Търсене в текстове за 'Присадка'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи.
Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание г-жа Елена д-р Иванова в излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват.
към текста >>

Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото.
Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание г-жа Елена д-р Иванова в излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува Мир и спокойствие.
към текста >>

Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване.
" На този именно въпрос Учителя отговори: Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга, калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува Мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години - за десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове.
към текста >>

Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни.
Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува Мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години - за десетина години даже, може да бъде радостен и весел, но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на присаждането 324. Ще настъпят и няколко степени. Първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето действане - да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и.
към текста >>

2. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

– Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи.
Подир това съобщение Учителя поде: Задайте два въпроса, които всинца мислите, че са най-важни и за които сте убедени, че ще ви интересуват. Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание, г-жа Елена д-р Иванова с излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа, всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: – Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват.
към текста >>

Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото.
Всички мълчат продължително, никой не задава въпрос. През време на това продължително мълчание, г-жа Елена д-р Иванова с излъчване продума с висок глас: „Готови ли сте да умрете за Христа, всичките? " На този именно въпрос Учителя отговори: – Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие.
към текста >>

Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване.
" На този именно въпрос Учителя отговори: – Да умрем, значи да ашладисаме себе си на присадката, която Христос установи. Как става присаждането? Онези, които я правят, вземат предпазни мерки, избират времето, когато калемът има мъзга; калемът или пъпката да са пресни и после, да не остава празно пространство между присадката и дървото. Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове.
към текста >>

Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни.
Същия закон трябва да спазим и при присаждането на новия Дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос в нас. Когато Христос се присажда в нас, известни закони трябва да се спазват, защото, когато става присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да хване. Затова именно виждаме, че някои хора тръгнат в пътя Господен и после пък започнат да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно. В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така, за един човек, след като е следвал Христа много години – за десетина години даже, може да бъде радостен и весел; но след това време дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии, ако не се плашим, ще изтеглим за нас повече сокове. След като порастем добре, ще дойде и принципът на прераждането, ще настъпят и няколко степени. И първото е – обръщане към центъра, който е причинил нашето действане; да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба й. И следователно, вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред – или отляво, или отдясно, а никога не бива да го държите отзад.
към текста >>

3. СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ КЪМ МЪДРОСТТА

Ще бъдеш много разумен, да не вдигаш много шум, за да не се счупи присадката.
При страдания човек се освобождава от много криви схващания и мисли. Те изгарят. И той се подготвя да възприеме една нова Светлина. При всяко страдание се присажда едно ново качество в човека. Тази е философската страна на страданието. Ще бъдеш много разумен, да не вдигаш много шум, за да не се счупи присадката.
към текста >>

4. ЧОВЕШКAТA ДУША

Злото е присадка в човека.
В свещената книга на човешката душа има велики неща написани. Човешката душа е красива. Трябва да видим колко красива и велика е човешката душа. Когато видиш душата на брат си, тогава можеш да проповядваш милосърдие. Личния, индивидуалният живот на човека е микроскопическа проява на човешкото естество. Злото е присадка в човека. То е присадено отвън отпосле, но така се е съединило с човека, щото той мисли, че то е част от неговото естество. Лошото в човека се дължи на животинското, от което човек не се е още освободил. Но човек е проводник на хубави енергии. Има нещо тайно във всяка душа, което другите не подозират. Но Бог вижда какво може да излезе от тази душа и обръща специално внимание на нея.
към текста >>

