат да присаждат плодните дървета.
Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот. Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже че живее. Любовта е мощна сила, която при преминаването от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когото двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива по-слабия. Последният трябва да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния.
Като знаят този закон, земеделците избират силна
присадка
, за да могат да присаждат плодните дървета.
Иначе, ако е слаба присадката, не може да издържи на енергиите на дървото, което ще присаждат. Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени от различни раси. Запример, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време съвършено се израждат.
към текста >>
Иначе, ако е слаба
присадката
, не може да издържи на енергиите на дървото, което ще присаждат.
Който не е дал път на Божията Любов в себе си, той не може да каже че живее. Любовта е мощна сила, която при преминаването от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когото двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива по-слабия. Последният трябва да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета.
Иначе, ако е слаба
присадката
, не може да издържи на енергиите на дървото, което ще присаждат.
Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени от различни раси. Запример, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време съвършено се израждат. Този закон действа не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи.
към текста >>
Плътта е подложка, а духът —
присадка
върху тази подложка.
По този начин само човек може да разбере какво Бог изисква от него. Преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка в растението, върху която става присаждането.
Плътта е подложка, а духът —
присадка
върху тази подложка.
Между плътта и духа има борба, която се продължава до тогава, докато духът, т. е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете на подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между духа и плътта е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите.
към текста >>
присадката
, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива.
Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът — присадка върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава до тогава, докато духът, т. е.
присадката
, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива.
Когато соковете на подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между духа и плътта е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли.
към текста >>
Когато соковете на подложката започнат правилно да се движат нагоре към
присадката
, а тия от
присадката
се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално.
Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът — присадка върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава до тогава, докато духът, т. е. присадката, се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива.
Когато соковете на подложката започнат правилно да се движат нагоре към
присадката
, а тия от
присадката
се движат правилно надолу, към подложката, животът се развива нормално.
Тогава ние казваме, че борбата между духа и плътта е завършена. Това наричаме още трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли. Без молитва нищо не се постига.
към текста >>
14.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето защо, когато дойдем до там, гдето е
присадката
, ще счупиш
присадката
и естественото ще започне да си расте нагоре.
Това става много лесно. Човек е едно растение. Много от неговите чувства и способности са присадени на дървото. Много от тия присадки трябва да се счупят, за да израсне естественото. Естественото е по-добро от присаденото.
Ето защо, когато дойдем до там, гдето е
присадката
, ще счупиш
присадката
и естественото ще започне да си расте нагоре.
Аз правя тук опити. Има една слива. Аз от време на време отрязвам присадката й. Колкото по надолу отрязвам присадката й, толкова по-добре расте и толкова по-хубава форма придобива тя. Ето защо и на вас казвам: Дайте ход на всяко ваше чувство, на всяка ваша способност да расте свободно Не смущавайте вашия ум, не смущавайте вашето сърце, не смущавайте вашата воля.
към текста >>
Аз от време на време отрязвам
присадката
й.
Много от тия присадки трябва да се счупят, за да израсне естественото. Естественото е по-добро от присаденото. Ето защо, когато дойдем до там, гдето е присадката, ще счупиш присадката и естественото ще започне да си расте нагоре. Аз правя тук опити. Има една слива.
Аз от време на време отрязвам
присадката
й.
Колкото по надолу отрязвам присадката й, толкова по-добре расте и толкова по-хубава форма придобива тя. Ето защо и на вас казвам: Дайте ход на всяко ваше чувство, на всяка ваша способност да расте свободно Не смущавайте вашия ум, не смущавайте вашето сърце, не смущавайте вашата воля. Като казвам че не трябва да се смущавате, не ви упреквам в това. защото смущенията сами по себе си идват. Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания.
към текста >>
Колкото по надолу отрязвам
присадката
й, толкова по-добре расте и толкова по-хубава форма придобива тя.
Естественото е по-добро от присаденото. Ето защо, когато дойдем до там, гдето е присадката, ще счупиш присадката и естественото ще започне да си расте нагоре. Аз правя тук опити. Има една слива. Аз от време на време отрязвам присадката й.
Колкото по надолу отрязвам
присадката
й, толкова по-добре расте и толкова по-хубава форма придобива тя.
Ето защо и на вас казвам: Дайте ход на всяко ваше чувство, на всяка ваша способност да расте свободно Не смущавайте вашия ум, не смущавайте вашето сърце, не смущавайте вашата воля. Като казвам че не трябва да се смущавате, не ви упреквам в това. защото смущенията сами по себе си идват. Когато един параход влезе в морето, непременно ще се изложи на клатушкания. Като казвам, че не трябва да се смущавате, имам пред вид да имате такова равновесие, че при всякакво клатушкане напред или назад, вие да запазите вътрешния си мир и спокойствие.
към текста >>
НАГОРЕ
