Търсене в текстове за 'Присадка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Злото е присадка на доброто - отчупете присадката.
Бялата ложа е научила нещо, което другите не знаят. Тя изважда от злото само лошото и остава в него доброто. Лошото е много малко, както кваса в хляба. Хората мислят, че злото е много голямо. То не е голямо и е безплодно, то не ражда, а това което ражда в света е доброто. Злото е присадка на доброто - отчупете присадката. Има два вида хора: Лоши с присадка на добро, и добри с присадка на лошо - значи добри отгоре, а лоши отдолу и обратно. Отчупете лошата присадка и ще остане добрият човек. Добрите отгоре, а лоши отдолу, като им направите малка пакост, веднага лошото отдолу се проявява. Българинът казва: Набий турчина, за да те слуша. Бог е определил всеки народ да има бъдеще.
към текста >>

Има два вида хора: Лоши с присадка на добро, и добри с присадка на лошо - значи добри отгоре, а лоши отдолу и обратно.
Тя изважда от злото само лошото и остава в него доброто. Лошото е много малко, както кваса в хляба. Хората мислят, че злото е много голямо. То не е голямо и е безплодно, то не ражда, а това което ражда в света е доброто. Злото е присадка на доброто - отчупете присадката. Има два вида хора: Лоши с присадка на добро, и добри с присадка на лошо - значи добри отгоре, а лоши отдолу и обратно. Отчупете лошата присадка и ще остане добрият човек. Добрите отгоре, а лоши отдолу, като им направите малка пакост, веднага лошото отдолу се проявява. Българинът казва: Набий турчина, за да те слуша. Бог е определил всеки народ да има бъдеще. Новото в света е да се слугува на Бога.
към текста >>

Отчупете лошата присадка и ще остане добрият човек.
Лошото е много малко, както кваса в хляба. Хората мислят, че злото е много голямо. То не е голямо и е безплодно, то не ражда, а това което ражда в света е доброто. Злото е присадка на доброто - отчупете присадката. Има два вида хора: Лоши с присадка на добро, и добри с присадка на лошо - значи добри отгоре, а лоши отдолу и обратно. Отчупете лошата присадка и ще остане добрият човек. Добрите отгоре, а лоши отдолу, като им направите малка пакост, веднага лошото отдолу се проявява. Българинът казва: Набий турчина, за да те слуша. Бог е определил всеки народ да има бъдеще. Новото в света е да се слугува на Бога. Син человечески доде не да му слугуват, а да слугува.
към текста >>

2. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

Лошото в човека е присадка.
Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея. Като изучаваме живота да обръщаме внимание на неговите прояви. Днес човек е щастлив, утре загубва щастието си, но с това неговата реалност не се нарушава. Нито с възгледите на песимистите и оптимистите. Лошото в човека е присадка. Задача на всеки е да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени отпосле в неговия живот и да дойде до първичните елементи - своите мисли и желания, с които е живял. Те са, които ще го спасят от наследствеността, а отиването при Великия учител, с новото, което ще придобие, човек може да помогне на своя баща, човек на своя ближен. Работа и търпение се изисква. Пет хиляди пъти ще трябва да обиколиш колците, за да се приготви въжето, с което ще спуснеш кофата, за да извадиш вода. И за всяка мисъл пет хиляди обиколки.
към текста >>

3. IV.12 август, вторник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

" На този въпрос именно Учителят отговори: - Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи.
Тази е групата, която утре. на 13 август, в 4 часа сутринта ще се яви на бдение. Подир това съобщение Учителят каза: - Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в излъчване продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички? " На този въпрос именно Учителят отговори: - Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват.
към текста >>

Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото.
Подир това съобщение Учителят каза: - Задайте два въпроса, които всички мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в излъчване продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички? " На този въпрос именно Учителят отговори: - Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие.
към текста >>

Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане.
През това време на това продължително мълчание г-жа Елена Иванова в излъчване продума с висок глас: - „Готови ли сте да умрете за Христа всички? " На този въпрос именно Учителят отговори: - Да умрем значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, взимат предпазителни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни, и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.
към текста >>

Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни.
Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове. След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад. Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.
към текста >>

4. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

За да извървите този път, трябва да ме слушате, защото това е една нова присадка.
При това и други трябва да са минавали пред вас, трябва да имате всичките сведения. Сега, вие влизате да изучавате не живота на сърцето, не живота на ума, защото с тези работи вие сте запознати, а влизате да изучите живота на душата. Туй трябва да го знаете, че аз не засягам там вашия живот на сърцето, нито на ума ви, няма да засягам тия ваши области, там вие сте работили, вие сте специалисти. Какъв живот има в сърцето ви, това го знаете, какъв живот има в ума ви и това го знаете, а какво има във вашата душа, това тепърва трябва да го учите. Новият живот е живот в душата. За да извървите този път, трябва да ме слушате, защото това е една нова присадка. Ако аз искам да присадя този новия живот, а вие го бутате, ще го развалите. Ако аз присадя нещо, а вие 10 пъти на ден го бутате и развързвате, няма защо да си губим времето. Сега, запример, у вас може да се зароди едно желание, дали тази нова присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите сърца и умове. [Тъй ще си зададете въпроса] дали вашата присадка може да ви направи щастливи. Аз ви питам: Вашето сърце и вашият ум направили ли са ви щастливи?
към текста >>

Сега, запример, у вас може да се зароди едно желание, дали тази нова присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите сърца и умове.
Какъв живот има в сърцето ви, това го знаете, какъв живот има в ума ви и това го знаете, а какво има във вашата душа, това тепърва трябва да го учите. Новият живот е живот в душата. За да извървите този път, трябва да ме слушате, защото това е една нова присадка. Ако аз искам да присадя този новия живот, а вие го бутате, ще го развалите. Ако аз присадя нещо, а вие 10 пъти на ден го бутате и развързвате, няма защо да си губим времето. Сега, запример, у вас може да се зароди едно желание, дали тази нова присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите сърца и умове. [Тъй ще си зададете въпроса] дали вашата присадка може да ви направи щастливи. Аз ви питам: Вашето сърце и вашият ум направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие?
към текста >>

[Тъй ще си зададете въпроса] дали вашата присадка може да ви направи щастливи.
Новият живот е живот в душата. За да извървите този път, трябва да ме слушате, защото това е една нова присадка. Ако аз искам да присадя този новия живот, а вие го бутате, ще го развалите. Ако аз присадя нещо, а вие 10 пъти на ден го бутате и развързвате, няма защо да си губим времето. Сега, запример, у вас може да се зароди едно желание, дали тази нова присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите сърца и умове. [Тъй ще си зададете въпроса] дали вашата присадка може да ви направи щастливи. Аз ви питам: Вашето сърце и вашият ум направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади и колко пъти досега сте плакали? Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Слушайте, вашият ум някога дал ли ви е туй спокойствие? Е, пък може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате.
към текста >>

5. III. ИЗ ТЕТРАДКАТА НА ВЕСКА ЖЕКОВА

Веска Жекова

Понеже злото е присадка на човешката душа, и ще се счупи тази присадка.
Любовта е Божествената храна, с която хората живеят и възкръсват. Мирът иде. Налага се да дойде. Отгоре са дошли светли същества на Земята за да оправят света. Хората ще легнат вълци, а ще се събудят - овце. Понеже злото е присадка на човешката душа, и ще се счупи тази присадка. Досега сме се забавлявали, сега трябва да почнем да работим. Който иска да остане в София. Градът на мъдростта трябва да бъде променен. А който не иска да бъде променен да си остане там където си е. Сега мирът ще дойде така както никога не са го очаквали.
към текста >>

6. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

Грехът в света е една присадка.
Благодарност Сега новото е, че трябва да благодарим на Бога, че сме дошли дотук. Не сме останали назад. Магарешки трън Магарешкият трън с едно поливане не става. Промени ще има във вас, но време трябва. Така е с онзи, който чуе една беседа, [но] не може да се повдигне. Грехът в света е една присадка. Като счупите тази присадка, доброто само по себе си ще расте. Питомното е присадено с диво. Учете се всички от Бога. Той търпи всички Свои недоволни деца. Нека любовта да изпъкне като едно благо.
към текста >>

Като счупите тази присадка, доброто само по себе си ще расте.
Не сме останали назад. Магарешки трън Магарешкият трън с едно поливане не става. Промени ще има във вас, но време трябва. Така е с онзи, който чуе една беседа, [но] не може да се повдигне. Грехът в света е една присадка. Като счупите тази присадка, доброто само по себе си ще расте. Питомното е присадено с диво. Учете се всички от Бога. Той търпи всички Свои недоволни деца. Нека любовта да изпъкне като едно благо. Кажи си: „Ще търпим." Бог е търпелив.
към текста >>