5. 11 август 1914 година, сутринта, понеделник

Докато присадката укрепне, ние трябва непременно да бъдем спокойни.
Щом нашата вяра започва да укрепва, Христос казва: Дайте малко! Искам да имате правилно схващане за нещата. Не бива да се вплитате в старото и тогава ние ще бъдем повече православни от другите. Нашата основа в дъното на душата ни трябва да бъде тиха и спокойна. В дълбините й трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката укрепне, ние трябва непременно да бъдем спокойни. Така един човек, след като много години е следвал Христа и е бил радостен и весел, ще достигне неминуемо до момента, когато ще настъпят за него бурите и трудностите в живота, и ако той ги посрещне без страх, може да измъкне от тях още нови жизнени сили. И вие също, след като пораснете добре, ще стигнете до момента на присаждането. Ще минете през няколко фази, от които първата представлява обръщане към центъра, който е първопричината за вашето насочване към Бога. Когато една войска воюва, никога не трябва да позволи на неприятеля да дойде зад гърба й. Следователно и вие трябва винаги да държите вашия неприятел отпред, отдясно или отляво, но никога не трябва да го държите зад вас.
към текста >>

6. Дванадесета част

Да допуснем, че правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета и четвърта, но чак на петата присадка ще получите плод.
Как ще опитате блаженствата на светиите, като и те не са ги опитали? Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, примерно измъчваме се от загубените хиляда лева, смущаваме се от изгорялата къща или от смъртта на най-близкия си приятел и какви ли не още други неща, не можем да разберем Любовта, както и блаженството. Не мислете, че отричам вашата опитност, не, но ви казвам да не спирате там, където сте стигнали, защото вие сте още в началото на пътя. Ако посеете в природата едно семенце, вие трябва да го присадите 5 6 пъти. И в психическо отношение е необходимо присаждане. Да допуснем, че правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета и четвърта, но чак на петата присадка ще получите плод. Ами знаете ли колко присадки трябва да направите от Любовта, за да имате плод? "Присадете" Любовта най-напред на физическото поле, в тялото си, след това в сърцето, а после и в ума си той е разсадникът, след това я внесете в душата си и в духа, за да имате плод. Каква ще бъде Любовта, проявена във вашето сърце, като имате предвид, че тя не може да устои на глада и жаждата? Трябва да я опитате, когато се прояви в тази форма, доминираща над тях. Щом може да ги замести, постигнали сме истинската Любов.
към текста >>

7. Дванадесета част

Да допуснем, че правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета и четвърта, но чак на петата присадка ще получите плод.
Как ще опитате блаженствата на светиите, като и те не са ги опитали? Дотогава, докато нас ни сломява най-малкото препятствие в живота, примерно измъчваме се от загубените хиляда лева, смущаваме се от изгорялата къща или от смъртта на най-близкия си приятел и какви ли не още други неща, не можем да разберем Любовта, както и блаженството. Не мислете, че отричам вашата опитност, не, но ви казвам да не спирате там, където сте стигнали, защото вие сте още в началото на пътя. Ако посеете в природата едно семенце, вие трябва да го присадите 5 6 пъти. И в психическо отношение е необходимо присаждане. Да допуснем, че правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета и четвърта, но чак на петата присадка ще получите плод. Ами знаете ли колко присадки трябва да направите от Любовта, за да имате плод? "Присадете" Любовта най-напред на физическото поле, в тялото си, след това в сърцето, а после и в ума си той е разсадникът, след това я внесете в душата си и в духа, за да имате плод. Каква ще бъде Любовта, проявена във вашето сърце, като имате предвид, че тя не може да устои на глада и жаждата? Трябва да я опитате, когато се прояви в тази форма, доминираща над тях. Щом може да ги замести, постигнали сме истинската Любов.
към текста >>

8. Тринадесета част

" А дивачката не носи ли облагородената присадка на гърба си?
"Те ще изчезнат от повърхността й и ще влязат във вътрешността й там да работят. Тяхната енергия ще влезе в Земята." Това означава стихът, че грешните ще носят праведните на гърба си. На всеки грешен по един праведен. Ще възкликнете: "Ужасно! Да носиш човек на гърба си! " А дивачката не носи ли облагородената присадка на гърба си? Кой ви дава право да присаждате? Според мен това е в реда на нещата. Щом искаш да опитомиш дивата череша, ще я опитомиш, за да дава хубави плодове. На същото основание питам: Защо да не "посадиш" един грешен човек? Ама щял да плаче.
към текста >>

0.11451101303101