7. 35.Моралът

I. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото.
Щом се обличаш за Господа, даром ти дава. Ако се обличаш за тебе си, ще плащаш. Ако се обличаш за хората, ще те бият. Моралът седи в това: Каквото човек прави, да го прави съзнателно. Присадени сте. Дойдете тука, счупи се присадката и горчивите корени се проявят - дивото. Човек е най-своенравното същество, трябва да се учи. Своенравните хора са много енергични. Кажи на циганката: „Вземи си две лъжици брашно", тя повече ще вземе и ще каже че 29 кила късмет имаш. Във Варненско една циганка бутнала жената в коша, като се навела да й гребне. Земята е хубаво, възпитателно училище, място за изправление, работилница.
към текста >>

8. 25. Новото е пред прага...

(В. «Живот», г. I, бр. 16, 5.VII.1929 г., стр. 1)

Секирата е при основата на самото дърво - или присадка трябва - или отсичане: всякога сухото се отсича, защото няма смисъл в себе си.
Ние чакаме другите да уреждат работите ни. Не, нашите работи никой друг не може да уреди, освен ний самите. От «Книгата на Живота» Новото е пред прага. Пролетта на една цивилизация, основана върху лъжата и недоверието, е минала - иде есента и носи плодовете. Ако плодовете са горчиви - дървото не може да бъде добро. Секирата е при основата на самото дърво - или присадка трябва - или отсичане: всякога сухото се отсича, защото няма смисъл в себе си. А това, което няма живот в себе си - е сухо. Това, което носи унищожение в себе, е сухо. Това, което работи с насилието - е сухо. Това, което няма любов в основата си, е сухо! А на горчивото трябва присадка!
към текста >>

А на горчивото трябва присадка!
Секирата е при основата на самото дърво - или присадка трябва - или отсичане: всякога сухото се отсича, защото няма смисъл в себе си. А това, което няма живот в себе си - е сухо. Това, което носи унищожение в себе, е сухо. Това, което работи с насилието - е сухо. Това, което няма любов в основата си, е сухо! А на горчивото трябва присадка! Тази присадка е човечността. Ако ний от хиляди, хиляди години по един и същи начин разрешаваме въпросите, винаги грижещи се за нас самите, за нашите семейства само, за нашите физически близки - с какво сме надрасли морала на животните, които също се грижат за своите малки? Ако ний се грижим за своите домове - не се ли грижат и птиците за своите гнезда? С какво сме по-горе от тях? Пролетта на нашата цивилизация е минала.
към текста >>

Тази присадка е човечността.
А това, което няма живот в себе си - е сухо. Това, което носи унищожение в себе, е сухо. Това, което работи с насилието - е сухо. Това, което няма любов в основата си, е сухо! А на горчивото трябва присадка! Тази присадка е човечността. Ако ний от хиляди, хиляди години по един и същи начин разрешаваме въпросите, винаги грижещи се за нас самите, за нашите семейства само, за нашите физически близки - с какво сме надрасли морала на животните, които също се грижат за своите малки? Ако ний се грижим за своите домове - не се ли грижат и птиците за своите гнезда? С какво сме по-горе от тях? Пролетта на нашата цивилизация е минала. Отклоненията от нормални- те пътища на природата носят вече своите плодове: страдания, болести, вой- ни, смърт, разрушение... Законите на человеците трябва да бъдат законите на природата.
към текста >>

9. 27. Легендата за грехопадението е колективен акт

II. На улица „Опълченска' 66

Тогава над Божествената основа -„един”, беше присадена животинска присадка, принципа на числото две -жената, и те стават като животните двама.
19 и ст. 20/. По този начин той възприел живота на животните. Живота на животните става съдържание на неговото съзнание. Адам според легендата имаше Божествен произход, беше направен по образ и подобие на Бога - „един”, както Бог е един. Обаче, като се занимавал с животните, възприел от тях идеята и той да си има другарка както те са мъжки и женски. Тогава над Божествената основа -„един”, беше присадена животинска присадка, принципа на числото две -жената, и те стават като животните двама. Това същество вече не било Бог, нито животно: човек, същество, което може да мисли по Божествен начин, а да постъпва по животински, да се ръководи от своите инстинкти, както животните. То почнало да използва Божественото - разума си за животински цели, и се получило нещо много лошо! Тогава целият му живот се превърнал от лошо в по-лошо - в ад! Възвишените му мисли и стремежи, се разбивали в животинската му природа. Тази грешка на първия човек, на човешкия праотец, потомството му до днес изкупва с толкова много страдания.
към текста >>

0.9634850025177